text
stringlengths 0
118
|
|---|
и шумно изкряска — смелост уловия: |
тя видя един прав и то кървав, сам! |
Двайсет пушки мерят изново насам, |
готови куршуми и огън да храчат. |
„Предай се, разбойник!“ — извика водачът, |
и сганта внезапно загради отвръст |
сетний неприятел със жажда за мъст, |
със радост свирепа, с увереност дива, |
че веч държи здраво плячката си жива. |
Тогава ранений прав, трепетен, див, |
с поглед безнадежден, почти горделив, |
с пет рани в снагата, при прагът на гроба, |
кат не щя да падне, както падна роба, |
гръмна се вчелото и сред гъстий дим |
падна мъртъв, хладен и непобедим! |
И Хаджи Люзгяр бей, главатарят стари, |
пристъпи зачуден с хищни си другари |
към таз жъртва силна, към тоз горд юнак, |
който му избегна с такъв славен бяг, |
погледна чело му, с топла кръв покрито, |
и очи му страшни, вперени сърдито, |
и ръка му, взела револвера с мощ, |
като че се готви зарад битка йощ, |
и уста му бледни, открити към свода |
като че ще винат: смърт или свобода! |
И усети почит и трепет, и студ, |
и викна уплашен: „Кой е тоя луд!“ |
Но всички мълчаха. Тогаз от земята |
един труп пошавна, отвори устата, |
пробуден от сила тайна, непозната, |
и с глас издихающ, кат ръка простря, |
„Бенковски!“ продума и тихо умря. |
Борба (Иван Вазов) |
Народът простий се събирал |
и в множество трупал |
покрай певеца, който свирял |
и вдъхновено пял. |
И там със вик и с крясък буйни |
смущавал звуковете струнни; |
ала певец с наведена глава |
си тихичко със пръст играял |
и сред безумната мълва |
той от да свири не престаял, |
но всем ученье проповядал… |
Невежи |
Защо седиш така, несвесний, |
над гъсла си пренесен ти, |
та пееш някакви си песни |
по цели дни, нощи? |
Какво говорят тия струни? |
Защо без спирка ги бръмчиш? |
Защо със думи се безумни |
на всеки час ти нас глушиш? |
Певец |
О, вие, от мъдростта лишени, |
що слепи имате очи! |
Не чувате ли, че това звучи: |
„Ученье вам и пак ученье?“ |
Във него вашът е покой, |
със него вам е всичко лесно, |
от него ще текат безброй |
блага за вас. |
То вам ще бъде най-полезно. |
Невежи |
Каква ли полза в него щем намери? |
Какво ли може то да стори? |
Не може то да се яде, |
нито пък небето да отвори |
да падне манна зарад нас!… |
Защо ни й то — това ученье? |
Певец |
О, чуйте що ви думам аз: |
то дар велик е и небесен; |
то прави всякого от нас |
да бъде мъдър и честит, и свесен |
и дава му голяма власт |
над всичко — в този божий свят. |
Учете се да разберете, |
защо вас бог, кат сътворил, |
със толкоз дарби надарил? |
Нали от тез животни по полето |
да бъдете по-горни ви? |
Учете се, учете!… |
Тогава зарад вас ще съмне… |
Тогаз всяк ще е человек, |
ще знай що е |
и що му трябва в днешен век. |