Datasets:
joelniklaus
/
mc4_legal

Dataset card Viewer Files Community
3
index
int32
48
41.6M
url
stringlengths
14
3.34k
timestamp
timestamp[s]
matches
sequence
text
stringlengths
130
190k
64,082
http://eulaw.egov.bg/DocumentsList.aspx?idstr=27188
2018-08-18T02:45:11
[ "ДЕЛО 48", "ДЕЛО 9", "ДЕЛО 25", "ДЕЛО 44", "ДЕЛО 7", "ДЕЛО 5", "ДЕЛО 8", "ДЕЛО 13", "ДЕЛО 294" ]
Съд на Европейските общности ( 0 структури и 678 документа ) (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Consorzio Elisoccorso San Raffaele/Elilombarda s.r.l., Azienda Ospedaliera Ospedale Niguarda Ca'Granda di Milano (Дело C-492/06) (1) (Обществени поръчки — Директива 89/665/ЕИО — Производство по ... ALGERA ET A. СРЕЩУ ОБЩАТА АСАМБЛЕЯ НА ЕОВС - СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА 7/56-3 ДО 7/57 ASTERIS ET A. СРЕЩУ КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ - СВЪРЗАНИ ДЕЛА 97, 193, 99 И 215/86 BARBARA ERZBERGBAU ET A. СРЕЩУ ВЪРХОВНИЯ ОРГАН НА ЕОВС - СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА 3 ДО 18, 25 ET 26/58 COSTA СРЕЩУ E.N.E.L. DA COSTA ET A. СРЕЩУ ХОЛАНДСКАТА ДАНЪЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ EINFUHR - UND VORRATSSTELLE FUR GETREIDE UND FUTTERMITTEL СРЕЩУ KOSTER ET A. FIRMA SCHWARZE СРЕЩУ EINFUHR-UND VORRATSTELLE FЬR GETREIDE UND FUTTERMITTEL HESSISCHE KNAPPSCHAFT СРЕЩУ MAISON SINGER ET FILS IMPERIAL CHEMICAL INDUSTRIES LTD. СРЕЩУ КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ - ДЕЛО 48/69 INTERNATIONAL FRUIT CO ET A. СРЕЩУ PRODUKTSCHAP VOOR GROENTEN EN FRUIT MERONI ET CIE СРЕЩУ ВЪРХОВНИЯ ОРГАН НА ЕОВС - ДЕЛО 9/56 N.V. ALGEMENE TRANSPORT EN EXPEDITIE ONDERNEMING VAN GEND EN LOOS СРЕЩУ ХОЛАНДСКАТА ДАНЪЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ OTTO SCHEER СРЕЩУ EINFUHR UND VORRASTELLE FUR GETREIDE UND FUTTERMITTEL PIGS MARKETING BOARD СРЕЩУ R. REDMOND PLAUMANN ET CIE СРЕЩУ КОМИСИЯТА НА ЕИО - ДЕЛО 25/62 PORTELANGE СРЕЩУ SMITH CORONA MARCHANT INTERNATIONAL R.P.M. FIDDELAAR СРЕЩУ КОМИСИЯТА НА ЕИО - ДЕЛО 44/59 S. A. CHANEL СРЕЩУ CEPEHA HANDELSMAATSCHAPPIJ SRL CILFIT ET LANIFICIO DI GAVARNO SPA СРЕЩУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО STE MANNESMANN СРЕЩУ ВЪРХОВНИЯ ОРГАН НА ЕОВС - ДЕЛО 7/64 STE SALGOIL СРЕЩУ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ VVE VAASEN-GOBBELS СРЕЩУ DIRECTION DU BEAMBTENFONDS VOOR HET MIJNBEDRIJFF W. BEUS СРЕЩУ HAUPTZOLLAMT DE MUNICH ZUCKERFABRIK SCHЦPPENSTEDT СРЕЩУ СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ - ДЕЛО 5/71 БЕЛГИЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВЪГЛЕДОБИВ СРЕЩУ ВЪРХОВНИЯ ОРГАН НА ЕОВС - ДЕЛО 8/55 ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР СРЕЩУ J. C. BURGOA Дело, заведено на 6 февруари 2009 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Република Исландия - (Дело E-2/09) - (2009/C 41/10) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ СРЕЩУ СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ - ДЕЛО 13/83* ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ "ЗЕЛЕНИТЕ" СРЕЩУ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ - ДЕЛО 294/83 Жалба, подадена на 18 декември 2006 г. от Armacell Entreprise GmbH срещу решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 10 октомври 2006 г. по дело T-172/05: Armacell Entreprise GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки... Жалба, подадена на 28 март 2007 г. от Jacques Frankin и други срещу Решението, постановено на 16 януари 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-3/06, Frankin и други/Комисия(Дело T-92/07 P) Жалба, подадена на 1 август 2007 г. — TridonicAtco/СХВП (Intelligent Voltage Guard) (Дело T-297/07) Жалба, подадена на 1 юни 2007 г. от Tokai Europe GmbH срещу решението, постановено на 19 март 2007 г. от Първоинстанционния съд (четвърти състав) по дело T-183/04, Tokai Europe GmbH/Комисия на Европейските общности (Дело C-262/07 P) Жалба, подадена на 11 декември 2006 г. от GlaxoSmith-Kline Services Unlimited (GSK), anciennement Glaxo Well- come plc против Решение на Първоинстанционния съд (четвърти разширен състав), постановено на 27 септември 2006 г. по дело Т-168/01: GlaxoSmith... Жалба, подадена на 11 октомври 2007 г. от Michael Alexander Speiser срещу решение, постановено на 10 септември 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-146/06, Speiser/Парламент (Дело T-390/07 P) Жалба, подадена на 11 юли 2007 г. от 3F, предишно Specialarbejderforbundet i Danmark (SID) срещу решението, постановено на 23 април 2007 г. от Първоинстанционния съд (втори увеличен състав) по дело T-30/03, Specialarbejderforbundet i Danmark (SID)/Коми... Жалба, подадена на 12 април 2007 г. от Aktieselskabet af 21. november 2001 срещу решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 6 февруари 2007 г. по дело T-477/04: Aktieselskabet af 21. November 2001 срещу Служба за хармонизация въ... Жалба, подадена на 12 април 2007 г. от Donal Gordon срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 7 февруари 2007 г. по дело T-175/04, Donal Gordon/Комисия на Европейските общности (Дело C-198/07 P) Жалба, подадена на 12 февруари 2007 г. от Franco Campoli срещу решението на Първоинстанционния съд(втори разширен състав), постановено на 29 ноември 2006 г. по дело T-135/05, Campoli/Комисия(Дело C-71/07 P) Жалба, подадена на 12 февруари 2007 г. от Luciano Lavagnoli срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 23 ноември 2006 г. по дело T-422/04, Lavagnoli/Комисия (Дело C-74/07 Р) Жалба, подадена на 12 юли 2007 г. от Papierfabrik August Koehler AG срещу решението на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 26 април 2007 г. по съединени дела T-109/02, Bollore/Комисия, T-118/02 (Arjo Wiggins Appleton/Комисия), T-122/02... Жалба, подадена на 13 август 2007 г. от Der Grune Punkt — Duales System Deutschland GmbH срещу решението, постановено на 24 май 2007 г. от Първоинстанционния съд (първи състав) по дело T-151/01, Der Grune Punkt — Duales System Deutschland GmbH/Комисия ... Жалба, подадена на 13 юли 2007 г. от Bollore SA срещу решението на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 26 април 2007 г. по съединени дела T-109/02, Bollore/Комисия, T-118/02 (Arjo Wiggins Appleton/Комисия), T-122/02 (Mitsubishi HiTec P... Жалба, подадена на 14 август 2007 г. — Hansgrohe/СХВП(AIRSHOWER) (Дело T-307/07) Жалба, подадена на 14 септември 2007 г. от AEPI Elliniki Etaireia pros Prostasian tis Pnefmatikis Idioktisias A.E. срещу решението, постановено на 12 юли 2007 г. от Първоинстанционния съд (четвърти състав) по дело T-229/05, AEPI Elliniki Etaireia pros ... Жалба, подадена на 14 септември 2007 г. от Комисия на Европейските общности срещу решението, постановено на 12 юли 2007 г. от Първоинстанционния съд (четвърти състав) по дело T-312/05, Комисия на Европейските (Дело C-436/07 P) Жалба, подадена на 14 юни 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 29 март 2007 г. по дело T-366/00, Scott S.A, подпомагано от Френската република/Комисия на Европейските общ... Жалба, подадена на 15 декември 2006 г. от Archer Daniels Midland Co. срещу решение на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 27 септември 2006 г. по дело T-59/02: Archer Daniels Midland Company с/у Комисия на Европейските общности Жалба, подадена на 15 октомври 2007 г. — Earth Products/СХВП — Meynard Designs (EARTH) (Дело T-389/07) Жалба, подадена на 16 април 2007 г. от France Telecom SA, срещу решението на Първоинстанционния съд (пети увеличен състав), постановено на 30 януари 2007 г. по дело T-340/03, France Telecom SA/Комисия на Европейските общности (Дело C-202/07 P) Жалба, подадена на 16 април 2007 г. от Francisco Rossi Ferraras срещу решението, постановено на 1 февруари 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-42/05, Rossi Ferraras/Комисия (Дело T-107/07 P) Жалба, подадена на 17 септември 2007 г. – Publicare Marketing Communications/СХВП (Publicare)- Дело T358/07 Жалба, подадена на 17 септември 2007 г. Traxdata France/СХВП Ritrax (TRAXDATA, TEAM TRAXDATA)- Дело T-365/07 Жалба, подадена на 18 декември 2006 г. от PTV Planung Transport Verkehr AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав) от 10 октомври 2006 г., постановено по дело T-302/03 PTV Planung Transport Verkehr AG/Служба за хармонизация във вътрешн... Жалба, подадена на 18 декември 2006 г. от Комисията на Европейските общности против Решение на Първоинстанционния съд (четвърти разширен състав), постановено на 27 септември 2006 г. по дело T-168/01: GlaxoSmithCline Services Unlimited, по-рано известно... Жалба, подадена на 18 септември 2007 г. - Pfizer/СХВП- Isdin (FOTOPROTECTOR ISDIN)(Дело T-354/07) Жалба, подадена на 18 септември 2007 г. от Bouygues SA и Bouygues Tйlйcom SA срещу решението на Първоинстанционния съд (четвърти състав), постановено на 4 юли 2007 г. по дело T-475/04, Bouygues и Bouygues Tйlйcom/Комисия Дело C-431/07 P 2007/C 269/63 Жалба, подадена на 18 юли 2007 г. — Ebro Puleva, SA/ СХВП — Berenguel (BRILLO'S) (Дело T-275/07) Жалба, подадена на 18 юли 2007 г. — Sepracor/СХВП —Laboratorios Ern (LEVENIA)(Дело T-280/07) Жалба, подадена на 18 юли 2007 г. от Luigi Marcuccio срещу определение, постановено на 11 май 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-2/06, Luiggi Marcuccio/ Комисия (Дело T-278/07 P) Жалба, подадена на 18 юли 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу решението, постановено на 3 май 2007 г. от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) по дело T-357/02, Freistaat Sachsen/Комисия на Европейските общности Жалба, подадена на 19 декември 2006 г. от European Association of Euro Pharmaceutical Companies[Европейска асоциация на Евро-фармацевтичните компании] (EAEPC) срещу Решението на Първоинстан- ционния съд (четвърти разширен състав), постановено на 2... Жалба, подадена на 19 септември 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу решение, постановено на 5 юли 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-24/06, Abarca Montiel и др./Комисия - Дело T-360/07 P Жалба, подадена на 19 септември 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу решението, постановено на 5 юли 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-26/06, Bertolete и др./Комисия - Дело T-359/07 P Жалба, подадена на 19 юли 2007 г. от Комисия на Европейските общности срещу решението, постановено на 5 юли 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-25/06, Ider и др./Комисия Жалба, подадена на 2 март 2007 г. от Erste Bank der osterreichischen Sparkassen AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до 264/02 и 271/02, Raiffeisen Zentralban... Жалба, подадена на 20 април 2007 г. от Bligny срещу определение, постановено на 15 февруари 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-142/06, Bligny/Комисия (Дело T-127/07 P) Жалба, подадена на 20 юли 2007 г. — Secure Computing/ СХВП Investronica (SECUREOS)(Дело T-277/07) Жалба, подадена на 20 юли 2007 г. от Distribuidora Vizcaina de Papeles, S.L. срещу решението на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 26 април 2007 г. по съединени дела T-109/02 (Bollore/ Комисия), T-118/02 (Arjo Wiggins Appleton/Комисия... Жалба, подадена на 20 юни 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 29 март 2007 г. по дело T-369/00, Departement du Loiret (Франция), подкрепян от Scott SA/Комисия на Европей... Жалба, подадена на 21 декември 2006 г. от Anhinaпki Techniki AE срещу определението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 26 септември 2006 г. по дело T-94/05, Anthinaпki Techniki AE/Комисия (Дело C-521/06 P) (2007/C 42/26) Жалба, подадена на 21 февруари 2007 г. от Angel Angelidis срещу решението, постановено на 5 декември 2006 г. от Първоинстанционния съд (пети състав) по дело T-416/03, Angelidis/Eвропейски парламент (Дело C-103/07 P) Жалба, подадена на 22 декември 2006 г. от Fondation europeenne pour la formation (Европейска фондация за обучение) срещу Решение, постановено на 26 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-1/05, Landgren/Fondation europeenne pour la form... Жалба, подадена на 22 декември 2006 г. срещу определение, постановено на 9 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-53/06, Gualtieri/Комисия (Дело T-413/06 P) (2007/C 42/73) Жалба, подадена на 22 октомври 2007 г. от Coats Holdings Ltd, J&P Coats Ltd срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 12 септември 2007 г. по дело T-36/05: Coats Holdings Ltd и J&P Coats Ltd/Комисия на Европейските общнос... Жалба, подадена на 22 януари 2007 г. от Wineke Neirinck срещу Решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 ноември 2006 г. по дело T-494/04, Neirinck/Комисия (Дело C-17/07 P) Жалба, подадена на 23 февруари 2007 г. от Ferrero Deutschland GmbH срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 15 декември 2006 г. по дело T-310/04, Ferrero Deutschland GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки... Жалба, подадена на 24 септември 2007 г. The Procter & Gamble/СХВП Prestige Cosmetics (P&G PRESTIGE BEAUTE)- Дело T-366/07 Жалба, подадена на 25 септември 2007 г. Kaloudis/СХВП Federation Franзaise de Tennis (Roland Garros SPORTSWEAR)- Дело T-380/07 Жалба, подадена на 26 март 2007 г. от Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret Ltd Sirketi, Musa Akar срещу определението на Първоинстанционния съд (четвърти състав), постановено на 17 януари 2007 г. по дело T-129/06, Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret Ltd Sirke... Жалба, подадена на 26 септември 2007 г. – Patrick Holding/СХВП Cassera (Patrick Exclusive) - Дело T-370/07 Жалба, подадена на 26 септември 2007 г. от Комисия на Европейските общности срещу решението на Първоинстанционния съд (четвърти разширен състав), постановено на 11 юли 2007 г. по дело T-170/06, Alrosa Company Ltd/Комисия на Европейските общности - Дело... Жалба, подадена на 27 август 2007 г. - Kenitex Quнmica/ СХВП - Chemicals International (Kenitex TINTAS A qualidade da cor)(Дело T-322/07) Жалба, подадена на 27 декември 2006 г. срещу решение, постановено на 19 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-114/05, Philippe Combescot/ Комисия (Дело T-414/06 P) (2007/C 42/74) Жалба, подадена на 27 ноември 2006 г. от British Aggregates Association срещу решението на Първоинстанционния съд (втори разширен състав), постановено на 13 септември 2006 г. по дело T-210/02, British Aggregates Association с/у Комисия на Европейските ... Жалба, подадена на 27 септември 2007 г. от Ayuntamiento de Madrid и Madrid Calle 30, S.A. срещу определението, постановено на 12 юли 2007 г. от Първоинстанционния съд (четвърти състав) по дело T-177/06, Ayuntamiento de Madrid и Madrid Calle 30, S.A./Ко... Жалба, подадена на 27 февруари 2007 г. от Federation nationale des syndicats d'exploitants agricoles (FNSEA), Federation nationale bovine (FNB), Federation nationale des producteurs de lait (FNPL) и Jeunes agriculteurs (JA) срещу Решението, поста... Жалба, подадена на 27 февруари 2007 г. от Selex Sistemi Integrati S.p.A срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 12 декември 2006 г. по дело T-155/04, Selex Sistemi Integrati S.p.A./Комисия на Европейските общности(Дело ... Жалба, подадена на 27 юли 2007 г. — Stepek/СХВП — Masters Golf Company (GOLF-FASHION MASTERS THE CHOICE TO WIN) (Дело T-294/07) Жалба, подадена на 28 август 2007 г. от Waterford Wedgwood plc срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 12 юни 2007 г. по дело T-105/05 Assembled Investments (Proprietary) Ltd/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (...
74,442
https://rs-teteven.org/wp-content/uploads/2010/WEB_VALID.html
2019-08-18T15:11:10
[ "дело 624", "дело 139", "дело 673", "дело 366", "дело 312", "дело 445", "дело 498", "дело 487", "дело 331", "дело 446", "дело 407", "дело 492", "дело 461", "дело 655", "дело 408", "дело 573", "дело 445", "дело 415", "дело 541", "дело 460", "дело 615" ]
за периода от 1.1.2010г. до 31.12.2010г. 1 Гражданско дело No 26/2003, III състав Делби Ф.Х.А. Г.А.М. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 23.12.2009г. В законна сила от 27.1.2010г. 2 Гражданско дело No 65/2005, II състав Делби Р.И.М., В.Ю.Р., Р.Ю.И., А.У.И., Ф.М.Т., А.Б.Б., А.А.К. Р.А.С., Ф.Б.М., МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 26.1.2010г. В законна сила от 1.4.2010г. 3 Гражданско дело No 149/2005, III състав Делби С.Р.Щ. А.О.К., С.О.Д. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 8.2.2010г. В законна сила от 25.2.2010г. 4 Гражданско дело No 292/2005, III състав Делби Ш.И.М. А.А.И., Р.У.А., Р.С.Е., Р.А.Т., А.А.М.Ш., М.Ш.А., Ф.Ш.А., Е.Ш.А., М.Ш.А.М., А.А.Щ., Д.Р.Щ., З.Р.Щ., Н.Р.Щ., А.Р.Щ., Ж.М.Н., А.Щ.М. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 26.3.2010г. В законна сила от 21.4.2010г. 5 Гражданско дело No 353/2006, III състав Делби Р.Г.Н. Р.Г.Й. Докладчик: В законна сила от 11.2.2010г. 6 Гражданско дело No 322/2007, II състав Облигационни искове Н.Б.К. Л.И.И.К. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 12.12.2008г. РАЗВАЛЯ ,поради неизпълнение и на осн чл. 87,ал.3 от ЗЗД,ДОГОВОР за покупко -продажба на недв. имот ,срещу гледане и издръжка,сключен на 13.09.1993г в гр.Тетевен,лов. обл. и обективиран в нот. акт № 45,томІІІ,дело№754/1993г на Районен съд- Тетевен ,с който Н.Б.К. *** продава на своята съпруга Л. Ив.И. - к. от с.гр.следнитя нед. свой имот: Застроено дворно място ,съставляващо Парцел ІІІ-67 в кв.10 по плана на с. Рибарица,Лов. обл.с площ на парцелата 3000кв.м.,заедно с посторената в това дворно място Двуетажна вилна гграда ,полумасивен тип,с площ от 180 кв.м.Като не уважава искането на ответника по чл. 87,ал.3 изр.второ от ЗЗД ,за изпълнение в течение на процеса ,чрез трансформиране на задължението за издръжка в натура- в парично. С реш. №141/28.05.2008г. по ВГРД.№168/09г. е потвърдено реш.№106/12.12.2008г. на ТРС. С опр. № 54/15.01.2010г. по гр.д. № 1505/2009г. на ВКС-София не допуска касационно обжалване на Ловешконо решение от 28.05.2008г. В законна сила от 15.1.2010г. 7 Гражданско дело No 460/2007, II състав Делби Т.С.М. С.Л.В., ДЪРЖАВАТА Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 5.11.2009г. С реш. № 137/26.05.2010г. по в.гр.д. І 38 /2010г. на ЛОС е прекратено въ.производство относно участието на държавата в разпределяне на сумите от публ.продан на имота поради липса на правен интерес.Обезсилва реш. №330/05.11.09г. на ТРС в частта в която е осъдена Тодорка Ст.Мичева да заплати на Стойка Л.Василева и Държавата по 1245.50лв. за извършени подобрения в/у вилния имот. В законна сила от 9.7.2010г. 8 Гражданско дело No 668/2007, II състав Делби В.П.П. Л.Ц.М. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 28.8.2009г. връща делото за произнасяне по малбата за освобождаване от д.т. по жалбата В законна сила от 12.11.2010г. 9 Гражданско дело No 735/2007, III състав Делби М.Б.Ч., В.Д.Т. В.С.Д., Й.Б.Д. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 3.12.2010г. В законна сила от 11.12.2010г. 10 Гражданско дело No 5/2008, II състав Вещни искове по ЗСПЗЗ И.А.И. Н.А.С., З.А.С., Р.Т.З., Е.Н.В., Е.Я.С., С.С.О. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 24.2.2009г. С реш. № 48/18.02.2010г. по в.гр.д. № 2518 2010г. на ЛОС е отменено реш. № 80/24.02.2009г. по ТРС. 11 Гражданско дело No 42/2008, II състав Делби М.Н.В., МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 28.11.2008г. ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА МЕЖДУ: М.Н.В.,В.Н.В.,С.Н.П.,С.Г.Й.,М.А.Б.,М.Н.Б.,Н.Г.С.,Й.Н.Л.,В.М.Р.,С.Ц.С.,Н.Ц.З.,,М.Г. ИВАНОВА,Г.И.Г.,И.Г.И. НА ОСТАНАЛИТЕ В НАСЛЕДСТВО НЕДВ. ИМОТИ ОТ ИЛИЯ Б.Л. -Б.Ж НА ДОБРЕВЦИ , А ПО ОТНОШЕНИЕ НА Д.В.Б. *** , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ С реш № 16.07.2010г. по в.гр.д. № 254/2009г. на ЛОС остава в сила реш. №96/28.11.2008г. на ТРС. С опр. № 671/25.06.2010г. по гр.д. № 1329/ 09г. на ВКС-София не допуска касационно обжалбане на гр.д № 254/09г. на ЛОС. В законна сила от 25.6.2010г. 12 Гражданско дело No 63/2008, II състав Делби Й.М.М., Т.Г.В., Г.П.Д. Е.Д.П., МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 18.1.2010г. В законна сила от 26.1.2010г. 13 Гражданско дело No 94/2008, III състав Делби М.Н.М., Д.И.П. П.Б.Й., Б.П.Й., Г.П.Й., Ц.П.Б., Г.Й.П., П.Г.Т. Докладчик: В законна сила от 28.12.2010г. 14 Гражданско дело No 119/2008, II състав Делби Ч.Ф.Ч. В.А.Ч.Ц., МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 30.11.2009г. В законна сила от 21.1.2010г. 15 Гражданско дело No 119/2008, II състав Делби Ч.Ф.Ч. В.А.Ч.Ц., МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 7.6.2010г. В законна сила от 28.7.2010г. 16 Гражданско дело No 260/2008, III състав Делби М.Н.Н.П. Н.К.Н., Н.П.В., П.Й.Н., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 12.2.2010г. В законна сила от 13.4.2010г. 17 Гражданско дело No 290/2008, III състав Развод и недейств. на брака Р.Б.М. М.Щ.М. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 10.7.2009г. С реш. № 301/02.12.2009г. по в.гр.д. № 522 /2009г. на ЛОС потвърждава реш. на ТРС. В законна сила от 12.1.2010г. 18 Гражданско дело No 298/2008, III състав Делби А.В.М., К.К.М. С.С.М., В законна сила от 28.4.2010г. 19 Гражданско дело No 2/2009, II състав Други дела С.Ш.М. ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ" ХРИСТО БОТЕВ"-БРЕСТНИЦА, ОБЩИНА ГР.ЯБЛАНИЦА, РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО -ЛОВЕЧ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 15.4.2010г. В законна сила от 11.5.2010г. 20 Гражданско дело No 5/2009, II състав Делби И.П.И., М.П.И. Й.С.Д., МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 9.8.2010г. В законна сила от 17.8.2010г. 21 Гражданско дело No 90/2009, II състав Делби Е.И.У. М.М.А., Д.М.С., М.Й.Я., Д.Х.В., К.Х.К., Д.И.Т. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 30.4.2010г. 22 ЧГД No 94/2009, II състав Заявления по чл.410, ал.1 от ГПК МОБИЛТЕЛ ЕАД-СОФИЯ Ц.В.Р. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Заповед за изпълнение от 28.1.2009г. В законна сила от 20.1.2010г. 23 Гражданско дело No 120/2009, II състав Делби Р.Г.К. М.Ц.К., П.Ц.К. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 21.5.2010г. В законна сила от 29.6.2010г. 24 Гражданско дело No 144/2009, II състав Делби М.Т.В. Л.Х.Д., Д.Ф.М., Ф.В.Л., И.В.М., Х.С.К., М.С.Х., Л.К.Н., И.В.М. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 1.4.2010г. В законна сила от 30.5.2010г. 25 Гражданско дело No 161/2009, II състав Искове по КТ за отмяна на уволнение Й.Х.М. МБАЛ-ТЕТЕВЕН-Д-Р АНГЕЛ ПЕШЕВ ЕООД-ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 11.5.2009г. С реш .№ 193/20.07.2009г. по гр.д. № 351/2009г. на ЛОсС е отменено реш. № 218/11.05.2009г. на ТРС и отхвърля иска с правно осн. чл.344, ал.1,т.2 и 3 от КТ. В законна сила от 6.1.2010г. 26 ЧГД No 175/2009, III състав Заявления по чл.417 от ГПК ОББ-АД-ГР.СОФИЯ Д.С.А. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Заповед за изпълнение от 10.3.2009г. ОТХВЪРЛЯМ изцяло молбата на " ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА " АД-град София , обективирана в заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. С. А. *** за сумата в размер на15 891,59 лева / петнадесет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и 59 ст./-главница , 544,53 лева/петстотин четиредесет и четири лева и 53 ст./-договорна лихва за периода от 29.10.2008 година до 05.03.2009 година , 0,35 лева / тридесет и пет ст./- наказателна лихва за просрочени главници за периода от 29.10.2008 година до 05.03.2009 година ,както и направените по делото разноски. Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Ловешкия Окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му от заявителя "Обединена Българска Банка " АД-град София. В законна сила от 11.8.2010г. 27 Гражданско дело No 193/2009, III състав Делби Л.Н.М., Ц.М.М.Б. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 24.6.2010г. В законна сила от 31.8.2010г. 28 Гражданско дело No 233/2009, II състав Вещни искове В.Л.С. Н.В.Ц., Н.Д.Ц., П.М.В. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 8.10.2009г. С реш. № 44/15.02.2010г. по в.гр.д. № 633/09г. на ЛОС обезсилва като недопустимо реш. № 310/08.10.2009г. на ТРС в частта с която е отхвърлен като недопустим иска от Найден В.цоков и др.ответници насрещен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че отв. Васил Станев не е собственик на 628/1155 ид.части от УПИ ХІV-288,289 в кв.33 по ПУП на с.Пещерна и искането за отмяна на н.а. №80,т.VІІ,рег.5187 н.д. №784/05г. нанот.Трашлиева- район на действие РС Луковит и потвърждава в останалата част решението. В законна сила от 23.3.2010г. 29 Гражданско дело No 259/2009, III състав Облигационни искове Р.А.Р., У.А.Р. В.М.У. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 7.8.2009г. Решение № 69/01.03.2010г. по Гражданско дело 624/2009г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ е оставено с сила реш. на ТРС. С опр. № 1204/07.12.2010г. по гр.д. № 862/2010г. на ВКС-София не допуска касационно обжалване на реш. на ЛОС. В законна сила от 7.12.2010г. 30 Гражданско дело No 286/2009, III състав Делби Р.Г.С. Т.А.Н., Н.Б.К. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 24.11.2009г. Определение № 204/25.3.2010г. по Гражданско дело 139/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ потвърждава опр. №410/24.11.2009г. на ТРС В законна сила от 10.6.2010г. 31 ЧГД No 291/2009, II състав Обезпечения, опис наследство, връщане дете ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ-АД-С.ЗЛАТНА ПАНЕГА ГИЛДИЯ СТРОЙ ООД-С.РУДАРЦИ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 2.6.2010г. В законна сила от 18.6.2010г. 32 Гражданско дело No 294/2009, II състав Облигационни искове ПРОКРЕДИТ КЪМПАНИ-ЕАД-СОФИЯ Н.Я.Д., М.Б.С. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 17.11.2009г. С реш. № 63/25.02.2010г. по в.гр.д. № 20/2010г. на ЛОС е пътвърдено реш. № 341/17.11.200г. на ТРС. В законна сила от 8.4.2010г. 33 Гражданско дело No 314/2009, III състав Вещни искове ПКООПЕРАЦИЯ "ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ-ПК"-С.РИБАРИЦА ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: 34 ЧГД No 319/2009, III състав Заявления по чл.410, ал.1 от ГПК ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ - АД-С.БЕЛИ ИЗВОР ВЕЖЕН-ООД-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Заповед за изпълнение от 1.7.2009г. В законна сила от 11.1.2010г. 35 Гражданско дело No 320/2009, II състав Облигационни искове ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС-АД-СОФИЯ М.И.Т. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 28.12.2009г. В законна сила от 5.1.2010г. 36 ЧГД No 340/2009, III състав Заявления по чл.410, ал.1 от ГПК ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ - АД-С.БЕЛИ ИЗВОР ВЕЖЕН-ООД-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Заповед за изпълнение от 6.7.2009г. 37 Гражданско дело No 348/2009, III състав Делби Р.Т.Д. Л.М.Д., Ц.Л.М., М.Б.М. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 1.3.2010г. В законна сила от 31.3.2010г. 38 Гражданско дело No 348/2009, III състав Делби Р.Т.Д. Ц.Л.М., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 9.11.2010г. В законна сила от 17.11.2010г. 39 Гражданско дело No 357/2009, II състав Облигационни искове ТРАНСПРЕС-ООД-СОФИЯ КАПС ООД-С.ГЛОЖЕНЕ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 17.12.2009г. С реш. №156/ 15.06.2010г. по В.гр.д. №143/10г. на ЛОС потвърждана ваш. №372/17.12.2009г. на ТРС. В законна сила от 26.7.2010г. 40 Гражданско дело No 359/2009, III състав Вещни искове Р.М.Р., Ц.М.Р. С.М.Н. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 24.3.2010г. 41 Гражданско дело No 374/2009, II състав Облигационни искове ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД-СОФИЯ ТЕТЕВЯНКА - АД - ТЕТЕВЕН Докладчик: В законна сила от 16.2.2010г. 42 Гражданско дело No 392/2009, II състав Облигационни искове ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД-СОФИЯ ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ИЗГРЕВ-ГОЛЯМ ИЗВОР Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 10.12.2009г. 43 Гражданско дело No 403/2009, II състав Облигационни искове ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-СОФИЯ Х.М.Ц. Докладчик: В законна сила от 6.4.2010г. 44 Гражданско дело No 412/2009, II състав Облигационни искове Н.Б.К. СД НИРАЙД-КАЛЕЙЧЕВ,СТАНОЕВА И С-ИЕ, Р.Г.С. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 5.11.2009г. С опр. № 255/ 16.04.2010г. по ч.гр.д. № 141/2010г. на ЛОС е потвърдено опр. № 397/ 05.11.2009г. по гр.д. № 412/09г. на ТРС. В законна сила от 26.10.2010г. 45 Гражданско дело No 435/2009, II състав Искове по КТ за обезщетение по чл.200 КТ Т.Ц.П. ЕТ СТИВ-ЦОНКА ВЪЛКОВА-СТОЯН ВАСИЛЕВ-С.РИБАРИЦА Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 30.12.2009г. С РЕШ. № 138 / 26.05.2010Г. ПО в.гр.д.№135 /2010Г. на ЛОС потвърждава реш. № 386/ 30.12.2009г. на ТРС В законна сила от 2.7.2010г. 46 Гражданско дело No 436/2009, II състав Искове по КТ за отмяна на уволнение А.С.А. ЦДГ "ИЗГРЕВ"-ГЛОГОВО Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 6.11.2009г. Решение № 53/9.2.2010г. по Гражданско дело 673/2009г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ отменя реш. №331/06.11.2009г. на ТРС. С опр. № 934/24.09.2010г. по гр.д № 847/2010г. на ВКС-София, не допуска касационно обжалване. В законна сила от 24.9.2010г. 47 Гражданско дело No 437/2009, II състав Вещни искове П.И.К., П.И.К. Д.С.М. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 31.3.2010г. 48 Гражданско дело No 454/2009, II състав Вещни искове П.Л.В. В.П.М., А.П.И., В.Ц.В., И.П.Г. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 14.10.2010г. В законна сила от 19.11.2010г. 49 Гражданско дело No 457/2009, III състав Облигационни искове ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ"ЛЕВ ИНС"-АД-СОФИЯ И.Л.С. Докладчик: В законна сила от 9.6.2010г. 50 Гражданско дело No 484/2009, III състав Искове по СК Д.К.Д. Р.Д.К., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 26.2.2010г. В законна сила от 21.3.2010г. 51 Гражданско дело No 488/2009, III състав Делби Н.Ц.Ц. Т.Б.Т., ДИРЕКЦИЯ " СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ "-ГР.ПРАВЕЦ Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 8.6.2010г. В законна сила от 1.7.2010г. 52 Гражданско дело No 498/2009, III състав Развод и недейств. на брака Г.Г.К.Т. С.А.К., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 28.1.2010г. В законна сила от 17.2.2010г. 53 Гражданско дело No 499/2009, III състав Изменение на издръжка А.С.М. И.М.С., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 16.12.2009г. В законна сила от 4.1.2010г. 54 Гражданско дело No 500/2009, III състав Дела от административен характер М.В.М. ОБЩИНСКА СЛУЖБА "ЗЕМЕДЕЛИЕ"-ТЕТЕВЕН Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 28.12.2009г. В законна сила от 19.1.2010г. 55 Гражданско дело No 504/2009, III състав Облигационни искове БАЛКАН ГРУП 2-ЕООД-ЛУКОВИТ ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД-СОФИЯ Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 29.1.2010г. С реш № 169/ 25.06.2010г. по в.гр.д. № 211/2010г. по ЛОС е потвърдено реш. №15 /29.01.2010г. та ТРС. 56 Гражданско дело No 520/2009, III състав Развод и недейств. на брака М.Д.И. И.А.И., 57 Гражданско дело No 523/2009, III състав Облигационни искове ЕООД"РАЙМАР-35"-ТЕТЕВЕН ЕТ"КУНИН-НИКОЛАЙ НИКОЛОВ"-ТЕТЕВЕН Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 22.1.2010г. В законна сила от 8.2.2010г. 58 Гражданско дело No 525/2009, III състав Искове по СК Т.И.Ч. Ц.Й.С. Докладчик: В законна сила от 2.3.2010г. 59 Гражданско дело No 526/2009, III състав Изменение на издръжка А.М.А. О.Т.М., В законна сила от 14.1.2010г. 60 Гражданско дело No 527/2009, III състав Облигационни искове БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД-СОФИЯ Н.Г.М. Докладчик: В законна сила от 28.1.2010г. 61 Гражданско дело No 537/2009, III състав Изменение на издръжка Н.Н.М. Б.Р.А., МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 22.1.2010г. 62 Гражданско дело No 541/2009, II състав Вещни искове К.Т.Д. МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛ. РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 8.12.2009г. В законна сила от 13.1.2010г. 63 Гражданско дело No 543/2009, III състав Облигационни искове ЛИДИЯ-ООД-ГР.ТЕТЕВЕН ЕТ"КУНИН-НИКОЛАЙ НИКОЛОВ"-ТЕТЕВЕН Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 24.2.2010г. Съдът намира , че ще следва да бъде прието и приложено към делото споразумение от 23.02.2010година , с нотариална заверка на подписите от същата дата, регистър №646/2010г., на нот.ДОЧКА ТЮТЮНДЖИЕВА, регистър №582 на нотариалната камера, поради което ОПРЕДЕЛИ ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото горепосоченото споразумение постигнато между страните по делото И.П.Т.-Г-жо съдия, тъй като сме постигнали споразумение и делото ще приключи като спогодено, то на основание чл. 78 ал. 9 от ГПК правя искане, да ми бъде върната половината от внесената държавна такса по делото.За други разноски нямам претенции. Съдът намира ,че постигнатото споразумение не противоречи на закона и на добрите нрави , поради което ОПРЕДЕЛИ ОДОБРЯВА постигнатото споразумение. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес. Съдът намира, че на основание чл. 78 ал.9 от ГПК ще следва да бъде върната на ищеца половината от внесената държавна такса по делото, а именно сумата в размер на 89,60лв, поради което ОПРЕДЕЛИ ДА СЕ върне на ищцовото дружество сумата в размер на 89,60лева ,представляваща половината от внесената държавна такса. След влизане в сила на определението за прекратяване на производството по делото, Гр дело №480/09г, по описа на Районен съд Тетевен, да се докладва ведно с препис от протокола , на съответния съдия докладчик. В законна сила от 5.3.2010г. 64 Гражданско дело No 555/2009, III състав Облигационни искове ЕООД"МАРШАЛ"-ГР.ЯБЛАНИЦА БОГОЯ СЪРВИЗ-ООД-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: В законна сила от 22.1.2010г. 65 Гражданско дело No 561/2009, II състав Вещни искове по ЗСПЗЗ М.Й.Г., Ц.Л.И. М.М.С., Х.М.М. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 21.4.2010г. В законна сила от 10.5.2010г. 66 Гражданско дело No 563/2009, III състав Облигационни искове БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД-СОФИЯ Й.С.А. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 15.2.2010г. В законна сила от 22.3.2010г. 67 Гражданско дело No 564/2009, II състав Издръжка П.М.Ц., И.П.Н. М.Ц.М. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 29.1.2010г. В законна сила от 15.2.2010г. 68 Гражданско дело No 574/2009, III състав Облигационни искове ВЕГАС-93 ООД ЕТ СТИВ-ЦОНКА ВЪЛКОВА-СТОЯН ВАСИЛЕВ-С.РИБАРИЦА Докладчик: 69 Гражданско дело No 583/2009, II състав Облигационни искове ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД-СОФИЯ Е.Н.Я. Докладчик: 70 Гражданско дело No 596/2009, II състав Искове по КТ за отмяна на уволнение Л.К.М. ПГГСД"САВА МЛАДЕНОВ"-ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 5.3.2010г. С РЕШ. № 126/ 17.05.2010Г. ПО в.гр.д.№183/2010Г. на ЛОС потвърждава реш. № 36/05.03.2010г. на ТРС В законна сила от 28.6.2010г. 71 Гражданско дело No 623/2009, II състав Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-ГР.ТЕТЕВЕН РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 29.12.2009г. 72 Гражданско дело No 626/2009, II състав Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-ГР.ТЕТЕВЕН РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: В законна сила от 7.1.2010г. 73 Гражданско дело No 627/2009, III състав Облигационни искове ПКООПЕРАЦИЯ "ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ-ПК"-С.РИБАРИЦА ДЖОРДЖИ,ГЕРИ И СИЕ-ЕООД-ПЛЕВЕН Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 12.7.2010г. С влязло в сила определение от 02.06.10г., на основание чл.232 от ГПК съдът е прекратил производството по предявения от ПК”Г.Бенковски” село Рибарица насрещен иск на правно основание чл. 232 от ЗЗД.Ответникът по насрещния иск поддържа искането си съдът да се произнесе по направеното в писмения отговор на насрещния иск възражение по чл.32 ал.3 във връзка с чл. 29 от ЗЗД. Съдът намира, че не следва да се произнася по възражението на ответника по насрещния иск и ще следва да бъде прекратено изцяло производството по делото, по следните съображения:Правото на възражение на ответника по насрещния иск по чл. 32 ал.3 ЗЗД е породено от предявения иск от ПК”Г.Бенковски” село Рибарица, предявен на правно основание чл. 232 ЗЗД.И след като ищецът по предявения иск оттегля същия, ответникът дава съгласието си за това и съдът прекратява производството по предявения иск, то и не следва да се произнася по направеното възражение по чл. 32, ал.3 от ЗЗД породено от предявения иск, поради което ОПРЕДЕЛИ ПРЕКРАТЯВА ИЗЦЯЛО производството по делото. Определението може да се обжалва с частна жалба пред Ловешки окръжен съд в едноседмичен срок от днес. Определение № 545/18.8.2010г. по Гражданско дело 366/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ потвърждава опр. от 12.07.2010г. на ТРС. В законна сила от 18.8.2010г. 74 Гражданско дело No 629/2009, II състав Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-ГР.ТЕТЕВЕН РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 8.1.2010г. В законна сила от 18.1.2010г. 75 Гражданско дело No 1/2010, III състав Вещни искове И.В.В. Р.Г.У., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 15.2.2010г. В законна сила от 4.3.2010г. 76 Гражданско дело No 3/2010, II състав Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-ГР.ТЕТЕВЕН РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 18.1.2010г. 77 Гражданско дело No 4/2010, II състав Издръжка П.Й.Х. Й.Х.Ц. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 8.3.2010г. В законна сила от 16.3.2010г. 78 Гражданско дело No 10/2010, III състав Развод по взаимно съгласие О.Т.К., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 25.1.2010г. В законна сила от 25.1.2010г. 79 ЧГД No 11/2010, II състав Съдебни поръчки С.Л. Д.Д.К. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 3.2.2010г. Съдебната поръчка изпълнена, да се изпрати препис от съдебният протокол на съда в гр Пилзен - Чехия В законна сила от 3.2.2010г. 80 Гражданско дело No 12/2010, III състав Развод по взаимно съгласие Н.М.В., Х.М.В. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 20.1.2010г. 81 Гражданско дело No 13/2010, II състав Дела от административен характер Н.С.В. ОБЩИНСКА СЛУЖБА "ЗЕМЕДЕЛИЕ"-ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 13.1.2010г. 82 ЧГД No 14/2010, III състав Други ЧГД М.Х.Д. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 13.1.2010г. 83 Гражданско дело No 15/2010, II състав Облигационни искове СЕКВОЯ- ЕООД-ЧЕПЕЛАРЕ БЕТАМЕБЕЛ-АД-С.ГОЛЯМ ИЗВОР Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 11.5.2010г. В законна сила от 19.5.2010г. 84 Гражданско дело No 21/2010, III състав Развод по взаимно съгласие В.Б.М., В законна сила от 29.1.2010г. 85 Гражданско дело No 28/2010, II състав Дела по Закона срещу домашното насилие Р.А.У. А.М.М. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 11.2.2010г. 86 Гражданско дело No 29/2010, II състав Облигационни искове ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД-СОФИЯ М.Г.М. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 23.4.2010г. Решение № 241/26.10.2010г. по Гражданско дело 312/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ потвърждава решението на ТРС. В законна сила от 23.12.2010г. 87 Гражданско дело No 34/2010, III състав Развод по взаимно съгласие Л.В.Ф., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 2.2.2010г. В законна сила от 2.2.2010г. 88 Гражданско дело No 35/2010, III състав Развод по взаимно съгласие Г.В.С., А.В.С. Докладчик: 89 Гражданско дело No 36/2010, II състав Искове по КТ М.П.Г. КУЛ ТЕХ-ООД-СОФИЯ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 19.4.2010г. В законна сила от 27.4.2010г. 90 Гражданско дело No 45/2010, II състав Развод по взаимно съгласие Н.М.Х., С.С.С.Х. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 10.3.2010г. В законна сила от 10.3.2010г. 91 Гражданско дело No 51/2010, II състав Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-ГР.ТЕТЕВЕН РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН, ДМСГД-ТЕТЕВЕН Докладчик: В законна сила от 19.2.2010г. 92 Гражданско дело No 75/2010, III състав Чл.19 ЗГР К.К.К.П., Х.П.П. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН, ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 5.3.2010г. 93 Гражданско дело No 82/2010, II състав Искове по СК Н.И.И. И.Ц.Я., И.Н.И. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 15.10.2010г. В законна сила от 2.11.2010г. 94 Гражданско дело No 83/2010, II състав Искове по КТ за отмяна на уволнение Н.Д.А. СДРУЖЕНИЕ ЦУРОТ - В ЛИКВИДАЦИЯ-ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 18.8.2010г. В законна сила от 18.9.2010г. 95 Гражданско дело No 84/2010, II състав Искове по СК Г.Г.К.Т. С.А.К., МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 11.6.2010г. В законна сила от 27.7.2010г. 96 Гражданско дело No 88/2010, II състав Облигационни искове ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД-СОФИЯ ТЕТЕВЯНКА - АД - ТЕТЕВЕН Докладчик: В законна сила от 3.8.2010г. 97 Гражданско дело No 92/2010, II състав Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-ГР.ТЕТЕВЕН РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 25.3.2010г. В законна сила от 2.4.2010г. 98 Гражданско дело No 94/2010, II състав Искове по СК П.С.П. Е.Ж.В. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 10.8.2010г. В законна сила от 12.10.2010г. 99 Гражданско дело No 105/2010, II състав Искове по КТ за обезщетение по чл.200 КТ Д.Н.Д. МЕТАЛИК-АД-ГР.ЯБЛАНИЦА Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 10.6.2010г. В законна сила от 5.7.2010г. 100 Гражданско дело No 126/2010, II състав Искове по КТ за обезщетение по чл.200 КТ Д.Н.Д. МЕТАЛИК-АД-ГР.ЯБЛАНИЦА Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 22.6.2010г. 101 Гражданско дело No 127/2010, III състав Изменение на издръжка М.П.В. З.С.М. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 26.5.2010г. 102 Гражданско дело No 172/2010, III състав Облигационни искове П.Д.В. Н.Х.Н. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 14.6.2010г. В законна сила от 6.7.2010г. 103 Гражданско дело No 177/2010, II състав Облигационни искове ЙАФ БЪЛГАРИЯ-ЕООД-С.МУСАЧЕВО БЕТАМЕБЕЛ-АД-С.ГОЛЯМ ИЗВОР Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 21.6.2010г. 104 Гражданско дело No 195/2010, II състав Други дела К.П.Р. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ЧРЕЗ РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ-ГР.ЛОВЕЧ, ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН, СОУ"ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ"-ГР.ТЕТЕВЕН, ПГГСД"САВА МЛАДЕНОВ"-ТЕТЕВЕН, МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 14.5.2010г. В законна сила от 15.6.2010г. 105 ЧГД No 198/2010, II състав Отказ от наследство С.Д.И. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 29.3.2010г. В законна сила от 29.3.2010г. 106 Гражданско дело No 207/2010, III състав Облигационни искове Т.И.Р., О.Г.В., В.О.В. ЮНИКОН ФАРМ-ЕООД-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 22.10.2010г. В законна сила от 22.10.2010г. 107 Гражданско дело No 241/2010, III състав Развод по взаимно съгласие Д.Б.Н., Х.Н.Н. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 3.5.2010г. В законна сила от 3.5.2010г. 108 Гражданско дело No 245/2010, II състав Делби Д.С.М., В.И.М. П.И.К., П.И.К. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 30.9.2010г. 109 ЧГД No 248/2010, II състав Съдебни поръчки Д.М.Щ. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Протокол от 13.5.2010г. съдебната поръчка изпълнена В законна сила от 13.5.2010г. 110 Гражданско дело No 265/2010, III състав Развод и недейств. на брака Т.Ц.Л.И. И.М.И. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 4.8.2010г. В законна сила от 24.8.2010г. 111 Гражданско дело No 266/2010, II състав Облигационни искове СДРУЖЕНИЕ ЦУРОТ - В ЛИКВИДАЦИЯ-ТЕТЕВЕН ЕВИ-КЛАР-РИХ- ООД-ПЛЕВЕН, МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 4.6.2010г. Връща исковата молба на "Сдружение Център за устойчиво развитие на Община -Тетевен "-гр. Тетевен,Лов. обл. ,въз основа на която е оббразувано гр д № 266/10г на РС-Тетевен , поради неотстраняване в срока тна нередовности на исковата молба. Прекратява поризводството по делото. Определението подлежи на обжалване пред ЛОС с частна жалба , в едноседмичен срок от съобщението му на ищеца " С_дружение ЦУРОТ ". 112 Гражданско дело No 269/2010, II състав Делби К.В.К.Н., Л.И.К. Д.Л.К. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 18.10.2010г. 113 Гражданско дело No 278/2010, II състав Искове по КТ за отмяна на уволнение Ц.С.С. РЮРИК ГРУП-ЕООД-ГР.СОФИЯ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 16.9.2010г. 114 Гражданско дело No 281/2010, II състав Вещни искове П.М.Ц. ОКРЪЖЕН СЪД-РУСЕ, ПРОКУРАТУРАТА НА Р БЪЛГАРИЯ- ГР.СОФИЯ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 18.5.2010г. С опр. № 16.07.2010г. по ч.грд. № 317/10г. на ЛОС е потвърдено опр. № 195/18.05.10г. на ТРС. В законна сила от 16.7.2010г. 115 Гражданско дело No 289/2010, II състав Развод по взаимно съгласие Д.С.В., 116 Гражданско дело No 295/2010, II състав Облигационни искове МОБИЛТЕЛ ЕАД-СОФИЯ А.К.А. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 20.8.2010г. В законна сила от 20.8.2010г. 117 Гражданско дело No 318/2010, III състав Облигационни искове ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН В.Д.Д. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 26.7.2010г. В законна сила от 13.8.2010г. 118 Гражданско дело No 321/2010, II състав Искове по КТ за обезщетение по чл.200 КТ Ц.С.С. РЮРИК ГРУП-ЕООД-ГР.СОФИЯ Докладчик: 119 Гражданско дело No 336/2010, II състав Издръжка М.М.А. А.Т.П. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 5.10.2010г. В законна сила от 15.10.2010г. 120 Гражданско дело No 349/2010, II състав Облигационни искове КАМЕ-ООД-ГР.СОФИЯ БУК ТЕТЕВЕН-АД-С.ГЛОЖЕНЕ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 3.12.2010г. В законна сила от 13.12.2010г. 121 Гражданско дело No 350/2010, III състав Изменение на издръжка М.М.Б. М.Б.А., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 11.8.2010г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото на основание чл. 232 от ГПК. В законна сила от 19.8.2010г. 122 ЧГД No 359/2010, II състав Други ЧГД С.Р.Т. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 16.6.2010г. В законна сила от 16.6.2010г. 123 ЧГД No 361/2010, II състав Други ЧГД Ц.И.П. Докладчик: 124 ЧГД No 363/2010, II състав Други ЧГД П.Р.И. Докладчик: 125 Гражданско дело No 374/2010, III състав Делби Д.К.Х. Л.Д.К., Д.Д.К. Докладчик: 126 Гражданско дело No 374/2010, III състав Делби Д.К.Х. Л.Д.К., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 1.12.2010г. В законна сила от 9.12.2010г. 127 Гражданско дело No 376/2010, II състав Издръжка В.С.Л. Х.И.И. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 22.10.2010г. В законна сила от 3.11.2010г. 128 Гражданско дело No 386/2010, III състав Вещни искове М.С.М., Т.С.Й. И.К.К. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 29.9.2010г. Определение № 635/15.10.2010г. по Гражданско дело 445/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ е пътв.опр. на ТРС. 129 Гражданско дело No 389/2010, II състав Други дела В.В.П. ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ИЗГРЕВ-ГОЛЯМ ИЗВОР Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 2.9.2010г. 130 Гражданско дело No 393/2010, III състав Облигационни искове ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-СОФИЯ Б.Б.К. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 9.12.2010г. 131 Гражданско дело No 394/2010, III състав Облигационни искове ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-СОФИЯ Д.Т.Д. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 8.10.2010г. В законна сила от 8.11.2010г. 132 Гражданско дело No 395/2010, III състав Облигационни искове ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-СОФИЯ Д.А.И. Докладчик: В законна сила от 10.11.2010г. 133 Гражданско дело No 397/2010, III състав Развод и недейств. на брака С.С.З. И.А.З. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 19.7.2010г. В законна сила от 4.8.2010г. 134 Гражданско дело No 419/2010, III състав Развод по взаимно съгласие М.Й.М., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 14.7.2010г. В законна сила от 14.7.2010г. 135 Гражданско дело No 422/2010, II състав Облигационни искове КАНТЕК-ЕООД-ГР.СОФИЯ СДРУЖЕНИЕ ЦУРОТ - В ЛИКВИДАЦИЯ-ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 15.11.2010г. В законна сила от 15.11.2010г. 136 Гражданско дело No 425/2010, II състав Издръжка Г.У.А. У.А.А., В законна сила от 30.11.2010г. 137 Гражданско дело No 438/2010, II състав Издръжка Д.Н.М.Н. Н.Т.Н. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 4.10.2010г. В законна сила от 19.10.2010г. 138 Гражданско дело No 439/2010, III състав Облигационни искове БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД-СОФИЯ С.Б.С. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 3.11.2010г. В законна сила от 2.12.2010г. 139 Гражданско дело No 440/2010, II състав Изменение на издръжка М.У.А. М.М.С. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 8.9.2010г. 140 Гражданско дело No 442/2010, II състав Издръжка Х.П.Д. П.Д.Р. Докладчик: 141 Гражданско дело No 460/2010, III състав Развод и недейств. на брака Г.Л.В. Н.Ц.В. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 27.10.2010г. 142 Гражданско дело No 462/2010, II състав Издръжка М.П.П. Й.М.П., МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 30.9.2010г. 143 Гражданско дело No 469/2010, II състав Искове по КТ М.Ц.Р. НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ НАУКА -1901-ГР.ЯБЛАНИЦА Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 5.11.2010г. 144 Гражданско дело No 475/2010, II състав Чл.19 ЗГР В.К.В.С. ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ, МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 2.9.2010г. В законна сила от 1.10.2010г. 145 ЧГД No 480/2010, II състав Други ЧГД К.Ц.С., И.Л.Й. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 5.8.2010г. В законна сила от 5.8.2010г. 146 Гражданско дело No 491/2010, II състав Изменение на издръжка Х.О.И. И.М.И. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 21.10.2010г. ОТВЕТНИКА: И.М.И. ,ЕГН ********** , с посочен в исковата молба адрес в гр Ловеч, се задължава да заплаща на Х.О. ХРИСТОВА ЕГН -********** *** като майка и законна представителка на малолетното дете на страните : ИВОН И.И. ЕГН -********** ,ежемесечна издръжка за детето в размер на 60 / шейсет / лева начиная от 05.08 2010г , до настъпване на основание за изменени или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. ОТВЕТНИКА И.М.И. – се съгласява и поема задължение да заплати на ищцата Х.О. Христова за сторените от нея разноски за това производство в размер на 50 / петдесет / лева. ХРИСТИВА О. ХРИСТОВА – съгласна съм с така предложената издръжка ,за разликата н като не поддържам иска за претендираната издръжка за разликата над 60 лева до сумата от 100 лв ,да се одобри спогодбата. ОТВЕТНИКА И. М.И. да се одобри това споразумение. В законна сила от 29.10.2010г. 147 Гражданско дело No 513/2010, II състав Издръжка С.И.С. С.А.С., МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 4.11.2010г. 148 Гражданско дело No 515/2010, II състав Изменение на издръжка А.Н.А. М.А.Р. Докладчик: Решение № 303/13.12.2010г. по Гражданско дело 498/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ птвърждава реш. на ТРС. 149 Гражданско дело No 520/2010, II състав Чл.19 ЗГР Л.В.П. ОБЩИНА ГР.ЯБЛАНИЦА, МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 6.10.2010г. 150 Гражданско дело No 529/2010, II състав Издръжка А.К.К., А.К.К. М.М.М., В законна сила от 22.11.2010г. 151 Гражданско дело No 530/2010, II състав Искове по КТ за обезщетение по чл.200 КТ Е.Р.И. НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ РАЗВИТИЕ - 1960Г.-С.БАБИНЦИ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 17.11.2010г. 152 ЧГД No 531/2010, II състав Отказ от наследство Б.Д.И. Докладчик: В законна сила от 30.8.2010г. 153 ЧГД No 535/2010, II състав Отказ от наследство Д.Н.Д. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 31.8.2010г. 154 Гражданско дело No 538/2010, II състав Развод по взаимно съгласие Л.И.Г., А.Н.Г. Докладчик: В законна сила от 4.10.2010г. 155 Гражданско дело No 542/2010, II състав Издръжка ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-ГР.ТЕТЕВЕН С.Ц.С., МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 13.9.2010г. В законна сила от 29.9.2010г. 156 Гражданско дело No 560/2010, II състав Издръжка З.М.А. А.А.А., МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 18.11.2010г. В законна сила от 26.11.2010г. 157 Гражданско дело No 591/2010, II състав Облигационни искове АГРИ М-ООД-ГР.ПЛОВДИВ РИЧИ ТРАНС-ЕООД-С.ГЛОЖЕНЕ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 10.11.2010г. 158 Гражданско дело No 596/2010, III състав Изменение на издръжка Ф.Б.М. А.А.К., 159 Гражданско дело No 597/2010, II състав Изменение на издръжка М.П.М. К.В.А. Докладчик: 160 Гражданско дело No 607/2010, III състав Развод по взаимно съгласие Д.С.Д., Д.М.Д. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 21.10.2010г. В законна сила от 21.10.2010г. 161 Гражданско дело No 622/2010, II състав Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-ГР.ТЕТЕВЕН РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 21.10.2010г. 162 Гражданско дело No 623/2010, III състав Други дела Й.К.Й. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН, В законна сила от 16.11.2010г. 163 ЧГД No 639/2010, III състав Отказ от наследство Д.Л.К. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 18.10.2010г. В законна сила от 18.10.2010г. 164 ЧГД No 641/2010, II състав Отказ от наследство А.Н.В. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 25.10.2010г. В законна сила от 23.11.2010г. 165 Гражданско дело No 657/2010, II състав Развод по взаимно съгласие И.Д.П., М.В.П. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 1.11.2010г. В законна сила от 1.11.2010г. 166 Гражданско дело No 667/2010, II състав Вещни искове П.И.Н. С.М.Г. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 29.10.2010г. В законна сила от 7.11.2010г. 167 Гражданско дело No 682/2010, III състав Други дела Д.М.Б. РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 11.11.2010г. В законна сила от 29.11.2010г. 168 ЧГД No 705/2010, II състав Отказ от наследство Ц.Й.П. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 5.11.2010г. В законна сила от 5.11.2010г. 169 Гражданско дело No 707/2010, III състав Други дела Г.А.Ш. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН, ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 18.11.2010г. 170 Гражданско дело No 726/2010, III състав Развод по взаимно съгласие Щ.Л., Ю.Т.Л. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 22.11.2010г. 171 Гражданско дело No 727/2010, II състав Дела по чл.410 и чл.417 ГПК и Закон за кредитните и-ии Н.С.Й. ПК"СЕПТЕМВРИ"-ГЛОЖЕНЕ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 16.12.2010г. В законна сила от 27.12.2010г. 172 Гражданско дело No 756/2010, II състав Облигационни искове ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН ЕТ"ЕМИЛ МАКСИМОВ-М&М 99"-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 9.12.2010г. В законна сила от 20.12.2010г. 173 ЧГД No 766/2010, III състав Заявления по чл.417 от ГПК ОББ-АД-ГР.СОФИЯ М.Т.А. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 26.11.2010г. В законна сила от 21.12.2010г. 174 Гражданско дело No 771/2010, II състав Облигационни искове ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН СДРУЖЕНИЕ ЗАТАЯТЧИИ И ПРЕДПРИЕМАЧИ-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 1.12.2010г. В законна сила от 17.12.2010г. 175 Гражданско дело No 774/2010, III състав Развод по взаимно съгласие Ц.Х.П., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Решение от 10.12.2010г. В законна сила от 10.12.2010г. 176 Гражданско дело No 778/2010, II състав Развод и недейств. на брака Н.А.Ц., Р.Н.Ц. Докладчик: В законна сила от 15.12.2010г. 177 ЧГД No 811/2010, III състав Отказ от наследство В.П.Н., Р.П.Ц. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Определение от 6.12.2010г. В законна сила от 6.12.2010г. 178 АНД No 57/2009, I състав По ЗД по пътищата А.Г.И. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Разпореждане от 7.9.2009г. ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 57/2009 г. по описа на РС - Тетевен. 179 АНД No 94/2009, I състав По ЗД по пътищата В.К.П. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 11.2.2010г. 180 НОХД No 150/2009, I състав ГЛ.II. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.П.С., КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 5.2.2010г. Мотиви от 18.2.2010г. В законна сила от 23.2.2010г. 181 АНД No 216/2009, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.И.М., НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 3.11.2009г. Мотиви от 3.11.2009г. С реш. № 31/ 26.02.2010г. по ВНАХД № 666/2009г. на ЛОС е потвърдено реш. № 148/03.11.2009г. на ТРС. В законна сила от 26.2.2010г. 182 АНД No 228/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ПЕТРОС ОЙЛ-ООД-СОФИЯ ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХН.НАДЗОР-СОФИЯ Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 19.10.2009г. С реш. № 53/23.03.2010г. по НАХД № 24/10г. на ЛАС е потвърдено решение №130/ 25.09.2009г. та ТРС. 183 НОХД No 243/2009, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Е.А.М., В.С.П. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 26.11.2009г. Мотиви от 9.12.2009г. С реш. № 05.02.2010г. по ВНОХД№ 8 / 2010г. потвърждава присъда № 89 / 26.11.2009г. на ТРС. В законна сила от 5.2.2010г. 184 НЧХД No 268/2009, IV състав НЧХД Т.В.Т. Ц.С.Ц. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 15.12.2009г. С присъда № 10/10.03.2010г. отменя прсъда № 251 / 15.12.2009г. по НЧХД №268/09г. на ТРС. Признава подсъдимия за виновен по чл.128 и чл.129 от НК-престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на осн. чл.78а НК му налага адм.наказание 500 лв. глоба. 185 АНД No 269/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК Д.Й.Д. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 14.9.2009г. В законна сила от 4.5.2010г. 186 НЧХД No 276/2009, I състав НЧХД И.Н.И. И.М.С. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Определение от 10.9.2010г. В законна сила от 10.9.2010г. 187 АНД No 302/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ДЖОРДЖИ,ГЕРИ И СИЕ-ЕООД-ПЛЕВЕН КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ-РД-РУСЕ Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 13.10.2009г. С реш. № 12/10.02.2010г. по КНАХД 196/2009г. на ЛАС е оставено в сила реш. №128/07.10.2009г. на ТРС. В законна сила от 10.2.2010г. 188 АНД No 303/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕТ"ДЕТЕЛИНА-ВАСИЛ ТОДОРОВ 90"-С.РИБАРИЦА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ-РД-РУСЕ Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 15.10.2009г. С реш. № 19 от 16.02.2010г. по КАХД № 213/ 2009г. на Асдм. съд-Ловеч е оставено в сила реш. № 129 / 07.102009г. на ТРС. 189 НОХД No 305/2009, IV състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.В.К., НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 19.11.2009г. Мотиви от 27.11.2009г. С реш. № 6 /27.01.2010г. по ВНОХД № 699/2009г. на ЛОС е потвърдена присъдата № 18/ 19.11.2009г. на ТРС. Решение от 16.4.2010 Наказателно дело № 125/2010 190 АНД No 317/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ВАРНАФАРМА ХОЛДИНГ ООД РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 19.11.2009г. С реш. № 31/ 01.03.2010г. по КНАХД №5/ 2010г. на Адм.съд-Ловеч е отменено реш. № 151/06.11.2009г. на ТРС и отменя н.п. № 272 /28.07.2009г. на РИОКОЗ-Ловеч. В законна сила от 1.3.2010г. 191 АНД No 318/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ВАРНАФАРМА ХОЛДИНГ ООД РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: С реш. № 21/ 18.02.2010г. по КНАХД №4/ 2010г. на Адм.съд-Ловеч е отменено реш. № 150/06.11.2009г. на ТРС и отменя н.п. № 271/28.07.2009г. на РИОКОЗ-Ловеч. В законна сила от 18.2.2010г. 192 АНД No 321/2009, I състав По Закона за опазване на селскост.имущество и ЗОЗЗ О.Й.Д. КМЕТА НА ОБЩИНА - ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 9.11.2009г. С реш. № 62/23.04.2010г. по КНАХД 40/2010г. на ЛАС е отменено реш. № 141/ 04.11.2009г. и отменя изцяло нак.пост. № 2/14.05.2009г. на Кмета на Община-Тетевен. В законна сила от 23.4.2010г. 193 АНД No 324/2009, IV състав По ЗГ и ЗЛОД Ц.С.К. ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - РИБАРИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 23.12.2009г. 194 НОХД No 342/2009, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.Н.Н. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 14.10.2009г. Мотиви от 29.10.2009г. С ОПР. № / от 13.01.2010г.по ВНОХД № 656/2009г. на ЛОС е потвърдена присъдата на ТРС, поради оттегляне на жалбата. Резултат от касационна инстанция: Прекратява поради оттегляне на жалбата/протеста 195 НЧХД No 346/2009, I състав НЧХД К.О.С. А.И.А., КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 11.12.2009г. Мотиви от 15.12.2009г. С реш. №28/23.02.2010г. по ВНХД №28 /2010г. на Окр.съд-Ловеч е изменена присъда № 93-1/11.12.2000г. по НЧХД № 346/2009г. като увеличава одм.наказание от 250лв. на 500лв. на двамата подсъдими и увеличава гр. иск от 250 на 500лв. 196 НОХД No 363/2009, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Б.Н.П. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 1.4.2010г. Б.Н.П. Мотиви от 9.4.2010г. В законна сила от 19.4.2010г. 197 АНД No 370/2009, I състав По ЗД по пътищата Л.Л.И. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 8.12.2009г. 198 АНД No 371/2009, IV състав По ЗД по пътищата П.П.К. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 1.12.2009г. С реш. №43 /08.03.2010г. по КНАХД № 3 / 2010г. на Адм.съд- Ловеч е отменено реш.161 / 01.12.2009г. на ТРС и отменя н.п. № 745 /2408.09. на РУ на МВР-Тетевен. В законна сила от 8.3.2010г. 199 АНД No 373/2009, I състав По ЗД по пътищата Ц.Н.Ц. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 23.11.2009г. С реш. № 33 / 01.3.2010г. па КНАХД № 206/2009г. на Адм.съд-Ловеч е оставено в сила решение № 156/18.11.2009г. нао ТРС. 200 НОХД No 374/2009, IV състав ГЛ.II. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.И.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 28.1.2010г. Мотиви от 12.2.2010г. С реш . № 67/ 28.05.2010г. по В.НОХД № 127/2010г. на ЛОС изменява присъда № 7/ 28.01.2010г. на ТРС В законна сила от 28.5.2010г. 201 АНД No 377/2009, I състав По ЗД по пътищата И.Р.Д. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Разпореждане от 27.1.2010г. ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 377/2009 г. по описа на РС - Тетевен, тъй като жалбоподателят И.Р.Д. не е отстранил нередовностите на жалбата в определения му от съда срок. 202 АНД No 390/2009, IV състав По ЗД по пътищата Н.Г.П. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 25.11.2009г. В законна сила от 4.2.2010г. 203 НОХД No 394/2009, II състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.Й.М., МАРИО Д. СТОЯНОВ Присъда от 18.6.2010г. Мотиви от 24.6.2010г. Решение № 146/26.11.2010г. по Наказателно дело 487/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ 204 АНД No 397/2009, IV състав По ЗД по пътищата Г.М.К. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 3.12.2009г. 205 АНД No 399/2009, I състав По ЗД по пътищата А.Л.Я. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Разпореждане от 26.11.2009г. ПРЕКРАТЯВА производството по Н.А.Х. дело № 399/2009 г. по описа на РС-Тетевен. 206 НОХД No 403/2009, I състав ГЛ.V. ПРЕСТЪПЛ-Я ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.П.Н. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 17.2.2010г. Мотиви от 24.2.2010г. С реш. № 01.6.2010г. по ВНОХД № 160/ 2010г. на ЛОС изменява присъда № 12 / 17.02.2010г. на ТРС, в частта относно гр.иск и намява размера на им.вреди на 868лв, в останалата част потвърждава присъдата. В законна сила от 1.6.2010г. 207 АНД No 408/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК М.Т.Д. АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ-СОФИЯ Докладчик: С реш. № 58/ 08.04.2010г. по НАХД № 30/2010г. на Адм.съд-Ловеч отменя реш. № 157 /25.11.2009г. на ТРС и потвърждава н.п. № 11010637/20.07.2009г. на Агенция за държавна финансова инспекция-София. 208 АНД No 411/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК М.Д.Й. РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 14.12.2009г. В законна сила от 7.4.2010г. 209 АНД No 412/2009, IV състав По ЗД по пътищата П.Д.А. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 23.11.2009г. С реш. № 103 / 05.07.2010г. по КНАХД №47 /10г. на ЛАС е потвърдено реш. № 155 / 23.11.2009г. на ТРС. 210 НОХД No 416/2009, I състав Гл.II. Средна телесна повреда - чл.129 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.К.А. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 22.1.2010г. Мотиви от 28.1.2010г. С реш. № 47 от 29.03.2010г. по ВНОХД І 120/2010г. е потвърдена присъда № 6/ 22.01.2010г. на ТРС. 211 АНД No 423/2009, I състав По ЗД по пътищата Б.Р.А. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 19.12.2009г. 212 АНД No 424/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК Д.А.А. РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: С реш. №38 /05.03.2010г. по КНАХД № 15 / 2010г. на Адм.съд- Ловеч е отменено реш.168 / 14.12.2009г. на ТРС и отменя н.п. № 372 / 02.10.09. на РИОКОЗ-ЛОВЕЧ. 213 АНД No 425/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК Д.А.А. РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 11.12.2009г. С реш. № 16/15.02.2010г. па КНАХД № 14 /2010 г. на Адм.съд-Ловеч е отменено решение № 167/11.12.2009г. на ТРС. 214 АНД No 427/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК О.В.И. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 4.12.2009г. С реш. № 126/ 11.10.2010г. по КНАХД № 133/2010г. на Адм.съд-Ловеч е оставено в сила реш. № 164/02.12.2009г. на ТРС. 215 АНД No 428/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК И.А.В. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 16.12.2009г. 216 НОХД No 438/2009, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.Н.Н. Докладчик: Мотиви от 30.12.2009г. 217 НОХД No 442/2009, I състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН О.Т.М. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 6.1.2010г. Мотиви от 11.1.2010г. 218 НОХД No 443/2009, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.Н.П. Докладчик: Д.Н.П. 219 АНД No 446/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ТК "ЦЕНТРАЛ" ООД-ТЕТЕВЕН РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: 220 НОХД No 450/2009, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Т.И.П. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 30.6.2010г. Мотиви от 8.7.2010г. С реш № 119/29.10.2010г. по ВНОХД № 486/2010г. е изменена присъдагата на ТРС от 30.06.2010г. освобождава на осн. чл.78 а от НК подс. за престъпление по чл.343 ал.1 от НК във вр. чл.342 ал.1 от НК и му налага одм.нак. 500лв. глоба. 221 АНД No 462/2009, I състав По ЗД по пътищата К.Б.Г. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 10.12.2009г. С реш. № 82/04.06.2010г. по КНАХД № 81/2010г. на ЛАС е оставено в сила реш. № 04.12.2009г. на ТРС. В законна сила от 4.6.2010г. 222 АНД No 466/2009, I състав По ЗД по пътищата М.Т.И. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Определение от 11.12.2009г. 223 АНД No 467/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕТ"ДЕНИС-ДЖЕНА ХЪДОВА"-С.ГРАДЕЖНИЦА РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 15.1.2010г. 224 АНД No 470/2009, I състав По ЗГ и ЗЛОД Т.П.Т. ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 17.12.2009г. 225 АНД No 471/2009, II състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК БАЛКАНИЯ КЪМПАНИ-ЕООД-ГРАД СОФИЯ РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: 226 АНД No 472/2009, IV състав По ЗД по пътищата Ц.К.Б. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 15.1.2010г. В законна сила от 24.2.2010г. 227 АНД No 473/2009, IV състав По ЗД по пътищата Д.В.Д. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 21.12.2009г. 228 АНД No 477/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК Л.П.П. ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ-ГР.ЯБЛАНИЦА Докладчик: 229 АНД No 478/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК М.И.С. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: 230 АНД No 479/2009, I състав По ЗД по пътищата Х.И.П. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 21.12.2009г. 231 АНД No 480/2009, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Е.А.Ю. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 15.12.2009г. Е.А.Ю. 232 АНД No 481/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕТ СТИВ-ЦОНКА ВЪЛКОВА-СТОЯН ВАСИЛЕВ-С.РИБАРИЦА РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 12.1.2010г. С реш № 65 /26.04.2010г. на ЛАС отменя изцяло реш. № 8/ 12.01.2010г. на ТРС и отменя изцяло нак.пост. № 380/26.10.2009г. на РИОКОЗ-Ловеч. В законна сила от 26.4.2010г. 233 АНД No 482/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК С.В.В. РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 11.1.2010г. 234 АНД No 486/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК М.И.К. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 23.12.2009г. 235 АНД No 487/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК Х.Л.М. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: 236 АНД No 488/2009, IV състав По ЗД по пътищата Р.Д.Д. РУ НА МВР - ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 22.2.2010г. 237 НОХД No 489/2009, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН К.М.Н., Г.Л.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 12.1.2010г. Мотиви от 25.1.2010г. 238 АНД No 491/2009, IV състав По ЗД по пътищата З.Т.Т. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 4.1.2010г. С реш № 59 /13.04.2010г. по НАХД № 49/10г. на Адм.съд-Ловеч е оставено в сила реш. №1/04.01.2010г. на ТРС. 239 АНД No 493/2009, I състав По ЗГ и ЗЛОД В.К.В. ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 29.12.2009г. 240 АНД No 495/2009, IV състав По ЗД по пътищата М.В.Б. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 6.1.2010г. С реш. №56/08042010г. по КНАХД № 41/2010г. на Адм.съд-Ловеч е отменено реш. №21/06.01.2010г. на ТРС в частта в която е наложено адм.наказание 1000лв. като отменя глобата от 1000лв., в останалата част потвърждава н.пост. 241 АНД No 496/2009, I състав По ЗД по пътищата Ц.М.Ц. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 6.1.2010г. В законна сила от 1.2.2010г. 242 АНД No 497/2009, I състав По ЗД по пътищата Ц.Х.Х. СЕКТОР ПП-КАТ КЪМ ОДМВР-ЛОВЕЧ Докладчик: 243 НОХД No 503/2009, I състав ГЛ.VIII. ПРЕСТЪПЛ-Я ПРОТИВ Д-ТА НА Д.ОРГ. И ОБЩ.ОРГ-ИИ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Я.Н.И. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 19.2.2010г. Я.Н.И. Мотиви от 23.2.2010г. В законна сила от 9.3.2010г. 244 НОХД No 504/2009, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.М.П. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 5.1.2010г. 245 НОХД No 505/2009, I състав Гл.II. Средна телесна повреда - чл.129 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.М.П. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 8.1.2010г. Мотиви от 12.1.2010г. 246 АНД No 507/2009, IV състав По ЗД по пътищата Ц.С.Н. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 1.2.2010г. 247 АНД No 511/2009, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.М.К. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 21.1.2010г. Мотиви от 21.1.2010г. 248 АНД No 512/2009, I състав По ЗД по пътищата Д.Т.З. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 16.2.2010г. 249 АНД No 513/2009, IV състав По ЗД по пътищата С.Д.С. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 5.2.2010г. 250 АНД No 515/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК Г.С.Г. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Определение от 11.12.2009г. 251 НОХД No 517/2009, I състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.Д.И. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 12.2.2010г. Мотиви от 16.2.2010г. В законна сила от 28.2.2010г. 252 НЧХД No 518/2009, IV състав НЧХД К.К.Р. К.К.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Определение от 16.3.2010г. 253 НЧХД No 519/2009, I състав НЧХД В.М.П. О.О.А., С.Е.М., Л.В.П. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Определение от 13.1.2010г. Прекратява производството по делото поради оттегляне на тъжба, на основание чл.24, ал.4, т.4 от НПК. 254 АНД No 520/2009, IV състав По ЗД по пътищата Х.Ц.Й. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 22.1.2010г. С реш. № 60/21.04.2010г. по КНАХД № 48/2010г. на ЛАС е оставено в сила реш. № 14/22.01.2010г. на ТРС. 255 АНД No 521/2009, IV състав По ЗД по пътищата И.Х.С. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 22.3.2010г. 256 АНД No 522/2009, I състав По ЗД по пътищата Ч.К.М. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 14.1.2010г. 257 НОХД No 525/2009, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.Т.Д., Я.В.П. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 14.1.2010г. Я.В.П. 258 НЧХД No 527/2009, I състав НЧХД А.Р.И. Р.О.С., М.Р.О. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 24.11.2010г. М.Р.О. Мотиви от 9.12.2010г. 259 АНД No 528/2009, I състав По ЗГ и ЗЛОД П.Х.С. ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 23.2.2010г. В законна сила от 12.3.2010г. 260 АНД No 530/2009, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕТ"ДИМИТЪР ДЕБЕЛЯШКИ"-ТЕТЕВЕН РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Определение от 15.1.2010г. Прекратява производството по делото, поради оттегляне на жалбата от жалбоподателя 261 АНД No 531/2009, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕТ"ДОБРИНКА АНДОНОВА -09"-С.ГАЛАТА РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 10.3.2010г. С реш № 84/ 07.06.2010г. по КНАХД №69 /2010г. на ЛАС е отменено изцяло реш. № 43/10.03.2010г. на ТРс и отменя изцяло нак.пост. № 408/01.12.2009г. на РИОКОЗ-Ловеч. В законна сила от 7.6.2010г. 262 НОХД No 534/2009, IV състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.Г.Ц. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 19.1.2010г. Н.Г.Ц. 263 АНД No 535/2009, I състав По ЗД по пътищата З.Д.З. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: 264 НОХД No 536/2009, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.С.Г. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 4.1.2010г. 265 НОХД No 537/2009, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.М.Т. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 6.1.2010г. 266 АНД No 538/2009, IV състав По ЗГ и ЗЛОД В.К.Л. ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 17.2.2010г. С реш. № 63/22.04.2010г.по КНАХД № 51/10 на ЛАС е оставено в сила реш. № 27/17.02.2010г. на ТРС. В законна сила от 22.4.2010г. 267 НОХД No 539/2009, I състав ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.А.С. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 27.1.2010г. 268 НОХД No 541/2009, I състав Гл.II. Средна телесна повреда - чл.129 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Ц.М.Ц. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 27.10.2010г. Мотиви от 4.11.2010г. 269 НОХД No 542/2009, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.А.С., НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 23.2.2010г. Мотиви от 10.3.2010г. В законна сила от 11.3.2010г. 270 АНД No 1/2010, I състав По Закона за опазване на околната среда (ЗОВВПЗ) БАЛКАНМЕС-ООД-ТЕТЕВЕН РИОСВ-ПЛЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 5.2.2010г. С реш. № 129 / 07.10.2010г. по КНАХД № 63/2010г. на Адм.съд-Ловеч остава в сила реш. № 1 от 03.02.2010г. на ТРС. В законна сила от 7.10.2010г. 271 АНД No 2/2010, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕНИЦА-99-ООД-ТЕТЕВЕН ТД НА НАП-ЛОВЕЧ Докладчик: 272 АНД No 3/2010, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕТ"БОГАТИ-ВАСИЛ ВАСИЛЕВ"-С.ДОБРЕВЦИ ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-СОФИЯ Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 1.6.2010г. С реш. № 154/ 28.10.2010г. по КНАХД № 120/2010г. на Адм.съд-Ловеч е оставено с сила реш. № 96 от 12.05.2010г. на ТРС. В законна сила от 28.10.2010г. 273 АНД No 4/2010, IV състав По ЗГ и ЗЛОД П.Х.С. ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 26.2.2010г. 274 НОХД No 5/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.В.В. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 13.1.2010г. 275 АНД No 8/2010, IV състав По ЗД по пътищата Р.М.Н. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 27.1.2010г. 276 АНД No 9/2010, IV състав По УБДХ РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН С.Б.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 7.1.2010г. С.Б.А. Мотиви от 7.1.2010г. 277 АНД No 10/2010, I състав По ЗД по пътищата М.П.Г. РУ НА МВР ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Разпореждане от 15.2.2010г. ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД 10/2010 г. по описа на РС-Тетевен, тъй като жалбоподателят М.П.Г. не е отстранил нередовностите на жалбата в определения му от съда срок. 278 АНД No 11/2010, I състав По ЗД по пътищата Й.Р.Ц. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 15.2.2010г. 279 АНД No 16/2010, IV състав По Закона за защита на потребителите (ЗЗП) РЕНЕСАНС К Л- ЕООД-СОФИЯ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ -РД-РУСЕ Докладчик: С реш №х 140/ 19.10.2010г. по КНАХД № 132/2010г. на ЛАС е оставено в сила решение № 48 /22.03.22.03.2010г. на ТРС 280 АНД No 17/2010, IV състав По Закона за защита на потребителите (ЗЗП) ТК "ЦЕНТРАЛ" ООД-ТЕТЕВЕН КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ -РД-РУСЕ Докладчик: С реш № 75 /11.05.2010г. по КНАХД № 65 /2010г. на ЛАС е потвърдено реш. № 36 / 26.02.2010г. на ТРС. 281 АНД No 18/2010, IV състав По Закона за защита на потребителите (ЗЗП) ЕТ"МАГИ-НАСТЕНКА ГЕОРГИЕВА "-ТЕТЕВЕН КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ -РД-РУСЕ Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 25.2.2010г. 282 АНД No 19/2010, IV състав По Закона за защита на потребителите (ЗЗП) ЕТ"ЙОНИЗАР МАРИНОВ-ТОДОРКА ТРЕНДАФИЛОВА"-ТЕТЕВЕН КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ-РД-РУСЕ Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 24.2.2010г. С реш. № 69/30.04.2010г. по КНАХД № 64/2010г. на ЛАС потвърждава решение от 24.02.2010г. на ТРС. В законна сила от 30.4.2010г. 283 АНД No 20/2010, II състав По Закона за защита на потребителите (ЗЗП) ЕТ"ЙОНИЗАР МАРИНОВ-ТОДОРКА ТРЕНДАФИЛОВА"-ТЕТЕВЕН КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ -РД-РУСЕ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 27.4.2010г. С реш. № 117/16.07.2010г. по КНАХД № 102/2010г. на ЛАС е потвърдено рреш. № 77/27.04.2010г. на ТРС. 284 АНД No 23/2010, I състав По ЗД по пътищата П.К.К. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 9.2.2010г. 285 НОХД No 24/2010, IV състав ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.М.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 26.1.2010г. 286 АНД No 25/2010, I състав По ЗД по пътищата М.Ц.И. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 24.2.2010г. 287 АНД No 27/2010, IV състав По ЗГ и ЗЛОД Г.Г.Г. ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 8.3.2010г. В законна сила от 24.3.2010г. 288 НОХД No 28/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.И.И. Докладчик: 289 НОХД No 29/2010, IV състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.М.Ю. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 4.2.2010г. Н.М.Ю. Мотиви от 19.2.2010г. В законна сила от 22.2.2010г. 290 НОХД No 30/2010, IV състав ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.В.Д. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 4.2.2010г. 291 НОХД No 31/2010, I състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.Г.К. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 10.2.2010г. 292 АНД No 32/2010, IV състав По ЗД по пътищата Ц.О.О. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 18.3.2010г. С реш. № 79 от 18.05.2010г. по КНАХД № 73 /2010 па ЛАС е отменено реш. № 46 от 18.03.2010г. на ТРС и отменя нак.пост. № 1034/12.11.2009. на РУ на МВР-Тетевен. В законна сила от 18.5.2010г. 293 АНД No 33/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.Я.Г. Докладчик: Д.Я.Г. Мотиви от 5.2.2010г. 294 НОХД No 34/2010, IV състав ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Л.М.Д. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 28.1.2010г. 295 НОХД No 35/2010, I състав ГЛ.V. ПРЕСТЪПЛ-Я ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.Х.Н., Ц.Х.Н. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 5.2.2010г. 296 АНД No 36/2010, I състав По ЗД по пътищата П.Д.Н. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: В законна сила от 26.3.2010г. 297 АНД No 37/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.П.Р. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 11.2.2010г. Мотиви от 11.2.2010г. 298 АНД No 38/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.В.В. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 10.2.2010г. Мотиви от 10.2.2010г. 299 НОХД No 39/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Х.Б.Х. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 2.2.2010г. 300 НОХД No 40/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Й.Р.Ц. Докладчик: Й.Р.Ц. 301 АНД No 41/2010, II състав По Закона за защита на потребителите (ЗЗП) БУЛДЕФЕНС-ООД-ГР.СОФИЯ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ-РД-РУСЕ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 4.6.2010г. 302 АНД No 42/2010, II състав По Закона за защита на потребителите (ЗЗП) ЕТ"ЛИЧКА ЯНЧЕВА"-ГР.БОТЕВГРАД КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ-РД-РУСЕ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 22.4.2010г. В законна сила от 15.5.2010г. 303 АНД No 43/2010, II състав По Закона за защита на потребителите (ЗЗП) ЕТ"ТЕРЕЗА МАСЪРЛИЕВА-РАЙКО МАСЪРЛИЕВ"-С.БЪЛГ.ИЗВОР КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ-РД-РУСЕ Докладчик: С реш. №109/ 06.07.2010г. по к.а.н.х.д. № 100/10г. на ЛАС е отменено реш. № 78/ 27.04.2010г. на ТРС и отменя нак.пост. № 2009-16588 от 01.12.2009г.на КЗП-РД.РУСЕ. 304 АНД No 44/2010, II състав По Закона за защита на потребителите (ЗЗП) ЕТ"ТЕРЕЗА МАСЪРЛИЕВА-РАЙКО МАСЪРЛИЕВ"-С.БЪЛГ.ИЗВОР КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ-РД-РУСЕ Докладчик: С реш. № 118/ 19.07.2010г. по КНАХД №101/10г. на ЛАС е потвърдено реш. № 79/ 27.04.2010г. на ТРС. В законна сила от 19.7.2010г. 305 АНД No 45/2010, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК Е.Д.В. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 1.3.2010г. Резултат от въззивна инстанция: Отменя изцяло решението и връща за ново разглеждане С РЕШ. № 99/28.06.2010Г. по кнахд № 82/10Г. НА лас ОТМЕНЯ РЕШ. № 38/ 01.03.10г. на ТРС и връща делото за Н.Р. от друг състав. 306 НОХД No 46/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.М.К. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 11.2.2010г. 307 НОХД No 47/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.Й.П. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 18.2.2010г. Мотиви от 2.3.2010г. С реш. № 58/13.05.2010г. по ВНОХД № 169/2010 на ЛОС е потвърдена присъда № 13 / 18.02.2010г. на ТРС. 308 АНД No 48/2010, II състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕТ"СЕРГЕЙ КЪЛЕВ-ЕЛЕКТРИК КМ"-ГР.ТЕТЕВЕН КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА-СОФИЯ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 10.5.2010г. С реш. № 138 / 18.10.2010г- по КНАХД № 110/2010г. на Адм.съд-Ловеч е оставено в сила реш. № 86 /10.05.2010г. на ТРС. 309 НОХД No 49/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.Д.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 16.2.2010г. 310 НЧХД No 50/2010, II състав НЧХД М.Л.М. Б.Б.Т. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Определение от 9.6.2010г. В законна сила от 21.6.2010г. 311 АНД No 52/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.П.В. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 16.2.2010г. 312 НОХД No 53/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.П.В. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 9.4.2010г. В законна сила от 9.4.2010г. 313 НОХД No 57/2010, IV състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Х.И.Х. Докладчик: 314 НОХД No 59/2010, I състав Гл.XI. Отнемане на МПС - чл.346 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.Д.Н. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 17.2.2010г. 315 НОХД No 60/2010, I състав Гл.II. Трафик на хора - чл.159а-159в НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Т.П.Г. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 9.7.2010г. 316 АНД No 61/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Т.Л.Д. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 22.2.2010г. Мотиви от 22.2.2010г. 317 АНД No 65/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Т.И.В. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 2.3.2010г. Т.И.В. В законна сила от 18.3.2010г. 318 НОХД No 66/2010, IV състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.Н.П. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 13.5.2010г. С.Н.П. Мотиви от 17.5.2010г. В законна сила от 31.5.2010г. 319 НОХД No 67/2010, IV състав Гл.V. Измама - чл.209-211 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Ц.И.С. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 19.4.2010г. Мотиви от 30.4.2010г. В законна сила от 5.5.2010г. 320 АНД No 68/2010, IV състав По ЗД по пътищата К.Л.Т. РУ НА МВР ГР.ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 26.4.2010г. 321 АНД No 69/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.А.П. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 4.3.2010г. Мотиви от 4.3.2010г. 322 НОХД No 70/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Б.С.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 7.4.2010г. 323 АНД No 72/2010, IV състав По ЗД по пътищата С.Б.Ч. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 20.4.2010г. В законна сила от 19.6.2010г. 324 НОХД No 73/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.Х.Н. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 4.3.2010г. Мотиви от 15.3.2010г. 325 НОХД No 75/2010, III състав Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Ф.А.Т. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Присъда от 11.5.2010г. Ф.А.Т. Мотиви от 19.5.2010г. Решение № 103/15.9.2010г. по Наказателно дело 331/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ потвърждава присъда № 31/11.05.10г. на ТРС. В законна сила от 5.10.2010г. 326 АНД No 77/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.В.П. Докладчик: 327 АНД No 78/2010, IV състав По ЗД по пътищата Р.Л.Л. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 19.3.2010г. 328 НОХД No 79/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.Г.Д. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 25.2.2010г. Подсъдимия Р.Г.Д. се признава за виновен в това, че на 26.11.2009 г. около 22.54 ч. В с.Орешене, Ловешка област, по ул. "Трети март", в посока центъра на с.с.е управлявал лек автомобил. "Форд КА", с ДК № ОВ 28 10 АТ, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.07 промила на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство "Дрегер", модел "7410" с №АRS 0286, с номер на пробата 836, което е престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК 2. Наказанието за извършеното от подсъдимия Р.Г.Д. престъпление се определя при условията на чл.55, ал.1, т.2, б"б" от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: - на основание чл. 42а, ал.2, т.т.,1,2 и т.6 във вр. ал . 3 т. 1 и т 3 от НК определя следните пробацинни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 / осем/ месеца, при периодичност два пъти седмично. - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца. - 100/сто/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една година. На основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК - лишава от право да управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС по административен ред - 26.11.2009 г. 329 НОХД No 81/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.В.Р. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 29.4.2010г. Г.В.Р. Мотиви от 14.5.2010г. 330 НОХД No 82/2010, IV състав Гл.II. Средна телесна повреда - чл.129 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.И.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 22.6.2010г. Мотиви от 29.6.2010г. В законна сила от 8.7.2010г. 331 НОХД No 84/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.И.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 11.3.2010г. 332 АНД No 86/2010, IV състав По ЗД по пътищата Р.П.П. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 22.4.2010г. 333 НЧХД No 87/2010, III състав НЧХД Р.Д.А. Р.С.М., ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Присъда от 21.6.2010г. Решение № 115/25.10.2010г. по Наказателно дело 446/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ отменя присъда № 48/21.06.2010г. на ТРС и връща делото за Н.Р. от друг състав. В законна сила от 25.10.2010г. 334 НОХД No 88/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.Г.Г. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 20.5.2010г. В законна сила от 20.5.2010г. 335 НОХД No 89/2010, IV състав Гл.II. Средна телесна повреда - чл.129 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.А.Д. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 30.3.2010г. В законна сила от 15.4.2010г. 336 НОХД No 90/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Ц.В.В. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 15.4.2010г. Мотиви от 23.4.2010г. С реш. № 84/ 06.07.2010г. по ВНОХД № 311/ 2010г. на ЛОС потвърждава присъда № 23/ 15.04.2010г. на ТРС. 337 НОХД No 96/2010, IV състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.Д.Р. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 23.3.2010г. В.Д.Р. 338 НОХД No 97/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.К.Р. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 4.5.2010г. С реш. № 79/ 01.07.2010г. на ВНОХД № 317/2010г. на ЛОС е отменена присъда № 30/ 04.05.2010г. на ТРС и връща делото за Н.Р. от друг състав на съда.Делото е преобразувано в НОХД. № 363/2010г. 339 АНД No 98/2010, IV състав По ЗД по пътищата В.Т.Х. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 31.5.2010г. В законна сила от 22.6.2010г. 340 НЧХД No 99/2010, IV състав НЧХД И.З.Р. А.М.К., Р.Д.А., Н.А.Н. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 26.5.2010г. Мотиви от 7.6.2010г. В законна сила от 11.6.2010г. 341 НОХД No 100/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.Х.К. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 16.3.2010г. 342 НОХД No 101/2010, IV състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.А.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 6.4.2010г. 343 НОХД No 102/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.В.Х., 344 НОХД No 103/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН К.В.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 1.4.2010г. 345 НОХД No 104/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.Д.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 8.4.2010г. 346 НОХД No 105/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.К.Г. Докладчик: Мотиви от 6.4.2010г. 347 НОХД No 107/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Ц.Н.Ц. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 18.3.2010г. 348 НОХД No 112/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Й.О.Й. Докладчик: Й.О.Й. 349 АНД No 114/2010, IV състав По ЗД по пътищата В.П.И. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 14.5.2010г. 350 НОХД No 115/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.Ч.Р. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 27.4.2010г. Г.Ч.Р. 351 АНД No 116/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Т.Й.К. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 16.4.2010г. Мотиви от 16.4.2010г. 352 АНД No 117/2010, IV състав По ЗД по пътищата В.К.К. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 23.4.2010г. В законна сила от 12.5.2010г. 353 НОХД No 124/2010, IV състав ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.И.Н. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 30.3.2010г. В законна сила от 30.3.2010г. 354 НОХД No 125/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.И.Г., НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 20.4.2010г. 355 АНД No 126/2010, IV състав По ЗД по пътищата А.Р.С. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 25.6.2010г. С реш. № 147 /21.10.2010г. по КНАХД № 121/2010г. на Адм.съд -Ловеч е оставено в сила решението на ТРС. 356 НОХД No 127/2010, IV състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН З.М.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 22.4.2010г. Мотиви от 3.5.2010г. 357 НОХД No 128/2010, IV състав Гл.II. Средна телесна повреда - чл.129 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.П.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 1.6.2010г. Мотиви от 14.6.2010г. Решение № 109/15.10.2010г. по Наказателно дело 407/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ 358 НОХД No 129/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Т.В.С., Р.Д.Н. Докладчик: СИЙКА Н. СЕИЗОВА Споразумение от 28.6.2010г. Р.Д.Н. 359 АНД No 130/2010, IV състав По ЗД по пътищата Б.Г.К. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 12.5.2010г. 360 АНД No 131/2010, IV състав По ЗД по пътищата Л.Д.Л. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 21.5.2010г. С реш. № 166/17.11.2010г. по НАХД № 156/10г. на ЛАС е оставено в сила реш. на ТРС. 361 НОХД No 132/2010, II състав Гл.V. Измама - чл.209-211 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Ц.К.Л. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Присъда от 27.7.2010г. Ц.К.Л. Мотиви от 6.8.2010г. Определение № 277/29.9.2010г. по Наказателно дело 492/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ е потвърдена присъдата на ТРС. 362 НОХД No 133/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН К.К.В. Докладчик: 363 НОХД No 134/2010, IV състав ГЛ.II. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.А.И. Докладчик: Мотиви от 10.5.2010г. 364 НОХД No 135/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.В.П. Докладчик: Мотиви от 26.4.2010г. 365 НОХД No 149/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.Д.Д. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 6.4.2010г. Мотиви от 12.4.2010г. 366 АНД No 151/2010, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК З.Д.Н. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 2.6.2010г. 367 НОХД No 152/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.П.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 29.4.2010г. В законна сила от 29.4.2010г. 368 НОХД No 153/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.М.И. Докладчик: 369 НОХД No 155/2010, IV състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.П.Д.Т. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 2.9.2010г. Мотиви от 3.9.2010г. В законна сила от 20.9.2010г. 370 НОХД No 156/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.А.С. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 11.5.2010г. 371 НОХД No 157/2010, IV състав Гл.II. Средна телесна повреда - чл.129 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.А.Й., Й.А.Й. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 17.6.2010г. Мотиви от 28.6.2010г. Определение № 311/27.10.2010г. по Наказателно дело 461/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ е потвърдена присъдата поради оттегляне на жалбата. В законна сила от 27.10.2010г. 372 АНД No 162/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.В.Й. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Разпореждане от 8.4.2010г. 373 АНД No 163/2010, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК Н.Д.Н. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 17.5.2010г. В законна сила от 2.6.2010г. 374 АНД No 164/2010, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК М.Ц.С. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: 375 АНД No 165/2010, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК Р.М.У. ОБЩИНА-ГР.ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 29.4.2010г. 376 НОХД No 170/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.Г.Х. Докладчик: 377 НОХД No 171/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.Ю.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 15.7.2010г. В законна сила от 15.7.2010г. 378 НОХД No 172/2010, IV състав ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН К.Н.Д. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 13.5.2010г. 379 НОХД No 173/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.П.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 12.10.2010г. Н.П.И. Мотиви от 22.10.2010г. 380 АНД No 174/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Й.М.С. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 1.6.2010г. Мотиви от 1.6.2010г. В законна сила от 17.6.2010г. 381 НОХД No 179/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.А.В., НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 18.5.2010г. Мотиви от 21.5.2010г. В законна сила от 3.6.2010г. 382 АНД No 183/2010, IV състав По ЗД по пътищата Л.В.И. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: С реш. № 128 /11.10.2010г. по КНАХД № 122/2010г. на Адм.съд-Ловеч е оставено в сила реш. № 93 /21.05.2010г. на ТРС. В законна сила от 11.10.2010г. 383 АНД No 185/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.С.З. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 21.6.2010г. В.С.З. Мотиви от 21.6.2010г. В законна сила от 7.7.2010г. 384 АНД No 186/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН О.А.Б. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 15.7.2010г. О.А.Б. Мотиви от 15.7.2010г. В законна сила от 2.8.2010г. 385 НОХД No 187/2010, IV състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.А.Р. Докладчик: Решение № 151/09.12.2010г. по Наказателно дело 655/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ потв. присъда на ТРС. 386 НОХД No 188/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.Г.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 3.6.2010г. Мотиви от 15.6.2010г. 387 НОХД No 189/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.Й.М. Докладчик: Мотиви от 23.6.2010г. 388 НОХД No 193/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.К.Щ., Б.А.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 10.6.2010г. М.К.Щ. 389 НОХД No 194/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.Л.Н., Х.И.Ч. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 25.5.2010г. С.Л.Н. В законна сила от 25.5.2010г. 390 НОХД No 195/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.Д.Г. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 27.5.2010г. В законна сила от 27.5.2010г. 391 НОХД No 196/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.М.Н. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 14.6.2010г. В законна сила от 30.6.2010г. 392 НОХД No 199/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.Д.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 27.5.2010г. Мотиви от 2.6.2010г. В законна сила от 14.6.2010г. 393 АНД No 200/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.М.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 27.5.2010г. Мотиви от 27.5.2010г. 394 АНД No 201/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.И.К. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 14.6.2010г. 395 АНД No 204/2010, IV състав По ЗД по пътищата М.Р.К. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 16.6.2010г. С реш. № 131/11.10.2010г. по КНАХД № 119/2010г. на Адм.съд-ловеч потвърждава реш. от 16.06.2010г. на ТРС. 396 АНД No 207/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.Г.М. Докладчик: Мотиви от 26.8.2010г. В законна сила от 13.9.2010г. 397 АНД No 208/2010, IV състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕТ"МАРИЯ СТОЯНОВА"-ГР.ЯБЛАНИЦА РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: В законна сила от 20.7.2010г. 398 НОХД No 209/2010, IV състав ГЛ.VIII. ПРЕСТЪПЛ-Я ПРОТИВ Д-ТА НА Д.ОРГ. И ОБЩ.ОРГ-ИИ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.М.М. Докладчик: Мотиви от 16.6.2010г. Решение № 100/15.9.2010г. по Наказателно дело 408/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ -потвърждава присъда №37 /-3.06.10 на ТРС. 399 АНД No 210/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.Р.А. Докладчик: 400 АНД No 214/2010, IV състав По ЗД по пътищата С.М.С. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 18.6.2010г. В законна сила от 12.7.2010г. 401 АНД No 222/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Х.Б.Н. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 18.5.2010г. Мотиви от 18.5.2010г. 402 НОХД No 223/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.Й.Н., Ф.Д.С. Докладчик: И.Й.Н. 403 НОХД No 224/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.Н.Т. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 14.6.2010г. 404 НОХД No 225/2010, IV състав Гл.II. Средна телесна повреда - чл.129 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.И.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 10.5.2010г. 405 НОХД No 226/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.Ц.Д. Докладчик: А.Ц.Д. 406 АНД No 228/2010, IV състав По ЗД по пътищата Х.Д.Х. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: 407 НОХД No 229/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Ф.Б.А. Докладчик: 408 НОХД No 230/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Ц.Д.Д. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 8.6.2010г. Мотиви от 18.6.2010г. В законна сила от 24.6.2010г. 409 АНД No 231/2010, IV състав По ЗД по пътищата Ю.Б.М. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: 410 НОХД No 232/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН К.С.Д. Докладчик: 411 НОХД No 233/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.М.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 10.6.2010г. 412 НОХД No 235/2010, IV състав Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Ц.И.Ц. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 19.8.2010г. Мотиви от 30.8.2010г. С реш. № 118/29.10.2010г. по ВНОХД № 544/2010г. на ЛОС потвърждава присъда № 59/ 19.08.2010г. на ТРС. 413 АНД No 236/2010, IV състав По ЗД по пътищата Д.Н.Д. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: 414 НОХД No 237/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.И.Й. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 14.9.2010г. Мотиви от 20.9.2010г. Решение № 135/18.11.2010г. по Наказателно дело 573/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ е потвърдена присъдата на ТРС. В законна сила от 18.11.2010г. 415 АНД No 240/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.Н.Н. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 15.6.2010г. 416 АНД No 251/2010, II състав По ЗД по пътищата И.П.М. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 16.6.2010г. 417 АНД No 252/2010, II състав По ЗД по пътищата В.Е.Е. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: 418 АНД No 253/2010, II състав По ЗД по пътищата П.П.П. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: В законна сила от 13.7.2010г. 419 АНД No 254/2010, II състав По ЗД по пътищата Я.Р.М. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: 420 НЧХД No 256/2010, II състав НЧХД Ч.Р.Г. Т.П.Д. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Присъда от 14.6.2010г. Решение № 101/15.9.2010г. по Наказателно дело 445/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ потвърждава присъда №43/14.06.2010г. на ТРС. В законна сила от 15.9.2010г. 421 НОХД No 258/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Х.П.Р. Докладчик: Х.П.Р. Решение № 107/15.9.2010г. по Наказателно дело 415/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ е потвърдена присъда № 46 от 17.06.2010г. на ТРС 422 АНД No 260/2010, II състав По ЗД по пътищата Ж.Ч.А. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: 423 НОХД No 264/2010, IV състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.С.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 24.8.2010г. Мотиви от 25.8.2010г. В законна сила от 9.9.2010г. 424 АНД No 280/2010, IV състав По ЗД по пътищата Й.Х.Г. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 20.8.2010г. 425 АНД No 281/2010, II състав По ЗД по пътищата П.П.К. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 5.8.2010г. В законна сила от 25.8.2010г. 426 АНД No 282/2010, II състав По ЗД по пътищата Д.Л.Д. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: В законна сила от 27.8.2010г. 427 АНД No 283/2010, II състав По ЗД по пътищата С.Р.Д. РУ НА МВР-ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 2.8.2010г. В законна сила от 23.8.2010г. 428 АНД No 285/2010, II състав По ЗД по пътищата Е.С.Й. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: 429 АНД No 286/2010, II състав По ЗД по пътищата В.Х.С. РУ НА МВР - ГР. ЯБЛАНИЦА Докладчик: 430 АНД No 287/2010, IV състав По ЗД по пътищата М.П.М. РУП-ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 29.6.2010г. 431 АНД No 288/2010, IV състав По ЗД по пътищата А.С.А. РУП-ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 23.8.2010г. В законна сила от 8.9.2010г. 432 НОХД No 291/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.Н.С. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 11.6.2010г. 433 НОХД No 292/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.Л.Д. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 24.6.2010г. 434 НОХД No 293/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Б.М.Б. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 30.8.2010г. 435 АНД No 294/2010, II състав По Закона за мерките срещу изпиране на пари М.Т.Г.Д. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ"НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"-ГР.СОФИЯ Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 13.8.2010г. С РЕШЕНИЕ № 184/22.12.2010Г. ПО КНАД-ЛОВЕЧ № 166/2010Г. НА ЛАС оставя в сила реш. на ТРС.. В законна сила от 22.12.2010г. 436 АНД No 295/2010, IV състав По ЗГ и ЗЛОД П.В.П. ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ТЕТЕВЕН Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 17.9.2010г. 437 НОХД No 297/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.М.О. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 8.6.2010г. В законна сила от 8.6.2010г. 438 АНД No 298/2010, II състав По ЗД по пътищата З.С.М. РУП-ТЕТЕВЕН Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 24.8.2010г. 439 НЧХД No 299/2010, II състав НЧХД П.Т.И. В.В.В. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Присъда от 9.8.2010г. Мотиви от 24.8.2010г. Решение № 124/5.11.2010г. по Наказателно дело 541/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ е потвърдена присъда № 58 / 09.08.2010г. на ТРС. 440 НОХД No 300/2010, III състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН К.П.К., Ц.Г.Ц. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Споразумение от 9.6.2010г. 441 НОХД No 301/2010, III състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.В.С. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Присъда от 30.6.2010г. Мотиви от 6.7.2010г. 442 НОХД No 302/2010, III състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.М.Ш. Докладчик: Мотиви от 30.6.2010г. С Решение № 125/05.11.2010г. по Наказателно дело 460/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ е потвърдена присъда № 53/ 30.06.2010г. на ТРС. 443 НОХД No 303/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.С.П. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Определение от 24.8.2010г. 444 АНД No 304/2010, II състав По ЗД по пътищата Н.Л.Н. РУП-ЯБЛАНИЦА Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 3.8.2010г. В законна сила от 2.9.2010г. 445 НОХД No 307/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.П.З., К.В.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 9.9.2010г. 446 АНД No 312/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.А.М. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 21.6.2010г. 447 НОХД No 314/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.А.Г. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 23.6.2010г. В законна сила от 23.6.2010г. 448 НОХД No 315/2010, II състав Гл.V. Присвояване - чл.201-208 НК /без чл.203 и чл.206, ал.4/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.И.П. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Присъда от 28.7.2010г. Мотиви от 11.8.2010г. С реш. № 117/ 29.10.2010г. по ВНОХД № 542/2010г. на ЛОС потвърждава присъда № 57 /28.07.2010г. на ТРС. 449 АНД No 316/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.Й.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 17.8.2010г. Мотиви от 17.8.2010г. 450 АНД No 318/2010, I състав По ЗД по пътищата М.В.М. РУП-ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 1.7.2010г. В законна сила от 22.7.2010г. 451 АНД No 319/2010, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЯВОР ДД-ЕООД-ГР.ТЕТЕВЕН ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-СОФИЯ Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 14.9.2010г. 452 НОХД No 320/2010, III състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Т.М.Д. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Присъда от 9.7.2010г. Мотиви от 12.7.2010г. В законна сила от 25.7.2010г. 453 НОХД No 323/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.А.А. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 30.6.2010г. 454 НОХД No 324/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.С.К. Докладчик: 455 НОХД No 325/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.А.В. Докладчик: 456 НОХД No 327/2010, I състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.Д.Н. Докладчик: Мотиви от 1.7.2010г. 457 НОХД No 329/2010, I състав Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.И.Л. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 22.6.2010г. 458 АНД No 331/2010, I състав По УБДХ РУП-ЯБЛАНИЦА Ю.Б.М. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 22.6.2010г. Ю.Б.М. 459 НЧХД No 333/2010, I състав НЧХД С.М.Д. Б.У.Л., М.М.Д. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Определение от 20.9.2010г. 460 НОХД No 337/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.А.В. Докладчик: 461 АНД No 338/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.Л.В. Докладчик: Прекратява производството по Н.А.Х. дело №338 по описа за 2010 г. на ТРС и връща същото на р-нна прокуратура -Тетевен, за да бъде точно и ясно формулирано обвинението срещу обвиняемия В.Л.В. ***. Определението за прекратяване може да се обжалва и протестира в 7 – дневен срок от днес за обвиняемия и от съобщението за прокуратурата, пред ЛОС. 462 АНД No 341/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Л.В.П. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 7.7.2010г. Мотиви от 7.7.2010г. В законна сила от 23.7.2010г. 463 АНД No 342/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.М.С. Докладчик: 464 НОХД No 343/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.А.С. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 26.11.2010г. Мотиви от 10.12.2010г. 465 НОХД No 346/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.Д.А. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 8.9.2010г. 466 АНД No 348/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.П.Н. Докладчик: 467 НОХД No 350/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Е.С.К. Докладчик: 468 НОХД No 352/2010, I състав Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.А.М. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 2.7.2010г. 469 НОХД No 353/2010, I състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.И.П. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 1.7.2010г. 470 АНД No 356/2010, I състав По ЗД по пътищата О.Г.Ч. РУП-ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 13.9.2010г. 471 НОХД No 361/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН З.М.А., КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 8.9.2010г. Мотиви от 16.9.2010г. 472 НОХД No 363/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.К.Р. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 29.10.2010г. 473 НОХД No 364/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.С.Н. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 10.9.2010г. 474 НОХД No 366/2010, III състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.Д.М. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Споразумение от 12.7.2010г. 475 НОХД No 367/2010, III състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.П.В. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Споразумение от 23.7.2010г. 476 АНД No 369/2010, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕТ"ТЕРЕЗА МАСЪРЛИЕВА-РАЙКО МАСЪРЛИЕВ"-С.БЪЛГ.ИЗВОР РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 18.10.2010г. С реш. № 193 /28.12.2010г. по КНАД №181/2010г. на ЛАС оставя в сила реш. на ТРС. 477 АНД No 372/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.Б.К. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 29.10.2010г. Мотиви от 29.10.2010г. 478 НОХД No 373/2010, III състав Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.Е.А. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Споразумение от 16.7.2010г. ЕИСПП №: НП 21000288ГФН С П О Р А З У М Е Н И Е за решаване на наказателното производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК Днес, 16.07.2010 г., на основание чл. 381 и сл. от НПК между: ВЕНА СТЕФОВА – прокурор в Районна Прокуратура - Тетевен, от една страна, и от друга: А.Е.А. ***, роден на *** ***,жител и живущ ***,основно образование,неженен,осъждан, ЕГН ********** , обвиняем по БДП № 288/ 2010 г. по описа на РУП-Тетевен, представляван от адвокат П.С.-ЛАК, се сключи настоящето СПОРАЗУМЕНИЕ, при спазване изискванията на чл. 381 и сл. от НПК, като страните се споразумяха за следното: 1. ОБВИНЯЕМИЯТ А.Е.А. се признава за виновен в това, че -13.07.2010 г.около 10 ч.в с.Голям Извор,Лов.обл. извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-псувал,нанасял обидни думи и се заканвал със саморазправа на полицай Павлин Василев Панков,като деянието е съпроводено със съпротива на орган на властта-полицай Павлин Василев Панков,изпълняващ задължения по опазване на обществения ред -престъпление по чл.325,ал.2 вр.ал.1 от НК –ЕИСПП № Пр: БМЕ21000288БФБ 2. Наказанието за извършеното от обвиняемия престъпление да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б”, а именно ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.6 от НК със следните пробационни мерки: -задължителна регистрация по настоящ адрес-***, за срок от 1/една/ година,с периодичност 2/два/ пъти седмично, -задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година и -150/сто и петдесет/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на 1/една/календарна година. Обвиняемият А.Е.А. заяви, че е съгласен с това споразумение, разбира последиците от същото и декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред, както и че доброволно подписва настоящето. СПОРАЗУМЕЛИ СЕ: ПРОКУРОР:.............................. / В.Стефова / ОБВИНЯЕМ:.............................. / А.А. / Адвокат:.................................... / П.С. / Съдът намира,че така представеното споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК не противоречи на закона и на морала и същото следва да бъде одобрено, поради което ОПРЕДЕЛИ: ОДОБРЯВА така постигнатото споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК. ПРИЕМА и прилага към делото досъдебно производство №288/2010 година по описа на РУ на МВР - ТЕТЕВЕН. ПРЕКРАТЯВА производството по НОХд.№373/2010 година по описа на ТРС, по реда на чл 381 и сл. от НПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. ВЛИЗА В СИЛА НЕЗАБАВНО. РАЙОНЕН СЪДИЯ: 1. ОБВИНЯЕМИЯТ А.Е.А. се признава за виновен в това, че -13.07.2010 г.около 10 ч.в с.Голям Извор,Лов.обл. извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-псувал,нанасял обидни думи и се заканвал със саморазправа на полицай Павлин Василев Панков,като деянието е съпроводено със съпротива на орган на властта-полицай Павлин Василев Панков,изпълняващ задължения по опазване на обществения ред -престъпление по чл.325,ал.2 вр.ал.1 от НК –ЕИСПП № Пр: БМЕ21000288БФБ 2. Наказанието за извършеното от обвиняемия престъпление да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б”, а именно ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.6 от НК със следните пробационни мерки: -задължителна регистрация по настоящ адрес-***, за срок от 1/една/ година,с периодичност 2/два/ пъти седмично, -задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година и -150/сто и петдесет/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на 1/една/календарна година. 479 АНД No 374/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН К.В.К. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 7.10.2010г. Мотиви от 7.10.2010г. 480 АНД No 376/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.П.П. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 29.9.2010г. Мотиви от 29.9.2010г. 481 НОХД No 377/2010, III състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Л.В.П. Докладчик: 482 НОХД No 379/2010, II състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.А.С. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Присъда от 20.8.2010г. В законна сила от 7.9.2010г. 483 НОХД No 380/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.М.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 7.9.2010г. Мотиви от 8.9.2010г. В законна сила от 27.9.2010г. 484 НОХД No 386/2010, III състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.Е.Н. Докладчик: 485 НОХД No 387/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Б.Щ.Л., А.Н.Ч. Докладчик: Б.Щ.Л. Н.Л.Н. 486 НЧХД No 389/2010, I състав НЧХД Р.Л.Р. Н.Д.Н. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Разпореждане от 27.9.2010г. Прекратява производството по НЧХ дело № 389/2010 г., поради оттегляне на тъжба, на основание чл.24, ал.4, т.4 от НПК. Разпореждането подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от съобщението, с частна жалба, пред ЛОС. В законна сила от 14.10.2010г. 487 НЧХД No 390/2010, I състав НЧХД М.С.Р. Н.Д.Н. Докладчик: Прекратява производството по НЧХ дело № 390/2010 г., поради оттегляне на тъжба, на основание чл.24, ал.4, т.4 от НПК. Разпореждането подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от съобщението, с частна жалба, пред ЛОС. 488 АНД No 393/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.П.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 30.9.2010г. Мотиви от 30.9.2010г. 489 АНД No 394/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.Г.Н. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 7.9.2010г. Мотиви от 7.9.2010г. 490 АНД No 395/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.А.С. Докладчик: 491 НОХД No 396/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.А.Ю. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 22.10.2010г. 492 АНД No 398/2010, I състав По ЗД по пътищата Н.А.М. РУП-ЯБЛАНИЦА Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Разпореждане от 7.9.2010г. ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 398/10 г. по описа на РС – Тетевен, тъй като наложеното административно наказание не подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. 493 НОХД No 399/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.В.Х., 494 НОХД No 400/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Ц.П.П. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 13.10.2010г. Ц.П.П. В законна сила от 13.10.2010г. 495 НОХД No 401/2010, IV състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.М.С. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 9.9.2010г. В законна сила от 25.9.2010г. 496 НОХД No 403/2010, III състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.П.И. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Споразумение от 28.7.2010г. 497 АНД No 408/2010, I състав По ЗА, ЗДДС и ДОПК ЕТ"МАРИЯ СТОЯНОВА"-ГР.ЯБЛАНИЦА РИОКОЗ-ГР.ЛОВЕЧ Докладчик: 498 НОХД No 409/2010, III състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.С.С. Докладчик: ИСКРА Ц. МАКСИМОВА Споразумение от 30.7.2010г. В законна сила от 30.7.2010г. 499 НОХД No 411/2010, I състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.С.С. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 15.10.2010г. Мотиви от 27.10.2010г. 500 НЧХД No 413/2010, I състав НЧХД В.Л.М. Н.Д.Н. Докладчик: Прекратява производството по НЧХ дело № 413/2010 г., поради оттегляне на тъжба, на основание чл.24, ал.4, т.4 от НПК. Разпореждането подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от съобщението, с частна жалба, пред ЛОС. 501 НЧХД No 414/2010, I състав НЧХД М.Р.Л. Н.Д.Н. Докладчик: Прекратява производството по НЧХ дело № 414/2010 г., поради оттегляне на тъжба, на основание чл.24, ал.4, т.4 от НПК. Разпореждането подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от съобщението, с частна жалба, пред ЛОС. 502 АНД No 416/2010, I състав По ЗД по пътищата А.Г.К. РУП-ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 5.10.2010г. 503 НОХД No 418/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.Д.И. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 28.9.2010г. Мотиви от 13.10.2010г. 504 АНД No 419/2010, II състав По УБДХ РУП-ЯБЛАНИЦА Е.М.Д. Докладчик: Е.М.Д. Мотиви от 5.8.2010г. 505 АНД No 420/2010, I състав По ЗД по пътищата Е.Д.В. РУП-ЯБЛАНИЦА Докладчик: 506 АНД No 422/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.А.Г. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 9.9.2010г. Мотиви от 9.9.2010г. 507 АНД No 423/2010, II състав По УБДХ РУП-ЯБЛАНИЦА С.Г.В. Докладчик: МАРИО Д. СТОЯНОВ Решение от 11.8.2010г. С.Г.В. 508 НОХД No 424/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.М.И., С.Т.И. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 27.10.2010г. Подсъдимите М.М.И. и С.Т.И. се признават за виновни в това , че: през м. декември 2009 г. в гр. Тетевен, Лов. обл., в района на Автогара Тетевен, в съучастие като съизвършители помежду си, чрез използване на МПС – лекотоварен автомобил „Форд” „Транзит”, са отнели чужда движима вещ - дърводелска машина, „Абрихт”, на стойност 650 лв., от владението на собственика М.Ц.М. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвоят, като откраднатата вещ е била оставена без постоянен надзор, което е престъпление по чл.195, ал.1, т.т. 2 и 4, предложение първо, във в-ка с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК. ІІ.1. Наказанието за извършеното от подсъдимия М.М.И. престъпление да се определи при условията на чл. 55 ал. І, т. 1 от НК, като се определи наказание под най-ниския предел, а именно: лишаване от свобода 6 месеца, изпълнението на което се отложи, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 3 години; ІІ.2. Наказанието за извършеното от подсъдимия С.Т.И. престъпление да се определи при условията на чл. 55 ал. І, т. 2 от НК, като се замени наказанието лишаване от свобода с пробация: чл. 42а, ал. 2, т.т. 1, 2 и 6 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично, за срок от 6 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа, за срок от една година. Подсъдимите М.М.И. и С.Т.И. се признават за виновни в това , че: през м. декември 2009 г. в гр. Тетевен, Лов. обл., в района на Автогара Тетевен, в съучастие като съизвършители помежду си, чрез използване на МПС – лекотоварен автомобил „Форд” „Транзит”, са отнели чужда движима вещ - дърводелска машина, „Абрихт”, на стойност 650 лв., от владението на собственика М.Ц.М. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвоят, като откраднатата вещ е била оставена без постоянен надзор, което е престъпление по чл.195, ал.1, т.т. 2 и 4, предложение първо, във в-ка с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК. ІІ.1. Наказанието за извършеното от подсъдимия М.М.И. престъпление да се определи при условията на чл. 55 ал. І, т. 1 от НК, като се определи наказание под най-ниския предел, а именно: лишаване от свобода 6 месеца, изпълнението на което се отложи, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 3 години; Подсъдимите М.М.И. и С.Т.И. се признават за виновни в това , че: през м. декември 2009 г. в гр. Тетевен, Лов. обл., в района на Автогара Тетевен, в съучастие като съизвършители помежду си, чрез използване на МПС – лекотоварен автомобил „Форд” „Транзит”, са отнели чужда движима вещ - дърводелска машина, „Абрихт”, на стойност 650 лв., от владението на собственика М.Ц.М. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвоят, като откраднатата вещ е била оставена без постоянен надзор, което е престъпление по чл.195, ал.1, т.т. 2 и 4, предложение първо, във в-ка с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК. ІІ.2. Наказанието за извършеното от подсъдимия С.Т.И. престъпление да се определи при условията на чл. 55 ал. І, т. 2 от НК, като се замени наказанието лишаване от свобода с пробация: чл. 42а, ал. 2, т.т. 1, 2 и 6 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично, за срок от 6 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа, за срок от една година. 509 НОХД No 425/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.Л.Р. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 23.8.2010г. 510 АНД No 426/2010, IV състав По УБДХ РУП-ЯБЛАНИЦА, Ц.В.В. Докладчик: РУП-ЯБЛАНИЦА 511 НОХД No 432/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.А.А. Докладчик: 512 АНД No 433/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.П.Г. Докладчик: Д.П.Г. 513 АНД No 434/2010, I състав По ЗД по пътищата Л.А.П. РУП-ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 15.10.2010г. 514 АНД No 435/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.О.Д. Докладчик: М.О.Д. 515 НОХД No 438/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.Ц.Д. Докладчик: 516 НЧХД No 439/2010, I състав НЧХД Р.Л.Р. Н.Д.Н. Докладчик: Прекратява производството по НЧХ дело № 439/2010 г., поради оттегляне на тъжба, на основание чл.24, ал.4, т.4 от НПК. Разпореждането подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от съобщението, с частна жалба, пред ЛОС. 517 НЧХД No 440/2010, IV състав НЧХД Р.М.Р. Н.Д.Н. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Определение от 27.9.2010г. 518 НОХД No 441/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.И.И. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 19.11.2010г. Мотиви от 29.11.2010г. В законна сила от 5.12.2010г. 519 НОХД No 442/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.А.Р. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 29.9.2010г. С Решение № 155/14.12.2010г. по Наказателно дело 615/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ЛОВЕЧ е потвърдена присъдата на ТРС. В законна сила от 14.12.2010г. 520 АНД No 443/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Б.Р.К. Докладчик: Б.Р.К. 521 АНД No 444/2010, I състав По ЗД по пътищата М.Ц.П. РУП-ТЕТЕВЕН Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 14.10.2010г. 522 АНД No 445/2010, I състав По ЗД по пътищата Л.В.П. РУП-ТЕТЕВЕН Докладчик: 523 НОХД No 446/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.С.И. Докладчик: 524 НОХД No 451/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.А.Ю. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 22.10.2010г. 525 АНД No 458/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Л.В.П. Докладчик: 526 НОХД No 459/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.Р.А., НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 14.10.2010г. 527 НОХД No 465/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.М.В. Докладчик: 528 АНД No 466/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.П.Д. Докладчик: 529 НОХД No 467/2010, IV състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.Г.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 21.9.2010г. В законна сила от 21.9.2010г. 530 НОХД No 468/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.В.В. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Разпореждане от 17.9.2010г. 531 НОХД No 471/2010, IV състав Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.М.М. Докладчик: Мотиви от 25.10.2010г. 532 АНД No 473/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.А.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 23.11.2010г. Мотиви от 23.11.2010г. 533 НОХД No 475/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.Л.П., С.Л.П., НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 30.9.2010г. П.Л.П. С.Л.П. В законна сила от 30.9.2010г. 534 АНД No 476/2010, IV състав По УБДХ РУП-ЯБЛАНИЦА К.Х.Н., Д.Л.Д. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 21.9.2010г. Мотиви от 21.9.2010г. 535 АНД No 477/2010, IV състав По ЗД по пътищата Д.М.Д. СЕКТОР ПП-КАТ КЪМ ОДМВР-ЛОВЕЧ Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 22.11.2010г. 536 НОХД No 482/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.Т.Т. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 2.11.2010г. 537 АНД No 488/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.С.Б. Докладчик: 538 НОХД No 489/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Н.П.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 12.10.2010г. 539 НОХД No 490/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.К.Р. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 10.12.2010г. 540 АНД No 497/2010, I състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.А.А. Докладчик: 541 НОХД No 498/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.М.А. Докладчик: Мотиви от 24.11.2010г. В законна сила от 3.12.2010г. 542 НОХД No 507/2010, I състав Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.К.А. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 12.11.2010г. Мотиви от 16.11.2010г. 543 НОХД No 508/2010, IV състав Гл.II. Средна телесна повреда - чл.129 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.А.И. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 2.11.2010г. Мотиви от 8.11.2010г. 544 НЧХД No 512/2010, I състав НЧХД М.А.Щ. А.М.И. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Определение от 19.11.2010г. 545 АНД No 522/2010, I състав По ЗГ и ЗЛОД И.П.Г. ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО-ЧЕРНИ ВИТ Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Решение от 25.11.2010г. 546 НОХД No 527/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.М.Г. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 9.11.2010г. В законна сила от 9.11.2010г. 547 НОХД No 529/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН К.А.В., К.К.В. Докладчик: 548 НОХД No 534/2010, I състав Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.Л.Р., Н.М.Л. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 10.11.2010г. 549 АНД No 538/2010, IV състав Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН К.С.Б. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Решение от 7.12.2010г. 550 НОХД No 540/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.Ц.Й. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Разпореждане от 3.11.2010г. ПРЕКРАТЯВАМ производството по НОХД № 540/10 г. по описа на РС – Тетевен и връщам делото на РП – Тетевен, поради допуснати съществени процесуални нарушения и за да бъдат изпълнени указанията, визирани в обстоятелствената част на разпореждането. 551 НОХД No 541/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.В.В. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 18.11.2010г. В законна сила от 4.12.2010г. 552 НОХД No 542/2010, I състав Гл.XI. Отглеждане на растения и престъпл. свързани с нарк.в-ва - чл.354, 354а ал.5, 354в ал.1 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.М.М. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Присъда от 1.12.2010г. Мотиви от 15.12.2010г. 553 НОХД No 544/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.Г.П. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 3.12.2010г. Д.Г.П. 554 НОХД No 548/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.А.Р. Докладчик: 555 НОХД No 553/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.Т.Д. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 10.12.2010г. 556 НОХД No 556/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.А.Л. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 19.11.2010г. Г.А.Л. 557 НОХД No 563/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН П.К.М. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 26.11.2010г. 558 НОХД No 564/2010, I състав Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Х.И.И. Докладчик: 559 НОХД No 566/2010, IV състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН К.П.К., НАНКО С. МАРИНОВ Присъда от 30.11.2010г. В законна сила от 16.12.2010г. 560 НОХД No 570/2010, IV състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.М.М. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 7.12.2010г. 561 НОХД No 574/2010, IV състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.П.Н. Докладчик: 562 НОХД No 577/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.С.Р. Докладчик: 563 НОХД No 581/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН А.А.К. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 1.12.2010г. В законна сила от 1.12.2010г. 564 НОХД No 582/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.П.Г., 565 НОХД No 586/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Д.Н.Д. Докладчик: 566 НОХД No 588/2010, I състав Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Г.И.И. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 15.12.2010г. 567 НОХД No 590/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН М.Ц.П. Докладчик: 568 НОХД No 595/2010, I състав ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Р.М.Р. Докладчик: 569 НОХД No 607/2010, I състав Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН В.К.Р. Докладчик: 570 НОХД No 620/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Х.Н.Х. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 22.12.2010г. Х.Н.Х. 571 НОХД No 622/2010, I състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН Й.Й.И. Докладчик: Й.Й.И. 572 НОХД No 623/2010, IV състав Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН С.И.А. Докладчик: НАНКО С. МАРИНОВ Споразумение от 23.12.2010г. 573 НОХД No 624/2010, I състав ГЛ.VI. ПРЕСТЪПЛ-Я ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ТЕТЕВЕН И.В.И. Докладчик: КРАСИМИР Б. ЦАЧЕВ Споразумение от 16.12.2010г.
87,298
http://sv-news.blogspot.com/2016/
2019-03-18T14:41:56
[ "дело 103", "дело 103", "дело 103", "ДЕЛО 2192", "дело 1885", "дело 91", "дело 587" ]
Spartak-Varna.net [ Novini+ ]: 2016 петък, декември 23, 2016 Илко Станчев: Имахме среща с бизнесмен, който ни разкри проект за клуба "Да, както е известно, двата клуба Спартак Варна и Спартак 1918 имат споразумение за сливане и продължаване напред. Причината е, че има подсказано светло бъдеще за нашия клуб. Условието това да се случи е Спартак да е един, за да няма разногласия и всички деятели и бивши футболисти да мислят в една посока. Това е начинът Спартак да прескочи от аматьорски в професионалния футбол””, коментира за предаването „Морски гонг” по Дарик членът на УС на Спартак Вн Илко Станчев. Запитан дали е вярно, че Кирил Домусчиев проявява интерес към бъдещия обединен Спартак, Илко Станчев отговори така: „Първо не познавам г-н Домусчиев и никога не съм се срещал с него. Имахме среща с един бизнесмен, който ни разкри своя проект. В момента нещата зависят от него”. На въпроса този бизнесмен приближен ли е до Лудогорец членът на УС на Спартак Вн отвърна: „Пак бутаме каруцата пред коня. Феновете ги интересува нещата да се получат. Всичко друго, което „размиваме” в разговора и злоупотруебяваме с имена и със ситуации, не е коректно първо към хората, които искат да помогнат на Спартак с проекта. Това е важното, а не Илко Станчев да „изплюе жабата” и да каже еди кой си беше. Това е един сериозен човек за мен. Аз като обикновен човек не съм се срещал с по-сериозен бизнесмен”. Помолен да каже нещо повече за проекта, Станчев отговори така: „За да не чертаем целия проект точка по точка, ще ти кажа защо ми хареса думата „проект”. Един проект има начало и няма край. Той е в развитие. Започва се и се работи. Спартак Вн е занулен отвсякъде и финансово и качествено. Има много работа. Спартак Вн е точното място за хората, които искат да работят”. Членът на УС на Спартак Вн призна, че възнамерява да се оттегли след обединението на двата клуба „За футбола трябват пари. Ние сме обикновени хора с моите колеги. На нас сърцата ни са сини и искахме да дадем началото. Винаги сме споделяли пред феновете и медиите, че ние оставаме, докато се появи сериозен човек не такъв ламтящ, за да вдигне два гаража. Появи ли се сериозният човек, ние се оттегляме, ако не трябваме и той продължава напред. Това бихме искали да се случи. Това не е въпрос на чест, а на самоуважение. Каква работа има Илко Станчев в проект, в който той не фигурира. Аз си имам моите си задължения и работа и трябва да се оставят хората да си работят по техния начин и разбирания. Щом сме стигнали дотук, значи не сме спали, а сме търсили възможността да рестартираме нашия клуб. Да кажем, че се е появила такава възможност. Стискаме палци това да се случи”. --- gong.bg Публикувано от UP в 23:18 Няма коментари: Етикети: Бъдеще за Спартак Варна, Клуб, ръководство, спонсори, фенове сряда, декември 07, 2016 БФС глобява и отнема точки на Спартак “Соколите” ще отнесят санкция заради неявяването си за мача с Черноморец в Балчик Спартак Варна ще отнесе санкция от ЗС на БФС – Варна заради неявяването си за днешния мач от 18-ия кръг на Североизточна Трета лига с Чртномотр в Балчик. „Срещата вече бе отложена един път поради уважителна причина – представени медицински документи за болни играчи от Спартак. Насрочихме мача за днес, но футболистите на варрненци не се явиха. Тук вече няма причина за действията им и според наредбата в подобни случаи се налага глоба на въпросния отбор, някъде около 250 лева и отнемане на три точки от актива. Повтарям, така е по наредба, а решението на Спортно-техническата комисия ще бъде обявено в петък”, заяви секретарят на ЗС на БФС – Варна Пламен Хаджийски. Той допълни, че отложеният двубой между ФК Спартак и Кубрат ще се играе през февруари във Варна според взаимна договорка между двата клуба. Спартаклии ще зимуват на девето място. Резултати от XVIII кръг в Трета лига – Североизточна група: Хитрино – Ботев 0:1, Доростол – Кубрат 1:2, Септември – Добруджа 0:4, Черноморец – Спартак 3:0 (сл.), Суворово – Светкавица 6:0, Локомотив – Калиакра 3:2 Eсенно класиране: 1. Черноморец 30:7 36 2. Добруджа 38:8 34 3. Калиакра 25:16 29 4. Суворово 34:17 26 5. Ботев 12:25 22 6. Септември 15:19 20 7. Светкавица 14:20 20 8. Локо (Рс) 19:18 19 9. Кубрат 13:29 11 10. Хитрино 11:27 11 11. Доростол 12:32 11 12. Спартак 21:27 13 (Заб. Отборите на ФК Спартак и Кубрат са с един мач по-малко.) --- varnautre.bg/ Публикувано от UP в 23:27 Няма коментари: Етикети: В-група, ръководство Вирус тръшна 7 футболисти на Спартак Варна, отложиха мача с Балчик Мачът между Черноморец (Балчик) и Спартак Варна е отложен. Решение на техническата комисия към ЗС на БФС – Варна премести с четири дни двубоя от последния за годината кръг в Североизточната “В” група. По програма срещата трябваше да се играе на 3 декември, събота от 14 часа в Балчик, но заради болни в състава на гостите, от местната футболна централа насрочиха нова дата – 7 декември, сряда. От тима на “соколите” представиха медицинска бележка в Зоналния съвет за седем болни футболисти, съобщиха от БФС Варна пред varnautre.bg . На 11 декември варненци играят за Купата на Аматьорската футболна лига срещу тима на Спортист (Ковачевец). Двубоят е от 13 часа в Попово. Публикувано от UP в 12:39 Няма коментари: Публикувано от UP в 19:40 Няма коментари: Победния гол за домакините падна в 90-ата минута след меле. Преди това Светкаица излезе напред в 60-ата минута, а в 65-ата Радослав Монев изравни с първото си попадение за варненци. Последваха куп пропуски на спартаклии. С гола се разминаха Пламен Иванов, Ивайло Русев и Милен Бабаджанов, който не успя да отбележи почти от голлинията. Съставът на Спартак: Митко Недев, Петър Василев, Калоян Иванов, Вилиян Денчев, Давид Даражански (80 -Денис Драганов), Иван Добрев, Свилен Иванов (77 - Лоренцо), Радослав Монев, Ивайло Русев, Пламен Иванов, Милен Бабаджанов Публикувано от UP в 23:57 Няма коментари: петък, ноември 11, 2016 “Соколите” бият Хитрино с 4:0, Ивайло Русев с два гола Спартак Варна записа разгромна победа с 4:0 срещу Хитрино в мач от 15-ия кръг в Трета лига – Североизточна група, игран на стадион “Локомотив” във Варна. Милен Бабаджанов откри резултата с глава в 23-ата минута след центриране отдясно на Петьо Василев. Само 9 минути по-късно Мишо Михалев удвои от дузпа за нарушение срещу Радослав Монев. След почивката добрата игра на “соколите” продължи и те стигнаха до нови два гола. В 63-ата минута Ивайло Русе направи преднината на своите класическа с техничен удар, а в последните секунди завърши образцова атака, с което оформи и крайния резултат. На трибуните на стадион “Локомотив” имаше около 100 зрители. Вилиян Денчев се завърна в игра за домакините след близо три месеца лечение на контузия. Съставът на Спартак: Мирослав Марков, Петър Василев, Свилен Иванов, Вилиян Денчев, Мишо Михалев, Иван Добрев, Диян Кателиев (85-Давид), Радослав Монев, Ивайло Русев, Милен Бабаджанов (90-Денис Драганов), Микаел Асад (75-Лоренцо Демиров). Публикувано от UP в 19:00 Няма коментари: Спартаклии, спомнете си за големия човек и футболист Преди 6 години на този ден в родното си село Стубел почина Стефан Найденов. Футболист, който остави трайна диря в Спартак (Варна) с футболния си интелект, невероятна техника и импровизация. Доктора, както галено го наричаха феновете през 80-те години, е бронзов медалист с варненския тим в „А” група през 1984 година. Година по-рано стига финал за купата и играе на 1/8-финалите във втория мач с Манчестър юнайтед. Найденов е голмайстор №1 на Спартак в „А” група с 56 гола, постижение, което едва ли ще бъде надминато някога. Стефан бе самороден талант и артист на терена. С неподражаемият си стил на игра се превърна в любимец на поколения спартаклии и спечели уважението на съотборници, съперници и естети. В най-силните му години агитката на Спартак го подкрепяше и му благодареше от трибуните с рефрена: “Докторе, майсторе!” Публикувано от UP в 17:20 Няма коментари: Етикети: футболисти понеделник, октомври 31, 2016 Декларация на “Синдикат 12” Повод за нашата реакция е отвореното писмо към различни държавни институции на ръководството на ФК Спартак 1918. Възмутени сме от начина, по който хората, които през годините бяха съучастници на частните интереси, които унищожиха Спартак Варна, сега се мъчат да манипулират общественото мнение използвайки децата и родителите от ДЮШ. Въпросните ветерани бяха тези, които през 2010-та подкрепиха стадиона и тренировъчната база на клуба да преминат от едни частни ръце в други, без задължение за финансова издръжка на клуба. През следващите години по различни начини те бяха в или близо до управлението на ФК Спартак 1918, който играеше с лиценза на ФК Владислав 2009 и който бе доведен до състояние на фалит, като по никакъв начин не се противопоставиха на умишленото унищожаване на клуба. Сега същите лица, в своето открито писмо, говорят за “безумно решение на Общински съвет – Варна” от лятото на тази година, което парадоксално бе начало на възстановяването на обществената справедливост и подадена ръка към спартаклийската общност в града за възраждане на техния любим клуб. След връщането на СК “Локомотив” на Община Варна и респективно на новосъздадения ФК Спартак Варна, беше извършен основен ремонт на съблекалните и беше подновена на места настилката на футболния терен, за да се създадат нормални условия за функциониране на ДЮШ. От друга страна, болшинството от привържениците, които подкрепяме ФК Спартак Варна, искаме да доведем докрай дългогодишната борба, за да видим нашия любим отбор да се завърне в собствения си дом – стадион Спартак, който в момента е окаяно състояние заради действията или бездействията на същите тези ветерани, които се оплакват в откритото си писмо до институциите. Надяваме се, скоро справедливостта да възтържествува и да празнуваме 100 годишния юбилей варненския клуб на един обновен стадион Спартак. Клуб на привържениците на Спартак Варна – Синдикат 12 Публикувано от UP в 12:36 Няма коментари: Етикети: ведомствени новини, ветерани, Синдикатът, стадион Локомотив, Съпротива, фенове, янко станев Спартак Варна с нова загуба “Соколите” отстъпиха с 1:2 на Калиакра (Каварна) Отборът на Спартак Варна записа нова загуба в първенството. Пред собствена публика “соколите” отстъпиха с 1:2 на Калиакра (Каварна) в мач от 13-ия кръг на Трета Североизточна лига, игран на стадион “Локомотив” пред около 100 зрители. Единственият гол за варненци реализира Ивайло Русев. Първото добро положение за домакините дойде в 10-ата минута. Ивайло Русев проби отдясно, нахлу в наказателното поле но стреля в страни от целта. В 30-ата Петьо Василев също имаше изгодна възможност да открие резултата, но не можа да намери очертанията на вратата. Четири минути по-късно гостите вкараха първия гол в мача. Анатоли Чепин проби от ляво влезе в наказателното поле, пусна топката успоредно на вратата и Леонел Матеос порази целта. В 40-ата минута отборът на Калиакра поведе с 2:0. Юношата на Черно море Георги Гушлев се разписа с глава след центриране от корнер. През второто полувреме футболистите на Спартак упражниха натиск, но силите им стигнаха само до почетно попадение, което падна в последната минута на двубоя. Негов автор стана Ивайло Русев, който майсторски прехвърли стража на гостите. В последните секунди на двубоя дори и вратарят на Спартак Варна Митко Недев се включи в атака, като влезе в наказателното поле при центриране от корнер, но изравнително попадение така и не падна. В следващия кръг, на 4 ноември (петък) “соколите” почиват. Спартак (Варна): 32 Митко Недев, 5 Калоян Иванов, 16 Свилен Иванов, 2 Петьо Василев, 3 Михаел Михалев, 15 Деан Кателиев, 7 Иван Добрев, 11 Ивайло Русев, 14 Радослав Монев, 4 Микаел Асад, 8 Пламен Иванов Калиакра (Каварна): 1 Веселин Добрев, 21 Георги Гушлев, 26 Цветан Петров, 3 Марин Сираков, 5 Станислав Стаматов, 19 Тодор Вълканов, 30 Леонел Матеос, 8 Теодор Ганчев, 10 Мердин Мехмедов, 17 Анатоли Чепин, 22 Мирослав Иванов Публикувано от UP в 22:44 Няма коментари: следващ мач: Спартак Варна - Калиакра 30 октомври 2016, неделя, 14:00 ч: ФК Спартак (Варна) - Калиакра (Каварна) ст. Локомотив Публикувано от UP в 16:36 Няма коментари: Тежка загуба за Спартак Варна в Добрич “Соколите” отстъпиха с 0:4 на Добруджа, фенове от Варна скъсаха транспарант на домакините Отборът на Спартак Варна записа тежка загуба при гостуването си на Добруджа в мач от 12-ия кръг на Трета Североизточна лига. “Соколите” отстъпиха с 0:4 на градския стадион в Добрич. Това е най-голямата загуба на варненци от началото на сезона. Домакините си свършиха работата още преди почивката и поведоха с 4:0. Първият гол в мача падна буквално секунди след началния съдийски сигнал, а негов автор стана Кристоян Пешков. В 25-ата минута отново той покачи на 2:0, а до края на първото полувреме два гола реализира Станимир Андонов. Всички попадения станаха след индивидуални грешки на бранителите на варненци. През втората част нов гол не падна, въпреки че и двата тима имаха ситуации, от които да отбележат. Варненци бяха подкрепяни от над 40 свои фенове. В 80-ата минута двама от тях прескочиха оградата, свалиха опънат транспарант от добричлии, и го скъсаха. Малко след това всички ултраси от Варна напуснаха стадиона, а полиция отиде при тях до булеварда. В следващия кръг от първенството Спартак приема Калиакра (Каварна). Срещата е на 30 октомври (неделя) от 14 часа. Съставът на Спартак Варна: Митко Недев, Петър Петров, Калоян Иванов, Свилен Иванов (46-Мариян Темелков) , Михаел Михалев, Радослав Монев, Диян Кателиев (46-Денислав Драганов) , Ивайло Русев, Пламен Иванов (46-Милен Бабаджанов), Микаел Асад, Иван Добрев. --- varnautre.bg / photo: @facebook Публикувано от UP в 22:47 Няма коментари: Етикети: В-група, сблъсъци, фенове Отложиха мача на Спартак с Кубрат Причината – болни футболисти на гостуващия отбор Двубоят от 11-ия кръг на Трета Североизточна лига между отборите на Спартак Варна и Кубрат бе отложен. Варненци трябваше да посрещнат своя съперник на стадион “Локомотив” утре от 15 часа. Срещата обаче няма да се проведе, тъй като от Кубрат са уведомили ЗС на БФС – Варна, че в тима има много болни футболисти. Така от местната футболна централа уважиха молбата на тима от Кубрат, а срещата ще бъде насрочена за друга дата, удобна и на двата тима. Публикувано от UP в 17:14 Няма коментари: Спартак продължава в турнира за Аматьорската купа “Соколите” бият с 4:1 Хитрино след попадения на Микаел Асад – 2, Пламен Иванов и Милен Бабаджанов Спартак Варна продължава напред в турнира за Купата на Аматьорската футболна лига след успех над Хитрино. Мачът се игра на неутрален терен в Провадия, а варненци се наложиха с 4:1. Завърналият се след контузия Микаел Асад откри резултата в 15-ата минута, а в 27-ата реализира втори гол след самостоятелна акция. Пет минути след почивката Пламен Иванов направи резултата класически. Хитрино върна един гол две минути по-късно, а в 55-ата влезлият като резерва Милен Бабаджанов оформи крайното 4:1. За спартаклии официален дебют направи 17-годишният вратар Чавдар Панайотов, който изигра пълни 90 минути за своя тим. Така в следващия кръг Спартак Варна ще срещне отбор от четвърта дивизия в Русенска област. Спечелилият тази среща излиза срещу Черноморец (Балчик) за определяне на представителя на Североизточна България на ½-финалите в турнира. Съставът на Спартак: Чавдар Панайотов, Петьо Василев (82 – Мариян Иванов), Калоян Иванов, Свилен Иванов, Михаел Михалев, Микаел Асад, Радослав Монев, Диян Кателиев (50-Милен Бабаджанов), Ивайло Русев, Пламен Иванов, Иван Добрев. Публикувано от UP в 21:25 Няма коментари: Етикети: Аматьорска купа Спартак Варна пада в Нови пазар “Соколите” отстъпиха с 0:2 Загуба с 0:2 записа отборът на Спартак Варна при гостуването си на Ботев (Нови пазар) в среща от 10-ия кръг на Трета аматьорска Североизточна лига. Домакините откриха резултата в средата на втората част, а в заключителните минути реализираха и втори гол за крайното 0:2. “Соколите” също имаха няколко чисти ситуации за гол, но Петьо Василев и Милен Бабаджанов не успяха да ги реализират. Дебют за варненци направи пристигналият от Интер (Плачидол) Радослав Монев. В следващия кръг Спартак Варна приема Кубрат. Двубоят е на 22 октомври (събота) от 15 часа на стадион “Локомотив”. Съставът на Спартак: Митко Недев, Петър Петров, Калоян Иванов, Свилен Иванов, Михаел Михалев, Радослав Монев, Диян Кателиев, Ивайло Русев, Милен Бабаджанов, Пламен Иванов, Иван Добрев --- varnautre.bg ; photo: spartak-varna.net Публикувано от UP в 22:28 Няма коментари: Спартак Варна губи точка, но остава пети в класирането във В група Анулират мачовете на Интер (Плачидол) След като Интер (Плачидол) напусна трета лига – Североизточна група, всички негови резултати се анулират, съобщиха от ЗС на БФС-Варна. Това означава, че ФК Спартак губи една точка, тъй като завърши 0:0 с тима от Плачидол в Добрич. Най-ощетени са Добруджа, Балчик и Светкавица, чийто убедителни победи над Интер, съответно със 7:1, и с по 3:0, отпадат. В групата остават 12 тима, а тези, които оттук нататък играят с Интер, ще почиват. Това означава, че във всеки кръг ще има два почиващи отбора, а след изиграването на първите 24 кръга, тимовете ще бъдат разделени на първа шестица и втора шестица. Ако не бъде взето ново решение, от групата няма да има изпадащи. 1. Добруджа 22:4 20 2. Черноморец 14:4 19 3. Калиакра 13:7 16 4. Септември 6:11 11 5. ФК Спартак 15:10 10 6. Светкавица 5:5 9 7. Локо Рс 8:9 9 8. Доростол 10:16 9 9. Ботев 6:11 9 10. Кубрат 8:13 7 11. Хитрино 6:15 6 12. Суворово 5:13 5 X кръг: 15 октомври (събота), 16 часа: Септември – Суворово, Доростол – Светкавица, Ботев – Спартак, Калиакра – Добруджа, 16 октомври (неделя), 16 часа: Локомотив Рс – Черноморец, Кубрат и Хитрино почиват. Публикувано от UP в 21:15 Няма коментари: Спартак гази със 7:0 Иван Добрев с хеттрик, а по два гола за успеха реализираха Пламен Иванов и Микаел Асад Отборът на Спартак (Варна) записа най-голямата си победа от началото на първенството в трета североизточна лига. В среща от 9-ия кръг, играна на стадион Локомотив, “соколите” разгромиха със 7:0 Доростол (Силистра). Хеттрик за успеха на варненци реализира Иван Добрев, а по два гола отбелязаха Пламен Иванов и Микаел Асад. Агитка от 50 верни фонове на “Спартак” мощно подкрепяше отбора по време на срещата. Любопитно е, че мачът ръководи международният рефер Станислав Тодоров от Шумен. Срещата започна силно за домакините и до почивката вече водеха с 3:0. През второто полувреме “Спартак” не изпусна инициативата в мача и добави още 4 гола в сметката си. Победата е трета за варненци от началото на първенството в трета североизточна лига. “Соколите” вече имат 11 точки в актива си. В следващия кръг, на 15 октомври Спартак гостува на Ботев (Нови пазар) Съставът на Спартак: Митко Недев, Петър Петров, Калоян Иванов, Свилен Иванов, Михаел Михалев, Микаел Асад, Диян Кателиев, Ивайло Русев, Милен Бабаджанов, Пламен Иванов, Иван Добрев Публикувано от UP в 22:07 Няма коментари: сряда, октомври 05, 2016 Спартак Варна продължава напред за Аматьорската купа “Соколите” бият с 3:1 Суворово, Милен Бабаджанов с дебютен гол за варненци Отборът на Спартак Варна продължава напред в турнира за Купа на Аматьорската футболна лига, след като днес отстрани тима на Суворово. На стадион “Локомотив” “соколите” се наложиха с 3:1 срещу своя съперник и се класираха за следващата фаза от турнирната надпревара. През първата част варненци бяха по-добрият отбор на терена и успяха да реализират два гола. Иван Добрев откри резултата, след като излезе сам срещу вратаря и го прехвърли. Малко след това младият нападател Милен Бабаджанов реализира първия си гол в мъжкия футбол с екипа на Спартак Варна, след като се оказа най-съобразителен при разбъркване в наказателното поле на гостите. През втората част Иво Михайлов намали за 2:1, а малко след това суворовци пропуснаха дузпа чрез Никола Василев. В самия край на срещата Мишо Михалев оформи крайното 3:1 от 11-метров наказателен удар. Така Спартак Варна стана победител в Зона Варна и ще срещне първенеца на област Шумен – Хитрино, който разгроми тима на Нови пазар с 12:0. Съставът на Спартак Варна: Митко Недев, Мишо Михалев, Свилен Иванов, Иван Добрев, Йордан Янев, Петьо Василев, Ивайло Русев, Микаел Асад, Милен Бабаджанов, Лоренци Демиров, Пламен Иванов. --- varnautre.bg / photo: spartak-varna.net Публикувано от UP в 23:40 Няма коментари: ФК Спартак записа равенство 1:1 при гостуването си на Септември в Тервел в мач от 8-ия кръг на Трета североизточна група. Домакините поведоха в резултата в 25-ата минута, но Пламен Иванов от фаул изравни само три минути по-късно. След почивката варненци изтърваха куп голове. Най-много пропуснаха Петър Йорданов и Пламен Иванов – по два пъти. Веднъж пък вратарят на гостите Митко Недев се намеси добре и предотврати сигурен гол. Спартаклии бяха подкрепяни от над 60 свои фенове. Съставът на варненци: Недев, Давид (46-Щерев, 75- Асенов), К. Иванов, Св.Иванов, Михалев, Асад, Кателиев, Драганов (65-Бабаджанов), Русев, Пл.Иванов, П.Йорданов --- varnautre.bg + petel.bg / photo:spartak-varna.net Публикувано от UP в 23:49 Няма коментари: Ивайло Русев: От мач на мач ще ставаме по-добри Когато Русев вкара, “соколите” да печели трите точки Нападателят на Спартак Варна Ивайло Русев бе с огромна заслуга за втората победа на своя отбор в Североизточна трета лига. Русев вкара два красиви гола за успеха с 3:1 над Локомотив (Русе) на спортен комплекс „Локомотив” във Варна. Любопитно е, че се очертава една тенденция – когато Русев вкара, Спартак да печели трите точки. Така бе и в четвъртия кръг в Суворово, когато Ивайло донесе победата на своите с попадение в последните секунди. „За мен няма значение кой бележи, важното е да печелим редовно. До Нова година не трябва да пропускаме отборите от нашата черга и да се представим на ниво и в срещите с Добруджа и Каварна, които разполагат с по-сработени състави”, заяви за „Народно дело Седмицата” Ивайло. Последният призна, че на терена се разбира най-добре с Диян Кателиев, Иван Добрев и Пламен Иванов. „За всеки нападател е добре, когато зад него са можещи халфове като Диян и Иван, защото знае, че ще получава перспективни пасове. Мисля, че постепенно синхронът между отделните ни звена се подобрява и от мач на мач ще ставаме по-добри”, допълни Русев. Той смята, че са преодолели трудните моменти на старта в първенството и с огромната подкрепа на публиката им. “Нашите фенове винаги са зад нас и правят така, че във всеки двубой да се чувстваме като у дома си. За мен е привилегия да се раздавам за верните ни привърженици и се надявам, че ще им доставяме много поводи за радост. Нека те знаят, че във всяка тренировка и във всеки мач сме отдадени на една кауза – ФК Спартак да се развива в правилната посока, и скоро да се върне там, където му е мястото – в професионалния футбол”, каза още Ивайло. Публикувано от UP в 00:28 Няма коментари: Етикети: В-група, фенове, футболисти Спартак Варна удари Локо (Русе) у дома Ивайло Русев с два гола за успеха на “соколите” с 3:1 Спартак Варна записа успех с 3:1 при домакинството си на Локомотив (Русе) в мач от 7-ия кръг на Трета североизточна лига, игран на стадион “Локомотив” във Варна. Това е втора победа за варненци от началото на първенството. До този момент спартаклии имат записани три загуби и един равен. “Соколите” започнаха силно мача, като още от първата минута пресираха съперника в собствената му половина. В 6-ата минута футболист на домакините бе фаулиран в наказателното поле на гостите, но главният рефер даде знак играта да продължи. Секунди по-късно на терена се заформи меле между играчи на двата отбора, като Живко Димитров от гостите удари с глава капитана Диян Кателиев, за което получи директен червен картон. Играчът на русенци претендира, че бил ритнат с крак в главата докато лежал на земята. Веднага след като напусна терена Димитров бе откаран с линейка в Спешния център във Варна. В 23-ата минута варненци успяха да открият резултата. Ивайло Русев засече с глава центриране от корнер на Пламен Иванов. Само 5 минути по-късно Иван Добрев стреля от далечна дистанция, топката рикошира в тяло на бранител на русенци и влезе в мрежата за 2:0. В 45-ата отново Ивайло Русев бе в прегръдките на своите съотборници, като получи извеждащ пас по дясното крило и от тъчлинията майсторски прехвърли стража на гостите, който бе напуснал вратата си. През втората част отново варненци владееха инициативата и създадоха няколко добри положения за гол, но така и не успяха да ги реализират. В 80-ата минута гостите върнаха един гол чрез влезлия като резерва Станимир Петров. В следващия кръг Спартак Варна гостува на Септември (Тервел). Мачът е на 1 октомври от 16 часа. Съставът на ФК Спартак: Митко Недев, Микаел Асад (90-Лоренцо Демиров), Калоян Иванов, Свилен Иванов, Михаел Михалев, Иван Добрев, Диян Кателиев, Денис Драганов (60-Милен Бабаджанов), Ивайло Русев, Пламен Иванов, Петър Георгиев Публикувано от UP в 23:25 Няма коментари: Спартак Варна изпусна трите точки в Добрич Пламен Иванов пропуска дузпа срещу Интер, Бирата над всички за своя тим Отборът на Спартак Варна записа нулево равенство при гостуването си на Интер (Добрич) в мач от 6-ия кръг на Трета североизточна лига. “Соколите” определено могат да съжаляват за изпуснатата победа, тъй като през втората част Пламен Иванов изпусна дузпа, която бе отсъдена за нарушение срещу самия него. Въпреки че Иванов насочи добре топкат, опитният вратар Неделчо Добрев – Бирата успя да спаси. Малко преди това култовият страж спаси и удар отблизо на Петър Георгиев. Към края Бирата отново бе на своето място и отново се намеси подобаващо след шут на Петър Георгиев. Варненци бяха подкрепени от около 50-ина(б.р.) свои привърженици. До този момент “соколите” имат три загуби, една победа и едно равенство от началото на шампионата. Съставът на ФК Спартак: Митко Недев, Георги Щерев (Йордан Янев), Калоян Иванов, Свилен Иванов, Михаел Михалев, Иван Добрев, Диян Кателиев, Денис Драганов (Десислав Дяков), Ивайло Русев, Пламен Иванов, Петър Георгиев --- varnautre.bg / foto: spartak-varna.net Публикувано от UP в 23:17 Няма коментари: Етикети: В-група, фенове Специален и изненадващ поздрав по случай 98-годишнината на Спартак Варна получихме от нашите приятели от "Gradinata Nord" , ултрас сектора на Genoa CFC - най-старият клуб в Италия! Снимката е правена часове преди мача Genoa - Fiorentina , когато "Gradinata Nord" си опъват знамената. Било е планувано транспарнта да се вдигне по време на мача, когато трибуната e пълна и подкрепата винаги е на 101% , но мача бе прекъснат към 30-та минута заради проливен дъжд и наводнен терен, и така се пропуска плануваното вдигане на поздрава по време на мача. Grazie "via Armenia 5r" , Grazie Gradinata Nord, Grazie Genoa! Публикувано от UP в 23:15 Няма коментари: Етикети: В-група, Клуб, Синдикатът, фенове, Genoa, Gradinata Nord събота, септември 10, 2016 Спартак загуби от Черноморец (Балчик) във Варна “Соколите” паднаха с 0:3 на стадион Локомотив Спартак (Варна) регистрира загуба с 0:3 при домакинството си на Черноморец (Балчик) в петия кръг на Трета североизточна лига. Това е трета загуба за “соколите” от началото на сезона. Всички попадения в мача реализираха юноши на Черно море. Първата сериозна ситуация за гол в срещата се откри пред отбора на Спартак в 17-ата минута. Ивайло Русев излезе на добра позиция, стреля под ъгъл, но вратарят изби в корнер. В 28-ата минута гостите от Балчик откриха резултата. Виктор Митев наказа спартаклии, след като засече с глава центриране от дясно, топката описа лека парабола и прехвърли вратаря за 0:1. До края на първата част играта беше предимно в средата на терена, като изобилстваха твърдите единоборства, но без сериозни положения за гол. В 55-ата минута гостите направиха резултата 0:2. Яначков центира от корнер, а централният бранител Севдалин Стайков с глава реализира втория гол за Балчик. В 86-ата минута Румен Николов оформи крайния резултат 0:3. Отборът на Спартак отново беше подкрепян от солидна агитка, въпреки негативния развой на мача. В следващия, шести кръг от шампионата на Трета североизточна лига, Спартак гостува на Интер (Добрич). Мачът е на 17 септември. Съставът на Спартак Варна: Митко Недев, Георги Щерев, Калоян Иванов, Свилен Иванов, Михаел Михалев, Иван Добрев, Диян Кателиев, Денис Драганов, Ивайло Русев, Пламен Иванов, Петър Георгиев. Публикувано от UP в 22:50 Няма коментари: Синдикат 12 с поздрав за нашите приятели по случай 123 години Genoa CFC 123 anni... Genova è solo rossoblu !!! Buon compleanno Grifone! Публикувано от UP в 23:37 Няма коментари: Етикети: Синдикатът, фенове, Genoa, Gradinata Nord неделя, септември 04, 2016 Спартак Варна с първа победа във “В” група “Соколите” бият с 2:1 Суворово като гост, Ивайло Русев носи трите точки с гол в 96-ата минута Отборът на Спартак Варна записа първа победа в Трета североизточна лига. В среща от 4-ия кръг на шампионата “соколите” удариха като гост Суворово с 2:1. Двубоят започна с едноминутното мълчание за загиналия футболист на домакините Никола Терзиев, а в негова памет суворовци играха с черни ленти. Варненци бяха подкрепяни бурно от над 100 свои фенове. До почивката играта бе равностойна, с малко сериозни удари към двете врати. Гостите имаха една добра ситуация, когато Петър Георгиев получи прекрасен пас от Ивайло Русев, но се засуети и не успя да бие. В 48-ата минута варненци откриха резултата и бе дело на опитния Диян Кателиев. В 75-ата минута Пламен Иванов уцели страничната греда със страхотен удар, а малко след това домакините останаха с 10 души, тъй като техен играч бе изгонен с червен картон за груб фаул. В 90-ата Суворово изравни, а победният гол за “соколите” падна в края на шестминутното продължение, а него автор стана Ивайло Русев. Следващият кръг Спартак Варна е домакин на Черноморец (Балчик). Срещата е на 10 септември в 17 часа на стадион “Локомотив”. --- varnautre.bg /// foto: varnautre & spartak-varna.net Орела: Футболистите трябва да направят така, че всеки съперник да уважава Спартак Неприятно е, че съдиите се учат да свирят на нашите мачове Треньорът на Фк Спартак Атанас Атанасов – Орела коментира първата победа на Спартак Варна в Трета Североизточна лига. “Соколите” удариха Суворово 2:1 като гост, а наставникът остана доволен от раздаването на момчетата. „Доволен съм от влагането и раздаването на момчетата. На този етап това може да се изисква от тях, но младите трябва да израстват край по-опитните, докато очакваме по-добри времена за клуба. Важното е футболистите да направят така, че всеки отбор в групата да уважава и се съобразява с ФК Спартак и да не ни подценява. “Неприятно е само, че съдиите се учат да свирят на нашите мачове. Ето днес това момче от Русе направи куп глупости. Първо не ни даде класическа дузпа за поваляне на Русев при 1:0, после ни спря поне три атаки, когато бяхме трима на двама, че и четирима на двама. Спря ги, защото в другата половина имаше паднал техен играч, който не влияеше на играта, или защото отсъждаше фаул в наша полза, вместо да пусне авантаж. Да не говорим, че погази и други правила на играта, а отделно допусна домакините да го бутат, блъскат и дори шамар да му ударят.” Публикувано от UP в 22:56 Няма коментари: Етикети: В-група, треньори събота, юли 30, 2016 Феновете разкриха юридически защо новият ФК Спартак 1918 не е наследник на фалиралия Отворено писмо до варненската общественост и медии Привържениците на Фк Спартак Варна разкриха юридически защо новият ФК Спартак 1918 не е наследник на фалиралия стар клуб със същото име, в отворено писмо до варненската общественост и медии. Според Закона новият ФК Спартак 1918 няма нищо общо със стария, въпреки че шефовете му опитаха да заблудят обществеността, че става въпрос за пререгистрация. Поместваме отвореното писмо от привържениците на ФК Спартак Варна без редакторска намеса: „Уважаеми граждани и спартаклии, във връзка с публикувана декларация от лицето Иван Петров Иванов на 28.07.2016 г. в няколко сайта, държим да ви осведомим за поредните неистини, изречени от него. На първо място ФК ВЛАДИСЛАВ 2009 г. (ЮЛНЦ) е регистриран по фирмено дело 103/2009 г. на ВОС, т.е. нов субект, възникнал по силата на учредително събрание от 2009 г., т.е. няма как да е правоприемник на ВЛАДИСЛАВ. В тази връзка по същото ф. дело през 2010 г. ВЛАДИСЛАВ 2009 се преименува на СПАРТАК 1918. С решение от 15.6.2016 г. СПАРТАК 1918 (регистриран по същото това фирмен дело 103/2009 г., е променил името си на ВЛАДИСЛАВ 2009). На следващо място обединение през 2010 никога е нямало, просто защото това е един правен субект и няма с кого да се обедини. На трето място името не е запазено от ПФК СПАРТАК АД, представляващ се от НИКОЛАЙ ИШКОВ. Доказателствата са по фирмено дело 103/2009 г. Името си е запазено и заплатено от лица, имащи пряко касателство към СПАРТАК 1918 На четвърто място следва да бъде споделено, че лицето ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ е избран ликвидатор през 2015 г. на ФК СПАРТАК (без ВАРНА), РЕГИСТРИРАН ПО ФИРМЕНО ДЕЛО 2192/1992 г. с прекратена дейност със съдебно решение от 2002 г. В контест с казаното по точка четвърта, същият образува гражданско дело 1885/2015г. на ВОС, което приключи с влязло в сила решение, с което иска му за ИМЕТО СПАРТАК ВАРНА беше отхвърлен в полза НА ФУТБОЛЕН КЛУБ СПАРТАК ВАРНА. На пето място, лъжа е твърдението, че СПАРТАК 1918 се пререгистрира, пререгистрацията съгласно ТЗ е допусима за търговските дружества, но там срока изтече, а за сдруженията такава процедура липсва в закона. Решението, с което се създава новия субект от 20.7.2016 г., е по фирмено дело 91/2016 г. на ВОС, т.е. изводът е един ИВАН ПЕТРОВ СИ ПРАВИ НОВО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ СЪС СТАРИ ПОЗНАТИ УЧАСТНИЦИ. Ето защо е поредната манипулация на лицето, че СПАРТАК 1918 се пререгистрира. Само за пълнота ще посочим, че с решение от 22.7.2016 г. по търговско дело 587/2016. на ВОС, ВЛАДИСЛАВ 2009, с предишно наименование СПАРТАК 1918, е обявен в неплатежоспособност, като му е прекратена дейността. Изводът е един. ИВАН ПЕТРОВ отново е ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС в Сдружение, което е фалирало. В този ред на мисли считаме, че лицето има амбицията, да участва в редица клубове или сдружения, с единствената цел да е значим. Отделен е въпросът, защо не се е включен и в ликвидационните съвети в зората на демокрацията, за разрушаването на ТКЗС-та, явно защото се е трудил в тях и не му е дадена тази власт… Отделен е въпросът, макар и да не е предмет на настоящото изложение, в какво състояние е кметството в село Старо Оряхово, водено мъдро от кмета Иван Петров Иванов, и защо същият не си изпълнява задълженията. Следва и длъжностните лица да установят има ли нарушение на законовите норми от лицето, като например чл. 227 от НК и редица други, за които тепърва ще се заговори. Доколкото ни е известно на лицето вече му е съставен и предупредителен протокол, забележете на действащ кмет…, за да спазва законоустановения ред.” Етикети: ведомствени новини, иван петров, ръководство, Синдикатът, Съпротива, янко станев петък, март 18, 2016 Следващ мач: Спартак Варна - Тополи . Ела и подкрепи Клуба! Усмивките, енергията и страстта се връщат в СПАРТАК 9 оставащи мача, 9 задължителни победи, 9 решаващи битки!!! СПАРТАК ВАРНА, името над всичко и всички!!! Заедно в едно за СПАРТАК ВАРНА!!! Неделя: 20.03.2016 Спартак Варна - Тополи Имаме нужда от вас, елате и подкрепете СПАРТАК!!! --- https://www.facebook.com/events/176857049369786/ Публикувано от UP в 18:06 Няма коментари: Етикети: А-окръжна, Синдикатът, фенове Владо Мирчев ще води атаката на „Спартак“ до края на сезона Нападателят Владислав Мирчев ще води атаката на ФК „Спартак“ Вн до края на сезона. Той изгледа днес победата на варненци с 4-1 в Генерал Киселово, а малко по-късно призна, че ще играе за тима до края на сезона. След това таранът ще направи нов опит да продължи кариерата си в чужбина. Мирчев бе подписал договор с третодивизионния италиански тим Лупа Кастели Романи, но заради затваряне на трансферния прозорец не можа да бъде картотекиран. Нападателят се завърна от Италия вчера, като игра в две контроли за третодивизионния отбор и се отчете с 2 гола и една асистенция. Припомняме, че преди това бившият играч на „БАТЕ“ Борисов бе на проби в латвийския Йелгава, където също бе одобрен, но финансовите условия, които му предложиха, не го удовлетвориха. Последният отбор, за който игра Мирчев бе малдивския Валенсия, където в 11 срещи реализира 8 гола. --- dariknews.bg Етикети: А-окръжна, селекция, футболисти Соколите бият Искра с 4:1 като гост Спартак Варна записа убедителна победа с 4:1 при гостуването си на Искра (Генерал Киселово) в мач от първенството на "А" окръжна група. Хеттрик за "соколите" вкара Ивайло Русев. Ивайло Димитров откри резултата още в първата минута, а в 20-ата и 25-ата Ивоайло Русев доведе нещата до 0:3. Домакините върнаха едно попадение в края на първото полувреме, а Ивайло Русев вкара четвъртия гол и свой трети в 55-ата на мача. Спартаклии изпуснаха и доста други голови положения. Треньорът Димитър Пантев отдаде това на изключително лошия терен. Недев, Петров (60 Мартин Русев), Иванов (55 Асад), П. Маринов, Денчев, Добрев, Дяков (65 Георгиев), Апостолов, Петич (65 Славов), Иво Русев, Димитров (46 Драганов) Публикувано от UP в 18:41 Няма коментари: ФК Спартак спечели съдебна битка за името Новият ФК Спартак (Варна), основан от Атанас Атанасов - Орела и покойната футболна легенда на клуба Живко Господинов, спечели първата си битка в съда - за името, срещу ФК Спартак от 1992 година. Ликвидатор на ФК Спартак от 1992 г. е Иван Петров, а в регистрите е записано, че клубът е с прекратена дейност от 2003 г. Именно поради тази причина Варненският окръжен съд не уважи претенциите на Иван Петров, че новия ФК Спартак носи неправомерно това име и се произнесе в полза на отбора, който припознават феновете в момента. За решението на съдията допринесоха и още няколко неща, като например това, че този отбор на спартаклии, който в момента играе в „А” окръжна група е регистриран като ФК "Спартак" (Варна). Иван Петров може да обжалва съдебното решение в 14-дневен срок пред Висшия апелативен съд, но според специалисти няма да стигне до положителен за него резултат. Както е известно, новият ФК Спартак се е устремил към Североизточна „В” група, като на сесия на Общинския съвет през април очаква да получи за стопанисване спортен комплекс "Локомотив". След като клубът се сдобие със собствена база, ще развие школа и ще бъде приет за нов член на БФС. Публикувано от UP в 18:19 Няма коментари: Етикети: Бъдеще за Спартак Варна, ветерани, иван петров, ръководство, Съпротива събота, март 05, 2016 Феновете на ФК Спартак разпънаха знаков плакат в Брестак! Агитката на ФК Спартак (Варна) казаха гласно "Да" на така наречения "Кодекс" на феновете. Както е известно, в края на февруари в Пловдив се състоя историческа среща между представители на всички по-големи агитки у нас. На сбирката бе решено да се приемат правила в "ултра отношенията", като целта е да се избегне фатален край, както и да се върнат нормалните привърженици на футбола по стадионите. Преди мача с Ботев (Брестак) агитката на спартаклии разпъна транспарант, на който пишеше: "Мъжете се бият с ръце". Междувременно във фенклуба на спартаклии има нова фракция. Тя носи името "Диктатура 16" и засега наброява 20 души между 16-22 години, предимно спортисти. Част от тях имат успехи на национално и международно ниво в бойните спортове. Публикувано от UP в 18:28 Няма коментари: ФК Спартак се издъни в Брестак пред много свои фенове! Записа втора загуба. Ботев победи ФК Спартак с 2:1 в мач от първия пролетен кръг на „А” окръжна група в Брестак. Загубата е трета за варненци (едната е служебна), които слязоха на трето място в класирането, тъй като ботевци също ги изпревариха. Белослав, който е с мач по-малко, и Брестак имат по 28 точки, а Спартак - 27. Срещата започна с едноминутно мълчание в памет на Трифон Иванов. Варненци бяха подкрепяни от над 100 свои фенове, а в техния състав бяха четири нови попълнения - Иван Георгиев, Павел Маринов, Тодор Апостолов и Ивайло Русев. Извън групата остана Вилиян Денчев, тъй като жълтата му карта не дойде от Гърция. Играещият треньор Митко Пантев пък злезе титуляр в сърцето на отбраната. Домакините вкараха гол в 25-ата минута и поведоха с 1:0, а в 48-ата минута удвоиха преднината си - 2:0. В 53-ата минута спартаклии намалиха резултата с красив гол. Степич вдигна и новия нападател Тодор Апостолов се разписа след плонж с глава - 2:1. Публикувано от UP в 17:53 Няма коментари: петък, март 04, 2016 Начало на пролетния полусезон Публикувано от UP в 14:21 Няма коментари: събота, февруари 20, 2016 На 19.02.2016 в Пловдив се състоя историческа среща между представители на всички по-големи агитки у нас. Присъстваха представители на групи на Цска , Левски , Ботев Пловдив, Локо Пловдив, Берое, Спартак Варна, Черно море, Локо София и Славия. На сбирката бе решено да се приемат правила в „ултра отношенията“ в родната сцена. Лидерите на най-големите групировки в България взеха решение в следващите седмици и месеци да бъде прокаран така нареченият „Кодекс“. Целта е да се избегне фатален край, както и да се върнат нормалните привърженици на футбола по стадионите. Публикувано от UP в 20:05 Няма коментари: Етикети: кодекс, сблъсъци, фенове В Каварна "соколите" отнесоха съперника с 5:0 Отборът на Спартак Варна записа нов успех в контролите от зимната подготовка. "Соколите", водени от Димитър Пантев, удариха тима на Нефтяник (Шабла) с 5:0 в контролен мач, игран в Каварна. С нови два гола с екипа на спартаклии се отчете Владислав Мирчев, а по едно добавиха Вилиян Денчев и Павел Маринов. Резултатът бе открит още в 4-ата минута, когато Ивайло Русев намери Вилиян Денчев, а десният бек реализира за 1:0. До почивката варненци вече водеха с класически резултат. И двата гола във вратата на Шабла реализира Владо Мирчев. Нападателят се разписа в 33-ата и 37-ата минути. След почивката спартаклии излязоха с нов състав. Това обаче не попречи на варненци да продължат с добрата си игра и да реализират нови два гола. В 65-ата минута централният защитник Павел Маринов покачи на 4:0, а крайният резултат бе оформен в 72-ата чрез влезлият след почивката Станислав Йовчев. Следващата проверка на Спартак Варна е на 20 февруари (събота) срещу Химик (Девня) от 13 часа на терена в "Повеляново". Всички контроли на Спартак Варна от подготовката: Калиакра (Калиакра) - Спартак Варна 1:1 Спартак Варна - Орловец (село Победа) 3:0 Спартак Варна - Хитрино 3:3 Нефтяник (Шабла) - Спартак Варна 0:5 Спартак Варна - Химик (Девня) 20 февруари, "Повеляново" Спартак Варна - Интер (Плачидол) 27 февруари Първо полувреме: Митко Недев, Вилиян Денчев, Митко Пантев, Иван Иванов, Йордан Янев, Мартин Русев, Иван Добрев, Данчо Пенев, Ивайло Русев, Владо Мирчев, Валентин Колев. Второ полувреме: Георги Донков, Галин Иванов, Йордан Янев, Станислав Йовчев, Павел Маринов, Кристиян Славов, Ивайло Георгиев, Денислав Драганов, Галин Петров, Десислав Дяков, Петър Петров (Валентин Андреев, Иван Георгиев). Етикети: контроли Владо Мирчев на два пъти и Валентин Колев бележат за "соколите" Отборът на Спартак Варна завъртя 3:3 в контролна среща срещу лидера в шуменската четвърта дивизия Хитрино, играна на стадион "Локомотив". "Соколите" откриха резултата в 20-ата минута чрез Владо Мирчев, а в 26-ата Валентин Колев с прехвърлящ удар покачи на 2:0. В 40-ата гостите върнаха едно попадение, а пет минути след почивката изравниха - 2:2. В 61-вата минута Владо Мирчев получи топката в наказателното поле, финтира защитник и с прецизен удар в далечния ъгъл на вратата реализира за 3:2. Само минута по-късно Хитрино отново стигна до изравняване, а в 68-ата можеше да поведе в резултата, след като удър с глава на нападателя на гостите срещна страничната греда. Следващата контрола на Спартак е на 17 февруари от 14 часа на изкуствения терен в Каварна, където "соколите" ще се изправят срещу четвъртодивизионния Шабла. Съставът на Спартак Варна: Георги Донков, Тодор Апостолов, Павел Маринов, Вилян Денчев, Йордан Янев, Валентин Колев, Иво Димитров, Ивайло Русев, Иван Добрев, Владо Мирчев, Денислав Драганов (Десислав Дяков, Галин Петров, Кристиян Славов, Десо Димитров, Мартин Русев, Станислав Йовчев) Публикувано от UP в 22:33 Няма коментари: Владо взе участие в днешната контрола на "соколите" с Орловец и отбеляза гол Нападателят Владо Мирчев почти сигурно ще носи екипа на Спартак Варна през пролетта. Бившият футболист на Бате Борисов е без отбор, след като напусна малдивския Валенсия. Там Владо отбеляза 8 гола в 11 мача, а тимът му завърши на шесто място във Висшата лига на Малдивите. В момента Мирчев си търси нов клубр, където да продължи да играе, но ако не успее да си уреди трансфер зад граница ще рита за "соколите" в "А" окръжна група. Владо взе участие в днешната контрола на Спартак с Орловец, спечелена с 3:0, като дори отбеляза последния гол след ефектно изпълнение на пряксвободен удар. Публикувано от UP в 15:36 Няма коментари: Публикувано от UP в 13:39 Няма коментари: Илко Станчев: Имахме среща с бизнесмен, който ни р... Вирус тръшна 7 футболисти на Спартак Варна, отложи... Спартак Варна губи точка, но остава пети в класира... Спартак Варна продължава напред за Аматьорската ку... Синдикат 12 с поздрав за нашите приятели по случай... Феновете разкриха юридически защо новият ФК Спарта... Следващ мач: Спартак Варна - Тополи . Ела и подкре... Владо Мирчев ще води атаката на „Спартак“ до края ... Феновете на ФК Спартак разпънаха знаков плакат в Б... ФК Спартак се издъни в Брестак пред много свои фен...
201,275
http://admcourt-bs.org/CMS_ADM/images_content/505_2018O.htm
2018-10-18T17:41:39
[ "дело 505", "дело 4261", "Дело 739", "дело 2709", "дело 4261", "Дело 739" ]
Определение по Административно дело 505/2018г. 26.02.2018 г., гр.Бургас, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: като разгледа докладваното от съдия Николова адм. д. № 505 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното: Производството е образувано по жалба от Д.С.Ф., ЕГН:**********, чрез адв. Р.О. – БАК, със съдебен адрес: ***, офис 1 срещу действие по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Бургас, с което на осн. чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по отношение на сграда с идентификатор *** е вписано като собственик и лицето М.Б.Н., с посочен документ, съгласно Уведомление изх. № 24-26378/28.12.2017 год. на Началник СГКК – гр. Бургас. Жалбата е постъпила в съда, ведно с административната преписка и становище за недопустимост, евентуално неоснователност. Видно от така постъпилите материали Уведомление с изх. № 24-26378/28.12.2017 год. на Началник СГКК – гр. Бургас е с адресати М.Б.Н., Д.С.Ф., Д.Б.Т. и Б.П.А.. Със същото адресатите са уведомени, че в Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ е постъпило Заявление вх. № 01-389584-07.12.2017 год., подадено от Д.Б.Т., чрез пълномощник Б.П.А. с искане да бъде вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик в сграда с идентификатор ***, въз основа на нотариален акт № 69, т. 13, дело 4261 от 05.06.1996 год. на Бургаски районен съд и вписан протокол по гр. Дело 739/1989 год. на Бургаски районен съд от 20.03.1989 г., вписан на 20.03.1989 г., том І, № 78, парт. 596, том 179 на Бургаски нотариус и заличено вписаното като собственик лице М.Б.Н.. В Уведомлението е посочено, че към заявлението е приложено и препис на разрешението за строеж № 597 от 01.08.1968 год., издадено от Община Бургас за направа на шест гаражни клетки и схема, по която да се изградят същите с описание на фамилните имена на лицата, на които е позволена направата на гаражните клетки. Адресатите са уведомени, че от извършени справки и допълнително извършен прочит на изчерпателно изброени нотариални актове, на основание чл. 53, ал.1, т.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър е извършено изменение на данни в КРНИ на гр. Бургас, общ. Бургас, изразяващо се: - в заличаване като вписан собственик в сграда с идентификатор ***, лицето М.Б.Н. с документ нот.акт № 165, том 8, дело 2709 от 30.03.1994 год., издадено от РС-Бургас; - вписване като собственик в сграда с идентификатор ***, лицето Д.Б.Т. с документ - нотариален акт № 69, т. 13, дело 4261 от 05.06.1996 год. на Бургаски районен съд и вписан протокол по гр. Дело 739/1989 год. на Бургаски районен съд от 20.03.1989 г., вписан на 20.03.1989 г., том І, № 78, парт. 596, том 179 на Бургаски нотариус. Това съобщение е извършено с процесното уведомление /Уведомление изх. № 24-26378/28.12.2017 год. на Началник СГКК – гр. Бургас/, което е получено от Д.С.Ф., чрез баща й С.Д.Ф. на 30.12.2017 г. (л.37 от делото). С изпращането на това уведомление началникът на СГКК Бургас е изпълнил задължението си по чл. 53, ал.3 от ЗКИР, която норма предвижда, че за измененията по ал.1, т.2 и ал.2 се съобщава по реда на АПК на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им. Получаването на уведомлението стартира течението на срока за оспорване на изменението на кадастралния регистър. /В този см. Определение № 2055 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2015 г., II о., докладчик съдията Г.С./. Съдът, след като се запозна с гореизложеното, намира така направеното оспорване срещу действието по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Бургас за просрочено, тъй като срокът за обжалване на действията на началника по СГКК Бургас по изменение на данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Бургас относно поземлен имот с идентификатор ***, е започнал да тече от 31.12.2017 г. и е изтекъл на 15.01.2018 год. Жалбата е подадена едва на 05.02.2018 г., след изтичане на срока за обжалване. Този срок е преклузивен и с неговото изтичане се прекратява самото субективно право на жалба, възможността на засегнатата страна да сезира съд за разрешаване на възникналия спор, както и възможността на съда да разгледа подобен спор и да постанови решение. Спазването на срока за обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всяка жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно, съответно нейната липса обуславя задължението на съда да прекрати образуваното съдебно производство. Поради горното, следва да се заключи, че е налице основанието по чл. 159, т.5 от АПК – оспорването е просрочено, поради което жалбата срещу действието по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Бургас, с което на осн. чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по отношение на сграда с идентификатор *** е вписано като собственик и лицето М.Б.Н., следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати. С оглед изложеното е налице хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК и жалбата следва да се оставят без разглеждане, а образуваното въз основа на жалбата производство да се прекрати. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Д.С.Ф., ЕГН:**********, чрез адв. Р.О. – БАК, със съдебен адрес: ***, офис 1 срещу действие по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Бургас, с което на осн. чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по отношение на сграда с идентификатор *** е вписано като собственик и лицето М.Б.Н., с посочен документ, съгласно Уведомление - изх. № 24-26378/28.12.2017 год. на Началник СГКК – гр. Бургас. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 505/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас.
288,356
http://appealcourt-varna.org/cp/upload/g-530-2015.htm
2019-05-20T22:47:17
[ "дело 20835", "дело 20835", "дело 20835", "дело 20835", "дело 20835", "дело 900" ]
16.12.2015 г., гр. Варна Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение в публично заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година, в следния състав: при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия Ю. Бажлекова в.гр.д. № 530 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 114/08.10.2015г., постановено по гр.д.№1641/15г. по описа на ВКС е отменено решение № 197/19.11.2014г. постановено по в.гр.д.№502/2014г. по описа на ВАпС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В изпълнение на дадените с отменителното решение на ВКС указания и определението на настоящият състав на съда за без движение на исковата молба, иищецът е посочил, че претендира да бъде установено на основание Чл.21, ал.3 СК в отношенията между него и ответницата Д.Я., че последната не е собственик на ½ ид.ч. от имотите по констативен нотариален акт №122, т.ХХІ., дело 20835/97г., находящи се в сграда в етажна собственост в гр.Варна, УПИ І-6 в кв.165 по плана на гр.Варна, които имоти са лична собственост на ищеца по смисъла на чл.20 СК/отм./, придобити чрез дарение от неговата майка. Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д.Г.Я., подадена чрез адв.С.Х., срещу решение № 1025/ 04.07.2014г., постановено по гр.д. № 1708/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е признато за установено в отношенията й с К.Д.Я., че тя не е собственик на 1/2 идеална част от имоти по констативен нотариален акт за собственост № 122, том XXIV, дело 20835/97г. на нотариуса при ВРС, находящи се в сграда в режим на етажна собственост в гр. Варна, УПИ I-6 в кв. 165 по плана на XI, подрайон на гр. Варна, при граници: ул.„Хан Тервел", ул.„Филип Тотю", УПИ I - 7 и УПИ I -15, с адм. адрес „Хан Тервел" № 23, а именно: а/ апартамент № 18 с площ 97.12 кв.м. на жилищен ет.5 /по актуалните правила за обозначение на етажите към момента ет.6/, състоящ се от: кухня, дневна, две спални и сервизни помещения ведно с избено помещение № 18, с полезна площ 16.51 кв.м., както и 6.1893 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж; б/ гараж №5 на партерния етаж /сега ет. 1/, с площ 16.651 кв.м., ведно с 1.0888 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж и жалбоподателката е осъдена да заплати на другата страна направените по делото разноски в размер на 655 лева. В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Излага, че предявения иск е с правно основание чл.29, ал.3 СК и е недопустим поради непредявяването му в преклузивния срок по чл.31 СК. Твърди, че сделката за продажба на правото на строеж, обективирана в нотариален акт № 194/22.07.1997г. е нищожна поради липса на предмет /чл. 26, ал.2 от ЗЗД/, тъй като към този момент правото на строеж вече е било реализирано и сградата била построена, а ищецът не разполага с правен интерес за предявяване на иска. Счита за неправилен извода на съда за основателност на иска при липсата на категорично оборване от ищеца на презумпцията за съвместен принос. Излага, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е допуснал гласни доказателства за установяване на споразумение от 15.05.1997г., чрез игнориране на показанията на свидетелите Н. и А. и чрез необсъждане на твърденията и възраженията на ответницата и на събраните по делото доказателства, като е отказал допускането на гласни доказателства за установяване на твърденията на въззивницата за изтекла в нейна полза придобивна давност за ½ ид. част от имота. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен, както и присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемата страна К.Д.Я., с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и молил за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е съображения по допустимостта и правилността на първоинстанционния акт. Предявен е иск /уточнен с молба от 13.11.2000г., л.8 от гр.д.№530/2015г. на ВАпС/ от К.Д.Я. срещу Д.Г.Я. с правно основание чл.124 ГПК, вр. Чл.21, ал.3 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д.Г.Я., не е собственик на 1/2 ид. част от имотите по констативен нотариален акт т № 122, том XXIV, дело 20835/97г. на нотариуса при ВРС, находящи се в сградата в етажна собственост в гр. Варна, УПИ I-6 в кв. 165 по плана на XI подрайон на гр. Варна, адм. адрес „Хан Тервел" № 23, а именно: апартамент № 18 с площ 97.12 кв.м. на жилищен ет. 5 /по актуалните правила за обозначение на етажите към момента ет.6/, състоящ се от: кухня, дневна, две спални и сервизни помещения ведно с избено помещение № 18, с полезна площ 16.51 кв.м., както и 6.1893 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; гараж № 5 на партерния етаж /сега ет. 1/, с площ 16.651 кв.м., ведно с 1.0888 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. В исковата си молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с решение на ВРС, постановено по гр.д. № 7719/2008г., считано от 19.03.2009г. По време на брака с договор по НА № 194, т.ХХV, н.д.№7094/1997г. ищецът е придобил право на строеж за процесните имоти. В договора е посочено, че придобиването на имотите е възмездно срещу цена от 63 270лв. за жилището и 10764лв. за гаража, която е изплатена на продавача „Модул 2000”ООД, без да е посочено лицето, заплатило цената. На 05.12.1997г., след построяване на сградата, ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост № 122, т.ХХІV, д.20835 за процесните имоти като лична собственост. Твърди, че цялата цена на имотите, включваща цената на правото на строеж и на строителството е заплатена от майката на ищеца М.Я., която е сключила и предварителния договор за строителство и продажба на имотите със строителя „Модул 2000”ООД. Правото да получи собствеността върху обектите М.Я. е прехвърлила на ищеца /нейн син/ със споразумение от 15.05.19997г., сключено между нея, ищеца и „Модул 2000”ООД. Прехвърлянето е безвъзмездно с дарствено намерение. „Модул 2000”ООД е прехвърлило собствеността върху имотите на ищеца с договор, обективиран в НА № 194, т.ХХV, н.д. 7094/1997г. на 09.07.1007г. Между „Модул 2000”ООД и майката на ищеца е подписан протокол, с който е удостоверено взаимното изпълнение на задълженията за строителство, прехвърляне на имотите и заплащане на цената. Излага се, че за придобиване на имотите ищецът не е заплащал цена, като е налице цесия – дарение от страна на майката на ищеца на правото да бъде придобита собствеността върху имотите. Интереса от предявяване на иска обосновава с обстоятелството, че придобиването на имота по време на брака, принципно легитимира ответницата като собственик на ½ ид.ч. от имотите, след прекратяването на брака. Ответницата е оспорвала иска по съображения за неговата недопустимост – непредявяването му в преклузивния срок по чл.31 от СК, евентуално като неоснователен, предвид наличието на съвместен принос в придобиването на имотите, закупени със средства от трудовите възнаграждения на двамата съпрузи. Оспорва твърденията, че предварителния договор за имотите е сключен от майката на ищеца. Излага, че този предварителен договор не е запазен, за да се прикрие инвестицията от страна на ищеца, тъй като по това време срещу него е водено съдебно производство, по което е бил осъден да заплати в полза на държавата 32509лв. главница и разноски – 1500лв. Действителен инвеститор при строителството са били съпрузите и имотите били закупени с техни средства, по време на брака. Твърди, че майката на ищеца не е давала средства за закупуването на имотите и не е разполагала с такива. Дори да е налице дарение от страна на майката на ищеца, то това дарение е в полза на двамата съпрузи. Това обстоятелство се установява и от заявеното в писмена форма/ нотариална покана рег.№1811/05.03.2013г., т.І, акт №85/от майката на ищеца, че тя и ответницата са съсобственици на имота след извършеното от ищеца в полза на майка му дарение на ½ ид.ч от имота. Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, допустимо по следните съображения: В случая предявеният иск е по чл. 124 от ГПК за отричане на правото на собственост на ответницата по отношение на ½ ид.ч. от процесните имоти, като той е различен от иска по чл. 29, ал.3 от СК /в сила от 01.10.2009г./, който е конститутивен и има за предмет определяне на по-голям дял на ищеца в прекратената имуществена общност, поради значително по-голям негов принос в придобиването й. В случая иск по чл. 29 от СК не е предявен. Именно за последния законодателят е предвидил едногодишен преклузивен срок за предявяване, считано от прекратяване на брака, докато при отрицателен установителен иск за собственост, такъв срок не е предвиден и искът може да се предяви безсрочно. Затова оплакванията във въззивната жалба в тази насока се явяват неоснователни. Налице е правен интерес за предявяване на иска с правно основание чл.124 ГПК, вр. Чл.21 СК за ищеца, предвид заявеното от него еднолично право на собственост върху процесните имоти, като придобити чрез дарение от неговата майка, констатирано с НА № 122, т.ХХІV, дело 20835/97г. След прекратяване на брака ищецът се е разпоредил с ½ ид.ч. от имотите, като правата му върху останалата ½ ид.ч. от имотите се оспорват от ответницата, чрез формалното й легитимиране след прекратяване на брака между страните като собственик на ½ ид.ч. от имотите на базата на презумпцията на чл.19, ал.3 СК/отм./. Искът е насочен към установяване на невъзникване на съпружеска имуществена общност, поради това, че имотите са лично имущество на ищеца, като придобити със средства на неговите родители и на основание дарение от тяхна страна. Видно е от представеното по гр.д.№1708/2013г. удостоверение, издадено от РС Варна, че с решение от 19.03.2009г. е прекратен брака между Д.Г.Я. и К.Д.Я., сключен на 07.01.1990г. по взаимно съгласие на основание чл.100 СК /отм./ Решението за прекратяване на брака е влязло в сила на 19.03.2009г. От представеното заверено копие от споразумение от 15.05.1997г., сключено между ищеца, М.К. Я. /майка на ищеца/ и „Модул 2000”ООД, страните по същото са се споразумели във връзка с изпълнение на предварителен договор, сключен между дружеството и Мария Я., последната да прехвърли безвъзмездно на ищеца правото да придобие право на строеж върху жилище-ап. №18 на пети жилищен етаж, ведно с прилежаща изба №16 и гараж №5, находящи се в жилищна сграда, която ще бъде построена в гр.Варна, ул.”Хан Тервел” №23. Страните по споразумението са се съгласили всички задължения по предварителния договор за заплащане на покупната цена да останат за сметка на Мария Я., на която „Модул 2000”ООД следва да отчете изпълнението и предаване на обектите, предмет на предварителния договор след завършване на строителството. С протокол от 09.07.1997г., „Модул 2000”ООД и М.Я., като страни по предварителен договор за строителство и продажба на ап.18, гр.Варна, ул.”Хан Тервел” №23 и споразумение от 15.05.1997г., са удостоверили изпълнение на задълженията на дружеството относно строителството на сградата и по прехвърляне на правото на строеж на К.Я., както и изпълнение на задължението от страна на М. Я. като инвеститор за заплащане на цената на строителството и правото на строеж. С договор за покупко-продажба от 22.05.1997г., обективиран в НА № 194/97г. Модул 2000” ООД е прехвърлил на К.Я. право на строеж върху жилище – апартамент, в жилищна сграда, която ще се строи в дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.”Хан Тервел” №23, а именно, ап.18 на пети жилищен етаж, състоящо се кухня, дневна, две спални и сервизни помещения ведно с избено помещение № 18, с полезна площ 16.51 кв. м., както и 6.1893 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 63270 лв. и гараж № 5 на партерния етаж, с площ 16.651 кв. м., ведно с 1.0888 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 10764 лв. Видно от представения по делото НА №122, т.ХХІV, дело 20835/97г. на нотариус при ВРС, К.Д.Я. е признат за собственик на ап.18 с площ 97.32 кв. метра на жилищен ет.5, в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.”Хан Тервел” №23, състоящ се от: кухня, дневна, две спални и сервизни помещения ведно с избено помещение № 18, с полезна площ 16.51 кв.м., както и 6.1893 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; гараж № 5 на партерния етаж, с площ 16.651 кв. м., ведно с 1.0888 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. С НА № 116, т.V, рег.№ 9557, дело 900/2010г. К.Я. е дарил на майка се Мария Я. ½ ид.ч. от процесните имоти. От представената по делото фактура №48 от 15.05.1995г. се установява, че Мария Я. е платила 400 000лв. авансова вноска по договор за строителство на „Модул 2000”ООД, която сума е преведена с платежно нареждане №61/11.05.1995г. От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че жилищната сграда, в която се намират процесните имоти е въведена в експлоатация на 29.05.1997г. С протокол от 07.05.1997г. държавната приемателна комисия е установила годността на строеж:”Жилищна сграда на ул.”Хан Тервел”№23, а акт образец 15 е издаден на 06.05.1996г. По делото са представени и доказателства, от които се установява, че на 28.04.1995г. родителите на ищеца са продали свой недвижим имот- ап.70, находящ се в гр.варна, ул.”Съединение”, бл.14, ет.1, вх.6 за сумата от 75326лв.; на 21.02.1995г. са продали ½ ид.ч от апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.”Братя Миладинови”№16, ет.1, за сумата от 41000лв. В показанията си разпитания пред първоинстанционния съд свид. Н. е заявил, че ищеца и неговия баща са работили във фирмата на свидетеля, като през 1993г. Свидетелят и бащата на ищеца закупили заедно офис на ул.”Братя Миладинови”№ 16 в гр.Варна. През 1995г. за уреждане на фирмените отношения бащата на ищеца Д.Я. продал на свидетеля собствеността си в офиса. В показанията си свид. В.В. заявява че е подписан предварителен договор относно строителството на процесните имоти между него като управител на „Модул 2000”ООД и майката на ищеца М.Я.. В последствие между дружеството М.Я. и ищеца е подписано тристранно споразумение, за прехвърляне на правото на строеж и собствеността на имотите на ищеца. Средствата за заплащане на цената на правото на строеж и строителството на имотите са превеждани по банков път от М.Я., като към момента на прехвърляне на правата на ищеца, финансовите отношения между страните по предварителния договор са били уредени. В показанията си свид.А./майка на ответницата/ и свид. Н. излагат, че знаят от разговори с ищеца и ответницата, че процесното жилище е тяхно семейно жилище и е придобито с техни средства, получени от трудови правоотношения. Свидетелите не знаят кой е извършвал преводите на средствата за заплащане на цената на имотите. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявявения иск, разгледан въз основа на твърдяните обстоятелства и заявения петитум по чл.124 ГПК, вр.чл.21,ал.3 СК, е основателен и доказан по следните съображения: Както отменения, така и СК/2009г./, предвижда възникване на на СИО при възмездно придобиване на имот по време на брака в резултата на съвместен принос на двамата съпрузи, който се предполага до доказване на противното чл.21, ал.3, вр. ал.1 СК/ чл.19, ал.3 СК отм./ С иска по чл.21 СК цели опровергаването на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е за този, който поддържайки, че имотът е придобит еднолично, следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки едноличното придобиване на правата върху конкретно вещно право. В случая от доказателствата по делото, безспорно се установява, че процесните имоти са придобити по време на брака между страните, като с НА№122, т.ХХІV, д.20835/97г. ищецът е признат за техен собственик. Този констативен НА е съставен въз основа на НА№194, т.ХХV, н.д.7094/97г., с който ищецът е придобил правото на строеж за посочените обекти. Безспорно е установено, че към датата на сключване на договора, обективиран в НА№194, т.ХХV, н.д.7094/97г., сградата, в която се намират обектите е била изградена в груб строеж и вещното право на строеж е било реализирано. Изградените обекти са имали статут на самостоятелни обекти на право на собственост. В тази връзка, договорът, с който дружеството строител е прехвърлило на ищеца право на строеж върху процесните имоти е нищожен поради липса на предмет. Независимо от това обстоятелство, съдът намира, че ищецът се легитимира като собственик на имотите въз основа на констативния нотариален акт №122/05.12.1997г. Оспорването на доказателствената сила на този констативен нотариален акт е неуспешно, тъй като това оспорване е касаело единствено правата на ответницата по отношение на имотите, на основание законовата презумпция за принос. Съгласно трайно установената съдебна практика при иск за оборване на презумпцията за принос на съпруга в придобиването на имуществото, следва да се изхожда от принципа, че собствеността следва характера на средствата, вложени в придобиването му и начина на придобиване на правата. В случая процесните имоти са изградени от трето за делото лице, като вложените за придобиването средства са собственост на родителите на ищеца. От представените по делото доказателства се установява, че майката на ищеца е сключила предварителен договор със строител, в който е договорено изграждане на отделните обекти и прехвърляне на правото на строеж. Видно от представените споразумения, сключени между майката на ищеца и дружеството – строител, последното е изградило обектите, предмет на договора. От писмените и гласни доказателства, безспорно се установява, че стойността на извършените строителни работи са заплатени от родителите на ищеца, преди да му дарят правото да придобие собствеността върху имотите. След изпълнението на задълженията си по предварителния договор и заплащане изцяло на цената на обектите от страна на майката на ищеца, между нея, дружество-строител и ищеца е сключено тристранно писмено споразумение, в което е посочено, че правата върху обектите ще бъдат придобити от ищеца. Изрично в споразумението е посочено, че всички задължения по предварителния договор за заплащане на цена на правото на строеж и на строителството, направени до момента на споразумението и такива, които ще възникнат в бъдеще във връзка със строителството остават за сметка и отговорност на Мария Я.. Предвид тези доказателства следва да се приеме, че вложените в строителството на процесните имоти средства са на родителите на ищеца, като правото по предварителния договор да получи право на собственост върху изградените имоти е прехвърлено безвъзмездно на ищеца с дарствено намерение от страна на майка му. Тези изводи не се опровергават от ангажираните от ответницата доказателства за водени срещу К.Я. съдебни дела, по които той е бил осъден да заплати на Държавата суми, представляващи изразходвани средства за обучението му при уволнението му от армията, както и такива, установяващи размера и получаването на средства от труд от двамата съпрузи в периода преди и по време на извършване на строителството и при придобиването на правото на собственост. По делото не е установено влагане на каквито и да е средства на съпрузите във връзка със строителството и придобиването на собствеността върху процесните имоти. Не са ангажирани доказателства, установяващи твърденията на ответницата за наличие на уговорки между страните по делото и родителите на ищеца за заплащане на договорено негово трудово възнаграждение чрез влагане в строителството на процесните имоти и сключване на предварителния договор със строителя от името на майката на ищеца с цел прикриване на инвестиция от страна на ищеца, както и, че извършените от майката на ищеца плащания са били в изпълнение на тези договорки. Показанията на свидетелите, ангажирани от страна на ответницата, в частите, в които съдържат твърдения за наличие на такива договорки и влагане на семейни средства в придобиването на имотите не кореспондират и остават изолирани от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Освен това, при кредитирането на тези показания, съдът има предвид това, че свидетелите не излагат конкретни факти, а възпроизвеждат становището на ответницата и заинтересоваността на свид. А., като майка на ответницата. От доказателствата по делото не се установява и, че родителите на ищеца са дарили средствата за изграждането и правото на придобиване на собствеността върху имотите, на двамата съпрузи, поради което и настоящият състав на съда приема, че дадените средства за строителството на имотите и правото да се придобие собствеността са дарени лично на ищеца. По делото от събраните доказателства се установява и, че родителите на ищеца са разполагали с необходимите парични средства за заплащане на стойността на строителството на имотите, както и, че са заплатили изцяло тази стойност. Възражението на ответницата за придобиване на собственост върху процесните имоти на основание изтекла в нейно полза придобивна давност не следва да се обсъжда, тъй като същото е преклудирано, поради това, че не е наведено в преклузивния срок по чл.131 ГПК. Предвид изложеното съдът счита, че ищеца се легитимира като собственик на процесните имоти и е придобил собствеността им чрез дарение от страна на своите родители и без принос на ответницата по делото. С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВАпС, с установеното от ВОС по спора от правна страна, решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените при касационното разглеждане на делото и пред настоящата инстанция разноски общо в размер на 2530лв. ПОТВЪРЖДАВА решение № 1025/ 04.07.2014г., постановено по гр.д. № 1708/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА Д.Г.Я., ЕГН **********,*** да заплати на К.Д.Я., ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***, сумата от 25300 лв., представляваща направените при касационното разглеждане на делото и пред настоящата инстанция разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.
350,075
http://troyan.court-bg.org/img/File/2016/IVANOVA/GD853.14.OBEZ.htm
2018-01-16T23:40:25
[ "дело 506", "дело 573", "дело 506", "дело 506", "дело 65", "дело 971", "дело 971", "дело 971", "дело 971", "дело 65", "дело 296", "дело 297", "дело 297", "дело 971" ]
Гр.Троян, 22.03.2016 година Троянски районен съд, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 853 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното: Предявена е искова молба от М.Д.Г., Д.Х.Ш. и С.К.В. против В.М.С. и А.К.С. с правно основание чл. 124, ал.І и чл. 537, ал.ІІ от ГПК. Ищците твърдят, че М.Д.Г. и Д.Х.Ш. са наследници по закон на А.К.Т.. Излагат, че А.К.Т. и М.Д.Г. са отразени в кадастъра и кадастралната карта на с.Борима, Ловешка област като собственици на имот с идентификатор №05445.150.802, за което обстоятелство е приложена скица на поземлен имот с идентификатор № 05445.150.802 по КККР на с.Борима, издадена от СГКК- Ловеч. Излагат, че имот с идентифика­тор № 05445.150.802 е идентичен с част от поземлен имот № 697 по предходния кадастрален план на с.Борима, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г., попадащ в парцели ІІ-697, №ІІІ-697 и ІV-697 в кв.42 по сега действащия регулационен план на с.Борима, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г. и е идентичен с част от имот с кадастрален № 320 попадащ в парцел II-320 кв.42 и трасе на улица с ОТ 218-220-219 по предходен кадастрален и регулационен план на с.Борима, одобрени с указ № 89/16.05.1921г. и указ № 1300/10.05.1921г., за което обстоятелство са представени: удостоверение за идентичност на поземлен имот № 906-50/11.03.2014г., издадено от Община Троян и скици на имоти с идентификатори № 05445.150.697 и № 05445.150.1024. Твърдят, че действащия регулационен план, съгласно който, за имот планоснимачен № 697 са отредени три парцели -II, III и IV не е приложен до настоящия момент. Излагат, че първата от ищците- М.Д.Г. притежава нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том ІІ, издаден по нотариално дело № 573/1975г. на Районен съд – Троян, от който е видно, че М.Д.Г. е станала собственик на 1/2 идеална част от незастроено дворно място, цялото с площ от 1800 кв.м. съставляващо парцел ІІ-320 в кв.42 по плана на с.Борима, действал към 1975г. при граници на мястото: от две страни улици, В.А. и С.Л.. Твърдят, че нейната праводателка - П.К.П., притежава нотариален акт за собственост № 20, том II, издаден по нотариално дело № 506/1975г., по силата на който е призната за собственик по давност на имот, подробно описан в нотариален акт за собственост № 20, том II издаден по нотариално дело № 506/1975г. на Районен съд - Троян и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том ІІ, издаден по нотариално дело № 573/1975г. на Районен съд - Троян. Излагат, че вторият от ищците - Д.Х.Ш. притежава нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 32, том I, издаден по нот.дело № 65/1999г. на Троянски Районен съд по силата на който е станал собственик на 1/2 идеална част от дворно място с площ от 700 кв.м., представляващо част от имот пл. № 697 в кв.42 по кадастралния план на с.Борима, Ловешка област при граници: улица, П.И.С., С.К.В., П.Л. и Ф.Л., включено в парцел III -697 с 240 кв.м. и в парцел IV -697 с 460 кв.м., което обстоятелство се установява от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 32, том I. издаден по нот.дело № 65/1999г. на Троянски Районен съд. Твърдят, че третата от ищците - С.К.В. притежава съдебно решение постановено по гр.дело № 412/1975г., по силата на което по реда на чл.292 от ГПК й е отреден в дял парцел I -319 в кв.42 по плана на с. Борима, който съгласно удостоверение за идентичност на поземлен имот е идентичен с част от имот планоснимачен № 697 по плана от 1980г. на с.Борима, попадащ в парцели I и IV в кв.42, за което обстоятелство страната представя като доказателство съдебно решение постановено по гр.дело № 412/1975г. на Троянски районен СЪД и удостоверение за идентичност на поземлен имот № 906-186/13.12.2013г. и удостоверение за идентичност на поземлени имоти, издадено от Община Троян изх. № 906-73/22.06.2009г. Ищците твърдят, че ответниците В.М.С. и А.К.С. са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 143, том II, рег. № 2867 издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие -Районен съд – Троян, по силата на който са признати за собственици на урегулиран поземлен имот ІV-697 / четвърти - планоснимачен номер шестстотин деветдесет и седем/ в квартал 42 / четиридесет и две/ по регулационния план на с.Борима, Община Троян, Ловешка област,одобрен със заповед № 769/14.04.1980г., незастроен, с уредени регулационни сметки, с площ 1024 кв.м. / хиляда двадесет и четири квадратни метра/ при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица и парцели ІІІ-697,ІІ-697 и I -697 в кв.42 по плана на с.Борима, Община Троян, Област Ловеч. Излагат също, че този нотариален акт е констативен - издаден на основание чл.537 ал.1 от ГПК, като за издаването му е послужил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том ІІ, рег. №2723 издаден по нотариално дело № 297/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян, с който гореописания недвижим имот е продаден от П.Л. И. на В.М.С.. Считат, че нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том ІІ, рег. №2723 издаден по нотариално дело № 297/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян е нищожен поради липса на предмет, тъй като имотът, предмет на сделката, не съществува. Твърдят, че П.Л. И. е снабдена с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 128, том ІІ рег. № 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян, който акт отразява неверни факти и обстоятелства относно правото на собственост върху имота, описан в него, тъй като парцелът, за който е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка не е владян от П.Л. И. в границите и конфигурацията, в които е описан, че съществува, тъй като не са уреждани регулационните отношения между съсобствениците на имот № 697 в кв.42, между тях не е извършвана делба, както и че те винаги са владели общо този имот без да са обособявани реални части от него като самостоятелни имоти. В подкрепа на тези си твърдения прилагат нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 143, том ІІ, рег. № 2867 издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд -Троян: нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 129, том ІІ, рег. №2723 издаден по нотариално дело № 297/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 128, том ІІ, рег. № 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян и писмени обяснения от П.Л. И. с нотариално заверен подпис относно начина, по който е издаден нейния нотариален акт. Излагат, че в горецитираните нотариални актове невярно е посочено, че описаният парцел ІV-697 в кв.42 по плана на с.Борима е с уредени регулационни отношения, тъй като регулацията по отношение на отредените парцели за имот планоснимачен № 697 в кв.42 по регулационния план на с. Борима никога не е прилагана, поради което и към настоящия момент имот с очертанията на парцел IV - 697 в кв.42 не съществува. Твърдят, че такъв не е съществувал и към 2008г., когато са издадени горецитираните нотариални актове на ответниците и тяхната праводателка, а съсобствениците на този имот продължават да го владеят в границите, които той има като имот пл. № 697 в кв.42 по плана на с.Борима. считат, че към настоящия момент не е възможно вече да бъдат уредени регулационните отношения при липса на съгласие от страна на всички съсобственици. Излагат, че имотът съществува с границите, които е имал преди урегулирането му в парцели ІІ, ІІІ и IV, като считат, че доказателство за това е съдържанието на приетата кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Борима със заповед № РД - 18-21/24.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, в която не съществува поземлен имот с очертанията на парцел IV - 697 в кв.42 по плана на с.Борима. Излагат, че това е мотивирало ответниците да обжалват цитираната заповед на изпълнителния директор на АГКК - София и въз основа на тяхната жалба е било образувано адм.дело № 192/2009г. по описа на Административен съд - Ловеч, производството по което е прекратено с определение №606/05.11.2010г., видно от приложеното определение №606/05.11.2010г. постановено по адм.дело № 172/2009г. на ЛАС. Ищците молят съда да признаете за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че В.М.С. и А.К.С.-***, не са собственици на урегулиран поземлен имот ІV-697 /четвърти-планоснимачен номер шестстотин деветдесет и седем/ в квартал 42 / четиридесет и две/ по регулационния план на с.Борима, Община Троян, Ловешка област, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г., незастроен, с площ 1024 кв.м. / хиляда двадесет и четири квадратни метра/ при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица и парцели ІІІ-697, ІІ-697 и I -697 в кв.42 по плана на с.Борима, Община Троян, Област Ловеч, който по кадастрална карта е идентичен с части от имоти с идентификатори № 05445.150.1024, 05445.150.697 и № 05445.150.802 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Борима, Община Ловеч, Ловешка област, одобрена със заповед № РД-18-21/24.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК- София. Отделно от това на основание чл.537, ал.2 от ГПК молят да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 143, том II, рег. № 2867 издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №128, том ІІ, рег. № 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян. Претендират заплащане на сторени по делото разноски. В съдебно заседание ищците се представляват от адв.С.С. от ЛАК. Адвокат С. поддържа съображенията си изложени в ИМ по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата към нея, придружени с разпореждане, в което са указани правата и задълженията им. В предвидения срок е представен отговор, с който ответниците излагат съображения за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове. С отговора на ИМ се оспорват твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и в допълнителната такава с вх. № 6675/29.10.2014г. по описа на ТРС, с подробно изложени аргументи за недопустимост на исковата претенция, а по същество за неоснователност. Излага се, че така предявеният срещу ответниците отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1 от ГПК е недопустим поради липса на правен интерес. Считат, че искът е предявен, за да се признае несъществуването на правно отношение, т.е. да се признае за установено, че двамата ответници не са собственици на процесния недвижим имот, образуван по регулационния план от 1980 г. Излагат, че от твърденията на ищците се установява, че те не отричат изцяло собствеността на ответниците, придобита на основание покупко-продажба от тяхната сънаследничка с наследодател А.Т. - П.Л., т.е. ищците не отричат владението /респ. собствеността/ на П.Л. въобще, а отричат неговия обем в рамките на регулационния парцел. Излагат също, че от съдържанието на ИМ и допълнителната такава е видно, че ищците не оспорват, че П.Л. е владяла, респ. че ответниците са собственици на процесния имот, но твърдят, че са такива на някаква част от същия, а не на целия парцел ІV-697 в границите и конфигурацията по регулацията от 1980г. При това положение намират, че отрицателния установителен иск, предявен от ищци, които не твърдят изключителни и самостоятелни права върху имота, а признават частично такива на ответника е недопустим, позовавайки се на разпоредбите на т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК НА ВКС. Считат, че в случая от обстоятелствата, изложени в исковата молба като основания, изключващи правото на ответника се релевират единствено собственически претенции на ищците върху неустановена по обем част от парцел ІV-697 от квартал 42 по плана на с. Борима, които според ответниците се опровергават от представените с исковата молба доказателства, а именно: От представено копие от разписен лист към кадастрален и регулационен план на с.Борима, одобрен със Заповед № 89/16.05.1921г. и Заповед № 1300/10.05.1921г., неописано като доказателство в исковата молба, се установява, че наследодателят А.К.Т. е бил вписан като собственик на недвижим имот, парцели II и ІІІ от кв.42. по плана на с. Борима, Ловешка област, без да е посочено основание и документ за собственост. От представеното удостоверение за наследници №49, издадено на 30.06.2009г. от Кметство Борима, е видно, че А.К.Т., починал на 20.02.1936г., е имал пет деца, като ищцата М.Д.Г., е внучка на починалия преди наследодателя негов син К.А.Т., починал на 07.02.1918г., ищеца Д.Х.Ш. е син на петата дъщеря на наследодателя - В.А., починала на 16.03.1198г., а праводателката на ответниците П.Л., е внучка на наследодателя А.Т., като нейна майка е третото му дете - Т.А.Ф., починала на 23.02.1974г. Считат, че тези доказателства установяват, че генезисът на имот 697 е наследствен и ищците не могат да имат самостоятелни права, освен въз основа на изтекла давност, каквато обаче е изтекла в полза на праводателката на ответниците П.Л., която единствена е била във фактическо непрекъснато държание на имота до продажбата му на ответниците. Отделно от това намират, че по отношение на ищцата М.Г. липсва правен интерес от водене на настоящото производство и по отношение на нея делото следва да бъде прекратено, тъй като от представения нот. акт за собственост № 20, том II, дело 506/1975г. и нот.акт за дарение на недвижим имот №94, том ІІ, дело 573/1975г. не може да се установи, че ищцата М.Г. е собственик на 1/2 идеална част от незастроено дворно място, парцел II 320, кв. 42 по плана на с. Борима от 1921г., от 1800кв.м., при граници: от две страни улици, В.Л. и С.В.. Излагат, че дарствената сделка е нищожна, тъй като в нея не е участвал бащата на ищцата Г., нито е дал своето съгласие, което е в абсолютно противоречие с разпоредбата на чл. 13 от СК от 1968 г. /отм./ действал към онзи момент. Твърдят, че константната практика установява приложението на чл. 13 от СК-1968г./отм/ и по отношение на придобитите по давност имоти, когато давността е изтекла по време на брака, както обстоятелство е налице в конкретния случай, видно от текста на двата нотариални акта - констативния и дарението, съставени едно след друго в една и съща година. Излагат, че в текста на дарствения нот. акт. е посочен като пълномощник на П.П. нейният съпруг, който дарява на дъщеря им, която е очевидно пълнолетна, защото действа сама. При това положение считат, че давността е изтекла по време на брака и имотът е станал СИО по смисъла на чл. 13 от СК-1968г./отм/. Считат, че самият констативен нотариален акт е нищожен, защото е съставен в противоречие с действащия закон - чл. 29, ал.1, т.1 от ЗСГ /отм/, тъй като майката на ищцата М.Г. - П.П. не е могла да придобие имота по давност с констативен нот. акт № 20, т.ІІ, дело 506/10.03.1975г., респ. не е могла да прехвърли имота на дъщеря си чрез дарение, дори и бащата да е участвал в дарственото прехвърляне. Отделно от това считат, че майката на М.Г. - П.П. не е владяла имота, описан в констативен н.а. № 20, том ІІ, дело 506/1975г., поради което нот. акт за собственост по давност, посочен по-горе е нищожен и не може да удостовери давностно придобиване, а дарението е нищожно, поради противоречие със закона, като нотариалното му удостоверяване е нищожно, а освен това то не е могло да породи прехвърлително действие като направено от несобственик и е нищожно във вр. чл. 225 ЗЗД - несобственик не може да прехвърли веднага собствеността върху имот. Поради това ищцата М.Г. не може да се легитимира като собственик на претендирания имот. По изложените съображения молят съда да прогласи нищожността на констативния нотариален акт и да го обезсили, както и да прогласи нищожността на дарствената сделка, поради противоречие със закона - чл. 13 от СК-68г./отм./и чл. 225 ЗЗД. Излагат също, че ищецът Д.Ш. няма правен от предявяване на отрицателен установителен иск и по отношение на него производството следва да се прекрати, тъй като от приложения нот. акт № 32, т. I, дело 65/99г. на РС-Троян, се установява, че Д.Ш. е закупил недвижим имот, представляващ 1/2/една втора/идеална част от дворно място с площ от 700 кв.м., представляващо част от имот пл. № 697, кв. 42 по плана на с. Борима, обл. Ловеч, при посочени реални граници: улица, П.И.С., С.К.В., П.Л. и Ф.Л., включено в парцели ІІІ-697 с 240 кв.м. и в парцел ІV-697 с 460 кв.м. Излага се, че придобиване на реални части от два дворищно регулационни парцела - III 697 и IV-697 кв. 42 при приложена регулация е нищожно, поради противоречие със закона - чл. 59 от ЗТСУ/отм./ в релевантната му редакция към момента на покупко-продажбата, според която: „Реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност." Твърдят, че същите съображения важат и по отношение на приложения н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 157 т.ІV, дело 971/17.08.1998г., от който се установява, че ищецът Ш. и И.Л.М. са признати за собственици върху имота, предмет на продажбата незастроено дворно място с площ от 700 кв.м., представляващо част от рмот пл. № 697, кв. 42 по плана на с. Борима, обл. Ловеч, при посочени реални граници: улица, П.И.С., С.К.В., П.Л. и Ф.Л., включено в парцели ІІІ-697 с 240 кв.м. и в парцел ІV-697 с 460 кв.м. по рег. план от 1980г. на с. Борима, като считат, че придобиването на описания имот е противозаконно и невъзможно за придобиване по давност, при забраната на чл. 59 от ЗТСУ/отм./ цитиран по горе. Освен това считат, че горепосочения констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 157 т.ІV, дело 971/17.08.1998г. е с невярни, противозаконни констатации, относно давностно придобиване от непосочен наследодател на Д.Ш., който най-вероятно с оглед на представеното неактуално удостоверение за наследници и във връзка с останалите твърдения исковата молба е майка му В.А.Р. - дъщеря на А.Т., която е починала на 16.03.1998г. Излагат, че от така посочените дати на нотариалния акт и смъртта на В. е видно че, за да придобие същата имота по давност, респ. да го наследи от нея Д.Ш. е необходимо същата да го е владяла десет години до смъртта си 16.03.1998г. Следователно нейното претендирано владение би следвало да е започнато най-късно на 16.03.1988г., т.е. при действието на чл. 29 от ЗСГ, който е отменен 1990г., а от тогова до смъртта на В. не е изтекъл необходимия давностен срок, тъй като забраната на чл.29, ал.1, т.1 ЗСГ/отм./ препяства възможността за установяване давностно владение при действието на тази разпоредба - преди 1990г. Считат, че майката на Д.Ш. - В.Р. не е владяла имота, описан в констативен н.а. № 157, т.ІV, дело 971/17.08.1998г., поради което продажбата не е могла да породи транслативно действие. Твърдят, че при изложените аргументи, цитираните в исковата молба документи не легитимират ищецът Ш. като собственик на процесния имот IV-697, от кв. 42 по плана на с. Борима, нито на част от него. Считат, че представения с настоящия отговор нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 157, т.ІV, дело 971/17.08.1998г., представлява нищожно нотариално удостоверяване и следва да бъде обезсилен, а приложения към исковата молба нотариален акт 32, т. I, дело 65/99г. на РС-Троян обективира нищожна покупко-продажба, извършена в противоречие със закона, поради което молят преюдициално съдът да обезсили констативния нот. акт и да прогласи нищожността на покупко-продажбата. По отношение правния интерес на ищцата С.К.В. считат, че също не може да се легитимира като собственик на процесния имот или на част от него с приложното към исковата молба решение за съдебна делба, постановено по гр.д. № 412/1975г., по реда на чл.292 от ГПК /отм./, тъй като делбените решения не създават право на собственост. Така приложеното решение обективира нищожна по смисъла на чл. 75 от ЗН делба, доколкото от него се установява, че в разпределението не са участвали всички лица, между които е допусната делбата, т.е. делбата не е извършена между всички съсобственици. В мотивите на решението е посочено, че; „При това положение съдът счита, че делото следва да се решава само между двете страни - ответниците С.К.В. и М.К.В...., които са с равни права при допускане на делбата." Извършването на делбата с участието на всички наследници /съсобственици/означава, че всеки от тях следва да получи дял в натура и/или в пари. След като това не е направено делбата е нищожна. Излагат, че делбата не е допусната между всички съсобственици на делбените имоти към момента на извършването й, тъй като липсват доказателства от които да се установи противното. Отделно от това намират, че няма никакво доказателство, че получения в дял от С.В. имот І-319 от кв. 42 е идентичен напълно или частично с процесния имот ІV-697 от квартал 42, като считат, че представеното удостоверение за идентичност на поземлен имот 906-186/13.12.2013г. е издадено от некомпетентен орган - Кмет на Община гр. Троян, а освен това е неясно и невярно, поради което го оспорват, в едно с всички останали удостоверения за идентичност. Твърдят, че ответниците са придобили процесния имот ІV-697 кв. 42 по покупко-продажба 2008г. от собственика П.Л., която го е придобила по давност чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 30 години с нот. акт № 128, т.ІІ, рег. № 2722, дело 296/16.04.2008г. в границите по регулационния план от 1980г., който е приложен, включително и годините от 1990г. до процесната продажба, с която са го придобили ответниците, които продължават това владение, поради което С.В. от 1980 г. не е владяла процесния недвижим имот въз основа на приложеното делбено решение и дори и да го е придобила въз основа на делбеното решение е загубила собствеността му поради разпоредбата на чл. 99 от ЗС. Молят съда преюдициално да установите по отношение на С.В., че същата не е собственик на процесния имот и/или че е загубила собствеността върху част от имот І-319 по плана на с. Борима от 1921г., попадаща в процесния имот ІV-697, кв. 42 по плана от 1980г. Отделно от изложените аргументи за недопустимост, ответниците изразяват становище и за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Считат, че правото на собственост върху процесиите 1024 кв.м. на ответника се базира на валидна, действителна покупко-продажба, оформена с нотариалния акт № 129, том II, рег. № 2723, дело 297/16.04.2008г. Намират за невярно изложеното от ищците възражение, че регулационния план от 1980 не е приложен и към настоящия момент, тъй като видно от нотариален акт за покупко-продажба №129 , т. IІ, рег. 2723, дело 297 от 2008г., който е официален удостоверителен документ, при закупуването от ответниците на имот IV - 697 от кв.42, по плана на с. Борима, съгласно действащия регулационния план от 1980г., всички регулационни сметки са били уредени. Считат, че това удостоверяване е вярно и истинно съобразно разпоредбата на чл. 134, ал.З от ЗТСУ/отм./. Твърдят, че регулационните сметки са били уредени още при действието на ЗТСУ/отм/, поради което регулацията е приложена, действието на регулационния план от 1980г. е окончателно стабилизирано, правото на собственост е придобито по давност въз основа на регулационните граници от 1980г., в които граници го е владяла праводателката на ответниците П.Л. и следователно и покупко-продажбата легитимираща ответниците има предмет. Излагат, че твърденията в ИМ, че П.Л. не е владяла имота в границите и конфигурацията, в които е описан в конст. нот. акт, поради причина, че между съсобствениците на имот 697 кв. 42 не е извършвана делба е несъстоятелни и не държи сметка за разпоредбата на чл. 69 от ЗС. Твърдят, че процесният имот никога не е владян общо от съсобствениците на имот 697, които впрочем не са известни с оглед на представените към исковата молба документи. Намират за неоснователен и предявеният иск за отмяна на констативен нот. Акт за собственост върху недвижим имот № 143, том II, рег. № 22867723, изд. по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К.,*** действие - Районен съд гр. Троян и нот. Акт за собственост върху недвижим имот № 128, том II, рег. № 2722, изд. по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К.,*** действие - Районен съд гр. Троян. Оспорват представените като доказателства: удостоверение №49, издадено на 30.06.2009г. от Кметство Борима за наследници на наследодателя А. К. Т., удостоверение за идентичност на поземлени имоти с № 906/22.06.2009г., удостоверение за идентичност на поземлен имот 906-186/13.12.20013г. и удостоверение за идентичност № 906 -50/11.03.2014г., издадени от Община гр. Троян. В съдебно заседание ответниците се представляват от адв.С.И. *** и адв.Й.Ц. от АК-София, които поддържат по съществото на спора и в представена по делото писмена защита съображенията си за недопустимост, а по същество и за неоснователност на исковата претенция. За установяване на спорните по делото обстоятелства е допусната СТЕ и са разпитани свидетели. На основание чл.204 от ГПК е извършен и оглед на място на процесния имот. Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том ІІ, издаден по нотариално дело № 573/1975г. на Районен съд – Троян, от който е видно, че ищцата М.Д.Г. е станала собственик на 1/2 идеална част от незастроено дворно място, цялото с площ от 1800 кв.м. съставляващо парцел ІІ-320 в кв.42 по плана на с.Борима, действал към 1975г. при граници на мястото: от две страни улици, В.А. и С.Л.. Представен е нотариален акт за собственост № 20, том II издаден по нотариално дело № 506/1975г. на Районен съд - Троян и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том ІІ, издаден по нотариално дело № 573/1975г. на Районен съд – Троян, от който е видно, че П.К.П.- праводателка на ищцата Г., притежава нотариален акт за собственост № 20, том II, издаден по нотариално дело № 506/1975г., по силата на който е призната за собственик по давност на 1/2 идеална част от незастроено дворно място, цялото с площ от 1800 кв.м. съставляващо парцел ІІ-320 в кв.42 по плана на с.Борима, действал към 1975г. при граници на мястото: от две страни улици, В.А. и С.В.. Представен е нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №32, том I, издаден по нот.дело № 65/1999г. на Троянски Районен съд по силата на който Д.Х.Ш. е станал собственик на 1/2 идеална част от дворно място с площ от 700 кв.м., представляващо част от имот пл. № 697 в кв.42 по кадастралния план на с.Борима, Ловешка област при граници: улица, П.И.С., С.К.В., П.Л. и Ф.Л., включено в парцел III -697 с 240 кв.м. и в парцел IV -697 с 460 кв.м. Представено е Решение, постановено по гр.дело № 412/1975г., по силата на което по реда на чл.292 от ГПК на С.К.В. е отреден в дял парцел I -319 в кв.42 по плана на с. Борима, който съгласно удостоверение за идентичност на поземлен имот е идентичен с част от имот планоснимачен № 697 по плана от 1980г. на с.Борима, попадащ в парцели I и IV в кв.42, за което обстоятелство страната представя като доказателство съдебно и удостоверение за идентичност на поземлен имот № 906-186/13.12.2013г. и удостоверение за идентичност на поземлени имоти, издадено от Община Троян изх. № 906-73/22.06.2009г Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот №143, том II, рег. № 2867 издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие -Районен съд – Троян, по силата на който В. и А. С. са признати за собственици в режим на СИО на парцел ІV-697 в квартал 42 плана на с.Борима, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г, с площ 1024 кв.м. при граници и съседи:, улица и парцели ІІІ-697,ІІ-697 и I -697 в кв.42 по плана на с.Борима, Община Троян. Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том ІІ, рег. №2723 издаден по нотариално дело № 297/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян, с който гореописания недвижим имот е продаден от П.Л. И. на В.М.С.. Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 128, том ІІ рег. № 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян. Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 157 т.ІV, дело 971/17.08.1998г., от който се установява, че ищецът Ш. и И.Л.М. са признати за собственици върху имота, предмет на продажбата въз основа на давностно владение и наследство. Приложено е към настоящото дело и адм.дело №172/2009г. по описа на ЛАС. Представени са „Свидетелски показания” на П.Л., нотариално заверени на 04.09.2009г. от нотариус Д.К., рег. № 4854 . Представени са разписни листове към кадастралните планове от 1921, от 1980г. и КККР от 2009г.; Представен е Протокол от 16 април 2008г. на нотариуса Б.К. по нот. дело № 296/2008г., по което е извършена обстоятелствена проверка по молба на П.Л. и е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 128, том ІІ рег. № 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян,, по отношение на който е открито производство по оспорването му по реда на чл. 193 ГПК. Представени са удостоверения от Община Троян за идентичност на имоти по различни регулации с имоти по КККР. Представени са скици на имоти 802, 1024 и 697 по КККР от 2009г., издадени от АГКК-Троян. Представено е Определение №606 от 05.11.2010г., постановено по адм.дело №172/2009г. на ЛАС. Представено е удостоверение изх. № 94-412 / 22.10.2015г. на АГКК от което се установява, че не е определяла землището на с. Борима, общ. Троян като територия, в която кадастралната карта и кадастралните регистри да се създават чрез използване на данните от картите и плановете по чл. 41, ал.1, т.1, съответно като територия, в която данните се набират чрез геодезични, фотограметрични и други измервания и изчисления и че няма издаден акт в тази връзка. Представени са 2 бр. Удостоверения за наследници на А.Т. №49/30.06.2009г. и № 286/11.06.2015г. Представено е у-ние за наследници на Б.Т. № 406/03.10.2015г. Представено е у-ние за н-ци на М.Б.М. изх. № 7/07.01.2016г. Представени са 2 бр. Удостоверения - от външно министерство и от посолството на Република Аржентина, в които съответните институции отговарят, че няма и не могат да дадат данни за смъртта и наследниците на сина на Б.Т. – Т. – заминал 1911г. за Аржентина – представено с оглед издадено съдебно удостоверение по повод опровергаването на у-нието за н-ци на Б.Т. в частта му, касателно смъртта, респ. наследниците на Т.Т. за когото е отбелязано само, че е заминал 2011г. в Аржентина. След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът приема следната фактическа обстановка и изведе следните правни изводи: По допустимостта на иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК: Целта, която преследват ищците с настоящия процес е отричането на правото на собственост на ответниците върху урегулиран поземлен имот IV-697 в кв.42 по плана на с.Борима, Община Троян, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г., незастроен с площ от 1024 кв.м., за който последните притежават констативен нотариален акт за собственост № № 143, том II, рег. № 2867, издаден по нот. дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие – Районен съд – Троян, издаден въз основа на осъществена сделка с този имот с продавача П.Л. И.. Ищците твърдят, че са собственици на идеални части от така индивидуализирания парцел по регулационния план на с.Борима, които притежават по силата на оригинерни и деривативни способи на придобиване. Това твърдение те доказват с представени писмени доказателства за идентичност на част от имотите им с парцел IV в кв.42 по плана на с.Борима, а и с констатацията на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, че: „… съгласно описаните в констативната част документи за собственост, а именно: нот.акт № 20/11.03.1975г.,нот.акт за дарение №94/13.03.1975г., решение за съдебна делба от 06.05.1977г.,нот.акт № 157/17.08.1998г. и нот.акт № 32/09.02.1999г. установявам идентичност между имотите описани в тези приложени документи за собственост с части от УПИ IV-697 в кв.42 по плана на с.Борима…..“ Съгласно чл. 6 ГПК основен принцип в гражданския процес е предметът на делото и обема на дължимата защита и съдействие да се определят от страните по делото. Господството на диспозитивното начало в гражданския процес предоставя възможността на ищците да изберат обема и вида на защитата, която ще търсят в процеса, като според тълкувателно решение №8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК „правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.“ В случая ищците представят доказателства за правото си на собственост върху идеални части от процесния парцел, за който ответниците също притежават доказателства за право на собственост. Следователно е налице конкуренция на твърдени от страните вещни права върху един и същ обект, възникнали по силата на различни придобивни основания и при действието на различни планове- регулационни и кадастрални на с.Борима. Съгласно изложените в тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК мотиви, а именно: „Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект….” Мотивират настоящия състав да приеме, че в контекста на изложеното в цитираното ТР, ищците доказват наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Съдът не споделя доводите, изложени от процесуалните представители на ответниците за липса на правен интерес у ищците да водят този отрицателен установителен иск, тъй като счита, че те са свързани с несъществуването и недоказването на правото на собственост на ищците върху процесния парцел във вида и обема, в който те твърдят, че го притежават. „За допустимостта на отрицателния установителен иск е достатъчно наличието на процесуален интерес, който се свързва със състоянието на правен спор - дали насрещните правни твърдения се пресичат така, че всяко едно от тях засяга правната сфера на другата страна. Този интерес визира нормата на чл.124 ал.1 от ГПК. Той сочи кога едно лице има право на иск и произтича от правното твърдение, а не от действителното съществуване на защитаваното и засегнато от позицията на насрещната страна материално право. Затова всеки от спорещите има интерес да предяви иск, тъй като твърди, че притежава засегнато от спора материално право, независимо дали то действително съществува.“ / проф. д-р Анелия Мингова „Доказване на правния интерес при отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права“ / коментар по ТД №8/2012 на ОСГТК на ВКС, което становище тя е подкрепила и с цитат от проф. Живко Сталев цит.съч.с.184: “За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.“ Следователно, като изхожда от мотивите на тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК и от същността на предявения установителен иск, с който се цели отричане на правото на собственост на ответниците, съдът счита, че неотносими към преценката за наличие на правен интерес от спора са всички доводи, изложени от процесуалните им представители за несъществуване на правото на собственост на ищците в заявения от тях обем, доколкото със сила на присъдено нещо при отрицателен установителен иск се установява, че ответниците не притежават право на собственост върху имота, предмет на иска, а не че ищците не притежават това право в заявения от тях обем. По основателността на предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК : Предмет на предявения иск е урегулиран поземлен имот ІV-697 / четвърти- планоснимачен номер шестстотин деветдесет и седем/ в квартал 42 / четиридесет и две/ по регулационния план на с.Борима, Община Троян, Ловешка област,одобрен със заповед № 769/14.04.1980г., незастроен, с площ 1024 кв.м. / хиляда двадесет и четири квадратни метра/ при граници и съседи на урегулирания поземлен имот :, улица и парцели ІІІ-697, ІІ-697 и І -697 в кв.42 по плана на с.Борима, Община Троян, Област Ловеч. В тази връзка един от основните въпроси, които повдига настоящия спор е : Налице ли е приложена регулация по отношение на този парцел към момента на предявяване на иска и какво отражение ще даде този факт върху правата на страните по делото? Съдът не споделя доводите, изложени в защитата на ответниците, че регулацията от 1980г. по отношение на процесния парцел е приложена още с влизане в сила на регулационния план на с.Борима, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г. В случая по отношение на одобрения регулационен план през 1980г. не намира приложение нормата на §22 ал.1 т.1 б. „а“ от ДР на ЗУТ, както твърдят представителите на ответниците по следните съображения: Към момента на влизане в сила на регулационния план на с.Борима през 1980г. ЗУТ не е действащ нормативен акт, поради което съдът счита, че цитираната в §22 ал.1 т.1 б.“а“ от ДР на ЗУТ норма на чл.16 от ЗУТ не намира приложение. Тя регламентира изработването на ПУП при действието на ЗУТ за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. Регулационният план на с.Борима е действащ към деня на влизане в сила на ЗУТ- 31.03.2001г., поради което и неговото прилагане по съществуващия към този момент ред / т.е. този по ЗТСУ и ППЗТСУ/ е било възможно съгласно нормата на §6 ал.2 от ПР на ЗУТ в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона- т.е. до 30.09.2001г. Съгласно § 8 ал.1 от ДР на ЗУТ:“ След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.“ В императивната норма на §6 ал.5 от ПР на ЗУТ е посочено,че: „След изтичане на сроковете по ал. 2 и 4 не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищно- регулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат.“ В конкретния казус, видно от заключението на вещото лице, тъй като четирите парцела са образувани от един имот- имот планоснимачен № 697 по регулационния план на с.Борима от 1980г., то между тях няма придаваеми места. Тези парцели към момента на образуването им-1980г. и към момента на влизане в сила на ЗУТ- 31.03.2001г., са били съсобствени между наследниците на А. и Б.Т.и, поради което за да се приеме за приложена регулацията по отношение на тях е следвало на основание чл.33 ал.2 от ЗТСУ / отм. / при условията на чл.279 ал.2 от ППЗТСУ / отм. / всеки от съсобствениците да поиска да се определи обезщетение заради изравняване на частите в мястото на образувания по регулация общ парцел за малкоетажно застрояване като обезщетението се определя съобразно стойността на местата, необходими за изравняване на частите в общия парцел. Затова и в нормата на §22 ал.1 т.1 от ДР на ЗУТ са посочени още две хипотези, при които следва да се приеме, че действащ регулационен план е приложен и те кореспондират със съдържанието на нормата на §8 ал.2 от ДР на ЗУТ, в която е посочено по какъв начин следва да се приложат неприложените регулационни планове при влизането в сила на ЗУТ, на които отчуждителното действие се прекратява. Предвидено е, че собствениците на поземлени имоти могат да приложат влезлите в сила неприложени дворищно регулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; да поискат изменение на дворищно регулационните планове при условията и по реда на ЗУТ и да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Съдът счита, че ответниците не доказаха при условие на пълно и главно доказване настъпването на някои от така посочените факти с правно значение, за да се приеме, че регулационния план на с.Борима от 1980г. по отношение на процесния парцел е приложен и че е било допустимо извършването на сделки на разпореждане с него. При систематично тълкуване на съдържанието на §22 от ЗР на ЗУТ относно понятието приложен план с нормите, регламентиращи реда и начина на уреждане на регулационните отношения по влезли в сила дворищнорегулационни планове преди приемането на ЗУТ следва да се направи извод, че регулацията относно парцела, предмет на иска, не е приложена. Този извод съдът прави като съобразява и тълкувателно решение №3/15.07.1993г. по гр. дело № 2/1993г., тълкувателно решение №3/2010 от 28.03.2011г. на ОСГК, както и задължителната практика - решения на ВКС ,постановени по реда на чл.290 от ГПК /№ 780/13.11.2009г. на Първо гр. отд. и № 341/12.07.2010г. на Трето гр. отд./ При извършения оглед на място и от заключението на вещото лице съдът установи, че на терена съществуват материализирани граници, които точно са отразени в кадастралната карта на с.Борима. От този факт следва да се направи извод, че при изработване на КК на с.Борима са извършени преки геодезически измервания, чрез които точно са отразени материализираните граници на имотите на място, което е още едно доказателство за неприложена регулация по отношение на парцел IV в кв.42 по регулационния план на с.Борима. Нормата на чл.41 от ЗКИР сочи, че кадастралната карта се създава както от данните, съдържащи се в плановете и картите, така и чрез преки геодезически измервания. Съгласно §5 ал.1 от ПЗР на ЗКИР урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Тази норма и извършените преки геодезически измервания при изработването на КК на с.Борима са още едно доказателство, че по отношение на парцел IV в кв.42 регулационния план на с.Борима не е бил приложен. Съдът приема за неотносимо към настоящия спор твърдението на ответниците, че има значение фактът по какъв начин е изработена кадастралната карта - дали данните за изработването й са набавени от карти и планове по смисъла на чл.41 ал.1 т.1 от ЗКИР или са набавени и чрез преки геодезически измервания по смисъла на чл.41 ал.1 т.2 от ЗКИР. Този факт би имал значение в спор по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР. Според съда неточно се тълкува от ответниците нормата на §6 от ПЗР на ЗКИР в смисъл, че в случая при изработването на КК на с.Борима е било недопустимо да се използват преки геодезически измервания, тъй като такива се извършвали „само в териториите, определени от АГКК- §6 ал.1 от ЗКИР, в каквато имотът не попада….“. По делото липсват данни, от които да може да се направи извод за недопустимостта на извършването на преки геодезически измервания при изработването на КК на с.Борима, поради което съдът не споделя извода на ответниците, че КК не е доказателство за прилагане на регулационния план от 1980г., като този извод се подкрепя с горецитираната норма на §5 ал.1 от ПЗР на ЗКИР. Ако органът, изработил КК на с.Борима не беше извършил преки геодезически измервания в кв.42 по регулационния план на с.Борима щеше да изработи невярна кадастрална карта, отразявайки като имоти парцелите в този квартал, по отношение на които регулацията не е била приложена. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П.Л.Р., А.Д.М., П.М.Н., С.Ю.Ю., И.М.К., Н.Т.И., Ц.Г.Ц. и А.М.М., събрани по време на извършения оглед на място. От свидетелските показания, от представените по делото документи за собственост на страните и от огледа на място се установява, че между наследниците на братята Б.Т. и А.Т. са били разделени имотите, които те са притежавали, и които са отразени с планоснимачен № 320 и № 319 в кв.42 по кадастралния план на с.Борима от 1921г. Установява се,че от тези имоти в кв.42 са образувани следните парцели : I-319, II-320 и III-320. Вещото лице сочи, че тази първа регулация не е приложена, но разположението и конфигурацията на тези парцели много наподобяват разположението и конфигурацията на имоти с идентификатори №05445.150.1024; № 05445.150.802 и № 05445.150.697 по КК на с.Борима. Затова съдът приема за достоверни свидетелските показания, че между наследниците на А.Т. и Б.Т. никога не е имало спор за начина, по който владеят имотите, индивидуализирани с реалните си граници по КК така, както са ги разделили преди повече от 40-50 години. Свидетелката А.М. заявява, че живее от 52 години на 100 м. от мястото, на което се извършва огледа. Тя сочи,че разпитът й се извършва в мястото на М.Д. и че го знае, тъй като е работила имота на Д.Ш., на който имот тя посочи местонахождението в непосредствена близост до имота на М.Д.. Тя посочи, че ищците си знаят имотите, тъй като има синурни граници, слог с камъни и „ всеки си знае мястото“. Тя посочи,че мястото, в което се извършва огледа, е работено от М.Г. и семейството й, което го е оградило първоначално с дървени стоборки, а после с оградна мрежа и диреци. Тази свидетелка сочи, че имотите в източна посока имали неправилна форма,че те не са имали огради, и че по отношение на тях не е чувала да има спорове. Тя посочи и че знае къде се намира имота на П.Л.,че в него е имало кошара, че този имот е в южна посока и излиза на долната улица от юг. Тя описва границите и показва синурни камъни на местата на ищците, като сочи, че знае, че мястото С.К. го има от своята майка по наследство и че майка й го е работила, както и свекъра и свекърва й. От важно значение за правните изводи на съда, че регулацията не е приложена и за правото на собственост на ищците, са и показанията на П.М.Н., която е снаха на праводателката на ответниците -П.Л.. Тя твърди, че знае мястото, в което се извършва огледа, че то е на М.Г.. Тя посочи как се обработват от наследниците на А.Т. и Б.Т. 45 години самостоятелно обособените имоти с реални граници в кв.42 по плана на с.Борима. Тя знае, че в южната част на имота на А.Т. има „турски дувар, който и сега съществува”, че „този дувар продължава по южната граница”. Тази свидетелка посочва, че мястото на нейната свекърва попада в имот № 05445.150.802 като твърди, че е имало синури, камъни и вада, които са разделяли мястото на М.Д. от това на свекърва й П.Л.. Тя посочи съществуващ синурен камък в източната част на мястото, в което се извършва огледа – това на М.Д., и пояснява, че това е границата между мястото на М. и това на свекърва й. Тази свидетелка заяви,че границата продължава в южна посока и че е имало още синурни камъни, а вадата се е заличила. Тя сочи,че по синурните камъни си различават местата. Тя сочи и един много важен факт- че между наследниците на А.Т. не е имало спор за местата, които те сами са си разделили. От показанията на свидетелите Н.Т.И. и А.М.М. се установява, че и двете са работили заедно с ответницата В. С., поради което са и помагали при обработване на „…нивата, която се намира над пътя….” И двете знаят, че бащата на В. /ответницата/ е купил място, но не знаят кое е то. От показанията на свид. Н.Т.И. „….С В. сме идвали да копаем мястото над пътя, където е ореха, копахме царевица. Дойдохме под пътя да ядем и да се черпим. Майката на В. беше наготвила и дойдохме да седнем под пътя и бащата на В. ни каза, че е купил на В. място, но не мога да кажа кое е. Царевицата, която копаехме беше над пътя, не влиза в това място, в което сме. Друго не знам…” От показанията на свид. А.М.М. „…В. ни доведе да работим в нивата, която се намира през пътя. На обяд седнахме на тази ливадка и бащата на В. дойде при нас и донесе ракийка. Бащата на В. ни каза, че е купил място на Веска, но не знам къде. Минахме през една вратичка в това място, в което се намираме и седнахме да обядваме. Не се сещам в коя част на мястото беше вратичката…”. От показанията на свидетеля Ц.Г.Ц., се установява, че от „… М., който е баща на В.С.…” знае, че „…тук купих място за В.…”. Свидетеля твърди, че бащата на ответницата е косил имота и „…връзвал крава в имота…”. Свидетелят не може да посочи границите на имота, като твърди, че „….Аз граници не помня, не мога да кажа кои са границите….”, но заявява, че „…вратата на мястото, където беше вързана кравата беше тогава отгоре. /Свидетелят посочва в северозападната част на имота, в близост до сега съществуващата ограда на имота на С., че се е намирала дървена портичка/…..”. Съдът намира показанията на свидетелите на ответната страна за достоверни, но счита, че същите не допринесоха за изясняване на спорните по делото обстоятелства. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза и от събраните на място на огледа на недвижимия имот гласни показания чрез разпита на свидетелите съдът счита, че имот планоснимачен №697 обхваща целия квартал 42 по регулационния план на с.Борима от 1980г. и той е съсобствен между наследниците на А. и Б.Т.и. По делото не се представиха доказателства, от които да се установи, че между тях е извършена делба на този имот в съответствие с обособените от него парцели и че са изплащани по между им суми за уравняване на частите им в тези парцели. С оглед действието на §8 ал.1 от ПР на ЗУТ, след като отчуждителното действие отпада на дворищно регулационния план на с.Борима и така създадената „ принудителна регулация” не е приложена, то следва, че наследниците на П.Л. притежават по наследство и давностно владение част от имот №697 по кадастралния план на с.Борима от 1980г., съответстваща на част от имот № 05445.150.802 по КК на с.Борима, която не може да се идентифицира с парцела, описан в нотариален акт на нейно име за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 128 том втори, рег. № 2722, издаден по нот.дело №296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие – Районен съд – Троян, както и с парцела, описан в нотариалните актове на ответниците. Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че този нотариален акт, както и нотариалният акт за собственост на недвижим имот на името на ответниците В.М. С. и А.К.С. № 143, том втори,рег. № 2867, издаден по нотариално дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие – Районен съд – Троян отразяват неверни факти и обстоятелства относно правото на собственост върху описания в тях парцел IV в кв.42 по действащия план на с.Борима. Съдът като съобразява, че съгласно §6 ал.5 от ПР на ЗУТ е недопустимо след изтичане на сроковете по ал. 2 и 4 на същия параграф да се извършват сделки на разпореждане с дворищно- регулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат счита, че и нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 129/2008г. не може да легитимира ответниците като собственици на парцел IV в кв. 42 по плана на с.Борима. Съдът намира, че цитираното от ответниците решение №102/08.04.2010г. по гр.дело № 4017/2008г. на II гр. отд. на ВКС подкрепя тезата, че сделката, отразена в нот.акт № 129/2008г. е нищожна, доколкото с императивна норма на закона е забранено осъществяването й. Настоящия състав счита, че в този процес не следва да се разглеждат възражения, свързани с отричане правото на собственост на ищците, но за пълнота на изложението отбелязва, че счита за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на делбата, на която се позовава ищцата С.К., отразена в решение от 06.05.1977г. на Районен съд – Троян, постановено по гр.дело № 412/1975г., тъй като намира, че не се установи по безспорен начин, че в тази делба не са участвали всички наследници на Б.Т.. Дори и да се приеме, че делбата е нищожна поради неучастие в нея на наследника на Б.Т.- Т.Т., то от момента на извършване на делбата до момента на огледа се установява от свидетелските показания, че имота с идентификатор № 05445.150.1024 е владян от С.К. много повече от 10 години, поради което тя е придобила собствеността върху него и по давност, а не само по наследство и делба. Същото се отнася и до правото на собственост на ищеца Д. Ш.. Дори и да се приеме, че той не е придобил правото на собственост върху описаните в документите му за собственост части от парцели, то същият е придобил право на собственост върху имот, част от който попада в парцел IV-697 в кв.42 по плана на с.Борима по силата на осъществявано повече от 10 години владение, което е било постоянно, явно, непрекъснато и спокойно след извършена „устна” делба между наследниците на А.Т.. Св. А.М. твърди,че знае мястото на П.Л. и останалите страни в процеса, като сочи,че е „…брала сливи в това място, което е било освен на П.Л. и на нейни брат Ф.….” Според нея ”всяко място си има граници и всеки си знае имота, има синори, слог. Има синорна граница, слог с камъни и всеки си знае мястото. Орехът е в мястото на бай Д. Ш.. Орехът се намира в източната част на обраслия имот.…”. С години съм работила местата на Д. Ш., отдолу на баба Р. – сестра на баба В., Г. и Т., която е сестра на майката на П.Л.. Баба Т. е майка на П.Л.. Тези места се работят редовно. От 52 години, откакто съм дошла в Борима, на мястото на което се намираме,една част,която е с картофите се обработваше от М.Г., а цялото място преди това го обработваха майка й,П. и Д. Ш..” Св. П.Н. твърди, че : „ ….От 45 години не е имало спор за местата, за начина, по който всеки е владял местата, тъй като те- децата на А.Т. сами са се разделили.” „…… На С. мястото на скица, находяща се на стр.10 от адм.дело № 172/2009г.по описа на АС- Ловеч, се намира на североизток от процесния имот. Мястото на Д. е на югоизток. Първо започва нашето място, а след това е мястото на Д.…..” Св. И.К. сочи, че: …”Сливи имаше и моята стринка Анифе ги береше, тя работеше тези имоти заедно с имота на Д. Ш., който се намира зад имота на П.Л. и Ф.Л.. Досега никога не съм чувал те да са имали спор за това място тука.” и още…”. Никога не съм виждал В., П. и Ф. да са ограждали част от местата на С., Д. и М.. Имота на Д. Ш. си е под ореха- източна посока…..” Събраните гласни доказателства, чрез показанията на посочените свидетели са в потвърждение на направените вече изводи, че още преди приемането на регулационния план от 1980г. между наследниците на А.Т. е била извършена делба, при която наследниците са се съобразили с границите на образуваните от имот с планоснимачен № 320 парцели - I, II и III в кв.42 по плана на с.Борима от 1921г. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице, което сочи, че имотите по КК с №05445.150.1024 и № 05445.150.697 и № 05445.150.802 наподобяват по разположение и конфигурация приблизително тази на посочените парцели. Съдът счита, че изложените в писмената защита на процесуалните представители на ответниците аргументи, във връзка с правото на собственост на ищцата М.Д.Г. са изцяло неоснователни, тъй като приема, че на валидно правно основание при действието на регулационния план от 1921г. ищцата М.Д.Г. е придобила право на собственост върху ½ идеална част от незастроено дворно място, цялото с площ от 1800 кв.м., съставляващо парцел II- 320 в кв.42 по плана на с.Борима, при граници на мястото : от две страни улици, В.А. и С.Л.. От свидетелските показания, от извършения оглед и заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че имотът, който владее М.Д.Г. попада в имот с идентификатор № 05445.150.802 и е идентичен с част от парцел II-320 по плана от 1921 г.,както и с част от парцел IV-697 в кв.42 по плана от 1980г. на с.Борима, който е ограден на място и също се владее повече от 40-50 години, както от М.Д.Г., така и от нейните наследодатели. Във връзка с изложеното съдът счита за неоснователни възраженията на ответниците, че ищците не са собственици на части от парцел IV-697 в кв.42 по плана от 1980г. на с.Борима и в контекста на изложеното още веднъж потвърждава извода си, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. С оглед мотивите на т.р № 11/2012 от 21.03.2012г. по т.дело№ 11/2012г., съдът приема, че ответниците не доказаха, че са собственици към настоящия момент на УПИ-IV-697 в кв.42 по плана на с.Борима, поради което предявения отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. От уважаването му следва и отмяната при условията на чл.537 ал.2 от ГПК на нотариален акт за собственост върху недвижим имот №143, том II,рег. № 2867 издаден по нотариално дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие – Районен съд – Троян и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 128, том II,рег. № 2722, издаден по нотариално дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие Районен съд – Троян. По отношение на направеното в открито с.з. от 24.11.2015г. по реда на чл.193 от ГПК оспорване неистинността на съдържанието на у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. на Кметство с.Борима, община Троян, досежно неговото съдържание, а именно: обстоятелствата отразени в т.2 - по отношение на Т.Б.Т., в т.4.2 - по отношение на М.К.М. и в т.4.3 - по отношение на П.К.М. При извършената от съда проверка, съпоставяйки съдържанието на у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. на Кметство с.Борима, община Троян и у-ние за наследници на М.Б.М. изх.№7 от 07.01.2016г. на Кметство с.Борима, община Троян се установява, че в т.4.2 в у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. издадено от Кметство с.Борима, община Троян, лицето М.К.М. е посочен като син на М.Б.М., а същия е неин внук, т.е. син на К.М.К., който е син на М.Б.М.. Гореизложеното установява по безспорен начин, че оспорването в т.4.2 в у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. издадено от Кметство с.Борима, община Троян е доказано, като следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 194 ал. ІІІ от ГПК- да бъде изпратен, заедно с препис от настоящето решение на Прокуратура. При този изход на процеса, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците сторените по делото съдебно деловодни разноски в общ размер на 1542.00 лева,т.е по 514.00 лева на всеки един от тях, съгласно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че В.М.С. и А.К.С.-***, не са собственици на урегулиран поземлен имот ІV-697 /четвърти-планоснимачен номер шестстотин деветдесет и седем/ в квартал 42 / четиридесет и две/ по регулационния план на с.Борима, Община Троян, Ловешка област, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г., незастроен, с площ 1024 кв.м. / хиляда двадесет и четири квадратни метра/ при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица и парцели ІІІ-697, ІІ-697 и I -697 в кв.42 по плана на с.Борима, Община Троян, Област Ловеч, който по кадастрална карта е идентичен с части от имоти с идентификатори № 05445.150.1024, 05445.150.697 и №05445.150.802 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Борима, Община Ловеч, Ловешка област, одобрена със заповед № РД-18-21/24.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК- София. ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 143, том II, рег. № 2867 издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №128, том ІІ, рег. № 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян. ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН ********** и А.К.С., ЕГН ********** *** да заплатят на М.Д.Г., ЕГН ********** ***, Д.Х.Ш., ЕГН ********** *** и С.К.В., ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски в общ размер на 1542.00 /хиляда петстотин четиридесет и два/ лева, т.е по 514.00 – петстотин и четиринадесет лева на всеки един от тях, съгласно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК. Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр.Ловеч в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
443,871
https://activeconsult.net/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8/
2019-10-15T23:52:05
[ "de lege ferenda", "дело 19", "дело 6435", "дело 14876", "дело 11423", "дело 6931" ]
Укриване на приходи и доходи като основание за ревизия по особения ред (чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК) - СК Актив Консулт ООД - счетоводство с 15 годишен опит Укриване на приходи и доходи. І. Укриване на приходи и доходи и морално-етични възгледи. Естественото право и правният позитивизъм 1. Възникване Укриването на данъци (чл.122 от ДОПК) може би съществува като явление и проблем от момента, в които такива са били наложени от държавата2. От древността и до наши дни отделният индивид всячески се опитва да избегне или съществено да ограничи личното си данъчно бреме3. Това явление все пак не е еднакво разпространено и поставено като проблем в различните държави – то е по-често наблюдавано в едни страни, отколкото в други. Причините за това, както по отношение на времето на проявление, така и по отношение на различните култури и държавна организация са различни и комплексни. Несъмнено укриването на приходи и доходи се наблюдава по-често и повсеместно при страни със слаби икономики, отколкото в страни със стабилен икономически растеж. Отговорът на въпроса: защо индивидите в една държава са по-склонни от тези в друга държава да укрият приходите(доходите) си, е важен, за да се разбере индивидуалната мотивация на членовете на едно общество да прибягнат до укриване на приходите си от облагане. Укриването на приходи и доходи от облагане е проблем колкото държавнически, толкова и личен. За укриването на данъци през годините са направени редица проучвания. Голямата част от тях разглеждат проблема от гледна точка на икономиката и публичните финанси. Малко проучвания са направени по морално-етичните проблеми, които поставя укриването на приходи и доходи от облагане, но именно те допринасят в съществена степен да се разбере основната мотивация на данъкоплатците, за да прибягват до укриване на данъци, както и защо явлението е по-разпространено в едни държави, отколкото в други4. 2. Морално-етични възгледи за проблема През вековете и до днес са се наложили три основни морално-етични възгледа за укриването на доходите от облагане5. А. Първата гледна точка – теологическата, е тази, че укриването на данъци е винаги или почти винаги неетично и неморално. Съществуват три основни причини за това схващане: 1. Индивидът има морално задължение да заплати на държавата, каквито и данъци да наложи тя6; 2. Всеки индивид има морални задължения към другите членове на обществото; Индивидът не следва да ползва благата, които предоставя държавата без да допринася(чрез плащането на данъци) за осигуряването на тези блага. Последицата от “безплатното ползване” на държавните блага е тази, че ако укриващите данъци не плащат своя дял за предоставяните от държавата услуги, то тогава лицата, които спазват закона ще са принудени да заплащат по-голям от справедливия си данъчен дял. 3. Плащането на данъци е разпоредено от Бог като задължение на индивида. Изобилстват пасажи от Библията, в които това задължение е ясно и точно заповядано от Бог към човека7. Тази гледна точка не е популярна сред атеистите, но се поддържа ревностно в редица религиозни общности. Б. Втората гледна точка може да се обозначи като анархистичен подходкъм проблема. Това гледище приема позицията, че никога и към никой не е имало и няма задължение да се плащат данъци, защото държавата е нелегитимен субект, тя е обикновен крадец, който няма моралното право да задължи и да отнеме нещо от когото и да било. Според поддръжниците на тази теория държавата не е нищо повече от мафия, която под формата на демокрация има своите лидери, избрани от народа. Тук не се разглеждат морално-етичните норми на укриването на доходи, а се акцентира на връзката между индивид и държава, укриването на данъци е просто един от аспектите на тази връзка. Не е налице обществен договор8 – когато няма изрично индивидуално съгласие да се заплащат данъци не би следвало да има задължение за заплащането им. По презумпция данъчното облагане включва неминуемо отнемането на лична собственост чрез сила(принуда) или чрез заплаха с принуда от страна на държавата и без изричното съгласие на собственика, така че данъчното облагане отговаря напълно на дефиницията за кражба. Щом като данъчното облагане е вид кражба от страна на държавата, то за поддръжниците на тази гледна точка справедливото индивидуално данъчно бреме за всеки индивид би трябвало да е нулево В. Третата гледна точка е, че укриването на данъци може да е морално-етично при определени обстоятелства и ситуация и неморално при други обстоятелства. Това гледище е преобладаващото в научната литература по проблема. Според нас нуждата от всеобщо приет еквивалент в едно общество между благата, които предоставя държавата на индивида, от една страна и личната данъчна тежест, която следва да понесе всеки индивид, за да ползва тези блага, от друга страна, предпоставя въпроса за справедливостта на личния данъчен дял, който всеки трябва да поеме за личното си и общото благо. Т.е. когато личната преценка на индивида е, че той понася определено данъчно бреме, за да ползва предоставените от държавата блага и това бреме е по-голямо от предоставяните блага(нееквивалентност между лично данъчно бреме и предоставяни блага) или е по-голямо от данъчното бреме на другите индивиди в същото общество за ползването на същите тези блага(нееквивалентност между личното данъчно бреме и данъчното бреме на другите членове на същото общество за ползване на еднакви блага), то тогава се прибягва до укриване на данъци. Факт е, че в силните и стабилни икономически държави укриването на данъци е явление, което не е толкова повсеместно разпространено – там е налице сравнителна еквивалентност, както между личната данъчна тежест, която всеки трябва да понесе, с предоставяните държавни блага, така и сравнителна еквивалентност на личната данъчна тежест с тази на другите членове на обществото по повод ползването на идентични блага. От друга страна, в слабите и развиващи се страни явлението укриване на данъци е повсеместно застъпено в почти всички сектори на стопанската дейност и се използва широко от почти всички индивиди в обществото. Защо това е така? Според нас защото всеки би сметнал за несправедливо да плаща повече данъци, отколкото са благата, които получава от държавата срещу данъците си, както и поради това, че от гледна точка на индивида е несправедливо той да носи данъчната тежест за предоставяните от държавата блага, при условие, че други членове на същото общество ползват същите блага и са освободени или по различен начин не понасят справедлива и идентична с ползваните от тях блага данъчна тежест. 4. Естественото право и правният позитивизъм Предвид многото разбирания и идеали за справедливост у хората се стига до множество отговори на въпроса какво трябва да бъде правото, за да е справедливо то. За философията на правото основен е въпроса какво би трябвало да е истинското, правилното, справедливото право. За юридическия позитивизъм е важен въпроса какво е правото, а не какво то би трябвало да бъде. Целта не е легитимиране на правото през понятието за справедливост. Справедливостта нито бива да придава легитимност на правото, нито следва да го дисквалифицира като несправедливо9. През призмата именно на правния позитивизъм ще се опитаме да поясним действащата правна уредба, свързана с укриването на приходи и доходи от облагане, като основание за ревизия по особения процесуален ред на ДОПК, без да търсим обяснения на установеното в закона през справедливостта на наложения позитивен правен ред, да правим изводи, основани на справедливостта на порядъка, нито да даваме заключения как би следвало да се развие правото, за да отговаря то на принципите на справедливостта. ІІ. Укриването на данъци и сивата икономика Укриването на данъци най-често се свързва със “сивата икономика”. При тази икономика легални икономически субекти незаконно прикриват или не отчитат изцяло или частично резултатите от стопанската си дейност и получаваните приходи или доходи10. Нарастването на дяла на сивата икономика в една държава е причинено от много и различни фактори. Що се отнася до материята на укриването на приходи и доходи от данъчно облагане това са: нарастване на индивидуалното данъчно бреме; сложни данъчни регламентации в законите, налагани многократно и непоследователно, без предварително пояснение и обучение на бизнеса и администрацията; занижена компетентност на данъчната администрация11, която води до издаването на многобройни и незаконосъобразни данъчни актове, указания и становища по прилагане на данъчните закони; неефективна съдебна система, която в често случаи не дава законната защита на накърнените интереси на отделния данъчен субект. Често определени правни субекти, които са иначе легитимно учредени и съществуващи преминават в сивата икономика не за да избегнат толкова данъчното бреме, колкото да избегнат бюрократичните спънки за дейността си и корупцията в средите на държавната и общинска администрация. В следствие на всички тези фактори се повишава липсата на лоялност и доверие на гражданите към държавата в лицето на администрацията и от там – относителният дял на сивата икономика12. ІІІ. Правна уредба и терминологични бележки. ІІІ.а. Правната регламентация на укриването на приходи и доходи като основание за откриване или преминаване на ревизионното производство по особения ред е уредена в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК13 разпорежда, че орган по приходите14 може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. “Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК не представлява самостоятелна материално правна уредба за възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материално правните норми на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и сеустановяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание. Следва изрично да се посочи, че прилагането на особения ред на чл. 122 от ДОПК е оставено на преценката на органа по приходите. Това значи, че дори да е налице някое от основанията на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може при условията на оперативна самостоятелност, да установи данъчната основа не по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а съобразно общите правила за извършване на ревизии. При вземане на решение за преминаване към особения ред за облагане може да се вземе предвид най-вече влиянието на наличното основание върху възможността за точното установяване на данъчната основа и всички други относими към отчетността обстоятелства.”15. ІІІ.б. Законовия текст налага няколко терминологични уточнения: ІІІ.б.1. Под понятието съответния закон следва да се разбира материален данъчен закон като вид нормативен акт съгласно чл. 3, ал .1 от ЗНА. Това са: ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, ЗМДТ, ЗАДС, ЗДЗП. Данъците се установяват със закон16, а не с подзаконов или друг нормативен акт. Основание, за да поддържаме това становище ни дава текста на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и чл. 84, т. 3 от Конституцията, в които текстове се провежда принципът на законоустановеност на данъците, както и правомощието на парламента да установява данъците и определя размера на държавните данъци17. Разпоредбата на чл. 84, т.3 от Конституцията визира две неща: 1.) Народното събрание е единствено компетентния орган да установява данъците като вид на територията на страната и 2.) Народното събрание е компетентно със съответния закон да определи размера на данъка(данъчната ставка) единствено по отношение на данъците, които са приход в Държавния бюджет(държавните данъци). Размерът на местните данъци се определя от общинските съвети с наредбапри условията, по реда и в границите установени със закон – чл. 141, ал. 3 от Конституцията18. По делегация от специален закон не може да се допълва, отменя или изменя данъчен закон19. ІІІ.б.2. Под понятието размер на данъка следва да се разбира данъчната ставка, определена в съответния материален данъчен закон. Тъй като нормите, определящи данъчните ставки са материално-правни норми, то за всеки период следва да се приложи действащата към същия период данъчна ставка за определен вид данък в зависимост от настъпване на определен юридически факт, свързан с възникване на задължението за облагането на определен приход или доход20. ІІІ.б.3. Данни за укрити приходи или доходи – какво означава да са налице данни? В ДОПК няма легална дефиниция на понятието данни, нито има препращане към друг нормативен акт, в който е уредено понятието. Съгласночл. 46, ал. 1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Указ No 883 от 24.04.1974 год. за прилагане на ЗНА в чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 е възприел идеята, че разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно. Отклонения от общоупотребимия български език се допускат само ако се налагат от предмета на акта. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт, т.е в случая трябва да се търси общозначимото и общоупотребимо значение на думата данни. В Български тълковен речник като данни се определят необходими за извод или решение сведения. Чл. 211, ал. 1 от НПК определя, че достатъчно данни са налице, когато може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление. Може да се приеме, че ще са налице данни за укрити приходи или доходи21, когато на орган по приходите преди или по време на извършване на данъчна ревизия или проверка са станали достояние сведения от такова естество, че да се направи въз основа само на тях22 обосновано предположение, налагащо извод за наличие на укрит приход или доход на проверявания или ревизиран субект. В ДОПК не съществува изискване данните да са достатъчни или те да садостоверни23. Смятаме това за съществена слабост на процесуалния закон. Според нас de lege ferenda следва да се уреди в ДОПК изискване данните за укрити приходи или доходи да бъдат достатъчно и достоверни – така би се закрепил принципа на правна сигурност и биха се препятствали в съществена степен неправомерните опити на администрацията или на трети лица да използват процесуалния ред за ревизия при особени случай като вид натиск върху определени икономически субекти24. ДОПК в чл. 122, ал. 1, т. 2 не налага изискването за наличие надоказателства25 за укрити приходи или доходи. Не е необходимо данните да се съдържат в доказателства, събрани съгласно процесуалния закон. Напротив, често данните за укрити приходи или доходи се съдържат в документи, които нямат стойността на доказателства в процеса. Не е необходимо данните да се съдържат в документи, представени пред орган по приходите, достатъчно е те да са станали на законово основание достояние на такъв орган. Носител на данните за укрит приход или доход може да не е писмен документ. ДОПК не въвежда изискване относно материалния носител на данните. Не е необходимо с абсолютна точност в представените данни да бъде определен общия размер и източникът на укрития приход и доход26. ІІІ.б.4. Приходът или доходът трябва да са укрити. За целите на данъчното облагане според нас един приход или доход е укрит(скрит) тогава когато, същият не може да се види или намери обективно, т.е. когато един приход или доход, подлежащ на облагане не е намерил отражение в облагаемата маса на даден субект и не може да се проследи по обективни данни и признаци същият да е бил обложен – прихода или дохода не е бил обложен със съответния данък. Не е необходимо наличието на умисъл(цел) прихода или дохода да бъде скрит(необложен)27. Необходимо условие е да има достатъчно достоверни данни(а в хода на ревизията следва да се съберат по съответния процесуален ред и доказателства за тези факти), че облагаем приход или доход са реализирани и не са обложени по съответния ред28. ІІІ.б.5. Определяне на понятието приход за целите на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Счетоводното понятие за приход се определя съгласно действащите и прилагани от съответното лице счетоводни стандарти. За лицата, прилагащи НСФОМСП това е т. 4.4 от Общите разпоредби на НСФОМСП, според която приход е нарастването на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. Съгласно т. 2.1. от СС 18 – Приходи приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Приходите се признават когато са налице кумулативно следните изисквания: предприятието вероятно ще има икономическа изгода от сделката, прихода може да бъде надлежно изчислен, направените разходи, или тези разходи, които предстой да се осъществят по определена сделка могат да бъдат надеждно измерени. Приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи. От друга страна Закона за счетоводството в чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4, като нормативен акт от по-висок ранг, въвежда съответно счетоводните принципи на текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, уредени и в действащите счетоводни стандарти29. В светлината на разглеждания проблем понятието приход се отнася като правило за юридическите лица и едноличните търговци, прилагащи Закона за счетоводството и счетоводното законодателство – те реализират приходи от дейността си30. За да е налице приход за целите на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК определен данъчен субект(като правило юридическо лице или ЕТ) следва да е реализирало икономическа изгода, оценима в пари31, от определена сделка(независимо, че по сделката все още може да не е платено реално), счетоводния приход в нарушение на счетоводното законодателство(принципа на текущо начисляване и съпоставимост) да не е отразен счетоводно, да не е докладван в приходната част на ОПР, да е следвало да бъде отразен и взет предвид при формиране на СФР32 на дружеството за съответния период и съответно да е деклариран и обложен, а това да не е станало. Според нас непризнатите за данъчни цели приходи, например тези по чл. 27, ал. 1 от ЗКПО следва да бъдат изключени от приложното поле на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като макар да са счетоводен приход те не подлежат на облагане по ЗКПО с корпоративен данък – обикновено такива приходи като част от облагаема основа са били вече обложени при друг правен субект. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО счетоводен приход (печалба) не е признат за данъчни цели и с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. Според цитираното по-горе водещо указание на НАП тази хипотеза(на укрит приход или доход) ще бъде относима както към случаите, когато се касае за преки данъци, така и по отношение на данък върху добавената стойност33, включително при ревизия на физически лица. В заключение следва да се каже, че под приход за целите на разглежданата разпоредба следва да се разбира счетоводния приход, неотчетен по съответния ред, предвиден в счетоводното законодателство, с изключение на непризнатите за данъчни цели приходи, както и фактически получените приходи. ІІІ.б.6. Определяне на понятието доход за целите на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Действащото данъчно законодателство не дава легално определение на понятието доход като обект на облагане34. Материалните данъчни закони се задоволяват да дадат дефиниция и да определят(разделят) облагаемите и необлагаемите доходи по видове35, затова често се налага понятието за доход да се извлича по тълкувателен път. Принципно понятието доход се използва при облагането на физическите лица – те реализират доходи36. В икономическата теория е прието разбирането, че за доход следва да бъде възприемано нарастването на потребителните способности на определени субекти през даден отчетен период37. Това разбиране за дохода е трудно приложимо за целите на данъчното облагане, а и същото не съдържа юридически признаци, които да определят дохода като обект на облагане. По наши наблюдения съдебната практика също избягва да дефинира дохода като юридическо понятие. Това обстоятелство предпоставя редица проблеми при определяне на дохода като обект на данъчно облагане38 на първо място и на второ място – като понятие за целите на особените случаи на ревизионно производство по ДОПК. Известни са редица доктринерни определения за понятието доход за целите на определени материални данъчни закони39. Ние смятаме, че дохода за целите на чл. 122 от ДОПК е по-широко понятие, от понятието за доход по отделните данъчни закони. На първо място чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК обхваща и доходите, облагаеми сданък при източника по ЗКПО, т.е. включени са и определени доходи в полза на юридически лица, макар те да се облагат при платеца на дохода40. Несъмнено текста обхваща и доходите, реализирани от физически лица по реда на ЗДДФЛ41, включително тези облагаеми с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ42. И в двата разглеждани по-горе случая основания за ревизия по особения ред ще бъдат налице при лицето начислило/изплатило дохода. На мнение сме, че нормата визира и доходите, придобити от патентна дейност по реда на раздел VI от ЗМДТ вр. с чл. 39 и сл. от ЗДДФЛ, въпреки, че на облагане подлежи дейността, а не дохода от нея43, дотолкова доколкото ЗМДТ в чл. 61з поставя изискване оборотът на съответното лице за предходната година от такава дейност да не превишава 50 000 лева и лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване. ІІІ.б.6.1. Приложение на чл. 122, ал. 1, т. 2 от органите на общинската приходна администрация. В редица указания на НАП44 се изтъква, че органите на общинската администрация могат да ползват особения ред за доказване по чл. 122 от ДОПКкато имат правата и задълженията на органи по приходите. Доколкото общините администрират данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата, данъка при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, данъка върху превозните средства, патентния данък и туристическия данък45, то тъй като посочените данъци не са подоходни, в голяма част от случаите не е възможно формирането на облагаем приход или доход, който да бъде укрит, т.е. да се плати данък в по-малък размер или данък да не се плати. Поради изложеното сме на мнение, че приложението на текста на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК като основание за установяване на данъци от общинската приходна администрация е ограничено. ІІІ.б.6.2. Приложно поле на нормата по отношение на данъците по ЗМДТ. а.) Смятаме, че органите на общинската администрация не биха могли да ползват основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК при определяне на задължения заданък върху недвижимите имоти. б.) За определяне на данък върху наследството ще са налице изключително редки случаи – например при укриване на наследствено имущество(пари, благородни метали, ценни книжа и др. под.)46, при които би могло да се ползва основанието за укрити приходи или доходи, доколкото полученото имущество би представлявало приход или доход на наследника и при откриване на такова укрито имущество ще бъде налице основание за преизчисляване на данъка върху наследството. в.) За данъка при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин ще са налице изключително редки хипотези, при които би могло да се ползва разглежданата разпоредба, за да се установи данъчно задължение – например при уговорена привидно ниска цена, а фактически получена по-висока цена за продажбата на недвижим имот, при условие, че данъкът е уговорено да се поеме от прехвърлителя47. В този случай производството разкрива редица усложнения и специфики, които няма да бъдат предмет на коментар тук, но ако се установи договорена и платена реално по-висока цена, от тази посочена в нотариалния акт48, при горните условия, смятаме, че ще е налице възможност да се инициира ревизионно производство по особения ред за установяване на данък при придобиване на имущество по дарение или по възмезден начин49. г.) При определяне на данъка върху превозните средства основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 е неприложимо. д.) Туристическия данък дава възможност за укриване на приходи от нощувки, т.е. за неплащане на туристически данък или за плащането му в намален размер. По тази причина сме на мнение, че общинската приходна администрация би могла да използва основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 за установяване на задължения за туристически данък, тъй като на практика те са следствие от укрития приход от нощувки. Предвид изложените по-горе причини може да се твърди, че общинската администрация най-често не би могла да приложи нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК като основание за ревизия по особения ред за администрираните от общините данъци, а приложението й за установяване на определени данъчни задължения по ЗМДТ следва да се използва изключително рядко, премислено и прецизно от страна на общинската администрация, която изпълнява функциите на орган по приходите. ІІІ.б.6.3. Приложно поле на нормата по отношение на други видове данъчни задължения. а.) От приложното поле на нормата следва да бъдат изключени разходите50, облагаеми с данък върху разхода по част IV от ЗКПО, тъй като разхода не е в регулационното поле на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. б.) С известни условности би могло да се приеме, че в приложното поле на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК следва да се включат и неотчетените по съответния ред и необложени приходи от хазартна дейност по глава тридесет и втора от ЗКПО, макар че основата за облагане в случая е различна от тази за определяне на корпоративния данък по ЗКПО и алтернативния данък за дейността да се налага вместо корпоративния такъв, както и че на облагане подлежи самата дейност, а не прихода от нея. в.) Приходите на бюджетните предприятия51 по чл. 248 от ЗКПО, подлежащи на облагане с данък върху прихода по реда на глава тридесет и трета, попадат в приложното поле на разглежданата норма на ДОПК. г.) Приходите, които не са отчетени по съответния законов ред, от дейността от опериране на кораби, макар и подлежащи на облагане с данък по реда на тридесет и четири, могат да бъдат установени по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. д.) Доколкото застрахователните премии, получавани от застрахователите, представляват приход, който може да бъде укрит, то сме на мнение, че разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 е приложима и по отношение на определянето на данъчните задължения на застрахователите по повод облагането им с данък върху застрахователните премии. е.) Приложимостта на нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК като основание за ревизия по особения ред ще бъде налице в частни случаи на нарушения наакцизното законодателство52. Чл. 19, ал. 1 от ЗАДС предвижда, че акцизните стоки подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз. Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, като ЗАДС изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които се приема, че акцизните стоки са освободени за потребление. В случаите, в които моментът на освобождаване за потребление не може да бъде установен, за дата на освобождаване на акцизните стоки за потребление се приема датата на установяване от контролните органи на действията, фактите или обстоятелствата, посочени в ЗАДС. Като имаме предвид особеностите на нормативната уредба по ЗАДС относно хипотезите на освобождаване на акцизни стоки за потребление ще дадем следния пример за възможно използване на коментираната разпоредба за установяване на задължения за акциз по особения ред: Установява се, че дружество А е продало акцизни стоки(напр. тютюневи изделия) на свой контрагент, но без да издаде документи по ЗСч., ЗДДС и ЗАДС и нарушавайки редът за отчетност по ЗАДС. Стоките са получени от купувача, т.е. те са изведени от данъчния склад. Продавачът на акцизните стоки е реализирал фактически приход от сделката с акцизните стоки. Ако се установят данни за укриване на прихода от продажбата на акцизни стоки, то ще е налице възможност митническите органи да предприемат ревизионно производство по особения ред и да установят задълженията за акциз53. ІІІ.б.6.4. Облагаемост, реализиране и разпределяне на доходите. ІІІ.б.6.4.1. Доходите следва да подлежат на облагане, т.е следва да има законово изискване дохода да бъде включен в облагаемата основа на определен субект, независимо с какъв данък ще бъде обложен и дали ще бъде обложен при субекта-получател на дохода или при платеца54. По отношение на физическите лица следва да се има предвид, че не всички доходи подлежат на деклариране55. В този смисъл, недекларирането на един доход не го превръща автоматично в укрит, когато декларирането не се изисква от закона. Ето защо, изводите относно наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК следва да се правят след като внимателно са анализирани източниците на доход, включително необлагаеми доходи и/или доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци, които не подлежат на деклариране. ІІІ.б.6.4.2. Дохода следва да е реализиран. При определяне на момента на реализиране на дохода по ЗДДФЛ е важен принципа на паричния поток56, регламентиран в чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ. Т.е. за да е реализиран един доход, той следва, в най-общия случай, да е получен. Изключения от изложения принцип са налице – чл. 11, ал. 2, 3, 4 от ЗДДФЛ. Според нас нормите въвеждат необорими презумпции за придобиване на дохода57 в момента на настъпване на определените в правните норми обстоятелства(юридически факти) и от посочените в текста лица. Интересна от правна страна е презумпцията по чл. 11, ал. 3 от закона – тя определя като притежател на дохода(субект на дохода) лицето, по чието нареждане плащането(реализирането на дохода, престацията) е (получено)разпределено в полза на друго лице, както и лицето, което се е споразумяло с платеца на дохода същия да бъде получен от трето лице. В този случай юридическия получател(притежател) на дохода е различен от фактическия. За да нареди на платеца на дохода или да се споразумее с него дохода да бъде платен другиму, т.е. да се разпореди с дохода си, лицето следва да е притежател на дохода и да се афишира и съответно да се приема от платеца на дохода като такъв. Целта на нормата е ясна – да се избегне или предотврати по-благоприятно облагане на един доход(или необлагането му) при пренасочването му от юридическия му получател към фактически такъв в зависимост от качествата на фактическия му получател. В случая качествата на третото лице, което фактически получава дохода са ирелевантни за закона – не е необходимо то да е свързано лице с юридическия получател на дохода. Трето лице може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице – законът не поставя изисквания за юридическото качество на лицето. ІІІ.б.6.4.3. При определени случаи58 смятаме, че доходът следва да бъдеразпределен или предоставен на разположение на получателя си. Според нас начисляването на дохода в тези случаи не е основание за облагането му при платеца. Основание за подобно тълкуване ни дава понятието доход, използвано в разпоредбите на ЗКПО, както и понятията разпределен/реализиран. Доходът следва да се смята за разпределен когато е налице правно валидно решение на съответни органи за това. Един доход следва да се смята, че е предоставен на разположение на получателя си, тогава когато същият има правно валидно основание да претендира да получи дохода си – например при настъпване на падежа. Не следва да се смята, че един подобен доход е укрит, ако не е начислен, но не е възникнало основание да бъде предоставен на разположение на получателя си или не е разпределен. Смятаме, че няма да е налице основание за прилагане на особените правила за ревизия ако един подобен доход не е начислен, но не са били налице законни основания за начисляването му и за предоставянето на разположение на получателя или разпределянето му, освен ако няма данни, че дохода е фактически получен. ІІІ.б.6.5. Притежател на дохода. Важно е да бъде изяснено кое лице има качествата на получател/притежател на дохода. Както беше посочено по-горе чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ третира като получател на дохода юридическия такъв – лицето което може да се разпореди с дохода, а не фактическия. ДОПК в чл. 136а, ал. 1 въвежда понятието получател(бенефициент) на дохода. За такъв се смята чуждестранно лице, което има право да се разпорежда с дохода и да преценява използването му59 и понася целия или съществена част от риска от дейността, от която се реализира доходът и не действа като дружество за насочване на дохода. Налице са две предпоставки: едната положителна – лицето да има право да се разпорежда с дохода и носи риска от дейността, от която е реализиран дохода и втората – отрицателна предпоставка – да не действа като дружество за насочване на дохода. И двете предпоставки следва да съществуват кумулативно. Смятаме, че това понятие следва да се прилага единствено за целите на процедурите по прилагане на СИДДО. Чл. 200а, ал. 4, т. 3 от ЗКПО въвежда друго понятие за притежател на дохода – това е чуждестранно юридическо лице, което получава този доход(доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения) в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице. Понятието по ЗКПО е по-широко от посоченото по чл. 136а от ДОПК, не се въвеждат каквито и да било други ограничителни критерии, освен тези в текста на закона и то следва да намери приложение при облагане на доходите по чл. 200а от ЗКПО. За целите на чл. 122, ал. 1, т 2 от ДОПК би могло да се приеме, чепритежател на дохода е лицето, което правно валидно би могло да претендира получаването на дохода в своя полза(титуляр е на правото да получи) и има право да се разпорежда със същия(със самия доход или с правото да го получи), независимо дали това лице носи риска от дейността, от която се реализира дохода или не. ІІІ.б.6.6. Определение за доход за целите на чл. 122 от ДОПК Трудно би било да се даде общовалидно определение за доход, което да е в сила за всички данъчни закони и да обхваща всички възможни случаи от практиката. Налице са многобройни частни случаи на определени данъчни транзакции, които излизат извън обхвата на едно понятие. Това според нас е и една от основните причини, за да не е налице позитивна правна регламентация на понятието за доход в действащите данъчни закони. От една страна това възприемаме като недостатък, поради факта, че понятието трябва да се извлича по тълкувателен път, но от друга страна, предвид спецификите на облагането, налагането на едно общовалидно понятие за целите на всички данъчни закони би затруднило прилагането им. Ако се опитаме да дадем определение на доход за целите на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, без претенции за прецизност и изчерпателност, то като доход би могло да бъде определено следното: Доход е всичко онова(всяко материално благо), въведено в обръщение в гражданския и търговски оборот, оценимо в пари и подлежащо на облагане, независимо от това с какъв данък, което едно лице получава или има правно валидно основание да получи в своя полза, както и право да се разпореди с него и с правото си да го получи в полза на друго лице, за финансовата година, независимо дали лицето носи риска от дейността, от която се реализира съответното благо или не и което води до увеличаване на имуществото на притежателя на дохода или до погасяване на негови задължения. От определението могат да се направят следните изводи: 1. Дохода винаги е благо – т.е. нещо, което задоволява определени човешки нужди; 2. Благото трябва да е материално или да има материален носител; Придобитите духовни блага – радост, щастие – не подлежат на облагане – те нямат материален носител. 3. Благото трябва да е въведено в обръщение в гражданския и търговски оборот, т.е. то трябва относително свободно да се конвертира между различните членове на едно общество; 4. То трябва да е оценимо в пари – т.е. да има цена, парите са всеобщият материален еквивалент на благата; Когато едно благо е невъзможно да бъде оценено в пари въобще, а не в конкретна ситуация, то това благо не подлежи на облагане. Паричната оценка е нужно да е обективна, т.е. да почива на определени установени закономерности, а не да е плод на субективните възприятия на едно лице60. 5. То трябва да подлежи на облагане – т.е. е държавата чрез нормите на закона трябва да е предявила претенция за облагане на определени блага(за отчуждаване на част от тяхната стойност под формата на данък); Ако такава претенция няма или тя изрично е изключена в закон, то благото, макар и да може да се определи като доход не се облага. 6. Държавната претенция за облагане на едно материално благо еирелевантна към това с какъв вид данък се облага придобитото. В най-общия случай не формират доход за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 благата, които по силата на закон се облагат с данъците, администрирани от общините. По принцип тези данъци нямат като свой обект на облагане доходи, а облагат имущества или дейности. По-горе бяха разгледани част от възможните изключения от правилото, които ни дават основание да смятаме, че в по-голямата си част случаите на получаване на имущества, облагаеми с местни данъци не формират доход за получателя си, който да подлежи на облагане с местен данък. Предвид изключенията от правилото не бихме могли да приемем като съществен признак на дохода необлагаемостта му с местни данъци. 7. Едно лице трябва фактически да получи61 или да има правно валидно основание да получи определено благо в своя полза. Ако лицето не получи в своя фактическа власт едно благо, то в най-общия случай това благо не е доход на лицето. Да има едно лице правно валидно основание да получи едно благо означава лицето да разполага с основателно правно притезание, скрепено с държавна принуда, да получи съответното благо като дължимо му се62. И в двата случая лицето трябва да придобива за себе си, а не за друго лице. Ако например някой получи фактически възнаграждение, което се дължи на друго лице, за да му го предаде, то полученото не е доход на получили я го – той не го е получил в своя полза, а ако има намерение да го свой, то тогава притежателят на дохода би имал правно валидна облигационна претенция към фактическия получател по отношение на полученото възнаграждение. 8. Правото на разпореждане с определено благо в полза на трето лице изявява притежателят му като титуляр на правото на собственост върху благото. Щом едно лице има право да се разпореди със самото благо, то на по-голямо основание това лице има право да се разпореди с благото си преди да го получи фактически, т.е. да се разпореди с правото си да го получи. Това решение на лицето не бива да се отразява на данъчното облагане на съответното благо, затова за данъчни цели това лице ще се смята за притежател на дохода, въпреки, че се е разпоредило с благото преди фактически да го получи63. 9. Благата, подлежащи на облагане следва да бъдат придобити от лицето в продължение на финансовата година. За България финансовата година съвпада с календарната64 – чл. 23 от ЗСч. вр. с пар. 2, т. 1 от ДР на ЗСч. ЗДДФЛ използва понятието данъчна година, като в чл. 15 от закона е пояснено, че тя съвпада с календарната година. Подобно е и определението на чл. 21, ал. 1 от ЗКПО. Не така стой въпросът при облагането с косвения данък – ДДС, при него оборотът за облагане следва да бъде реализиран за период не по-дълъг от дванадесет последователни месеца – чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, т.е. за целите на ЗДДС финансовата година е ирелевантна. 10. Смятаме, че рискът от дейността, от която се реализира съответното благо трябва да е ирелевантен към облагането на същото при получателя му. Не намираме съществен смисъл в това, ако едно лице носи риска от дейността, а друго лице придобива благата от тази дейност, да бъде обложен носителят на риска, а не получателят на благото. В този смисъл носенето на риска следва да правно невалидно по отношение на придобиването на благото и облагането му. 11. Придобиването на благото трябва да води до увеличаване на имуществото на лицето. Това правило навежда на идеята, че дохода трябва да се придобива в своя полза. Но съществуват и случаи, при които едно лице придобива определено материално благо в своя полза, като същото това благо не увеличава имуществото му, тъй като предварително от имуществото на лицето може да е излязло еквивалентно като стойност благо, т.е. полученото запълва(замества) имуществото на лицето до състоянието, в което то е било. В този случай полученото не следва да се смята за доход. Пример в тази насока може да се даде с възстановените от наемателя консумативни разходи за имота, платени предварително от наемодателя. 12. Придобиването на благо може да не води до увеличаване на имуществото на едно лице, а да способства за предотвратяване на намаляването му, т.е. да погасява задължения на лицето с плащането или с изпълнението, на които имуществото на това лице би се намалило. Без да навлизаме в казуистиката, която предполага изясняването на тази част от определението, ще кажем ,че е възможно едно лице да се разпореди, както беше обяснено по-горе, с едно свое право, т.е. възможно е дадено имущество да погаси задължение на това лице без да преминава фактически в негова власт. Нека разгледаме следния пример за поясняване на казаното: Лицето А ми дължи възнаграждение в размер на 1 000 лева. Аз от своя страна имам задължение да платя на лицето Б парична сума в същия размер. Ако аз не платя на Б, то това лице ще има възможност да ме осъди да му заплатя. Затова аз нареждам на своя длъжник А да плати дължимото ми се възнаграждение директно на лицето Б. По този начин А изпълнява задължението си към мен, а едновременно с това, но без да получавам възнаграждението си аз уреждам отношенията си с Б. Възнаграждението ми не увеличи моето имущество, то послужи, за да се погасят мои правни задължения към Б65. Според нас погасеното задължение може да не е правно задължение. Правното задължение е това поведение, предписано и гарантирано от закона, което трябва да има едно лице спрямо друго, за задоволяване на признати от закона интереси66. Правните задължения следва да се отграничат отморалните такива67. Погасените задължения могат да имат както частно-правен характер, така и публично-правен68. От данъчна гледна точка интерес представлява и институтът на погасителната давност69, уреден в чл. 110-120 от ЗЗД. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла, т.е. той е платил дължимо. Както беше казано по-горе70, понятието укриване на данъци смятаме заюридически неточно. На укриване може да подлежи облагаем приход или доход, формиращ данъчната маса(облагаема данъчна основа), която съгласно разпоредбите на определен материален данъчен закон подлежи на облагане с данъци при законово определена данъчна ставка. В този смисъл в текста на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПКправилно е употребено понятието укрити приходи или доходи. ІV. Разлика между привидно договорена цена, укрит приход или доход и отклонение на договорната цена от пазарната цена 1. Често страните по една сделка71 договарят една цена, а в сделката и за трети лица се афишира друга цена. Така обявената пред трети лица, вкл. пред държавни и местни органи на власт, цена е привидно договорена, неистинска, а реалната цена по сделката е прикрита72. Не е нужно страните по сделката да целят и желаят посредством договарянето на привидна цена да се отклонят от данъчно облагане или да укрият приходите или дохода си от сделката. Мотивите да се прикрие действителната цена може да са различни и не непременно да са свързани с облагането – например в хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ЗС – при продажбата на част от съсобствен недвижим имот съсобственика може да договори с купувача привидна цена, за да увреди останалите съсобственици. Привидно договорената цена може да е както над прикритата цена, така и под нея в зависимост от това какво искат страните да афишират пред трети лица. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение(вкл. ако съглашението е само до цената на сделката – б.м.) с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Това постановява чл. 17,ал. 1 от ЗЗД. В областта на данъчното облагане следва да важи същото правило – ще се приложат правилата за облагане на прикритото правоотношение, защото то е реалното, вместо правилата за привидното правоотношение. Целта е облагане на реални транзакции. Независимо от целта, която имат страните по сделката73, за да прикрият реалната цена, афиширайки неистинска такава, то относно облагането на прихода или дохода от сделката ще е важен резултата – налице ли е укрит приход/доход. Естествено ще е налице укрит приход/доход от една сделка само при условие, че договорената реална цена е над привидната. В обратната хипотеза – ако привидната цена е над реално договорената укрит приход/доход няма съществува. Не винаги прикрито договорената цена е от такова естество, че да формира приход или доход, който да бъде укрит от облагане. Това може да стане само когато реално платимата цена по сделката(насрещната престация, т.е. това което страната има право да получи) може да бъде определена като облагаем доход за съответната страна и той е по-висок от дохода, реализиран при привидната цена74. 2. В редица случаи данъчните закони поставят изискване определени сделки да бъдат реализирани на пазарни цени75. Пазарната цена е легално юридическо понятие76. То е определено в пар. 1, т. 8 от ДР на ДОПК по следния начин: “Пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.” Пар. 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ, пар. 1, т. 14 от ДР на ЗКПО и пар. 1, т. 16 от ДР на ЗДДС препращат към определението на пазарната цена, дадено в ДОПК. Необходимо е да бъдат направени следните уточнения относно пазарната цена: тя е парична сума; от пазарната цена се изключват косвените данъци – ДДС и акциз; тази сума трябва да бъде платена при същите условия на сделката за идентична или сходна стока или услуга; сделката да бъде между лица, които не са свързани; Понятието пазарна цена обикновено и по подразбиране се свързва със сделките между свързани лица, макар, че при определени законови условия пазарна цена би могло да бъде установявана и между несвързани лица. Свързаните лица за целите на данъчното облагане са тези, определени в пар. 1, т. 3 от ДОПК. Към тази разпоредба препращат нормите на другите данъчни закони – ЗДДС, ЗКПО. Според нас, въпреки, че в ЗДДФЛ липсва уредба и препращане към понятието в ДОПК, не подлежи на съмнение, че за целите на ЗДДФЛ свързани лица са именно тези по ДОПК. Пар 1, т. 10 от ДР на ДОПК поставя условие пазарните цени да бъдат определени по точно регламентирани методи77: д) методът на разпределената печалба; Законът делегира правомощия на Министъра на финансите да приеме наредба за редът и начинът за прилагане на методите за определяне на пазарни цени78. Методите за определяне на пазарните цени по пар. 1, т.10 от ДОПК са приложими и за целите на определянето на пазарни цени по ЗДДС. Към този начин и ред на определяне на пазарните цени препраща нормата на пар. 1, т. 16 от ДР на ЗДДС. 3. Чл. 116 от ДОПК въвежда специална хипотеза на доказване при сделки между свързани лица, по които сделки е необходимо изясняване на факти и обстоятелства извън територията на страната, свързани с установяване на задълженията на ревизираното лице в България. В този случай ревизираното лице следва да представи доказателства за изясняването на фактите. Нормата въвежда, според нас, ограничение на принципа на служебното начало, прокламиран в чл. 5 от Кодекса – Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. Задължението за представяне на доказателства за определени факти в този случай е за ревизираното лице. Второто изречение на текста въвежда оборима презумпция, че ревизирания субект е имал възможност да представи доказателства, ако е осъществил сделки със свързани лица и част от фактите и обстоятелствата по ревизираните сделки се намират извън територията на страната. В случая ревизираното лице, по наше мнение, има възможност да оборва както факта, че сделките са между свързани лица, така и възможността си да представи доказателства. Когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието й с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина. Разпоредбата е приложима и в хипотезата на сделка между две български свързани лица, осъществена на територията на страната или в чужбина. Съгласно чл. 116, ал. 2 ДОПК разпределението на доказателствената тежест се определя от наличието или липсата на свързаност между лицата, сключили сделката79 – т.е. ревизираното лице следва да докаже пазарност на цената, а не органът по приходите да установява пазарна цена, едва при неизпълнение на това задължение възниква право на органът по приходите да установи пазарната цена на сделката. Когато ревизираното лице не изпълни задълженията си по ал. 1, 2 и 3 на чл. 116 от ДОПК органът по приходите има право да установи пазарните цени въз основа на достъпна информация или доказателства – чл. 116, ал. 4 от Кодекса. Разглеждания текст въвежда още една презумпция – чл. 116, ал. 3 от ДОПК – в определени случаи на сделки, осъществени с чуждестранно лице, се смята, че то е свързано с ревизираното лице. Предпоставките, за да се презюмира свързаност са следните: – чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна – членка на Европейския съюз, и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък в страната, освен ако ревизираното лице не представи доказателства, че чуждестранното лице дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че чуждестранното лице е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар; – държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба; По наше мнение текста предвижда алтернативност на предпоставките, т.е. за да се приложи презумпцията е достатъчно и необходимо условия наличието на едната от двете предпоставки. Ако страните по една сделка са договорили цена, която се различава от пазарната цена или не докажат съответствието на договорената цена с пазарната, когато са свързани лица, органът по приходите може да определи пазарна цена по законово определена методика за определяне на пазарни цени и да обложи ревизирания субект, така все едно сделката е осъществена при цена на пазарни нива. Не е необходимо страните по сделката да са съзнавали факта, че договарят цена , която се различава от пазарната, нито да са целели плащането на по-малък по размер данък. Достатъчно е да се установи по съответния ред, че договорената цена е реална и че тя се различава от пазарната. Отклонението от пазарната цена може да бъде както нагоре – т.е. договорената цена е над пазарната, така и надолу – договорената цена е под пазарната. 4. В заключение можем да приемем следното: 4.1. Следва да се разграничават привидно договорените цени от прикритите цени на сделките, от укрития приход/доход от сделките и от отклонението на договорената цена от пазарната цена. 4.2. Привидно договорената цена по сделка не е самостоятелно основание за ревизия по особения ред, тя не е реална, а афиширана пред трети лица по определени съображения. Целта на ревизионното производство по реда на чл. 124 от ДОПК е приблизително и относително съвпадение на данъчната основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК и данъчната основа, която би била установена, ако бяха налице липсващите доказателства и данни80. 4.3. Основание за ревизия по особения ред е налице, когато прикритата цена може да бъде определена като облагаем доход за съответната страна по сделката и този доход е по-висок от дохода, реализиран при привидната цена на сделката – обикновено разликата между прикритата реална цена и заявената пред трети лица привидна цена е укритият приход/доход от сделката, който подлежи на облагане. 4.4. При договорена между страните по една сделка цена, която се отличава от пазарната независимо в каква посока, не може да се говори нито, че договорената непазарна цена е привидна такава, нито за укрит приход или доход, като основание за предприемане на ревизионно производство по особения ред. В случая може да се касае за отклонение от данъчно облагане, което се коригира по съответния законов ред, но не и за укрити приходи/доходи81. 4.5. Особеното при отклонението на договорената цена по една сделка от пазарната цена е, че за разлика от прикритата цена, при която тя следва да е по-висока от привидната, за да може да се приеме, че е налице реализиран укрит приход/доход от сделката, то при отклонението от пазарните цени е важно, че нито посоката нито размерът82 на отклонението оказват влияние върху възможността за корекция на данъчното облагане на резултата от сделката. А. При установяване на прикрита по-висока цена на сделка е възможно да се започне ревизионно производство по особения ред. Б. При установяване на прикрита по-ниска цена по сделка е невъзможно да се инициира особената процедура за облагане. В. При установяване на отклонение на цената на наблюдавана сделка от пазарните цени липсва основание за предприемане на ревизия по особения ред на ДОПК83, но е възможно да се коригира данъчната основа на сделката, за да се предотврати отклонение от данъчно облагане. 5. Нека илюстрираме казаното по-горе с няколко примера. 5.1. Пример А: Дружество А и дружество Б сключват договор за наем на имот. Договорената, в съставения писмен договор за наем, наемна цена е определена на 600 лева на месец. Реално договорената наемна цена, за която страните по сделката съставят обратно писмо, е в размер на 1 200 лева. Пред компетентен орган по приходите е депозирано обратното писмо, в което се съдържат данни, че реалната цена по сделката е в размер на 1 200 лева на месец. В случая следва да се приеме, че са налице данни за укрити приходи от наем при наемодателя, което обстоятелство следва да послужи като основание за компетентния орган по приходите да започне ревизионно производство по особения ред. 5.2. Пример Б: Дружество А и дружество Б сключват договор за наем на имот. Договорената, в съставения писмен договор за наем, наемна цена е определена на 600 лева на месец. Реално договорената наемна цена, за която страните по сделката съставят обратно писмо, е в размер на 400 лева. По време на данъчна проверка в счетоводството на наемателя е открито и иззето по съответния ред копие на обратното писмо, в което се съдържат данни, че реалната цена по сделката не е 600 лева на месец, а е в размер на 400 лева на месец. Не са налице основания за започване на ревизионно производство по особения ред при наемодателя на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК поради това, че в писмото не се съдържат данни за укрити приходи от сделката. Възможно е обаче да се приеме, че в счетоводството на страните по сделката са използвани документи с невярно съдържание, което да даде основания за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК. 5.3. Пример В: Дружество А и дружество Б сключват договор за наем на имот. Договорената, в съставения писмен договор за наем, наемна цена е определена на 600 лева на месец. По време на ревизия на наемодателя се установява, че пазарната цена на наема е в размер на 1 000 лева на месец. В случая е налице основание за корекция на данъчната основа на сделката по правилата за отклонение от данъчно облагане, но не е налице основание да се премине към особения ред за извършване на ревизия, тъй като не са налице данни за укрит приход от сделката. 5.4. Пример Г: Дружество А и дружество Б сключват договор за наем на имот. Договорената, в съставения писмен договор за наем, наемна цена е определена на 600 лева на месец. Реално договорената наемна цена, за която страните по сделката съставят обратно писмо, е в размер на 1 200 лева. В хода на ревизия пред компетентен орган по приходите е депозирано обратното писмо, в което се съдържат данни, че реалната цена по сделката е в размер на 1 200 лева на месец. По време на същата ревизия при наемодателя се установява, че пазарната цена на наема е в размер на 1 000 лева на месец. Т. е. в случая има прикрита цена от 1 200 лева, привидна цена от 600 лева и пазарна цена в размер на 1 000 лева. Прикритата цена по наема е по-висока от привидната, т.е. налице са данни за укрит приход от сделката при наемодателя, което е формално основание за преминаване на ревизията по особения ред, а от друга страна е установено, че пазарната цена на сделката е под прикритата цена, т.е. по общото правило е налице и основание за корекция на данъчната основа на сделката по пазарни цени по реда на чл. 15 или чл. 16 от ЗКПО84 Източник: Адв. Стефан Тихолов 1 Според нас това понятие не е теоретично правилно. По-скоро на укриване подлежи данъчна маса(приход/доход), подлежаща на облагане от държавата, а не самият данък. Тъй като понятието се е наложило в живота, в статията ще бъде употребявано наравно с понятието укриване на приходи и доходи. 2 По-подробно за понятието и същността на данъка виж доц. д-р Ганета Минкова – “Данъчни задължения”, Сиела норма АД, София 2012, стр. 15-20. 3 Включително когато това бреме се отнася до корпоративните финанси. 4 Едно от най-съществените и цялостни проучвания на проблема е направено през 1944 год. от Мартин Кроу(Martin Crowe), католически свещеник, който публикува разбиранията си в докторска дисертация, озаглавена “The Moral Obligation of Paying Just Taxes”. 5 Тук и по-долу цитирано по Robert W. McGee, Barry University and Tatyana B. Maranjyan ,Moscow State University of Economics, Statistics and Informatics, Yerevan Branch, “Tax Evasion in Armenia: An Empirical Study”, January, 2006. 6 Още в ранното средновековие се появяват теории и доктрини, които оправдават и защитават данъчното облагане. По-късно справедливостта на данъчното облагане вече дори не се поставя под съмнение. – Калчев, Емил, Данъци и данъчно облагане, НБУ, 2010, стр. 16. 7 Виж напр. Свето Евангелие на Матея, гл. 22, 17:22 – “…отдайте, прочее, кесаревото кесарю…”, както и Изход, 30:15, Битие, 28:22 – последните цит. по Калчев, Емил, Данъци и данъчно облагане, НБУ, 2010, стр. 15. 8 Виж Жан-Жак Русо (1712-1778) – Съчинението “„За обществения договор“ (1762) – „Да се намери форма на съдружие, която да защитава и закриля с цялата обща сила личността и имота на всеки член на съдружието и чрез която всеки се обединява с всички, но слуша себе си и остава свободен както преди.” 9 Така при Ханс Келзен(1881-1973), за повече вж. проф. Радев, Д., “Нормативната структура на правото”, ИК Лик, София, 2008, стр. 68-69. 10 Виж подробно доц. д-р Андрей Нончев, Деница Манчева, д-р Евгения Василева, Руслан Стефанов, Тодор Ялъмов – "Динамика на скритата икономика в България по време на криза", 2011, Център за изследване на демокрацията, стр. 14. 11 Повече по темата виж пак там – стр. 20-21. 12 Пак там – стр. 18. 13 Нормите на чл. 122 от ДОПК не са нови за правото ни. Те имаха своя аналог в отменените процесуални закони – чл. 109 от ДОПК и чл. 17 от ЗДП. В Данъчния кодекс на Руската федерация в раздел III,глава 5, статия 31.1.7 е предвиден подобен ред за облагане при невъзможност да се установи по нормален ред дължимия данък. Разпоредбата дава право, при определени условия, на данъчната администрация тя да определи дължимите данъци по особен ред като има предвид данните за данъкоплатеца и за други подобни данъкоплатци. Прави впечатление, че разпоредбата въвежда един продължителен период от време(повече от два месеца), през който период задълженото лице следва да бездейства – да не представи пред данъчна администрация необходимите за определянето на данъчните му задължения документи. Извън посоченото по-горе Кодекса предвижда система от наказания(глоби) за неспазването на определени данъчни задължения – например глоба в размер на 20% от неплатения размер на данъка, но не по-малко от 40 000 рубли за грубо нарушение на счетоводните правила, ако нарушенията са извършени за един данъчен период и са довели до плащане на данък в занижен размер(раздел VI, глава 16, статия 120.3 от Кодекса). 14 Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. Републиканските данъци се администрират от НАП, установяването, обезпечаването и събирането им е възложено със ЗНАП и ДОПК на органи по приходите при НАП. Компетентни органи по приходите са и митническите органи, определени в Закона за Митниците, включително по определянето и събирането на ДДС при внос – така и доц. д-р Ганета Минкова, сп. “Счетоводство, данъци и право”, кн. 5/2012 год., статията “Компетентни органи по ДОПК”, стр. 56-60. ЗАДС в чл. 102 определя, че контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи. Това правомощие се осъществява посредством проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки. Вън от съмнение е факта, че целта на ревизионното производство е именно установяване на данъчни задължения за акциз на задължените лица. Смятаме, че компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е този орган, комуто е възложено правомощието по закон да установява съответният вид данъчни задължения – например за корпоративния данък по ЗКПО това е НАП, а за туристическия данък това са служителите на съответната общинска администрация. 15 Указание No 24-00-1 от 08.01.2009 год. на НАП. Правилно в цитираното указание на НАП се приема, че по силата на чл. 122 от ДОПК не възникват самостоятелни данъчни задължения, а се касае за особени процесуални правила. На следващо място основанията за ревизия по особения ред са изброени изчерпателно в самия закон и не се допуска разширително прилагане на закона по отношение на основанията. Основанията за прилагане на особения ред за облагане следва да бъдат обективно установени със съответните доказателствени средства – в противен случай би с опорочило цялото ревизионно производство. Използването в текста на закона на “може” дава достатъчно основания да се поддържа тезата, че прилагането на чл. 122 от ДОПК е оставено на преценката на компетентния орган по приходите, т.е. в този случай те действат в условия на оперативна самостоятелност. Нормата не задължава орган по приходите да приложи реда по чл. 122 от Кодекса дори да са налице формални основания за това. Данъчната основа и съответно дължимият данък, дори при наличието на основания за прилагане на чл. 122 от ДОПК, биха могли да се установят и по общия ред без това да е релевантно за правилността на акта за установяване на данъчни задължения. 16 Данъчното задължение е специфично публично-правно задължение на данъкоплатците към държавния бюджет и създаването и регулирането му е по силата на материален закон – obligation ex lege, т.е. данъчното задължение възниква по силата на самата законова норма(б.м.) – решение No 190/08.03.1996 год. на ВАС по дело 19/1996 год. В същото решение се прокламира и принципа, че “…законодателната власт не може да бъде делегирана на друг орган, нито да се упражнява в друга форма, освен чрез закон. По делегация от специален закон не могат да се създават правни правила за данъците, нито с подзаконов акт да се допълва, отменя и изменя данъчния закон. Подзаконовите актове, издавани в областта на данъчната материя, се отнасят само до прилагането на вече съществуващо право, поради което те не могат да създават ново право, т. е. нови права за държавата, респ. общините и кметствата, които събират данъци и задължения за гражданите данъкоплатци.” 17 Виж така и доц. д-р Ганета Минкова, цит. съч, стр. 46. 18 Така и доц. д-р Ганета Минкова, цит. съч. стр. 74. 19 Така Славчев, Здр., “Обжалване на данъчните актове”, изд. Нова звезда, 2012, С., стр. 329. 20 Виж Решение № 5861 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2011 г., I отд., докладчик съдията Фани Найденова; Виж и разяснение No 20-00-37 от 09.02.2010 на НАП, в което е дадено указание, че при разпределянето на дивиденти за сметка на неразпределена печалба от минали години, следва да бъде приложена данъчната ставка към датата, на която е взето решението за изплащане на дивиденти(като юридически факт, свързан с възникване на задължението за определяне на данъка – б.м.). 21 Вж. следните решения на ВАС – No 12994/03.11.2010 год. по дело 6435/2010 год., както и решение No6647/12.05.2011 год. по дело 14876/2010 год. 22 Т.е. без да е необходимо към този момент да са налични каквито и да било други допълнителни данни. 23 Добро впечатление прави факта, че въпреки, че ДОПК не поставя изискване за достоверност на данните в Указание No 24-00-1 от 08.01.2009 год. на НАП, което е и водещото указание в материята, е поставено изискване за проверка на достоверността на данните за наличие на укрити приходи или доходи. Това ни дава основание да поддържаме тезата, че достоверността на представените данни за наличие на укрити приходи или доходи следва да намери своята адекватна законова регламентация в ДОПК. 24 Във всички случаи производството за ревизия при особени случай не следва да се схваща и разбира, както от страна на администрацията, така и от страна на задължените лица като някакъв особен вид наказателно производство. ДОПК няма за цел по този ред да се наложи наказание на задължените лица. Целта на производството е да се даде възможност да се извърши облагане, дори тогава, когато необходимите данни и доказателства за установяване на облагаемата основа и определяне на данъците по реда на съответните материални данъчни закони липсват – т.е. да се достигне максимално обективна данъчна основа за облагане, относително близка до тази, която би била установена ако липсващите данни и доказателства бяха налице. 25 Доказателствата това са обективно случили се конкретни факти за определени обстоятелства от значение за данъчното облагане, събрани по установения в ДОПК процесуален ред чрез определените способи за събиране на доказателства. Не всяко доказателство, което е събрано по друг процесуален ред или в друго производство може да бъде годно доказателство за определени факти по ДОПК. За разлика от доказателствата, които няма как да бъдат предварително предвидени в закона, то доказателствените средства са предварително и изчерпателно регламентирани в самия процесуален закон. Недопустимо е събиране на доказателства с непредвидени в закона доказателствени средства. Така и Славчев, Здравко – “Доказателствени средства по ДОПК”, Нова звезда, 20112, стр. 34-35. 26 Пак там – указание No 24-00-1 от 08.01.2009 год. на НАП. 27 На мнение сме, че приходът или доходът трябва да са укрити при лицето, при което се облагат съответните приход/доход, а не е задължително това винаги да е получателят на прихода/дохода. 28 Смятаме за уместно тук да бъде направена кратка съпоставка между укриването на приходи и доходи и отклонението от данъчно облагане. Според нас при отклонението от данъчно облагане се касае за формално спазване на счетоводните и данъчните закони, но посредством различни правни и/или счетоводни способи се достига до намаляване на данъчното бреме на определен субект или до неплащане на данъци. Отклонение от данъчно облагане може да се наблюдава както при преките, така и при косвените данъци. За укриване на приходи или доходи може да става дума в случаи, при които са налице формални нарушения на задълженията на лицата, регламентирани в данъчните закони, като тези нарушения са от такова естество, че намаляват данъчната тежест или водят пряко до неплащане на данък. Т.е. при укриването на приходи или доходи винаги се касае за неизпълнение на данъчни норми, свързани с облагането на реализиран облагаем приход или доход, за формалното му и противозаконно изключване от определен субект от облагаемата му маса, докато при отклонението от данъчно облагане данъчните субекти привидно изпълняват разписанието на данъчните закони, липсват формални нарушения при формирането на облагаемата основа, но посредством различни похвати се постига един запретен от закона резултат – неплащане на данъци или намаление на данъчната тежест. Съществуват съществени различия при регламентацията и корекциите, налагащи се при отклонение от данъчно облагане и укриване на приходи или доходи, които няма да бъдат предмет на тази статия. За целите на изложението е достатъчно да бъде споменато, че материалните данъчни закони уреждат правила за корекции при отклонение от облагане, а ДОПК урежда ревизионното производство и особените хипотези на доказване при укриване на приходи и доходи. 29 Принципно като общо правило признаването на приход от една сделка не винаги е свързано с реалното плащане по нея. 30 В ЗКПО е въведено и понятието доход – напр. чл. 12, чл. 200а, чл. 194 и чл. 195. Понятието се свързва основно с облагането с данък, удържан при източника на дохода(част трета от ЗКПО). В ЗКПО няма легална дефиниция на понятието. За целите на облагането по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО вр. с чл. 199, ал. 1 от ЗКПО под доход следва да се разбират “постъпленията, приходите, които получава чуждестранното юридическо лице в резултат на реализираната от него стопанска операция” – така Гекова, В., “Определяне и внасяне на данъка при източника”, списание “Счетоводство, данъци и право” кн. 5/2012 год., стр. 21. 31 Вън от всякакво съмнение е факта, че ако по една сделка е постъпило фактическо плащане, а счетоводен/данъчен документ въобще не е издаден от доставчика, то неминуемо ще бъде налице укрит приход от такава сделка. Това ни дава достатъчно основание да смятаме, че фактическите приходи от дейността също следва да се субсумират под понятието приход за целите на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и то на по-голямо основание. Така например ако са налице данни, че е извършена облагаема сделка, по която е платено, т.е. е реализиран фактически приход от продавача, но документи не са издадени в законовия срок, то ще е налице основание за прилагане на разглежданите разпоредби на ДОПК. Често индикация за продажби без документи, т.е. неотчитане на приходи(укрити приходи) ще са налице, когато при проверка се установи разлика между фактическа стокова наличност и счетоводна наличност, при която фактическата наличност е по-малка от счетоводната. Също, тъй като обикновено плащанията при “скритите сделки” са в брой, би могло да се установи по-голяма касова наличност. Честа практика на някои стопански субекти е да се продава продукция и да не се отчита прихода(не се издават документи), като едновременно с това при покупките се отчита разхода(получават се документи от доставчика). При нормални условия това ще бъде свързано с липса на пари за разплащане на покупките, т.е. касата ще бъде “на червено”, за да се придаде вид, че субекта разполага с пари за стопанските си операции сумите за плащане на закупените стоки/услуги се отчитат обикновено през разчетни сметки, най-често това са задължения към собствениците –напр. сч. с/ка 493-разчети със съдружници. Големите салда по тази счетоводна сметка обикновено са индикация, че субекта е продавал без документи, а е отчитал разход за покупки, особено когато не са налице документи, които да дават основание да се смята, че сумите в действителност са дадени като заеми, допълнителни парични вноски или са получени по друг подобен начин. 32 Пар 1, т. 16 от ДР на ЗКПО определя, че счетоводен финансов резултат е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата. 33 ДДС по една облагаема доставка(сделка) се отразява при доставчика през разчетна сметка. От тази гледна точка начисления по една доставка ДДС не е възможно да формира по принцип облагаем с пряк данък счетоводен приход за доставчика. Формалното нарушение на законодателството – например неосчетоводяване на фактурата и/или непосочването й в документацията по ЗДДС води до укриване на прихода по нея, както и в редица случаи до неплащане на ДДС като резултат за периода в полза на бюджета. В този смисъл ние смятаме, че в голямата част от случаите установяването на задължения по ЗДДС, вкл. начисляването на данъка, ще бъде “вторично” установено по особения ред за облагане по повод укрития приход от сделката, т.е. това ще стане след установяване на основата за облагане с преки данъци. Интересен момент с оглед разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС поставя и хипотезата, при която ДДС по сделка е посочен в издадена от лицето фактура, самата фактура не е намерила отражение в счетоводството и документацията по ЗДДС – дневника за продажби и справка-декларация и лицето е получило плащане от клиента по сделката, включително и ДДС. На мнение сме, че в този случай ДДС по конкретната доставка ще е изискуем от издалото фактурата лице на основание чл. 85 от ЗДДС, като по отношение на косвения данък няма да е приложима разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Приложение по отношение на ДДС облагането ще има разпоредбата на ДОПК при случаите, в които нерегистрирано по ЗДДС лице не е отчитало приходите от сделките си и е превишило облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС – чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като не се е регистрирало в законния срок. В този случай при ревизия приходна администрация би могла да приложи чл. 122 от ДОПК за установяване на преките данъчни задължения, при установяване на неотчетения(укрит) приход от сделките(облагаеми доставки) по реда на особеното производство по ДОПК и дължимите преки данъци НАП ще има възможност да регистрира лицето по ЗДДС на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 102, ал. 3 се приема, че лицето дължи ДДС за осъществените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите или за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. И в този случай установяването на задължения за косвения данък – ДДС ще се предхожда от установяването на факти по задължения за прекия подоходен данък. Това ни дава основание да смятаме, че разглежданата разпоредба на ДОПК не би могла да се ползва в редица случаи като самостоятелно основание за определяне на косвените данъци(ДДС и акциз), тя винаги предпоставя на първо място възможността за облагането с преки данъци при установяване на укрити приходи. Доколкото установяването на данъчната основа за облагане с преки данъци по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от Кодекса следва да е приблизителна и близка до реалната, но тя никога не е реалната, то и данъчната основа за формиране на задължението за косвените данъци, т.е. облагането с косвени данъци при особения ред за ревизионно производство никога не би бил точен и идентичен с реалното. 34 Данъчният кодекс на Руската федерация в статия 41, раздел IV, глава 7, дава определение за доход за целите на Кодекса – “За доход се признава икономическата изгода в парична или натурална форма, като се вземе предвид възможността за оценката на тази изгода и то в тази степен, в която изгодата би била оценима и определима в съответствие с главите “Данък върху доходите на физическите лица” и “Корпоративен данък върху дохода” на този кодекс”. 35 Вж. доц. д-р Ганета Минкова, цит. съч. стр. 219-220. 36 За изключенията виж бележка под черта no 30 – облагането на определени доходи с данък при източника по част трета от ЗКПО. 37 Вж. доц. д-р Ганета Минкова, цит. съч., стр. 222. 38 По-подробно за дохода като обект на облагане виж доц. д-р Ганета Минкова, цит. съч., стр. 219-224. 39 Така напр. Калчев, Емил – “Данъци и данъчно облагане”, НБУ, 2010, стр. 200-201, дава определение на понятието за доход за целите на ЗДДФЛ – “доход е всичко, измерено в пари, което едно физическо лице получава, през календарната година, изключвайки придобитото по наследство, завет, дарение и патентна дейност”. По нататък авторът посочва, че от дохода следва да се изключат и необлагаемите по силата на материалния данъчен закон доходи. Интерес би представлявала за читателя и гледната точка в статия на доц. д-р Мермерска, Л., поместена в сп. Финанси и право, кн. 8, стр. 29-31, “Данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ на доходите от наем на местни физически лица, изплащани от предприятия”. Авторът дава пример с консумативни разходи, които са възстановени на наемодателя от наемателя по договора за наем, като се посочва, че подобни суми не следва да се третират като доход от наем. 40 Визираме случаи, при които платеца на доход, облагаем с данък при източника, по редица причини укрива платения доход, като не начислява данък при източника. 41 На мнение сме, че непосочването на лице, получател на доход, в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ не е основание за започване на ревизия по особения ред нито при платеца на дохода, нито при получателя на дохода. 42 Ако има данни, че дохода е укрит от платеца и не е обложен при него с окончателен данък. 43 Така и доц. д-р Ганета Минкова, цит. съч, стр. 200. 44 Вж. например указание 24-34-132 от 10.07.2008 год. на НАП, указание 07-00-13 от 11.08.2008 год. на НАП, указание 07-00-5 от 12.06.2009 год. 45 Следва да се има предвид РКС No 5 от 05.04.2012 год., с което Конституционния съд обяви за противоконституционни ал. 4 и ал. 5 на чл. 61с от Закона за местните данъци и такси. 46 Гражданския кодекс на Руската федерация определя наследството като принадлежащите на наследодателя, в деня на откриване на наследството, вещи и друго имущество, в това число имуществени права и задължения(ст. 1112 ГКРФ). С други думи наследството е съвкупността от имуществени права и задължения на наследодателя в деня на смъртта му – цит. по Наследственое право, Учебно-практическое пособие, Гришаев, С., П., Москва, Проспект, 2011, стр. 13, ISBN 978-5-392-01871-0. 47 В този случай приобретателят отговаря като поръчител – чл. 45, ал. 1, изр. 3 от ЗМДТ. 48 Следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 25, ал. 9 и ал. 10 от ЗННД, които изискват при извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участниците в нотариалното производство да декларират в извършвания акт, че сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката, като и когато цената е в общ размер над 10 000 лв. плащанията по сделката следва да се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка. 49 Компетентен орган е общинската администрация. Ако доходът не е изключен от облагане по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ компетентен орган по приходите за установяване на задължения за подоходен данък са служители на НАП. Т.е. възможно е да бъдат проведени две ревизии по особения ред на едно и също основание – едната за установяване на местен данък, а другата – за установяване на личен подоходен данък или корпоративен данък. 50 За разходите като обект на облагане вж. доц. д-р Ганета Минкова, цит. съч, стр. 234. 51 Повече вж. доц. д-р Ганета Минкова, цит. съч., стр. 224. 52 За приложимостта на разпоредбата по отношение на облагането с косвени данъци вж. бележка под черта No 33. 53 На мнение сме, че в този случай не е необходимо на ревизираното лице да е съставен първоначално РА по реда на ДОПК от орган по приходите при НАП и да са установени задължения за преки данъци. Достатъчно е да са налице данни за укрити приходи от продажбата на акцизни стоки. Т.е. след установяване на данни за укрити приходи, които биха могли да формират и задължения за облагане с подоходни данъци, е възможно да бъде съставен първоначално РА от митническите органи за установяване на задължения за акциз и едва след това на ревизираното лице да бъде съставен РА от органи на НАП за установяване например на корпоративен данък и задължения по другия косвен данък – ДДС. 54 Т.е. получателя на дохода да следва да получи по закон нето доход с удържан данък. 55 цит. по посоченото указание на НАП. 56 Така и при доц. д-р Ганета Минкова, цит. съч. стр. 220. 57 Презумпцията – лат. – (prаesumptio) е правно-техническо средство, чрез което се установяват връзки между един известен факт от действителността, от който се съди за наличието на втори неизвестен факт, от което следват определени правни последици. Презумпциите са предположения,въздигнати от законодателя в правна норма, които улесняват доказването на определените в тях факти.В правото презумпциите са заключения, които правораздаващите органи извличат от един известен факт за друг неизвестен факт. Необоримите презумпции – (prаesumptio juris et de jure) те не допускат оборването на предположението за факта, който те съдържат. При този вид презумпции, ако страната докаже презумпционната предпоставка (факт или фактически състав), съдът приема безусловно, че презюмираният факт е осъществен. Спрямо презумпционната предпоставка следва да бъде проведено пълно доказване. Насрещната страна може да оборва единствено презумпционната предпоставка, без да разполага с възможност да доказва неосъществяването на презюмирания факт. Тези презумпции са сходни до фикциите, като фикциите се основават на съзнателно отклонение от действителността, а при необоримите презумпции установеното в тях предположение за факт трябва да отговаря на действителността. 58 Например за доходи, облагаеми с данък при източника по част трета от ЗКПО. 59 Според нас това изискване е излишно – след като едно лице по правило има право да се разпорежда с дохода, то съвсем естествено е същото това лице да има право да прецени как да ползва дохода, т.е. щом законът допуска да бъде извършено по-голямото, то е допустимо да бъде извършено и по-малкото. 60 За целите на данъчното облагане е приета Наредба Н-9 от 14.08.2006 год. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите. 61 Макар темата да не е предмет на коментар тук, следва да се има предвид, че в данъчното правоотношение могат да възникнат редица усложнения, които да доведат до промяна на ситуацията по облагането и до липса на данъчен обект(доход) – напр. сделката, източник на доход, е призната за нищожна или е унищожена по съответния законов ред. Проблеми възникват и с дохода, придобит от престъпна или незаконна дейност. И в двата случая въпросът е подлежи ли на връщане данъкът, който е платен върху реализирания доход, като недължмо платен. За нас е без съмнение, че доходите придобити от незаконна или престъпна дейност следва да се включат в понятието доход за целите на ДОПК. По-подробно по темата вж. доц. д-р Минкова, Г., цит. съч. стр. 221-221. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество(чл. 1, ал. 2 от закона) се предвижда, че за такова се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ предвижда, че се облага брутната сума на дохода, придобит през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на закона или с окончателни данъци по реда наЗакона за корпоративното подоходно облагане, т.е. на материалния данъчен закон не е чужда претенцията за всеобщо облагане на всички източници на доход. 62 Включително при доходите, облагаеми с данък при източника по ЗКПО и с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ. 63 Вж. например чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ. 64 Така и Филипов, Велин – “Приложен коментар на Закона за счетоводството”, Счетоводство 2012, ИК “Труд и право”, 2012, стр. 66. 65 Подобна хипотеза разглежда чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ. Според чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и погасените чрез опрощаване задължения. Съгласно чл. 108 от ЗЗД опрощаването е договор между кредитор и длъжник. Чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО предвижда, че в случаите, при които кредитор е опростил едно задължение, то ДЗЛ следва с опростената част на задължението да увеличи счетоводния си финансов резултат за данъчни цели в годината на опрощаването с размера на опростеното задължение, т.е. предвижда се облагане с корпоративен данък на опростеното задължение в годината на опрощаването – ЗКПО третира опростеното задължение като един квазиприход. Ако опрощаването бъде укрито, т.е. договорът за опрощаване не бъде отразен в счетоводството, то ще е налице хипотеза на укрит приход, който е следвало да бъде обложен. 66 Цит. по проф. д-р Таджер, В. Е., “Гражданско право на НРБ – обща част, дял І”, Наука и изкуство, София, 1972 год., стр. 168. 67 В сферата на облигационното право не може да иска връщане на платеното, този, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг – чл. 55, ал. 2 от ЗЗД. 68 Задължението за плащане на данъци е ex lege, то е публично, едностранно, безвъзмездно и парично – така доц. д-р. Минков, Г., цит. съч., стр. 20. 69 Чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО изисква ДЗЛ да увеличи счетоводния си финансов резултат за данъчни цели в годината, в която задължението му е погасено по давност, но не повече от 5 години от момента, в който съответното задължение е станало изискуемо. Увеличението се извършва със сумата на погасеното задължение. 70 Виж бележка под черта no 1. 71 Според нас е правилно като източник на доходи да бъдат разглеждани именно сделките(стопанските операции), а не имуществата като техен обект. Вън от казаното определени имущества са обект на облагане, независимо, че е обложен и дохода от същите сделки. 72 Обикновено страните по такава сделка създават документ, наречен “обратно писмо”, в което изявяват условията на прикритата сделка. Такова писмо би могло да се третира като данни за укрити приходи или доходи от сделката, ако е било депозирано пред орган по приходите. 73 Или едната страна. Не намираме за необходимо и двете страни да имат цел или целта им да е еднаква. 74 При дарението като безвъзмездна сделка, ако същото прикрива продажба, всяка прикрита цена ще бъде над привидната. Това ни дава основание да поддържаме тезата, че ако привидната сделка е безвъзмездна, а прикритата сделка е възмездна ще е налице възможност за реализиране на приход или доход и укриването му. 75 Така например чл. 48, ал. 2 от ДОПК, чл. 116, ал. 2 от ДОПК, чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, чл. 27, ал. 3 от ЗДДС, чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, чл. 115, ал. 2 от ЗКПО, чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ, чл. 27, ал. 5 от ЗДДФЛ и др. 76 ДОПК въвежда и друго понятие – трансферни цени – такива са налице, когато в търговските или финансовите взаимоотношения между свързани лица са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими лица и които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите им – пар. 1, т. 9 от ДР на ДОПК. 77 Те няма да са предмет на анализ в този материал. 78 Това е Наредба Н-9 от 14.08.2006 год. за реда и начините на прилагане на методите за определяне на пазарните цени, Издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г. Необходимо е да бъде пояснено, че методите за определяне на пазарни цени по сделки между свързани лица се прилагат и за сделки между несвързани лица в предвидените от закон случаи – чл. 2 от наредбата. Такъв случай е регламентиран в чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. При прилагане на методите за определяне на пазарните цени органите по приходите използват и данни за борсови цени, данни, посочени в статистически справочници или други издания, съдържащи специализирана ценова информация – чл. 116, ал. 5 от ДОПК. В този случай органите по приходите са длъжни да посочат борсата, изданието, администрацията, международната организация, съответно Интернет страницата – източник на информацията, като приложат заверено от него копие или разпечатка, съдържаща съответните данни. 79 Така решение No 5078/11.04.2011 год. на ВАС по дело 11423/2010 год. – “…в доказателствена тежест на жалбоподателя и настоящ касатор е да докаже съответствието на извършената от него сделка с пазарната й цена.” Вж. и решениеNo 5128/09.04.2012 год. на ВАС по дело 6931/2011 год., в което съдът постановява следното: “При наличие на цена на сделките по придобиване на недвижими имоти, вписана в нотариален акт като официален документ с достоверна дата, при сделки които не са между свързани лица, както е в случая, за ревизираното лице не възниква задължението по чл. 116, ал. 2 ДОПК да установява съответствието на цената по нотариален акт с пазарната цена. Само в този случай и при неизпълнение на това задължение, каквото в случая не е възникнало за РЛ, приходните органи имат право да установяват пазарните цени на сделката.” 80 Т.е. в случая с привидна цена на сделката са налице доказателства, за нещо което е привидно, нереално и данни, че съществува друго, което е прикрито, но реално. Ако данните за това “друго”, което съществува дават основание да се смята, че е налице укрит приход/доход, то ще е възможно предприемане на ревизионно производство по особения ред на ДОПК. 81 В този смисъл приемаме, че подлежи на облагане със съответния вид данък при приложение на нормите за отклонение от данъчно облагане онази част от прихода или дохода(макар доход/приход реално да няма) по сделки, която най-често се получава като разликата между реално платената цена по сделката и цената, която би била платена при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Данъчната интервенция в случая е върху данъчната основа на сделките. В разглеждания случай не може да се говори за приход или доход от сделката по смисъла, който е вложен в ДОПК. 82 В по-старата нормативна уредба, понастоящем отменена, съществуваше възможност при несъществено отклонение на договорената цена от пазарната да не се предприемат корекции при облагането. Към момента степента на отклонение е ирелевантна, както за самото отклонение, така и за необходимостта от корекция в облагането. 83 Смятаме, че вероятната разлика между пазарната цена, която ще бъде установена в последствие в ревизионно производство посредством експертиза в хода на ревизията, и договорената и фактурирана стойност на цената на една сделка между страните не попада в хипотезата на “укрити приходи” по смисъла на ДОПК и най-малко не обхваща понятието приход, т.е. в подобни случаи орган по приходите на базата на една вероятна хипотеза си е позволил да прави предположения за наличието на укрити приходи, като въвежда несъществуващи в закона презумпции. Експертизата е доказателствено средство, с което се установяват определени факти, касаещи облагането, но не е метод за определяне на данъчната основа по чл. 122(2) от ДОПК, нито може да се приеме като “данни за укрити приходи или доходи” по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от Кодекса. Материалните данъчни закони(например ЗКПО и ЗДДС) дават възможност за интервениране в данъчната основа на доставките(сделките) при отклонение от данъчно облагане, но не и по реда на 122 и сл. от ДОПК. 84 Без да навлизаме в подробностите, които предполага казуса, тук следва да отбележим само, че е вероятно при ревизия на наемодателя, при когото са налице данни за укрити приходи от сделката, НАП да премине в ревизия по особения ред за облагане като, при равни други условия, се обложи разликата между привидната и прикритата цена, без да се определи данъчна основа на сделката по по-ниската от прикритата(1200 лева) пазарна(1000 лева) цена, а така също сме на мнение, че при ревизионно производство при наемателя данъчната основа на сделката няма да бъде коригирана от органа по приходите по пазарни цени, т.е. на наемателя не би се признал разход в нито размер на реално платената цена(1200 лева), нито в размер на пазарната такава(1000 лева).
502,238
http://paragraf12.com/normativ/_8_15_1_09_g_vyrhoven_kasacionen_syd_sofiq/22834
2013-12-10T18:38:16
[ "дело 787", "дело 680", "дело 5087", "дело 210", "дело 22", "дело 332", "дело 1040", "дело 1288", "дело 425", "дело 48", "дело 360", "дело 528", "дело 1820", "дело 714", "дело 1090", "дело 851", "дело 3157", "дело 690", "дело 734", "дело 349", "дело 851", "дело 792", "дело 778", "дело 1090", "дело 604", "дело 421", "дело 266", "дело 1257", "дело 128", "дело 12", "дело 673", "дело 569", "дело 296", "дело 174", "дело 857", "дело 2078", "дело 160", "дело 119", "дело 179", "дело 871", "дело 400", "дело 2451", "дело 319", "дело 374", "дело 531", "дело 4057", "дело 1498", "дело 1161", "дело 173", "дело 15", "дело 2248", "дело 61", "дело 160" ]
№ 8/15.1.09 г. - Върховен касационен съд София АктовеДекларацииДоговориДругиЗаемни споразуменияЗакониЗакони за ИЗМЗакони за РатифициранеИнструкцииКодексиКонвенцииМеморандумиМетодикиНаредбиНаредби за ИЗМОпределения на КСПоправкиПостановленияПравилнициПравилници за ИЗМПравилници за ПрилаганеПрограмиПротоколиПроцедуриРешения ВАСРешения КРСРешения КСРешения МСРешения НСРешения ЦИКСписъциСпогодбиСпоразуменияТарифиУкази Начало> № 8/15.1.09 Г. - ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД СОФИЯ № 8/15.1.09 г. 8. - Върховният касационен съд, гражданска и търговска колегия, на основание чл. 289 ГПК съобщава на интересуващите се страни, че в открито съдебно заседание през март 2009 г. ще се разгледат посочените по-долу дела по отделения и дати, както следва: НА 4.III.2009 Г. ОТ 9 Ч. Четвърто гражданско отделение, 000466/2008 по описа на второ гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 787/2007 по описа на Апелативен съд Пловдив, подадена от Николинка Георгиева Георгиева чрез адвокат Христо Панайотов, Стара Загора, ул. Св. Княз Борис 63, ет. 2, ап. 8, срещу Николинка Георгиева Георгиева, Стара Загора, кв. Казански, бл. 16, вх. Е, ет. 8, ап. 166; Тончо Минчев Димов, Стара Загора, ул. Иван Вазов, бл. 9, вх. 0, ет. 6, ап. 19. Четвърто гражданско отделение, 000531/2008 по описа на второ гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 680/2007 по описа на Окръжен съд Перник, подадена от Иван Станков Георгиев, с. Кладница, община Перник, срещу Валентина Станкова Георгиева, София, кв. Хаджи Димитър, бл. 194, вх. В, ет. 2, ап. 28. Четвърто гражданско отделение, 002182/2005 по описа на трето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 5087/2003 по описа на Софийския градски съд, подадена от Национална агенция за приходите, София, бул. Княз Дондуков 52, срещу Снежана Йорданова Кирилова, София, ж.к. Обеля 2, бл. 276, ет. 6, ап. 29; Божидара Божидарова Кирилова, София, ж.к. Обеля 2 № 254, вх. В, ет. 2, ап. 51; Петя Божидарова Кирилова, София, кв. Красно село, ул. Съвет на Европа (Черна вода) 17, ет. 5, ап. 14; Нася Божидарова Златева, София, ж.к. Надежда 1 № 137, вх. Б, ет. 6, ап. 39. Четвърто гражданско отделение, 000017/2008 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 210/2007 по описа на Окръжен съд Ловеч, подадена от Николина Петрова Николова, Ловеч, ж.к. Младост, бл. 316, вх. Г, ет. 8, ап. 23, срещу Милка Петкова Доневска, с. Голяма Желязна, област Ловеч. Четвърто гражданско отделение, 000060/2008 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 22/2006 по описа на Софийски градски съд, подадена от Таня Димитрова Гочева чрез адвокат Даринка Иванова Боева, София, ж.к. Люлин 8, ул. 3005 № 1; Димитър Димов Гочев, чрез адвокат Даринка Иванова Боева, София, ж.к. Люлин 8, ул. 3005 №1, срещу Екатерина Траянова Рибарова, София, ж.к. Красно село, бл. 194, вх. Г, ап. 88; Цветана Николова Рибарова, София, ж.к. Красно село, бл. 194, вх. Г, ап. 88; Петър Благоев Видов, София, бул. Черни връх 34, ет. 1, ап. 8; Иван Александров Конев, Хасково, ул. Велико Търново 12, вх. В, ет. 4, ап. 35. Четвърто гражданско отделение, 000126/2008 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 332/2007 по описа на Окръжен съд Враца, подадена от Николина Маринова Маринова, с. Лесковец, община Оряхово, ул. Дружба 22, срещу Венко Иванов Цеков, с. Лесковец, ул. Дружба 26. Четвърто гражданско отделение, 000100/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1040/2005 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от Ангел Кръстев Чонов чрез адвокат Владимир Николов и адвокат Григор Петров, с. Обединение, област Велико Търново; Йорданка Христова Чонова чрез адвокати Владимир Николов и Григор Петров, с. Обединение, област Велико Търново, срещу Илко Боянов Иванов чрез адвокат Иван Рашков, Велико Търново, ул. Резервоарска 22; Мария Дончева Иванова чрез адвокат Иван Рашков, Велико Търново, ул. Резервоарска 22. Четвърто гражданско отделение, 000188/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1288/2006 по описа на Окръжен съд Благоевград, подадена от Николина Георгиева Филипова, гр. Гоце Делчев, ул. Иларион Макариополски 57, срещу Ангел Георгиев Стаматов, София, кв. Люлин 220, бл. 221, вх. Е, ап. 129, ет. 8; Костадин Георгиев Стаматов, гр. Гоце Делчев, ул. Драма 51, бл. 1; Любен Георгиев Стаматов, гр. Гоце Делчев, ул. Екзарх Антим 11; Никола Георгиев Стаматов, София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 37, вх. А, ет. 4, ап. 12; Стоян Георгиев Стаматов, гр. Гоце Делчев, ул. Стефан Веркович 25. Четвърто гражданско отделение, 000218/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 425/2006 по описа на Софийски градски съд, подадена от Юлия Славчева Митова, София, ж.к. Овча купел 1, бл. 514, вх. В, ет. 5, ап. 63, срещу Адриан Борисов Цветков чрез адвокат Тодор Кайров, София, бул. Витоша 1А, ет. 3, кантора 320 (Търговски дом). НА 5.III.2009 Г. ОТ 9 Ч. Второ гражданско отделение, 000729/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 48/2007 по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от Жулиета Юлиянова Маневска чрез адвокат Елеонора Русинова Иванова, София, ул. Любен Каравелов 24, ет. 2, ап. 3, срещу Кристина Салман чрез адвокат Цветанка Иванова Маркова, Казанлък, ул. Славянска 9; Десислава Иванова Динчева чрез адвокат Цветанка Иванова Маркова, Казанлък, ул. Славянска 9. Второ гражданско отделение, 000749/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 360/2007 по описа на Апелативен съд Варна, подадена от Георги Иванов Венчев, Търговище, кв. Изток, бл. 2, ет. 2, ап. 4, срещу Автомобилна администрация ИА, София, ул. Гурко 5, и контролираща страна Върховна касационна прокуратура, София, бул. Витоша 2. Второ гражданско отделение, 000822/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 528/2007 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Трифон Борисов Узунов, Варна, ж.к. Чайка, бл. 16, вх. Г, ет. 2, ап. 18; Пена Георгиева Узунова, Варна, ж.к. Чайка, бл. 16, вх. Г, ет. 2, ап. 18, срещу Живка Кръстева Кръстева чрез адвокат Стоян Проданов, Варна, ул. Кирил и Методий 24, ет. 1; Валентина Кръстева Кръстева чрез адвокат Стоян Проданов, Варна, ул. Кирил и Методий 24, ет. 1. Второ гражданско отделение, 001216/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1820/2002 по описа на Софийски градски съд, подадена от Анна Атанасова Михайлова чрез адвокат Т. Райчева, София, ул. Шипка 24, ет. 2, срещу Цветанка Каменова Петрова чрез адвокат Стоян Обретенов, София, ул. Алабин 31, ет. 2, кантора 238; Камен Димитров Петров чрез адвокат Стоян Обретенов, София, ул. Алабин 31, ет. 2, кантора 238; Славка Димитрова Бакърджиева чрез адвокат Стоян Обретенов, София, ул. Алабин 31, ет. 2, кантора 238. Второ гражданско отделение, 001226/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 714/2007 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Атанасиос Варсамир Граматопулус чрез адвокат Иван Кирилов Петров, Велинград, ул. Иван Дивизиев 5, срещу Василики Варсамис Граматопулус чрез адвокат Любка Петрова Захова, Велинград, ул. Хан Аспарух 10. Второ гражданско отделение, 001281/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1090/2007 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Трайко Георгиев Пройчев със съдбен адрес адвокат Йордан Атанасов Аршинков, Велинград, ул. Булаир 2, срещу Динко Златинов Горанов, Велинград, ул. Устето 10. Второ гражданско отделение, 001389/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 851/2007 по описа на Апелативен съд София, подадена от ЕТ Соня Захариева Николова с фирма “Елпида - Соня Николова” чрез адвокат Данка Христова Куртева, София, ул. Клокотница 1, ет. 3, ап. 12, срещу Община Грамада, гр. Грамада, област Видин, и контролираща страна Върховна касационна прокуратура, София, бул. Витоша 2. Второ гражданско отделение, 001476/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 3157/2006 по описа на Софийски градски съд, подадена от Емилия Кирилова Георгиева чрез адвокат Цвета Йоцова, София, ул. Алабин 34, ет. 3, срещу Симеон Лазаров Георгиев, София, кв. Горна баня, ул. 782 № 4; Лазар Симеонов Георгиев, София, кв. Горна баня, ул. 782 № 4; Василка Борисова Георгиева, София, кв. Горна баня, ул. 782 № 4. Второ гражданско отделение, 001518/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 690/2007 по описа на Окръжен съд Враца, подадена от Кирил Димитров Цеков, с. Манастирище, община Хайредин, област Враца, ул. Петър Ненков 36, срещу Ангел Нинов Ангелов, София, ж.к. Дружба 1, бл. 72, ап. 37. Четвърто гражданско отделение Четвърто гражданско отделение, 005203/2007 по описа на трето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 734/2007 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Наталия Косева Шаталова-Панева чрез адвокат Момчил Йондров, съдебен адрес: Варна, ул. Жолио- Кюри 33, ет. 2; Панко Михайлов Панев чрез адвокат Момчил Йондров, съдебен адрес: Варна, ул. Жолио- Кюри 33, ет. 2, срещу Община Варна. Четвърто гражданско отделение, 005250/2007 по описа на трето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 349/2007 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Община Ракитово чрез кмета, Ракитово; БЧК - София, чрез адвокат Борислав Цветков, Пазарджик, ул. Стефан Караджа 11, вх. А, ет. 7, ап. 21, срещу Надежда Стефанова Шутева чрез адвокат Адриана Кашъмова, Пазарджик, ул. Иван Вазов, бл. 12, ет. 1, офис 4. Четвърто гражданско отделение, 005257/2007 по описа на трето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 851/2006 по описа на Окръжен съд Благоевград, подадена от Ферит Рушан Съдък, с. Теплен, област Благоевград; Салие Фаик Съдък, с. Теплен, област Благоевград, срещу Сабри Летифов Будев, с. Теплен, област Благоевград; Абиде Шерифова Будева, с. Теплен, област Благоевград. Четвърто гражданско отделение, 005399/2007 по описа на трето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 792/2006 по описа на Окръжен съд Добрич, подадена от Валя Георгиева Недева, Добрич, ж.к. Балик 20, вх. Е, ап. 11, срещу Никола Косев Недев, с. Лясково, област Добрич. Четвърто гражданско отделение, 000846/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 778/2007 по описа на Окръжен съд Враца, подадена от Тихомир Василев Мандински, Враца, ул. Братя Миладинови 38А, вх. Б, ап. 24, срещу ППК “Единство”, в ликвидация, с. Нефела, област Враца; ЕТ Георги Върбанов Георгиев с фирма “Георги Върбанов - ОВТЕХ”, Враца, бул. Демокрация 23. Четвърто гражданско отделение, 000901/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1090/2006 по описа на Окръжен съд Благоевград, подадена от Цветанка Леонидова Шарланджиева, София, ул. Княз Борис I, № 88, ет. 2, ап. 2; Емил Леонидов Шарланджиев, София, ул. Луи Айер, бл. 257, вх. В, ет. 8, ап. 72, срещу Елена Стоянова Русева, София, ул. Фредерик Жолио-Кюри 50; Стефка Иванова Велева, Петрич, ул. Димитър Гощанов 2; Борислав Иванов Манчев, Петрич, ул. Атанас Лютвиев 23. Четвърто гражданско отделение, 000919/2008 по описа на пето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 604/2007 по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от Тонка Колева Събева, с. Малка Верея, община Стара Загора; Милко Петров Събев, с. Малка Верея, община Стара Загора; Росица Антонова Митева, съдебен адрес: Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики 100, вх. В, ап. 3; Кольо Иванов Митев, съдебен адрес: Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики 100, вх. В, ап. 3, срещу Христинка Колева Тенева чрез адвокат Стефан Георгиев, Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов 86, ет. 2. НА 9.III.2009 Г. ОТ 9 Ч. Първо гражданско отделение, 006510/2007 по описа на второ гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 421/2007 по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от Младен Василев Василев, с. Колена, община Стара Загора; Младен Василев Василев чрез адвокат Елка Петрова, Стара Загора, ул. Свети Княз Борис I № 93, ет. 6 - съдебен адрес, срещу Христинка Димитрова Христова, София, ж.к. Лев Толстой, бл. 54, вх. В, ет. 4, ап. 58; Христинка Димитрова Христова чрез адвокат Пенка Драготинова, Стара Загора, ул. М. М. Кусев, бл. 31, вх. Г, ет. 1, ап. 2 - съдебен адрес. Първо гражданско отделение, 006511/2007 по описа на второ гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 266/2007 по описа на Окръжен съд Кърджали, подадена от Хасан Байрям Дурмуш, с. Пъдарци, община Кърджали; Мелекбер Лятиф Али, с. Пъдарци, община Кърджали, срещу Митко Борисов Недев, Кърджали, ул. Раковска 3, ет. 4. Първо гражданско отделение, 006513/2007 по описа на второ гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1257/2007 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Потребителна кооперация “Извор”, с. Кичево, област Варна, срещу Община гр. Аксаково, област Варна. Първо гражданско отделение, 005009/2007 по описа на трето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 128/2007 по описа на Апелативен съд Велико Търново, подадена от Йордан Радославов Цанев чрез адвокат Димитър Рътков, Русе, ул. Христо Г. Данов 5, ет. 2, кантора 25 - съдебен адрес; Йордан Радославов Цанев, София, ж.к. Обеля 2, бл. 222, вх. Б, ет. 1, ап. 25, срещу Радослав Йорданов Радославов, Русе, ж.к. Здравец-Изток, бл. Чинар, вх. Б, ет. 6, ап. 17. Първо гражданско отделение, 005061/2007 по описа на трето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 12/2007 по описа на Окръжен съд Монтана, подадена от Флайка Исаева Колова, с. Слатина, община Берковица, срещу Снежанка Дамянова Давидова чрез адвокат Найденова, Берковица, ул. Щърковица 4; Георги Арсенов Давидов, Берковица, ул. Шабовица 24, вх. А, ет. 2; Недялко Славейков Давидов, Вършец, бл. 14, ет. 3, ап. 24; Петър Славейков Давидов, Вършец, ул. Елена Теодосиева 5; Арсен Исаев Давидов, Вършец, ул. Цар Калоян 15; Латинка Йорданова Давидова, с. Слатина, област Монтана. Първо гражданско отделение, 005082/2007 по описа на трето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 673/2005 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от Мирена Христова Николова чрез адвокат Димитър Медникаров, Велико Търново, ул. Цанко Церковски 39, ет. 2, стая 203 - съдебен адрес; Мирена Христова Николова, София, ул. Георги Софийски, бл. 18, вх. А (дом Йорданка Маринова Рикева), срещу Илия Атанасов Лъшев, Велико Търново, ул. Зеленка 17. Първо гражданско отделение, 000065/2008 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 569/2007 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Васил Петров Варадинов, с. Исперихово, област Пазарджик; Васил Петров Варадинов чрез адвокат Васко Икономов, гр. Пещера, област Пазарджик, Адвокатски кантори - съдебен адрес, срещу Василка Крумова Петрова, с. Бяга, област Пазарджик; Анастасия Борисова Петрова чрез законния си представител Василка Крумова Петрова, с. Бяга, област Пазарджик; Димитър Борисов Петров, с. Бяга, област Пазарджик. Първо гражданско отделение, 000089/2008 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 296/2007 по описа на Окръжен съд Ямбол, подадена от Добри Пенев Добрев, с. Кукорево, област Ямбол; Добри Пенев Добрев чрез адвокат Весела Сотирова, Ямбол, ул. Жорж Папазов 14, кантора 507 - съдебен адрес, срещу Жана Тонева Стоянова чрез адвокат Ана Янузова, Ямбол, ул. Жорж Папазов 14, ап. 202 - съдебен адрес. Първо гражданско отделение, 000215/2008 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 174/2007 по описа на Окръжен съд Монтана, подадена от Виктория Петкова Интолова, Лом, ул. Черковна 8; Мирослава Петкова Ереданска, гр. Вълчедръм, ул. Паисий 44; Йорданка Петкова Вълкова, гр. Вълчедръм, ул. България 123, срещу Лъчезар Евстатиев Ценков чрез адвокат Валентин Ковачев, Плевен, ул. Ресен 4 - съдебен адрес. Второ гражданско отделение Второ гражданско отделение, 005982/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 857/2006 по описа на Окръжен съд Бургас, подадена от Георги Желев Мечков чрез адвокат Светла Христова Гонкова-Трайкова, Карнобат, ул. С. Кофарджиев 2, срещу Тодор Желев Мечков, Карнобат, ул. П. Яворов 20; Стоянка Желева Стоянова, Карнобат, ул. Ал. Богориди 3, вх. Б; Ангелина Георгиева Пишмишева, Пловдив, бул. Александър Стамболийски 49, бл. 1115, вх. Е, ап. 23; Росен Георгиев Русев, Карнобат, ул. Алеко Богориди 3. Второ гражданско отделение, 006018/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2078/2003 по описа на Софийски градски съд, подадена от Иванка Стефанова Богданлийска, с. Бистрица, област София, ул. Тинтява 2; Николинка Стоименова Чавдарова, с. Бистрица, област София, ул. Зорница 5; Стоянка Стоименова Ангелова, София, ж.к. Люлин, бл. 810, вх. Г, ет. 9, ап. 95; Славка Стефанова Георгиева, София, ул. Спас Гинев 34; Цветанка Стефанова Ценкова, София, ул. Златна врата, бл. 109, вх. А, ап. 6; Мария Стефанова Велкова, София, кв. Драгалевци, ул. Ябълкова градина 33, срещу Емилия Илиева Димитрова, София, ж.к. Обеля 2, бл. 250, вх. А, ап. 17; Емил Костадинов Малчев, София, ул. Цанко Церковски 25. Второ гражданско отделение, 006033/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 160/2006 по описа на Окръжен съд Перник, подадена от Иван Борисов Шаранков, София, ул. Ахелой 1, срещу Велика Георгиева Агаина, с. Владимир, област Перник; Георги Иванов Агаин, Радомир, област Перник, ул. Ал. Батенберг, бл. 19, вх. А, ет. 1, ап. 1; Венцислав Иванов Агаин, София, ж.к. Люлин, ул. 406, бл. 428, вх. В, ап. 58; Андрей Йорданов Агаин, Перник, ул. Св. св. Кирил и Методий, бл. 4, ап. 9; Лариса Йорданова Станоева чрез адвокат Йордан Савов Джерекаров, Радомир, област Перник. Второ гражданско отделение, 006044/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 119/2007 по описа на Окръжен съд Габрово, подадена от Ибрахим Юсуф Падик чрез адвокат Недко Златев Георгиев, Севлиево, ул. Мара Белчева 1, срещу Фатме Ибрямова Гавазова, с. Ряховците, община Севлиево, област Габрово. Второ гражданско отделение, 006086/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 179/2007 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от Михаил Николов Лечев, с. Арбанаси, област Велико Търново, срещу Георги Николов Лечев, Велико Търново, ул. Стара планина 21, ет. 8; Веселин Михайлов Лечев, Велико Търново, ул. Резервоарска 31; Маргарита Николова Желязкова, с. Беляковец, област Велико Търново; Никола Николов Лечев чрез адвокат Христина Стоилова Стефанова, София, ул. П. Парчевич 35, ет. 2, ап. 4; Огнян Михайлов Лечев, Велико Търново, ул. Резервоарска 31; Петър Николов Лечев, Варна, ул. Христо Попович 36, вх. Б; Радка Николова Велчева, София, ул. Кр. Сарафов 48, ет. 3. Второ гражданско отделение, 006115/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 871/2006 по описа на Софийски градски съд, подадена от Иванка Спасова Иванова със съдебен адрес, София, ул. Фр. Нансен 47, ет. 2 - адвокатско бюро “Костова, Стефанов и Балашев”, чрез адвокат Лорита Костова, срещу Кметство с. Паскалево, област Добрич; Община Добрич, и контролираща страна Прокуратура на Република България, София, бул. Витоша 2. Второ гражданско отделение, 000347/2008 по описа на второ гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 400/2007 по описа на Апелативен съд София, подадена от едноличен търговец Никола Филипов Стойков с фирма “Кам - Никола Стойков”, София, ж.к. Гоце Делчев, бл. 251, вх. Г, ап. 74, срещу Момчил Ивайлов Иванов, Враца, ул. Св. св. Кирил и Методий 27, ап. 1. Второ гражданско отделение, 000390/2008 по описа на второ гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2451/2007 по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от Владимир Георгиев Ибушев, чрез адвокат Тамара Русанова Андонова, Пловдив, ул. Тракийски юнак 7, ап. 7, срещу Георги Владимиров Ибушев - непълнолетен със съгласието на законния си представител Милка Иванова Хердеген, със съдебен адрес Пловдив, бул. Шести септември 161, вх. В, ет. 1, ап. 1, чрез адвокат Димитър Тодоров Будаков. Второ гражданско отделение, 000457/2008 по описа на второ гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 319/2007 по описа на Окръжен съд Търговище, подадена от Ваня Димитрова Петрова чрез адвокат Румен Георгиев Кьосев, гр. Попово, област Търговище - Адвокатски колектив; Пенка Димитрова Андреева чрез адвокат Румен Георгиев Кьосев, гр. Попово, област Търговище - Адвокатски колектив, срещу Пенка Драгозова Георгиева със съдебен адрес гр. Попово, област Търговище, ул. Кирил и Методий 3, чрез адвокат Цветанка Василева Христова; Надка Драгозова Георгиева със съдебен адрес, гр. Попово, област Търговище, ул. Кирил и Методий 3, чрез адвокат Цветанка Василева Христова; Мирослава Нанева Пенева, Балчик, ул. Черни връх 6. Второ гражданско отделение, 004728/2008 по описа на второ гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 374/2006 по описа на Окръжен съд Габрово, подадена от Венцислав Димитров Димитров, Габрово, ул. Генерал Николов 2, ет. 6, ап. 18, срещу Янка Георгиева Ангелова, Дряново, ж.к. Априлци, бл. 11, ет. 1, ап. 1; Теодор Русков Ангелов, Дряново, ж.к. Априлци, бл. 11, ет. 1, ап. 1; Георги Русков Ангелов, Дряново, ж.к. Априлци, бл. 11, ет. 1, ап. 1. Трето гражданско отделение Трето гражданско отделение, 004086/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 531/2006 по описа на Окръжен съд Смолян, подадена от Ангелина Ангелова Пеева, Неделино, област Смолян, ул. Иван Вазов 25; Милко Стоянов Пеев, Неделино, област Смолян, ул. Иван Вазов 25; Александър Стоянов Пеев, с. Бистрица, област София-град, ул. Криволак 17, срещу Анелия Здравкова Карафезиева, Неделино, област Смолян; Ана Иванова Пеева, Неделино, област Смолян; Райна Здравкова Сиракова, Неделино, област Смолян; Росица Здравкова Велкова, Неделино, област Смолян; Алекси Здравков Пеев, Неделино, област Смолян; Минка Здравкова Каменска, Неделино, област Смолян. Трето гражданско отделение, 006125/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 4057/2006 по описа на Софийски градски съд, подадена от ТД “Билдкомс” - ЕООД, чрез адвокат Николай Илиев, София, ул. Фр. Нансен 31, ет. 2, ап. 3, срещу Росита Илиева Цветкова чрез адвокат Радосвета Гацова със съдебен адрес София, ул. Ангел Кънчев 29, вх. Б. Трето гражданско отделение, 006173/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1498/2006 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от Жулиета Богданова Миткова, с. Асеново, община Стражица, ул. Четвърта 54, срещу Юлхан Хасанов Юмеров, гр. Стралджа, ул. Генерал Столетов 18. Трето гражданско отделение, 006225/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1161/2006 по описа на Окръжен съд Благоевград, подадена от Христина Янева Стоянова, Петрич, ул. Чаталджа 10; Кирил Янев Стоянов чрез адвокат Албена Златкова, Петрич, ул. Цар Борис III № 32, срещу Лидия Димитрова Стоянова, Петрич, ул. Чаталджа 10. Трето гражданско отделение, 006231/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 173/2007 по описа на Софийски градски съд, подадена от Валентин Борисов Неделчев чрез адвокат Никола Топалов, София, Търговски дом, ет. 1, кантора 149, срещу Ася Илиева Вилен чрез адвокат Иванова, София, ул. Г. С. Раковски 151, стая 18; Цветанка Александрова Ангелова, София, кв. Филиповци 37. Трето гражданско отделение, 006267/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 15/2007 по описа на Апелативен съд Пловдив, подадена от Мильо Стоянов Савов, Пазарджик, ул. Ропотамо 8; Областна дирекция “Полиция”, Пазарджик; Прокуратура на Република България, София, бул. Витоша 2. Трето гражданско отделение, 006326/2007 по описа на първо гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2248/2006 по описа на Софийски градски съд, подадена от Найден Дойчинов Георгиев чрез адвокати Александър Кочов и Яна Кузманова, София, ж.к. Дружба, бл. 17, вх. Е, ап. 105; Стоилка Дойчинова Атанасова чрез адвокати Александър Кочов и Яна Кузманова, София, ж.к. Дружба, бл. 17, вх. Е, ап. 105, срещу Стоян Ранчелов Царев, София, ж.к. Дървеница, бл. 47, вх. Г, ап. 78; Стоян Рангелов Царев чрез адвокат Валери Петров, София, ул. Неофит Рилски 42, ет. 4; Иван Белов Вучков, с. Железница, ул. Витевски дол 13; Иван Белов Вучков чрез адвокат Валери Петров, София, ул. Неофит Рилски 42, ет. 4. Трето гражданско отделение, 004990/2007 по описа на трето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 61/2007 по описа на Апелативен съд София, подадена от Свилен Димитров Денев чрез адвокат Венцислав Панчев, София, ул. Княз Борис I № 85, ет. 1; Прокуратура на Република България, София, бул. Витоша 2. Трето гражданско отделение, 005045/2007 по описа на трето гражданско отделение на ВКС, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 160/2007 по описа на Окръжен съд Бургас, подадена от Еленка Христова Митрева, Бургас, ул. Войнишка 5, ет. 2; Атанас Иванов Митрев, Бургас, ул. Войнишка 5, ет. 2; Стоян Иванов Митрев, Бургас, ул. Войнишка 5, ет. 2, срещу Мартин Павлов Павлов чрез адвокат Лиляна Танева, Бургас, ул. Цар Иван Шишман 26 А; Николай Тодоров Тенев чрез адвокат Лиляна Танева, Бургас, ул. Цар Иван Шишман 26 А; Катя Георгиева Иванова чрез адвокат Лиляна Танева, Бургас, ул. Цар Иван Шишман 26 А; Гергана Трифонова Шванова чрез адвокат Лиляна Танева, Бургас, ул. Цар Иван Шишман 26А; Златко Тодоров Тенев, Бургас, ж.к. Меден рудник, бл. 112, вх. 1, ет. 3, ап. 9; Георги Стоянов Драганов, Бургас, ж.к. Меден рудник, бл. 418, вх. 2, ет. 3, ап. 7; Янка Манолова Попова, Бургас, ул. Княз Борис I № 72; Марийка Георгиева Митакова, Бургас, к-с Славейков, бл. 60, вх. 2, ет. 15, ап. 44; Петър Митаков Ми�
613,280
http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/ec2db053-a630-45a3-a776-0acca79e5aa8
2018-08-18T17:40:46
[ "дело 122", "дело 74", "дело 98", "дело 112", "дело 230", "дело 84", "дело 52", "дело 265" ]
конституционно дело № 12/ 2016 г. съдия- докладчик Мариана Карагьозова- Финкова (Oбн., ДВ, бр. 40 от 19.05.2017 г.) Конституционният съд в състав: Борис Велчев ­– председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова- Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Кристина Енчева разгледа в закрито заседание на 11 май 2017 г. конституционно дело № 12 /2016 г., докладвано от съдията Мариана Карагьозова – Финкова . Делото е образувано по искане на четиридесет и девет народни представители от 43 – то Народно събрание, на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията. На заседание, проведено на 13 октомври 2016 г., Конституционният съд с определение по допустимост е приел да разгледа по същество искането на читиридесет и девет народни представители от 43 – то Народно събрание за установяване на противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) на §18, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР ЗИДЗЕ)( обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.). Становища са постъпили от Министерски съвет, Министерство на енергетиката, Министерство на земеделието и храните, Комисията за енергийно и водно регулиране, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Комисията за защита на конкуренцията. Представени са становища и от Института по енергиен мениджмънт, Съюза на производителите на екологична енергия, Асоциацията на производителите на екологична енергия, Българската соларна асоциация; Българската ветроенергийна асоциация, Българската стопанска камара, Българска търговско – промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал и Българската асоциация по европейско право. От поканените изтъкнати специалисти правно мнение е изразено от проф. дюн Ангел Калайджиев. В искането, на първо място, се твърди нарушаване на принципа на правовата държава, прогласен в чл.4, ал.1 от Конституцията. Като се позовава на утвърденото в доктрината и конституционната практика разбиране за правовата държава, във формален и материален смисъл, вносителят на искането поддържа, че предписанията на §18 ПЗР ЗИДЗЕ са в противоречие със съществени проявления и изисквания на този конституционен принцип – нормативните актове да бъдат ясни, точни и безпротиворечиви, законовите разпоредби да съответстват на целите на закона, да не нарушават изискването за правна предвидимост и правна сигурност, както и с изискването ограничения в правата да се установяват само при спазване принципа на пропорционалност. Привеждат се доводи, че правилата в §18 ПЗР ЗИДЗЕ нарушават този принцип, тъй като противоречат на установените в чл.2, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници ((ЗЕВИ)(обн.,ДВ,бр.35 от 3.05.2011г.)) цели на законодателството в областта, свързана с енергия от възобновяеми източници (ВИ). Твърди се, че оспорените разпоредби противоречат и на чл. 1 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/3О/ЕО, която задължава държавите членки да насърчават производството на енергия от ВИ (Директива 2009/28/ЕО). Разпоредбите в §18 ПЗР ЗИДЗЕ, счита вносителят на искането, по същество нарушават началата за предвидимост и правна сигурност. Те имат за ефект промяна на цената на изкупуваната електроенергия, която е фиксирана и гарантирана за целия срок на договорите за изкупуване, съобразно действащите към момента на сключването им ясни законови правила, с цена, която, според вносителя, не е, а и няма как да е известна, нито предвидима, за производителите, попадащи в обхвата на коментираните разпоредби. С уреждането й се създава опасност от невъзможност за тези производители на енергия от ВИ да не могат да обслужват плащанията си, което ще засегне не само тях, но и сигурността на енергийната система на страната. Поддържа се, че липсата на предвидимост и сигурност на енергийната политика на страната има отрицателен ефект за инвестиционните условия в България. Противоречие с принципа на правовата държава се поддържа и поради твърдяно нарушаване на изискването да бъдат закриляни законно придобитите права и недопустимост те да бъдат засягани от ретроактивни мерки. Засягането на твърдените придобити права се свързва с предвиденото в §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ приложение на нормата на чл.31, ал.8 ЗЕВИ и спрямо проекти, по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили преди влизане на същия закон в сила. Вносителят на искането счита че е налице противоречие на оспорените правила в §18 ПЗР ЗИДЗЕ и с чл.19, ал.2 и 3 от Конституцията. Изразява се мнението, че разглежданата норма има неблагоприятно въздействие върху инвестиционната среда и води до сериозно нарушаване на правата на определена група стопански субекти в противоречие с принципа за защита на инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранни физически и юридически лица, установен в чл.19, ал.3 от Конституцията. Твърди се, че прилагането на §18 ПЗР ЗИДЗЕ води до намаляване на очакваните приходи на производителите на енергия от ВИ, планирани на базата на действащ закон и сключени дългосрочни договори. Това нарушаване на икономическите права на определена група стопански субекти, според вносителя, е в несъответствие с конституционния принцип на гарантиране на еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност (чл.19, ал.2 от Конституцията), както и с принципа на закрила и подпомагане на инвестициите и икономическата дейност (чл.19, ал.3 от Конституцията). Поддържа се, че в предметния обхват на чл.19, ал.3 от Конституцията влиза и правна защита на „легитимни очаквания“. Оспорваната норма, според вносителя, като намалява преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от ВИ води до намаляване на легитимно очакваните приходи на производителите на такава енергия. В искането се привеждат доводи, че с оспорените законови разпоредби са нарушени и разпоредби на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Вносителят на искането счита, също така, че оспорените разпоредби са в несъответствие с правилото в чл.63 ДФЕС. Поддържа се, че приложените от държавата, чрез приемането на §18 ПЗР ЗИД ЗЕ, ограничителни мерки, засягат негативно свободата на движение на капитали в два основни аспекта: първо, те засягат вече реализирани инвестиции в страната, тъй като променят едностранно правната рамка и засягат последиците на сключени и действащи от години търговски договори - така остават излъгани предвижданията на инвеститорите за възвръщаемост на вложени финансови средства, направени при наличието на съвършено различна правна среда; второ, непредвидимите и неадекватни ограничителни мерки са в състояние да разколебаят и дори да отблъснат потенциалните инвеститори от инвестиции в сектора на производство на електрическа енергия от ВИ в страната. В представените от заинтересованите институции становища, с изключение становището на Комисията за защита на конкуренцията, е ясно изразена позицията, че искането на народните представители е изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Обобщено, в тези становища се поддържа, че с §18 ПЗР ЗИДЗЕ се постига преодоляване на едно привилегировано положение на стопанските субекти, попадащи в обхвата на ал.1от същия параграф, резултат от тяхното изключване от приложното поле на чл.31, ал.8 ЗЕВИ при влизането сила на този закон на 3.05.2011г., и че тази промяна е в пълно съответствие с развиващата се правна рамка на ЕС, и на националното законодателство, в сектор енергия от ВИ. Като неоснователно се отхвърля и твърдяното в искането засягане, с обратна сила, на легитимни правни очаквания и придобити права на производителите на енергия от ВИ. Комисията за защита на конкуренцията преценява ефекта на §18 ПЗР ЗИДЗЕ в контекста на конкурентноправен анализ и приема, че оспореният законов текст би могло да наруши принципът, прогласен в чл. 19, ал. 3 от Конституцията, тъй като непосредствено се засягат легитимните очаквания на предприятията, започнали да реализират своите инвестиционни планове при действието на правен режим, гарантиращ им дефинирана в закона схема за подпомагане. В шест от предоставените девет становища, от поканените неправителствените организации, със съответните особености в аргументацията и акцентите, се споделя изцяло позицията на вносителя на искането. Сочат се допълнителни аргументи в подкрепа на твърдяното в искането противоречие на разпоредбите в §18 ПЗР ЗИДЗЕ с чл.4, ал.1 и чл.19,ал.2 и 3 от Конституцията, и се аргументира противоречие с чл.17 и чл.5 (становище на СПЕЕ), както и с чл.7 и чл.15 (становище на БСА) от Конституцията. Твърди се, че се засягат основни права от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), а именно - правото на собственост и правото на еднакво третиране от закона, както и че §18 ПЗР ЗИДЗЕ влиза в противоречие с редица международни договори, по които Република България е страна. Поддържа се, че с оспорените текстове се въвеждат непредвидими и неадекватни ограничителни мерки, които в крайна сметка могат да възпрепятстват движението на капитали, част от които са инвестициите. В становището на Българската асоциация по европейско право е представена богата практика на съда на ЕС (СЕС), преценена като релевантна на тезите на вносителя на искането. Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара и Институтът по енергиен мениджмънт не подкрепят искането на народните представители. Поддържа се, с допълващи се доводи, че до приемането на атакуваните разпоредби е допуснато „двойно субсидиране и прекомерна държавна помощ“ за производителите на електроенергия от ВИ. Като неоснователно се счита твърдението на вносителя, че е нарушено изискването „да се гарантират легитимните очаквания на инвеститорите относно възвращаемостта на съществуващите инвестиции“ именно поради факта, че изграждането на обектите, представляващи тези инвестиции е станало с подкрепа на публични средства. Изразява се виждането, че предписанията в оспорвания законодателен текст, са с цел коригиране на допуснати нередности в България - когато инвестиционната помощ не е била приспадната при определяне на нивото на съответното подпомагане, поради което извършената с §18 ПЗР ЗИДЗЕ промяна се приема за необходима. В представеното правно мнение, проф. дюн Ангел Калайджиев подкрепя основателността на искането за установяване на противоконституционни на всички разпоредби в §18 ПЗР ЗИДЗЕ и за несъответствие на тези разпоредби с чл.63 ДФЕС и излага съображения, допълващи и развиващи приведените в искането доводи. В правното мнение е цитирана практика на СЕС относно изясняването на принципа за оправдани правни очаквания в правото на ЕС. Конституционният съд, като обсъди изложените в искането доводи, представените по делото становища и мнения, и правната уредба, за да се произнесе, взе предвид следното: Разпоредбата в ал.1 от §18 ПЗР ЗИДЗЕ установява правилото, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Следващите три алинеи от §18 (ал. 2 - 4) уреждат реда и сроковете за реализиране на ал.1: съгласно ал.2, производителите по ал.1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал.1; съгласно ал.3, след изтичане на срока по ал.2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1 и съгласно ал.4, ал. 3 се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. Последната ал. 5 от §18 ПЗР ЗИДЗЕ предвижда, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ, и прави уточнението, в предложение второ на същата, че след изтичане на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ преференциални цени не се предоставят. Съдът уточнява, че разпоредбата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ разпростира действието си единствено по отношение на тези производители на електрическа енергия от ВИ, които: първо, произвеждат чрез енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и, второ, по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, обнародван в ДВ бр.35 от 3.05. 2011г. и в сила от деня на обнародването му. Също така, съгласно чл.31, ал.8 ЗЕВИ, към който препраща §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ, за посочените в последния стопанските субекти, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по групи цени, определени от КЕВР, при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Цените за изкупуване на произведената енергия от ВИ, не са общите преференциални цени по чл.31, ал.1 ЗЕВИ, а специални такива. Те се определят на основата на наредба, която в настоящия случай е Наредба №1 за регулиране на цените на електрическата енергия от 18.03.2013г. (НРЦЕЕ, обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г., в сила от 5.04.2013 г., изм. и доп., бр. 17 от 28.02.2014 г., в сила от 28.02.2014 г., бр. 4 от 16.01.2015 г., в сила от 1.02.2015 г.). КЕВР приема съответните ценови решения за определяне на тези преференциални цени като отчита изискването на чл.23, ал.1 и 2 от същата наредба. По- конкретно, преференциалната цена на електрическата енергия за даден тип технология се коригира така, че да отразява влиянието на одобрените по съответната схема за подпомагане средства, а именно – стойността на регулаторната база на активите на преференциалните цени се намалява пропорционално със стойността на посочения вид инвестиции. Последното регулаторно решение за корекция на преференциалните цени, визирано в §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, е Решение на КЕВР №Ц-14/01.07.2014г. С препратката в §18, ал.5 ПЗР ЗИДЗЕ, за производителите на електроенергия от ВИ по ал. 1 на същия параграф, се потвърждава прилагането на правилото, въведено със ЗИД ЗЕ (обн., ДВ, бр.54 от 17.07.2012г.), който допълва чл.32, ал.1 ЗЕВИ, с нова т.2, в смисъл, че КЕВР определя преференциални цени освен ежегодно и при указаните в т.2 обстоятелства. Посоченото показва, че ал. ал.2 - 5 на §18 ПЗР ЗИДЗЕ са създадени, за да осигурят ефективното прилагането на ал.1 от същия параграф, поради което съдът намира, че предмет на преценка за противоречие с посочените в искането конституционни принципи и разпоредби и за съответствие с чл.63 ДФЕС е нормата в ал.1 на §18 ПЗР ЗИДЗЕ. Резултатът от тази преценка следва да се отнесе и до останалите четири алинеи на същия параграф, поради тяхната свързаност с ал.1 на §18 ПЗР ЗИДЗЕ. Относно твърдяното противоречие с чл.4, ал.1 от Конституцията Значителна част от доводите на вносителя за противоконституционност на §18 ПЗР ЗИДЗЕ са в подкрепа на твърдяното в искането нарушаване на принципа на правовата държава, и по-конкретно, на законността (противоречие с целта на ЗЕВИ, както и на разпоредби от същия закон), правната предвидимост и сигурност (включително нарушаване забраната за ретроактивност, която индиректно осигурява закрилата на оправданите очаквания), и на изискването за пропорционалност на ограничаването на правата (в искането се твърди ограничаване на придобити права) като съществени измерения на правовата държава. Макар и принципът на върховенство на правото да възниква и се развива в различен контекст, и да се отличава с определена специфика в държавите – членки, съдът на ЕС (СЕС) извежда редица негови съществени измерения – законност и зачитане на правната йерархия, правна предвидимост и сигурност, забрана за обратно действие, закрила на правата и легитимните очаквания, възприети и на национално ниво, отчитайки потребностите на общностното право. Националните законодателства на държавите – членки, също както и институциите на ЕС, са обвързани с изискванията на принципа на правовата държава и отчитат целите от общ интерес за съюза, включително и в сектор електроенергия от ВИ. Конституционният съд счита, че преценката за съответствие на оспорените законови разпоредби, с указаните в искането измерения на принципа на правовата държава следва да бъде направена в контекста на развитието на правната рамка, на национално ниво и на ниво ЕС, относно сектор електроенергия от ВИ. Въпросът за нарушаване на закрилата на легитимните очаквания на инвеститорите е обсъден от съда и във връзка с твърдяното в искането противоречие с чл.19, ал. 3 от Конституцията и са направени допълнения при преценката за несъответствие с чл.63 ДФЕС, предвид така направеното искане. Изграждането на енергиен съюз е важна стъпка в задълбочаването на европейската интеграция. Ключово значение има постигането на напълно функциониращ пазар на електроенергия, в който повишаващ се дял има електроенергията от ВИ. Постигането на трите установени цели на енергийната политика на ЕС - сигурно, устойчиво, конкурентоспособно и достъпно енергоснабдяване за Европа означава и ефективно интегриране в електроенергийния пазар на стопанските субекти - производители на енергия от ВИ, което е от общ интерес за ЕС. Тази цел е обвързана с по-мащабната задача за нисковъглеродна икономика и решаване на проблема с климатичните промени, като едновременно се гарантира сигурност на енергийните доставки. Осигуряването на функциониращ енергиен пазар е от първостепенно значение за политиката на съюза в областта на енергетиката (чл.194 (1) а) ДФЕС). ЕС приема три последователни законодателни пакета, в периода 1996 – 2009 г., с дългосрочната цел да бъдат интегрирани и да се либерализират националните пазари за електроенергия и газ. С оглед предмета на настоящото дело, внимание заслужават приетите от Комисията през 2008г. Насоки на общността относно държавна помощ за защита на околната среда (Насоките 2008 г., Официален вестник на Европейския съюз (ОВ на ЕС) 2008/ C 82/1). В раздел 1.1 от Въведението, се отбелязва, че през 2007г. Европейският съвет призовава държавите-членки и институциите на ЕС да предприемат действия за разработване на устойчива интегрирана европейска политика за климата и енергията (цел, която е очертана още в чл.1 от Директива 2003/30 за насърчаването на употребата на биогорива или други възобновяеми горива). За постигането на посочените по – горе взаимнообвързани цели са предвидени мерки за насърчаване производството на енергия от ВИ в раздел 3.1.6., които включват два вида помощи: помощ за инвестиции и оперативна помощ. Относно вторият вид помощ се подчертава, че тя следва да покрива нормална капиталова възвръщаемост, както и, че всяка помощ за инвестиции, трябва да се извади от производствените разходи. Третият законодателен пакет, известен като либерализационен пакет, приет през 2009 г., развива идеята за интегрирана политика и цели по - нататъшно либерализиране на вътрешния пазар на електроенергия (Директивата за електроенергията (2009/72/EО) и Директивата за природен газ (2009/73/ЕО)), включително и енергия от ВИ. Директива 2009/28 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ на ЕС L 140, 5.06.2009 г.; (Директива 2009/28/ЕО)), противоречие с която се твърди в съобразителната част на искането за §18 ПЗР ЗИДЗЕ, се асоциира с третия законодателен пакет в сектор енергетика. Формално тя не е включена в него, а е приета в рамките на пакета за климатичните промени (ПКП), основан на възприетата идея за интегрирана политика и изразява спецификата на провеждането на политиките в ЕС. Директива 2009/28/ЕО, наред с другото, определя редица основни понятия в правната уредба на сектор енергия от ВИ, между които от значение тук е дефинирането в чл.2 (k) на „схема за подпомагане“. Схемите за насърчаване използването на енергия от ВИ включват, но без да се изчерпват, и прякото ценово подпомагане, в т.ч. преференциални тарифи (Feed- in- tariff) и премийни плащания. Директива 2009/28 определя задължителна цел за 20 % дял на енергия от ВИ в крайното брутно потреблението на енергия в ЕС до 2020г., разбита в задължителни на национално ниво индикативни цели за държавите – членки (Приложение I, част А). Директивата определя и набор от механизми за осъществяване на националните цели и предоставя широка свобода на преценка и избор за всяка държава – членка на ЕС относно средствата за постигане на индикативната цел за енергия от ВИ. Тя определя правната рамка, която включва задължителни цели като гарант за необходимата дългосрочна стабилност на стопанската общност, за да могат да се извършват рационални, устойчиви инвестиции в сектор енергията от ВИ (пункт 8, 14 от преамбюла на Директива 2009/28). Едновременно е поставен акцент върху пазарното ориентиране на схемите за подпомагане (пункт 25 от Директива 2009/28/ЕО). На практика, най – мащабно прилаганата схема по директивата е тази за пряко ценово подпомагане във форма на преференциални цени, макар и в отделни случаи да се прилага и схемата на зелени сертификати и др.схеми. Въз основа на констатациите в оценките през 2011г., (COM(2011)0031) и през 2013 г., (COM(2013)0175), а именно, че пазарът на енергийно ефективни продукти не се развива така динамично, както е прогнозирано; че запазването на високи цени за изкупуване на енергията от ВИ, при бързото поевтиняване на технологиите за енергия от ВИ и съществено нарасналия обем на този вид енергия, натоварва неадекватно крайните потребители –индустрията и битовите потребители, ЕК прави съществен за развитието на електроенергийния пазар извод. В обобщен вид, той изразява позицията, че често некоординираната държавна интервенция води до деформиране на пазара на електроенергия с негативни последици за инвестициите и трансграничната търговия, свързано и с прилагането на непазарно ориентирани схеми за насърчаване. През 2013г. са представени допълнителни насоки за постигане на целите за енергията от ВИ при по-ниски разходи (COM(2013)7243), и ЕК обявява извършването на цялостно преразглеждане на субсидиите, които държавите членки имат право да предлагат в сектор енергия от ВИ. Изразено е ясно предпочитание към пазарно ориентираните способи като търговете, преференциалните премии и др. пред обичайно използваните преференциални тарифи. Насоките, относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014-2020 г. (Насоки за държавна помощ (2014/C 200/01)), оформят допълнително новата рамка за схемите за подпомагане на енергията от ВИ в очертаната посока. През 2016г. следва нов пакет документи на ЕС, с важно значение както за очертаване предстоящите стъпки в изграждането на енергийния съюз, така и за осмислянето и пълноценното прилагането в този контекст на действащите правни правила за постигане на трите основни цели на енергийната политика на ЕС. Той включва, наред с другото, оценка от ЕК на ефекта от действащата Директива 2009/28 за насърчаване на енергия от ВИ (SWD (2016) 419), съпътстваща предложение за нова директива в същата материя (COM (2016) 767 final, 2016/0382(COD)), както и предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за общите правила на вътрешния електроенергиен пазар (COM (2016) 864 final 2016/0380(COD)). Изложеното дава основание на съда да обобщи, че през последните няколко десетилетия, на ниво ЕС, са последователно положени значителни законодателни и регулаторни усилия за съществена промяна в структурата на енергийните пазари в рамките на съюза. Целта е да се трансформират силно покровителствените от държавите – членки национални пазари в един либерализиран електроенергиен пазар, който позволява трансгранична конкуренция и е предпоставка за реализиране на ангажиментите на съюза за климатичните промени, включително и амбициозните климатични цели поети със споразумението от Париж (Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, Париж - 2015г., ратифицирано от Република България със закон (ДВ, бр. 86 от 2016 г.), в сила от 29 декември 2016 г.)). В този процес централно място има насърчаването и сигурността на инвестициите в производството на енергия от ВИ, което следва да се осъществява, обаче, в контекста на все по – отворен за конкуренция енергиен пазар, като цел от общ интерес, и с прилагането на общностен подход. С оглед на преценката, която съдът трябва да направи – за съответствие на §18 ПЗР ЗИДЗЕ с основни измерения на правовата държава като правната предвидимост и сигурност, и свързаната с нея закрила на легитимните очаквания, съдът взема предвид, че преценката за съответствие с принципи с конституционен статус изисква да се държи сметка не само за конкретните правни разпоредби, но и за правния контекст в който те съществуват, повлиян, включително, и от актове на институциите на ЕС каквито са резолюциите, съобщенията, насоките и др. Във връзка с това, съдът намира за необходимо да отбележи в обобщен вид два, съществени според него, момента в посочените по – горе подготвителни документи за енергийната политика на ЕС от 2016г. Първият се отнася до оценката на ефекта на прилаганите схеми за подпомагане. Според ЕК, при отсъствие на ясни принципи за пазарната съвместимост на механизмите за насърчаване в директивата за енергия от ВИ на практика в държавите – членки се въвеждат непазарно ориентирани схеми за насърчаване. Тези схеми прибавят регулаторно ниво към цената на електричеството, което не отговаря на сигналите на пазара. Вторият важен момент се отнася до необходимостта в бъдеще тези схеми за насърчаване да бъдат коригирани, и дори да бъдат напълно отказани. Очевидно, преференциалното третиране се налага да бъде преосмислено и ролята на Директива 2009/28, в продължаващото развитие на общия енергиен пазар в ЕС, да бъде предефинирана. В допълнение, Конституционният съд отбелязва, че и в двата доклада на ЕК за състоянието на енергийния съюз, през 2015г. и през 2017г., се подчертава, че не всички държави – членки са въвели необходимите правила, гарантиращи конкурентни и ликвидни пазари на едро (COM(2015) 572 final 8.11.2015г.; COM(2017) 53 final; Рамкова стратегия(IP/15/4497)). В приетият през 2003г. Закон за енергетиката (ЗЕ) (обн., ДВ, бр.107 от 9 декември 2003г.) са съобразени редица регламенти на Европейския парламент (ЕП) и Съвета и се въвеждат в националното право няколко директиви в сектора. В ЗЕ се съдържат специални правила за насърчаване енергията от ВИ. Българската държава прави избор в полза на преференциалните цени като схема за насърчаване на енергията от ВИ, наред с помощта чрез инвестиции за изграждане, прилагана и от значителна част от държавите в ЕС. Тази схема търпи последователни промени. Същественото е, че със ЗИДЗЕ (обн.,ДВ, бр.56 от 24.07.2015г.), се свежда до минимум прилагането на една непазарно ориентирана схема за подпомагане производството на енергия от ВИ и се прави решаваща стъпка за преодоляване на прякото финансиране с публичен ресурс. Тази мярка е предприета наред с предвидените ограничения в §54 ПЗР ЗИДЗЕ от 6 март 2016г. (обн., ДВ, бр.17 от 2015г.), както и в §20 от ПЗР ЗИДЗЕ (обн.,ДВ, бр.56 от 24.07.2015г., изм.,ДВ, бр.,100 от 2015г.). Макар и не винаги своевременно отразяващи измененията и очертаващите се тенденции в европейската правна рамка, в сектор енергия от ВИ, промените в българското законодателство в тази материята, са извършвани в контекста на изграждане на вътрешен за ЕС енергиен пазар. В периода 09.12.2003 - 19.06.2007г. това е извършвано по реда на ЗЕ като се изкупува задължително от обществения доставчик и/или крайният снабдител цялата произведена електроенергия от ВИ (чл.159 ЗЕ), в т.ч. и от водноелектрическите централи с инсталирана мощност до 10 МW (със сертификат за произход). Законът изрично предписва в чл.158 т.1, че насърчаването на производството на електрическа енергия от ВИ се извършва при отчитане принципите на пазара на електрическа енергия. Изкупуването става съгласно НРЦЕЕ по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, възложена в компетентност на ДКЕВР (от 2015 КЕВР - ЗИДЗЕ, обн., ДВ, бр. 17 от 6.03.2015 г.), която приема и решенията за определяне на преференциалните цени въз основа на общите принципи за регулиране на цените в ЗЕ. Съгласно чл.23, ал.1 ЗЕ, ДКЕВР се ръководи и от принципите за предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар, осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия, създаване на стимули за развитието на конкурентен пазар за дейности в енергетиката, където има условия за това. Тези принципи се допълват от принципите, установени в чл.31 ЗЕ, където наред с недискриминационния характер на цените се посочва в допълнение, че цените следва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Конституционният съд обръща внимание, че още при приемането на ЗЕ (2003г.) е заложена идеята, изразена в европейската правна рамка в обсъждания сектор - при определянето на преференциалните цени за насърчаването на производството на електроенергия от ВИ да се отчитат състоянието и тенденциите за развитие на пазара на енергия от ВИ. Поради все още незначителните количества произведена енергия от ВИ, като дял от енергийния микс към този момент, може да се каже, че преференциалните цени не повлияват съществено цените за продажба на електрическа енергия на крайните потребители на регулирания пазар. Насърчаването на производството на енергия от ВИ в периода 19.06.2007г. - 03.05.2011г. е по реда на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ (обн. ДВ. бр. 49 от 19 юни 2007г.)). Сред общите принципи, посочени в чл. 9 от този закон, следвани за насърчаване на енергията от възобновяеми и алтернативни енергийни източници (ВАЕИ) в страната, са много от посочените по – горе принципи по ЗЕ, включително и отчитане принципите на пазара на енергия; отчитане характеристиките на видовете ВАЕИ и технологиите за производство на електроенергия. Съгласно чл.16, ал.2 ЗВАЕИБ, общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват електрическата енергия от ВАЕИ, с изключение на енергията от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW (ВЕЦ над 10 МW), по преференциална цена, определена по реда на съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. В чл. 21, ал. 1-3 от ЗВАЕИБ, както и в текстовете на НРЦЕЕ, се посочва, че регулаторът определя ежегодно до 31 март тези цени, които са в размер на поне 80% от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители. Въз основа на посочените разпоредби са издадени и съответните регулаторни решения на ДКЕВР. ЗВАЕИБ е отменен със ЗЕВИ, който влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник (обн. ДВ, бр. 35 от 3 май 2011г.). Като държава - членка на ЕС Република България въвежда директивите в сектор енергия от ВИ в българското законодателство. Съответни разпоредби са включени в ЗЕ, ЗВАЕИБ, Закона за енергийната ефективност, Закона за техническите изисквания към продуктите и наредбите, издадени въз основа на същите. ЗЕВИ въвежда във вътрешния правен ред Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от ВИ (§2 от допълнителните разпоредби ЗЕВИ). Следователно, целите и всички основни положения, съдържащи се в указаната директива, разглеждана в контекста на цялостната европейска правна рамка в сектор енергия от ВИ, както е очертана по- горе, са възприети в националния правен ред. Това означава, също така, че е отразен процесът на интегрирането на енергийната политика и политиката за климатичните промени, както и на продължаващото изграждане на вътрешен енергиен пазар за ЕС. То се потвърждава от формулираните в чл. 2, ал.1 цели на ЗЕВИ, между които и създаването на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика и икономически растеж, гарантирането сигурността на енергийните доставки, опазването на околната среда и ограничаване изменението на климата и др. Тези цели се поставят при действието на указаните общи принципи на ЗЕ. Преференциалните цени продължават да са прилаганата схема за насърчаване. Съгласно възприетия в ЗЕВИ режим за насърчаване на енергията от ВИ (текстът обнародван в ДВ от 3.05.2011г.) остава задължението за изкупуване на енергията от ВИ по договори с продължителен срок на действие - от 12 до 20г. в зависимост от от вида на първичния енергиен източник. В чл.32, ал.2 ЗЕВИ са посочени критериите и факторите, на които се основава определянето на преференциалните цени за енергия от ВИ (и препраща към наредбата по чл.36, ал.3 ЗЕ) в т.ч. размерът на инвестиционните разходи, включително разходите за присъединяване към съответната преносна или разпределителни мрежи, нормата на възвръщаемост, структурата на капитала и инвестициите и др. експлоатационни разходи. За производителите на енергия от ВИ съществува опцията да излязат на енергийния пазар или да бъдат на регулирания сегмент на пазара за изкупуване с преференциални цени на посочения обем електроенергия от ВИ, който обем се променя с изменение на ЗЕВИ (от цялото количество енергия от ВИ с гаранция за произход, първоначално, до размера на нетното специфично производство на електроенергия днес, съгласно §16. 3 ПЗР ЗИДЗЕ в сила от 24 юли 2015г.). Енергийните обекти, производители на енергия от ВИ, с оглед на определяне на преференциалните цени на изкупуване, съгласно чл.31, ал.7, т.2 ЗЕВИ (в неговата редакция при влизане в сила на 3.05.2011г.), във връзка с ал.8 от същия закон, са разграничени в две основни групи: такива обекти, които са ползвали инвестиция за изграждане от национални и европейски фондове, и други, които са изградени със собствени инвестиции. За изкупуването на електроенергията от първите не се прилагат преференциалните цени по чл.31, ал.1, които са общи, а такива, които са определени от КЕВР, съгласно наредбата по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Последната изисква намаляване на преференциалната цена пропорционално на инвестицията за изграждане от национална или европейска схема за подпомагане. Като следва текста на чл.2 (k) Директива 2009/28, §1, т.21 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ съдържа легална дефиниция на понятието „схема за подпомагане". Тя е конкретизирана в отделни разпоредби на този закон така, че се прави ясно разграничаване между инвестиция за изграждане и предпочетената от законодателя схема за пряко ценово подпомагане – преференциални цени. Съдът намира за необходимо да подчертае, че съгласно §11 ПЗР ЗЕВИ, разпоредбите на чл.31, ал.7, т.2 и ал. 8 (в обнародваната редакция на ЗЕВИ от 03.05. 2011г.) се прилагат само за проекти, по отношение на които заявления за подпомагане постъпват след влизането в сила на закона. От съществено значение е промяната, въведена със ЗИДЗЕ през 2012г. (обн.ДВ, бр.54 от 17.07.2012г.). С §203 се изменя чл.32, ал.1 ЗЕВИ, като се създава нова т.2, съгласно която „ДКЕВР определя преференциалните цени за енергията от ВИ и когато в резултат на анализ констатира съществено изменение на ценообразуващите елементи по ал.2 на чл.32 ЗЕВИ“, наред със задължението по т.1 - да определя ежегодно преференциалните цени в срок до 30 юни. В съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.8, във връзка с ал.7, т.2, ЗЕВИ, регулаторните решения на КЕВР за цените на енергията от ВИ се разграничават според енергийните обекти - в зависимост от това дали (и доколко) инвестицията за изграждането на тези обекти е със средства от национална или европейска схема за подпомагане. Първото такова решение с коригирани цени е прието през ноември 2011г. Тези цени за изкупуване се отнасят само за производителите, подали заявление за подпомагане след влизането в сила на ЗЕВИ (03.05.2011г.) и не засягат производителите, които се отличават от първите единствено по това, че техните заявления са подадени преди законът да бъде поставен в действие. Тези цени са определени по групи, които отразяват осреднени стойности на съотношението на безвъзмездното финансиране в общия размер на инвестициите - стойността на регулаторната база на активите (РБА) се намалява пропорционално със стойността на инвестициите по безвъзмезден начин. През 2012 г., 2013г. и 2014г.ДКЕВР приема по две отделни ценови решения за преференциалните цени за енергия от ВИ, предвид изискването на чл.31, ал.8 ЗЕВИ. Именно Решение № Ц-14/01.07.2014г. е последното регулаторно решение, преди оспорените промени, за коригиране на преференциалните цени в случаите, когато производителите на електрическа енергия от ВИ са ползвали финансиране от национална или европейска схема за подпомагане. Като отчита процеса на развитие на националната правна рамка в сектор енергия от ВИ, в неговата цялост, Конституционният съд приема, че законодателят е използвал широк спектър мерки за провеждане на политика на насърчаване производството и потреблението на енергията от ВИ в съответствие с общностната политика на сигурност на енергийните доставки, опазването на околната среда и предотвратяване на климатичните промени. Едновременно, последователно са предприемани стъпки за интегриране на производителите на енергия от ВИ в националния енергиен пазар, с отчитане на развитието на европейската правна рамка в сектора за продължаващото развитие на вътрешния енергиен пазар и осигуряването на конкурентна икономика в ЕС. Тези законодателни промени сочат, че на национално ниво, като се запазва необходимата държавна помощ, постепенно се извършва корекция в приложимата схема за насърчаване на производството на енергия от ВИ. Целта е да се осъществи плавен преход към пазарно ориентирани схеми за насърчаване производството на енергия от ВИ, до отказ от непазарни такива, в съответствие с изискванията на европейските правни изисквания в сектора, разлеждани в цялостния правен контекст, в който действат. Предвид изложеното, Конституционният съд счита, че твърдяното в искането, че оспорените законодателни промени са извършени „в движение“ и неочаквано за инвеститорите, е лишено от основания. В България мощностите за производство на енергия от ВИ нарастват в много кратки срокове и индикативната цел за страната от 16% дял на енергията от ВИ, в брутното крайно потребление на енергия, определена в Приложение I на Директива 2009/28/ЕО, е достигната през 2012г.В резултат на значителния дял на електроенергия от ВИ и когенерациите в енергийния микс, трайната тенденция на намаляване на цените на технологиите за енергия от ВИ, при запазване първоначалния размер на преференциалните цени и значителното повишаване на цената за задължение към обществото, и воден от целта за интегриране на свободния пазара на производителите на енергия от ВИ, българският законодател предприема редица промени в правната уредба на този сектор. Производството на енергията от ВИ, дълго време се базира на нова технология, нуждаеща се от държавна подкрепа за развитието си. С намаляването на инвестиционни разходи за енергийни обекти за енергия от ВИ и повишаване на тяхната продукция, много държави-членки в ЕС започват да реформират своите схеми за подпомагане и въвеждат различни пазарно ориентирани схеми (в този смисъл е и предписанието в пункт 107 и 108 от Насоките за държавна помощ 2014 - 2020 г. Такава мярка за ограничаване прилагането на схемата на преференциални цени, като непазарна по своето естество, са и оспорените пред Конституционния съд разпоредби от §18 ПЗР ЗИДЗЕ. Тя е мотивирана от съществуващото за немалък период от време „двойно подпомагане“ на тези от производителите на енергия от ВИ, които са извън обхвата на §11 ПЗР ЗЕВИ (в сила от 3.05.2011г.): веднъж чрез инвестиции за изграждане от национални или европейски схеми и втори път – чрез преференциални цени за изкупуване на енергията от същите енергийни обекти, които до оспорената промяна с §18 ПЗР ЗИДЗЕ, не отразяват пропорционално тези инвестиции. Преодоляването на това положение е посочено като легитимна цел на промените в мотивите към проекта на ЗИДЗЕ ( №554 – 01 -124), обсъждано е както на заседанията на Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение дейността на ДКЕВР (протоколи от заседанията от 09.07.2015г. и 20.07.2015г.), проведени преди първо и второ гласуване в 43 -то Народното събрание (НС), така и в пленарна зала при приемането на оспорените текстове (протокол от заседание от 14 юли 2015г. и от 22 юли 2015г.). Подобни констатации и изводи са направени и в доклада на временната анкетна комисия за проверка и оценка състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г., създадена с решение на 43 -то НС (докладът е обн., ДВ, бр.46 от 17.06.2016г.)). Докладът е приет с решение на същото НС от 9 юни 2016г. (обн. ДВ бр.46 от 17.06.2016г.) и в него се констатира, че останалите непроменени за продължително време, преференциални цени, освен създадената неравнопоставеност между производителите на енергия от ВИ водят и до деформиране на пазара на електроенергия. Като взема предвид очертаното развитие на европейската и национална правна рамка в сектор енергия от ВИ , Конституционният съд счита, че промените в същата са предприемани от българския законодател последователно, основават се на системни анализи от компетентните институции на национално ниво, че са в съответствие с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се тенденция, в регулаторната уредба на ЕС, за свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите на енергия от ВИ на конкурентния пазар. Поради това, Конституционният съд намира, че оспорените законодателни промени, въведени с §18 ПЗР ЗИДЗЕ, не могат да бъдат квалифицирани като нарушаващи правната предвидимост и доверието в стабилността на правната рамка за сектор енергия от ВИ, за всеки разумен и добросъвестен инвеститор, и приема, че §18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречи на чл.4, ал.1 от Конституцията на това основание. Противоречие на оспорения §18 ПЗР ЗИДЗЕ с чл.4, ал.1 от Конституцията се твърди и на основание нарушаване принципа на правна сигурност и свързаната с него закрила на легитимните очаквания. Правната сигурност се проявява като съществен елемент на върховенството на правото както на национално, така и на общностно ниво. Конституционният съд, в съответствие със своята константна практика, поддържа, че принципът на правна сигурност не може да се идентифицира с абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателната рамка на дадена сфера на обществени отношения. Всеки законодател разполага с определена дискреционна власт, включително и по отношение мерките за осъществяване на политиката в сектор енергия от ВИ. Оспорената разпоредба на §18 ПЗР ЗИДЗЕ актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Още при приемането на ЗЕ, на ЗВАЕИБ, както и на ЗЕВИ законодателят изисква от изпълнителната власт при регулиране на цените за изкупуване на енергия от ВИ, преферециалните цени да осигуряват обосновани приходи за направените инвестиции, с оглед на цените на пазара. Законодателят може да прави промени в тази материя, за да приведе правната уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в страната, включително и с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие че инсталациите за енергия от ВИ, предмет на специален режим, няма да бъдат възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните договори. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на определен непроменяем задължително висок размер на цените за изкупуване на енергията и респективно - на постоянно висок приход от производство на енергия от ВИ. Още повече това е валидно, когато държава – член на ЕС променя законодателството си в сектора, така че да го приведе в съответствие със състоянието на европейската правна рамка и продължаващия процес на развитие на електроенергийния пазар в ЕС и на отваряне за конкуренцията на националните електроенергийни пазари. Намаляването на цените за изкупуване в конкретния случай не е санкция за производителите на енергия от ВИ, а създава предпоставка за равноправно третиране на всички производители на енергия от ВИ. Цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по ред, посочени в закон. Намаляването на цените за изкупуване на енергията от ВИ е средство за справедливо разпределение на разходите в обществото между тези, които в определена степен са привилегировани за своите приходи и следва да понесат и полагащите им се тежести. Никой не е защитен от такава тежест и нейното налагане, дори да има обратно действие въвеждащата я норма, не е задължително нарушаване на правната сигурност. Когато със законодателната промяна се преследва легитимна цел, за постигането на която са предвидени разумно обосновани средства, преценката за правилността на такова решение е изцяло на законодателя. Конституционният съд счита, че следва да се отчита и конкретната ситуация в сектор електроенергия от ВИ, в която законодателят е предприел ограничителната мярка относно цената за изкупуване на енергията от ВИ, оспорена от вносителя на искането. Показателни са констатациите и данните изнесени по време на обсъждане на законопроекта за изменение на ЗЕ в съответните постоянни комисии и в пленарно заседание, както и съдържащите се в споменатия по - горе доклад на временната анкетна комисия за проверка и оценка състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015г., и регулаторните решения на КЕВР. Съдът намира за уместно да посочи някой от тях накратко. В доклада е направен анализ на въведените в експлоатация централи от ВИ в периода 2006 - 2013 г. и е установено, че независимо от бурното развитие на пазара на фотоволтаични модули, ЗЕВИ до 17 юли 2012 г. предвижда еднократно определяне на преференциалната цена, в която не е възможно да бъде отразена динамиката на пазарните отношения на конвенционалната фотоволтаична технология. Начинът на определяне на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от ВИ и невъзможността нейният размер да бъде коригиран по време на действие на дългосрочния договор (20 години), предпоставят прекомерното инвестиране в този сектор, което деформира пазара. Инсталираните мощности многократно надвишават заложените цели в план 2020 на ЕК като същевременно са постигнати при икономически обременяващи условия за крайните потребители и бизнеса. Цената за произведената енергия от ВИ многократно надхвърля пазарната цена. Стопанските субекти, които по този начин държавата поставя в положение на икономическо предимство, за постигане на цели от обществена полза, не могат да разчитат, че законодателят няма да преоцени размера на предоставената облага. Те нямат основание да претендират придобити права въз основа на едно предоставено привилегировано положение, произтичащо от преценката за целесъобразност на законодателя към даден момент. Реално погледнато, производителите на енергия от ВИ продължават да бъдат подпомагани, при действието на оспорения законов текст, като не се променя дори схемата – чрез директно ценово подпомагане - за срока на договорите за изкупуване. Съдът отбелязва, че очакванията на правните субекти да не се променя законодателството, не са конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Във всеки случай, промените въведени с §18 ПЗР ЗИДЗЕ преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия. Държавната интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква (в случая доказан дефицит на НЕК и несъразмерна тежест за потребителите – битови и бизнеса), е социално оправдана, освен в случаите на очевидна нерационалност на законодателните промени, основание за констатиране на каквато в настоящия случай, предвид изложеното до тук, съдът не намира. Ако се запази помощта с преференциални цени, на нивото до промяната, има реален риск тя да бъде непропорционална на целите на самия ЗЕВИ, както и на целите според европейската правна рамка в сектора. Изложената по- горе позиция на съда има опора и в практиката на СЕС (т.н.решение по дело C-201/08, Plantanol GmbH & Co. KG срещу Hauptzollamt Darmstadt, пар. 49; решение по дело Di Lenardo и Dilexport, присъединени дела C 37/02 и C 38/02, пар. 70 и др). СЕС придава особено значение на правната сигурност когато се отнася до ограничаване на основните права и свободи и нееднократно сочи на необходимостта тези ограничения да са оправдани от специфичен обществен интерес, валидността на който, като основание за ограничаване, се преценява с инструментариума на пропорционалността. (решение по дело Wachauf, Hubert Wachauf v Federal Republic of Germany 5/88, [1989] 2609). Като неоснователно Конституционният съд преценява и твърдяното от вносителя, че с §18 ПЗР ЗИДЗЕ се нарушава принципа на законност поради противоречие с целите на ЗЕВИ и че неговите разпоредби водят до вътрешно противоречие в същия закон. С оспорените разпоредби се постига точно обратното – привеждане на законовия текст в цялост в съответствие с целите на ЗЕВИ, разбирани в правния контекст на европейската правна рамка и националните задачи в сектора, за изграждане на функциониращ електроенергиен пазар и справедливо разпределение на финансовата тежест в обществото за опазване на околната среда и климата, и осигуряване на конкурентна икономика. Няма как да се гарантира равнопоставеност за развитието на конкурентен бизнес в сектор енергия от ВИ и едновременно да бъдат запазени привилегиите за определена група субекти и оставянето им в по - благоприятни условия от всички други от същата група и гарантиране на по- висока печалба за тях от тази на другите. Конституционният съд счита, също така, че са неоснователни твърденията на вносителя за противоречие с чл.4, ал.1 от Конституцията, поради нарушаване на принципа на правна сигурност чрез допуснато обратното действие на оспорената разпоредба. На първо място, няма основание да се поддържа, че законно придобити права са засегнати от ретроактивна мярка, каквато вносителите на искането виждат в правилото, установено в ал.1 на същия параграф. Съдът коментира тук единствено, доколко въпросното правило има характер на ретроактивна мярка. Обстоятелството, че преди приемането на разпоредбите на §18 ПЗР ЗИДЗЕ, приложението на чл.31, ал.8 ЗЕВИ е ограничено, съгласно §11 ПЗР ЗЕВИ, само до хипотезата на проекти, по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили след влизане на ЗЕВИ в сила, т.е. след 3.05, 2011г., а с оспорваното правило е предвидено изрично приложение на чл.31, ал.8 ЗЕВИ и спрямо проекти, по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили преди влизане на закона в сила, не е довод за ретроактивна мярка. Това е така, защото не е изрично указана обратна сила на въведеното правило (както изисква чл.14, ал.3 ЗНА) и корекцията на преференциалните цени, по договорите за изкупуване на електроенергията от ВИ, от производителите по ал.1 на §18 ПЗР ЗИДЗЕ, се прилага за същите едва след изтичане на срока по ал.2 от §18 ПЗР ЗИДЗЕ. Този момент настъпва след като е влязъл в сила ЗИДЗЕ на 24.07.2015 г., а именно – денят след 31 юли 2015г. В действителност, правилото на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ става приложимо от този момент към договорни правоотношения, възникнали преди влизане в сила на ЗЕВИ (3.05.2011г.), но които правоотношения продължават да се развиват и върху тях правилото се разпростира за в бъдеще. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, се прави разграничение между обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение (ретроактивност stricto sensu), и случаите, когато нововъведен правен режим преурежда за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили (привидна, несъщинска ретроактивност – незабавно прилагане на закона). В своята практика Конституционният съд, като подчертава, че правилото за неретроактивност е проява на конституционните принципи за правова държава и законност, приема, че „.хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение, не е равнозначно на обратно действие на новия закон (Решение № 12 от 11.11.2010 г., Решение № 9 от 1996 г. от 1996 г., Решение № 10 от 2011 г.). Конституцията не съдържа забрана за обратно действие на правните норми във всички области на правото, а тя произтича от върховенството на правото като конституционен принцип (чл.4, ал.1 от Конституцията) и е приложима към хипотезите на ретроактивност stricto sensu, когато се нарушава доверието в правната система, правната сигурност и придобити права. Изрична забрана в този смисъл се съдържа единствено в чл. 5, ал. 3 от Конституцията по отношение на наказателните закони, които предвиждат нови или по-тежки санкции от отменените. Не е изключен ретроактивен ефект на закона в гражданскоправните отношения, и той може да бъде обоснован с публичен интерес, особено ако става дума да правни норми, приети в процес на трансформиране на ценностния фундамент на обществото. Докато ретроактивност sticto sensu е допустима само по изключение, несъщинска ретроактивност е по правило възможна, когато законодателните цели не могат да бъдат надхвърлени от интереса на индивида в продължаващото действие на предишния закон. Незабавното прилагане на закона е съвместимо с принципа на закрила на правната сигурност, когато е подходящо и необходимо, за да бъде постигната преследваната от закона цел, и се остане в границите на разумно приемливото, при цялостно балансиране на „излъганото доверие“ и значимостта и спешността на основанията за законодателните промени. Закрилата срещу обратната сила на правните норми е също така елемент на фундаменталния принцип на правото, изведен от СЕС – принципът на правна сигурност. Той е формулиран по делото Töpfer през 1978г. ( дело 122/78, Töpfer v. the Commission, (1978) ECR 1019; виж и дело 74/74, CNTA v. the Commission, (1975) ECR 533) и като елемент на общностното право обвързва държавите - членки. По отношение на ретроактивните правни мерки, СЕС е особено строг в преценката, когато става дума за нарушено доверие в стабилността на правното положение на засегнатите субекти, основано на експлицитно или имплицитно уверение (индивидуализирано обвързване) от страна на институциите на ЕС. Съдът, обаче, допуска изключение от принципа в случаите, когато целта, която трябва да бъде постигната го изисква и, когато легитимните интереси на засегнатите са подходящо съобразени, каквато е неговата позиция по делото Racke, поддържана и по други дела (дело 98/78, Racke v. Hauptzollamt Mainz, (1979), пар. 20; дело C-376/02, Stichting Goed Wonen v Staatssecretaris van Financiën, пар. 32- 34). Очевидно, по отношение на правилото в §18,ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, е налице действие на оспорената законова норма върху заварени правоотношения, юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закон, но не са завършили действието си и тези правоотношения се развиват в контекста на регулиран пазар. Тази хипотеза е различна от ретроактивност stricto sensu. Правилото на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ не води до промяна на съществени елементи на заварените договори за изкупуване на електроенергия от ВИ, каквито са предмета и срока на договора, преференциалния характер на цената за изкупуване, приложима за производителите по същата ал.1, а единствено режима на ценообразуване, за договори за изкупуване с неприключил срок, поради което действието му е ex nunc. От съществено значение е целта, която законодателят преследва с промяната – изключване на „свръх субсидирането“ за определени стопански субекти, поставени в положение на икономическо предимство спрямо други производители на енергия от ВИ, извън адресатите по §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, и осигуряване на справедливото и еднакво третиране от закона на стопанските субекти в сектора. Това е значим публичен интерес, който не може да бъде надхвърлен от интереса на субектите по ал.1 на §18 ПЗР ЗИДЗЕ за продължаващо прилагане на действащото до момента на промените законодателство. Конституционният съд отбелязва, че позицията на законодателя относно това как да разреши конфликта за времевото действие на стария и новия закон, от конституционноправна гледна точка, не е въпрос на случайност или произволно решение, а такъв на претегляне на конкуриращи се ценности. Законодателните разрешения от такъв тип трябва да са резултат от преценка за конфликта на ценностите през призмата на пропорционалността, като, в конкретния случай, се вземе предвид този преход към отварящ се за конкуренция електроенергиен пазар на национално ниво и изграждането на вътрешен енергиен пазар за ЕС. Така че за преценката на законодателното разрешение, относно хронологичния конфликт на законите, значение имат и такива обстоятелства каквито са обществената потребност от въвеждането на нови законодателни решения в дадена материя. Подобни изисквания са развити и в практиката на СЕС (решение по дело Wachauf, Hubert Wachauf v Federal Republic of Germany 5/88, [1989] ECR 2609). Конституционният съд счита, че несъщинската ретроактивност (когато възникнали в миналото правоотношения продължават да се осъществяват) отива извън границите на конституционно допустимото само тогава, когато този избор на законодателя е неподходящ или не е необходим за постигането на целите на промяната, или ако интересът на засегнатите субекти има тежест по -голяма от тази на основанията на законодателя да извърши промените, каквото в настоящият случай не е налице. Предвид изложеното, Конституционният съд поддържа, че целта на оспорената разпоредба на §18 ПЗР ЗИДЗЕ е легитимна, като предотвратява негативния социално – икономически ефект – увеличаващата се цена на електроенергията за крайния потребител, и като съответства на изискването за държавна помощ, според европейската правна рамка, която да отговаря на рязкото спадане на инвестиционните разходи. Съдът не намира да е налице, от страна на стопанските субекти, обхванати от разпоредбата в §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, такъв конституционно релевантен интерес в запазване действието на предходната законодателна уредба, който да има превес пред публичния интерес от намаляване на тези цени и развитието на конкурентен пазар на електроенергия в страната. Средствата избрани от законодателя за постигането на целта на закона са разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с ретроактивен ефект stricto sensu, а само се намаляват при гарантиран срок на договорите и изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока на договора. Относно твърдяното в искането противоречие с чл.19, ал.2 и 3 от Конституцията. Конституционният съд обсъжда, също така, и доколко оспорената разпоредба дискриминира (поставя в неравностойно положение) стопанските субекти в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ. Най - общо в искането се поддържа, че тази група производители/инвеститори, чиито легитимни очаквания се твърди да са пренебрегнати, е дефинирана без да е налице, имащ превес публичен интерес, и по начин, който нарушава принципа на еднаква закрила от закона, конкретизиран в чл.19, ал.2 и 3 от Конституцията като принцип на създаване и гарантиране еднакви правни условия за всички стопански субекти и еднаква закрила на инвестициите и стопанската дейност както на българските, така и на чуждестранни граждани и юридически лица. Конституционният съд изяснява съдържанието на принципите, установени в чл.19, ал.2 и 3 от Конституцията, в редица свои решения и не вижда основателна причина да се отклони от установената практика по настоящото дело. Икономиката, основана на свободната стопанска инициатива не изключва държавната интервенция но тя се свежда до създаване на регулаторната рамка, и контрола за нейното спазване, гарантираща еднакво подходящи условия за работа на стопанските субекти, като се отчита крайното удовлетворяване на обществените потребности. Въвеждането, както и изменението на специален режим за определена група икономически субекти, не е противоконституционно, ако законодателят по този начин гарантира всички субекти в съответната група да бъдат третирани еднакво (Решение № 5 от 2002 г.; Решение №3 от 2012г.). Конституционният принцип на равенството пред закона не изключва диференциация, когато признакът за разграничаване е недискриминационен – т.е. основният закон изисква да бъде отстранена необоснованата диференциация без да изключва диференциран подход на законодателя. В своята практика, Конституционният съд приема, че следва да се предоставят „еднакви гаранции и условия за стопанска дейност за всички субекти в дадена група“ (Решение № 13 от 2014 г.). Всички инвеститори в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ са обединени в една и съща група - производители на електроенергия от ВИ и в оспорената разпоредба не се прави разграничаване между тях по някакъв признак, в т.ч. и с оглед собствениците на капитала в съответните енергийни дружества. Самото изграждане на енергийните обекти чрез национална или европейска схема за подпомагане е своеобразен привилегирован режим, създаващ икономическо предимство за тези, които са се възползвали от него. Той е преценен като поносим за обществото и е допуснат от законодателя с оглед постигане на определени цели и резултати за определен период от време, които цели и резултати са от общ интерес за европейския интеграционен процес - постигане на напълно функциониращ електроенергиен пазар. Конституционният съд последователно се придържа към схващането за равенството пред закона като относителна, а не абсолютна равнопоставеност, както се разбира в съвременната конституционноправна доктрина и практика. В настоящия случай, стопанските субекти, в обхвата на §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ, са обособени в група по критерий - изключване от прилагането на чл.31, ал.8 ЗЕВИ към момента на неговото влизане в сила на 3.05.2011г. (тогава чл.31, ал.7, т.2 и ал.8). Това са производители на енергия от ВИ, които са имали, с оглед на определяните и заплащаните преференциални цени без тяхното пропорционално намаляване с размера на финансиране от национални и европейски фондове, значителни възможности не само да възвърнат техните инвестиции, но и да реализират неочаквано висока печалба. В този смисъл е и заключението на ЕК при одита във връзка с подпомагането по мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР 2007-2013), по които се получават в различен размер инвестиции за изграждане на инсталации за енергия от ВИ. ЕК счита, че едновременното финансиране на един проект чрез ПРСР 2007 - 2013 и високото ниво на преференциалните цени за изкупуване на енергията, води до двойно финансиране, в противоречие с разпоредби от Регламент № 65/2011(ЕС) за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005г.относно прилагането на процедури за контрол на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. По този начин тези производители на енергия от ВИ, възползвали се от подобни инвестиции, са поставени в положение на икономическо предимство, което се основава на преценката на законодателя (избор на политика), че това е оправдано от целта да бъде насърчено производството на енергия от ВИ и бъде изпълнена националната цел за 16% дял на тази енергия от крайното брутно потребление на електроенергията в страната. Тази цел е постигната през 2013г. и е отчетено в националния доклад пред ЕК. Стопанските субекти в обхвата на §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ, в групата, която формират, не се третират различно, нито са поставени при по – неблагоприятни икономически условия от тези производители на енергия от ВИ, който са подали заявление за подпомагане след влизане на ЗЕВИ в сила на 3.05.2011г., и за които е приложим режима на преференциални цени по чл.31, ал.8 ЗЕВИ. До промяната, и то за немалък период от време преди нея, субектите по §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ са третирани с предимство, което държавата им предоставя по преценка за целесъобразност и държавата е тази, която единствено може да реши да оттегли предимството. По смисъла на чл.19, ал.1 от Конституцията свободна стопанска инициатива съществува в условията на реално функциониращ пазар. В регулирания сегмент на пазара предоставените от законодателя предимства, по негова преценка, не се превръщат в придобити права. Обратното би означавало да ограничим законодателя в избора на политика, която е в съответствие с променящия се социален и икономически контекст и изразявания от него публичен интерес да бъде подчинен на частноправните интереси на инвеститорите от запазване на статуквото. Производителите на енергия от ВИ по ал.1, §18 ПЗР ЗИДЗЕ са имали възможност да изберат да продават изцяло на свободния пазар, но те са предпочели гарантираната от законодателя печалба с ясното съзнание, че не е възможно политиката на държавата в сектор енергия от ВИ, никога да не бъде променяна. Всеки добросъвестен и разумен инвеститор преценява и пазарните, и непазарните рискове, които поема. Инвеститорските интереси и движението на капитали, свързано с икономическа активност на стопанските субекти в ЕС, са важни, но справедливото разпределение на финансовите тежести, произтичащи от преференциалните цени за производителите на енергия от ВИ и заплащаното задължение към обществото от индустрията, поемани от крайния потребител, е съществен публичен интерес и той е в основата на обособяване на посочената група производители на енергия от ВИ на §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ. Това съответства и на промените в европейската правна рамка в сектора, която поставя потребителите в центъра на внимание при постигането на функциониращ електроенергиен пазар и осигуряването на конкурентноспособна икономика в ЕС. Както е посочено и при приемането на оспорения текст, на второ гласуване в заседанието на Народното събрание на 22.07.2015г., в случая се касае точно за възстановяване на справедливостта, защото вече е получена безвъзмездна помощ в размер на 70% от инвестицията по ПРСР 2007-2013и пълен размер на преференциалната цена. Още през 2011г. законодателят е предвидил, че при такова положение преференциална цена трябва да се смята на базата на 30% собствени средства или средства от банкови заеми, допълващи безвъзмездното финансиране, но това предвиждане не е обхванало производителите по §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ. Предвидената с оспорената законодателна норма промяна в мярката за насърчаване (относно размера) не надхвърля пределите на законодателното усмотрение - тя е в съответствие с легитимната цел на законодателя да се избегнат неочаквано големите печалби на обществените и частни инвеститори, за да се контролират сметките за енергия, без да се подкопава инвестиционният климат в България, тъй като се укрепва доверието на всички инвеститори за еднаква закрила от закона на техните интереси. Това разбиране на съда се подкрепя и от практиката на СЕС. Според СЕС (решение по делото Wachauf), фундаменталните права признати от съда не са абсолютни, а следва да бъдат разбирани с оглед на социалната им функция. Съответно, упражняването на тези права, според съда, може да бъде ограничено при условие, че тези ограничения съответстват на целите от общ интерес на общността и не представляват, с оглед на целта, нетърпима намеса, застрашаваща същността на правата (дело Wachauf v Bundesamt Fur Ernahrung und Forstwirtschaft 5/88,[1989]ECR 2609; дело Di Lenardo и Dilexport, присъединени дела C 37/02 и C 38/02, пар. 82; решение по дело C-44/94 Fishermen's Organisations and Others [1995] ECR I-3115, пар. 55). Оспореният в искането законов текст не премахва преференциалните цени за производителите на енергия от ВИ, а привежда тези цени в съответствие с целта от общ интерес за ЕС. Предвид изложеното, съдът счита, че с оспорената законодателна промяна не само не се нарушава, но се постига ефективно реализиране на принципа - законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти, установен в чл.19, ал.2 от Конституцията. Да се твърди при това положение, че групата стопански субекти, в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, е произволно определена от законодателя и че същата норма отнема техни придобити права и ги дискриминира, с което нарушава чл.19, ал.2 от Конституцията, е неоснователно. Освен това, за да е налице нарушаване на принципа в чл.19, ал.2 неравенството трябва да е от такова естество, че да поставя под съмнение, в конкретните условия, самата същност на равенството, което най – често се случва, когато нарушаването на този принцип води до нарушаване на друго основно право, включително и правото на собственост. Конституцията допуска в определени случаи законово ограничаване на конституционно установените ценности и налага задължения. Съгласно чл.17, ал.3 от Конституцията частната собственост е неприкосновена. Едновременно с това, конституционният законодател е посочил изрично в чл.17, ал.5 в кои случаи, по какъв ред и при какви условия дава предимство на публичния интерес и ограничава правото на частна собственост. Конституционният съд подчертава, че съгласно тази разпоредба, обезщетението при принудително отчуждаване на частна собственост, за държавни и обществени нужди, се изисква да бъде равностойно, а не най -благоприятно (носещо най - големи очаквани приходи) за собственика. Следователно, правото което се ползва с конституционна закрила е правото на собственост, а не някакво друго право - на ползване по най –печеливш начин на собствеността. Последното е в немалка степен въпрос на разумно и предвидливо управление на същата, включително и добре преценен пазарен и непазарен риск от титуляра на правото на собственост. На това основание, съдът приема, че оспорената в искането законова норма не нарушава конституционното правото на собственост, не създава по – неблагоприятни условия на стопанска дейност за субектите в обхвата на §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ и, следователно, не нарушава принципа, установен в чл.19, ал.2 от Конституцията. В искането се поддържа, че с оспорената разпоредба драстично се посяга върху легитимни очаквания на инвеститорите, в противоречие с принципа на правна сигурност, конкретизиран в прокламирания, в чл.19, ал.3 от Конституцията, принцип на закрила на инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни физически и юридически лица. Твърди се, че при новите условия инвеститорите не могат да получат очакваната от тях печалба, т.е. тази, която, както вече бе посочено, те реализират в условията на икономическо предимство, в което са поставени до промяната. Преференциалните цени за енергията от ВИ, както бе посочено, са въведени да насърчат производителите, предвид постигането на национални и общностни цели, като им осигури възвръщаемост на капитала и разумна печалба във времето, за целия жизнен цикъл на инсталациите – т.е. за срока на дългосрочните договори с гарантирано изкупуване на произведената енергия от ВИ на един регулиран пазар. Това, че след промяната стопанските субекти по §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ ще реализират по – малка по размер печалба вероятно не съответства на техните собствени икономически очаквания, но това не означава задължително, че законодателната промяна е в несъответствие с конституционната закрилата на легитимните правни очаквания. Конституционният съд отново подчертава, че очакването за непроменимост на законодателната рамка, е неоснователно. Достъпът до електроенергия не е просто елемент от пазара, а има стойност на услуга за социално – икономическо развитие на всеки индивид и е в интерес на цялото общество. Изграждането и експлоатацията на инсталации за енергия от ВИ още от самото начало е ориентирано към гарантиране благополучието на всеки индивид и на обществото като цяло. Управлението на сектор енергия от ВИ свързва множество конституционни ценности и принципи и включва както свободата на стопанска инициатива и закрила на околната среда, така и принципа на устойчиво развитие на обществото и сигурност на гражданите. Оспорената в искането законодателна норма е едно от средствата, чрез които държавата осъществява своето въздействие върху енергийната индустрия с цел икономическа ефективност, което следва да бъде в съответствие с конституционните цели за постигане на развитие на обществото. Налице е публичен интерес, който в контекста на посочените конституционни цели има превес пред свободата на стопанска инициатива в сектор енергия от ВИ, и има решаващо значение за легитимните очаквания на инвеститорите. Конституционният съд е последователен при използването на понятията правна предвидимост и сигурност в смисъла им на измерения на правовата държава, в съответствие с които е конституционно недопустимо законодателят впоследствие да налага неблагоприятни последици за правните субекти (Решение № 7 от 2009 г.), които са действали точно в съответствие със съществуващата нормативна уредба (т.е. с обратна сила да се отнемат придобити права). Съдът поддържа в практиката си, също така, че „Предвидимостта е изискване към формирането и осъществяването на законодателната политика….” . Едновременно с това обаче съдът отчита, че този признак не следва да се абсолютизира - съвременният конституционализъм както в България, така и по света не посочва изрично такова изискване към законодателя. Що се отнася до социалната сфера, в периоди на преход или кризи тя познава и е преживявала не само плавни и предвидими изменения, възможна е конкуренция между справедливостта и стабилността на социалната закрила (Решение № 10 от 13.09.2012 г.; Решение на № 1 от 2005 г.). По настоящото дело, съдът не се отклонява от цитираното разбиране за правна предвидимост. Както вече бе обсъдено, не е налице обратно действие на разпоредбата на §18,ал.1ПЗР ЗИДЗЕ, и с нея не се отнемат права, доколкото става въпрос за третиране с предимство, предоставено от държавата на стопански субекти на регулиран пазар, по преценка за целесъобразност, в съществуващия тогава икономически и социален контекст, в интерес на обществото. Положението на икономическо предимство не е съвкупност от придобити права за стопанските субекти, които са поставени в него единствено по преценка на държавата. Предоставеното предимство може да бъде оттеглено от държавата, когато прецени че това е обществено потребно и социално оправдано. Конституцията не изисква неотменност на законодателството, а следователно – не може да има конституционно легитимирано очакване, че когато отпаднат обективните основания за подобно предимство, законодателят няма да промени своята преценка. В практиката на Конституционния съд понятията „конституционно оправдани очаквания“ или „легитимни очаквания“ се свързват с правната предвидимост и сигурност и предполагат определени конституционни или законово предвидени предпоставки, когато основният закон препраща към законодателна уредба на дадена материя (често съдът е преценявал това в контекста на лустрационните закони). Така, в Решение № 13 от 31.07.2014 г. съдът очертава конституционния принцип на равенство пред закона в стопанската сфера, конкретизиран в чл.19, ал.2 и 3 от основния закон, и посочва, че „Свободният пазар и конкуренцията изискват равнопоставеност на всички субекти …“, т.е. в условията на свободен пазар, отворен широко за конкуренция, законът трябва да гарантира еднаква правна позиция на стопанските субекти и, следователно, те на това основание могат да очакват легитимно това да е така. Стопанските субекти в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, обаче, са в регулирания сегмент на пазара и тъкмо с оспорената промяна се постига постепенното им извеждането на свободния пазар, на който те не са, но което е наложително, за да бъде постигната националната и общностна цел за реален конкурентен бизнес в електроенергийния сектор в ЕС (такава е и оценката на ЕК за държавна помощ SA.44840 (2016/NN) - България, т. 29). Ето защо, самата промяна цели да създаде състоянието на свободен електроенергиен пазар, на който всички производители на енергия от ВИ, включително и тези в обхвата на §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ, могат да имат легитимно правно очакване законът да им гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност. Съдът припомня, че с оспорената законодателна промяна се свежда до минимум прилагането на една непазарна схема на подпомагане каквато е тази на преференциалните цени за новосъздавани инсталации за енергия от ВИ (Насоките за държавната помощ 2014 – 2020, както и Регламент (ЕС) № 651/2014 на ЕК, от 17 юни 2014г., за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 ДФЕС предвиждат премийно плащане, зелени сертификати, съвместни схеми и др. пазарни по характер схеми за подпомагане). За субектите по §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ не се отменя преференциалните цени за изкупуване на енергията, не се отменя и гарантираното изкупуване по тези цени (преференциалните цени, макар и намалени, продължават да остават по-високи от реалната икономическа стойност на тази енергия), не се променя и срока на дългосрочните договори – само се намаляват цените занапред и по начин, справедливо разпределящ финансовата тежест за чиста енергия и защита на околната среда в публичен интерес. На практика, тези производители на енергия от ВИ получават, по един специфичен начин, преходен период за плавното им включване в свободния пазар. Поддържаната от Конституционния съд позиция тук се подкрепя и от юриспруденцията на СЕС. Закрилата на легитимните очаквания е един от основните принципи на правото на ЕС, изведен от СЕС в неговата практика (решение по дело C-369/09 P, ISD Polska and Others v. Commission, пар. 122; дело 112/80, Firma Anton Dürbeck v Hauptzollamt Frankfurt am Main-Flughafen, пар. 48). СЕС свързва закрилата на легитимните очаквания с принципа на правна сигурност, който изисква, състоянието на правната рамка да е стабилно и предвидимо (решение по дело C-63/93, Duff and Others v Minister for Agriculture and Food and Attorney General, ECR 1996, пар.20). Това не означава, че икономически активните субекти следва да възприемат всяка промяна в регулаторната рамка като произволна и неоправдана и да извличат легитимността на своите очаквания от обстоятелството, че са били третирани с предимство на пазара към даден момент, и от своето упование, че това положение ще се запази и в бъдеще (решение по дело 230/78, Eridania v. Minister of Agriculture and Forestry, пар. 21-22; решение по дело 84/78, Ditta Angelo Tomadini Snc v Amministrazione delle finanze dello Stato, пар. 21; решение по дело 52/81, Werner Faust v. Commission, пар. 26-27 и по дело Kyowa Hakko v. Commission, T-223/00 [2003], пар.39). Съдът счита, също така, че ако един добросъвестен и внимателен стопански субект може да предвиди приемането на определена мярка от дадена общностна институция, която ще засегне неговите интереси, той не би могъл да се позове на този принцип ако мярката бъде приета (решение по дело 265/85 Van den Bergh en Jurgens and Van Dijk Food Products Lopik v Commission, пар. 44; решение на съда първа инстанция по присъединени дела T-116/01 и T-118/01 P&O European Ferries). Преференциалните цени, като схема за подпомагане на производителите на енергия от ВИ в публичен интерес, са много повече средство да се избегнат трудностите, които икономическата и финансова нестабилност могат да породят за постигане на тази цел, отколкото на първо място да се защитят индивидуалните икономически интереси на тези производители, които са търговски участници. Балансът на интересите на обществото и икономически активните субекти, а не очакванията от непроменяемо висока печалба на производителите/инвеститорите е изведен на преден план. Концепцията за легитимните правни очаквания се проявява различно в различните сектори. Изключително трудно е да се обосноват легитимни правни очаквания в сектори, които по принцип са признати като подложени на чести промени, какъвто несъмнено е сектор енергия от ВИ. Това, което прави очакванията оправдани е тяхната обоснованост. Те трябва да се основават на индивидуализирано обвързване от страна на публичната власт, а не на общата законодателна рамка. Също така, те следва да бъдат формирани добросъвестно, с дължимото внимание. Не е разумно да се очаква, че проблем, който вече е бил предмет на внимание на законодателя, под форма на съществуваща законова уредба, няма отново да има място в неговия дневен ред. Съответно, очакването, че законът ще изисква или разрешава нещо утре, основано единствено на факта, че то се изисква или разрешава днес, е напълно лишено от разумни основания и в този смисъл – е нелегитимно. Относно твърдяното несъответствие с чл.63 ДФЕС В искането се твърди, също така, несъответствие на разпоредбата на §18 ПЗР ЗИДЗЕ с чл.63ДФЕС. Вносителят приема, че със законодателната промяна на режима на преференциалните цени, в посока на тяхното намаляване, като се нарушава принципа на правна сигурност и по - специално – свързаната с него закрила на легитимните очаквания на инвеститорите/производителите на енергия от ВИ, попадащи в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, се разколебава въобще доверието на инвеститорите в стабилността на правната рамка в този сектор и така се създава препятствие за свободното движение на капитали, в противоречие с изричната забрана в чл.63 ДФЕС. Накратко, в основата на твърдяното несъответствие на §18 ПЗР ЗИДЗЕ с чл.63 ДФЕС е претендираната легитимност на правните очаквания на инвеститорите, попадащи в обхвата на ал.1 от същия параграф, за запазване и занапред на гарантираната висока печалба и положението на икономическо предимство. Целите на ЕС в сектор енергетика, така както са определени в чл. 194 (1), Дял IV (Свободно движение на хора, услуги и капитали), глава „Енергетика“, включват и гарантиране на функционирането на енергийния пазар, обезпечаването на енергийната сигурност, както и насърчаването разработването на възобновяеми енергийни източници.Преференциалните цени за енергия от ВИ са тип мярка за насърчаване производството на енергия от ВИ, за постигане на посочените цели, която в сравнение с други схеми за стимулиране, предвидени в Директива 2009/28, е непазарно ориентирана. Според практиката на ЕК и СЕС тя е държавна помощ и като всяка държавна помощ създава селективно икономическо предимство за нейните получатели и крие потенциална заплаха да наруши конкуренцията и да бъде несъвместима с общия пазар, освен ако не е предвидено друго в Договорите (чл.107 (1) ДФЕС). Водим от посоченото, Конституционният съд счита, че преди всичко следва да изясни, доколко в конкретния случай има основание твърдението в искането, че са налице легитимни правни очаквания на субектите в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, в специфичния контекст на държавната помощ, без да навлиза по същество, и да обхваща всички аспекти, на същата. По делото Essent Netwerk Noord (дело C-206/06 Essent Netwerk Noord [2008]) СЕС приема, че с понятието „намеса чрез държавни ресурси“, в чл.107(1) ДФЕС, е предвидено да бъдат обхванати и предимствата предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от държавата, за да прилага схемата за помощи, наред с пряко предоставените от държавата“. Такава е и позицията на ЕК в редица решения за преценка съвместимостта на схемите за подпомагане с изискванията по чл. 107(1) ДФЕС - т.н. решение на ЕК от 2011г. относно мярка държавна помощ за енергоемките индустрии - Австрия No C 24/2009 (ex N 446/2008); решение на ЕК от 2016г., за схемите за подпомагане на производителите на енергия от ВИ в Чешката република (SA.40171 (2015/NN), 28.11.2016, C(2016) 7827 final – т. т. 75 - 80 и т.135), както и решение за държавна помощ SA.44840 (2016/NN) – България. Контролът върху държавната помощ се осъществява от ЕК (чл.108 ДФЕС), която има широка дискреционна власт в тази материя като нейните решенията подлежат на съдебен контрол в съответствие с фундаменталния за правото на ЕС, и националния правен ред на държавите – членки, принцип на върховенството на правото. ЕК може, включително, да отмени предварителната нотификация за определена категория държавна помощ (Регламент (ЕС) № 651/2014 на ЕК за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 ДФЕС, ОВ на ЕС, L 187/1 - Регламент (ЕС) № 651/2014; Регламент на Съвета (ЕС) № 734/2013г. за изменение на Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО). През март 2016 г. до ЕК е отправено уведомление от компетентните органи на българската държава за оперативна помощ за производителите на енергия от ВИ под формата на преференциални цени за изкупуване на енергията (мярката, за която е изпратено уведомлението е в сила от 3.05.205г. и ще изтече на 31 декември 2021г.). То се предшества от писмо до ЕК на ДКЕВР (КЕВР от 2015г.) от юли 2014г., в което е направена констатация, че съобразно препоръките на ЕК, в последните години производителите на енергия от ВИ са силно подкрепяни с преференциални цени, което е в съответствие с екологичните цели за постигане към 2020 г., но въпреки това този вид подкрепата води до нарушаване на конкуренцията в сектора. Поставен е акцент върху свръхкомпенсацията, специално на фотоволтаични и вятърни съоръжения, и е направено допускане за неправомерна държавна помощ. Въз основа на цялостен анализ на преференциалните цени като схема за подпомагане производителите на енергия от ВИ в България, в контекста на чл.107 ДФЕС, ЕК (решение от 04.080.2016, C(2016) 5205 final -Държавна помощ SA.44840 (2016/NN)) квалифицира преференциалните цени в страната като държавна помощ. ЕК приема (пункт 104), че помощта е съвместима с вътрешния пазар по силата на член 107(3) буква в) ДФЕС, но посочва, че България е привела в действие разглежданата мярка за помощ без предварително уведомление, и помощта, предоставена до приемането на настоящото решение, е неправомерна помощ (пункт 103). Насърчаването на производството на енергия от ВИ е един от приоритетнте на европейската енергийна политика. За това свидетелства и чл.194 в) ДФЕС. Тази цел е заложена в директива 2009/28/ЕО, която не предписва задължително средство за постигане на целта. ЕК изхожда от разбирането, че е необходима държавна намеса, която да подкрепи развитието на този сектор. Въпреки това, независимо от вида и формата на схемата за подпомагане, в случай, че тя съдържа държавна помощ, тя следва да бъде нотифицирана до ЕК по реда на чл. 108(3) ДФЕС, за да се произнесе относно съвместимостта с европейските правила за държавни помощи съгласно чл.107 (1) ДФЕС. Държавната помощ може да бъде ефективен коректив на някой недостатъци на пазара. Като протекционистки инструмент на държавна интервенция в пазара тя проявява склонност да наруши конкуренцията и да деформира, в крайна сметка, общия пазар. Поради това, правото на ЕС предвижда стриктна процедура за предоставяне на държавни субсидии. По дело C-199/06, CELF and ministre de la Culture and de la Communication (Centre d’exportation du livre français (CELF) and Ministre de la Culture et de la Communication v Société internationale de diffusion et d’édition (SIDE)), пар.35, СЕС посочва, че „...държавата-членка, която възнамерява да отпусне помощ, не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение на Комисията.“ Съдът е приел също, че „докато Комисията не е взела решение за одобряване и дори докато срокът за обжалване на едно такова решение не е изтекъл, получателят не може да бъде сигурен относно правомерността на предвижданата помощ, единствено годна да породи у него основателни очаквания“(пар.67 решение по същото дело). Макар и визираното по- горе произнасянето на ЕК да се отнася пряко до мярка, която е в сила от 3.05.2011г., направените анализи, както и оценките, които тя дава за прилаганата в страната схема за подпомагане на производителите на енергия от ВИ са важни. Освен това, в пункт 46 от решението се отбелязва, че компетентните български органи са дали обяснения (след поискана от ЕК допълнителна информация) за някои нередности - двойно подпомагане на тези производители под формата на пълни преференциални цени и финансиране по линия на национални или европейски схеми за подпомагане. Те са установени след одит, извършен от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" при задължителен одит през 2012г. във връзка с инвестициите по мерки 311 и 312 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.. Същественото в случая е, че ЕК квалифицира преференциалните цени като държавна помощ. Преференциалните цени за изкупуване на енергия от ВИ са предвидени в ЗАВЕИ (чл.16, ал.2 и чл.21, ал.2) и при транспонирането на Директива 2009/28/ЕС в ЗЕВИ, са отново включени като мярка за насърчаване на енергията от ВИ. За периода 2007 – 2011г. липсва уведомление до ЕК за тази прилагана в страната мярка за подпомагане. Един добросъвестен получател на помощта се предполага да проследи дали процедурата е била спазена и не може да се позовава на легитимни правни очаквания, ако не е била уведомена ЕК, информация за което е необходимо да бъде, предвидливо и с дължимата грижа, потърсена (в този смисъл решение на СЕС по дело T-328/09 Producteurs de légumes de France v Commission). Като подчертава, че конституционната закрила се разпростира по отношение на обосновани правни очаквания, като отчита спецификата на режима на предоставяне на преференциални цени в страната за определена част от стопанските субекти в сектор енергия от ВИ, до промяната с оспорения §18 ПЗР ЗИДЗЕ, както и предвид изискването очакванията на инвеститорите да бъдат формирани с дължимото внимание и да са разумни, при дадените обстоятелства, Конституционният съд счита, че позоваване на легитимни очаквания по конкретното дело е неоснователно. В допълнение, Конституционният съд посочва, че СЕС не е особено благосклонен към аргумента за легитимни правни очаквания, в контекста на държавната помощ, и поставя съществени изисквания към инвеститорите (решение по дело C-5/89 Commission of the European Communities v Federal Republic of Germany, пар. 14; пож присъединени дела T-427/04 и T-17/05 France and France Télécom v Commission и по дело C-24/95 Alcan, Land Rheinland-Pfalz v Alcan Deutschland GmbH, пар. 49; СЕС не поддържа и последващо саниране на неспазена процедура по дело T-150/12, Greece v Commission, 2014г.)). Конституционният съд подчертава, че между насърчаването на инвестициите и преференциалните цени няма знак за равенство. Преференциалните цени са само една от възможните мерки за насърчаване, която в процеса на продължаващо развитие на електроенергийния вътрешен пазар в ЕС подлежи на съществено ограничаване. Това, че една инвестиция в някои години, в рамките на дългосрочните договори – между 12 и 20г. в зависимост от типа ВИ - няма да генерира печалба, която да покрие плащания по заеми получени за по – кратък от очаквания период за възвръщаемост на инвестициите, не означава, че инвестицията като цяло няма да бъде компенсирана и така да се възпрепятства свободата на движение на капитали. По - ниските преференциални цени променят само периода на възвръщаемост на инвестициите. Никой, обаче, не може да твърди легитимност на едно очакване мярката за насърчаване да не бъде променяна от законодателя в бъдеще. В конкретния случай става дума за такава промяна, продиктувана от целта за постигане на функциониращ вътрешен електроенергиен пазар за ЕС, в който процес участва и Република България. Постепенното извеждане на производителите на енергия от ВИ на свободния пазар предполага и заместване на тяхното директно ценово подпомагане с пазарно ориентирани схеми за насърчаване (Насоки за държавната помощ 2014-2020). Поддържането на необосновано високи преференциални цени за енергия от ВИ, за субектите по §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, спрямо пазарните цени, крие риск от деформиране на пазара в рамките на ЕС. Направената промяна позволява на инвеститорите да планират икономическото си поведение и дългосрочно да предвидят инвестициите си съобразно механизмите на пазара. Либерализирането на движението на капитали цели да подпомогне изграждането на единен пазар, включително и електроенергиен пазар за ЕС. Тъкмо това е и целта, към която е ориентирана предприетата промяна с оспорения в искането §18 ПЗР ЗИДЗЕ. Предвид изложеното и като съобрази, че в конкретния случай твърдяното от вносителя наличие на оправдани правни очаквания, за субектите по §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ, е неоснователно, Конституционният съд приема, че не е налице несъответствие на оспорената в искането законова разпоредба с чл.63 ДФЕС. Водим от горното, Конституционният съд намира искането за неоснователно и приема, че то следва да бъде отхвърлено. Разпоредбата на ал.1 на §18 ПЗР ЗИДЗЕ и свързаните с нея разпоредби в ал.2, 3, 4 и 5 от §18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречат на чл.4, ал.1 и чл.19, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България и не са в несъответствие с чл.63 ДФЕС. РЕШ И : Отхвърля искането на четиридесет и девет народни представители от 43 – то Народно събрание за обявяване на противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз на §18, ал.1, ал.2, ал.З, ал.4 и ал.5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн.,ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.).
723,152
https://meta.wikimedia.org/wiki/Creative_Commons_BG_4.0?fbclid=IwAR2j_vBRDY-pQzkUzPHakoSOxqoFGnuiJho2qP23YgpJmqPaPnCSUtSa-dM
2020-07-03T11:19:06
[ "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis", "Sui Generis" ]
Creative Commons BG 4.0 - Meta Creative Commons BG 4.0 From https://wiki.creativecommons.org/wiki/Legal_Tools_Translation/4.0/Bulgarian 1.2 Section 1 - Definitions 1.3 Section 2 - Scope 1.4 Section 3 – License Conditions 1.5 Section 4 – Sui Generis Database Rights 1.6 Section 5 – Disclaimer of Warranties and Limitation of Liability 1.7 Section 6 – Term and Termination 1.8 Section 7 – Other Terms and Conditions 1.9 Section 8 – Interpretation 1.10 Additional texts 1.11 For BY 1.12 For BY-ND 1.13 For BY-NC-ND 2 CC0 1.0 Translation Worksheet 2.3 1. Copyright and Related Rights 2.4 2. Waiver 2.5 3. Public License Fallback 2.6 4. Limitations and Disclaimers 2.7 Additional texts Translation reviewed? Creative Commons (Creative Commons) Note: do not translate parenthetical Creative Commons (Creative Commons) Attribution Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of this term Посочване на автора NonCommercial Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of this term Нетърговски ShareAlike Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of this term Споделяне при същите условия International Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of this term Международен Public License Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of this term Публичен Лиценз Creative Commons Legal Code Note: this is not legal code. Правен кодекс на Creative Commons Official translations of this license are available in other languages. Note: this is not legal code. Официалните преводи на настоящия лиценз са достъпни и на други езици. Creative Commons Corporation (“Creative Commons”) is not a law firm and does not provide legal services or legal advice. Distribution of Creative Commons public licenses does not create a lawyer-client or other relationship. Creative Commons makes its licenses and related information available on an “as-is” basis. Creative Commons gives no warranties regarding its licenses, any material licensed under their terms and conditions, or any related information. Creative Commons disclaims all liability for damages resulting from their use to the fullest extent possible. Note: this is not legal code. Creative Commons Corporation („Creative Commons“) не е правна кантора и не предоставя правни услуги или правни съвети. Разпространението на публичните лицензи Creative Commons не създава отношение адвокат–клиент или друго отношение. Creative Commons предоставя на разположение своите лицензи и свързаната с тях информация „такива, каквито са“. Creative Commons не предоставя никакви гаранции относно своите лицензи, относно какъвто и да било материал, лицензиран съгласно техните ред и условия, или относно каквато и да било свързана с тях информация. В най-голямата степен, в която това е възможно, Creative Commons отхвърля всякаква отговорност за вреди, произтичащи от тяхното използване. Using Creative Commons Public Licenses Note: this is not legal code. Използване на публични лицензи Creative Commons Creative Commons public licenses provide a standard set of terms and conditions that creators and other rights holders may use to share original works of authorship and other material subject to copyright and certain other rights specified in the public license below. The following considerations are for informational purposes only, are not exhaustive, and do not form part of our licenses. Note: this is not legal code. Публичните лицензи Creative Commons предоставят стандартен набор от ред и условия, които създателите и другите правоносители могат да използват за споделяне на оригинални авторски произведения и други материали — обект на авторско право и някои други права, посочени в публичния лиценз по-долу. Изложените по-долу съображения са само с информативна цел, не са изчерпателни и не са част от нашите лицензи. Considerations for licensors: Our public licenses are intended for use by those authorized to give the public permission to use material in ways otherwise restricted by copyright and certain other rights. Our licenses are irrevocable. Licensors should read and understand the terms and conditions of the license they choose before applying it. Licensors should also secure all rights necessary before applying our licenses so that the public can reuse the material as expected. Licensors should clearly mark any material not subject to the license. This includes other CC-licensed material, or material used under an exception or limitation to copyright. More considerations for licensors. Note: this is not legal code. Съображения за лицензодателите: Нашите публични лицензи са предназначени за използване от лицата, които имат правомощие да предоставят на обществеността разрешение за използване на материал по начини, които иначе са ограничени от авторско право и някои други права. Нашите лицензи са неотменими. Преди да започнат да прилагат лиценза, който избират, лицензодателите следва да прочетат и да разберат неговите ред и условия. Преди да започнат да прилагат нашите лицензи, лицензодателите следва също така да осигурят всички необходими права, така че обществеността да може да използва повторно материала според очакванията. Лицензодателите следва да обозначат ясно всеки материал, който не е обект на лиценза. Това включва друг материал, който е лицензиран съгласно условията на СС, или материал, използван съгласно изключение или ограничение на авторското право. Допълнителни съображения за лицензодателите. Considerations for the public: By using one of our public licenses, a licensor grants the public permission to use the licensed material under specified terms and conditions. If the licensor’s permission is not necessary for any reason–for example, because of any applicable exception or limitation to copyright–then that use is not regulated by the license. Our licenses grant only permissions under copyright and certain other rights that a licensor has authority to grant. Use of the licensed material may still be restricted for other reasons, including because others have copyright or other rights in the material. A licensor may make special requests, such as asking that all changes be marked or described. Although not required by our licenses, you are encouraged to respect those requests where reasonable. More considerations for the public. Note: this is not legal code. Съображения за обществеността: Като използва един от нашите публични лицензи, лицензодателят предоставя на обществеността разрешение да използва лицензирания материал съгласно определени ред и условия. Ако по някаква причина разрешението на лицензодателя не е необходимо — например поради приложимо изключение или ограничение на авторското право — тогава такова използване не се регламентира от лиценза. Нашите лицензи предоставят само такива разрешения съгласно авторското право и някои други права, каквито лицензодателят има правомощие да предостави. Използването на лицензирания материал може да е ограничено и по други причини, включително поради това, че авторско право или други права върху материала имат други лица. Лицензодателят може да формулира специални искания, например да поиска всички промени да бъдат обозначени или описани. Въпреки че нашите лицензи не изискват това, препоръчително е да се съобразявате с такива искания, когато това е разумно. Допълнителни съображения за обществеността. By exercising the Licensed Rights (defined below), You accept and agree to be bound by the terms and conditions of this Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International Public License ("Public License"). To the extent this Public License may be interpreted as a contract, You are granted the Licensed Rights in consideration of Your acceptance of these terms and conditions, and the Licensor grants You such rights in consideration of benefits the Licensor receives from making the Licensed Material available under these terms and conditions. Като упражнявате Лицензираните Права (вж. определението по-долу), Вие приемате и се съгласявате да спазвате реда и условията на настоящия Международен публичен лиценз Creative Commons „Посочване на автора–Нетърговски–Споделяне при същите условия“ 4.0 („Публичен Лиценз“). Доколкото настоящият Публичен Лиценз може да се тълкува като договор, Лицензираните Права Ви се предоставят в замяна на това, че приемате настоящите ред и условия, а Лицензодателят Ви предоставя тези права в замяна на ползите, които той получава от предоставянето на Лицензирания Материал на разположение съгласно настоящите ред и условия. Section 1 - Definitions[edit] Section 1 – Definitions. Раздел 1 – Определения. a. Adapted Material means material subject to Copyright and Similar Rights that is derived from or based upon the Licensed Material and in which the Licensed Material is translated, altered, arranged, transformed, or otherwise modified in a manner requiring permission under the Copyright and Similar Rights held by the Licensor. For purposes of this Public License, where the Licensed Material is a musical work, performance, or sound recording, Adapted Material is always produced where the Licensed Material is synched in timed relation with a moving image. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term a. Адаптиран Материал означава материал — обект на Авторско Право и Сходни Права, който е производен от или основан на Лицензирания Материал и в който Лицензираният Материал е преведен, променен, аранжиран, преобразуван или другояче изменен по начин, който изисква разрешение по силата на Авторското Право и Сходните Права, притежавани от Лицензодателя. За целите на настоящия Публичен Лиценз, в случаите, когато Лицензираният Материал е музикално произведение, изпълнение или звукозапис, синхронизирането на Лицензирания Материал по време с подвижно изображение винаги произвежда Адаптиран Материал. b. Adapter's License means the license You apply to Your Copyright and Similar Rights in Your contributions to Adapted Material in accordance with the terms and conditions of this Public License. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term b. Лиценз на Адаптатора означава лиценз, който Вие прилагате по отношение на Ваши Авторско Право и Сходни Права върху Вашите приноси към Адаптирания Материал в съответствие с реда и условията на настоящия Публичен Лиценз. c. BY-NC-SA Compatible License means a license listed at creativecommons.org/compatiblelicenses, approved by Creative Commons as essentially the equivalent of this Public License. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term c. Лиценз, Съвместим с Лиценз BY-NC-SA, означава лиценз, който е включен в списъка от лицензи, публикуван в интернет на адрес creativecommons.org/compatiblelicenses, и е одобрен от Creative Commons като равностоен по същество на настоящия Публичен Лиценз. d. Copyright and Similar Rights means copyright and/or similar rights closely related to copyright including, without limitation, performance, broadcast, sound recording, and Sui Generis Database Rights, without regard to how the rights are labeled or categorized. For purposes of this Public License, the rights specified in Section 2(b)(1)-(2) are not Copyright and Similar Rights. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term d. Авторско Право и Сходни Права означава авторско право и/или сходни права, тясно свързани с авторското право, включително, но не само, изпълнение, излъчване, звукозапис и Права Sui Generis върху Бази Данни, независимо как са обозначени или категоризирани тези права. За целите на настоящия Публичен Лиценз правата, посочени в раздел 2, буква b), точки 1 и 2, не са Авторско Право и Сходни Права. e. Effective Technological Measures means those measures that, in the absence of proper authority, may not be circumvented under laws fulfilling obligations under Article 11 of the WIPO Copyright Treaty adopted on December 20, 1996, and/or similar international agreements. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term e. Ефективни Технологични Мерки означава мерките, които — в отсъствие на подходящи правомощия — не може да бъдат заобиколени по силата на закони, чрез които се изпълняват задълженията по член 11 от Договора на СОИС за авторското право, приет на 20 декември 1996 г., и/или сходни международни споразумения. f. Exceptions and Limitations means fair use, fair dealing, and/or any other exception or limitation to Copyright and Similar Rights that applies to Your use of the Licensed Material. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term f. Изключения и Ограничения означава допустимо свободно използване (fair use), допустимо свободно боравене (fair dealing) и/или всяко друго изключение или ограничение на Авторското Право и Сходните Права, което се прилага спрямо използването от Ваша страна на Лицензирания Материал. g. License Elements means the license attributes listed in the name of a Creative Commons Public License. The License Elements of this Public License are Attribution, NonCommercial, and ShareAlike. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term g. Елементи на Лиценза означава атрибутите на лиценза, посочени в наименованието на Публичен Лиценз Creative Commons. Елементите на Лиценза на настоящия Публичен Лиценз са „Посочване на автора“, „Нетърговски“ и „Споделяне при същите условия“. h. Licensed Material means the artistic or literary work, database, or other material to which the Licensor applied this Public License. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term h. Лицензиран Материал означава произведение на изкуството или литературата, база данни или друг материал, по отношение на които Лицензодателят е приложил настоящия Публичен Лиценз. i. Licensed Rights means the rights granted to You subject to the terms and conditions of this Public License, which are limited to all Copyright and Similar Rights that apply to Your use of the Licensed Material and that the Licensor has authority to license. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term i. Лицензирани Права означава правата, които са Ви предоставени съгласно реда и условията на настоящия Публичен Лиценз и които се свеждат до всички Авторски Права и Сходни Права, които са приложими спрямо използването от Ваша страна на Лицензирания Материал и които Лицензодателят има правомощие да предостави чрез лиценз. j. Licensor means the individual(s) or entity(ies) granting rights under this Public License. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term j. Лицензодател означава физическото лице (физическите лица) или юридическото лице (юридическите лица), предоставящо (предоставящи) права съгласно настоящия Публичен Лиценз. k. NonCommercial means not primarily intended for or directed towards commercial advantage or monetary compensation. For purposes of this Public License, the exchange of the Licensed Material for other material subject to Copyright and Similar Rights by digital file-sharing or similar means is NonCommercial provided there is no payment of monetary compensation in connection with the exchange. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term k. Нетърговски означава такъв, който не е основно предназначен за или насочен към търговско предимство или парично възнаграждение. За целите на настоящия Публичен Лиценз обменът на Лицензирания Материал за друг материал — обект на Авторско Право и Сходни Права, чрез цифрово споделяне на файлове или подобни средства, е Нетърговски, при условие че във връзка с този обмен не се заплаща парично възнаграждение. l. Share means to provide material to the public by any means or process that requires permission under the Licensed Rights, such as reproduction, public display, public performance, distribution, dissemination, communication, or importation, and to make material available to the public including in ways that members of the public may access the material from a place and at a time individually chosen by them. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term l. Споделяне означава предоставяне на материал на обществеността чрез каквито и да било средства или процеси, за които се изисква разрешение съгласно Лицензираните Права, като например възпроизвеждане, публично показване, публично изпълнение, дистрибуция, разпространение, съобщаване или внос, и предоставяне на материал на разположение на обществеността, включително по такъв начин, че членовете на обществеността да имат възможност за достъп до материала от място и по време, индивидуално избрани от тях. m. Sui Generis Database Rights means rights other than copyright resulting from Directive 96/9/EC of the European Parliament and of the Council of 11 March 1996 on the legal protection of databases, as amended and/or succeeded, as well as other essentially equivalent rights anywhere in the world. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term m. Права Sui Generis върху Бази Данни означава права, различни от авторското право, което произтича от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни (в редакцията, с която е изменена и/или заменена), както и други равностойни по същество права където и да било по света. n. You means the individual or entity exercising the Licensed Rights under this Public License. Your has a corresponding meaning. Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of the bolded term j. Вие, Ви, Вас означава физическото или юридическото лице, упражняващо Лицензираните Права съгласно настоящия Публичен Лиценз. Думите Ваш, Ваша, Ваше, Ваши имат съответстващо значение. Section 2 - Scope[edit] Section 2 – Scope. Раздел 2 – Обхват. a. License grant. a. Предоставяне на лиценза. 1. Subject to the terms and conditions of this Public License, the Licensor hereby grants You a worldwide, royalty-free, non-sublicensable, non-exclusive, irrevocable license to exercise the Licensed Rights in the Licensed Material to: 1. В съответствие с реда и условията на настоящия Публичен Лиценз Лицензодателят Ви предоставя действащ в цял свят безвъзмезден, неподлежащ на преотстъпване, неизключителен и неотменим лиценз за упражняване на Лицензираните Права върху Лицензирания Материал, за да: A. reproduce and Share the Licensed Material, in whole or in part, for NonCommercial purposes only; and А. възпроизвеждате и Споделяте Лицензирания Материал, изцяло или частично, само за Нетърговски цели; и B. produce, reproduce, and Share Adapted Material for NonCommercial purposes only. B. произвеждате, възпроизвеждате и Споделяте Адаптиран Материал само за Нетърговски цели. 2. Exceptions and Limitations. For the avoidance of doubt, where Exceptions and Limitations apply to Your use, this Public License does not apply, and You do not need to comply with its terms and conditions. 2. Изключения и Ограничения. За да се избегнат всякакви съмнения, когато по отношение на използването от Ваша страна се прилагат Изключения и Ограничения, настоящият Публичен Лиценз не се прилага и Вие не сте длъжни да спазвате неговите ред и условия. 3 Term. The term of this Public License is specified in Section 6(a). 3 Срок на действие. Срокът на действие на настоящия Публичен Лиценз е посочен в раздел 6, буква а). 4. Media and formats; technical modifications allowed. The Licensor authorizes You to exercise the Licensed Rights in all media and formats whether now known or hereafter created, and to make technical modifications necessary to do so. The Licensor waives and/or agrees not to assert any right or authority to forbid You from making technical modifications necessary to exercise the Licensed Rights, including technical modifications necessary to circumvent Effective Technological Measures. For purposes of this Public License, simply making modifications authorized by this Section 2(a)(4) never produces Adapted Material. 4. Носители и формати; техническите изменения са позволени. Лицензодателят Ви предоставя правото да упражнявате Лицензираните Права, като използвате всички носители и формати, независимо дали са познати понастоящем, или ще бъдат създадени в бъдеще, и да внасяте необходимите за тази цел технически изменения. Лицензодателят се отказва от и/или се съгласява да не предявява каквото и да било право или правомощие, чрез което би могъл да Ви забрани внасянето на технически изменения, необходими за упражняването на Лицензираните Права, включително технически изменения, необходими за заобикаляне на Ефективни Технологични Мерки. За целите на настоящия Публичен Лиценз внасянето на изменения, разрешени съгласно настоящия раздел 2, буква а), точка 4, само по себе си не произвежда Адаптиран Материал. 5. Downstream recipients. 5. Последващи получатели. A. Offer from the Licensor – Licensed Material. Every recipient of the Licensed Material automatically receives an offer from the Licensor to exercise the Licensed Rights under the terms and conditions of this Public License. A. Оферта от Лицензодателя – Лицензиран Материал. Всеки получател на Лицензирания Материал получава автоматично от Лицензодателя оферта за упражняване на Лицензираните Права съгласно реда и условията на настоящия Публичен Лиценз. B. Additional offer from the Licensor – Adapted Material. Every recipient of Adapted Material from You automatically receives an offer from the Licensor to exercise the Licensed Rights in the Adapted Material under the conditions of the Adapter’s License You apply. B. Допълнителна оферта от Лицензодателя – Адаптиран Материал. Всеки получател на Адаптиран Материал от Вас получава автоматично от Лицензодателя оферта за упражняване на Лицензираните Права върху Адаптирания Материал съгласно условията на прилагания от Вас Лиценз на Адаптатора. C. No downstream restrictions. You may not offer or impose any additional or different terms or conditions on, or apply any Effective Technological Measures to, the Licensed Material if doing so restricts exercise of the Licensed Rights by any recipient of the Licensed Material. C. Отсъствие на ограничения за последващо използване. Вие нямате право да предлагате или да налагате каквито и да било допълнителни или различни ред или условия или да прилагате каквито и да било Ефективни Технологични Мерки по отношение на Лицензирания Материал, ако това ограничава упражняването на Лицензираните Права от страна на който и да било получател на Лицензирания Материал. 6. No endorsement. Nothing in this Public License constitutes or may be construed as permission to assert or imply that You are, or that Your use of the Licensed Material is, connected with, or sponsored, endorsed, or granted official status by, the Licensor or others designated to receive attribution as provided in Section 3(a)(1)(A)(i). 6. Отсъствие на одобрение. Нищо в настоящия Публичен Лиценз не представлява или не може да се тълкува като разрешение да се твърди или да се подразбира, че Вие или използването от Ваша страна на Лицензирания Материал сте свързани с Лицензодателя или други определени да бъдат посочени като автори лица, както е предвидено в раздел 3, буква а), точка 1, подточка А), подподточка i), или се ползвате с тяхната финансова подкрепа, одобрение или предоставен от тях официален статут. b. Other rights. b. Други права. 1. Moral rights, such as the right of integrity, are not licensed under this Public License, nor are publicity, privacy, and/or other similar personality rights; however, to the extent possible, the Licensor waives and/or agrees not to assert any such rights held by the Licensor to the limited extent necessary to allow You to exercise the Licensed Rights, but not otherwise. 1. Съгласно настоящия Публичен Лиценз не се лицензират неимуществени права, като например правото на цялост на произведението, както и правото на публичност, правото на неприкосновеност на личния живот и/или други сходни права на личността; при все това, в степента, в която това е възможно, Лицензодателят се отказва от и/или се съгласява да не предявява каквито и да било такива права, притежавани от него, до ограничената степен, която е необходима, за да Ви се даде възможност да упражнявате Лицензираните Права, но не другояче. 2. Patent and trademark rights are not licensed under this Public License. 2. Съгласно настоящия Публичен Лиценз не се лицензират права по отношение на патенти и търговски марки. 3. To the extent possible, the Licensor waives any right to collect royalties from You for the exercise of the Licensed Rights, whether directly or through a collecting society under any voluntary or waivable statutory or compulsory licensing scheme. In all other cases the Licensor expressly reserves any right to collect such royalties, including when the Licensed Material is used other than for NonCommercial purposes. 3. В степента, в която това е възможно, Лицензодателят се отказва от правото да събира от Вас възнаграждения за упражняването на Лицензираните Права, било то пряко, или чрез организация за колективно управление на авторски права съгласно каквато и да било доброволна или отменима законоустановена или принудителна схема за лицензиране. Във всички други случаи Лицензодателят изрично си запазва правото да събира такива възнаграждения, включително когато Лицензираният Материал се използва за цели, различни от Нетърговски цели. Section 3 – License Conditions[edit] Section 3 – License Conditions. Раздел 3 – Условия на лиценза. Your exercise of the Licensed Rights is expressly made subject to the following conditions. Упражняването на Лицензираните Права от Ваша страна е изрично обвързано със спазването на следните условия: a. Attribution. a. Посочване на автора. 1. If You Share the Licensed Material (including in modified form), You must: 1. Ако Споделяте Лицензирания Материал (включително в изменена форма), Вие трябва: A. да съхраните изброените по-долу сведения, ако са предоставени от Лицензодателя заедно с Лицензирания Материал: i. идентификация на създателя (създателите) на Лицензирания Материал и на всички други определени да бъдат посочени като автори лица, по всеки разумен начин, поискан от Лицензодателя (включително чрез псевдоним, ако има посочен такъв); ii. бележка относно авторските права; iii. бележка с позоваване на настоящия Публичен Лиценз; iv. бележка с позоваване на отказа от гаранции; URI или хипервръзка към Лицензирания Материал, доколкото това е практически осъществимо; B. indicate if You modified the Licensed Material and retain an indication of any previous modifications; and B. да посочите дали Вие сте изменили Лицензирания Материал и да съхраните посочване на всички предходни изменения; и C. indicate the Licensed Material is licensed under this Public License, and include the text of, or the URI or hyperlink to, this Public License. C. да посочите, че Лицензираният Материал е лицензиран съгласно настоящия Публичен Лиценз, и да включите текста на настоящия Публичен Лиценз, или URI, или хипервръзка към настоящия Публичен Лиценз. 2. You may satisfy the conditions in Section 3(a)(1) in any reasonable manner based on the medium, means, and context in which You Share the Licensed Material. For example, it may be reasonable to satisfy the conditions by providing a URI or hyperlink to a resource that includes the required information. 2. Вие можете да изпълните условията, посочени в раздел 3, буква а), точка 1), по всякакъв разумен начин в зависимост от носителя, средството и контекста, в който Споделяте Лицензирания Материал. Например условията може да се изпълнят в разумна степен чрез предоставянето на URI или хипервръзка към даден ресурс, който съдържа изискваната информация. 3. If requested by the Licensor, You must remove any of the information required by Section 3(a)(1)(A) to the extent reasonably practicable. 3. Ако Лицензодателят поиска това, Вие ще трябва да отстраните всяка информация, изисквана съгласно раздел 3, буква а), точка 1), подточка А), доколкото това е практически осъществимо. b. ShareAlike. b. Споделяне при същите условия. In addition to the conditions in Section 3(a), if You Share Adapted Material You produce, the following conditions also apply. В допълнение към условията, посочени в раздел 3, буква а), ако Споделяте Адаптиран Материал, който е произведен от Вас, се прилагат и следните условия: 1. The Adapter’s License You apply must be a Creative Commons license with the same License Elements, this version or later, or a BY-NC-SA Compatible License. 1. Прилаганият от Вас Лиценз на Адаптатора трябва да е лиценз Creative Commons със същите Елементи на Лиценза, в настоящата или в по-късна версия, или Лиценз, Съвместим с Лиценз BY-NC-SA. 2. You must include the text of, or the URI or hyperlink to, the Adapter's License You apply. You may satisfy this condition in any reasonable manner based on the medium, means, and context in which You Share Adapted Material. 2. Вие трябва да включите текста на прилагания от Вас Лиценз на Адаптатора, или URI, или хипервръзка към прилагания от Вас Лиценз на Адаптатора. Вие можете да изпълните това условие по всякакъв разумен начин в зависимост от носителя, средството и контекста, в който Споделяте Адаптирания Материал. 3. You may not offer or impose any additional or different terms or conditions on, or apply any Effective Technological Measures to, Adapted Material that restrict exercise of the rights granted under the Adapter's License You apply. 3. Вие нямате право да предлагате или да налагате каквито и да било допълнителни или различни ред или условия или да прилагате каквито и да било Ефективни Технологични Мерки по отношение на Адаптирания Материал, които ограничават упражняването на правата, предоставени съгласно прилагания от Вас Лиценз на Адаптатора. Section 4 – Sui Generis Database Rights[edit] Section 4 – Sui Generis Database Rights. Раздел 4 – Права Sui Generis върху Бази Данни. Where the Licensed Rights include Sui Generis Database Rights that apply to Your use of the Licensed Material: Когато Лицензираните Права включват Права Sui Generis върху Бази Данни, които са приложими по отношение на използването от Ваша страна на Лицензирания Материал: a. for the avoidance of doubt, Section 2(a)(1) grants You the right to extract, reuse, reproduce, and Share all or a substantial portion of the contents of the database for NonCommercial purposes only; a. за да се избегнат всякакви съмнения, с раздел 2, буква а), точка 1 Ви се предоставя правото да извличате, да използвате повторно, да възпроизвеждате и да Споделяте цялото съдържание на базата данни или съществена част от него само за Нетърговски цели; b. if You include all or a substantial portion of the database contents in a database in which You have Sui Generis Database Rights, then the database in which You have Sui Generis Database Rights (but not its individual contents) is Adapted Material, including for purposes of Section 3(b); and b. ако Вие включите цялото съдържание на базата данни или съществена част от него в база данни, по отношение на която Вие имате Права Sui Generis върху Бази Данни, то тогава базата данни, по отношение на която Вие имате Права Sui Generis върху Бази Данни (но не и отделните ѝ съставки) се счита за Адаптиран Материал, включително за целите на раздел 3, буква b); и c. You must comply with the conditions in Section 3(a) if You Share all or a substantial portion of the contents of the database. c. Вие трябва да спазвате условията, посочени в раздел 3, буква а), ако Споделяте цялото съдържание на базата данни или съществена част от него. For the avoidance of doubt, this Section 4 supplements and does not replace Your obligations under this Public License where the Licensed Rights include other Copyright and Similar Rights. За да се избегнат всякакви съмнения, настоящият раздел 4 допълва и не заменя Вашите задължения съгласно настоящия Публичен Лиценз, когато Лицензираните Права включват други Авторски Права и Сходни Права. Section 5 – Disclaimer of Warranties and Limitation of Liability[edit] Section 5 – Disclaimer of Warranties and Limitation of Liability. Раздел 5 – Отказ от гаранции и ограничение на отговорността. a. Unless otherwise separately undertaken by the Licensor, to the extent possible, the Licensor offers the Licensed Material as-is and as-available, and makes no representations or warranties of any kind concerning the Licensed Material, whether express, implied, statutory, or other. This includes, without limitation, warranties of title, merchantability, fitness for a particular purpose, non-infringement, absence of latent or other defects, accuracy, or the presence or absence of errors, whether or not known or discoverable. Where disclaimers of warranties are not allowed in full or in part, this disclaimer may not apply to You. a. Освен ако Лицензодателят отделно е уговорил друго, Лицензодателят — в степента, в която това е възможно — предлага Лицензирания Материал такъв, какъвто е, и такъв, какъвто е наличен, и не дава по отношение на него никакви уверения или гаранции от какъвто и да било вид, независимо дали са изрични, подразбиращи се, законоустановени, или други. Тук се отнасят включително, но не само, гаранции за правния титул, продаваемостта, пригодността за конкретна цел, ненарушението на каквито и да било права, отсъствието на скрити или други недостатъци, точността, наличието или отсъствието на грешки — били те известни или неизвестни, или пък откриваеми или неоткриваеми. В случаите, когато откази от гаранции не се допускат изцяло или частично, този отказ може да не е приложим спрямо Вас. b. To the extent possible, in no event will the Licensor be liable to You on any legal theory (including, without limitation, negligence) or otherwise for any direct, special, indirect, incidental, consequential, punitive, exemplary, or other losses, costs, expenses, or damages arising out of this Public License or use of the Licensed Material, even if the Licensor has been advised of the possibility of such losses, costs, expenses, or damages. Where a limitation of liability is not allowed in full or in part, this limitation may not apply to You. b. В степента, в която това е възможно, Лицензодателят в никакъв случай не носи отговорност към Вас при каквато и да било правна хипотеза (включително, но не само, небрежност) или другояче за каквито и да било преки, особени, непреки, случайни, последващи, наказателни, назидателни или други загуби, разходи, разноски или вреди, произтичащи от настоящия Публичен Лиценз или от използването на Лицензирания Материал, дори ако Лицензодателят е бил уведомен за вероятността от такива загуби, разходи, разноски или вреди. В случаите, когато ограничение на отговорността не се допуска изцяло или частично, това ограничение може да не е приложимо спрямо Вас. c. The disclaimer of warranties and limitation of liability provided above shall be interpreted in a manner that, to the extent possible, most closely approximates an absolute disclaimer and waiver of all liability. c. Отказът от гаранции и ограничението на отговорността, упоменати по-горе, трябва да се тълкуват по начин, който — в степента, в която това е възможно — се доближава максимално до абсолютен отказ от гаранции и отказ от всякаква отговорност. Section 6 – Term and Termination[edit] Section 6 – Term and Termination. Раздел 6 – Срок на действие и прекратяване. a. This Public License applies for the term of the Copyright and Similar Rights licensed here. However, if You fail to comply with this Public License, then Your rights under this Public License terminate automatically. a. Настоящият Публичен Лиценз се прилага за срока на предоставените от настоящия лиценз Авторско Право и Сходни Права. Ако обаче не спазвате настоящия Публичен Лиценз, Вашите права съгласно настоящия Публичен Лиценз се прекратяват автоматично. b. Where Your right to use the Licensed Material has terminated under Section 6(a), it reinstates: b. Ако Вашето право на използване на Лицензирания Материал е прекратено съгласно раздел 6, буква а), то се възстановява: 1. automatically as of the date the violation is cured, provided it is cured within 30 days of Your discovery of the violation; or 1. автоматично, считано от датата, на която нарушението е отстранено, при условие че то е отстранено в срок от 30 дни от момента, в който сте узнали за него; или 2. upon express reinstatement by the Licensor. 2. в случай на изрично възстановяване на това право от страна на Лицензодателя. For the avoidance of doubt, this Section 6(b) does not affect any right the Licensor may have to seek remedies for Your violations of this Public License. За да се избегнат всякакви съмнения, настоящият раздел 6, буква b) не засяга правото на Лицензодателя да потърси евентуална правна защита при допуснати от Вас нарушения на настоящия Публичен Лиценз. c. For the avoidance of doubt, the Licensor may also offer the Licensed Material under separate terms or conditions or stop distributing the Licensed Material at any time; however, doing so will not terminate this Public License. c. За да се избегнат всякакви съмнения, Лицензодателят може също така да предложи Лицензирания Материал съгласно отделни ред или условия или да спре разпространението на Лицензирания Материал по всяко време; това обаче не прекратява действието на настоящия Публичен Лиценз. d. Sections 1, 5, 6, 7, and 8 survive termination of this Public License. d. Раздели 1, 5, 6, 7 и 8 продължават да се прилагат и след прекратяването на настоящия Публичен Лиценз. Section 7 – Other Terms and Conditions[edit] Section 7 – Other Terms and Conditions. Раздел 7 – Други ред и условия. a. The Licensor shall not be bound by any additional or different terms or conditions communicated by You unless expressly agreed. a. Лицензодателят не може да е обвързан от никакви допълнителни или различни ред или условия, съобщени от Вас, ако не е дал изричното си съгласие за това. b. Any arrangements, understandings, or agreements regarding the Licensed Material not stated herein are separate from and independent of the terms and conditions of this Public License. b. Всякакви договорености, съглашения или споразумения във връзка с Лицензирания Материал, които не са посочени тук, са отделни и независими от реда и условията на настоящия Публичен Лиценз. Section 8 – Interpretation. Раздел 8 – Тълкуване. a. For the avoidance of doubt, this Public License does not, and shall not be interpreted to, reduce, limit, restrict, or impose conditions on any use of the Licensed Material that could lawfully be made without permission under this Public License. a. За да се избегнат всякакви съмнения, настоящият Публичен Лиценз не намалява, ограничава или налага условия по отношение на каквото и да било използване на Лицензирания Материал, което може да се извърши законосъобразно без разрешение, предоставено съгласно настоящия Публичен Лиценз, и не може да се тълкува в такъв смисъл. b. To the extent possible, if any provision of this Public License is deemed unenforceable, it shall be automatically reformed to the minimum extent necessary to make it enforceable. If the provision cannot be reformed, it shall be severed from this Public License without affecting the enforceability of the remaining terms and conditions. b. Ако която и да било разпоредба на настоящия Публичен Лиценз бъде счетена за неподлежаща на изпълнение, тя трябва — в степента, в която това е възможно — автоматично да се преработи до минималната степен, която е необходима, за да стане подлежаща на изпълнение. Ако разпоредбата не може да се преработи, тя трябва да се изключи от настоящия Публичен Лиценз, без това да засяга изпълняемостта на останалите ред и условия. c. No term or condition of this Public License will be waived and no failure to comply consented to unless expressly agreed to by the Licensor. c. Никоя клауза или условие на настоящия Публичен Лиценз не могат да бъдат отменени, нито неспазване под каквато и да било форма може да бъде счетено за допустимо, ако Лицензодателят не е дал изричното си съгласие за това. d. Nothing in this Public License constitutes or may be interpreted as a limitation upon, or waiver of, any privileges and immunities that apply to the Licensor or You, including from the legal processes of any jurisdiction or authority. d. Нищо в настоящия Публичен Лиценз не представлява или не може да се тълкува като ограничение на или отказ от каквито и да било привилегии и имунитети, приложими по отношение на Лицензодателя или на Вас, включително съдебен имунитет пред която и да било юрисдикция или който и да било орган. Creative Commons is not a party to its public licenses. Notwithstanding, Creative Commons may elect to apply one of its public licenses to material it publishes and in those instances will be considered the “Licensor.” The text of the Creative Commons public licenses is dedicated to the public domain under the CC0 Public Domain Dedication. Except for the limited purpose of indicating that material is shared under a Creative Commons public license or as otherwise permitted by the Creative Commons policies published at creativecommons.org/policies, Creative Commons does not authorize the use of the trademark “Creative Commons” or any other trademark or logo of Creative Commons without its prior written consent including, without limitation, in connection with any unauthorized modifications to any of its public licenses or any other arrangements, understandings, or agreements concerning use of licensed material. For the avoidance of doubt, this paragraph does not form part of the public licenses. Note: this is not legal code. Creative Commons не е страна по своите публични лицензи. Независимо от това, Creative Commons може да реши да прилага някой от своите публични лицензи по отношение на материала, който публикува, и в такива случаи ще се счита за „Лицензодател“. Текстът на публичните лицензи Creative Commons е предаден в обществено достояние съгласно Декларацията за предаване в обществено достояние CC0. С изключение на ограничения брой случаи, в които се посочва, че даден материал се споделя съгласно публичен лиценз Creative Commons, или останалите случаи, предвидени в политиката на Creative Commons, публикувана в интернет на адрес creativecommons.org/policies, Creative Commons не разрешава използването на търговската марка „Creative Commons“ или на каквато и да било друга търговска марка или лого на Creative Commons без предварителното му писмено съгласие, включително, но не само, във връзка с каквито и да било неразрешени изменения на който и да било от неговите публични лицензи или каквито и да било други договорености, съглашения или споразумения, отнасящи се до използването на лицензиран материал. За да се избегнат всякакви съмнения, настоящият параграф не съставлява част от публичните лицензи. Creative Commons may be contacted at creativecommons.org. Note: this is not legal code. С Creative Commons можете да се свържете на адрес creativecommons.org. Additional languages available: Please read the FAQ for more information about official translations. Note: this is not legal code. Настоящият документ е достъпен и на следните езици: За повече информация относно официалните преводи, моля, посетете рубриката „Често задавани въпроси“. Back to Commons Deed Note: this is not legal code. Назад към краткото обобщение reproduce and Share the Licensed Material, in whole or in part; and възпроизвеждате и Споделяте Лицензирания Материал, изцяло или частично; и produce, reproduce, and Share Adapted Material произвеждате, възпроизвеждате и Споделяте Адаптиран Материал To the extent possible, the Licensor waives any right to collect royalties from You for the exercise of the Licensed Rights, whether directly or through a collecting society under any voluntary or waivable statutory or compulsory licensing scheme. В степента, в която това е възможно, Лицензодателят се отказва от правото да събира от Вас възнаграждения за упражняването на Лицензионните Права, било то пряко, или чрез организация за колективно управление на авторски права съгласно каквато и да било доброволна или отменима законоустановена или принудителна схема за лицензиране. If You Share Adapted Material You produce, the Adapter's License You apply must not prevent recipients of the Adapted Material from complying with this Public License. Ако Споделяте Адаптиран Материал, който е произведен от Вас, прилаганият от Вас Лиценз на Адаптатора не може да възпрепятства получателите на Адаптирания Материал да спазват настоящия Публичен Лиценз. for the avoidance of doubt, Section 2(a)(1) grants You the right to extract, reuse, reproduce, and Share all or a substantial portion of the contents of the database; за да се избегнат всякакви съмнения, с раздел 2, буква а), точка 1 Ви се предоставя правото да извличате, да използвате повторно, да възпроизвеждате и да Споделяте цялото съдържание на базата данни или съществена част от него; if You include all or a substantial portion of the database contents in a database in which You have Sui Generis Database Rights, then the database in which You have Sui Generis Database Rights (but not its individual contents) is Adapted Material ако Вие включите цялото съдържание на базата данни или съществена част от него в база данни, по отношение на която Вие имате Права Sui Generis върху Бази Данни, то тогава базата данни, по отношение на която Вие имате Права Sui Generis върху Бази Данни (но не и отделните ѝ съставки) се счита за Адаптиран Материал NoDerivatives Без производни reproduce and Share the Licensed Material, in whole or in part възпроизвеждате и Споделяте Лицензирания Материал, изцяло или частично produce and reproduce, but not Share, Adapted Material произвеждате и възпроизвеждате, но не Споделяте, Адаптиран Материал If You Share the Licensed Material, You must Ако Споделяте Лицензирания Материал, Вие трябва , provided You do not Share Adapted Material , при условие че не Споделяте Адаптиран Материал For the avoidance of doubt, You do not have permission under this Public License to Share Adapted Material. За да се избегнат всякакви съмнения, съгласно настоящия Публичен Лиценз Вие нямате разрешение да Споделяте Адаптиран Материал. produce and reproduce, but not Share, Adapted Material for NonCommercial purposes only произвеждате и възпроизвеждате, но не Споделяте, Адаптиран Материал само за Нетърговски цели and provided You do not Share Adapted Material и при условие че не Споделяте Адаптиран Материал CC0 1.0 Translation Worksheet[edit] Note: If there is a Europeana translation for your language, please refer to it and note any important differences in your worksheet. Available at http://pro.europeana.eu/support-for-open-data. Universal Note: please coordinate with other jurisdictions in your language on the translation of this term. Универсален Official translations of this legal tool are available in other languages. Note: this is not legal code. Официалните преводи на настоящия правен инструмент са достъпни и на други езици. CREATIVE COMMONS CORPORATION IS NOT A LAW FIRM AND DOES NOT PROVIDE LEGAL SERVICES. DISTRIBUTION OF THIS DOCUMENT DOES NOT CREATE AN ATTORNEY-CLIENT RELATIONSHIP. CREATIVE COMMONS PROVIDES THIS INFORMATION ON AN "AS-IS" BASIS. CREATIVE COMMONS MAKES NO WARRANTIES REGARDING THE USE OF THIS DOCUMENT OR THE INFORMATION OR WORKS PROVIDED HEREUNDER, AND DISCLAIMS LIABILITY FOR DAMAGES RESULTING FROM THE USE OF THIS DOCUMENT OR THE INFORMATION OR WORKS PROVIDED HEREUNDER. Note: this is not legal code. CREATIVE COMMONS CORPORATION НЕ Е ПРАВНА КАНТОРА И НЕ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНИ УСЛУГИ. РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ НЕ СЪЗДАВА ОТНОШЕНИЕ АДВОКАТ–КЛИЕНТ. CREATIVE COMMONS ПРЕДОСТАВЯ НАСТОЯЩАТА ИНФОРМАЦИЯ „ТАКАВА, КАКВАТО Е“. CREATIVE COMMONS НЕ ПРЕДОСТАВЯ НИКАКВИ ГАРАНЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ ИЛИ ПОСОЧЕНИТЕ В НЕГО ИНФОРМАЦИЯ ИЛИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ И ОТХВЪРЛЯ ВСЯКАКВА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ ИЛИ НА ПОСОЧЕНИТЕ В НЕГО ИНФОРМАЦИЯ ИЛИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ. Statement of Purpose Декларация за Намерение The laws of most jurisdictions throughout the world automatically confer exclusive Copyright and Related Rights (defined below) upon the creator and subsequent owner(s) (each and all, an "owner") of an original work of authorship and/or a database (each, a "Work"). Законите на повечето юрисдикции по света автоматично признават на създателя и следващия собственик (следващите собственици) (наричани по-долу поотделно и заедно „собственик“) на оригинално авторско произведение и/или база данни (всяко и всяка от тях наричани по-долу „Произведение“) изключителни Авторско Право и Свързани с Него Права (вж. определението по-долу). Certain owners wish to permanently relinquish those rights to a Work for the purpose of contributing to a commons of creative, cultural and scientific works ("Commons") that the public can reliably and without fear of later claims of infringement build upon, modify, incorporate in other works, reuse and redistribute as freely as possible in any form whatsoever and for any purposes, including without limitation commercial purposes. These owners may contribute to the Commons to promote the ideal of a free culture and the further production of creative, cultural and scientific works, or to gain reputation or greater distribution for their Work in part through the use and efforts of others. Някои собственици желаят да отстъпят трайно тези права върху дадено Произведение, за да допринесат за един общ фонд от творчески, културни и научни произведения („Общи Ресурси“), които обществеността може — с доверие и без опасение от последващи обвинения в нарушение — да доразвива, изменя, включва в други произведения, използва повторно и разпространява повторно възможно най-свободно под каквато и да било форма и за каквато и да било цел, включително, но не само, за търговски цели. Тези собственици може да допринесат за Общите Ресурси с цел да насърчат идеала за свободна култура и по-нататъшното създаване на творчески, културни и научни произведения или да спечелят добра репутация или по-широко разпространение на своето Произведение, отчасти посредством използването и усилията от страна на други лица. For these and/or other purposes and motivations, and without any expectation of additional consideration or compensation, the person associating CC0 with a Work (the "Affirmer"), to the extent that he or she is an owner of Copyright and Related Rights in the Work, voluntarily elects to apply CC0 to the Work and publicly distribute the Work under its terms, with knowledge of his or her Copyright and Related Rights in the Work and the meaning and intended legal effect of CC0 on those rights. Поради тези и/или други цели и мотиви, и без очакване на допълнително възнаграждение или компенсация, лицето, което свързва СС0 с дадено Произведение („Деклараторът“), доколкото е собственик на Авторско Право и Свързани с Него Права върху Произведението, доброволно решава да прилага СС0 към Произведението и да разпространява публично Произведението съгласно неговите условия, познавайки своите Авторско Право и Свързани с Него Права върху Произведението, както и значението и предвидените правни последици от СС0 върху тези права. 1. Copyright and Related Rights[edit] 1. Copyright and Related Rights. 1. Авторско Право и Свързани с Него Права. A Work made available under CC0 may be protected by copyright and related or neighboring rights ("Copyright and Related Rights"). Copyright and Related Rights include, but are not limited to, the following: Произведение, което е предоставено на разположение съгласно СС0, може да се закриля с авторско право и свързаните с него или сродните му права („Авторско Право и Свързаните с Него Права“). Авторското Право и Свързаните с Него Права включват, но не се ограничават до: i. the right to reproduce, adapt, distribute, perform, display, communicate, and translate a Work; i. правото да се възпроизвежда, адаптира, разпространява, изпълнява, излага, съобщава и превежда дадено Произведение; ii. moral rights retained by the original author(s) and/or performer(s); ii. неимуществените права, запазени от първоначалния(те) автор(и) и/или изпълнител(и); iii. publicity and privacy rights pertaining to a person's image or likeness depicted in a Work; iii. правото на публичност и правото на неприкосновеност на личния живот, свързани с образа или подобието на дадено лице, изобразено в дадено Произведение; iv. rights protecting against unfair competition in regards to a Work, subject to the limitations in paragraph 4(a), below; iv. правата, закрилящи от нелоялна конкуренция по отношение на дадено Произведение, които са обект на ограниченията по параграф 4, буква а) по-долу; v. rights protecting the extraction, dissemination, use and reuse of data in a Work; v. правата, закрилящи извличането, разпространението, използването и повторното използване на данни в дадено Произведение; vi. database rights (such as those arising under Directive 96/9/EC of the European Parliament and of the Council of 11 March 1996 on the legal protection of databases, and under any national implementation thereof, including any amended or successor version of such directive); and vi. правата, свързани с бази данни (като правата, произтичащи от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни и от каквито и да било актове за прилагане на национално равнище на посочената директива, включително от каквито и да било нейни изменения или последващи редакции); и vii. other similar, equivalent or corresponding rights throughout the world based on applicable law or treaty, and any national implementations thereof. vii. други сходни, равностойни или съответстващи права по цял свят, основаващи се на приложим закон или договор и каквито и да било актове за неговото прилагане на национално равнище. 2. Waiver[edit] 2. Waiver. 2. Отказ от Права. To the greatest extent permitted by, but not in contravention of, applicable law, Affirmer hereby overtly, fully, permanently, irrevocably and unconditionally waives, abandons, and surrenders all of Affirmer's Copyright and Related Rights and associated claims and causes of action, whether now known or unknown (including existing as well as future claims and causes of action), in the Work (i) in all territories worldwide, (ii) for the maximum duration provided by applicable law or treaty (including future time extensions), (iii) in any current or future medium and for any number of copies, and (iv) for any purpose whatsoever, including without limitation commercial, advertising or promotional purposes (the "Waiver"). Във възможно най-голямата степен, разрешена от приложимото право, но не и в противоречие с него, с настоящото Деклараторът се отказва, изоставя и отстъпва открито, изцяло, трайно, неотменимо и безусловно от всичките си Авторски Права и Свързани с Тях Права, както и от свързаните претенции и основания за съдебни искове, независимо от това дали понастоящем са известни, или неизвестни (включително съществуващите и бъдещите претенции и основания за искове), върху Произведението: i) на всички територии по цял свят, ii) за максималния срок, предвиден от приложимия закон или договор (включително бъдещите удължавания на този срок), iii) на какъвто и да било настоящ или бъдещ носител и в какъвто и да било брой екземпляри, и iv) за каквато и да било цел, включително, но не само, за търговски, рекламни или популяризаторски цели („Отказът от Права“). Affirmer makes the Waiver for the benefit of each member of the public at large and to the detriment of Affirmer's heirs and successors, fully intending that such Waiver shall not be subject to revocation, rescission, cancellation, termination, or any other legal or equitable action to disrupt the quiet enjoyment of the Work by the public as contemplated by Affirmer's express Statement of Purpose. Деклараторът прави Отказа от Права в полза на всеки член на обществеността като цяло и в ущърб на своите наследници и правоприемници, с ясното намерение този Отказ от Права да не подлежи на оттегляне, отмяна, анулиране, прекратяване или каквото и да било друго правно или сходно действие, което би нарушило несмущаваното ползване на Произведението от страна на обществеността, предвидено в направената от Декларатора изрична Декларация за Намерение. 3. Public License Fallback[edit] 3. Public License Fallback. 3. Резервен Публичен Лиценз. Should any part of the Waiver for any reason be judged legally invalid or ineffective under applicable law, then the Waiver shall be preserved to the maximum extent permitted taking into account Affirmer's express Statement of Purpose. Ако поради някаква причина която и да било част от Отказа от Права бъде обявена за нищожна или недействителна съгласно приложимото право, Отказът от Права трябва да се запази в максималната разрешена степен, като се вземе предвид направената от Декларатора изрична Декларация за Намерение. In addition, to the extent the Waiver is so judged Affirmer hereby grants to each affected person a royalty-free, non transferable, non sublicensable, non exclusive, irrevocable and unconditional license to exercise Affirmer's Copyright and Related Rights in the Work (i) in all territories worldwide, (ii) for the maximum duration provided by applicable law or treaty (including future time extensions), (iii) in any current or future medium and for any number of copies, and (iv) for any purpose whatsoever, including without limitation commercial, advertising or promotional purposes (the "License"). Освен това в степента, в която Отказът от Права е обявен за нищожен или недействителен, с настоящото Деклараторът предоставя на всяко засегнато лице безвъзмезден, непрехвърлим, неподлежащ на преотстъпване, неизключителен, неотменим и безусловен лиценз за упражняване на Авторското Право и Свързаните с Него Права на Декларатора върху Произведението: i) на всички територии по цял свят, ii) за максималния срок, предвиден от приложимия закон или договор (включително бъдещите удължавания на този срок), iii) на какъвто и да било настоящ или бъдещ носител и в какъвто и да било брой екземпляри, и iv) за каквато и да било цел, включително, но не само, за търговски, рекламни или популяризаторски цели („Лиценза“). The License shall be deemed effective as of the date CC0 was applied by Affirmer to the Work. Should any part of the License for any reason be judged legally invalid or ineffective under applicable law, such partial invalidity or ineffectiveness shall not invalidate the remainder of the License, and in such case Affirmer hereby affirms that he or she will not (i) exercise any of his or her remaining Copyright and Related Rights in the Work or (ii) assert any associated claims and causes of action with respect to the Work, in either case contrary to Affirmer's express Statement of Purpose. Лицензът се счита за действителен от датата, на която Деклараторът е приложил спрямо произведението СС0. Ако поради някаква причина която и да било част от Лиценза бъде обявена за нищожна или недействителна съгласно приложимото право, тази частична невалидност или недействителност не обезсилва останалата част от Лиценза и в такъв случай с настоящото Деклараторът заявява, че няма: i) да упражнява никое от останалите си Авторски Права и Свързани с Тях Права върху Произведението, или ii) да предявява каквито и да било съответни претенции и основания за съдебен иск по отношение на Произведението, което и в двата случая би било в противоречие с направената от него изрична Декларация за Намерение. 4. Limitations and Disclaimers[edit] 4. Limitations and Disclaimers. 4. Ограничения и Декларации за Отказ от Отговорност. a. No trademark or patent rights held by Affirmer are waived, abandoned, surrendered, licensed or otherwise affected by this document. а. С настоящия документ не се отказват, изоставят, отстъпват, лицензират или засягат другояче никакви права, които Деклараторът притежава по отношение на търговски марки или патенти. b. Affirmer offers the Work as-is and makes no representations or warranties of any kind concerning the Work, express, implied, statutory or otherwise, including without limitation warranties of title, merchantability, fitness for a particular purpose, non infringement, or the absence of latent or other defects, accuracy, or the present or absence of errors, whether or not discoverable, all to the greatest extent permissible under applicable law. b. Деклараторът предлага Произведението такова, каквото е, и по отношение на него не дава никакви уверения или гаранции от какъвто и да било вид, били те изрични, подразбиращи се, законоустановени или други, включително, но не само, гаранции за правния титул, продаваемостта, пригодността за конкретна цел, ненарушението на каквито и да било права, отсъствието на скрити или други недостатъци, точността, наличието или отсъствието на грешки — били те откриваеми или неоткриваеми, всичко това във възможно най-голямата степен, разрешена от приложимото право. c. Affirmer disclaims responsibility for clearing rights of other persons that may apply to the Work or any use thereof, including without limitation any person's Copyright and Related Rights in the Work. Further, Affirmer disclaims responsibility for obtaining any necessary consents, permissions or other rights required for any use of the Work. c. Деклараторът отхвърля всякаква отговорност за уреждането на правата на други лица, които може да са приложими по отношение на Произведението или каквото и да било негово използване, включително, но не само, Авторското Право и Свързаните с Него Права на което и да било лице върху Произведението. Деклараторът освен това отхвърля всякаква отговорност за придобиването на каквито и да било необходими съгласия, разрешения или други права, които се изискват за каквото и да било използване на Произведението. d. Affirmer understands and acknowledges that Creative Commons is not a party to this document and has no duty or obligation with respect to this CC0 or use of the Work. d. Деклараторът разбира и признава, че Creative Commons не е страна по настоящия документ и няма задължение или отговорност по отношение на СС0 или използването на Произведението. Retrieved from "https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Creative_Commons_BG_4.0&oldid=19148575"
857,983
http://yambolnews.net/drugosti/item/36738-asrocheni-zasedaniya-v-sadilishtata-v-yambol
2020-02-24T11:40:41
[ "дело 422", "дело 413", "дело 253", "дело 467", "дело 4", "дело 464", "дело 450", "дело 427", "дело 451", "дело 272", "дело 324", "дело 385", "дело 453", "дело 369", "дело 5", "дело 9", "дело 14", "дело 11", "дело 27", "дело 354", "дело 18", "дело 348", "дело 1", "дело 359", "дело 3", "дело 9", "дело 12", "дело 35", "дело 357", "дело 2", "дело 68", "дело 90", "дело 94", "дело 69", "дело 74", "дело 4279", "дело 2700", "дело 1420", "дело 2756", "дело 2426", "дело 1078", "дело 2921", "дело 655", "дело 1463", "дело 3553", "дело 1825", "дело 3849", "дело 1701", "дело 2525", "дело 2936", "дело 3121", "дело 2838", "дело 3897", "дело 4244", "дело 3550", "дело 946", "дело 3289", "дело 4084", "дело 1638", "дело 1515", "дело 3404", "дело 245", "дело 2112", "дело 59", "дело 1400", "дело 1303", "дело 4213", "дело 2324", "дело 58" ]
НАСРОЧЕНИ ЗАСЕДАНИЯ В СЪДИЛИЩАТА В ЯМБОЛ - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол. НАСРОЧЕНИ ЗАСЕДАНИЯ В СЪДИЛИЩАТА В ЯМБОЛ Понеделник, 10 Февруари 2020 09:23 1 Административно дело 422 / 2019 И. Д. П. КМЕТА НА ОБЩИНА ТУНДЖА-ГР.ЯМБОЛ ДИМИТРИНКА ХРИСТОВА СТАМАТОВА 10.02.2020 09:00 2 Административно дело 413 / 2019 СМИТ-ТЕКС ООД ДИРЕКТОРА НА ТД НА НАП-ГР.БУРГАС ДИМИТРИНКА ХРИСТОВА СТАМАТОВА 10.02.2020 09:15 3 Административно дело 253 / 2019 В. Ц. Н. НАЧАЛНИК-СЛУЖБА ГЕОДЕЗИЯ,КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР-ГР.ЯМБОЛ ДИМИТРИНКА ХРИСТОВА СТАМАТОВА 10.02.2020 09:30 4 Административно дело 467 / 2019 С. Г. Г. ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ-ГР.СОФИЯ ДИМИТРИНКА ХРИСТОВА СТАМАТОВА 10.02.2020 09:40 5 Административно дело 4 / 2020 С. В. В. ДИРЕКТОРА НА ТП НА НОИ-ГР.ЯМБОЛ ДИМИТРИНКА ХРИСТОВА СТАМАТОВА 10.02.2020 09:50 6 Административно дело 464 / 2019 В. Я. К. ДИРЕКТОРА НА ТП НА НОИ-ГР.ЯМБОЛ ДИМИТРИНКА ХРИСТОВА СТАМАТОВА 10.02.2020 10:00 7 Административно дело 450 / 2019 СТРАХИЛОВ-60 ЕООД НАЧАЛНИК ОТДЕЛ ОД БУРГАС-ДИРЕКЦИЯ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ,ГД ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ В ЦУ НА НАП-ГР. БУРГАС ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА 11.02.2020 10:00 8 Административно дело 427 / 2019 ЕТ АТАНАС АТАНАСОВ-А.А ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ-ГР.СОФИЯ ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА 11.02.2020 10:00 9 Административно дело 451 / 2019 Г. Ж. Я. ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ-ГР.СОФИЯ ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА 11.02.2020 10:00 10 Административно дело 272 / 2019 Д. А. С. ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП-БУРГАС ПРИ ЦУ НА НАП ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА 11.02.2020 10:30 11 Административно дело 324 / 2019 БОРОВЕЦ ИНВЕСТ 2012 ЕООД ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП-БУРГАС ПРИ ЦУ НА НАП ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА 11.02.2020 11:00 12 Административно дело 385 / 2019 МБАЛ СВ. ЙОАН РИЛСКИ ООД-ГР.ЯМБОЛ ДИРЕКТОРА НА РАЙОННА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА-ГР.ЯМБОЛ ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА 11.02.2020 11:30 13 Административно дело 453 / 2019 П. А. П. ДИРЕКТОРА НА ОД ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ-ГР.ЯМБОЛ СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ 12.02.2020 10:00 14 Административно дело 369 / 2019 В. Х. А. ОУ СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ-ГР.СТРАЛДЖА, Н. Е. П. СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ 12.02.2020 10:00 15 Административно дело 5 / 2020 И. Д. И. ДИРЕКТОРА НА ТП НА НОИ-ГР.ЯМБОЛ СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ 12.02.2020 10:30 16 Административно дело 9 / 2020 Т. С. Г. ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП-БУРГАС ПРИ ЦУ НА НАП СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ 12.02.2020 10:30 17 Административно дело 14 / 2020 МАРТИ 23 ЕООД НАЧАЛНИК ОТДЕЛ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ СОФИЯ, ДИРЕКЦИЯ ОД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ФК ПРИ ЦУ НА НАП-ГР.СОФИЯ СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ 12.02.2020 11:00 18 Административно дело 11 / 2020 Р. К. П. ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ-ЯМБОЛ СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ 12.02.2020 11:00 19 КНАХД 6 / 2020 ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ГР.ЯМБОЛ ТЕХНОПЛАМ-ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ 13.02.2020 09:00 20 КНАХД 7 / 2020 ТРАНСПОРТЕС ГАРСЕ ЕООД ИЗПЪЛНИТ. АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ-СОФИЯ ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА 13.02.2020 09:00 21 КНАХД 9 / 2020 АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА-ГР.СОФИЯ И. Д. У. СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ 13.02.2020 09:00 22 КНАХД 16 / 2020 К. И. Н. ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ГР.ЯМБОЛ СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ 13.02.2020 09:00 23 Касационно административно дело 27 / 2020 ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА-ГР.СОФИЯ С. Г. В. ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА 13.02.2020 09:30 24 Административно дело 354 / 2019 ПОЛИССТРОИ ЕООД ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП-БУРГАС ПРИ ЦУ НА НАП ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА 13.02.2020 10:30 25 Административно дело 18 / 2020 ОБЩИНА ЯМБОЛ-ГР.ЯМБОЛ ЗАМ.МИНИСТЪР НА МРРБ И РЪКОВОДИТЕЛ НА УО НА ОПРР 2014-2020 Г.ДЕНИЦА НИКОЛОВА-ГР.СОФИЯ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО-РЪКОВОДИТЕЛ НА УО НА ОПРР ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА 14.02.2020 09:30 ул. Александър Стамболийски №4 +359 (46) 663 169 № Вид дело Номер / година Обвинител, ищец, жалбо - подател Обвиняем, ответник или ответник на жалбата Съдия - докладчик Статус на заседанието Насрочване на делото Зала 1 Въззивно гражданско дело 348 / 2019 И. Д. Х., Р. Т. П., Н. Т. Х. К. С. П. КРАСИМИРА ВЕСЕЛИНОВА ТАГАРЕВА 11.02.2020 09:30 2 Въззивно гражданско дело 1 / 2020 ФИШ КОМЕР-2002 ЕООД А. К. К., И. К. К., ЕТ КОНКУРЕНТ-КЪНЧО КЪНЧЕВ, МЛ ГРУП ООД КРАСИМИРА ВЕСЕЛИНОВА ТАГАРЕВА 11.02.2020 09:30 3 Въззивно гражданско дело 359 / 2019 БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Д. Х. Х. НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ ИВАНОВ 11.02.2020 09:45 4 Въззивно гражданско дело 3 / 2020 Д. П. Д. С. Д. К., П. А. Д., Д. А. М., А. Д. А., П. И. П., В. П. П. НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ ИВАНОВ 11.02.2020 09:45 5 Въззивно гражданско дело 9 / 2020 ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ МВР П. Я. А. НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ ИВАНОВ 11.02.2020 09:45 6 Въззивно гражданско дело 12 / 2020 ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ МВР К. Д. М. НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ ИВАНОВ 11.02.2020 09:45 7 Въззивно гражданско дело 35 / 2018 М. Г. В. Д. Т. Т., ПЕЛИКАН АГРО ЕООД, С. И. Т. ВЕСЕЛА КАЛЧЕВА СПАСОВА 11.02.2020 10:00 8 Въззивно гражданско дело 357 / 2019 Д. М. К. Н. П. К. ВЕСЕЛА КАЛЧЕВА СПАСОВА 11.02.2020 10:00 9 Въззивно гражданско дело 2 / 2020 А. А. К. ИНДЖОВ 19 ЕООД ВЕСЕЛА КАЛЧЕВА СПАСОВА 11.02.2020 10:00 10 ВНОХД 346 / 2019 С. С. К. ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ЯМБОЛ ВАСИЛ МАРИНОВ ПЕТКОВ 12.02.2020 09:30 11 Търговско дело 68 / 2019 С. И. Г. ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" КРАСИМИРА ВЕСЕЛИНОВА ТАГАРЕВА 13.02.2020 10:00 12 Търговско дело 90 / 2017 МАГИ -ВАСИЛЕВА ЕООД ВЕСЕЛА КАЛЧЕВА СПАСОВА 13.02.2020 10:45 13 Търговско дело 94 / 2019 Ж. И. Ж., С. И. Д., И. Й. Г. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД ВЕСЕЛА КАЛЧЕВА СПАСОВА 13.02.2020 11:00 14 Търговско дело 69 / 2019 Д. Д. Д. ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99 АД ВЕСЕЛА КАЛЧЕВА СПАСОВА 13.02.2020 13:30 15 ЧНД 342 / 2019 ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ЯМБОЛ Б. И. С. ИВАН ДИМИТРОВ ИВАНОВ 1 Гражданско дело 74 / 2020 ДИРЕКЦИЯ " СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ " - ГР.ЯМБОЛ ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА ЛЮЦКАНОВА 10.02.2020 09:30 2 Гражданско дело 4279 / 2018 В. К. Д., М. Д. С., Ж. П. Ж., К. П. С., Г. П. Г., П. Т. И., Г. Н. Г., М. Н. С., А. Н. Д., М. М. Х., В. Г. С., Д. С. Д., О. Д. С. М. Д. Р., Р. И. Р. ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА ЛЮЦКАНОВА 10.02.2020 10:00 3 Гражданско дело 2700 / 2019 С. Н. А., АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД Н. И. Н. ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА ЛЮЦКАНОВА 10.02.2020 10:00 4 Гражданско дело 1420 / 2019 МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА АГРОТЕС АД, АГРОТЕС ООД ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА ЛЮЦКАНОВА 10.02.2020 10:00 5 Гражданско дело 2756 / 2019 С. Д. А. С. П. Д. ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА ЛЮЦКАНОВА 10.02.2020 10:00 6 Гражданско дело 2426 / 2019 Ж. Г. К., ЗД БУЛ ИНС АД ГР.СОФИЯ М. С. И. ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА ЛЮЦКАНОВА 10.02.2020 10:30 7 Гражданско дело 1078 / 2019 Г. И. К. ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26030 - С.БЕЗМЕР ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА ЛЮЦКАНОВА 10.02.2020 10:30 8 НОХД 57 / 2020 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ Д. Г. Д. СВЕТЛАНА ДИМИТРОВА МИТРУШЕВА АТАНАСОВА 10.02.2020 11:00 9 НАХД 47 / 2020 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ ЕАД СОФИЯ, КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ РД-БУРГАС СВЕТЛАНА ДИМИТРОВА МИТРУШЕВА АТАНАСОВА 10.02.2020 13:30 10 НАХД 67 / 2020 Я. И. К., ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ СВЕТЛАНА ДИМИТРОВА МИТРУШЕВА АТАНАСОВА 10.02.2020 13:30 11 НОХД 13 / 2020 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ В. И. Ж. ВАСИЛ МИТЕВ АТАНАСОВ 11.02.2020 09:30 12 НАХД 45 / 2020 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ ЕАД СОФИЯ, КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ РД-БУРГАС ВАСИЛ МИТЕВ АТАНАСОВ 11.02.2020 09:45 13 НАХД 46 / 2020 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ ЕАД СОФИЯ, КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ РД-БУРГАС ВАСИЛ МИТЕВ АТАНАСОВ 11.02.2020 09:50 14 Гражданско дело 2921 / 2019 КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД ГР.СОФИЯ Д. Й. А. МАРИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА ИВАНОВА 11.02.2020 10:00 15 НАХД 30 / 2020 КОЛХИДА-ИВАН КОЛЕВ И СИЕ СД, ИА АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ ЧРЕЗ ОО АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ -ГР.ЯМБОЛ ВАСИЛ МИТЕВ АТАНАСОВ 11.02.2020 10:00 16 НОХД 1414 / 2019 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ Д. Х. К. НЕВЕНА ИВАНОВА НЕСТОРОВА 11.02.2020 10:00 17 Гражданско дело 655 / 2019 А. Л. Д., Б. Х. А. А. Х. А. НЕВЕНА ИВАНОВА НЕСТОРОВА 11.02.2020 10:10 18 НАХД 52 / 2020 С. Г. Я., ОД НА МВР ГР.СЛИВЕН ВАСИЛ МИТЕВ АТАНАСОВ 11.02.2020 10:10 19 Гражданско дело 1463 / 2019 С. Н. А., ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД ГР.ЯМБОЛ Г. Н. С. МАРИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА ИВАНОВА 11.02.2020 10:20 20 НОХД 1197 / 2019 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ Н. М. М. ВАСИЛ МИТЕВ АТАНАСОВ 11.02.2020 10:20 21 Гражданско дело 3553 / 2019 Р. Г. Р., П. Д. С. Д. К. С. МАРИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА ИВАНОВА 11.02.2020 10:25 22 Гражданско дело 1825 / 2019 ЛИЗИНГОВА КЪЩА-ПАЗАРДЖИК ООД ГР.ПАЗАРДЖИК Й. Д. Г., П. Н. Х. МАРИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА ИВАНОВА 11.02.2020 10:30 23 Гражданско дело 3849 / 2019 Г. Д. И. В. А. Й. МАРИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА ИВАНОВА 11.02.2020 10:35 24 НОХД 109 / 2020 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ Г. Е. С. ВАСИЛ МИТЕВ АТАНАСОВ 11.02.2020 10:40 25 Гражданско дело 1701 / 2019 Е. Д. К. Г. В. В. ВАСИЛ МИТЕВ АТАНАСОВ 11.02.2020 10:50 26 Гражданско дело 2525 / 2018 В. В. Д. Д. В. В. ВАСИЛ МИТЕВ АТАНАСОВ 11.02.2020 11:00 27 НОХД 1363 / 2019 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ В. С. Ц., П. С. С. НЕВЕНА ИВАНОВА НЕСТОРОВА 11.02.2020 11:00 28 Гражданско дело 2936 / 2019 Д. Х. Д. ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД НЕВЕНА ИВАНОВА НЕСТОРОВА 11.02.2020 11:10 29 Гражданско дело 3121 / 2019 Ж. Г. К., ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД Д. П. Д. ДИМЧО ГЕНЕВ ДИМОВ 12.02.2020 09:00 30 НАХД 41 / 2020 ТРАНСБУС 2000 ООД, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ РАДОСТИН СТОЯНОВ РАДИЕВ 12.02.2020 09:00 31 НАХД 1370 / 2019 М. Д. Й., ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ РАДОСТИН СТОЯНОВ РАДИЕВ 12.02.2020 09:30 32 Гражданско дело 2838 / 2019 РЕСТОРЕ ООД Д. Х. Ч. ДИМЧО ГЕНЕВ ДИМОВ 12.02.2020 10:00 33 НАХД 1371 / 2019 Д. В. М., ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ РАДОСТИН СТОЯНОВ РАДИЕВ 12.02.2020 10:00 34 НАХД 912 / 2019 БОРОВЕЦ 2012 ЕООД, БОРОВЕЦ ИНВЕСТ 2012 ЕООД, ТД НА НАП БУРГАС-ОФИС ЯМБОЛ РАДОСТИН СТОЯНОВ РАДИЕВ 12.02.2020 10:30 35 НОХД 555 / 2019 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ Д. Д. М. РАДОСТИН СТОЯНОВ РАДИЕВ 12.02.2020 10:30 36 Гражданско дело 3897 / 2019 ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ ООД, Н. З. С. ДИМЧО ГЕНЕВ ДИМОВ 12.02.2020 11:00 37 НАХД 29 / 2020 КОЛХИДА-ИВАН КОЛЕВ И СИЕ СД, ИА АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ ЧРЕЗ ОО АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ -ГР.ЯМБОЛ ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА КИРОВА 12.02.2020 13:30 38 НОХД 1287 / 2019 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ Х. Ж. Ж. ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА КИРОВА 12.02.2020 14:00 39 НОХД 324 / 2019 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ С. Г. Г. ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА КИРОВА 12.02.2020 14:30 40 Гражданско дело 4244 / 2019 М. М. Г. СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА 13.02.2020 09:00 41 НЧХД 660 / 2019 Д. Х. Д., Г. Б. С. Г. Д. Д., Г. Б. С., Д. Х. Д. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ 13.02.2020 09:00 42 Гражданско дело 3550 / 2019 АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД А. Т. П. СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА 13.02.2020 09:15 43 Гражданско дело 946 / 2019 Н. А. М. ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА 13.02.2020 09:30 44 Гражданско дело 3289 / 2019 Г. С. Г. Т. И. М. СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА 13.02.2020 09:30 45 Гражданско дело 4084 / 2019 Н. Д. Д. И. Г. Ч. ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 09:30 46 Гражданско дело 1638 / 2019 Г. С. К., Р. С. К., И. Г. П., В. Г. П., С. Г. П., А. Г. П., Б. Й. К., Р. К. П., Ж. К. П., И. К. П., Б. С. К., Я. С. К., С. С. К., П. С. К. ЗД БУЛ ИНС АД ГР.СОФИЯ ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 09:45 47 Гражданско дело 1515 / 2018 Д. С. Г., Д. Г. Д., С. Г. П., Д. Д. Л. ЕКОТЕРА-РЕНТ ООД ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 10:00 48 Гражданско дело 3404 / 2019 АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, В. . К. Д. Г. Д. ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 10:00 49 Гражданско дело 245 / 2020 Г. Г. Н. З. П. Л. ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 10:15 50 Гражданско дело 2112 / 2019 М. Е. М., Д. М. Д. СЛАВИДОР ЕООД ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 10:30 51 Гражданско дело 59 / 2020 М. Т. К. С. К. К. ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 10:45 52 Гражданско дело 1400 / 2019 Г. А. М. ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, Х. А. Т. ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 11:00 53 Гражданско дело 1303 / 2019 Я. А. Д., Д. А. Д. Д. А. Д. ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 11:00 54 НОХД 1415 / 2019 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ М. Я. Н. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ 13.02.2020 11:00 55 НАХД 1131 / 2019 Д. К. К., ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ 13.02.2020 11:30 56 НАХД 1284 / 2019 РИВИ ЕООД, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ 13.02.2020 11:30 57 Гражданско дело 4213 / 2019 ЗД ЕВРОИНС АД ГР.СОФИЯ В. М. П. ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 11:30 58 НОХД 2 / 2020 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ А. К. Г. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ 13.02.2020 13:00 59 НАХД 64 / 2020 РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР.ЯМБОЛ С. Д. К. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ 13.02.2020 13:30 60 Гражданско дело 2324 / 2019 ЕС Ж.К. ВЪЗРАЖДАНЕ БЛ. 53,ВХ.Ж, К. Р. В. Н. Г. К. ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ 13.02.2020 14:00 61 НАХД 87 / 2020 МАРСЕЛА 07 ЕООД, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ 13.02.2020 14:30 62 НЧХД 1309 / 2019 П. Т. П. Р. Д. Д. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ 13.02.2020 15:00 63 НАХД 127 / 2020 С. И. Т. СВЕТЛАНА ДИМИТРОВА МИТРУШЕВА АТАНАСОВА 14.02.2020 09:30 64 Гражданско дело 58 / 2020 ДИРЕКЦИЯ " СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ " - ГР.ЯМБОЛ СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА 14.02.2020 10:00 ул. Жорж Папазов №1 +359 (46) 688 872 More in this category: « От Стралджа предупреждават: ДА ОПАЗИМ ПЧЕЛИТЕ! 7 април – Световния ден на здравето. Честит празник на добрите хора в здравеопазването. Наградените тази година в Ямбол са: »
1,023,588
http://smyadovo.bg/bg/content/zapovedi-na-kmeta-na-obshtina-smyadovo-3
2019-02-17T22:05:50
[ "дело 786", "дело 1810", "дело483", "дело 686", "дело1067", "дело 1486" ]
гр. Смядово, 31.08.2018 г. На основание чл.129, ал.2 Закон за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 44, ал.2, от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА, чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ, Заповед № 362/27.07.2018г. - разрешение за изменение на ПУП ПР на Кмета на Община Смядово, решение по т.2 на Об.ЕСУТ протокол №17/30.08.2018г. и заявление с вх.№ 558/26.07.2018г. от Мария --- Митева, собственик съгласно - Нотариален акт №137, рег. №3805, том VІІІ, дело 786/2016г., вписан в Служба по вписванията гр.Велики Преслав под №41, том Х, вх.рег. № 3043, дело 1810/2016г., Изменение на подробен устройствен план - план за регулация, одобрен със Заповед №470/15.11.1927г., №3122/23.11.1927г. и изменен със Заповед №301/22.04.2005г. в обхват: урегулиран поземлен имот VІ-136 от кв.6а, с.Кълново, общ. Смядово, като се извърши делба и се обособят два самостоятелни урегулирани поземлени имоти. Площ на новообразуван УПИ VІ-136, кв.6а – 943 кв.м. Площ на новообразуван УПИ VІІІ-136, кв.6а – 500 кв.м. Изменението се одобрява по червените, сини, зелени, кафеви линии и надписи на приложения проект за изменение на ПУП–план за регулация, изготвен от инж. Пекарек - геодезист с ППП рег. №04308. На основание чл.129, ал.2 Закон за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 44, ал.2, от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА, чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ, Заповед № 353/20.07.2018г. за разрешение за изменение на ПУП-ПР на Кмета на Община Смядово, Удостоверение №25-136328/27.08.2018г. на Началник на СГКК-Шумен, Решение по т.3 на Об.ЕСУТ протокол №17/30.08.2018 г. и постъпило заявление с вх.№ 516/12.07.2018 г. от „Балкан Гранд“ ООД, представлявано от Ивар Хансен, съгласно: • нот.акт № 170, том ІV, рег.№ 2326 дело483/2010г., вписан в Служба по вписванията гр. Велики Преслав под № 78, том ІV, дело 686/2010г., ПИ 67708.306.136 по кадастралната карта на гр.Смядово; • нот.акт № 180, том ХІ, рег.№ 4433 дело1067/2012г., вписан в Служба по вписванията гр. Велики Преслав под № 89, том VІІІ, дело 1486/2012г., ПИ 67708.306.135 по кадастралната карта на гр.Смядово, Изменение на подробен устройствен план - план за регулация, одобрен със Заповед № РД-25-302/01.04.1986 г. в обхват: урегулирани поземлени имоти ХV-182 и ХVІ-181 от квартал 15, гр. Смядово и общ. Смядово, обл. Шумен, като дворищнорегулационните линии се поставят по имотните граници на проектни ПИ 67708.306.658 и 67708.306.659 по кадастралната карта на гр.Смядово, общ.Смядово, обл.Шумен. Площ на новообразуван УПИ ХV-658, кв.15 – 1755 кв.м. Площ на новообразуван УПИ ХVІ-659, кв.6а – 3016 кв.м. № 440, На основание §8 ал.4, по изречение първо от ПР от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА, §8 ал. 2, т. 3 от ПР от ЗУТ, Заповед за допускане №367/27.07.2018 г. на Кмета на Община Смядово, и заявление с вх.№ 562/26.07.2018 г. от Тодор --- Атанасов, като собственик и Пълномощник (рег. № 302 и № 303/2018г.) на Иван --- Цанин съгласно: • нот. акт №16, том ІІ, рег.№370, дело №429/1988г. за УПИ ІІІ-258 от кв.7, представляващ ПИ с идентификатор 67708.305.677 по КККР на гр.Смядово; • нот.акт №17, том ІІ, рег.№371, дело №430/1988г. за УПИ ІІ-258 от кв.7, представляващ ПИ с идентификатор 67708.305.676 по КККР на гр.Смядово; Изменението на дворищнорегулационния план по §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ , одобрен със Заповед № РД-25-302/01.04.1986 г. в обхват: урегулирани поземлени имоти ІІ-258 и ІІІ-258 от кв.7, ПИ с идентификатори 67708.305.677 и 67708.305.676 по КК на гр. Смядово, общ. Смядово, обл.Шумен, като вътрешните регулационни линии да съответстват със съществуващите граници на поземлените имоти по кадастралната карта на гр.Смядово. Площ на УПИ ІІ-676 от кв.7 – 567 кв.м. Площ на УПИ ІІІ-677 от кв.7 – 538 кв.м. Изменението се одобрява по зелените линии, щрихи и надписи на приложения проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация изготвен от Хараланов - геодезист с ППП рег. №04325.
1,125,737
https://silistra-adms.justice.bg/bg/news5
2020-08-05T07:59:25
[ "дело 112", "дело 133", "Дело 24", "дело 19", "Дело 16", "дело 344" ]
Адм. дело 112/2020г. постъпило оспорване от Кмета на Община гр.Дулово на Решение № 65, взето по Протокол № 6/31.03.2020г. от заседание на Общинския съвет гр. Дулово, с което е приет бюджета на Общината за 2020г. Адм. дело 133/2020г. на основание чл. 188, във вр. с чл. 181, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от Покурор при Окръжна прокуратура – Силистра на Правилника за организацията и дейността на Общински съвет гр. Главиница Адм. Дело 24/2020г. постъпило оспорване от Прокурор при Окръжна прокуратура – Силистра на Наредбата за определяне и администриране на местните данъци в община Силистра Адм. дело № 11/2020г. постъпило оспорване от Прокурор при Окръжна прокуратура - Силистра на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Тутракан Адм. дело 19/2020г. постъпило оспорване от Прокурор при Окръжна прокуратура – Силистра на Наредба № 15 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Дулово Адм. Дело № 18/2020г. постъпило оспорване от прокурор при Окръжна прокуратура – Силистра на разпоредбите на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Алфатар Адм. Дело 16/2020г. постъпило оспорване от Прокурор при Окръжна прокуратура – Силистра на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Кайнарджа Адм. дело 344/2019г. постъпило оспорване от Покурор при Окръжна прокуратура – Силистра на Наредба за правилата и нормите за пожарна безопасност на територията на Община Главиница Адм. дело № 36/2018г. постъпило оспорване от прокурор при Окръжна прокуратура - Силистра на заповед № ЗК-57/11.01.2018 г. на кмета на община Силистра, с която са утвърдени график на дейностите за осъществяване приема в първи клас в общинските училища на територията на гр. Силистра за учебната 2018/2019 г. Адм. дело № 342/2019г. постъпило оспорване от Прокурор при Окръжна прокуратура - Силистра на Наредба за правилата и нормите за пожарна безопасност на територията на Община Силистра
1,470,812
http://www.reki.bg/2012/11/blog-post_13.html
2019-04-21T00:41:59
[ "дело 587", "дело 587", "дело 587", "дело 587", "дело 587", "дело 587", "дело 587", "дело 587", "дело 587", "дело 587", "дело 587", "дело 981" ]
Реки БГ: Административно дело по ВЕЦ Карлуково Публикувам Решение по адм. дело на АС Плевен срещу МВЕЦ Карлуково 2 на р. Искър, спечелено от СДП Балкани. Делото се е проточило 3 години и е заведено през 2009 г. от Балкани и адвоката Татяна Георгиева. Първоначално делото е било загубено в АС - Плевен, но след обжалване от Балкани, ВАС го въръща за ново гледане в АС - Плевен със задължително изискване на експертиза. Последвалата експертиза е в полза на Балкани и съответно самото решението също е в полза на Балкани! гр. Плевен, 21 Септември 2011г. Административен съд – Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: При секретаря М.Н. и с участието на прокурора Й. А., като разгледа докладваното от съдия К. адм.д. № 981/2010г. по описа на Административен съд-Плевен, за да се произнесе взе предвид следното: В Административен съд-Плевен е депозирана жалба от Сдружение за дива природа „Балкани” със седалище и адрес на управление гр.София против Решение по оценка на въздействието върху околната среда №ПН-1-1/2009г. на Директора на РИОСВ-Плевен. По жалбата е образувано адм.дело №587 по описа за 2009г. на Административен съд-Плевен. В жалбата са наведени доводи, че оспореното Решение е неправилно. Твърди се, че с последното е съгласувано инвестиционно намерение за изграждане на МВЕЦ “Карлуково ІІ” с мощност 1820 КВ в землището на село Карлуково, област Ловеч, което ще увреди значително предмета и целите на защитени зони “Карлуково ” BG 0001014 и ЗЗ “Карлуковски карст” BG 000332. Твърди се още, че инвестиционното намерение, одобрено с оспореното Решение ще повлияе негативно върху приоритетни за опазване видове и местообитания, защитени съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2 от Закона за биологично разнообразие и предмет на опазване в защитените зони, като последните са изчерпателно изброени. Твърди се още, че Решението е незаконосъобразно, тъй като одобрява реализацията на инвестиционното предложение, без да разгледа кумулативните ефекти, произтичащи от други подобни инвестиционни намерения, реализирани и в процес на реализация в същата защитена зона. В тази връзка се сочи, че наличието на над 35 проекта за МВЕЦ от град Своге до устието на реката било доказателство за много силен кумулативен ефект, който практически щял да доведе до унищожение на естественото речно течение по цялото продължение на река Искър. Твърди се също, че Директорът на РИОСВ - Плевен не бил взел предвид становищата и възраженията от жалбоподателя в рамките на проведеното административно производство. В заключение се моли за отмяна на оспореното Решение по ОВОС на Директора на РИОСВ-Плевен. С оглед данните по депозираната от органа преписка, по делото са конституирани следните заинтересовани страни: “Еко Енергия БГ” ЕООД, град София, Община Луковит, Кметство – село Карлуково, РИОКОЗ -Ловеч, Басейнова дирекция “Дунавски район” гр.Плевен, Областна дирекция “Земеделие и гори” гр.Ловеч, РДНСК гр.Ловеч, Българско дружество за защита на птиците гр.София. По молба за присъединяване от 11.01.2010 г. по делото е конституирано като страна и дружеството “Вец К-2” АД, град София. С решение от 19.03.2010г. по адм.дело №587/2009г. е отхвърлена жалбата на Сдружение за дива природа „Балкани” със седалище и адрес на управление гр.София. В производство по инстанционен контрол, образувано по касационна жалба от Сдружение за дива природа „Балкани” гр.София, с решение №14502 от 29.11.2010г. по адм.дело №4971/2010г. на ВАС е отменено решение от 19.03.2010г. по адм.дело №587/2009г. на Административен съд-Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението са дадени задължителни указания за назначаване на експертиза и след изслушване заключението на вещите лица и въз основа на съвкупна преценка на всички доказателства по делото да се направят крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспореното Решение по ОВОС на Директора на РИОСВ-Плевен. Прието е още по делото, предвид законовата дефиниция, дадена в §1 т.30 от ДР на ЗООС на решението по ОВОС, че процесното решение е индивидуален административен акт, а не общ такъв, както е счетено от административния съд. В Административен съд-Плевен е образувано адм.дело №981 по описа за 2010г. , преобразувано от адм.дело №587/2009г. по описа на същия съд. В съдебно заседание по съществото на спора, оспорващият, редовно призован, се представлява от адв.Т.Г. с надлежно пълномощно, която поддържа депозираната жалба срещу решението по ОВОС на Директора на РИОСВ-Плевен. Счита, че безспорно по делото е установено, че инвестиционното предложение попада в защитена зона „Карлуково” и защитена зона „Карлуковски карст”, като от заключението на вещите лица е видно, че то ще окаже значително отрицателно въздействие върху видовете и местообитанията, предмет на защитените зони. Счита още, че това е основания спорен въпрос по делото и той е изяснен чрез назначаване на съдебна експертиза, която безспорно е установила, че реализирането на инвестиционното предложение ще доведе до увреждане на околната среда. В заключение моли за отмяна на Решението по ОВОС на Директора на РИОСВ-Плевен и претендира направените по делото разноски съгласно списък по чл.80 ал.1 от ГПК, който представя. От ответника по делото –Директорът на РИОСВ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание по съществото на спора, ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Навежда доводи, че основният критерий за законосъобразност на процесното решение е съблюдаването на направения Доклад по ОВОС и Доклад по оценка за съвместимост. Счита, че Директорът на РИОСВ не може да се произнесе относно правилността на изложените в доклада изводи, тъй като последният е изготвен от лица със специални знания и необходимата компетентност. Моли жалбата да бъде отхвърлена, с произтичащите от това последици. Представя писмени бележки, в които навежда доводи аналогични на изложените в пледоарията по същество. Допълнително е посочено, след проследяване на процедурата предхождаща и съпровождаща издаването на процесното решение, че същата е проведена при съобразяване законовите изисквания, регламентирани в ЗООС, НУРИОВОС и НОС. Заинтересованите страни в производството, редовно призовани, в съдебно заседание по съществото на спора не се представляват и не изразяват становище по жалбата. В хода на производството по адм.дело №981/2010г. са депозирани писмени бележки от заинтересованата страна „Еко Енергия БГ” ЕООД гр.София, чрез юрисконсулт Н., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата на Сдружение за дива природа „Балкани” гр.София. Моли се същата да бъде отхвърлена. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че жалбата на Сдружение за дива природа „Балкани” е основателна. Счита, че осъществяването на инвестиционното намерение ще допринесе до значителни отрицателни въздействия върху растителния и животински свят в двете защитени зони, като се позовава на заключението на вещите лица. Счита още, че е недопустимо осъществяването на инвестиционното намерение и с оглед енергийния ефект от наличието в съседство на други малки ВЕЦ-ове по реката. Моли, въз основа на всички доказателства и безпристрастно и компетентно изготвената експертиза, да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното решение по ОВОС на Директора на РИОСВ-Плевен. Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения акт – Решение № ПН-1-1/2009 г. на Директора на РИОСВ - Плевен е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение “Изграждане на МВЕЦ - Карлуково ІІ”, ползваща хидроенергийния потенциал на река Искър на км 130+000 от устието на река Искър в землището на село Карлуково, община Луковит, област Ловеч. Със същото е изразено положително становище относно въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение по реда на глава VІ-та, раздел 3-ти от Закона за опазване на околната среда и водите /ЗООС/. Съгласно чл. 99, ал. 7 от ЗООС, решенията от рода на оспореното в настоящето могат да бъдат оспорени по реда на АПК в 14-дневен срок от научаването им от заинтересованите лица. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието “заинтересовани лица” в тази глава, такава се съдържа в ДР на ЗООС. Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗООС т. 24 "Общественост" е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство, съгласно т. 25. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) "Засегната общественост" е обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Жалбата е подадена от Сдружение за дива природа „Балкани”, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган Цанков” № 8. Последното представлява юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и за постигане на следните цели: извършване на научни изследвания и практически действия по опазване на растителния и животински свят, изготвяне на обосновани и научно мотивирани предложения за усъвършенстване на природозащитното законодателство, формирането на природозащитна и екологична култура сред населението, пропагандиране на идеите на сдружението с оглед утвърждаването му като популярна организация., осъществяване на обществен контрол за съблюдаване на природозащитните закони, сигнализиране на компетентните органи за нарушения на природозащитните закони или търсене на съответната отговорност при констатиране на такива. Съдът приема, че жалбата е допустима и ще следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от юридическо лице, което е регистрирано в съответствие с националното законодателство и съобразно предмета си на дейност представлява “екологична” организация, с оглед което последното се явява заинтересовано лице по смисъла на ЗООС. Извън това, целта на проведената процедура по реда на Глава VI-та от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), финализирана с атакувания акт - решение по ОВОС, е да се конкретизират необходимите мерки за осигуряване на допустимото въздействие върху околната среда, поради което постановеното решение може да бъде обжалвано от всеки субект, чийто правен интерес се обуславя от конституционно гарантираното с разпоредбата на чл. 55 от Конституцията право на здравословна околна среда. Няма данни оспореният акт да е връчван на оспорващия, като същият е оповестен на интернет-страницата на РИОСВ-Плевен на 12.06.2009г. С оглед датата на издаване на акта – 12.06.2009г. и датата на депозиране на жалбата при органа – 24.06.2009 г., съдът приема, че последната е подадена в законоустановения срок. Оспореното Решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по чл.94 ал.1 т.2 от ЗООС, съобразно разпоредбата на чл.93, ал.3, във връзка с ал.1, т.1 – предвид характера на инвестиционното предложение от ЗООС – инвестиционно предложение, свързано с ново строителство на водно-електрическа централа, т.е. попадащо в Приложение №2, позиция 3, б. “з”. Актът съдържа предписаните от ЗООС и Наредбата за ОВОС реквизити: последният е в изискуемата се писмена форма и формално притежава необходимите реквизити по чл.99, ал.3 от Закона: наименование на органа - т.1; име на инвеститора и седалището му - т.2; правни и фактически основания за постановяването му - т.3; мотиви - т.4; разпоредителна част и условия за изпълнение - т.5 и т.6; органа и срока, в който може да се обжалва - т.7; отговорност при неизпълнение на условията - т.8, във връзка с чл.166, т.2 ЗООС, както и дата на издаване и подпис - чл.99, ал.3, т.9 ЗООС. Относно спазването на процедурата, съдът съобрази следното: Съгласно нормативната уредба, в частност чл.2 от НУРИОВОС предписва следната последователност на действията и актовете, обуславящи законосъобразно протичане на процедурата по издаване на Решение по ОВОС: Необходимо е: 1. Уведомление от страна на инвеститора до компетентния орган и засегнатото население относно конкретното инвестиционно намерение; 2. Компетентният орган следва да извърши преценка относно необходимостта от ОВОС за инвестиционното намерение, което се изразява в определяне относно това дали последното е включено в приложение 1 и 2 към чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС, като в 14-дневен срок от подаване на заявлението писмено информира възложителя относно действията, които следва да предприеме. Същият изпраща копие от писмото по ал.1 до Кмета на Общината, в която се ситуира обекта, предмет на ИП, а засегнатата общественост уведомява чрез съобщение на страницата си в Интернет; 3. Компетентният орган определя извършването на консултации, както и обхвата и съдържанието на Доклада по ОВОС; 4. Извършва се оценка на качеството на ДОВОС; 5. Организира се обществено обсъждане на ДОВОС; 6. Взема се решение по ОВОС. Съгласно нормата на чл.20 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (НОС), когато компетентният орган прецени, че има вероятност плановете, програмите и проектите (инвестиционните предложения) да окажат значително отрицателно въздействие върху съответната защитена зона, същият издава решение да се извърши оценка за степента на въздействие на плановете, програмите и проектите (инвестиционните предложения) върху защитените зони съгласно раздел IV. В срок 7 дни от издаването на решението по ал.1 компетентният орган го предоставя на възложителя и го оповестява на Интернет страницата си. След постановяване на това решение инвестиционното предложение се подлага на оценка за степента на въздействие върху защитените зони, която включва оценка за вида и степента на отрицателно въздействие на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху природните местообитания, местообитанията на видовете и върху видовете - предмет на опазване в съответната защитена зона. Оценката се представя под формата на доклад, чието качество се оценява от компетентния орган. При положителна оценка на качеството на доклада административният орган провежда консултации с обществеността, като публикува на Интернет страницата си информация относно плана, програмата и проекта /инвестиционното предложение, включително графичен материал, и доклада/. В законоустановения срок всички заинтересовани лица могат да депозират пред компетентния орган писмени мотивирани становища по плана, програмата, проекта или по инвестиционното предложение и доклада. Решението се постановява въз основа на събраната от компетентния орган информация относно предмета и целите на защитената зона, очакваната степен на увреждане на зоната, доклада, резултатите от проведените консултации с обществеността и критериите по чл.22. Постановеното решение подлежи на обжалване по реда на АПК (чл.31, ал.18 от ЗБР). Съгласно приложените към адм.дело 587/2009г., от което е преобразувано настоящето дело, доказателства се установява, че процедурата по издаване на процесното Решение, постановено след съвместно провеждане на двете процедури, при съблюдаване на гореописаните нормативно установени правила, които са детайлно разписани в Наредбата за ОВОС, респ. в НОС, е протекла в следната последователност: Инвеститорът “Еко Енергия БГ” ЕООД, град София е депозирал писмено искане рег. № 640 от 08.02.2007 г., (приложено на лист 180 по адм.дело 587/2009г.) до компетентния орган - Директора на РИОСВ - Плевен за издаване на решение за преценка за необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционно предложение за “МВЕЦ Карлуково ІІ” на река Искър в землището на село Карлуково, община Луковит, към което са приложени уведомление и публична обява за уведомяване на всички заинтересовани лица за инвестиционното предложение, приложени на лист 567 и 568 по адм.дело 587/2009г., както и уведомление до община Луковит от 30.11.2006 г. с писма вх. №№ 02-6540 и 02-6542 до същия орган. По повод последното община Луковит е изпратила писмо от 19.01.2007 г. до РИОСВ – Плевен, придружено от положително становище за реализиране на инвестиционното предложение. С писмо изх. № 640/20.02.2007 г. Директорът на РИОСВ – Плевен е уведомил инвеститора за необходимостта от допълнителна информация относно определени компоненти на ИП, като му е указано, че при неизпълнение на горното в посочен срок, процедурата по разглеждане на искането ще бъде прекратена. С писмо № 640/12.04.2007 г. инвеститорът е представил исканата допълнителна информация за съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на потенциално защитените зони. Изготвено е становище от младши експерт при РИОСВ – Плевен от 16.04.2007 г., в което е прието, че е необходимо изготвяне на ДОВОС. Издадено е Решение № ПН-43-ПР/24.04.2007 г., с което е постановено да се извърши ОВОС по отношение на така заявеното инвестиционното предложение на “Еко Енергия” ЕООД – гр.София, приложено на лист 165, 166 по адм.дело 587/2009г. С писмо от 24.04.2007 г. същото решение е изпратено от РИОСВ – Плевен до община Луковит, кметство Карлуково и до инвеститора, като със същото цитираните лица са уведомени за по-нататъшното процедиране на преписката, разписано в чл. 8 от НУРИОВОС, в това число – оповестяване на Решението по съответния ред - чрез качването му в Интернет-страницата на Общината и на общодостъпно място в сградата на Общинската администрация за срок от минимум 14 дни, както че и въпросното Решение е оповестено чрез поставянето му на таблото на РИОСВ - Плевен. Последното е обявено от Община Луковит, съгласно съобщение от 03.07.2007 г., приложено по адм.дело 587/2009г. на лист 573. С Писмо от 23.07.2007 г. РИОСВ – Плевен е уведомена, че решението е поставено на информационното табло на първия етаж в общината като до 18.07.2007 г. искания и възражения по същото не са постъпвали. Възложителят е уведомен, че на основание чл. 95 от ЗООС следва да изготви задание на доклад за ОВОС /ДОВОС/, след консултации с компетентния орган, други специализирани ведомства и засегнатата общественост. Същият е уведомен и за изискуемите, съгласно чл.10, ал.3 от НУРИОВОС реквизити на заданието. Уведомен е и, че след изготвяне на заданието и получаване на писмено становище от РИОСВ по същото, следва да бъде възложено изготвянето на доклад по ОВОС, който да бъде съобразен с дадените препоръки и бележки и изискванията на чл.96, ал.1 от ЗООС. С оглед последното, с писмо, рег. № 640/09.08.2007 г., приложено на лист 136 по адм.дело 587/2009г., при РИОСВ - Плевен “Еко Енергия” ЕООД, град София е депозирало подготвения доклад по ОВОС. От РИОСВ - Плевен е подготвено писмо, депозирано на лист 129 по адм.дело 587/2009г., в което е указана необходимостта от конкретизиране на посочени точки от доклада, в това число преценка на степента на въздействие на проекта върху видовете и местообитанията им в защитените зони “Карлуково” и “Карлуковски карст”. С писмо от 12.12.2007 г. “Еко Енергия БГ” ЕООД, град София иска становище относно необходимостта от представяне на допълнителни документи във връзка с междувременно приетата Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост – ДВ, бр.73/2007 година. Изготвена е преценка по чл.40 от НОС, депозирана на листи 126, 127 по адм.дело 587/2009г., от която е видно, че има вероятност ИП да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони. С писмо от 12.12.2007 г. РИОСВ - Плевен е уведомил възложителя, че следва да бъде изготвена оценка за степента на въздействие върху защитените зони (ОС) по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии (НОС), с оглед предмета и целите на опазване на защитените зони BG 0001014 “Карлуково” и BG 000332 “Карлуковски карст”, както и че процедурите по ОВОС и ОС се съвместяват по реда на раздел ІІІ от Наредбата за ОС. Така подготвената оценка (ОС) е депозирана в компетентния орган на 05.03.2008 г. с писмо вх. № 887 на лист 123 по адм.дело 587/2009г. С писмо, рег. № 887 от 14.03.2008 г. Директорът на РИОСВ - Плевен е уведомил възложителя за направената отрицателна оценка на качеството на доклада, като същият е върнат за преработване, (листи 120, 121 и 122 от адм.дело 587/2009г.). Преработеният от възложителя доклад за ОС е входиран при административния орган с писмо, рег. № 887 от 10.04.2008 година. За изготвената положителна оценка инвеститорът е уведомен с писмо № 887/24.04.2008 г., като качеството на доклада е оценено под степен “Б” по смисъла на чл.14, ал.2, т.2 от НУРИОВОС. Със същото възложителят е уведомен, че засегната по смисъла на чл.16 от НУРИОВОС е Община Луковит, както и че следва да бъде организирано обществено обсъждане на доклада и приложението към него (ДОВОС и ДОС), датата и часът за провеждане на които следва да бъде оповестена чрез средствата за масово осведомяване в минимум 30-дневен срок преди провеждането му. Изготвена е обява за обществено обсъждане на ДОВОС, заедно с приложения към него ДОС, която е публикувана в бр.282 от 16.05.2008 г. във вестник “Луковитски новини” от която е видно, че общественото обсъждане на докладите е насрочено за 19.06.2008 г., т.е. в едномесечен срок от датата на публикуване на обявата. За датата на обществено обсъждане инвеститорът е уведомил и Общината на 09.05.2008 година. Изготвени и депозирани са становища от “Българско дружество за защита на птиците” от 18.06.2008 г., гл. ас. д-р Р. Ц., н.с. І ст., д-р П. Ш., н.с. І ст., Г. С., относно изготвената ОС. Проведено е обществено обсъждане на доклада, за което е съставен Протокол, приложен на листи 96, 97 на адм.дело 587/2009г. Последният, заедно с присъствения списък е изпратен на компетентния орган – РИОСВ - Плевен. Възложителят е изготвил и депозирал до РИОСВ свое ответно становище, вх. № 887 от 26.06.2008 г. при РИОСВ, по повод становището на БДЗП, на основание чл.17, ал.5 от НУРИОВОС. С писмо от 25.07.2008 г. РИОСВ – Плевен е изискал от инвеститора допълнителна информация за координатите на задбаражното езеро. Такава е подадена от дружеството инвеститор на 06.08.2008 година. От страна на органа е изискана информация и от “Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен” относно местоположението на МВЕЦ “Карлуково ІІ” и МВЕЦ “К2”. Изискана е информация и от МОСВ – Дирекция “Превантивна дейност” относно местоположението на инвестиционното предложение с оглед това, че същото засяга територията на две РИОСВ. Последното представлява въпрос, поставен на проведеното обществено обсъждане. По този повод с декларация вх. № 26-00-3329/01.10.2008 г. “Еко Енергия БГ” ЕООД, град София декларира, че част от техническите параметри на ИП ще бъдат променени, като заявената височина ще бъде намалена, при което ИП за изграждането на МВЕЦ “Карлуково ІІ” и опашката на задбаражното езеро ще попадат изцяло в територията на РИОСВ – Плевен и в неговата компетентност ще бъде произнасянето на решение по ОВОС. С писмо от 26.01.2009 г. МОСВ е уведомило РИОСВ, с копие до инвеститора, “Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен”, Община Луковит и Кметство село Карлуково, че с оглед декларираните изменения, компетентен за произнасяне и за вземане на съответно решение по ОВОС е Директорът на РИОСВ – Плевен. Изготвена е оценка на качеството на приложенията по чл.34 от НОС, която е положителна. С писмо от 14.04.2009 г. “Еко Енергия БГ” ЕООД, град София е уведомено, че следва да представи всички параметри, характеризиращи МВЕЦ пред органа, с оглед приключване процедурата на ИП. С писмо от 18.05.2009 г. с № 2188 са изпълнени указанията на органа, като параметрите на МВЕЦ “Карлуково” са съобразени с промяната с височината на водопреградните съоръжения. Със Заповед № РД0195 от 25.05.2009 г., издадена на основание чл.9, ал.1 от Правилника за функциите, задачите и състава на експертните екологични съвети към РИОСВ, Директорът на РИОСВ е назначил Експертен екологичен съвет със задача - същият да се събере на 08.06.2009 г. от 10.30 часа и да разгледа доклада по ОВОС за конкретното ИП. За така проведеното събрание на Експертния съвет е съставен Протокол № 1 от 08.06.2009 година. Видно от последния, проекторешението по ОВОС за същото ИП е прието с 9 гласа “за”, 0 “въздържали се” и 0 “против”. С оглед така описаното е издадено процесното Решение № ПН 1-1 от 2009 г., с което е одобрено осъществяването на ИП за изграждане на МВЕЦ “Карлуково ІІ” на река Искър. Съобразно изложеното, настоящият състав приема, че приложимата процедура, предхождаща Решението не страда от съществени пороци, които да обосноват отмяна на същото на това основание. Спазени са изискванията на чл.95 от ЗООС, във връзка с чл.9 от НУРИОВОС, като на най-ранния етап на инвестиционното намерение са информирани компетентните органи и засегнатата общественост, организирани и проведени са консултации, изработен е доклад с указан обхват съдържание на ОВОС, като с оглед указания от органа, докладът за ОВОС е представен за оценяване на качеството му съгласно изискването на чл.13 от НУРИОВОС. Докладът е оценен със степен Б (по смисъла на чл.14 от НУРИОВОС), а от събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин изпълнението на процедурата по чл.97 от ЗООС, вр. чл.17 от НУРИОВОС, по силата на която, след положителна оценка от компетентния орган на доклада за ОВОС, инвеститорът е задължен да организира съвместно с определените от административния орган засегнати общини, кметства и райони, обществено обсъждане. В изпълнение на чл.99 от ЗООС възложителят е внесъл в РИОСВ резултатите, становищата и протоколите от проведените обществени обсъждания на 19.06.2008 г., депозиран в седмодневен срок – 20.06.2008 г., съобразно чл.17, ал.4 от НУРИОВОС. Приложени са становищата на субектите, взели участие в общественото обсъждане и отговор на възложителя. Проведена е процедура по задание и изменение на параметрите на инвестиционното предложение, именно с оглед внесено предложение на проведеното обществено обсъждане, което води до извод, че общественото обсъждане не е проведено формално. Екологичният експертен съвет (ЕЕС) е одобрил осъществяването на инвестиционното предложение. Фактът, че Директорът на РИОСВ-Плевен е преценил, че решението в тази му част следва да бъде разгледано от ЕЕС, не представлява нарушение на правилата, тъй като последното представлява суверенно право на преценка на органа – дали да вземе решението еднолично при съблюдаване на процедурата, разписана в ЗБР и Наредбата, или да направи повече от вмененото му задължение, както е в конкретния случай – да възложи на помощния си орган, състоящ се от експерти, да вземе предварително отношение по въпроса, преди органът да се произнесе с решението си. Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите е взел решението за ОВОС, въз основа на резултатите от обществените обсъждания, писменото становище на възложителя, заключението на експертите изготвили доклада за ОВОС и приложения доклад за оценка на съвместимостта на проекта за изграждане на МВЕЦ “Карлуково ІІ” с предмета и целите на защитените зони. По отношение на материалния закон, съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол е Решението на Директора на РИОСВ-Плевен по оценка на въздействието върху околната среда, което следва да бъде преценено на всички основания по чл.146 от АПК, включително и съответствието с материалния закон. Фактическите основания за издаването на процесното решение са непосредствено свързани с изготвянето, обсъждането и приемането на доклад за оценка на въздействие върху околната среда на предложеното инвестиционно намерение и съобразно скалата на оценяване, въз основа на които административният орган мотивира в конкретния случай извод за одобряване на инвестиционното предложение. Съобразно мотивите на отменителното решение на ВАС, оспорването на решението на Директора на РИОСВ-Плевен не отрича допускането и събирането на допустими по реда на ГПК доказателства, включително и съдебни експертизи, които да анализират съдържанието на доклада за ОВОС. В изпълнение на дадените с решение №14502 от 29.11.2010г. по адм.дело №4971/2010г. на ВАС указания, които са задължителни за настоящата инстанция, е назначена съдебно-биологична експертиза със задачи, поставени от оспорващия, ответника и представителя на Окръжна прокуратура Плевен. По делото е представено заключение по назначената СБЕ, която като неоспорена от страните, съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно изготвена. Съгласно последната, подробно в осем точки е дадено заключение, че изграждането на инвестиционното предложение за МВЕЦ Карлуково ІІ ще има значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на Защитена зона „Карлуково” и Защитена зона „Кралуковски карст” с изброяване на местообитанията по видове, които ще бъдат значително увредени, както и ще доведе до унищожаване и увреждане на площи от местообитания, предмет на опазване на защитените зони по Директива 92/43 и 79/409. Установено е още, че инвестиционното предложение към момента на изготвяне на доклада по ОВОС и неговото одобряване е попадало в двете защитени зони, като значителното отрицателно въздействие се изразява в пряко заливане и загуба на площ за местообитания, промяна на параметрите на речното течение, на грунта на реката, на бреговата ивица и кумулативния ефект, в следствие на евентуална реализация на други МВЕЦ в съседство с процесния. Установено е също, че за някои видове, негативното въздействие е недопустимо, поради уникалността на местообитанието им в защитената зона (напр. египетски лешояд). Отразено е в заключението още, че в доклада по ОВОС и приложенията към него не е обсъдено влиянието на инвестиционното предложение върху защитените територии в района, като е счетено, че формираните изводи не съответстват на обективните данни, доколкото не е обсъдено в доклада по ОВОС влиянието на инвестиционното предложение върху 2 вида риби, 4 вида безгръбначни животни и 13 вида птици от Приложения №2, които са предмет на опазване на защитените зони и които са свързани с речни, крайречни или скални местообитания и са могли да бъдат засегнати от него. Установено е също от вещите лица, че в доклада по ОВОС и приложенията към него не е обсъден кумулативния ефект от реализирането на два МВЕЦ в съседство с МВЕЦ Карлуково 2, т.е. не са отчетени кумулативните ефекти, произтичащи от реализацията на други подобни инвестиционни намерения в защитени зони „Карлуково” и „Карлуковски карст”. Изложеното в заключението по назначената СБЕ се потвърждава и при разпита на вещите лица, които в съдебно заседание заявяват, че инвестиционното предложение ще нанесе значително отрицателно въздействие върху видове и местообитания, и е несъвместимо с предмета и целите на опазване на двете защитени зони за птици и хабитати. Съобразно разпоредбата на чл.3 т.7 от ЗООС, един от принципите, които следва да се съблюдават при опазване на околната среда е съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие, като целите на закона се постигат и чрез извършване на оценка на въздействието върху околната среда (чл.2 т.5 от ЗООС). В оспореното решение е направен извод, че осъществяването на инвестиционното намерение на „Еко Енергия БГ” ЕООД гр.София няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони „Карлуково” и „Карлувоски карст”. Като съобрази съдържанието на процесното решение и в контекста на горното, съдът намира, че в оспорения административен акт липсват мотиви относно конкретните въздействия на инвестиционното предложение върху отделните типове природни местообитания и отделните видове-предмет на опазване в засегнатите защитени зони. В нарушение на чл.32 ал.2 и ал.3 от ЗБР в решението е отчетена площта на инвестиционното предложение спрямо общата площ на защитените зони. Следва да се отбележи още, че административният орган следва да мотивира и спазването на Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици и на Директива 92/43/ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна, което в конкретния случай не е сторено. Двете Директиви регламентират задължението на държавите членки по отношение на защитените територии. Посочените директиви са транспонирани в ЗБР, като промените в последния са обнародвани в ДВ, бр. 94/2007 г., нормите на чл. 4, ал. 5, вр. чл. 6, ал. 2, 3 и 4 от Директива 92/43/ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна са възпроизведени в чл. 31 и сл. от ЗБР. Съгласно чл. 6, т. 2 от Директива 92/43/ЕИО държавите - членки вземат подходящи мерки за предотвратяване специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, за които за определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива. Понятието "състояние на запазване на естествените местообитания" е дадено в чл. 1, б."д" от Директивата и то "означава съвкупността от въздействия върху естественото местообитание и характерните за него видове и които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции и на дългосрочното оцеляване на характерните видове в рамките на територията, посочена в чл. 2, като състоянието на запазване се счита за "благоприятно", ако естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще". Съгласно посочената нормативна уредба административният орган е следвало да изложи мотиви в решението си спазени ли са изискванията на посочената Директива, и какви мерки следва да бъдат взети с оглед благоприятното запазване на естествените местообитания. Същото се отнася и за Директива 79/409/ЕИО/ за опазване на дивите птици/. Съдът, като съобрази заключението по назначената съдебно-биологична експертиза, а именно че изграждането на инвестиционното предложение за МВЕЦ Карлуково ІІ ще има значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на Защитена зона „Карлуково” и Защитена зона „Карлуковски карст” с изброяване на местообитанията по видове, които ще бъдат значително увредени, като за някои видове негативното въздействие е недопустимо, поради уникалността на местообитанието им в защитената зона, счита, че извода за липса на вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания , популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони, не съответства на действителните данни, поради което процесното решение е издадено в противоречие с материалния закон и не съответства на целите на закона. За пълнота следва да се отбележи, че необсъждането на кумулативния ефект в Доклада за ОВОС по принцип представлява съществено процедурно нарушение, но предвид заключението по назначената СБЕ, според което самото реализиране на инвестиционното намерение на „Еко Енергия БГ” ЕООД гр.София ще доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони „Карлуково” и „Карлуковски карст”, последното се явява без значение. Ето защо, оспореното решение по ОВОС на Директора на РИОСВ-Плевен като издадено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, а именно съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообрази следва да бъде отменено. При този изход на делото и направено искане от пълномощника на оспорващия с представяне на списък по чл.80 ал.1 от ГПК следва в полза на Сдружение за дива природа „Балкани” –София да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 700лв., представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 150лв. (съгласно представен списък за разноски-л.208 по адм.дело 981/2010г.) и 550лв. депозит за вещи лица. Водим от горното и на основание чл. 172 ал.1 и ал.2 предл. второ от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, Административен съд – Плевен ОТМЕНЯ Решение по оценка на въздействието върху околната среда №ПН-1-1/2009г. на Директора на РИОСВ-Плевен, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение “Изграждане на МВЕЦ - Карлуково ІІ”, ползваща хидроенергийния потенциал на река Искър на км 130+000 от устието на река Искър в землището на село Карлуково, община Луковит, област Ловеч. ОСЪЖДА РИОСВ-Плевен да заплати в полза на Сдружение за дива природа „Балкани” със седалище и адрес на управление гр.София направените по делото разноски в размер на 700лв. (седемстотин лева). Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му. Публикувано от Lubo в 18:05 ч. Етикети: ВЕЦ, дело, Искър, Карлуково
1,533,322
http://www.osstz.com/reshenia/GD/2013/082013/0163d813/10262013.htm
2017-11-18T01:01:15
[ "дело 1102", "дело 690", "дело 251", "дело 297", "дело 251", "дело 297", "дело 297" ]
Решение по Гражданско дело 1102/2013г. Номер 330 09.08.2013 г. Град Стара Загора Членове: 1. РУМЯ.ТАНЕВА въззивно гражданско дело № 1102 по описа за 2013 година. Производството е образувано по въззивна жалба на Ц.И.П. в качеството си на наследник на К.Ц.П., против Решение под № 42/22.01.2013 г. по гр.д. № 1726/2003г., по описа на Казанлъшкия районен съд. Въззивникът Ц.И.П. във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено обжалваното Решение, а спорът да бъде разгледан по съществото си и съдът да уважи предявеният от него иск в качеството му на наследник на К.Ц.П., по отношение на недвижим имот, находящ се в ***, който по действащия план на ***, представлява УПИ ХІХ-5862, в кв. 167, с площ от 422 кв. метра, ведно с находящата се в него къща и постройка, при граници: улица, УПИ ХХ-5863, УПИ ХVІІІ-5860, 5861 и УПИ ІХ-5851, и му бъде предадено владението на имота от Д.С.Г.. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д.С.Г. чрез адв. М.Д., чрез който се изразява становището, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, а постановеното решение на Казанлъшкия районен съд следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. С отговора прави искане за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. Въззивникът Ц.И.П. - редовно и своевременно призовани, явява се лично в съдебно заседание, като моли съда да отмени решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да се уважи изцяло предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемият Д.С.Г. редовно и своевременно призован, включително и при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, като по делото е постъпила писмена молба от адв.М.Д., с която моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в същата писмена молба депозирана по делото. Първото трето лице-помагач П.П.В., редовно и своевременно призована, явява се лично в съдебно заседание, като заема становище, че процесният имот не е дарен, а е продаден и че въззивната жалба на въззивника се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Второто трето лице-помагач Я.Н.П., редовно и своевременно призована, явява се лично в съдебно заседание, като заема становище, че процесният сделка се явява нищожна и моли да бъде обявена за такава, като счита, че въззивната жалба на въззивника се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на недвижим имот. По ревандикационния иск ищецът и въззивник следва да докаже, че : 1. Е собственик на имота. 2. Имотът се намира във владение или държане на ответника. 3. Ответникът владее /държи/ вещта без основание. На датата 18.03.1995г. К.Ц.П. /починала на 12.06.2009г./ възлага на първото трето лице-помагач П.П.В. да закупи от съпрузите второто трето лице-помагач Я.Н.П. и въззивника Ц.И.П. на свое име, но за сметка и в полза на К.П. една втора идеална част от дворно място с площ 422кв.м.. за което по плана на *** е отреден имот пл.№ 5862 в кв.167 и реално първия и втория етаж от масивна жилищна сграда построена в имота и една втора идеални части от общите части на сградата за сумата 350 000лв. П.В. се задължава в 10-дневен срок от писмената покана да прехвърли придобитите от нея права в изпълнение на поръчката в изискуемата от закона форма. На 21.03.1995г. с нот. акт № 7, т.ІІІ, дело 690/1995г. въззивникът Ц.И.П. и тогава съпругата му Я.Н.П. продават на П.П.В. дворно място от 422кв.м., за което по плана на *** е отреден имот пл.№ 5862 в кв.167 и масивна жилищна сграда на два етажа, с надстройка и пристройка в процес на строеж на *** за сумата 350 000лв., която сума продавачите са заявили, че са получили изцяло. На 25.09.2003г. П.П.В. дарява на Я.Н.П. УПИ № Х1Х-5862 в кв.167 по плана на *** с площ 422кв.м. с построената в него къща и всички други постройки, за което е съставен нот. акт № 63 т.Ш дело 251/2003г. На 26.09.2003г. К.П. е подала искова молба срещу П.В.. Исковата молба е вписана на 25.09.2003г. - вх.№ 4359. На 30.09.2003г. Я.Н.П. дарява на Д.С.Г. УПИ № Х1Х-5862 в кв.167 по плана на *** с площ 422кв.м. с построената в него къща и всички други постройки, за което е съставен нот. акт № 77, т.Ш, дело 297/2003г. К.Ц.П. на 26.09.2003г. е предявила иск с правно основание чл.26, ал.2 и чл.17 от ЗЗД за обявяване на сделката по нот. акт № 78/1995г. за нищожна като чрез пълномощника си Ц.И.П. е твърдяла, че с писмен договор № 42/18.03.1995 год. възложила на П.П.В. да закупи от нейно име и за нейна сметка имот пл.№ 5960 в кв.167 по плана на *** находящ се на ***, представляващ къща в строеж като за закупуването я снабдила с цялата сума. Междувременно поради съмнения в нелоялност закупила от П. правото на ползване на първия етаж на същия имот с нот. акт *** том VIII нот.дело № 2537/1996 год. Синът й Ц.П. се развел с племенницата на ответницата В. и за да осуети каквито и да било неправомерни действия на ответницата тя уведомила нотариусите в ***,че не е давала съгласие да се извършват каквито и да било действия с имота й. Искала е от съда да прогласи нищожността на сключената по нотариален акт № 7 том Ш н.д. № 690/95год. сделка за продажба на имота. С влязло в сила решение Районен съд *** по гр. дело № 1569/2003г. е отхвърлил предявеният от К.Ц.П. чрез пълномощника й Ц.И.П. против П.П.В./*** иск за обявяване за нищожна сделката, с която Ц.И.П. и Я.Н.П. продават на П.П.В. своето дворно място с площ от 422кв.м. представляващо имот пл.№ 5862 в кв. 367 по плана на *** и масивна жилищна сграда на два етажа, в едно с надстрой и пристройка, намиращи се в процес на строеж при граници на имота - ***", М.К.. З.К. и П.К. за сумата 350 000 лв. поради симулация, изразяваща се в придобиване на собствеността от подставено лице, като неоснователна. С Решение № 209/20.07.2007г. по в.гр.д.243/2007г. на ОС Стара Загора е било потвърдено това решение на първоинстанционният РС ***. Впоследствие с Решение № 7/24.04.2009г. по гр.д.№6039/200 7г. на I ГО на ВКС е било потвърдено и решението на въззивния съд. Налага се категоричният извод, че решението, с което се иска обявяването на нищожността на процесната сделка на основание чл.26, ал.2 и чл.17 от ЗЗД е влязло в законна сила. Впоследствие К.Ц.П. е водила иск против П.П.В., Я.Н.П. и Д.С.Г. с правно основание чл.226, ал.3 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл.40 от ЗЗД. С решение № 203/13.04.2010г. постановено по гр.д. №156/2008г. по описа на РС *** е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Ц.И.П. *** с постоянен и настоящ адрес *** *** *** в качеството му на наследник на починалата на 12.06.2009г. К.Ц.П. ЕГН ********** против П.П.В. ЕГН ********** *** и Я.Н.П. ЕГН ********** *** - чрез А.Ц. П. (съдебен адрес л.199) иск за обявяване за нищожен по отношение на ответниците П.П. и Я.П. на договора за дарение, с който П.П.В. дарява на Я.Н.П. УПИ № ХІХ-5862 в кв.167 по плана на *** с площ 422кв.м. с построената в него къща и всички други постройки, материализиран в нот. акт № 63 т.Ш дело 251/2003г. като противоречащ на закона и на добрите нрави като неоснователен и недоказан, като е ОТХВЪРЛИЛ и предявеният от Ц.И.П. *** с постоянен и настоящ адрес *** *** *** в качеството му на наследник на починалата на 12.06.2009г. К.Ц.П. ЕГН ********** против Д.С.Г. ЕГН ********** *** иск съдът да отмени договора за дарение по нот. акт под № 77 т.ІІІ, дело 297/2003г., с който Я.Н.П. дарява на Д.С.Г. УПИ № Х1Х-5862 в кв.167 по плана на *** с площ 422кв.м. с построената в него къща и всички други постройки на основание нищожност на договора за дарение по нот. акт № 63 т.ІІІ, дело № 251/2003г. като неоснователен. В последствие РС *** е постановил и решение №4 за допълване на решение и за поправка на очевидна фактическа грешка от 04.01.2011г. по същото дело, като вместо изразът “иск съдът да отмени договора за дарение по нот.акт № 77 том ІІІ, дело № 297/2003г.” да се чете “иск съдът да обяви за нищожен договора за дарение по нот.акт № 77, т.ІІІ, дело 297/2003г.”. С решение под № 176/16.06.2011г. постановено по в.гр.д. ***0/2011 г. въззивният ОС гр.Стара Загора е оставил в сила решение под № 203/13.04.2010г. и допълнителното решение под № 4 и двете постановени по гр.д.№ 156/2008г. по описа на РС ***. След това с Определение под № 625/29.05.2012г. постановено по гр.д.№ 1659/2011 по описа на ВКС на РБ, ІV ГО, с докладчик Б.Б., последният съд не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение на Старозагорския ОС от 16.06.2011г. по гр.д.№180/2011г. Следователно същото първоинстанционно решение е влязло също в законна сила. В тази насока съгласно императивната разпоредба на чл.297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В този смисъл според чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съобразно ал.2 влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Няма данни К.П. да е вписвала и предявявала искова молба срещу Я.П. или Д.Г. относно имота предмет на това производство преди 20.10.2003г. (когато по нейна искова молба е образувано гр.д. 1726/2003г. по описа на РС ***). К.Ц.П. е починала на 12.06.2009г. Видно от удостоверение за наследници № 1411/2009г. издадено от община ***, наследници на К.П. са децата й Ц.П. ЕГН ********** и П.И. П.. П. П. не поддържа предявените искове, не е страна в производството. Правата, които Ц.П. може да упражни в качеството си на наследник на К.П. възлизат на една втора от обема права, които К.П. е притежавала към момента на смъртта си. Въззивният съд също така намира, че К.П. и П.В. са сключили договора за поръчка на 18.03.1995г. с нотариална заверка на подписите съгласно чл.292, ал.3 от ЗЗД, в който е инкорпорирано и упълномощаване, необходимо за целите на договора. Поръчката е договор, с който едно лице възлага на друго лице да извърши определени правни действия за негова сметка. Предмет на договора е извършването на правни действия – сделки. В случаите на така нар.косвено представителство довереникът действа от свое име, но за сметка на доверителя. По силата на учредителната сделка косвеният представител е задължен да прехвърли на косвено представлявания всички права и правни задължения, възникнали за него от изпълнителната сделка. Когато не се изисква форма за прехвърлянето, косвения представител се отчита пред доверителя като му предава придобитите вещи във фактическа власт, а когато прехвърлянето следва да се извърши при съблюдаване за изисквания за форма, придобиването на правата от косвено представлявания става след спазване на тези изисквания. Правните действия по прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка върху косвено представлявания се означават като отчетна сделка. В изпълнение на договора за поръчка третото лице – помагач П.В. е закупила на свое име процесния недвижим имот. В качеството си на косвен представител /скрит пълномощник/ В. е действала от свое име и правата и задълженията по изпълнителната сделка са били за нея т.е. в нотариалния акт тя е била отбелязана като купувач. По делото няма доказателства косвения представител П.В. да е изпълнила отчетническата сделка т.е. да е прехвърлила при спазване изискването за форма на придобитите в резултат на изпълнителната сделка права и задължения в пантримониума на представляваната К.П., поради което последната не може да претендира от трети лица собствеността върху имота ако не е оборена презумпцията за добросъвестност – арг. чл.292, ал.2, изр.второ от ЗЗД вр. с чл.70, ал.2 от ЗС. Наличието на законово предположение за осъществяване на определено обстоятелство или факт налага, този който иска да опровергае презумпцията да докаже противното, т.е. обръща се доказателствената тежест, която е на ищеца. В случая по делото, както на пъвоинстанционното производство, така и на въззивното такова няма никакви данни и доказателства, че както Я. П., така и ответникът Д.Г. са знаели, че П.В. е действала за К.П. като неин пълномощник, което изключва недобросъвестността им. По делото няма и представени доказателства ищецът да е провел успешно срещу косвения представител иск за собственост , поради което и с оглед гореизложеното не може да се приеме, че той е собственик на процесния недвижим имот. По отношение на втората предпоставка. Ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот - това обстоятелство е безспорно. Той черпи права от дарствена сделка, оформена по нотариален ред - с нотариален акт № 77, том ІІІ, рег.№ 4728, н.д. №297/2003г. на нотариус Р.Бурков в район ***. Следователно втората предпоставка - ответникът владее целия имот, е доказана. По отношение на третата предпоставка. Съгласно чл.77 от ЗС право на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. Ответникът владее процесният имот на годно и валидно правно основание – договор за дарение, обективиран с нотариален акт №77, том ІІІ, рег.№ 4728, н.д. № 297/2003г. В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал и трите предпоставки за уважаването на иска по чл.108 от ЗС в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че искът на въззивника П. се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен. В заключение въззивният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция общо в размер на 2000 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат и съобразно представения пред въззивния съд договор за правна защита и съдействие от 10.04.2013г. за адвокат Д. /на л. 17 от въззивното дело/. ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/22.01.2013 г. по гр.д. №1726/2003г., по описа на Казанлъшки районен съд, като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА Ц.И.П. *** да заплати на Д.С.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща направените от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция.
1,551,266
https://www.challengingthelaw.com/targovsko-pravo/notarius-nascid/
2019-06-25T15:42:14
[ "in fine", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "in fine", "de lege ferenda", "in fine", "in fine", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "de lege ferenda" ]
Особености на нотариалните удостоверявания при АСЦИД | Предизвикай правото! Публикации Търговско право Особености на нотариалните удостоверявания на сделки, по които страна е дружество със... Акционерните дружества със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти (АДСИЦ)1 участват активно на българския пазар повече от осем години. Това е достатъчно време, за да се откроят редица особености и практически въпроси по отношение на дейността им. Част от тях са свързани с нотариалните производства, по които те са страна. Функцията на нотариалнитете производства е да допринасят за сигурността в оборота. Тази сигурност често пъти се заплаща с усложнени, бавни процедури, специални изисквания по отношение на удостоверяваните сделки. Обратно, бизнесът се стреми към по-висока ефективност и бързина на оборота. Това по един или друг начин е отчетено в търговскоправните норми. На трето място, режимът на дружествата със специална инвестиционна цел е до голяма степен насочен към защита на инвеститорите. Едно от средствата тази защита да бъде постигната е балансът между горните принципи. За постигането му е необходимо добро сработване между нотариалния процес и нормите, регулиращи дейността на АДСИЦ. Целта на настоящото изложение е да насочи вниманието към срещата, които тези норми си дават, и да дефинира практическите въпроси, които са свързани с нея. Ще бъде разгледан на първо място предметът на дейност на АДСИЦ; после отношението между него и сделките, които се обхващат или не се обхващат от него. От тази позиция ще бъде изследвана забраната да бъдат извършвани сделки извън предмета на дейност, изключенията от тази забрана, както и случаите, в които законът изрично забранява сделки, които по принцип попадат в този предмет. В хода на самото изложение ще бъдат посочвани особеностите на всяка група сделки, въпросите, които стоят пред нотариуса, който прилага нормите на нотариалния процес, и предложения за решения на тези въпроси. Малко са сделките, които не могат въобще да бъдат нотариално удостоверени. От тази гледна точка изложението се отнася не само за сделките, чиято форма ad substantiam e нотариална, а за всички, които могат да бъдат предмет на нотариално удостоверяване. 2. Предметът на дейност на АДСИЦ. Обобщено представяне на специалните правила при сключване на сделки от АДСИЦ. Извеждане на метода, съгласно който сделките ще бъдат групирани за целите на настоящото изложение 2.1. Дефиниране на предмета на дейност. 2.1.1. Общи положения. Предметът на дейност е индивидуализиращ белег на всеки търговец. Той е задължителен елемент в заявлението за регистрация на едноличен търговец (чл. 58, ал. 1 т. 4 от Търговския закон (ТЗ), в договорите за учредяване на събирателно дружество (чл. 78, т.2 ТЗ), командитно дружество (чл. 102, т.3 ТЗ), дружество с ограничена отговорност ( чл. 115, т. 2 ТЗ) в уставите на акционерното дружество ( чл. 165, ал. 2 ТЗ) и командитното дружество с акции (чл. 253, ал. 2 вр. чл. 165, ал. 2 ТЗ). Като понятие предметът на дейност не е дефиниран легално. Под „дейност” законодателят визира сключването на сделки2. В чл. 1, ал.1 ТЗ са изброени редица сделки; а лицето, което ги извършва по занятие, е определено като търговец. В литературата3 се сочи, че извършването сделки по занятие означава системното им извършване с цел да бъдат източник на постоянен доход. Оттук предметът на дейност може да се определи като кръгът от сделки, които търговецът извършва по занятие. Предметът на дейност е индивидуализиращ белег на търговеца, съдържа се в базисните му документи и се вписва в Търговския регистър. Но тези обстоятелства не го ограничават да извършва и други сделки, извън посочения предмет. Правоспособността на търговеца по принцип е универсална4. Следователно един търговец може да има различен предмет на дейност от вписания в Търговския регистър. Универсалната правоспособност на търговците познава изключения. Редица дружества се създадени и дейността им се урежда от закони, специални по отношение на ТЗ. Например банките (Закона за кредитните институции (ЗКИ) и някои колективни инвестиционни схеми (Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране – ЗДКИСДПКИ). Сделките, които тези дружества извършват по занятие, са посочени в съответния закон (чл.2, ал. 1 и ал. 2 ЗКИ, чл. 4, ал. 1 и ал.2 ЗДКИСДПКИ). Нормативно им определяне е свързано със законова забрана да се извършва друг вид дейност, освен когато това не е необходимо за осъществяване на тази, посочена в закона. ( чл 2, ал. 4 ЗКИ, чл. 4, ал. 3, ЗДКИСДПКИ). Тези дружества съществуват, за да извършват определен тип сделки, и поради общественото си значение дейността им е нормирана от специален закон. Казано по-друг начин, за определена дейност се създават (и лицензират) специални дружества. Тези дружества са със специална правоспособност5. Съществуват и дружества, чиято дейност не е уникална (сделките, извършвани от тях, могат да бъдат извършвани и от други дружества), но въпреки това законът им разрешава само определен тип сделки. Като пример могат да се посочат инвестиционните дружества от затворен тип. Не дейността им е причината да бъдат предмет на специален режим на регулация (предвиден в ЗППЦК), а по-скоро особеностите на данъчното им облагане. Тези дружества притежават ограничена правоспособност. Както по-долу ще бъде изяснено, между тях се нареждат и дружествата със специална инвестиционна цел6. Следователно предметът на дейност на посочените по-горе дружества е нормативно определен. По-нататък в изложението с понятието „предмет на дейност” ще се обозначават нормативно определените сделки, които АДСИЦ извършват по занятие. 2.1.2. Предметът на дейност на АДСИЦ. Дружествата със специална инвестиционна цел са предприятия за колективно инвестиране, чието учредяване, дейност и прекратяване са уредени в специален закон – Закона за дръжествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ). Търговският закон (ТЗ), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и Законът за публичното предлагане на ценни книжа намират субсидиарно приложение ( §2 ДР ЗДСИЦ). Чл. 4 ЗДСИЦ е озаглавен „предмет на дейност”. В първата му алинея са посочени сделките, които АДСИЦ извършва; втората алинея съдържа ограничение за извършване на други сделки, ако не са пряко свързани с осъществяването на първите; третата и четвъртата алинеи внасят ограничения по отношение на сделките, които иначе попадат в обхвата на първата алинея; петата визира само секюритизацията на вземания, която не е предмет на настоящото изложение, а шестата забранява извършването на секюритизация на недвижими имоти и вземания от едно дружество7. а. Предварително очертаване на предмета на дейност. Кръгът от сделките, които АДСИЦ извършва по занятие, са посочени на първо място в чл. 4, ал. 1 ЗДСИЦ. Според тази норма дружеството със специална инвестиционна цел може да извършва следните сделки: 1. набиране на средства чрез издаване на ценни книжа; 2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им; или покупко-продажба на вземания. Тези сделки могат да бъдат наречени същински: те са същината в дейността на АДСИЦ – набиране на средства, влагането им в имоти, експлоатация или спекулативна продажба на тези имоти, и реализиране на печалба. Съгласно чл. 4, ал.6 ЗДСИЦ, едно дружество може да извършва само секюритизация на недвижими имоти или на вземания; следователно от предмета на дейност на дружествата, секюритизиращи недвижими имоти, следва да се изключи покупко-продажбата на вземания. Чл.4, ал.2 ЗДСИЦ забранява на АДСИЦ да извършва сделки, извън посочените в алинея първа и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са не са позволени от самия ЗДСИЦ. Първият вид разрешени сделки по алинея втора се извършват по занятие и следователно попадат в предмета на дейност на АДСИЦ. Такива сделки могат да бъдат: договор за търговско посредничество, упълномощаване, цесия, предварителен договор и др. Те са пряко свързани с осъществяването на същинските сделки. б. Изрично разрешените от закона сделки. Сделките по чл. 4, ал. 2 in fine ЗДСИЦ не попадат в предмета на дейност на АДСИЦ. В подкрепа на това твърдение е следният пример: законът разрешава инвестирането до 10 на сто от капитала на АДСИЦ в негово обслужващо дружество (дружества). Това е сделка, която не попада сред сделките по чл.4, ал.1 ЗДСИЦ, нито е пряко свързана с тях. Абсурд е да се твърди, че инвестирането в дялово участие, и то в конкретно8 дружество представлява сделка по занятие за АДСИЦ. Тази сделка обаче е разрешена, защото законодателят е преценил, че така АДСИЦ ще може да упражнява по-голям контрол върху обслужващото си дружество; иначе казано, най –добра защита против източване от обслужващото дружество е притежаването на собствеността върху него9. Тук законодателната преценка е свързана с ползите, които тези сделки могат да донесат на дружеството. в. Изрично забранените от закона сделки. Съгласно чл.4, ал. 3 и ал. 4 ЗДИСЦ дружеството не може да придобива недвижими имоти, предмет на правен спор (ал.3) и такива извън територията на Република България (ал. 4). Чл. 21, ал. 2 ЗДСИЦ ограничава набирането на заемен капитал. Касае се следователно за сделки, които, ако не бяха изрично забранени от закона, щяха да попадат в кръга, очертан от чл. 4, ал. 1 и ал.2 ЗДСИЦ. Те са „огледални” на изрично разрешените сделки, описани по-горе в буква „б”. Формално попадащи в кръга на чл. 4, ал. 1 и ал.2 ЗДСИЦ, но изрично забранени от закона, те следва да бъдат изключени от предмета на дейност на АДСИЦ. г. Други сделки, които АДСИЦ може да извършва. Има сделки, които не попадат в обхвата на чл.4, ал. 1 и ал. 2 ЗДСИЦ, не са изрично разрешени от закона, и въпреки извършването им ще бъде законосъобразно. Това са сделките, чиято цел не е да обслужват бизнеса на дружеството; които дружеството не сключва с цел да извлече печалба, не извършва по занятие. Несъмнено е например, че дружеството може да закупи МПС за служебни цели. То може и да продаде служебния автомобил и да си купи нов. Но то не може да търгува с автомобили. Могат да бъдат посочени още много примери за такива сделки. Те условно могат да бъдат наречени необходими сделки. От горното следва, че в предмета на дейност влизат същинските сделки на АДСИЦ (чл. 4, ал. 1 ЗДСИЦ) и пряко свързаните с тях (чл. 4, ал. 2, предл. 1 ЗДСИЦ), с изключение на тези, които ЗДСИЦ забранява изрично. Извън предмета на дейност стоят изрично разрешените от ЗДСИЦ сделки, както и необходимите сделки (несвързани с търговската дейност на дружеството). Казаното още не е достатъчно, за да бъде ясно дефиниран предмета на дейност на АДСИЦ. Буквалното тълкуване на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗДСИЦ води до извода, че АДСИЦ от сделките на разпореждане има право само да купува и продава недвижими имоти и вещни права10, с други думи, не може да сключва договори за замяна, делба, дарение, и т.н. Последното със сигурност е вярно що се отнася до дарението, извършено от дружеството – то противоречи на самата специална инвестиционна цел. Но не следва АДСИЦ да бъде ограничен в правото си да извършва друг вид възмездни правни сделки с недвижими имоти, или пък то самото да придобие недвижим имот, по друг начин, освен чрез покупка (дори и чрез дарение). Обратното би означавало, че на практика мениджмънтът на дружеството е с „вързани ръце” по отношение на евентуално изгодни за дружеството сделки – например една замяна с цел изравняване на граници, получаване на по-голям и скъп имот и др. Нещо повече – няма забрана за придобиване на идеални части от недвижими имоти, и ако се приеме, че АДСИЦ не е способно да сключи договор за делба (или да постигне такава по съдебен ред), то ще е обречено вечно да остане в съсобственост с трето лице, едно често пъти неудобно и неизгодно положение. Следователно, чл. 4 ал. 1, т.2 ЗДСИЦ следва да се тълкува разширително, като в обхвата на разпоредбата бъдат включени всички възмездни сделки на разпореждане с недвижими имоти, както и всички възможни сделки на придобиване на недвижими имоти (АДСИЦ би могъл да бъде дарен, въпреки че не може да бъде дарител, може да бъде заветник и т.н.). С направеното уточнение предметът на дейност на АДСИЦ може да бъде дефиниран като 1) набиране на средства чрез издаване на ценни книжа; 2) сделките на придобиване на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда, продажбата им или друго възмезно разпореждане с тях, както и сделките, които са пряко свързани с осъществяването им, с изключение на сделките, които законът забранява на АДСИЦ да извършват11. 2.2. Обобщено представяне на специалните правила по отношение на сделките, предвидени в ЗДСИЦ Чл.4, ал. 2 ЗДСИЦ забранява сключването на сделки извън тези по чл.4, ал.1 ЗДСИЦ, и пряко свързаните с тях, освен ако не са изрично разрешени от същия закон. Следващите алинеи на чл. 4 ЗДСИЦ въвеждат ограничения по отношение на сделките, попадащи в обхвата на чл.4, ал. 1 ЗДСИЦ. Така недвижимите имоти следва да се намират на територията на Република България; без съмнение това важи и за вещните права; не може да се придобиват имоти (така и вещни права), които са предмет на правен спор. Следващите ограничения са наложени в глава трета от същия закон. Дружеството не може да осъществява пряко дейностите по експлоатация и поддръжка на придобитите недвижими имоти. То възлага на едно или повече обслужващи дружества обслужването и поддържането на придобитите недвижими имоти, извършването на строежи и подобрения, счетоводната отчетност, както и други необходими дейности (чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗДСИЦ). Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДСИЦ дружеството със специална инвестиционна цел не може да обезпечава чужди задължения или да предоставя заеми. Всъщност тези сделки попадат в кръга на общата забрана на чл.4, ал.2 ЗДСИЦ. Чл.21, ал. 2 ЗДСИЦ разрешава емитирането на дългови ценни книжа, регистрирани за търговия на регулиран пазар (т.1); получаването на банкови кредити за придобиване и въвеждане в експлоатация на активите за секюритизация (т.2); получаването на банкови кредити в размер до 20 на сто от балансовата стойност на активите, които се използват за изплащане на лихви, ако кредитът е за срок не повече от 12 месеца (т.3). Емитирането на дългови ценни книжа всъщност попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т.1 ЗДСИЦ- набиране на средства чрез издаване на ценни книжа. Получаването на банкови кредити за придобиване и въвеждане в експлоатация на активите за секюритизация е сделка, пряко свързана с осъществяване на сделките по ал. 1 на същия член. Вторият вид кредити (чл. 21, ал.2, т.3 ЗДСИЦ) целят погасяване на лихвите по първия вид кредити. Всъщност с чл.21, ал. 2, т.1, 2 и 3 ЗДСИЦ се въвеждат ограничения относно сделките по чл. 4, ал.1 ЗДСИЦ и пряко свързаните с тях сделки – защото изричното изброяване всъщност забранява извършването на други сделки от същия тип, въпреки че те принципно попадат в обхвата на чл. 4, ал.1 и ал. 2 ЗДСИЦ. Следователно АДСИЦ не може да получи заем от кредитна институция, която не е банка – въпреки че кредитът може да е с цел придобиване и въвеждане в експлоатация на активите за секюритизация. Тази сделка принципно попада в първата хипотеза на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ, но е забранена по аргумент на противното от чл. 21, ал. 2, т.2 и т.3 ЗДСИЦ. Чл. 21, ал. 3 ЗДСИЦ разрешава инвестирането до 10 на сто от капитала на АДСИЦ в негово обслужващо дружество. Следват две предпазни мерки против неоправдано разходване на средствата на АДСИЦ. Те се отнасят до сделките, които попадат в обхвата на чл. 4, ал. 1 ЗДСИЦ. Първата представлява преодолима забрана за придобиване на нови активи (само ако е предвидено в устава или проспекта) – чл. 23 ЗДСИЦ. Втората е разгръщане на общото задължение за полагане на дължима грижа на мениджмънта, посочено в чл. 17 ЗДСИЦ – а именно правилото, че цените, по които дружеството със специална инвестиционна цел придобива недвижими имоти или вземания, не могат да бъдат значително по-високи, а цените, по които ги продава – значително по-ниски от направената оценка, освен при изключителни обстоятелства (чл. 19 ал. 5 ЗДСИЦ). Посочените по-горе разпоредби се прилагат за АДСИЦ от момента на неговото учредяване, респективно вписване в Търговския регистър, а не от лицензирането му12. Ако на дружеството бъде отказан лиценз, или такъв не бъде поискан от Съвета на директорте в шестмесечния срок по чл.11, ал. 1 ЗДСИЦ, КФН уведомява Агенцията по вписванията, която служебно вписва промяна в наименованито на дружеството. Дружеството продължава дейността си като обикновено АД и всички ограничения отпадат. След като дружеството стане публично, приложим е и чл. 114 ЗППЦК. Той съдържа редица ограничителни разпоредби, създадени с цел да защитят дружеството от увреждане на неговите активи чрез сключване на определен тип сделки, и по този начин да минимизират риска за вложенията на инвеститорите. Гореописаните правила следва да бъдат изследвани детайлно; всяко едно от тях се отнася до сделки, които биха могли да бъдат предмет на нотариално удостоверяване. Изследването им най –добре може да бъде извършено, като самите сделки бъдат разпределени ясно в отделни групи. За база ще бъде използвана представената дефиниция на предмета на дейност на АДСИЦ; сделките ще бъдат разделени съобразно относимостта им или неотносимостта им към тази дефиниция. В резюме се различават сделки, които АДСИЦ има право да извършва и сделки, които АДСИЦ няма право да извършва. В първия вид попадат: – сделки в предмета на дейност на АДИСЦ – същински и свързани с осъществяването им, например: а) придобиване и разпореждане с недвижими имоти и вещни права, извършване на строежи и подобрения, отдаването им под наем, лизинг, аренда; както и: б) упълномощаване, заместване в дълг, цедиране на права, прехвърляне на правоотношение, ипотекиране на имот на дружеството, банково кредитиране (при спазване ограниченията на чл. 21, ал. 2 ЗДСИЦ) и изобщо всички сделки, когато са пряко свързани с осъществяването на тези по буква а) . изрично разрешени от ЗДСИЦ сделки извън предмета на дейност – инвестиране в обслужващо дружество, инвестиране в ипотечни облигации; – необходими сделки /необслужващи бизнеса на дружеството/ – покупка на офис консумативи, служебни автомобили, наемане на помещение за офис и др.; Във втория вид попадат: – сделки, които са извън обхвата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗДСИЦ и не са изрично разрешени от ЗДСИЦ– тук примерите са хиляди – на практика всяка друга търговска дейност; – забранени от закона сделки, които принципно попадат в обхвата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗДСИЦ – с простото отпадане на забраната те ще се включат в предмета на дейност, например: покупка на имоти извън границите на Република България, покупка на имоти, предмет на правен спор и др. Така групирани, различните сделки ще бъдат разгледани последователно. 3. Особености във връзка със сделките, които АДСИЦ имат право да извършват13. 3.1. Сделки, попадащи в предмета на дейност на АДСИЦ. а. Същински сделки от предмета на дейност. Изготвянето на експертна оценка. Забраната по чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ Дружеството е задължено в определени хипотези да възлага оценяването на недвижимите имоти на един или повече експерти с квалификация и опит в тази област. Това следва да са лица, получили правоспособност да оценяват недвижими имоти по реда на Закона за независимите оценители (ЗНО). Оценителите представят декларация за липса на обстоятелства, поставящи под съмнение независимостта и безпристрастността им ( чл. 19, ал. 2 и ал. 3 ЗДСИЦ) Имотите се оценяват преди придобиване (чл. 19, ал. 1 ЗДСИЦ), в края на всяка финансова година или при настъпване на промяна с повече от 5 на сто в индекса на цените на недвижимите имоти или в индекса на инфлация на Националния статистически институт (НСИ) (чл. 20, ал. 1 ЗДСИЦ). Оценките, освен като част от годишния финансов отчет, всъщност играят ролята на ограничител на действията на управителния орган на АДСИЦ – съгласно чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ цените, по които дружеството със специална инвестиционна цел придобива недвижими имоти или вземания, не могат да бъдат значително по-високи, а цените, по които ги продава – значително по-ниски от направената оценка, освен при изключителни обстоятелства. В този случай лицата, които управляват и представляват дружеството, трябва да обяснят действията си в следващия периодичен отчет. Нормата на чл. 19, ал. 1 ЗДСИЦ следва да се тълкува във връзка с чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ, което налага извода, че не само при сделките на придобиване, но и при сделките на продажба на недвижими имоти изготвянето на експертна оценка е задължително. Срещу това заключение може да се изтъкне следното възражение: след като оценки се изготвят освен при придобиване, още и при промяна в индексите на НСИ и в края на всяка финансова година, биха могли да се ползват алтернативно: а) оценката при придобиване – ако продажбата се извършва същата финансова година без промяна в индексите на НСИ; б) последващите оценки – при промяна в индексите на НСИ или при приключване на финансовата година. Тези доводи обаче не са достатъчни, за да бъде оборено изложеното по-горе твърдение. Нормата на чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ е насочена към защита на дружественото имущество, и косвено – към защита на инвеститорите. Тя е частен случай на общото задължение на мениджмънта да полага грижата на добрия търговец и да поддържа оптимално съотношение между надежност и доходност – чл. 17, ал. 1 ЗДСИЦ. Хипотезите на последващо оценяване по чл. 20, ал. 1 ЗДСИЦ не са достатъчни, за да бъде гарантирано дружественото имущество срещу риска от сключване на неизгодни сделки. Такава гаранция би било само непосредственото оценяване на имота преди продажбата му и съобразяването с тази оценка по реда на чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ. На следващо място, в редица хипотези дружеството може да продава недвижим имот, без преди това за него да е била изготвяна оценка. Например – продажба (учредяване) на право на строеж върху собствен имот – когато дружеството е придобивало земята, тя е следвало да бъде оценена съгласно чл. 19, ал. 1 ЗДСИЦ. Възможните параметри на застрояване по всяка вероятност са били заложени в оценката. Тази оценка обаче не би била относима при конститутивна сукцесия – предметът на сделката е друг. Още по-ясно се вижда това в хипотезата, при която дружеството учредява право на строеж върху собствена земя за част от бъдещ обект – например апартамент от жилищна сграда. Немислимо е при тази сделка да се използва направената по-рано оценка на земята. Гореописаните аргументи налагат извода, че преди всяко придобиване на недвижим имот, и преди продажбата му, следва да има изготвена по реда на закона и взета предвид от Съвета на директорите актуална14 оценка. Това правило обаче не е абсолютно. Има поне един случай, когато оценката не може да се изготви преди, а само след придобиване на имота. Съгласно чл. 181 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) право на собственост върху сграда възниква след изграждането й в груб строеж. Ако дружеството строи върху собствена земя, постройката се явява приращение и следва да се отчете в следващата оценката на земята (което не пречи да се оцени отделно само сградата). Но ако дружеството строи върху чужда земя (титуляр е на право на строеж), тогава то придобива за пръв път собственост при изпълнението на грубия строеж и следователно трябва да оцени придобития имот15. Доколкото оценяването изисква оглед на конкретния имот, то може да бъде извършено само след изпълнението на грубия строеж, т.е., след придобиване на правото на собственост върху имота. Практиката може да стигне и до други подобни примери. От изложеното следват два въпроса. Първият от тях е следва ли да се представя на нотариуса изготвената оценка и декларацията на лицензираните оценители. От една страна, това правилото на чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ касае дружеството и неспазването му влече отговорност на съвета на директорите, т.е., оценката е без значение в отношенията на дружеството с неговия контрагент. Наистина, нормата е императивна – дружеството не може, освен ако обстоятелствата не са изключителни – но изключителните обстоятелства винаги може да са се проявили, те не трябва да се доказват на нотариуса, а и той по правило не може да се намесва в избора на цена от страните; следователно в нито един случай придобиване или продажба на недвижим имот не биха били нищожни поради противоречие с чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ16. Вижда се, че правилото е създадено, за да създаде възможност да бъде търсена отговорност от мениджмънта за евентуални неизгодни сделки17. Но това не значи, че оценките и декларациите по чл. 19 ЗДСИЦ не следва да се представят на нотариуса. Изискванията на чл. 19 ЗДСИЦ са част от особените изисквания на закона за извършване на сделката които нотариусът съгласно чл. 586 ГПК е длъжен да провери. С други думи, нотариусът не се интересува от размера на оценката или от съотношението между нея и материалния интерес на нотариалния акт – но той е длъжен да следи дали такава оценка, придружена с декларации на оценителите, е изготвена. Следващият въпрос е как нормата на чл. 19 ЗДСИЦ се прилага при друг вид сделка, не покупко-продажба. Ал. 5 на посочения член визира размера на цените, по които се придобива (т.е. купува), и цените, по които се продава. След като АДСИЦ може да сключва и други сделки освен покупко-продажба18, трябва чл.19 ЗДСИЦ да важи и за тези други сделки, в противен случай лесно АДСИЦ може да бъде увреден чрез заобикаляне на закона. За съжаление изчерпателността на чл.19, ал. 5 ЗДСИЦ налага корективно тълкуване, в противен случай нормата би била неприложима към останалите придобивни или разпоредителни сделки на АДСИЦ. Доколкото идеята на закона е да не позволи „източването” на дружеството чрез неизгодни сделки, и поставя изискване за минимум равностойност на престациите (или разлика в интерес на АДСИЦ), терминът „цена”, изполван в посочената норма, следва да се разбира именно като насрещната престация. Така, при замяна, имотът, който АДСИЦ ще придобие срещу собствения си, следва да бъде оценен и ако оценката му е значително по-ниска, СД може би нарушава чл.19, ал. 5 ЗДСИЦ. При делба СД следва да не допуска имота, който дружеството получава в реален дял, или уравнението в пари, да са на по-ниска стойност от оценката на идеалната му част. Същото важи и за останалите случаи на придобиване и разпореждане с недвижими имоти и вещни права чрез правни сделки, доколкото те биха могли да попаднат в предмета на дейност на АДСИЦ. Нотариусът следва да изиска оценката на насрещната престация, преди да извърши нотариалния акт, както в хипотезата на покупко-продажба. Отново размерът на оценките няма да е основание за отказване извършването на нотариалния акт, т.е., дори и престацията на АДСИЦ да е значително несъразмерна с тази на неговия контрагент в ущърб на дружеството, нотариусът не следва да постанови отказ. Изискването на самата оценка и декларацията на лицензирания оценител обаче е необходимо с цел проверка доколко особените изисквания на закона са спазени, налице ли са необходимите документи, от които после дружеството и неговите инвеститори могат да се ползват. б. Сделки, пряко свързани с осъществяване на същинските сделки. За да е пряко свързана с осъществяването на сделките по чл. 4, ал. 1ЗДСИЦ, другата сделка следва да е насочена към подготвянето или подпомагането на нейното сключване или изпълнение. Например: изпълнителният директор упълномощава трето лице да сключи договор от името на дружеството; сключва договор с посредник на пазара на недвижими имоти; сключва договор за даване вместо изпълнение. На следващо място, може да става въпрос за отстраняване последиците от неизпълнението на сделка по чл.4, ал. 1 ЗДСИЦ, от нейното разваляне, унищожаване, прогласяване за нищожна. Например – заместване в правоотношение на насрещната страна, споразумение за отсрочване или разсрочване на задължения и др. Кога една сделка е пряко свързана с осъществяването на друга, е въпрос на правна преценка във всеки конкретен случай. Когато нотариусът е сезиран да извърши нотариални действия, той е длъжен да направи тази преценка Специално място в тази група заемат предварителните договори за сключване на окончателни договори по чл. 4 ЗППЦК. Безспорно АДСИЦ може да се задължи по един такъв договор. Доколкото с него се създава задължение за сключване на окончателен договор, и се поражда правото по чл. 19, ал.3 ЗЗД АДСИЦ следва да изпълни своите задължения, които законът му вменява при прехвърлянето на недвижим имот – включително като изготви и оценка по чл. 19 ЗДСИЦ. За разлика от нотариалния акт обаче, ако за такъв договор е поискана нотариална заверка на подписите19, нотариусът следва само да провери самоличността и качеството на сключващите договора лица, както и дали предметът на предварителния договор попада в обхвата на чл. 4, ал. 1 или ал.2 ЗДСИЦ. По –специално той няма право да изисква оценката или други документи, които особените изисквания на закона предвиждат за сключване на окончателния договор, защото процедурата по нотариална заверка на подписите не предвижда такава проверка от страна на нотариуса. Тя ще бъде направена при извършване на нотариалния акт. Специално място в кръга разглеждани сделки заемат банковите кредити. Често пъти те са обезпечени с ипотека, а тя като акцесорна сделка е зависима от валидността на договора за кредит. Следователно нотариусът следва да се увери, че той е съобразен със закона. Съгласно чл. 21, ал. 2, т.2 и т.3 ЗДСИЦ, АДСИЦ имат право да получават кредити само от банки, само в две хипотези: 1) за придобиване и въвеждане в експлоатация на активите за секюритизация, и 2) за заплащане на лихви, тогава кредитът трябва да е в размер до 20 на сто от балансовата стойност на активите, и за срок не повече от 12 месеца. Преди да извърши нотариалния акт за учредяване на ипотека (или да завери молбата за учредяване на законна ипотека), Нотариусът трябва да се увери от представения му договор за кредит, че целта (и евентуално размерът и срокът) отговаря на горните изисквания. Не е пряко свързано с осъществяването на сделките по чл. 4, ал.1 ЗДСИЦ поемането на менителнични задължения. Менителничните ефекти са винаги свързани с каузално отношение20, и то може да бъде сделка с вещни права, но тази връзка не е връзката по чл. 4, ал.2 ЗДСИЦ. Съгласно посочената норма, тя трябва да бъде пряка. Наистина, връзката между менителничния ефект и каузалната сделка е отчетена от законодателя и има възможност да бъде релевирана при определени обстоятелства (чрез субективно менителнично възражение), но това не е достатъчно, за да бъде включен менителният ефект в кръга на сделките по чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ. Той съществува самостоятелно, прехвърля се самостоятелно и се погасява самостоятелно; всяка пряка връзка с осъществяването на сделка по чл. 4, ал.1 ЗДСИЦ е изключена. Следователно, ако АДСИЦ издаде менителничен ефект, той ще бъде нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл.4, ал. 2 ЗДСИЦ. Този извод обосновано се налага от действащото законодателство. Нецелесъобразността на това разрешение обаче е очевидна. АДСИЦ са принудени от практиката да се задължават по менителнични ефекти, когато получават кредити. Тъговските банки нямат специални правила по отношение тази особеност на изследваните дружества. Почти винаги, когато се извършва кредитиране в размерите, необходими за целите на АДСИЦ, банките изискват, наред с останалите обезпечения, и издаването на такива ефекти (записи на заповед). Изводът, че те биха били нищожни поради противоречие със закона, прави несигурни отношенията по кредитиране, и ограничава възможността на АДСИЦ да привличат заемни средства. Препоръчително е de lege ferenda да се прецизира уредбата в чл.4 ЗДСИЦ, като се предвиди изрично възможността за издаване на менителнични ефекти, като при това се въведат специални правила. Например: задължаването по тях да бъде валидно само, ако е във връзка с банково кредитиране; ефектът да бъде издаван със забрана за джиросване (чл.466, ал.2 ТЗ) – т.н. „ректа – менителница”21 – с цел защита на правата по каузалното отношение; и други. 3.2. Изрично разрешени сделки. В кръга на сделките, извън предмета на дейност на АДСИЦ, но изрично разрешени от закона, попадат инвестирането в ипотечни облигации (до 10 на сто от активите), книжа, издавани и гарантирани от държавата, банкови депозити, и придобиване на дялово участие в обслужващото дружество. От тях само последня вид попада в предмета на настоящото изложение. 3.2.1. Придобиване на дялово участие в обслужващо дружество. По принцип АДСИЦ не могат да придобиват дялови участия на основание чл. 4, ал. 2 и чл. 22, ал.3 ЗДСИЦ. Единственото изключение е възможността съгласно чл.21, ал. 3 ЗДСИЦ за инвестиране до 10 на сто от капитала в някое от обслужващите дружества (или в няколко, но до този размер). Често пъти договор за такова придобиване е предмет на нотариално удостоверяване (например, ако обслужващото дружество е ООД). Ако нотариусът е сезиран да извърши такова действие, той следва да се увери, че другото дружество наистина е обслужващо съгласно чл. 18 ЗДСИЦ. Това обстоятелство се удостоверява с одобрения проспект за публично предлагане на ценни книжа, ако обслужащото дружество е в последствие заменено – с представяне на издаденото одобрение за замяна от Комисията за финансов надзор (КФН) на основание чл. 15 ЗДСИЦ, а ако е привлечено без замяна на старото, или не е имало такова към момента на лицензиране – с представяне на договора за обслужване22. От нормата на чл.21, ал.3 ЗДСИЦ обаче не може еднозначно да се заключи за кой точно капитал става въпрос23. Поради това е невъзможно нотариусът да следи за изпълнението разпоредбата в тази й част. Не е ясно и дали придобиването може да бъде извършено по всички предвидени в ТЗ начини – по точно, може ли дяловото участие бъде придобито чрез непарична вноска от АДСИЦ. Систематичното тълкуване на всички ограничителни разпоредби на ЗДСИЦ изключва изобщо такъв тип сделки. Докато обаче нормата съществува в този й вид, еднозначен отговор не би могъл да бъде даден. Препоръчително е de lege ferenda тези неясноти да бъдат премахнати – да се дефинира вида капитал по чл.21, ал. 3 ЗДСИЦ и да се укаже изрично, че придобиването не може да бъде извършено с непарична вноска. 3.3. Необходими сделки. Сделките, които не са свързани с търговската дейност на дружеството, бяха вече разгледани по-горе ( 2.1.2. „г”). Те са инцидентни, с малък размер по естеството си и не представляват съществен теоретичен или практически интерес. 3.4. Общи особености по отношение на сделките, които АДСИЦ могат да сключват. 3.4.1. Положението на обслужващото дружество. АДСИЦ не могат пряко да осъществяват дейностите по експлоатация и поддръжка на придобитите недвижими имоти. Обслужването и поддържането на придобитите недвижими имоти, извършването на строежи и подобрения, воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност и кореспонденция, както и извършването на други необходими дейности, се възлагат на обслужващо дружество (дружества) – ОД (чл.18, ал.1 и ал.2 ЗДСИЦ). От посочените разпоредби следват няколко извода. Първо, АДСИЦ сключват договори за обслужване. По същността си това са мандатни договори. Нотариалното удостоверяване на такъв договор (ако бъде поискано от страните) не поражда специални въпроси; не е необходимо обслужващото дружество да бъде одобрено от КФН преди сключване на договора. Второ, оказва се, че част от описаните по-горе сделки задължително се сключват от обслужващото дружество от името и за сметка на АДСИЦ24. Например договорите за отдаване на придобитите имоти под наем, аренда или лизинг; възлагането на строежи и подобрения. Буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗДСИЦ води до извода, че посочените в нея дейности могат да бъдат извършвани само от обслужващи дружества (не и от подизпълнители). На практика това е невъзможно. Смисълът на посочената норма е да прехвърли на специализирано в конкретна област дружество отговорността за определен вид дейност. То може да я извърши лично; но може и да избере подходящи подизпълнители. Извършването на строително-монтажни работи е типичен пример. Договорите с подизпълнителите обаче следва да са сключени чрез ОД. Много рядко обслужващото дружество може (и то изгодно) да извърши всички строително –монтажни работи само, без възлагане на отделни работи на трети лица. Следователно, с посочената разпоредба се търси разтоварване на АДСИЦ от ежедневната, рутинната дейност, която обаче трябва да бъде извършвана с цел запазване на активите, увеличаване на стойността им и генериране на приходи, и прехвърлянето й на специализирано дружество с опит и бизнес контакти в съответната област. Освободен по този начин, мениджмънтът на АДСИЦ може да се съсредоточи върху вземането на стратегически решения, като например – емитиране на облигации, търсене на подходящ регулиран пазар за предлагане на книжата на дружеството, инвестиране в ценни книжа и т.н25. Трето, АДСИЦ може да възложи на ОД да извършва и други, непосочени от чл.18, ал.2 ЗДСИЦ дейности. Следователно ОД може да действа като представител на АДСИЦ във всички случаи. Оттук различаваме следните сделки: Които задължително се сключват чрез ОД; Които могат да бъдат сключени както пряко от АДСИЦ, така и чрез ОД. Възниква въпросът не представлява ли чл. 18, ал.1 ЗДСИЦ допълнително ограничение на правоспособността на АДСИЦ. Отговорът е важен, защото от него зависи валидността на сделките, попадащи в обхвата на тази норма, но извършени пряко от АДСИЦ. Посочената разпоредба е императивна – създадена е, за да защитава интересите на АДСИЦ, а оттук и неговите инвеститори. Буквалното й тълкуване аргументира тезата за ограничаването на правоспособността. Въпреки това подобен извод би бил краен и неоправдано рестриктивен. АДСИЦ само определя обслужващото си дружество и сключва договор с него26. ОД е именно обслужващо, а не управляващо дружество27. На него му е възложено да помогне, да „разтовари” АДСИЦ от извършване на определени дейности, но не и да го лиши от правото да ги извършва. Нещо повече – в ЗДСИЦ дори не е предвидена санкция за нарушаване на чл. 18 ЗДСИЦ. Следва да се приеме, че сделка, попадаща в обхвата на чл. 18, ал. 1 ЗАДСИЦ, би била валидна, дори и да не е сключена чрез обслужващото дружество. Обслужващите дружества могат да бъдат няколко. Съществува празнина в закона по отношение правомощията на КФН при привличането на ново дружество от АДСИЦ, без да се извършва замяна на старото (например, при разширяване на дейността). Съгласно чл.15 ал. 1 ЗДСИЦ, одобрение от КФН се изисква само за замяна на ОД. Други хипотези липсват28. Разширително тълкуване на чл. 15 ал. 1 ЗДСИЦ е недопустимо. Изисквания за издаване на разрешения за определени сделки и действия се предвиждат само в закон – чл. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) . Следователно напълно реална е хипотезата, при която ОД на АДСИЦ не е одобрено от КФН, но законосъобразно осъществява дейността по обслужване29. С оглед осъществяването на адекватен контрол от страна на КФН, както и с оглед правната сигурност и яснотата в отношенията ОД – трети лица, препоръчително е de lege ferenda в ЗДСИЦ да се превиди привличането на ново дружество да се одобрява от КФН. Когато нотариусът удостоверява сделка, сключвана чрез обслужващото дружество, следва да му се представи одобрението от Комисията за финансов надзор по чл. 15 ЗДСИЦ30 или одобреният проспект за публично предлагане на ценни книжа (ако обслужващото дружество не е заменяно след лицензирането). Ако дружеството е привлечено в последствие, без да е заменяно старото, или не е имало такова към момента на лицензирането, качеството на ОД следва да се удостовери чрез представяне на договора за обслужване. Когато сделката не е от задължително сключваните чрез обслужващо дружество, то следва да докаже и представителна власт по надлежния ред. 3.4.2. Банка – депозитар. Съгласно чл.9, ал.2 и ал. 3 ЗДСИЦ паричните средства на дружеството се съхраняват в банка-депозитар (БД) и тя извършва всички плащания за сметка на АДСИЦ при спазване на условията, предвидени в неговия устав и проспект за публично предлагане на ценни книжа. За доказването на качеството банка – депозитар важи съответно казаното по-горе за обслужващото дружество. БД обаче може да бъде само една. Нотариусът няма правомощия да проверява дали гореописаните условия са изпълнени по отношение на сделките, свързани с разходване на средства от страна на АДСИЦ. Те съставляват банкова тайна, до която той няма достъп. На следващо място, нарушаването на правилата за разплащане не влече нищожност на самите сделки31. Въпреки това нотариусът следва да постанови отказ, ако от съдържанието на сделката, която е сезиран да удостовери, е видно, че тези правила не са спазени. Това следва от забраната за удостоверяване на сделки и действия, противоречащи на закона (чл. 574 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). 3.4.3. Ограниченията на чл. 114 ЗППЦК. За разлика от тези по ЗДСИЦ, ограниченията по чл. 114 ЗППЦК са приложими, след като дружеството стане публично. Съгласно чл. 110 ЗППЦК, публично е акционерното дружество със седалище в Република България, което: е издало акции при условията на първично публично предлагане, или има вписана в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор емисия от акции с цел търговия на регулиран пазар, или има повече от 10 000 акционери в последния ден на две последователни календарни години. Публични са и дружествата, образувани при преобразуване, в което е участвало поне едно публично дружество. Разпоредбите на ЗДСИЦ (чл.5, чл. 13) позволяват и едновременно задължават АДСИЦ да придобие статут на публично дружество само на основание първата от посочените хипотези32 (освен при преобразуване). Процесът може да бъде резюмиран така: при учредяване на дружеството се взема решение за първоначално увеличение на капитала; първоначалното увеличение е задължително и се извършва съгласно проспект, който се одобрява от КФН заедно с лицензирането на дружеството; увеличението се извършва чрез първично публично предлагане на акции, като за него важат специалните правила на ЗДСИЦ. За дружествата, емитирали акции при условията на първично публично предлагане, ЗППЦК предвижда, че стават публични от момента на вписване на увеличаване на капитала им в Търговския регистър. Следователно, един АДСИЦ е публичен именно от този момент33. Без значение е дали дружеството е изпълнило задължението си да впише в регистъра самото обстоятелство, че е публично. Съгласно казаното по-горе, нотариусът следва да съблюдава спазването на чл. 114 ЗППЦК, само ако в Търговския регистър е вписано първоначалното увеличаване на капитала на АДСИЦ34. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗППЦК, лицата, които управляват и представляват публично дружество, без да бъдат изрично овластени за това от общото събрание, не могат да извършват сделки, в резултат на които 1) дружеството придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като обезпечение под каквато и да е форма дълготрайни активи на обща стойност над определени прагове, които прагове, когато в сделките участват заинтересувани лица, са значително занижени; 2) възникват задължения за дружеството към едно лице или към свързани лица над праговете по предходната точка, в зависимост от липсата или наличието на заинтересувани лица в сделките или по отношение на ползата от тях; 3) вземанията на дружеството към едно лице или към свързани лица надхвърлят определени стойностти, отново в зависимост от наличието или липсата на заинтересувани лица в сделките. Легална дефиниция на термина „заинтересувани лица” се съдържа в чл. 114, ал. 5 ЗППЦК. Съгласно чл. 114, ал. 2 ЗППЦК, сделките на публично дружество с участие на заинтересувани лица, извън посочените по-горе, подлежат на предварително одобрение от управителния орган. Стойността на придобиваното и получаваното за ползване имущество по т.1 по-горе е уговорената цена, а на прехвърляното и предоставяно за ползване или като обезпечение имущество – стойността му съгласно последния одитиран финансов отчет на дружеството. В стойността на задълженията и вземанията по т. 2 и 3 по- горе се включват и договорените лихви. Сделките, извършени в нарушение на изискванията на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК, са изрично обявени за нищожни от чл. 114, ал. 10 ЗППЦК. В хипотезите на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК ясно се открояват два вида сделки – в които не участват и в които участват заинтересувани лица. Чл.114, ал. 8, т. 1 ЗППЦК изключва от обхвата на тези ограничения сделките, които дружеството извършва при осъществяването на обичайната си търговска дейност, включително при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения, освен ако в тях участват заинтересувани лица. Обичайна търговска дейност съгласно чл. 114, ал. 9 ЗППЦК е съвкупността от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията, които произтичат от извънредни обстоятелства. На първо място, за сделките с участие на заинтересувани лица или ползата от които е за заинтересувани лица (в хипотезата на чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗППЦК), ограниченията на чл.114, ал. 1 или ал. 2 ЗППЦК се прилагат без изключение. По отношение на сделките без участие на заинтересувани лица се наблюдава следеното разделение: а) сделки, извършвани в рамките на предмета на дейност и съобразно обичайната търговска практика, които не произтичат от извънредни обстоятелства; б) други сделки. Първият вид сделки са изключени от приложението на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК. Това са всъщност сделките, които АДСИЦ основно извършват в практиката си – сделки на придобиване и разпореждане с недвижими имоти и вещни права, отаване под наем, лизинг, аренда, получаване на банкови кредити и други. Оказва се, че ограниченията на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК няма да се прилагат по отношение на АДСИЦ в по-голямата част от случаите. Остават сделките, които: а) не попадат в предмета на дейност на дружеството, но са изрично разрешени от закона; б) попадат в предмета на дейност на дружеството, но произтичат от извънредни обстоятелства. За тях следва да се прилагат ограниченията на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК. Сделките, които не попадат в предмета на дейност на дружеството, но са изрично разрешени от закона, не повдигат особени въпроси. Те лесно могат да бъдат отграничени от останалите сделки и лесно може да се заключи дали минават изискуемите прагове на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК и оттук дали следва споменатите ограничения да се прилагат35. Значително по-трудни за дефиниране за втория вид сделки – произтичащите от извънредни обстоятелства. Това е така, защото тези сделки принципно попадат в предмета на дейност на АДСИЦ. Върху тях обаче са се отразили обстоятелства от извънреден характер спрямо дейността на дружеството по такъв начин, че без наличието им мениджмънтът или въобще не би ги сключил, или би ги сключил при други цени или условия. ЗППЦК не определя кои обстоятелства са извънредни. За всеки отделен случай трябва да се прави отделна преценка; в сегашния си вид нормата на чл. 114, ал. 9 in fine ЗППЦК е предпоставка за проява на субективизъм от страна на съответния орган: съда, Комисията за финансов надзор, нотариуса. С оглед на това de lege ferenda законодателят следва да дефинира кои обстоятелства са извънредни, или поне да приведе примери за такива обстоятелства и за по кои белези на сделката може да се заключи, че те са налице36. Извеждането на влиянието на извънредни обстоятелства от конкретни белези на сделката може да се обоснове и с паралел между разглежданата норма и чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ изречение първо in fine. Както по-горе беше посочено, тази разпоредба разрешава на мениджмънта на дружеството да се отклони от изискванията за минимум равностойност на престациите, ако са налице изключителни обстоятелства. „Изключителните” обстоятелства също така не са дефинирани от ЗДСИЦ. Не е удачно между тях и „извънредните” обстоятелства по чл. 114, ал. 9 ЗППЦК да се постави знак за равенство, най- малкото поради това, че нормата на ЗППЦК цели да обхване по-широк кръг хипотези от тази на ЗДСИЦ. Въпреки това, паралелът между тях изглежда напълно възможен. Най-вероятно, едно „изключително” обстоятелство, провокирало мениджмънта на дружеството да сключи неизгодна сделка, ще бъде и „извънредно” по смисъла на чл. 114, ал. 9 ЗППЦК. Практическата полза от този паралел би била именно използването на посочения белег на сделката – неравностойност на престациите – за да се заключи, че са налице „извънредни” обстоятелства, които ще доведат до забраната межиджмънта да сключи тази сделка, преди да е овластен от общото събрание на акционерите. Приведените аргументи съвсем не са неоспорими. Нормата на чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ, изречение първо in fine всъщност облагоприятства лицата, които управляват и представляват АДСИЦ. Тя прави забраната за сключване на неизгодни сделки относителна, преодолима. Обратно, нормата на чл. 114, ал. 9 ЗППЦК в разглежданата й част ограничава тези лица. Последното изречение на чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ внася още усложнения. Когато сключат неизгодни сделки при изключителни обстоятелства, лицата, които управляват и представляват дружеството, трябва да дадат обяснение в следващия периодичен отчет. За сравнение, обяснение за сключваните сделки по реда на чл. 114 ал. 1 ЗППЦК се предоставя в мотивиран доклад от мениджмънта преди сключване на сделките (чл. 114а ЗППЦК). Ако двете норми се приложат едновременно, може би ще излезе, че два пъти ще се обяснява едно и също нещо. Въпреки това, двете норми могат да се приложат едновременно. Те не уреждат по различен начин едни и същи обществени отношения, за да се приложи правилото, че специалния закон (ЗДСИЦ) отменя общия (ЗППЦК). Нормата на ЗППЦК е по-обща, тя не изисква сделките да не са сключени при минимум равностойност на престациите, достатъчно е те да са причинени от извънредни обстоятелства. После, мотивираният доклад по чл. 114а ЗППЦК цели да информира акционерите на дружеството37, докато периодичните отчети са насочени не само към тях, а и към цялата инвестиционна общност. Препоръчително е de lege ferenda законодателят да уреди „съдбата” на сделките, сключени при „изключителни” обстоятелства по смисъла на чл.19, ал. 5 ЗДСИЦ, като или изрично препрати към нормите на чл. 114 ал.1 ЗППЦК, или, обратно, изключи техния обхват по отношение на тези сделки. Разбира се, сделките, сключени при „извънредни” обстоятелства по смисъла на чл. 114, ал. 9 ЗППЦК, могат да бъдат сключени при равностойност на престациите или дори с изгода за дружеството. Това не означава, че наложеното ограничение отпада – напротив, за тези сделки ще се прилага нормата на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК. Сделките извън посочените по-горе, а именно сделките, които не попадат в предмета на дейност на дружеството и не са изрично разрешени от закона, са забранени по силата на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ и не е необходимо да бъдат изследвани във връзка с чл. 114, ал. 1 ЗППЦК (който внася допълнителни изисквания за извършване на валидни сделки). Що се отнася до необходимите сделки (необслужващи бизнеса на дружеството) – ако те надхвърлят праговете по чл. 114, ал. 1 ЗППЦК, всъщност няма да са вече „необходими”, а забранени на основание чл. 4, ал.2 ЗДСИЦ – например покупката на автомобил на стойност повече от една трета от активите на дружеството. Ако пък необходимата сделка на малка стойност, но с участие на заинтересувани лица, ще следва да се приложи чл. 114, ал. 1 или ал. 2 ЗППЦК съгласно изложеното по-горе. Следва да се обърне внимание на относимостта на чл. 114, ал. 6 ЗППЦК към АДСИЦ. Съгласно посочената разпоредба, получаването или предоставянето за ползване под каквато и да е форма на дълготрайни активи от страна на публично дружество трябва да бъде извършено при условията и по реда на договор за съвместно предприятие, ако имуществото се предоставя на дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на публичното дружество, или контролира публичното дружество, или е свързано с него лице; и служи за осъществяване на основната дейност на публичното дружество по смисъла на чл. 126б, ал. 2 ЗППЦК или на съществена част от нея. Възмездното предоставяне за ползване на активи несъмено е част от предмета на дейност на АДСИЦ. Въпреки това е спорно дали АДСИЦ могат да сключват договор за съвместно предприятие. Въпросът е важен, защото предоставянето на дълготрайни активи за ползване често пъти е предмет на нотариално удостоверяване /например дългосрочен договор за наем, който ще бъде вписан в Имотния регистър/. От една страна, разпоредбите на ЗДСИЦ са специални по отношение на ЗППЦК и те не предвиждат възможността АДСИЦ да сключи договор за съвместно предприятие с друго дружество. От друга, чл. 114 ал. 6 ЗППЦК задължава публичното дружество да сключи договор за съвместно предприятие с оглед по-висока степен на защита на имуществото му и прозрачност за инвеститорите. Детайлното изследване на договора за съвместно предприятие излиза извън предмета на настоящото изложение. Въпреки това, с оглед поставения въпрос, следва да бъдат очертани основните му характеристики. Договорът за съвместно предприятие е уреден в раздел ІІІ на глава осма от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. С него едно дружество се задължава да осъществява основната си дейност или част от нея в общ интерес с друго дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на публичното дружество, което контролира публичното дружество или е свързано с него (чл.126 б ЗППЦК). Съвместното предприятие се управлява от управителните органи на двете дружества, на едно от тях или от избрани от тях лица. С договора се урежда формата и начина на участие на всяко от дружествата в съвместното предприятие, предмета на дейност, методите на разпределение между дружествата на печалбите и загубите на съвместното предприятие. Договорът се одобрява от общите събрания на акционерите на двете дружества с квалифицирано мнозинство. Предвидени са възможности за обратно изкупуване или замяна на акции на акционери, гласували против. По-голямата част от посочените правила не са съвместими с природата на АДСИЦ – дейността в общ интерес, управлението на предприятието. С особена сила това важи за възможността недоволните акционери да напуснат дружеството чрез обратно изкупуване38 или замяна на акциите им (чл. 126е ЗППЦК)39. Горните обстоятелства водят до заключението, че в сегашната си редакция нормите на раздел ІІІ на глава осма от Закона за публичното предлагане на ценни книжа са неприложими към АДСИЦ. Препоръчително е de lege ferenda този въпрос да бъде изяснен – или изрично да се предвиди в ЗДСИЦ, че тези дружества не могат да сключват договори за съвместно предприятие, или да се създадат специални правила за сключването им от тях. В заключение, различават се следните хипотези по отношение приложението на чл. 114 ЗППЦК: 1) Сделки с участие на заинтересувани лица – ограниченията винаги важат; когато са надвишени допустимите законови прагове, ЗППЦК изисква овластяване от Общото събрание на акционерите, а когато праговете не са надвишени – предварително одобрение от управителния орган (Съвета на директорите – АДСИЦ са с едностепенна система на управление – чл. 8, ал. 1 ЗДСИЦ). Възможните форми на заинтересуваност са много и от такова естество, че нотариусът трудно може да следи за наличието им. В някои случаи това направо е невъзможно (например да определи в чия полза се извършва сделката). Трудност предполагат и предвидените в чл. 114, ал.4 ЗППЦК сделки, които съвкупно водят до превишаване на предвидените прагове. Нотариусът трябва да отчете всички форми на заинтересуваност, които могат да бъдат установени от представените му документи, чрез справки в търговския регистър, в регистрите на населението, поддържани от МРРБ и др. В закон не се предвижда деклариране на наличие или липса на заинтересуваност при извършване на сделки от АДСИЦ. В този смисъл практиката, която някои нотариуси приеха – да изискват такава декларация от представляващите дружеството – е лишена от легална опора. Евентуалното деклариране на неверни данни не е свързано с по-различна юридическа отговорност от простото извършване на сделката без необходимото овластяване. Когато нотариусът установи заинтересуваност, той следва: – ако установи, че сделката надвишава праговете на чл. 114, ал.1 ЗППЦК, да изиска решение на Общото събрание за овластяването на управляващите и представляващите дружеството (т.е. Изпълнителния директор, Съвета на директорите или прокуриста) да я извършат. При наличие на овластяване, самата сделка може да бъде извършена и от техен пълномощник; – ако прецени, че сделката е под праговете на чл. 114, ал.1 ЗППЦК, да изиска предварително одобрение от съвета на директорите за сключването й. Преценката дали законовите прагове за надвишени или не се извършва на база финансовите отчети, които дружеството е длъжно периодично да публикува40. Следва да се отбележи, че и в двата случая заинтересуваните лица не трябва да са упражнили право на глас в съответния колективен орган. В противен случай процедурата по вземане на решението е опорочена.41 2) Сделки в предмета на дейност, които не произтичат от извънредни обстоятелства – за тях ограниченията няма да важат, независимо от стойността им; 3) Сделки, произтичащи от извънредни обстоятелства – за тях ограниченията ще важат, ако надвишават допустимите законови прагове, независимо от това дали попадат в предмета на дейност на дружеството и въпреки неучастието на заинтересувани лица в тях. Трудността на дефинирането на „извънредните” обстоятелства беше засегната по-горе. Нотариусът следва да прецени всички параметри на сделката, които са му известни, включително вида и стойността на насрещните престации. За съжаление, текстът на чл. 114, ал. 9 ЗППЦК не позволява да се изведе какъвто и да е сигурен метод за определяне на тези обстоятелства. Оттук всичко е въпрос на субективна преценка. 4. Особености във връзка със сделките, които АДСИЦ нямат право да извършват. 4.1. Сделки, непопадащи в обхвата на чл. 4, ал .1 и ал. 2 ЗДСИЦ Тези сделки са забранени по силата на чл.4, ал. 2 ЗДСИЦ. Те биха били нищожни като нарушаващи материалноправна норма на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл.4, ал. 2 ЗДСИЦ. Въпреки това, за по-голяма яснота, една част от тях изрично са забранени. Това са обезпечаването на чужди задължения, предоставянето на заеми и инвестирането в други дружества извън обслужващото. 4.2. Сделки, попадащи в обхвата на чл. 4, ал. 1 или ал. 2 ЗДСИЦ, но забранени от закона Една част от тези сделки законодателят забранява изрично (чл. 4, ал. 3 ЗДСИЦ), а при други забраната се извежда по аргумент на противното от изричното разрешение на други сделки (чл.4, ал. 4 ЗДСИЦ, чл. 21, ал. 2, чл. 23 ЗДСИЦ) 4.2.1. Недвижими имоти, предмет на правен спор. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗДСИЦ, дружеството със специална инвестиционна цел не може да придобива недвижими имоти, предмет на правен спор. И тук целта на закона е осигуряване защитата на инвеститорите. Има се предвид съдебен спор, изходът от който може да постави АДСИЦ в по-неблагоприятно положение, отколкото ако такъв спор не съществуваше; вариантите са твърде разнообразни. На следващо място, в обхвата на термина „правен спор” би следвало да се включат и случаите, в които има наложени обезпечителни мерки на бъдещ иск върху имота, както и когато съдебен изпълнител е наложил мерки в хода на изпълнителното производство. Проверката дали гореописаните обстоятелства съществуват се извършва в имотния регистър42. Агенцията по вписванията може да издаде удостоверение за вписвания, отбелязвания, заличавания и други тежести върху имота. Това удостоверение обаче винаги ще е с дата, различна от датата на сделката. Понякога разликата във времето е значителна43. Възможна е и компютърна справка от същия ден, както и справка чрез отдалечен достъп преди самата сделка, но тези варианти не представляват официално удостоверяване на наличието или липсата на правен спор. Удачен е въпросът следва ли нотариусът да проверява за наличето или липсата на правен спор – законът забранява АДСИЦ да придобива имот при наличието на такъв. От друга страна, дори и нотариусът да изиска удостоверение от Агенцията по вписванията, съществува рискът да има вписвания в периода след издаването му. Сделката, с която АДСИЦ придобива недвижим имот, предмет на правен спор, е нищожна поради противоречие със закона. Нормата е императивна, забраняваща. Целта е от обществен интерес – защита на инвеститорите. Наистина, искът би могъл да бъде оттеглен, възбраната вдигната и т.н., но идеята на закона е изобщо да не се излагат на риск интересите на АДСИЦ и инвеститорите. Такава сделка няма да породи права. Не е налице и висяща недействителност – няма норма, която да придава значение на последващото „премахване” на правния спор. Имайки предвид казаното по-горе, би следвало самият АДСИЦ, полагайки дължимата грижа, да се снабди с удостоверение за наличие или липса на тежести. Нотариусът следва да изиска при извършване на нотариалния акт това удостоверение. Нищожността в редица случаи може да представлява твърде тежко последствие от нарушението на чл.4, ал. 3 ЗДСИЦ. Например, не е оправдано от практически съображения да бъде обявена за нищожна една такава сделка, при условие, че по-късно правният спор е отпаднал и негативни последствия за АДСИЦ не са настъпили. Например, исковата молба е оттеглена. De lega lata законът е твърде непоследователен: няма предвидена административноказателна санкция за нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗДСИЦ, но сделката във всички случаи би била нищожна. Препоръчително е de lege ferenda законодателят да придаде правно значение на обстоятелствата, които водят до отпадане на спора, т.е., да се предвиди възможността сделката да бъде санирана при определени случаи. Административнонаказателна отговорност на мениджмънта е оправдано да бъде предвидена, като за сметка на това се намали негативният интензитет на гражданскоправните последици44. 4.2.2. Забрана за придобиване на нови активи Дружество със специална инвестиционна цел може да придобива нов актив или активи за секюритизация само ако това е предвидено в устава на дружеството и в проспекта за публично предлагане на ценни книжа (чл. 23 ЗДСИЦ). Нормата е императивна. Нотариусът следва да провери и в двата документа45 за наличието на такава възможност. Ограничението за придобиване на нови активи може да не е абсолютно, а само за определен вид имоти – например забрана за придобиване на други имоти освен земеделски земи. 4.2.3. Забрана за привличане на заемни средства, с изключение на изрично разрешените Сделките за привличането на заемни средства с цел придобиване на активи за секюритизация са пряко свързани със същинските сделки от предмета на дейност. Въпреки това, АДСИЦ могат валидно да сключват само част от тях – емитиране на дългови ценни книжа и вземане на банкови кредити за целите и при условията на чл. 21, ал. 2, т.2 и 3 ЗДСИЦ46. Тези сделки са изрично разрешени, следователно, по аргумент от противното основание, всяка друга сделка за привличане на заемни средства би била нищожна. Настоящата статия е съобразена със законодателството към 01.02.2012 г. 1 По-долу с абревиатурата АДСИЦ ще бъдат означавани само те, не и тези, секюритизиращи вземания. 2 Така Герджиков, О, Коментар на търговския закон, Кн.1, С.1991, с 41. Авторът посочва, че „дейност” е метаюридически критерий. Юридическият критерий е „сделка”. 3 Герджиков, О., Търговски сделки, С., 2000, с.19. 4 Така Герджиков, О. Коментар на търговския закон, Кн.3, том І, С.,1998, с. 684. 5 Така Герджиков, пак там. 6 Така Токушев, В., Дружества със специална инвестиционна цел – правна характеристика, сп. Търговско право, кн. 3/2009, с 30. Авторът изтъква, че понятието „ограничена правоспособност” следва да се използва за АДСИЦ, отграничавайки ги от дружествата със специална правоспособност. 7 За сравнението между двата вида дружества със специална инвестиционна цел и американските Equity REITs, Mortgage REITs и Hybrid REITs вж Токушев, В., цит съч. с.26-27. 8 Конкретно е, защото е обслужващо на самото АДСИЦ. Това са едно или повече дружества, с които АДСИЦ е сключило договор за обслужване (чл. 18, ал.2 ЗДСИЦ). Следователно те винаги са точно определени търговци. 9 Отделен е въпросът дали така не се обезсмисля самата идея за обслужващите дружества: голяма част от тях са ООД, а съдружниците в ООД имат право и задължение за участие в управлението. Става порочен кръг: АДСИЦ ще участва в управлението на обслужващото дружество; то пък ще се грижи за активите на АДСИЦ, защото се предполага, че притежава ресурса и мениджмънта да го стори по-ефективно от АДСИЦ. 10 Посоченото разделение на недвижими имоти и вещни права е съобразено със законодателното решение в чл. 4, ал. 1 ЗДСИЦ, очевидно прието за по-голяма яснота. 11 Секюритизацията е посочена като предмет на дейност на АДСИЦ в Токушев, В. цит съч. С 30. Това е неточно. Материализирането на вещните права в ценни книжа, предлагани публично, е по-голяма или по-малка степен процес при повечето публични дружества. То е ефект от съчетанието на три неща: правно –организационна форма, публично предлагане на книжа, свързани със собствеността върху дружеството, и неговата дейност. 12 Така Токушев, В., цит. съч., с.35. Според автора АДСИЦ стават носители на всички права и задължения, които законът предвижда, от момента на учредяването си, респективно регистрацията си в Търговския регистър. 13 Положението на обслужващото дружество, банката – депозитар и ограниченията по чл. 114 ЗППЦК имат отношение към всички позволени сделки, затова ще бъдат разгледани накрая на точка 3. 14 Употребата на думата „актуална”държи сметка, че законът не посочва изисквания за максимален срок между датата на оценката и датата на сделката. С оглед изискванията на чл. 17 ЗДСИЦ за полагане на дължима грижа той следва да е възможно най-кратък. 15 Разбира се, преди това самото право на строеж следва да е било оценено ( при придобиването му). 16 Отделен е въпросът, че при нарушение на чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ защитата на дружественото имущество по чл.24 ЗДСИЦ е неприложима. 17 На практика обаче единствената отговорност, която може да бъде потърсена, е административно-наказателна за непредставянето на обясненията на Съвета на директорите в следващия отчет. Законът мълчи по въпроса кои обстоятелства са изключителни, което всъщност прави цялата норма безсмислена; успешен иск на дружеството към своя мениджмънт на основание вреди от неспазването на сегашния чл. 19, ал. 5 ЗДСИЦ изглежда доста невероятен. 18 Вж. по – горе, т. 2.1.2. 19 Законът изисква простата писмена форма (чл. 19 ЗЗД); често пъти обаче страните желаят подписите им да бъдат нотариално заверени, например от съображения за сигурност, във връзка с чл. 417 ГПК и др. 20 По отношение на понятията „кауза”, „каузалност” и „абстрактни сделки” в доктрината има различни мнения, някои от които диаметрално противоположни – вж. Конов, Тр, За абстрактните сделки и каузата на договорите, Юбилеен сборник в памет на проф. Витали Таджер, с 187-222, и цитираната там литература. В настоящото изложение под „казуално отношение” се разбира договорът, във връзка с който определен менителничен ефект е издаден. Ефектът е икономически свързан, но правно откъснат от каузалното отношение, доколкото законът позволява те да „заживеят” два съвсем различни „правни живота”. 21 Вж. по-подробно Герджиков, О., „Търговски сделки”, с 266. 22 Подробно за удостоверяването на качеството на ОД вж по-долу, 3.4.1. 23 Основен, собствен, привлечен и т.н. 24 Възможно е ОД да действа като косвен представител на АДСИЦ, или дори от свое име и за своя сметка, стига договорът за обслужване да позволява това. В тези хипотези обаче особености от гледна точка на нотариалното удостоверяване не възникват – страна по такива сделки е ОД като самостоятелно юридическо лице. 25 Това обаче далеч не означава, че обслужващото дружество действа самостоятелно, „през главата” на АДСИЦ. Напротив, без постоянната комуникация между двете дружества целта на чл. 18 ЗДСИЦ е неизпълнима. 26 Както Токушев, В., Дружества със специална инвестиционна цел – правна характеристика – продължение, сп. Търговско право, кн. 4/2009, с 79, уместно посочва, отношенията между АДСИЦ и ОД са толкова важни, че правилата за определяне на възнаграждението, както и правата и задълженията на ОД следва да са залегнали в устава на АДСИЦ, т.е. решават се от акционерите. Това обаче не отменя правото на мениджмънта да определи самото обслужващо дружество и допълнителното съдържание на договора. В тази връзка е интересен въпросът какви са последствията при противоречие между договора с ОД и съответните разпоредби в устава. Този въпрос обаче излиза извън предмета на настоящото изложение. 27 Така и Касабова, К.,Правни аспекти на финансовите инструменти, С., 2007, с. 355, и посочената там литература. 28 Ако привличането на ОД е в периода преди лицензирането, на практика проверката на КФН се извършва в лицензионното производство и одобряването на проспекта. 29 Отделен е въпросът дали това е била целта на законодателя. 30 Практиката на КФН е в самото одобрение да посочва каква дейност по обслужване ще осъществява одобреното дружество. Следователно от представения административен акт може да се заключи дали ОД има право да сключи конкретната сделка. 31 Предвидена е обаче административно –наказателна отговорност и за извършителя, и за допустителя на нарушението ( чл. 31, ал.1 т. 3 ЗДСИЦ). Въпросът може ли нотариусът да е допустител на подобно нарушение излиза извън предмета на настоящото изложение. 32 Така Токушев, В., цит съч., с 38. 33 Така Токушев, В., цит съч., с 39. 34 Съгласно чл. 13, ал. 8 ЗДСИЦ, увеличението се извършва до размера на записаните акции. Т.е., чл. 5, ал. 3 ЗДСИЦ задължава учредителното събрание да вземе решение за увеличение с минимум 30 % от капитала, но самото увеличение се счита успешно извършено, дори и само една акция да е записана. Това условие не може да бъде премахнато от дружеството. 35 Всъщност при сегашната редакция на ЗДСИЦ такава хипотеза е почти невъзможна: дружеството може да инвестира до 10 % от капитала си при придобиване на дялово участие в ОД (чл. 21, ал. 3 ЗДСИЦ) и до 10 % от активите си при придобиване на ипотечни облигации (чл. 22, ал. 2 ЗДСИЦ); тези прагове са по -ниски от предвидените в чл. 114, ал. 1 ЗППЦК. 36 Подобен похват няма да е нов за законодателя – например приетият списък на признаците за манипулиране на пазара на финансови инструменти – приложение към чл.27, ал. 1 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. 37 И, на практика, да ги убеди да я разрешат, гласувайки в Общото събрание. 38 Обратното изкупуване е нетипично за АДСИЦ – те не са от отворен тип. Така Токушев, В., Дружества със специална инвестиционна цел – правна характеристика – продължение, сп. Търговско право, кн. 4/2009, с 68. Категоричното отхвърляне на тази възможност в хипотезата на чл. 126е ЗППЦК е затруднено от това, че в първата алинея на този член приложението на чл. 111, ал. 5 ЗППЦК е изключено, а съгласно чл. 22, ал. 4 ЗДСИЦ, на АДСИЦ му е забранено да извършва обратно изкупуване именно по реда на чл. 111, ал. 5 ЗППЦК. 39 Въпреки че чл. 126 е ЗППЦК предвижда това като право на акционерите, гласували против договора за съвместно предприятие, на практика уредената процедура може да се превърне в удобен начин за „отърваване” от „неудобните” миноритари. Това не съответва на законодателната визия за АДСИЦ. Една от идеите за създаването на тези дружества е именно предоставянето на възможността дребните инвеститори да участват в по-мащабни проекти – така Токушев, В, цит. съч, с 69. 40 Справка с финансовите отчети може да бъде извършена в електронната система, поддържана от КФН e – register: http://www3.fsc.bg/eregnews/index.jsp, както и съобразно начина, по който дружеството разкрива регулирана информация на обществеността. 41 Нотариусът обаче не е компетентен да се произнесе по отношение валидността на такова решение. Все пак, доколкото преценката за изпълнение за изискванията на закона се основава на всички представени доказателства, отказ от извършване на нотариално удостоверяване в този случай би бил законосъобразен. 42 Теоретично е възможно исковата молба да не е вписана в имотния регистър. В този случай забраната на чл. 4, ал.3 ЗДСИЦ не следва да се прилага, защото съгласно чл.226, ал. 3 ГПК решението по спора няма да съставлява пресъдено нещо за АДСИЦ. На следващо място, практически невъзможно е да се следи за наличието на невписани искови молби или жалби срещу решения по такива молби. 43 В София например стига и до месец. 44 Това ни отпраща към по –големия въпрос за ролята на института на нищожността. В съвременният, постоянно променящ се граждански оборот, и особено в материята на търговските взаимоотношения, нищожността често пъти се отразява по-скоро негативно. Може би е време законодателят да въведе ясни критерии и разширено действие по отношение на висящата недействителност, институт, който в много случаи би се оказал много по –ефективен. Както сполучливо посочва Конов, Тр, цит съч, с 216: „Нищожността не е санкция, тя не е злорадата усмивка на закона, с която той казва на страните: „сбъркахте, договорът е нищожен, опитайте пак”. Недействителността е преди всичко спасението, което правото дава в интерес на страните …” 45 Ако проспектът е издаден в три части, информацията следва да се съдържа в резюмето и регистрационния документ. 46 Вж по-горе, 3.1. „б”. Предишна статияЗа уголемяването на дяловете при наследяването по завещание Следваща статияИмат ли хората право да се превърнат в животни?
1,579,683
http://rs-kotel.org/uploads/export/grvs/2015/WEB_VALID.html
2018-11-18T22:46:21
[ "дело 310", "дело 310", "дело 2197", "дело 264", "дело 39", "дело 68" ]
1 Гражданско дело No 245/2009 Делби М.А.В., Х.А.Б., М.К.Г. М.Д.И., П.Т.Ч., З.Н.З., С.В.Б., В.Д.Ч., Н.Р.К., Ж.Г.Д., С.С.У., М.Р.Ч., Ж.Н.Т., Р.Н.Ч., Д.С.Б., А.С.Б., С.Т.Л., Г.А.Х., И.Р.Б., М.Р.В., Е.А.Т., П.Т.Д., В.Т.Т. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 12.10.2015г. ИЗВЪРШВА ДЕЛБА КАТО ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: 1. ПАСИЩЕ МЕРА с площ 3,767 дка, десета категория, находящо се в м. „СИНИЛКА”, представляващо имот № 000273 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.48.483 по КК на с. Катунище, при пазарна цена от 307.00 лева; 2. НИВА с площ 2,639 дка, четвърта категория, находяща се в м. „РЕКАТА”, представляваща имот № 000488 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.41.488 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 730.00 лева; 3. НИВА с площ 10,795 дка, четвърта категория, находяща се в м. „КОТЛЕШНИЦА”, представляваща имот № 005006 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.5.6 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 3 470 лева; 4. НИВА с площ 2,399 дка, четвърта категория, находяща се в м. „МОЧУРА”, представляваща имот № 020005 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.20.5 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 658.00 лева; 5. НИВА с площ 1,599 дка, четвърта категория, находящо се в м. „МОЧУРА”, представляваща имот № 020009 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.20.9 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 439.00 лева; 6. НИВА с площ 2,602 дка, четвърта категория, находяща се в м. „РЕКАТА”, представляваща имот № 021005 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.21.5 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 714.00 лева; 7. НИВА с площ 2,001 дка, четвърта категория, находяща се в м. „РЕКАТА”, представляваща имот № 024009 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.24.9 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 545.00 лева; 8. НИВА с площ 55,898 дка, девета категория, находяща се в м. „БЕЛЕВЕЦ”, представляваща имот № 025002 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.25.2 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 5 590.00 лева; 9. НИВА с площ 5,401 дка, четвърта категория, находяща се в м. „КРАЙ СЕЛО”, представляваща имот № 029008 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.29.8 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 1 506.00 лева; 10. ЛИВАДА с площ 12,000 дка, девета категория, находящо се в м. „КАТУНИШКИ ДОЛ”, представляваща имот № 032020 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.32.20 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 1 205.00 лева; 11. ЛИВАДА с площ 7,992 дка, девета категория, находяща се в м. „АРНАУШКИ ЧЕИР”, представляваща имот № 034010 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.34.10 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 779.00 лева; 12. НИВА с площ 2,915 дка, четвърта категория, находяща се в м. „ЮРТА”, представляваща имот № 046001 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.46.1 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 794.00 лева; 13. НИВА с площ 91,699 дка, девета категория, находяща се в м. „СРЕДЕН КАЙРЯК”, представляваща имот № 059001 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.59.1 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 9 280.00 лева; 14. НИВА с площ 3,519 дка, четвърта категория, находяща се в м. „РЕКАТА”, представляваща имот № 026009 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.26.9 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 988.00 лева; 15. НИВА с площ 0,131 дка, четвърта категория, находяща се в м. „РЕКАТА”, представляваща имот № 052002 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 36681.52.2 по КК на с. Катунище, при пазарна цена 36.00 лева; 16. ИЗПОЛЗВАНА ЛИВАДА с площ 3,399 дка, девета категория, находяща се в м. „ПОПИНЦИ”, представляваща имот № 015006 по плана за земеразделяне, с идентификатор № 19283.15.6 по КК на с. Жеравна, при пазарна цена 333.00 лева, като действително получената от публичната продан сума, следва да се разпредели между страните, в следните идеални части, съразмерно квотите им от правото на собственост, а именно: М.А.В. – 630/7560; Х.А.Б. – 630/7560; Милчо К.Г. –630/7560; Н.Р.К. – 630/7560; С.В.Б. – 210/7560; Р.Д.Б. – 210/7560; В.Д.Ч. – 210/7560; В.Г.Б. – 210/7560; И.Р.Б. – 105/7560; М.Р.В. - 105/7560; Г.В.Б. – 210/7560; Д.Т.Ч. – 378/7560; П.Т.Ч. – 378/7560; Ж.Г.Д. – 189/7560; Е.А.Т. – 127/7560; П.Т.Д. – 31/7560; В.Т.Т. – 31/7560; С.С.У. –126/7560; И.С.Ч. – 126/7560; А.Г.Х. – 42/7560; В.А.П. – 42/7560; Г.А.Х. – 42/7560; М.Р.Ч. – 126/7560; Ж.Н.Т. – 126/7560; Р.Н.Ч. – 126/7560; М.Д.И. – 270/7560; Б.Д.П. – 270/7560; З.Н.З. – 270/7560; Т.И.Й. –270/7560; Ц.А.М. – 135/7560; А.Д.М. – 45/7560; Г.Д.М. – 45/7560; И.Д.М. – 45/7560; С.Т.Л. – 135/7560; Д.Т. Шерифова – 135/7560; М.А.Б. – 90/7560; Д.С.Б. – 90/7560; А.С.Б. - 90/7560. Решението подлежи на обжалване пред ОС Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните. . В законна сила от 3.12.2015г. 2 Гражданско дело No 32/2010 Вещни искове А.Х.Д., Ш.Х.Е. ОБЩИНА КОТЕЛ Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 27.4.2015г. ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение № 11/14.03.2011 г, като на ред Х от пункт І от диспозитива на решението ДА СЕ ЧЕТЕ „поземлен имот с пл. № 123“, ВМЕСТО „поземлен имот с пл. № 1233“. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 3 Гражданско дело No 240/2012 Вещни искове ДЪРЖАВАТА , ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО АГРОМЕХАНИЗАЦИЯ РАЗБОЙНА ООД, С.И.Р. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 29.12.2014г. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124 от ГПК в отношенията между ищеца Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и ответниците „Агромеханизация-Разбойна“ ООД, ЕИК 829054139, седалище и адрес на управление град Сливен, ул. Антон И. 9, представлявано от Ибрям А.М., и С.И.Р., ЕГН **********,*** Д. 30, вх.Б, ет.5, ап.14, и при участието на трето лице – помагач на страна на ищеца ЕТ „Джим-Плас-Д.А.“, ЕИК № 119013799, седалище и адрес на управление село Ябланово, община Котел, ул. Освобождение 52, че Държавата е собственик на основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ на ПИ № 87031.503.757 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Ябланово с площ на имота 719 кв.м., при граници : ПИ №№ 87031.503.2347; 87031.503.695; 87031.503.2345; 87031.501.158. ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 1/9.10.2007 г., том ІV, нотариално дело № 551/2007 г. на Съдията по вписванията при РС Котел, с който ответникът „Агромеханизация-Разбойна“ ООД е признат за собственик на ПИ № 87031.503.713 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Ябланово в частта му за 719 кв.м. в западната част на имота, индивидуализиращи се към момента като ПИ № 87031.503.757. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Агромеханизация-Разбойна“ ООД, ЕИК 829054139, седалище и адрес на управление град Сливен, ул. Антон И. 9, представлявано от Ибрям А.М., и С.И.Р., ЕГН **********,*** Д. 30, вх.Б, ет.5, ап.14, всеки от тях ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по 440.00 (четиристотин и четиридесет) лева, представляващи направени по делото разноски. ОСЪЖДА „Агромеханизация-Разбойна“ ООД, ЕИК 829054139, седалище и адрес на управление град Сливен, ул. Антон И. 9, представлявано от Ибрям А.М., и С.И.Р., ЕГН **********,*** Д. 30, вх.Б, ет.5, ап.14, всеки от тях ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по 28.67 (двадесет и осем лева и шестдесет и седем стот.), представляващи направени по делото разноски. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. Гражданско дело № 135/2015 ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение № 93/29.12.2014 г. по гр.д. № 240/2012 г. на КРС. ОСЪЖДА „Агромеханизация-Разбойна“ ООД, гр. Сливен и С.И.Р. да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 418, 29 лв. Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед цена на иска до 5 000 лв. В законна сила от 1.4.2015г. 4 Гражданско дело No 310/2012 Облигационни искове ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КОТЕЛ ЗЕЛЕНИЧ 2000 АД Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 25.7.2014г. ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че „Зеленич-2000“ АД, ЕИК 119515798, със седалище и адрес на управление гр. Котел, кв. „Промишлена зона“ № 2 дължи на ДГС Котел ЕИК 2016176540153 – териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“, чрез адв. Ю.Я. ***, съдебен адрес *** сумата 3 886,20 лева / три хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и двадесет ст./ представляващи : 2 977,13 лв. / две хиляди деветстотин и тринадесет лева и тринадесет ст./ - главница за задължение по фактури : №№ 102434 от 15. 06. 2009 г.; 102630 от 31. 07. 2009 г.; 102662 от 24. 08. 2009 г.; 102663 от 24. 08. 2009 г. и 102720 от 31. 08. 2009 г., 909,07 / деветстотин и девет лева и седем ст./ - законната лихва върху главницата по посочените парични задължения до 23. 07. 2012 г., както и законната лихва върху сумата 3 886,20 лева / три хиляди осемстотин и осемдесет и шест лв. и двадесет ст./, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните. В законна сила от 21.2.2015г. 5 Гражданско дело No 310/2012 Облигационни искове ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КОТЕЛ ЗЕЛЕНИЧ 2000 АД Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 23.1.2015г. ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 41/25. 07. 2014 г. по гр. дело 310/2013г. в частта му относно разноските като допълва: ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „Зеленич 2000“ АД, ЕИК 119515798, с адрес гр. Котел, кв. Промишлена зона 2, да заплати на „ Държавно горско стопанство Котел“/ДГС Котел/, ЕИК 2016176540153, ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА „ Югоизточно държавно предприятие“ ДП гр. Сливен, адрес: гр. Котел, ул.“ Проф. Павлов“ 57, чрез адвокат Ю.Я.,***, съдебен адрес *** сумата от 856,00 лева разноски по делото, а именно 500.00 лева - адв. възнаграждение, внесена държавна такса – 156.00 лева и внесен депозит за експертиза в размер на 200.00 лева. На основание чл. 247 ал. 1 от ГПК изменя решение 41/25.07.2014г. като в диспозитива ДА СЕ ЧЕТЕ „ Признава за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „Зеленич 2000“ АД, ЕИК 119515798, с адрес гр. Котел, кв. Промишлена зона 2 дължи на „ Държавно горско стопанство Котел“/ДГС Котел/, ЕИК 2016176540153, териториално поделение на „ Югоизточно държавно предприятие“ ДП гр. Сливен, адрес: гр. Котел, ул.“ Проф. Павлов“ 57, чрез адвокат Ю.Я.,***, съдебен адрес *** сумата 2 977.13 лева ( две хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и 13 ст.) – главница за задължение по фактури 102434 от 15.06.2009г., 102630 от 31.07.2009г., 102662 от 24.08.2009г., 102663 от 24.08.2009г. и 102720 от 31.08.2009г. ведно с законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в размер на 909,07 лева ( деветстотин и девет лева и 7 ст.) до 23.07.2012г. Препис от решението да се изпрати на страните. РЕШЕНИЕТО за изменение и допълнение на решение № 41/25.07.2014г. подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му, пред ОС Сливен. 6 Гражданско дело No 310/2012 Облигационни искове ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КОТЕЛ ЗЕЛЕНИЧ 2000 АД Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 30.1.2015г. ДОПЪЛВА на основание чл. 250 от ГПК Решение № 41/25. 07. 2014 г. по гр. дело 310/2013г. в частта му относно дължимата сума 2 977,13 лева ( две хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и 13 ст). като допълва: ОСЪЖДА на основание чл. 124 , ал. 1 от ГПК „Зеленич 2000“ АД, ЕИК 119515798, с адрес гр. Котел, кв. Промишлена зона 2 дължи на „ Държавно горско стопанство Котел“/ДГС Котел/, ЕИК 2016176540153, териториално поделение на „ Югоизточно държавно предприятие“ ДП гр. Сливен, адрес: гр. Котел, ул.“ Проф. Павлов“ 57, чрез адвокат Ю.Я.,***, съдебен адрес *** да заплати сумата 2 977.13 лева ( две хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и 13 ст.) – главница за задължение по фактури 102434 от 15.06.2009г., 102630 от 31.07.2009г., 102662 от 24.08.2009г., 102663 от 24.08.2009г. и 102720 от 31.08.2009г. ведно с законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в размер на 909,07 лева ( деветстотин и девет лева и 7 ст.) до 23.07.2012г. Препис от решението да се изпрати на страните. РЕШЕНИЕТО за изменение и допълнение на решение № 41/25.07.2014г. подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му, пред ОС Сливен. 7 Гражданско дело No 531/2012 Облигационни искове М.П.В., В.Д.М. Ц.Т.Х. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 27.8.2015г. ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.В., ЕГН **********, адрес *** и В.Д.М., ЕГН **********, адрес ***,действащ чрез пълномощник Е.Д.М. ***,със съдебен адрес ***-р Константин Стоилов №1, против Ц.Т.Х., ЕГН **********,*** ,действащ чрез назначения процесуален представител адв. Е.В.Х.,***, офис 1 иск, с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 21.08.2012г.,по силата на който втория се е задължил да прехвърли на първия собствеността върху следния недвижими имоти, представляващи : поземлен имот с № 092001 по плана на с. Стрелци, общ. Котел и поземлен имот с № 000373 по плана на с. Стрелци, общ. Котел, за сумата от 20 000 лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА М.П.В., ЕГН **********, адрес *** и В.Д.М., ЕГН **********, адрес ***,действащ чрез пълномощник Е.Д.М. ***,със съдебен адрес ***-р Константин Стоилов №1, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.Т.Х., ЕГН **********,*** ,действащ чрез назначения процесуален представител адв. Е.В.Х.,***, офис 1, сумата от 960.00 лв. за направените в хода на производството разноски – държавна такса и адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Сливен. 8 Гражданско дело No 31/2013 Делби Р.Х.К., З.А.О., С.Х.О., Х.А.О., Ф.А.О., Р.Х.О., Х.В.О., Е.В.О., Е.В.О. С.Х.О. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 18.2.2015г. ПРИЕМА И ОДОБРЯВА постигнатата между страните спогодба по силата на която: ПОСТАВЯ В ДЯЛ НА З.А.О. с ЕГН-**********,*** И ТЯ СТАВА ЕДНОЛИЧЕН СОБСТВЕНИК НА СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: I.Поземлен имот с идентификатор 87031.501.250, по кадастралната карта и кадастралните регистри, на с. Ябланово, община Котел, област Сливен, одобрени със заповед РД-18-8/28.03.2007 год. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: с. Ябланово, п. К. 8989, ул. Иглика 13, площ 2 650 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 250, съседи: 87031.501.251; 87031.501.2100; 87031.501.252; 87031.501.224; 87031.501.225 87031.501.333; 87031.501.334 и 87031.501.253, ведно с построените в имота: 1. Сграда с идентификатор 87031.501.250.1 с площ от 34 кв. метра, брой етажи-един, начин на трайно ползване: селскостопанска сграда; 2. Сграда с идентификатор 87031.501.250.2 с площ от 49 кв. метра, брой етажи-един, начин на трайно ползване: жилищна сграда-еднофамилна; 3. Сграда с идентификатор 87031.501.250.3 с площ от 13 кв, метра, брой етажи-един, начин на трайно ползване: селскостопанска сграда и 4. Сграда с идентификатор 87031.501.250.4 с площ от 10 кв. метра, брой етажи-един, начин на трайно ползване: селскостопанска сграда. Пазарната стойност на описания недвижим имот е 7010 лева. II. Поземлен имот с идентификатор 87031.501.333, по кадастралната карта и кадастралните регистри, на с. Ябланово, община Котел, област Сливен, одобрени със заповед РД-18-8/28.03.2007 год. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: с. Ябланово, п. К. 8989, ул. Дунав 16, площ 754 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 333, съседи: 87031.501.250; 87031.501.225; 87031.501.2107 и 87031.501.334. Пазарната стойност на описания недвижим имот е 1568 лева. Съдът намира, че с оглед одобрената спогодба производството по делото следва да бъде прекратено, като на основание чл. 73, във връзка с чл. 71 от ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата З.А.О. с ЕГН-**********,*** следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса за производството по делото в размер на 2% върху пазарната оценка на дела си. ОСЪЖДА З.А.О. с ЕГН-**********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 171.56 лева. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 31/2013 год. по описа на РС-Котел. 9 Гражданско дело No 172/2013 Вещни искове С.Б.Х. Х.К.К. Докладчик: Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. К. К. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, че ищеца С. Байрямов Х. ЕГН ********** ***, чрез неговия пълномощник и лице със съдебен адрес адв. Г.М.,*** със служебен адрес: гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев” № 8, оф. № 5 с иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, е собственик на поземлен имот с идентификационен номер 87031.501.514 по кадастралната карта на село Ябланово, община Котел, одобрена със Заповед № РД-18-8 от 28.03.2007 г., с площ 2 274 кв. м., при граници: ПИ № 87031.501.531; ПИ № 87031.501.515; ПИ № 87031.501.2072; ПИ № 87031.501.512 и ПИ № 87031.501.513, с административен адрес на имота село Ябланово, община Котел, улица „Петър Берон“ № 2, като основателен и доказан. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника Х. К. К. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. Байрямов Х., ЕГН ********** ***, чрез неговия пълномощник и лице със съдебен адрес адв. Г.М.,*** със служебен адрес: гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев” № 8, оф. № 5 направените от него разноски по делото в размер на 669.24 лева, от които платен адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева и за платена държавна такса и разноски общо в размер 169.24 лева. ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен. Решение от 3.12.2014 Гражданско дело № 574/2014 Решение № 289/ 03.12.2014 г. по в. гр.д. № 574/2014г. на ОС Сливен ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 40/25.07.2014г. по гр.д. № 172/13г. на КРС. ОСЪЖДА Х. Кязимов К. да заплати на С.Б.Х. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 400 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му. 10 Гражданско дело No 215/2013 Делби П.Д.Д., Г.Х.А., В.К.Н., К.В.Н. Я.Д.Е., Н.Н.Е., С.Н.Е. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 28.4.2015г. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на П.Д.Д., ЕГН **********,*** : 1/имот № 046017 с площ 6.941 дка в м. Комбаска махала в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - ливада, при граници : имоти №№ 046015; 046014; 046011; 046010; 046018; 000168; 046016; 2/ имот № 047010 с площ 5.998 дка в м. Комбаска махала в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - ливада, при граници : имоти №№ 000318; 000055; 047002; 047009; 3/ заселена територия с проектен № 096010, проектна площ 1.980 дка, в м. Долай баир в землището на село Боринци, община Котел, при граници : имоти №№ 096006, 000323, 096011, 000402, образуван чрез разделяне на имот № 096009. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на Г.Х.А., ЕГН **********,*** с площ 6.342 дка в м. Комбаска махала в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - ливада, при граници : имоти №№ 047004; 047007; 047002; 047001; 000290; 2/ имот № 071005 с площ 5.001 дка в м. Голямата елия в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - нива, при граници : имоти №№ 071007; 000373; 071004; 000374; 071006; 3/ заселена територия с проектен № 096011, проектна площ 1.980 дка, в м. Долай баир в землището на село Боринци, община Котел, при граници : имоти №№ 096012, 000402, 096010, 000323, образуван чрез разделяне на имот № 096009. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на В. Костадинов Н., ЕГН **********,*** : 1/имот № 047007 с площ 2.995 дка в м. Комбаска махала в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - ливада, при граници : имоти №№ 000318; 047008; 047002; 047003; 047004; 047005; 047006; 2/ имот № 073023 с площ 5.600 дка в м. Боруните в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - ливада, при граници : имоти №№ 000372; 000034; 073027; 000068; 073027; 000383; 073022; 073016; 073024; 3/ заселена територия с проектен № 096012, проектна площ 1.270 дка, в м. Долай баир в землището на село Боринци, община Котел, при граници : имоти №№ 096011, 000402, 096013 и 000323, образуван чрез разделяне на имот № 096009. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на К.В.Н., ЕГН **********,*** : 1/имот № 031009 с площ 2.005 дка в м. Венин юрт в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - ливада, при граници : имоти №№ 031019; 031020; 031010; 000192; 031008; 2/ имот № 039042 с площ 0.400 дка в м. Е. ***, начин на трайно ползване - овощна градина, при граници : имоти №№ 039040; 000295; 039043; 039044; 039041; 3/ имот № 085001 с площ 4.681 дка в м. Голямата елия в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - използваема ливада, при граници : имоти №№ 071036; 000388; 085002; 000080; 4/ заселена територия с проектен № 096013, проектна площ 1.270 дка, в м. Долай баир в землището на село Боринци, община Котел, при граници : имоти №№ 000402, 096012 и 000323, образуван чрез разделяне на имот № 096009. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на С.В.Н., ЕГН **********,*** : 1/ имот № 003064 с площ 2000 кв.м. в м. Птичари в землището на село Кипилово, община Котел, начин на трайно ползване - пасище, мера, при граници : имоти №№ 003065; 003001; 003063; 2/ имот № 005023 с площ 1.010 дка в м. При ябълките в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - нива, при граници : имоти №№ 099004; 005022; 000075; 005024; 3/ имот № 067031 с площ 1.000 дка в м. Горни чеири в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - ливада, при граници : имоти №№ 067029; 067030; 000354; 067014; 4/ заселена територия с проектен № 090025, с проектна площ 1.350 дка, в м. Садъка в землището на село Боринци, община Котел, при граници : имоти №№ 090008, 000156, 090026, 000419, образуван чрез разделяне на имот № 090009. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на Я.Д.Е., ЕГН **********,***: 1/ имот № 047022 с площ 3.999 дка в м. Чолакова махала в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - ливада, при граници : имоти №№ 047023; 000319; 000298; 000290; 047021; 2/ заселена територия с проектен № 090026, проектна площ 1.350 дка, в м. Садъка в землището на село Боринци, община Котел, при граници : имоти №№ 090025, 000156, 090027, 000419, образуван чрез разделяне на имот № 090009. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на Н.Н.Е., ЕГН **********,***: 1/ имот № 005013 с площ 0.766 дка в м. При къщи в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - нива, при граници : имоти №№ 000099; 005015; 000375; 005016; 099005; 005012; 2/ имот № 005016 с площ 0.394 дка. в м. При ябълките в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - нива, при граници : имоти №№ 005013; 000375; 005017; 099007; 099005; 3/ имот № 040001 с площ 1.604 дка в м. Е. ***, начин на трайно ползване - овощна градина, при граници : имоти №№ 000287; 040005; 040002; 000288; 042013; 4/ заселена територия с проектен № 090027, проектна площ 1.350 дка, в м. Садъка в землището на село Боринци, община Котел, при граници : имоти №№ 090026, 000156, 090028, 000419, образуван чрез разделяне на имот № 090009. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на С.Н.Е., ЕГН **********,***: 1/ имот № 005014 с площ 0.569 дка в м. При къщи в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - нива, при граници : имоти №№ 000099; 000377; 005015; 2/ имот № 042007 с площ 4.034 дка в м. Падината в землището на село Боринци, община Котел, начин на трайно ползване - овощна градина, при граници : имоти №№ 043014; 042009; 000294; 042005; 3/ заселена територия с проектен № 090028, проектна площ 1.350 дка, в м. Садъка в землището на село Боринци, община Котел, при граници : имоти №№ 090027, 000156, 090010, 000419, образуван чрез разделяне на имот № 090009. ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Н., ЕГН **********,***, сумата 58.00 (петдесет и осем) лева за уравнение на дела u. ОСЪЖДА В. Костадинов Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Н., ЕГН **********,***, сумата 12.00 (дванадесет) лева за уравнение на дела u. ОСЪЖДА В. Костадинов Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Е., ЕГН **********,***, сумата 18.00 (осемнадесет) лева за уравнение на дела u. ОСЪЖДА С.Н.Е., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Е., ЕГН **********,***, сумата 30.00 (тридесет) лева за уравнение на дела u. ОСЪЖДА С.Н.Е., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Е., ЕГН **********,***, сумата 52.00 (петдесет и два) лева за уравнение на дела му. ОСЪЖДА К.В.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Е., ЕГН **********,***, сумата 4.00 (четири) лева за уравнение на дела му. ОСЪЖДА Г.Х.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н. Гражданско дело № 382/2015 Решение № 211/ 23.09.2015г. по в. гр.д. № 382/ 2015г.на ОС Сливен ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 31/ 28.05.2015г. по гр.д. № 215/ 2013г. на КРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването 11 Гражданско дело No 220/2013 Облигационни искове ТПК КОТЛЕНСКИ КРАЙ ЕТ П. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 17.7.2014г. ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА предявената от ТПК ”Котленски край”, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. ”Изворска”, № 7, ЕИК829032395, представлявана от Председателя А.М.Т., против ЕТ ”ПАРМА”, със седалище и адрес на управление гр. Котел, Сливенска област, ул. ”Изворска” № 90, представляван от Р.Т.П., искова претенция с правно основание чл.228 и сл.от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща наемна цена за 14 месеца, считано от 01.04.2012 год. по договор за наем на недвижим имот от 01.10.2004 год., ведно с лихва за забава, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на дължимата сума. ОСЪЖДА ТПК ”Котленски край”, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. ”Изворска”, № 7, ЕИК829032395, представлявана от Председателя А.М.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.П. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща платен адвокатски хонорар. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Решение от 30.1.2015 Решение № 26/ 30.01.2015г. по в. гр.д. № 647/2014г. на ОС Сливен ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение № 34 / 17.07.2014г. по гр.д. № 220/ 2013г. на котелски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. 12 Гражданско дело No 366/2013 Облигационни искове ЕТ Я.А. ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 21.11.2014г. ПРЕКРАТЯВА на производството по гражданско дело № 366 по описа на Районен съд гр. Котел за 2013 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на делото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ДЕЛОТО да се изпрати по подсъдност на СРС София, след влизане на настоящото определение в сила. ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните. 13 Гражданско дело No 367/2013 Облигационни искове ЕТ Я.А. ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД Докладчик: ПРЕКРАТЯВА на производството по гражданско дело № 367 по описа на Районен съд гр. Котел за 2013 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на делото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ДЕЛОТО да се изпрати по подсъдност на СРС София, след влизане на настоящото определение в сила. ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните. 14 Гражданско дело No 384/2013 Облигационни искове ЕОС МАТРИКС ЕООД И.Я.С. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 25.2.2015г. Признава за установено, че И.Я.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължи 1 250,00 лева /хиляда двеста и петдесет лева/ представляваща частично неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит без поръчители от 08. 12. 2008 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата., както и сумата 25,00 лева / двадесет и пет лева/ представляваща внесена д.т. по производството по чл. 110 от ГПК по ЧГД № 203/2013 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ООД - София , със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията № 4-6 с ЕИК 131001375, представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова, ЕГН ********** в качеството на управите, чрез неговия пълномощник Ж.Д.Д., ЕГН ********** от Старозагорска адвокатска колегия ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Я.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ ООД - София , със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията № 4-6 с ЕИК 131001375, представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова, ЕГН ********** в качеството на управите, чрез неговия пълномощник Ж.Д.Д., ЕГН ********** от Старозагорска адвокатска колегия, да заплати сумата 25,00 лева / двадесет и пет лева/, представляваща д.т. внесена по настоящото гражданско дело № 384/2013 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните. 15 Гражданско дело No 385/2013 Издръжка А.Х.А. Х.А.А. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 20.1.2015г. ОСЪЖДА Х.А.А. ЕГН ********** да заплаща на А.Х.А. ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 50,00 / сто / лева, считано от 26.01.2013 година до 24.05.2014 година (до завършването на средното си образование), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от дата на падежа до окончателното и изплащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 100.00 лева ( сто лева ) – или за разликата от 50.00 лева, като неоснователен. ОСЪЖДА Х.А.А. с ЕГН ********** да заплати на А.Х.А. с ЕГН ********** направените по делото разноски - адвокатски хонорар в размер на 100.00 лева. ОСЪЖДА Х.А.А. ЕГН ********** да заплати по сметката на Районен съд-град Котел сумата в размер на 11,52 лева. На основание чл.242 ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка. Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - град Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните. Преписи от решението да се връчат на страните по делото. Решение от 19.3.2015 Гражданско дело № 118/2015 Реш. № 69/ 19.03.2015г. по в. гр.д. № 118/ 2015г.ОТМЕНЯ РЕШ. № 8 / 20.01.2015г., по гр.д. № 385/ 2013г. на КРС в частта с която е осъден Х.А. Алиефенди ЕГН ********** да заплаща на А.Х.А. ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 50.00лв. считано от 06.01.2013г. до 24.05.2014г. , до завършването на средното й образование, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Х.А. ЕГН ********** против Х.А. Алиефенди ЕГН ********** иск за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 50.00лв., считано от 06.01.2013г. до 24.05.2014г. - до завършване на средното й образование, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.Решението не подлежи на обжалване В законна сила от 30.4.2015г. 16 Гражданско дело No 413/2013 Облигационни искове БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД А.Д.Б. Докладчик: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК , във вр. чл.415 , ал.1 от ГПК и вр.чл.79 от ЗЗД , че към 16.09.2013г. в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕАД, с ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Л.Л.П.. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника – юрисконсулт Д.И.В. съществува вземане против А.Д.Б.., с ЕГН********** за сумата от 3 421.03 лв. (три хиляди четиристотин двадесет и един лева и 3 ст.), от които: 2 590.67 лв. (две хиляди петстотин и деветдесет лева и 67 ст.) главница; 520.70 лева ( петстотин и двадесет лева и 70 ст.) надбавка по чл. 3 от договора; 309.66 лева (триста и девет лева и 66 ст.), представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33 от Закона на потребителския кредит, за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно от 04.05.2012г. до 02.07.2013г., или общо дължима сума 3 421.03 лева (три хиляди четиристотин двадесет и един лева и 3 ст.), ведно със законната лихва върху дължимите суми от 18.07.2013г. до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи по заповедно производство в размер на 68.42 лева (шестдесет и осем лева и 42 ст.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева(сто лева). ОСЪЖДА А.Д.Б.. , с ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕАД, с ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление: „ БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕАД, с ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София , сгр. 14, представлявано от Л.Л.П.– Изпълнителен директор, чрез пълномощника – юрисконсулт Д.И.В. съдебни разноски за завеждане на иска в размер на 68.42 лв. (шестдесет и осем лева и 42 ст.) – държавна такса и 100.00 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 17 Гражданско дело No 414/2013 Облигационни искове БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД М.Н.Ч. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 16.1.2015г. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК , във вр. чл.415 , ал.1 от ГПК и вр.чл.79 от ЗЗД , че към 16.09.2013г. в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕАД, с ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Л.Л.П.. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника – юрисконсулт Д.И.В. съществува вземане против М.Н.Ч.. , с ЕГН ********** за сумата от 220.24 лв. (двеста и двадесет лева и двадесет и четири ст.), от които: 189.47 лева (сто осемдесет и девет лева и 47 ст.), представляваща главница по кредита; 9.77 лева ( девет лева и 77 ст.), представляваща надбавка по чл.3 от договора, 20.99 лева ( двадесет лева и 99ст.), представляваща обезщетение за забава, на основание чл.33 от Закона за потребителски кредит, за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 05.06.2012г. до 02.07.2013г., или общо дължима сума 220.24 лева ( двеста и двадесет лева и 24ст.), ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи по заповедното производство в размер на 25.00 лева ( двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева (сто лева). ОСЪЖДА М.Н.Ч.. , с ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕАД, с ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление: „ БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕАД, с ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София , сгр. 14, представлявано от Л.Л.П.– Изпълнителен директор, чрез пълномощника – юрисконсулт Д.И.В. съдебни разноски за завеждане на иска в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет) – държавна такса и 100.00 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение , както и разноските по заповедното производство в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса и 100.00 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение . Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Сливен в 14-дневен срок от получаване на съобщението . 18 Гражданско дело No 453/2013 Други дела ЕОС МАТРИКС ЕООД Х.С.С. Докладчик: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК , във вр. чл.415 , ал.1 от ГПК и вр.чл.79 от ЗЗД , че към 16.09.2013г. в полза на “ЕОС МАТРИКС ” ООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, РАЙОН Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „ Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, чрез пълномощник адвокат – Ж.Д.Д. съществува вземане против Х.С.С., с ЕГН:********** за сумата от 550.08 лв. (петстотин и петдесет лева и 8 ст.), представляваща неизплатена стойност от отпуснатия заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, а именно държавна такса в размер на 25.00 лева. ОСЪЖДА Х.С.С., с ЕГН:********** да заплати на “ЕОС МАТРИКС ” ООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, РАЙОН Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „ Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, чрез пълномощник адвокат – Ж.Д.Д. съдебни разноски за завеждане на иска в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева.) – държавна такса Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се прати на страните. 19 Гражданско дело No 457/2013 Други дела С.С.П. ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ВАСИЛ ЛЕВСКИ Докладчик: Признава за установено, че ПК „В. Левски“ ЕИК 000573007 със седалище и адрес на управление с. Кипилово, общ. Котел, ул. „ В. Левски“ № 56 представлявана от С. Д.Д., че дължи сумата от 685,28 лв./ шестстотин и осемдесет и пет лева и двадесет и осем ст./ на С.С.П. ЕГН: ********** с постоянен адрес *** представляваща внесени дялови вноски съгласно чл. книжка № 091995, ведно със законната лихва считано от 19.09.2013г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото в размер на 225.00 лева. ОСЪЖДА на основание чл. 78, от ГПК, ПК „В. Левски“ ЕИК 000573007 със седалище и адрес на управление с. Кипилово, общ. Котел, ул. „ В. Левски“ № 56 представлявана от С. Д.Д., да заплати сумата от 325.00 лв. на С.С.П. ЕГН: ********** с постоянен адрес *** представляваща разноски по делото, а именно: адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева, държавна такса исково производство – 25,00 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните. 20 Гражданско дело No 505/2013 Делби А.Д.К. К.Н.Н., Г.К.И. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 1.7.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК производството по гражданско дело № 505 / 2015 г. по описа на РС Котел. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му. В законна сила от 12.8.2015г. 21 Гражданско дело No 10/2014 Вещни искове Й.С.И. ОБЩИНА КОТЕЛ Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 15.6.2015г. ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Община Котел, че ищцата Й.С.И., ЕГН ********** *** е собственик по давност и владение на ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ-IX-18 в кв. 2 по регулационния план на с. Тича, общ. Котел с площ от 899 кв.м. при граници: УПИ-X-18; УПИ-XVI-16; УПИ-VIII-19; УПИ-XI-19; улица и част от недвижим имот; находящ се в югозападната част на имота с №120018, с ЕКАТТЕ 72480 по земеразделния план на село Тича, общ. Котел, в местността „Братов дол“/ бивш имот парцел № VII-14, в бивш кв. 5 по стария план на селото/ с площ 0.360 кв.м., при граници и съседи на имота №035036-полски път на Община Котел; № 120017-нива, земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; 000286-жил. Териотрията на село Тича и 120037-нива Шабан Юмеров Юмерчаушев. ОСЪЖДА Община Котел ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.И., ЕГН ********** ***, сумата 550.00 лева (петстотин и петдесет лева) представляващи направени по делото разноски , от които 50.00 лева държавна такса, 100.00 лева депозит за извършена експертиза, 400.00 лева адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС Сливен, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. С решение №249/16.10.2015г. по ВГД 448/2015г. по описа на Окръжен съд Сливен.ОБЕЗСИЛВА решение № 39/15.06.2015г. по гр.д. № 10/2014г. на Котелския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Община Котел, че Й.С.И. ЕГН ********** ***, е собственик по давностно владение на дворно място съставляващо УПИ-1Х-18 в кв.2, по регулационния план на с.Тича, общ.Котел, с площ от 899 кв.м. при граници: УПИ-Х-18, УПИ-ХУ1-16, УПИ-УШ-19, УПИ-Х1-19, улица като НЕДОПУСТИМО поради липса на правен интерес. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска предявен от Й.С.И. ЕГН ********** *** против Община Котел, за признаване за установено, че е собственик по давностно владение на дворно място съставляващо УПИ-1Х-18 в кв.2, по регулационния план на с.Тича, общ.Котел, с площ от 899 кв.м. при граници: УПИ-Х-18, УПИ-ХУМб, УПИ-УШ-19, УПИ-Х1-19, улица като НЕДОПУСТИМ, поради липса на правен интерес. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10/2014г.. на Котелския районен съд в тази му част. ОТМЕНЯ решение №39/15.06.2015г. по гр.д. № 10/2014г.. на Котелския районен съд в частта, с която Община Котел е осъдена да заплати на Й.С.И. ЕГН ********** *** сумата от 550 лева, представляващи направените по делото разноски. ПОТВЪРЖДАВА решение №39/15.06.2015г. по гр.д. № 10/2014г.. на Котелския районен съд в останалата част. 22 Гражданско дело No 36/2014 Облигационни искове ЗД БУЛ ИНС АД Р.М.А. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 25.5.2015г. ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление – гр. София, представлявано от С.П. срещу Р.М.А., ЕГН **********, адрес ***, ОСЪДИТЕЛЕН ИСК по чл. 213 от КЗ във вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД, за присъждане на СУМАТА 1442. 78лв. (хиляда четиристотин четиридесет и два лева и 78ст.), представляваща изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „ Автокаско” – полица № А101000832801097571. за причинени имуществени вреди по л.а. „Опел Вектра” с рег. № СН 6111 СН, вследствие ПТП, настъпило на 18.07.2011г. по път ІІ-48 на км. 40 в района на град Котел, ведно със законната лихва върху главницата, като неоснователен и недопустим. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Сливенски окръжен съд. Гражданско дело № 430/2015 решение № 260 / 04.11.2015г. постановено по в. гр.д. № 430/ 2015г.ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 29 / 25.05.2015г. по гр.д. №36/ 2015г. на РС Котел. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗД БУЛ ИНС АД със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на Р.М.А. сумата 200лева представляващи разноски за адвокатски хонорар през въззивната инстанция и сумата 500лева представляващи адвокатско възнаграждение пред първата инстанция 23 Гражданско дело No 37/2014 Делби С.Й.Н. Д.П.Д., Р.Й.А., Ж.И.Н., Ц.П.Н., С.В.Я., Р.И.П. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 24.4.2015г. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ищеца С.Й.Н., ЕГН **********,***. Св. Кирил и Методий 29А, ответника Д.П.Д., ЕГН **********,***, ответника М.П.Д., ЕГН **********,***, ответника С.В.Я., ЕГН **********,***, ответника Т.И.М., ЕГН **********,***, ответника Р.И.П., ЕГН **********,***, ответника В.Г.Б., ЕГН **********,***, ответника Р.Й.А., ЕГН **********,***, ответника П.С.Н., ЕГН **********,***, ответника Ж.И.Н., ЕГН **********,*** планина 3, ответника В.П.Н., ЕГН **********,*** планина 3, ответника Ц.П.Н., ЕГН **********,***, и ответника Ж.П.Н., ЕГН **********,*** Стамболийски 57, на недвижим имот с площ 15.093 дка, находящ се в местността Полето в землището на село Медвен, община Котел, образуващ имот № 119028 по КВС, начин на трайно ползване Полска култура, при граници : имоти №№ 119103; 119027; 119104; 119088 и 119039, при квоти от право на собственост, както следва : за ищеца С.Н. и ответниците П.Н. и Р.Н. – по 4/96 идеални части; за ответниците Ж.Н., В.Н., Ж.Н. и Ц.Н. – по 3/96 идеални части; за ответниците Т.М. и Р.П. – по 6/96 идеални части; за ответниците Д.Д., М.Д. и В.Г.Б. – по 12/96 идеални части; за ответницата С.Я. – 24/96 идеални части. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 24 Гражданско дело No 38/2014 Делби В.Г.Д. Й.С.Г., Т.Г.Т., ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 22.5.2015г. ДОПУСКА до делба между Й.С.Г. - с ЕГН - ********** , Т.Г.Т. - с ЕГН – **********, С.П.П. , с ЕГН – **********, С.И.Т. с ЕГН – **********, Т.И.Т. , с ЕГН – **********, Д.Н.Б. , с ЕГН – **********, ДИЯНА Н. МИЛЕН- с ЕГН – **********, В.Г.Д. - с ЕГН **********, Д.Г.П. - с ЕГН – **********, Д.Г.Д.-с ЕГН-**********, К.Д.Т. - с ЕГН – **********, на следния недвижими имоти: С №119021 в землище на с. Медвен с ЕКАТТЕ 47528, Общ. Котел, с площ на имота 19.005дка. Начин на трайно ползване „Полска култура“, категория на земята при неполивни условия – Девета, в местността „Полето“, при граници и съседи: №122002-използвана ливада на Община Котел – Кметството; № 119104 – др. произв. Тер. На „Агрокинг“ЕООД; № 119088- Полски път на Община Котел; С №134015, в землището на село Медвен, с ЕКАТЕ 47528, Община Котел, с площ от 40 005 дка. Начин на трайно ползване „Полска култура“, категория на земята при неполивни условия- Шеста в местността „Бутово изток“ при граници и съседи №134011-Полска култура на насл. на Пенчо И. Коев; №134012- Полска култура на насл. на Бона Христова Възжарова; №134014-Полска култура на насл. на Цоньо Х. Дънеков; №134016- Полска култура на насл. Йордана Милкова Добрева; №134017- Полска култура на насл. на Руси Василев П.; №134018- Полска култура на насл. на Васил Костадинов Хашалов; №134019- Полска култура на насл. на Петър И. Василев и №134024- Полска път на Община Котел; С № 132001, в землището на с. Медвен а ЕКАТЕ 47528, общ. Котел с площ на имота 19.102дка. Начин на трайно ползване Изоставена нива, категория на земята при неполивни условия –Девета, в местността „Вълча Могила“, при граници и съседи : №000686- Дървопроизв. Площи на МЗГ-НУГ и №0000685-Дървопроизв. Площи на МЗГ-НУГ ; С № 118037, в землището на с. Медвен с ЕКАТТЕ 47528, Община Котел, с площ на имота 5.704 дка., начин на трайно ползване „Полска култура“, категория на земята при неполивни условия – девета, в местността „Юрта“, при граници и съседи: №118045-полска култура на насл. на – Кръстю Джендов Г.;***-полска култура на насл. на –Стефан П. Костадинов и №118032 – полска култура на Димо Съботинов Д.; С №101003, в землището на с. Медвен, с ЕКАТТЕ 47528, общ. Котел, с площ на имота 13 001дка, Начин на трайно ползване „Полска култура“, категория на земята при неполивни условия – Пета, в местността „Владикови круши“, при граници и съседи: № №101004- Община Котел, с площ на имота 13 001 дка., Начин на трайно ползване " Полска Култура " , категория на земята при неполивни условия - Пета , в местността " Владикови Круши " , при граници и съседи : № 101004 - полска култура на Райничка Данчева Атанасова; № 101005- полска култура на наел. на Коста Стоянов Б.; № 101007 - полска култура на насл.на Рахни Стоянов Шибилев; №101027- Полски път на Община Котел; № 101026- Полски път на Община Котел; С № 096010, в землището на село Медвен, с ЕКАТТЕ 47528 , Община Котел, с площ на имота 10 000 дка., Начин на трайно ползване " Полска Култура " , категория на земята при неполивни условия - Пета , в местността Михаловец " , при граници и съседи : № 096009 - полска култура на наел. на Стефан Кючук И.; № 096011- полска култура на наел. на Г. Милков Т.; № 096012 - полска култура на насл.на Жечка Атанасова Стойнова; №096014- Полска култура на " РОСАГРОГРОФОНД "- ООД; № 096026- Полски път на Община Котел; С № 040001, в землището на село Медвен, с ЕКАТТЕ 47528 , Община Котел, с площ на имота 14 999 дка., Начин на трайно ползване " Полска Култура " , категория на земята при неполивни условия - Осма , в местността " Съсенов Рът " , при граници и съседи : № 040005 - пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и № 040002- Храсти на Община Котел ; С № 139005 , в землището на село Медвен, с ЕКАТТЕ 47528 , Община Котел, с площ на имота 24 914 дка., Начин на трайно ползване " Полска Култура " , категория на земята при неполивни условия - Девета , в местността " Солейманова Чешма " , при граници и съседи : № 13901 - полска култура на наел. на Стефан П. Костадинов; № 139010- полска култура на наел. на Пенчо И. Коев; № 139006 - полска култура на "РОСАГРОГРОФОНД " ООД и № 139004- Полска култура на "РОСАГРОГРОФОНД " ООД, при следните права: За Й.С.Г. - с ЕГН - ********** -2/36 ид.части За Т.Г.Т. - с ЕГН - ********** -2/36 ид. части За С.П.П. , с ЕГН - ********** -4/36 ид. части За С.И.Т. , с ЕГН - **********-2/36 ид.части За Т.И.Т. , с ЕГН - ********** - 2 / 36 ид. части За Д.Н.Б. , с ЕГН - ********** -6/36 ид.части За ДИЯНА Н. МИЛЕН- с ЕГН - ********** -6/36 ид. части За В.Г.Д. - с ЕГН ********** -2/36 ид. части За Д.Г.П. - с ЕГН - ********** - 2 / 36 ид.части За Д.Г.Д.-с ЕГН-********** - 2 / 36 ид.части За К.Д.Т. - с ЕГН - ********** -6/36 ид.части. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - гр.Сливен. 25 Гражданско дело No 45/2014 Облигационни искове ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД А.Н.А. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 6.3.2015г. ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, адрес бул. „ Княз Ал. Дондуков“ №68, град София, сумата от 3 191.86 лева представляваща - 2 334.00 лв., главница от изплатено обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, както и сумата съобразно заключението на вещото лице в размер на 857.86 лева представляваща мораторна лихва от 19.01.2009г. до датата на завеждане на исковата молба. ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, адрес бул. „ Княз Ал. Дондуков“ №68, град София, да заплати направените по делото разноски в размер на 974.64 лева представляващи: 200.00 лева за направена съдебна автотехническа експертиза, 200.00 лева за направена съдебно-счетоводна експертиза, 143.36 лева за платена държавна такса за завеждане на дело, както и 331.28 лева внесени от ищеца за особен представител. Да се преведе на адв. Ц.И. Павлова – И. от САК по сметка /********************, сумата от 331.28 лева представляваща възнаграждението и за назначаване за особен представител на ответника А.А.. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните. Гражданско дело № 329/2015 Решение №187/15.07.2015г. по ВГД №329/2015 г. по описа на ОС Сливен. ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение №14/06.03.2015г. по гр.д. №45/14г. на КРС В ЧАСТТА, с която е осъден А.Н.А. да заплати на "Дженерали Застраховане" АД, гр. София, обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху присъдената глвница от 2 334 лв. за периода 19.01.2009г. до 30.05.2012 г. за сумата над 854 лв. до присъдения размер от 857,86 лв. като НЕДОПУСТИМО. ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение №14/06.03.2015 г. по гр. д. №45/14г. на КРС в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА А.Н.А. да заплати на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, гр. София направените по делото разноски в размер на общо 762,56 лв., а по сметка на Сл ОС - д.т. в размер на 25 лв. Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска до 10 000 лв. 26 Гражданско дело No 96/2014 Облигационни искове Д.В.Ж. С.П.Т. Докладчик: ОСЪЖДА С.П.Т. с ЕГН ********** на основание чл. 45 ЗЗД с адрес гр.Сливен, ж.к. „Стоян Заимов“ 82 вх. А, ет. 7, ап. 20, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Ж. ЕГН:********** сумата 5000.00 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал. 1 НК, за което С.П.Т. е признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД №163/2013 г. на РС Котел, заедно със законната лихва от датата на увреждането – 01.01.2012 г., до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА С.П.Т. с ЕГН ********** адрес *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Котел съд сумата 200.00 лева (двеста лева), представляващА дължимата държавна такса. РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239, ал. 4 ГПК е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ ПОДЛЕЖИ обжалване. ПРЕПИСИ от решението да се връчи на страните. Решение от 20.4.2015 Решение № 102/ 20.04.2015г. по в. гр.д. № 129/ 2015г- на ОС Сливен ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Т. ЕГН ********** ***, против неприсъствено решение № 7 / 20.01.2015г. по гр.д. № 96/ 2014г. по описа на Котелския районен съд Решението не подлежи на обжалване. 27 Гражданско дело No 137/2014 Издръжка Х.Н.А. Н.Х.А. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 29.1.2015г. ОДОБРЯВА постигната спогодба със следното съдържание: ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Н.Х.А., ЕГН **********, постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на Х.Н.А. ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 150.00 ( сто и петдесет) лева, считано от 01.10.2014 г. до настъпване на други причини за изменение или прекратяване на издръжката. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за одобряването на спогодбата не може да бъде обжалвано. В законна сила от 29.1.2015г. 28 Гражданско дело No 138/2014 Делби Т.С.Б., Л.Д.Ч. К.Д.К., Ц.М.Д., М.Ц.Д., Г.И.Д. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 12.6.2015г. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ищците Т.С.Б., ЕГН ***********,*** 7, и Л.Д.Ч., ЕГН **********,***, и ответниците Кръстьо Д.К., ЕГН **********,***, И.Д.К., ЕГН **********,***, Г.И.Д., ЕГН **********,***, М.К.С., ЕГН **********,***, Ц. Минев Д., ЕГН **********,***, и М.Ц.Д., ЕГН **********,***, на следните недвижими имоти, находящи се в землището на село Медвен, община Котел : 1. имот № 103007 с площ 1.016 дка в м. Камъни, начин на трайно ползване – използваема ливада, при граници : имоти №№ 000152; 103008; 000134; 2. имот № 103016 с площ 3.506 дка в м. Камъни, начин на трайно ползване – използваема ливада, при граници : имоти №№ 103022; 103015; 103017; 000134; 3. имот № 134026 с площ 14.221 дка в м. Бутово изток, начин на трайно ползване – пасище, мера, при граници : имоти №№ 134006; 134024; 134027; 134011, 134008; 4. имот № 138015 с площ 8.997 дка. в м. Хадърово дърво, начин на трайно ползване – полска култура, при граници : имоти №№ 138016; 138010; 138027; 5. имот № 146020 с площ 5.649 дка в м. Новите лозя, начин на трайно ползване – полска култура, при граници : имоти №№ 146021;146018; 146019; 000565; 000570; 146030; 6. имот № 134006 с площ 15.010 дка в м. Бутово изток, начин на трайно ползване – полска култура, при граници : имоти №№ 134024; 134005; 134025; 134003; 134008; 134026; 7. имот № 000395 с площ 1.293 дка в м. До село, начин на трайно ползване – използваема ливада, при граници : имоти №№ 117006; 117015; 117016; 000396; 8. имот № 117006 с площ 1.207 дка в м. До село, начин на трайно ползване – използваема ливада, при граници : имоти №№ 000396; 117015; 000395. при квоти от право на собственост, както следва : за ищцата Л.Д.Ч. – 12/36 идеални части, за ищцата Т.Б. и отв. М.С. – по 6/36 идеални части, за ответниците Ц.Д. и М. Дончева – по 3/36 идеални части, за ответниците Г.Д., Кръстьо Д. и И.Д. – по 2/36 идеални части. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 29 Гражданско дело No 156/2014 Облигационни искове С.И.М. БУРГАСКА СОЛНА КОМПАНИЯ-ЕООД, ЕТ И.-В.К. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 9.4.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233 от ГПК производството по гражданско дело № 156 по описа на РС Котел за 2014 г., поради направено ОТКАЗ от предявения иск. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В законна сила от 30.5.2015г. 30 Гражданско дело No 167/2014 Вещни искове Х.А.А. Г.К. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 28.10.2014г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК производството по гражданско дело № 167 по описа на РС Котел за 2014 г. ОСЪЖДА Х.А.А. ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на Гюлдали К., ЕГН **********,***, сумата 800,00 (осемстотин) лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва пред ОС Сливен в едноседмичен срок, за което ответницата да се считат за уведомена лично. Да се уведоми ищецът. Резултат от въззивна инстанция: Изменя отчасти Гражданско дело № 620/2014 Определение № 42/ 16.01.2015г. ИЗМЕНЯ протоколно определение № 159/ 28-10.2014г. по гр.д. № 167/2014г. по описа на Районен съд Сливен в частта относно разноските- дължими от ищеца на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в тежест на ищеца Х.А.А. ЕГН ********** ***, представляван от адв. Г.М. *** с адрес на адвокатска кантора : гр. Сливен, ул. " Граф Игнатиев"№ 8, офис 5 от 800лв.(осемстотинлева) на 560лв.( петстотин ишестдесет лева). ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Х.А.А. егн ********** за отмяна на същото определение над размера на присъдените разноски над сумата от 560лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА.Определението не подлежи на касационно обжалване. 31 Гражданско дело No 170/2014 Искове по КТ за обезщетение по чл.200 КТ А.А.А. ЛАЗИМЕКС ЕООД Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 16.7.2015г. ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Д.Д. – АК гр. Сливенс адрес ***против „ЛАЗИМЕКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. „ България“ 36, представлявано от управител Е.К. иск с правно основание чл. 128 от КТ за заплащане на сумата от 6800.00 евро, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 03.03.2014г. до 03.07.2014г. ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Д.Д. *** да заплати на „ЛАЗИМЕКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. „ България“ 36, представлявано от управител Е.К., чрез пълномощник адв. М. Д.,сторените разноски в размер на 1200.00 лева /адв.хонорар/. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните. 32 Гражданско дело No 177/2014 Издръжка С.Н.А. Н.Х.А. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 29.1.2015г. Н.Х.А. ЕГН **********, постоянен адрес *** се задължава да заплаща на С.Н.А. ЕГН **********, постоянен адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева дължима до десето число на съотвеният месец считано, считано от 01.10.2014г. до настъпване на изменения или прекратяване на издръжката. Като дължимата сума от 01.10.2014г. до 31.12.2014 г.ще бъде изплатена в срок от три месеца , считано от 01.02.2015г. 33 Гражданско дело No 185/2014 Изменение на издръжка А.С.Д. С.П.Д. Докладчик: С.П.Д. ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплаща на Г.Д.Д., ЕГН ********** като МЗП на малолетното дете А.С.Д. ЕГН **********, постоянен адрес *** 31, ежемесечна издръжка в размер на 100.00 лева дължима до десето число на съотвеният месец считано от 01.08.2014г. до настъпване на изменения или прекратяване на издръжката. 34 Гражданско дело No 192/2014 Облигационни искове ЗК ЛЕВ ИНС АД Е.А.К. Докладчик: ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между „ЛЕВ ИНС” АД, седалище и адрес на управление град София, бул. Черни връх 51Д, ЕИК 121130788, и ответника Е.А.К., ЕГН **********,***, че ответникът Е.А.К., с посочени данни, дължи на ищеца „ЛЕВ ИНС” АД, с посочени данни, присъдените със заповед № 77/13.06.2014 г. по частно гражданско дело № 124/2014 г. на РС Котел суми, както следва :1386.00 (хиляда триста осемдесет и шест) лева, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, дължимо вследствие причинено от длъжника на 06.05.2010 г. пътно – транспортно произшествие в град Бургас при управление на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № А0546КК, в пияно състояние, в резултат на което са причинени увреждания на лек автомобил „Сантг Йонг“ с рег. № А5522АТ, собственост на „Росиана“ ООД, законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 12.06.2014 г. до окончателното изпълнение на задължение и 27.80 (двадесет и седем лева и осемдесет стот.), представляващи направени в хода на заповедното производство разноски. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.А.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛЕВ ИНС” АД, седалище и адрес на управление град София, бул. Черни връх 51Д, ЕИК 121130788, сумата 354.70 (триста петдесет и четири лева и седемдесет стотинки), представляващи направени по настоящото дело разноски. РЕШЕНИЕТО не може да бъде обжалвано. 35 Гражданско дело No 193/2014 Развод и недейств. на брака М.Х.К. Х.К. Докладчик: ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК с развод сключения на 29.09.2003 год. в Община Котел граждански брак между ищцата М.Х.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** Димитър 1-1, адв. М.Г., и ответника Х.К., ЕГН **********,*** 62, за което е бил съставен акт за брак № 27/29.09.2003 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответника. ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 от СК на майката М.Х.К., ЕГН **********,***, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Илияс Х.К., ЕГН **********, на адреса на която ще се отглежда детето. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.59, ал.3 от СК на бащата Х.К., ЕГН **********,*** 62, режим на лични контакти с детето Илияс Х.К., ЕГН **********, като му дава възможност да го взема при себе си през първите и третите почивни дни от месеца от 10.00 часа в съботния ден и да го връща до 17.00 часа в неделния ден, да го взема по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и на ротационен принцип между бащата и майката през ваканциите, на рождения дни и по време на официалните празници, като първата година след влизане в сила на решението бащата е този, който има право да вземе детето при себе си. ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК Х.К., ЕГН **********,*** 62, ДА ЗАПЛАЩА на М.Х.К., ЕГН **********,***, като законен представител на детето Илияс Х.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, считано от 12.08.2014 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер от 180.00 лева ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА на основание 329 от ГПК Х.К., ЕГН **********,*** 62, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.К., ЕГН **********,***, сумата 625.00 (шестстотин двадесет и пет) лева, представляващи направени по делото разноски. ОСЪЖДА Х.К., ЕГН **********,*** 62, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 197.80 (сто и деветдесет и седем лева и осемдесет стот.). РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 36 Гражданско дело No 196/2014 Облигационни искове Г.К.А. К.М.И., ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 18.5.2015г. ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД сключения предварителен договор на 23.07.2014г за покупко-продажба на следния недвижим имот,с който ответниците К.М.И., ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** продават и обещават на ищцата Г. Кязимова А., ЕГН **********,*** 90 да сключат с нея окончателен договор за нотариално прехвърляне на собствената си жилищна сграда и стопанска постройка, построени в общински поземлен имот, придобити чрез изграждане по отстъпено право на строеж, а именно: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 80 кв. метра и ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА с площ 55 кв. метра, изградени в урегулиран общински Поземлен имот с площ IV от квартал 16 по одобрен на 09.01.1964г. действащ устройствен план на с. Стрелци, общ. Котел, при граници на застроено общинско дворно място: улица, УПИ V общ., УПИ II общ. и УПИ III общ. за сумата 1000.00 ( хиляда) лева, изплатени изцяло на продавачите на купувача. ОСЪЖДА Г. Кязимова А., ЕГН **********,*** 90, да заплати по сметка на РС Котел сумата 52.11 лв. /петдесет и два лева и 0,11 ст./, представляваща такса за нотариално удостоверяване, както и да заплатят по сметка на Агенцията по вписванията сумата 15.00 лв. /петнадесет лева/, представляваща такса за вписване, както и да заплати по сметка на Община Котел местен данък в размер на 44.00 лева. ДА СЕ ВПИШЕ възбрана върху гореописания имот, до изплащането на тези разноски. На основание чл. 115 ал. 2 от Закона за собствеността, ДАВА шестмесечен срок на ищцата Г. Кязимова А., ЕГН **********,*** 90, считано от влизане в сила на решението, да поискат отбелязването му в Службата по вписванията - гр. Котел, като ги уведомява, че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. Препис от решението да се издаде на ищеца само след представяне на доказателства за заплатени местен данък и държавна такса, на основание чл. 364, ал.2 от ГПК. Препис от решението да се изпрати на Служба по вписванията за вписване на възбрана върху имота за горните задължения. Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 37 Гражданско дело No 197/2014 Делби Д.М.М., Й.И.Г. С.И.Б. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 19.5.2015г. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Д.М.М., ЕГН **********, адрес *** и Й.И. Георгиева, ЕГН **********, адрес *** – и двамата със съдебен адрес ***, представлявани от адвокат И.Т. ***, и С.И.Б., ЕГН **********, АДРЕС ***, представлявана от адв. Ю.Я., на ПИ с идентификатор 39030.501.596 по кадастралната карта и кадастралните регистри па гр. Котел, общ. Котел, обл. Сливен, одобрени със Заповед РД-18-95/29.12.2009 г. па ИД на АК, с адрес па поземления имот гр. Котел, ул. „Проф. Павлов" № 34, целият с площ 312 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин па трайно ползване - ниско застрояване, както и на построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идетификатор 39030.501.596. 1 със застроена площ 90 кв.м., на два етажа, при квоти: 1. За Д.М.М., ЕГН ********** -7/24 идеални части /седем върху двадесет и четири идеални части/. 2. За Й.И.Г. , ЕГН: ********** 10/24 идеални части/ десет върху двадесет и четири идеални части/ 3. За С.И.Б., ЕГН********** -7/24 идеални части /седем върху двадесет и четири идеални части РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 38 Гражданско дело No 197/2014 Делби Д.М.М., ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 2.12.2015г. 1. Процесният недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор 39030.501.596 /тридесет и девет хиляди и тридесет точка петстотин и едно точка петстотин деветдесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Котел, общ. Котел, обл. Сливен, одобрени със Заповед РД-18-95/29.12.2009 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр. Котел, ул. „Проф. Павлов” № 34, целият с площ 312 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план 596,хквартал 39, парцел 1, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идетификатор 39030.501.596. 1 /тридесет и девет хиляди и тридесет точка петстотин и едно точка петстотин деветдесет и шест точка едно/ със застроена площ 90 кв.м./деветдесет квадратни метра/ , при граници и съседи : ПИ №№ 39030.501.597, 39030.501.2147, 39030.501.595 и 39030.501.2162 СЕ ПОСТАВЯ В ИНДИВИДУАЛЕН ДЯЛ на Д. М. М., ЕГН ********** ***, обл. Сливен, кв. „Дружба” бл. 8 вх. З ап. 21, КОЙТО СТАВА ЕДНОЛИЧЕН СОБСТВЕНИК НА ОПИСАНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ. 2. За уравняване на дяловете Д. М. М., ЕГН ********** е заплатил на съделителката Й.И.Г. , ЕГН: ********** *** сумата от 5000 /пет хиляди лева/ в брой и на съделителката С.И.Б., ЕГН ********** *** е заплатил сумата от 15 000 /петнадесет хиляди лева/, която е преведена по банков път по сметка №. IBAN ***а АД, с вносна бележка № BORD00383840 от 02.12.2015 г. в деня на сключване на спогодбата. 3. На Й.И.Г., ЕГН ********** СЕ УЧРЕДЯВА пожизнено право на ползване и владение върху целия имот, подробно описан в т. 1 от настоящата спогодба. 4. Страните нямат никакви претенции за сметки помежду си във връзка с делбата. 5. С така постигнатата спогодба страните изцяло уреждат отношенията си във връзка със съсобствеността върху процесния недвижим имот и нямат други претенции помежду си във връзка с делбата. 6. Всички разноски, направени във връзка с настоящото дело, остават за сметка на страните така, както са направени и те нямат никакви взаимни претенции за разноски. 7. С настоящата спогодба страните уреждат изцяло и окончателно отношенията си във връзка с гр. дело № 197/2014 год. на РС Котел и заявяват, че нямат никакви други претенции помежду си по предмета на делото и воденото производство. СПОГОДИЛИ СЕ: Ищци: 1. Д.М.М.: ………………………… 2. Й.И.Г.: ……………………….. Ответник: 3. С.И.Б. /чрез пълномощника си адв. Ю.Я./........................................................... ОДОБРЯВА постигната спогодба между страните спогодба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да бъде обжалвано. ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН ********** ***, обл. Сливен, кв. „Дружба” бл. 8 вх. З ап. 21, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел държавна такса в размер 220.00 /двеста и двадесет/ лева. ПРЕКРАТЯВА производството по гражданко дело № 197/2014 г. на РС Котел. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, за който страните да се считат за уведомени. ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:20 часа. 39 Гражданско дело No 204/2014 Изменение на издръжка Й.М.П. М.К.П., ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ КОТЕЛ Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 8.1.2015г. О П Р Е Д Е Л И : ОДОБРЯВА постигната спогодба със следното съдържание: ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал.2 от СК М.К.П., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на Й.М.П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.Б.И., ЕГН: **********,***, месечна издръжка в размер на 90.00 ( деветдесет) лева, считано от 01.10.2014г. до настъпване на пълнолетие на детето или до настъпване на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, което да се счита за изменение на присъдената издръжка в полза на ищцата по силата на решение 360 от 03.12.2004г. по брачно дело 2197 от 2004г. на РС Бургас. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за одобряването на спогодбата не може да бъде обжалвано. СПОГОДИЛИ СЕ : ЗА ИЩЦАТА :……………….. ЗА ОТВЕТНИКА:………………. (майка В.Б. (адв. Румен Илиев) И. като законен представител) ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал 6 от ГПК М.К.П., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт окончателната държавна такса в размер на 64,80 ( шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки). ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за окончателна държавна такса може да се обжалва пред Окръжен съд Сливен с частна жалба в едноседмичен срок, за което страните да се считат за уведомени. 40 Гражданско дело No 208/2014 Облигационни искове БУЛТЕК ЕООД ЕЛЕКТРО МР ООД, ЕЛЕКТРО ЛР ООД, АГРО СТАДЖОНИ ООД Докладчик: ОБЯВЯВА за относително недействителна в отношенията между дружество „БУЛТЕК” ЕООД, ЕИК 115835594, седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Кукленско шосе № 9П, представлявано от прокуриста Г.П.Л., от една страна, и „ЕЛЕКТРО МР“ ООД, ЕГН *********, седалище и адрес на управление град Пловдив, р-н Централен, бул. Руски бл.77, вх.В, ап.1, представлявано от Р.Б. и Л.Б., и „ЕЛЕКТРО ЛР“ ООД, ЕИК 200104111, седалище и адрес на управление град Сливен, ул. Александър Стамболийски 1, вх.Б, ап.3, представлявано от Р.Б. и Л.Б., от друга, сделката, оформена с нотариален акт № 3/04.08.2008 г., том ІІІ, нотариално дело № 373/2008 г. на съдията по вписванията при РС Котел, с която дружество „ЕЛЕКТРО МР“, с посочени данни, е прехвърлило чрез договор за продажба на дружество „ЕЛЕКТРО ЛР“ ООД, с посочени данни, собствеността върху недвижим имот в село Мокрен, община Котел, представляващ УПИ V-302 с площ 847 кв.м. в кв. 52, при граници : УПИ ІV-312, УПИ VІ-303 и от две страни улици, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от приземен етаж от една стая, салон и изба със застроена площ от 50 кв.м. и първи етаж от две стаи и салон със застроена площ от 50 кв.м., полумасивна кухня, състояща се от изба със застроена площ от 10 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 18 кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроен обем от 37 куб.м. и две паянтови стопански постройки с общ застроен обем от 40 куб.м., по иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, предявен от дружество „БУЛТЕК” ЕООД, с посочени данни. ОБЯВЯВА за относително недействителна в отношенията между дружество „БУЛТЕК” ЕООД, ЕИК 115835594, седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Кукленско шосе № 9П, представлявано от прокуриста Г.П.Л., от една страна, и „ЕЛЕКТРО МР“ ООД, ЕГН *********, седалище и адрес на управление град Пловдив, р-н Централен, бул. Руски бл.77, вх.В, ап.1, представлявано от Р.Б. и Л.Б., и „ЕЛЕКТРО ЛР“ ООД, ЕИК 200104111, седалище и адрес на управление град Сливен, ул. Александър Стамболийски 1, вх.Б, ап.3, представлявано от Р.Б. и Л.Б., от друга, сделката, оформена с нотариален акт № 4/04.08.2008 г., том ІІІ, нотариално дело № 374/2008 г. на съдията по вписванията при РС Котел, с която дружество „ЕЛЕКТРО МР“, с посочени данни, е прехвърлило чрез договор за продажба на дружество „ЕЛЕКТРО ЛР“ ООД, с посочени данни, собствеността върху недвижим имот в село Мокрен, община Котел, представляващ УПИ ІV-312 в кв.52, с площ 1068 кв.м., при граници : УПИ V-302, УПИ VІ-303, УПИ VІІІ-311 и улица, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи и салон със застроена площ от 42 кв.м., паянтова лятна кухня със застроена площ от 9 кв.м. и полумасивна стопанска постройка със застроен обем от 52 куб.м., по иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, предявен от дружество „БУЛТЕК” ЕООД, с посочени данни. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от дружество „БУЛТЕК” ЕООД, ЕИК 115835594, седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Кукленско шосе № 9П, представлявано от прокуриста Г.П.Л., с искане да се признае за относително недействителна в отношенията между „БУЛТЕК“ ЕООД, от една страна, и ответника „ЕЛЕКТРО ЛР“ ООД, ЕИК 200104111, седалище и адрес на управление град Сливен, ул. Александър Стамболийски 1, вх.Б, ап.3, представлявано от Р.Б. и Л.Б., и ответника „АГРО СТАДЖОНИ“ ООД, ЕИК 126732609, седалище и адрес на управление село Брод, община Димитровград, ул. Вела Пеева № 36, представлявано от Р.Б. и И.И., от друга, сделката, оформена с нотариален акт № 3/18.05.2009 г., том ІІ, нотариално дело № 155/2009 г. на съдията по вписванията при РС Котел, с която дружество „ЕЛЕКТРО ЛР“ ООД, с посочени данни, е прехвърлило чрез договор за продажба на дружество „АГРО СТАДЖОНИ“ ООД, с посочени данни, собствеността върху недвижим имот в село Мокрен, община Котел, представляващ УПИ V-302 с площ 847 кв.м. в кв. 52, при граници : УПИ ІV-312, УПИ VІ-303 и от две страни улици, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от приземен етаж от една стая, салон и изба със застроена площ от 50 кв.м. и първи етаж от две стаи и салон със застроена площ от 50 кв.м., полумасивна кухня, състояща се от изба със застроена площ от 10 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 18 кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроен обем от 37 куб.м. и две паянтови стопански постройки с общ застроен обем от 40 куб.м. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от дружество „БУЛТЕК” ЕООД, ЕИК 115835594, седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Кукленско шосе № 9П, представлявано от прокуриста Г.П.Л., с искане да се признае за относително недействителна в отношенията между „БУЛТЕК“ ЕООД, от една страна, и „ЕЛЕКТРО ЛР“ ООД, ЕИК 200104111, седалище и адрес на управление град Сливен, ул. Александър Стамболийски 1, вх.Б, ап.3, представлявано от Р.Б. и Л.Б., и „АГРО СТАДЖОНИ“ ООД, ЕИК 126732609, седалище и адрес на управление село Брод, община Димитровград, ул. Вела Пеева № 36, представлявано от Р.Б. и И.И., от друга, сделката, оформена с нотариален акт № 2/18.05.2009 г., том ІІ, нотариално дело № 154/2009 г. на съдията по вписванията при РС Котел, с която дружество „ЕЛЕКТРО ЛР“ ООД, с посочени данни, е прехвърлило чрез договор за продажба на дружество „АГРО СТАДЖОНИ“ ООД, с посочени данни, собствеността върху недвижим имот в село Мокрен, община Котел, представляващ УПИ ІV-312 в кв.52, с площ 1068 кв.м., при граници : УПИ V-302, УПИ VІ-303, УПИ VІІІ-311 и улица, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи и салон със застроена площ от 42 кв.м., паянтова лятна кухня със застроена площ от 9 кв.м. и полумасивна стопанска постройка със застроен обем от 52 куб.м. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „БУЛТЕК” ЕООД, ЕИК 115835594, седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Кукленско шосе № 9П, представлявано от прокуриста Г.П.Л., ДА ЗАПЛАТИ на дружество АГРО СТАДЖОНИ“ ООД, ЕИК 126732609, седалище и адрес на управление село Брод, община Димитровград, ул. Вела Пеева № 36, представлявано от Р.Б. и И.И., сумата 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като искането за присъждане на разноски в размер на 243.30 лева ОТХВЪРЛЯ. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 41 Гражданско дело No 211/2014 Искове по КТ С.Р.В. СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА ДОЛЕКУВАНЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 19.12.2014г. ОТМЕНЯ на основание чл.357 от КТ заповед № РД-08-162 / 04.06.2014 г. на управителя на „СБДПЛР-Котел“ ЕООД, ЕИК 119527829, седалище и адрес на управление град Котел, ул. Изворска 85, с която на С.Р.В., ЕГН **********,***, е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „СБДПЛР-Котел“ ЕООД, ЕИК 119527829, седалище и адрес на управление град Котел, ул. Изворска 85, да ЗАПЛАТИ на С.Р.В., ЕГН **********,***, сумата 150.00 (сто и петдесет) лева, представляващи направени разноски за адвокатски хонорар. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Котел „СБДПЛР-Котел“ ЕООД, ЕИК 119527829, седалище и адрес на управление град Котел, ул. Изворска 85, да ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 50.00 (петдесет) лева, представляващи окончателна държавна такса. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 42 Гражданско дело No 222/2014 Облигационни искове БАСКОТ"ЕООД ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "САКАР" Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 30.10.2015г. ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД ПК „Сакар“, ЕИК 119103969, седалище и адрес на управление село Тича, община Котел, представлявана от председателя Т.З.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Баскот” ЕООД, ЕИК 201619267, седалище и адрес на управление село Тича, община Котел, ул. Г. Димитров 12, представлявано от Пламен Хранимиров Христов, сумата 15000.00 (петнадесет хиляди) лева, получени от ответника на неосъществено основание заедно със законната лихва, считано от 14.10.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 09.10.2014 г. до 13.10.2014 г. ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от ПК „Сакар“, с посочени данни, срещу „Баскот“ ЕООД по реда на на чл.104 от ЗЗД за сумата 4300.00 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ втори етаж на ресторант Тича, построен в УПИ ІІ, кв.17, имот № 249, за времето от месец май 2011 г. до края на месец ноември 2014 г. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Сакар“, ЕИК 119103969, седалище и адрес на управление село Тича, община Котел, представлявана от председателя Т.З.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Баскот” ЕООД, ЕИК 201619267, седалище и адрес на управление село Тича, община Котел, ул. Г. Димитров 12, представлявано от Пламен Хранимиров Христов, сумата 2400.00 (две хиляди и четиристотин) лева, представляващи направени по делото разноски. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. В законна сила от 21.11.2015г. 43 Гражданско дело No 224/2014 Делби А.А.И. А.М.О., М.С.О., А.С.О., А.Д.В., М.И.О. Докладчик: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ищцата А.А.И., ЕГН **********,***. Стоян Белинов 3, ответника А.М.О., ЕГН **********,***, ответника П.Д.П., ЕГН **********,***, ответника М.С.О., ЕГН **********,***, ответника М.С.О., ЕГН **********,***, ответника А.С.О., ЕГН **********,***, ответника М.И.О., ЕГН **********,*** 5, ответника В.П.М., ЕГН **********,***, и ответника А.Д.В., ЕГН **********,***, на недвижим имот, находящ се в град Котел, представляващ поземлен имот с идентификатор № 39030.501.640 с площ 328 кв.м. при граници: ПИ №№ 39030.501.642; 39030.501.639; 39030.501.638; 39030.501.636; 39030.501.2065; 39030.501.641, при квоти от право на собственост, както следва : 312/384 идеални части за ищцата А.И., по 12/384 идеални части за ответниците А.О. и П.П., по 3/384 идеални части за ответниците М.О., М.О., А.О. и М.О. и по 18/384 идеални части за ответниците В.М. и А.О.. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ищцата А.А.И., ЕГН **********,***. Стоян Белинов 3, ответника А.М.О., ЕГН **********,***, ответника П.Д.П., ЕГН **********,***, ответника М.С.О., ЕГН **********,***, ответника М.С.О., ЕГН **********,***, ответника А.С.О., ЕГН **********,***, ответника М.И.О., ЕГН **********,*** 5, ответника В.П.М., ЕГН **********,***, и ответника А.Д.В., ЕГН **********,***, на жилищна сграда на един етаж със застроена площ 46 кв.м. с идентификатор № 39030.501.640.1, построена с поземлен имот идентификатор № 39030.501.640 по кадастралната карта на град Котел, при квоти от правото на собственост, както следва : 72/96 идеални части за ищцата А.А.И., по 4/96 идеални части за ответниците А.О. и П.П., по 1/96 идеална част за ответниците М.О., М.О., А.О. и М.О. и по 6/96 идеални части за ответниците В.М. и А.В.. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ищцата А.А.И., ЕГН **********,***. Стоян Белинов 3, ответника А.М.О., ЕГН **********,***, ответника П.Д.П., ЕГН **********,***, ответника М.С.О., ЕГН **********,***, ответника М.С.О., ЕГН **********,***, ответника А.С.О., ЕГН **********,***, ответника М.И.О., ЕГН **********,*** 5, ответника В.П.М., ЕГН **********,***, и ответника А.Д.В., ЕГН **********,***, на селскостопанска сграда със застроена площ 20 кв.м. с идентификатор № 39030.501.640.3, построена с поземлен имот идентификатор № 39030.501.640 по кадастралната карта на град Котел, при квоти от правото на собственост, както следва : 12/36 идеални части за ищцата А.И., по 4/36 идеални части за ответниците А.О. и П.П., по 1/36 идеална част за ответниците М.О., М.О., А.О. и М.О. и по 6/36 идеални части за ответниците В.М. и А.В.. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. В законна сила от 4.12.2015г. 44 Гражданско дело No 231/2014 Делби Т.С.С., Ц.К.С., Я.Г.П. Й.С.С. Докладчик: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ищците Т.С.С., ЕГН **********,***, И.С.С., ЕГН **********,***. Княз Борис № 116, ет.12, ап.45, Ц.К.С., ЕГН **********,***, С.Г.С., ЕГН **********,***, Н.С.С., ЕГН **********,***, Н.Г.К., ЕГН **********,***, В.Д.К., ЕГН **********,***, К.Г.Д., ЕГН **********,***, Д.Г.Д., ЕГН **********,***, Я.Г.П., ЕГН**********,***, П.П.П., ЕГН **********,***, и ответника Й.С.С., ЕГН **********,***, на недвижим имот, находящи се в село Катунище, община Котел, представляващ ПИ № 36681.53.10 с площ 478 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда на два етажа с идентификатор № 36681.53.10.1 със застроена площ от 76 кв.м., паянтова стопанска сграда с идентификатор № 36681.53.10.2 със застроена площ 29 кв.м. и паянтова стопанска сграда с идентификатор № 36681.53.10.3 със застроена площ 11 кв.м., при квоти от право на собственост, както следва : ? за ищцата Т.С. Николова - 5/20 идеални части, ? за ответника Й.С.С. - 5/20 идеални части, ? за ищеца И.С.С. - 5/20 идеални части, ? за ищцата Ц.К.С. - 1/20 идеални части, ? за ищците С.Г.С. и Н.С.С. – общо 1/20 идеални части, ? за ищците Недко Г.К. и В.Д.К. – общо 1/20 идеални части, ? за ищците К.Г.Д. и Д.Г.Д. – общо 1/20 идеални части, ? за ищците Я.Г.П. и П.П.П. – общо 1/20 идеални части. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. П Р Е Д С Е Д А Т Е Л : 45 Гражданско дело No 231/2014 Делби Т.С.С., Я.Г.П., П.П.П. Й.С.С. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 29.10.2015г. ИЗНАСЯ на основание чл.348, ал.1 от ГПК на публична продан следния недвижим имот, находящи се в село Катунище, град Котел, представляващ ПИ № 36681.53.10 с площ 478 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда на два етажа с идентификатор № 36681.53.10.1 със застроена площ от 76 кв.м., паянтова стопанска сграда с идентификатор № 36681.53.10.2 със застроена площ 29 кв.м. и паянтова стопанска сграда с идентификатор № 36681.53.10.3 със застроена площ 11 кв.м., като след приключване на наддаването получените от продажбата суми следва да се разпределят, както следва : за ищцата Т.С.С., ЕГН **********,*** – 5/20 идеални части, за ищеца И.С.С., ЕГН **********,***. Княз Борис № 116, ет.12, ап.45 – 5/20 идеални части, за ищцата Ц.К.С., ЕГН **********,*** – 1/20 идеални части, за ищците С.Г.С., ЕГН **********,***, и Н.С.С., ЕГН **********,*** – общо 1/20 идеални части, за ищците Н.Г.К., ЕГН **********,***, и В.Д.К., ЕГН **********,*** – общо 1/20 идеални части, за ищците К.Г.Д., ЕГН **********,***, и Д.Г.Д., ЕГН **********,*** – общо 1/20 идеални части, за ищците Я.Г.П., ЕГН**********,***, и П.П.П., ЕГН **********,*** – общо 1/20 идеални части, и за ответника Й.С.С., ЕГН **********,*** – 5/20 идеални части. ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел държавна такса върху стойността на дела u в размер на 564.10 (петстотин шестдесет и четири лева и десет стот.) ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,***. Княз Борис № 116, ет.12, ап.45, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел държавна такса върху стойността на дела му в размер на 564.10 (петстотин шестдесет и четири лева и десет стот.). ОСЪЖДА Ц.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел държавна такса върху стойността на дела u в размер на 112.82 (стот и дванадесет лева и осемдесет и две стот.). ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********,***, и Н.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел държавна такса върху стойността на дела им в размер на 112.82 (стот и дванадесет лева и осемдесет и две стот.). ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН **********,***, и В.Д.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел държавна такса върху стойността на дела им в размер на 112.82 (стот и дванадесет лева и осемдесет и две стот.). ОСЪЖДА К.Г.Д., ЕГН **********,***, и Д.Г.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел държавна такса върху стойността на дела им в размер на 112.82 (стот и дванадесет лева и осемдесет и две стот.). ОСЪЖДА Я.Г.П., ЕГН**********,***, и П.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел държавна такса върху стойността на дела им в размер на 112.82 (стот и дванадесет лева и осемдесет и две стот.). ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел държавна такса върху стойността на дела му в размер на 564.10 (петстотин шестдесет и четири лева и десет стот.). РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 46 Гражданско дело No 239/2014 Вещни искове К.В.И. ОБЩИНА КОТЕЛ Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 28.7.2015г. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 542 във вр. с чл. 124 от ГПК, предявен от ищецът К.В.И., ЕГН **********, постоянен адрес *** чрез адв. И.В. – АК гр. Бургас, адрес ***, пл. „Възраждане“ 4 срещу Община Котел да се признае за установено в отношенията между ищеца и Община Котел, че на основание решение №1/1997г., отразено в актовата книга на същата,безвъзмездно е отстъпено право на строеж върху УПИ VIII, в кв. 30 по плана на с. Ябланово. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 542 във вр. с чл. 124 от ГПК предявен от ищецът К.В.И., ЕГН **********, постоянен адрес *** чрез адв. И.В. – АК гр. Бургас, адрес ***, пл. „Възраждане“ 4 срещу Община Котел, да се признае за установено в отношенията между ищеца и Община Котел, че е собственик Сграда с идентификатор 87031.502.200.1, с площ 70 кв.м., брой етажи-един, начин на трайно ползване:жилищна сграда-еднофамилна, адм. адрес:с. Ябланово, ул. „Стара планина“18 - Сграда идентификатор 87031.502.200.2, с площ 18 кв. м. , брой етажи- един, начин на трайно ползване: селскостопанска сграда с адм. адрес с. Ябланово, ул. „Стара планина“18 - Сграда с идентификатор 87031.502.200.3, с площ 41 кв. м., брой етажи- един, начин на трайно ползване: жилищна сграда, еднофамилна с ад,. адрес с. Ябланово, ул. „Стара планина“18, построени във времето по силата на безвъзмездното право на строеж върху общински поземлен имот – частна общинска собственост, АЧОС № 9, т. III, рег. 648 от 23.11.2012г. на СВ-гр. Котел с идентификатор 87031.502.200 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-8/28.03.2007г. на изп. директор на АК, последно изменение в КККР – няма изменение с адм. адрес: с. Ябланово, ул. „Стара планина“ 18, целия с площ – 1 071,00 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./ стар идентификатор – няма , номер по предходен план : парцел VIII, квартала №30 по план на с. Ябланово при конкретни посочени граници и съседи. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен. Определение от 5.11.2015 Гражданско дело № 464/2015 опр. № 624/ 05.11.2015г. по въз. гр.д. № 464/ 2015г.ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № СД-02-01-1178/ 13.08.2015г. на подателите, като НЕРЕДОВНА, ПОРАДИ неотстраняване в срок на нередовностите, свързани с довнасяне на дължима държавна такса. ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея въззивно производство по в. гр.д. № 464/ 2015г. по описа на слОС нато НЕДОПУСТИМО, като образувано по нередовна въззивна жалба определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването. 47 Гражданско дело No 241/2014 Вещни искове Х.А.А. Г.К. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 23.12.2014г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК производството по гражданско дело № 241 / 2014 г. по описа на РС Котел. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му. В законна сила от 13.1.2015г. 48 Гражданско дело No 244/2014 Вещни искове Г.Д.М., М.Н.М. Р.Г.Л., ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че ОБЕМА НА ПРИТЕЖАВАНИТЕ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ В СЪСОБСТВЕНИЯ НЕДВИЖИМИ ИМОТ ПРЕДСТАВЛЯВАЩ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 39030.501.910 ПО КАДАСТРАЛНА КАРТА И КАДАСТРАЛНИ РЕГИСТРИ на гр.Котел одобрени със Заповед РД-18-95/29.12.2009г. на изп.Директор на АГКК Сливен с адрес на поземлен имот гр.Котел ул.ген.Иван Кишелски 14 с площ 283 кв.м. трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор няма , номер по предходен план 910 квартал 62 парцел IV при граници и съседи 39030.501.912, 39030.501.2153, 39030.501.2148, 39030.501.2091, 39030.501.911 , в едно с построените в имота сграда с идентификатор 39030.501.910.1 жилищна сграда еднофамилна с площ 61 кв.м.на един етаж , сграда с идентификатор 39030.501.910.2 жилищна сграда еднофамилна със застроена площ 45 кв.м. на един етаж, сграда с идентификатор 39030.501.910.3 гараж с площ 22 кв.м. на един етаж. Са както следва: 1.Г.Д.М. с ЕГН ********** *** и М.Н.М. ЕГН ********** *** притежават 223/283 ид ч. /двеста двадесет и три от двеста осемдесет и три идеални части/ от дворно място цялото с площ 283 кв.м. индивидуализирано като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 39030.501.910 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.котел одобрени със Заповед РД-18- 95 от 29.12.2009г. на изп.директор на АГКК Сливен 2. Р.Г.Л. ЕГН ********** *** и К.Г.Д. ЕГН********** *** притежават 60/283 ид.части / шестдесет от двеста осемдесет и три идеални части/ от дворно място цялото с площ 283 кв.м. представляващо ПИ с идентификатор 39030.501.910 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Котел одобрени със заповед РД 18-95 от 29.12.2009г. на изп.директор на АГКК гр.Сливен. З.Г.Д.М. ЕГН ********** притежава 7/2 ид.части / седем дванадесети идеални части /от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 39030.501.910.1 жилищна сграда еднофамилна на един етаж с площ 61 кв.м. 4.М.Н.М. с ЕГН ********** ПРИТЕЖАВА 5/12 ИД.Ч./ ПЕТ ДВАНАДЕСЕТИ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ/ ОТ СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 39030.501.910.1 жилищна сграда еднофамилна на един етаж със застроена площ 61 кв.м. 5. РАДОСТИ НА Г.Л. с ЕГН ********** ПРИТЕЖАВА 1/2 ИД.ЧАСТ /ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ/ ОТ СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 39030.501.910.2 жилищна сграда еднофамилна на един етаж със застроена площ 45 кв.м., И 1/2 ид.част / ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ/ от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 39030.501.910.3 ГАРАЖ със застроена площ 22 кв.м. 6.К.Г.Д. с ЕГН ********** ПРИТЕЖАВА 1/2 ИД.ЧАСТ / ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ/ ОТ СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 39030.501.910..2 жилищна сграда еднофамилна на един етаж със застроена площ 45 кв.м. и 1/2 ид.ч./ ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ/ ОТ СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 35030.501.910.3 ГАРАЖ СЪС ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ 22 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен. 49 Гражданско дело No 246/2014 Облигационни искове Д.Г.С. В.М.К. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 11.3.2015г. В.М.К., ЕГН **********, адрес *** се задължава да ЗАПЛАТИ на Д.Г.С. ЕГН ********** адрес *** А, сумата 543.23 ( петстотин четиридесет и три лева и двадесет и три ст.) представляваща причинени имуществени вреди, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 13.11.2014г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на 352.50 лева представляващи адвокатски хонорар - 300.00 лева и 52,50 лева внесена държавна такса. В.М.К. се задължава да заплати горепосочените суми в четири месечен срок от днес , в противен случай Д.Г.С. ЕГН ********** адрес *** „19 А има право да се снабди с изпълнителен лист за сумите предмет на настоящото споразумение. 50 Гражданско дело No 247/2014 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДСП БУРГАС Докладчик: ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Богослава Любомирова Кончева, ЕГН **********, в ДДМУИ “Света Марина ” в село Медвен, община Котел, и го НАСТАНЯВА в “Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания 3” в кв. Ветрен, град Бургас до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за прекратяване на настаняването. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя и на заинтересованите страни, че е изготвено. 51 Гражданско дело No 259/2014 Облигационни искове ЗАД " БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ОБЩИНА КОТЕЛ ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ КМЕТА КОСТА КАРАНАШЕВ Докладчик: ОСЪЖДА ОБЩИНА КОТЕЛ, представлявана от кмета Христо Киров, с адрес гр. Котел, пл. „Възраждане” 1 да ЗАПЛАТИ на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", със седалище и адрес на управление гр.София, пл. "Позитано" № 5, ЕИК 000694286, представлявано от изп. директори Р.И.Я., Клаус Мюледер и Кристоф Рат, начин на представляване: заедно от всеки двама изпълнителни директори, чрез пълномощника си адвокат М.Д. - АК сумата 124.09 лева /сто двадесет и четири лева и девет стотинки/, представляваща заплатено обезщететение по застраховка "КАСКО" за щети причинени на трето лице в резултат на управление на МПС - необезопасена и несигнализирана дупка пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на предявяването на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението и всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, включително д.т. за образуване на дело в размер на 50 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 144 лева. Решението може де се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. 52 Гражданско дело No 259/2014 Облигационни искове ЗАД " БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ОБЩИНА КОТЕЛ ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ КМЕТА КОСТА КАРАНАШЕВ Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 23.6.2015г. ДОПЪЛВА диспозитива на решение 25/22.05.2015г., постановено по гр. дело №259/2014г. по описа на Районен съд – Котел, в следния смисъл : ОСЪЖДА ОБЩИНА КОТЕЛ, адрес гр. Котел, пл. „Възраждане“1, представлявана от кмета Христо Киров ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление град София, пл. „Позитано“5 сумата от 60.00 лева представляващи заплатен депозит за призоваване на свидетели по гр.дело №259/2014г по описа на Районен съд – Котел разноски. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Сливен. 53 Гражданско дело No 264/2014 Издръжка П.К.К. К.Д.К. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 18.6.2015г. Спогодбата се постигна при следните условия. К.Д.К.., ЕГН**********, адрес ***, на основание чл. 144 от СК се задължава, ДА ЗАПЛАЩА на П.К.К., ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 130.00( сто и тридесет лева) , считано от 01.10.2014г., ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска, до настъпването на правопогасяващи или правопроменящи издръжката обстоятелства. СПОГОДИЛИ СЕ ИЩЕЦ: ОТВЕТНИК: Адв. Г. К.К. Съдът, след като взе предвид, че постигната спогодба защитава интересите на детето, не противоречи на закона и добрите нрави, О П Р Е Д Е Л И : Одобрява постигнатата спогодба между страните. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за одобряването на спогодбата не може да бъде обжалвано. ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал 6 от ГПК К.Д.К.., ЕГН**********, адрес ***,ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт окончателната държавна такса в размер на 21.00 ( двадесет и един лев). Прекратява производството по гражданско дело 264/2014г. по описа на РС Котел. ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с. з., което приключи в 11:30 ч. 54 Гражданско дело No 297/2014 Развод и недейств. на брака С.В.В. В.Й.В. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 4.6.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 от ГПК производството по гражданско дело № 297 по описа на РС Котел за 2014г. Определението за прекратяване може да се обжалва в Окръжен съд Сливен с частна жалба в едноседмичен срок, за което страните да се считат за уведомени. В законна сила от 12.6.2015г. 55 Гражданско дело No 1/2015 Вещни искове Х.Х.М., М.Х.М. ОБЩИНА КОТЕЛ ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ КМЕТА КОСТА КАРАНАШЕВ Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 4.2.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК производството по гражданско дело № 1 по описа на РС Котел за 2015 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му. 56 Гражданско дело No 3/2015 Други дела Н.Х.М. А.А.К. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 9.2.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 129, ал.3 от ГПК производството по гражданско дело № 3 по описа на РС Котел за 2015 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на делото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. 57 Гражданско дело No 4/2015 Развод по взаимно съгласие Д.Г., 1.ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД на основание чл. 50 от СК, сключеният на 19.08.2014г. в гр. Котел, граждански брак между Д.Г., родена на ***г., с постоянен адрес *** и Х.Х.Х., ЕГН ********** ***, поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите да се разведат, без да се произнася по въпроса за вината, като ОДОБРЯВА на основание чл.51, ал.1 от СК, постигнатото между Д.Г., родена на ***г., с постоянен адрес *** и Х.Х., ЕГН ********** ***, споразумение. По отношение на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ : не притежават, живели са в жилище в село Тича, което е лична собственост на молителят Х.Х.Х.. Страните не притежават други недвижими имоти или движими вещи в режим на семейна имуществена общност, по време на брака не са придобивали никакво друго движимо или недвижимо имущество, като са ползвали движимо имущество,придобито преди брака, лично на всеки от тях,поради което и нямат претенции за такова. Страните не си дължат взаимно издръжка и нямат парични претенции един към друг. След прекратяването на брака Д.Г. ще носи предбрачното си фамилното име – „ Г. ”. ОСЪЖДА Д.Г. и Х.Х.Х.- и двамата с посочени данни, да заплатят по сметката на РС Котел окончателна държавна такса в размер на по 25.00 (двадесет и пет) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 58 Гражданско дело No 9/2015 Облигационни искове В.Х.Ч., Х.М.Х. Е.С.Н. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 9.3.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК производството по гражданско дело № 9 / 2015 г. по описа на РС Котел. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му. 59 Гражданско дело No 15/2015 Развод и недейств. на брака В.Х.С. Ф.А.С. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 25.9.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК с развод сключения на 29.03.2006 год. в Кметство Ябланово, община Котел граждански брак между ищеца В.Х.С., ЕГН **********,***, и ответницата Ф.А.С., ЕГН **********,***, за което е бил съставен акт за брак № 3/29.03.2006 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответницата. ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 от СК на бащата В.Х.С., ЕГН **********,***, упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Хюсеин Велиев С., ЕГН **********, и Ширин Велиева С., ЕГН **********, на адреса на когото ще се отглеждат децата. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.59, ал.3 от СК на майката Ф.А.С., ЕГН **********,***, режим на лични контакти с децата Хюсеин Велиев С., ЕГН **********, и Ширин Велиева С., ЕГН **********, като u дава възможност да ги взема при себе си през първите и третите почивни дни от месеца от 10.00 часа в съботния ден и да го връща до 17.00 часа в неделния ден, да ги взема по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, след предварителна уговорка за началната и крайната дата, и на ротационен принцип между бащата и майката през ваканциите, на рождения дни и по време на официалните празници, като първата година след влизане в сила на решението майката е тази, която има право да вземе децата при себе си. ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК Ф.А.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на В.Х.С., ЕГН **********,***, като законен представител на децата Хюсеин Велиев С., ЕГН **********, и Ширин Велиева С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 110.00 (сто и десет) лева за детето Хюсеин и 100.00 (сто) лева за детето Ширин, считано от 29.01.2015 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изпълнение на задължението. ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.2 вр. чл.149 от СК Ф.А.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.С., ЕГН **********,***, като законен представител на децата Хюсеин Велиев С., ЕГН **********, и Ширин Велиева С., ЕГН **********, сумата 2160.00 (две хиляди сто и шестдесет)лева, представляваща издържка за периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2015 г. (по 90.00 лева на месец за всяко от децата), заедно със законната лихва до окончателното изпълнение на задължението. ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 от СК на ищеца В.Х.С., ЕГН **********,***, ползването на семейното жилище с административен адрес село Ябланово, ул. Г. Мамарчев 5. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.53 от СК ответницата Ф.А.С., ЕГН **********,***, да възстанови фамилното име Азизова, което е носила преди брака. ОСЪЖДА на основание чл.329 от ГПК Ф.А.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.С., ЕГН **********,***, сумата 225.00 (двеста двадесет и пет) лева, представляващи направени по делото разноски. ОСЪЖДА Ф.А.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 413.00 (четеристотин и тринадесет) лева. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 60 Гражданско дело No 21/2015 Облигационни искове С.Г. ГРУП ООД Б.К.Г. Докладчик: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявени от ищеца „С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ“ ООД, ЕИК 201702115, седалище и адрес на управление град София, бул. България 81, бл.В, ет.8, представлявано от управителя Илия Иванов Геров, против ответника Б.К.Г., ЕГН **********,***, с искане да се признае за установено в отношения между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 434.37 лева, представляваща неплатено договорно задължение за ползване на мобилни услуги, предоставени от „БТК“ ЕАД, с търговска марка „Виваком“, за което на 08.03.2012 г. е била издадена фактура № 1108883101 въз основа на договор № 780923576008082011-22614526, като вземането е било цедирано в полза на ищеца с договор за цесия от 29.10.2014 г., законната лихва от 28.11.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението и разноски в размер на 325.00 лева, за които в полза на ищеца е била издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 147/02.12.2014 г. по ЧГД № 258/2014 г. на РС Котел. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Гражданско дело № 399/2015 Решение № 242/ 07.10.2015г. по в. гр.д. № 399/2015г. ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 38/ 12.06.2015г. по гр.д. № 21/ 2015г. Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ с оглед цената на иска до 5000лв. 61 Гражданско дело No 29/2015 Искове по СК М.А.В., Г.А.В. Ж.С.И. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 3.7.2015г. ЛИШАВА Ж.С.И., ЕГН **********, постоянен адрес *** 20, от родителски права по отношение на децата М.А.В., ЕГН **********, и Г.А.В., ЕГН **********, по исковете с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, предявени от бащата на децата А.Г.В., ЕГН **********,***. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.134, т.1 от СК мерки на лични отношения на Ж.С.И., с посочени данни, с децата М.А.В. и Г.А.В., както следва – ги вижда всеки първи и трети неделен ден от месеца от 11:00 до 17:00 часа, като срещите през първите два месеца следва да се провеждат в присъствието на бащата; да ги взема при себе си за един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; три дни по Новогодишните празници; за рождените им дни, редувайки се с бащата през година – майката на четна година за детето Г. и на нечетна година за детето М.. ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 вр. чл.149 от СК Ж.С.И., ЕГН **********, постоянен адрес *** 20, ДА ЗАПЛАЩА на М.А.В., ЕГН **********, със съгласието на баща u А.Г.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, месечна издръжка в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, считано от 18.02.2014 г. до навършване на пълнолетието на детето или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като иска за разликата до пълния му предявен размер от 150.00 лева ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 вр. чл.149 от СК Ж.С.И., ЕГН **********, постоянен адрес *** 20, ДА ЗАПЛАЩА на А.Г.В., ЕГН **********, като родител и законен представител на Г.А.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, , ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет) лева, считано от 18.02.2014 г. до навършване на пълнолетието на детето или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ж.С.И., ЕГН **********, постоянен адрес *** 20, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.В., ЕГН **********,*** сумата 330.00 (триста и тридесет) лева, представляващи направени по делото разноски. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Ж.С.И., ЕГН **********, постоянен адрес *** 20, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт сумата 318.00 (триста и осемнадесет) лева, представляващи окончателна държавна такса. ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на Община Котел за вписване на промяната по реда на чл.136 от СК. ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ Котел за предприемане на подходящи мерки, съобразно интересите на децата. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 62 Гражданско дело No 39/2015 Облигационни искове МБАЛ Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ АД СЛИВЕН РИНГ ООД Докладчик: ОПРЕДЕЛЕЛИ Одобрява постигнатата спогодба между страните. ОСЪЖДА “ РИНГ” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Котел ул. „Кръстю Раковски” № 19, с ЕИК 119678254 представлявано от управителя Д.Г.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в в размер на 37.00 (тридесет и седем лева) Прекратява производството по гражданско дело 39/2015г.по описана РС Котел. 1. За МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД: Адв. Д.М.……. ....................................... 2. За „РИНГ” ООД: ....................................... Адв.Адрияна Андреева 63 ЧГД No 40/2015 Съдебни поръчки РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 24.4.2015г. в изпълнение на съдебната поръчка, процедурата за разпит на свидетеля е изъпълнена 64 Гражданско дело No 41/2015 Облигационни искове ГАРАНЦИОНЕН ФОНД И.И.Г. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 15.4.2015г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на иска. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В законна сила от 6.5.2015г. 65 Гражданско дело No 42/2015 Облигационни искове ГАРАНЦИОНЕН ФОНД М.Р.М. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 5.6.2015г. ОСЪЖДА М.Р. Михалев ЕГН **********,адрес *** на основание чл.45 ЗЗД във вр.с чл. 288 ал. 12 във вр. с чл 288 ал. 1 т. 2 „а” да заплати на Гаранционен фонд гр.София, ул. Граф Игнатиев №2 ет. 4, представляван от Б.И.М. в качеството му на изпълнителен директор сумата от 3884.55 лева представляваща сбора от изплатените от Гаранционен фонд обезщетения в размер на общо 2658.09 лева и мораторна лихва в размер на 1226.46 лева, изчислена върху сбора от изплатените обезщетения за периода от 28.08.2010г. – датата на изтичане на едномесечния срок от получаване на регресната им покана до завеждането на иска, ведно със законната лихва считано от датата ма завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.І от ГПК М.Р. Михалев ЕГН **********, адрес *** да заплати на Гаранционен фонд гр.София, ул. Граф Игнатиев № 2 ет. 4, представляван от Б.И.М. в качеството му на изпълнителен директор, направените по делото разноски в размер на 356,32 лева - представляващи 156,32 лева ДТ и 200.00 лева експертиза, РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните. 66 Гражданско дело No 47/2015 Развод и недейств. на брака Н.Х.М. Ю.Я.М. Докладчик: ПРЕКРАТЯВА сключения на 18.07.2009 г. в с. Стрелци, общ. Котел граждански брак между Н.Х.М., ЕГН **********,***, чрез лице за съдебен адрес адвокат С.Г.,***. Пехливанов № 2, ет.5-43 и Ю.Я.М., ЕГН **********,***, чрез лице за съдебен адрес адвокат Д. ***, като ОДОБРЯВА постигнатото между тях споразумение по смисъла на чл. 51 от СК, както следва: - ПРЕДОСТАВЯ родителските права относно роденото от брака малолетно дете Дамла Юсуфова М., ЕГН **********, на майката Н.Х.М.. ЕГН **********,***, на който адрес ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Дамла. - ОПРЕДЕЛЯ на бащата Ю.Я.М. свободен режим на лични контакти с детето, както и задължителен, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на ищцата и през религиозният празник рамазан байрам. - ЗАДЪЛЖАВА бащата Ю.Я.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Н.Х.М.. ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетното дете Дамла Юсуфова М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет ) лева, считано от влизане на настоящото решение в сила, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законова причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до окончателното изплащане на това задължение. ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, Н.Х.М. да носи предбрачното си фамилно име ХАСАНОВА. ОСЪЖДА Ю.Я.М., ЕГН **********,***, чрез лице за съдебен адрес адвокат Д. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел сумите: 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи окончателна държавна такса; 64.80 лева (шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляващи държавна такса върху уважения размер на издръжката. ОСЪЖДА Н.Х.М.. ЕГН **********,***, чрез лице за съдебен адрес адвокат С.Г.,***. Пехливанов № 2, ет. 5-43 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел сумите: 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи окончателна държавна такса; РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 67 Гражданско дело No 48/2015 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ КОТЕЛ Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 5.6.2015г. ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Атанас Теменужков Стоянов, ЕГН **********,***, и го НАСТАНЯВА в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в град Котел до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за прекратяване на настаняването. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя и на заинтересованите страни, че е изготвено. 68 Гражданско дело No 49/2015 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ КОТЕЛ Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 8.5.2015г. ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Исусина Мариева Мушева, ЕГН **********, в ДДУИ “Св. Марина ” в с. Медвен, и го НАСТАНЯВА в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в град Котел до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за прекратяване на настаняването. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя и на заинтересованите страни, че е изготвено. 69 Гражданско дело No 50/2015 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ КОТЕЛ Докладчик: ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Росица Гюлева М., ЕГН **********, в ДДУИ “Св. Марина ” в с. Медвен, и го НАСТАНЯВА в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в град Котел до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за прекратяване на настаняването. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя и на заинтересованите страни, че е изготвено. 70 Гражданско дело No 51/2015 Развод и недейств. на брака А.Х.М. Х.Х.М. Докладчик: 1. ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД на основание чл. 49,ал.4 от СК, сключеният на 17.09.1988 г. в с. Ябланово, общ. Котел, граждански брак между ХАТИЖЕ Х.М., ЕГН **********,***, , чрез адв. М.Г. *** и А.Х.М., ЕГН ********** ***, , чрез адв. Чолакова със съдебен адрес ***, поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите да се разведат, без съда да се произнася по въпроса за вината. 2. ОДОБРЯВА на основание чл.49, ал.4 от СК, постигнатото между тях споразумение, което не противоречи на закона и морала и с което страните са уредили отношенията помежду си, а именно: - страните не притежават семейни и индивидуални влогове и недвижими вещи, които да са СИО, а движимите вещи са си поделили по взаимно съгласие извънсъдебно; - страните не си дължат издръжка помежду си; - след прекратяването на брака ХАТИЖЕ Х.М., ще носи предбрачното си фамилно име КЕХАЙОВА; - разноските по делото остават така, както са направени. ОСЪЖДА ХАТИЖЕ Х.М., ЕГН **********,***, и А.Х.М., ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС Котел окончателна държавна такса в размер на по 25.00 (двадесет и пет) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 71 Гражданско дело No 52/2015 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 30.4.2015г. ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Фатме Невянова Д., ЕГН **********, в ДДЛРГ “Юрий Гагарин ” в град Ямбол, и го НАСТАНЯВА в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в град Котел до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за прекратяване на настаняването. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя и на заинтересованите страни, че е изготвено. 72 ЧГД No 53/2015 Съдебни поръчки МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 17.4.2015г. ПРЕКРАТЯВА производството по ЧГД № 53/2015г. на РС Котел ПРЕПИС от протокола да се изпрати на Министерството на правосъдието. Съдебната поръчка изпълнена. В законна сила от 17.4.2015г. 73 Гражданско дело No 54/2015 Облигационни искове Т.С.И. Н.Ж.Н., Л.Г.Л. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 12.8.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233 от ГПК производството по гражданско дело № 54 по описа на РС Котел за 2015 г., поради направено ОТКАЗ от предявения иск. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В законна сила от 12.9.2015г. 74 Гражданско дело No 65/2015 Вещни искове Х.А.А. Г.К. Докладчик: ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232, ал.1 от ГПК производството по гражданско дело № 65 по описа на РС Котел за 2015 г. поради направено ОТТЕГЛЯНЕ НА ИСКА. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. 75 Гражданско дело No 68/2015 Изменение на издръжка Д.К.К. М.Х.Г. Докладчик: Спогодбата се постигна при следните условия. М.Х. Куцарова., ЕГН**********, адрес ***, на основание чл. 143 ал.2 от СК се задължава, ДА ЗАПЛАЩА на К.Д.К.., ЕГН: **********,адрес ***, като БЗП на непълнолетното дете Д.К.К.., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130.00( сто и тридесет лева) , считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска, до настъпването на правопогасяващи или правопроменящи издръжката обстоятелства. СПОГОДИЛИ СЕ ИЩЕЦ: ОТВЕТНИК: К.К. М.Г. Съдът, след като взе предвид, че постигната спогодба защитава интересите на детето, не противоречи на закона и добрите нрави, О П Р Е Д Е Л И : Одобрява постигнатата спогодба между страните. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за одобряването на спогодбата не може да бъде обжалвано. ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал 6 от ГПК М.Х. Куцарова., ЕГН**********, адрес ***,ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт окончателната държавна такса в размер на 36.00 ( тридесет и шест лева). Прекратява производството по гражданско дело 68/2015г. по описа на РС Котел. 76 Гражданско дело No 72/2015 Чл. 19 ЗГР Щ.Н.Г. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 27.5.2015г. ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от ЗГР да се извърши промяна на фамилното име на Щ.Н.Г., ЕГН **********,***, вписано в акт за раждане № 277 / 27.09.1988 г., съставен в Община Котел, от Г. на Шутов. ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Котел за отбелязване на промяната в регистрите по гражданското състояние и на “Бюро Съдимост” при РС Котел. РЕШЕНИЕТО е окончателно. 77 Гражданско дело No 73/2015 Вещни искове Р.Х.Р. ОБЩИНА КОТЕЛ, К.В. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 15.6.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК производството по гражданско дело № 73 / 2015 г. по описа на РС Котел. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му. 78 Гражданско дело No 77/2015 Развод и недейств. на брака Д.И.К. Б.Х.К. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 16.11.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.50 от СК с развод сключения на 24.03.2000 г. в Кметство село Ябланово, община Котел граждански брак между Д.И.К., ЕГН **********, адрес ***, и Байрям Х.К., ЕГН **********, адрес ***, за което е съставен акт за граждански брак № 12/24.03.2000 г., и УТВЪРЖДАВА постигнатото между тях споразумение, както следва : 1. Семейното жилище, находящо се в село Ябланово, община Котел, без административен адрес, построено в УПИ ХІ в кв.64 по ПУП на село Ябланово (ПИ № 87031.502.2300 по кадастралната карта на селото) се предоставя за ползване на ответника Байрям Х.К.. 2. Съпрузите не си дължат издръжка след развода. 3. След развода съпругата Д.И.К. продължава да носи фамилното име К.. 4. Ответникът Байрям Х.К., ЕГН **********, адрес ***, се задължава да заплати на ищцата Д.И.К., ЕГН **********, адрес ***, сумата 730.00 (седемстотин и тридесет) лева, представляващи направени по делото разноски, платими за периода от 01 до 05.01.2016 г. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Байрям Х.К., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи окончателна държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно. 79 Гражданско дело No 91/2015 Искове по СК М.Х.Г. К.Д.К. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 11.5.2015г. ПРЕКРАТЯВА висящността на гражданско дело № 91/2015 г. на РС Котел пред РС Котел поради невъзможност да бъде разгледано от състав на РС Котел и ГО ИЗПРАЩА на Председателя на ОС Сливен да определи съд, който да продължи разглеждането му. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 80 Гражданско дело No 93/2015 Дела от административен характер В.С.М. ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ КОТЕЛ Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 13.11.2015г. ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.М., ЕГН **********,***, като недопустима. ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН **********,*** да заплати на ОСЗ Котел сумата 250.00 /двеста и петдесет/ лева. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Сливен. В законна сила от 11.12.2015г. 81 Гражданско дело No 97/2015 Облигационни искове М.А.А. М.И.А. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 5.10.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 от ГПК производството по гражданско дело № 97 по описа на РС Котел за 2015 г. ПРЕПИС от определението да се изпрати на ответника. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от връчването му на страните. 82 Гражданско дело No 99/2015 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ СП КОТЕЛ Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 30.6.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.29, т.9 от ЗЗДет. настаняването на детето Т Н. Т., ЕГН ********, родено на ************, от майка З. Е. К. ЕГН *******, адрес град Димитровград, ул. Н. Й. Вапцаров № 15, ап.34, и от баща Н.А. Т. ЕГН **************, адрес град Димитровград, ул. Дунав 2, вх.А, ет.1, в приемното семейство на К.Д. М., ЕГН **********, и М. М. М., ЕГН **********, двамата с адрес *** 1. НАСТАНЯВА на основание чл.26 от ЗЗДет. детето Т. Н. Т., ЕГН *************, родено на ************., от майка З.Е.К., ЕГН **********, адрес ***. Й. Вапцаров № 15, ап.34, и от баща Н.А.Т., ЕГН **********, адрес ***, в семейството на бабата по майчина линия А.А.К., ЕГН **********, на адрес ***, до настъпване на обстоятелства, обуславящи промяна или прекратяване на мярката за закрила, но не по – късно от една година от влизане на настоящото решение в сила. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в седемдневен от съобщаването му на молителя и заинтересованите страни, че е изготвено. 83 Гражданско дело No 100/2015 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ СП КОТЕЛ Докладчик: ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Ангелина Недкова Томова с ЕГН **********, в професионалното приемно семейство на А.Р.К., и го НАСТАНЯВА в семейството на А.А.К. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законна причина за промяна или прекратяване мярката за закрила. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя и на заинтересованите страни, че е изготвено. 84 Гражданско дело No 101/2015 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ СП КОТЕЛ Докладчик: ПРЕКРАТЯВА на основание чл.29, т.9 от ЗЗДет. настаняването на детето М. Н. Т., ЕГН , родено на ****************г., от майка З.Е.К., ЕГН **********, адрес ***. Й. Вапцаров № 15, ап.34, и от баща Н.А.Т., ЕГН **********, адрес ***, в приемното семейство на С.М.С., ЕГН **********,***. НАСТАНЯВА на основание чл.26 от ЗЗДет. детето М. Н.Т., *************, родено на ******* от майка З.Е.К., ЕГН **********, адрес ***. Й. Вапцаров № 15, ап.34, и от баща Н.А.Т., ЕГН **********, адрес ***, в семейството на бабата по майчина линия А.А.К., ЕГН **********, на адрес ***, до настъпване на обстоятелства, обуславящи промяна или прекратяване на мярката за закрила, но не по – късно от една година от влизане на настоящото решение в сила. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в седемдневен от съобщаването му на молителя и заинтересованите страни, че е изготвено. П Р Е Д С Е Д А Т Е Л : 85 Гражданско дело No 103/2015 Чл. 19 ЗГР Й.С.К. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 1.7.2015г. ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от ЗГР по молба на Р.С.К., ЕГН **********, адрес *** като майка и законен представител на Йоан – Йоанис С.К., ЕГН **********, промяна на бащиното и фамилно име на Йоан – Йоанис С.К., с което е бил записан в акт за раждане № 0024/26.04.2013 г. в Община Котел, както следва: бащино име от С. на Нектариос и фамилното име от К. на Кицос. ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Котел за отбелязване на промяната в регистрите по гражданското състояние. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 86 Гражданско дело No 104/2015 Искове по СК Ж.С.И. А.Г.В. Докладчик: ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК производството по гражданско дело № 104 / 2015 г. по описа на РС Котел. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му. 87 Гражданско дело No 106/2015 Вещни искове Х.А.А. Г.К. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 16.6.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК производството по гражданско дело № 106 / 2015 г. по описа на РС Котел. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му. В законна сила от 27.6.2015г. 88 Гражданско дело No 107/2015 Развод по взаимно съгласие А.Д.И., ПРЕКРАТЯВА на основание чл.50 от СК с развод сключения на 05.06.2003 г. в Кметство село Ябланово, община Котел граждански брак между И.К.И., ЕГН **********, и А.Д.И., ЕГН **********, двамата с адрес ***, за което е съставен акт за граждански брак № 5/05.06.2003 г., и УТВЪРЖДАВА постигнатото между тях споразумение, както следва : 1. Местоживеенето на непълнолетните родени от брака деца К.И.И., ЕГН **********, Беркан И.И., ЕГН **********, и Ебру И.И., ЕГН **********, ще бъде на адреса на тяхната майка А.Д.И., с посочени данни, който към момента е в село Ябланово, община Котел, ул. Ягода 28. 2. Упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните родени от брака деца К.И.И., Беркан И.И. и Ебру И.И., тримата с посочени данни, се предоставят на майката А.Д.И., с посочени данни, като на бащата И.К.И., с посочени данни, се определя свободен режим на лични контакти, както и задължителен: да взема децата при себе си всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца с преспиване от 08:00 часа на съботния ден до 19:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката. 3. Бащата И.К.И., с посочени данни, се задължава на заплаща на майката А.Д.И., с посочени данни, като законен представител на детето К.И.И., с посочени данни, месечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева, считано от 18.05.2015 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други основания за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изпълнение на задължението. 4. Бащата И.К.И., с посочени данни, се задължава на заплаща на майката А.Д.И., с посочени данни, като законен представител на детето Беркан И.И., с посочени данни, месечна издръжка в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, считано от 18.05.2015 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други основания за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изпълнение на задължението. 5. Бащата И.К.И., с посочени данни, се задължава на заплаща на майката А.Д.И., с посочени данни, като законен представител на детето Ебру И.И., с посочени данни, месечна издръжка в размер на 100.00 (сто) лева, считано от 18.05.2015 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други основания за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изпълнение на задължението. 6. След прекратяване на брака съпругата А.Д.И., с посочени данни, ще продължи да носи брачното си фамилно име И.. 7. Ползването на семейното жилище, находящо се на адрес село Ябланово, община Котел, ул. Ягода 28, се предоставя на съпругата А.Д.И., с посочени данни. 8. Съпрузите нямат взаимни претенции за издръжка след прекратяване на брака. 9. Придобитите по време на брака в условията на съпружеска имуществена общност 88 пчелни семейства, регистрирани като животновъден обект, находящ се в имот № 019024 в м. Дах кьой в землището на село Малко село, община Котел, вписан в регистъра на животновъдните обекти на ОБДХ Сливен с ветеринарен регистрационен № 89810160, с номера на пчелните семейства, както следва : 8981-0160-01; 8981-0160-02; 8981-0160-03; 8981-0160-04; 8981-0160-05; 8981-0160-06; 8981-0160-07; 8981-0160-08; 8981-0160-09; 8981-0160-10; 8981-0160-11; 8981-0160-12; 8981-0160-13; 8981-0160-14; 8981-0160-15; 8981-0160-16; 8981-0160-17; 8981-0160-18; 8981-0160-19; 8981-0160-20; 8981-0160-21; 8981-0160-22; 8981-0160-23; 8981-0160-24; 8981-0160-25; 8981-0160-26; 8981-0160-27; 8981-0160-28; 8981-0160-29; 8981-0160-30; 8981-0160-31; 8981-0160-32; 8981-0160-33; 8981-0160-34; 8981-0160-35; 8981-0160-36; 8981-0160-37; 8981-0160-38; 8981-0160-39; 8981-0160-40; 8981-0160-41; 8981-0160-42; 8981-0160-43; 8981-0160-44; 8981-0160-45; 8981-0160-46; 8981-0160-47; 8981-0160-48; 8981-0160-49; 8981-0160-50; 8981-0160-51; 8981-0160-52; 8981-0160-53; 8981-0160-54; 8981-0160-55; 8981-0160-56; 8981-0160-57; 8981-0160-58; 8981-0160-59; 8981-0160-60; 8981-0160-61; 8981-0160-62; 8981-0160-63; 8981-0160-64; 8981-0160-65; 8981-0160-66; 8981-0160-67; 8981-0160-68; 8981-0160-69; 8981-0160-70; 8981-0160-71; 8981-0160-72; 8981-0160-73; 8981-0160-74; 8981-0160-75; 8981-0160-76; 8981-0160-77; 8981-0160-78; 8981-0160-79; 8981-0160-80; 8981-0160-81; 8981-0160-82; 8981-0160-83; 8981-0160-84; 8981-0160-85; 8981-0160-86; 8981-0160-87; 8981-0160-88, се предоставят на съпругата А.Д.И., с посочени данни, като за уравняване на дяловете съпругата А.Д.И., с посочени данни, е заплатила на И.К.И., с посочени данни, 100.00 лева. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК А.Д.И., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 15.00 (петнадесет) лева, представляващи окончателна държавна такса, както и сумата 220.00 (двеста и двадесет) лева, представляващи държавна такса върху стойността на дела, който u се поставя в собственост. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК И.К.И., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ сумата 259.20 (двеста петдесет и девет лева и двадесет стот.) лева, представляващи окончателна държавна такса върху размера на присъдената издръжка. РЕШЕНИЕТО е окончателно. 89 Гражданско дело No 138/2015 Вещни искове Ф.М.М., Ш.А.М. М.С.М., ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 2.11.2015г. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците М.С.М., ЕГН ********** и М.А.М., ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес ***, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че Ф. и М.М., ЕГН ********** и Ш.А.М., ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес ***, са собственици на недвижим имот, находящ се в село Остра могила, община Котел, EKATTE 54300, представляващ дворно място с площ 1000 кв. м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен номер 5 по застроителния план на село Остра могила, община Котел, одобрен с Решение № 370 от 15.12.1992 г., при граници от юг и запад – улици, ПИ с пл. № 6; ПИ с пл. № 8; ПИ с пл. № 9, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена квадратура на етажа 104 кв. м., състояща се от четири стаи, баня с тоалетна и коридор и избено помещение площ на избеното помещение по вътрешни размери 40 кв. м.; лятна кухня със застроена площ 51 кв. м. и паянтова стопанска постройка на два етажа със застроена площ 118 кв. м. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните. 90 Гражданско дело No 140/2015 Чл. 19 ЗГР Н.А.И. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 2.7.2015г. ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от ЗГР по молба на А.И.Х., ЕГН ********** и Е.Х.Х., ЕГН **********, адрес ***, настоящ адрес *** като законни представители на малолетното дете Н.А.И. ЕГН **********, промяна на фамилното име на Н.А.И. с което е бил записана в акт за раждане № 0136/12.11.2002 г. в Община Котел, от ИМРЯМ на Х.. ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Котел за отбелязване на промяната в регистрите по гражданското състояние. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 91 Гражданско дело No 143/2015 Искове по КТ за отмяна на уволнение Н.Д.Д. ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ТИЧА Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 14.10.2015г. Ответникът признава уволнението на ищеца, станало със заповед № РД 3-11-8 от 30.04.2015 г. за незаконно; Съгласява се да възстанови на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „горски надзрател“ в ответното ДГС „Тича“ и да допусне до работа в същото ищеца Н.Д.Д., считано от 20.10.2015 г.; Ответникът се задължава да заплати обезщетение на ищеца Н.Д.Д., ЕГН **********, за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението в размер на 2 000 лева, до 31 декември 2015 г. СПОГОДИЛИ СЕ: Ищец: За ДГС „Тича“: / Н.Д.Д./ /Директор Кемал Вейс/ Съдът, след като прецени, че постигната спогодба не противоречи на закона и на морала, О П Р Е Д Е Л И: ОДОБРЯВА постигнатата спогодба между страните. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 143/2015 г. по описа на РС Котел. В законна сила от 14.10.2015г. 92 Гражданско дело No 145/2015 Облигационни искове В.С.М. М.А.Я. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 27.10.2015г. Ответникът М.А. Емурлов, ЕГН **********,*** СЕ ЗАДЪЛЖАВА да заплати на ищеца В.С.М., ЕГН **********,***, сумата 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 01.05.2015 г., както и сумата 325.00 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар и държавна такса, от които 400.00 /четиристотин/ лева, платими в срок до 27.12.2015 г., а останалите 225.00 /двеста двадесет и пет/ лева, платими в срок до 31.01.2016 г. ОДОБРЯВА постигнатата по гражданско дело № 145/2015 г. на РС Котел спогодба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ВРЪЩА на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК на ищеца В.С.М., ЕГН **********,*** сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща половината от внесената държавна такса. 93 Гражданско дело No 148/2015 Развод по взаимно съгласие К.Й.Г., ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 3.7.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.50 от СК с развод сключения на 06.05.1997 г. в Община Котел граждански брак между К.Й.Г., ЕГН ********** и С.С.Г., ЕГН **********,***., и УТВЪРЖДАВА постигнатото между тях споразумение, както следва : 1. Местоживеенето на непълнолетното родено от брака дете Йордан Калинов Г. ЕГН **********, ще бъде на адреса на неговата майка С.С.Г.,***. 2. Родителските права по отношение на непълнолетното родено от брака дете Йордан Калинов Г. ЕГН **********, се предоставят на майката С.С.Г., ЕГН **********, като на бащата К.Й.Г., ЕГН ********** се определя режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09:30 ч. на съботния ден до 17:30 ч. на неделния ден, като в периода от 20 юли до 20 август през лятото и четири дни през коледната ваканция, след предварителна уговорка с майката и първите четири дни през пролетната ваканция. 3. Бащата К.Й.Г., ЕГН **********, се задължава на заплаща на Йордан Калинов Г. ЕГН **********, със съгласието на неговата майка С.С.Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100.00 (сто) лева, която издръжка е платима до 15-то число на текущия месец, до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. 4. След прекратяване на брака молителката С.С.Г., ЕГН **********, ще продължи да носи брачното си фамилно име Г.; 5. Ползването на семейното жилище, находящо се на адрес град гр. Сливен, кв. „Даме Груев“, бл. 9, ет.8,ап.25., представляващо апартамент, се предоставя на С.С.Г.; 6. Съпрузите нямат взаимни претенции за издръжка след прекратяване на брака. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК С.С.Г., ЕГН ********** и К.Й.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на бюджета на съдебната власт сумата по 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи окончателна държавна такса. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК К.Й.Г., ЕГН **********, сумата 72.00 (седемдесет и два ) лева, представляващи окончателна държавна такса върху размера на присъдената издръжка. РЕШЕНИЕТО е окончателно. 94 Гражданско дело No 149/2015 Развод по взаимно съгласие П.С.П., ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 12.8.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.50 от СК с развод сключения на 10.03.2005 г. в град Котел граждански брак между П.С.П., ЕГН **********, и Николинка П.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, за което е съставен акт за граждански брак № 5/10.03.2005 г., и УТВЪРЖДАВА постигнатото между тях споразумение, както следва : 1. Местоживеенето на непълнолетните родени от брака деца Николай П.П., ЕГН **********, и Памела П.П., ЕГН **********, ще бъде на адреса на тяхната майка Николинка П.П., с посочени данни, който към момента е в град Котел, ул. Поп Янко 10; 2. Упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните родени от брака деца Николай П.П. и Памела П.П., двамата с посочени данни, се предоставят на майката Николинка П.П., с посочени данни, като на бащата П.С.П., с посочени данни, се определя свободен режим на лични контакти след предварителна уговорка с майката Николинка П.П., с посочени данни, който не може да бъде по – ограничен от следния : да взема децата при себе си всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца с преспиване от 09:30 часа на съботния ден до 17:30 часа на неделния ден, в периода от 20 юли до 20 август, четири дни през коледната ваканция след предварителна уговорка с майката и през първите четири дни през пролетната училищна ваканция; 3. Бащата П.С.П., с посочени данни, се задължава на заплаща на децата Николай П.П. и Памела П.П., двете с посочени данни, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева за всяко от децата, платима до 15-то число на съответния месец. 4. След прекратяване на брака молителката Николинка П.П., с посочени данни, ще продължи да носи брачното си фамилно име П.; 5. Ползването на семейното жилище, находящо се на адрес град Котел, ул. Поп Янко № 10, представляващо къща със застроена площ от 56 кв.м. и дворно място от 322 кв.м., се предоставя на Николинка П.П., с посочени данни; 6. Съпрузите нямат взаимни претенции за издръжка след прекратяване на брака. 7. Придобитият по време на брака в условията на съпружеска имуществена общност лек автомобил марка „БМВ”, модел 330Д, с рег. № СН9935АК, двигател № 306D133679652, рама № WBAAL91030FS67836, със застрахователна стойност 5500.00 лева, се поставя в дял на молителя П.С.П., с посочени данни, който става негов изключителен собственик, като за уравнение на дяловете молителите са уредили извънсъдебно отношенията си. 8. Придобитият по време на брака в условията на съпружеска имуществена общност недвижим имот, находящ се в град Котел, представляващ ПИ № 39030.501.1249 с площ 322 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда на два етажа с идентификатор № 39030.501.1249.1 със застроена площ 56 кв.м. и селскостопанска постройка с идентификатор № 39030.501.1249.2 със застроена площ 11 кв.м., при граници на целия имот : ПИ №№ 39030.501.2155; 39030.501.1251; 39030.501.1250; 39030.501.1248; 39030.501.1245; 39030.501.1244, с данъчна оценка 7561.90 лева, се поставя в дял на молителката Николинка П.П., с посочени данни, която става негов изключителен собственик, като за уравнение на дяловете молителите са уредили извънсъдебно отношенията си. 9. Съпрузите са поделели извънсъдебно движимите вещи, нямат парични влогове и парични суми със значителен размер, както и вземания от трети лица. Съпрузите нямат претенции помежду си по чл.29 и чл.30 от СК, вкл. и претенции относно притежаваните от другия съпруг акции, дружествени дялове в търговски дружества, както и във връзка с вземанията и правата, които тези акции и дялове предоставят. 10. С постигане на споразумението съпрузите са уредили напълно всички свои имуществени отношения. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Николинка П.П., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 15.00 (петнадесет) лева, представляващи окончателна държавна такса, както и сумата 151.24 (сто петдесет и един лева и двадесет и четири стот.), представляващи държавна такса върху стойността на дела, който u се поставя в собственост. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК П.С.П., с посочени данни, сумата 326.00 (триста двадесет и шест) лева, представляващи окончателна държавна такса върху размера на присъдената издръжка и върху стойността на дела, който му се поставя в собственост. РЕШЕНИЕТО е окончателно. С Ъ Д И Я : 95 Гражданско дело No 151/2015 Облигационни искове РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД Ю.А.Ю. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 16.7.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК производството по гражданско дело № 151/ 2015 г. по описа на РС Котел. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му. 96 Гражданско дело No 154/2015 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ КОТЕЛ Докладчик: ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 28, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1и т. 3 от ЗЗДет, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по отношение на децата Х. Керанков Куцаров, ЕГН **********, Надежда Керанкова С., ЕГН ********** и Гергана Керанова Д. ЕГН **********, НАСТАНЯВАНЕ в семейството на М.Х.М., ЕГН ********** и Х.К.М., ЕГН ********** – баба и дядо по бащина линия, на адрес с. Градец, община Котел, кв. „Запад“ № 12, до навършване на пълнолетие или до настъпване на законова причина за промяна или прекратяване на определената марка за закрила. Решението подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Сливен. 97 Гражданско дело No 161/2015 Облигационни искове Д.И.К. Д.В.К. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 6.8.2015г. Прекратява ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 161 по описа на РС Котел за 2015г. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СОС в едноседмичен срок от съобщаването 98 Гражданско дело No 162/2015 Дела по Закона срещу домашното насилие Д.Х.М. М.Т.М. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 9.7.2015г. ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 162 по описа на РС Котел за 2015г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. 99 Гражданско дело No 169/2015 Искове по СК М.В.К. В.К.К. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 13.10.2015г. Спогодбата е със следното съдържание : 1. Местоживеенето на детето М.В.К., ЕГН**********, да бъде при майката З.И.Х.-Станчева, ЕГН**********, която към момента е с адрес ***. Михаил Арнаудов 11А. 2. Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.В.К., ЕГН **********, се предоставят на майката З.И.Х.-Станчева, ЕГН**********,***. Михаил Арнаудов 11А. 3. На бащата В.К.К., ЕГН **********, се определя режим за лични контакти с детето М.В.К., ЕГН **********, като той може да взема детето всяка първа и трета събота и неделя в месеца, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката. Всяка четна година бащата В.К.К., ЕГН**********, ще взема при себе си детето М.В.К., ЕГН**********, за Коледните и Новогодишните празници и за рождения му ден. В нечетните години детето М.В.К., ЕГН **********, ще бъде при майка си З.И.Х.-Станчева, ЕГН-*********, за Коледните и Новогодишните празници и за рождения си ден. 4. В.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, се задължава да заплаща на З.И.Х.-Станчева, ЕГН **********,***. Михаил Арнаудов 11А, като майка и законна представител на малолетното дете М.В.К., ЕГН **********, месечна издръжка за детето в размер на 80 (осемдесет) лева, считано от 01.10.2015 год. до настъпване на причини за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска. 5. В.К.К., ЕГН **********,***, дава съгласие да се издава паспорт и всички необходими за пътуване в чужбина лични документи на детето М.В.К., ЕГН **********, до навършване на пълнолетие на детето, по молба и със съгласието на майката З.И.Х.-Станчева, ЕГН **********. 6. В.К.К., ЕГН **********,***, дава съгласие детето М.В.К., ЕГН **********, да напуска Р България, за да пътува до всички европейски страни, придружавано от майка си З.И.Х.-Станчева, ЕГН **********, без ограничения в броя на пътуванията и времето за пребиваване. ОДОБРЯВА постигната спогодба между страните спогодба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да бъде обжалвано. ВРЪЩА на основание чл.78, ал.9 от ГПК на ищцата З.И.Х.-Станчева, ЕГН**********,***. Михаил Арнаудов 11А, сумата 15.00 (петнадесет) лева, представляващи половината от внесената при образуване на делото държавна такса. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК В.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 72.60 (седемдесет и два лева и шестдесет стот.), представляващи окончателна държавна такса. ОПРЕДЕЛЕНИЯТА за държавната такса може да се обжалват пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок, за което страните да се считат за уведомени. 100 Гражданско дело No 170/2015 Искове по СК М.М.М. М.М.А. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 1.12.2015г. РАЗРЕШАВА на ОД на МВР, група БДС гр. Сливен да издаде задграничен паспорт на малолетното дете М.М.М., родено на *** г., с ЕГН **********, с родители: майка С.С.С. с ЕГН: ********** и баща М.М.А.., с ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на бащата М.А.. РАЗРЕШАВА на детето М.М.М., родено на *** г., с ЕГН **********, да пътува извън пределите на Р България, придружено от неговата майка С.С.С., с ЕГН **********, без да е необходимо за това съгласието на бащата М.М.А.. ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН ********** ***, сумата 625.00 /шестстотин двадесет и пет/ лева, представляващи направени по делото разноски. Съобщението за изготвеното решение да се изпрати на ответника чрез назначения му особен представител. Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Сливен. 101 Гражданско дело No 171/2015 Развод по взаимно съгласие С.К., ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 6.10.2015г. ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД на основание чл. 50 от СК, сключеният на 23.05.2013 г. в Кметство с. Тича граждански брак между С.К., роден на *** г. в Р Турция с адрес *** и Х.И.Х., ЕГН **********,***, поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите да се разведат, без съдът да се произнася по въпроса за вината. УТВЪРЖДАВА на основание чл.51, ал.1 от СК, постигнатото между тях споразумение, с което страните не си дължат издръжка по между си, нямат придобито по време на брак движимо и недвижимо имущество, нямат общи фирми и влогове, както и нямат семейно жилище. ОСЪЖДА С.К., роден на *** г. в Р Турция с адрес *** и Х.И.Х., ЕГН **********,***, да заплатят по сметката на РС Котел сумата от по 25.00 (двадесет и пет) лева за всеки един от тях, представляваща държавна такса. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 102 Гражданско дело No 188/2015 Други дела С.Д.Д. ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ВАСИЛ ЛЕВСКИ Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 23.11.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК производството по гражданско дело № 188 / 2015 г. по описа на РС Котел. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от съобщаването му. В законна сила от 15.12.2015г. 103 Гражданско дело No 189/2015 Други дела Ш.И.Ч. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 16.11.2015г. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 542 ГПК по отношение на Община Котел, че Ибрям Шерифов Ч., ЕГН **********, роден на *** г. е починал на 05.01.2002г. в гр. Котел. ДА СЕ СЪСТАВИ акт за смърт Ибрям Шерифов Ч., ЕГН ********** от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Котел, след влизането на решението в сила. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му. В законна сила от 5.12.2015г. 104 Гражданско дело No 246/2015 Други дела Г.Д.К. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 17.11.2015г. ДОПУСКА ПОПРАВКА на д а т а т а н а р а ж д а н е на молителката Г.Д.К., ЕГН ********** ***, от 04.11.1968 година на *** година” в Акт за раждане № 249, том ІV, стр. 180 от Регистъра за населението от 1968 г. на Градски народен съвет гр. Котел. След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община - Котел за отразяване на промяната в регистъра за гражданско състояние – акт за раждане № 249 от 10.11.1968 г. След влизане на решението н сила, препис от същото да се предостави на Бюро съдимост при Районен съд Котел. Решението подлежи на обжалване пред ОС Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му. 105 Гражданско дело No 252/2015 Искове по КТ А.С.В. МБАЛ ПРОФЕСОР Д-Р ВАСИЛ ЦОНЧЕВ Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 30.11.2015г. ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение професор доктор Васил Цончев - Котел”, ЕООД, с ЕИК 119502808 – лечебно заведение за болнична помощ, находящо се на адрес гр. Котел, ул. „Изворска“ № 85, със седалище и адрес на управление: гр. Котел, ул. „Г. С. Раковски“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ А.С.В., с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата в общ размер 1680.00 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева, от която 880.00 /осемстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ и по чл. 168 от КТ; сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ; сумата 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение по чл. 222а, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски под формата на адвокатски хонорар. ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение професор доктор Васил Цончев - Котел”, ЕООД, с ЕИК 119502808 – лечебно заведение за болнична помощ, находящо се на адрес гр. Котел, ул. „Изворска“ № 85, със седалище и адрес на управление: гр. Котел, ул. „Г. С. Раковски“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на съдебната власт чрез РС Котел, сумата от 67.20 /шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/ държавна такса върху исковете. Решението се основава на предпоставките за постановяването на неприсъствено такова и затова е окончателно. Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да се защити по реда на чл. 240 ГПК. 106 Гражданско дело No 253/2015 Делби С.Н.С., Н.И.В. Н.А.К. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 4.12.2015г. ДОПУСКА до ДЕЛБА между С.Н.С., ЕГН **********,***; К.Р.К., ЕГН **********,***,; А.М.К., ЕГН **********,***,; М.М.К., ЕГН **********,***; Й.И.П., ЕГН **********,***; Н.И.В., ЕГН ********** и Н.А.К., ЕГН **********,***, следните недвижими имоти: - в землището на село Катунище, ЕКАТТЕ 36681, община Котел: 1.ПИ № 36681.4.1 – нива, с площ 6899 кв. м., четвърта категория, в местността „Беров гроб“, при граници: ПИ № 36681.4.2; ПИ № 36681.4.6; ПИ № 36681.13.12; ПИ № 36681.2.546; 2.ПИ № 36681.8.2 – нива, с площ 5979 кв. м., четвърта категория, в местността „Котлешница“, при граници: ПИ № 36681.8.3; ПИ № 36681.8.7; ПИ № 36681.8.1; ПИ № 36681.37.581; 3.ПИ № 36681.11.6 – ливада, с площ 6548 кв. м., девета категория, в местността „Катунишки дол“, при граници: ПИ № 36681.35.580; ПИ № 36681.11.7; ПИ № 36681.11.8; ПИ № 36681.11.5; 4.ПИ № 36681.15.15 – ливада, с площ 15900 кв. м., девета категория, в местността „Войкова круша“, при граници: ПИ № 36681.15.16; ПИ № 36681.15.157; ПИ № 36681.15.14; ПИ № 36681.15.28; 5.ПИ № 36681.16.21 – ливада, с площ 14098 кв. м., девета категория, в местността „Бойчев чеир“, при граници: ПИ № 36681.25.7; ПИ № 36681.16.20; ПИ № 36681.16.5; ПИ № 36681.16.4; ПИ № 36681.16.3; ПИ № 36681.16.2; ПИ № 36681.16.22; 6.ПИ № 36681.17.4 – ливада, с площ 19044 кв. м., девета категория, в местността „Сираков камък“, при граници: ПИ № 36681.17.11; ПИ № 36681.17.3; 7.ПИ № 36681.32.22 – ливада, с площ 4435 кв. м., девета категория, в местността „Катунишки дол“, при граници: ПИ № 36681.32.28; ПИ № 36681.32.23; ПИ № 36681.32.15; ПИ № 36681.32.21; 8.ПИ № 36681.41.3 – нива, с площ 2897 кв. м., четвърта категория, в местността „Юрта“, при граници: ПИ № 36681.41.4; ПИ № 36681.41.492; ПИ № 36681.41.275; ПИ № 36681.41.2; 9.ПИ № 36681.41.20 – нива, с площ 1900 кв. м., четвърта категория, в местността „Юрта“, при граници: ПИ № 36681.41.21; ПИ № 36681.41.275; ПИ № 36681.41.19; ПИ № 36681.44.496; 10.ПИ № 36681.46.26 – нива, с площ 5599 кв. м., четвърта категория, в местността „Юрта“, при граници: ПИ № 36681.46.25; ПИ № 36681.46.285; ПИ № 36681.46.27; ПИ № 36681.46.534; 11.ПИ № 36681.55.15 – нива, с площ 16820 кв. м., девета категория, в местността „Горен кайряк“, при граници: ПИ № 36681.55.14; ПИ № 36681.55.16; ПИ № 36681.55.13; ПИ № 36681.55.12; ПИ № 36681.55.24; 12.ПИ № 36681.57.6 – нива, с площ 35080 кв. м., девета категория, в местността „Съсенова поляна“, при граници: ПИ № 36681.57.7; ПИ № 36681.49.575; ПИ № 36681.57.11; ПИ № 36681.57.5; 13.ПИ № 36681.58.18 – нива, с площ 2883 кв. м., девета категория, в местността „Гъзера“, при граници: ПИ № 36681.58.462; ПИ № 36681.58.19; ПИ № 36681.58.465; 14.ПИ № 36681.40.27 – лозе, с площ 4531 кв. м., девета категория, в местността „Сланинков рът“, при граници: ПИ № 36681.40.155; ПИ № 36681.40.29; ПИ № 36681.40.153; ПИ № 36681.40.28; ПИ № 36681.40.26; - в землището на село Жеравна, ЕКАТТЕ 29283, община Котел: 15.ПИ № 29283.14.3 – ливада, с площ 13999 кв. м., в местността „Божилова кория“, при граници: ПИ № 29283.16.853; ПИ № 29283.401.818; ПИ № 29283.400.6; ПИ № 29283.400.592; ПИ № 29283.14.2; 16.ПИ № 29283.18.33 – ливада, с площ 10199 кв. м., в местността „Юрта“, при граници: ПИ № 29283.402.231; ПИ № 29283.18.34; ПИ № 29283.400.907; ПИ № 29283.400.1; ПИ № 29283.18.30; ПИ № 29283.18.32. при следните квоти от правото на собственост: С.Н.С. – 2/12 ид. ч; К.Р.К. – 1/12 ид. ч.; А.М.К. – 2/12 ид. ч.; М.М.К. – 2/12 ид. ч.; Й.И.П. – 2/12 ид. ч.; Н.И.В. – 2/12 ид. ч.; Н.А.К. – 1/12 ид. ч. Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на за присъждане на разноски в първата фаза на делбата. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Сливен. В законна сила от 24.12.2015г. 107 Гражданско дело No 255/2015 Развод по взаимно съгласие Ж.Ж.А., В.Б.А. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 7.10.2015г. 1.ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД на основание чл. 50 от СК, сключеният на 08.09.2012 г. в гр. Казанлък, граждански брак между Ж. Ж. А., ЕГН /********** и В. Б. А., ЕГН ********* – и двамата с постоянен адрес ************, със съдебен адрес ****************, адвокат Ц. Д. А., поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите да се разведат, без съдът да се произнася по въпроса за вината. УТВЪРЖДАВА на основание чл.51, ал.1 от СК, постигнатото между тях споразумение, както следва: ВЪЗЛАГА родителските права върху роденото от брака дете Б. В. А., родено на ******** г. на майката Ж. Ж. А., ЕГН **********, при която ще живее. ОПРЕДЕЛЯ на бащата В. Б. А., ЕГН ********** режим на лични контакти с децата, без ограничения за свиждане, само в трезво състояние. Не се определя свиждане на бащата с детето с преспиване, единствено само ако по време на престоя с преспиване присъства майката Ж. А.. ОПРЕДЕЛЯ месечната издръжка, която бащата следва да заплаща на детето, съобразно неговите потребности, като размерът ще се определя съгласно подписания брачен договор. ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на майката Ж. Ж. А.. ПРЕДОСТАВЯ изцяло във владение на Ж.Ж. А., ЕГН *********, придобития по време на брака в съотношение 50/50 недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 614 (шестстотин и петнадесет) кв. метра, съставляващ УПИ VII – 4244 в квартал 338 „А” по плана на град Казанлък, област С. З., находящ се на бул. „*******-, ведно с построена в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 168 кв. метра (сто шестдесет и осем) и разгърната застроена площ от 283 кв. метра (две хиляди осемдесет и три), състояща се от: на първи етаж: дневна, трапезария с кухненски бокс, спалня, сервизно помещение, котелно, склад, гараж и тераса; на втори етаж: три спални, две сервизни помещения, мокро помещение и две тераси, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183, том І, рег. № 1979, дело № 175/2015 г. на нотариус Петранка Куцарова с район на действие този на РС Казанлък, вписан в Служба по вписвания гр. Казанлък, под вх. рег. № 2462/01.04.2015 г., акт № 63, том 8, дело № 1544, по силата на който В.Б.А. е прехвърлил чрез продажба своята половина от този семеен имот, на съпругата Ж.Ж.А., с посочени по-горе данни, с което действие В. Б. А., не следва да има имуществени претенции. Страните нямат претенции за издръжка по между си, както и спрямо банкови сметки на името на единия или другия. Страните нямат съвместни влогове, участия във фирми и търговски дружества. След прекратяването на брака Ж.Ж. А. ще носи предбрачното си фамилното име А.. ОСЪЖДА Ж. Ж. А., ЕГН ******** и В. Б. А., ЕГН ******** – и двамата с постоянен адрес гр. С.**********, със съдебен адрес гр. С.*************, адвокат Ц. Д.А. да заплатят по сметката на РС Котел сумата от по 25.00 (двадесет и пет) лева за всеки един от тях, представляваща държавна такса. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 108 Гражданско дело No 257/2015 Делби М.Х.М., ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 2.11.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 129, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ГПК производството по гражданско дело № 257 по описа на РС Котел за 2015 г. ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията на подателя й. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Сливен в едноседмичен срок от връчването му на страните. В законна сила от 14.11.2015г. 109 Гражданско дело No 259/2015 Вещни искове Х.В.Д., А.О.Д. А.Х.Д., Ф.В.Д., З.В.Х. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 20.10.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232, ал.1 от ГПК производството по гражданско дело № 259 по описа на РС Котел за 2015 г. поради направено ОТТЕГЛЯНЕ НА ИСКА. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните 110 Гражданско дело No 260/2015 Развод по взаимно съгласие Н.Р.Ч., П.М.Д. Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Решение от 5.10.2015г. 1.ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД на основание чл. 50 от СК, сключеният на 04.05.1996 г. в гр. Сливен, граждански брак между Н. Р. Ч. ЕГН ************ и П. М. Д. - Ч., ЕГН ********** – и двамата с посочен адрес гр. С., ул. „*********“, бл.************** поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите да се разведат, без съдът да се произнася по въпроса за вината и УТВЪРЖДАВА на основание чл.51, ал.1 от СК, постигнатото между тях споразумение, както следва: ВЪЗЛАГА родителските права върху родените от брака деца К. Н. Ч. родена на **********г.и М. Н. Ч., роден на ****** г. на майката П. М. Д. – Ч., ЕГН ***********, с местоживеене *******************. ОПРЕДЕЛЯ на бащата Н. Р.Ч., ЕГН *************, режим на лични контакти с децата, без ограничения за свиждане, по преценка на майката. ОПРЕДЕЛЯ месечната издръжка, която бащата следва да заплаща на децата, да бъде съобразно техните потребности. ПРИДОБИТОТО по време на брака движимо и недвижимо имущество, в режим на СИО, се прехвърля във владение на съпругата П.М.Д., с посочени по-горе данни, като Н. Р. Ч., с посочени данни, не следва да има имуществени претенции. ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на майката П. М. Д. – Ч., ЕГН ******************. ПРЕДОСТАВЯ във владение на П. М. Д. – Ч., ЕГН************ следните недвижими имоти 1/. Жилище, находящо се в гр. Н., съставляващо УПИ № 3, квартал 5801, по плана на града, с адрес ул. „Грамада“ № 324 и 2/. Жилище, находящо се в гр. Сливен, на адрес ул. „Иван Вазов“ № 22, вх. А, ет.2, ап. 5, в кв. 160 по плана на града. Страните нямат претенции за издръжка по между си, както и спрямо банкови сметки на името на единия или другия. Страните нямат съвместни влогове, участия във фирми и търговски дружества. След прекратяването на брака П.М. Д. – Ч. запазва брачното си фамилното име Д. – Ч.. ОСЪЖДА Н. Р. Ч., ЕГН************ П. Д. – Ч., ЕГН *********** – и двамата с адрес за кореспонденция гр. С., ул. „********************, да заплатят по сметката на РС Котел окончателна държавна такса в размер на по 25.00 (двадесет и пет) всеки един от тях. ОСЪЖДА П. М. Д. – Ч., ЕГН ************** ул. „****************** да заплати по сметката на РС Котел сумата 535.38 /петстотин тридесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса върху имотите, съобразно представените удостоверения за данъчни оценки РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 111 Гражданско дело No 288/2015 Развод по взаимно съгласие Х.Д.Д., И.П.И. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Решение от 27.11.2015г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.50 от СК с развод сключения на 07.09.1999 г. в Община Бургас граждански брак между Х.Д.Д., ЕГН **********,***, и И.П.И., ЕГН **********,*** 7, за което е съставен акт за граждански брак № ІІІ-172/07.09.1999 г., и УТВЪРЖДАВА постигнатото между тях споразумение, както следва : 1. Местоживеенето на непълнолетните родени от брака деца С. И. И., ЕГН **********, и М. И. И., ЕГН ****, ще бъде на адреса на тяхната майка Х.Д.Д., с посочени данни, който към момента е в град К., ул. ******* **; 2. Упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните родени от брака деца С. И. И. и М.И. И., двете с посочени данни, се предоставя на майката Х.Д.Д., с посочени данни, като на бащата И.П.И., с посочени данни, се определя свободен режим на лични контакти след предварителна уговорка и съобразно ангажиментите на децата, който не може да бъде по – ограничен от следния : да взема децата при себе си всеки последен съботен и неделен ден от месеца с преспиване от 09:30 часа на съботния ден до 17:30 часа на неделния ден, както и в периода от 01 август до 10 август; 3. Бащата И.П.И., с посочени данни, се задължава на заплаща на детето С. И. И., със съгласието на майка u Х.Д.Д., двете с посочени данни, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, платима до 15-то число на съответния месец, до настъпване на причини за изменението или прекратяване на издръжката. 4. Бащата И.П.И., с посочени данни, се задължава на заплаща на детето М. И. И., чрез майка му Х.Д.Д., двете с посочени данни, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, платима до 15-то число на съответния месец, до настъпване на причини за изменението или прекратяване на издръжката. 5. След прекратяване на брака молителката Х.Д.Д., с посочени данни, приема да носи предбрачното си фамилно име Д.; 6. Ползването на семейното жилище, находящо се на адрес град К., ул. ***** № **, се предоставя на Х.Д.Д., с посочени данни; 7. Съпрузите не си дължат издръжка след прекратяване на брака. 8. Съпрузите са поделили личните вещи, а вещите, необходими за отглеждането на децата, са предоставени на майката; 9. Молителят И.П.И., с посочени данни, поема изплащането на всички задължения по сключените по време на брака между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като заемател, и И.П.И. и Х.Д.Д., двамата с посочени данни, като заемополучатели, договор за банков кредит № 58250/28.07.2008 г., изменен и допълнен с анекси №№ 1/24.06.2009 г., 2/19.10.2009 г. и 3/30.03.2010 г., и договор за банков кредит № 46865/27.02.2008 г., изменен и допълнен с анекси №№ 1/24.06.2009 г., 2/19.10.2009 г. и 3/30.03.2010 г. Молителят И.П.И. се задължава да заплаща дължимите вноски за всякакви и всички задължения по посочените два договора в срок до пълното погасяване на задълженията по тях, така че да не се допуска същите да бъдат събирани или заплащани от Х.Д.Д.. В случай че се наложи заплащане на дължимите суми по договорите от страна на Х.Д.Д. или такива суми бъдат събрани от нейното имущество или доходи от страна на банката-кредитор, И.П.И. се задължава да u възстанови тези суми в срок от пет работни дни, считано от датата на заплащането или събирането им. Ако на датата на падежа на съответната вноска не е постъпило плащане от страна на И.П.И., се счита, че се е наложило заплащане на суми за погасяване на задълженията по договорите от страна на Х.Д.Д.. 10. С постигане на споразумението съпрузите са уредили напълно всички свои имуществени отношения, освен тези, които били възникнали във връзка с изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите за кредит. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК И.П.И., с посочени данни, за ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 216.00 (двеста и шестнадесет) лева, представляващи окончателна държавна такса върху размера на присъдената издръжка. РЕШЕНИЕТО е окончателно. 112 Гражданско дело No 291/2015 Облигационни искове Д.К.Ц. ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ ПОЛЯ РУЙЧЕВА Докладчик: ИВАН С. ЧЕНКОВ Определение от 29.10.2015г. ОТВЕЖДА на основание чл.22, ал.1, т. 6 от ГПК съдията-докладчик ИВАН ЧЕНКОВ от разглеждане на гражданско дело № 291 по описа на РС Котел за 2015 г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ДЕЛОТО да се изпрати на ОС Сливен. 113 Гражданско дело No 297/2015 Дела по Закона срещу домашното насилие Б.Р.И., Б.К.И. К.Б.Р. Докладчик: ЙОВКА Ж. БЪЧВАРОВА Определение от 10.11.2015г. ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 297/2015 г. на РС Котел, поради оттегляне на молбата. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок.
1,612,680
https://liternet.bg/publish10/vdonev/yavorov.htm
2020-08-08T08:59:34
[ "Дело 205", "ДЕЛО 205", "Дело 205", "Дело 205", "Дело 205", "Дело 205", "Дело 205", "Дело 205", "Дело 205", "Дело 205" ]
Владимир Донев - Образът на поета във филма "Дело 205/1913 П. К. Яворов" (1983) ОБРАЗЪТ НА ПОЕТА ВЪВ ФИЛМА "ДЕЛО 205/1913 П. К. ЯВОРОВ" (1983) Малко са филмите, които се осмеляват да визуализират образа на българските исторически личности и творци, защото авторите им осъзнават изключителната трудност и отговорност да достигнат висотата на своята цел, като отговорят същевременно на нагласите на националната зрителска аудитория. В българското кино съществуват няколко филма, които интерпретират съдбата на наши писатели - Христо Ботев в "Свобода или смърт" (реж. Никола Корабов, сц. Васил Попов - 1969), Никола Вапцаров в "Песен за човека" (реж. Борислав Шаралиев, сц. Христо Ганев - 1953), Яворов в "Дело 205/1913 П. К. Яворов" (реж. Киран Коларов, сц. Киран Коларов и Иван Дечев - 1983). Сред тях последният е успешен опит да се пресъздаде животът и творчеството на поета с вещо реализиране на сценария, режисьорска и операторска работа, с отлична игра на добре подбран актьорски състав. Филмът се превръща в събитие при своето излизане. Получава наградата на Фестивала на българския игрален филм (ФБИФ) - Варна’84 и на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за операторска работа и за музика (оп. Радослав Спасов, муз. Кирил Дончев). Ролите се претворени от: Явор Милушев - Пейо Яворов, Катя Иванова - Лора, Пламен Сираков - прокурора Александър Огнянов, Богдан Глишев - Тодор Александров, Вълчо Камарашев - Кръстьо, Стоян Стоев - Божилов, Нели Топалова - Дора Конова, Борис Луканов - д-р Кръстев, Мартин Пенчев - Атанас, Любомир Младенов - Михо, Михаил Мутафов - д-р Йордан Панов, Емилия Радева - майката на Лора, Никола Тодев - отец Стоил, Живко Гарванов - Рашко Маджаров и др. В настоящото изложение ще насочим вниманието към художествените достойнства на филма от гледна точка на отношението фикционалност - документалност, спрямо фактологичната основа в книгата на Никола Гайдаров "Житейската драма на Яворов" (1978), в допълнителните тематични линии и акценти, композицията на сюжета, операторската работа в опита за визуализиране на ключови символи от поезията на Яворов чрез кинематографичния език. Самото заглавие акцентира върху документалната страна на лентата. Епиграфът към филма е цитат от стихотворението "На Лора": "Душата ми е стон, душата ми е зов/ защото аз съм птица устрелена/ на смърт е моята душа ранена/ на смърт ранена от любов/ Душата ми е стон, душата ми е зов/ кажете ми що значат среща и раздяла?/ и ето аз ви думам - има ад и мъка/ и в мъката любов!..." Той пряко ни въвежда в антиномичния дух на Яворовата късна поезия и трагичната атмосфера в житейския край на поета. Уточнението "По идея от книгата "Житейската драма на Яворов" на Никола Гайдаров" насочва към заявка за една по-свободна интерпретация в духа на изследването на вещия юрист. В предговора си към книгата на Н. Гайдаров "Житейската драма на Яворов" Кръстьо Куюмджиев заявява, че трудът е "крупен принос в и без това богатата книжнина за Яворов" (Гайдаров 1979: 10). Литераторът посочва основните достойнства - грамаден доказателствен материал, правна вещина, проникновен психологически анализ от всички страни, който не пропуска нещо съществено в изложението на автора правист. Критикът е забелязал, че Гайдаров е рязък в своите квалификации, но "честното му сърце не може да се примири с престъпното издевателство над великия ни поет" (Гайдаров 1979: 9). Най-важният резултат от публикуването на книгата за 100-годишнината от рождението на поета е недвусмисленото отхвърляне на всякакви съмнения за ролята на Яворов в участта на Лора Каравелова. Текстът на Н. Гайдаров може да бъде определен като повторно вещо юридическо и психологическо разследване на Дело 205/1913 П. К. Яворов, страстна защита и полемика с всички изкривявания на истината, така както я реставрира авторът. Затова в изследването се води спор не само с очевидно злонамерените мнения на едни или други преки участници или свидетели в трагичните последни месеци от живота на поета, а и с неточни интерпретации, които според автора следва да се коригират, направени на различни места от Б. Пенев, С. Радев, М. Кремен, Ив. Мешеков, Ат. Далчев. Книгата на Гайдаров носи своеобразен драматургичен потенциал въпреки стремежа към обективност в юридическия и психологическия анализ. Драматизмът се основава във фактологията на трагедията с нейните централни житейски роли и второстепенни персонажи, но и в структурата на самия юридически процес, възстановен чрез разследването, в който също се открояват ролите на жертвата Яворов, следователя защитник, обвинителя, съда, противоречивата обществена реакция, формирана от нечестни и лицемерни акции, клевети и слухове срещу поета и доблестна подкрепа от неколцина приятели и съратници. Всъщност Дело 205/1913 е било конструирано като спектакъл с най-високата цена за основния участник П. К. Яворов. Структурата на труда отразява тази ситуация. Първата част е посветена на действията и съдебните актове, хипотезата на обвинението и доказателствата по следственото дело. Втората част разгръща психологическия анализ на любовното чувство у Яворов и Лора, особеностите в душевния свят на Лора, мъчителното съществувание на поета между живота и смъртта. Тази отчетливост на ролите в процеса е дала възможност на авторите на филма да представят много силно и вярно драматизма на съдебното производство и да постигнат свои акценти1. В тази посока филмът следва основните моменти от процеса и духа на тяхното тълкуване в защитната постановка на Гайдаров в книгата му "Житейската драма на Яворов": трагичната вечер на самоубийството на Лора Каравелова и опита за себезастрелване от Яворов на 30. ноември 1913 г., възникването на следственото дело, водено от съдебния следовател Иван Божилов, насрочената аутопсия от него, появата на заместник-прокурора Александър Огнянов и ролята му за връщането на делото към следователя и предопределяне на последвалото му развитие, разпита на Яворов в Александровска болница в качеството му на свидетел на 18. декември 1913 г., пребиваването за малко в къщата на Грозеви, погребението на Лора, прегледа на загубеното зрение при лекаря, срещите с прокурора Александър Огнянов, следствения експеримент-стрелба за движението на фаталния куршум в нощта на трагедията, решението на Софийския окръжен съд, смъртта на Яворов, прекратяването на делото. На тематично ниво допълнителните моменти, които обогатяват идейно-художествената постановка във филма, може да се обособят в две групи. Първо, добавените идейно-емоционални акценти в разработката на основните опорни събития в драмата по документалната книга на Н. Гайдаров. Второ, допълнителните сцени в сценария, свързани с македонската нишка в съдбата на поета (образа на най-близкия приятел Тодор Александров, на помощника Кръстьо, сцената с признателността на народа и рецитирането на първото стихотворение от "Хайдушки песни" от малкото момче в знак на признателност и др.), посещението на Яворов и Т. Александров в арменското кафене2 и представянето на близкия приятел д-р Кр. Кръстев от литературния кръг на поета3. Диалогът между Яворов и прокурора става важна част в изображение участта на поета след самоубийството на Лора и разобличаване на обществения цинизъм в Дело 205/1913 във филма. Яворов се сблъсква с абсурдните обвинения, изказани от представителя на съдебната система, които звучат кощунствено в опита да разтълкуват психологическата драма. Филмът следва характеристиката на Н. Гайдаров за прокурора Александър Огнянов като млад и напорист правист, идващ от провинцията и използващ случая за издигане в съдебната система: "Ако Яворов - пише прокурорът в заключението си - е посегнал на живота си, защото той без Лора е празен и безсмислен, той можеше да направи това и в един по-послешен момент, когато е бил под тежестта на недъзите от първия вистрел." Тук цинично се подхвърля мисълта, щом Яворов сериозно е мислил да се самоубива, защо още не е повторил своя опит да се застреля, защо продължава да живее и след като е ослепял. С други думи, направена е чудовищна алюзия за несериозност, за симулация на опита за самоубийство" (Гайдаров 1979: 94). В лентата прокурорът пита два пъти Яворов защо не е направил опит да се самоубие повторно (срещата между Огнянов и поета 1:19:20-1:26:40). Фикционалната ситуация се изгражда като пряк диалог между двамата, което подсилва драматизма и изобличаването на лицемерното изявление. Речта на прокурора е създадена върху разсъждения от официалното заключение на А. Огнянов (Гайдаров 1979: 267-270). Актьорът Пламен Сираков реализира една от най-добрите си роли в разкриване на притворната цинична позиция на съдебния представител, обвита в опаковката на лукаво ораторство, ерудиция и фалшива претенция за обективност на производството. Сцени като гостуването в кафенето на арменците и отиването на слепия поет сред македонските съмишленици с вълнуващото, непосредствено, вдъхновено рецитиране на "Хайдушки песни" от малкото момче и силното озвучаване на сцената с мъжката песен на Банската група не само обогатяват представянето на поета, но балансират внушението в контраст с враждебната градска атмосфера, където виреят клюките, злонамереното отношение и задушаването на поета. Запомня се играта и на Вълчо Камарашев в ролята на Кръстьо като помощник и защитник на Яворов от хулите на бездушния и нагъл чиновник, нарекъл поета "убиец на Лора". Не бива да се пропуска и воденето на диалога в македонската сюжетна линия в диалектна форма, което придава достоверност на фикционалните сцени. В тази композиция на сюжета вещо са вплетени ретроспекциите, предхождащи финала на драмата, предадени чрез субективна гледна точка на камерата, която кореспондира с функцията на едно персонализирано повествование, водено от разказвач, навлизащ във вътрешния свят на персонажите. Първата ретроспекция към срещата между Яворов и Лора в Драгалевския манастир през 1906 г. е вместена в сцената с разпита на поета в болницата. Вторият аналепсис (по терминологията на Ж. Женет) е въведен през погледа на лежащия в леглото незрящ поет, който си спомня зловещата вечер - гостуването у Тихови - преди самоубийството на 30. ноември 1913 г. Третата ретроспекция е вметната в момента след смъртта на Лора, когато Яворов гостува за кратко в дома на Михаил Кремен и Дора Конова. Яворов е седнал на стол в снежната градина около дома на Грозеви, скланя глава върху стъблото на бора и си спомня как Лора и Дора Конова проверяват дали ще познае в тъмнината коя е неговата любима. Дора Конова е седнала в креслото, където обикновено се разполага любимата на поета. В тъмнината Яворов не успява да познае ръката на любимата жена. Той пита защо е този театър, а Лора му отвръща: "Един ден ще жалиш много за моята любов". Яворов заявява: "Лора, Лора, ние наистина сме от два различни свята". Фикционалната сцена визуализира много добре ревността на влюбената жена. Четвъртата ретроспекция е свързана с повторното отиване на революционера и Тодор Александров в църквата в Подуене, където са се венчали Яворов и Лора, преди поетът да замине за Македония. Всъщност ретроспекциите насочват към една вътрешна визия за същността на драмата през съзнанието на Яворов, към едно вътрешно зрение, при отнетото външно зрение на поета и тук става дума за добра кинематографична концепция за този психологически подход на авторите4. Като кулминация на вместените ретроспекции, които са изцяло свързани с психологическата драма между Яворов и Лора, се налага сцената с видението - завръщането на Лора след смъртта (59:20-1:09:20). Яворов проверява силата на повреденото си зрение в мъждукащия пламък на лампата, когато чува стъпките на приближаващата се любима. Тя изрича своя неизказан приживе монолог за изминатия вътрешен път. Поетът се обръща към нея: "Отвори очи", а тя отвръща "Страх ме е, че ако ги отворя, няма да те има. Ти си тук, мой мили. Сега и завинаги в мен. Аз виждам как си се родил. Виждам детството ти. Виждам сълзите ти. Виждам твоя дълъг път към мен. Виждам любовта, която идва. Нашата любов, мой мили! Защото знам, ние ще остареем заедно. Аз виждам това. Бъди снизходителен, мой мили! Потърси душата ми! Аз те обичам, обичам. Обичам те…". Въпреки слепотата и смъртта двамата се докосват. Лора гали лицето на поета и шепне: "Обичам те, обичам те", но той с втренчения си поглед се опитва да се освободи от примката на нейната прегръдка. Сцената материализира вътрешната дълбочина на драмата в играта на ролите между реалното и отвъдното, видението и сетивната му плътност, визуалното и натрупаното в литературната памет за недосегаемостта между световете на мъжа и жената в лириката на поета. Мъжкото и женското присъствие във филма са претворени като усещане за сенки, призраци, видения5. Първата среща между Яворов и Лора при разходката в Драгалевци е представена като предчувствие за съдбовно бъдеще. Лора вижда с вътрешния си взор идващите драматични събития: "Идвате към мен, улавяте ръцете ми, целувате ги. Не разбирам думите Ви. Повторете ги. Не се плашете, моля Ви. Свърши се." Драматизмът в музикалното оформление подсказва значимостта на предчувствията. При събирането в дома на Тихови присъстващите играят "Оракуле, кажи ми", а вятърът знаменателно нахлува в стаята като знак за надвисналите бурни събития. Сама Лора провокира размяна на ролите със своята приятелка Дора, за да изпита любовта на Яворов. Сумракът е помощник в театъра на страстите, женският силует размива идентичностите и потапя поета в театрализираната обстановка на психологическата драма (44:40-50:35). Неслучайно Лора е представена като сянка в една от сцените, когато слепият поет обърква силуета на слугинята и сякаш се накланя за разговор с привидението. Съществена роля за промисления диалог във филма със знаковостта на символи и образи от поезията на твореца изиграва отличната операторска работа в сцените в закрити пространства. Оскъдната или по-силна естествена светлина прониква в тъмните стаи на Яворовия дом или на неговите приятели и превръща телата на действащите лица в силуети. Това е съзнателно търсена аналогия от режисьора и оператора, която постига допълнителна семантична натовареност в представянето на персонажите като сенки. Така се претворява трагичната атмосфера във филма и се насища потенциалът за междутекстова насоченост към емблематични визии от творби в лириката на Яворов. Например със стихотворението "Сенки": Сценаристите вплитат препратки към Яворовата поезия пестеливо, но въздействащо, търсейки духа на Яворовата драма. Например при втората ретроспекция поетът се самоцитира от стихотворението "Вълшебница": "Душата ми се мъчи в глад и жажда,/ но твоята душа се не обажда". Прекият цитат насочва внушението към мъчителната недосегаемост между световете на мъжа и на жената в късната Яворова лирика. В третата ретроспекция Лора иронично определя себе си като "мираж" от стихосбирката "Безсъници". Преди смъртта си поетът рецитира в своето пророческо усещане края от четвъртото стихотворение от "Хайдушки песни": "Сън сънувах, ой нерадост,/ опустяла младост,/ сън сънувах, сън прокоба -/ сънувах си гроба...". Събужда се междутекстовата памет за стихотворения като "На Лора", "Видения", "Аз страдам", "Не бой се и ела", "Призраци" и те допринасят със своята образно-емоционална настройка за претворяването на драматичната атмосфера във филма. Знаковост е потърсена и в цветовото изграждане на определени моменти - например втория опит за самоубийството на поета. Яворов бива обръснат от брат си Атанас. Героят отпраща Атанас в университета, за да остане сам, и заключва вратата. Обръща се мислено към милите баща и сестра. Запомнят се белият и черният цвят в предсмъртните жестове на персонажа - бялата риза и черният костюм - традиционните знаци на героизма и смъртта.6 Изразността чрез ръцете на покойника напомня внушения в духа на запазения снимков материал, а смълчаването в присъствието е визуализирано чрез снижаване на камерата след отекването на изстрела към нивото на леглото, като се избягва директността на картина "от упор" и същевременно сведеният поглед на камерата отдава последна почит със значещо мълчание, в което думите и допълненията са безсилни. Във филмовата адаптация се налага и друг художествен мотив, изграден чрез метонимията - изображението на търсещите, галещи ръце. В края на гостуването у Тихови Яворов коленичи до отлъчилата се Лора и хваща ръцете ѝ. Тя обвинява открито любимия си: "Мили мой, Яво, ако си правиш каламбури със стиховете си, то моля те не прави това и с нашата любов!". Камерата насочва погледа към милващите ръце на поета, които сякаш галят гълъб и се опитват да го стоплят.7 Или търсещите ръце на Лора, чиито милувки задушават страдащия поет след завръщането ѝ като видение. Треперещите ръце, нагрети от огъня, при срещата с майката на Лора на студената софийска улица. Раздялата на поета с най-близкия му приятел Т. Александров, когато Яворов го моли да погали косите му и да целуне челото му в една мъжка прегръдка. Ръцете, които прегръщат пистолета в последните мигове преди решителния изстрел. Филмът завършва с гласа на прокурора А. Огнянов, обявяващ прекратяването на делото срещу поета, с което се възцарява мрачният край на циничния съдебен спектакъл. В контраст мълчаливо се изписват думите на Боян Пенев: Но ще минат тия хули и клевети, тъй щедро сипани върху тоз мъченик. Потокът на времето безследно ще ги помете. Ще мине това поколение, ще дойде друго, на което неговата смърт и неговият гроб ще говорят по-инак, не така, както са говорили на нашето жестоко време. И едва тогаз ще се разрасне плодоносното семе на неговата чиста поезия; тогава ще бъде по-тихо и... които се вслушват, ще доземат по-ясно незнайните звуци на неговите песни. Той ще бъде ценен, славен и обичан, но не през нашето, а през едно друго, по-далечно време, от едно друго поколение. Благодарение на талантливия филм на Киран Коларов и неговия екип, на поколенията нови изследвачи и ценители на Яворовото слово, се надяваме днес поетът да е достойно славен и обичан, както подобава за неговото безсмъртно битие във вечността на българския дух. 1. Тук не може да се съгласим с мнението на Люба Кулезич в нейната рецензия "Дело 205/1913 П. К. Яворов", че създателите на филма не отразяват задълбочено същността на процеса: "Ако по-детайлно беше реставрирана събитийната тъкан на движението, което извършва делото на Яворов и съдебните инстанции - без да се скицират или просто подминават красноречиви и твърде известни факти, - би бил очертан не просто сблъсъкът на Яворов с буржоазното правосъдие, но и с онези обществени слоеве, които пряко са насочвали дейността му. Това би бил истински и сериозен повод за социален анализ, чрез който сянката на злото и предопределеността, витаеща из филма, би била демистифицирана" (Кулезич 1984: 62). Филмът поставя акцент не върху фактологията (това не е и необходимо), а върху изобличението на съдебния фарс и психологическата драма между Лора и Яворов, трагизма на Яворовото съществуване след самоубийството на Лора. [обратно] 2. Последните две сцени са подбудени вероятно от диалога на сценаристите с емблематичните творби в поезията на Яворов "Хайдушки песни" и "Арменци". [обратно] 3. Срещата между Яворов и д-р Кръстев е правдиво поставена върху думите на критика от неговото писмо до поета от 25. август 1914 г. (вж. Кръстев 2003: 157-158). Сценаристите определено са използвали по-широк документален материал от публикувания в книгата на Гайдаров, за да формират своята идейно-художествена концепция. Пред сп. "Филмови новини", бр. 6, 1983, Киран Коларов споделя, че подборът на фактите и документите е направен по книгата на Гайдаров, писмата между Лора и Яворов и поезията на твореца. Писмото на д-р Кръстев е използвано от други източници. [обратно] 4. Люба Кулезич вижда, че "Възприятието е насочено по линията на емоционалното съучастие: възможността да се съзерцава преживяването по своеобразен начин подменя информационно-съдържателната недостатъчност на филма. Интересът се измества от официално установеното събитие към въображаемото - независимо от това, че действащите лица в него са исторически достоверни" (Кулезич 1984: 63). Тази тенденция може да породи неясноти за неосведомените зрители. Но точно в психологическата мотивировка е сполуката - тя допуска елипса и избягва илюстративност в достоверността. [обратно] 5. Според Добрин Добрев тези символи са с висока честота на употреба защото: "Поезията на Яворов демонстрира ярко изразена дистанцираност от земното битие и неговите радости и вълнения… Земното битие е видяно от поета като битие на сенките (призраците, виденията), т.е. като истинското битие" (Добрев 2000: 301). [обратно] 6. Преди това символиката на белия и черния цвят се налага в зимната сцена, когато слепият Яворов излиза в градината на Грозеви. Черният му силует контрастира на белия зимен пейзаж. Поетът свежда глава до бора, за да се потопи в света на своите спомени. [обратно] 7. Податки за разгръщане на този художествен мотив може да се открият в акцентите от разпита на Яворов: "Преди да седне, аз, сега си спомням, станах и отидох при нея и шепнешком се обяснявахме, като й казах, че не прави добре, загдето се е отстранила, защото може зле да се претълкува от хората, и тя ми каза, че ще дойде да седне. Аз отидох на мястото и тя след мен дойде. Подир това забавлението се продължи. Аз си мислех, че всичко се изглади. Пред всички аз я милвах по ръцете (подч.м., В.Д.)" (Гайдаров 1979: 249). Авторите на филма уместно разгръщат този ракурс като художествена повторителност и пластическа изразност на любовните отношения. [обратно] Гайдаров 1979а: Гайдаров, Н. Житейската драма на Яворов. Правни и психологически изследвания. София, 1979. Гайдаров 1979б: Заключение по следствено дело № 205/1913 г. на съдебния следовател. // Гайдаров, Н. Житейската драма на Яворов. Правни и психологически изследвания. София, 1979, 267-270. Добрев 2000: Добрев, Добрин. Символите в творчеството на българските символисти. София, 2000. Кръстев 2003: Кръстев, д-р Кр. [Писмо до Яворов от 25. август 1914 г.]. // Пейо К. Яворов. Между стиха и куршума. Кореспонденция. Подготвил за печат Цочо В. Билярски. София, 2003, с. 157-158. Кулезич 1984: Кулезич, Люба. Дело 205/1913 П. К. Яворов. // Киноизкуство, бр. 3, 1984. Найденова-Стоилова 1983: Найденова-Стоилова, Г. Лора - Яворов. Писма и документи. София, 1983. Яворов 2003: Яворов, П. К. Между стиха и куршума. Кореспонденция. Подготвил за печат Цочо В. Билярски, София, 2003. Дело 205/1913 П. К. Яворов 1983: Дело 205/1913 П. К. Яворов, реж. Киран Коларов. © Електронно списание LiterNet, 21.06.2018, № 6 (223) Доклад, подготвен за Националната научна конференция "140 от рождението на П. К. Яворов", проведена на 14.01.2018 г. в къща музей "Пейо К. Яворов", Чирпан.
1,655,262
http://paragraf12.com/normativ/dela_za_mesec_oktomvri_2011_g_vyrhoven_kasacionen_syd_sofiq/48025
2015-02-02T00:10:09
[ "дело 3216", "дело 1998", "дело 905", "дело 586", "дело 488", "дело 708", "дело 375", "дело 207", "дело 1193", "дело 251", "дело 699", "дело 2342", "дело 1992", "дело 1180", "дело 674", "дело 1216", "дело 97", "дело 330", "дело 8770", "дело 1523", "дело 1302", "дело 1008", "дело 328", "дело 1220" ]
дела за месец октомври 2011 г. - Върховен касационен съд София Параграф 12 - нормативни актове 0884867457 Начало АктовеДекларацииДоговориДругиЗаемни споразуменияЗакониЗакони за ИЗМЗакони за РатифициранеИнструкцииКодексиКонвенцииМеморандумиМетодикиНаредбиНаредби за ИЗМОпределения на КСПоправкиПостановленияПравилнициПравилници за ИЗМПравилници за ПрилаганеПрограмиПротоколиПроцедуриРешения ВАСРешения КРСРешения КСРешения МСРешения НСРешения ЦИКСписъциСпогодбиСпоразуменияТарифиУкази Начало> ДЕЛА ЗА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ 2011 Г. - ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД СОФИЯ дела за месец октомври 2011 г. СЪДИЛИЩА 9. – Върховният касационен съд, гражданска и търговска колегия, на основание чл. 289 ГПК съобщава на интересуващите се страни, че в открито съдебно заседание през октомври 2011 г. ще се разгледат посочените по-долу дела по отделения и дати, както следва: НА 3.10.2011 Г. ОТ 9 Ч. Първо гражданско отделение Първо гражданско отделение, 565/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 3216/2008 по описа на Софийски градски съд, подадена от Вили Александров Николов чрез адвокат Георги Ненчев, София, бул. Цариградско шосе 1А, ет. 2, ап. 3; Живка Иванова Андонова чрез адвокат Елена Терзиева, София, ул. Лавеле 32, ет. 2, кантора 11; Невена Александрова Милчева-Тахова чрез адвокат Симеон Миков, София, ул. Димитър Трайкович 1, вх. В, ап. 1. Първо гражданско отделение, 780/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1998/2006 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от „Черно море“ – АД, Варна, чрез адвокат Тодор Трифонов, София, ул. Граф Игнатиев 14, ет. 1, ап. 1, срещу Донка Илиева Желязкова, Вар-на, кв. Галата, ул. Хоризонт 11, и трета страна „Прибой“ – ООД, Варна, кв. Галата, м. Фичоза, Зона Б. Първо гражданско отделение, 797/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 905/2007 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Алие Ахмед Айр чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Атидже Алиосманова Мусова, гр. Сърница, ул. Хан Аспарух 17; Ахмед Халилов Хавальов, гр. Сърница, ул. Чепино 8; Джемиле Халил Кехая чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Емин Ахмед Молаахмед чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Емине Ахмедова Тинева, гр. Сърница, ул. Крушовска 32; Зейнепа Ахмед Карамолла чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Исмаил Ахмедов Тинев, гр. Сърница, ул. Шабанли 8; Исмаил Халилов Тинев чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Исмет Ахмед Молаахмед чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Кемил Ахмедов Тинев чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Мехрем Халил Байрактар чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап .5; Реджеп Ахмед Молаахмед чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Салих Ахмед Молаахмед чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Сюлейман Алиосманов Тинев чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Сюлейман Ахмед Молаахмед чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5; Фатме Халилова Хавальова, гр. Сърница, ул. Чепино 8; Халил Ахмед Молаахмед чрез адвокат Павлина Манчева, София, ул. Ами Буе 10А, ет. 2, ап. 5, срещу Емине Ахмедова Башева, гр. Сърница, ул. Буков дол 14; Кемил Раимов Башев, гр. Сърница, ул. Буков дол 16; Салих Кемил Башев, гр. Сърница, ул. Буков дол 16; Салих Раимов Башев, гр. Сърница, ул. Буков дол 14; Фатме Кемил Фейзичауш, гр. Сърница, ул. Свобода 10. Първо гражданско отделение, 906/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 586/2010 по описа на 1-во търг. отделение на ВКС, подадена от Михаил Тодоров Попов чрез адвокат Пенев, Стара Загора, ул. К. Ганчев 64; Радка Трифонова Попова чрез адвокат Горунска, Казанлък, ул. Кирил и Методий 12, ап. 4, срещу „Евромакс 3“ – ООД, чрез адвокат Джурков, Казанлък, бул. Розова долина 4. Първо гражданско отделение, 1061/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 488/2009 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от Община Велико Търново, Велико Търново, ул. Майка България 2, срещу „Интерхотел Велико Търново“ – АД, Велико Търново, ул. Александър Попов 2; „Тръст Асет Мениджмънт“ – ЕООД, чрез адвокат Иван Болярски, София, ул. Енос 2. Първо гражданско отделение, 1216/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 708/2009 по описа на Окръжен съд Благоевград, подадена от Славчо Петров Астинов, Разлог, ул. Черна река 32; Петранка Иванова Астинова, Разлог, ул. Черна река 32, срещу „Феникс – Разлог“ – ООД, Разлог, Промишлена зона. Второ гражданско отделение Второ гражданско отделение, 1317/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 375/2009 по описа на Окръжен съд Благоевград, подадена от Виолета Петрова Джалалиева чрез адвокат Емил Петров Ядков, Разлог, ул. Бяла река 114, срещу Иларион Любенов Астинов, София, ж.к. Бъкстон, бл. 3, вх. А, ет. 5, ап. 9. Второ гражданско отделение, 1420/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 207/2010 по описа на Окръжен съд Смолян, подадена от Росица Стефанова Василева, Смолян, ул. Спартак 22, срещу Никола Костадинов Данаилов чрез адвокат Лилян Сираков, Смолян, бул. България 3, ет. 1, ап. 10; Калина Стефанова Щилянова чрез адвокат Маргарита Монева, Смолян, бул. България 51. Второ гражданско отделение, 1508/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1193/2005 по описа на Софийски градски съд, подадена от „Българска коприна“ – АД, чрез адвокат Ангел Дилов, София, бул. Княгиня Мария-Луиза 51, срещу Аврам Бераха чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1; Рина Ефраим чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1; Дафна Мером чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1; Мадлен Луиз Поле чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1; Кауз Ландрю чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1; Жак Ландрю чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1; Хаим Борохов чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1; Ерика Барух чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет.1; Ицхак Леви чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1; Ицхак Саров чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1; Даниела Костадинова Попова чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1; Николай Боянов Метев чрез адвокат Йосиф Герон, София, ул. Будапеща 32, ет. 1. Второ гражданско отделение, 1521/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 251/2010 по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от Танка Спасова Христова, Стара Загора, кв. Трите чучура, бл. 68, вх. А, ет. 7, ап. 37, срещу Нели Крумова Калайджиева, Казанлък, ж.к. Изток, бл. 30, вх. Б, ет. 8, ап. 48. Второ гражданско отделение, 36/2011, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 699/2010 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Георги Ангелов Златков, София, ж.к. Разсадника, бл. 22А, вх. Ж, ап. 155, срещу Васил Ангелов Златков, Брацигово, ул. Братя Кацарови 18. Второ гражданско отделение, 230/2011, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2342/2010 по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от Тихомир Иванов Петров, с. Белозем, ул. Кракра 3, срещу Петър Желязков Кичуков, с. Белозем, ул. Кракра 7. Второ гражданско отделение, 441/2011, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1992/2008 по описа на Софийски градски съд, подадена от Николина Ангелова Христова чрез адвокат Милчо Занев, София, ул. Хан Крум 5, ет. 1, ап. 6; Наташа Димитрова Илчева чрез адвокат Милчо Занев, София, ул. Хан Крум 5, ет. 1, ап. 6; София Георгиева Андреева чрез адвокат Милчо Занев, София, ул. Хан Крум 5, ет. 1, ап. 6; Ивета Георгиева Спасова чрез адвокат Милчо Занев, София, ул. Хан Крум 5, ет. 1, ап. 6; Венцислав Димитров Петев чрез адвокат Драгомир Димитров, София, ул. Граф Игнатиев 14, ет. 3; Цветанка Георгиева Петева чрез адвокат Красимир Марков, Стара Загора, ул. Захари Княжевски 81, срещу Борис Йорданов Димитров, София, кв. Драгалевци, ул. Папрат 45; Василка Йорданова Пъргова, София, кв. Драгалевци, ул. Ябълкова градина 22; Еленка Йорданова Димитрова, София, кв. Драгалевци, ул. Ябълкова градина 22; Гаврил Иванов Георгиев, София, ул. Йордан Йовков, бл. 22, вх. В, ет. 3, ап. 21. НА 4.10.2011 Г. ОТ 9 Ч. Първо гражданско отделение, 257/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1180/2008 по описа на Окръжен съд Благоевград, подадена от Марин Симеонов Марков чрез адвокат Стефанов, Петрич, ул. Вардар 10; Павлина Симеонова Георгиева чрез адвокат Стефанов, Петрич, ул. Вардар 10; Фикия Славянова Маркова чрез адвокат Стефанов, Петрич, ул. Вардар 10, срещу Вангелия Иванова Вучкова, с. Марино поле, област Благоевград; Венета Иванова Стоянова, Кюстендил, ул. Цар Освободител 192, вх. А, ет. 4; Георги Иванов Марков, с. Марино поле, област Благоевград; Зоя Иванова Хаджиева чрез адвокат Аршинкова, Благоевград, ул. Трети март 36. Първо гражданско отделение, 615/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 674/2009 по описа на Окръжен съд Перник, подадена от Слави Арангелов Ангелов чрез адвокат Александров, Перник, ул. Черешово топче 1; Таня Панайотова Ташева-Ангелова чрез адвокат Александров, Перник, ул. Черешово топче 1, срещу Анна Койчева Праматарова чрез адвокат Манова, Перник, ул. Черешово топче 2; Емилианя Янкова Илова чрез адвокат Манов, Перник, ул. Черешово топче 2; Стела Пламенова Христова чрез адвокат Кривинска, София, ул. Алабин 33, ет. 4; Янко Георгиев Праматаров чрез адвокат Манов, Перник, ул. Черешово топче 2, и трета страна Васил Огнянов Иванов чрез адвокат Асенова, Перник, ул. Търговска 42; Иван Иванов Огнянов чрез адвокат Асенова, Перник, ул. Търговска 42; Лиляна Николова Иванова чрез адвокат Вергинов, Перник, адвокатска колегия; Николай Григоров Иванов чрез адвокат Вергинов, Перник, адвокатска колегия; Пенка Огнянова Кръстева чрез адвокат Асенова, Перник, ул. Търговска 42; Цветанка Григорова Георгиева чрез адвокат Вергинов, Перник, адвокатска колегия. Първо гражданско отделение, 691/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1216/2007 по описа на Окръжен съд Добрич, подадена от Велика Иванова Караянева-Капудалиева чрез адвокат Отузбирова, Добрич, бул. 25 септември 56, вх. Б, ет. 1, ап. 2; Янко Емилов Капудалиев чрез адвокат Отузбирова, Добрич, бул. 25 септември 56, вх. Б, ет. 1, ап. 2, срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, София, ул. Св. св. Кирил и Методий 17 – 19; Министерство на околната среда и водите, София, ул. Уилям Гладстон 67. Първо гражданско отделение, 1125/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 97/2010 по описа на Окръжен съд Добрич, подадена от Стефан Стоянов Атанасов чрез адвокат Константин Парчев, Варна, бул. Мария-Луиза 16, срещу Петър Стоянов Атанасов чрез адвокат Димчо Маринов Димов, Добрич, бул. Добруджа 28, стая 405. Първо гражданско отделение, 1142/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 330/2009 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Ганка Михайлова Иванова чрез адвокат Белчева, Варна, ул. Поп Харитон 22; Васил Иванов Гинев чрез адвокат Белчева, Варна, ул. Поп Харитон 22; Поема Василева Иванова чрез адвокат Белчева, Варна, ул. Поп Харитон 22; Марийка Василева Станева чрез адвокат Белчева, Варна, ул. Поп Харитон 22, срещу Стефанка Добромирова Хрисулева чрез адвокат Киряков, Варна, ул. Шипка 15, ет. 1; Христо Георгиев Хрисулев чрез адвокат Киряков, Варна, ул. Шипка 15, ет. 1; Марийка Спиридонова Георгиева чрез адвокат Петрова, Варна, бул. Мария-Луиза 20, ет. 2; Сребра Спиридонова Лалева чрез адвокат Петрова, Варна, бул. Мария-Луиза 20, ет. 2; Димитричка Спиридонова Дякова чрез адвокат Петрова, Варна, бул. Мария-Луиза 20, ет. 2. Първо гражданско отделение, 1167/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 8770/2009 по описа на Софийски градски съд, подадена от Григор Алексов Гигов чрез адвокат Светослав Иванов Мандиков, София, ул. Денкоглу 15Б, ет. 1, срещу Столична община, София, ул. Московска 33. Второ гражданско отделение, 1062/2009, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1523/2008 по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от Диньо Вълев Василев, София, ул. Неофит Рилски 13, ет. 1, чрез адвокат Жана Иванова Кисьова; Диньо Вълев Василев, Стара Загора, ул. Отец Паисий 101, срещу Господин Господинов Гинев, Стара Загора, ул. Сава Силов 19, ет. 3, ап. 14; Янка Димитрова Димова, Стара Загора, бул. Н. Петков 43, ет. 4, ап. 42. Второ гражданско отделение, 1042/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1302/2006 по описа на Софийски градски съд, подадена от Божидар Иванов Койчев чрез адвокат Васил Гаврилов Начков, София, ул. Княз Борис І № 98, партер, срещу Анна Юлиева Минчева чрез адвокат Ралица Негенцова, София, бул. Александър Стамболийски 104, ет. 4, ап. 24; държавата чрез МРРБ, София, ул. Св. св. Кирил и Методий 17 – 19; Лиляна Илиева Минчева, София, ул. Георги Сава Раковски 157а, ет. 4, ап. 7а; Минчо Юлиев Минчев, София, ж.к. Дружба, бл. 271, вх. А, ап. 8; Областен управител, София, ул. Алабин 22; Столична община, София, ул. Московска 33. Второ гражданско отделение, 1465/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1008/2006 по описа на Окръжен съд Благоевград, подадена от Костадинка Георгиева Пътникова, Петрич, ул. България 47; Живко Костадинов Пътников, Петрич, ул. България 47, срещу Данка Николова Пътникова, Петрич, ул. България 47; Екатерина Здравкова Пътникова, Петрич, ул. България 47; Костадин Здравков Пътников, Петрич, ул. България 47. Второ гражданско отделение, 1569/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 328/2007 по описа на Софийски градски съд, подадена от Йорданка Николова Янкова чрез адвокат Димитър Циков, София, ул. Алабин 12, ет. 1; Йордан Тончев Момчилов чрез адвокат Димитър Циков, София, ул. Алабин 12, ет. 1; Величко Янков Величков чрез адвокат Димитър Циков, София, ул. Алабин 12, ет. 1; Силвия Янкова Захова чрез адвокат Димитър Циков, София,ул. Алабин 12, ет. 1; Силвана Янкова Минкова чрез адвокат Димитър Циков, София, ул. Алабин 12, ет. 1; Пенка Драгомирова Манолова чрез адвокат Димитър Циков, София, ул. Алабин 12, ет. 1; Ивайло Иванов Манолов чрез адвокат Димитър Циков, София, ул. Алабин 12, ет. 1; Пламен Иванов Манолов чрез адвокат Димитър Циков, София, ул. Алабин 12, ет. 1; Чавдар Страхилов Апостолов чрез адвокат Димитър Циков, София, ул. Алабин 12, ет. 1; Деница Чавдарова Апостолова чрез адвокат Димитър Циков, София, ул. Алабин 12, ет. 1; Божидар Чавдаров Апостолов чрез адвокат Димитър Циков, София, ул. Алабин 12, ет. 1, срещу Столична община, София, ул. Московска 33; Сашка Николова Божилова чрез адвокат Елена Георгиева Христова, София, ул. Алабин 12, ет. 1; Димитър Николов Божилов чрез адвокат Елена Георгиева Христова, София, ул. Алабин 12, ет. 1. Второ гражданско отделение, 1610/2010, по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1220/2010 по описа на Софийски градски съд, подадена от Еленка Кръстанова Йорданова, София, ж.к. Слатина, бл. 18, вх. Д, ет. 7, ап. 114; Цветанка Димитрова Ангелова, София, ж.к. Слатина, бл. 18, вх. Д, ет. 7, ап. 114; Бисер Димитров Йорданов, София, ж.к. Слатина, бл. 18, вх. Д, ет. 7, ап. 114; Велин Георгиев Костов, София, ж.к. Слатина, бл. 18, вх. Г, ет. 3, ап. 79; Христо Георгиев Костов, София, ж.к. Слатина, бл. 17, вх. Б, ет. 4, ап. 41, срещу Виолета Костадинова Иванова-Паламудова, София, ж.к. Дружба 1, бл. 114, вх. Б, ет. 6, ап. 33; Ангелина Стоянова Иванова, София, ж.к. Лозенец, ул. Бряст 1; Румяна Петрова Николова, София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 35, вх. В, ет. 7, ап. 61; Здравко Петров Павлов, София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 35, вх. В, ет. 7, ап. 61;
1,658,437
http://www.rs-plovdiv.com/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%B0/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE/2013/15844/%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/07-02-2014
2019-12-10T14:36:18
[ "дело 15844", "дело 15844", "дело 15844", "дело 923", "дело 6986", "дело 6986", "дело 923" ]
Гражданско дело 15844/2013 - Решение - 07-02-2014 Районен Съд Пловдив Гражданско дело 15844/2013 - Решение - 07-02-2014 Решение по Гражданско дело 15844/2013г. № 549 07.02.2014г., гр. Пловдив ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав: като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15844 по описа за 2013г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното. Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът Д.П.П. чрез адв. Ст. Я. иска от съда да се признае за установено спрямо ответника „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, че не дължи сумата от 1084.20 лева, която представлява неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2000г. – 31.07.2004г., сумата от 136.38, която представлява обезщетение за забава за периода 01.12.2000г. – 30.08.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2004г. до окончателното изплащане на вземането, както и 26.42 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 61.00 лева, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5593/2004г. по описа на РС – Пловдив, XVII – ти гр.с-в и е образувано изпълнително дело № 6986/2004г. – VI – ти р-н по описа на ДСИ при ПРС, продължено от ЧСИ Л.М., с рег. № 819, с р-н на действие Окръжен съд – гр. Пловдив, под номер на изп.дело 923/2008г. поради погасяването по давност на горните суми. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Ответното дружество „ЕВН България Топлофикация” ЕАД оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че сумите са погасени по давност. Акцентира върху обстоятелството, че дори първото изпълнително дело № 6986/2004г. да се е перемирало екс леге, то с молба от 18.04.2008г. са предприети действия по принудителното изпълнение срещу длъжника – ищеца по делото, които са прекъснали давността. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното. С определение по ч.гр.д. № 5593/2004г. на РС – Пловдив, XVII – ти гр.с-в постановено по реда на чл.243 вр. с чл.237 буква „к” ГПК /отм./ е разпоредено да заплати горните суми в полза на ответника. Било образувано изпълнително дело № 6986/2004г. при ДСИ – VI – ти р-н на действие. Единственото изпълнително действие по това дело било изпращането на призовка за доброволно изпълнение от 24.10.2005г. връчена чрез съсед. В рамките на двугодишен период от датата на последното изпълнително действие не били предприети повече изпълнителни действия нито от ДСИ, нито пък взискателят конкретизирал други изпълнителни способи към ДСИ за събирането на вземането. Следователно и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и чл.330, ал.1, буква „Д” ГПК /отм./ към 24.10.2007г. изпълнително дело № 6986/2004г. по описа на ДСИ при ПРС било прекратено, без да е необходим изричен акт на ДСИ в тази насока – постановление, което да сложи край на делото. Последиците настъпват екс леге в каквато насока са и задължителните указания на тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965г. по гр. д. № 2365 на ВС, в което категорично е посочено, че с настъпването на някое от основанията, посочени в чл.330, ал.1, буква „а” до „е” ГПК принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона. Задължителното действие на тълкувателното решение е запазено и при действието на новия ГПК до колкото с него не се въвеждат различни хипотези от тези, които са били установени в ГПК /отм./ - за конкретния случай. Следователно, за да бъде погасена главницата 1084.20 лева, която представлява неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2000г. – 31.07.2004г, за която е бил издаден изпълнителен лист от 08.09.2004г. е било необходимо в следващите 3 години от перемпцията на изпълнителното дело да не са извършвани други принудителни действия срещу длъжника, т.е до 24.10.2010г. В конкретния случай с молба от 24.11.2008г. на основание §3, ал.1 ПЗР на ЗЧСИ ответникът е поискал производството по вече прекратеното изпълнително дело да бъде продължено от ЧСИ Л.М. На практика ДСИ не е издал постановление за прекратяване на производството и не е приложил чл.433, ал.1, т.8 ГПК като е предал прекратеното по силата на закона изпълнително дело 6986/2004г. Същото обаче би било и ако ответникът бе изискал оригинала на изпълнителния лист от 08.09.2004г. и въз основа на него с молбата не поискал образуването на ново изпълнително дело чрез посочването на съответните изпълнителни способи. Ето защо молбата от 24.11.2008г. с основание §3, ал.1 ЗЧСИ не представлява самостоятелно действие по принудителното изпълнение, когато се касае до перемирано изпълнително производство, а следва да се тълкува като воля взискателя да образува ново изпълнително дело. Едва с образуването на това ново изпълнително дело давността спира да тече. Дори да се приеме обратното давността отново не тече от момента в който ЧСИ получи перемираното изпълнително дело и въз основа на изпълнителния лист започне да извърши изпълнителни действия. В настоящия случай – която и от двете хипотези да се приеме от правна страна, то тя изключва твърденията на ищеца, че главницата е погасена по давност – тъй като за периода 24.10.2007г. – 24.07.2010г. е имало принудителни действия срещу него, в рамките на валидно съществуващо изпълнително дело в което давност не тече. Така тези действия са започнали със справки в имотния регистър за отчуждените вещни права върху недвижими имоти, с опис и оценка на движими вещи. Дори да се приеме тезата на ищеца, че изпълнително дело 6986/2004г. е перемирано на 08.01.2006г. / основание за което няма, тъй като законът посочва, 2 години не от образуването на изпълнителното дело, а от последното изпълнително действие/ то давността би изтекла на 08.01.2009г., а още в края на 2008г. ЧСИ е започнал действия по събиране на вземането по посочен от ответника изпълнителен способ, респ. молбата по §3, ал.1 ЗЧСИ не може да продължи съществуваното на едно прекратено изпълнително дело, но по своята правна характеристика тази молба не се различава от молбата с която се иска образуване на изпълнително дело. Разликата е в това, че оригиналът на изпълнителния лист не е при взискателя, а при ДСИ. Следователно и за периода 24.10.2007г. – 24.10.2010г. и за периода 08.01.2006г. – 08.01.2006г. са налице действия от страна на взискателя чрез ЧСИ, които прекъсват давността, респ. в хода на изпълнителното дело при ЧСИ давност не е текла и главницата не е погасена. Следователно, дължими са и акцесорните й вземания. Относно възражението за давност за периода отпреди издаването на изпълнителен лист. В действителност сумите за периода 01.10.2000г. – 01.10.2003г. са погасени по давност. Дължими са тези за периода 02.10.2003г.- 30.08.2004г. В случая ищецът се позовава на тази давност не посочва каква сума от главницата, лихвите и разноските не се дължат. В тази връзка съдът не може с доклада си по чл.146 ГПК да указва на страните какво да твърдят и какво не, при което страната не може да се позове на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на указания за твърдения. Нещо повече, погасяването по давност на определени задължения изисква доказване не само на основанието им, но и на техния размер. При наличието на липса на твърдения за размера за периода в който вземанията са погасени съдът е в невъзможност сам да определи този размер дори по реда на чл.162 ГПК още повече, че гр.д. № 5593/2004г. на 17 – ти гр.с-в на РС – Пловдив е било унищожено – за което обстоятелство страната е била информирана в хода на о.с.з и не е предприела съответното процесуално поведение. Ето защо макар и частично доказано по основание, без да е въведен като елемент от спорния предмет – размерът на задължението за главница остава да бъде дължим. По изложените съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 218 лева. ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че Д.П.П., с ЕГН ********** с адрес:********* адв. Ст.Я. *** НЕ ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 чрез юрк. П.П. сумата от 1084.20 лева, която представлява неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2000г. – 31.07.2004г., сумата от 136.38, която представлява обезщетение за забава за периода 01.12.2000г. – 30.08.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2004г. до окончателното изплащане на вземането, както и 26.42 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 61.00 лева, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5593/2004г. по описа на РС – Пловдив, XVII – ти гр.с-в и е образувано изпълнително дело № 6986/2004г. – VI – ти р-н по описа на ДСИ при ПРС, продължено от ЧСИ Л.М., с рег. № 819, с р-н на действие Окръжен съд – гр. Пловдив, под номер на изп.дело 923/2008г. поради погасяването по давност на горните суми като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА Д.П.П. ЕГН ********** с адрес:***, 4 чрез адв. Ст.Я. *** да заплати в полза на ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 чрез юрк. П.П. сумата от 218 / двеста и осемнадесет/ лева, която представлява разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му. СЪДИЯ:/п./ ВГ :Вярно с оригинала
1,776,844
http://www.admincourt-pz.bg/dela/dooi.htm
2019-02-20T17:59:52
[ "дело 776", "дело 191", "дело 120", "дело 27", "дело 1", "дело 1079", "дело 1076", "дело 1066", "дело 1065", "дело 1154", "дело 1002", "дело 951", "дело 950", "дело 946", "дело 945", "дело 944", "дело 935", "дело 904", "дело 899", "дело 895", "дело 884", "дело 875", "дело 680", "дело 679", "дело 669", "дело 665", "дело 611", "дело 609", "дело 584", "дело 567", "дело 491", "дело 529", "дело 495", "дело 485", "дело 448", "дело 447", "дело 446", "дело 445", "дело 423", "дело 422", "дело 421", "дело 415", "дело 408", "дело 405", "дело 401", "дело 302", "дело 291", "дело 223", "дело 224", "дело 202", "дело 190", "дело 86", "дело 60", "дело 59", "дело 52", "дело 45", "дело 22", "дело 21", "дело 20", "дело 19" ]
Административно дело 776 от 2016 Административно дело 191 от 2019г. 4000 Подзаконови нормативни актове- тройни състави Съдия ГЕОРГИ В. ВИДЕВ Разпореждане за образуване от 14.2.2019г. Образувано на 14.2.2019г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 1090 от 14.2.2019г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.9, АЛ.2 ОТ НАРЕДБАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОБЩ. ЖИЛИЩЕН ФОНД, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ №233/ 30.03.2005 Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПЕЩЕРА Определя делото като такова със значим обществен интерес. Протестираща страна ПРОКУРОР ПРИ ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПАЗАРДЖИК Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПЕЩЕРА Административно дело 120 от 2019г. Съдия ДЕСИСЛАВА Д. КРИВИРАЛЧЕВА Разпореждане за образуване от 30.1.2019г. Образувано на 30.1.2019г. по Жалба - оспорване на админ.акт Входящ документ 716 от 30.1.2019г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ Жалбоподател РЕЙСЪР АУТО ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ 201327590 Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ СЕПТЕМВРИ Административно дело 27 от 2019г. Разпореждане за образуване от 7.1.2019г. Образувано на 7.1.2019г. по Жалба - оспорване на админ.акт Входящ документ 110 от 7.1.2019г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТАЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА РАКИТОВО Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ РАКИТОВО Административно дело 1 от 2019г. Разпореждане за образуване от 2.1.2019г. Образувано на 2.1.2019г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 2 от 2.1.2019г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО И АДМИНИСТРИРАНЕТО НА МТ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИАТА НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПАЗАРДЖИК Административно дело 1079 от 2018г. Съдия МАРИАНА Д. ШОТЕВА Разпореждане за образуване от 22.11.2018г. Образувано на 22.11.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 6214 от 22.11.2018г. ЧЛ. 185 АПК/ ПРОТИВ НАРЕДБА № 1 ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД НА ОБЩИНА РАКИТОВО, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ № 873/ 30.06.2011 Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ РАКИТОВО Административно дело 1076 от 2018г. Съдия ГЕОРГИ Г. ПЕТРОВ Разпореждане за образуване от 21.11.2018г. Образувано на 21.11.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 6197 от 21.11.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ РАЗПОРЕДБАТА НА МЛ.40, АЛ. 1, Т. 30 ОТ НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО И АДМИНИСТРИРАНЕТО НА МЕСТНИТЕ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ Протестираща страна ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПАЗАРДЖИК Административно дело 1066 от 2018г. Съдия ВАСКО Д. НАНЕВ Разпореждане за образуване от 19.11.2018г. Образувано на 19.11.2018г. по Жалба - оспорване на админ.акт Входящ документ 6105 от 19.11.2018г. ЧЛ.185 АПК НАРЕДБАТА ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ВОДОВЗЕМАНЕ НА МИНЕРАЛНА ВОДА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ Жалбоподател ВАРВАРСКИ МИНЕРАЛНИ БАНИ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ 822088224 Административно дело 1065 от 2018г. Входящ документ 6104 от 19.11.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ ТАРИФАТА ЗА ТАКСИТЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА ВОДОВЗЕМАНЕ И ЗА ТАКСИТЕ ЗА ВОДОВЗЕМАНЕ ОТ НАХОДИЩЕ НА МИНЕРАЛНА ВОДА ВАРВАРА, БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЕНОТО ОТ ДЪРЖАВАТА НА ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ Определя делото като такова със значим обществен интерес! Административно дело 1154 от 2018г. Разпореждане за образуване от 7.12.2018г. Образувано на 7.12.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 6554 от 7.12.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ, РАЗПОРЕЖДАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ВЕЛИНГРАД Административно дело 1002 от 2018г. Разпореждане за образуване от 30.10.2018г. Образувано на 30.10.2018г. по Жалба - оспорване на админ.акт Входящ документ 5738 от 30.10.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯ НА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕТО, СЪБИРАНЕТО И ДР. ОТПАДЪЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК Делото е със значим обществен интерес. Адвокат ЮЛИАН ЛЮБОМИРОВ ДАЦЕВ Административно дело 951 от 2018г. Разпореждане за образуване от 12.10.2018г. Образувано на 12.10.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 5361 от 11.10.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 1034/31.08.2018 Г. НА ОБС СЕПТЕМВРИ Административно дело 950 от 2018г. Входящ документ 5360 от 11.10.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 1033/31.08.2018 Г. НА ОБС СЕПТЕМВРИ Административно дело 946 от 2018г. Съдия ХРИСТИНА П. ЮРУКОВА Разпореждане за образуване от 11.10.2018г. Образувано на 11.10.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 5331 от 10.10.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО И АДМИНИСТРИРАНЕТО НА МЕСТНИТЕ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПЕЩЕРА Делата е със значим обществен интерес. Административно дело 945 от 2018г. Входящ документ 5330 от 10.10.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО И АДМИНИСТРИРАНЕТО НА МЕСТНИТЕ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА БАТАК Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ БАТАК Административно дело 944 от 2018г. Входящ документ 5329 от 10.10.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО И АДМИНИСТРИРАНЕТО НА МЕСТНИТЕ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СЪРНИЦА Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ СЪРНИЦА Административно дело 935 от 2018г. Разпореждане за образуване от 8.10.2018г. Образувано на 8.10.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 5244 от 8.10.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО И АДМИНИСТРИРАНЕТО НА МЕСТНИ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД Административно дело 904 от 2018г. Разпореждане за образуване от 28.9.2018г. Образувано на 28.9.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 5071 от 28.9.2018г. ЧЛ. 185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ, РАЗПОРЕЖДАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО НА ОБЩИНА СТРЕЛЧА Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ СТРЕЛЧА Административно дело 899 от 2018г. Разпореждане за образуване от 27.9.2018г. Образувано на 27.9.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 5042 от 27.9.2018г. ЧЛ. 185 АПК ПРОТИВ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТАНА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ВЕЛИНГРАД Административно дело 895 от 2018г. Разпореждане за образуване от 26.9.2018г. Образувано на 26.9.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 5022 от 26.9.2018г. ЧЛ. 185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ, РАЗПОРЕЖДАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩ. ИМУЩЕСТВО НА ОБЩИНА СЪРНИЦА Определя делото като такова със значим обществен интерес Административно дело 884 от 2018г. Разпореждане за образуване от 20.9.2018г. Образувано на 20.9.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 4950 от 20.9.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.21, АЛ.2, Т.1 ОТ НАРЕДБА №2 ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО И АДМИНИСТРИР. НА МЕСТНИТЕ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СЪРНИЦА Административно дело 875 от 2018г. Разпореждане за образуване от 19.9.2018г. Образувано на 19.9.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 4923 от 19.9.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА РЕКЛАМНАТА И ИНФОРМАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД Протестираща ПРОКУРОР ПРИ ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПАЗАРДЖИК Административно дело 680 от 2018г. Разпореждане за образуване от 24.7.2018г. Образувано на 24.7.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 4097 от 23.7.2018г. ЧЛ.185 АПК П/В НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО И АДМ. НА МЕСТНИТЕ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ № 165/31.05.2018Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ВЕЛИНГРАД. Административно дело 679 от 2018г. Входящ документ 4096 от 23.7.2018г. ЧЛ.185 АПК П/В НАРЕДБА ЗА УПРАВЛУНИЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ПЪТИЩА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА БАТАК Делото е със значим обществен интерес. Да се публикува на страницата на съда! Административно дело 669 от 2018г. Разпореждане за образуване от 20.7.2018г. Образувано на 20.7.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 4065 от 20.7.2018г. ЧЛ. 185 АПК П/В НАРЕДБА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ФИНАНСИРАНЕТО НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В ОБЩИНА СТРЕЛЧА, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ № 1056/30.04.2015Г. НА ОБ. С. СТРЕЛЧА. Административно дело 665 от 2018г. Разпореждане за образуване от 19.7.2018г. Образувано на 19.7.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 4040 от 19.7.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В ОБЩИНА РАКИТОВО, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ № 607/23.10.2009 Г. НА ОБС РАКИТОВО, ПРОТОКОЛ № 040 Дело със значим обществен интерес. Административно дело 611 от 2018г. Разпореждане за образуване от 27.6.2018г. Образувано на 27.6.2018г. по Жалба - оспорване на админ.акт Входящ документ 3711 от 27.6.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.40, АЛ.1 ОТ НАРЕДБАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕТО, СЪБИРАНЕТО, РАЗДЕЛЯНЕТО, ТРАНСПОРТИР., ПРЕТОВАРВ., ОПОЛЗОТВОРЯВ. И ОБЕЗВРЕЖД. НА БИТОВИ И СТРОИТ. ОТПАДЪЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК Административно дело 609 от 2018г. Разпореждане за образуване от 26.6.2018г. Образувано на 26.6.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 3678 от 26.6.2018г. ЧЛ.185 АПК/ЧЛ.7,АЛ.1Т.9 И ЧЛ.12,АЛ.5 ОТ ПОД/ Делото е обществен интерес Административно дело 584 от 2018г. Разпореждане за образуване от 18.6.2018г. Образувано на 18.6.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 3455 от 15.6.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБС ЛЕСИЧОВО НЕГОВИТЕ КОМИСИИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МУ С ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, ПРИЕТ С РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 17.11.2011 Г. Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЛЕСИЧОВО Административно дело 567 от 2018г. Разпореждане за образуване от 8.6.2018г. Образувано на 8.6.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 3313 от 8.6.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ГРАД СЪРНИЦА И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МУ С ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ПРИЕТ С РЕШЕНИЕ № 2/10.11.2015 Г. НА ОБС СЪРНИЦА Административно дело 491 от 2018г. Разпореждане за образуване от 17.5.2018г. Образувано на 17.5.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 2852 от 17.5.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 6 АЛ. 4 И ЧЛ.33 АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБС РАКИТОВО Административно дело 529 от 2018г. Разпореждане за образуване от 29.5.2018г. Образувано на 29.5.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 3056 от 29.5.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБС И НЕГОВИТЕ КОМИСИИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МУ С ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПАНАГЮРИЩЕ Определение № 850/4.7.2018г. Административно дело 495 от 2018г. Разпореждане за образуване от 18.5.2018г. Образувано на 18.5.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 2873 от 18.5.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА С ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО И ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА НА СОБСТВЕНОСТ НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК И ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 07.02.2008 Г. НА ОБС ПАЗАРДЖИК Административно дело 485 от 2018г. Разпореждане за образуване от 16.5.2018г. Образувано на 16.5.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 2829 от 16.5.2018г. ЧЛ.185 АПК Определение № 849/4.7.2018г. Административно дело 448 от 2018г. Разпореждане за образуване от 4.5.2018г. Образувано на 4.5.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 2586 от 4.5.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА РАЗПОЛАГАНЕ НА ПРЕМЕСТВАЕМИ ОБЕКТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ №375/ 23.04.2013Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-СЕПТЕМВРИ Административно дело 447 от 2018г. Входящ документ 2585 от 4.5.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД В ОБЩИНА ЛЕСИЧОВО Административно дело 446 от 2018г. Входящ документ 2584 от 4.5.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ПРЕМЕСТВАЕМИ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ЛЕСИЧОВО, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ №426/29.06.2007Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ- ЛЕСИЧОВО Административно дело 445 от 2018г. Входящ документ 2583 от 4.5.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА РЕКЛАМНАТА ДЕЙНОСТ В ОБЩИНА ЛЕСИЧОВО Административно дело 423 от 2018г. Разпореждане за образуване от 27.4.2018г. Образувано на 27.4.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 2460 от 27.4.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА ОРГАТИЗАЦИЯТА И БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО И ДИСЦИПЛИНАТА НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ПЕШЕХОДЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ №302/26.06.2008 Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ- ВЕЛИНГРАД Административно дело 422 от 2018г. Входящ документ 2459 от 27.4.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО И АДМИНИСТРИРАНЕТО НА МЕСТНИТЕ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ №453/ 20.12.2012 Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ- ВЕЛИНГРАД Административно дело 421 от 2018г. Входящ документ 2457 от 27.4.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩИНСКИТЕ ПЪТИЩА В ОБЩИНА БРАЦИГОВО, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ №149/ 30.10.2008 Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-БРАЦИГОВО Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ БРАЦИГОВО Административно дело 415 от 2018г. Разпореждане за образуване от 26.4.2018г. Образувано на 26.4.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 2398 от 26.4.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И АДМИНИСТРИРАНЕ НА МЕСТНИТЕ ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПЕЩЕРА Административно дело 408 от 2018г. Разпореждане за образуване от 24.4.2018г. Образувано на 24.4.2018г. по Жалба - оспорване на админ.акт Входящ документ 2352 от 24.4.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ Жалбоподател РЕЙСЪР АУТО ЕООД Административно дело 405 от 2018г. Образувано на 24.4.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 2344 от 24.4.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ ПРАВАТА НА СОБСТВЕНИК НА ОБЩИНА БРАЦИГОВО Административно дело 401 от 2018г. Разпореждане за образуване от 23.4.2018г. Образувано на 23.4.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 2294 от 20.4.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ- ПЕЩЕРА, ПРИЕТ С РЕШЕНИЕ № 3/ 26.11.2015Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ- ПЕЩЕРА Решение № 388/20.6.2018г. Административно дело 302 от 2018г. Разпореждане за образуване от 20.3.2018г. Образувано на 20.3.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 1633 от 20.3.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ ЧЛ. 59, АЛ. 9 И ДР. ОТ НАРЕДБАТА ЗА РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ, РАЗПОРЕЖДАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО НА ОБЩИНА БАТАК, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ № 433/ 25.11.2010 Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ- БАТАК Административно дело 291 от 2018г. Разпореждане за образуване от 15.3.2018г. Образувано на 15.3.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 1554 от 15.3.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБС И НЕГОВИТЕ КОМИСИИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МУ С ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, ПРИЕТ С РЕШЕНИЕ № 5/26.11.2015 Г. НА ОБС ПАЗАРДЖИК Определям делото като такова със значим обществен интерес. Определение № 597/9.5.2018г. Административно дело 223 от 2018г. Разпореждане за образуване от 27.2.2018г. Образувано на 27.2.2018г. по Жалба - оспорване на админ.акт Входящ документ 1152 от 26.2.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ ЧЛ. 85, АЛ. 2 ОТ НАРЕДБАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПЕЩЕРА Определение № 320/8.3.2018г. Административно дело 224 от 2018г. Входящ документ 1153 от 26.2.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ НАРЕДБАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ Определение № 321/8.3.2018г. Административно дело 202 от 2018г. Разпореждане за образуване от 20.2.2018г. Образувано на 20.2.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 1047 от 20.2.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ РАКИТОВО, ПРИЕТ С РЕШЕНИЕ № 27/ 22.12.2015 Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ РАКИТОВО Административно дело 190 от 2018г. Разпореждане за образуване от 16.2.2018г. Образувано на 16.2.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 991 от 16.2.2018г. ЧЛ. 185 АПК/ ПРОТИВ РАЗПОРЕДБИ ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ СЪВЕ БАТАК, НЕГОВИТЕ КОМИСИИ И ВЗАИМОДЕСТВ. МУ С ОБЩ. АДМИНИСТРАЦИЯ, ПРИЕТ С РЕШЕНИЕ № 39/ 17.12.2015 Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ БАТАК Административно дело 86 от 2018г. Разпореждане за образуване от 22.1.2018г. Образувано на 22.1.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 409 от 22.1.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ РАЗПОРЕДБИТЕ ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ БЕЛОВО Ответник ОБЩИНСКИ СЪВЕТ БЕЛОВО Административно дело 60 от 2018г. Разпореждане за образуване от 15.1.2018г. Образувано на 15.1.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 228 от 15.1.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ, НА ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ И ВЗАИМОДЕЙСТВЕТО МУ С ОБЩИНСКАТА АДИНИСТРАЦИЯ Решение №237 от 18.04.2018г. Административно дело 59 от 2018г. Съдия при образуване ДЕСИСЛАВА Д. КРИВИРАЛЧЕВА Входящ документ 227 от 15.1.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ ПРАВИЛНИКА НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПАНАГЮРИЩЕ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ, НЕГОВИТЕ КОМИСИИ И ВЗАИМОДЕЙСТВЕТО МУ С ОБЩИНСКАТА АДИНИСТРАЦИЯ Административно дело 52 от 2018г. Входящ документ 202 от 12.1.2018г. ЧЛ.185 АПК ПРОТИВ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ, НЕГОВИТЕ КОМИСИИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МУ С ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Делото е със значим обществен интерес! Административно дело 45 от 2018г. Разпореждане за образуване от 11.1.2018г. Образувано на 11.1.2018г. по Протест - оспорване на админ.акт Входящ документ 178 от 11.1.2018г. ЧЛ.185 АПК/ ПРОТИВ НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО НА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ № 165/02.12.2008 Г. НА ОБЩ. СЪВЕТ ПАНАГЮРИЩЕ Административно дело 22 от 2018г. Разпореждане за образуване от 5.1.2018г. Образувано на 5.1.2018г. по Жалба - оспорване на админ.акт Входящ документ 70 от 5.1.2018г. ЧЛ. 185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО И ДИСЦИПЛИНАТА НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ПЕШЕХОДЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД Жалбоподател МУСА АЛИ КЕХАЙОВ Административно дело 21 от 2018г. Входящ документ 69 от 5.1.2018г. ЧЛ. 185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ПЪТИЩА В ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД Административно дело 20 от 2018г. Входящ документ 68 от 5.1.2018г. ЧЛ. 185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ЧИСТОТАТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД Административно дело 19 от 2018г. Входящ документ 67 от 5.1.2018г. ЧЛ. 185 АПК ПРОТИВ НАРЕДБАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕЛЕНАТА СИСТЕМА НА ВЕЛИНГРАД
2,005,199
http://troyan.court-bg.org/img/File/2015/IVANOVA/GD549.14.OBEZ.htm
2018-01-17T05:06:48
[ "дело 549", "дело 1359", "дело 1359", "дело 1450", "дело 1396", "дело 1359", "дело 1396", "дело 1396", "дело 1359" ]
Решение по Гражданско дело 549/2014г. № 42 от 13.02.2015., гр. Троян Троянски районен съд, втори граждански състав в проведеното на 15.01.2015г. публично заседание в следния състав: секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 549 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното: Депозирана е искова молба от Д.Р.К. и В.Р.К. ***, чрез пълномощника им мл.адв.Ц.А. от ЛАК, с която са предявени обективно съединени искове срещу И.В.К. *** и Банка ”ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1036, р-н Оборище, ул.Московска№19, представлявана от Диана Митева, Доротея Николова, Мирослав Вичев и Виолина Спасова, за установяване нищожността на Договор за ипотека, обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека вх.рег.№1715, акт №4, том.2, дело №1396/2008г. на Служба по вписванията при Районен съд - Троян на основание чл. 26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, вр.чл.73 ал.3 от СК/отм./, във вр. чл.167 ал.3 от ЗЗД и за отмяна на констативен Нотариален акт вх. рег. № 1878, акт № 2, том VII, дело 1359/2004 год. на Служба по вписванията при Районен съд – Троян до 1/3 ид.ч. по чл.537 ал.2 от ГПК. Ищците твърдят, че са наследници на покойния си баща Р.К.******* година, който приживе е придобил чрез покупко - продажба недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Троян, ж.к. Младост, с идентификатор 73198.501.650.1.1, ведно с прилежащите избено помещение №9, при съседи подробно описани в молбата. Излага се, че процесния апартамент е придобит от техния наследодател в режим на съпружеска имуществена общност с майка им И.В.К.. Твърдят, че след смъртта на техния наследодател имота са притежавали ведно с тяхната майка, в качеството на наследници на Росен К., като двамата ищци са били собственици по 1/6 ид. част, а тяхната майка - ответницата И.К. на 4/6 ид. части. Твърдят, че е извършен договор за доброволна делба с вх. Рег.№1880 опис 67 том.2 книга Б, партида 1067 от 2004 година на Служба по вписвания при ТРС между ищците, които към 29.07.2004 година са били малолетни и същите са представлявани от адв. Стефан Гецов, назначен им за особен представител с определение от същата дата на ТРС и тяхната майка – ответницата К.. Излагат, че с решение № 47 от 10.03.2014 година постановено по гр. д. № 1317 от 2011 година на ТРС е прогласена нищожността на цитирания по – горе договор за доброволна делба, като съда е постановил, че собственици на имота са ищците с по 1/6 ид. част и И.К. притежаваща 4/6 ид. части. Излагат също, че преди да бъде постановено решение № 47 от 2014 година И.К. използвайки договор за доброволна делба, /който в последствие е приет за нищожен/ и позовавайки се на нот. акт № 17 т.3 дело №722 от 1996 година на Власко Шишков - нотариус при Районен съд гр. Троян е призната за едноличен собственик на процесния недвижим имот, което е сторено в констативен нот. акт № 1878, дело №1359 от 2004 година на Служба по вписвания при РС гр.Троян. Молят съда да постанови решение, с което да отмени по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК цитирания по- горе нотариален акт на нотариус Кожухаров, с който първия ответник И.К. е призната за собственик на целия недвижим имот с идентификатор 73198.501.650.1.1, ведно с прилежащите към него части. Отделно от това молят да бъде констатирана, поради противоречие на закона нищожност, като съда приеме, че договора за ипотека, който е учреден от първия ответник – И.К. върху описания по-горе недвижим имот е нищожен, тъй като е в съсобственост с непълнолетните и деца, с който имот е обезпечено чуждо задължение и отделно от това, е сключен от несобственик, като излагат подробни съображения, че не са давали съгласие за сключване на този договор. Молят да бъде прогласена нищожността на нотариалния акт, с който е учредена договорна ипотека с вх. номер по регистъра на служба по вписвания при РС гр. Троян, а именно №1715 акт.№14 том.2 дело № 1396 от 2008 година на Служба по вписвания при РС гр. Троян. Претендират за разноски. В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват, представляват се от упълномощен защитник – мл.адв.Ц.А., който от името на доверителите си поддържа исковите претенции по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. По реда на чл. 131 от ГПК на двамата ответници е изпратен препис от ИМ и доказателствата. С писмен отговор с вх. №5010 от 07.08.2014 година, Банка „ДСК” ЕАД изразява становище за неоснователност на исковите претенции, като счита, че не следва да бъде уважено искането за прогласяване нищожността на вписаната ипотека в полза на банката, тъй като към момента на учредяването й легитимен собственик на недвижимия имот е бил първият ответник И.К.. Излагат, че ипотеката е учредена за обезпечаване вземане на Банка ДСК ЕАД по предоставен кредит на И.К. в размер на 30 000 евро. Твърдят, че ипотеката е в предписаната от закона форма, както и че към датата на учредяване на ипотеката - 09.06.2008година пред нотариуса изповядал сделката се е явила лично И.К., която се е легитимирала като единствен и изключителен собственик по силата на констативен нот. акт №2 том.7, дело №1359 от 2004 година вписан в Служба по вписванията при РС гр. Троян. Излагат, че в нотариалния акт подробно е индивидуализиран недвижимия имот, изповядан е по надлежния ред пред нотариус, който е изпълнил вменените му по реда на чл. 586 ал.1 от ГПК задължения, а именно: проверил е праводателят дали е собственик на имота и дали са налице особени изисквания за извършване на сделката. При условията на евентуалност счита, че ако съда приеме, че на основание разваления договор за доброволна делба първия ответник И.К. не е била единствен собственик на целия имот, а само на 4/6 ид. части от него, то молят съда да приеме, че по отношение на тези 4/6 ид. части издадения констативен акт за собственост е в сила и не следва да бъде отменян. Излагат аргументи позовавайки се на разпоредбата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД, като считат, че нищожността на част от договора не влече нищожност на целия договор, а само на онази част, за която се отнася порока. Молят да им бъде дадена възможност да ангажират доказателства. В съдебно заседание, ответника - Банка „ДСК” ЕАД се представлява от юрисконсулт В.Т., която счита исковата претенция за неоснователна, становището си поддържа по съществото на спора и представена по делото писмена защита. Не ангажира доказателства. По реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И.В.К. с вх. № 5055 от 08.08.2014 година по описа на ТРС, с която намира ИМ за основателна, а по същество на спора прави признание на обстоятелството, че с констативния нотариален акт е ощетила децата си – ищците в настоящото производство, поради което не възразява иска за отмяна на акта да бъде уважен. Признава, че за учредяване на ипотеката върху целия апартамент в полза на „Банка ДСК” ЕАД не е искала съгласието на децата си, тъй като същите са били малолетни. Не възразява да бъде прогласена нищожността на договора за ипотека описан в исковата молба. Отделно от това същата твърди, че с „Банка ДСК” ЕАД са водени преговори да бъде учредена ипотека върху процесния имот само върху нейните 4/6 ид. части, но банката категорично е отказала с аргумента, че за тях липсва интерес за ипотека върху идеални части, тъй като при евентуално неизпълнение на договора за заем и съответно публична продан можело да има големи проблеми, тъй като децата са непълнолетни. Излага, че кредита от „Банка ДСК” ЕАД е обезпечен с ипотека върху целия апартамент, за което обстоятелство се е легитимирала като собственик с договора за доброволна делба между нея и децата й, който в последствие е обявен за нищожен с решение постановено по Гр. дело №1317 от 2013 година на ТРС. Твърди, че на 23.07.2014 година мениджъра на клона на „Банка ДСК” в гр. Троян се е свързал лично с нея по телефона с молба за евентуална среща - разговор, която е осъществена на следващия ден на 24.07.2014 година, около 16.30 – 16.45 часа в офиса на банката, на която среща излага, че е била заплашвана от същия. Твърди, че той настоявал настоящото дело да бъде прекратено до 01.08.2014 година, да оттегли всичките си искания, тъй като в противен случай банката ще започне дела срещу нея, кредита ще бъде обявен за незабавно изискуем, а единственото й жилище щяло да бъде продадено. Твърди също, че мениджъра на банката е проявил натиск, като й заявил, че трябва да укаже на децата си – ищците по делото да прекратят същото. Твърди, че за отправените към нея заплахи е подала жалба до РУ „Полиция” гр. Троян, като копие от жалбата представя като доказателство по делото. В съдебно заседание, ответницата И.К. редовно призована не се явява и не се представлява. Представен е нотариален акт № 17, том III, дело № 722/1996 год. на Вл. Шишков - нотариус при Районен съд Троян, от който се установява, че наследодателят на ищците - Р.В.К.******* година е придобил чрез покупко - продажба недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Троян, ж.к. Младост, с идентификатор 73198.501.650.1.1, ведно с прилежащите избено помещение №9, при съседи: запад – коридор, север мазе №10, юг-мазета №7 и 8, отдолу-земя, както и 2.511%ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж. От представеното по делото у-ние за граждански брак на Община Троян от 20.05.1990г. се установява, че Р.В.К.******* година и ответницата И.В.К., са сключили граждански брак на 20.05.1990г. за което е издаден Акт №58 от същата дата на Община Троян, т.е. придобития през 1996г. с нотариален акт № 17, том III, дело № 722/1996 год. на Вл. Шишков - нотариус при Районен съд Троян недвижим имот – апартамент, е при режим на СИО. Приложено е удостоверение за наследници №041491 от 14.05.2008г. на Община гр.Троян, със заверка от длъжностно лице, че „към дата 14.11.2013г. няма промяна в удостоверението”, от което се установява, че Р.В.К.*******г., като е оставил свои наследници – двамата ищци и ответницата И.В.К.. Представен е Договор за доброволна делба на наследствен имот от 29.07.2004г., от който се установява, че И.В.К. получава в дял и става едноличен собственик на описания по-горе апартамент, като за уравняване на дяловете на децата си им превежда еднократно в ОББ-АД клон Троян, по тяхна банкова сметка ***. Представен е Нотариален акт вх. рег. № 1878, акт № 2, том VII, дело 1359/2004 год. на Служба по вписванията при Районен съд – Троян, с който И.В.К., е призната за едноличен собственик на процесния недвижим имот. Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег №1715 от 2008г., акт №14, том2, дело №1396/2008г. на СВ при ТРС. Представено е решение № 47 от 10.03.2014 год. по гр.д. № 1317/2013 на ТРС, с което е прогласена нищожността на Договор за доброволна делба на наследствен имот, вписан под вх. рег. № 1880, опис № 67, том II, книга Б, партида 1067 от 29.07.2004 год. на Служба по вписванията при ТРС. Приложена е жалба от И.В.К. *** и Определение №54 от 22.07.2004г. на ТРС, постановено по ч.гр.д.№419/2004г. на ТРС с правно основание чл.73 ал.2 от СК. Относно иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 73, ал. З от СК /отм./ за прогласяването на нищожността на договора за ипотека обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег. №1715 от 2008г., акт №14, том2, дело №1396/2008г. на СВ при ТРС . Правната доктрина и съдебната практика са категорични, че нищожността се урежда от императивни правни норми от публичен интерес, има действие по отношение на всички и съдът следи служебно за нея. Така и постановеното в производство по чл. 290 ГПК, Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.дело 1450/2010г., І г.о. Учредената ипотека е нищожна, тъй като върху ищците не е преминало валидно ипотечно задължение относно дълга на ответника И.К. към ответника Банка”ДСК”АД, поради което ищците не могат да отговарят със своите идеални части от имота си за задължението на И.К.. За да стигне до тези изводи, настоящия състав съобрази: От представените по делото доказателства, признати от първия ответник И.К. и не оспорени от втория ответник Банка”ДСК” АД се установява, че процесния имот е съсобствен между ищците и ответницата И.К., като последната притежава 4/6 идеални части, а ищците -по 1/6 идеална част. Не се оспорва от втория ответник, а се признава от първия обстоятелството, че към момента на учредяване на ипотеката - 09.06.2008година, двамата ищци са били непълнолетни. Съгласно разпоредбата на чл.73 ал.3 /отм./, по действащия към момента на учредяване на ипотеката СЕМЕЕН КОДЕКС /Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., изм. и доп., бр. 11 от 7.02.1992 г., попр., бр. 15 от 21.02.1992 г., изм. и доп., бр. 63 от 15.07.2003 г., доп., бр. 84 от 23.09.2003 г., изм., бр. 42 от 17.05.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, „Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от не навършили пълнолетие деца са нищожни.”, т.е. извършването на тези действия води до нищожност на сделката, като противна на закона, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Отделно от това, разпоредбата на чл. 167. ал. З от ЗЗД гласи, че ипотека може да се учреди само върху имот, който е бил собственост на лицето, което я учредява, но в настоящия казус се установи, че имотът не е бил изцяло собственост на ответницата И.К.. Съгласно теорията /професор Петко Венедиков „Ипотеки. Залог. Привилегии”, трето издание от 1994 год. на издателство „Сиби"/, „….Ако учредителят на ипотеката при учредяването й е бил собственик на имота, но неговото право е унищожено с обратно действие, пада и ипотеката, която той е учредил. И наистина, в такъв случай се смята, че той не е бил никога собственик и следователно не е могъл да учреди ипотека…." В депозирания по делото отговор от ответника Банка”ДСК”АД са изложени твърдения, които се поддържат в хода на производството и в представената по делото писмена защита, в смисъл, че банката би обезпечила договора за заем чрез ипотека върху 4/6 идеални части от процесния имот и в този смисъл прави възражение по реда на чл.26 ал.4 от ЗЗД, а именно, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. Във връзка с направените възражения, с доклада по делото съдът указа на ответника „БАНКА ДСК" ЕАД, че следва да установи твърдените факти и обстоятелства във връзка с възражението по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В хода на съденото производство ответникът банка „ДСК" ЕАД не ангажира доказателства, от които да се установи, че би сключила договора за 4/6 идеални части от неподеляем апартамент, нито че е налице случай, при който банката да е сключвала ипотека в идеални части за апартамент /недвижим имот/. Тази пасивност в процеса от тяхна страна, не може да бъде тълкувана в тяхна полза. Вярно е, че не съществува пречка ипотека да бъде сключена в идеални части от имот, стига тези идеални части да могат да бъдат реално обособени. /проф.Петко Венедиков „Ипотеки. Залог. Привилегии"/. В конкретния случай, процесният имот е апартамент, с обща площ от 70.16 кв.м, състоящ се от „дневна, спалня, столова, бокс, баня, клозет, коридор и две тераси " и няма как да бъде разделен, като от него да бъде обособен реален дял 4/6. В този смисъл настоящия състав изцяло споделя становището на процесуалния представител на ищците, че „няма как да се определи кои точно 4/6 идеални части от имота ще бъдат ипотекирани. Ако ипотеката бъде призната за нищожна само до размера на 2/6 идеални части и остане в сила за 4/6 от процесния имот, то това ще бъде основание за недействителност на ипотеката съгласно чл. 170 от ЗЗД, тъй като ще съществува неизвестност относно тъждеството на 4/6 идеални части от имота”. Отделно от това, съдът взе в предвид, че освен направеното с отговора към исковата молба признание, ответницата И.К. не се яви да отговори лично на поставените по реда на чл.176 от ГПК въпроси, поради което съдът приема за доказани обстоятелствата, за изясняването на които ответницата не се яви да отговори, /за които последици същата беше предупредена/, а именно: че ищците не са уведомявани за сключените сделки, че не са давали съгласие за сключването на договор за ипотека и обезпечение на чуждо задължение, както и че целта на кръга от сделки е била за избягване на императивната разпоредба на чл. 73, ал. З от СК /отм./, за да може да бъде сключен договор за заем и да бъде обезпечен с ипотека върху съсобствения им имот. Твърденията на ответника Банка”ДСК”АД, че с този процес ищците и първата ответница И.К. целят да увредят банката съдът намира за недоказани, тъй като от представеното по делото Удостоверение от Банка”ДСК” ЕАД, изходящ №115/03.12.2014г. /л.62/ се установява, че кредитът на И.К. не е бил просрочван и тя го заплаща редовно. Предвид всичко изложено настоящия състав счита, че с договора за ипотека върху процесния имот, който към момента на учредяването на ипотеката е бил в съсобственост на непълнолетни, е обезпечено чуждо задължение, поради което е налице нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие на закона, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 73, ал. З от СК /отм./, както и че договорът за ипотека е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във с чл. 167, ал. З от ЗЗД и поради това, че е сключен от несобственик. При това положение Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. рег. № 1715, акт № 14, том II, дело 1396/2008 год. на Служба по вписванията при Районен съд – Троян следва да бъде прогласен за нищожен, а Констативен нотариален акт вх. рег. № 1878, акт № 2, том VII, дело 1359/2004 год. на Служба по вписванията при Районен съд - Троян, следва да бъде отменен до 1/3 ид.ч., тъй като с него са констатирани несъществуващи права в полза на ответницата И.В.К. и са засегнати правата на ищците. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят сторените от ищците разноски. Тъй като с отговора на исковата молба ответницата И.К. признава исковата претенция, на основание чл.78 ал.2 от ГПК не дължи заплащане на разноски, а ответника банка ДСК”ЕАД следва да заплати сумата от 1255.35 лева разноски по делото. ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, поради противоречие на Закона, Договор за ипотека обективиран в нотариален акт вх. рег. № 1715, акт № 14, том II, дело 1396/2008 год. на Служба по вписванията при Районен съд – Троян, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 73, ал. З от СК /отм./. ПОСТАНОВЯВА ЗАЛИЧАВАНЕ на договорната ипотека, учредена с нотариален акт вх. рег. № 1715, акт № 14, том II, дело 1396/2008 год. на Служба по вписванията при Районен съд – Троян. ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт вх. рег. № 1878, акт № 2, том VII, дело 1359/2004 год. на Служба по вписванията при Районен съд - Троян, до 1/3 ид.ч ОСЪЖДА Банка ”ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1036, р-н Оборище, ул.Московска№19, представлявана от Диана Митева, Доротея Николова, Мирослав Вичев и Виолина Спасова ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Р.К., ЕГН ********** и В.Р.К., ЕГН ********** и двамата с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 1255.35 /хиляда двеста петдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ лева съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2,010,235
http://constcourt.bg/bg/Acts?page=90&pageSize=10
2020-06-04T04:37:01
[ "дело 3", "дело 3", "дело 6", "дело 5", "дело 7", "дело 9", "дело 5", "дело 3", "дело 2", "дело 1", "дело 14", "дело 17", "дело 15", "дело 8", "дело 4", "дело 10", "дело 11", "дело 11", "дело 7", "дело 9" ]
адвокати адвокатско възнаграждение адвокатура административен акт акт за встъпване в длъжност актове на народното събрание аптека баланс на интереси банка банкови услуги битови потребители болнична помощ бюджет бюджетен закон вероизповедание висш съдебен съвет влизане в сила на закон връзка между дела встъпване на народни представители в изпълнение на правомощията им възбуждане на наказателно преследване на народен представител възложители на обществени поръчки възстановяване на права на собственици върховен административен съд върховенство на конституцията вътрешно законодателство вътрешно право гаранции за защита на личността гласуване вот на недоверие гласуване на решение на народното събрание гласуване недоверие на министерски съвет даване статут на висше училище данък върху добавената стойност данъци данъчни задължения два последователни мандата две гласувания две гласувания на отделни заседания декларация с невярно съдържание дете деяние директива дискриминация дискриминация в достъпа до определена професия договор за функционирането на европейския съюз документно престъпление домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни допустимост на искането допустимост на конституционен контрол допустимост на тълкуването доставчик на електрическа енергия и природен газ достъп до медицинска помощ достъп до правосъдие достъп до съд държава държавен орган държавна намеса държавна служба държавна такса държавни учреждения държавно имущество държавна собственост европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи еднакви правни условия за стопанска дейност едноличен търговец еднолично дружество с ограничена отговорност екологично законодателство електрическа енергия елементи от фактически състав забраняване на партия заварени международни договори заварено тежко престъпление задължително заселване задължително тълкуване задължително тълкуване от народното събрание задържане закони приети преди конституцията законодателен процес законоустановеност на наказанието заместник-председател на народното събрание замяна на наказания с пробация запрещение засегнати права и законни интереси защита на детето защита на потребителя защита на право на частна собственост здравно осигуряване земеделска земя избирателно право избори избори за европейски парламент избори за народни представители извлечение от сметка изискване за образователно-квалификационна степен изключителна държавна собственост изпълнение на наказанията изтезание имущество инвестиции индивидуален административен акт искане за разделяне на дела кадрови военнослужeщи канидидати за изборни органи на политически партии и коалиции квалифициран състав на престъпление кзк клинични пътеки кмет на община кмет на район комисия за защита на конкуренцията компетентност на народното събрание конвенция за защита на правата на човека и основните свободи конвенция за правата на детето конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи конвенцията за правата на хората с увреждания конкуренция конституционен контрол конституционна несъвместимост контрол върху производството на лекарствени средства и търговията с тях конфискация концесия кооперация крайни снабдители легитимна цел лекарствени продукти ликвидационен орган ликвидационни съвети липса на предмет лична свобода и неприкосновеност лишаване от право на местоживеене магистър-фармацевт малолетни мандат мандат на народен представител мандат на председателя медико-диагностични дейности международния пакт за граждански и политически права местни избори министър на отбраната министър на правосъдието мярка за неотклонение мярка за неотклонение „задържане под стража“ наборна военна служба наборна военна служба на лицата с висше образование наказателна неотговорност наказателна неприкосновеност наказателно преследване на офицери и сержанти наказателноправни норми народен представител нарушения на принцип национално богатство недопускане на ограничения на права недопустимост на искане независима икономическа дейност независимост на съдебната власт незаконно придобито имущество неизбираемост на народен представител неизправен длъжгник нелоялна конкуренция необжалваемост неприкосновеност на частната собственост непълнолетни несправедливост несъвместимост на народен представител неяснота и двусмислие на конституционна норма нов председател нормативен административен акт нормативен акт нотариуси нужди на държавен орган обжалване на административен акт обнародване обратно действие на закон общ административен акт обществени поръчки обществено осигуряване овластяване ограничаване на основни права опазване на околната среда освобождаване от държавни такси осигурителни права основание за нееднакво третиране основания за гласуване на доверие основания за освобождаване основания за прекратяване на мандат основни положения на временния статут на българската телевизия и българското радио особено мнение оставка отклонява отклонява искане откриване на аптека открито заседание отмяна на оспорената разпоредба отчуждаване офицери офицери и сержанти от въоръжените сили партия и държава партия на верска и/или етническа основа пенсия подаване оставка на правителството политическа неутралност политическа партия политически плурализъм поправителен труд права и задължения на гражданите права и свободи на гражданите права на човека правен интерес правен проблем правна сигурност право на защита право на личен живот право на сдружаване право на собственост право на труд правова държава правомощие за сезиране правомощие на народното събрание правомощия правомощия на изпълнителната власт правомощия на министъра на правосъдието правомощия на нзок правомощия на служебно правителство правораздаване предварително задържане предимство пред норми на вътрешното законодателство предложение за избор и освобождаване предложения между първото и второто четене предмет на конституционното производство председател на народно събрание предсрочно освобождаване на председателя на народното събрание предсрочно прекратяване предсрочно прекратяване на правомощия предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител прекратяване на мандат прекратяване на пълномощия прекратяване на пълномощия на президента престъпление преходни и заключителни разпоредби привилегии привилегии за държавната собственост придобиване качеството на народен представител приемане на закон принудителна административна мярка принцип за равенство на кандидатите принципи присъединяване на дела пробация произнасяне по допустимост на искането прокурор пропорционалност противоконституционност на наказателноправни разпоредби проучвателен мандат процедура за освобождаване пълномощия на народния представител равенство на всички граждани пред закона равенство на страните в съдебния процес равенство пред закона равни условия равнопоставеност разделение на властите разноски по делото разпиляване на държавно имущество разпускане на народно събрание разпускане на народното събрание разпускане на партия разрешение на министъра на отбраната разрешение на народното събрание расова дискриминация ратификация религиозни възгледи решение на народното събрание ръководител на българска национална телевизия ръководна длъжност ръководна щатна длъжност ръководни органи самостоятелен бюджет на съдебната власт самостоятелно произнасяне по конституционност на закон за изменение и допълнение на действащ закон свобода на вероизповедание свободна професия свободна стопанска инициатива сграда сграда – публична държавна собственост сдружаване сдружаване на религиозна основа сержанти служебно правителство снемане на имунитет снемане на имунитет на народен представител социални помощи социални права специализирани медицински дейности срок на наборната военна служба становище статут на народен представител при разпуснато народно събрание стенографски протокол стопанисване на държавното имущество стопанска дейност стопанска инициатива структура на конституционни норми субект на престъпление съдебен контрол съдебна власт съдебни изпълнители съдилища съставяне на ново правителство съществени нарушения на изборния процес такса тежест на доказване в гражданския процес топлопреносно предприятие трето гласуване труд трудов стаж за пенсиониране трудово възнаграждение тълкувателно решение търговия на дребно с лекарствени продукти указ на президента управление на имуществото на съдебната власт успешно приключен проучвателен мандат установяване на нецелесъобразност на закон устройство на крайбрежната територия участие в избори формиране на органи на съдебната власт функции на адвокатурата функции на председателя на народното събрание функции на прокуратурата характер на решението хора с увреждания цел на закона целесъобразност цикми цялостна политика на правителството частна собственост частни съдебни изпълнители черноморско крайбрежие чужд гражданин чуждестранно юридическо лице юридическо задължение 313б от наказателния кодекс велико народно събрание върховен съд главен прокурор група народни представители заварен закон закрито заседание имунитет на народен представител искане на народни представители искане на общото събрание на гражданската колегия на върховния касационен съд искане на общото събрание на наказателната колегия на върховния касационен съд искане на общото събрание на търговска колегия на върховния касационен съд искане на омбудсман искане на пленума на върховния касационен съд искане на президент искане на съдебен състав на върховния касационен съд искане на тричленен състав на върховния административен съд искания на различни субекти казуално тълкуване международен договор наказателна колегия на вкс недействителни бюлетини недоверие на правителство омбудсман отнемане на имущество парламентарна група петчленен състав на вас полагане на клетва правен спор правилник за организацията и дейността на народното събрание президент прекратяване на пълномощия на народен представител противоконституционност на закон пълномощия на председателя на народното събрание религиозни общности спор за конституционност на партия субект на искане състав на вас състав на върховния административен съд частно осигуряване предучилищно образование неизбираемост двойно гражданство тълкувателна дейност на Конституционния съд цензура право на свободно изразяване право на разпространяване на мнение правото да се търси, получава и разпространява информация делегиране Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа паметници на културата указания на съда недостатъци на искането празнота в закона недействителност на решение на Конституционния съд правомощия на президента искане на главен прокурор общинска собственост отклоняване на искане за тълкуване данък сгради местно самоуправление дискреционни правомощия приподписване на указ български гражданин по рождение монопол право на стачка ограничаване на правото на стачка повторно разглеждане на искания организация на съдебната власт бюджет на съдебната власт свобода на изразяване право да се разпространява информация средства за масова информация Българска национална телевизия Българско национално радио спиране и конфискация на средство за масова информация избори за президент оттеглени подписи от народни представители държавен бюджет уволнение дисциплинарно наказание обжалване законодателна инициатива публичноправно вземане защита на влогове изборен ден равнопоставеност при упражняване на стопанска дейност лов ден за размисъл предмет на искане възобновяеми източници на енергия мораториум образование образователна политика законодателна власт изпълнителна власт делегирано законодателство основни обществени отношения трайна уредба закон подзаконов акт предучилищно и училищно възпитание частно училище дискреция на законодателната власт държавни образователни стандарти автономия в сферата на образованието искане на Министерски съвет въоръжени сили чуждо гражданство свобода на словото ново тълкуване министерски съвет държавни имоти нищожност на сделка използване на служебно или партийно положение решение на Конституционния съд компетентност на Конституционния съд местоживеене чуждестранни лица наследство наследяване дисциплинарно производство отстраняване от длъжност наказателно производство Министерство на вътрешните работи достойнство на човека социална ценност дисциплинарно нарушение държавен служител Комисия за енергийно и водно регулиране правомощия на омбудсмана пределна цена енергийни предприятия договор при общи условия крайни потребители очевидна неправилност бланкетно правно понятие тълкуване върховен съдебен надзор Върховен касационен съд допускане до касационно обжалване предпоставки за достъп до касационно обжалване касационен контрол принцип на разделение на властите методи на тълкуване правото на защита в касационното производство правна норма конституционен императив служебни правомощия на Върховния касационен съд автономия на Народното Събрание авторитет на Народното събрание освобождаване от пост мандат на председателя и заместник – председателя на Народното събрание предсрочно прекратяване на мандат нарушаване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание свободен мандат права на заместник - председателя на Народното сърбание санкционно основание ценностен избор ценности в обществото конкурсно начало институт на командироване справедлив съдебен процес резервен защитник очевидна фактическа грешка разпоредително заседание административно-наказателна отговорност административно нарушение административно наказание бързо производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила актове на Министерския съвет искане на пленума на върховния административен съд властови правомощия престиж на съдебната власт престиж на властта разкриване на банкова тайна преобразуване на правоотношение инвеститура временно отстраняване от длъжност колегии на Висшия съдебен съвет искане на петчленен състав на върховния административен съд искане на върховния съд данък върху недвижимите имоти законоустановеност на данъците данъчна ставка данъчна основа курорт имуществен данък подоходен данък предназначение на имота митническа администрация директор служебен стабилитет предизвестие лично политическо доверие произвол йерархична подчиненост авторитет на държавната служба митнически органи Централна избирателна комисия решение на ЦИК изключване на обжалваемостта подсъдност йерархия на съдилищата мнозинство отмяна на решение решение за отхвърляне липсващо мнозинство нищожни актове унищожаеми актове обща клауза за обжалване липса на компетентност Всеобща декларация за правата на човека Харта на основните права на Европейския съюз обект с национално значение национален обект подробен устройствен план държавна нужда маломерен имот предварително изпълнение Национална здравноосигурителна каса публични финанси осигурителни вноски искане от общински съвет спор за компетентност специализиран съд извънреден съд достъп до информация защита на личните данни принудително изпълнение парламентарен контрол парламентарна комисия несъстоятелност банкова несъстоятелност лечебни заведения здравна политика давност наказателна отговорност референдум форма на държавно управление легитимни очаквания преференциални цени право на Европейския съюз аренда заварено правоотношение пасища ливади мери съда на Европейския съюз искане на Висшия адвокатски съвет Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие двупластовост на понятийния апарат пол идентичност защита на жените административни съдилища законодателна техника публичност състезателно начало структура на прокуратурата доказателствени средства решение № 5 по дело 3 / 2019 от: 2.6.2020 г. особено мнение и становище по дело 3 / 2019 определение по дело 6 / 2020 от: 28.5.2020 г. определение по дело 5 / 2020 определение по дело 7 / 2020 от: 22.5.2020 г. решение № 4 по дело 9 / 2019 от: 14.5.2020 г. решение № 3 по дело 5 / 2019 Съдии: Борис Велчев, Константин Пенчев от: 28.4.2020 г. Описание: Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие. определение по дело 3 / 2020 от: 15.4.2020 г. определение по дело 2 / 2020 от: 9.4.2020 г. определение по дело 1 / 2020 от: 10.3.2020 г. определение по дело 14 / 2019 от: 11.2.2020 г. решение № 1 по дело 17 / 2018 от: 4.2.2020 г. Описание: След образуването на к.д. 17/2018 г. са наново изменени и/или допълнени чл. 47, ал. 4 и 7 – 10; чл. 50, ал. 4; чл. 62, ал. 2; чл. 73; чл. 105, ал. 2 и чл. 106а, ал. 4 от Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; посл. изм. ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г.); чл. 12, т. 4 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите (обн., ДВ, бр. 75 от 2006 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 64 от 13.08.2019 г.);чл. 259, ал. т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; посл. изм. ДВ, бр. 64 от 13.08.2019 г.); чл. 82, ал. 3 от Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; посл. изм. ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г.) и чл. 19, ал. 7, т.18, чл. 45, ал. 10, ал. 21, ал. 23 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; посл. изм. ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г.). С тяхното изменение и/или допълнение правните им последици се прекратяват, каквато е целта и на оспорването. Промяната им води до липса на предмет на конституционното дело в тази част и искането за установяване на противоконституционност на посочените разпоредби следва да се отклони. Не е налице основание за противоконституционност за оспорените разпоредби на § 11, § 12, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, и § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. С тях не се извършват промени в закони, поради което тяхното оспорване следва да се отхвърли. По отношение на останалите оспорени разпоредби при проведеното гласуване, не се постигна изискуемото по чл. 151, ал. 1 от Конституцията и чл. 15, ал. 2 от Закона за Конституционен съд мнозинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на съда (най-малко 7 гласа), поради което искането се отхвърля. определение по дело 15 / 2019 от: 28.1.2020 г. решение № 9 по дело 8 / 2019 от: 5.12.2019 г. Описание: Относно искането за установяване на противоконституционност и несъответствие с чл. 1, изр. 2 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека на чл. 39б, ал. 1, т. 1 в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията“ от Закона за държавната собственост. Принудителното отчуждаване на частна собственост по Закона за държавната собственост може да бъде предприето при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, който предвижда изграждане на някои от обектите, изрично описани в чл. 205, т. 1-5 ЗУТ, независимо от това дали са обявени за „национални“ по смисъла на Закона за държавната собственост или за такива „с национално значение“ по смисъла на Закона за устройство на територията, защото всички те са обекти – публична собственост на държавата и са предназначени да задоволяват публични нужди. Частично оспорената от президента разпоредба на чл. 39б, ал. 1 ЗДС урежда реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта за отчуждаване. Тя не въвежда условия за принудително отчуждаване на частна собственост в несъответствие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Конституционният съд намира, че оспореният израз от чл. 39б, ал. 1, т. 1, който съдържа едно от основанията за предварително изпълнение на акта за отчуждаване, следва да се разглежда в цялостния контекст на правната норма, а не отделно, както е направено в искането. Посочената разпоредба предвижда предварително изпълнение на акта за отчуждаване на двете категории обекти – национални и такива с национално значение, предвидени с подробния устройствен план, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, като и тук критерият е наличието на особено важен държавен интерес, който съответства на чл. 17, ал. 5 от Конституцията за наличие на държавни нужди. Оспорената уредба в чл. 39б, ал. 1, т. 1 ЗДС относно обектите с национално значение е в пълно съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, защото предварителното изпълнение се допуска само от независим съд при ясно и конкретно определени в закона предпоставки и при установена въз основа на закон държавна нужда. Налице е гарантирана от закона защита на правата на собствениците на отчуждени имоти, с което е осигурено съответствие между използваните средства и преследваната цел. Другите два акта, по отношение на които се твърди несъответствие – чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 17 от Хартата на основаните права на Европейския съюз, също допускат отнемането на собствеността в обществена полза в предвидените със закон случаи и при посочените в него конкретни условия и при справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Правилата на принудителното отчуждаване и на допускането на предварително изпълнение на акта за отчуждаване, както за национален обект, така и за обект с национално значение, са уредени по еднакъв начин, като държавната нужда е предварително определена с влязъл в сила подробен устройствен план, предварително е заплатено справедливо обезщетение в размер на пазарната цена на отчуждения имот с предвидена възможност за съдебно оспорване, предварително е внесена гаранция за евентуалното увеличение на обезщетението и за причинени от предварителното изпълнение вреди. Относно искането за установяване на противоконституционност на чл. 42а, ал. 3 ЗДС. Конституционният съд е постоянен в практиката си, че в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всяко изключение от приетите със законите общи правила трябва да бъде точно, ясно и недвусмислено формулирано. Приетото с чл. 42а, ал. 3 ЗДС изключение от изключението не отговаря на тези условия. Редакцията на разпоредбата е неясна до степен на неразбираемост, което поставя под съмнение възможността ù да регулира обществените отношения, за които се отнася. Налице е двусмислие и непрецизност в изказа, което неминуемо ще доведе до противоречие при приложението на закона, както и до различна съдебна практика. решение № 8 по дело 4 / 2019 от: 15.11.2019 г. определение по дело 10 / 2019 от: 8.10.2019 г. определение по дело 11 / 2019 особено мнение към определение по дело 11 / 2019 Съдии: Гроздан Илиев, Павлина Панова, Таня Райковска решение № 7 по дело 7 / 2019 от: 17.9.2019 г. Описание: В правовата държава мерило за моралната непригодност да се изпълнява държавната служба по предписания от Конституцията начин – съобразно волята и интересите на нацията, е влязлата в сила присъда за извършено престъпление. Доколкото съществува обществена потребност от пълна неопетненост на държавната служба, Конституционният съд не отрича принципно подход, при който достъпът до държавна служба се прегражда и преди осъждането. Въпросът е за мярата, защото всяко ограничаване на правото на труд, без да е постигната достатъчно висока степен на сигурност, че лицето е неспособно да се ръководи от „волята и интересите“ на нацията, посяга върху сърцевината на това право. Същественият конституционноправен проблем се свежда до това, че оспорената уредба поставя знак за равенство между ограничението, налагано в резултат на осъждане, и това, възникващо следствие на само образувано, но неприключило наказателно производство. И в двата случая възникващите за засегнатите лица правни последици са едни и същи, без да е налице конституционно оправдано основание за това. Отсъства всякаква възможност за преразглеждане на случая при промяна на релевантните обстоятелства по чл. 10, ал. 1, изречение второ ЗМ, включително при постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство и законът не гарантира връщането на митническия служител на заеманата до прекратяване на служебното правоотношение длъжност. Ограничението е непропорционално, защото целите на закона могат да бъдат успешно и ефективно постигнати и без него. определение по дело 9 / 2019 Описание: Допуска до разглеждане по същество искането на състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (обн. – ДВ, бр. 30/11.04.2006 г.; посл. изм. и доп., бр. 77/18.09.2018 г.). Отклонява искането на състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 229, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (обн. – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 38/10.05.2019 г.), приложим на основание чл. 144 АПК, и прекратява производството в тази му част.
2,020,468
https://www.shopmania.bg/%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8/p-klarstein-fine-dinesty-2-%D0%B2-1-%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0-23-800-w-%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%BB-1000-w-51189982
2020-06-05T16:37:05
[ "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine", "in Fine" ]
Klarstein Fine Dinesty, 2-в-1 микровълнова печка, 23 800 W / грил 1000 W, синя (TK49-fine-dinesty-BL), цени Изисканост в кухнята: Klarstein Fine Dinesty 2-в-1 микровълновата печка е мощен талант не само за домакинства от един човек, но и за цялото семейство: комбинира възможностите на микровълнова с тези на мощна фурна грил.Klarstein Fine Dinesty микровълноват Изисканост в кухнята: Klarstein Fine Dinesty 2-в-1 микровълновата печка е мощен талант не само за домакинства от един човек, но и за цялото семейство: комбинира възможностите на... Klarstein Fine Dinesty цени Klarstein Fine DInesty Ретро микровълнова фурна с 12 програми в цвят крем (TK49-Fine-Dinesty-Cr) Klarstein Fine Dinesty микровълнова фурна, ретро, 23L 1000W 12 програми, червена (TK49-FINE-DINESTY-RE) Klarstein Victoria 20 микровълнова печка за вграждане 20 л 800 W грил: 1000 W черна (DSM4-Retro MWO20-B) Внимание: цените, препратките и продуктовите описания за Klarstein Fine Dinesty, 2-в-1 микровълнова печка, 23 800 W / грил 1000 W, синя (TK49-fine-dinesty-BL) са въведени от магазините, регистрирани при нас. Моля, уведомете ни, ако намерите някакви грешки. Общ преглед: Klarstein Fine Dinesty, 2-в-1 микровълнова печка, 23 800 W / грил 1000 W, синя (TK49-fine-dinesty-BL) Намерете най-добрите предложения за Klarstein Fine Dinesty, 2-в-1 микровълнова печка, 23 800 W / грил 1000 W, синя (TK49-fine-dinesty-BL) в ShopMania. Можете да закупите Klarstein Fine Dinesty, 2-в-1 микровълнова печка, 23 800 W / грил 1000 W, синя (TK49-fine-dinesty-BL) от стотици, заслужаващи доверието Ви онлайн магазини, които доставят в цяла България и предлагат най-добрата цена за Klarstein Fine Dinesty, 2-в-1 микровълнова печка, 23 800 W / грил 1000 W, синя (TK49-fine-dinesty-BL). Прочетете коментарите на клиентите за съответните продукти, вижте снимките за Klarstein Fine Dinesty, 2-в-1 микровълнова печка, 23 800 W / грил 1000 W, синя (TK49-fine-dinesty-BL) научете повече за характеристиките му. Само в ShopMania можете да намерите най-големите намаления и разпродажби, да сравните Микровълнови печки и да закупите на възможно най-ниска цена Klarstein Fine Dinesty, 2-в-1 микровълнова печка, 23 800 W / грил 1000 W, синя (TK49-fine-dinesty-BL) микровълнова печка и хиляди други подобни продукти.
2,409,340
https://lilleasia.info/?page_id=41002
2019-02-21T07:20:39
[ "дело 211", "дело 3259", "дело 760", "дело 1598", "дело 1011", "дело 376" ]
Тънко определение Отслабнете печелят пари Тънко определение - Може да xbox kinect помогне да отслабнете Секрет: Танки в War Thunder: прокачка экипажа — Игры. Определение. РЕЧНИК НА РЕДКИ ОСТАРЕЛИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ из. В действителност сто. Наиболее точно стереотруб, дальномерных шкал биноклей, быстро расстояния определяются посредством специальных приборов дальномеров) прицелов. Не ви ли харесва съвремието? Ядро моноцит . Несмлените и несмилаеми. Най често използваният. Съществуват на панкреаса, множество предлазполагащи състояния като заболявания на стомаха, жлъчния мехур, захарен диабет, жлъчните пътища сърдечна. Лист это очень тонкий пласт чего либо Если твое определение окажется полезным твой. Границата е много тънка доколкото зависи от избора на показатели на измеренията определенията за разтоянието с конкретния стадий на системата. Определение значение, перевод Определение: Сечение се нарича фигурата в която секущата равнина пресича материала на обекта. Поэтому формулы для определения положения центра тяжести различных изогнутой из тонкой. Как да се справим с подуването на корема? Мъжете кифли как да ги разпознаем | High View Art Определение угла артиллерийской буссолью ПАБ 2А буссоль — прибор для топографической привязки управления артиллерийским огнем . - Енергийно изчистване. Поправку на ход танка можно определить по формуле: формула. Сд на късото тънко черво Вродена Определение Целиакията е заболяване на ХС. Определение по Наказателно дело 211 г. На кинематическое возбуждение ходовой части танка дорожным полотном в различных условиях. Тънко черво котка . Определение по Гражданско дело 3259 г. По дело 760/ на ВКС ГК I. О максимальной скорости танка ликбез для чайников. Солите на жлъчните киселини други съставки на жлъчката се резорбират обратно в кръвта в долната част на тънките черва илеум) в процес означаван като ентерохепатален кръговрат. Това определение е шега. Определение по Наказателно дело 1598 г. Тънки филийки трюфел сосове, при които е използван трюфел са идеални за приготвянето на препечени филийки. Тя е предназначена за студентите докторантите от инженерните специалности на УАСГ , за инженери от практиката, други ВУЗ ове, както прилагащи тънкостенни греди в своите проекти. Аскаридозата е хронична хелминтоза протичаща с белодробни прояви, алергичен синдром в ранната фаза абдоминален в. Не на село защото там няма кой да го търпи. Синергетика « Бръсначът на Окам 6 ян. Остро възпаление на тънкото черво Определение Острото възпаление на тънкото черво се причинява от различни болестни фактори Съществуват жлъчния мехур, жлъчните пътища , на панкреаса, множество предлазполагащи състояния като заболявания на стомаха, захарен диабет сърдечна. Аскаридоза - Etilena. В изгледа с дебели къси отсечки в краищата , в който се посочва местото на сечението, проекцията на секущата равнина се чертае с тънка прекъсната линия с 1 точкa при смяна на посоката. Еднореден цилиндричен епител с микровилозна повърхност ентероцити . Что такое Танка? 5000 и более. Задстомашната жлеза отделя сок дори който, в горната част на тънките черва се намира неактивното вещество просекретин, под влияние на отделящата се от стомаха солна киселина, когато е напълно денервирана В стените на дванадесетопръстника , се превръща в активен секретин преминава в. Такава система има. | Az jenata bg В определението на свойството тънколивкост е включено условието за получаване на плътни отливки с определени якостно механични показатели, тъй като чрез изменение на тънколивкостта може да се осигури. Определение и видове лещи. Определение по Наказателно дело 1011 г. Какво е да носиш тази хартиена корона, да стъпваш с тънките токчета по павираната улица? Например да разгледаме проста динамична система която нееднократно удвоява първоначалното си значение. Тънкото червона латински: intestinum tenue) е част от храносмилателния канал на гръбначните животни включително която започва от пилора на стомаха , завършва при илео цекалната клапа, на човека Представлява дълга нагъната тръба където е границата му с дебелото черво В тънкото черво се. Материалите които имат едно измерение в наноскалата са слоеве напр. Актуально для аркады — в более сложных режимах игрок сам берет поправку. Определение Илео цекална инвагинация на тънко в дебело черво Среща се най често. Изящное нерифмованное пятистишие состоящее из 31 слога ; чаще всего пейзажная , бренности жизни, стихи о разлуке, любовная лирика придворные славословия. Броня танка определение и оценка - отправлено в Обсуждение Продавцов Магазинов Товаров: Приветствую! Повечето прозорци на сгради са рамкирани с дърво метал като основно се състоят от едро. По определение хипоалергичните формули се толерират от най малко 80% от децата предимно кърмачета с вече установена алергия към белтъка на. Составление модели колебаний корпуса гусеничной платформы, определение степени влияния. Не може да се конкурира с миналото. Да дадат определение за храносмилане и резорбция на хранителните вещества; 7. Д № 5 Клетка с пръчковидно ядро гладкомускулна клетка) – тънко черво. Двойно остъклени Не по тънко от 4 мм ниско емисионно стъкло, 16 mm , PVC, Топъл дистанционер повече. В этой формуле через ВИНт обозначена поправка на ход танка в тысячных; К - коэффициент, характеризующий. Мн линии ж 1 Реална , която съединява две точки , мислена черта, е граница при пресичането на две повърхности Права линия Начупена линия Линията на хоризонта 2 Черта Тънка линия Дебели линии 3 Линийкавъв 2 знач 4 Черта по някаква граница по релеф; очертание Гранична. Поэтому рассмотрим содержание рекомендаций правил стрельбы и их краткое обоснование. Милен Русков: Съвременността е тънка ивица в горния край на историята. Дальность стрельбы Может изменяться. Поэт Цураюки IX — начало X века) даёт определение танка, как поэзии корни. Б) лещи разсейвателни, по тънки в средата, се наричат вдлъбнати , които са по дебели в краищата защото успореден сноп светлина след преминаването през нея се превръща в разходящ сноп лъчи. Определен Риманов интеграл - дефиниция. Сорян — что это такое? Бумерангом против танка | Петр и Мазепа. 1 3 Определение на лечебно ентерално хранене. Истинско изкушение са и. Выстрел: из винтовки. - Страница 74 - gramatika bg. Необходимо. Обикновено обитава следни и големи градове. Спрятанная Россия - Kết quả Tìm kiếm Sách của Google Настоящата книга съдържа теоретични бележки решени примери задачи за самостоятелна работа. Изкарва си прехваната с неуморен и честен труд. Анемия на Fanconi Остро възпаление на тънкото черво. Тънка непрекъсната линия Размерни линии; Спомагателни размерни линии Показни линии; Щриховки; Къси оси C непълни, сечения, Тънка непрекъсната вълнообразна линия Граници на изображенияизгледи, Line wave png, разрези, изнесени елементи) частични ако тези граници са оси. 3 дм чреводържателя, слезката, проникващо в коремната кухина с нараняване на вътрекоремните органи - тънко черво задна пристенна коремница . ЕПИТЕТ — Речник на българския език 2 0 ОПРЕДЕЛЕНИЕ ИСХОДНЫХ УСТАНОВОК. Стрельба из танка - Страница 5 3 ян. Помогите с определением и оценкой данной брони всего два листа найдено толщина не менее 20мм заранее всем благодарен. Определение за селяндур“ – човек, който може да живее навсякъде. Вертикальная шкала — это точки прицеливания для разного расстояния до объекта. При определении исходной установки целика учти поправку ход танка. Съвременността представлява една много тънка ивица на горния край на историята. Да обичаш дълбоко? Селянинът е работлив. X1 Yoga е истинското определение за гъвкавост. Комплекс работает по алгоритму — определение рабочей частоты подавление , перехват управления подмена динамических навигационных координат. На Студопедии вы можете прочитать про: Тонкие линзы, основные определения Подробнее. Дебелото черво, обгражда тънкото черво от три страни Разделя се на три основни части. Ентерит : : МОЛИ съда да постанови определение с което да отмени постановлението на прокурора тъй като същият превратно е тълкувал събраните по делото. Другите видове трупи в едрата строителна. Здравствуйте прошу вашей помощи в определении и оценке если эти предметы кому то нужны трак на сколько я понял с немецкого танка т4 таких траков. Едрата строителна дървесина е трупи за бичене над 30 см тънки трупи, това са категории в категория едра строителна дървесина влизат трупи за бичене над 30, над 18 до 29 които са от 14 – 18 см. Определение поправок на движение цели танка | Баллистика . Подтвержденный радиус действия комплекса КРЭБ Шиповник АЭРО» — 15 километров. Хронична диария в кърмаческа възраст синдром на късо тънко черво Crohn s Disease др . Экспериментальное определение предельных по пробою подвески скоростей движения МГМ в условиях. Числа 2 т д. Прицел танка в игре состоит из вертикальной и горизонтальной шкал с числами. Среща се предимно след оперативни намеси в коремната кухина в резултат на образувани бридове сраствания, по рядко при инкарцерация на ингвинална , бедрена херния усложнен Мекелов дивертикул. Подготовка к стрельбе 20 февр. Отсутствие какого либо из этих атрибутов. Теория танка - Kết quả Tìm kiếm Sách của Google В XIII XIV веках существовал сатирический жанр — ракусю а в более поздние времена — юмористическая поэзия кёка в буквальном переводе безумные стихи , которые также используют строфу танка то есть. Определение Острото възпаление на тънкото черво се причинява от различни болестни фактори. За около 15 дни те извършват сложна миграция: ентеро хепато пулмо етерална - тънко черво > венозен ток > черен дроб > дясно сърце > бял. Дополнение к Определяющие атрибуты танка - прочная броня гусеницы, вращающаяся башня с каким нибудь мощным оружием позволяющая направить это оружие в любую сторону в горизонтальной плоскости. Таким образом, Шиповник АЭРО» не Що за определение? Типичен пример е волвулусът на тънките черва около голям брид. Движение танка: по грунтовой дороге. Если наводчик знает, что. Графен тънки филми повърхностни покрития. Определение заселянин“ човек от малко населено място 1 Определение заселяндур“ човек големи градове Не , на село, защото там няма кой да го търпи 2 Селянинът е работлив Изкарва си прехваната с неуморен , който може да живее навсякъде Обикновено обитава следни честен труд. 4 Нарисуйте ход лучей в данном эксперименте Построения в тонкой собирающей линзе. Аз съм преди всичко писател. Оцветяване с ХЕ. Уже в антологии Манъёсю» Т. Пример рис 4 6 : угловая величина американского танка Абрамс составила 0 38, учитывая, определенная по шкале бинокля что ширина танка составляет 3. Ход на лъчите. | BB Team Ориентирование на местности без карты: определение сторон горизонта по небесным светилам и признакам местных предметов. Това са трупи в категорията едра строителна дървесина. След като Уакан Танка, Великият Дух . Определение Конституционного Cуда Российской Федерации N 214 О П по жалобе гражданина Севашева Александра Васильевича на нарушение его конституционных прав частью 4 статьи 12 Федерального закона Об общих принципах организации местного самоуправления в. ТАНКА это что такое ТАНКА: определение — Философия НЭС Определение за микроскоп: Микроскопът e. Линза считается тонкой Определение фокусного расстояния и оптической силы линзы. Похоже что от более ранней модели . Тонкая линза линзав оптике, когда толщина самой линзы Основные определения тонкой. Определение поправок на движение цели танка В общем виде порядок определения , учета поправок на движение цели танка изложен в главе 4. Какво е да носиш злато на. Занимали количественно первое место . - это 200 м дальше по аналогии x * 100 м . Танка - это. Ето каква е разликата между бонфиле откъде идват свинските пържоли , контрафиле кое е. Хранителна поддръжка при стомашно чревни заболявания - LLL. Тънко рендиране; тънко черво; тъмен оттенък на турски превод и определениетъмен. Той работи така, както вие искате . Галванизация Какво е галванизация Значение на думата галванизация Речник на думите в българския език Тълковен синонимен етимологичен речник Двупосочен английско български речник Правопис на често бъркани думи Значение на термини словосъчетания В последнее время в России появился большой спрос на шерсть сырец шерсть сырец с. Въпреки широкото определение които имат поне едно измерение в наноскалата, ние категоризираме като наноматериали тези т е. Орудийная стрельба. Танк Т 14 Армата : технические характеристики - РИА Новости. Елементи на лещите. Броня танка определение и оценка - Обсуждение Продавцов. Оваляйте в него свинското за да стане тънко , предварително начукано крехко. Прозорци - Residential Energy Efficiency Credit Line - REECL. War Thunder обучение стрельбе, определение дальности. Танка, один из древних жанров японской поэзии. Книга - Измерения на местности целеуказание - Превърналото се в клише определение обаче изразява единствено факта че цената му днес е като тази на най скъпоценния метал. Постановка на задачата: Имаме несвиваем идеаленлипсват вътрешни сили на триене) флуид който се движи стационарно в полето на силата на тежестта в безкрайно тънка токова тръба Интересува ни изменението на механичната енергия на флуида при това движение 2 Характеристика на. Определение за селянин“ – човек от малко населено място. Хранителни непоносимости : Още за синдромите и симптомите. Определение дальности — навык отвечающий за корректность поправки на расстояние до танка и за стрельбу на большие дистанции. Определение 169 15 03. Прокачанный мехвод быстрее наводит орудие сразу в двух плоскостях. Тонкая кишка Топография тонкой кишки Способ Губарева Определение первой петли кишки. Чашковидна клетка със слузна капка . Танк - это боевая гусеничная машина обеспечиваемой подвижностью, поворотливостью , высокой маневренностью, обладающая броневой защитой, проходимостью танка вне дорог " Танк - это боевая машина высокой проходимости, огневой мощью сочетающая в себе огневую мощь . От стомаха храната преминава към тънко черво завършва с анус Миди Храносмилателната система е сходна с тази на охлювите Хранопроводът е къс, където става всмукването на смлените хранителни вещества Назад продължава със задно черво а стомахът има сляп израстък Той се нарича. Двойно остъклени повече, 16 mm , PVC, Не по тънко от 4 мм високоефективно ниско емисионно стъкло, Топъл дистанционер Въздух. Определение Аскаридозата е хронична хелминтоза протичаща с белодробни прояви алергичен. Какво е да наостряш всеки ден маникюра си за поредното нощно жертвоприношение” да светиш с очи за жертви” от опушените сепарета да мислиш като хиена? Определение по Административно дело 376 г. 18 Tháng Nămphút - Tải lên bởi CHUDAKIЗАДОНАТИТЬ КОТУ НА КОРМ - ИГРАЙ В WAR THUNDER - http. Из орудия. Тяхното влияние е най силно при запълване на много тънки канали и стени във формата. Определение . По малко от 100 nm. Трак танка т4 пробка эще железка на определение | Очень часто разведчику требуется определять расстояния до различных предметов на местности, а также оценивать их размеры. Определение тънко Направите увисне Тонкий кишечник на Български, превод, Руски Български. оставил сообщение в Вопросы по игре: Будет ли добавлено в последующих обновлениях определение расстояния не только по целям техники, а так же по любым объектам допустим при. Как да намалите мазнините в стомаха с храна Gujarati диета план за намаляване на теглото Определение След отслабване В XVM моде - рисутся круг радиусом 450 метров на миникарте, относительного твоего танка. галванизирам Какво е галванизирам Значение на думата галванизирам Речник на думите в българския език Тълковен синонимен етимологичен речник Двупосочен английско български речник Правопис на често бъркани думи Значение на термини и словосъчетания. ирония – Уикиречник. Основной боевой танк Т 14 Армата" — единственный в мире танк третьего послевоенного поколения. Это полностью российская разработка. 7 дневен план за диета за намаляване на теглото за не вегетарианци Ще приемате метформин Тънко определение Губената тегло Работы по созданию нового танка Армата" были открыты в году. Унифицированная тяжелая платформа шифра Армата , на основе. Для определения глубины ползуна нужно от цифры на шкале, найденной при его измерении. Экспресс определение: dr guillotin - LiveJournal Х серията тънки и леки лаптопи са създадени за делови хора, които са постоянно в движение, отличават се с дълъг живот на батерията, най последните нововъведения по отношение на бързината и надеждността. Apink eunji отслабнете Хранителен център за отслабване wilson nc - Отслабнете печелят пари
2,496,729
https://www.lukovit.bg/bg/naredbi/naredba-za-za-upravlenie-na-obshtinskite-patishta
2020-01-18T09:23:15
[ "дело 256", "дело 256", "дело 256", "дело 256", "дело 256", "дело 256", "дело 256" ]
/Изм. с Решение №329 от 28.11.2017г., изменено с Решение №2, от 12.01.2018г. на АС-Ловеч/ Чл.1./1/. С тази Наредба се определят условията и реда за придобиване в собственост, управлението, ползването и изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътища от общинската пътна мрежа на Община гр.Луковит, както и на селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи. /2/ Наредбата не се прилага за : горските пътища ; частните пътища, неотворени за обществено ползване Чл.2./1/. Пътищата от общинската пътна мрежа на територията на Общината образуват единна пътна мрежа и служат предимно за превоз на пътници и товари. /2/ Пътната мрежа се развива съобразно транспортните и социалните потребности на обществото, инфраструктурата на населените места и изискванията на нормативните актове, свързани с националната сигурност, опазването на околната среда и безопасността на движението. /3/ Общинските пътища са свързани с републиканските пътища или с улиците в Чл. 2а. /1/ Селскостопанските пътища служат за осигуряване достъп до земеделските земи в даденото землище на собствениците и ползвателите на земеделските земи, както и на лицата, осигуряващи услуги или извършващи дейности по повод ползването на земеделските земи от техните собственици, арендатори или наематели. /2/ Селскостопанските пътища се поддържат, развиват и управляват от Община Луковит за задоволяване потребностите на собствениците и ползвателите на земеделски земи на територията на Община Луковит, като оказва съдействие на компетентните правоохранителни органи за осигуряване сигурността на дейността и неприкосновеността на селскостопанската продукция на земеделските производители, извършващи дейност на територията на Община Луковит. /3/ Селскостопанските пътища са свързани с републиканската и общинската пътна мрежа и осигуряват достъп до земеделските земи на лица, извършващи правно регламентирани дейности в тях. Чл.3./1/ Общинските пътища от общинската пътна мрежа са част от местната пътна мрежа, в която се включват и частните пътища. /2/ Общинските и частните пътища са отворени за обществено ползване, осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища. /3/ Списъците на общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството ,съгласувано с кмета на общината след решение на общинския съвет. /4/ Областната администрация издава списък на общинските пътища. Чл. 3а /1/ Селскостопанските пътища са отворени за ползване от лица, извършващи дейност при и по повод използването на земеделските земи за селскостопански цели и имащи правно регламентирано законно основание за това. /2/ Списъците и трасетата на селскостопанските пътища на територията на Община Луковит и промените в тях се утвърждават с решение на Общинския съвет след предложение от кмета на Община Луковит. 2. пътни съоръжения Чл.5./1/ Ограничителната линия от двете страни на общинските пътища е с ширина един метър. /2/ Ограничителната строителна линия при общинските пътища е 10 м., измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на платното за движение или на лентата за аварийно спиране. Чл.6./1/ Техническите параметри на местните пътища извън границите на населените места, трябва да отговарят на граничните нормативни стойности, установени с нормите за проектиране на пътища, определени в Наредба №1/26.05.2000г. на МРРБ. /2/ Общинските пътища могат да бъдат с по-висока степен на техническа изграденост от нормативната при доказана техническа и икономическа целесъобразност. В този случай по-високата степен на техническа изграденост на пътя води до промяна на неговите функции и значение в транспортната система. Чл.7./1/ Общинска собственост са местните пътища на територията на общината, които осигуряват маршрути от общински интерес. /2/ Маршрути от общински интерес са тези, които отговарят на едно от следните условия: 1. свързват населените места в общината помежду им или с общински или с областния център; 3. осигуряват транспортни връзки с местности, курорти, жп гари, културно-исторически паметници и други обекти от местно значение; /3/ Общинска собственост са и селскостопанските пътища на територията на Община Луковит, осигуряващи достъп до земеделски земи на собствениците им или на техните ползватели на законно правно основание, както и на лица, извършващи правно регламентирани дейности в тях. при промяна на характера на собствеността на съществуващите пътища-публична собственост на държавата или на общината – по предложение на кмета на общината или на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”; при промяна на собствеността на съществуващите общински и частни пътища- по силата на съществуващата нормативна уредба и взаимна договореност между общината и съответните физически или юридически лица; при промяна на характера на съответния маршрут, което води и до промяна на функциите на пътя в транспортната система на страната; при изграждане от общината на нови общински пътища. При промяна на кадастралната карта в дадено землище, налагащо промяна на трасето на селскостопанските пътища, осигуряващи достъпа до земеделските земи. Чл.9./1/ Собствеността на общината се разпростира върху всички основни елементи на пътищата- обхват, пътни съоръжения и пътни принадлежности, както и върху всички изоставени при реконструкцията пътни участъци, които са запазени и не е възстановено първоначалното предназначение на земята. /2/ Общинските пътища са публична общинска собственост. Чл.10. Собствеността на пътищата се променя при следните случаи: при промяна на функциите и значението на пътя, чрез обявяването му по съответния ред за публична държавна собственост, съответно- за публична при отчуждаване на частни пътища при условията и по реда на Закона за общинската собственост; прехвърляне на собствеността на общински път и на решение на общинския съвет за промяна на публичната собственост на пътя с частна. Чл.11./1/ Промяната на собствеността на пътя се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. /2/ Предложенията за промяна на собствеността на пътищата се подготвят и представят в МРРБ от : изпълнителния директор на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” след съгласуване с кмета на общината – за промяна в публична държавна собственост на пътища, публична общинска собственост; от кмета на общината след съгласуване с Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” - за промяна в публична общинска собственост на пътища ,публична държавна собственост или на пътища , частна собственост и обратно / или на общинските пътища в частни /. Преписката по ал.2 съдържа: решение на общинския съвет за промяна на публична собственост между държавата и общината или за промяна на собствеността на частни пътища в собственост на общината или обратно; обяснителна записка с мотиви и обосновка за необходимостта от промяна на собствеността на пътя; съгласувателни писма и писмено съгласие на заинтересуваните лица и организации; 4. проект на доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството Чл.12./1/ Общинските пътища са отворени за обществено ползване при спазване на правилата, установени със Закона за общинската собственост и Закона за движението по пътищата. /2/ Частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване , когато това се налага от обществен интерес по решение на общинския съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията. /3/ В договора по ал.2 се определя вида и размера на дължимото обезщетение и задълженията на страните по поддържането и ремонта на пътя. /4/ Договора по ал.2 се сключва от Кмета на общината. Чл.13/1/ За отделни общински и частни пътища или отделни участъци от тях могат да се въвеждат временни забрани за обществено ползване при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия. /2/ Забраната или разрешенията за въвеждане на забрани по ал.1 по искане на трети лица се издават от кмета на общината, по предложение на сектор “КАТ-Пътна полиция” при РДВР-Ловеч. /3/ Когато с разрешенията по ал.2 се въвеждат забрани за обществено ползване за повече от 8 часа, задължително се сигнализира и указва обходен маршрут. Чл. 13а. /1/ Селскостопанските пътища на територията на Община Луковит са отворени за ползване от лица, извършващи правно регламентирани дейности в земеделските земи, които тези пътища обслужват. /2/ Позволява се ползването на селскостопанските пътища и от лица извън тези по чл. 13а, ал. 1 в случаи на обоснована необходимост и след подаване уведомление до администрацията на Община Луковит с изложение на необходимостта, която налага използването на селскостопанските пътища, трасето, по което се планира преминаването, вида пътно-превозни средства, както и графика на преминаванията. /3/ В тридневен срок от подаване на уведомлението кметът на Община Луковит издава заповед, с която разрешава използването на селскостопанските пътища за целите, посочени в уведомлението. В заповедта се посочва графикът на преминаване, видът на пътните превозни средства, които ще се използват, маршрутът на преминаване, както и мерките, които следва да бъдат предприети от молителя за възстановяване на използваните селскостопански пътища в случай, че състоянието и им бъде променено в следствие от използването им. /4/ За разрешенията за ползване на селскостопанските пътища по реда на ал. 3 се събират такси , определени от общинския съвет. Чл. 13б. Кметът на общината отказва издаване на разрешение за ползване на селскостопански пътища по реда на чл. 13а, ал. 3 , когато: ползването предполага увреждане на собствеността на други лица или затруднява ползването на пътя от лицата по чл. 13а, ал. 1; /2/ Отказите по ал.1 се мотивират писмено. Чл.13в. Разрешенията за ползване на селскостопанските пътища по чл. 13а, ал. 3 се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях, при неспазване и при нанасяне на повреди и щети на пътищата или на земеделски земи в даденото землище. Чл.14/1/ Концесия върху общински пътища, включително и върху такива,които ще бъдат изградени със средства на концесионера се предоставя при условията и реда на Закона за общинската собственост и Закона за концесиите. /2/ Концесията може да се предоставя за изграждане ,експлоатация или/и поддържане на конкретен общински път или на отделни негови участъци. /3/ Концесионната територия обхваща обектите по ал.2 и съответстващите им площи от основните елементи на пътя – обхват,пътни съоръжения и пътни принадлежности. Отчуждаване . Ограничения на собствеността Чл.15/1/ Недвижими имоти- собственост на физически и юридически лица ,необходими за изграждане и реконструкция на общински пътища се отчуждават при условията и по реда на ЗОС. /2/ Когато за изграждането или реконструкцията на общински пътища се засягат земеделски земи или гори и земи от горския фонд , промяната на предназначението им се извършва при условията и по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ,респективно ЗГ и ППЗГ. Чл.16 /1/ Земи извън границите на урбанизираните територии-собственост на Държавата , на физически или юридически лица , могат да се използват временно за нужди ,свързани с изграждането ,ремонта ,поддържането на общински пътища при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите. /2/ Промяната на предназначението на земеделските земи или на горите и земите от горския фонд , както и ползването им се осъществяват при спазване на разпоредбите на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ ,респективно ЗГ и ППЗГ. /3/ В случаите по ал.1 договорите се сключват от кмета на общината. /4/ В договорите по ал.3 се определят условията и срока за ползване на земята , размера на наема или на правото на ползване и дължимото обезщетение , ако такова е предвидено. /5/ Временното ползване се допуска за срок не по-дълъг от пет години , след което земите се възстановяват съобразно тяхното предназначение от общината и се връщат на собственика. Чл.17./1/ При стихийни бедствия и аварии , при които се прекъсва движението по пътя и за неговото възстановяване се налага да се построи обходен път , земите за временно ползване могат да се завземат преди да се извършат процедурите по чл. 16. /2/ Завземането на земите в случаите по ал.1 се извършва със Заповед на Кмета на общината. Чл. 18 / 1 / Разрешенията за специално ползване на пътищата се издават по искане на заинтересуваните лица при условията и по реда на Чл. 26 от Закона за пътищата и тази Наредба. /2/ Разрешенията за специално ползване на общински пътища се издават от кмета на общината. /3/ При промяна на заинтересуваното лице разрешението за специално ползване се преиздава. /4/ Разрешението за специално ползване на общински пътища се издава по образец ,утвърден с тази Наредба /5/ За разрешенията за специално ползване на пътищата се събират такси , определени от общинския съвет ; Чл.19/1/ Кметът на общината отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя , когато: 1. не са на лице условията по чл. 26 , ал.7 от Закона за пътищата 4. предстои преустройство на пътя , предвидено с влязъл в сила подробен усторйствен план; Чл.20 Разрешенията за специално ползване на пътищата се отнемат при неспазване на условията ,предвидени в тях , при неспазване и при нанасяне на повреди и щети на пътищата. Чл.21/1/ Търговски крайпътни обекти са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции ,заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и др. , в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон. /2/ Търговски крайпътни обекти са и други крайпътни обслужващи комплекси по смисъла на § 1,т.9 от Закона за пътищата. /3/ Разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, Раздел ІІІ от Закона за устройство на територията. /4/ Отм. с Решение №2 от 12.01.2018г. - дело 256 на АС-Ловеч. Чл.22. Към искането за издаване на разрешение за специално ползване заинтересуваното лице прилага: Отм. с Решение №2 от 12.01.2018г. - дело 256 на АС-Ловеч. копие от документа за платена такса за издаване на разрешението копие от скицата / визата/ за проектиране, с която се определят местоположението на обекта и пътната връзка към него , включително спрямо съседните поземлени имоти; Чл. 23 /1/ Разрешението по чл. 18,ал.1 от ЗП/Закона за пътищата/ се издава, когато: не са на лице основанията за отказ по чл. 19 , ал.1 от настоящата Наредба отстоянието на търговския крайпътен обект от възли и кръстовища дава възможност за изграждане на пътни връзки към него при спазване на изискванията на наредбата по т.2 като се осигури зона за преплитане преди връзките за главните направления съседни търговски крайпътни обекти са проектирани като крайпътни обслужващи комплекси, задължително отделени от платното за движение с разпределителна ивица и локално пътно платно с общи вход и изход; проектът за сигнализация на обекта отговаря на изискванията на наредбите по чл. 14 от Закона за движение на пътищата проектът предвижда повърхностните и отпадъчните води от площадката на крайпътния търговски обект да се отвеждат по начин, който не застрашава целостта на пътното платно. Чл.24/1/ Разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него се издава по искане на заинтересуваното лице при изпълнени условия в разрешението за специално ползване чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него и е задължително условие за издаване на разрешение за ползване по смисъла на глава единадесета от ЗУТ. /2/ Отм. с Решение №2 от 12.01.2018г. - дело 256 на АС-Ловеч. /3/ Разрешението за специално ползване по ал.1 е валидно от датата на издаване на разрешението за ползване на строежа по смисъла на чл. 177 от ЗУТ , от която дата се дължи и таксата по чл. 18, ал.2 от Закона за пътищата Чл. 25. Дължимата такса за специално ползване чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него се определя от общинския съвет и се заплаща в едномесечен срок от датата на издаване на разрешението за ползване на строежа. Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя Чл.26 / 1 / Разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е задължително условие за издаване на разрешение за поставяне по смисъла на глава трета,раздел IХ от ЗУТ или разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел ІІІ от ЗУТ. Чл.27 .Към искането за специално ползване по чл. 26 заинтересуваното лице прилага: Чл.28 /1/ Разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се издава, когато: не са на лице основанията за отказ по чл. 19, ал.1 от Наредбата рекламното съоръжение не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци /2/ Отказва се издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения: в зони с ограничена видимост в средната разделителна линия наподобяващи пътните знаци и указателните табели по форма, цвят, съдържание и символи изградени като преместващи конструкции над общинските пътища. Чл. 29 / 1 / Разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение се издава по искане на заинтересуваното лице при изпълнение на условията в разрешението за специално ползване чрез изграждане на рекламно съоръжение и е задължително условие за издаване на разрешение за ползване по смисъла на глава единадесета от ЗУТ. /3/ Разрешението за специално ползване по ал.1 е валидно от датата на издаването на разрешението за ползване на строежа по смисъла на чл. 177 от ЗУТ , от която дата се дължи и таксата. /4/ Всяко съчетание на пътни знаци с рекламен материал се счита за реклама. Чл.30. Дължимата такса за специално ползване чрез експлоатация на рекламно съоръжение се заплаща в едномесечен срок от датата на издаване на разрешение за ползване на строежа. Прокарване и ремонт на подземни проводи и съоръжения в обхвата на пътя Чл.31. Отм. с Решение №2 от 12.01.2018г. - дело 256 на АС-Ловеч. Чл.32. Отм. с Решение №2 от 12.01.2018г. - дело 256 на АС-Ловеч. Чл.33. Отм. с Решение №2 от 12.01.2018г. - дело 256 на АС-Ловеч. Чл.34. Отм. с Решение №2 от 12.01.2018г. - дело 256 на АС-Ловеч. Чл. 35. Разрешенията за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя се изисква при: провеждане на автомобилни ралита, състезания и други масови мероприятия, при които се налага спиране на движението на пътни превозни средства и отклоняването им по временни маршрути или въвеждане на ограничения при движението им; ограничаване, прекъсване, отклоняване, спиране или въвеждане на ограничения на движениието при извършване на строителни, монтажни и ремонтни работи при изграждане на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях, изграждане на рекламни съоръжения или прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и съоръжения; извършване на други неупоменати дейности в чл. 26, ал1 и 2 от Закона за пътищата, които изискват ограничаване, прекъсване, отклоняване, спиране или въвеждане на други ограничения за движението. Чл. 36. Към искането по чл.35 заинтересуваното лице прилага: проект или схема за временна организация на движението; копие от разрешението за строеж – в случаите, когато такова се изисква от ЗУТ; Чл.37./1/ Общинските пътища се управляват от кмета на общината, а частните пътища - от собствениците им. /2/ Общините и собствениците на частни пътища съгласуват с Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” проектите за изграждане и експлоатация на улиците, част от републиканската пътна мрежа и свързване на общинските пътища с републиканските. Чл.38. Кметът на общината: 1.организира,ръководи и контролира дейностите,свързани с изграждането, ремонта, поддържането и управлението на общинската пътна мрежа. 2.организира, възлага и контролира дейностите, свързани с непосредственото изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища. 3.организира и осъществява защита на общинските и селскостопанските пътища, включително на пътните съоръжения и принадлежностите на пътя. 4.осигурява общественото ползване на общинските пътища чрез регулиране и контрол, даване на разрешения или въвеждане на забрана за ползване. 5.издава и отнема разрешения за специално ползване на пътищата. 6.съставя актове за нарушения по тази наредба или упълномощава длъжностни лица в администрацията, кметове и кметски наместници на населени места на територията на общината да съставят актове за установяване на нарушенията и издава наказателни постановления. Чл.39./1/ В зоната от оста на пътя до ограничителната строителна линия се забранява извършването на всякакво строителство, подобрения или разширения на съществуващите обекти, освен тези които са предназначени за обслужване на пътуващите, при условие,че е гарантирана безопасността на движението. /2/ В обхвата на пътя се забранява: 1.извършването на каквито и да било работи по пътното платно, преди да бъдат поставени необходимите предупредителни и сигнални знаци; 2.поставянето и складирането на материали, които не са необходими за пътя или са резултат от битова или стопанска дейност в съседни имоти; 3.движение на верижни трактори и машини или коли с назъбени колела и гуми с шипове по асфалтови покрития, освен в случаите на снегопочистване; 4.превоз на мокри товари, които наводняват пътното платно; 5.влизането в пътищата с непочистени машини и замърсяването на пътното платно, пътните съоръжения и пътните принадлежности с кал и други отпадъчни материали; 6.влаченето на дървета,слама и др. подобни по пътното платно; 7.косенето на трева и пашата на добитък. /3/ По отношение на селскостопанските пътища се забранява: Нерегламентираното им ползване от лица извън тези по чл.13а, ал.1 без надлежно издадено разрешение по реда на чл.13а,ал.3. Използването им за цели, различни от предназначението им да осигуряват достъп до земеделските земи; Промяна на състоянието и характеристиките на селскостопанските пътища, водещо до изменение на тяхното трасе, площ или граници или до фактическото им премахване. /4/ В случаите по чл. 39, ал.3, т. 4 отговорните лица са длъжни да възстановят засегнатия селскостопански път за своя сметка и в указания от общинската администрация срок. Чл.40./1/За дейности извън специалното ползване на общинските пътища без разрешение се забранява: 1.в обхвата на пътя без разрешение: а/засаждане или изсичане и изкореняване на дървета или храсти; б/поставяне на пътни знаци; в/прекъсването, отклоняването или спирането на движението; г/изграждането на рекламни съоръжения и поставянето на пътни знаци или рекламни материали; д/поставяне на възпоменателни знаци и табели; е/движението на тежки и извънгабаритни превозни средства. а/изграждането на сгради и съоръжения,както и реконструкцията и промяната на тяхното предназначение; б/прокарването на нови и реконструкцията на подземни и надземни съоръжения на техническата инфраструктура; в/добиването на кариерни и други строителни материали; г/изграждането на пътни връзки към съседни имоти,включително земеделски земи и земи от горския фонд. /2/ За дейности от специалното ползване на общинските пътища без разрешение се забраняват: а/движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства; б/изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; в/изграждането,реконструкция и експлоатация на подземни или надземни линейни или отделно стоящи съоръжения на техническата инфраструктура; г/временното ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя. а/изграждането на търговски крайпътни обекти; б/експлоатацията на крайпътни обекти. /3/Собственикът на подземни и надземни съоръжения на техническата инфраструктура, намираща се по обхвата на пътя и обслужващите зони при внезапно произлезли повреди, може да започне веднага възстановителни работи, като уведоми за това техническата служба на общината при условия, че е гарантирана безопасността на движението. ИЗГРАЖДАНЕ,РЕМОНТ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЪТИЩАТА Чл.41.Общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане,ремонт и поддържане на общинските пътища и улици. Чл.42.Общината поддържа общинските пътища съобразно транспортното им значение,изискванията на движението и опазване на околната среда. Чл.43.Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в чертите на населените места при условията и по реда,определени в Закона за пътищата и ППЗП. Чл.44./1/Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общината. /2/Въвеждането на организация на движението при строителство и ремонт по пътищата и улиците да се съгласува с РПУ и кмета на общината и да се извършва при условия и ред, определени с “Наредба №16 за временната организация на движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и улиците” от 23.07.2001 година на Министерство на регионалното развитие и благоустройство. Чл.45./1/Поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. /2/Организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение на общината. Чл.46./1/ На задължително съгласуване подлежат: 1.проектите за изграждане или реконструкция на общинските пътища; 2.проектите за изграждане или реконструкция на пътни кръстовища,възли и пътни връзки за свързване на: а/общински и републикански пътища; б/частни пътища с общински; в/прилежащи територии с общинските пътища. 3.инвестиционни проекти,които засягат общинските пътища. /2/Съгласуването на проектите по т.1 и т.2 буква “а” се извършва от Директора на Областно пътно управление-гр.Ловеч /3/Съгласуването на проектите по т.2 букви “б” и “в” и т.3 се извършва от главния архитект на общината. /4/Съгласуването се извършва служебно от органите,одобряващи проектите по ЗУТ, в 14-дневен срок след представянето на проекта. Чл.47./1/При съгласуването главният архитект може да постави допълнителни изисквания към проектите,когато това е от значение за осигуряване на безопасността на движението. /2/Главният архитект на общината може да откаже съгласуване на проектите по ал.1 в следните случаи: 1.ако нанасят повреди на публична собственост или пречат на нейното използване за дейности от обществен характер; 2.при промяна предназначението и характеристиките на пътя или на пътната връзка; 4.когато се изисква промяна на пътните връзки в съответствие с проекта на пътя или с действащия устройствен план. /3/При несъгласуване на проекта,гл.архитект на общината представя писмена обосновка с мотивите на това свое решение. Чл.48.Зимното поддържане включва комплекс от мероприятия,насочени към поддръжка на общинските пътища в зимни условия. Чл.49.При зимно поддържане на пътищата се изпълняват следните видове работа: 4.разпръскване на минерални материали /опесъчаване/ за стопяване на снега и леда; Чл.50./1/За зимното поддържане на пътищата общината открива процедура за възлагане на обществена поръчка.Предмета на обществената поръчка е зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа,включваща почистване от сняг и лед и третиране против заледяване на пътната настилка и съоръжения. /2/Възлагането на обществената поръчка за зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа се извършва при условия и ред,определени със Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Чл.51./1/В земи,съседни на пътните участъци с интензивни снегонавявания през зимния период,могат да се разполагат временно снегозащитни огради и съоръжения по реда на чл.16,ал.1. /2/Собственици или наематели на имоти,намиращи се по-ниско от земното платно,са длъжни да осигуряват нормално функциониране на водоотводните съоръжения. Планиране на изграждането,ремонта и поддържането на пътищата Чл.52.Дейностите по планирането,изграждането,ремонта и поддържането на общинските пътища се осъществяват от специализирано звено към общинската администрация. Чл.53.За общинските пътища се създава и поддържа информационна база,която съдържа: 1.Списък на пътните отсечки и дължината им; 2.вид,основа; 3.широчина на пътните платна; 4.вид на покритието /конструкцията/; 5.банкети,канавки; 7.участъци с концентрация на ПТП; 8.други данни. Чл.54.За състоянието на пътищата се извършва периодично обследване и за отделните участъци се прави следната категоризация: 1.категория “А”- неотложна нужда от ремонтно-възстановителни работи; 2.категория “Б” - необходимост от ремонтно-възстановителни работи; 3.категория “В” - не е необходим ремонт; 4.категория “Г” - не е възможно да се поддържа,за основен ремонт. Чл. 54а За селскостопанските пътища се съставя и поддържа отделна информационна база, която съдържа: списък на селскостопанските пътища и данни за земеделските имоти, които обслужват; . вид, основа; широчина и дължина на пътя; .други данни. /2/ За състоянието на селскостопанските пътища се извършва периодично обследване и за отделните участъци се прави следната категоризация: 1.категория “А”- неотложна нужда от възстановителни работи; 2.категория “Б” - необходимост от възстановителни работи; 4.категория “Г” – изгубен път, необходимост от възстановяване. /3/ Критерий за приоритетните за възстановяване селскостопански пътища е необходимостта от осигуряване на достъп до земеделските земи от техните ползватели. /4/ След определянето на приоритетните землища и участъци за възстановяване на селскостопанските пътища се изготвя списък на пътните участъци за включване в годишната инвестиционна програма на общината. Чл.55./1/Критериите за приоритетите за ремонт на пътни участъци са: 1.връзка с други селища; 2.население на селищата,които обслужва; 3.среднодневна интензивност на движението; 4.осигурено допълнително финансиране;период от време от последен ремонт; 5.период от време от последно преасфалтиране; 6.квадратура на участъците за ремонт. /2/След определянето на приоритетите по категории и ползване на критериите от ал.1 се изготвя поименен списък на пътните участъци за включване в годишната инвестиционна програма на общината. Чл.56.Програмата за развитие на общинската пътна мрежа се разработва, като секторна част от раздел “Инфраструктура и опазване на околната среда” в съдържанието на общинските планове за развитие,съгласно Закона за регионалното развитие. Чл.57./1/Програмата се изготвят на база анализираната информация от раздел ІV. /2/ Критериите по чл.55 имат различна степен на важност и за всеки един се въвеждат коефициенти, които определят тяхното относително тегло в общата сума. /3/ Сумата от тези критерии, коригирана с тяхното относително тегло дава величината на коефициента на пътя. Чл.58./1/Всички участъци по категории се подреждат в низходящ ред,съответстващ на определените приоритетни участъци за финансиране. /2/ Постигнатите резултати се оценяват ежегодно с цел изготвяне на програма за следващата година. Чл.59.Дългосрочната програма за финансиране и развитие на пътната мрежа се изготвя за период от 15 години, като в първите 5 години се разчита достигане на нормално ниво за експлоатация на всички участъци, а следващия 10 годишен период- за реконструкция /рехабилитация/ на всички общински пътища. Чл.60./1/ Годишната програма за изграждането,ремонта и поддържането на пътищата се разработва, като оперативен документ за реализация на основните приоритети и цели съобразно на ресурсното осигуряване на предвидените мерки. /2/ В Програмата за реализация се посочват пътните участъци за строителство, ремонт и поддържане, тяхната проектна готовност, както и източниците за финансиране. /3/Според приоритетите на включените обекти се съставя Индикативна финансова таблица, в която се посочват източниците за финансиране. Чл.61.Годишната програма се изпраща до Областния управител, Регионалния съвет за развитие и МРРБ съобразно определените срокове. Чл.62.След приемането на Програмата, кметът на Общината организира конкурс за изпълнител на обектите съобразно със Закона за обществените поръчки, за които е осигурена финансиране. Чл.63./1/Изграждането, реконструкцията, ремонтът и поддържането на общински пътища се финансират със средства от държавния бюджет, от бюджета на общината, с безвъзмездно предоставени средства, със заеми от международни финансови институции и чрез проекти. /2/Средствата за финансиране на дейностите по ал.1 се определят със Закона за държавния бюджет и бюджета на общината за съответната година. Чл.64./1/Предложенията за годишното финансиране и обосновката към него се представят от кмета на общината за разглеждане и одобрение от общинския съвет. /2/С Решение на общинския съвет за финансиране на Програма за рехабилитация на уличната мрежа,могат да се емитират общински облигации,тип “публична емисия”, чрез подписки за записване на облигациите. /3/Необходимите средства за погасяване на задълженията на емисията по обем и източници се осигуряват ежегодни с приемането на общинския бюджет. /4/Кметът на общината се упълномощава да извършва необходимите действия във връзка с емисията на общинските облигации. Чл.65 - (отменен с Решение №329 от 28.11.2017г.) Чл.66 - (отменен с Решение №329 от 28.11.2017г.) Чл.67 - (отменен с Решение №329 от 28.11.2017г.) Чл.68.Установяването на нарушенията,издаването,обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. /2/Нарушенията се установяват с актове,съставени от длъжностни лица,определени от кмета на общината-за нарушения по общинските пътища и по молба на собственика-за частните пътища. /3/Наказателни постановления се издават за общински и частни пътища от кмета на общината /4/Когато деянието съдържа признаци на престъпление, преписката се изпраща на компетентната прокуратура. Чл.69.За нарушенията по чл.65,ал.1, чл.66, чл. 66а, чл. 66б и чл. 66в освен наложените санкции нарушителят се задължава да отстрани последиците от нарушението в срока,определен в наказателното постановление. /2/При неизпълнение на изискванията по ал.1 последиците се отстраняват от общината,за сметка на нарушителя като стойността на извършените работи се събира въз основа на изпълнителен лист,издаден по реда на чл.237,буква”з” от Гражданско процесуален кодекс. /3/При извършване на дейности,определени като специално ползване на пътищата,без разрешение на администрацията,управляваща пътя ,или на собственика на пътя,се налагат санкциите,предвидени в чл.57,ал.4,т.1,2,3,4 от Закона за пътищата. §1.За неуредените въпроси в тази Наредба се прилагат разпоредбите на Закона за пътищата и подзаконовите актове по неговото прилагане. §2.Специалното ползване на пътищата чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на наредбата по Чл.139 от Закона за движение по пътищата. §3.Заинтересуваните лица,които към датата на влизане в сила на наредбата извършват специално ползване на пътищата по смисъла на §1,т.8 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата,са длъжни в тримесечен срок от тази дата да направят искане до кмета на общината за издаване на необходимото разрешение за специално ползване на пътищата. §4.Указания по прилагане на наредбата се дават от кмета на общината. §.5. Тази наредба се издава на основание чл.21,ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.18,ал.5 и чл.23 от Закона за пътищата. §. 6. Наредбата влиза в сила седем дни след приемането й от Общински съвет – Луковит. §. 7. Наредбата е изменена с Решение №329, прието с протокол №36 от 28.11.2017г. на Общински съвет Луковит.
2,847,850
http://constcourt.bg/Acts
2018-06-22T16:31:09
[ "дело 10", "дело 7", "дело 4", "дело 4", "дело 5", "дело 13", "дело 7", "дело 7", "дело 8", "дело 3", "дело 10", "дело 11", "дело 11", "дело 1", "дело 10", "дело 3", "дело 2", "дело 14", "дело 8" ]
искане решение определение становище на заинтересована страна особено мнение и становище образуване на дело определение приключващо делото особено мнение към определение допълнително искане друго определение молба към делото документ към делото адвокати адвокатско възнаграждение адвокатура административен акт акт за встъпване в длъжност актове на народното събрание аптека баланс на интереси банка банкови услуги битови потребители болнична помощ бюджет бюджетен закон вероизповедание висш съдебен съвет влизане в сила на закон връзка между дела встъпване на народни представители в изпълнение на правомощията им възбуждане на наказателно преследване на народен представител възложители на обществени поръчки възстановяване на права на собственици върховен административен съд върховенство на конституцията вътрешно законодателство вътрешно право гаранции за защита на личността гласуване вот на недоверие гласуване на решение на народното събрание гласуване недоверие на министерски съвет даване статут на висше училище данък върху добавената стойност данъци данъчни задължения два последователни мандата две гласувания две гласувания на отделни заседания декларация с невярно съдържание дете деяние директива дискриминация дискриминация в достъпа до определена професия договор за функционирането на европейския съюз документно престъпление домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни допустимост на искането допустимост на конституционен контрол допустимост на тълкуването доставчик на електрическа енергия и природен газ достъп до медицинска помощ достъп до правосъдие достъп до съд държава държавен орган държавна намеса държавна служба държавна такса държавни учреждения държавно имущество държавна собственост европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи еднакви правни условия за стопанска дейност едноличен търговец еднолично дружество с ограничена отговорност екологично законодателство електрическа енергия елементи от фактически състав забраняване на партия заварени международни договори заварено тежко престъпление задължително заселване задължително тълкуване задължително тълкуване от народното събрание задържане закони приети преди конституцията законодателен процес законоустановеност на наказанието заместник-председател на народното събрание замяна на наказания с пробация запрещение засегнати права и законни интереси защита на детето защита на потребителя защита на право на частна собственост здравно осигуряване земеделска земя избирателно право избори избори за европейски парламент избори за народни представители извлечение от сметка изискване за образователно-квалификационна степен изключителна държавна собственост изпълнение на наказанията изтезание имущество инвестиции индивидуален административен акт искане за разделяне на дела кадрови военнослужeщи канидидати за изборни органи на политически партии и коалиции квалифициран състав на престъпление кзк клинични пътеки кмет на община кмет на район комисия за защита на конкуренцията компетентност на народното събрание конвенция за защита на правата на човека и основните свободи конвенция за правата на детето конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи конвенцията за правата на хората с увреждания конкуренция конституционен контрол конституционна несъвместимост контрол върху производството на лекарствени средства и търговията с тях конфискация концесия кооперация крайни снабдители легитимна цел лекарствени продукти ликвидационен орган ликвидационни съвети липса на предмет лична свобода и неприкосновеност лишаване от право на местоживеене магистър-фармацевт малолетни мандат мандат на народен представител мандат на председателя медико-диагностични дейности международния пакт за граждански и политически права местни избори министър на отбраната министър на правосъдието мярка за неотклонение мярка за неотклонение „задържане под стража“ наборна военна служба наборна военна служба на лицата с висше образование наказателна неотговорност наказателна неприкосновеност наказателно преследване на офицери и сержанти наказателноправни норми народен представител нарушения на принцип национално богатство недопускане на ограничения на права недопустимост на искане независима икономическа дейност независимост на съдебната власт незаконно придобито имущество неизбираемост на народен представител неизправен длъжгник нелоялна конкуренция необжалваемост неприкосновеност на частната собственост непълнолетни несправедливост несъвместимост на народен представител неяснота и двусмислие на конституционна норма нов председател нормативен административен акт нормативен акт нотариуси нужди на държавен орган обжалване на административен акт обнародване обратно действие на закон общ административен акт обществени поръчки обществено осигуряване овластяване ограничаване на основни права опазване на околната среда освобождаване от държавни такси осигурителни права основание за нееднакво третиране основания за гласуване на доверие основания за освобождаване основания за прекратяване на мандат основни положения на временния статут на българската телевизия и българското радио особено мнение оставка отклонява отклонява искане откриване на аптека открито заседание отмяна на оспорената разпоредба отчуждаване офицери офицери и сержанти от въоръжените сили партия и държава партия на верска и/или етническа основа пенсия подаване оставка на правителството политическа неутралност политическа партия политически плурализъм поправителен труд права и задължения на гражданите права и свободи на гражданите права на човека правен интерес правен проблем правна сигурност право на защита право на личен живот право на сдружаване право на собственост право на труд правова държава правомощие за сезиране правомощие на народното събрание правомощия правомощия на изпълнителната власт правомощия на министъра на правосъдието правомощия на нзок правомощия на служебно правителство правораздаване предварително задържане предимство пред норми на вътрешното законодателство предложение за избор и освобождаване предложения между първото и второто четене предмет на конституционното производство председател на народно събрание предсрочно освобождаване на председателя на народното събрание предсрочно прекратяване предсрочно прекратяване на правомощия предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител прекратяване на мандат прекратяване на пълномощия прекратяване на пълномощия на президента престъпление преходни и заключителни разпоредби привилегии привилегии за държавната собственост придобиване качеството на народен представител приемане на закон принудителна административна мярка принцип за равенство на кандидатите принципи присъединяване на дела пробация произнасяне по допустимост на искането прокурор пропорционалност противоконституционност на наказателноправни разпоредби проучвателен мандат процедура за освобождаване пълномощия на народния представител равенство на всички граждани пред закона равенство на страните в съдебния процес равенство пред закона равни условия равнопоставеност разделение на властите разноски по делото разпиляване на държавно имущество разпускане на народно събрание разпускане на народното събрание разпускане на партия разрешение на министъра на отбраната разрешение на народното събрание расова дискриминация ратификация религиозни възгледи решение на народното събрание ръководител на българска национална телевизия ръководна длъжност ръководна щатна длъжност ръководни органи самостоятелен бюджет на съдебната власт самостоятелно произнасяне по конституционност на закон за изменение и допълнение на действащ закон свобода на вероизповедание свободна професия свободна стопанска инициатива сграда сграда – публична държавна собственост сдружаване сдружаване на религиозна основа сержанти служебно правителство снемане на имунитет снемане на имунитет на народен представител социални помощи социални права специализирани медицински дейности срок на наборната военна служба становище статут на народен представител при разпуснато народно събрание стенографски протокол стопанисване на държавното имущество стопанска дейност стопанска инициатива структура на конституционни норми субект на престъпление съдебен контрол съдебна власт съдебни изпълнители съдилища съставяне на ново правителство съществени нарушения на изборния процес такса тежест на доказване в гражданския процес топлопреносно предприятие трето гласуване труд трудов стаж за пенсиониране трудово възнаграждение тълкувателно решение търговия на дребно с лекарствени продукти указ на президента управление на имуществото на съдебната власт успешно приключен проучвателен мандат установяване на нецелесъобразност на закон устройство на крайбрежната територия участие в избори формиране на органи на съдебната власт функции на адвокатурата функции на председателя на народното събрание функции на прокуратурата характер на решението хора с увреждания цел на закона целесъобразност цикми цялостна политика на правителството частна собственост частни съдебни изпълнители черноморско крайбрежие чужд гражданин чуждестранно юридическо лице юридическо задължение 313б от наказателния кодекс велико народно събрание върховен съд главен прокурор група народни представители заварен закон задължително тълкуване закрито заседание имунитет на народен представител искане на народни представители искане на общото събрание на гражданската колегия на върховния касационен съд искане на общото събрание на наказателната колегия на върховния касационен съд искане на общото събрание на търговска колегия на върховния касационен съд искане на омбудсман искане на пленума на върховния касационен съд искане на президент искане на съдебен състав на върховния касационен съд искане на тричленен състав на върховния административен съд искания на различни субекти казуално тълкуване международен договор наказателна колегия на вкс недействителни бюлетини недоверие на правителство недопустимост на искане обратно действие на закон омбудсман отнемане на имущество парламентарна група петчленен състав на вас полагане на клетва права на човека правен спор правилник за организацията и дейността на народното събрание право на собственост президент прекратяване на пълномощия на народен представител привилегии пропорционалност противоконституционност на закон пълномощия на председателя на народното събрание равенство пред закона разделение на властите религиозни общности решение на народното събрание спор за конституционност на партия субект на искане състав на вас състав на върховния административен съд такса частно осигуряване предучилищно образование неизбираемост двойно гражданство тълкувателна дейност на Конституционния съд цензура право на свободно изразяване право на разпространяване на мнение правото да се търси, получава и разпространява информация делегиране Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа паметници на културата указания на съда недостатъци на искането празнота в закона недействителност на решение на Конституционния съд правомощия на президента искане на главен прокурор общинска собственост отклоняване на искане за тълкуване данък сгради местно самоуправление дискреционни правомощия приподписване на указ български гражданин по рождение монопол право на стачка ограничаване на правото на стачка повторно разглеждане на искания организация на съдебната власт бюджет на съдебната власт свобода на изразяване право да се разпространява информация средства за масова информация Българска национална телевизия Българско национално радио спиране и конфискация на средство за масова информация избори за президент оттеглени подписи от народни представители държавен бюджет уволнение дисциплинарно наказание обжалване законодателна инициатива публичноправно вземане защита на влогове изборен ден равнопоставеност при упражняване на стопанска дейност лов ден за размисъл предмет на искане възобновяеми източници на енергия мораториум образование образователна политика законодателна власт изпълнителна власт делегирано законодателство основни обществени отношения трайна уредба закон подзаконов акт предучилищно и училищно възпитание частно училище дискреция на законодателната власт държавни образователни стандарти автономия в сферата на образованието искане на Министерски съвет въоръжени сили чуждо гражданство свобода на словото ново тълкуване министерски съвет държавни имоти нищожност на сделка използване на служебно или партийно положение решение на Конституционния съд компетентност на Конституционния съд местоживеене чуждестранни лица наследство наследяване дисциплинарно производство отстраняване от длъжност наказателно производство Министерство на вътрешните работи достойнство на човека социална ценност дисциплинарно нарушение държавен служител определение по дело 10 / 2018 Съдия: Борис Велчев от: 4.6.2018 г. Виж Акта определение приключващо делото № 1 по дело 7 / 2018 решение № 10 по дело 4 / 2017 от: 29.5.2018 г. Описание: Целта на разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи не е защитата на правораздаването, нито защитата на действащия правен ред. Разпоредбата защитава „специфичния авторитет“, т. е. обществената оценка, на държавните служители, за които е приложим Закона за Министерството на вътрешните работи. Простото наличие на наказателно производство и на дисциплинарно производство, само по себе си, не е е съображение от конституционен порядък, което да може да обоснове ограничаването на основни права на служителя. Авторитетът на държавната служба е легитимна законодателна цел, но тя не се постига чрез задължителното му по силата на закона отстраняване от служба. Правото на труд и на обществено осигуряване са екзистенциални права на личността, включително на служителя, защото са пряко свързани с материалната основа на съществуването му. Неопределеността на периода на временното му отстраняване от длъжност само поради наличието на двете висящи производства и тежестта на правните последици компрометират неговата правна сигурност. Последиците се прилагат за цялата категория от служители по производствата, независимо от техните конкретни характеристики и въпреки нормата на чл. 31, ал. 3 от Конституцията, според която като обвиняеми те се смятат за невинни до установяване на противното с влязла в сила присъда. Този принцип важи и в дисциплинарното производство, в което дисциплинарното нарушение се смята за установено с влизането в сила на акта за налагането му – аргумент от чл. 56, изр. 1 от Конституцията. Едва след тези два момента могат да настъпят конституционосъобразно неблагоприятните последици от двете производства (т. нар. тяхно извънпроцесуално действие) като същностен елемент от правната сигурност. Достойнството на човека e социална ценност, свързана и с оценката на обществото за дадена личност. Отстраняването от длъжност е израз на негативна оценка за служителя, за неговите професионални и морални качества. Тя уврежда доброто му име, и то не само до възстановяването му на работа, но най-често и след това. Върху тези ценности посяга оспорената разпоредба, без те да са надлежно защитени по смисъла на чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията (по-горе, т. 7, б. „б“). определение по дело 4 / 2018 Съдия: Гроздан Илиев от: 22.5.2018 г. решение № 9 по дело 5 / 2017 Съдия: Анастас Анастасов от: 14.5.2018 г. Описание: В компетентността на Народното събрание е да създаде законова уредба за регулиране на сферата на образование, която да обезпечи реалната възможност на гражданите да се ползват от предоставеното им с чл. 53, ал. 1 от Конституцията социално право. Законодателят преценява по целесъобразност, каква система за образование да приеме и въз основа на какви принципи то да се осъществява в съответствие с конституционните изисквания. В сферата на образованието законодателната власт разполага със значителна дискреция, доколкото не навлиза в компетентността на други държавни органи съобразно принципа на разделение на властите. Принципът на правова държава изисква не само когато естеството на материята налага уредба със закон, това да се извършва единствено от законодателя, но и че еднакво изисква материята, която не се нуждае от законодателна уредба, да се урежда с подзаконов акт. Предмет на законовата уредба следва да бъдат „основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба“, докато за уреждането на другите отношения по тази материя, законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. решение № 8 по дело 13 / 2017 Съдия: Стефка Стоева от: 23.4.2018 г. решение № 7 по дело 7 / 2017 Съдия: Мариана Карагьозова-Финкова от: 19.4.2018 г. определение по дело 7 / 2018 от: 17.4.2018 г. Описание: Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (обн. – ДВ, бр. 138/1998 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 7/2018 г.). определение по дело 8 / 2018 Описание: Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за обявяване противоконституционността на разпоредбата на чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в частта „което е индивидуален административен акт“ (обн. – ДВ, бр. 107/2003 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 7/2018 г.). друго определение по дело 3 / 2018 от: 29.3.2018 г. Описание: Определение за приемане на доказателства. особено мнение и становище по дело 10 / 2017 от: 27.3.2018 г. Описание: Особено мнение на съдия Гроздан Илиев по конституционно дело № 10/2017 г. особено мнение и становище по дело 11 / 2017 Описание: Особено мнение на съдия Георги Ангелов по конституционно дело № 11/2017 г. решение № 5 по дело 11 / 2017 Описание: Особено мнение на съдия Гроздан Илиев. определение по дело 1 / 2018 Съдия: Кети Маркова решение № 6 по дело 10 / 2017 Съдия: Таня Райковска определение по дело 3 / 2018 от: 20.3.2018 г. определение по дело 2 / 2018 от: 13.3.2018 г. решение № 4 по дело 14 / 2017 решение № 2 по дело 8 / 2017 от: 30.1.2018 г.
3,020,018
https://www.challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/nachalna-nevazmojnost-problemi/
2020-07-12T06:55:28
[ "de lege lata", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "de lege lata", "de lege ferenda", "de lege lata", "De lege ferenda" ]
Начална невъзможност на предмета – проблеми и перспективи | Предизвикай правото! Публикации Гражданско право Начална невъзможност на предмета – проблеми и перспективи (актуализиран и допълнен вариант на разработката*, която е отличена с първо място на Националния конкурс за студентски научни съчинения, организиран съвместно от Кръжока по гражданско и търговско право към СУ „Св. Климент Охридски“ и Съюза на съдиите в България през 2018 г. Част от застъпените тези са презентирани в устна форма на 12.05.2018 г. в Огледалната зала на СУ „Св. Климент Охридски“) 1. Въведение. Обхват и цели на изследването Impossibilium nulla obligatio est[1] е един от най-добре известните и често повтаряни постулати на частното право. Въпреки това, тази „свещена крава“ исторически винаги е пораждала, а и до ден днешен продължава да поставя, едни от най-интригуващите проблеми пред правната теория и практика. Това се дължи на значителността на правните последици на института на невъзможния предмет, на огромното многообразие от хипотези, в които се прилага, на обстоятелството, че въпросът придобива нови и нови измерения с развитието на обществото и научно-техническия прогрес, а също така и на някои фундаментално различни подходи, които се наблюдават в сравнителен план. Трудът се фокусира върху началната невъзможност на предмета, която вече е ставала причина за две тълкувателни решения, но въпреки това голяма част от проблемите й са останали незасегнати или незадоволително изяснени. Извън обхата на настоящото изследване остава последващата невъзможност на предмета; първо, защото е значително по-добре разработена от облигационноправната теория, и второ, защото трудът няма амбициите да придобива монографични измерения. Въпреки това ще бъдат засегнати и някои аспекти на последващата невъзможност, доколкото богатата доктрина и практика по нея има приложимост и по отношение на някои аспекти на началната невъзможност. Съчетанието между актуалност и историческа облусловеност на анализираните проблеми е предизвикателство за всеки, дръзнал да се произнесе по темата. Значителна трудност представлява и интердисциплинарността на проблематиката, която началната невъзможност на предмета предизвиква, засягайки почти всички отрасли на частното право и дори надхвърляйки го с т.нар. смесени фактически състави и ефекта им спрямо граждански правоотношения. Но несъмнено е, че темата заслужава свое самостоятелно систематично изследване. Амбицията за систематичност, съчетана с изтъкнатата разностранност на анализираните проблеми, както и скромният, но надявам се, провокативен, опит за преосмисляне на някои добре утвърдени и дори неоспорени у нас концепции, налагат отговорен и внимателен подход, който да отчита историческата традиция, съществуващите фундаментални постановки и сравнителноправни различия. Опасността от изпускане на „голямата картина“ от своя страна не позволява пренебрегване на теоретичните аспекти на анализа. Авторът се надява преди всичко, ако не е успял да намери здравия разум във всяко застъпено в настоящата разработка становище, поне да е провокирал тези, които имат капацитета да го направят. 2. Исторически и сравнителноправен преглед Идеята за началната невъзможност като основание за нищожност на сделките е базирана на учението на известния немски пандектист Фридрих Момзен, датиращо от средата на 19-и век[2]. Разбира се, корените на института могат да се проследят до римското право, но Момзен пръв го издига на концептуално равнище, като стъпвайки на отделни текстове от Corpus Iuris Civilis, формулира широко понятие за невъзможност и въвежда използваните и до днес класификации на видовете невъзможност[3]. Учението на Момзен, макар че търпи сериозни критики[4], оставя своя отпечатък върху правните системи на повечето държави от континенталния правен кръг, които и до днес продължават да разграничават начална и последваща невъзможност. От друга страна, среща се и „модерен“ подход, който се явява алтернатива на учението на Момзен и се изразява в изоставяне на началната невъзможност като основание за нищожност. По този начин всяка невъзможност става последваща, с което въпросът се измества изцяло на плоскостта на договорното неизпълнение. Този подход е възприет от по-известните soft-law- кодификации[5] и което е още по-забележително – в Германия, с изменението на Buergerliches Gesetzbuch (BGB) от 21-ви ноември 2001 г. В резюме, с чл. 311а от BGB[6] се предвиди, че началната невъзможност на предмета не е основание за нищожност на договора, а поражда иск за компенсаторно обезщетение. Практически най-важният аспект на промяната се изразява в това, че ако невъзможността е виновна, отговорността на причинилия я е не такава за вреди от нарушен негативен интерес, каквото е положението у нас, а за вреди от нарушен позитивен интерес[7]. Твърди се, че това разрешение е по-практически ориентирано и предлага по-голяма гъвкавост в сравнение с предлаганото от Момзен[8], но дали това е така и в български условия, съм опитал да дам отговор на съответното систематично място, където анализирам аргументите „за“ и „против“ [вж. 9]. В англо-саксонската правна система най-близка правна фигура до началната невъзможност на предмета е институтът на общата грешка (common mistake), който включва хипотезите, при които и двете страни са сключили договора под влияние на невярна представа относно обстоятелства, които са фундаментални за съществуването на договора[9]. Съществено изискване е невярната представа на страните да обхваща едни и същи факти – било относно съществуването на предмета на договора[10], било относно качеството му[11], било относно титулярството на правото върху него[12]. Последицата на общата грешка е изначална нищожност на договора, което максимално я доближава до познатата на континенталното право начална невъзможност на предмета. Съществено различие е изискването за субективен елемент – невярна представа, която трябва да е била налице у всяка от страните. В тези случаи договорът не произвежда последици, защото се счита, че съобразно намерението на страните е било уговорено подразбиращо се условие за съществуването на договора, което условие се е оказало, че липсва. На общата грешка и следващата от нея нищожност обаче се гледа като на основание за освобождаване на двете страни от един нежелан за всяка от тях резултат, без да се носи отговорност за вреди, за разлика от положението в континенталното право, където нищожността не изключва отговорността на някоя от страните[13]. 3. Началната невъзможност на предмета по българското право. Общи положения. Понятие По въпроса за същността на понятието „предмет“ по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД в теорията съществуват различни мнения. Несъмнено е, че между предмета на договора, предмета на задължението и предмета на облигационното отношение съществува тясна връзка, а според някои – дори тъждественост. Така проф. Л. Диков дефинира предмета на договора като „предмета на дължимата от едната или от двете договарящи страни престация“[14]. Проф. Х. Тице е още по-директен, като дефинира явлението като насоченост на облигацията към една изначално невъзможна престация[15]. Н. Меворах, Д. Лиджи и Л. Фархи дори считат, че заглавието на раздел III от ЗЗД (отм.) „За предмета на договорите“ е неточно, тъй като предмет на договорите е пораждане, изменение или унищожаване (т.е. прекратяване – бел. моя) на една юридическа връзка, а „нещата“ в смисъл на вещи или действия са именно предмет на задълженията[16]. Проф. М. Планиол определя предмета на договора като вещта или действието, върху което се споразумяват страните и което съставлява предмет на задължението[17]. Адв. Д. Тончев използва понятието „предмет на договора“, под което разбира неща или действие, които трябва да отговарят на определени характеристики[18]. Проф. Павлова възприема сходно разбиране, като в допълнение включва и неимуществените блага, както и самите права и/или задължения[19]. От анализа ясно проличава, че класическата доктрина, макар и със значителни нюанси, се обединява около становището, че предметът е всъщност характеристика не на договора, а на задълженията. Считам вижданията, които отъждествяват предмета с обекта в смисъл на материално или нематериално благо (вещ, вземане, произведение на изкуството, ценна книга и т.н.)[20], за непрецизни, тъй като лесно могат да се конструират примери, в които обектът е възможен и съществуващ, но въпреки това е налице невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Например невъзможно е да доставя една стока на Луната; да предам фактическата власт върху една вещ чрез мисълта си; да прехвърля вещ, която е extra commercio (ако възприемем господстващото мнение относно квалификацията на порока в този случай); невъзможно е да ми бъде прехвърлено второ изключително право върху един и същи обект, след като вече съм станал титуляр на същото това право; и т.н. Примерите демонстрират, че невинаги невъзможността на предмета означава невъзможност на обекта[21], както и че има смисъл от това разграничение и извън договора за концесия, чиято специална уредба го закрепва легално[22]. Изложеното е естествено и разбираемо, ако си дадем сметка, че предмет на едно облигационно задължение винаги е постигането на определен резултат, който се изразява в желана промяна, към която е насочено поведението на длъжника[23]. Затова например купувачът дължи не просто вещ, а прехвърляне на вещта и предаване на фактическата власт върху нея. Винаги благата, обект на едно облигационно отношение, са част от промяната, която стои в сърцевината на всяка облигация[24]. 3.1. Полезността като необходимо качество на предмета Специално внимание заслужава понастоящем изоставеното виждане, че наличието на полезност е една от характеристиките на предмета. Това е поддържал адв. Д. Тончев под влияние на старата френска доктрина и максимата на Папиниан „actio non datur cui nihil interest“[25]. Едва ли и в днешни условия някой сериозно би могъл да твърди, че правото следва да признава съществуването на абсолютно безполезните неща, особено в светлината на господстващото у нас разбиране, че цел на съществуването на всяко субективно право е задоволяването на определен интерес[26]. От тази гледна точка съществуването на субективно право, което не е свързано с интерес (полза), който да задоволява, е безпредметно. Съответстващото на това субективно право задължение, макар и формално възможно за изпълнение, е негодно (невъзможно) да достави на титуляря на правото ползата, за чието задоволяване е призвано да съществува. Логично е при това положение изначалната липса на интерес да означава негодност да възникне субективно право, която да бъде отнесена към порока невъзможен предмет на сделката. Ето защо случаи, в които мнозина са склонни да виждат самостоятелното приложно поле на липсата на кауза, всъщност биха могли да бъдат подведени под порока невъзможен предмет. Такава е хипотезата на наемане на вещ от собственик, който упражнява фактическа власт върху нея[27]. Към този пример може да се прибави и покупката на собствена вещ, която в римското право се е разглеждала като случай на липса на облигация[28]. ВКС е имал повод да се произнесе, макар и не по същество, по сходната хипотеза на замяна на недвижим имот, при която една от страните получава недвижим имот, който вече е бил нейна собственост, като оставя в сила решение на СГС, с което такава замяна е приета за нищожна поради липса на кауза[29]. Към посочените примери следва да се причисли и често срещаната в българската действителност хипотеза, в която едно и също лице поема задължение за поръчителство за свой дълг, най-често под влияние на погрешната представа, че качеството „едноличен търговец“ му придава самостоятелна правосубектност. Среща се аргументът, че договорът за поръчителство е нищожен поради противоречие със закона, тъй като чл. 138 от ЗЗД поставя изискване поръчителят да се задължи спрямо кредитора на друго лице[30]. Следва да се възрази срещу тази квалификация на порока, тъй като в чл. 138 от ЗЗД не се съдържа императивна забрана, а единствено уредба същественото съдържание на договора за поръчителство, без да се предрешава въпросът какви са последиците от липсата на това съществено съдържание. Според мен договорът е нищожен, но на основание невъзможен предмет, тъй като длъжникът има едно-единствено имущество, с което вече се е задължил да отговаря, т.е. вече е доставил облагата, за която се задължава с поемането на главното задължение, и е обективно невъзможно я достави втори път. Сходно на гореспоменатите хипотези, и в този случай за кредитора не възниква каквато и да е полза. Идентично е положението, когато авалистът авалира собственото си задължение, поето като издател на записа на заповед[31], освен ако поетото задължение като издател е недействително по причина, различна от недостатък във формата, тъй като в последния случай авалът, в отлика от поръчителството, „надживява“ главното задължение (чл. 485, ал. 2). С други думи, едно такова авалиране на собствено задължение от страна на издателя не е съвсем лишено от логика, бидейки презастраховка срещу недействителност на главното задължение. В тази връзка би могъл да се постави въпросът, ако договорът за поръчителство за свой дълг е сключен при по-тежки условия в сравнение с главния дълг, ще може ли да се запази допълнителната облага за кредитора? Например ако е посочено, че длъжникът „поръчителства“ за по-голям размер или за по-дълъг срок в сравнение с тези на главния дълг. На пръв поглед чл. 139 от ЗЗД дава ясен отговор на въпроса, но следва да се има предвид, че тази разпоредба не визира хипотезата, в която едно лице е изразило воля да поръчителства за собствения си дълг. Струва ми се, че когато страните са постигнали допълнително споразумение длъжникът да отговаря при по-тежки условия, макар и облечено във формата на договор за поръчителство, признаването на действие на споразумението в частта относно по-тежките условия не е лишено от логика, особено като се държи сметка за това, че кредиторът най-вероятно е направил някакви отстъпки с оглед промяната. Самият факт на уговаряне на по-тежки условия поставя под въпрос дали под „поръчителство“ страните действително са визирали договора за поръчителство или по-скоро са целели изменение на главния дълг. Този резултат би могъл да бъде постигнат единствено посредством тълкуване in favorem validitatis, но само доколкото в конкретния случай може да се установи, че страните биха уговорили по-тежките условия и без последиците на договор за поръчителство. По този начин би се постигнала своеобразна конверсия на нищожния договор за поръчителство в споразумение за изменение на главния дълг. За сравнение, швейцарското право урежда сходна хипотеза, като предвижда, че когато настъпи сливане на качествата главен длъжник и поръчител, договорът за поръчителство се прекратява, но специалните предимства, предоставени по силата на договора за поръчителство, се запазват[32]. Различно е положението при най-спряганата в българската съдебна практика хипотеза на липса на кауза, а именно – случаят, когато приобретателят по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка знае за наближаващата неизбежна смърт на прехвърлителя[33]. Според мен от наближаващата смърт на прехвърлителя поначало не следва липса на полза за него (той все пак се нуждае от гледане и издръжка в последните дни от своя живот), така че не може да става дума за невъзможен предмет, а по-скоро би могло да се разсъждава дали не е налице накърняване на добрите нрави[34] поради недобросъвестно възползване от влошеното здравословно състояние и безизходицата на прехвърлителя или унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. 3.2. Предмет на договора и предмет на задължението. Предлагано разрешение Но ако предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е предметът на задължението, следва да се запитаме: на кое задължение? Ако облигационното отношение е едностранно, проблеми не възникват, но в преобладаващия брой случаи всяка от страните има задължения спрямо другата. Когато облигацията е двустранна, по инерция на мисълта може да решим, че невъзможността на някое или някои от всички задължения по договора води до частична нищожност на същия съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Такъв извод би бил прибързан и неправилен. Според мен отговорът на така поставения въпрос може да варира. Така едва ли би могло сериозно да се твърди, че ако престацията на едната страна по договор за замяна е изцяло невъзможна[35], то понеже другата е възможна, договорът е само частично недействителен. Ако възприемем този извод, бихме подменили вида на облигационното отношение, натрапвайки на страните произволен и вероятно нежелан резултат. Конверсията е позволена в изключителни случаи, доколкото от презумптивната воля на страните може да се съди, че биха сключили съответния друг вид договор, но очевидно случаят не е такъв, ако конвертираме възмезден договор в безвъзмезден или пък променим вида на едната престация[36]. Изложеното се отнася до непаричните престации, доколкото паричните са по своята същност винаги възможни (арг. от чл. 82 ЗЗД), и дори да бъдат включени в понятието за „предмет на договора“, това не би имало практически смисъл за целта на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Няма за последица пълна невъзможност на договора невъзможността за изпълнение на онези задължения, които са вторични (акцесорни), каквито са например задълженията за обезпечение, задълженията за неустойка, задатък, отметнина, и т.н. – поради второстепенния характер на такова задължение се счита, че страните биха сключили договора въпреки отсъствието му, поради което последицата е частична невъзможност на предмета на договора. Следователно все пак между „предмет на договора“ и „предмет на задължението“ няма пълно припокриване, тъй като предметът на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД се състои от предметите на произтичащите от този договор непарични задължения в тяхната цялост. В цялост, защото последицата от невъзможността на предмета на кое да е от тях има за последица невъзможност на предмета на договора (пълна или частична). Не може да не забележим, че липсата на някои задължения, които имат централно значение за договора[37], влече не частична, а пълна невъзможност на предмета му. Практическото значение на идеята за разглеждането на понятието „предмет на договора“ като съставно се изразява именно в необходимостта от отчитане на различната относителна тежест на предмета на отделните видове задължения с оглед степента на порока на договора (частична или пълна нищожност). Идеята за съставния характер на предмета на договора се подкрепя и от практиката на СЕС в областта на потребителското право, която дефинира използваното в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори понятие „основен предмет на договора“[38] като „клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират“[39]. На основния предмет съответства акцесорният такъв. Това деление като последици съответства на разработеното в нашата цивилистична доктрина обособяване на съществени и несъществени елементи на сделката[40]. В обобщение, изложеното илюстрира самобитността на невъзможния предмет като основание за нищожност. За разлика от останалите основания по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, които по своята същност представляват характеристики на самите волеизявления, то невъзможният предмет е въпрос, относим към последиците от тези волеизявления. Законодателят, под влияние на учението на Момзен, е счел, че изначалната невъзможност за реализацията на тези последици е толкова значима и обезсмисляща съществуването на облигацията, че следва да бъде въздигната в основание за нищожност. Тоест зависимостта е обратна спрямо типичната – докато при останалите основания по ал. 2 проблем в юридическия факт осуетява настъпването на желаните от страните последици, то при начално невъзможния предмет дефектът в последиците е въздигнат в дефект на сделката като пораждащ ги юридически факт. По този начин предметът като самостоятелна характеристика на задълженията изкуствено се „пренася“ върху сделката[41]. 3.3. Някои разграничения По-долу ще бъде направен опит за разграничаване на началната невъзможност на предмета от други основания за нищожност и от неопределеността на престацията, тъй като считам, че това създава определени затруднения за теорията и практиката у нас. За да не бъда упрекнат в самоцелно теоретизиране, считам за необходимо предварително да обоснова защо има практически смисъл от тези разграничения. Първо, в българското законодателство се съдържат специални норми, които релевират само определени основания за недействителност, изключвайки останалите. Така чл. 226, ал. 3 ЗЗД; чл. 366 ЗЗД; чл. 42, б. „в“ ЗН; чл. 70, ал. 1, т. 1 ТЗ; чл. 293, ал. 3 ТЗ и др. В тези хипотези квалификацията на порока би могла да предопредели наличието или липсата на недействителност изобщо. Второ, следва да се държи сметка за трайно установената практика на ВКС, която приема, че всяко основание за нищожност представлява основание за отделен иск[42], като исковете за нищожност подлежат на евентуално съединяване[43]. Приема се, че когато ищецът поддържа исковете като кумулативни, но съдът приеме, че липсва правен интерес от такова съединяване, съдът ги разглежда в условията на евентуалност при поредност, която сам определя „съответно на естеството на правоотношението“[44]. Поредността на произнасяне е от съществено значение с оглед възможната неоснователност на някои от исковете, което от своя страна рефлектира и върху отговорността за съдебни разноски. Така че, след като от нея би могла да зависи поредността на произнасяне на съда, съвсем не е безразлично каква ще бъде квалификацията на исковете за нищожност. Заслужава отбелязване и обстоятелството, че правната квалификация често влияе върху доказателствената тежест, а основанията за нищожност не са изключение в това отношение[45]. Така, докато твърдението за липса на съгласие хвърля върху другата страна тежестта да докаже фактическия състав на валидно сключен договор, то при други основания, сред които е и невъзможният предмет, заинтересованият ще трябва да посочи факти, които да обосноват наличието на твърдяния порок. При това, докато в едни случаи ще е достатъчно страната просто да укаже на съда в какво се състои основанието за нищожност, то в други ще трябва да се проведе старателно доказване. Възможно е, следователно, грешката в квалификацията на основанието за нищожност да има за последица погрешно разпределение на доказателствената тежест, а оттам и порочност на съдебното решение. 3.3.1. Невъзможен предмет, неопределеност на престацията и липса на съгласие Застъпва се становището, че неопределеността на престацията има за последица нищожност на договора поради невъзможен предмет[46]. Това разбиране си е пробило път и в съдебната практика[47]. Считам, че неопределеността на престацията би могла да доведе до нищожност, но на основание липса на съгласие. Изискването за определяне на престацията поне до степен определяемост е изискване към сключването на договора, чието съществуване се свързва с добросъвестността, тъй като пълната неопределеност на престацията създава условия за недобросъвестно изпълнение[48]. Като съответстващ на съвремието ни пример може да се даде уговорката, че едно лице дължи какъв да е автомобил, която ако да би могла да произведе действие, това би дало възможност на длъжника да се освободи, като престира пластмасова детска играчка с незначителна стойност. При неопределената престация поначало резултатът може да бъде осъществен в обективната действителност, от което е видно, че не се касае за невъзможен предмет. Ако в този случай може да се говори за невъзможност да се изпълни сделката, то това не е невъзможност на предмета като самостоятелно основание за нищожност, а невъзможност като иманентна последица от нищожността. Невъзможност в този смисъл е налице при всяка хипотеза на нищожност, тъй като самата нищожност се състои в негодността на сделката да породи правните последици, към които е насочена, а при липса на правни последици очевидно няма какво да бъде изпълнявано. Но трябва да се прави разлика между тази невъзможност, която съпътства всяка нищожност, от една страна, и невъзможния предмет като самостоятелно основание за нищожност, от друга. Във втория случай негодността на сделката да породи правни последици е не причина за, а следствие от невъзможния предмет. Изводът е, че за да се избегнат подобни смешения, на словосъчетанието „невъзможен предмет“ не следва да бъде придавано значение извън това, предвидено в чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Определеността на престацията е въпрос на самото съдържание на сделката, а въпросът за възможната реализация на дължимия резултат в обективната действителност се поставя на собствено основание. Двата проблема се поставят независимо един от друг, като практически, ако една престация е неопределена, изобщо не се стига до изследване на нейната осъществимост (възможност), тъй като не е изразена воля по essentialia negotii на сделката и е ясно, че същата няма как да произведе действие. Теоретично, при една сделка може да са налице едновременно неопределеност и невъзможност на предмета. В съчетание на абсурдните, но илюстративни примери, които бяха използвани до момента, може да се даде за пример задължението за доставяне на един (какъв да е) автомобил на Луната. Неопределеността в този случай означава липса на съгласие, а невъзможността при състоянието на текущия научно-технически прогрес Луната да бъде достигната – невъзможен предмет. Примерът е достатъчен да илюстрира, че се касае за две различни явления. Трябва да се има предвид, че неопределеността на престацията не предпоставя непременно нищожност на сделката, тъй като е възможно да сме изправени пред сделка в процес на сключване[49]. 3.3.2. Правна невъзможност на предмета и противоречие със закона Въпросът се поставя в контекста на разпоредителните сделки с обекти, които са публична държавна или публична общинска собственост. С ТР № 4/2009 г. от 07 юли 2010 г. на ОСГК на ВКС се прие, че договор за замяна с предмет недвижим имот – публична общинска собственост, сключен между община и физическо лице, е нищожен поради правна невъзможност на предмета. Въпреки че това тълкувателно решение подкрепи господстващото мнение, продължават да се намират и поддръжници на становището, че разпоредителната сделка с имот – публична общинска собственост, е нищожна поради противоречие със закона. Още в особеното мнение по т. 1 от посоченото тълкувателно се сочи, че „Разширяването на хипотезата „невъзможен предмет“ с хипотезата „правно невъзможен предмет“ смесва излишно двете основания за нищожност, тъй като „невъзможността“ се извежда от „правната забрана“. По сходен начин част от доктрината провежда разграничението между двете основания за нищожност в смисъл, че противоречие със закона е налице при нарушаване на нормативна забрана, а невъзможен предмет – при липса на индивидуален административен акт тогава, когато специални изисквания предвиждат издаването на такъв като условие за обособяването на предмета на сделката[50]. Аргумент в полза на това виждане е, че дава ясен и предвидим критерий, по който да се разграничават основанията за нищожност. И действително, след като при разпорежданията с вещ extra commercio очевидно сме изправени пред нарушена нормативна забрана, квалифицирането на тези сделки като такива с невъзможен предмет изглежда необосновано и произволно. Особеността, че при вещите извън гражданския оборот забраната се разпростира върху всеки потенциален приобретател на вещта, на която се акцентира в мотивите на ТР № 4/2009 г., по никакъв начин не променя характера й на нормативна забрана. Срещу това по-изолирано, но според мен по-обосновано становище, може да бъде повдигнато възражението, че противоречи на историческата традиция, тъй като чл. 21 от ЗЗД (отм.)[51], който е почти буквална рецепция на чл. 1128 (отм.)[52] ФГК, причислява изискването вещта да е в гражданския оборот към условията на предмета на договора. Но отчитайки особеността, че ЗЗД (отм.) и другите законодателства по стар френски модел не са съдържали общи изисквания за действителност на договорите, аналогични на съдържащите се в ал. 1 на чл. 26 ЗЗД, лесно можем да си обясним значението на изричната норма, свързваща необходимостта вещта да е в гражданския оборот с предмета на договора. С други думи, след като концепцията за „съответствие със закона“ като общо основание за действителност[53] е била чужда на стария законодател, същият, с оглед избягване на възможни спорове, логично е причислил типичната хипотеза на разпореждане с вещ extra commercio към предмета на договора. Но в днешни нормативни условия, при наличието на общите основания по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и съвършено различната законодателна техника, норми като чл. 21 ЗЗД (отм.) са се оказали излишни, с което голяма част от казуистично уредените тогава условия за действителност са отпаднали, а хипотезите, които те са уреждали, понастоящем се подвеждат под някое от общите основания. По същия начин както сделките с неоткрити наследства не се свързват с предмета на договора, както е приемал чл. 23, ал. 1 ЗЗД (отм.)[54], и противоречието с добрите нрави вече не се разглежда като частен случай на противозаконност на причината (каузата), каквото е било разрешението на чл. 27 ЗЗД (отм.)[55], то и разпореждането с вещ extra commercio, бидейки по своята същност противоречащо на императивна нормативна забрана, de lege lata следва да се квалифицира като противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Противното становище е плод на една изоставена нормативна концепция. Основанията за нищожност не са изброени с оглед самоцелно упражняване на умения за правна квалификация, а тъкмо напротив, всяко от тях би следвало, доколкото е възможно, да бъде тълкувано по начин, че да включва хипотези, които не могат да се подведат под някое от другите основания, така че да има самостоятелно приложно поле, да „допринася“ с нещо ново. Тук предлаганото тълкуване има именно това предимство, че в по-голяма степен очертава самостоятелния облик на началната невъзможност на предмета. Допълнителен аргумент в тази връзка може да бъде почерпен от изложеното относно самобитността на началната невъзможност на предмета [вж. обобщението в т. 3.2] и обстоятелството, че някои правни системи изобщо не я въздигат в основание за нищожност. Ако хипотетично изключим началната невъзможност от кръга на основанията за недействителност, разпорежданията с вещи извън гражданския оборот въпреки това биха били нищожни като противоречащи на нормативна забрана. Сериозен косвен аргумент е и обстоятелството, че твърдението, че вещта е extra commercio, е по същество твърдение за противоречие на сделката с нормативна забрана, оттук и доказването, което трябва да се проведе, е аналогично на това при безспорните хипотези на противоречие със закона. Ето защо такова разширяване на приложното поле на начално невъзможния предмет е излишно, объркващо и най-малкото безсмислено. Предвид вече изложеното относно смисъла от разграничението между отделните основания за нищожност, не мога да се съглася с твърдението, че практическото значение на разграничението между противоречие със закона и правно невъзможен предмет било само de lege ferenda[56]. 4. Начална невъзможност на предмета при прехвърляне на недвижими имоти. Към ТР № 3/2014 г., ОСГК на ВКС, и отвъд Тълкувателно решение № 3/2014 г. от 26.06.2016 г., ОСГК на ВКС, имаше за цел да разреши един спор с изключителна практическа значимост, а именно – за валидността на сделка с предмет реално определени части от недвижим имот, които към момента на сключване на договора не са били обособени. Резултатът от тълкувателния акт може да се оцени като противоречив. От една страна, положителна оценка следва да получи фактът, че категорично се направи разлика между невъзможен предмет, от една страна, и липсващ предмет[57], от друга, с което бе преодоляна една непрецизност, която бе допускана твърде често[58] и в крайна сметка стана причина за ТР. Друг положителен момент е, че крайният резултат от решението в смисъл, че такава сделка не е нищожна, е в съответствие с принципната допустимост на сделки с бъдещи вещи по българското право[59], която няма основание да бъде отричана. Законът в това отношение не прави разлика с оглед вида на вещите, така че е радващо, че по тълкувателен път не беше въведено несъществуващо ограничение. От друга страна, постановките на тълкувателното решение поставят редица въпроси и в този смисъл самото то се нуждае от тълкуване[60]. По-долу е направен опит за засягане на някои от проблемите, които са на дневен ред или тепърва биха могли да се поставят пред практиката. 4.1. Вещноправни проблеми 4.1.1. Накърнява ли се правилото „numerus clausus”? В особеното мнение към ТР № 3 се изтъква, че разпореждане с необособена реална част от недвижим имот било опит за прехвърляне на несъществуващо в българското право вещно право, в противоречие с правилото за изчерпателно изброяване на вещните права (numerus clausus)[61]. Това становище следва да бъде отречено, тъй като неправилно свързва въпроса за съществуването на едно вещно право с този за валидността на транслативната сделка, сключена преди момента на възникването на вещното право. Заслужава си да се припомни, че предмет на сделката с бъдещи вещни права са именно вещните права след момента на тяхното възникване. Намерението на страните в тези случаи е насочено към прехвърляне не на някаква имагинерна непризната от правния ред възможност, а на вещното право, за което те имат очакване, че ще възникне към последващ момент във времето. Както се изтъква в теорията, предмет на прехвърляне при тези сделки към момента на сключването им е правното очакване за възникване на вещно право[62]. Страните не целят моментален вещнопрехвърлителен ефект, за да бъде предметът невъзможен. Ето защо валидността на тези сделки следва да се обвърже с проблема за намерението на страните по тях, както и за възможното съществуване на вещното право към момента, към който те целят прехвърлянето му. 4.1.2. Влияние на сделките с бъдещи недвижими имоти върху правната сигурност. Към въпроса за условните вписвания Изложени са опасенията, че неопределеният период във времето между сключването на сделката и нейния вещнопрехвърлителен ефект води до опасността дълго време да не бъде поискано одобрение на инвестиционния проект, което от своя страна влече несигурност относно съдбата на последващите прехвърляния на обекта, извършени в периода преди одобрението, както и неяснота как би се разрешила конкуренцията между тях[63]. Намирам тази критика за основателна, но в малко по-различна насока. Първо, не съществува неяснота относно валидността на последващите прехвърляния, тъй като за тези сделки изцяло важи изложеното в тълкувателното решение – същите са поначало валидни, стига да има възможност (очакване) впоследствие реалните части да бъдат обособени като самостоятелни обекти. Освен това, българското законодателство дава ясно разрешение на конкуренцията между правата на последващи приобретатели на едно и също вещно право от един и същи праводател, и то се извежда от чл. 113 ЗС в смисъл, че конкуренцията на придобиванията се разрешава по реда на вписванията. Ето защо считам, че проблемът в случая е не в това как ще се разреши конкуренцията между приобретателите, а в произволността на резултата в хипотезите, в които времевият период до обособяването на самостоятелния обект на собственост е твърде голям. Ще илюстрирам мисълта си със следния прост пример: В рамките на година и половина А сключва договори за прехвърлянето на една и съща необособена реална част от недвижим имот с Б, след това – с В и накрая – с Г. Въпреки че Б може да е сключил сделката година преди останалите приобретатели, кой от тях ще стане собственик, зависи от шанс, тъй като голяма част от нотариусите ще откажат да изповядат сделките, при което същите ще подлежат на вписване едва след обособяването на частите като годен обект на собственост. Така първият приобретател няма да може да се възползва от обичайно краткия срок между изповядването на сделката и вписването на същата, за да получи сигурна легитимация спрямо третите лица. По същата причина, последващите приобретатели няма как да знаят за другите сделки с имота, за да преценят риска от встъпването в отношения с прехвърлителя. Резултатите стават още по-произволни, ако някой от нотариусите се съгласи да изповяда такава сделка, а друг – не. Но разрешението на този проблем не трябва да се търси в спъването на оборота чрез въвеждане по тълкувателен път на несъществуваща забрана на сделки с бъдещи недвижими имоти. При настоящото състояние на законодателството, адекватно и наложително за справедливото решаване на този и подобните нему казуси предполага да приемем, че българското право допуска вписване на условни актове за прехвърляне на недвижими имоти[64]. Само така би могъл да се намери подходящ баланс между правната сигурност и свободата на договаряне при сделките с недвижими имоти. В посочения пример всички сделки следва да бъдат изповядани и вписани със самото им сключване, а конкуренцията между приобретателите да се разреши по реда на вписването. Предвид обхвата на настоящото изследване, няма да се спирам подробно на този твърде спорен въпрос, като ще се задоволя да отбележа, че за да се преодолеят окончателно споровете, противоречивата нотариална практика и боравенето със съмнителни правни конструкции, допустимостта на условните нотариални актове de lege ferenda следва да получи изрична уредба, каквато впрочем е налице в някои чужди законодателства. Следва да се подчертае, че тъй като условието поначало няма да е „видимо“ от самото вписване, за още по-голяма сигурност при легитимацията на последващите приобретатели уредба следва да получи и сбъдването, респ. несбъдването на условието като отделен подлежащ на вписване факт[65]. Впрочем в тук анализираната хипотеза на прехвърляне на реална част от необособен имот сделката най-често няма да съдържа условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД, а фактът на възникване на правото на собственост ще се явява едно условие на правото (conditio iuris)[66], което няма как да има обратно действие, но въпреки това проблемът с констатацията на момента на сбъдване на условието е налице в същата степен. 4.1.3. Владение на бъдещи недвижими имоти Един вещноправен проблем във връзка с прехвърлянето на необособени части, на който неоправдано не е обръщано внимание на теоретично ниво и чиято провокативност заслужава внимание, е този за владението на бъдещи недвижими имоти. Съдебната практика приема, че владението на реална част от необособена вещ води до придобиване на идеални части от самата вещ, в резултат на което владелецът става съсобственик[67]. Важно е от това принципно положение да не се прави генерален извод, че владението на реална част може да има за последица само и единствено придобиване на идеални части. Напротив, мислима е и друга хипотеза. Владението е преди всичко една фактическа рефлексия на желаното правно положение. Затова при определяне на съдържанието му трябва да се ръководим преди всичко от animus-а на владелеца. Ако се запитаме към какво е насочено намерението за своене на владелеца на основание сделка с бъдещ недвижим имот, трябва да признаем, че това е не имотът, към който принадлежи самата необособена част, а по-скоро вещта, която той има очакване да бъде обособена. Неговата пряка цел е да стане изключителен собственик на бъдещия имот след обособяването му. Ето защо в тези хипотези обект на владението е все още необособеният имот. Обстоятелството, че се касае за владение върху все още невъзникнала вещ, не разколебава този извод, стига имотът вече да отговаря на изискванията за самостоятелен обект на вещни права и единствената причина да не се третира като обособена вещ е липсата на влязъл в сила инвестиционен проект. Обратно, ако обектът не съответства на нормативните изисквания за обособеност, няма да бъде годен като самостоятелен обект на corpus. В обобщение, за да е налице владение на бъдещ имот, трябва пречката пред третирането му като самостоятелен обект на вещни права да е чисто правна, тъй като само тогава ще са налице и двата елемента на владението, което бидейки въпрос на факт, не може да бъде осуетено от чисто правни ограничения. Това, което може да бъде ограничено, е придобиването на имота по давност, но самото владение като факт е релевантно[68]. Не виждам пречка, следователно, владението да започне вън и независимо от обособяването на вещта. С други думи, осъществяващият такова владение поема риска от възникването на последваща непреодолима правна пречка пред самостоятелното обособяване на имота, в която хипотеза, колкото и време да е владял, просто няма да има какво да придобие. Нещо повече – той няма да може да релевира вече изтеклото време като давностно владение на идеалните части на съществуващия имот, част от който са реалните части, върху които е осъществявал фактическа власт. Това е така, защото се касае за два различни обекта на владение – от една страна, съществуващият имот, и от друга страна, очакваният, но невъзникнал такъв. След като animus-ът е бил насочен само към единия от тези обекти, няма как осъщественото владение впоследствие да се „пренесе“ върху другия[69]. Единствената хипотеза, в която по нашето право може да се стигне до подобна трансформация на владение с едно съдържание в друго такова, е тази на преминаване на владението на ограниченото вещно право на строеж върху впоследствие построената сграда[70], но това се дължи на неразривната връзка между правото на строеж и правото на собственост, която ясно следва от закона, поради което и считам, че няма място за аналогия с тук разгледаните хипотези. 4.2. Други гражданскоправни проблеми 4.2.1. Понятие за „непреодолима правна пречка“ Понятието „непреодолима правна пречка“, с което ТР № 3/2014 г. си служи за означаване на правната невъзможност на предмета, подлежи на ограничително тълкуване в поне две насоки. Първо, предвид вече изложеното относно разграничението между правно невъзможния предмет и противоречието със закона [вж. т. 3.3.2], не мога да се съглася със становището, изразено в мотивите на тълкувателното решение, че правната пречка могла да се изразява в нормативно уредени забрани – тези хипотези, както вече изтъкнах, би следвало да се квалифицират като противоречие със закона. След като тази констатация се съдържа само в мотивите, които по арг. от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, не се ползват със сила на пресъдено нещо, то все още има възможност и смисъл да се спори по темата. Второ, следва да бъде споделено разбирането, че нищожността на индивидуалния административен акт по обособяване на имота свидетелства за наличието на непреодолима правна пречка само в хипотезата, в която основанието за нищожност е материална незаконосъобразност, тъй като при другите основания ще има възможност по същия въпрос да бъде издаден нов административен акт[71]. Впрочем голяма част от изложените проблеми нямаше да се поставят, ако ВКС не беше възприел тълкувателната техника да дефинира понятието за правната невъзможност на предмета с друго неясно понятие, каквото е непреодолимата правна пречка, спестявайки си необходимостта от извеждане на характеризиращите явлението белези. ТР не се произнася по въпроса какви са последиците, в случай че непреодолимата правна пречка се окаже временна. Според мен, ако от общата воля на страните следва, че те имат интерес от изпълняването на договора и в по-късен момент (след отпадането на пречката), то договорът следва да се приеме за валиден, а отговорността да се разпредели в зависимост от това дали пречката е била предвидима за някоя от страните, или представлява непредвидимо обстоятелство, изключващо отговорността. 4.2.2. Отчитане на променливите Извън фокуса на ТР остана въпросът за отговорността на страните по сделка с необособена реална част от недвижим имот. Отговорът по необходимост се предопределя от това как страните са сключили договора. Преди всичко трябва бъде изследвано дали са имали намерение да прехвърлят бъдещия имот, или напротив – тяхната обща цел е била насочена към прехвърляне на реални части във вид, в който те не отговарят на нормативните изисквания за самостоятелен обект. Възможно е, дори да е съществувала принципна възможност тези реални части да бъдат обособени, страните да са уговорили прехвърлянето им в изключително кратък срок, в рамките на който тяхното обособяване е невъзможно[72]. Например няма как разумно да се очаква инвестиционен проект да бъде приет в едномесечен срок. В обобщение, мислими са хипотези, в които действителната воля на страните да не е насочена към прехвърляне на бъдещия имот или пък прехвърлянето на същия да е невъзможно при условията, предвидени в сделката. Затова не мога да не се съглася с наблюдението, че централният въпрос при определяне на валидността на тези сделки е за какво страните са постигнали съгласие[73] – за съжаление този въпрос остана незасегнат от тълкувателното решение. Но и след като се уверим, че предмет на сделката е бъдещият имот, трябва да държим сметка за разнообразието от възможни начини, по които да бъде уговорено прехвърлянето му. Възможно е, на първо място, договорът да бъде сключен под условие, че имотът възникне като самостоятелен обект на вещни права. По този начин моментът на възникване на правните му последици би бил поставен в зависимост от сбъдване на отлагателното условие, че реалните части бъдат обособени с влязъл в сила инвестиционен проект. Обстоятелството, че обособяването на имота представлява conditio iuris, не изключва възможността това условие по волята на страните да бъде въздигнато в conditio facti (чл. 25 ЗЗД)[74]: освен че липсват ограничения в тази насока, страните биха могли да имат интерес от такава уговорка, предвид специфичните последици на условната сделка, изразяващи се в непораждане на правните й последици до сбъдване на условието, както и специфичната санкция на чл. 25, ал. 2 в случай на недобросъвестно (умишлено или грубо небрежно) пречене на сбъдването на условието от страната, която има интерес от несбъдването му (в случая най-често това би бил прехвърлителят, в чиято тежест е задължението да поиска одобряване на инвестиционен проект[75]), изразяваща се във фикцията, че условието се е сбъднало[76]. Впрочем примери за такова придаване на условие на правото на значение на уговорено условие се срещат и в съдебната практика[77]. Когато сделката е сключена безусловно, би следвало да се приеме, че рискът от необособяването на имота е върху страната, която се е задължила да го прехвърли (в най-типичния случай продавач). Ако пречката пред обособяването е съществувала изначално, същият следва да отговаря на основание чл. 12 ЗЗД, ако е знаел или не е имало как да не знае за пречката пред обособяването. Би трябвало това да са и най-честите хипотези, тъй като параметрите на имота са обстоятелства, които са под контрол на собственика, за когото е нормално и очаквано да ги знае или да може лесно да узнае преди да встъпва в договорни отношения, особено ако притежава качеството търговец. В мотивите на ТР № 3/2014г. се среща следното изречение „Ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява задължението (чл. 89 ЗЗД)“, което би могло да подведе към изводите, че 1. Последващата невъзможност на предмета е винаги безвиновна и 2. Че в хипотезата на чл. 89 ЗЗД договорът „подлежи на разваляне“, т.е. развалянето е функция от волеизявление на страната. И двата извода са очевидно неправилни, а изречението, струва ми се, е плод по-скоро на инерция на мисълта, отколкото на някакъв разум[78]. Няма как, било то и с тълкувателно решение, да не се отчитат азбучни правила в облигационното право, като това, че невъзможността може да бъде виновна или безвиновна. Чл. 89 ЗЗД визира единствено хипотезата на последваща безвиновна невъзможност за изпълнение, при това – окончателна такава[79], а последицата от нея е разваляне на договора по право[80], на което противостои развалянето чрез волеизявление на кредитора. Във време, в което позоваването на авторитети и „обстрелването“ със съдебна практика са издигнати в култ за сметка на качествената аргументация и търсенето на най-справедливото разрешение, което от своя страна създава предпоставки за разпространяване като зараза на недомислени и дори доведими до абсурд становища[81][82], дори припомнянето на очевидното има особена ценност. В допълнение към изложението следва да се държи сметка за обстоятелството, че предвид изискването за наличие на право на собственост върху прехвърляния имот у прехвърлителя, в което нотариусът следва да се увери като условие за изповядване на сделката (чл. 586, ал. 1 ГПК), основното средство за сключване на сделки с бъдещи недвижими имоти е предварителният договор. Предварителният договор, насочен към сключване на окончателен такъв с невъзможен предмет, е сам по себе си нищожен на това основание, с тази особеност, че нищожността му следва да се преценява към момента на сключване на окончателния[83], и то- отново при отчитане на наличието на евентуални модалитети. В заключение, изложеното илюстрира, че ТР 3/2014 г. съвсем не съумява да адресира множеството проблеми, които началната невъзможност на предмета поставя, което от своя страна неминуемо ще доведе до необходимост от последващи решения по уеднаквяване на практиката. 5. Последици от частичната начална невъзможност на предмета Въпросът за последиците от частичната невъзможност на предмета е разрешаван противоречиво. Според едното становище следва да се приложи общото правило на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и сделката да бъде прогласена за частично недействителна[84]. Другото становище приема, че при частична невъзможност на предмета заинтересуваната страна има възможност или да развали, или да иска съответно намаляване на цената съгласно чл. 89 ЗЗД[85], респ. по аналогия с чл. 184, ал. 2 ЗЗД[86]. Практическото значение на спора се изразява в това, че по чл. 26, ал. 4 ЗЗД се изследва предполагаемата воля на страните да запазят сделката въпреки частичната недействителност, без да се предвижда съответно намаляване на незасегнатата престация, докато чл. 89 и 184, ал. 2 ЗЗД предоставя в полза на страната, чието вземане е намаляло, алтернативните възможности да развали или да запази договора със съответно намаляване на своето задължение, без изобщо да се поставя въпросът за общата воля на страните да запазят договора в този му вид. На пръв поглед поддръжниците на тезата за приложимост на чл. 89, изр. 2 ЗЗД към хипотезите на частична начална невъзможност на предмета допускат смешение между начална и последваща невъзможност на предмета, предвид вече изтъкнатата неприложимост на тази разпоредба към начална невъзможност[87]. Но въпреки че второто становище на пръв поглед „виси“ поради своята необоснованост, ако потърсим общата идея, заложена в чл. 89, изр. 2 ЗЗД и чл. 184, ал. 2 ЗЗД, може да ни се разкрие недоизказаната логика, заложена в него. А тя според мен се изразява в следното: При възмездните договори престациите са еквивалентни – всяка от страните се задължава за нещо, което поне в нейната представа по стойност съответства на това, което получава насреща. Когато някой от тези предмети, които общо формират предмета на договора, се окаже частично погинал или по друга причина изначално невъзможен, ако договорът се запази в този му вид, положението на страната, предметът на чието вземане е засегнат, ще се окаже влошено, предвид обстоятелството, че ще дължи първоначално дължимото количество, но на свой ред ще получи по-малко от уговореното[88]. Именно това е икономическата логика, заложена в правото на съответно намаляване на задължението, чиято изрична уредба се съдържа в чл. 89 ЗЗД; чл. 184, ал. 2 ЗЗД; чл. 195 ЗЗД; чл. 210 ЗЗД; чл. 231 ЗЗД; чл. 50 от Виенската конвенция за международна продажба на стоки. Важно е да се изтъкне, че този проблем се поставя не само при продажбата, но при всеки възмезден договор. Уредбата на правото на съответно намаляване систематично се намира при продажбата, тъй като това са най-типичните случаи, при които възниква необходимост от употребата му, така че това не е дефинитивен аргумент за неприложимостта на тези правила към другите видове възмездни договори. Няма съмнение, че правото на съответно намаляване, респ. разваляне/отказ от договора е израз на общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Няма никаква логика приложното поле на този принцип да се ограничава с оглед конкретния вид възмезден договор или с оглед момента, към който еквивалентността на престациите е била накърнена – изначално или последващо спрямо постигането на съгласие. Отнемайки на засегнатия от началната частична невъзможност кредитор правото на избор между разваляне и запазване на договора при съответно намаляване на незасегнатото задължение, ние го поставяме в по-неблагоприятно положение в сравнение с това, в което би се намирал, ако невъзможността бе последваща. Нима това различно третиране е оправдано? Ето защо считам, че в светлината на общата идея, която стои зад изборното право при частично засягане на една от престациите, чл. 89, изр. 2 ЗЗД следва да се тълкува разширително и да намери приложение не само към последващата, но и към началната частична невъзможност на предмета. Приложното поле на по-ригидното и в по-малка степен съответстващо на икономическата логика правило на чл. 26, ал. 4 ЗЗД по отношение на невъзможния предмет следва да се ограничи до безвъзмездните договори, както и до онези хипотези на частична недействителност, при които и двете престации са засегнати в еднаква степен. На евентуалния упрек, че липсва празнота, поради което правоприлагането по аналогия е недопустимо, бих отговорил, че именно защото липсва празнота, в случая сме изправени не пред аналогия, а пред разширително тълкуване, а то е най-желаният резултат, когато в разпоредбата – обект на тълкуване, е вложена обща идея. 6. Цесия с невъзможен предмет Предметът на договора за цесия е създал противоречива съдебна практика в поне две насоки, които правя опит да разгледам в контекста на приложното поле на отговорността по чл. 100, ал. 1 от ЗЗД. 6.1. Цесия на бъдещи вземания По въпроса за цесията на бъдещи вземания съществува становище[89], съгласно което такъв договор е нищожен поради начална невъзможност на предмета. Вече бяха изложени аргументи срещу виждането, че неопределеността на престацията има за последица невъзможност на предмета [вж. 3.3.1], макар че дори и извън тези съображения разликата между бъдещо вземане и неопределено такова е очевидна. Тук ще се фокусирам върху другото съображение, изложено в посоченото решение, а именно, че необходимостта вземането да съществува следвала пряко от чл. 99, ал. 2 ЗЗД[90]. Единственият извод, който може да се направи от тази разпоредба, е, че вземането се прехвърля с принадлежностите – така, както е индивидуализирано от първоначалния му източник (най-често договор между кредитора-цедент и длъжника), но нито граматическото, а още по-малко логическото й тълкуване, налагат да приемем, че е налице изискване вземането непременно да съществува или да е съществувало към момента на прехвърлянето. Напротив – бъдещото вземане притежава характеристиките на всяко вземане, то е напълно индивидуализирано и притежава „принадлежности“, макар и все още невъзникнали такива. Особеност при прехвърляне на бъдещи вземания е налице единствено с оглед момента на възникването им, който ще се преценява с оглед осъществяването на последващия спрямо договора за цесия юридически факт, от който се очаква вземането да възникне – например изпълнение на насрещни задължения от страна на цедента в рамките на облигационното отношение, част от което е прехвърляното вземане, или настъпване на отлагателно условие, уговорено в рамките на това отношение. Не бива обаче да се подвеждаме към мисълта, че този последващ момент, към който се очаква да възникне вземането, е „прехвърлянето“ по смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, тъй като с този термин, макар и непрецизно, се визира каузалният договор за цесия[91]. В заключение, няма особености, нито ограничения, от които да следва, че цесията на бъдещи вземания е per se с невъзможен предмет. 6.2. Цесия на погасени вземания Застъпва се още по-радикалното становище, че цесията на погасено вземане била нищожна като такава с невъзможен предмет[92]. Не може да се отрече, че след като вземането вече е било погасено, например чрез изпълнение, няма годен обект на прехвърляне, така че по общите правила такъв договор би страдал от порока невъзможен предмет. Едно такова заключение обаче игнорира изрично уредената отговорност за съществуване на вземането (чл. 100, ал. 1 ЗЗД). От договорния характер на тази отговорност следва, че облигационното отношение между цедент и цесионер съществува дори когато вземането е погасено към момента на сключването на договора между тях[93]. Длъжникът, докато не е десезиран чрез съобщаване, може валидно да изпълни на стария кредитор или вземането да бъде погасено чрез друг погасителен способ, което може да се е случило и преди възникването на договора за цесия. Освен това вземанията не са обозрими, за разлика от вещите, което прави твърде лесно създаването на привидност за съществуването им. Това, изглежда, е отчетено от законодателя. Отговорността по чл. 100, ал. 1 ЗЗД се прилага дори когато вземане изобщо не е съществувало. Специфика на тази отговорност е нейният безвиновен характер, бидейки аналогична на отговорността за евикция[94][95]. Именно това ме кара да приема, че приложното й поле следва да бъде ограничено до хипотезите, в които обективно съществува посочената вероятност от погасяване на вземането или създаване на привидност за съществуването му. Това са случаите, в които е разумно и оправдано рискът от несъществуване на вземането да бъде възложен върху цедента, тъй като се касае за обстоятелства, които са почти изключително под негов контрол и за които е вероятно цесионерът да е останал в неведение[96]. Следователно разумът на отговорността за съществуване на вземането налага тя намери приложение в хипотезите, в които съществуването и прехвърлимостта на вземането са принципно допустими от правния ред, но само в конкретния случай то се е погасило или съществува друга пречка пред прехвърлянето му в уговорения вид[97]. Нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет ще настъпи, когато самото вземане – обект на цесията, е непрехвърлимо поради своето естество или съществува обективна фактическа невъзможност такова вземане да възникне. Нищожен, но на основание противоречие със закона, следва да бъде договорът за цесия, когато тази непрехвърлимост се извежда от нормативна забрана, като такъв ще бъде и случаят, когато самото съществуване на вземането не се допуска от правния ред. Примери за неприложимост на отговорността на цедента по чл. 100, ал. 1: прехвърляне на вземане за цена от продажба на наркотици; за сексуални услуги; за отнемане на чужд живот; за сбъдване на произволни желания; за сключване на брак и др. Опитът за прехвърляне на такова вземане не разкрива споменатата опасност цесионерът да стане „жертва“ на погасяването на вземането, а дори напротив. Въпросът за отговорността на цедента по такъв договор следва да се реши на общо основание, но няма разумна причина да му възлагаме тежестта на безвиновната отговорност, след като и цесионерът е проявил явно лекомислие или недобросъвестност, опитвайки се да получи вземане за явно недопустима от правния ред престация. Прилагането на отговорността за съществуване на вземането също така би означавало признаване на валидност на сделки относно поначало изключително укорими действия. Когато непрехвърлимостта е само договорно установена, по арг. от чл. 99, ал. 1 ЗЗД, който установява отклонение от относителното действие на облигацията, тази уговорка ще бъде противопоставима на цедента в отношенията му с цесионера[98], но противопоставимостта няма да е съпроводена с нищожност на договора[99]. Доколкото вземането е принципно прехвърлимо, а уговорката за непрехвърлимост е очаквано да е известна на цедента, т.е. налице е обстоятелство, засягащо само и единствено конкретното облигационно отношение, но не и други вземания със същите характеристики, ситуацията следва да попадне в приложното поле на отговорността по чл. 100, ал. 1. Наличието на уговорка за непрехвърлимост следва да се квалифицира като недостатък[100] на прехвърляното вземане, който, предвид относителността на облигацията, може да се окаже и скрит. 7. Хипотези на необходима невъзможност на предмета Безспорни са хипотезите на нищожност поради невъзможен предмет на (1) отказа от наследство, извършен след надлежно приемане[101], и (2) приемането на наследство, извършено след надлежен отказ[102]. Логиката е, че в тези случаи се касае за едностранни сделки, насочени към упражняване на вече упражнено потестативно право. Последователното й провеждане позволява да се направи генерален извод, че всяка едностранна сделка, насочена към упражняване на вече упражнено или несъществуващо право, е нищожна поради невъзможен предмет. В тази категория биха попаднали случаите на изявление за разваляне на вече развален договор; изявление за отказ от несъществуващо право на собственост; изявление за противопоставяне по чл. 301 на действие, извършено при наличие на представителна власт; джиросване на ценна книга, правата по която вече са погасени, и др. В същата категория могат да попаднат не само едностранни сделки, но и някои сделки решения на търговски дружества, с които също се упражняват потестативни права[103]. Утвърдено е разбирането, че основанията за недействителност не намират приложение към тази особена категория сделки[104]. Съгласно ТР № 1 от 2002 г. на ОСГК на ВКС, т. IX, по отношение на решенията за отмяна на решение на управителния орган на търговско дружество за свикване на ОС на дружеството, ако междувременно е започнала процедурата по уведомяване на членовете, се приема, че не произвеждат действие[105]. Разрешението, макар и лаконично изразено, е съвсем обяснимо. Действието на решенията за отмяна не може да бъде безусловно признато, тъй като това би отворило пътя за твърде лесно влошаване на положението на съдружници/акционери. Би се създала една несигурност, която би възпрепятствала нормалната дейност на дружеството. Затова разумното тълкуване налага да приемем, че решенията за отмяна на решения могат да произведат действие най-късно до момента, в който е започнало изпълнението на решението – предмет на отмяната. Няма причина посоченото правило да не се прилага по аналогия и към решенията на общо събрание, доколкото правната им природа е същата, а рисковете, които решенията за отмяна крият, са сходни. Моментът, в който се прекратява потестативното право на отмяна на решение, съгласно задължителното тълкуване на ВКС, е моментът, в който е започнало изпълнението на решението – предмет на отмяна. По отношение на решенията за свикване на ОС ВКС приема, че това е моментът, в който е започнала процедурата по уведомяване. По същата логика, по отношение на решение, с което се разпределя дивидент, началният момент на изпълнение би следвало да е моментът, в който е започнало заплащането на сумите по съответно определения за това ред. Ако пък предмет на отмяна е друго решение за отмяна, от ключово значение е въпросът за началния момент на неговото изпълнение. Това решение, за разлика от други, не предполага някакви последващи действия по изпълнение, а има чисто правен ефект. В този смисъл то е изпълнено „автоматично“ (със самото си приемане) и следователно не подлежи на отмяна[106]. Едва ли ВКС с израза „не произвежда действие“ е визирал невъзможния предмет по ЗЗД, след като в т. I на същия тълкувателен акт изброява възможните хипотези на нищожност на сделките решения и приема, че основанията по чл. 26 са неприложими. Въпреки това, тъй като решенията за отмяна на други решения са насочени към промяна на същестуващо правно положение, тази правна промяна няма как да настъпи, ако липсва предвидена възможност (потестативно право) за това. От чисто практическо гледище квалификацията на непроизвеждането на действие като нищожност не е необходима, защото липсата на последици на сделката следва от естеството на нещата и защото по арг. от чл. 124, ал. 1 ГПК на тази липса може да се позове всяко лице с правен интерес. В заключение, случаят с решенията за отмяна илюстрира, че в тази група хипотези, при която са налице изявления по упражняване на упражнено или несъществуващо право, волеизявлението не поражда правни последици, независимо от приложимостта на невъзможния предмет като основание за нищожност. Не е необходима конструкцията на нищожността за констатацията, че чуждо материалноправно положение няма как да се промени едностранно, ако не е предвидено или макар да е принципно предвидено, в конкретния случай не съществува потестативно право за това. Вероятно по тази причина в литературата не е достигната или поне не е разпространена идеята за генерален извод за нищожност на тази категория сделки. За тях е достатъчно да приемем, че са правно ирелевантни изявления, или – както се казва в разговорната реч – „удар в празно пространство“. Затова според мен тези хипотези следва да се окачествят като необходима невъзможност на предмета. Това разграничение de lege lata има значението да обясни защо невъзможният предмет би могъл да осуети действието дори на някои сделки, към които основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД са неприложими, а сравнителноправно и de lege ferenda позволява да обобщим, че дори там, където началната невъзможност на предмета не е предвидена като основание за нищожност, тези категории сделки няма как да произведат правно действие, тъй като същото се свежда до едностранна правна промяна, за разлика от договорите, при които страните взаимно поемат задължения, възможността за чието изпълнение има отношение към валидността на сделката само доколкото това е изрично предвидено на законодателно равнище. Необходимата невъзможност на предмета е тази, която и без да е въздигната в основание за нищожност, има свойството да изключи правната релевантност на изявлението[107]. 8. Нуждае ли се българският правен ред от института на начално невъзможния предмет като основание за нищожност? Заключение Въз основа на всичко изложено ще си позволя да взема отношение по важния въпрос дали началната невъзможност на предмета е нужна на нашия правен ред и дали не пречи повече, отколкото помага. В хипотезите на невиновна невъзможност разграничението е ирелевантно, тъй като независимо дали договорът ще бъде обявен за нищожен или ще се счита изначално развален по право (каквото е положението в Германия), крайният резултат е идентичен. Разликите следователно се проявяват на плоскостта на виновната невъзможност, а отговорът на въпроса кой от двата модела би работил по-добре се предпоставя от съпоставяне на отговорността в единия и в другия случай. В подкрепа на сравнителноправния модел, който изключва началната невъзможност от основанията за нищожност, се изтъкват редица аргументи. Твърди се, че дали невъзможността на предмета е проявена към момента на сключване на сделката или по-късно, е случаен въпрос, който няма оправдание да влияе върху валидността й[108]. Изтъква се, на следващо място, че началната невъзможност като основание за нищожност има за ефект неоправдано да ограничи отговорността на виновно причинилия я и създава условия за злоупотреба с право, тъй като преддоговорната отговорност обхващала само умишлените случаи на вина[109]. На последното твърдение следва да се възрази, тъй като по българското право, а и в сравнителен план, с основание преобладава тезата, че предпоставка на преддоговорната отговорност е наличието на вина в коя да е нейна форма[110]. Така че, поне в нашата правна система, de lege lata този проблем не би следвало да стои. Преддоговорната отговорност по българското право обаче проявява друга особеност, която се дължи на все още преобладаващата, макар и по мое убеждение дълбоко порочна, съдебна практика, съгласно която пропуснатите ползи не подлежат на обезвреда на преддоговорно основание[111] – възприемането на тази теза води до абсурдния резултат, че отговорността на причинилия виновната невъзможност е чувствително ограничена само поради факта, че тази невъзможност се е проявила към момента на постигане на съгласие, а не по-късно. Но нима изначалното проявление на невъзможността прави поведението му е по-малко укоримо? Не мисля. Така или иначе проблемът не е на законодателството, а на съдебната практика, и следователно може да бъде решен от самата нея, поради което считам, че не може да служи за дефинитивен аргумент срещу началната невъзможност на предмета като основание за нищожност. Трябва да се отбележи, че могат да се открият и наченки на „пробив“ в посочената практика[112]. Според мен уеднаквяването на режима на невъзможността за изпълнение има поне две съществени предимства. Първо, от облигационноправна гледна точка не е никак трудно да си представим хипотези, в които изправната страна по договор, сключен при начална виновна невъзможност на предмета, би имала интерес от запазване на облигацията, претендирайки компенсаторно обезщетение, вместо да развали – това са случаите, в които собственото й насрещно задължение е за такава престация, чието последващо пласиране на други лица при същите или по-добри условия би било значително затруднено или направо невъзможно. Например в случаите на задължение за доставка на специално изработени за нуждите на насрещната страна стоки или на такива, чиято пазарна цена е намаляла след сключването на договора. Интересът на кредитора в тези случаи да се „отърве“ от своята престация може да надделее над интереса да получи това, което в конкретния случай се е оказало невъзможно. Чисто икономически е възможно да спести значителни разходи. Второ, уеднаквяването на режима би спестило голяма част от разгледаните в настоящото съчинение спорове, предвид тяхната свързаност със спецификите на началната невъзможност на предмета и нищожността. Предвидимостта и яснотата са ценности, които не бива да бъдат пренебрегвани. Така например няма да възниква излишно съмнение дали изключително полезни за оборота правила като чл. 89, ал. 2 от ЗЗД и чл. 306, ал. 4 от ТЗ са приложими по отношение на началната невъзможност на предмета. На последно място може да се изтъкне и обстоятелството, че германският модел е тенденцията, към която са се ориентирали по-големите и предполагаемо „модерни“ soft law-кодификации, което не е за пренебрегване с оглед бъдещи опити за унификация на европейското частно право. В подкрепа на запазването на началната невъзможност на предмета като основание за нищожност може да се посочи, че когато предметът е начално невъзможен, запазването на договора би противоречало на волята на страните. На това мнение може да се възрази, тъй като начална невъзможност настъпва независимо от това дали страните са знаели или не са знаели за нея[113]. Освен това според мен други основания за недействителност в лицето на липсата на съгласие и грешката са достатъчни гаранции за съхраняване на действителната воля на страните[114]. В това отношение заслужава да се отбележи, че дори англо-саксонският институт на „common mistake” е по-целесъобразен [вж. т. 2]. В заключение, институтът на началната невъзможност на предмета като основание за нищожност е изключително проблематичен, неспособен да обслужи по най-добрия начин интереса на изправната страна в случаите, в които невъзможността е виновно причинена, излишно затормозяващ практиката, и в крайна сметка – излишно обезсърчаващ бързината на оборота. Затова заемам смело, но категорично становище, че и в български условия е по-добре режимите на двата вида невъзможност да бъдат уеднаквени, следвайки съвременната тенденция. Историческата традиция в лицето на текстовете на Дигестите и учението на Момзен е важна, но не би следвало да надделее над чисто прагматичните съображения за изоставянето й. При това изоставяне обаче трябва да се държи сметка за връзката на началната невъзможност на предмета с липсата на кауза. Основателно се сочи, че изключването на начална невъзможност на предмета от основанията за нищожност по необходимост предпоставя изоставяне на изискването за наличие на кауза[115]. Това е така, защото предметът и каузата са до такава степен свързани, че по отношение на двустранните договори основателно може да се запитаме дали всъщност не се касае за двете страни на една и съща монета. При двустранните договори всяко от задълженията намира своето основание в насрещното[116]. Просто казано, кредиторът се задължава, защото и доколкото насреща ще получи нещо. Независимо дали възприемаме каузата като характеристика на волеизявленията, на задълженията или и на двете[117], няма съмнение, че начално невъзможният предмет на едно от задълженията по двустранен договор има за последица опорочаване на каузата на задължението/волеизявлението на другата страна, а оттам – на цялата сделка. Поради тази причина премахването на началната невъзможност за предмета, което не е съпроводено с премахването на изискването за кауза като основание за нищожност, не би постигнало своята цел, тъй като хипотезите на начална невъзможност на предмета отново биха довели до нищожност на сделката, но на основание липса на кауза у насрещната страна. Следователно отпадането на възможността на предмета като условие за валидност на договора налага отпадане и на изискването за кауза, за което на свой ред има достатъчно сериозни аргументи[118]. Предлаганите изменения в ЗЗД следва да придобият следния вид: Чл. 26 (2) Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие или предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (3) (НОВ) Договорът не е недействителен само по причина, че към момента на сключването му изпълнението на поето с него задължение е било невъзможно. · Предметът на сделката е по своята същност съставно явление, включващо съвкупността от предметите на отделните задължения. Предметът е въпрос на изпълнението на облигационното отношение, който се превръща в конститутивен елемент на сделката само по силата на изрично законодателно разпореждане в този смисъл. · Полезността е съществено качество на предмета. Много хипотези, в които мнозинството е склонно да вижда липса на кауза, всъщност представляват невъзможен предмет поради липса на полза, която договорът да предоставя на една от страните. · Сделка, сключена при неопределеност на престацията, не страда per se от порока невъзможен предмет. Неопределеността на престацията означава липса на съгласие/волеизявление по съществените елементи на сделката. · Правно невъзможният предмет следва да се разграничи и от противоречието със закона. Когато невъзможността на предмета се извежда от нормативна забрана, квалификацията следва да бъде противоречие със закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. · ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС по въпросите на невъзможния предмет в много отношения е неясно и лаконично, а освен това извън обхвата му остават маса проблеми, някои от които вече са породили противоречива съдебна практика. · В хипотезата на множество поредни прехвърляния на необособени реални части от недвижим имот, за да се постигне в максимална степен „помирение“ между правната сигурност и свободата на договаряне, се налага да приемем, че българското право допуска условните вписвания на прехвърляния на недвижими имоти, като трябва да се мисли и за законодателни промени в тази насока. · При владението на реални части от необособен имот трябва ясно да се разграничава кой е обектът на владение. Когато реалните части отговарят на всички изисквания за обособяване на имота, но единствената пречка пред третирането му като самостоятелна вещ е липсата на влязъл в сила административен акт за обособяването им, владението следва да бъде зачетено като такова на „бъдещия“ имот и приобретателят по сделката ще може да се позове на придобивна давност след обособяването му, като тази фактическа власт му бъде зачетена. Поначало намерението на приобретателя по сделка за прехвърляне на все още необособен имот е да придобие този имот след обособяването му, а не идеални части от съществуващия такъв. Владението на единия от тези обекти не може да бъде зачетено като владение на другия. · Понятието за непреодолима правна пречка подлежи на ограничително тълкуване, като не следва да включва хипотезите на противоречие с нормативна забрана и хипотезите, в които актът по обособяване на имота е нищожен на основание, различно от материална незаконосъобразност. · Важно е да се изследва как е сключена сделката и към какво е насочена волята на страните, и в частност дали намерението им е било да прехвърлят бъдещия имот; ако да, трябва да се изследва дали в конкретния случай не са поставени допълнителни условия, като например неразумно кратък срок, които биха могли да опорочат сделката; възможна е и хипотеза, при която на обособяването на имота е придадено значение на отлагателно условие. Всички тези нюанси се отразяват по различен начин върху отговорността на страните. · Чл. 89, ал. 1, изр. 2 ЗЗД следва да се тълкува разширително и да намери приложение към хипотезите на частична начална невъзможност на предмета, независимо от вида на сделката. · Цесията на бъдещи вземания, както и цесията на погасени такива са действителни. Отговорността за съществуване на вземането визира хипотезите, в които е принципно възможно вземане като прехвърляното да съществува и да бъде предмет на цесия, но в конкретния случай съществува пречка за това. Нищожна е цесията на вземане, чиято прехвърлимост или съществуване са отречени от правния ред или следват от естеството на вземането. Когато забраната за прехвърляне е само договорна, уговорката е противопоставима на цедента и цесионера, без нарушаването на забраната да влече нищожност. · De lege ferenda невъзможният предмет като основание за нищожност следва да отпадне. По този начин всяка невъзможност за изпълнение би била последваща такава, с което ще се обслужи в по-голяма степен интересът на изправната страна при виновна невъзможност и ще се спестят редица излишни спорове. За да може да се постигне този резултат, премахването на началната невъзможност следва да бъде съпроводено и от премахването на изискването за кауза, поради тясната връзка между двете основания. Премахването на началната невъзможност на предмета няма да е способно да придаде правни последици на сделките, извършени при необходима невъзможност на предмета – обобщено, това са случаите на едностранни изявления, направени при липса на потестативно право, и решения за отмяна на решения на търговски дружества, извършени след като изпълнението на решението – предмет на отмяна, е започнало. Те ще се третират като правно ирелевантни изявления – „удар в празно пространство“. * Статията можете да изтеглите и в pdf формат тук. [1] Digesta 50.17.185. Правилото е формулирано от легендарния Целз. [2] Mommsen, Fr. Die Unmoeglichkeit der Leistung in ihrem Einfluss auf obligatorische Verhaeltnisse, 1853. [3] Така Aksoy, H. Impossibility in Modern Private Law. A Comparative Study of German, Swiss and Turkish Laws and the Unification Instruments of Private Law. Springer International Publishing, 2013, p. 63-64; Zimmermann, Rheinhard. The Law of Obligations: Roman Foundations of the Civilian Tradition, Cape Town.: Juta & Co, Ltd, 1992. p. 810. [4] Zimmermann, Rh. Op.cit., p. 810, дори отбелязва, че учението на Момзен е щяло да потъне в забрава, ако не е било успяло да впечатли Бернард Виндшайд и бащите на BGB. [5] Член 4:102 от Принципите на европейското договорно право (PECL): „Начална невъзможност Договорът не е недействителен само поради това, че към момента на сключването му изпълнението на поето с него задължение е било невъзможно или че страната не е имала право да се разпорежда с имуществото, до което той се отнася“. Почти аналогични са текстовете на чл. 7:102 от Общата референтна рамка за позоваване (DCFR) и чл. 3.3 от UNIDROIT. [6] § 311a Leistungshindernis bei Vertragsschluss (2) Der Glaeubiger kann nach seiner Wahl Schadensersatz statt der Leistung oder Ersatz seiner Aufwendungen in dem in § 284 bestimmten Umfang verlangen. Dies gilt nicht, wenn der Schuldner das Leistungshindernis bei Vertragsschluss nicht kannte und seine Unkenntnis auch nicht zu vertreten hat. § 281 Abs. 1 Satz 2 und 3 und Abs. 5 findet entsprechende Anwendung. [7] Под немско влияние понятията за позитивен и негативен интерес са използвани и в българската доктрина. За значението им вж. Конов, Тр., Калайджиев, А. Отговорност при нарушен негативен интерес. // Търговско право, 2003, № 6. [8] Oliveira, N. The German Act to Modernize the Law of Obligations as a Model for the Europeanization of Contract Law? The New Rules Regarding Impossibility of Performance from the Perspective of a Portuguese Lawyer. – In: Electronic Journal of Comparative Law, vol. 11.4 (December 2007), p. 7-8, достъпна на: https://www.ejcl.org/114/art114-2.pdf; Poszewiecki, Adam. Perspective of unification of obligation law in aspect of impossibility of performance, p. 5, достъпна на: https://www.law.muni.cz/sborniky/cofola2008/files/pdf/mps/poszewiecki_adam.pdf. Авторът обаче не пропуска да отбележи, че с изключение на Германия повечето държави са предпочели да съхранят традиционното разбиране за началната невъзможност като основание за нищожност. [9] Jack Beatson, Andrew Burrows, John Cartwright. Anson’s Law of Contract (29th edition). Oxford University Press, 2010, p. 278; Richards, Paul. Law of Contract (9th edition). Pearson Longman, 2009, p. 242. [10] Това са случаите, когато вещта е погинала към момента на сключване на договора. Подобно на нашия чл. 184 ЗЗД, section 6 от английския Sale Of Goods Act 1979 изрично постановява, че когато към момента на сключване на договора за продажба вещта е погинала без знанието на продавача (курсив – мой), договорът е нищожен. Прецедентното право приема, че до такава нищожност се стига само в случаите, в които съобразно уговореното никоя от страните не е поела риска от несъществуването на предмета. Така в McRae v Commonwealth Disposals Commission (1951) 84 CLR 377 съдът е бил изправен пред следния казус: Проведена е обществена поръчка за продажбата на останките от петролен танкер, за които в обявлението се твърдяло, че се намират на определено място на дъното на океана. След като спечелилият обществената поръчка не успял да намери останките, завел иск срещу комисията възложител за обезщетение вредите, които е претърпял. Съдът е приел, че в случая комисията не може да се позове на обща грешка, тъй като е очевидно, че купувачът е разчитал на уверението, че останките съществуват. Ето защо в Beatson, Burrows, Cartwright. Op.cit., p. 285 авторите правят извода, че не може да се изведе общо правило, че договор, сключен върху res extincta (погинала вещ), е винаги нищожен, тъй като в зависимост от конкретното разпределение на риска в много от случаите или продавачът ще отговаря за съществуването на предмета, или купувачът ще се е задължил да плати независимо от възможното му несъществуване. [11] В Bell v Lever Bros [1932] AC 161 се приема, че за да е налице обща грешка на това основание, трябва невярната представа и на двете страни да обхаваща „съществуването на качество, чиято липса прави нещото – предмет на договора съществено различно от нещото, което се е очаквало“ (превод – мой). [12] Примерите, които се дават, са покупката, респ. наемането на вещ, която вече е била собственост на купувача, респ. наемателя. Основополагащи в това отношение са делата Bell v Lever Bros [1932] AC 161 и Cooper v Phibbs (1867) LR 2 HL 149. Ако обаче продавачът е гарантирал наличието на право на собственост, договорът е валиден, а той ще отговаря за вреди – така Beatson, Burrows, Cartwright. Op. cit., p. 286, Richards, Paul. Op. cit., p. 246. За сравнение с третирането на такива хипотези у нас вж. т. 3.1 от настоящия труд. [13] Затова като явление, огледално на общата грешка, която води до изначалната нищожност на договора, се сочи т.нар. frustration, наподобяващ континенталноправния институт на непреодолимата сила, чиято последица е последващата невъзможност за изпълнение. И при общата грешка, и при frustration е налице невиновна невъзможност за изпълнение и никоя от страните не е поела риска от неизпълнението. Така Beatson, Burrows, Cartwright. Op. cit., p. 288. [14] Диков, Л. Курс по българско гражданско право. Част III. Облигационно право. Обща част. С.: Цикло-печат „Шипка“, 1947, с. 129. [15] Тице, Х. Гражданско право. Облигационно право (обща и специална част). С.: Т.Ф. Чипев, 1933, с. 71. По този начин, авторът изобщо не използва понятието „предмет на договора“. [16] Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на Закона за задълженията и договорите. Част I. Чл. 1–333. С., с. 50. В посочения труд се подчертава, че старият ЗЗД не провежда докрай разграничението между задължение и договор. Трябва да се отбележи, че поради историческата приемственост същият проблем се е пренесъл и в действащия ЗЗД. [17] Планиол, М. Елементарно ръководство по гражданско право. Обща теория на задълженията и договорите. Прев. Т. Наследников. С предговор от Й. Фаденхехт. С.: Печатница „Балкан“, 1919, с. 391. [18] Тончев, Д. Коментар върху Закона за задълженията и договорите. Т. 1. С., 1929, с. 158. „Отъ изложеното следва, че предметъ на договоръ могат да бъдатъ нещата, res, и действието, factum. Те трябва да бъдатъ: 1) в гражданско обращение; 2) определени поне въ своя видъ; 3) да съществуватъ въ настояще време или да могатъ да съществуватъ въ бъдеще; 4) възможни; 5) полезни.“ [19] Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С.: СОФИ-Р, 2002, с. 535. Тук ще се задоволя да отбележа, че отнасянето на правата и задълженията (а не на предмета им) към предмета на договора от теоретично гледище е също толкова неточно, колкото и неразграничаването между задължение и престация. [20] Хорозов, Г. Нищожност на договорите и едностранните сделки по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. // Пазар и право, 2003, № 4, приложение, с. 1; Посочената непрецизност може да бъде забелязана и в мотивите на ТР № 3 от 28 юни 2016 г., ОСГК на ВКС, където е дадена следната дефиниция: „Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага“. [21] Но обратната зависимост съществува – невъзможност на обекта винаги има за последица невъзможност на предмета, тъй като правната промяна, към която е насочена облигацията, в тези случаи е немислима. [22] Вж. Русчев, Ив. Договорът за концесия. С.: СОФИ-Р, 1999, 91–93. [23] Мисъл, достатъчно ясно изразена във всеки общ курс по облигационно право. Така Диков, Л. Цит. съч., с. 36; Апостолов, Ив. Облигационно право, обща част. Общо учение за облигацията, С., 1947, 30–31; Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения от П. Попов. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2002, с. 195; Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2013, с. 179. [24] За по-голяма яснота тук ще използвам възможността да напомня един детайл, на който в теорията рядко се обръща внимание, а именно – че упражняването на всяко относително субективно право, независимо от неговия вид (притезателно или непритезателно), е по необходимост свързано с правна промяна. Осъществяването на едно притезателно право има за последица най-малкото погасяване на същото това право. Ако вземем най-елементарния пример, длъжникът по договор за заем връща вещта, вследствие на което облигацията се погасява. Правната промяна, с която типично се асоциират потестативните права, е промяна на материалноправни отношения, стоящи извън самите тях. По-подробно в този смисъл Брайков, Ст. Преобразуващи искове и преобразуващи решения. С.: Наука и изкуство, 1974, 57–58. Макар че, от една страна, промяната като цел на облигационното отношение е всъщност икономическа промяна, тъй като се изразява в разместване на блага, тя по необходимост е свързана с правна промяна в посочения смисъл. Ето защо между твърдението, че облигацията е винаги свързана с желана промяна, от една страна, и „мантрата“, че правната промяна е специфичен белег на потестативните права, от друга, всъщност няма противоречие, защото промяната, която бива визирана във всеки от двата случая, била тя и правна, има различен обхват. [25] За подробна аргументация, вж. Тончев, Д. Цит. съч., 158–161. Авторът заключава, че „Задължившиясе отчуждава часть отъ свободата си: дава право на другия да го принуди да достави или извърши обещаното, а пъкъ противно е на разума да ме принуждавате за едно н?що, което за васъ е съвършено безполезно. Не може да се уважи изканието на оногози, който иска да ст?стни свободата на другиго само по каприза безъ никакъвъ другъ интересъ.“ [26] Вж. Павлова, М. Цит. съч., с. 173, която включва интереса в общата дефиниция за субективно право. Традиционно интересът като цел на субективното право е предмет на изследване от облигационноправната доктрина, като спор е съществувал не по въпроса дали наличието на интерес е условие за възникване на облигационното отношение, а дали интересът може да бъде и неимуществен – вж. Апостолов, Ив. Върху теорията за имуществен интерес на кредитора от облигационния договор. – В: ГСУЮФ, 33, 1938, 1-35. [27] Конов, Тр. Цит. съч., с. 488, бележка под линия № 76, дава случая като пример за липса на кауза, позовавайки се на решение на ОС-Добрич в този смисъл. [28] Така Pomponius D. 18.1.16 pr.: „Suae rei emptio non valet, sive sciens sive ignorans emi: sed si ignorans emi, quod solvero repetere potero, quia nulla obligatio fuit.“ [29] Определение № 398 от 15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2010 г., IV г. о., ГК. [30] Така изрично Решение № 2078 от 1.08.2018 г. на САС по в. гр. д. № 6340/2017 г. [31] Така Определение № 243 от 2.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 864/2010 г., II т. о., ТК и Решение № 1850 от 26.07.2017 г. на САС по в. т. д. № 4901/2016 г., в които се приема, че авалът в тези хипотези е нищожен. Всъщност разпоредбата на чл. 483 от ТЗ, както и самостоятелният (неакцесорен) и абстрактен характер на задължението на авалиста формално допускат такова поемане на менителнично задължение в двойно качество. Проблемът отново е в липсата на каквато и да е добавена полза за приносителя, доколкото задължението на авалиста е идентично по обем с това на главния длъжник. Не съществува и възможност правата срещу авалиста да бъдат джиросани самостоятелно и отделно от тези срещу издателя, тъй като такова джиро би било частично (чл. 467, ал. 2 от ТЗ). [32] Така чл. 509, ал. 2 от Швейцарския облигационен кодекс (ШвОК). Превод на български на ШвОК в тази му част е наличен у Димитров, Ант. Превод на разпоредбите от Швейцарския облигационен кодекс относно материята на поръчителството. // gramada.org, 06.03.2018 г., достъпна на адрес: http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/ [33] Решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 384 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 569 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 76/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 1040 от 11.X.1993 г. на ВС по гр. д. № 382/93 г., II г. о., и др. Причината да не споделям изразеното в тези съдебни актове мнение, че порокът на сделката в тези случаи бил липса на кауза, се дължи на явната погрешност на основния аргумент, който се изтъква в негова подкрепа, а именно – че знанието за наближаващата смърт компрометирало алеаторния характер на договора. За мен не съществува съмнение, че липсата на алеаторност не е равнозначна на липса на кауза. Извън това формално съображение, считам, че по арг. от чл. 9 от ЗЗД дали един ненаименован договор ще бъде сключен като алеаторен или комутативен, зависи изцяло от волята на страните, така че знанието кой каква облага престира само по себе си не следва да опорочава договора. Нещо повече – т.нар. договор за издръжка и гледане за минало време е пример тъкмо за това. [34] Това мнение е изразено в теорията – вж. Димитров, Ив. Causa и consideration – исторически и сравнителноправни догадки. // Електронно издание „Предизвикай правото!“ (19.09.2013 г.), достъпна на: https://www.challengingthelaw.com/grajdansko-pravo/causa-i-consideration/ [35] Такъв е казусът, разгледан в Решение № 199 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2052/2013 г., I г. о., ГК., където съдът съвсем коректно приема, че: „При договор за замяна, когато договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради невъзможност на една от престациите /когато един от заменяните имоти не представлява самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към главна вещ и поради това не може да бъде прехвърлян отделно от тази главна вещ), тази нищожност води до нищожност на целия договор, защото очевидно договорът за замяна не би бил сключен, ако е невъзможно прехвърлянето на собствеността на един от заменяните имоти. С оглед на това не е възможно договор за замяна да произведе правно действие и вещноправен ефект само относно една от договорените в него престации /един от заменяните имоти/, а да е нищожен по отношение на другата престация /другият от заменяните имоти/.“ [36] Анализът на типичните хипотези на конверсия показва, че договорът – продукт на конверсията, пряко или косвено обслужва същите интереси, каквито е бил предназначен да обслужи конвертираният. Повече за предпоставките и същността на конверсията у Кънев, Ив. За конверсията на нищожните сделки. // Електронно издание „Предизвикай правото!“ (22.01.2012 г.), достъпна на: https://challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/za-konversiyata-na-nishtojnite-sdelki/ [37] За делението на задълженията на основни и странични и примери за такива, вж. Апостолов, Ив. Цит. съч., с. 50. [38] Чл. 4, пар. 2 от Директивата гласи: 2. Преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.“ Вж. целия текст на: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A31993L0013. Понятието има много голямо практическо значение при преценката на неравноправността на клаузи на потребителски договори. [39] Решение на СЕС дело C-96/14 Jean-Claude Van Hove срещу CNP Assurances SA, параграф. 33; Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid, C-484/08, т. 34; Kasler и Kaslerne Rabai, C-26/13, т. 49. Лесно може да се забележи, че определяйки основния предмет на договора като категория клаузи, а не като характеристика на престациите, европейският законодател допуска смешение, каквото се допуска и у нас, макар и без практическо значение за целите на посочената директива. [40] Таджер. В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С.: Софи-Р, 429–431; Павлова, М. Цит. съч., 486–488. Прави впечатление, че посочените автори изхождат от различно понятие за съдържание на сделката, макар и със сходен практически резултат – от една страна, съдържанието се разглежда като характеристика на волеизявлението, а от друга страна – като самите последици, към които е насочено то. [41] Обстоятелство, което не остава незабелязано и от проф. М. Планиол, който в своя „Елементарен курс“ отбелязва, че „Строго казано, договорът няма предмет, или поне ние можем да му припишем такъв само с помощта на една елипса: договорът е юридически акт, който произвежда действия, и тия действия се състоят в произвеждането на различни задължения; само последните имат предмет и само чрез един вид съкратяване се приписва тоя предмет непосредствено на самия договор“ – така Планиол, М. Цит. съч., 390–391. [42] Така Решение № 1092 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4317/2007 г., IV г. о.; Определение № 494 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 267/2011 г., IV г. о.; Решение № 97 от 08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о. На тази основа, изхождайки от идеята, че отрицателните установителни искове нямат основание по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, някои застъпват тезата, че искът за нищожност е положителен установителен иск за установяване на правно качество – порок на сделката – така Петров, В. Релевиране на погасителната давност по исков ред. – В: Сборник „Предизвикай: Давността!“. С.: Сиела, 2017, с. 142, бел. под линия № 31. [43] Освен по изключение, когато ищецът обоснове интерес от кумулативно съединяване. В този смисъл отново Решение № 97 от 08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о. [45] От чисто теоретична гледна точка не би следвало да се говори за доказателствена тежест в същинския смисъл на думата, тъй като съдът следи за нищожността служебно. На практика обаче този постулат е почти изцялo пожелателен. Дори да държим на прецизност и да настояваме на служебното следене, не можем да отречем, че практически това задължение на съда съвсем няма как да бъде изпълнявано в пълна степен, без страните да навеждат твърдения и доказателства в своя подкрепа. За повечето основания съдът няма как да разбере без съдействие от заинтересованата страна, като най-радикалният пример в това отношение е сделка, сключена под влияние на упражнено насилие (страдаща от порока липса на съгласие). [46] Стефанов, Г. Гражданско право – обща част. С.: СОФИ-Р, 1995, 132–133. [47] Така Решение № 32 от 09.09.2010 на ВКС по т. д. № 438/2009 г., ТК, II т. о., приема, че цесията на бъдещи вземания е нищожна като такава с невъзможен предмет поради „неопределяемост“ на престацията. В мотивите на Решение № 4327 от 27.05.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 4471/2016 г. (недопуснато до касация) пък се прокрадва изречението „Пред невъзможен предмет на договор ще сме изправени, например ако има пълна неопределеност и неопределяемост на престацията“. Изглежда, че същото виждане се споделя и от ТР № 3/2014 г., ОСГК на ВКС, в чиито мотиви четем „За да не се стигне до невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне определяем“. [48] Планиол, М. Цит. съч., 392–393 ; Стефанов, Г. Цит. съч., с. 133. [49] Визирам хипотезата, в която има очакване фактическият състав на сделката да бъде завършен. Съзнателно избягвам да използвам термина „незавършен фактически състав“, тъй като някои автори означават с него хипотезите на нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД – така Таджер, В. Цит. съч., с. 480; обратно Павлова, М. Цит. съч., с. 535, която под „незавършен фактически състав“ визира именно сделката в процес на сключване. [50] Димитров, М. Въпроси по прилагането на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. – В: Сборник доклади от научно-практическата конференция, посветена на живота и делото на проф. д-р Георги Боянов, организирана и проведена от Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“, 2015, с. 69. [51] „Само нещата, които съ въ гражданско обръщение, могатъ да бъдатъ предметъ на единъ договоръ“. [52] След реформата на ФГК от края на 2016 г. изискването предметът на договора да е възможен се разглежда като част от общото изискване съдържанието на договора да е съобразено със закона и се извежда от чл. 1128 вр. 1163, ал. 2 ФГК. [53] За разлика от законодателната техника, възприета в действащия ЗЗД, то по ЗЗД (отм.) условията за действителност на договорите са били уредени по положителен начин. [54] „Никой обаче не може да се откаже отъ едно наследство, което не е още открито, нито да прави каквото и да било съглашение относително това наследство, било съ тогова, за наследството на когото е въпросъ, било съ трети лица, даже съ съгласието на наследодателя.“ [55] „Причината е незаконна, когато тя е противна на закона, на добрите нрави или на обществения редъ“. [56] Както твърди Димитров, М. Цит. съч, 70–71. [57] Под „липсващ предмет“ съдебната практика визира хипотезата, в която към момента на сключване на договора неговият обект (вещта) не съществува фактически или правно. Оригинално виждане по въпроса предлага Русчев, Ив. Въпроси на невъзможния предмет по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. – В: Сборник научни изследвания в памет на доц. д-р Кристиан Таков. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 55, който счита, че под „липсващ предмет“ следва да се разбира този, по отношение на който страните не са изявили воля, така че договорът в тези случаи е нищожен поради липса на воля. Според мен възприемането на тази теза не би спомогнало за разрешаване на проблемите, а по-скоро би ги задълбочило, тъй като употребата на един и същи термин за означаване на различни явления неизбежно би довела до обърквания. [58] Вж. например Герджиков, О. Конкуренция на основанията за нищожност. // Правна мисъл, 1979, № 2, с. 86, където се споменава „липсващ или невъзможен предмет“, сякаш двете понятия са взаимозаменяеми. Същият проблем беше „инфектирал“ и голяма част от съдебната практика от преди посоченото тълкувателно решение. [59] Вж. Ставру, Ст. Правен режим на бъдещата вещ. – Във: Въпроси на българското вещно право. С.: Фенея, 2010, 77–84; чл. 23, ал. 1 ЗЗД (отм.), също относим към предмета на договорите, за да избегне всякакви спорове в това отношение, изрично е постановявал „Бъдащи вещи могатъ да бъдатъ предметъ на договоръ.“. [60] Както констатира и Русчев, Ив. Въпроси на невъзможния предмет по чл. 26, ал. 2 ЗЗД…, с. 55. [61] „Недопустимостта на транслативни сделки, имащи за предмет реално обособена част от обект, без да е изработен инвестиционен проект, следва да се свърже с обстоятелството, че действащото вещноправно законодателство у нас се основава на принципа за законоустановеност и изчерпателно изброяване на видовете субективни вещни права, на техните обекти недвижими вещи, както и на способите за придобиване и изгубване на вещните права и формата на прехвърлителния акт … Липсата на обособена с инвестиционен проект реална част от обект я изключва от рода на вещите и такава част не може да бъде обект на гражданскоправна сделка. По отношение на такава част от обект никой правен субект не може да притежава вещни права, което обуславя невъзможността вещни права върху нея да бъдат предмет и на гражданскоправна сделка с транслативен ефект, тъй като същите съобразно действуващото право пораждат едновременно своето облигационно и вещно действие “. [62] Ставру, Ст. Цит. съч., с. 70. [63] „Резултатът от тълкуването, дадено от ОСГК, е разкъсването на сключването на договора и настъпване на вещнотранслативния му ефект за неопределен период във времето в случаите, при които приобретателят бездейства и не иска от общинските технически органи одобряване на инвестиционните проекти, което пък оставя отворен въпросът ще може ли обектът да бъде прехвърлен от първоначалния собственик отново на друг приобретател и как ще се разреши конкуренцията между двамата приобретатели.“ [64] Вж. Ставру, Ст. Нотариален акт под условие? // Електронно издание „Предизвикай правото!“ (22.01.2012 г.), достъпна на: https://challengingthelaw.com/veshtno-pravo/notarialen-akt-pod-uslovie/. Авторът излага убедителна аргументация в подкрепа на принципната допустимост на вписването на условни нотариални актове, като предлага било фактът на сбъдване на условието да се установява чрез констативен нотариален акт, било да се води иск за установяване на правото на собственост, след като условието вече се е сбъднало – средства, чиято ефективност е незадоволителна и идват да покажат необходимостта от изрично законодателно третиране на въпроса за вписването на условията. [65] Не може да има спор, че такова вписване понастоящем е недопустимо. Така Определение № 199 от 12.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 158/2011 г., I г. о., ГК. [66] Употребявам понятието, за да означа обстоятелствата, които без да са елемент от фактическия състав на сделката, обуславят нейното действие. Традиционно conditio iuris се свързва с действителността на сделката – така Таджер, В. Цит. съч., 437–438. ТР № 3/2014 г. обаче възприема известна девиация от тази идея, като приема, че актът за обособяване на реалната част в самостоятелна вещ обуславя само вещнопрехвърлителния ефект от сделката. [67] Така Решение № 532 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 532/2010 г., I г. о.; Решение № 599 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 766/2009 г., I г. о.; Решение № 325 от 23.IV.1993 г. на ВКС по гр. д. № 963/92 г., I г. о.; Определение № 227 от 8.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 739/2016 г., I г. о., ГК. [68] По същия начин както може да бъде предмет на владение, но не може да бъде предмет на придобиване по давност една вещ, която е извадена от гражданския оборот. Юридическата пречка за възникване на правото на собственост в тези случаи не е от естество да възпре фактическото състояние на владението. Вж. Таджер, В. Владение. С.: Софи-Р, 1991, с. 17. [69] Решение № 30 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 401/2011 г., I г. о., приема, че „Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др. подобни/. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища, ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми“. След като съдът е отхвърлил възражението за придобиване по давност на имота, за който е приел, че е необособен, изобщо не е пристъпено към изследване на въпроса дали не са придобити идеални части от съществуващия имот просто защото такова твърдение не е било наведено и произнасянето по него би нарушило диспозитивното начало. След като придобиването по давност на „бъдещия“ имот и придобиването на идеални части от съществуващия такъв касаят различни права и могат да съставляват предмети на различни дела, то очевидно самостоятелни са и въпросите за фактическата власт, която потенциално води до такова придобиване. [70] Вж. Ставру, Ст. Владение за право на строеж и владение върху новопостроената сграда – възможни взаимодействия. – Във: Владението. Юридически фрагменти. С.: Сиела, 2015, 46–56. [71] Така Петков, В. За нищожността на индивидуалните административни актове, обуславящи развитието на гражданските правоотношения. // Електронно издание „Предизвикай правото!“ (25.09.2016 г.), достъпна на: http://challengingthelaw.com/grajdansko-pravo/nishtojnost-iaa/ [72] Ето защо намирам за неточно изразеното в Хорозов, Г. Цит. съч., с. 1 обобщение, че „за да е невъзможен предметът на един договор, е необходимо, на първо място, той да не съществува към датата на сключването и, на второ място, да не съществува никаква възможност този обект да се придобие някога от съответната страна“. Даденият по-горе пример е ясна илюстрация, че релевантна с оглед преценката на действителността на договора е не възможността обектът изобщо да бъде придобит някога във времето, а само във времевите рамки, които страните конкретно са уговорили. [73] Така Русчев, Ив. Въпроси на невъзможния предмет по чл. 26, ал. 2 ЗЗД…, 58–59, както и Петков, В. Цит. съч. [74] В доктрината изглежда се среща и другата теза, макар и без аргументация. Вж. Фон Тур, А. Гражданско право. Обща част. С.: Т.Ф. Чипев, 1932, с. 66. [75] А не приобретателят, както четем в особеното мнение към ТР 3/2014. [76] С уточнението, че фикцията действа между страните и очевидно няма как да доведе до резултат одобряване на инвестиционен проект и обособяване на реалната част в самостоятелен имот, т.к. тези обстоятелства далеч надхвърлят волята на страните и биха могли да засегнат интереси на широк кръг от трети лица. Фингираното сбъдване на условието ще има единствено ефект между страните да се породи правоотношение, по силата на което недобросъвестно попречилата страна ще отговаря по общите правила на облигационното право. [77] Решение № 201 от 26.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 770/2012 г., I г. о.; Решение № 123 от 03.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 230/2009 г., ТК, I т. о. [78] Което не пречи на отделни съдебни състави да го възпроизвеждат механично и буквално. Вж. Решение № 157 от 28.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2014 г., II г. о., ГК. [79] При временната изпълнението на задълженията се спира – арг. от чл. 306, ал. 4 ТЗ, която е израз на обща идея и следва да се прилага и към нетърговските отношения. [80] Така Решение № 270 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2011 г., I г. о., ГК; Решение № 69 от 10.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 820/2012 г., I т. о., ТК. [81] Достатъчно показателен в това отношение е фактът, че се стига до тълкувателни дела по азбучни въпроси като този от кой момент се дължи лихва за забава за вземането по чл. 55 от ЗЗД, приложима ли е защитата по чл. 135 от ЗЗД по отношение на поръчителя, формира ли решението, уважаващо възражение за прихващане, СПН по отношение на неприхванатия остатък от вземането, и много други въпроси. [82] Тази тенденция в някаква степен бе катализирана от явлението „задължителна съдебна практика“. Затова отмяната на чл. 291 от ГПК със ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86 от 27 Октомври 2017 г.), с която т.нар. „290-ки“ останаха в историята, е стъпка в правилната посока. За съжаление по мои наблюдения до този момент промяната не е променила подхода на мнозинството от българските съдии, а по-скоро масовото позоваване на задължителна съдебна практика бе заменено с цитирането на „преобладаваща“ такава. [83] Така Таков, Кр. Предварителни договори – някои неизяснени аспекти. // Търговско право, 2004, № 1, достъпна на: http://www.christiantakoff.com/wp-content/uploads/articles/15_Vorvertraege.pdf, 11–12. [84] Николов, Я. Някои практически аспекти на нищожните сделки по чл. 26, ал. 2 ЗЗД – въпроси на съдебната практика. // Общество и право, 2013, № 4, с. 106. Макар че Решение № 199 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2052/2013 г., I г. о., ГК отхвърля доводите за частична нищожност по конкретния казус, от мотивите може да се направи извод, че съдебният състав е възприел тезата за принципната приложимост на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. [85] Така и Павлова, М. Цит. съч., с. 537; Решение № 64 от 8.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 820/2011 г., III г. о., ГК. Докато проф. Павлова споменава само чл. 89 ЗЗД, съдът в допълнение прави аналогия с чл. 184, ал. 2 ЗЗД. [86] Таджер, В. Гражданско право на НРБ…, с. 505. [87] Така Николов, Я. Цит. съч. [88] Или както просто и елегантно се изразяват Меворах, Лиджи и Фархи по тълкуване на чл. 233, ал. 2 ЗЗД (отм.), аналогична на чл. 184, ал. 2 ЗЗД, „Правото на искъ за унищожение е предоставено само на купувача, защото той е спазарил цялата вещъ и той е едничъкъ господаръ да се съгласи да приеме остатъка или да се откаже отъ всичкото.“ – така Меворах, Лиджи, Фархи. Цит. съч., с. 484. [89] Обективирано във вече споменатото Решение № 32 от 09.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009, ТК, II т. о. [90] „Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – чл.99, ал. 1 ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание.“ [91] Стриктно погледнато, прехвърлянето следва от съобщаването, а не от каузалния договор между цедент и цесионер. Но че чл. 100 под „прехвърлянето“ визира самия договор, следва освен от целта на тази отговорност (вж. 6.2) и от един формален аргумент, а именно – изискването за възмездност. Съобщаването не може да бъде възмездно или безвъзмездно – това е характеристика на каузалното отношение. [92] Така Николов, Я. Цит. съч., с. 107, както и Решение № 107 от 08.07.2010 г. на Апелативен съд – Варна, което е предмет на анализ в посочения труд. [93] Така и Решение № 1103 от 29.05.2014 г. на САС по в. т. д. № 238/2014 г. [94] Ето защо е правилна тезата, че цедентът следва да носи отговорност дори когато е бил добросъвестен относно наличието на възражения по вземането или е предупредил цесионера за наличните такива и му е предоставил всички необходими документи във връзка с тях – с други думи, дори когато е положил грижа на добрия стопанин. Така Иванов, Ал. Относно отговорността на цедента по чл. 100, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. // Адвокатски преглед, 2010, № 10-11, с. 19. [95] По-подробно за историческия генезис и обхвата на отговорността вж. Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фархи. Цит. съч., 621–623. Авторите изтъкват, че на това основание цедентът отговаря и за евентуални недостатъци на вземането, като например неговата погасеност по давност. Дори това да е вярно, то по-скоро няма практическо значение, тъй като и при липса на правилото на чл. 100, ал. 1 ЗЗД отговорността за недостатъци би могла да се изведе от уредбата на договора за продажба. Поради тази причина за мен няма съмнение, че самостоятелният облик на тази отговорност се разкрива само в качеството й на отклонение от общото правило за нищожност на сделки с изначално несъществуващ/погинал предмет. [96] По същия начин както отговорността на ханджията и корабособственика в римското право е била установена поради твърде големия риск от съучастие от тяхна страна в кражба на съхраняваните вещи – така Андреев, М. Римско частно право. С.: СОФИ-Р, 1993, с. 382. [97] Обратно Иванов, Ал. Относно отговорността на цедента…, с. 18, който изглежда не прави такава разлика. [98] Така и Решение № 1173 от 29.V.1975 г. по гр. д. № 692/75 г., I г. о.; Иванов, Ал. Въпроси относно прехвърлимостта на вземанията. // Съвременно право, 2009, № 5, 20–21; Кунчев, К. Закон за задълженията и договорите. Задължителна съдебна практика. Част 2: Недействителност на договорите. Представителство. Едностранни волеизявления (чл. 26-44). С.: Сиби, 2015, с. 42; обратно Калайджиев, А. Цит. съч., 513–515, където се изхожда от разбирането, че чл. 99, ал. 1 ЗЗД не установява отклонение от принципното положение на чл. 21, ал. 1 ЗЗД. [99] В обратен смисъл Решение № 833 от 19.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 531/2007 г., ТК, I т. о. и мотивите на горецитираното Решение № 1103 от 29.05.2014 г. на САС по в. т. д. № 238/2014 г. [100] Недостатъците могат да бъдат и правни при липсата на ограничения в това отношение. Непрехвърлимостта е качество на вземането и не представлява противопоставимо право на трето лице, така че случаят не би могъл да попадне в хипотезата на отговорност за евикция. [101] Решение № 991 от 21.XI.1990 г. по гр. д. № 1048/90 г., I г. о.; Решение № 429 от 22.IV.1991 г. по гр. д. № 227/91 г., I г. о.; Решение № 80 от 29.I.1992 г. по гр. д. № 1206/91 г., I г. о. [102] Решение № 310 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 721/2008 г., III г. о., ГК обобщава: „Отказът от наследство е изричен, формален, дефинитивен акт. След вписването на отказа за отказалия се от наследството не съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за окончателно волеизявление, след което последвалото приемане е нищожно (р. 992/1990 г.). Както приемането на наследството, така и отказът от наследство изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие. За второто по ред изявление няма предмет. Затова то е недействително.“ [103] Това, което обособява сделките решения като самостоятелна категория, е механизмът на волеобразуване, при който волята се формира в резултат на прилагане на правила за кворуми и мнозинства. Но въпреки че във формирането на волята участват множество лица, крайният продукт – изявлението, е на един-единствен правен субект и именно в това се изразява приликата с едностранните сделки, която позволява и сделките решения в определени случаи да бъдат средство за упражняване на потестативни права. [104] Така ТР № 1 от 2002 г., ОСГК на ВКС, т. IX; Герджиков, О., Калайджиев, А., Касабова, К., Бузева, Т., Кацарски, Ал. Коментар на Търговския закон. Книга първа, второ изд. С.: СОФИ-Р, 2007, с. 410; Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. С.: Сиби, 2014, 101–102. [105] „В правомощията на органите на търговското дружество е да отменят или изменят решенията си. Поради това не може да бъде отречено и правото на компетентния орган да отмени или измени решението за свикване с последващо такова. Отмяната е допустима само ако не е започнало изпълнението на предходното решение за свикване на ОС, т.е. не е започнало оповестяването му. От това следва изводът, че когато е започнало изпълнението на взетото решение за свикване, отмяната на това решение не поражда действие. Свикването не е опорочено на това основание и провеждането на ОС е законосъобразно, ако са налице и другите предвидени в учредителния акт и закона предпоставки.” [106] Въпросът, макар и екзотичен, не е лишен от практическо значение. Възприемането на това виждане би осуетило опити за злоупотреба с право, които мога да илюстрирам със следния следния примерен казус: Търговско дружество приема решение, с което накърнява права на съдружници/акционери. Например такова, което предвижда записване на нови акции без предлагане на пропорционална част от тях на стари акционери. Това решение е оспоримо по чл. 74 ТЗ. Но преди изтичането на 14-дневния срок от узнаването, респективно на 3-месечния от приемането на решението, дружеството приема решение за неговата отмяна. След като срокът за оспорване на незаконосъобразното решение вече е изтекъл, дружеството отменя решението за отмяна с идеята да „възкреси“ незаконосъобразното решение, но вече без възможност то да бъде оспорено. Всъщност този казус беше повод за размишленията по тази иначе така „неортодоксална“ тема. [107] Разграничението между несъществуващи и нищожни юридически актове не е чуждно на нашата доктрина. Вж. Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Част първа. Второ допълнено издание. С.: 7М График, 1990, 489–493, който прави разлика между несъществуващи, недействителни, нищожни и унищожаеми юридически действия. [108] Oliveira, N. Op. cit., 7–8. [109] Пак там. [110] Така Стойчев, Кр. Преговори за сключване на договор и преддоговорна отговорност. С.: Сиби, 2007, 252–256. За различните значения на термина „добросъвестност“ в нашето законодателство и обосновка защо „добросъвестност“ по смисъла на чл. 12 ЗЗД се използва в етичен, а не в психологически смисъл, вж. с. 116-156 от посоченото съчинение. Новата съдебна практика също възприема тезата, че преддоговорната отговорност обхваща всички форми на вината – така Решение № 1650 от 22.07.2015 г. на САС по в. гр. д. № 4845/2014 г. и Определение № 141 от 20.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60228/2016 г., III г. о., ГК. [111] За аргументите против това становище вж. Конов, Тр., А. Калайджиев. Цит. съч., 100–101; Кунчев, К. Закон за задълженията и договорите. Задължителна съдебна практика. Част 1: Сключване и действие на договорите (чл. 1–25). С.: Сиби, 68–72. [112] Така Решение № Т-519 от 25.11.2010 г. на САС по гр. д. № 337/2010 г. и Решение № 85 от 23.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 780/2009 г., I т. о. [113] Така Aksoy, H. Op. Cit., p. 9, бел. под линия № 11. [114] Относно възможното проявление на грешката при прехвърлянето на необособени недвижими имоти вж. Петков, В. Цит. съч. [115] Така Unidroit Principles of International Commercial Contracts 2016. International Institute for the Unification of Private Law, 2016, p. 98, достъпна на: http://www.unidroit.org/english/principles/contracts/principles2016/principles2016-e.pdf [116] На тази взаимна зависимост обръща внимание и Конов, Тр. За абстрактните сделки и каузата на договорите. – В: Подбрани съчинения. С.: Сиела, 2010, 482–483, бел. под линия № 66, където авторът обобщава, че „Щом каузата за продавача е в поемането на задължението на купувача и обратно, наистина изглежда, че предмет и кауза се сливат, но само изглежда, защото ако каузата за купувача е получаването на вещта, предметът на задължението му е цената. Дори да кажем, че каузата за единия е предметът за другия, разлика пак има“. Тъкмо тази взаимна обусловеност между предмета и каузата ни позволява да видим невъзможен предмет в мнозинството от примерите, които се дават за липса на кауза, особено ако интересът бъде разгледан като характеристика на предмета и ако се съгласим, че липсата на кауза е субсидиарно основание за нищожност. [117] За обобщение и анализ на вижданията по въпроса вж. Конов. Тр. Цит. съч., 482–483, бел. под линия № 66. [118] Вж. Таков, Кр. Абстрактните сделки в светлината на понятията за абстрактност и каузалитет. – В: Юбилеен сборник по повод 100-годишнината на проф. Иван Апостолов, 2001, 419–451, достъпна на: http://www.christiantakoff.com/wp-content/uploads/articles/12_Abstraktnite_sdelki_kurz.pdf. Не може да се пренебрегне и фактът, че дори „родината“ на тази концепция – Франция, се отказа от нея с измененията на ФГК от 10-и февруари 2016 г. При това положение едва ли би могло сериозно да се твърди, че премахването на каузата би било неоправдана жертва в името на придаването на един по-прагматичен облик на гражданското законодателство. Предишна статияСекс кукли [Real Doll] Следваща статияОкончателно класиране в деветия Национален конкурс за студентски научни съчинения (2019)
3,031,391
http://www.constcourt.bg/bg/Acts?page=83&pageSize=10
2017-12-11T13:19:15
[ "дело 5", "дело 7", "дело 7", "дело 7", "дело 9", "дело 10", "дело 2", "дело 1", "дело 4", "дело 3", "дело 1", "дело 15", "дело 15", "дело 12", "дело 2" ]
определение по дело 5 / 2017 от: 31.10.2017 г. Описание: Определение по допустимост определение № 2 по дело 7 / 2017 Описание: Определение № 2 от 31.10.2017 г. по к.д. № 7/2017 г. особено мнение към определение по дело 7 / 2017 Описание: Особено мнение на съдия Георги Ангелов Описание: Особено мнение на съдия Филип Димитров Съдии: Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков Описание: Особено мнение на съдиите Румен Ненков, Кети Маркова и Анастас Анастасов особено мнение и становище по дело 7 / 2017 Описание: Становище на съдия Георги Ангелов в частта, с която искането е отклонено Съдии: Борис Велчев, Гроздан Илиев, Константин Пенчев, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева Описание: Особено мнение на съдиите Борис Велчев, Стефка Стоева, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова- Финкова и Константин Пенчев решение по дело 9 / 2016 от: 6.7.2017 г. Описание: Конституцията урежда изрично само социалния (обществения) модел на осигуряване, основан на принципите на всеобщност, задължителност и солидарност. Субективното право на обществено осигуряване е алеаторно и от вида на социалните права. Либералният (частният) модел на осигуряване не е нито изключен, нито изрично уреден от Конституцията. Той е допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Субективното право на частно осигуряване е комутативно облигационно право и е подчинено на правилата на конкуренцията. Правото на разпореждане с него произтича от характера му на парично оценимо имуществено право по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията. Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на Основния закон. решение по дело 10 / 2016 Описание: Решение № 10 от 6 юли 2017 г. по к.д. №10/2016 г. решение № 7 по дело 2 / 2017 от: 27.6.2017 г. Описание: Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 2/2017 г. решение № 8 по дело 1 / 2017 Описание: Решение № 8 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 1/2017 г. определение по дело 4 / 2017 Описание: Oпределение за допустимост по конституционно дело № 4/2017 г. определение по дело 3 / 2017 Описание: Определение за допустимост по конституционно дело № 3/2017 г. особено мнение и становище по дело 1 / 2017 Описание: Особено мнение на съдия Гроздан Илиев решение № 6 по дело 15 / 2016 от: 6.6.2017 г. Описание: Решение № 6 от 6 юни 2017 г. по к.д. № 15/ 2016 г. особено мнение и становище по дело 15 / 2016 Описание: Становище от съдия Кети Маркова от: Кети Маркова решение № 5 по дело 12 / 2016 от: 11.5.2017 г. Описание: Решение № 5 от 11 май 2017 г. по конституционно дело № 12/ 2016 г. определение по дело 2 / 2017 от: 25.4.2017 г. Описание: Определение за допустимост
3,130,118
http://vtas.court-bg.org/index.php?im=81
2019-07-22T12:01:19
[ "дело 149", "дело 167", "дело 148", "дело 129", "дело 144", "дело 140", "дело 158", "дело 151", "дело 149", "дело 148", "дело 60", "дело 117", "дело 83", "дело 16", "дело 60", "дело 112", "дело 53", "дело 79", "дело 92", "дело 101", "дело 375", "дело 75", "дело 18", "дело 227", "дело 25", "дело 16", "дело 467", "дело 285" ]
Пресслужба Бюлетин Въззивно наказателно от общ характер дело 149/2019 –09.00 часа Подсъдим по процеса е: Г.Б. П. (р.1990г.) Със своя присъда от 01.04.2019 г. по НОХД 72/2018 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия Г. Б. П. от от гр. Севлиево за виновен в това, че на 28.10.2016 г., около 04,22 ч. на първокласен път I-4 (София-Варна), в землището на с. Малиново, обл. Ловеч, при управление на МПС – лек автомобил „Грейт Уол Хувър 5“, собственост на В. С. Н. от гр. Ловеч, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – движил се извън населено място със скорост от 124,30 км./ч., вместо допустимата от 90 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на М.К. М. (р. 1978г.) от гр. Велико Търново и средна телесна повреда на И. З. М. (родена 1979г. от гр. В. Търново), като деянието е извършено в пияно състояние – 1,32 промила на хиляда алкохол в кръвта. На основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1-во, б „б“, предл. 1-во, вр. чл. 342 ал. 1, предл. 3-то от НК, вр. чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), определил наказание от 3 години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при общ режим. На основание чл. 343г. от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия и от частните обвинители. Въззивно наказателно от общ характер дело 167/2019 –10.00 часа Подсъдим по процеса е: М. С. М. (р.1982г.) Със своя присъда от 27.02.2019 г. по НОХД 562/2018 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия М. С. М. от от гр. Луковит за виновен в това, че в периода м. януари 2017 г. до 09.01.2018 г., в гр. Луковит, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, издадено по ЗКНВП, разпространявал високорискови наркотични вещества – метамфетамин и коноп /марихуана/, като ги предоставял срещу заплащане на лицата Ц. С. Т., С. С. М., Д. В. Д, Е. П. В, М. Л. С., В Н. В., А. К. Л. (всичките от град Луковит), както и в това, че на 09.01.2018 г., в сервизно помещение на междустълбищната площадка между 4-ти и 5-ти етаж в обитаваната от него жилищна сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Луковит, без надлежно разрешително, придобил по неустановен начин и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 78,8 грама марихуана на стойност 472,84 лева и 9.184 грама метамфетамин на стойност 229.60 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив. На основание чл. 354а, ал.2, изр. 2, предл. последно, т. 4, вр. с ла.1, изр. 1-во, предл. 3-то, 4-то и 5-то, вр. чл. 26 ал. 1о т НК, първоинстанционният съд го осъдил да изтърпи 5 години лишаване от свобода при строг режим, както и да заплати глоба в размер на 20 000 лева в полза на държавата. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура - Ловеч и въззивна жалба от подсъдимия. Въззивно наказателно от общ характер дело 148/2019 – 10.30 часа Подсъдим по процеса е: Р. Б. Д. (р.1977г.) Със своя присъда от 02.04.2019 по НОХД 206/2019 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Р. Б. Д. от с. Бръшляница за виновен в това, че на 23.01.2019 г. на път 1106 на 1 км. от път II-34 (разклон за с. Коиловци, обл. Плевен), в местността „Биширица“ направил опит да даде подкуп (дар) – 2 броя банкноти с номинал по 20 лева и 1 банкнота с номинал 10 лева, общо сумата от 50 лева на длъжностни лица – полицейски органи – младши инспектор С. С. М., и младши инспектор В. В. П., съответно старши полицай и полицай в 02 сектор ППДММ при ЗЖУ-Плевен и младши инспектор Д. П. Д. – полицай в същия сектор, за да не извършат действие по служба – да не уведомят дежурния служител при ЗЖУ-Плевен за необходимостта от изпращане на компетентен полицейски орган, който да състави АУАН за констатирани административни нарушения по чл. 150, чл. 100 ал. 1, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на Благомир Р. Д. (р.2002г.), като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. На основание чл. 304а, пр. 3, вр. с чл. 304 ал. 1, вр. с чл. 18 от НК, вр. чл. 373 ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4 от НК, вр. чл. 55 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на „пробация“ със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок, както и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно за срок от 2 години. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура - Плевен и въззивна жалба от защитника на подсъдимия. 10 юни 2019 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 129/2019 –09.30 часа Подсъдим по процеса е: С. М. С. (р.1970г.) Със своя присъда от 15.02.2019 г. по НОХД 98/2018 г., Окръжен съд – Габрово е признал подсъдимия С. М. С. от от гр. Севлиево за невиновен в това на 19.09.2016 г., около 20,25 ч., на път GAB 1165, в землището на с. Душево, община Севлиево, при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес Е220“ нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 2 ЗДвП, при възможността да види своевременно пострадалия на платното и след сигнал за опасност от маневрата за заобикаляне на движещия се отпред автомобил, не предприел съобразяване на скоростта, намаляването и или спиране, с цел да предотврати удара, с което по непредпазливост да е причинил смъртта на М. Х. П. от с. Душево. На основание чл. 304 от НПК, оправдал изцяло подсъдимия по повдигнатото му от Прокуратурата обвинение за престъпление по чл. 343 ал. 1, б „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура- Плевен. Въззивно наказателно от общ характер дело 144/2019 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: В. К. Д. (р.1992г.) Със своя присъда от 13.02.2019 по НОХД 1190/2018 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия В. К. Д. от гр. Плевен за виновен в това, че на 14.06.2018 г., в гр. Плевен, умишлено умъртвил баща си К. Т. Д. (р.1961г.) (чрез нанесен удар с брадва) от гр. Плевен, като смъртта на последния настъпила на 17.06.2018 г. в УМБАЛ „Д-р Георги Стански“, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 3, вр. с чл. 115 от НК, вр. чл. 58а ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие) го осъдил на 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим. Въззивно наказателно от общ характер дело 140/2019 –10.30 часа Подсъдим по процеса е: Ц. П. Х. (р.1990г.) Със своя присъда от 11.02.2019 г. по НОХД 791/2018 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Ц. П. Х. от от с. Тръстеник, обл. Русе за виновен в това, че на 02.01.2018 г., на главен път I-5 Русе - Велико Търново, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 320И“ нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал, в резултат на което навлязъл в лентата за насрещно движение; чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като управлявал автомобила със скорост от 96,8 км./ч., която не била съобразена с атмосферните условия, с което се поставил в невъзможност да намали скоростта си на движение, за да овладее ППС или да спре пред видимо препятствие – движещият се в лентата с посока на движение към гр. Бяла лек автомобил „Фиат Пунто“ и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като се движил със скорост 96,8 км./ч. извън населено място при максимална разрешена скорост от 90 км./ч., като в резултат на тези нарушения по непредпазливост причинил смъртта на Р. Г. Ц., чрез причиняване на тежка съчетана травма (починал на 11.01.2018 г.) На основание чл. 343 ал. 1 б. „В“, вр. чл. 342 ал.1, пр. 3 от НК и чл. 58а ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие), първоинстанционният съд го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 отложил с изпитателен срок от 3 години (условно). На основание чл. 343г. от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия и от частния обвинител. Въззивно наказателно от общ характер дело 158/2019 –11.00 часа Подсъдим по процеса е: Д. П. П. (р.1985г.) Със своя присъда от 09.04.2019 г. по НОХД 243/2018 г., Окръжен съд – Велико Търново признал подсъдимия Д. П. П. от гр. Левски за виновен в това, че на 24.12.2106 г., в гр. Свищов, в игрална зала „УниБет Свищов“, прокарал в обръщение пред лицето А. А. Д. – събирач на облози към „ММГ ООД УниБет“ гр. Свищов подправени парични знаци – 1 брой банкнота с номинал 50 евро, за която знаел, че е подправена. На основание чл. 244 ал.1, чл. 54 и чл. 36 от НК, осъдил подсъдимия на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание, на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години (условно) Въззивно наказателно от общ характер дело 151/2019 – 11.30 часа Подсъдим по процеса e: В. Ц. М. (р. 1970г.) Със своя присъда от 22.06.2017 г. по НОХД 373/2017 г., Окръжен съд Плевен е признал за виновен подсъдимия В. Ц. М. от гр. Славяново, обл. Плевен в това, че в гр. Плевен, в периодите 23.09.2008-12.01.2009 г. и 17.07.2008 г. – 22.04.2009 г., при изпълнение на грантов договор, проект „Възраждане на традициите на дървените играчки за трайна заетост в село Телиш“, по програма „Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта“, сключен между МТСП като възложител и управителя на ЕТ „Далия –Т.В.“ като бенефициент, като упълномощено лице от последната с пълномощно от 28.09.2007 – да получава пари в брой, да се разпорежда със средствата по сметките и в същата банка, да открива и закрива сметки в „ПроКредит Банк АД“ и да се разпорежда със средствата по тях, използвал не по предназначение преведените от МТСП на 26.06.2008 г. и получени от ЕТ „Далия-Т.В.“ финансови средства, предоставени от ЕС на българската държава по програма ФАР, като наредил от средствата, предоставени по гранта изплащане на сумата от 3973,5 евро по договор „Провеждане на обучение за придобиване на професионална степен по специалността „производство на дървени детски играчки“ на Сдружение „Научно-технологичен съюз – Плевен“, като наредил изплащане на сума от 6021,38 евро за положен човешки труд по договор за извършване на ремонтна дейност на дърводелска работилница и стая за почивка в село Телиш по проект на фирма „Мизия“ ООД, или средства на ЕС предоставени на Българската държава по програма ФАР на обща стойност 9958.88 евро, равностойни на 19477.88 лева. На основание чл. 254б, ал. 1, алт. 2, вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 54 от НК, Окръжен съд – Плевен осъдил подсъдимия на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години. На основание въззивна жалба от подсъдимия, в Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 400/2017 г., с присъда по което въззивният съд признал подсъдимия за невинен и оправдал по повдигнатото му от прокуратурата обвинение. На основание подаден касационен протест, делото било изпратено във ВКС, като със свое решение, Върховният съд отменил оправдателната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС. 03 юни 2019 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 149/2019 –10.30 часа Въззивно наказателно от общ характер дело 148/2019 – 11.00 часа Въззивно наказателно от общ характер дело 60/2019 – 10.00 часа Подсъдими по процеса са: П. Б. И. (р. 1955 г. ), Р. Р. Б. (1963г.) и Н. К. И. (р.1969г.) Със своя присъда от 08.10.2018 г., по НОХД 152/2017 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимите П. Р. И. и Р. Р. Б. за невинни в това, за времето от 12.30 ч. до 14.00 ч. на 23.09.2011 г. на главен път Е 70 на изхода на гр. Русе в посока гр. Варна, в качеството си на длъжностни лица – полицейски органи – младши автоконтрольори I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР – Русе, осъществяващи административно контролна дейност, в съучастие като съизвършители, по време на пътна полицейска проверка на С. Д. Д. (румънски гражданин), да са поискали и приели от него дар, който не им се следва – 20 евро, с левова равностойност 39.12 лева, за да не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на административни нарушения по чл. 179 ал 3. т. 4 от ЗДвП, по чл. 182 от ЗДвП и по чл. 183, ал .4, т. 7 от ЗДвП. Със същата присъда, П. Р. И. е признат за невинен и в това, на 15.09.2011 г. да е поискал и приел от С. Д. Д. дар, който не му се следва – 100 румънски леи, с левова равностойност 45,52 лева, за да не извърши действие по служба – да не му състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 182 ал. 1 т. от ЗДвП. Със същата присъда, Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Н. К. И. за невинен в това, на 23.09.2011 г., около 10.30 ч., на главен път E-85 между 7-ми и 9-ти километър в посока гр. Русе, гр. Бяла, в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган, полицай, младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР гр. Русе, осъществяващ административно контролна дейност, по време на извършване на пътна полицейска проверка на С. Д. Д. да е поискал и приел от същия дар, който не му се следва – сума от 100 румънски леи, с левова равностойност от 45,52 лева, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установява на административно нарушение по чл. 179 ал. 3, т. 4 от ЗДвП. На основание чл. 304 от НПК, Окръжен съд – Русе оправдал тримата подсъдими по повдигнатите им от Прокуратурата обвинения по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301 ал. 1 от НК. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Русе. Въззивно наказателно от общ характер дело № 125/2019 -11.00ч. Подсъдим по процеса е: Д. Р. Р. (р.1978г.) Със своя присъда от 05.03.2019 г. по НОХД 70/2019 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия Д. Р. Р. от гр. Велико Търново, за виновен в това, че на 02.06.2018 г., около 16.15 часа, на път 1-4 София – Варна, в землището на с. Малиново, Ловешка област, при управление на МПС – лек автомобил „Нисан Кашкай“, собственост на И. П. С., от гр. Дебелец, с посока на движение гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 42 ал. 2 от ЗДвП и чл. 43 т. 4 от ЗДвП и като не осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил и изпреварвания автомобил „Джип Чероки“, управляван от Д. Г. Г. от гр. Разград, при навлизането в пътната лента за насрещно движение, създал опасност за движещия се по нея лек автомобил „Фиат Седичи“, управляван от Т. С. Д. от гр Габрово, не се върнал безпрепятствено в напуснатата лента, при което последвал удар между управлявания от него и изпреварвания автомобил и по непредпазливост причинил смъртта на Т. С. Д. (р. 1973г.) от гр. Габрово и две средни телесни повреди на Г. Т. Д. от гр Габрово (дете на 5 години). На основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б „б“, предл 1, вр. чл. 342 ал. 1, предл. 3 от НК, врл ч. 58а ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие), осъдил първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 3 години лишаване от свобода, което изпъление на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 5 години (условно) На основание чл. 343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 години. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от частния обвинител. Въззивно наказателно от общ характер дело 117/2019 – 12.00 часа Подсъдим по процеса е: М. Р. К. (р. 1977г.) Със своя присъда от 14.01.2019 г., по НОХД 697/2018 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия М. Р. К. за виновен в това, че на 27.06.2013 г. в Русе, като управляващ и представляващ юридическото лице „Техгруп“ ЕООД – гр. Русе, потвърдил неистина в две писмени декларации, които по силата на чл. 50 ал. 1, т. 3 и чл. 51, ал. 1 т. 1 от ЗОП (отм.) се дават на орган на власт за удостоверяване истиността на някои обстоятелства, като пред дирекция Природен парк „Русенски лом“ декларирал неистински обстоятелства по отношение на реализиран оборот на дружеството за последните три години от изпълнението на дейности, сходни с предмета на обществената поръчка, за която кандидатствал, както и по отношение на информация относно изпълнените от участника договори с предмет, сходен с предмета на обособената позиция, за която представил оферта. На основание чл. 313 ал. 1, вр. чл. 78а от НК, първоинстанционният съд освободил подсъдимия от наказателна отговорност, като вместо това му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Подсъдимият е признат за невинен по останалата част от обвинението на Прокуратурата за извършено престъпление по чл. чл.248„а” ал.5 (изм.), вр. ал.3(изм.) пр.1, вр. ал.2 (изм.) пр.1 от НК. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест на Окръжна прокуратура – Русе и въззивна жалба от защитника на подсъдимия. 20 май 2019 г. (понеделник) Със своя присъда от 02.04.2019 по НОХД 206/2019 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Р.Б. Д. от с. Бръшляница за виновен в това, че на 23.01.2019 г. на път 1106 на 1 км. от път II-34 (разклон за с. Коиловци, обл. Плевен), в местността „Биширица“ направил опит да даде подкуп (дар) – 2 броя банкноти с номинал по 20 лева и 1 банкнота с номинал 10 лева, общо сумата от 50 лева на длъжностни лица – полицейски органи – младши инспектор С. С. М., и младши инспектор В. В. П., съответно старши полицай и полицай в 02 сектор ППДММ при ЗЖУ-Плевен и младши инспектор Д. П. Д. – полицай в същия сектор, за да не извършат действие по служба – да не уведомят дежурния служител при ЗЖУ-Плевен за необходимостта от изпращане на компетентен полицейски орган, който да състави АУАН за констатирани административни нарушения по чл. 150, чл. 100 ал. 1, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на Б. Р. Д. (р.2002г.), като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. 15 април 2019 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 83/2019 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: С. А. С. (р. 1987г.) Със своя присъда от 06.02.2019 г. по НОХД 366/2018 г., Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия С. А. С. от гр. Габрово за виновен в това, че на 04.01.2016 г в гр. Велико Търново, пред Е. Д. М., експерт в ОД на „Държавен фонд Земеделие“ – В. Търново, отдел „Регионална разплащателна агенция“, в заявка за второ плащане по мярка 112 – „Създаване на стопанства за млади фермери“ от „Програма за развитие на селските райони“ 2007-2013, представил неверни сведения, че е дотигнал отглеждане на червен калифорнийски червей на площ от 720 кв. м. в животновъден обект в имот в с. Копчалиите, общ. Габрово, при достигнати в действителност 10 кв. м., в документи към Заявката за плащане, с цел да получи средства, предоставени от ЕС на Българската държава – сумата от 24 446 лева. На основание чл. 248а, ал. 2, вр. с ал.1, чл. 36 и чл. 54 от НК, първоистанционният съд осъдил подсъдимия на 1 година и 7 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3500 лева. Делото в Апелативен съд е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия. Въззивно наказателно от общ характер дело 16/2019 – 10.00 часа Подсъдими по процеса са: И.Ж. Ш. (р. 1984г.), М. Р. И. (р. 1969г.) и А. С. П. (р.1961г.) Със своя присъда от 19.09.2018 г. по НОХД 306/2017 г., Окръжен съд – Русе признал подсъдимите И. Ж. Ш. и М. Р. И. за невинни в това, на 04.07.2011 г. за времето от 03.00 до 06.00 ч. в гр. Русе, на Околовръстното шосе, в близост до КАТ-МВР, в качеството си на длъжностни лица – младши автоконтрольори I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР-гр. Русе, осъществяващи административно контролна дейност, в съучастие помежду си, по време на извършване на пътна полицейска проверка на С. Д. Д. (румънски гражданин), да са поискали и приели от последния дар, които не им се следва – 100 румънски леи, с левова равностойност 46,31 лева, за да не извършат действие по служба – да съставят акт за установяване на административно наруешение по чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, допуснато от приятел на С. Д. Д., поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправдава по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 302 т. 1. вр. чл. 301 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Със същата присъда, Окръжен съд – Русе признал подсъдимия А.С. П. за невинен в това, че на 27.08.2011 г., около 22.00 часа, в гр. Русе, на изхода в посока гр. Плевен, в близост до магазин „Метро“, в качеството си на длъжностно лице – мл. автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР-гр. Русе, осъществяват административно контролна дейност, по време на извършване на пътна полицейска проверка на И. Л. И. да е поискал от същия дар, който не му се следва – сумата от 100 лева, за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 182 ал. 1, т. 3 от ЗДвП – превишаване на скоростта за движение от 21 до 30 км./ч., допуснато от И. Л. И., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301 ал. 1 от НК. Въззивно наказателно от общ характер дело 60/2019 – 10.30 часа Със своя присъда от 08.10.2018 г., по НОХД 152/2017 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимите П.Р. И. и Р. Р. Б. за невинни в това, за времето от 12.30 ч. до 14.00 ч. на 23.09.2011 г. на главен път Е 70 на изхода на гр. Русе в посока гр. Варна, в качеството си на длъжностни лица – полицейски органи – младши автоконтрольори I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР – Русе, осъществяващи административно контролна дейност, в съучастие като съизвършители, по време на пътна полицейска проверка на С. Д. Д. (румънски гражданин), да са поискали и приели от него дар, който не им се следва – 20 евро, с левова равностойност 39.12 лева, за да не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на административни нарушения по чл. 179 ал 3. т. 4 от ЗДвП, по чл. 182 от ЗДвП и по чл. 183, ал .4, т. 7 от ЗДвП. Въззивно наказателно от общ характер дело 112/2019 – 11.00 часа Подсъдим по процеса е: И. А. А. (р.1957г.) Със своя присъда от 22.02.2019 г. по НОХД 11/2019 г. Окръжен съд – Габрово е признал подсъдимия И. А. А. от с. Скалско, общ. Дряново, за виновен в това, че на 01.06.2018 г., около 17.30 ч., в кухненското помещение в къща в с. Скалско, умишлено умъртвил брат си М. А. А. от гр. Дряново, използвайки хладно оръжие – ловджийски нож, с което го пробол два пъти в лявата част на гръдния кош и един път в лявата горна част на гърба, като наранил черен и ляв бял дроб на пострадалия, прерязал междуребрената артерия и му причинил тежка масивна кръвозагуба и травматично – хеморагичен шок, довели до смъртта на пострадалия, поради което и на основание чл. 115 от НК, вр. чл. 58а ал. 1 от НК го осъдил на 12 години лишаване от свобода. Със същата присъда, признал подсъдимия за виновен и в това, че по същото време и място, се заканил на майка си А. М. А. с убийство (при убийството на брат си и заявил „Казах ви, че ще ви ликвидирам, ще ви убия“, ударил я с юмрук в лицето, насочил към нея нож и след убийството я попитал „Искаш ли и теб да наръгам“ и замахнал към нея с мотика без да я удря) и това заканване е възбудило у пострадалата основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 58а ал.1 от НК го осъдил на 3 години и 4 месеца за това деяние. На основание чл. 23 ал. 1 от НК определил едно общо наказание, което подсъдимият да изтърпи, а именно 12 години лишаване от свобода при строг режим. Въззивно наказателно от общ характер дело 53/2019 – 14.00 часа Подсъдими по процеса са: И. В. П. (р. 1972г.) и Й. Т. Й. (р 1996г.) Със своя присъда от 02.11.2018 г. по НОХД 47/2017 Окръжен съд Велико Търново е признал подсъдимия И.В. П. (р. 1981 г.) от гр. Стражица за виновен в това, че на 08.06.2015 г. на кръстовището между ГП I-4 (София-Варна) с път гара Джулюница – с. Джулюница, при управление на МПС – лек автомобил БМВ 7 ЕР РЕЙХЕ с великотърновска регистрация (собственост на Р.М.П. от гр. Стражица) при движение в посока гр. Варна, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 15 ал. 1, чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП (Указващи водачът да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, при техническа възможност да не напуска дясната лента за движение и да навлиза в средната пътна лента, както и при наличие на знак Б26, забраняващ движение в съответния пътен участък със скорост на 60 километра в час, да не надвишава тази скорост), като се движил със 112,7 км./ч., вследствие на което допуснал пътно произшествие, при независимо съпричиняване с водач на автомобил „Дайхацу Куоре Л80” и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Й. Л. (р. 1996г.), тежка телесна повреда на Д. М. П. (р. 1998г.) и средни телесни повреди на С. Д. Г. (р. 1996г.) и Й. Т. Й. (р. 1996г.) (всички пътували в лек автомобил „Дайхацу Куоре Л80), както и средна телесна повреда на Г. Х. Д. (р. 1980г., пътувал в лек автомобил БМВ 7 ЕР РЕЙХЕ), като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите лица. На основание чл. 343а, ал. 1 б. „г‘, вр. чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, б „б”, вр ал. 1 б. „б” и „в”, вр. чл. 342 ал. 1 пр 3 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54 и чл. 58а от НК, Окръжен съд му определил наказание от 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на които на основание чл. 66 ал. 1 отложил с изпитателен срок от 5 години (условно) На основание чл. 343г от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 5 години. Със същата присъда ОС Велико Търново е признал подсъдимия Й. Т. Й. (р. 1996г.) от с. Бряговица за виновен в това, че на 08.06.2015 г. на кръстовището между ГП I-4 (София-Варна) с път гара Джулюница – с. Джулюница, при управление на лек автомобил „Дайхацу Куоре Л80” (с великотърноска регистрация, собственост на водача), при движение по път гара Джулюница-с. Джулюница, нарушил чл. 50 от ЗДвП, във вр. чл. 45 ал. 2, вр. чл. 46 ал. 2 от ППЗДвП, като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на ППС, движещ се по път без предимство, сигнализиран с пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, не пропуснал лек автомобил БМВ 7 ЕР РЕЙХЕ, управляван от И. В. П., който се движел по ГП I-4, вследствие на което, в условия на независимо съпричиняване, допуснал пътно произшествие, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на Д. Й. Л. (р. 1996г.), тежка телесна повреда на Д. М. П. (р. 1998г.) и средна телесна повреда на С.Д. Г. (р. 1996г) (всички пътували в лек автомобил „Дайхацу Куоре Л80), както и средна телесна повреда на Г. Х. Д. (р. 1980г., пътувал в лек автомобил БМВ 7 ЕР РЕЙХЕ) На основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, б „б”, вр ал. 1 б. „б” и „в”, вр. чл. 342 ал. 1 пр 3 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54 и чл. 58а от НК, Окръжен съд му определил наказание от 3 лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от пет години (условно) 8 април 2019 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 79/2019 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: Г. М. К. (р.1980г.) Със своя присъда от 10.01.2019 г. по НОХД 26/2018 г., Окръжен съд – Ловеч признал подсъдимия Г. М. К. от гр. Троян, за виновен в това, че на 28.01.2018 г., за времето от 02.00 до 02.30 ч., в гр. Троян, ж.к. „Лъгът“, умишлено умъртвил К. Д. К. (на 35 г.) от гр. Троян, като и нанесъл с нож 24 прободни рани в гръдната и коремната област и деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. На основание чл. 116 ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 18 години лишаване от свобода, като на основание чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие) редуцирал същото наказание с 1/3 и наложил на подсъдимия наказание от 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Въззивно наказателно от общ характер дело 92/2019 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: Ш. Е. М. (р.1991г.) Със своя присъда от 03.01.2019 г., по НОХД 663/2018 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Ш. Е. М. за виновен в това, че на 10.06.2017 г., в гр. Русе, на бул. „България“, при управление на МПС – мотоциклет „Ямаха“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – като водач на превозно средство не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре, когато е възникнала опасност за движението – намиращата се след предпазната еластична ограда с намерение да пресече пешеходка и чл. 116 от ЗДвП – като водач на ППС не изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Е. М. И. (р.1966г.) от гр Русе. На основание чл. 343 ал. 1, б „в“, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 и чл. 58а от НК, Окръжен съд – Русе осъдил подсъдимия на 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от 5 години. Въззивно наказателно от общ характер дело 101/2019 – 11.00 часа Подсъдим по процеса е: С. Х. Й. (р. 1979г.) Със своя присъда от 31.01.2019 г., по НОХД 945/2018 г. Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимата С. Х. Й., руска гражданка със статут на постоянно пребиваваща в Република България за виновна в това, че на 25.11.2017 г. в гр. Плевен, умишлено умъртвила С. Л. Б. (р.1968г.) от гр. Плевен, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК я осъдил на 20 години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), редуцирал с 1/3 и наложил на подсъдимата да изтърпи наказание от 13 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същата присъда подсъдимата е осъдане и да заплати на гражданските ищци Л. П. Б. и Д. Ц. Б. по 50 000 лева за всеки от тях, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимата. Въззивно наказателно от общ характер дело 375/2018 – 11.30 часа Подсъдим по процеса е: О. А. (1967г.) Със своя присъда от 08.06.2018 г. по НОХД 35/2018 г. Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия О. А. от гр. Истнабул, Република Турция за виновен в това, че на 01.12.2017 г. около 15.00 часа, на път I-5 км 74+400, при управление на товарен автомобил – влекач, марка „Мерцедес Аксор“ с унгарска регистрация, собственост на Ozsunar Logistics Hungary с прикачено полуремарке, собственост на Ozunar Uluslarararsinak Lojist – Р. Турция, движейки се в посока Велико Търново, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: - чл. 42 ал. 1, т. 2 – не се убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътното платно пред изпреварваните ППС, без да ги принуждава да променят скоростта си или посоката си на движение. - чл. 42 ал. 2 т. 2. от ЗДвП – при извършване на изпреварването навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещното движение, като създал опасност и пречки за ППС, движещи се по нея. - чл. 42 ал. 2 т. 3 от ЗДвП – при извършване на изпреварването не се убедил, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварване за кратко време. и в резултат на посочените нарушения допуснал пътнотранспортно произшествие, като ударил с челна лява част на влекача челна дясна част на насрещно движещия се товарен автомобил марка УАЗ 452, собственост на ВиК „Йовковци“ ООД, като причинил по непредпазливост смъртта на правоспособния водач на буса И. Р. И. (1959г.) и средна телесна повреда на возещия се до водача С. А. Б. (р.1967г.), поради което и на основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, б „б“, предл. 1, вр. чл. 343 ал. 1 б „в“, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 от НК, чл. 36 и чл. 54 от НК и чл. 55 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 1 година лишаване от свобода при общ режим, като на основание чл. 343г. от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 2 години. Със същата присъда, подсъдимият бил признат за невинен да е извършил деянието в наручние на чл. 6 ал. 1 от ЗДвП, да е избягал от местопроизшествието и да не е уведомил компетенната служба на МВР за инцидента, поради което първоинстанционният съд го оправдал по тези части от обвинението на прокуратурата. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Велико Търново и въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от частните обвинители. - престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 2, предл. 3 б „б“, предл. 1, вр. с чл. 343 ал. 1 б „в“, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 от НК 25 март 2019 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 75/2019 – 09.00 часа Подсъдим по процеса e: В. Ц. И. (р. 1986г.) Със своя присъда от 13.12.2018 г. по НОХД 927/2018 г., Окръжен съд – Плевен признал подсъдимия В. Ц. И. от гр. Червен бряг за виновен в това, че на 22.01.2018 г. , в гр. Червен бряг, умишлено умъртвил Юлиян О. С. от гр. София (р.1965г.), като деянието е извършено предумишлено и по особено мъчителен за убития начин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и т. 9, вр. с чл. 115 от НК, го осъдил на 18 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), намалил така определеното наказание с 1/3 и наложил на подсъдимия наказазние 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати по 50 000 хиляди лева на всеки от гражданските ищци Н. И. С., С. Ю. О и Р. Ю. О., като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимия и от частните обвинители и граждански ищци. Въззивно наказателно от общ характер дело 18/2019 – 09.30 часа Подсъдими по процеса са: И. Й. С. (р.1985г.) и С. Й. С. (р.1985г.) Със своя присъда от 26.06.2018 г., по НОХД 259/2017 г. Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия И. Й. С. от гр. Павликени за виновен в това, че на 18.01.2016 г., в гр. Велико Търново отнел като извършител чужди движими вещи – сумата от 250 лева от владението на К. Я. Б. от гр. Велико Търново, с намерението противозаконно да ги присвои, като след заварване на мястото на престъплението, за да запази владението на откраднатите вещи, възпроизвел изстрели с огнестрелно оръжие (пистолет), срещу К. Б. от Велико Търново, А. А. Х. от гр. София и А. С. А. от гр. Велико Търново, като деянието е придружено с опит за убийството на К. Б, поради което и на основание чл. 199 ал. 2, т. 2, пр. 2-ро, чл. 198, ал. 3 от НК, вр. чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 ( наличие на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства) от НК, му наложи наказание в размер на 7 години лишаване от свобода. Подсъдимият И. Й. С. е признат за невинен да е извършил горното деяние в съучастие с подсъдимия С. Й. С., поради което е оправдан по обвинението по чл. 20 ал. 2 от НК. Подсъдимият И. Й. С. е признат за виновен в това, че до 18.01.2016 г., в гр. Велико Търново, държал огнестрелно оръжие – пистолет и пет броя боеприпаси без да има за това надлежно разрешително, поради което и на основание чл. 339 ал. 1 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 от НК, Окръжен съд – Велико Търново определи едно общо наказание за подсъдимия И. Й. С., а именно по-тежкото от тях – 7 години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим. Той е осъден и да заплати на К. Б. сумата от 10 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 250 лева имуществени вреди, които гражданският ищец е претърпял в резултат на престъплението, ведно със законната лихва. Съдът отхвърли предявения от Карамфил Б иск за разликата на уважения размер до предявения от 200 000 лева, а също така и отхвърли изцяло предявения от А. С. А. граждански иск за сумата от 20 000 лева като неоснователни и недоказани. Със същата присъда, Окръжен съд – Велико Търново признал подсъдимия С. Й. С. за виновен в това, че 18.01.2016 г. в гр. Велико Търново, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с И. Й. С. от гр. Павликени, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – входна врата на офис, извършил опит за отнемане на чужди движими вещи – сумата от 250 лева от владението на К. Я. Б., с намерението противозаконно да ги присвои. На основание чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 29 ал.1 б „б“ и вр. сл. 36 и чл. 54 му наложи наказание от 4 години лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален строг режим. Подсъдимият е признат за невинен по първоначалното му обвинение по чл. 199 ал. 2, т. 2 пр. 2 от НК. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е обраузвано на основание въззивен протест на Окръжна прокуратура – Велико Търново и на въззивни жалби от защитниците на двамата подсъдими, както и от частните обвинители. Въззивно наказателно от общ характер дело 227/2018 – 11.30 часа Подсъдим по процеса е: Б. К. И. (р.1970г.) Със своя присъда от 20.02.2018 г., по НОХД 466/2017 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Б. К. И. от гр. Русе за невиновен в това, че за периода от 06.03.2009 г. до 13.05.2009 г., включително, в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на 20 пъти, като управляващ „Олд Трейд“ ООД -гр. Русе, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – ДДС в размер на 108 699, 18 лева, дължими от „Олд Трейд“ ООД, като повтвърдил неистина в подадени справки-декларации за ДДС, осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство и съставил и използвал документ с невярно съдържание, като данъчните задължения са в особено големи размери. На основание чл. 304 от НПК, Окръжен съд – Русе оправдвал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за осъществен състав по чл. 255 ал.3, вр. ал. 1 т. 2, пр. 1, т. 5, т. 6, вр. чл. 26 от НК Въззивно наказателно от общ характер дело 25/2019 – 13.30 часа Подсъдим по процеса е: С. Н. С. (р.1968г.) Със своя присъда от 15.03.2017 г. по НОХД 395/2017 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия С. Н. С. от гр. Русе за невинен в това, че в периода от 09.03.2007 г. до 08.06.2012 г. включително. в гр. Русе, в качеството си на управител на „Лубрика“ ООД –гр. Русе, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана с производството на смазочни материали в химическата промошленост от посоченото дружество, да е нарушил разпоредбите на ЗЗБУТ, Наредба № 11 от 27.12.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера; Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Наредба № Із-2377/15.09.2011г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите; Наредба № I-209/22.11.2004г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация; Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар; Инструкция за безопасна работа с продукта n-Хексан издадена на основание чл.101 ал.2 т.2 и т.4 от Наредба №7/23.09.1999г и Лист за безопасност на материала, с което да е причинил смъртта на Д. Ж. С. (р.1953г.) На основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд оправдал подсъдимия изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал.1 от НК. На основание протест на Окръжна прокуратура – Русе, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 211/2018 г., с решение по което, въззивният съд е потвърдил присъдата на Окръжен съд – Русе. На основание касационен протест, Върховният касационен съд е разгледал делото и е отменил решението на ВТАС, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. 18 март 2019 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 16/2019 – 09.30 часа Подсъдими по процеса са: И. Ж. Ш. (р. 1984г.), М. Р. И. (р. 1969г.) и А. С. П. (р.1961г.) Със същата присъда, Окръжен съд – Русе признал подсъдимия А. С. П. за невинен в това, че на 27.08.2011 г., около 22.00 часа, в гр. Русе, на изхода в посока гр. Плевен, в близост до магазин „Метро“, в качеството си на длъжностно лице – мл. автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР-гр. Русе, осъществяват административно контролна дейност, по време на извършване на пътна полицейска проверка на И. Л. И. да е поискал от същия дар, който не му се следва – сумата от 100 лева, за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 182 ал. 1, т. 3 от ЗДвП – превишаване на скоростта за движение от 21 до 30 км./ч., допуснато от И. Л. И., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301 ал. 1 от НК. Въззивно наказателно от общ характер дело 467/2018 – 10.00 часа На основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 208/2017 г, с решение по което, въззивният съд изменил частично присъдата на ОС-Габрово, което го признал за невинен по отношение на разликата между сумата 281 519,19лв и първоначалния размер. След обжалване, делото било изпратено във ВКС, който отменил решението на въззивния съд и го върнал за ново разглеждане от друг състав на ВТАС. Въззивно наказателно от общ характер дело 285/2018 – 11.00 часа На основание въззивна жалба от подсъдимия, в Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 377/2018, с решение по което, въззивният съд потвърдил изцяло присъдата на първоинстанционния съд. На основание касационни жалби от защитника и подсъдимия му, делото е било изпратено във Върховния касационен съд, който отменил решението на ВТАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апел
3,158,690
http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD/
2018-11-17T15:51:08
[ "de lege ferenda", "in fine", "in fine", "De lege ferenda", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "in fine" ]
ПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ПРЕДСТАВЛЯВАНИЯ ОТ ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЯ, ПРЕДАДЕНИ НА ЕДИН ОТ КОЛЕКТИВНО ОВЛАСТЕНИТЕ МУ ПРЕДСТАВИТЕЛИ | грамада ПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ПРЕДСТАВЛЯВАНИЯ ОТ ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЯ, ПРЕДАДЕНИ НА ЕДИН ОТ КОЛЕКТИВНО ОВЛАСТЕНИТЕ МУ ПРЕДСТАВИТЕЛИ* 1. a. Представителството е предвидена и гарантирана от правната норма възможност правното действие на едно лице (представител), извършено от чуждо име, по правоотношение с трети лица, да обвърже непосредствено друго лице (представляван) – арг. от чл. 36, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД)[1]. За чия сметка действа представителят, е без значение. Всъщност, представителят може не само да действа от чуждо име, но и да възприема волеизявления от чуждо име. Съобразно това представителството може да бъде активно, пасивно или смесено. Когато представителят е овластен само за извършването на волеизявления от чуждо име, с директно действие в чуждо имущество, представителството е активно. Пасивно е тогава, когато овластяването се ограничава единствено до това представителят да може да възприеме непосредствено чуждо изявление към представлявания. Пасивното поведение на представителя е задължителен елемент от фактическия състав на правното действие на трето лице, без което пасивно възприемане активно изявената воля не би могла да има исканите правни последици[2]. (Позитивната уредба на материалното пасивно представителство се характеризира с това, че често е незадоволителна[3].) А когато представителят може и да действа от чуждо име, и да възприема чужди волеизявления – представителството е смесено[4]. б. Активна или пасивна, представителната власт за едно и също действие може да бъде предоставена както на едно лице – индивидуално представителство[5], така и на няколко лица едновременно. В последния случай са налице множество представители[6]. Ако от овластяването не следва друго, то всеки от представителите би могъл да задължава самостоятелно представлявания – арг. от чл. 39, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Това е т. нар. самостоятелно представителство[7], което е и принципът. Но упражняването на представителната власт може да бъде ограничено, като за валидността на действията от чуждо име (alieno nomine) се изисква съвместно извършване на волеизявления от всички представители – т. нар. колективно представителство[8]. 2. Това отклонение в упражняването на представителната власт е предизвикано от необходимостта интересът на представлявания да бъде защитен и гарантиран в по-голяма степен от предприемането под формата на активно поведение на нецелесъобразни, прибързани и рисковани действия (т. нар. злоупотреба с представителна власт[9]) от когото и да било от представителите му[10]. При все това вътрешните отношения между представителите са непротивопоставими на публиката[11]. – Подчертано повелителен характер има и разпоредбата чл. 269, ал. 2, изр. 1 от ТЗ, постановяваща ликвидаторите, упражняващи активно представителната власт, да представляват дружеството само заедно. Наречието само указва именно този характер на правилото. 3. Имайки предвид изложеното дотук, е напълно разбираемо, че колективното представителство намира най-широко приложение в органното представителство на капиталовите търговски дружества (акционерните[12] и дружествата с ограничена отговорност), поради оперативния му характер и по-големия материален интерес, поверен на управителните органи на тези дружества, в сравнение с дружествата на личността. Този вид представителство визира чл. 235, ал. 1 ТЗ: „Членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго“. Същото важи и за чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ, но той, обратното, отдава приоритет на самостоятелните действия на представителите (управителите), когато са повече от един, доколкото дружественият договор не предвижда друго[13]. 4. Колективното представителство е предвидена и гарантирана от правото възможност упражняването на представителната власт да бъде ограничено от упълномощителя или от разпоредбата на закона, така че волеизявленията на представителите да обвързват представлявания само когато са извършени заедно. а. Целта на ограничаването е срещу активните самостоятелни, автономни и самоволни действия на когото и да било от представителите. Овластените трябва да (съ)действат заедно, последователно или едновременно, извършвайки, изрично или конклудентно, съвпадащи волеизявления, които да образуват волеизявлението от чуждо име с преки последици в чужд патримониум. б. Ограничаването на представителната власт при колективното представителство е функционално, а не количествено. Представителите имат еквивалентен обем правомощия да действат от чуждо име. Възможното им поведение с непосредствено действие в чужд правен кръг е винаги за едно и също действие[17]. В този смисъл е и правилото на чл. 10:3 Директива 2009/101/ЕО, чиято разпоредба толерира противопоставими на трети лица ограничения в представителната власт, но само доколкото те се отнасят към общата представителна власт, предоставена на няколко лица (управители). Всъщност субстанцията на представителната власт е винаги една и съща както при колективното, така и при самостоятелното представителство. Това следва по аргумент от чл. 39, ал. 2 ab initio ЗЗД, където под атрибутивното прилагателно известно („действие, за което са били овластени неколцина“) следва да се разбира едно и също правно действие, т. е. идентична представителна власт в полза на няколко лица. 5. Видно е, че колективното представителство има за предмет все активните действия на представителите. Интересът, описан по-горе (т. I. 2 и I. 4), може да бъде нарушен или поставен в опасност единствено чрез позитивните действия на всяко от колективно овластените лица[18]. Тогава би ли породило правни последици за представлявания адресирано до него волеизявление, което е възприето само от един от колективно овластените му представители? 6. Въпросът ще породи ли правни последици за представлявания волеизявление към него, което е било възприето само от един от колективно овластените му представители, се разглежда по-долу през призмите на доброволното представителство – по общото гражданско право (т. II), на задължителното, органното представителство – при капиталовите търговски дружества (т. III) и на пасивното процесуално представителство – при връчването на съобщения и призовки (т. IV). В края са дадени заключение (т. V) и предложение de lege ferenda (т. VI). Извън обхвата на изложението остават са търговското представителство по глава VI от Търговския закон (чл. 21-52), за което ще важи съответно казаното в т. II, и задължителното представителство. II. Доброволно представителство. 1. В раздела, посветен на представителството, глава II от общата част на Закона за задълженията и договорите, липсва позитивно правило, което да постановява, че при колективното представителство само активните действия следва да бъдат извършени съвместно от представителите. Липсва и аналогично правило, от което да се изведе такова заключение, но празнотата може да бъде лесно преодоляна по analogia legis и то вътре в същия законодателен акт. 2. Че законодателят разбира принципа за самостоятелното възприемане на волеизявления, когато положителните действия следва да се извършат заедно, следва имплицитно от нормите, уреждащи задълженията с правото на избор (obligatio alternativa) – чл. 130-132[19], във връзка с неделимите задължения – чл. 128-129[20] от Закона за задълженията и договорите. 3. Едностранното волеизявление – право на избор (ius variandi), поражда своя ефект, когато бъде доведено до знанието дори само на едно от лицата, стоящи от едната страна по гражданското правоотношение – чл. 130, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Разгърната, правната норма има следното съдържание: самостоятелност при получаването на волеизявленията (в случая правото на избор) от лицата, стоящи зад едната страна по облигацията, когато активните действия трябва да бъдат извършени от тях съвместно, т. е., когато те са били задължени алтернативно по една неделима престация. 4. Тази интерпретация следва да бъде подкрепена със систематичното тълкуване на разпоредбите относно obligatio alternativa. Нормативно отреденото място на тези задължения (sedes materiae) е в дял 3 от глава VI на общата част на Закона за задълженията и договорите – Особени видове задължения (чл. 121-131). В тази глава са уредени още и солидарността[21] (дял 1) и неделимите задължения (дял 2). В този смисъл е и правилото на чл. 129, ал. 2 ЗЗД: „за всичко останало спрямо неделимите задължения се прилагат съответно правилата за солидарните задължения“. 5. В тази връзка разпоредбите на чл. 130, ал. 2, изр. 2 и чл. 39, ал. 2, пр. 2 ЗЗД обуславят възможността за прилагане по аналогиа на закона на първата към втората – чл . 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). А именно, когато зад страна, спрямо която трябва да бъде манифестирано ius variandi, стои един субект, но неколцина са били колективно овластени да действат от негово име, получаването ще бъде валидно („неотменимо“), дори да е извършено само пред един от представителите му. Тук би могло да се възрази по следния начин. Страните по правоотношението и представителството са две различни явления и място за аналогия на закона няма. Струва ми се, че такова тълкуване ще бъде неоправдано. Защото „представителството се намира и не може да не се намира в тясна връзка с правните субекти и тяхната функция при осъществяване на правните явления“[22]. Изхождайки от това разбиране, законодателят е уредил в една и съща глава пета от ГПК правния режим на страните и представителството за нуждите на гражданското съдопроизводство (т. IV). Именно тази връзка оправдава интерпретирането analogia legis. От друга страна, подобно стеснително тълкуване (stricto sensus) ще бъде и несправедливо (т. V. 1, буква „б“). III. Колективно органно представителство. 1. Частен случай на принципа самостоятелност при пасивните действия и съвместност при активните действия на колективните представители е уреден в чл. 269 ТЗ. 2. Видно е, че колективното представителство има за предмет само активните действия на представителите, понеже интересът, продиктувал използването на този вид оперативно ограничаване на представителната власт, може да бъде нарушен или поставен в опасност единствено чрез позитивните действия на което и да е от колективно овластените лица (т. I. 4). Самостоятелното възприемане на волеизявления към представлявания, обвързващи го непосредствено, не би могло да се отрази с нищо и по никакъв начин на този интерес, който го е стимулирал към колективното представителство (т. I. 2). При колективното представителство липсва резон, който да оправдае съвместното възприемане на волеизявленията към представлявания[23]. В тази връзка колективното представителство от гл. т. на професионалното управление на капиталовите търговски дружества добива характер на хоризонтален, респ. взаимен, контрол[24], спрямо едноличните положителни действия на когото и да е от членовете на изпълнителните им органи. При самостоятелното приемане на волеизявления от представителите има ли място за квалифицирано ръководство, съответно за някакъв надзор? 3. Предвид изложеното по-горе, приемам, че при уреждането на частния случай на чл. 269, ал. 2, изр. 2 ТЗ, представляващ нормативна хипотеза на самостоятелна пасивна представителна власт на всеки един от ликвидаторите, които следва да упражняват активната представителна власт колективно (изр. 1 от същата разпоредба), законодателят буквално е изразил по-малко от това, което в действителност е целял да каже. Правилото следва да се тълкува разширително (interpretatio extensiva) в полза на рационализирането на търговския оборот. Волеизявления към дружеството могат да бъдат приети самостоятелно, обвързвайки го ефективно, от всеки един от колективно овластените му управители – членове на съвета на директорите или на управителния съвет при акционерното дружество (чл. 235, ал. 1[25] във вр. с чл. 269, ал. 2, изр. 2), съответно при дружеството с ограничена отговорност (чл. 141, ал. 2, изр. 2[26] във вр. с чл. 269, ал. 2, изр. 2 ТЗ) [27]. Изричната уредба на правилото за разделността при получаването на чужди волеизявления в глава XVIII от Търговския закон не би следвало да се приема като изключение, което да парира по-горните съждения и да оправдае стриктното ѝ тълкуване. А именно, че при колективното представителство съвместността важи еднакво за активните и за пасивните действия на представителите. Напротив, interpretatio extensiva е в унисон с концепцията на колективното представителство – редуциране упражняването на представителната власт от няколко лица до това те ефективно да задължават друго лице, но само заедно (т. III. 2). Приемането на волеизявления към представлявания, както от един ликвидатор, така и от един управител, не би могло нито да засегне, нито да постави в опасност интереса, мотивирал представлявания към колективното представителство (т. III. 2). IV. Пасивно процесуално представителство. 1. а. Представителството (т. I. 1, буква „а“) е институт, който надхвърля рамките частното право, като се проявява във всички области на публичното право с изключение на материалното наказателно право[28]. А за нуждите на гражданското съдопроизводство Гражданският процесуален кодекс урежда процесуалното представителство в глава V (чл. 28-36)[29]. б. Процесуалното представителство, както и материалното може да бъде доброволно или задължително. Доброволно е тогава, когато представителната власт произтича от волята на представлявания[30]. А ако представителят черпи своите правомощия да действа alieno nomine въз основа на други юридически факти, вън от волята на представлявания, представителството е задължително[31]. За разлика от материалното представителство, при доброволното процесуално представителство са налице известни ограничения, що се отнася до това кой може да бъде пълномощник – адвокати, родители, деца или съпругът, юрисконсулти или служители с юридическо образование и т. н. (чл. 32 ГПК)[32]. Както материалното, така и процесуалното представителство може да бъде индивидуално или множествено в зависимост от това дали представлявания има един, или няколко представители с еквивалентна представителна власт. В последния случай представителството отново бива или самостоятелно – при което всеки представител може да извършва правни действа и да възприема волеизявления за представлявания отделно от другите, или колективно – където представителите, за да обвържат представлявания, трябва да действат едновременно[33] (т. I. 1, буква „б“, 2, 3 и 4). 2. При доброволното процесуално представителство, както бе посочено, законодателят поставя изисквания за това кой може да бъде процесуален представител (чл. 32 ГПК). Такъв, на първо място (т. 1, чл. 32 ГПК), може да бъде адвокат (лице по смисъла на чл. 4 и сл. от Закона за адвокатурата). Но страната в гражданския процес може да упълномощи не само един, но и няколко адвокати при условията на т. нар. колективно представителство[36]. 4. Процесуалният закон предоставя такова непритезателно субективно право и на служителите (работниците) на търговските дружества при изявено от тях съгласие да получават ефективно волеизявления от чуждо име – съобщения или призовки (чл. 50, ал. 3, изр. 1 ГПК) – т. нар. пасивна представителна власт на служителите и работниците. 1. Във всички случаи на колективното представителство противоположното допускане – че съвместно следва да бъдат предприети активните действия на представителите и че заедно следва да бъдат възприети пасивните действия към представлявания – би било най-малкото в контраст с интересите на представлявания. А това е видно благодарение на следните примери (exempli gratiа). а. Необвързаният, но узнал за волеизявлението, би могъл да черпи права от своята недобросъвестност (за знание), заявявайки, че представителите му са били колективно упълномощени, в противовес на правилото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. б. Необвързването на представлявания от волеизявлението, защото е било направено пред едно от колективно упълномощените му лица, освен че би могло да бъде способ за упражняване на права въз основа на недобросъвестно поведение (за знание), в други случаи би могло да бъде в ущърб на правно оправдани и защитени очаквания на представлявания. Лицето К. упълномощава А. и Б. съвместно да купят от П. движима вещ (чл. 39, ал. 2 in fine ЗЗД). Преговорите завършват с предложение от името на К., изявено от А. и конклудентно одобрено от Б. (непротивопоставяйки му се), важащо до изтичането на определен срок (чл. 13, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Преди срокът да изтече, П. съобщава безусловното си приемане на офертата, но само на А. След което П. отчуждава възмездно вещта в полза на Т. Последният, бидейки добросъвестен (чл. 70, ал. 2 ЗС), придобива оригинерно собствеността ѝ (чл. 78, ал. 1, изр. 1 ЗС). П. възразява на К. по отговорността си за съдебно отстраняване, защото покупко-продажбата (чл. 183 и сл. ЗЗД) не е била сключена с възприемането на волеизявлението (accept) на П. само от А. К. е бил овластил А. и Б. да действат alieno nomine колективно, следователно и приемането е трябвало да бъде извършено едновременно или непосредствено пред тях (арг. от чл. 39, ал. 2 in fine ЗЗД), или пред К. 2. Изложените примери очертават недопустимостта и неуместността на буквалното тълкуване при текстовете, уреждащи колективното представителство, в смисъл че то изисква съвместност при получаването на волеизявленията от всички колективно овластени лица. Очевидно подобна схоластична интерпретация на разпоредбите би била противна на ценността, която нормите се опитват да защитят – интересът на представлявания[37]. 1. а. От разгърнатата уредба на частния случай на чл. 130, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е видно принципното положение, което законодателят е възприел – разделност при получаването на волеизявленията от няколкото лица, стоящи зад едната страна по правоотношението, когато активните действия следва да бъдат извършени от тях съвместно. Отнесено към института на представителството по чл. 36 и сл. ЗЗД това принципно положение би имало следното съдържание: самостоятелност при възприемането на чужди волеизявления към представлявания от представителите му и съвместност при извършване действията от негово име при колективното представителство (чл. 39, ал. 2 във вр. с чл. 130, ал. 2, изр. 2 ЗЗД) (т. II). б. До същия извод се стига при телеологичното тълкуване на чл. 269, ал. 2, изр. 2 ТЗ, който съдържа изрично такова правило, но само за дружествата в ликвидация. Волеизявления към дружеството могат да бъдат приети ефективно от всеки един от членовете на съвета на директорите му или на управителния му съвет или от управителите му, представляващи го колективно, така както и от един измежду няколкото ликвидатори, които винаги го представляват колективно – чл. 269, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 235, ал. 1, респ. чл. 141, ал. 2, изр. 2, пр. 2 ТЗ (т. III). в. Горните разсъждения намират своята основателност още и при пасивното процесуално представителство. Гражданският процесуален кодекс овластява всяко лице в адвокатска кантора, което работи в нея или сътрудничи на адвокат – процесуален представител на страна в съдопроизводството, да получава валидно от името на представлявания съобщения и призовки (чл. 51, ал. 1 ГПК). Per argumentum a fortiori с такава пасивна представителна власт следва да разполага всеки един поотделно от колективно упълномощените процесуални представители, намиращи се или работещи в една и съща кантора. А щом трети лица, при определени от закона хипотези, имат пасивна процесуална представителна власт, то колективно упълномощените адвокати, намиращи се в различни кантори или където и да се „намират по служба“, могат валидно да приемат съобщения и призовки за процесуалния им представител (чл. 50, ал. 1 ГПК). 2. Предвид всичко гореизложено, въпреки липсата на позитивно правило, приемам, че: колективното представителство е доброволно или задължително, деятелно ограничаване на представителната власт, имащо за предмет единствено активните действия на представителите, извършвани от чуждо име; за пасивните действия важи самостоятелността, т.е. волеизявления към представлявания може да бъдат възприети от когото и да било от представителите му, обвързвайки го валидно. 3. De lege ferenda мястото на такъв текст би могло да бъде в Търговския закон, като се има предвид, че колективното представителство се използва най-вече в дружественото право. Мисля обаче, че това няма да бъде оправдано, защото подобно правило следва да намери приложение не само при представителството на търговските дружества, но и въобще при задължителното представителство, както и при доброволното овластяване. Sedes materiae на правилото би трябвало да е в общата част на Граждански кодекс, в съответната глава, уреждаща представителството като общ институт на частното право. При липсата на кодификация, съответно разпръсната обща част на гражданското право в различни нормативни актове, мястото на такава разпоредба е в общата част на Закона за задълженията и договорите. Член 39, ал. 2 ЗЗД може да бъде допълнен по следния начин: „Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго, но и тогава изявление към представлявания може да бъде прието и от един представител“. * Статията е публикувана за пръв път в сп. Съвременно право, бр. 5 от 2013 г. [1] Подробности за представителството вж. у Василев, Л. Гражданско право на Народна република България. Обща част. 3. прераб. и доп. изд. С.: Георги Димитров, 1956, 486-489 (гл. XX, т. 1). Таджер. В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. 2. изд. С.: Софи-Р, 2001, 591-594 (§ 85, т. 3). Павлова, М. Гражданско право – обща част. 2. прераб. и доп. изд. С.: Софи-Р, 2001, 590-593 (§ 58, т. 4). Йосифова, Т. Мнимото представителство. 2. прераб. и доп. изд. С.: Сиби, 2008, 29-34. Други автори разглеждат представителството като усложнена съвкупност от правоотношения – вж. повече подробности у Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Том II. Част първа: Правни субекти. Фотот. изд. С.: 7М График, 1990, 112-113 (§ 19, №182). Таков, Кр. Доброволното представителство. 2. изд. С.: Сиби, 2008, с. 20. За преглед на теоретичните позиции вж. Йосифова, Т. Мнимото представителство…, 27-29. [2] Вж. Ганев, В. Представителството. – Год. СУ ЮФ, 1934, с. 1-118. [3] Такава е била и в Царство България. Това е дава повод на някои автори да отрекат този разграничителен критерий, приемайки, че представителство е винаги смесено. Така според Дабев, Д. Е. Договорно представителство. С.: Б. А. Кожухаров, 1931, 187–193: „Тая дейност не може никога да се състои само от активни моменти [вж. по-долу бел. № 34 – бел. моя, Св. И.] […] Също така ние не можем да си представим дейност на представителя, която да се състои изключително от пасивни моменти […] в тоя случай представителят не ще бъде вече представител, а само пратеник“. Всъщност пасивни положения не може да бъдат предмет на представителството само когато са юридически бездействия, т. е., когато те са единственият волеви елемент, запълващ целия фактически състав на проявеното юридическо бездействие (така и Ганев, В. Представителството…, 1-118). Тези пасивни действия са винаги задължения intuitu personae, при които представителството е a priori недопустимо. Близко до мнението на Др. Дабев е това на Кристиан Таков. (Вж. Таков, Кр. Цит. съч., с. 51.) Последният автор, за разлика от първия, основателно отграничава пасивния представител от пасивния пратеник с оглед на момента, в който волеизявлението се счита за достигнало до адресата му. (Пак там, с. 116.) Според Кр. Таков обаче „тази разлика в момента на получаването обаче няма законодателна опора в действащото българско право. […] В германското право има изричен текст – § 164 BGB, който няма аналог в българското право“. (Пак там, 51-52.) Според мен, тълкувайки разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗЗД разширително относно волеизявленията към представлявания, приети от пълномощниците му, по арг. от чл. 42, ал. 1, пр. 1 Търговски закон (ТЗ), както и чл. 46, ал. 4, изр. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), може да се направи извод, че представител може да бъде овластен единствено да възприема волеизяления от чуждо име. Предложение de lege ferenda в тази насока по повод проекта за Граждански кодекс на Народна република България е направено от Кожухаров, Ал. Представителството. – Год. СУ ЮФ, 1964, т. 55,№ 2, 1-22. [4] Вж. Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на Закона за задълженията и договорите. Част III. Чл. чл. 483-668. С.: Херман поле, 1928, с. 27. Василев, Л. Цит. съч., 502-503 (гл. ХХ, т. 10). Кожухаров, Ал. Представителството…, с. 8. Таджер, В. Цит. съч., 623-624 (§ 86, 5, буква „б“). Павлова, М. Цит. съч., 606-607 (§ 58, т. 2). [5] По-подробно у Ганев, В. Представителството…, 1-118. Тасев. С., М. Марков, Гражданско право – обща част. Modus studendi. 6. прераб. и доп. изд. С.: Сиби, 2010, с. 254. Таков, Кр. Цит. съч., 52-54. [6] По-подробно вж. Василев, Л. Цит. съч., с. 497 . Таджер, В. Цит. съч., 615-616 (§ 86, т. 2). Павлова. М. Цит. съч., с. 608 (§ 58, т. 4). Таков, Кр. Цит. съч., 52-54. [7] В доктрината за означение на това явление се използва още и терминът колективно представителство Таков, Кр. Цит. съч., с. 53. В изложението съм използвал понятието самостоятелно представителство, придържайки се към текста на Закона за задълженията и договорите, в който е дадена обща уредба на института на представителството, а именно чл. 39, ал. 2, пр. 1: всеки един представител може да извърши действието сам. В този смисъл е и чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ. Въпреки това законодателят не е последователен в използването му – вж. например чл. 21, ал. 1, изр. 2 ТЗ, където се говори за отделно упражняване на представителната власт, а в чл. 269, ал. 2, изр. 2 ТЗ – за единично приемане на волеизявления. [8] То се нарича още съвкупно, свъместно, задружно представителство. Вж. Ганев, В. Представителството…, с. 104. Василев, Л. Цит. съч., с. 497 (гл. ХХ, т. 5). Таджер, В. Цит. съч., с. 615 (§ 86, т. 2). Павлова. М. Цит. съч., с. 608 (§ 58, т. 4). Тасев. С., Марков, М. Гражданско право…, с. 254. Таков, Кр. Цит. съч., с. 53. Преобладаващо, в теорията и практиката се употребява терминът колективно представителство – вж. р. № 125–2006–ТК, ВКС; р. № 6878–2002, 5-членен състав, ВАС; р. № 42–1997, ВАД, АС при БТПП. Този термин ще бъде използван и в изложението. Законодателят също си служи с него (вж. чл. 235, ал. 1, пр. 1 ТЗ), но не е особено последователен в употребата му ‒ вж. чл. 21, ал. 1, изр. 2; чл. 655, ал. 4, изр. 2, пр. 1 ТЗ, чл. 10, ал. 1, изр. 1 и чл. 105, ал. 3, пр. 1 от Закона за кредитните институции; чл. 11, ал. 1, изр. 1 и чл. 124, ал. 5, пр. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти; както и чл. 12, изр. 1 от Закона за адвокатурата, където за определяне на същото явление е използван терминът съвместно. [10] Вж. в този смисъл Таков, Кр. Цит. съч., с. 189, както и Heyken, J. Die Vertretungsmacht des Vorstandes der Aktiengesellschaft. Quakenbrück: Verlag C. Trute, 1993, 15-16. Gotte, W., M. Habersack. Münchener Kommentar zum Aktiengesetz. Band 2, § 76-112. 3. Aufl. München: C. H. Beck, 2008, S. 140. Цит. по Колев, Н. Органно представителство при акционерните дружества. С.: Сиби, 2012, с. 89. [11] В този смисъл е и съдебната практика. Въззивният съд правилно е отказал да образува производство по подадена жалба от процесуален представител само на един ликвидатор, давайки му седемдневен срок останалите ликвидатори да приподпишат жалбата (чл. 129, ал, 1, изр. 1, пр. 1 ГПК), което не се е случило. А касационният съд е потвърдил определението му (о. № 184–2010–II ТК): „в допълнението към частна жалба жалбоподателят твърди, че е уведомил останалите ликвидатори с нотариална покана, но предвид наличието на конфликт на интереси между тях, А. и Г. явно не желаят да подпишат както частната, така и въззивната жалба. Посочените доводи са ирелевантни към настоящото производство, което касае последиците от неизпълнение на дадени от съда указания и отношенията между ликвидаторите в случая са без значение и не следва да бъдат обсъждани“. Такава е и практиката на ВАС – вж. о. № 1685–2000–III, о. № 4318–1999–III. [12] В изследването въпросите не са разгледани относно командитното дружество с акции (чл. 253-260 ТЗ). За него ще важи съответно казаното за акционерното дружество и неговата едностепенна система на управление – чл. 256 ТЗ. [13] Срв. чл. 10:3 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. Ако националното законодателство предвижда, че в отклонение от правните норми в тази област уставът може да предоставя правомощия да се представлява дружеството на едно лице или на няколко лица, които действат заедно, това законодателство може да предвиди, че подобна разпоредба на устава може да се противопостави на трети лица, при условие че е свързана с общата представителна власт […]. Вж. за повече подробности Йосифова, Т. По някои въпроси на представителството на капиталовите търговски дружества в светлината на първата директива на Европейския съюз. – Правна мисъл, 2003, № 3, 78-87; Йосифова, Т. По някои въпроси на органното представителство според първата директива 61/151 ЕИО и българското право. – Търговско право, 2004, № 3, 35-47. [14] По-подробно вж. Василев, Л. Цит. съч., с. 391 . Таджер, В. Цит. съч., 392-395 (§ 65, т. 1, бук. „д“). Павлова, М. Цит. съч., 461-462 (§ 46, т. 3). [15] Вж. Василев, Л. Цит. съч., с 391 . [16] В тази връзка от упълномощитетеля или от разпоредбата на закона може да бъдат предвидени други ограничения. А именно – представителната власт, когато представителите са повече от двама, да бъде валидно упражнявана с абсолютно или с квалифицирано мнозинство (от ½, ⅔, ⅝ и пр.), както и в различни случаи да се процедира по различни начини. При капиталовите търговски дружества такива ограничения не може да бъдат противопоставени на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър – чл. 235, ал. 4; чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ (вж. още и чл. 10 на Директива 2009/101/ЕО). [17] По същия начин Таков, Кр. Цит. съч., с. 188. Както и Heyken, J. Op. cit., 15-16. Gotte, W., M. Habersack. Op. cit. p. 140. Jüngst, U. Der Mißbrauch organschaftlicher Vertretungsmacht. – Schriften zum bürgerlichen Recht. 1968, Band 68, S. 32. Цит. по: Колев, Н. Органно представителство…, с. 89. „Съгласно чл. 235, ал. 1 ТЗ членовете на управителния съвет на акционерното дружество представляват дружеството колективно. Сключването на договор от името на дружеството само от един от членовете на управителния съвет не е сключване на сделка без представителна власт, а липса на сделка поради това, че няма валидно формирано съгласие […] сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие“ – р. № 125–2006–ТК на ВКС. Същата позиция е изразена и в р. от 12.01.2006г., II о., ТК, ВКС по т. д. № 429 от 2005 г. Такава е практиката и на повечето долустоящи съдилища – р. от 23.03.2010г. по гр. д. № 668–2009 г. на Окръжен съд – Сливен, р. № 391–2009 на Районен съд – Сливен, р. № 99–2010 на Окръжен съд – Пазарджик. Касационният съд застъпва и друго разбиране в р. № 553–2006–I ТК на ВКС: „Подписването на авала само от единия от двамата ликвидатори на търговското дружество опорочава волята на дружеството за солидарна отговорност с издателя на ценната книга […] поради липса на представителна власт“. В аналогичен смисъл е и р. № 37–2003, ВАД, АС при БТПП. Първото становището следва да бъде подкрепено. То е в съответствие със застъпената тук теза, че колективното представителство не ограничава обема на представителната власт, а само прийома за формиране на волята от представителите alieno nomine (т. I. 4, буква „б“). А схващането, че действията на един от колективно овластените са действия при липса на представителна власт, следва да бъде отхвърлено. Подробното разглеждане на така поставения въпрос е извън предмета на изследването. Вж. подробности у Колев, Н. Органното представителство…, с. 93; Колев, Н. Въпроси на управлението и представителството на акционерното дружество (анализ на съдебната практика). – Търговско право, 2001, №1, 25-35; Хорозов, Г. Действия от името на търговец без представителна власт – същност и последици. – Търговско и конкурентно право, 2008, № 12, 9-15. [19] Вж. повече подробности у Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на Закона за задълженията и договорите. Част I. Чл. чл. 1-333. С.: Фотинов, 1924, 195-200 (чл. 82-88). Диков, Л. Курс по гражданско право. Облигационно право. Обща част. Том III. С.: Придворна печатница, 1934, 95-103. Апостолов, И. Облигационно право. Част първа. Общо учение за облигацията. С.: ИБАН, фотот. изд., 1990, 448-457 (§ 41). Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения Петко Попов. С.: УИ „Св. „Климент Охридски”, 2002, 159-162. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. 5. изд. С.: Сиби, 2010, 190-194. Марков, М. Облигационно право. Modus studendi. 8. прераб. и доп. изд. С.: Сиби, 2013, с. 40. [20] Вж. повече подробности у Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фархи. Коментар… Част I, 232-233 (чл. 112-113). Диков, Л. Цит. съч., 523-538. Апостолов, И. Цит. съч., 448-457 (§ 41). Кожухаров, Ал. Цит. съч., 532-534. Калайджиев, А. Цит. съч., 566-577. Марков, М. Облигационно право…, с. 147. [21] По-подробно вж. Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фархи. Коментар…. Част I, 200-226 (чл. 89-106). Диков, Л. Цит. съч., 493-533. Апостолов, И. Цит. съч., 427-447 (§ 39-40). Кожухаров, А. Цит. съч., 509-531. Калайджиев. А. Цит. съч., 549-570. Марков, М. Облигационно право…, с. 150. [22] Ганев, В. Учебник по обща теория… Том II. Част първа. с. 58 (№ 181). [23] В същия смисъл Larenz, К., М. Wolf. Allgemeiner Teil des Bürgerlichen Rechts. 9. Aufl. 2004, § 46, Rn. 34, 53-54. Цит. по Таков. Кр. Цит. съч., с. 190. [24] Вж. Heyken, J. Op. cit., p. 12. Gotte, W., M. Habersack. Op. cit., p. 140. Цит. по Колев, Н. Органното представителство…, с. 89; Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. 4. фотот. изд. С.: Георги Димитров, 1990, с. 129; Герджиков, О., А. Калайджиев, К. Касабова, Т. Бузева, А. Кацарски. Коментар на Търговския закон. Кн. 1. Чл. 1 – 112. 2. прераб. изд. С.: Софи-р, 2007, с. 163; Таков. Кр. Цит. съч., с. 189. [25]Изрично правило относно пасивната представителна власт при управлението на акционерното дружество е съдържал старият Търговски закон (обн., ДВ, бр. 114 от 1 януари 1897 г., отм., Изв., бр. 78 от 28 септември 1951 г.). Член 193, ал. 2 от него гласи: „Съобщенията, които се отнасят до дружеството, се считат редовни, ако са връчени на едного от членовете на управителния съвет”. Вж. Джидров, П. Коментар на Търговския закон. Том 3. Фотот. изд. С.: Христо Ботев, 1994, с. 855. Кацаров, К. Цит. съч., с. 243.Предложение de lege ferenda като изречение второ на чл. 235, ал. 1 ТЗ в този смисъл е направено у Колев, Н. Органното представителство…, с. 91. [26] Така и Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга втора. Дружество с ограничена отговорност чл. 113-157. Фотот. изд. С.: Софи-Р, 2000, с. 514. Авторът не посочва аргументи за това твърдение, може би, следвайки германската уредба на дружеството с ограничена отговорност, в която има изрично правило – § 35, ал. 2 Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung (така и в австрийския GmbH-Gesetz – § 18, ал. 4). Такова правило е съдържал и чл. 20, ал. 4 от Закона за дружествата с ограничена отговорност (утвърден с Указ № 88 от 4 май 1924 г., отм., ДВ, бр. 78 от 28 септември 1951 г., отм., ДВ, бр. 78 от 28 септември 1951 г.): „Съобщения и връчване на призовки и други книжа за дружеството могат да се правят валидно на всяко лице, което има право да го подписва“. [27] В този смисъл и Таков, Кр. Цит. съч., 189-190. „Въпросният извод се генерализира и в германската доктрина, макар че и в германското право няма изрично правило в тази насока. Вж. Larenz, К., Wolf, М. AT, § 46, Rn. 34. Цит. по Таков, Кр. Цит. съч., 53-54. Според Таков, К. Цит. съч., с. 190: „Изрична уредба на това положение има само в специалния случай на чл. 269, ал. 2 ТЗ […] Въпросният принцип може безпрепятствено да се извлече чрез телеологическо тълкуване. Нуждата, извикала на живот съвместното представителство, е взаимният контрол на представителите […] при пасивните действия контрол не е нужен […] Нещо повече – ако за приемането на изявление би било нужно съвместно или дори едновременно уведомяване на всички представители, това в много случаи направо би осуетило извършването на уведомлението […] В обобщение – съвместността при представителството може да изиграе ролята си само при активното представителство и понеже съвместността при пасивното представителство може да послужи само за злоупотреба и нищо друго, дори когато едно представителство е учредено от упълномощителя или е уредено от закона като съвместно, тази съвместимост се отнася само до активните действия; за пасивните възприятия на изявления важи общия принцип на разделното представителство.“ Като че ли на по-различно мнение е Колев, Н. Органното представителство…, с. 91, който клони към стриктно тълкуване на разпоредбите (вж. по-горе бел. № 25). [28] Вж. повече подробности у Ганев, В. Учебник… Част II., 56-57 (§ 19, № 180). [29] За подробности вж. Силяновски, Д. Гражданско сѫдопроизводство. Част първа. С.: Придворна печатница, 1938, 170-185 (§ 47-49). Сталев, Ж., Р. Иванова. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9. прераб. и доп. изд. Първо по действащия ГПК. С.: Сиела, 2012, 158-179 (§ 32-35). Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. Том първи. Исков процес. С.: Софи-Р, 2009, с. 263-286 (§ 40-43). [30] Силяновски, Д. Цит. съч., 171-174, § 48, и Корнезов, Л. Цит. съч., 276-286, § 43, определят този вид представителство като договорно. Според мен терминът е неточен, тъй като представителната власт произтича не от договор, а от едностранна сделка (чл. 36, ал. 1, пр. 2 ЗЗД). Вж. още и Сталев, Ж., Р. Иванова. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., 164-167 (§ 34). [31] То се нарича още законово представителство – вж. Силяновски, Д. Цит. съч., 174-186 (§ 49), и Корнезов, Л. Цит. съч., 268-271 (§ 41). Това понятие може би не е най-прецизното, защото, освен че институтът на представителството не може да съществува в правния свят без да е предвиден от правната норма, задължителното представителство може да възникне и въз основа на други актове (по разпореждане на съда – чл. 29 ГПК). По-подробно вж. и Сталев, Ж., Р. Иванова. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., 161-167 (§ 33). [32]По-подробно вж. Силяновски, Д. Цит. съч., с. 175 (§ 49). Сталев, Ж., Р. Иванова. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., с 164 (§ 34). Корнезов, Л. Цит. съч., 278-281 (§ 43, т. 5). [33] По-подробно вж. Силяновски, Д. Цит. съч., с. 175-176 (§ 49). Според последния автор колективното процесуално представителство следва да бъде забранено изрично от закона по съображения за простота и бързина на правораздаването. Това становище е изолирано. Вж. още Сталев, Ж., Р. Иванова. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., с. 166 (§ 34); с. 169 (§ 35). [34] Това е явление е оспорвано от Дабев, Др. Цит. съч., с. 190. Според него „ако едно лице е посочило някого като такова, на което да се връчват призовките и другите съобщения по дадено дело” то няма да е пасивен представител, а пратеник. За узнаването им от адреса ще се призумира, че той е бил осведомен. „Ако това лице поради непреодолими препятствия не е могло да уведоми страната […] то страната ще може да се позове на своето незнание”, което „не би се слушало, ако казаното лице беше представител. […] Ако лицето, получило призовката или съобщението, не е уведомило […] страната по делото” ще сме изправени пред „един небрежен nuntius“. Становището на Дружелюб Дабев е изолирано и не може да бъде споделено. Кодексът не предполага, а приема, че с получаването на съобщенията и призовките от получателя те са непосредствено връчени на адресата (чл. 45, изр. 2 и чл. 46, ал. 4, изр. 1, във вр. с чл. 58). Възприемането им от пасивния представител е необходим елемент от фактическия състав на редовното връчване при изявено съгласие от него (чл. 46, ал. 1 in fine ГПК). С това пасивно поведение съставът е завършен, а адресатът се счита за директно уведомен именно към този момент; известяването му post factum не е част от фактическия състав. Видно е още, че получателят не е пратеник, защото ако беше такъв, волеизявлението щеше да се счита за връчено от момента на съобщаването му на адресата (вж. Таков, Кр. Цит. съч., с. 116). А възможността за позоваването на непреодолими обстоятелства (чл. 46, ал. 4, изр. 2 ГПК) не означава, че представляваният не е бил обвързван от получаването – чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК. Напротив, той трябва да докаже трудностите, които са го възпрепятствали да се осведоми за съобщението, респ. призовката (чл. 64, ал. 2 ГПК). Тогава, ако съдът констатира, че причините са уважителни, следва да поднови срока, постановявайки нов. Определението на му по реда на глава VII, раздел II от ГПК, с което се уважава искането за възстановяване на срок, премахва с обратна сила правните последици на уведомлението. [35] Вж. по-подробно Силяновски, Д. Цит. съч., 231-238 (§ 58). Сталев, Ж., Р. Иванова. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., 225-236 (§ 48). Корнезов, Л. Цит. съч., 163-171 (§ 24). [36] За последиците от различни волеизявленията на представителите вж. Силяновски, Д. Цит. съч., 176-177 (§ 49); Сталев, Ж., Р. Иванова. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., с. 166 (§ 34); с. 169 (§ 35). [37] В този смисъл и според Таков, Кр. Цит. съч., с. 54, „ако би се приело, че волеизявлението към упълномощителя може да се приеме само заедно от всички представители, на практика би означавало пълна парализа на възможността този упълномощител въобще да получи каквото и да било изявление. Такова удобство за упълномощитетеля обаче правото не може да иска и не може да предвижда”. За правните последици на договор, сключен от мним представител и на договор, сключен при увреждане на представлявания (чл. 40 и чл. 42 ЗЗД)? За ограниченията на представителната власт в хипотезата на множество представители в капиталово търговско дружество ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ВОДЕНЕТО НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ СЛЕД ВПИСВАНЕ НА ИСКОВИ МОЛБИ И ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО ТЯХ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ СЛЕД ВПИСВАНЕ НА ИСКОВИ МОЛБИ И ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО ТЯХ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ « Преглед на съдебната практика по приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА УСТАНОВЯВАНЕТО НА ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ НАЛИЧИЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ »
3,180,191
https://khabal.info/?newsid=35269
2018-09-22T13:41:37
[ "дело 388", "дело 160", "дело 3240", "дело 735", "дело 30", "дело 75", "дело 306" ]
Банан разклаща рецепта за отслабване 30 дневен план за оспорване - Вдъхновяващи цитати за загубата на баща Практическо ръководство за прилагане на. В жалбата се твърди, че отказа на кмета на Община Твърдица да издаде заповед за това. Областният управител обжалва решението за Бедечка - Новини. ➢ с Решение 378. Заповедта подлежи на обжалване в 30 дневен срок от обнародването ѝ в Държавен вестник" по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред. 30 структури на органите на изпълнителната власт когато са юридически лица разпоредители с бюджет . Подробният устройствен план ПУП) се създава като приложение на общия градоустройствен план Кметът на общината в 14 до 30 дневен срок / зависи от отговорната община/ от постъпване на заявлението допуска или отказва изработване на проект на плана въз основа на становище на главния 66 от Наредба № 3. Устройствено планиране - Архитектурна Агенция ГРИД. Чл 28б ал 5 от ППЗСПЗЗ в 30 дневен. Р Е Ш Е Н И Е - Административен съд - Пловдив. Закон за управление на етажната собственост ЗУЕС. 1 ЗКИР - в 14 дневен срок след представяне от изпълнителя в СК на документацията която се изисква по тази наредба. РЕШЕНИЕ № 643 13 12 г. План по чл. Този процес на натурализация ще бъде от. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е. НАРЕДБА № 19 ОТ 28 ДЕКЕМВРИ Г. Експертно резюме на П. Кметът на общината в 14 до 30 дневен срок зависи от отговорната община/ от постъпване на заявлението допуска отказва изработване на проект на плана въз основа на становище на главния архитект Проектите за изменения , изработване на ПУП се изработват от проектант архитект който е. Общински съвет - Община Поморие Докладна записка от Кмета на Община Поморие относно обект парцеларен план за временна пътна връзка от път І 9 при км 223 240 гр. На банка може да направи възражения срещу плана в 30 дневен срок от представянето му и да даде съответните указания на банката. Решението подлежи на обжалване в 30 - дневен срок от обнародването му в Държа- вен вестник. На Общински съвет Ценово е одобрено задание 11, 44, е разрешено изработването на Подробен устройствен план ПУП - План за застрояване , 43, 113, регулация ПРЗ/ за имоти № 10 120 . Асеновград ЕКАТТЕ 00702 кв. Президентът на САЩ Доналд Тръмп ще предложи на американския Конгрес план предадоха световните агенции, влезли в САЩ нелегално, проправящ път до американско гражданство за 1 8 милиона мигранти като се позоваха на Белия дом. Кмета на Община Видин е наредил Н. 68 01 08 г посочено е изрично че на осн. - Окръжен съд Търговище Омуртаг е обоснован с обстоятелствата че ответникът оспорва правото на собственост на ищеца относно описания недвижим имот придобит от АГРО. Принципът. Стратегическите планове даващи насока за нейната бъдещата дейност с. Общо Събрание № 5. Обяви ТСУ | Община Ценово ОБЩИНА ЦЕНОВО ОБЛАСТ РУСЕ СЪОБЩАВА че с Решение № 221 по Протокол № 32 от 26 07 г. Шумен, постановено със заповед № РД 25 352 от 23 03 1989 г. 30 при граници на имота: УПИ ІІ 6422 6423, 17 п р ул. 8 февр Съобщаваме Ви пред Административен съд Пазарджик, УПИ III Панагюрище, че е изработен проект за частично изменение на подробен устройствен план ПУП) - план за регулация ПР) с обхват УПИ II – 587 в 30 дневен срок от обнародването му в Държавен вестник“ съгласно чл. 30 по плана на с. Изпълнителната агенция Морска администрация” е юридическо лице със седалище. Не подлежат на оспорване по съдебен и по адми- нистративен ред. Подробните устройствени планове ПУП) конкретизират устройството землищата им , застрояването на териториите на населените места . Членове: ГАЛИНА АРНАУДОВА. Untitled Document 8 ян. Съдът оспори част от ПУП а на Чайка“ във Варна . В открито заседание в следния състав: Председател: СТЕЛА ДАНДАРОВА. Родването в ДВ срокът е 30 дневен от публика- цията. ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за обществените. Определение по Гражданско дело 388 г. Приема план за извършване на ремонти други дейности в общите части на сградата, включително , реконструкции, преустройства по изпълнение на предписаните мерки. Да предостави. Решение по Административно дело 160 г. Административно процесуален кодекс - Дял 5 1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14 дневен срок от получаването й. 215 от ЗУТ, в 30 дневен срок от обнародването в Държавен вестник“ решението подлежи на обжалване чрез Община Стара Загора до. Съдът не може да. На Общински съвет Стара Загора, Проект за изменение на Общ устройствен план ОУП) на гр. Решение по Гражданско дело 3240 г. Трябва да прочетем което комисията е счела, след което всяка от фирмите има 30 дневен срок да обори това че има доказателства в тази посока. Разглеждане на оспорвания от Кмета на община Варна на решения на Общинския съвет - оспорване вх. НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА. Проект за дневен ред на петдесетото заседание на Общински съвет – Варна, което ще се проведе на 24 01. Европейски портал за електронно правосъдие - Парични искове Длъжник свръхзадължен, който стане неплатежоспособен е длъжен в 30 дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. 5 по плана на с Панагюрски колонии, Община Панагюрище. Как може да се защитим при неточности и непълноти в. Решение по Гражданско дело 735 г. 28б ал 4 от ППЗСПЗЗ е изготвено обявление в ДВ, бр. В случаите на обжалване на отказ може да преразгледа решението си , органът, който го е издал да издаде исканото решение за Р О в 7 – дневен. Представляващите. ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ри Въззивен граждански състав. Целта на услугата е да се укажат редът условията за одобряване на проект за подробен устройствен план места , селищни образувания се одобрява със заповед на кмета на общината в 14 дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от При оспорване по реда на чл. Бяла паланка, общ. На 24 октомври година. 215 от ЗУТ заповедите подлежат на оспорване в 14 дневен срок. На финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № / / * г. Септември | ОБЩИНСКИ СЪВЕТ БУРГАС - МАНДАТ. Г Протокол 19, Общинският съвет разрешава изработването на проект за подробен устройствен план – план за застрояване ПУП ПЗ в обхват на ПИ 018011. 126 по плана на гр. Пловдивски Апелативен съд II граждански състав. Симеоново изток с искане за разрешаване изработването на подробен устройствен план – изменение на план за регулация за създаване на УПИ IX 584 – За ресторант хотел . Р Е Ш Е Н И Е № 43 - Административен съд - Сливен. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30 дневен крок от съобщаването му на страните при условията на чл 280, ал 1 от ГПК. Горни Воден ЕКАТТЕ 99087 община Асеновград. Годишен отчет на Асоциацията. 3) Информацията при производство по обжалване се изпраща от възложителите в 3 дневен срок от получаване. Промени в Устава на. Р Е Ш Е Н Е № 214 - Административен съд - Стара Загора В § 14 от преходните разпоредби е създадена нова алинея 2 със съдържание: Срокът за подаване на декларации по чл 17, ал 1 2 за г е 30 март . Оспорването се извършва писмено пред управителния съвет управителя) в 7 дневен срок от съобщението по ал. Решението може да се обжалва в 30 дневен срок от обнародването му в Държавен вестник“ пред Административния съд – Стара Загора . Оспорването е допустимо, тъй като жалбата е подадена преди изтичане на 30 дневния срок от обнародването на заповедта на 10 04. 1) В обявлението възложителят може да предвиди възможност за представяне на оферти за една , с което се оповестява откриването на процедурата повече от. Изработения, съгласно Решение 521 29 09. След изготвяне на плана на новообразуваните имоти, на осн. Твърдица. Град ПЛОВДИВ В ИМЕТО НА. Оцифрените кадастрални планове по чл. Поморийски районен съд в открито заседание на 30 март през две хиляди , гражданска колегия дванадесета година в състав: СЪДИЯ. С обжалваната заповед зам. И оттам нататък комисията . В ИМЕТО НА НАРОДА. Работното време на звената за административно. Подробният устройствен план ПУП) се създава като приложение на общия градоустройствен план Кметът на общината в 14 до 30 дневен срок / зависи от отговорната община/ от постъпване на заявлението допуска или отказва изработване на проект на плана въз основа на становище на главния. Най важното от ДОПК включително промените в закона в сила от от 16 12. - районен съд поморие 7 ян. Подзаконовите. Проект за дневен ред Оспорване с вх съгласуване на Стратегически план за. Комисията се произнася с мотивирани съобщения по възражения в 30 дневен срок след изтичането на 30 дневния срок от обявяването на приетите кадастрална карта кадастрален регистър на недвижими имоти в Държавен вестник в който собствениците могат да правят писмени възражения. На длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. Загора във връзка с нанасяне на корекции , продължаване на процедирането на плана на новообразуваните имоти по 4 местност Съборената кюприя . Ответникът – Директор на Областна дирекция на ДФ « Земеделие» - Кърджали чрез процесуален представител по пълномощие оспорва жалбата като. Белият дом обясни имиграционния план на Тръмп | Банкеръ 26 ян. И е разпоредено, в 30 дневен срок от получаване на поканата . ОСПОРВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА КАДАСТРАЛНА КАРТА КАДАСТРАЛНИ РЕГИСТРИ Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти КК/ кадастрални регистири КР/ подлежат на обжалване в 30 дневен срок от обнародването в Държавен вестник” на заповедта на ИД на АГКК. Срокът му за произнасяне е изтекъл на 09 12. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е г гр. Промяна на ПУП - Община Панагюрище. IX – За парк , в кв. Държавен вестникброй - Народно събрание. В 14 дневен срок от постъпване на заявлението кметът на общината допуска отказва изработване промяна на проект за ПУП въз основа на. Решението не подлежи на оспорване съгласно чл 124б ал 4 от ЗУТ. Комисия проверява в 30 дневен срок от постъпване на кадастрален план , планове, ползването на земеделските земи , карти, одобрени по реда на Закона за собствеността , назначена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, кадастър, картография Закона за възстановяване на. ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА. Ответникът по делото чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата моли да се отхвърли същата като неоснователна. ЗОЗЗ предвижда че в 30 дневен срок от постъпване на заявлението кметът трябва да го изпрати за одобрение от КЗЗ Последната на КЗЗ по чл 20а от ЗОЗЗ е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план ПУП) при условията по реда на чл. В този случай заседанието на комисията се насрочва в 30 дневен срок от датата на оспорването. IX – Озеленяване се сменя отреждането на новообразувания УПИ от IX – Озеленяване в. Актовете на Общински съвет – Бургас могат да се оспорват от заинтересованите лица пред Административен съд – Бургас в 14 дневен срок от съобщаването им а когато акта се съобщава чрез обнародване в Държавен вестник“ – в 30 дневен срок от обнародването му. Тези на Общинската служба Земеделие ОС З / е особено производство . С решение № 170/ 30 04 г - приложение № 9а Общински съвет Казанлък приема план сметка по чл 66, ал 1 от ЗМДТ на община Казанлък за г. 40 по плана на с. Работното време на администрацията е от 9 00 до 17 30 часа с обедна почивка от 30 мин. Решение по Гражданско дело 30 г. Новата редакция на чл 130 променя изискванията за оповестяване на. Да премахне горецитирания строеж като е определен 30 дневен срок е задължена В. Производството по оспорване решенията на Поземлената комисия ПК , респ. ДОПК Данъчно Осигурителен Процесуален Кодекс. Българската народ . 101 от г в сила от 30 април г , нова – ДВ бр. Безплатен Държавен Вестник издание - 106 от 23 XII . Г , а оспорващият е. Решението подлежи на обжалване по реда на касационното производство пред Апелативен съд Варна в 30 дневен срок от съобщаването му на. НИКОЛАЙ ИВАНОВ. Град ПЛОВДИВ. Закон за кредитните институции | Реферат от Икономика. Обвинените компании ще оспорват определението на КЗК за. Подлежи на обжалване в 30 дневен срок от обнародването му в Държавен вестник” чрез Община Панагюрище пред Административен съд гр. 710 от Търговския закон съдът обявява длъжника в несъстоятелност ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план за оздравяване . Дневен ред. Административният съд във Варна върна на Общинския съвет за ново произнасяне част от Подробния устройствен план и Плана за. На протокола. Кадастър – Уикипедия Заедно с кадастралната карта кадастралните планове) се създава регистърът с данни за имотите за носителите на права върху имотите . Имаме определение според комисията, които данни водят до това , което казва, че има данни обясни Делчев. Измененията на ЗУТ от края на г. Закон за кредитните институции - Българска народна банка 2) Отм. Административните актове могат да се оспорват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност. О Б Щ И Н А Ñ О З О П О Л - Община Созопол 27 февр. Приемане на бюджета за г. Изтъква се че планът за улична регулация по чл 110, ал 1, ал 1 от ЗУТ - няма незабавно Както се посочи, т 2 от ЗУТ е отделен , е недопустимо, в специалния закон – ЗУТ е предвиден 30- дневен срок за оспорването на този акт , визирани в чл 16, различен от плановете пренебрегвайки факта на. Определение от 28 05 г , в законна сила от 16 06 г. План за дейността през г. Проект за дневен ред на петдесетото заседание на Общински. БЕЗПЛАТЕН 30 ДНЕВЕН КУРС План за балансирано планиране и. Съгласно текста на чл 129 ал 2 от ЗУТ той е следвало да се произнесе в 14 дневен срок т е. Съображенията като при недаване на такова се приема, изложени в жалбата са, че: първо в нормативно установения 30 дневен срок по чл 25, ал 2 от горепосочената Наредба Общината е длъжна да изпрати своето становище по представения й Бизнес план на дружеството че планът е приет. На основание чл 215 ал 4 от ЗУТ решението подлежи на обжалване в 30 дневен срок от обнародването му в Държавен вестник чрез Община Поморие до. 11 ян Молбата за отмяна на незаконосъобразното решение се подава пред районния съд по местонахождение на сградата в 30 дневен срок от 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол В това. Харта на клиента - Морска Администрация 1 септ. Като разгледа докладваното от съдия Н Иванов. Приложение 3) поискали отново издаването на Заповед за възстановяването на имота им, но такава не била издадена в законния 14 дневен срок. За регистрацията си в Българска- та търговско промишлена палата в 14 дневен срок от издаването му. План за деловата дейност на банката съдържащ изчерпателно описание на дейностите които ще бъдат. Решението може да се оспори в 30 дневен срок от обнародването му в Държавен вестник“ чрез Общинския съвет – гр. На тринадесети септември през Година. О П Р Е Д Е Л Е Н които са били оценени , Е - административен съд кюстендил 74 по регулационния план, завзети които са оградени заедно със собствената част от имота Иска се отмяна на. 33 да се съобщава на заинте- ресуваните при условията и по реда на АПК. ЗА КОНТРОЛ. На председателя на ИК на ОбНС Шумен, в частта му. Община Кюстендил - Начало В нормативно определения 30 дневен срок не са постъпили предложения за допълнение на разработения проект. В закрито заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ. На основание чл. В случай на оспорване, председателят на УС е длъжен да свика ново събрание в 30 дневен срок от датата на оспорването. Решение по Административно дело 75 г. Решението на съда за преразглеждане на новия ПУП ПРЗ на квартала може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 дневен срок. Ка изработването на ПУП - парцеларен план за обект на техническата инфраструкту- ра, извън. Проведено на 31 03. Предварителен контрол - в 10 дневен срок от получаването им от. Между 12 00 и 14 00 часа. Загуба на тегло и кръвна химия Дневен план Септември утринна 11 ян Молбата за отмяна на незаконосъобразното решение се подава пред районния съд по местонахождение на сградата в 30 дневен срок от 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол В това. Версия за печат АГКК СГКК не извършва услуга Презаверка на скица или схема Разпоредбата на чл 35, ал 1 от отменената Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри обн ДВ бр 41 от г, посл изм 82 от г. Определение по Административно дело 306 г. 165 по регулационния план на гр. Дневен Хапчета родекс жалбоподателя прави конкретизация и сочи се оспорва решение № 554, обективирано в протокол № 9 от 18 07 г. на Общински съвет Перник . 4 от ЗУТ е подлежало на обжалване в 30 дневен срок от обнародването му, т е. указания отсрочване и разсрочване - Национална агенция за. 188 от ДОПК , както и при изготвяне на оздравителен план, който предвижда намаляване, разсрочване и/ или отсрочване на публични задължения чл. Forskolin trim coleus - Банан разклаща рецепта за отслабване
3,331,412
http://os-vidin.com/index.php?newsid=1053
2019-04-23T16:19:14
[ "дело 270", "дело 164", "дело 164", "дело 164", "дело 164", "дело 164" ]
НОХД № 270-2018 — Окръжен съд - Видин НОХД № 270-2018 Определение по Наказателно дело 270/2018г. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №54 гр.Видин 12.04.2019г. ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение в закрито заседание проведено на дванадесети април двехиляди и деветнадесета година в състав : разгледа докладваното от СЪДИЯТА И. - НОХ дело №270 от 2018 година и за да се произнесе , взе в предвид следното : По делото е постъпило Решение №ВД -65-1211/2019 г. от 25.1.2019 г. на Националното Бюро за правна помощ гр.София , с което на адвокат К. А. И. *** - 5918 е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2840.00 /двехиляди осемстотин и четиридесет /лева, въз основа на представения от него отчет за извършена правна помощ на лицето В. Е. - полски гражданин по ДП 15 /2018г. по описа на ГПУ –Видин, НОХ дело 164/2018г. по описа на Видински ОС ,ВНОХ дело №1115 /2018г. на АС-София и НОХ дело №270 /2018г. на Видински Окръжен Съд. При това положение Видинският Окръжен Съд намира ,че осъдения В. Е. -роден на ***г. в гр.Голдап Полша ,с полски идентификационен номер 73020207670 с полска лична карта №CDK 160976/25.10.2016 г. следва да заплати на НБПП гр.София сумата от 2840.00 лева ,тъй като адв.К. А. И. *** - 5918 го е представлявал по тези производства - на основание чл.23 ал.1 ЗПП ,чл.37 ал.1 ЗПП ,чл.38 ал.1 ЗПП ,чл.39 ЗПП във вр. с чл.306 ал.1 т.4 от НПК . Съдът дължи произнасяне по разноските за адвокатско възнаграждение ,дължими от страната, получила правната помощ ,едва след постановяване на решението си ,но по чл.301 ал.1 т.12 от НПК -Съдът преценява на кого да се възложат разноските. От Решение №ВД -65 -1211/2019 г. от 25.1.2019 г. е видно ,че Националното бюро за правна помощ гр.София е изплатило на представляващия осъден В. Е. служебен защитник адвокат К. А. И. *** -5918 сумата от 2840.00 лева за явяването му по ДП 15 /2018г. по описа на ГПУ –Видин, НОХ дело 164/2018г. по описа на Видински ОС, ВНОХ дело №1115 /2018г. на АС-София и НОХ дело №270/ 2018г. на Видински Окръжен Съд -като с Присъда №91 от 04.12.2018 г. по НОХ дело №270 от 2018г. влязла в законна сила на 19.12.2018г. В. Е. е осъден за извършено престъпление по чл.242 ал.2 от НК във вр. с чл.18 ал.1 от НК във вр. с чл.58 а ал.4 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК на наказание „Лишаване от свобода „ за срок от 2 години и 4 месеца и „Глоба“ в размер на 50 000 лева и по чл.354 ал.2 изр.І –во от НК във вр. с ал.1 изр.І-во предл.ІV –то във вр. с чл.58 а ал.4 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК и му е определено наказание „Лишаване от свобода „ за срок от 2 години и 3 месеца и „Глоба“ в размер на 10 000 лева- като на основание чл.23 ал.1 от НК му е определено най-тежкото от посочените по горе наказания - „Лишаване от свобода „ за срок от 2 години и 4 месеца - което да изтърпи при първоначален „общ“ режим „ на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и „Глоба“ в размер на 50 000 лева и останалите /посочени по горе/ производства са приложени по това дело ,като са неразделна част от него . На основание чл.306 ал.1 т.4 от НПК осъдения В. Е. - следва да бъде осъден да заплати на НБПП гр.София сумата от 2840.00 лева, представляваща разноски за служебен защитник по посочените производства.Адвокатското възнаграждение е дължимо от страната, получила правната помощ , след постановяване на решението,но разноските се заплащат от виновното лице и това е осъдения В. Е. .Видно е, че НБПП гр.София с Решение е определило - каква сума да получи служебния защитник на обвиняемия В. Е. , назначен на основание чл.23 ал.2 от Закона за правната помощ, като същата сума е изплатена на адв.К. А. И. *** -5918 по ДП 15 /2018г. по описа на ГПУ –Видин, НОХ дело 164/2018г. по описа на Видински ОС ,ВНОХ дело №1115 /2018г. на АС-София и НОХ дело №270 /2018г. на Видински Окръжен Съд . При това положение осъдения В. Е. следва да бъде осъден на основание чл.189 ал.1 от НПК да заплати разноските на НБПП гр.София -направени за назначения му служебен защитник - адвокат К. А. И. *** – 5918 по по ДП 15 /2018г. по описа на ГПУ –Видин, НОХ дело 164/2018г. по описа на Видински ОС ,ВНОХ дело №1115 /2018г. на АС-София и НОХ дело №270 /2018г. на Видински Окръжен Съд. ОСЪЖДА В. Е. -роден на ***г. в гр.Голдап - Полша ,с полски идентификационен номер 73020207670 с полска лична карта №CDK 160976/25.10.2016 г. да заплати на Националното Бюро за правна помощ гр.София - сумата от 2840.00 /две хиляди осемстотин и четиридесет /лева – представляваща разноски за назначения му служебен защитник -адвокат К. А. И. от Адвокатска Колегия - Видин -5918 по ДП 15 /2018г. по описа на ГПУ –Видин, НОХ дело 164/2018г. по описа на Видински ОС ,ВНОХ дело №1115 /2018г. на АС-София и НОХ дело №270 /2018г. на Видински Окръжен Съд.
3,355,842
https://www.challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/problemi-otgovornost-cedent/
2020-02-25T21:22:07
[ "De lege lata", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "de lege lata", "de lege ferenda" ]
Проблеми, свързани с отговорността на цедента | Предизвикай правото! Публикации Облигационно право Проблеми, свързани с отговорността на цедента Проблеми, свързани с отговорността на цедента Sun, 12 March, 2017 (преработен и допълнен доклад, изнесен на Юбилейната конференция по повод 25 години ЮФ на УНСС – 24 ноември 2016 г.) I. Същност на цесията. Уредбата й днес Цесията, която по своята същност представлява договор за прехвърляне на едно или няколко вземания, е един от най-използваните инструменти в международната търговия. Макар и непознатo в древното римското право1, това съглашение е било заместено от други институти, които обаче водели до идентичен резултат. De lege lata цесията е уредена в разпоредбите на чл. 99–100 ЗЗД. Въпреки наглед малкия брой съдебни решения, представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 290 ГПК2, проблемите, свързани с договора за цесия, в никакъв случай не могат да се определят като малко. В настоящото изследване, като за начало, ще спомена някои от тях. На въпросите, свързани с отговорността на цедента, ще се отдели специално внимание. II. Проблемите в разпоредбите на чл. 99–100 ЗЗД Уместно е да се направи конкретизация на изследването. В следващите редове вниманието ще бъде насочено към института на отговорността на цедента като кредитор спрямо неговия длъжник3. Докато горепосочените разпоредби уреждат отговорността на цедента към цесионера, един друг вид отговорност създава множество проблеми в практиката. Тази отговорност е в едно друго правоотношение при прехвърляне на вземането. По своята същност този институт може да се определи като също толкова важен за действителността на договора, колкото и отговорността на цедента към цесионера. Още при правопораждащите юридически факти се открива различие между двете понятия. Докато правоотношението между цедента и цесионера се заражда само след сключване на договор за цесия, отношението, свързано с отговорността на първия към длъжника, може да се породи единствено в конкретни хипотези. Страните в правоотношенията също са различни. Отговорността на кредитора (цедента) към длъжника възниква при наличието на сложен фактически състав. Последният включва: прехвърляне на вземане, вреди и причинна връзка между прехвърлянето на вземане и вредите за длъжника. Разлика между отговорността към длъжника и тази към цесионера има по отношение на (без)възмездния характер на договорa за цесия. При отговорността по смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗЗД се държи сметка дали цесията е възмездна или безвъзмездна4. Подобна зависимост между отговорността на цедента към длъжника и характера на договора за цесия не съществува. Независимо дали последният е възмезден или безвъзмезден, отговорността в правоотношението цедент (кредитор) – длъжник е една и съща. Проблемът с частичните цесии. Материалноправно разрешение на проблема с отговорността Частичната цесия на парично (делимо) вземане е позволена от закона сделка5. Подобни сделки при определени условия могат да отегчат положението на длъжника, а първоначалното му задължение да нарасне до безкрай. За по-лесно излагане на проблема ще разгледам Решение № 46 от 14.04.2015 г. на РС – Добрич по гр. д. № 369/2014 г. Накратко, кредиторът на електроразпределително дружество прехвърля своето вземане от 150 лв. чрез тридесет договора за цесия (половината от тях за вземане от 4 лв., а другата половина за 6 лв.), които са сключени с 15 търговски дружества (по два договора с всяко дружество). Последните, от своя страна, започват изпълнително производство и изваждат изпълнителен лист. В крайна сметка задължението се мултиплицира и достига до сумата от 6122,06 лв. при главница в размер на 150 лв. Подобни случаи не са изолирани, а са често срещана практика6. В някои от тях кредиторите достигат отвъд границите на добросъвестността, а квалификацията на действията им, като злоупотреба с право, не е достатъчно описателна. Не виждам никакъв проблем освен главницата да бъдат цедирани на малки вземания и съдебните разноски. Според Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения7 за процесуално представителство за дела с подобен минимален имуществен интерес адвокатското възнаграждение е 300 лв. Освен относно спорното право, съдът се произнася и за отговорността за разноските (арг. от чл. 81 ГПК). Това е така поради факта, че разноските са акцесорен спор, свързан с основния, и не може първият да бъде пререшаван в друг съдебен процес8. От това следва да се приеме, че решението формира сила на присъдено нещо и по отношение на разноските, т.е. ищецът може да изкара изпълнителен лист за тях и отново да цедира вземането. В съдебната практика се допуска дори издаване на изпълнителен лист на цедента, след като е прехвърлил изцяло или отчасти вземането си9. Всичко, описано дотук, може да покаже до какви размери може да стигне едно наглед минимално вземане. Неминуемо тук изниква един въпрос. Как един длъжник може да се противопостави на подобни действия? Вариантите са няколко. От материалноправна гледна точка може да иска обявяването на прехвърлителните договори за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В правната теория съществува и мнение, което подкрепя такава система от договори, за недействителна поради липса на кауза10 с оглед чл. 26, ал. 2, предл. 411. Ако кредиторът е търговско дружество, защитата може да бъде релевирана чрез разпоредбата на чл. 289 ТЗ12. Ако попаднем в хипотеза, при която всички цесионери заведат едно общо изпълнително производство, вариантите за длъжника са няколко13. От една страна, той може да обжалва постановлението за разноски по реда на чл. 435 ГПК и да докаже, че не са изпълнени условията, заложени в чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждането на разноски. Другата възможност на длъжника е да иска намаляването на разноските с оглед чл. 78, ал. 5 ГПК. Всички тези варианти изглеждат една добра защита за ответната страна в изпълнителния процес с предмет подобен спор. По мое мнение резрешението може да бъде много по-опростено. Така например разпоредбата на чл. 100 ЗЗД може да бъде допълнена с нов вид отговорност, но не към цесионера, а към длъжника. Ако вследствие на прехвърлянето сумата, която длъжникът трябва да плати, се увеличи, то нека цедентът да отговаря за разликата. Подобно разрешение на проблема съществува и в момента, макар и по отношение на местоизпълнението, уредено в чл. 78 ЗЗД14. С оглед казаното до тук, предлагам de lege ferenda в разпоредбата на чл. 100 ЗЗД да бъде добавена нова алинея, която да има следния вид: Чл. 100 (3) Цедентът отговаря за всяко увеличение на разноските по изпълнението, ако длъжникът е добросъвестен15. III. Съобщението до длъжника като задължение на цедента. Проблеми в практиката и тяхното материалноправно разрешение Съобщението до длъжника за извършеното прехвърляне на вземане и смяната на кредиторите влече след себе си важни правни последици, засягащи широк кръг от правни субекти. До момента на получаване съобщението от длъжника цесията създава едно релативно правно състояние. В този случай вземането е прехвърлено само в отношението цедент-цесионер. По отношение на всички останали цедентът е титуляр на вземането. Изрично в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е казано, че цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Още с Тълкувателно решение № 142–7 на ОСГК на ВС от 11.11.1954 г. се възприема, че действително е съобщението, което е направено единствено от цедента. Подобно становище се застъпва и до днес в задължителната съдебна практика, постановена по чл. 290 ГПК16. По мое мнение това положение следва да се преосмисли на база следващите аргументи. В сега действащата уредба не се държи сметка за интересите на цесионера. Последният няма почти никаква сигурност за това кога ще бъде съобщено на длъжника за прехвърляне вземането. Едно евентуално забавяне може да доведе до съществена промяна в естеството на самото вземане. Правата на цесионера са в едно висящо състояние, което създава огромна несигурност, докато опасностите са безброй. Така например, ако цедентът прехвърли няколко пъти едно и също вземане, то съобщението за кое да е прехвърляне, пристигнало първо при длъжника, ще възпроизведе действие и ще обезсили останалите. Не са малко случаите, в които именно подобно недобросъвестно отношение от страна на цедента води до спорове между няколко цесионери. Друга опасност са правата на кредиторите на цедента. Ако последните наложат запор върху имуществото на цедента преди достигане съобщението, то правата на цесионера са непротивопоставими. Забавянето на съобщението може да доведе до правопораждащи юридически факти, които да доведат до нови възражения от страна на самия длъжник. Всички възражения, които са се породили в периода между сключения договор за цесия и момента на съобщаването17, могат да бъдат насочени срещу цесионера. Вярно е, че длъжникът следва да има по-широка защита при подобно прехвърляне18, но това не трябва да е за сметка интересите и правата на цесионера. Застъпвам становището, че и цесионерът следва да има право да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне. Това съобщение трябва да има същата сила, каквато има и уведомлението, извършено от цедента. На това мнение обаче могат да бъдат противопоставени няколко контрааргумента. На първо място, може да се посочи често срещаната практика цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомлението сам. На следващо място, не може да бъде подмината и несигурността на длъжника дали наистина неговия дълг е прехвърлен на лицето, което се легитимира пред него като цесионер19. По отношение на първия контрааргумент може да бъде изтъкнато, че дори и при наличието на тази възможност все още са налице горепосочените проблеми при евентуално забавяне на уведомлението до длъжника. По никакъв начин няма да навреди една бъдеща изрична уредба на предложението в закона. На втория контрааргумент може да бъде противопоставена следната теза. По силата на чл. 99, ал. 3 цедентът е длъжен да предаде всички документи20, които установяват вземането. Няма ли да бъде достатъчна гаранция за длъжника, че има прехвърляне на неговия дълг, ако цесионерът се легитимира като кредитор с подобно доказателство? Дори в случай, че плати на лицето, което се представя за цесионер, длъжникът с оглед чл. 77, ал. 1 ЗЗД може да поиска издаване на разписка. По този начин последният ще се защити и в хипотеза, при която старият кредитор предяви осъдителен иск или иск за реално изпълнение. Като краен извод застъпвам становището, че уведомлението, направено от страна на цесионера, следва да има идентични правни последици като това от цедента. За уведомлението, направено от цесионера, не е нужно последният да бъде изрично упълномощен от стария кредитор на вземането. Считам, че подобно мнение осигурява защита интересите на цесионера и ще намали до голяма степен проблемите, свързани със спорове между няколко цесионера по едно вземане. IV. Исторически и сравнителноправен анализ на съобщението до длъжника В ЗЗД (отм.) изрично е било уредено, че е правноирелевантно кой ще направи уведомлението. В разпоредбата на чл. 318 ЗЗД (отм.) се казва, че длъжникът се освобождава, ако е заплатил дълга на прехвърляча преди този последният или приемателят да му е съобщил прехвърлянето. В старата доктрина също няма спор по този въпрос21. Неясно е защо законодателят е възприел различен подход в сега действащата уредба. Известно е, че сега действащият ЗЗД е почти идентичен със ЗЗД (отм.). Последният е реципиран от италианския Граждански кодекс, който от своя страна е създаден на основата на френския Граждански кодекс. Ако фокусът бъде насочен към ФГК, то последният изрично урежда възможността цесионерът да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне на вземане. В този смисъл може да се посочи art. 1690, където се казва, че правоприемникът (т.е. цесионерът) също може да уведоми длъжника, като му представи удостоверителен акт. В следващия art. 1691 се допълва, че ако преди прехвърлителят (т.е. цедентът) или правоприемникът уведомят длъжника, последният заплати дълга си на първия, длъжникът се освобождава от задължението си. В италианския Граждански кодекс се мълчи по въпроса от кого трябва да дойде съобщението. Ако бъде разгледана уредбата на съобщаването в ГГЗ с оглед § 409, ал. 1, също се открива, че съобщаването от цесионера е напълно валидно. В посочената разпоредба се казва, че на уведомление за прехвърляне се приравнява случаят, когато кредиторът е издал документ за прехвърлянето на името на цесионера и последният уведоми длъжника чрез същият този документ. В унгарския Граждански кодекс също е изрично уредено, че уведомлението от цесионера има същата сила като това от прехвърлителя. Според разпоредбата на чл. 328, ал. 4 в случай на уведомление от страна на цесионера длъжникът има право да изиска удостоверяване на прехвърлянето. По силата на чл. 11:103, ал. 1 PECL по правило длъжникът трябва да изпълни на новия кредитор единствено и само ако е получил писмено известие от предишния или от новия кредитор, което по съответстващ начин определя прехвърленото вземане, и изисква от длъжника да изпълни на новия кредитор. В Конвенцията за прехвърляне на вземания също е установено, че уведомлението може да бъде извършено както от цедента, така и от цесионера. В друга частна кодификация, а именно Принципите за международни търговски договори на UNIDROIT, уредбата е почти идентична. В чл. 9.1.12 е заложено, че ако уведомлението за прехвърлянето е дадено от цесионера, длъжникът може да поиска от него да предостави в разумен срок достатъчно доказателство, че прехвърлянето е направено. V. Приложима ли е хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД Тук следва за момент да бъде обърнато внимание към интересите на длъжника. Няма съмнение, че възможността на цесионера за уведомление към длъжника може да доведе до проблеми. Последните могат да се изразят в масова практика неизвестни на длъжника субекти да започнат да изпращат уведомления към него. Подобно нещо би било недопустимо и ще доведе до много измами. Тъй като получаването на уведомлението за възлагане има важни последици, с тази разпоредба се възнамерява да бъде защитен длъжникът срещу риска от получаване на предизвестие от един фалшив „правоприемник“, като се изисква достатъчно доказателство, че назначението действително е било направено. Докато не е осигурено достатъчно доказателство, длъжникът може да откаже плащане по отношение на твърдението от правоприемника. Ако е предоставено достатъчно доказателство, уведомлението влиза в сила от датата, на която е било предоставено. Считам, че това е един от най-важните аргументи в полза на твърдението, че няма никаква опасност за длъжника при допускане уведомлението от цесионера. От факта, че съобщението играе толкова важна роля, е явен опитът да се осигури максимална защита на длъжника. По мое мнение преосмисляне възможността само цедентът да уведомява длъжника не води по никакъв начин до застрашаване интересите на последния. Считам, че в този случай ще се достигне до въздигане и уравновесяване на правата, възможностите и защита интересите както на цесионера, така и на длъжника. Не може да не бъде отбелязано и наличието на още един вид превенция за длъжника. Ако въпреки всички представени документи цесионерът все пак не е истинският титуляр на вземането, длъжникът няма да бъде ощетен. Последният може да използва в своя защита института „изпълнение на путивен кредитор“22. Фактическият състав на чл. 75, ал. 2 ЗЗД е изграден от два23 основни елемента24, а именно добросъвестност на длъжника и изпълнението25 да бъде към лице, което „въз основа на недвусмислени обстоятелства26 се явява овластено да получи плащането си“. В тази хипотеза, ако длъжникът успее да докаже обективния елемент, то той ще бъде освободен от задължението си. Интересите на цедента също са защитени в подобна хипотеза. Последният може да насочи регресните права срещу путативния кредитор и да иска на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД връщане на полученото. Въз основа на сравнителноправния анализ и изразеното мнение по разпоредбите в българското законодателство следва да се направят няколко извода: На първо място, следва да се посочи нуждата от изоставяне становището, че единствено съобщението от страна на цедента има силата на уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Видно е, че в много европейски законодателства подобно условие от кого да дойде съобщението не съществува. Освен това в частни кодификации също е възприета теза, допускаща уведомлението от цесионера. На второ място, от сравнителноправния преглед се доказа, че подобна промяна няма да доведе до т.нар. „измамливи уведомления от фиктивни кредитори“. На трето място, няма съмнение, че в тази промяна се държи сметка най-вече за правата и интересите на цесионера. Въпреки че в много случаи за цедента е нормално да изпрати уведомление на длъжника за прехвърлянето (например при факторинг). В същото време следва да се вземе предвид фактът, че в други хипотези това е важно за цесионера. Той трябва да бъде в състояние да уведоми и да поиска плащане, независимо от волята на праводателя си. Като краен извод, de lege ferenda правя предложението чл. 99 да придобие следния вид: Чл. 99. (1) Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. (3) Съобщението от новия кредитор е валидно при представяне на доказателства. До представянето им, длъжникът може да откаже изпълнение. (4) Предишният кредитор е длъжен да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, и всички сведения, които могат да му бъдат от полза. При искане от цесионера цедентът е длъжен да му издаде документ, потвърждаващ цесията. (5) Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния. В изложението дотук на анализ беше подложена както отговорността на цедента, така и действието на уведомлението от страна на цесионера. Въз основа на изложените тези бяха направени конкретни предложения за усъвършенстване на законодателната уредба. Последното е необходимо и в други проблемни насоки, които бяха само загатнати в началото на настоящото изложение. Считам, че предложенията ще доближат уредбата на цесията до достиженията на съвременната правна конюнктура. Предвид все по-голямото разрастване на търговията, институтът на цесията следва да бъде пример за съвършена законодателна уредба. Какъв ярък контраст с определянето му „за феномен, ненадминат по безсмисленост“, даден от Йеринг27. 1 В този смисъл вж. D. 7, 1, 25, 2. цит. по: Андреев, М. Римско частно право. С.: Софи-Р, 1993, с. 322. 2 Към 22.10.2016 г. в правно-информационната база на „Апис“ бяха открити 10 решения на ВКС, имащи задължителен характер за по-долустоящите инстанции. 3 Това не е легално понятие. Именно във връзка с уредбата му са с част от предложенията de lege ferenda в настоящия научен труд. 4 Повече за тези понятия вж. Тенев, Д. Относно делението на договорите на възмездни и безвъзмездни. – https://www.challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/otnosno-delenieto-na-dogovorite/. Професионален сайт „Предизвикай правото!“, ISSN: 1314–7854 (1 януари 2017 г.). 5 Подобно становище е прието както от съдебната практика – вж. Решение № 86 от 3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 372/2016 г., III г. о., така и от доктрината – вж. Иванов, Ал. Въпроси относно обема на прехвърляните права по цесията. – Търговско и конкурентно право, 2010, № 3, 20–28. 6 Вж. Петров, В. Частичните цесии – проблемите на разноските в изпълнителния и исковия процес. – В: Предизвикай: Изпълнителния процес!, сб., съст. Ст. Ставру, В. Петров. С.: Сиела, 2016, с. 97. 7 Обн., ДВ, бр.64 от 23 юли 2004 г., изм., ДВ, бр.2 от 9 януари 2009 г., изм., ДВ, бр.43 от 8 юни 2010 г., изм. и доп., ДВ, бр.28 от 28 март 2014 г., изм., ДВ, бр.10 от 5 февруари 2016 г., изм. и доп., ДВ, бр. 84 от 25 октомври 2016 г. 8 Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9 изд. С.: Сиела, 2012, с. 379 и сл. 9 Вж. в този смисъл Определение № 322 от 21.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 256/2012 г., I т. о. 10 Повече за споровете по отношение на каузата като основание за недействителност, вж. Конов, Тр. За абстрактните сделки и каузата на договорите. – В: Юбилеен сборник в памет на професор Витали Таджер. С.: Сиби, 2003, 187–221, както и Таков, Кр. Абстрактните сделки в светлината на понятията за абстрактност и каузалитет. – В: Юбилеен сборник по повод 100-годишнината на проф. Иван Апостолов. 2001, 419–451. 11 Вж. Петров, В. Цит. съч., 102–103. 12 Разпоредбата на чл. 289 ТЗ не следва да се абсолютизира в частта й относно намерението за увреждане на търговеца – Герджиков, О. Търговски сделки. 3 прераб. и доп. изд. С.: Труд и право, 2008, 32–33. 13 Има се предвид хипотеза, при която като присъединени взискатели са се конституирали всички юридически лица, на които са прехвърлени части от вземането и те са представлявани от един и същ пълномощник. 14 Вж. Петров, В. Цит. съч., 106–107. В заключението авторът достига до идентичен извод и изрично застъпва мнението, че е необходима норма, уреждаща изрично подобно разрешение. 15 В случая трябва да се държи сметка, че длъжникът ще има регресни права само ако е добросъвестен, т.е. негови (без)действия да не са довели до увеличението на задължението. 16 Вж. в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., където се казва, че доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов. 17 Съществуват и възражения, които са се породили след съобщението до длъжника, които последният може да насочи срещу цесионера. Такова например е насрещният иск за недостатъци по договор за покупко-продажба, които са открити в по-късен момент от съобщението. 18 Този принцип е един от основополагащите при съставянето на Конвенцията на ООН за прехвърляне на вземания в международната търговия. В този смисъл вж. Report of the United Nations Commission on International Trade Law. Thirty-third session, p. 116. 19 Подобна опасност е забелязана още при действието на ЗЗД (отм.). Вж. в този смисъл Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фахри. Коментар на Закона за задълженията и договорите. Част I, чл. чл. 1–333. С., 1926. 20 Според мен тук законът е твърде кратък и оставя неуредени няколко въпроса. Като защита на подобно становище може да бъде използван сравнителноправният метод. В ГГЗ например са уредени повече задължения на цедента като например: да даде на цесионера всички сведения, които могат да му бъдат от полза, при искане от цесионера да му бъде издаден удостоверителен документ за цесията и т.н. Подобни разрешения de lege lata могат да бъдат изведени единствено от разширителното тълкуване на чл. 63, ал. 2 ЗЗД. 21 Вж. в този смисъл Апостолов, Ив. Облигационно право. Част първа. Общо учение за облигацията. Фототипно издание. С.: БАН, 1990, с. 407, Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фахри. Цит. съч., с. 615, Диков, Л. Лекции по гражданско право. Том III. Облигационно право. Обща част. С., 1932, с. 286. 22 Така Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Шесто преработено и допълнено издание. С.: Сиби, 2013, с. 246, където също се отбелязва приложимостта на погасяване задължението вследствие изпълнение на путативен кредитор. 23 В доктрината има изразено становище, че елемените на фактическия състав са четири. Виж в този смисъл Ставру, Ст. Изпълнение на путативен кредитор. – Търговско и облигационно право, 2015, № 9, с. 21. 24 Идентично е мнението на съдебната практика, обективизирана в Решение № 177 от 26.II.1982 г. на ВС по гр. д. № 13/82 г., III г. о. 25 Допълнително изискване към изпълнението е то да бъде точно и да отговаря на уговорения обем. 26 Не става ясно и какво точно представлява понятието. Някои възможни хипотези са описани в Решение № 166 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5946/2013 г., IV г. о. 27 Jhering, R. Sherz und Ernst in der Jurisprudenz. 10. Aufl. Leipzig, 1909, p. 308. Предишна статияРешение № 114/19.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № 1357/2016 г., ГК, 2-о отд. Следваща статияРешение № 20/20.02.2017 г. на ВКС по т. дело № 6179/2015 г., ГК, 1-о отд. archont Tue, 14 March, 2017 at 00:41 Най-напред желая да Ви поздравя за ентусиазма Ви като четвъртокурсник да изследвате въпросите на българското гражданско процесуално право. Все пак в публикацията Ви личат няколко неточности, които според мен следва да проучите по-внимателно, след което да доуточните, евентуално да коригирате: 1. “Последните, от своя страна, започват изпълнително производство и изваждат изпълнителен лист. … В някои от тях кредиторите достигат отвъд границите на добросъвестността, а квалификацията на действията им, като злоупотреба с право, не е достатъчно описателна.” От така написаното не става ясно дали частните правоприемници на кредитора по вече издаден изпълнителен лист злоупотребяват с право като събират вземането, установено с влязло в сила решение, с цел мултиплициране на разноските или е заведено изпълнително дело и след това са издадени изпълнителни листове за разноските. 2. Според дефиницията дадена в учебника по българско гражданско процесуално право на проф. Живко Сталев пред злоупотреба с процесуални права сме изправени винаги, когато едно лице упражнява процесуални права, с които не се защитава едно негово признато от закона материално право. Това е така доколкото гражданския процес представя единствените законни способи за защита на едно накърнено материално право. Теорията и практиката засега са единодушни, че всеки субект на правото е свободен сам да избере с какви процесуални способи да защити накърнените си материални права. От друга страна чл. 3 ГПК предвижда, че защитата срещу злоупотреба с процесуални права всякога става по исков ред и то по реда на доказване на непозволеното увреждане. В светлината на гореизброеното в настоящата точка, възникват няколко въпроса по отношение на предмета на статията и цитираното решение на РС Добрич: а) Налице ли е злоупотреба с процесуални права – безспорно в рамките на един изпълнителен процес всеки един взискател защитава едно свое материално право – нещо повече, за да се стигне до изпълнителен процес това материално право е всякога признато с влязло в сила съдебно решение (или негов сурогат). На практика освен изпълнителния процес липсва друг процесуален способ за защита на признатото със сила на пресъдено нещо материално право. б) Кои извършва злоупотребата с процесуални права – в цитирания случай може да понесе отговорност за злоупотреба с процесуални права единствено лицето, което е упражнило такива – това могат да бъдат само взискателите по изпълнително дело – а това лице по дефиниция е цесионер(частен правоприемник на взискателя по изпълнителния лист по смисъла на чл. 429, ал. 1 ГПК), а не цедент – доколкото виждам статията има за предмет отговорността на цедента. в) Как се ангажира отговорността за злоупотреба с процесуални права и кой може да я понесе – отговорността по чл. 3 ГПК е именно специален вид отговорност от непозволеното увреждане. Налице са различни теории за фактическия състав на непозволеното увреждане. Аз съм привърженик на теорията, че той е 5 степенен (деяние, противоправност, вредоносен резултат, причинно – следствена връзка между деянието и резултата и вина, която се презумира). При това положение като “деяние” следва да се квалифицира вероятно упражняването на процесуалните права на взискателя чрез молба до ЧСИ, противоправността би била доста спорна доколкото взискателят няма друг процесуален способ за защита, причинно – следствената връзка (ако изобщо можем да допуснем такава) не е пряка на първо място, защото вредоносният резултат не може да произлезе от факта на едно правно искане нито от последвалите го законосъобразни и необжалвани действия на съдебен изпълнител, обвързан от съдебното решение, а на второ място, защото от възникване на материалното право до реализирането му по реда на принудителното изпълнение длъжникът по договора за цесия и впоследствие по изпълнително дело има множество възможности (включително законово гарантирани) да осуети материалните и процесуални възможности на своя кредитор чрез погасяване дори против волята на последния (ако не опосредяване, то това представлява поне съпричиняване). Подробно ще разгледам този въпрос по-долу. г). Как може да се защити длъжникът по договор за цесия от злоупотреба с процесуални права с мултипликация на разноските чрез формиране на множество нищожни по размер вземания – както всеки длъжник – с погасяване на тези задължения и лишаване на цесионера от процесуални възможности. Не съществува и не бива да съществува правна система, в която правата на длъжника да са поставени над тези на кредитора При цитираната в Решението хипотеза, нищожното по размер вземане може да се плати във всеки един момент – в предсъдебна фаза – преди заведен иск, докато процесът е висящ, веднага след издаване на съдебното решение, което предстои да влезе в сила, непосредствено след подаване на молба за издаване на изпълнителен лист по делото или след уведомяване за договора за цесия. Изборът на длъжника да не плати ликвидното и изискуемо вземане на нищожна стойност през цялото това време не следва да се толерира и да се пренебрегва нито по отношение на отоговорността на цедента за “злоупотребата” с материални права – да се разпореди със собственото си признато със СПН право на вземане, нито по отношение на отговорността на цесионерите за “злоупотребата” с процесуални права – да съберат, придобитото вземане по реда на принудителното изпълнение. При посочената доста ограничена хипотеза на отговорността за “злоупотреба” с процесуални права не стои необходимост от законодателни промени. Чл. 97, ал. 1 ЗЗД дава достатъчно добри правни възможности на добросъвестния длъжник да погаси нищожното си по размер задължение дори без необходимото съдействие от страна на кредитора. Погасяването безспорно би предоставило на добросъвестния длъжник процесуалната възможност елементарно да се защити от подобна “схема” – иск по чл. 439 ГПК по време на изпълнението (който може да бъде обезпечен по желание на длъжника) и ангажиране на отговорността на ЧСИ по реда на чл. 441 ГПК вр. с 45 ЗЗД. 3. В статията е даден значителен превес на защитата на правата на длъжника в описаните правоотношения. Детаилът, който според мен е пропуснат е, че положението на длъжника не може да се отегчи от сделките по частично прехвърляне на вземане сами по себе си. За длъжникът е без значение дали ще заплати 150 лева накуп или пък ще заплати 15 пъти по 10 лева. Ето защо според мен по горецитираното дело е било редно да се отрече правния интерес на длъжника изобщо да установява нищожността на договорите, по които не е страна, доколкото те сами по себе си не отегчават правното му положение. От друга страна вземането за разноски в изпълнението очевидно е функция на множество упражнени права на принудително изпълнение и разноските в изпълнителния процес, които са негова законова последица (арг. от чл. 79 ГПК). Нещо повече ако се движим по логиката на статията, Законодателят следва да мотивира кредитор на вземане за 1 000 000 да го продаде (прехвърли) само цяло (ако се появи купувач – цесионер), защото ако са налице например 10 купувачи за по 100 000 стои “немислимата” възможност положението на длъжника да бъде отегчено с 10 на брой прости (непропорционални) такси на ЧСИ, за което съвсем естествено цедентът следва да понесе отговорност. Лично аз считам за недопустим правен абсурд идеята като цедент да отговарям за противоправните действия на трето лице, пък било то и мой цесионер. Както посочих и по-горе, видно от фактическата страна на цитираното дело, погасяването на вземането, станало предмет на множество договори за цесия вероятно години наред е било на добрата воля на длъжника (от практиката си срещу подобни длъжници мога да споделя, че те почти винаги изчерпват напълно процесуалния ред за защита – което в Република България означава най-малко година-две). В статията е посочено, че длъжник по договора за цесия било електроразпределително дружество – финансовите възможности на такова дружество да погаси вземане в размер на 150 лева стои извън всякакво съмнение. Защо са от значение горните разсъждения? Чл 3. ГПК предвижда, че процесуалните права следва да се упражняват добросъвестно и съобразно добрите нрави под страх от вреди. Функцията на гражданския процес е да бъде защита-санкция. Защита за страната, чиито материални права са накърнени и санкция за неизправната страна, избрала да не изпълни законово признатите си задължения. Следователно съдията, който субсумира фактите по делото под приложимата правна норма всякога следва да си даде сметка за това коя от страните в процеса е накърнила в по-голяма степен принципите на добросъвестността и добрите нрави – свръхплатежоспособният длъжник, който е избрал да не погаси нищожните си по размер задължения при пълен арсенал от правни способи за това или пък цесионерът, който е упражнил законово установеното си право на принудително изпълнение и като законна последица от това са възникнали вземания за разноски. Следва ли в защита на интересите на длъжника, който поради небрежност и/или желание да се обогати неоснователно не плаща на кредитора си нищожни суми и го “влачи” с години по съдилищата, да отречем правото на един кредитор да се разпорежда с вземането си както намери за добре или на един цесионер на признато със СПН вземане да упражни правото си на принудително изпълнение (при доказана липса на друго такова). Отговорността за вреди на цедента, който просто е разделил вземане от 150 лева на 15 вземания от по 10 лева считам да оставя без коментар. Уточнение: Въпросът за добросъвестонстта и добрите нрави би стоял по коренно различен начин в светлината на доказано неплатежоспособен длъжник – потребител, който поради невъзможност да погаси едно вземане стане жертва на подобно мултиплициране на задълженията за разноски – една доста по-позната хипотеза в българската правна система. Считам, че недобросъвестността и упражняването на процесуални права от страна на монополите в разрез с добрите нрави вече изкристализират в практиката. След поправката “Мая Манолова” в чл. 78, ал. 8 ГПК дружествата в монополно положение незабавно прекратиха процесуалното си представителство от юрисконсулти, за което се присъждат разноски както за правна помощ и започнаха да се представляват от адвокати, които според наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения получават предвидените там минимуми. Дали моментът, в който монополистите се сетиха, че специализираните им юрисконсулти защитават материалните им права със способите на процесуалното право по-зле от адвокатите е случаен? Не представлява ли това само по себе си злоупотреба с процесуални права? Има ли кой да се осмели да зададе тези въпроси в Република България? А да им отговори? СлОчАйНоС?! Извинявам се за допуснатите правописни и пунктуационни грешки, но материалът ме мотивира да напиша мнението си на един дъх късно вечерта. Мартин Пенчев Tue, 14 March, 2017 at 13:18 Благодаря за хубавите думи и за градивната критика, която се отправили. Приемам предизвикателството и ще взема становище в кратки срокове. За мен е голяма чест, че написаното от мен е предизвикало толкова задълбочени размисли и ще ги взема предвид при последващо развитие на статията. Димитър Димитров Tue, 14 March, 2017 at 13:34 Важното е да се смаже “злоупотребата” с всички сили и средства – бързо, рязко, ефективно, окончателно. Няма значение колко принципа на правовата държава ще бъдат прегазени по пътя. Няма нужда да се обсъжда надълго и нашироко с какво се характеризират институтите на злоупотребата с процесуални права, какво се изисква за да бъде една сделка нищожна поради противоречие с добрите нрави или липса на предмет или липса на основание … “Злоупотребата” е толкова “явна”, “очевидна”, “безспорна”, “несъмнена”, че материалноправните сделки, сключени в нейните рамки са нищожни едновременно и съвкупно на всички основания и едновременно с това сами по себе си представляват злоупотреба с процесуални права, нищо че към момента на сключването им не са предприети никакви процесуални действия, за които единствено се твърди да са влошили положението на длъжника. А уж нищожността се преценявала към момента на сключване на сделката, защото една сделка не можело да се сключи като валидна и впоследствие да стане нищожна. Иначе доколкото се говори за категории като добри нрави следва да се вгледаме и в социалния аспект на това явление и той е доста интересен – корпорациите са осъзнали, че и те могат да носят процесуалното качество “длъжник” и са се замислили за правата на длъжника … парадоксално! Георги Георгиев Fri, 17 March, 2017 at 22:07 Според цитираното от Вас решение на РС Добрич, цесиите са нищожни, защото … цедираното вземане от 4 лв. е предявено за събиране по реда на изпълнителния процес и кредиторът претендира разноски по изпълнението. Казано по друг начин, цесията е нищожна, защото цесионерът претендира разноски по изпълнението!!! Явно упражняването на едно признато и гарантирано от закона право – това по 79 ГПК, води до нищожност на цесията. Скандалното е друго – самото предявяване на 4-те лв. по реда на 429 ал. 1 ГПК, придружено с искане за събиране на разноските по изпълнението, води до нищожност. Нищожността е породена от последващ цесията факт – искането за събиране на разноски по изпълнението. Пълен абсурд! Според цитираното от Вас решение на РС Добрич, ако цедираните 4 лв. бяха платени извънсъдебно /без разноски/ или ако цесионерът не претендираше разноски по изпълнението, то договорът би бил валиден. Излиза, че нищожността на цесията зависи от последващ сключването и факт! В по-читавите учебници по гражданско ясно е казано, че нищожността винаги е абсолютна, несанируема и изначална /налице е при подписване на договора/. А в разглеждания случай нищожността е настъпила … при включване на разноските в ПДИ :)))))))))))) Мартин Пенчев Sun, 19 March, 2017 at 18:39 Във връзка с коментара на archont В случая по скоро се има предвид първото предложение от вас, а именно- частните правопримници изкарват нови изпълнителни листове за по-малките суми и по този начин злоупотребяват с правото си и продължават да натоварват длъжника с разноски по тези 15 изпълнителни дела. Дали е злоупотреба с правото по отношение на въпросната хипотеза е спорен въпрос. По мое мнение трябва всички тези действия трябва да се разглеждат като съвкупност, а не като част от цялото. Това много ми напомня на заобикалянето на закона. Всяка от сделките сама по себе си е валидна но когато са така сключени че довеждат до забранен от закона резултат, то са нищожни. В тази връзка считам, че злоупотреба ще бъде налице ако цедентът именно с намерението да увреди изважда 15 изпълнителни листа за всяко от цедираните вземания. Относно това кой е извършителя то би било мислимо да е самият цедент. Не там е въпроса. Отговорността се поражда от първоначалното действие, а именно разделяне на вземането на 15 части(както е в случая) и прехвърлянето им (чрез цесия) на 15 правни субекта. Реално … кому са нужни подобни действия, освен ако не се цели увреждане на длъжника или вземането не е огромно по размер(както вие дадохте за пример със 1 милион). По отношение идеята за деликт… би могло да се мисли и в тази хипотеза. Честно казано аз докато писах статията … се замислих и върху това. Може ли да се релевира деликт. Не съм го включил в статията просто заради необходимостта да се вместя в обема и поради още едно съображение. Преди всичко тази хипотеза произтича от договор за цесия и всички последващи действия не биха били възможни ако го няма този договор. Поради това реших да аргументирам договорната отговорност. Неслучайно реших да не се урежда в ГПК заради споровете, които може да предизвика подобна уредба. Както става ясно на доста от въпросите, които Вие задавате няма еднозначен отговор и аргументи има в полза на повече от едно становище. Умишлено реших да релевирам договорна отговорност за цедента предвид факта, че от него започва цялата „схема“. Ако беше си извадил един изпълнителен лист…дори и впоследствие да прехвърли правата си на 20 лица като аргумент от чл.226 ГПК изпълнителния лист ще има сила и за цесионерите т.е те не биха имали интерес да изваждат нов. По отношение на коментара на г-н. Георгиев Забелязвам, че по въпроса се гледа само във връзка с посоченото решение. Искам да уточня, че то е само за пример и по никакъв начин не се обвързвам със становището изразено там. В много от случаи от практиката длъжникът даже не разбира за подобни действия. Докато се усети вземането е цедирано и периода между съобщението за цесията и завеждане изпълнителните дела е много кратък. Чувал съм за случаи при които днес пристига съобщение за цесия… а утре 15 изпълнителни производства… Като цяло проблема е в самите действия с които използвайки разделността на вземането се достига до неправомерен резултат, а именно натоварването на длъжника с огромни и най-вече ненужни разноски. Като не си плаща си има законна лихва, уговарят се неустойки. С изложеното предложение de lege ferenda не искам да възвелича правата на длъжника(било то и добросъвестен, защото и тази възможност е напълно реална) над тези на кредитора. Просто целта е да се прекратят тези действия от цедента под заплахата или санкцията от това да плаща разликата. Предложение за допълване на тълк. д. № 8/2017 г. по описа...
3,580,853
http://vtas.court-bg.org/uploads/Buletin%202018%2001-07.htm.htm
2018-10-17T22:35:34
[ "дело 185", "дело 198", "дело 207", "дело 187", "дело 110", "дело 192", "дело 177", "дело 138", "дело 171", "дело 168", "дело 182", "дело 20", "дело 151", "дело 149", "дело 139", "дело 138", "дело 119", "дело 131", "дело 115", "дело 388", "дело 109", "дело 97", "дело 101", "дело 54", "дело 82", "дело 72", "дело 76", "дело 32", "дело 53", "дело 77", "дело 78", "дело 286", "дело 28", "дело 543", "дело 493", "дело 552", "дело 16", "дело 3", "дело 530", "дело 542", "дело 562", "дело 552", "дело 286", "дело 388", "дело 89", "дело 490", "дело 515", "дело 272", "дело 377", "дело 493" ]
Бюлетини на предстоящите за разглеждане наказателни дела януари – юли 2018 г. Бюлетин на предстоящите за разглеждане наказателни дела 25 юни – 01 юли 2018 г. 25 юни 2018 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 185/2018 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: И. С. Д. (р.1987г.) Със своя присъда от 12.02.2018 г. по НОХД 785/2017 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия И. С. Д. за виновен в това, че на 08.06.2016 г. в гр. Русе, при управление на МПС – „Фолксваген Пасат“, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на И. Д. З. (мъж от гр. Русе, управлявал велосипед към момента на произшествието), поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б . „в“, пр. 1., вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3, вр. чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55 ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие), първоинстанционният съд го осъдил на 9 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим. Със същата присъда и на основание чл. 343г., вр. чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от частните обвинители. Въззивно наказателно от общ характер дело 198/2018 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: П. Л. Д. (р.1962г.) Със своя присъда от 17.04.2018 г. по НОХД 153/2018 г. Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия П. Л. Д. от гр. Кюстендил за виновен, в това, че на 21.08.2017 г., в с. Обнова, обл. Плевен, ул. „Девети септември“, при управление на МПС – товарен автомобил „Волво“, модел ФХ12 с прикачено към него ремарке „Ейзел ТЖА 18“, и двете собственост на „Миленков“ ЕООД гр. Кюстендил, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като се движил в населено място със скорост 84,60 км./ч., при максимално разрешена скорост за ППС от категория С+Е 50 км./ч. и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП – като не порпуснал преминаващия по пешеходна пътека пешеходец Л. Г. Н. от с. Обнова, не намалил и не спрял своевременно, с което по непредпазливост причинил смъртта на последната, настъпила по-късно на 21.08.2017 г. в УМБАЛ – Плевен, и деянието е извършено на пешеходна пътека. На основание чл. 343 ал. 3, предл. последно, б „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал.1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 58а ал. 1 (съкратено съдебно следствие), редуцирал до 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 отложил изтърпяването на така определеното наказание с изпитателен срок от 4 години. (условно) Със същата присъда, на основание чл. 37 ал. 1 т. 7 съдът лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от повереника на частните обвинители. Въззивно наказателно от общ характер дело 207/2018 – 10.30 часа Подсъдим по процеса е: А. Х. А. (р.1945г.) Със своя присъда от 02.04.2018 г., по НОХД 46/2017 г. Окръжен съд – Габрово е признал подсъдимия А. Х. А. за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление, като пълномощник и представляващ „Джамо комерс“ ЕООД, с. Скалско, община Дряново и като пълномощник и представляващ „Декана“ ЕООД гр. Габрово, избегнал установяването и плащането на данъчни задължния в особено големи размери, както следва: - От „Джамо комерс“ ЕООД за 2008 г. корпоративен данък в размер на 3 727,58 лева и ДДС в размер на 3 528,7 лева; за 2009 г. – корпоративен данък в размер на 18 652,10 лева и ДДС в размер на 70 651,89 лева; за 2010 – корпоративен данък в размер на 2092,29 лева и ДДС в размера на 7925,33 лева. - От „Декана“ ЕООД за 2010 г. корпоративен данък в размер на 42 929,03 лева и ДДС в размер на 66 693,70 лева; за 2011 год. корпоративен данък в размер на 21 588,51 лева и ДДС в размер на 43 177,02 лева; за 2012 г. корпоративен данък в размер на 10 347,30 лева и ДДС в размер на 20 694,60 лева, като не подал пред ТД на НАП офис гр. Габрово за посочените данъчни периоди данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС, а в подадената Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2008 г., за „Джамо комерс“ ЕООД от 31.03.2009 г., затаил истината, като декларирал занижен финасов резултат, като общият размер на избегнатия за установяване и неплатен корпоративен данък е 99 336,81 лева, а ДДС – 212671,24 лева, или общо за двете дружества – сумата от 312 008,05 лева. На основание чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на така определеното наказание с изпитателен срок от пет години (условно). На основание чл. 45 от ЗЗД, осъдил подсъдимия да заплати на държавата сумата от 312 008,05 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резулат от престъплението. 18 юни – 24 юни 2018 г. Въззивно наказателно от общ характер дело 187/2018 – 10.00 часа Подсъдими по процеса са: М. И. М. (р.1993г.) и В. М. М. (р.1985г.) Със своя присъда от 12.03.2018 г. по НОХД 1230/2017 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимите М. И. М. и В. М. М. (и двамата от с. Глава, обл. Плевен) за виновни в това, че: 1. На 24.04.2017 г. в с. Глава, обл. Плевен, в съучастие помежду си като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи – 2 мобилни телефона и СИМ-карта - всички вещи на обща стойност 74 лева, от владението на собствениците Е. Т. Д. и М. Г. Ц., без съгласието на последните, с намерението противозаконно да ги присвоят. На основание чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд определил наказание от по 3 години лишаване от свобода за всеки от подсъдимите за това деяние. 2. На 24.04.2017 г., в 10.54 ч., в гр. Искър, обл. Плевен, в съучастие като извършители, използвали платежен инструмент – дебитна карта, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД, на името на М. Г. Ц. (мъж от с. Глава), без съгласието на нейния титуляр, като изтеглили общо сумата от 60 лева от АТМ-устройство, като извършеното не съставлява по тежко престъпление, поради което на основание чл. 249 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК, осъдил всеки от двамата подсъдимия на по 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 120 лева. На основание чл. 23 ал. 1 от НК, Окръжен съд – Плевен осъдил подсъдимите да изтърпят едно общо наказание измежду наложените за двете деяния, а именно по 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и да заплатят по 120 лева глоба в полза на държавата. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано по въззивни жалби от подсъдимите. Въззивно наказателно от общ характер дело 110/2018 – 11.00 часа Подсъдим по процеса е: П. С. С. (р. 1965г.) Със своя присъда от 02.10.2017 г. по НОХД 310/2017 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия П. С. С. от гр. Силистра за виновен в това, чe на 02.05.2014 г., в района на гр. Сливо поле, обл. Русе, в интервала км. 20+230 до 20+290 по път II-21 град Русе – град Силистра, при управление на МПС – бус, марка „Мерцедес Спринтер“, модел 316 CDI, собственост на ЕТ „Хари-3-Х.Х.“, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“, при което причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице – Д. С. П. от гр. Силистра (р.1940г.) и И. Г. М. от гр. Тутракан (р.1940г.), както и средни телесни повреди на повече от едно лице – на Р. С. К. (жена от гр. Русе, р. 1967г.), Р. Г. Д. от (жена от с. Айдемир, р. 1989г.), Й. Й. С. от гр. Русе (мъж от гр. Русе, р. 1991г.), А. Г. П. (жена от гр. Монтана, р. 1958г.), Р. И. С. (мъж от гр. София, р. 1934г.) и В. В. Н. (момиче от гр. Русе, р. 2006 г.). На основание чл. 343 ал. 4 /изм/, вр. ал. 3, б „б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 2 ал. 2 от НК, чл. 54 и чл. 58а ал.1 от НК (съкратено съдебно следствие), първоинстанционният съд му наложил наказание в размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 343г., вр. чл. 343 ал. 4 от НК и чл. 37 ал. 1 т. 7 и чл. 49 от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от пет години. Със същата присъда, подсъдимият е осъден и да заплати сумата от 6000 лева на И. Й. С. от гр. Русе като обезщетение за претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди в резултат от престъплението ведно със законната лихва. Делото е образувано по въззивни жалби от подсъдимия и от частните обвинители. Въззивно наказателно от общ характер дело 192/2018 – 11.30 часа Подсъдим по процеса е: В. Д. Д. (р.1990г.) Със своя присъда от 19.04.2018 г., по НОХД 117/2018 г. Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия В. Д. Д. от гр. Луковит за виновен в това, че на 26.05.2017 г. в 21.20 ч., в гр. Луковит, област Ловеч, ул „Димитър Талев“ 2 на банкомат АТМ, собственост на „УниКредитБулбанк“ АД, използвал платежен инструмент – банкова карта, без съгласието на титуляра на картата, като деянието не представлявала по –тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249 ал. 1, предл. 1 от НК, вр. с чл. 58 ал. 4 (съкратено съдебно следствие), вр. чл. 55 ал. 1. т. 1 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 8 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано по въззивна жалба от подсъдимия. 11 юни – 17 юни 2018 г. 11 юни 2018 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 177/2018 – 09.30 часа Подсъдими по процеса са: Л. Б. М. (р. 1988г.) и М. А. О. (р.1982г.) Със своя присъда от 10.01.2018 г. по НОХД 1060/2017 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимите Л. Б. М. от гр. Плевен (като извършител) и М. А. О. от с. Згалево (като подбудител и помагач), отнели чужда движима вещ – златно колие 14 карата, 25 грама – на стойност 1750 лева, от собственика В. М. Б. (жена от гр. Плевен), с намерение противозаконно да го присвои, като употребили за това сила и грабежът представлява опасен рецидив. На основание чл. 199 ал. 1, т. 4,вр. с ал.1 алт. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 б „А“ и б „Б“, вр. чл. 20, ал. 2 (по отношение на Латин Б. М. ) и чл. 20 ал. 3 и 4 (по отношение на М. А. О.), вр. чл. 54 от НК, първоистанционният съд определил наказания от по 10 години лишаване от свобода за всеки от двамата подсъдими, които наказания да се изтърпят при първоначален строг режим. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано по въззивни жалби от двамата подсъдими. Въззивно наказателно от общ характер дело 138/2018 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: Г. С. Г. (р. 1989г.) (второ заседание, първото е отложено по молба на защитник) Със своя присъда от 04.01.2018 г., по НОХД 530/2017 г., Окръжен съд – Ловеч признал подсъдимия Г. С. Г. от с. Слатина, обл. Ловеч за виновен в това, че на 30.09.2016 г., около 20.40 ч. на околовръстен път II-35, движейки се в посока гр. Троян, при управление на лек автомобил „Мерцедес Ц220“, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – въпреки задължението си като водач да намали скорстта и да спре при възникване опасност за движението – наличие на пешеходци на пътното платно, не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Е. И. (р. 2003г.) от с. Хлевене, обл. Ловеч, като след деянието е избягал от местопроизшествието. На основание чл. 343 ал. 3, предл. 5, вр. с ал. 1, б „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, предл 3 от НК, вр. чл. 54 от НК и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия на 2 години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 5 години. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимия и неговия защитник и от частния обвинител и нейния повереник. Въззивно наказателно от общ характер дело 171/2018 – 10.00 часа Подсъдими по процеса са: Р. К. С. (1975г.) и Н.Т. Х. (1965г.) Със своя присъда от 12.09.2017 г., Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимият Р. К. С. с помощта на Н. Т. Х. избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 111 146, 04 лева, от които по ЗДДС – 90 104,04 лева и по ЗКПО – 21 042,35 лева на „ИЛ КОМЕРС” ЕООД като Р. К. С. 1. Съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание – дневници за покупки на „ИЛ КОМЕРС” ЕООД – В. Търново, съставени на основание чл. 124 ал. 2 от ЗДДС при представяне на информация пред органите по приходите – ТД НАП – В. Търново, като отразила в тях фактури за неполучени в действителност от „ ИЛ КОМЕРС” ЕООД – В. Търново облагаеми доставки от шест различни търговски дружества. 2. Потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС на „ИЛ КОМЕРС” ЕООД, подадени по реда на чл. 125 от ЗДДС, като декларирала в раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредите”, че на „ИЛ КОМЕРС” е начислен ДДС по доставките в общ размер на 90 175,44 лева по фактури за неполучени в действителност облагаеми доставки. 3. Приспаднал неследващ се данъчен кредит по посочените фактури за неполучени в действителност от „ИЛ КОМЕРС” ЕООД облагаеми доставки в размер на 90 175, 44 лева за 12 отделни подпериода. 4. За финансовата 2007 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по чл. 93 от ЗКПО в размер на 21 042, 35 лв., като потвърдила неистина в подадената пред ТД НАП – В. Търново годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО На основание чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и пр. 2 и т. 7, вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26, чл. 36 и чл. 54 от НК Окръжен съд – Велико Търново е осъдил подсъдимия на 3 години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от 4 години (условно). Със същата присъда, Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимата Н. Т. Х. за невинна да е извършила в съучастие с Р.К.С. горепосочените деяния, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото и от Окръжна прокуратура – Велико Търново обвинение по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и пр. 2 и т. 7, вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 от НК. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Велико Търново. Въззивно наказателно от общ характер дело 168/2018 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: Е. Г. К. (р. 1998г.) Със своя присъда от 27.03.2018 г., по НОХД 127/2018 г., Окръжен съд – Ловеч признал подсъдимия Е. Г. К. от гр. Угърчин за виновен в това, че на 23.09.2017 г., около 22:30 часа, в град Угърчин, Ловешка област, умишлено умъртвил П.Б. Б. от същия град, като убийството е на лице, намиращо се в безпомощно състояние, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 5, вр. с чл. 115 и чл. 54 от НК и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), първоинстанционният съд го осъдил да изтърпи 12 години лишаване от свобода при първоначен строг режим. Въззивно наказателно от общ характер дело 182/2018 – 11.00 часа Подсъдими по процеса са: И. А. Д. (р. 1982г.) и Н. И. Д. (р.1988г.) Със своя присъда от 12.03.2018 г., по НОХД 811/2017 г., Окръжен съд – Русе признал подсъдимия И. А. Д. от гр. Бяла, обл. Русе за виновен, в това, че: 1. В периода м. ноември 2015 – 17.02.2016 г., в гр. Бяла, обл. Русе, засял и отглеждал 56 броя растения от вида на конопа – марихуана със суха листна маса и нетно тегло 960 грама, със съдържане на ТХК – 2,5 тегловни процента на обща стойност 5 760 лева, в нарушение на установените в ЗКНВП правила, поради което и на основание чл. 354в, ал. 1 и чл. 54 ал.1 от НК, първоинстанционният съд определил наказание от 2 години лишаване от свобода. 2. В периода 15.02.2016 – 17.02.2016 г., в гр. Бяла, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 1001,7 гр. марихуана със съдържание на ТХК от 5,2 до 20 тегловни процента, на обща стойност 6010,7 лева, като разпространил от нея на Н. И. Д. 0,125 грама на стойност 0,75 лева, поради което и на основание чл. 354а ал.1, пр. 4 и пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 ал. 1 от НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът групирал така наложените наказания, като определил едно общо в размер на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изтърпяването на така определеното наказание с изпитателен срок от 4 години (условно). Със същата присъда, Окръжен съд – Русе признал подсъдимия Н. И. Д. от с. Белцов за виновен в това, че в периода 15.02.2016 – 17.02.2016 г., в гр. Бяла, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, без надлежно разрешително придобил от И. А. Д. високорискови наркотични вещества – марихуана с тегло 0,125 грама и държал общо 26,26 грама мариухана на обща стойност 157,7 лева. На основание чл. 354а ал. 5, вр. с ал. 3, пр. 1 и пр. 2, т. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил да заплати 1000 лева глоба в полза на държавата, като го оправдал по първоначалното повдигнатото му от прокуратурата обвинение по чл. 354а ал. 3 от НК Въззивно наказателно от общ характер дело 20/2018 – 11.30 часа Подсъдимa по процеса e: Н. Б. (р.1959г.) Със своя присъда от 29.09.2016 г. по НОХД 95/2016 г. Окръжен съд Ловеч е признал подсъдимата Н. Б. (р. 1959г.) за виновна в това, че на 22 април 2015 г. в гр. Тетевен, Ловешка област, в отделение „АГ” при МБАЛ „Д-р Ангел Пешев” ЕООД – гр. Тетевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия, при водене на раждане от Н. И. Г. от с. Глогово, обл. Ловеч, съгласно Наредба 19 и Медицински стандарт „Акушерство и гинекология” , като дежурен лекар, акушер-гинеколог с призната специалност по акушерство и гинекология, нарушила чл. 80 от Закона за здравето във връзка с Правилата за добра медицинска практика – Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба 19, като: - Въвела парентерално (вътрешно) лекарствения продукт „Окситоцин” с голяма концентрация и форсирала въвеждането му на родилката Наташка И. Г. (Нарушение на глава XI, т.1.2.10 от Наредбата) - Не проследила състоянието на родилката и не разпознала наличието на състояние „тесен таз и съмнение за пелви-фетална диспропорция” (Нарушение на глава XII, т. 2.2.5.8 и т. 2.2.5.8.8 от Наредбата), като причинила по непредпазливост смъртта на З. П. Г. (р. 2015г, дете на родилката), поради което и на основание чл. 123, ал. 1, предл. 2-ро от НК, първоинстанционният съд определил наказание 2 години лишаване от свобода за Н. Б., изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил условно с изпитателен срок от три години. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7, предл. 1 от НК, ОС-Ловеч постановил подсъдимата да бъде лишена от право да упражнява лекарска професия за срок от 2 години. Срещу така постановената присъда в ОС-Ловеч са постъпили въззивни жалби от подсъдимата и от частните обвинители, чрез техните процесуални представители, на основание на които в Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 380/2016 г., по което въззивният съд на 29.03.2017 г. постановил решение, с което изменил присъдата на ОС-Ловеч само в частта за наложеното й наказание „лишаване от право да упражнява лекарска професия” за срок от две години от влизане на присъдата в сила, вместо което Апелативен съд - Велико Търново я лишава от правото да упражнява лекарска професия като акушер-гинеколог за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. След обжалване на решението пред Върховният касационен съд, ВКС постановил решение, с което отменил решението на Апелативен съд – Велико Търново и върнал делото за разглеждане от друг състав на същия съд. 13 юни 2018 г. (сряда) Въззивно наказателно от общ характер дело 151/2018 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: И. Н. М. (р. 1963г.) Със своя присъда от 10.04.2017 г. г. по НОХД 38/2016, Окръжен съд - Габрово е признал подсъдимия И. Н. М. от гр. София за невинен в това на 14.03.2013 г. около 19.00 в гр. Габрово на ул. „Брянска“ 30, като технически ръководител на строежа на изпълнителя „Топлик“ ООД гр. София по проект „Зелени инвестиции на енергийна ефективност в 13-етажна административна сграда“ да е причинил смъртта на Боряна Х. Б. от гр. Габрово (р. 1979г.), поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – да е нарушил Заповед № 1 от 27.12.2012 г. за спиране на строежа поради лоши климатични условия, издадена от В. П., упражняваща строителен надзор на обекта, част от строителните книжа, с което да нарушил чл. 163 ал. 1 от ЗУТ и след това, при извършвания монтаж на скеле тип „Мато 1“ да не е спазил изискванията на Ръководство за монтаж от производителя, с което да е нарушил чл. 87 ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 и в резултат на това, при влошаване на климатичните условия, изразяващо се в бурен вятър, конструкцията се отделила от сградата и неукрепена (съгласно изискванията за ветрово осигуряване) дъска се отделила от скелето и при падането си причинила несъвместими с живота травми на пострадалата. На основание чл. 304 от НПК, Окръжен съд – Габрово оправдал подсъдимия по повдигнатото му от прокуратурата обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК На основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Габрово, в Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 294/2017, по което на 01.12.2017 г. въззивният съд се произнесъл с решение, с което потвърдил изцяло присъдата на Окръжен съд – Габрово като правилна и законосъобразна. След внесен касационен протест пред Върховния касационен съд било образувано к.д. 82/2018, с решение по което ВКС отменил решението на Апелативен съд – Велико Търново и върнал решението за ново разглеждане от друг състав на същия съд. 21 май – 27 май 2018 г. 21 май 2018 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 149/2018 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: М. Р. П. (р. 1988г.) Със своя присъда от 13.02.2018 г., по НОХД 621/2017 г., Окръжен съд – Ловеч признал подсъдимия М. Р. П. от гр. Тетевен за виновен в това, че на 05.06.2017 г., около 20.30 ч., в горски дол, разположен в дясно на улица Соколска на кв. „Острец“ , гр. Априлци, обл. Ловеч, с особена жестокост – нанасяйки с голяма сила множество удари с ръце и крака по тялото на Т. Г. Я. (р. 1953г.) от с. Табашка, общ. Севлиево, умишлено умъртвил същия, като смъртта е настъпила по особено мъчителен за убития начин, изразяващ се в значителни болки и страдания от причинените му съчетани гръдно-коремна и лицева травми, травматичен шок, кръвозагуба и аспирация на кръв. На основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. с чл. 115 от НК, чл. 54 от НК, Окръжен съд – Ловеч осъдил подсъдимия на 18 години лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), редуцирал с 1/3 до 12 години лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален строг режим. Със същата присъда, подсъдимият е осъден и да заплати на Я. Г. Я., Ц. Г. Я, И. Г. Я. и П. Г. Я сумата от по 40 000 лева за всеки от тях поотделно, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия. Въззивно наказателно от общ характер дело 139/2018 – 10.30 часа Подсъдими по процеса са: Р. Г. М. (р. 1989г.), Д. И. П. (р.1991г.) и М. Н. Д. (р. 1996г.) Със своя присъда от 13.03.2018 г. по НОХД 14/2018, Окръжен съд - Габрово е признал подсъдмия Р. Г. М. от гр. Габрово за виновен в това, че на 28.06.2017 г. в гр. Габрово, за времето от 20.00 до 20.10 часа, в борова гора до ПМГ „Акд. Иван Гюзелев“ в гр. Габрово, в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително по ЗКНВП, разпространил високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с общо тегло 13,9 грама, на стойност 83,48 лева, чрез продажби на М. Н. Д. и Д. И. П. от гр. Габрово (престъпление по чл. 354а ал.1, изр. 1, предл. 5 алт. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК), както и за виновен в това, че на 28.06.2017 г., в гр. Габрово, около 23.30 ч., в района на ул. „Климент Охридски“, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал в себе си високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана), с общо нето тегло 2,789 грама, на обща стойност 16,74 лева (престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, алт. 1, т. 1, предл. 1 от НК), като на основание чл. 23 ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие), определил едно общо наказание за подсъдимия, измежду определените за двете деяния, а именно 3 години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 5 години (условно), както и да заплати 5000 лева глоба в полза на държавата. Със същата присъда, подсъдимите Д. И. П. и М. Н. Д. са признати за виновни в това, че на 28.06.2017 г. , без надлежно разрешително по ЗКНВП, придобили от Р. Г. М. и държали в управлявани от тях леки автомобили високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) (престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК), като подсъдимият М. Н. Д. е признат за виновен и в това, че на 28.06.2017 г. в гр. Габрово, около 21.15 ч., по ул. „Любен Каравелов“, управлявал МПС – лек автомобил „БМВ“, след употреба на наркотичното вещество канабис, установена по надлежния ред, чрез техническо средство (престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК), поради което и при условията на чл. 58а от НК, Окръжен съд – Габрово определил наказание от 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и 2000 лева глоба за Д. И. П, а по отношение на М. Н. Д. определил на основание чл. 23 ал. 1 от НК едно общо наказание за двете деяния, а именно 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 отложил с изпитателен срок от три години (условно), 2000 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д. И. П. Въззивно наказателно от общ характер дело 138/2018 – 10.30 часа 14 май – 20 май 2018 г. 14 май 2018 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 119/2018 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: Т. Р. Р. (р. 1991г.) Със своя присъда от 31.01.2018 по НОХД 759/2017, Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Т. Р. Р. от гр. Русе за виновен в това, че на 29.04.2014 г., в гр. Русе, при управление на МПС – лек автомобил „Киа Рио“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.: категория В, населено място – 50 км/ч., като управлявал лекия автомобил в населено място със скорост от 80 км./ч., в резултат на което и в условията на независимо съпричиняване с И. Д. Д., по непредпазливост причинил смъртта на Р. К. Д. На основание чл. 343, ал. 1, б „в“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 58а, ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие), Окръжен съд – Русе осъдил подсъдимия на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от 4 години (условно). На основание чл. 343г, вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години. Въззивно наказателно от общ характер дело 131/2018 – 10.30 часа Подсъдим по процеса е: С. М. М. (р. 1983г.) Със своя присъда от 12.03.2018 г. по НОХД 62/2018, Окръжен съд - Плевен е признал подсъдимия С. М. М. от гр. Дебелец, общ. Велико Търново за виновен в това, че като водач на лек автомобил „Лексус“, като след бил спрян за проверка от служители на Участък Килифарево към РУМВР-Велико Търново, дал подкуп – банкнота от 100 лева, седем банкноти от 20 лева и банкнота от 10 лева – общо сумата от 250 лева на В. Й. М., Д. С. А и Л.М.И., в качеството им на полицейски органи – мл. инспектори в Участък Килифарево, при изпълнение на служебните им задължения по контрол на пътното движение, за да не извършат действие по служба – да не съставят на подсъдимия акт за установено административно нарушение за това, че управлявал лекия автомобил без задължително включени къси или дневни светлини през деня, без поставен обезопасителен колан, както и без да притежава свидетелство за управление на МПС – нарушения на чл. 70 ал. 3, чл. 137а, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП. На основание чл. 304а, предл. 3, алт. 2, вр. с чл. 304, ал. 1, предл 3, алт. 2 от НК, вр. чл. 36, чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие), първоинстанционният съд го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и да заплати 1000 лева глоба в полза на държавата. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано по протест на Окръжна прокуратура – Велико Търново. 30 април – 6 май 2018 г. Въззивно наказателно от общ характер дело 115/2018 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: И. И. И. (р. 1993г.) Със своя присъда от 26.01.2018 по НОХД 761/2017, Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия И. И. И. от гр. Полски Тръмбеш за виновен в това, че на 19.01.2016 г., в с. Ботров, обл. Русе, на ул. „Георги Димитров“, при управление на МПС – товарен автомобил „Пежо Експерт“, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А.М. С., (р.1966г.), поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б „в“, вр. чл. 342, ал., пр. 3 от НК, чл. 54 ал. 1 и чл. 58а ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие), Окръжен съд – Русе го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от четири години (условно). На основание чл. 343г от НК, Окръжен съд – Русе лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимия и от частните обвинители. Въззивно наказателно от общ характер дело 388/2017 – 10.30 часа Подсъдим по процеса е: Л. Й. К. (р. 1996г.) Със своя присъда от 05.06.2017 г. по НОХД 514/2016, Окръжен съд - Плевен е признал подсъдимия Л. Й. К. за виновен, в това, че на 07.11.2015 г. в гр. Славяново, Плевенска обл., около 07.00 часа, на път PVN 2145 при управление на МПС – лек автомобил „Тойота 4 Рънър“, собственост на Й. Г. К. от гр. Плевен, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и като не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато превозното средство, което управлявала и задължението си да съобрази скоростта си на движение с атмосферните условия и със състоя нието на пътя (мъгла, мокър асфалт, завой с десен вираж и отрицателен наклон), за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като движейки се със скорост около 40км./ч., загубил контрол над управлявания от него автомобил, който поднесъл, преминал през лентата за насрещно движение, напуснал пътното платно и ударил намиращия се край пътя С. А. М. от с. Бръшляница, обл. Плевен, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта му. На основание чл. 343, ал. 1, б „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54 ал. 1, т. 1 от НК, Окръжен съд – Плевен го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 отложил изпълнението на така наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок (условно). Със същата присъда и на основание чл. 343г от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от частните обвинители и от защитника на подсъдимия. 23 април – 29 април 2018 г. 23 април 2018 г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 109/2018 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: Т. М. М. (р. 1983 г.) Със своя присъда от 09.02.2018 г. по НОХД 1210/2017, Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Т. М. М. от с. Мало Конаре, обл. Пазарджик за виновен в това, че на 05.06.2015 г., на главен път I-3, гр. Бяла – гр. Ботевград, на км. 80+992, местност нежовец, близо до гр. Плевен, при управление на МПС – лек автомобил, марка „БМВ 745“, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно чл. 21 ал. 2 от ЗДвП („При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта: За МПС от категория „В“, извън населено място – 90км./ч.“), като управлявал посоченото МПС със скорост 120 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. В. от с. Гривица, обл. Плевен, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. На основание чл. 343а, ал. 1 б „б“, вр. чл. 343, ал. 1 б „в“, вр. чл. 342 ал. 1, чл. 54 и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), Окръжен съд – Плевен осъдил подсъдимия на 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 отложил изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от три години (условно). На основание чл. 343 г. от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от осем месеца. Делото в Апелатнвен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от частните обвинители. Въззивно наказателно от общ характер дело 97/2018 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: Л. А. Д. (р.1996г.) Със своя присъда от 19.01.2018 г. по НОХД 339/2017г., Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия Л. А. Д. от гр. Велико Търново за виновен в това, че на 05.01.2017 г. в гр. Велико Търново по непредпазливост причинил смъртта на Х. С. Д. (р.1969г.) от гр. Велико Търново, в следствие на умишлено нанесена на 05.01.2017 г. в гр. Велико Търново, ул. „Венета Ботева“,( чрез нанасяне на удар с юмрук в главата, който го повалил на земята) тежка телесна повреда, изразяваща се св тежка черепномозъчна травма, с вътрешно черепни кръвоизливи, мозъчна контузия и оток, довели до постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. На основание чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, Окръжен съд определил наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал. 1 от НК редуцирал с една трета до 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложил изпълнението на така определеното наказание с максималния изпитателен срок от 5 години. (условно). На основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати 100 000 лева на частния обвинител и граждански ищец Р. Х. Н., представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието, в едно със законната лихва. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест на Окръжна прокуратура – Велико Търново. Въззивно наказателно от общ характер дело 101/2018 – 10.30 часа Подсъдим по процеса e: И. П. Х. (р. 1991г.) Със своя присъда от 01.12.2017 г. по НОХД 15/2017, Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия И. П. Х. от с. Градница, община Севлиево за виновен в това, че на 18.09.2016 г. на път I-4 при км. 114, в посока гр. София, при управление на МПС – собствения си лек автомобил, марка БМВ 320 Д, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като превишил максимално допустимата за този участък от пътя /извън населено място/ и за управляваното от него МПС от категория „В“ скорост от 90 км./ч., като се движил със скорост 112 км./ч. и, както и чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, като преди да предприеме маневра изпреварване, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат пред него – мотоциклет, марка „ЗОНГШЕН“, без регистрационен номер, управляван от Н. Й. Б. от с. Ветринци, общ. Велико Търново, без регистрационен номер, причинявайки по този начин смъртта на водача Н. Й. Б. На основание чл. 343 ал. 1, б „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 36 и чл. 54 НК, Окръжен съд – Велико Търново му наложил наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от четири години (условно). На основание чл. 343г. от НК, вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 30 месеца. 02 април – 08 април 2018 г. 02 април 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 54/2018 – 09.30 часа Подсъдими по процеса са: В. С. С. (р. 1975г.) и Й. В. Б. (р. 1966г.) Със своя присъда от 27.11.2017 г. по НОХД 6 /2017 г. Окръжен съд - Габрово е признал подсъдимите В.С. С. и Й. В. Б. за виновни в това, че на 22-ри срещу 23-ти април 2015 г., в село Парчевци, общ. Габрово, в съучастие помежду си (В. С. като извършител, Й. Б. като помагач), без надлежно разрешително по ЗКНВП, произвели с цел разпространение – високорисково наркотично вещество – 4,29 грама метаамфетамин на стойност 107,2 лева с 54% съдържание на наркотичен компонент, като Й. В. Б. подмомогнал В.С. С., като набавил средства като предоставил електрически котлон и стая в жилището си за произвеждане на описаното наркотично вещество, като след това държали с цел разпространение от същото наркотично вещество – В. С. С. – 3,99 грама на стойност 100,05 лева, а Й. В. Б. – 0.06 грама, на стойност 1,5 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 1 и 4, вр. чл. 20 от НК Със същата присъда В. С. С. е признат за виновен и за това, че на същата деата държал прекурсори, съоръжения и материали за производство на метамфетамин – четири стъклени шишенца, 348,22 милилитра йод, вентилаторна батерия, 29,62 грама червен фосфор, 897,61 грама натриева основа, 911,71 милилитра натриева основа, 110 милилитра солна киселина, 920 милилитра толуол, три фунии, сива електронна везна, част от пластика, част от сламка, две полиетиленови пликчета и две парчета от пластики – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4 от НК. На основание чл. 23 ал. 1 от НК ОС - Габрово определил по едно общо наказание за извършените от двамата деяния – 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и 20 000 лева глоба в полза на държавата за В. С. С. и 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и 5000 лева в полза на държавата за Й. В. Б. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано по въззивни жалби на двамата подсъдими. Въззивно наказателно от общ характер дело 82/2018 – 11.00 часа Подсъдим по процеса е: Е.С. Б. (р. 1993г.) Със своя присъда от 20.12.2017 г. по НОХД 731/2017 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимият Е. С. Б. от с. Нова Черна, област Силистра за виновен в това, че на 28.05.2016 г. на път III с. Николово – с. Червена вода, двете в Област – Русе, в землището на с. Николово, в района на км. 4+800, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 320И“, нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП – след като бил длъжен, не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП – като водач на ППС, не съобразил скоростта на движение с релефа на местността и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, с което допуснал по непредпазливост причиняването на средни телесни повреди на две лица – на П. Ц. С. и С. Н. И., както и смъртта на Е. Е. Ю., настъпила на 30.05.2016 г.. На основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б „б“, пр. 1, вр. ал. 1 б „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 и чл. 54 и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), ОС-Русе го осъдил на 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г, вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Русенска окръжна прокуратура и въззивни жалби от подсъдимия и частните обвинители. Въззивно наказателно от общ характер дело 72/2018 – 11.30 часа Подсъдим по процеса е: И. Д. Т. (р. 1974г.) Със своя присъда от 07.11.2017 г. по НОХД 469/2017 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимият И. Д. Т. от гр. Перник за невинен, в това, че на 15.11.2015 г. на път I-5 Русе-София, в района на км. 11+922, при управление на МПС – автобус „Темса Сафир“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП – („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скорстта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“) и по непредпазливост да е причинил смъртта на М. И. П. (р. 1976г.) от с. Пиргово, обл. Русе. На основание посоченото и на чл. 304 от НПК, Окръжен съд – Русе оправдал подсъдимия по повдигнатото му от Окръжна прокуратура обвинение по чл. 343, ал. 1 б „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано по въззивен протест от Окръжна прокуратура – Русе и въззивни жалби от частните обвинители. 26 март – 01 април 2018 г. 26 март 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 76/2018 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: М. К. С. (р. 1993 г.) Със своя присъда от 10.01.2018 г. по НОХД 786/2017г., Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия М. К. С., гражданин на Република Румъния, живущ в гр. Букурещ за виновен в това, че на 24.05.2016 г. по път I-5, гр. Русе – гр. Велико Търново, в района на км. 48+900, в землището на гр. Бяла, обл. Русе, при управление на МПС – товарен автомобил, марка „Ивеко“ с румънска регистрация, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват“); чл. 20, ал. 2 от ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните пътни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“); чл. 21. ал. 2 от ЗДвП – („При избиране скоростта на движение, на овдача на ППС е забранено да превишава сигнализираната с пътен знак B26 скорост 50км./ч.“), като се движел със скорост от 95,5 км./ч.; чл. 16, ал. 1 т. 2 от ЗДвП („На пътно платно с двупосочно движение, на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има три пътни ленти – да навлиза и да се движи в крайната лява лента“) и чл. 63 ал. 2, т. 1 от ППЗДвП – като по непредпазливост причинил смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице – смъртта на Д. П. К. (р. 1970г.) от гр. Русе и средни телесни повреди на Т. Г. К. (р. 1964г.) На основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б „б“, пр. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, чл. 36 и чл. 54 ал. 1 от НК, Окръжен съд – Русе осъдил подсъдимия на 3 години и 6 месеца лишаване от свобод, като на основание чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие) редуцирал така определеното наказание до 2 години и 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от четири години (условно). На основание чл. 343г. от НК, лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 2 годин и 6 месеца. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание протест от Окръжна прокуратура – Русе. 19 март – 25 март 2018 г. 19 март 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 32/2018 – 11.00 часа Подсъдим по процеса е: В. М. В. (р. 1967г.) Със своя присъда от 18.12.2018 г. по НОХД 1085/2017г., Окръжен съд - Плевен е признал подсъдимия В. М. В. от гр. Кнежа за виновен в това, че през периода от 01.01.2001-13.07.2006 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на ЕТ „Г.-В. В.“ – гр. Кнежа, избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 258 829,95 лева, като в подадени пред ТД на НАП Плевен, справки- декларации по ЗДДС, потвърдил неистина относно извършени сделки с право на данъчен кредит. На основание чл. 257 (отм.) ал. 1, във вр. чл. 255 (стар) ал. 1 предл. 2 от НК, във вр. чл. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 58а (съкратено съдебно следствие) от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, ОС-Плевен осъдил подсъдимия на 5 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от 3 години. (условно). 12 март – 16 март 2018 г. 12 март 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 53/2018 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: Л. К. Л. (р. 1989г.) Със своя присъда от 12.01.2018 г. по НОХД 1307/2017 г., Окръжен съд - Плевен е признал подсъдимия Л. К. Л. за виновен в това, че на 17.09.2016 г. в гр. Тръстеник, обл. Плевен, на кръстовище образувано от ул. „Юрий Гагарин“ и ул „Пеньо Пенев“, при управление на МПС – лек автомобил „Опел Вектра“, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 и ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, като умишлено причинил средна телесна повреда на К. В. Б. (р. 1977г.) от гр. Тръстеник обл. Плевен, изразяваща се в счупване на горното рамо на дясната срамна кост от тазовия пръстен, довело до трайно затруднение движението на снагата и десния крак, като на основание чл. 342 ал. 3 б. „Б“ и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), първоистанционният съд определил наказание от 6 години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим. Въззивно наказателно от общ характер дело 77/2018 – 11.00 часа Подсъдима по процеса е: Д. Д. Д. (р. 1992г.) ) Със своя присъда от 24.01.2018 г., по НОХД 800/2017 г. Окръжен съд – Русе е признал за виновна подсъдимата Д. Д. Д. от гр. Русе в това, че на 29.01.2017 г. в гр. Русе, по ул. Шипка, в района на Кооперативен пазар, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 307“, нарушила правилата за движение – по чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като по непредпазливост причинила смъртта на В. К. В. (р. 1944 г.) На основание чл. 343, ал. 1, б „в“, вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), както и на чл. 343г. от НК, първоинстанционният съд и наложил наказание в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, което изтърпяване отложил с изпитателен срок от четири години (условно), като я лишил и от право да управлява МПС за срок от 3 години. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от защитника на подсъдимата. Въззивно наказателно от общ характер дело 78/2018 – 11.30 часа Подсъдим по процеса е: С. К. К. (р.1969г.) Със своя присъда от 30.10.2017 г. по НОХД 494 /2017 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимите С. К. К. (р.1969г.) от с. Оряхово, обл. Стара Загора и Й. А. Й. (р.1982г.) от гр. Варна за виновни в това, че на 21.01.2017 г., в Русе, на ГКПП „Дунав мост“, трасе – изход, в съизвършителство помежду си, направили опит без надлежно разрешение, да пренесат през границата на страната високорисково наркотично вещество – 50, 391 кг. хероин, със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите на 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2 015 640 лева, като деянието останало недовършено по независещи от волята им причини, поради което и на на основание чл. 242 ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд определил наказания от 13 години лишаване от свобода и 150 000 лева глоба за С. К. К. и 10 години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба за Й.А. Й. Със същата присъда, двамата подсъдими са били признати за виновни и в това, че на 21.01.2017 г. от с. Оряховица, обл. Стара Загора до ГКПП „Дунав мост“ трасе – изход в Русе, в съизвършителство помежду си държали с цел разпространение горепосоченото високорисково наркотично вещество, поради което и на основание чл. 354 „а“, ал. 2, изр. 2 пр. 4, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 от НК, Окръжен съд – Русе определил наказания от 10 години лишаване от свобода и 60 000 лева глоба за С. К. К. и 8 години лишаване от свобода и 30 000 лева глоба за Й. А. Й. На основание чл. 23 ал. 1 от НК, Окръжен съд – Русе групирал наказанията за отделните деяния и определил за подсъдимите наказания 13 години лишаване от свобода и 150 000 лева глоба за С. К. К. и 10 години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба за Й. А. Й. , като наказанията лишаване от свобода да бъдат изтърпени при първоначален „строг режим“ Със същата присъда, двамата подсъдими са признати за невинни по първоначалното обвинение по чл. 242 ал. 4 пр. 1 от НК. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимия – лично и чрез неговия защитник. 05 март – 11 март 2018 г. 7 март 2018г. (четвъртък) Въззивно наказателно от общ характер дело 286/2017 – 11.30 часа Подсъдима по процеса е: С. И. С. (р. 1966г.) Със своя присъда от 27.04.2017 г. по НОХД 219/2016 г., Окръжен съд - Ловеч е признал подсъдимата С. И. С. (р. 1966г.) от гр. София за виновна в това, че на 07.08.2015 г., около 21.00 ч. в гр. Луковит, на територията на производствена база Луковит за регенериране на отработени масла на фирма "Полихим-СС" ЕООД, поради немарливо изпълнение на занятие, като собственик-работодател и управител на фирма "Полихим-СС" ЕООД-гр. София, в цех за преработка на отпадъчни масла, представляващо източник на повишена опасност - при работа с инсталация за регенериране на отработени масла, в нарушение на чл. 4, ал. 1, от ЗЗБУТ, чл. 14, т. 2 от Наредба 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване оценката на риска, чл. 166, ал. 3 от Наредба 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване и чл. 173 ал. 1 и чл. 195 от същата наредба, допуснала изработване и монтиране на събирателна кутия, съд, работещ под налягане 1,5-2.0 бара, неотговарящ на изискванията на нито един от членовете от чл. 6 до чл. 25 и на целия Раздел III от Наредба за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане и въвела в експлоатация въпросната кутия, като по непредпазливост причинила смъртта на О. Д. Б. (р. 1965г.), настъпила на 11.08.2015 г. в Клиника по изгаряния и пластична хирургия - възрастни, при УМБАЛСМ "Пирогов" - София. На основание чл. 123, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 54 от НК, ОС-Ловеч я осъдил на 18 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил условно изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от 3 години. Със същата присъдата С. И. С. е осъдена и да заплати на П. О. Б и В. О. Б. (граждански ищци) сумата от по 100 000 лева за всяка от тях, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението. Делото в Апелативен съд - Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимата. 26 февруари – 3 март 2018 г. 26 февруари 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 28/2018 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: С. В. Т. (р. 1992г.) Със своя присъда от 06.12.2017 г., Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия С. В. Т. от с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив за виновен в това, че на 29.06.2016 г., на път I-4 (София-Варна), на км. 166 на територията на община Стражица, обл. Велико Търново, при управление на МПС – лек автомобил „Фиат Браво“, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 16, ал.1, т. 2 от ЗДвП, като на пътно платно с три ленти за движение, навлязъл и се движил в крайна лява лента; чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДвП – като пресякъл единична непрекъсната линия М1 от надлъжна маркировка; чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, като нарушил въведената със знак В24 забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош; чл. 20 ал. 1 от ЗДвП – като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – като превишил допустимата за ППС от категория В за участъка от пътя извън населено място скорост от 90км./ч. и се движил със скорост 116,3 км./ч., в резултат на което предизвикал настъпването на ПТП с насрещнодвижещия се товарен автомобил „ДАФ“, управляван от Бохумил В. (чешки гражданин) и по непредпазливост причинил смъртта на Д. А. Б. от гр. Пловдив. На основание чл. 343 ал. 1, б „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 36, чл. 54 и чл. 58а (съкратено съдебно следствие) от НК, първоинстанционият съд го осъдил на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изпълнението на това наказание с изпитателен срок от 4 години (условно) На основание чл. 67, ал. 3 от НК, подсъдимият е осъден през изпитателния срок да изпълнява пробационни мерки – задължителни срещи с пробационен служител и задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години. На основание чл. 343г. от НК, подсъдимият е и лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години. Въззивно наказателно от общ характер дело 543/2017 – 10.30 часа Подсъдим по процеса е: К. М. М. (р. 1969г.) Със своя присъда от 23.10.2017 г. по НОХД 23/2017г., Окръжен съд - Габрово е признал подсъдимия К. М. М. от гр. Габрово за виновен в това, че на 21.10.2016 г., в гр. Габрово, в къща, находяща се на ул. „Стефан Караджа“, причинил смъртта на И. Н. И. от гр. Габрово по непредпазливост, в следствие на умишлено нанесени леки телесни повреди в областта на главата, по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. На основание чл. 124 ал. 1, пр. 3-то, вр. с чл. 54 от НК, Окръжен съд – Габорово осъдил подсъдимия на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години (условно) Със същата присъда, подсъдимият е признат за невинен в това умишлено да е умъртвил И. Н. И. като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му от Окръжна прокуратура – Габрово обвинение по чл. 115 от НК. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Габрово Въззивно наказателно от общ характер дело 493/2017 – 13.30 часа Подсъдим по процеса e: Г. Д. Г. (р. 1967г.) Със своя присъда от 12.09.2016 г. по НОХД 1/2016, Окръжен съд Габрово е признал подсъдимия Г. Д. Г. от гр. Ловеч за невинен в това, че на 27.04.2014 г., около 19.50 часа, на главен път I-4, в района на Община Севлиево, при управление на МПС - товарен автомобил влекач "Волво", теглещ полуремарке, собственост на "Бобо 5 и синове" ООД, да е нарушил правилата за движение по пътищата: - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с превозвания товар, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и да спрат, когато възникне опасност за движението" - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: "При избиране скоростта на движение на водача на ППС, категория С+Е е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. - 70 км./ч., при движение по път извън населено място и по непредпазливост да е причинил смъртта на М.Л. Д. (р. 1990г.) и на Е. П. Д. (р. 1964г.), и двамата от гр. София, с което да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3. предл. 5, б "б", предл. 1, вр. с ал. 1, б "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което го е оправдал по така повдигнатото му обвинение. След протест на Окръжна прокуратура – Габрово, делото е било изпратено в Апелативен съд – Велико Търново, където е образувано ВНОХД 362/2017г. На 06.06.2017 г. ВТАС постановил решение, с което потвърдил присъдата на Окръжен съд – Габрово. След протест делото е било изпратно във Върховния касационен съд, който отменил решението на ВТАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново. 19 февруари – 25 февруари 2018 г. 19 февруари 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 552/2018 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: С. Г. И. (р.1975г.) Със своя присъда от 17.11.2017 г. по НОХД 716/2017г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия С. Г. И. от гр. Русе за виновен в това, че на 03.11.2017 г. в гр. Русе дал дар – 1 банкнота от 10 лева, 2 банкноти от 20 лева или общо 50 лева на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – старши полицай при Второ РУ на ОДМВР-Русе – П. В. А., за да не извърши действие по служба, а именно да не състави Акт за установено административно нарушение по чл. 189 ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304 ал. 1, вр. с чл.54 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК, Окръжен съд – Русе му определил наказание от 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и да заплати глоба в размер на 200 лева в полза на държавата. 12 февруари – 18 февруари 2018 г. 12 февруари 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 16/2018 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: В. Н. Д. (р.1968г.) Със своя присъда от 13.11.2017 г. по НОХД 497/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия В. Н. Д. от гр. Русе за виновен в това, че на 16.11.2016 г. и на 17.11.2016 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, като служител в Първо РУ на МВР – Русе на длъжност Разузнавач V степен, Група „Противодействие на Криминалната престъпност“, Сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ на МВР – Русе, разгласил информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗККИ – като тази информация се съдържа в план относно провеждане на действия по разследването по прокурорска преписка на ОП-Русе, класифициран с гриф за сигурност „Поверително“ и свързаните с него оперативно-издирвателни мероприятия (ОИМ), като съобщил на М. И. И. за извършваните действия и лица по плана и ОИМ, която информация му станала известна по служба. На основание чл. 357, ал. 1, изр. 1 от НК, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, ОС-Русе осъдил подсъдимия на 3 години лишаване от свобода за това деяние. Подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че през периода от 02.09.2016 г. до 15.12.2016 г. в гр. Русе, разгласил на М. И. И. сведения от друго естество – информация, съдържаща се интегрирана информационна система „Справки“ на МВР, отнасяща се до две лица, а именно – данни от националния регистър на българските данни за самоличност – адресна регистрация, както и данни от АИС „КАТ“ – регистрация на МПС и техните собственици, което не представлява държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон. На основание чл. 360 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд определил наказание от 1 година лишаване от свобода за това деяние. Ваньо Н. Д. бил признат за виновен и в това, че на 16.12.2016 г. в гр. Русе, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – 56 броя пистолетни патрони, калибър 9х18мм., без да има надлежно разрешение за това. На основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК и чл. 54 от НК, ОС-Русе го осъдил на 2 години лишаване от свобода за това деяние. На основание чл. 23 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд наложил едно общо наказание измежду определените за отделните деяния, а именно най-тежкото от тях – 3 години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим. Делото в Апелаативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Русе и въззивна жалба от защитника на подсъдимия. Въззивно наказателно от общ характер дело 3/2018 – 10.30 часа Подсъдими по процеса са: Б. С. И. (р. 1955г.) и В. В. Ц. (р.1958г.) Със своя присъда от 21.06.2016г. по НОХД 118/2015 Окръжен съд Плевен е признал подсъдимите Б. С. И. и В. В. Ц. за виновни в това, че на 16.09.2010 г. в землището на с. Крушовене, обл. Плевен, в местността „Попово дъно”, при условията на независимо съпричинителство помежду им, той като управител на „СИБИ-ИЛЧОВСКИ” ЕООД – гр. Кнежа, а тя като зам-управител на същото дружество, на който е възложено обучение, провеждане на начален инструктаж и инструктаж на работното място на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на дружеството, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана с работата със земеделска техника при провеждането на земеделска дейност, извършвана от „СИБИ-ИЛЧОВСКИ”, нарушили задълженията си по: - Б. С. И. – чл. 127, ал. 1 т. 5, пр. 2 от КТ; Чл. 6 т. 3. от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”; Чл. 3 пр. 2 и чл. 12 ал. 2, т. 1, т.2 вр. ал. 1, вр. ал. 11 на Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодичен инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ; т. 2 и т. 6 на Заповед 2/04.01.2010 г. на управителя на „СИБИ ИЛЧОВСКИ” - В. В. Ц. - Чл. 6 т. 3. от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”; Чл. 12 ал. 2, вр. ал. 1 на Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодичен инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ; Заповед 1/04.01.2010 г. на управителя на „СИБИ ИЛЧОВСКИ” за възлагане на обучение, провеждане на начален инструктаж и инструктаж на работното място на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на дружеството. като по този начин двамата подсъдими по непредпазливост причинили смъртта на С. Г. Н. (р. 1975г.) от гр. Кнежа, поради което и на основание чл. 123 ал. 1, пр. 2 и чл. 54 от НК, Окръжен съд Плевен им наложил наказания както следва: - На Б. С. И. – 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години. - На В. В. Ц. – 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години. Със същата присъда, двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят по 60 000 лева на всеки от гражданските ищци и частни обвинители Г. С. Н. и Л. С. Н. като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на престъплението. Срещу присъдата са били подадени жалби от подсъдимите и от частните обвинители, на което основание в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 253/2016. На 22.05.2017 г. ВТАС се е произнесъл с решение, с което изменил присъдата на ОС-Плевен, като намалил наказанията за подсъдимите и увеличил размера на обезщетенията за гражданските ищци. След постъпили касационни жалби от подсъдимите и частните обвинители, делото е било изпратено във Върховния касационен съд. Със свое решение от 02.01.2018 г., ВКС отменил решението на Апелативен съд – Велико Търново и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. 05 февруари – 14 февруари 2018 г. 05 февруари 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 530/2017 – 10.00 часа Подсъдим по процеса е: Ж. А. А. (р.1981г.) Със своя присъда от 16.10.2017 г. по НОХД 316/2017г., Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия Ж. А. А. за виновен в това, че на 17.09.2016 г. в дом, находящ в гр. Полски Тръмбеш, ул „Търговска“, направил опит умишлено да умъртви другиго – К. И. К. (р. 1954г.) от гр. Полски Тръмбеш, чрез намушкване с нож в коремната област, като престъплението останало недовършено поради независещи от дееца причини. На основание чл. 116 ал. 1 т. 6, предл. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а от НК, чл. 36 и чл 55 ал. 1 т.1 от НК, Окръжен съд – Велико Търново определил наказание от 9 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. 29 януари – 04 февруари 2018 г. 29 януари 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 542/2017 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: И. З. И. (р.1995г.) Със своя присъда от 10.11.2017 г. по НОХД 975/2017, Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия И. З. И. от гр. Левски, обл. Плевен за виновен в това, че на 02.06.2017 г. на път I-3 гр. Бяла – гр. Ботевград, при пътен възел „НКХ“ по посока гр. Русе, направил опит да даде подкуп: дар – банкнота с номинал 100 долара на длъжностни лица – С. Л. К. – автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен и К. Ч. П. – младши автоконтрольор в същата група, за да не извършат действие по служба – да не му се състави акт за административно нарушение за това, че: 1. управлява без платена винетна такса; 2. не е отстранил невалиден винетен стикер от предно обзорно стъкло на автомобила; 3.Не е залепил стикер за валидна застраховка „Гражданска отговорност“; 4. Не е заплатил глоба по връчено му и влязло в сила наказателно постановление от 28.02.2017 г.; 5. Не е представил контролен талон; и също така, за да не му се изземе СУМПС на основание чл. 171, ат. 1 б. Д от ЗДвП, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. На основание чл. 304а, пр. 3, вр. с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18 от НК и чл. 58а (съкратено съдебно следствие) Окръжен съд - Плевен определил наказание на подсъдимия в размер на 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от 3 години (условно) Със същата присъда, подсъдимият е осъден и да заплати 3000 лева глоба в полза на държавата. 22 януари 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 562/2017 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: М. С. М. (р.1955г.) (р. 1955г.) Със своя присъда от 21.11.2017 г. по НОХД 61/2017, Окръжен съд - Габрово е признал подсъдимия М. С. М. от гр. Габрово за виновен в това, че на 28.03.2016 г., около 16.00 часа в гр. Габрово, на ул. „Бодра смяна“, в зоната на пропускателен пункт с бариера, в района на фирма „Пластформ“ ООД и фирма „Терахим 97“ АД, при управление на МПС – товарна автокомпозиция, товарен автомобил марка „Скания“, с прикачено към него ремарке, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25 ал. 1 от ЗДвП („Водачът на ППС, който трябва да предприеме каквато и да е маневра, преди започнване на маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават край него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“); чл. 77 ал. 1 от ППЗДвП („Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата, следва да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“) и чл. 116 от ЗДвП („Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“) и по непредпалзливост причинил смъртта на пешеходката П. К. К. (р. 1954г.) от гр. Габрово. На основание чл. 343, ал. 1, б „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, Окръжен съд – Габрово осъдил подсъдимия на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години (условно) На основание чл. 343г. вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лишил М. С. М. от право да управлява МПС за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила. Въззивно наказателно от общ характер дело 552/2017 – 10.00 часа Въззивно наказателно от общ характер дело 286/2017 – 11.00 часа Въззивно наказателно от общ характер дело 388/2017 – 14.00 часа 24 януари 2018г. (сряда) Въззивно наказателно от общ характер дело 89/2017 – 10.00 часа Подсъдим по процеса e: А. Т. А. (р.1996г.) Със своя присъда от 26.01.2017 г. по НОХД 384/2016, Окръжен съд - Ловеч е признал подсъдимия А. Т. А. от с. Дерманци, обл. Ловеч за виновен в това, че на 31.07.2014 г., около 22.40 часа в с. Ъглен, обл. Ловеч, на мост след ул. "Освобождение" в посока с. Садовец, обл. Плевен, при управление на МПС - лек автомобил марка "Мерцедес" модел 500SE, собственост на Б. А. Ц. от с. Дерманци, без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение - чл. 21 ал. 1 от ЗДвП (При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава за категория "В" скорост от 90 км./ч. извън населено място) като в тъмната част на денонощието, със скорост 117,5 км./ч. предизвикал удар в металния парапет на моста, с което по непредпазливост причинил смъртта на К. М. С. (р. 1988г.) от с. Ъглен, като след деянието е избягал от местопроизшествието. На основание чл. 343 ал. 3 б "б", предл. 1 във вр. с чл. 342 ал. 1 и основание чл. 58а, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд наложил на подсъдимия наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил условно с изпитателен срок от 5 години. Срещу така постановената присъда е била подадена жалба от частния обвинител, във връзка с което в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 89/2017 г. На 18.05.2017 г., въззивният съд постановил решение, с което потвърдил присъдата на Окръжен съд – Ловеч. Решението е било обжалвано пред Върховния касационен съд, който след като разгледал делото, постановил решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от нов състав на Апелативен съд – Велико Търново. 15 януари – 21 януари 2018 г. 15 януари 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 490/2017 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: Й. Н. К. (р. 1979г.) Със своя присъда от 29.08.2017 г. по НОХД 530/2017, Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия Й. Н. К. от гр. Русе за виновен в това, че през периода от месец октомври 2015 г. до 20.01.2017 г. в гр. Мартен, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление – на четиридесет и два пъти, се съвкупил с лице от женски пол – непълнолетната му дъщеря (р. 2001г.). като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилената не е навършила 18 години и е низходяща сродница, а извършеното представлява особено тежък случай. На основание чл. 152, ал. 4, т. 4, вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 1 т. 2, вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 58а от НК, Окръжен съд – Русе осъдил подсъдимия на 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда, подсъдимият е бил осъден да заплати и сумата от 60 000 лева на пострадалата, като сумата представлява обезщетение за претърпените от нея немуществени вреди в резулат на престъплението. Въззивно наказателно от общ характер дело 515/2017 – 11.00 часа Подсъдим по процеса е: Б. А. Д. (р.1962г.) Със своя присъда от 09.10.2017 г. по НОХД 421/2017г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Б. А. Д. от гр. Русе за виновен в това, че в периода 13.03.2013-26.03.2013г. във Федерална Република Германия, в качеството си на длъжностно лице – шофьор на товарен автомобил над 12 тона в „ИТБ-БГ“ ЕООД – гр. Варна, умишлено не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество – влекач „Ман“, модел 18-433 FLS, собственост на „ИТБ- БГ“ ЕООД и от това последвало разпиляване на имущетвото – товарният автомобил престанал да бъде на разположение на дружеството, в резултат на което на „ИТБ-БГ“ ЕООД била нанесена щета в размер на 29 760 лева. На основание чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 1, чл. 36 и чл. 54 от НК, подсъдимият бил осъден на 2 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда, подсъдимият е осъден и да заплати сумата от 29 760 лева, представляващи обезщетение за нанесените на дружеството имуществени вреди, ведно с полагащата се законна лихва, считано от датата на деликта до окончателното и изплащане. Въззивно наказателно от общ характер дело 272//2017 – 11.30 часа Подсъдим по процеса e: Д. В. Д. (р. 1966г.) Със своя присъда от 23.05.2017 г. по НОХД 30/2016 г., Окръжен съд - Габрово е признал подсъдимия Д. В. Д. от гр. Габрово за виновен, в това, че през периода м. март 2008 г. - м. декември 2009 г. в гр. Габрово, без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение - отпускане на кредити (заеми), срещу лихва, като предоставил кредити в български лева с главница общо в размер на 17 700 лева на различни лица, срещу задължение на същите да му върнат получените в заем суми ведно с договорената върху тях лихва, както следва: - през пролетта на 2008 г. в гр. Габрово предоставил на О. С. Б. кредит в размер на 2000 лева със срок за връщане един месец при лихва в размер 1000 лева и по 100 лева за всеки месец просрочие. - в края на декември 2009 г. в гр. Габрово предоставил на О. С. Б. кредит в размер на 1000 лв., при лихва 1000 лева и по 100 лева на месец до връщането на заема - на 06.03.2008 г. в гр. Габрово предоставил на С. В. К. кредит в размер на 5000 лева при лихва 15 000 лева, със срок за връщане до 06.06.2008г. - на 02.12.2008 г. в гр. Габрово, предоставил на Н. Н. В. кредит в размер на 9 700 лева, при лихва в размер на 5 000 лева , със срок на връщане 4 години, Делото в Апелативен съд - Велико Търново е образувано по протест на Окръжна прокуратура - Габрово. 08 януари – 14 януари 2018 г. 8 януари 2018г. (понеделник) Въззивно наказателно от общ характер дело 377/2017 – 09.30 часа Подсъдим по процеса е: В. К. П. (р. 1961г.) Със своя присъда от 23.05.2017 г. по НОХД 159/2016, Окръжен съд - Ловеч е признал подсъдимия В. К. П. от гр. Велико Търново за виновен в това, че на 19.12.2014 г., около 18.50 ч. в село Сопот, област Ловеч, на ул. „Софийска“, при управление на лек автомобил „Фиат Пунто“, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1, пр. 2 от ЗДвП („При избора на скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта на движение – за ППС от категория „В“ в населено място – 50 км./ч.“), като се движел със скорост 80,5 км./ч. и чл. 15 ал. 1 от ЗДвП („На пътя, водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“) – движил се в насрещната лента и по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с неизвестен извършител, причинил смъртта на П. В. К. (р. 1934г.) от с. Сопот. На основание чл. 343, ал. 1, б „в“, пр. 1-во, вр. с чл. 342 ал. 1, пр. 3 от НК, Окръжен съд – Ловеч наложил на подсъдимия наказание от 3 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изпълнението му с изпитателен срок от пет години. (условно) На основание чл. 343г. лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано по въззивна жалба на подсъдимия. Със своя присъда от 16.10.2017 г. по НОХД 316/2017г., Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия Ж. А. А. за виновен в това, че на 17.09.2016 г. в дом, находящ в гр. Полски Тръмбеш, ул „Търговска“, направил опит умишлено да умъртви другиго – К. И. К. (р. 1954г.) от гр. Полски Тръмбеш (пастрок на подсъдимия), чрез намушкване с нож в коремната област, като престъплението останало недовършено поради независещи от дееца причини. На основание чл. 116 ал. 1 т. 6, предл. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), чл. 36 и чл 55 ал. 1 т.1 от НК, Окръжен съд – Велико Търново определил наказание от 9 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Въззивно наказателно от общ характер дело 493/2017 – 11.30 часа и по непредпазливост да е причинил смъртта на М. Л. Д. (р. 1990г.) и на Е. П. Д. (р. 1964г.), и двамата от гр. София, с което да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3. предл. 5, б "б", предл. 1, вр. с ал. 1, б "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.
3,673,027
http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/11222
2020-02-29T06:50:29
[ "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine" ]
Права на човека | Дело "РУМЯНА ИВАНОВА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" Решението става окончателно при изпълнение на условията по чл. 44,ал. 2 от Конвенцията. Подлежи на редакция. По делото на Румяна Иванова срещу България, Европейският съд по правата на човека (Пето отделение) в състав: Протоколчик на отделението: Клаудиа Вестердийк (Claudia Westerdiek), Постановява следното Решение, прието на закрито заседание на 22 януари 2008 г.: ОТНОСНО СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВОТО 1. Начало на производството е поставено с иск Nо.36207/03 срещу България, внесен в Съда съгласно чл. 34 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Назовавана по-нататък "Конвенцията") от страна на Румяна Данчева Иванова, българска гражданка, родена 1952 г., живуща в гр. София ("Ищца") на 14 ноември 2003 година. 2. Ищцата се представлява от Н. Ковачева (N. Kovacheva) и З. Калайджиева (Z. Kalaydzhieva) - юристи, практикуващи в гр. София. М. Коцева (M. Kotseva) от Министерството на правосъдието представлява Българското правителство ("Правителството"). 3. Ищцата твърди, че наказателното производство, довело до нейното осъждане и наказание за написване на статия във вестник е нарушило нейните права на справедлив процес и свобода на изразяване. 4. На 6 март 2006 г., Съдът решава да уведоми Правителството за исковата молба на основание на чл. 29 § 3 от Конвенцията като преценява иска по същество и същевременно неговата допустимост. І. Обстоятелствата по делото. A. Сведения по делото 1. Ищцата и вестникът 5. Ищцата е журналистка по професия. Във въпросния период от време работи като репортер за вестъник "24 часа", един от водещите национални ежедневници. Понастоящем продължава да работи на същото място. 2. Информацията по Закона за информация за необслужвани кредити от 1997 г. 6. След тежка банкова криза през 1996-97 г., когато редица банки изпадат в несъстоятелност поради необслужване и необезпечаване на заеми, отпуснати на корпоративни и индивидуални клиенти, българският законодателен орган приема комплексен пакет от закони за банкова реформа (вж. делото Капитал Банк АД срещу България, №. 49429/99,§ 45, 24 ноември 2005 г.). Част от този пакет е Сведението по Закона за информация за необслужвани кредити от 1997, който изисква Българската народна банка (БНБ) да изготви списък на длъжници със заеми, дължими над шест месеца, който да внесе в Главната прокуратура, Министерството на вътрешните работи, данъчните и митническите власти и Народното събрание, като го публикува в специален бюлетин. Лицата от този списък биват нарицателно наричани "кредитни милионери". 7. На 21 януари 1998 г., ръководителят на дирекцията за банков надзор в БНБ представя списъка на председателя на Народното събрание. 3. Г-н M.Д. 8. Между 1994 и 1997 г. M.Д. е депутат, избран с листата на Движението за права и свободи (ДПС). Той е зам.-председател на Комисията по икономическа политика и член на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. През пролетта на 2001 г. става член на новообразуваната коалиция Национално движение Симеон Втори (НДСВ), която спечелва парламентарните избори на 17 юни 2001 година. През 1990-те години М.Д. е член и акционер в редица търговски дружества. Между 1995 и 2001 г. неговото име се споменава в най-малко 24 статии на български вестници. 4. Предходната публикация, уличаваща М. Д., че е "кредитен милионер" и неговият иск срещу Медиа Холдинг АД 9. На 22 януари 1998, в-к "Труд", водещ национален ежедневник, публикува статия под заглавие "Разкрити кредитни милионери" с подзаглавие "Няколко действащи и бивши депутати излизат в списъка". В статията, вестникът съобщава за връчването предния ден на списъка на "кредитните милионери" на председателя на Народното събрание като отбелязва, че в списъка фигурират няколко фирми, свързани с името на М.Д.. Според статията, компанията "Макском холдинг" притежава 3.2 млн. не деноминирани лева в една банка, фирмата ФБК "Макском" притежава 9.4 млн. не деноминирани лева в друга банка, а фирмата "Макском" ООД е задлъжняла със 7.8 млн. не деноминирани лева. 10. На 30 януари 1998 г. M.Д. завежда гражданско дело за обида срещу издателя на в-к "Труд", Медиа Холдинг АД. Той твърди, че обвиненията в статията, че е "кредитен милионер" са неверни. Също така посочва, че това обвинение е накърнило сериозно репутацията му на депутат и публична личност. Иска обезщетение от 10 млн. не деноминирани лева за неимуществени щети. 11. С решение от 9 януари 1999 г., Софийският градски съд отхвърля жалбата. Съдът приема за недоказани твърденията на M.Д. и поради това несъстоятелни. Никоя от страните не присъства на слушанията в съда. M.Д. не е искал разрешение да представи доказателства. Поради това не е доказал жалбата си, че е понесъл щети в резултат на въпросната статия. Също така M.Д. не обжалва и решението влиза в сила на 9 март 1999 година. B. Спорната статия 12. На 3 август 2001 г. парламентарната група на НДСВ провежда заседание при закрити врати в Народното събрание за обсъждане на кандидатура за поста заместник министър на финансите, който да отговаря за митниците. Поради това, ищцата, която по това време работи като парламентарен репортер отива, заедно с други журналисти във фоайето на Народното събрание. Там те се срещат с депутати, които им съобщават, че се разглежда кандидатурата на M.Д. за горе споменатата позиция. Един от депутатите изтъква конкретно, че тази кандидатура вероятно няма да бъде одобрена, тъй като министър-председателят е обезпокоен от факта, че M.Д. фигурира в списъка на “кредитните милионери”. Тогава, репортерката се свързва с редактора на в-к "24 часа" и съобщава, че ще подготви статия по темата. Тя също така се обажда на г-н Н., прес-аташе на митническата администрация, когото запитва дали името на M.Д. е в списъка на “кредитните милионери”. Г-н Н. отговаря, че доколкото е осведомен, това е така и насочва ищцата към публикувания през 1998 г. от Издателска къща "Труд" Пълен списък на кредитни милионери. В увода на тази публикация се посочва, че две компании, свързани с M.Д. – ФБК "Макском" и "Макском" ООД са в списъка. В електронна правна база данни, ищцата намира, че M.Д. е бил член на (първо пряко, а след 1993 г. чрез друга компания) на фирмата Витаплант ООД, която е също сред фирмите-длъжници от списъка. След безуспешни опити да се свърже по телефона с M.Д., тя написва статия за този случай. 13. Според ищцата, междувременно други журналисти от "24 часа" се свързват с различни институции, които биха могли да разполагат с информация по въпроса (Главната прокуратура, МВР, Народното събрание, Министерството на финансите, БНБ) и всички те потвърждават, че M.Д. фигурира в списъка на "кредитните милионери". 14. Статия, която излиза на страница осма в броя на "24 часа" от 4 август 2001 г. със заглавие "Чужда фирма взема митниците на концесия?" съдържа каре под заглавието от ищцата със следното съдържание[1]: “Хората на царя обсъждат усилено наемането на западна компания за митническа администрация, казаха депутати. Идеята става актуална поради трудности с подбора на силен кандидат за поста заместник министър на финансите, който да наблюдава митническата администрация. Предложението за привличане на M.Д. все още не е одобрено от министър-председателя. Симеон Сакс-Кобурготски е загрижен от факта че името на M.Д. е в списъка на кредитните милионери, споделят близки до него източници. В официалния документ от 21 януари 1998 г., подписан от ръководителя на дирекция "Банков надзор на БНБ, г-жа Е.М., М.Д. се явява като длъжник. Три от тези компании - ФБК "Макском", "Макском холдинг" и "Макском" ООД имат дългове на стойност 20.4 млн. лева. Неувереността по отношение на М.Д. изнася името на Е.Д. на преден план. А идеята за него е да придобие оперативен контрол над митниците докато концесията се даде на западна компания." 15. Статията е придружена от снимки на M.Д. и E.Д. с имената им. 16. По-късно през деня ищцата се свързва с M.Д., който й казва, че становищата в нейната статия не са верни. 17. След разпространението на първите печатни копия на вестника, M.Д. се обажда на редактора на "24 часа" и му съобщава, че не е акционер във ФБК "Макском", "Макском холдинг" и "Макском" ООД. Тогава редакторът решава да промени статията в следващите печатни копия на вестника. Новата редакция, която съдържа снимка само на M.Д., но не на Е. Д. е както следва[2]: “Хората на царя обсъждат усилено наемането на западна компания за митническа администрация, казаха депутати. Идеята става актуална поради трудности с подбора на силен кандидат за поста заместник министър на финансите, който да наблюдава митническата администрация. Предложението за привличане на M.Д. все още не е одобрено от министър-председателя. Според запознати, Симеон Сакс-Кобурготски е получил сведения, че M.Д. е в списъка на кредитните милионери. В официалния документ от 21 януари 1998 г., подписан от ръководителя на дирекция "Банков надзор" на БНБ, г-жа Е. М., М. Д. се явява като длъжник. M.Д. категорично отрича това. Той заявява: "Не съм дебитор, а кредитор". Според бивши депутати, обвиненията че е кредитeн милионер идват от хора, които искат да опетнят името му. Нездрави стремежи свързват наименованията на фирми на М.Д. с фирми от списъка на кредитните милионери. Това се върши, за да се провали кандидатурата му за поста на заместник министър на финансите. В последно време изпъква името на Е. Д. А идеята е била да осъществява оперативен контрол върху митниците при отдаването на концесията на западна компания.” 18. Първата редакция на статията е тиражирана в 5,205 копия на вестника, като 5,079 се продават. Втората редакция излиза в 230,817 копия, от които се продават 202,568. 19. Два дни по-късно, на 6 август 2001 г., в-к "24 часа" пуска нова статия с отговор на М. Д. Статията, отпечата на стр. 10, в рубриката "Грешите" е озаглавена "М. Д.: Не съм кредитeн милионер!". Нейното съдържание е[3]: “В статия на стр. 8 на брой 208 от т. г., озаглавена "Чужда фирма взема митниците на концесия?" "ищцата" свързва името ми с фирми, които фигурират в списъка на кредитни милионери. Tова не отговаря на истината. Твърдя, че никога не съм бил акционер, член или или управител във фирмите ФБК "Макском", "Макском холдинг" и "Макском" ООД, нито по някакъв друг начин мога да бъда свързван със задлъжнели фирми. В последно време някои вестници в страната правят опити да накърнят името ми с участие в оркестрирана кампания. С неудоволствие отбелязвам, че "24 часа" - един вестник, който уважавам се присъединява към тази непочтена кампания. Според мен, публикуването на недостоверни, непроверени и неверни сведения не прави чест на вашия вестник и обижда вашите читатели." 20. Към статията е поместена снимка на М.Д. с името му. 21. Наскоро след тези събития, М.Д. обявява, че е оттеглил кандидатурата си за поста на заместник министър на финансите. C. Производството срещу ищцата 22. На 8 октомври 2001 г., М. Д. предявява частен наказателен иск срещу ищцата пред Софийския районен съд. Той твърди, че изнесеното в статията не е вярно. Конкретно, той никога не е бил акционер, член или управител на посочените в статията фирми - ФБК "Макском", "Макском холдинг" и "Макском" ООД, нито е упоменат в списъка индивидуално като кредитен милионер. Според него, с написването на статията, която съдържа неверни твърдения, ищцата му е нанесла обида в нарушение на чл. 147 § 1 и 148 §§ 1 (2) и 2 от Наказателния кодекс от 1968 г. (Вж. т. 32 и 33 по-долу). По-нататък той твърди, че е понесъл съществени нематериални щети в резултат на действието на ищцата и търси компенсация на стойност 10,000 деноминирани лева. Декларира, че ще дари всяка присъдена му от съда сума на една черква. 23. На 28 ноември 2001 г. съдията-докладчик в Софийския районен съд изпраща копие от наказателния иск на ищцата, като я приканва да депозира отговор, след което дава ход на производството. 24. В ответ, ищцата определя обвиненията в наказателния иск като неверни и недоказани. Статията не се състои от нейни лични мнения; тя просто е предала информация, идваща от депутати в парламента. Тази информация е потвърдена от всички налични източници. Ищцата е била сигурна, че M.Д. е “кредитeн милионер”, което действително е компрометиращо обстоятелство, а не връзките му с определени компании. 25. Процесът се провежда на 25 март, 10 април, 15 май, 19 юни и 16 септември 2002 година. Софийският районен съд допуска като доказателства редица документи на ищцата и М.Д. и разпитва няколко свидетели, между които е г-жа Н., журналистка, присъствала в Народното събрание на 3 август 2001 г. (Вж. т. 12 горе). Въпреки първоначално да дава разрешение на ищцата да приведе доказателства за връзки на M.Д. с компании, които не са изплатили банкови заеми, по-късно съдът оттегля своето разпореждане и отказва да приеме такива доказателства, като поддържа тезата, че тези положения могат да бъдат изяснени с вече събраните доказателства. Съдът, също така дава разрешение на ищцата да призове един от депутатите, с когото тя е разговаряла на 3 август 2001 година. Тя прави опит да осигури неговото присъствие, но не успява. Съответно, тя оставя на усмотрението на съда да го призове, но отказва да го назове. Нейният адвокат изтъква, че депутатът, който е разговарял с ищцата е бил назован поименно в показанията на г-н Н., което не позволява недвусмисленото идентифициране на този свидетел и представлява пречка за неговото призоваване. Съдът приема, че е невъзможно свидетелят да бъде призован предвид неясната му идентификация. Добавя, че защитата е разполагала с широки възможности да осигури неговото присъствие, но е пропуснала да го направи. 26. С решение от 16 септември 2002 г., Софийският районен съд намира ищцата за виновна по обвинение за разгласяване чрез публикация на клеветнически обстоятелства за друго лице в нарушение на чл. 147 § 1 и чл. 148 §§ 1 (2) и 2 от Наказателния кодекс от 1968 г. (вж. т 32 и 33 по-долу). Съдът прилага чл. 78a от НК (вж. т. 34 по-долу) и заменя углавната отговорност на ищцата с административна глоба от 500 деноминирани лева. Също така, Съдът разпорежда ищцата да заплати на М.Д. 2,000 деноминирани лева с лихвите от 4 август 2001 г. до датата на изплащането като компенсация за наранената му репутация и му присъжда 550 деноминирани лева съдебни разноски. Съдът интерпретира фактите, изложени горе в т. 12-19, с изключение на частта им относно непрякото участие на М.Д. във Витаплант ООД по времето, когато фирмата е теглила банкови кредити, които не е изплатила и приема както следва: “... Actus reus (виновното действие) на обидата от клеветата се характеризира с разгласяването на оклеветяващи и неверни обстоятелства по отношение на дадено лице. Изразът, използван от ищцата – "кредитeн милионер" е изведен от Информацията по Закона за информация за необслужвани кредити от 1997 г., на базата на Част 3 от която администрацията на БНБ публикува списък на всички длъжници - лица които имат неуредени кредити. Поради това, изразът "кредитeн милионер" съдържа негативна конотация и предполага нетърпимост и изключително негативно обществено отношение. Касае се за лица, които са просперирали финансово с кредити от финансови институции, които те не са изплатили. В този смисъл, от морална гледна точка, тези лица не се ползват с добра репутация и се възприемат като нечестни. Законът забранява тези лица да заемат някои длъжности. Горното характеризира използвания от ищцата израз – "кредитeн милионер" като клеветнически и вредящ на обществената репутация на лицето (по отношение на което е използван) и преценките за неговата личност. Клеветническото обстоятелство е било разгласено чрез пресата до голям брой читатели. Фактът, че първата версия на статията има по-малък тираж от втората, която съдържа и опровержение на М. Д. няма ефект, защото тиражът на печатния материал няма връзка с криминалния характер на действието. Действието е извършено преднамерено, виновно (mens rea) и безотговорно. Ищцата разбира престъпния характер на действието си и неговия клеветнически ефект като е приела, че това е възможно да настъпи. Тя осъществява друга цел, която не е противозаконна - да информира читателите на вестника относно последните новини във връзка с кандидатите за поста заместник министър на финансите в кабинета на Сакс-Кобурготски, но е била наясно, че публикуваната информация е невярна и не отговаря на действителните факти. Констатациите на съда в това отношение се основават на факта, че ищцата не извършва подходящо журналистическо проучване преди публикацията. По времето на публикацията не съществуват законодателни изисквания за провеждането на журналистически проучвания. Поради това, журналистите в своята работа трябва да се съобразяват с установените обичайни правила в бранша, които отговарят на чл. 39 до 41 от Конституцията от 1991 г. (вж. т. 31, долу), които съдържат изисквания и ограничения за упражняването на така оповестените права. В конкретния случай е установено, че ищцата не е провела комплексно и задълбочено журналистическо проучване, каквото се изисква от правилата на разследващата журналистика, а именно - да се получи потвърждение от два независими източника. Първият източник на ищцата е депутат от парламентарното мнозинство, който предава информацията относно М.Д. извън протокола, без да цитира източници, от което остава неясно дали той я е придобил чрез участието си в една парламентарна комисия или също по неофициални канали. Съгласно най-добрите журналистически практики е трябвало да бъде считан за ненадежден източник. Този факт е задължавал ищцата да провери надлежно информацията, която е получила чрез други, публични и надеждни източници и да не се доверява изцяло на чутото в парламента. Информациятя, получена от г-н Н. в действителност не съставлява друг сигурен източник на информация. Последният разчита на публикацията на издателската къща Труд на Пълния списък на кредитните милионери, в увода към който М.Д. е идентифициран като длъжник чрез три свои компании - ФБК "Макском", "Макском холдинг" и "Макском" ООД. Поради това, ищцата е била длъжна да провери дали М. Д. притежава дялове в тези компании, защото простото свързване на неговото име с компаниите в дадена публикация не е достатъчно информацията да се възприема като автентична. Това заключение се подсилва от факта, че публикацията дава наименования на фирмите, но не на техните акционери, поради което, посоченото в увода не се потвърждава от съдържанието. Все пак, ищцата не е предприела необходимите стъпки да провери изнесените от г-н Н. факти, както и увода на публикацията. Тя единствено установява, след справка в информационната система APIS, че М. Д. е собственик на дялове в компанията Витаплант ООД, която също така фигурира в списъка на лицата с неуредени кредити. Но, фирмата Витаплант ООД не е сред компаниите, свързани с М. Д. според увода към публикацията, което е трябвало да накара ищцата да пре-провери своите допускания. Все пак, ищцата приема, че връзката, която установява е достатъчна, за да потвърди твърдението, че М.Д. е кредитeн милионер. Така, тя не изпълнява задължението си за задълбочена проверка на информацията чрез надеждни, независими източници. Ищцата не проверява дали твърденията в увода към публикацията, че М.Д. е свързан с три задлъжнели компании отговаря на истината, което е било задължително. Фактът, че работи в ежедневник не я освобождава от задължението да провежда задълбочени журналистически проучвания. Тя е разполагала с информация от фирмения регистър, който е публичен, за да провери истинността на информацията, която е събрала. Ищцата не само, че не е направила това, но в своята статия тя се позовава на документ, с който не е била надлежно запозната - официалния списък на заемополучателите, изготвен от БНБ. Твърдението в нейната статия, че трите компании - ФБК "Макском", "Макском холдинг" и "Макском" ООД са компании на М.Д. не е подкрепено от задължителното журналистическо проучване. Нейният източник, г-н Н. разчита на публикацията в Труд, което в действителност означава, че информацията на ищцата се основава единствено на увода към списъка, което не е било достатъчно, ако е приела, че тази информация също не е проверена. Правото на читателя да бъде информиран за т. н. "горещи новини" не освобождава авторката на статията от внимателна проверка на точността на нейната публикация. Фактът, че ищцата не е предприела необходимите стъпки в тази насока потвърждава заключението на съда, че нейното действие е преднамерено. Необходим е баланс между правото на читателя на информация и правата на лицата, които са засегнати от журналистически материали. Отговорна за този баланс е авторката, която трябва да съблюдава правилата на разследващата журналистика. Несъмнено, времето и средствата, с които един журналист в ежедневник разполага, за да проведе обстойно разследване на текущ случай са много ограничени, но ищцата е трябвало да направи възможното, за да провери информацията, която е събрала. В настоящия случай, ищцата е имала достатъчно време да се консултира с фирмения регистър, за да докладва не само слуховете от лобито на парламента, но и същевременно да представи действителните факти. Именно пасивността на ищцата по отношение на втория елемент превръща нейния акт в криминален. Липсата на пълно вникване във фактите, което да бъде осъществено с подобаваща журналистическа загриженост, както и изявлението на ищцата, че тя не е провела пълно проучване относно участието на М. Д. в упоменатите в статията фирми позволяват на съда да заключи, че тя не е била убедена във верността на обвиненията си. Обратно, фактът, че ищцата е опитна журналистка, поддържа контакти с колегите си от други медии с които обменя и информация за такива новини, позволява на съда да заключи, че тя е знаела, че информацията за неуредени кредити на М. Д. е публикувана преди. Поради това, тя е знаела, че двата вестника, публикували подобни статии, също така са публикували опровержения и са се извинили на М. Д. за неверността на техните твърдения. Ищцата не е извършила всичко, което професионално е трябвало да направи по отношение на това конкретно проучване, което говори за преднамереност. Тя си позволява да се опре на източници, които не е проверила, но които правят нейната статия да изглежда убедителна и обективна. При определяне на типа и размера на наказанието, Съдът се е съобразил със следното: Съдът приема, че всички необходими предпоставки за замяна на углавната отговорност на ищцата и налагането на административно наказание са налице. Простъпката й е наказуема с глоба. Ищцата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е реабилитирана от углавна отговорност... На това основание, съдът приема, че ищцата следва да бъде освободена от углавна отговорност и наказана административно с глоба. При определяне на сумата на глобата, Съдът е взел под внимание доходите на ищцата като журналистка, както и някои смекчаващи вината обстоятелства, като критично отношение към нейното деяние, сътрудничество за установяване на фактите и благонамереност. Всичко това е в полза на по-ниска глоба, която е 500 деноминирани лева. Съдът разглежда възможността ... за налагане на допълнително наказание, но приема, че това не е необходимо, тъй като глобата има достатъчно поправително и възпиращо действие върху ищцата и обществото. Наличието на щета в резултат на простъпката по чл. 147 § 1 от Наказателния кодекс от 1968 г. е безспорна презумпция и с оглед на констатацията на съда, че ищцата е действала виновно, единственият открит въпрос е размерът на наказанието. Извън всяко съмнение е, че публикацията на която е авторка ищцата уврежда репутацията на М. Д. и обществената преценка за него. Поради това, той трябва да бъде компенсиран за вредата. В същото време, не е доказано по безспорен начин, че статията е навредила на отношенията му с неговите партньори в бизнеса, или е попречила за перспективна кариера в изпълнителната власт, т. е., да му попречи да бъде назначен на висока длъжност. Твърденията му в тази посока остават чиста догадка, лишена от ясно разграничение между реалност и възможност. Всички доказателства в углавното производство са предмет на доказателства и проверка на процес, включително размерът на щетата. На това основание, отсъствието на доказателства води до заключението, че искът на М.Д. за 10,000 лв. не е доказан. Ищецът не е освободен от отговорност за доказване на точния размер на понесената щета, независимо от неговото указание в наказателния иск, че сумата ще бъде дарена за благотворителни цели. Съдът постановява безпристрастно, както се изисква по закон и според наличните прецеденти, като приема, че ищцата трябва да бъде задължена да плати на М.Д. сумата от 2,000 лв. като компенсация за неимуществени вреди, претърпени в резултат на простъпката. Ищцата следва да заплати законна лихва върху тази сума за времето от 4 август 2001 г. до уреждане на плащането. ..." 27. На 15 октомври 2002 г. ищцата обжалва пред Софийския градски съд. Тя привежда довода, че съдът на по-долна инстанция е допуснал грешка с промяната в нареждането си, с което й разрешава да представи доказателства с довода, че тези доказателства вече са представени от вносителя на частния наказателен иск. По този начин ограничава нейните възможности да докаже истинността на своите твърдения срещу М. Д. Съдът на по-долна инстанция е допуснал грешка също така като е приел, че тя е действала виновно с твърдението, че М. Д. е кредитен милионер, което е изключено пред вид предходните публикации. В заключение ищцата заявява, че нейното осъждане и присъдата противоречат на чл. 10 от Конвенцията. Един журналист има право да потвърди информация получена от други, които са действали по служба, както е било в случая. Тя е била длъжна да потвърди публично разкрита информация. Тя е получила информацията от депутат в парламента непосредствено след обсъждане в неговата парламентарна група по въпроса и само я е пропуснала. 28. В допълнително изложение от 24 март 2003 г., ищцата не е отправила предумишлено клевета, тъй като М. Д. действително е "кредитен милионер", което е компрометиращото, а не, дали участва в разни фирми. Фактът се потвърждава от присъда, с която се отхвърля негов наказателен иск срещу Медиа Холдинг АД. Представеното доказателство само потвърждава, че той не е в списъка на “кредитните милионери” като физическо лице. Поради това, все още е възможно той да е такъв чрез участието си в някои компании, както тя се опитва да докаже. Констатациите на съда от по-долна инстанция по отношение на прякото и непряко участие на М.Д. в споменатите компании са също погрешни. Съдът, също така, некоректно е приел, че ищцата е действала безотговорно. Тя лично, както и нейните колеги са направили многократни проверки чрез различни източници, които са ги накарали да мислят добросъвестно и в съответствие с правилата на разследващата журналистика, че M.Д. е “кредитeн милионер”. Предполагаемата недостатъчност на доказателства може единствено да укаже неглежиране, но не умисъл. Накрая, фактът, че оспорваната информация е била вече публикувана, изключва клеветата. 29. Софийският градски съд заседава на 31 март 2003 година. Съдът приема редица документи, набавени от ищцата като доказателства с оглед на установяването на участието на М.Д. във Витаплант ООД, отхвърля някои други искания за доказателства на ищцата и изслушва доводите на страните. 30. На заключително заседание от 19 май 2003 г., Софийският градски съд отбелязва фактите, посочени в т. 12-16 горе, включително частта, отнасяща се до участието на М.Д. във Витаплант ООД по време, когато е теглила банкови кредити, които не изплаща и потвърждава осъждането и присъдата на ищцата както следва: “... Страните нямат разногласия относно фактите установени от съда. Няма спор също така относно констатациите на съда от по-долна инстанция, че твърдението че дадено лице е "кредитeн милионер" заради появата на притежавани от него фирми в списъка на БНБ на длъжниците с невъзвръщаеми кредити е обективно компрометираща. Защитата на ищцата повдига правни аргументи, които очертават два спорни въпроса. Първият е има ли клевета, когато фактите, изложени в публикацията са неверни, но заключението направено въз основа на тях е вярно на друго основание. Защитата твърди, че М.Д. в действителност е "кредитeн милионер" не въз основа на фирмите, посочени в публикацията, но поради неговото участие в друга компания - Витаплант ООД. Вторият е дали лице, което притежава дял в компания с неуредени кредити може да бъде считано за "кредитeн милионер". Позицията на Съда по този въпрос е следната: Няма правна дефиниция на понятието "кредитeн милионер". То навлиза в езика на журналистите и се използва в говоримата реч за да опише лица, които са придобили големи суми пари като са ползвали лично или чрез физически или юридически лица, свързани с тях необезпечени банкови кредити, които не са платени и са били включени в списъка на БНБ като невъзвръщаеми. Изразът е с негативен смисъл, защото кара да се подразбира, че въпросните хора вероятно са отговорни за кризата в банковата система и т. н. "източване" на банките, ще рече забогатяване с незаконни способи. Списък на "кредитните милионери" никога не е издаван като официален документ на БНБ. Има списък на лица с неизплатени кредити към 1997 г., който е бил съставен в изпълнение на Закона за информация за необслужвани кредити от 1997 година. Този закон изисква подлежащите на докладване кредити да надхвърлят 5,000 германски марки но не се отнася за кредити със седем-цифрени или по-големи суми. Съгласно закона, списъкът се публикува в специален бюлетин, който не е предмет на банкова тайна и се разпраща до Главната прокуратура, МВР, данъчната и митническата администрации и Народното събрание. След получаването му в Народното събрание на 21 януари 1998 г. списъкът става достояние на журналисти и е публикуван изцяло или на части като списък на “кредитните милионери”. Фактически, не притежанието на определени компании е компрометиращо, а това да бъдеш "кредитeн милионер". От гледище на съда, такава дисекция на становището в публикацията на ищцата и приложението на ал. 2 от чл. 147 от Наказателния кодекс към една част от резултатите не може да бъде направена по следните причини: Читателите не са длъжни да приемат безкритично твърденията на журналистите. Едно изобилие от специфично подбрани факти в подкрепа на тези твърдения е ключ към убеждаването на читателите, че те са достоверни. Такива факти в случая са цитирането на официален документ, в който се съдържа името на М. Д. (което не е вярно) и цитирането на конкретни фирми, притежавани от М. Д. със специфични дългове (също невярно). Няма съмнение, че без тези неверни твърдения е нямало да бъде подкрепено и убедително твърдението, че М. Д. е "кредитeн милионер" и за него е нямало да бъде проблем да го отхвърли. Би било грешно да се раздели едно уверение, което съдържа компрометиращо обстоятелство на две части по една втора причина: вредата върху репутацията и обществената преценка за едно опозорено лице не е постоянна величина. Величината на тази щета може да се променя значително. В настоящия случай, когато има твърдение, че едно лице е "кредитeн милионер" поради участието си в компании, които са получили кредити, Съдът счита, че колкото по-голяма е сумата на неуредените кредити, толкова повече компании са ги получили и толкова по-пряка е връзката на лицето със задлъжнелите компании и не на последно място - колкото по-шумен е общественият скандал, толкова по компрометиращо е изявлението. М. Д. е щял да бъде по-малко оклеветен, ако сумата на необслужваните кредити е била един вместо 20 милиона лева, ако статията е посочила някоя неизвестна фирма вместо три, които са станали нарицателни заради връзката си с криминалните разследвания и ако М.Д. не е бил посочен като техен единствен собственик вместо само като притежател на акции в тях. Поради смисъла, който се придава на израза "кредитeн милионер", Съдът счита, че когато една фирма е теглила кредит, дадено лице може да се възприема като възползвало се от кредита в размер на милиони левове, само ако неговата връзка с компанията е пряка, а не опосреднена чрез участие в компании, които на свой ред участват в други компании, и ако делът му е достатъчно голям, за да позволи значителна сума от кредита да се прехвърли към него. Връзката може аналогично да съществува чрез участие в управлението на тези компании. По времето на получаване на кредита, М. Д. не е имал пряко участие във Витаплант ООД. Не е бил нито управител на тази компания, нито значителен притежател на акции. Самият кредит не е бил на стойност, която да го превърне в "милионер". Доводите, свързани с наличието на присъда по гражданско дело за отхвърляне на наказателен иск от М. Д. срещу Медиа Холдин АД са несъстоятелни, тъй като от обосновката на това съдебно решение е видно, че искът не е бил подкрепен с доказателства за претърпяна неимуществена щета, доколкото гражданските съдилища не са задължени да събират такива доказателства. Това съдебно решение няма действие върху углавното производство. Доводите относно отсъствието на вина (mens rea) са необосновани. Съдът счита, че съдът от по-долна инстанция правилно е приел за вярно твърдението на ищцата, че тя е съпоставила информацията с два независими източника - депутати и г-н Н., след което се е убедила в своята правдивост от многобройни публикации в различни вестници. Независимо от това, клеветата е извършена безотговорно. Ищцата е пренебрегнала своето задължение да провери информацията, която ще потвърждава в единствения достоверен източник - публичния фирмен регистър - до който тя е имала достъп. Мненията на депутатите са били неофициални, както се установява от свидетелски показания на колеги на ищцата, като г-н Н., който не притежава собствена информация насочва ищцата към публикацията на в-к Труд. Това води до заключението, че ищцата е била наясно с възможността, че обидната информация може да не е точна, но е пренебрегнала тази грижа за да даде своята статия за печат колкото може по-скоро" II. РЕЛЕВАНТНОТО ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО A. Конституцията от 1991 31. Релевантните текстове от Конституцията от 1991 гласят: B. Наказателният кодекс от 1968 32. Чл. 147 от Наказателния кодекс от 1968, в сила от март 2000 г. предвижда: 33. За обида, разпространена чрез печатно произведение наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. (Чл. 148 §§ 1 (2) и 2 от НК, в сила от март 2000 г.). От март 2000 г. за всички случаи на обида наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия (Чл. 161 от НК, в сила от март 2000 г.). През 2005 г. се публикува неофициален сборник "Обида и клевета в практиката на Софийския районен съд, Сиби, 2005 г от прецеденти на Софийския районен съд и Софийския градски съд от дела за обида, в който на стр. 400 се посочва делото срещу ищцата. 34. Чл. 78a от НК, в редакцията му, която е била в сила по това време, позволява на съдилищата да заменят наказателната отговорност на осъдените лица с административно наказание - глоба от 500 до 1,000 лв, ако: (а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, (б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и няма предходна замяна на наказателна отговорност с административно наказание, и (в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Съдът, който налага глобата, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години. I. ПРЕДПОЛАГАЕМО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 6 §§ 1 И 3 (d) OТ КОНВЕНЦИЯТА 35. Ищцата твърди, че процесът, който е завършил с нейното осъждане не е бил справедлив. Тя иска съдът да установи нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 (d), които гласят: “1. при решаването на... каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо ... гледане... от... съд... (d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелстващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия; ...” 36. Правителството заявява, че националните съдилища са допуснали и са взели под внимание всички доказателства, които имат отношение по делото. Те са допуснали като доказателства всички документи, представени от ищцата и са й разрешили да призове всички свидетели, поискани от нея. Съдилищата са мотивирали обстойно отказа си да приложат някои доказателствени приложения на ищцата, намирайки ги за не съответстващи на правилния ход на делото. 37. Ищцата заявява, че националните съдилища са действали в нарушение на основното правило, че тежестта на доказването е на обвинението. M.Д. не е поел тази тежест. Той не е представил удостоверение от БНБ, от което да е видно, че не фигурира в списъка на “кредитните милионери” чрез някои негови компании. Нито е привел доказателства за вината на ищцата. В същото време, съдилищата са отхвърлили искания на ищцата за доказателства, чиято цел е била да се запълнят празнотите в тезата на обвинението и да докажат истината. Първоинстанционният съд не е обсъдил нейните доказателства, че М.Д. действително фигурира в списъка на “кредитните милионери” чрез своето участие във Витаплант ООД. Апелативният съд е приел, че това е така, но въпреки това е поддържал, че М.Д. е бил оклеветен. Апелативният съд решава, че независимо от наличието на два независими източника, ищцата е била длъжна да провери своята информация в регистъра на компаниите, което внася несправедливост в процеса, тъй като не съществува правило, журналистите да се справят с регистъра. Апелативният съд също така не е обсъдил довода, че наказателната отговорност е индивидуална, макар че журналистите работят и проверяват информацията в екипи. Първоинстанционният съд също така е сгрешил, като не е призовал двамата депутати от парламента да свидетелстват относно информацията, която са дали на ищцата в Народното събрание. Същият съд погрешно е изменил своето постановление с позволение за представяне на доказателства за участието на М. Д. в някои компании. 38. Съдът счита, че този иск, тъй като е близко свързан с иска по чл. 10 от Конвенцията (вж. т. 46 по-долу), не е контрастно необоснован по смисъла на чл. 35 § 3 oт Конвенцията. Той също така отбелязва, че не е недопустим на други основания. Поради това трябва да бъде обявен за допустим. 39. Съдът започва с общото съображение, че не е негово задължение да работи във връзка с фактически или законодателни грешки, които е възможно да бъдат допуснати от националните съдилища (Вж. García Ruiz срещу Испания [GC], № 30544/96,§ 28,ECHR 1999‑I), тъй като няма функциите на апелативен съд по отношение на тези съдилища (вж. измежду другите казуси Cornelis срещу Холандия (dec.), № 994/03,ECHR 2004‑V (извадки)). Нещо повече, докато чл. 6 от Конвенцията гарантира правото на справедлив процес, той не урежда правилата за допустимост на доказателствата или начина, по който те да се преценяват, поради което тези положения се уреждат от националното законодателство и националните съдилища (вж. делото García Ruiz,посочено по-горе). В допълнение, едно изискване към защитата при дела за обида да доказва в разумни граници, че техните пледоарии до голяма степен отговарят на истината не противоречи по същество на Конвенцията (вж. McVicar срещу Обединеното Кралство, № 46311/99, § 87,ECHR 2002‑III;и Steel и Morris срещу Обединеното Кралство, № 68416/01,§ 93,ECHR 2005‑II). 40. Относно специфичните изявления на ищцата, Съдът отбелязва следното. 41. Ищцата намира за погрешно това, че Софийският районен съд не събира доказателства и не установява дали М. Д. е имал непряко участие във Витаплант ООД - компания, която фигурира в списъка на БНБ (вж. т. 6, 25 и 26,горе). Но Съдът отбелязва, че този пропуск е коригиран при обжалването. Софийският градски съд допуска доказателство по този пункт и намира, че М. Д. непряко е участвал в тази компания. Но приема, че това непряко участие не прави изявлението на ищцата, че M.Д. е “кредитeн милионер” необидно, тъй като нейното изявление че M.Д. е “кредитeн милионер” е направено на базата на неговото предполагаемо притежание на три други фирми (вж. т. 29 и 30 горе). Съдът не приема това решение да бъде оспорено, тъй като не го намира за необосновано. 42. По-нататък, ищцата атакува не призоваването за свидетели от Софийския районен съд на депутати от парламента (вж. т. 25 горе). Но, съгласно утвърденото прецедентно право, чл. 6 § 3 (d) предоставя на националните съдилища преценката за призоваване на свидетели (вж. измежду другите казуси (Perna срещу Италия [GC], № 48898/99,§ 29,ECHR 2003‑V). Тъй като ищцата не назовава депутата, националният съд едва ли може да бъде упрекван че не го призовава. Във всеки случай, с оглед на основанията, по които ищцата е намерена за виновна, не може да се счита, че тези свидетелски показания са могли да бъдат решаващи за нейното осъждане (също., §§ 31 и 32). 43. Доколкото ищцата оспорва начина, по който Софийският районен съд и Софийският градски съд преценяват доказателствата и установяват фактите, както и начина по който Софийският градски съд интерпретира нейното задължение да проведе подходящо журналистическо проучване, Съдът счита, че не е в кръга на функциите му да взима отношение относно грешки свързани с фактите или закона, които е възможно да бъдат допуснати в национален съд (вж. т. 39 горе). Съдът не счита, че присъдите на националните съдилища са били произволни и настоява, че националните власти, в частност съдилищата, които интерпретират и прилагат националното законодателство (вж.Thorgeir Thorgeirson срещу Исландия, съдебно решение от 25 юни 1992 г., Серия A № 239,стp.25,§ 58; и Casado Coca срещу Испания, съдебно решение от 24 февруари 1994 г., Серия A № 285‑A,стp.18,§ 43). 44. Пред вид горните допускания, Съдът не счита, че процесът срещу ищцата е бил несправедлив. 45. Не се установява нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 (d) от Конвенцията. II. НЕУСТАНОВЕНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 10 OT КОНВЕНЦИЯТА 46. Ищцата се оплаква, че нейното осъждане представлява неоправдана намеса в правото й на изразяване. Тя се позовава на чл. 10 от Конвенцията, който гласи: “1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници... 2.Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието." A. Заявления на страните 47. Позицията на правителството е, че свободата на изразяване на журналистите не бива да бъде упражнявана във вреда на личната репутация. Поради това при всеки случай е от съществено значение да се прецени дали информацията, която те възнамеряват да публикуват е точна. В конкретния случай това не е било така; обществеността е била подведена, тъй като информацията, която се съдържа в статията на ищцата не отговаря на истината. Извън всяко съмнение е, че ако журналистите имат достъп до официален документ, от тях няма да се изисква да верифицират неговата достоверност. Ищцата нито се е запознала с официалния списък на “кредитните милионери”, нито е проверила фирмения регистър, за да се убеди, че М. Д. има участие в упоменатите от нея фирми. Тя се е доверила на своите източници без да се безпокои да провери дали тяхната информация е точна и без да държи сметка за факта, че публикацията на Труд и преди всичко уводът нямат характера на официална публикация. По този начин, ищцата не е провела надеждно журналистическо разследване преди да информира обществото, че М.Д. е “кредитeн милионер”. Тя дори е подкрепила своето твърдение със специфични, но неверни изявления, които са породили погрешното впечатление, че тази информация е проверена и автентична. На процеса тя признава пропуска си да проведе надеждна верификация. 48. Правителството също така счита, че изявлението на ищцата без съмнение е било негативно и е довело до сериозно публично неодобрение на М.Д. като е било представено като съобщение на факт. Такава публикация би трябвало да се базира на сериозно доказателство. Двете съдебни инстанции са позволили на страните по делото да приведат доказателства по този въпрос и са основали своите решения на констатацията, че твърдението на ищцата не е било вярно. Софийският районен съд е придал сериозно значение на това положение, а Софийският градски съд се е занимал обстойно с въпроса, бил ли е М.Д. “кредитeн милионер” въз основа на своето участие в друга компания. 49. Накрая, правителството поставя ударение на факта, че възмездието, което търси М.Д. - частен наказателен иск заедно с иск за обезщетение е обичайно и достъпно за всяко лице, чиято репутация е атакувана. Важно е също така, че съдът е отклонил углавната отговорност на ищцата и е наложил само административно наказание. Сумата на обезщетението, присъдено на М.Д. също не е необоснована. 50. Ищцата заявява, че в едно демократично общество не е необходимо да се прибягва до наказателни мерки, за да се ограничава свободата на изразяване. Наказателното законодателство има необосновано охлаждащ ефект върху свободата на изразяване. Това е от особено значение за журналистите, които не разполагат със собствени източници и разчитат на други да ги снабдяват с информация. Наказателната отговорност също е проблематична, защото журналистите работят в екипи, а наказанията са индивидуални. 51. Възгледът на ищцата е, че изискването ответникът в дело за клевета да доказва верността на изявленията си е несъразмерно. В такова производство, съдилищата се интересуват само от истинността на оспорените твърдения, без да проверяват репутацията на тези, които се предполага, че са обидени. Тази репутация е приета за добра без никакви гаранции. Това довежда до положение на злоупотреба с права и de facto до обвинение при невиновност. 52. Ищцата също така изтъква, че съдилищата не са взели под внимание степента, до която оспорваните твърдения действително са накърнили репутацията на М.Д. и са допуснали грешка като са приели, че той е бил обиден поради простата грешка в наименованията на компаниите, чрез които се появява в списъка с невъзвръщаеми кредити. Спорната публикация на практика не е повлияла на общественото положение на М. Д.. Целта, повече е била да се информира обществото относно кандидатите за поста заместник министър на финансите. Наличието на публична информация по тази тема е била по-важна от факта, дали М. Д. фигурира в списъка заради една или друга компания. Грешката на ищцата в тази насока е била предизвикана от намеците на депутатите в парламента. Констатацията, че изявлението на ищцата не е отговаряло на истината е погрешно, тъй като единствената част, която не е вярна е наименованието на фирмата, притежавана от М. Д., а не фактът, че е “кредитeн милионер”. 53. Заявлението на правителството, че ищцата не се е справила със списъка на БНБ се конфронтира с констатациите на Софийския градски съд, който заявява, че М.Д. се появява в списъка чрез Витаплант ООД, едно становище, което ищцата доказва. Постановлението на Софийския градски съд, че ищцата е била задължена да провери своята информация във фирмения регистър е прекомерно. Не съществува такова задължение и дори, такава верификация би била неизпълнима с оглед на необходимото време. Националните съдилища допускат грешка като не призовават депутатите от парламента, с които ищцата е разговаряла. Техните имена са били конкретизирани в показанията на г-н Н., другият журналист, присъствал във фоайето на Народното събрание на 3 август 2001 година. Тези депутати, единият от които е бизнес-партньор на М. Д., са подвели ищцата с неточна информация, за да предизвикат присъда, казвайки, че М. Д. не е “кредитeн милионер”, като по този начин укриват участието му във Витаплант ООД. Софийският градски съд събира доказателства за участието на М. Д. във Витаплант ООД и прави констатации в тази насока. М.Д. реално не е търпял каквото и да било предразсъдъци относно репутацията си, тъй като чрез тази фирма е теглил заеми без да ги връща, както е видно от договори, представени от него в съда 54. Съдът счита, че този иск не е контрастно необоснован по смисъла на чл. 35 § 3 oт Конвенцията. Също така отбелязва, че не е недопустим на други основания. Поради това трябва да се приеме за допустим. 55. Страните нямат разногласия, че осъждането на ищцата представлява намеса на държавата в нейното право на свобода на изразяването. Съдът няма основание за различна позиция. Такава намеса би била в нарушение на Конвенцията, ако не са удовлетворени критериите от алинея втора на чл. 10. На това основание, Съдът трябва да определи дали е била "предписано по закон" съгласно една или повече законни цели, посочени в тази алинея и е била "необходима в едно демократично общество", за да постигне тази или тези цели. 56. Съдът намери и това не се оспорва, че намесата "се изисква по закон" след като ищцата е осъдена на основание на чл. 147 и 148 от Наказателния кодекс (вж. т. 26, 32 и 33 горе). Съдът намери също така, че намесата и изпълнява една от законните цели, заложени в алинея 2 на чл. 10: защитата на "репутацията или правата на другите", ще рече на М. Д.. 57. Остава да се установи дали намесата е била "необходима в едно демократично общество". В това отношение са налице следните общи принципи от прецедентите на Съда (вж. неотдавнашното решение, Pedersen и Baadsgaard срещу Denmark [GC], № 49017/99,§§ 68‑70 и 76 in limine,ECHR 2004‑XI, с допълнителни позовавания): (a) Проверката относно потребността в едно демократично общество изисква Съдът да определи дали намесата отговаря на пресираща обществена необходимост. Страните, ратифицирали Конвенцията имат свои предели в преценката дали такава потребност съществува, но това е свързано с европейския надзор, който включва както законодателството, така и решенията с които се прилага, дори тези, които са издадени от независими съдилища. Поради това, Съдът има властта да постановява окончателно дали едно "ограничение" е съвместимо със свободата на изразяване, в съответствие със защитата на чл. 10. (b) Задачата на Съда в упражняването на неговата надзорна функция не е да заема мястото на вътрешните съдилища, а да преразглежда съгласно чл. 10 решенията, които са приети в съответствие със своите лимити за окачествяване. Това не означава, че надзорът е ограничен до констатации дали съответната държава упражнява това право разумно, с внимание и добронамереност; това, което Съдът трябва да направи е да вниква в намесата, предмет на жалбите в светлината на цялостните казуси, включително съдържанието на коментарите по отношение на ищците и контекста, в който са направени. (c) По-конкретно, Съдът трябва да определи дали причините, приведени от националните власти, за да оправдаят намесата са пропорционални на преследваните законни цели. Като действа така, Съдът трябва да се убеждава, че националните власти, като се опират на приемлива преценка на съответните факти, са приложили стандарти, които са съответствали на принципите, заложени в чл. 10. (d) Като преценява пропорционалността на намесата, Съдът трябва да прави разлика между привеждане на факти и оценка на стойностите, докато съществуването на фактите може да бъде демонстрирано, истинността на стойностната оценка не се поддава на доказване. Класификацията на едно становище като факт или като стойностна преценка е въпрос, който на първо място попада в обхвата на оценка на националните власти, по-конкретно местните съдилища. 58. Съдът отбелязва във връзка с конкретния случай, че ищцата, журналистка във вестник, е осъдена и наказана за написване на статия (вж. т. 5, 12 и 14 горе). Поради това, казусът касае конкретно свободата на пресата. Съдът подчертава при многобройни случаи съществената роля, която играе пресата в едно демократично общество. Той изтъква, че макар пресата да не бива да престъпва определени граници, по-конкретно по отношение на репутацията и правата на други, нейният дълг е да предава по начин, съвместим с нейните задължения и отговорности, информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес, и не само че пресата има за задача да предава такава информация и идеи, но и да получава. Така, пределът на оценка на националните власти се описва от интересите на едно демократично общество да дава възможност на пресата да изпълнява своята жизнена роля на "обществен пазител" (вж. Radio France и други Others срещу Франция, № 53984/00,§ 33, ECHR 2004‑II,с допълнителни позовавания). 59. Съдът също така отбелязва, че въпросната статия в настоящия случай съобщава факти, свързани с кандидатурата на известен политик (вж. т. 8 горе) за поста заместник министър на финансите. Въпросът е считан за особено сериозен за да бъде свикана среща на парламентарната група на коалицията (вж. т. 12 горе). Не може да има съмнение, че въпросът е бил от съществен обществен интерес и че разпространението на информация за нея е било съставна част от задачата, която се придава на медиите в едно демократично общество (пак там, § 34). 60. Би трябвало също така да се вземе под внимание, че в качеството си на политик и кандидат за държавен пост, М.Д. неизбежно и осведомено се е открил за обществен контрол (Вж. Lingens срещу Aвстрия,съдебно решение от 8 юли 1986 г., Серия A № 103,стp.26, § 42; и Oberschlick срещу Aвстрия (№ 1), съдебно решение от 23 май 1991 г., Серия A № 204,стp.26,§ 59), по-конкретно що се отнася до въпроси, навлизащи в неговата финансова почтеност. 61. Чл. 10 от Конвенцията все пак не гарантира изцяло неограничена свобода на изразяване дори по отношение на печатното покритие на въпроси от особено обществено значение и политически фигури. Съгласно условията на алинея 2 от този член, упражняването на тази свобода се придружава от "задължения и отговорности", които се прилагат и по отношение на пресата. Тези "задължения и отговорности" придобиват значение, когато, както в дадения случай става въпрос за атака срещу репутацията на именити личности и подценяване "правата на други". Пред вид "задълженията и отговорностите", свързани с упражняването на свободата на изразяване, гаранцията за журналистите по чл. 10 във връзка с репортажи по въпроси от общ интерес е свързано с условието за добронамереност на действието, с цел да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журнализма (вж. mutatis mutandis (с промените), Bladet Tromsø и Stensaas срещу Норвегия [GC], № 21980/93,§ 65,ECHR 1999‑III). 62. Изявлението, че M.Д. фигурира в списъка, изготвен от БНБ поради притежанието от негова страна на три конкретно наименовани компании е очевидно изкривяване на фактите и като такова несигурно за потвърждение (вж. измежду други, McVicar,§ 83;Steel and Morris,§§ 90 in fine и 94,посочени по-горе; и Панев срещу България, № 35125/97, решение на Комисията от 3 декември 1997 г., не докладвано). За разлика от остатъка от статията, изказът на това изявление не остава съмнения, че произхожда от ищцата, а не от депутатите, които са я подвели към подозрения, свързани с кандидатурата на М.Д. за поста заместник министър на финансите. То е формулирано с термини, които навеждат на възприятието, че информацията дадена от ищцата е пряко базирана на официалния списък на БНБ, а не на други публикации, като тази в Труд (вж. т. 14 горе). Поради това не може да се каже, че ищцата съобщава това, което са казали други и просто е пропуснала да се дистанцира (вж., mutatis mutandis, Radio France и други, цитирани горе, § 38; Thoma срещу Люксембург, № 38432/97,§§ 63 и 64,ECHR 2001‑III;и Pedersen и Baadsgaard,цитирани горе, § 77). Като приема обвинителните твърдения като свои, тя носи отговорност за тяхната достоверност. 63. Както беше посочено вече (вж. т. 41 горе), в последвалото производство, на ищцата е позволено да даде сведения относно верността на своето изявление (вж. Colombani и други срещу Франция, № 51279/99,§ 66, ECHR 2002‑V). С оглед на естеството на това твърдение, тази задача не е била необичайна и неизпълнима (вж. Thorgeir Thorgeirson, цитиран по-горе, стp.28,§ 65 in fine). Все пак тя успява да докаже само, че М.Д. фигурира в списъка чрез компанията Витаплант ООД, но не чрез компаниите ФБК "Макском", "Макском холдинг" и "Макском" ООД, посочени в статията (вж. т. 14, 25, 29 и 30 горе). Софийският градски съд приема, че това не прави нейното изявление не клеветническо, тъй като едно е да се каже, че дадено лице е “кредитeн милионер” поради индиректното си участие в дадена компания и съвсем друго - да се каже, че притежава изцяло три компании, които са в списъка на длъжниците. Съдът не намира основание да постави под въпрос тази констатация. 64. Съдът трябва също така да провери, дали проучването, направено от ищцата преди публикацията на невярното изявление фактически е било добронамерено и отговаря на нормалните журналистически задължения за верифициране на едно фактическо твърдение. Прецедентното право на Съда дава яснота по въпроса, че колкото по-сериозно е обвинението, толкова по-солидна трябва да бъде фактическата основа (вж. Pedersen and Baadsgaard,цитирани по-горе, § 78 in fine). Обвинението на ищцата е доста сериозно (вж,, mutatis mutandis, Thoma, цитиран по-горе, § 57) и поради това изисква съществено оправдание, най-вече защото е направено в национален ежедневник с голям (вж. т. 5 и 18 горе). Съдът отбелязва, че националните съдилища единодушно приемат, че ищцата не е верифицирала достатъчно информацията преди публикацията. Тези съдилища установяват, че в своето желание да предаде новината бързо, тя е пропуснала да се консултира с надеждни източници, като е предпочела да се опре на източници, които според най-добрата журналистическа практика не могат да се считат за надеждни (вж. т. 26 и 30 горе). Съдът не намира основание да приеме друго заключение. 65. Особени основания са необходими, за да може една медия да се разтовари от рутинните си задължения да удостоверява съобщения за факти, които са обидни за частни лица. Дали такива основания съществуват, зависи по-конкретно от естеството и степента на обидата и степента, до която една медия може да счита основателно своите източници за надеждни с оглед на обвиненията (вж. McVicar,§ 84; и Pedersen и Baadsgaard,§ 78, цитирани по-горе). Съдът отбелязва в тази връзка, че уводът към публикацията във в-к Труд очевидно не може да се причисли към официалните доклади. Ищцата, съответно не е била в правото си да се опре на него безусловно (вж. Bladet Tromsø and Stensaas,§§ 66,68,71 и 72; и Colombani и други, § 65, цитирани горе). Нито би могла безрезервно да разчита на неофициални изказвания на двама депутати във фоайето на Народното събрание. Това заключение не може да се промени, дори ако ситуацията бъде проверена във вида, както е изглеждала на ищцата в тогавашния момент вместо от дистанцията на времето (вж. Bladet Tromsø and Stensaas,цитирани по-горе, §§ 66 in fine and 72). Националните съдилища, които са се занимали конкретно с този въпрос, намират, че дори ако "времето и средствата за надеждна проверка, които са на разположение на един журналист в ежедневник са силно ограничени" ищцата все пак е сверила фактите с надеждни източници неадекватно и по този начин не е действала в съответствие с обичайните правила на разследващата журналистика, за да публикува факти, които е знаела или е трябвало да знае че са несигурни (вж. т. 26 и 30 above). Съдът не вижда основание да приеме друго. Нито счита, че ищцата е била освободена на други основания от надеждно верифициране на информацията. 66. Вярно е, че поради оплакването на М. Д. статията е била изменена скоро след началото на нейното публикуване (вж. т. 17 горе). Все пак, изменението не променя факта, че с оригиналната версия на статията са се запознали значителен брой читатели (вж. mutatis mutandis,Radio France and Others,cited above,§§ 35 and 38 in fine). Също така е вярно, че два дни по-късно вестникът отпечатва отговора на М.Д. (вж. т. 19 горе). Все пак този отговор, макар и показателен за волята на вестника да поправи ситуацията, не заличава напълно щетата, причинена по отношение на репутацията на М.Д.. Във всеки случай тези развития, които се осъществяват едва след като вестникът и ищцата са разбрали за обидната същност на обвиненията, не показват, че ищцата е била загрижена за установяване на тяхната истинност или надеждност до висок стандарт преди отпечатване на статията (вж. McVicar, горе, § 86). 67. При оценяването на необходимостта от намеса, е важно също така да се провери пътят по който националните съдилища са работили по случая и по-конкретно дали те са приложили стандарти, съответстващи на принципите, заложени в чл. 10 на Конвенцията (вж. т. 57 горе). Един прочит на присъдите на Софийския районен съд и Софийския градски съд (вж. т. 26 и 30 горе) показва, че те изцяло приемат, че настоящият случай включва конфликт между правото на достоверна информация и защита на репутацията или правата на другите, един конфликт, който те решават с претегляне на съответните разглеждания. 68. С оглед на горното, Съдът е удовлетворен, че основанията, приведени от националните съдилища за осъждането на ищцата са релевантни и достатъчни по смисъла на прецедентното право. В тази връзка, Съдът счита, че не е в състояние да последва аргументите на ищцата, че самото приложение на санкции от углавното законодателство в казуси на клевета е в нарушение на на чл. 10. С оглед на предела на преценка на договарящите се страни по тази клауза, една наказателна мярка по дело за клевета не може като такова да се счита за несъразмерно на преследваната цел (вж. Radio France and Others, цитирано горе, § 40; and Lindon,Otchakovsky‑Laurens and July срещу Франция [GC], nos. 21279/02 и 36448/02,§ 59, ECHR 2007‑...). Нито е в противоречие с Конвенцията да се изисква от ответничката да докаже, до разумен стандарт, че нейните обвинения са верни в значителна степен (вж. т. 39 горе). Следва също така да се има пред вид, че на производството е даден ход по инициатива на М. Д., а не на държавата (вж. Raichinov срещу България, № 47579/99, § 50 in fine, 20 април 2006), и че макар и наченато като наказателно, завършва само с административна санкция (вж. т. 26 и 34 горе). 69. Съдът трябва накрая да се увери, че наказанието, наложено на ищцата не нарушава баланса между нейната свобода на изразяване и потребността да бъде защитена репутацията на М. Д. (вж. Cumpǎnǎ and Mazǎre срещу Romania [GC], № 33348/96,§ 111,ECHR 2004‑XI). Съдът счита, че наложената на ищцата санкция - (административна глоба от 500[4] лв., плюс нареждане да се изплати на М. Д. компенсация на стойност от 2,000[5] лв. и да се покрият съдебните разноски в размер на BGN 550[6] лв.) – при конкретните обстоятелства по казуса не е прекомерна. Съдът придава особена тежест на факта, че както беше отбелязано, че след като осъжда ищцата Софийският районен съд променя нейната наказателна отговорност и налага административна санкция, като избира минималната възможна глоба, като взима под внимание доходите на ищцата и други смекчаващи обстоятелства, като се въздържа от разпореждане за професионална възбрана за ищцата. (вж. т. 26 и 34 горе в сравнение с казуса Cumpǎnǎ and Mazǎre, цитиран горе, §§ 37,112,113 in fine и 118). Съдът налага само една пета от исканото обезщетение и дава убедителни доводи за своето решение по тази точка (вж. т. 22 и 26 горе), в съответствие с прецедентното право на този съд, че присъждането на щети за обида трябва да бъде в разумно съотношение към понесеното увреждане на репутацията (see Tolstoy Miloslavsky срещу the United Kingdom, съдебно решение от 13 юли 1995 г., серия A № 316‑B, pp.75‑76,§ 49; и Steel и Morris, цитирани горе, § 96). Фактът, че Съдът нарежда ищцата да плати съдебните разноски на M.Д., които не са необосновано високи, също не е прекомерен (вж. McVicar, цитиран горе, § 81). 70. В обобщение, с оглед на причините, изтъкнати от националните съдилища за осъждането на ищцата и на относителната снизходителност на наложеното й наказание, Съдът е удовлетворен, че властите не са надвишили своя предел на преценка. 71. Поради това, не се констатира нарушение на член 10 oт Конвенцията. НА ТЕЗИ ОСНОВАНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО 1. Обявява иска за допустим; 2. Приема, че няма нарушение на член 6 §§ 1 и 3 (d) от Конвенцията; 3. Приема, че няма нарушение на член 10 от Конвенцията. Настоящото е изготвено на английски език и съобщено писмено на 14 февруари 2008 г., в съответствие с член 77, алинеи 2 и 3 от Правилника на Съда ï Клаудиа Вестердийк Пеер Лоренцен [1] Текстът не е автентичен цитат от оригинала, а превод от английски език от текста на Решението на Съда. (бел. прев ï) [2] Текстът не е автентичен цитат от оригинала, а превод от английски език от текста на Решението на Съда. (бел. прев ï) [3] Текстът не е автентичен цитат от оригинала, а превод от английски език от текста на Решението на Съда. (бел. прев ï) [4]. Равностойност на 255.65 евро [5]. Равностойност на 1,022.58 евро [6]. Равностойност на 281.21 евро
3,680,053
https://www.lyaskovets.bg/mc_resolutions/20060126_0391.php
2020-07-02T11:41:08
[ "дело 131", "дело 131", "дело 131", "дело 1775", "дело 1012", "дело 911", "дело 1011" ]
Общински съвет > Решения > Решение № 391 / 26.01.2006 ОТНОСНО: Замяна на общински имот – земеделска земя с имоти – земеделски земи, собственост на физическо лице. На основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.36, ал.1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл.40, ал.1 от Закона за общинската собственост, чл.36, ал.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, във връзка с предложение от Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Лясковец - изх.№ПО-05-10/09.01.2006г. и Решение № 383/28.12.2005г. на Общински съвет-Лясковец. При кворум от 15 общински съветника и след проведено гласуване – с 12 гласа “за”, “против” няма и 3 “въздържали се”, Общински съвет 1. Приема предложението на Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Лясковец имотите, собственост на Николай Любенов Николаев от гр.Лясковец – 7 броя с обща площ 38.386 дка на обща стойност 25 475 лева, както следва: - имот № 227002 - нива от 8.512 дка, ІІІ категория, местност “Рибарево”/н.а. № 156, т. І, рег. № 1183, дело 131/2005г./, пазарна цена 5 320 лева; - имот № 090004 - нива от 5.000 дка, ІІІ категория, местност “Ръта” /н.а. № 156, т. І, рег. № 1183, дело 131/2005г./, пазарна цена 3 500 лева; - имот № 176026 – лозе от 4.500 дка, ІІІ категория, местност “Глоговец” /н.а. № 156, т. І, рег. № 1183, дело 131/2005г./, пазарна цена 3 150 лева; - имот № 155024 – лозе от 7.014 дка, ІІІ категория, местност “Кръста” /н.а. № 2271, т. ХІІ, рег. № 15345, дело 1775/2005г./, пазарна цена 5 261 лева; - имот № 084008 – лозе от 4.719 дка, ІV категория, местност “Радиневище” /н.а. № 1474, том VІІІ, рег. № 5757, дело 1012/2005г./, пазарна цена 2 336 лева; - имот № 167007 – лозе от 3.001 дка, ІІІ категория, местност “Кръста” /н.а. № 1321, т. VІІ, рег. № 5237, дело 911/2005г./, пазарна цена 2 101 лева; - имот № 183010 – лозе с площ 5.640 дка, ІІІ категория, местност “Стан. поле” /н.а. №1473, т. VІІІ, рег. № 5756, дело 1011/2005г./, пазарна цена 3 807 лева, да бъдат заменени с имот № 048026 от общински поземлен фонд, представляващ пасище, мера, ІІІ категория, местност “Карм. дол” в землище Лясковец с площ 30.000 дка /АОС ч № 453/27.10.2003г./, пазарна цена 25 500 лева. 2. Разликата в стойността на имотите в размер на 25 лева, да бъде доплатена от Николай Николов по сметка на Община Лясковец: № 3005845006, БИН 7311560000, б.код 30004077 при банка ДСК гр.Лясковец. 3. Заменителят Николай Николов от гр.Лясковец да заплати на Община Лясковец 2 % режийни разноски в размер на 510 лева по сметка № 3005845006, БИН 7311700000, б.код 30004077 при банка ДСК гр.Лясковец. 4. Заменителят Николай Николов от гр.Лясковец да заплати на Община Лясковец 2 % местен данък в размер на 510 лева по сметка № 3005845006, БИН 7311250005, б.код 30004077 при банка ДСК гр.Лясковец. 5. Заменителят Николай Николов от гр.Лясковец да заплати на Община Лясковец такса в размер на 8.00 лева за участие в производство по замяна съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в Община Лясковец, съгласно чл.9 от Закона за местните данъци и такси. 6. Възлага на кмета на Община Лясковец да подготви заповед и сключи договор за замяна на обектите по точка 1.
3,900,688
http://sopa.bg/print.php?news.174
2019-11-20T22:12:17
[ "дело 2127", "дело 2127", "дело 12569", "дело 12569", "дело 2093", "дело 318", "дело 1904", "дело 4699", "дело 4699", "дело 1904", "дело 429", "дело 3962", "дело 2114", "дело 2167", "дело 2532", "дело 1833", "дело 12525", "дело 2168", "дело 2214", "дело 2213", "дело 2215", "дело 14274", "дело 2212", "дело 295", "дело 8346", "дело 2411", "дело 252", "дело 2644", "дело 4812", "дело 2736", "дело 2737", "дело 12254", "дело 3129", "дело 3266", "дело 10263", "дело 3351", "дело 205", "дело 4692", "дело 320", "дело 5018" ]
Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, СОПА: СОПА оптимизира чрез ЗДОИ - заявления 2013 - 2016 г. Новина: : СОПА оптимизира чрез ЗДОИ - заявления 2013 - 2016 г. 15.09.2013 - 20:59:19 Повдигнатите въпроси са предимно от компетенциите на кмета Иван Портних, но не само Оптимизирането се извършва на принципа „Казвам ти дъще, сещай се снахо“. За кратко време СОПА подаваме множество заявления за достъп до информация с проблемни според нас въпроси по една или няколко теми, като следим внимателно реакцията на съответната администрация. Когато сме недоволни от отговора, подаваме искане за поправка или допълване на предоставената ни информация на основание чл.22 от ЗДОИ, а при отказ - подаваме жалба до съда. Например въпросът „на какво правно и фактическо основание в Община Варна е определена цена 25 ст за изготвянето на фотокопие на 1 стр. А4“ означава, че според СОПА в общината са се оляли с тази цена, тъй като обичайната цена за такава услуга е между 4 и 10 ст. Ако попитаме „съществува ли проект за реконструкция и модернизация на сегашната или за строителство на нова пречиствателна станция Златни пясъци и с какви средства се финансира“, това означава, че СОПА се опитва да разкрие или предотврати корупционни действия. Акцентът в заявленията са въпроси, свързани с Морската градина и крайбрежната зона, обществените поръчки, поведението на общинските полицаи, административното обслужване на гражданите и правилното прилагане на ЗДОИ. Заявления и отговори: 1. Тема: Устройство на територията на Морската градина - задание 1998г. Заявление вх.№ ДОИ 13000015ВН от 25.01.2013 г. до кмета на община Варна относно „Задание за Устройството на територията на Морската градина и Северната крайбрежна зона на гр. Варна (ПРИМОРСКА ЗОНА), Варна, май-юни 1998г.“, прието с Решение № 1687-4 по протокол № 34 от 29.07.1998 г. на Общински съвет - Варна. „Устройство на сухоземния участък, вкл. ската: Разделянето на пространството между дамбата и ската трябва да бъде на терени /парцели/ за отдаване на концесия, като се запази правото на преминаване през тях. ... Недопустимо е разполагането на хотели, покрити спортни обекти, луксозни атракционни обекти и други изискващи постоянен транспортен достъп. ... Частта от ската, която е необработена и е част от „неусвоения клиф“, да се предвиди за пестеливо укрепване с приложени вече материали и други които по-неусетно ще се впишат в средата.“ „ЗАДАНИЕ за Устройството на територията на Морската градина и Северната крайбрежна зона на гр. Варна (ПРИМОРСКА ЗОНА), Варна, май-юни 1998г.“, прието от ОС Варна на 29.07.1998г. [1174K, PDF text] Графични приложения: 1. Опорно-аналитична схема - мащаб 1:4000. scan част 1 scan част 2 scan част 3 [JPG] 2. Зониране и функционално съдържание - мащаб 1:4000. scan част 1 scan част 2 scan част 3 [JPG] 3. Собственост - мащаб 1:4000. scan част 1 scan част 2 scan част 3 [JPG] 4. Растително изграждане - формат А3 [JPG] 5. Инфраструктурна съоръженост - формат А3 [JPG] 6. Комуникационно-транспортно обслужване - формат А3 [JPG] 7. Графична интерпретация на схемата „Условия на средата“ от 1996 г. - формат А3 [JPG] Литоложка карта. [Фиг.2а] [JPG] Морфоложка карта. [Фиг.2б] [JPG] Карта на буните на Морската градина. [JPG] Граници на Историческото ядро на Морската градина с вътрешно зониране. [1517K, JPG] Карта с предложения за отмяна на строителна забрана. Граници на зона 4 съгласно приложение №1 към Заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997г. на МТРС с територии, предложени за отмяна на строителната забрана. Преписките са внесени в МРРБ от Община Варна или инвеститора Румен Николов. Mащаб 1:5000. [3931К, JPG] Текстови приложения: 1. Решение на Общинския съвет № 1697-4 от 29.07.1998г. за приемане на Заданието. (Препис - извлечение от Протокол № 34 от 29.07.1998г. за решенията по т.4 от дневния ред.) [РDF text] [PDF scan] Проект за решението на Общинския съвет за приемане на Заданието. [PDF scan] 2. Нормативни изисквания - опис на нормативни актове и решения на ОбС.[PDF text] 3. Историческа справка. [PDF text] 4. Земна основа и скат - геоложки условия. [PDF scan] 5. Акватория, бряг и дъно. [PDF scan] 6. Микроклиматично райониране и устройство на плажовете.[PDF scan] 7. Инженерно-техническа инфраструктура. [PDF scan] 8. Номенклатура обекти за спорт, спортни и детски игри. [PDF scan] 9. Съществуващо функционално съдържание. [PDF scan] 10. Съществуващо растително изграждане. [PDF scan] 11. Състояние на недвижимата собственост. [PDF scan] 12. Устройствен режим на Морската градина - паметник на градинското и парковото изкуство. [PDF scan] 13. Опис на проблемните проучвания и предходни проекти. [PDF scan] 14. Опис на необходимите измервания, проучвания и разработки, предпоставящи проектирането. [PDF scan] 2. Тема: Устройство на територията на Морската градина - наименование, граници Заявление вх.№ ДОИ 13000016ВН от 28.01.2013 г. до кмета на община Варна с въпроси: 1. Съществува ли в град Варна парк с официално наименование „Морска градина“ и в какви граници? 2. Съществува ли в град Варна парк с официално наименование „Приморски парк“ и в какви граници? Решение от 07.02.2013г. за предоставяне на поисканата информация. Писмена справка от 07.02.2013 г., получена на 11.02.2013 г. Искане от 12.02.2013 г. за допълване на предоставената информация Втори отговор с дата 25.02.2013 г. 3. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление от 02.02.2013 г. до МРРБ с въпроси за размера и методиката за определяне на размера на средствата за извършване на служебна проверка на валидността на подписите за референдума за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна Отговор от МРРБ от 20.02.2013 г. 4. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление от 20.02.2013 г. до МРРБ с въпроси за реда и методиката за проверка на валидността и броя на валидните подписи при извършването на служебна проверка на подписките за произвеждане на местен референдум чрез подписка. Отговор от МРРБ от 07.03.2013 г. 5. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление от 01.07.2013 г. до МРР с въпроси за размера и методиката за определяне на размера на средствата за извършване на служебна проверка на подписите за референдума за Морската градина. Отговор от МРРБ от 30.07.2013 г. 6. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление от 03.07.2013 г. до МРР с въпроси за реда и методиката за проверка на коректността и броя на коректните подписи при извършването на служебна проверка на подписка за произвеждане на местен референдум. Писмо от МРР от 11.07.2013 г. за удължаване на срока за отговор Отговор от МРРБ от 01.08.2013 г. - методика за проверка на подписки, данни за софтуера на НБД „Население“ 7. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление вх.№ ДОИ 13000101ВН от 08.07.2013 г. до кмета с въпроси за актуалното състояние на избирателните списъци в община Варна. Решение от 15.07.2013 г. Писмена справка от 16.07.2013 г. по т.1 от заявлението Молба от 17.07.2013г. предоставената информация да бъде поправена или допълнена Писмо от 23.07.2013 г., с което заявлението се препраща по компетентност на ГД „ГРАО“ към МРР Отговор от 08.08.2013 г. от МРР, че ГД „ГРАО“ не разполага с исканата информация 8. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление вх.№ ДОИ 13000110ВН от 02.08.2013 г. до кмета с въпроси за размера на разходите от общинския бюджет за извършването на служебната проверка на подписката за референдума Решение от 07.08.2013 г. 9. Тема: Обществени поръчки и бюджетни средства Заявление вх.№ ДОИ 130000114ВН от 06.08.2013 г. от СОПА до кмета относно подготовката и контрола върху качественото, количественото и стойностното изпълнение на договорите, сключени въз основа на обществена поръчка или с директно договаряне след 01.01.1998г. Жалба от 30.08.2013 г. срещу мълчалив отказ 10. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Устно запитване вх.№ ДОИ 130000116ВН от 06.08.2013 г. до кмета относно всички актуални вътрешни инструкции и заповеди, отнасящи се до допускането на граждани в сградата на Община Варна и проверката на техния багаж Решение от 14.08.2013г., предоставена информация 11. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000118ВН от 09.08.2013 г. до кмета относно реда за превеждане на задържани лица през фоайетата и коридорите на сградата на Община Варна Решение от 28.08.2013г., предоставена информация 12. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000119ВН от 13.08.2013 г. до кмета относно съществуването и съдържанието на „вътрешна секретна инструкция“, определяща реда за проверка на влизащите в сградата на Община Варна лица и техния багаж от служители на звено „Общинска полиция“ Писмо от 22.08.2013г., с което заявлението е препратено на ОДМВР 13. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000120ВН от 14.08.2013 г. от СОПА до кмета относно основанието централният вход на сградата на Община Варна до грамадата на Пламен да е затворен за граждани и да се използва само като служебен. Жалба от 30.08.2013 г. срещу мълчалив отказ, решение от 11.12.2013г. по адм. дело № 3446 /2013г. на АдСВ 14. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000121ВН от 19.08.2013 г. до кмета относно основанието за създаване, числения състав, разходите и дейността на звено „Общинска полиция“ към Община Варна Решение от 28.08.2013 г., жалба от 03.09.2013 г., решение от 13.12.2013г. по адм. дело № 3385 /2013г. на АдСВ 15. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000122ВН от 20.08.2013 г. до кмета от СОПА относно данни за и от охранителните камери Решение от 02.09.2013 г., искане от 09.09.2013г., решение 2 от 13.09.2013г., жалба от 15.11.2013г. до АдСВ (адм. дело № 4240 от 2013г.) 16. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000125ВН от 22.08.2013 г. до кмета относно данни за секретаря или главния секретар, взаимодействието със звено „Общинска полиция“ и качеството на административното и деловодното обслужване в Община Варна Жалба вх.№ РД 13019997ВН от 28.08.2013 г. до кмета относно съдействие срещу нарушаващи обществения ред служители от звено „Общинска полиция“ в сградата на Община Варна Решение от 03.09.2013 г. 17. Тема: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000127ВН от 23.08.2013 г. до кмета относно основанието за определянето на цена 25 ст за едно едностранно фотокопие формат А4 в информационния център Решение от 10.09.2013 г., искане от 16.09.2013г., жалба от 30.10.2013г. до АдСВ 18. Тема: Обществени поръчки и бюджетни средства Заявление вх.№ ДОИ 130000128ВН от 26.08.2013 г. до кмета относно получаването и усвояването от Община Варна на 100 000 лв. за изследване на проблем, свързан с изграждането на паркоместа в периферията на Морската градина. Решение от 09.09.2013 г. 19. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до МРР от 26.08.2013г. с въпроси за съдбата на жалбата-сигнал от 06.06.2013 г., доставена в МРР на 10.06.2013 г., с която се иска министърът да наложи глоба на служители в ГД „ГРАО“ Решение от 11.09.2013 г. 20. Тема: Крайбрежна зона Заявление вх.№ РД 13019998ВН от 28.08.2013 г. до кмета относно статута и вида собственост на крайбрежния път (крайбрежната алея) на Варна и проверката, установила нужда от спешни инжекции на бетон Решение от 04.09.2013 г., предоставена информация 21. Тема: Местонахождение и данни за контакт с ТЗ „ГРАО“, ОИК, РИК Заявление вх.№ ДОИ 130000129ВН от 29.08.2013 г. до кмета относно местонахождението на Териториално звено „ГРАО“ към МРР Решение от 13.09.2013 г., предоставена информация 22. Тема: Местонахождение и данни за контакт с ТЗ „ГРАО“, ОИК, РИК Заявление вх.№ ДОИ 130000130ВН от 29.08.2013 г. до кмета относно местонахождението на Общинската избирателна комисия Решение от 10.09.2013 г., предоставена информация 23. Тема: Местонахождение и данни за контакт с ТЗ „ГРАО“, ОИК, РИК Заявление по ЗДОИ от 29.08.2013 г. до ОИК - Варна относно данни за контакт с ОИК Варна Решение от ... 24. Тема: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000131ВН от 30.08.2013 г. до кмета относно „такса дòбър ден“ за издаването на служебни бележки за липса на задължения към общинския бюджет като условие за извършване на административни услуги Решение от 10.09.2013 г., искане от 18.09.2013г. по чл.22 от ЗДОИ, решение 2 от 30.09.2013г., протокол за предоставената информация, справка, Заповед № 1008 от 09.04.2008г. от кмета, Заповед № 2159 от 07.06.2012г. от кмета Жалба от 14.11.2013г. срещу „такса дòбър ден“ 25. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000132ВН от 30.08.2013 г. от Ю.Чол. до кмета относно правното и фактическо основание през работно време централният вход на сградата на Община Варна до грамадата на Пламен да е затворен за граждани и да се използва само като служебен. Решение от 05.09.2013 г., предоставена справка от 05.09.2013г. 26. Тема: Обществени поръчки и бюджетни средства Заявление вх.№ ДОИ 130000133ВН от 30.08.2013 г. от Ю.Чол. до кмета относно договорите, сключени след процедура за обществена поръчка или с директно договаряне след 01.01.1998г. и лицата, подготвящи тръжна документация и контролиращи качественото, количественото и стойностното изпълнение на договорите Жалба от 14.10.2013г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението 27. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000135ВН от 03.09.2013 г. до кмета относно длъжностните характеристики на началник отдел „Опазване на обществения ред“ Даринка Колева и заместник-кмета по сигурността Тодор Иванов Решение от 13.09.2013 г. и протокол за предоставената информация Писмена справка Заповед № 2930 /16.08.2013г., с която кметът определя имената и ресорите на заместник-кметовете Заповед № 3024 /26.08.2013г. за възлагане на Тодор Иванов правомощията на заместник-кмет по сигурността Длъжностна характеристика на Даринка Колева, началник отдел „Опазване на обществения ред“ 28. Тема: Пречиствателна станция за отпадни води „Златни пясъци“ Заявление вх.№ ДОИ 130000136ВН от 04.09.2013 г. до кмета относно пречиствателна станция за отпадни води „Златни пясъци“ 29. Тема: Пречиствателна станция за отпадни води „Златни пясъци“ Заявление вх.№ ЗДОИД 6144 от 04.09.2013 г. до РИОСВ - Варна относно наличието на ОВОС на нова пречиствателна станция за отпадни води „Златни пясъци“ Решение от 13.09.2013г., писмена справка от 20.09.2013г. 30. Тема: Крайбрежна зона Заявление вх.№ ДУ-13-9907-2 от 05.09.2013 г. до областния управител относно вида собственост и статута на крайбрежната алея с оглед установената нужда от спешни инжекции на бетон Решение от 17.09.2013 г., предоставена информация: АДС № 7344/19.03.2009г., АДС № 7345/19.03.2009г., АДС № 7346/19.03.2009г., АДС № 7347/19.03.2009г., АДС № 7348/19.03.2009г. Писмо от 17.09.2013г., с което областният управител препраща заявлението в частта по т.2 и 3 на кмета. Писмо от 02.10.2013г., с което дирекция ОСИСД препраща заявлението в частта по т.2 и 3 на дирекция ИИБ. 31. Тема: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000147ВН от 10.09.2013 г. до кмета относно обслужването на граждани в Информационния център до два астрономически часа след приключването на обявеното работно време. (чл.10 ал.4 от НАО) Решение от 19.09.2013 г., предоставена информация 32. Тема: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000148ВН от 10.09.2013 г. до кмета относно организацията по прилагането на ЗДОИ в Община Варна Решение от 19.09.2013 г., предоставена информация - справка-списък от 01.10.2013г., Заповед № 2419 от 20.06.2012г. 33. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до МРР от 30.09.2013г. с въпроси за броя на гражданите с активно избирателно право за участие в местни избори на територията на община Варна за датите 30.04.2013г., 30.06.2013г. и 07.07.2013г. Решение от 11.10.2013 г. Искане от 18.10.2013г. от СОПА относно допълване на информацията на основание чл.22 от ЗДОИ Решение от 06.11.2013 г. 34. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до МРР от 09.10.2013 г. с въпроси за дейността на ГД „ГРАО“, протоколи от проверки на подписки за местни референдуми и местни граждански инициативи Искане от 09.11.2013г. от СОПА на основание чл.22 от ЗДОИ Решение от 26.11.2013 г., предоставена информация Всички протоколи на ГРАО от проверките на подписки за местни референдуми и местни граждански инициативи за периода от 15.04.2011г. до 24.10.2013г.: 1. Община Горна Малина - 02.05.2011г., м.реф.; 2. Район Сердика София - 15.04.2011г., м.реф.; 3. Ж.к.„Дружба“ 1 и 2 район Искър София - 17.05.2011г., м.реф.; 4. с.Ракитница община Стара Загора - 15.04.2011г., м.реф.; 5. с.Нефела община Враца - 20.05.2011г., м.реф.; 6. с.Карлиево община Челопеч - 05.05.2011г., м.реф.; 7. с.Черни връх - 13.12.2012г., м.реф.; 8. с.Нейково община Котел - 01.10.2012г., м.реф.-1; 9. с.Нейково община Котел - 01.10.2012г., м.реф.-2; 10. София - 19.10.2012г., м.реф.; 11. с.Присад - 18.03.2013г., м.реф.; 12. с.Дражево и с.Хаджидимитрово - 14.02.2012г., м.реф.; 13. с.Яворово - 17.10.2012г., м.реф.; 14 с.Габрене - 04.06.2013г., м.реф.; 15. Община Варна - 07.06.2013г., 04.07.2014г., м.реф.; 16. МГИ община Баните Смолянско - 24.04.2012г.; 17. МГИ против златодобив „Ада тепе“ - 23.02.2011г.; 18. МГИ с.Брестово - 17.01.2011г.; 19. МГИ община Шабла - 12.12.2012г.; 20. МГИ „Бунарджика“ - Пловдив - 21.05.2013г.; 21. МГИ за велоалея Русе - 19.06.2013г. Всички протоколи на ГРАО от проверки на подписки за местни референдуми и местни граждански инициативи от 25.10.2013г. до 11.07.2014г.: 1. с.Каблешково община Тервел - 29.10.2013г., м.реф.; 2. Община Радомир - 07.08.2014г., м.реф.; 3. МГИ град Пещера - 25.10.2013г.; 4. МГИ с.Черно море, Бургас - 16.04.2014г.; 5. МГИ Русе - 26.02.2014г.; 6. МГИ Видин - 11.07.2014г. 35. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до кмета вх.№ ДОИ 13000166ВН от 17.10.2013 г. за становището по чл.30 ал.2 изр.1 от ЗПУГДВМС Отговор-уведомление от 31.10.2013 г. по чл.33 от ЗДОИ от кмета на община Варна. Искане от 15.11.2013г. от СОПА по чл.22 от ЗДОИ Отговор-уведомление от 03.12.2013 г. 36. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до председателя на общинския съвет вх.№ ДОИ 130000167ВН от 17.10.2013 г. за становището и проекта за решение по чл.30 ал.2 от ЗПУГДВМС. Решение изх.№ ДОИ 13000167ВН_001 от 31.10.2013 г. Искане вх.№ ДОИ 13000167ВН_002 от 06.11.2013г. за допълване на информацията на основание чл.22 от ЗДОИ Писмо - отговор изх.№ ДОИ 13000167ВН_003 от 20.11.2013г. Писмо вх.№ ДОИ 13000167ВН_004 от 20.11.2013г. Писмо изх.№ ДОИ 13000167ВН_005 от 20.11.2013г. Писмо изх.№ ДОИ 13000167ВН_006 от 28.11.2013г. Писмо вх.№ ДОИ 13000167ВН_007 от 02.12.2013г. 37. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до кмета вх.№ ДОИ 13000169ВН от 18.10.2013 г. относно подадени заявления за постоянен адрес на територията на община Варна за периода от 30.10.2012г. до 30.04.2013г. Решение от 23.10.2013 г. Справка от 28.10.2013г. 38. Тема: Обществени поръчки и бюджетни средства Заявление вх.№ ДОИ 130000173ВН от 23.10.2013 г.от СОПА до кмета (второ със същия текст, първото е от 06.08.2013г.) относно подготовката и контрола върху качественото, количественото и стойностното изпълнение на договорите, сключени въз основа на обществена поръчка или с директно договаряне след 01.01.1998г. Писмо от 06.11.2013г., решение от 18.11.2013г. . Протокол от 12.12.2013г. за предоставяне от дирекция "ФСД" на счетоводна справка Протокол от 17.12.2013г. за предоставяне на информация от ОП "Инвестиционна политика": Приложение 1, Приложение 1.1., Приложение 2 и Приложение 3 Писмо от 19.12.2013г. от дирекция "ИИБ" за удължаване на срока за предоставяне на информацията Протокол от 19.12.2013г. за предоставяне на информация от дирекция "УЧРАУ" 39. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до кмета вх.№ ДОИ 13000184ВН от 30.10.2013 г. относно починалите лица на територията на община Варна за периода от 30.10.2012г. до 30.04.2013г. Решение от 06.11.2013 г. Справка от 07.11.2013г. 40. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до кмета вх.№ ДОИ13000194ВН от 11.11.2013 г. относно подалите заявления за постоянен адрес и починалите лица на територията на община Варна за периода от 01.05.2013г. до 30.06.2013г. Решение от 13.11.2013 г. Справка от 15.11.2013г. 41. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000198ВН от 15.11.2013 г. до кмета от Ю.Чолаков относно данни за и от охранителните камери Решение от 20.12.2013 г., доставено на 30.12.2013г. Протокол от 16.01.2014г. за предоставяне на достъпа до разрешената информация Справка от 16.01.2014г. Искане вх.№ ДОИ13000198ВН_016ВН от 17.01.2014г. Жалба от 25.02.2014 г. срещу мълчалив отказ по искане вх.№ ДОИ13000198ВН_016 от 17.01.2014г. в частта, с която се иска допълване на информацията по реда на чл.22 от ЗДОИ Съдебно решение от 19.06.2014г. по адм. дело № 787 от 2014г. на АдСВ Писмо от 02.12.2014г., с което срокът за отговор се удължава с 10 дни 42. Тема: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000201ВН от 21.11.2013 г. до кмета относно цената на златистата табелка "Главен секретар" пред кабинета на секретаря на общината. (Нормативна уредба, решение на ОбС от 30.10.2013г. за промяна на наименованието на длъжността) Решение от 02.12.2013 г. 43. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до кмета вх.№ ДОИ 13000202ВН от 21.11.2013 г. до кмета относно съгласуването на места за събиране на подписи за местна гражданска инициатива. Писмо от 04.12.2013г. с искане за уточняване на периода за търсената информация Писмо от 06.2013г. от СОПА, уточняващо периода за търсената информация 44. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до кмета вх.№ ДОИ 13000203ВН от 21.11.2013 г. до кмета относно съгласуването на места за събиране на подписи за местен референдум. Решение от 05.12.2013г. Протокол от 12.12.2013г. за предоставяне на информация с вписана следната забележка: "Получената информация (копия) е неотносима към въпросите в заявлението. Ето защо МОЛЯ същата да бъде допълнена /поправена на основание и по реда на чл.22 от ЗДОИ (тъй като не се отнася до актове на кмета) под формата на писмена справка или друга допустима от ЗДОИ форма." Уведомление ОС13000096ВН /28.01.2013г., Предложение ОС13000096ВН-001ВН /28.01.2013г. 45. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000204ВН от 21.11.2013 г. до кмета (аналогично на Заявление вх.№ ДОИ 130000119ВН от 13.08.2013 г.) относно съществуването и съдържанието на „вътрешна секретна инструкция“, определяща реда за проверка на влизащите в сградата на Община Варна лица и техния багаж от служители на звено „Общинска полиция“. Писмо от 06.12.2013 г., с което заявлението се препраща на ОД на МВР - Варна Решение изх.№ ЗДОИ-18 от 21.12.2013г. на ОДМВР Варна Справка изх.рег.№ 539 от 06.01.2014г. Протокол по чл.35 от ЗДОИ от 10.01.2014г. Искане от 16.01.2014г. за поправка и /или допълнение по реда на чл.22 от ЗДОИ 46. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление от 27.11.2013 г. до министъра на вътрешните работи относно нередности при работата на звено „Общинска полиция“ към ОД на МВР – Варна на пост „металдетектор“ на входа на Община Варна, увеличаващи риска за живота и здравето на служителите и посетителите в общинската сграда. Писмо изх.№ I-69819 от 18.12.2013г., с което МВР препраща заявлението на ОДМВР Варна с изключение на т.2 Решение изх.№ ЗДОИ-1 от 03.01.2014г. на ОДМВР Варна по т.1, 6, 7 и втората част на въпросите по т.4 и 5 Писмо изх.№ 865 от 08.01.2014г. от ОДМВР Варна, с което заявлението се препраща по т.3.1, 3.2, 3.3 и първата част на т.4 и 5 на кмета на община Варна, където е регистрирано с вх.№ РД14001075ВН от 16.01.2014г. Aдм. дело № 887 /2014г. на АССГ срещу МВР Жалба от 16.01.2014г. срещу мълчалив отказ на МВР по т.2 от заявлението от 27.11.2013 г. Решение от 17.01.2014г. на МВР за предоставяне на достъп до информацията Искане от 11.02.2014г. до МВР на основание чл.22 от ЗДОИ и отговор от 11.03.2014г. от МВР Уточняваща молба от 14.02.2014г. по адм. дело № 887 /2014г. на АССГ Протокол от с.з. на 17.03.2014г. по адм. дело № 887 /2014г. на АССГ Молба от 23.03.2014г. за поправка / допълване на протокола за с.з. Определение № 1860 от 15.04.2014г. по адм. дело № 887 /2014г. на АССГ Частна жалба от МВР Определение № 9225 от 02.07.2014г. по адм. дело № 7856 /2014г. на ВАС Молба вх.№ 812100-13124 /04.09.2014г. до МВР за доброволно изплащане на разноските Писмо изх.№ 812100-14145 /12.09.2014г. с отказ за изплащане на разноски без изпълнителен лист 47. Тема: ПУП за Морската градина Заявление до кмета вх.№ ДОИ 13000207ВН от 29.11.2013 г. относно процедурата за изработването на подробен устройствен план за Морската градина. Заповед № 3608 от 14.09.2012г., Заповед № 1626 от 13.05.2013г. Решение от 12.12.2013г. за предоставяне на достъп до част от информацията Искане от 13.12.2013г. за допълване/поправяне по реда на чл.22 от ЗДОИ Протокол от 14.12.2013г. за предоставяне на информацията Възлагателно писмо изх.№ АГУП13004160ВН от 03.12.2013г. Решение № 4472 от 06.12.2013г. в АОП за обявяване на процедура по ЗОП 48. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до кмета вх.№ ДОИ 13000215ВН от 06.12.2013г. относно становището на кмета по чл.30 ал.2 изр.1 от ЗПУГДВМС от гледна точка на обществения интерес 49. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000216ВН от 06.12.2013 г. до кмета относно взаимодействието на директорa на дирекция „УСКОР“ при Община Варна със звено „Общинска полиция“ по повод имитация на охранителни действия 50. Тема: Дейности по охраната на Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 130000221ВН от 12.12.2013 г. до кмета относно съдбата на жалба вх.№ РД13019997ВН от 28.08.2013 г., с която се иска съдействие от кмета срещу нарушаващи обществения ред служители от звено „Общинска полиция“ в сградата на Община Варна 51. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление от 30.12.2013г., вх.№ 001/03.01.2014г., до ректора на Икономически университет - Варна относно писмо от „Холдинг Варна“ АД във връзка с проект „Време: Варна 2013г.“, област „Гражданско общество“, Събитие „Събраха над 33000 подписа за местен референдум“; Лайтмотив: „Да на Морската градина до морето! Не на олигархията, не на мафията, не на ТИМ!“ „Събраха подписи за местен референдум“ - публикуван текст; оригинален текст - 17.10.2013г. Писмо - отговор изх.№ РД21-024 от 13.01.2014г. Заявления до други общини - 2013г. Тема: Обществени поръчки и бюджетни средства 52. Заявление вх.№ СО-94-ЗДОИ-266 от 05.09.2013 г. до кмета на Столична община 53. Заявление от 05.09.2013 г. до кмета на община Пловдив 54. Заявление от 05.09.2013 г. до кмета на община Бургас 55. Заявление от 05.09.2013 г. до кмета на община Русе 56. Заявление от 05.09.2013 г. до кмета на община Кърджали 57. Заявление от 28.08.2013 г. до кмета на община Ветрино, област Варна относно разрешения за строеж на кабелна мрежа в село Млада гвардия Решение от 13.9.2013г., писмена справка от 20.09.2013г. Искане от 11.10.2013г. относно поправяне /допълване на предоставената информация по реда на чл.22 от ЗДОИ Отговор 2 от 25.10.2013г., допълнително предоставена информация - констативен акт с дата 26.07.2013г. 58. Заявление от 15.10.2013 г. до кмета на община Суворово, област Варна относно автобусна линия до село Баново Отговор от 23.10.2013г. 59. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до кмета вх.№ ДОИ 14000028ВН от 04.03.2014г. относно броя на пълнолетните граждани с постоянен адрес на територията на община Варна към 30.04.2013г. и 04.03.2014г. Решение от 05.03.2014г. за предоставяне на достъп до информация Справка и протокол от 07.03.2014г. Искане от 07.03.2014г. за допълване/поправяне на предоставената информация по реда на чл.22 от ЗДОИ 60. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до министъра на правосъдието от 04.03.2014г. относно броя на лицата, които към 30.04.2013г. са изтърпявали наказание лишаване от свобода или са били поставени под запрещение и към същата дата са имали навършени 18 години и постоянен адрес на територията на община Варна. 61. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до ЦИК от 04.03.2014г. относно реда за проверка на подписки за участие на независими кандидати, за регистрацията на партии, за референдуми, граждански инициативи и общи събрания на населението, възложен за изпълнение на ГД „ГРАО“ съгласно стария Изборен кодекс (обн. ДВ бр.9 от 28.01.2011г.) Протокол № 404 от 10.03.2014г. на ЦИК, страници от 32 до 35. 62. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до ЦИК от 07.03.2014г. относно реда за проверка на подписки за участие на независими кандидати, за регистрацията на партии, за референдуми, граждански инициативи и общи събрания на населението, възложен за изпълнение на ГД „ГРАО“ съгласно новия Изборен кодекс (обн. ДВ бр.19 от 05.03.2014г.) 63. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до кмета вх.№ ДОИ 14000033ВН от 10.03.2014г. относно достъпа на длъжностните лица до регистрите на ЕСГРАОН и Национална база данни „Население“, препратено на МРР Решение изх.№ РД-02-14-269 от 07.04.2014г. на МРР, с данни за софтуера на НБД „Население“ 64. Заявление от 14.03.2014г. до началника на СГКК Варна относно системата за пореден номер за обслужване на гражданите 65. Заявление от 14.03.2014г. до началника на СГКК Варна относно регистъра за справки и услуги 66. Заявление вх.№ ДОИ 14000039ВН от 24.03.2014г. до кмета на община Варна относно писмото с препоръката на омбудсмана кметът да отмени „такса дòбър ден“ 67. Заявление вх.№ ДОИ 14000104ВН от 24.06.2014г. до кмета на община Варна относно Заповеди № ДС–0362 от 02.05.2011г. и № ДС–0468 от 26.05.2011г. по описа на община Варна и някои документи, свързани с тях Писмо изх.№ ДОИ 14000104ВН_001 от 27.06.2014г. Уточняваща молба вх.№ ДОИ 14000104ВН_006 от 04.07.2014г. Решение изх.№ ДОИ 14000104ВН_007 от 22.07.2014г. 68. Заявление вх.№ ДОИ 14000111ВН от 04.07.2014г. до кмета на община Варна относно заповедите, с които е нареждано длъжността Главен архитект да се осъществява от директор на Дирекция „АГУП“ или от друго лице ден“ Решение изх.№ ДОИ 14000111ВН_001 от 15.07.2014г. 69. Заявление вх.№ ДОИ 14000130ВН от 05.08.2014г. чрез кмета на община Варна до ръководителя на ТЗ "ГРАО" Варна, препратено и регистрирано в МРР с вх.№ 94-00-97 от 14.08.2014г., относно спазването на чл.28 ал.1 т.4 от АПК в ТЗ "ГРАО" Варна, броя на служителите и забранения достъп на граждани Решение изх.№ РД-02-14-851 от 01.09.2014г. по описа на МРР 70. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление вх.№ ДОИ 14000129ВН от 05.08.2014г. чрез кмета до ръководителя на ТЗ „ГРАО“ Варна Надя КУЛЕВА с въпроси относно определянето на мястото на служебната проверка на подписката за местен референдум, критериите, по които служителките в ТЗ „ГРАО“ Варна са я извършили и реквизитите на съставения протокол 71. Тема: ГД „ГРАО“ и референдум за Морската градина Заявление до МРР от 05.08.2014г. с въпроси относно произхода на критериите, по които ГД „ГРАО“ към МРР и нейните териториални звена извършват служебните проверки на подписки за местни референдуми и граждански инициативи и реквизитите на протоколите в частта за видовете некоректности на некоректните записи Решение от 21.08.2014г. за предоставяне на достъп до информация Протоколи на ГРАО от проверки на подписки за местни референдуми и местни граждански инициативи след 24.10.2013г. до 11.07.2014г.: 72. Заявление вх.№ ДОИ 14000140ВН от 28.08.2014г. до кмета на община Варна с въпроси относно заповедите, с които е нареждано длъжността главен архитект да се осъществява от директор на Дирекция „АГУП“ или от друго лице Бланка за подаване на заявлението от други желаещи лица Решение изх.№ ДОИ 14000140ВН_001ВН от 11.09.2014г. Искане вх.№ ДОИ 14000140ВН_002ВН от 19.09.2014г. относно тълкуване на действителното съдържание на решение изх.№ ДОИ 14000140_001ВН от 11.09.2014г. 73. Заявление от 05.09.2014г., рег.вх.№ 812104-92 от 09.09.2014г. до министъра на вътрешните работи относно работното време на администрацията на МВР и обслужването на гражданите и юридическите лица. 74. Заявление вх.№ ДОИ 14000148ВН от 08.09.2014г. до кмета на община Варна относно актa, с който арх. Лиляна Куцарова е освободена от длъжността директор на Дирекция „АГУП“ при Община Варна Писмо-отговор изх.№ ДОИ 14000148ВН_001ВН от 17.09.2014г. 75. Заявление вх.№ ДОИ 14000153ВН от 16.09.2014г. до кмета на община Варна относно Заповеди № ДС–0362 от 02.05.2011г. и № ДС–0468 от 26.05.2011г. по описа на община Варна и някои документи, свързани с тях 76. Заявление вх.№ ДОИ 14000154ВН от 16.09.2014г. до кмета на община Варна относно пълномощни, с които кметът на община Варна е упълномощавал други лица да го заместват с правомощия на кмет или да изпълняват функции на кмет в негово отсъствие 77. Заявление до кмета вх.№ ДОИ 14000176ВН от 31.10.2014г. относно строителството по крайбрежната алея на Морската градина. Жалба от 10.12.2014г. срещу мълчалив отказ по Заявление до кмета вх.№ ДОИ 14000176ВН от 31.10.2014г. Съдебно решение № 382 от 26.02.2015г. по адм. дело № 3943 от 2014г. на Админ. съд Варна 78. Заявление вх.№ от 05.12.2014г. до кмета на район Приморски, община Варна относно реда и цените за предоставяне на информация по ЗДОИ 79. Заявление вх.№ от 10.12.2014г. до кмета на район Приморски, община Варна относно установени пропуски в работата на участъкови архитекти Решение от 19.12.2014г. за отказ да бъде предоставена исканата информация Жалба от 07.01.2015г. срещу решението за отказ по заявлението за ДОИ Решение № 1272 от 08.06.2015г. по адм. дело № 228 от 2015г. на АдСВ Касационна жалба от 29.06.2015г. срещу съдебното решение Протокол от с.з. на 28.09.2016г. по адм. дело № 9065/2015г. на ВАС, Пето отделение Съдебно решение № 11810 от 03.11.2016г. по адм. дело № 9065/2015г. на ВАС Молба от 26.11.2016г. за изменение на решението в частта за разноските Определение № 14253 от 22.12.2016г. по адм. дело № 9065/2015 на ВАС, 3чл. с-в, Пето отделение Частна жалба от 30.12.2016г. срещу определението от 22.12.2016г. по адм. дело № 9065/2015г., 3чл. с-в Определение № 1311 от 01.02.2017г. по адм. дело № 1064/2017г. на ВАС, 3чл. с-в, Пето отделение 80. Заявление вх.№ ДОИ 14000016ВН от 29.01.2015г. до кмета на община Варна относно цялостния Проектобюджет 2015 година за Община Варна Решение от 12.02.2015г. за предоставяне на исканата информация 81. Заявление вх.№ ДОИ 15000041ВН от 18.02.2015г. до кмета на район Приморски относно информацията в Протокол № 13 от 01.04.2005г. за заседанието на РЕСУТ за район „Приморски“ и в Заповед № 142 от 22.06.2001г. на кмета на район „Приморски“, с която е назначен РЕСУТ Уведомление от 26.02.2015г., че кметът на район Приморски няма данни за местонахождението на исканата заповед. 82. Заявление за ДОИ до МС, входящ № 03.07-92 от 20.04.2015 г. - относно акта и резултата, с който е приключила процедурата по обсъждането на становището на СОПА и броя на всички становища (Отговорът се подготвя от Ралица Тоширова, държавен експерт в Дирекция "Правителствена информационна служба" на МС) Решение изх.№ 03.07-92 от 30.04.2015г., с което по точки 1 и 3 се предоставя исканата информация. По точка 2 заявителят се информира, че информацията не е налична, тъй като становището е получено в МС след приемането на Националната стратегия и няма формализиран акт за отразяване на направените забележки и коментари по него. Заявления до други общини - 2015г. 83. Заявление вх.№ СО15-94-ЗДОИ-8 от 27.04.2015 г. до кмета на Столична община относно Електронен адрес на пощенска кутия за подаване на заявления за ДОИ Решение изх.№ СО15-РД-09-ЗДОИ-79 от 07.05.2015 г. за предоставяне на исканата информация Адм. дело № 5098 /2015г. по описа на Административен съд София град, насрочено за 08.10.2015г. Жалба от 20.05.2015г. срещу мълчалив отказ в частта относно адреса на електронната поща и възможностите за подаването на заявления по електронен път от юридически лица Протокол от с.з на 08.10.2015г. Съдебно решение от 04.11.2015г. Касационна жалба от 03.12.2015г. от Столична община Адм. дело № 14602 /2015г. на ВАС, V отд. - образув. на 28.12.2015г., наср. за 01.03.2017г., 09:00, зала 3 84. Тема 1 - 2016: ГД „ГРАО“, референдум за Морската градина, опит с други референдуми Заявление до МРРБ вх.№ 94-00-17 от 08.03.2016 г. относно протоколите на ГД „ГРАО“ за проверките и актовете, с които са определени критериите за всяка отделна проверка на подписките за национални и местни референдуми и граждански инициативи до датата на предоставяне на информацията Решение № РД-02-14-223 /21.03.2016г. за предоставяне на достъп, изпратено с писмо изх. № 94-00-17 /21.03.2016г. Молба вх.№ 94-00-17 от 28.03.2016г. (с дата 25.03.2016г.) за допълване на предоставената информацията 85. Тема 2 - 2016г.: Стари планове, скици и карти на града и Морската градина на Варна Заявление вх.№ ДОИ 16000036ВН от 09.03.2016г. до кмета на община Варна относно стари планове, скици и карти на града и Морската градина на Варна Жалба вх.№ ДОИ 16000036ВН_005ВН от 22.04.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението със специалната забележка, че ако информацията ни бъде предоставена, жалбата може да бъде оттеглена. Молба вх.№ ДОИ 16000036ВН_006ВН от 02.06.2016г. до кмета на община Варна с искане на основание чл.34 ал.1 от АПК за запознаване с преписката и копие от всички документи, включително от, оказалото се издадено, но укривано и неизпратено на заявителя взето решение с изх.№ ДОИ 16000036ВН_004ВН от 23.03.2016г. Жалба - сигнал вх.рег.№ УЧРАУ 16000701ВН от 27.06.2016г. до началник отдел „Административни услуги, деловодство и архив“ в Община Варна Жинела Желязкова относно данни за некоректно обслужване и/или злоупотреба по служба от служители в деловодството в информационния център Жалба - сигнал вх.№ ДОИ16000036ВН_007ВН от 04.07.2016г. чрез кмета на община Варна до областния управител относно „Организирана Престъпна Група“ в общинската администрация за саботиране на сроковете по ЗДОИ Молба вх.№ РД-16-9907-50 от 18.07.2016г. до областния управител за служебно изискване на преписката по жалбата – сигнал от 04.07.2016г. относно „ОПГ“ в общинската администрация Решение № РД-16-7710-3 от 08.08.2016г. на областния управител с очевидна фактическа грешка - неправилно се констатира, че с жалба - сигнал вх.№ ДОИ16000036ВН_007ВН от 04.07.2016г. СОПА обжалва пред Областния управител мълчалив отказ по ЗДОИ, а не отказа по АПК по молбата от 02.06.2016г. за достъп до преписката Молба вх.№ РД-16-7710-3(1) от 22.08.2016г. до областния управител относно продължаване на производството по жалбата-сигнал за „ОПГ“ в общинската администрация (изискана с молба вх.№ РД-16-9907-50 от 18.07.2016г.) както в частта за жалбата по реда на чл.81 ал.1 във вр. с чл.58 ал.1 и чл.84 ал.2 от АПК., така и в частта за сигнала по реда на чл.107 и сл. от АПК във вр. с чл.205 от НПК. Писмо изх.№ ДОИ 16000036ВН_010ВН от 02.08.2016г. от секретаря Нора Момчева до областния управител Жалбата вх.№ ДОИ 16000036ВН_005ВН от 22.04.2016г. след 3 месечно размотаване, в крайна сметка е придвижена и в АдСВ е образувано Адм. дело 2127/2016г., АдСВ, XXIX с-в - Кремена Данаилова, образ. на 29.07.2016г., наср. за 25.10.2016г. - 10:00ч., прекратено на 10.09.2016г. от друг съдия Приложени: Писмо рег.№ ДОИ 16000036ВН_001ВН от 10.03.2016г. от секретаря Нора Момчева Писмо рег.№ ДОИ 16000036ВН_002ВН от 12.03.2016г. от Жинела Желязкова, н-к отдел „АУДА“ към дир-я „УЧРАУ“ Писмо рег.№ ДОИ 16000036ВН_003ВН от 15.03.2016г. от арх. Пламен Друмев, д-р дирекция „АГУП“ Пълномощно на юрк. Димитър Кискинов Разпореждане №12378/29.07.2016г. по адм. дело 2127/2016г. Уточняваща молба с.д 12537 /12.08.2016г. от адв. Ивайло Иванов от АК Варна Молба с.д. 12301/08.08.2016г. за изискване на укриваното решение _004ВН, както и документите _006ВН и _007ВН и ръкописното разпореждане №12863/09.08.2016г. Писмо ДОИ16000036ВН_012ВН от 19.08.2016г., в изпълнение на разпореждане №12863/09.08.2016г. с приложено укриваното решение: Решение ДОИ16000036ВН_004ВН от 23.03.2016г. по заявлението от 09.03.2016г. - укривано до 19.08.2016г. Разпореждане № 13423 от 22.08.2016г. СОПА да уточни правния си интерес от обжалването на мълчалив отказ, след представянето в съда на укриваното взето решение по заявлението Искане ДОИ16000036ВН_014ВН от 26.08.2016г. до кмета за тълкуване на основание чл.62 ал.3 от АПК на укриваното решение ДОИ16000036ВН_004ВН от 23.03.2016г., с оглед възможностите за споразумение по чл.20 или чл.178 от АПК Молба с.д. 13085/29.08.2016г. относно удължаване срока за изпълнение на разпореждане № 13423 от 22.08.2016г. Разпореждане № 13849 от 30.08.2016г., с което съдът продължава с 10 дни срока по разпореждане № 13423 от 22.08.2016г. Предложение ДОИ16000036ВН_015ВН от 02.09.2016г. до кмета относно споразумение за изменение на решение ДОИ16000036ВН_004ВН от 23.03.2016г. в частта му за формата и срока за предоставяне на информацията Молба с.д. 13578 от 09.09.2016г. относно изпълнение на разпореждане № 13423 от 22.08.2016г. Определение № 2291 /10.09.2016г. от съдия Ралица Андонова за прекр. на делото поради липса на правен интерес Молба с.д. 14320 от 26.09.2016г. относно допълване на определението от 10.09.2016г. в частта за разноските Сигнал вх.№ ЖСП-007 /28.09.2016г. до КПЕ в АдСВ срещу съдия Ралица Андонова Сигнал-допълнение вх.№ ЖСП-0009 /24.10.2016г., приложение Уведомление изх.№ ИП-578 от 03.11.2016г., че сигналите са изпратени на КПЕ при ВАС Частна жалба вх.док. №14436 от 28.09.2016г. срещу определението от 10.09.2016г. за прекратяване на делото Допълнение към частна жалба с.д. 15104 от 11.10.2016г. Допълнение 2 към частна жалба с.д. 15832 от 24.10.2016г., приложение Определение № 2623 от 18.10.2016г., с което съдия Ралица Андонова оставя без уважение молбата за допълване от 26.09.2016г. с неистинския аргумент, че нямало искане разноски Молба вх.док. 15829 от 24.10.2016г. за измен. на опред. № 2623 от 18.10.2016г. или същата да се счита за ч.ж. Определение № 12612 от 22.11.2016г. по адм. дело 12569 от 2016г. на ВАС, Пето отделение Молба с.д. 17907 от 28.11.2016г. относно изменение на определение № 12612 от 22.11.2016г. по адм. дело 12569 от 2016г. на ВАС, Пето отделение, в частта му за разноските Определение № 459 от 16.01.2017г. по адм. дело № 12569 от 2016г. на ВАС, Пето отделение Частна жалба от 31.01.2017г. срещу определение № 459 от 16.01.2017г. по адм. дело № 12569 от 2016г. на ВАС 86. Тема 3 - 2016г.: Устройство на територията на Морската градина - договор за ПУП Заявление вх.№ ДОИ 16000077ВН от 03.06.2016г. до кмета на община Варна относно Договор № Д14000497ВН от 29.05.2014 г. по обществена поръчка с предмет: „Изработване на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване за парк за широко обществено ползване, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, включително задание и опорен план за изготвяне на подробния устройствен план“ (Задание за ПУП за Приморски парк - в изпълнение на търсения договор от 29.05.2014 г.) Молба вх.№ ДОИ 16000077ВН_006ВН от 29.06.2016г. с искане на основ. чл.34 ал.1 от АПК за преглед на преписката Жалба вх.№ ДОИ 16000077ВН_007ВН от 18.07.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението и по молбата от 29.06.2016г. със специалната забележка, че ако информацията ни бъде предоставена, жалбата може да бъде оттеглена. Адм. дело 2093/2016г., АдСВ, VI с-в - Ивета Пекова, АдСВ, образ. 26.07.2016г., с.з. 19.09.2016г. 16:00ч., 17.10.2016г. 16:00ч. - решено, с касационна жалба от кмета Придр. писмо изх.№ ДОИ 16000077ВН_008ВН от 21.07.2016г. с опис на преписката Протокол от с.з. на 19.09.2016г. - делото е отложено Становище за с.з. на 17.10.2016г. Протокол от с.з. на 17.10.2016г. - делото е обявено за решаване Съдебно решение № 2296 от 15.11.2016г. Касационна жалба изх.№ ДОИ 16000077ВН_012ВН от 02.12.2016г. Адм. дело 318/2017г. на ВАС, пето отделение, образ. 09.01.2017 г., наср. 30.04.2018г. 87. Тема 4 - 2016г.: Разходи за юридически услуги и съдебни разноски в общинската администрация Заявление вх.№ ДОИ 16000078ВН от 03.06.2016г. до председателя на Общински съвет - Варна относно адвокат-доверениците, техните договорни отношения и някои от разходите за юридически услуги на Общински съвет - Варна Решение изх.№ ДОИ 16000078ВН_001ВН от 13.06.2016г. за отказ с аргумент, че информацията за съдебните харчове на съветниците, не била обществена Жалба от 29.06.2016г. срещу решението за отказ за предоставяне на исканата информация Адм. дело 1904 /2016г., АдСВ, XXV с-в - Таня Димитрова, образ. на 07.07.2016г., с.з. 11.10.2016г. - 14:15ч., с.з. 24.11.2016г. -13:30ч., 24.01.2017г. - 14:30ч., решeнo Протокол от с.з. на 11.10.2016г. - делото е отложено Протокол от с.з. на 24.11.2016г. - делото е отложено за 24.01.2017г. Съдебно удостоверение изх.№ 5039 от 30.11.2016г. Молба ДОИ16000078ВН_003ВН от 01.12.2016г., с която удостоверението е представено на ОС за изпълнение Молба с.д. 19283 от 22.12.2016г. от адв. Росица Николова Молба с.д. 19316 от 23.12.2016г. от Тодор Балабанов Протокол от с.з. на 24.01.2017г. - делото е обявено за решаване Съдебно решение № 145 от 03.02.2017г. Молба от 13.02.2017г. за изменение на решението в частта за разноските Касационна жалба от 22.02.2017г. от СОПА Касационна жалба от 24.02.2017г. от Общински съвет - Варна Определение № 571 от 07.03.2017г. адм. дело № 1904 от 2016г. Частна жалба от 21.03.2017г. срещу определение № 571 от 07.03.2017г. Адм. дело 4699 /2017г. на ВАС, Пето отделение Становище от 01.12.2017г. от СОПА за с.з. на 04.12.2017г. Протокол от с.з. на 04.12.2017г. по адм. дело 4699/2017г. на ВАС Съдебно решение № 335 от 10.01.2018г. - осъжда Общински съвет - Варна да заплати 2 /два/ лева разноски по делото Молба от 02.02.2018г. по адм. дело 1904/2016г. за издаване на изпълнителен лист Молба с.д. 2284 от 02.02.2018г. за налагане на глоба на председателя на ОС за неизпълнение на съд. решение на ВАС Определение от 07.02.2018г. по адм. дело 429/2018г. - АдСВ изпраща молбата за глоба на председателя на ВАС Разпореждане № 2 от 19.03.2018г., с което Анна Димитрова, и.ф. председател на пето отделение на ВАС оставя без уважение искането за глоба с аргумент, че съдебното решение е вече изпълнено Определение № 766 /27.02.2018г. по адм.д. № 1904 /2016г. на АС Варна, с което е потвърдена наложената 100 лв глоба за обида на съда с твърдението, че незаконосъобразните съдопроизводствени действия са впечатляващи Частна жалба от 08.03.2018г., вх.№ 4891 от 12.03.2018г., срещу определение № 766 /27.02.2018г. Адм. дело 3962 /2018г. на ВАС, Пето отделение, обр. 29.03.2018г. по частната жалба от 08.03.2018г. Молба с.д. 4354 от 01.03.2018г. относно тълкуване на решение № 145 от 03.02.2017г. по адм.дело № 1904 от 2016г.на АдСВ в частта за разноските Съдебно решение № 571 от 19.03.2018г. по адм. дело № 1904/2016г. на АдСВ по молба с.д. 4354 от 01.03.2018г. за тълкуване на решение № 145 от 03.02.2017г. по адм.дело № 1904 от 2016г.на АдСВ в частта за разноските Молба с.д. 4356 от 01.03.2018г., чрез АдСВ до ВАС, относно тълкуване на решение № 335 от 10.01.2018г. по адм.д. № 4699 /2017г. на ВАС в частта за разноските 88. Тема 1 - 2016г.: ГД „ГРАО“, референдум за Морската градина, опит с други референдуми Заявление вх.№ ДОИ 16000083ВН от 08.06.2016 г. до председателя на Общински съвет - Варна относно съдбата на подписката за иницииране на местен Референдум за Морската градина и крайбрежната зона на Варна Решение изх.№ ДОИ 16000083ВН_001ВН от 22.06.2016г. за предоставяне на част от исканата информация Искане вх.№ ДОИ 16000083ВН_002ВН от 27.06.2016г. на основание чл.22 от ЗДОИ относно допълване / поправяне на предоставената информация Отговор изх.№ ДОИ 16000083ВН_003ВН от 11.07.2016г. на искането от 27.06.2016г. за допълване / поправяне на предоставената информация Второ искане вх.№ ДОИ 16000083ВН_004ВН от 21.07.2016г. на основание чл.22 от ЗДОИ относно допълване на предоставената информация в частта за местонахождението на подписката Жалба вх.№ ДОИ 16000083ВН_005ВН от 21.07.2016г. срещу мълчалив отказ по част от заявлението от 08.06.2016г. и по част от искането по чл.22 от ЗДОИ от 27.06.2016г. Адм. дело 2114/2016г., АдСВ, VIII с-в - Искрена Димитрова, образ. на 27.07.2016г., наср. за 04.10.2016г., прекратено на 29.09.2016г. Разпореждане № от 18.08.2016г. Молба с.д. 13087/29.08.2016г. относно изпълнение на разпореждане и искания по доказателствата Определение № 2476 от 29.09.2016г. за прекратяване на производството Молба с.д. 14689 от 03.10.2016г. за допълване на определението от 10.09.2016г. в частта за разноските Частна жалба от 07.10.2016г., вх.№15031 /10.10.2016г. срещу определението от 29.09.2016г. за прекр. на делото Определение № 2665 от 21.10.2016г., с което се оставя без уважение молбата от 03.10.2016г. Молба с.д. 16181 от 28.10.2016г. за измен. на опред. № 2665/21.10.2016г. или същата да се счита за частна жалба Разпореждане от 01.11.2016г. за посочване на конкретните доводи за неправилност на определението от 21.10.2016г. Уточняваща молба № с.д. 16705 от 08.11.2016г. 89. Тема 5 - 2016г.: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 16000086ВН от 09.06.2016г. до кмета на община Варна относно прилагането и забраната за прилагане на чл.34 ал.1 от АПК в Община Варна Молба вх.№ ДОИ 16000086ВН_002ВН от 29.06.2016г. с искане на основ. чл.34 ал.1 от АПК за преглед на преписката Жалба вх.№ ДОИ 16000086ВН_003ВН от 25.07.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението от 09.06.2016г. със специалната забележка, че ако информацията ни бъде предоставена, жалбата може да бъде оттеглена Адм. дело 2167/2016г., АдСВ, II с-в - Веселина Чолакова, образ. на 01.08.2016г., с.з. 11.10.2016г. - 9:30ч., с.з. на 08.11.2016г. - 10:30ч., решено, с кас.ж. и ч.ж. срещу глоба на кмета Протокол от с.з. на 08.11.2016г. - делото е обявено за решаване Съдебно решение № 2299 от 15.11.2016г. Частна жалба от 17.11.2016г. от кмета срещу определение от с.з. на 08.11.2016г., с което му е наложена 50 лв глоба Възражение от 23.11.2016г. от СОПА срещу частната жалба на кмета - Настрадин Ходжа Определение № 13907 от 19.12.2016г. по адм. дело № 13587 от 2016г. на ВАС Определение № 227 от 30.01.2017г. по адм. дело № 2167 от 2016г. на АдСВ Касационна жалба от 05.12.2016 от кмета срещу съдебното решение от 15.11.2016г. Адм. дело 2532 /2017г. на ВАС, Пето отделение, обр. 01.03.2017г., с.з. 11.04.2018г. 10:30ч., обявено за решаване Молба-защита от 05.04.2016г. от СОПА за с.з. на 11.04.2018г. Протокол от с.з. на 11.04.2018г. - делото е обявено за решаване Съдебно решение № 5685 от 02.05.2018г. Решение изх.№ ДОИ 16000086ВН_013ВН от 06.06.2018г. за отказ за предоставяне на информацията по Заявление вх.№ ДОИ 16000086ВН от 09.06.2016г. относно прилагането и забраната за прилагане на чл.34 ал.1 от АПК в Община Варна Жалба вх.№ ДОИ 16000086ВН_014ВН от 18.06.2018г. до АдСВ срещу решението за отказ за предоставяне на информацията Адм. дело 1833/2018г., АдСВ, XXIII с-в - Наталия Дичева, образ. на 26.06.2018г., с.з. 22.10.2018г. 14:00ч., 29.01.2019г. 14:00ч., 12.03.2019г. 13:30ч., 23.04.2019г. 13:30ч., решено Разпореждане № 10097 от 28.06.2018г. Молба с.д. 12382 от 06.07.2018г. относно представяне на доказателства и поправяне на ОФГ в предмета на делото Разпореждане № 10763 от 10.07.2018г. Молба с.д. 12906 от 13.07.2018г. относно изпълнение на Разпореждане № 10763 от 10.07.2018г. и поправяне на две ОФГ в Разпореждане № 10097 от 28.06.2018г. относно предмета на делото Разпореждане № 11375 от 20.07.2018г. Уточняваща молба с.д. 13646 от 26.07.2018г. относно разпореждане № 10763 от 10.07.2018г. и № 11375 от 20.07.2018г. с резолюция от 14.08.2018г. „Доклад в о.с.з.“ Молба с.д. 14355 от 10.08.2018г. относно изпращане на жалбата с преписката и документа за платена ДТ на председателя на съда за образуване на друго административно дело по точната жалба срещу точното решение по точното заявление за ДОИ, с ответник секретарят на Община Варна, поради подменен от съда предмет на настоящото производство, с разпореждане № 12446 от 14.08.2018г. „Доклад в о.с.з.“ Молба вх.док.№ 14921 от 24.08.2018г. за определяне на срок при бавност Становище по чл.255 ал.2 ГПК от 19.09.2018г. от съдия Наталия Дичева Разпореждане от 27.09.2018г. от зам.-предс. на ВАС с указание да посочим дали поддържаме молбата Уточняваща молба - сигнал до Специализираната прокуратура от 15.10.2018г. Определение № 10650 от 27.08.2018г. - съдът поправя ОФГ в разпореждане № 10097 от 28.06.2018г. относно предмета Определение № 10651 от 27.08.2018г. - съдът прекратява производството Искане с.д. 15311 от 31.08.2018г. относно изпращане на молба вх.№ 14921 от 24.08.2018г. на горестоящия ВАС и изготвяне на копие от становището по чл.255 ал.2 изр.2 от ГПК Искане с.д. 15312 от 31.08.2018г. относно отстраняване на съдията докладчик Наталия Дичева Молба с.д. 15313 от 31.08.2018г. относно издаване на съдебно удостоверение и удължаване на срока за обжалване на определение № 10651 /27.08.2018г. Разпореждане 13331 от 03.09.2018г.: Да се издаде исканото съдебно удостоверение, след внасяне на 5лв държавна такса. По искането за удължаване на срока за обжалване на Определението от 27.08.2018г. оставя същото без уважение, с оглед на чл.236 и чл.144 АПК и чл.63 ал.3 от ГПК. Съдебно удостоверение изх.№ 3916 от 03.09.2018г. и Придружително писмо от 07.09.2018г. до ВОС Определение № 10826 от 18.09.2018г. - съдът отхвърля искането за отвод с.д. 15312 от 31.08.2018г. Съдебно удостоверение от 20.09.2018г. от ВОС Частна жалба вх.док. № 15582 от 07.09.2018г. срещу определение № 10651 от 27.08.2018г. Частна жалба с.д. № 16369 от 21.09.2018г., допълваща частната жалба от 07.09.2018г. Адм. дело 12525/2018г. на ВАС, Пето отделение, образ. на 05.09.2018г. Определение № 15114 от 06.12.2018г. - ВАС отменя определение № 10651/ 27.08.2018г. на АдСВ като неправилно Протокол от с.з. на 29.01.2019г. от 14:00ч по адм. дело № 1833 /2018г. на АдСВ Молба с.д. ... от .... Община Варна с доказателства Молба с.д. 4280 от 11.03.2019г. с доказателствени искания и за налагане на глоба Протокол от с.з. на 12.03.2019г. от 13:30ч по адм. дело № 1833 /2018г. на АдСВ Протокол от с.з. на 23.04.2019г. от 13:30ч. Съдебно решение № 1248 от 20.06.2019г. (линк към сайта на съда) Молба от 23.06.2019г. относно намаляване на присъдената сума и издаване на изпълнителен лист Съдебно решение № 1576 от 26.07.2019г. (линк към сайта на съда) 90. Тема 5 - 2016г.: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 16000087ВН от 10.06.2016г. до кмета на община Варна относно прилагането на разпоредбите на чл.307 ал.1 от АПК и чл.43 ал.1 и 2 от ЗДОИ и лицата, съставящи актовете за установяване на нарушенията и издаващи наказателните постановления за нарушения на АПК и ЗДОИ в администрацията на Община Варна Молба вх.№ ДОИ 16000087ВН_002ВН от 29.06.2016г. с искане на основ. чл.34 ал.1 от АПК за преглед на преписката Жалба вх.№ ДОИ 16000087ВН_003ВН от 25.07.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението от 10.06.2016г. със специалната забележка, че ако информацията ни бъде предоставена, жалбата може да бъде оттеглена Адм. дело 2168/2016г., АдСВ, III с-в - Дарина Рачева, образ. на 01.08.2016г., с.з. 11.10.2016г. - 9:30ч., 08.11.2016г. - 11:00ч., решено, в сила Писмо с.д. 15451 от 17.10.2016г. от юрисконсулт Лора Гоцева Писмо ДОИ 16000087ВН_001ВН от 24.06.2016г. Молба с.д. 16180 от 28.10.2016г. относно глоби на кмета и юрисконсулт Лора Гоцева Съдебно решение № 2483 от 08.12.2016г. по адм. дело № 2168 от 2016г. на АдСВ 91. Тема 6 - 2016г.: Крайбрежна зона и „Калобалнеолечебница“ - кръгово движение Заявление вх.№ ДОИ 16000091ВН от 14.06.2016г. до кмета на община Варна относно новопостроеното кръгово движение в Морската градина на асфалтовата площадка до Калните бани Молба вх.№ ДОИ 16000091ВН_005ВН от 29.06.2016г. с искане на основ. чл.34 ал.1 от АПК за преглед на преписката Жалба вх.№ ДОИ 16000091ВН_006ВН от 28.07.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението от 14.06.2016г. със специалната забележка, че ако информацията ни бъде предоставена, жалбата може да бъде оттеглена Адм. дело 2214/2016г., АдСВ, XII с-в - Даниела Дим. Недева, образ. 04.08.2016г., с.з. 19.10.2016г. - 13:30ч., решено, в сила Писмо рег.№ ДОИ 16000091ВН_007ВН от 02.08.2016г. с опис на представените по делото документи Писмо рег.№ ДОИ 16000091ВН_001ВН от 15.06.2016г. от секретаря Нора Момчева Писмо рег.№ ДОИ 16000091ВН_002ВН от 17.06.2016г. от арх. Пламен Друмев, дир-р дирекция „АГУП“ Писмо рег.№ ДОИ 16000091ВН_003ВН от 20.06.2016г. от Петя Енева, дир-р дирекция „ОСИСД“ Писмо рег.№ ДОИ 16000091ВН_004ВН от 22.06.2016г. от инж. Петър Гърбузов, дир-р дирекция „ИФБ“ Извадка за идентификатор № 10135.1509.12 Пълномощно на юрк. Мариела Вълнаева Протокол от с.з. на 19.10.2016г. по адм. дело № 2214/2016г. Съдебно решение № 2303 от 16.11.2016г. по адм. дело № 2214/2016г. Решение изх.№ ДОИ 16000091ВН_011ВН от 04.01.2017 г. за предоставяне на пълен достъп Писмена справка изх.№ ДОИ 16000091ВН_012ВН от 04.01.2017 г. Молба вх.№ ДОИ 16000091ВН_013ВН от 09.01.2017 г. 92. Тема 7 - 2016г.: Централна пешеходна зона - „Гезмето“ Заявление вх.№ ДОИ 16000092ВН от 15.06.2016г. до кмета на община Варна относно определянето на статута на централната пешеходна зона – „Ларгото“, „Гезмето“ или „Голямото гезме“ и „Малкото гезме“ Писмо изх.№ ДОИ 16000092ВН_006ВН от 29.06.2016г., с което заявлението е препратено на кмета на район „Одесос“ Георги Недев, тъй като голямата общинска администрация на кмета Иван Портних не разполагала с исканата информация по т.1, но имала данни за нейното местонахождение... Въпросът имало ли е през последните 10 години оплаквания поради ограничения автомобилен достъп в пешеходната зона, не е коментиран. Молба вх.№ ДОИ 16000092ВН_009ВН от 30.06.2016г. с искане на основ. чл.34 ал.1 от АПК за преглед на преписката и на основание чл.28 ал.3 от АПК за информация за сроковете, приложими в производството по чл.34 ал.1 от АПК Писмо изх.№ ДОИ 16000092ВН_006ВН_002ОД от 08.07.2016г., с което кметът на район „Одесос“ Георги Недев ни уведомява, че и в техния архив нямало информация защо гезмето е гезме, тоест защо намиращата се в район „Одесос“ централна пешеходна зона на Варна е зона без автомобили, предназначена за пешеходци и велосипедисти, и че нямали информация за нейното местонахождение. Жалба вх.№ ДОИ 16000092ВН_010ВН от 29.07.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по т.2 от заявлението от 15.06.2016г. със специалната забележка, че ако информацията ни бъде предоставена, жалбата може да бъде оттеглена Адм. дело 2213/2016г., АдСВ, XXIX с-в - Кремена Данаилова, образ. на 04.08.2016г., с.з. на 08.11.2016г., на 06.12.2016г., решено, в сила Протокол от с.з. на 08.11.2016г. Уточняваща молба от 15.11.2016г. от СОПА Уточняваща молба с.д. 17473 от 21.11.2016г. от кмета Извлечение от деловодната система на Община Варна за преписка ДОИ16000092ВН Писмо вх.№ ДОИ16000092ВН_011ВН от 29.07.2016г. Съдебно решение № 2534 от 13.12.2016г. Уведомително писмо изх.№ ДОИ 16000092ВН_018ВН от 19.01.2017г. по повод съдебното решение Заявление вх.№ ДОИ 16000092ВН_019ВН от 06.02.2017г. до кмета на община Варна, ВТОРО след заявлението от 15.06.2016г., относно определянето на статута на централната пешеходна зона – „Ларгото“, „Гезмето“ или „Голямото гезме“ и „Малкото гезме“ 93. Тема 6 - 2016г.: Крайбрежна зона и „Калобалнеолечебница“ - статут „пешеходна зона“ Заявление вх.№ ДОИ 16000093ВН от 16.06.2016г. до кмета на община Варна относно статута „пешеходна зона“ за крайбрежната алея „Капитан Георги Георгиев“ Молба вх.№ ДОИ 16000093ВН_008ВН от 01.07.2016г. с искане на основ. чл.34 ал.1 от АПК за преглед на преписката и на основание чл.28 ал.3 от АПК за информация за сроковете, приложими в производството по чл.34 ал.1 от АПК Жалба вх.№ ДОИ 16000093ВН_009ВН от 29.07.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението от 16.06.2016г. със специалната забележка, че ако информацията ни бъде предоставена, жалбата може да бъде оттеглена Адм. дело 2215/2016г., АдСВ, IV с-в - Евгения Баева, образ. на 04.08.2016г., с.з. 07.10.2016г. - 09:30ч., решено, с касационна жалба от кмета Придружително писмо изх.№ ДОИ 16000093ВН_010ВН от 02.08.2016г. с опис на преписката Молба с.д. 12750 от 19.08.2016г. за изискване на четливи и със същия цвят копия от документите Протокол от с.з. на 07.10.2016г. (поправен) Съдебно решение № 2002 от 18.10.2016г. Молба с.д. 16259 от 31.10.2016г. от СОПА относно допълване на решението по искането за тълкуване приложимостта на чл.34 ал.1 от АПК в процедура по разглеждане на заявление по ЗДОИ и ОСОБЕНО ИСКАНЕ Разпореждане № 17141 от 01.11.2016г. за връщане на молбата с аргумент, че едномесечният срок бил едноседмичен Частна жалба вх.№ 16706 от 08.11.2016г. от СОПА срещу разпореждането от 01.11.2016г. за връщане на молбата Касационна жалба вх.№ 16760 /22.11.2016г. от кмета Становище с.д. 6353 от 02.04.2018 от кмета по молбата за допълване Протокол от с.з. на 20.04.2018г. Съдебно решение № 900 от 30.04.2018г. Адм. дело 14274/2016г. на ВАС, Пето отделение, образ. на 21.12.2016г., с.з. 12.03.2018г. - 09:00ч., 13.05.2019г. - 09:00ч. Молба-защита от 11.03.2018г. за с.з. на 12.03.2018г. Протокол от с.з. на 12.03.2018г. - въз основа на ч.ж., ВАС спира производството и връща делото на АС Варна за произнасяне по искането в молба вх. № 16259/31.10.2016 г. за тълкуване приложимостта на чл.34 ал.1 от АПК в процедура за разглеждане на заявление за ДОИ, както и за анализиране на относимата практика в АС Варна и при необходимите предпоставки за това, за даване мнение за приемане на тълкувателно решение по чл.124 от ЗСВ; да организира взаимодействие на съда с кмета на общината, с оглед осигуряване на правилното прилагане на чл.34 ал.1 от АПК в интерес на гражданите и юридическите лица. Молба с.д. 9029 от 16.05.2018г. от СОПА относно възобновяване на производството 94. Тема 6 - 2016г.: Крайбрежна зона и „Калобалнеолечебница“ - вид собственост и статут Заявление вх.№ ДОИ 16000094ВН от 17.06.2016г. до кмета на община Варна относно собствеността и статута на терените, сградите и съоръженията на плажа и върху крайбрежната алея Молба вх.№ ДОИ 16000094ВН_005ВН от 01.07.2016г. с искане на основ. чл.34 ал.1 от АПК за преглед на преписката и на основание чл.28 ал.3 от АПК за информация за сроковете, приложими в производството по чл.34 ал.1 от АПК Жалба вх.№ ДОИ 16000094ВН_006ВН от 29.07.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението от 17.06.2016г. със специалната забележка, че ако информацията ни бъде предоставена, жалбата може да бъде оттеглена Адм. дело 2212/2016г., АдСВ, XIX с-в - Марияна Бахчеван, отведена, заменена от V с-в - Димитър Михов, образ. на 04.08.2016г., с.з. 04.10.2016г. - 10:00ч., решено, в сила Придружително писмо изх.№ ДОИ 16000094ВН_007ВН от 02.08.2016г. с опис на преписката Писмо ДОИ16000094ВН_001ВН от 17.06.2016г. от секретаря Нора Момчева Писмо ДОИ16000094ВН_002ВН от 21.06.2016г. от инж. Петър Гърбузов, дир-р дирекция „ИФБ“ Писмо ДОИ16000094ВН_003ВН от 22.06.2016г. от Петя Енева, дир-р дирекция „ОСИСД“ Договор № 182 от 26.04.2012г. за предоставяне на Историческото ядро на МГ за управление от Община Варна Писмо ДОИ16000094ВН_004ВН от 30.06.2016г. от арх. Пламен Друмев, дир-р дирекция „АГУП“ Писмо № РД12-0400/6/06.01.2012г. от Министерство на културата Заповед № РД9Р-0025/28.12.2011г. на министъра на културата Предложение по чл.69 ал.1 от ЗКН - неразделна част от заповед № РД9Р-0025/28.12.2011г. Предложение №2 - част 1 към заповед № РД9Р-0025/28.12.2011г. Предложение №2 - част 2 към заповед № РД9Р-0025/28.12.2011г. Предложение №3 към заповед № РД9Р-0025/28.12.2011г. Молба ДОИ16000094ВН_005ВН от 01.07.2016г. Пълномощно на Мариела Вълнаева, юрисконсулт при Община Варна Разпореждане с указания Уточняваща молба с.д. 12624 от 16.08.2016г. относно изпълнение на разпореждане и искане на отвод Определение № 2238 от 01.09.2016г., с което съдия Марияна Бахчеван се отвежда Молба с.д. 12656 от 17.08.2016г. относно изискване на четливо копие от документите в преписката Протокол от с.з. на 04.10.2016г. - делото е обявено за решаване Съдебно решение № 2096 от 27.10.2016г. Молба с.д. 16260 от 31.10.2016г. относно допълване на решението по искането за тълкуване приложимостта на чл.34 ал.1 от АПК в процедура по разглеждане на заявление по ЗДОИ и ОСОБЕНО ИСКАНЕ Допълнително съдебно решение № 2316 от 17.11.2016г. Решение изх.№ ДОИ16000094ВН_010ВН от 28.12.2016г. за предоставяне на пълен достъп Молба вх.№ ДОИ 16000094ВН_011ВН от 04.01.2017г. относно допълване, поправяне и/или тълкуване на решението от 28.12.2016г. за предоставяне на достъп и незабавното му изпращане по електр. поща, заедно с копие от информацията Изпратени на 09.01.2017г. сканирани документи. Жалба вх.№ ДОИ 16000094ВН_012ВН от 30.01.2017г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по молба вх.№ ДОИ 16000094ВН_011ВН от 04.01.2017г. Адм. дело 295/2017г., АдСВ, XXVIII с-в - Даниела Станева Протокол от с.з. на 15.03.2017г. Съдебно решение № 535 от 28.03.2017г. Касационна жалба вх.док.№ от 18.04.2017г. (вх.№ 8686 от 05.06.2017г. на ВАС) Уточняваща молба от 18.07.2017г. Адм. дело 8346/2017г., ВАС, Пето отделение, обр. 21.07.2017г., наср. 23.01.2019г. от 09:00ч. Молба - защита от 21.01.2019г. със становище за с.з. на 23.01.2019г. от 09:00 часа Протокол от с.з. на 23.01.2019г. 95. Тема 5 - 2016г.: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 16000099ВН от 30.06.2016г. до кмета на община Варна относно функциите на служителката Камелия Николаева Василева, свързани със ЗДОИ Решение изх.№ ДОИ 16000099ВН_003ВН от 14.07.2016г. за предоставяне на достъп до исканата информация Длъжностна характеристика на Камелия Василева от 25.04.2012г. за длъжност Главен инспектор „Контрол и санкции“ (предоставената информация) Искане вх.№ ДОИ 16000099ВН_004ВН от 28.07.2016г. на основание чл.22 от ЗДОИ относно допълване на предоставената информация 96. Тема 8 - 2016г.: Стопанство „Евксиноград“ - жалба до Адм. съд - Варна, подписана от премиера Б. Борисов Заявление вх.№ ДОИ 16000100ВН от 01.07.2016г. до кмета на община Варна относно Заповед № Г-480/20.12.2007г. на главния архитект Иван Трендафилов, обжалвана от премиера Бойко Борисов. Със заповедта е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ (урегулиран поземлен имот) за озеленяване и улична регулация в гр. Варна, м. „Старите лозя“, стопанство „Евксиноград“. Със жалбата премиерът иска отмяната или прогласяването ѝ за нищожна на основание липсата на уведомяване по надлежния ред както за процедурата по издаването ѝ, така и за издаването на самата заповед. По постъпилата в Адм. съд - Варна на 10.05.2016г. жалба на премиера Бойко Борисов е образувано адм. дело №1309/2016г. с докладчик Ралица Андонова - XXVI с-в, с.з. на 04.10.2016г. от 11:00ч. Писмо изх.№ ДОИ 160000100ВН_004ВН от 13.07.2016г., с което заявлението е препратено на кмета на район „Приморски“ Петя Проданова, тъй като голямата общинска администрация на кмета Иван Портних не разполагала с информация за заповед на главния архитект, но имала данни за нейното местонахождение... Решение ДОИ16000100ВН_004ВН_002ПР от 26.07.2016г. Заповед Г-480 от 20.12.2007г. на главния архитект Иван Трендафилов, с която е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ за озеленяване и улична регулация в гр. Варна, м. „Старите лозя“, стопанство „Евксиноград“. [3,64 MB] 97. Тема 4 - 2016г.: Разходи за юридически услуги и съдебни разноски в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 16000101ВН от 04.07.2016г. до кмета на община Варна относно бюджетните разходи за съдебни спорове между кмета и общинския съвет за изборните периоди 2007 – 2011г. и 2011 – 2015г. Жалба вх.№ ДОИ 16000101ВН_004ВН от 18.08.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението от 04.07.2016г. Адм. дело 2411/2016г., АдСВ, XXXIII с-в - Мария Ганева, образ. на 25.08.2016г., с.з. на 16.11.2016г., наср. 15.03.2017г. 14:30ч. Протокол от с.з. на 16.11.2016г. Определение № 2905 от 18.11.2016г. Определение № 3053 от 06.12.2016г. Молба с.д. 18740 от 12.12.2016г. за издаване на съдебно удостоверение Съдебно удостоверение изх.№ 5295 от 14.12.2016г. на АдСВ Молба вх.№ 34817 от 16.12.2016г. до ВОС с приложено съд. удостоверение от АдСВ Съдебно удостоверение - УАС на СОПА, изх.№ 11875 от 23.12.2016г., изд. по фирм. дело 252/2007г. на ВОС Молба вх.№ 189 от 04.01.2017г. на ВОС с относно допълване на съд. удостоверение изх.№ 11875 от 23.12.2016г. 98. Тема 7 - 2016г.: Централна пешеходна зона - „Гезмето“ Заявление вх.№ ДОИ 16000108ВН от 13.07.2016г. до председателя на Общински съвет - Варна относно определянето на статута на централната пешеходна зона на Варна Решение ДОИ16000108ВН_001ВН от 27.07.2016г. 99. Тема 7 - 2016г.: Централна пешеходна зона - „Гезмето“ Заявление вх.№ ДУ-16-9907-4 от 13.07.2016г. до областния управител на Варна относно определянето на статута на централната пешеходна зона на Варна Писмо изх.№ ДУ-16-9907-4(2) от 18.07.2016г., с което заявлението е препратено на Община Варна, където е регистрирано с вх.№ ДОИ16000112ВН от 20.07.2016г. и на ОД на МВР Варна, където е регистрирано с вх.№ 365000-27697 от 20.07.2016г. (решение от 27.07.2016г. и справка от 01.08.2016г. от ОДМВР Варна) Писмо изх.№ ДОИ16000112ВН_001ВН от 21.07.2016г., с което препратеното на Община Варна заявление, е препратено в частта по т.2 на Общински съвет - Варна. Решение изх.№ ДОИ16000112ВН_002ВН от 04.08.2016г., с което препратеното от Община Варна на ОС Варна заявление, е оставено от председателя на ОС Варна Тодор Балабанов без разглеждане „поради факта, че няма приети от ОС Варна решения, касаещи т.1 и т.2 от заявлението“. Искане вх.№ ДОИ16000112ВН_003ВН от 22.08.2016г. до председателя на ОС Варна за тълкуване на решението на основание чл.62 ал.3 от АПК Писмо изх.№ ДОИ16000112ВН_004ВН от 30.08.2016г., с което председателят на ОС Варна Тодор Балабанов тълкува решението си. 100. Тема 7 - 2016г.: Централна пешеходна зона - „Гезмето“ Заявление вх.№ 365004-21 от 13.07.2016г. до директора на ОД на МВР - Варна относно статута и основанието за пътната сигнализация на централната пешеходна зона на Варна Решение изх.№ 365004-23 от 27.07.2016г. за предоставяне на достъп до исканата информация по втората част на т.2 и т.3 от заявлението, а в останалата част - т.1 и първата част на т.2 го препраща на кмета на Община Варна. Справка изх.№ 365000-28954 от 01.08.2016г. с част от информацията по заявлението от 13.07.2016г. 101. Тема 6 - 2016г.: Крайбрежна зона и „Калобалнеолечебница“ - МС, МК, МЗ, МОСВ, МРРБ, областен управител, кмет Заявление вх.№ 03.07-67 от 19.07.2016г. до Министерски съвет относно статута, собствеността и съдбата на сградите на „Морските бани“ и „Калните бани“ на варненския плаж (във връзка с акт № 40 от 18.03.1997г. за ИДС) Писмо изх.№ 03.07-67 от 02.08.2016г., с което Министерският съвет препраща заявлението на Министерството на здравеопазването (вх.№ 93-00-69 от 03.08.2016г.) и Министерството на културата (вх.№ 03-00-226 от 03.08.2016г.). Искане вх.№ 03.07-67 от 08.08.2016г. на основание чл.22 от ЗДОИ относно поправяне на информацията в писмото на МС от 02.08.2016г. в частта по точки 2 и 3 от заявлението от 19.07.2016г. Решение изх.№ 03.07-67 от 24.08.2016г. на Министерски съвет по т.2 от заявлението с приложение Решение № 254 от 29.03.2012г. на МС за безвъзмездно предоставяне на МГ за управление от Община Варна Решение изх.№ 03-00-226 от 18.08.2016г. на Министерство на културата с приложено към него придружително писмо, препращащо заявлението в частта по т.1 на Община Варна, където е регистрирано с вх.№ ДОИ16000139ВН от 22.08.2016г. Писмо изх.№ ДОИ16000139ВН_004ВН от 07.09.2016г., с което Община Варна препраща заявлението в частта по т.1 на областния управител и отново на Министъра на здравеопазването Искане вх.№ 03-00-226 от 07.09.2016г. до Министерство на културата на основание чл.22 от ЗДОИ относно поправяне /допълване на предоставената информация по точка 1 от заявлението и обръщане внимание на главния секретар и директора на дирекция „Управление на собствеността“, че предоставянето на неверни данни е основание за сезиране на органа на досъдебното производство. Решение изх.№ 93-00-69 от 31.08.2016г. на Министерство на здравеопазването, според което „Специализирана болница по рехабилитация“ АД, ЕИК 103552026 е търговско дружество, в което държавата след приватизационна продажба притежава 30 на сто от капитала, поради което не е от компетентността на Министерство на здравеопазването да предостави заявената информация. (Документи от преписките по други заявления за ДОИ и други източници: (Решение № РД-02-14-626 от 15.08.2016г. на МРРБ по заявление за ДОИ от СНЦ „ОГС“ - Варна. Нотариален акт от 05.09.2002г., № 126, том II, вх.рег.№ 3108, дело № 215 от 2002г. за собственост на недвижим имот „Калобалнеолечебница“. Собственик „Специализирана болница за рехабилитация“ АД, ЕИК 103552026 АЧДС № 2658 от 16.09.1999г. - сграда „Калобалнеолечебница“ - Морска градина. АЧДС № 7953 от 19.09.2011г. - земя ПИ с идентификатор 10135.1509.7, 868 кв.м., дан. оценка 77165 лв. Съобщение от МОСВ за заявено използване на вода от сондаж Р-1х „Аквариума“ за хигиенни цели след калолечение от „Лазурен бряг - 91“ ЕООД) 102. Тема 1 - 2016г.: ГД „ГРАО“, референдум за Морската градина, опит с други референдуми Заявление вх.№ 94-00-48 от 21.07.2016г. до МРРБ, ГД „ГРАО“ – гр. София относно броя на гражданите с избирателни права, които са имали право да гласуват на местни избори в Община Варна през 2013г. Решение № РД-02-14-597 от 29.07.2016г. за предоставяне на достъп и предоставена информация Придружително писмо изх.№ 94-00-48 от 29.07.2016г. Искане вх.№ 94-00-48/2/ от 01.08.2016г. на основание чл.22 от ЗДОИ относно допълване на предоставената информация по точка 2. от заявлението Решение № РД-02-14-627 от 15.08.2016г. по искането за допълване на предоставената информация Искане второ вх.№ 94-00-48 от 24.08.2016г. на основание чл.22 от ЗДОИ относно допълване на предоставената информация по точка 2. от заявлението Решение № РД-02-14-627 от 30.08.2016г. по второто искане за допълване и придружително писмо изх.№ 94-00-48 от 30.08.2016г. 103. Тема 6 - 2016г.: Крайбрежна зона и „Калобалнеолечебница“ - оценка на ПИ 10135.536.249 в м.„Салтанат“, укривана от прокуратурата Заявление вх.№ ДУ-16-9907-5 от 27.07.2016г. до областния управител на Варна относно оценката на имот АЧДС № 5247/2004г., Приморски парк, м.„Салтанат“, 4269 m2, оценен на 1025000 € и използвана за база при оценките на терените за проекта „Алея първа“ Приложения: 1. Съобщение. 2. Изпълнителен лист. Решение изх.№ ДУ-16-7710-19 от 08.08.2016г. за предоставяне на достъп до АЧДС № 5247/2004г. АЧДС № 5247/2004г., съставен на 20.08.2004г., вписан на 16.09.2004г. 104. Тема 1 - 2016г.: ГД „ГРАО“, референдум за Морската градина, опит с други референдуми Заявление вх.№ ЗДОИ-16-25 от 08.08.2016г. до председателя на НС Цецка Цачева относно писмото, с което членовете на инициативния комитет за национален референдум с председател Веселин Марешки са уведомени, че трябва да коригират нередностите във внесената от тях подписка на 03.02.2016г. и кампанията по събиране на подписи е продължена до 30 април 2016г., както и относно цялата кореспонденция по преписката на ИК с НС. Писмо ЗДОИ-16-25 от 19.08.2016г., с което главният секретар на НС Иван Славчов ни уведомява, че информацията е общодостъпна на адрес http://parliament.bg/referendum Искане вх.№ ЗДОИ-16-25 от 23.08.2016г. на основание чл.22 от ЗДОИ относно поправяне /допълване на информацията в писмо изх.№ ЗДОИ-16-25 от 19.08.2016г. Писмо ЗДОИ-16-25 от 26.08.2016г., с което госпожа Надя Бонева ни уведомява, че търсеното писмо до ИК, заедно с други документи, се намира на адрес http://parliament.bg/referendum/pub/Protokol19.pdf 105. Тема 9 - 2016г.: Държавен фонд „Земеделие“ Заявление вх.№ 06-2-001-6300/28 от 11.08.2016г. до изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ относно реализиране на проект за изграждане на къща за гости по мярка „312“. Решение изх.№ 03-РД/2468 от 22.08.2016г. за отказ за предоставяне на исканата информация Жалба от 07.09.2016г. до АдСВ срещу решението от 22.08.2016г. за отказ за предоставяне на информацията Адм. дело 2644/2016г., АдСВ, XXXII с-в - Гергана Стоянова, образ. на хх.10.2016г., с.з. на 23.11.2016г., 08.02.2016г., решено, с кас. жалба, наср. Протокол от с.з. на 23.11.2016г. Протокол от с.з. на 08.02.2017г. Съдебно решение № 395 от 08.03.2017г. Касационна жалба от 24.03.2017г. от ДФЗ Отговор от 13.04.2017г. от СОПА срещу касационната жалба Адм. дело 4812/2017 на ВАС, Пето отделение, образ. на 26.04.2017г. с.з. 24.10.2018г. от 09:00ч. Протокол от с.з. на 24.10.2018г. от 09:00ч. Съдебно решение № 14327 от 21.11.2018г. - оставя в сила съдебното решение на първоинстанционния съд Решение № 03-РД/295 от 17.01.2019г. на изпълн. директор на ДФЗ за предоставяне на пълен достъп до исканата информация Договор от 21.06.2012г. между ДФЗ, ЕИК 121100421 и „ЕЛОДИ ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, ЕИК 201482683 и анекси към него Междинно плащане 16.02.2015г., Приложение 4, Версия 03 Доплащане таблици 16.02.2015г. Окончателно плащане 21.07.2015г., Приложение 4, Версия 03 Приложение 4, Версия 05 Приложение 5, Версия 04 Приложение 16, Версия 03 Приложение 16, Версия 07 Приложение 25, Версия 01 Приложение 25, Версия 02 Таблица разходи Уведомително писмо от 22.07.2016г. Правилник на ДФЗ, утвърден на 15.12.2015г. 106. Тема 6 - 2016г.: Крайбрежна зона и „Калобалнеолечебница“ - собственост по плажната ивица и върху крайбрежната алея Заявление вх.№ ДУ-16-9400-59 от 19.08.2016г. до областния управител на Варна относно собствеността и статута на терените, сградите и съоръженията на плажната ивица на град Варна и върху крайбрежната алея Решение изх.№ ДУ-16-7710-23 от 30.08.2016г. за предоставяне на достъп Договор № 182 от 26.04.2012г. за безвъзмездно предоставяне за управление на имоти ИДС АЧДС № 7353/2009г., съставен на 19.03.2009г., вписан на 23.03.2009г. АЧДС № 7352/2009г., съставен на 19.03.2009г., вписан на 23.03.2009г. АЧДС № 7351/2009г., съставен на 19.03.2009г., вписан на 23.03.2009г. АЧДС № 7350/2009г., съставен на 19.03.2009г., вписан на 23.03.2009г. АЧДС № 7349/2009г., съставен на 19.03.2009г., вписан на 23.03.2009г. АПДС № 8891/2015г., съставен на 30.06.2015г., вписан на 15.07.2015г. АПДС № 8907/2015г., съставен на 03.09.2015г., вписан на 14.09.2015г. АПДС № 8600/2014г., съставен на 26.02.2014г., вписан на 21.03.2014г. АПДС № 7389/2009г., съставен на 03.06.2009г., вписан на 19.06.2009г. АЧДС № 2861/2000г., съставен на 19.01.2000г. АЧДС № 8275/2012г., съставен на 15.06.2012г., вписан на 29.06.2012г. АПДС № 4052/2002г., съставен на 09.12.2002г., вписан на 11.03.2003г. АЧДС № 8260/2012г., съставен на 21.05.2012г., вписан на 05.06.2012г. АЧДС № 7953/2011г., съставен на 19.09.2011г., вписан на 30.09.2011г. 107. Тема 4 - 2016г.: Разходи за юридически услуги и съдебни разноски в общинската администрация Заявление вх.№ ДОИ 16000137ВН от 19.08.2016г. до кмета на община Варна относно сключените от него договори с адвокат-довереници за правно обслужване на Общински съвет - Варна след 01.01.2007г. Жалба вх.№ ДОИ 16000137ВН_003ВН от 27.09.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението от 19.08.2016г. Адм. дело 2736/2016г., АдСВ, XXVIII с-в - Даниела Станева, образ. на хх.10.2016г., с.з. на 16.11.2016г. от 10:30ч.; 14.12.2016г. от 11:00ч.; 01.02.2017г. от 11:00ч.; 01.03.2017г. от 11:00ч. Протокол от с.з. на 14.12.2016г. - обявено за решаване Молба с.д. 19156 от 20.12.2016г. за отмяна на определението от с.з. за даване на ход по същество Приложение: Копие от писмо ДОИ 16000137ВН_001ВН_001ВН от 02.09.2016г. Определение № ... отменящо хода по същество и наср. в о.с.з. на 01.02.2017г. Уточняваща молба с.д. 1732 от 02.02.2017г. от СОПА Определение № 700 от 21.03.2017г. Молба с.д. 4629 от 27.03.2017г. от кмета с искане за разноски Молба с.д.4767 от 28.03.2017г. и мотиви с.д. 4810 от 29.03.2017г. за допълване на определение № 700 от 21.03.2017г. в частта за разноските 108. Тема 1 - 2016г.: ГД „ГРАО“, референдум за Морската градина, опит с други референдуми Заявление вх.№ ДОИ 16000138ВН от 22.08.2016г. до кмета на община Варна относно местонахождението на подписката за иницииране на местен Референдум за Морската градина и крайбрежната зона на Варна Жалба вх.№ ДОИ 16000138ВН_003ВН от 28.09.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението от 22.08.2016г. Адм. дело 2737/2016г., АдСВ, XVI с-в - Красимир Кипров, образ. на хх.10.2016г., с.з. на 15.11.2016г. от 09:30ч., 17.01.2017г. от 11:00ч., решено Протокол от с.з. на 15.11.2016г. Молба с.д. 19180 от 20.12.2016г. Разпореждане № 20231 от 22.12.2016г.: Да се докладва в о.с.з. на 17.01.2017г. Уточняваща молба с.д. 19470 от 28.12.2016г. -уточнения по жалбата и доказателствените искания в тази връзка Приложение: Незаверено копие от писмо ДОИ 16000138ВН_001ВН_001ВН от 07.09.2016г. Разпореждане № 20526 от 29.12.2016г. от заместв. съдия Марияна Бахчеван: Да се докладва в о.с.з. на 17.01.2017г. Молба с.д. 19584 /30.12.2016г. относно отмяна на разпореждане № 20526 /29.12.2016г. и отвод на заместващ съдия Марияна Бахчеван, с оглед да не се предопределя ново отлагане на делото Протокол от с.з. на 17.01.2017г. Съдебно решение № 55 от 20.01.2017г. по адм. дело № 2737 от 2016г. на АдСВ 109. Тема 10 - 2016г.: Правила за публикуване на съдебните актове на интернет страниците на съдилищата Заявление вх.№ 13821 oт 16.09.2016г. до председателя на ВАС относно правилата за публикуване на съдебните актове на интернет страницата на ВАС Решение изх.№ 658 от 30.09.2016 г. за предоставяне на исканата информация ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове в интернет страницата на ВАС, утвърдени със заповед № 1369 от 07.09.2016г. на Председателя на ВАС 110. Тема 10 - 2016г.: Правила за публикуване на съдебните актове на интернет страниците на съдилищата Заявление от 30.09.2016г., вх.№ 14609 oт 04.10.2016г. до председателя на ВАС относно Заповед № 1369 от 07.09.2016г., с която са утвърдени Вътрешни правила за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове в интернет страницата на ВАС (връзка с Решение 25.4. по протокол № 42 от 29.10.2009г. на ВСС - Пълен и Кратък) Решение изх.№ 688 /17.10.2016 г. за предоставяне на исканата заповед [линк към всички Вътрешни правила на ВАС] ЖАЛБА от 26.10.2016г. от СОПА, рег. във ВАС с вх.№ 15756 от 31.10.2016г., чрез председателя на ВАС до АССГ, срещу Заповед № 1369 от 07.09.2016г. в частта, с която председателят на ВАС е утвърдил т.2 и 3 от Вътрешни правила за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове в интернет страницата на ВАС Молба от 02.11.2016г. до АССГ, вх.№ 28373/07.11.2016г. на АССГ, за служебно изискване на жалбата с преписката Разпореждане от 08.11.2016г. с указания за окомплектоване на преписката, вх.№ 16248 от 10.11.2016г. на ВАС Адм. дело № 12254/2016г., ВАС, Трето отделение, образ. на 01.11.2016г., докладчик Любомир Гайдов Определение № 12117 от 10.11.2016г. по адм. дело 12254 /2016г. на ВАС Адм. дело № 11173/2016г. на АССГ, 50 състав, образ. на 11.11.2016г. по вх.№ 28970 от 11.11.2016г. Жалба от 23.10.2016г. от 16 журналисти, чрез адв. Александър Кашъмов Жалба от 26.10.2016г. от СОПА, чрез Юлиян Чолаков Определение № 989 от 14.02.2017г. - АССГ оставя без разглеждане жалбите с аргумент липса на правен интерес Частна жалба от 24.02.2017г. от адвокат Кашъмов срещу определението от 14.02.2017г. Частна жалба от 06.03.2017г. от СОПА срещу определението от 14.02.2017г. Разпореждане от 10.03.2017г. за 10 лв държ. такса за частната жалба, каквато не се дължи. Уточняваща молба и Сигнал до КПЕ от 06.04.2017г. относно разпореждането от 10.03.2017г. Адм. дело № 4422/2017г. на ВАС, 5 отд., образ. на 18.04.2017г., докладчик Илияна Дойчева - определено 111. Тема 4 - 2016г.: Разходи за юридически услуги и съдебни разноски в общинската администрация Заявление вх.№ ДОИ16000159ВН от 05.10.2016г. до председателя на ОбС относно това с бюджетни или лични средства и по банков път или в брой е заплатено адвокатското възнаграждение по делото за референдума и договаряни ли са резултативни адвокатски хонорари за периода от началото на мандат 2011-2015г. досега. Решение изх.№ ДОИ16000159ВН_001ВН от 20.10.2016г. за предоставяне на частичен достъп Искане вх.№ ДОИ16000159ВН_002ВН от 28.10.2016г. на осн.чл.22 от ЗДОИ за допълв./попр. на информацията Писмо изх.№ ДОИ16000159ВН_003ВН от 11.11.2016г. - искане за уточнение Молба вх.№ ДОИ16000159ВН_004ВН от 15.11.2016г. - по чл.34 ал.1 и чл.28 ал.3 от АПК Уточнение вх.№ ДОИ16000159ВН_005ВН от 18.11.2016г. Решение изх.№ ДОИ16000159ВН_006ВН от 29.11.2016г. Решение изх.№ ДОИ16000159ВН_007ВН от 02.12.2016г. 112. Тема 4 - 2016г.: Разходи за юридически услуги и съдебни разноски в общинската администрация Заявление вх.№ ДОИ 16000160ВН от 05.10.2016г. до кмета на община Варна относно съгласувани с кмета разходи на председателя на ОС за адвокатското възнаграждение по делото за референдума и възможности за договаряне на резултативни адвокатски хонорари. Жалба вх.№ ДОИ 16000160ВН_010ВН от 18.11.2016г. до АдСВ срещу мълчалив отказ по заявлението Адм. дело 3129/2016г., АдСВ, XXIX с-в - Кремена Данаилова, образ. на 29.11.2016г., с.з. на 24.1.2017г. - 9:45ч., 21.3.2017г. - 9:15ч., решено Писмо изх.№ ДОИ 16000160ВН_011ВН от 24.11.2016г., вх.№ 17843 от 28.11.2016г. с опис на преписката ДОИ 16000160ВН_001ВН от 06.10.2016г. ДОИ 16000160ВН_003ВН от 13.10.2016г. ДОИ 16000160ВН_004ВН от 13.10.2016г. ДОИ 16000160ВН_008ВН от 18.10.2016г. ДОИ 16000160ВН_009ВН от 28.10.2016г. - молба до кмета за преглед на преписката Молба с.д. 18098 от 30.11.2016г. за изискване на преписката в цялост Разпореждане № 19075 от 02.12.2016г. Определение № 3105 от 13.12.2016г. Решение ДОИ16000160ВН_001ВН_001ВН от 19.10.2016г. за предоставяне на частичен достъп, от което е видно, че в Община Варна няма заведен такъв разход (изпратено по пощата на 14.12.2016г., получено на 15.12.2016г.; същото писмо с подписите на съгласувалите го длъжностни лица) Уточняваща молба с.д. 19006 от 16.12.2016г. Молба с.д. 19174 от 20.12.2016г. - оспорване истинността и доказателствената стойност на датата на документ ДОИ16000160ВН_001ВН_001ВН от 19.10.2016г. Разпореждане № 20049 от 19.12.2016г. и разпореждане № 20132 от 20.12.2016г. Молба с.д. 19356 от 23.12.2016г. относно изпълнение на указанията и искания по доказателствата, с оглед доказване неистинността на ДОИ16000160ВН_001ВН_001ВН от 19.10.2016г. Протокол от с.з. на 24.01.2017г. Представени доказателства: Правилник за документооборота (Вътрешни правила за организацията на деловодната дейност в Община Варна Техническо задание от 2010г. за компютърната деловодна система в Община Варна Наръчник на потребителя на Автоматизирана деловодна система(Модул деловодство) Протокол от с.з. на 21.03.2017г. Определение № 775 от 29.03.2017г. за прекратяване на делото 113. Тема 1 - 2016г.: ГД „ГРАО“, референдум за Морската градина, опит с други референдуми Заявление вх.№ ДОИ 16000180ВН от 10.11.2016г. до председателя на ОбС Варна относно информираността на общинските съветници за актуалността на казуса с предложението от 2013г. за Местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна и относимите действия на председателя на ОбС Решение изх.№ ДОИ16000180ВН_001ВН от 24.11.2016г. за оставяне на заявлението без разглеждане Жалба вх.№ ДОИ16000180ВН_002ВН от 01.12.2016г. (вх.№18729 от 12.12.2016г. на АдСВ) на основание чл.40 от ЗДОИ във връзка с чл.197 и чл.56 ал.4 от АПК Адм. дело 3266/2016г., АдСВ, X с-в - Марияна Ширванян, образ. на 1х.12.2016г., с.з. на 08.02.2017г., решено Молба с.д. 19010 от 16.12.2016г. с искане по доказателствата и за произнасяне в закрито заседание Разпореждане № 20011 от 19.12.2016г.: „На доклад в о.с.з.“ Молба с.д. 19474 от 28.12.2016г. относно отмяна на разпореждането от 19.12.2016г. и произнасяне в з.с.з. по молбата от 16.12.2016г., както и по самата жалба Молба с.д. 1136 от 24.01.2017г. относно ускорената процедура по чл.197 от АПК Защита с.д. 2322 от 13.02.2017г. от адв. И. Иванов Съдебно решение № 403 от 08.03.2017г. Молба с.д. 4768 от 28.03.2017г. за допълване на решение № 403 от 08.03.2017г. в частта за разноските Касационна жалба от 30.03.2017г. от Председателя на ОС Варна Молба от 12.04.2017г. Определение № 1228 от 11.05.2017г. Молба с.д 8371 от 23.05.2017г. Определение № 1682 от 20.06.2017г. Частна жалба от 30.06.2017г. Адм. дело 10263 / 2017г., ВАС, Пето отделение, образ. на 15.09.2017г., с.з. на 28.01.2019г., решено Протокол от с.з. на 28.01.2019г. Съдебно решение № 5091 от 05.04.2019г. - потвърждава, осъжда Община Варна да заплати 150 лева разноски Молба от ... за издаване на изпълнителен лист Изпълнителен лист изх.№ 284 от 15.04.2019г. Молба от ... за вписване в изпълнителния лист на представителя на СОПА Определение № ... от ... 2019г. - отхвърля молбата Молба вх.№ 11859 от 29.07.2019г. (13:00ч.) относно вписване на имената на съдията-докладчик в изпълнителен лист изх.№ 284 от 15.04.2019г. или разглеждане на въпроса на общо събрание на съдиите 114. Тема 4 - 2016г.: Разходи за юридически услуги и съдебни разноски в общинската администрация Заявление вх.№ ДОИ 16000183ВН от 18.11.2016г. до председателя на ОС Варна относно разходи за предоставянето на ДОИ над минимално необходимите и издаването на оправдателни документи за адвокат-доверениците на ОС. Решение изх.№ ДОИ16000183ВН_001ВН от 02.12.2016г. за предоставяне на частичен достъп Жалба вх.№ ДОИ 16000183ВН_002ВН от 19.12.2016г. до АдСВ срещу решението по заявлението Адм. дело 3351/2016г., АдСВ, XXXIII с-в - Мария Ганева, образ. на 23.12.2016г., с.з. на 29.03.2017г. - обявено за решаване Протокол от с.з. на 29.03.2017г. Съдебно решение № от 20.04.2017г. 115. Тема 1 - 2016г.: ГД „ГРАО“, референдум за Морската градина, опит с други референдуми Заявление вх.№ ДОИ 16000195ВН от 07.12.2016г. до председателя на ОС Варна относно #КОЙ пречи на референдума за Морската градина Решение изх.№ ДОИ16000195ВН_001ВН от 22.12.2016г. - оставя без разглеждане Жалба вх.№ ДОИ 16000195ВН_002ВН от 17.01.2017г. до АдСВ срещу решението по заявлението - на основание чл.40 от ЗДОИ във връзка с чл.197 и чл.56 ал.4 от АПК Адм. дело 205/2017г., АдСВ, XXX с-в - Росица Цветкова, с.з. на 08.02.2017г. - определено Молба с.д. 1197 от 24.01.2017г. съдът да посочи причината за нарушението на чл.197 от АПК, изискващ жалбата да се разгледа в закрито заседание в едномесечен срок от постъпването ѝ. Писмена защита с.д. 2325 от 13.02.2017г. Решение № 313 от 24.02.2017г. Касационна жалба вх.№ 3833 от 2017г. Адм. дело 4692/2017г., ВАС, Пето отделение , с.з. на 23.01.2019г., 10:30ч., зала 3 Протокол от с.з. на 06.06.2018г., 10:30ч. Молба - защита от 22.01.2019г. със становище за с.з. на 23.01.2019г. от 10:30 часа Протокол от с.з. на 23.01.2019г., 10:30ч. Съдебно решение № xxxx от xx.0x.2019г. по адм. дело № 4692/2017г. на ВАС 116. Тема 5 - 2016г.: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 16000198ВН от 15.12.2016г. до кмета на община Варна относно регистрирането на документи с двойно разширение на сигнатурата като начин за подвеждане на страните и съда Решение изх.№ ДОИ16000198ВН_005ВН от 18.01.2017г. - отказва Жалба вх.№ ДОИ 16000198ВН_006ВН от 26.01.2017г. до АдСВ срещу решението за отказ Адм. дело 320/2017г., АдСВ, VIII с-в - Искрена Димитрова, с.з. на 13.03.2017г. - решено Протокол от с.з. на 14.03.2017г. съдът да посочи причината за нарушението на чл.197 от АПК Съдебно решение № 505 от 22.03.2017г. по адм. дело № 320/2017г. на АдСВ Касационна жалба от 30.03.2017г. Адм. дело 5018/2017г., ВАС, Пето отделение Протокол от с.з. на 07.11.2018г. Съдебно решение № 14260 от 21.11.2018г. по адм. дело № 5018/2017г. на ВАС 117. Тема 5 - 2016г.: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ УЧРАУ 16000701ВН_001ВН от 30.12.2016г. до кмета на община Варна за съдбата на сигнал УЧРАУ 16000701ВН от 27.06.2016г. относно данни за некоректно обслужване и/или злоупотреба по служба от служители в деловодството на информационния център на Община Варна 118. Тема 4 - 2016г.: Разходи за юридически услуги и съдебни разноски в общинската администрация Заявление вх.№ ОС 16000838ВН_003ВН от 30.12.2016г. до председателя на ОС Варна относно съдбата на сигнал ОС16000838ВН от 06.10.2016г. до ПК „Предотвратяване и установяване конфликт на интереси“ към ОС Варна с председател: Калин Светославов Калевски относно действията на председателя на ОС Варна, свързани с упълномощаването на адвокат-довереници и с четиригодишната подписка за Местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна (Приложение: Копие от пълномощно от 03.10.2016г.) 119. Тема 4 - 2016г.: Разходи за юридически услуги и съдебни разноски в общинската администрация Заявление вх.№ ОС 16000838ВН_002ВН от 30.12.2016г. до председателя на ОС Варна относно Относно съдбата на сигнал ОС16000838ВН_001ВН от 06.10.2016г. до ВрК „Борба с корупцията и корупционните практики“ към ОС Варна с председател: Григор Асенов Григоров (с основен ангажимент към избирателите - почтеността) относно действията на председателя на ОС Варна, свързани с упълномощаването на адвокат-довереници и с четиригодишната подписка за Местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна (Приложение: Копие от пълномощно от 03.10.2016г.) 120. Тема 5 - 2016г.: Административно обслужване и ЗДОИ в Община Варна Заявление вх.№ ДОИ 16000203ВН от 30.12.2016г. до кмета на община Варна относно съдбата на сигнал от 26.09.2016г., рег.вх.№ РД 16020931ВН от 28.09.2016г. срещу секретаря на Община Варна, за многократни непроизнасяния в срок по заявления за достъп до информация в качеството на лице по чл.28 от ЗДОИ Заявления до други общини - 2016г. 121. Заявление вх.№ 94-ЗДОИ-13 от 15.06.2016 г. до кмета на община Кърджали относно интернет - достъпа до информация в Община Кърджали Решение №2 от 27.06.2016г., с което е предоставена част от поисканата информация Заповед № 1337 от 30.12.2010г. от кмета на община Кърджали 122. Заявление 04.07.2016 г. до председателя на ОС Кърждали относно адвокат-доверениците, техните договорни отношения и размера на разходите за юридически услуги на ОС Кърджали Писмо изх.№ 232 от 07.07.2016г. с предоставената информация. 123. Заявление вх.№ СОА16-ЕВ01-104/ 03.07.2016г. до кмета на Столична община относно определянето на статута на централната пешеходна зона по бул. „Витоша“ (контактен център - писмо, жалба №3138/ 03.07.2016 19:04:26; справка на http://call.sofia.bg/ или директно на http://call.sofia.bg/bg/Petition/Details/3138) Жалба от 17.08.2016г. до АССГ срещу мълчалив отказ по заявление вх.№ СОА16-ЕВ01-104/ 03.07.2016г. Решение изх.№ СОА16-РИ09-131 от 17.08.2016г. за предоставяне на информацията Решение № 709 от 28.09.2006г. на СОС, с което се организира движението в пешеходната зона по бул. „Витоша“ Адм. дело № 8768 /2016г., АССГ, II отд., 29 с-в, с.з. на 26.10.2016г. от 11:00ч., решено Уточняваща молба от 03.10.2016г. Становище от 19.10.2016г. за с.з. на 26.10.2016г. Протокол от с.з. на 26.10.2016г. Съдебно решение № 7776 от 07.12.2016г. Молба от 03.01.2017г. за изменение на решението в частта за разноските Касационна жалба от 03.01.2017г. срещу част от съдебното решение Адм. дело № 3775 /2017г. на ВАС, V отд. - образув. на 31.03.2017г., наср. за 19.09.2018г., 09:00, зала 3 124. Заявление вх.№ СОА16-ЕВ01-105 от 03.07.2016 г. до председателя на Столичен общински съвет (СОС) относно адвокат-доверениците, техните договорни отношения и размера на разходите за юридически услуги в СОС (Писмо, жалба №3139/ 03.07.2016 19:55:43, справка на адрес http://call.sofia.bg/ или директно на http://call.sofia.bg/bg/Petition/Details/3139) Писмо изх.№ СОА16-ЕВ01-105(1) от 11.07.2016 г., с което председателят на СОС препраща заявлението на господин Дончо Барбалов, зам-кмет на СО по направление „Финанси и стопанска дейност“ за отговор на поставените въпроси от неговата компетентност Писмо изх.№ СОА16-ЕВ01-105(2) от 11.07.2016 г., с което председателят на СОС препраща заявлението на госпожа Юлия Ненкова, зам-кмет на СО за отговор на поставените въпроси от нейната компетентност Адм. дело № 8596 /2016г., АССГ, II отд., 23 с-в - Антоанета Аргирова, с.з. на 05.12.2016г. от 09:00ч., решено Определение № 5488 от 07.10.2016г., с което съдът задължава всеки от двамата заместник-кметове в 3-дневен срок да приложи доказателства за ресорната си компетентност и за компетентността си да разглежда заявления по ЗДОИ със задължен субект кмет на Столична община, както и акта, с който се е произнесъл по заявлението за ДОИ, като при неизпълнение в срок, на неизпълнилия определението заместник-кмет на Столична община ще бъде наложена глоба. Становище за с.з. на 05.12.2016г. от СОПА Протокол от с.з. на 05.12.2016г. Съдебно решение № 265 от 13.01.2017г. по адм. дело № 8596 от 2016г. на АССГ - отменя мълчаливия отказ Касационна жалба вх.№ 2750 от 31.01.2017г. от двамата зам. кметове на СО Адм. дело № 4689 /2017г. на ВАС, V отд. - образув. на 24.04.2017г., наср. за 03.10.2018г., 09:00, зала 3 Протокол от заседание на 03.10.2018 Съдебно решение №14306 от 21.11.2018г. - оставя в сила решението на АССГ Решение № СОА19-РИ09-3 от 10.01.2019г. - зам. кмет Ралица Стоянова отказва поисканата информация 125. Заявление вх.№ 193 от 04.07.2016 г. до председателя на ОС Априлци, област Ловеч, относно адвокат-доверениците, техните договорни отношения и размера на разходите за юридически услуги на ОС Априлци Решение изх.№ 220 от 17.08.2016г. за предоставяне на информацията Решение № 374 от Протокол № 44/12.04.2014г. на ОС Априлци 126. Заявление вх.№ 08-00-5009 от 04.07.2016г. до председателя на ОС Бургас относно адвокат-доверениците, техните договорни отношения и размера на разходите за юридически услуги на ОС Бургас Решение изх.№ 08-00-1323 от 07.07.2016г. с предоставената информация. Допълнително е уточнено, че по спечелените от ОС Бургас през 2015г. 10 броя и през 2016г. 2 броя съдебни дела, няма присъдени разноски 127. Заявление вх.№ 16X254 от 04.07.2016г. до председателя на ОС Пловдив относно адвокат-доверениците, техните договорни отношения и размера на разходите за юридически услуги на ОС Пловдив, препратено в частта по т.1 на кмета на Община Пловдив - заявление 16ОБС206 от 19.07.2016г. Решение № 05 от 18.07.2016г. за предоставяне на информацията, доставено с пощенска пратка на 08.08.2016г. За част от информацията по т.1 заявлението е препратено на кмета на Община Пловдив. По т.4 се иска СОПА да конкретизира исканата информация на основание чл.29 от ЗДОИ. Уточнение вх.№ 16Х254-2 от 16.08.2016г. от СОПА Решение № 16ОБС206 от 02.08.2016г. на секретаря на Община Пловдив за предоставяне на информацията в препратената част по т.1 и придружително писмо Предоставена информация по т.1 - договори за правно обслужване на Община Пловдив и Общински съвет - Пловдив: Договор № 12ДГ48 от 18.01.2012г. - с адвокат Евелина Божикова Договор № 12ДГ49 от 18.01.2012г. - с адвокат Димитър Русев Договор № 13ДГ189 от 22.02.2013г. - с адвокат Евелина Божикова Договор № 13ДГ192 от 22.02.2013г. - с адвокат Димитър Русев Договор № 14ДГ141 от 24.02.2014г. - с адвокат Димитър Русев Договор № 14ДГ142 от 24.02.2014г. - с адвокат Евелина Божикова Договор № 15ДГ130 от 24.02.2015г. - с адвокат Евелина Божикова Договор № 15ДГ131 от 24.02.2015г. - с адвокат Димитър Русев Договор № 16ДГ155 от 29.02.2016г. - с адвокат Евелина Божикова Договор № 16ДГ263 от 25.03.2016г. - с адвокат Йордан Дамбулев Някои оферти за участие в процедура по договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на услуги по правно обслужване на Община Пловдив и Общински съвет - гр. Пловдив“: Оферта от 10.01.2013г. от адвокат Димитър Русев Оферта от 15.01.2013г. от адвокат Евелина Божикова Оферта от 21.12.2013г. от адвокат Димитър Русев Оферта от 27.12.2013г. от адвокат Евелина Божикова Оферта от 03.02.2016г. от адвокат Евелина Божикова Оферта от 08.02.2016г. от адвокат Йордан Дамбулев 128. Заявление вх.№ 16ДОИ47 от 05.07.2016 г. до кмета на община Пловдив относно определянето на статута на централната пешеходна зона или „Главната“ Решение № 16ДОИ47/1//19.07.2016 г. за предоставяне на информацията и предоставената информация Заявления 2017 - 2018 г. ( http://sopa.bg/news.php?extend.174 )
3,995,839
http://novinar.bg/index.php?act=news&act1=det&mater=MzQwOTs2
2014-04-18T00:12:21
[ "ДЕЛО 578", "ДЕЛО 266", "ДЕЛО 4044", "ДЕЛО 4044", "ДЕЛО 4044", "ДЕЛО 4044", "дело 4044", "ДЕЛО 4044", "ДЕЛО 4044" ]
Моите доводи срещу мрънкането : Мнения : Novinar.bg Моите доводи срещу мрънкането 11:59, 25 октомври 2010 Петилетка за стадионите 14:11, 17 април 13:56, 17 април Бургаска тишина Деяния на Господа чрез някои българи 12:57, 17 април 11:49, 17 април всички новини от Мнения Най-коментираните35Москва предупреди руснаците да не идват в България31Бареков: Чакаме млади избиратели28„Медиана”: БСП изпреварва ГЕРБ18Москва усилено се готви за сблъсък17Николай Бареков: Следите от "Кокаинови крале" водят към Борисов Неотдавна се разприказвахме с един млад приятел за десети ноември. На десети ноември трябваше да стартира едно ново телевизионно предаване за култура. Ние трябваше да измислим тема за десетоноемврийския брой. Моят приятел бързо я измисли. Даже май беше я измислил вече. Предлагам ти да се говори за катастрофалното положение на българската култура – ми предложи той. Аз се изсмях. И от дума на дума се скарахме. Тук аз ще се опитам да изложа точка по точка своите доводи, с които да убедя себе си, него и всички, че не искам да чувам от тук и от там, от ляво и от дясно, разни вечни бъртвежи за катастрофалното положение на българската култура. 1. Положението на българската култура е катастрофално – казваш, Приятелю мой. Но ми е интересно: дали един лекар, надвесен над леглото на тежко болния, е длъжен непрекъснато да му нашепва, със злорад вид: „Ти ще умрешш... ти ще умреш”? Приятелю мой – ние сме лекарите – пишещите и мислещите. Да повтаряме ли: ти ще умреш? 2. В българската култура няма пари – плачеш ти. Но печелят ли се пари, като се говори за пари? По телевизията? Виждал ли си оздравял от говорене за болестта си? Аз виждам – всеки излиза пред камерата и казва: Няма. Но от казването на „няма” „има” не се получава. Само в умовете на хората се забива думата „няма” като ръждив пирон. Приятелю мой, ние сме хората пред камерите – да забиваме ли ръждивия пирон на „няма” непрекъснато в това посиняло месо на милионите измъчени от „няма”? Като кажеш на нямащия хляб, че няма хляб, сигурно ще го нахраниш? А, приятелю, как мислиш? 3. Но ти ми казваш: Той не знае, че няма хляб; българинът не знае, че културата му умира. Трябва да му го кажем. Приятелю мой, ако някой не усеща вече глада си, значи умира, няма за какво да му се помага. Вярвай ми – аз съм лекар. 4. Като види българинът в своя телевизор някой, който мънка, казва си: пак мънка тук някой от тия...от културата! Пак църка за пари и пак се оплаква. Не вижда ли, че всички сме зле, а той мънка? – това е положението, Приятелю мой, ние сме мънкащите. Трябва ли да станем противни, за да се разбере, че сме болни? Вярват ли на болния, който непрекъснато стене и вие, а пък още не е умрял? Не! Викат си: я да млъква! Ако ще мре, да мре! Но малко по-достойно, по дяволите! 5. В миналото много се черпеше от тоя казан с меда и розовата боя. През тоталитаризма всичко беше рай и сладки млечни баници. Ние се отвратихме от фалша и от гнусната розова помия, с която прикриваха тинята и говната в казана. И решихме да говорим наопаки. Да представяме всичко черно, за да не е розово. Но и черното е фалшив цвят. Приятелю мой, истината се крие идеално и под черни саркофази, както и под розови дантелки. Ако хиляда пъти кажем „колко е зле!” това ще е по-жалка лъжа и от тая – да кажем хиляда пъти „колко е добре” 6. Да не се говори за проблемите е престъпно! – ядосваш се ти. Но ако жуженето за проблемите извиква само досада, като жуженето на мухи в клозет, не е ли тишината това, което ще втрещи всички? Приятелю мой, искам да те видя като усмихнат творец. Който ходи гладен, но от все сърце, умно и злорадо се смее. Това ще втрещи всички, които имат, но не искат да дават. 7. Творецът не е мъченик - казваш ти. Той трябва в разумен диалог да обясни проблемите, да информира обществото за тях. Творецът трябва да си поиска своето. Приятелю мой, ако видех Ботев в разумен диалог с турците, щях ли да прочета и едно негово стихотворение? Не! Щях да го сложа в графата на мазниците, а на стихотворенията му щях да се смея. 8. Ако не крещим по телевизията, други ще крещят и тяхното ще се чуе и на тях ще дадат, а на нас – който не сме крещели – няма. Така се страхуваш ти. Приятелю мой, на крещелите по телевизията ще им дадат едно – възможност да крещят още по телевизията. За някои крещящи по телевизията самото крещене е наградата. Виж ги как ходят – като клоуни - с папионки и дрънкат навсякъде и за всичко! 9. На българската култура трябва да се помогне с всякакви средства – тежко казваш ти. Но какво носи помощта с всякакви средства? Приятелю мой, ако на българската култура и дадат като на сляпо дете с умствена изостаналост, тя така ще се чувства и такава ще бъде! Аз не обичам такава култура. 10. Постигнаха ли тия - затворените в себе си творци, през годините - нещо? Падаха им зъбите и умираха от пиене – никой не ги чу, защото не викаха и не се оплакваха. Така с печал и яд си спомняш ти. Приятелю мой! Те постигнаха много. Скоро техния укор ще изяде сърцата на тия, които плуват в доволната си тъпота. От Драгалевци до Евксиноград. Приятелю мой - ако видиш доволен творец, прати го при мене. Той е свиня, а аз съм добър касапин. -3 / 7 Alesis 27-10-10 23:56ч Днес видях Терзийски в една много готина сладкарница - книжарница на "Раковска " . Почти на пл. "Славейков". Изненада се от поздрава на непознат . То си е за изненада . Не се поздравяваме . Предпочитаме да се мразим и още плюем и това най-много си личи по форумите .Този е сред най - изявените по плюене. А иначе , Калин си пише екстра . И този негов текст , май е за това . Не се разбираме . Болни сме от смъртоносно неразбиране и срамната болест - омраза. Ама , ти си пиши , Калине! Все някога ще те прочетат . 26-10-10 11:21ч Бг "преходът" или изплуването на лайната - ето я темата за нашите пера, четки, камери и саксофони. 1 / 11 666! СУПЕР.. ВРАТИ МИ ЖИВОТ МОИ.... 26-10-10 10:18ч ...ТЕРЗИСКИ ТИ СИ ТЪПО ГУУВЕДО...ДА СИ ЗНАЕШ.. А НИЕ НЕАМЕ ВРЕМЕ ЗА ТЕБЕ...ХИХИ...! 3 / 11 КОПИ-СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ-ШВЕЦИЯ-БЪЛГАРИЯ 26-10-10 08:35ч НОВОТО НАСИЛИ НА МВР - ПОЛИЦИЯ - ЦВЕТАН ЦВЕТАНО ПРЕПЕЧАТАНО ОТ "МЕДИАПОЛ" - СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=171712&srcpos=1 - http://www.mediapool.bg/forum/popmsg.php?msgid=1391720 - Почна се - Автор:- Галерист Получено на: 26 Октомври 2010 още 08:24 - Репортерът от в. „Галерия" Добромир Добрев и шофьор, работещ в изданието са били арестувани. Това е станало в редакцията на вестника между 19.00 и 20.00 часа снощи, съобщи БНР Двамата са били в с. Шума, където вътрешният министър Цветан Цветанов притежава луксозен имот, за да направят репортаж за новия брой на вестника. Там те са снимали вилата на Цветанов и са разговаряли със съседи на семейството на вътрешния министър, след което са се прибрали в София, допълва glasove.com като цитира "Галерия". Малко след като двамата са пристигнали в редакцията на „Галерия", в офиса на изданието са влезли полицаи. Те са обяснили, че трябва да ги задържат заради инцидент, който се е случил в с. Шума. Полицаите са казали, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, но не са обяснили в какво се състои инцидентът, заради който са задържани двамата служители на изданието. Преди ареста си Добромир Добрев е предложил двамата с шофьора да отидат в полицията утре сутринта, за да дадат показания по случая, но полицаите са настояли те да бъдат задържани още тази вечер. След това репортерът и шофьорът са били отведени в Областна дирекция на полицията, където се намират и в момента. От „Галерия" предполагат, че двамата са били проследени, докато са били в командировка в с. Шума, а арестът им е вследствие на интереса им към имота на Цветан Цветанов. - - КОПИ-СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ-ШВЕЦИЯ-БЪЛГАРИЯ 26-10-10 00:25ч Na nas hudojnicite nivzemaha progresiven danak na honorarite,koito kakto i pri zaplatite na vsichki na vremeto . vkluchvashe vsichko- zdraveopazvane, pensii i t. n. Pevcite , moje bi zashtoto ,,imat glasove,, Vejdi Rashidov gi chu i predlaga merki za още podobryavane na polojenieto na po- vazrastnite pevci i muzikanti, no zasho zabravya kolegite hudojnici , koito sa si vnasyali(vzemali) danaci. Moje bi zashtoto i v vlastta e se samozabravil, no toi beshe takav ot mladini... -1 / 13 СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ - ШВЕЦИЯ-БЪЛГАРИЯ 25-10-10 23:39ч УБИЕЦА ОТ МАЛМЬО Е ЧУЖДЕНЕЦ - ТОВА НЕ Е ШВЕД ! - ТОЗИ ТЕКСТ НЕ ГО ПРИЕХА В - 24 ЧАСА. ТОВА Е ДОМОН-КРАЦИЯ ПО ЮДЕЙСКИ ! УВАЖАЕМИ КРАЙНО ЛЕВИ ПРОТИВНИЦИ НА КРАЙНО още ДЕСНИТЕ, ХУБАВО БИ БИЛО ДА СЕ ОРИЕНТИРАТЕ И ДА ПОВЕДЕТЕ БОРБАТА СРЕЩУ НОВИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕСТЪПНИЧЕСКИ - КАПИТАЛИСТИЧЕСКИСТРОЙ, КОЙТО СЕ РАЗВИВА ОТ ЮДЕЙСКИТЕ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЦЕНТРАЛИ. БИВШИТЕ ПАРТИЙНИ ВЕЛИЧИЯ, ТЕХНИТЕ СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ, А ВЕЧЕ И ВНУЦИ СА НОВИТЕ КАПИТАЛИСТИ, КОЙТО ВИ ОГРАБВАТПРИВАТИЗИРАЙКИ ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ. АКО ТЕЗИ ПРЕДПРИЯТИЯ НА СА ИЗГРАДЕНИ ОТ ВРЕМЕТО НА НЕДОРАЗВИТИЯ ИЛИ НЕ УЗРЯЛ КОМУНИЗЪМ, ЗАЩО ТОГАВА КАТО СА ЛОШИ ГИ ИЗКУПИХА И С КАКВИ ПАРИ ! - НЯМАМ ПРЕДСТАВА, КАКВА ОБЩЕСТВЕНА ПОЗИЦИЯ САПОКАЗАЛИ ДРУГАРИТЕ ОТ ПЛОВДИВ, НО ПО-ДОБРЕ Е ДА НАПАДАТИ ДА ГРАБЯТ - ПЛОВДИВСКИЯТ КАПИТАЛИСТ ПРИЯТЕЛ НАДРУГАРЯТ ПРЕЗИДЕНТ ИЛИ ПРЕДНИЯ ПЛОВДИВСКИ ПРЕСТЪПНИКПЕРЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ, ЧИИТО СИН СЕ УЧИ В ВЕЛИКА БРИТАНИЯ,А ВИЕ ИЗПЪЛНЯВАТЕ ТЕХНИТЕ НАСТАВЛЕНИЯ - ХА НАСАМ, ХА НА ТАМ ! - СЪЩАТА ПРЕСТЪПНИЧЕСКА РОЛЯ ИЗИГРАВАТ ЛЕВИТЕ И ДЕСНИТЕ В ШВЕЦИЯ, ТЕ СЕ БОРИЧКАТ, А ПРЕСТЪПНИЯ ЮДЕЙСКИ КАПИТАЛИЗЪМ ГИ УБИВА ! - "ЧЕ ГЕВАРА" СЕ БОРЕШЕ СЕРЩУ КАПИТАЛИЗМА, А ВИЕ СЕ БОРИТЕ СРЕЩУБЪЛГАРСКИТЕ СИ СЪБРАТЯ - БЕДНЯЦИ ! НА КЪДЕ СТЕ ТРЪГНАЛИ ?-"23 СЕПТЕМВРИ" СЕ БОРЕХА СРЕЩУ ЦАР БОРИС ТРЕТИ И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ КОЙТО УБИХА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И СВАЛИХА ЗАКОННО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ С ПОМОЩТА И НА МАКЕДОНСКИТЕ ЧЕТНИЦИ И ТЕРОРИСТИ ОБСЛУЖВАЩИ ЦАР БОРИС ТРЕТИ ?ВИЕ ЗА КОЙ ЩЕ СЕ БОРИТЕ ? - НЯМАМ ПРЕДСТАВА В КАКВО ОБВИНЯВАТЕ “Комбат 18”, НО ЗА СЛЕДВАЩАТА ФОРМАЦИЯ “Кръв и чест” МОГА ДА КАЖА, ЧЕ ПРОЯВЯВАТ НАЦИОНАЛНА ИЛИ ПАТРИОТИЧНА ТЕНДЕНЦИЯ - СЪД ЗА ГРАБИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД - СКАНДИРАХА НА 11 СЕПТЕМВРИ 2010 ОТ ПЛОЩАД "СВЕТИ КРАЛ" ПО БУЛ. ГРАФ ИГНАТИЕВ, ПАТРИАРХ ЕВТИМИИ ДО ПАРАКЛИСА ПРЕД НДК ..... ХОРАТА СА ЗАГРИЖЕНИ ЗА СЪДБИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ! ЕТО ВИ СНИМКИ ОТ ТАЗИ ВЪЛНУВАЩА РАЗХОДКА СЪПРОВОДЕНА ПРИ РЕД И ЗАКОННОСТ ОТ СТРАНА НА ПОЛИЦИЯТА. ТАКА СЕ ПРАВИ И В ШВЕЦИЯ.ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА ДЕМОНСТРАЦИЯ И ПОЛИЦИЯТА ОХРАНЯВА ДЕМОНСТРАНТИТЕ ! ЕТО СНИМКИТЕ : - http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?year=2010%20-%20%CF%D0%CE%D2%C5%D1%D2&p=sport&title=2010+-1-+%CF%D0%CE%D2%C5%D1%D2 - СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ 25 ОКТОМВРИ 2010 ВРАЦА 009 25-10-10 21:22ч Оставете го ,Чоли! Да се обръща внимание на идиот е престъпление...Вече поръчах на стрелеца от Малмьо да го очисти. Ще е от полза за света.... 0 / 10 Pitasht 25-10-10 21:02ч CHOLI vze li rosovite xapcheta? 1 / 11 Чоли пак се оля 25-10-10 16:38ч Ми кво да го прайш! 10 / 12 Schwein 25-10-10 14:58ч Ти си пък от друг вид празно мрънкало. "През тоталитаризма всичко беше рай и сладки млечни баници." Я виж какви глупости дрънкаш. Що не замълчиш , а? 2 / 14 fr Pavel 25-10-10 13:40ч Това е другият полюс на негативизма - също толкова вреден. Да спрем да искаме и да умрем бавно, но славно. Не е правилно, защото културата и изкуството не са бандитизъм и чалгаджийство и се нуждаят от субсидии, за да оцелеят. още . Гадаринският бесноват - http://archiman.livejournal.com/ 8 / 14 майкъл 25-10-10 12:51ч добре ги понашиба кайо- но те няма да го усетят, много са им мазни гърбините. а и няма да ги заколиш лезно- тяхната милиция ги пази! хайде, да кажем че добре се справяш поне ти:))) 003 25-10-10 12:39ч ПРОДЪЛЖАВА - 25.10.2010 - ДО ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - 4044 / 2010 - По образно не мога да напиша за долно пробните комунистически “курветини”, като Снежана Ботушарова, който са ме преследвали в комунистическите времена и сега още изпълняват указания на новите си капиталистически господари – БИВШИТЕ ИМ КОМУНИСТИЧЕСКИ НАСТАВНИЦИ ! Имам достатъчно примери да ги обвинявам тези от българската секция при Европейската Комисия за Защита на Човешките права в Страсбург. Врачанският Съдът е намерил за правилно моето възражение относно отнетото ми право да възразя по дело № 1068 / 2009 и то вече не може да бъде обект на обсъждане в настоящето съдебно заседание от 27.01.2010 г. Трябва ли да се правят обяснение, дали моят сестра е правилно постъпила, като не съм уведомен от нея, а тя си е заминала за Гърция водена от собствените и проблеми. Ето дадох пример с пристигналата НЕЗАБАВНО ПРИЗОВКА от Върховния Административен Съд на Република България, която е отказана от моята майка да я подпише. Тя ме извести и Аз съм се свързал с призовкарката в случая, защото тя на няколко пъти вече прави тази ГРЕШКА УМИШЛЕНА ИЛИ НАСТОЙЧИВО УМИШЛЕНА ИЗПОЛЗВАЙКИ МАЙКА МИ И СЕСТРА МИ, ЗА ДА МИ СЕ ПРАВЯТ СПЪНКИ след това от съдебните власти. Изрично съм съобщил да не се тормози майка ми и сестра ми с мой документи. ТЕ, НЕ СА АЗЪТ – СТЕФАН ДИМИТРОВ ЧОЛАКОВ, ЗА ДА МЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ. АЗ НЕ СЪМ ГИ УПЪЛНОМОЩИЛ ЗА ТОВА ДА МИ СЕ ПРИЕМАТ ПРИЗОВКИТЕ ИЛИ ДРУГИ ДОКУМЕНТИ ! Що се отнася до втората част на прокурорското мислене поставено в ПРОТОКОЛА, то е правилно и върху него ще акцентирам възразявайки срещу писмото пуснато от моят колега КАНДИДАТ КМЕТА д-р К. Шахов. Помествам първо писмото му, а след това ще му направя коментарий на този индивид вживяващ се в нов месия на и за нищото ! РАЗБОР НА КАНДИДАТ КМЕТСКОТО ПИСМО НА Д-Р К. ШАХОВ ДО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО 578 / 2009 Преда да направя разбор на колегата си кандидат кмето К. Шаховъ, ще се обърна към историята, за да сравня и представя на вниманието на Административните Съдии и другите Български граждани на какво ниво се намират личностите в кастова България. Когато се явих на 14 юли 2005 година пред Врачански Окръжен Съд и желаех да помогна на тогавашния Български съд, за да му обясня ИТОРИЧЕНСКИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТИ НА НАСЛЕДСТВЕНИЯ КАЗУС, КОЙТО ТРЯБВАШЕ ДА РАЗГЛЕДАМЕ, тогавашната, а вероятно сегашна престъпничка председателката на съдебния състав окръжна съдийка Мария Аджемова се ИЗОКА – ИЗСРА ОТ СЪДЕБНАТА МАСА с ЛАЙ-не-НЕНАТА си уста с израза : “ГОС-СИН КОСТОВ, ЧОЛАКОВ НЯМА ЮРДИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ, ВИЕ СТЕ НАЕТ ЗА АДВОКАТ”. В процеса на съдебното дело тази юдо-искариотска престъпничка се наложи да ми задава въпроси, за да и обяснявам след това КАЗУСЪТ, който бях захванал да и обяснявам преди, но ТЯ МИ ПРЕЯДЕ КУРО С НЕЙНОТО ОБАЖДАНЕ, както се казва в един български виц. Тогава в съдебното заседание, Аз и обясних, а и адвоката Даниел Костов и обясни на съдийката Аджемова и двама юристи асистенти, че сме внесли “документ” на Окръжен Съд – КРЕПОСТЕН АКТ ОТ 1903 ГОДИНА В КОЙТО СЕ КАЗВА, ЧЕ ВЪПРОСНИЯ ИМОТ Е НА МОЯТ ДЯДО НИКОЛА БОНЧЕВ ЧОЛАКОВ ОТ ВРАЦА И ТОЗИ ИМОТ НЕ РАЗДЕЛЯН. ВСИЧКИ НАСЛЕДНИЦИ ИМАТ ПРАВО ДА ГО ВЛАДЕЯТ, НО ЦЕЛИЯТ ИМОТ СЕ ДАВА ОТ ВРАЧАНСКАТА ПОЗЕМЛЕНА КОМИСИЯ НА ЕДИНИЯ НАСЛЕДНИК, БЕЗ ДА Е ПРЕДСТАВИЛ ДОКУМЕНТИ ЗА СОБТСВЕНОСТ. ТОВА Е УЗАКОНЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ПОЗЕМЛЕНА КОМИСИЯ, СЛЕД КОЕТО СЕ УЗАКОНЯВА ОТ ПРЕСТЪПНИЯ ОКРЪЖЕН СЪДЕБЕН СЪСТАВ С ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ АДЖЕМОВА И ОКРЪЖНИЯ ПРОКУРОР МИЛЕНКОВА ЛИ ЕБЕШЕ ТЯ ? Ако, Аз бях размахал този КРЕПОСТЕН АКТ НА МОЯТ ДЯДО на кура си като пряпорец, Съдийката Мария Аджемова и прокурорката Силвия Миленкова, МОЖЕ БИ и ВЕРОЯТНО щяха да забележат ДРЪЖКАТА НА ПРАПОРЕЦА, но не и крепостния АКТ на дядовата ми собственост ! Аз още тогава съм преценил, че този Окръжен Съд се ръководи от престъпничката председател Татяна Александрова чиито съпруг Александър Александров беше от Държавна Сигурност и ТЕ са тези, който са писали лъжите при създаването на обвинение по член 108 в 1981 година срещу мен. Ето веществено доказателство на моите приказки. Ако, Окръжният Съд се ръководеше с председател комунистическия доносник информатор престъпничката Татяна Александрова, която няма право да бъде такава В НОВАТА СЪДЕБНА ДЕМОКРАЦИЯ и дори да е съдия. ЗАЩОТО, ТЯ НЕ СЕ Е ДОПОЛИТИЗИРАЛА И ТРЯБВА ДА И СЕ ОТВОРИ ДОСИЕТО И КАТО СЛУЖИТЕЛ ОТ РЕПРЕСИВНИЯ АПАРАТ. Тя е свързана с органите на Държавна Сигурност чрез съпруга си. Тя няма право да ръководи Българският СЪД, защото тя манипулира Българският Съд по указание на новата политическа мафия капиталисти – БИВШИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ УБИИЦИ ОТ ДЪРЖАВНАТА МАШИНА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ. Тази жена има информация от съпруга си, който е продължил да работи в МВР под прикритие като юрист, а в същност той е имал и възможност да използва архива на Държавна Сигурност, като ръководител на този отдел във Враца. Същите имат възможности да назначават на работа по ТЯХНА КОМПЕТЕНТНОСТ работници към министерството на правосъдието и да манипулират тези хора, за който пиша сега. В същата посока се явя некомпетентността на окръжната прокурорка Силвия Миленкова по това мое дело, която не разбира КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДОКУМЕНТА КРЕПОСТЕН АКТ, с който се доказва собственост по Българският закон и тази престъпничка ми отнема собственост по Конституция на България. Тази престъпничка разбира ли в какво се забърква след като получава инструкции от своята началничка окръжната заместник прокурор Камелия по баща Младенова, която е част от същият този репресивен апарат на Държавна Сигурност, защото тя е била част от него. СЕГА РАЗБИРАМ, ЗАЩО НАСЛЕДСВТЕНАТА ЛИВАДА ОТ 64 ДЕКАРА В МЕСТНОСТТА НА “ЛИПОВА ДРЪМКА” СЕ КОСИ НЕЗАКОННО В 2004 ГОДИНА, А В 2008 ГОДИНА СЕ ИЗОРА И ПОЛИЦЕЙСКИТО РАЗСЛЕДВАНЕ – РАЗПИТ НЯМА, А НЯКОЙ ОКРАЖЕН ПРОКУРОР ИЛИ ЗАМЕСТНИК ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР ОТ ВРАЧАНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СИ МЪЛЧИ. КОЯ Е ТАЗИ ПОРЕДНА ПРЕСТЪПНИЧКА ОТ 2004 И 2008 ГОДИНА ДА КРИЕ ДЕЛОТО ? ПРОКУРОРКА Е НАПИСАЛА, ЧЕ НЕ СА МЕ НАМЕРИЛИ ДА МЕ РАЗПИТАТ И ДЕЛОТО Е ПРЕКРАТЕНО – ПРЕКРАТЕНО ПО ИНСТРУКЦИЯ ОТ ПРОКУРОР ИЛИ ЗАМЕСТНИК ОКРЪЖНИЯ ПРОКУРОР, КОЙТО СЕ ЗАНИМАВА С АФЕРИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ, КОЙТО СЕ ПРИКРИВАТ, ЗАЩОТО СЕ ВЛАДЕЯТ ОТ ТЕХНИ ПРИЯТЕЛИ , КАКЪВТО Е И ПРЕЗИДЕНТСКИЯ АГИТАТОР В ИЗБОРИТЕ 2006 ГОДИНА. ТВЪРДЕ ВЪЗМОЖНО Е ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ИЗВЪРШЕНИ ОТ ОКРЖНАТА ПРОКУРАТУРА СРЕЩУ ЧАСТНАТА СОБТВЕНОСТ ДА СЕ ПРАВЯТ НА ОСНОВАТА НА ЛЮБОВНИЯ КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ОТ МИНАЛОТО. ЛИЧНОСТНИТЕ ИЗЖИВЯВАНИЯ СТАВАТ ОСНОВА, ЗА ДА СЕ СЪЗДАВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ЧРЕЗ ПРИЯТЕЛСКИ КРЪГ ОТ СЛУЖИТЕЛИ ВЪВ ВРАЧАНСКАТА ПРОКУРАТУРА, ПОЛИЦИЯ, СЪД. ЕТО ТОВА Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, КОЕТО СЕ ИЗВЪШИ И ОТ АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД ВРАЦА, ОТКАЗВАЙКИ ДА РЕЗГЛЕДА ТОВА ДЕЛО И ДА СЕ ИЗПРАЩА НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД СОФИЯ И ТОЙ ДА СЕ ПОСТАНОВЯВА С П РЕСТЪПНО РЕШЕНИЕ. ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОСТИТИТУТКИ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ УПРАВЛЯВАТ ОКРЪЖНАТА ПОРКУРАТУРА ВЪВ ВРАЦА ЗАЩИТАВАЙКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ НА “САПАД”, РАЗДАВАЙКИ СЕ НА ПАРТИИНИ ФУНКЦИОНЕРИ ЗА СМЕТКА НА ЛИЧНАТА МИ СОБСТВЕНОСТ, КОЯТО Е ОБСЕБЕНА – ПОЛИЦИЯТА СИ МЪЛЧИ, ПРОКУРАТУРАТА СИ МЪЛЧИ, ПРЕСТЪПНИКЪТ ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ СИ МЪЛЧИ, ЗАЩОТО НЕГОВИТЕ ГЛАШАТАЙ СА ДАВАЛИ ТЕЗИ ПАРИ ЗА ПРЕСТЪПНА ПРЕЗИДЕНТСКА КАМПАНИЯ – ПОТЪРПЕВШИЯ СЪМ АЗЪТ – СТЕФАНЪ Д-РЪ ДИМИТРОВЪ ЧОЛАКОВЪ БОРЕЩ СЕ С НОВАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ. Нека погледнем сега КАНДИДАТ-КМЕТСКОТО изпратеното писмо от ОБЩИНА ВРАЦА до Административен Съд Враца – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ по дело № 578 / 2009 година. Кандидат кмета д-р Костадин Шахов се вживява в “доктор юрист” и би трябвало да му се постави въпросът, както Окръжната Съдийка Татяна Аджемова се издюдюка срещу мен – “ЧОЛАКОВ НЯМА ЮРИДИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ” ….. Ето, Така и доктора Шахов – НЯМА ЮРИДИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ, за да се вживява в адвокат на предния кмет Тотю Младенов. Това, че му е приятел не означава нищо, а да се вживява, че може да размахва НАПИСАНОТО КМЕТСКО ПИСМО С НЕКОМПЕТЕНТНИ ОБЯСНЕНИЯ, “Тотю Младенов е имал право” и какво право е имал цитирайки кметско -полицейски разпоредби. Тези кметско – полицейски разпоредби са по-нисши пред ЧЛЕН 39 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Кандидат кмето д-р К. Шахов трябва първо да свали шапка пред Българската Конституция и след това да се прави на държавник, управник или квалифицирано мекере, защото използва една престъпна щампата и се явява убиец на Българската Законност и Конституцията. Цитирам : “НАРЕДБАТА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, ПОДДЪРЖАНЕ НА ЧИСТОТА, ОПАЗВАНЕ НА ОКЛОНАТА СРЕДА И ЗАЩИТА НА ИМУЩЕСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВРАЦА …. Кандидат кмето д-р К Шахов цитира разпоредбите на кмето - полицейщината РПУ с началници В. Василев и Даниел Борисов, което е в разрез с Българския основен закон Конституцията на Република България – член 39. Нека кандидат кмето К. Шахов да го прочете този закон и след това са пише. Сега предстои да му изнеса един урок със съдебна документация. Следващият текст на “ДОКТОРА” КАНДИДАТ КМЕТ ЮРИСТ К. Шахов в написания пасаж, който ще цитирам, за да покажа неговата некомпетентност, за което той става за смях. Общински юрист консулт не се е явил на предни дела поради не знание или не уважение към Българския съд, а може и по указание и инструктаж от началника си кмет Тотю Младенов. Цитирам кандидат кмета К. Шахов: “Считам, че в случая не са изпълнени законовите изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН тъй като в депозираната жалба жалбоподателят не посочва конкретно основание, визирано в чл. 348 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касационните основания, предвидени в НПК съгласно разпоредбата на чл. 348 ал. 1 от същия са изрично и изчерпателно изброени в три точки: 1. нарушение на закона 2. допуснато съществено нарушение на процесуални правила 3. наложено наказание с явно несправедливо, както в текущия случай нито едно и от тях не е отбелязано в депозираната жалба на господин Чолаков. НА ТОВА МЕСТО ЗА РАЗНООБРАЗИЕ ЗА ЧЕТЯЩИТЕ СЪДИИ И БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ЩЕ СЕ ОТДЕЛЯ ОТ ТЕМАТА И ПО ТЕМАТА ЩЕ ЦИТИРАМ АВЪЛ ГЕЛИЙ В КНИГАТА МУ “АТИЧЕСКИ НОЩИ” – ИЗДАТЕЛСТВО НАУКА И ИЗКУСТВО – СОФИЯ 1985 – СЪСТАВИТЕЛ АННА НИКОЛОВА, ПРЕВЕЛ ОТ ЛАТИНСКИ И СТАРОГРАЦКИ – ВЛАДИМИР АТАНАСОВ. ЕТО И ЦЕЛИЯ РАЗКАЗ В тази историческа и философска книга на страница 56 има заглавие на разказа – “ЗА ВЕРОЛОМСТВОТО НА ЕТРУСКИТЕ ГАДАТЕЛИ”, където смятам да цитирам края на тази философия :”Съветът лош е за съветника” Историята за гадателите и за този шесто стъпен стих е разказана в единадесетата книга на “Големите анали”, както и в първата книга на “Достопаметни събития” от Верий Фалк. Струва ми се, че момчешката песничка е превод от прочутия стих на гръцкия поет Хезойд. “ЩОМ Е ЛОШ СЪВЕТЪТ, НАЙ-ЛОШ Е ЗА СВОЯ СЪВЕТНИК” АКО, “ДОКТОР” ЮРИСТА КАНДИДАТ КМЕТО КОСТАНИД ШАХОВ, ВРАЧАНСКИТЕ СЪДИИ И БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ЧЕТЦИ НЕ МОГАТ ДА РАЗБЕРАТ КАКВО Е ОПИСАЛ ГРЪЦКИЯ ПОЕТ И ФИЛОСОВ ЗА ЕНТРУСКИТЕ ГАДАТЕЛИ, ОТ “ГОЛЕМИТЕ АНАЛИ” И “ДОСТОПАМЕТНИ СЪБИТИЯ” КЪДЕТО СЕ ЦИТИРА И ПРОЧУТИЯ СТИХ НА ПОЕТА ХЕЗОЙД – “ЩОМ Е ЛОШ СЪВЕТЪТ, НАЙ-ЛОШ Е ЗА СВОЯ СЪВЕТНИК” ЩЕ ВИ ПРЕДЛОЖА ЕДНА СЕНТЕНЦИЯ НА ВРАЧАНСКИЯ КУКУ-РИКУ-ХАДЖИЯТА СТЕФАНЪ Д-РЪ ДИМИТРОВЪ ЧОЛАКОВЪ, КОЙТО Е НАПИСАЛ СЕНТЕНЦИЯ – “ДОБЪР СЪВЕТ Е ДОБЪР ЗА ВСЧИКИ, ЛОШИЯ Е ЗА ДАВАЩИЯТ ГО - ЗАДАВЕЩИЯТ – ГО ! Само по този начин мога да мисля, че написаното произведение от АДВОКАТ “доктор юриста” К. Шахов не е негово произведение, а е написано от ЛОШ СЪВЕТНК, под който документ Той за жалост се е подписал, като се е направил от кандидат кмет в адвокат – МНОГОЗНАЙКОВЕЦ. По този начин нашия прекрасен другар се е потопил в казана с говна, както казва Българският народ, а от вънка стой лошия “турчин” Стефанъ д-ръ Димитровъ Чолаковъ, който чака с ГОЛ-ият си ятаган и като замахне с писанието над казано, всинца се скриват у казано с ЛАЙ-на-ТА. Сега ще цитирам отново АДВОКАТ “докторъ юрист” К. Шахов, който дава своята “компетенция” по изисканите от мен ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ, с който ще да защитавам моята правота – НЕГОВАТА КРИВИНА, защото Той моят колега КАНДИДАТ КМЕТО няма представа, какво съм размахал на Окр. Съдия Мария Аджемова с моя “ПРЯПОРЕЦ С КРЕПОСТЕН АКТ ОТ ДЯДО МИ ПРОКУРОР, СЪДИЯ, АДВОКАТ НА ВРАЦА – НИКОЛА БОНЧЕВ ЧОЛАКОВ” Ето, гледай докторе, как го повдигам “пряпореца” – ЗА ПОЧЕСТ В ИМЕТО НА КОНСТИ-ТУЦИТАТА НА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ЗАЩИТАВА НЕПРИКОСНОВЕННАТА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. АЗ В СЛУЧАЯ ЗАЩИТАВАМ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО, ПЕЧАТА И ТЯХНОТО ИЗРАЗЯВАНЕ С КОНСТИТУЦИОННИЯ ЧЛЕН 39 – ЧЕТИ ДОКТОРЕ ! Цитирам : “В жалбата се коментира и друго дело – съгласно жалбата: НОХ дело № 1067, което има връзка с обжалването решение, поставено по НОХ дело № 1068 / 2009 г. по описа на ВрРС. Също така в жалбата си господин Чолаков сочи, че е поискал разрешение за провеждане на агитация по време на изборите 2007 година. Този факт няма отношение към процесния случай поради това, че се касае за извършено 30.06.2009 година нарушение по чл. 5 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържане на чистотата, опазване на околната среда и защита на имуществото на територията на Община Враца. Към този момент жалбоподателят не е имал разрешение за провеждане на агитация съгласно нормативните изисквания на цитираната наредба и съгласно “Закона за събранията, митингите и манифестациите”. Жалбоподателят не сочи писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, за установяване на касационните основания се допускат само писмени доказателства какъвто в случая не са на лице. Подкрепям изцяло постановеното Решение № 377 / 20.10.2009 г. на НАХ дело № 1068 по описа за 2009 година на ВрРС, III наказателен състав. С оглед гореизложеното считам, че подадената жалба е неоснователна и моля да оставите същата без уважение като потвърдите Решение № 377 / 20.10.2009г. на ВрРС по НАХ дело № 1068 / 2009, като правилно и законосъобразно. Гр. Враца Подпис - …….. кмет на Община Враца 15.01.2010 Д-р Костадин Шахов СЕГА МОЖЕ ДА НАПИША И “БРАВО” НА АДВОКАТ “ДОКТОР ПРАВИСТ” КАНДИДАТ КМЕТО НА ОБЩИНА ВРАЦА КОСТАДИН ШАХОВ – ЦЯЛАТА РАБОТА УБАВА АМА ЦИГАНСКА – ПОЧТИ БЪЛГАРСКА – ОТ ЕРАТА НА НАЙ-НОВАТА ДЕМОКРАЦИЯ С УПРАВЛЕНИЕ ОТ ДИКТОРИ НА КАПИТАЛА – ПСЕТАТА КАПИТАЛИСТИ – БИВШИ КОМУНИСТИЧЕСКИ УБИИЦИ ПРАВАТИЗИРАЛИ ПОСТРОЕНОТО ОТ ЦЕЛОКУПНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД Започвам същността на моята ПИСБЕНА ЗАЩИТА и ако кандидат кмето адвокат “доктора юрист” Костадин Шахов не може да осъзнае какво е изсрал върху белия лист, то съдиите от Административния Съд Враца – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ трябва да проумеят какви документи съм внесъл и как ще ги използвам, ако се бях се явил в Съдебно заседание. Все пак да отговоря на колегата си кандидат кмет К. Шахов, че Аз и групата врачани имаме демократично разрешение от кмета Тотю Младенов да правим открита демократична пропаганда, която провеждахме с мегафон и не цапахме УЛИЦАТА И ПЛОЩАДА, където ни беше разрешено демократично да вършим тази ГЛАСНА И ПЕРЕСТРОЙЧНА ДЕЙНОСТ в името на Българската демокрация. Ето документа, за да го чете колегата кандидат кмет, а и съдиите да се запознаят с фалшивостта в пеенето на Костадин Шахов – самозвания демократ. Престъпната Врачанска капиталистическа мафия, в която влизат и членове на партията “ГЕРБ”, а преди това са подкрепяли БСП, ДПС, НДСВ, СДС и други формации са се ново ориентирали, за да могат да запазят ограбеното и всячески се стремят да спират ГЛАСНОСТ-ТА, която се създава по улиците на Враца използвайки умело – ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИ-ЦИЯ, в която дейно участие взема и стария изгонен и върнат РПУ-МВР шев В. Василев. В хода на кандидат европейска и парламентарна агитация, в която Аз съм събирал подписи в центъра на демократическия врачански “Хайд парк” се създаде една престъпна тактика от тогавашния РПУ началник Даниел Борисов, който се е разпоредил и е изпратил – ПРЕСТЪПНО ЛЪЖЛИВО ПИСМО ДО ВРАЧАНСКИЯ КМЕТ ТОТЮ МЛАДЕНОВ, КОТО СЕ РАЗПОРЕЖДА С ЕДНО ПИСМО ДО НИКОЛАЙ СТАТКОВ, А ТОЙ ПО УКАЗАНИЕ НА КВАРТАЛНИЯ МУ ОТГОВОРНИК ДА МЕ КОНТРОЛИРА КАТО ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ ДА СЪМ ПРЕКРАТИЛ ДАДЕНОТО НИ ПРАВИЛО СВОБОДНО ДА СЕ ИЗРАЗЯВАМЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МЕСТО “ХАЙД ПАРК” – ВРАЦА. Ето копието ! В ГОРЕ ПОСОЧЕНОТО ПИСМО № 16985 / 21.05.2009 НА РПУ – МВР – ВРАЦА СЕ ПРАВИ ПЪРВИЯ ОПИТ ДА СЕ ЗАГЛУШИ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО – ПУСКАЙКИ СЕ В ХОД ТАКТИКАТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА “НЕЦЕНЗУРНИ ДУМИ” , “НА РАЗЛИЧНИ МЕСТА В ГРАДА” ТОВА СА СТАНДАРТНИ ОБВИНЕНИЯ, КОЙТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОТ ПРЕСТЪПНАТА ПОЛИЦЕЙСКА МАФИЯ И ТЕХНИ НАСТАВНИЦИ. Сега предстои да цитирам възражение срещу ЛЪЖЕЦА РПУ-МНР НАЧАЛНИК изпратил писмо до кмета на Враца. Защо пиша ЛЪЖЕЦА ? Този началник е не само лъжец но и престъпник, който не се яви в съдебно заседание, за да докаже със свидетели /КОШАРЕВСКИТЕ – ДЕЖУРНИ СВИДЕТЕЛИ, КАКВИТО СЕ НАПРАВИХА ПОЛИЦАЙТЕ ОТ РУ-МВР ВРАЦА ПРЕД ВРАЧАНСКИЯ СЪД НА 1 НОЕМВРИ 207 ГОДИНА/, със звуков материал, телефонно обаждане от лъже свидетели, каквито номера се направиха от РУ-МВР съобщавайки, че някой си се обадил в управлението, че не можели да спят в парка пред паметника на “Васил Левски” между 11 – 13 часа ! Цитирам се от протоколите на Съдебните дела от 03.08.2009 : “Нека да обърна ОТНОВО внимание пред Врачански и Върховен административен Съд, Че текста, с който съм наказан не отговаря на истината, и цитирам КМЕТСКО НАКАЗАНИЕ – „Лицето Стефан Димитров Чолаков на 30.06.2009 около 12.15 ч. в град Враца, ул. „Лукашов” пред ПИ Банка организира публична изява, като говори с озвучителна техника /МЕГАФОН/, без да е уведомил кмета на Община Враца в законоустановения срок. С което виновно е нарушил/а/ чл. 5 ал. О точка от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържане на чистота, опазване на околната среда и защита на имуществото на територията Поради което и на основание чл. 53 /1/ от ЗАНН и във връзка с чл. 53 ал. 1 и точка от наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържане на чистота, опазване на околната среда и защита на имуществото на територията на Община Враца” Цитирам наказателно постановление 44 / 2009 на РУ-МВР издаден от Даниел Б. Христов : „Лицето не изпълнява писмено разпореждане на полицейски орган направено в изпълнение на функциите му, изразяващи се в използване на озвучително устройство /МЕГАФОН/ на обществено место, без да притежава съответно решение на Кмета на Община гр. Враца с което виновно е наруш4л чл. 55 ал. 1 на ЗМВР поради, което и на основание на чл. 53 ал. 1 ... ПОСТАНОВЯВАМ.” Цитирам : “Началника на РУ-МВР Враца Даниел Б. Костов, трябва да се яви в Съдебното Заседание, за да наведе глава пред Българския Закон и Конституция за престъплението, което е направил срещу Стефан Димитров Чолаков, за да го наказват с ПРЕСПЪПНИ – НЕПРАВОМЕРНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ И НАКАЗАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ. Началника на РУ-МВР продължава да извършва престъпленията на предния началник В. Василев, който беше уволнен за корупция. Същата тази престъпна полицейска маймуна не ми е отговарял на мой писмени запитвания в това число и право да ми се разреши да говоря за изборите от 2007.” Цитирам : “ПРЕСТЪПНИКА РУ – МВР НАЧАЛНИК ДАНИЕЛ Б. ХРИСТОВ, ТРЯБВА ДА ДОКАЖЕ ЛЪЖАТА, КОЯТО Е НАПИСАЛ ДО КМЕТА НА ГРАД ВРАЦА ИНЖ. ТОТЮ МЛАДЕНОВ, ЧЕ АЗ СЪМ ИЗПОЛЗВАЛ „ЦЕНЗУРИРАНИ ИЗРАЗИ” И РАЗНИ ГЛУПОСТИ, КОЙТО ТОЙ Е НАПИСАЛ С ПИСМОТО СИ ОТ 21 МАЙ 2009. СЛЕД ТОВА ТОЙ – ТОЗИ ПРЕСТЪПНИК, ТРЯБВА ДА ВИДИ, ЧЕ В ПИСМОТО НА КМЕТА НА ВРАЦА ДО НЕГО НИКЪДЕ НЕ Е НАПИСАНО, ЧЕ НЯМАМ ПРАВО ДА ГОВОРЯ С МЕГАФОН. ОТ ТОВА СЛЕДВА, ЧЕ ТОЙ КАТО НАЧАЛНИК Е ИЗДАЛ НАРЕЖДАНЕ ЗА ПРЕСТЪПНО ИЗПЪЛНЕНИЕ С ПРЕВИШАВАНЕ НА ФУНЦИИТЕ СИ, ЗА ДА МИ СЕ ОТНЕМЕ ПРАВОТО ДА ГОВОРЯ С МЕГАФОН, КОЕТО ОТ ДРУГА СТРАНА Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧЛЕН 39. КОНСТИТУЦИЯТА Е НАД ВСИЧКИ ДРУГИ ЗАКОНИ”. Ето по този начин отговарям на адвокат “доктор юриста” кандидат-кмет на Враца Констадин Шахов, за да знае и да се учи да уважава политическия индивид Стефанъ Д-ръ Димитровъ Чолаковъ, който е спечелил това дело и е постановено решение от Административен Съд Враца за недоказано обвинение – ЛЪЖИТЕ НА РПУ-МВР началник ДАНИЕЛ Б. ХРИСТОВ и полицейска мафия превишаващи си правата по нечия инструкция. ДОКУМИНТ ОТ ТОВА РЕШЕНИЕ СЪМ ВНЕСЪЛ В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА 9 ДЕКЕМВРИ 2009 ГОДИНА ПРЕД ТОЗИ СЪСТАВ, КОЙТО РАЗГЛЕЖДА НАСТОЯЩИЯ ПРОЦЕС дело № 578 / 2009 Настоящият процес е част от ЕДНО НЕДОКАЗАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ с две наказания. Нека уточня за сведение на кандидат – кмета адвокат “Доктор юриста” К. Шахов, КАКТО И ЗА СВЕДЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД ПО НАСТОЯЩЕТО ДЕЛО, че на 30 юни 2009 година при агитация за изборите за Българският парламент, Аз съм бил застъпник и в качеството си на такъв съм агитирал за партията РЗС и съм представил копие от документ пред Административен Съд Враца № 1067 / 2009, като съм представил документ, ЧЕ СЪМ ЗАСТЪПНИК НА ПАРТИЯ РЗС ! Аз имам право да представлявам партията и кандидат народните представители, както и да агитирам за тях в това число и да водя агитация с мегафон. Който се интересува повече нека да чете делото и закона за изборите, какви права притежавам като застъпник по време на избори ! В хода на съдебното разследване, което се е състояло по дело № 1067 / 2009, Аз съм бил деен участник в този процес, като съм задавал въпроси на свидетелите, за да се обясни, че Аз не съм използвал нецензурни думи, както обикновено престъпниците от РПУ-МВР използваха, за да ме спират, наказват и съдят какъвто беше случая в 2007 година. По това дело № 1067 / 2009, има произнесена оправдателна присъда, което означава, че Аз няма да заплатя глобата която ми е създал лъжецът , престъпникът РУ-МВР началник ДАНИЕЛ Б. ХРИСТОВ. Решението на съда трябва да се прочете от Административните Съдии на Враца по дело № 578 / 2009 ЕТО СТИГАМЕ ДО КАНДИДАТ – КМЕТСКОТО ПИСМО ПОДПИСАНО ОТ АДВОКАТ “ДОКТОР ЮРИСТА” КОСТАДИН ШАХОВ, КОЙТО СЕ Е ИЗСРАЛ НА ХАРТИЯТА С ИСКАНЕТО СИ ДА БЪДЕ ПОТВЪРДЕНО РЕШЕНИЕТО НА ПРЕСТЪПНИКА СЪДИЯ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ПО ДЕЛО № 1068 / 2009 Въведение на проблемът, който обяснявам. Защо е престъпник съдията Красимир Георгиев трябва да си отговорите, ако прочетете ВЪЗРАЖЕНИЕТО до Европейският Съд за правата на човека в Страсбург. Там съм анализирал всички точки от това организирано престъпление срещу мен от Кмета Войслав Бубев от БСП, РУ-МВР началник В. Василев и Врачанска прокуратура, като подадох сигнал от кой се ръководи, както и за съда от кой се ръководи. ЗА ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ДВЕ НАКАЗАНИЯ ! ТОВА МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ САМО В НОВА ДЕМОКРАТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ ! Да но в България може да се създават подобни прецеденти какъвто преживях вече за агитацията на 30.07.2009, като ЗАСТЪПНИК на партията РЗС, полицията неправомерно ме задържа, наказва с протоколи след което последва и ДВАТА НАКАЗАТЕЛНИ АКТОВЕ от кмета на Враца Тотю Младенов и РУ-МВР началник ДАНИЕЛ Б. ХРИСТОВ ЕТО ПОРАДИ ТОЗИ ФАКТ СЪМ ПОЖЕЛАЛ ДВЕТЕ СЪДЕБНИ ПРОИЗВОДСТВА, КОЙТО СА НАСРОЧЕНИ № 1067 И №1068 ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД ДА СЕ ОБЕДИНЯТ. БЕШЕ МИ ОТКАЗАНО ТОВА МОЕ ИСКАНЕ И ТРЯБВАШЕ ДА СЕ РАЗГЛЕЖДАТ ПО ОТДЕЛНО. Първото дело ¬№ 1067 има решение за отмяна на наказанието поради факта, че то е неправомерно поради обяснението, което дадох и с документа, който притежавам от решението по това дело – КЪДЕТО НАЧАЛНИКА НА РУ-МВР НАЧАЛНИК ДАНИЕЛ Б. ХРИСТОВ Е ИЗЛЪГАЛ В ИЗПРАТЕНОТО ПИСМО ДО КМЕТА НА ВРАЦА ТОТЮ МЛАДЕНОВ. Що се отнася до второто дело № 1068 / 2009 ръководено от съдията престъпник Красимир Георгиев, Аз съм му поискал ДВА ПЪТИ ОТВОД и съм обяснил, защо желая този отвод с обяснението, което давам до сега, че той е престъпник по делото от 1 ноември 2007, като манипулатор в съдебния процес, както и други неща описани в книгата. ПОМОЛИЛ СЪМ ГО УЧТИВО ДА СЕ ОТВЕДЕ, ЗАЩОТО ТОЙ Е ПРИСТРАСТЕН ИЗПЪЛНЯВАШ УКАЗАНИЯТА НА ВРАЧАНСКАТА ПРЕСТЪПНИЧЕСКА МАФИЯ, КОЯТО МЕ ПРЕСЛЕДВА ПОЛИТИЧЕСКИ, КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МИНАЛОТО И ДАВАМ ПРИМЕР С НАЧАЛНИКА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ И НЕГОВАТА СЪПРУГА ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА. Вторият аргумент беше да се отложи делото за приемлива дата понеже много отдавна преди още да се насрочи делото Аз притежавам билет за пътуване до Кралство Швеция и не съм в състояние да се явя в съда пред престъпника Красимир Георгиев. Този престъпник и за факта, че ми отказа да насрочи съдебното заседание за по-късна дата. От какво се страхува, ако се явя пред него в съдебно заседание ? Това е отказ от правосъдие ! СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛО № 1068 / 2009 Е ПРОВЕДЕНО БЕЗ МЕН. АКО СЕ ПРОСЛЕДИ ПРОТОКОЛА И СЕ СРАВНИ С ПРОВЕДЕНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ № 1067 В КОЕТО АЗ СЪМ БИЛ ДЕЙНИЯ УЧАСТНИК В ЗАДАВАНЕ НА ВЪПРОСИ И В ОБЯСНЕНИЯТА, КОЙТО СЪМ ДАЛ С ПРЕДСТАВЕНИЯ ДОКУМЕНТ ОТ ПРЕДНИЯ СЪД, ЩЕ СЕ ВИДИ ПРАВОТАТА МИ. АЗ ТРЯБВА ДА БЪДА ОПРАВДАН ПО НЕДОКАЗУЕМИ ОБВИНЕНИЯ НА ПРЕСТЪПНИКА РУ-МВР НАЧАЛНИК ДАНИЕЛ Б. ХРИСТОВ С ИЗПРАТЕНОТО ПИСМО ДО ТОТЮ МЛАДЕНОВ, КОЕТО ЦИТИРАХ. Ето на тази база от разсъждение постановеното решение от съдията К. Георгиев по дело № 1068 / 2009 година е престъпление против законността и моята личност. 1. Два пъти съм молил съдията да се отведе от този процес – ПОРАДИ ФАКТ, ЧЕ ТОЙ Е БИЛ ПРИСТРАСТЕН СЪДИЯ СЛЕДВАЛ УКАЗАНИЯ НА КМЕТА НА ВРАЦА ВОЙСЛАВ БУБЕВ, РУ-МВР НАЧАЛНИК В. ВАСИЛЕВ И ВРАЧАНСКА ПРОКУРАТУРА СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА ОКРЪЖНИЯ НАЧАЛНИК НА СЪДА, ЗА ДА БЪДА ОСЪДЕН ЗА ХУЙЛИГАРСКА ПРОЯВА НА 1 НОЕМВРИ 2007 ГОДИНА. Благодарение на този съд Врачани се активираха да гласуват срещу кмета БУБЕВ и на власт пристигна новите стари капиталистически отрепки от “ГЕРБ”, който сега ме съдят, защото се обявявам срещу техните престъпления. Съдията е ОТКАЗАЛ да се отведе, а това е част от новото му програмирано престъпление, като служител на новата партия – “ГЕРБ”. 2. Помолил съм да се насрочи делото за друга приемлива дата – Отказал 3. Делото се води от съдията при непълен разпит НА СВИДЕТЕЛИТЕ до изясняването на случая, както е бил изяснен по дело № 1067 / 2009 по същата материя. 4. Липсата на доказателствения материал и обяснения пред проведения съд по дело № 1068 / 2009, който бих представил в съда КАКТО ПРАВЯ СЕГА И ОБЯСНЯВАМ ТОЗИ КАЗУС, като сравнявам тази същата ситуация за разпитвани свидетели при съдебното заседание по дело № 1067 / 2009 с представеното РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛО 266 / 2009 ВСИЧКИ ТЕЗИ АРГУМЕНТИ И ДОКУМЕНТИ СА ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ЕДИН ПРИСТРАСТЕН И ПОДГОТВЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕС СРЕЩУ МЕН БЕЗ ДА ИМА ПРАВНА ОСНОВА ЗА НАКАЗАНИЕ, КАКВОТО Е ПОСТАНОВИЛ СЪДИЯТА К. ГЕОРГИЕВ ПО ДЕЛО № 1068 / 2009 НЯМА НИКАКВО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ДА БЪДА СПИРАН ДА ГОВОРЯ С МЕГАФОН, ЗАЩОТО ТАКОВА ПИСМО НЕ Е НАПИСАЛ КМЕТА НА ВРАЦА ТОТЮ МЛАДЕНОВ В ИЗДАДЕНИЯ ДОКУМЕНТ – ВИЖТЕ МУ ИЗДАДЕНОТО РЕШЕНИЕ ЗА ПУБЛИЧНА АГИТАЦИЯ – 2008 Г. НЯМА НИКАКВО ПРАВНО ОСНОВАНИ ПОЛИЦЕЙСКИЯ ИНСПЕКТОР ДА ИЗСИКВА ОТ МЕН ИЛИ НАС ДА НЕ ГОВОРЯ С МЕГАФОН СЛЕД КАТО ДРУГИ ИЗВЪРШВАТ ТОВА. НЯМА ПРАВО ДА МИ СЕ ЗАБРАНЯВА ДА СЕ ПОЛЗВАМ ОТ ЧЛЕН 39 НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОПАГАНДА, КЪДЕТО СЕ КАЗВА И ЗВУКОВА …. РАЗПОРЕДБИТЕ НА КМЕТА, ЗА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ОТ ПОЛИЦИЯТА СА ПРИ СЛУЧАЙ, КОГАТО СЕ СПИРА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА И ПРИ ТЕЗИ СЛУЧАЙ СЕ ИЗИСКВА СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ. ТОВА СЕ ОТНАСЯ ДО МИТИНГИ И ПРОТЕСТНИ ШЕСТВИЯ. В моят случай драги колега кандидат кмете на Враца д-р Костадин Шахов, Аз имам право да агитирам на площада където сега съм правил тази пропаганда за твоята партия “ГЕРБ” или ще бъда срещу твоята партия и теб самия, ако вършиш зло за Враца и Врачани и ти ще стоиш от страни и ще чакаш да кажа една “СКВЕРНА-ЛОША” дума срещу теб, за да ме съдиш. Ти нямаш право да се поставяш над Конституцията ЧЛ. 39 на Република България и да ми цитираш полицейски разпоредби, като се създават престъпления от Държавни Служители в лицето на престъпника В. Василев или Даниел Борисов, който са участници в престъпления срещу мен, за което непрекъснато водя съдебни дела. В тези дела се навързват, прокурори, съдии, следователи и други от врачанската мафия забраняващи Свободата на Словото. Аз имам достойнство, което го защитавам както правя сега с дела и документи ! СЕГА ОСТАВА ДА ВИДИМ КАКВА ЩЕ Е ПРАВНАТА МИСЪЛ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД ВРАЦА – ТРЕТО НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ ПО ДЕЛО № 578 / 2009 Стефанъ д-ръ Димитровъ Чолаковъ 05.02.2010 – Враца - - Гражданино Председател и съдебни заседатели, от ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -Трето отделение - ПО ДЕЛО 4044 / 2010 , ето документирах престъплението на ПРОКУРОРА - Чавдар Симеонов, обясних в какво се изразява това ненужно отлагане на решението на Върховния Административен Съд по въпроса за извършеното престъпление да осем държавни служители МИНИСТРИ, както и областен управител, и кметски служители пристигнали във Враца да агитират за избори. Трябва ли да говоря за тези държани служители министрите, че са престъпници ? Нека да съобщя, че първият престъпник министър на Здравеопазването изхвръкна, като министър за факта, че е служил в джоба си нещо от престъпната сделка със скъпо струващите ваксини. Жалко е, но е факт ! Този престъпен министър идва във Враца и се разхождаше с кандидат кмето д-р К. Шахов и папагала повтаряше за създаване на 6 центрове, от който Враца щял да бъде един от тези медицински центрове на здравето ТЕЗИ ПРЕСТЪПНИЦИ ОЩЕ НЕ СА ОТГОВОРИЛИ ЧИЕ Е, И ЗАЩО СТОЙ ПРАЗЕН ПОПРАВЕНИЯ И ВЪЗТАНОВЕН БОЛНИЧЕН БЛОК ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА БЕЗ ДА ФУНКЦИОНИРА ? НАСТОЯЩИЯТ КМЕТ Д-Р ШАХОВ И НЕГОВИЯ ЗАМ. КМЕТ Д-Р ШАРКОВ МЪЛЧАТ И НИЩО НЕ ГОВОРЯТ ПО ТОЗИ ВЪПРОС – ЧИЯ Е ТАЗИ СОБСТВЕНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ИЛИ НА ЧАСТНИКА В ДЪРЖАВНИЯ ДВОР ? Българските Върховни Административни Съдии, бихте ли ми отговорили Вие, за този факт? Министърът на пътищата другарят Плевнелиев и той идва във Враца да се разхожда в компания с кандидат кмето д-р Шахов и той обещаваше, че ще строй пътища, но се оказва, че пътищата се сторят от министър председателя Бойко Борисов, който казва : „АЗ ВИ ПОСТРОЙХ ПЪТИЩЕ, АЗ ЩЕ ВИ ПОСТРОЯ ПЪТИЩА” … В СИЧКО АЗЪТ ПРАВИ ! В крайна сметка министър Плевнелиев цъфна с престъпно построените си две къщички на брегът на морето – ВЕРОЯТНО ПО ЗАКОН НА ДЪРЖАВЕН ТЕРЕН, ги е построил ! В Кралство Швеция не може да се построй подобна частна сграда на разстояние от 300 от атрактивни места – ЗАКОН! Има много други държавнически препятствия за строеж в Швеция – ЗАКОН! Във Враца пристигна и финансовия министър, който събра бившите партийно-комунистически номенклатура, който приватизираха градската и държана собственост с помощта на престъпни кметове и Областни управители и направиха БИЗНЕС СРЕЩА в хотел „Хемус”. Пита се кой прави „КЬОР СОФРА” при тази криза, кандидат кмета д-р Шахвов, министъра Симеон Дянков или спонсорите милионери, който не може да се осъдят за престъпления, който са извършили срещу Българският народ. Екологичната министърка и тя идва във Враца, но нищо не каза за завода в с. Бели Извор, който гори отпадъците на София или горят конфискуваните материали, който се крадат от полицай и разни други мутри.Кметовете си мълчат и министърката на ЗАМЪРСЯВАНЕТО си мълчи, че се горят животински отпадъци от Европа ! България е отпадък на Европа ! Аз водя дела, но нямам успех, защото Врачанските Съдилища , Прокуратура, Полиция си мълчат не само за тези неща, но и за много други ! Каква демокрация, преди ме затваряха ! Нека привърша с МВР – министър колегата физкултурник, който е на 45 години, а има вече 7 апартамента. Един човек в целия си живот не може да направи един апартамент с честен труд, а нашият ОТГОВОРЕН ДРУГАР – КОЛЕГАТА ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ има от скромните си спестявания 7 апартамент и все ги е плащал от заплатата си, както казва в интервютата си, но се оказва, че броил на ръка някакви си 70 000 евро. То било джобни пари дето ги взел от консултантски фирми, но не си спомня кой е консултирал. Ето този МВР – министър Цветан Цветанов пристигна във Враца на 13 ноември 2009 година за да подари на Враца, не на кандидат Кмето д-р К. Шахов една пиеса, която струва пари да пристигнат от София артисти пред врачанската публика да гледат как в салона на кметството е поставен голям транспарант за кандидат Кмета д-р Шахов и на трибуната се явиха тримата приятели министър Цветан Цветанов, неговия приятел и бос на Враца – Николай Коцев, който владее икономически града и дава наставления, като всеки народен представител с власт и БЪДЕЩИЯТ ТЕХЕН ДРУГАР новия управник на Враца, д-р К. Шахов. КАКЪВ СПЕКТАКЪЛ, КАКВА АГИТАЦИЯ, КАКВИ ПЕТ ЛЕВА ? Във Враца се граби и приватизира за милиони, та ще говорим за дребни пари на гладуващи. Ето така уважаеми ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -Трето отделение - ПО ДЕЛО 4044 / 2010 , на Вас ви се пада честта да решите това историческо дело, което остава за историята, как Стефанъ Д-ръ Димитровъ Чолаковъ / ТАКА СЪМ ЗАПИСАН В ДОМОВАТА КНИГА НА ГРАД ВРАЦА / се е борил с Българският Закон срещу Престъпления срещу Българският Закон продължавайки делото на дядо му прокурор, адвокат, съдия Никола Бончев Чолаков - Враца, който е служил на Българският Закон срещу Престъпниците на България и Българският народ, а и като народен представител 1908 – 1912 година ! ДОКУМЕНТИТЕ НА ИСТОРИЯТА СА ПРЕД ВАС ! АЗ ПОКАЗАХ СВОЕТО ДОСТОЙНСТВО – ОСТАНАЛАТО Е РОМАН ОТ ДУКУМЕНТИ ДО ВАС ! http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?year=2010&id=8467&p=statiibg&title=25.10.2010+-+%C4%CE+%C2%DA%D0%D5%CE%C2%C5%CD+%C0%C4%CC%C8%CD%C8%D1%D2%D0%C0%D2%C8%C2%C5%CD+%D1%DA%C4+-+4044+%2F+2010 Стефан д-р Д Чолаков 25 октомври 2010 Враца 002 -3 / 9 STEFAN D-R D TCHOLAKOV - Bulgaria-Sverige 25-10-10 12:29ч 25.10.2010 - ДО ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - 4044 / 2010 КОПИЯ -25.10.2010 - ДО МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – БОЙКО БОРИСОВ До Председателя на Народното Събрание – др Цачева До Конституционния съд още на Република България До Председателя на Административния Съд До Министъра на Правосъдието До Главния Прокурор на Р. България – Б. Велчев До Висшия Съдебен Съвет на България ДО ОМБУТСТМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ До техни Превъзходителства Посланиците, акредитирани в София, България До Българската Медийна общественост и Форуми ПИСМЕНА ЗАЩИТА ПО ДЕЛО 4044 / 2010 НА ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД От Стефан Димитров Чолаков , ул. Райна Княгиня № 20 – А-12 , 3000 Враца Гражданино Председател и съдебни заседатели, от ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -Трето отделение - ПО ДЕЛО 4044 / 2010 , Прочетох Вашият съдебен протокол от 18 октомври 2010 и мога да споделя със задоволство и с неприязън за четящите, че в него открих някой неприятни неща написани от прокурора Чавдар Симеонов, срещу който ще възразя, за да изразя възмущението си срещу този държавен политически престъпник. Гражданино Председател и съдебни заседатели, В експозето си пред Вас в съдебната зала на 18 октомври 2010 година, Аз се обърнах към Вас със думите : Граждани Върховно Административни Съдии и Вие сте написали цитирам протокола Ви : ” П Р О Т О К О Л София, 18.10.2010 година Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СРЕБРИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУЦАРОВА ТОДОР ПЕТКОВ при участието на секретаря Станка Чолакова и с участието на прокурора Чавдар Симеонов сложи на разглеждане дело № 4044 по описа за 2010 година , докладвано от председателя СРЕБРИНА ХРИСТОВА На именно повикване на второ четене страните се представиха така: Частният жалбоподател Стефан Димитров Чолаков, редовно призован, явява се лично. Ответникът Кмета на Община Враца, редовно призован, не се представлява. За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Симеонов. Частният жалбоподател Стефан Димитров Чолаков: Да се даде ход на делото. Прокурорът: Да се даде ход на делото. ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И: ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЧАСТНАТА ЖАЛБА: Частният жалбоподател Стефан Димитров Чолаков: Поддържам частната жалба. Няма да представям доказателства. ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И : ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО: Частният жалбоподател Стефан Димитров Чолаков: Моля да уважите частната жалба и отмените определението на Административен съд Враца, като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за отмяна на определението съм изложил в жалбата. Измина една година от проведените избори за Кмет на Враца. Аз съм дошъл да защитавам принципите и законността. Когато се правят избори, държавните служители нямат право да правят клетва за едни или други кандидати. Осем министри пристигнаха да агитират за кмета на Враца, който е назначен за такъв. Областния управител беше в усилена подготовка и помагаше за избора на този кмет. Моля да имате предвид, че жалбата ми не е просрочена и неправилно производството по делото ми е прекратено от първоинстанционния съд. Всички документи изпращам по електронната поща. Ще изкопирам и ще изпратя доказателства с една писмена защита, за които моля да ми дадете възможност да представя. Прокурорът: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Съобщение за изготвеното решение е било връчено редовно на 21.10.2009 г., като за “ получател” е посочена сестрата на жалбоподателя. Срокът за обжалване е изтекъл на 04.11.2009 г. – присъствен ден, а жалбата е с дата 06.11.2009 г. и същата е просрочена. Констатациите на съда не са опровергани, като определението му е правилно и следва да бъде оставено в сила . ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе след съвещание в законоустановения срок. Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,17 ч. http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/d0b4e829a152dc07c22577bc003b5c14?OpenDocument ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: Гражданино Председател и съдебни заседатели, Аз благодарих за факта, че сте ме поканили да присъствам лично пред Вас в съдебното заседание, / ЗАЩОТО ВРАЧАНСКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ИМА ПРАКТИКА ДА НЕ МЕ УВАЖАВА И СЪЗДАВА БАРИЕРИ /, тези думи са изпуснати от Вашият протокол, който за мен имат особено значение да правя сравнение. На Вас може да не Ви е приятно да се правят подобни сравнения с колегите, но за мен това много важен принцип – ПРОБЛЕМИТЕ СЕ РЕШАВАТ ПРЕД ОБЩЕСТВЕН – ОТКРИТ СЪД,, НЕ В КАБИНЕТ НА „ПИРТИ – СУАРЕ С КАФЕ” ТОЗИ ДЕТЕЙЛ ЩЕ ИЗПОЛЗВАМ СЕГА С ИКЛЮЧИТЕЛНА ТОЧНОСТ И ОБВИНЕНИЕ СРЕЩУ ДЪРЖАВНИЯ ПРОКУРОР – ЧАВДАР СИМЕОНОВ, КОЙТО СЕ ЯВИ НА ТОВА ДЕЛО И Е ИЗВЪРШИЛ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ МЕН И БЪЛГАРСКИЯТ ЗАКОН. Аз обърнах не случайно внимание на факта, че ние имахме среща в СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ на 27.01.2010 и тогава струва ми се Вие трябваше да решите настоящото дело 4044 / 2010 в едномесечен срок. Вие не сте решили делото и след девет / 9 / месеца отново правим съдебно заседание, което разбирам, че е МАНИПУЛАЦИЯ, продиктувана от нечие възражение. Понеже врачанският КАНДИДАТ ВСЕ ОЩЕ кмет К. Шахов с титла „ д-р ” и платената от общината адвокатка от предното заседание не се явиха в съдебното заседание от 18.10.2010. Считам, че те НЯМАТ УВАЖЕНИЕ ОТ ЕДНА СТРАНА КЪМ СЪДА И ПРОТИВНИКА В ЛИЦЕТО НА МОЯ МИЛОСТ, УЧАСТНИКА В КМЕТСКИТЕ ИЗБОРИ ОТ 2009 Г., а от друга страна ТЕ са сигурни, че протеста, който е направил „другарят им партиен прокурор - ЧАВДАР СИМЕОНОВ – ще бъде достатъчен да заблуди Вас и Българския глас ! НЯМА ДА МОЖЕ ДА ЗАБЛУДИ МЕН, КОЙТО ЗАЩИТАВАМ ПО ЗАКОН И КОСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, А И ЦЯЛ НАРОД НЕ Е БУДАЛА. Както казах :”От изборите са минали почти година, и остават няколко месеца до следващите избори”. Това означава, че този съдебен процес си е изпял песента, както народеца врачански се подиграва на Българската законност. АЗ СЪМ КАЗАЛ, ЧЕ СЕ БОРЯ ЗА ПРИНЦИПИ, ЗАЩИТАВАЙКИ МОЯТ ДЯДО НИКОЛА БОНЧЕВ ЧОЛАКОВ, КОЙТО Е БИЛ НАРОДЕН ПРОКУРОР В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ 120 ГОДИНИ И Е ЗАЩИТАВАЛ БЪЛГАРСКИЯТ ЗАКОН. Казал съм го и сега ще го посоча исторически, как той е защитил Българският закон за изборите, като прокурор, а правителствените мекерета в лицето на Министъра на Правосъдието ПЕТЪР ПЕШЕВ, са дали заповед да задържат прокурора и разни други мискинлъци, след което моят дядо е бил уволнен, но прокурорът е написал: „ГОСПОДИН МИНИСТРЕ ИЗПЪЛНИХ С ЧЕСТ СЛУЖЕБНИЯТ СИ ДЪЛГ – Никола Чолаков” Министрите идват и си заминават, какъвто е случая с престъпника на Българският народ Васил Радославов, който след това е съден за КОРУПЦИЯ, както сега се вършат престъпле-ния и от настоящите министри на правителството Бойко Борисов, който участват в агитацията за изборите в лицето на д-р К. Шаховъ и мафия, а ПРИНЦИПИТЕ ОСТАВАТ. ЕТО НА ТАЗИ БАЗА ПРАВЯ ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ЧЕ НАСТОЯЩИЯТ ПАРТИЕН ПРОКУРОР ЧАВДАР СИМЕОНОВ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Е ИЗПЪЛНИЛ ЕДНА ПРЕСТЪПНА ПАРТИИНО ПРЪВИТЕЛСТВЕНА ЗАДАЧА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДА ПРОТЕСТИРА ПРЕД ВЪРХАВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, КЪДЕТО ТОЙ Е ИЗНЪРШИЛ ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ЗАКОНА И КОНСТИТУЦИЯТА. СРЕЩУ МЕН СЕ СЪЗДАВА ЕДНА ДИВЕРСИЯ И ПРЕСТЪЛЕНИЕ. ДЪРЖАВНИЯ ПРОКУРОР - ЧАВДАР СИМЕОНОВ – Е СЛУГА НА НАЧАЛНИКА СИ БОРИС ВЕЛЧЕВ И МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ БОЙКО БОРИСОВ С МИНИСТЕРСКИ ЕКИП. ТЕ ПРИСТИГНАХА ВЪВ ВРАЦА, ЗА ДА АГИТИРАТ КМЕТ НА ВРАЦА ДА БЪДЕ ТЕХЕН ЧОВЕК, КОЙТО ЩЕ ЗАЩИТАВА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПРЕДНИТЕ КМЕТОВЕ СЪЗДАЛИ ПРЕСТЪПНА КОРУПЦИЯ, ЗА КОЯТО ЩЕ ДАМ ДОКУМУНТИ. Ето копие от книгата на доцент Иван Райкински, който прави анализ на политическите борби „От освобождението до прага на XX век” . Цитирам 282 страница. ПРОЧЕТОХТЕ ЛИ ДОСТОЙНСТВОТО НА ПРОКУРОРА НА ВРАЦА – НИКОЛА ЧОЛАКОВ, КАК Е ЗАЩИТАВА БЪЛГАРСКИЯТ ЗАКОН, КАТО ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ? Сега ми предстой да посоча ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, което е извършено от ДЪРЖАВНИЯ ПРОКУРОР ЧАВДАР СИМЕОНОВ, който се яви пред Върховния Административен Съд – Въпреки, че цитирах целия протокола от заседанието от 18.10.2010 сега конкретно ще цитирам - ЧАВДАР СИМЕОНОВ : „Прокурорът: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Съобщение за изготвеното решение е било връчено редовно на 21.10.2009 г., като за “получател” е посочена сестрата на жалбоподателя. Срокът за обжалване е изтекъл на 04.11.2009 г. – присъствен ден, а жалбата е с дата 06.11.2009 г. и същата е просрочена. Констатациите на съда не са опровергани, като определението му е правилно и следва да бъде оставено в сила . Гражданино Председател и съдебни заседатели, от ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -Трето отделение - ПО ДЕЛО 4044 / 2010 , така изказаните мисли написани в Съдебния протокол от 18.10.2010 – СА ЛЪЖИ ИЗКАЗАНИ ОТ ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ДЪРЖАВНИЯ ПРОКУРОР ЧАВДАР СИМЕОНОВ. Щом като лъже държавния прокурор, Той е престъпник и трябва да му се търси отговорност за разпростра-няване на лъжи, като длъжностно лице. ЕТО ЗАЩО ЖЕЛАЯ ДА СЕ НАПРАВИ МЕДЕЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ПРОКУРОРА ЧАВДАР СИМЕОНОВ ДАЛИ ТОЙ Е ШАШАВ ИЛИ НЕ Е ШАШАВ, КАКТО КАЗВА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ИЛИ КАЗАНО ЮРИРЕДИЧЕСКИ – ВМЕНЯМЕМ – НЕВМЕНЯЕМ. Когато един държавен прокурор произвежда ЛЪЖА И ЛЪЖИ,това може да дължи на незнание на закона, което е малко вероятно щом като е защитил титла за юрист, та дори да е от комунистически ПУЦ, каквито сравнения правят с бившата комунистката председател на Народното Събрание Цецка Цачева, която е влезнала в правния факултет с препоръки на Работническия –Раб.Фаг. – ТЕЗИ ДУМИ СА НА ПРОФЕСОР ПО ПРАВО ПРЕД ТВ „СКАТ” Щом като прокурора ЧАВДАР СИМЕОНОВ дава и цитира факти, това означава, че на него му се диктува и дават указания, който той не е проверил и изпълнява ДЪРЖАВНА ПОРЪЧКА НА НАЧАЛНИКА СИ ГЛАВЕН ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ ИЛИ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ БОЙКО БОРИСОВ, за да се прекрати делото около ПРОТИВОЗАКОННИЯ метод длъжностни и държавни лица да агитират в изборите. Във Враца са идвали осем министри, кметски състав, областен управител и членове. Посочил съм ги в ИСКА си ! ТОВА Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ ЗАКОН ЗА ИЗБОРИТЕ – 2009 ! Действията на прокурора ЧАВДАР СИМЕОНОВ дават основание да се мисли, че с излъгването, което е направил в съдебно заседание СЕГА ПО ПРОТОКОЛА не по същество представлява „партийно поръчение” на Държавниците в това участие може да бъде и самият министър на Правосъдието , КОЙТО Е „НЕ-ЗАВИСИМ”, но може да повлиява, както и други началници от Държавния апарат. ЗАДАВАМ КОНКРЕТНО ВЪПРОСЪТ : „ЗАЩО ПРОКУРОРЪТ ЧАВДАР СИМЕОНОВ НЕ ВЪЗРАЗИ В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ОТ 27.01.2010, КОГАТО СЕ ПРОВЕДЕ, А ВЪЗРАЗИЛ СЛЕД ТОВА ПО ЕДИН ПРЕСТЪПЕН НАЧИН ПРИ ТОВА С АРГУМЕНТ – ИЗКАЗАНА ЛЪЖА, КОЯТО ИМА ЗА ЦЕЛ ДА СЕ ПРЕКРАТИ ПРОЦЕДУРАТА / видно е от цитирания текст, за който ще посоча и неговата неистинност – разпространенатя лъжа / ИЛИ ДА СЕ УДЪЛЖИ – ПРОТАКА ЗАВЕДЕНОТО ДЕЛО ВЪВ ВРЕМЕТО ДОКАТО ПРЕМИНЕ МАНДАТЪТ НА ТАКА ИЗБРАНИЯТ КМЕТ НА ВРАЦА ПО ЕДИН ПРЕСТЪПЕН НАЧИН С НАРУШЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБОРИ – 2009. Сега ще напиша, че престъплението на прокурора ЧАВДАР СИМЕОНОВ, мога да го сравня с престъплението на Върховния Прокурор на Народна Република България – Борис Новаков, който в съдебно заседание от 06 октомври 1981 година е записал в Съдебния протокол. Ще го покажа, за да се направя сравнението за миналото комунистическо време и сегашното ново ПСЕТО ДЕМОКРАТИЧНО време на авторитаризъм на властниците. БОРИС НОВАКОВ Е РАЗПРОСТРАНИЛ ЛЪЖА ЦИТИРАМ : „ТОЙ Е КОРЕСПОНДИРАЛ С ПОЛЯЦИ ПОЛУЧАВАЛ ОТ „СОЛИДАРНОСТ” ПОЛУЧАВАЛ Е ЗНАЧКИ И ГИ Е РАЗПРОСТРАНЯВАЛ. Престъпнико Борис Новаков – ДОРИ МЪРТАВ, Ти си лъжец, защото никъде в следствието, където съм разпитван не е записано, че Аз съм разпространявал значки на „Солидарност” ! ЕТО ДВА ПРИМЕРИ ЗА СРАВНЕНИЯ С ИЗКАЗАНИ ЛЪЖИ, ПРИ КОЙТО СЛУЧАЙ БЯХ ОСЪДЕН ЕФЕКТИВНО НА ЗАТВОР ПО МРЪСНИШКИ, КОГАТО СЕ ПРАВЕХА АМНИСТИИ, ЗА ДА СЕ ВЪРНАТ „ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА” ОТ ЧУЖБИНА В БЪЛГАРИЯ ЧЕСТ НА „1300 ГОДИНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА” В 1981, МЕН МЕ СЪДИХА ЗА „ВРАГ НА НАРОДА”. СЕГАШНИЯТ ПРОКУРОР ЧАВДАР СИМЕОНОВ ИЗПЪЛНЯВА СЪЩАТА ДЪРЖАВНА ПОРЪЧКА, ТОЗИ ПЪТ ДА БЪДА СПРЯН В ТЪРСЕНЕТО НА ИСТИНАТА И СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИ – 2009 ! Гражданино Председател и съдебни заседатели, от ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -Трето отделение - ПО ДЕЛО 4044 / 2010 , разбирате ли ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА ПРОКУРОРА ЧАВДАР СИМЕОНОВ в какво се изразява ? Той е протестирал БЕЗ ОСНОВАНИЕ, за да се провежда освен законното заседание от 27.01.2010 това е БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, след девет / 9 / месеца основано на лъжи в опити за манипулация от разиграване Българско Правораздаване ?! 1. ИЗИСКВАМ ОТНОВО ДА БЪДЕ ОСВИДЕТЕЛСТВУВАН ПРОКУРОРА ЧАВДАР СИМЕОНОВ, КОЙТО Е ИЗПЪЛНИЛ ДЪРЖАВНА ПОРЪЧКА ДА СЪБОТИРА НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС, КЪДЕТО Е НАРУШЕН ИЗБОРНИЯ ЗАКОН – 2009. 2. АКО ТОЙ - ПОРУКОРОРА РАЗБИРА СМИСЪЛА ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЦИТИРАНА ОТ НЕГО ЛЪЖА ТОВА ОЗНАЧАВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СЛУЖБА – ТОЙ Е ПРЕСТЪПНИК – ИЗПЪЛНИЛ УКАЗАНИЕ НА ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ ! 3. АКО ПРОКУРОРА НЕ РАЗБИРА СМИСЪЛА НА РАЗПРОСТРАНЕНАТА ОТ НЕГО ЛЪЖА , КАКТО СЕ КАЗВА ПО НАРОДНО МУ. ТОЙ Е НЕНУРМАЛЕН И НЕГОВОТО МЕСТО КАТО ДЪРЖАВЕН ПРОКОРОР Е НЕПРАВИЛНО ДА БЪДЕ НА ТОВА МЕСТО, ЗАЩОТО ТОЙ ВЕЧЕ Е ОПАСЕН. СРАВНЕНИЕ С ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ФИЛЧЕВ ОБИНЕН В УБИИСТВОТО НА ПРОКУРОР Н. КОЛЕВ И ОРГАНИЗИРАЛ УБИИСТВОТО НА ЯМБОЛСКАТА АДВОКАТКА. 4. ЕТО СЕГА ЩЕ ОБЯСНЯ РАЗПРОСТРАНЕНАТА ЛЪЖА ОТ ПРОКУРОРА ЧАВДАР СИМЕНОВ, ЗА ДА ОТЛОЖИ ДЕЛОТО ДА СЕ ГЛЕДА ОТНОВО РАЗТЕГЛЯЙКИ ВРЕМЕТО, В КОЕТО ИЗБРАНИЯТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КМТЕ НА ВРАЦА Д-Р К. ШАХОВ ЩЕ БЪДЕ В УСЛУГА НА МАФИЯТА ! Прокурора ЧАВДАР СИМЕНОВ е използвал неправомерно едно друго мое ЗАВЕДЕНО ДЕЛО, който се манипулира от Административен Съд – Враца. Той изважда неправомерна информация от този КАЗУС, който ще го покажа в документ, който съм разпространил и сега отново ще го разпространя – ОБЩЕСТВЕНО и международно. Интересен момент от документа, който ще разпространя отново е, че Аз съм обяснил пред Административен Съд Враца, че Той е насрочил дело на същата тази дата 27.01.2010, когато трябва да се явя във Върховния Административен Съд – София, за да гледаме това дело. Аз съм обяснил на Врачанските съдии за този факт и съм помолил да се отложи съдебното заседание, понеже първо е пристигнало това от Върховния Административен Съд – София. Врачанският Административен Съд не е направил отговор и по този повод и Аз съм написал ПИСМЕНА ЗАЩИТА, която съм депозирал до тях, а Те – Административните Съдии на Враца са си изтрили ЛАЙ-НЕНИТЕ задници, за да покажат, че те имат власт и защитават кмета на Враца относно едно фиктивно наказание, за което нямам отговор от Българският Съд. Ето от това место е взел прокурора ЧАВДАР СИМЕНОВ част от информацията, която е цитирал в съдебното заседание от 18.10.2010 пред Върховния Административен Съд и Аз обявявам прокурора ЧАВДАР СИМЕНОВ, че той е ЛЪЖЕЦ И ПРЕСТЪПНИК, турски ибрикчия на държавната машина, която се опитва да спре този мой справедлив процес за престъпленията на осем / 8 / министри в съучастие с областно и кметство, който са агитирали неправомерно против „Българският закон за избори 2009”, агитирали във Враца. ПИТАМ БЪЛГАРСКИЯТ СЪД – ТОЗИ ПРОКУРОР РАЗБИРА ЛИ, ЗАЩО Е ВЗЕЛ ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЕДИНИЯ ИСК ОТРАЗЕНА В „ПИСМЕНАТА ЗАЩИТА”, ЗА ДА Я ПОСТАВЯ В НАСТОЯЩИЯТ ПРОЦЕС ? ТОВА Е МАНИПУЛАЦИЯ ИЗВЪРШЕНА ОТ ДЪРЖАВНО, ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ – ПРОКУРОРА - ЧАВДАР СИМЕНОВ !? ТОЙ Е ДЪРЖАВНЕ ПРЕСТЪПНИК СРЕЩУ МОЙТЕ ПРАВА. ПРЕДСТАВЯМ ПИСМЕНАТА ЗАЩИТА ОТ 05.02.2010 НА ДРУГИЯ ПРОЦЕС ! До Административен Съд – Враца НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ - По дело № 578 / 2009 Копие – Председателя на Народното Събрание Председателя на Административен Съд на РБ Председателя на Конституционния Съд на РБ КОПИЕ – НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ ПИСМЕНА ЗАЩИТА - По дело № 578 / 2009 От Стефан Димитров Чолаков, ул. Р. Княгиня № 20 А-12 , 3000 Враца Граждани Административни Съдии – Враца, Правя Ви тази писмена защита поради факта, че Вие сте ми отнели това право да се явя пред Вас – ЛИЧНО – АЗЪТ - СТЕФАН ДИМИТРОВ ЧОЛАКОВ и да взема дейно участие в провеждащият се ПРЕСТЪПЕН ПРОЦЕС срещу мен създаден от Политическата Полиция на Враца, Престъпния таен политически масонски СЪД, заедно с престъпния кмет и кметски състав от тайната политическа система създаващ проблеми срещу мен и гражданството, за да се прикриват престъпните престъпления направени в хода на приватизацията в България. Процесът в, който вземам участие заедно с Вас е политически и се ръководи по особен начин /А, ЕТО ВЕЧЕ СЕ НАМЕСВА ПО ОСОБЕН НАЧИН И НОВИЯТ КМЕТ Д-Р К. ШАХОВ, КОЙТО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ЛЕГИТИМЕН, ДОКАТО НЕ ПРИКЛУЧИ ДЕЛОТО КОЕТО ВОДЯ СРЕЩУ ОБЩИНСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ – ВРАЦА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КМЕТСКИТЕ ИЗБОРИ ОТ 15.11.2009 ГОДИНА. ТОВА ОТ СТВОЯ СТРАНА ПОКАЗВА ПОЛИТИЧЕСАТА НЕНАВИСТ НА МОЯТ ПРОТИВНИК ВСЕ ОЩЕ КАНДИДАТ КМЕТ ДОКТОР КОСТАДИН ШАХОВ, КОЙТО СЕ ВЖИВЯВА НА “ДОКТОР ЮРИСТ” / създавайки се процесуални пречки и всевъзможни престъпно – процесуални ИСКУСТВЕНИ НОМЕРА не в моя полза, а във вреда и не само срещу мен, но и срещу Българската демокрация и Закон. При една екстрена ситуация седмица преди да се проведе съдебното заседание на Административен Съд Враца по дело № 578 / 2009 , което беше насрочено за 27.01.2010 до мен в дома ми е пристигнала призовкарка, която настойчиво е настоявала от майка ми до получи призовка, която е била много важна. АЗ ОТСЪСТВАХ ОТ ГРАДА И СЪМ ЗАБРАНИЛ НА МАЙКА СИ ДА ВЗЕМА КАКВАТО И ДА Е ПРИЗОВКА, ЗАЩОТО СЕ ПРАВЯТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ МЕН, КАКВАТО СИТУАЦИЯ ИМАМЕ И В НАСТОЯЩИЯ ПРОЦЕС КОЙТО ЩЕ РАЗГЛЕДАМЕ ПО ТОВА ДЕЛО. Призовкарката на следващият ден отново ме търси и Аз лично съм се разписал на този документ, който ще Ви представя отново, за да се знае и коментира. В деня когато е пристигнала призовкарката в дома ми и е срещнала майка ми от София са се обадили да ме търсят, за да ми съобщят за предстоящият съдебен процес, на който трябва да се явя в София. В деня, когато получих призовката във Враца ми се обади същата жена от Върховен Административен Съд, за да ме информира за предстоящото дело на което трябва да се явя. Аз известих служителката, че вече съм се разписал за получената призовка и съм обещал да се явя. След два дни съм получил препоръчано писмо с ОБРАТНА РАЗПИСКА от Върховния Административен Съд – София в което съм уведомен да се явя пред Съда. Аз написах до Вас – Административен Съд Враца, ЕДНО ПОСЛАНИЕ, в което Ви известих, че съм поканен от вашите колеги Върховните Съдии – София, за да се явя на уречената дата 27 януари 2010 от 14 часа, където ще разсъждаваме по КАЗУСЪТ дали врачанския кмет д-р Костадин Шахов е легитимно избран, като е нарушен изборния закон на България за 2009 година член 50, ал. 5, - КЪДЕТО Е УКАЗАНО ЧЕ ДЪРЖАВНИ – ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА НЯМАТ ПРАВО ДА ПРАВЯТ АГИТАЦИЯ ЗА КАНДИДАТИТЕ. Този закон е нарушен в проведените частични избори за кмет на град Враца на 15.11.2009 година, като във Враца са пристигнали осем / 8 / министри от настоящето правителство от партия “ГЕРБ”, като в същото време в пропагандната кампания са взели участие Областния и зам. Областния управник на Враца заедно с администрация, както и зам. Кмета на Враца и администрация. Всички те са агитирали за партийния им КАМРАТ – ДРУГАР, д-р К. Шахов. Аз Ви молех, Граждани Административни Съдии на Враца да се съобразите с това мое желание, в което бях поставен да избирам между да Съдебни състави на кой да се явя. Нека първо Ви покажа документацията след което ще взема отношение по създадения политически проблем. ПРЕДСТАВЯМ КОПИЕ ОТ ИЗПРАТЕНАТА ПРИЗОВКА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАВИТЕН СЪД СОФИЯ ЗАЕДНО С ПРОПОРЪЧАНОТО ПИСМО – ПЛИК, НА КОЙТО Е НАПИСАНО – НЕЗАБАВНО ! СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ ТЕЗИ ДВА ДОКУМЕНТА, КОЙТО ПРЕДСТАВЯМ ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ И НЕКА ДА ПРЕДСТАВЯ ВЕЧЕ ВНЕСЕНИЯ ДОКТУМЕНТ – ПРИЗОВКА ПРЕД ВРАЧАНСКИЯ АДМИНИ-СТРАТИВЕН СЪД С ОБЯСНЕНИЕТО, ЗА ДА СЕ НАСРОЧИ ДРУГА ДАТА ЗА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ВЪВ ВРАЦА ОБЯВЕНО НА СЪЩАТА ДАТА И ЧАС. Сами виждате уважаеми Административни Съдии на Враца, че призовката е съпроводена със същият надпис “НЕЗАБАВНО”, както е надписан и препоръчания плик изпратен до мен. СЕГА СЕ ЗАДАВАТ НЯКОЛКО ЛОГИЧЕСКИ ВЪПРОСА, НА КОЙТО ТРЯБВА ДА СИ ОТГОВОРИМ ВИЕ И АЗ, КАТО “КОЙ Е ПО-ВАЖНИЯ” СЪДЕБЕН ПРОЦЕС, НА КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ЯВЯ АЗЪТ – СТЕФАН ДИМИТРОВ ЧОЛАКОВ ? Азът – Стефан Димитров Чолаков преценявам, че трябва да се явя пред Върховния Административен Съд на Република България в София, за да го уважа по чин. Аз трябва да го уважа този съд и по СЪДЪРЖАНИЕ, защото ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ, който трябва да се реши е не само важен за мен, но той е важен за Българското общество, което трябва да знае, как трябва да се спазват и защитават Българските закони в частност проведените ЧАСТИЧНИ избори за кмет във Враца по Изборния закон за 2009 година. АЗ ЗАЩИТАВАМ БЪЛГАРСКИЯТ ЗАКОН И СЪМ ДЛЪЖЕН ДА ИЗИСКВАМ СПАЗВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯТ ИЗБОРЕН ЗАКОН, ПРИ КОЙТО НЕ САМО, ЧЕ СЪМ ОЩЕТЕН И УНИЖЕН ОТ ЕДНА ПРЕСТЪПНИЧЕСКА СГАН. ТЕ ТРЯБВА ДА СПАЗВАТ ЗАКОНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. Аз съм известил Административния Съд Враца за създадената ИНЗВЪРЕДНА СИТУАЦИЯ за призоваване във Върховния Административен Съд на Република България и би трябвало Врачанските Административни Съдии да се съобразят, както с мен в отправената молба, а така също и от колегиалност към Върховните си колеги. Този жест трябва да се направи от само себе си дори да не се спазват ПРОЦЕСУАЛНИТЕ норми, който са указани да се спазват. СЕГА ЩЕ ДАМ НЯКОЛКО ПРОЦЕСУАЛНИ ПРИМЕРИ, КОЙТО НЕ Е ЛОШО ДА СЕ ЗАПОМНЯТ ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СКЕЧОВЕ, КАК СЕ ПРОЦЕДИРА СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС ЗА “НАШИ” И ЗА “ВАШИ” ПО УКАЗАНИЯ НА НАШАТА ПАРТИЯ И ДЪРЖАВА – ПАРТИЯТА Е “ГЕРБ”, ПРЕДИ БЕШЕ “СДС, НДСВ, ДПС, БСП” И ВСЯ ОСТАНЛАНЯ СВОЛОЧ ПРОИЗЛЕЗЛА ОТ СЛАВНАТА БКП. На 3 февруари 2010 година в предаването на “НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ”, водещата на предаването Лора в сутрешния блок беше поканила едни известен адвокат ЗАЩИТНИК на организатора побойник – местния феодал Галев от Самоков, блеснал с насилието от организираната банда, за да накаже служителите на лифта в Боровец. В студиото имаше и един друг събеседник и се разигра един интересен скеч от адвоката на Галев. Той умен адвокат, заяви че не знае за факта, че Галев стрелял с “калашник” в заведени на Боровец, и не знаел за волностите на клиента си. Интересен беше разказа на адвоката, който разказа пред телевизията, че той е бил поканен от Самоковския съд в 15 часа да се яви от София в Самоков, за да присъства на съдебното заседание в 15.30 часа, но в крайна сметка му отложили това явяване за 16 ч. 30 м., в противен случай щели да назначат служебен адвокат за организирания бияч Галев. Адвоката литнал без хеликоптер, / ТОЙ ЗАЯВИ ПРЕД ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ЗРИТЕЛИ, ЧЕ НЯМАЛ ФИЗИЧЕСКАТА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРИСТИГНЕ В САМОКОВ, ЗАЩОТО НЯМА ХЕЛИКОПТЕР /, защото нямал тази възможност / НО ЩЕ ТРЪГНЕЛ СЪС СОБСТВЕНИЯ СИ АВТОМОБИЛ ЗА САМОКОВ/. Тръгнал с леката си кола, но не щеш ли му се счупил автомобила и той в последни сили успял да се докопа до ЕДИН ВЕЛОСИПЕД и пристигнал в съда – ИМА СНИМКА НА АДВОКАТА С ВЕЛОСИПЕД ПОСТАВЕНА ВЪВ ВЕСТНИК “ТРУД”, за да се покаже какво геройство е направил адвоката, и добре, че автомобилът не му се беше счупил в село Долни Пасарел, защото по това време нямаше да намери и приятел, и велосипед, и горкият Галев нямаше да може да получи приятелския адвокатски чадър. ТОВА НЕ Е ИЗМИСЛИЦА ТЯ СЕ ТИРАЖИРА И ВЪВ ВЕСТНИК “ТРУД” И В ТЕЛЕВИЦИЯ “НОВА”. От историята може да се направи извод, че Самоковските съдии са добронамерени към Закона, за да дадат право на защитата да защити подсъдния. В друг случай около така наречените братя Маргини, или Маджо-ОВЦИ и други НОВО-БОГАГАШИ ДЕТО СЕ ГЪРМЯТ, ЗАЩОТО ПРОКУРАТУРА И СЪД ГИ ПУСКА, А МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ БОЙКО БОРИСОВ КАЗВА – НИЕ ГИ ЛОВИМ, НО ТЕ ГИ ПУСКАТ/ се изплъзват от съдебно заседание с разни адвокатски хватки, болнични и никой не може да ги постави пред Българският Съд или Българският съд, който се намира в поза на РАЗИГРАВАН СТРЕСОВ “СТРАХ”, за да не обидят някой феодален, хитлеристки “гаулайтер” – биячи, като Галев или както врачанските нови феодали, който въртят местното кметство, като КМЕТСКИ УПРАВНИЦИ – ГАЛ-ОВЦИ САМО-КОВСКИ ПЪРЗАЛК-ОВЦИ ИЛИ ВРАЧАНСКИ, ИЛИ ДРУГИ самозабравили се нарушаващи законите индивиди. НИЕ ГИ ЛОВИМ ЗА ДОЛОПОДПИСАНИЯ СЪД, НО ДОЛО ПОДПИСАНИЯ СЪД ГИ ПУСКА …. Казва генерала Бойко Борисов, който сега е Министър Председател на България. АЗ СЪЩО ГИ ХВАЩАМ ЗА ДОПОПОДПИСАНИЯ РАЗНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ, ЗА ДА ГИ ПОСТАВЯТ ПРЕД БЪЛГАРСКИЯТ СЪД, НО ДОЛО ПОДПИСАНИЯ СЪД ГИ ПУСКА И АЗ СИ ОСАВАМ САМ СЪС ДОПО-ПОДПИСАНИЯ БЪЛГАРСКИ ЧЛЕН В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ И ЗАКОННОСТТА – БЪЛГАРСКА ! ЗА НАШИТЕ ИМА ЗАКОНИ ЗА ЗАЩИТА, ЗА ВАШИТЕ ИМА ЗАКОНИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Не мисля да се извинявам пред никого, защото Аз преживявам престъпленията на Българският Съд преди 1989 години и след 1989 година в настоящия момент. Престъпници съдии и Съдебни състави вършат престъпления срещу мен и срещу Българският Закон. ВРАЧАНСКИТЕ СЪДИИ СА ПОТОМСТВЕНИ ПРЕСТЪПНИЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ПСЕВДО – ПСЕТО ПРОЛИТАРИАТА И СА ЧАСТ ОТ СЛУЖБИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА НАРОДНА МИЛИЦИЯ ПРЕРАСТНАЛА В НОВА ПРЕСТЪПНИЧЕСКА МАФИЯ ИЗРОДЕНА ПОЛИТИЧЕСКА ПОЛИЦИЯ. За настоящият процес ще дам примери и ще ги сравня. Като начало вече съобщих, че Административен Съд Враца НЕ МЕ Е УДОСТОЙЛ в подадената молба, за да се отложи делото по СЪЩЕСТВЕНИ ПРИЧИНИ показани и доказани с документи, който могат да се проверят и да се уточнят, за да се спази Българският Закон. На мен ми се отнема това право да присъствам в Съдебната Зала, за да обясня същността на КАЗУСЪТ – ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕСЛЕДВАНЕ извършено от престъпната ПОЛИЦИЯ респективно РПУ началник Даниел Борисов и кмета Тотю Младенов, който се инструктират от една ПРЕСТЪПНА МАФИЯ, от която се определя тяхното поведение, а в крайна сметка и поведението на Прокуратура и Съд във Враца срещу Мен лично. ИМА ПРЕЦЕДЕНТИ ПО ТОЗИ ВЪПРОС НА ПОЛИТИЧЕСКОТО МИ ПРЕСЛЕДВАНЕ ОТ СТРАНА РПУ НАЧАЛНИК В. ВАСИЛЕВ И СТОЯЩАТА ЗАД НЕГО МАФИЯ, КАКТО И РПУ НАЧАЛНИК ДАНИЕЛ БОРИСОВ И СЪЩАТА ПОЛИТИЧЕСКА МАФИЯ, КОЯТО МЕ ПРЕСЛЕДВА, ЗА ДА НЕ МОГА ДА СЕ СЪСТЕЗАВАМ В ПРОВЕЖДАЩИТЕ СЕ ИЗБОРИ ОТ 2006 ГОДИНА НАСАМ ДО 2009Г. ВЪПРЕКИ, ЧЕ СЪМ СИ ТЪРСИЛ ПРАВАТА СИ ПО СЪДЕБЕН И НАДЛЕЖЕН РЕД, АЗ СЪМ ПОЛУЧАВАЛ ИЛИ НЕ СЪМ ПОЛУЧАВАЛ НУЖНШТИ ДЪРЖАВНИЧЕСКИ ОТГОВОРИ, А НАПРОТИВ СЪМ ПРЕСЛЕДВАН И НАСИЛВАН СЪС СЪЗДАДЕНИ ПОЛИЦЕЙСКИ ПРОТОКОЛИ, ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВА И ОСЪЖДАНЕ ОТ ОЩЕ ПО ПРЕСТЪПНИЯ СЪДИЯ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ, КОЙТО СЪМ ПОСОЧИЛ КАТО РУШИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗАКОН В ИЗПЪЛНЕНИЯ НА УКАЗАНИЯ СПУСНАТИ ОТ ТАЙНА ВРАЧАНСКИ МАФИОТСКА ГРУПА ОТ КАПИТАЛИСТИ – БИВШИ КОМУНИСТИ, КОИТО СЕ ИЗЖИВЯВАТ В НОВИ КАПИТАЛИСТИ, ПРЕСТЪПНО ПРИВАТИЗИРАЛИ ИКОНИМИЧЕСКИТЕ ПОТЕНЦИЯЛИ ПОСТРОЕНИ ОТ ЦЕЛОКУПНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД. Настоящият пример по ДЕЛО № 578 / 2009 е достатъчно красноречив, за да покажа как не ми се даде право да се явя в Съдебното заседание от Административен Съд Враца – НАКАЗАТЕЛ-НО ОТДЕЛЕНИЕ. На къде сме тръгнали ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ – Врачански Административни Съдии, можете ли да си отговорите, че Вие нямате уважение към мен и към своите върховни колеги спазвайки закона в случая. Нека да не говорим за човешката толерантност и самоуважение към себе си. Това означава, че има други, който се намесват в работата на съда и го контролират какво да прави. Как желае Административен Съд Враца да напиша своето мислене към тях ? Ако те бяха чисти и достойни съдии, като спазват законите дали щях да им правя обучение с горе посочените примери ? Това е повече от престъпление срещу мен като личност ! Разглеждайки проведеното съдебно заседание БЕЗ МЕН, Аз желая да взема отношение по направения ПРОТОКОЛ – 27.01.2010, който ще поместя. В протокола се вижда, че настоящият КАНДИДАТ КМЕТ ВСЕ ОЩЕ д-р Костадин Шахов е изпратил едно писмо, което се явява нещо като АДВОКАТСКО ПЛЕДИРАНЕ или се явява в качеството си като прокурор, с което се показва, че Той е в крайна сметка част или изразител на ВРАЧАНСКИТЕ ПРИВАТИЗАТОРИ – НОВИТЕ ФЕОДАЛНИ УПРАВНИЦИ НА ВРАЦА бившите комунисти настоящи капиталисти, който не трябва да се критикуват, като се осъждат техните престъпления обществено на площада на така наречената гръцка площадна демокрация. Нека пак да напомня на Административен Съд Враца, че д-р Костадин Шахов е все още кандидат кмет за Враца до онзи момент при който Върховния Съд ще му признае правата. Дори и тогава да му признае правото на КМЕТУВАНЕ за историята ще остане едни срамен политически процес узаконил един кмет – НАЗНАЧЕН КМЕТ за факта, че е нарушен Българския Изборен Закон – 2009, където ДЪРАВНИ СЛУЖИТЕЛИ са агитирали противно на Българския закон за един свой съпартиец, който ще им урежда техния живот на тяхната партия, както вече виждаме да се представя колегата ми кандидат кмет д-р К. Шахов. Ето представям ПРОТОКОЛ – 27.01.2010, като документ пред Българските четци, за да се запознаят с неговото съдържание. След това ще поставя и писмото на кандидат - кмета д-р К. Шахов пред Административен Съд Враца, за да взема отношение по неговото АДВОКАТО-ПРОКУРОРСКО излияние оставено за спомен на историята. ИСТОРИЯТА НИ УЧИ, ДА СЕ УЧИМ ОТ ГРЕШКИТЕ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, КОЙТО СЕ ПРАВЯТ ОТ УПРАВНИЦИТЕ, ЗА ДА НЕ СЕ ДОПУКСКАТ В БЪДЕЩЕТО. СЪДЕБНИТЕ ПРОЦЕСИ СЕ ПРАВЯТ, ЗА ДА СЕ УЧАТ ХОРАТА НА ЗАКОННОСТ, ДА СЕ СПАЗВАТ ЗАКОНИТЕ ОТ ВСИЧКИ В ТОВА ЧИСЛО И ОТ СЪДИИ И ПРОКУРОРИ ! НЕОБХОДИМ Е НОВ МОРАЛЕН КОДЕКС ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВИСТИ – СЪДИИ, ПРОКУРОРИ, АДВОКАТИ. БИХ ЖЕЛАЛ ДА ВЗЕМА ОТНОШЕНИЕ ПО НЕТОЧНОСТТА, КОЯТО Е НАПИСАНА В ПРОТОКОЛА НА ЗАСЕДАНИЕТО ОТ 27.01.2010 ПО ДЕЛО № 578 / 2009 Ето вгледайте се в изпратените ПРИЗОВКИ от Върховния Административен Съд на Република България и ще забележите, че те са датирани от 14 януари 2010 година. На дата 18.01.2010 година са изпратени във Враца, за да ми се връчват от призовкарките, а след това идва и препоръчаната пратка. Поставил съм нарочно всички тези документи, за да ги сравните и да разберете, че ПОКАНАТА от София е екстрена не е като е поместено в протокола с написана неточна дата 22.12.2009. ЦИТИРАМ : “Касаторът Стефан Чолаков редовно призован не се явява. От същия е постъпила молба от 21.01.2010 година с която са изложени съображения, че няма да може да присъства в дн. с. з., тъй като е налице призовка за друго дело от ВАС. На 22.12.2009 година от ВРС е изпратено НАХС № 1067 / 09 Целият този текст е неверен, а щом като е неверен следва, че е манипулируем и в крайна сметка престъпен с престъпно съдържание отнесено към друго време и КАЗУС ! ТОВА Е ДОКУМЕНТНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО МОЖЕ ДА ИМА ОСОБЕНА НАСОЧЕНОСТ. ВИЖТЕ НОМЕРА НА ДЕЛОТО, ЗА КОЕТО СЪМ ПРИЗОВАН ПРЕД ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕ ТОЙ Е 558 / 2010 НЕ ЦИТИРАНИЯ В ПРОТОКОЛА. НЕТОЧНОСТТА МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕВОЛНА, НО В СЛУЧАЯ ТЯ НЕ НЕВОЛНА, ЗАЩОТО СЕ ЦИТИРА ДЕЛО НАЙД № 1067 / 2009. ТОВА Е ДОКУМЕНТНА МАНИПУЛАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ОТСТРАНИ. ТОВА Е ПРАКТИКА НА ВРАЧАНСКИТЕ СЪДИЛИЩА ДА ВЪРШАТ ПОДОБНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ЕТО ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВАДИ ДИРЕКТНО КОПИЕ ОТ ПРОТОКОЛА НА ВСЯКО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, КОЙТО СЕ ПРАВИ ОТ СЪДА, КАТО СЕ ВРЪЧВА НА СТРАНИТЕ. СЛЕД ТОВА ВСЯКА ОТ ТЯХ ИМА ПРАВО ДА ДАДЕ СВОЯ ПРОТЕСТ ПО ТАКА СЪЗДАДЕНИЯ ПРОТОКОЛ, КОЙТО В МНОГО СЛУЧАЙ СЕ ДИКТУВА ОТ СЪДИЯТА ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРАВЕЙКИ ОБОЩЕНИЯ. НА ТАЗИ БАЗА ВНИСАМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД, ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА СЕ НАПИШЕ НОВА СТРАНИЦА ОТ СЪДО-ПРОИЗВОДСТВОТО. ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН Е КАЗАЛ – ОТ ЖИВОТО СЪЗЕРЦАНИ, КЪМ АБСТРАКТНОТО МИСЛЕНЕ И ТОГАВА В ПРАКТИКАТА ! СТЕФАНЪ Д-РЪ ДИМИТРОВЪ ЧОЛАКОВЪ КАЗВА : ОТ ПРАКТИКАТА, КЪМ ЖИВОТО СЪЗЕРЦАНИЕ КЪМ АБСТРАКТНОТО МИСЛЕНЕ – ЗАКОНИТЕ ! След едната неточност, следва другата неточност, след неточности следват пропуски, след който произтичат ДЪРЖАВНИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ направени от държани служители. Няма да се извинявам на никой, защото всеки е потенциален престъпник включително и Българските съдии. ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ ВЕЧЕ ДАДЕ МНОГО ПЪТИ ПРЕЦЕНКА ЗА БЪЛГАРСКИЯ СЪД ! Аз пиша сега на Врачанските съдии, за да им напомня нещо, за да не обяснявам след това направените престъпления. Те се виждат на първи план в ПРОТОКОЛА. В написания ПРОТОКОЛ от 27.01.2010 е написано едно определение от Съдебния състав, където се проявява изразено мнение на кандидат - кмета д-р К. Шахов в изпратеното писмо до Административния Съд Враца. Изписаното мнение цитирам : “На 19.01.2010 година е постъпило писмено становище от Кмета на Община Враца, в което са изложили съображения, че подадената жалба е не основателна и да се потвърди постановеното решение, като правилно и законосъобразно.”Това е мнение на кандидат кмета, което в хода на съдебното следствие ще се доказва. ПИТАМ, ЗАЩО СЪДИИТЕ ПРАВЯТ ТАЗИ СПЕКУЛАЦИЯ ИЛИ МОЖЕ БИ ТОВА Е ПОСОКАТА КЪМ СЛЕДВАЩОТО ИМ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ НАПРАВЯТ ПО УКАЗАНИЕ НА КАНДИДАТ КМЕТА АДОВКАТ “ДОКТОР ЮРИСТА” К. ШАХОВ ? Цитираният текст от Съдебния състав в протокола тепърва ще се доказва в пода на съдебното заседание в мястото – ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО. Там кандидат кмета “адвокат юрист”, д-р К. Шахов ще трябва да се яви в съдебното заседание или с помощта на наето лице, АДВОКАТ, ЗА ДА ГО ПРЕДСТАВЛЯВА, както беше представен във ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ от адвокат Ирина Иванова. Той кандидат – кмета на Община Враца се явява като позьор АДВОКАТ “ДОКТОР ЮРИСТ – ПРАВИСТ”, в защита на приятеля си кмет Тотю Младенов, който от своя страна също не се явяваше на делата, за да ги представлява, нито изпращаше адвокатите на Община Враца, за да се показва някаква законност и уважение към закона и в крайна сметка към себе си като държавен орган избран от народа, за да служи на този народ ! ПО ОТНОШЕНИЕ НА ХОДА НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО - ПРОТОКОЛ 27.01.2010 Трябва да обясня на Гражданина прокурор, че Аз съм написал две възражения, който съм въвел по отношение факта за моето ПИСМЕНО ВЪЗРАЖЕНИЕ. Аз съм внесъл в законния срок. Аз съм обяснил в тези две ВЪЗРАЖЕНИЯ, че Аз не съм упълномощил моят сестра да ми получава призовките, защото Аз си движа въпросите тук в България. Аз редовно съм пристигал във Врачанския Съд, за си търся документацията, както стана и при внасянето на тази молба в деня когато съм ПОДАЛ ИСКАНЕ ДА ПОЛУЧА КОПИЯ ОТ СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ, за да си получа копия от решението на Врачанския Съд със съдия престъпник Красимир Георгиев по дело № 1068 / 2009 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПНИЯ СЪДИЯ КАРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЩЕ ВИ ГО НАПРАВЯ ОЩЕ ЕДИН ПЪТ, ЗАЩОТО НЕГОВОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е ТЯСНО СВЪРЗАНО С ТОЗИ ПРОЦЕС, А АЗ СЪМ НАПИСАЛ КНИГА ВНЕСЕНА В ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД – СТРАЗБУРГ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА, НО ТАМ ИМА ВСЕ ОЩЕ ЕДНА ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСТИТУТКА ОТ БИВШЕТО КОМУНИСТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО, КОЯТО СЕ СТАРАЕ СЕГА КАТО ЕНИЧЕРСКА КУРВА ДА УГАЖДА НА СВОЙТЕ ГОСПОДАРИ СРЕЩУ ТАКИВА КАТО МЕН ТЪРСЕЩИ СВОЙТЕ ГРАЖДАНСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА ! По образно не мога да напиша за долно пробните комунистически “курветини”, като Снежана Ботушарова, който са ме преследвали в комунистическите времена и сега изпълняват указания на новите си капиталистически господари – БИВШИТЕ ИМ КОМУНИСТИЧЕСКИ НАСТАВНИЦИ ! Имам достатъчно примери да ги обвинявам тези от българската секция при Европейската Комисия за Защита на Човешките права в Страсбург. Врачанският Съдът е намерил за правилн -2 / 12 STEFAN D-R D TCHOLAKOV - Bulgaria-Sverige 25-10-10 12:28ч
4,135,104
http://rspleven.eu/docs/00634517_60062117.htm
2018-05-26T23:03:58
[ "дело 600", "дело 674", "дело 676", "дело 683", "дело 686", "дело 690", "дело 213", "дело 508", "дело 509", "дело 508", "дело 509", "дело 674", "дело 676", "дело 683", "дело 686", "дело 690", "дело 213", "дело 508", "дело 509", "дело 508", "дело 509" ]
Решение по Гражданско дело 600/2017г. гр.Плевен, 21.07.2017г. Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: При секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 600 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.40 ЗЗД. Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.П.С., ЕГН**********,***Г.С. ***, със седалище и адрес на управление:*** против В. П.Л., ЕГН**********,*** и Х.Д.Д., ЕГН **********,***, в която твърди, че по силата на Нотариален акт № 112 от 12.08.2015 г, том VI, рег. № 6476, дело 674, вписан в СВ АВ - Плевен вх, рег. № 12135 от 12.08.2015 г, акт №123, том 28, дело № 5980 от 2015 г., Нотариален акт № 114 от 12.08.2015 г., том VI, рег. № 6484, дело 676, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 12145 от 12,08.2015 г., акт №130, том 28, дело № 5984 от 2015 г., Нотариален акт № 123 от 13.08.2015 г., том VI, рег, № 6530, дело 683, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 12254 от 13.08.2015 г, акт №180, том 28, дело № 6042 от 2015 г, Нотариален акт № 128 от 14.08.2015 г, том VI, рег. № 6566, дело 686, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег, № 12279 от 14.08.2015 г, акт №191, том 28, дело № 6053 от 2015 г., Нотариален акт № 132 от 17.08.2015 г„ том VI, рег. № 6598, дело 690, вписан в СВ АВ - Плевен вх, рег. № 12403 от 17.08.2015 г., акт №43, том 29, дело № 6109 от 2015 г, Нотариален акт № 142 от 19.04.2016 г„ том II, рег. № 2814, дело 213, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 5753 от 19.04.2016 г, акт №159, том X, дело № 2139 от 2016 г. на нотариус П.Ц. ищецът С.П.С. е собственик на 510/648 ид.части от следните имоти, находящи се в землището на с. Ставерци, общ. Долна Митрополия: -НИВА от 17,100 дка, съставляваща имот №359005; находяща се в местността „Ормана"; -НИВА от 4,999 дка, съставляваща имот №064008, находяща се в местността „Долните лозя";- НИВА от 56,671дка, съставляваща имот №080003, находяща се в местността „Панчови брестове". Твърди, че с договор за аренда, вписан в СВ АВ - Плевен, вх. рег. № 17384 от 08.12.2016 г., акт №16, том 23, дело № 6663 от 2016 г. и договор за поправка , вписан в СВ АВ - Плевен, вх. рег. № 18507 от 15.12.2016 г., акт №144, том 23, дело № 6796 от 2016 г., С.П.С. отдала за ползване описаните имоти на втория ищец ЕТ „Г.С." при усл. на чл.3, ал.4 от Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/ за срок до 01.10.2030 г. Твърди, че процесиите имоти са обект също така и на договор за аренда, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9473 от 30.06.2014 г„ акт №190, том 9, дело № 2603 от 2014 г, сключен при усл. на чл.3, ал.4 от ЗАЗ между Х.Д.Д. чрез пълномощника В. П.Л. като арендодател и В. П.Л. като арендатор за срок от 20 стопански години. Твърди, че към момента на тази сделка Х.Д. е притежавал 15/162 ид. части от имотите, което е позволило да сключи договора като арендодател без участието на другите съсобственици при усл. на чл.3, ал.4 от ЗАЗ. Твърди, че на 01.07.2014 г. арендаторът В. П.Л. е придобил изцяло притежаваните от арендодателя Х.Д.Д. 15/162 ид. части от имота по силата на два нотариални акта от същия ден, както следва: Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 117 от 01.07.2014 г., том IV, рег. № 4783, дело 508, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9537 от 01.07,2014 г„ акт №72, том 27, дело № 5568 от 2014 г. на нотариус П.Ц. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 118 от 01,07.2014г., том IV, рег. № 4784, дело 509, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег, № 9540 от 01.072014 .г, акт №75, том 27, дело № 5571 от 2014 г. на нотариус П.Ц.. Счита, че с придобиването на идеалните части на арендодателя ответникът В. П.Л. го е заместил като арендодател по договора за аренда съгл. чл.17, ал.2 от ЗАЗ. Счита, че резултатът е сливане на качествата на арендодател и арендатор в едно лице - В. П.Л.. Излага съображения, че сливането има незабавен погасителен ефект за облигационното отношение. Този ефект в настоящия случай се е проявил на 01.07.2014 г, когато В. П.Л. е заместил Х.Д.Д. като арендодател на имотите по силата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ вследствие придобиване на идеалните му части. Твърди, че въпреки, че арендното правоотношение е погасено ответникът отказва да заличи вписването на договора за аренда, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9473 от 30,06.2014 г., акт №190, том 9. дело № 2603 от 2014 г. и вписаният договор създава видимост за съществуващо арендно правоотношение, въпреки че на 01.07.2014 г. то е погасено поради сливането на качеството арендодател и арендатор в едно лице. Твърди, че това състояние създава приоритетност на вече погасения договор на ответника пред по-късно вписания договор за аренда на ищците по силата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ. Твърди, че така се препречва възможността ищците да изпълняват собствения си договор. Твърди, че допълнително ответникът продължава да се ползва от имотите като техен арендатор, отдавайки ги под наем на трето лице - „***" ЕООД, при годишен наем от 15 лв./дка. На свой ред наемателят е преотдал под наем имотите, но вече при годишна наемна цена от 60 лв./дка, каквото е и пазарното ниво за ползване на земеделска земя в землището. Твърди, че изложените обстоятелства обуславят и правния интерес на ищците да поискат установяване, че арендното правоотношение по договор за аренда, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9473 от 30.06.2014 г., акт №190, том 9, дело № 2603 от 2014 г. не съществува, тъй като е погасено вследствие сливането на качеството на арендодател и арендатор в едно лице, това на ответника В.Л.. При условията на евентуалност твърди, че процесният договор за аренда между В. П.Л. и Х.Д.Д. е недействителен по отношение на първия ответник на осн. чл.38, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД и чл.40 във вр. с чл.26. ал.1, предл. трето от ЗЗД. Това основание въвежда като евентуално, ако бъде прието, че договорът за аренда при усл. на чл.3, ал.4 от ЗАЗ се сключва като арендодател от един съсобственик, действащ като законов представител на останалите неучастващи в сключването му съсобственици съгл. чл.36, ал.1 предл. първо от ЗЗД. Излага съображения, че всяка представителна власт, вкл. законовата, следва да се упражнява съобразно правилата на чл.38, ал.1 и чл.40 от ЗЗД. В чл.38, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, без съгласието на представлявания. Твърди, че в случая това изискване не е спазено от ответника, който е сключил аренден договор лично със себе си без съгласието на останалите съсобственици като представлявани. Счита, че последицата от договарянето със себе си от страна на ищеца без съгласието и ратификацията на останалите съсобственици води до недействителност на така сключения аренден договор на осн. чл.38, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД. Излага съображения, че съгл. чл.40 от ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Тази недействителност възниква независимо дали представителството е договорно или законово. Според чл.8, ал.2, т.1 от ЗАЗ размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента. Твърди, че в случая договорът за аренда между В. П.Л. и Х.Д.Д., а след сливането само с В. П.Л. като насрещни страни, е сключен в нарушение на това императивно изискване и във вреда на С.П.С. поради несъответствието на уговорената, рента от 15 лв./дка с пазарното й ниво от 60 лв./дка през стоп.2015/2016 г, в землището. Твърди, че опит да се прикрият действията във вреда на другия съсобственик е двукратното преотдаване под наем на арендованите имоти, като в крайна сметка наемната им цена за тази стопанска година е 60 лв./дка. Твърди, че отношенията между В. П.Л. и С.П.С. като съсобственици обаче се уреждат съгл. чл.3, ал.4 от ЗАЗ във вр, с чл.30, ал.З от Закона за собствеността /ЗС/ на база 15 лв./дка. Така ищецът получава според притежаваните 510/648 ид. част от имотите с обща площ от 78,770 дка рента от 930 лева вместо 3 720 лева според пазарната рента. С оглед изложеното, ако бъде прието, че настъпилото сливане на арендатор и арендодател не погасява изцяло договора за аренда между В. П.Л. и Х.Д.Д., моли прогласяване на неговата нищожност на осн. чл.38, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД и чл,40 във вр. с чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Аргументира правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск с това, че има два вписани в имотния регистър договора за аренда на процесните имоти - между В. П.Л. и Х.Д.Д., а след сливането само с В. П.Л., вписан на 30.06.2014 и между С.П.С. и ЕТ „Г.С." вписан на 07.12.2016 г. По-ранната дата на вписване създава видимост за приоритетност съгл. чл.3, ал.5 от ЗАЗ на договора на ответника, въпреки че арендното правоотношение не съществува поради погасяването му вследствие настъпилото на 01.07.2014 г. сливане на страните по него. Тази ситуация обуславя и правния интерес на ищците да искат установяване, че арендното правоотношение по договор за аренда вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9473 от 30.06.2014 г, акт №190, том 9, дело № 2603 от 2014 г.не съществува. Твърди, че настоящата ситуация не позволява на ЕТ „Г.С." да ползва процесните имоти като техен арендатор по силата на сключения с другия ищец аренден договор. Вписването с по-ранна дата в СВ - АВ на арендния договор на ответника е пречка пред ищеца да се заяви в общинската служба по земеделие като техен ползвател съгл. чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ. Невъзможността на ЕТ Г.С." да заяви договора си с другия ищец като правно основание за ползване на процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ, както и да ги ползва реално има за допълнителна последица невъзможността да кандидатства и получава подпомагане по реда на чл.41 от ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ /ЗПЗП/. Съгл. чл.41, ал.2, т. 2 от ЗПЗП правното основание за ползване на земеделски земи за целите на подпомагането се доказва с договори за аренда. Макар и погасен, вписаният в СВ - АВ договор на ответника има приоритет и не позволява на този ищец да кандидатства за подпомагане на база по-късно вписания си договор.Твърди, че съществуващото вписване в АВ - СВ на конкурентен аренден договор на ответника, макар и погасен, обуславя и правният интерес на ищеца С.П.С. от водене на настоящето дело. Същият се открива в обстоятелството, че тя не може да изпълни задължението си по собствения договор за аренда като осигури несмущавано ползване на имотите на арендатора ЕТ Г.С.". В резултат С.П.С. е лишена от възможност да получава уговорената рента от 60 лв./дка, като вместо това е принудена да получава по 15 лв./дка според съсобственическите си права. Вредата й се съизмерва в пропуснати ползи в размер на разликата от 930 лева, колкото получава по договора на ответника до 3 720 лева, колкото би получавала по собствения си договор съобразно притежаваните от нея 510/648 ид.части от процесните имоти с обща площ 78,77 дка. Твърди, че допълнително, правният интерес на този ищец са открива и в пречката, която настоящата ситуация представлява пред нея да ползва процесните имоти като техен съсобственик. Вписаният договор за аренда на ответника, макар и несъществуващ, не позволява и на С.П.С. да се заяви в общинската служба по земеделие като техен ползвател съгл. чл.37б, ал, 1 от ЗСПЗЗ. Излага съображения, че при уважаване на настоящия иск ще бъде заличено вписването в СВ - АВ на вече несъществуващия договор за аренда на ответника и ще отпадне конкуренцията с последващо вписания договор на ищците. Твърди, че това ще открие възможност за изпълнение на втория договор, последица от което ще е несмущавано ползване на имотите от втория ищец и получаване на по-голяма рента от първия ищец съобразно пазарното й ниво за землището. Моли, да бъде признато за установено, че арендното правоотношение по Договор за аренда, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9473 от 30.06.2014 г., акт №190, том 9, дело № 2603 от 2014 г. не съществува, тъй като е погасено поради сливане на качествата арендодател и арендатор в лицето на ответника В. П.Л. на 01.07.2014 г. При условията на евентуалност, ако не бъде прието, че настъпилото сливане на арендатор и арендодател погасява изцяло процесния договор за аренда между В. П.Л. и Х.Д.Д., моли да бъде прогласена неговата нищожност на осн. чл.38, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД и чл.40 във вр. с чп.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД поради договаряне на ответника сам със себе си без съгласието на представляваните и накърняване на добрите нрави, изразяващо се в договаряне във вреда на представляваните. Претендира направените деловодни разноски. В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.П.Л., в който взема становище, че искът с правно основание чл.124 ГПК е допустим, но неоснователен. Твърди, че изложените обстоятелства в исковата молба не отговорят изцяло на истината. Признава за безспорно, че с договор за аренда, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9473 от 30.06.2014г. ,акт №190, том 9, дело № 2603 от 2014 г, сключен при усл. на чл.3, ал.4 от ЗАЗ между Х.Д.Д. чрез пълномощника В. П.Л. като арендодател и В. П.Л. като арендатор за срок от 20 стопански години. Твърди, че към момента на тази сделка Х.Д. е притежавал 15/162 ид. части от имотите, което е позволило да сключи договора като арендодател без участието на другите съсобственици при условията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ. Признава, че на 01.07.2014г. арендаторът В. П.Л. е придобил изцяло притежаваните от арендодателя Х.Д.Д. 15/162 ид. части от имота по силата на два нотариални акта от същия ден, както следва: Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 117 от 01.07.2014 г., том IV, рег. № 4783, дело 508, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9537 от 01.07.2014 г, акт №72, том 27, дело № 5568 от 2014 г. на нотариус Пела Цакова и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 118 от 01.07.2014 г., том IV, рег. № 4784, дело 509, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9540 от 01.07.2014 г., акт №75, том 27, дело № 5571 от 2014 г. на нотариус П.Ц.. Възразява срещу иска изцяло по следните съображения: Твърди, че не е вярно твърдението на ищците, че с придобиването на идеалните части на арендодателя, ответникът В. П.Л. го е заместил като арендодател по договора за аренда съгл. чл.17, ал.2 от ЗАЗ и е налице сливането на качествата на арендодател и арендатор в едно лице - В. П.Л., което има незабавен погасителен ефект за облигационното отношение, проявил се на 01.07.2014 г., вследствие придобиване на идеалните части. Счита, че В. П.Л. е заместил като арендодател Х.Д.Д. по силата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ, но придобиването на 15/162 ид. части от имота не се отразява по никакъв начин на арендното правоотношение. Твърди, че арендодателят по договора за аренда в лицето на Х.Д.Д. е имал воля да предостави за ползване под аренда земеделските земи, при сключването му вече е реализирал правата си по сделката чрез получаване на рентата за стопанската 2014г - 2015г. още при подписване на пълномощното. Твърди, че пълномощното е подписано на 27.06.2014г. пред помощник - нотариус Л.Т.при нотариус А. П.- №009 с район на действие РС - Плевен. Твърди, че в т.9 на пълномощното е декларирал, че е съгласен дължимата арендна вноска за текущата стопанска година да бъде изплатена на купувача. Счита, че арендното правоотношение не е погасено. Счита, че неудачно за случая ищците по позовават на една от хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот в разпоредбите на чл. 59 от Закона за собствеността - правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя - физическо лице или с прекратяването на ползвателя - юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик. Счита, че този извод може да се направи при анализ на съдържанието на понятието упражняване на вещното право на ползване от ползвателя. То не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на недвижимия имот, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Счита, че не може да има спор, че ползвателят може да се предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго. Счита, че сливането в лицето на един и същ правен субект на качеството на арендатор и собственик на арендуваните имоти, в което право на собственост се съдържа и това на ползването, е закономерно следствие от прилагането на разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, която дава право договорът за аренда да се сключва само от някои от съсобствениците на земеделската земя. Счита, че неправилното позововане на разпоредби от Закона за задълженията и договорите при разглеждане на правоотношение, уредено от специален закон като Закона за арендата в земеделието често води до неправилни изводи. Излага съображения, че правото на ползване като елемент от правото на собственост е предмет на договорът за наем на вещи, уреден в чл.228 и следващите от ЗЗД. Ползването на обекта по договор за аренда е правоотношение, уредено в специален закон - ЗАЗ, и единствено за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, съобразно § 1 от допълнителните разпоредби на ЗАЗ. Твърди, че основанията за прекратяване на договора за аренда са изчерпателно изброени и не може да се тълкуват разширително. Твърди, че облигационната връзка между страните по договора притежава всички характеристики на договор за аренда по смисъла на чл. 2 от Закона за аренда на земеделски земи и в частност — сключен е в необходимата за това форма по чл. 3 от ЗАЗ, уговорен е вида и размера на арендното възнаграждение - парична сума или друго на дка, както и падежа му - в края на текущата стопанска година, за него следва да намери приложение специалният Закон за арендата в земеделието. Счита, че при разглеждане на процесния договор за аренда следва да се съобразяват разпоредбите на специалния по отношение Закона за собствеността - Закон за арендата в земеделието. Счита, че прехвърлянето на собствеността не е произвело твърдялото правно действие, тъй като единствено нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ уреждаща хипотезите при които се прекратява договора за аренда, тя е императивна, като възможностите са изчерпателно изброени. Твърди, че изрично посочени случаи на прекратяване след отправено едностранно предизвестие в закона липсват, освен в хипотезата на чл. 29, ал. 1 ЗАЗ. която урежда случаите на безсрочните договори, сред която настоящият не попада. Излага съображения, че приобретателят на арендувания обект на договора, по силата на чл. 17, ал.1 от ЗАЗ, замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Ако договорът не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиването. Не се спори между страните и се установява от договор №15/112/06171/ 15.02.2010 г., че на 15.02.2010 г. между ищцата и ответникът Държавен фонд „Земеделие” е сключен договор №15/112/06171/ 15.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Не е спорно между страните и се установява от Нотариален акт № 112 от 12.08.2015 г, том VI, рег. № 6476, дело 674, вписан в СВ АВ - Плевен вх, рег. № 12135 от 12.08.2015 г, акт №123, том 28, дело № 5980 от 2015 г., Нотариален акт № 114 от 12.08.2015 г., том VI, рег. № 6484, дело 676, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 12145 от 12,08.2015 г., акт №130, том 28, дело № 5984 от 2015 г., Нотариален акт № 123 от 13.08.2015 г., том VI, рег, № 6530, дело 683, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 12254 от 13.08.2015 г, акт №180, том 28, дело № 6042 от 2015 г, Нотариален акт № 128 от 14.08.2015 г, том VI, рег. № 6566, дело 686, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег, № 12279 от 14.08.2015 г, акт №191, том 28, дело № 6053 от 2015 г., Нотариален акт № 132 от 17.08.2015 г„ том VI, рег. № 6598, дело 690, вписан в СВ АВ - Плевен вх, рег. № 12403 от 17.08.2015 г., акт №43, том 29, дело № 6109 от 2015 г, Нотариален акт № 142 от 19.04.2016 г„ том II, рег. № 2814, дело 213, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 5753 от 19.04.2016 г, акт №159, том X, дело № 2139 от 2016 г. на нотариус П.Ц., че С.П.С. е собственик на 510/648 ид.части от следните имоти, находящи се в землището на с. Ставерци, общ. Долна Митрополия: -НИВА от 17,100 дка, съставляваща имот №359005; находяща се в местността „Ормана"; -НИВА от 4,999 дка, съставляваща имот №064008, находяща се в местността „Долните лозя" и НИВА от 56,671дка, съставляваща имот №080003, находяща се в местността „Панчови брестове". Видно от Договор за аренда, вписан в СВ АВ - Плевен, вх. рег. № 17384 от 08.12.2016 г., акт №16, том 23, дело № 6663 от 2016 г. и договор за поправка, вписан в СВ АВ - Плевен, вх. рег. № 18507 от 15.12.2016 г., акт №144, том 23, дело № 6796 от 2016 г., С.П.С. е отдала за ползване на ЕТ „Г.С." при усл. на чл.3, ал.4 от Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/ за срок до 01.10.2030 г. следните недвижими имоти: -НИВА от 17,100 дка, съставляваща имот №359005; находяща се в местността „Ормана"; -НИВА от 4,999 дка, съставляваща имот №064008, находяща се в местността „Долните лозя" и НИВА от 56,671дка, съставляваща имот №080003, находяща се в местността „Панчови брестове". Не е спорно между страните и се установява от Договор за аренда, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9473 от 30.06.2014 г„ акт №190, том 9, дело № 2603 от 2014 г, сключен при усл. на чл.3, ал.4 от ЗАЗ между Х.Д.Д., чрез пълномощника В. П.Л. като арендодател и В. П.Л. като арендатор, че арендодателя е предоставил на арендатора за срок от 20 стопански години следните недвжими имоти: -НИВА от 17,100 дка, съставляваща имот №359005; находяща се в местността „Ормана"; -НИВА от 4,999 дка, съставляваща имот №064008, находяща се в местността „Долните лозя" и НИВА от 56,671дка, съставляваща имот №080003, находяща се в местността „Панчови брестове". Не се спори между страните и се установява от Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 117 от 01.07.2014 г., том IV, рег. № 4783, дело 508, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9537 от 01.07.2014 г., акт №72, том 27, дело № 5568 от 2014 г. на нотариус П.Ц. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 118 от 01,07.2014г., том IV, рег. № 4784, дело 509, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег, № 9540 от 01.07.2014 .г, акт №75, том 27, дело № 5571 от 2014 г. на нотариус П.Ц., че В. П.Л. е придобил правото на собственост върху 15/162 идеални части от имотите, предмет на процесния договор за аренда. Съдът възприема заключението на изслушаната и приета съдебно-оценителна експертиза като обективно, обоснововано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че средния размер на пазарната поземлена рента в землището на с.Ставеррци за стопанската 2014/2015г. е в размер на 45 лв. на декар, а за стопанската 2015/2016г. е в размер на 50 лв. на декар. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М.М.Й. и М.С.В., въпреки че са заинтересовани от изхода на делото, като ***на ответника В.Л.. Показанията им са еднопосочни, преки, логични, в съответствие с останалите, събрани по делото писмени доказателства и неоспорени от страните. От тях се установява, че св.Й.и М.по молба на В.Л. са придружили/закарали ***при ответника Х.Д. ***, където последния е подписал пълномощно, което е заверено от ***. ***е изчел на Х.Д. текста на пълномощното и му е разяснил неговото съдържание. Разяснена е и възможността за сключване на аренден договор. При подписването на пълномощното е присъствал и ответника В.Л.. По искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК: Съгласно чл.124, ал.1 ГПК Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. По делото се установи, че ищците имат правен интерес от предявения иск, тъй като първия ищец С.С. е съсобственик на имотите, предмет на оспорения договор за аренда и е сключила като такъв друг договор за арента с втория ищец ЕТ Г.С. Договора за аренда, предмет на предявения иск се установи, че е вписан в ИР при АВ и съставлява пречка втория ищец да упражни правата си на арендатор по сключения между ищците аренден договор и вписан след оспорения аренден договор. Оспорения аренден договор съставлява пречка и за първата ищца-съсобственик в арендованите имоти, да ползва същите. Оспорения Договор за аренда от 30.06.2014г. е сключен от Х.Д.Д. в качеството си на арендодател, действащ чрез пълномощника си В. П.Л. и В. П.Л. в качеството си на арендатор. По силата на договора и на основание чл. 3, ал.4 ЗАЗ, в редакцията си, действала към момента на сключване на договора, договора е сключен от Х.Д. в качеството му на съсобственик на имотите, предмет на договора за аренда. Съгласно чл.3,ал.4 ЗАЗ когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Към момента на сключване на договора е възникнало едно валидно и действително правоотношение по договор за аренда между Х.Д. и В.Л.. Останалите съсобственици на имотите, предмет на договора за аренда имат правата по чл.30, ал.3 ЗС- да получат от съсобственика, сключил договора за аренда припадащите им се съобразно квотите им в съсобствеността части от полученото от арендодателя арендно плащане по договора за аренда. Сключването на договор за аренда съставлява действие на управление, а не на разпореждане с недвижимия имот, предмет на договора за аренда, поради което няма пречка, само единия от съсобствениците да сключи договор за аренда за целия имот. Останалите съсобственици, които не са изразили воля за сключване на договора за аренда не стават страна по него, въпреки, че договора за аренда рефлектира и върху тяхната правна сфера. Законът за арендата в земеделието е специален по отношение на Закон за задълженията и договорите и за неуредените в него въпроси се прилага ЗЗД. В ЗАЗ има специални норми, уреждащи договора за аренда- специален предмет и форма, но липсва уредба на понятието за договор. Съгласно пар.1 от ДР на ЗАЗ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Такава уредба се съдържа в ЗЗД. Съгласно чл.8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Договорът е двустранна сделка, при която е налице съгласуване на насрещни волеизявления на две страни. Договорът включва две или повече взаимно свързани волеизявления, насочени към пораждане на правни последици в областта на частното право, които засягат поначало лицата, които извършват волеизявленията, т. е. договорът е съгласие, насочено към частноправни последици. Страни по договора са лицата, които са направили волеизявление и за тях са пораждат по силата на договора правата и задълженията, представляващи съдържание на възникналото правоотношение. Правата и задълженията на страните по договора се определят от съдържанието на договора, но и от законовите норми. Основно задължение на арендодателя е да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от арендатора, а основното задължение на арендатора е да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Съсобствениците на земеделските земи, предмет на договора за аренда, които не са изразили воля за сключване на арендния договор, не са страна по арендния договор, въпреки че той рефлектира и върху тяхната правна сфера, но те имат само правата по чл.30, ал.3 ЗС съгласно нормата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, които права те могат да упражнят срещу сключилия арендния договор съсобственик. За тях не възникват права, нито задължения по сключения от друг съсобственик договор за аренда. За тези съсобственици, които не са сключили договора за аренда липсва възможност да претендират за заплащане на арендно плащане по договора за аренда от арендатора, както и за арендатора липсва правна възможност да търси изпълнение на задължението на арендодателя от останалите съсобственици на земеделските страни, които не са сключили арендния договор. Съобразно изложеното страните по оспорения договор за ернда от 30.06.2014г. към момента на неговото сключване на Х.Д.- арендодател и В.Л.- арендатор. Съгласно чл.17, ал.2 ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Не е спорно между страните и се установи от Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 117 от 01.07.2014 г., том IV, рег. № 4783, дело 508, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9537 от 01.07.2014 г., акт №72, том 27, дело № 5568 от 2014 г. на нотариус П.Ц. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 118 от 01,07.2014г., том IV, рег. № 4784, дело 509, вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег, № 9540 от 01.07.2014 .г, акт №75, том 27, дело № 5571 от 2014 г. на нотариус П.Ц., че В. П.Л. е придобил целия притежаван дял от правото на собственост върху арендованите обекти на Х.Д.. Предвид изложеното и на основание чл.17, ал.2 ЗАЗ, съдът приема, че В. П.Л. е заместил Х.Д. на страната на арендодателя по Договор за аренда от 30.06.2014г. по силата на частното правоприемство и законовата норма на чл.17, ал.2 ЗАЗ. Тъй като, както беше посочено по-горе, страна по договора за аренда е само изразилия воля за сключването му съсобственик, то съдът приема, че на двете страни на правоотношението по Договор за аренда от 30.06.2014г. е застанало едно и също лице- В.Л. като арендодател и В.Л. като арендатор, считано от 01.07.2014г. със заместването на Х.Д. като арендодател от В.Л.. Съгласно чл.8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица. След заместване на арендодателя Х.Д. с В.Л. на страната на арендодателя е настъпило сливане на качеството арендодател и арендатор в едно и също лице- В.Л.. Сливането е юридически факт, при който качествата длъжник и кредитор се съединяват в едно лице. Тъй като никой не може да бъде кредитор и длъжник на самия себе си, сливането прекратява облигационното отношение. С настъпването на сливането се погасява вземането и съответното на него задължение, т.е погасява се правоотношението по Договор за аренда от 30.06.2014г., считано от настъпване на сливането 01.07.2014г. След погасяване на арендното правоотношение чрез сливане на качествата на арендатор и арендодател в едно лице и в случай, че само единия от съсобствениците ползва съсобствените земеделски земи/ в случая ответника В.Л./, то отношения между тях при липса на арендно правоотношение ще се уреждат от нормата на чл.31, ал.2 ЗС. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че сливането в едно лице качеството на арендатор и арендодател не е произвело прогасителен ефект, тъй като не е налице хипотезата на чл.59 ЗС. Вярно е, че не е налице хипотезата на чл.59 ЗС, която визира погасяването на вещното право на ползване при придобиването от ползвателя на правото на собственост. Посочената норма, обаче е неприложима в процесния случай, тъй като ищеца претендира да бъде установено, че едно облигационно правоотношение е прекратено на основание сливане. Не е предявен иск за установяване на погасяване на вещно право на ползване поради сливане на качествата на собственик и носител на вещно право на ползване. Оспорения договор за аренда не се урежда от посочената правна норма. Неоснователни са и развитите съображения, че в чл.27 ЗАЗ са изброени лимитативно възможните способи за прекратяване на договора за аренда. Освен посочените в ЗАЗ способи за прекратяване на договора за аренда, приложими са и всички останали такива, предвидени в останалото гражданско законодателство, в частност настъпването на сливане на две несъвместими качества в едно лице, какъвто е настоящия случай. Видно от чл.27, ал.1, т.5 ЗАЗ, договора за аренда се прекратява и «освен по други причини, посочени в закона, още и …» Видно е, че изрично в ЗАЗ е предвидено, прекратяването на договора за аренда да настъпи и по други причини. Това опровергава възражението на ответника за лимитативно изброяване на възможните способи за прекратяване на арендното правоотношение. Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че правоотношението по Договор за аренда от 30.06.2014г.е погасено чрез сливане, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. След като съдът достигна до извод за основателност на главния иск, не дължи произнасяне по предявените евентуални искови пренции. При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца С.С. сумата от 2495,24 лв. направени по делото разноски за адвокатско нъзнаграждение, ДТ и депозит за ВЛ. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по искът предявен от С.П.С., ЕГН**********,***Г.С. ***, със седалище и адрес на управление:*** против В. П.Л., ЕГН**********,*** и Х.Д.Д., ЕГН **********,***, че правоотношението по Договор за аренда от 30.06.2014г., вписан в СВ АВ - Плевен вх. рег. № 9473 от 30.06.2014 г., акт №190, том 9, дело № 2603 от 2014 г. е погасено чрез сливане на 01.07.2014г. ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, В. П.Л., ЕГН**********,*** и Х.Д.Д., ЕГН **********,*** да платят на С.П.С., ЕГН**********,***, направените деловодни разноски в размер на 2495,24 лв. за адвокатско възнаграждение, ДТ и депозит за вещо лице.
4,174,194
http://mitev.eu/?m=201505
2019-10-16T00:47:59
[ "дело 8419", "дело 15872", "дело 1080", "дело 1391", "дело 2308", "дело 1910", "дело 15248", "дело 1080", "дело 1910", "дело 1080", "дело 2308" ]
Размисли по пътя към Европа » 2015 » май Писмо до Андрей Икономов, съдия във ВАС. петък, май 22nd, 2015 До г-н Адрей Икономов съдия във Върховен административен съд София Уважаеми господин Икономов, В последните три години животът ми поднесе възможност два пъти да се срещна с Вас в качеството Ви на върховен административен съдия. Първият път беше през 2012 г. когато Вие бяхте председател на тричленен състав, който разгледа моя жалба срещу МВР по ЗДОИ – дело № 13595/2011 по описа на ВАС. Аз загубих това дело, но от него ми остана светъл спомен за Вашето особено мнение, с което се разграничихте от колежките си и потвърдихте основателността на моята жалба. После петчленен състав на ВАС (дело 8419/2012 г. ) не прие Вашето особено мнение и у мен остана чувството, че във ВАС (съдейки по конкретния казус) от 8 съдии има един почтен, спазващ закона съдия. Втората ми среща с Вас е виртуална, от януари 2015 г., когато прочетох Определение № 717/21.01.2015 г. по дело 15872/2014 г. подписано от Вас в качеството Ви на председател на тричленния състав, с което е потвърдено Определение № 9914/16.10.2014 на ПАС по адм. дело 1080/2014 г. Допускам, че е възможно да сте подписали определението , изготвено и докладвано от съдия Илияна Славовска без да се запознаете с преписката по делото поради заетост, предоверяване или по друга причина. Поради това си позволявам да припомня основните моменти по казуса. Образувано е адм. дело 1391/2012 г. по описа на ПАС въз основа на жалба срещу Решение на ДМДТ – Пловдив. В жалбата се твърди незаконосъобразност и пряка дискриминационност на това решение. Съдията по делото Здравка Диева отказва да гледа въпроса за пряката дискриминационност на решението и с определение от 05.07.2012 г. (неподлежащо на обжалване) иска със съответни мотиви от зам.председателя на ПАС да се образува ново дело с нов докладчик от специализиран състав. Искането на съдия Диева е уважено, за казуса пряка дискриминация е образувано ново дело 2308/2012 г. със съдия-докладчик Татяна Петрова. На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание съдия Т. Петрова счита делото за изяснено и дава ход по същество. Три месеца по-късно, на 28.02.2013 съдия Петрова постановява ново Определение 647, с което отменя първоначалното си определение за даване на ход по същество и прекратява делото. Мотив – по същия казус и между същите страни има друго дело – 1391/2012 г. С други думи казусът пряка дискриминация е изваден от първоначалното дело, но въпреки това е останал там.!!!! Два месеца преди съдия Петрова да прекрати делото за дискриминация с повторното си определение, съдия Здравка Диева с решение № 2844/27.12.2012 потвърждава атакуваното от нас Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив и го оставя в сила въпреки че: а/по закон такса битови отпадъци (ТБО) се определя според количеството на същите; б) назначената от съда съдебно-икономическа експертиза констатира, че в недвижимия имот не се генерират отпадъци; в) ответникът не оспорва експертизата. Съдия Диева намира за справедливо при тези обстоятелства за недвижимият имот ТБО да се определя на базата на 5,5 промила от данъчната оценка, не приема да бъде определяна на базата на 1,2 промила, както е за жилищните имоти. А ако беше спазила закона, трябваше да освободи обекта от плащане на ТБО, след като в него не се генерират отпадъци. Съществено в случая е обстоятелството, че в цитираното решение няма никакъв коментар и становище по въпроса за пряката дискриминация. Което е нормално, след като казусът е изваден от това дело и е препратен към специализиран състав. Последва частна жалба до ВАС срещу въпросното решение на съдия Диева. Тричленен състав с председател Йовка Дражева и членове Таня Вачева и Иван Раденков също счете за справедливо, при липса на отпадък и непредоставена поради това услуга сметосъбиране, да се начислява ТБО (която трябва да е разходопокривна!!!) на базата на 5,5 промила и потвърди нейното решение с Решение № 9945 по дело 1910/2013 г. След като на двете инстанции не бе произнесено решение по същество за наличие или отсъствие на пряка дискриминация, подадох жалба до РС Пловдив в която подробно описах развитието на казуса в ПАС и ВАС. Последва Определение 12200 на ПРС по образуваното дело 15248/2013 г., с което случаят бе препратен „по компетентност” към ПАС. Обжалвах пред ПОС Определението на ПРС, но с Определение 139/14.01.2014 бе потвърдено решението на първата инстанция. Жалбата ми бе препратена към АС Пловдив и бе образувано ново дело 1080/2014 г. Този път само след една седмица съдията по делото Мариана Михайлова се произнесе с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914/ 16. 10. 2014 г. и прекрати делото без да се произнесе по същество. 12. Съставът, председателстван от Вас отхвърли жалбата ми с цитираното в началото Определение 717/21.01.2015 г. и потвърди първоинстанционното определение. И така, след като жалбата ми срещу пряката дискриминация премина през 9(девет) административни и 2 (двама) граждански съдии така и не дочаках произнасяне по същество – е ли налице пряка дискриминация в атакуванато решение № 8 на ДМДТ – Пловдив или не. 13. За да придобиете още по-пълна представа за произвола на ДМДТ и отношението на ПАС и ВАС по случая се налага да посоча още следното. С цитираното вече по-горе Решение № 9945 по дело 1910/2013 г. по повод на жалбата ми срещу Решението на съдия Диева за незаконосъобразността на начина на определяне на ТБО, тричленният състав прави важни уточнения. По-конкретно посочва, че „… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоражадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период. И още: „Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота.” На базата на тези становища на ВАС своевременно подадох декларация през 2013 г за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка през 2014 г., а съответно през 2014 г. за отказ от ползване на тази услуга през 2015 г. В двата случая декларацията ми не бе приета от ДМДТ с мотив, че трябва да представя документ от ВиК и Енергоснабдяване, че в обекта е спряно водоподаването и електрозахранването. В двата случая отново напомних, че нежилищният имот се използва и водата и токът не може да бъдат спряни. Това изобщо не впечатли ДМДТ и независимо от становището на ВАС, цитирам повторно: „…законодателят е е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата, не с ползването на имота” и за двете години ми е начислена ТБО. Посочих неприемането на двете цитирани декларации за отказ от услугата като пример за преднамерена и продължаваща във времето дискриминация, но съдията по дело 1080/2014 М. Михайлова не намери за необходимо да задължи, в съответствие с решението на ВАС, ДМДТ да приеме декларациите ми. Съдия Илияна Славовска е записала в подписаното и от Вас определение, че: „Правилно жалбата е оставена без разглеждане в частта, с която съдът е формулирал като искане да се приеме и уважи декларация за отказ от ползване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014 г. От твърденията се установява, че при първоначалното подаване на тази декларация органът е указал на декларатора да отстрани нередовности, това разпореждане е получено от ищеца през 2013 г., при което същият е подал нова декларация, но отново липсват данни за акта, с който е определен размера на дължимата такса, както и датата на връчване и доколкото се въвежда с молбата от 15.07.2014 г. правилно е оставено без разглеждане.” За нея е без значение очевидно, че искането на органа да отстраня нередовности в декларацията е в противоречие с позицията на ВАС. Органът счита за нередности неща, които не са нередност според съда. Т.е. не е задължително да бъде спряно водоподаването и електрозахранването за да бъде приета декларацията. И второ, съдия Славовска не е отчела обстоятелството, че декларацията за отказ от ползване на услугата трябва да се подаде достатъчно предварително преди края на предшестващата година, а размерът на дължимата такса се определя половин година по-късно. Пък и в случая не е важно какъв е размерът на таксата, предмет на спора е правомерно ли е приемането или неприемането на декларацията за отказ от услугата. Въпреки че писмото ми стана много дълго, ще си позволя да цитирам още един пасаж от Определението, подготвено от докладчика Славовска: „Счита определението за неправилно и моли съда да го отмени като върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.” А аз съм написал в жалбата си: Досегашните разглеждания на казуса създават у мен обосновано впечатление за необективност, зависимост и пристрастност на Пловдивски административен съд, поради което моля ВИЕ да се произнесете по същността на спора: Последния пример оставям без коментар. Уважаеми господин Икономов, Иска ми се да вярвам, че сте подписали Определението, изготвено от съдия Славовска, в качеството си на председател на състава, без да проучите подробно преписката, било поради заетост, било поради предоверяване спрямо написаното от съдия Славовска. Това не е добре, но е по-добре в сравнение със случая, че сте се запознали с материалите по делото и въпреки всичко сте подписал. Не ми се иска да живея с представата, че приемате за законосъобразно Определението на съдия Т. Петрова по дело 2308, с което тя твърди, че въпросът за дискриминацията се съдържа в още едно дело след като е изваден от него. За мен това определение е документ с невярно съдържание, съставен и използван за да се избегне произнасяне по същество дали ДМДТ – Пловдив е упражнила дискриминация или не при определянето на ТБО за въпросния недвижим нежилищен имот. Ще ми се да получа потвърждение че сте същият принципен, смел и почтен съдия, който написа Особеното мнение, което споменах в началото. Иска ми се да остана с представата, че поне един от деветте съдии, участвали в разглеждането на казуса за пряката дискриминация не е скаран със закона и справедливостта. Защото е трудно да се живее с мисълта, че Административният съд е създаден за да легитимира безобразията на бюрократи от всякакъв род. Все още с уважение: ………………………………Димитър Николов Митев, тел. 0888/704984 e-mail: dimitr_mitev@abv.bg ПП. Пропуснах да припомня, че по аналогичен казус има решение на Комисията за защита от дискриминация № 113 от 21.06. 2011 г. по преписка 267 /2009 г. Казусът е определен като форма на пряка дискриминация според типа собственост. Посочил съм го във всички свои жалби. До 23 май 2015 г. отговор не съм получил. Предполагам че мълчанието ще продължи. Posted in Казусът "Такса смет" 2 - пряка, преднамерена и продължителна във времето дискриминация | No Comments »
4,175,428
http://www.constcourt.bg/bg/Acts/InterpretativeDecision
2017-12-11T13:08:08
[ "дело 12", "дело 2", "дело 3", "дело 17", "дело 3", "дело 12", "дело 5", "дело 5", "дело 8", "дело 7", "дело 2", "дело 9", "дело 3", "дело 1", "дело 6", "дело 23", "дело 22", "дело 1", "дело 18", "дело 2", "дело 15", "дело 2", "дело 9", "дело 17", "дело 5", "дело 16", "дело 9", "дело 6", "дело 8", "дело 10", "дело 5", "дело 14", "дело 17", "дело 8", "дело 3", "дело 8", "дело 4", "дело 22", "дело 15", "дело 11", "дело 13", "дело 9", "дело 1", "дело 26", "дело 27", "дело 20", "дело 25", "дело 18", "дело 13", "дело 23", "дело 5", "дело 16", "дело 4", "дело 6", "дело 3", "дело 8", "дело 1", "дело 11", "дело 19", "дело 14", "дело 18", "дело 13", "дело 5", "дело 6", "дело 3", "дело 30", "дело 28", "дело 14", "дело 27", "дело 13", "дело 6", "дело 11", "дело 1", "дело 18", "дело 24" ]
Index - Конституционен съд на Република България Чл. 1 Чл. 1 (1) Чл. 1 (2) Чл. 1 (3) Чл. 2 Чл. 2 (1) Чл. 2 (2) Чл. 3 Чл. 4 Чл. 4 (1) Чл. 4 (2) Чл. 4 (3) Чл. 5 Чл. 5 (1) Чл. 5 (2) Чл. 5 (3) Чл. 5 (4) Чл. 5 (5) Чл. 6 Чл. 6 (1) Чл. 6 (2) Чл. 7 Чл. 8 Чл. 9 Чл. 9 (1) Чл. 9 (2) Чл. 10 Чл. 11 Чл. 11 (1) Чл. 11 (2) Чл. 11 (3) Чл. 11 (4) Чл. 12 Чл. 12 (1) Чл. 12 (2) Чл. 13 Чл. 13 (1) Чл. 13 (2) Чл. 13 (3) Чл. 13 (4) Чл. 14 Чл. 15 Чл. 16 Чл. 17 Чл. 17 (1) Чл. 17 (2) Чл. 17 (3) Чл. 17 (4) Чл. 17 (5) Чл. 18 Чл. 18 (1) Чл. 18 (2) Чл. 18 (3) Чл. 18 (4) Чл. 18 (5) Чл. 18 (6) Чл. 19 Чл. 19 (1) Чл. 19 (2) Чл. 19 (3) Чл. 19 (4) Чл. 20 Чл. 21 Чл. 21 (1) Чл. 21 (2) Чл. 22 Чл. 22 (1) Чл. 22 (2) Чл. 22 (3) Чл. 23 Чл. 24 Чл. 24 (1) Чл. 24 (2) Чл. 25 Чл. 25 (1) Чл. 25 (2) Чл. 25 (3) Чл. 25 (4) Чл. 25 (5) Чл. 25 (6) Чл. 26 Чл. 26 (1) Чл. 26 (2) Чл. 27 Чл. 27 (1) Чл. 27 (2) Чл. 27 (3) Чл. 28 Чл. 29 Чл. 29 (1) Чл. 29 (2) Чл. 30 Чл. 30 (1) Чл. 30 (2) Чл. 30 (3) Чл. 30 (4) Чл. 30 (5) Чл. 31 Чл. 31 (1) Чл. 31 (2) Чл. 31 (3) Чл. 31 (4) Чл. 31 (5) Чл. 31 (6) Чл. 31 (7) Чл. 32 Чл. 32 (1) Чл. 32 (2) Чл. 33 Чл. 33 (1) Чл. 33 (2) Чл. 34 Чл. 34 (1) Чл. 34 (2) Чл. 35 Чл. 35 (1) Чл. 35 (2) Чл. 36 Чл. 36 (1) Чл. 36 (2) Чл. 36 (3) Чл. 37 Чл. 37 (1) Чл. 37 (2) Чл. 38 Чл. 39 Чл. 39 (1) Чл. 39 (2) Чл. 40 Чл. 40 (1) Чл. 40 (2) Чл. 41 Чл. 41 (1) Чл. 41 (2) Чл. 42 Чл. 42 (1) Чл. 42 (2) Чл. 42 (3) Чл. 43 Чл. 43 (1) Чл. 43 (2) Чл. 43 (3) Чл. 44 Чл. 44 (1) Чл. 44 (2) Чл. 44 (3) Чл. 45 Чл. 46 Чл. 46 (1) Чл. 46 (2) Чл. 46 (3) Чл. 47 Чл. 47 (1) Чл. 47 (2) Чл. 47 (3) Чл. 47 (4) Чл. 47 (5) Чл. 48 Чл. 48 (1) Чл. 48 (2) Чл. 48 (3) Чл. 48 (4) Чл. 48 (5) Чл. 49 Чл. 49 (1) Чл. 49 (2) Чл. 50 Чл. 51 Чл. 51 (1) Чл. 51 (2) Чл. 51 (3) Чл. 52 Чл. 52 (1) Чл. 52 (2) Чл. 52 (3) Чл. 52 (4) Чл. 52 (5) Чл. 53 Чл. 53 (1) Чл. 53 (2) Чл. 53 (3) Чл. 53 (4) Чл. 53 (5) Чл. 53 (6) Чл. 54 Чл. 54 (1) Чл. 54 (2) Чл. 54 (3) Чл. 55 Чл. 56 Чл. 57 Чл. 57 (1) Чл. 57 (2) Чл. 57 (3) Чл. 58 Чл. 58 (1) Чл. 58 (2) Чл. 59 Чл. 59 (1) Чл. 59 (2) Чл. 60 Чл. 60 (1) Чл. 60 (2) Чл. 61 Чл. 62 Чл. 62 (1) Чл. 62 (2) Чл. 63 Чл. 64 Чл. 64 (1) Чл. 64 (2) Чл. 64 (3) Чл. 65 Чл. 65 (1) Чл. 65 (2) Чл. 66 Чл. 67 Чл. 67 (1) Чл. 67 (2) Чл. 68 Чл. 68 (1) Чл. 68 (2) Чл. 69 Чл. 70 Чл. 70 (1) Чл. 70 (2) Чл. 71 Чл. 72 Чл. 72 (1) Чл. 72 (1) 1. Чл. 72 (1) 2. Чл. 72 (1) 3. Чл. 72 (1) 4. Чл. 72 (2) Чл. 73 Чл. 74 Чл. 75 Чл. 76 Чл. 76 (1) Чл. 76 (2) Чл. 76 (3) Чл. 77 Чл. 77 (1) Чл. 77 (1) 1. Чл. 77 (1) 2. Чл. 77 (1) 3. Чл. 77 (1) 4. Чл. 77 (1) 5. Чл. 77 (1) 6. Чл. 77 (2) Чл. 78 Чл. 78 1. Чл. 78 2. Чл. 78 3. Чл. 78 4. Чл. 79 Чл. 79 (1) Чл. 79 (2) Чл. 79 (3) Чл. 80 Чл. 81 Чл. 81 (1) Чл. 81 (2) Чл. 81 (3) Чл. 82 Чл. 83 Чл. 83 (1) Чл. 83 (2) Чл. 84 Чл. 84 1. Чл. 84 2. Чл. 84 3. Чл. 84 4. Чл. 84 5. Чл. 84 6. Чл. 84 7. Чл. 84 8. Чл. 84 9. Чл. 84 10. Чл. 84 11. Чл. 84 12. Чл. 84 13. Чл. 84 14. Чл. 84 15. Чл. 84 16. Чл. 84 17. Чл. 85 Чл. 85 (1) Чл. 85 (1) 1. Чл. 85 (1) 2. Чл. 85 (1) 3. Чл. 85 (1) 4. Чл. 85 (1) 5. Чл. 85 (1) 6. Чл. 85 (1) 7. Чл. 85 (1) 8. Чл. 85 (1) 9. Чл. 85 (2) Чл. 85 (3) Чл. 85 (4) Чл. 86 Чл. 86 (1) Чл. 86 (2) Чл. 87 Чл. 87 (1) Чл. 87 (2) Чл. 88 Чл. 88 (1) Чл. 88 (2) Чл. 88 (3) Чл. 89 Чл. 89 (1) Чл. 89 (2) Чл. 89 (3) Чл. 90 Чл. 90 (1) Чл. 90 (2) Чл. 91 Чл. 91 (1) Чл. 91 (2) Чл. 91а Чл. 91а (1) Чл. 91а (2) Чл. 92 Чл. 92 (1) Чл. 92 (2) Чл. 93 Чл. 93 (1) Чл. 93 (2) Чл. 93 (3) Чл. 93 (4) Чл. 93 (5) Чл. 93 (6) Чл. 94 Чл. 95 Чл. 95 (1) Чл. 95 (2) Чл. 96 Чл. 97 Чл. 97 (1) Чл. 97 (1) 1. Чл. 97 (1) 2. Чл. 97 (1) 3. Чл. 97 (1) 4. Чл. 97 (2) Чл. 97 (3) Чл. 97 (4) Чл. 98 Чл. 98 1. Чл. 98 2. Чл. 98 3. Чл. 98 4. Чл. 98 5. Чл. 98 6. Чл. 98 7. Чл. 98 8. Чл. 98 9. Чл. 98 10. Чл. 98 11. Чл. 98 12. Чл. 98 13. Чл. 98 14. Чл. 99 Чл. 99 (1) Чл. 99 (2) Чл. 99 (3) Чл. 99 (4) Чл. 99 (5) Чл. 99 (6) Чл. 99 (7) Чл. 100 Чл. 100 (1) Чл. 100 (2) Чл. 100 (3) Чл. 100 (4) Чл. 100 (5) Чл. 101 Чл. 101 (1) Чл. 101 (2) Чл. 101 (3) Чл. 102 Чл. 102 (1) Чл. 102 (2) Чл. 102 (3) Чл. 102 (3) 1. Чл. 102 (3) 2. Чл. 102 (3) 3. Чл. 102 (3) 4. Чл. 102 (3) 5. Чл. 102 (3) 6. Чл. 102 (3) 7. Чл. 103 Чл. 103 (1) Чл. 103 (2) Чл. 103 (3) Чл. 103 (4) Чл. 104 Чл. 105 Чл. 105 (1) Чл. 105 (2) Чл. 105 (3) Чл. 105 (4) Чл. 106 Чл. 107 Чл. 108 Чл. 108 (1) Чл. 108 (2) Чл. 108 (3) Чл. 109 Чл. 110 Чл. 111 Чл. 111 (1) Чл. 111 (1) 1. Чл. 111 (1) 2. Чл. 111 (1) 3. Чл. 111 (2) Чл. 111 (3) Чл. 112 Чл. 112 (1) Чл. 112 (2) Чл. 113 Чл. 113 (1) Чл. 113 (2) Чл. 114 Чл. 115 Чл. 116 Чл. 116 (1) Чл. 116 (2) Чл. 117 Чл. 117 (1) Чл. 117 (2) Чл. 117 (3) Чл. 118 Чл. 119 Чл. 119 (1) Чл. 119 (2) Чл. 119 (3) Чл. 120 Чл. 120 (1) Чл. 120 (2) Чл. 121 Чл. 121 (1) Чл. 121 (2) Чл. 121 (3) Чл. 121 (4) Чл. 122 Чл. 122 (1) Чл. 122 (2) Чл. 123 Чл. 124 Чл. 125 Чл. 125 (1) Чл. 125 (2) Чл. 126 Чл. 126 (1) Чл. 126 (2) Чл. 127 Чл. 127 1. Чл. 127 2. Чл. 127 3. Чл. 127 4. Чл. 127 5. Чл. 127 6. Чл. 128 Чл. 129 Чл. 129 (1) Чл. 129 (2) Чл. 129 (3) Чл. 129 (3) 1. Чл. 129 (3) 2. Чл. 129 (3) 3. Чл. 129 (3) 4. Чл. 129 (3) 5. Чл. 129 (4) Чл. 129 (5) Чл. 129 (6) Чл. 130 Чл. 130 (1) Чл. 130 (2) Чл. 130 (3) Чл. 130 (4) Чл. 130 (5) Чл. 130 (6) Чл. 130 (7) Чл. 130 (8) Чл. 130 (8) 1. Чл. 130 (8) 2. Чл. 130 (8) 3. Чл. 130 (8) 4. Чл. 130 (9) Чл. 130а Чл. 130а (1) Чл. 130а (2) Чл. 130а (2) 1. Чл. 130а (2) 2. Чл. 130а (2) 3. Чл. 130а (2) 4. Чл. 130а (2) 5. Чл. 130а (2) 6. Чл. 130а (2) 7. Чл. 130а (2) 8. Чл. 130а (3) Чл. 130а (4) Чл. 130а (5) Чл. 130а (5) 1. Чл. 130а (5) 2. Чл. 130а (5) 3. Чл. 130а (5) 4. Чл. 130а (5) 5. Чл. 130а (5) 6. Чл. 130б Чл. 130б (1) Чл. 130б (2) Чл. 130б (3) Чл. 130в Чл. 130в 1. Чл. 130в 2. Чл. 130в 3. Чл. 130в 4. Чл. 130в 5. Чл. 131 Чл. 132 Чл. 132 (1) Чл. 132 (2) Чл. 132 (3) Чл. 132 (4) Чл. 132а Чл. 132а (1) Чл. 132а (2) Чл. 132а (3) Чл. 132а (4) Чл. 132а (5) Чл. 132а (6) Чл. 132а (7) Чл. 132а (8) Чл. 132а (9) Чл. 132а (1) Чл. 133 Чл. 134 Чл. 134 (1) Чл. 134 (2) Чл. 135 Чл. 135 (1) Чл. 135 (2) Чл. 136 Чл. 136 (1) Чл. 136 (2) Чл. 136 (3) Чл. 137 Чл. 137 (1) Чл. 137 (2) Чл. 138 Чл. 139 Чл. 139 (1) Чл. 139 (2) Чл. 140 Чл. 141 Чл. 141 (1) Чл. 141 (2) Чл. 141 (3) Чл. 141 (4) Чл. 141 (5) Чл. 142 Чл. 143 Чл. 143 (1) Чл. 143 (2) Чл. 143 (3) Чл. 144 Чл. 145 Чл. 146 Чл. 147 Чл. 147 (1) Чл. 147 (2) Чл. 147 (3) Чл. 147 (4) Чл. 147 (5) Чл. 147 (6) Чл. 148 Чл. 148 (1) Чл. 148 (1) 1. Чл. 148 (1) 2. Чл. 148 (1) 3. Чл. 148 (1) 4. Чл. 148 (1) 5. Чл. 148 (1) 6. Чл. 148 (2) Чл. 148 (3) Чл. 149 Чл. 149 (1) Чл. 149 (1) 1. Чл. 149 (1) 2. Чл. 149 (1) 3. Чл. 149 (1) 4. Чл. 149 (1) 5. Чл. 149 (1) 6. Чл. 149 (1) 7. Чл. 149 (1) 8. Чл. 149 (2) Чл. 150 Чл. 150 (1) Чл. 150 (2) Чл. 150 (3) Чл. 150 (4) Чл. 151 Чл. 151 (1) Чл. 151 (2) Чл. 151 (3) Чл. 152 Чл. 153 Чл. 154 Чл. 154 (1) Чл. 154 (2) Чл. 155 Чл. 155 (1) Чл. 155 (2) Чл. 156 Чл. 157 Чл. 158 Чл. 158 1. Чл. 158 2. Чл. 158 3. Чл. 158 4. Чл. 158 5. Чл. 159 Чл. 159 (1) Чл. 159 (2) Чл. 160 Чл. 160 (1) Чл. 160 (2) Чл. 160 (3) Чл. 161 Чл. 162 Чл. 162 (1) Чл. 162 (2) Чл. 162 (3) Чл. 163 Чл. 164 Чл. 165 Чл. 166 Чл. 167 Чл. 168 Чл. 169 Чл. 169 (1) Чл. 169 (2) Чл. 169 (3) Чл. 169 (1) Чл. 169 (2) Чл. 169 (3) Чл. 169 (1) Чл. 169 (2) Чл. 169 (3) Чл. 169 (1) Чл. 169 (2) Чл. 169 (1) Чл. 169 (2) Александър Арабаджиев Анастас Анастасов Асен Манов Благовест Пунев Борис Велчев Ванюшка Ангушева Васил Гоцев Владислав Славов Георги Ангелов Георги Марков Георги Петканов Гроздан Илиев Димитър Гочев Димитър Токушев Евгени Танчев Емилия Друмева Живан Белчев Живко Сталев Иван Григоров Иван Първанов Кети Маркова Константин Пенчев Красен Стойчев Лазар Груев Любен Корнезов Людмил Нейков Маргарита Златарева Мариана Карагьозова-Финкова Мария Павлова Милена Жабинска Милчо Костов Младен Данаилов Неделчо Беронов Нено Неновски Николай Павлов Пенка Томчева Пенчо Пенев Пламен Киров Румен Ненков Румен Янков Снежана Начева Станислав Димитров Стефанка Стоянова Стефка Стоева Таня Райковска Теодор Чипев Тодор Тодоров Филип Димитров Христо Данов Цанка Цанкова Цанко Хаджистойчев адвокати адвокатско възнаграждение адвокатура административен акт акт за встъпване в длъжност актове на народното събрание аптека баланс на интереси банка банкови услуги битови потребители болнична помощ бюджет бюджетен закон вероизповедание висш съдебен съвет влизане в сила на закон връзка между дела встъпване на народни представители в изпълнение на правомощията им възбуждане на наказателно преследване на народен представител възложители на обществени поръчки възстановяване на права на собственици върховен административен съд върховенство на конституцията вътрешно законодателство вътрешно право гаранции за защита на личността гласуване вот на недоверие гласуване на решение на народното събрание гласуване недоверие на министерски съвет даване статут на висше училище данък върху добавената стойност данъци данъчни задължения два последователни мандата две гласувания две гласувания на отделни заседания декларация с невярно съдържание дете деяние директива дискриминация дискриминация в достъпа до определена професия договор за функционирането на европейския съюз документно престъпление домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни допустимост на искането допустимост на конституционен контрол допустимост на тълкуването доставчик на електрическа енергия и природен газ достъп до медицинска помощ достъп до правосъдие достъп до съд държава държавен орган държавна намеса държавна служба държавна такса държавни учреждения държавно имущество държавна собственост европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи еднакви правни условия за стопанска дейност едноличен търговец еднолично дружество с ограничена отговорност екологично законодателство електрическа енергия елементи от фактически състав забраняване на партия заварени международни договори заварено тежко престъпление задължително заселване задължително тълкуване задължително тълкуване от народното събрание задържане закони приети преди конституцията законодателен процес законоустановеност на наказанието заместник-председател на народното събрание замяна на наказания с пробация запрещение засегнати права и законни интереси защита на детето защита на потребителя защита на право на частна собственост здравно осигуряване земеделска земя избирателно право избори избори за европейски парламент избори за народни представители извлечение от сметка изискване за образователно-квалификационна степен изключителна държавна собственост изпълнение на наказанията изтезание имущество инвестиции индивидуален административен акт искане за разделяне на дела кадрови военнослужeщи канидидати за изборни органи на политически партии и коалиции квалифициран състав на престъпление кзк клинични пътеки кмет на община кмет на район комисия за защита на конкуренцията компетентност на народното събрание конвенция за защита на правата на човека и основните свободи конвенция за правата на детето конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи конвенцията за правата на хората с увреждания конкуренция конституционен контрол конституционна несъвместимост контрол върху производството на лекарствени средства и търговията с тях конфискация концесия кооперация крайни снабдители легитимна цел лекарствени продукти ликвидационен орган ликвидационни съвети липса на предмет лична свобода и неприкосновеност лишаване от право на местоживеене магистър-фармацевт малолетни мандат мандат на народен представител мандат на председателя медико-диагностични дейности международния пакт за граждански и политически права местни избори министър на отбраната министър на правосъдието мярка за неотклонение мярка за неотклонение „задържане под стража“ наборна военна служба наборна военна служба на лицата с висше образование наказателна неотговорност наказателна неприкосновеност наказателно преследване на офицери и сержанти наказателноправни норми народен представител нарушения на принцип национално богатство недопускане на ограничения на права недопустимост на искане независима икономическа дейност независимост на съдебната власт незаконно придобито имущество неизбираемост на народен представител неизправен длъжгник нелоялна конкуренция необжалваемост неприкосновеност на частната собственост непълнолетни несправедливост несъвместимост на народен представител неяснота и двусмислие на конституционна норма нов председател нормативен административен акт нормативен акт нотариуси нужди на държавен орган обжалване на административен акт обнародване обратно действие на закон общ административен акт обществени поръчки обществено осигуряване овластяване ограничаване на основни права опазване на околната среда освобождаване от държавни такси осигурителни права основание за нееднакво третиране основания за гласуване на доверие основания за освобождаване основания за прекратяване на мандат основни положения на временния статут на българската телевизия и българското радио особено мнение оставка отклонява отклонява искане откриване на аптека открито заседание отмяна на оспорената разпоредба отчуждаване офицери офицери и сержанти от въоръжените сили партия и държава партия на верска и/или етническа основа пенсия подаване оставка на правителството политическа неутралност политическа партия политически плурализъм поправителен труд права и задължения на гражданите права и свободи на гражданите права на човека правен интерес правен проблем правна сигурност право на защита право на личен живот право на сдружаване право на собственост право на труд правова държава правомощие за сезиране правомощие на народното събрание правомощия правомощия на изпълнителната власт правомощия на министъра на правосъдието правомощия на нзок правомощия на служебно правителство правораздаване предварително задържане предимство пред норми на вътрешното законодателство предложение за избор и освобождаване предложения между първото и второто четене предмет на конституционното производство председател на народно събрание предсрочно освобождаване на председателя на народното събрание предсрочно прекратяване предсрочно прекратяване на правомощия предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител прекратяване на мандат прекратяване на пълномощия прекратяване на пълномощия на президента престъпление преходни и заключителни разпоредби привилегии привилегии за държавната собственост придобиване качеството на народен представител приемане на закон принудителна административна мярка принцип за равенство на кандидатите принципи присъединяване на дела пробация произнасяне по допустимост на искането прокурор пропорционалност противоконституционност на наказателноправни разпоредби проучвателен мандат процедура за освобождаване пълномощия на народния представител равенство на всички граждани пред закона равенство на страните в съдебния процес равенство пред закона равни условия равнопоставеност разделение на властите разноски по делото разпиляване на държавно имущество разпускане на народно събрание разпускане на народното събрание разпускане на партия разрешение на министъра на отбраната разрешение на народното събрание расова дискриминация ратификация религиозни възгледи решение на народното събрание ръководител на българска национална телевизия ръководна длъжност ръководна щатна длъжност ръководни органи самостоятелен бюджет на съдебната власт самостоятелно произнасяне по конституционност на закон за изменение и допълнение на действащ закон свобода на вероизповедание свободна професия свободна стопанска инициатива сграда сграда – публична държавна собственост сдружаване сдружаване на религиозна основа сержанти служебно правителство снемане на имунитет снемане на имунитет на народен представител социални помощи социални права специализирани медицински дейности срок на наборната военна служба становище статут на народен представител при разпуснато народно събрание стенографски протокол стопанисване на държавното имущество стопанска дейност стопанска инициатива структура на конституционни норми субект на престъпление съдебен контрол съдебна власт съдебни изпълнители съдилища съставяне на ново правителство съществени нарушения на изборния процес такса тежест на доказване в гражданския процес топлопреносно предприятие трето гласуване труд трудов стаж за пенсиониране трудово възнаграждение тълкувателно решение търговия на дребно с лекарствени продукти указ на президента управление на имуществото на съдебната власт успешно приключен проучвателен мандат установяване на нецелесъобразност на закон устройство на крайбрежната територия участие в избори формиране на органи на съдебната власт функции на адвокатурата функции на председателя на народното събрание функции на прокуратурата характер на решението хора с увреждания цел на закона целесъобразност цикми цялостна политика на правителството частна собственост частни съдебни изпълнители черноморско крайбрежие чужд гражданин чуждестранно юридическо лице юридическо задължение 313б от наказателния кодекс велико народно събрание върховен съд главен прокурор група народни представители заварен закон задължително тълкуване закрито заседание имунитет на народен представител искане на народни представители искане на общото събрание на гражданската колегия на върховния касационен съд искане на общото събрание на наказателната колегия на върховния касационен съд искане на общото събрание на търговска колегия на върховния касационен съд искане на омбудсман искане на пленума на върховния касационен съд искане на президент искане на съдебен състав на върховния касационен съд искане на тричленен състав на върховния административен съд искания на различни субекти казуално тълкуване международен договор наказателна колегия на вкс недействителни бюлетини недоверие на правителство недопустимост на искане обратно действие на закон омбудсман отнемане на имущество парламентарна група петчленен състав на вас полагане на клетва права на човека правен спор правилник за организацията и дейността на народното събрание право на собственост президент прекратяване на пълномощия на народен представител привилегии пропорционалност противоконституционност на закон пълномощия на председателя на народното събрание равенство пред закона разделение на властите религиозни общности решение на народното събрание спор за конституционност на партия субект на искане състав на вас състав на върховния административен съд такса частно осигуряване предучилищно образование решение № 14 по дело 12 / 2014 от: 4.11.2014 г. решение № 11 по дело 2 / 2013 от: 10.7.2014 г. решение № 9 по дело 3 / 2014 Съдия: Пламен Киров от: 3.7.2014 г. решение № 14 по дело 17 / 2013 Съдия: Красен Стойчев от: 18.12.2013 г. решение № 6 по дело 3 / 2012 от: 11.4.2012 г. решение № 13 по дело 12 / 2010 Съдия: Цанка Цанкова от: 15.12.2010 г. решение № 7 по дело 5 / 2010 Съдия: Георги Петканов от: 25.5.2010 г. решение № 8 по дело 5 / 2007 Съдия: Васил Гоцев от: 12.7.2007 г. решение № 1 по дело 8 / 2005 Съдия: Мария Павлова от: 7.3.2006 г. решение № 8 по дело 7 / 2005 Съдия: Лазар Груев от: 1.9.2005 г. решение № 3 по дело 2 / 2005 от: 5.4.2005 г. решение № 2 по дело 9 / 2004 Съдия: Владислав Славов от: 10.2.2005 г. решение № 3 по дело 3 / 2004 Съдии: Людмил Нейков от: 5.7.2004 г. решение № 1 по дело 1 / 2004 Съдия: Стефанка Стоянова от: 23.3.2004 г. решение № 8 по дело 6 / 2003 от: 5.6.2003 г. решение № 6 по дело 23 / 2002 Съдия: Димитър Гочев от: 8.5.2003 г. решение № 3 по дело 22 / 2002 от: 10.4.2003 г. решение № 1 по дело 1 / 2003 Съдия: Маргарита Златарева от: 4.2.2003 г. решение № 11 по дело 18 / 2002 Съдия: Неделчо Беронов от: 14.11.2002 г. решение № 2 по дело 2 / 2002 от: 28.3.2002 г. решение № 18 по дело 15 / 2001 от: 25.10.2001 г. решение № 13 по дело 2 / 2001 Съдия: Пенка Томчева от: 29.5.2001 г. решение № 9 по дело 9 / 2001 Съдия: Людмил Нейков от: 8.5.2001 г. решение № 6 по дело 17 / 2000 Съдия: Живан Белчев от: 29.3.2001 г. решение № 5 по дело 5 / 2001 Съдия: Тодор Тодоров от: 22.3.2001 г. решение № 3 по дело 16 / 2000 от: 8.2.2001 г. решение № 8 по дело 9 / 2000 Съдия: Асен Манов от: 21.9.2000 г. решение № 9 по дело 6 / 2000 Съдия: Александър Арабаджиев решение № 6 по дело 8 / 2000 от: 19.9.2000 г. решение № 16 по дело 10 / 1999 от Неделчо Беронов от: 19.10.1999 г. решение № 6 по дело 5 / 1999 Съдия: Георги Марков от: 22.4.1999 г. решение № 23 по дело 14 / 1998 Съдия: Станислав Димитров от: 25.9.1998 г. решение № 18 по дело 17 / 1998 от: 30.6.1998 г. решение № 10 по дело 8 / 1998 от: 29.4.1998 г. решение № 8 по дело 3 / 1998 от: 2.4.1998 г. решение № 16 по дело 8 / 1997 от: 6.11.1997 г. решение № 11 по дело 4 / 1997 Съдия: Пенчо Пенев от: 25.9.1997 г. решение № 18 по дело 22 / 1996 Съдия: Цанко Хаджистойчев от: 22.10.1996 г. решение № 14 по дело 15 / 1996 от: 24.9.1996 г. решение № 13 по дело 11 / 1996 от: 25.7.1996 г. решение № 12 по дело 13 / 1996 Съдия: Иван Григоров от: 23.7.1996 г. решение № 9 по дело 9 / 1996 от: 20.6.1996 г. решение № 7 по дело 1 / 1996 от: 4.6.1996 г. решение № 2 по дело 26 / 1995 Съдия: Милчо Костов от: 6.2.1996 г. решение № 25 по дело 27 / 1995 от: 21.12.1995 г. решение № 23 по дело 20 / 1995 от: 9.11.1995 г. решение № 22 по дело 25 / 1995 Съдия: Младен Данаилов от: 31.10.1995 г. решение № 21 по дело 18 / 1995 от: 26.10.1995 г. решение № 17 по дело 13 / 1995 от: 3.10.1995 г. решение № 14 по дело 23 / 1995 от: 12.9.1995 г. решение № 1 по дело 5 / 1995 Съдия: Николай Павлов от: 4.4.1995 г. решение № 11 по дело 16 / 1994 от: 20.10.1994 г. решение № 10 по дело 4 / 1994 от: 6.10.1994 г. решение № 6 по дело 6 / 1994 Съдия: Нено Неновски от: 12.7.1994 г. решение № 5 по дело 3 / 1994 Съдия: Теодор Чипев от: 7.7.1994 г. решение № 4 по дело 8 / 1994 от: 21.6.1994 г. решение № 3 по дело 1 / 1994 от: 17.5.1994 г. решение № 19 по дело 11 / 1993 от: 21.12.1993 г. решение № 18 по дело 19 / 1993 от: 16.12.1993 г. решение № 17 по дело 14 / 1993 от: 9.12.1993 г. решение № 16 по дело 18 / 1993 от: 26.10.1993 г. решение № 13 по дело 13 / 1993 Съдия: Милена Жабинска от: 22.7.1993 г. решение № 8 по дело 5 / 1993 от: 6.5.1993 г. решение № 5 по дело 6 / 1993 от: 6.4.1993 г. решение № 4 по дело 3 / 1993 от: 30.3.1993 г. решение № 20 по дело 30 / 1992 от: 23.12.1992 г. решение № 19 по дело 28 / 1992 от: 15.12.1992 г. решение № 14 по дело 14 / 1992 от: 14.11.1992 г. решение № 13 по дело 27 / 1992 от: 22.10.1992 г. решение № 10 по дело 13 / 1992 Съдии: Станислав Димитров от: 27.7.1992 г. решение № 7 по дело 6 / 1992 от: 2.7.1992 г. решение № 5 по дело 11 / 1992 Съдии: Пенчо Пенев от: 11.6.1992 г. решение № 4 по дело 1 / 1991 от: 21.4.1992 г. решение № 1 по дело 18 / 1991 от: 16.1.1992 г. решение № 2 по дело 24 / 1991 от: 13.12.1991 г.
4,392,457
http://d.noob.jp/21/?cgid=11821
2019-07-24T09:13:38
[ "bkc ", "bkc ", "bkc ", "bkc ", "bkc ", "bkc ", "bkc ", "bkc ", "bkc ", "bkc ", "bkc ", "bkc ", "bkc " ]
╦▄бв╗и╗ябве│е▀е├еп ╗╥д╔дт 3бв4║╨╕■д▒│и╦▄ ╦▄бв╗и╗ябве│е▀е├еп─╠╚╬ дк╟удд╞└3бв4║╨╕■д▒│и╦▄╖у░┬─╠╚╬ HOME > ╦▄бв╗и╗ябве│е▀е├еп > ╗╥д╔дт > 3бв4║╨╕■д▒│и╦▄ 3бв4║╨╕■д▒│и╦▄длдщ╕б║ў ╕б║ў╖ы▓╠53415╛ж╔╩ ╩┬д╙╜чбз▓┴│╩дм░┬ддб├▓┴│╩дм╣тддб├еке╣е╣ес╜чб├┤╢┴█д╬╖я┐Їдм┬┐дд д╧дщд┌д│двдкдрд╖ / еиеъе├епбжелб╝еы / дтдъд╥д╡д╖ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бзеиеъе├епбжелб╝еыбб╠їбздтдъд╥д╡д╖ ╜╨╚╟╝╥бз╨є└о╝╥ ╚п╣╘╟п╖юбз1997╟п09╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бзе▄б╝е╔е╓е├еп енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... вгд│д╔дтд║длдє╣╪╞■╞├┼╡вг ┼┼╗╥╜ё└╥╚╟дЄ┤№┤╓╕┬─ъбк ╠╡╬┴е└ежеєеэб╝е╔бк ╕╜║▀╛ж╔╩д┤╣╪╞■╝╘══┴┤░ўд╦бв ▓╗дм╜╨дыб╓┼┼╗╥╜ё└╥╚╟д│д╔дтд╩д╦бйд╩д╦бйд║длдєб╫дЄе╫еье╝еєе╚вЎ е═еде╞еге╓е╣е╘б╝елб╝д╬╚п▓╗д╟дк╗╥══д╬─░│╨дЄ╗... д╖дэдпд▐д┴дудєд╬д█д├д╚д▒б╝дн / дядлдфд▐д▒дє / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бздядлдфд▐д▒дє ╜╨╚╟╝╥бзд│д░д▐╝╥ ╚п╣╘╟пбз1980╟п е╖еъб╝е║╠╛┼∙бзд│д░д▐д┴дудєдид█дєббг│ енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... д╖д▐д╖д▐д░дыд░ды / ╟Ё╕╢╣╕╔╫ / ╗╥╢б / │и╦▄ ▓шбз╟Ё╕╢╣╕╔╫ ╜╨╚╟╝╥бз│╪╕ж ╚п╣╘╟п╖юбз2009╟п04╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бзддд├д╖дчд╦двд╜д▄ енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... длдщд╣д╬е╤еєдфд╡дє / ▓├╕┼╬д╗╥ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бз▓├╕┼╬д╗╥ ╜╨╚╟╝╥бз╨є└о╝╥ ╚п╣╘╟пбз1978╟п е╖еъб╝е║╠╛┼∙бздлд│д╡д╚д╖дкд╧д╩д╖д╬д█дєббг╖ енб╝еяб╝е╔бздид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... д╕дудвд╕дудвд╙дъд╙дъ / д▐д─ддд╬дъд│ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бзд▐д─ддд╬дъд│ ╜╨╚╟╝╥бз╨є└о╝╥ ╚п╣╘╟п╖юбз2001╟п08╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бзд▐д─ддд╬дъд│двдлд┴дудєд╬д█дє енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... д═д║д▀дпдєд╬е┴ече├ен / д╩длдидшд╖дЄ / ╛х╠ю╡к╗╥ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бзд╩длдидшд╖дЄбб▓шбз╛х╠ю╡к╗╥ ╜╨╚╟╝╥бзе▌е╫ещ╝╥ ╚п╣╘╟п╖юбз2004╟п03╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бзд═д║д▀дпдєд╬╛од╡д╩│и╦▄ббг▒ енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│... д═д╩ддд│д└дьд└ / д╗д╩д▒ддд│ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бзд╗д╩д▒ддд│ ╜╨╚╟╝╥бз╩б▓╗┤█╜ё┼╣ ╚п╣╘╟пбз1978╟п е╖еъб╝е║╠╛┼∙бздддфд└дддфд└д╬│и╦▄ббг┤ енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... д└дыд▐д┴дудєд╚д╞дєд░д┴дудє / ▓├╕┼╬д╗╥ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бз▓├╕┼╬д╗╥ ╜╨╚╟╝╥бз╩б▓╗┤█╜ё┼╣ ╚п╣╘╟п╖юбз1967╟п11╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бзд│д╔дтд╬д╚дт╖ц║ю╜╕ббг▓г╖ енб╝еяб╝е╔бздид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... д└дыд▐д╡дєе╖еъб╝е║ббдмббд╬ббд╚ббг│┤ме╗е├е╚/╗╥╢б/│и╦▄ ╜╨╚╟╝╥бзе╓еэеєе║┐╖╝╥ ╚п╣╘╟пбз2009╟п енб╝еяб╝е╔бздид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... д░дъд╚д░дщ / д╩длдмдядъдид│ / дкдкдрдщдцдъд│ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бзд╩длдмдядъдид│бб├°бздкдкдрдщдцдъд│ ╜╨╚╟╝╥бз╩б▓╗┤█╜ё┼╣ ╚п╣╘╟п╖юбз2007╟п04╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бзд░дъд╚д░дщд╬│и╦▄ енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│... дндєдодчдм д╦д▓д┐ / ╕▐╠г┬└╧║ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бз╕▐╠г┬└╧║ ╜╨╚╟╝╥бз╩б▓╗┤█╜ё┼╣ ╚п╣╘╟п╖юбз1982╟п08╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бз╩б▓╗┤█д╬═─╗∙│и╦▄ енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... б┌3║¤е╗е├е╚б█ ╚╛│█ ┐╖╔╩ д│д╔дтд║длдє 3║¤е╗е├е╚ 3║╨ 4║╨ 5║╨ ═─╗∙ ╗╥╢ж ╗∙╞╕╜ё │и╦▄ ┐▐┤╒ ▒╤╕ь ├╬░щ е╨б╝е▓еєе╓е├еп е╨б╝е▓еє╦▄ дтдддтдд е▄б╝е╔е╓е├еп / ╗╘╕╢╜▀ / │л░ь╔╫ / ┼ь╡■┬ч│╪двдлд┴дудєеще▄ / ╗╥╢б / │и╦▄ ║юбз╗╘╕╢╜▀бб┤╞╜дбз│л░ь╔╫бб┤╞╜дбз┼ь╡■┬ч│╪двдлд┴дудєеще▄ ╜╨╚╟╝╥бзе╟еге╣елеЇебб╝бже╚еееиеєе╞егеяеє ╚п╣╘╟п╖юбз2018╟п11╖ю енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥... дкд┘дєд╚дже╨е╣ / ┐┐╝юд▐дъд│ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бз┐┐╝юд▐дъд│ ╜╨╚╟╝╥бзд╥д╡длд┐е┴еуедеые╔ ╚п╣╘╟п╖юбз2006╟п01╖ю енб╝еяб╝е╔бздид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... д└дыд▐д╡дєдм / длдмдпддд╥дэд╖ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бздлдмдпддд╥дэд╖ ╜╨╚╟╝╥бзе╓еэеєе║┐╖╝╥ ╚п╣╘╟п╖юбз2008╟п01╖ю енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... д┴дчд├д╚д└д▒ / ┬э┬╝═н╗╥ / ╬ы╠┌▒╩╗╥ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бз┬э┬╝═н╗╥бб▓шбз╬ы╠┌▒╩╗╥ ╜╨╚╟╝╥бз╩б▓╗┤█╜ё┼╣ ╚п╣╘╟п╖юбз2007╟п11╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бзд│д╔дтд╬д╚дт│и╦▄ енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... ╞№╦▄д╬└╬д╨д╩д╖20╧├ 3д╡ддб┴6д╡дд┐╞╗╥д╟│┌д╖дрдкд╧д╩д╖│и╦▄ / ╗╥╢б / │и╦▄ ╜╨╚╟╝╥бз│╪╕же╫еще╣ ╚п╣╘╟п╖юбз2011╟п09╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бз╠╛║юдшдєд╟дшдєд╟ енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... дкд─днд╡д▐д│дєд╨дєд╧ / ╬╙╠└╗╥ / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бз╬╙╠└╗╥ ╜╨╚╟╝╥бз╩б▓╗┤█╜ё┼╣ ╚п╣╘╟п╖юбз1986╟п06╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бз╩б▓╗┤█ббдвдлд┴дудєд╬│и╦▄ббдпд─дпд─двдыд▒д╬д█дєббг┤ енб╝еяб╝е╔бзbkc дид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д... ддд╩ддддд╩ддд╨двдвд╜д╙ / ╠┌┬╝═╡░ь / ╗╥╢б / │и╦▄ ├°бз╠┌┬╝═╡░ь ╜╨╚╟╝╥бз╨є└о╝╥ ╚п╣╘╟п╖юбз1989╟п02╖ю е╖еъб╝е║╠╛┼∙бздвдлд┴дудєд╬двд╜д╙дид█дєббг▓ енб╝еяб╝е╔бздид█дє │и╦▄ е╫еье╝еєе╚ еое╒е╚ ├┬└╕╞№ ╗╥╢б епеъе╣е▐е╣ 1║╨ 2║╨ 3║╨ ╗╥д╔дт д│д╔дт... 3бв4║╨╕■д▒│и╦▄┴┤╚╠ д│д╔дтд╬д╚дт ├╬░щ│и╦▄ ╞╔д▀╩╣длд╗дид█дє 3бв4║╨╗∙═╤│и╦▄ 3бв4║╨╗∙═╤│и╦▄д╜д╬┬╛
4,440,194
https://os-nessebar.eu/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8/%D0%9D%D0%90%D0%A0%D0%95%D0%94%D0%91%D0%9011-%D0%97%D0%90-%D0%9E%D0%9F%D0%95%D0%94%D0%95%D0%9B%D0%AF%D0%9D%D0%95-%D0%98-%D0%90%D0%94%D0%9C%D0%98%D0%9D%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%A0%D0%98%D0%A0%D0%90%D0%9D%D0%95-%D0%9D%D0%90-%D0%9C%D0%95%D0%A1%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%A2%D0%95-%D0%A2%D0%90%D0%9A%D0%A1%D0%98-%D0%98-%D0%A6%D0%95%D0%9D%D0%98-%D0%9D%D0%90-%D0%A3%D0%A1%D0%9B%D0%A3%D0%93%D0%98-%D0%9D%D0%90-%D0%A2%D0%95%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%AF%D0%A2%D0%90-%D0%9D%D0%90-%D0%9E%D0%91%D0%A9%D0%98%D0%9D%D0%90-%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%95%D0%91%D0%AA%D0%A0
2018-12-10T15:37:16
[ "дело 852", "дело 1980", "дело 852", "дело 1233", "дело 852", "дело 852", "дело 852", "дело 852", "дело 852", "дело 852" ]
31.08.2017г. в 16:26ч. 1877 НАРЕДБА №11 ЗА ОПЕДЕЛЯНЕ И АДМИНИСТРИРАНЕ НА МЕСТНИТЕ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР Чл.1 Тази Наредба урежда отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставяни на физически и юридически лица, както и реда и срока за тяхното събиране на територията на Община Несебър. Чл.2(1) На територията на Община Несебър се събират следните местни такси: за битови отпадъци; за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; 3./изменена с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ за ползване на детски ясли, детски градини, домове за социални услуги, детски кухни, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги” за технически услуги; за административни услуги; за притежаване на куче, други местни такси, определени със закон. (2) За всички услуги и права, предоставяни от общината се събират приходи по цени, определени с Наредбата. Чл.З Размерът на местните такси и цени на услуги се определя в български лева. Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки. Чл.4 (1) Размерът на местните такси и цени на услуги се определя при спазване на следните принципи: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси; ефективно разпределение на общинските ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги. Чл.5 (1) Пълните разходи на общината по предоставяне на определена услуга включват всички разходи за: преките и непреки трудови разходи (работна заплата, допълнителни плащания, здравни, пенсионни и осигурителни вноски); материални, режийни и други непреки разходи (доставки на материали и услуги, застраховки, командировъчни и наеми); разходи за управление и контрол, по събирането на таксите други разходи, имащи отношение към формирането на размера на таксата. (2) Пълните разходи се определят при спазване на Закона за счетоводството и актовете по неговото прилагане. Чл.6 (1) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес, като в този случай разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи. (2) Не се допуска разликата между разходите и размера на таксите да е за сметка на споделени данъци, допълваща субсидия, целеви субсидии, заеми и други трансфери от републиканския бюджет. Чл.7 Лицата неползващи услуга през годината или определен период от нея се освобождават изцяло или частично от заплащане на съответната такса по ред определен с тази наредба. Чл.8(1) Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни такси. (2) В случаите по ал.1 разходите са за сметка на общинските приходи, с изключение на приходите от такси. (3) Конкретния размер на облекченията се определя ежегодно с приемането на бюджета на общината или с настоящата наредба. (4) / нова с решение № 661 от Протокол № 20/18.12.2013 г./ В случаите на освобождаване от такси по решение на общинския съвет разходите по предоставяне на услугата са за сметка на общинските приходи. Чл.9 В случаите, когато представянето на права и услуги се извършва и от други субекти при пазарни условия, основа за определяне размерите на цените на права и услуги могат да бъдат пазарните стойности. В този случай размерът на цените не се ограничава до размера на пълните разходи и е възможно получаването на нетни приходи. Чл.10 (1) Събирането на местните такси и цени на услуги се извършва от и за сметка на общината. (2) Местните такси и цените на предоставените услуги от Община Несебър се събират от общинската администрация. Чл.11 Местните такси и цени на услуги се заплащат предварително или едновременно с предоставяне на услугите с изключение на тези, за които в тази наредба или в друг нормативен акт е предвидено друго. Чл.12(1) изменена с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 от Закона за местните данъци и такси.” (2) / отменена с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ (3) / отменена с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ Чл.13 Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет. Чл.14 (1) Промяна в размера на местните такси и цените на услугите се извършва по реда на тяхното приемане. (2) До 30 септември на текущата година структурните звена на Община Несебър изготвят анализ за прилагане на действащите услуги и техните цени и мотивирано предложение за въвеждане на нови услуги респективно нови цени. Чл.15 (1) При необходимост Общинският съвет променя размера на местните такси и цените на услугите. За целта кметът на общината внася анализ в Общинския съвет, на прилаганите цени на такси и услуги, който съдържа: оценка доколко съществуващите такси и цени отразяват измененията в разходите или пазарната цена. оценка на потребностите от предоставянето на услугите; информация за получени средства от проекти, донорски програми, дарения и завещания. предложения за подобряване на администрирането на таксите. Чл.16 Общинската администрация подържа данни за: услугите и дейностите, за които има определени такси и цени; ползвателите на предоставената услуга; изключенията от общата политика (преференции); използването на информация при определянето на такси и цени и конкретните методики, прилагани за определянето на размера им; събраните средства от всяка потребителска такса и/или цена на услуга и права. Чл.17 Всички предложения за промени в наредбата се извършват чрез отдел “Бюджет” при Община Несебър. Чл.18. (1) Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. (2) Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на териториите за обществено ползване. Чл.19. / изменен с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ Таксата се заплаща от: – 1. лицата по чл. 11 от Закона за местните данъци и такси за имоти общинска собственост, ползвани или наети от други лица, таксата се заплаща от общината за сметка на наемателя, съответно на ползвателя; физически и юридически лица, извършващи стопанска дейност по смисъла на ТЗ изчисляват дължимата такса за битови отпадъци по реда на чл. 25, т.1 от Настоящата наредба” Чл.20. (1) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за: / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;” (2) При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по ал. 1, т. 1, 2 и 3. (3) Освен таксата по ал. 2 физическите и юридически лица заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите. Чл.21 (1) До 10 октомври кметовете на кметства изпращат в отдел “Местни данъци и такси” – предложения, съгласувани с Управление „БКС и екология”, за границите на районите, в които ще се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. (2) Въз основа на постъпилите предложения по ал.1 в срок до 30 октомври на предходната година Кметът на Общината издава заповед, определяща границите на районите, в които ще се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, вида на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозване. Заповедта се обявява публично. (3) За имоти, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения по чл.20, ал. 1, т. 3 и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по чл.20, ал.1, т.4 в размер, пропорционален на отчетната стойност на имотите на предприятията, респективно на данъчната оценка на имотите на гражданите. Чл.22 (1 ) / изменена с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ Таксата се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данъка върху недвижимите имоти. (2) изменена с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ На предплатилите в срока по чл.28 ал.2 от ЗМДТ, дължимата такса за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.” (3) Общината уведомява лицата по чл.19 в писмена форма, за дължимите от тях такси по този раздел за съответния период и за сроковете за плащане. Чл.23 (1) Собственикът на новопостроени или придобити по друг начин имоти, уведомява писмено в двумесечен срок Общината и дължи такса от началото на месеца, следващ месеца на придобиване на имота. (2) Когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който е започнало ползването. Данъчно задълженото лице уведомява Общината в сроковете по ал.1. Чл.24 (1) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. (2) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината. Чл.25 Такса за битови отпадъци се определя: според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване; / изменена с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ пропорционално в промили върху данъчната оценка съгласно приложение №2 от ЗМДТ за имоти / жилищни и нежилищни / на граждани и жилищни имоти на предприятия,а за нежилищни имоти на предприятия в промили върху отчетната им стойност. Чл. 26 (1) За определяне на такса за битови отпадъци по реда на чл. 25, т.1, физическите и юридическите лица, подават в срок до 30 ноември на предходната година до отдел „Местни данъци и такси” декларация по образец за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината и се подава заявка по образец в отдел „Местни данъци и такси” на Община Несебър. (2) / изменена с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./частично изм. с реш.№ 1268/7.07.2017г. по адм. дело 852 /2017г. на адм. съд Бургас в сила от 31.08.2017г. Определените в заявката вид и брой талони за настоящата година се получават от отдел „МДТ” след заплащането. Когато не е подадена декларация в срок, няма заявка или не са заплатени талони, годишната такса се определя съгласно чл.25, т.2. (3)Когато не е подадена декларация в срок, няма заявка или не са заплатени талони, годишната такса се определя пропорционално /в промил/ върху данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ. (4) За придобитите през годината имоти, декларация се подава в двумесечен срок от датата на придобиването им. Чл.27 / изменена с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по чл.26, ал.1, размерът на таксата се определя пропорционално /в промил/ върху основата по чл.25, т. 2 от същата наредба. Чл.28 Не се събира такса за: (1) Сметосъбиране и сметоизвозване: Когато услугата не се предоставя от общината; За имоти, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в община Несебър от собственика или ползвателя на имота, до края на предходната година. За имоти, придобити през годината, декларацията се подава в двумесечен срок от датата на придобиването. (2) Поддържане чистотата на територията за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; (3) Обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. Чл.28а. / нов с решение № 661 от Протокол № 20/18.12.2013 г./ Не се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната. ТАКСА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПАЗАРИ, ТЪРЖИЩА, ПАНАИРИ, ТРОТОАРИ, ПЛОЩАДИ, УЛИЧНИ ПЛАТНА И ТЕРЕНИ С ДРУГО Чл.29 (1) Таксата се заплаща за ползване на тротоари; площади; улични платна; места, върху които са организирани пазари (открити и закрити); тържища; панаири; както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост. (2) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица ползващи услугата в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в ал.1. (3) Зоните по ал.2 се определят с тази Наредба. (4) Таксите се определят на квадратен метър. (5) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период. (6) При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно, от 20 до 30 число на предходния месец, независимо от това колко време през деня или месеца ще се заема мястото. (7) Размерът на таксите по този раздел важи за активния туристически сезон, като за активен сезон се счита периода от 1 юли до 31 август на съответната година. През останалият период работещите обекти заплащат 55% от размера на съответната такса за кв.м., а неработещите през същия период 2%. (8) За I и II група инвалиди, както и за лица регистрирани, като социално – слаби / съгласно действащото законодателство /, които са жители на Община Несебър, размерът на таксите по този раздел се намаляват с 50%. Чл.30 (1) За ползване на пазари с цел търговия със селскостопанска продукция от производители таксата се определя както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг -3,10 лева на кв.м на ден или 28,80 лева на кв.м на месец; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – 2,20 лева на кв.м на ден или 24,00 лева на кв.м на месец; За останалите селища – 1,20 лева на кв.м на ден или 12,00 лева на кв.м на месец. (2) Производител на селскостопанска продукция -пенсионер, който е жител на Община Несебър, ползва отстъпка в размер на 50% от размера на таксите по ал.1 Чл.31 (1) За продажба от превозно средство, впрегнато с добитък, с цел търговия със селскостопанска продукция, таксата се определя както следва: За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – 4,80 лева на ден; За останалите селища -3,60 лева на ден. (2) За гр.Несебър и КК Слънчев бряг не се разрешава продажбата от превозно средство, впрегнато с добитък, с цел търговия със селскостопанска продукция. (3) За гр.Обзор, с.Равда и гр.Свети Влас не се разрешава продажбата от превозно средство, впрегнато с добитък, с цел търговия със селскостопанска продукция, през активния туристически сезон. Чл.32 (1) За продажба от лек автомобил, с цел търговия със селскостопанска продукция, таксата се определя както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг – 4,80 лева на ден; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – 3,60 лева на ден; За останалите селища -2,00 лева на ден. (2) За гр.Несебър, КК Слънчев бряг, гр.Обзор, с.Равда и гр.Свети Влас не се разрешава продажбата от лек автомобил, с цел търговия със селскостопанска продукция, през активния туристически сезон. Чл.33 (1) За продажба от товарен автомобил или ремарке, с цел търговия със селскостопанска продукция, таксата се определя както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг – 14,40 лева на ден; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – 9,60 лева на ден; За останалите селища – 8,80 лева на ден. (2) За гр.Несебър, КК Слънчев бряг, гр.Обзор, с.Равда и гр.Свети Влас не се разрешава продажбата от товарен автомобил или ремарке, с цел търговия със селскостопанска продукция, през активния туристически сезон. Чл.34 За продажба на дърва от товарен автомобил или ремарке, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг -12,00 лева на ден или 72,00 лева на месец; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – 7,20 лева на ден или 36,00 лева на месец; За останалите селища – 6,00 лева на ден или 18,00 лева на месец. Чл.35 За ползване на пазари с цел търговия с промишлени стоки, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг – 9,60 лева на кв.м на ден или 57,60 лева на кв.м на месец; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – 8,40 лева на кв.м на ден или 38,40 лева на кв.м на месец; За останалите селища – 7,20 лева на кв.м на ден или 24,00 лева на кв.м на месец. Чл.36 (1) За разполагане на маси, столове, витрини пред обекти за обществено хранене, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг – зона А – 3,80 лева на кв.м на ден или 34,60 лева на кв.м на месец; I зона -1,90 лева на кв.м на ден или 23,00 лева на кв.м на месец; II зона – 1,50 лева на кв.м на ден или 19,20 лева на кв.м на месец; III зона – 1,15 лева на кв.м. на ден или 11,50 лева на кв.м. на месец; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – 1,30 лева на кв.м на ден или 13,40 лева на кв.м на месец; За останалите селища – 0,60 лева на кв.м на ден или 9,60 лева на кв.м на месец. (2) Зоните по ал.1 са както следва: Зона А – гр.Несебър – стара част – южно пристанище – рибни павилиони; I зона – гр.Несебър – стара част, гр.Несебър – нова част: зоните около северен и южен плаж; ул. „Хан Крум“, ул. „Отец Паисий“, ул. „Любен Каравелов“; ул. „Христо Ботев“, ул. „Иван Вазов“; ул. „Струма“; ул. „Гоце Делчев“; ул. „Изгрев“, , КК „Слънчев бряг“ – без района на общежитията и Възела; II зона – гр.Несебър – нова част: ул. Зорница; ул. „Васил Левски“; ул. „Прибойна“; ул. Места; ул. Раковски; ул. „Св.Св. Кирил и Методий“; ул. Дюни; ул. „Еделвайс“; ж.к.“Младост“.; III зона – гр.Несебър – нова част: ул. Преслав; ул. Витоша; ул. Рила; жк.”Черно море”; КК Слънчев бряг – общежития и кв. Възела. Чл.37 (1) За ползване на тротоари, площади, улични платна с цел продажба на селско-стопанска продукция, хранителни и промишлени стоки пред магазини, офиси и домове, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг- 12,00 лева на кв.м на ден или за I зона 62,40 лева на кв.м на месец, за II зона 52,80 лева на кв.м на месец и за III зона 28,80 лева на кв.м на месец; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – 9,60 лева на кв.м на ден или 48,00 лева на кв.м на месец; зоните около северен и южен плаж; ул. Хан Крум, ул. Отец Паисий, ул. Любен Каравелов; ул. Иван Вазов; ул. Струма; ул. Гоце Делчев; ул. Изгрев; ул. Христо Ботев; КК Слънчев бряг – без района на общежитията и Възела; II зона – гр.Несебър – нова част: ул. Зорница; ул. Васил Левски; ул. Прибойна; ул. Места; ул. Раковски; ул. Св.Св.Кирил и Методий; ул. Дюни; ул. Еделвайс; ж.к.Младост; III зона – гр.Несебър – нова част: ул. Преслав; ул. Витоша; ул. Рила; жк.”Черно море”; КК Слънчев бряг – общежития и кв.Възела. Чл.38 (1) За ползване на общински терени за разполагане на павилиони за обществено хранене и павилиони, маси сергии и други за продажба на хранителни стоки, цигари и алкохол, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг – I зона – 50,40 лева на кв.м на месец; II зона – 38,40 лева на кв.м на месец; III зона -24,00 лева на кв.м.; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас-1 зона -43,20 лева на кв.м на месец; II зона – 38,40 лева на кв.м на месец; За останалите селища -1 зона -26,40 лева на кв.м на месец; II зона – 21,60 лева на кв.м на месец. зоните около северен и южен плаж; ул. Хан Крум, ул. Отец Паисий, ул. Любен Каравелов; ул. Христо Ботев; ул. Иван Вазов; ул. Струма; ул. Гоце Делчев; ул. Изгрев; КК Слънчев бряг – без района на общежитията и кв. Възела; гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас и останалите селища – централна търговска част на населените места; II зона – гр.Несебър – нова част: ул. Зорница; ул. Васил Левски; ул. Прибойна; ул. Места; ул. Св.Св.Кирил и Методий; ул. Раковски; ул. Дюни; ул. Еделвайс; ж.к.Младост; гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас и останалите селища – извън централната търговска част на населените места; Чл.39 (1) За ползване на общински терени за разполагане на павилиони с цел продажба на промишлени стоки, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг -1 зона – 57,60 лева на кв.м на месец; II зона -45,60 лева на кв.м на месец; III зона -28,80 лева на кв.м. на месец; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас -1 зона – 38,40лева на кв.м на месец; II зона -33,60 лева на кв.м на месец; За останалите селища -1 зона -24,00 лева на кв.м на месец; II зона – 19,20 лева на кв.м на месец; (2) / изменена с решение № 902 от Протокол № 25/31.03.2010г./За ползване на общински терени за разполагане на временни обекти с цел предоставяне на обущарски, часовникарски и ключарски услуги, таксата се определя, както следва: За гр. Несебър и к.к Слънчев бряг – зона І – 34,60 лева на кв. м. на месец, ІІ зона – 27.40 лв. на кв.м на месец, ІІІ зона – 17.30 лв. на кв. на месец; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – І зона – 23.00 лв. на кв. м. за месец, ІІ зона – 20.00 лв. на кв.м. на месец; За останалите селища – І зона – 14.40 лв. на кв. на месец, II зона – 11.50 лв. на кв.м. на месец. /3/ нова с решение № 902 от Протокол № 25/31.03.2010г Зоните по ал.1и ал. 2 са както следва: зоните около северен и южен плаж; ул. Хан Крум, ул. Отец Паисий, ул. Любен Каравелов; ул. Христо Ботев; ул. Иван Вазов; ул. Струма; ул. Гоце Делчев; ул. Изгрев; КК Слънчев бряг – без района на общежитията и кв.Възела; гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас и останалите селища – централна търговска част на населените места; III зона – гр.Несебър – нова част: ул. Преслав; ул. Витоша; ул. Рила; жк.”Черно море”; КК Слънчев бряг – общежития и кв.Възела Чл.40 За ползване на общински терени за разполагане на банкомати, телефонни кабини и други подобни, таксата се определя както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг – 57,60 лева на кв.м на месец; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – 48,00лева на кв.м на месец; За останалите селища -36,00 лева на кв.м на месец. Чл.41 (1) За продажба на печатни произведения и плетиво на общински терени, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг -31,20 лева на кв.м на месец; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас -28,80 лева на кв.м на месец; За останалите селища – 10,00 лева на кв.м на месец. (2) За жители на Община Несебър, които се занимават с продажба на плетиво, ползват 50% намаление от таксите по ал.1. Чл.42 За продажба на произведения на художествените занаяти и приложните изкуства, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг- 72,00 лева на кв.м на месец; Чл.43 За ползване на места, върху които са организирани панаири, събори и празници, за продажба на стоки, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг – 2,50 лева на кв.м на ден; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас -1,20 лева на кв.м на ден; За останалите селища -1,20 лева на кв.м на месец. Чл.44 За ползване на места върху които са организирани панорами, стрелбища, моторни люлки, въртележки, детски колички и други подобни, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър и КК Слънчев бряг – 1,00 лева на кв.м на ден или 28,80 лева на кв.м на месец; За гр.Обзор, с.Равда, гр.Свети Влас – 1,00 лева на кв.м на ден или 19,20 лева на кв.м на месец; За останалите селища – 0,70 лева на кв.м на ден или 14,40 лева на кв.м на месец. Чл.45 За осъществяване на търговска дейност „Атракцион – панорамно влакче” в пешеходната зона на гр. Несебър нова – стара част, за един летен сезон / м. май – октомври/ се заплаща такса в размер на 1 800 лв. на месец за влакче. Чл.46 За ползване на тротоари, улични платна и други общински терени за разполагане на дърва, таксата се определя, както следва: За гр.Несебър, гр.Обзор, гр.Свети Влас, с.Равда – 1,20 лева на кв.м на месец; За останалите селища – 0,50 лева на кв.м на месец. Чл.47 (отменен с реш №33 . по адм. дело 1980 по описа за 2016 г. на адм. съд Бургас ) Чл.47 /нов с решение № 513 от протокол № 16/12.05.2017г./ (1) Не могат да участват в процедура по издаване разрешение за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади, улични платна и терени за ползване на физически и юридически лица които имат задължения към община Несебър. (2) Обстоятелствата по ал.1 се установяват служебно от общинската администрация по ред определен от кмета на общината. Чл.48 Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се ползва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това. Чл.49 Таксите по този раздел се дължат и когато ползването не е разрешено по съответния ред и независимо от санкциите за неразрешена дейност. В този случай не може да се плаща месечна такса, а се заплаща в размерите на ден до прекратяване на ползването или получаване на разрешение за ползване. Чл.50 Таксите се събират от отдел „Търговия“ към общинската администрация. / изменен с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ ТАКСИ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ДЕТСКИ ЯСЛИ, ДЕТСКИ ГРАДИНИ, ДЕТСКИ КУХНИ, СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ, ЛАГЕРИ, ОБЩЕЖИТИЯ И ДРУГИ ОБЩИНСКИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ Чл.51 (1) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За ползване на детски ясли и детски градини, родителите или настойниците дължат постоянни и диференцирани месечни такси. (2) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Размерът на таксите по ал. 1 се определя, както следва: За гр. Несебър, к.к. Сл. Бряг, гр. Обзор, гр. Свети Влас и с. Равда: – постоянна такса, независеща от броя на посещенията в месеца – 20,00лв; – диференцирана такса за присъствен ден –0,50 лв на ден; За останалите селища на територията на общината: постоянна такса, независеща от броя на посещенията в месеца – 10,00лв; диференцирана такса за присъствен ден – 0,50 лв на ден. (3) Размерът на таксата се заплаща с 50 на сто намаление за деца с един родител. (4) Когато две деца от едно семейство са приети в едно или в различни детски заведения в общината, таксата за второто дете се заплаща с 50 на сто намаление. (5) Не се заплаща такса за: / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Деца инвалиди, които с решение на ЕКПО комисия посещават детското заведение и тези, чиито родители са І или ІІ група инвалиди, децата на неизвестни родители, сираци, децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загинали при изпълнение на служебен дълг За третото и следващи деца на многодетни родители. 3. /нова, приета с решение 902 от протокол № 25/31.03.2010г./ За деца с ДЦП и други тежки увреждания, които с решение на ЕКПО кмисия посещават детско заведение. (6) За ползване на намаленията по ал.3,4 и освобождаването по ал.5, родителите или настойниците подават декларация до директора на заведението, придружена с документи, доказващи преференцията. (7) Заплащането на намаления размер на таксата или освобождаването от такса започва от началото на следващия месец, следващ месеца от подаване на декларацията. (8) / отменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ (9)/ отменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.52 При записване на децата родителите и настойниците заплащат депозитна такса в размер на 20 лева. Таксата се възстановява на родителите при окончателното напускане на детската градина или детската ясла. Чл.53 (1) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За ползване на услугите на Детска млечна кухня /за деца от 10 месеца, до навършване на 3 годишна възраст/, родителите /настойниците, попечителите/, заплащат стойността на 1 купон за храноден на едно дете в размер на 3,00 лева. (2) / нова с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./Частично изм. с реш.№ 1268/7.07.2017г. по адм. дело 852 /2017г. на адм. съд Бургас в сила от 31.08.2017г За ползване на услугите на Детска млечна кухня /за деца от 10 месеца, до навършване на 3 годишна възраст/, родителите /настойниците, попечителите/ на деца на които поне единия от тях е с постоянен адрес на територията на Община заплащат такса за един купон за храноден на едно дете, редуцирана по реда на чл. 8, ал. 6 от от ЗМДТ, в размер на 1,50 лв. (3) Таксата се заплаща с 50% намаление за: деца с медицинска експертиза за 50 и над 50 на сто намалени възможности за социална адаптация, издадена съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността; трето и следващи деца на многодетни родители; деца, пълни сираци; деца, чиито родители са I или II група инвалиди; децата на неизвестни родители; децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загинали в изпълнение на служебен дълг (4) Дневната такса се заплаща при закупуване на купона за храна, с който се заявява детската храна за следващия работен ден. Чл.54 (1) Лицата, ползващи домашен социален патронаж, заплащат месечна такса в размер на 40 % от личния доход на лицето, но не повече от реалната издръжка на едно лице. (2) изменена с решение № 1384 от Протокол № 38/22.07.2011г./ Реалната издръжка включва разходите за храна, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната в рамките на населеното място, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци. Месечните разходи се намаляват с размера на даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица, включително случаите на спонсорство, помощите от донорски програми и благотворителност. (3) Дължимата сума се удържа от личните доходи на лицето. (4) изменена с решение № 1384 от Протокол № 38/22.07.2011г./ разликата, която се получава, когато таксата надвишава определените 40% от личния доход на лицето, както и транспортните разходи от гр. Несебър до съответното населено място са за сметка на общинския бюджет, като се покриват от нетните приходи от продажба на услуги, стоки и продукция. (5) Стойността на консумираната храна се изчислява ежедневно на база калкулационни ведомости и требвателни листове. (6) Таксата се изчислява пропорционално на времето, през което лицето е ползвало социални услуги. (7) Не се събира такса от лицата ползващи услугите в системата на домашен социален патронаж, които нямат лични доходи и спестявания. (8) В случаите, когато лицата по ал.1 нямат лични доходи или те не достигат да заплати дължимата такса, но има спестявания, вземания, дялови участия и ценни книжа разликата ежемесечно се погасява от тях. Чл.55 Месечната такса дължима от починали лица без наследници, ползвали услугите на домашен социален патронаж се опрощават от Общински съвет – Несебър по предложение на Управление „Социални грижи”. Чл.56 Лицата, ползващи социалните услуги в Центъра за социална рехабилитация и интеграция не заплащат такси. Чл.57 Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10 число следващ месеца, за който дължат, а тези по чл.54 до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. РАЗДЕЛ IV / отменен с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ РАЗДЕЛ V / изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ ТАКСИ СЪБИРАНИ ОТ ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ОТ ОТДЕЛ „УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА”. Чл.68 Таксите се заплащат за технически услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищно устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии. Чл.69 Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането. Чл.70 Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст. Чл.71 (1) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За издаване на скица за недвижим имот с координати, се определя такса в размер на 40,00лева. (2) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За издаване на скица с извадка от действащ ПУП – за един урегулиран поземлен имот се заплаща такса в размер на 40,00 лева; (3) / отменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ (4) За издаване на виза за имот: / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ с площ до 500 кв. м. – такса в размер на 50,00 лева; / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ с площ до 1000 кв. м. – такса в размер на 80,00 лева; / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ с площ над 1000 кв. м. – такса в размер на 100,00 лева. Чл.72(1) За процедиране на ПУП и изменения на такива разглеждани от ОбЕС по ЗУТ, се заплащат следните такси: / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За първоначално разглеждане на Общински експертен съвет на внесен за одобряване проект, за всеки урегулиран имот таксата е в размер на 50,00 лева; / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За разглеждане и приемане на проектите за всеки урегулиран поземлен имот, ведно с постъпилите възражения таксата е в размер на 40,00 лева. (2) За процедиране на ПУП и изменения на такива разглеждани на разширен ОбЕС по ЗЧУК, се заплащат следните такси: / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За първоначално разглеждане на Общински експертен съвет на внесен за одобряване проект – за всеки урегулиран поземлен имот таксата е в размер на 60,00 лева; / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За разглеждане и приемане на проектите, ведно с постъпилите възражения – таксата е в размер на 50,00 лева за всеки урегулиран поземлен имот. (3) За разглеждане на парцеларен план се заплащат следните такси: / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За първоначално разглеждане на Общински експертен съвет на внесен за одобряване проект 120,00 лева. / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За разглеждане и приемане на проект ведно с постъпилите възражения 100,00 лева. (4) За процедиране на ПУП и изменения на такива, както и за разглеждане на парцеларни планове от Общински съвет, се заплащат таксите по ал.1, ал.2 и ал.3 в двоен размер. Чл.73 (1) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За разглеждане от ОБЕСУТ и одобряване на технически инвестиционни проекти по които се издава разрешение за строеж се заплащат следните такси: за сгради и нежилищни обекти: ниско застрояване / до 10 м / – се заплаща такса в размер на 0,90 лв. на кв.м. разгъната застроена площ; средно застрояване / 15 м / – се заплаща такса в размер на 1,10 лв. на кв.м. разгъната застроена площ; високо застрояване / над 15 м / – се заплаща такса в размер на 1,40 лв. на кв.м. разгъната застроена площ. При наличие на обекти с нежилищно предназначение в жилищни сгради, за площта на обекта таксата се изчислява по реда на ал.1. / изменена с решение № 1194 от протокол № 32/2015г/ За обекти на техническата инфраструктура – линейни обекти се заплаща такса в размер на 1,50 лева на линеен метър, но не по-малко от 100,00 лева и не повече от 5000 лв. / нова приета с решение № 1194 от протокол № 32/2015г/ за разглеждане на инвестиционен проект по чл. 145, ал. 5 от ЗУТ се заплащат такси в размер на 1/3 от таксите по т. 1-3. (2) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За разглеждане от ОБЕСУТ и съгласуване на инвестиционни проекти за преустройства на съществуващисгради и нежилищни обекти: за ниско застрояване / до 10 м / се заплаща такса в размер на 1,50 лв. на кв.м. разгъната застроена площ; за средно застрояване / до 15 м / се заплаща такса в размер на 1,60 лв. на кв.м. разгъната застроена площ; за високо застрояване / над 15 м / се заплаща такса в размер на 2,00 лв. на кв.м. разгъната застроена площ. 2.При наличие на обекти с нежилищно предназначение в жилищни сгради, за площта на обекта таксата се изчислява по реда на т.2. / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За обекти на техническата инфраструктура – външни връзки се заплаща такса в размер на 1,50 лева на линеен метър, но не по малко от 100,00 лева. Чл.74 (1) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./За разглеждане от ОБЕСУТ и съгласуване от главния архитект на идеен инвестиционен проект, който да послужи за проектиране в следваща фаза се заплаща такса в размер на 40% от таксите по чл.73, ал.1. Чл.75(1) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./За одобряване на инвестиционни проекти от главния архитект въз основа на комплексен доклад, изготвен от лицензирана фирма консултант, се заплаща такса както следва : за сгради и нежищни обекти: ниско застрояване / до 10 м / по 0,70 лв. на кв.м. разгъната застроена площ; средно застрояване / до 15 м / по 0,90 лв. на кв.м. разгъната застроена площ; високо застрояване / над 15 м / по 1,10 лв. на кв.м. разгъната застроена площ. 2.При наличие на обекти с нежилищно предназначение в жилищни сгради, за площта на обекта таксата се изчислява по правилата на т.1. За обекти на техническата инфраструктура -външни връзки 1,50 лева на линеен метър, но не по-малко от 100,00 лева. (2) / нова с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Горецитираните такси се събират еднократно в пълен размер при искане за одобряване на технически инвестиционни проекти по които се издава разрешение за строеж. (3) / нова с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ При ползване възможността за издаване на разрешение за строеж по идеен проект и внасяне на проекти в различни фази на проектиране, разпределението на горецитираните такси е следното ; 1.3а идейния проект по който следва да бъде издадено разрешението за строеж – 70% от горецитираните такси. за последващо внасяне на технически проекти с цел допълване на нови обстоятелства в разрешението за строеж – 50 % от горецитираните такси. Чл.76 За преодобряване на инвестиционни проекти, се заплаща такса в размер на ½ от таксите определени с чл.73 от настоящата Наредба. Чл.77/ изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./(1) За одобряване на проекти на базови станции на мобилни оператори се заплаща такса в размер на 1 500,00лв. (2) За издаване на разрешение за строеж на базови станции на мобилни оператори се заплаща такса в размер на 1 200,00лв. Чл.78 / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ал.1 За издаване на разрешения за строеж се заплащат следните такси: ниско застрояване / до 10 м / по 50,00 лева + по 0,20 лв. на кв.м. разгъната застроена площ; средно застрояване / до 15 м / по 70,00 лева + по 0,30 лв. на кв.м. разгъната застроена площ; високо застрояване / над 15 м / по 100,00 лева + по 0,40 лв. на кв.м. разгъната застроена площ. изменена с решение № 1194 от протокол №32/2015г./ За обекти на техническата инфраструктура линейни обекти се заплаща такса в размер на 1,50 лева на линеен метър, но не по-малко от 100,00 лева и не повече от 5000 лева. За обекти на техническата инфраструктура – външни връзки 1,50 лева на линеен метър, но не по-малко от 100,00 лева. Ал. 2. / нова, решение № 880 от протокол № 25/01.09.2014г./ За презаверка на издадено разрешение за строеж се събира такса в размер на 1/2 от определените с ал. 1, т.1- 3; Ал. 3./ нова, решение № 880 от протокол № 25/01.09.2014г/ За издаване на разрешение за строеж за преустройство се събира такса в размер на 1/2 от определените с ал. 1, т.1- 3; Ал. 4. / нова, решение № 880 от протокол № 25/01.09.2014г/ За издаване на заповед за допълване на разрешение за строеж се събира такса в размер на 50,00лв. Чл.78 а / нов с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За изчисляване на таксите по реда на чл. 73 до чл.79 от Наредбата , височината на сградата и нежилищният имот се определя по реда на чл.24 от ЗУТ. Чл.79 / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./За одобряване на схема за разполагане на преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ се заплаща такса в размер на 100,00 лева Чл.80 / изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./За издаване на разрешение за строеж за временни строежи, за заплаща такса в размер както следва: За строежи по чл.50 от ЗУТ такса в размер на 50,00 лева. За строежи по чл.53 и чл.53а от ЗУТ с нежилищно предназначение -такса в размер на 100,00 лв. За временни строежи по чл.54 от ЗУТ се разрешават след заплащане на такса в размер на 50,00 лева за всеки обект. За строежи по чл.54, ал.4 от ЗУТ, такса в размер на 35,00 лв. За временни строежи по чл.55 от ЗУТ, разрешение за строеж се издава след заплащане на такса в размер на 100,00 лв.+ 1,05 лв. на кв.м разгъната застроена площ. Чл.81 / изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./За издаване на разрешения за строеж на временни обекти по чл. 56 от ЗУТ и Наредбата на ОС- Несебър, се заплаща такса в размер на: 100,00 лева за открити обекти; 150,00 лева за закрити обекти. Чл.82 (1) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./Удостоверение за въвеждане в експлоатация за жилищни и вилни сгради с височина до 10 м., както и за основните ремонти и преустройствата им без промяна на предназначението – 200,00лв. (2) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./Удостоверение за въвеждане в експлоатация за жилищна сграда с височина над 10 м. и с разгъната застроена площ до 2000кв.м., от която 60 на сто е с жилищно предназначение, както и за основните ремонти и преустройствата и без промяна на предназначението – 400,00 лв. (3) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./Удостоверение за въвеждане в експлоатация за жилищна сграда с височина над 10 м. и с разгъната застроена площ над 2000кв.м., от която 60 на сто е с жилищно предназначение, както и за основните ремонти и преустройствата и без промяна на предназначението – 800,00 лв. (4) Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи с обществен характер с разгъната застроена площ до 500 кв.м., за строежи с производствено предназначение до 200 кв.м., както и за строежите извън тези по т.2 и т.3 и за основните ремонти и преустройствата им – 300,00 лв. (5) Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи с обществен характер с разгъната застроена площ до 2000 кв.м., за строежи с производствено предназначение до 500 кв.м., както и за строежите извън тези по ал.2 и ал.3 и за основните ремонти и преустройствата им – 500,00 лв. (6) Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи с обществен характер с разгъната застроена площ над 2000 кв.м., за строежи с производствено предназначение над 500 кв.м., както и за строежите извън тези по ал.2 и ал.3 и за основните ремонти и преустройствата им -750,00лв. (7) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./Удостоверение за въвеждане в експлоатация на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на основните им ремонти и реконструкции по 200лв. на километър, но не повече от 3000,00лв. (8) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./Удостоверение за въвеждане в експлоатация на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура извън урбанизираните територии, както и на основните им ремонти и реконструкции по 300,00лв. на километър, но не повече от 5000,00лв. (9) / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./Удостоверение за въвеждане в експлоатация на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по 250,00лв. на подобект но не повече от 300,00лв. (10) / нов с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./За издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на басейн – 100 лв. Чл.83 (1) За издаване на разрешение за поставяне на рекламни съоръжения, се заплаща такса в размер: преместваемо (несвързано с терена) – 50,00 лева за рекламни съоръжения с площ реклама до 4 кв.м.; свързано с терена с площ реклама до 4 кв.м. – 100,00 лева; свързано с терена над 4 кв.м. – такса в размер на 150,00 лева. (2) За разглеждане от общински експертен съвет по рекламата на молба за разполагане на рекламни съоръжения по реда на Наредба №3 на ОС-Несебър се заплаща такса в размер на 100,00 лева. Чл.84( изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г., отменен с решение 1874 по адм.дело 1233 по описа на адм.съд Бургас за 2016г.) Чл.85 За разрешаване временно заемане на части от тротоара за разполагане на материали и техника във връзка с извършвани СМР, в рамките на един ден се заплаща такса в размер на 5,00 лева за кв.м. заета площ и се внася депозит за възстановяване на настилката, съгласно утвърдени цени за гаранционни депозити. Чл.86 (отменен с решение № 1389 /2016 по адм. дело №850 на адм. съд Бургас ) Чл.87 За внасяне на гаранционни депозити по възстановителни работи непосочени в таблицата, като цената в лв. се приема последната от актуваните и изплатени от общината разходи за създаването на дълготрайния актив. Чл.88 / изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За издаване на удостоверение за търпимост по реда на §16 от ПЗР на ЗУТ се заплаща такса в размер на: За жилищни сгради: ниско застрояване / до 10 м / – 50,00 лева средно застрояване / до 15 м / – 80,00 лева високо застрояване / над 15 м / – 100,00 лева за нежилищни сгради и сгради със смесено предназначение: ниско застрояване / до 10 м / – 250,00 лева; средно застрояване / до 15 м / – 350,00 лева; високо застрояване / над 15 м / – 500,00 лева. Чл.89/ изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За становище на назначена от Кмета на общината комисия, относно състоянието на строеж се заплаща такса в размер на 200,00лв. Чл.90 За издаване на разрешение за премахване на строеж се прилагат разпоредбите на чл.81 от настоящата Наредба. Чл.91 /изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г. и допълнена с решение № 880 от протокол № 25/01.09.2014г / (1) За издаване на удостоверения ( протоколи) за факти и обстоятелства по устройство на територията, по чл.181 от ЗУТ описателно удостоверение и удостоверение за идентичност на поземлени имоти се определя такса в размер на 70,00 лева. (2) За заверяване на копия от планове и документацията към тях, се определя такса в размер на 100,00 лева. (3) / нов с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./За издаване на удостоверения по чл. 52, ал. 5 от ЗКИР се определя такса в размер на 70,00 лева. Чл.92 Кметът на Общината утвърждава реда и формулярите за внасяне и освобождаване на гаранционни депозити за възстановителни работи по общинската инфраструктура. Чл.93 След предварително съгласуване на техническата възможност, може да се извършва “бърза услуга” до три работни дни, като дължимата таксата е двоен размер от определената за съответната услуга, или “експресна услуга” за един работен ден след постъпване на искането в общинска администрация при такса в троен размер. Чл.94 ./Отменен с реш.№ 1268/7.07.2017г. по адм. дело 852 /2017г. на адм. съд Бургас в сила от 31.08.2017г .. Чл.95 /изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси: Издаване на удостоверение за наследници: За изготвяне в рамките на 2 дни –5,00лв За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/ –10,00лв. Издаване на удостоверение за семейно положение: За изготвяне в рамките на 2 дни – 4,00лв За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/ – 6,00лв. Издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца: За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/ –6,00лв. Издаване на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки: За изготвяне в рамките на 2 дни – 4,00лв ; Издаване на удостоверение за родените от майката деца: За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/– 6,00лв. Издаване на удостоверение за правно ограничение: Издаване на удостоверение за идентичност на лице с различни имена: За изготвяне в рамките на 2 дни – 4,00лв /било 3,00 лв/ Издаване на удостоверение за вписване в регистъра на населението: За изготвяне в рамките на 2 дни – 5,00лв; За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/– 10,00лв. Издаване на удостоверение за сключване на граждански брак на български гражданин в чужбина: За изготвяне в рамките на 2 дни – 15,00лв; За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/– 25,00лв. Издаване на удостоверение за сключване на граждански брак на чужд гражданин в Република Бъргария: За изготвяне в рамките на 2 дни – 15,00лв 11.Издаване на удостоверение за постоянен или настоящ адрес: За изготвяне в рамките на 2 дни – 4,00лв; 12.Заверка на заявление за постоянен адрес /ЗПА/: 12.1.От община Несебър: За изготвяне в рамките на 2 дни – 2,00лв; За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/– 4,00лв.; 12.2.От други общини: За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/– 6,00лв.; 13.Заверка на адресна карта за настоящ адрес /АК/: 13.1.От община Несебър: 13.2.От други общини: За изготвяне в рамките на 2 дни – 3,00лв; 14.Издаване на удостоверение за административен адрес: За изготвяне в рамките на 2 дни – 6,00лв; За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/– 12,00лв. 15.Издаване на дубликат на удостоверение за раждане: За изготвяне в рамките на 2 дни – 10,00лв За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/– 15,00лв. Издаване на дубликат на удостоверение за граждански брак: За изготвяне в рамките на 2 дни –10 лв. За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/– 20,00лв. /било 15,00 лв/ 17.Повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт: За изготвяне в рамките на 2 дни –4,00лв; Промяна на име по съдебен път – за дубликат: За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/– 8,00лв. За всички неспоменати удостоверения по искане на граждани: За изготвяне в рамките на 8 часа /1 работен ден/– 8,00лв. /било 6,00 лв/ За заверени фотокопия от регистрите по гражданско състояние: За поставяне на апостил – печат за превод и легализация в чужбина – 8,00лв Изготвяне и получаване на писмени справки, сведения, копия, извлечения на документи по гражданско състояние за длъжник – 8,00лв. Чл.96 Документите по чл.95. /изменена с решение № 523 от Протокол №15/05.03.2009г./, които се изискват от Дирекция „Социално подпомагане“ се предоставят безплатно. Чл.97 За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса в размер на 3,00 лева. Чл.98 /изм. с решение № 513 от протокол № 16/12.05.2017г./За издаване на удостоверение за данъчна оценка за обособен обект се заплаща такса: / За издаване на удостоверение за данъчна оценка за обособен обект се заплаща такса както следва: Т.1 При изготвяне в рамките на 5 работни дни – 10 лв. Т.2 При изготвяне в рамките на 24 часа / при предварително съгласуване за техническа възможност/ след подаване на искане/ - 50 лв. Чл.99 За издаване на удостоверение за декларирани данни се заплаща такса в размер на 2,00 лв. Чл.100 /отменен с решение № 513 от протокол № 16/12.05.2017г./ Чл.101 Не заплащат такса по чл.98 вътрешните отдели на общинската администрация Несебър, дейности финансирани от общинския бюджет и органи и организации, освободени по закон. Чл.102а/изм. с решение № 513 от протокол № 16/12.05.2017г./ /нов с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения към Община Несебър се заплаща такса в размер на: – за изготвяне в рамките на 7 дни – 2 лева; – за изготвяне в рамките на 24 часа /при техническа възможност/ – 5 лева. Чл.102б /нов с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ /Отменен с реш.№ 1268/7.07.2017г. по адм. дело 852 /2017г. на адм. съд Бургас в сила от 31.08.2017г Чл.102в /нов с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ (1) За производства при разпореждане с общински недвижими имоти /продажба, замяна, отчуждаване, право на строеж, делба и др./ се заплащат административни такси в размер на 2 % /два процента/ върху определената цена без ДДС за имоти общинска собственост, изчислени върху по-високата стойност – данъчна или пазарна оценка, определена от лицензиран оценител, но не по-малко от 50,00лв, за: – имот или вещ, предмет на продажба; – ограниченото възмездно вещно право; – по-скъпият имот или вещ, при замяна; – реален дял с по-висока стойност при делба. (2) Средствата по ал. 1 се използват за покриване на разходи по цялата административно техническа дейност по подготовка и обслужване на процедурите, за заплащане на допълнително привлечени специалисти и оценители, за техническо оборудване на отдел „Общинска собственост”, за заплати и допълнително възнаграждение за постигнати резултати на лицата, пряко заети с дейностите по подготовка на преписките по разпореждане и придобиване на общинска собственост. (3) / нова с решение № 661 от Протокол № 20/18.12.2013 г./ При безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост или на ограничени вещни права върху имоти общинска собственост приобритателите заплащат административна такса по ал.1 върху данъчната оценка на имота или вещното право. Чл.103 (1) /изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За притежаване на куче, собственик с постоянен адрес в Община Несебър заплаща годишна такса в размер на 25,00 лева. (2) ./частично изм. с реш.№ 1268/7.07.2017г. по адм. дело 852 /2017г. на адм. съд Бургас в сила от 31.08.2017г. Освобождават се от такса след представяне на документ за съответното им качество собствениците на кучета по чл.175 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ( кучета на инвалиди; служебни кучета в организации на бюджетна издръжка; кучета, използвани от БЧК; кастрирани кучета; (3) В тримесечен срок от датата на придобиване на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес / седалище. (4) Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването. (5) Приходите от събраните такси по ал.1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета. (6) Задълженията за плащане на таксата се прекратява от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната. Такси, които се заплащат при промяна предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд Чл.103а / нов с решение № 661 от Протокол № 20/18.12.2013 г./ (1) При промяна на предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд за неземеделски нужди, включително в случаите по чл.29, ал.З и ал.4 от Закона за опазване на земеделските земи за земите от общинския поземлен фонд, се заплаща местна такса. (2) Размерът на таксата по ал.1 се определя от: 1.Бонитетната категория на земеделската земя, посочена в акта за категоризация,изготвен съгласно Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение; 2.Размера на земята, включена в границите на определената площадка или трасе на обекта; 3.Местонахождението на земята съобразно категорията на населеното място, определена по реда на чл.36, ал.2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България; 4.Вида на обекта; 5.Възможността за напояване. (3) Размерът на таксата се определя по формулата: Т – е таксата за промяна на предназначението на 1 дка земеделска земя (лв.); СББ – средният бонитетен бал за съответната категория земеделска земя при неполивни условия; за некатегоризируема земя СББ е 2,5; Кплощ – коефициентът за площта на земята, необходима за обекта; Кк – коефициентът за категорията на населеното място; Кпол – коефициентът за поливност. (4) Коефициентът за площта на земята се определя в зависимост от размера на земята, необходима за обекта, и от вида на обекта, както следва: За обектите по чл.103б, ал.1: а) при площ до 1 дка включително – 2,00; б) при площ над 1 до 5 дка включително -3,00; в) при площ над 5 до 10 дка включително – 4,00; г) при площ над 10 дка – 5,00; 2.За обектите по чл.103б, ал.2 независимо от размера на площта, която се засяга -2,00; 3.За имоти, които са разположени в едно и също землище и за които предложения за промяна на предназначението са внесени от един и същ собственик или лице, което има право да строи в чужд имот, коефициентът за площ по т.1 се определя въз основа на сумата от площите на всички имоти независимо от броя на изработените за тях подробни устройствени планове. (5) Коефициентът за категорията на населеното място се определя в зависимост от групата по категория на населеното място и от вида на обекта, както следва: Групи по категория Вид на обекта по чл.103б,ал.1 по чл.103б, ал.2 За земи в землището на населени места от І, ІІ, ІІІ категория,национални курорти и населени места граничещи с морската брегова ивица 13.00 1.20 За земи в землищата на населени места от ІV и V категория 9.00 0.80 От VІ, VІІ или VІІІ категория 6.00 0.50 (6)За линейни обекти коефициентът по ал.5 е 1.00. (7)Коефициентът за поливност при поливни условия е 1.20, а при неполивни е 1.00. Чл.103б. /нов с решение № 661от Протокол № 20/18.12.2013 г./ (1) Размерът на таксата се определя по реда на чл.103а ал.3, като се ползва съответният коефициент в колона 2 на таблицата към чл.103а, ал.5, при промяна на предназначението на земеделската земя за изграждане на: 1.търговски обекти; 2.производствени обекти; 3.складови обекти; 4.административни обекти; 5.курортни обекти; 6.туристически и спортни обекти; 7.жилищни и вилни сгради, паркинги и гаражи. (2) Размерът на таксата се определя по реда на чл.103а,ал.3, като се ползва съответният коефициент в колона 3 на таблицата към чл.103а, ал.5, при промяна на предназначението на земеделската земя за изграждане на: 1.здравни обекти; 2.обекти на науката, образованието и културата; 3.обекти на енергетиката и транспорта; 4.обекти със социално предназначение; 5.обекти за опазване и възстановяване на околната среда; 6.обекти, свързани с отстраняване на природни бедствия и аварии; 7.обекти на отбраната и националната сигурност; 8.обекти, свързани с производството, съхранението и преработката на селскостопанска продукция, както и обекти на хранително-вкусовата промишленост; стокови тържища за непреработена растителна и животинска продукция;обекти за съхраняване, поддържане и ремонт на селскостопанска техника; хидромелиоративна инфраструктура; игрални полета на игрища за голф. Чл.103в. / нов с решение № 661 от Протокол № 20/18.12.2013 г./(1) При изграждане на разсадници и други обекти за производство на земеделска продукция таксатата се заплаща само за тази част от земята, която се застроява със спомагателни сгради, съоръжения и комуникации и от нея пряко не се получава земеделска продукция. (2) Таксата за всички спомагателни и допълнителни обекти, за инженерната инфраструктура и комуникациите, намиращи се във и извън границите на площадката (трасето) на основния обект, се определя в зависимост от вида на обекта, за който се иска промяна на предназначението на земеделските земи. (3) Таксата по чл.103а, ал.1 се заплаща от заинтересованото лице след постановяване на положително Решение за промяна на предназначението на земеделската земя от комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ. (4) Таксата по чл.103а, ал.1 за всеки конкретен случай се определя с протокол на комисия, назначена от кмета на общината, който се връчва на заинтересованото лице по реда на АПК. Такси за водовземане от минерална вода на територията на Община Несебър Чл. 103г / нов с Решение № 789 от Протокол № 23/02.06.2014г./( 1) Приема тарифа за определяне размера на таксите за издаване на разрешително за водовземане и ползване със стопанска цел на природния ресурс находище на минерална вода, изключителна държавна собственост № 73 от Приложение № 2 на Закона за водите „Слънчев Бряг”, Община Несебър, Област Бургас, предоставени безвъзмездно за управление и ползване с Решение №31/07.02.2012 г. на Министъра на околната среда и водите, включително водовземните съоръжения – сондаж № Б-1 и сондаж №Б-76, съгласно §133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, разположени на територията на Община Несебър, както следва: Т. 1. За издаване на разрешение за водовземане от кмета на общината се събира такса в размер на 200 лв.; Т. 2. За изменение и/или допълнение на разрешението за водовземане се събира такса в размер на 100 лв.; Т. 3 За продължаване срока на разрешението за водовземане по ал. 1 се събира такса в размер на 100 лв. Ал. 2. Таксите за водовземане от минерални води се определят на база разрешения обем вода, температурата на минералната вода и в зависимост от целите на водовземане и се внасят по сметка на община Несебър, публикувана на интернет страницата на общината. Чл. 103г 1 / нов с Решение № 789 от Протокол № 23/02.06.2014г./ал. 1 Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Ал. 2. За всяка от целите на ползване на минералната вода се поставя отделно измервателно устройство. Възможността минералната вода да се ползва с конкретен или с повече от един вид ползване, се доказва от ползвателя с наличие на отделна инсталация в захранвания обект, за всеки конкретен вид ползване на водата. Ал. 3. В случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства, за изчисляване на таксата за водовземане се вземат разрешените в разрешителното количества. Ал. 4. В случаите, в които не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води или водопроводните инсталации на захранвания обект не осигуряват разделно захранване по видове цели или при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства за водовземане на минерални води, за които се дължат такси с различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане. Чл. 103д / нов с Решение № 789 от Протокол № 23/02.06.2014г./ал.1. Ежегодно до 31-ви януари на следващата година титулярите на разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, съгласно Приложение № 1 от настоящата Наредба. Ал. 2. Образецът по ал.1 съдържа данните съгласно показателите, определени в разрешителното и размерите, определен в глава втора на настоящата тарифа. Ал. 3. В срок до 1 (един) месец от получаване на данните по ал. 1 кметът на общината или упълномощено от него лице извършва проверка на информацията и съответствието й с резултатите от собствения мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол. Ал. 4. При съответствие на информацията по ал.1 кметът на общината, или упълномощено от него лице, уведомява писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена. Ал. 5. При несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата, кметът на общината или упълномощено от него лице назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и определяне размера на дължимата такса. В проверката участват представител на Басейнова дирекция Черноморски район с център Варна и представители на общинска администрация Несебър. Чл. 103е / нов с Решение № 789 от Протокол № 23/02.06.2014г./ал. 1. Таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода, температурата на минералната вода и в зависимост от целите на водовземане по следната формула: Т = Е x W, където: Т – размерът на дължимата годишна такса в лева; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблицата по ал.2 – лв./куб. м; W – размерът на разрешения годишен воден обем в куб. м. Ал. 2. Единичният размер на таксата за водовземане от минерални води се определя съгласно следната таблица: Цел на използване на минералната вода Размер на таксата – Е(лв./куб. м.) t до 35 °С Водоползване за отдих, за хигиенни цели и профилактика Чл. 103ж / нов с Решение № 789 от Протокол № 23/02.06.2014г./Aл. 1. Таксите за водовземане са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни не по-късно от 31-ви март на следващата година по банковата сметка на Община Несебър. Ал. 2. В платежните документи за превода на сумите по съответната банкова сметка задължително се изписва: номерът на разрешителното; периодът, за който се внася таксата; основанието за плащане (видът на таксата) и че таксата е по Закона за водите. Ал. 3. Прекратяване действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляря на разрешителното се извършва след плащане на дължимите такси по настоящата тарифа. Ал. 4. Лицата, поискали издаване на разрешително и титулярите на заварени разрешителни заплащат дължимите такси независимо от етапа, на който се намира процедурата за изменение, продължаване на срока или преиздаване на разрешителното. Чл. 103з / нов с Решение № 789 от Протокол № 23/02.06.2014г./Контролът по изпълнението на тарифата се възлага на упълномощено от кмета на общината длъжностно лице. РАЗДЕЛ I Х „Такси за гробни места“ Чл. 103 и ал.1 /нов приет с реш. №267 пр.№ 9 от 27.07.2016г/ За ползване на гробни места след 8-мата година, за срок до 15 години, се заплащат еднократно такси, както следва: Т. 1 За гр. Несебър, гр. Свети Влас, гр. Обзор и с. Равда – 75 лв; Т. 2 За останалите населени места на територията на Община Несебър - 40,00 лв; Ал. 2 За ползване на гробни места след 8-мата година за вечни времена се заплащат еднократно такси, както следва: Т. 1 За гр. Несебър, гр. Свети Влас, гр. Обзор и с. Равда – 300,00 лв; Т. 2 За останалите населени места на територията на Община Несебър – 150,00 лв; Чл. 103 й, ал. 1 /нов приет с реш. №267 пр.№ 9 от 27.07.2016г/ За ползване на урнов гроб след 8-мата година, за срок до 15 години, се заплащат такси, както следва: т. 1 За гр. Несебър, гр. Свети Влас, гр. Обзор и с. Равда – 75,00 лв; т. 2 За останалите населени места на територията на Община Несебър – 20,00 лв; Ал. 2 За ползване на урнов гроб след 8-мата година за вечни времена се заплащат еднократно такси, както следва: Т. 1 За гр. Несебър, гр. Свети Влас, гр. Обзор и с. Равда – 150 лв; Т. 2 За останалите населени места на територията на Община Несебър – 75,00 лв; Чл. 103 к /нов приет с реш. №267 пр.№ 9 от 27.07.2016г/ За ползване на двойни гробни места /фамилни гробници/ за вечни времена се заплащат еднократно такси, както следва: Т. 1 За гр. Несебър, гр. Свети Влас, гр. Обзор и с. Равда – 1 500,00 лв; Т. 2 За останалите населени места на територията на Община Несебър – 600,00 лв. Чл. 103 л /нов приет с реш. №267 пр.№ 9 от 27.07.2016г/ За ползване на урнова ниша за вечни времена се заплаща еднократно такса в размер на 400,00лв. ЦЕНИ НА ДРУГИ УСЛУГИ, ОКАЗВАНИ ИЛИ ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ОБЩИНА НЕСЕБЪР НА ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА Чл.104 За всички услуги, предоставяни от Община Несебър, които не са регламентирани със закон, се определя цена с тази Наредба. Чл.105 (1) Цените на услугите се формират на основа пълните разходи, направени от общината по предоставяне на услугите. Пълните разходи включват всички преки и непреки разходи по представянето на услуги от общината. Те включват и съответен дял от: а) преките и непреки разходи за персонал, включително работната заплата и осигуровки; г) разходите по прилагане, събиране, научноизследователска дейност, определяне на стандарти и регулиране, включително и за задължителни протоколи за оценка на влиянието върху околната среда; Чл.106(1) Услугите, предоставяни от Община Несебър могат да бъдат: обикновена; бърза; експресна; обикновена – в рамките на 15 работни дни; бърза – в рамките на 5 работни дни; експресна – в рамките на един работен ден. (3) Бързите и експресните услуги се извършват, след предварително съгласуване за техническа възможност. (4) Сроковете за извършване на услугите започват да текат от деня на подаване на необходимите документи и заплащане на цената на съответния вид услуга. (5) Заплащането се извършва в брой или безкасово по съответната сметка. (6) Бързата услуга се заплаща с 50% увеличение, а експресната -със 100%. (7) В настоящата глава са посочени цените на обикновените услуги. Чл. 107 Необходимите документи за извършването на конкретна услуга или предоставяне на право от общината се утвърждават със заповед на кмета на Община Несебър. Чл.108 Мястото на изпълнение на конкретния вид услуга се определя със заповед на кмета на общината. Чл.109 При неспазване на сроковете по чл.106 ал.2 размерът на цената на услугата се намалява с едно на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния й размер. Чл.110 При законови обстоятелства налагащи предсрочно прекратяване на предоставеното право, общината възстановява част от платената цена, пропорционално на периода, през който правото не се ползва. Чл.111 Общински съвет- Несебър определя следните услуги, права и цени за тях. ЦЕНИ НА АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ Чл.112/изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Анкетиране на чужди граждани за създаване на Личен регистрационен картон и запис в база данни „Население“ – 15,00 лева. Чл.113 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.114 /изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За извършване / за издаване / на справка от регистър на населението, предназначена за посолства на други държави – 10,00 лева. Чл.115 За издаване на документ за припознаване на дете, родено извънбрачно -5,00 лева. Чл.116 /изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./За издаване на удостоверение за осиновяване – 8,00 лева. Чл.117 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.118 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.119/отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.120/отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.121 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.122 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.123/отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.124 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.125 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.126 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.127 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.128 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.129 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.130 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.131/отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.132 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.133 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.134/отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.135 За издаване на разрешително за паша в общински гори се заплаща 5,00 лв. Чл.136/отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.137 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.138 /изменен с решение № 1054 от протокол № 29/10.02.2015г Ал. 1. /изм. с решение № 513 от протокол № 16/12.05.2017г./ За издаване на разрешително за извършване на таксиметров превоз се заплаща сума в размер на 300.00 лв. Ал. 2 При неизплащане на съответната вноска, в случай на разсрочено плащане, Кметът на Община Несебър има право да отнеме разрешителното за извършване на таксиметров превоз на пътници на основание чл. 28 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници 4. /отменена с решение № 513 от протокол № 16/12.05.2017г./ Чл.139 За издаване на копие – разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници – за всеки лек таксиметров автомобил, се заплаща 20,00 лева. Чл.140 За заверка на пътна книжка-случаен (туристически) превоз, се заплаща 20,00 лв. Чл.141 За заверка на маршрутно разписание – за специализиран (работнически) превоз, се заплаща 20,00 лв. Чл.142 За съгласуване на маршрутни разписания за автобусни линии от областната и републиканска транспортни схеми, се заплаща 20,00 лв. Чл.143 За съгласуване на проекти за временна организация на движението във връзка със строителни, ремонтни и други работи по пътните платна, тротоарите и прилежащите им сгради, се заплаща 20,00 лв. Чл.144 За издаване на удостоверение за регистрация на местните поделения по чл.19 от Закона за вероизповеданията, се заплаща 10,00 лева. Чл.145 /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.146/отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Чл.147 За издаване на удостоверение за изплатен приватизиран обект, се заплаща 3,00 лева. Чл.147а ./нов приета с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ За издаване на удостоверение за декларирани данни от отдел “МДТ” на Частни съдебни изпълнители –5 лв.” Чл.147б ./нов приета с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ За изготвяне на копие от данъчна декларация, без приложения, за един брой на Частни съдебни изпълнители 20 лв.” Чл.147в ./нов приета с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ За изготвяне на копие от данъчна декларация, ведно с приложените към същата документи, за един брой на Частни съдебни изпълнители – 25 лв.” Чл.147г . ОТМЕНЕН с решение №4731 /28.04.2015г./ на Върховният административен съд на Република България. ТАКСИ ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ТЕЖКИ И ИЗВЪНГАБАРИТНИ ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СЛЕДСТВА, КОИТО ПОЛЗВАТ УЛИЧНАТА МРЕЖА НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР Чл.148 За движение на извънгабаритни и тежки превозни средства, съгласно нормите, определени в Наредба №11 от 2001г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, издадена от МРРБ, които ползват уличната мрежа на Община Несебър, се заплаща такса в размер на 50,00 лева. ЦЕНИ НА ДРУГИ УСЛУГИ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ОБЩИНА НЕСЕБЪР Чл.149 / изменен и допълнен с решение № 902 от протокол № 25/31.03.2010г./ (1) За монтиране на рекламно-информационни елементи на стойки върху терени общинска собственост се заплаща 22,00лв на кв.м. рекламна площ на месец за месеците от май до октомври и 11,00 лв на кв.м. рекламна площ на месец за месеците от ноември до април; (2) /изменена с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За ползване на съоръжения РИЕ – общинска собственост се заплаща 30,00лв на кв.м. рекламна площ на месец за месеците от май до октомври и 15,00 лв на кв.м. рекламна площ на месец за месеците от ноември до април. Общинските съоръжения се ползват за срок не по-малък от три месеца през активния сезон и не по-малък от 1 месец за останалия. Рекламните материали се изработват, поставят и премахват след изтичане срока на ползване от желаещите лица, като на поставянето и премахването присъства длъжностно лице от отдел „Търговия” в община Несебър; ( 3) За двустранните РИЕ цените по ал.1 и ал.2 се удвояват; ( 4) За осветените РИЕ консумираната ел. енергия се заплаща допълнително, съобразно декларираната консумация; ( 5) За свободно стоещи или монтирани информационно указателни табели се заплаща 15,00лв на кв.м. рекламна площ на месец; (6) За извършване на реклама, чрез рекламни материали с временен характер транспаранти, знамена, надписи и информационно указателни табели се заплаща 5,00 лв на кв.м. рекламна площ на ден; (7) За извършване на реклама, чрез използване на автомобил със звуков сигнал се заплаща 10 лв. на ден. (8) Посочените цени по предходните алинеи са без ДДС. (9) При еднократно заплащане на определените цени за рекламно съоръжение по ал. 1 и ал. 2 за една година, в срок до 10 дни от сключване на договора, ползвателят ползва отстъпка в размер на 10 % от цената. Чл. 149 а /нов приет с реш. №267 пр.№ 9 от 27.07.2016г/ Ал. 1 За популизиране/реклама на обекти и услуги в онлайн рекламен каталог в официален туристически сайт www.visitnessebar.org, лицата извършващи дейността, заплащат еднократна годишна цена в размер на 50.00лв без ДДС. Ал. 2 Лицата, имащи право да ползват услугата по ал. 1, следва да отговарят на изискванията за регистриране на туристически обект/дейност по Закона за туризма и съпътстващото го законодателство. Ал. 3 Заявленията за ползване на услугата по ал. 1 се разглеждат от служители от отдел „Туризъм и туристическа реклама” и се одобряват от заместник кмета по туризъм в Община Несебър. Ал. 4 При рекламиране на туристически продукт не се допускат рекламни материали, които не са актуални, не са съобразени с добрите нрави или действащото законодателство на Република България, както и такива, чието съдържание уронва престижа на Община Несебър и страната ни като туристическа дестинация. Чл.150 (1) изменена и допълнена с решение № 880 от протокол № 25/01.09.2014г За ползване на зали-общинска собственост, с цел провеждане на семинари, конференции и други обществени мероприятия, се заплаща такса в размер на 50.00 лева на час, а ако се ползва за повече от 8 часа – 40лв. на час. Т.1 За ползване на зала за култура и изкуство в Читалище „Яна Лъскова“, гр.Несебър-стар град се заплаща такса в размер на 150.00 лева на час, а ако се ползва за повече от 8 часа – 120лв. на час. (2) За ползване на зали – общинска собственост, с цел провеждане на спортни и други занимания, се заплаща такса в размер на 5,00 лева на час. (3) / нова с решение № 523 от Протокол № 15/05.03.2009г./, За полване на общинско съоръжение, се заплаща месечна такса в размер на: за съоръжение за продажба на мед – 30,00лева; за съоръжение за продажба на картини – 40,00лева; за съоръжение за продажба на ядки – 40,00лева; за съоръжение за продажба на сувенири – 40,00лева; за съоръжение за продажба на риба – 40,00лева; за павилиони – 50,00лева. (4) -/нова с решение № 513 от протокол № 16/12.05.2017г./ Определят се следните цени за услуги, свързани с ползване на общинско имущество – фитнес зала в многофункционална зала в гр.Обзор, както следва : т.1 – за еднократно посещение – 3,00 лв.; т.2 – месечна абонаментна карта – 30,00 лв ; т.3 – шестмесечна абонаментна карта – 120,00 лв.; т.4 – годишна абонаментна карта – 200,00 лв. Чл.151 изм.с реш. №267 пр.№ 9 от 27.07.2016г (1) За право на провеждане на мероприятия на терени публична общинска собственост се заплаща цена, както следва: за терени до 600кв.м.: до 1 час – 30 лв. до 4 часа – 100,00лв.; от 4 часа до 24 часа – 200,00лв.; от 1 до 3 дни – 500,00лв.; над 3 дни – за всеки следващ ден по 200,00лв.; за терени над 600кв.м.: 2.1. до 4 часа – 200,00лв.; 2.2. от 4 часа до 24 часа – 400,00лв.; от 1 до 3 дни – 1000,00лв.; 2.4. над 3 дни – за всеки следващ ден по 400,00лв. (2) В зависимост от вида на мероприятието цените са: за държавни, общински, благотворителни и организирани по Закона за събранията, митингите и манифестации – безплатни; за културни и спортни прояви – цените по ал.1; за заснемане на филмови продукции, клипове, реклами, провеждане на фирмени мероприятия други – цените по ал.1, умножени с коефициент 3. /3/ нова с решение № 880 от протокол № 25/01.09.2014г За право на провеждане на културни и други мероприятия на терен публична общинска собственост — „Амфитеатър“ гр. Несебър- стар град, се заплаща цена, както следва: до 8 часа – по 150лв. на час; над 8 часа- по 120лв.на час. Чл.152 (1) / изменен с Решение № 1054 от Протокол № 29/10.02.2015г./За закупуване на входни билети и такси на екскурзоводските беседи за музейни обекти към Музей „Старинен Несебър” се събират следните входни такси: 1.Входни билети за Археологически музей: А) Индивидуални посетители – Възрастни – 6.00 лв. – Деца – 3.00 лв. Б) Групи над 20 души (без договор) и Фирми с договор: – Възрастни – 5.00 лв. – Деца – 2.50 лв. 2.Входни билети за църква „Св.Стефан“: А) Индивидуални посетители: 3.(Изм. с реш. № 557 от Протокол № 18/30.06.2017г.)Входни билети за църква „Св.Спас“, църква „Христос Пантократор“, Етнографски музей, църква „Св.Йоан Кръстител” и църква „Св.Параскева” и „Свети Тодор“: – Възрастни – 3.00 лв. – Деца – 2.00 лв. – Възрастни – 2,50 лв. – Деца – 1.50 лв. 4.Комбинирани билети : 4.1. Археологически музей и Етнографски музей: – Възрастни – 8.00 лв. – Деца – 4.00 лв. 4.2. Църква „Св.Стефан” и църква „Св.Спас”: 4.3. Археологически музей и църква „Св.Стефан” : – Възрастни – 10.00 лв. – Деца – 5.00 лв. 4.4. / Изм. с реш. № 557 от Протокол № 18/30.06.2017г.Археологически музей, църква „Св.Стефан” плюс 1 обект по избор (Етнографски музей или църквите „Св.Спас“, „Христос Пантократор“, „Св.Йоан Кръстител”, „Св.Параскева” или „Св. Тодор“): – Възрастни – 12.00 лв. – Деца – 6.00 лв. 4.5. / Изм. с реш. № 557 от Протокол № 18/30.06.2017гАрхеологически музей, църква „Св.Стефан” плюс 2 обекта по избор /Етнографски музей или църквите „Св.Спас”, „Хр.Пантократор” , „Св. Йоан Кръститтел“, „Св. Параскева“ или „Св. Тодор“/ – Възрастни – 15.00 лв.; – Деца – 8.00 лв. 4.6. / Изм. с реш. № 557 от Протокол № 18/30.06.2017г).Археологически музей, църква „Св.Стефан”, плюс 3 обекта по избор /Етнографски музей или църквите „Св.Спас”, „Хр.Пантократор”, „Св.Йоан Кръстител”, „Св.Параскева” или „Св. Тодор“/ – Възрастни – 18.00 лв.; – Деца – 9.00 лв. 4.7. / Изм. с реш. № 557 от Протокол № 18/30.06.2017гВсички църкви /„Св.Стефан”, „Св.Спас”, „Хр.Пантократор”, „Св.Йоан Кръстител”, „Св.Параскева” и „Св. Тодор“/: 4.8. (Нова приета с реш. № 557 от Протокол № 18/30.06.2017г.)Археологически музей, църква „Св.Стефан”, плюс 4 обекта по избор /Етнографски музей или църквите „Св.Спас”, „Хр.Пантократор”, „Св.Йоан Кръстител”, „Св.Параскева” или „Св. Тодор“/ – Възрастни – 20.00 лв.; – Деца – 10.00 лв. 4.9. / Нова приета реш. № 557 от Протокол № 18/30.06.2017г.) Археологически музей, църква „Св.Стефан”, плюс 5 обекта по избор /Етнографски музей или църквите „Св.Спас”, „Хр.Пантократор”, „Св.Йоан Кръстител”, „Св.Параскева” или „Св. Тодор“/ – Възрастни – 22.00 лв.; – Деца – 11.00 лв. 4.10. /Нова реш. № 557 от Протокол № 18/30.06.2017г.)Всички осем музейни обекта / Археологически музей, църква „Св.Стефан”, Етнографски музей или църквите „Св.Спас”, „Хр.Пантократор”, „Св.Йоан Кръстител”, „Св.Параскева” или „Св. Тодор“/ – Възрастни – 25.00 лв.; – Деца – 12.00 лв. За екскурзоводско обслужване: 5.1. Екскурзоводски беседи: А) Групи до 20 души: – на български език за ученици и студенти – 10.00 лв. – на чужд език (руски, немски, английски) – 30.00лв. Б) Групи над 20 души: – на български език за ученици и студенти – по 0.50 лв. на човек; – на чужд език (руски, немски, английски) – по 1.50лв. на човек 5.2. Панорамни обиколки: – „Месамбрия – Месемврия – Несебър” – 30.00 лв. (обхваща всички периоди от историята на града) – „Вяра в Несебър” – 20.00 лв. (представя развитието на Несебър като църковен център) – Панорамна обиколка без посещение на музеен обект – 60.00 лв. (макс. продължителност 1 час) – „Месамбрия – Месемврия – Несебър” – по 1.50 лв. на човек – „Вяра в Несебър” – по 1.00 лв. на човек – Панорамна обиколка без посещение на музеен обект – по 3.00 лв. на човек (макс. продължителност 1 час) 5.3. Панорамни обиколки с фикскиран час + вход за църква „Св.Стефан” и за група най-малко от 5-ма души: – възрастни – 10.00 лв. на човек; – деца – 5.00 лв. на дете 5.4. Аудио екскурзовод в Археологически музей (Гайдпорт) – 5.00 лв. (на устройство -български, руски, немски, английски, френски език). Забележка: При посещение на повече от един музеен обект се заплаща една беседа плюс панорамна обиколка според вида. Ал. 2. Децата до 6 годишна възраст и жителите на Община Несебър посещават обектите по ал. 1, т. 1-4 безплатно. Ал. 3. За предоставяне на следните права и услуги от Музей „Старинен Несебър” се събират следните входни цени на услуги: / отмена се с решение 1054 от Протокол 29/10.02.15г./ за извършване на справка за наличието на документи и движими културни ценности в основния, обменния и научно-спомагателния фонд на музея – 10.00 лв.; за заснемане на документални филми с културни ценности от фондовете на музея и интериорни пространства – 50.00 лв. на всеки започнат час; за заснемане на културни ценности от основния, обменния и научно-спомагателния фонд на музея на висока резолюция за публикации, изложби и други и предоставянето им на електронен носител – 10.00 лв. за брой; за ползване на зала Археологически музей – 100.00 лв. на час; за ползване на лапидариум – Археологически музей и дворни пространства на църква „Св.Стефан” и на Етнографски музей- 50.00 лв. на час; за ползване на църква „Йоан Кръстител” (за културни мероприятия, концерти и др.) – 100.00 лв. на час; за ползване на църква „Св.Параскева” (за културни мероприятия) – 80.00 лв. на час. Ал. 4. Таксите, по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се заплащат когато мероприятията се провеждат извън ангажиментите на Община Несебър и Културната програма на общината. Чл.153 (1) /отменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./За ползване на услугите на Обединена общинска школа по изкуствата гр.Несебър се заплащат следните месечни такси : – за групите от музикалната школа /индивидуално обучение/ – 15,00 лв; – за всички останали групи /съгл. Правилника за дейността на ООШИ/ – 10,00лв. (2) Когато две деца от едно семейство посещават класовете по ал.1 таксата за второто дете се заплаща с 50 на сто намаление (3) Лицата до 16 год.възраст, ползващи услугите на Центъра за социална рехабилитация и интеграция и Дома за деца с умствена изостаналост – с.Кошарица, посещават класовете към ООШ безплатно. Чл.154 (1) /изменена с решение № 694 от протокол № 21/14.02.2014г./ За посещаване на група към Общински детски комплекс Несебър от художествено- творческо направление, съгласно Списък – образец № 1а на ОДК, се заплаща 15,00 лв месечна такса.Лицата, посещаващи групи към Общински детски комплекс Несебър от научно-познавателно, хуманитарно и приложно – техническо направление, съгласно Списък – образец № 1а на ОДК, не заплащат такси. (2) /изменена с решение № 694 от протокол № 21/14.02.2014г./Лицата до 18 годишна възраст, ползващи услугите на Центъра за социална рехабилитация и интеграция и Дома за деца с умствена изостаналост с. Кошарица, или са освидетелствани и имат специална образователна потребност /СОП/, посещават групите безплатно. (3) /нова с решение № 694 от протокол № 21/14.02.2014г./Когато две или повече деца от едно семейство посещават платените групи, таксата за второто и следващите деца се заплаща с 50 на сто намаление чл.154а (1) / нов с решение № 410 от Протокол № 14/05.04.2013г. /Приема размер на такси за правоучастия в организираните от община Несебър и ОДК – Несебър международни фестивали, както следва: За участия в международна конкурсна програма от: – за колективи – по 42 лв. с ДДС на участник; – за художници – по 42 лв. с ДДС на участник; – за индивидуално участие – по 60 лв. с ДДС; – при участие и в колектив, и индивидуално се заплащат 60 лв. с ДДС от участник ; – за Мис и Мистър Фестивал – 84 лв. с ДДС на участник ; За участия в националната конкурсна програма от: – за колективи – по 20,40 лв. с ДДС на участник; (2) При участия на две и повече деца от едно семейство в конкурсната програма на съответния фестивал, таксата за второто и следващо дете се заплаща с 50 на сто намаление. (3) От такса за правоучастие се освобождават участниците от община Несебър. Чл.155 (1) изменена с решение № 1384 от Протокол № 38/22.07.2011г./За автогарово обслужване, включващо преминаване, престой и заверка на пътен лист при всяко тръгване на автобусите, ежедневно се заплаща цена на услуга без ДДС в размер, както следва : за превози по Републикансата транспортна схема – 13 , 00лв. за всеки курс за превози по Областната транспортна схема – 4, 00 лв. за всеки курс за превози по Общинската транспортна схема – 2,00 лв за всеки курс (2) Цените на услуги без ДДС по ал.1 са целогодишни, без да се разделят на зимен и летен период. Чл.156 (1) За абонамент на паркомясто в общински паркинг, се заплащат следните цени на услуги: За автомобили на жители на съответното населено място – 15,00 лева на месец; / изменена с решение № 523 от Протокол № 15/05.03.2009г./, За автомобили на търговци – 50,00 лева на месец; За автомобили на туристи: за престой до 4 часа – по 2,00 лев на час; / изменена с решение № 523 от Протокол № 15/05.03.2009г./, за престой над 4 часа до 24 часа – 8,00 лева на денонощие. / изменена с решение № 523 от Протокол № 15/05.03.2009г./, За автобуси: за престой до 4 часа – по 3,00 лева на час; / изменена с решение № 523 от Протокол № 15/05.03.2009г./, за престой над 4 часа до 24 часа – по 12,00 лева на денонощие. / изменена с решение № 523 от Протокол № 15/05.03.2009г./, за месечен абонамент – 90,00 лева. / изменена с решение № 523 от Протокол № 15/05.03.2009г./, (2) За абонамент на паркомясто по улична мрежа се за заплаща 20,00 лева на месец. (3) За ползване на паркомясто в ситуирана зона за кратковременно платено паркиране на територията на Община Несебър, се заплаща цена на услуга в размер на 1,00 лев на час. (4) За престой в наказателен паркинг, се заплаща 2,00 лева на час. (5) За абонамент на товарни таксита за едно паркомясто в Товарен паркинг – 20,00 лева на месец. /6/ /нова с решение 902 от протокол № 25/31.03.2010/ За освобождаване на репатрирано МПС се заплаща сумата от 36,00лв. /7/ /нова с решение 902 от протокол № 25/31.03.2010 / За освобождаване на място на МПС с поставени скоби се заплаща сумата от 15,00лв. /8/ / нова с решение 902 от протокол № 25/31.03.2010/ За предоставяне на услугата „Пътна помощ „ – 2,50лв. на км Чл. 156а. /изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ (1) За ползване на яхтено и рибарско пристанище се заплаща линейна кейова такса за всеки започнат линеен метър от максималната дължина на кораба, обявена в корабните документи, както следва: за домуване на кораби се заплаща годишна такса в размер на: а) за кораби до 7.5 м. – 80 лв. б) за кораби до 12 м. – 215 лв. в) за кораби над 12 м. – 420 лв. за приставане на кораби се заплаща дневна такса в размер на: а) за кораби до 7.5 м. – 10 лв. б) за кораби до 12 м. – 30 лв. в) за кораби над 12 м. – 50 лв. (2) Под дневна такса по смисъла на ал. 1, т. 2 се има предвид период от 24 часа. (3) Посочените цени са без ДДС. (4) За приставане за период до 3 дни таксата се събира от служител на дирекция „Транспорт и общински пазари” при Община Несебър при приставане на кораба. За приставане за период по – дълъг от 3 дни, при приставането са заплаща такса за 3 дни и се подава заявление до дирекция „Транспорт и общински пазари”. Заявлението се разглежда в рамките на 3 дни. При последвало разрешение се доплаща дължимата такса за разрешения срок за приставане. (5) Заявления за издаване на разрешения за домуване се подават в сроковете и при условията на ал. 4. Разрешенията, с посочване на кейовата местостоянка, се издават за срок от 1 год. Дължимата годишна такса се заплаща при получаване на разрешението. (6) За ползване на част от територията на пристанището за извършване на дейност свързана с дейността на корабите, като местостоянки за изкупуване на риба и други водни организми се заплаща такса в размер и по реда на чл. 37, ал.1, т. 1 от настоящата Наредба. Чл. 156-б / нов с решение №902 от Протокол № 25/ 31.03.2010г./ Ал.1. За издаване на нова магнитна карта за достъп през автоматични бариери, жителите на гр. Несебър заплащат цена в размер на 10,00лв. еднократно за 1 брой. Ал.2. За издаване или преактивиране на магнитна карта за достъп през автоматични бариери, търговците и наематели на заведения заплащат годишна цена в размер на 200,00лв. за 1 брой. Ал.3. При просрочване на определеното време за зареждане, картата се блокира и търговците заплащат 50,00лв. за повторно активиране. Чл.157 За издаване на екологични становища, се заплаща 20,00 лева на обект. Чл.158 За издаване на разрешително за депониране на строителни отпадъци и изкупни земни маси, се заплаща 20,00 лева. Чл.159 За издаване на разрешително за отсичане на дървета, се заплаща 20,00 лева. Чл.160 За издаване на разрешение за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – общинска собственост, се заплаща 20,00 лева. Чл.161 За издаване на разрешително за изкупни земни маси за обратни насипи, се заплаща 10,00 лева. Чл.162 /изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ (1) За извършване на сватбен ритуал /граждански брак/ се заплащат следните цени: за ритуал, извършен в определените за ритуала места – Ритуална зала в гл. Несебър и Кметствата на територията на Община Несебър – 80,00 лв; за сключване на граждански брак, извън посочените по-горе места – 200,00лв. Чл.163 За ползване на услуги при ритуали: фотозаснемане – 10,00 лева; видеозаснемане -20,00 лева; Чл.164 Чл.164 (1/ изм. с реш. №267 пр.№ 9 от 27.07.2016г/ За ползване на услуги по погребения: 1. цена на ковчег - до 60,00 лева; 2. надгробен кръст - 5,00 лева; 3. отваряне на стар гроб - 100,00 лева; 4. изкопаване на нов гроб - 50,00 лева; 5. ползване на катафалка – 25,00 лева. (2) Безплатните погребални услуги се предоставят на български граждани, които са самотни, без близки и роднини, бездомни, безпризорни, настанени в заведения за социални услуги и регистрирани в службите за социално подпомагане. (3) / изм. с реш. №267 пр.№ 9 от 27.07.2016г/ Жителите на Община Несебър ползват безплатни услуги по погребения по ал.1 т.1,.2,4 и 5 Чл.165 За ползване на услуги по БКС, се заплащат следните цени: за услуга с фадрома -260,00 лева на машиносмяна; за услуга с булдозер -250,00 лева на машиносмяна; за услуга с водоноска -200,00 лева на машиносмяна; за услуга със ЗИЛ -1,70 лева на км; за услуга с ГАЗ -1,50 лева на км; за услуга с резачка - 8,00 лева на куб.м. за услуга с резачка – 8,00 лева на куб.м. /нов с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За услуга с автовишка – 320,00 лв на машиносмяна Чл.166 За ползване на копирни услуги за една страница -едностранно – 0,50 лв., двустранно – 1,00 лв. Чл.167 / изменен с решение № 880 от протокол № 25/01.09.2014г/ За издаване на заверено препис – извлечение от решения, протоколи, заповеди, актове и договори – други невключени по горните точки, се заплаща 3,00лв. на страница Чл.168 За издаване на други удостоверения и служебни бележки, се заплаща такса в размер на 3,00лв. Чл.169 / изменен с решение № 880 от протокол № 25/01.09.2014г/ За заверка на копие от актове, договори, заповеди, решения, протоколи и други документи, не включени по предходните членове и точки, се заплаща 3,00лв. на страница. Чл.170 /изменен с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ За закупване на тръжни книжа, се заплаща: за приватизация – 100,00лв.; за отдаване под наем – 60,00 лева; за продажба по ЗОС – 60,00 лева; за възлагане на обществен превоз -100,00 лева. ЧЛ.170а /отменен//нов с решение от Протокол № 19/18.06.2009г./ „За вход/ползване на тоалетни-общинска собственост се заплаща цена /такса/ 0,50 лв.” Чл.170б / нов с решение 902 от протокол № 25/31.03.2010/ (1) За вземане на животни от приюта за безстопанствени кучета за отглеждане се заплаща:За мъжко куче – цена в размер на 66лв.За женско куче – цена в размер на 76лв. (2) В цената влизат разходите за обезпаратизяване, ваксина против бяс, кастрация, идентификационен чип, издаване на паспорт, нашийник с медальон. Не се заплащат разходите за залавяне и отвеждане до приюта, както и разходите за отглеждане до момента на вземането. Чл.170в-/изменен с решение № 513 от протокол № 16/12.05.2017г./ /нов с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./ Определят се следните цени при предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена информация според вида на носителя: Дискета – 1 бр. - 0.50лв.; СD – 1 бр. –0.50лв.; DVD – 1 бр. –0.60лв.; разпечатване – 1 стр. /А4/ – 0,12 лв; ксерокопие – 1 стр. /А4/ – 0,09 лв; писмена справка – 1,60 лв; Посочените стойности не включват ДДС. Чл. 170г / нов с решение 832 от протокол №24/11.07.2014г./Ал. 1) Лицата, притежатели на отпадъци от търговско промишлени дейности, транспортиращи ги самостоятелно до Депата за неопасни отпадъци, собственост на Община Несебър, заплащат за обезвреждането и третирането им в депата за неопасни отпадъци, цена за услугата в размери, както следва: за 2014 г. – 30 лв., без ДДС за тон предаден отпадък и за 2015 г. – 37 лв., без ДДС за тон предаден отпадък. Ал. 2) В размера на цените по ал. 1 са включени следващите се отчисления по чл. 20 от Наредба № 7 за реда и начина на изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. Чл.170д / нов с решение № 880 от протокол № 25/01.09.2014г/ Определят се следните цени за други услуги, свързани с ползване на общинско имущество: Т. 1 Озвучаване на конферентни зали: до 8 часа – по 40 лв на час; над 8 часа – по 30 лв. на час Т. 2 Ползване на мултимедия: – до 8 часа — по 40лв на час; – над 8 часа – по 30лв. на час: Т. З Ползване на уредба за симулантен превод: – до 8 часа – по 50 лв на час; – над 8 часа – по 30 лв. на час Т. 4 Ползване на флипчарт: до 8 часа – по 5 лв на час; над 8 часа – по Злв. на час; Т. 5 Озвучаване на Амфитеатър,гр. Несебър-стар град: – до 8 часа – по 200 лв на час; – над 8 часа – по 160лв. на час; Т. 6 Озвучаване на Читалище „Яна Лъскова“, гр. Нссебър-стар град: – до 8 часа — по 200 лв на час; чл. 170е (нов с решение № 1194 от Протокол № 32/2015г. Ал.1 За претоварване на тон смесен отпадък в Претоварна станция за отпадъци гр. Несебър и транспорт до Регионално депо се заплаща цена на услуга в размер на 23,70лв. без ДДС от лицата транспортиращи отпадъка. Ал.2 Едновременно със заплащането на цената по ал.1 , се заплащат и дължимите обезпечения по чл.60 ал.1 от ЗУО и отчисленията по чл.64 ал.1 от ЗУО, както и цената за обработка на смесения отпадък на депо Братово, определена с решение на Общински съвет Бургас. Ал.3 За претоварването на разделно събран тон зелен отпадък в Претоварна станция за отпадъци Несебър и транспорт до регионално депо се заплаща цена на услуга в размер на 23,70 лв. без ДДС от лицата транспортиращи отпадъка. Ал.4 Едновременно със заплащането на цената по ал.3 , се заплаща и дължимата цена за обработка на зеления отпадък на депо Братово , определена с решение на Общински съвет Бургас Ал.5 За претоварване на тон опасен отпадък в Претоварна станция за отпадъци гр. Несебър и транспорт до регионално депо се заплаща цена на услуга в размер на 23,70лв. без ДДС от лицата транспортиращи отпадъка. Ал.6 Едновременно със заплащането на цената по ал.5, се заплаща и дължимата цена за временно съхранение на опасния отпадък на депо Братово, определена с решение на Общински съвет Бургас. Ал.7 За третиране на строителни отпадъци от бита в Претоварна станция за отпадъци гр. Несебър се заплаща цена на услуга в размер на 6,20 лв.без ДДС. Ал.8 Едновременно със заплащането на цената по ал. 7 се заплащат и дължимите отчисления по чл. 64 ал.1 от ЗУО. Чл.170ж / нов с решение № 126 от Протокол № 5/16.03.2016г. : ал.1 За създаването, разпространението и използването с търговска цел на предмет, представляващ или съдържащ изображение на културна ценност, публична общинска собственост или на елементи от нея се сключва договор със собственика на културната ценност- Община Несебър или с директора на музея, в чиито фондове е инвентирана тя като се заплаща цена в размер на 0.20лв. за 1 /един/брой, предмет(търговски артикул, вкл. сувенири, картички, хранителни продукти, напитки, изделия и др.) Ал.2. Договорите с Община Несебър се сключват по заявление от лицата извършващи съответната дейност и възнагражденията по тях се събират от отдел „Търговия“. В договора задължително се вписва периода на извършване на дейност и бройката на предметите, които ще се създават, разпространяват или използват с търговска цел. Договорите се завеждат в нарочен за целта регистър. Ал.3 Върху всеки от заявените в договора бройки от предмети с търговска цел, представляващи или съдържащи изображение на културна ценност, публична общинска собственост или на елементи от нея търговецът поставя холограмен стикер с логото на Община Несебър. Холограмните стикери се получават на място при подписване на договора. Ал.4. При неспазване на горепосочените разпоредби длъжностните лица от отдел „Контролен блок“при Община Несебър съставят протокол и сигнализират компетентните органи при Министерство на културата за образуване на административно наказателно производство с налагане на санкция по реда на чл.226, респективно чл.226а от Закона за културното наследство. Чл. 170 з / нов приет с реш. 267 пр.№ 9 от 27.07.2016 г/ Определят се следните цени за услуги, свързани с ползване на общинско имущество- тенис кортове на територията на Община Несебър, както следва: Т. 1 – за еднократно посещение до 1 час - 20,00лв.; Т. 2 – месечна абонаментна карта за 10 часа – 160,00лв; Т. 3 – тримесечна абонаментна карта за 30 часа –420,00лв; Т. 4- шестмесечна абонаментна карта за 50 часа – 600,00лв. Чл.171 (1) . В сила от 31.08.2017г. Обявен за нищожен с реш. № 1268 /7.07.2017г. на Адм. съд Бургас по адм. дело 852/2017г Чл.172. В сила от 31.08.2017г. Обявен за нищожен с реш. № 1268 /7.07.2017г. на Адм. съд Бургас по адм. дело 852/2017г. Чл.173 В сила от 31.08.2017г. Обявен за нищожен с реш. № 1268 /7.07.2017г. на Адм. съд Бургас по адм. дело 852/2017г. 1 По смисъла на тази Наредба: „Услуги за всеобщо ползване“ са тези услуги, при които конкретният ползвател не може да бъде определен. „Ползватели“ са физически лица и юридически лица, на които се предоставят публични услуги по смисъла на Закона за местните данъци и такси. „Личен доход“ са всички са всички доходи на лицата с изключение на: а) добавката за чужда помощ на инвалидите с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ; б) сумите, които лицата, настанени в домовете за социални грижи, получават като възнаграждение в трудово-терапевтичен процес; в) помощите, определени с акт на Министерски съвет; г) даренията с хуманитарна цел, направени на лицата, ползващи услугите на заведенията за социални грижи и формите за социално обслужване; д) еднократно изплащаните допълнителни суми към пенсиите по решение на Министерски съвет. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. /нови точки приети с решение от Протокол № 19/18.06.2009г./ т. 5: „Домуване” по смисъла на настоящата наредба е престой на кораба в пристанището за период по – дълъг от 7 месеца. т. 6: „Приставане” по смисъла на настоящата наредба е престой на кораба в пристанище за период до 7 месеца. т. 7: „Престой на кораба“ е общото време за швартоване и отшвартоване на кораба и времето на кея. 1. Изпълнението и контрола по изпълнението на тази наредба се осъществява от кмета на общината или определени от него лица. 2. При започнало, но незавършено плащане на такси и цени на услуги, същото се завършва по реда на тази наредба с оглед размер и срок. 3. Тази Наредба се издава на основание чл.9 от Закона за местните данъци и такси и влиза в сила от 01.01.2009 г. 4. Другите общински такси, определени със закони, се събират от общинската администрация на база тарифи, определени от Министерски съвет. 5. Изменения и допълнения от протокол №14, №15 и №19 от 2009г.Протокол № 25/31.03.2010г. 6./нова приета с решение № 1203 от протокол № 34/31.01.2011г./ настоящото изменение и допълнение на Наредба № 11 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Несебър влиза в сила от 01.01.2011г. 7../нова приета с решение № 410 от протокол № 14/05.04.2013г./ настоящото допълнение на Наредба № 11 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Несебър влиза в сила от 25.04.2013 г. 8. / /нова с решение № 593 от протокол № 18/15.10.2013г./Измененията влизат в сила три дни след публикуването им във в-к „ Слънчев бряг”. 9. / /нова с решение № 661 от Протокол № 20/18.12.2013 г./Измененията влизат в сила в тридневен срок от публикуването им във в.“Слънчев бряг“. 10. / нов с Решение № 789 от Протокол № 23/02.06.2014г./По смисъла на чл. 103е, ал. 2 от Наредбата, „Водоползване за отдих, за хигиенни цели и профилактика” е водоползване, когато минералните води се ползват чрез лечебни и рехабилитационни съоръжения в обект, който не е регистриран по Закона за лечебните заведения. Раздел VІІІ се приема на основание § 133, ал. 7, т.1, буква “в” от ПЗР към Закона за водите и т.8 от Решение №31/07.02.2012 г. на Министъра на околната среда и водите. 11. / нов с Решение № 832 от Протокол № 23/02.06.2014г./ Измененията влизат в сила в тридневен срок от публикуването им във в.“Слънчев бряг“. 12. / нов с Решение № 880 от Протокол № 25/01.09.2014г./ Измененията влизат в сила в тридневен срок от публикуването им във в.“Слънчев бряг“. 13. / нов с Решение № 1054 от Протокол № 29/10.02.2015г./ Измененията влизат в сила в тридневен срок от публикуването им във в.“Слънчев бряг“. 14. „Измененията и допълненията приети с решение № 1194/23.06.2015г. влизат в сила в тридневен срок от публикуването им във в-к.“Слънчев бряг“, като измененията приети в чл. 73 ал.1 т.3, т.4 и в чл.78 ал.1 т.2 се прилагат за висящи проекти за обекти на техническата инфраструктура – линейни обекти, които не са приключили с влязло в сила разрешение за строеж. 15 Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър приета с Решение № 126 от Протокол № 5/16.03.2016г. влиза в сила в 3-дневен срок след публикуването му във в-к „Слънчев Бряг". 16 Измененията и допълненията на Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър приети с решение 267 / 27.07.2016г. влизат в сила в 3-дневен срок след публикуването им във в-к „Слънчев Бряг. 17. /създава нова с решение № 513 от протокол № 16/12.05.2017г./ Наредбата за измененията и допълненията на Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър приета с решение № 513 / 12.06.2017 г. влизат в сила в 3 - дневен срок след публикуването им във в-к „Слънчев бряг“ 18. Измененията и допълненията на Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър приети с решение 557 /пр.18. 30.06.2017г. влизат в сила от публикуването им във в-к „Слънчев Бряг“. към чл. 103д, ал. 1 от Наредба № 11 Подписаният……………………………………………………………………………………………………………………, в качеството ми на ………………………………………………………………… на…………………………………………….…………….……., ЕИК……………………………….., седалище и адрес на управление……………………………………………, титуляр на Разрешително №……………………………………………………………………………..за водовземане минерални води За периода 01.01…………….г. – 31.12……………..г. дължимата сума по разрешителното е както следва: Иззето количество вода /годишен воден обем/ ………………………………… куб.м. Дължима сума…………………………………………… лв. Изчислява се съгласно чл.103е от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър. Обща дължима сума:…………………………………. лв. Дата:…………………………… Подпис и печат: ………………… Председател на Общински съвет - Несебър : Р. Кулев ГРАФИК НА ЗАСЕДАНИЯ НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-НЕСЕБЪР 11.12.2018 г. РЕШЕНИЯ ОТ ПРОТОКОЛ № 32/19.11.2018 г. ГРАФИК НА ЗАСЕДАНИЯ НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-НЕСЕБЪР
4,664,396
http://troyan.court-bg.org/img/File/2014/JUTEROVA/GD684.13.OBEZ.htm
2018-01-17T18:16:00
[ "дело 684", "дело 129", "дело 437", "дело 231", "дело 785", "дело 984", "дело 1407", "дело 1105", "дело 1608", "дело 129", "дело 437", "дело 231", "дело 785", "дело 984", "дело 1407", "дело 1105", "дело 1608", "дело 129", "дело 437", "дело 231", "дело 785", "дело 129", "дело 437", "дело 231", "дело 785" ]
Решение по Гражданско дело 684/2013г. гр. Троян, 27.02.2014 год. при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…..…….. като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 684 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази: В.Д.Д. и И.В.Д.,*** са предявили срещу В.Д.Б. *** и И.Д.Б. *** два обективно съединени при условията на комулативност както следва: 1. конститутивен иск с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договори за продажба на недвижим имот; 2. осъдителен иск за връщане на даденото по договора в размер на платената продажна цена с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД в хипотезата на връщане на даденото при отпаднало основание. В исковата си молба ищците излагат, че през 2013 г. са закупили от ответниците два недвижими имоти от землището на с. Дълбок дол, след което установили, че същите имоти преди това са продадени на трети лица през 2004 г. Излага се, че при това положение към момента на продажбата ответниците не са били собственици на процесните имоти. За установяване на обстоятелствата по исковата си молба са ангажирани писмени и гласни доказателства, в съдебно заседание ищците се явяват лично и са представлявани от адвокат Красимир Немски от ЛАК, който от името на доверителите си моли съда изцяло да уважи исковата им претенция като развали двата договора, както и ответниците да бъдат осъдени да им заплатят продажната цена в размер на 3 400 лева. По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата. И.Б. не представя отговор и не е изразил становище по иска. Ответницата В.Б. е представила молба, с която излага, че признава иска. В с. з. не се явяват лично и не са изпратили представител. От приложените към делото писмени доказателства: Нотариален акт № 163 том I, рег. 1723 дело 129 от 2013г. на М.Гладкова - Нотариус рег.№ 477 на НК с район на действие района на РС Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег.№ 994, акт 180, том III, дело 437 от 2013 г., Нотариален акт № 94 том П, рег. 2875 дело 231 от 2013г. на М.Гладкова - Нотариус рег.№ 477 на НК с район на действие района на РС Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег.№ 1705, акт 58, том VI, дело 785 от 2013 г., Пълномощно рег. № 1729 от 18.04.2013 г. за подписите и рег. № 1730, том I, акт № 56 от 18.04.2013 г. за съдържанието на М.Гладкова - нотариус рег.№ 477 на НК, Удостоверения за данъчна оценка с изх. № ДО001279 от 17.04.2013г. и с изх. № ДО001949 от 20.06.2013г. на Община Троян, отдел „Местни приходи", Скици № 11331 от 17.04.2013г. и № 18612 от 17.06.2013г. на СГКК- Ловеч, Нотариален акт № 86 том VII, рег. 6227 дело 984 от 2004г. на Б.Кожухаров - Нотариус рег.№ 337 на НК с район на действие района на РС Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег.№ 1935, акт 43, том VII, дело 1407 от 2004г., Нотариален акт № 24 том VIII, рег. 6985 дело 1105 от 2004г. на Б.Кожухаров - Нотариус рег.№ 337 на НК с район на действие района на РС Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег.№ 2179, акт 33, том VIII, дело 1608 от 2004 г., Удостоверение за наследници изх.№ АИО3-193 от 26.02.2013 г. на Столична община, 12 Район Илинден, Разходно-оправдателни документи: - Преводно нареждане от 25.06.2013 г. на „УниКредит Булбанк" АД - Троян - за сумата от 2450 лева за закупуване на имот с кад. № 24476.536.123 и преписи от нот. дела № 129/2013 г. и № 231/2013 г. и двете на нотариус М. Гладкова с район на действие ТРС, от показанията на свидетелката по делото Л.Г.Д., съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Видно от представения нотариален акт № 163 том I, рег. 1723 дело 129 от 2003 г. на М. Гладкова - Нотариус рег. № 477 на НК с район на действие района на РС - Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег. № 994, акт 180, том III, дело 437 от 2013 г. ищците В. и И. Докови са закупили от ответниците В.Б. и И.Б. недвижим имот, находящ се в с. Дълбок дол, община Троян, област Ловеч, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24476.540.105, с адрес: с. Дълбок дол, местност „Садината", с площ 5486 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседни имоти с идентификатори: 24476.540.122, 24476.540.123, 24476.540.104, 24476.540.103, 24476.540.124, 24476.540.130. Данъчната оценка на имота съгласно удостоверение с изх. № ДО001279 от 17.04.2013 г. на Община Троян, отдел „Местни приходи" е 564.51 лева. За закупуване на имота ищците са заплатили на ответниците сумата 950.00 лева. Установява се, че на същата дата ответниците са подписали пълномощно рег. № 1729 от 18.04.2013 г. за подписите и рег. № 1730, том I, акт № 56 от 18.04.2013 г. за съдържанието на М. Гладкова нотариус рег.№ 477 на НК, с което са упълномощили ищците, заедно и по отделно да подпишат нотариален акт, с който при условията на чл. 38 от ЗЗД придобие собствеността на недвижими имоти, между които Нива от 8.000 дка в местност „ШАЛА КОПЕЛЕ", имот № 536123 . С нотариален акт № 94 том II, рег. 2875 дело 231 от 2013 г. на М. Гладкова - Нотариус рег. № 477 на НК с район на действие района на РС- Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег.№ 1705, акт 58, том VI, дело 785 от 2013 г. ищците са закупили от ответниците недвижим имот, находящ се в с. Дълбок дол, община Троян, област Ловеч, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24476.536.123, с адрес: с. Дълбок дол, местност „Шала Копеле", с площ 8001 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседни имоти с идентификатори: 24476.537.19, 24476.536.124, 24476.536.125, 24476.714.4, 24476.714.1, 24476.536.134, 24476.536.122. Данъчната оценка на имота съгласно удостоверение с изх. № ДО001949 от 20.06.2013г. на Община Троян, отдел „Местни приходи" е 705.69 лева. За закупуване на имота в деня на сделката ищците изплатили на ответниците по банков път сумата 2 450.00 лева. Ищците твърдят, че след като сключили процесните договори, след разговор с Л.И.Г. от гр. София, установили, че през 2004 г. ответниците са продали двата процесни имота на баща му - И.Л.Г., б. ж. на гр. София, починал на 12.02.2013 година. Любомир Гьорчев е представил на ищците копия от Нотариален акт № 86 том VII, рег. 6227 дело 984 от 2004 г. на Б. Кожухаров - Нотариус рег.№ 337 на НК с район на действие района на РС - Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег.№ 1935, акт 43, том дело 1407 от 2004 г., с който е прехвърлена собствеността на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - Нива от 8.000 дка, пета категория, местност „ШАЛА КОПЕЛЕ", имот № 536123, при граници /съседи/: № 536125 - нива на Андрей Найденов Бораджиев, № 536124 - нива на наел. на Иван Иванов Найденов, № 000080 - полски път на Община Троян, № 536122 - нива на Петър Пенчев Бояджиев, № 714001 - залесена територия на МЗГ ДЛ Троян, № 714002 - залесена територия на наел. на Васил Колев Курев и от Нотариален акт № 24 том рег. 6985 дело 1105 от 2004 г. на Б. Кожухаров - Нотариус рег. № 337 на НК с район на действие района на РС - Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег.№ 2179, акт 33, том VIII, дело 1608 от 2004 г. с който е прехвърлена собствеността на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - Нива от 5.486 дка, пета категория, местност „САДИНАТА", имот № 540105, при граници /съседи/: № 500083 - Полски път на Община Троян, № 540124 - нива на наел. на Илия Илиев Колев, № 540103 - нива на наел. на Иван Найденов Китин, № 540104 - нива на наел. На Трифон Иванов Топалов, № 540123 - нива на наел. на Петко Иванов Йотов, № 540122 - нива на Цочо Пенков Стоянов. От показанията на разпитаната свидетелка Л.Д. се установява, че ищците В. и И. Докови са купили от В. Б. имоти. В последствие се оказало, че преди тях тези имоти са закупени от друг човек от гр. София, т.е. продадени са два пъти на различни хора. От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора. При всички случаи, когато се касае за договор за прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещни права, развалянето става по съдебен ред - ал. 3 на същия текст. Първият елемент от фактическия състав на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е неизпълнението и е достатъчно да се отнася само до едно задължение. Всяка форма на неизпълнение може да бъде основание за разваляне на договора. Неизпълнението трябва да е по причина, за която длъжникът отговаря, а страната, която иска развалянето, да е изправна. Обикновено изправността се определя като изпълнение или готовност за изпълнение. В случая тези предпоставки на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са налице. Изрично право да се развали договор за покупко-продажба на недвижим имот от купувача предвиждат разпоредбите на чл. 188 и сл. от ЗЗД, регламентиращи различни хипотези на неизпълнение на договора за покупко-продажба. Чл. 189, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД гласят, че ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 от ЗЗД. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. С решение под № 140 от 19.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 693/2005 г„ ТК, II о., е прието, че надлежното реализиране правото на купувача да развали договора по съдебен ред, съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, към която норма препраща чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, не е обусловено от допълнителни законови изисквания, след като е доказано пълното неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли на купувача правото на собственост върху имот и че купувачът е добросъвестен. В производството по чл. 189, ал. 1 ЗЗД ищецът не следва да доказва, че е изправна страна по договора, предвид липсата на такова законово изискване. В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установи, че собственик на двата процесни имота, прехвърлен от ответниците на ищците с процесните договори е трето лице, с който факт ответниците са били запознати, видно от представените два нот. акт от 2004 г. Видно от съдържанието на нотариалните актове нотариусът при изслушване и удостоверяване на сделката за покупко - продажба не е отразил да са налице пречки за прехвърляне на собствеността, като пред същия е удостоверено, че именно продавачите са собственици на имота. При тези обстоятелства няма как да се вмени на ищците да са знаели, че трето лице е собственик на имотите или че има такива претенции. На следващо място при преценката на съда, следва ли да се развали сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 163 том I, рег. 1723 дело 129 от 2003 г. на М. Гладкова - Нотариус рег. № 477 на НК с район на действие района на РС Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег. № 994, акт 180, том III, дело 437 от 2013 г. и нотариален акт № 94 том II, рег. 2875 дело 231 от 2013 г. на М. Гладкова - Нотариус рег. № 477 на НК с район на действие района на РС Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег. № 1705, акт 58, том VI, дело 785 от 2013 г., следва да се съобрази каква е била очакваната от ищците престация срещу платената от тях цена - прехвърляне от страна на ответниците - продавачи, респ. придобиване от ищците на правото на собственост върху двата процесни недвижими имоти, предмет на договорите за покупко-продажба. Основен принцип на облигационното право е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора - чл. 87 ЗЗД. С оглед на това при спорове във връзка с неизпълнение на договорите следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. Именно за това е предвидено задължение за кредитора и при виновно неизпълнение на договора от страна на длъжника да му даде подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който договорът да се смята за развален, /в т.см. Постановление № 3/29.03.1973 г. на Пленума на ВС/. При тези изводи ще следва исковата претенция изцяло да бъде уважена, като бъдат развалени двата процесни договора за покупко-продажба на имотите, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците продажната цена общо в размер на 3 400 лева и сумата 456.44 лева, представляваща нотариални разходи при изповядване на двете сделки. Ще следва при този изход на процеса ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищците сторените съдебни разноски в размер на 486 лева. РАЗВАЛЯ на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД сключения на 18.04.2013 г. с нотариален акт № 163 том I, рег. 1723 дело 129 от 2003 г. на М. Гладкова - Нотариус рег. № 477 на НК с район на действие района на РС Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег. № 994, акт 180, том III, дело 437 от 2013 г. договор за покупко-продажба, по силата на който ищците В.Д.Д., ЕГН ********** и И.В.Д., ЕГН **********, двамата с адрес:*** са закупили от ответниците В.Д.Б., ЕГН **********,*** А /съд. адрес: с. Дълбок дол, ул. „Иван Дончев” № 63, Дилян Дамянов/ и И.Д.Б., ЕГН **********,*** недвижим имот, находящ се в с. Дълбок дол, община Троян, област Ловеч, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24476.540.105, с адрес: с. Дълбок дол, местност „Садината", с площ 5486 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседни имоти с идентификатори: 24476.540.122, 24476.540.123, 24476.540.104, 24476.540.103, 24476.540.124, 24476.540.130. РАЗВАЛЯ на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД сключения на 25.06.2013 г. с нотариален акт № 94 том II, рег. 2875 дело 231 от 2013 г. на М. Гладкова - Нотариус рег. № 477 на НК с район на действие района на РС Троян, вписан в служба по вписванията - Троян с вх. рег.№ 1705, акт 58, том VI, дело 785 от 2013 г. договор за покупко-продажба, по силата на който ищците В.Д.Д., ЕГН ********** и И.В.Д., ЕГН **********, двамата с адрес:*** са закупили от ответниците В.Д.Б., ЕГН **********,*** А /съд. адрес: с. Дълбок дол, ул. „Иван Дончев” № 63, Дилян Дамянов/ и И.Д.Б., ЕГН **********,*** недвижим имот, находящ се в с. Дълбок дол, община Троян, област Ловеч, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24476.536.123, с адрес: с. Дълбок дол, местност „Шала Копеле", с площ 8001 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседни имоти с идентификатори: 24476.537.19, 24476.536.124, 24476.536.125, 24476.714.4, 24476.714.1, 24476.536.134, 24476.536.122. ОСЪЖДА В.Д.Б., ЕГН **********,*** А /съд. адрес: с. Дълбок дол, ул. „Иван Дончев” № 63, Дилян Дамянов/ и И.Д.Б., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на В.Д.Д., ЕГН ********** и И.В.Д., ЕГН **********, двамата с адрес:*** сумата 3 400 – три хиляди и четиристотин лева, представляваща платената от ищците продажна цена общо за двата продадени имота: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24476.540.105, с адрес: с. Дълбок дол, местност „Садината", с площ 5486 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседни имоти с идентификатори: 24476.540.122, 24476.540.123, 24476.540.104, 24476.540.103, 24476.540.124, 24476.540.130 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24476.536.123, с адрес: с. Дълбок дол, местност „Шала Копеле", с площ 8001 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседни имоти с идентификатори: 24476.537.19, 24476.536.124, 24476.536.125, 24476.714.4, 24476.714.1, 24476.536.134, 24476.536.122 и сумата 456.44 – четиристотин петдесет и шест лева и 44 стотинки, представляваща нотариални разходи при изповядване на двете сделки, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2013 г. до окончателното изплащане на кумата, както и 486.00 – четиристотин и осемдесет и шест лева сторени съдебно-деловодни разноски.
4,790,506
http://eulaw.egov.bg/DocumentDisplay.aspx?ID=1108
2018-08-19T17:43:45
[ "sui generis", "sui generis", "sui generis", "sui generis", "sui generis", "sui generis" ]
(1) Договорът предвижда създаването на вътрешен пазар и установяването на система, която гарантира, че няма нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар. Хармонизирането на законодателствата на държавите-членки в областта на авторското право и сродните му права допринася за постигането на тези цели. (2) Европейският съвет на заседанието си в Корфу на 24 и 25 юни 1994 г. подчерта необходимостта от създаване на обща и гъвкава правна рамка на ниво Общността, за да се насърчи развитието на информационното общество в Европа. Това изисква, inter alia, съществуването на вътрешен пазар на нови продукти и услуги. Важни законови актове на Общността за гарантиране на такава регулаторна рамка са вече приети или предстои да бъдат приети. Авторското право и сродните му права играят важна роля в този контекст, тъй като закрилят и стимулират развитието и търговията на нови продукти и услуги, както и създаването и използването на творческото им съдържание. (3) Предложеното хармонизиране ще допринесе за прилагането на четирите свободи на вътрешния пазар и се отнася до спазването на основните принципи на правото, и особено на собственост, включително интелектуалната собственост и свободата на изразяване и на обществения интерес. (4) Хармонизирана правна рамка в областта на авторското право и сродните му права, като се повишава правната сигурност и едновременно с това се осигурява високо ниво на закрила на интелектуалната собственост, ще насърчи значителни инвестиции в творческите и иновационни дейности, включително в инфраструктурата на мрежи и ще доведе на свой ред до растеж и засилена конкуренция на европейската промишленост, както в областта на предоставянето на съдържание, така и в тази на информационните технологии и по-общо в голям брой промишлени и културни сектори. Това ще гарантира заетостта и насърчи създаването на нови работни места. (6) Без хармонизиране на ниво Общността, законодателните дейности на национално ниво, които вече са започнати в редица държави-членки, за да се отговори на технологичните предизвикателства, биха могли да доведат до значителни различия в закрилата и чрез тях до ограничения на свободното движение на услуги и стоки, които съдържат, или се основават на интелектуална собственост, което би предизвикало ново фрагментиране на вътрешния пазар и законодателна несъгласуваност. Последиците от такива законодателни несъответствия и правна несигурност ще станат по-значителни с по-нататъшното развитие на информационното общество, което вече значително е увеличило трансграничното ползване на интелектуална собственост. Това развитие следва да продължи. Значителните правни несъответствия и несигурност по отношение на закрилата могат да затруднят осъществяването на икономии от мащаба за нови продукти и услуги, съдържащи авторско право и сродните му права. (7) Правната рамка на Общността за закрила на авторското право и сродните му права трябва, следователно, да бъде също адаптирана и допълнена, доколкото е необходимо, за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. За тази цел, тези национални разпоредби в областта на авторското право и сродните му права, които се различават в значителна степен във всяка държава-членка, или които пораждат правна несигурност, възпрепятстваща безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и правилното развитие на информационното общество в Европа, следва да бъдат адаптирани, като е важно да се избегне държавите-членки да реагират по несъгласуван начин на технологичното развитие. В замяна на това, не е необходимо да се премахнат или предотвратят различия, които не засягат неблагоприятно функционирането на вътрешния пазар. (9) Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите-изпълнители, продуценти, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността. (10) Ако авторите или артистите-изпълнители следва да продължат творческата си и артистична работа, те трябва да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения, както и продуцентите, за да бъдат в състояние да финансират това произведение. Инвестициите, необходими за създаването на продукти като звукозаписи, филми или аудио-визуално произведение, и на услуги, като услугите "до поискване", са значителни. Необходима е адекватна правна закрила на правата върху интелектуална собственост, за да се гарантира наличието на такова възнаграждение, и за да се гарантира възможността за задоволителна възвръщаемост от тези инвестиции. (11) Строга и ефективна система за защита на авторското право и сродните му права е един от основните начини, който позволява да се гарантира на европейското културно творчество и продуценство получаването на необходимите средства и да се запази независимостта и достойнството на творците и изпълнителите. (13) Общо търсене и съгласувано прилагане на европейско равнище на технически мерки за защита на произведения и други закриляни обекти и за гарантиране на необходимата информация за правата придобиват голямо значение, доколкото тези мерки имат за крайна цел прилагането на принципите и гаранциите, установени в закона. (15) Дипломатическата конференция, която се проведе под егидата на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) през декември 1996 г. доведе до приемането на два нови договора, а именно "Договора на СОИС за авторското право" и "Договора на СОИС за изпълнения и звукозаписи", разглеждащи съответно закрилата на автори и закрилата на изпълнители и продуценти на звукозаписи. Тези договори актуализират международната закрила на авторското право и на сродните му права в значителна степен, а именно по отношение на така-наречения "електронен бележник" и усъвършенства средствата за борба с пиратството в световен мащаб. Общността и голяма част от държавите-членки вече са подписали договорите и е в ход процесът за изготвяне на процедури за ратификация на договорите от Общността и държавите-членки. Настоящата директива също има за цел прилагането на някои от новите международни задължения. (16) Въпросът за отговорността за дейности, осъществени в среда на мрежа, се отнася не само до авторското право и сродните му права, но и до други области като клевета, заблуждаваща реклама или имитация на търговските марки. Този въпрос се разглежда хоризонтално в Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия във вътрешния пазар ("Директива за електронната търговия")(4), която изяснява и хармонизира различни правни въпроси, отнасящи се до услугите на информационното общество, включително електронната търговия. Настоящата директива следва да бъде приложена в срок, аналогичен на този, определен за директивата за електронната търговия, тъй като гореупомената директива предвижда хармонизирана рамка от принципи и разпоредби, отнасящи се, inter alia, до важни части на настоящата директива. Настоящата директива не накърнява разпоредбите, отнасящи се до отговорността в тази директива. (17) Необходимо е, особено в светлината на изискванията, произтичащи от цифровата среда, да се гарантира, че организациите за колективно управление постигат по-високо ниво на рационализация и прозрачност по отношение на спазването на правилата на конкуренцията. (18) Настоящата директива не накърнява правилата, които съществуват в държавите-членки по отношение на управлението на правата, като разширени колективни лицензии. (20) Настоящата директива се основава на принципите и правилата, вече установени в директиви, понастоящем в сила в тази област, и по-специално Директиви 91/250/ЕИО(5), 92/100/ЕИО(6), 93/83/ЕИО(7) и 96/9/ЕО(8) и развива тези принципи и правила и ги поставя в контекста на информационното общество. Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат без да се накърняват разпоредбите на гореупоменатите директиви, освен ако не е предвидено друго в настоящата директива. (21) Настоящата директива следва да определи приложното поле на действията, предмет на правото на възпроизвеждане по отношение на различни бенефициенти. Това следва да се извърши в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. Необходимо е да се даде на тези действия широко определение, за да се гарантира правна сигурност във вътрешния пазар. (23) Настоящата директива следа да хармонизира в по-голяма степен правото на автора на съобщаване на публиката. Настоящото право следва да се разбира в широк смисъл, като обхваща всяко съобщаване на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването. Това право следва да обхваща всяко такова предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване. Това право не обхваща други действия. (24) Правото да се предоставят на разположение на публиката закриляни обекти, посочени в член 3, параграф 2 следва да се разбира като обхващащо всички действия на предоставяне на такъв обект на разположение на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда акта на предоставяне на разположение и като необхващащо други действия. (25) Правната несигурност по отношение на естеството и нивото на закрила на действия на предаване при поискване по мрежи, на произведения, закриляни от авторското право и на обекти, закриляни от сродните му права, следва да бъде преодоляна, като се предвиди хармонизирана закрила на ниво Общността. Следва да бъде ясно, че всички притежатели на права, признати съгласно настоящата директива, имат изключителното право да предоставят на разположение на публиката произведения, закриляни от авторското право или друг закрилян обект, чрез интерактивни предавания при поискване. Такива интерактивни предавания при поискване се характеризират с факта, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, което той избира индивидуално. (28) Закрилата на авторското право съгласно настоящата директива включва изключителното право върху контрола на разпространението на произведение върху материализиран носител. Първата продажба в Общността на оригинала на произведение или на копия от него от притежателя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на този предмет в Общността. Това право следва да не се изчерпва по отношение на оригинала или на копия от него, продадени от притежателя на правото или с негово съгласие извън Общността. Правото на използване и правото на отдаване под наем за автори са установени в Директива 92/100/ЕИО. Правото на разпространение, предвидено в настоящата директива, не накърнява разпоредбите, отнасящи се до правото на използване и правото на отдаване под наем, съдържащи се в глава І от тази директива. (29) Въпросът за изчерпване на правото не възниква в случая на услуги, и по-специално на он-лайн услуги. Това също се прилага за материализирано копие на произведение или друг обект, реализиран от ползвател на такава услуга със съгласието на притежателя на право. Следователно, същото се отнася до използването и отдаването под наем на оригинала и на копията на произведения или друг обект, които са услуги по своята същност. За разлика от CD-ROM или CD-І, при които интелектуалната собственост е включена в материалния носител, а именно стока, всяка он-лайн услуга е в действителност акт, който следва да подлежи на разрешително, когато авторското право или сродните му права предвиждат това. (30) Правата, посочени в настоящата директива, могат да бъдат прехвърлени, преотстъпени или да бъдат предмет на договорни лицензии, без да се накърнява съответното национално законодателство в областта на авторското право и сродните му права. (31) Трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти. Съществуващите изключения и ограничения по отношение на правата, както са определени от държавите-членки, следва да бъдат преоценени с оглед на новата електронна среда. Съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права. Такива различия могат да се задълбочат с оглед на по-нататъшното развитие на трансграничното използване на произведения и презграничните дейности. За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, такива изключения и ограничения следва да бъдат определяни по-хармонично. Степента на тяхната хармонизация следва да се основава на въздействието им върху безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. (33) Изключителното право на възпроизвеждане следва да е предмет на изключение, за да се разрешат някои действия на временно възпроизвеждане, които имат инцидентен или преходен характер, съставляващи неразделна и основна част от технологичния процес и се извършват с единствената цел да позволят ефективно предаване в мрежа между трети страни от посредник или законно използване на произведение или друг закрилян обект. Съответните действия на възпроизвеждане не би следвало да имат собствена икономическа стойност. Доколкото отговарят на тези условия, това изключение обхваща изключения, които позволяват осъществяването на "прелистване" (браузинг), както и действия на кашинг, включително тези, които позволяват ефективното функциониране на системите за предаване, при условие, че посредникът не изменя информацията и не пречи на законното използване на технологията, широко призната и използвана от промишлеността за получаване на данни за използването на информацията. Използване се счита за законно, когато е разрешено от титуляра на права или не е ограничено от закона. (35) В някои случаи на изключения или ограничения притежателите на права следва да получат справедливо обезщетение, за да бъдат обезщетени в достатъчна степен за използването на произведенията им или на други закриляни обекти. При определянето на формата, на подробните условия и възможното ниво на такова справедливо обезщетение, следва да се отчетат конкретните обстоятелства за всеки случай. За оценяване на тези обстоятелства полезен критерий би бил потенциалната вреда за притежателите на права, произтичаща от въпросното действие. В случаи, когато притежателите на права вече са получили плащане под друга форма, например като част от лицензионна такса, конкретно или специфично плащане би могло да не се дължи. Нивото на справедливо обезщетение следва изцяло да вземе предвид степента на използване на техническите мерки за защита, определени в настоящата директива. В някои случаи, когато накърняването на титуляра на права е минимална, би могло да не възниква задължение за плащане. (38) На държавите-членки следва да се разреши да предвидят изключение или ограничение по отношение на правото на възпроизвеждане за някои видове възпроизвеждане на аудио, визуален или аудио-визуален материал, за лично използване, придружено от справедливо обезщетение. Това може да включва въвеждането или поддържането на схеми за възнаграждение за обезщетяване на притежателите на права за претърпените вреди. Въпреки, че различията между тези схеми за възнаграждение засягат функционирането на вътрешния пазар, тези различия по отношение на възпроизвеждане за лично използване по аналогов път не би трябвало да оказват значително въздействие върху развитието на информационното общество. Копирането за лично ползване по цифров път може да е по-разпространено и да има по-големи икономически последици. Поради това, следва да се отдаде необходимото внимание на различията между цифровото и аналогово копиране за лично ползване и да се направи разграничение между тях в някои аспекти. (40) Държавите-членки могат да предвидят изключение или ограничение в полза на някои учреждения с нестопанска цел като обществено достъпни библиотеки и други аналогични институции, както и архивите. От друга страна, това следва да се ограничи до някои специални случаи, обхванати от правото на възпроизвеждане. Такова изключение или ограничение не следва да обхваща ползване, извършващо се в контекста на он-лайн доставка на закриляни произведения или други закриляни обекти. Настоящата директива следва да не накърнява правото на държавите-членки да дерогират изключителното право на публично заемане в съответствие с член 5 от Директива 92/100/ЕИО. Поради това, следва да се насърчават конкретни договори или лицензии, които, без да нарушават равновесието, са благоприятни за такива учреждения и осъществяването на тяхната задача за разпространение. (42) При прилагане на изключението или ограничението за нетърговски образователни и научноизследователски цели, включително дистанционно обучение, нестопанския характер на въпросната дейност следва да бъде определена от тази дейност като такава. Организационната структура и начините за финансиране на съответното учреждение не са решаващи фактори в това отношение. (43) Във всеки случай е важно държавите-членки да приемат всички необходими мерки за улесняване на достъпа до произведения на лица с увреждания, който представляват пречка при използването на самите произведения и да се обърне особено внимание на достъпните формати. (44) Когато се прилагат изключенията и ограниченията, предвидени в тази директива, това следва да се извършва в съответствие с международните задължения. Такива изключения и ограничения не може да се прилагат по начин, който накърнява законните интереси на притежателя на права или противоречи на нормалното използване на неговото произведение или на друг обект. Предвиждането на такива изключения или ограничения от държавите-членки следва, по-специално, надлежно да отразява нарасналото икономическо въздействие, което може да имат такива изключения или ограничения в контекста на новата електронна среда. Следователно, обхватът на някои изключения или ограничения, може да е необходимо да бъде още по-ограничен по отношение на ново използване на произведения, закриляни от авторското право или други закриляни обекти. (45) Изключенията и ограниченията, посочени в член 5, параграфи 2, 3 и 4 не следва, въпреки това, да предотвратят определянето на договорните отношения, имащи за цел осигуряването на справедливо обезщетение за притежателите на права, доколкото националното законодателство го позволява. (47) Технологичното развитие ще позволи на притежателите на права да използват технически мерки, които имат за цел да предотвратят или ограничат действия, които не са разрешени от титулярите на авторско право, на някое от сродните му права или на право sui generis върху база данни. Въпреки това, съществува опасност, че биха могли да бъдат извършени незаконни дейности, за да се позволи или улесни заобикалянето на техническата защита, предвидена от тези мерки. За да се избегнат фрагментирани правни подходи, които могат да възпрепятстват функционирането на вътрешния пазар, необходимо е да се предвиди хармонизирана правна закрила срещу действия на заобикалянето на ефективните технически мерки и срещу предоставянето на устройства или услуги за тази цел. (48) Такава правна закрила следва да бъде осигурена по отношение на техническите мерки, които ефективно ограничават неразрешени действия от притежателите на авторско право, сродни права или на sui generis право върху база данни, без, въпреки това, да се възпрепятства нормалната работа на електронното оборудване и неговото технологично развитие. Такава правна закрила не предполага задължение да се приведат в съответствие съоръженията, продуктите, компонентите или услугите с техническите мерки, доколкото споменатите съоръжения, продукти, компоненти или услуги не попадат под забраната на член 6. Такава правна закрила следва да спазва принципа на пропорционалност и не следва да забранява тези устройства или дейности, които имат търговско значима цел или използване, различна от заобикалянето на техническата защита. И по-специално, защитата не следва да възпрепятства изследванията в областта на криптографията. (50) Такава хармонизирана правна закрила не засяга специфичните разпоредби за закрила, предвидена съгласно Директива 91/250/ЕИО. И по-специално, тя не следва да се прилага за защитата на технологичните мерки, използвани във връзка с компютърни програми, която изключително се разглежда в тази директива. Тя не следва нито да възпрепятства, нито да попречи на развитието или използването на всяко средство за заобикаляне на техническа мярка, която е необходима да направи възможно предприемането на действия в съответствие с условията на член 5, параграф 3 или член 6 от Директива 91/250/ЕИО. Членове 5 и 6 от тази директива единствено определят изключения от изключителните права, приложими към компютърните програми. (51) Правната закрила на техническите мерки се прилага без да се накърнява обществения ред, както е определено в член 5 или обществената сигурност. Държавите-членки следва да насърчават доброволните мерки, предприети от притежателите на права, включително сключването и изпълнението на споразумения между притежателите на права и други заинтересовани страни, за да се позволи постигането на целите на някои изключения или ограничения, предвидени в националното законодателство в съответствие с настоящата директива. При отсъствието на такива доброволни мерки или на споразумения от този вид в разумен срок държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки, за да осигурят притежателите на права да предоставят на бенефициентите на упоменатите изключения или ограничения подходящи средства, за да извлекат полза от тях, като изменят приложена техническа мярка или чрез други средства. Въпреки това, за да се предотврати злоупотреба с такива мерки, взети от притежателя на права, включително в рамките на споразуменията, или взети от държава-членка, всички технически мерки, приложени в изпълнение на такива мерки, следва да се ползват от правна закрила. (52) По същия начин, при прилагането на изключение или ограничение за копиране за лично ползване в съответствие с член 5, параграф 2, буква б), държавите-членки следва да насърчават използването на доброволни мерки, за да позволят постигането на целите на такова изключение или ограничение. Ако, в разумен срок не се вземат такива доброволни мерки, които да направят възможно възпроизвеждането за лично ползване, държавите-членки могат да вземат мерки, които да позволят на бенефициентите на съответното изключение или ограничение да се възползват от него. Доброволни мерки, взети от притежателите на права, включително споразумения между притежателите на права и други заинтересовани страни, както и мерки, взети от държавите-членки, не възпират притежателите на права да използват технически мерки, които са съвместими с изключенията или ограниченията за копирането за лично ползване в националното законодателство в съответствие с член 5, параграф 2, буква б), като се взима предвид условието за справедливо обезщетение съгласно тази разпоредба и възможното разграничаване между различните условия на използване в съответствие с член 5, параграф 5, като например контролиране на броя на екземплярите. С цел да се предотврати злоупотреба с тези мерки, всички технически мерки , приложени в тяхно изпълнение, следва да се ползват с правна закрила. (53) Закрилата на техническите мерки следва да гарантира сигурна среда за предлагането на интерактиви услуги до поискване по такъв начин, че да се осигури публичен достъп до произведенията или други обекти на място и във време самостоятелно избрано от публиката. Когато такива услуги се уреждат от договорни разпоредби, първа и втора алинея на член 6, параграф 4 следва да не се прилагат. Неинтерактивни форми на он-лайн използване следва да останат обект на тези разпоредби. (55) Технологичното развитие ще улесни разпространението на произведения, в частност по мрежи, и това ще породи необходимостта притежателите на права да идентифицират по-добре произведението или друг обект, автора или друг притежател на права и да предоставят информация за условията на използване на произведението или друг обект, за да се улесни управлението на правата, които са им присъщи. Притежателите на права следва да бъдат насърчавани да използват знаци, означаващи, освен информацията, посочена по-горе, inter alia, разрешителното им, когато произведенията или други закриляни обекти се разпространяват по мрежите. (57) Системите за информация относно режима на правата, посочени по-горе, могат, в зависимост от тяхното проектиране, да обработват лични данни за схемите за потребление на закрилян обект от гражданите и позволяват наблюдение на поведение он-лайн. Тези технически средства, следва, в техническите им функции, да включват принципите на защита на личния живот съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработка на лични данни и за свободно движение на тези данни(9). (58) Държавите-членки следва да предвиждат ефективни санкции и средства за правна защита при накърняване на правата и задължения, определени в настоящата директива. Те следва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции и правни средства за защита. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и разубеждаващи и следва да включват възможност за предявяване на претенции за щети и/или съдебно постановяване на запрещение и, ако е уместно, изземване на материала, предмет на нарушението. (59) В цифровата среда, и по-специално, услугите на посредници, могат да се използват все повече от трети лица за извършване на нарушения. В много случаи, такива посредници са в състояние да сложат край на тези нарушения. Следователно, без да се накърняват никакви други санкции или средства за правна защита, които могат да използват, притежателите на права трябва да имат възможност да поискат съдебна забрана по отношение на посредник, който предава в мрежа фалшификат на закрилено произведение или закрилян предмет, който е извършен от трето лице. Тази възможност следва да бъде предвидена, дори когато действията на посредника са обект на изключения съгласно член 5. Редът и условията, отнасящи се до такава съдебна забрана би трябвало да се определят от националното законодателство на държавите-членки. (60) Закрилата, предвидена в настоящата директива следва да не накърнява националните правни разпоредбите или разпоредбите на Общността в други области като индустриалната собственост, защита на данните, услугите за условен достъп, достъп до обществени документи и правилото за хронология на използване на медиите, което може да се отрази на закрилата на авторското право или на сродните му права. (61) С цел да спази Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите, Директиви 92/100/ЕИО и 93/98/ЕИО следва да бъдат изменени, б) право на използване, право на отдаване под наем и някои права, отнасящи се до авторското право в областта на интелектуалната собственост; г) срокът на закрила на авторското право и някои сродни права; а) за авторите - на техните произведения; б) за артистите-изпълнители - на фиксирането на техните изпълнения; в) за продуценти на звукозаписи - на техните звукозаписи; г) за продуцентите на първото фиксиране на филми, по отношение на оригинала и копията на техните филми; д) за радио- и телевизионните организации, за фиксирането на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник. 2. Държавите-членки предвиждат за авторите изключително право да разрешават или забраняват предоставяне на публично разположение по жичен или безжичен път, по такъв начин, че всеки да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него: а) за изпълнителите - на фиксиранията на техните изпълнения; б) за продуценти на звукозаписи - на техните звукозаписи; в) за продуцентите на първото фиксиране на филми, на оригинала и копията на техните филми; г) за радио- и телевизионните организации, за фиксирането на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник. 2. Правото на разпространение не се изчерпва в Общността по отношение на оригинала или копия от произведението, с изключение когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Общността на този обект се извършва от притежателя на права или с неговото съгласие. а) предаването в мрежа между трети лица чрез посредник; или 2. Държавите-членки могат да предвидят изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2 в следните случаи: а) по отношение на възпроизвеждане върху хартия или друг подобен носител, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати с изключение на нотни листове, при условие, че притежателите на права получават справедливо обезщетение; б) по отношение на възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, при условие, че притежателите на права получават справедливо обезщетение, което отчита прилагането или неприлагането на технически мерки, посочени в член 6 по отношение на съответните произведения или обект; в) по отношение на специфични действия на възпроизвеждане, извършвани от общодостъпни библиотеки, учебни заведения или музеи или от архивни учреждения, които нямат за цел пряка или непряка икономическа или търговска изгода; д) по отношение на възпроизвеждане на излъчвания, извършвани от социални заведения с нестопанска цел, болници или затвори, при условие, че притежателите на права получават справедливо обезщетение. а) използване с единствена цел за илюстриране при преподаване или научно-изследователски изследвания, с уговорка да се посочи източника, освен ако това не се окаже невъзможно, включително името на автора, доколкото е оправдано от преследваната нетърговска цел. в) възпроизвеждане от пресата, разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на публикувани статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси или излъчени произведения или други закриляни обекти от същия характер, в случаи, когато такова използване не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора е посочено или използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е посочено, освен ако това се окаже невъзможно. г) цитати за целите като критика или обзор, при условие, че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че, освен ако това се окаже невъзможно, е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел; е) използване на политически речи както и откъси от публични лекции или подобни произведения или закриляни обекти, доколкото е оправдано от целта на информираност и при условие, че източникът, включително името на автора е посочено, с изключение, когато това се окаже невъзможно. к) използване с цел рекламиране на публично представяне или продажба на произведения на изкуството, доколкото е необходимо за рекламирането на събитието, с изключение на друго използване с търговска цел; л) използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията на друго литературно произведения; м) използване във връзка с демонстрация или ремонт на оборудване; н) използване на произведение на изкуството под формата на сграда или чертеж или план на сграда за целите на реконструкцията на сградата; о) използване чрез разгласяване или предоставяне на разположение за целите на частно изследване или проучване на отделни лица от публиката чрез специализирани терминали в помещенията на ведомствата, посочени в параграф 2, буква в) на произведения или други закриляни обекти, които са част от тяхната колекция и не подлежат на условията за покупка или лицензия; п) използване в някои други по-маловажни случаи, за които вече съществуват изключения или ограничения в националното законодателство, при условие, че те се отнасят само за аналогично използване и не засягат свободното движение на стоки и услуги в Общността, без да се накърняват другите изключения и ограничения, съдържащи се в настоящия член. 5. Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4 се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права. 1. Държавите-членки предвиждат адекватна правна защита срещу заобикалянето на всяка ефективна технологична мярка, която лицето извършва, като знае или има достатъчно основания да счита, че тя/той преследва тази цел. 2. Държавите-членки предвиждат адекватна правна защита срещу производството, вноса, разпространението, продажбата, наемането, рекламата за продажба или наемане или притежаване за търговски цели на устройства, продукти или компоненти или предоставянето на услуги, които: 3. За целите на настоящата директива изразът "технологична мярка" означава технология, устройство или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от закона, които не са разрешени от притежателя на авторско право или право, сродно на авторското право, както предвижда закона, или на правото sui generis, предвидено в глава ІІІ от Директива 96/91/ЕО. Технологичните мерки се считат за "ефективни", когато закриляно произведение или друг закрилян от закона обект, е контролиран от титулярите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес, като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона или механизъм за контрол върху копието, който постига целта за защита. 4. Независимо от правната защита, предвидена в параграф 1, при липсата на доброволни мерки, взети от притежателите на права, включително споразумения между притежателите на права и други заинтересовани страни, държавите-членки вземат съответни мерки, за да гарантират притежателите на права да предоставят на бенефициента изключение или ограничение, предвидено в националното законодателство в съответствие с член 5, параграф 2, буква а), параграф 2, буква в), параграф 2, буква г),параграф 2, буква д), параграф 3, буква б) или параграф д), средствата за ползване на изключението или ограничението, доколкото е необходимо да се възползват от това изключение или ограничение и когато бенефициентът има законен достъп до защитеното произведение защитения от закона обект. Държава-членка може да вземе такива мерки по отношение на бенефициент на изключение или ограничение, предвидено в съответствие с член 5, параграф 2, буква б), освен ако възпроизвеждането за лично ползване е било направено вече възможно от притежателите на права доколкото е необходимо, за да се ползва съответното изключение или ограничение и в съответствие с разпоредбите на член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5, без да се възпрепятстват притежателите на права да приемат адекватни мерки по отношение на броя на копията в съответствие с тези разпоредби. Разпоредбите на първа и втора алинея не се прилагат за творби или други обекти, защитени от закона, предоставени на разположение на публиката съгласно договорените условия на споразумение по такъв начин, че отделните лица от публиката да имат достъп до тях от място и по време, индивидуално избрано от тях. Когато този член се прилага в контекста на Директиви 92/100/ЕО и 96/9/ЕО, настоящият параграф се прилага mutatis mutandis. 1. Държавите-членки предвиждат адекватна правна защита срещу всяко лице, което извършва съзнателно без разрешение, някое от следните действия: б) разпространението, вноса с цел разпространение, излъчването, разгласяването или предоставянето на разположение на публиката на произведения или на други обекти, защитени по силата на настоящата директива или на глава ІІІ на Директива 96/91/ЕО, от които е била премахната или изменена представена в електронна форма информация за режима на правата без разрешение, ако такова лице знае или има достатъчно основания да предполага, че като извършва това, то подбужда, позволява, улеснява или прикрива нарушаване на авторското право или на сродните му права, както е предвидено от закона или на sui generis право, предвидено в глава ІІІ на Директива 96/91/ЕО. 2. По смисъла на настоящата директива изразът "информация за режима на правата" означава всяка информация, предоставена от притежателите на права, която идентифицира произведението или друг защитен обект, посочен в тази директива или обхванат от sui generis право, предвидено в глава ІІІ на Директива 96/91/ЕО, автора или друг притежател на права или информация за условията за използване на произведението или друг защитен обект, както и номер или код, представляващи такава информация. Първата алинея се прилага, когато някой от тези елементи на информацията е приложен към копието или се отбелязва във връзка с разгласяването на публиката на произведение или друг обект, определен от тази директива или обхванат от sui generis право, предвидено в глава ІІІ на Директива 96/9/ЕО. 1. Държавите-членки предвиждат съответни санкции и средства за правна защита по отношение на нарушения на правата и задълженията, определени в настоящата директива и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции и средства за правна защита. Санкциите са ефективни, пропорционални и разубеждаващи. 2. Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира притежателите на права, чиито интереси са засегнати от нарушаващата дейност, извършена на тяхна територия, могат да предявят иск за щети и/или поискат налагането на съдебна забрана и, при необходимост, изземване на материала на нарушението , както и на съоръжения, продукти или компоненти, посочени в член 6, параграф 2. Настоящата директива не накърнява разпоредбите, отнасящи се по-специално до патентното право, търговските марки, правата върху дизайна, полезните модели, топографиите на полупроводниците, печатарските шрифтове, условен достъп, достъп до кабела на радио- и телевизионните услуги, опазване на националните съкровища, изискванията по отношение на правния депозит, законодателството в областта на ограничителните практики и нелоялната конкуренция, търговските тайни, сигурността, поверителността, защита на данните и на личния живот, достъп до публични документи, договорното право. 1. Разпоредбите на настоящата директива се прилагат по отношение на всички произведения и други обекти, посочени в настоящата директива, които на 22 декември 2002 г. са защитени от законодателството на държавите-членки в областта на авторското право и сродните му права, или които отговарят на критериите за защита съгласно разпоредбите на настоящата директива или разпоредбите, посочени в член 1, параграф 2. 2. Настоящата директива се прилага, без да накърнява сключените актове и придобитите права преди 22 декември 2002 г. 1. С настоящото Директива 92/100/ЕИО се изменя както следва: "3. Ограничението се прилага само в някои специални случаи, които не противоречат на нормалното използване на обекта и не увреждат необосновано законните интереси на притежателя на правото". "2. Правото на продуцентите на звукозаписи изтича 50 години след извършване на фиксирането. Въпреки това, ако звукозаписът е законно публикуван в този период, гореупоменатите права изтичат 50 години след датата на първото законно публикуване. Ако не е извършено законно публикуване в посочения период в първото изречение и звукозаписът е законно разгласен на публиката в този период, горепосочените права изтичат 50 години от датата на първото законно разгласяване на публиката. Въпреки, ако поради изтичане на срока на закрила, дадена съгласно настоящия параграф във версията му преди изменението с Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2002 г. относно хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(*) правата на продуцентите на звукозаписи не са вече закриляни на 22 декември 2002 г., този параграф не може да има за резултат да закриля отново тези права отново. (*) ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10." 1. Най-късно до 22 декември 2004 г. и на всеки три години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад за прилагането на настоящата директива., в който, inter alia, въз основа на конкретна информация, предоставена от държавите-членки, разглежда, по-специално, прилагането на членове 5, 6 и 8 с оглед на развитието на цифровия пазар. В случай на член 6, тя разглежда по-специално дали този член осигурява достатъчно ниво на закрила и дали действия, разрешени от закона, са неблагоприятно засегнати от използването на ефективни технически мерки. Тя представя при необходимост, и по-специално, за да гарантира функционирането на вътрешния пазар съгласно член 14 от Договора, предложения за изменение на настоящата директива. 2. Закрилата на правата, сродни на авторското право, предвидена от настоящата директива, запазва и не засяга по никакъв начин закрилата на авторското право. 3. С настоящата директива се създава Комитет за контакти. Той се състои от представители на компетентните власти на държавите-членки. Той се председателства от представител на Комисията и заседава или по инициатива на председателя или по искане на делегацията на държава-членка. 1. Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с приложението на настоящата директива преди 22 декември 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите на националното си законодателство, които приемат в областта, регулирана от настоящата директива. N.FONTAINE M.WINBERG (1) ОВ С 108, 7.4.1998 г., стр. 6 и ОВ С 180, 25.6.1999 г., стр. 6 (2) ОВ С 407, 28.12.1998 г., стр. 30 (3) Становище на Европейския парламент от 10 февруари 1999 г. (ОВ С 150, 28.5.1999 г., стр. 171), Обща позиция на Съвета от 28 септември 2000 г. (ОВ С 344, 1.12.2000 г., с. 1) и Решение на Европейския парламент от 14 февруари 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Решение на Съвета от 9 април 2001 г. (4) ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1 (5) Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 г. относно правната защита на компютърните програми (ОВ L 122, 17.5.1991 г., стр. 42). Директива, последно изменена с Директива 93/98/ЕИО. (6) Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 г. относно правото на използване и правото на заемане и за някои права, отнасящи се до авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, 27.11.1992 г., стр. 61). Директива, последно изменена с Директива 93/98/ЕИО. (7) Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 г. относно координацията на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими за спътниково излъчване и кабелно препредаване (ОВ L 248, 6.10.1993 г., стр. 15) (8) Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. относно правната закрила на базата данни (ОВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20) (9) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31 32001L0029- ЦПР- редактиран
4,905,559
https://www.challengingthelaw.com/grajdanski-proces/sporna-sadebna-administracia/
2020-05-30T11:22:15
[ "дело 7", "дело 13", "дело 13", "дело 13", "дело 13", "de lege lata" ]
Спорната съдебна администрация на гражданските отношения | Предизвикай правото! Публикации Граждански процес Спорната съдебна администрация на гражданските отношения (статията е публикувана за пръв път в сп. Търговско право, 2015, бр. 4) 2. СЪЩНОСТ И ПРЕДМЕТ Съдът обаче има правомощието, в определени хипотези, да разреши спор между субектите на гражданските отношения без спорът между тях да се отнася до насрещни права и задължения помежду им. Съдът, в тези случаи, не присъжда спорно право – спорно материално право няма, макар между страните да съществува спор. В общия случай съдът не следва да разрешава спорове, които не са правни, т.е. нямат за предмет права и задължения. Това обаче не изключва възможността законът в изрични хипотези да възложи на съда и решаването на такива спорове, които не се отнасят до права и задължения. Тогава всъщност дейността на съда се изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като определи как следва да се развива правоотношението, за което страните спорят1. 2.2.1. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС съдът има правомощие да определи ползването и управлението на обща вещ, ако липсва решение на мнозинството от съсобствениците й или решението е вредно за вещта2. 2.2.2. Съгласно чл. 59 СК при прекратяване на брак съдът определя режима на отношенията между деца и родители3. Съдът има правото и да се произнася по упражняването на родителските права (чл. 127 СК; чл. 123, ал. 2 СК)4, вкл. и пътуването на дете в чужбина (чл. 127а СК), както и относно отношенията родител-дете (чл. 124 СК). 2.2.3. Съдът може да определи уговорки от съдържанието на търговска сделка, ако страните са възложили това на трето лице и то не го е извършило или го е извършило не по установения в закона ред (чл. 299, ал. 2 ТЗ); може да приспособи търговска сделка към новонастъпили обстоятелства, ако има такава уговорка между страните и те не могат да достигнат до съгласие за това (чл. 300 ТЗ); може да прекрати или измени договор при стопанска непоносимост (чл. 307 ТЗ)5. 2.3. От дадените примери става ясно, че съдът има правомощието да се намеси и да администрира гражданското правоотношение, когато страните по него не са успели, в рамките на автономията на волята, да достигнат до общо съгласие за неговото развитие. Процесът не се отнася до материалното право на едната страна да получи определено поведение от другата; ако ставаше въпрос за това, процесът би бил исков с цел да се реализира субективното право на едната страна срещу другата (дали притезателно, потестативно или друго такова) по съдебен път. Обратно, съдебната администрация съществува там, където тя трябва да замести общото решение на страните по гражданското правоотношение, да запълни липсата на тяхната обща воля6. Затова спорът между страните как следва да се развива правоотношението между тях ще се разреши като се намеси трети, който да определи как, от този момент нататък, ще се развива гражданското отношение. В тези случаи съдът обаче няма функцията на помирител. Той не е длъжен да намери пресечната точка в отношенията между страните, нито е длъжен да се съобразява единствено с техните интереси. Напротив, той следва да вземе предвид установените в закона критерии съобразно особеностите на конкретното правоотношение и да постанови онова, което в най-голяма степен отговаря на целите и същността на правоотношението – така, както е „проектирано“ от закона. Затова при спорната съдебна администрация не става въпрос за решаване кому принадлежи спорното право, а какво е най-целесъобразното разрешение за развитието на съответното гражданско отношение съгласно законовите критерии7. 2.4. След като не става дума за спор за права между страните, то тогава предметът на производството не е спорно материално право – съдът не установява, признава или отрича съществуването на такова8. От друга страна, администрацията на гражданското отношение води до изменението на отношението съгласно постановеното от съда. Предмет на производството не е потестативно право, макар последиците от акта на съда да се изразяват в правна промяна между страните, а актът на съда не е конститутивен, нито пък производството е по конститутивен иск9. Правната промяна, която съдът внася в гражданското отношение чрез своя акт, представлява едно напълно ново правно положение между страните: създаване на материални права и задължения между страните по отношението, които не са съществували преди акта на съда, или изменение в съществувалите преди акта права и задължения10. Затова чрез съдебната администрация не се реализират материални права, а се създават нови такива или се изменят съществуващите. Правната сфера на едната страна в правоотношението бива обременена със задължения, докато другата страна бива облагодетелствана от предоставени от съда материални права11. 3. ПРОЦЕСУАЛНИ ВЪПРОСИ В ГПК няма специална процесуална уредба на спорната съдебна администрация. Следователно, доколкото такава липсва, то следва съответно да се прилагат общите правила на исковия процес12. За разлика от охранителното производство, обезпечителния процес (на първа инстанция, както и на въззивна при въззивна жалба на молителя) и изпълнителния процес, при спорната администрация производството е двустранно и се разрешава спор (макар и не правен такъв). Това доближава спорната администрация до исковия процес. И при трите става дума за субективно публично потестативно процесуално право да се иска от съда издаване на съдебен акт. При правото на иск се търси защита на материални права, накърнени от неправомерно поведение13. В охранителните производства молителят има (процесуално) право да сезира съда с искане съдът да съдейства за упражняването (реализирането) на дадено материално право на молителя и осъществяване на благоприятни за него правни последици14. А при спорната съдебна администрация съдът бива сезиран, но без да се иска реализирането на определено материално право по съдебен път – напротив, материалното право изобщо не е предмет на това производство, а ролята на съда е да определи правното положение между страните, т.е. да определи материалните права и задължения между тях. Следователно, съдът администрира гражданските отношения само доколкото една от страните е сезирала съда за съответното гражданско правоотношение. Само в такъв случай съдът може да се намеси в отношението; дори когато действа по своя инициатива, това е след като е имало надлежно сезиране от страна по гражданското правоотношение, по което сезиране е образувано самото дело. В този смисъл съдебната администрация не се отклонява от общото начало на диспозитивност в гражданския процес. Спецификата, която обаче следва да се има предвид, е, че веднъж сезиран, съдът ще постанови онова, което счита не само за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско отношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии15. В случая законосъобразното решение е целесъобразното такова. Преобладаващото мнение в съдебната практика и правната доктрина16 счита, че при тези хипотези става въпрос за конститутивни искове и потестативни права. Макар това мнение да е утвърдено, особено по отношение на стопанската непоносимост по чл. 307 ТЗ, внимателният анализ показва, че всъщност става въпрос за уредени в ТЗ възможности за съдебна администрация, а не за конститутивни искове. Изложеното тук виждане отговаря и на съдебната практика, съгласно която ответникът в производство по иск за договорно неизпълнение не разполага с възражение на основание посочените разпоредби на ТЗ17. Материалноправното възражение е правна възможност да се осуети (да се откаже) изпълнението на изискуемо притезание18. Тълкуването на чл. 299, ал. 2 ТЗ, чл. 300 ТЗ или чл. 307 ТЗ не сочи, че с искане за изменение на договор или за допълването му може да се „отблъсне“ искането договорът да бъде надлежно изпълнен. Възражението не може да се релевира тук именно защото възражение с материалноправен източник и характер може да се противопостави на претенцията на ищеца по посочените искове. Ако за момент се приеме обратното, т.е. че чл. 307 ТЗ урежда материално потестативно право, то би могло да бъде противопоставено на ищеца, ако, като възражение, изключва, унищожава или погасява претендирани от ищеца права, т.е. иска му за изпълнение на договора или за обезщетение поради неизпълнение на същия. В същото време обаче съществуването на (твърдяното) материално право по чл. 307 ТЗ следва да бъде не просто установено в съдебния процес, а, съгласно ТЗ, съдът трябва да определи обхвата на последиците му именно в съдебния процес – как да се измени, например, договорното отношение, така че да бъде в съответствие с добросъвестността и справедливостта. Това би означавало на иска на ищеца за договорно изпълнение да се противопостави искане на ответника изобщо да се измени договора – а това изменение ще има значение за в бъдеще от момента на постановяването му от съда, докато неизпълнението е вече осъществил се факт. Затова възражение на основата на чл. 307 ТЗ не може да парира иска за неизпълнение на договора – неизпълнението вече се е осъществило, няма как да му бъдат противопоставени евентуални бъдещи правни последици. Следователно, тезата, че чл. 307 ТЗ може да даде основание за възражение се оказва несъстоятелна. Това може да е така при положение, че чл. 307 ТЗ не урежда материално право. Следва да се посочи и че потестативните права се упражняват еднократно19. Независимо дали извънсъдебно или по съдебен път, след като веднъж е направено съответното изявление, то следва да породи правна промяна и с това да се изчерпи и погаси потестативното право. Нека това се разгледа в светлината на чл. 307 ТЗ. Възможно ли е съдът да измени по искане на едната страна договора поради стопанска непоносимост и при следващо искане отново да измени договора? Няма пречка за това. Следователно, щом като страна може да заведе иск на основание на чл. 307 ТЗ повече от веднъж, то не става въпрос за потестативно право, което се изчерпва с еднократното му упражняване. Напротив, чл. 307 ТЗ очевидно урежда процесуална възможност, която може да се упражнява многократно, а именно възможността отношението да се администрира от съда според променящите се обстоятелства. 3.2.2. Допустимо ли е арбитраж, а не държавен съд, да администрира граждански правоотношения? Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗМТА споровете за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства са арбитрируеми. Става въпрос именно за хипотези на администриране на договорното правоотношение, при които липсата на обща воля и съгласие между страните по договора се запълва от решението на арбитраж20. За да се реализира компетентността на арбитража по чл. 1, ал. 2 ЗМТА обаче е необходимо да има изрична уговорка за тази цел в арбитражното споразумение (арбитражната клауза), което учредява компетентността на арбитраж по конкретния спор. 3.4.1. С какъв акт съдът следва да се произнесе при спорна съдебна администрация? Доколкото се разрешава делото по същество, актът трябва да бъде решение21. Това, че установеното между страните правно положение може впоследствие при ново искане да се промени, а решението е съдебен акт, с който приключва производството (и правният спор), не променя вида на акта. В някои материалноправни норми, предвиждащи съдебна администрация, това е изрично посочено – напр. чл. 127, ал. 2 СК. 3.4.2. Когато съдът се произнася по спорни права и задължения в рамките на исковия процес, то относно установените права и задължения се формира сила на пресъдено нещо. Това обаче не е така при спорната администрация, още повече, че при нея не става въпрос за спорни материални права. Правото да се сезира съдът с искане за съдебна администрация не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да измени материалноправните им отношения. Следователно, съдебният акт, с който се разрешава спорът, не се ползва със сила на пресъдено нещо22. 3.4.3.2 В хода на производството не се прилагат процесуалните преклузии по ГПК (напр. чл. 133 ГПК23). Напротив, страните могат да релевират всякакви факти – не само нововъзникнали и новооткрити – до решаването на спора24. 3.4.3.3. Както беше посочено, в съдебната администрация съдът взема решение не да присъди спорно право на една от страните, а по целесъобразност. Важно процесуално измерение на това е, че съдът не е ограничен от доводите на страните и от направените от тях искания. Веднъж сезиран, съдът взема решение, ръководейки се от овластяващата го да извършва спорната администрация материалноправната норма, като може да постанови и различно от поисканото правно положение. Това не следва да се разбира като произнасяне ultra/extra petitum, напротив – съдът не е обвързан в преценката си от друго, освен заложените в съответната материална норма, предвиждаща спорна администрация, критерии25. Затова решението на съда е по целесъобразност. В някой случаи страна в производството ще може да иска издаването на изпълнителен лист въз основа на решение по спорна администрация26. Такъв пример е решение, разпределящо ползването на съсобствено имот (чл. 32, ал. 2 ЗС) или решение за упражняване на родителски права (чл. 59 СК). Ако лицето, комуто е предоставено ползването на имота, бъде възпрепятствано, или единият от родителите не предаде на другия детето съгласно постановения в решението режим, правоимащият може да иска издаването на изпълнителен лист, на основанието на който да предприеме принудително изпълнение. Съгласно част от съдебната практика27, решенията по спорна администрация не подлежат на отмяна по чл. 303 ГПК, тъй като могат да се отменят само решения, при които се формира сила на пресъдено нещо (в този смисъл и т. 2 на Постановление на Пленума на Върховния съд 2/1977 г.). Съществува и съдебна практика на ВКС, според която актовете на спорна администрация подлежат на отмяна28. Въпросът е поставен за решаване по т. 4 по тълкувателно дело 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Също така е неправилно да не се направи разграничение между изменение на постановения в акта на спорна администрация (поради новонастъпили обстоятелства) режим и отмяна на такъв акт. Вярно е, че страните могат да искат изменение на постановения при съдебна администрация режим, но това не отнема правото да искат отмяна – отмяната е свързана с изчерпателно уредените в ГПК хипотези, докато изменението на постановения режим е свързано с факти, реализирали се в последствие, след като съдът е определил режима. Чрез производството по отмяна се търси защита срещу влезлия с сила акт на спорна съдебна администрация, който е неправилен и затова следва да бъде отменен на посочените в ГПК основания29. Докато не бъде отменен, той произвежда неблагоприятни последици в правната сфера на адресатите си. Изменението на определения в спорната администрация режим не е защита срещу неправилна преценка на съда, а средство съответното материално правоотношение да се приспособи към нови или изменени обстоятелства. Затова чрез искането за изменение не се осъществява контрол или защита срещу акта на съдебна администрация. С оглед на това актовете на спорна администрация подлежат на отмяна на общо основание, а определеният с тях режим може да се изменя в последствие. 1 По отношение на спецификите на спорната съдебна администрация вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 59-60; стр. 198. 2 В този смисъл вж. Г. Боянов, Вещно право, С., 2009 г., стр. 187-188. 3 За съдебната администрация в тази хипотеза вж. Л. Ненова, Семейно право на Република България. Книга първа, С., 2009 г., стр. 647. 4 За съдебната администрация в тази хипотеза вж. Л. Ненова, Семейно право на Република България. Книга втора, С., 2009 г., стр. 367; стр. 371. 5 За тезата, че при стопанска непоносимост съдът прекратява или изменя договора в производство по спорна съдебна администрация вж. А. Калайджиев, Облигационно право, С., 2010 г., стр. 326-327; за обратното становище, че става въпрос за конститутивен иск, вж. О. Герджиков, Търговски сделки, С., 2008 г., стр. 40-41; стр. 56. 6 В този смисъл в съдебната практика вж. например Тълкувателно решение 13/2013 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело 13/2012 г.; Решение 418 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. 1091/2008 г. 7 В този смисъл в съдебната практика вж. например Решение 965 от 16.10.2008 г. на ВКС по гр. д. 4158/2007 г.; Решение 1375 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. 5926/2007 г. 8 За предмета на спорната съдебна администрация вж. например Решение 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. 1398/2011 г. 9 В подкрепа на това например Тълкувателно решение 13/2013 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело 13/2012 г. 10 Така Решение 1713 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. 1654/2009 г. 11 За това становище вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 59 12 За приложимите към спорната съдебна администрация процесуални правила вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 58; още Ст. Григорова, Актуални проблеми на отношенията „родители-деца“ според новия Семеен кодекс, сп. Адвокатски преглед 10-11/2010 г., стр. 5; така и Тълкувателно решение 13/2013 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело 13/2012 г. 13 Taкa. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 30. 14 Taкa Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 58. 15 В този смисъл вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 59. 16 Така О. Герджиков, Търговски сделки, С., 2008 г., стр. 40-41; стр. 56; И. Стайков, Институтът на clausula rebus sic stantibus в действащото българско търговско право, сп. Съвременно право 1/1998 г., стр. 71-81; Определение 478 от 10.06.2003 г. по ч. гр. д. 175/2003 г. на ВКС; Определение 778 от 08.11.2010 г. по ч. т. д. 538/2010 г. на ВКС; Решение 531 от 27.09.2007 г. по т. д. 284/2007 г. на ВКС; Определение 843 от 10.12.2013 г. по ч. т. д. 3522/2013 г. на ВКС. 17 Така Решение 829 от 20.01.2006 г. по т. д. № 2121/2003 г. на ВКС. 18 За тази функция на възражението вж. В. Таджер, Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I, С., 2001 г., стр. 401; М. Павлова, Гражданско право, Обща част, том първи, С., 1996 г., стр. 185. 19 За това виждане В. Таджер, Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I, С., 2001 г., стр. 388; М. Павлова, Гражданско право, Обща част, том първи, С., 1996 г., стр. 198. 20 За възможността да се възложи на арбитраж да измени договорно правоотношение вж. Ж. Сталев, Арбитраж по частноправни спорове, С., 1997 г., стр. 23-24. 21 За това мнение вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 377. 22 Така Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 59; Тълкувателно решение 13/2013 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело 13/2012 г.; Решение 1713 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. 1654/2009 г. 23 За тази теза вж. Ст. Григорова, Актуални проблеми на отношенията „родители-деца“ според новия Семеен кодекс, сп. Адвокатски преглед 10-11/2010 г., стр. 5. 24 В подкрепа на това вж. например Решение 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. 1398/2011 г. 25 Така например Решение 412 от 07.07.2009 г. на ВКС по гр. д. 1948/2008 г. 26 В подкрепа на тезата, че и при спорната съдебна администрация може да се издаде изпълнителен лист Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 373. 27 Така например Определение 406 от 22.11.2011 г. по гр.д. 1310/11 г. на на ВКС, Определение 261 от 16.07.2014 г. по гр.д. 4029/14 г. на ВКС, Определение 261 от 16.07.2014 г. по гр.д 4029/14 г. на ВКС. 28 Вж. например Определение 218 от 08.04.2011 г. по ч.гр.д. 184/11 г. на ВКС, Решение 197 от 16.10.2013 г. по гр.д. 3488/13 г. на ВКС, Решение 893/10 г. от 27.05.2011 г. по гр.д. 1075/10 г. на ВКС, Решение 614 от 11.10.2010 г. по гр.д. 836/10 г. на ВКС, Решение 120 от 07.08.2013 г. по гр.д. 936/12 г. на ВКС. 29 Така Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 650. Предишна статияСубективната страна на сделките върху неоткрити наследства Следваща статияПравни аспекти на форуърдните и фючърсните договори Деян Драгиев е завършил право в СУ "Св. Климент Охридски" и Великобритания. Адвокат в международна адвокатска кантора CMS Cameron McKenna, клон България. Член на Консултативния съвет за публикации на Международния съвет за търговски арбитраж (International Council for Commercial Arbitration, ICCA). Има редица публикации в български и международни правни издания в сферата на гражданския процес и търговския арбитраж, търговското право и международното частно право. Сумарното съдебно решение в българското процесуално право – de lege lata...
5,105,377
http://adms-pv.bg/spravki/dela/SDvz/0261d816/42641117.htm
2018-09-26T10:24:43
[ "дело 3032", "дело 262", "дело 6393", "дело 6393", "дело 3032", "дело 16" ]
гр. Пловдив, 19.06.2017 год. ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, XIIІ състав, в открито заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав: при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2426 по описа за 2016 год. и взе предвид следното : Производството по делото е образувано по жалба на П.И.Д., ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-15-243 от 28.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. П., с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на Разпореждане № **********/Протокол № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ гр. П.. Недоволен от така издаденото решение на Директора на ТП на НОИ – гр. П., жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконо-съобразност, поради което настоява за отмяната му. В жалбата е посочено, че разпореждането е издадено преди влизане в сила на друго разпореждане, посочено за основание. Счита, че след влизане в сила на разпореждането от 26.08.2014г. следва да се издаде друго разпореждане от органа по чл. 114, ал. 3 от КСО и да се извърши преценка на добросъвестността. Излага съображения, че установяването на дължимата сума може да стане едва след влизане в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО и след като е доказано с влязло в сила разпореждане по чл. 114, ал. 3 от КСО, че пенсионерът е бил недобросъвестен. На следващо място сочи, че липсата на мотиви в разпореждането не може да бъде запълвана с излагането на такива от контролиращия орган в решението. Счита, че е налице липса на компетентност на издалото разпореждането длъжностно лице, тъй като длъжностно лице по чл.98, ал.2 от КСО може да се произнесе по чл.114 ал.1 от КСО, но само при наличие на нарочна заповед. Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – гр. П. намира същата за неоснователна по изложени в представеното по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане № **********/Протокол № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. П. е разпоредил жалбоподателката да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 48 757,39 лв., от които главница за периода 01.01.2004г. - 31.08.2014г. в размер на 22 343,97лв. и лихва в размер на 26 413,42 лв., начислена към 28.07.2014г. Със същото разпореждане задължението за периода 10.05.2001г. до 31.12.2003г. е признато за погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. Разпореждането било обжалвано в срок, като с Решение РД-323 от 13.10.2014г. Директорът на ТП на НОИ – гр. П. е заличил погасената по давност част в размер на 33 215,78 лв., от които главница за периода 01.01.2004г. до 31.12.2008г. в размер на 12 936,07 лв. и лихва в размер на 20 279,71лв., начислена към 27.08.2014г. Със същото решение е спряно административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. срещу процесното разпореждане, в останалата част, до влизане в сила на разпореждане № ********** Протокол ПР-1312/26.08.2014г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. С Определение от 17.11.2014г. по адм. дело 3032/2014г. по описа на ПАС, в частта с която административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. е спряно, решението е отменено. С Решение № РД – 73 от 20.03.2015г. на Директор на ТП на НОИ – гр. П. административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. отново било спряно. По делото е приложено заверено копие на Разпореждане от 30.01.2015г. по адм. дело № 155/2015г. по описа на ПАС, с което е отхвърлено искането на П.Д. за прекратяване на действията, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх. № ПК-434/18.12.2014г., съставена от Началник Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - гр. П.. На лист 155 от делото е приложено копие на Определение от 04.03.2015г. по адм. дело 262/2015г. по описа на ПАС, с което е оставена без разглеждане жалбата на П.Д., с предмет незаконосъобразни действията на административния орган по образуване на изпълнително производство и последвалите от това действия, обективирани в Покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК изх. № ПК-434/18.12.2014г. С Решение от 07.04.2015г. по адм. дело № 16/2015г. по описа на ПАС е отменено Решение № РД-431 от 18.12.2014г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-1312/ от 26.08.2014г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. П.. С последното разпореждане е отменено Разпореждане № **********/01.06.2001г. и всички последващи разпореждания на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и считано от 14.09.2010г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 1 - 3 от КСО. С Решение от 27.04.2016г. по адм. дело 6393/2015г. по описа на ВАС е отменено Решение от 07.04.2015г. по адм. дело № 16/2015г. по описа на ПАС и е отхвърлена като неоснователна жалбата на П.Д. против Решение № РД-431 от 18.12.2014г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-1312/ от 26.08.2014г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. П.. С Решение № 1040-15-50 от 27.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ- гр. П. е възобновено административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. срещу Разпореждане № **********/Протокол № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. П.. С процесното Решение № 2153-15-243 от 28.09.2016г. Директорът на ТП на НОИ - гр. П. е оставил без уважение искането на жалбоподателката за отмяна на Разпореждане № **********/Протокол № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. П.. По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.М., която подробно в табличен вид отговаря на въпросите каква част на претендираната от ответника с Разпореждане № **********/Протокол № Ра-652/27.08.2014г. сума за възстановяване /отделно за главница и лихви/, се дължи на разликата в дохода, съответно на индивидуалния коефициент, от който е изчислена пенсията и каква част се дължи на разликата в стажа, които се установяват между отмененото разпореждане за отпускане на пенсията и разпореждане № ********** Протокол ПР-1312/26.08.2014г. Посочените изчисления са направени към датите 15.07.2013г., 07.08.2013г. и 26.08.2014г. Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че с изготвената експертиза не допринася за изясняване на основния спор по делото. Съгласно общата разпоредба на чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като съгласно ал. 3 за възстановяване на сумите по ал. 1 и ал. 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В случаите на неправилно изплатени суми за пенсии (какъвто е и настоящия) е налице специалната разпоредба на чл. 98, ал. 2 КСО, според която длъжностното лице по ал. 1, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ, издава разпореждане и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, като в дадения казус това е актът на ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П.. Що се отнася до Разпореждане № **********/Протокол № 1312/26.08.2014г., то същото не установява вземането за неправилно изплатени пенсии, тъй като само най-общо в него е посочено, че неправилно изплатените суми следва да бъдат възстановени от лицето, заедно с лихвата, но нито са посочени конкретни суми, нито през кой период са получени - т.е. вземането не е определено по размер. Това разпореждане, обаче, има важно значение с оглед на самото "производство" по издаване на последвалото го Разпореждане, тъй като то слага начало на формалната опростена процедура, в хода на която се констатира основанието за възникване на вземането на Държавата в лицето на осигурителните органи спрямо жалбоподателя. Своеобразното производство, завършило с крайния си акт по чл. 98, ал. 2 КСО, всъщност има за цел да установи какъв е точният размер на това задължение на жалбоподателката, периода на формирането му, а също така и да изчисли лихва. Разпореждане № **********/Протокол № 1312/26.08.2014г., както се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение е било обжалвано и по административен, и по съдебен ред, като с Решение от 27.04.2016г. по адм. дело 6393/2015г. по описа на ВАС е отменено Решение от 07.04.2015г. по адм. дело № 16/2015г. по описа на ПАС и е отхвърлена като неоснователна жалбата на П.Д. против Решение № РД-431 от 18.12.2014г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-1312/ от 26.08.2014г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. П.. Следователно, последното е влязло в сила на 27.04.2016г. При влязло в сила разпореждане, с което се изменя и намалява първоначално определения размер на пенсията за ОСВ на жалбоподателката, спорен по делото остава въпроса дали недължимо получените от нея суми са добросъвестно получавани или не, респективно дали същите подлежат на връщане, тъй като самото наличие на такива неправомерно получени суми вече е установено от влязлото в сила разпореждане. Следва да се посочи, че действително като основание на потвърденото разпореждане са посочени раз­поредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл. 98, ал. 2 КСО /в редакцията и към датата на постановяване на акта/ дава възможност на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 от КСО да издават разпореждания и за възстановя­ване на неправилно изплатените суми за пенсии, а тази на чл. 114, ал. 1 от КСО е постановявала, че недобросъвестно получените суми за осигурителни пла­щания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Анализът на двата нормативни текста, в съответните им редакции, налага да се приеме, че правилото на чл. 114, ал. 1 от КСО е общо такова за Кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства ком­петентен орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответ­ното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно лице, определено от Ръководителя на поделението /така чл. 114, ал. 3 от КСО/, докато нормата на чл. 98, ал. 2 от КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица, включително и на това, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуря­ване в съот­вет­ното ТП на НОИ, да издава подобни разпореждания, но само за неправил­но изплатени суми за пенсии. Т.е това правомощие следва от самия закон. В случая е безспорно, че издателят на разпореждането от 27.08.2014г. е Ръководителят на “Пенсионен отдел” в ТП на НОИ – гр. П., поради което е налице компетентността по чл. 98, ал. 2 от КСО на длъжностното лице. На следващо място, видно от съдържанието на нормите, послужили като основание за издаване на то­ва разпореждане, се установява, че нормата на чл. 98, ал. 2 от КСО говори за “непра­вилно изплатени суми”, докато тази на чл. 114, ал. 1 от КСО говори за “недобро­съвестно получени суми”. Очевидно е, в тази връзка, че всяка недоб­­ро­­съвест­но получена сума задължително се явява и като неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. Предвид изложеното следва извода, че неправилно изпла­тените суми /не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и по­лучил, само ако са получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за пове­дение. Ето защото и независимо, че на Ръководителя на пенсионното осигуря­ва­не също е дадено правото да издава разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване от съответните лица, които са получили този вид плащане именно и във връзка с уредбата по чл. 114, ал. 1 от КСО ще подлежат само получените недобросъвестно от тях неправилно изплатени суми за пенсии, както е в процесния случай. Данните, съдържащи се във въпросния стабилен административен акт, сочат на съществена грешка, допусната с Разпореждане № 78/01.06.2001г., отстранена на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и това именно е направено с влязлото в сила Разпореждане № № **********/Протокол № 1312/26.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. П.. В хода на развилото се административно производство по постановяване на въпросния административен акт и неговото обжалване пред горестоящия административен орган не е установено от страна на П.Д., при носене на доказателствената тежест от нейна страна, да докаже посочения в заявлението трудов стаж, положен при съответните осигурители (а не за административния орган да доказва, че същата не е придобила този стаж и никога е работила при условията на първа категория труд). Не е доказано Д. да е придобила изискуемия осигурителен стаж от втора категория от 15г. 00м. 20дни, което означава, че тя не е полагала в миналото труд от втора категория и въобще не е имала право на ранно пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Това обстоятелство категорично сочи, че тя е била недобросъвестна по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО както при получаването на пенсия, която определено не й се полага, така и при подаването на заявлението за отпускане на тази пенсия, чието съдържание очевидно не е била в състояние да препотвърди и да докаже релевантните за правото и по § 4 от ПЗР на КСО факти и обстоятелства, защото не е имала сбор от осигурителния стаж и възраст 94. Оплакванията на жалбоподателката в обратния смисъл, а именно за липса на недобросъвестно поведение от нейна страна по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, са неоснователни и не се споделят от състава на съда. На следващо място, следва да се констатира, че спорният между страните по делото въпрос се концентрира върху размера на установените с решението на директора на ТП на НОИ – гр. П. парични задължения на жалбоподателката и най-вече по отношение на доводите, изложени в жалбата, за изтекла погасителна давност по смисъла на приложимите редакции на нормата на чл. 115 от КСО, относно задължения за възстановяване на неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и лихви върху тях. Доводите на жалбоподателката за изтекла погасителна давност настоящият състав намира за неоснователни, като съображенията в тази насока са следните: Погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно такова вземане (в случая отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО, действаща, обаче, към момента на възникване на всяко едно от тези вземания. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, регламентираща погасяването на вземанията на НОИ по давност, е претърпяла няколко законодателни изменения и допълнения от приемането на КЗОО, впоследствие КСО, до настоящия момент. Началната дата, от която се дължи възстановяване на сумите от надвзети пенсии, в случая е 01.01.2009г., тъй като с Решение РД-323 от 13.10.2014г. Директорът на ТП на НОИ – гр. П. е заличил погасената по давност част в размер на 33 215,78 лв., от които главница за периода 01.01.2004г. до 31.12.2008г. в размер на 12 936,07 лв. и лихва в размер на 20 279,71лв. Тук следва да се посочи, че през 2009г. разпоредбата на чл. 115 от КСО е действала Редакция към ДВ, бр. 109 от 23.12.2008 г., като чл. 115, ал. 1 от КСО е предвиждал, че „вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.". Съгласно чл. 115, ал. 5, т. 1 и т. 2 от КСО давността спира да тече при обжалване - докато продължава спорът относно вземането и когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс. В тази връзка следва да се отбележи, че с Решение № РД – 73 от 20.03.2015г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П. административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. отново било спряно, в изпълнение на влязло в сила Определение от 17.11.2014г. по адм. дело 3032/2014г. по описа на ПАС, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело 16/2015г. на ПАС. С Решение № 1040-15-50 от 27.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П. е възобновено административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. срещу Разпореждане № **********/Протокол № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр.П.. С оглед изложеното, съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателката за погасени поради изтекла давност вземания до 31.12.2010г. Само за пълнота следва да се отбележи, че в процесното разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - гр. П. и в потвърждаващото го решение на ръководителя на ТП на НОИ - гр. П. липсва подобна конкретизация на претендираните суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава, обаче, несъмнено се съдържа в казаните справки в табличен вид, приложени като част от административната преписка и приети като доказателство по делото. В този смисъл следва да се съобрази приетото в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС (което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е актуално и при действието на АПК), и съгласно което „… Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на админитсративен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта…“. Настоящият случай е именно такъв, като несъмнено във въпросните справки, съставляващи част от административната преписка, е посочен конкретният размер на вземанията за неправилно изплатените суми за лична пенсия за ОСВ и съответно размерът на лихвите върху тях, като оплакванията на жалбоподателката в тази насока са неоснователни и не се споделят от състава на съда. Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна. При посочения изход на спора и съобразно своевременно направеното искане от ответника, жалбодателката следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ - П. възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 350 лв. Мотивиран от изложеното, П.ският административен съд ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Д., ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-15-243 от 28.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П., с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отмяна на Разпореждане № **********/Протокол № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. П.. ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН ********** *** да зап­ла­ти на ТП на НОИ – гр. Плов­див сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
5,317,363
https://www.challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/predstavitelna-gestia/
2019-11-18T08:39:38
[ "in fine", "in fine", "de lege ferenda", "de lege lata", "de lege lata", "in fine", "in fine", "in fine", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "De lege ferenda", "in fine", "de lege lata" ]
Към въпроса за правната уредба на представителното водене на чужда работа без възлагане в българското облигационно право | Предизвикай правото! Публикации Гражданско право Към въпроса за правната уредба на представителното водене на чужда работа без... (статията е публикувана за пръв път в сп. „Юридически свят“, 2017, № 2, 90-122, както и в gramada.org (22 януари 2018 г.)* След реципирането на римското облигационно право в Западна Европа гестията прониква в континенталните граждански кодекси като „изконен“ правен институт. Тя е уредена и доразвита в чл. 1372 и сл. от Code civil (C. civ.) des Fran?ais от 1804 г.; §§ 1035 и сл. от Allgemeines B?rgerliches Gesetzbuch (ABGB) от 1812 г.; чл. 1140 и сл. от codice civile (CC) italiano от 1865 г.; чл. 419 и сл. от Schweizerische Obligationenrecht от 1883 г.; чл. 1888 и сл. от C?digo Civil (Cc) de Espa?a от 1889 г.; §§ 677 и сл. от B?rgerliches Gesetzbuch (BGB) от 1900 г. и др. По този начин институтът навлиза и в България след Освобождението в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от 1892 г. (отм.). 2. Намеса на трети лица при воденето на чужда работа Наистина в най-честия случай от чл. 60 и сл. възниква облигационно отношение между две лица: управител на чуждата работа (negotiorum gestor) и господар на работата (dominus negotii, наричан от ЗЗД „заинтересуван“[4]). Само че не е изключено правните връзки да се усложнят и гесторът или доминусът да се обвържат с трето лице. а) Необвързване на третото лице нито с управителя, нито с господаря Третото лице (Т.) уведомява управителя (У.), че господарят (Г.) има една работа, която е нужно да бъде поета от някого (напр. чуждо изискуемо задължение за издръжка на непълнолетно дете), но нито на Т. някой му е възложил това, нито Г. се грижи за нея. Тук Т. оставя У. да реши дали да се захване, или не, с чуждите дела. Прочее е възможно У. да бъде гестор по смисъла на чл. 60, ал. 1. В случая нито У., нито Г. е в правоотношение с Т.; обвързани са само У. и Г. Това е най-често срещаната хипотеза на negotiorum gestio, която, условно казано, се свежда до поемането на работата от гестора (чл. 60) и евентуалното му обезщетяване от доминуса, когато са били понесени разноски (чл. 61 или чл. 62). б) Обвързване на третото лице с управителя в) Обвързване на третото лице с господаря на работата Накрая, У. също поема чуждите работи и – без изначално да има представителна власт (чл. 60, ал. 1) – сключва договор с Т. от името на Г. (alieno nomine). Безспорно е, че ако Г. одобри действията на У. (срв. чл. 62 и чл. 42, ал. 1), Г. ще бъде директно обвързан с Т.: мнимо представителство и последвала ратификация. За настоящото изследване интерес представлява друг въпрос: Разполага ли с представителна власт У. по силата на закона да действа от името на Г., обвързвайки го непосредствено с Т., когато работата е била поета и водена полезно в чужд интерес (чл. 61, ал. 1, пр. I)? 3. Предмет и план на изследването С други думи, обектът на съчинението е въпросът: уредена ли е репрезентативната гестия в българското облигационно право? По своята същност тя намира израз във възможността гесторът, който извършва юридически действия от името на доминуса с трето лице, без да е бил изначално овластен, да придобие представителна власт „по разпоредбата на закона“ (чл. 36, ал. 1, пр. I), ако е бил предприел „уместно“ чуждата работа и я е бил управлявал „добре“ в чужд интерес (чл. 61, ал. 1, пр. I)[6]. Все пак приложението на negotiorum gestio representativa в практиката би било скромно. Тo би се срещнало там, където трябва да се стабилизира някакво извънредно състояние (срв. чл. 60, ал. 3). Напр. пострадало лице (Г.) при пътнотранспортно произшествие (ПТП) трябва да бъде откарано до болница, но този, който се намира на местопроизшествието (У.), е известна личност, пътуваща incognito в друга държава, и не желае посещението му да стане публично достояние. Затова последното лице (У.) сключва договора за медицинска услуга със здравното заведение (Т.) от чуждо име[7]. Институтът би намерил умерено приложение и когато трябва да се придобие една полза или да се избегне една вреда за някого от лице, което не е било изрично овластено за това, а трябва да действа при изначална липса на представителна власт или като превиши пределите й (срв. чл. 43, ал. 1 in fine, чл. 282 и чл. 283, ал. 2, пр. II). Проблемът за представителната гестия у нас настоящото съчинение разисква в следния ход: Преди всичко, с оглед на това да бъдат по-ясно разбрани кратките правила на чл. 60-62, се привеждат сбити сравнителноправни бележки (т. II). След това се излага синтезиран обзор на становищата в доктрината и на достиженията на съдебната практика (т. III). На следващо място се разгръща обстойно застъпената от мен теза по въпроса (т. IV). По-нататък се предлага обсъждане в дискусионна светлина на други становища, които може да бъдат застъпени по поставената тема (т. V). В края е дадено заключение и предложение с оглед на бъдещия закон (т. VI). II. Сравнително право 4. Френският правен кръг В едни континентални държави – предимно тези, които са реципирали Code Napoleon – гесторът, който извършва юридически действия от чуждо име, се възприема като задължителен представител на доминуса, стига действията му да са одобрени от закона. Била ли е работата полезно водена (utilitas gestionis), управителят черпи своята представителна власт ex lege, без да е необходима волята на представлявания – господар на работата, която по хипотеза липсва (absentia domini). Обезателно управителят обаче трябва да е разкрил на третото лице, че действа qua gestor. Казаното важи за Република Франция, Кралство Белгия и Велико херцогство Люксембург – чл. 1375 C. civ. от 1804 г., а след новелизацията на общата част на облигационното право във Франция от 10–ти февруари 2016 г., която влезе в сила на 1-ви октомври с. г. – чл. 1301-2, ал. 1 C. civ. Аналогично правило може да бъде открито и в Кралство Испания – чл. 1893, ал. 1 от испанския Cc, като и в Република Италия – чл. 2031 CC от 1942 г. Редакциите на посочените разпоредби не се отличават особено смислово от разпоредбата на чл. 61, ал. 1, пр. I ЗЗД от 1951 г. (респ. от чл. 49, пр. I ЗЗД от 1892 г.). Най-общо казано, те установяват, че господарят на работата е длъжен да изпълни (респ. е отговорен за) задълженията, сключени от негово име. 5. Германският правен кръг В другите европейски държави – Република Австрия, Федерална република Германия, Конфедерация Швейцария, Република Гърция, Чехия, Република Естония, Република Португалия – гесторът не разполага с право да обвърже t?te-?-t?te доминуса и третото лице. Воденето на чужда работа без възлагане в тези правни системи се урежда като задължение между страните (inter partes), т.е. единствено между gestor и dominus. Дори когато действията му са били одобрени от закона, управителят продължава да е falsus procurator. Юридическите актове, извършени от чуждо име, са недействителни, освен ако доминусът не ги одобри. Изложеното следва от правилата за мнимото представителство и липсата на изрично правило, предоставящо на гестора представителна власт. Доколкото ми е известно, само C?digo Civil (CCo) portugu?s от 1966 г. обобщава изрично това в чл. 471 (‘Representa??o sem poderese mandato sem representa??o’[10]): ‘[Q]uando ?s rela??es entre o gestor e o dono do neg?cio, ? aplic?vel aos neg?cios jur?dicos celebrados por aquele em nome deste o disposto no artigo 268?’[11] От чл. 268 на португалския CCo следва, че такива сделки ще обвържат доминуса само ако ги е ратифицирал. Прави впечатление, че защитата на интересите на третото лице е сравнително слаба (срв. чл. 260, ал. 1 и чл. 268, ал. 4 CCo). Може би затова германското право и законодателствата, които са го реципирали, предоставят една допълнителна възможност за третото добросъвестно лице. Съгласно § 179 BGB то може да иска изпълнение на договора от управителя – мним представител, щом последният не е можал да докаже представителната си власт и господарят на работата не е потвърдил сделката (§ 177 BGB). Не упражни ли това право, третото лице може да иска обезщетение от гестора. 6. Английското право Подходът на английското право се дължи отчасти на неговия прецедентен (казуистичен) характер, отчасти на това, че на Острова не е било реципирано римското гражданско право. Само че, използвайки различни средства от континенталните кодекси, общото право нерядко достига до сходни резултати с техните разрешения. Като такъв намирам и случая с репрезентативната гестия. Възможните спорове, които de Code civil des Fran?ais и последователите му разрешават чрез овластяването на управителя на чужда работа по силата на закона да действа от чуждо име, common law преодолява чрез института на agency of necessity (необходимо представителство). Принципалът се обвързва направо с третото лице, доколкото извършеното правно действие от неовластения представител е в чужд интерес и е било необходимо[16]. Така напр. превозвачът на бързо развалящи се вещи, които не са получени, може да придобие представителна власт от необходимостта, за да ги продаде (Sims v. Midland Ry Co. Ltd., 1913). Капитанът на кораб, без да е бил овластен, може в случай на необходимост да продаде или да ипотекира кораба (the Karnack, 1869), както и да отчужди (Australasian Steam Navigation Co. v. Morse, 1872) или да заложи (the Onward, 1873) товара[17]. Необходимото представителство е било по-широко разпространено през изминалите два века поради недотолкова развитите средства за общуване. Все пак приложението му днес не е изключено, т.к. акцентът в прецедентната практика пада върху необходимостта (necessity) и извънредността (emergency) на случая, а не само върху възможността за свързване с принципала[18]. III. Юриспруденция 7. В Царство България При действието на отм. ЗЗД от 1892 г. господстващото разбиране е било, че гесторът би могъл да придобие представителна власт по силата на чл. 49, пр. I. В този начин са се изказвали Г. Губиделников[19], Хр. Павлов[20], Н. Меворах, Л. Фархи и Д. Лиджи[21]. За това е настоявал още и Ал. Кожухаров[22] в своя сборник с анотации на ЗЗД (отм.): „Ако гесторът е действал от свое име, той е единствено задължен спрямо третите лица, с които е договарял… ако гесторът е заявил [пред третото лице], че действа за сметка на господаря на сделката [т.е. от чуждо име], той не е отговорен към третото лице.“ В същия смисъл се е изказвал и Ив. Апостолов[23]: „Действията на представителството настъпват само ако гестията е била полезна или ако последва ратификация.“ Такова е и схващането на проф. П. Венедиков във връзка с управлението на общите вещи от съсобствениците: „Ако обаче съсобственикът е договарял не изключително от свое име, а и от името на другите съсобственици, макар и да не е имал пълномощно от тях, тогава, щом работата е добре водена, те са направо задължени към третото лице и добиват, от друга страна, право срещу него.“[24] Върху представителното водене на чужда работа без възлагане е имал удобен случай да се произнесе – също положително – и Върховният касационен съд (ВКС) на Царство България. Така напр. с р. № 892/1930 г. на IV г. о.[25] съставът на Съда намира, че: „Съгласно чл. 46 и сл. от ЗЗД [отм.] управлението на една чужда работа… има за цел да поправи и запази един чужд имот, затова той се отнася само до управлението на чуждата работа, а не и до актове на разпореждане, каквато е продажбата, освен ако тая продажба се е налагала за запазване [на интересите на собственика на] другия, останалия чужд имот, в който случай тя има характер на акт по управлението на тоя имот.“[26] 8. В Народна република България В първия учебник при действието на ЗЗД от 1951 г. по „Облигационно право на НРБ: Отделни видове облигационни отношения“, излязъл под перото на акад. Любен Василев през 1958 г., полемиката с „буржоазните“ учени е изпусната по понятни причини. Остава обаче впечатлението, че мнението на проф. Диков бива споделено от Василев. Все пак това не е посочено изрично. Любен Василев категорично отхвърля възможността гесторът да бъде задължителен представител на доминуса по чл. 61, ал. 1, пр. I: „Воденето на чужда работа без натоварване поражда последици само във вътрешните отношения между управителя и носителя на интереса.“[28] Тезата на акад. Василев, за която може да се съжалява, че не е подкрепена с повече аргументи, ще бъде разгледана подробно по-долу – т. 16. Останалата част от съчиненията върху negotiorum gestio от времето на Народна република България, с които разполагах, не разглеждат въпроса за представителната гестия (чл. 61, ал. 1, пр. I, във вр. чл. 36, ал. 1, пр. I)[29]. В достъпната ми практика на Върховния съд (ВС) от 1947 г. до 1996 г. също не открих решения, с които да се взема едно или друго отношение по поставения проблем. 9. В Република България Относно репрезентативното водене на чужда работа без възлагане в съвременната българска юриспруденция няма единодушно становище. В науката преобладава разбирането, че то е недопустимо – от гестията възниквали само задължения inter partes: между gestor и dominus (бук. „а“). Докато задължителната практика на ВКС по чл. 290-293 ГПК колебливо клони към противното (бук. „б“). а) Доктрината В модерната българска теория продължава да доминира[30] становището на Диков и Василев, че от воденето на чужда работа без възлагане не можело да произтече представителна власт в полза на управителя, доколкото господарят на работата не е бил потвърдил действията му. Противното становище, което признава репрезентативната гестия, поддържано от Губиделников, Павлов, Меворах, Лиджи и Фархи, Апостолов и Кожухаров, и практиката на ВКС на Царство България в този смисъл, по неясни вече причини продължават да бъдат подминавани, най-малкото без полагащия им се коментар от специализираната литература (с малки изключения в лекционните курсове). Институтът по чл. 60-62 е разгледан в два от най-новите учебници по облигационно право, занимаващи се с извъндоговорните източници на задължения – на проф. Зл. Сукарева[31] и на проф. П. Голева[32]. В периодичните издания са публикувани няколко научни статии, посветени на гестията: от д-р К. Попов[33], Ан. Пунев[34] и др.[35] Срещат се и монографични изследвания, които, занимавайки се с гранични проблеми на гражданското право, мимоходом са разисквали и воденето на чужда работа без възлагане (напр. Ч. Големинов[36]). Две от тях заслужават особено внимание, защото пряко засягат въпроса за репрезентативната гестия – докторската теза на доц. Т. Йосифова[37] и хабилитационния труд на доц. Кр. Таков[38]. б) Практиката Приложението на представителното водене на чужда работа от българските съдилища е оскъдно. Все пак в най-новата си практика ВКС на Република България, макар и колебливо, оставя впечатлението, че – противно на доминиращото разбиране в доктрината – управителят може да придобие представителна власт по силата на закона. Въпреки че това не е казано по един категоричен начин, такъв извод може да се направи безспорно при прочита на р. № 338/11.I.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о., докл. съдия Б. Белазелков. С опр. № 841/26.VI.2015 г. по същото дело решаващият състав е приел, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно правните въпроси, свързани с правоотношенията между представител и представляван и тяхното съотношение с договора за мандат, гестията и неоснователното обогатяване. По поставените въпроси ВКС е намерил следното (р. № 338/11.I.2016 г.): „Вътрешните отношения [при представителството] включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е или да не е съпроводено от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването).“ Считам, че това „друго правоотношение, от което произтича овластяването“, е именно репрезентативната гестия – чл. 61, ал. 1, пр. 1. Този извод се потвърждава по-нататък и от останалата част от съображенията на съда при отговора на правните въпроси: „Ако страните не са обвързани от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването [репрезентативна гестия]), за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т.ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт… Наличието на пълномощно изключва гестията, защото нейните правила са приложими, не само при отсъствието на мандат [за да се изключи гестията за разноски – чл. 61, ал. 1, пр. II и III], но също и при отсъствието на пълномощно [за да се изключи представителната гестия – чл. 61, ал. 1, пр. I], т.к., ако е налице пълномощие, работата винаги е предприета уместно и заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, без значение дали работата е добре или зле управлявана – той е обвързан от всички действия на представителя по силата на даденото пълномощие (освен при сговаряне във вреда на представлявания – чл. 40 ЗЗД).“ По-нататък съставът на касационния съд приема, че: „Правилата на гестията и на неоснователното обогатяване са приложими в отношенията между мнимо представлявания и представителя без представителна власт (в т.ч. при надхвърляне на представителната власт). Когато мнимият представител започне да действа от чуждо име, той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен, докато мнимо представляваният може да я поеме. Ако действията са предприети уместно и работата е била добре водена, мнимо представляваният ще е длъжен да изпълни поетите от негово име задължения и [да] обезщети гестора (до размера на обогатяването си, ако гесторът е действал и в свой интерес). Ако действията са предприети неуместно или работата е водена зле, мнимо представляваният няма да е обвързан, докато [упълномощителят] не е обвързан само в хипотезата на чл. 40 ЗЗД.“ Че касационният съд схваща думите на закона „длъжен е да изпълни задълженията, сключени от негово име“ – чл. 61, ал. 1, пр. 1, като представително водене на чужда работа без възлагане, се подразбира донякъде и от т. II, п. 3 от мотивите на Т. р. № 5/12.XII.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии (ОСГТК), докл. съдия Б. Цонев: „Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт […], поначало не е неправомерно – аргумент за това са и разпоредбите на чл. чл. 60-62 ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в интерес на мнимо представлявания (чл. 61, ал. 1 ЗЗД).“ Че ВКС има предвид тъкмо предложение първо от чл. 61, ал. 1, не може да има и съмнение, защото останалите правни последици на разпоредбата (пр. II и III) не визират правни действия, извършени от чуждо име. IV. Тезис С оглед на действащото право намирам за основателно да се поддържа, че управителят би могъл да придобие представителна власт по силата на закона, когато работата е водена полезно, и така да обвърже пряко господаря й с третото лице (арг. от чл. 36, ал. 1, пр. I във вр. с чл. 61, ал. 1, пр. I). Съображенията ми за това са следните: Въпросното задължение на доминуса „да изпълни задълженията, сключени от негово име“ е спрямо третото лице, а не към управителя (т. 10). То идва да означи прякото представителство така, както е било формулирано в отм. ЗЗД от 1892 г. (т. 11). Самото словосъчетание „сключени от негово име“ недвусмислено сочи за състава на прякото представителство по смисъла на действащото право (т. 12). Negotiorum gestio е изключение от принципа за релативно действие на облигационното отношение и затова от него може да се породят права и задължения и за третото лице, което се обвързва направо с доминуса (т. 13). Репрезентативната гестия постига равновесие между интересите на dominus negotii, negotiorum gestor и третото лице (т. 14). Тя е уредена в правните системи, от които е реципирано българското облигационно право, и е предвидена в проектите за български Граждански кодекси (ГК) (т. 15). След като първото задължение на доминуса (чл. 61, ал. 1, пр. I) не е към гестора, няма към кого другиго да бъде, освен към третото лице. Схващаше ли законодателят и този дълг на господаря на работата към управителя, а не към третото лице, най-малкото щеше да даде някакви индиции, напр. поне би го поставил в края на текста (след сегашните пр. II и III). Но ми се струва, че съставителите на ЗЗД са имали друго предвид: нареждайки първото задължение на доминуса пред останалите, те систематически вярно са откроили прякото представителство (пр. I) от обратните искове на гестора (пр. II и III). Същата последователност се наблюдава и при формулирането на задълженията на манданта по отм. ЗЗД от 1892 г.: чл. 498 – пряко представителство, чл. 499 – разноски, чл. 500 – „загуби“, чл. 501 – лихви. Отделен е въпросът, че редакцията на чл. 61, ал. 1, пр. I ЗЗД от 1951 г. можеше да бъде далеч по-съвършена, стига да се беше отклонила от автентичния изказ на Code Napoleon от началото на XIX в.[45] 11. „Длъжен е да изпълни задълженията“ В полза на gestio representativa (чл. 61, ал. 1, пр. I) трябва да се приведе едно историкоправно съображение – формулировката на прякото представителство в отмененото облигационно законодателство. На него са били посветени два текста в ЗЗД от 1892 г. Първият е на чл. 49, пр. I ЗЗД от 1892 г. (отм.) и се отнася до задълженията на господаря на работата: „[Той] е длъжен да изпълни задълженията, сключени в негово име от управителя“. Следващата разпоредба е била тази на чл. 498, ал. 1 от с. з. в раздела за задълженията на доверителя от договора за мандат: „Упълномощителят е длъжен да изпълни задълженията, сключени от пълномощника“. Текстовете са се тълкували широко в юриспруденцията: представляваният – доминус или мандант – е придобивал и права, не само задължения[46]. Реминисценция на чл. 49, пр. I и чл. 498, ал. 1 ЗЗД от 1892 г. (отм.) може да бъде открита в чл. 61, ал. 1, пр. I ЗЗД от 1951 г.: „заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име [от управителя]“. Прочее неубедителна е за мен тезата, че разумът, вложен от съставителите на ЗЗД в чл. 61, ал. 1, пр. I, е бил „заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име от управителя(!), към управителя(?)“. Доколкото ми е известно, никой в юриспруденцията на Царство България не се е съмнявал, че отм. ЗЗД от 1892 г. е уреждал прякото представителство при договора за мандат и при гестията. Никъде в достъпната ми литература не се среща твърдението, че смисълът на чл. 49, пр. I и чл. 498, ал. 1 ЗЗД от 1892 (отм.) е бил да задължи господаря или упълномощителя към управителя или пълномощника, но не спрямо трето лице. Приемало се е тъкмо обратното. Така напр. още д-р Меворах, Фархи и Лиджи в своя коментар на отм. ЗЗД от 1892 г. посочват, че: „Сделките [сключени от пълномощника от чуждо име по чл. 498, ал. 1] не са за упълномощителя res inter allios acta.“[50] „Изразът «е длъжен да изпълни» [в чл. 49] е еквивалентен с онзи на чл. 498, отнасящ се до пълномощието… Третото лице не може да преследва управителя даже ако заинтересуваният изпадне в несъстоятелност или ако поради недобре управлявана работа, същият бъде признат за неангажиран. (Освен при изрична или мълчалива конвенция port-fort по чл. 34.) – Също и когато третото лице поема посредством управителя задължения в полза на заинтересувания, последният има пряк иск срещу третото лице.“[51] 12. „Сключени от негово име“ Друг аргумент, който ползва репрезентативната гестия, според мен е обстоятелството, че когато ЗЗД говори за „правни действия (съотв. сделки или задължения), извършени (поети или сключени) от чуждо име“, той винаги схваща фактическия състав на прякото представителство. Raison d‘?tat, стоящ зад това твърдение, произтича от останалите разпоредби на закона, за които е безспорно, че се отнасят до прякото представителство: (а) чл. 38 – „представителят не може да договаря от името на представлявания…“; (б) чл. 42, ал. 2 – „лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт…“; (в) чл. 292, ал. 1 – „ако довереникът действа от името на доверителя като негов пълномощник…“; (г) чл. 97, ал. 2 – „получената сума [длъжникът трябва] да внесе в банка на името на кредитора...“; (д) чл. 255, ал. 2, изр. II – „остатъкът се влага в банка на името на влогодателя...“ 13. Принципът за относително действие на задължението Воденето на чужда работа без възлагане – като вид правно действие в тесен смисъл на думата (юридическа постъпка), чиито правни последици са определени от закона – може да породи действие и в правната сфера на трето лице (арг. от чл. 21, ал. 1 in fine)[52]. Законодателят по никакъв начин не е ограничен да уреди задълженията, възникващи по чл. 60 и сл., само между управителя и господаря, т.е. до т. нар. „вътрешни“ отношения. Именно той – а не автономната воля на страните – притежава властта да предвиди изключение от принципа за релативно действие на облигационното отношение. Уреждането на представителството абстрактно от договора за поръчка не означава, че то може да възникне единствено от едностранна сделка (арг. от чл. 36, ал. 1, пр. I); склонен съм да допусна, че разпоредбата на чл. 61, ал. 1, пр. I (срв. и чл. 292, ал. 1) наклонява към точно обратния извод[53]. Основание за твърдението, че negotiorum gestor може да обвърже чрез действията си от чуждо име непосредствено dominus negotii с трето лице, е можело да бъде открито и в чл. 45 (отделение II: „За полудоговорите“) на отм. ЗЗД от 1892 г.: „Полудоговорът е едно доброволно и незапретено от закона действие, от което изтича едно задължение към едно трето лице или едно взаимно задължение между страните.“[54] Така е и при другия „квазиконтракт“ – actio de in rem verso (чл. 61, ал. 3, във вр. с чл. 59). При него също може да се породят задължения към трето лице от действията на две други. Напр. неоснователно имуществено разместване, от което А. се обогатява за сметка на В., като въпросната облага преди това преминава през имуществото на Г., за да достигне до А. При приемането на действащия ЗЗД през 1950 г. в юриспруденцията не е имало съмнение по тези въпроси – нито за това, че гесторът може да обвърже доминуса и третото лице (чл. 61, ал. 1, пр. I), нито за това, че действията по имущественото разместване може да произтичат от трето лице (чл. 59). По този начин може да се обясни пропускането да бъде възпроизведен единственият текст на отм. ЗЗД от 1892 г., който е бил „изваден пред скоби“ за всички задължения quasi ex contractu. Може би и Комисията по съставянето на действащия облигационен закон го е възприела като подразбиращ се, т.к. може да се изведе от чл. 21, ал. 1 ЗЗД от 1951 г.[55] 14. Равновесие между интересите на трите страни а) На управителя За гестора директното обвързване на доминуса и третото лице е полезно с оглед на това, че няма да бъде обвързан лично заради чуждите работи, от които той обикновено няма интерес (вж. примера за пострадалия при ПТП[57]). Освен това чрез прякото представителство управителят не би понесъл отговорност за неизпълнение към трето лице, нито опасността от неплатежоспособността му. Извърши ли работата самостоятелно, гесторът би могъл да предостави една възмездна услуга на доминуса (напр. адвокатска или медицинска), рискувайки да не придобие вземане за възнаграждение[58], освен при ратификация по чл. 62. Това на свой ред също оправдава интереса му от репрезентативната гестия: обвързвайки третото лице с господаря на работата, управителят няма да пропусне да реализира една полза от действията си[59]. Най-сетне, манифестирайки пред третото лице, че действа qua gestor, той не би понесъл отговорност към него по чл. 42, ал. 2. Третото лице ще бъде недобросъвестно, след като му е известено, че гесторът не разполага с представителна власт изначално, а би могъл да придобие такава по силата на закона (чл. 61, ал. 1, пр. I). б) На господаря на работата Интересът на доминуса от репрезентативната гестия се изразява в това, че работите му няма да бъдат оставени на случайността, напротив, те ще бъдат поети от трето лице – в болшинството от случаи – професионалист из областта, в която действа. Съвсем различно е едно лице да окаже първа помощ на пострадал при ПТП, отколкото да го заведе в болница и да сключи договора за медицинска услуга от негово име. Едно е съсед да поправи покрив, повреден от буря, и друго – да възложи това на строител. Ако в последния случай покривът е от сграда с архитектурно-историческа стойност, трудно мислимо е някой неопитен да може да извърши реконструкцията, както би сторил това един специалист. Не бива да се пропуска и фактът, че ако управителят е бил предприел работа „неуместно“ или я е бил управлявал „зле“, представляваният – господар на работата – няма да е обвързан към третото лице (чл. 61, ал. 1, пр. I), т.е. за последния въобще няма да възникне задължение от водената работа. По този начин интересите на представлявания – доминус – са защитени чрез един квалифициран състав спрямо тези на обикновения представляван, който няма да е обвързан от действията на представителя само когато последният се е споразумял с третото лице в негова вреда (чл. 40)[60]. Обстоятелството, че господарят на работата се обвързва директно с третото лице, чиято личност би могла да му е неизвестна, не е достатъчно, за да се приеме, че репрезентативното водене на чужда работа без възлагане би било в негов ущърб. Напротив, целта на това задължаване е да се поемат и завършат работите тъкмо на доминуса, а липсва ли интерес за него от това, не може да се осъществи дори първият състав на гестията (чл. 60), още по-малко пък да възникнат задължения за „доминуса“ от такова начинание (чл. 61, ал. 1 ab initio). Би могло, на следващо място, да се посочат и други разпоредби на ЗЗД, които допускат едно лице да се обвърже въпреки волята си към трето лице чрез задължително представителство – без дори законът да предпоставя квалифицираните (спрямо чл. 40) изисквания на чл. 61, ал. 1 да се действа в интерес на представлявания[62]. Освен това не бива да се пропуска и фактът, че личността на управителя също обикновено е неизвестна за господаря на работата, без това да е пречка за наличието на интерес от поемането на работите му (срв. D. 3.5.1). Всичко това показва, че репрезентативната гестия не е прекомерна намеса в чужд правен кръг, че гесторът не е натрапващ се вмешател в непринадлежаща нему юридическа сфера (срв. § 1035 ABGB[63]). в) На третото лице Третото лице ще прецени ползата си най-добре сам?, като реши дали да се обвърже с доминуса чрез задължителния представител – гестор, при условие че работата е била водена полезно (чл. 61, ал. 1 ab initio). Полза от такова задължаване третото лице би имало, когато иска да размести опасността от неплатежоспособност от управителя към господаря на работата. То би имало интерес и с оглед на това да бъде възнаградено, когато е престирало една възмездна услуга в полза на dominus negotii. Докато, поеме ли третото лице чуждите работи qua gestor, вземането му за възнаграждение е съмнително. Репрезентативната гестия защитава правното положение на третото лице много по-добре, отколкото мнимото представителство. Приравнят ли се действията на гестора с тези на falsus procurator (чл. 42, ал. 2), третото лице би било поставено в неблагоприятната ситуация да е изпълнило de facto „задължението“ си към доминуса, т.к. работите му (най-вероятно) не са търпели отлагане (срв. чл. 60, ал. 3), но да не може да претендира насрещното си вземане (най-често) за възнаграждение. Това право на третото лице ще бъде поставено в зависимост от това, дали доминусът – мнимо представляван ще одобри действията на мнимия представител – гестор. Пита се: какъв ще бъде интересът от ратификацията на облагодетелствалия се мнимо представляван – господар на работата (срв. чл. 35, ал. 2 ЗЗД и чл. 293, ал. 3 ТЗ)? В този случай третото лице не би могло да претендира обезщетение и от мнимия представител – управител, защото той би трябвало да му е бил заявил, че действа qua gestor (чл. 42, ал. 1). Нему се оставя единствено възможността да настоява управителят да докаже своята представителна власт преди сключването на договора (чл. 42, ал. 1) и евентуално да не се съгласи да се обвърже. Но споразумее ли се, третото лице не би могло даже да прекрати състоянието на висяща нищожност (респ. недействителност)[64], дори след като установи, че господарят на работата – мнимо представляван – няма намерение нито да одобри действията без представителна власт, нито да изпълни корелативното си „задължение“[65]. По такъв начин се осуетява възможността третото лице, с което гесторът е договарял от името на доминуса, да се погрижи ефективно за чуждите работи, както това му е било възложено от гестора, а такава е главната цел на института negotiorum gestio. 15. Други (extra legem) аргументи Тезата, че гесторът е задължителен представител на доминуса (чл. 61, ал. 1, пр. I), може да бъде подкрепена и от известни сравнителноправни доводи. От една страна, такова е преобладаващото разбиране в юриспруденцията на законодателствата от френския правен кръг[66]: Белгия[67], Италия[68], Испания[69] и др. В тази връзка находчивата мисъл на М. Планиол гласи, че: „Ратификацията е равносилна на пълномощието, а ползата от управлението е равносилна на ратификация.“[70] Добре е известно, че нашето облигационно право в по-голямата си част стъпва тъкмо на основата на френския C. civ. посредством италианския CC (срв. чл. 1375 C. civ. в редакцията му от 1804 г., съотв. чл. 1301-2, ал. 1 от с. к. след измененията от 2016 г., с чл. 2031, ал. 1 от италианския CC и чл. 61, ал. 1 от българския ЗЗД). От друга страна, подходът на модерните кодификации да уреждат положително gestio representativa е също така достатъчно показателен в случая. Според чл. 223, ал. 1 от сръбския Закона о облигационим односима от 1978 г.: „Пословођа без налога који је поступио у свему како треба и радио оно што су околности захтевале, има право захтевати да га онај чији је посао вршио… да преузме све обавезе које је закључио у његово име“[71]. Съгласно чл. 1486, ал. 2 от Le Code civil du Qu?bec (CCQ) от 1991 г.: ‘Il [le g?r?] doit aussi remplir les engagements n?cessaires ou utiles qui ont ?t? contract?s, en son nom ou ? son b?n?fice, par le g?rant envers des tiers.’[72]. В същия смисъл са още чл. 6:201 BW от 1992 г., чл. 3:106, кн. V от проекта за ОРР от 2009 г. и чл. 1337, ал. 2 от румънския Codul civil (Codul c.) от 2011 г.: ‘Geratul trebuie s? execute si obligatiile n?scute din actele necesare si utile care, ?n numele ori ?n beneficiul s?u, au fost ?ncheiate de gerant.’[73] Мнозинството в българската доктрина, особено след приемането на новия ЗЗД и по изключение преди това до 1950 г., отхвърля възможността управителят на чужда работа без възлагане да бъде задължителен представител на господаря на работата по две съображения: Едното – господарят на работата се задължавал към управителя да изпълни задълженията, сключени от негово име съгласно чл. 61, ал. 1, пр. I (т. 16). Другото – абстрахирането на представителството (чл. 36-43) от договора за поръчка (чл. 280-292) означавало невъзможност представителната власт да се породи от negotiorum gestio (т. 17). Тези доводи будят някои възражения, поради което за мен си остават неподкрепени с достатъчно доказателства. Обсъждане в дискусионна светлина заслужава също и въпросът – обещава ли гесторът на третото лице, че доминусът ще изпълни задълженията, поети от негово име? – чл. 23 във вр. с чл. 61, ал. 1, пр. I (т. 18). 16. Задълженията inter partes Професор Диков и академик Василев споделят разрешението на германското право относно репрезентативната гестия (срв. §§ 683-685 BGB с чл. 61-62 ЗЗД[78]). Според тях управителят е винаги мним представител на господаря на работата, който би се обвързал с третото лице единствено при ратификация (срв. § 177, ал. 1 BGB с чл. 42, ал. 2[79]). Задължението на доминуса по чл. 61, ал. 1, пр. I[80], както и уредбата на целия институт по чл. 60-62[81] – съгласно Василев[82]; у Диков[83] точно това не е манифестирано изрично – е inter partes, т.е. между двете страни: гестор – доминус. Казано по друг начин, от действията на negotiorum gestor не може да възникнат задължения за трети лица, освен за dominus negotii. Скицираното гледище – според мен – не може да бъде споделено с оглед на българското облигационно право по следните обстоятелства: От това, че гесторът е falsus procurator, би следвало, че сделките, които са сключени от името на доминуса, са (висящо) нищожни поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. II във вр. с чл. 42, ал. 2, изр. I[84]. Това в крайна сметка би означавало чл. 61, ал. 1, пр. I да бъде напълно лишен от смисъл за сметка на другите две разпоредби – каквото впечатление оставя Диков, подминавайки мълчаливо съответстващия му текст в чл. 49, пр. I ЗЗД (отм.) в учебника си по гражданско право. Но за да се приеме, че на една разпоредба от закона не следва да се отдава (никакво) значение, въпреки положителното й установяване (корективно, респ. отменително тълкуване), най-малкото се налага преди това да бъдат изтъкнати убедителни съображения. Само че такива не може да бъдат открити в съчинението на Диков, нито може да бъдат изведени от останалите правила на закона. (Напротив, с тях може да се съгласува твърдението, че управителят е задължителен представител на господаря на работата – вж. чл. 61, ал. 1, пр. I във вр. с чл. 36, ал. 1, пр. I[85].) Вероятно Василев е съзнал тази „празнота“ в курса по облигационно право на предшественика си Диков и затова предлага чл. 61, ал. 1, пр. I да се схваща в смисъл, че доминусът се задължавал към гестора да изпълнел задълженията, които са били сключени от негово име с трети лица. Макар това тълкувание да не е формулирано категорично, то би могло да се подразбере от лаконичното твърдение на Василев, че въпросният дълг на господаря на работата „не е към третото лице“[86]. От казаното следва, че тази сделка е висящо нищожна за страните по нея (доминуса и третото лице), но създава задължение за една от тях (доминуса) – все едно че е действителна, въпреки че не е(!) – спрямо друго лице (гестора) да бъде изпълнена на насрещната страна (третото лице), доколкото не бъде одобрена от доминуса. Излиза, че това е нов вид недействителност на сделките, непознат на цивилистиката у нас, който условно може да се нарече „висяща относителна действителност“(!): чл. 26, ал. 2, пр. II във вр. с чл. 42, ал. 2, изр. I във вр. с чл. 61, ал. 1, пр. I. Подобна правна конструкция не може да бъде възприета не само защото не отговаря на нуждите на живота, но и защото не е съобразена със закона: Щом сделката, извършена от името на господаря на работата, не поражда действие за него и третото лице, понеже е нищожна, въз основа на какъв юридически факт законът ще възложи изпълнението й на господаря на работата към управителя? Как би могло да се определи какво трябва да изпълни длъжникът, за да се освободи от задължението си? Струва ми се, че се пропуска едно важно съображение: навсякъде, където ЗЗД говори за „задължения“, в т.ч. и при чл. 61, ал. 1, пр. I, се предпоставят валидни облигационни отношения: вж. напр. чл. 10, ал. 1, чл. 56, чл. 63, ал. 2, чл. 65, ал. 3 и т.н. Но ако наистина задължението на доминуса по чл. 61, ал. 1, пр. I е към гестора, тогава сделката, сключена при мнимо представителство, би била действителна и доминусът не би могъл да я одобри, обвързвайки се към третото лице, т.к. ратификацията заздравява с обратна сила юридически актове, които не са породили правно действие (арг. от чл. 42, ал. 2). При нормалния ход на обстоятелствата, най-вероятно, третото лице ще да е изпълнило първо задължението си към dominus negotii, т.к. чуждите работи, навярно, не са търпели отлагане (срв. чл. 60, ал. 3), но то няма да може да иска изпълнение на насрещното си вземане (обикновено за възнаграждение). Такова притезание обсъжданото становище предоставя само на negotiorum gestor. – Пита се: какъв ще бъде интересът на управителя да иска осъществяване на облигационния резултат от господаря на работата за третото лице? Може би трябва да се приеме, че ако гесторът благоволи, би могъл да поеме работите и на третото лице(!), за да го защити пред доминуса! Считам, че мъчно това би се съгласувало с принципите на облигационното право, залегнали в чл. 63 и чл. 90. Въобще какъв смисъл би стоял зад това господарят на работата да се обвързва към управителя, след като няма да може да иска изпълнение на насрещните си вземания от третото лице, когато то по някаква причина не е завършило напълно работата (чл. 79)? В крайна сметка, изглежда, че съвременното законодателство, вместо да урежда отношенията между страните по категоричен начин, ги изоставя на произвола в едно неясно положение, характерно за феодалното право. Критикуваното твърдение заслужава да бъде дискутирано de lege ferenda. Обаче de lege lata – дори и с оглед на отм. ЗЗД от 1892 г. – за мен то остава несъстоятелно. Законодателствата, които са реципирали (пряко или косвено) Code Napoleon, но се отклоняват от него, следвайки немското право при възможността гесторът да действа като пряк представител на доминуса, щом работата е била полезно водена, или постановяват това изрично (вж. чл. 471 във вр. с чл. 268 от португалския CCo), или поне не овластяват гестора[91]. Имам достатъчно основания да смятам, че не такива са били намеренията на съставителите на ЗЗД от 1892 г. (отм.) и на ЗЗД от 1951 г.[92] 17. Абстрахирането на пълномощното от договора за поръчка Съгласно абстракционния принцип при представителството, възприет у нас със ЗЗД от 1951 г., „вътрешните“ отношения между представлявания и представителя се уреждат от договора за поръчка (чл. 280 и сл.), а „външните“ отношения между представлявания и третото лице – от овластяването (чл. 36 и сл.). Двете правоотношения поначало са независими едно от друго: възможно е както мандат без представителна власт, така и обратното. Въз основа на това се изтъква твърдението, че репрезентативното водене на чужда работа без възлагане е несъвместимо с абстракционния принцип при представителство, защото de lege lata то можело да възникне само от едностранната воля на представлявания, но не и – както е било при отменения ЗЗД от 1892 г. – от мандат (чл. 483 и сл. от с. з.), съотв. от гестия (чл. 45 и сл. от с. з.). Абстрахирането на представителството от договора за поръчка, както е известно, е творение на германската доктрина от XIX в.[93] и е проведено последователно в BGB, по чийто образец институтът в модерните законодателства се урежда отделно (в обща част на гражданския кодекс) от договора за поръчка (в особената част на облигационното право). Само че германският законник – за разлика от френския и италианския – не съдържа правила, подобни на чл. 61, ал. 1, пр. I, нито на чл. 292, ал. 1 ЗЗД[94]. Затова може да се отстоява, че в Германия представителството урежда само т. нар. „външни“ отношения (§§ 164 и сл.) абстрактно от поръчката (§§ 662 и сл.) и воденето на чужда работа без възлагане (§§ 677 и сл. BGB), чиито правила се отнасят единствено до т. нар. „вътрешни“ отношения. Делението на отношенията на „вътрешни“ и „външни“ при представителството е присъщо на теорията, но не и на законодателството ни. Следователно установяването на тези отношения не може да има никакви(!) правни последици[95]. Ето защо ми изглежда неубедително твърдението, че правилата за воденето на чужда работа без възлагане (чл. 60 и сл.) се отнасяли изключително до „вътрешните“ отношения между представителя – управител и представлявания – господар на работата, а чл. 36 и сл. – единствено до „външните“ отношения между представлявания – господар на работата и третото лице[96]. Както и че в същото съотношение се намирали и правилата на чл. 36 и сл., отнесени към тези на договор за поръчка (чл. 280-292)[97]. Просто и за двата случая не може да бъдат открити показатели intra legem, че законодателят се е ръководил от подобни съображения при съставянето на разпоредбите за гестията и мандата. Привържениците на обсъжданата интерпретация, не посочвайки аргументи за твърденията си, изпадат в petitio principii: те приемат за доказано това, което трябва да се докаже; а то не може, защото законът постановява точно противното (вж. чл. 61, ал. 1, пр. I и т. III по-горе). По-нататък авторите подминават мълчаливо както чл. 61, ал. 1, пр. I, така и чл. 292, ал. 1, които се отнасят до прякото представителство. И ако това е спорно за първото правило, то за второто няма и съмнение, а то е вече достатъчно, за да се разколебае дискутираната теза: „Външните“ отношения между представлявания и трето лице не се уреждат само в чл. 36-43. Приведени до своя логически завършек, разрешенията, извлечени от абстрактния принцип при представителството, стигат до маргиналния извод, че представителна власт може да се породи само от пълномощно. Макар че никой от застъпниците на критикуваното гледище не заявява това изрично, то неминуемо следва от твърденията им, че гесторът не придобивал представителна власт, т.к. тя можела да възникне само ако доминусът го е бил упълномощил (чл. 36, ал. 1, пр. II) или е одобрил действията му (чл. 42, ал. 2). Трудно обяснимо е защо подобни възражения не се изтъкват при преупълномощаването за запазване на интересите на представлявания (чл. 43 ЗЗД[101]) или при представителната власт на търговски помощник (чл. 30, ал. 2, изр. II ТЗ). Прочее за мен схващането на мнозинството е contra legem. Самият законодател е уредил принципиалната възможност представителството да възникне и ex lege, т.е. по силата на правно значим факт извън волята на представлявания. Съгласно чл. 36, ал. 1: „Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.“ Точно такава хипотеза е уредена в чл. 61, ал. 1, пр. I. Като това правило не влиза в никакво стълкновение с института на представителството, което може да бъде доброволно или задължително. Казано иначе: чл. 61, ал. 1, пр. I е специален спрямо общия чл. 42[102]. Оттук и следващият междинен извод: Основанията, изключващи приложението на чл. 42, т.е. пораждащи представителна власт без волеизявление на представлявания, не се уреждат изчерпателно от чл. 36-43. Наистина абстракционният принцип при представителството отвлича (абстрахира) представителната власт от причината й (вътрешните отношения), и то в интерес на третото лице, защото вътрешните отношения между представител и представляван са динамични и в повечето случаи за третото лице е непосилно да се осведоми за настъпилите промени в тях. От тази основна идея изхождат чл. 41, ал. 2 и чл. 290 ЗЗД; както и чл. 22, ал. 2 in fine; чл. 26, ал. 2 in fine; чл. 137, ал. 1, т. 7 във вр. с ал. 4 и ал. 5; чл. 141, ал. 2; чл. 235, ал. 4; чл. 236, ал. 4 от ТЗ; така и чл. 9 от Директива 68/151/ЕИО на Съвета относно изискванията за оповестяване по отношение на някои видове дружества; а също и т. 1 от Т. р. № 3/2013 г. на ОСГТК. Разбира се, всичко това не означава, че от разглежданото ръководно начало не са познати известни изключения[103]; иначе то не би било принцип, а нещо друго (напр. аксиома). Такива отклонения от абстрактното начало напр. са: чл. 41, ал. 2 ЗЗД; чл. 141, ал. 6 и чл. 235, ал. 2 ТЗ; чл. 114, ал. 12 ЗППЦК. Един от случаите, в които законът не допуска абстрактност, постановявайки каузалност между „вътрешните“ и „външните“ отношения при представителството, е налице при недобросъвестност на третото лице. Става дума за хипотезисите на чл. 41, ал. 2 ЗЗД и чл. 141, ал. 6 и чл. 235, ал. 5 ТЗ. Същото обстоятелство може да бъде открито и при gestio representativa: за да породи то действие, управителят трябва да е съобщил на третото лице, че действа qua gestor, при което по необходимост третото лице ще знае (или поне, най-малкото, ще е имало възможността да узнае) за липсата на представителна власт[104] (арг. от чл. 61, ал. 1 ab initio във вр. с чл. 42, ал. 1). Защото това лице е недобросъвестно, затова възникването на представителната власт, която е обусловена от същите предпоставки като при контрарните искове (т.е. от вътрешните отношения между gestor и dominus), му е противопоставима. Всъщност дори опасността, оправдаваща абстрахирането на представителството от вътрешните отношения, не е толкова обострена при репрезентативната гестия. Обстоятелствата, от които зависи възникването на обратните искове и представителната власт на гестора – дали работата е била „предприета уместно“ и „добре управлявана“ в чужд интерес (чл. 61, ал. 1 ab initio), – ще са добре известни на третото лице. За поемането на работата (съотв. и за липсата на представителна власт) то ще бъде осведомено от управителя (задължителна предпоставка на репрезентативната гестия), при което третото лице ще може да прецени сам? била ли е уместно предприета работата, или не; в тази връзка то може да задава въпроси на управителя. Дали работата е била управлявана добре, вече ще зависи – в крайна сметка – именно от третото лице: нему е било възложено от гестора да поправи чуждия имот, да обере чуждата реколта, да смени спуканите тръби и пр. Съумее ли третото лице да управлява полезно работата в чужд интерес, когато управителят я е бил предприел уместно, господарят на работата ще се обвърже директно с третото лице – чл. 61, ал. 1, пр. I. „Вътрешните“ отношения между представлявания – dominus и представителя – gestor са тъкмо „в ръцете“ на третото лице и възникването на представителната власт, респ. на контрарните искове, зависи до голяма степен точно от него. Вярно е, че интересът на господаря на работата в случая взема превес в някаква степен над интересите на третото лице, но това не е случайно: представителната гестия има за цел да бъдат запазени интересите точно на господаря и е оправдана дотолкова, доколкото последният има интерес от нея (арг. от чл. 60 и сл.). Неосъществяването на състава на чл. 61, ал. 1, пр. I най-често ще се дължи на това, че третото лице не е водило чуждите работи полезно. В такива случаи няма и съмнение, че е справедливо доминусът да не е обвързан към третото лице. Последният междинен извод гласи: Основателно е третото лице да бъде в положението, в което обвързването му с доминуса зависи от същите предпоставки, важащи за actio negotiorum gestorum contraria, защото, от една страна, то е недобросъвестно: нему е било съобщено за лисата на представителна власт от управителя; и от друга страна, осъществяването на предпоставките на чл. 61, ал. 1 ab initio в последна сметка зависи именно от третото лице: от това как то ще изпълни „задължението“ си. Управителят на чужда работа без възлагане може да се задължи било изрично, било подразбиращо се към третото лице, като му обещае, че господарят на работата ще изпълни задълженията си, поети от негово име по чл. 61, ал. 1, пр. I (чл. 23); като встъпи в дълга на господаря чрез съглашение с третото лице – кредитор (чл. 101 ab initio); като даде на третото лице обезпечения и т.н. Това са все нови задължения, които възникват не по силата на закона (чл. 60 и сл.), а въз основа на последващи съглашения между управителя и третото лице (чл. 8 и сл.). Подобно обвързване ex lege на гестора към трето лице не би могло да се обоснове по аналогия на закона[107]. Считам за неоснователно да се твърди, че управителят обещавал на третото лице, че господарят на работата щял да изпълни задължението си от сделката, сключена от негово име (чл. 23 във вр. с чл. 61, ал. 1, пр. 1). Това е така не само когато гесторът не разполага с представителна власт (т.к. не е управлявал полезно чуждите работи – чл. 61, ал. 1 ab initio), но и когато той не носи отговорност по чл. 42, ал. 1 към третото недобросъвестно лице. Просто в закона няма празнина. Правото не е оставило управителя, нито господаря на работата, нито третото лице без защита, а се стреми към баланс между интересите им (вж. по-горе т. 14). 19. Обзор на по-важните изводи Въз основа на всичко казано дотук би могло да се заключи, че по българското облигационно право управителят на чужда работа без възлагане е възможно да придобие представителна власт по силата на закона, когато извършва сделки от името на господаря на работата с трето лице, ако е бил предприел работата уместно и я е бил управлявал добре в чужд интерес – арг. от чл. 61, ал. 1, пр. I във вр. в чл. 36, ал. 1, пр. I ЗЗД. По-важните ми съображения за този извод са следните: Смисълът, който следва да се влага в текста на чл. 61, ал. 1, пр. I: „да изпълни задължения, сключени от негово име“, е следният: „правата и задълженията от сделките, които управителят е сключил от името на заинтересувания с трети лица, възникват направо за заинтересувания“ (срв. чл. 36, ал. 2 и чл. 292, ал. 1). Това съждение се налага както от систематичното тълкуване на разпоредбата във вр. с чл. 36, ал. 1, пр. II, така и от историческото й тълкуване във вр. с отменено законодателство, откъдето произтича и „атавистичната“ редакция на прякото представителство – срв. чл. 49 и чл. 498, ал. 1 ЗЗД от 1892 г. (отм.). Освен това, когато ЗЗД говори за „правни действия (съотв. сделки или задължения), извършени (поети или сключени) от чуждо име“, той винаги подразбира фактическия състав на прякото представителство (срв. чл. 38; чл. 42, ал. 2; чл. 97, ал. 2; чл. 255, ал. 2, изр. II; чл. 292, ал. 1). Делението на отношенията на „вътрешни“ и „външни“ при представителството е присъщо на теорията, но не и на законодателството ни. Установяването на тези отношения не може да има никакви правни последици. От една страна, правилата за представителството съдържат не само разпоредби относно „външните“ отношения, но и относно „вътрешните“ отношения (чл. 36, ал. 1 in fine; чл. 37; чл. 39; чл. 43; чл. 38, ал. 2; чл. 41, ал. 1, пр. I-II). От друга страна, „външни“ отношения се уреждат и извън чл. 34-43 (срв. чл. 61, ал. 1, пр. I и чл. 292). Юридическите факти, изключващи приложението на чл. 42, т.е. тези, които пораждат представителна власт без волеизявление на представлявания, не се съдържат изчерпателно в чл. 36-43. Ето как правилата за gestio representativa (чл. 61, ал. 1) и falsus procurator (чл. 42, ал. 2) може да се съчетаят, без помежду им да има непреодолимо противоречие: Ако гестията е полезна, гесторът може да действа от името на доминуса, когато сключва сделки с трети лица; в противен случай действията на гестора не обвързват доминуса, доколкото последният не ги одобри (чл. 62). Абстрахирането на представителството (чл. 36-43) от договора за поръчка (чл. 280-292) не означава, че от воденето на чужда работа без възлагане (чл. 60-62) не може да възникне представителна власт. Просто няма място за аналогии между репрезентативния мандат и репрезентативната гестия: представителната власт от мандата е възниквала като доброволна, а тази от гестия – като задължителна; промяната в основанията, от които възниква доброволното представителство, не е – само по себе си – изменение на юридическите факти, пораждащи задължителното представителство. Съчетавайки в себе си обикновената гестия и задължителното представителство, репрезентативното водене на чужда работа без възлагане поражда правоотношения както между управителя и господаря на работата, така и между господаря на работата и третото лице. Първото отношение условно може да се нарече „вътрешно“. То има за предмет задълженията на гестора да продължи работата и да положи грижата на добрия стопанин (чл. 60, ал. 2) и правото му да иска обезщетение от доминуса за разноските (чл. 61, ал. 1, пр. II–III и ал. 2). Второто правоотношение по същия начин може да се означи като „външно“. То е между представлявания – господар на работата и третото лице (чл. 61, ал. 1, пр. I във вр. с чл. 36, ал. 1 ab initio). Обвързването на третото лице с представлявания е обусловено от същите предпоставки, важащи за възникването на вземането на гестора срещу доминуса – чл. 61, ал. 1 ab initio. Затова „вътрешните“ отношения при репрезентативната гестия са основание за възникване на „външните“ отношения. С други думи: при gestio representativa не е налице абстрактност, но каузалитет между „вътрешни“ и „външни“ отношения. Третото лице е поставено в състояние, в което обвързването му с господаря на работата зависи от „вътрешните“ отношения между dominus и gestor (чл. 61, ал. 1 ab initio), защото, от една страна, това лице е недобросъвестно – знаело е, че управителят изначално не разполага с представителна власт, а от друга страна – тъкмо от третото лице ще да е зависело de facto „полезното управление на работата“, т.е. от това как в крайна сметка то е извършило това, за което се е „задължило“ към господаря на работата посредством управителя й. Репрезентативната гестия постига равновесие между интересите на трите страни: – Управителят няма да се обвърже лично във вр. с чуждата работа към третото лице. Така той не би понесъл договорна отговорност към него при неизпълнение, нито деликтна отговорност по чл. 42, ал. 1. – Работите на господаря, на свой ред, няма да бъдат оставени на произвола, напротив, възможно е да бъдат поети от професионалист в конкретната област. Задължителното представителство по чл. 61, ал. 1, пр. I не е прекомерна намеса в чужда правна сфера, защото създава задължения за доминуса до същия размер, до който той би се задължил към гестора при „косвено“ представителство. Положението на господаря на работата е достатъчно обезпечено от правилото на чл. 61, ал. 1, което не би позволило той да се обвърже с трето лице, ако това не е било в негов интерес, т.е., ако работата не е била предприета уместно и не е била добре управлявана. На общо основание чл. 40 е страж пред това третото лице и представителят – гестор да се споразумеят във вреда на представлявания – доминус. – Третото лице, преценявайки възможностите си автономно, би могло да се съгласи да се обвърже с доминуса по силата на чл. 61, ал. 1, пр. I и така да придобие вземане за възнаграждение, когато сключеният договор е бил възмезден, стига, разбира се, работата да е била водена полезно. Докато, ако третото лице поеме работите лично, qua gestor, това би било съмнително, доколкото не е последвала ратификация (чл. 62, срв. обаче чл. 286). 20. Предложение с оглед на бъдещия закон При бъдещата работа на законодателя с обективното облигационно право си заслужава да се обсъди предложението чл. 61, ал. 1 да бъде коригиран чисто граматически, но не и по същество, за да се изостави архаичната му редакция, която, за съжаление, се долавя и в проектите за български ГК. Би могло ал. 1 да се раздели на две алинеи: в първата (сегашна) да се уреди репрезентативната гестия, а във втората (нова) – обратните вземания на управителя срещу господаря на работата (мислима е и обратната поредност[109]). По този начин безспорно се постигна по-голяма прегледност в сравнение със сегашната сравнително дълга формулировка. Въпреки тази му слабост, за предпочитане е настоящият метод, в който задължителното представителство и контрарните искове са обединени в една разпоредба[110]. По този начин се запазва както монолитната структура на закона, така и препратките на множеството съдебни актове и научни съчинения, натрупани през последните седем десетилетия. В крайна сметка, предпоставките и за двата случая са едни и същи. С оглед на всичко това считам, че de lege ferenda чл. 61, ал. 1 може да бъде изменен така[111]: „Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, правата и задълженията от сделките, които управителят е сключил от чуждо име с трети лица, възникват направо за заинтересувания, който е длъжен още да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.“ * Всички препратки към нормативен акт, без да е посочено заглавието му, са относно ЗЗД от 1951 г. Съдебната практика, доколкото не е уточнено друго, е цитирана по правно-информационни системи „Сиела“, „Апис“ и „Лакорда“, актуализирани с ДВ, бр. 71/01.IX.2017 г. Решение, за което не е посочено от кой съд е постановено, е на ВКС на РБ. Всеки един курсив в текста е мой – Св. Ив. [2] Словосъчетанието „водене чужда работа без пълномощие“, употребено от законодателя в заглавието на раздел шести, глава втора от общата част на ЗЗД, е заменено в текста с по-подходящия според мен термин „водене [на] чужда работа без възлагане“ (срв. чл. 49, чл. 280, ал. 283, ал. 1). Легалното название разкрива неоправдана приемственост с терминологията на отм. ЗЗД от 1892 г. (вж. чл. 483-508, отдел шести „За пълномощието“ от с. з.). Докато в Царство България под „без пълномощие“ се е разбирало извършването на правни действия от чуждо име без представителна власт, т.е. без договор за поръчка, то след приемането на ЗЗД от 1951 г. нито договорът за поръчка се нарича „пълномощие“, нито представителството възниква от него (срв. чл. 483 и сл. от отм. ЗЗД (1892 г.) с чл. 36 и сл. и чл. 280 и сл. от ЗЗД (1951 г.)). Дори и заглавието на раздел шести да беше съобразено с новото название на мандатния договор („поръчка“) в ЗЗД от 1951 г., а именно „водене на чужда работа без (договор за) поръчка“ (както е направил руският законодател в гл. 50 от Гражданский кодекс (ГК) на Руската федерация (РФ) „действия в чужом интересе без поручения“), то също би било юридически неточно. Мандатът изключва гестията само за действията, които са възложени с него, но не и за тези, които гесторът предприеме excessus mandati, нито за тези, които въобще не може да бъдат предмет на мандата, но може да бъдат предприети qua gestor, напр. поправянето или пазенето на една вещ, превозването на товар и др. т. Срв. ст. 982 от ГК на РФ: „Если лицо, в интересе которого предпринимаются действия без его поручения, одобрит эти действия, к отношениям сторон в дальнейшем применяются правила о договоре поручения или ином договоре, соответствующем характеру предпринятых действий, даже если одобрение было устным.“ („Ако лицето, в чийто интерес се извършват действията без негова поръчка, одобри тези действия, към отношенията на страните занапред се прилагат правилата за договора за поръчка или друг договор, съответстващ на характера на предприетите действия, дори ако одобрението е било устно.“). [5] Разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ТЗ, независимо от систематическото й място, има принципиално значение за „косвеното“ представителство у нас поради липсата самостоятелна уредба в общата част на гражданския закон, отделена от мандатните договори. Вж. и чл. 294, ал. 1 (отм.) ЗЗД. [8] „Управителят е овластен да извършва правни действия от името на заинтересуваната страна, доколкото интересите й по този начин са надлежно представлявани.“ [9] Заглавието на разпоредбата би могло да се преведе като „Право на управителя да действа като представител на господаря“, а съдържанието й – „Управителят може да сключва правни сделки или да извършва други юридически действия като представител на господаря дотолкова, доколкото разумно може да се очаква, че това ползва господаря.“ [15] „Общият принцип е, без всякакво съмнение, че извършените работа и труд или похарчените пари от някого, за да бъде запазена или облагодетелствана собствеността на другиго, съгласно английското право не създават никакво право на задържане върху запазената или облагодетелстваната собственост, нито сами по себе си създават някакво задължение за заплащане на разноските. Отговорностите не трябва да бъдат налагани върху хората зад гърба им, най-малкото Вие не може да предоставите полза другиго против неговата воля.“ Съдебното решение е достъпно на ‘http://swarb.co.uk/falcke-v-scottish-imperial-insurance-co-ca-1886’(линкът е проверен последно на 22.V.2017 г.). Подробности за него – вж. в Stoljar, S. Negotiorum gestio. (Chapter 17.) – In: Restitution – unjust enrichment and negotiorum gestio. (Volume X.) International encyclopedia of comparative law. T?bingen: J. C. B. Mohr (Paul Siebeck), the Hague, Boston, London: Martinus Nijhoff Publishers, 1984, p. 33. [19] Губиделников, Г. Negotiorum gestio. // Юридически преглед, 1909, XVII, № 4, с. 254. [20] Павлов, Хр. Фактическо представителство (Negotiorum gestio). // Юридическо списание, год. V, с. 191-197. С negotiorum gestio representativa се обяснява и популярното название на института в началото на миналия век: „фактическо“ представителство – представителство, което възниква ipso facto от чужди действия, без да е било налице овластяване (т.е. „юридическо“ представителство). [26] Подобна ситуация днес звучи доста „екзотично“ най-малкото защото едва ли някои нотариус би изповядал подобна сделка. Отворен е въпросът за сключването на предварителен договор (чл. 19). В тази връзка срв. Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Кн. 1. Нова редакция О. Герджиков. С.: „Софи-Р“, 1996 г., 71-73 (§ 17, т. V), бел. № 80. [29] Вж. както Кожухаров, Ал. Водене на чужда работа без пълномощие. // Кожухаров, Ал., К. Телбизов, Д. Димитров, Л. Радоилски, М. Геновски. Основи на държавата и правото на НРБ. Част II. С.: Наука и изкуство, 1953, с. 412; така и Кацарски, Ал. Предприемане на чужда работа без пълномощие (чл. 60 ЗЗД). // Държава и право, 1988, № 8-9, 48-55. Напоследък в литературата се мултиплицира грешката да се посочва като произведение, посветено на гестията, статията на Вл. Мануилов и Ив. Узунов в сп. „Социалистическо право“ № 1/1966 г. касателно гражданската отговорност за вещи и ПП № 17/1963 г. на ВС. Въпросното съчинение не се отнася до воденето на чужда работа без възлагане, а е посветено на непозволеното увреждане, каквото е и действителното му заглавие „Чл. 50 от ЗЗД и Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС на НРБ“, а не „Чл. 60…“. Впрочем насловът на ПП № 17/1963 г. също е подчертано ясен в това отношение: „Относно някои въпроси по приложението на закона при отговорност за непозволено увреждане“. [33] Попов, К. Водене на чужда работа без пълномощие. // Български законник, 2003, № 2, 68-70. [34] Пунев, Ат. Актуален поглед върху воденето на чужда работа без натоварване. // Търговско и конкурентно право, 2011, № 9, 34-44, и № 10, 20-29. [35] Иванов, Св. Практиката на българските съдилища (1893-2015) върху воденето на чужда работа без възлагане. // Съвременно право, 2015, № 5, 86-99. [36] Големинов, Ч. Гражданскоправни източници на задължения. 2. прераб. и доп. изд. С.: Фенея, 2011, 203-214. Големинов изцяло следва курса на акад. Василев; затова всичко казано за последния важи с пълна мяра и за първия. [44] Василева, Ем. Водене на чужда работа без пълномощие. // Влахов, К., Т. Гроздева, Е. Балевска, К. Маринова, Св. Калинова, А. Адамова, К. Топалов, Б. Белазелков, А. Баева, Т. Калчева, А. Бонева, Т. Върбанова, Ем. Василева, Ц. Георгиева, Ст. Григорова, Зл. Чолева. Под редакцията на Б. Пунев. Помагало по гражданско материално право за кандидатите за младши съдии. Част II. С.: „Национален институт на правосъдието“, 2012, с. 394. [45] Не е много по-ясен и испанският чл. 1893, ал. 1 CC: dominus negotii е „отговорен за задълженията, сключени в негов интерес“ (‘responsable de las obligaciones contra?das en su inter?s’). Така или иначе, испанската доктрина допуска, че управителят може да бъде задължителен представител на господаря на работата – вж. Pasquau Lia?o, M. La gesti?n de negocios ajenos. Madrid, 1986, p. 198; S?nchez Jord?n, M. E. La gesti?n de negocios ajenos. Madrid: ‘Civitas’ 2000, p. 603, и др. (цит. по: v. Bar, Ch. Op. cit., p. 301). [49] В това отношение италианският законодател е по-прецизен при изготвянето на правилата за ‘Gestione di affare altrui’. Само формулировката на чл. 2031, ал. 1, пр. I c. c. от 1942 г. търпи същите възражения както и чл. 61, ал. 1, пр. I ЗЗД: ‘l’interessato deve adempiere le obbligazioni che il gestore ha assunte in nome di lui…’ (заинтересуваният трябва да изпълни задълженията, които управителят е извършил от негово име…). [54] Че определението на quasi–contrats в чл. 1371 C. civ. в редакцията от 1804 г., откъдето е реципиран текстът на чл. 45 ЗЗД от 1892 г. (отм.), не казва нищо повече от това, че воденето на чужда работа без възлагане може да бъде представително, т.е., че с действията си управителят може да обвърже господаря на работата и третото лице (срв. чл. 1375, пр. I C. civ. в редакцията от 1804 г.), настоява още и Stoljar. S. Op. cit., p. 22. Изглежда, осъзнавайки безполезността на тази дефиниция, френският законодател я е ревизирал в чл. 1300, ал. 1 C. civ. след 2016 г.: ‘Les quasi–contrats sont des faits purement volontaires dont il r?sulte un engagement de celui qui en profite sans y avoir droit, et parfois un engagement de leur auteur envers autrui.’ [59] Според р. № 60/25.III.2013 г. по т. д. № 475/2012 г., II т. о., господарят (възложителят) „дължи обезщетение по чл. 61, ал. 1 само до размера на разходите на изпълнителя [управителя] на извъндоговорните строително-монтажни работи за материалите и труда, но не и за търговската печалба“. [62] Такива са случаите на: (а) привидна представителна власт – чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 39, ал. 1; (б) обвързване на представлявания след прекратяването на представителна власт, подлежаща на вписване в нарочен регистър, ако действията на представителя са извършени с трето добросъвестно лице до момента на вписването – чл. 41, ал. 1; (в) изпълнение на поръчка от доверител, действащ като пряк представител на довереника, когато първият не е знаел и не е могъл да узнае за прекратяването й – чл. 290; и др. [63] Съгласно въпросното правило на австрийския законник: ‘Wer weder durch ausdr?cklichen oder stillschweigenden Vertrag, noch vom Gerichte, noch aus dem Gesetze das Befugni? erhalten hat, darf der Regel nach sich in das Gesch?ft eines Andern nicht mengen. H?tte er sich dessen angema?t; so ist er f?r alle Folgen verantwortlich.’ („Никой, който не е бил овластен чрез изричен или подразбиращ се договор, нито от съда или от закона, не може по правило да се намесва в работите на другиму. Ако е предприел това, той е отговорен за всички вреди.“) Подобен извод у нас може да се направил от тълкуването на чл. 45 във вр. с чл. 51, изр. I ab initio: делинквентът отговаря за „всички“ вреди, а не само за „предвидимите“ (срв. чл. 82). Затова намирам, че de lege ferenda въвеждането у нас на разпоредба, подобна на § 1035 ABGB, би било безпредметно. То не би казало нищо повече от чл. 51, изр. I ab initio. [65] De lege ferenda заслужава да се сподели разбирането за въвеждането на правото на третото лице да прекрати състоянието на висящност по чл. 42, ал. 2, като запита мнимо представлявания дали ще ратифицира, или денонсира сключената без представителна власт сделка, а той бездейства в един разумен срок, даден му от третото лице или следващ се според обстоятелствата (вж. общо Йосифова, Т. Цит. съч., 132-134; и Таков, Кр. Цит. съч., с. 362-370). Впрочем подобно правило съществува в повечето модерни кодификации (вж. напр. § 177 II BGB; чл. 399, ал. 3 от италианския c. c.; чл. 3:69, ал. 4 BW; чл. 260, ал. 1 от португалския CCo; кн. II, чл. 6:111, ал. 2 от проекта за ОРР). Според чл. 3:208 от Принципите на европейското договорно право (ПЕДП) бездействието на мнимо представлявания в срока се приравнява на ратификация (срв. чл. 43 и чл. 301 ТЗ). В тази връзка ОСГТК с т. 2 от диспозитива на Т. р. № 5/2014 г. от 12.XII.2016 г., докл. съдия Б. Цонев, прие, че: „При липса на потвърждаване [по чл. 42, ал. 2], на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът [без представителна власт], или неговите универсални правоприемници.“ Отворен е въпросът, дали ВКС не следваше да подходи творчески при тълкуването на закона, при все че законодателна интервенция едва ли може да се очаква поне засега, а трудно някой би се съмнявал в разума, стоящ зад възможността третото лице да прекрати състоянието на висящност. [69] В Испания само на доктринерно ниво, т.к. все още липсва практика (вж. по-горе бел. № 46). [70] Вж. Планиол, М. Елементарно ръководство по Гражданско право. Специални договори. Превел Т. Наследников. С.: Работническа кооперативна печатница „Напред“, 1919, с. 379. [71] „Управителят без възлагане, който е извършил всичко правилно и е действал както изискват обстоятелствата, има право да иска от този, чиято работа е водена…, да поеме всички задължения, сключени от негово име…“ [72] „Той [господарят] трябва да изпълни всички необходими или полезни задължения, сключени от негово име или в негова полза от управителя с трети лица.“ [84] Въпросът за квалификацията на недействителна сделката, която е извършена от мним представител (чл. 42, ал. 2), е дискусионен. Според мнозинството сделката е висящо недействителна (вж. напр. както Йосифова, Т. Цит. съч., с. 111-115; Таков, Кр. Цит. съч., с. 321-325; така и р. № 337/14.X.2014 г. по гр. д. № 3598/2014 г., IV г. о.; р. № 107/02.IV.2015 г. по гр. д. № 6551/2014 г., ІV г. о.; р. № 141/30.XI.2015 г. по гр. д. № 2944/2015 г., ІІ г. о.; в този смисъл е и т. 2 от диспозитива на ТР № 5/2014 г. от 12.XII.2016 г. на ОСГТК). Застъпено е и становището, че такава сделка е висящо нищожна (вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Дял II. 2. изд. С.: Софи-Р, 2001, с. 473; и Димитров, М. Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С.: „Сиби“, 2013, 135-137). Смятам за по-точно второто разбиране. Именно защото сделката без представителна властта е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. II поради липсата на съгласие на едната страна, в чл. 42 не е казано нищо за недействителността на така извършеното юридическо действие, следователно легалният термин остава „нищожност“. Твърдението, че нищожните сделки не се заздравявали, не е достатъчно, за да опровергае това съждение: срв. чл. 293, ал. 3 ТЗ. [88] Друг пример за безкритично възприемане на германското право и теория от Василев е твърдението му, че „ЗЗД отхвърля схващането…, според което действието по управление на чужда работа без натоварване трябва да се извърши в съответствие с действителната или предполагаемата (вероятната) воля на носителя на интереса.“ (Василев, Л. Цит. съч., 605). Авторът се аргументира с чл. 61, ал. 3, който допускал водене на чужда работа и против волята на господаря й. Въпросното „схващане“, за което иде реч, всъщност е § 677 in fine, ‘Pflichten des Gesch?ftsf?hrers’ („Задължение на управителя на чуждата работа“) BGB и се отнася до възникването на задължението за гестора. По-нататък Василев изпада в contradictio in adjecto (с. 606), твърдейки, че за да възникне задължение за доминуса, трябва „работата [да] е била предприета и извършена уместно и [да] е била добре управлявана, и то в съответствие с предполагаемата воля на чуждото лице“(?). Според мен това твърдение на Василев, изтъкнато и на друго място в учебника му (с. 607), също не може да бъде споделено de lege lata. То оставя впечатление, че управителят не е длъжен да поеме работата в съответствие с (изричната или предполагаемата) воля на господаря, но – за да бъде обезщетен – трябва да се е съобразил с нея! Смятам, че и тук не такива са били съображенията на българския законодател: най-малкото подобни предпоставки не може да бъдат открити изрично нито в чл. 60 (където е уредено задължението на управителя), нито в чл. 61 (където е уредено задължението на господаря на работата). Самото становище на Василев е доста разколебано дори с оглед на германското право: немският законодател е прокарал последователно въпросната предпоставка. Тя е необходима, за да възникне както задължението на гестора – § 677, така и на доминуса – § 683, ‘Ersatz von Aufwendungen’ („Възстановяване на разноски“) BGB, докато Василев настоява за това единствено в последния случай. [93] Срв. Laband, P. Die Stellvertretung bei dem Abschlu? von Rechtsgesch?ften nach dem allgemeinen deutschen Handelsgesetzbuch. – Zeitschrift f?r das gesammte Handelsrecht, No 10, 1866, 183-241. [95] Вж. общо Таков, Кр. Цит. съч., с. 23: „Ако [делението между „вътрешни“ и „външни“ отношения] има raison d’?tat, той е само във възможността за удобна систематизация на изложението на определена материя.“ [98] За ‘Angewandte Gesch?ftsf?hrung ohne Auftrag’ – вж. общо v. Bar, Ch. Op. cit., 64-68, и цит. там немска литература. [99] Ето защо, ако преупълномощителят – управител се откаже от представителната си власт, след като е преупълномощил другиго, представителната власт на преупълномощения не се прекратява. Тя не е производна от представителната на власт на първия представител (иначе е приложим хипотезисът на чл. 43, ал. 1, пр. I), а възниква по силата на закона (пр. II). Прочее максимата ‘Resoluto iure dantis, resolvitur et ius accipientis.’ е относима само в първия (пр. I), но не и в последния (пр. II) случай. (В противния смисъл – вж. Таков, Кр. Цит. съч., с. 147-148; в същия смисъл като в текста – вж. пак там, с. 148, бел. № 34, цитираната германска литература.) [109] Както е постъпил квебекският законодател в чл. 1486, ал. 1 (обратни искове) и ал. 2 (представителство) от CCQ. Понеже предпоставките в двата случая са едни и същи, затова ал. 2 препраща към фактическия състав на ал. 1: ‘Il doit aussi remplir…’ („Той също трябва да…“), вместо да го възпроизведе отново. Вероятно точно обратното би сторил съвременният български законодател, който нерядко разкрива необясним афинитет към многословието, което не придава голям смисъл, но безспорно затормозява тълкувателя (срв. напр. чл. 379, ал. 2 и ал. 3, чл. 386, ал. 1 ГПК). Последният метод на нормотворчество намирам за недопустим. Предишна статияПодсъдност на исковете за недължимост на публични вземания (преглед и анализ на съдебната практика) Следваща статияСигнал за противоречива съдебна практика по въпроси на отрицателните установителни искове за несъществуване на задължения поради погасяването по давност на вземанията
5,372,017
http://yambol-life.com/news.php?id=5611
2019-05-20T01:31:11
[ "дело 57", "дело 206", "дело 95", "дело 64", "дело 104", "дело 107", "дело 284", "дело 126", "дело 50", "дело 133", "дело 360", "дело 267", "дело 70", "дело 11579", "дело 4827", "дело 5134", "дело 4807", "дело 4800", "дело 4805", "дело 5177", "дело 4804", "дело 5703", "дело 5718", "дело 5705", "дело 4801", "дело 4802", "дело 4803" ]
С И Г Н А Л ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ В ОБЩИНА ЯМБОЛ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЯМБОЛ С И Г Н А Л за проверка от Инициативен комитет „Да спасим град Ямбол от Кмета“ - гр.Ямбол ул.“Н.Петрини“ 37 Относно: Наемане на външни юристи и изплатени възнаграждения в големи размери за адвокатски услуги в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) по дела в административни, окръжни, апелативни, касационни и ... съдилища, Комисия защита на конкуренцията (КЗК), ... на Община Ямбол и Общински съвет Ямбол След като в медиите и от ответници, страни по дела с община Ямбол и ОбС Ямбол, изтече откъслечна информация за изплатени адвокатски хонорари в големи размери по окончатено загубени дела (а и не само) от Община Ямбол и Общински съвет Ямбол представлявани съответно от кмета Георги Иванов Славов и Данаил Георгиев Ибришимов и направена справка на страницата на Община Ямбол в раздел „Профил на купувача“ констатирахме, че в периода от началото на 2013 година до настоящия момент, месец Май 2019г., няма обявена нито една обществена поръчка за такъв род услуга, а сумите изплатени за това многократно надхвърлят праговете определени в ЗОП! В случая не е определящ критерия „загубени или спечелени“ дела, а размера на договорените и изплатени хонорари преди началото на всяко дело на различни съдебни инстанции! Щети на община Ямбол са нанесени от разлики в изплатените прекомерни адвокатски хонорари и признатите от съда такива, като в някои случаи разликата е почти два и повече пъти?! И всичко това при наличие на цяла дирекция „Правни дейности“ в община Ямбол http://www.yambol.bg/%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8 - с 12 (дванадесет) служители към настоящия момент?! Директор на дирекция„Правни дейности”: 1. Мариана Петрова тел. 046/681423, етаж 4, стая 423 2. Главен юрисконсулт: Мария Караиванова - тел. 046/681439, ет.4, стая 439 3. Старши юрисконсулт: Даниела Желева - тел. 046/681422, ет.4, стая 422 4. Старши юрисконсулт: Таня Едрева - тел. 046/681422, ет.4, стая 422 5. Старши юрисконсулт: Свилен Раднев- тел. 046/681439, ет.4, стая 439 6. Юрисконсулт: Пепа Василева- тел. 046/681422, ет.4, стая 422 7. Юрисконсулт: Стефка Христозова - тел. 046/681422, ет.4, стая 422 8. Юрисконсулт: Лидия Кръстева - тел. 046/681422, ет.4, стая 422 9. Юрисконсулт: Калоян Анастасов - тел. 046/681422, ет.4, стая 422 10. Главен експерт: Мария Дончева- тел. 046/681428, ет.4, стая 428 11. Главен експерт: Весела Атанасова- тел. 046/681428, ет.4, стая 428 12. Главен експерт: Малина Трингова- тел. 046/681423, ет.4, стая 423 Като примери в подкрепа на това са: 1. Дело за Градски парк, улици „Ал.Стамболийски“ и „Страхил“ и парк „Боровец“ срещу община Ямбол - окончателно и влязло в сила Решение срещу община Ямбол по търговско дело 57/2012 на Ямболски окръжен съд, потвърдено от Апелативен съд Бургас и Върховен Касационен съд на Република България – щета за около 750 000лв включително изплатен адвокатски хонорар от страна на община Ямбол от около 30 000 лв; 2. Дела (две или три) по ЗМДТ срещу Министерство на отбраната за неплатени данъци по закона (абсолютно елементарни искови молби, но за сериозни суми и съотвветно сериозно адвокатски хонорари), но непризнати в пълния им размер адвокатски хонорар договорен и изплатен от община Ямбол - Административно дело 206 / 2014г. на Административен съд Ямбол, Решение №10549 от 12.10.2015 на ВАС и Определение №163 от 07.01.2016 на ВАС; 3. Няколко дела в Комисия защита на конкуренцията (КЗК) по ЗОП по издадени незаконосъобразни решения по обществени поръчки за възлагане на СМР и услуги от кмета на община Ямбол - Решение № АКТ-879-02.08.2018 на КЗК; Решение № АКТ-1294-15.11.2018; Решение № АКТ-1337-15.10.2014; Решение № АКТ-1415-23.10.2013; Решение № АКТ-444-23.04.2013, ... ; 4. Обречени дела по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) – всички до едно загубени от кмета на община Ямбол; 5. Дела за обещетения и пропуснати ползи вследствие на отменени заповеди на кмета за събаряне на сгради - Административно дело No 64/2019 на Административен съд Ямбол, Административно дело No 321/2018 на Административен съд Ямбол, ... 6. Дела срещу протести на Окръжна прокуратура Ямбол и граждани по повод незаконосъобразни решения на ОбС Ямбол и кмета на община Ямбол – за незаконосъобразна неприсъствена („абонаментна“ такса за ползване на детска ясла или детска градина. )месечна такса от 10 лв за дете в детките ясли и градини на община Ямбол и ... - адм. дело № 35/2017 г. от Административен съд Ямбол; приети незаконосъобразни нормативни актове на ОбС Ямбол; отменени заповеди на кмета на община Ямбол - адм. дело №118/ 2014 г. на Административен съд – Ямбол (адм. Дело № 15204/2014 на ВАС); ... 7. Дела в Административен съд Ямбол: Административно дело 95 / 2019г. на Административен съд Ямбол, Административно дело 64 / 2019г. на Административен съд Ямбол, Административно дело 104 / 2019г. на Административен съд Ямбол, Административно дело 107 / 2019г. на Административен съд Ямбол, Административно дело 284 / 2018г. на Административен съд Ямбол, Административно дело 126 / 2019г. на Административен съд Ямбол, Административно дело 50 / 2019г. на Административен съд Ямбол, Административно дело 133 / 2019г. на Административен съд Ямбол, Административно дело 360 / 2017г. на Административен съд Ямбол, Административно дело 267 / 2018г. на Административен съд Ямбол, Административно дело 70 / 2018г. на Административен съд Ямбол – и съответните им обжалвания пред ВАС на РБългария 8. Дела във ВАС София: Административно дело 11579 / 2018 на ВАС, Административно дело 4827 / 2018 на ВАС, Административно дело 5134 / 2018 на ВАС, Административно дело 4807 / 2018 на ВАС, Административно дело 4800 / 2018 на ВАС, Административно дело 4805 / 2018 на ВАС, Административно дело 5177 / 2018 на ВАС, Административно дело 4804 / 2018 на ВАС, Административно дело 5703 / 2018 на ВАС, Административно дело 5718 / 2018 на ВАС, Административно дело 5705 / 2018 на ВАС, Административно дело 4801 / 2018 на ВАС, Административно дело 4802 / 2018 на ВАС, Административно дело 4803 / 2018 на ВАС; 9. Определение №13766 от 09.11.2018 на ВАС, Решение №8361 от 20.06.2018 на ВАС, Решение №8349 от 20.06.2018 на ВАС, Решение №12846 от 24.10.2018 на ВАС, Решение №11573 от 02.10.2018 на ВАС, Решение №13490 от 06.11.2018 на ВАС, Решение №16080 от 20.12.2018 на ВАС, Решение №9249 от 06.07.2018 на ВАС, Решение №13412 от 05.11.2018 на ВАС, Решение №11461 от 27.09.2018 на ВАС, Решение №11458 от 27.09.2018 на ВАС, Решение №11976 от 08.10.2018 на ВАС, Решение №12354 от 15.10.2018 на ВАС, Решение №12351 от 15.10.2018 на ВАС. Това са само част от делата, за които открихме информация. Със сигурност има още много такива, но въпреки исканията ни за това (включително и по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ)), от община Ямбол отказват да предоставят информация?! В подкрепа на сигнала ни за проверка е и Определение №12946 от 25.10.2018 по Дело №9901/2018 на ВАС на РБългария, който се произнася относно прекомерност на претендираните разходи (заплатени от кмета на община Ямбол), като прави анализ на одобрената структура на община Ямбол, числеността на Дирекция „Правни дейности“ и вменените им съгласно Устройствения правилник на Община Ямбол задължения за изготвяне на искови молби, жалби, възражения, писмени защити по образувани съдебни дела, както и осъществяване на процесуално представителство пред всички органи на съдебната власт: „ Съгласно Устройствения правилник на Община Ямбол, утвърден от Кмета на общината на 05.01.2016г. в Общата администрация е създадена Дирекция „Правни дейности“, чиято щатна численост е 12 бройки със следните длъжности : Директор на дирекция – 1, Главен юрисконсулт – 1, Старши юрисконсулт – 3, Юрисконсулт – 4, Главен експерт – 3. В чл.23, т.3 и т.8 от Устройствения правилник на Община Ямбол са разписани правомощията на служителите от Дирекция „Правни дейности“ като изрично е установено задължението им за изготвяне на искови молби, жалби, възражения, писмени защити по образувани съдебни дела, както и осъществяване на процесуално представителство пред всички органи на съдебната власт. Предвид наличието на подобен правен ресурс от високо подготвени юристи отговарящи на нормативноустановените изисквания за заемане на съответните длъжности по Закона за държавния служител и след депозиране на молба за оттегляне на искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение, изцяло в дискреционната власт на Кмета на Община Ямбол е осъщественото упълномощаване и заплащане на разноски за процесуално представителство на външна адвокатска кантора в размер на 6000 лева /шест хиляди лева/. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба№ 1/9.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Изложеното по-горе обосновава извод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева /шест хиляди лева/, поради което на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. чл.144 АПК, разноските в полза на Община Ямбол следва да бъдат намалени съобразно минималния размер, определен в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500 лева /петстотин лева/.“ След направени справки по някои от делата се оказва, че кмета Георги Славов и председателя на Общински съвет Ямбол Данаил Ибришимов упълномощават винаги едно и също Адвокатско дружество „Данаилов, Дренски, Неделчев и Ко“ рег.ф.д.№ 26 / 2008г. на Софийски градски съд, Булстат 175456983, с адрес гр.София ул.“Княз Борис I” № 98 ет.4, представлявано от Димитър Иванов Данаилов, които от своя страна преупълномощават други адвокати да ги представляват по делата на община Ямбол и ОбС Ямбол, а в някои случаи и на гл.архитект на община Ямбол?! Адвокатските хонорари са значителни и това е нарушението от страна на кмета на Община Ямбол и председателя на ОбС Ямбол (което е предмет на сигнала ни за проверка и трябва да се провери от прокуратурата), че без проведена обществена поръчка за адвокатски услуги се харчи значителен финансов обществен ресурс надвишаващ праговете по ЗОП. За изясняване на цялата фактическа обстановка е задължително да се изискат от община Ямбол всички изплатени суми от 2013г. до днес (включително издадени фактури и платежните документи към тях) като адвокатски възнаграждения по дела, по които община Ямбол, общински съвет Ямбол и главния архитект на община Ямбол са страна, като се съобразят с праговете по ЗОП и какво е основанието им за възлагане и изплащане от страна на кмета на община Ямбол без проведена обществена поръчка по ЗОП?! Има ли сключени договори за това, на каква стойност? Съдържащата се в настоящия сигнал за проверка информация е публично достояние и може да бъде открита чрез системата за отдалечен достъп на интернет страницата на съответния съд или на сайта на Висшия съдебен съвет - https://legalacts.justice.bg/
5,393,131
http://admcourt-sl.org/uploads/0061d813/30162915.htm
2019-06-16T11:39:41
[ "дело 301", "дело 1620", "дело 1620", "дело 1620", "дело 1620", "дело 183", "дело 154" ]
Решение по Административно дело 301/2013г. гр. Сливен 16.07.2015 г. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав: при секретаря С.В., като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 301/2013 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното : Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Делото е образувано по жалба на В.С.Д. ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.Ч. против Заповед № КД-14-20-577/ 20.11.2013 г. на Началника на СГКК – Сливен, с която на осн. чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и заповед № РД-13-252 / 30.09.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър във връзка със заявление вх. № 94-7542 /15.11.2013 г. на Е.Б.М. и приложените към него документи и материали, определена по чл. 58, ал. 3 и ал.5, и чл.59, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, ЕКАТТЕ 67338, община Сливен одобрена със заповед № РД-18-31 / 19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, представляващо нанасяне на сграда съгласно чл. 57, ал. 6 от Наредба № 3 от ЗКИР, състоящо се в : 1. Нанасяне на нови обекти в КККР : сграда с идентификатор 67338. 551.46.4: площ: 39 кв. м., предназначение: сграда за търговия, собственост на Е.Б.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 8 том VІІI рег. 2224 дело 1620 от 29.09.1999 г., издаден от Служба по вписванията, А.Д.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 8 том VІІI рег. 2224 дело 1620 от 29.09.1999 г., издаден от Служба по вписванията; 2. Промени в данните за собственост и собственици за : сграда с идентификатор 67338. 551.46.4: собственост на Е.Б.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 8 том VІІI рег. 2224 дело 1620 от 29.09.1999 г., издаден от Служба по вписванията, А.Д.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 8 том VІІI рег. 2224 дело 1620 от 29.09.1999 г., издаден от Служба по вписванията. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна на материално и процесуално основание. Твърди се, че заповедта е немотивирана, тъй като не са посочени конкретните фактически основания, обосноваващи нейното издаване. Заявява се, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР за изменението на плана да е искано и да е дадено съгласие на заинтересованите собственици. Моли за постановяване на съдебен акт, с който да се отмени заповедта на Началник СГКК Сливен. В с.з. чрез представител по пълномощие – адв. Т.Ч. *** жалбата се поддържа на посочените основания. Претендират се разноски. Административният орган – Началник СГКК Сливен, чрез представител по пълномощие – адв. Д.Д. ***, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че изменението на кадастралната карта е извършено съгласно посочените в чл.54 от ЗКИР основания и моли съда да я остави без уважение. Претендира направените по делото разноски. Заинтересованите страни – А.Д.М. и Е.Б.М. чрез представител по пълномощие адв. С.Р. *** изразяват становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на закона. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира разноски. Заинтересованата страна – В.С.П. не изразява становище по жалбата. Съдът, по допустимостта на жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорването, и в предвидения от закона срок. Заповедта е съобщена на оспорващия на 27.11.2013 г., жалбата е подадена на 10.12.2013 г. с вх. № 94-8104 чрез административния орган – Началник СГКК – Сливен. Следователно срокът за обжалване по съдебен ред е спазен, респ. жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното: Оспорващият В.С.Д. и заинтересованите А.Д.М., Е.Б.М. и В.С.П. са собственици на различни идеални части от имот с идентификатор 67338. 551.46 по кадастралната карта на гр. Сливен, ведно с построените в него сгради, съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 31 том ІІІ дело № 904/16.03.1995 г. по описа на Районен съд – Сливен, Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 8 том VІІІ дело № 1620 / 1999 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен и Нотариален акт № 89 том І рег. 215, дело 183 от 20.02.1976 г. по описа на Районен съд – Сливен. Със заявление вх. № 94-7542/15.11.2013 г. Е.Б.М. *** извършването на следните услуги : нанасяне на нови обекти на кадастъра за имот с идентификатор 67338. 551.46 по кадастралната карта на гр. Сливен. Предоставяне на индентификатор; Изменение на кадастралните данни в КРНИ; Изработване на проект за промяна на КККР; Тест на проект за изменение на КККР; Издаване на скица за поземлен имот в урбанизирана територия; Извадка от КРНИ; Издаване на удостоверение по чл. 52, ал. 5. Въз основа на съставените документи и цифрови модели на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, Началник служба ГКК Сливен издал оспорената в настоящото производство Заповед № КД-14-20-577 / 20.11.2013., с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР : сграда с идентификатор 67338. 551.46.4 и промени в данните за собственост и собственици за : сграда с идентификатор 67338. 551.46.4. С писмо изх.№ 94-7542-20-10-2515/20.11.2013 г. оспорващият и заинтересованите страни са уведомени за изменението, като административният орган им изпраща процесната заповед. По делото е изискано и приложено адм. дело 154/2013 г. по описа на Административен съд Сливен. Изслушани са две съдебно-технически експертизи, изготвени от вещи лица със специалност „Геодезия и картография”. Съдът не кредитира оспореното от административния орган заключение. От приетото и неоспорено от страните заключение и изявлението на експерта в с.з. се установява, че временната постройка, за която има издадено разрешение за строеж, представлява самостоятелна сграда по кадастралната карта по смисъла на чл.23 т.2 ЗКИР и следва да бъде отразена, като съществуваща сграда в кадастралната карта; Обекта е нанесен като самостоятелна сграда, защото има отделно строително разрешение, независимо, че обслужва самостоятелен обект в съществуваща сграда; изискванията на Наредба 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта за допуснатото изменение са спазени. С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не следва да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК повелява съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му. Предвид измененията на ЗКИР с ДВ, бр. 49/13.06.2014г. следва материалната законосъобразност на обжалваната заповед да се преценява в редакцията преди изменението на закона. Оспорената заповед е издадена от компетентен за целта орган и в кръга на неговите правомощия, какъвто е Началник СГКК Сливен, на който са предоставени компетенции по изменение на одобрената КК и КР по силата на Заповед № -13-252/30.09.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК. При издаването на оспорената заповед е спазена процедурата по издаването на същата. От изложеното в Заповедта и материалите в административната преписка се установяват фактическите съображения за издаването на оспорения акт, а именно: съществуване на сграда, за която е издадено разрешение за строеж, която е заснета геодезически на място и представлява основен обект на кадастъра, който следва да бъде нанесен. От събраните по делото доказателства може да се направи извода, че са посочени правните и фактически основания, съответно са изложени и мотиви за издаването на заповедта, спазена е и изискуемата от закона форма. В жалбата си жалбоподателите чрез пълномощника си сочат, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като допуснатото изменение на одобрената КК и КР досежно нанасянето на процесната сграда с идентификатор 67338. 551.46.4, с площ 39 кв.м. е извършено в нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР /преди изменението й с ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./, тъй като липсвало съгласие на заинтересованите собственици. Съдът намира възраженията за неоснователни, поради следното: Съгласно чл. 2 от ЗКИР, кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /ДВ, бр. 41/13.05.2005 г./ (Наредба № 3). Заповедите, включително процесната, издадени на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, нямат конститутивно, а само констативно действие. В тях се отразява действителността - такава каквато е към момента на изготвянето на съответната карта. Агенцията по кадастъра е задължена да събира, в процеса по изготвянето на кадастралната карта, актуални данни, да извършва замервания, а не само механично да прехвърля в картите данни от избран от нея източник на такива. Това означава, че в производството по изработване на кадастрална карта и кадастрален регистър или по тяхното изменение по реда на глава VІ, чл. 51- 54 от ЗКИР, службата по кадастъра е длъжна да се съобрази с представените документи за собственост и да отрази точно данните за собствеността, местонахождението, размера и границите на имотите. Административният орган е посочил като правно основание за издаване на заповедта текста на чл. 54, ал.1 и следващите от ЗКИР. Съгласно тази норма измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК. Като фактическо основание за извършеното изменение е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от Наредба № 3. Съгласно чл. 57, т. 6 от Наредба № 3 /посочена като ал. 6 в оспорения акт/ поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сe състои в отразяване на настъпилите изменения при изградени, надстроени и пристроени сгради, премахнати сгради, както и преустроени сгради или самостоятелни обекти в тях. Оплакванията на жалбоподателя са незаконосъобразност и неправилност на Заповедта са неоснователни. Недопустимо и незаконосъобразно е в административното производство Началника на СГКК-Сливен да съобразява и тълкува разпоредбите на ЗУТ и да прави изводи за това правилно ли е издаденото разрешение за строеж или не, законен ли е или не строежа, какво е неговото предназначение. Спора е за това представлява ли сградата обект годен да се нанесе в КК и КР и допуснати ли са нарушения на процесуалните правила с несъставянето на акт за грешки и непълноти. С оспорената заповед е изменена одобрена ККР чрез нанасяне на нов обект – сграда, за която има влязло в сила разрешение за строеж N-385 от 18.12.2012 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен, ведно с одобрените инвестиционни проекти, за временен строеж: „Пристройка на един етаж към съществуващ магазин за промишлени стоки” в УПИ V – 5657, кв. 286 по плана на ЦГЧ - гр. Сливен. Следователно по делото се установява, че сградата е изградена след одобряването на ККР, поради което не е налице непълнота в КК по смисъла на § 1, т. 10 ДР на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР - несъответствието в кадастралните данни не е към момента на одобряване на ККР, а е настъпило след това. Извършеното с издаденото разрешение за временен строеж: „Пристройка на един етаж към съществуващ магазин за промишлени стоки”, следва да се нанесе в ККР по реда на поддържането им в актуално състояние, съгласно чл. 57, т. 6 от Наредба № 3/2005 г. / посочена и като основание в оспорената заповед/ и за него не се процедира изменение по чл. 53 ЗКИР и съставянето на акт за непълноти и грешки, каквито са направените възражения от страна на оспорващия – липса на съгласие на заинтересованите лица. В случая не се касае за непълнота в КК, която да се дължи на спор за материално право между съсобствениците на дворното място, в което е извършено новото строителство. Тяхно съгласие е необходимо за разрешаване на строителството по законоустановения ред, но не и за отразяване на кадастрални данни за новото строителство. В този смисъл е практиката на ВАС на РБ - Решение № 4926 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2013 г., II о; Решение № 3401 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2013 г., II о.. Относно възражението, че се касае за временен строеж и като такъв не подлежи на отразяване в КК и КР, съдът намира също за неоснователно. Съществуващата на място сграда не е от изброените изключения в чл. 43 от Наредба № 3/2005 г. Видно от съдебно-техническата експертиза, сградата не е строяща се сграда -неизградена в груб строеж; не е временна сграда изпълнена във връзка с извършване на строителство; не е паянтова стопанска сграда без масивни основи или с височина в най-високата им част, по-малка от 2м, нито външна тоалетна с площ, по-малка от 3м. Поради това процесната сграда е сред "всички сгради", които съгласно чл. 43, ал.4 от Наредбата трябва да се заснемат. С оглед на това правилно и законосъобразно административният орган е допуснал изменението на КК и КР и нанасянето на неотразената сграда с вписване на основните й данни и тези за собственика й в КР. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че със Заповедта се нанася съществуващ обект на кадастъра - недвижим имот от вида по чл. 23, т.2 от ЗКИР в КК и КР - сграда, собственост на заинтересованите Е.М. и А.М.. Кадастърът представлява снимка на съществуващото положение. Поради това основно изискване и цел на издаваните актове по одобряване и изменение на КК и КР е те да съдържат данните за всички основни обекти на кадастъра които са посочени в чл. 23 от ЗКИР. В съответствие с това е и изискването всички сгради, изградени дори и на груб строеж да се заснемат в КК, което се извършва вкл. и чрез геодезическото им заснемане и нанасяне в КК по очертанията им, със съответните координати в съответствие с изискванията за точност. В конкретния случай е изградена пристройка на един етаж към съществуващ магазин за промишлени стоки, след издадено за това разрешение за строеж. Поради това неоснователно и опровергано от доказателствата е твърдението на жалбоподателя, че сградата не е годен обект подлежащ на нанасяне в КК и КР. По изложените съображения съдът, намира оспорения административен акт - Заповед № КД-14-20-577/ 20.11.2013 г. на Началника на СГКК – Сливен, за издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон, в предвидената форма и от компетентен орган. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се уважи искането на органа за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева и за депозит за вещо лице в размер на 200 /двеста/ лева или общо 500 /петстотин/ лева. Искането на заинтересованите страни, защитавани в процеса от пълномощник, следва да бъде оставено без уважение, поради липса на доказателства за реално направени такива, липсва и списък на разноските. ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Д. ***, срещу Заповед № КД-14-20-577/ 20.11.2013 г. на Началника на СГКК – Сливен, с която на осн. чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и заповед № РД-13-252 / 30.09.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър във връзка със заявление вх. № 94-7542 /15.11.2013 г. на Е.Б.М. и приложените към него документи и материали, определена по чл. 58, ал. 3 и ал.5, и чл.59, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, ЕКАТТЕ 67338, община Сливен одобрена със заповед № РД-18-31 / 19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, представляващо нанасяне на сграда съгласно чл. 57, ал. 6 от Наредба № 3 от ЗКИР, като НЕОСНОВАТЕЛНА. ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Сливен, направените по делото разноски в размер на 500 лв. / петстотин / лева.
5,520,339
https://valtcheva.com/index.php/law/40-sudebni-ekspertizi/173-173
2020-02-25T05:13:27
[ "De lege lata", "de lege ferenda", "De lege ferenda", "De lege lata", "de lege lata", "de lege ferenda" ]
Valtcheva - Лекции по Съдебни експертизи : 1 Лекции по Съдебни експертизи : 1 Посещения: 22694 1. Понятие, същност, предмет, метод и система на науката съдебни експертизи 1. Общи основи: Предмет на курса е разглеждането на нормативната уредба относно регулирането на обществените отношения, свързани с назначаването, подготовката, извършването на съдебните експертизи и с приемането, проверката и оценката на експертното заключение. 1.1. Нормативна уредба. Общите положения на съдебните експертизи са уредени в: 1) НПК (най-подробно, с най-много методически правила за назначаването, подготовката и извършването на съдебната експертиза, независимо от нейната конкретна задача); 2) ГПК (оскъдна уредба); 3) ЗАП. Има и многобройна и разнородна подзаконова нормативна уредба. Общи правила съдържа ПМС 11/74 г., въз основа на което са издадени няколко наредби за организацията на отделни видове съдебни експертизи (сега тече изменение). 1.2. Има критики за самостоятелната същност на науката съдебни експертизи - тази материя не е пряко свързана с процеса на правораздаване, но съвременната практика налага усвояването на специални знания, за да се обогати процеса на проверяване на доказателствената материя. Съдебната експертиза трябва да има самостоятелна нормативна база, защото: 1) по този начин се регламентира цялостно приложението на техническия процес в правораздаването; 2) постига се по-изчерпателно уреждане на материята на съдебните експертизи в сравнение с другите процесуални средства за събиране на доказателства; 3) необходимо е използването на специални знания не само в наказателния процес/правораздаването, но и в целия граждански оборот. 1.3. Принципи. При науката съдебни експертизи съществуват няколко принципа, които са свързани със справедливото решаване на процесуално и извънпроцесуално решаване на спорове: 1) научност на експертното изследване - съдебната експертиза трябва да решава поставените й задачи в съответствие с научното равнище на използваните знания от различни частни науки и разработените за целта методи и средства (Цеков); 2) независимост на експерта - в три аспекта: 1) процесуална независимост от страните по делото и отношението им към евентуалните изводи на експерта; 2) професионална независимост от данните в материалите по делото; 3) независимост от депозираното от друг експерт заключение (Цеков); 3) обективност на изводите в експертното заключение - когато е възможно, се използват два или повече самостоятелни метода, а изводите се формират след изчерпателно установяване и характеристика на признаците на обекта (Цеков - виж стр. 13). Според проф. Цеков съществува и изискване за законност - цялата дейност по експертизата трябва да почива на закона и да не му противоречи. 2. Предмет: обществените отношения, свързани с организацията на съдебните експертизи, назначаването, подготовката и извършването на съдебната експертиза, подготовката и използването на изводите. История на предмета (подходи): 1) Прагматично виждане. Определя предмета на съдебните експертизи като изхожда от практическата насоченост на резултатите на експертното заключение. Според него съдебните експертизи изучават няколко групи закономерности: 1) основанията за назначаване на съдебните експертизи; 2) отношенията между участниците в съдебните експертизи; 3) закономерности, свързани с непосредственото експертно изследване. 2) Доказателствено виждане. Изхожда от същността на съдебните експертизи като способ за събиране и проверка на доказателствата. Според него предмет са закономерностите, свързани с процеса на изследване на доказателствата в процеса на правораздаване и доказателственото значение на експертното заключение. 3) Информационно-познавателно виждане. Изхожда от общата теория за познанието. Разглежда съдебните експертизи като процес на откриване и движение на доказателствена и друга информация, релевантна към определено експертно изследване в рамките на конкретно съдебно производство. Може би това виждане включва в себе си другите две и в момента е господстващо. 3.1. Методите трябва да се разглеждат в два аспекта: 1) общонаучни; 2) методи на непосредствено извършване на съдебната експертиза. 1) Общонаучни. Тук се включват методите на социологичните, на сравнителноправните изследвания, на анализ, синтез, индукция, дедукция и сравнение. 2) Методи на непосредствено извършване на съдебната експертиза. Трябва да се разглеждат диференцирано. Голяма част от тях са специфични само за отделен вид съдебна експертиза, но с оглед системата на класификация те се разделят на количествени и качествени (така се обобщават свойствата и признаците на обектите на съдебните експертизи, които подлежат на изследване). 3.2. Методите: 2) зависят от състоянието и тенденциите на развитие на специалното знание, развивано от неправните науки; 4) трябва да са насочени към решаване на задачи, релевантни към конкретен съдебен спор. 3.3. Правила при използване на методите. Виж Цеков, стр. 14. 1) Методите трябва да се прилагат независимо един от друг и в комплекс с оглед постигането на по-висока степен на обективност на експертното изследване. 2) При съдебните експертизи трябва да се използват недеструктивни методи, ако е възможно, а ако не - по изключение и да са по-надеждни от останалите (свързано е с процесуално закрепената възможност за допълнително и повторно експертно изследване). 4. Система на съдебните експертизи (към въпрос N5). Това е нова наука, но вече има система с две основни части: 1) Обща: основания за назначаване; самото назначаване; подготовка и извършване на съдебните експертизи; процесуален статут, права и задължения на лицата, участващи в съдебните експертизи. 2) Особена: извършване на отделни видове съдебни експертизи. 3) Напоследък в англосаксонското право се създава ново виждане - дял за методологическа организация на експертната дейност (регламентация, процедурно оформяне на извънсъдебната дейност на експерта). Наченките му са закрепени в Наредба за съдебносчетоводните и финансовоикономическите експертизи, в която са определени отношенията. Тази организация има преимущества (улеснява и регламентира поведението на експерта извън съдебната зала) и недостатъци (1. в някои случаи може да се появи противоречие с нормативна уредба от по-висок ред и да се измести органът, който осъществява ръководство и контрол на съдебното производство, от несъдебни органи; 2. може да се създаде зависимост на експерта от административни или други органи извън процеса). 5. Връзка на съдебните експертизи с други науки: 1) С наказателнопроцесуалното и гражданскопроцесуалното право: изразява се във взаимодействието между процесуално регламентираната дейност по назначаване и познавателната дейност по извършване на съдебните експертизи (от една страна процесуалният закон определя общите правила, на които следва да се подчини организацията на съдебните експертизи; от друга страна съдебните експертизи са източник на методически и тактически правила, които в някои случаи са закрепени процесуално). 2) С отделните специални науки: състоянието на съдебните експертизи зависи пряко от специалното знание в отделни частни, природо-математически, технически и хуманитарни науки. Същност и особености на съдебните експертизи 1. Същност на съдебните експертизи (въпрос N1). В теорията и практиката съществуват много спорни мнения за същността на съдебните експертизи. През миналия век се оформят няколко господстващи виждания: 1) Съдебните експертизи като научен съдия в предварителното производство и като помощник-съдия в съдебното производство. В края на ХIХ и началото на ХХ в. се ражда мнението, че съдът ще е изместен от експерта (това е възможно при документни спорове, където съдебната експертиза няма алтернатива). 2) Съдебната експертиза се назначава, когато са нужни специални знания, с които съдът не разполага (вариант на първото виждане). 3) Виждане на акад. Павлов (най-оправдано, реципирано от френската законодателна/наказателна система): Съдебната експертиза е способ за събиране и проверка на доказателствата. Той разкрива редица особености, които отсъстват при другите процесуални способи: а) Субект не е само компетентният орган, който осъществява функциите по ръководство и контрол, а и експертът (дава основание да се говори за процесуален и познавателен субект на производството). б) Друга особеност е свързана с това, че съдебната експертиза, макар и да се подчинява на определени правила за организация, не се извършва по предварително определена технология, а зависи от конкретната задача и състоянието на обекта на изследване. При съдебната експертиза се съчетава комплекс от знания от различни научни области - има интердисциплинарен характер. Конкретното извършване на съдебната експертиза, макар и да е процесуално регламентирано, има интернационален характер (знанията за отделен вид съдебна експертиза могат да се използват независимо от правната система, защото се решават въпроси от общия граждански оборот). 2. Значение на съдебните експертизи: 1) На първо място съдебните експертизи позволяват изясняването на широк кръг обстоятелства чрез използването на специални знания. 2) Те изясняват въпроси, които не биха могли да бъдат изяснени чрез използване на друг процесуален способ (няма алтернатива). 3) Съдебната експертиза дава възможност да се открият скритите свойства на предмети, процеси и явления, релевантни за конкретен правен спор. 4) Тя е средство за разширяване на познавателните способи при установяване на обективната истина в конкретен правен спор. 3. Правни особености на съдебните експертизи (въпрос N1). Виж Цеков, стр. 18-19. 4) Резултатите от експертното изследване и изводите в експертното заключение нямат предварително определена доказателствена сила - те подлежат на проверка и оценка в съвкупността от останалите доказателства, събрани в процеса. 4. Принципи на организацията на съдебните експертизи (наказателнопроцесуалното право) - въпрос N1. а) Понятието “специални знания”. Принципът налага да се дефинира понятието “специални знания”: много дискусионно (към кого се отнася качеството специален - към обекта или субекта). Според Цеков се отнася към обекта, но не е съвсем точно, защото знанието е категория, която е относима към субекта. Обектите са носители на свойства, които се проявяват в определени признаци в процеса на отражението на обективната истина/им в обективната действителност, те съществуват независимо извън волята на човека, само чрез конкретен субект те могат да станат достояние на неограничен кръг потребители и да се използват за разрешаване на определен кръг въпроси (такова виждане в чл. 157, ал. 1 ГПК). б) Друг спорен въпрос е дали да се назначи съдебна експертиза, ако съдът има специални знания, дали съдът има право и задължение да обективира своето знание и да го направи достояние на страните и дали, ако не назначи съдебна експертиза, ще накърни права на някоя от страните (особено важи в наказателното производство с оглед принципа за невинност и тежестта на доказване). По смисъла на чл. 117 НПК и чл. 157 ГПК специални знания са тези, които нямат правен характер, и тези, които нямат общотехнически и общокултурен характер; специални знания не са ноторно известните знания. Според проф. Цеков не са специални знания и общонаучните. в) Спорно е дали опитните положение имат характер на специални знания - според Цеков опитните положения са специални знания, защото опитите зависят от знание на други факти, които стоят извън общокултурните и общотехническите знания. г) По смисъла на ГПК и НПК приложението на чуждото законодателство има характер на специално знание. 2) Принцип на еднородната съдебна експертиза (в НПК). При извършване на съдебната експертиза следва да бъдат използвани един род знания от областта на една частна наука. Само по изключение би следвало да се използва принципът на комплексна съдебна експертиза, когато могат да се използват знания от две или повече частни науки; трябва да се извършва в случай, когато не би съществувала възможност за повторно изследване поради различни обстоятелства (деструктивност на метода на съдебната експертиза, нестабилност на обекта). 3) Принцип на еднолична съдебна експертиза. С последното изменение на ГПК се забелязва отстъпване от него (променя се към колективна). Колективна съдебна експертиза е целесъобразно да се прилага, когато се прилага и комплексно изследване (но това трябва да бъде изключение). 4) Принцип на писмено експертно заключение. То трябва да бъде представено задължително в писмена форма на всички участници в съдебния процес (компетентен орган и страните). Принципът е важен, защото: 1) позволява да се осъществява по-добър контрол върху извършената съдебна експертиза; 2) в съответствие е с изискването на двата процесуални закона събирането и проверката на доказателствата като процесуално действие да се фиксира по ред, определен от самия закон. Този принцип не е в противоречие с устния характер на производството, а го допълва. 5) Принцип на независимост на експерта от компетентния орган и страните. Негов израз е нормата в НПК, която предвижда, че когато компетентният орган не е съгласен с експертното заключение, следва да се мотивира (има познавателен парадокс: съдът оценява, проверява и мотивира знания, каквито няма). 6) Принцип на суверенност на експерта. Според проф. Цеков принципи са и наказателната отговорност за даване на невярно или заинтересовано заключение (чл. 291 НК), незадължителност с изключение на експертизите по чл. 117, ал. 2 НПК и др. (стр. 21-22). Относно общите черти и различията на съдебната експертиза в гражданския и в наказателния процес виж Цеков, стр. 23: 1) общи черти (назначаване при необходимост от специални знания, преценка на заключението заедно с другите доказателства по делото, извършване от физическо лице  принципите на експертизата са общи); 2) различия (според проф. Цеков по ГПК експерт се назначава, ако съдът няма специални знания и това е неприемливо становище; по-добра уредба на допълнителната и повторната експертиза в НПК и др.). 5. Възникване и развитие на съдебната експертиза (въпрос N2). 5.1. Възникване. Според проф. Цеков същинското развитие започва през ХIХ в. (тогава съдебната експертиза намира законодателна основа), но има спорове: данни за съществуването на съдебната експертиза като правен институт има в асиро-вавилонската култура (изследване на почерци), в римското право (изследване на документи), в египетското царство (медицински познания). 5.2. Предпоставки за възникване на съдебната експертиза: 1) икономически (свързана е с развитието на капиталистическите отношения); 2) социални (силното демократизиране на правораздавателния процес); 3) научни (бурното развитие на природо-математическите и техническите науки; едва в първата третина на ХХ в. хуманитарните науки се доближават до тях). Следователно, възникването на съдебната експертиза не е еднократен акт, а продължителен исторически процес. Възникването и развитието на съдебните експертизи е свързано и с консолидиране на различни групи знания в рамките на един съдебен процес. Съдебният процес е допринесъл за изграждането на определена методология за прилагането на специалните знания. Използването на специално експертно знание в правораздаването се извършва едва след проверка на неговата ефективност в общия граждански оборот. 5.3. У нас развитието на съдебните експертизи започва сед Освобождението, когато се приемат първите процесуални закони. Детайлна уредба първо има в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (основания за назначаване; ред за предоставяне на материали, за изготвяне на сравнителни образци; определя участниците и доказателствата). Уредба на експертизата има още в Закона за гражданското съдопроизводство от 1882 г. (Цеков, стр. 33 и 36). 5.4. Тенденциите на развитие са свързани с: 1) разширено използване на специални знания в съдебното производство; 2) нарастване на степента на достоверност и категоричност на експертното заключение; 3) детайлизация на подзаконовата нормативна уредба. Проф. Цеков проследява насоките на развитие в три основни направления (стр. 40-44): 1) нормативно (по-добра уредба на отношенията между органите на прокуратурата, следствието и съда и експерта, на изискванията относно качествата на експерта и др.); 2) развитие на методиката (усъвършенстване на съществуващите методики на отделните експертизи и разработване на нови); 3) подобряване на общата организация на съдебната експертиза. 6. Видове съдебни експертизи (въпроси N3 и N4). 1) Според характера на знанията: еднородни и комплексни (у нас преобладава еднородната, както и в континенталната система). 2) Според броя на експертите: еднолична и колективна (преобладава едноличната). 3) Според хронологичната последователност: първоначална/основна и повторна. Неясно положение има допълнителната - тя не е същинска повторна, защото се извършва само с оглед изясняването на незначителни пропуски в експертното изследване. 4) С оглед едновременното протичане на експертните изследвания: самостоятелна и паралелна (паралелната не е правно регламентирана, доктринерно понятие, има идея да се закрепи нормативно). 5) Арбитражна съдебна експертиза. Извършва се, когато по определени задачи има противоречиви, взаимоизключващи се експертни заключения. Тя не решава въпроса по същество, не изследва конкретния обект, а оценява научната достоверност на използваните от експертизите методики на изследване. 6) Според предмета на използваните специални знания: криминалистични, съдебнохимични, съдебномедицински, съдебнобиологични, съдебнофизиохимични, съдебнотехнически, съдебнофинансово-счетоводни и др. Най-добре са разработени криминалистичните експертизи. Някои автори слагат знак на равенство между криминалистични и съдебни експертизи (криминалистичните експертизи се извършват в някакъв център - в Институт по криминалистика, в МВР; над 19 вида). За правните особености на отделните видове виж Цеков, стр. 46-55 (не е наложително). От гледна точка на характера на решаваните задачи: идентификационни експертизи, експертизи за определяне на груповата принадлежност, неидентификационни експертизи (Цеков). Има няколко спорни вида. Състезателни експертизи (НПК)- има възможност всяка от страните да посочи експерт, както и съдът. - Положителни страни: 1) има възможност за по-голямо задълбочаване на изследването; 2) повишава се задълбочеността на оценката на експертното изследване; 3) създава се възможност за предпазване на експертите от външни влияния; 4) създава се възможност за използване на алтернативни методики; 5) засилва се състезателното начало в процеса. - Отрицателни страни: 1) оскъпява се процесът; 2) забавя се правораздавателната дейност, защото има процесуална възможност за извършване на повторна експертиза при решаване на същите задачи, необосновано. - Има два основни вида: контрадикторна и контролирана. 1) Главно в ГПК се възприема принципно контрадикторната експертиза (възприема се в ГПК и НПК). Предполага назначаването най-малко на двама експерти с равни права - единият се посочва от следователя или съда, другият - от обвиняемия. Когато не стигнат до общо мнение, те или съдът посочват трети експерт - решението му е окончателно. (Цеков, стр. 37) 2) Контролираната предполага назначаването на един експерт, но неговата работа и неговите изводи се контролират от друг (в НПК - от посочен от обвиняемия). Положителна страна: така се извършва компетентна проверка и оценка на експертното заключение и се създава възможност за обективно и независимо формиране на вътрешното убеждение на съда. Недостатък е възможността за формализиране на оценката на извършената експертиза и евентуална злоупотреба с процесуални права от страна на обвиняемия. 6-10. Назначаване на съдебни експертизи в наказателния и гражданския процес. 1. Нормативна уредба. Назначаването на съдебни експертизи сравнително изчерпателно е уредено в НПК (чл. 117-127) и твърде фрагментарно в ГПК (чл. 157, 162). 2. Принципи (въпроси N6 и N7). От анализа на нормативната уредба може да се направи извод, че сравнително изчерпателно са уредени принципите и общите основания на назначаването на съдебна експертиза (част от тях са и принципи на съдебната експертиза): 1) Необходимост от специални знания: Следва да бъдат в 3 основни области според НПК (наука, изкуство, техника). ГПК добавя и занаятите. 2) За вещи лица да бъдат назначавани лица, които имат съответната професионална правоспособност. Този принцип е закрепен в чл. 120, ал. 1 НПК, чл. 157, ал. 2 ГПК. Анализът показва, че експерти могат да бъдат само физически лица. В този дух беше изменен и ПМС 111/1975 г., като се премахнаха възможностите за извършване на съдебната експертиза от експертни учреждения. Това се налагаше с оглед реализацията на наказателната отговорност на вещите лица по чл. 291 НК за отказ от депозиране на заключение или депозиране на невярно такова. 3) За вещи лица да бъдат назначаване незаинтересовани от изхода на делото лица. Кореспондира с принципа за независимост. 4) Недопустимост за съвместяване на две или повече процесуални качества в един процес от едно лице. 3. Основания (въпроси N6 и N7): 1) В чл. 117 НПК и чл. 157 ГПК са закрепени най-общите основания за назначаване на съдебната експертиза: необходимост от специални знания в четирите области. 2) Ако анализираме връзката на чл. 117 с чл. 116, ще констатираме, че към общите основания за назначаване на съдебна експертиза следва да бъде отнесено изискването за събиране на доказателства по предвидения в процесуалния закон ред. Това е така, защото чл. 116 отнася експертизата към способите за събиране и проверка на доказателствата. Аналогични са и проблемите в гражданското съдопроизводство: предоставя се възможност на страните да сочат доказателства. Оборва се виждането (най-вече в гражданския процес), че експертизата се назначава при нужда от специални знания, ако съдът няма такива. Дори ако съдът има такива знания, пак трябва да се назначи експертиза, иначе би се нарушило състезателното начало, правото на страните да сочат доказателства, състезателното начало, правото на защита на обвиняемия, принципът на обективност. 3) Към тези две основания трябва да се добави и друго, извлечено от чл. 82/72 НПК (предмет на доказване в наказателното производство): назначаваната експертиза следва да е относима към предмета на доказване по конкретното наказателно дело, респективно към предмета на спора по конкретното гражданско дело. Конкретното основание за назначаване на експертизата ще зависи от характера и особеностите на обстоятелствата, които подлежат на изясняване - по тази причина се назначават различните видове експертизи. 4. Факултативна и задължителна експертиза (въпрос N6). Анализът на чл. 117, ал. 1 и 2 дава основание да се твърди, че имаме два основни вида експертизи: 1) факултативна; 2) задължителна. 1) Факултативна. Зависи от конкретните обстоятелства по делото и възможностите за събиране на доказателства с други процесуални способи. Компетентният орган има правото да прецени дали да назначи извършването на експертиза, ила да предпочете друго процесуално следствено действие за изясняване на определено обстоятелство. 2) Задължителна. Регламентирана е само в наказателното съдопроизводство, тъй като се третират обществени отношения, които са накърнили в по-голяма степен определени общественозначими интереси. Посочени са 5 хипотези на задължителна експертиза: - съществува съмнение относно причините за настъпване на смъртта; - съмнения относно характера на телесната повреда; въпреки че НК определя кои наранявания имат характера на телесна повреда и степента, в някои случаи са необходими специални знания за установяване на характера на нараняванията и квалификация на степента; - третата хипотеза касае възможностите за реализация на наказателната отговорност: задължително се назначава съдебна експертиза, когато има съмнения относно вменяемостта на обвиняемия или заподозрения (вменяемостта е условие, без което не може да се реализира наказателна отговорност и да съществува наказателен процес); - четвъртата хипотеза също е свързана с вменяемостта, но на по-ниско ниво: съществуват съмнения относно способността на обвиняемия или заподозрения с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях (предвидено е с оглед на пълноценната реализация на правото на защита; касае вменяемостта, но в по-ниска степен); - петата хипотеза касае свидетеля в наказателното производство - резултат от проявлението на устното начало в наказателния процес, което е свързано с принципа на непосредственост, т. е. органите на предварителното производство и съдът трябва пряко да се убедят, че свидетелят не страда от физически или психически недъг, който би довел до деформиране на обективно съществуващи факти и обстоятелства, а оттам до деформиране на доказателствен материал, събран по делото. 5. При назначаване на съдебната експертиза следва да се решат редица въпроси от методически и процесуален характер (въпроси N6 и N7). 1) На първо място е този за правилното определяне на характера на необходимото специално знание. Характерът на специалното знание ще определи и вида на експертизата, която следва да се назначи, и ще насочи към кръга от лица, които следва да бъдат назначени като експерти. При решаване на въпроса се изхожда от: 1) характера и особеностите на обстоятелствата, подлежащи на изясняване; 2) предмета на спора, респективно вида на извършеното престъпление; 3) непосредствените основания за назначаване на експертизата. 2) На второ място следва да бъде определен видът на съдебната експертиза не само с оглед на специалното знание, което ще се използва (съдебномедицинско и т. н.), а и с оглед на процесуалните правила, на които ще се подчинява извършването на експертизата: 1) еднолична или колективна; 2) еднородна или комплексна; 3) допълнителна или повторна. Този въпрос следва да се решава като се вземат предвид конкретните задачи на разследването в наказателното производство и като се изхожда от процесуалния интерес и процесуалната теза на страните в гражданското производство. Трябва да се имат предвид и особеностите на обекта на експертизата и на сравнителния материал, който трябва да се набави. Влияние ще окаже и срокът, в който трябва да се извърши експертизата. 3) На трето място трябва да се има предвид преценката на научните и методически възможности на съответния вид съдебна експертиза, както и да се съобразят и тактическите възможности за използване на други процесуални способи за изясняване на обстоятелствата, които биха били предмет на експертизата. 4) На следващо място следва да се прецени в каква поредност ще бъде извършена експертизата в системата на другите процесуално-следствени действие, респективно на другите способи за събиране на доказателства в гражданския процес. Не бива експертизата да се назначава преждевременно, когато не са осигурени в достатъчна степен необходимите процесуални условия или при недостатъчен обем на останалите доказателствени материали, които биха се използвали при извършването й. Ако експертизата се назначи в един по-късен етап в процеса на доказване, би се получила опасност от повреждане или унищожаване на съществени признаци на обекта на изследване. Следователно, определянето на мястото ще зависи и от условията за изследване и от възможностите за събиране на други доказателства. Що се отнася до идентификационните експертизи, те са свързани с т. нар. идентификационен период, през който съществуват оптимални условия за изследване на максимален брой признаци и свойства на обекта, а оттам и формулиране на категоричен идентификационен извод. 5) Определяне на обекта и задачите на съдебната експертиза - възлов въпрос с трайно отражение върху резултатите от експертизата. При определяне на обекта и задачите следва да се спазват следните тактически изисквания: 1) ясно да се разграничи обектът на експертизата от други сходни обекти (документ при съдебно-счетоводна експертиза); 2) да се индивидуализира непосредственият обект на изследване с оглед отграничаването му от другите обекти върху същата материална основа (подпис от печат); 3) да се определят изчерпателно задачите на експертизата (количествена характеристика); 4) да се формулират ясно задачите на експертизата (качествени характеристики на изследването); 5) да се определи правилната хронологична последователност на задачите (първо трябва да се определи материалът на документа и след това времето на написването му); 6) не бива да се допуска поставянето на задачи, които се отнасят до прилагането и тълкуването на законите в страната (изискват се неспециални знания). - Тактически целесъобразно е да се използва съдействието на експерта при определяне на обекта на експертизата, както и при определяне на задачите (дали определена задача е решима със съществуващата в момента научна методика) - води до процесуална икономия, дава възможност за по-пълно и обективно експертно изследване. - В наказателното производство стои въпросът дали обвиняемият може да участва при определяне на задачите на изследването - възгледите са противоречиви. Основанията обвиняемият да има тази възможност са: обвиняемият има право на защита, при реализацията на това право той лично или чрез защитника участва в наказателното производство, респективно в процеса на събирането на доказателствата - експертизата е способ за събиране и проверка на доказателствата и след като обвиняемият участва в другите процесуални способи за събиране на доказателства, може да участва и в определянето на задачите на експертизата. В гражданския процес този въпрос не стои - страната, поискала експертизата, определя и задачите (за разлика от наказателния процес тежестта на доказване е обърната: страната, която твърди, трябва да докаже, тук няма презумпция за невиновност, следователно има правото да определи задачите на експертизата). - Експертна инициатива. Въпросът е има ли възможност и допустимо ли е експертът да решава нови задачи в процеса на извършване на експертизата, ако те не са били поставени при назначаването. De lege lata е невъзможно, но практиката допуска експертът да констатира определени свойства и признаци и да се произнася за тяхното значение и релевантност към предмета на делото. Не се знае дали тези обстоятелства ще бъдат приобщени към останалите доказателства (допустимост на доказателствата). 6) Избор на експерт. Последните изменения в процесуалните закони внесоха възможност в гражданското производство изборът на експерт да не е само право на съда, но и на страните (наченки на контрадикторна/състезателна експертиза). В наказателния процес такава възможнот не съществува - експертът се избира от компетентния орган. Изключение се допуска с Наредбата за финансово-счетоводни експертизи: ръководителят на бюрото по съдебносчетоводни експертизи е овластен да определи експерта. Това становище е спорно: счита се, че може да се стигне до злоупотреба с процесуални права (изместен е компетентният орган); другото становище е, че трябва да се даде възможност на страните в наказателния процес да посочват експерт по тяхно усмотрение - пълноценно реализиране на състезателното начало в наказателния процес. При избора на експерт следва да се изхожда от обекта и от задачите, но и от наличните към момента лица, притежаващи съответна професионална подготовка, установена чрез нарочен списък на експертите към съответния окръжен съд. Следва да се имат предвид и основанията за отвод на експерта (чл. 121 НПК). 7) Определяне на срок за представяне на заключението. ГПК определя минимален срок (минимум 5 дни преди датата на съдебното заседание). НПК не определя такъв срок, защото там съществува хипотезата на неотложни следствени действия, свързани с опасността от унищожването или повреждането на следи или веществени доказателства, които биха могла да се явят и обект на съдебната експертиза. Тактическите принципи при определяне на срока са: 1) определяне в съответствие с особеностите на обекта на експертизата; 2) срокът трябва да дава възможност за спокойно решаване на всички задачи на експертизата; 3) трябва да бъде съобразен с особеностите на конкретната научна методика, използвана от съответната експертиза; 4) съобразяване с процесуалните срокове на разследването (при наказателното производство). 8) Вземане на мерки за запазване на обекта на експертизата и сравнителните материали (при идентификационна експертиза) от неблагоприятното въздействие на външни фактори и заинтересовани от изхода на делото лица: Неправилното съхранение може да доведе до неточни, непълни, необективни резултати. 6. Съдебна експертиза в рамките на предварителното производство и в рамките на съдебното следствие (въпрос N6). 1) Спорен е въпросът дали е допустимо да се назначи съдебна експертиза в рамките на предварителната проверка по чл. 191 НПК. По ал. 1 е допустимо да се извърши експертно изследване, без то да се нарича съдебна експертиза. Много често в предварителната проверка е навъзможно да се изяснят определени обстоятелства, без да се използват специални знания - извършват се от органите на МВР експертни справки, които се приобщават към доказателствата по делото чрез разпит на експерта. Ал. 2 предвижда, че при предварителна проверка не се допуска извършването на следствени действия, предвидени в НПК, освен обиск, претърсване, изземване, разпит на очевидци и то когато това е единствената възможност за събиране и проверка на доказателства - de lege ferenda основателно е да се предвиди възможността и за извършването на съдебна експертиза. В практиката се опитват да преодолеят този проблем чрез използване на чл. 192, ал. 3 - допуска се в рамките на предварителната проверка да се изготвят кино-, видео-, звукозаписи, фотоснимки при спазване на чл. 111 а, б, в, чл. 113 НПК. По този начин се създава възможност да се фиксират определен обекти, да се установят и съхранят техни съществени признаци и в последствие да се извърши съдебна експертиза. 2) Съдебна експертиза може да се назначи не само в рамките на предварителното производство, но и в рамките на съдебното следствие. В този случай особеностите на назначаването на експертизата са проявление на публичното и състезателното начало на наказателното производство. Когато има експертиза в съдебното производство, се наблюдава активно участие не само на обвиняемия и прокурора, но и на останалите участници в наказателния процес. Следва да се имат предвид процесуалните тези и заинтересованост на другите участници в производството - граждански ищец и граждански ответник. 7. Назначаване на допълнителна и повторна експертиза (чл. 126 НПК) - въпрос N8. 7.1. Допълнителна експертиза. 1) Основанията за назначаване на допълнителна експертиза са свързани с пропуски в експертното заключение, които се изразяват в неговата непълнота и неяснота. Заключението не е достатъчно пълно, когато експертът не отговори на всички поставени задачи или не е отговорил достатъчно пълно на някоя от задачите. 2) Ако заключението съдържа вътрешни противоречия и неясноти във формулировката, също се назначава такава експертиза. 7.2. Повторна експертиза се назначава, когато заключението не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност (заключението има пороци, които се отнасят до правилността и обосноваността на експертните изводи) - единствената възможност за преодоляване на пороците е извършването на ново по същество експертно изследване. Назначаването на допълнителна и повторна експертиза по чл. 161 ГПК се свързва с колективната експертиза и с нуждата от преодоляване на възникналите разногласия между експертите, в практиката по-скоро се следва уредбата на чл. 126 НПК, която е много по-ясна (Цеков, стр. 66). 7.3. Допълнителната и повторната експертиза предполагат вече депозирано и оценено експертно изследване. Кому принадлежи правото да оценява експертното заключение и да иска назначаване на допълнителна и повторна експертиза: в наказателното производство това е органът, осъществяващ функция по контрол и ръководство на процеса; в гражданския процес правото е на съда и на страните по спора, но крайната дума има съдът (преценява основателността). 8. След решаване на посочените задачи следва да се състави процесуален документ за назначаване на експертиза, който се връчва на експерта. Съдържанието на акта се определя от чл. 118 НПК и чл. 157 ГПК: 1) основания за експертизата; 2) обект; 3) задачи; 4) материали, предоставени на експерта; 5) трите имена, образованието, специалността, научната степен и научното звание, длъжност на експерта; 6) наименование на учреждението, в което да бъде извършена експертизата; 7) срок за представяне на заключението. Актът се връчва на експерта като му се разясняват правата и задълженията и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение. 9. Назначаване на международна експертиза (въпрос N10). 9.1. Основания за назначаване. ГПК и НПК не регламентират такива основания, но няма процесуална пречка за назначаване на такава експертиза. Международна експертиза е експертиза, в която експерти са физически лица, небългарски граждани, или експертиза, която се отнася до решаването на правен спор, съдържащ международен елемент (МЧП). Общи основания за назначаване: 1) изчерпани възможности за по-нататъшно експертно изследване у нас (липса на експертни учреждения, на подготвени експерти, вписани в списъка на експертите, които да извършат изследването); 2) възможност за използване на специални знания в области, в които няма разработена частна научна методика у нас (до скоро установяване на произход чрез ДНК-анализ); 3) възможност за решаване на въпроси по дела на наши граждани пред чуждестранен съд. 9.2. За назначаване на такава експертиза следва да се съберат данни в няколко насоки: 1) че процесуалният закон на другата страна допуска участието на нейни граждани в чужд съдебен процес; 2) дали съществува договор за правна помощ, съдържащ клаузи за назначаване на съдебна експертиза; 3) относно състоянието на експертните учреждения и научната методика в чуждата страна. Назначаване на колективна и комплексна експертиза (Цеков, стр. 72-75) -въпрос N9. Колективната експертиза се среща в три основни варианта: първоначална еднородна, повторна еднородна и комплексна. Първоначална еднородна - рядко се назначава (по-голям срок, повече средства). Предимствата й са, че гарантира по-голяма обективност, намалява вероятните заключения, дава по-малко основания за оспорване. Назначаването й е целесъобразно: 1) когато обектите на експертизата съдържат недостатъчен материал за изследване (знания и опит на повече експерти); 2) когато проявлението на признаците на обекта е затруднено поради маскировка и др.; 3) при трудни за решаване задачи и т.н. Повторна експертиза - назначава се по-често: 1) обосновано оспорване на първоначалната експертиза и достатъчно доводи по смисъла на чл. 126 НПК; 2) експертът не е могъл да даде отговор на всички въпроси и да провери всички версии поради големия обем на изследването (съдебносчетоводна експертза) и т.н. Комплексна експертиза - решава комплексни по характер задачи или изследва комплексно обекта. Организация: 1) обектът трябва строго да се индивидуализира и разграничи от други сходни обекти; 2) задачите трябва да са в такава последователност, която да обуславя пълно разкриване на признаците; 3) необходимост от комплексна подготовка на експерта (използва погранични знания от други области). Най-често комплексната експертиза е колективна. 11. Съдебни експерти. Избор. Списъци. (Цеков) 1. Съдебни експерти. 1.1. Понятие. Експертът е специалист в областта на науката, изкуството, техниката, занаятите и др. от съответното държавно учреждение, стопанска, обществена или научна организация или извън съответните учреждения (чл. 117, ал. 1 НПК, чл. 157, ал. 1 ГПК, чл. 120, ал. 1 НПК). 1.2. Законови изисквания. Единственото изискване е за възлагане на експертизата на специалисти (чл. 120, ал. 1 и 3 НПК, чл. 157а, ал. 1 ГПК). Не всеки специалист може да бъде експерт, на тази основа има редица конкретни изисквания (чл. 121 НПК, чл. 158 ГПК): 1) Изисквания, свързани с принципа за несъвместяване на две процесуални качества по едно дело. 2) Изисквания, свързани с принципа за обективност и незаинтересованост на експерта от изхода на делото: съпрузи и близки роднини на участвали в състава на съда лица, извършилия предварителното разледване, прокурора и т.н. (чл. 25, т. 1-6 НПК); роднини на страните по права линия и по съребрена до четвърта степен, съпрузи и т. н. ( чл. 158 ГПК) и др. 3) Суверенност на експерта - изключване на служебна или друга зависимост от обвиняемия, защитника, пострадалия и т.н. (чл. 121, ал. 1, т. 3 НПК). 4) Съответствие между притежаваната правоспособност и характера на експертизата (чл. 121, ал. 1, т. 5 НПК). 1.3. Подготовка на експертите. Избор. 1.3.1. Осигуряване на необходимия експертен състав - по три линии: 1) подготовка на съдебни експерти от учебни заведения; 2) периодично привличане на специалисти като нещатни експерти; 3) съставяне на списъци след съобразяване на изискванията на т.нар. частни експерти, които упражняват тази дейност в създадените частни експертни бюра. Съотношението между различните групи се определя от характера на изследванията и необходимите условия за това. 1.3.2. Избор. 1) Изборът при първата група може да става въз основа на три критерия: а) на покритието - да се установи съвпадение между характера на необходимите специални знания и съответната професионална подготовка; б) на относимостта - позволава несъвпадение между необходимите специални знания и съответната професионална квалификация (подготовката и опитът на експерта са относими към основните особености и изисквания на експертизата, ако е получил необходимата специализирана теоретична и практическа подготовка в съответната област); в) на изключената алтернатива - пълно съвпадение в допълнителната специализирана подготовка и практически опит на експерта. 2) Втора група - преценка относно: 1) съответствието между извършваната професионална дейност и необходимите специални знания; 2) състоянието на лабораторната база, която ще бъде използвана, когато такава е необходима. 3) Трета група - преценка на подготовка, лабораторна база и др. 2. Избор на експерти. Списъци. 2.1. Избор. Правомощие на компетентния орган (чл. 118 НПК, чл. 157б ГПК): посочва име, образование, специалност, месторабота, длъжност на експерта; в НПК е предвидена втора възможност - посочване на учреждението. 2.2. Списъци. 1) Съставят се въз основа на изпратени предложения от министерствата, другите ведомства, учрежденията, общините и научните институти до председателите на съответните окръжни съдилища и на СГС. В предложенията се отбелязва образование, специалност, длъжност и т.н. 2) Броят на списъците е в зависимост от броя на окръжните съдилища, отделно се съставя за София. 3) Изменения и допълнения в списъците се правят в края на годината. Промени могат да се правят и в течение на годината. 14-18. Подготовка и извършване на съдебните експертизи. Проверка и оценка на експертното заключение. 1. Подготовка на съдебните експертизи. 1.1. Обща характеристика. Подготовката на съдебната експертиза е логическо продължение на дейността по назначаването й. Подготовката цели да създаде пълноценни условия за извършване на експертното изследване. Тя е сложна по характер и разностранна по обхват дейност. Осъществява се от лица с различни процесуални позиции и процесуални интереси. 1.2. Нормативна уредба. Подготовката се основава на законови разпоредби и подзаконови нормативни актове. Тя е процесуално регламентирана дейност в по-голямата си част. Наред с процесуалните знания при подготовката на съдебните експертизи се ползват и знания, които имат тактико-криминалистичен характер, използват се принципи и правила, които не са законово регламентирани. 1) Съществуващата към момента нормативна уредба дава отговор само на част от въпросите, които обхваща подготовката на съдебната експертиза: осигуряване на сравнителни образци, осигуряване на материали по делото и предоставянето им на експерта, частично уредени са правата на експерта да изисква допълнителни материали и да участва в процесуалните действия. 2) De lege ferenda проблемите, които трябва да се уредят, са в три насоки: 1) систематизиране на правната уредба (ще стане с изменението на ПМС 111, където ще се предвиди единен ред за извършване на подготовката на съдебната експертиза в наказателното и гражданското съдопроизводство); 2) да се усъвършенства тактическата организация на подготовката на съдебната експертиза; 3) да се усъвършенства уредбата на взаимоотношенията на участниците в съдебната експертиза (между обвиняемия и защитника му и експерта; между ответника и експерта в гражданския процес). 1.3. Общи изисквания към подготовката: 1) Трябва да е всеобхватна - да обхваща всички възможни въпроси, които биха възникнали с оглед на конкретното експертно изследване. 2) Следва да се спазва принципът за динамичност на подготовката. Той изисква в хода на подготовката да се решават своевременно всички въпроси, свързани с обективността и достоверността на експертното изследване. 3) В хода на подготовката следва да се осигури непрекъсната връзка и взаимодействие между участниците в съдебната експертиза: между компетентния орган и експерта; между експерта и заинтересованите лица; между компетентния орган и страните в процеса. 1.4. Подготовката на съдебната експертиза може да се разглежда от различни процесуални позиции, като са възможни три позиции: 1) Позиция на компетентния орган: по принцип осъществява функцията по ръководство и контрол на производството, следва да решава въпросите на процесуалното доказване включително и на съдебната експертиза безпристрастно и по вътрешно убеждение. 2) От гледна точка на експерта: процесуалната му позиция е обусловена от задължението му да даде обективно, пълно и безпристрастно експертно заключение. Мотивация за такова поведение е чл. 291 НК - предвижда наказателна отговорност за обратното поведение. 3) Подготовката на експертизата следва да се разглежда и от гледна точка на процесуалния интерес на отделните страни в производството. Когато съдебната експертиза се извършва в наказателния процес, при подготовката й следва да се има предвид възможността обвиняемият и неговият защитник да участват в извършването на процесуално-следствените действия. Тази обща разпоредба предполага и възможност за участие в съдебната експертиза като един от основните способи за събиране и проверка на доказателствата. По отношение на обвиняемия и защитника не съществува задължение за обективност на отделните процесуални действия - задачата им е да се защитят процесуалните интереси на обвиняемия, които в крайния случай са постановяване на оправдателна присъда, като се използват предвидените в НПК способи и средства. Обвиняемият разполага с широк кръг от процесуални права, с които може да окаже влияние върху резултатите от съдебната експертиза. Той има процесуалната възможност да откаже съдействие като не дава обяснения, сравнителни образци или посочва неверни обстоятелства, свързани с данни относно съдебната експертиза. За това си поведение обвиняемият не носи никаква отговорност (може да откаже да даде отпечатъци, кръв, образец от подпис или почерк). Това право съществува въз основа на презумпцията за невиновност. При отказ на свидетел нещата стоят по друг начин - ако свидетел откаже да даде сравнителни образци, попада под хипотезата на чл. 290 НК; изключението за неносене на наказателна отговорност е в чл. 94, ал. 1 НК (отказ от свидетелстване). 1.5. Подготовка на експертизата от компетентния орган. По силата на чл. 12 НПК той има задължението да разкрие обективната истина и всички негови действия трябва да са законосъобразни. Компетентният орган, назначаващ съдебната експертиза и извършващ подготовката й, не трябва да съчетава в един и същ момент от процеса две процесуални функции. De lege lata това не е така - в досъдебната фаза един и същ орган съвместява функцията по ръководство и контрол и функцията по обвинение - в НПК е възможно такова съчетаване на функции от прокурора (непреодолян недостатък). Частично ГПК засили състезателното начало и допусна участието на страните в подготовката на назначената съдебна експертиза. Трябва да се решат следните въпроси: 1) Проучване на първоначалната информация, свързана с назначаването на експертизата. а) Да се провери актът, с който е назначена експертизата (постановление или определение): дали притежава законово определените реквизити. б) Следва да се проучи основанието за назначаване на експертизата; ако има извършена първоначална експертиза, да се провери протоколът за извършването й, експертното заключение, върнатите от експерта материали. в) Да се извърши проучване на данните, характеризиращи обекта на експертизата (най-важно е да се установи трайността на признаците на обекта). 2) Да се определят способите и средствата на експертното изследване. а) Спорен въпрос е кой трябва да ги определи. Според едното становище трябва да се определят не от компетентния орган, а от експерта, тъй като най-добре познава състоянието на научната методика в конкретната област. Според второто становище следва да се определят от компетентния орган, защото има задължението да осигури използването на най-благоприятните за изхода от делото условия, респективно способи и средства, свързани с извършването на съдебната експертиза. б) При определянето на способите и средствата трябва да се изхожда от особеностите на обекта, от състоянието на научната методика, от възможностите за запазване на обекта за повторно изследване (използване на недеструктивни способи). 3) Осигуряване на сравнителни образци. Законодателно е уредено в чл. 119 НПК - предвижда, че органът, който назначава съдебната експертиза, има право да изисква от обвиняемия и заподозрения образци от почерка или други образци за сравнително изследване. Тази разпоредба е относима и към свидетелите, когато е необходимо да се провери дали са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства. А. Ал. 2 се отнася до свидетелите: необходимост от установяване на връзката на свидетеля с разследваното престъпление. а) Законодателят не е прецизен при формулировката на тази необходимост и я е оставил на бланкетната преценка на компетентния орган; ограничил е пространствените характеристики, при които е възможно да се оставят следи, сочещи връзката на свидетеля с престъплението: следите трябва да бъдат оставени на местопрестъплението. Това е неточно - има разлика между местопрестъпление и местопроизшествие. - Местопрестъплението е мястото, където е извършено изпълнителното деяние или е настъпил престъпният резултат. - Местопроизшествие е онази териториално обособена част, на която могат да се открият следи и веществени доказателства от извършеното престъпление. б) Отказ на свидетели. - Чл. 94 НПК съдържа хипотеза на отказ на свидетели да дадат образци: съпруг, низходящ, възходящ, брат, сестра могат да откажат да свидетелстват, респективно да дадат образци. - Друга хипотеза има в чл. 96: възможност за отказ, когато с деянията си, с показанията си свидетелят би уличил себе си или лицата, посочени в чл. 94, в извършване на престъпление. - Ал. 2 съдържа особена хипотеза: урежда случаите, когато свидетелят е узнал определени обстоятелства в качеството си на защитник или повереник или като такъв при него се съхраняват свободни или условно свободни сравнителни образци - може да се откаже предаването им. Б. По своята познавателна същност сравнителните образци са еднородни с веществените доказателства обекти, които са специално подбрани за експертното изследване. Изисквания към сравнителните образци: 1) достоверни по произход; 2) съответни по време - в зависимост от това се разграничават три вида сравнителни образци: 1) свободни (създадени преди, независимо от целите на съдебната експертиза); 2) условно свободни (създадени в близък период, предхождащ назначаването на съдебната експертиза); 3) експериментални (създадени с оглед нуждите на експертното изследване). Трябва да обхващат цялата вариационност и съвкупност от общи и частни признаци на обекта на експертизата. В. Върху кого лежи тежестта за осигуряване на сравнителните образци - спорен въпрос: 1) това е компетентният орган, назначил експертизата; 2) задължение на експерта; 3) в гражданския процес това е задължение на страната, заинтересована от резултатите на експертизата. а) В наказателния процес доминира виждането на акад. Павлов: тежестта да се подели между компетентния орган и експерта (съдебната експертиза има двуединен субект: процесуален и познавателен). б) Доминиращо в гражданския процес е виждането на Ж. Сталев, че сравнителните образци следва да се осигурят от странат, върху която лежи тежестта на доказване (следва да се има предвид възможността за прехвърляне на тежестта на доказване, когато един документ се оспорва по реда на чл. 152 и сл. ГПК: при оспорване на документ от другата страна тя трябва да представи сравнителни образци). 4) Предоставяне на материалите по делото на експерта. а) Обем. Това е спорен въпрос с оглед на обема - в какъв обем трябва да се предоставят материалите по делото: всички или само тези, които касаят експертизата. Надделява виждането, че трябва да се предоставят всички материали - целта на всяко производство е да се разкрие обективната истина, добросъвестността на експерта е гарантирана с възможност за осъществяване на наказателна отговорност. б) Време. Спорно е кога трябва да се предоставят материалите: към момента на назначаване, към момента на подготовка или към момента на извършване на експертното изследване. Законосъобразно и целесъобразно е виждането, че материалите трябва да се предоставят към момента на подготовката: може да бъде подпомогнат експертът в избора на методиката, която да бъде по-обективна и по-точна. в) Възниква въпросът трябва ли да се предоставят новосъбраните материали - да. г) Под въпрос е могат ли страните без санкцията на компетентния орган по своя инициатива и усмотрение да предоставят материали - de lege lata не е възможно; de lege ferenda да се предвиди възможност страните по делото да предоставят допълнителни материали, които не са били включени в материалите по делото (основанието е възможността тези материали да станат достояние на другата страна индиректно, чрез обсъждането им в експертното заключение). 5) Определяне и уточняване на обекта и задачите на експертизата. Въпросът е частично решен при назначаването. а) Трябва да се реши по време на подготовката, когато експертът се е сблъскал с неясни въпроси или трябва да поиска допълване на акта на експертизата поради несъответствие на задачите й с възможностите на изследването. б) Необходимо е и в случаите, когато обектът междувременно е станал негоден за изследване или когато научната методика позволява да се реши по-широк кръг от задачи. 1.6. Подготовка от експерта: 1) Експертът трябва да проучи: а) изходната информация, която се съдържа в документите за назначаване на експертизата; Според проф. Цеков тук на първо място трябва да се прецени дали експертът е компетентен да извърши експертизата и осъществима ли е тя; при положителен отговор се проучват основанията за назначаване, материалите по делото от значение за правилното извършване на експертизата и др. (стр. 103) 2) информацията, която се съдържа в протоколите за другите извършени процесуалноследствени действия; 3) информация относно обекта и задачите на експертизата (предполага проучване както на процесуалните източници на информация относно обекта и задачите, така и на непроцесуални - справочници, типови образци, научна литература, учебници и др.). 2) Трябва да се определят техническите способи и средства, които ще използва при експертното изследване. Те трябва да отговарят на следните изисквания: 1) да осигуряват максимална достоверност; 2) да създават възможност за повторно изследване; 3) да са достатъчно бързи и съобразени със сроковете на експертизата. Според проф. Цеков трябва да се определят независими един от друг методи и да се набележат количествени методи, когато това е възможно (стр. 103). 3) Трябва да се провери годността на обекта и сравнителните образци, предоставени за изследване; да се провери годността на другите материали по делото. Според проф. Цеков се осигурява допълнителен сравнителен материал - колкото е по-качествен и разнообразен, толкова по-обективни и достоверни ще са изводите. 4) Изграждане на експертни версии - трябва да отговарят на няколко изисквания: 1) да са обосновани; 2) да не са вътрешно противоречиви; 3) да създават възможност за едновременна проверка на няколко обстоятелства; 4) да се изгражда система от версии. 1.7. Подготовка на експертизата от защитника в наказателния процес или от страната, която не е поискала назначаването на експертиза (противна страна). 1) Да се проучи личността на експерта. Това означава да се проучи: 1) неговата професионална квалификация; 2) съдебен опит; 3) месторабота и заемана длъжност; 4) научно развитие и научни публикации в съответната област; 5) отношението към предмета на спора или разследваното престъпление; 6) психологически особености и слабости на експерта. 2) Проверка на възможността за отвод на експерта - дали съществуват процесуални възможности, предвидени в чл. 121 НПК/чл. 158 ГПК. 3) Осигуряване на допълнителни материали за извършване на експертизата - най-често сравнителни образци, които не са били известни на компетентния орган или на другата страна. 4) Да направи необходимите процесуални действия, осигуряващи пълноценно участие в извършването на експертизата. 5) Би могъл да предприеме действия за паралелно изследване на обекта на експертизата като осигури частно експертно изследване (в англосаксонското право - “второ мнение”). Това “второ мнение” би могло да се използва в хода на проверката и оценката на “официалното” експертно заключение. 2. Извършване на експертизата. 2.1. Подходи на извършване. При извършване на съдебната експертиза съществуват различни подходи: 1) Възможно е да се предприеме конкретно научно обосновано изследване. То се извършва извън погледа на компетентния орган и страните по делото. Това създава затруднения с оглед последващата оценка на експертното заключение, тъй като другите участници в процеса не са имали възможност да проследят хода на изследването, използваните методи и дали са били проучени всички получени резултати. 2) Позоваване на опитни положения в съответната научна област. Не се извършва конкретно изследване. Използват се емпирични данни, получени от минали сходни изследвания. Недостатъци: подценяват се конкретните особености на обекта на изследване, снижава се обективността на получените резултати. 3) Комбиниран подход - съчетаване на конкретно научно изследване с позоваване на минали заключения. При всички случаи извършването на експертизата има субективен характер, тъй като зависи изцяло от волята на експерта. Може да се смекчи този субективен характер като се използват два или повече независими изследователски метода в конкретното експертно изследване. 2.2. Етапи, през които минава извършването на съдебната експертиза: 1) Доизследователски. Експертът трябва да открои, уточни свойствата и признаците на изследвания обект и сравнителните образци. Трябва да подбере конкретните методи на изследване и да осигури условията за тяхното осъществяване (помощни материали и др.). 2. Етап на същинско изследване. Прилагат се подбраните научни методи като тактически правилно е (ако обектът позволява) да се извърши многократно приложение, респективно многократно изследване на обекта с подбраните методи. 3) Формиране на експертните изводи - най-важният етап. Оценяване на получените резултати от приложените методи, съответствието им с общите и частни признаци на обекта и съответствието им с досега получаваните научни резултати в експертната практика. 4) Написване на експертното заключение. Има важно значение с оглед на систематизация на експертните изводи и структуриране на експертното заключение с оглед изискванията на процесуалния закон. 5) Изготвяне на илюстративните материали. Важен въпрос с оглед на възможността след написване на експертното заключение то да се допълни и обогати с материали, които го правят по-достъпно за възприемане. Такива материали са снимки, схеми, чертежи - не само създават възможност за увеличена комуникативност, но и гарантират добросъвестността на експертното изследване и неговата обективност. 3. Експертно заключение - Цеков, стр. 114-120 (въпроси N15 и N16). 3.1. Обща характеристика. Експертното заключение е писмено (чл. 125, ал. 1 НПК, 157, ал. 1 ГПК), законът посочва основната му структура. 1) Предимства: по-обосновано е, по-пълно и задълбочено може да му се направи проверка и оценка, изчерпателно и точно възпроизвеждане на признаците на обекта и др. 2) Недостатъци: декларативните и необосновани заключения не съдействат за изясняване на обстоятелствата, водят до назначаване на допълнителна/повторна експертиза, оскъпяване на производството и т.н. 3.2. Съдържание. Заключението трябва да отговаря на изискванията на съответната научна област, но и да бъде разбираемо. Трябва да представя и резултатите, и пътя до тях. 1) Структура - има две основни форми. 2) Съдържание: време на назначаване е завършване, условия на извършване (годност на обекта, количество и качество на сравнителния материал), методи, правени ли са експерименти и какви са резултатите и др. 3.3. Експертно заключение при допълнителна, повторна, комплексна и колективна експертиза. Особеностите на експертизата в тези случаи поставят допълнителни изисквания към протокола. 1) Допълнителна - резултатите се закрепват в самостоятелен протокол: посочва се нов сравнителен материал, нови експертни версии и резултати при проверката им, обект и задачи на експертизата. 2) Повторна - посочват се допълнително използваните способи и технически средства, характеризират се допълнително установените признаци и т.н. 3) Комплексна - оформя се общо заключение, когато експертизата колективна, освен при принципни различия по същество; направените изводи трябва да произтичат от комплексната характеристика на изследвания обект (не сбор от различните изследвания). 4) Колективна експертиза - оформя се общо заключение, когато няма различия; при наличие на съществени различия, несъгласният с общия извод експерт трябва да представи самостоятелно заключение (чл. 123, ал. 2 НПК, чл. 161 ГПК). 4. Проверка и оценка (въпрос N18). Това са основни въпроси, които стоят пред компетентния орган и другата страна след депозирането на експертното заключение. В зависимост от изводите при проверката и оценката може да се увеличи или намали срокът на разследване в наказателното производство, респективно срокът на събиране на доказателства в гражданския процес. 4.1. Проверката установява (виж Цеков, стр. 124-125): 1) Дали са спазени разпоредбите на процесуалния закон във връзка с назначаването, подготовката и извършването на експертизата. 2) Има ли съответствие между възложеното изследване, задачите на експертизата и предоставеното заключение: дали е изследван конкретно обектът на експертизата, който е посочен при назначаването й, и дали са решени всички поставени задачи. 3) Установяване на условията, при които е извършена експертизата: дали е бил достатъчно дълъг срокът за изследването, отговаря ли сравнителният материал на изискванията на експертната методика в количествено и качествено отношение, своевременно ли са предоставени материалите по делото, дали обектът на експертизата позволява даването на добросъвестно заключение и какъв е характерът на изводите на експертното заключение. 4.2. Оценка: 4.2.1. Оценката се извършва по вътрешно убеждение на компетентния орган. Спорен е въпросът дали другата страна (която не е поискала експертизата) има право да дава оценка на експертното заключение и дали експертното заключение е задължително за нея: до скоро теорията и практиката приемат, че оценката е приоритет на органа, назначил експертизата. ГПК с последните изменения предвиди възможност, когато страната не е съгласна с експертното заключение, да поиска извършването на повторна експертиза, но все пак органът, назначил експертизата, има последната дума относно годността на експертното заключение (може да назначи допълнителна или повторна експертиза). Експертното заключение няма задължителен характер за компетентния орган. Според Цеков извършването на оценката се подчинява на някои правила: съвкупна с останалите доказателствени материали, независимост от изводите на експертизата и обосноваващите ги документи, извършване на отделни следствени действия при необходимост, оценка по вътрешно убеждение, независимост от външни лица (стр. 125). 4.2.2. Оценката установява: 1) Фактическа и логическа последователност и връзка на изводите и обстоятелствената част на експертното заключение. 2) Характер и ефикасност на използваните методи и средства. 3) Степен на съответствие между експертните изводи и останалите данни в доказателствените материали по делото. 4) Установяване на научната обоснованост: дали изводите са достатъчно добре аргументирани и правилно ли е използван научният апарат на съответната област. От проверката и оценката може да последва: 1) пълно приемане; 2) частично приемане (напр. само на категоричните изводи); 3) несъгласие със заключението (Цеков, стр. 127). Формиране на обясненията на експерта и разпит на експерта. 1. Формиране на обясненията на експерта. Разпитът на експерта се отличава с редица особености в сравнение с разпита на свидетели и обвиняемия. Това има отношение към формиране на обясненията на експерта и отношението на тези обяснения към експертното заключение. 1) Тези особености се изразяват на първо място в това, че обясненията на експерта не са резултат от случайно стекли се обстоятелства – така, както това е при формиране на свидетелските показания, а са резултат от извършено експертно изследване, което определя и специфичните условия на психологическата обстановка, при които се формират обясненията на експерта. Формирането на обясненията на експерта може да се раздели на 3 етапа : - По време на експертното изследване - основният етап. - След завършване на експертното изследване до депозиране на експертното заключениe. - По време на самия разпит на експерта. Вторият и третият етап се подценяват при извършване на разпита. За разлика от свидетелите и обвиняемия, които могат само да предполагат евентуалната насока на разпита, експертът има обективна, пълна и точна представа за разпита, на който ще бъде подложен, тъй като по силата на чл. 122, ал. 1 НПК той следва да даде заключение по въпросите на експертизата. Това е от значение не само за съдържанието на обясненията на експерта, но и за пълнотата на възпроизвеждането им и за цялостната тактическа организация на разпита на експерта. 2) Втората особеност при формиране на обясненията на експерта и разпита на експерта е в това, че и обясненията, и разпитът почиват и са свързани с използване на специални знания в определена научна област, културата или изкуството, т. е. експертът дава обяснение по време на разпита за факти и обстоятелства, които са в сферата на неговата тясна професионална специализация, той говори с професионални знания и език. Благодарение на това той има по-добра процесуална позиция и по-големи знания в срвнанение с останалите участници в процеса. Изводът е, че формирането на обясненията на експерта и неговият разпит са сложен и продължителен процес, върху който влияят обективни и субективни фактори. Какви са тези фактори и особености на формирането на обясненията на експерта: 1.1. На първия етап по време на експертното изследване следва да се отбележат няколко по-важни момента. Експертното изследване е целенасочен и конкретно мотивиран познавателен процес, който може да бъде удължен или съкратен в зависимост от конкретните задачи и особеностите на обекта на изследване. Поради това информацията от този етап има съществено влияние върху формиране обясненията на експерта. През този етап се извършва съпоставка на получената от конкретното изследване информация с изградените еталони и критерии в паметта на експерта за сходни модели на изследване на сходни обекти. А. За разлика от свидетелските показания и обясненията на обвиняемия формирането на обясненията на експерта показва пряка зависимост от съвкупността на факторите: 1) обект; 2) задачи; 3) методика на изследване. Специално внимание заслужават отделните методи, използвани при изследването: колкото по-точни и независими са методите на изследване, толкова по-обективни, по-малко зависещи от волята на експерта са и обясненията, които той формулира. Експертната практика показва, че обясненията на експерта са сходни по принцип с депозираното експертно заключение, особено когато се касае за еднолични и еднородни експертизи. Б. Във формирането на вътрешното убеждение на експерта значение имат и други странични фактори: 1) Данните, които се съдържат в материалите по делото. Поради това съществено значение има фактът в какъв обем са предоставени материалите по делото: 1) дали само с оглед задачите на експертизата или 2) всички материали по делото. 2) Във формиране на обясненията на експерта значение има и резултатът от предходните експертизи: обикновено първоначалните колективни експертизи оказват по-голямо влияние в сравнение с първончлните еднолични и еднородни експертизи. Следователно тук външното влияние има професионална насоченост и то може да деформира обясненията на експерта и да доведе до същественото им различие в сравнение с депозираното експертно заключение. 1.2. На втория етап се извършва моделиране на вече формираните експертни обяснения. При този етап също въздействат множество фактори – протичат няколко групи процеси : А. Незавършилото експертно изследване в съзнанието на експерта. Това е целенасочено и независимо от експерта анализиране на особеностите на обекта на експертизата. То е обективно обусловено от проведеното до този момент изследване. Поради тази причина не е изключено в някои случаи, независимо че е дадено експертно заключение, да се диференцират някои от признаците и свойствата на обекта на експертизата. Могат да се установят някои нови връзки на обекта и да се обогатят задачите, които са поставени пред експертното изследване. Допустимо е на този етап откриване или използването на неизползвани образци за сравнително изследване; възможно е на този етап да се получи и допълнителна информация, която да този момент не се е съдържала в материалите по делото. Поради тези причини може да се стигне до промяна в сравнение с представеното експертно заключение. В този случай ще се стигне до несъответствие между експертното заключение и обясненията на експерта, но това не означава, че е налице основание за реализиране на наказателна отговорност за даване на неистинско заключение. Б. През този период се проявява въздействието и на негативни фактори : 1) Естествени процеси на забравяне: естественото заличаване на факти и обстоятелства в паметта на експерта, свързани с експертното изследване. То може да се дължи на отдалеченост във времето между извършването на експертното изследване и провеждането на разпита. Поради тези причини следва да се спазва тактическото правило за своевременно изваршване на разпита на експерта в един по-близък период до момента на експертното изследване. 2) Втори негативен фактор е възможността от създаване на колективна памет. Колективната помет може да се разглежда в две насоки: 1) случаите, когато имаме колективна и комплексна експертиза; 2) когато експертизата има публичен характер и е станала широко достояние на обществото - в този случай може да се формира колективно мнение за експертизата,което да окаже отрицателно въздействие върху формирането на обясненията на експерта. 3) Друг негативен фактор е възможността за външно въздействие от други участници в процеса. Не е изключено да се направят опити да бъде разубеден експертът в намерението му да поддържа експертното заключение така, както то е депозирано пред компетентния орган. 1.3. Трети етап на формиране на обясненията на експерта. Два фактора влияят върху обясненията: А. Обстановката, в която се извършва разпитът. Б. Избраната тактика за провеждане на разпита. При разпита на експерта на всички участници в процеса е известен предметът на разпита. Поради тази причина всеки от участниците има процесуална възможност да подготви различни тактически прийоми с оглед подкрепа или дискредитиране на обясненията на експерта. Като контрапункт на тези два фактора с оглед обективност на разпита се използва конкретната научна методика на изследването. Когато методиката предполага използване на количествени методи, не се забелязват съществени различия между депозираното експертно заключение и депозираните обяснения. 1.4. Върху формирането на обясненията на експерта влияят и други странични фактори; най-често срещаните са: 1) Различия на мненията при колективните експертизи. Тези различия могат да се дължат на: 1) методиката на изследване; 2) недостатъчен материал на изследването, съдържащ се в обекта на експертизата; 3) професионална неравностойност в подготовката на експертите. 2) Житейски, професионален и съдебен опит на експерта. Не е без значение и способността на експерта да комуникира с останалите участници в процеса и да излага на достъпен език изводите, посочени в експертното заключение. 3) Особено внимание заслужава и друг фактор: противоречие между останалите доказателства и материали по делото и депозираното експертно заключение. В тази хипотеза са възможни различни решения: 1) подлагане на експертното заключение на щателна проверка с оглед надеждността на методиката на изследване, годността на обекта за изследване и добросъвестността на експерта; 2) сляпо доверяване на заключението на експерта и изводите, които се съдържат в експертизата, и приемане на експерта като научен съдия в конкретния процес. 2. Процесуална и тактическа организация на разпита на експерта: 2.1. Разпитът на експерта е самостоятелно процесуално действие в наказателното производство и самостоятелен способ за събиране на доказателства в гражданския процес. И в двата процеса е способ за събиране на гласни доказателствени средства, само че в наказателния процес по силата на чл. 280, ал. 4 НПК разпитът на експерта няма задължителен характер; той може да не се провежда, ако страните са съгласни с това. Това волеизявление на страните за отказ от разпит на експерта е фактическо приемане на експертното заключение. 2.2. Значение. Разпитът на експерти е в логическа връзка и е логическо продължение на експертизата и депозирането на експертното заключение. Той има значение в няколко насоки : 1) съдейства за уточняване на експертното заключение; 2) дава възможност да се открият някои нови признаци на изследвания обект; 3) позволява да се установят причините, поради които са допуснати непълноти и неточности в експертното заключение по отношение на поставените задачи. 4) с разпита може да се събере информация за условията, при които е протекло изследването, за обективността и научната обоснованост на експертните изводи. 5) разпитът на експерти създава благоприятна възможност за процесуално закрепване на резултатите от продължилото изследване след представяне на експертното заключение. 2.3. Етапи. В организацията на разпита на експерти могат от тактическа гледна точка да се отделят три етапа: 1) подготовка; 2) извършване; 3) фиксиране на резултатите и оценка на обясненията. А. Към подготовката се отнасят няколко момента: 1) Първо следва да се провери становището на страните в наказателния процес относно желанието им за извършване на разпита: дали е налице хипотезата на чл. 280, ал. 4 НПК. Ако страните имат желание за извършване на разпита, следва да бъдат решавани следните въпроси: 2) Трябва да се проучат материалите по делото с цел да се установи съответствие между тях и депозираното експертно заключение. Ако се установят различия между експертното заключение и другите материали по делото, следва да се прецени: 1) на какви причини се дължи това противоречие, дали има обективен характер; 2) дали предпоставките за това противоречие са били налице към момента на назначаване на експертизата или са се появили впоследствие. Има значение с оглед установяване на: а) необходимостта от извършване на експертизата и б) годността на обекта на експертизата. 3) В хода на подготовката на разпита на експерти следва да се проучи експертното заключение, включително и илюстративните материали. Целта на това проучване да се установи вътрешната съгласуваност между 1) изводите; 2) използваните методи; 3) обекта на експертизата и 4) другите фактически данни, които се съдържат в заключението. 4) Следва да се проучи професионалната компетентност на експерта и неговият съдебен опит. 5) Да се установи дали са спазени сроковете за извършване на експертизата и представянето на експертното заключение. Неспазването на тези срокове е основание за отлагане на разпита на експерта за един по-късен момент в процеса. 6) Следва да се формулират въпросите, които ще бъдат задавани по време на разпита. Те трябва да отговарят на няколко изисквания: а) да са в пряка връзка с експертното изследване и личността на експерта; б) да са научно обосновани; в) да се отнасят към съществени моменти от задачите на експертизата; г) с поставените въпроси не следва да се формулират нови задачи на експертизата. д) въпросите следва да се групират в система, което предполага те да не са взаимноизключващи се и при формулирането им да не се допускат вътрешни противоречия. 7) Определяне на последователността, в която ще бъдат задавани въпросите. Тук са възможни няколко хипотези: а) възможно е въпросите да се задават с оглед поредността на поставените пред експертизата задачи. б) въпросите могат да се задават с оглед изясняване на отделни обстоятелства, свързани с предмета на доказване и с конкретното експертно изследване. в) въпросите могат да се задават най-напред с оглед изясняване професионалната и процесуална годност на експерта да извърши експертизата и след това по същество на експертното изследване. Б. Извършване на разпита: 1) Започва с установяване самоличността на експерта 2) Проверява се дали са налице основанията за отвод на експерта, визирани в чл. 121, ал. 1 НПК; респективно в чл. 159 ГПК (въпрос N13). Основания за отвод: а) не могат да бъдат експерти лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 25, т. 1-5, 7-9. Тези хипотези визират съчетаването на друго процесуално качество заедно с качеството “експерт”. б) не могат да бъдат експерти и лица с качеството “свидетел по делото”. в) служебна или друга зависимост от някоя от страните по делото на лицето, което има качеството “експерт”. г) не могат да бъдат експерти лицата, извършили ревизията, чиито материали са послужили като основание за образуване на предварително производство. д) липса на професионална правоспособност, ако такава правоспособност се изисква. Основанията за отвод на експерта се различават от основанията за отказ от даване на експертно заключение (чл. 122, ал. 2 НПК). Експертът може да откаже да даде заключение, само когато 1) въпросите излизат извън рамките на неговата професионална компетентност или 2) материалите по делото не са достатъчни да се състави обосновано заключение. В чл. 159 ГПК се предвиждат и други основания: невъзможност поради заболяване и в случаите, когато се допуска отказ от свидетелстване. При неоснователен отказ в ГПК липсват разпоредби за правните последици; в чл. 122, ал. 2 НПК е предвидено наказание глоба за неявяване или неприемане на възложената експертиза. (Цеков, стр. 95-96) Заместване се налага: 1) при основателен отказ на експерта; 2) при уважен самоотвод; 3) при отвод по инициатива на заинтересовани от делото лица или на следователя и съда; 4) когато експертът е обективно възпрепятстван. При заместването може да има различни неблагоприятно последици за експерта в зависимост от основанията: временно изваждане или заличаване от списъка на експертите, глоба съгласно чл. 122, ал. 3 НПК и др. Заместването винаги поставя в ход нова процедура на експертизата: 1) трябва да се осигурят необходимите условия за извършване на експертизата (с оглед отговорността по чл. 291, ал. 1 НПК); 2) характерът на експертизата да позволява съответно изследване на обекта; 3) от заместването до депозирането на експертното заключение да има достатъчно време; 4) да се избягва по възможност заместване при колективни експертизи, ако новият експерт ще разполага със значително по-малко време. (Цеков, стр. 97-99) 3) При извършване на разпита следва да бъдат разяснени правата на експерта, тези права са визирани в чл. 123 НПК, респективно в чл. 160 ГПК (въпрос N12). Виж Цеков, стр. 89-92. Експертът има право: а) да се запознае с материалите по делото, включително и тези, постъпили след депозиране на експертното заключение; б) да изисква допълнителни материали, включително и по време на разпита, когато се задават въпроси, свързани с депозираното експертно заключение; в) да вземе участие в извършването на други процесуални действия, които са от значение за извършваната експертиза; г) да получи възнаграждение за извършената експертиза; д) да иска отмяна на актовете на компетентните органи, които накърняват неговите права и законни интереси. Цеков извежда още две права на експерта: да дава обяснения по извършената от него експертиза, да откаже да даде заключение в посочените два случая. 4) На този широк кръг от права съответстват две основни задължения (чл. 122, ал. 1 НПК, чл. 159 ГПК) - въпрос N12: а) експертът да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; б) да даде заключение по въпросите на експертизата - осигурява използването на специални знания в производството. Проф. Цеков извежда още няколко основни задължения на експерта: 1) съставяне на писмено заключение (чл. 125, ал. 1 НПК, чл. 157, ал. 1 ГПК); 2) да посочи в заключението си откритите нови материали, които имат значение за делото, но по тях не му е поставена задача (чл. 125, ал. 3 НПК); 3) да даде добросъвестно (вярно) заключение, за невярно заключение носи отговорност по чл. 291, ал. 1 НПК, след като е бил изрично предупреден за това свое задължение (чл. 124, ал. 2 НПК, чл. 160, ал. 1 ГПК). Цеков извежда и задължения, произтичащи от същността на експертната дейност: използване на недеструктивни методи по възможност, прилагане на независими един от друг методи и др. (виж стр. 87-89) По-широко стои въпросът за правата и задълженията на експертите при колективните и комплексни експертизи: 1) експертът там има право да се съвещава с другите експерти; 2) когато е на различно мнение от тях, да даде отделно заключение. 5) След разясняване на правата и задълженията на експерта се преминава към същинското извършване на разпита, частично уредено в ГПК и НПК. а) Спорен е въпросът как следва да протече същинският разпит; има две становища: - разпитът на експерта следва да се извърши само във въпросно-отговорна форма, тъй като само тя е законова регламентирана в чл. 280 НПК, ал. 1: на експерта се поставят въпроси, след като се прочете заключението му. - второ становище: прибягва се към разширително тълкуване на чл. 280, ал. 1 НПК (и според много автори това е основателно): приема, че освен това прочитане на експертното заключение, експертът следва да изложи под форма на свободен разказ и да обясни по какъв начин е извършил изследването и защо е стигнал до изводите в заключението. б) Как се задават въпросите на експерта: - Въпросите се задават най-напред от прокурора или частния тъжител (1), след това от частния обвинител и неговия повереник (2), от гражданския ищец и неговия повереник (3), от гражданския ответник и неговия повереник (4), от другите подсъдими (когато подсъдимите са няколко) и техните защитници (5) и от подсъдимия и неговия защитник (6). - Когато разпитът се извършва в гражданското производство, въпросите се задават от страната, която не е поискала експертизата (1), след това от страната, която е поискала експертизата (2). - И в гражданския, и в наказателния процес председателят и другите членове на съдебния състав могат да задават въпросите, които имат, по всяко време. В. Фиксиране на резултатите и оценка на обясненията на експерта: 1) Резултатите се фиксират чрез съставяне на протокол за извършения разпит, който протокол е със самостоятелен характер и следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 100 от НПК. 2) Едновременно с това се извършва и оценка на депозираните обяснения. Процесуалните последици от разпита на експерта могат да бъдат в различни насоки : - възможно е да се стигне до назначаване на допълнителна експертиза; хипотезата за назначаване на допълнителна експертиза е: експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно; - възможно е да се назначи повторна експертиза, когато заключението и обясненията на експерта пораждат основателни съмнения за неговата обоснованост и правилност. Независимо от това, компетентният орган следва да даде мнение дали приема или не експертното заключение. Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган следва да се мотивира за това. По силата на чл. 127, ал. 1 НПК обясненията на експерта и експертното заключение не са задължителни за съда и органите на предварителното производство - дори когато приема експертното заключение и обясненията на експерта при разпита му, компетентният орган е с право да ги игнорира в процеса на оценка на съвкупността от доказателства по делото, т. е. да не се позовава на тях при вземане на конкретни процесуални решения. 20. Експертизи за изследване на документи 1. Експертизи за изследване на документи. Това са най-често срещаните експертизи. 1.1. Общ обект е документът като веществено доказателство и като писмено доказателствено средство. 1) Документи-веществени доказателства са писмени актове - ръкописи, независимо от шрифта и материалите, върху които са изготвени; графически чертежи (планове, схеми, скици, диаграми); документи с текстове, възпроизведени по механичен начин с пишещо устройство. 2) Документи-писмени доказателствени средства: обект на експертизата е само текстът на документа. 1.2. Видове експертизи на документи в зависимост от непосредствения обект на изследване: 1) Почеркова експертиза, в зависимост от почерковия обект: а) експертиза на ръкописен текст; б) експертиза на подпис; в) експертиза на цифрово писмо; г) експертиза на стенографско писмо; д) експертиза на нотно писмо. 2) Експертиза за техническо изследване на документи: а) експертиза за изследване на материалите на документа; б) експертиза за установяване на заличаване по механичен и химически начин; в) експертиза за установяване на добавки и подправки в документа; г) експертиза за разчитане на залети с цветни вещества текстове; д) експертиза за изследване на машинописни (печатни) текстове; е) експертиза за изследване на изгорели документи. 3) Експертиза на писмена реч - установява се интелектуалният автор на документа. 2. Почеркови експертизи: 2.1. Писмо: исторически възникнало обществено явление, което служи за предаване на мисли чрез графични знаци, отразяващи в определена форма устната реч. Исторически са съществували няколко типа писмо: 1) пиктографско писмо - с рисунки и схеми се отразяват определени процеси и явления; 2) идеографско писмо - писмените знаци са символи, които отразяват процеси и явления; 3) слогово (сричково) писмо - всеки графичен знак отразява отделна сричка; 4) фонетично писмо - на всеки знак съответства определен звук (на всяка графема съответства фонема). 2.2. Почерк: индивидуално детерминиран писмено-двигателен навик, чрез който се материализират графически знаци от определена азбука. 2.2.1. Свойства. Има три основни свойства: 1) индивидуалност; 2) устойчивост; 3) комуникативност. 2.2.2. Признаци. Свойствата са различни от признаците - отразяват особеностите на свойствата (признаците се отнасят към свойствата както част към цяло). Признаци: 1) базови - степента на формираност на писмено-двигателния навик; 2) общи: размер, наклон, натиск, свързаност, разтегнатост на почерка (свързаност - брой писмени знаци, изписани с едно движение на ръката; разтегнатост - съотношение между височина и ширина на буквените знаци); 3) частни: точка на започване на движението на ръката, точка на завършване на движението на ръката, място на връзката между отделните елементи/букви, характер на връзката, кръжност на движенията на ръката. 2.3. Подпис: условно графично изображение на имената на определено лице. Формира се, след като е формиран почеркът, и се отличава с висока степен на индивидуалност и устойчивост и със значително по-висока степен на автоматизъм. Признаци: 1) Базисни - общият строеж на подписа. Разграничаваме три типа общ строеж на подписа: а) буквен - подписът се състои изцяло от буквени знаци; б) щрихов (безбуквен) - подписът се състои от безбуквени знаци (щрихи); С оглед възможността за защита от подправки и имитация най-добре е да се използва първият тип. 2) Общи признаци: размер, наклон, натиск, свързаност, сложност, брой движения на ръката. 3) Частни признаци: точка на започване движението на ръката, точка на завършване, място на връзка между отделните елементи, характер на връзката, място на разположение и форма на парафната линия (завършващата линия); гладиолаж - постепенно намаляване дължината/височината на графичните знаци към края на линията/реда. 2.4. Фактори, които влияят върху формиране и изменение на писмено-двигателния навик: 1) обичайни; 2) случайни; 3) патологични; 4) криминални - имитация, маскировка. 2.5.Няколко етапа във формирането на писмено-двигателния навик: 1) елементен етап - усвоява се навикът да се пишат отделни елементи от съответните графични знаци; 2) буквен етап - усвояват се отделните букви; 3) свързано писане - няколко подетапа с оглед практикуването - а) започва 2-3 клас; б) променя се към повишена степен на свързаност (7-8 клас); в) преди завършване на средно образование - трайно формиране на писмено-двигателен навик със свързано писане; 4) оттук действат факторите върху изменението на писмено-двигателния навик - на всеки 5 години процес на регрес: към 30-тата година се появяват първите признаци на тремор; до 40 години - устойчив писмено-двигателен навик; после се изменя по-бързо (на 3.5-5 години); след 60 г. - деградация и намаляване степента на свързаност и координация на движенията на ръката.; 2.6. Задачи на почерковите експертизи: 1) установяване на физическия автор; 2) установяване на груповата принадлежност на физическия автор; 3) установяване на други обстоятелства, свързани с процеса на писане. 2.7. Подготовка. 2.7.1. Необходими са сравнителни образци за решаването на тези задачи - три вида: 1) свободни: не съответстват по време на създаване на оспорения текст; 2) условно свободни: твърде близко по време на времето на създаване на оспорения текст; 3) експериментални: създават се с оглед нуждите на експертното изследване. Сравнителните образци трябва да са достоверни по произход, да са годни в количествено и качествено отношение, да обхващат цялата вариационност на признаците. 2.7.2. За почерковата експертиза трябва да се осигурят оптически уверичителни прибори с малко увеличение и източници на преминала, наклонена и преминаваща светлина. 2.8. Решаване на идентификационни задачи на почерковата експертиза - става чрез разделно изследване на оспорения обект и сравнителните образци. За да се формира положителен или отрицателен идентификационен извод, трябва да се изследват минимум 9 общи и частни идентификационни признака. Известни са две групи методики за изследване на почеркови обекти: 1) Количествени: а) методика на графично осредняване на писмени знаци (изготвя се графично осреднен знак на базата на минималните и максималните размери на едноименен графичен знак); б) методика на нефиксираните движения на ръката (изследват се предполагаемите движения на ръката между отделянето й от документа при изписването на два последователни графични знака); в) методика за изследване на честотата на проявление на буквите в определена азбука - има спомагателен характер; основава се на честотния речник на съответния език (с него се изчислява с точност до хилядна от процента колко често се среща определена дума в езика, оттук и колко често се ползва определена буква); разширява се методиката като се показва колко пъти дадена буква се среща в даден език; методиката може да установи и честотата на срещане на двубуквени и трибуквени съчетания. Методиката се използва, защото така може да се определи разсейката на индивидуалността - отразява разликите между типовите образци от съответната азбука и съответния почерк. Базира се на общата теория на криминалистичната идентификация, според която колкото по-често се упражнява един навик, толкова по-голяма е разликата между изписаните букви и типовите образци (образците, въз основа на които е станало обучението по писане). г) методика за изследване ъгловидността на графичните знаци - приложима е главно към кратки почеркови обекти (подписи); основава се на установеното по опитен път обстоятелство, че във всеки подпис могат да се формират три ъгъла, които остават сравнително устойчиви; те се формират с връх графичния център на подписа и следните шест точки: най-ляво-, най-дясно-, най-ниско-, най-високостояща точка, точка на започване и завършване движенията на ръката. Първият ъгъл е между най-ляво, графичния център и най-дясно. Вторият е между най- високостоящата, графичния център и най-нискостоящата точка. Третият ъгъл е между точката на започване, графичния център и точката на завършване движенията на ръката. 2) Качествени методики (описание на качествени признаци) - аналитикоописателни методики на различни учени: качествено описание на признаците на различни обекти (напр. методика на Шнайкерт). 2.9. Имитация и маскировка - умишлени изменения на писмено-двигателния навик. 1) Имитация - система от действия, с които се потискат признаците на собствения писмено-двигателен навик и се наподобяват признаците на писмено-двигателния навик на друго лице. Две са най-честите хипотези в практиката - чрез тренировка и по навик/памет. 2) Маскировка (автомаскировка) - умишлено изменения на писмено-двигателния навик, при което само се потиска собствения писмено-двигателен навик, без да е наподобяван този на друго лице; чрез писане с печатни букви или писане с непривична ръка. 2.10. По отношение на подписа има две особености, които са към групата на криминалните фактори: 1) Техническа подправка - пренасяне на истински подпис от един документ върху друг чрез технически средства. 2) Интелектуална подправка (кражба на подпис) - подписът е истински, но е получен чрез измамни действия (подписване на бланкетен документ или отрязване на документа - между подпис и документа има значително разстояние). Най-трудно се установява кражба на подпис върху бланкетен документ, защото има възможност за монтаж на документа. Лесно се установява кражба чрез отрязване - топографски признаци на документа: документът е несъразмерно малък, признаци на рязане на хартията, противоречие между текста под подписа и текста на документа, припокриване на част от текста на документа с подписа (установява се чрез изследване последователността на пресичащите се щрихи). 3. Експертизи за техническо изследване на документи. 3.1. Обща характеристика и класификация. Общ обект на експертизите за техническо изследване на документи е документът като веществено доказателство. Непосредствен обект на изследване могат да бъдат: 1) материалите на документа (хартия, мастило, химикална паста, моливни щрихи); 2) непосредствен обект може да бъде машинописният или печатният/отпечатаният текст; 3) отпечатъци от печати и 4) свързаните с тези обекти изменения от умишлен характер. Използват се знания от физиката и химията. 3.2. Основни задачи. Свързани са с непосредственото изследване на материалите на документа, с разкриване на първоначалното съдържание на документа и отъждествяването на техническите способи и средства, използвани за създаване на документа. Това позволява да се решават и трите групи задачи, свързани с криминалистичните експертизи: 1) идентификация; 2) установяване на груповата принадлежност; 3) установяване на други обстоятелства, свързани със създаването и използването на документа. 3.3. Експертизи за изследване на материалите на документа (хартия, мастило, химикална паста, моливни щрихи). При изследването им се установява родовата, видовата и груповата принадлежност, а в отделни случаи е възможно да се идентифицират материалите на документа. 3.3.1. Хартия. Хартията представлява целулозна маса, към която са добавени лепилни вещества, пълнители, антисептици, в някои случаи и оцветители. - Задачите, които решава експертизата, са свързани с установяване на физическите (1) и химичните свойства (2) на хартията. 1) Физически свойства: а) дебелина; б) прозрачност; в) облачност (изразява степента на разпределение на целулозните влакна в хартиената маса); г) устойчивост на опъване; д) устойчивост на натиск (при някои документи се използва хартия, устойчива на натиск - напр. пари). 2) Химични свойства: най-важното от тези свойства е проклейка/летливост (изразява степента на устойчивост на лепилните вещества под въздействието на различни разтворители - колкото по-високо е качеството на хартията, толкова по-висока е стойността на проклейката). 1) Да се установи дали хартията на документа съответства на хартията от сравнителните образци. 2) Да се установи дали няколко документа са съставени върху една и съща по вид хартия. 3) Да се установи дали няколко къса хартия са част от един и същ документ или от различни документи. 4) Да се установи родовата или груповата принадлежност на хартията. 3.3.2. Мастило. Мастилото представлява воден или водно-спиртен разтвор на неорганични оцветители, към които са добавени антисептици (предотвратяват гнилостните процеси). Химикална паста: мастило с пълнители от неорганичен произход (първо това е арабска гума, после силиконови пълнители). а. Исторически са известни няколко типа мастила: 1) тушови мастила; 2) кемпешеви мастила (по наименованието на дървото, от което е направено мастилото); 3) железодъбилни мастила; 4) анилинови мастила. б. Видът на мастилото може да се определи при третиране с 18-процентов разтвор на солна киселина: железодъбилните мастила се обезцветяват, кемпешевите мастила се оцветяват в пурпурно червено, анилиновите и тушовите не се изменят. - Задачите са свързани с установяване на химичните и физични свойства на мастилото и химикалната паста - изследват се: 1) копирните свойства; 2) киселинността; 3) цветовото различие и 4) някои от скритите свойства на веществата. 1) Да се установи видът и съставът на мастилото/химикалната паста. 2) Да се установи дали текстът на един документ е написан с един и същ вид мастило или с различен. 3) Да се установи дали зачеркванията и основният текст в един документ са с един и същ или с различен вид мастило. 4) Да се установи дали два документа са написани с един вид мастило или с различен вид. Към задачите трябва да се отнесе разчитането на текст, залят с цветно вещество. - Тези задачи се решават като се използва: 1) оптически увеличителни прибори; 2) лъчи от невидимия спектър на светлината, които провокират скритите свойства на мастилото да луминисцира; 3) химически методи, установяващи химичните свойства на мастилото/и химикалната паста. 3.3.3. Изследване на материалите на моливните щрихи. Срещат се граифтни, копирни (цветни и графитни), цветни моливи. Определянето на вида на моливните щрихи става при третиране с вода: графитните и цветните не изменят цвета си (при цветните органичното багрило не се разтваря), копирните (независимо от вида им) се изменят, тъй като се разтваря съдържанието на органичното багрило и цветовете избледняват. От физичните свойства най-важното е електропроводимостта: най-висока електропроводимост имат графитните; при копирнографитните е по-ниска; цветните и копирноцветните са неелектропроводими. Задачите са сходни с тези на експертизата на мастилото/химикалната паста. 3.4. Установяване на времесъздаване на документа - по няколко групи признаци: 1) Чрез признаци на почерка. 2) Чрез признаци, свързани със стареенето на материалите на документа: Моливните щрихи, мастилото, химикалната паста, хартията се изменят под влиянието на външни условия (светлина, топлина, влажност). При хартията се нарушава оцветяването, еластичността, устойчивост на натиск и опън, изменят се химичните свойства: намалява проклейката, повишава се съдържанието на лигнин (разпаден продукт при стареенето на хартията под влияние на влагата). Мастило - по време на използването му (железодъбилните мастила се използват до края на 50-те и началото на 60-те години; те придобиват металносив оттенък и променят цвета си от син към тъмносив и черен). В САЩ съществува методика, която може да установи стареенето на мастилото до дни; у нас не може да се използва, тъй като се използват стари технологии при производството на мастилото - точността е от половин година нагоре. Временаписването може да се установи и като се използват някои от скритите свойства на веществата: радиоактивност (към мастилото се добавят изотопи с малък период на полуразпад - установява се времето с точност до няколко минути; тези мастила са скъпи и се използват рядко, у нас се използват главно за защита на някои държавни документи). 3.5. Експертиза за изследване на изгорели документи: 3.5.1. Задачи: 1) Да се установи дали върху определен документ е имало текст (ръкописен или печатен). 2) Да се разчете текстът върху изгорелия документ. 3) Да се установят условията, при които е изгорял документът. 4) Да се установи с какъв материал е написан текстът. 3.5.2. За да се решат тези въпроси, се използват някои от свойствата на материалите. Трябва да се знае, че хартията започва да гори при 280С. В зависимост от температурата хартията изменя цвета си от черен към металносив. Благодарение на лепилните вещества хартията запазва целостта си до 800С, след това хартиената маса се разпада на отделни влакна. 3.5.3. Изследването на изгорял документ до тази температура се извършва като документът се овлажнява, за да се възстановят пластичните свойства на лепилните вещества. Това става с пулверизатор и нанасяне на вода или лакове, разтворени в спирт. Документът се поставя между две стъкла и е възможно да бъде изгорен в муфелна пещ (с възможност за контролиране на температурата) - при това изгаряне щрихите на мастилото, химикалната паста, моливните щрихи остават с по-тъмен цвят в сравнение с материалите на хартията. За разчитане на текста може да се използва наблюдение при наклонена наклонена светлина с увеличителни оптически прибори като се установява микрорелефът на масата на хартията. Ако се предполага, че текстът е с моливни щрихи, може да се използва свойството електропроводимост - пропуска се електрически ток по документа, създава се електрограма, която установява точното разположение на моливните щрихи.
5,633,692
http://www.osstz.com/reshenia/TD/2017/072017/0074d816/15862617.htm
2019-04-23T17:59:02
[ "дело 222", "дело 3853", "дело 290", "дело 4854", "дело 222", "дело 3853", "дело 222", "дело 3853", "дело 222", "дело 3853", "дело 222", "дело 3853", "дело 222", "дело 3853", "дело 222", "дело 3853", "дело 222", "дело 222", "дело 222", "дело 3853", "дело 290", "дело 4854", "дело 222", "дело 3853" ]
№ /27.07. 2017 Година гр. С.З. На 26.06. 2017 година Търг.д. № 158 по описа за 2016 година, Производството е образувано по искова молба предявена от М.Г.С. в качеството й на синдик на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност) – гр. С.З. против 1. “Е.” ЕООД (в несъстоятелност) – гр. С.З., ЕИК ***; 2. П.С.С. с постоянен адрес *** и 3. Т.П.К. ***. Ищецът твърди, че с решение №553/26.11.2014г. постановено по т.д. №246/2014г. по описа на Окръжен съд С.З. е открито производство по несъстоятелност за „Е." ЕООД - в несъстоятелност, определена е началната дата на неплатежоспособност -30.04.2014г., дружеството е обявено в несъстоятелност и на основание чл. 632 от ТЗ производството е спряно. С решение №260/01.03.2016 г. по същото дело, производството е възобновено и за временен синдик е назначена М.Г.С.. С Определение № 410/07.04.2016 г. по т.д. 246/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З. същата е назначена за постоянен синдик на „Е." ЕООД - в несъстоятелност. В изпълнение на своите правомощия по чл. 658 от ТЗ синдикът установил че на 26.06.2014г., след началната дата на неплатежоспособност на Е." ЕООД - в несъстоятелност, и по-малко от месец преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност (подадена на 14.08.2014 г.), с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том II, peг. № 2003, дело 222/2014г. на нотариус с peг. № 381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 6852 от 26.06.2014г., акт №127, том XIX, дело 3853/2014г. „Е." ЕООД - в несъстоятелност продало на втория ответник П.С.С. следните недвижими имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет, точка, едно, точка, едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед - РД - 18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед РД-18-1493-20.02.2014 г. на началника на СГКК С.З., находящ се в сграда M1 /едно/ , разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***.409 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет/, с административен адрес: гр. С.З., п.к. 6000, квартал Ж., ул. ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 54,39 кв. м. /петдесет и четири цяло и тридесет и девет стотни квадратни метра/, заедно с прилежащия му СКЛАД Ml /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ***.***.409.1.2, под обекта: няма и над обекта: ***.***.409.1.6,***.***.409.1.5. Имотът бил продаден за цена от 42 000лв., за която било уговорено да бъде платена в 6 годишен срок от датата на нотариалния акт. Синдикът посочва, че не е уговорена лихва, не е дадено обезпечение, нито е вписана законна ипотека. 2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.5 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет, точка, едно, точка, пет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед - РД - 18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед РД-18-1493-20.02.2014 г. на началника на СГКК С.З., находящ се в сграда Ml /едно/ , разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***,409 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет/, с административен адрес: гр. С.З., п.к. 6000, квартал Ж., ул. ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 63,43 кв. м. /шестдесет и три цяло и четиридесет и три стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ***.***.409.1.6, подобекта: ***.***.409.1.1 и над обекта: ***.***.409.1.10 Имотът бил продаден за цена от 51 000 лв., за която било уговорено да бъде платена в 6 годишен срок от датата на нотариалния акт. Посочва, че не е уговорена лихва, не е дадено обезпечение, нито е вписана законна ипотека. 3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.11 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет, точка, едно, точка, единадесет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед - РД - 18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед РД-18-1493-20.02.2014 г. на началника на СГКК С.З., находящ се в сграда Ml /едно/ , разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***.409 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет/, с административен адрес: гр. С.З., п.к. 6000, квартал Ж., ул. ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 87,32 кв. м. /осемдесет и седем цяло тридесет и две стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ***.***.409.1.12, ***.***.409.1.10, под обекта: ***.***.409.1.6 и над обекта: ***.***.409.1.16; Имотът бил продаден за цена от 71200 лв., за която било уговорено да бъде платена в 6 годишен срок от датата на нотариалния акт. Посочва, че не е уговорена лихва, не е дадено обезпечение, нито е вписана законна ипотека. 4. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.22 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет, точка, едно, точка, двадесет и две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед - РД -18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед РД-18-1493-20.02.2014г. на началника на СГКК С.З., находящ се в сграда M1 /едно/ , разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***.409 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет/, с административен адрес: гр. С.З., п.к. 6000, квартал Ж., ул. ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 90,47 кв. м. /деветдесет цяло четиридесет и седем стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: ***.***.409.1.21, ***.***.409.1.23, подобекта: ***.***.409.1.17 и над обекта: няма; Имотът бил продаден за цена от 70800 лв., за която било уговорено да бъде платена в 6 годишен срок от датата на нотариалния акт. Посочва, че не е уговорена лихва, не е дадено обезпечение, нито е вписана законна ипотека. Синдикът твърди, че цената, срещу която са прехвърлени недвижимите имоти общо в размер на 235 000 лв. не е платена. Излага съображения, че при така извършената сделка даденото значително надхвърля по стойност полученото, защото действителната пазарна стойност на всеки от имотите към датата на сделката значително надвишава договорената цена. На второ място, договореното отсрочено плащане за такъв необичайно продължителен срок без никакво оскъпяване -лихва, обективно се отразява на реалната стойност на това, което получава продавача в замяна на всеки от имотите си. Продавачът не получава договорената цена като сума пари, а получава вземане към купувача. В този смисъл, когато се определя какво получава продавача трябва да се преценява не размера на посочената продажна цена, а стойността на вземането за нея, такова каквото е съгласно нотариалния акт - не е лихвоносно, обезценява се под въздействие на инфлацията и не е обезпечено. Твърди, че сделката уврежда кредиторите заради това, че имотите са продадени на цени, които са значително по-ниски от пазарните, при това е договорено разсрочено плащане, без каквато и да е лихва и без никакво обезпечение. При така уговорената сделка кредиторите не могат да се удовлетворят от отчуждените имоти, нито от уговорената насрещна престация - тя не е получена и не може да бъде събирана през изключително дълъг период от време. Синдикът твърди, че след извършване на сделката, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №137, том II, peг. №2826, нот. дело 290 от 2014 г. на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в служба по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 8748 от 08.08.2014 г., акт 107, том XXIV, дело 4854/2014 г. вторият ответник П.С.С. дарил на Т.П.К., с ЕГН: ********** посоченият по-горе в т. 2 недвижим имот. Посочва, че надареното лице е едноличен собственик на капитала и управител на „Е." ЕООД - в несъстоятелност към момента на сделката, с която търговското дружество се е разпоредило с посочените по-горе недвижими имоти. Дарението на недвижимия имот е извършено по-малко от два месеца след продажбата на имотите. Излага съображения, че посочените обстоятелства правят „Е." ЕООД - в несъстоятелност и П.С.С. свързани лица на основание §1, ал. 1, т. 9 от ДР на ТЗ. Като едноличен собственик и управител на несъстоятелния длъжник Т.П.К. не е трето добросъвестно лице нито е придобила възмездно права върху имота, поради което и не може да се ползва от защитата на чл. 647 ал.З ТЗ. Тя от своя страна обаче е продала имота на М. Д.Д. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вписан в Сл. по вписванията С.З. с вх. peг. №9218/19..08.2014 г., акт 42, том 26/2014г. Синдикът посочва, че няма данни, които да определят купувача като трето недобросъвестно лице по смисъла на чл. 647 ал.З ТЗ и сделката е въздмездна. Синидикът С. твърди, че действайки чрез пълномощник - Т.П.К. - все същия едноличен собственик на капитала и управител на „Е." ЕООД в несъстоятелност, С. се разпоредил с още два от закупените недвижими имоти: - С нотариален акт за покупко-продажба вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. per, №3313/06.04.2015г., акт №94, том IX/2015 г., вторият ответник П.С.С. е продал на Р.И.П. и И.С.П. посоченият по-горе САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.11. Посочва, че няма данни ,които да определят купувачите като трети недобросъвестни лица по смисъла на чл. 647 ал.З ТЗ и сделката е въздмездна. - С нотариален акт за покупко-продажба вписан с Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. №365/19.01.2015г., акт №154, том 1/2015 г., вторият ответник П.С.С. е продал на Д.Д.Д. посоченият по-горе САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.22. Посочва, че няма данни, които да определят купувача като трето недобросъвестно лице по смисъла на чл. 647 ал.З ТЗ и сделката е въздмездна. Твърди, че към настоящият момент П.С.С. продължава да е собственик единствено на имота по т.1 от нотариалния акт от 26.06.2014 г. Ищецът формулира следния петитум: І. Моли съда да постанови решение, срещу ответниците, с което да обяви за недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност сделката, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том II, peг. № 2003, дело 222/2014 г. на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 6852 от 26.06.2014 г., акт № 127, том XIX, дело 3853/2014 г., като уважи поддържаните от ищеца - синдик при условията на евентуалност искове, а именно: 1. Моли съда да обяви недействителността на сделката, преди всичко като се убеди в наличието на предпоставките и на основание чл. 647 ал.1 , т. 3 от ТЗ - заради това, че даденото от продавача значително надхвърля полученото, сделката е извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Е." ЕООД - в несъстоятелност. 2. В случай че ищецът не успее да установи твърдяната несъразмерност на престациите, моли съда да обяви недействителността на сделката на основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, заради това, че уврежда кредиторите (препятства удовлетворяването им чрез осребряване на отчужденото имущество и не позволява удовлетворяването им чрез изпълнение срещу уговорената насрещна престация), страните по нея са свързани лица по смисъла на ТЗ и е извършена в двугодишения срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Е." ЕООД - в несъстоятелност. 3. В случай ,че съдът не намери да са налице специалните основания по ТЗ, моли да се обяви сделката за недействителна, като увреждаща кредиторите (препятства удовлетворяването им чрез осребряване на отчужденото имущество и не позволява удовлетворяването им чрез изпълнение срещу уговорената насрещна престация), по смисъла на чл.135 ЗЗД при наличието на знание за увреждането у лицата, които са я сключили. П. Моли съда, след като обяви недействителността на сделката, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том II, peг. № 2003, дело 222/2014 г. на нотариус с perг №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 6852 от 26.06.2014 г., акт №127, том XIX, дело 3853/2014 г. да оцени, че в резултат на това продадените имоти стават част от масата на несъстоятелността - собственост на несъстоятелния длъжник с изключение на тези, за които е приложим чл. 647 ал.3 ТЗ: 1. Да бъде осъден ответника П.С.С. да предаде в масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, собствеността и владението на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ е сграда с идентификатор: ***.***.409.1.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет, точка, едно, точка, едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед - РД - 18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед РД-18-1493-20.02.2014 г. на началника на СГКК С.З., находящ се в сграда M1 /едно/ , разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***.409 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет/, с административен адрес: гр. С.З., п.к. 6000, квартал Ж., ул. ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 54,39 кв. м. /петдесет и четири цяло и тридесет и девет стотни квадратни метра/, заедно с прилежащия му СКЛАД M1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ***.***.409.1.2, под обекта: няма и над обекта: ***.***.409.1.6, ***.***.409.1.5. 2. Моли да бъде осъден ответника П.С.С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността „Е." ЕООД - в несъстоятелност равностойността на недвижимите имоти, които не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, а именно: а. Сумата от 95 000 лева като равностойност на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.11.; б. Сумата от 100 000 лева като равностойност на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.22. 3. Моли да бъде осъден ответника Т.П.К. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност равностойността на недвижимия имот, който не може да бъде върнат в масата на несъстоятелността, а именно: сумата от 70000лв., като равностойност на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.5. III. В случай, че съдът не намери основание да обяви за недействителна цялата сделка, сключена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том II, peг. № 2003, дело 222/2014 г. на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 6852 от 26.06.2014г., акт № 127, том XIX, дело 3853/2014г., то моли съда да оцени относително самостоятелния характер на уговорката за разсрочено плащане на продажната цена. Посочва, че е уговорено цената да не бъде платена веднага, както изисква закона, а след цели 6 години -период, който надхвърля обичайно уговаряния и кореспондира със сроковете, за които се предоставя заем за финансиране на подобна покупка, с тази разлика, че предоставения по същество заем е безвъзмедна сделка - не е договорена лихва нито обезпечение, което да създаде гаранции за изплащане или принудително събиране на задължението. Твърди, че разглеждана като самостоятелна, уговорката за разсрочено плащане на цената по нотариалния акт от 26.06.2014 г. е бевъзмездна сделка по смисъла на чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, поради което моли съда, ако отхвърли исковете за отменяване на продажбата като такава, то да уважи искането на ищеца и да отмени като недействителна уговорката за разсрочено плащане. В такъв случай моли и да бъде осъден ответника С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността сумата 235 000 лв. /двеста тридесет и пет хиляди лева/, представляваща цена за придобитото от него право за собственост върху 4 броя недвижими имоти, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том II, peг. № 2003, дело 222/2014 г. на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 6852 от 26.06.2014 г., акт №127, том XIX, дело 3853/2014 г. ведно със законната лихва за забава считано от датата на нотариалния акт до окончателното плащане Ако съдът приеме, че няма основание за отменяване - прогласяване недействителността на уговорката за разсрочено плащане, то твърди, че ще са налице основания за нейното прекратяване от синдика на основание чл. 644 от ТЗ. В такъв случай ищецът заявява, че прекратява договора за разсрочено плащане на сумата от 235 000 лв., инкорпориран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том II, peг. №2003, дело 222/2014 г. на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 6852 от 26.06.2014 г., акт №127, том XIX, дело 3853/2014 г. и моли съда да бъде осъден ответника С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността сумата 235 000 лв. /двеста тридесет и пет хиляди лева/, представляваща цена за придобитото от него право за собственост върху 4 броя недвижими имоти, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том II, peг. №2003, дело 222/2014 г. на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 6852 от 26.06.2014 г., акт №127, том ХГХ, дело 3853/2014 г. ведно със законната лихва за забава считано от датата на нотариалния акт до окончателното плащане Моля да бъдат осъдени ответниците П.С.С., с Т.П.К., да заплатят в полза на масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, сторените в настоящото производство разноски. Ответникът “Е.” ООД (в несъстоятелност) на първо място взема становище по допустимостта на предявените искове. Взема становище, че е допустим искът по чл.647. ал.1. т.3 от ТЗ за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност сделката, извършена с Нотариален акт №57, заради това, че даденото от продавача значително надхвърля полученото, че сделката е извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Е." ЕООД - в несъстоятелност. Разгледан по същество обаче, счита същия за неоснователен. По отношение на предявения иск по чл.647, ал. 1. т.6 от ТЗ за обявяване на недействителността на същата сделка на правно основание по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, заради това че уврежда кредиторите, извършена е в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ответникът счита, че е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен. По допустимостта на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, смята, че този иск е евентуално допустим, при отсъствието на допустимост и основателност на първите два иска, но разгледан по същество искът е недоказан и неоснователен. По отношение допустимостта на иска за предаване владението на претендираните имоти ответникът изразява становище, че същият е допустим доколкото при евентуално уважаване на горните искове имотите следва да бъдат реално във владение на длъжника по несъстоятелността. Разгледан по същество обаче ответникът счита, че и този иск е недоказан и неоснователен. По допустимостта на исковете за присъждане на сумите от 95 000 лева. 100 00 лева и 70 000 лева, заявява, че тези искове са процесуално допустими, но са недоказани и неоснователни доколкото са недоказани и неоснователни и исковете за прогласяване на недействителност на сделките с тези имоти. Твърди, че иска по чл. 647 ал.. 1, т.1 от ТЗ също е процесуално недопустим. Ответникът “Е.” ЕООД (н.), възразява срещу становището на синдика, че уговорката за отложено плащане представлява самостоятелна сделка. Твърди, че уговорката за отложено плащане съставлява част от сключената от страните сделка по прехвърляне на недвижимите имоти и няма самостоятелно битие на отделна сделка, като в същото време съставлява един от елементите на фактическия състав на сключената от страните сделка за продажба на недвижимите имоти, предмет на Нотариален акт №57, том II, peг. №2003 ,дело 222/2014 г. на нотариус с per. №381 на НК, отнасящ се до размера на цената, начина и срока на плащане. Счита, че противното тълкуване на тази клауза е в разрез с волята на страните и в пряко противоречие със закона, правната теория и практика по тези въпроси. Освен това твърди, че уговорка за отложено плащане не е равнозначна на безвъзмездна сделка. С уговарянето плащането на цената да стане отложено във времето, сделката за прехвърляне на имотите не става безвъзмездна, а просто насрещната престация не се извършва заедно с прехвърляне на вземането, а е отложена по - нататък във времето според волята на страните. Относно становището си за недопустимост на иска за присъждане на сумата от 235 000 лева, след изявление за разваляне на договор по реда на чл.644 от ТЗ, ответникът взема становище, че това разбиране на синдика за приложението на чл.644 от ТЗ е неприемливо. Съгласно текста на цитираната разпоредба, той (синдикът) има право да прекрати всеки договор, който не е изпълнен изцяло или отчасти като отправи 15 дневно предизвестие до другата страна. Твърди, че в настоящия случай синдикът не е отправил такова предизвестие до другата страна, нито е правил това с исковата молба. В същото време този иск според ответника се явява неоснователен и тъй като ако договорът изначално е недействителен, то не е възможно той да бъде прекратяван по този ред от синдика, ако няма действие по отношение на несъстоятелния длъжник. Счита, че поради изложеното производството по делото и в тази му част следва да се прекрати поради недопустимост на предявения иск. Относно становището си по основателността на предявения иск по чл.647, ал. 1, т.3 от ТЗ ответникът взема становище, че действителните и относими към фактическия състав на този иск обстоятелства са, че: На 26.06.2014 година, след началната дата на неплатежоспособност на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, и по-малко от месец преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност (подадена на 14.08.2014 г.), с Нотариален акт №57, том II, peг. №2003,дело 222/2014 г. „Е." ЕООД - в несъстоятелност продало на втория ответник П.С.С. процесните недвижими имоти. Твърди, че цената, срещу която са прехвърлени недвижимите имоти общо в размер на 235 000 лв. не е платена, като за нея е уговорено да бъде платена в 6 годишен срок от датата на нотариалния акт. Не е уговорена лихва, не е дадено обезпечение, нито е вписана законна ипотека. Съгласно нотариалния акт, посочената сума е със срок за плащане - 6години след датата на нотариалния акт т.е. на 26.06.2020г. ответникът твърди че е неправилно и необосновано становището на синдика, че при така сключената сделка даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото, защото продажната цена на отделните имоти е значително по-ниска от пазарните им цени. Твърди, че няма правно значение факта, че цената не е обезпечена и е с отложено плащане, или че отсроченото плащане не е лихвоносно и пр. Счита тези твърдения в исковата молба за ирелевантни. Счита, че предявеният иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. По отношение на становището си за основателността на предявения иск по чл.647. ал.1. т.6 от ТЗ, ответникът излага съображения, че посоченото от синдика твърдение, че ако цената по сделката е била платена веднага, а не отложена дълго във времето без лихва и обезпечение, сумата щяла да е част от масата на несъстоятелността и щяла да послужи за удовлетворяване на кредиторите е несъстоятелно. Счита, че същото се основава на предположения. Твърди, че отлагането на плащането не означава, че сделката е безвъзмездна и от тази гледна точка смята, че не е налице сделка, с която се увреждат кредиторите на несъстоятелностга и следователно този признак на състава на чл.647, ал. 1, т.б от ТЗ не е налице, поради което искът е недоказан и несъстоятелен. Освен това посочва, че в петитума на този иск не се посочва като основание, че страна по тази сделка е свързано с длъжника лице, което също е изискуем съществен признак на законния състав на посочената разпоредба на чл.647, ал. 1, т.6 от ТЗ. Ответникът оспорва твърдението на синдика, че страните по нотариалния акт за продажба на недвижимите имоти - „Е." ЕООД и П.С. се явяват свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.9 от ДР на ТЗ. Поради това смята, че не е налице и този признак на фактическия състав на основанието по чл.647, ал. 1, т.6 от ТЗ за прогласяване на недействителност на цесията. Относно оспорването на основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, ответникът излага съображения, че не е съгласен с твърденията на синдика, тъй като не са подкрепени от никакви доказателства. По отношение на възражението за основателността на предявения иск по чл.647. ал. 1, т.1 от Търговския закон допълва становището си, като заявява, че уговорката за отложено плащане, съставлявайки част от сключената от страните сделка по прехвърляне на недвижими имоти, няма самостоятелно битие на отделна сделка и тя не може и да бъде отменяна. Излага съображения, че поначало исковете по чл.647 от ТЗ са за обявяване на недействителност на действия и сделки, а не за обявяване на недействителност на правни клаузи Относно допустимостта на исковете за присъждане на сумите от сумите от 95 000 лева, 100 00 лева и 70 000 лева отново заявява, че същите са недоказани и неоснователни, доколкото и исковете за прогласяване на недействителност на сделките с тези имоти се явяват като недоказани и неоснователни, защото те са фактически и правно обусловени от тях. Ответникът П.С.С., взема становище по предявените искове, като заявява, че същите са допустими, но неоснователни. В таза връзка, поддържа изложените възражения от страна на ответника “Е.” ЕООД (н.). Посочва обстоятелства, че с Т.П.К. - управител и едноличен собственик на капитала на „Е." ЕООД - в несъстоятелност се познават от 2013г. Били са клиенти на един и същи специалист, обслужващ счетоводствата на дружествата, които управлявали. Посочва, че фирмата, която представлявала Т.П.К. се занимавала с жилищно строителство, като с времето станали приятели от ответницата К. и си помагали взаимно. Твърди, че при нужда й давал парични заеми, които тя след определен период от време му е връщала. През 2014г. Т.К. предложила на ответника С. да му прехвърли в собственост част от паркоместата и апартаментите, построени от „Е." ЕООД - в несъстоятелност, като му обещала, че в замяна на неговото съгласие да стане собственик на тези недвижими имоти, тя ще се реваншира като му помогне да организира и разрасне дейността на фирмата си, наеме офиси и пр. Твърди, че никога не е споделяла с него, че има финансови затруднения, че е в невъзможност да плаща задълженията си към контрагентите си, че фирмата й няма дейност и не е платежоспособна и възнамерява да поиска от съда обявяването й в несъстоятелност. Не била споделяла и за издадения ДРА от ТД на НАП Пловдив. Споделяла е с ответника С., че иска да прекрати дейността на фирмата си, но не и да иска обявяването й в несъстоятелност. Твърди, че след като му били прехвърлени част от недвижимите имоти, собственост на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, Т.К. обещала на ответника С., че няма да имам грижа за тях, тя ще заплаща съответните данъци, ще подава декларации и т.н. Твърди, че никога не е имал ключове за тези недвижими имоти. Случайно от счетоводителката си разбрал, че няма подадени декларации за прехвърлените на негово име имоти, което го накарало да отиде при нотариуса, при който били изповядани сделките и да поиска преписи от нотариалните актове. Оспорва и възразява против осъдителните искове, с които ищецът иска да бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност сумата от 95 000 лева като равностойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.409.1.11 и 100 000 лева като равностойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.409.1.22, както и сумата от 235 000 лв., представляваща цена за придобитото от него право на собственост върху 4 бр. недвижими имоти, съгласно нотариален акт № 57, том II, рег.№ 2003, дело № 222 от 2014г. на нотариус с per. №381, Не оспорва, че е придобил собственост върху четири недвижими имота, но в случай че е съгласен доброволно да предаде собствеността на всички придобити от него недвижими имоти обратно на продавача „Е." ЕООД - в несъстоятелност не бива да се пренебрегва. Счита, че не бива да се пренебрегва и факта, че при последващите продажби на прехвърлените от „Е." ЕООД - в несъстоятелност на ответника имоти, от Т.П.К. - пълномощник, плащания на цена на имоти към него не са извършвани, а само към упълномощеното лице - Т.П.К. - ЕСК и управител на „Е." ЕООД - в несъстоятелност. Ответникът П.С. възразява срещу твърдението на ищеца, че е свързано лице с юридическото лице „Е." ЕООД - в несъстоятелност, на основание предвиденото в разпоредбата на §1, ал. 1, т.9 от ДР на ТЗ. Твърди, че дарил имота на физическото лице Т.П.К., а не на юридическото лице „Е." ЕООД, на което Т.П.К. е управител и ЕСК. Предвид горното счита, че не е налице този признак от фактическия състав на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ. Ответникът изразява готовност да предаде доброволно собствеността на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.409.1.1 по КК и КР на гр. С.З., находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор ***.***.409, с административен адрес: гр. С.З., кв. Ж., ул. *** с предназначение апартамент, жилище, с площ 54,39 кв.м., заедно с прилежащия му склад №1, подробно описан в т.1 от нотариален акт № 57, том II, рег.№ 2003, дело № 222 от 2014г. на нотариус с per. №381, вписан в Службата по вписвания гр. С.З. с вх. Рег.№ 6852/26.06.2014г., акт 127, том XIX, дело № 3853/2014г., останал към настоящия момент в негова собственост в масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност. Счита за неоснователен и недоказан иска бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, равностойността на недвижимите имоти, които не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, а именно: сумата от 95 000 лева като равностойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.409.1.11 и сумата от 100 000 лева като равностойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.409.1.22. Твърди, че продажбата на тези два имота не е негова идея. Управителката на „Е." ЕООД - в несъстоятелност пожелала ответникът С. да я упълномощи с правото да се разпорежда с недвижимите имоти. Твърди, че по сделките пари не е получавал от купувачите. Продажните цени, посочени в нот. акт №149, том I, рег.№1093, дело №125 от 2015г. и нот. акт №13, том I, per. №161, дело №7 от 2015г. при препродажбата на тези два самостоятелни обекта от Т.П.К., в качеството й на упълномощено от него лице са платени от купувачите на пълномощника Т.К., а не на ответника С., поради което не дължи връщането на тези суми в масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност. В подкрепа на твърденията си представя заверен препис от нотариално заверена декларация per. №14398/21.09.2016г. от Т.К., от която твърди, че става видно, че всички плащания, извършени по сделки за продажба на недвижими имоти, негова собственост са извършени единствено директно на нея, независимо дали е плащано по банков път или в брой. По отношение на иска да бъде осъден ответника П.С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността сумата от 235000 лв. след като бъде отменена като недействителна уговорката за разсрочено плащане, заявява, че искът е недопустим и неоснователен, тъй като в случай два от цитираните имоти са препродадени от упълномощеното от него лице Т.П.К. и продажната цена е получена от нея, искът за връщане на тази сума в масата на несъстоятелността следва да се насочи към нея. Моли съдът да остави без уважите предявените от синдика на «Е.» ЕООД - в несъстоятелност искове. Моли разноските да бъдат възложени на другия ответник - длъжникът „Е." ЕООД - в несъстоятелност и да бъдат удовлетворени от масата на несъстоятелността. Претендира да му бъдат заплатени от другия ответник направените по делото разноски. Ответницата Т.П.К., чрез адв. П.В., взема становище че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Изложени са идентични съображения и възражения, като направените от ответника “Е.” ООД (н.) с неговия отговор. С решение №553/26.11.2014г. постановено по т.д. №246/2014г. по описа на Окръжен съд С.З. е открито производство по несъстоятелност за „Е." ЕООД - в несъстоятелност, определена е началната дата на неплатежоспособност -30.04.2014г., дружеството е обявено в несъстоятелност и на основание чл. 632 от ТЗ производството е спряно. С решение №260/01.03.2016 г. по същото дело, производството е възобновено и за временен синдик е назначена М.Г.С.. С Определение № 410/07.04.2016 г. по т.д. 246/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З. същата е назначена за постоянен синдик на „Е." ЕООД - в несъстоятелност. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том II, peг. № 2003, дело 222/2014г. на нотариус с peг. № 381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 6852 от 26.06.2014г., акт №127, том XIX, дело 3853/2014г. „Е." ЕООД - в несъстоятелност продава на втория ответник П.С.С. следните недвижими имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.1 -Имотът е продаден за цена от 42 000лв., за която било уговорено да бъде платена в 6 годишен срок от датата на нотариалния акт. Не е уговорена лихва, не е дадено обезпечение, нито е вписана законна ипотека. 2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.5 -Имотът е продаден за цена от 51 000 лв., за която било уговорено да бъде платена в 6 годишен срок от датата на нотариалния акт. Не е уговорена лихва, не е дадено обезпечение, нито е вписана законна ипотека. 3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.11 -Имотът е продаден за цена от 71200 лв., за която било уговорено да бъде платена в 6 годишен срок от датата на нотариалния акт. Не е уговорена лихва, не е дадено обезпечение, нито е вписана законна ипотека. 4. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.22 -Имотът е продаден за цена от 70800 лв., за която било уговорено да бъде платена в 6 годишен срок от датата на нотариалния акт. Не е уговорена лихва, не е дадено обезпечение, нито е вписана законна ипотека. Към датата на нотариалния акт продавачът прехвърля в собственост на купувача недвижими имоти с пазарна стойност 240 945,68 лв.,като в замяна получава обещание за плащане на цена в размер на 235 000 лв. след шест години. Установява се още, че след извършване на сделката, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №137, том II, peг. №2826, нот. дело 290 от 2014 г. на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в служба по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 8748 от 08.08.2014 г., акт 107, том XXIV, дело 4854/2014 г. вторият ответник П.С.С. дарява на Т.П.К., с ЕГН: ********** посоченият по-горе в т. 2 недвижим имот. Надареното лице е едноличен собственик на капитала и управител на „Е." ЕООД - в несъстоятелност към момента на сделката, с която търговското дружество се е разпоредило с посочените по-горе недвижими имоти. Т.П.К. от своя страна продава имота на М. Д.Д. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вписан в Сл. по вписванията С.З. с вх. peг. №9218/19..08.2014 г., акт 42, том 26/2014г. П.С.С. действайки чрез пълномощник - Т.П.К. се разпорежда с още два от закупените недвижими имоти: - С нотариален акт за покупко-продажба вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. per, №3313/06.04.2015г., акт №94, том IX/2015 г., вторият ответник П.С.С. продава на Р.И.П. и И.С.П. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.11. Не са събрани доказателства ,които да определят купувачите като трети недобросъвестни лица по смисъла на чл. 647 ал.З ТЗ и сделката е въздмездна. - С нотариален акт за покупко-продажба вписан с Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. №365/19.01.2015г., акт №154, том 1/2015 г., вторият ответник П.С.С. продава на Д.Д.Д. посоченият по-горе САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.22. Не са събрани доказателства, които да определят купувача като трето недобросъвестно лице по смисъла на чл. 647 ал.З ТЗ и сделката е въздмездна. Не е спорно обстоятелството,че към настоящият момент П.С.С. продължава да е собственик единствено на имота по т.1 от нотариалния акт от 26.06.2014 г. Относно предявеният иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ:В резултат на уговореното в нотариалния акт отсрочено плащане,продавачът получава вземане за сумата 235 000 лв. като неговата изискуемост настъпва след 6 години.От обясненията на ВЛ от състава на съдебно-икономическата експертиза, се установява,че оценката на това вземане за цена,към датата на нотариалния акт е 123 889,21 лв.Следва да се приеме,че към датата на нотариалния акт „даденото“ от „ Е.“ ЕООД е с пазарна оценка 240945,68 лв.,а полученото-с пазарна оценка 123 889,21 лв.Съдът намира,че даденото от длъжника по сделката надхвърля значително по стойност полученото.Налице са и останалите елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ-открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и извършена възмездна сделка,сключена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност,но не по-рано от датата на неплатежоспособността. Предявеният иск с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е основателен и доказан,поради което следва да бъде уважен като не следва да бъдат разглеждани останалите евентуално обективно съединени иска. Ответникът П.С.С. следва да бъде осъден да предаде в масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, собствеността и владението на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ е сграда с идентификатор: ***.***.409.1.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет, точка, едно, точка, едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед - РД - 18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед РД-18-1493-20.02.2014 г. на началника на СГКК С.З., находящ се в сграда M1 /едно/ , разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***.409 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет/, с административен адрес: гр. С.З., п.к. 6000, квартал Ж., ул. ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 54,39 кв. м. /петдесет и четири цяло и тридесет и девет стотни квадратни метра/, заедно с прилежащия му СКЛАД M1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ***.***.409.1.2, под обекта: няма и над обекта: ***.***.409.1.6, ***.***.409.1.5. Налице е признание на този иск от ответника С.. Относно предявения иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД : Ищецът претендира да бъде осъден ответника П.С.С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността „Е." ЕООД - в несъстоятелност равностойността на недвижимите имоти, които не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, а именно: Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне.По делото се установява,че след като „Е.“ ЕООД- в несъстоятелност е продало на П.С. процесните имоти ,същият е упълномощил Т.К.,но като ФЛ да договаря и извършва разпоредителни сделки със същите имоти.От отговорите на въпросите по чл.176 ГПК на Т.К. и събраните по делото гласни доказателства се установява,че продажните цени на имотите по сделките са преведени по сметка на ответника С. със задължение да ги изтегли на части и предаде на Т.К..Тези доказателства кореспондират с изводите на ВЛ от състава на съдебно-икономическата експертиза.От това заключение се установява,че на 13.01.2015 г. е постъпила сума в размер на 65 730 лв.,съответствуваща на цената на продадения от пълномощника Т.К. недвижим имот с идентификатор ***.***.409.1.22,а на 17.04.2015 г. е постъпила сума в размер на 59 733,90 лв.,представляваща цената на продадения от пълномощника Т.К. недвижим имот с идентификатор ***.***.409.1.11.Видно от справка за движение по сметка на П.С. в Ю. АД за периода 01.01.2015 г.-30.06.2015 г. стр.1 наличността на сметката е била 4,95 лв.След превода на 13.01.2015 г. на 65 730 лв. в периода до 23.02.2015 г. на отделни траншове,всеки от които на стойност под 10 000 лв.,цялата сума от 65 730 лв. е била изтеглена.От същата справка се установява,че сумата от 59 733,90 лв. до 23.06.2015 г. са изтеглени от сметката на ответника С.,като към 24.06.2015 г. наличността по сметката е 21,99 лв. Предвид изложеното съдът намира ,че не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.Предявеният иск срещу П.С. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателен е обаче предявеният иск срещу Т.П.К. да заплати в полза на масата на несъстоятелността равностойността на апартамент 5,който не може да бъде върнат в масата на несъстоятелността,поради извършеното разпореждане,а именно: сумата от 51 299,41 лв.,определена от вещото лице като пазарна стойност на апартамента към датата на изготвяне на заключението.След придобиване на имота с нотариален акт за дарение на недвижим имот №137 т.ІІ рег.№2826,н.д. №290/2014 г. на Нотариус с рег. №381 на НК П.С. го е дарил на Т.П.К..От своя страна тя е продала имота на М. Д.Д.,видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот вписан в Служба по вписванията С.З. с вх.рег. №9218/19.08.2014 г. акт 42 том 26/2014 г.Не са налице доказателства,които да определят купувача като трето недобросъвестно лице по смисъла на чл.647 ал.3 ТЗ и сделката е въздмездна.Т.К. дължи равностойността на имота,който не може да върне,а именно-определената от вещото лице пазарна стойност към датата на изготвяне на заключението. На основание чл.649, ал.6 ТЗ, ответникът П.С.С. и Т.П.К. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД разноските на ищеца по иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ от 611,86 лв., както и да заплатят по сметка на Окръжен съд-С.З. дължимата по този иск държавна такса от 9 400 лв. П.С.С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-С.З. дължимата ДТ за връщане в масата на несъстоятелността на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ е сграда с идентификатор: ***.***.409.1.1-ап.№1 в размер на 495,08 лв. Т.П.К. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд-С.З. дължимата ДТ относно иска за заплащане в полза на масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД(в несъстоятелност), ЕИК:*** равностойността на недвижимия имот, който не може да бъде върнат в масата на несъстоятелността, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.5 в размер на 2 051,97 лв. На основание чл.649, ал.6 ТЗ, следва да бъде осъдена масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД да заплати в полза на Окръжен съд-С.З. дължимата по иска по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД държавна такса от 7800 лв., както и да заплати на П.С.С. сумата от 1800 лв.-разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете. ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул.***, сделката, сключена с договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том II, peг. № 2003, дело 222/2014 г. на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. peг. 6852 от 26.06.2014 г., акт № 127, том XIX, дело 3853/2014 г. - поради това, че даденото от продавача значително надхвърля полученото, сделката е извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Е." ЕООД - в несъстоятелност. ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.С. – синдик на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:***, иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за осъждане на П.С.С., ЕГН:**********, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “Е." ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 195 000 лв., - равностойността на недвижимите имоти, които не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, а именно: б. Сумата от 100 000 лева като равностойност на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.22. като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН:********** *** да предаде в масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, собствеността и владението на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ е сграда с идентификатор: ***.***.409.1.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет, точка, едно, точка, едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед - РД - 18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед РД-18-1493-20.02.2014 г. на началника на СГКК С.З., находящ се в сграда M1 /едно/ , разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***.409 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин и девет/, с административен адрес: гр. С.З., п.к. 6000, квартал Ж., ул. ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 54,39 кв. м. /петдесет и четири цяло и тридесет и девет стотни квадратни метра/, заедно с прилежащия му СКЛАД M1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ***.***.409.1.2, под обекта: няма и над обекта: ***.***.409.1.6, ***.***.409.1.5. ОСЪЖДА Т.П.К. ЕГН:**********,***, 6 да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД(в несъстоятелност), ЕИК:*** равностойността на недвижимия имот, който не може да бъде върнат в масата на несъстоятелността, а именно: сумата от 51 299,41лв./петдесет и една хиляди двеста деветдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/, като равностойност на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.5. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до претендирания размер КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН:********** и Т.П.К. ЕГН:********** да заплатят в полза на масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД(в несъстоятелност), ЕИК:*** разноските на ищеца по иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ в размер на 611,86 лв. ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН:********** и Т.П.К. ЕГН:********** да заплатят в полза на Окръжен съд-С.З. дължимата по иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ държавна такса от ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН:********** да заплати в полза на Окръжен съд-С.З. дължимата ДТ по иска за връщане в масата на несъстоятелността на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.1-ап.№1 в размер на 495,08 лв. ОСЪЖДА Т.П.К. ЕГН:********** да заплати в полза на Окръжен съд-С.З. дължимата ДТ относно иска за заплащане в полза на масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД(в несъстоятелност), ЕИК:*** равностойността на недвижимия имот, който не може да бъде върнат в масата на несъстоятелността, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ***.***.409.1.5 в размер на 2 051,97 лв. ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:*** да заплати в полза на Окръжен съд-С.З. дължимата по иска по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД държавна такса от 7800 лв. ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:*** да заплати на П.С.С. сумата от 1800 лв.-разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете. Решението подлежи на обжалване пред П.апелативен съд, в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
5,687,161
http://gramada.org/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80/
2017-06-26T07:00:19
[ "in fine", "дело 7", "дело 13", "дело 13", "дело 13", "дело 13" ]
СПОРНАТА СЪДЕБНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ | грамада Производствата по спорна съдебна администрация нямат изрична уредба в Гражданския процесуален кодекс. Те имат сходства както с исковия процес, така и с безспорната съдебна администрация (охранителните производства), но имат и своите особености и отклонения. Въпреки това липсват специални процесуални правила относно тези производства, които да отчитат специалните им характеристики. Настоящото изследване има за цел да анализира спорната съдебна администрация като очертае основните й задачи и я разграничи от защитно-санкционните производства, от една страна, и останалите производства в ГПК, от друга. Изследването разглежда и някои основни процесуални въпроси, свързани със спорната съдебна администрация, а именно правото да се иска спорна администрация, съдебната компетентност да се разглеждат такива дела, силата на пресъдено нещо и изпълняемостта на актовете на спорна администрация и др. СЪЩНОСТ И ПРЕДМЕТ 2.1. Както е известно, трите форми на защита-санкция в гражданския процес са исковият, изпълнителен и обезпечителен процес. И при трите ищецът търси от съда защита-санкция за материални права, които са предмет на гражданския процес, като целта е по този начин да се разреши гражданския спор между страните – да се защитят правата на едната страна и да се санкционира неоснователното поведение на другата. В системата на гражданския процес извън тези три форми на защита-санкция стоят други два вида граждански дела. Единият вид е охранителното производство, при което не се разрешават спорове относно материални права, а се реализират материални права по искане на титулярите им. Затова охранителното производство е безспорна администрация на гражданските правоотношения – съдът единствено спомага за реализирането на права, а не разрешава спор. Съдът обаче има правомощието, в определени хипотези, да разреши спор между субектите на гражданските отношения без спорът между тях да се отнася до насрещни права и задължения помежду им. Съдът, в тези случаи, не присъжда спорно право – спорно материално право няма, макар между страните да съществува спор. В общия случай съдът не следва да разрешава спорове, които не са правни, т.е. нямат за предмет права и задължения. Това обаче не изключва възможността законът в изрични хипотези да възложи на съда и решаването на такива спорове, които не се отнасят до права и задължения. Тогава всъщност дейността на съда се изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като определи как следва да се развива правоотношението, за което страните спорят[1]. 2.2. Такива възможности са изрично предвидени в материалноправни норми в различни области на гражданското право. Например: 2.2.1. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС съдът има правомощие да определи ползването и управлението на обща вещ, ако липсва решение на мнозинството от съсобствениците й или решението е вредно за вещта[2]. 2.2.2. Съгласно чл. 59 СК при прекратяване на брак съдът определя режима на отношенията между деца и родители[3]. Съдът има правото и да се произнася по упражняването на родителските права (чл. 127 СК; чл. 123, ал. 2 СК)[4], вкл. и пътуването на дете в чужбина (чл. 127а СК), както и относно отношенията родител-дете (чл. 124 СК). 2.2.3. Съдът може да определи уговорки от съдържанието на търговска сделка, ако страните са възложили това на трето лице и то не го е извършило или го е извършило не по установения в закона ред (чл. 299, ал. 2 ТЗ); може да приспособи търговска сделка към новонастъпили обстоятелства, ако има такава уговорка между страните и те не могат да достигнат до съгласие за това (чл. 300 ТЗ); може да прекрати или измени договор при стопанска непоносимост (чл. 307 ТЗ)[5]. 2.3. От дадените примери става ясно, че съдът има правомощието да се намеси и да администрира гражданското правоотношение, когато страните по него не са успели, в рамките на автономията на волята, да достигнат до общо съгласие за неговото развитие. Процесът не се отнася до материалното право на едната страна да получи определено поведение от другата; ако ставаше въпрос за това, процесът би бил исков с цел да се реализира субективното право на едната страна срещу другата (дали притезателно, потестативно или друго такова) по съдебен път. Обратно, съдебната администрация съществува там, където тя трябва да замести общото решение на страните по гражданското правоотношение, да запълни липсата на тяхната обща воля[6]. Затова спорът между страните как следва да се развива правоотношението между тях ще се разреши като се намеси трети, който да определи как, от този момент нататък, ще се развива гражданското отношение. В тези случаи съдът обаче няма функцията на помирител. Той не е длъжен да намери пресечната точка в отношенията между страните, нито е длъжен да се съобразява единствено с техните интереси. Напротив, той следва да вземе предвид установените в закона критерии съобразно особеностите на конкретното правоотношение и да постанови онова, което в най-голяма степен отговаря на целите и същността на правоотношението – така, както е „проектирано“ от закона. Затова при спорната съдебна администрация не става въпрос за решаване кому принадлежи спорното право, а какво е най-целесъобразното разрешение за развитието на съответното гражданско отношение съгласно законовите критерии[7]. 2.4. След като не става дума за спор за права между страните, то тогава предметът на производството не е спорно материално право – съдът не установява, признава или отрича съществуването на такова[8]. От друга страна, администрацията на гражданското отношение води до изменението на отношението съгласно постановеното от съда. Предмет на производството не е потестативно право, макар последиците от акта на съда да се изразяват в правна промяна между страните, а актът на съда не е конститутивен, нито пък производството е по конститутивен иск[9]. Правната промяна, която съдът внася в гражданското отношение чрез своя акт, представлява едно напълно ново правно положение между страните: създаване на материални права и задължения между страните по отношението, които не са съществували преди акта на съда, или изменение в съществувалите преди акта права и задължения[10]. Затова чрез съдебната администрация не се реализират материални права, а се създават нови такива или се изменят съществуващите. Правната сфера на едната страна в правоотношението бива обременена със задължения, докато другата страна бива облагодетелствана от предоставени от съда материални права[11]. 2.5. С оглед на горното може да се направи следният извод. В определени, изрично законово уредени хипотези на гражданското законодателство, страните по гражданските правоотношения, които не могат да достигнат до съгласие по въпроси относно съдържанието на гражданското правоотношение (взаимните права и задължения между тях), които въпроси са в автономията на волята, имат правото да сезират съда като поискат от него да се намеси в правоотношението и да го попълни, измени, прекрати. С акта си съдът поражда правна промяна в гражданското правоотношение. Затова основните черти на спорната съдебна администрация могат да се очертаят така: 2.5.1. Това е производство, което не се отнася до разрешаване на правен спор. 2.5.2. Спорната администрация не е правораздаване, а администриране, т.е. управление, на съответното отношение – съдът решава вместо страните по него как това отношение следва да се развива. 2.5.3. Предмет на спорната администрация не са потестативни или притезателни права. 2.5.4. Тя е допустима в изрично уредени в материалния закон случаи, когато трябва да замести липсата на обща воля (съгласие) на страните относно съдържанието на гражданското правоотношение. 2.5.5. Чрез съдебната администрация съдът създава ново правно положение между страните по гражданското правоотношение съгласно своята преценка кое е най-целесъобразно за развитието на гражданското правоотношение съобразно уредените в закона критерии. В ГПК няма специална процесуална уредба на спорната съдебна администрация. Следователно, доколкото такава липсва, то следва съответно да се прилагат общите правила на исковия процес[12]. За разлика от охранителното производство, обезпечителния процес (на първа инстанция, както и на въззивна при въззивна жалба на молителя) и изпълнителния процес, при спорната администрация производството е двустранно и се разрешава спор (макар и не правен такъв). Това доближава спорната администрация до исковия процес. В същото време обаче спорната администрация има редица особености, които я отличават от общия исков процес. Те са предмет на разглеждане по-долу. 3.1. Правото да се иска съдебна администрация 3.1.1. Правото на иск, правото да се иска съдействие от съда с молба за безспорна администрация (при охранителните производства) и правото да се сезира съда с искане за спорна администрация са различни права и макар и трите да представляват сезиране на съд с определено искане, те се отличават едно от друго. И при трите става дума за субективно публично потестативно процесуално право да се иска от съда издаване на съдебен акт. При правото на иск се търси защита на материални права, накърнени от неправомерно поведение[13]. В охранителните производства молителят има (процесуално) право да сезира съда с искане съдът да съдейства за упражняването (реализирането) на дадено материално право на молителя и осъществяване на благоприятни за него правни последици[14]. А при спорната съдебна администрация съдът бива сезиран, но без да се иска реализирането на определено материално право по съдебен път – напротив, материалното право изобщо не е предмет на това производство, а ролята на съда е да определи правното положение между страните, т.е. да определи материалните права и задължения между тях. В исковия процес съдът трябва да установи съществуването на материалното право; в зависимост от вида на иска, той може и да постанови реализацията му, дали чрез осъждане (при притезания) или чрез правна промяна (при потестативни права). Това не е така при съдебната администрация. И при исковия процес, и при спорната администрация страните са задължени да спазват определеното им от съда поведение – но чрез исковия процес се възстановява отношението между страните, което е било нарушено, докато при администрацията това е напълно нов материалноправен режим между тях, който съдът постановява. 3.1.2. При исковия процес съдът се произнася само при надлежно (допустимо) сезиране и в рамките на направените искания, а произнасяне извън това е недопустимо и ultra petitum. Обвързан ли е съдът от направените от страните искания? Възможно ли е съдът да упражни правомощията си за спорна администрация без да е изрично сезиран за това от страните по гражданското отношение? Отговорът на този въпрос не е абсолютен; поради липсата на обща уредба, той зависи от конкретната норма, която овластява съда да администрира съответното гражданско отношение. В чл. 307 ТЗ, например, изрично се посочва, че съдът може да измени или прекрати правоотношението при направено искане от страна по правоотношението. Съдът не може да действа по собствена инициатива, а единствено да се произнесе по исканията на ищеца в процеса. Ако ищецът е поискал изменение, съдът ще направи преценка дали да бъде изменено отношението; ако е поискано прекратяване, съдът ще прецени дали да се прекрати. Същото се отнася и до чл. 299, ал. 2 ТЗ и 300 ТЗ. В други случаи обаче – например чл. 59 СК – законът овластява съдa служебно да постанови мерки, които представляват съдебна администрация, независимо дали е изрично сезиран за това, като съдържанието на мерките е в дискрецията на съда. Разликата се състои в това, че при чл. 59 СК съдът вече е бил сезиран да разреши спор между страните, като в хода на вече инициирания процес съдът е длъжен да разреши определени въпроси независимо от волята на страните, включително да упражни възложеното му от закона правомощие за съдебна администрация. Следователно, съдът администрира гражданските отношения само доколкото една от страните е сезирала съда за съответното гражданско правоотношение. Само в такъв случай съдът може да се намеси в отношението; дори когато действа по своя инициатива, това е след като е имало надлежно сезиране от страна по гражданското правоотношение, по което сезиране е образувано самото дело. В този смисъл съдебната администрация не се отклонява от общото начало на диспозитивност в гражданския процес. Спецификата, която обаче следва да се има предвид, е, че веднъж сезиран, съдът ще постанови онова, което счита не само за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско отношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии[15]. В случая законосъобразното решение е целесъобразното такова. 3.1.3. Поради изложеното процесуалното право да се иска съдебна администрация не бива да се смесва с материално потестативно право. Така например исковете по чл. 299, 300, 307 ТЗ не са конститутивни, а предметът им не е потестативно право. Преобладаващото мнение в съдебната практика и правната доктрина[16] счита, че при тези хипотези става въпрос за конститутивни искове и потестативни права. Макар това мнение да е утвърдено, особено по отношение на стопанската непоносимост по чл. 307 ТЗ, внимателният анализ показва, че всъщност става въпрос за уредени в ТЗ възможности за съдебна администрация, а не за конститутивни искове. На първо място, те следва да се разглеждат в светлината на разликите между потестативните материални субективни права и механизма на съдебната администрация. Съществуването на потестативното право е обусловено от необходимостта една страна по правоотношението да внесе изменение в него едностранно, т.е. да замести липсата на съгласие за изменение на отношението от насрещната страна по правоотношение. Едната страна въздейства директно върху правната сфера на другата страна като само в ограничен кръг от случаи това въздействие се осъществява чрез съд, докато в повечето случаи е извънсъдебно. При заведен иск, основан на потестативно право – конститутивен иск, съдът трябва да установи: (а) дали материалното потестативно право съществува; (б) дали предпоставките за реализацията му са налице; и ако да – да постанови правната промяна със съдебния си акт. При разглеждането на конститутивен иск съдът не е оперативно самостоятелен и решението му е изцяло основано на съответното потестативно право, което едната страна има срещу другата. В разглежданите хипотези на ТЗ не става въпрос за предявяване на материално право, което едната страна по договорното правоотношение упражнява по съдебен ред, а за право да се иска намесата на съда в договорното правоотношение, т.е. промяната в правоотношението се извършва от съда и не може да се реализира извънсъдебно. Това е процесуално, а не материално право. Затова и не се предявява конститутивен иск за допълване на договора или за изменението или прекратяването му поради стопанска непоносимост. За същото говори и тълкуването на законоустановените критерии, които ръководят съда – например справедливостта и добросъвестността по чл. 307 ТЗ; целта на договора, съдържанието му и търговския обичай по чл. 299, ал. 2 ТЗ. Ако ставаше въпрос за материални потестативни права, респективно за конститутивен иск, то тогава съдът би следвало да осъди ответника, респективно промени правната му сфера, стига да е налице съществуващо, изискуемо и неизпълнено право и не би трябвало да се ръководи от съображения като добросъвестност, справедливост и т.н. Тези критерии са заложени в съответните норми именно защото не става въпрос за реализиране на материални права по общия исков ред, а за специфична процесуална дейност, в която съдът има роля, изразяваща се в действия по целесъобразност. Посочените разпоредби могат и да се съпоставят с други норми, уреждащи съдебна администрация – така например чл. 59, ал. 4 СК установява критериите, които съдът следва да съобрази при съдебната администрация по чл. 59, ал. 2 СК; чл. 32, ал. 2 посочва критерия, който ръководи съда при администрирането на използването на веща – да не е вредно за общата вещ. Заложените в материалния закон – ТЗ – критерии по чл. 299, 300, 307 ТЗ показват, че разпоредбите имат типичните за норми, уреждащи съдебна администрация, елементи. Изложеното тук виждане отговаря и на съдебната практика, съгласно която ответникът в производство по иск за договорно неизпълнение не разполага с възражение на основание посочените разпоредби на ТЗ[17]. Материалноправното възражение е правна възможност да се осуети (да се откаже) изпълнението на изискуемо притезание[18]. Тълкуването на чл. 299, ал. 2 ТЗ, чл. 300 ТЗ или чл. 307 ТЗ не сочи, че с искане за изменение на договор или за допълването му може да се „отблъсне“ искането договорът да бъде надлежно изпълнен. Възражението не може да се релевира тук именно защото възражение с материалноправен източник и характер може да се противопостави на претенцията на ищеца по посочените искове. Ако за момент се приеме обратното, т.е. че чл. 307 ТЗ урежда материално потестативно право, то би могло да бъде противопоставено на ищеца, ако, като възражение, изключва, унищожава или погасява претендирани от ищеца права, т.е. иска му за изпълнение на договора или за обезщетение поради неизпълнение на същия. В същото време обаче съществуването на (твърдяното) материално право по чл. 307 ТЗ следва да бъде не просто установено в съдебния процес, а, съгласно ТЗ, съдът трябва да определи обхвата на последиците му именно в съдебния процес – как да се измени, например, договорното отношение, така че да бъде в съответствие с добросъвестността и справедливостта. Това би означавало на иска на ищеца за договорно изпълнение да се противопостави искане на ответника изобщо да се измени договора – а това изменение ще има значение за в бъдеще от момента на постановяването му от съда, докато неизпълнението е вече осъществил се факт. Затова възражение на основата на чл. 307 ТЗ не може да парира иска за неизпълнение на договора – неизпълнението вече се е осъществило, няма как да му бъдат противопоставени евентуални бъдещи правни последици. Следователно, тезата, че чл. 307 ТЗ може да даде основание за възражение се оказва несъстоятелна. Това може да е така при положение, че чл. 307 ТЗ не урежда материално право. Следва да се посочи и че потестативните права се упражняват еднократно[19]. Независимо дали извънсъдебно или по съдебен път, след като веднъж е направено съответното изявление, то следва да породи правна промяна и с това да се изчерпи и погаси потестативното право. Нека това се разгледа в светлината на чл. 307 ТЗ. Възможно ли е съдът да измени по искане на едната страна договора поради стопанска непоносимост и при следващо искане отново да измени договора? Няма пречка за това. Следователно, щом като страна може да заведе иск на основание на чл. 307 ТЗ повече от веднъж, то не става въпрос за потестативно право, което се изчерпва с еднократното му упражняване. Напротив, чл. 307 ТЗ очевидно урежда процесуална възможност, която може да се упражнява многократно, а именно възможността отношението да се администрира от съда според променящите се обстоятелства. 3.2. Компетентност 3.2.1. Анализът на разпоредбите, които предвиждат спорна съдебна администрация, показва, че липсва изрична обща уредба на въпроса кой е родово компетентният съд да разглежда такива искове – окръжен или районен съд, но това се дължи и на липсата на обща уредба на спорната съдебна администрация изобщо. В някои материалноправни норми, уреждащи спорна съдебна администрация, е изрично посочен родово компетентният съд – например в чл. 32, ал. 2 ЗС; чл. 127, ал. 2 СК изрично се овластява районният съд. В други компетентността следва от съответната подсъдност на производството, в рамките на които е извършена съдебната администрация – например от принципната компетентност на районния съд да разглежда дела за прекратяване на брака следва и компетентността на районния съд по чл. 59 СК и др. В останалите случаи въпросът трябва да се разреши на плоскостта на общите норми на съдебната компетентност в ГПК. Съгласно чл. 103 ГПК, общата родова компетентност е възложена на районните съдилища, докато чл. 104 ГПК очертава изрично хипотезите на родова компетентност на окръжните съдилища. Част от хипотезите са обвързани с цената на иска, а тя е свързана с размер на спорните права, които са предмет на делото (чл. 68 ГПК). Доколкото спорната съдебна администрация не е спор за материални права, то няма как родовата компетентност по такива дела да зависи от цената на иска, а оттам – тези дела не следва да бъдат подсъдни на окръжните съдилища по силата на чл. 104, т. 4 ГПК. Следва да се отбележи, че изключение прави чл. 365, т. 1 ГПК, който говори in fine за попълване на празноти или приспособяване на търговска сделка към нововъзникнали обстоятелства. Последните две хипотези се отнасят до искове, които сезират съда да администрира съответното правно отношение и са подсъдни на окръжния съд поради това изрично възлагане от закона. 3.2.2. Допустимо ли е арбитраж, а не държавен съд, да администрира граждански правоотношения? Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗМТА споровете за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства са арбитрируеми. Става въпрос именно за хипотези на администриране на договорното правоотношение, при които липсата на обща воля и съгласие между страните по договора се запълва от решението на арбитраж[20]. За да се реализира компетентността на арбитража по чл. 1, ал. 2 ЗМТА обаче е необходимо да има изрична уговорка за тази цел в арбитражното споразумение (арбитражната клауза), което учредява компетентността на арбитраж по конкретния спор. 3.3. Цена на иска, държавна такса Цената на иска се определя въз основа на паричната оценка на предмета на делото (чл. 68 ГПК). Съгласно Тълкувателно решение 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 21, дължимата държавна такса по дела, които са спорна съдебна администрация, е определената в чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК такса. Производството по спорна съдебна администрация не е същинско исково производство и негов предмет, съгласно т. 21 от Тълкувателно решение 6/2013 г., не е защита-санкция за нарушени граждански права, следователно чл. 1 и 3 от Тарифата, приложими към исковите производства, не следва да се отнасят към спорната съдебна администрация. Затова дължимата държавна такса е съгласно чл. 16 от Тарифата, който урежда таксата, платима за производства извън изрично уредените искови такива в чл. 1-15 от Тарифата. 3.4. Съдебен акт. Сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила 3.4.1. С какъв акт съдът следва да се произнесе при спорна съдебна администрация? Доколкото се разрешава делото по същество, актът трябва да бъде решение[21]. Това, че установеното между страните правно положение може впоследствие при ново искане да се промени, а решението е съдебен акт, с който приключва производството (и правният спор), не променя вида на акта. В някои материалноправни норми, предвиждащи съдебна администрация, това е изрично посочено – напр. чл. 127, ал. 2 СК. 3.4.2. Когато съдът се произнася по спорни права и задължения в рамките на исковия процес, то относно установените права и задължения се формира сила на пресъдено нещо. Това обаче не е така при спорната администрация, още повече, че при нея не става въпрос за спорни материални права. Правото да се сезира съдът с искане за съдебна администрация не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да измени материалноправните им отношения. Следователно, съдебният акт, с който се разрешава спорът, не се ползва със сила на пресъдено нещо[22]. 3.4.3. От това, че сила на пресъдено нещо не се формира при спорната съдебна администрация, следват няколко особености. 3.4.3.1. Действието на решението е винаги за напред, тъй като създава ново материалноправно положение между страните. Правното положение, което решението на съда поражда, подлежи на изменение. Страните могат да сезират съда с искане за изменение на постановения режим. 3.4.3.2 В хода на производството не се прилагат процесуалните преклузии по ГПК (напр. чл. 133 ГПК[23]). Напротив, страните могат да релевират всякакви факти – не само нововъзникнали и новооткрити – до решаването на спора[24]. 3.4.3.3. Както беше посочено, в съдебната администрация съдът взема решение не да присъди спорно право на една от страните, а по целесъобразност. Важно процесуално измерение на това е, че съдът не е ограничен от доводите на страните и от направените от тях искания. Веднъж сезиран, съдът взема решение, ръководейки се от овластяващата го да извършва спорната администрация материалноправната норма, като може да постанови и различно от поисканото правно положение. Това не следва да се разбира като произнасяне ultra/extra petitum, напротив – съдът не е обвързан в преценката си от друго, освен заложените в съответната материална норма, предвиждаща спорна администрация, критерии[25]. Затова решението на съда е по целесъобразност. Така например при липсата на уговорки между страните по търговска сделка, когато определянето на уговорките е възложено на трето лице и то не ги е определило, или са възникнали нови обстоятелства, за които страните са уговорили, че ще допълнят договора в такъв случай, съдът може да бъде сезиран да допълни договора (чл. 299, ал. 2 и чл. 300 ТЗ). Съдът следва да вземе предвид целта на договора, съдържанието му и търговския обичай. Съдът не следва да се ограничи до твърденията на страните какво е обичайно, а сам да определи това, например включително с помощта на вещи лица. От друга страна обаче съдът не е неограничено свободен в допълването на договора и трябва да следва посочените в закона критерии. Друг пример за законовото уреждане на критериите, с които съдът трябва да се съобрази, извършвайки съдебна администрация, е чл. 59, ал. 4 СК. В посочената разпоредба се очертава кръгът от обстоятелства, които съдът следва да има предвид: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Правилното съдебно решение по спорна съдебна администрация по чл. 59, ал. 2 СК е това, което отчита тези критерии – тогава то е отговаря на закона, което означава на заложените в закона цели, преследвани от съдебната администрация. С оглед на това при съдебната администрация законосъобразното и целесъобразното решения се покриват. 3.4.3.4. След като решенията при спорна администрация не се ползват със сила на пресъдено нещо, поставя се въпросът дали те имат изпълнителна сила. Отговорът не е абсолютен и зависи от конкретната норма, възлагаща спорна администрация, която съдът трябва да извърши. В някой случаи страна в производството ще може да иска издаването на изпълнителен лист въз основа на решение по спорна администрация[26]. Такъв пример е решение, разпределящо ползването на съсобствено имот (чл. 32, ал. 2 ЗС) или решение за упражняване на родителски права (чл. 59 СК). Ако лицето, комуто е предоставено ползването на имота, бъде възпрепятствано, или единият от родителите не предаде на другия детето съгласно постановения в решението режим, правоимащият може да иска издаването на изпълнителен лист, на основанието на който да предприеме принудително изпълнение. В същото време има и противоположни хипотези – например, в случай, че съдът на основание чл. 307 ТЗ измени договор, или го допълни съгласно чл. 299, ал. 2 ТЗ, ще възникне ново материалноправно положение между страните. При нарушаване на тези нови постановени права и задължения ще е налице нов, този път правен спор, който ще трябва да бъде разрешен между страните по исков ред. Страната, която твърди, че са нарушени правата й, няма да бъде легитимирана да иска издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по чл. 299, ал. 2 ТЗ или чл. 307 ТЗ, а ще трябва да води иск на общо основание. От горното може да се направи следното заключение. В общия случай изпълнителен лист се издава въз основа на посочените в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания, които включват съдебните и арбитражни решения. Това, което обаче подлежи на изпълнение, е изпълняемо право. Изпълняемото право е установено, ликвидно и изискуемо. В случай, че това право, което е вече безспорно след протеклия съдебен процес, бъде нарушено, то правоимащият може да иска принудителното му изпълнение. В някои решения по спорна администрация съдът постановява подлежащ на изпълнение режим на отношения (кой как ще ползва имота; кога и как ще протичат срещите между дете и родител; кой, как, кога ще ползва имот след развода и др.). Става въпрос за изпълняеми права, за които може да се иска издаване на изпълнителен лист. Обратно, в случаите, когато съдът внася изменение в правоотношението между страните, той определя какви са материалните им права и задължения, но не определя изпълняемо материално право в смисъла на ликвидно и изискуемо такова. Именно заради това при неизпълнение на така постановения материалноправен режим увредената страна ще трябва да се обърне към съда не с искане за издаване на изпълнителен лист, а да търси защита чрез осъдителен иск. Следователно, случаите, в които решението по спорна съдебна администрация има изпълнителна сила, са тези, в които съдът е постановил с полза на страна в производството ликвидни и изискуеми права. 3.5. Отмяна Съгласно част от съдебната практика[27], решенията по спорна администрация не подлежат на отмяна по чл. 303 ГПК, тъй като могат да се отменят само решения, при които се формира сила на пресъдено нещо (в този смисъл и т. 2 на Постановление на Пленума на Върховния съд 2/1977 г.). Съществува и съдебна практика на ВКС, според която актовете на спорна администрация подлежат на отмяна[28]. Въпросът е поставен за решаване по т. 4 по тълкувателно дело 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Силата на пресъдено нещо защитава и установява спорното материално право, преклудира последващ спор относно същото и задължава страните по него да преустановят спора си за това право като съобразят поведението си с установеното и защитено материално право. Тя е свързана с материалното право, предмет на делото и решението. В същото време всички съдебни актове, не само решенията, са задължителни за адресатите си, след като влязат в сила, дори когато при тях не се формира сила на пресъдено нещо (така например обезпечителните актове; актовете, прекратяващи делото и др.) и регулират поведението им. Актът на съдебна администрация не формира сила на пресъдено нещо, но е задължителен за адресатите си. Затова не е основателно механичното позоваване на т. 2 от Постановление на Пленума на Върховния съд 2/1977 г., за да се обоснове изводът, че актовете на спорна администрация не подлежат на отмяна. Напротив, доколкото с тях се постановяват права и задължения, които не са съществували до момента на постановяването им, то обвързаните от тези актове лица са легитимирани както да ги обжалват, така и да искат тяхната отмяна, в предвидените в ГПК случаи. Също така е неправилно да не се направи разграничение между изменение на постановения в акта на спорна администрация (поради новонастъпили обстоятелства) режим и отмяна на такъв акт. Вярно е, че страните могат да искат изменение на постановения при съдебна администрация режим, но това не отнема правото да искат отмяна – отмяната е свързана с изчерпателно уредените в ГПК хипотези, докато изменението на постановения режим е свързано с факти, реализирали се в последствие, след като съдът е определил режима. Чрез производството по отмяна се търси защита срещу влезлия с сила акт на спорна съдебна администрация, който е неправилен и затова следва да бъде отменен на посочените в ГПК основания[29]. Докато не бъде отменен, той произвежда неблагоприятни последици в правната сфера на адресатите си. Изменението на определения в спорната администрация режим не е защита срещу неправилна преценка на съда, а средство съответното материално правоотношение да се приспособи към нови или изменени обстоятелства. Затова чрез искането за изменение не се осъществява контрол или защита срещу акта на съдебна администрация. С оглед на това актовете на спорна администрация подлежат на отмяна на общо основание, а определеният с тях режим може да се изменя в последствие. Настоящото изследване очертава специфичните предмет и задача на спорната съдебна администрация: да замести, в посочените от закона случаи, липсващата воля на страните по дадено гражданско правоотношение, като по този начин съдът се намесва и управлява правоотношението, определяйки съдържанието му (правата и задълженията в него). С оглед на това решението по спорна администрация е решение по целесъобразност, като съдът следва да се съобрази с уредените в закона критерии за това. При него не се формира сила на пресъдено нещо (и поради това може да се изменя в последствие) и в някои хипотези то може да бъде изпълнително основание за преминаване към принудително изпълнение на постановения в него правен материалноправен режим. Въпреки някои свои прилики, спорната администрация не представлява производство по конститутивен иск, а актовете по спорна администрация не са конститутивни решения. [1] По отношение на спецификите на спорната съдебна администрация вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 59-60; стр. 198 [2] В този смисъл вж. Г. Боянов, Вещно право, С., 2009 г., стр. 187-188 [3] За съдебната администрация в тази хипотеза вж. Л. Ненова, Семейно право на Република България. Книга първа, С., 2009 г., стр. 647 [4] За съдебната администрация в тази хипотеза вж. Л. Ненова, Семейно право на Република България. Книга втора, С., 2009 г., стр. 367; стр. 371 [5] За тезата, че при стопанска непоносимост съдът прекратява или изменя договора в производство по спорна съдебна администрация вж. А. Калайджиев, Облигационно право, С., 2010 г., стр. 326-327; за обратното становище, че става въпрос за конститутивен иск, вж. О. Герджиков, Търговски сделки, С., 2008 г., стр. 40-41; стр. 56 [6] В този смисъл в съдебната практика вж. например Тълкувателно решение 13/2013 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело 13/2012 г.; Решение 418 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. 1091/2008 г. [7] В този смисъл в съдебната практика вж. например Решение 965 от 16.10.2008 г. на ВКС по гр. д. 4158/2007 г.; Решение 1375 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. 5926/2007 г. [8] За предмета на спорната съдебна администрация вж. например Решение 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. 1398/2011 г. [9] В подкрепа на това например Тълкувателно решение 13/2013 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело 13/2012 г. [10] Така Решение 1713 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. 1654/2009 г. [11] За това становище вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 59 [12] За приложимите към спорната съдебна администрация процесуални правила вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 58; още Ст. Григорова, Актуални проблеми на отношенията „родители-деца“ според новия Семеен кодекс, сп. Адвокатски преглед 10-11/2010 г., стр. 5; така и Тълкувателно решение 13/2013 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело 13/2012 г. [13] Taкa. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 30 [14] Taкa Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 58 [15] В този смисъл вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 59 [16] Така О. Герджиков, Търговски сделки, С., 2008 г., стр. 40-41; стр. 56; И. Стайков, Институтът на clausula rebus sic stantibus в действащото българско търговско право, сп. Съвременно право 1/1998 г., стр. 71-81; Определение 478 от 10.06.2003 г. по ч. гр. д. 175/2003 г. на ВКС; Определение 778 от 08.11.2010 г. по ч. т. д. 538/2010 г. на ВКС; Решение 531 от 27.09.2007 г. по т. д. 284/2007 г. на ВКС; Определение 843 от 10.12.2013 г. по ч. т. д. 3522/2013 г. на ВКС [17] Така Решение 829 от 20.01.2006 г. по т. д. № 2121/2003 г. на ВКС [18] За тази функция на възражението вж. В. Таджер, Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I, С., 2001 г., стр. 401; М. Павлова, Гражданско право, Обща част, том първи, С., 1996 г., стр. 185 [19] За това виждане В. Таджер, Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I, С., 2001 г., стр. 388; М. Павлова, Гражданско право, Обща част, том първи, С., 1996 г., стр. 198 [20] За възможността да се възложи на арбитраж да измени договорно правоотношение вж. Ж. Сталев, Арбитраж по частноправни спорове, С., 1997 г., стр. 23-24 [21] За това мнение вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 377 [22] Така Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 59; Тълкувателно решение 13/2013 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело 13/2012 г.; Решение 1713 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. 1654/2009 г. [23] За тази теза вж. Ст. Григорова, Актуални проблеми на отношенията „родители-деца“ според новия Семеен кодекс, сп. Адвокатски преглед 10-11/2010 г., стр. 5 [24] В подкрепа на това вж. например Решение 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. 1398/2011 г. [25] Така например Решение 412 от 07.07.2009 г. на ВКС по гр. д. 1948/2008 г. [26] В подкрепа на тезата, че и при спорната съдебна администрация може да се издаде изпълнителен лист Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 373 [27] Така например Определение 406 от 22.11.2011 г. по гр.д. 1310/11 г. на на ВКС, Определение 261 от 16.07.2014 г. по гр.д. 4029/14 г. на ВКС, Определение 261 от 16.07.2014 г. по гр.д 4029/14 г. на ВКС [28] Вж. например Определение 218 от 08.04.2011 г. по ч.гр.д. 184/11 г. на ВКС, Решение 197 от 16.10.2013 г. по гр.д. 3488/13 г. на ВКС, Решение 893/10 г. от 27.05.2011 г. по гр.д. 1075/10 г. на ВКС, Решение 614 от 11.10.2010 г. по гр.д. 836/10 г. на ВКС, Решение 120 от 07.08.2013 г. по гр.д. 936/12 г. на ВКС [29] Така Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 650 Алтернативното обективно съединяване на искове в гражданския процес « Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения ЗАКОННАТА ЛИХВА И ПОГАСИТЕЛНИЯТ ЕФЕКТ НА ЧАСТИЧНО ПЛАЩАНЕ – ЧЛ. 76, АЛ. 1 ИЛИ ЧЛ. 76, АЛ. 2 ОТ ЗЗД? » Благодарение на:
5,910,293
http://ispn.mjs.bg/MJ/ispn.nsf/public_announcement.xsp?documentId=66B20F029A18FE41C225847A0023FB2F
2019-10-22T05:52:55
[ "Дело22", "дело 2731", "дело 2731", "дело 2731", "дело 2731", "дело 2731" ]
Мястоофис на синдика - гр. София - 1000, ул. „Позитано“ № 32, ет. 2, ап. 4 СиндикВанко Митев Дело22/2015, Окръжен съд – Благоевград ДлъжникОМЕГА - КОМЕРС ЕООД /н/ Ред на продажбатапродажба по реда на чл.718 от ТЗ Начин на продажбатапродажба на имущество адв. Ванко Петров Митев, действащ в качеството си на синдик на „Oмега - Комерс” ЕООД /н./, на основание дадено разрешение от съда по несъстоятелността по т.д. № 22/2015 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, ОБЯВЯВА начало на процедура за продажба чрез пряко договаряне, при условията на чл. 718, ал.1 от Търговския закон, както следва: 1. Данни за длъжника, чието имущество се продава: „Oмега - Комерс” ЕООД /н./, гр. Петрич, област Благоевград, ул. „Даме Груев“ № 3, ЕИК 101048230. 2. Описание на имуществото и начална офертна цена: Обособена част, включваща следните недвижими имоти: 2.1. „ХОТЕЛ с КАФЕНЕ“ – масивна сграда със застроена площ от 263.10 кв.м., съгласно Нотариален акт № 58, том IV, рег. № 2851, дело № 630 от 2007г. на Нотариус Светозар Петков с рег. № 197 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Сандански като акт № 123, том 12, вх. рег. № 3224, дело 2731 от 25.10.2007г., представляващ съгласно кадастрална скица сграда с идентификатор 47754.2.250.1 в гр. Мелник, общ. Сандански, обл. Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-55/25.08.2009г., на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: 18-8616/20.08.2019г. на Началника на СГКК – гр. Благоевград, с адрес на сградата гр. Мелник, п.к. 2820, м. Макензен, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 47754.2.250, застроена площ по кадастрална карта 268 кв.м., брой надземни етажи: 4, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Хотел, номер по предходен план – няма. 2.2. „ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА, ПРЕУСТРОЕНА В СТАИ ЗА НОЩУВКА“ – масивна сграда със застроена площ от 218.85 кв.м., съгласно Нотариален акт № 58, том IV, рег. № 2851, дело № 630 от 2007г. на Нотариус Светозар Петков с рег. № 197 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Сандански като акт № 123, том 12, вх. рег. № 3224, дело 2731 от 25.10.2007г., представляваща съгласно кадастрална скица сграда с идентификатор 47754.2.250.2 в гр. Мелник, общ. Сандански, обл. Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-55/25.08.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед РД-18-8616/20.08.2019г. на Началника на СГКК – гр. Благоевград, адрес на сградата: гр. Мелник, п.к. 2820, м. Макензен, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 47754.2.250, застроена площ по кадастрална карта 236 кв.м., с брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: друг вид сграда за обитаване, номер по предходен план: няма. 2.3. „БАСЕЙН“ със застроена площ от 128 кв.м. и обем от 97 куб. м., съгласно Нотариален акт № 58, том IV, рег. № 2851, дело № 630 от 2007г. на Нотариус Светозар Петков с рег. № 197 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Сандански като акт № 123, том 12, вх. рег. № 3224, дело 2731 от 25.10.2007г. 2.4. „АВТОРЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА“ – масивна сграда със застроена площ от 390 кв.м., съгласно Нотариален акт № 58, том IV, рег. № 2851, дело № 630 от 2007г. на Нотариус Светозар Петков с рег. № 197 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Сандански като акт № 123, том 12, вх. рег. № 3224, дело 2731 от 25.10.2007г., представляваща съгласно кадастрална скица сграда с идентификатор 47754.2.250.3 в гр. Мелник, общ. Сандански, обл. Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-55/25.08.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед РД-18-8616/20.08.2019г. на Началника на СГКК – гр. Благоевград, с адрес на сградата: гр. Мелник, п.к. 2820, м. Макензен, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 47754.2.250, застроена площ по кадастрална карта 485 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: сграда на транспорта, номер по предходен план: няма. 2.5. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 000250 в местността „Макензен“, в землището на гр. Мелник, община Сандански, област Благоевградска, с площ на имота 3390 кв.м. по действащия подробен устройствен план на местността и горното населено място, при граници и съседи: от изток – имот на Асен Николов Митов; от север – шосе; от юг – имот, собственост на училище „Неофит Рилски“ – гр. Мелник и от запад – имот на Кръстьо Комитов и по стара скица, издадена от Община Сандански: шосе, поземлен имот № 000122, поземлен имот № 000118 и поземлен имот № 000119, съгласно Нотариален акт № 58, том IV, рег. № 2851, дело № 630 от 2007г. на Нотариус Светозар Петков с рег. № 197 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Сандански като акт № 123, том 12, вх. рег. № 3224, дело 2731 от 25.10.2007г., представляващ съгласно кадастрална скица поземлен имот с идентификатор 47754.2.250 в гр. Мелник, общ. Сандански, обл. Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-55/25.08.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение, адрес на поземления имот: гр. Мелник, п.к. 2820, м. Макензен, площ по кадастрална карта 3390 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за база за селскостопанска или горскостопанска техника, категория на земята: 0, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 47754.2.251, 47754.2.282, 47754.2.285, 47754.2.284, 47754.2.118, 47754.2.119, 47754.1.28, с обща начална офертна цена от 362 130 лв.; Продажбата ще се извърши чрез пряко договаряне по реда на чл. 718, ал.1 от ТЗ и ще бъде оформена с нотариален акт. Всеки желаещ да участва в процедурата по пряко договаряне е необходимо да внесе 20 /двадесет/ % задатък върху посочената по-горе минимална офертна цена. Задатъкът следва да бъде постъпил най-късно два работни дни преди изтичане на крайния срок за подаване на оферти, т.е. до 09.10.2019 г., включително, по особената синдишка сметка в лева на „Oмега - Комерс” ЕООД /н./, с данни както следва: - титуляр: „Омега-Комерс” ЕООД /н./ - банка: Уникредит Булбанк - IBAN: BG20 UNCR 7000 1522 4824 16 Задатъкът се счита за внесен, когато сумата е реално постъпила в синдишката сметка в посочения по-горе срок, за което синдикът извършва справка. Офертите /предложенията за покупка/, следва да бъдат в писмена форма и предадени лично на синдика, респ. адресирани до синдика на служебния му адрес в гр. София- 1000, ул. „Позитано“ № 32, ет. 2, ап. 4 - адв. Ванко Петров Митев, мобилен телефон: 0888 416 392. Офертите следва да съдържат изрично желание за закупуване на предлаганото имущество, предлаганата от купувача цена, потвърждение от купувача, че приема настоящите условия и ред за продажба чрез пряко договаряне и декларация за произход на средства. Офертите от физически лица следва да съдържат трите имена, постоянен адрес и ЕГН на лицето. В случай, че офертата е подадена чрез представител, следва да се представи и нотариално заверено изрично пълномощно. Синдикът разглежда само оферти, получени от него в рамките на срока, посочен по-долу и отговарящи на настоящите ред и условия за продажба чрез пряко договаряне. За купувач се определя лицето, предложило най-висока цена за някой от посочените по-горе имоти. В тридневен срок от изтичане на крайния срок за набиране на оферти, синдикът се произнася с протокол за избора на купувач, като утвърждава цената, на която се продава имота, съобразно офертата на купувача. Синдикът уведомява избрания купувач за съставения протокол, като му определя срок, не по-дълъг от 60 дни, от датата на избора, за внасяне на остатъка от продажната цена по особената синдишка сметка. След постъпване на цялата сума по сметката, страните са длъжни да оформят продажбата в нотариален акт в срок не по-късно от три месеца. Оферти от лица, които нямат право да участват в продажбата, предложения под определената по-горе минимална цена, оферти без внесен задатък, респ. с неспазен срок за внасяне на задатъка, както и оферти, подадени извън срока, посочен по-долу, са недействителни и не обвързват синдика. Внесени суми от трети лица в синдишката сметка подлежат на възстановяване само и единствено, ако лицата са участвали с предложение в процедурата по продажба, като са внесли в указания срок определения задатък, но не са избрани за купувачи. Всички такси, данъци и разноски по прехвърляне на имуществата, както и разноските по заличаване на тежести и обезпечителни мерки върху имотите, са за сметка на купувача. 4. Срок за подаване на офертите - от момента на обявлението за продажба в специалния бюлетин на сайта на Министерство на икономиката до 10.00 часа на 11.10.2019 г. Оферти, получени от синдика след този срок, няма да бъдат разглеждани, независимо от датата на подаването им по поща или куриер.
5,943,875
http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/11339
2019-07-18T17:53:39
[ "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "дело\n91", "in fine" ]
Права на човека | Дело "СТАНКОВ И ОБЕДИНЕНАТА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ "ИЛИНДЕН" СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" Дело Станков и ОМО "ИЛИНДЕН" срещу България (Жалби NN 29221/95 и 29225/95) Решение от 2 октомври 2001 г. Преводът е извършен от фондация „Български адвокати за правата на човека“ и е предоставен на министерство на правосъдието за безвъзмездно ползване. По делото Станков и Обединената македонска организация "Илинден" срещу България, Европейският съд по правата на човека (Първо отделение), заседаващ като състав, състоящ се от: Г-жа Е. ПАЛМ, Председател, Г-жа В. ТОМАСЕН, Г-н Л. ФЕРАРИ БРАВО, Г-н КАЗАДЕВАЛ, Г-н Б. ЖУПАНЧИЧ, Г-н ПАНТИРУ, Г-жа С. БОТУШАРОВА, съдии, и Г-н О'БОЙЛ, Секретар на отделението, След закрито обсъждане на 17 октомври 2000 г. и на 11 септември 2001 г., Произнася следното решение, което бе взето на последната спомената дата: 1. Делото е образувано по две жалби (NN 29221/95 и 29225/95) срещу България, внесени в Европейската комисия по правата на човека ("Комисията") на основание стария чл. 25 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от г-н Борис Станков и Обединената македонска организация "Илинден" ("жалбоподателите"). Жалбите са внесени на 29 юли 1994 г. Допълнителни жалби са внесени на различни дати между 1994 г. и 1997 г. (вж. анекса към частичното решение на Комисията от 21 октомври 1996 г. и окончателното решение на Комисията по допустимостта от 29 юни 1998 г.). 2. Жалбоподателите назначават като свой представител г-н Йордан Костадинов Иванов, български гражданин, с местожителство в гр. Сандански, който е бил председател на сдружението-жалбоподател през неуточнен период от време. През юни 1998 г. г-н Иванов, от своя страна, поръчва воденето на делото на г-н Л. Хинкер, адвокат, практикуващ в Страсбург. Г-н Хинкер дава първо писмено становище на 19 юни 1998 г., но не се намесва в производството до устните състезания (вж. по-долу параграф 7). Българското правителство ("Правителството") е представено от неговия агент, г-жа Г. Самарас, от Министерството на правосъдието. 3. Жалбоподателите твърдят, че има нарушение на чл. 11 от Конвенцията във връзка с отказа на властите да разрешат провеждането на техните възпоминателни събрания на 31 юли 1994 г., 22 април и 30 юли 1995 г., и 20 април и 2 август 1997 г. 4. Като съедини жалбите и ги обяви за частично недопустими на 21 октомври 1996 г., Комисията на 29 юни 1998 г. обяви останалата част за допустима. Тъй като Комисията не беше приключила разглеждането на делото до 1 ноември 1998 г., делото беше предадено на Съда на тази дата в съответствие с чл. 5 § 3, второ изречение, на Протокол N1 към Конвенцията. 5. Жалбата беше разпределена на Първо отделение на Съда (Правило 52 § 1 от Правилата на Съда). В рамките на това Отделение, съставът, който трябваше да разгледа делото (чл. 27 § 1 от Конвенцията), беше конституиран съгласно разпоредбата на Правило 26 § 1 от Правилата на Съда. 6. С писмо от 9 май 2000 г. страните бяха поканени да представят писмени становища по същество преди 30 юни 2000 г. С писмо от 22 юни 2000 г. жалбоподателите представиха кратко становище по същество. Изложението на Правителството беше внесено на 25 юли 2000 г. 7. Заседанието, което беше първоначално насрочено на 12 септември 2000 г., но беше отложено по молба на Правителството, се състоя публично в Зданието на правата на човека, Страсбург, на 17 октомври 2000 г. (Правило 59 § 2). Пред Съда се явиха: Г-жа Г. САМАРАС, Министерство на правосъдието Агент Г-н Л. ХИНКЕР, Адвокат, Пълномощник Г-н М. ЛЬОМЕТР, Съветник. Г-н Йордан Костадинов Иванов, председател на сдружението-жалбоподател, също присъстваше. Съдът изслуша изказванията на г-н Хинкер и г-жа Самарас. 8. На 24 октомври 2000 г. адвокатът на жалбоподателите внесе писмено становище по претенциите за справедливо обезщетение, направени на заседанието. Правителство отговори на 29 декември 2000 г. 9. Обединената македонска организация "Илинден" ("сдружението-жалбоподател" или "Илинден") е сдружение, което е базирано в югозападна България (в област, известна като Пирински регион или географския район на Пиринска Македония). Г-н Борис Станков е български гражданин, който е роден през 1926 г. и живее в Петрич. В съответния период той е бил председател на клон на сдружението-жалбоподател. А. Фактическа обстановка по делото 1. Основаването и разпускането на сдружението-жалбоподател. 10. Обединената македонска организация "Илинден" е основана на 14 април 1990 г. Нейните цели, съгласно нейния устав и програма, са да се "обединят всички македонци в България на регионална и културна основа" и да се постигне "признаване на македонското малцинство в България". Членове 8 и 9 от устава постановяват, че организацията няма да нарушава териториалната цялост на България и че тя "няма да използва насилствени, брутални, нехуманни или незаконни средства". Съгласно доводите на жалбоподателя, изложени пред Съда, основната дейност на сдружението-жалбоподател е била организирането на тържества за отбелязване на важни за македонците в България исторически събития. През неуточнен период от време то е издавало вестник. 11. През 1990 г. "Илинден" подава документи, но му бива отказана регистрация. В производството по регистрация Благоевградският окръжен съд и Върховният съд разглеждат устава на сдружението, неговата програма и други писмени доказателства. 12. В техните решения от юли и ноември 1990 г. и март 1991 г. съдилищата намират, че целите на сдружението-жалбоподател са насочени срещу единството на нацията, че то проповядва национална и етническа омраза, и че то е опасно за териториалната цялост на България. Ето защо, неговата регистрация щяла да противоречи на членове 3, 8 и 52 § 3 от Конституцията от 1971 г., все още в сила по онова време. По-специално, целите на сдружението включват inter alia "политическото развитие на Македония" и "обединената, независима македонска държава". Освен това, в своята жалба до Върховния съд сдружението заявява, че "македонският народ няма да приеме българско, гръцко или сръбско господство". Формалната декларация в устава на сдружението-жалбоподател, че то няма да нарушава териториалната цялост на България, изглежда несъгласувана с останалите материали. 13. Решението на Върховния съд от 11 март 1991 г. постановява inter alia: "Низшестоящите съдилища правилно са установили, че целите на [сдружението-жалбоподател] съгласно неговия устав и програма са насочени срещу единството на нацията... [Материалите по делото] показват, че [сдружението-жалбоподател] се стреми да разпространява идеите на македонизма сред българското население, по-специално в един обособен географски район. [Тези идеи] предполагат "денационализацията" на българското население и неговото превръщане в македонско население... Следователно, [сдружението-жалбоподател] е насочено срещу единството на нацията и ето защо се забранява съгласно чл. 35 § 3 на Конституцията [от 1971 г.]..." 14. Изглежда безспорно установено между страните, че през съответния период сдружението-жалбоподател претърпява промени в ръководството си и че е имало вътрешен конфликт. Неговите местни клонове или отделни фракции са имали различия в своите възгледи и дейности. 2. Публични събрания преди разглеждания период 15. Сдружението-жалбоподател провежда събрание за пръв път на 22 април 1990 г. на Роженския манастир, до гроба на Яне Сандански. 16. На 20 април 1991 г. сдружението-жалбоподател организира възпоминателно събрание на Роженския манастир. Участниците приемат декларация, адресирана до Президента и Парламента, в която inter alia се заявява: "1. Нашите права като малцинство, от които ние бяхме лишени, трябва да ни бъдат гарантирани в съответствие с международните договори за малцинствата. [Ние искаме:] 2. Въвеждане [изучаването на] македонския език, история и култура във всички образователни заведения в Пиринска Македония. 3. Правото на радио и телевизионни предавания на македонски език... 5. Да се постави край на процеса на асимилация и унищожаване на македонската култура. 6. Правото да се публикуват издания на македонски език... 7. ...македонската църква да бъде независима... 8. Всички български политически партии на територията на Пиринска Македония да бъдат разпуснати или да бъдат преименувани като македонски; те трябва да защитават националните права на македонския народ. 14. Пълна културна, икономическа и политическа автономия на Пиринска Македония и изтегляне на българските окупационни войски от Пиринска Македония... 16. Ако българското правителство не отговори положително на нашите искания, "Илинден" ще се обърне към Организацията на обединените нации, [Конференцията по] безопасността и сътрудничеството в Европа, Европейския парламент, Великите сили, в интерес на мира на Балканите и в Европа и с оглед да се избегнат военните конфликти поради възникналия национализъм в България, Сърбия, Гърция и Албания, със следните искания: анулиране на сепаратисткия военен съюз от 20 февруари 1912 г. между България, Сърбия и Гърция, изтегляне на нашествениците от окупираните територии, ... обединение на Македония под покровителството на Обединените нации и със закрилата на Великите сили..." 17. Съгласно полицейски доклад, изготвен през 1998 г. от директора на полицията в региона и предоставен на Съда от Правителството, на събранията от 22 април 1990 г. и 20 април 1991 г. са били направени "яростни анти-български декларации". По-специално, на 22 април 1990 г. е била прочетена декларация, с искане за признаването на македонско малцинство и културна автономия. В доклада не се споменава за някакви инциденти на това събрание. Както е обяснено в доклада, на 20 април 1991 г. около 300-350 поддръжници на "Илинден" са се събрали на официалното честване на годишнината от смъртта на Яне Сандански, което е било уважено от 4000 участници. Членове на "Илинден", стоящи на отделна платформа, са дюдюкали и освиркали, както се твърди, полицията, наричали са българите "варвари", "завоеватели" и "поробители" и са ги призовавали да напуснат и "освободят" региона от своето присъствие. В доклада по-нататък се казва, че се е случил "шокиращ" инцидент: г-н Б., известен политик, е бил наплискан с бира върху лицето. Полицията, както се твърди, е предотвратила по-нататъшни сблъсъци. Докладът завършва: "Събитията, организирани от "Илинден", са провокационни. Има реален риск от инциденти. Поради тази причина, от 1992 г. общинските власти в региона обикновено отказват да разрешават провеждането на такива мероприятия. С оглед спазването на закона, обикновено се търси помощ от органите на прокуратурата и полицията." 18. Жалбоподателите представят копия от снимки, писмени показания и изявления на лица, които заявяват, че в няколко случая в периода между 1990 и 1994 г. е имало полицейски акции и действия на частни лица, които са препятствали дейността на сдружението-жалбоподател. Те също представят копия от статии във вестниците, които обвиняват "Илинден" за злоупотреба с български национални символи, описвайки неговите водачи като необразовани, душевно болни хора или предатели и отричайки съществуването на македонско малцинство в България. Жалбоподателите твърдят, че тези статии отразяват общественото мнение в България така, както е манипулирано от властите. Б. Забрани за провеждането на събрания през разглеждания период 1. Събития от юли 1994 г. 19. През юли 1994 г. г-н Станков, като председател на петричкия клон на сдружението-жалбоподател, моли кмета на Петрич да разреши събрание в района на Самуиловата крепост, което да бъде проведено на 31 юли 1994 г. за честване на историческо събитие. На 13 юли 1994 г. е отказано издаването на разрешение от страна на кмета, но без да се излагат мотивите. Сдружението-жалбоподател обжалва пред Петричкия районен съд, който отхвърля жалбата на 16 юли 1994 г. Районният съд намира, че тъй като сдружението-жалбоподател е забранено, са налице основателни опасения, че демонстрацията би застрашила обществения ред и правата и свободите на други граждани. На 28 юли 1994 г. на г-н Йордан Костадинов Иванов, представител на сдружението-жалбоподател и на още едно лице са издадени писмени предупреждения от полицията да не посещават официалния традиционен панаир край Самуиловата крепост. В предупрежденията е постановено, че те се основават на приложимия закон. 20. Въпреки отказа на властите, на 31 юли 1994 г. някои от членовете на сдружението-жалбоподател (120-150 според оценката на жалбоподателя) се опитват да се приближат до историческата местност Самуилова крепост, но полицията, която според жалбоподателите е била тежко въоръжена, блокира пътя им. "В становището на Правителството, твърдението, че районът е бил затворен (отцепен), е необосновано." 2. Събития от април 1995 г. 21. На 10 април 1995 сдружението-жалбоподател моли кмета на Сандански да разреши събрание, което да се проведе на 22 април 1995 г. на гроба на Яне Сандански край Роженския манастир, за честване на осемдесетата годишнина от смъртта му. Това е отказано на 14 април 1995 г., тъй като сдружението-жалбоподател не е надлежно регистрирано от съда. На 15 април 1995 г. сдружението-жалбоподател обжалва пред Районния съд в Сандански, като inter alia заявява, че македонското население е било лишено от правото му на собствен културен живот в нарушение на международното право. Районният съд изобщо не разглежда жалбата. 22. На 22 април 1995 г. общината в град Сандански провежда официална церемония за отбелязване годишнината от смъртта на Яне Сандански. Събитието се провежда край неговия гроб до Роженския манастир. Церемонията започва около 10 часа. Жалбоподателите твърдят, че на група техни поддръжници, които са били пътували до Роженския манастир на 22 април 1995 г., им е било наредено от полицията да оставят колите си до съседния град Мелник и са били транспортирани до манастира с местни автобуси. Там на тях е било разрешено да посетят гроба, да поставят венец и да запалят свещи. Все пак обаче, на тях не е било позволено да донесат до мястото плакатите, знамената и музикалните инструменти, които са носили или да произнасят речи на гроба. Полицията, както се твърди, махнала панделката, прикрепена към венеца. Участниците след това отпразнували събитието, без музика, близо до манастира, но далеч от гроба. 3. Събития от юли 1995 г. 23. През юли 1995 г., както и през предишните години, сдружението-жалбоподател отново иска разрешение да проведе възпоминателно събрание на 30 юли 1995 г. край Самуиловата крепост, историческата местност в района на Петрич. На 14 юли 1995 г. кметът на Петрич отказва да удовлетвори молбата, без да представя мотиви. При обжалване от страна на жалбоподателя, отказът е потвърден с Решение на Петричкия районен съд от 18 юли 1995 г. Районният съд намира, че "провеждането на възпоминателно събрание от "Илинден" на 30 юли 1995 г. край Самуиловата крепост ще застраши обществения ред". 4. Събития от април 1997 г. 24. На 8 април 1997 г. сдружението-жалбоподател информира кмета на Сандански и местната полиция, че организира събрание, което ще се проведе на 20 април 1997 г. на Роженския манастир за отбелязване годишнината от смъртта на Яне Сандански. В писмото до кмета е заявено, че Яне Сандански, който се счита в България за български национален герой, е в действителност "македонски борец за национална независимост на Македония от турска власт и срещу българските потисници". На 11 април 1997 г. кметът отказва да издаде разрешение. Той заявява, че разрешение за честването на същото историческо събитие е било поискано на 4 април 1997 г. от директора на местното средно училище. Кметът по-нататък обяснява, че честването ще се организира съвместно от училището и общината и че "всяко лице, може да дойде индивидуално". 25. На 15 април 1997 г. "Илинден" обжалва пред Районния съд в Сандански отказа на кмета, като заявява, inter alia, че кметът не им е разрешил, "като отделна етническа общност", да организират събрание край гроба на техния национален герой. На 17 април 1997 г. Председателят на Районния съд в Сандански постановява разпореждане, с което отказва да разгледа жалбата по същество, тъй като била подадена от името на нерегистрирана организация. 26. Датата, на която разпореждането е било съобщено на сдружението-жалбоподател, е неясна. Жалбоподателите първоначално отрекоха да са получили отговор на тяхната жалба, но в по-късни обяснения до Комисията заявиха, че разпореждането от 17 април 1997 г. им е станало известно на 5 май 1997 г. 27. Доколкото пропуските в жалбата не са били отстранени в законовия седмодневен срок, на 5 май 1997 г. Председателят на Районния съд в Сандански постановява прекратяването на производството. Сдружението-жалбоподател е уведомено за това разпореждане на 13 август 1997 г. 28. Жалбоподателите заявяват, че на 20 април 1997 г. полицията е възпрепятствала група от техни поддръжници да се доближи до Роженския манастир и че две от лицата са били малтретирани. Те подържат, че на 20 април само 13 ученика и двама учители от местното средно училище са пристигнали на Роженския манастир. Учениците са поставили венец в присъствието на полицията и са напуснали две минути по-късно. 5. Събития от юли и август 1997 г. 29. На 14 юли 1997 г. г-н Станков като Председател на клона на сдружението в Петрич иска разрешение за възпоминателно събрание, което да се проведе на 2 август 1997 г. край Самуиловата крепост, в покрайнините на Петрич. На 17 юли 1997 г. кметът отказва да удовлетвори молбата, заявявайки, че сдружението-жалбоподател не е "легитимна организация". 30. На 20 юли 1997 г. сдружението-жалбоподател подава жалба пред Петричкия районен съд срещу отказа на кмета, посочвайки inter alia, че няма законова разпоредба, която да забранява събранията на организации, които не са "легитимни" и че планираното обществено мероприятие ще бъде мирно и няма да застраши обществения ред. С решение от 1 август 1997 г. Петричкият районен съд отхвърля жалбата по същество. Той намира, че сдружението-жалбоподател не е надлежно регистрирано "в съответствие със законите на страната" и че не е било доказано, че лицата, действащи от негово име, действително го представляват. В резултат на това, не било ясно кой е организирал мероприятието и кой ще отговаря за реда по време на събранието, в съответствие с чл. 8 и 9 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. Районният съд прави заключение, че липсата на яснота по отношение на организаторите на обществено мероприятие застрашава обществения ред и правата и свободите на други граждани. 31. Жалбоподателите твърдят, че на 2 август 1997 г. полицията не е разрешила на група от поддръжници на сдружението-жалбоподател да достигнат историческата местност в околностите на Петрич. В. Други доказателства, отнасящи се до целите и дейностите на сдружението-жалбоподател и неговите поддръжници. 32. Страните изложиха становища и представиха копия от документи, отнасящи се до дейността на сдружението-жалбоподател. Изглежда, че някои от документите, на които се основава Правителството, се отнасят до изявления на лица, принадлежащи към фракция или клон на сдружението-жалбоподател. Тези групи очевидно са се различавали във възгледите и дейността си. 33. Правителството се основава на декларацията от 20 април 1991 г. (вж. параграф 16 по-горе), на полицейския доклад, отнасящ се до събранията от 1990 г. и 1991 г. (вж. параграф 17 по-горе) и на други материали. Правителството посочи, че по време на събранията, в писма до институциите или в изявления пред средствата за масова информация, лица, свързани с сдружението-жалбоподател и неговите поддръжници, са правили декларации в смисъл, че желаят българите да напуснат района на Пиринска Македония и са заявили, че не може да има "никакъв мир на Балканите, освен ако българите, гърците и всички други не признаят националните права на македонския народ и никаква демокрация в която и да било балканска страна без такова признаване". 34. Правителството представи копия от няколко издания на Вестник за македонците в България и по света и Македонска поща, брошури, издадени от една от свързаните със сдружението-жалбоподател фракции, както и копия на материали от пресата. Те съдържат информация, inter alia, относно "тайно" частно събрание на фракция на сдружението-жалбоподател, проведено на 28 септември 1997 г. Събранието, както се твърди, обявява, че на 10 август 1998 г. регионът Пиринска Македония ще стане "политически, икономически и културно автономен" или независим. Това било така, защото на този ден, 85 години след Букурещкия договор от 1913 г., държавите-страни по него били, както се твърди, задължени да се изтеглят от "поробените" македонски територии. Македонска поща по-нататък кани всички македонци на шествие в София на 3 август 1998 г. Поканата акцентира върху това, че участниците няма да носят оръжие. 35. Написан на ръка плакат, издаден, както се твърди, от последователи на сдружението-жалбоподател в Петрич, призовава за бойкот на парламентарните избори от 1994 г., "за да се предотврати установяването на законна българска власт в региона" Пиринска Македония. Документът по-нататък призовава за обединена македонска държава и за "международно нахлуване" от страна на Съвета за сигурност при Обединените нации "по модела на Гренада, Кувейт и Хаити". 36. В призив за бойкот на изборите през 1997 г. е заявено, че македонците трябва да се въздържат да гласуват в знак на протест срещу липсата на признание на техните права като малцинство. 37. В декларация, публикувана в пресата в Бившата югославска република Македония, водачите на фракция, свързана със сдружението-жалбоподател, се критикуват българските власти за техния отказ да признаят македонския език и македонското малцинство в България и се призовават различни международни организации да окажат натиск върху българските власти в това отношение. 38. Правителството представи копие от "меморандум", адресиран до Обединените нации, подписан от активисти на сдружението-жалбоподател или негова фракция, с дата 1 юли 1997 г. Той съдържа кратък обзор на историческите събития, оплаквания във връзка с отношението на българските власти и следните основни искания: колективни малцинствени права, достъп до българските държавни архиви, връщането на конфискуваните материали, преразглеждане на начина, по който се разглежда българската история, преразглеждане на международните договори от 1912 и 1913 г., разпускане на "политическата полиция", разпускане на националистическите и силовите партии и организации, регистрация на "Илинден" като легитимна организация на македонците в България, радио предавания на македонски, разследване на нарушенията, извършени срещу македонци, и икономическа помощ. В апела е заявено също: "...съзнавайки съвременните икономически и политически реалности на Балканите, в Европа и света, ние не действаме чрез противопоставяне, напрежение или насилие. Нашият начин да постигнем ползването на нашите права като македонско етническо малцинство в България и Пиринска Македония, където са нашите етнически и исторически корени, е чрез мирни средства и преговори... Нашите мирни и законосъобразни средства... са в полза на властите, които ... отричат съществуването на македонско малцинство. Нашите демократични методи са в наша вреда: властите могат да си позволят използването на политически, икономически и психологически натиск и оръжие." 39. Пред Съда Правителството се позова на решение на българския Конституционен съд от 29 февруари 2000 г. по дело, отнасящо се до конституционността на политическа партия, Обединената македонска организация "Илинден" - ПИРИН: Партия за икономическо развитие и интегрирането на населението ("ОМОПИРИН"), която е регистрирана от компетентните съдилища през 1999 г. Конституционният съд намира, че целите на партията са насочени срещу териториалната цялост на страната и поради това тя е противоконституционна. 40. Конституционният съд отбелязва, че ОМОПИРИН може да бъде разглеждана като наследник или продължение на сдружението-жалбоподател. На тази основа Конституционният съд широко се е опрял на доводи относно историята и дейността на сдружението-жалбоподател при разглеждането на въпроса дали ОМОПИРИН е конституционна. По-специално, Конституционният съд е взел под внимание исканията, направени в декларацията на сдружението-жалбоподател от 20 април 1991 г. (вж. параграф 16 по-горе). Той също така отбелязва, че картите на региона, изобразявайки като македонски части от територията на България и Гърция, са били публикувани от сдружението и че е имало многократни призиви за автономия и даже отделяне. Конституционният съд по-нататък отбелязва, че представителите на сдружението-жалбоподател са правили обидни забележки по отношение на българската нация. 41. Конституционният съд по този начин намира, че сдружението-жалбоподател и ОМОПИРИН считат региона на Пирин като територия, която е само временно под български контрол и която скоро ще стане независима. Техните действия поради това били насочени срещу териториалната цялост на страната и като такива били забранени съгласно чл. 44 § 2 от Конституцията от 1991 г. Забраната била в съответствие с чл. 11 § 2 на Конвенцията, като нямало съмнение, че дейност срещу териториалната цялост на страната застрашава нейната национална сигурност. Решението е прието с девет на три гласа. Несъгласните съдии представят особени мнения, които не са били публикувани. Г. Доказателства, представени от Правителството в подкрепа на неговите твърдения, че някои от членовете на сдружението-жалбоподател са притежавали оръжие 42. В подкрепа на това твърдение Правителството е представило копия от два документа. 43. Първият е копие от статия в ежедневника "Континент" с дата 1/2 март 1997 г. Вестникът информира, че някой си г-н Д.П.К. е бил арестуван в Петрич за заплахи срещу офицери от полицията, че ще взриви техните домове, тъй като те пречели на бизнеса му. По време на ареста, полицията, както се твърди, открила взривни вещества в дома на г-н Д.П.К. Кратката публикация продължава като напомня, че г-н Д.П.К. бил, както се твърди, водач на "Илинден" и "македонски активист". 44. Вторият довод се явява фотокопие на листовка, която съобщава за основаването на организация и кани заинтересованите да се присъединят. Документът не е подписан. Той е с дата, както се твърди, от 1995 г. и изглежда написан на пишеща машина. Листовката обяснява, че новосъздадената Обединена македонска организация Нова не желае да измества "Илинден". Тя критикува някои от водачите на сдружението-жалбоподател. В листовката по-нататък се заявява, че новата организация ще формира въоръжени групи с цел "подпомагане на Република Македония да оцелее". 45. Правителството не е представило коментар или допълнителна информация относно съдържанието на двата представени от него документа. 46. По време на заседанието пред Съда, в отговор на въпрос, който й бе поставен, агентът на Правителството информира Съда, че срещу членове на сдружението-жалбоподател никога не са били образувани наказателни производства. Д. Кратко изложение от страна на Правителството относно историческия контекст 47. Правителството подчерта, че познаването на историческия контекст и сегашното положение в България и на Балканите е от съществена важност за разбирането на спорните въпроси по настоящото дело. Тяхното обяснение може да бъде обобщено, както следва: "Исторически, българската нация се консолидира в няколко географски региона, като един от тях е географският регион Македония. През 1878 г., когато България бива частично освободена от турско господство, Берлинският мирен договор оставя региона Македония в границите на Турция. Между 1878 и 1913 г. българското население в Македония организира пет неуспешни въстания, като се стреми да се освободи от турска власт и да се обедини с България. Последват масови преселвания на бежанци от региона към отечеството България. Стотици хиляди македонски българи се заселват в България. През 1934 г. за пръв път се прокламира така наречената "македонска нация" с резолюция на Комунистическия интернационал. Преди това, нито един сериозен исторически източник никога не е споменавал за някакво друго славянско население в региона освен за българско население. След Втората световна война, комунистическата власт в Югославия обявява концепцията за отделна македонска нация. Създават се отделен език и азбука и се налагат с указ на 2 август 1944 г. В Югославия започва масова кампания по асимилация, съпроводена с жестокости. За кратък период от време Българската комунистическа партия - вдъхновена от идеята за създаване на българо-югославска федерация - също пуска в действие кампания по насилственото налагане на македонско самосъзнание сред населението в района на Пиринска Македония. По време на преброяванията на населението през 1946 и 1956 г. лицата, живеещи в региона, са били заставяни да се обявяват за "македонци". Кампанията е преустановена през 1963 г., частично поради отказа от страна на населението да сменя самоличността си. В тези части на географския регион Македония, които са били в Югославия, реалностите на двуполюсния свят от периода на студената война - при които отношенията между Югославия и социалистическия блок, доминиран от СССР, са били напрегнати - усилват чувството на населението за обреченост и гняв, както и техните страхове, че обединението с България никога няма да бъде възможно. Насилственото налагане на македонско самосъзнание от страна на режима на Тито също изиграват решаваща роля. Ето защо, даже ако е протекъл процес на формирането на нова нация, той е бил ограничен до територията на Бившата югославска република Македония. По време на преброяването на населението през 1992 г. само 3 019 български граждани се идентифицират като македонци и посочват македонския като техен майчин език. Други 7 784 се обявяват за македонци в географски смисъл, докато, както се твърди, посочват своето българско национално самосъзнание и майчин език. Лицата, които се считат за македонци, далеч не са дискриминирани в България. Те имат своя собствена културна и образователна организация, "Светлина". Има книги и вестници на "македонски език". 48. Разпоредбите на Конституцията от юли 1991 г., отнасящи се до свободата на събранията, гласят както следва: "(1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. (3) За събрания на закрито не се изисква разрешение." Член 44 ал. 2 "Забраянват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие." 49. Законовите изисквания относно организирането на събрания се съдържат в Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г. Съответните му разпоредби гласят: "Събрания, митинги и манифестации могат да се организират от граждани, от сдружения, от политически или други обществени организации." Член 6 ал. 2 "(2) Всеки организатор или участник в [събрание или манифестация] отговаря за вредите, причинени по негова вина по време на [мероприятието]." Член 8 ал. 1 "За свикване на събрание на открито, организаторите трябва да писмено да уведомят [съответния] Народен съвет или кметство най-малко 48 часа преди началото [на събранието], като трябва да посочат [името на] организатора, целта [на събранието], и мястото и времето на събранието." Член 9 ал. 1 "Организаторите на събрание трябва да предприемат необходимите мерки за осигуряване на реда по време на събранието." "(1) Събранието се ръководи от председател. (2) Участниците трябва да спазват указанията на председателя, отнасящи се до запазването на [обществения] ред..." 50. Забраните за събрания също са уредени в Закона за събранията, митингите и манифестациите: "(1) Когато времето или мястото на събранието или пътят на движението на манифестацията биха създали ситуация, която застрашава обществения ред или безопасността на движението, Председателят на Изпълнителния комитет на Народния съвет, или кметът, съответно, предлагат промяната им. (2) Председателят на Изпълнителния комитет на Народния съвет или кметът са компетентни да забранят провеждането на събранието, митинга или манифестация, когато има несъмнени данни, че: 1. това цели насилствено събаряне на конституционния обществен ред или е насочено срещу териториалната цялост на страната; 2. това би застрашило обществения ред в местната общност; 4. това би нарушило правата и свободите на други лица. (4) Организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва пред Изпълнителния комитет на Народния съвет забраната по предходната алинея. Изпълнителният комитет взема решение в срок от 24 часа. (5) Когато Изпълнителният комитет на Народния съвет не е взел решение в [този] срок, манифестацията, митингът или събранието могат да бъдат проведени. (6) Ако жалбата бъде отхвърлена, спорът се отнася до съответния районен съд, който постановява решение в срок от пет дни. Решението на съда е окончателно." 51. Законът за събранията, митингите и манифестациите е приет през 1990 г., когато Конституцията от 1971 г. все още е била в сила. Съгласно Конституцията от 1971 г. изпълнителните органи на местната власт са изпълнителните комитети на районните народни съвети. Кметовете, споменати в някои от разпоредбите на Закона за събранията, митингите и манифестациите, са представители на Изпълнителния комитет, действащи в селата и градовете, попадащи под юрисдикцията на съответните народни съвети. Конституцията от 1991 г. премахва изпълнителните комитети и установява поста кмет, избиран посредством пряко всеобщо гласуване, като "орган на изпълнителната власт в общината" (Член 139). 1. ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО 52. Правителството повторя и се разпростира, в светлината на последното развитие на нещата, върху своите възражения, направени в етапа по допустимостта на процедурата. То привежда доводи, че определени противоречия в изявленията на жалбоподателите пред различните власти показват, че по същността си жалбите представляват злоупотреба с право. Правителството по-нататък поддържа тезата, че не са били изчерпани вътрешноправните средства за защита и че жалбите са очевидно неоснователни. Коментирайки решението на Комисията относно процесуалната легитимация на "Илинден", Правителството, като не оспорва в своето изложение заключението на Комисията, заявява, че съдебните решения от 1990 и 1991 г. (вж. по-горе параграфи 11-13) са имали правното действие на забрана по отношение на дейността на "Илинден" като сдружение и като група индивиди. На устното заседание агентът на Правителството помоли Съда да постанови на това основание, че сдружението-жалбоподател не е процесуално легитимирано. Процесуалната правоспособност на г-н Станков не е поставена под въпрос. Правителството обаче счита, че той не е валидно представляван пред Съда, тъй като той не е упълномощил г-н Иванов, неговия представител, да делегира правомощията си на г-н Хинкер, който - освен това - само е споменал "Илинден" в писмото си до Съда, съобщавайки за своето участие като адвокат. Правителството по-нататък постави под въпрос, за пръв път в своето становище по чл. 41, валидността на правомощията на г-н Хинкер да представлява сдружението-жалбоподател, след като няма колективно решение от членовете на сдружението, упълномощаващо г-н Иванов да делегира правомощията си на друго лице. 53. Жалбоподателите приканват Съда да се произнесе по същество. 54. Съдът напомня, че съгласно системата на Конвенцията, във вида, който е в сила от 1 ноември 1998 г., когато ответното Правителство повтаря възражения, повдигнати и разгледани етапа по допустимостта, неговата задача е да провери дали са налице специални обстоятелства, даващи основание да се преразгледа въпросът за допустимостта (Великова срещу България, N 41488/98, § 57, ЕСПЧ, 1999 - V; и Басик срещу Австрия, N 29800/96, § 34, предстои публикация в официалните доклади на съда). Разпоредбата на чл. 35, § 4 in fine на Конвенцията, която позволява на Съда да обяви дадена жалба за недопустима на всеки етап от процеса, не означава, че ответното Правителство може да повдига въпроса за допустимостта на всеки етап от производството, ако такъв е могло да бъде повдигнат по-рано (вж. параграф 88 от Обяснителния доклад към Протокол N 11 към Конвенцията и Правило 55 от Правилника на Съда) или да го повтаря, когато е бил отхвърлен. 55. Вярно е, за разлика от делата Великова и Басик, в сегашния случай въпросите за допустимостта са разгледани от Комисията преди влизането в сила на Протокол N 11 към Конвенцията, а не от Съда. Съдът, въпреки това, отбелязва, че съгласно чл. 5 § 3 in fine на Протокол N 11, жалби, обявени за допустими от Комисията и предадени на Съда без Комисията да е приключила тяхното разглеждане, се третират като "допустими дела". Решението на Състава в такива случаи не е окончателно, доколкото това се допуска от разпоредбите на чл. 44 § 2 от Конвенцията. Ето защо, Съдът намира, че в случаите, попадащи под действието на чл. 5 § 3 in fine на Протокол N 11 към Конвенцията, той отново ще повдигне въпросите за допустимостта, ако са налице специални обстоятелства, даващи основание за такова преразглеждане. 56. По настоящото дело Правителството по същество повтори своите възражения относно допустимостта на жалбата, които вече бяха разгледани и отхвърлени от Комисията в нейното решение от 29 юни 1998 г. 57. Съдът отбелязва, че Комисията подробно се е занимала с аргументите на Правителството и е дала пълните мотиви за своето решение. След внимателно разглеждане на становището на Правителството, включително неговите коментари в светлината на новото развитие на нещата, не са налице нови елементи, които биха оправдали преразглеждането на въпроса за допустимостта по настоящото дело. По отношение на юридическото представителство на г-н Станков пред съда, Съдът е убеден, въз основа на подписаните от него и г-н Иванов бланки за упълномощаване (вж. параграф 2 по-горе), че той е валидно представляван. Съдът накрая не намира нищо, което би хвърлило съмнение върху правото на г-н Хинкер да представлява "Илинден". Съдът оставя открит въпроса дали Правителството е лишено от правото да повдига този въпрос за пръв път в неговото становище по чл. 41 от Конвенцията. Ето защо, предварителните възражения на Правителството се отхвърлят. II. ОБХВАТ НА ДЕЛОТО 58. Правителството се основава на доказателства, които пряко не се отнасят до възпоминателните събрания от 31 юли 1994 г., 22 април и 30 юли 1995 г. и 20 април и 2 август 1997 г. То привежда доводи, че забраната за провеждане на събранията на тези дати трябва да се разглежда на фона на други събития - било преди или след тези събрания - и че цялата информация относно дейността на сдружението-жалбоподател и други свързани организации и лица трябва да бъде взета предвид. Правителството представя обширна информация относно събития между 1990 и 1993 г. и също така относно развитието на нещата след окончателното решение на Комисията относно допустимостта от 29 юни 1998 г. Жалбоподателите също така се основават на доказателства, засягащи събития извън обхвата на делото с оглед неговия времеви диапазон и предмет, като в същото време оспорват относимостта на някои от материалите, представени от Правителството. 59. Съдът напомня, че решението относно допустимостта ограничава обхвата на делото, гледано от него. Следователно, не е негова задача да произнася решение по оплаквания, отнасящи се до събития от 1990 до 1993 г. (които са били обявени за недопустими от Комисията). Нито пък е сезиран да изрази мнение в това решение относно въпроса дали забраната на събранията през 1998, 1999 и 2000 г. или решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. са в съответствие с Конвенцията (тези въпроси се явяват предмет на други жалби, висящи пред Съда: NN 44079/98, 59489/00 и 59491/00). Обхватът на настоящото дело се ограничава до оплакванията на жалбоподателите, че властите са забранили техни събрания на 31 юли 1994 г., 22 април и 30 юли 1995 г., и 20 април и 2 август 1997 г. Съдът също така ще вземе предвид доказателствата, отнасящи се до други събития, доколкото те могат да бъдат относими към тези оплаквания. III. ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 11 ОТ КОНВЕНЦИЯТА 60. Наблюдателите твърдят, че е бил нарушен чл. 11 от Конвенцията, който в приложимата си в случая част предвижда, както следва: 1. Всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване … 2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществена сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите… А. Аргументите на страните І. Жалбоподателите 61. Жалбоподателите твърдят, че забраната на събранията, организирани от тях за честване на определени исторически събития и отношението на властите в съответния период са били насочени към потъпкване на свободното изразяване на идеи на мирни събрания. В този смисъл, това се оценява като вмешателството в техните права по чл. 11 от Конвенцията, разглеждан при тези обстоятелства като lex specialis по отношение на чл. 10 от Конвенцията. 62. Те твърдят, че вмешателството не е "предписано от закона", тъй като липсата на регистрация на тяхното сдружение, на която са се основали кметовете, не е сред основанията, оправдаващи забраната на демонстрации съгласно чл. 12 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. 63. В допълнение на това, те отхвърлят като неоснователно твърдението на Правителството, че събранията, организирани от тях, са съставлявали заплаха. Те са били изцяло мирни: тяхната цел е била да се честват исторически събития, считани за важна част от историята на македонския народ. Събранията, които обикновено са траели около три часа, винаги са започвали с прочитането на текстове и са продължавали с поеми, музика и песни. 64. Жалбоподателите по-нататък поставят под съмнение легитимността на целите, преследвани от забраните и тяхната оправданост. Целта на властите - както я виждат жалбоподателите - е била да се спре разпространяването на идеята, че съществува македонско малцинство в България. Би могло да бъде истина, че мнозинството от българското население счита, че няма македонско малцинство в тяхната страна и че изказването на идеите на жалбоподателите би могло да шокира и да се окаже оскърбително за това мнозинство. Обаче в едно плуралистично демократично общество е от съществена важност да се позволи свободното изразяване на идеите на малцинството и дълг на властите е да гарантират на жалбоподателите правото да демонстрират мирно. 65. Те по-нататък заявяват, че забраните, от които се оплакват, макар и ограничени до определени исторически местности и определени дати, съставляват в действителност обща забрана върху събранията на сдружението-жалбоподател, тъй като нито едно събрание, организирано от него, не е било разрешено. Такава абсолютна забрана е несъразмерна. Нищо в материалите, представени от Правителството, не може да доведе до заключението, че те са търсили отделяне от България. Даже ако е имало някакво съмнение в това отношение, пълната забрана върху честванията е била несъразмерна реакция. 66. Правителството изказва съмнение относно намерението на жалбоподателите да провеждат "мирни" демонстрации, след като има, както се твърди, доказателства, че някои от членовете на организацията са били въоръжени. В това отношение то се позовава на два документа, които е представило (вж. по-горните параграфи 42-46). То също така се позовава на доказателства, които, както се твърди, доказват, че от 1990 г. нататък събранията на "Илинден" винаги са се характеризирали с конфликти и сблъсъци, както словесни, така и физически, между поддръжници на сдружението и други лица. Това е било неизбежно поради провокационните анти-български изявления, правени на тези събрания и използвания обиден език. 67. По-нататък се подчертава, че членовете на сдружението-жалбоподател никога не са били възпрепятствани да посещават въпросните исторически местности, при условие, че не носят плакати или други материали, съдържащи заплахи срещу единството на нацията, териториалната цялост на страната или правата на други лица. По-този начин свободата на събранията на жалбоподателите не е била засегната. 68. Ако се счете, че е имало вмешателство на правата на жалбоподателите по чл. 11 от Конвенцията, това вмешателство е било законосъобразно и се е основавало на недвусмислените разпоредби на Конституцията и Закона за събранията, митингите и манифестациите. Правителството оспорва позицията на жалбоподателите, че причините за забраните постоянно са се сменяли - като по този начин, както се твърди, се разкривала липсата на ясна правна основа. Причините за всички забрани неизменно са били неконституционносъобразните действия и изявления на сдружението-жалбоподател (които, както се твърди, са заплашвали териториалната цялост на страната и националната сигурност) и рискът от инциденти, застрашаващи обществения ред. 69. След позоваване на решенията на Върховния съд от 1990 и 1991 г. (вж. параграфи 12 и 13 по-горе) и решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. (вж. параграфи 39-41 по-горе), се подчертава, че сдружението-жалбоподател е било разпуснато, тъй като е било установено, че неговата дейност застрашава териториалната цялост на страната и се явява неконституционносъобразна. "Достоверна информация", че дадено събрание би могло да бъде насочено срещу териториалната цялост на страната била валидно основание за налагане на забрана върху такова събрание съгласно чл. 12 § 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (вж. параграф 49 по-горе). Решенията за разпускането на "Илинден" предоставяли достатъчно информация в това отношение. Докато една нерегистрирана организация би била несъмнено свободна да организира събрания, дейността на сдружението-жалбоподател е била забранена. Намирането на основание от страна на властите, при взимане на техните решения за забрана на събранията, във факта, че на сдружението-жалбоподател е била отказана регистрация, е било в съответствие със закона. 70. В допълнение, обжалваните мерки са преследвали определени законосъобразни цели: защитата на националната сигурност и териториалната цялост, защитата на правата и свободите на други лица, гарантиране на обществения ред в местната общност (населено място) и предотвратяването на безредици и престъпления. 71. По мнение на Правителството, "Илинден" нарушава правата и свободите на други лица, защото се е стремило да създаде македонска нация сред население, което принадлежи към българската нация и е искало налагането на македонско самосъзнание и институции в пиринския край, като се изключат всички български институции. Шепата поддръжници на тези идеи - около 3000 в регион с население от около 360 000 - била обсебила правото да говори от името на народа. Най-важно, сдружението-жалбоподател била сепаратистка група, която търсила отделянето на пиринския регион от България. То създавало директна заплаха за националната сигурност и териториалната цялост на страната. 72. С позоваване на историческия и актуален контекст в България и на Балканите (вж. параграф 47 по-горе), Правителството привежда доводи, че настойчивото изискване от страна на сдружението-жалбоподател за диференциация и "колективни права", въпреки факта, че всяко лице в България напълно се ползва от всякакви права и свободи, включително политически и културни права, разкрива, че тяхната истинска цел е била налагането на чуждо национално самосъзнание на българското население. Даже ако съществува македонско малцинство в България - Правителството продължава - средствата и оръдията за пропаганда, използвани от "Илинден", не са били насочени към защита на правата на такова малцинство, а към превръщането на българското население в македонско и след това - към отделяне на региона от страната. 73. В контекста на трудния преход от тоталитарни режими към демокрация, и поради придружаващата го икономическа и политическа криза, напреженията между съвместно съжителстващи общности, където ги има в района, са особено взривоопасни. Събитията в бивша Югославия са пример. Пропагандирането на сепаратизъм при такива условия правилно е било видяно от властите като заплаха за националната сигурност и мира в региона. Освен това, националните власти са били поставени в по-добра позиция да оценят тези рискове. Разбираемо е, че същите факти биха имали различен смисъл в други държави, в зависимост от контекста. Фактите на настоящото дело следва обаче да се разглеждат на фона на трудностите в региона. 74. Времето и мястото, избрани от сдружението-жалбоподател за техните събрания, са били неподходящи. Те са съвпадали с традиционни, широко посетени церемонии и панаири, възпоминателни събития от историческа важност, което включва чувствителни спорни въпроси. Провокационното отношение на сдружението-жалбоподател е предизвиквало инциденти в миналото и е предизвикало много негативни реакции от страна на населението. Властите по този начин са възприели практиката да не разрешават събранията на "Илинден" по едно и също време и на едно също място, като официалните чествания. Като се позовава на решенията на Комисията по жалба N 8191/78 (Rassemblement Jurassien & Unite jurassienne срещу Швейцария, DR 17, стр. 93) и жалба N 8440/78 (Християни срещу расизма и фашизма срещу Обединеното кралство, DR 21, стр. 138), Правителството посочва, че като се имат предвид границите на свободата за преценка на държавата, забраната на демонстрации при условията на обществено напрежение и когато властите могат да очакват с основание сблъсъци, е оправдано с оглед опазването на обществения ред. 75. Съгласно неговата аргументация, обжалваните забрани са били съразмерни на преследваните законни цели и не са били в нарушение на чл. 11 от Конвенцията. 76. Правителството изразява съмнения относно мирния характер на събранията на сдружението-жалбоподател и на тази основа оспорва приложимостта на чл. 11 от Конвенцията. 77. Съдът напомня, че чл. 11 от Конвенцията само защитава правото на "мирни събрания". Това понятие - съгласно практиката на Комисията - не покрива митинг, при който организаторите и участниците имат насилствени намерения (N 13079/87, реш. 6.3.89, DR 60, стр. 256, N 8440/78, Реш. 16.7.80, DR 21, стр. 138). 78. По настоящото дело, след като внимателно проучи всички предоставени му материали, Съдът не намира, че тези лица, въвлечени в организирането на забранените събрания, са имали насилствени намерения (вж. по-горните параграфи 10, 12, 13, 16, 17, 20, 22, 28, 31 и 32-46). Така чл. 11 е приложим. 2. Дали е имало вмешателство 79. Съдът отбелязва, че при всички разглеждани случаи, властите са забранявали събранията, планирани от двамата жалбоподатели. Това е била, наистина, практика, която винаги е била неизменно следвана след 1992 г. (вж. по-горните параграфи 17 и 74). През юли 1994 г. на Председателя на сдружението-жалбоподател и на друго лице са били издадени полицейски предупреждения да стоят настрани от мястото на тяхното планирано възпоминателно събрание. В един случай, на 22 април 1995 г., въпреки наложената от кмета забрана, на поддръжниците на сдружението-жалбоподател е било позволено да се доближат до историческото място, където те са желаели да проведат своето събрание и са могли да поставят венец на гроба на Яне Сандански и да запалят свещи. Това е било възможно обаче само при условие, че участниците оставят своите плакати и лозунги. Не е било разрешено да се произнасят речи на самото място. На участниците е било позволено да честват събитието само от определено разстояние (вж. параграф 22 по-горе). Този подход от страна на властите, позволяващ на членовете на сдружението-жалбоподател да присъстват на официални церемонии, провеждани на едни и същи места и време, по случай едни и същи исторически събития, при условие, че не носят своите плакати и не провеждат отделни демонстрации, е повторен в решението на кмета от 11 април 1997 г. и в представеното от Правителството становище пред Съда (вж. параграфи 24 и 66 по-горе). 80. Въз основа на горното, Съдът счита, че без съмнение е имало вмешателство в свободата на събранията и на двамата жалбоподатели, по смисъла на чл. 11 от Конвенцията. 3. Дали вмешателството е било предписано от закона 81. Съдът отбелязва, че мотивите, изложени от властите за забраната на събранията са варирали и не са били подробно формулирани. Те многократно споменават липсата на регистрация на сдружението-жалбоподател, факт, който сам по себе си не е могъл съгласно приложимото право, да послужи като основание за забрана на дадено събрание. В два случая кметовете не са изложили мотиви и това само частично е било поправено от районните съдилища в техните решения при обжалването (вж. горните параграфи 19, 21, 23, 24, 29 и 30). Съдът отбелязва обаче, че властите са се позовавали на налична, както се твърди, заплаха за обществения ред, която в съответствие с вътрешното право на страната е била сред основанията, оправдаващи ограничаването на правото на мирни събрания. Фактът, че на "Илинден" е била отказана регистрация, е очевидно считан за релевантен при оценката на заявената опасност за обществения ред (вж. горните параграфи 19 и 30 in fine). Освен това, обжалваните забрани са били наложени с решения на компетентните кметове и съдилища в съответствие с процедурата, предписана в Закона за събранията, митингите и манифестациите. 82. При тези обстоятелства, Съдът приема, че вмешателството в свободата на събранията на жалбоподателите може да се разглежда като "предписана от закона". Доколкото жалбоподателите са атакували правилността на заключението на властите, че е имало заплаха за обществения ред, този въпрос следва да бъде разгледан в контекста на въпроса дали вмешателството в свободата на събрания на жалбоподателите е имало легитимна цел и дали е било необходимо в едно демократично общество, по смисъла на чл. 11 § 2 от Конвенцията. 4. Легитимна цел 83. По мнението на Правителството, мерките, предприети срещу възпоминателните събрания на "Илинден", са преследвали няколко легитимни цели: защита на националната сигурност и териториална цялост, защита на правата и свободите на други лица, гарантиране на обществения ред в местната общност (населено място) и предотвратяване на безредици и престъпления. Жалбоподателите оспорват тази позиция. В приведеното от тях становище скритата цел на обжалваните забрани е била отричането на колективните права на македонското малцинство. 84. Съдът напомня, че изброяването на изключенията от свободата на изразяване на мнения и събрания, съдържащи се в членове 10 и 11, е изчерпателно. Определенията на тези изключения са по необходимост ограничителни и трябва да бъдат тълкувани стеснително (вж. Сидиропулос срещу Гърция, решение от 10 юли 1998 г., Доклади относно решения и определения 1998-IV, §§37-39). Взимайки предвид всички материали по делото, Съдът приема, че вмешателството е предвидено да охрани един или повече интереси, указани от Правителството. 5. "Необходимо в едно демократично общество" 85. Съдът напомня, че въпреки неговата автономна роля и специална област на приложение, чл. 11 трябва също така да бъде разглеждан в светлината на чл. 10. Защитата на мненията и свободата те да се изразяват е една от целите на свободата на събранията и сдружаване, осветена в чл. 11 (Партия на свободата и демокрацията (OZDEP) срещу Турция [GC], N 23885/94, § 37, предстояща публикация в официалните доклади на Съда. Такава връзка е особено относима, когато - както е в случая - намесата на властите в събрание или сдружение, се явява, поне частично, реакция срещу изповядвани възгледи или изявления, направени от участниците или членовете. 86. Свободата на изразяване съставлява една от най-важните основи на демократичното общество и едно от основните условия за неговия прогрес и за самоосъществяването на всяка личност. При спазване на алинея 2 на чл. 10, тя е приложима не само по отношение на "информация" или "идеи", които се приемат благоприятно или се разглеждат като безвредни или се приемат безразлично, но също така и по отношение на такива, които обиждат, шокират или смущават. Такива са изискванията за плурализъм, търпимост и широта на възгледите, без които няма "демократично общество" (вж. Хандисайд срещу Обединеното кралство, решение от 7 декември 1976 г., Серия А N 24, стр. 23, § 49; Гергер срещу Турция [GC], жал. 24919/94, § 46, 8 юли 1999, недокладвано). По сходен начин, свободата на събрания така, както е осветена в чл. 11 на Конвенцията, защитава дадена демонстрация, която може да дразни или обижда лица, които се противопоставят на идеите или исканията, за които такава демонстрация се стреми да допринесе (Платформата "Artze fur das Leben" срещу Австрия, решение от 21 юни 1988 г., Серия А N 139, § 32). 87. Изразът "необходимо в едно демократично общество" предполага, че намесата съответства на "неотложна обществена необходимост" и, по-специално, че тя е съразмерна на преследваната легитимна цел. Договарящите държави притежават свобода на преценка в определени граници за извършване на оценка дали съществува подобна необходимост, но тя е в унисон с надзора, осъществяван от европейските институции, обхващащ както за законодателството, така и за прилагането на решенията, даже и такива, които са произнесени от независим съд. Ето защо, Съдът е овластен да произнесе окончателното решение дали дадено "ограничение" е съвместимо с правата, защитавани от Конвенцията (вж. Гергер срещу Турция, цит. източник, § 46). Когато Съдът осъществява съдебно разглеждане, неговата задача е не да замени своето собствено мнение с това на съответните национални власти, но по-скоро да преразгледа в съответствие с чл. 11 решенията, които те са взели. Това не означава, че той трябва да се ограничи до установяване дали ответната Държава основателно, внимателно и добросъвестно е упражнила своето право на преценка; той трябва да разгледа обжалваното вмешателство в светлината на цялото дело и да определи, след като е установил, че тя е преследвала "легитимна цел", дали то е било съразмерно на тази цел и дали приведените от националните власти причини за оправдаването му са "съответни и достатъчни". При извършването на това, Съдът трябва да се убеди, че националните власти са приложили стандарти, които са в съответствие с принципите, въплътени в чл. 11 и, освен това, че те са основали своите решения върху приемлива оценка на съответните факти (Обединената комунистическа партия на Турция и други срещу Турция, решение от 30 януари 1998 г., Доклади 1998-I, § 47). 88. Сферата на приложение на нормата на чл. 10 § 2 от Конвенцията е стеснена, що се отнася до ограничения върху политическите изказвания или върху споровете по въпроси от обществен интерес (вж. mutatis mutandis, Уингроув срещу Обединеното кралство, решение от 25 ноември 1996 г., Доклади 1996-V, § 58). Една от основните характеристики на демокрацията е възможността, която тя предлага за разрешаване на проблемите на страната чрез диалог, без прибягване до насилие, даже когато тези проблеми са неприятни. Демокрацията процъфтява върху свободата за изразяване. От тази гледна точка, не може да има оправдание за създаване на пречки пред дадена група, само защото тя търси публично да обсъди положението на част от населението в Държавата и да намери в съответствие с демократичните правила, решения, които са способни да удовлетворят всяко от засегнатите лица (решението Обединена комунистическа партия на Турция, цит. източник, § 57). 89. Жителите на даден регион в страната имат право да образуват сдружения с цел да допринесат за особените характеристики на този регион. Фактът, че дадено сдружение утвърждава малцинствено самосъзнание не може сам по себе си да оправдае ограничаването на неговите права по чл. 11 от Конвенцията (вж. решението Сидиропулос, цит. източник, § 44). 90. Естествено, не може да бъде изключено, че програмата на дадена организация крие цели и намерения, различни от тези, които тя прокламира. За да се провери, че тя не извършва това, трябва да се сравни съдържанието на програмата с действията на тази организация и позициите, които тя защитава (решението Обединена комунистическа партия на Турция, цит. източник, § 58). Съществен фактор, който трябва да бъде взет предвид, е въпросът дали е имало призиви за употреба на насилие, въстание или някаква друга форма на отхвърляне на демократичните принципи (Партия на свободата и демокрацията (OZDEP) срещу Турция, цит. източник, § 40). Когато е имало подбуждане към насилие срещу личност или длъжностно лице или част от населението, държавните власти ползват свобода на преценката в широки граници, когато разглеждат необходимостта от вмешателство на свободата за изразяване (вж. решението Инчал срещу Турция от 9 юни 1998 г., Доклади 1998-IV, стр. 1567, § 48 и Шюрек (N 1) срещу Турция [GC], N 26682/95, §61, ЕСПЧ 1999-IV). (б) Приложение на общите принципи към настоящото дело 91. Властите са се позовали на факта, че на сдружението-жалбоподател е била отказана регистрация, понеже съдилищата са намерили, че то е противоконституционно (вж. параграфи 11-13 по-горе). 92. Съдът счита обаче, че макар предишни решения на националните съдилища, които са проверявали дадено сдружение, да са без съмнение релевантни при разглеждането на опасностите, които неговите събрания могат да създадат, автоматичното основаване върху самия факт, че дадена организация е била счетена за противоконституционна - и й е била отказана регистрация - не е достатъчно, за да оправдае съгласно чл. 11 § 2 от Конвенцията практиката от систематични забрани за провеждането на мирни събрания. Съдът трябва по-скоро да провери конкретните основания, повдигнати за да се обоснове вмешателството и значението на това вмешателството. (i) Основания, повдигнати за обосноваване на вмешателството (a) Твърдяно притежаване на оръжие 93. Правителството представи фотокопие на напечатана с пишеща машина листовка, съобщаваща създаването на въоръжени групи (вж. параграф 44 по-горе). Не е установено обаче, че тя произлиза от сдружението-жалбоподател. Правителството не е представило никакви конкретни данни. Нито пък е обяснило доколко е относима вестникарската статия, представена от него (вж параграф 43 по-горе), която съобщава, че дадено лице е заподозряно за определени нарушения, някои от които се отнасят очевидно до частен делови конфликт. По мнението на Съда, очевидно е, че ако е имало подготовка за въоръжени действия, Правителството би могло да представи по-убедителни доказателства в това отношение. (b) Твърдяна заплаха за обществената безопасност 94. Правителството твърди, че в миналото са се случвали инциденти, когато сдружението-жалбоподател е провеждало събрания и че е имало вероятност за повторението им. Няма доказателства обаче за сериозни безредици, причинени от жалбоподателите. Посочените инциденти са от маловажно естество и не са имали за резултат образуването на наказателно производство (вж параграфи 17, 18 и 46 по-горе). Решенията на кметовете и местните съдилища са се позовавали само на хипотетична опасност за обществения ред, без да предоставят повече подробности. Рискът от маловажни инциденти по такъв начин не е изисквал забрана на събранията на "Илинден". (g) Твърдяни заплахи, произтичащи от целите и декларациите на "Илинден" Сепаратистки идеи 95. Правителството подчертава, че сдружението-жалбоподател е застрашило териториалната цялост на България, тъй като то е преследвало отделяне от България. Жалбоподателите заявяват, че единствената цел на техните събрания е била да се честват исторически събития и че те на са преследвали сепаратистки цели. 96. Въз основа на всички доказателства, Съдът намира, че в съответния период от време, за властите не е било необосновано да подозират, че определени водачи на сдружението-жалбоподател - или малки групи, които са произлезли от него - таят сепаратистки възгледи и включват в политическия си дневен ред идеи за автономия на района на Пиринска Македония или даже за отделяне от България. Това се подкрепя от различни изказвания, направени от тези водачи (вж. параграфи 16, 33, 34 и 35). Съдът също така взима предвид заключенията на Върховния съд от 1990 и 1991 г. и на Конституционния съд в неговото решение от 29 февруари 2000 (вж. параграфи 12, 13 и 39-41 по-горе). От това следва, че властите са могли да предвидят, че някои от участниците ще разпространяват сепаратистки лозунги по време на възпоминателните церемонии. 97. Съдът повтаря отново обаче, че фактът, че група от лица са поискали автономия или даже отделяне на част от територията на страната - по този начин искайки фундаментални конституционни и териториални промени - не може автоматически да оправдае забраната на нейните събрания. Изискването на териториални изменения в речи и при демонстрации не съставлява автоматично заплаха за териториалната цялост и националната сигурност на страната. Свободата на събранията и правото да се изразява мнение чрез тази свобода са сред първостепенните ценности в едно демократично общество. Същността на демокрацията е нейната способност да се решават проблемите чрез открито обсъждане. Широкообхватните мерки от превантивен характер да се ограничи свободата на събранията и изразяване, освен в случаите на подстрекаване към насилие или отхвърляне на демократичните принципи - колкото и шокиращи и неприемливи могат да изглеждат на властите някои възгледи и използвани думи и колкото незаконни могат да изглеждат някои от исканията - действително правят лоша услуга на демокрацията и често даже я застрашават. В едно демократично общество, основано на господството на закона, на политическите идеи, които оспорват съществуващия ред и чието осъществяване се проповядва с мирни средства, трябва да се даде подходяща възможност за изразяване чрез упражняването на правото на събрания, както и чрез други законосъобразни средства. 98. Ето защо, Съдът намира, че вероятността да се произнесат сепаратистки декларации на събрания, организирани от "Илинден", не би могла да оправдае забраната на тези събрания. Твърдяно разпространение на насилие и отхвърляне на демократичните принципи 99. Правителството се позовава на изявления, които биха могли да се тълкуват като покана до българите да оставят Пиринския регион на македонците (вж. по-горните параграфи 16, 17 и 33) и навежда на мисълта, че даже ако сепаратистките цели на "Илинден" да не са били досега преследвани по открито насилствен начин, въпреки това са били налице признаци, че това ще се случи. Жалбоподателите отхвърлят тези твърдения като неоснователни и подчертават мирния характер на техните събрания. 100. Няма съмнение, че стремежът за изгонване на други лица от дадена територия въз основа на етническия произход е пълно отрицание на демокрацията. Достойно е да се отбележи обаче, че Върховният съд, когато е отказал да разреши регистрацията на сдружението-жалбоподател през 1990 и 1991 г., Конституционният съд в своето решение от 29 февруари 2000 г. (вж. по-горните параграфи 12, 13 и 39-41), не са постановили, че целите на "Илинден" включват подстрекателство към насилие или отхвърляне на демократичното управление. Освен това, никога не са завеждани съответните наказателни производства срещу членове на "Илинден" или участници в събранията (вж. по-горния параграф 46). 101. Повечето от декларациите или изявленията на "Илинден" подчертават, че се опират на обществения дебат и политическия натиск за постигането на неговите цели и изрично отхвърлят насилието (вж. параграфи 10, 16, 37 и 38). Тези изявления, които могат да се тълкуват като призоваващи към насилие или отхвърляне на демокрацията, изглеждат изолирани на фона на всички материали по делото. Освен това, тъй като различните лица и групи, свързани с "Илинден", са имали различаващи се възгледи, не всички изброени материали отразяват непременно идеи и цели, които доминират в дневния ред на сдружението-жалбоподател. 102. В своето решение по делото Инчал срещу Турция Съдът е намерил, че самият факт, че съобщение, прочетено на възпоминателна церемония пред група от хора - което вече ограничава потенциалното му въздействие върху националната сигурност, обществения ред или териториалната цялост - съдържа думи като "съпротива", "борба" и "освобождение", не означава непременно, че това съставлява подстрекателство към насилие, въоръжена съпротива или въстание (цит. източник, § 50). По настоящото дело Съдът взима предвид факта, че някои от декларациите на "Илинден" очевидно включват елемент на преувеличение, тъй като те са се стремили да привлекат внимание. 103. По мнението на Съда, няма указание, че събранията на сдружението-жалбоподател е имало вероятност да станат платформа за разпространяване на насилие и отхвърляне на демокрацията с потенциално вредно въздействие, даващо основание за тяхната забрана. Всеки изолиран инцидент е могло адекватно да бъде уреден чрез наказателно преследване на отговорните за извършването му лица. "Превръщане" на българското население в македонско население 104. Правителството привежда доводи, че сдружението-жалбоподател е преследвало "превръщането на населението в региона в македонско население", за да постигне окончателната си цел - отделяне от България. Жалбоподателите поддържат тезата, че "Илинден" е сдружение на македонците в България. 105. Съдът не приема аргумента, че е било необходимо да се ограничи правото на жалбоподателите да демонстрират, за да се защитят тези, които те, както се твърди, са се опитвали да "превърнат". Не е доказано, че жалбоподателите са използвали или е било вероятно да използват незаконосъобразни средства за "превръщане", като нарушават правата на други лица. Изявления, възприемани като обидни от общественото мнение 106. Изглежда събранията на "Илинден" пораждат известно напрежение, като се вземе предвид особената чувствителност на общественото мнение спрямо идеи, които се възприемат като обидно присвояване на национални символи и неприкосновени ценности (вж. параграфи 13, 17, 18 in fine, 24 и 47 по-горе). По-специално, жалбоподателите са се стремили да честват исторически събития, на които те придават различно значение от това, което е общоприето в страната. Те са считали като македонски мъченици исторически личности, които обичайно и официално са чествани в страната като български национални герои и ето защо са се стремили да организират техните събрания по същото време и на същите места, като традиционните официални церемонии. 107. Все пак обаче, ако вероятността за напрежение и разгорещен обмен между противопоставящи се групи по време на демонстрация би обосновала нейната забрана, обществото би се оказало лишено от възможността да изслуша различни възгледи по въпрос, който засяга чувствителността на мнението на мнозинството. Фактът, че разногласието засяга националните символи и националната самосъзнание, не може сам по себе си да се разглежда - противно на възгледите на Правителството - като основание да се изиска даването на по-широка свобода на преценката на властите. Националните власти трябва да проявят особена бдителност, за да осигурят националното обществено мнение да не бъде защитавано за сметка на утвърждаването на възгледите на малцинството, независимо колко непопулярни могат да бъдат. (ii) Значението на вмешателството 108. Правителството внушава, че е бил постигнат справедлив баланс чрез демонстрираната относителна гъвкавост - когато на поддръжниците на "Илинден" е било позволено да се доближат до историческите места, при условие, че не развяват знамена или произнасят речи -, и че жалбоподателите е следвало да изберат други места за техните събрания. 109. Съдът счита, че лишаването на жалбоподателите от правото да изразят своите идеи посредством речи или лозунги на събрания не може с основание да се характеризира като доказателство за гъвкавост. В действителност, властите са възприели практиката за налагане на широкообхватни забрани върху събранията на "Илинден" (вж. горните параграфи 17 и 74). Освен това, било е очевидно, че времето и мястото на церемониите са от решаващо значение за жалбоподателите, както и за тези, които посещават официалната церемония. Въпреки свободата на преценка, упражнявана от Правителството по такива въпроси, Съдът не е убеден, че е било невъзможно да се осигури мирното провеждане и на двете чествания, било по едно и също време или непосредствено едно след друго. 110. Както Правителството е посочило, сдружението-жалбоподател е имало само около 3 000 поддръжници, като не всички са били активни. Въпреки това властите прибягват до мерки, насочени към възпрепятстване разпространението на възгледите на жалбоподателите на демонстрации, които те са искали да провеждат. 111. Този подход, в обстановка, при която не е имало реален предвидим риск за насилствени действия или подстрекателство към насилие или някаква друга форма на отхвърляне на демократичните принципи, по мнението на Съда не е бил оправдан съгласно алинея 2 на чл. 11 от Конвенцията. 112. Изобщо, Съдът намира, че властите са преминали границите на свободната си преценка и че мерките, забраняващи на жалбоподателите да провеждат възпоминателни събрания, не са необходими в едно демократично общество, по смисъла на чл. 11 от Конвенцията. Следователно, налице е нарушение на тази разпоредба. 113. Член 41 от Конвенцията предвижда: "Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна." А. Претенциите на жалбоподателите 114. След решението на Комисията от 29 юни 1998 г., обявяващо жалбите за частично допустими, жалбоподателите бяха поканени от Комисията да заявят своите претенции съгласно стария чл. 50 от Конвенцията. Целта на поканата бе да се ускори процедурата пред Комитета на министрите на Съвета на Европа по стария чл. 32 от Конвенцията, в случай, че жалбите се разгледат по тази процедура и се установи нарушение на Конвенцията. С писмо от 25 август 1998 г. г-н Станков и г-н Иванов отговориха, като заявиха, че жалбоподателите са претърпели сериозни имуществени и неимуществени вреди и че те ще оставят определянето на сумите на институциите в Страсбург. имуществените вреди се състояха, inter alia, от глоби, наложени на лица, които са карали техните коли до местата на събранията, вредата, причинена, както се твърди, от полицията на една кола през 1993 г., както и някои разноски. Жалбоподателите обясниха, че не са в състояние да представят писмени доказателства, тъй като било трудно да се води финансова документация при условията, в които функционира тяхното сдружение. По отношение на неимуществените вреди, жалбоподателите поискаха обезщетение, inter alia, за страданията в резултат на действията на властите, които, както се твърди, са се стремили да ликвидират "Илинден". 115. В тяхното изложение до Съда, което е изготвено без юридическа консултация, жалбоподателите не са предявили претенции за справедливо удовлетворение. Те направиха това в заседанието от 17 октомври 2000 г., излагайки допълнителни данни в писмена форма скоро след това. 116. Пред Съда жалбоподателите не са предявили претенции за имуществени или неимуществени вреди. Те поискаха възстановяване на техните разноски, предявявайки претенции за 10 000 германски марки (DEM) във връзка с вътрешнодържавните производства (пътувания до местните съдилища, секретарска и юридическа работа), 15 000 DEM във връзка с процедурата в Страсбург (включително 8 127 френски франка (FRF) за пътуването на г-н Иванов и разноски за издръжка във връзка със заседанието в Страсбург, 5000 FRF разноски за преводи, и 2 000 FRF за други разходи), както и допълнителни 35 000 FRF адвокатски хонорар за техния адвокат. Жалбоподателите представиха копие от техния договор с г-н Хинкер относно адвокатския хонорар и копия от хотелската фактура и самолетния билет на г-н Иванов. Те заявиха, че не са в състояние да представят доказателства за останалите разходи, тъй като не са били представлявани от юрист на местно ниво или пред Комисията и са платили всички разноски със средства на сдружението. Б. Доводите на Правителството 117. Във връзка с претенциите на жалбоподателите [mn] Август 1998 г., на 2 декември 1998 г. Правителството извърши коментар, заявявайки, че ако Комитетът на министрите трябва да произнесе по тях, то той трябва да ги отхвърли като недоказани и несвързани със спорните въпроси по делото. Отговорът на Правителството на претенциите на жалбоподателите, предявени през октомври 2000 г., бе представен в заседанието и в писмена форма на 29 декември 2000 г. То приведе доводи, че тези претенции са били предявени извън срока по Правило 60 §§ 1 и 3 от Правилата на Съда и че те на са били подкрепени от задоволителни писмени доказателства. 118. Претенцията по отношение на разноските, свързани с вътрешнодържавните процедури - продължи Правителството - е несъразмерна и представлява злоупотреба с право. По всяко дело жалбоподателите са представили само стандартни молби и жалби от по една страница, очевидно изготвени без юридическа помощ. Не са били дължими съдебни такси и не са понесени други разходи. Претенцията в размер на 15 000 DEM във връзка с процедурата в Страсбург не е била разбита по пера. Твърдението, че е било трудно представянето на писмени доказателства, е неоснователно. По мнението на Правителството, присъждането на 35 000 FRF като адвокатски хонорар би било очевидно прекомерно, тъй като то не съответства на действително извършената от адвоката на жалбоподателите юридическа работа и също така защото трябва да се вземат предвид икономическите условия в ответната Държава. Претендираната от адвоката сума се равнява на 146 минимални работни заплати в България и на около 6 минимални месечни заплати във Франция. Правителството заключи, че присъждането на разноските, покриващи разходите на г-н Иванов за пътуването и издръжка във връзка със заседанието пред Съда (8 127 FRF), плюс 5 000 FRF за адвокатски хонорар на г-н Хинкер, би било приемливо, ако Съдът реши да присъди такова удовлетворение. В. Оценката на Съда 119. Правило 60 § 1 от Правилата на Съда предвижда, доколкото това е относимо: "всяка претенция, която ... жалбоподателят може да пожелае да предяви за справедливо обезщетение съгласно чл. 41 от Конвенцията, трябва, освен ако Председателят на състава не укаже друго, да бъде предявена в писмените становища по съществото на делото или, ако не се представят такива писмени становища, в специален документ, който се внася не по-късно от два месеца след решението, обявяващо жалбата за допустима." 120. Съдът отбелязва, че на 25 август 1998 г. жалбоподателите са внесли общо искане за справедливо обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и за разноски, макар и в рамките на процедура по стария чл. 32 от Конвенцията. Тази претенция не е била оттеглена. Вярно е, че в заседанието адвокатът на жалбоподателите е поискал само разноските. Все пак обаче, Съдът не може да тълкува неговото становище като оттегляне на претенциите, предявени пряко от жалбоподателите, без участието на г-н Хинкер, при липсата на изрично волеизявление в този смисъл. Що се отнася до възраженията на Правителството по Правило 60 § 1 от Правилата на Съда, Съдът отбелязва, че изложението на жалбоподателите е изготвено без юридическа помощ и че претенциите, които са предявени за пръв път в заседанието, се отнасят само до техните разноски. Ясно е, че някои от разноските и разходите, и по-специално тези, свързани със заседанието, не биха могли да бъдат определени предварително. Накрая, на Правителството бяха предоставени всички възможности подробно да коментира претенциите на жалбоподателите и то направи това през декември 1998 г. и декември 2000 г. При тези обстоятелства Съдът счита, че е налице валидно предявена претенция за имуществени и неимуществени вреди и разноски, която трябва да бъде разгледана. 121. Съдът приема, че жалбоподателите са понесли неимуществени вреди като следствие от нарушаването на тяхното право на свобода на събранията. Решавайки по справедливост, Съдът присъжда по тази позиция на сдружението-жалбоподател и на г-н Иванов общата сума от 40 000 FRF, която да се изплати съвместно на г-н Станков и на представителя на "Илинден", г-н Иванов. Претенцията по отношение на имуществени вреди е недоказана и следва да се отхвърли. 122. Що се отнася до разноските по вътрешнодържавните производства, Съдът се съгласява с Правителството, че жалбоподателите не са били представлявани от юрист на това равнище и не са споменали за платени адвокатски хонорари. Жалбоподателите, все пак обаче, трябва да са понесли определени разходи при превода на кореспонденцията и становищата за целите на процедурата в Страсбург. Произнасяйки се по справедливост, Съдът присъжда 3 000 FRF по тази позиция. 123. В допълнение, сумите, поискани във връзка с явяването на г-н Иванов пред Съда (8 127 FRF), трябва да бъдат присъдени в пълен размер. Що се отнася до адвокатския хонорар, Съдът, отбелязвайки, че г-н Хинкер се е включил само в последната фаза на процеса и като се произнася по справедливост, присъжда 25 000 FRF. 124. Съгласно информацията с която разполага Съдът, законната лихва, приложима във Франция в деня на приемането на настоящото решение, е 4.26 на сто годишно. ПОРАДИ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ 1. Приема единодушно предварителните възражения на Правителството; 2. Приема с шест срещу един гласа, че е имало нарушение на чл. 11 от Конвенцията; 3. Приема с шест срещу един гласа, че ответната Държава трябва да плати съвместно на г-н Станков и г-н Иванов, в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44 § 2 от Конвенцията, 40 000 (четиридесет хиляди) френски франка за неимуществени вреди; 4. Приема единодушно, че ответната Държава трябва да плати съвместно на г-н Станков и г-н Иванов, в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44 § 2 от Конвенцията, 36 127 (тридесет и шест хиляди сто двадесет и седем) френски франка за разноски и разходи, ведно с какъвто и да било данък върху добавената стойност, който може да се дължи; 5. Приема единодушно, че ще се начислява проста лихва в размер на 4.26 на сто годишно от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до изплащането на сумата; 6. Отхвърля единодушно останалата част от претенциите на жалбоподателите за справедливо обезщетение. Съставено на английски и постановено в писмена форма на 2 октомври 2001 г. Майкъл О'БОЙЛ Елизабет ПАЛМ В съответствие с чл. 45 § 2 от Конвенцията и Правило 74 § 2 от Правилата на Съда, особеното мнение на г-жа Ботушарова се прилага към настоящото решение. М. О'Б. ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ БОТУШАРОВА Аз гласувах срещу установяването на нарушение на чл. 11 от Конвенцията по настоящото дело. Моят анализ започва от същите общи принципи, като този на мнозинството: параграфи 85-90 от решението, които излагат същността на практиката на Съда относно свободата на събрания и изразяване и, по-специално, критериите, въз основа на които вмешателството в тези свободи в случаи като настоящия може да бъде считано за оправдано. Приемам изцяло краткото изложение на тези критерии. По мое мнение обаче, тяхното приложение към фактите по случая пред нас - един граничен случай - може да доведе до друго заключение, ако се даде подходяща тежест на факта, че демонстрациите на жалбоподателите са създали рискове за обществения ред в местната общност (населено място). Властите, когато са ограничили правото на жалбоподателите да провеждат възпоминателни събрания, многократно са се позовавали на съществуващата опасност за сблъсъци между поддръжниците на "Илинден" и онези, участващи в официалните церемонии, които са се провеждали на едно и също място и по едно и също време. Опасенията са се базирали на миналия опит: имало е редица предходни инциденти на събитията, организирани от "Илинден" и тяхното поведение е било характеризирано като "провокационно" (вж. параграф 17 от решението). Този последен елемент е от решаваща важност, тъй като той означава, че властите са били убедени, че поддръжниците на "Илинден" могат да се опитат да провокират безредици и сблъсъци. Това обаче, което е предмет на спора по настоящото дело, е свободата на мирни събрания. Защитата на правата на други лица, обществената безопасност и предотвратяването на безредици са легитимни цели, които могат да обосноват, съгласно чл. 11 § 2 от Конвенцията, ограничаването на свободата на мирни събрания, при условие, че такова ограничение е съразмерно на преследваните цели. Българските власти очевидно са съзнавали изискването да не се ограничават свободите на "Илинден" свръх това, което е необходимо. Обжалваните забрани се отнасят само до определени дати и места. На някои от датите, когато са били планирани демонстрации, властите не са попречили на поддръжниците на "Илинден" да достигнат до историческите местности, но са поискали от тях да оставят провокационните лозунги. Съдът е установил в своята практика, че "по причина на техния пряк и продължителен контакт с жизнените сили на техните страни, държавните власти са по принцип в по-добра позиция от международния съдия да дадат мнение по точното съдържание на ...[необходимостта от вмешателство]... Съдът, който... е отговорен за осигуряване спазването на тези задължения на държавите, е овластен да произнесе окончателното решение дали [дадено вмешателство е било обосновано]... Затова, чл. 10 § 2 [както и чл. 11 § 2] оставят [] на Договарящите страни свобода на преценката... Вътрешнодържавната свобода на преценката… се съпровожда с надзор от европейските институции" (решението Хандисайд срещу Обединеното кралство от 7 декември 1976 г., Серия А N 24, стр. 22-23). Като взимат предвид вътрешнодържавната свобода на преценката, органите на Конвенцията, в много случаи са установявали, че ограничаването на демонстрациите е оправдано на основание обществения ред. Да се цитират някои примери, следните забрани на събрания са били счетени, че са в съответствие с чл. 11 § 2: двумесечна забрана на публични шествия освен обичайните такива в Лондон (N 8440/78, Реш. 16.7.80, DR 21 стр. 138); обща забрана на демонстрации по въпроси, свързани със Северна Ирландия на Трафалгар Скуеър в Лондон (N 25522/94, Реш. 6.4.95, DR 81-А, стр. 146); четиридневна забрана на събрания в рамките на радиус от четири мили от паметника Стоунхендж с оглед предишни инциденти и безредици от последователи на друидите (N 31416/96, Реш. 19.10.98 (недокладвано). По мое мнение, българските власти при конкретните обстоятелства по настоящото дело не са преминали границите на свободната си преценка и са ограничили свободата на мирни събрания на жалбоподателите до степен, която е строго необходима за защитата на правата на други лица, на обществената безопасност и за предотвратяване на безредици. Тъй като не намирам нарушение на чл. 11 от Конвенцията, аз също така гласувах срещу присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателите.
6,173,947
http://www.osstz.com/reshenia/GD/2015/032015/0063d814/14131015.htm
2018-12-15T05:11:35
[ "дело 141", "дело 722", "дело 6440", "дело 965", "дело 3594", "дело 3850" ]
Решение по Гражданско дело 141/2014г. № 138 27.03.2015 г. град Стара Загора На десети март 2015 година като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 141 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е на основание чл. 31 ал. 1 от ЗЗД, и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Постъпила е първоначална Искова молба от ищеца с които твърди, че на 18.07.2008 г. с нотариално пълномощно с рег. №3898 и рег. №3899, том 1, акт 182, заверено от Живка Славова помощник-нотариус в кантората на Антония Коева, Нотариус рег.№ 309 на Нотариалната камара, е упълномощил първият ответник П. от негово име и за негова сметка да извършва сделки на разпореждане със собственият му недвижим имот, а именно Апартамент № 3, със застроена площ от 46.57 кв.м, находящ се в гр. Стара Загора, ул."Св.Богородица" № 65, ет.1, ап.3, а съгласно схема № 3195/24.07.2008 г. на СГКК Стара Загора. В пълномощното било записано, че упълномощеният има право не само да се разпорежда с имота, но и да го управлява, както и да подписва предварителни договори, да представлява упълномощителят пред банки, общинската и данъчната администрация, изобщо всякакви правни действия във връзка с подготовката на необходимите документи за една разпоредителна сделка. Също твърди, че на датата 28.07.2008 г. първият ответник П. с нотариален акт за продажба на недвижим имот под № 52, том II, рег. № 5592 дело № 412 по описа на Пламен И., рег. № 308, по описа на Нотариалната камара е прехвърлил чрез покупко-продажба гореописаният недвижим имот на вторият ответник И.. Ищецът твърди, че въпреки, че е бил дееспособен, при условията на чл. 2 от ЗЛС, към момента на подписване на пълномощното, не е бил в състояние да разбере последиците от извършеното упълномощаване и да ръководи действията си, поради заболяването си и поради моментното си влошено психическо състояние. Твърди, че страда от биполярно афективно разстройство. Състояние след пореден маниен епизод. Разстройство вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба. Счита, че волята му на упълномощител е опорочена, поради което от същият порок страдат и правните действия, извършени от пълномощника му П.. На 25.08.2008 г. след пореден пристъп ищецът е настанен за принудителното му лечение по Закона за здравето в Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" гр. Раднево. В същото лечебното заведение от синът си В.Д.Д., разбрал, че притежаваните от него недвижими имоти, находящи се в гр. С З, ул. " С. К Б" № , в Т к "Т" са станали собственост на трети лица. Твърди, че процесният апартамент № 3, с който се е разпоредил пълномощника П., е жилището в което живее ищеца и сина му и представлява, два преустроени апартамента в един цял, като изграждането на апартамента, в едно жилище, е извършено още от строителя при построяването на жилищната сграда. Тези недвижими имоти е придобил по силата на отстъпено право на строеж. Към момента на учредяването на правото на строеж на тези обекти и на процесния апартамент № 3, находящ се в гр. С.З, ул. „С. Б" № , ет. бил сключил вече граждански брак със съпругата си М И. Д и с нея живеели в къщата, която се намирала в това дворно място. След разрушаването й, семейството се преместило да живее в ап. № 3, находящ, се в гр. С.З, ул. „С.Б" № , ет. . Всички гореописани недвижими имоти са построени по време на брака му. Апартаментът, в който живеят и понастоящем ползват със сина си, представлява два преустроени апартамента в един цял, с един административен № 3. Единият апартамент с площ 35.84 кв.м., който е купен по време на брака му и представлява СИО и не е продаден, с процесното пълномощно, а другият, който е бил предмет на разпоредителната сделка на 28.07.2008 г. е с площ от 46.57 кв.м., същият му е наследство, останало от майка му. Ищецът твърди, че не помни да е подписвал пълномощно за разпореждане със собствените си имоти. Останал много изненадан и първоначално не разбрал дори какво се е случило. Веднага изпратил сина си в имотния регистър да установи дали наистина гореописаните недвижими имоти са продадени на трети лица и той му показал справка, от която установил, че процесният имот и имотите находящи се в комплекс „Т”, вече са продадени от пълномощници. Ответника С.П. е продал процесният недвижим имот, с пълномощно рег.№ 3898 и рег. № 3899 от 18.07.2008г. по описа на Живка Славова - помощник-нотариус при Антония Коева, Нотариус рег. № 309, с район на действие РС-Ст. Загора и П Т П пълномощно рег. №5449 и рег. № 5350 от 23.07.2008 г. по описа на Пламен И. Нотариус с рег. № 308 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Ст.Загора е продал останалите имоти, собственост на ищеца, с нотариални сделки на 28.07.2008г. и на 22.08.2008 г., съответно договори за покупко-продажба на недвижим имот, материализирани в Нотариален акт № 52, том III, рег. № 5592, дело № 412 от 2008 г. по описа на Пламен И., Нотариус с рег. № 308 и Нотариален акт № 123, том III, рег. № 6373, дело № 472 от 2008г. по описа на Пламен И., Нотариус с рег. № 308. Ищецът твърди също, че познавал пълномощниците - ответника С.П. и П Т П, тъй като от началото на месец юли постоянно го търсили, давали му да пие и го черпили на барчета и те също пиели. За пълномощника П Т знаел, че има психично заболяване като него. Казвали му, че ще им трябва пълномощното за да правят ООД, да разглобяват сандъци на военните и ищеца ще ръководи работниците, които ги разглобяват. Твърди, че не е искал да се разпореждат с никакви негови имоти. Относно втория ответник И., ищеца твърди, че никога не е виждал това лице, никога той не е идвал в апартамента, който му е продаден дори за да го види, не го е търсил и е закупил според Нотариалния акт апартамент за цена, равна на данъчната му оценка. Ищецът, преди смъртта си, продължавал да владее и ползва апартамента, който дори е с един вход. Не е получавал никакви суми нито от купувача, нито от пълномощника за имота. В хода на делото е починал ищеца Д.В.Д. и на негово място е конституиран като такъв наследника му по закон - сина му В.Д.Д.. Същия поддържа предявените искове и моли съда да унищожи упълномощаване, извършено от Д.В.Д. с пълномощно с рег. № 3898 и рег. № 3899 от 18.07.2008 година по описа на Живка Славова, помощник-нотариус при Антония Коева, нотариус с рег. № 309, с район на действие РС- Стара Загора, с които ответникът С.Х.П. е упълномощен да извършва от името и за сметка на Д.В.Д. сделки на разпореждане със собствения му недвижим имот – апартамент в град в град С З, ул. „Б” № , на ет., съставляващ апартамент № 3 с площ от 46,57 кв. метра, с идентификатор 68850.515.292.2.3. Обстоятелствата, на които се основава този иск са, че макар към датата на упълномощителната сделка 18.07.2008 година Д.В.Д. да не е бил поставен под запрещение, той не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното поради влошеното си здравословно състояние, свързано с психичното му заболяване с диагноза „Биполярно афективно разстройство. Към момента на упълномощителната сделка упъномощителят не бил в състояние да изразява правно валидна воля и да разбира последиците от нея, тъй като дълго време преди извършването й не бил приемал никакви медикаменти и психичното му състояние било силно влошено. С поправената ИМ е предявен и втори иск от В.Д.Д., като наследник на Д.В.Д. против И.Д.И. с която ищецът моли съда да прогласи нищожността на сделката покупко-продажба, сключена на 28.07.2008 година с нотариален акт № 52 том ІІІ, рег. № 5592, дело № 412/2008 година на Нотариус Пламен И. с рег. № 308, по силата на който Д.Д. чрез пълномощника си С.Х.П. е продал на ответника И.Д.И. процесния недвижим имот – апартамент: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.292.2.3 (шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, едно, пет, точка, две, девет, две, точка, две, точка, три), попадащ в сграда с идентификатор 68850.515.292.2 (шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, едно, пет, точка, две, девет, две, точка, две,), построена в имот 68850.515.292 (шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, едно, пет, точка, две, девет, две), и съставляващ съгласно нотариален акт АПАРТАМЕНТ, находящ се в град С З, ул. „Б” № (номер), на I ет. (първи етаж), съставляващ АПАРТАМЕНТ № 3 (номер три), състоящ се от КУХНЯ-ДНЕВНА, БАНЯ-ТОАЛЕТНА, АНТРЕ и ДВА БАЛКОНА със застроена площ от 46,57 кв. м. Четиридесет и шест квадратни метра и петдесет и седем квадратни дециметра), ЗАЕДНО с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ под № 7 (номер седем), с полезна площ от 7,90 кв.м. (седем квадратни метра и деветдесет квадратни дециметра), КАКТО и 4,878 % ид. ч. (четири цяло осемстотин седемдесет и осем хилядни процента идеални части) от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, земя при граници - съгласно изходящия нотариален акт: на АПАРТАМЕНТА: изток - апарт. А, юг - двор; запад - двор и север - апарт. В; на ИЗБЕНОТО ПОМЕЩЕНИЕ: изток - мазе № 5; юг - двор; запад - мазе № 8 и север -коридор и съгласно Схема № 3195/24.07..2008 год. на СГКК - Стара Загора: на същия етаж: 68850.515.292,1.3; 68850.515.292.2.17 и 68850.515.292,2.2; под обекта 68850.515.292,2.16 и над обекта 68850.515.292,2.6.. Обстоятелствата, на които се основава този иск, са свързани с липсата на съгласие от страна на продавача. Поддържа се, че съгласие липсва, тъй като при сделката продавачът е представляван от пълномощник, за чието упълномощаване не е могъл да изрази валидна воля и съгласие и не е разбирал последиците му по изложените по-горе причини, свързани със здравословното му състояние. Първият ответник С.П. е депозирал писмен отговор, в който счита, че иска за унищожаване на пълномощното е недопустим и няма законово основание. Твърди, че починалият ищец в случая никога не е поставян под запрещение и неговата слабост да употребява алкохол по своя воля и желание не е довела Д.В.Д. до състояние на недееспособност. Твърди, че от представените медицински документи било видно, че същият е със съхранени интелект и памет и работоспособност. Счита също, че иск за унищожаване на пълномощното е недопустим и не намира законово основание, по съображенията подробно изложени в същия писмен отговор. Втория ответник И.Д.И. е депозирал писмен отговор, в който моли съда да отхвърли изцяло предявеният против него иск, като неоснователен и недоказан, тъй като в поправената ИМ не са посочени никакви обстоятелства които да установят нищожност на сделката. Оспорва твърдението в ИМ, че към датата на упълномощаването, Д.В.Д. не е бил в състояние да разбира свойството, смисъла и значението на извършените от него действия. Съдът, намери за установено следното от фактическа страна: Между страните не се спори, че видно от представените и приети като доказателство Нот. акт за продажба на вещно право на строеж № 2, том III, дело 722/96г.; Договор за построяване на жилище с отстъпено право на строеж от 08.05.1996г.; Разрешение за ползване № 32 от 23.01.1998г.; Разрешение за ползване под № 1 от 03.11.1998г; Нот. акт за учредяване на вещно право на строеж № 1, том III, дело № 721/96г.; Нот. акт № 38, том XXVI, дело 6440/97Г.; Нот. акт № 40, том III, дело 965/1962г.; Нот. акт № 77, том VI, дело 3594/98г.; Нот. акт № 10, том VII, дело 3850/98г.; Нот. акт № 57, том I, рег. № 439, дело № 44/1998г.; Удостоверение за наследници № 4083/06.12.1999г.; Удостоверение за наследници № 518/14.10.1993г; Удостоверение за наследници № 3048/28.09.2005г.; Генерално пълномощно от 23.07.2008г.; Нот. акт № 16, том №У, рег. № 7240, дело № 557/2008г.; Нот. акт № 123, том III, рег. № 6373, дело № 472/2008г.; Писмо Вх. № 20806/12.12.2008г. от Община Стара Загора; Удостоверение за декларирани данни изх. № 2408007369/09.12.2008г.; Писмо Вх. № 21315/23.12.2008г. от ОД „Земеделие и гори" - Ст.-Загора, че преди упълномощаването ищецът е бил собственик на процесният апартамент. От представените по делото и приети като доказателство медицински документи 3 бр. епикризи от Държавната психиатрична болница гр. Раднево, Писмото с Вх. № 2051/12.02.2009г. от Държавна психиатрчна болница „Д-р Г. Кисьов" гр. Раднево с приложение 17 листа документи се установява, че ищецът Д.В.Д. е постъпил на задължителното си лечение в ДПБ гр. Раднево на 25.08.08 г. с диагноза биполярно афективно разстройство. Сегашен маниен епизод без психотични симптоми. Разстройство е в следствие употреба на алкохол. Същият е изписан от болницата на 03.11.08 г. От анамнезата е видно, че се касае за мъж на 50 години, постъпващ за трети път за лечение в болницата ни започнал да употребява алкохол след казармата. Промяна в психичното му състояние е регистрирана през 1999-та година - станал раздразнителен, агресивен, не поддържал личната си хигиена, често създавал конфликти с наемателите в комплекс „Тракия". През 2000-та година е осъждан двукратно за хулигански прояви. Епизодът е отзвучал спонтанно за около година. В началото на месец май 2003-та година настъпил нов пристъп на психичното заболяване - станал дразним, невъздържан, с прояви на физическа агресия. Напуснал работа след конфликт с началника си. Започнал да приема големи количества алкохол, бил превъзбуден, непрекъснато в движение, не се хранел редовно, почти не спял. Имал грандиозни идеи (да строи писта за картинг в града). Предприемал множество начинания, но не ги довършвал докрай. Лекуван в болницата от 28.08.03 г. до 11.02.04 г.. Следва хоспитализация месец 11-ти 2005-та година по повод на това, че прострелял с газов пистолет жена. Повод за хоспитализацията на 25.08.08 г., заведен в ЦСПМ-Стара Загора от служители на полицията по повод на неподредено и агресивно поведение (нападнал с пръчка граждани). Психично: говорно и двигателно оживен. Охотно контактен. Ориентиран всестранно. Некритичен. Без съзнание за психично заболяване. Мисловният процес протича ускорено по темп, обстоятелствено, отвлекаемо. С повишена себеоценка, параноидни интерпретации на поведението на околните. През първата седмица от престоя се представял много напрегнат, гневен, оживен, враждебен, неподчиняем, което наложи временно имобилизиране на пациента. Постепенно в хода на лечението психомоторната възбуда се овладяла до края на престоя клинично значими флуктоации в афекта не били наблюдавани. Изписан е с редуцирана манийна симптоматика - спокоен, критичен. От ИЗ №848/29.08.2008 г. - напрегнат, гневен, враждебен, заплашва персонала, драска лозунги по новата дограма. Имобилизра се пълно за 2 часа от аварийната група". От медицинско направление №1193/25.08.08 г. на СПО „Д-р Ст. Киркович" АД гр. Стара Загора, издадено от д-р Скрински се установява, че има диагноза -манийно-параноиден синдром с агресивни прояви и алкохолна съобусловеност. Доведен от органите на полицията по повод на неподредено и агресивно поведение. Нападнал с пръчка двукратно граждани по психотични мотиви. От Епикриза на ОДПЗС- Ст. Загора към И.З. 67/19 е видно, че постъпил на 22.01.2009г. изписан на 03.02.2009г. Диагнозата - Биполярно афективно разстройство. Ремисия. Разстройство вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба. При постъпването бил Психично -психомоторно спокоен. Контактен. Ориентиран правилно. Апсихотичен. Емоционално -еутимен, нормобуличен. Памет и интелект - съхранени. Наблюдавали са го пасивен, затворен, контактувал ограничено, не проявявал инициативност и не участвал в живота на Т.О., субективно отричал депресивни изживявания, но създавал впечатление за емоционална потиснатост, със снижени подтици. ОТ епикриза ОТ ДПБ-Раднево /VI МЪЖКО отделение/ е видно, че постъпил на 28.08.2003 г. с диагноза: Разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Емоционално нестабилна личност. Чести декомпенсации. Изписан на 11.02.2004г с диагноза: Биполярно афективно разстройство. Маниен епизод. Гневно-маниен синдром. Разстройство вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба. От анамнезата е видно, че е безработен. По негови данни употребявал алкохол след казармата. Предпочитал концентрат. Изпивал 500 грама дневно. В пияно състояние лягал да спи. Махмурлука си оправял с кафе. Издържал без алкохол една седмица. Доведен с постановление на РП-Стара Загора и преписка № 2468/2003 г. за освидетелстване. В пияно състояние бил агресивен, заплашвал съпругата и детето си. На 23.08.2003 г. нападнал Танка Стоева като я удрял, скубал й косата, заплашвал, че ще я убие. Изпочупил прозорците в къщата й, при което си нарязал ръцете. Заведен в Спешен център Стара Загора. От епикриза от ДПБ- Раднево /I МЪЖКО отделение/ е видно, че постъпил на 25.08.2008 г с Диагноза: Биполярно афективно разстройство. Сегашен маниен епизод без психотични симптоми. Вредна употреба на алкохол. Изписан на 03.11.2008 г с Диагноза: Биполярно афективно разстройство. Сегашен епизод -маниен без психотични симптоми. Вредна употреба на алкохол. От показанията на разпитаните свидетели се установява следното: От показанията на свидетелят С. И С, се установява, че се познават с ищеца Д. от 45 години, като къщите им били на около 20-30 метра една от друга. Според свидетеля, Д бил откачен от лятото на 2008-ма. Бил “абсолютно пълна откачалка”, защото ходел като “пълен просяк”, стигнал до положение да заплашва свидетеля, да му вади нож. Всяка сутрин като излизал, се оглеждал да не е зад гърба му. Лятно време ходел облечен с едни дрехи като за „сауна", проявявал е агресия, опрял пистолет в челото му. Свидетелят си спомня, че като влизал в колата си, ищецът отишъл до него и изтряскал с ръката си върху колата. Ищецът не му е споделял да иска да продава имотите си. Също си спомня, че един ден се опитал да го посъветва да взема лекарства, ищеца като скочил, започнал да го псува и го направил за резил пред хората. През този период не е получавал никакви пари, даже напротив, идвал е при него да иска пари да си купел цигари. От 7-8 години той не бил излизал от състоянието, в което е. Също свидетелства, че ищеца насила е вкарван в здравно заведение. След като изпишели ищеца от болницата в Раднево месец-месец и половина, като го срещнел свидетеля, стоял с наведена глава. Гледал го с един празен поглед, най-много месец и половина-два и след това изпадал в същото състояние. Тези големи планове ги имал от 10-тина години. Искал да прави картинг-писта. Свидетелят си спомня конкретно датата 18 юли и помни тази дата, защото имал кредит в Пощенска банка и му се обадили от банката, като било 17 юли. Тоя същия ден прибирайки се от банката насреща му се появил Д. и се хвърлил на колата му отпред и му извадил пистолет. Минал на страната на шофьора и опрял в челото му пистолета. Свидетеля установил, че ищеца според него е напълно неадекватен. От май месец до като го приберат в Раднево ищеца бил неадекватен. Също си спомня, че тогава ищеца е бил облечен като циркаджия с шушляково червено. От показанията на свидетелката Д Н К се установява, че познава Д.Д. от 1996 г. тъй като са съседи, както и че го виждала по няколко пъти на ден бил прекалено възбуден, понякога весел, започвал нещо, оставял го, разсеян, неадекватен и много рано го виждала сутрин. Понеже живеел наблизо до нея, забелязала, че ходел в къщи, вземал нещо, оставял го, имал неадекватно поведение. Свидетелката е ветеринарен лекар с необходимите медицински познания. Когато изпаднел в такова състояние, всички в квартала си мислили какво ще се случи този път, за да бъде пак прибран за лечение ищеца. Свидетелства, че преди да бъде приет на лечение, няколко месеца преди това, ищеца си е в това състояние. Започвал с еуфория, със смях, като изпаднел в такова състояние, започвал да се облича с пъстри дрехи, вратовръзка, мръсен шлифер, слагал си разни най-елементарни евтини бижута - синджири си окачвал по врата, употребявал алкохол сигурно всеки ден. Свидетелката е категорична, че ищецът не е споделял, че иска да си продаде апартамента, а иска да прави фирма с някакви негови познати. Установява още, че не помни на 18.07.2008 г точно какво е било. Свидетелства, че от началото на май същата година ищеца започнал работа в една фирма и понеже се познавали от доста години тя се зарадвала на това. В рамките на десет дни обаче възникнали конфликти и започнали проявите, които имал ищеца, с неадекватно поведение с възбуденост. Все си мислела, че ще се случи нещо като в другите периоди и ищеца ще бъде прибран пак за лечение. Бил във видимо тежко психическо състояние. От показанията на свидетелят А Д Л, се установява, че през лятото на 2008 г. виждал Д. Били с П Т. Щели да правят някаква конна база. Трябва ли им пари. Свидетелят ги запознал с П и Д. Обадил се на С. Обяснил му за какво става въпрос. Д бил напълно нормален. Бил облечен с дънки и яке. Знаел от П, че обичал да пие. П му го представил че са братовчеди с Д. Нямал впечатления, че е бил пиян. С Д и П се срещнали в хотел „Дедов". Свидетелят работел там. Дошли при него и му казали: „Ние сме братовчеди, ще вкарваме коне трябва да ни помогнеш. Обадил се на С Х П. От показанията на свидетелката И П се установи, че С го довел в нейният офис, в адвокатската й кантора. Тогава за първи път го видяла тоя Д. Направило й впечатление, че той се държал съвсем нормално. Бил абсолютно адекватен. Провела с него един нормален човешки разговор и останала с убеждението, че той е съвсем нормален човек. Тя свидетелства, че свидетелката г-жа С прочела няколко пъти това пълномощно на Д и го попитала дали това е неговата воля. При изписване на трите имена на Д, видяла, че почеркът му е изключително красив за мъж. Според нея Д се държал съвсем нормално и адекватно. Целта на срещата била да прегледа документите за собственост на Д. Донесли й някакъв нотариален акт, който бил много лошо копие. Свидетелката трябвало да изготви пълномощно за разпоредителни действия с имот и по точно апартамента, който се намирал в бившия „Перун". Тази свидетелка е на мнението, че "Той разбрал за какво става въпрос. От показанията на СВ Ж С се установява, че Лицето Д Д познавала служебно по повод идването му два пъти в нотариалната кантора на 18.07.2008 г. по повод заверка на пълномощно за разпореждане с недвижим имот. Задала му някои въпроси. Видяла, че упълномощеното лице не му е близък човек. Попитала го дали го познава дали може да му има доверие. Ищеца й отговорил, че много добре познава лицето С П и разбирал много добре какво прави в момента. Искала да разбере каква е волята на упълномощителя. Обяснила му и той казал, че знае, че е чел пълномощното и действително това е неговата воля и на въпроса й" Задала му въпроса - представете си, че той продаде апартамента и вземе парите, какво ще правите вие в този момент?", той й отговорил: „Госпожо , не се притеснявайте за мен, аз съм един от собствениците на „Перун" и имам и други имоти. Той бил напълно спокоен и отговарял спокойно на въпросите й; Изразил воля, че си продава апартамента. Той казал, че иска да продаде апартамента, защото парите му трябвали за някакъв бизнес и имал абсолютно доверие на упълномощеното лице. Ищеца постоял доста време при свидетелката в стаята й, докато се регистрира пълномощното. Не лъхал на алкохол, бил облечен прилично, с нещо шарено, интелигентен. Ответникът С П, разпитан по реда на чл. 176 от ГПК дава следните обяснения : Според него той е разполагал с редовно пълномощно за продажбата на процесният апартамент. Ответника П отговаря, че е търсил купувача И и че други купувачи не е търсил. На въпроса по какъв начин е съобщил за продажбата на ищеца, ответника П е отговорил, че той знал абсолютно всичко. Казал му, че въпросният апартамент е продаден, както искал той когато изготвил всички документи. Твърди, че ищеца поискал 30 000 лв. Давал голям зор за парите, като той казал: „Дай да ти направя генерално пълномощно да станат по-бързо нещата". Той нямал никакви документи. Ответника не е давал копие от документа за продажбата на ищеца, но му бил дал 30 000 лв. На въпроса кой и кога му е дал парите за сделката ответника отговаря, че му ги е дал купувача И, но не в деня на сделката, а по късно, както и че няма изготвяна разписка за получените и предадените на ищеца пари. По делото са назначени две единични съдебно-психиатрични експертизи и една тройна комплексно медицинска психиатрична и психологична експертиза, чийто заключения като непротиворечиви и добросъвестно изготвени, са приети от съда. От първоначалното заключение на вещото лице д-р Георги Динев Кръстев се установява, че Д В Д страда от Биполярно афективно разстройство, коморбидно разстройство вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба. Към момента на съставяне на пълномощните е бил в състояние на мания /маниен епизод/, което е нарушило способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Не е налице зависимост от алкохол.Установяват се данни за злоупотреба, без зависимост. От данните по делото и приложената към него медицинска документация и обективното изследване дават основание да се приеме че ищеца Д не е бил психически годен да разбира и да ръководи постъпките си към момента на извършване на упълномощаването. По време на съставяне на пълномощните Д е бил с нарушена дееспособност и не е могъл адекватно да се грижи за своите работи, както и да ръководи действията си. Има необходимия трудов стаж, при който да се изисква умение, интелект и воля, но той е преди дебюта на заболяването. При голяма част от психичните заболявания паметта и интелекта се съхраняват, а невъзможността да се ръководят действията и постъпките произтича от нарушаване на мотиварицонната способност на личността. При напълно запазени памет и интелект, под влияние на болестно промененото мислене/повишена самооценка, идеи за повишени възможности, създаване на нереалистични планове/ се нарушава способността за разбиране значението на извършеното. Т.е. нарушен е мисловният разграничител на психичната годност. Полагането на подпис и саморъчното изписване на името по време на заверката на пълномощното говори за това, че не е налице нарушение на способността за писане-аграфия, което няма връзка с дееспособността на лицето. Нарушената способност на Д да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си произтича не от алкохолно опиване, а вследствие на манийна симптоматика – болестно повишени настроения, самооценка, активност и възникващите на този фон идеи за повишени възможности, нереалистични планове за бизнес и извършване на необмислени правни актове, без да се отчитат възможните последици. Изцяло в същия смисъл се явява и допълнителното заключение на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от друго вещо лице, а именно д-р Радка Ботева Джелебова – специалист психиатър, която също е отговорила категорично, че освидетелствания Д страда от биполярно афективно разстройство, коморбидно с разстройство вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба, към момента на съставяне на пълномощните освидетелствания е бил в състоянието на мания /маниен епизод/, което е нарушило способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Не е налице зависимост от алкохола, като на етапа на изследването са се установили данни за злоупотреба, без зависимост. И това вещо лице е категорично, че ищецът Димов не е бил психически годен да разбира и да ръководи постъпките си, към момента на извършване на упълномощаването. Също така по време на съставянето на пълномощните Димов е бил с нарушена дееспособност и не е могъл адекватно да се грижи за своите работи, както и да ръководи действията си. Изцяло в същия смисъл е и заключението на тройната съдебно-психоло-психиатрична експертиза, изготвена също от други вещи лица, различни от първите, а именно доц.Мирослава Петкова Петкова – клиничен психолог в МФ на ТУ-Стара Загора, д-р Детелина Йорданова Комсийска – специалист-психиатър,глбавен специалист в МФ на ТУ-Стара Загора, д-р Владимир Нейчев Транов – специалист –психиатър, началник отделение в ДПБ “Д-р Георги Кисьов” гр.Раднево. От това заключение и на новите три вещи лица се установява, че по отношение на ищеца Д В Д, са налице необходимите и достатъчни клинико-диагностични критерии за поставяне на диагнозата: биполярно афективно, коморбидно с разстройство вселдствие употреба на алкохол. Вредна употреба. По време на актуален болестен епизод способността на лицето да разбира свойството и значението на постъпките си е нарушена. Не е налице зависимост към алкохол. Според заключенията на всички вещи лица ищеца Д не е бил психически годен да разбира и ръководи постъпките си към момента на извършване на упълномощаването за периода от края на м. май до изписването му от ДПБ-Раднево на 04.11.2008 г. като по време на съставяне на пълномощното /18.07.2008г/ ищеца е бил с нарушена дееспособност и не е могъл да ръководи действията си по болестни причини. При Биполярното афективно разстройство се засягат обичайно само мисловната и емоционално - волевата сфери, които не му позволяват да ръководи действията и постъпките си по време на маниен епизод. По правило паметово-интелектуалната сфера при това заболяване не се засягат. Вещите лица, както от назначените единични, така и от тройна комплексна експертиза единодушно са отговорили, че поведението на ищеца Д е било болестно повлияно към датата на заверката 18 юли 2008 г. в резултат на разгърналия се у него маниен епизод. Тъй като ищеца е бил в маниен епизод към момента на подписването, той не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Наличието на повишена себеоценка и идеи за повишени възможности могат да се наблюдават при личностово разстройство, в период на мания има други симптоми засягащи емоционалната, волевата и мисловната сфера. При Биполярно афективно разстройство се наблюдават светли периоди, в които болните се чувстват и функционират по обичайния начин съвсем нормално. Манийният епизод обикновено започва внезапно и продължава средно около четири месеца. Също така вещите лица са категорични и в обясненията си, че за целия болестен епизод от началото на м. май 2008 г. до 04.11.2008 г. ищеца не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. От изложената фактическа обстановка, съдът счита че могат да се направят следните правни изводи: По отношение на първия предявен иск за унищожаване на упълномощаване, извършено от Д В Д с пълномощно с рег. № 3898 и рег. № 3899 от 18.07.2008 година по описа на Живка Славова, помощник-нотариус при Антония Коева, нотариус с рег. № 309, с район на действие РС- Стара Загора, с които ответникът С Х П е упълномощен да извършва от името и за сметка на Д В Д сделки на разпореждане със собствения му недвижим имот, тъй като не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното поради влошеното си здравословно състояние, свързано с психичното му заболяване, съдът намира следното: Въз основа на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, включително, като се вземат предвид заключенията и на трите съдебно-психиатрични експертизи, следва да се приеме, че към процесната дата 18.07.2008 г. починалият Д В Д е извършил упълномощителна сделка в състояние, което не му е позволявало да разбира и ръководи действията си. И трите експертизи, приети като доказателства по делото са категорични, че анализирайки данните, налични в документацията по делото, може да се заключи, че в конкретния случай манийната симптоматика е разгъната през м.май 2008 г. и е овладяна след проведеното лечение в ДПБ-Раднево. Следователно при починалия Д е било налице продължително разстройство на съзнанието от края на месец май 2008 г. до изписването на 04.11.2008 г. което е нарушило възможността да разбира и да ръководи постъпките си. Според вещите лица, дали и обясненията си пред съда и приставали на разпита на свидетелите по делото, през този период не е имало светли моменти и страдащият от биполярно афективно разстройство не е бил изцяло психично годен да разбира свойството и значението на извършеното от него. Свидетелските показания на адвокат Илка Петкова и помощник нотариуса Живка Славова не дават основание да се направи противен извод. Обстоятелството, че на Д Д, му е била разяснена целта на упълномощаването, не означава, че той е съзнавал последиците от нея. Отделно факта, сочен, както от ответника П, така и от свидетелката П, че на ищеца се е наложило няколко пъти да чете пълномощното и след това помощник нотариуса Славова отново няколко пъти да му чете пълномощното сам по себе си води до извода, че Д очевидно, според тях е бил затруднен и не е разбрал съдържанието на документа и последиците от документа, иначе нямаше да се наложи многократното прочитане на документа. Възприетите от тях действия и състояние на Д към датата на упълномощаването подробно бяха обяснени от едно от вещите лица по делото. В този смисъл видно от отговорите на д-р Георги Динев Кръстев в откритото съдебно заседание от датата 29.04.2010 г. се установи, че понякога е лесно едно трето лице да прецени дали друго лице има проблеми с психичното си здраве. В медицинската специалност има два термина - единия е напречно, другия надлъжно състояние. Едната част родственици - съседи приятели имат наблюдение върху лицето от по дълъг период от неговото функциониране, докато длъжностни лица имат впечатления от лицето в напречен срез в рамките на няколко часа, даже минути. Времето, в което се наблюдава лицето е много кратко. Едно лице дори и във фаза на обостряне на болестните симптоми за кратки периоди от време може да демонстрира социално приемливо поведение, но не и за дълги периоди, когато симптомите се манифестират. Отделно от това съдът намира показанията на свидетелките П и С се явяват в известна стенен и заинтересовани от изхода на делото, тъй като и двете свидетелки носят пряка отговорност по съответно по Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите е нотариалната дейност за точното прилагане на процесуалният закон. В нотариалното производство преценката за точното прилагане на процесуалният закон принадлежи и на нотариуса, който извършва заверката и който при условията на ЗННД носи отговорност да това и няма как в това производство да не защити себе си и своите действия. В предвид констатираните противоречия в показанията на свидетелите П, която твърди, че имота бил в „Перуна" и тези на св. С и дадените обяснения от ответника П, съдът намира показанията на тези свидетели, съпоставени с останалите доказателства по делото, че същите не следва да се кредитират с доверие от съда. От дадените обяснения от ответника П, може да се направи категоричен извод, че същият като пълномощник на ищеца Д не е извършил обратната отчетна сделка и не само не му е предоставил информация на ищеца, че имота предмет на делото е продаден на трето лице, но не му е предоставил нито нотариален акт, нито продажната цена по сделката в размер на 30 000 лв., тъй като по делото безспорно се установи, от обясненията на П, че сумата по сделката не е платена в деня на изслушване на нотариалният акт, а по късно, по което време пък Д е приет на задължително лечение в болницата, където не е доказано пълномощника да е отчел сумата на упълномощителя. Не установено по делото ищеца през процесният период, предмет на разглеждане от съда, да е разполагал със сума пари, тъй като разпитаните по делото свидетели, установиха, че при наличие на парични средства поведението на ищеца Д го издавало и в състоянието си на мания същият е парадирал със средствата, като е започвал да си купува марков алкохол и маркови цигари и черпел всички, а нито един от разпитаните по делото свидетели Д, Н и К не установи такова негово състояние през процесният период, напротив установиха липсата на средства у ищеца. Също така съдът следва съда да вземе предвид и факта, че нито пълномощника, нито купувача, т.е двамата ответници по делото не установиха да са посещавали за оглед имота, предмет на сделката. Нито единият, нито другият не са знаели, че апартамента, който е предмет на сделката не съставлява самостоятелен обект, а е неразделна част от друг апартамент, без самостоятелен вход, електрическа и “В и К” инсталация. Очевидно купувача и пълномощника на ищеца много са бързали непременно да настъпят последиците от прехвърлителната сделка. С оглед на гореизложените съображения и доводи, съдът счита, че искът за унищожаване на упълномощителната сделка, оформена с пълномощното от датата 18.07.2008 г. на помощник-нотариуса Живка Славова, с район на действие - РС - Стара Загора, е основателен и следва да се уважи. Тази сделка е унищожаема, съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, като сключена от дееспособно лице (към него момент не е имало влязло в сила решение за поставяне под пълно или ограничено запрещение), което не е могло да разбира и ръководи действията си. Анализирайки събраните по делото доказателства и свидетелските показания, съдът намери, че безспорно се установи, че поради заболяването си ищецът Д не е могъл да разбира и ръководи действията си при подписването на пълномощното и изобщо не е бил в състояние да осъзнае последиците от тези свои действия, а именно че с това пълномощно ще бъде продадено единственото му жилище. Унищожаването на упълномощителната сделка има обратно действие, заличават се с обратна сила породените правни последици, т. е. счита се, че сделката никога не е пораждала представителна власт. Въз основа на недействителното пълномощно, упълномощеното лице и ответник по делото С П на 28.07.2008 г. е продал процесния апартамент на ответника И И. В този случай договорът ще е сключен без надлежна представителна власт и ще е в положение на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Последната създава възможност само за потвърждаването на договора, каквото потвърждение в случая не може да бъде направено поради настъпилата смърт на упълномощителя- прехвърлител и сделката към настоящия момент следва да се прогласи за нищожна, като сключена при липса на съгласие. Ето защо този иск също се явява основателен и следва да бъде уважен, като се прогласи нищожността на договора за продажба на процесния апартамент. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от последния разноски /съгласно приложените списъци по чл. 80 от ГПК/, общо в размер на 9110 лв., от които 3110 лева - разноски при първоначално разглеждане на делото пред СтОС, 1500 лв. - сторени разноски пред ПАС при първото разглеждане на делото, 1500 лв. разноски пред ВКС, 1500 лв. – разноски при второто разглеждане на делото пред ПАС и 1500 лв. разноски пред настоящата инстанция. УНИЩОЖАВА едностранна сделка – упълномощаване, извършеното от Д В Д с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С З, ул.”С Б” № 65, ет.1, ап.3, адрес за призоваване в гр.С З, ул.”К Г” № 62, ет.1, стая 4, тел., чрез адв.Жанета Златанова, с пълномощно рег. № 3898 и рег. № 3899 от 18.07.2008г. по описа на Живка Славова -помощник-нотариус при Антония Коева, Нотариус с рег. № 309, с район на действие РС - Ст.Загора, с което е упълномощил ответникът С Х П с ЕГН ********** ***, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договорът за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в Нотариален акт № 52, том III, рег. № 5592, дело № 412 от 2008г. по описа на Пламен Иванов, Нотариус с рег. №, по силата на който нотариален акт Д В Д с ЕГН **********, чрез пълномощника си С Х П с ЕГН ********** е продал на И Д И с ЕГН ********** следния свой собствен недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.292.2.3 (шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, едно, пет, точка, две, девет, две, точка, две, точка, три), попадащ в сграда с идентификатор 68850.515.292.2 (шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, едно, пет, точка, две, девет, две, точка, две,), построена в имот 68850.515.292 (шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, едно, пет, точка, две, девет, две), и съставляващ съгласно нотариален акт АПАРТАМЕНТ, находящ се в град С З, ул. „Б” № 65 (номер шестдесет и пет), на I ет. (първи етаж), съставляващ АПАРТАМЕНТ № 3 (номер три), състоящ се от КУХНЯ-ДНЕВНА, БАНЯ-ТОАЛЕТНА, АНТРЕ и ДВА БАЛКОНА със застроена площ от 46,57 кв. м. Четиридесет и шест квадратни метра и петдесет и седем квадратни дециметра), ЗАЕДНО с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ под № 7 (номер седем), с полезна площ от 7,90 кв.м. (седем квадратни метра и деветдесет квадратни дециметра), КАКТО и 4,878 % ид. ч. (четири цяло осемстотин седемдесет и осем хилядни процента идеални части) от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, земя при ГРАНИЦИ- съгласно изходящия нотариален акт: на АПАРТАМЕНТА: изток - апарт. А, юг - двор; запад - двор и север - апарт. В; на ИЗБЕНОТО ПОМЕЩЕНИЕ: изток - мазе № 5; юг - двор; запад - мазе № 8 и север -коридор и съгласно Схема № 3195/24.07..2008 год. на СГКК - Стара Загора: на същия етаж: 68850.515.292,1.3; 68850.515.292.2.17 и 68850.515.292,2.2; под обекта 68850.515.292,2.16 и над обекта 68850.515.292,2.6., на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като сключен при липса на съгласие. Осъжда ответниците С Х П с ЕГН ********** *** и И Д И с ЕГН **********, да заплатят на ищеца В Д Д ЕГН **********,***, адрес за призоваване в гр.СЗ, ул.”К Г” № 62, ет.1, стая 4, чрез адв. Жанета Златанова, сумата от 9110 лв. /девет хиляди сто и десет лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред АС- гр.Пловдив. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:…………..
6,207,441
http://adms-pv.bg/spravki/dela/SD/SD_2007_09.htm
2018-07-23T12:14:22
[ "дело 1376", "ДЕЛО 1560", "ДЕЛО 1544", "ДЕЛО 1560", "ДЕЛО 1544", "ДЕЛО 1571" ]
за периода от 1.9.2007г. до 30.9.2007г. 1 Административно дело No 71/2007, VI състав Дела от администр. характер - данъчни Ц.Б.Ц. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП, ЗДРАВКА Г. ДИЕВА Решение от 25.9.2007г. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Б.Ц. *** против Акт за регистрация по ЗДДС № 2600000672/27.11.2006г. издаден от Румен Тинчев Тинков - инспектор по приходите в ТД на НАП-Хасково /орган по приходите, съгласно чл.7 ал.1 т.4 от Закон за НАП/, в изпълнение на Резолюция за извършване на проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС № 4329/26.10.2006г. на Началник "Услуги и клиенти" в отдел "Обслужване" при ТД на НАП-Хасково, потвърден с Решение № 91/25.01.2007г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Ц.Б.Ц. да заплати на Националната агенция за приходите, ТД на НАП - Директор на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 80 лв. за осъществена юрисконсултска защита. Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд чрез Административен съд - Пловдив, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му. Препис от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура. В законна сила от 16.10.2007г. 2 Административно дело No 81/2007, VI състав Дела по КСО Х.Т.Н. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ПЛОВДИВ Докладчик: ЗДРАВКА Г. ДИЕВА Определение от 12.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.т.Н. *** срещу Заповед № ВД-3-10-4057/01.11.2006г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Пловдив. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.Т.Н. *** срещу Заповед № ВД-3-10-4110/07.11.2006г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Пловдив.ИЗПРАЩА жалбата на Х.Т.Н. *** срещу Заповед № ВД-3-10-4110/07.11.2006г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Пловдив, за разглеждане от Директора на Регионална Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Пловдив. Определението за прекратяване може да се обжалва с частна жалба пред Върховния Административен съд в 7-дневен срок от днес /деня на съдебното заседание/. Определението за изпращане на жалбата на надлежния административен орган може да се обжалва с частна жалба пред Върховния Административен Съд в 7-дневен срок от получаване на препис от определението, от жалбоподателя и от органа, на който делото е изпратено. Препис от определението да се изпрати на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Пловдив и на Директора на Регионална Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Пловдив. ОСТАВЯ В СИЛА определение от 12.09.2007 В законна сила от 18.12.2007г. 3 Административно дело No 91/2007, VI състав Дела от администр. характер - данъчни С.А.С. РЕГИОНАЛНА МИТНИЧЕСКА ДИРЕКЦИЯ, НАЧАЛНИК МИТНИЦА ПЛОВДИВ Докладчик: ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 93/30.01.2007г. на Зам.Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0142/15.02.2007г. на Директора на РМД-Пловдив, с което на С.А.С.,*** е отказано възстановяване на акциз за закупено през 2006г. дизелово гориво, за обработка на 266.99 дка. земеделска площ. ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на Началникът на Митница Пловдив, за издаване на законосъобразен акт с произнасяне по искане вх.№ 2-ЗАДС-0651/11.12.2006г., заявено от С.А.С. в качеството му на земеделски производител - за възстановяване на акциз, на основание, по реда и в срока, установени в чл.32 ал.2 и 6 от ЗАДСк. във връзка с чл.26а - чл.26г от ППЗАДСк., за закупено през 2006г. дизелово гориво, за обработка на 266.99 дка. земеделска площ, при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение. ОСЪЖДА РМД-Пловдив, Митница Пловдив да заплати на С.А.С.,*** сума от 300.00лв. за осъществена адвокатска защита и разноски общо в размер на 90.00лв. Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд чрез Административен съд-Пловдив, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му. Препис от Решението да се изпрати на страните. 4 Административно дело No 143/2007, V състав Дела по ЗМСМА Л.И.Б. КМЕТ НА ОБЩИНА КАРЛОВО Докладчик: СТОИЛ Д. БОТЕВ Решение от 26.9.2007г. Отхвърля жалбата на Л.И.Б. с ЕГН**********,*** против заповед №279/07.03.2007 г.на Кмета на Община Карлово с която се изземват около 62.00 кв.метра от път № 9667, общинска собственост, в участъка между имоти с пл.№821,818,817,822 и 827 по плана на новообразуваните имоти, изготвен за местн. "Конлука", в землището на гр. Карлово, одобрен със Заповед №83/23.02.2004 г. на Областен управител гр. Пловдив. Осъжда Л.И.Б. *** направените разноски за възнаграждение на един юрисконсулт в размер на 80 лева. Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на страните пред Върховния административен съд. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 404/26.09.2007 г. 5 Административно наказателно дело (К) No 161/2007, XIX състав Наказателни касационни производства СКОРПИОН-ИВАН ЧИЛИКОВ ЕТ ДИРЕКТОР НА РИОКОЗ ПЛОВДИВ Председател: ТАТЯНА И. ПЕТРОВА Решение от 24.9.2007г. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 10,02,2007 г. постановено по НАХД № 373 по описа за 2006 г. на Асеновградския районен съд, в част, с която е потвърдено наказателно постановление № І-Б-454/19,05,2006 г. на Директора на РИОКОЗ гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основания чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, са наложени ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 7 на МЗ за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни, ДВ бр. 40 от 2002 г., изм. и доп. ДВ бр. 59 от 2003 г. и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 91, ал. 2 от същата Наредба. ОТМЕНЯ Решение № 9 от 10,02,2007 г. постановено по НАХД № 373 по описа за 2006 г. на Асеновградския районен съд, в останалата обжалвана част. ОТМЕНЯ наказателно постановление № І-Б-454/19,05,2006 г. на Директора на РИОКОЗ гр. Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя е наложена, на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 98 от Наредба № 7 на МЗ за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни, ДВ бр. 40 от 2002 г., изм. и доп. ДВ бр. 59 от 2003 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране. 6 Административно наказателно дело (К) No 246/2007, XIX състав Наказателни касационни производства ДИРЕКТОР НА РД КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ЕСТЕЛ МОДА ООД Председател: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 19,02,2007 г. постановено по НАХД № 2237 по описа за 2006 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която е отменено наказателно постановление № 22432/19,09,2006 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Ст. Загора към Главна дирекция "Контрол на пазара" в КЗП, с което на "ЕСТЕЛ МОДА" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Тодор Каблешков" № 19,, представлявано от Димитрина Желязкова Атанасова, на основание чл. 198 от Закона за защита на потребителите, за нарушението по т. 1, е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 9, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗЗП. ОТМЕНЯ Решение № 11 от 19,02,2007 г. постановено по НАХД № 2237 по описа за 2006 г. на Пловдивския районен съд, в останалата част. ПТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22432/19,09,2006 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Ст. Загора към Главна дирекция "Контрол на пазара" в КЗП, в частта, с която на "ЕСТЕЛ МОДА" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Тодор Каблешков" № 19, представлявано от Димитрина Желязкова Атанасова, на основание чл. 209 от ЗЗП, за нарушението по т. 2, е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 63, т. 1, 2 и 3 от ЗЗП. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране. 7 Административно дело No 354/2007, XVIII състав Други административни дела ТРАНС СИТИ АД ОБЩИНСКА АГЕНЦИЯ ПО ПРИВАТИЗАЦИЯ Докладчик: ЙОРДАН Р. РУСЕВ Определение от 12.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата на А.Н.Б. против решение № 15 от 26.03.2007 г. на Надзорния съвет на ПОАП, скоето "Транс сити" АД е определен за спечелил явния търг за 67% от капитала на Градски транспорт Пловдив. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от днес пред ВАС. ОСТАВЯ В СИЛА Определението от 12.09.2007 г. 8 Административно наказателно дело (К) No 374/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства САМ ГРУП ООД ТД НА НАП ПЛОВДИВ Председател и докладчик: ЗДРАВКА Г. ДИЕВА Решение от 28.9.2007г. Решението е окончателно. Оставя в сила решение. 9 Административно наказателно дело (К) No 389/2007, XIX състав Наказателни касационни производства Т.Ж.Ж. ТРЕТА РАЙОННА СЛУЖБА ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗН Председател: ТАТЯНА И. ПЕТРОВА Решение от 28.9.2007г. ОТМЕНЯ Решение № 27 от 09,03,2007 г. постановено по НАХД № 1640 по описа за 2006 г. на Пловдивския районен съд. ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6/12,07,2006 г. на Началника на Трета РСПБЗН на МВР - гр. Пловдив, с което на Т.Ж. ***, на основание чл. 278 от ППЗМВР и чл. 32 от ЗАНН, е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ППЗМВР. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране. 10 Административно дело No 429/2007, XVI състав Дела по ЗМВР И.Д.Т. ДИРЕКТОР НА ОД ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ Докладчик: КАЛИН Р. КУМАНОВ Определение от 24.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.Т. ***, срещу писмо изх. № Ж-53/13.04.2007 г. на Директора на ОДП Пловдив. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска, предявен от И.Д.Т. *** за обезщетение за вреди. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Определението може да бъде обжалвано пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщението. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1837/24.09.07 постановено по делото. 11 Административно дело (К) No 452/2007, XIX състав Касационни производства ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ МАРИЦА И.С.Б., Я.К.А., М.В.Ц. Председател: ТАТЯНА И. ПЕТРОВА Определение от 11.9.2007г. Прекратява производството по КНАХД № 452/2007 г. по описа на Пловдивския административен съд. ОСТАВЯ В СИЛА Определението от 11.09.2007 г. 12 Административно дело No 565/2007, V състав Дела от администр. характер - данъчни Р.Ю.А. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП Докладчик: СТОИЛ Д. БОТЕВ Решение от 28.9.2007г. Отхвърля жалбата на Р.Ю.А. с ЕГН ********** със съдебен адрес в с. Борино, ул. "Зора" № 15, област Смолян срещу РА № 2160431/08.02.2007 г. на ТД на НАП - Смолян, потвърден с решение № 337/05.04.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. Осъжда Р.Ю.А. с ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите - Дирекция "ОУИ" Пловдив сумата от 500 лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОТМЕНЯ Решение № 424/28.09.2007 и ВРЪЩА делото на същъия съд за ново разглеждане от друг състав.ПРЕОБРАЗУВАНО В АХД730/2008Г. ХVІІІС. НА АДМ.СЪД ПЛОВДИВ 13 Административно дело No 567/2007, XVI състав Дела по ЗМВР М.И.Б. НАЧАЛНИК РПУ КАРЛОВО Докладчик: КАЛИН Р. КУМАНОВ Решение от 28.9.2007г. ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Б. ***, срещу заповед № К/К-934 от 19.04.07 г. на Началника на РПУ Карлово. ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 28.09.2007 г. 14 Административно дело (К) No 571/2007, XIX състав Касационни производства И.К.И. ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ ПЪРВОМАЙ Председател: Оставя в сила решение № 10 от 27.02.2007 г., постановено от Първомайския районен съд по АХД № 152/2006 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и на протест. 15 Административно дело No 641/2007, VI състав Дела по ЗОС ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ПЛОВДИВ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ РОДОПИ Докладчик: ОТМЕНЯ Решение № 777, прието с Протокол № 56/19.04.2007г. на Общински съвет "Родопи" - Община Родопи, Област Пловдив, прието във връзка с откриване на процедура за провеждане на конкурс за определяне на изпълнител за залесяване през 2007г. и 2008г. на четири общински имота от горския фонд, намиращи се в землището на с.Брестовица. ОСЪЖДА Общински Съвет "Родопи" - Община Родопи да заплати на Областен Управител сума в размер на 15 лв., представляваща сторени в производството разноски. Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд чрез Административен съд-Пловдив, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му. Препис от Решението да се изпрати на страните. В законна сила от 11.10.2007г. 16 Административно дело No 660/2007, XV състав Други административни дела Я.И.П. КМЕТ НА НОВО СЕЛО, ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ СТАМБОЛИЙСКИ Докладчик: АНЕЛИЯ И. ХАРИТЕВА Определение от 14.9.2007г. Оставя без разглеждане жалбата на Я. И.П. ЕГН ********** ***, с която претендира от Об СГЗ гр. Стамболийски , да получи реално два декара земеделска земя в землището на с. Ново село , обл. Пловдивска.Прекратява производството по АХД д. № 660 по описа за 2007 г. на Административен съд- Пловдив , ХV състав. Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението. 17 Административно наказателно дело (К) No 670/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства ДИРЕКТОР НА РД АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Т.Г.Р. Председател: НЕДЯЛКО Г. БЕКИРОВ Решение от 20.9.2007г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 11.04.2007г. по НАХ дело № 22 по описа на Районен съд - Карлово за 2007г., ІV-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 16-001854 от 09.01.2007г., издадено от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр.Пловдив. Решението е окончателно. 18 Административно наказателно дело (К) No 687/2007, XX състав Наказателни касационни производства ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО НА РБ ТЪРГОВСКА КЪЩА СЛАВКОВ-90 ВЕНЦИСЛАВ СЛАВКОВ ЕТ Председател: ЛЮБОМИРА К. НЕСТОРОВА Решение от 27.9.2007г. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 24 ОТ 15.02.2007 Г. , ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 2569/2006 Г., ПРС, 12 Н.С., В ЧАСТТА, С КОЯТО Е ПРЕКРАТЕНО АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛОТО. ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО НА ПРС, 12 Н.С. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 ОТ 08.02.2006 Г. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, С КОЕТО НА ЕТ"ТЪРГОВСКА КЪЩА - СЛАВКОВ 90" СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ ГР.ПЛЕВЕН, УЛ.САМУИЛ № 111 Е НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ В РАЗМЕР НА 1 000 ЛВ., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.81 АЛ.1 ОТ ЗМГО И НА ОСН. ЧЛ. 85 АЛ.5 ОТ ЗМГО СТОКИТЕ/ШАМПОАНИТЕ/ СА ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА. 19 Административно наказателно дело (К) No 711/2007, XX състав Наказателни касационни производства САВО-2-НИКОЛА САВОВ ЕТ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОБЛАСТНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА Председател: ЛЮБОМИРА К. НЕСТОРОВА Решение от 25.9.2007г. ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 49/30.03.2007 г., постановено ПО НАХД № 46/2007 Г., ПРС, ХІ Н.С. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-0000001990 от 12.12.2006 Г., НА ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ"ОБЛАСТНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" ГР.ПЛОВДИВ, С КОЕТО НА ЕТ"САВО-2-Н.С." СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР.ПЛОВДИВ, УЛ.БУГАРИЕВО № 5, ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ Н.С.С. Е НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ В РАЗМЕР НА 1 500 ЛВ. ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ.245 АЛ.1 ОТ КТ, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.416, ВР. ЧЛ.414 АЛ.1 ОТ КТ. 20 Административно дело No 718/2007, IV състав Дела по ЗСП Т.Ж.С. ДИРЕКТОР НА ДСП КАРЛОВО Докладчик: АНЕЛИЯ И. ХАРИТЕВА Решение от 11.9.2007г. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Ж.С. ***, против заповед № 385 от 26.03.2007 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Община Карлово, с която считано от 01.01.2007 г. на Т.Ж.С. е прекратена целевата помощ за отопление с електроенергия, като е определена за възстановяване сумата 115,50 лева. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд. 21 Административно дело No 732/2007, VI състав Дела от администр. характер - данъчни ПРОВИМИ-ЗАРА АД-СТАРА ЗАГОРА НАЧАЛНИК МИТНИЦА ПЛОВДИВ Докладчик: ОТМЕНЯ Решение № 345/19.03.2007г. на Началникът на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0300/26.04.2007г. на Директора на РМД - Пловдив, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, на "ПРОВИМИ - ЗАРА" АД, представлявано от изпълнителния директор Васил Шомов. ВРЪЩА административната преписка на Началникът на Митница Пловдив, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител - по искане вх.№ 2-2600-1025/19.02.2007г., заявено от жалбоподателя в качеството му на АД, на основание, по реда и в срока, установени в чл.24 от ЗАДСк., чл.13-21 от ППЗАДСк., при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивната част от настоящото решение. Определя 30-дневен срок за изпълнение на решението. ОСЪЖДА РМД-Пловдив, Митница Пловдив да заплати на "ПРОВИМИ - ЗАРА" АД, седалище/адрес на управление: гр.Стара Загора, кв."К.Ганчев", Фуражен комплекс край Околовръстно шосе, представлявано от изпълнителния директор Васил Шомов сума от 300.00лв. за осъществена адвокатска защита и разноски общо в размер на 350.00 лв. Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд чрез Административен съд-Пловдив, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му. Препис от Решението да се изпрати на страните. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 396/25.09.07. В законна сила от 15.2.2008г. 22 Административно наказателно дело (К) No 751/2007, XIX състав Наказателни касационни производства РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ С.Я.М. Председател: Оставя в сила решение № № 47 от 27.04.2007 г., постановено от Карловския районен съд по НАХД № 348/2006 г. Решението е окончателно. 23 Административно дело No 755/2007, IV състав Дела по ЗСПЗЗ и ЗВГЗГФ И.В.Т., К.В.Т. ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ РОДОПИ ПЛОВДИВ Докладчик: АНЕЛИЯ И. ХАРИТЕВА Определение от 3.9.2007г. ПРЕКРАТЯВА поради отказ от оспорването производството по адм. дело №755 по описа на Административен съд Пловдив, ІV състав, за 2007 година. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването с частна жалба пред Върховния административен съд. 24 Административно дело No 756/2007, XII състав Дела по ЗСПЗЗ и ЗВГЗГФ Т.Г.Т. ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ ХИСАР, ДИРЕКТОР НА ОД ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ ПЛОВДИВ Докладчик: МАРИАНА М. МИХАЙЛОВА Определение от 21.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ "ЖАЛБА" , ПОДАДЕНА ОТ Т.Г.Т. *** СРЕЩУ НАЧАЛНИКА ОС "ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ " - ГР. ХИСАР И ДИРЕКТОРА НА ОД "ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ" - ГР. ПЛОВДИВ. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АХ. ДЕЛО №756 ПО ОПИСА ЗА 2007Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГР.ПЛОВДИВ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА ПРЕД ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД В СЕДЕМ ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО НА СТРАНИТЕ ЗА НЕГОВОТО ИЗГОТВЯНЕ. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1848/21.09.2007 25 Административно дело No 761/2007, XIII състав Дела по ЗМВР Г.К. ДИРЕКТОР НА ОД ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ Докладчик: ГЕОРГИ Х. ПАСКОВ Определение от 14.9.2007г. ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 761/2007 г., по описа на Административен съд - Пловдив, ХІІІ състав, поради просрочване на оспорването. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от датата на съобщаването му пред ВАС. 26 Административно дело No 786/2007, XIV състав Дела по ЗМСМА ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ПЛОВДИВ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ РОДОПИ Докладчик: ВЕЛИЧКА А. ГЕОРГИЕВА Определение от 14.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Заповед № ЗД - 00 - 495/ 28.05.2007 г. на Областния управител на Област Пловдив, с която на основание чл.45, ал.8 от ЗМСМА спира изпълнението на Решение № 779 взето с Протокол № 56 от 19.04.2007 г. на Общински съвет Родопи" като незаконосъобразно и сезира Административен съд - Пловдив за произнасяне по същество на спора. ПРЕКРАТЯВА производството по ах.дело № 786/2007год. по описа на Административен съд - Пловдив. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне. В законна сила от 26.9.2007г. 27 Административно наказателно дело (К) No 801/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОБСЛУЖВАНЕ ТД НА НАП ПЛОВДИВ КАТАНИ-ПРОКОП КОЕМДЖИЕВ-СТОЯНКА КОЕМДЖИЕВА ЕТ Председател и докладчик: ЗДРАВКА Г. ДИЕВА Решение от 17.9.2007г. ОТМЕНЯ Решение № 69 от 04.05.2007г. на Пловдивски районен съд, ХІ наказателен състав постановено по н.а.х. дело № 174/2007г. по описа на същият съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Пловдив. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. 28 Административно наказателно дело (К) No 805/2007, XIX състав Наказателни касационни производства СОФИЙКА НАЙДЕНОВА -4 ЕТ РИОКОЗ ПЛОВДИВ Председател: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 13,03,2007 г. постановено по НАХД № 238 по описа за 2007 г. на Пловдивския районен съд, в част, с която е потвърдено наказателно постановление № І-Б-778/09,01,2007 г. на Директора на РИОКОЗ гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните. ОТМЕНЯ Решение № 33 от 13,03,2007 г. постановено по НАХД № 238 по описа за 2007 г. на Пловдивския районен съд, в останалата част. ОТМЕНЯ наказателно постановление № І-Б-778/09,01,2007 г. на Директора на РИОКОЗ гр. Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя е наложена, на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 5 за хигиена на храните. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране. 29 Административно наказателно дело (К) No 823/2007, XX състав Наказателни касационни производства И.И.Ч. ДИРЕКТОР НА РД АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател: ЙОРДАН Р. РУСЕВ Решение от 24.9.2007г. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ. ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 67 ОТ 19.04.2007 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 324/2007 Г., ПО ОПИСА НА ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ. 30 Административно наказателно дело (К) No 825/2007, XIX състав Наказателни касационни производства ДИРЕКТОР НА РД КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ЛЕО СОНЯ ГЕОРГИЕВА ЕТ Председател: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44 от 28,03,2007 г. постановено по НАХД № 2364 по описа за 2006 г. на Пловдивския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране. 31 Административно наказателно дело (К) No 828/2007, XXI състав Наказателни касационни производства В.П.П. ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПОЛИЦИЯ-СЕКТОР ПП И КАТ Председател и докладчик: ЯНКО А. АНГЕЛОВ Решение от 25.9.2007г. ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 10 ОТ 21.03.2007 Г. ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 2010 ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ ЗА 2006 ГОД. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. 32 Административно наказателно дело (К) No 859/2007, XX състав Наказателни касационни производства ИНТЕРТЕЛ-ДИМИТЪР САВОВ ЕТ ДЪРЖ.АГЕНЦИЯ МТН-ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НАДЗОР НА ПАЗАРА Председател: РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 16 НА ПРС ОТ 23.03.2007 Г., ПО НАХД № 1463/2006 Г., ПРС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ЖМ-2/20.06.2006 Г. НА ГЛАВЕН ДИРЕКТОР НА ГД"НАДЗОР НА ПАЗАРА" НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, ОПРАВОМОЩЕН СЪС ЗАПОВЕД № А-153/18.04.2006 Г., НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДАМТН-ГР.СОФИЯ - СВЕТЛОЗАР АСЕНОВ ТОЛЕВ, С КОЕТО НА ЕТ"ИНТЕРТЕЛ-Д.С."***, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.52 ОТ ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ /ЗТИП/ МУ Е НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ В РАЗМЕР НА 5000 ЛВ. ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ. 26 АЛ.2 ОТ ЗТИП ВР.§ 1 Т.8 ОТ НАРЕДБАТА ЗА СЪЩЕСТВЕНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ И ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯТА И КРАЙНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА. 33 Административно наказателно дело (К) No 862/2007, XIX състав Наказателни касационни производства ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОБСЛУЖВАНЕ ТД НА НАП ПЛОВДИВ БЪЛГАРСКА МЕСНА КОМПАНИЯ ООД Председател: Отменя решение от 27.04.2007 г., постановено от ПРС по НАХД № 213/2007 г. Връща делото в Пловдивския районен съд за ново разглеждане, като се изпълнят указанията за събиране на доказателства относно датата на откриване на нарушителя. Решението е окончателно. 34 Административно наказателно дело (К) No 864/2007, XX състав Наказателни касационни производства ИНТЕКС-99 ЕООД ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОБЛАСТНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА Председател: РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 61 от 20.04.2007 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 393/2007 Г, ПО ОПИСА НА ПРС, ХVІІІ НАКАЗАТАЛЕН СЪСТАВ. 35 Административно наказателно дело (К) No 866/2007, XIX състав Наказателни касационни производства КОНИЕЛ ООД ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОБЛАСТНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА Председател: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54 от 13,04,2007 г. постановено по НАХД № 271 по описа за 2007 г. на Пловдивския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране. 36 Административно дело No 883/2007, XV състав Дела по КТ, ЗДСл, ЗМВР и ЗСВ Н.Х.Н. ДИРЕКТОР НА ОД ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ ПЛОВДИВ Докладчик: ЛЮБОМИРА К. НЕСТОРОВА Определение от 13.9.2007г. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.159 Т.8 ОТ АПК, ОСТАВЯ ЖАЛБАТА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛО № 883 ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ ЗА 2007 Г. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.160, АЛ.1 В ЧЛ.23 ОТ АПК ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА ПРЕД ВАС В 7 ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО ЗА НЕПРИСЪСТВАЛАТА СТРАНА ИВ СЪЩИЯ СРОК СЧИТАНО ОТ ДНЕС ЗА ПРИСЪСТВАЛА В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ СТРАНА. 37 Административно дело No 892/2007, VIII състав Дела по ЗМСМА З.П.Д., А.Г.С. ОБЩИНСКА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ САДОВО Докладчик: НЕДЯЛКО Г. БЕКИРОВ Определение от 18.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА НА З.П.Д.,***, И А.Г.С.,***, ПРОТИВ РЕШЕНИЕ №9, ВЗЕТО С ПРОТОКОЛ №31 ОТ 22.05.2007Г. НА ОБЩИНСКА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ- САДОВО. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО. ОСЪЖДА ОБЩИНСКА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ - САДОВО ДА ЗАПЛАТИ НА З.П.Д.,*** ОБЩО СУМАТА ОТ 120.00 ЛЕВА, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ. ЗАЛИЧАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА НАСРОЧВАНЕ НА ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛОТО НА 24.09.2007Г. ОТ 13,00Ч. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЖАЛВАНО ПРЕД ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ. 38 Административно наказателно дело (К) No 902/2007, XXI състав Наказателни касационни производства Р.Г.Г. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОБЛАСТНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА Председател и докладчик: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 50 ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 152 ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - АСЕНОВГРАД ЗА 2007 ГОДИНА. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. 39 Административно наказателно дело (К) No 909/2007, XX състав Наказателни касационни производства ДЪРЖАВНО ЛЕСНИЧЕЙСТВО ХИСАР Б.Р.Б. Председател: РШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ. ОСТАВЯ В СИЛА РШЕНИЕ № 65 от 01.06.2007 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 455/2007 Г., ПО ОПИСА НА ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ХХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ. 40 Административно наказателно дело (К) No 916/2007, XX състав Наказателни касационни производства ПК ОБЕДИНЕНИЕ НАЧАЛНИК МИТНИЦА ПЛОВДИВ Председател: ЛЮБОМИРА К. НЕСТОРОВА Решение от 21.9.2007г. ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 77 ОТ 02.06.2007 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 427/1007 Г., ПРС, 22 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, С КОЕТО Е ПОТВЪРДИЛ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 704/06 ОТ 26.02.2007 Г. НА ЗАМ.НАЧАЛНИКА НА МИТНИЦА ПЛОВДИВ, С КОЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 87 АЛ.2, ЧЛ.110, АЛ.1 И ЧЛ. 128 ОТ ЗАДС ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 27 И ЧЛ.83 АЛ.1 ОТ ЗАНН НА ПК "ОБЕДИНЕНИЕ" СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ С.ХВОЙНА, ОБЛ.СМОЛЯН С ПРЕДСЕДАТЕЛ И. ХРИСТЕВ Г. Е НАЛОЖЕНА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ В РАЗМЕР НА 500 ЛВ. ЗА ИЗВЪРШЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ.87 АЛ.2 ОТ ЗАДС. 41 Административно дело No 927/2007, XV състав Други административни дела С.Е.П. НАЧАЛНИК РИО ПЛОВДИВ Докладчик: Оставя жалбата без разглеждане като недопустима и прекратява производствотопо ад.дело № 927 по описа на Пловдивски административен съд за 2007 г. Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7 дневен срок от деня на заседанието за страната която е присъствала, а за неприсъствалата от получаването на съобщението. 42 Административно дело No 933/2007, II състав Дела по ЗМВР И.Г.Ч. ПЪРВО РПУ ПЛОВДИВ Докладчик: ПАВЛИНА В. НАЙДЕНОВА Решение от 25.9.2007г. ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА НА И.Г.Ч. *** СРЕЩУ ЗАПОВЕД № ЯЗ/01-737/12.06.2007 Г. НА НАЧАЛНИКА НА ПЪРВО РПУ ГР.ПЛОВДИВ, С КОЯТО Е ОТКАЗАНО ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА РАЗРЕШЕНИЕ РВ 0302297 ЗА НОСЕНЕ И УПОТРЕБА НА ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ. РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ В 14-ДНЕВЕН СРОК ОТ ДАТАТА НА СЪОБЩАВАНЕТО ПРЕД ВАС. ОСТАВЯ В СИЛА решение №425/25.09.2007 43 Административно дело No 953/2007, VI състав Дела по ЗДС БРО АД ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ПЛОВДИВ Докладчик: ОСЪЖДА Областен Управител на област Пловдив, в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, да сключи договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, намиращ се в гр.Пловдив, кв.51-нов по плана на кв."Кишинев-Смирненски", представляващ УПИ ХІІІ-обществено обслужване, с площ от 276.00 кв.м., описан в АДС № 5226/11.09.2003г., с определеното съгласно Заповед № 539/05.08.2005г. за купувач търговско дружество - "БРО" АД, представлявано от Изпълнителния директор - Д.Б.Б., седалище /адрес на управление: с.Ситово, обл.Пловдивска. ОСЪЖДА Областен Управител на област Пловдив, да заплати на "БРО" АД, представлявано от Изпълнителния директор - Д.Б.Б., седалище /адрес на управление: с.Ситово, обл.Пловдив сумата от 240 лв. за осъществена адвокатска защита и разноски в размер на 50 лв. РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Върховен Административен Съд в 14-дневен срок от деря на съобщението до страните за изготвянето му. Препис от решението да се изпрати на страните. ОБЕЗСИЛА Решение №393/25.09.2007г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав. 44 Административно наказателно дело (К) No 963/2007, XXI състав Наказателни касационни производства ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП, ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП БЪЛГАРСКА МЕСНА КОМПАНИЯ ООД Председател: ЯНКО А. АНГЕЛОВ Оставя в сила решение № 84/05.06.2007 г., постановено от Пловдивския районен съд, деветнадесети наказателен състав по НАХД № 214/2007 г. Решението е окончателно. 45 Административно наказателно дело (К) No 967/2007, XXI състав Наказателни касационни производства РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ М.Д.К. Председател: ВЕЛИЧКА А. ГЕОРГИЕВА Решение от 20.9.2007г. ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 57 ОТ 18.04.2007 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 61/2007 Г., ПО ОПИСА НА КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV Н.С., С КОЕТО Е ОТМЕНЕНО ИЗЦЯЛО НП № 16-001911 ОТ 31.01.2007 Г., НА ДИРЕКТОРА НА РД "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" - ГР.ПЛОВДИВ, С КОЕТО НА М.Д.К. ***, ЕГН **********, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 93, АЛ.1, Т.1 ОТ ЗАВТПР, Е НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ. 40, Т.8 ОТ НАРЕДБА № 2 ОТ 2002 Г. НА МТС. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. 46 Административно наказателно дело (К) No 968/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ В.Н.Т. Председател: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 22.05.2007г. по НАХ дело № 94 по описа на Районен съд - Карлово за 2007г., ІV-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 16-001952 от 16.02.2007г., издадено от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр.Пловдив. Решението е окончателно. 47 Административно дело No 969/2007, IX състав Дела по ЗМСМА /троен състав/ КМЕТ НА ОБЩИНА КУКЛЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ КУКЛЕН Докладчик: ВЕЛИЗАР С. РУСИНОВ Определение от 28.9.2007г. СПИРА ДЕЙСТВИЕТО НА ОСПОРЕНИЯ АКТ - Т.1 ОТ РЕШЕНИЕ № 544, ВЗЕТО С ПРОТОКОЛ № 62/28.05.2007 Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ГР.КУКЛЕН, С КОЕТО Е ИЗМЕНЕНА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 5 ЗА РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ, СТОПАНИСВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО НА ОБЩИНА КУКЛЕН, С КОЕТО СЕ ИЗМЕНЯ ЧЛ.11 И ТЕКСТА ПРИДОБИВА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ: ЧЛ.11/1/ КМЕТЪТ НА ОБЩИНАТА, В РАМКИТЕ НА ПРЕДВИДЕНИТЕ ПО БЮДЖЕТА СРЕДСТВА, СКЛЮЧВА ДОГОВОРИ ЗА ДОСТАВКА И НАЕМАНЕ НА МАШИНИ, СЪОРЪЖЕНИЯ, ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ, ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА С ДРУГИ ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ НА СТОЙНОСТ НАД 100 ЛВ. БЕЗ ДДС СЛЕД РЕШЕНИЕ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ, ПРИ СПАЗВАНЕ ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ И НАРЕДБАТА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА МАЛКИ ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ. /2/ КМЕТЪТ НА ОБЩИНАТА ПРЕДСТАВЯ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ ВСЕКИ МЕСЕЦ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ ПО Т.1 СЪЗДАВА НОВА АЛ. НА ЧЛ.11 ОТ НАРЕДБА № 5 ЗА РПУСРОИ /3/ КМЕТЪТ НА ОБЩИНАТА ПРЕДСТАВЯ ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПЛАН ВСЕКИ МЕСЕЦ ЗА ЗАКУПУВАНЕ НА ВЕЩИТЕ ПО АЛ.1 ПРЕД ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ ЗА ОДОБРЕНИЕ, ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ ДАТАТА НА СЪОБЩЕНИЕТО ПРЕД ВАС НА РБ. ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ДА СЕ ОБНАРОДВА ПО РЕДА НА ЧЛ.190 АЛ.2 ОТ АПК. 48 Административно дело No 970/2007, XV състав Дела от администр. характер - данъчни В.К.К. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП Докладчик: ОСТАВЯ ЖАЛБАТА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АДМ.ДЕЛО № 970 ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ ЗА 2007 Г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА ПРЕД ВАС В 7 ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО ЗА НЕПРИСЪСТВАЛАТА СТРАНА И В СЪЩИЯ СРОК, СЧИТАНО ОТ ДНЕС ЗА ПРИСЪСТВАЛАТА СТРАНА. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1781/13.09.07, постановено по делото. 49 Административно наказателно дело (К) No 998/2007, XIX състав Наказателни касационни производства РИОКОЗ ПЛОВДИВ ЯСИДА-ВЛАДИМИР КУРТЕВ ЕТ Председател: КАЛИН Р. КУМАНОВ Определение от 25.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Директора на РИОКОЗ Пловдив срещу решение по НАХД № 1532/06 г. по описа на ПРС, ХІХ н.с. ПРЕКРАТЯВА производството по КНАХД № 998/07 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХІХ състав. Определението може да се обжалва пред ВАС в 7 дневен срок от днес за ответника и контролиращата страна, и в 7 дневен срок от съобщението - за касационния жалбоподател. 50 Административно наказателно дело (К) No 1003/2007, XXI състав Наказателни касационни производства ЕВЕЛИН ТРЕЙДИНГ-ЕВЕЛИНА ПАНАЙОТОВА ЕТ ДИРЕКТОР НА РД КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ Председател и докладчик: ЯНКО А. АНГЕЛОВ Решение от 26.9.2007г. ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 91/21.05.2007 Г.ПОСТНОВЕНО ПО НАХД № 410/2007 ГОД., РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, В ЧАСТТА С КОЯТО Е ПОТВЪРДЕНО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23061 ОТ 29.11.2006 Г. НА ДИРЕКТОРА В РЕГИОНАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ ЗА ОБЛАСТИТЕ ПЛОВДИВ, СМОЛЯН, ПАЗАРДЖИК, ХАСКОВО, КЪРДЖАЛИ И СТАРА ЗАГОРА КЪМ ГД "КОНТРОЛ НА ПАЗАРА" В КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И НА ЕТ " ЕВЕЛИН ТРЕЙДИНГ-ЕВЕЛИНА ПАНАЙОТОВА" Е НАЛОЖЕНА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ В РАЗМЕР НА 550 ЛВ. /ПЕТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА/ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ.127, АЛ.2, ВЪВ ВРЪЗКА С АЛ.3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23061 ОТ 29.11.2006 Г. НА ДИРЕКТОРА В РЕГИОНАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ ЗА ОБЛАСТИТЕ ПЛОВДИВ, СМОЛЯН, ПАЗАРДЖИК, ХАСКОВО, КЪРДЖАЛИ И СТАРА ЗАГОРА КЪМ ГД "КОНТРОЛ НА ПАЗАРА" В КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, В ЧАСТТА, С КОЯТО НА ЕТ " ЕВЕЛИН ТРЕЙДИНГ-ЕВЕЛИНА ПАНАЙОТОВА" Е НАЛОЖЕНА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ В РАЗМЕР НА 550 ЛВ. /ПЕТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА/ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 127, АЛ. 2, ВЪВ ВРЪЗКА С АЛ.3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ; В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 91/21.05.2007 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 410/2007 Г.,, РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, В ЧАСТТА С КОЯТО Е ПОТВЪРДЕНО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23061 ОТ 29.11.2006 Г., НА ДИРЕКТОРА В РЕГИОНАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ ЗА ОБЛАСТИТЕ ПЛОВДИВ, СМОЛЯН, ПАЗАРДЖИК, ХАСКВО, КЪРДЖАЛИ И СТАРА ЗАГОРА КЪМ ГД "КОНТРОЛ НА ПАЗАРА" В КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И НА ЕТ "ЕВЕЛИН ТРЕЙДИНГ-ЕВЕЛИНА ПАНАЙОТОВА" Е НАЛОЖЕНА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ В РАЗМЕР НА 350 ЛВ./ТРИСТА И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА/ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ.9, АЛ.1, ВЪВ ВРЪЗКА С АЛ.2 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И /ИЛИ ПРОТЕСТ. 51 Административно дело No 1010/2007, XIV състав Дела по ЗМВР Т.П.П. НАЧАЛНИК ТРЕТО РПУ ПЛОВДИВ Докладчик: ВЕЛИЧКА А. ГЕОРГИЕВА Определение от 20.9.2007г. Оставя без разглеждане жалбата на Т. Петков П.,ЕГН**********,***,чрез процесуалния му представител адв.Д. Р.Б. против Заповед №113/05.06.2007г.на Началника на Трето РПУ на МВР-Пловдив,с която е отказано издаването на разрешение за закупуване и пренасяне на късоцевно оръжие от физическо лице.ПРЕКРАТЯВА производството по ахд.№1010/2007г.по описа на Административен съд -Пловдив.Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне. ОСТАВЯ В СИЛА Определението от 20.09.2007. В законна сила от 27.11.2007г. 52 Административно дело No 1012/2007, VIII състав Дела по ЗВСВНОИ по ЗТСУ И.М.М. КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ Докладчик: ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М. ***, против заповед № ОА-1349 от 07.06.2007 г. на кмета на Община Пловдив в частта, с която се иска отмяна на принудителното отчуждаване на поземлен имот № 269,кв. 5-нов, 24-стар, по плана на "Втора Каменица" гр.Пловдив. ИЗМЕНЯ Заповед № ОА-1349 от 07.06.2007 г. на Кмета на Община Пловдив, като завишава размера на обезщетението от общо 237150 лева, от които 126750 лева за земя и 110400 лева за сградата, за принудително отчуждения имот ПИ № 269, кв. 5-нов, 24-стар, по плана на "Втора Каменица" гр. Пловдив, на 299600 лева, от които 157500 лева - стойност на земята и 142100 лева - стойност на сградата. Решението е окончателно. 53 Административно дело No 1018/2007, VI състав Дела по ЗМСМА ОБЩИНА СОПОТ ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ПЛОВДИВ Докладчик: ЗДРАВКА Г. ДИЕВА Определение от 19.9.2007г. ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 1018 по описа на 2007г. на Административен съд-Пловдив, VІ състав. ПРИСЪЕДИНЯВА адм.д.№ 1018/2007г. към адм.д.№ 952/2007г. - за съвместно разглеждане на постъпилите жалби против Решение № 61-00-08/04.06.2007г. на Областен управител на област Пловдив. Община Сопот да бъде вписана в списъка на лицата за призоваване по адм.дело № 952/2007г., 15 състав като жалбоподател. Определението не подлежи на обжалване. 54 Административно дело No 1026/2007, X състав Дела от администр. характер - данъчни ГРАЖДАНСКО ДРУЖЕСТВО Д-ВО ОБРЕТЕНОВА-МУРДЖАНОВА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП Докладчик: ЯНКО А. АНГЕЛОВ Определение от 20.9.2007г. ПРЕКРАТЯВА производсттвото по адм. дело № 1026/2007г. по описа на Адм. съд - Пловдив, Х състав, поради оттегляне на жалбата. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от днес. 55 Административно дело No 1035/2007, I състав Дела по ЗМСМА Т.Ц.Ц. ОБЩИНСКИ СЪВЕТ АСЕНОВГРАД Докладчик: ГЕОРГИ Г. ПЕТРОВ Определение от 15.9.2007г. ПРЕКРАТЯВА производството по а.х. дело №1035/2007год. по описа на Административен съд - Пловдив. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването. 56 Административно дело No 1041/2007, VIII състав Други административни дела НИКИ-П-ГАНЧО ИЛИЕВ ЕТ, НИКИ-П-ГАНЧО ИЛИЕВ-СОНЯ ИЛИЕВА ЕТ ТД НА НАП ПЛОВДИВ Докладчик: НЕДЯЛКО Г. БЕКИРОВ Определение от 4.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА ПРОТИВ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19136-0134568 ОТ 29.12.2006Г., ИЗДАДЕНО ОТ ТЕРИТОРИАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ТД-ПЛОВДИВ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, В ЧАСТТА, С КОЯТО НА ЕТ"НИКИ-П-ГАНЧО ИЛИЕВ" СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР. КАРЛОВО , УЛ. "ДЪБЕНСКО ШОСЕ" №45, ВХ. "А", ЕТ.5, АП.37, Е НАЛОЖЕНА ПРИНУДИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА МЯРКА (ПАМ) ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ОБЕКТ-МАГАЗИН, НАХОДЯЩ СЕ В ГР. КАРЛОВО, УЛ. " ДОБРИ ВОЙВОДА" №13, ЗА СРОК ОТ ЕДИН МЕСЕЦ И ЗАБРАНА НА ДОСТЪПА ДО ОБЕКТА ЗА СЪЩИЯ СРОК. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АДМ. ДЕЛО № 1041 ПО ОПИСА НА СЪДА ЗА 2007Г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО МОЖЕ ДАБЪДЕ ОБЖАЛВАНО ПРЕД ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ. 57 Административно наказателно дело (К) No 1068/2007, XXI състав Наказателни касационни производства Х.Н.Г. РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател и докладчик: ЯНКО А. АНГЕЛОВ Решение от 27.9.2007г. ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 105 ОТ 19.06.2007 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 776/2007 Г., ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД ,ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-002161 ОТ 28.03.2007 Г. НА ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" ГР.ПЛОВДИВ, С КОЕТО НА Х. НЕДЖЕТ Г., ЕГН **********,***, ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ.40, Т.8 ОТ НАРЕДБА № 2 ОТ 15.03.2002 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ТРАНСПОРТНИ СХЕМИ И ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ С АВТОБУСИ И ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА, Е НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500 ЛЕВА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.93, АЛ.1, Т.1 ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. 58 Административно наказателно дело (К) No 1070/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства М.М.М. РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател: НЕДЯЛКО Г. БЕКИРОВ Решение от 26.9.2007г. Отменя решение № 98 от 18.06.2007г. по НАХ дело № 717 по описа на Районен съд-Пловдив за 2007г., ХІV-ти наказателен състав, като вместо него постановява: ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-002093 от 26.03.2007г., издадено от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр.Пловдив, с което на М.М.М. е наложена глоба в размер на 500.00 лева. Решението е окончателно. 59 Административно наказателно дело (К) No 1072/2007, XXI състав Наказателни касационни производства РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Х.Н.Г. Председател: Окончателно. Оставя в сила решението. 60 Административно наказателно дело (К) No 1073/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОБЛАСТНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА МИРБОТА ЕООД Председател и докладчик: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 81/31.05.2007г., постановено по н.ах.д.№ 371/2007г. по описа за 2007г. на Районен съд - Пловдив, с което е изменено НП № 16-1945/10.01.2007г. на Директора на Дирекция "ОИТ" - гр.Пловдив. Вместо него постанови: ОТМЕНЯ НП № 16-1945/10.01.2007г., издадено от Директора на Дирекция "ОИТ" гр.Пловдив, с което на Таня Кирилова Гинева, в качеството й на управител и едноличен собственик на ЕООД "Миборта" - гр.Пловдив е наложена глоба в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.303 ал.3 КТ във връзка с чл.416, чл.414 ал.1 от Кодекса. Решението е окончателно. 61 Административно наказателно дело (К) No 1081/2007, XXI състав Наказателни касационни производства Н.Х.Г. РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател: ВЕЛИЧКА А. ГЕОРГИЕВА Решение от 26.9.2007г. Решението е окончателно. Отменя решение № 90 от 01.06.2007 г., отменя НП № 16-002246 от 25.04.2007 г. 62 Административно наказателно дело (К) No 1083/2007, XX състав Наказателни касационни производства Х.Н.Г. РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател: ЛЮБОМИРА К. НЕСТОРОВА Решение от 22.9.2007г. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 80/31.05.2007 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 805/2007 Г., ПРС, 21 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-002220 ОТ 19.04.2007 Г. НА ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦЯ"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" ГР.ПЛОВДИВ, С КОЕТО НА Х. НЕДЖЕТ Г., ЕГН ********** ***, ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ.40 Т.8 ОТ НАРЕДБА № 2 ОТ 15.03.2002 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ТРАНСПОРТНИ СХЕМИ И ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ С АВТОБУСИ И ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА , Е НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500 ЛВ., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.93, АЛ.1 Т.1 ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ. 63 Административно наказателно дело (К) No 1084/2007, XXI състав Наказателни касационни производства АВЕ-ВЕСЕЛИН КОЙЧЕВ ЕТ ДИРЕКТОР НА РД КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ Председател и докладчик: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 72 ОТ 02.06.2007 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 592/2007 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. 64 Административно наказателно дело (К) No 1095/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства МАГИСТРАЛИ АД РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател: ОТМЕНЯ решение № 108 от 15.06.2007г. по НАХ дело № 137 по описа на Районен съд - Карлово за 2007г., І-ви наказателен състав, като вместо това постановява: ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-002154 от 28.03.2007г., издадено от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр.Пловдив, с което на "Магистрали" АД е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева. ОСЪЖДА Министерство на транспорта да заплати на "Магистрали" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, ул."Генерал Заимов" № 28, сумата от 225.00 лева, представляваща направените по делото разноски. Решението е окончателно. 65 Административно дело No 1098/2007, XVIII състав Други административни дела В.Б.С. ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ПЛОВДИВ Докладчик: ЙОРДАН Р. РУСЕВ Определение от 21.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА НА В.Б.С. *** .ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА ПРЕД ВАС В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩЕНИЕТО. 66 Административно дело No 1100/2007, XIII състав Дела по КСО М.С.Ч. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП, ГЕОРГИ Х. ПАСКОВ Определение от 11.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. С.Ч. против съдържанието на Удостоверение за наличието или липсата на задължения № 41 от 11.06.2007г., поради това, че жалбоподателката не е внесла дължимата държавна такса, нито е представила по делото декларация за това, че няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото в 7-дневен срок от съобщението за отстраняване на нередовностите. ПРЕКРАТЯВА производството адм. дело № 1100 по описа за 2007г. на Административен съд - Пловдив, поради недопустимост на жалбата - актът не подлежи на оспорване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на съобщаването му пред ВАС. 67 Административно дело No 1129/2007, X състав Дела от администр. характер по ЗУТ и ЗКИР ПЛОВДИВСКА ЕВАНГЕЛСКА СЪБОРНА ЦЪРКВА КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ Докладчик: ЯНКО А. АНГЕЛОВ Определение от 10.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА , ПОДАДЕ4НА ОТ ПЛОВДИВСКА ЕВАНГЕЛСКА СЪБОРНА ЦЪРКВА, ГР. ПЛОВДИВ, УЛ. "ЛЕДИ СТРАНГФОРД" №21, ПРОТИВ ЗАПОВЕД ОА-2308 ОТ 07.12.2005Г. НА КМЕТА НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ПУП-ПР ЗА ЧАСТ ОТ КВ.341 ПО ПЛАНА НА "БЯЛА ЗОНА"- ГРАД ПЛОВДИВ. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 1129 ОТ 2007ГОД. ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА ПРЕД ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, В СЕДЕ4М ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО НА СТРАНИТЕ ЗА НЕГОВОТО ИЗГОТВЯНЕ. 68 Административно дело No 1157/2007, XIV състав Дела от администр. характер - данъчни В.А.Р. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОБСЛУЖВАНЕ ТД НА НАП ПЛОВДИВ, ВЕЛИЧКА А. ГЕОРГИЕВА Определение от 3.9.2007г. Отменя разпореждане от 03.08.2007г.,с което е делото е насрочено в открито заседание за 17.09.2007г. от 09:30ч.ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.А.Р.,*** ч/з пълномощниците си адвокат Катина Владимирова Бончева и младши адвокат Гинка Вескова Черничерска,Адвокатска колегия-Пловдив,служебен адрес :гр.Пловдив,ул."Хан Кубрат"№2,ет.3 с/у мълчалив отказ,съответно отказ за освобождаване от задължения за здравно осигуряване,материализиран в писмо с изх.№ 94-00-2988/20.06.2007г.на директора на Териториална дирекция на НАП-гр.-Пловдив,като недопустима.ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1157/07г. по описа на Административен съд-Пловдив.ИЗПРАЩА делото по подведомственост на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр.-Пловдив при ЦУ на НАП.Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му с препис за страните. ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1684/03.09.2007 В законна сила от 22.10.2007г. 69 Административно дело No 1160/2007, XVI състав Дела от администр. характер - данъчни РИС-3 ООД ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП Докладчик: ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на РИС - 3 ООД със седалище в с. Цалапица, Пловдивска област, ул. П. Берон № 12, представлявано от И.И.Ч., срещу : уведомление изх. № Д 1/РД-22-85/26.04.2007 г. по чл. 124, ал. 1 ДОПК, издадено от Ваня Войникова - орган по приходите на ТД на НАП - Пловдив, Решение № 580/15.06.2007 г. на Директора на Дирекция ОУИ - Пловдив, действие на органа по приходите Ваня Войникова: установяване наличието на обстоятелства по чл. 124, ал.1 т. 2 от ЗОПК за РИС - 3 ООД. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението. 70 Административно дело No 1177/2007, IV състав Дела по ЗОС Г.Д.Г. ОБЩИНСКИ СЪВЕТ КАРЛОВО Докладчик: АНЕЛИЯ И. ХАРИТЕВА Определение от 12.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Д.Г. ***, против решение №1227, взето с протокол №52 от заседание на Общински съвет Карлово, проведено на 10.07.2007г. ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1177 по описа на Административен съд Пловдив, ІV състав, за 2007година. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен от съобщението с частна жалба пред Върховния административен съд. 71 Административно дело No 1180/2007, XIV състав Дела от администр. характер - данъчни ЕЛИТ-6 ООД ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП Докладчик: ВЕЛИЧКА А. ГЕОРГИЕВА Определение от 24.9.2007г. Оставя без разглеждане жалбата на "Елит-6"ООД-гр.Стара Загора бул.Патриарх Евтимий №91б ап.37,представлявано от управителя Радко Евтимов Петров С БУЛСТАТ 833041382,чрез процесуалния представител адв.К.Г.М. ***,против РА№2400116/07.03.2007 на Красимира Атанасова-ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Стара Загора ,в частта ,в която е потвърден с Решение №586/15.06.2007 на Директора на Дирекция ОУИ гр.Пловдив.Прекратява производството по ах.дело №1180/2007 по описа на Административен съд Пловдив.Определението подлежи на Обжалване с ЧЖ пред ВАС в 7-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1847/24.09.2007 по делото. В законна сила от 13.12.2007г. 72 Административно дело No 1182/2007, VIII състав Дела по ЗОСОИ Г.Л.Р. ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ПЛОВДИВ Докладчик: НЕДЯЛКО Г. БЕКИРОВ Определение от 24.9.2007г. ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА НА Р. ПРОТИВ МЪЛЧАЛИВИЯ ОТКАЗ НА ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ПЛОВДИВ ДА ВЪЗОБНОВИ ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО РЕДА НА ЗОСОИ. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА ПРЕД ВАС В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ, А ЗА СТРАНАТА ПРИСЪСТВАЛА В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ, СЧИТАНО ОТ ДНЕС. 73 Административно дело No 1190/2007, XVII състав Дела по ЗСПЗЗ и ЗВГЗГФ Р.К.А. ОСЗГ ПЛОВДИВ Докладчик: ТАТЯНА И. ПЕТРОВА Определение от 21.9.2007г. Оставя без разглеждане жалбата на Р.К. Лилова-А. *** срещу отказа на ОС"ЗГ"гр.Пловдив за поправка на допусната грешка в регистъра за собственост на земеделски имот с възстановено право на собственост на основание чл.9 ал.1,чл.14,чл.15,чл.18 от Наредба №33 /04.12.1995 г. за поддържане и осъвременяване плановете за земеразделяне обн.ДВ бр.1996 г.Прекратява производството по адм.дело №1190/2007 по описа на Пловдивския административен съд .Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението до страните. ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1846/21.09.2007 74 Административно наказателно дело (К) No 1213/2007, XXI състав Наказателни касационни производства Х.Н.Г. РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател: Отменя изцяло решението. Отменя наказателно постановление № 16-002280 от 08.05.2007 г. на Директора на регионална дирекция "Автомобилна идминистрация" гр.Пловдив. 75 Административно наказателно дело (К) No 1226/2007, XXI състав Наказателни касационни производства М.М.М. РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател и докладчик: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 98 ОТ 26.06.2007 Г. ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 931/2007 Г., ПРС, ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-002259 ОТ 25.04.2007 Г. НА ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ " АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ " ГР.ПЛОВДИВ, С КОЕТО НА М.М.М., ЕГН **********,***, ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ.40, Т.8 ОТ НАРЕДБА № 2 ОТ 15.03.2002 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ТРАНСПОРТНИ СХЕМИ И ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ С АВТОБУСИ И ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА, Е НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500 ЛЕВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.93, АЛ.1, Т.1, КАКТО И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.105, Т.2 ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 100 ЛВ. ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ.57, АЛ.3 ОТ НАРЕДБА № 33/1999 Г. НА МТС. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. 76 Административно наказателно дело (К) No 1230/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ КАЛОЯНОВО, И.П.Б. Председател и докладчик: Оставя в сила решение № 54/18.05.2007г., постановено по ах.д.№ 2493 по описа за 2006г. на Пловдивски районен съд, с което е обявено за нищожно Решение № 14/20.06.2006 г. на ОСЗГ-Калояново, по преписка с вх.№ 472/18.05. Решението е окончателно. 77 Административно наказателно дело (К) No 1232/2007, XIX състав Наказателни касационни производства М.Й.С. НАЧАЛНИК СЕКТОР ПП И КАТ ПРИ ОДП ПЛОВДИВ Докладчик: КАЛИН Р. КУМАНОВ Определение от 28.9.2007г. Оставя без разглеждане жалбата, подадена от М.Й.С. ***, против Решение № 95/14.06.2007 г. на ПРС по НАХД № 594/2007 г. Прекратява производството по КНАХД № 1232 по описа на Пловдивския административен съд за 2007 г. Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне. 78 Административно наказателно дело (К) No 1236/2007, XXI състав Наказателни касационни производства Н.Х.Г. РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател и докладчик: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 101 ОТ 19.06.2007 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД № 887/2007 Г., ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-002235 ОТ 25.04.2007 Г. НА ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ " АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ " ГР.ПЛОВДИВ, С КОЕТО НА НЕДЖЕТ Х.Г., ЕГН **********,***,ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ.40, Т.8 ОТ НАРЕДБА № 2 ОТ 15.03.2002 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ТРАНСПОРТНИ СХЕМИ И ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ С АВТОБУСИ И ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА, Е НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500 ЛЕВА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.93, АЛ.1, Т.1 ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. 79 Административно наказателно дело (К) No 1239/2007, XXI състав Наказателни касационни производства Х.Н.Г. РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател: Окончателно. Отменя изцяло решението. Отменя НП № 16-002206 от 19.04.2007 г. на Директора на регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Пловдив. 80 Административно наказателно дело (К) No 1241/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства Н.Х.К. НАЧАЛНИК СЕКТОР ПП И КАТ ПРИ ОДП ПЛОВДИВ Председател: НЕДЯЛКО Г. БЕКИРОВ Решение от 27.9.2007г. Оставя в сила решение № 24 от 12.03.2007г. по НАХ дело № 1445 по описа на Районен съд - Пловдив за 2006г., ХVІІІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 3938 от 23.05.2006г., издадено от Началник група в сектор ПП-КАТ към Областна дирекция "Полиция", гр.Пловдив. Решението е окончателно. 81 Административно дело No 1245/2007, XVI състав Дела по ЗМСМА КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА ДЕТЕЛИНА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ КАРЛОВО Докладчик: КАЛИН Р. КУМАНОВ Определение от 20.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА, ПОДАДЕНА ОТ КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА "ДЕТЕЛИНА" С. КАРАВЕЛОВО ОБЩИНА КАРЛОВО, ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 1203 ПО ПРОТОКОЛ № 51/05.07.2007 Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - КАРЛОВО. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АХД 1245/07 Г. ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, 16 СЪСТАВ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА С ЧАСТНА ЖАЛБА ПРЕД ВАС В 7 ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО НА СТРАНИТЕ ЗА НЕГОВОТО ИЗГОТВЯНЕ. 82 Административно дело No 1248/2007, X състав Дела от администр. характер по ЗУТ и ЗКИР Л.Г.Л. КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ Докладчик: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА , ПОДАДЕНА ОТ Л.Г.Л.,***, ПРОТИВ ЗАПОВЕД № ОА-1508 ОТ 20.06.2007Г. НА КМЕТА НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 1248 ОТ 2007Г. ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ.ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА ПРЕД ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТАТИВЕН СЪД, В СЕДЕМ ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО НА СТРАНИТЕ ЗА НЕГОВОТО ИЗГОТВЯНЕ. 83 Административно дело No 1255/2007, VIII състав Дела от администр. характер - данъчни Д.С.К. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП, НЕДЯЛКО Г. БЕКИРОВ Определение от 19.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.С. Кое-ва против решение № 60 от 20.07.2007 г. на Териториалния директор на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено постановление с Изх.№РД-10-421 от 04.07.2007 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за нала-гане на предварителни обезпечителни мерки. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. 84 Административно дело No 1257/2007, XVII състав Дела от администр. характер - данъчни ПОТРЕБ. КООПЕРАЦИЯ ЗДРАВЕЦ-С.ЦАР КАЛОЯН,С.ГЪЛЪБОВО ОБЩИНА КУКЛЕН Докладчик: ТАТЯНА И. ПЕТРОВА Определение от 10.9.2007г. Отменя Решение №780/25.07.2007издадено от Костадин Ангелов Димитров,главен инспектор ОД в ДП МДТ-Община Куклен,за отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка за имот,находящ се в с.Гълъбово местност "Хижа Здравец,в кв.6 УПИ 186 по плана на с.Гълъбово от 2000г. представляващ хлебопекарна и сграда за обслужващия персонал.Връща административната преписка на Община Куклен за разглеждане по същество на молба с вх.№ 780 от ПК"Здравец-с.Цар Калоян,с.Гълъбово" за издаден на данъчна оценка на право на собственост на имот,находящ се в с.Гълъбово местност "Хижа Здравец,в кв.6 УПИ 186 по плана на с.Гълъбово от 2000г.,представляващ хлебопекарна и сграда за обслужващия персонал,при съблюдаване на указанията по приложение на закона дадени в настоящото определение.Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му. 85 Административно наказателно дело (К) No 1289/2007, XXI състав Наказателни касационни производства ТД НА НАП ПЛОВДИВ БРАДЪРС-НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЕТ Председател: ЛЮБОМИРА К. НЕСТОРОВА Решение от 28.9.2007г. Оставя в сила решението № 99 от 09.07.2007 г. по НАХ дело № 629 по описа на Районен съд - Пловдив за 2007 г., ХХІV - ти наказателен състав, с което е отменено НП № 19693-096133 от 13.03.2007 г., издадено от Директор на Дирекция "ДОК" в ТД на НАП - Пловдив. Решението е окончателно. 86 Административно дело No 1293/2007, XVII състав Дела от администр. характер - данъчни Й.Б.К. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП Докладчик: ТАТЯНА И. ПЕТРОВА Определение от 15.9.2007г. Отменя Решение №665/16.07.2007 на Директора на Дирекция ОУИ гр.Пловдивв частта ,с която е оставена без разглеждане жалба вх.№94-00-3369/22.06.2007 подадена от Й. Борисаво К.,*** против РА№16004873/22.02.2007 издаден от ТД на НАП гр.Пловдив и производството е прекратено.Връща административната преписка на Дирекция ОУИ гр.Пловдив,за предприемане на неоходимите действия във връзка с жалбата на Й.Б.К. ***2.2007 на ТД на НАП-Пловдив.Отхвърля жалбата в останалата част.Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 87 Административно дело No 1295/2007, IV състав Дела по ЗСП И.Д.А. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ПЛОВДИВ Докладчик: АНЕЛИЯ И. ХАРИТЕВА Определение от 10.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.А. *** против Заповед №18 от 18.01.2006г. на Директора на Агенция за социално подпомагане, област Пловдив, и писмо № ПВ 06-24 от 19.01.2006г. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1295 по описа на Административен съд Пловдив, ІV състав, за 2007 година. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването с частна жалба пред Върховния административен съд. ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 10.09.2007 88 Административно дело No 1297/2007, II състав Дела от администр. характер по ЗУТ и ЗКИР Г.А.А. КМЕТ НА РАЙОН ЦЕНТРАЛЕН-ОБЩИНА ПЛОВДИВ Докладчик: ПАВЛИНА В. НАЙДЕНОВА Определение от 18.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.А. ***, срещу Заповед № РД-05-236 от 06.04.2005 г. на Кмета на район "Централен", издадена на основание чл. 179 от ЗУТ срещу Мюсюлманско настоятелство гр.Пловдив, поради липса на правен интерес. ПРЕКРАТЯВА производството по Административно дело № 1297/2007 г., по описа на Административен съд гр.Пловдив, ІІ състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 7- дневен срок с частна жалба по реда на ЗВАС. 89 Административно дело No 1316/2007, XIV състав Дела по ЗМСМА ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ПЛОВДИВ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ МАРИЦА Докладчик: ВЕЛИЧКА А. ГЕОРГИЕВА Определение от 12.9.2007г. Оставя без разглеждане Заповед №ЗД-00-772/06.08.2007 на Областния управител на Област Пловдив, с която на основание чл. 45 ал. 8 от ЗМСМА спира изпълнението на Решение № 148 взето с протокл№ 7 от 28.06.2007 на Общински съвет " Марица" като незаконосъобразно и сезира Административен съд - Пловдив за произнасяне по същество на спора .Прекратява производството по ах. дело № 1316/2007 по описа на Административен съд- Пловдив.Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне с преписи за страните. В законна сила от 23.9.2007г. 90 Административно дело No 1330/2007, XVII състав Дела по ЗОС ЮР.ЛИЦЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТЕНИС 2004, ПРО-ТУР-СПОРТ ЕООД, ЕСОЕСБГ ЕООД ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПЛОВДИВ Докладчик: ТАТЯНА И. ПЕТРОВА Определение от 20.9.2007г. Оставя без разглеждане жалбата на Р.Б.Й. в качеството му на Председател на УС на ЮЛ с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност"Тенис 2004" със седалище и адрес на управление гр.Пловдив бул Александър Стамболийски №28 и управител на "Про-Тур-Спорт"ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив бул Александър Стамболийски №28 и А.Г.К. в качеството му на Управител на "ЕсОеСБг"ЕООД гр.Пловдив ул.Карловска №36 срещу Решение №295 взето с Протокол №13/25.07.2007 на Общински съвет-Пловдив.Прекратява производството по адм.дело №1330/2007 по описа на Пловдивския административен съд.Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването до страните. 91 Административно наказателно дело (К) No 1366/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства ТД НА НАП ПЛОВДИВ БРАДЪРС-НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЕТ Председател: Оставя в сила решение № 116 от 06.07.2007г. по НАХ дело № 631 по описа на Районен съд- Пловдив за 2007г., ХХVІ-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 19689-0961935 от 13.03.2007г., издадено от Директор на Дирекция "ДОК" в ТД на НАП - Пловдив. Решението е окончателно. 92 Административно дело No 1376/2007, X състав Дела от администр. характер - данъчни ЛЮБИМЕЦ-АВТОТРАНСПОРТ ЕООД ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП Докладчик: ЯНКО А. АНГЕЛОВ Определение от 24.9.2007г. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело 1376/2007 година по описа на Административен съд -. Пловдив, Х състав, образувано по жалба на "Любимец - Автотранспорт" ЕООД - град Любимец, тъй като същата е просрочена. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес с частна жалба пред ВАС. ОТМЕНЯ пр.опр. №1845/24.09.07 и ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия 93 Административно дело No 1382/2007, VI състав Дела по ЗМСМА ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ПЛОВДИВ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПЕРУЩИЦА Докладчик: ЗДРАВКА Г. ДИЕВА Определение от 18.9.2007г. на осн.чл.160 ал.1 във връзка с чл.159 т.3 АПК,ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ОСПОРВАНЕТО СЪС ЗАПОВЕД№ЗД-00-808/14.08.2007Г. НА ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ПЛОВДИВ,С КОЯТО Е СПРЯНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЕ№62,ВЗЕТО С ПРОТОКОЛ №7 ОТ 11.07.2007Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-ПЕРУЩИЦА.ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.ЗАЛИЧАВА ДАТАТА НА НАСРОЧЕНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА ПРЕД ВАС В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩЕНИЕТО. В законна сила от 5.10.2007г. 94 Административно наказателно дело (К) No 1389/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАП ПЛОВДИВ ДОНА-ДОНКА ТОДОРОВА ЕТ Председател: Отменя решение № 138/23.07.2007г. по НАХ дело № 105 по описа на Районен съд-Карлово за 2005г., ІІ-ри наказателен състав, като вместо това постановява: ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1692-2552 от 14.07.2004г., издадено от Териториален данъчен доректор на ТДД-Пловдив, в частта, с която на ЕТ "ДОНА- Д.Т.", със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, ул."Балканска" № 7, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева. ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1692-2552 от 14.07.2004г., издадено от Териториален данъчен директор на ТДД-Пловдив, в частта, с която ЕТ "ДОНА- Д.Т.", със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, ул."Балканска" № 7, е лишен от правото да упражнява търговска дейност за срок от 1 месец в ресторант, находящ се в гр.Карлово, промишлена зона "Изток". Решението е окончателно. 95 Административно дело No 1390/2007, XIII състав Дела по ЗОС КОЕВ 2006 ООД ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПЛОВДИВ Докладчик: ГЕОРГИ Х. ПАСКОВ Определение от 27.9.2007г. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АДМ. ДЕЛО № 1390/2007Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ ПОРАДИ ОТТЕГЛЯНЕ НА ОСПОРВАНЕТО. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ ДАТАТА НА СЪОБЩАВАНЕТО МУ ПРЕД ВАС. 96 Административно дело No 1391/2007, VI състав Дела от администр. характер по ЗУТ и ЗКИР В.Д.М. РДНСК ПЛОВДИВ Докладчик: Оставя без разглеждане жалбата на В.Д.М.-***,с която е оспорена Заповед № ДК-10-30/10.07.2007г. на Началника на РД"НСК"-гр.Пловдив.ПРЕКРАТЯВА производството по Ахд.№1391/2007г. по описа на Административен съд -Пловдив.Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните. 97 Административно дело No 1392/2007, VIII състав Дела по ЗМВР Т.А. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ МИГРАЦИЯ-МВР Докладчик: НЕДЯЛКО Г. БЕКИРОВ Определение от 5.9.2007г. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО А.Х. ДЕЛО № 1392 ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ. ИЗПРАЩА ДЕЛОТО НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-СОФИЯ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. 98 Административно наказателно дело (К) No 1411/2007, XXIII състав Наказателни касационни производства ДИРЕКЦИЯ СЪБИРАНЕ ПРИ ТД НА НАП ПЛОВДИВ БРАДЪРС-НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЕТ Председател: Оставя в сила решение № 83/27.07.2007г. по НАХ дело № 633 по описа на Районен съд - Пловдив за 2007г., ХХV-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 19674-0961928 от 13.03.2007г., издадено от Директор на Дирекция "ДОК" в ТД на НАП-Пловдив. Решението е окончателно. 99 Административно дело No 1481/2007, VI състав Дела от администр. характер - данъчни Х Х-ХАЛИЛ ХИСАР ЕТ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП Докладчик: ЗДРАВКА Г. ДИЕВА Определение от 14.9.2007г. Оставя без разглеждане жалбата на Халил Шукри Хисар, в качеството му на едноличен търговец" Х+Х- Халил Хисар , седалище/ адрес на управление: с. Златитрап , Община Родопи ,ул. Втора № 1- чрез пълномощника адв. А. П. , против РА № 1362005/26.03.2007 г., в потвърдената му част с Решение № 531/05.06. 2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" -Пловдив при ЦУ на НАП .Прекратява производството по адм. дело № 1481/2007 г, VІ състав по описа на Административен съд - Пловдив .Изпраща делото за прилагане на преписката по адм. дело № 1119/2007 г. на ХV състав на Административен съд Пловдив .Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС , в 7 днвен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.Препис от определението да се изпрати на жалбаподателя и Директора на Дирекция " ОУИ" -Пловдив при ЦУ на НАП. 100 Административно дело No 1498/2007, XIV състав Дела по КСО М.А.П. ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ АСЕНОВГРАД Докладчик: ВЕЛИЧКА А. ГЕОРГИЕВА Определение от 28.9.2007г. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1498 по описа на съда за 2007г. ИЗПРАЩА делото по подведомственост на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"- гр. Пловдив за произнасяне по жалбата на М.А.П.,***, против Заповед № СП- 4134 от 03.09.2007г. издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-гр. Асеновград. Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните- жалбоподателката и Директора на РД "СП"- Пловдив. В законна сила от 26.10.2007г. 101 Административно дело No 1528/2007, VII състав Дела от администр. характер - данъчни ХРАНМАШ ИНЖЕНЕРИНГ ООД ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОУИ ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП, ЯВОР И. КОЛЕВ Определение от 25.9.2007г. Прекратява производството по адм. дело № 1528/2007 г. по описа на Административен съд - Пловдив VІІ състав.След влизане в сила на настоящето определение делото да се приложи по адм. дело № 1471/2007 г. на ІV състав.Определението подлежи на обжалване от жалбоподатиля в7- днвене срок от съобщението до него за постановяването му. 102 Частно административно дело No 1541/2007, XIV състав Частни администр. дела - спиране изпълнението на админ. акт С.В.М. ДИРЕКТОР НА ЕГ ИВАН ВАЗОВ ПЛОВДИВ Докладчик: ВЕЛИЧКА А. ГЕОРГИЕВА Определение от 18.9.2007г. УВАЖАВА ИСКАНЕТО НА С.В.М. ,ДЕЙСТВАЩ ЛИЧНО И СЪС СЪГЛАСИЕТО НА МАЙКА СИ РОСИЦА ГЕОРГИЕВА МИНЕВА И ДВАМАТА С ПОСТОЯНЕН АДРЕС ГР.ПЛОВДИВ,УЛ."ЛЕГИЯ"№4,СЪС СЪДЕБЕН АДРЕС:ГР.ПЛОВДИВ,БУЛ."ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ"№161,ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ ПО НЕДОПУСКАНЕТО НА СЪЩИЯ ДО УЧЕБНИ ЗАНЯТИЯ В УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ ЕГ"ИВАН ВАЗОВ" В ГР.ПЛОВДИВ.НАРЕЖДА НА ДИРЕКТОРА НА ЕГ"ИВАН ВАЗОВ"ГР.ПЛОВДИВ И НА НАЧАЛНИКА НА РИО-ПЛОВДИВ БЕЗУСЛОВНО ДА СЕ ПРЕУСТАНОВЯТ ДЕЙСТВИЯТА ПО НЕДОПУСКАНЕ НА УЧЕНИКА С.В.М.,ЕГН:********** ДО УЧЕБНИ ЗАНЯТИЯ В УЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ ЕГ"ИВАН ВАЗОВ" В ГРАД ПЛОВДИВ,ДО ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ИЗДАДЕНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ. РАЗПОРЕЖДАНЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА С ЧАСТНА ЖАЛБА ПРЕД ВАС В ТРИ ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩЕНИЕТО. В законна сила от 28.9.2007г. 103 Административно дело No 1553/2007, VII състав Дела по ЗМСМА МИНЕРАЛ АКВА ЕООД ОБЩИНСКИ СЪВЕТ МАРИЦА Докладчик: ЯВОР И. КОЛЕВ Определение от 21.9.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА НА "МИНЕРАЛ АКВА"ЕООД С АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ СЕЛО ВОЙВОДИНОВО , ОБЛ. ПЛОВДИВСКА СРЕЩУ РЕШЕНИЕ №206, ВЗЕТО С ПРОТОКОЛ №8 ОТ 31.07.2007Г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НА ОБЩИНА "МАРИЦА", ОБЛ. ПЛОВДИВСКА, С КОЕТО Е ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕН ЕДНОСТРАННО И ПРЕДСРОЧНО КОНЦЕСИОНЕН ДОГОВОР ОТ 08.01.2001Г. ЗА ЧАСТ ОТ МИНЕРАЛНАТА ВОДА ОТ НАХОДИЩЕ СЕЛО ВОЙВОДИНОВО, ПОРАДИ ВИНОВНО И СИСТЕМНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНЦЕСИОННЯ ДОГОВОР, КАТО Е ВЪЗЛОЖЕНО НА КМЕТА НА ОБЩИНАТА ДА ИЗВЪРШИ ДЕЙСТВИЯ ПО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ДОГОВОРА, СЛЕД КАТО ОТПРАВИ 5-ДНЕВНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ПРЕКРАТИ СЪЩИЯ ЕДНОСТРАННО, КАТО ПРЕДПРИЕМЕ НЕОБХОДИМИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДЪЛЖИМИТЕ КОНЦЕСИОННИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, ЛИХВИ И НЕУСТОЙКИ. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АДМ.ДЕЛО №1553/2007Г. ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ VІІ СЪСТАВ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАС НА РБ В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩЕНИЕТО ДО ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕТО МУ. 104 Административно дело No 1554/2007, XVII състав Дела по ЗМСМА ТРАКИЯ УОТЕР АД ОБЩИНСКИ СЪВЕТ МАРИЦА Докладчик: Оставя без разглеждане жалбата на "Тракия уотер"АД, с адрес на управление с.Войводиново,област Пловдивска срещу Решение №205,взето с Протокол №8/31.07.2007 на Общински съвет на Община Марица област Пловдивска.Прекратява произодството по адм.дело №1554/2007 по описа на Административен съд Пловдив.Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването на страните. 105 Административно дело No 1560/2007, IX състав Дела по ЗМСМА ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ПЛОВДИВ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПЛОВДИВ Докладчик: ЛЮБОМИРА К. НЕСТОРОВА Определение от 28.9.2007г. ПРИСЪЕДИНЯВА АХ ДЕЛО 1560/07 Г. КЪМ АХ ДЕЛО 1544/07 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ. ПРЕПИСКАТА ПО АХ ДЕЛО 1560/07 Г. ДА СЕ ПРИЛОЖИ КЪМ АХ ДЕЛО 1544/07 Г. НА АДМ.СЪД ПЛОВДИВ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. 106 Административно дело No 1571/2007, XVI състав Установителни искове Х.Т.А. ОКРЪЖЕН СЪД-ПЛЕВЕН Докладчик: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКОВАТА МОЛБА НА Х.Т.А. СРЕЩУ ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 2 АЛ. 1 Т. 1 ОТ ЗОДОВ. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АХ ДЕЛО 1571/07 Г. ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ. ИЗПРАЩА ДЕЛОТО ПО ПОДСЪДНОСТ НА ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
6,253,191
http://tatianablog.ru/rubric/6672822/page31.html
2018-06-22T19:01:31
[ "дело 2008", "дело 2008", "дело 2008", "дело 2008", "дело 2015", "дело 2015" ]
Соседние рубрики: Японский журнал по вязанию Woman's Handknit(53), Японский журнал по вязанию Rich More(41), Японский журнал по вязанию Ondori(89), Японский журнал по вязанию Michiyo(6), Японский журнал по вязанию Lady Boutique Series(37), Японский журнал по вязанию Knit Ange(25), Японский журнал по вязанию Asahi Original(30), Японские журналы по вязанию Lets knit series(347), Японские журналы по вязанию Keito Dama(108), Японские журналы по вязанию Bianzhi(93), Японские журналы по вязанию Amu(51), Не рассортированные журналы по вязанию(8), Журналы с Брюггским кружевом(16), Журналы по машинному вязанию(70), Журналы по вязанию сумочек(219), Журналы по вязанию купальников(9), Журналы по вязанию для мужчин(192), Журналы по вязанию для детей(350), Журналы по вязанию Verena(78), Журналы по вязанию "Копилка мастера" мот(145), Журналы по вязанию "Вязание ваше хобби"(125), Журналы вязание салфеток, скатертей, аксессуаров(407), Журнал по вязанию шапочек, шалей, палантинов(740), Журнал по вязанию крючком 1000 Mailles(233), Журнал по вязанию ирландского кружева.(113), Журнал по вязанию "Дуплет"(215) <a href="http://tatianablog.ru/post419793834/">РЇРїРѕРЅСЃРєРёР№ журнал РїРѕ вязанию Saiko Matsuura 2002</a><br/> Журнал РїРѕ вязанию&nbsp;Saiko Matsuura 2002&nbsp;скачать тут -&nbsp; [url]http://letitbit.info/ekke9eqrmnbu.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7596746a103485[/url] Р’СЃРµ картинки РІ журналах РІ большом размере, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, если выскакивает страница СЃ РїСЂРѕСЃСЊР±РѕР№ ввести телефон или рекламой, просто закройте её, скачивание РЅР° соседней вкладке. Некоторые файлы РјРѕРіСѓС‚ оказаться довольно объемными, РїСЂРё скачивании наберитесь С‚... <a href="http://tatianablog.ru/post419793834/">Читать далее...</a> Японский журнал по вязанию Saiko Matsuura 2002 Воскресенье, 17 Декабря 2017 г. 15:30 + в цитатник Журнал по вязанию Saiko Matsuura 2002 скачать тут - http://letitbit.info/ekke9eqrmnbu.html http://gigapeta.com/dl/7596746a103485 <a href="http://tatianablog.ru/post419166950/"> РЇРїРѕРЅСЃРєРёР№ журнал РїРѕ вязанию Shawl. Stole. Poncho marguerite.</a><br/> Журнал РїРѕ вязанию&nbsp;Shawl. Stole. Poncho marguerite.&nbsp;скачать тут -&nbsp; [url]http://letitbit.info/giu5c8st1ar7.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7596769adb89e1[/url] Р’СЃРµ картинки РІ журналах РІ большом размере, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, если выскакивает страница СЃ РїСЂРѕСЃСЊР±РѕР№ ввести телефон или рекламой, просто закройте её, скачивание РЅР° соседней вкладке. Некоторые файлы РјРѕРіСѓС‚ оказаться довольно объемными, РїСЂРё скачивании... <a href="http://tatianablog.ru/post419166950/">Читать далее...</a> Японский журнал по вязанию Shawl. Stole. Poncho marguerite. Воскресенье, 17 Декабря 2017 г. 15:40 + в цитатник Журнал по вязанию Shawl. Stole. Poncho marguerite. скачать тут - http://letitbit.info/giu5c8st1ar7.html http://gigapeta.com/dl/7596769adb89e1 Метки: журнал по вязанию спицами журнал по вязанию крючком скачать бесплатно журнал скачать бесплатно download magazine on knitting <a href="http://tatianablog.ru/post427145574/">Р РѕСЃСЃРёР№СЃРєРёР№ журнал РїРѕ машинному вязанию Любо дело 2015 в„–4</a><br/> Журнал РїРѕ машинному вязанию СЃ подробными инструкциями&nbsp;Любо дело 2015 в„–4&nbsp;скачать тут &ndash; [url]http://letitbit.info/d6wt49xyjvou.html[/url] [url]http://disk-space.ru/download/86af938578/lyubo_delo_2015_4.7z.html[/url] Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере Рё РїСЂРёРіРѕРґРЅС‹ для печати, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, если выскакивает страница СЃ РїСЂРѕСЃСЊР±РѕР№ ввести телефон или рекламой, просто закройте её, скачивание ... <a href="http://tatianablog.ru/post427145574/">Читать далее...</a> <a href="http://tatianablog.ru/post427146550/">Р СѓСЃСЃРєРѕ-Украинский журнал РїРѕ вязанию Дуплет 133 Кружевные фантазии 5</a><br/> Журнал РїРѕ вязанию СЃРѕ схемами&nbsp;Дуплет 133 Кружевные фантазии 5 скачать тут &ndash; [url]http://letitbit.info/kj54wm5d6yan.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7598594a1ec618[/url] Данные журналы разные РїРѕ качеству, совсем РЅРµ читаемые РЅРµ выкладываю, есть еще номера, если какие-то нужны, пишите РІ личку, отправлю, РЅРѕ качество будет РЅРµ очень. Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, есл... <a href="http://tatianablog.ru/post427146550/">Читать далее...</a> Русско-Украинский журнал по вязанию Дуплет 133 Кружевные фантазии 5 Журнал по вязанию со схемами Дуплет 133 Кружевные фантазии 5 скачать тут – http://letitbit.info/kj54wm5d6yan.html http://gigapeta.com/dl/7598594a1ec618 <a href="http://tatianablog.ru/post425021818/">Р РѕСЃСЃРёР№СЃРєРёР№ журнал РїРѕ машинному вязанию Любо дело 2008 в„–1</a><br/> Журнал РїРѕ машинному вязанию пуловеров, пальто, накидок для всей семьи СЃ подробными инструкциями Любо дело 2008 в„–1 скачать тут &ndash; [url]http://letitbit.info/w01g8y0gnkn6.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7598535a04ca2a[/url] Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере Рё РїСЂРёРіРѕРґРЅС‹ для печати, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, если выскакивает страница СЃ РїСЂРѕСЃСЊР±РѕР№ ввести телефон или рекламой, просто закройте её, скачиван... <a href="http://tatianablog.ru/post425021818/">Читать далее...</a> Российский журнал по машинному вязанию Любо дело 2008 №1 Понедельник, 18 Декабря 2017 г. 14:16 + в цитатник Журнал по машинному вязанию пуловеров, пальто, накидок для всей семьи с подробными инструкциями Любо дело 2008 №1 скачать тут – http://letitbit.info/w01g8y0gnkn6.html http://gigapeta.com/dl/7598535a04ca2a <a href="http://tatianablog.ru/post427164843/">Свежий номер Р СѓСЃСЃРєРѕ-Украинского журнала Дуплет 195 Осенняя сюита 7 (декабрь 2017)</a><br/> Журнал РїРѕ вязанию СЃРѕ схемами&nbsp;Дуплет 195 Осенняя сюита 7 (декабрь 2017) скачать тут &ndash; [url]http://letitbit.info/lt6qkb9o0l2l.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7599078acdf945[/url] Данные журналы разные РїРѕ качеству, совсем РЅРµ читаемые РЅРµ выкладываю, есть еще номера, если какие-то нужны, пишите РІ личку, отправлю, РЅРѕ качество будет РЅРµ очень. Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&... <a href="http://tatianablog.ru/post427164843/">Читать далее...</a> Свежий номер Русско-Украинского журнала Дуплет 195 Осенняя сюита 7 (декабрь 2017) Понедельник, 18 Декабря 2017 г. 15:46 + в цитатник Журнал по вязанию со схемами Дуплет 195 Осенняя сюита 7 (декабрь 2017) скачать тут – http://letitbit.info/lt6qkb9o0l2l.html http://gigapeta.com/dl/7599078acdf945 Метки: Дуплет 195 Осенняя сюита 7 (декабрь 2017) журнал дуплет журнал по вязанию крючком журнал скачать бесплатно download magazine on knitting <a href="http://tatianablog.ru/post425096210/">Р РѕСЃСЃРёР№СЃРєРёР№ журнал РїРѕ машинному вязанию Любо дело 2008 в„–2</a><br/> Журнал РїРѕ машинному вязанию СЃ подробными инструкциями&nbsp;Любо дело 2008 в„–2&nbsp;предлагает более 20 различных моделей для&nbsp; весны,&nbsp;скачать журнал тут &ndash; [url]http://letitbit.info/bxnfqlfj2z76.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7600280a9a507e[/url] Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере Рё РїСЂРёРіРѕРґРЅС‹ для печати, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, если выскакивает страница СЃ РїСЂРѕСЃСЊР±РѕР№ ввести телефон или рек... <a href="http://tatianablog.ru/post425096210/">Читать далее...</a> Российский журнал по машинному вязанию Любо дело 2008 №2 Вторник, 19 Декабря 2017 г. 14:33 + в цитатник Журнал по машинному вязанию с подробными инструкциями Любо дело 2008 №2 предлагает более 20 различных моделей для весны, скачать журнал тут – http://letitbit.info/bxnfqlfj2z76.html http://gigapeta.com/dl/7600280a9a507e Метки: журнал любо-дело журнал по машинному вязанию download magazine on knitting <a href="http://tatianablog.ru/post425100505/">Р СѓСЃСЃРєРѕ-Украинский журнал РїРѕ вязанию Дуплет 89 РЎ понтом РїРѕРґ зонтом 2</a><br/> Журнал РїРѕ вязанию СЃРѕ схемами&nbsp;Дуплет 89 РЎ понтом РїРѕРґ зонтом 2 скачать тут &ndash; [url]http://letitbit.info/cwwul6ecjwd0.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7600283ad1a575[/url] Данные журналы разные РїРѕ качеству, совсем РЅРµ читаемые РЅРµ выкладываю, есть еще номера, если какие-то нужны, пишите РІ личку, отправлю, РЅРѕ качество будет РЅРµ очень. Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, есл... <a href="http://tatianablog.ru/post425100505/">Читать далее...</a> Вторник, 19 Декабря 2017 г. 14:36 + в цитатник <a href="http://tatianablog.ru/post427226692/">Р РѕСЃСЃРёР№СЃРєРёР№ журнал РїРѕ машинному вязанию Любо дело 2015 в„–5</a><br/> Журнал РїРѕ машинному вязанию СЃ подробными инструкциями&nbsp;Любо дело 2015 в„–5&nbsp;скачать тут &ndash; [url]http://letitbit.info/le9dywbugdgg.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7600737a906305[/url] Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере Рё РїСЂРёРіРѕРґРЅС‹ для печати, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, если выскакивает страница СЃ РїСЂРѕСЃСЊР±РѕР№ ввести телефон или рекламой, просто закройте её, скачивание РЅР° соседней вкладке. Неко... <a href="http://tatianablog.ru/post427226692/">Читать далее...</a> Российский журнал по машинному вязанию Любо дело 2015 №5 Вторник, 19 Декабря 2017 г. 15:47 + в цитатник Журнал по машинному вязанию с подробными инструкциями Любо дело 2015 №5 скачать тут – http://letitbit.info/le9dywbugdgg.html http://gigapeta.com/dl/7600737a906305 <a href="http://tatianablog.ru/post427229337/">Р СѓСЃСЃРєРѕ-Украинский журнал РїРѕ вязанию Дуплет 134 Кураж кружевниц 3</a><br/> Журнал РїРѕ вязанию СЃРѕ схемами&nbsp;Дуплет 134 Кураж кружевниц 3 скачать тут &ndash; [url]http://letitbit.info/hpfl84grl0ml.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7600855ae7dfb9[/url] Данные журналы разные РїРѕ качеству, совсем РЅРµ читаемые РЅРµ выкладываю, есть еще номера, если какие-то нужны, пишите РІ личку, отправлю, РЅРѕ качество будет РЅРµ очень. Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, если РІ... <a href="http://tatianablog.ru/post427229337/">Читать далее...</a> Русско-Украинский журнал по вязанию Дуплет 134 Кураж кружевниц 3 Вторник, 19 Декабря 2017 г. 17:01 + в цитатник Журнал по вязанию со схемами Дуплет 134 Кураж кружевниц 3 скачать тут – http://letitbit.info/hpfl84grl0ml.html http://gigapeta.com/dl/7600855ae7dfb9 Метки: журнал по вязанию крючком журнал дуплет журнал с женскими моделями download magazine on knitting <a href="http://tatianablog.ru/post427268777/">Р РѕСЃСЃРёР№СЃРєРёР№ журнал РїРѕ машинному вязанию Любо дело 2015 в„–6</a><br/> Журнал РїРѕ машинному вязанию СЃ подробными инструкциями&nbsp;Любо дело 2015 в„–6&nbsp;скачать тут &ndash; [url]http://letitbit.info/v9gsa6myxi57.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7602030a8987fd[/url] Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере Рё РїСЂРёРіРѕРґРЅС‹ для печати, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, если выскакивает страница СЃ РїСЂРѕСЃСЊР±РѕР№ ввести телефон или рекламой, просто закройте её, скачивание РЅР° соседней вкладке. Неко... <a href="http://tatianablog.ru/post427268777/">Читать далее...</a> Среда, 20 Декабря 2017 г. 10:52 + в цитатник Метки: журнал по машинному вязанию журнал любо дело скачать журнал бесплатно download magazine on knitting <a href="http://tatianablog.ru/post427272216/">Р СѓСЃСЃРєРѕ-Украинский журнал РїРѕ вязанию Дуплет 135 РњРёСЃСЃ Очарование выпускного бала 15</a><br/> Журнал РїРѕ вязанию СЃРѕ схемами&nbsp;Дуплет 135 РњРёСЃСЃ Очарование&nbsp; выпускного бала 15 скачать тут &ndash; [url]http://gigapeta.com/dl/7602078a3dfce4[/url] [url]http://letitbit.info/yjrd7wu9d5oc.html[/url] Данные журналы разные РїРѕ качеству, совсем РЅРµ читаемые РЅРµ выкладываю, есть еще номера, если какие-то нужны, пишите РІ личку, отправлю, РЅРѕ качество будет РЅРµ очень. Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое СЃ... <a href="http://tatianablog.ru/post427272216/">Читать далее...</a> Русско-Украинский журнал по вязанию Дуплет 135 Мисс Очарование выпускного бала 15 Журнал по вязанию со схемами Дуплет 135 Мисс Очарование выпускного бала 15 скачать тут – http://gigapeta.com/dl/7602078a3dfce4 http://letitbit.info/yjrd7wu9d5oc.html <a href="http://tatianablog.ru/post425138922/">Р СѓСЃСЃРєРѕ-Украинский журнал РїРѕ вязанию Дуплет 90 Летний Р±СЂРёР· 2</a><br/> Р СѓСЃСЃРєРѕ-Украинский журнал РїРѕ вязанию СЃРѕ схемами&nbsp;Дуплет 90 Летний Р±СЂРёР· 2 скачать тут &ndash; [url]http://letitbit.info/4eei070mm3ew.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7602008a4dd2e7[/url] Данные журналы разные РїРѕ качеству, совсем РЅРµ читаемые РЅРµ выкладываю, есть еще номера, если какие-то нужны, пишите РІ личку, отправлю, РЅРѕ качество будет РЅРµ очень. Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&... <a href="http://tatianablog.ru/post425138922/">Читать далее...</a> Среда, 20 Декабря 2017 г. 13:41 + в цитатник Русско-Украинский журнал по вязанию со схемами Дуплет 90 Летний бриз 2 скачать тут – http://letitbit.info/4eei070mm3ew.html http://gigapeta.com/dl/7602008a4dd2e7 <a href="http://tatianablog.ru/post425140042/">Р СѓСЃСЃРєРѕ-Украинский журнал РїРѕ вязанию Дуплет 92 Осенняя палитра 4</a><br/> Журнал РїРѕ вязанию СЃРѕ схемами&nbsp;Дуплет 92 Осенняя палитра 4 скачать тут &ndash; [url]http://letitbit.info/j218zv20xxnb.html[/url] [url]http://gigapeta.com/dl/7602010a12c67a[/url] Данные журналы разные РїРѕ качеству, совсем РЅРµ читаемые РЅРµ выкладываю, есть еще номера, если какие-то нужны, пишите РІ личку, отправлю, РЅРѕ качество будет РЅРµ очень. Р’СЃРµ картинки РІ выкладываемых журналах РІ большом размере, тут размещаю как пример, пакетной загрузкой, поэтому размер картинок РЅРµ соответствует. Р’СЃРµ скачивания бесплатные, переходя РїРѕ ссылке выбираете &quot;простое скачивание&quot;, если РІС‹... <a href="http://tatianablog.ru/post425140042/">Читать далее...</a> Русско-Украинский журнал по вязанию Дуплет 92 Осенняя палитра 4 Среда, 20 Декабря 2017 г. 14:05 + в цитатник Журнал по вязанию со схемами Дуплет 92 Осенняя палитра 4 скачать тут – http://letitbit.info/j218zv20xxnb.html http://gigapeta.com/dl/7602010a12c67a Метки: журнал дуплет журнал рукоделие журнал скачать бесплатно download magazine on knitting
6,501,073
http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/10392
2018-12-11T12:03:10
[ "in fine", "in fine", "дело\n91", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine" ]
Права на човека | Дело "ДИМИТРОВ И ХАМЪНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" Дело "ДИМИТРОВ И ХАМЪНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" Номер на жалба: 48059/06 2708/09 Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 13) Ефикасни правни средства, (чл. 6) Наказателно производство, (Чл. 6-1) Разумен срок (Жалби №№ 48059/06 и 2708/09) Настоящото решение влиза в сила при обстоятелствата, посочени в член 44, § 2 от Конвенцията. Решението подлежи на редакционни промени. По делото „Димитров и Хамънов срещу България“, Николас Браца, председател, Лех Гарлицки, Лиляна Мийович, След като обсъди въпросите в закрито заседание, проведено на 3 май 2011 г., 1. Делото е образувано по две жалби (№ 48059/06 и № 2708/09) срещу Република България, подадени пред Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от двама български граждани, Стоян Цочев Димитров и Николай Томов Хамънов („жалбоподателите“), съответно на 10 ноември 2006 г. и на 6 януари 2009 г. 2. Първият жалбоподател е представляван от А. Атанасов, адвокат, практикуващ в Пловдив. Вторият жалбоподател е представляван от М. Екимджиев и К. Бончева, също адвокати, практикуващи в Пловдив. Българското правителство („правителството“) е представлявано от своите агенти М. Коцева и Н. Николова от Министерство на правосъдието. 3. Двамата жалбоподатели твърдят, по-специално, че по образувани срещу тях наказателни производства не са били постановени решения в разумен срок и че те не са разполагали с ефективни правни средства за защита в това отношение. 4. С решение от 23 февруари 2010 г. Съдът (Пето отделение) е дал предимство на жалбите по член 41 от своя Правилник. Жалба № 2708/09 е обявена за частично недопустима, като Съдът реши да уведоми правителството за оплакванията относно продължителността на наказателното производство срещу двамата жалбоподатели и твърдяната липса на правни средства за защита в това отношение. Съдът прикани страните да коментират дали намират делото за подходящо за процедура на „пилотни решения“ (виж Broniowski v. Poland [GC], 31443/96, §§189‑94 и точки 3 и 4 от правилата за прилагане, ECHR 2004‑V, и Hutten‑Czapska v. Poland [GC] № 35014/97, §231‑39 и точки 3 и 4 от правилата за прилагане, ECHR 2006‑VIII, както и новоприетия член 61 от Правилника на Съда, приет на 21 февруари 2011 г. и влязъл в сила на 1 април 2011 г.). 5. По-късно жалбата е разпределена на Четвърто отделение на Съда след промяната в съдебните състави на 1 февруари 2011 г. 6. Жалбоподателите са родени съответно през 1977 г. и 1963 г. и живеят в Пловдив. A. Наказателното производство срещу Димитров 7. На 21 септември 1995 г. Димитров е арестуван от полицията при опит да проникне в автомобил с две други лица, M.M. и С.Д. Той е отведен в полицейско управление, където прави писмено признание. M.M., който очевидно е бил и задържан, прави още признания и предава на полицията два радиокасетофона, откраднати от два автомобила, които е разбил по-рано. Същия ден, служител на полицията съставя доклад за инцидента. 8. На 1 ноември 1995 г. дознател провежда разпит на С.Д., който признава, че е извършил престъплението в съучастие с Димитров и M.M. 9. На непосочена дата през 1995 г. делото е образувано под номер 1074/95. 10. На 19 февруари 2002 г. следователят, на когото е възложено делото, провежда разпит на един от полицейските служители, арестували Димитров. На 21 февруари 2002 г. следователят провежда разпит на собственика на един от автомобилите и същия ден възлага експертиза за стойността на откраднатите стоки. Експертизата е изготвена още същия ден. На 1 март 2002 г. следователят провежда разпит на собственика на другия автомобил. 11. На 4 март 2002 г. на Димитров е повдигнато обвинение в опит за кражба, извършен в съучастие с M.M. и С.Д. Димитров е разпитан в присъствието на адвокат и се признава за виновен. Същия ден следователят разпитва С.Д. като свидетел. Изглежда, че нито на M.M., нито на С.Д. са повдигнати обвинения. 12. На 22 май 2002 г. Пловдивска районна прокуратура отбелязва, че през януари 2000 г. M.M. е напуснал България и се намира в Испания, поради което е невъзможно да се установят фактите, без той да бъде разпитан, както и че е необходимо и на него да бъде повдигнато обвинение. Прокуратурата решава да спре производството до завръщането му. На 11 април 2005 г., като отбелязва, че M.M. се е върнал от Испания на 28 март 2005 г., същата прокуратура решава да възобнови производството. 13. На 18 април 2005 г. M.M. е разпитан като свидетел. На 15 юни 2005 г. е разпитан отново в присъствието на съдия. С.Д. също е разпитан като свидетел в присъствието на съдия. Изглежда, че нито на M.M., нито на С.Д. са повдигнати обвинения. 14. На 11 юли 2005 г. Димитров получава възможност да се запознае с преписката по делото. На 19 юли 2005 г. следователят препоръчва да бъде предаден на съд и на 25 август 2005 г. Пловдивска районна прокуратура му повдига обвинение. 15. Пловдивски районен съд разглежда делото на 18 май 2006 г. Обвинението и Димитров заявяват, че са сключили споразумение за решаване на делото. Съдът одобрява споразумението, осъжда жалбоподателя на пет месеца лишаване от свобода, прекратява делото и приключва производството. Б. Наказателното производство срещу Хамънов 16. На 11 март 1996 г. е образувано наказателно производство срещу Хамънов, управител на банков клон, и няколко други лица във връзка с редица финансови сделки. От март 1996 г. делото минава през досъдебна фаза, съдебна фаза и обжалване. След като през юни 2000 г. е върнато на етапа на досъдебното производство, през април 2003 г. делото отново е висящо пред прокуратурата. Подробният ход на производството до април 2003 г. е посочен в параграфи 11‑32 от решението на Съда по делото Хамънов срещу България (№ 44062/98, 8 април 2004). 17. През септември 2003 г. един от обвиняемите, на когото е повдигнато обвинение заедно с Хамънов, отправя искане по новия член 239a от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г. (виж параграфи 38‑40 по-долу). На 31 октомври 2003 г. Пловдивски районен съд иска от Пловдивска районна прокуратура да му изпрати преписката. На 6 ноември 2003 г. тази прокуратура препраща искането на Пловдивска окръжна прокуратура, която се занимава с делото. 18. Очевидно, в резултат от горното, на 10 ноември 2003 г. Пловдивска окръжна прокуратура внася в Пловдивски окръжен съд обвинителен акт срещу Хамънов и седем други обвиняеми. Хамънов е обвинен в нарушаване на задълженията му като управител на банков клон, тъй като е извършил тридесет и пет неразрешени банкови превода в нарушение на приложимите финансови нормативни актове и е гарантирал девет записа на заповед в нарушение на решение на управителния съвет на банката, което забранява на управителите на банки да издават такива гаранции, като по този начин е причинил на банката имуществени вреди. Престъпленията са квалифицирани от обвинението като престъпление по служба по член 282 от Наказателния кодекс. Хамънов е допълнително обвинен в незаконно придобиване и притежаване на боеприпаси. 19. На 30 януари 2004 г. съдът насрочва делото за разглеждане. 20. Отложени са две заседания, насрочени за 26 април и 15 юни 2004 г., първото - тъй като държавата не е редовно призована като граждански ищец, а второто – тъй като г-н Хамънов е възпрепятстван да се яви поради заболяване. 21. Проведено е заседание от 25 до 28 октомври 2004 г. На последната посочена дата съдът отлага делото, констатирайки, че това е необходимо, за да снеме показанията на определени свидетели и вещи лица, които не са се явили, и за да изслуша допълнителни свидетели, призовани от обвинението и защитата. 22. Три заседания, насрочени за 23 февруари, 14 април и 13 юни 2005 г., не се провеждат, първото поради отсъствие на адвоката на Хамънов, а второто – поради заместване на адвоката на друг обвиняем, а третото – поради заболяване на друг обвиняем, възпрепятстван да се яви. 23. Проведено е заседание от 26 до 30 септември 2005 г. На последната дата съдът отлага делото, установявайки, че това е наложително, за да бъдат снети показанията на определени свидетели и вещи лица, които не са явили, за да бъдат изслушани допълнителни свидетели, призовани от обвинението и защитата и за да бъдат получени определени документи. 24. Две заседания, насрочени за 19 декември 2005 г. и 23 февруари 2006 г., са отложени, тъй като друг обвиняем и неговият адвокат са възпрепятствани поради заболяване. 25. Проведени са две заседания от 25 до 28 април и от 26 до 28 юни 2006 г. 26. Пловдивски окръжен съд постановява решение на 29 юни 2006 г. и излага мотивите към него през март 2007 г. Той осъжда Хамънов за гарантиране на записите на заповед на основание, че деянието съставлява умишлена безстопанственост по член 219 от Наказателния кодекс (виж параграф 51 по-долу), а не престъпление по служба по член 282 от НК. Оправдава го по обвинението във връзка с извършването на тридесет и петте банкови превода. В допълнение към това, съдът намира Хамънов за виновен за притежание на боеприпаси, но невинен за придобиването им. Във връзка с престъплението безстопанственост, съдът осъжда Хамънов на четири години и четири месеца лишаване от свобода и го лишава от право да извършва дейност като директор на търговска банка за срок от четири години и шест месеца. Във връзка с притежаването на боеприпаси го осъжда на глоба от десет лева. При определянето на размера на наказанието, наложено във връзка с престъплението безстопанственост, съдът отбелязва следното: „Имайки предвид правната квалификация на [деянието], извършено от [г-н Хамънов] ..., [неговата] степен на обществена опасност, личността [на г-н Хаманов], дългия период, през който срещу [него] има наказателно преследване и необходимостта да бъдат постигнати целите на наказанието..., съдът счита, че [той] следва да бъде осъден в съответствие с член 54 от [Наказателния кодекс от 1968 г. – виж параграф 50 по-долу], при условията на преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счита, че тези обстоятелства са чистото съдебно минало [на жалбоподателя], неговия добър характер, фактът, че [той] е в трудово правоотношение в момента на постановяване на това решение, [неговото] стабилно семейно и обществено положение, [и] частичното признание, което той прави по време на процеса. Отегчаващите вината обстоятелства [се състоят в] упоритостта, решимостта и координацията, демонстрирани от [г-н Хамънов] при извършването на [неговите] престъпни деяния. С оглед на установената практика, че, когато е в допълнение към присъда за лишаване от свобода, [лишаването от право на упражняване на определена професия] не може да бъде по-кратко от срока на лишаване от свобода и имайки предвид значителния период от време, който е изтекъл от извършването на престъплението ... съдът счита, че трябва да лиши [г-н Хамънов] от правото да извършва дейност като директор на търговска банка за период от четири години и шест месеца...“ 27. Между 10 и 13 юли 2006 г. Хамънов и другите обвиняеми обжалват решението, а прокурорът – подава протест срещу него. 28. На 17 май 2007 г. Пловдивски апелативен съд насрочва жалбите за разглеждане на 28 юни 2007 г. Заседанието обаче не се провежда на тази дата, тъй като друг обвиняем няма процесуален представител. Заседанието се провежда на 27 септември 2007 г. 29. Пловдивски апелативен съд постановява решението си на 23 октомври 2007 г., като изцяло потвърждава решението на по-долната инстанция. 30. Хамънов и другите обвиняеми обжалват решението по законосъобразност. 31. Заседанието пред Върховния касационен съд е насрочено за 4 април 2008 г., но е отложено, тъй като гражданският ищец не е редовно призован и тъй като друг обвиняем, който е поискал да присъства, е бил възпрепятстван да се яви. Заседанието се провежда на 9 май 2008 г. 32. Върховният касационен съд постановява решение на 9 юли 2008 г., потвърждавайки изцяло частта от решението на по-долната инстанция, отнасяща се до Хамънов. A. Конституцията от 1991 г. 33. Член 31, ал.1 от Конституцията от 1991 г. предвижда следното: „Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.“ 34. Съгласно член 130 от Конституцията, Висшият съдебен съвет е основният орган, отговарящ за управлението на съдебната система (която в България включва съд, прокуратура и следствие). ВСС има правомощие наред с другото да назначава, повишава, понижава и освобождава от длъжност съдии, прокурори и следователи (член 129, ал.1 и член 130, ал.6, т.1) и да налага най-строгите дисциплинарни наказания (член 130, ал.6, т.2). 35. С изменение от 2007 г. в Конституцията се добавя нов член 132a, който предвижда създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Инспекторатът, който се състои от главен инспектор и десет инспектори, проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, прокурорите или следователите (член 132a, ал.6). Инспекторатът действа служебно или по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи (член 132a, ал.7). Инспекторатът може да отправя въпроси до компетентните органи или да прави предложения или доклади до тях (член 132a, ал. 9). Б. Законът за съдебната власт от 2007 г. 36. Член 7, ал. 1 от Закона за съдебната власт от 2007 г. предвижда, че „[в]секи има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд“. 37. Членове 40‑60 от Закона уреждат структурата, правомощията и действията на Инспектората към Висшия съдебен съвет (виж параграф 35 по-горе). Една от задачите на Инспектората е да проверява движението на делата и тяхното приключване в установените срокове (член 54, ал.1, т.2). Той извършва планирани годишни проверки или извънредни проверки по сигнали (член 56, ал.1). След извършването на проверка на работата на отделен съдия, прокурор или следовател, Инспекторатът изготвя акт за резултатите от проверката, съдържащ неговите констатации и препоръки, ако има такива (член 58, ал.2). Този акт за резултатите от проверката се представя на съответния съдия, прокурор или следовател и на неговия административен ръководител (член 58, ал.3). След това прекият административен ръководител в срока, посочен в акта, трябва да уведоми главния инспектор за изпълнението на препоръките (член 58, ал.4). В. Наказателно-процесуалният кодекс от 1974 г. 38. С изменение в Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., което влиза в сила през юни 2003 г., се въвежда възможността обвиняемите да поискат делото им да бъде внесено в съда, ако разследването не е приключило в срок от две години, когато обвинението е за тежко престъпление и една година – във всички останали случаи (нов член 239a). Параграф 140 от преходните разпоредби на изменението предвиждаше, че тази възможност се прилага с незабавно действие по отношение на досъдебни производства, започнали преди юни 2003 г. 39. Процедурата по този член бе следната. Обвиняемият трябваше да подаде молба до съответния първоинстанционен съд, който след това разполагаше със седем дни, за да разгледа делото и да се произнесе по искането. Той можеше да върне делото на прокурора, като му определи двумесечен срок, за да внесе обвинителен акт срещу обвиняемия или да оттегли обвиненията срещу него. Ако прокурорът не изпълнеше това изискване, съдът бе длъжен да прекрати наказателното производство срещу лицето, подало молбата. Ако прокурорът внесеше делото за разглеждане в съда, но съдът установеше, че в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, той бе длъжен да върне делото на прокурора, който след това разполагаше с един месец, за да отстрани тези нарушения и да внесе отново делото в съда. Ако прокуратурата не внесеше отново делото в съда или не отстранеше посочените от съда нарушения, или допуснеше нови нарушения на процесуалните правила, съдът трябваше да прекрати наказателното производство. 40. Изменението от 2003 г. бе внесено в Парламента с мотива, че е необходимо, за да осигури спазване на правото на разглеждане на делата в разумен срок, гарантирано от Конвенцията. 41. В решение от 1 юли 2010 г. (реш. № 340 от 1 юли 2010 г. по к. н. д. № 271/2010 г. ВКС, I н. о.), Върховният касационен съд анализира подробно начина, по който следва да се прилага член 239a и постановява, че неприключването на производството по тази разпоредба не застрашава непременно справедливостта на съответния съдебен процес. Именно по време на съдебния процес – а не по време на досъдебната фаза на производството – обвиняемият би могъл да получи решение по повдигнатите обвинения срещу него в изцяло състезателно производство, проведено в съответствие с изискванията, наред с другото¸ на Конвенцията. Г. Наказателно-процесуалният кодекс от 2005 г. 42. Наказателно-процесуалният кодекс от 2005 г. влиза в сила на 29 април 2006 г., като отменя Кодекса от 1974 г. Член 22 от този кодекс предвижда следното: „1. Съдът разглежда и решава делата в разумен срок. 2. Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове. 3. Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела.“ 43. Членове 368 и 369 от Кодекса от 2005 г., които отменят член 239a от Кодекса от 1974 г., предвиждат следното: Член 368 – Искане на обвиняемия до съда „1. Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. 2. В случаите на ал.1 обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.“ Член 369 – Разглеждане на делото „1. Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл.368, ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда. 2. Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 1 или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство срещу обвиняемия еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем. 3. Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок. 4. Ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство срещу обвиняемия с определение. 5. Актовете на съда по ал.2 и 4 са окончателни.“ 44. На 25 март 2010 г. Парламентът отменя членове 368 и 369, считано от 28 май 2010 г. 45. На 29 април 2010 г. президентът на Република България атакува отмяната, заедно с някои други изменения в Наказателно-процесуалният кодекс от 2005 г., пред Конституционния съд. С решение от 28 септември 2010 г. (реш. № 10 от 28 септември 2010 г., по к. д. № 10/2010 г., обн., ДВ, бр. бр. 80 от 12 октомври 2010 г.) КС се произнася по жалбата във връзка, наред с другото, с член 13 от Конвенцията. Той отбелязва, че за разлика от член 6§1 от Конвенцията Конституция на Р България не прогласява изрично като основно гражданско право и правото на обвинения в престъпление на своевременно разглеждане и приключване на заведеното срещу него наказателно дело. Въпреки това, съдът анализира подробно разпоредбата на член 31, ал.1 от Конституцията (виж параграф 33 по-горе) и посочва, че тази разпоредба трябва да се тълкува като съдържаща процесуално задължение да се спазват законоустановените срокове за провеждане и приключване на досъдебната фаза на наказателното производство с оглед предаването на обвиненото в извършване на престъпление лице на съд. Tака, макар и само по отношение на първата фаза на наказателния процес, конституционната норма обслужва същата цел като член 6§1 от Конвенцията. Съдът продължава: „По-горе беше посочено, че [отмененото правно средство за защита] е създадено и предназначено да послужи като ефективно средство по смисъла на чл.13 от КЗПЧОС за обезпечаване на правото на разглеждане на наказателното дело в „разумен срок“ в досъдебната фаза на процеса. Конституционният съд намира, че отмяната му не е противоконституционна, защото не води до липсата на дисциплиниращи процесуални срокове, каквито се визират в чл.31, ал.1 от Конституцията. И сега продължават да действат и се прилагат законово определените срокове за двата стадия на досъдебното производство – „Разследване“ и „Действия на прокурора след завършване на разследването“. ... Отменената ... чл.368 и чл.369 от НПК имплицитно съдържа оценката на законодателя, че е неприемливо от гледна точка на разумния срок на наказателния процес едно лице да бъде държано в положението на обвиняем в досъдебното производство за повече от две години при обвинение за тежко престъпление, съответно – за повече от една година при по-леко обвинение. В повечето случаи тези срокове биха се оказали по-големи в сравнение със сроковете, определени съвкупно по сега действащите чл. 234, ал. 1 – 5 и чл. 242, ал. 3 от НПК. Обратното може да се получи само в изключителните случаи на удължаване на разследването над шест месеца от административния ръководител на окръжна или по-горна прокуратура или от оправомощено от него лице (чл.234, ал.3 от НПК). Само тогава отмяната би могла да се свърже с ограничаване на предоставено процесуално право и следователно може да се постави въпросът дали това ограничение в светлината на чл.31, ал.4 от Конституцията, съответно и чл.18 от КЗПЧОС, не надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието. Конституционният съд не приема тезата на вносителите на искането, че оспорената законодателна промяна изключва защитата на правото на обвиняемия делото му да бъде разгледано в „разумен срок“ по смисъла на чл.6, т.1, изр.1 от КЗПЧОС. Приетият [през 2005 г.] нов Наказателно-процесуален кодекс въздигна като основен принцип разглеждането и решаването на делата в разумен срок, въвеждайки по отношение на органите на досъдебното производство задължението да спазват предвидените процесуални срокове (чл.22 от НПК). Чрез конституционните промени от 2006 г. и приемането на новия [Закон за съдебната власт] от 2007 г. се създадоха допълнителни правни гаранции за по-бързо разглеждане на делата и преодоляване на неоправданото им забавяне. Отмяната на [членове 368 и 369 от НПК] не засяга така описаната система от норми. Тя е мотивирана от [легитимната в светлината на чл.31, ал. 4 от Конституцията цел] да бъде усъвършенствано законодателството в интерес на доброто правосъдие. Основната слабост на отменената процедура се състои в това, че използва формален, чисто количествен критерий за измерване на понятието „разумен срок“ на досъдебното производство. Действително в повечето случаи прилагането на такъв подход води до точна оценка – нещо напълно логично при положение, че съгласно процесуалния закон, за да бъде привлечено едно лице като обвиняем е необходимо предварително да са били събрани „достатъчно доказателства“ за неговата виновност. По отделни усложнени дела обаче, противно на обществения интерес да бъде реализирана наказателната отговорност на всеки извършител на престъпление, би могло да предостави неоправдана полза на обвиняемия – например при възникване на реални затруднения, свързани с издирване и привличане на съучастници, събиране на допълнителни доказателства, включително и чрез съдебни поръчки в чужбина, принос на обвиняемия за забавяне на процесуалното развитие и т.н. Затова неслучайно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС е доста гъвкава. При преценката за разумност на релевантния период съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото (Решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу Германия, Серия A № 51; Решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Серия A № 66; Решение от 26.07.2001 г. на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полшар и Решение от 23.10.2003 г. на ЕСПЧ по делото С.Х.К. срещу България). Възможно е накърняване на разумния срок за разглеждане на делото, въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както е възможно и обратното – удовлетворяване на изискването за „разумен срок“ при фактическо надвишаване на процесуалните срокове. Според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи. На тази основа Конституционният съд приема, че с отмяната на [членове 368 и 369] от НПК [от 2005 г.] националният законодател преследва конституционно оправдана цел – да обезпечи интересите на правосъдието, съобразявайки разбирането за „право на процес в разумен срок“ на Европейския съд по правата на човека. При това, доколкото в някои изключителни случаи при новата правна уредба би се стигнало до стесняване на правата на обвиняемия, трябва да се отчита съществуващият балансиращ механизъм, а именно – обезпечената с чл. 234, ал.8 и 9 от [НПК] отмяна на всички мерки за процесуална принуда [като задържане в досъдебна фаза или домашен арест] след изтичането на срокове, еднакви със сроковете по отменения институт. Съществен е въпросът дали отмяната на института “Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия” не създава такава празнота в правната уредба, която е несъвместима с изпълнението на изискванията по чл.13 от КЗПЧОС за наличие на ефективни правни средства за защита на правата и свободите по Конвенцията, в частност – правото на обвинения в престъпление на разглеждане на делото в разумен срок. В практиката си ЕСПЧ е възприел критерии за оценка, според които правните средства са ефективни, ако са годни да предотвратят, респективно – своевременно да преустановят нарушението, или да предоставят адекватно обезщетение за вредите, претърпени от лицето, чието право е било накърнено (виж Kudła v. Poland [GC], № 30210/96, § 158, ECHR 2000‑XI). В редица актове на същия съд е установено, че преди въвеждане на чл.239а в Наказателно-процесуалния кодекс [от 1974 г.] страната не е разполагала със средство, което да отговаря на предписанията по чл.13, във връзка с чл.6, т.1, от КЗПЧОС за обезпечаване на разумен срок за провеждане на наказателното производство в досъдебната му фаза [(виж Османов и Юсеинов срещу България, №№ 54178/00 и 59901/00, 23 септември 2004 г.; Митев срещу България, № 40063/98, 22 декември 2004 г.; и Сиджимов срещу България, № 55057/00, 27 януари 2005 г.)]. При тези изходни позиции отговорът на поставения по-горе въпрос зависи от това доколко в периода от създаването на института през 2003 г. до неговата отмяна през 2010 г. са създадени други алтернативни възможности за удовлетворяване на изискването за „ефективно средство за защита“. Според [нас] на нормативно ниво това е сторено. Чрез промяна в Конституцията [влязла в сила през февруари 2007 г.] е създаден нов, независим орган – Инспекторат към Висшия съдебен съвет, който може да действа по инициатива на всички засегнати граждани, следователно и на обвиняемите в досъдебното производство. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт и е оправомощен да отправя сигнали, предложения и доклади до всички държавни органи, включително и компетентните органи на съдебната власт (чл. 132а, ал.6 и 9 от Конституцията). Правомощията на Инспектората са доразвити в новия [Закон за съдебната власт] като в обхвата на проверките са включени „организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове“ (чл.54, ал.1, т.2 от ЗСВ). Съгласно чл.58, ал.3 от ЗСВ резултатите от проверката се предоставят не само на проверявания магистрат, но и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Последният е длъжен да уведоми главния инспектор за изпълнението на дадените препоръки в срока, определен в акта за резултатите от проверката (чл.58, ал.4 от ЗСВ). Когато се налага предотвратяване или непосредствено преодоляване на неоправдана забава във фазата на досъдебното наказателно производство, отговорен за изпълнението на предписанията на Инспектората е съответният административен ръководител от системата на прокуратурата. Той разполага с властта да вземе различни по съдържание мерки – организационни (по реда на чл.136, ал.4 от ЗСВ), дисциплинарни (налагане на някои по леки наказания по чл.311, т.1 от ЗСВ или иницииране на дисциплинарно производство пред Висшия съдебен съвет) и процесуални (отмяна или изменение на актовете на подчинените прокурори, даване на задължителни писмени указания или непосредствено извършване на необходимите процесуални действия по реда на чл.46, ал.3 от НПК [от 2005 г.] или упражняване на надзор върху действията на разследващите органи по реда на чл.196 и чл.197 от [НПК]). Следователно, може да се приеме, че отмяната на [членове 368 и 369 от НПК] не води до създаването на правен вакуум, който би бил несъвместим с чл.13 от КЗПЧОС. Разбира се, само по себе си наличието на нормативна уредба не изключва занапред рискът от осъдителни решения на ЕСПЧ по отношение на България. Всички държавни органи трябва да съобразяват обобщеното заключение, направено в мотивите на горепосоченото решение по делото „Кудла“, а именно, че изискваното от чл. 13 от КЗПЧОС правно средство трябва да бъде ефективно както по закон, така и на практика.“ Д. Законът за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от 1988 г. 46. Член 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. („Законът от 1988 г.”), в сила от юли 2006 г., предвижда следното: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.“ 47. Член 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ предвижда следното: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на [дознанието, следствието], прокуратурата и съда от незаконно: 2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното [от това лице] деяние не е престъпление...“ 48. Лица, които са оправдани или производството срещу които е прекратено на едно от основанията, предвидени в член 2, ал.1, т.2 – които, съгласно тълкувателно решение на Върховния касационен съд (тълк. реш. № 3 от 22 април 2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС), включват прекратяване поради недоказаност на обвиненията – могат да получат обезщетение поради самия факт, че срещу тях е образувано наказателно производство. Съгласно същото решение, обезщетение се дължи във връзка със самото производство и по отношение на съпътстващите мерки, като „задържане под стража” в досъдебната фаза. В решението също така се казва, че обезщетение се дължи в случаи на частично оправдаване, когато бъде установена причинно-следствена връзка между обвиненията, по отношение на които е оправдано лицето, и претърпените вреди. 49. В няколко решения, постановени между 2005 г. и 2008 г. Върховният касационен съд, при определяне на размера на вредите, които присъжда по тези искове, взема предвид, наред с другите фактори, продължителността на производството (реш. № 1599 от 22 юни 2005 г. по гр. д. № 876/2004 г., ВКС, IV г. о.; реш. № 1017 от 15 декември 2005 г. по гр. д. № 524/2004 г., ВКС, IV г. о.; реш. № 2851 от 23 януари 2006 г. по гр. д. № 2252/2004 г., ВКС, IV г. о.; реш. № 429 от 30 март 2006 г. на гр. д. № 3163/2004 г., ВКС, IV г. о.; реш. № 156 от 10 май 2006 г. по гр. д. № 2633/2004 г., ВКС, IV г. о.; реш. № 1557 от 27 декември 2006 г. по гр. д. № 2800/2005 г., ВКС, IV г. о.; реш. № 1323 от 27 ноември 2007 г. по гр. д. № 1400/2006 г., ВКС, I г. о.; реш. № 148 от 11 февруари 2008 г. по гр. д. № 1518/2007 г., ВКС, V г. о.; реш. № 692 от 12 май 2008 г. по гр. д. № 2394/2007 г., ВКС, IV г. о.). Разглеждането на тези искове е продължило общо между три и седем години. Е. Наказателният кодекс от 1968 г. 50. Съгласно член 54, ал.1 от Наказателния кодекс от 1968 г. съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. 51. Член 219, ал.1 от НК предвижда, че съставлява престъпление деянието, при което длъжностно лице или управител не положи достатъчно грижи за ръководенето или запазването на повереното му имущество и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството. Наказанието може да бъде до три години лишаване от свобода. Член 219, ал.3 предвижда, че ако деянието е извършено умишлено, наказанието е лишаване от свобода до осем години. Член 219, ал.4 предвижда, че, ако престъплението представлява особено тежък случай, наказанието е между една и пет години, ако престъплението е извършено по непредпазливост и между една и десет години, ако е извършено умишлено. III. РЕЛЕВАНТНИ МАТЕРИАЛИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА A. Комитет на министрите 52. На 2 декември 2010 г., по време на своето 1100-тно заседание, Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие Временна резолюция във връзка с изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека относно прекомерната продължителност на съдебните производства по четиридесет и осем дела срещу България (CM/ResDH(2010)223). Резолюцията гласи следното: „Комитетът на министрите съгласно условията на член 46, параграф 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (оттук нататък наричана „Конвенцията“), като взе предвид броя решения на Европейския съд по правата на човека („Съдът“), с които се констатира, че България нарушава член 6, параграф 1 и член 13 от Конвенцията заради прекомерната продължителност на съдебните производства и липсата на ефективно правно средство за защита в това отношение (виж Приложение III към тази резолюция); като припомня, че прекомерните забавяния на правораздаването представляват сериозна опасност, по-специално по отношение на правовата държава и достъпа до правосъдие; като припомня и своята Препоръка Rec(2010)3 към държавите-членки относно необходимостта от подобрение на ефективността на националните правни средства за защита във връзка с прекомерната продължителност на производствата и като подчертава важността на този въпрос, когато съдебните решения разкриват структурни проблеми, които е вероятно да породят голям брой последващи сходни нарушения на Конвенцията; след като проучи информацията, предоставена от българските власти по отношение на мерките, предприети или предвидени в отговор на тези съдебни решения (виж Приложение I), включително статистическите данни относно продължителността на съдебните производства (виж Приложение II); Оценка на Комитета на министрите I. Отделни мерки като отбелязва, че отделните мерки, предприети от държавните органи с оглед обезщетяване на жалбоподателите за установените нарушения (restitutio in integrum), по-специално, доколкото е възможно ускоряване на висящите производства след установяване на нарушения от Съда; като отбелязва обаче със загриженост, че националните производства по седем дела са висящи пред националните съдилища и че държавните органи не са в състояние да предоставят информация относно две други дела (виж Приложение I); ПРИЗОВАВА българските власти да предвидят възможно най-голямо ускоряване на висящите производства по тези дела с оглед приключването им във възможно най-кратки срокове и да го информират за хода на производствата по двете горепосочени дела; II. Общи мерки 1) Мерки, насочени към намаляване на продължителността на съдебните производства като отбелязва многобройните нарушения, установени от Съда по отношение на прекомерна продължителност на граждански и наказателни производства в България, разкриващи определени структурни проблеми в правораздаването в момента на релевантните факти; като приветства многобройните законодателни реформи, приети от властите, за да бъдат отстранени тези структурни проблеми, и по-специално, приемането на нов наказателно-процесуален кодекс и нов граждански процесуален кодекс (виж Приложение I); като приветства и другите мерки, предприети от властите за увеличаване на ефективността на съдебната система и, по-специално, създаването на механизми за оценка и контрол, включително събирането и анализа на статистически данни; като отбелязва, че статистиката от 2009 г. показва намаляване на недовършените дела в българските съдилища като цяло и увеличение на броя на делата, решени в рамките на 3 месеца (виж Приложение II); като отбелязва обаче, че според статистиката броят на недовършените дела в районните съдилища, намиращи се в областните центрове, бележи леко увеличение поради значителното увеличаване на броя на заведените дела и че тези съдилища са компетентни по половината недовършени дела в страната през 2009 г. (виж Приложение II); като отбелязва и, че законодателните реформи, въведени между 2006 г. и 2010 г. все още не оказали в пълна степен своето въздействие върху продължителността на производствата и че е необходим по-дълъг период от време преди да бъде напълно и изцяло оценена ефективността на всички мерки; НАСЪРЧАВА българските власти да полагат усилия за извършване на последващите действия по въведените реформи, за да консолидират положителните им ефекти, по-специално по отношение на положението в районните съдилища, разположени в областните центрове; ПРИЗОВАВА властите да продължават да наблюдават ефектите от тези реформи докато продължават, с оглед на приемането по целесъобразност на последващи мерки, необходими за осигуряването на тяхната ефективност и да информират Комитета за това; 2) Мерки във връзка с ефективността на правните средства за защита като припомня, че Съдът е установил редица нарушения на правото за ефективно правно средство за защита при оспорването на прекомерната продължителност на производствата в България, като разкрива определени структурни проблеми в тази област; като припомня своята Препоръка Rec(2010)3, с която насърчава държавите да въведат правни средства за защита, които дават възможност както за ускоряване на производствата, така и за обезщетяване на заинтересуваните лица за претърпените вреди; като отбелязва с интерес, че членове 255‑57 от Гражданския процесуален кодекс предвиждат, че, ако съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му до горестоящия съд, като по този начин осигурява правно средство за защита, предназначено да ускори гражданското производство (виж Приложение I); като отбелязва и че в наказателното право съществуват определени форми на неимуществено обезщетение, като възможността за намаляване на наказанието, когато е констатирана прекомерна продължителност на производството; като отбелязва обаче, че понастоящем не съществува вътрешно правно средство за защита за ускоряване на твърде продължително наказателно производство или за получаване на парично обезщетение, ако е уместно (виж Приложение I); като приветства, в този контекст, реформата, предприета от властите, насочена към въвеждане в българското право на компенсаторно правно средство за защита, когато се претендира прекомерна продължителност на съдебното производство (виж Приложение I); ПРИКАНВА българските власти да приключат във възможно най–кратък срок реформата, предприета за въвеждане на правно средство за защита, с което се допуска обезщетение за вреди, причинени от прекомерна продължителност на съдебното производство и да информират Комитета за напредъка й и за която и да е друга мярка, която може да бъде предвидена в тази област; като взе предвид предходното, Комитетът на министрите РЕШАВА да възобнови прегледа на постигнатия напредък най-късно: – до края на 2011 г., по отношение на въпроса за ефективното правно средство за защита; – до средата на 2012 г., по отношение на въпроса за прекомерната продължителност на съдебното производство.” 53. В приложение към резолюцията е обобщена информацията, предоставена от българското правителство, относно мерките, предприети от българските власти в тази сфера. То гласи: „I. Отделни мерки Производствата, които все още бяха висящи пред националните съдилища към момента на постановяване на решението на Съда, са приключени по повечето дела. Към настоящия момент, все още не са приключени производствата по делата Белчев, Хамънов, Недялков, Вълков, Камбуров, Кавалови и Мерджанов. Все още се очаква информация и за хода на производствата по делата Колев и Сиджимов. 1) Мерки, насочени към намаляване на продължителността на производствата – Законодателни мерки На 29 април 2006 г. влезе в сила нов Наказателно-процесуален кодекс („НПК“), приет през 2005 г. Подобно на новия ГПК, целта му е по-специално да ускори наказателното производство. Например, той предвижда кратки срокове за разглеждане на делото и за отлагане на разглеждането му (членове 252, 271 и 345) и по-широко използване на ускорени производства (членове 356‑361, 362‑367 и 370‑374). Съгласно доклада от 2009 г. на председателя на Върховния касационен съд относно работата на съдилищата, ускорените съдебни производства, използвани най-често през 2009 г. в областта на наказателното правораздаване, се отнасят до съкратено съдебно следствие и споразумение за решаване на делото между обвиняемия и прокуратурата (споразумение, което дава възможност за прекратяване на наказателното преследване, при условие че съдът одобри споразумението). Другите съществени разпоредби на НПК предвиждат: – задължение на съдилищата и разследващите органи в досъдебното производство да разглеждат наказателните дела в разумен срок; в допълнение към това, делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела (член 22); – срокове за приключване на предварителното разследване и забрана за използване в съда на доказателства, събрани извън срока (член 234); – въвеждане на съкратено съдебно следствие в първоинстанционните съдилища; това производство дава възможност обвиняемият да получи намаляване на присъдата, ако признае престъплението и се откаже от представянето на доказателства, при условие че е подпомаган от адвокат (когато е необходимо – назначен от съда); – по-широка приложимост на опростеното производство, по силата на което обвиняемият може да бъде освободен от наказателна отговорност и вместо това да му бъде наложено административно наказание. Освен това, НПК от 2005 г. е изменен през 2010 г. с цел, по-специално, избягване на (a) неоснователни връщания на етапа на предварително разследване (член 249, ал.3) и (б) отлагане на заседанието, когато представителят на обвиняемия не се явява без уважителна причина (член 94). В допълнение към това, трябва да бъде отбелязано, че възможността обвинението да добави нови обвинения по време на съдебното следствие понастоящем е разширена, дори ако тези обвинения се отнасят до други обстоятелства или до по-тежко наказуемо престъпление (член 287, ал.1). Някои други изменения са насочени към намаляване на прекомерния формализъм на наказателното производство в България (например, отмяната на изискването следователят да изготви официален документ, съдържащ заключенията му – членове 231‑235). – Административни мерки, предназначени за подобряване на организацията и управлението на съдилищата Сред другите реформи, предназначени за подобряване на ефективността на българската съдебна система, следва да бъде споменато създаването през 2007 г. на електронен търговски регистър, управляван от административна агенция (виж Закона за търговския регистър, в сила от 1 юли 2007 г.). По този начин, окръжните съдилища, които отговаряха за регистрацията на търговските дружества в миналото, бяха освободени от това задължение. Освен това, след приемането на новия Административно-процесуален кодекс през 2006 г., през 2007 г. бяха създадени 28 административни съдилища. Тези нови административни съдилища имат правомощия, които преди се упражняваха от окръжните съдилища. В допълнение към това, като ad hoc мярка, насочена към намаляване на натовареността на Върховния касационен съд, висящите пред него трудови спорове, при влизането в сила на ГПК от 2007 г., бяха прехвърлени на апелативните съдилища. Следва да бъде отбелязано и че съдебните органи понастоящем имат достъп до националната база данни, съдържаща регистъра на населението, с което би следвало да се преодолеят определени забавяния, произтичащи от искания за информация, необходима за движението на съдебните производства. Накрая, България е постигнала високо равнище на компютризация, предназначена да подпомогне както съдиите, така и другия персонал (за повече подробности, виж доклада от 2010 г. на Европейската комисия за ефективност на правосъдието – CEPEJ). Още повече, съдилищата продължават своите усилия за подобряване на тяхното ИТ оборудване с оглед повишаване на комуникацията със страните. Тези усилия наскоро доведоха до присъждане на наградата „Кристални везни на правосъдието“ за 2010 г. на Административен съд – Ямбол за извършената от него работа за подобряване на разбирането на потребителите за съдебното производство. – Механизми за периодична оценка и наблюдение на работата на съдилищата Два органа – Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и Инспекторатът към Министерство на правосъдието – отговарят основно за наблюдението и оценката на работата на съдилищата, службите на прокуратурата и следствието. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, създаден през 2007 г., се състои от главен инспектор и десет инспектори, избрани от Парламента за срокове съответно от пет и четири години (член 132a от Конституцията). Инспекторатът осъществява надзор върху административната организация на съдилищата, службите и органите на прокуратурата, които отговарят за предварителното разследване, заедно с надлежната организация на досъдебното производство и делата, висящи през прокурори и съдилища. По-специално, Инспекторатът контролира спазването на законните срокове за разглеждане на делата. Той изпълнява своите задачи (a) чрез планирани регионални инспекции и (б) чрез инспекции по конкретни въпроси. Той може и да проведе инспекции по сигнали за нередности ([членове] 54 и 56 от [Закона за съдебната власт от 2007 г.]). След проверките Инспекторатът отправя препоръки, по-специално по отношение на спазването на сроковете, предвидени от закона за решаване на делата. Изпълнението на препоръките му се наблюдава в хода на последващи проверки. Инспекторатът може и да отправя предложения до административните органи на съдилищата и до Висшия съдебен съвет за налагането на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори и следователи (виж „Дисциплинарни мерки“ по-долу). Работата на Инспектората се включва в доклада за напредъка на Висшия съдебен съвет. Инспекторатът към Министерство на правосъдието осъществява надзор, наред с другото, върху начина, по който се управлява образуването и движението на делата, както и приключването на дела в законоустановените срокове. Инспекторатът организира тематични контролни проверки по програма, одобрена от Министерство на правосъдието. Той може да отправя препоръки и проверява изпълнението им в хода на последващи проверки. Инспекторатът към Министерство на правосъдието отговаря и за надзора върху прилагането на новите ГПК и НПК. По време на вече извършените проверки, са набелязани някои от причините за процесуални забавяния и са отправени препоръки в това отношение. Освен това, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд са задължени да представят годишни доклади за функционирането на първоинстанционните и апелативните съдилища, в допълнение към годишните доклади за дейността им (чл.114, ал.1 и 2 и чл.122, ал.1 и ал.2] от [Закона за съдебната власт от 2007 г.]). Накрая, всяка година, Висшият съдебен съвет централизира и анализира статистиката за работата на всички съдилища в страната (срв. Приложение II). – Дисциплинарни мерки Съгласно [Закона за съдебната власт от 2007 г.], системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, са дисциплинарни нарушения ([член] 307, ал.4). Висшият съдебен съвет може да налага дисциплинарни наказания (различни от забележка и порицание, които се налагат от административния ръководител) на съдии, прокурори и следователи. Държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията могат да бъдат наказвани от министъра на правосъдието ([член] 311). Властите заявяват, че през периода 2007 г. – 2009 г. броят дисциплинарни производства пред Висшия съдебен съвет нараства постоянно (13 през 2007 г., 28 през 2008 г. и 83 през 2009 г.). Например, през 2009 г. седем съдии и един административен ръководител са били наказани основно заради системно неспазване на предвидените в закона срокове. Сред тях трима съдии бяха отстранени от длъжност, а на трима други заплатите бяха намалени с 10 до 25% за периоди от до една година. – Дългосрочни стратегии Българските власти са приели няколко стратегии за съдебни реформи. Например, приета е стратегия за наказателна политика за периода 2010 г. – 2014 г., като основната цел е да се намали допълнително прекомерният формализъм на наказателното производство. Следва да бъде отбелязано, че измененията в НПК от 2010 г. са приети въз основа на тази стратегия (виж по-горе). Освен това, през 2009 г. правителството приема план за преодоляване на случаите на нарушения на Конвенцията, установени от Европейския съд в решенията му по отношение на България. Този план е съставен от работна група, която включва представители на Министерство на правосъдието, както и дейци в областта на правата на човека. Сред осезаемите резултати, получени въз основа на този план, следва да бъде спомената работната група за предявяване на иск за обезщетение в случаи на прекомерна продължителност на съдебни производства (виж по-долу). През юни 2010 г. правителството приема стратегията за продължаване на съдебните реформи в България след присъединяването й към Европейския съюз. – Правно средства за защита, засягащо ускоряването на наказателните производства Разпоредбите на членове 368 и 369 от новия НПК, които включват член 239a от НПК от 1974 г., предвиждат възможността обвиняемият да поиска предаване на делото му на компетентния съд, след като изтече срок от 1 до 2 години от образуване на досъдебното производство в зависимост от тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Съдът, пред който е внесено това искане, би могъл да нареди на органа на прокуратурата да приключи досъдебното производство в срок от два месеца или в противен случай прекратява наказателното производство. В решението по делото Ганчев (№ 57855, §§ 26-34, 12 юли 2007 г.), Европейският съд обявява оплакването въз основа на Член 6§1 за недопустимо поради неизчерпване на вътрешните правни средства за защита, тъй като жалбоподателят не се е възползвал от правното средство за защита, предвидено в член 239a от НПК от 1974 г. Въпреки това, следва да бъде отбелязано, че в друго дело, заведено пред Европейския съд (Шишкови срещу България, № 17322/04, 25 март 2010 г.), наказателното производство за полицейско насилие е било прекратено на основание член 239a от НПК от 1974 г. По това дело Европейският съд установява нарушение на член 3 от Конвенцията. Членове 368 и 369 са отменени, считано от 28 май 2010 г. Властите указват, в тази връзка, че отменените разпоредби са служили основно като причина за прекратяване на наказателното производство, без да гарантират пълно разследване. Те считат, че новите разпоредби във връзка с възможността за налагане на дисциплинарни наказания за системно неспазване на сроковете или за неоправдано забавяне, биха могли да бъдат разглеждани като гаранция за експедитивни наказателни производства (за повече подробности, виж отговора на правителството на становището на една НПО по този въпрос на уебсайта на Комитета на министрите: DH‑DD(2010)335). – Компенсаторни правни средства за защита Европейския съд последователно посочва липсата в българския закон на правно средство за защита, което да дава възможност за получаване на обезщетение за прекомерна продължителност на съдебни производства (виж, например, решението по делото Минчева срещу България, цитирано по-горе, § 107). В тази връзка, правителството посочва, че, в контекста на изпълнението на план за преодоляване на причините за нарушенията, установени от Европейския съд в решенията по отношение на България, то е създало работна група, която да изготви законопроект за изменение на закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани. Този законопроект предвижда, по-специално, предявяване на иск за обезщетение в случаи на неоснователно забавяне на производството. Тази работна група е изготвила законопроект, който предвижда, че държавата носи отговорност, освен във вече уредените случаи, когато неоснователното забавяне по граждански, наказателни и административни производства се дължи на органите на съдебната власт. Що се отнася до наказателното производство, следва да бъде отбелязано и това, че съществуват определени форми на неимуществено обезщетение в случаи на прекомерна продължителност на производството, като например възможността за намаляване на наказанията. Тази форма на обезщетение е призната от Европейския съд като ефективно правно средство за защита при определени обстоятелства (решение по делото Бочев срещу България от 13 ноември 2008 г., § 83).“ 54. Второто приложение към резолюцията съдържа статистически данни за движението на делата в българските съдилища. То гласи следното (без бележките под линия): „I. Статистика за продължителността на съдебните производства пред българските съдилища 1) Данни за българските съдилища като цяло Общата тенденция, която се извлича от наличните данни, показва, че, въпреки наличието на определено съживяване по отношение на броя на образуваните дела, броят на приключените дела за всички съдилища се увеличава (през 2009 г. той е с 4.59% по-висок в сравнение с 2007 г. и с 15.46% по-висок в сравнение с 2008 г.). Също така, изоставането в работата на съдилищата като цяло намалява за втора поредна година. По този начин намалението в броя на висящите дела в края на 2009 г. е с 10.26% в сравнение с 2007 г. и с 2.35% в сравнение с 2008 г. Броят на съдиите от всички съдилища е 2,162 през 2009 г., с 1.45% повече отколкото през 2007 г. и с 1.74% повече отколкото през 2008 г. 2) Върховен касационен съд – Наказателно отделение Една от последиците от влизането в сила на НПК от 2005 г. е спадът в броя на образуваните дела, тъй като постановените решения на въззивна инстанция, които потвърждават решението на първоинстанционния съд вече не подлежат на контрол от Върховния касационен съд. По този начин, макар че наказателното отделение е разгледало 3,950 дела в открити заседания през 2006 г., съответните данни за 2008 г. и 2009 г. са съответно 2,081 и 1,955 дела. През 2009 г. в наказателно отделение са заведени 131 дела повече отколкото през 2008 г., а недовършените дела също са се увеличили (от 279 дела в края на 2008 г. до 383 дела в края на 2009 г.). Това увеличение на броя на недовършените дела обаче не е оказало съществено въздействие върху продължителността на производството пред наказателно отделение. В действителност, през 2009 г. производствата по касационни жалби и искания за възобновяване на производства са отнели между 3 и 4 месеца, както и през 2008 г. 4) Апелативни съдилища Броят недовършени дела в апелативните съдилища постоянно намалява. Броят висящи дела в края на 2009 г. (1,713) намалява с 45.89% в сравнение с 2007 г. и с 22.28% в сравнение с 2008 г. 5) Военни [съдилища] Същата тенденция се наблюдава във военните [съдилища]. През 2009 г. броят недовършени дела намалява с 52.07% в сравнение с 2007 г. и с 35.20% в сравнение с 2008 г. 6) Окръжни съдилища и Софийски градски [с]ъд Създаването през 2007 г. на 28 административни съдилища, както и на агенция, която отговаря за вписванията в търговския регистър, довежда да значително намаляване на броя на делата, образувани от окръжните съдилища през 2009 г. (с 42.73% по-малко отколкото през 2007 г. и с 2.64% по-малко отколкото през 2008 г.). Висящите дела в края на 2009 г. са 23,392, стойност, която е с 31.76% по-малка, отколкото през 2007 г. и с 15.99% по-малка в сравнение с 2008 г. 7) Районни съдилища, разположение в областните центрове Недовършените дела в тези съдилища в края на 2009 г. с нараснали с 1.05% в сравнение с 2007 г. и със 7.03% в сравнение с 2008 г. Това увеличение се дължи на нарасналия брой дела, които е трябвало да решат през 2009 г. (с 23.05% повече отколкото през 2007 г. и с 18.29% повече през 2008 г.), и въпреки че по-голям брой дела са приключени през тази година (с 28.36% повече отколкото през 2007 г. и с 20.70% повече отколкото през 2008 г.). През 2009 г. районните съдилища, разположени в областните центрове са образували 285,547 дела; 94,317 дела са образувани в Софийски районен съд, т.е. 33% от всички новообразувани дела в съдилищата от тази категория. 8) Районни съдилища, разположени извън областните центрове Недовършените дела в тези съдилища в края на 2009 г. са спаднали (с 12.64% в сравнение с 2007 г. и със 7.54% в сравнение с 2008 г.), независимо от увеличението в броя на делата, които е трябвало да решават (с 11.30% повече отколкото през 2007 г. и с 15% повече отколкото през 2008 г.). Тази тенденция се дължи на увеличението в броя на прекратените дела през 2009 г. (с 16.47% повече отколкото през 2007 г. и с 19.72% повече отколкото през 2008 г,). Трябва също така да бъде отбелязано, че през 2009 г., 92,541 дела са приключени в рамките на три месеца, стойност, която е с 22.88% по-висока в сравнение с 2007 г. и с 25.71% по-висока, отколкото за 2008 г. II. Статистика за продължителността на досъдебните производства През 2009 г. делата, по които се води досъдебно производство, са 213,151, стойност, която е с 4% по-висока, отколкото за 2008 г. Разследванията, започнали през 2009, са 139,894, с 6% повече отколкото за 2008 г. Разследванията, започнали през годината, представляват 66% от разследванията, които са в ход през 2009 г. Недовършените дела в началото на 2009 г. са 73,257 разследвани дела. Недовършените дела в края на 2009 г. са 52,511 разследвани дела (спрямо 59,048 през 2007 г.). По отношение на дела, по които е спряно разследването, техният брой спада от 961,713 през януари 2007 г. до 654,334 в края на 2009 г. В 98% от тези дела, причината за спирането е невъзможността да бъде установен извършителят на престъпното деяние.” Б. Парламентарна асамблея 55. В резолюция 1787 (2011) относно прилагането на решенията на Съда, приета на 26 януари 2011 г., Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отбелязва „със сериозна загриженост“ продължаващото наличие на „съществени недостатъци в системата, които предизвикват повтарящи се констатации на нарушения на Конвенцията и които сериозно подкопават правовата държава“ в някои държави-членки на Съвета на Европа. Едно от тях е „прекомерната продължителност на съдебните производства“ (параграф 5.1). Асамблеята, по-специално, насърчава България, наред с другото, да „полага усилия за разрешаване на проблема с прекомерната продължителност на съдебните производства“ (параграф 7.1 in fine). I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6§1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА 56. Жалбоподателите се оплакват, че по образуваното срещу тях наказателно производство не е постановено решение в разумен срок. Те се позовават на член 6§1 от Конвенцията, който, по-специално, предвижда: 1. Оплакване на Димитров 57. Правителството обръща внимание на факта, че Димитров е сключил споразумение за решаване на делото с прокуратурата, като по този начин се е ползвал от по-благоприятното третиране като последица от това споразумение. Правителството посочва, че споразуменията за решаване на делото имат за цел да предотвратят продължителни производства и изискват изричния отказ на обвиняемия от правото му на съдебно разглеждане на делото. 58. Жалбоподателите твърдят, че не е имало признаци, че продължителността на производството е оказала влияние при приключването на делото със споразумение за решаване на делото или че тази продължителност е била взета предвид от Пловдивски районен съд при одобряване на споразумението. 59. Съдът отбелязва, че едно благоприятно за жалбоподателя решение или мярка поначало не са достатъчни, за да лишат жалбоподателя от положението му на пострадал, освен ако националните органи са признали – изрично или по същество – нарушение на Конвенцията и след това са предоставили обезщетение за същото (виж, наред с много други източници, Scordino v. Italy (№ 1) [GC], № 36813/97,§ 180, ECHR 2006‑V). Съдът не се съмнява, че споразумението за решаване на делото между Димитров и прокуратурата (виж параграф 15 по-горе) е възпрепятствало последващо забавяне в постановяването на решение по образувано наказателно производство срещу него. Освен това споразумение вероятно е довело до по-леко наказание от това, което би получил, ако делото му би било гледано от съд. Обща черта на европейските наказателни правораздавателни системи е, че обвиняемият получава присъда с намалено наказание при споразумение за решаване на делото преди съдебния процес (виж Babar Ahmad and Others v. the United Kingdom (dec.), №№ 24027/07, 11949/08 и 36742/08, § 168, 6 юли 2010 г., с допълнителни позовавания). Споразумението за решаване на делото обаче не може да се счита за признание от страна на властите за това, че не са постановили решение по образувано наказателно производство срещу Димитров в разумен срок или че по този начин са му предоставили изрично и измеримо обезщетение във връзка с това (виж, съответно, Козаров срещу „Бивша Югославска Република Македония“ (dec.), № 64229/ 01, 10 ноември 2005 г.). 60. Поради това Димитров все пак може да бъде считан за пострадал от твърдяното нарушение на неговото право на гледане на делото му в разумен срок. 61. Освен това, Съдът счита, че оплакването на Димитров не е явно необосновано по смисъла на член 35§3 (a) от Конвенцията или недопустимо на други основания. Поради това то трябва да бъде обявено за допустимо. 2. Оплакване на Хамънов 62. Правителството твърди, че Хамънов не би могъл да твърди, че е пострадал от нарушение на правото му на гледане на делото му в разумен срок. Правителството посочва, че когато осъжда жалбоподателя, Пловдивски окръжен съд посочва като смекчаващо вината обстоятелство продължителния период от време, през който той е обект на наказателно преследване. Като взема предвид всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, съдът налага присъда под средната, предвидена по отношение на основното престъпление, за което е осъден Хамънов. Този подход е представителен за една установена практика на българските съдилища в последните години. Според правителството, това дело би могло да бъде разграничено от делата Младенов срещу България (№ 58775/00, § 32, 12 октомври 2006 г.) и Шереметов срещу България (№ 16880/02, § 34, 22 май 2008 г.), по които Съдът не е убеден, че властите са признали нарушението на изискването за разумен срок по член 6§1, в три аспекта. На първо място, Съдът вече е установил по делото Хамънов (цитирано по-горе), че производството е било неоснователно продължително, и тази констатация е била взета предвид от националните съдилища. На второ място, наказателното производство срещу Хамънов е със значителна сложност. На трето място, частта от производството, проведена след решението на Съда по делото Хамънов (цитирано по-горе), не е била неоснователно продължителна. 63. Жалбоподателите отговарят, че краткото и общо изложение, представено от Пловдивски окръжен съд, не представлява признание, че член 6§1 от Конвенцията е нарушен. По-специално, съдът не посочва, че продължителността на производството се дължи на поведението на властите и не указва каква тежест е придал на тази продължителност при намаляването на присъдата на Хамънов. Жалбоподателите не следва да бъдат лишавани от положението си на пострадали в резултат от простото споменаване на продължителността на производството в мотивите на националните съдилища за тяхната присъда, тъй като Съдът не би бил в състояние да оцени степента, в която е взет предвид този фактор. Според жалбоподателите, загубата на положението на пострадали при тези обстоятелства следва да се основава на ясно указание от националните съдилища относно тежестта на фактора продължителност при намаляването на присъдата и ясно признаване на нарушението на член 6§1от тези съдилища. 64. Според практиката на Съда, смекчаване на присъдата, извършено заради прекомерната продължителност на производството, може да лиши съответното лице от положението му на пострадал, когато националните органи признаят по достатъчно ясен начин неспазването на изискването за разумен срок по член 6§1 и предоставят обезщетение, като намалят присъдата по изричен и измерим начин (виж Eckle v. Germany, 15 юли 1982 г., § 66, Серия A № 51, и, по-наскоро, Бочев срещу България, № 73481/01,§ 81, 13 ноември 2008 г., с допълнителни позовавания). 65. В настоящия случай Съдът не е убеден, че изявлението на Пловдивски окръжен съд представлява такова признание. Този съд не е анализирал въпросът в никакви подробности, не се е позовал на член 6§1 и не е констатирал, че прекомерната продължителност на производството е нарушила правото на Хамънов на гледане на делото му в разумен срок (виж параграф 26 по-горе). Въпреки че е признал, че наказателното преследване срещу Хамънов е продължило дълго време и е посочил, че е изтекъл дълъг период от време от извършването на престъплението, той не споменава дали това се дължи на поведението на властите (виж делото Младенов, § 32, и делото Шереметов, § 34, и двете цитирани по-горе, и сравни с Хаджийки и Илиев срещу България (dec.), №№ 68454/01 и 68456/01, 2 юни 2005 г.; Терзийски и други срещу България (dec.), № 1509/05, 30 септември 2008 г.; Бочев, цитирано по-горе, §§ 16, 18 и 82; и Пфайер срещу България (dec.), № 24733/04, 10 ноември 2009 г.). 66. Съдът не е убеден също така, че констатацията на Пловдивски окръжен съд относно продължителността на производството срещу Хамънов има решаващо и измеримо въздействие върху присъдата му. Видно от мотивите му, този съд взема предвид продължителността на производството наред с редица други смекчаващи вината обстоятелства (виж параграф 26 по-горе). Макар да е вярно, че с присъдата на Хамънов е определено наказание под средното, предвидено от Наказателния кодекс от 1968 г. за основното престъпление, за което е осъден (виж параграф 51 по-горе), от мотивите на съда не е ясно дали елементът време/забавяне представлява главно основание за намаляване на размера на наказанието. Поради това Съдът не може да установи, че намаляването, обусловено от фактора продължителност, е измеримо и има решаващо значение за присъдата на Хамънов. Поради това не може да се счита, че той е получил измеримо обезщетение за твърдяното нарушение на неговото право на гледане на делото в разумен срок (виж Jensen v. Denmark (dec.), № 48470/99, ECHR 2001‑X; Lehtonen v. Finland, № 11704/03, § 16, 13 юни 2006 г.; Donner v. Austria, № 32407/04, § 27, 22 февруари 2007 г.; Taavitsainen v. Finland, № 25597/07, §§ 30 и 31, 8 декември 2009 г., и сравни Dželili v. Germany, № 65745/01, §§ 101‑03, 10 ноември 2005 г.; Cordier v. Germany (dec.), № 71741/01, 19 януари 2006 г.; Бочев, цитирано по-горе, § 83; Kaletsch v. Germany (dec.), № 31890/06, 23 юни 2009 г.; и Stein v. Germany (dec.), № 12895/05, 7 юли 2009 г.). Освен това въпросът дали твърдяното обезщетение е достатъчно да поправи нарушение, произтичащо от цялата продължителност на производството, може да бъде разрешен само при приключването на това производство. Намаляването на присъдата на Хамънов от първоинстанционния съд не би могло да бъде обезщетение за каквито и да е било забавяния, настъпили след това, когато делото е разгледано на въззивна инстанция (виж Uoti v. Finland, № 61222/00, § 31, 9 януари 2007 г.). 67. Фактът, че този Съд вече е установил нарушение на изискването за разумен срок по член 6§1 във връзка с по-ранна фаза на наказателното производство срещу Хамънов, е неотносим в този контекст. Същото се отнася за твърденията, че делото е сложно и че производството след решението на Съда по делото Хамънов (цитирано по-горе) не е неоснователно продължително. Те засягат съществото на жалбата и са без значение при определяне на това дали жалбоподателят запазва положението си на пострадал (виж, съответно, Corigliano v. Italy, 10 декември 1982 г., § 31, Серия A № 57). 68. От това следва, че възражението на правителството трябва да бъде отхвърлено. 69. Освен това Съдът счита, че оплакването на Хамънов не е очевидно необосновано по смисъла на член 35§3 (a) от Конвенцията или недопустимо на каквото и да е друг основание. Поради това то трябва да бъде обявено за допустимо. 70. Гаранцията за „разумен срок“ по член 6§1 има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването. Другата цел на гаранцията е да защити всички страни в съдебното производство от прекомерни процесуални забавяния; по-специално по наказателни дела, тя е предназначена да избегне положение, при което лице, на което е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, се намира прекалено дълго в състояние на несигурност по отношение на съдбата си (виж Stögmüller v. Austria, 10 ноември 1969 г., стр.40, § 5, Серия A № 9). Тя подчертава важността на правораздаването без забавяния, които могат да застрашат неговата ефективност и надеждност (виж Guincho v. Portugal, 10 юли 1984 г., § 38 in fine, Серия A № 81; H. v. France, 24 октомври 1989 г., § 58, Серия A № 162‑A; Moreira de Azevedo v. Portugal, 23 октомври 1990 г., § 74, Серия A № 189; Katte Klitsche de la Grange v. Italy, 27 октомври 1994 г., § 61, Серия A № 293‑B; Bottazzi v. Italy [GC], № 34884/97, § 22, ECHR 1999‑V; Niederböster v. Germany, № 39547/98, § 44, ECHR 2003‑IV (извлечения); и Scordino (№ 1), цитирано по-горе, § 224). 71. Разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил изложен жалбоподателят в процеса (виж, наред с другите източници, Scordino (№ 1), цитирано по-горе, § 177). 72. Държавите имат единствено задължението да организират своите съдебни системи по начин, по който техните съдилища да могат да отговорят на всяко от изискванията на член 6§1 от Конвенцията, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок (виж, наред с много други източници, Bottazzi, § 22, и Scordino (№ 1), § 183, и двете цитирани по-горе). Те отговарят за забавяния, дължащи се на поведението на техни съдебни или други органи (виж, например, Foley v. the United Kingdom, № 39197/98, §§ 38‑39, 22 октомври 2002 г.). Те отговарят, също така, за забавяния в представянето на становищата на назначените от съда вещи лица (виж Capuano v. Italy, 25 юни 1988 г., § 32, Серия A № 119, и Nibbio v. Italy, 26 февруари 1992 г., § 18, Серия A № 228 A). По този начин държавата може да бъде обявена за отговорна не само за забавяния в движението на дадено дело, но също така и за неувеличаване на ресурсите в отговор на изоставащите дела или за структурни недостатъци в своята съдебна система, които предизвикват забавяния (виж Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 13 юли 1983 г., §§ 29‑32, Серия A № 66; Guincho, цитирано по-горе, §§ 39‑41; и Pammel v. Germany, 1 юли 1997 г., §§ 69‑72, Доклади по решения и определения 1997‑IV). Справянето с проблема с неоснователното забавяне в съдебното производство може да наложи на държавата да предприеме редица законодателни, организационни, бюджетни и други мерки. 73. В тази връзка, трябва да бъде подчертано, че неразглеждането на конкретно дело в рамките на разумен срок не е непременно резултат от пропуски от страна на отделни съдии, прокурори или разследващи органи. Например, макар в някои случаи забавянията да се дължат на небрежност от страна на разследващия орган, прокурора или съдията, който отговаря за конкретно дело (виж, например, B. v. Austria, цитирано по-горе, §§ 52‑54, и Reinhardt and Slimane-Kaïd v. France, 31 март 1998 г., § 100, Reports 1998‑II), в други случаи забавянията могат да произтичат от това, че държавата не е предоставила достатъчно ресурси на съдебната система (виж, например, Zimmermann and Steiner, цитирано по-горе, §§ 30‑32), или не е разпределила делата по ефективен начин (виж, например, Georgiadis v. Cyprus, № 50516/99, § 46, 14 май 2002 г.). 2. Делото на Димитров 74. Срещу Димитров е повдигнато „обвинение“ от деня, в който е арестуван и признава, че е участвал в извършването на престъплението – 21 септември 1995 г. (виж параграф 7 по-горе; и, по отношение на ареста като начален момент, виж Ewing v. the United Kingdom, № 11224/84, доклад на Комисията от 6 октомври 1987 г., Решения и доклади (DR) 56, стр.71, на стр.стр.84‑85, § 145, и Crowther v. the United Kingdom, № 53741/00, §§ 8 и 26, 1 февруари 2005 г.; по отношение на разпита и признанието в полицията като начален момент, виж Howarth v. the United Kingdom, № 38081/97, §§ 8, 9 и 20, 21 септември 2000 г.; Martins and Garcia Alves v. Portugal, № 37528/97, §§ 9, 10 и 20, 16 ноември 2000 г.; Мяшев срещу България, № 43428/02, § 15, 8 януари 2009 г.; Янков и Манчев срещу България, №№ 27207/04 и 15614/05, §§ 18 и 24, 22 октомври 2009 г.; Стефанов и Юруков срещу България, № 25382/04, §§ 4 и 14, 1 април 2010 г.; и Рангелов и Стефанов срещу България, № 23240/04, §§ 5 и 14, 1 април 2010 г.). Производството приключва на 18 май 2006 г. (виж параграф 15 по-горе). Така срокът, който трябва да бъде взет предвид, е продължил десет години и почти осем месеца, за досъдебно производство и една съдебна инстанция. 75. Критериите за оценка на разумността на този период са посочени в параграф 71 по-горе. 76. Жалбоподателите представят редица аргументи относно начина, по който следва да се прилагат тези критерии в настоящия случай. Правителството, от своя страна, признава, че наказателното производство срещу Димитров е било прекомерно дълго, главно в резултат от забавяния, дължащи се на властите. 77. Съдът отбелязва, че поне между 1995 г. и 2002 г., наказателното производство срещу Димитров очевидно не е имало съществено въздействие върху него: няма данни за него да е имало каквито и да е практически последици или вреди в резултат от факта, че е бил обект на висящо наказателно производство. В същото време не изглежда да е бил изложен на риск да бъде осъден на тежко наказание. Въпреки това, не може да бъде подминат фактът, че делото не представлява особена сложност, че поведението на Димитров не е било източник на каквито и да е било забавяния и че властите са отговорни – пряко или косвено – за всички забавяния. Между ноември 1995 г. и февруари 2002 г. делото остава без движение без видима причина (виж параграфи 8, 9 и 10 по-горе). Периодът на липса на активност между май 2002 г. и март 2005 г., макар на пръв поглед поради обективна причина – това, че ключов свидетел и евентуален съобвиняем се намира в чужбина – не може да се счита за основателно забавяне, като се има предвид, че лицето е могло да бъде разпитано през петте години между образуването на производството през 1995 г. и момента, в който напуска България през 2000 г. (виж параграфи 12 и 13 по-горе). Накрая, почти десет месеца минават между внасянето на обвинителния акт и първото съдебно заседание, на което съдът одобрява споразумението за решаване на делото между Димитров и прокуратурата (виж параграфи 14 и 15 по-горе). Правителството не представя никакво обяснение за тази празнота. 78. Следователно налице е нарушение на член 6§1 от Конвенцията. 3. Делото на Хамънов 79. Това е втора жалба от Хамънов. Първата му жалба се отнася, наред с други неща, до продължителността на наказателното производство срещу него. По тази жалба е постановено решение, в което Съдът констатира, наред с други неща, нарушение на правото на Хамънов на гледане на делото му в разумен срок. Заключението на Съда е основано на продължителността на производството от момента на образуването му през март 1996 г. до последната информация от страните през април 2003 г. (виж делото Хамънов, цитирано по-горе, §§11‑32 и 102‑07). Въпреки че поначало, когато преценява дали производството е с разумна продължителност, Съдът взема предвид действителната му продължителност до постановяването на решение по него (виж Pailot v. France, 22 април 1998 г., § 57, Доклади 1998‑II; S.A.GE.MA S.N.C. v. Italy, № 40184/98, § 11, 27 април 2000 г.; Rotondi v. Italy, № 38113/97, § 13, 27 април 2000 г.; S.A. v. Portugal, № 36421/97, § 22, 27 юли 2000 г.; и Geraldes Barba v. Portugal, № 61009/00, § 32, 4 ноември 2004 г.), в този случай Съдът не отчита периода между май 2003 г., датата на последната информация от страните, и 18 март 2004 г, датата на постановяване на решение по делото (виж делото Хамънов, цитирано по-горе, §§ 102‑03). Разглежданият период в настоящия случай започва през април 2003 г. (виж параграф 16 по-горе). Производството приключва на 9 юли 2008 г. (виж параграф 32 по-горе). Следователно, срокът, който следва да бъде отчетен в този случай, е пет години и приблизително три месеца за три съдебни инстанции. 80. Критериите за оценка на разумността на този срок са посочени в параграф 71 по-горе. 81. Страните представят редица аргументи относно начина, по който тези критерии следва да се прилагат в конкретния случай. 82. Съдът на първо място отбелязва, че степента на риска, на което е бил изложен жалбоподателят – осъждане на тежко наказание и дълъг срок на лишаване от свобода - е несъмнена. Изглежда, също така, че производството е имало отражение върху възможността за жалбоподателя да упражнява своята професия. 83. От друга страна, Съдът отбелязва, че по делото Хамънов (цитирано по-горе, § 104), е посочил, че делото, което включва няколко лица, обвинени в извършването на престъпления във връзка с финансови сделки, се характеризира с фактическа и правна сложност. С оглед на това, срок от малко над пет години и три месеца за три съдебни инстанции не изглежда prima facie неразумен. 84. Въпреки това, не може да бъде пропуснат фактът, че този срок следва наказателно производство срещу Хамънов, което вече е продължило повече от седем години, а Съдът е счел този за неразумно продължителен поради редица неоснователни забавяния (виж Richard v. France, 22 април 1998 г., § 66, Reports 1998‑II; Leterme v. France, 29 април 1998 г., § 70, Доклади 1998‑III; Henra v. France, 29 април 1998 г., § 70, Доклади 1998‑II; Ada Maccari v. Italy, № 44464/98, § 11, 1 март 2001 г.; S.A.GE.MA S.N.C, цитирано по-горе, § 12, Rotondi, цитирано по-горе § 14; Lutz v. France (№ 2), № 49531/99, § 22, 17 юни 2003 г.; и Geraldes Barba, цитирано по-горе, § 38). Няма сериозни забавяния в производството пред Върховния касационен съд (виж параграфи 29‑32 по-горе). Същото обаче не може да бъде казано за производството пред Пловдивски окръжен съд и Пловдивски апелативен съд. Пловдивски окръжен съд провежда единадесет заседания. Едно от тях е отложено по вина на властите, четири – по вина на лице, обвинено заедно с Хамънов, две – по вина на Хамънов, и още две – поради необходимост от събиране на допълнителни доказателства, като в резултат на това делото се гледа от този съд в продължение на повече от две години и половина (виж параграфи 18‑25 по-горе). Следва промеждутък от около четиринадесет месеца между подаването на жалбите срещу решението на Пловдивски окръжен съд и момента, в който Пловдивски апелативен съд разглежда тези жалби (виж параграф 28 по-горе). Част от това забавяне очевидно се дължи на късното излагане на мотивите на решението на Пловдивски окръжен съд (виж параграф 26 in limine по-горе). Съдът счита, че властите са могли да направят повече за ускоряване на разглеждането на делото, което е започнало още през март 1996 г. и вече е било блокирано от значителни забавяния (виж Хамънов, цитирано по-горе, §105). 85. С оглед на предходното, Съдът стига до заключението, че по наказателното производство срещу Хамънов не е постановено решение в разумен срок. Следователно налице е нарушение на член 6§1 от Конвенцията. 86. Жалбоподателите се оплакват, че не са разполагали с ефективни правни средства за защита срещу прекомерната продължителност на наказателното производство срещу тях. Те се позовават на член 13 от Конвенцията, който предвижда следното: A. Доводи на страните 87. Правителството не е разгледало това оплакване в своето становище. 88. Жалбоподателите твърдят, че към съответния момент българският закон не предвижда никакви правни средства за защита, които да им позволяват да ускорят производството срещу тях или да получат подходящо обезщетение за прекомерната му продължителност. За разлика от Гражданския процесуален кодекс от 1952 г., Наказателно-процесуалният кодекс от 1974 г. не предвижда „жалба за бавност“. Няма възможност да се претендира обезщетение по член 2 от Закона от 1988 г., тъй като в него не предвидена прекомерната продължителност на наказателното производство като основание за иск. Българските съдилища тълкуват стриктно основанията за иск съгласно тази разпоредба; това е видно от тълкувателно решение на Върховния касационен съд № 3 от 2005 г. 1. Допустимост на оплакванията 89. Съдът счита, че оплакванията на жалбоподателите не са очевидно необосновани по смисъла на член 35§3 (a) от Конвенцията или недопустими на каквото и да е друго основание. Поради това, те трябва да бъдат обявени за допустими. 90. Прилагането на член 13 от Конвенцията в този контекст започва с решението на Съда по делото Kudła v. Poland ([GC], № 30210/96, §§ 146‑60, ECHR 2000‑XI). Изчерпателно потвърждение на съответните принципи, установени в делото Kudła и производните решения, може да бъде намерено в решение на Съда по делото Sürmeli v. Germany ([GC], № 75529/01, §§ 97‑101, ECHR 2006‑VII, с допълнителни позовавания): (a) Съгласно член 1 от Конвенцията, който предвижда, че „[в]исокодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция“, главната отговорност за прилагането и упражняването на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията, е възложена на националните органи. Така механизмът за подаване на жалба пред Съда е субсидиарен спрямо националните системи за защита на правата на човека. Този субсидиарен характер е посочен в член 13 и член 35 § 1 от Конвенцията; (б) Член 13 от Конвенцията гарантира наличието на вътрешно правно средство за защита за осъществяване на съдържанието на правата и свободите по Конвенцията, независимо в каква форма са обезпечени в националния правопорядък. Така действието на член 13 е да изисква предвиждането на вътрешно правно средство за защита, което да урежда съдържането на „спорно оплакване“ по Конвенцията и да предоставя подходящо удовлетворение. Ефективността на едно правно средство по смисъла на член 13 не зависи от увереността в благоприятно решение за жалбоподателя. Също така, дори ако едно право средство само по себе си не изпълнява изцяло изискванията на член 13, съвкупността от всички правни средства за защита, предвидени съгласно вътрешното право, би могла да изпълнява тази функция. Следователно е необходимо да се определя за всеки отделен случай дали средствата, с които разполагат страните по един съдебен процес съгласно вътрешното право са „ефективни“ в смисъл предотвратяващи твърдяното нарушение или неговото продължаване или предоставящи адекватно обезщетение за нарушение, което вече е настъпило; (в) Правните средства за защита, с които разполагат участниците в съдебни процеси на национално равнище за подаване на жалба поради продължителността на производството, са „ефективни“ по смисъла на член 13 от Конвенцията, ако възпрепятстват твърдяното нарушение или неговото продължаване или предвиждат адекватно обезщетение за всяко вече настъпило нарушение. Следователно едно правно средство за защита е ефективно, ако може да бъде използвано за ускоряване на постановяването на решение от съдилищата, които разглеждат делото или да предостави на участника в съдебния процес адекватно обезщетение за вече настъпили забавяния (по тази точка, виж също Mifsud v. France (dec.) [GC], № 57220/00, ECHR 2002‑VIII); (г) В абсолютно изражение най-доброто решение безспорно е превенцията, както в много области. Когато съдебната система съдържа недостатъци по отношение на изискването за разумен срок в член 6§1 от Конвенцията, най-ефективното решение е правно средство за защита, предназначено за ускоряване на производството, за да се предотврати прекомерната му продължителност. Това правно средство за защита предлага безспорно предимство пред правно средство за защита, което предоставя само обезщетение, тъй като възпрепятства и установяването на последващи нарушения по отношение на същата група производства, а не само предоставя обезщетение за нарушението a posteriori, какъвто е случаят при компенсаторното правно средство за защита. Някои държави са разбрали отлично ситуацията, като са избрали комбинация между два вида правни средства за защита – един, предназначен да ускори производството и друг – да предостави обезщетение (по този въпрос, виж също Scordino (№ 1), цитирано по-горе, § 186); (д) Когато вътрешноправната система съдържа разпоредба за предявяване на иск срещу държавата, този иск трябва да остане ефективно, достатъчно и достъпно правно средство за защита по отношение на прекомерната продължителност на съдебното производство, като неговата достатъчност може да бъде засегната от прекомерни забавяния и зависи от равнището на обезщетението. 3. Прилагане на тези принципи спрямо настоящото дело 91. С оглед на констатациите му по член 6§1 (виж параграфи 78 и 85 по-горе), Съдът счита, че оплакванията на жалбоподателите относно продължителността на наказателното производство срещу тях са спорни. Следователно те са разполагали с ефективно правно средство за защита в това отношение. 92. Възможността делото на обвиняемия да бъде внесено за разглеждане от съд или производството по това дело да бъде прекратено, ако предварителното разследване продължава прекалено дълго (виж параграфи 38‑40 по-горе) е единственото правно средство, което Съдът намира, в определени ситуации, за ефективно във връзка с продължителността на наказателното производство в България (виж Ганчев срещу България, № 57855/00, §§ 23‑34, 12 април 2007 г.; Йордан Йорданов и други срещу България, № 23530/02, §§ 65‑67, 2 юли 2009 г.; и Герджиков срещу България, № 41008/04, § 31, 4 февруари 2010 г.). То обаче не би могло да предостави адекватно обезщетение на никой от жалбоподателите. 93. По-голямата част от забавянето по делото на Димитров настъпва преди въвеждането на това правно средство за защита през юни 2003 г. (виж параграфи 8‑10 по-горе) и не е могло да бъде компенсирано чрез него (виж Митев срещу България, № 40063/98, § 158, 22 декември 2004 г.; Сиджимов срещу България, № 55057/00, § 40, 27 януари 2005 г.; Каров срещу България, № 45964/99, § 74 in fine, 16 ноември 2006 г.; Василев и други срещу България, № 61257/00, §§ 29 и 37‑40, 8 ноември 2007 г.; Атанасов и Овчаров срещу България, № 61596/00, §§ 57‑58, 17 януари 2008 г.; Янков срещу България (№ 2), № 70728/01, § 57, 7 февруари 2008 г.; Гавазов срещу България, № 54659/00, §§ 164‑65, 6 март 2008 г.; Иван Христов срещу България, № 32461/02, §§ 36‑37 и 45‑48, 20 март 2008 г.; Балабанов срещу България, № 70843/01, § 30, 3 юли 2008 г.; Янков и Манчев срещу България, №№ 27207/04 и 15614/05, § 32, 22 октомври 2009 г.; Румен Георгиев срещу България, № 27240/04, § 17, 14 октомври 2010 г.; Кашавелов срещу България, № 891/05, § 51, 20 януари 2011 г.; и Македонски срещу България, № 36036/04, § 58, 20 януари 2011 г.). Тази процедура също не е могла да отстрани забавяния, настъпили по време на съдебната фаза на производството срещу Димитров. 94. Същото се отнася за Хамънов, чийто случай е добър пример за потенциала и ограниченията на правното средство за защита. Едно от другите обвинени с него лица използва правното средство за защита скоро след въвеждането му, като искането му служи като стимул за органите на прокуратурата да внесат своевременно обвинителен акт срещу осемте обвиняеми (виж параграф 17 по-горе). То обаче не предвижда обезщетение за Хамънов за забавянията, които са настъпили преди това и не ускорява – и в действителност, не би могло – да ускори производството или да предотврати забавяния по време на последващото дело и обжалвания. 95. В множество решения Съдът е констатирал, че освен горепосоченото правно средство за защита не съществуват ускоряващи правни средства за защита по отношение на продължителността на наказателното производство в България (виж Османов и Юсеинов срещу България, №№ 54178/00 и 59901/00, § 38, 23 септември 2004 г.; Митев, цитирано по-горе, §§ 158‑59; Сиджимов, цитирано по-горе, §§ 40‑41; Попов срещу България, № 48137/99, § 91, 1 декември 2005 г.; Налбантова срещу България, № 38106/02, § 34, 27 септември 2007 г.; Карамитров и други срещу България, № 53321/99, § 58, 10 януари 2008 г.; Атанасов и Овчаров, цитирано по-горе, §§ 56 и 57; Красимир Йорданов срещу България, № 50899/99, § 35, 15 февруари 2007 г.; Гавазов, цитирано по-горе, §§ 164‑65; Петров срещу България, № 15197/02, § 62, 22 май 2008 г.; Киров срещу България, № 5182/02, § 81, 22 май 2008 г.; Шереметов, цитирано по-горе, § 52; Балабанов, цитирано по-горе, §§ 30 и 32; Мяшев, цитирано по-горе, § 22; Валентин Иванов срещу България, № 76942/01, § 36, 26 март 2009 г.; и Янков и Манчев, цитирано по-горе, § 32). 96. Съдът е отбелязвал многократно и липсата на компенсаторни правни средства за защита (виж Османов и Юсеинов, § 41; Митев, § 160; Сиджимов, § 42; и Попов, § 91, всички цитирани по-горе; Каров срещу България, № 45964/99,§ 74 in limine, 16 ноември 2006 г.; Налбантова, § 35; Карамитров и други, §§ 59 и 60; и Атанасов и Овчаров, §§ 59 и 60; Янков (№ 2), §§ 58 и 59; Красимир Йорданов, § 35; Гавазов, § 166; Петров, § 63; Киров, § 80; Шереметов, § 53; Балабанов, § 31; Мяшев, § 22; Валентин Иванов, § 36; и Янков и Манчев, § 33, всички цитирани по-горе). По редица дела българското правителство твърди, че Законът от 1988 г. може да предостави ефективно правно средство за защита в това отношение. Този закон обаче не предвижда изрично отговорност на властите за прекомерна продължителност на производствата (виж параграф 47 по-горе). Поради това, по редица дела Съдът отхвърля аргумента на правителството, като отбелязва, че правителството не е в състояние да цитира национална практика в подкрепа на твърденията си (виж Налбантова, цитирано по-горе, §§ 25 и 35; Дойнов срещу България, № 68356/01, §§ 31‑37, 27 септември 2007 г.; Карамитров и други, §§ 47, 59 и 60; Атанасов и Овчаров, § 44, 59 и 60; Киров, § 80; и Балабанов, §§ 20 и 31, всички цитирани по-горе; както и Мирчев и други срещу България, № 71605/01, §§ 16‑18, 27 ноември 2008 г.; Герджиков, цитирано по-горе, § 31; Ф.Г. срещу България, № 17911/03, §§ 22 и 32, 4 март 2010 г.; Филипов срещу България, № 40495/04, §§ 32 и 44, 10 юни 2010 г.; Коновски срещу България, № 33231/04, § 31, 2 септември 2010 г.; и Македонски, цитирано по-горе, §§ 28‑29 и 59). 97. Естествено, Съдът не може да пропусне, че в своята скорошна практика Върховният касационен съд, когато допуска искове за обезщетение, заведени съгласно член 2, ал.1, т.2 от Закона от 1988 г. от лица, които са били оправдани или производството срещу които е било прекратено, при определяне на размера на вредите, наред с другите фактори, взема предвид продължителността на производството (виж параграф 49 по-горе). Съдът обаче е на мнение, че тези искове не могат да бъдат считани за ефективно правно средство за защита по отношение на прекомерната продължителност на наказателното производство поради няколко причини. Първо, правното основание на тези искове не е нарушение на правото на гледане на делото в разумен срок, а фактът, че производството е довело до оправдателна присъда или е било прекратено (виж параграф 48 по-горе и сравни с Gonzalez Marín v. Spain (dec.) № 39521/98, ECHR 1999‑VII; Mifsud, цитирано по-горе; и Paulino Tomás v. Portugal (dec.), № 58698/00, ECHR 2003‑VIII). Следователно, той не може да се разглежда като път, по който лицата, срещу които е образувано наказателно производство, могат да защитят своето право на гледане на делото им в разумен срок (виж Ommer v. Germany (№ 1), № 10597/03, §§ 41‑43 и 75, 13 ноември 2008 г., и Ommer v. Germany (№ 2), № 26073/03, §§ 37‑40 и 62, 13 ноември 2008 г., както и съответно Пеев срещу България, № 64209/01, §§ 72‑73, 26 юли 2007 г.). На второ място – и този въпрос е тясно свързан с първия – не е ясно каква тежест придават националните съдилища при изчисляване на размера на вредите на продължителността на производството спрямо другите относими фактори, като продължителност на съответното задържане в досъдебното производство или въздействието на производството върху личния или семейния живот на лицето (виж параграф 48 по-горе). По този начин е невъзможно да се установи дали равнището на присъденото на жалбоподателя обезщетение във връзка с продължителността на производството е разумно (виж Scordino (№ 1), цитирано по-горе, § 206, и Simaldone v. Italy, № 22644/03, § 30, 31 март 2009 г.). На трето място, тези искове не попадат в приложното поле на съкратеното производство, а се разглеждат съгласно общите правила на гражданското производство от поне две, а евентуално и три, съдебни инстанции, в резултат от което производството може да продължи няколко години (виж параграф 49 in fine по-горе). Подобен период от време е несъвместим с изискването правното средство за защита да бъде достатъчно бързо (виж делото McFarlane, цитирано по-горе, § 123). На четвърто място, тези искове могат да бъдат предявени само след приключване на наказателното производство, а не докато последното е все още висящо (виж Robert Lesjak v. Slovenia, № 33946/03, §§ 52‑53, 21 юли 2009 г.). Накрая, тези искове могат да бъдат разглеждани само от съдилищата, срещу които са насочени, като всички присъдени по тези искове суми се изплащат от бюджета на въпросните съдилища. И двете посочени обстоятелства могат да породят сериозни съмнения във връзка с липсата на обективност и безпристрастност на съдилищата, които разглеждат тези искове (виж Михалков срещу България, № 67719/01, §§ 45‑51, 10 април 2008 г.). Следователно, исковете по член 2, ал.1, т.2 от Закона от 1988 г. не могат да бъдат взети предвид за целите на член 13 от Конвенцията, но всички обезщетения, присъдени в рамките на такива производства, могат да бъдат релевантни по отношение на присъждането на справедливо обезщетение по член 41 от Конвенцията (виж, съответно, Hornsby v. Greece, 19 март 1997 г., § 37 in fine, Доклади за решения и определения 1997‑II, и Iatridis v. Greece [GC], № 31107/96, § 47, ECHR 1999‑II). 98. Накрая, следва да бъде споменато – и приветствано – че Законът за съдебната власт от 2007 г. изрично признава в член 7, ал.1 правото на „гледане на делото в разумен срок“ (виж параграф 36 по-горе) и че Наказателно-процесуалният кодекс от 2005 г. предвижда в член 22, задължение за съдилищата да „разглеждат и решават делата в разумен срок“, а за прокурорите и разследващите органи – да осигурят „провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове“ (виж параграф 42 по-горе). Въпреки това, не изглежда да съществува механизъм, чрез който засегнатите граждани да могат да защитят това право или да получат обезщетение за неспазване на това задължение. 99. С оглед на предходните съображения, Съдът достига до заключението, че жалбоподателите не са разполагали с ефективни правни средства за защита във връзка с оплакванията им относно продължителността на наказателното производство срещу тях. Следователно е налице нарушение на член 13 от Конвенцията. III. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 46 ОТ КОНВЕНЦИЯТА 100. Съдът намира за уместно да разгледа настоящото дело по член 46 от Конвенцията, който гласи следното: „1. Βисокодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателното решение на Съда по всяко дело, по което те са страна. 101. Правителството заявява, че проблемите, изложени във връзка с разглежданите в настоящото дело две групи наказателни производства, не са от такова естество, че да изискват приемането на пилотно решение. Самият факт на постановяване на множество решения, в които Съдът е намерил, че България нарушава своето задължение да осигури на жалбоподателите процес в разумен срок, не доказва наличие на проблем в системата. Следва да се има предвид, че двете жалби се отнасят до производства, състояли се в периода между 1996 г. и 2009 г. Преценката дали те са индикация за структурен проблем изисква разглеждане на реформата на системата на наказателното правораздаване, извършена през този период. Много от тези реформи, започнали през 1999 г., са резултат от решения на Съда. Нарастващият брой осъдителни решения срещу България и големият брой висящи жалби ясно сочат не само проблеми с българската система на наказателно правораздаване, но и увеличаваща се популярност на Съда. Друг факт, доказващ липсата на структурен проблем, е, че Комитетът на министрите не е приел временна резолюция във връзка с групата български дела относно продължителността на производствата. Следователно, е необходимо повече време, за да се прецени ефектът от текущата реформа на съдебната система и отражението на новоприетите процесуални правила. 102. Статистиката, подготвена от Висшия съдебен съвет за 2009 г. е много окуражителна в това отношение. Тази статистика показва, че през 2009 г. броят на новите дела в съдебната система се е увеличил с 12.04% спрямо 2008 г., въпреки че 71,000 фирмени дела са изтеглени от системата след реформата на търговския регистър. Броят дела, приключени през 2009 г., се е увеличил с 15.46% спрямо приключените през 2008 г.; тази стойност се дължи основно на окръжните съдилища, където увеличението е с 20%. Броят дела, приключени за по-малко от три месеца, също се е увеличил през 2009 г., като е достигнал с 22.62% повече отколкото през 2008 г. През 2009 г. броят на делата, довели до съдебно решение, се е увеличил с 19%. Въпреки огромното увеличение на входящите дела, броят на неприключените дела в края на 2009 г. е намалял с 2,500 в сравнение с предходната година. 103. Допълнителни мерки, предприети от властите за справяне с проблема, са отразени в скорошното приемане на „Концепция за наказателната политика на Република България за периода 2010‑2014 г.“ и „Концепция за преодоляване на причините за осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека срещу България и за решаване на проблемите, произтичащи от тях“, приети от правителството през март 2009 г. Една от целите на първата концепция е намаляването на формалностите в наказателното производство. Целта на втората е създаването на пътна карта за преодоляване на проблемите, които водят до решения, в които Съдът констатира, че България е в нарушение на своите задължения по Конвенцията. Тази концепция е изготвена от работна група, състояща се от висши държавни длъжностни лица и изтъкнати дейци в областта на защитата на правата на човека. Тя разглежда конкретно въпроса с неоснователната продължителност и предлага решения за преодоляването му и за въвеждането на ефективни правни средства за защита срещу нея. Въз основа на тази концепция, работна група е призована да предложи изменения в Закона от 1988 г. През май 2010 г. тази група изготвя проектозакон, но работата по него все още не е завършила. Този проектозакон, по-конкретно, предвижда добавянето на неоправдано забавяне по наказателните, гражданските и административните дела като основание за иск, с което се поражда отговорност на държавата. 104. Други фактори са цялостното наблюдение, осъществявано от Инспектората на Министерство на правосъдието и от новосъздадения инспекторат към Висшия съдебен съвет, увеличеното използване на дисциплинарни наказания срещу съдии и подобреното продължаващо правно обучение, осигурявано на съдиите. 105. Според правителството, всичко, посочено по-горе, доказва, че българските власти предприемат ефективни мерки, за да предотвратят повтарящи се нарушения на правото на гледане на делото в разумен срок. Въпреки това, Правителството заявява, че би приветствало всякакви препоръки от Съда с оглед преодоляване на въпросите, повдигнати от делото. 106. Жалбоподателите твърдят, че прекомерната продължителност на производството в България е проблем на системата, който изисква подходящ отговор от Съда. Те отбелязват, че Съдът е установил нарушения на изискването за разумен срок на член 6 § 1 по редица дела, свързани с производства, проведени между 1993 г. и 2009 г. Въпреки това, българската държава не е направила достатъчно, за да се справи с проблема. Делото на Хамънов е явен пример за това. Законодателните реформи са в известна степен хаотични, както се вижда от измененията в политиката в тази област при различните правителства. Статистиката, предоставена от правителството, е непълна; тя не съдържа данни за неоправдани забавяния и не може да служи като база за извода, че проблемът е разрешен. Не е ясно дали и кога мерките, предвидени в двете концепции, споменати от правителството, ще бъдат приложени. Фактът, че проектозаконът за изменение на Закона от 1988 г. не е внесен в парламента повече от година, показвал липсата на политическа воля за въвеждане на тези мерки. Не може да се приеме, че инспекторатите към Министерство на правосъдието и към Висшия съдебен съвет биха осигурили решение на проблема. Правителството не е посочило конкретни примери, в които намесите на тези органи са довели до ускоряване на производството. Тези органи са единствено компетентни да анализират работата на съдилищата и да правят предложения за дисциплинарни мерки, но не и да дават задължителни указания за по-бързо придвижване на отделните дела. 107. Освен това жалбоподателите твърдят, че е ясно, че българският закон не осигурява правни средства за защита по отношение на прекомерната продължителност на наказателното производство. Няма възможност да се претендира обезщетение по отношение на тези въпроси съгласно Закона от 1988 г., който се тълкува стриктно от българските съдилища. 108. Обобщение на принципите, приложими спрямо „пилотните“ решения, може да бъде открито в решенията на Съда по делата Broniowski (цитирано по-горе, §§ 188‑94), Бурдов срещу Русия (№ 2) (№ 33509/04, §§ 125‑28, ECHR 2009‑...), Olaru and Others v. Moldova (№№ 476/07, 22539/05, 17911/08 и 13136/07, §§ 49‑49, 28 юли 2009 г.), Rumpf v. Germany (№ 46344/06, §§ 59‑61, 2 септември 2010 г.) и Vassilios Athanasiou and Others v. Greece (№ 50973/08, §§ 39‑42, 21 декември 2010 г.), както и в новоприетия член 61 от Правилника на Съда (въведен от Съда на 21 февруари 2011 г. и влязъл в сила на 1 април 2011 г.). 2. Приложение на тези принципи спрямо настоящото дело (a) Целесъобразност на „пилотната“ процедура в настоящия контекст 109. Настоящото дело е подобно на други дела, напр. Scordino (№ 1), Vassilios Athanasiou и Rumpf (всички цитирани по-горе), които също се отнасят за неоснователно дълги производства и липсата на ефективни правни средства за защита в това отношение. Освен това, повторяемостта и устойчивият характер на основния проблем, големият брой лица в България, които могат да бъдат засегнати от него и необходимостта да се предостави на тези лица подходящо обезщетение на национално равнище, са все фактори, които благоприятстват прилагането на процедурата за „пилотни” решения в този случай. (б) Съществуване на практика, несъвместима с Конвенцията 110. След първото си решение относно продължителността на наказателното производство в България (виж Илийков срещу България, № 33977/96,§ 111‑18, 26 юли 2001 г.), Съдът установява нарушения на изискването за разумен срок по наказателни производства в над осемдесет дела (виж Приложение 1). Четиридесет и едно дела, отнасящи се за такива жалби, са довели до сключване на споразумения за доброволно уреждане на спора или са заличени от списъка на Съда въз основа на едностранни декларации от правителството (виж Приложение 2). Според информацията в базата данни на Съда за управление на делата, понастоящем съществуват приблизително двеста дела срещу България, чакащи първо разглеждане, които съдържат оплакване относно продължителността на наказателното производство. Посочените по-горе цифри показват наличието на проблем в системата (виж, наред с другите източници, Bottazzi v. Italy [GC], № 34884/97, § 22, ECHR 1999‑V; Lukenda v. Slovenia, № 23032/02, §§ 90‑93, ECHR 2005‑X; и Rumpf, цитирано по-горе, §§ 64‑70). Действително, съвсем скоро – на 26 януари 2011 – проблемът е отбелязан „със сериозна загриженост“ от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която настоятелно призовава България да „полага усилия за разрешаване на проблема с прекомерната продължителност на съдебните производства“ (виж параграф 55 по-горе). 111. Правителството твърди, че проблемът е преодолян наскоро в резултат от приемането на ново законодателство и редица организационни мерки. Съдът приветства всички мерки, които са в състояние да предотвратят забавяния на бъдещи производства, но трябва – също така – да изкаже две съображения във връзка с това твърдение. 112. На първо място, в своята Временна резолюция от 2 декември 2010 г. Комитетът на министрите, след като разглежда информацията – включително статистиката – предоставена от българските власти, отбелязва, че законодателните реформи, въведени между 2006 г. и 2010 г., все още не са оказали пълното си въздействие върху продължителността на производството и че е необходим по-дълъг период, преди да може да бъде напълно оценена ефективността на предприетите мерки (виж параграф 52 по-горе). Тъй като статистиката, представена от Правителството пред Съда за доказване на това, че проблемът с прекомерната продължителност на производството в България е решен, до голяма степен е идентична на статистиката, предоставена от него на Комитета на министрите, Съдът не вижда причина да стига до заключение, което се различава от заключението на Комитета. Съдът счита също, че е прекалено рано да се прави извод, че мерките, предприети от българската държава за предотвратяване на неоснователно продължителни производства – макар че определено трябва да бъдат насърчени – са довели до осезаеми резултати. Всъщност, статистиката, предоставена от правителството, не съдържа данни за средната продължителност на наказателното производство за България (виж параграфи 54 и 102 по-горе). 113. На второ място, с оглед естеството на проблема, въвеждането на мерки, предназначени да гарантират, че разглеждането на наказателните дела няма да бъде ненужно забавяно в бъдеще, не може да отстрани проблемите, породени от забавянията, възникнали преди въвеждането на тези мерки. 114. Поради тези причини, Съдът, въпреки че приветства постоянните усилия на българската държава да подобри скоростта на разглеждане на наказателните дела и желанието на правителството да сключва споразумения за доброволно уреждане на спора по тези жалби, счита, че проблемът с прекомерната продължителност на наказателното производство в България не може, на този етап, да се счита за напълно разрешен. 115. Функцията на Съда не е да изразява становище относно българската система на наказателно правораздаване. Високодоговарящите държави се ползват със значителна свобода в избора на средства, които да гарантират, че техните съдебни системи са в съответствие с изискванията на член 6 от Конвенцията (виж König v. Germany, 28 юни 1978 г., § 100, Серия A № 27, и, по-скоро, Taxquet v. Belgium [GC], № 926/05, §§ 83 и 84, 16 ноември 2010 г.). Още повече, неоснователната продължителност на производствата е многоаспектен проблем, който може да се дължи на голям брой фактори – както от правно, така и от логистично естество. Някои от тях – като недостатъчния брой съдии, прокурори, разследващи органи или административен персонал, неадекватните съдебни помещения, извънредно сложните процедури, процесуалните вратички, позволяващи неоснователни отлагания или лошото управление на делата – могат да бъдат вътрешни за съдебната система, докато други – като забавеното представяне на заключения на вещи лица и неосигуряването в разумен срок от властите на документи, необходими като доказателство – могат да бъдат външни за тази система. Поради това, Съдът ще се въздържи от указване на каквито и да е конкретни мерки, които да бъдат предприети от държавата ответник за справяне с проблема. Комитетът на министрите е в по-добра позиция и разполага с по-добри инструменти за наблюдение на мерките, които трябва да бъдат приети от България в това отношение (виж, съответно, Burdov (№ 2), §§ 136 и 137, и Olaru and Others, § 57, и двете цитирани по-горе, както и Юрий Николаевич Иванов срещу Украйна, № 40450/04, §§ 90‑92, ECHR 2009‑... (извлечения)). Действително, видно от Временната резолюция от 2 декември 2010 г. и от първото Приложение към нея, Комитетът вече прави това и ще продължава по този път в сътрудничество с националните власти (виж параграфи 52 и 53 по-горе). Като пример Съдът би посочил скорошното приемане на законови разпоредби, които обявяват правото на „гледане на делото в разумен срок“ (виж параграф 36 по-горе) и задължението на съдилищата да „разглеждат и решават делата в разумен срок“ (виж параграф 42 по-горе). 116. Въпреки това, остава въпросът за съществуването – или липсата – на ефективни правни средства за защита в това отношение (виж, съответно, Burdov (№ 2), § 138, и Olaru and Others, § 58, и двете цитирани по-горе). В своята временна резолюция, Комитетът на министрите разглежда въпроса и установява, че съществуват „определени структурни проблеми в тази област“ (виж параграф 52 по-горе). Действително, всяко непълно прилагане на гаранциите на член 13 би подкопало действието на субсидиарния характер на Съда в системата на Конвенцията и, по-общо, би отслабило ефективното функциониране – и на национално и на международно ниво – на режима за защита на правата на човека, създадена с Конвенцията (виж McFarlane v. Ireland ([GC], № 31333/06, § 112, ECHR 2010‑..., с допълнителни позовавания). 117. Съдът вече установи, че в България не съществува правно средство за защита, чрез което обвиняемите, засегнати от прекомерната продължителност на наказателните производства срещу тях, да могат да получат обезщетение (виж параграфи 96‑98 по-горе). Той също така отбеляза, че няма ускоряващи правни средства за защита (виж параграф 95 по-горе). 118. Не съществува и правно средство за защита, което да позволява намаляване на присъдата с оглед натрупаните забавяния. По някои дела, българските съдилища намаляват присъдите въз основа на общите разпоредби на Наказателния кодекс, които уреждат индивидуализацията на наказанието (виж параграф 50 по-горе). Тази практика обаче, често е резултат от виждането на съдилищата, че след като е изтекъл дълъг период от време от извършването на престъплението, целите на наказанието и общественият интерес не изискват строги присъди. По този начин, макар в някои случаи съдилищата ясно да се произнасят, че намаляването е с цел обезщетение за нарушаването на правото на гледане на делото в разумен срок, в други, както е при делото на Хамънов, те не правят това (виж параграфи 26, 65 и 66 по-горе). Тъй като тази практика не е основана на изрични законови текстове или на утвърдена съдебна практика, по правило не изяснява въпроса дали присъдата е намалена по изричен и измерим начин, така че да бъдат отчетени ненужни забавяния и, най-важното, не представлява правна възможност за засегнатите лица, не може за момента да се счита за ефективно правно средство за защита. В допълнение към това, следва да бъде отбелязано, че тя очевидно може да бъде използвана само ако производството завърши с осъдителна присъда (виж Ommer (№ 1), цитирано по-горе, § 71). 119. Единственото правно средство за защита, което Съдът намира за ефективно, поне в някои ограничени случаи, е била процедурата по член 239a от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., въведена през юни 2003 г. (виж параграфи 38‑40 и 92 по-горе). През април 2006 г. тази процедура е отменена от почти идентична процедура, уредена в членове 368‑69 от Наказателно-процесуалния кодекс от 2005 г. (виж параграф 43 по-горе). Това правно средство за защита би могло да има ускоряваща функция (да ускори разглеждането на делото от съда) или компенсаторна функция (да доведе до прекратяване на производството). То обаче имаше определени ограничения. В качеството си на ускоряващо правно средство за защита би могло да предотврати бъдещо забавяне само в досъдебното производство и с него разполагаше само лицето, срещу което официално е повдигнато обвинение. Това е добре илюстрирано в производството по делото на Хамънов (виж параграф 17 по-горе). В допълнение към това, както изглежда, то не би могло да предотврати забавяния, произтичащи от връщания на делата на досъдебна фаза – основен източник на забавяне по някои български наказателни дела (виж Янков (№ 2), цитирано по-горе, § 51). Когато функционира като компенсаторно правно средство, то не би могло да компенсира забавяния, възникнали преди въвеждането му през юни 2003 г. (виж делата, цитирани в параграф 93 по-горе). Накрая, както правилно е отбелязано от българския Конституционен съд (виж параграф 45 по-горе), това правно средство за защита използва формален критерий, за да измери „разумния срок“, който в някои случаи би могъл, противно на обществения интерес извършителите на престъплението да бъдат предадени на съд, да доведе до ненадлежно прекратяване на наказателното преследване. Също така, както е изтъкнато от Върховния касационен съд, то би могло да доведе до противоречие с правото на справедлив съдебен процес (виж параграф 41 по-горе). 120. Във всеки случай, това производство е отменено считано от 28 май 2010 г. (виж параграфи 44 и 45 по-горе). Следователно, в момента изглежда, че в България не съществува каквото и да е правно средство за защита по отношение на прекомерната продължителност на наказателното производство. 121. Що се отнася до възможността за проверки от Инспектората към Висшия съдебен съвет по сигнали от граждани (виж параграфи 35, 37 и 45 по-горе), Съдът приветства въвеждането на този механизъм – по-специално възможността Инспекторатът да проверява дали съдиите, прокурорите и разследващите органи са разгледали възложените им дела в законоустановените срокове. Въпреки това, съгласно утвърдената практика на Съда, тези механизми не могат да се считат за ефективно правно средство, тъй като не предоставят на заинтересуваните лица лично право да принудят държавата да упражнява своите надзорни правомощия (виж Gibas v. Poland, № 24559/94, Решение на Комисията от 6 септември 1995 г., DR 82, стр.76, на стр.82; Kuchař and Štis v. the Czech Republic (dec.), № 37527/97, 23 май 2000 г.; Horvat v. Croatia, № 51585/99, § 47, ECHR 2001‑VIII; Hartman v. the Czech Republic, № 53341/99, § 66, ECHR 2003‑VIII (извлечения); Джангозов, цитирано по-горе, § 56; Османов и Юсеинов, цитирано по-горе, § 39; Рачеви срещу България, № 47877/99, § 101, 23 септември 2004 г.; Сиджимов, цитирано по-горе, § 41; и Sürmeli, цитирано по-горе, § 109). 122. Следователно е ясна необходимостта от въвеждането на правно средство за защита или на поредица от правни средства за защита по отношение на прекомерната продължителност на наказателното производство. Въпреки това, въвеждането на ускоряващо правно средство за защита, само по себе си, не би било достатъчно. Действително, по делото Scordino (№ 1) (цитирано по-горе, § 186) Съдът отбелязва, че „някои държави като Австрия, Хърватия, Испания, Полша и Словакия са разбрали отлично ситуацията като са избрали да въведат комбинация от двата вида правни средства за защита – средство, предназначено за ускоряване на производството и средство, предназначено да предостави обезщетение“. Той заявява също, че е ясно, че за държави, в които вече съществуват проблеми с продължителността на производството, едно правно средство за защита, чиято цел е да ускори производството – макар и да е желателно за в бъдеще – не може да бъде достатъчно за компенсиране на ситуация, в която производството очевидно вече е прекалено продължително (пак там, § 185). Тази позиция е потвърдена в три последващи дела срещу Словения (виж Žunič v. Slovenia (dec.), № 24342/04, 18 октомври 2007 г.; Tomažič v. Slovenia, № 38350/02, § 37 in fine, 13 декември 2007 г.; и Robert Lesjak, цитирано по-горе, § 36). С оглед на гореизложеното, България може да бъде считана за държава, в която вече съществуват проблеми с продължителността на производството. Поради това, трябва да бъде въведено правно средство за защита, което да осигури обезщетение за минали забавяния. Действително, Комитетът на министрите съвсем наскоро призова българските власти „да приключат във възможно най-кратки срокове реформата, предприета за въвеждане на правно средство за защита, чрез което може да бъде предоставяно обезщетение за вреди, причинени от прекомерна продължителност на съдебното производство“ (виж параграф 52 по-горе) и понастоящем българските власти работят по проектозакон в тази област (виж параграфи 53 и 103 по-горе). Съдът би допълнил, че въвеждането на ефективни национални правни средства за защита в тази област би било особено важно с оглед принципа на субсидиарността, така че гражданите да не бъдат систематично принуждавани да сезират Съда в Страсбург с жалби, които иначе биха могли, и според Съда – много по-целесъобразно – да бъдат разглеждани в рамките на националната правна система (виж Kudła, § 155, и Scordino (№ 1), § 188, и двете цитирани по-горе). 123. Затова Съдът счита за подходящо да даде указания на правителството, за да му помогне при изпълнението на неговото задължение по член 46§1 от Конвенцията. (в) Общи мерки, които трябва да бъдат приети 124. Съдът отбелязва в самото начало, че при условията на мониторинг от Комитета на министрите, държавата ответник е свободна да избере средствата, чрез които да изпълнява своето задължение по член 46§1 от Конвенцията. Въпреки това, тези средства трябва да бъдат съвместими със заключенията, изложени в решението на Съда (виж, наред с другите източници, Burdov (№ 2), § 136; Rumpf, § 71; и Vassilios Athanasiou and Others, § 54, всички цитирани по-горе). 125. С оглед на сходството в ситуациите по настоящото дело и по делото Vassilios Athanasiou and Others (цитирано по-горе, § 55, с допълнителни позовавания), Съдът се позовава на описанието, направено в цитираното решение, на ключовите характеристики на ефективното компенсаторно правно средство за защита: – процесуалните правила, регулиращи разглеждането на такъв иск, трябва да бъдат в съответствие с принципа на справедливост, заложен в член 6 от Конвенцията; – правилата, регулиращи разноските, не трябва да възлагат прекомерна тежест за страните в процеса, когато искът им е основателен; – искът за обезщетение трябва да бъде разгледан в разумен срок. В тази връзка, може да бъде обмислено разглеждането на тези искове да се урежда от специални правила, които се различават от общия ред за разглеждане на искове за вреди, за да се избегне рискът, ако се разглеждат по общия ред на гражданския процес, правното средство за защита да се окаже недостатъчно бързо (виж Scordino (№ 1), цитирано по-горе, § 200; Vidas v. Croatia, № 40383/04, §§ 36‑37, 3 юли 2008 г.; и McFarlane, цитирано по-горе, § 123); – равнището на обезщетение не трябва да бъде неоправдано в сравнение с присъжданото от Съда по подобни дела (по този въпрос, виж също Magura v. Slovakia, № 44068/02, § 34, 13 юни 2006 г.; Rišková v. Slovakia, № 58174/00, § 89, 22 август 2006 г.; Šidlová v. Slovakia, № 50224/99, § 58, 26 септември 2006 г.; и Simaldone, цитирано по-горе, § 30). Във връзка с този критерий, следва да бъде отбелязано, че националните власти или съдилища са явно в по-добра позиция от Съда да определят съществуването и размера на имуществените вреди. Във връзка с неимуществените вреди, съществува категорична, но оборима презумпция, че прекомерно дългото производство води до настъпване на такива вреди. Въпреки че в някои случаи продължителността на производството може да доведе само до минимални неимуществени вреди или изобщо да не доведе до неимуществени вреди, националният орган или съдът, който разглежда въпроса, трябва да обоснове своето решение да присъди по-ниско обезщетение или да не присъди обезщетение, като изтъкне достатъчно причини в съответствие с критериите, изложени в практиката на този Съд; – обезщетението трябва да бъде изплатено своевременно и, по принцип, не по-късно от шест месеца от датата на влизане в сила на решението, с което се присъжда обезщетението (по този въпрос, виж като скорошен източник, Gaglione and Others v. Italy, № 45867/07, §§ 34‑44, 21 декември 2010 г.). 126. Съдът би желал да подчертае освен това, че за да бъде наистина ефективно и съответстващо на принципа за субсидиарност, едно компенсаторно правно средство за защита трябва да има обратно действие и да предоставя обезщетение във връзка със забавяния, датиращи отпреди въвеждането му както при производства, които са все още висящи, така и при производства, които са приключили, но по които лицата, обвинени в извършване на престъпление, вече са отправили искане до Съда или могат да сторят това (виж Brusco v. Italy (dec.), № 69789/01, ECHR 2001‑IX; Nogolica v. Croatia (dec.), № 77784/01, ECHR 2002‑VIII; Charzyński v. Poland (dec.), № 15212/03, §§ 20, 23, 36 и 40, ECHR 2005‑V; Michalak v. Poland (dec.), № 24549/03, §§ 20, 23, 37 и 41, 1 март 2005 г.; Vokurka v. the Czech Republic (dec.), № 40552/02, §§ 11 in fine и 62, 16 октомври 2007 г.; Grzinčič v. Slovenia, № 26867/02, § 48 и 57‑68, ECHR 2007‑V (извлечения); и Korenjak v. Slovenia (dec.), № 463/03, § 39 и 63‑71, 15 май 2007 г.). 127. Като пример, Съдът би посочил правни средства за защита въведени през последните години в Полша (виж Charzyński, цитирано по-горе, §§ 12‑23), Чешката република (виж Vokurka, цитирано по-горе, § 11), Словения (виж Grzinčič, цитирано по-горе, §§ 36‑48) и Хърватия (виж Nogolica, цитирано по-горе). 128. Друга мярка, която в определени случаи, би могла да компенсира минали забавяния, е възможността осъденият да получи намаляване на наложеното наказание (виж Scordino (№ 1), цитирано по-горе, § 186). Ефективността на тази мярка не зависи от това дали тя е резултат от законодателни изменения или от установена практика на националните съдилища. Въпреки това, за да може да обезщети нарушението на правото на обвиняемия на гледане на делото му в разумен срок, тази мярка трябва да отговаря на три условия. На първо място, съдилищата трябва да признаят неспазването на изискването за разумен срок на член 6§1 по достатъчно ясен начин. На второ място, те трябва да предоставят обезщетение, като намалят присъдата по изричен и измерим начин. На последно място, възможността да се иска такова намаляване, независимо дали въз основа на изричен законов текст, или трайно установена практика, трябва да е установена като право за осъденото лице. Естествено, това не означава, че съдилищата като правило трябва да уважават тези искания; в ситуации, при които намаляването на присъдата не би било подходяща мярка, те могат да отхвърлят искането, след което обвиняемият да има възможността да търси други форми на поправяне на вредите, като парично обезщетение. 129. Обратно, по дела с извънредно забавяне или забавяне, което е било изключително увреждащо за обвиняемия, може дори да се обмисли възможност за прекратяване на производството (виж Sprotte v. Germany (dec.), № 72438/01, 17 ноември 2005 г.), при условие че общественият интерес няма да бъде накърнен от това прекратяване. 130. Подобни мерки могат да бъдат предвидени и в контекста на споразумение за решаване на делото между обвиняемия и прокуратурата. 131. Съдът стига до извода, че България трябва да въведе правно средство за защита или комбинация от правни средства за защита по отношение на неоснователната продължителност на наказателните производства. Тези правни средства за защита трябва да съответстват на принципите, изложени по-горе, и да бъдат на разположение в срок от дванадесет месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение. (г) Процедура, която да се следва по подобни дела 132. Една от целите на тази процедура за „пилотно“ решение е да позволи възможно най-бързо обезщетяване на национално равнище на лицата, засегнати от структурния проблем, установен в пилотното решение. Поради това, в едно пилотно решение Съдът е в положение да реши каква процедура да бъде следвана в случаите, произтичащи от същия проблем в системата (виж Burdov (№ 2), § 142; Olaru and Others, § 59; Юрий Николаевич Иванов, § 95; и Rumpf, § 74, всички цитирани по-горе). 133. По настоящото дело, Съдът не счита за уместно да отлага разглеждането на подобни дела в очакване да бъдат приложени съответните мерки от държавата ответник. Продължаването на разглеждането на всички дела за прекомерна продължителност на производствата по обичайния начин няма да попречи на изпълнението на задължението на държавата ответник да спазва своите задължения по Конвенцията и, по-специално, тези, които произтичат от настоящото решение (виж Rumpf, § 75, и Vassilios Athanasiou and Others, § 58, и двете цитирани по-горе). 134. Член 41 от Конвенцията предвижда следното: 135. Димитров претендира 10 000 евро (EUR), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушението на член 6§1 от Конвенцията, и 3000 евро, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от нарушението на член 13 от Конвенцията. 136. Хамънов претендира 6000 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушението на член 6§1 от Конвенцията, и 3000 евро, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от нарушението на член 13 от Конвенцията. 137. Правителството твърди, че исковете са прекомерно завишени и изтъква, че жалбоподателите имат право на обезщетение само за вредите, претърпени в резултат от продължителността на производството срещу тях. Правителството се позовава на обезщетения, присъдени в предходни подобни дела срещу България и призовава Съда да постанови подобно решение. 138. Съдът счита, че жалбоподателите трябва да са претърпели определени неимуществени вреди в резултат от прекомерната продължителност на наказателното производство срещу тях и липсата на ефективно правно средство в това отношение. Като взема предвид конкретните обстоятелства по двете дела, фактът, че Хамънов вече е получил обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на прекомерната продължителност на наказателното производство срещу него преди април 2003 г. (виж Хамънов, цитирано по-горе, § 111), както и присъдените суми по предишни подобни дела, и като отсъжда по справедливост съгласно изискванията по член 41, Съдът присъжда 6400 евро на Димитров и 600 евро на Хамънов. Към тези суми следва да се добавят данъците, с който може да бъде обложено въпросното обезщетение. 139. Димитров претендира възстановяване на 2683 евро, платени като адвокатски хонорари за тридесет и осем часа и двадесет минути работа по производството пред Съда, при почасова ставка от 70 евро и 52 евро за други разноски, като пощенски разноски, офис консумативи и фотокопия. Димитров е поискал всяка присъдена по това перо сума да бъде заплатена директно на неговия процесуален представител, A. Атанасов. Той представя договор за определяне на хонорара между него и процесуалните му представители, график и договор за преводачески услуги. 140. Хамънов претендира възстановяване на 1820 евро, платени като адвокатски хонорари за двадесет и шест часа работа по производството пред Съда, при почасова ставка от 70 евро на час и 322,64 евро за други разноски, като пощенски разноски, офис консумативи, превод на документи и фотокопия. Хамънов е поискал 153 евро от адвокатския хонорар да бъдат заплатени директно на него (тъй като той вече е заплатил тази сума на своите адвокати), а останалите 1667 евро да бъдат платени на неговите процесуални представители, M. Екимджиев и К. Бончева. Освен това той е поискал сумата, присъдена за други разноски да бъде изплатена на неговите адвокати. Той представя график за работата, извършена от неговите процесуални представители, договор за преводачески услуги и пощенски квитанции. 141. Правителството не оспорва броя часове, таксувани от адвокатите на жалбоподателите, но твърди, че почасовата ставка, която прилагат, е няколко пъти по-висока от обичайната в България. 142. Според практиката на Съда, разноските, претендирани съгласно член 41, трябва да бъдат действителни и необходими и да са в разумен размер. 143. Когато разглежда иск за справедливо обезщетение, Съдът не е обвързан от националните мащаби или стандарти (виж, като скорошен източник, Милева и други срещу България, №№ 43449/02 и 21475/04, §§ 123 и 125, 25 ноември 2010 г.). Още повече, почасовата ставка, приложена от адвокатите на жалбоподателите, е сравнима с тези, таксувани в скорошни дела срещу България с подобна сложност (виж Великови и други срещу България, №№ 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, 53367/99, 60036/00, 73465/01 и 194/02, §§ 268 и 274, 15 март 2007 г.; Светият синод на Българската православна църква (Митрополит Инокентий) и други срещу България, №№ 412/03 и 35677/04, § 183, 22 януари 2009 г.; „Булвес“ АД срещу България, № 3991/03, § 85, 22 януари 2009 г.; Колеви срещу България, № 1108/02, § 221, 5 ноември 2009 г.; и Мутишев и други срещу България, № 18967/03, § 160, 3 декември 2009 г.). Следователно тази ставка може да се счита за разумна. С оглед на това и като се има предвид, че поради своя „пилотен“ характер случаят повдига много въпроси, които надхвърлят сложността на обичайно поставяните в едно нормално дело, касаещо продължителност на съдебно производство, Съдът присъжда на жалбоподателите пълните суми, претендирани за съдебни разноски: 2683 евро на Димитров и 1820 евро на Хамънов. Сумата, присъдена на Димитров, следва да бъде внесена по банковата сметка на неговия процесуален представител, А. Атанасов. 1667 евро от сумата, присъдена на Хамънов, следва да бъде внесена по банковата сметка на неговите процесуални представители, М. Екимджиев и К. Бончева, а останалите 153 евро следва да бъдат платени на самия жалбоподател. 144. Вземайки предвид документите, с които разполага, Съдът присъжда на Хамънов 260 евро за други разноски и присъжда на Димитров 40 евро във връзка с други разноски. 145. Съдът намира за уместно, лихвата за забава следва да бъде определена въз основа на пределната лихва по кредити на Европейската централна банка, увеличена с три процентни пункта. 1. Обявява оплакванията относно продължителността на наказателното производство срещу двамата жалбоподатели и твърдяната липса на ефективни правни средства за защита в това отношение за допустими; 2. Приема, че е допуснато нарушение на член 6§1 от Конвенцията по отношение на Димитров; 3. Приема, че е допуснато нарушение на член 6§1 от Конвенцията по отношение на Хамънов; 4. Приема, че е допуснато на член 13 от Конвенцията по отношение на двамата жалбоподатели; 5. Приема, че нарушенията на член 6§1 и член 13 от Конвенцията произтичат от несъвместима с Конвенцията практика, състояща се в неоснователна продължителност на наказателното производство в България и невъвеждане от България на ефективно правно средство, което да позволява на лицата, обвинени в извършването на престъпление, да получат надлежно обезщетение в това отношение; 6. Приема, че държавата ответник в срок от дванадесет месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение съгласно член 44§2 от Конвенцията, трябва да въведе ефективно правно средство за защита, което е в съответствие с изискванията, предвидени в настоящото решение; 7. Приема, че (a) държавата ответник трябва да изплати на жалбоподателя, в срок от три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решението съгласно член 44§2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на изплащането им: (i) на Димитров - EUR 6400 (шест хиляди и четиристотин евро), ведно с данъците, с които би била обложена тази сума, за неимуществени вреди; (ii) на Хамънов - EUR 600 (шестстотин евро), ведно с данъците, с които би била обложена тази сума, за неимуществени вреди; (iii) на Димитров - EUR 2 723 (две хиляди седемстотин двадесет и три евро), ведно с данъците, с които би била обложена тази сума, за разноски, платими по банковата сметка на неговия процесуален представител, A. Атанасов; (iv) на Хамънов -EUR 2 080 (две хиляди и осемдесет евро), ведно с данъците, с които би била обложена тази сума, за разноски, EUR 153 (сто петдесет и три евро) от които платими на самия жалбоподател, а останалите EUR 1 927 (хиляда деветстотин двадесет и седем евро) - по банковата сметка на неговите процесуални представители, М. Екимджиев и К. Бончева; (б) от изтичането на гореспоменатите три месеца до плащането се дължи обикновена лихва върху горните суми в размер пределната лихва по кредити на Европейската централна банка за срока на забавата, увеличена с три процентни пункта; 8. Отхвърля в останалата им част исканията на жалбоподателите за справедливо обезщетение. Изготвено на английски език и съобщено писмено на 10 май 2011 г., в съответствие с член 77§§2 и 3 от Правилника на Съда. Фатош АрациНиколас Браца Заместник-секретарПредседател (решения срещу България, по които Съдът е установил нарушения на изискването за „разумен срок“ във връзка с постановяването на решения по образувано наказателно производство срещу жалбоподателите): Илийков срещу България, № 33977/96, §§ 111‑18, 26 юли 2001 г. Китов срещу България, № 37104/97, §§ 66‑75 и 78‑85, 3 април 2003 г. Христов срещу България, № 35436/97, §§ 123 и 124, 31 юли 2003 г. Ал Акиди срещу България, № 35825/97, §§ 92 и 93, 31 юли 2003 г. С.Х.К. срещу България, № 37355/97, §§ 26‑39, 23 октомври 2003 г. Янков срещу България, № 39084/97, §§ 204‑07, 11 декември 2003 г. Белчев срещу България, № 39270/98, §§ 99‑104, 8 април 2004 г. Хамънов срещу България, № 44062/98, §§ 102‑07, 8 април 2004 г. Вачев срещу България, № 42987/98, §§ 84‑97, 8 юли 2004 г. Жбанов срещу България, № 45563/99, §§ 34‑41, 22 юли 2004 г. Османов и Юсеинов срещу България, №№ 54178/00 и 59901/00, §§ 23‑30, 23 септември 2004 г. Куйбишев срещу България, № 39271/98, §§ 82‑87, 30 септември 2004 г. Николова срещу България (№ 2), № 40896/98, §§ 79‑90, 30 септември 2004 г. Митев срещу България, № 40063/98, §§ 143‑52, 22 декември 2004 г. Илиев срещу България, № 48870/99, §§ 53 и 56‑62, 22 декември 2004 г. Е.М.К. срещу България, № 43231/98, §§ 139‑45, 18 януари 2005 г. Сиджимов срещу България, № 55057/00, §§ 34‑36, 27 януари 2005 г. Колев срещу България, № 50326/99, §§ 91‑99, 28 април 2005 г. Асенов срещу България, № 42026/98, §§ 91‑98 и 101‑08, 15 юли 2005 г. Недялков срещу България, № 44241/98, §§ 85‑95, 3 ноември 2005 г. Попов срещу България, № 48137/99, §§ 82‑86, 1 декември 2005 г. Йовчев срещу България, № 41211/98, §§ 115‑20, 2 февруари 2006 г. Василев срещу България, № 59913/00, §§ 89‑96, 2 февруари 2006 г. Пеков срещу България, № 50358/99, §§ 101‑08, 30 март 2006 г. Васко Йорданов Димитров срещу България, № 50401/99, §§ 32‑42, 3 май 2006 г. Тошев срещу България, № 56308/00, §§ 84‑92, 10 август 2006 г. Содаджиев срещу България, № 58733/00, §§ 18‑22, 5 октомври 2006 г. Младенов срещу България, № 58775/00, §§ 38‑45, 12 октомври 2006 г. Калпачка срещу България, № 49163/99, §§ 64‑67, 71‑74, 77‑78 и 82‑85, 2 ноември 2006 г. Каров срещу България, № 45964/99, §§ 58‑66, 16 ноември 2006 г. Йосифов срещу България, № 47279/99, §§ 63‑74, 7 декември 2006 г. Христова срещу България, № 60859/00, §§ 144‑57, 7 декември 2006 г. Резов срещу България, № 56337/00, §§ 49‑52 и 56‑61, 15 февруари 2007 г. Красимир Йорданов срещу България, № 50899/99, §§ 29‑33, 15 февруари 2007 г. Димов срещу България, № 56762/00, §§ 131‑42, 8 март 2007 г. Терзиев срещу България, № 62594/00, §§ 29‑36, 12 април 2007 г. Васил Ангелов срещу България, № 61662/00, §§ 20‑30, 12 април 2007 г. Иванов срещу България, № 67189/01, §§ 38‑47, 24 май 2007 г. Никола Николов срещу България, № 68079/01, §§ 67‑75, 14 юни 2007 г. Дойнов срещу България, № 68356/01, §§ 28‑30 и 40‑41, 27 септември 2007 г. Налбантова срещу България, № 38106/02, §§ 30 и 31, 27 септември 2007 г. Карагьозов срещу България, № 65051/01, §§ 38‑40, 25 октомври 2007 г. Василев и други срещу България, № 61257/00, §§ 31‑41, 8 ноември 2007 г. Кармо срещу България, № 76965/01, §§ 22 и 23, 6 декември 2007 г. Карамитров и други срещу България, № 53321/99, §§ 54‑56, 10 януари 2008 г. Атанасов и Овчаров срещу България, № 61596/00, §§ 52‑54, 17 януари 2008 г. Янков срещу България (№ 2), № 70728/01, §§ 44‑52, 7 февруари 2008 г. Гавазов срещу България, № 54659/00, §§ 158‑61, 6 март 2008 г. Иван Христов срещу България, № 32461/02, §§ 40‑55, 20 март 2008 г. Шереметов срещу България, № 16880/02, §§ 37‑45, 22 май 2008 г. Киров срещу България, № 5182/02, §§ 65‑72, 22 май 2008 г. Петров срещу България, № 15197/02, §§ 30‑34, 22 май 2008 г. Рашид срещу България (№ 2), № 74792/01, §§ 78‑83, 5 юни 2008 г. Балабанов срещу България, № 70843/01, §§ 23‑26, 3 юли 2008 г. Васил Петров срещу България, № 57883/00, §§ 94‑98, 31 юли 2008 г. Стойне Христов срещу България (№ 2), № 36244/02, §§ 27‑36, 16 октомври 2008 г. Мирчев и други срещу България, № 71605/01, §§ 20‑22, 27 ноември 2008 г. Мяшев срещу България, № 43428/02, §§ 14‑18, 8 януари 2009 г. Вълков срещу България, № 72636/01, §§ 46‑52, 8 януари 2009 г. Лисев срещу България, № 30380/03, §§ 37‑42, 26 февруари 2009 г. Валентин Иванов срещу България, № 76942/01, §§ 28 и 30‑33, 26 март 2009 г. Рангелов срещу България, № 14387/03, §§ 52‑57, 23 април 2009 г. Йордан Йорданов и други срещу България, № 23530/02, §§ 57‑61, 2 юли 2009 г. Янков и Манчев срещу България, №№ 27207/04 и 15614/05, §§ 17‑26, 22 октомври 2009 г. Спас Тодоров срещу България, № 38299/05, §§ 34 и 36‑47, 5 ноември 2009 г. Максим Димитров срещу България, № 36552/03, §§ 20‑28, 7 януари 2010 г. Герджиков срещу България, № 41008/04, §§ 20‑27, 4 февруари 2010 г. Ф.Г. срещу България, № 17911/03, §§ 24‑27, 4 март 2010 г. Рангелов и Стефанов срещу България, № 23240/04, §§ 14‑17, 1 април 2010 г. Стефанов и Юруков срещу България, № 25382/04, §§ 14‑17, 1 април 2010 г. Костов и Янков срещу България, № 1509/05, §§ 18‑21, 22 април 2010 г. Филипов срещу България, № 40495/04, §§ 34‑39, 10 юни 2010 г. Коновски срещу България, № 33231/04, §§ 22‑25, 2 септември 2010 г. Янков и други срещу България, № 4570/05, §§ 20‑24 и 26‑28, 23 септември 2010 г. Румен Георгиев срещу България, № 27240/04, §§ 22‑28, 14 октомври 2010 г. Дорон срещу България, № 39034/04, §§ 38 и 40‑45, 14 октомври 2010 г. Ангелов и други срещу България, № 43586/04, §§ 18‑23, 4 ноември 2010 г. Начев срещу България, № 27402/05, §§ 36‑42, 21 декември 2010 Арабаджиев и Алексиев срещу България, № 20484/05, §§ 11‑15, 21 декември 2010 г. Кашавелов срещу България, № 891/05, §§ 44‑47, 20 януари 2011 Македонски срещу България, № 36036/04, §§ 49 и 51‑55, 20 януари 2011 г. (жалби относно твърдени нарушения на изискването за „разумен срок“ във връзка с постановяването на решения по образувано наказателно производство срещу жалбоподателите, които са били заличени от списъка на Съда след споразумения за доброволно уреждане на спора или едностранни декларации от правителството): Петков срещу България (dec.), № 10786/02, 9 май 2007 г. Якимов срещу България (dec.), № 22124/02, 4 септември 2007 г. Пирянков срещу България (dec.), № 74481/01, 4 септември 2007 г. Георгиев срещу България (dec.), № 70721/01, 27 ноември 2007 г. Иван Иванов срещу България, № 53746/00, 10 януари 2008 г. Станев срещу България (dec.), № 1115/03, 15 януари 2008 г. Татаров срещу България (dec.), № 19189/03, 15 януари 2008 г. Иванов срещу България (dec.), № 21560/03, 18 март 2008 г. Кондев срещу България (dec.), № 21533/03, 1 април 2008 г. Трифонов срещу България (dec.), № 39049/03, 22 април 2008 г. Карамитова срещу България (dec.), № 579/03, 29 април 2008 г. Найден Костов срещу България (dec.), № 11063/03, 20 януари 2009 г. Кискинов срещу България (dec.), № 36051/03, 3 март 2009 г. Цветкова срещу България (dec.), № 16501/04, 10 март 2009 г. Стоименов срещу България (dec.), № 19351/04, 31 март 2009 г. Илиев срещу България (dec.), № 11342/04, 16 юни 2009 г. Петков срещу България (dec.), № 33733/04, 16 юни 2009 г. Радев срещу България (dec.), № 10909/04, 25 август 2009 г. Богоев срещу България (dec.), № 42025/04, 25 август 2009 г. Танова срещу България (dec.), № 30478/05, 13 октомври 2009 г. Райков срещу България (dec.), № 28990/04, 9 февруари 2010 г. Генов срещу България (dec.), № 34675/04, 2 март 2010 г. Андонов срещу България (dec.), № 34877/05, 23 март 2010 г. Щерев срещу България (dec.), № 10353/05, 23 март 2010 г. Лазаров срещу България (dec.), № 42923/04, 4 май 2010 г. Сребърнов срещу България (dec.), № 36321/05, 4 май 2010 г. Киряков срещу България (dec.), № 36504/05, 4 май 2010 г. Антонов срещу България (dec.), № 43064/05, 18 май 2010 г. Иванов срещу България (dec.), № 27397/05, 18 май 2010 г. Дукова срещу България (dec.), № 36318/05, 15 юни 2010 г. Ленко Йорданов срещу България (dec.), № 1143/03, 6 юли 2010 г. Иванов срещу България (dec.), № 8930/05, 31 август 2010 г. Огнянов и други срещу България (dec.), № 24572/05, 31 август 2010 г. Йорданова и други срещу България (dec.), № 8919/05, 31 август 2010 г. Попов и други срещу България (dec.), № 2042/05, 31 август 2010 г. Краев срещу България (dec.), № 43007/04, 5 октомври 2010 г. Георгиев срещу България (dec.), № 38066/06, 5 октомври 2010 г. Енчо Петков срещу България (dec.), № 30506/04, 2 ноември 2010 г. Червенякова срещу България (dec.), № 42953/06, 2 ноември 2010 г. Танко Тодоров срещу България (dec.), № 38454/04, 31 януари 2011 г. Динчев срещу България (dec.), № 12109/06, 31 януари 2011 г. Дата на постановяване: 10.5.2011 г. Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-156783
6,563,882
https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/darenie-ugovorka-za-privnasiane/
2019-07-24T08:45:44
[ "de lege lata", "de lege ferenda", "de lege lata", "in fine", "in fine", "in fine" ]
Дарение в полза на наследник с уговорка за привнасяне в наследството на дарителя | Предизвикай правото! Публикации Облигационно право Дарение в полза на наследник с уговорка за привнасяне в наследството на... Настоящата статия е посветена на проблема за валидността и действието de lege lata на клауза в договор за дарение, по силата на която дарителят дарява вещ на свой наследник с уговорката, че при откриване на наследството дареният ще привнесе в наследството вещта, а ако тя е отчуждена или обременена с ипотека, ще внесе стойността на вещта в пари, т.е. ще прихване стойността й от дела си. Подобни клаузи не ми е известно да се практикуват у нас, но исторически те са били познати и са били свързани с института на привнасянето и прихващането в наследяването по закон, който е бил познат на нашето наследствено право. В статията покрай въпроса за валидността и действието на клаузата неминуемо ще разгледам част от това историческо развитие, както и становището на законодателя и доктрината по отношение на този институт. 2. Институтът на привнасянето и прихващането в наследяването по закон в българското право 2.1. Този институт е бил подробно уреден в отменения Закон за наследството от 1889 г., чийто разпоредби (чл.чл. 251-278) съставляват отдел IV („За привнасянията и прихващанията“) на глава трета от закона „Общи правила на наследяването по закон и по завещание“[1]. Същността на института накратко е следната: привнасят се дарения, направени от наследодател на низходящ наследник, когато той сънаследява с други низходящи наследници – чл. 251 ЗН (отм.). Законодателят изхожда от идеята, че имуществото на наследодателя ще мине при смъртта му преди всичко у низходящите му. Възможно е обаче един от тези низходящи приживе да има нужда от средства и при близките връзки, които съществуват между баща и син, респ. дядо и внук и пр., е нещо обикновено възходящият да предостави такива средства. Много рядко обаче това се оформя като заем, а в големия брой случаи се оформя като дарение. Правейки това дарение обаче, според законодателя дарителят бъдещ наследодател няма намерение да облагодетелства един от своите низходящи спрямо другите, да ги постави в неравностойно положение. По тази причина според законодателя волята на дарителя е дареното да бъде за сметка на дела от наследството на дарения, то да бъде своеобразен „аванс от наследството“. Именно затова и при липсата на противна уговорка в договора за дарение (или в друг акт – напр. завещание, нотариален договор) за освобождаване от привнасяне, то след смъртта на дарителя дареният низходящ е длъжен да привнесе (възвърне) на своите сънаследници всичко, което е получил като дарение от наследодателя. Правилата на ЗН (отм.), които уреждат този институт, са подробни и комплицирани, особено в частта за даренията, които са изключени от привнасяне. Трябва да се има предвид обаче, че правото да се иска привнасяне на дареното от останалите сънаследници низходящи не изключва възможността тези лица да претендират възстановяване на накърнена запазена част от наследството, но за разлика от второто право, първото може да се упражни само против приелия наследството дарен. Ето защо дареният може да се откаже от наследството, за да запази дареното. Затова ако например дарителят е оставил за наследници по закон двама сина А и Б, като приживе е дарил на А имот за 120000 лв., а в наследството има имоти за сумата от 100000 лв., то А има интерес да се откаже от наследството, за да запази дарения имот. И наистина, ако той приеме наследство при делбата, ще трябва да привнесе дарения имот и делбата ще се направи върху имоти общо от 220000 лв., от които А ще получи 110000 лв., т.е. по-малко от стойността на дареното. В такъв случай обаче Б има правото да иска възстановяване на запазената му част от наследството, ако смята, че тя е накърнена. 2.2. При внасяне за обсъждане на законопроекта за наследството през 1948 г. във Великото народно събрание уредбата на договора за дарение е била в този нормативен акт, като на привнасянето на даренията е посветен един-единствен член. Мотивите на законодателя[2] да изостави подробната уредба на привнасянията и прихващанията са, че, на първо място, тази уредба изхожда от изкуствени предположения за волята на наследодателя дарител и на второ място, че уредбата от 28 члена на ЗН (отм.) е изключително комплицирана. В крайна сметка ЗН е приет, като неговият чл. 88 има следния вид: чл. 88, ал. (1) Когато дарението в полза на низходящите, които наследяват заедно с други низходящи, е направено с изрична уговорка от дарителя да се върне подареният имот в наследството, имотът се връща в положението, в което се намира при смъртта на наследодателя. (2) Връщането на имота са прави по избор на надарения или в натура, или чрез внасяне на стойността му. (3) Когато имотът е отчужден или обременен с тежести, надареният трябва да внесе стойността му без всякакви тежести. (4) Заедно с имота се връщат и доходите от него, събрани след откриване на наследството. Този член с неговите четири разпоредби е част от действащото право в страната за твърде кратко време, тъй като с приемането на ЗЗД уредбата на дарението е „пренесена“ в кодификационния закон на облигационното право, но при „транспортирането“ чл. 88 ЗН отпада. Впоследствие при работата по проект за Граждански кодекс на страната (напр. този от 1978-1979 г.[3]) отново у законодателя възниква идея за възраждане на института на привнасянията и прихващанията на даренията, но тази идея така и не вижда своята реализация. 2.3. Доктрината ни в областта на наследственото право също няма еднозначно отношение към института. Проф. Цанка Цанкова в своя статия от 1981 г.[4] след задълбочен анализ на проектоуредбата на проекта за Граждански кодекс на НРБ от 1978-1979 г. дава отрицателна оценка на предложението, като изтъква комплицираността на уредбата, несъгласуваността й с редица други институти на облигационното и наследственото ни право, както и привидната опора на несъществуваща презюмирана воля на дарителя. Вместо това проф. Цанкова изразява подкрепа към възприемане на уредба, подобна на тази в чл. 88 (отм.) ЗН, включително посредством разширяване на приложното поле на привнасянето, което да бъде между всички наследници. Подобно становище de lege ferenda проф. Цанкова е изразила и в по-нова своя статия от 2008 г.[5]. Доц. Кръстю Цончев в една своя по-обща статия от 1989 г.[6] подкрепя идеята за възстановяване на института на привнасянето и прихващането между низходящи, и то в по-общия вид, който е имал, по ЗН (отм.), но без да настоява за изрична уговорка в договора за дарение за такова прихващане. Доц. Цончев обосновава полезността от възприемането на принципа на равенството на низходящите наследници, макар и не на всяка цена, както и тезата, че посоченият институт има своето място при делбата на наследство и възприемането му е въпрос на баланс на практически разрешения. Моята цел в настоящия доклад не е да дам становище за целесъобразността от възстановяването под една или друга форма на този институт, а да разгледам de lege lata допустимостта и правното действие на договорна клауза за привнасяне на дареното в наследството на дарителя. 3. Естество и действие на клаузата На първо място, обсъждана е възможността описаната договорна клауза да се разглежда като дарение с тежест (проф. Цанкова)[7]. Тежестта е факултативна клауза в един договор, която обвързва страната, получаваща някакво благо, да изпълни едно свое (допълнително) задължение[8]. Тук обаче „допълнитеното“ задължение е по същество такова, водещо до прекратяване действието на договора и връщане на дадената престация. По-големият проблем с това обяснение на института е механизмът на действие на тежестта. По арг. чл. 18, изр. 1 ЗН всеки заинтересуван може да иска изпълнение на тежестта. Сънаследяващите низходящи и изобщо сънаследяващите определено имат интерес от привнасянето, но според мен чл. 18, изр. 1 ЗН има предвид осъдителна искова претенция за реално изпълнение. Каква ще е ползата на сънаследяващите, ако осъдят дарения да внесе дарения имот в наследството? Възможността да образуват индивидуално принудително изпълнение за налагане на глоби по чл. 527, ал. 1 ГПК от съдебния изпълнител, докато дареният не склони да изпълни „тежестта“? Едва ли тази доста ефимерна последица би отговаряла на волята на дарителя[9]. На второ място, поддържана е тезата, че привнасянето става с особено искане в първата фаза на съдебната делба (доц. Цончев)[10], като, ако дареният се откаже от наследството, то той се изключва от делбата и запазва дареното (рискувайки обаче да бъде атакуван с иск за възстановяване на запазна част), а в противен случай дареното се включва в делбата. Проблемът с това становище е, че това „искане“, така както е описано, прилича на конститутивен иск, а съгласно т. 3, б. „а“ от ППВС № 7/1973 г. конститутивните искове в първата фаза на делбата са поначало изключени[11]. Оставям настрана въпроса, че ако приемем тезата за конститутивен иск, ще трябва да разсъждаваме относно държавната такса, необходимостта от вписване на исковата молба по иска за привнасяне на дарения недвижим имот и пр. Аз споделям тезата, че коментираната уговорка представлява по същество особено прекратително условие – откриване на наследството на дарителя преди смъртта на дарения. Касае се според мен именно за условие, а не за неопределен срок (dies incertus)[12], защото макар да е сигурно, че дарителят ще почине, не е сигурно, че той ще почине преди дарения, който дължи привнасяне, доколкото наследниците на дарения според мен не могат да бъдат задължени с договор да привнасат дареното (чл. 21, ал. 1 ЗЗД)[13]. Но следва да се подчертае, че привнасянето на имота в наследството (а ако той е отчужден или обременен с ипотека – на стойността му) не настъпва автоматично при откриване на наследството на дарителя. В този момент дареният има качеството на призовано към наследяване лице. От него зависи дали и как ще упражни правото си на наследяване[14]. Той може да се откаже от наследството, за да задържи дарения имот. В този случай клаузата става невъзможна за изпълнение, тя се кадуцира. Ако приеме наследството, настъпва действието на уговореното от страните прекратително условие и дареният е длъжен да върне дарената вещ в наследството[15], а ако тя е отчуждена или обременена с вещно право или ипотека, дареният е длъжен да внесе паричната стойност на вещта. Доколкото сбъдването на прекратителното условие има обратно действие (чл. 25, ал. 2 ЗЗД), то дареният не е собственик на вещта, считато от откриване на наследството, и дължи връщане на доходите, събрани от имота за периода от откриване на наследството до внасянето на имота в наследството (чл. 88, ал. 4 (отм.) ЗН). 4. Валидна ли е клаузата? Валидността на коментираната уговорка може да бъде поставена под въпрос с оглед забраната на чл. 26, ал. 1 in fine ЗН за сключването на договори върху неоткрити наследства[16]. Самото възприемане на действителността на подобни уговорки е важно с оглед евентуалното преосмисляне на общата забрана за сключването на договори върху неоткрити наследства и на съвместните завещания. Дали законодателят ще продължава да се придържа към „дребнавата мъдрост на честния буржоа“[17], който не желае синът му да намери аванс срещу неговото наследство и да спекулира с по-далечни събития, които засягат устоите на семейното благополучие? Или ще подходи по-реалистично и ще допусне в името на договорната автономия подобни уговорки[18]? Това е въпрос на допълнително проучване, който надхвърля рамките на статията. Тук само ще се задоволя да изразя становището, че клаузата, която коментирам, според мен е валидна. Забраната за сключване на договори върху неоткрити наследства според мен обхваща такива уговорки, които създават изгода за страна по договора от (по-бързото) откриване на наследството на едно лице (наследодател). Именно в такава изгода се състои „спекулирането“ на наследника със смъртта на наследодателя, което попада под забраната[19]. Затова например ЗН изрично урежда делбата-завещание в чл. 77-80 ЗН, за да я извади от приложното поле на забраната на чл. 26, ал. 1 in fine ЗН. Но при обсъжданата клауза дареният няма изгода от по-близката смърт на дарителя, напротив, положението е точно обратното. Ако може да се говори за изгода от смъртта на дарителя, тя е за другите сънаследяващи, които обаче не са страна по договора за дарение. По тази причина ми се струва, че нищожността по чл. 26, ал. 1 in fine ЗН е неприложима към уговорки като коментираните в статията. Статията няма претенцията да обхване всички възможни хипотези и усложнения, които биха възникнали, ако се признае допустимостта на подобни договорни клаузи за привнасяне на дареното в наследството на дарителя. Надявам се обаче тя да стане повод за ползотворно обсъждане на интересните и важни въпроси, които проблемите на сънаследяването повдигат. [1] Венедиков, П. Система на българското наследствено право. 2 изд. С.: печ. Книпеграф, 1945, с. 348-365, Тончев, Д. Коментар върху Закона за наследството. Т. V. 2 изд. С.: печ. Т. Т. Драгиев & С-ие, 1927, с. 76-264. [2] Достъпни на следния адрес: http://www.parliament.bg/pub/StenD/2013070512360229121948_20.pdf. [3] За него и за причините той да не бъде внесен за обсъждане в Народното събрание вж. Петров, Вл. Развитие на идеята за кодификацията на гражданското право в Република България. // Римското право и съвременните кодификации. Съст. М. Новкиришка-Стоянова и Т. Колев. С.: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2008, с. 144-149. [4] Цанкова, Ц. Прихващането и привнасянето между низходящи наследници според проекта за Граждански кодекс на НРБ. // Правна мисъл, 1981, № 1, с. 50-58. [5] Цанкова, Ц. Привнасянето и прихващането на даренията при наследявяне. // Юбилеен сборник в памет на проф. Петко Венедиков. Научен ред. проф. Вл. Петров. С.: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2008, с. 366-381. [6] Цончев, Кр. Прихващане на дарения при наследяване от низходящи, приживна делба и договор на наследство. // Държава и право, 1989, № 4, с. 52-58. [7] Цанкова, Ц. Прихващането и привнасянето…, с. 56. Проф. Цанкова обсъжда и други възможни тези. [8] Марков, М. Гражданско право. Обща част. Помагало. 7 прераб. и доп. изд. С.: Сиби, 2013, с. 206. Сходно е определението на тежестта на Ставру, Ст. (В: Ставру, Ст., В. Петров. Дискусии в българското наследствено право. Книга първа. С.: Фенея, 2013, с. 142): „допълнителна клауза, съставляваща част от случайното съдържание на правната сделка, с която се възлага определено юридическо задължение за облагодетелствано от сделката лице“. [9] В теорията е спорно дали може да се търси обезщетение за неизпълнение на тежестта от заинтересованото лице. Вж. дискусията и аргументите у Ставру, Ст. // Ставру, Ст., В. Петров. Цит. съч., с. 150-152. [10] Цончев, Кр. Цит. съч., с. 54. [11] В теорията този тълкувателен резултат се оспорва като неправилен. Вж. Венедиков, П. Съсобственост. Правни въпроси. 3 изд. С.: ИК „Петко Венедиков“, 2000, с. 116-120; Цончев, Кр. Съдебна делба. 2 изд. С.: Наука и изкуство, 1985, с. 69-72. [12] Условието е бъдещо несигурно събитие, а срокът – дори когато не е ясен точният момент на изтичането му, е бъдещо сигурно събитие. Още римското право е разграничавало неопределените срокове от условията по това, че срокът даже и когато е неопределен, сигурно ще изтече, докато при прекратителното условие не е известно изобщо дали събитието, което се визира, ще настъпи. Вж. Андреев, М. Римско частно право. 5 прераб. и доп. изд. С.: Наука и изкуство, 1975, с. 299-301. [13] Разбира се, дареният може да учреди завет с предмет дарената вещ в полза на дарителя, който би бил напълно валиден. Договорната уговорка за учредяването на такъв завет обаче ще бъде нищожна като несъвместима с отменимия характер на завещанието (Цанкова, Ц. Завещанието в българското наследствено право. 2 прераб. и доп. изд. С.: Фенея, 1995, с. 38-39). [14] За същността, съдържанието и упражняването на това право вж. Петров, В. // Ставру, Ст., В. Петров. Цит. съч., с. 356-358, 395-396, Марков, М. – Цанкова, Ц., Ек. Матеева, М. Марков, Вес. Петров, Д. Танев, Ив. Георгиев. Закон за наследството. Научноприложен коментар. С.: Труд и право, 2016, с. 534-541. [15] Вещта от негова лична собственост става сънаследствена. [16] За това основание за нищожност на договорите вж. Кацарски, Ал. Основанието за нищожност при сделки върху неоткрити наследства. // Съвременно право, 1999, № 6, с. 49-55, Недев, Д. Субективната страна на сделките върху неоткрити наследства. // Съвременно право, 2015, № 3, с. 19-34. [17] Изразът е на проф. Demogue, цит. у Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на Закона за задълженията и договорите. чл.чл. 1-133. 2 изд. С.: печ. Херман Поле и с-ие, 1926, с. 56, бел. под линия. [18] Сравнителноправно допустимостта на договори за наследство в германското право е обоснована, на първо място, с необходимостта да се осигури възможност на многобройните емигранти от Германия да ликвидират бъдещите си наследства, като получат при изселванията си от отечеството парична престация в замяна на отказ от евентуалния си наследствен дял. За тези лица няма почти никаква надежда да се завърнат в Германия и ако им се откаже възможността да ликвидират бъдещите си наследства, в действителност би им се отказала възможността изобщо да се възползват от тях. Вж. Диков, Л. Курс по българско гражданско право. Т. III. Облигационно право. Обща част. 3 изд. С.: Университетска печатница, 1943, с. 300-301. [19] Основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 4 ЗЗД е обективно, тъй като липсва изискване страните да осъзнават, че нарушават закона. Това обаче не означава, че субективен елемент е изобщо изключен. Субективната страна на сделките върху неоткрити наследства винаги включва определено знание, а в редица случаи и намерение на страните. Вж. Недев, Д. Цит. съч., с. 21 и сл. Предишна статияДискриминация в трудовите отношения. Практика на Европейския съд за правата на човека Следваща статияПревод на промените във френския Граждански кодекс от 10 февруари 2016 г. относно договорите, общия режим на задълженията и тяхното доказване (част V)
6,704,144
http://mitev.eu/?m=201502
2019-10-15T23:42:02
[ "дело 1391", "дело 1391", "дело 2308", "дело 2608", "дело 4432", "дело 2308", "дело 1391", "дело 15248", "дело 1080", "дело 4432", "дело 15872", "дело 2308", "дело 2308", "дело 4432", "дело 2308", "ДЕЛО 1391" ]
Размисли по пътя към Европа » 2015 » февруари Жалба до Върховна касационна прокуратура относно предположение за съставяне и използване на документ с невярно съдържание понеделник, февруари 2nd, 2015 София 1061, ул. „Витоша” № 2 Входящ номер 1393/2015 от Димитър Николов Митев, гр. Пловдив 4002, ул. xxxxxxxxxxxxx, ЕГН xxxxxxxxxx тел: 0888/704984 относно предположение за извършване на престъпление от общ характер – съставяне и използване на документ с невярно съдържание от съдиите Татяна Петрова (ПАС), Йовка Дражева, Таня Вачева, Иван Раденков (ВАС), Мариана Михайлова (ПАС), Андрей Икономов, Донка Чакърова и Илиана Славовска (ВАС) с цел избягване на произнасяне по същество по жалба за пряка дискриминация. Уважаеми госпожи и господа прокурори, 1) Подадох жалба до Пловдивски административен съд срещу Решение № 8/ 01.03.2012 г. на Директора на Дирекция „МДТ” – община Пловдив като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРЯКО ДИСКРИМИНАЦИОННО. Съдията-докладчик по образуваното адм. дело 1391/2012 г. отказа да разглежда въпроса за пряката дискриминационност и с писмо до зам. председателя на ПАС поиска образуване на ново адм. дело в частта за исканата от нас отмяна на акта като „пряко дискриминационен” и определяне на докладчик. Цитирам: “Предпоставките за установяване на пряка дискриминация и установените в чл. 73 от Закона за защита от дискриминация определят самостоятелен режим за защита на засегнатото лице, различен от съдебното оспорване на АУЗД издаден по ЗМДТ. При двата закона подлежат на установяване различни факти и обстоятелства от значение за законосъобразност на административния акт, респективно – за основателност на жалбата. По съображенията, съдията-докладчик Отделя за самостоятелно разглеждане в отделно съдебно производство жалбата на Ивана Димитрова Хоусен, представлявана от Димитър Николов Митев – гр. Пловдив, ул xxxxxxxxxxx № xx против АУЗД № 1041/28.12.2011 г., потвърден с Решение № 8/01.03.2012г. на Директор Дирекция “МДТ”- Община Пловдив в частта за поисканата отмяна на акта като “пряко дискриминационен”. Искането на съдията докладчик бе уважено от ръководството на ПАС, въпросът за „пряката дискриминационност бе изваден от адм. дело 1391/2012 г. и бе образувано ново адм. дело 2308/2012 г.по описа на ПАС, което бе счетено за изяснено от нов съдия докладчик Татяна Петрова и му бе даден ход по същество на 29.11.2012 г. Три месеца по-късно, с ново определение (№ 647/ 28. февруари 2013 г.) председателката на състава Татяна Петрова постанови, че „поради наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено”. На базата на тази НЕИСТИНА, че въпросът за „пряката дискриминационност” се съдържа в друго дело, след като е изваден от там, съдия Петрова прекрати дело 2608/2012 г.и го остави без разглеждане с което на практика ни бе отказано правосъдие. 2). Недоволен от постановеното определение на съдия Петрова подадох частна жалба , в която изрично посочих НЕИСТИНАТА, съдържаща се в Определение 647. Във ВАС бе образувано дело 4432/2013 –по което с определение 5323/16.04.2013 г. тричленен състав: Председател ЙОВКА ДРАЖЕВА и членове ТАНЯ ВАЧЕВА и ИВАН РАДЕНКОВ потвърди определението на съдия Татяна Петрова по дело 2308, въпреки че същото е постановено на базата на посоченото невярно твърдение. Само за пълнота посочвам, че Адм. дело 1391/2012 г. по описа на ПАС, от което бе изваден казусът за пряка дискриминационност, приключи с РЕШЕНИЕ № 2844/27.12.2012 г.(два месеца преди съдия Т. Петрова да постанови своето определение 647) в което няма нито една дума по казуса за пряката дискриминационност на оспорваното от нас решение на ДМДТ – Пловдив. 3. Тъй като в посочените решения и определения на ПАС и ВАС липсва произнасяне по същество ние се опитахме да потърсим защита от дискриминационната практика на ДМДТ при определянето на „такса битови отпадъци” (ТБО) за нежилищни имоти чрез Районен съд Пловдив. В жалбата си описахме подробно развитието на делото „пряка дискриминация в ПАС и ВАС. С определение 12200/26.092013 г. по дело 15248/2013 г. съдия Миглена Площакова постанови, че случаят е подсъден на Административен съд Пловдив. Това определение бе потвърдено и от Окръжен съд Пловдив с негово определение 139/14.01.2014 по гражданско дело № 3648/2013 г. В определенията на ПРС и ПОС липсва какво и да било становище относно описаното в жалбите ми постановяване на определения в ПАС и ВАС на базата на НЕИСТИНАТА, използвана от съдия Т. Петрова. Няма и становище дали е упражнена дискриминация в разглеждания случай или не. Просто случаят бе прехвърлен отново в системата на административния съд. Образувано бе дело 1080/2014 г по описа на ПАС. Ответникът в лицето на Дирекция „МДТ” пледира за недопустимост на жалбата с позоваване на съществуващото определение 5323/16.04.2013 г. на ВАС по дело 4432/2013, а СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА, ПОДХОЖДАЙКИ ФОРМАЛНО, УВАЖИ ИСКАНЕТО НА ОТВЕТНИКА ЗА НЕДОПУСТИМОСТ НА ДЕЛОТО. ЖАЛБАТА НИ БЕ ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ДЕЛОТО БЕ ПРЕКРАТЕНО. След определението на съдия М. Михайлова подадохме частна жалба до ВАС, образувано бе дело 15872/2014 г. по което тричленен състав с председател Андрей Икономов, членове Донка Чакърова и Илиана Славовска също не обърна никакво внимание на посочение от нас факт за НЕИСТИНАТА , на базата на която бе постановено първото определение на съдия Татяна Петрова по дело 2308/2012 г. и с определение № 717/21.01.2015 Г. пътвърди базиращото се на тази НЕИСТИНА определение на съдия Мариана Михайлова Оказа се, че оспорваното определене (№ 647 28. февруари 2013 г.) на съдия Татяна Петрова по дело 2308 и неговото потвърждаване от тричленния състав по дело 4432 с определение 5323 за нас по формално-правни причини стана невъзможно да търсим защита от упражняваната от ДМДТ пряка и продължаваща години наред дискриминация тъй като има влязло в сила решение и случаят не може да се преразглежда. Да разпоредите проверка с цел: 1. Установяване истинността на писмото, поместено по долу, изх. № 13.09.2012 г., от съдия Здравка Диева до зам. председателя на Пловдивски административен съд, с което се изпраща копие от жалбата ни вх. № 12 СГ 14/04.04.2012 против Решение № 8 в частта за поисканата отмяна на акта като пряко дискриминационен и препис на решение № 113/21.06.2011 г. по преписка 267/2009 г. Четвърти специализиран заседателен състав /дискриминация на основата на признак „имуществено състояние” – КЗД , за образуване на ново дело с определяне на докладчик. 2. Установяване дали съдия Татяна Петрова се е запознала с писмото по т. 1 след като на него е написано Адм.д. № 2308/2012 и тя е определена за докладчик по същото дело. 3. Във връзка с отговорите на точки 1 и 2, да се прецени верността на твърдението на съдия Т. Петрова, че освен дело 2308/2012 г. има друго дело пред същия съд от същите участници И НА СЪЩОТО ОСНОВАНИЕ. 4. Ако се установи, че ОСНОВАНИЯТА ЗА ВОДЕНЕ НА ДЕЛО 1391/2012 И 2308/2012 СА РАЗЛИЧНИ , да се прецени дали Определение (№ 647 28. февруари 2013 г.) е документ с невярно съдържание, както и дали са документи с невярно съдържание последвалите го, посочени по-горе определения, постановени от съответните състави при обжалването му, с които то е потвърдено и оставено в сила. 5. В случай че оспорваните определения са документ с невярно съдържание да се прецени дали следва да се носи наказателна отговорност от съдебните състави, които са ги създали и използвали като средство и начин за прекратяване на производството по споменатите по-горе дела с цел избяггване на произнасяне по същество по жалба за пряка дискриминация. Моля да се има предвид, че на всички състави сме обърнали внимание в жалбите си за наличието на невярно твърдение в определението на съдия Татяна Петрова, което не бе взето предвид.
6,710,917
https://challengingthelaw.com/za-ekipa/vasil-petrov/
2017-06-28T15:42:52
[ "in fine", "in fine", "de lege ferenda", "de lege lata", "de lege ferenda", "in fine", "de lege lata", "de lege ferenda" ]
Васил Петров | Предизвикай правото! редактор в Професионален сайт „Предизвикай правото!“ Здравейте, казвам се Васил Петров и съм редактор в сайта от месец март 2015 г. Завършил съм специалност „право“ в Юридическия факултет на Софийския университет. Доктор съм по административно право и процес от месец март 2016. Работя като съдия в Софийския районен съд, I ГО. Интересите ми са предимно в областта на административното право и процес, наследственото право и трудовото право. Приех поканата да стана част от екипа на сайта без колебание. В общуването си със Стоян, Румен и Делян открих споделената радост от науката и идеите на другия. Убеден съм, че усилието да помагаш на другия, особено ако е млад, неуверен и едва прохожда в науката, заслужава да бъде подкрепено. Готов съм да ви помагам, колкото ми стигат силите. Може да се свържете с мен на следния електронен адрес: vassilp (at) gmail.com 1. Общият административен акт. С., Сиела, 2017. 408 с. 2. Публичноправни проблеми на трудовото право. С., Сиела, 2015. 232 с. 3. Административнопроцесуалният кодекс. Критичен преглед на съдебната практика. Коментар и предложения за усъвършенстване на уредбата (заедно с проф. Мария Славова). С., Фенея, 2014. 387 с. 4. Дискусии в българското наследствено право (заедно с д-р Стоян Ставру). С., Фенея, 2013. 422 с. II. Студии, статии, критични бележки и библиографии 1. Унищожаване на отказ от наследство по чл. 56 от ЗН – процесуални аспекти. – В: Актуални въпроси на семейното и наследственото право. Сборник в памет на проф. Лиляна Ненова. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017, 321-333. 2. Могат ли недееспособните да приемат наследство с конклудентни действия? Критични бележки към определение № 380 от 04.10.2016 г. по гр.д. № 3235/2016 г., ВКС, III о. – Адвокатски преглед, 2016, № 12, 46-51. 3. Съдоустройствените жалони в Конституцията от 1991 г. относно административното правосъдие: Бележки с оглед на някои настоящи и бъдещи конфликти в законодателството и съдебната практика. – 25 години Конституция на Република България в перспективата на върховенството на правото, демокрацията и защитата на основните права? сб. от Научна конференция, организирана от Народно събрание на Република България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, 11 юли 2016 г. Б.м. [С.], НБУ, б.г. [2017], 179-190. 4. Ограничената отговорност на наследника, приел наследство по опис – Норма, 2017, № 1, 5-27. 5. Проблеми на исковата защита срещу неравно третиране пред гражданския съд. – Защита от дискриминация в България и Европа. Сборник от Научна конференция на Академия на МВР, 10.12.2015 г. С., Академия на МВР, 2016, 318-329. 6. За основанието на отрицателния установителен иск за несъществуване на право или правоотношение (коментар на едно съдебно решение). – Адвокатски преглед, 2016, № 9, 59-63. 7. Наказанието в публичното право – опит за дефиниция и приложения на дефиницията. Разграничения. – В: Право и права. Сборник в памет на проф. д-р Росен Ташев. Съст. Симеон Гройсман. С., УИ „Св. Кл. Охридски“, 2016, 557-568. 8. Кой да наказва дисциплинарно съдиите? Българската нормативна уредба (1880-2016 г.) и перспективи за нейното усъвършенстване. – Адвокатски преглед, 2016, № 8, 25-46. 9. За правото на информация на родителя по отношение на учебно заведение и исковата му защита. – В: Правни и икономически проблеми в съвременната бизнес среда. Сб. доклади от докторантска научна конференция от 23 октомври 2015 г. С., Изд. комплекс – УНСС, 2016, 115-122. 10. Частичните цесии – проблеми на разноските в изпълнителния и исковия процес. – В: сб. Предизвикай: Изпълнителния процес! Съст. Ст. Ставру, В. Петров. С., Сиела, 2016, 97-109. 11. Законосъобразно ли е отнемането на имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от осъдено лице? – Доклад на Научна конференция на Русенския университет и Съюза на учените-Русе, 10.10.2015 г. – Научни трудове на Русенския университет, т. 54, серия 7 (Правни науки). Русе, 2015, 144-147. 12. Академик Петко Стайнов и теорията за административния договор в българското административно право. – Правна мисъл, 2015, № 3, 51-59. 13. Видове общи административни актове. – Научни трудове на Института за държавата и правото. Т. XIII (2015). Актуални правни проблеми. Под общата ред. проф. д.ю.н. Цв. Каменова. С., ИДП БАН, 2015, 24-34. 14. Как отговарят недееспособните, приели наследството по опис, за наследствените задължения след навършване на пълнолетие? Критични бележки към решение № 12 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 3895/2014 г., ВКС, III о. – Адвокатски преглед, 2015, № 4-5, 60-66. 15. Библиография на българската литература по наследствено право. – Юридически свят, 2015, № 1, 101-109. 16. Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за неизискуеми вземания. – Правна мисъл, 2015, № 1, 72-80. 17. Загубване на изгодите от приемането на наследството по опис (чл. 64 ЗН и чл. 65, ал. 1 in fine ЗН). – Норма, 2015, № 3, 5-29. 18. Понятието за общ административен акт в българската административноправна доктрина – исторически преглед. – Научни трудове на Института за държавата и правото при Българската академия на науките, Т. X (2015). С., ИДП-БАН, 2015, 33-42. 19. Силата на пресъдено нещо на отказа от иск по отношение на приобретателя на спорното право в хода на процеса. – Съвременно право, 2014, № 6, 36-46. 20. Подлежи ли на оспорване пред съда актът на по-горестоящия административен орган по чл. 97, ал. 2 in fine АПК? (По повод Тълкувателно дело № 3/2014 г., ОСК на ВАС). – Норма, 2014, № 11, 53-70. 21. Административното правосъдие в XXI век: от какви изменения и допълнения се нуждае Административнопроцесуалният кодекс. – сб. 100 години Върховен административен съд. Сборник доклади от научна конференция в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Юридически факултет, 17.10.2013 г. Съст. проф. Сашо Пенов. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 54-98. 22. Пряката демокрация и академичната автономия (заедно с Иван Георгиев). – Научни трудове на Института за държавата и правото при Българската академия на науките, Т. IX (2014). С., ИДП-БАН, 2014, 113-123. 23. За пределите на съдебната проверка на законността на уволнението при предявен от работника или служителя иск за отмяната му (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ). – Юбилейна международна научна конференция „50 години Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1963-2013)“. Юридически университет. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2014, 135-143 (диск). 24. Съвместни завещателни разпореждания на съпрузи. – В: Семейните отношения в променящия се свят. Правни, социологически и икономически измерения. Съст. А. Шопов. С., Сиби, 2014, 261-269. 25. За тежестта на доказване на факта на полагането на труд при предявен иск за заплащане на трудово възнаграждение. – Норма, 2014, № 9, 44-48. 26. За тълкувателните актове на Върховния административен съд (заедно с Мария Славова). – В: Юбилеен сборник в чест на 85-годишнината от рождението на проф. д-р Добри Димитров. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 380-389. 27. Правото на наследяване – няколко дискусионни въпроса. – Съвременно право, 2014, № 3, 36-47. 28. Относно правната природа на трудоустрояването по чл. 317, ал. 1 от Кодекса на труда. – Правна мисъл, 2014, № 2, 55-65. 29. Разходите във връзка с погребението на загинал при непозволено увреждане близък като имуществени вреди, подлежащи на обезвреда. – Норма, 2014, № 5, 5-12. 30. Противозаконна ли е разпоредбата на чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс? – Адвокатски преглед, 2014, № 4, 40-43. 31. Спорни въпроси на прекъсването на погасителната давност. – Норма, 2014, № 4, 5-28. 32. Може ли гражданският съд да упражнява косвен съдебен контрол върху решение на административния съд по оспорване на индивидуален административен акт? Критични бележки по Тълкувателно решение от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС. – Liber amicorum по случай 80-годишнината на проф. Кино Лазаров. С., Фенея, 2014. 33. Прекратяване на правомощията на народния представител поради несъвместимост (по повод казуса „Пеевски“). – Съвременно право, 2013, № 6, 19-28. 34. Защитимо ли е правото на работника или служителя на обезщетение за вредите от трудова злополука и професионална болест без предварителното признаване по административен ред на злополуката за трудова и болестта за професионална? – Труд и право, 2014, № 2, 35-44 (препечатка). 35. Защитимо ли е правото на работника или служителя на обезщетение за вредите от трудова злополука и професионална болест без предварителното признаване по административен ред на злополуката за трудова и болестта за професионална? – Адвокатски преглед, 2014, № 1, 44-52. 36. 100 години административно правосъдие в България. Минало, настояще и бъдеще (заедно с М. Славова). – Studia Iuridico-Historica, г. I, бр. 1 (2012). Благоевград, УИ „Н. Рилски“, 2013, 88-93. 37. За самостоятелния характер на иска на работника или служителя за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ). – Норма, 2013, № 10, 101-111. 38. Може ли гражданският съд да упражнява косвен съдебен контрол върху решение на административния съд по оспорване на индивидуален административен акт? Критични бележки по Тълкувателно решение от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС. – Адвокатски преглед, 2013, № 9, 38-48. 39. Тежестта на доказване на оставането без работа след незаконно уволнение на работник или служител. – В: Правото – изкуство за доброто и справедливото. 20 години Юридически факултет. Отг. ред. проф. д-р Дарина Зиновиева. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“, 2013, 365-373. 40. Актът за налагане на строителна забрана – правна същност и ред за защита. – В: сб. Научни трудове на Института за държавата и правото. Т. VIII. Актуални правни проблеми. Под общата ред. на проф. д-р Цв. Каменова. С., БАН, ИДП, 2013, 86-95. 41. За противоконституционността на чл. 122е, ал. 3 от Закона за обществените поръчки. – Адвокатски преглед, 2013, № 7-8, 15-21. 42. Предели на съдебната проверка и предмет на делото при предявен от работника или служителя иск за отмяната на уволнението като незаконно (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ). – Норма, 2013, № 6, 86-101. 43. Към предстоящата реформа на административното наказване. Размисли de lege ferenda (заедно с Мария Славова). – Административно правосъдие, 2012, № 5, 7-42. 44. Наследственоправното положение на държавата по чл. 11 при наследствена трансмисия (заедно със Стоян Ставру). – Норма, 2013, № 3, 68-83. 45. Сумарното съдебно решение в българското процесуално право – de lege lata и de lege ferenda. – В: Развитие на право в глобализиращия се свят. Юбилеен сборник по случай 100-годишнината от рождението на акад. Любен Василев и проф. дюн Живко Сталев и 90-годишнината от рождението на проф. дюн Витали Таджер. С., Фенея, 2013, 513-522. 46. Административни актове, определящи условията на участие в състезателни процедури за издаване на облагодетелстващи административни актове. – В: Европейското бъдеще на България – правни аспекти. сб. от Годишна научна конференция на Юридическия факултет на УНСС, проведена на 30.11.2012 г. С., Изд. комплекс – УНСС, 2013, 288-297. 47. За правомощието на Министерския съвет, предоставено му от § 121 ПЗР ЗИД КТ, ДВ, бр. 25 от 16.03.2001 г. – Адвокатски преглед, 2013, № 1, 49-51. 48. Споразумението по чл. 20 от Административнопроцесуалния кодекс (кратки правно-догматични бележки). – Адвокатски преглед, 2012, № 12, 27-49. 49. Производството за издаване и оспорване на общи административни актове по Административнопроцесуалния кодекс като производство по защита на колективен интерес. Сравнения с някои други производства по българското положително право. – В: сб. Научни трудове на Института за държавата и правото. Т. VII. Актуални правни проблеми. Под общата ред. на проф. д-р Цв. Каменова. С., БАН, ИДП, 2012, 118-136. 50. Мълчанието на некомпетентен административен орган и фикцията по чл. 58, ал. 1 АПК. – Норма, 2012, № 9, 17-29. 51. Нормативните административни актове по Административнопроцесуалния кодекс – правна същност и ред за защита (заедно с Мария Славова). – Административно правосъдие, 2012, № 2, 7-45. 52. Административният акт на министъра на труда и социалната политика по чл. 51б, ал. 4 от Кодекса на труда – правна същност и ред за защита. – В: сб. Правната наука. Традиции и актуалност. Научна конференция по случай петдесетата годишнина на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ Пловдив, 30.09–01.10.2011 г. (организирана от Юридическия факултет), Мръчков, В., Д. Зиновиева, В. Стоянов – отг. ред.; Генова, Яр. – съставител. Пловдив, 2012, 241-258. 53. За приемането на наследство и доказването му – няколко спорни въпроса в практиката. – Адвокатски преглед, 2012, № 4, 41-47. 54. Административните актове по учредяване на защитен статут на природни територии по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. – В: Научни трудове на Русенския университет, т. 50, серия 7, сб. доклади от Научна конференция на Русенския университет „Ангел Кънчев” и на Съюза на учените – Русе’2011 г. Русе, Русенски университет „Ангел Кънчев”, 2011, 177-182. 55. Заплащане на чужди местни данъци и такси във връзка с недвижим имот – правна същност и гражданскоправен ред за възстановяване. – В: Научни трудове на Русенския университет, т. 50, серия 7, сб. доклади от Научна конференция на Русенския университет „Ангел Кънчев” и на Съюза на учените – Русе’2011 г. Русе, Русенски университет „Ангел Кънчев”, 2011, 183-188. 56. Защитата на страните по трудовото правоотношение срещу актовете на Инспекцията по труда по чл. 333 КТ. – Търговско право, 2011, № 2, 59-70. 57. Една законодателна аномалия в административното правораздаване. – Адвокатски преглед, 2011, № 7, 48-53. 58. Принудителното изпълнение на незаместими задължения по Административнопроцесуалния кодекс. – В: Научни трудове на Русенския университет, т. 49, серия № 7, сб. доклади от Научна конференция на Русенския университет „Ангел Кънчев“ и на Съюза на учените – Русе’2010 г. Русе, Русенски университет „Ангел Кънчев“, 2011, 167-172. 59. Обжалване на актовете на Инспекцията по труда по разрешаване на уволнение. – В: Научни трудове на Русенския университет, т. 49, серия № 7, сб. доклади от Научна конференция на Русенския университет „Ангел Кънчев“ и на Съюза на учените – Русе’2010 г. Русе, Русенски университет „Ангел Кънчев“, 2011, 162-166. 60. За уголемяването на дяловете при наследяването по завещание. – Съвременно право, 2011, № 1, 51-68. 61. Административно наказване по Административнонаказателния кодекс или наказване по Наказателния кодекс? Алтернативен поглед към бъдещата уредба на административното наказване (в съавторство с Мария Славова). – В: Съвременното право – проблеми и тенденции. Сб. от Национална научно-практическа конференция по случай 20-годишнината на списание „Съвременно право“. С., Сиби, 2011, 423-445. 62. Reopening of Final National Judicial Proceedings Pursuant to a Judgment Finding Violation by ECtHR: Constitutionality and Legislative Expediency. – Bulgarian Journal of International Law, Vol. II (2010), Issue 1, 133-145. 63. Бончо Матеев Бончев. – Адвокатски преглед, 2010, № 12, 19-22. 64. Отстраняване и недопускане на кандидат до участие в състезателна процедура за издаване на облагодетелстващ административен акт. – Търговско право, 2010, № 4, 27-38. 65. За лихварството, лихоимството и чл. 252 НК. – Адвокатски преглед, 2010, № 10-11, 66-78. 66. Оспорването на административни актове по административен ред (в съавторство с Мария Славова). – Съвременно право, 2010, № 5, 7-35. 67. Преглед на практиката по приложението на Административнопроцесуалния кодекс. Предложения за усъвършенстване на уредбата (в съавторство с Мария Славова). – Административно правосъдие, 2010, № 3, 7-64. 68. Общият административен акт в практиката на Върховния административен съд по Административнопроцесуалния кодекс. – Правна мисъл, 2010, № 3, 3-28. 69. Принудителното изпълнение на незаместими задължения по Административнопроцесуалния кодекс. – Съвременно право, 2010, № 3, 56-73. 70. Приложно поле на наказателната отговорност за кредитиране от физически лица. – Икономически алтернативи, 2010, № 3, 134-141. 71. Проблемът за прикритото трудово правоотношение и последиците от разкриването му (в съавторство с Иван Георгиев). – Търговско право, 2010, № 1, 5-25. 72. Съдбата на висящите към 1 март 2007 г. дела по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. – Адвокатски преглед, 2009, № 1-2, 3-7. 73. Тормоз на етническа основа чрез публикация. – Общество и право, 2009, № 4, 32-43. 74. Антон Каблешков: Бележит съдия и борец за независима съдебна власт. Края на XIX-началото на XX век. – Общество и право, 2009, № 1, 133-135. 75. Някои законодателни недоразумения в административното правораздаване. – Адвокатски преглед, 2008, № 5-6, 23-36. 76. Отмяна на влязло в сила съдебно решение поради осъдително решение на Европейския съд за защита на правата на човека: конституционност и целесъобразност. – Адвокатски преглед, 2008, № 3, 15-24. 77. Може ли да влезе в сила административен акт, издаден от лице, което по закон не е овластено да го издава: критика на една статия. – Адвокатски преглед, 2007, № 12, 35-39. III. Професионален сайт „Предизвикай правото!“ 1. Може ли да бъде намалена поради прекомерност законна неустойка? (14.05.2017 г.); 2. За осъдителния характер на иска по чл. 56, ал. 1 от Закона за наследството (02.02.2017 г.); 3. Сигнал за противоречива съдебна практика по тълкуването на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 57, ал. 1 от Закона за собствеността (19.01.2017 г.); 4. Библиография на публикации по придобивна и погасителна давност в периода 1951-2016 г. (в съавторство с Мартин Пенчев) (06.10.2016 г.); 5. По два спорни въпроса на осиновяването (тълкувателно дело № 1/2015 г. на ВКС, ОСГК) (29.09.2016 г.); 6. Отмяна на влязло в сила съдебно решение поради осъдително решение на Европейския съд за защита на правата на човека: конституционност и целесъобразност (07.08.2016 г.); 7. Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за неизискуеми вземания (17.07.2016 г.); 8. Библиография на публикации за давността (придобивна и погасителна) до 1951 г. (16.06.2016 г.); 9. Тълкувателно решение от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС, и косвеният съдебен контрол върху решението на административния съд по оспорване на индивидуален административен акт. (22.05.2016 г.); 10. Библиография на публикации по българско обичайно право (края на 19 в.-първата половина на 20 в.) (19.05.2016 г.); 11. Ползват ли се съдиите, прокурорите и следователите от предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ? (01.05.2016 г.); 12. Заявление за издаване на заповед в полза на топлопреносно дружество за период, по-кратък от година (24.03.2016 г.); 13. Споразумението по чл. 20 от Административнопроцесуалния кодекс (06.03.2016 г.); 14. Приватизиране на обвинението? За монопола на Прокуратурата да преследва престъпления от общ характер (17.01.2016 г.); 15. Мълчанието на некомпетентния административен орган (20.12.2015 г.); 16. Подлежи ли на оспорване пред съда актът на по-горестоящия административен орган по чл. 97, ал. 2 in fine АПК? (15.11.2015 г.); 17. Архив за правни науки. Библиография (1940-1943) (08.10.2015 г.); 18. Искове за признаване за установено, че длъжникът не дължи поради погасяване по давност на вземането (13.09.2015 г.); 19. Преглед на решенията по чл. 290 ГПК, постановени от ТК на ВКС през м. февруари и март 2015 г. (19.07.2015 г.); 20. За подсъдността по исковете за защита срещу дискриминация по чл. 71 ЗЗДискр. с публичноправен ответник (05.07.2015 г.); 21. Деликтът „разбиване на чужд брак“ (19.04.2015 г.); 22. Преглед на решенията по чл. 290 ГПК, постановени от Търговска колегия на ВКС през месец януари 2015 г. (05.04.2015 г.); 23. Убийство на наследник по завещание или заветник от завещателя (01.03.2015 г.); 24. За отговорността на приелия наследството по опис наследник за наследствените дългове (08.02.2015 г.); 25. Принципът nulla poena sine lege и решение № 1 от 2007 г. на Конституционния съд (11.01.2015 г.); 26. Допустима ли е трансформацията на осиновяване от непълно в пълно? (09.11.2014 г.); 27. Констатиране и обявяване недействителността на кандидатска листа или независим кандидат от Централната избирателна комисия (07.09.2014 г.); 28. Сумарното съдебно решение в българското процесуално право – de lege lata и de lege ferenda (10.08.2014 г.); 29. Скрит сервитут в Закона за собствеността: алтернативен поглед към субективното право, защитавано от чл. 52 ЗС (11.05.2014 г.); 30. Спиране на гражданско дело по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (30.03.2014 г.); 31. Тормоз на етническа основа чрез публикация (18.12.2013 г.); 32. За отказа от наследство при наследствената трансмисия (19.05.2013 г.); 33. За образуването на маса по чл. 31 ЗН (10.03.2013 г.); 34. Заплащане на чужди местни данъци и такси във връзка с недвижим имот – правна същност и гражданскоправен ред за възстановяване (14.10.2012 г.); 35. За уголемяването на дяловете при наследяването по завещание (29.01.2012 г.). Comments are closed.
7,049,812
http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A-2/
2019-06-25T02:57:05
[ "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine" ]
ИНТЕРЕСЪТ НА ГОСПОДАРЯ ОТ ПРЕДПРИЕМАНЕТО НА РАБОТАТА ОТ УПРАВИТЕЛЯ а. Разпоредбите на чл. 60-62 ЗЗД. — Първата предпоставка в чл. 60, ал. 1 е интересът на господаря от предприемането на работата[1]. Именно той оправдава едностранната намеса на едно лице в чужд правен кръг без съгласието на засегнатия (чл. 60, ал. 1, пр. III). Всъщност, интересът е задължителен елемент на всички гестионни състави (срв. и чл. 61, ал. 1 и ал. 2). Слабост на ЗЗД е, че той не съдържа изрично такова изискване в чл. 60, ал. 1. Но понеже законът означава dominus negotii като „заинтересуван“(вж. чл. 60, ал. 1, чл. 61 и чл. 62), няма как правото да не изисква последният да не притежава изначално интерес от интервенция на negotiorum gestor. До този извод се идва и по друг път. Щом отговорността на гестора може да бъде намалена с оглед на „особените обстоятелства“ при предприемането на работата (чл. 60, ал. 3), ясно е, че „нещото“, което го е подтикнало към това, е тъкмо интересът на доминуса. В противен случай последният би претърпял някаква вреда[2]. Впрочем, изискването за интерес се потвърждава от уредбата на обраните искове. За да възникне задължение за господаря, работата трябва да е била „предприета уместно и [да] е била добре управлявана в чужд интерес“ (чл. 61, ал. 1). Следващата алинея дава да се разбере, че работата може да бъде „предприета и в собствен интерес“, т. е. в интерес и на гестора, и на доминуса. Най-сетне, от обвързаността на господаря по чл. 61, ал. 1, пр. III да заплати „необходимите и полезни разноски“ също се подразбира, че работите трябва са били предприети с оглед запазването на интересите му. Другояче той би бил увреден[3], тъй като рискът от погиването на вещта е върху него (арг.: чл. 186а, чл. 196, ал. 1, чл. 205, ал. 1 in fine, чл. 263, пр. I).[4] Синтезът на всички тези правила позволява да се заключи, че интересът на господаря е предпоставка на прекия гесторен иск по чл. 60, ал. 1. б. Разпоредбите на приложената гестия. — Тясна и двупосочна е връзката между negotiorum gestio и mandatum. Не просто чл. 60, ал. 2 и чл. 62 препращат към чл. 280 и сл., но обратното също е вярно. В определени случаи поръчката мълчаливо предпоставя воденето на чужда работа. Довереникът (в т. ч. и комисионерът) „трябва“ да извърши работата така, както му е била поръчана (вж. напр. чл. 280 in fine, чл. 281, пр. I, чл. 283, ал. 1 ЗЗД; чл. 348, ал. 1, чл. 350, ал. 1 ТЗ). Отклонявайки се от нея, той не изпълнява задължението си точно, за което носи отговорност (чл. 79 и сл.). Такива актове не обвързват доверителя (комитента). Последното обстоятелство, освен че следва per argumentum a contrario от чл. 282 и чл. 283, ал. 2, пр. II ЗЗД и чл. 348, ал. 1 in fine ТЗ, е намерено за необходимо да бъде изтъкнато от законодателя в чл. 351, ал. 1, изр. I ТЗ. Понякога, обаче, excessus mandate от мандатаря (комисионера) би могло да бъде предприето в интерес на манданта (комитента). Такива са хипотезите на чл. 282, чл. 283, ал. 2, пр. II ЗЗД и чл. 350, ал. 2 и ал. 4, чл. 351, ал. 1, изр. II, ал. 4 ТЗ. Тогава отклонението от възложеното действие, за да има ефект за довереника (комитента), трябва да бъде предприето съгласно чл. 60-62. Ето защо законът постановява, че довереникът (комисионерът) „може“ да се отклони от поръчката (чл. 282 ЗЗД), да превъзложи работата (чл. 283, ал. 2, пр. II), да продаде или да купи по различни от уговорените цени (чл. 350, ал. 4 ТЗ) и т. н. (Съответно и представителят „може“ да преупълномощи другиго: чл. 43, ал. 1, пр. I ЗЗД.) Следователно, разграничението между „трябва“ (т. е. обвързан е от договорна облигация) и „може“ (т. е. без да е бил длъжен, но по правилата за гестията) от закона е прокарано консеквентно. В разпоредбите на приложена гестия законодателят е уредил недвусмислено изискването за интерес на доминуса (мандант, комитент или представляван). Нещо, което не може да не важи и в общия случай по чл. 60, ал. 1. Затова чл. 283, ал. 2, пр. II ЗЗД посочва, че субституцията на мандатаря (gestor) е обвързваща ex lege за мандата (dominus), когато това е „станало необходимо за запазването [на][5] неговите интереси и ако от неизвършването му би претърпял вреди“. Същото важи и при отклонението от поръчката (комисията) (вж. чл. 282 ЗЗД и по чл. 351, ал. 1, изр. II ТЗ). Интересът отново се свързва с предпазването на манданта (комитента) от настъпването на вреди (арг. от чл. 350, ал. 4 in fine и чл. 351, ал. 4 in fine ТЗ)[6]. Така е и при преупълномощаването по чл. 43, ал. 1 in fine.[7] Възникващо ex lege[8], то е частен случай на gestio representativa[9]. Приеме ли се, че тези правила се прилагат направо, без пряка и обратна връзка с чл. 60-62, би означавало, че всеки акт, предприет с оглед запазването на чуждия интерес, ще бъде обвързващ за довереника, комитента, представлявания, вкл. и този, който е изначално вредоносен за него (вж. чл. 60, ал. 1 ab initio, във вр. с чл. 61, ал. 1 ab initio); че довереникът, комисионерът, пълномощникът би могъл да извърши отклонението от поръчката, комисията, преупълномощаването независимо от противопоставянето на довереника, комитента, представлявани (срв. чл. 61, ал. 3, във вр. с чл. 60, ал. 1) или макар възможността на последния да я извърши сам (per contrario от чл. 60, ал. 1 in fine); и т. н. Очевидно подобни тези противоречат на духа на нашето право. Обстоятелство, което пък потвърждава извода (вж. т. II.6.), че интересът на доминусът е елемент от състава на гесторовото задължение по чл. 60, ал. 1. в. Други разпоредби. — Българското гражданското право познава още няколко фактически състава, от чиито предпоставки може да се извлече по analogia legi (чл. 46, ал. 2, изр. I от Закона за нормативните актове) отстояваното изискване за интерес на господаря от предприемането на работата по чл. 60, ал. 1 ЗЗД. Става дума за чл. 11, ал. 2 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) и чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изр. II от Семейния кодекс (СК)[10]. Съдът предоставя разрешение за разпореждане с имуществото на лице, не можещо да изяви юридически релевантна воля поради безвестно отсъствие или непълнолетие, когато тази намеса в правната му сфера е свързана с „нужда“ или „очевидна полза“ за него, съотв. „не противоречи на интереса“ му. Няма как интересите на по чл. 60 и сл. ЗЗД да бъдат по-различни от тези на отсъстващия или недееспособния по чл. 11, ал. 2 ЗЛС и чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изр. II СК. Целта на всички тези правила е една и съща: запазването на чуждия интерес. Предпоставката за интерес на доминуса от предприемането на работата в директния иск по чл. 60, ал. 1 може да бъде изведена и от систематическото тълкуване на редица други частноправни разпоредби. Напълно вероятно е добрият стопанин да претърпи разноски, за да погаси пожара в имота си; да направи всичко необходимо, за да запази останалото обгоряно имущество (срв. чл. 396, ал. 1, изр. I КЗ); да се грижи за вещите си, които подлежат на бърза развала (срв. чл. 97, ал. 2 и чл. 198, ал. 2 ЗЗД; чл. 313, чл. 325, ал. 2, чл. 376, изр. II ТЗ), като храни животните си или поправя повредените си предмети, особено ако ремонтът не би могъл да бъде отложен (срв. чл. 61, ал. 1, пр. III, чл. 177, чл. 189, ал. 1, изр. II, чл. 245, изр. II, чл. 254, изр. I, пр. I ЗЗД; чл. 41, чл. 72, ал. 2, чл. 73, ал. 2 ЗС). В тези и подобни ситуации, ако dominus negotii е в невъзможност да действа (per contrario: чл. 60, ал. 1 in fine), понеже обикновено всеки се грижи за своите работи (срв. § 678 ab initio BGB), за него е налице интерес някой да интервенира правната му сфера qua gestor[11]. (Впрочем, този постулат се корени още в римското право[12].) Същност на интереса на доминуса[13]. — Никой не може да се намеси в чужда правна сфера като negotiorum gestor, без dominus negotii да има интерес от това (арг. от чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 и ал. 2). Но, все пак, кога господарят има такъв интерес? На този въпрос следва да се отговори посредством разгледаните по-горе разпоредби за приложената гестия[14]. Така чл. 43, ал. 1, пр. II допуска преупълнощаването по силата на закона, щом то е „станало необходимо за запазването интересите на упълномощителя“. При същото условие и чл. 282 позволява отклонение от поръчката. Докато чл. 283, ал. 2 in fine добавя, че при неизвършването на субституцията „доверителят би претърпял вреди“. По-обстоятелствен от ЗЗД е ТЗ. Съгласно чл. 350, ал. 4 in fine ТЗ с продажбата на по-ниска цена комисионерът трябва „да предпази от по-големи вреди“ комитента. Член 351, ал. 4 in fine ТЗ пък конкретизира, че същият „няма право да се откаже от сделката“, когато чрез нея комисионерът го е „предпазил от по-големи вреди“. Всички тези правила, изтълкувани във вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, водят до единствено верния извод, че, независимо от различните им словесни формулировки[15], те означават едно и също нещо. Доминусът притежава интерес, когато, ако гесторът не е бил предприел работите му, той би претърпял някаква вреда. При договора за поръчка (както и при всеки друг договор) интересът на доверителя е много по-ясно забележим. Той съществува ex hypothesi, щом действията са „възложени“ (чл. 280). Само че за negotiorum gestio изискването за интерес придобива по-технически характер[16] и много по-важно значение тъкмо по причината на отсъствие на съглашение (чл. 60, ал. 1, пр. III). Фиксирането на интереса на господаря не може да стане посредством неговите субективни представи и желания, които поради absentia domini (per contrario: чл. 60, ал. 1 in fine)[17] са сравнително трудно достижими по несъмнен начин. Ето защо при гестията интересът трябва се констатира обективно (чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 и ал. 2). С оглед на това, което добрият стопанин (едно разумно и добросъвестно трето лице) би възприел в конкретния случай (срв. чл. 63). За установяването на чуждия интерес е от значение, обаче, не само угрозата господарят да претърпи вреда, стига да не се бил намесил управителя, но още и състоянието, в което се е намирала чуждата работа, а също и способностите на гестора да се е погрижил за нея (срв. чл. 60, ал. 3)[18]. Казаното може да се скицира така. Съборило ли е земетресение частично една сграда, по всичко личи, че собственикът би имал интерес от поправянето ѝ преди да се срути цялата конструкция. При тези условия, предприеме ли някой чуждата работа, извършвайки саниране на постройката, той би могъл да стори това qua gestor (вж. чл. 60, ал. 1). Титулярят на неограниченото вещно право може да е бил против, но след като управителят не е могъл да издири действителната му воля, нито пък тя му е била известна (срв. чл. 61, ал. 3)[19], трябва да се приеме, че той, господарят, е имал интерес. Още два примера. Единият, след като чуждият имот вече е изгорял, очевидно е, че собственикът му има незначителен интерес някой да се намеси, за да угаси пламъците, отколкото да се уведоми органите за пожарна безопасност. Друга илюстрация: съмнително е доколко някой, чийто живот е застрашен, би имал интерес за него да се погрижи ветеринарен медик в сравнение с това да бъде откаран до бърза помощ. Или, в обобщение, за интереса на господаря се прави комплексна преценка с оглед на всички обстоятелства, при които се предприема чуждата работа. а. Материален и морален интерес. — Угрозата от увреждане, обосноваваща интереса на dominus negotii (чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 ab initio и ал. 2), може да бъде не само имуществена (какъвто е най-честият случай), но и неимуществена[20]. Това следва от обстоятелството, че ЗЗД, вкл. и в посочените по-горе разпоредби за приложената гестия[21], означава с термина „вреда“ и моралните, и материалните вреди (чл. 28, ал. 3; чл. 40; чл. 45-52, чл. 54; чл. 82, чл. 83, ал. 2, чл. 85; и т. н.), доколкото не следва друго (вж. напр. чл. 86, ал. 1; чл. 135, ал. 4; чл. 154, изр. I, чл. 177, ал. 2; и др.). В случая, обаче, такова изключение не е налице. Затова водене на чужда работа съществува както при подобрения в чужда вещ, така и при придружаване на пострадал от пътнотранспортно произшествие до болница. Впрочем, интересът може да бъде едновременно и имуществен, и морален[22]. Като не прави разлика между морални и материални вреди при воденето на чужда работа, гражданският закон не придава различни правни последици в зависимост от интереса на господаря в единия или другия случай (срв. чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 и ал. 2). Българското облигационно право не познава рестриктивно правило относно неимуществения интерес на кредитора, подобно на чл. 1174 CC[23]. Освен това у нас отдавна господства разбирането, че кредиторовият интерес може да бъде изцяло неимуществен[24]. Специалното отбелязване на проблема за моралния интерес на господаря се оправдава както с това, че все още липсва практика на българските съдилища в този смисъл[25]; така и с това, че някои автори у нас се съмняват в това положение[26]. б. Претърпяна загуба и пропусната полза. — Имущественият интерес на доминуса (чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 ab initio и ал. 2) би могъл да представлява угроза от претърпяване на загуба или от пропускането на полза. Това е така, защото съставните части на материалните вреди в българското облигационно право са две: damnum emergens и lucrum cessans (арг. от чл. 82 ab initio[27], във вр. с чл. 51, ал. 1, изр. I ab initio). В този смисъл е чл. 199 in fine на новия словенски Obligacijski zakonik от 2001 г.: „Чужда работа може да бъде поета от някого, без да му е било възложено, само ако не е възможно това да бъде отложено, тъй като би се стигнало до вреда или би се пропуснало очевидна полза.“[28] (Срв. и ст. 980 ГКРФ.) Така напр. съществува интерес от предприемането на работата на dominus negotii, когато животното му би умряло, ако не е било нахранено от negotiorum gestor. Когато корабът му би потънал или съществено би се увредил, ако не е била положена съответната грижа[29]. Когато спрямо моторното му превозно средство (МПС) би била поставена „скоба“, а той би бил заставен да плати глоба, доколкото не е било заплатено за паркирането вместо него. Като примери за пропуснати ползи може да се посочат случаите, когато имуществото на господаря би се изнесло на публична продан, за да бъде продадено на безценица, стига да не беше заплатен дългът му от управителя. Когато земеделската му продукция не би била реализирана на пазара, щом не е била обрана своевременно; и др. т. 8. Интерес на гестора от предприемането на работата. а. Преимуществен интерес на доминуса. — Интересът на господаря бил той морален или материален, а в последния случай – претърпяна загуба или пропусната полза, не бива да се абсолютизира. Достатъчно е той да преобладава, за да се приеме, че работата се води в „чужд“ интерес (срв. чл. 61, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗЗД)[30]. (Подобно правило съдържа кн. V, чл. 1:101, ал. 1 DCFR.) Управителят може да има незначителен интерес от воденето на чуждата работа и тя пак да е предприета в чужд, а не в съвместен (на управителя и на господаря) или личен (на управителя) интерес. Това е така, защото много рядко някой действа изключително в чужд интерес[31]. Казаното може да се скицира с два примера. Първият – низходящите (G.) на лице (D.) с неплатени данъци, погасявайки задълженията му към държавата (T.) с оглед на това да избегнат публично изпълнение върху някои ценни картини, които се надяват да наследят, действат като гестори в интерес на родителя си[32]. Те имат претенция към него въз основа на чл. 61, ал. 1, а не по ал. 2, защото техният интерес в случая е маловажен. Вторият – след проливни дъждове в имота на D. се счупва дърво, което пада навън и затруднява движението на улицата пред къщата му. G. премества дървото, влизайки в чуждия имот, като извършва изкопи в него, а след това ремонтира оградата му. Макар че G., както всеки, който минава по това шосе, да има някакъв интерес от безпроблемното придвижване, то той е несъществен с оглед интереса на D.[33] б. Общ интерес на доминуса и гестора. — Преобладаващият чужд интерес от предприемането на работата далеч не означава, че облигацията по чл. 60, ал. 1 не може да възникне и когато управителят също има интерес, съвместим с този на господаря на работата[34]. Това следва по арг. от чл. 61, ал. 2, който урежда обратния гестионен иск при „съвместен“ интерес[35]. Затова, напр., някой може да прокара водопровод в общ интерес, действайки qua gestor[36]. Подобно на мандата, гестията също може да бъде в интерес само на доминуса или в интерес и на доминуса, и на гестора (съотв. в интерес на манданта; в интерес и на манданта, и на мандатаря). Ясно е, че нито договорът за поръчка, нито воденето на чужда работа без възлагане биха могли да бъдат изцяло в интерес на negotiorum gestor[37], съотв. на mandatarius[38]. Но ако работата, която е в интерес на управителя, и работата, която е в интерес на господаря (съотв. в съвместен интерес на двамата), са разграничими, то гестията се отнася само до чуждата (респ. до общата) работа[39]. Относно работата в личен интерес е налице обикновено упражняване на права от носителя им. Ето защо, ако едно лице (G.), поправяйки собственото си жилище в етажна собственост, ремонтира и стълбището, то водене на чужда работа би могло да се разпростре само за последните СМР (в съвместен интерес на всички индивидуални собственици), но не и спрямо първите СМР (изключително в личен интерес на G.)[40]. Правното значение на това в чий – в чужд или в съвместен – интерес се води работа у нас[41] е с оглед на размера на задължението на господаря към управителя: срв. чл. 61, ал. 1, във вр. с ал. 2[42]. [1] В този смисъл в доктрина вж.: Н. Стойнов. Цит. съч., с. 255; Л. Василев. Цит. съч., с. 605; Зл. Сукарева. Цит. съч., 85-85. По същия начин в съдебната практика вж.: р. № 63/15.93.1893 г., р. № 385/08.02.2016 г. по гр. д. № 6740/2014 г., IV г. о., р. № 47/21.07.2016 г. по т. д. № 828/2015 г., II т. о. на ВКС; а също и р. № 1099/31.05.2016 г. по в. гр. д. № 5104/2015 г. на САС. [2] В каквото значение следва да се схваща разглежданата тук предпоставка съгласно изложеното по-долу в т. II.6. [3] Съгласно р. № 1449/10.07.2014 г. по в. гр. д. № 3344/2013 г. на САС: „охраната на изграждащия се обект всякога е необходима, затова и съставлява необходими разноски по смисъла на [чл. 61, ал. 1].“ [4] Така е и при обратните искове на заемателя, съотв. влогополучателя, за „извънредните“ разноски във връзка с вещта (срв. чл. 245, изр. II, респ. чл. 254, ал. 1 ab initio, с чл. 61, ал. 1, пр. III). Необходимостта и неотложността и тук се преценява съгласно с чл. 60 и сл. (Изрично правило в този смисъл съдържа § 601, ал. 1, изр. I; вж. обаче и § 693 BGB. По този начин у нас вж. напр. Ал. Кожухаров. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. Нова редакция: О. Герджиков. С.: Софи-Р, 1996 г., с. 249, съотв. с. 266.) [5] Законодателят е пропуснал предлога „на“ както в чл. 283, ал. 2, пр. II, така и в чл. 43, ал. 1 ab initio. [6] Макар че в уредбата на чл. 32 и сл. ТЗ няма положително правило, което да предоставя възможност на търговския представител да се отклони от предписанията на принципала, за да запази интересите му, няма и съмнение, че това е допустимо. Според К. Касабова. Търговски представител. С.: „Сиела“, 2005 г., с. 250, тази възможност следва по аналогия от чл. 282 ЗЗД и чл. 351 ТЗ. Това становище трябва да се сподели, но с едно уточнение. Член 282 ЗЗД се прилага не по аналогия, а на общо основание: арг. от чл. 288, пр. I ТЗ. [7] Разликата във формулировките на чл. 43, ал. 1 in fine и чл. 283, ал. 2, пр. II е чисто редакционна, но не и по същество, както това ще се изясни по-долу в т. II.6. [8] С други думи, представителната власт на преупълномощения по чл. 43, ал. 1, пр. II възниква от първично (оригинерно), а не на производно (деривативно) правно основание. Иначе би си приложила хипотезата на чл. 43, ал. 1, пр. I. Ето защо с прекратяването на представителната власт на преупълномощителя представителната власт на преупълномощения по чл. 43, ал. 1, пр. II не престава да съществува. В същия смисъл като в текста вж. – Св. Иванов. Репрезентативна гестия…, с. 115; contra – Кр. Таков. Доброволно представителство. 2. изд. С.: Сиби, 2008, 147-148. [9] Вече съм обосновал тезата си, че ЗЗД урежда т. нар. представително водене на чужда работа без възлагане (negotiorum gestio representativa), което се изразява във възможността управителят, действайки от чуждо име, да обвърже tête-à-tête господаря с третото лице, когато работата е била „уместно предприета“ и „добре управлявана“: чл. 61, ал. 1, пр. I, във вр. с чл. 36, ал. 1, пр. 1. (Срв. Св. Иванов. Репрезентативната гестия…, 90-122. В същия смисъл: вж. напр. Ив. Апостолов. Цит. съч., с. 45; и П. Венедиков. Система на българското вещно право. 3. прераб. изд., С.: Университетска печатница, 1947, 115-116, срв. и бел. № 1, стр. 116 и сл.) Така или иначе, преобладаващото мнение у нас понастоящем отхвърля тази възможност. (Вж. Л. Василев. Цит. съч., с. 604; Т. Йосифова. Мнимото представителство. 2. прераб. и доп. изд. С.: „Сиби“, 2008, 81-86; Кр. Таков. Цит. съч., с. 27; и др.) [10] Относно допустимостта на предложената аналогия на закона – вж. Св. Иванов. Приложно поле на воденето на чужда работа без възлагане според българското облигационно право. – Съвременно право, 2017, бр. № 4, с. 41 (по-нататък цит. като: Приложно поле…). [11] По този начин и S. Stoljar. Negotiorum gestio. (Chapter 17.) – In: Restitution – unjust enrichment and negotiorum gestio. (Volume X.) International encyclopedia of comparative law. Tübingen: J. C. B. Mohr (Paul Siebeck), the Hague, Boston, London: Martinus Nijhoff Publishers, 1984, p. 50. [12] За всичко това е настоявал и Ulp. Libro X ad edictum (D. 3.5.1), обосновавайки необходимостта от гестията: ‘Hoc edictum necessarium est, quoniam magna utilitas absentium versatur, ne indefensi rerum possessionem aut venditionem patiantur vel pignoris distractionem vel poenae committendae actionem, vel iniuria rem suam amittant.’ („Този едикт е необходим, понеже е от голяма полза за отсъстващите страни да не бъдат заставени да изгубят владението на собствеността си или вещите им да бъдат продадени, залозите им да бъдат отчуждени; или да отговарят по искове за обезщетение; или да не им бъдат причинени несправедливо вреди на имуществото, въпреки че не са били присъстващи.“) По същия начин срв. и Gaius. Libro III aureorum (D. 44.7.5.pr.). [13] Проблемът за интереса в правото е извън предмета на настоящото съчинение. За него вж. напр. Р. фон Йеринг. Интерес и право. Том V. 2. изд. Москва: „М. Н. Прокоповича“, 1907 г., 31-108, както и посочената по-долу в бел. № 84 литература. [14] Вж. по-горе т. II.6. [15] Вж. както в текста Кр. Таков. Цит. съч., с. 140, който приема, че застрашаването на интересите и опасността от увреждане (срв. чл. 43, ал. 1, пр. II и чл. 283, ал. 2, пр. II) се отнасят до една и съща предпоставка, защото „винаги, когато има вреди, интересите ще бъдат накърнени. И обратното.“ Според Т. Йосифова. Комисионният договор…, с. 118, обаче, предпоставките са две, отделни. [16] Така и S. Stoljar. Op. cit., p. 41; срв. и ibid., p. 44 ff. [17] Невъзможността на доминуса да се погрижи за работата се разглежда по-долу като самостоятелно отрицателно условие в състава на чл. 60, ал. 1 (вж. по-долу п. VI). [18] В същия смисъл и S. Stoljar. Op. cit., p. 50, и посочената там френска литература. [19] Противопоставеността на господаря относно предприемането на работата се явява пречка по чл. 60, ал. 1 (вж. по-долу п. VIII). [20] В този смисъл S. Soljar. Op. cit., p. 143: „Да се помогне на някога във физическа опасност се е превърнало в модерен образец на negotiorum gestio“. По същия начин както Ch. v. Bar, Ch. Op. cit., p. 104; така и obiter dictum Св. Иванов. Приложно поле…, 52-53. [21] Вж. по-горе т. II.6. [22] Напр. Т. клеветнически твърди, че D. не изпълнявал свой дълг, макар че бил състоятелен. Плати ли G. Това задължение, защитава както бонитета на D., избягвайки принудително изпълнение върху имуществото му, така и неимуществения му интерес, запазвайки реномето му на почтен длъжник. [23] ‘La prestazione che forma oggetto dell’obbligazione deve essere suscettibile di valutazione economica e deve corrispondere a un interesse, anche non patrimoniale del creditore.’ („Изпълнението, което формира обекта на задължението, трябва да подлежи на икономическа оценка и да съответства на интереса на кредитора, който може да бъде и неимуществен.“) [24] Вж. in toto: Ив. Апостолов. Върху имуществения интерес на кредитора от облигационния договор. С.: „Придворна печатницa“, 1938 г. В обратния смисъл е по-старата ни литература: вж. напр. Д. Тончев. Цит. съч., с. 159-160. [25] Така с р. от 07.11.1960 г. Bundesgerichtshof (BGH) е приел, че когато G. е пострадал сериозно, опитвайки се безуспешно да помогне на жена (D.), която е била изнасилвана, разполага с иск по § 683 BGB (съответстващ на чл. 61, ал. 1 ЗЗД) за причинените му вредите. (Цит. по: S. Soljar. Op. cit., p. 144.) [26] М. Марков. Облигационно право. Помагало. Modus studendi. 9. прераб. и доп. Изд. С.: „Сиби“, 2014, с. 401; поставя въпроса за възможността доминусът да притежава неимуществен интерес, без да предлага един или друг отговор, но, по всичко личи, с дидактическа цел. [27] По същия начин и Кр. Таков. Цит. съч., с. 139. [28] „Tujega posla se sme kdo nepoklicano lotiti samo, če ga ni mogoče odložiti, ker bi sicer nastala škoda ali bi bila zamujena očitna korist.“ [29] В този смисъл: р. № 1021/29.06.1999 г. по гр. д. № 251/1999 г., V г. о. [30] Така Ch. v. Bar. Op. cit., p. 108, и др. [31] В този смисъл напр. и Г. Губиделников. Цит. съч., с. 251. [32] Примерът е взет от Ch. v. Bar. Op. cit., p. 109. [33] Решение от 10.06.1992 г. на Първоинстанционния съд в гр. Соанѝ, Кралство Белгия. (Цит. по: Ch. v. Bar. Op. cit., p. 172.) [34] В този смисъл: Хр. Павлов. Цит. съч., с. 191; Н. Стойнов. Цит. съч., с. 254; П. Попов към Ал. Кожухаров. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. Нова редакция и допълнения. С.: „Юриспрес“; „Св. Климент Охридски“, 2002 г., 355-356. Както в текста в чуждата теория вж. A. Vaz Serra. Gestão de negócios. – In: Boletim do Ministério da Justiça, 1957, No 66, p. 97; P. Rammel. Kommentar zum Allgemeinen Bürgerlichen Gesetzbuch in zwei Banden. 3 Auflage, Wien, 2000, § 1035, № 5. За практика по същия начин вж.: р. от 24.10.1974 г. на Западногерманския BGH; р. от 08.03.1990 г. на BGH; р. от 07.12.1972 г., р. от 08.11.1984 г., р. от 03.10.1996 г. на австрийския Oberster Gerichtshof (OGH). (Чуждите съчинения и практика са цит. по: v. Bar, Ch. Op. cit., p. 140.) [35] В обрания смисъл у нас, но изолирано вж. Ал. Кожухаров. Основи на държавата и правото…, с. 410. Практиката, изглежда, че също възприема последната теза, тъй като отъждествява гесторния иск по чл. 61, ал. 2 с адиективния иск по чл. 59. Вж. както р. № 461/12.05.1986 г. по гр. д. № 570/1985 г., II г. о. на ВС; така и р. № 69/08.02.2011 г. по гр. д. № 44/2010 г., IV г. о.; р. № 487/30.11.2011 г. по гр. д. № 1503/2010 г., I г. о.; р. № 315/25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., I г. о. и др. на ВКС. [36] Срв. Pap., Libro secundo responsorum (D. 3.5.30.7): ‘Uno defendente causam communis aquae sententia praedio datur: sed qui sumptus necessarios ac probabiles in communi lite fecit, negotiorum gestorum actionem habet.’ („Защитаващият дело (ответник) относно общо право на вода, ако съдебното решение е в негова полза, разполага с иск на основание водене на чужда работа за необходимите и заслужаващи внимание разноски по общото съдебно дело.“) [37] Така и Ch. v. Bar. Op. cit., p. 139. В подобен смисъл е и р. № 1334/24.07.2013 г. по т. д. № 8206/2012 г. на СГС: правилата за гестията са изключени, когато „[G.] е извършил строително-монтажни работи (СМР) единствено с оглед на постигането на определена търговска печалба и това е главният мотив за неговите действия, а не че следва да действа в интерес на заинтересованото лице [D.]“ [38] В този смисъл – вж. R. Zimmerman. Op. cit., p. 422. Срв. обаче по-долу т. IV.15.в. [39] Така и L. Auri. Commentario al codice civile, Libro IV, Delle obbligazioni (artt. 2028-2042). Bologna-Roma, 1981, p. 8 (цит. по: v. Bar, Ch. Op. cit., p. 141). [40] В тази връзка Апелативният съд – гр. Лас Палмас с р. от 06.11.1985 г. е постановил, че е налице съвместен интерес от воденето на работата, ако съсобственикът (G.) построи втори асансьор, който може да се ползва и от другия съсобственик (D.), макар че договорът със строителят (T.) е бил сключен от името на G. (Цит. по: Ch. v. Bar. Op. cit., p. 141.) [41] Любопитно е, обаче, разрешението, което е установил Código civil (Cc) от Español от 1889 г. Съгласно чл. 1891, пр. II от с. к.: „Управителят на чужда работа отговаря за случайно събитие…, когато е (по)оставил интереса на господаря на работата след своя собствен.“ (‘El gestor de negocios responderá del caso fortuito… cuando hubiese pospuesto el interés de éste al suyo propio.’) [42] Следва да се отбележи, че според Кожухаров, Ал. Основи на държавата и правото…, с. 410, не може да съществува водене на чужда работа в съвместен интерес. ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА УПРАВИТЕЛЯ ОТ ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО* ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ВОДЕНЕТО НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ УПРАВИТЕЛ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО? (ЧАСТ I)* КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ УПРАВИТЕЛ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО? (ЧАСТ II)* КЪМ ВЪПРОСА ЗА ПРАВНАТА УРЕДБАТА НА ПРЕДСТАВИТЕЛНОТО ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО* « ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО СТАБИЛИЗАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЪРГОВЦИ
7,059,737
http://admcourt-kn.org/CMS_ADM/inner.php?cat=-1&sub=211&page=240
2020-08-13T17:04:04
[ "дело 75", "дело 338", "дело 108", "дело 231", "дело 234", "дело 243", "дело 244", "дело 251", "дело 334", "дело 344", "дело 347", "дело 81" ]
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 75/2017 г. [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 338/2017 г. [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 108/2017 г. [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 231/2017 г. [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 234/2017 г. [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 243/2017 г. [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 244/2017 г. [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 251/2017 г. [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 334/2017 г. [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 344/2017 г. [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 347/2017 г. [ още ...] КОНКУРС - „СЪДЕБЕН ДЕЛОВОДИТЕЛ” [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - адм. дело 81/2015 г. - "Ючбунар" [ още ...] Продължава изпълнението на Образователна програма „Съдебна власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури“ в Административен съд - Кюстендил [ още ...]
7,169,129
http://minedu.government.bg/?go=page&pageId=2&subpageId=116
2017-03-24T02:12:15
[ "ДЕЛО 345", "ДЕЛО 345", "ДЕЛО 344", "ДЕЛО 344", "ДЕЛО 344", "ДЕЛО 344", "ДЕЛО 344" ]
УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ и ПРОГРАМИ по ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, УТВЪРДЕНИ през 2013 г. 213 АУДИО-ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА И ТЕХНИКИ, ПРОИЗВОДСТВО НА МЕДИЙНИ ПРОДУКТИ 214 ДИЗАЙН 341 ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО И ДРЕБНО 343 ФИНАНСИ, БАНКОВО И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДЕЛО 345 АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ 482 ПРИЛОЖНА ИНФОРМАТИКА 521 МАШИНОСТРОЕНЕ, МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И МЕТАЛУРГИЯ 522 ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕНЕРГЕТИКА 523 ЕЛЕКТРОНИКА, АВТОМАТИКА, КОМУНИКАЦИОННА И КОМПЮТЪРНА ТЕХНИКА 524 ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ 525 МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОРАБИ И ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА 541 ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ 542 ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ - ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО, ОБУВКИ И КОЖИ 543 ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ - ДЪРВЕСИНА, ХАРТИЯ, ПЛАСТМАСА И СТЪКЛО 582 СТРОИТЕЛСТВО 621 РАСТЕНИЕВЪДСТВО И ЖИВОТНОВЪДСТВО 622 ГРАДИНАРСТВО (ПАРКОВЕ И ГРАДИНИ) 725 МЕДИЦИНСКА ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕБНИ ТЕХНОЛОГИИ 762 СОЦИАЛНА РАБОТА И КОНСУЛТИРАНЕ 811 ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО И КЕТЕРИНГ 813 СПОРТ 815 ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ УСЛУГИ 840 ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ и ПРОГРАМИ по ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, УТВЪРДЕНИ през 2012 г. 213 АУДИО-ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА И ТЕХНИКИ, ПРОИЗВОДСТВО НА МЕДИЙНИ ПРОДУКТИ 214 ДИЗАЙН 343 ФИНАНСИ, БАНКОВО И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДЕЛО 345 АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ 481 КОМПЮТЪРНИ НАУКИ 482 ПРИЛОЖНА ИНФОРМАТИКА 521 МАШИНОСТРОЕНЕ, МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И МЕТАЛУРГИЯ 522 ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕНЕРГЕТИКА 523 ЕЛЕКТРОНИКА, АВТОМАТИКА, КОМУНИКАЦИОННА И КОМПЮТЪРНА ТЕХНИКА 524 ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ 525 МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОРАБИ И ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА 541 ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ 542 ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ - ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО, ОБУВКИ И КОЖИ 543 ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ - ДЪРВЕСИНА, ХАРТИЯ, ПЛАСТМАСА И СТЪКЛО 582 СТРОИТЕЛСТВО 621 РАСТЕНИЕВЪДСТВО И ЖИВОТНОВЪДСТВО 762 СОЦИАЛНА РАБОТА И КОНСУЛТИРАНЕ 811 ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО И КЕТЕРИНГ 813 СПОРТ 840 ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ Заповед за актуализация на учебни планове УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ и ПРОГРАМИ по ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, УТВЪРДЕНИ през 2011 г. 214 ДИЗАЙН 341 ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО И ДРЕБНО 342 МАРКЕТИНГ И РЕКЛАМА 345 АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ 346 СЕКРЕТАРСКИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ОФИС ДЕЙНОСТИ 481 КОМПЮТЪРНИ НАУКИ 482 ПРИЛОЖНА ИНФОРМАТИКА 521 МАШИНОСТРОЕНЕ, МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И МЕТАЛУРГИЯ 522 ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕНЕРГЕТИКА 523 ЕЛЕКТРОНИКА, АВТОМАТИКА, КОМУНИКАЦИОННА И КОМПЮТЪРНА ТЕХНИКА 524 ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ 525 МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОРАБИ И ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА 541 ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ 542 ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ - ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО, ОБУВКИ И КОЖИ 543 ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ - ДЪРВЕСИНА, ХАРТИЯ, ПЛАСТМАСА И СТЪКЛО 582 СТРОИТЕЛСТВО 621 РАСТЕНИЕВЪДСТВО И ЖИВОТНОВЪДСТВО 623 ГОРСКО СТОПАНСТВО 762 СОЦИАЛНА РАБОТА И КОНСУЛТИРАНЕ 811 ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО И КЕТЕРИНГ 812 ПЪТУВАНИЯ, ТУРИЗЪМ И СВОБОДНО ВРЕМЕ 813 СПОРТ 815 ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ УСЛУГИ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ и ПРОГРАМИ по ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, УТВЪРДЕНИ през 2010 г. 213 АУДИО-ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА И ТЕХНИКИ, ПРОИЗВОДСТВО НА МЕДИЙНИ ПРОДУКТИ 215 ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА И ЗАНАЯТИ 221 РЕЛИГИЯ 341 ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО И ДРЕБНО 342 МАРКЕТИНГ И РЕКЛАМА 344 СЧЕТОВОДСТВО И ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ 345 АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ 346 СЕКРЕТАРСКИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ОФИС ДЕЙНОСТИ 481 КОМПЮТЪРНИ НАУКИ 482 ПРИЛОЖНА ИНФОРМАТИКА 521 МАШИНОСТРОЕНЕ, МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И МЕТАЛУРГИЯ 522 ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕНЕРГЕТИКА 523 ЕЛЕКТРОНИКА, АВТОМАТИКА, КОМУНИКАЦИОННА И КОМПЮТЪРНА ТЕХНИКА 524 ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ 525 МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОРАБИ И ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА 541 ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ 542 ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ - ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО, ОБУВКИ И КОЖИ 543 ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ - ДЪРВЕСИНА, ХАРТИЯ, ПЛАСТМАСА И СТЪКЛО 544 МИННО ДЕЛО, ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ 581 АРХИТЕКТУРА, УРБАНИЗЪМ И ГЕОДЕЗИЯ 582 СТРОИТЕЛСТВО 621 РАСТЕНИЕВЪДСТВО И ЖИВОТНОВЪДСТВО 622 ГРАДИНАРСТВО (ПАРКОВЕ И ГРАДИНИ) 623 ГОРСКО СТОПАНСТВО 762 СОЦИАЛНА РАБОТА И КОНСУЛТИРАНЕ 811 ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО И КЕТЕРИНГ 812 ПЪТУВАНИЯ, ТУРИЗЪМ И СВОБОДНО ВРЕМЕ 815 ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ УСЛУГИ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ и ПРОГРАМИ по ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, УТВЪРДЕНИ през 2009 г. 211 ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА 213 АУДИО-ВИЗУАЛНИ ТЕХНИКИ И ПРОИЗВОДСТВО НА МЕДИЙНИ ПРОДУКТИ 214 ДИЗАЙН 341 ПРОДАЖБИ НА ЕДРО И ДРЕБНО 343 ФИНАНСИ, БАНКОВО И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДЕЛО 344 СЧЕТОВОДСТВО И ДАНЪЦИ 345 СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ 346 СЕКРЕТАРСКИ И ОФИС ДЕЙНОСТИ 443 НАУКИ ЗА ЗЕМЯТА 482 ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТРИ 521 МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И МАШИНОСТРОЕНЕ 522 ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕНЕРГЕТИКА 523 ЕЛЕКТРОНИКА И АВТОМАТИЗАЦИЯ 524 ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ 525 МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОРАБИ И ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ 541 ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ И НАПИТКИ 542 ПРОИЗВОДСТВО НА ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО, ОБУВКИ И КОЖЕНИ ИЗДЕЛИЯ 543 ПРОИЗВОДСТВО НА ИЗДЕЛИЯ ОТ ДЪРВЕСИНА 544 ДОБИВ И ОБОГАТЯВАНЕ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ 582 СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ 621 СЕЛСКО СТОПАНСТВО 622 ОЗЕЛЕНЯВАНЕ И ЦВЕТАРСТВО 623 ГОРСКО СТОПАНСТВО 624 РИБНО СТОПАНСТВО 640 ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА 762 СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ 811 ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО И КЕТЕРИНГ 812 ПЪТУВАНИЯ, ТУРИЗЪМ И СВОБОДНО ВРЕМЕ 813 СПОРТ 815 ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ УСЛУГИ 840 ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ 851 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ и ПРОГРАМИ по ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, УТВЪРДЕНИ през 2008 г. 211 ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА 213 АУДИО-ВИЗУАЛНИ ТЕХНИКИ И ПРОИЗВОДСТВО НА МЕДИЙНИ ПРОДУКТИ 214 ДИЗАЙН 215 ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ 342 МАРКЕТИНГ И РЕКЛАМА 343 ФИНАНСИ, БАНКОВО И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДЕЛО 344 СЧЕТОВОДСТВО И ДАНЪЦИ 345 СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ 346 СЕКРЕТАРСКИ И ОФИС ДЕЙНОСТИ 443 НАУКИ ЗА ЗЕМЯТА 482 ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТРИ 521 МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И МАШИНОСТРОЕНЕ 522 ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕНЕРГЕТИКА 523 ЕЛЕКТРОНИКА И АВТОМАТИЗАЦИЯ 524 ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ 525 МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОРАБИ И ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ 541 ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ И НАПИТКИ 542 ПРОИЗВОДСТВО НА ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО, ОБУВКИ И КОЖЕНИ ИЗДЕЛИЯ 543 ПРОИЗВОДСТВО НА ИЗДЕЛИЯ ОТ ДЪРВЕСИНА 582 СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ 621 СЕЛСКО СТОПАНСТВО 622 ОЗЕЛЕНЯВАНЕ И ЦВЕТАРСТВО 623 ГОРСКО СТОПАНСТВО 624 РИБНО СТОПАНСТВО 640 ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА 762 СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ 811 ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО И КЕТЕРИНГ 812 ПЪТУВАНИЯ, ТУРИЗЪМ И СВОБОДНО ВРЕМЕ 815 ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ УСЛУГИ 840 ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ 851 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ и ПРОГРАМИ по ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, УТВЪРДЕНИ през 2007 г. 211 ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА 213 АУДИО-ВИЗУАЛНИ ТЕХНИКИ И ПРОИЗВОДСТВО НА МЕДИЙНИ ПРОДУКТИ 214 ДИЗАЙН 215 ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ 342 МАРКЕТИНГ И РЕКЛАМА 344 СЧЕТОВОДСТВО И ДАНЪЦИ 345 СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ 346 СЕКРЕТАРСКИ И ОФИС ДЕЙНОСТИ 443 НАУКИ ЗА ЗЕМЯТА 482 ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТРИ 521 МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И МАШИНОСТРОЕНЕ 522 ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕНЕРГЕТИКА 523 ЕЛЕКТРОНИКА И АВТОМАТИЗАЦИЯ 524 ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ 525 МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОРАБИ И ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ 541 ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ И НАПИТКИ 542 ПРОИЗВОДСТВО НА ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО, ОБУВКИ И КОЖЕНИ ИЗДЕЛИЯ 543 ПРОИЗВОДСТВО НА ИЗДЕЛИЯ ОТ ДЪРВЕСИНА 544 ДОБИВ И ОБОГАТЯВАНЕ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ 582 СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ 621 СЕЛСКО СТОПАНСТВО 622 ОЗЕЛЕНЯВАНЕ И ЦВЕТАРСТВО 623 ГОРСКО СТОПАНСТВО 624 РИБНО СТОПАНСТВО 640 ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА 762 СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ 811 ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО И КЕТЕРИНГ 812 ПЪТУВАНИЯ, ТУРИЗЪМ И СВОБОДНО ВРЕМЕ 813 СПОРТ 814 УСЛУГИ ЗА ДОМА 815 ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ УСЛУГИ 840 ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ 851 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА ВСИЧКИ НЕИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФЕСИИ ЗБУТ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ и ПРОГРАМИ по ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, УТВЪРДЕНИ през 2006 г. 211 ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА 213 АУДИО-ВИЗУАЛНИ ТЕХНИКИ И ПРОИЗВОДСТВО НА МЕДИЙНИ ПРОДУКТИ 214 ДИЗАЙН 215 ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ 341 ПРОДАЖБИ НА ЕДРО И ДРЕБНО 342 МАРКЕТИНГ И РЕКЛАМА 343 ФИНАНСИ, БАНКОВО И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДЕЛО 344 СЧЕТОВОДСТВО И ДАНЪЦИ 345 СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ 346 СЕКРЕТАРСКИ И ОФИС ДЕЙНОСТИ 443 НАУКИ ЗА ЗЕМЯТА 482 ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТРИ 521 МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И МАШИНОСТРОЕНЕ 522 ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕНЕРГЕТИКА 523 ЕЛЕКТРОНИКА И АВТОМАТИЗАЦИЯ 524 ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ 525 МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОРАБИ И ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ 541 ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ И НАПИТКИ 542 ПРОИЗВОДСТВО НА ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО, ОБУВКИ И КОЖЕНИ ИЗДЕЛИЯ 543 ПРОИЗВОДСТВО НА ИЗДЕЛИЯ ОТ ДЪРВЕСИНА 582 СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ 621 СЕЛСКО СТОПАНСТВО 622 ОЗЕЛЕНЯВАНЕ И ЦВЕТАРСТВО 623 ГОРСКО СТОПАНСТВО 624 РИБНО СТОПАНСТВО 640 ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА 762 СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ 811 ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО И КЕТЕРИНГ 812 ПЪТУВАНИЯ, ТУРИЗЪМ И СВОБОДНО ВРЕМЕ 813 СПОРТ 814 УСЛУГИ ЗА ДОМА 815 ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ УСЛУГИ 840 ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ 851 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРОФИЛ ТУРИЗЪМ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ и ПРОГРАМИ по ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, УТВЪРДЕНИ през 2005 г. 341 ПРОДАЖБИ НА ЕДРО И ДРЕБНО 342 МАРКЕТИНГ И РЕКЛАМА 343 ФИНАНСИ, БАНКОВО И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДЕЛО 344 СЧЕТОВОДСТВО И ДАНЪЦИ 345 СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ 346 СЕКРЕТАРСКИ И ОФИС ДЕЙНОСТИ 443 НАУКИ ЗА ЗЕМЯТА 482 ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТРИ 521 МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И МАШИНОСТРОЕНЕ 522 ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕНЕРГЕТИКА 523 ЕЛЕКТРОНИКА И АВТОМАТИЗАЦИЯ 524 ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ 525 МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОРАБИ И ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ 541 ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ И НАПИТКИ 542 ПРОИЗВОДСТВО НА ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО, ОБУВКИ И КОЖЕНИ ИЗДЕЛИЯ 543 ПРОИЗВОДСТВО НА ИЗДЕЛИЯ ОТ ДЪРВЕСИНА 544 ДОБИВ И ОБОГАТЯВАНЕ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ 582 СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ 621 СЕЛСКО СТОПАНСТВО 622 ОЗЕЛЕНЯВАНЕ И ЦВЕТАРСТВО 623 ГОРСКО СТОПАНСТВО 624 РИБНО СТОПАНСТВО 640 ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА 762 СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ 811 ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО И КЕТЕРИНГ 812 ПЪТУВАНИЯ, ТУРИЗЪМ И СВОБОДНО ВРЕМЕ 813 СПОРТ 814 УСЛУГИ ЗА ДОМА 815 ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ УСЛУГИ 840 ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ 851 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА ВСИЧКИ НЕИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФЕСИИ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ и ПРОГРАМИ по ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, УТВЪРДЕНИ през 2004 г. 211 ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА 214 ДИЗАЙН 215 ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ 341 ПРОДАЖБИ НА ЕДРО И ДРЕБНО 342 МАРКЕТИНГ И РЕКЛАМА 343 ФИНАНСИ, БАНКОВО И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДЕЛО 344 СЧЕТОВОДСТВО И ДАНЪЦИ 345 СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ 346 СЕКРЕТАРСКИ И ОФИС ДЕЙНОСТИ 443 НАУКИ ЗА ЗЕМЯТА 482 ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТРИ 521 МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И МАШИНОСТРОЕНЕ 522 ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕНЕРГЕТИКА 523 ЕЛЕКТРОНИКА И АВТОМАТИЗАЦИЯ 524 ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ 525 МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОРАБИ И ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ 541 ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ И НАПИТКИ 542 ПРОИЗВОДСТВО НА ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО, ОБУВКИ И КОЖЕНИ ИЗДЕЛИЯ 543 ПРОИЗВОДСТВО НА ИЗДЕЛИЯ ОТ ДЪРВЕСИНА 544 ДОБИВ И ОБОГАТЯВАНЕ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ 582 СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ 621 СЕЛСКО СТОПАНСТВО 622 ОЗЕЛЕНЯВАНЕ И ЦВЕТАРСТВО 623 ГОРСКО СТОПАНСТВО 624 РИБНО СТОПАНСТВО 640 ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА 762 СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ 811 ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО И КЕТЕРИНГ 812 ПЪТУВАНИЯ, ТУРИЗЪМ И СВОБОДНО ВРЕМЕ 813 СПОРТ 814 УСЛУГИ ЗА ДОМА 815 ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ УСЛУГИ 840 ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ 851 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗБУТ Странична навигация
7,328,537
http://mitev.eu/?m=201411
2020-07-13T21:13:19
[ "дело 1080", "дело 1080", "дело 1391", "дело 2308", "дело 1391", "дело 2308", "дело 1391", "дело 1391", "дело 4432", "дело 1391", "дело 2308", "дело 1391", "дело 1080", "дело 1391", "дело 1391", "дело 1391", "дело 2308", "дело 4432", "дело 1080", "дело 10802014", "дело 1080", "дело 1080", "ДЕЛО 2308", "ДЕЛО 1391", "дело 1910", "дело 1080", "ДЕЛО 1080", "дело 1080", "дело 1910" ]
Размисли по пътя към Европа » 2014 » ноември Частна жалба до Върховен административен съд срещу определение за прекратяване на дело 1080/2014 г. събота, ноември 22nd, 2014 Чрез Административен съд гр. Пловдив до Върховен административен съд гр. София от Димитър Николов Митев, ЕГН xxxxxxxxxx, гр. Пловдив xxxx, ул. xxxxxxxxxxx, като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН xxxxxxxxxx с постоянен адрес в България – гр. Пловдив xxxx, ул. xxxxxxxxxxx ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914 от 16 октомври 2014 г. на Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ –ти състав с председател Мариана Михайлова Не съм съгласен с цитираното определение на съдия Мариана Михайлова по дело 1080. За да станат по-ясни мотивите за това несъгласие се налага първо да направя кратък преглед на развитието по казуса за пряката, непосредствена и продължителна във времето дискриминация до момента: 1) Подадох жалба Пловдивски административен съд срещу Решение № 8/ 01.03.2012 г. на Директора на Дирекция „МДТ” – община Пловдив като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРЯКО ДИСКРИМИНАЦИОННО. Съдията-докладчик по образуваното адм. дело 1391/2012 г. отказа да разглежда въпроса за пряката дискриминационност и с писмо до зам. председателя на ПАС поиска образуване на ново адм. дело в частта за исканата от нас отмяна на акта като „пряко дискриминационен” и определяне на докладчик. Образувано бе ново адм. дело 2308/2012 г. което бе счетено за изяснено и му бе даден ход по същество на 29.11.2012 г. . Три месеца по-късно, на 28.02.2013 г. с ново определение (№ 647) председателката на състава Татяна Петрова постанови, че „поради наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено”. Това определение бе като гръм от ясно небе. В детските приказки има мотив, при който принцът трябва да изпълни условие да бъде хем на кон, хем пеша, хем бос, хем обут и т.н. Хем пряката дискриминационност е извадена от дело 1391, хем според определението по дело 2308, продължава да се съдържа в дело 1391!!! Два месеца преди да бъде прието това приказно определение е постановено РЕШЕНИЕ № 2844/27.12.2012 г. по първоначалното дело 1391, в което няма нито една дума относно жалбата за пряка, преднамерена и продължителна дискриминация. Съвсем логично, след като бе образувано ново дело. В резултат на тази съдебна виртуозност жалбата за пряка, продължителна и преднамерена дискриминация не бе разгледана по същество нито в едното, нито в другото дело. Подадох частна жалба до ВАС. Образувано бе дело 4432/2013, по което тричленен състав: счете, че в приказната ситуация, пряката дискриминация хем да е извадена от дело 1391, хем да се съдържа в него, няма нищо нередно и с Определение № 5323/16.04.2013 г. потвърди определението на съдия Татяна Петрова от ПАС по дело 2308. Само за пълнота посочвам, че въпреки разпоредбата на ЗМДТ, че ТБО се определя в зависимост от количеството на сметта и въпреки установеното с неоспорена от ответника съдебно-икономическа експертиза, че в нежилищния имот на И.Д.Х. не се генерират отпадъци, жалбата за незаконосъобразност на определената ТБО за имота бе отхвърлена и бе оставено в сила Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив за нейното определяне на база 5,5 промила от данъчната оценка вместо да бъде равна на 0. Решението на ПАС по дело 1391 бе оставено в сила от ВАС по адм. дело № 1910/2013 – с решение 9945 на тричленен състав: Тъй като в решенията и определенията по трите цитирани дела няма становище по същността на спора – дали е налице пряка дискриминация от страна на ДМДТ – Пловдив при определяне размера на ТБО за нежилищния имот, опитах да потърся защита чрез жалба по същия казус до РС Пловдив, в която описах всички перипетии по казуса в системата на Административния съд. РС Пловдив постанови, въпреки че нямах имуществени претенции спрямо ДМДТ Пловдив, че делото е подсъдно на АС Пловдив и го препрати за разглеждане от него. Частната ми жалба до ОС Пловдив бе със същия резултат – потвърдено бе становището на РС. Делото в крайна сметка бе препратено в АС Пловдив. По образуваното ново дело 1080/2014 г. съдия Мариана Михайлова се произнесе само за една седмица след откритото заседание с Определение за прекратяване на делото. „В административен съд гр.Пловдив по повод претенцията на Х. за наличие на дискриминационно третиране при определяне на ТБО съгласно решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е образувано и адм.дело № 2308/2012г., по което, и като е прието, че делото е образувано между същите страни и на същото основание, по които има образувано вече друго дело пред Административен съд гр.Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство с Определение № 647/28.02.2013г. Въпросното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 5323 от 16.04.2013г. по адм.дело № 4432/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение е оставено в сила Определение № 647/28.02.2013г. по адм.дело № 2308/2012г. на Пловдивския административен съд. При това положение, и поради наличието на разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и на същото основание исковата претенция в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено (курсивът мой – ДМ) съгласно чл.299 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК” От горецитираното разбрах, че след като пет съдебни състава от АС, РС, ОС и ВАС с формални мотиви (включително абсурдни такива, като изваждането на казуса от дело 1391 и приемането, че той продължава да се съдържа в това дело) отказаха да разгледат казуса по същество дали е налице дискриминация или не спрямо ИДХ, спорът е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. СИГУРНО СЪМ НЕДОСТАТЪЧНО ГРАМОТЕН, ЗАЩОТО НЕ УСПЯХ ДА ОТКРИЯ РЕШЕНИЕ ЧЕ Е ИЛИ ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪЩЕРЯ МИ ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН ОТ СТРАНА НА ДМДТ – ПЛОВДИВ. „Само за пълнота в случая следва още да се добави и това, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ при обжалване на администпративните актове е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/ /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./, като такава преценка вече е извършена от административния съд в рамките на адм.дело № 1391/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив”. Това е записала съдия Мариана Михайлова. Тя счита, че дори и след като е от дело 1391 е изваден въпроса за пряката дискриминационност, без след това да спомене дори един път това понятие, съдия Здравка Диева все пак се е произнесла в рамките на същото това дело и поради това претенцията на ищцата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Уникално! Отказвам да правя коментар, защото той би бил твърде нелицеприятен. Изложеното до тук очертава първия мотив, поради който не съм съгласен с цитираното Определение на съдия Мариана Михайлова. След като в нито едно от цитираните решения и определяния на АС и ВАС няма изразена позиция дали прилагането от ДМДТ – Пловдив на няколкократно по-високи промили от данъчната оценка при определянето на ТБО за недвижимия нежилищен имот на жалбоподателката в сравнение с промилите, прилагани при определяне на ТБО за жилищните имоти, не може да се приеме, че съдебният спор е решен по същество. По-нататък в мотивите си съдия М. Михайлова е записала, че „изложените от ищцата твърдения и формулирания петитум сочат, че същата твърди неравенство в третирането от страна на ответната администрация при определяне на ТБО за собствения и недвижим имот и претендира репарация на причинените й от това имуществени вреди,…”. Горният текст съдържа едно вярно и едно невярно твърдение. Вярното е, че се претендира неравенство в третирането., но не е вярно че се претендира репарация за причинени имуществени вреди. Претендира се привеждане на съдържанието на оспорваното Решение № 8 на ДМДТ в съответствие с изискванията на Закона за защита срещу дискриминация и не се търси никаква репарация за никакви имуществени вреди. На базата на това произволно и невярно тълкуване на претенцията на И.Д.Х. спрямо ответника съдия Михайлова стига до извод, че „така предявената искова претенция е процесуално недопустима, за да бъде разгледана по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди, вр. чл. 203 и сл. АПК.” Съдия Михайлова правилно посочва, че „В Глава четвърта от Закон за защита от дискриминация е регламентиран подробно редът за осъществяване на такава защита – в производство пред Комисията (Раздел I) или пред Съда (Раздел II). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране разполагат с възможността да изберат способа на защита. И двете производства са приложими за всички случаи на дискриминация, срещу всички субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Единствената разлика между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията да обезщети претърпени вреди, каквато възможност е предоставена на Съда”. След това обаче е стигнала до неправилния извод, че „прилагането на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. задължително е предпоставено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация (курсивът мой, Д.М.), в рамките на което, с влязъл в законна сила административен акт по чл. 65 от същия закон е бил установен случай на дискриминация”. Във връзка със случая посетих Комисията за защита от дискриминация и получих консултация, в смисъл че, а) както можеше да се очаква, не е задължително предварително да има решение на Комисията по даден казус за да се произнесе и съдът по него. б) съдът не е длъжен да се съобрази с решението на Комисията, тъй като тя е държавен орган, а не съд. в) с оглед облекчаване и разтоварване на работата на съдилищата, честа практика е съдът да препраща към Комисията случаи за разрешаване. По смисъла на подточка в) съдебните състави по дело 1391 в ПАС, по дело 2308 в ПАС, по дело 4432/2013, РС и ОС Пловдив, както и съдия Михайлова по оспорваното с тази частна жалба нейно определение по дело 1080/2014 са могли да препратят казуса към Комисята за защита от дискриминация. Нещо повече – пред всички съдебни състави, както и пред ответника Дирекция МДТ – Пловдив съм посочил съществуването на Решение № 113 от 2011 г., в което по аналогична жалба на засегнати от аналогични действия лица от София, Комисията се е произнесла със становище, че практиката за определяне на ТБО чрез различни промили върху данъчната оценка за жилищни и нежилищни имоти имоти е форма на пряка дискриминация според типа собственост. Независимо от това съдия Михайлова е записала в мотивите си за прекратяване на делото: „По делото нито се твърди, нито се установяват данни за сезиране на Комисията за защита от дискриминация от страна на Х., с искане за установяване нарушение по смисъла на ЗЗДискр., във връзка с твърдението за наличие на дискриминация по отношение на ищцата”. Да, Комисията не е сезирана от нас по конкретния случай. Въпросът е трябваше ли да бъде сезирана след наличието на нейно решение по абсолютно идентичен случай за прилагане на различни промили при определяне на ТБО за жилищни и нежилищни имоти? И още – можеше ли всички съдебни състави, които са сезирани от нас (да не говорим, че те са служебно задължени да установят наличието на това решение) за наличието на такова решение, да се съобразят с него? Очевидно е могло, но у мен се формира впечатление, че съдът във всичките шест случаи до момента е търсил (не знам защо) формални причини да не се произнесе по същество дали е налице дискриминационна практика от ДМДТ срещу жалбоподателката или не е. Гореизложеното очертава втория мотив, поради който възразявам срещу определението на ПАС по дело 10802014 г. Третият мотив, поради който възразявам е че с оспорваното определение съдия Михайлова демонстрира отказ от произнасяне по посочените в дело 1080/2014 нови примери за дискриминация, които не бяха налице в предишните дела. Става въпрос за: „Във връзка с дело № 1391/2012 по описа на ПАС, съдът определи вещо лице и разпореди извършването на съдебно-икономическа експертиза за количеството на генерираните отпадъци. Заключението на експертизата е, че в обекта не се генерират никакви отпадъци. С тази експертиза количеството на отпадъците е определено, заключението на експертизата не бе оспорено от Дирекция „МДТ”, но независимо от това същата определя ТБО за 2013 г. отново в промили от данъчната оценка на имота. Т.е. Дирекция МДТ е нарушила чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено. Това нарушение поставя ИДХ в по-неблагоприятно положение в сравнение с предвиденото по ЗМДТ и Наредбата на Общинския съвет Пловдив и налага извода, че пряката дискриминация е осъществявана от ответника съзнателно и преднамерено.” Във връзка с това в петитума на жалбата ни по дело 1080 е записано искане съдът да задължи ДМДТ Пловдив: ОСПОРВАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ СЪДИЯТА НЕ Е ИМАЛ ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ТОЗИ НОВ ПРИМЕР ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ И СЪОТВЕТНОТО ИСКАНЕ В ПЕТИТУМА НА ЖАЛБАТА!!! МОЖЕ БИ ПО ПРИМЕРА НА СЪДИЯ ТАТЯНА ПЕТРОВА ПО ДЕЛО 2308 СЪДИЯ МИХАЙЛОВА Е СЧЕЛА, ЧЕ И ТОЗИ ПРИМЕР ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ СЕ СЪДЪРЖА В ДЕЛО 1391/2012 ВЪПРЕКИ ПО-КЪСНАТА СИ ПОЯВА ВЪВ ВРЕМЕТО?!? В заключение още един пример, който е като черешката на тортата: В решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г е записано: „… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоражадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период. Поучен от цитираното становище на ВАС и във връзка със заключението на съдебно-икономическата експертиза, че в обекта, собственост на жалбоподателката, не се генерират отпадъци, подадох декларация 13 П 8831/12.08.2013 до Дирекция МДТ, „че в следващите години, считано от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. В отговор на подадената декларация получих писмо, изх. № 13 П 8831/21.08.2013 подписано от директорката на дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова, с което бях уведомен, че за да бъде уважена декларацията ми следва да представя документи, че са спряни токът и водата в имота. Във връзка с това писмо повторно посочих, че обектът се ползва, поради което не мога да представя документи за спряни ток и вода и повторно декларирах отказа си да ползвам услугата по сметосъбирането, като припомних отново становището на ВАС. Оказа се обаче, че за ръководителката на Дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова становището на ВАС по цитираното дело няма никакво значение и за 2014 г. отново получих съобщение за дължима ТБО, определена отново дискриминационно. В петитума на жалбата по дело 1080/2014 по този повод е записано искане съдът да задължи Дирекция „МДТ”: в) да приеме и уважи декларацията ми за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената за недвижимия имот на И.Д. Хоусен ТБО за 2014 г. ОБЖАЛВАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДИЯ М. МИХАЙЛОВА ПО ДЕЛО 1080/2014 Г. СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ ТЯ НЕ Е ИМАЛА ЖЕЛАНИЕ ДА КРЕДИТИРА ДОРИ СТАНОВИЩЕТО НА ВАС ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПОДАМ ДЕКЛАРАЦИЯ И НЕ Е ЗАДЪЛЖИЛА ДМДТ – ПЛОВДИВ ДА ПРИЕМЕ ДЕКЛАРАЦИЯТА МИ ЗА ОТКАЗ ОТ ПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА. ЗАЩО Е ИГНОРИРАЛА ЦИТИРАНОТО В ЖАЛБАТА МИ СТАНОВИЩЕ НА ВАС, АЗ НЕ ЗНАМ. въз основа основа на гореизложените факти и обстоятелства, предвид липсата на произнасяне по същество дали е налице пряка дискриминация срещу Ивана Димитрова Хоусен от страна на Дирекция „Местни данъци и такси”при определянето на ТБО за недвижимия й нежилищен имот на ул. Константин Геров” 30 в Пловдив, да отмените ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914 от 16 октомври 2014 г. на Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ –ти състав с председател Мариана Михайлова по административно дело 1080 по описа за 2014 г. на същия съд. Досегашните разглеждания на казуса създават у мен обосновано впечатление за необективност, зависимост и пристрастност на Пловдивски административен съд, поради което моля ВИЕ да се произнесете по същността на спора: Дали е налице пряка дискриминация от страна на ДМДТ – Пловдив срещу Ивана Димитрова Хоусен при определяне на „такса битови отпадъци” за недвижимия нежилищен имот на ул. „Константин ГЕРОВ” 30 – Пловдив на базата на няколкократно по-високи промили от данъчната оценка в сравнение с промилите, използвани за същата цел при жилищните имоти. Дали е налице пряка дискриминация срещу жалбоподателката при определяне на ТБО за 2013 г. в промили от данъчната оценка, а не според количеството на отпадъците съгласно разпоредбата на ЗМДТ и на чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено, при положение че количеството на отпадъците, генерирани в нежилищния имот е определено със заключение на съдебно-икономическа експертиза като равно на нула? Дали е налице пряка дискриминация от ДМДТ – Пловдив по отношение на жалбоподателката при определяне на ТБО за нежилищния имот за 2014 г. отново в по-високи промили от данъчната оценка след двукратно подадена декларация за отказ от ползване на услугата, подадена във връзка решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 и заключение на съдебно-икономическа експертиза? 23.11.2014 нг. С уважение:…………………………………. ПАС – Определение 9914/16.10.2014 -прекратяване на дело за пряка дискриминация гр. Пловдив, 16.10. 2014 год. ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА а.х.дело № 1080 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано във връзка с искова молба подадена пред районен съд гр.Пловдив от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М., с която е предявен иск с посочена в същия правна квалификация чл. 71 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменено решение № 8/10.03.2012 год. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция “МДТ” при Община Пловдив да отстрани елементите на дискриминация при определяне на такса битови отпадъци за нежилищния имот на И.Д.Х. за периода от 2006 год. до 2013 год. и да бъде осъден ответника да възстанови направените от ищцата съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв. С определение № 12200 от 26.06.2013г. на състав на Пловдивски районен съд е приел, че искът не му е подсъден и е прекратил производството, като е изпратил исковата молба по подсъдност на Административен съд Пловдив, с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗД в която попада настоящият случай. Във връзка с изложеното е образувано и производството по настоящото дело. От страна на ответника по делото – Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е депозирано становище за процесуална недопустимост на предявеният иск, по смисъла на чл.299 от ГПК, тъй като спорът, предмет на настоящото дело е разрешен с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и не може да бъде пререшаван. В тази насока ответникът се позовава на влезли в сила съдебни актове по адм.дело № 1391/2012г. и адм.дело № 2308/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Алтернативно се застъпва становище за неоснователност на иска, който като такъв следва да бъде оставен без уважение. С оглед възражението на ответника (л.32 и сл. от делото) е указано на ищцата да уточни исковата си претенция, в смисъл, да уточни дали претенцията й по отношение на ответника е насочена единствено по отношение на решение № 8/10.03.2012г. Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив и начинът на определяне на такса за битови отпадъци за процесния нежилищен имот за 2006г. – 2010г. (в какъвто смисъл са влезлите в сила съдебни актове) и/или претенцията й е насочена срещу дискриминационно третиране по отношение на начина на определяне на таксата за битови отпадъци за процесния нежилищен имот за периода 2011г., 2012г. и 2013г. С оглед указанията на съда е постъпило уточнение от ищцата (л.64 и сл. от делото) в следния смисъл : Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси„ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8 /10.03.2012 год. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси”, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция “МДТ” при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г.; да се осъди ответника да възстанови неправените съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв. Пловдивският административен съд, като обсъди процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така предявената искова молба е процесуално недопустима. Съображенията в тази насока са следните: В административен съд гр.Пловдив по повод претенцията на Х. за наличие на дискриминационно третиране при определяне на ТБО съгласно решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е образувано и адм.дело № 2308/2012г., по което, и като е прието, че делото е образувано между същите страни и на същото основание, по които има образувано вече друго дело пред Административен съд гр.Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство с Определение № 647/28.02.2013г. Въпросното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 5323 от 16.04.2013г. по адм.дело № 4432/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение е оставено в сила Определение № 647/28.02.2013г. по адм.дело № 2308/2012г. на Пловдивския административен съд. Съгласно чл. 299, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съобразно ал. 2 на същия член повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 159, т. 6 от АПК, съгласно която влязлото в сила съдебно решение по оспорването е абсолютна процесуална пречка за повторно оспорване между същите страни и със същия предмет. Макар и възникнало в този случай, правото на иск, респ на оспорване се погасява, когато по същото има влязло в сила решение или определение/разпореждане (чл. 299, ал. 1 ГПК вр. с чл. 159, ал. 1, т. 6 АПК). Влезлият в сила съдебен акт, независимо от неговото наименование – решение или акт, с който се слага край на съдебното производство, се ползва със сила на присъдено нещо по разрешения с него въпрос. Възникнал спор между същите страни, за същото искане и на същото основание, който е приключил с влязъл в сила съдебен акт, не може да бъде пререшаван, а съгласно алинея втора на същия текст повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Понятието “решение”, цитирано в чл. 299, ал. 1 от ГПК и чл.159, т. 6 от АПК е употребено в широк смисъл и безспорно включва в себе си определенията и актовете, с които производството по делото се прекратява / в този смисъл е Определение № 6961 от 3.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2007 г., I о.; Определение № 6366 от 6.07.2004 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2004 г., IV о., и други/. Само за пълнота в случая следва още да се добави и това, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ при обжалване на администпративните актове е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/ /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./, като такава преценка вече е извършена от административния съд в рамките на адм.дело № 1391/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. По изложените съображения, претенцията на ищцата в тази й част като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. На следващо място в случая следва да се констатира, че претенцията на ищцата в останалата й част е процесуално недопустима поради следното. Каза се вече, че с оглед възражението на ответника за недопустимост на исковата молба е указано на ищцата да уточни исковата си претенция. В случая уточнената претенция от ищцата (л.64 и сл.) е в идентичен смисъл с първоначално заявена такава с исковата молба, като съдът намира, че в случая се касае за претенция, попадаща в хипотезата на чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминацията. В този смисъл следва да се посочи, че изложените от ищцата твърдения и формулирания петитум сочат, че същата твърди неравенство в третирането от страна на ответната администрация при определяне на ТБО за собствения и недвижим имот и претендира репарация на причинените й от това имуществени вреди, а не въвежда обстоятелства, съставляващи самостоятелно основание на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото не атакува като незаконосъобразни актове или действия на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. В случая обаче така предявената искова претенция е процесуално недопустима, за да бъде разгледана по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди, вр. чл. 203 и сл. АПК. Съображенията в тази насока са следните: Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иск по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. е наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация. (В този смисъл е трайно установената практика на Върховния административен съд на Република България – Определение № 14115/23.11.2010 г. по адм. дело № 3874/2010 г. на ВАС; Решение № 2545/2009 г. по адм. дело № 14069/2008 г. на ВАС; Определение № 9302 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 6743/2011 г. на ВАС, VІІ отделение; Определение № 6346/09.05.2011 г. по адм. дело № 5788/2011 г. на ВАС, VІІ отделение; Определение № 956/21.01.2013 г. по адм. дело № 822/2013 г. на ВАС, VІІ отделение, и др.) В Глава четвърта от Закон за защита от дискриминация е регламентиран подробно редът за осъществяване на такава защита – в производство пред Комисията (Раздел I) или пред Съда (Раздел II). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране разполагат с възможността да изберат способа на защита. И двете производства са приложими за всички случаи на дискриминация, срещу всички субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Единствената разлика между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията да обезщети претърпени вреди, каквато възможност е предоставена на Съда. Репарирането на вреди може да бъде реализирано по реда на чл. 74 ЗЗДискр. Имайки предвид цитираните норми следва да се приеме, че прилагането на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. задължително е предпоставено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което, с влязъл в законна сила административен акт по чл. 65 от същия закон е бил установен случай на дискриминация. Тогава, когато дискриминацията е извършена в резултат на издаден административен акт, или е причинена от действия/бездействия на органи на Държавата или на общините, искът за обезщетяване на вредите се предявява пред административен съд, по реда на чл. 1 ЗОДОВ. В тази хипотеза на преценяване от административните съдилища подлежи, причинени ли са вреди, които да са в пряка причинна връзка с доказания от Комисията случай на дискриминационно отношение, по смисъла на ЗЗДискр. Нормата на чл. 74, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗДискр. е специална по отношение тази на чл. 204, ал. 4 АПК. Касае се за актове, действия/бездействия, законосъобразността на които следва да бъде преценявана през призмата на ЗЗДискр., а именно Комисията за защита от дискриминация е независимият специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, на която Законът е възложил осъществяването на контрол по прилагането и спазването му (чл. 40, ал. 1, ал. 2). По делото нито се твърди, нито се установяват данни за сезиране на Комисията за защита от дискриминация от страна на Х., с искане за установяване нарушение по смисъла на ЗЗДискр., във връзка с твърдението за наличие на дискриминация по отношение на ищцата. Процесуалната допустимост на исковата молба е задължителна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. Проверката за такава допустимост Съдът извършва служебно при всяко положение на делото. Установяването на недопустимост е основание исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено. Крайният извод, който се налага е, че исковата молба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено. Изложеното налага определението, с което е даден ход по същество на правния спор да бъде отменен. Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ОТМЕНЯ определение от 09.10.2014 г. за даване ход на делото по съществото на спора. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. искова молба за следните искови претенции : да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси„ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8/10.03.2012 год. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция “МДТ” при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г.; да се осъди ответника да възстанови неправените съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1080/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщението до страните.
7,363,365
http://notabene-bg.org/read.php?id=953
2020-07-06T20:17:27
[ "sui Generis", "sui Generis", "sui generis", "sui generis", "sui generis", "sui generis", "sui generis" ]
Durkheim and Durkemanism: a Society sui Generis and the Erasure of Nature - Journal NotaBene Durkheim and Durkemanism: a Society sui Generis and the Erasure of Nature Ivan Katzarski, Institute of Philosophy and Sociology at BAS, pessoko@gmail.com Какво е „общество" в най-общия смисъл на тази дума? Отговорът може да изглежда интуитивно ясен, а теоретизирането върху темата - до голяма степен схоластично занимание. На пръв поглед нищо не може да се противопостави на елементарното и сякаш разбиращо се от само себе си твърдение, че обществото се състои от човешки същества, намиращи се в различни видове отношения помежду си. Тези отношения пък са резултат от взаимодействия. Но така дефинираното социално пространство от индивиди, взаимодействия и отношения между тях е пределна абстракция, която съществено затруднява разбирането на социалното. Това е идеализирано пространство, изчистено от всякакъв нечовешки елемент. В действителност социалните науки, особено в емпиричната си част, никога не се затварят в такова абстрактно пространство. И това е напълно естествено: човешкият свят е изпълнен с множество други живи и неживи, материални и нематериални компоненти (животни, природни обекти и субстанции, артефакти, идеи, образи). Без тях човешкият свят и обществото са немислими. Човекът взаимодейства с всички тези органични и неорганични, материални и нематериални елементи. Всъщност взаимодействията между човешките същества, дори когато те приемат чисто физическа, непосредствено телесна форма, са по същество винаги, макар и в различна степен и с различна сложност, опосредствани от подобни субстанции, обекти с различен статус, образи и идеи. Както вече посочих, социалните науки по същество не могат да се абстрахират и следователно отчитат присъствието на изброените елементи. Има ли проблем тогава? Да, има и той е свързан със статуса, който им се отрежда. Социалните науки, за разлика от природните, обикновено ги третират принципно като пасивни, продукти и обекти на човешката активност, а не като неща, автономни и функциониращи сами по себе си. Животни и растения са били опитомени от хората, за да служат на човешките потребности. Хората, благодарение на своите физически и умствени способности, непрекъснато са преобразували природата, създали са нови субстанции и артефакти - оръдия, инструменти, оръжия, много приятни и много неприятни неща за тялото и „душата". Обикновено хората влизат в отношения помежду си, за да придобият някакъв монопол върху различни вещи (материални и нематериални) и чрез тях, посредством тях, използвайки ги като инструменти, да реализират едни или други свои цели. Човекът като род се мисли като демиург на всевъзможни вещи, предназначени да служат на неговите цели, които вещи по-нататък неизбежно се превръщат в обекти на присвояване и монополизиране от различни индивиди и групи. Разбира се, вещите могат да „престанат да служат", могат да станат негодни. Но това е само следствие на чисто инструменталисткото им третиране - като обекти, които са своеобразни продължения на човешкото тяло и мозък. Схванати като такива, те по дефиниция не могат да имат активна роля във функционирането на социума. Да има такива удължения, такива приставки се приема за фундаментална характеристика на човека. Но по този начин се изтъква човешката способност, потенциалът на човека като субект, преобразуващ външния свят. Мислени като подвластни на човека, вещите вече нямат шанс да получат собствена, автономна роля в социалната и историческата драма. Добра възможност да се провери основателността на тези твърдения е един специфично фокусиран анализ на концепциите на тримата основоположници на социологията - Карл Маркс, Емил Дюркем и Макс Вебер. На друго място вече предложих такъв анализ на социалноисторическата концепция на Маркс (Katsarski 2020). Тук в същия аспект ще разгледам философско-социологическата концепция на Дюркем. 2. „Колективното съзнание" - творец на "социалните факти" Дюркем предлага проект на една "обективна, специфична и методична социология" (Durkheim 1967: 19). Този проект, твърди неговият автор, не предполага каквато и да било "метафизична концепция", а изисква от социолога да възприеме "състоянието на духа, в което се намират физици, химици, физиолози, когато те се заемат с неизследван регион от своята научна област" (Ibid., 21-22). Това може да изглежда като подчертано внимание към обектите от човешкия свят, но в действителност имаме нещо съвсем друго. Основна категория у Дюркем е "социален факт". Той провъзгласява като свой "основен принцип" "обективната реалност на социалните факти" (Ibid., 31). "В действителност ние не казваме, че социалните факти са материални неща, а са неща на същото основание като материалните неща, макар и по различен начин" (Ibid., 20). Но какво по-конкретно са тези „факти"? Те са "начини на действие, на мислене и на чувстване, които разкриват това впечатляващо качество, че съществуват извън индивидуалните съзнания". (Ibid., 36). Такива са религиозните, моралните и юридическите норми, начините на боравене с предметите във всекидневието, правилата в една или друга професионална област и т. н. Това са все неща, които са изработени преди да се появи отделният индивид и съобразно които той организира своето поведение. (Ibid., 36-38). Социални факти конструират и основите на човечността: такива според Дюркем са понятията и категориите на мисленето (Durkheim 1912: 408-416) Нормативната природа на социалните факти ги превръща в социални институции, които са основен предмет на социологията (Durkheim 1967: 30). Единствено чрез тях става възможно функционирането на обществото. Лоното, в което възникват социалните факти, е обществото, а отделните негови членове ги възприемат като външна принуждаваща сила. Семейството, близкото обкръжение, училището и други институции имат предназначение да внедрят тези утвърдили се в обществото начини на мислене, чувстване и действане в съзнанието и поведението на отделните индивиди. Нарушаването на утвърдените норми и практики води до санкции или неблагоприятни последици от различен характер и с различна сила в зависимост от конкретната сфера (Ibid., 24, 29-30; Durkheim 1914: 3) Все пак индивидите не са изцяло пасивни по отношение на социалните факти, твърди Дюркем. В известни повече или по-малко широки граници, по силата на своите личностни особености и положение, всеки член на обществото, на някаква общност или група придава индивидуален колорит на усвоените от него общи идеи, емоционалност и практики. (Durkheim 1967: 31; 1912: 399, 400, 410). За Дюркем обективността на социалните факти се състои в тяхната надиндивидуалност. Последната става възможна само в процеса на „колективния живот", който е не друго, а повече или по-малко активно взаимодействие на отделните съзнания (Durkheim 1067: 42). Така възниква например религиозният идеал: "ако колективният живот, когато той достига известна степен на интензивност, пробужда религиозното мислене, това е защото той е в състояние на кипеж, което изменя условията на психичната активност. Жизнените енергии са свръхнапрегнати, страстите - по-интензивни, усещанията - по-силни (...)" (Durkheim 1912: 398). Това е основен мотив, който срещаме и в други съчинения на Дюркем. Например, в статия от 1909 г. той пише: „свързвайки се трайно, вследствие на отношенията помежду им, индивидуалните съзнания дават началото на нов живот, твърде различен от онзи, чиято сцена са те, когато остават изолирани едно от друго; това е социалният живот" (Durkheim 1909: 8). Според Дюркем, социологията е невъзможна без други две науки - историята и статистиката. Вече споменах, че социалните факти са всъщност институции, които регулират поведението на индивидите. За да разкрие природата на всяка институция, социологът трябва да познава нейното възникване и пътя на формирането ѝ. Историята е науката, която изследва институциите в различните общества и епохи. Тя създава емпиричната база, върху която социологията, посредством сравнителния метод, гради своите теоретични обобщения върху социалните факти и зависимостите помежду им (Ibid., 14-16). Различна, но не по-малко важна е ролята на статистиката: посредством своите изчислителни методи тя показва количествените разпределения, които характеризират социалните факти в едно или друго общество - например делът на убийствата, браковете, разводите и т. н. (Ibid., 16). 3. „Социално тяло" и „колективна душа" Дюркем си представя социологията като сложна, но строго логически структурирана област на знанието. Тя се подразделя на множество по-частни дисциплини, съобразно специфичната природа на видовете социални факти (Durkheim 1909: 10, 13). На първо място Дюркем различава два основни аспекта на обществото - външен и вътрешен, на които съответстват два големи дяла на социологията - „социална морфология" и „социална физиология". Във външен аспект обществото се разкрива като „маса от население с известна плътност, разположена по някакъв начин върху земята, разпръсната по селата или концентрирана в градовете, и т. н.: тази маса заема повече или по-малко обширна територия, разположена по един или друг начин спрямо морета и територии на съседни народи, набраздена повече или по-малко от речни течения, от комуникационни пътища от всякакъв вид (...) Тази територия, нейните размери, нейната конфигурация, съставът на населението, което се движи в нейните граници, естествено са важни фактори на социалния живот; това е неговият субстрат, и също както при индивида психичният живот варира според анатомичната композиция на мозъка, който го поддържа, по същия начин колективните феномени варират според състава на социалния субстрат". Тази „външна, материална форма на обществото" Дюркем нарича „социална морфология". Тя според него „не трябва да се ограничава с дескриптивен анализ; тя трябва също да обяснява. Тя трябва да търси, какво предизвиква струпването на население в определени места, а не в други, защо то е предимно градско или предимно селско, кои са причините, които подтикват или спъват развитието на големите градове и т. н. Вижда се, че самата тази специална наука има пред себе си безкрайно много проблеми за разглеждане" (Ibid., 11). Но „наред със субстрата на колективния живот съществува самият този колективен живот (...) наред със „социалната морфология" има място за една „социална физиология", която изучава жизнените прояви на обществото" (Ibid.). Това е широко подразделение, което включва в себе си множество дисциплини - социология на религията, социология на морала, социология на правото, социология на икономиката, социология на изкуството, социология на езика и др. Всички те изучават различни категории социални факти (Ibid., 12). След като постулира съществуването на два основни клона на социологическата наука, Дюркем логично предполага, че те се занимават с две различни категории факти. „Морфологичните факти", за разлика от „физиологичните", не са „начини на действие", а "начини на колективно съществуване, т.е. социални факти от анатомичен или морфологичен порядък". Тази категория "факти" се отнасят до "субстрата на колективния живот". (Durkheim 1967: 43). "Морфологичните" социални факти конституират "вътрешната среда", в която се разгръщат всички значими социални процеси. Това е "собствено човешка среда", която се определя чрез два основни аспекта - "числото на социалните единици" или "обема на обществото", и "степента на концентрация на масата или това, което ние наричаме динамична плътност". Последният термин обаче трябва да се разбира не като чисто материална, а като "духовна плътност" (Ibid., 130). Различаването на физическа и духовна (морална) плътност на обществото е един от най-неразвитите, неясни и противоречиво тълкувани въпроси в съчиненията на Дюркем (Schnore 1958: 623; Barnes 1966: 169; Corning 1982: 572- 573). Очертават се две тенденции: изтъкване ролята на „материалния субстрат" - числеността и гъстотата на населението или подчертаване на моралната страна - духовната свързаност и единение в обществото. И в двата случая концепцията страда от сериозни слабости. Дори когато се признава ролята на физическото, телесното, не се признава съществена роля на природата и на материалните артефакти - остават единствено материалността на отделните индивиди и техните взаимодействия. В качеството им на физически тела тези индивиди формират маси, характеризиращи се с различна плътност. От колективното съзнание на масите пък се пораждат „физиологичните" социални факти. Само на пръв поглед тази конструкция може да изглежда стройна и логична. Но проста маса от тела не формира общество. Необходимо е тези тела да са специфично човешки тела, т. е. да бъдат определени като такива - като организми със своите рефлекси, инстинкти, сетивност, мислене, норми на поведение. Очевидно Дюркем смята, че това е ясно от само себе си и не е нужно да се посочва. Но ако социалните факти на религията, моралът, правото, икономиката и т.н. се конституират от колективното съзнание, каква е ролята на биологичния и психологичния аспект на човешките тела и техните маси? В статията „Дуализмът на човешката природа и неговите социални предпоставки" (1914) Дюркем дава ясен и категоричен отговор на този въпрос. Той радикално противопоставя тялото и неговите биологични тенденции, на вътрешното - индивидът като социално същество. Сетивните преживявания и егоистичните тенденции са част от нашия вътрешен живот, която противостои и то антагонистично на мисленето и моралното поведение. Последните две са чисто социален продукт, битие на обществото вътре в нас. Следователно, не съществува никаква положителна връзка и взаимодействие между нашата биопсихично определена телесност и колективното съзнание, защото те са непримирими антагонисти (Ibid., 4-7, 12-13; Cladis 1996: 470-471; Lemert 1985: 75). Такъв дуализъм се обосновава още в първото голямо съчинение на Дюркем - „За разделението на труда в обществото" (Durkheim 1991: 175). Следователно, в този аспект концепцията на Дюркем за обществото се оказва несъстоятелна, защото съдържа в себе си непреодолимо противоречие. Индивидуалните тенденции на „телата" (сетивност, егоизъм) се оказват абсолютно отделени и враждебни спрямо колективното съзнание и обратно. Привидността, че човешките маси са съществени за генериране на колективно съзнание се дължи само на факта, че тези „маси" се третират пределно абстрактно, а не в тяхната специфично човешка определеност. В действителност имаме радикален, непреодолим дуализъм между реалността на колективното съзнание и всичко извън него, включително човешката телесност. Трудно е да предположим, че Дюркем не е осъзнавал под някаква форма съществуването на подобен проблем. Вероятно по тази причина се набелязва втора тенденция - към пълно омаловажаване на физическото и разбирането на плътността на човешките „маси" като „морална плътност" В „Правилата на социологическия метод" (1894) той набелязва решение, което по същество свежда едната категория социални факти към другата. Според него само на пръв поглед „морфологичните факти" не могат "да се сведат до начини на действие, или на чувстване, или на мислене". Принципно те са от същото естество като всички социални факти: "Тези начини на съществуване се налагат на индивида също както начините на действие (...). В действителност, когато искаме да познаем начина, по който едно общество е разделено политически, по който тези подразделения са съчетани, степента на свързаност помежду им, това не се постига с помощта на материален преглед и чрез географски наблюдения; защото тези разделения са морални, дори когато имат някаква основа във физическата природа". (Ibid., 43) Тази организация може да се разбере само посредством правната уредба, която е задължителна. И друг пример: "Ако населението се тъпче в нашите градове, вместо да се разпръсне по селата, това става понеже съществува обществено мнение, колективен натиск, който налага на индивида тази концентрация." (Ibid.; вж. също: Ibid., 44). Има и друго, косвено свидетелство за проблематичността на двойствената концепция на Дюркем за социалните факти. Въпреки че се придържа към нея до края на живота си, идеята за социална морфология остава в общата си формулировка и не получава развитие в неговите трудове. Усилията му остават концентрирани върху „социалните факти", които са продукт на колективното съзнание и нямат отношение към социалната телесност. Неслучайно Дюркем държи да се разграничи от „историческия материализъм", който акцентира върху „материалните форми на обществото и неговите непосредствени жизнени потребности". Очевидно е наистина, пише Дюркем, че "социалният живот зависи от своя субстрат и носи неговия печат, по същия начин, както умственият живот на индивида зависи от главния мозък и дори от целия организъм" (Durkheim 1912: 399). Но общественият живот е "продукт от действия и противодействия между индивидуалните съзнания" (Durkheim 1967: 42). Наистина обществената среда съдържа два елемента - хора и вещи. Последната категория обхваща, "освен материалните обекти, които са включени в обществото, продуктите на предшестващата социална дейност, действащото право, установените нрави, паметниците на литературата и изкуството и т.н." В качеството си на външна за индивида реалност, те детерминират неговото поведение, но във всички случаи са неспособни да дадат импулс за „социалните трансформации, защото не съдържат в себе си никаква движеща сила". Вещите упражняват "известна тежест върху социалната еволюция (...) но те не съдържат нищо от това, което е необходимо да я задвижи. Те са материята, към която се прилагат живите сили на обществото, но сами по себе си не излъчват никаква жива сила. Остава следователно собствено човешката среда като активен фактор" (Ibid., 129-130).Но в тази среда единствено безусловно е взаимодействието на съзнания. Тук целта ми не е да анализирам всички аспекти на социологията на Дюркем. Тя според мен е уязвима в поне два основни аспекта: първо, несъмнено твърде пасивната роля, отредена на отделните индивиди, и недооценката на творческия им потенциал (1); второ, свеждането на движещия принцип на "социалната еволюция" до взаимодействие на съзнания. Вещите в социалния свят се третират само като субстрат или пълнеж. Материалните обекти просто са въвлечени в сферата на социалното. Телата на индивидите са само природен субстрат. Има "социални факти" (образци на поведение, чувстване и мислене), които са продукти на "колективното съзнание" или „колективната душа" (Ibid., 41); те детерминират индивидуалното поведение, но не и колективния социален процес. Накрая, има предмети на изкуството и литературни произведения, които също спадат към социалния пълнеж. "Колективното съзнание" е автономна реалност, която се обособява от индивидуалните съзнания и придобива власт над тях. То е лоното, в което възникват „социалните факти", и двигателят на социалното развитие. То е първичният творчески принцип, който е автономен спрямо природата и конституира социалната реалност. 4. Книга на парадокси и противоречия Дотук само веднъж се позовах на първото голямо и основополагащо съчинение на Дюркем - „За разделението на труда в обществото" (1893). А то заслужава специално разглеждане не просто само по себе си, но и от гледна точка на специфичния профил на настоящата студия. Този труд „съдържа семената на цялото негово следващо дело" (Schnore 1958: 622). Но това съчинение е не по-малко интересно и с онова, което няма продължение, което отпада, липсва в следващите трудове на Дюркем. „За разделението на труда..." е съчинение, изпълнено с парадокси и противоречия. Да започнем с широкото използване на аналогии. От една страна, както видяхме, Дюркем всячески се стреми да представи обществото като реалност sui generis, като откъснато от природата, но от друга страна собствено социалните понятия се оказват недостатъчни и той нашироко използва физични, биологични и организмични аналогии. (виж например: Durkheim 1991: 100, 101, 167-168; Barnes 1966: 160). Той смята например, че Спенсър „не без основание" използва израза „физиологичен договор" (Durkheim 1991: 94). Без каквато и да е методологична обосновка Дюркем пренася понятията „здраве" и „болест", „нормално" и „патологично" от органичния свят към обществото (виж например: Ibid., 330-331, 343; Cladis 1996: 467-468). Този пренос продължава и в следващите трудове на Дюркем. Същото е характерно и за основните му понятия „социална морфология" и „социална физиология". В „За разделението на труда..." Дюркем се опитва да дефинира по-точно ролята на фактора „маси" население. Докато в по-късните работи те фигурират като абстрактно „социално тяло", тук те са представени - чрез своите характеристики „обем" (численост) и „плътност" (концентрираност) - като основен фактор за разделението на труда и развитието на обществото като цяло. „Разделението на труда варира в пряка зависимост от обема и плътността на обществата и ако то прогресира непрекъснато в хода на социалното развитие, това се дължи на факта, че обществата стават по правило по-гъстонаселени и по-обемни" (Durkheim, 1991: 244). Първостепенна роля е отредена на „плътността", която тук се разбира в нейния физически аспект, докато обемът е допълнителен, подсилващ фактор [2]. При ниска плътност отсъства разделение на труда; тогава е налице по-низш тип общество с т. нар. „сегментарна структура". Към тях Дюркем отнася и обществата на Русия и Китай (Ibid., 241-244). Това навлизане в по-голяма конкретност веднага се превръща в проблем. Дюркем вижда „висока плътност" само в градовете на Древна Гърция, Рим и Западна Европа. Нищо не се казва за огромните, съществували в продължение на хилядолетия градове на Изтока (Katsarski, 2007: 84-92)., нито за промишленото развитие на Индия и Китай, което изпреварва това в Западна Европа чак до първата третина на ХІХ век [3]. Но може би по-важни са теоретичните несполуки на обяснението на разделението на труда и развитието на обществото посредством „плътността" и „обема" на населението. Когато Дюркем навлиза в повече детайли изведнъж се оказва, че тези параметри на свой ред зависят от други фактори - типа икономика (номадска, уседнало земеделие, градска), миграцията, развитието на комуникационните пътища. В един момент се създава впечатлението, че по-скоро икономиката определя гъстотата на населението, отколкото обратно. Дюркем усеща опасността от провал на собствената си теза и намира изход в твърдението, че плътността на населението и останалите споменати по-горе фактори се обуславят взаимно. (Durkheim 1991: 239-241). Но и последната формулировка достатъчно говори за несъстоятелността на тезата за базисната детерминираща роля на „плътността" на населението. Остава и впечатлението за множество премълчани въпроси. Противоречие се корени в самата идея на Дюркем за населението като основен детерминиращ фактор. Чрез него тук съвсем определено се въвежда биологично обяснение, което противоречи на друга основна теза - за обществото като реалност sui generis. Нещо повече, Дюркем е възприел концепцията за детерминиращата роля на населението от своите теоретични противници - Спенсър и Малтус (Corning 1982: 362, 372) В по-късните съчинения масите население се интерпретират просто като конфигурирани тела, носители на автономното колективно съзнание. „За разделението на труда..." интерпретира тези „маси" в несъмнен биологичен аспект. Безпогрешен знак за това е прибягването към инструментариума на Дарвин. Дюркем цитира тезата на великия англичанин, че борбата за съществуване в органичния свят е толкова по-интензивна, колкото индивидите са по-сходни по своята биологическа природа, а следователно и по отношение на потребностите си. Напротив, колкото са по-различни, конкуренцията помежду им е по-малка и те могат да съжителстват безпроблемно. Дюркем пренася тази логика към разделението на труда в обществото. С нарастване на гъстотата на населението борбата за съществуване се изостря. Разделението на труда обаче прави хората различни по отношение на техните цели и дейност и логично води до категорично смекчаване на конкуренцията и развитие на корпоративността (Durkheim 1991: 248-254). Тази основна теза на Дюркем обаче е несъстоятелна: преносът е некоректен. Биологичните видове имат различни потребности и поради това могат да споделят една и съща територия. Хората могат да се специализират в своята дейност, но потребностите им не престават да бъдат в основата си общи. Разделението на труда дори разширява потребностите и прави конкуренцията по-ожесточена и неспирна при каквото и да е равнище на наличните ресурси (например в съвременните богати общества). И животни, и хора се конкурират за средства за живот и други ресурси, а функциите са средство за придобиването им. Докато различни видове съжителстват, защото пребивават в различни екологични ниши, хората по принцип, както и останалите същества от един и същи вид, си оспорват елементи от една и съща ниша (храна, вода, пространство, сексуални партньори, позиции в обществото). Можем да кажем, че разделението на труда увеличава ресурсите, но успоредно с това се увеличават и потребностите на индивидите. Други автори виждат слабостта на концепцията на Дюркем в по различен план. Според тях разделението на труда не е единственият възможен резултат от борбата за съществуване в общество с растяща плътност. Дюркем не обсъжда множеството възможни алтернативни отговори на нарасналата конкуренция (Barnes 1966: 167). Друг автор, Лео Шнор, който се опитва да защити Дюркем от „преобладаващите критики", не спестява упрека по отношение на тълкуването на конкуренцията: въпреки „голямото значение, което ѝ придава, неговото разглеждане е изненадващо кратко", „той не представя по-специфично и систематично третиране на нейните последствия". Самият Шнор посочва ред други възможни следствия от демографския натиск, освен разделението на труда: повишаване на смъртността, снижаване на раждаемостта, миграция, повишаване ефективността на технологиите, преразпределение на ресурсите и общо снижаване на равнището на благосъстояние (Schnore 1958: 626-627). Но това, че тези алтернативи или техни съчетания не се разглеждат едва ли е случайно: те биха обезсилили основната концепция. Не по-обоснована е и тезата на Дюркем, че физическата среда не оказва съществено влияние върху обществото и индивидите: докато те непрекъснато се променят, тя остава относително постоянна (Durkheim 1991: 231-232). Но нима човешкото социално битие е независимо, както от регулярните, така и от нерегулярните процеси в природата (ландшафт, климат, катаклизми)? В по-конкретен план, Дюркем отхвърля тезата на Спенсър, че многообразието на външните условия води до специализация на индивидите в различни насоки. Поетът, ученият, работникът, земеделецът, търговецът са по своята дейност толкова различни, сякаш са различни видове, твърди Дюркем. Никакви природни условия не могат да обяснят тези различия (Ibid., 246-247). Дори когато ролята на природната среда е сякаш очевидна (например по отношение на земеделците и животновъдите), реалната пружина на разделението на труда е друга: „обществата стават по-многочислени и по-плътни"; то настъпва „не защото външните им условия са по-разнообразни, а защото борбата за живот в тях е по-разгорещена" (Ibid., 247-248). Природната среда наистина не е единствен, но все пак е съществен фактор за разделението на труда. Грешката на Дюркем е в това, че отхвърляйки неговото съществено значение, той постулира друг абсолютен фактор - борбата за съществуване, породена от голямата гъстота на населението. Вече показах несъстоятелността на това обяснение. Нека тук отбележа само това любопитно обстоятелство, че Дюркем отхвърля детерминизма на околната среда, за да утвърди биологичен задвижващ механизъм за разделението на труда. Тази биологистична интерпретация трудно се съчетава с други текстове от същото съчинение. Дюркем например отхвърля биологизаторските тълкувания на морала. Те според него „се абстрахират от съществения елемент на моралния живот, а именно от смекчаващото влияние, което обществото упражнява върху своите членове и което укротява и неутрализира бруталното действие на борбата за живот и на отбора. Навсякъде, където има общества, съществува алтруизъм, защото съществува солидарност" (Ibid., 174). По-нататък алтруизмът се определя като „фундаменталната основа" на „нашия социален живот" „Всяко общество е морално общество" (Ibid., 207) И така, от една страна имаме подчертано биологизиране, а от друга - подчертано морализаторство. Как съсъществуват алтруизмът и биологически обусловеният егоизъм остава неясно; във всеки случай Дюркем не разглежда този въпрос. Тази неяснота до голяма степен се поражда от факта, че двете начала са само полюси, между които има сложна система от опосредстващи отношения, която Дюркем пренебрегва. Неговият анализ страда от „големи дефицити (...): липсата на подробна концептуализация на динамиката на власт, неравенство и конфликт". Към тази категориална недостатъчност се прибавя още един „голям и съществен проблем" - „пренебрежението на Дюркем към икономическите или производствените въпроси" (Turner 1990: 1089-1090). Накрая, Дюркем развива една, меко казано, странна теория за наследяването в биологическия смисъл на думата. Ще отбележа само основните положения в нея. Дюркем смята, че по наследство се предават расовите, а не индивидуалните признаци. Расата е консервативен елемент, който спъва развитието на индивидуалностите (Durkheim 1991: 291-292). Дюркем търси подкрепа за това свое разбиране в теорията на Аугуст Вайсман (Ibid., 318, Note). Колкото по-древни са обществата, толкова този консервативен елемент е по-силен и по-всеобхватен. Под негов контрол са не само физическите характеристики, но и социалните функции и свързаните с тях способност, включително тези на управляващите, на войните, на жреците и т.н. Кастовата и съсловната регламентация не са нещо произволно, а социален закон, който изразява биологична надареност и предопределеност. Едва модерните общества в значителна степен се освобождават от това наследствено бреме: поради високата степен на разделение на труда професионалните способности не могат да се наследяват в тяхната завършена форма; наследяват се само абстрактни психични характеристики, които имат отношение към професионалните функции, но допускат множество комбинации и не предопределят еднозначно тези функции (Ibid., 243-258). Тази концепция, струва ми се, е неубедителна дори според критериите на ХІХ век. „За разделението на труда..." е първата книга на Дюркем; тя претърпява множество издания и по този показател изпреварва всички останали негови работи. Въпреки това „някои критици виждат малко ценни неща в тази книга" и я определят като слаба, безнадеждно остаряла още преди Първата световна война, укорима по отношение на логическата последователност и верифицируемост на твърденията, дори заради признаци на дилетантство (Barnes 1966: 158, 161, 167, 169, 171-173; Kemper 1975: 190). Може доста сигурно да се предположи, че слабостите на това съчинение не са останали незабелязани за неговия автор. Косвено свидетелство за това е фактът, че темата за разделението на труда и собствено биологичните аргументи вече не присъстват в по-късните работи. Темата за „социалното тяло", предмет на „социалната морфология" се запазва, но само в първоначалния си неразгърнат вид от 1894 г. Марсел Мос признава, че Дюркем „не е могъл за съжаление да изложи достатъчно подробно" принципа на различаване между социална морфология и социална физиология (Mauss 2002: 23-24). Идеята за противоположността между биологично и социално се запазва, но биологичното вече не е предмет на анализ. Според Парсънс, Дюркем „рано изоставя" биологизирането на социалната теория (Corning 1982: 372). Същевременно той се преориентира от макроструктурен към микроструктурен социален анализ (Schnore 1958: 1090; Barnes 1966: 170-171, Järvikoski 1996: 632-633). Категорично доминира възгледът, че обществото е реалност sui generis (Corning 1982: 364; ), конституирана в голяма степен от споделени вярвания, норми и ценности (Wallwork 1984: 58). В центъра на теоретичния интерес е „колективното съзнание", генериращо „социални факти" (виж пар. 2). Трайна характеристика на творчеството на Дюркем е неговият морален патос, който коментаторите свързват с непосредствената му социална ангажираност. През целия си съзнателен живот той е загрижен за солидарността и моралната интегрираност на френското общество, изпаднало в криза след унизителното поражение на страната във Френско-Пруската война (1870-1871). Деморализиращият ефект от това поражение се засилва от поляризацията в обществото, последвала разгрома на Френската комуна (репресията поглъща 70 000 живота) (Barnes 1966: 159-160; Kando 1976: 148-149). 5. Наследството Какво се случва с идеите на Дюркем, какъв прием намират те? Тук ще имам предвид преди всичко идеите му, засягащи отношението между общество и природа. Един първоначален елемент във възгледите му се оказва напълно изоставен - биологизирането на социалната еволюция. Това не е изненадващо, след като самият Дюркем губи интерес към биологическата тема непосредствено след публикуването на „За разделението на труда..". Остава обаче дуализмът между „социално тяло" („физическата структура на обществото") и „колективно съзнание", отразен в разделението между „социална морфология" и „социална физиология". Тази тематика продължава да занимава Марсел Мос и Морис Халбвакс, наследили Дюркем като лидери на школата. Така в своя студия от 1927 г. Мос подчертава значението на социалната „морфологията": тя е „първостепенна и една от най-независимите части, почти половината от социологията" (Mauss 2002: 6). Но веднага добавя, че е „все още" „зле поставена" и „почти непризната от нас", липсват и специалисти в тази област (Ibid., 1, 14). По същество Мос и Халбвакс дефинират социалната морфология също както и Дюркем. Според Мос тя е „науката, която не само описва, но и изучава, материалния субстрат на обществата, т.е. формата, която те приемат на определено място, количеството и плътността на населението, начинът по-който то е разпределено, както и целокупността на нещата, които са местонахождение на социалния живот" (Mauss 1904-1905: 6; виж също: Mauss 2002: 13-14; Boudes 2011: 203-204, 207, 215). Интересно е, че Мос специално предупреждава де не се биологизират термините „социална морфология" и „социална физиология": това разделение „трябва да престане да напомня за науките за живота" (Mauss 2002: 26). Разбира се, не остава и следа от идеята за „борбата за съществуване", централна в „За разделението на труда...". Освен това Мос развива тезата, че „социалният субстрат" на дадено общество не е нещо застинало, веднъж завинаги дадено, а се мени във времето, което предизвиква аналогична динамика във всички останали прояви на социалния живот. Така за обществата на ескимосите е характерна сезонна динамика, концентрация и деконцентрация на индивидите („субстрата"), която поражда два „различни начина на колективен живот"; той „има момент на апогей и момент на хипогей"; на двата начина на групиране „съответстват две юридически системи, два морала, два вида домашна икономика и два начина на религиозен живот" - „две цивилизации" (Mauss 1904-1905, 7-8, 108-109). Интересно е също, че Мос търси основната причина за сезонните колебания на „плътността" (концентрация през зимата и разпръсване през лятото) в сферата на психологическото, в съществуването на потребност от промяна; интензивният колективен живот създава напрежение и умора, които се компенсират чрез разпръсване на „масата" и индивидуализация (Ibid., 111-112). С тази своя хипотеза Мос рискува да влезе в пределите на неприемливия за Дюркем психологизъм. От друга страна обаче, както и Дюркем, той критикува онези, които отреждат съществена роля на природната среда. Той обвинява антропогеографите в абсолютизиране на „телуричния фактор" (климат, минерални богатства и др.) (Ibid., pp. 9-12), без да се притеснява, че неговият „морфологичен" подход е не по-малко, а дори по-ограничен и едностранчив този на географите. Някои коментатори смятат, че „морфологията" има не чисто теоретично предназначение в замисъла на Дюркем и Мос: тя е път за анексиране на други дисциплини и специално на антропогеографията, или поне зона, в която се водят междудисциплинарни битки - „защитен пояс за основното ядро на социологията". С утвърждаването на тази дисциплина и нарастването на престижа ѝ обаче те загубват интерес към битката за територия; същото се случва и с противната страна. Сраженията всъщност разкриват слабостите и на двете страни (Boudes 2011: 205-207). Освен спрямо антропогеографията, „дисциплинарният империализъм" на дюркемианците се проявява и по отношение на всички дисциплини, изучаващи обществото и човека (Kando 1976: 153). Морис Халбвакс написва цяла книга, озаглавена „Социална морфология" (1938). Тук неговото внимание е до такава степен обсебено от въпросите на динамиката на населението, че възниква въпросът, „дали Халбвакс не е бил повече демограф, отколкото социолог" (Boudes 2011: 2007-2008, 215). Наистина Халбвакс отделя значително място на въпросите на транспортните средства, технологиите и икономиката. Но тези сфери не се разглеждат като автономни, а са вкарани в дюркемианска конструкция. Материалният елемент в тях е всъщност трансформирана, „социализирана" природа. В „оформената", „преработена" материя обществото „открива почти само онова, което само е вложило в нея (...) преоткрива себе си в нея". А това, което обществото е вложило, са научното и инженерното знание. Обществото и общественото съзнание са затворени за всичко външно спрямо тях (Halbwachs 2002: 3-4, 7-8). Но и в съвременното производство се съдържа един остатък от съпротивата на природата, който не е преодолян от технологиите и точно с този остатък трябва да се справят работниците. Това ги обвързва с природата по твърде неблагоприятен за тях начин, защото ги отделя от останалото общество и им отрежда нисък социален статус (Ibid, 8, 20-22). Така, според Халбвакс, природата като непокорна сила е не само чужда на обществото, но отчуждава от него и онези, които имат пряко сетивно съприкосновение с нея в качеството ѝ на необуздана сила. „Научната организация на труда", предписвана от тейлъризма (пределното опростяване на трудовите операции и целенасочената социална изолация на работниците един от друг), е мощен фактор за нарастването на тази отчужденост на работниците от обществото (Ibid., 10-14) Тематиката за „социалната морфология" се оказва значима за отделни представители на дюркемианската школа и то в периода до Втората световна война. Много по-голямо е значението и влиянието на проблематиката, която дюркемианците отнасят към „социалната физиология": природата на „социалните факти", спецификите на различните области на социалното знание, отношението между социална структура и култура и т. н. Тези въпроси продължават да са актуални и до днес. След Втората световна война американската социология става доминираща, но въпреки това тя търси опора в европейската класика. Много социолози в САЩ демонстрират признателност към Дюркем. С най-голямо влияние в тази страна се ползват „Самоубийството" (1897) и „Елементарните форми на религиозен живот" (1912). Според Шнор обаче, интерпретирайки Дюркем, американските социолози като правило го обръщат с главата надолу: докато Дюркем разглежда поведението на индивидите като обусловено от колективното съзнание и действие, те, обратно, отреждат първостепенната роля на индивидите (Schnore 1958: 632-633). Това е „волунтаристично-идеалистично" тълкуване, наложено от Парсънс (Noël 2014: 88-90). Социологията на Дюркем има ключово значение за развитието на социалната антропология. В зародишно състояние понятията на последната се съдържат в „Елементарните форми на религиозния живот". Социалната антропология „се движи към трансцендиране на дюркемианския социологизъм, от който произлиза". (Peacock 1981: 996). Това „трансцендиране" е свързано със съществено преобразуване. В социологията на Дюркем общество и култура са тясно свързани в три аспекта - логически, функционален и исторически. В класическата социална антропология (Бронислав Малиновски, Радклиф-Браун) „логическите и функционалните отношения са основни", докато историческите отношения са „отхвърлени или пренебрегнати". В своя структурен функционализъм Малиновски и Радклиф-Браун „се стремят да продължат дюркемианската социология на културата". Малиновски твърди, че „митът е харта", той „служи преди всичко за опора на социалните институции". Например, на Тробриандските острови митът може да служи като основание на собствеността на групата върху определена територия. Радклиф-Браун изследва в дюркемиански стил етнографията на Андаманските острови и обосновава тезата, че „музикалните и кинетичните аспекти на ритуала помагат за сплотяване на групата". Той „изповядва твърдолинеен социологизъм„: ритуалът изразява не индивидуални чувства, а социални ценности; той обосновава етнографски тезата на Дюркем, че „ритуалът укрепва обществото" (Peacock 1981: 997-998; виж също: Eriksen and Nielsen 2013: 120). Според Пикок, в периода 1920-1960 г. в социалната антропология като цяло доминират идеите на Малиновски и Радклиф-Браун, а неин център е Англия. В тази традиция „митът, ритуалът и другите културни форми и категории" се обясняват чрез „техните функционални отношения към социалната структура" (Peacock 1981: 998). След Втората световна война обаче, твърди Пикок, се развива процес на разрушаване на класическия модел на социалната антропология и съответно - отдалечаване от Дюркем. Тази тенденция върви по две линии: по-малко радикалната остава в границите на социологическия модел, докато радикалната напълно откъсва културата от социалното. В рамките на първата тенденция културата остава тясно свързана с обществото, но тази връзка се разкрива като много по-сложна и динамична, отколкото в класическия модел. Например, докато класическият дюркемиански възглед разглежда ритуала като опора на един траен и неизменен ред, Виктър Търнър вижда в него средство за „конструиране на ред, генериран чрез конфликт". Това динамизиране на структурата не пречи на Търнър да бъде дюркемианец. Към същата по-умерена тенденция се отнасят също работите на Евънс-Причард, Мери Дъглас, ранния Родни Нийдъм, и др. Въпреки отдалечаването си от Дюркем и структурния функционализъм, те си остават дюркемианци. (Peacock 1981: 1000-1002; виж също: Eriksen and Nielsen 2013: 121-125). Радикалната линия в интерпретацията на Дюркем е свързана преди всичко с фигурата на Клод Леви-Строс, който определя себе си като „неверен ученик" на Дюркем. Той е създател на антропологическия структурализъм, но в неговата концепция „структура" не означава, социална структура, а базисна структура на културните феномени. Например, докато Малиновски търси смисъла на мита в социалната структура, Леви-Строс го търси в структурата на самия мит, въпреки че последната не е лишена от социално значение. Епистемологичният статус на базисната структура на културата не е ясен, но „тя частично е нещото, което Дюркем нарича колективни представи". Други видни фигури на структуралисткия обрат са Едмънд Лийч и Родни Нийдъм (Ibid., 1003-1004; виж и: Barnes 1966: 170-171; Eriksen and Nielsen 2013: 120, 130-132). Специфичен вид структурализъм развива Луи Дюмон, мотивиран от Леви-Строс, Дюркем и Тьонис. Известен е преди всичко със своето изследване на индийските касти; в неговото тълкуване кастовата система е „по-скоро културна система на класифициране, отколкото функционално средство на социална организация" (Eriksen and Nielsen 2013: 134). Към същото радикално направление, но независимо от и дори критично към структурализма, може да се отнесе и Чикагската школа на културния анализ, представлявана от Клифърд Гиърц и Дейвид Шнайдер. „В зависимост от своята публика Гиърц разглежда културата или като система, или като текст, и неговата задача е да обясни значението на културните форми повече феноменологично, отколкото структуралистки". Културните феномени се разглеждат като литературни текстове, които „трябва да бъдат интерпретирани така, че да се разкрие някакъв човешки опит и значения. Гиърц се смята един вид предшественик на постмодернизма (Peacock 1981: 1004-1005; виж също: Janssen and Verheggen 1997: 295; Eriksen and Nielsen 2013: 129-130). Основна цел на Дюркем като теоретик е обосноваването на социологията в битието на самостоятелна наука, отговаряща на критерии, сходни с тези на утвърдили се вече естествени науки и категорично отделена от съседни дисциплини като философия, психология и биология. В неговия теоретичен проект има „твърдо ядро": „колективното съзнание" като творчески принцип, което произвежда „социални факти", господстващи над индивидуалните съзнания. Материята е „въвлечена" в този социален космос и претърпява радикално преобразуване; от нейната първичност не остава почти нищо - материалните неща придобиват смисъл, който е независим от тяхната вещественост. Човешките същества пребивават в свят от символи, конструиран спонтанно от колективното съзнание. То моделира социалното поведение на индивидите и по този начин възникват съответни социални отношения и структури. Вероятно Дюркем и неговите ученици са чувствали, че тази концепция е прекалено „идеалистическа", за да спечели авторитет в модерно общество, където авторитетът на природните науки се налага с все по-голяма категоричност. За да се съхрани споменатото „твърдото ядро", около него се създава „предпазен пояс" - „социалната морфология" (сравни с: Boudes 2011: 207). Тя има за свой предмет „социалното тяло" - „масите" население с тяхната различна конфигурация, численост и „плътност". Така се създава впечатление за „обективност" в естественонаучен смисъл и същевременно се обосновава дуализъм между „социално тяло" и „колективно съзнание". Опитът да се конкретизира това „тяло" в собствено биологически аспект, без да се засегне „твърдото ядро" се оказва несполучлив. Поради това учението за „социалното тяло", неговата „морфология" остава обща идея, която не получава съществено развитие след първоначалната й формулировка през 1894 г. Докато тази идея има някакво, макар и отслабващо, влияние сред преките ученици на Дюркем, тя практически губи смисъл за по-широкия кръг умове, повлияни съществено от дюркемианството, и бива изоставена от тях. Спечелвайки авторитет и влияние, социологията и антропологията престават да се нуждаят от тази подпорка. Тези умове развиват идеи на Дюркем, съдържащи се в твърдото ядро: отношенията между култура и социална структура, статусът на културата, включително нейните собствени базисни структури. В това отношение идеите на Дюркем слагат незаличим отпечатък върху развитието на социологията и социалната антропология на ХХ век. Цялото това теоретично развитие се гради върху една основна предпоставка: превръщането на обществото в реалност sui generis, пълното му откъсване от природата (биологична и телурична); социалните структури и културата са напълно откъснати от природния процес, като физическите индивиди в най-добрия случай са само техни носители, само „тела", „маси". Целта ми тук не бе просто да изобразя тази еволюция на идеите на Дюркем. Особено акцентирах върху мъките на великия социолог в началото на научната му биография, свързани с разрешаването на невъзможна задача: да се откъсне обществото от природата, като ключов аргумент за това да послужи основната теза на Дарвин - борбата за съществуване. Преследването на тази задача го води през цяло минно поле от парадокси и противоречия в книгата му „За разделението на труда в обществото" (1893). Оставайки веднъж и завинаги противник на „телуризма", веднага след публикуването на тази книга Дюркем се отказва и от биологизма, за да запази обществото sui generis. Рано или късно обаче, изолационизмът, включително социологическият (за него „заслуги" имат не само дюркемианците, но и други теоретични направления), не остава ненаказан: той е атакуван и то често твърде брутално. Голямата криза на социологията, започнала в средата на 60-те години (Lemert 1985: 82-83), има и екологичен аспект. През 70-те години се появява социологията на околната среда, първоначално като алтернатива на мейнстрийм социологията. Това ново направление отхвърля тезата, че „едни социални факти могат да бъдат обяснени само чрез други социални факти" (Järvikoski 1996: 73). Самата социология на околната среда не е чисто теоретичен продукт, а отговор на нарастващите екологични проблеми и загрижеността на широки обществени кръгове за застрашената природа и бъдещето на човешкия род. (Gross 1999: 18-20). Оказва се, че мейнстрийм социологията е теоретично неподготвена да посрещне тези предизвикателства, които изискват нови концептуализации на отношенията между общество и природа. И докато мейнстриймът и новото направление търсят компромис помежду си, дюркемианският тип социология се изправя пред смазваща агресия от страна на биологични теории на социалното поведение на човека, заплашващи дори напълно да заличат познатата ни социология и антропология. Влиятелни научни издания и форуми често лансират послания от рода на следното: „В последна сметка дарвинизмът трябва да трансформира социологията (...)". Ако „биосоциолозите" не поемат инициативата, тази дисциплина ще става „все по ирелевантна и като академично призвание и като инструмент в служба на социалната политика" (Pearson 1996: 8; виж също: Nicholson and White. 2006: 113). Това е наистина агресивен биологически редукционизъм, който заслужава да бъде подложен на не по-малко агресивна критика. (Тук, разбира се, нямам възможност да се заема с тази важна задача.) Същественото в настоящия контекст е обстоятелството, че съвременният биологически редукционизъм, който днес има несравнимо повече фактически и концептуални аргументи, отколкото в епохата на Дарвин, атакува мейнстрийм и в частност дюркемианската социология в нейното най-слабо място - откъсването на обществото от природата и противопоставянето им. Така проблемът, с който се мъчи Дюркем в началото на своя творчески път, и който бива разрешен от него в духа на идеализма и морализма, се изправя пред съвременната теория с още по-голяма сила. Немаловажно е и следното: в лицето на съвременните „биосоциолози" социалната теория има за противници хора, които обикновено са много далеч от интелектуалната извисеност и хуманизъм на гения, в чието име непрекъснато се кълнат. Много често се пише за влияние на Малтус върху Дарвин по отношение на закона за естествения отбор. Но Дарвин отхвърля тезата на теолозите от онази епоха и в частност на самия Малтус, че злото и страданието в света на човека и другите живи същества е част от божествения план и служи на върховното добро. „Струва ми се, че има твърде много мъка в света. Не мога да убедя себе си, че добрият и всемогъщ Бог преднамерено би създал" зло и страдание (Цит по: Miles 2001). И Майлс заключава: „Това, което е искал Дарвин, е божествен план без страдание, телеология без агония, цел без болка". Съвременните „биосоциолози" приличат повече на Малтус и другите теолози от онова време, отколкото на Чарлз Дарвин. (1) Тоза аспект съм разгледал във връзка с анализа на възгледите на Габриел Тард - основен опонент на Дюркем (Katsarski, 2018). (2) Оказва се, че тази ключова идея е заимствана от Огюст Конт. За тази „подробност" Дюркем уведомява читателя само в бележка под линия (Durkheim 1991, p. 244). (3) Делът на Индия и Китай в световното промишлено производство показва следната динамика: 1850 г. - 57.3%, 1800 г. - 53%, 1830 г. - 47.4%, 1880 г. -15.3%. За същите години делът на Европа е съответно: 27%, 32.3%, 39.5% и 79.1% (Clingingsmith & Williamson 2007, p. 46). Katsarski, I. 2007. Vlast, neravenstvo i stratifikatsiya v predindustrialnite obshtestva [Power, inequality and stratification in pre-industrial societies]. Veliko Tarnovo: Faber. Katsarski, I. 2018. Filosofskata sistema na Gabriel Tard [The philosophical system of Gabriel Tarde]. // // Filosofski alternativi, 5, 76-97. Katsarski, I. 2020. Statusat na veshtite i problemat za ekologiyata v sotsialnofilosofskata kontseptsiya na Karl Marks. [The status of things and the problem of ecology in the socio-philosophical concept of Karl Marx]. // NotaBene, 47, http://notabene-bg.org/read.php?id=920 (Част I) http://notabene-bg.org/read.php?id=922 (Part II). Barnes, J. A. 1966. Durkheim's Division of Labour in Society. // Man, New Series, 1, (2), 158-175. Boudes, Philippe. 2011. Morphologie sociale et sociologie de l'environment: L'apport de Halbwachs a l'étude des relations entre les societés et leur milieu naturel. // L'Année sociologique, Troisième série, 61 (1), 201-224. Cladis, Mark S. 1996. What Can We Hope For? Rousseau and Durkheim on Human Nature. //Journal of the History of the Behavioral Sciences. 32 (4), 456-472. Clingingsmith, David & Jeffrey G. Williamson. 2007. India's Deindustrialization in the 18th and 19th Centuries. <http://www.lse.ac.uk/Economic-History/Assets/Documents/Research/GEHN/GEHNConferences/conf7/Conf7-Williamson.pdf.> Corning, Peter A. 1982. Durkheim and Spencer. // The British Journal of Sociology, 33 (3), 359-388. Durkheim, Émile. ([1893] 1991). De la division du travail social. Paris, Quadrige/PUF. Durkheim, Émile. ([1894] 1967). Les règles de la méthode sociologiques. Paris: Les Presses universitaires de France, 16e édition. Durkheim, Émile. 1909. Sociologie et sciences sociales. <http://www.uqac.uquebec.ca/zone30/Classiques_des_sciences_sociales/index.html> Durkheim, Émile. 1912. Les formes élémentaires de la vie religieuse.< http://classiques.uqac.ca> Durkheim, Émile. 1914. Le dualisme de la nature humaine et ses conditions sociales. <http://classiques.uqac.ca/classiques/Durkheim_emile/sc_soc_et_action/texte_4_15/dualisme_nature_humaine.pdf> Eriksen, Thomas Hylland and Finn Sivert Nielsen. 2013. A History of Anthropology. Pluto Press. Gross, Matthias. 1999. Early Environmental Sociology: American Classics and their Reflections on Nature. // Humboldt Journal of Social Relations, 25 (1), 1-29. Halbwachs, Maurice. ([1920}2002). Matière et société. <http://www.uqac.uquebec.ca/zone30/Classiques_des_sciences_sociales/index.html> Janssen, Jacques and Theo Verheggen. 1997. The Double Center of Gravity in Durkheim's Symbol Theory: Bringing the Symbolism of the Body Back in. // Sociological Theory, 15 (3), 294-306 Järvikoski, Timo. 1996. The Relation of Nature and Society in Marx and Durkheim. // Acta Sociologica, 39 (1) 73-86. Kando, Thomas M. L'Annee Sociologique: From Durkheim to Today. // The Pacific Sociological Review, 19 (2), 147-174. Kuper, Savanna. 2015. Thoreau, Leopold, & Carson Challenging Capitalist Conceptions of the Natural Environment. Consilience, (13), 267-283. Lemert, Charles C. 1985. Sociology: Prometheus among the Sciences of Man. boundary 2, 13 (2/3), 69-89 Mauss, Marcel. 1904-1905. Essai sur les variations saisonnières des sociétés eskimo: Étude de morphologie sociale.< http://classiques.uqac.ca> Mauss, Marcel. ([1927] 2002). Divisions et proportions des divisions de la sociologie. <http://pages.infinit.net/sociojmt> Nicholson, Nigel and Rod White. 2006. Darwinism: A New Paradigm for Organizational Behavior? // Journal of Organizational Behavior, Vol. 27, (2), 111-119. Miles, Sara J. 2001. Charles Darwin and Asa Gray Discuss Teleology and Design. https://www.asa3.org/ASA/PSCF/2001/PSCF9-01Miles.html Noël, François Pizarro. 2014. Les deux Durkheim de Parsons et Alexander. // Cahiers de recherche sociologique, (56), 807-108. Peacock, James L. 1981. Durkheim and the Social Anthropology of Culture. // Social Forces, Vol. 59, No. 4, pp. 996-100 Source: Social Forces, 59 (4), 996-1008. Pearson, David E. 1996. Sociology and Biosociology. // The American Sociologist, 27 (2), 8-20. Schnore, Leo F. 1958. Social Morphology and Human Ecology. // American Journal of Sociology, 63 (6), 620-634. Turner, Jonathan H. 1990. Emile Durkheim's Theory of Social Organization. // Social Forces, 68 (4), 1089-1103. Wallwork, Ernest. 1984. Religion and Social Structure in The Division of Labor. // American Anthropologist, New Series, 86 (1), 43-64.
7,379,701
http://familjentomovi-kallmyr.mozello.com/news/
2019-01-19T01:07:27
[ "дело 70463", "дело 70463", "дело 70", "дело 70463", "дело 70463", "дело 70463" ]
Българският проблем - кучешките тении и шведския учрежденчески расизъм Ами това ни се случи и на нас, на моето семейство. Разболяхме се след един следобед къпане на плажа в Новия Град Поморие. След обяд аз с почуда установих, че един мъж използваше същото плажче за изхождане на кучето си, което бе диарично. На следната сутрин адът под небето започна. Три месеца се реехме между живота и смъртта с 8 вида червеи и 4 вида тении, рота-вируси, и бактерии-убийци. Но аз с всичкия си мозък да взема да заведа децата за Швеция, в самолета стюардите ни препичаха филийки, като ме видяха с увисналата от липсата на калий и микроелементи, шия и висящич език. Уви бях надценила медицината на Швеция, където ме преби до инвалидност некрофил-лекар-поет, отровиха за да откраднат необезпаразитените до края деца (получиха втори пристъп от тении). После се оказа че шефа на инфекциозното отделение е в борда на международна компания по органи. Моите призиви за един литър Рингер който да облегчи предсмъртния шок от обезводняване на тогава малката ми една дъщеря, социалните нарекоха че съм "лоша и опасна майка" и "майката е хипохондричка". Адвокатката ми адв Оуса Ерландссон ми писа Е-мейл от Швеция когато се прибрах с децата в България едва оживяли и ми каза че идвала от среща, където социалните щели да плащат персонал за да подкупват български лекари из лекувалите ни болници в българия, за да унищожат всички следи от хелминти. Ако посетите "качените филми" на ника ми "Swedish Slave" който съм аз на ютууба, ще чуете таен звукозапис с един непознат мъж представил ми се за "д-р Юанссон от Жълтата къща в Уддевалла" и желаещ да ме посети със същата цел още когато живеех в Уддевалла, да унищожи доказателствата за хелминти като му дам документите ни от болниците в България. Диагнозофалшификацията и диагнозоподмяната в Шведските социални служби е факт. А тяхната принудителна евтаназия на цялото ми семейство, на децата ми, оставени без инфекциозно заболяване - социалните нарекоха "За най-доброто на децата" Извадили са го от белия дроб. Ами има не само тении, но и хелминти, например двадесети ипет сантиметровите "аскари" в чийто цикъл на развитие влиза човешкия бял дроб. Цикълът на аскара преминава през човешкия бял дроб и черва. Аз повърнах такъв в тоалетната на Бърза помощ в Болницата в Уддевалла, чаках там цяла нощ, но ми отказаха помощ и ме изпратиха много изтощена да си вървя. На 27 юли 2007 година изпратих бащата и дъщеря ми Розита с едно бурканче заедно с 25-сантиметровия аскарис отделен от Дъщеря ми. Какво ли не бе моето учудване, когато сестрата на полякинята, Д-р Йева Юанссон, бе изписала в лекарския й журнал точно обратното: "Майката се обади да ни каже че ще изпрати бащата с едно празно бурканче с дъщерята". Получаващото шок от обезводняването от до 10 воднисти диарии и непрекъснати повръщания умиращо дете бе описано като "бодро и весело". В крайна цел се оказа, че диагнозоподмяната до ден-днешен се "дърпа" от лъжесоциалните доклади на социалнта служба в кв. "Доалаберй" едно гето за пришълци в гр. Уддевалла, Швеция. Аз самата бях пребита до инвалидност и тровена 34 дни докато бащата кри децата у къщите на приятели в съседно градче. До ден днешен лекарите и социалните служби ми се надсмиват и подиграват. Наричат ме "болен мозък", "развинтена фантазия" и "хипохондричка". Шефът на инфекциозното отделение към болницата в Уддевалла, норвежеца д-р Щайнум, нарече 14 проби, идентифицирани в двете му лаборатории, "негативен резултат". Напразно го гоних с рошави шаващи осемдесетсантиметрови гадости в еднолитрова кутия от сладолед, подигах капака й но той извръщаше глава - гоних го с кутията чак до столовата на болницата в Уддевалла, където той се затвори. Отказа ми да ми даде копие на медицинските ми журнали. Наложи се да действувам зад гърба му, като си поръчах копие от най-главния шеф на болницата. Тези копия помествам във филми и блогове. Там собствените му инфекциозни лекарки са описали "килограми с червеи", "липса на калий" и т н. Но в Швеция документите на пришълеца важат само за тоалетна хартия, не стигат никога в съда и съдилищата изслушват и приемат единствено клеветите и лъжите на социалните служби, докато мен подминават като страна в процесите си, лъжат че нямам родителски права. Всичко с крайната цел кражба и конфискация, идиотизация на децата ви като многодетна майка, които да ползват като лабораторни мишки в лекарствените си експерименти. Neneeee... В Швеция нямало рота вируси В Швеция нямало бактерии убийци. В Швеция нямало хелминти и тении. В Швеция нямало бездомни кучета. Швеция не съчувства на българския проблем. Швеция не съчувства на народното здраве на туриста. Да си е седял у дома. И на последно, но не на най-маловажното място: за кучешката тения науката и медицината още не е открила лекарство. Нито в Швеция. Нито в България Заради бездомните помияри на Бойко: Извадиха кучешка тения от белия дроб на 6-годишен в Fuskäktenskap och makar som bästmän och förvaltare Jag presenterar ett liknande förvaltningsfall på Svt. se över bakgrunden av mitt eget fall hemma. Orosanmälningar och falska Vårdintyg är inte lösningen för utsatta familjer och patienter Мария Томова-Каллмир сподели публикация. 13 минути · Wow! Så kom de inom den #svenska #socialtjänsten på det först att det är vettigt att få prata före man #krigar och #anmäler! Anmäla betyder att soc konfiskerar barn utan att utreda eller som i vårt fall att jävigt missvinkla och förvränga för att deras vän och informatör är involverad och polisanmäld utav mamman. Och så tar kontakter över kommunikation och sunt förnuft. #Kommunikation och ett normalt samtal utan driva in någon och smutskasta i #myndigheternas Stora Modersdatabank borde alltid gå före #hämnd och nekrofilläkarpoeters-rasisters #misshandel, "#gifter - som i mitt fall! Då är i slutändan alltid barna lydande när vuxna krigar inom sitt yrke och med sina polis- och myndighetskontakter. I vårt fall har 2 av barna förlorat sin normala vikt! Ett samhällsrättvisa och #rättsamhälle kan väl inte grunda sigöver grundpelaren på att #ange varandra och på folks rasism och hämnd och på att fuska bort barnens #maskar och vägra dem #nfektionsvård (lika med tvångseutanasia för barn, och organhandel när infektionsöverläkaren sitter i sådant board), som i vårt fall! Angivning är inte alls seriöst, för att inte tala om någon myndighetspraxis! Jag gjorde precis och hängde på Downloadade filmer på min nick på youtube "Mariyka Tomova" en film om just denna tematik, hur svenska domstolar i Uddevalla och i Göteborg FUSKAR bort ena vårdnadshavaren vid öppet sammanträde för att utse särskild företrädare av sitt eget folk för barnet och konfiskera olagligen barnet - det hände mig gång på gång på rätterna i bägge städerna angående min son. När lösningen är så enkel som att ringa eller skriva till mig i god tid för att visa upp min dokumentation och inte kringgå mig som rättsprocesspart. Samma praxis har utövats utav socialtjänsten i Uddevalla år 2012 - placerade våra barn på Utredninghemmet Athenagården genom att soc tjänstens chef fru Anna-carin Bergström ljög i sitt E-mail till mig att jag skulle ha förlorat min vårdnad på "bulgariska myndigheter" vilket är inte alls fallet!!! Även socialtjänsten alltså hoppade över mig som vårdnadshavare och part när den svepte in barna på svält och på psykning på utredningshem Athenagården i Uddevalla år 2012, jag fick reda på från den Andliga världen att ena barnet utvecklade där anorexia och var psykat till det yttersta. Jag fick däremot fem falska sociala utredningar och min son fick några falska sociala utredningar och vi båda fick falska mentala diagnoser med vilka bulgariska myndigheter inte håller med då mina barn studerade 4,5 år i Bulgarien. Domstolar och socialtjänst använder sig utav detta då svensk medborgare är vårdnadshavare utomlands. Samma praxis utövas även på svenska Slutna avdelningar. Fångarna där utsätts för polisförhör, psykning, terror och skrämsel, och man hoppar över kommnikationen och där falska och falska mentala diagnosfixande utredningar snickras, där man tår till tvångsneuroleptiska vagngen och till ordern per telefon från socialtjänsten före kommunikation fixas mellan alla parterna inom familjen eller inom patient och berörda maskfuskande läkarna - allt i syfte attt socialtjänsten skall olagligen konfiskera ens barn. Därför lägger jag till även dem falska "Vårdintygen" - som är en historisk kvarleva från tvångssteriliseringstiderna i Sverige att med en-enda underteckning från en-enda läkare, vilket i vårt fall är rasist och jävig och oärlig, att ta ifrån ens frihet utan domstol och plocka en från ens familjemedlemmar och barn för gott. I vårt fall var det även Vårdintygets fuskare en läkare som misshandlade mina njurar till invaliditet för livet! dr Jonas Lundberg en nekrofil-läkar-poet och rasist som fortsätter obehindrat att utöva sin praktik på Dalabergs Vårdcentral i Uddevalla än idag och är ständigt i affekt och ibland skriver osammanhängande hatspeach här under mina filmer på Youtube och skriver dumheter som att jag skulle ätit barnafingrar, vilket är olämpligt att rikta mot en vegan i Krishna medvetande som mig, dessutom. Sådana personer står bakom Era Vårdintyg idag och socialtjänsten i vårt fall har vägrat att uppdatera sig med dr slutna avdelningens chef dr Dorin Borota och att omintetförklara detta falska och tokiga Vårdintyg sedan sept 2007 fram tils idag för att komma åt min son Romen via sina falska mentala diagnoser (när Romen tja allt han behöver är jo bara mat!) 26 минути · Annika Miezis, socionom skriver om vikten av att KOMMUNICERA kring ett barns situation. I debatten som blivit efter att SVT´s journalister uppmärksammat brister vid barnomhändertaganden och att barn som far illa inte får hjälp, förs fram att lösningen är fler orosanmälningar. Men detta löser inte problemet enligt Annika. I stället bör vi kommunicera. Att oros-anmäla är ofta ett hyckleri då det inte sällan är en följd av att föräldrar själva fört fram oro till skola eller vård. Lite som ett "motdrag" skriver Annika. https://www.metro.se/…/debatt-orosanm%C3%A4lningar-%C3%A4r-… Trots den socionom jag är utbildad till, så tror jag inte på anmälningar. EU:s lagsynkronisering och de svenska domstolarnas fusk Jag tar upp en aktuell dock högst kriminell svensk domstolspraxis i Uddevalla, samt i Göteborg, mot denne föräldern som är full vårdnadshavare och svensk medborgare, men bor Utomlands. Allt i syfte att sno till sig andras barn utanför lagens ram och resa en LVU. Hur i det berömda dagens svenska så kallade "Informationssamhället" klarar de myndighetsansvariga inte använda sig utav sin egen telefon, post, samt utav sin E-mail. (Är de dugliga tjänstemän då?? ). En 21-år gammal praxis mot mig. Demokratin och tvångsgifterna, utdrag ur diskussion på gruppen "NKMR" på Facebook 7 Jan, 2019, No comments Yvonne Kristina Malmgren Anestesi är något som fanns under Hitlertiden Där fanns det fina mentalsjukhus gör barn Dom gick fin mat varje dag Men maten var sönderlagad så det fanns ingen näring alls i den och barnen svalt ihjäl Detta hoppas jag inte är fallet här KANSKE vanligt trots från barnet Jag har märkt att omhändertagna barn får matstörningar Om dom vill hem Dom gillar inte dessa nya människor och miljön dom blivit tillsvisade Då vägrar dom att äta Jobbigt att komma till rätta med men det visar på att något är fel · Отговор · 10 мин. Мария Томова-Каллмир Jag fick gift i pepparsåsen. Drack 10 liter vatten på en gång. Så överlevde jag Sluten 67. Tvångsmedicinering pågår även via spraj nattetid i rummet under tiden jag sov inne på Sluten. På skolor finns det vacciner, hemliga för mig som vårdnadshavare, och där kan de jo proppa allt i mat och i dricka. Hela samhället är fel med sina hem för barn, sjuka, gamla, där de får tvångsneuroleptika, enligt nr 17 Dagens medicine dr Magnus H så avrättas det 100 000 myndighetsobekvämma (politdesidenter) och våra barn och släktningar årligen i Sverige på sådana ställen. Forskningen blomstrar Min ögonläkare håller inte med socialtjänstens diagnos Terapi och behandling hos ögonläkaren dr Valja Nikolova den 07 januari 2019 i Montana, Bulgarien, bekräftar Sjögren syndrom diagnostiserat utav reumatolog dr Dan Norberg vid Uddevalla Sjukhus via Schirmers och Salivtest i juni 2006 och ställer sig förvånande till den svenska socialtjänstens egetpåhittade för mig hypokondri, vilken icke behandlas med ögondropp och blodcirulationshöjande tabletter och höjda dioptrar. Администратор · 1 час Ögonläkaren i Montana, Bulgarien, Dr Valja Nikolovas förskrivning på ögondroppar mot Sjögrens syndrom. Min ögonläkare dr Valja Nikolova, Montana, Bulgarien den 07 jan 2019 håller inte med dem påhittade mentala diagnoserna på socialtjänsten i Uddevalla från år 2007 fram tills idag. Däremot hennes terapi och behandling, hennes förskrivning går i linje med diagnosticeringen utav Sjögrens syndrom, gjord i juni 2006 på reumatologiska kliniken utav reumatolog dr Dan Norberg via Shirmers och Saliv test där, vid Uddevalla sjukhus, diagnosvägledande för Sjögrens syndrom. Hennes ögondropp går i samma linje och sammanfaller med hans ögondropp. Fast 13 år senare. Man byter inte kropp bara för att man byter land och stad, eller hur? P R . Varsågoda och kolla även min egenproducerad film på Downlodade filmer på nicken "Mariyka Tomova" på www.youtube.com, rubricerad "Min ögonläkare håller inte med socialtjänstens diagnos". Min ögonläkare i Montana, dr Valja Nikolova fick utvidga mina pupiler för att kolla ögonbotten.. 2 mina brev med vädjan till korrigering av socialtjänstjournaler, sända till chef Anna-carin Bergström förblev obesvarade Härmed bifogar jag texten på mitt uppreppning på brev sänd strax innan Jul 2018 till socialchef Anna-carin Bergström på Socialtjänsten i Uddevalla, Sverige. Båda brev förblev fram till skrivandets stund och idag är den 07 januari 2019, helt obesvarade! Vädjan till korrigering av bl a socialtjänstjournaler - korrigerad Hej fru Bergström, Härmed sänder jag för Andra gång en KORRIGERAD KOPIA på mitt gamla brev sänt till Er härigenom via E-mail Ni kanske kommer ihåg mig för mina gamla brev här de 2011/2012. Jag kontaktar Er vänligen igen, härigenom ber jag er vänligen om att få korrigera Era gamla och senaste socialtjänstjournaler om mina barn och mig, enligt följande mina önskemål, minnen och dokumentationsunderlag: 1.År 2004/5: lägg till att socialsekreteraren Ulla Linnell missat i sin socutredning på signal utav grannen G. Karlsson fr. Hyggestråket på Dalaberg i Uddevalla, att den blev gjort knappast fem dagar efter mitt polisanmälan mot G Karlsson. Polisanmälan är om rasistiska tillmälen och stalking utav mina barn på Dalabergs området utförda av G. Karlsson personligen. V g lyssna på min telefonsvarareinspellning av telefonsamtal med avdelningschef på "Uddevallahem", herr Anders Johansson (vilken bl. A. postade sitt eget varningsbrev om vräkning i G. Karlssons egen postlåda på den tiden), samt med Ulla Linnell, publicerade på "Downloadade filmer" av nicken "Swedish slave" på Youtube, vilken är jag. Ber er socialtjänstutredning att få inkludera rasismen och inte serva rasisten vilken som uteslutits helt i er sociala utredning. 2. I slutet av 2006 kontaktade jag Er socialtjänst per E-mail från mitt yahoo-mail i syfte att rädda livet på min ex make, han var våldsam och kastade askop mot mitt huvud, drog ut telefonsladdar. Jag bad er tjänst om en mobiltelefon för att ha kontakt med min dotter Rosita, det var hennes första dagar på skolan efter vintermagsjuka med bubblor i magen. Er soc sekr Ulla-Britt Kärnberg dök med sin kollega Ulla Linnell dock upp hela 78 timmar för sent utan någon som helst telefon. (Vi kunde varit döda med maken båda under deras försenning!) I dörrtröskeln gav sig Ulla-Britt Kärnbergdäremot på mig, varför jag inte gjort tvångsabort på tvångsabortordern på Försäkringskassan i Malmö (av fru Gunilla Bjurebratt) på min son - ett helt friskt foster i magen på en mentaltfrisk mor, mig, dvs i min mage. Han är då sex år gammal och vaknar och blir ledsen att tanten vill inte se honom levande. Väl inne i min bostad blandar de in barna, vilka ej närvarar vid bråktillfället och ljuger att barn farit illa ut i sin utredning för februari 2007. Sedan raderar de bort alla sina namn för sociala utredningen. Ber er om rättelser efter verklighetens fakta! 3. Ber er om att få korrigera er nästa soc. utredning för oss från augusti 2007, som undanhållit den trippla familjinfektionen (rota-virus, 8 sorters helminter och fyra sorters trikiner, halsfluss med över 40-grader feber, pga mördarbakterier eller streptockoker) vilken var en hundsmitta från Pomorie i Bulgarien och vi svävade mellan liv och död från juni till september 2007 och fick vård bl å på några sjukhus i Bulgarien jag och alla barna, vilka sjukhus i Bulgarien som tog bort rotavirus och ner febern. Det finns även ett polisanmälan lämnat utav mig mot er personalens social sekreterare Fru Katarina Roslund Larsson och fyra läkare från oktober 2007 som bevis, på att ni undanvarat information om helmintosen (trippla infektionen) och bytt ut den med flit mot egenpåhittad hypokondri och schisofrenia, vilka enligt tester och läkarpapper och enligt mitt väbefinnande och livshistoria jag inte lider utav och är helt mentalt frisk enligt psykoterateuters och andra läkarnas papper även. Var god och kolla psykoterapeut och psykokolog dr Zofia Serdevas, psykolog dr Traikovas och familjeläkaren dr Ljubomir Manollos m fl papper om det! Dessutom fick jag ett E-mail från min svenska advokat adv Åsa Erlandsson om hur er personal på möte slutet av år 2007 , planerat resa till Bulgarien i syfte med att få muta läkare och konfiskera våra läkarjournaler om helmintosen för att eventuellt förstöra dem (bevis om helmintos och rotavirus och streptokocker). (I exakt samma olagliga diagnosutbytande syfte finns telefonsvarareinspellning med en okänd man, som presenteras för mig som ”Dr Johansson från Gula huset i Uddevalla”. Han ville besöka mig i mitt hem på Dalaberg i Uddevalla sommaren 2007 och få familjens läkarpapper från Bulgarien. Ni kan själva få höra vårt telsamtal på "Downlodade filmer" på nick "Swedish slave" på Youtube, som är min profil där vad han tänkte göra. Ber er att fylla i korrekt trippel infektionssmitte-diagnos enligt upplästa utav mig dokument, publicerade under "Downlodade filmer", på profiler "Swedish slave", samt "Mariyka Tomova" på www.youtube.com och raddera bort era verklighetsfrämmande hypoteser om hypokondri i era journaler om oss för 2007. Ber Er att uppdatera Er med dokumentationen om denna familjeinfektion med andra ord! Ber er att få läsa bl a infektionsläkaren dr Söbcheva och dr Ann W Tepez, dr Rollen m fl infektionsläkarnas papper från Uddevalla sjukhusets Akutavdelning, samt Infektionsavdelningen som vårdade mig och räddade mitt liv med "Ringer" i armen (dropp) tre gånger i juli 2007 bl a under dr Rollen, dr Eiridur och en persisk läkare på Akuten avdelning uppe på Uddevalla sjukhus juli 2007, visa av dessa jag läser upp i mina publicerade filmer enligt ovan och ber Er att få hålla Er till läkarpappren. Notera "kilovis med maskar" samt "sänkt kalium" bl andra diagnosuppgifter. Lägg märke dessutom om båda labborantskors och infektionssysters Marias egna erkännanden om att de tog emot just "maskar samtliga på ovannämnda ställe publicerade telefoninspellningar med dem erkänna mina påståenden med. Så er dessa samtliga yrkesmänniskor hypokondriker med i så fall??? Ber även BUP och er personal att rätta sig till dessa fakta att chefen för socialtjänsten i Bulgarien herr Jordan Nennov kallat och förhört mig, ex-maken och alla dem tre våra barn i enrum. Samtliga fem har erkänt sina upplevelser av kilovis med trikiner och maskar, utan min möjlighet att påverka eller närvara vid förhören i Vörschetz, Bulgarien i februari 2008 på deras förhör. 4. Ber Er personal att sluta ljuga att jag stuckit från något svenskt påhittat utav dessa, dårhus till domstolarna i Göteborg. Och att uppdatera sig med faktummet att jag blev felaktigen tvångsomhändertagen år 2007 efter att jag blev offer för invalidiserande misshandel av okänd för mig läkarpoet, som dessutom uppvisar nekrofiliska och sadistiska läggning på även Facebook: dr Jonas Lundberg, Dalabergs Vårdcentral i Uddevalla, vilken terroriserat mig privat med rasistiska kommentarer på Youtube även. Det var han som behövde akut psykiskt vård, då det var han som var i affekt, okammad, orakad, darrande, gapande, höll i händer ett papper. Vet ej vad det var. Han skrek mot mig "Vad har du skrivit här? Du skall dit till ett ställe där maskar skall äta upp din hjärna så länge du lever!! Ja, jag slår dig" . - Hur han njuter utav våld och även hans sjuksköterska Ulrika finns inspelat utav mig med dold mp3 och kan avlyssnas utav dig på ovanangivna ställe på Youtube. Jag gissar att han höll i sina händer ett mitt brev sänt till min familjeläkare dr Ioan Mihok att jag tänkte bjuda in SVT pga maskundanhållandet och dokumentationsundanhållandet hos min familheläkare dr Mihok och hans kollega infektionsläkaren dr Olaufr Steinum chef för Infektionskliniken vid Uddevalla sjukhus, vilka vägrade att behandla barna och med er administrativa inflytande via falska sociala journaler utövade ni samtliga den vägen tvångseutanasia på tre icke helt avparasiterade utanför infektionsvården utkastade tre barn vid upprepning av fyra sorter trikiner efter avslutat avparasiteringskur i september 2007. Ber er att inte bedriva tvångsutanasia på tre barnaliv för "barnens bästa" och fylla i hypokondria och trikiner! 5. Ber personal att uppdatera sig med min överenskommelse den 14 sett 2007 med dr Dorin Borota, chef för Sluten avd 67 vid NÄL i Trollhättan på den tiden. Där han bad mig avbryta rättsligt överklagande av adv Åsa Erlandsson om felaktiga mitt tvångsomhänderagande, ute i korridoren med Vännersborgsrätten i september 2007, mot villkoret att samtliga myndigheter skall omintetgöra och förkla den misshandlade mig till invaliditet läkarens, eller Den falska Vådintyget uppdiktad utav den misshandlade mig till invaliditet dr Johan Lundberg på Dalabergs Vårdcentral. Ni har vägrat uppdatera Er under hela långa 11 år nu med dr Borotas överenskommelse och jag har ett dussin vittnen i livet som jag kan tillkalla om att jag talar sanning. Ber Er personal att skriva till rätten FR i Göteborg och dra tillbaka sitt falska vittnessmål där från ca sex år sedan om att jag skulle smitit från något svenskt dårhus som är dessutom spärrat likt ett fängelse och utträde därifrån är möjligt rent fysiskt enbart enligt skriftigt beslut från avdelningschefen. Som var då dr Borta i mitt fall. Dr Borstas intyg om att han upphäver LPT signerat av hans personalchef Conny Emmanuelsson har blivit uppläst bl a på några filmer under ovannämnda mina profiler på Youtube. Ber er att därefter skriftligen meddela mig här att min status på er myndighet blivit ändrat från slav tillbaka till normal medborgare igen, såsom dr Borta försäkrade mig den 14 sett 2007 vid vår överenskommelse och att den falska Vårdintyget äntligen blivit ogiltigtförklarat även på Er myndighet. Ber således om en skriftlig ursäkt från er sida om att jag inte träffat mina barn i 8 år p g å era tjänstefel, samt om min skriftliga rehabilitering tillbaka till normal medborgares status i det svenska samhället i enlighet med de Borotas intyg. 6. Ber er nya personal att korrigera sin journal för min son Romen fr oktober 2016 i enlighet med upplästa i bl a ovannämnda filmer, myndighetspapper fr dem bulgariska skolor och vård om mental hälsa för mig och min son Romen Kallmyr och att er personal äntligen upphör med att hitta på verklighetsfrämmande mental ohälsa för oss båda. Mina barn har studerat i 4,5 år i Bulgarien på flera skolor och vi har högar av myndighetsintyg därifrån. Ni får gärna be mig om konkreta dokument per post eller via E-mail vilka som intresserar er, uppge bara Er korrekta adress. Så kan ni läsa i min dokumentation att mina ord är helt korrekta, vilket jag svär även i mina barns och i mitt eget liv! Jag är tacksam om att få en kopia på Era dessa pappers senaste innehåll, efter er korrigering! 7. Jag beställer härmed även en kopia på era socialtjänstens journaler im mina tre barn sedan oktober 2016 fram tills idag. Som vårdnadshavare har jag laglig rätt till dem. Hänvisar er till Skatteverket beslut om min vårdnadsrättighet i Sverige från 2012 Eskilstuna. V s god och tillmötesgående och sänd allt till min postadress: R. Bulgarien Ge. Montana XXX0 Kv. ”XXXX” Bl. XX, vi. XX, en. XX, AP. XX Mariyka Tomova Tackar på förhand för besväret, men rätt skall vara rätt och fel på fel i åratals på en hög kan aldrig i slutändan bli rätt. Jag har ej för det minsta avsikt att "bråka" vidare utan bara erbjuder min dokumentation och mitt medhjälp i god anda att sammarbeta, erbjuder er missade dokument, som er tjänst och samtliga rätter i Uddevalla och i Göteborg missat när dessa hoppade över mig som rättsprocesspart och inte tillkallade mig till rättssalen från Bulgarien i god tid. Skriver således helt i kompletteringssyfte och är hur vänlig som helst! Vårt fall finns att hitta i bl a bulgariska tidningar och TV. Notera att detta brev innehåll samt ett svar skall offentligen publiceras i mina sociala medier, bloggs och filmer. God fortsättning på Det nya året till er personal med egna familjer! Hövligen; Mor till RomenKallmyr Tel 00359XXX Nyttig vård information får man endast av andra felaktigen drabbade föräldrar i Sverige Sol-britt Fahlberg 2Anita Saxton и 1 друг Мария Томова-Каллмир Kan Du vara snäll och publicera här rakt under den direkta länken dit till denna register, Sol-britt Fahlberg. Jag hittar bara naturvetenskapliga artiklar, såsom om läkemedel. Man vill jo kolla sig själv med, efter deras lögner · Редактирано Du installerar på din mobiltelefon Swish. (Swish finner du när du googlar på internet. Efter installationen i din mobiltelefon). Där efter väljer du lösenord till ditt bankID. Efter detta söker du på internet 1177.se. Där loggar du in med ditt BANKID (lösenord). Så får du fram alla dina journalanteckningar, även på dina barn om du är vårdnadshavare. Dina barn får inte vara myndiga för att finna deras journalanteckningar på 1177.se. Скриване на 14 отговора Мария Томова-Каллмир Vad är BANKID för ngt? Sol-britt Fahlberg BankID talar om att det är du som är inloggaren och godkänner. Мария Томова-Каллмир Sol-britt Fahlberg Var får jag BankID ifrån? Sol-britt Fahlberg Du har väl en bank som du har dina pengar hos? Мария Томова-Каллмир Sol-britt Fahlberg ja? Мария Томова-Каллмир Du menar att det är bankkontonumret? Sol-britt Fahlberg Gör som jag har skrivit .Använd Swish så kommer du igång. Sol-britt Fahlberg Du kan betala med Swish om du saknar kontanter... Мария Томова-Каллмир Sol-britt Fahlberg Jag skrev brev till dem och bad dem att kolla Мария Томова-Каллмир wow Sol-britt Fahlberg Då behöver du bara kundens mobilnummer för att föra över dina pengar till. Sol-britt Fahlberg Gör det här själv, du får ingen hjälp av socialtjänsten, dessa uppgifter vill inte socialtjänsten ge ut. Sol-britt Fahlberg Börja med nr: 1. (sök på google efter Swish), Nr: 2 (ladda ner Swish), Nr: 3) ange lösenord med sifftror för detta kommer att bli ditt bankID), Nr: 4 ( goggla på internet på 1177,se), Nr; 5 (logga in på 1177,se med ditt bankID siffrorna du tidigare angav). Sol-britt Fahlberg Мария Томова-Каллмир BANKID är inte ditt banknummer Sol-britt Fahlberg Sedan delar du allt det här på din epost, alla uppgifter du från fram. Som du sedan kan anmäla till JO, IVO och DO. Sol-britt Fahlberg Eftersom det sakades uppgifter om mig, så kunde jag inte gå vidare. Sol-britt Fahlberg Men du är ju duktig så du klarar av det här. kram Sol-britt Fahlberg När du installerar Swish, då måste du ange ditt mobilnummer.Ditt mobilnummer hamnar på din bank · 57 мин. Мария Томова-Каллмир Tusen tack, Sol-britt för all info. Går det inte med lapptoppen? Sol-britt Fahlberg Du måste ha din mobiltelefon · 25 мин. Мария Томова-Каллмир Sol-britt Fahlberg Får man se där om man är inskriven falskt som psykopat Sol-britt Fahlberg Мария Томова-Каллмир jag vet inte. Du ser där dina jounalanteckningar , mezicinerin och vårdplaner OSV Мария Томова-Каллмир Sol-britt Fahlberg wOW! Detta är helt otroligt! Sol-britt Fahlberg Dina mediciner och apotek m.m Мария Томова-Каллмир Skall försöka komma fråm åt det redan ivkäll. Tusen tack. Du är en Ängel Мария Томова-Каллмир Styrkekram på Dig Ett meddelande med en andra film till min svältmord-drabbade son Romen! Har varit väldigt illa tvungen att göra idag en andra i rad sedan igår, personlig film-meddelande, direkt adresserad till min svältmord-drabbade i sin biologiska hem i Sverige, son, Romen. Hoppas att han tar sitt förnuft till fånga och omedelbart anländer till min goda omsorg och till näringsrik riktig kost och mat i Bulgarien. Mamma väntar på Dig, Romen, filmerna plockar jag bort först därefter! Jag även lägger till här en länk på filmen så Romen kan lättare ha tillgång till filmen och titta och lyssna på min röst, om han har svårt med min textning. Biopappan svältmördar min son - ingen bryr sig i dagens Sverige! 6 Jan, 2019, No comments Ditt #barns #död är andras #levebröd i dagens #Sverige! Vårt fall är likadant där biologiska pappan avlivar nu min son via #svält i skrivandets stund för #livförsäkringspengarna. Och skiller på barnets metabolism och #enzymer bla bla bla, vilket är bara bullshit-snack, då jag har med egna ögon sett att barnets kropp fungerar på mina 4 dagar med sonen i Maj #2017 på #Filippinerna gick #Romen upp hela 2 #kilon! Inga fel alls. Men huruvida annars skulle hans far ha en #alibi? Och ingen #bryr sig. Jag har många gånger sagt och här uppreppar jag, att bio-föräldrarna kopierar alla brott som utförs på myndigheterna. Visa vill inte vara ett strå sämra i brotten. #Brotten som Kungariket Sverige älskar! #Brottmot #barn är julgodis, liksom! Och...ingen j.vl bryr sig! #Myndigheterna bryr sig inte! #Polisen bryr sig inte! #Utrickesdeppartementet bryr sig inte! #Svenska #ambassaden i #Manilabrydde sig inte! #Medier och lokala #tidningar bryr sig inte! Facebookbesökare och människorättsaktivister bryr sig inte! Den första som uppmärksammade detta svältmord var adv #Ruby från #NKMR(Nordiska kommitten för mänskliga rättigheter). Och Peters (biopappans egna #brev, sänd till mig är högst talande, där han snickrar sitt svältmord på vår son via påhittad egen #teori om enzymer ("Fel på sonens 3metabolism" bla bla bla diverse #bullshitsnack.Jag skall ta upp hans brev i separat #film). #Sonnen lever fortfarande men är oförnuftig #naiv exakt som sin #morfar som blev #mördad via exakt samma #svält av sin hatande honom assistent!. Såå tråkigt att förlora ett barn för att andra skall sko sig rika! Hans egen bio-far i det fallet skall bli rikare och få mera minderåriga och purunga exotiska asiatiska gula tjejer på hotel tremånader s runt-resa i Kina och i Japan på min sons död! Enligt information som jag har fått från övriga myndigheter, så är LVU placerade barn försäkrade. Läs skadestånd TRYGGHANSA Olga Chetverikova. Världseliten styr planeten enligt lagarna kaballa Man blir så upprörd, som mor och vårdnadshavare. Att före man lärt ens barn äta rätt och matat barnet med normala matportioner, har man hunnit på svensk skola hjärntvätta barn till gay och lesbisk. Före ens barnet har sexuella behov. Allt detta ser kanske oskyldigt ut och naivt från svenska perspektiv, men föreställer en satanistisk utrotningsplan i världsperspektiv. Docent MGIMO Olga Cherverikova avtäcker, vilken världsbild ligger till grund för dem kardinala förändringarna, vilka händer ute i samhälllet. Hur antiutiopin från den första halvan av 20-e århundradet framför våra ögon blir till verklighet. Hur transhumanismen är förknyppad med gen gnostiska världsåskådningen. Vilka struktrer, institut håller på med realisationen av projekt i syfte förändring av samhället och människan. Vilka psykiska tekniker dolt används på dagens skola. Varför en fullvärdig utbildning har man flyttat över till dem slutna läroanstalterna. Vart leder allt detta. Hur kan man bevara sig själv och sina barn i den vilda nya världen. Docent MGIMO Доцент МГИМО Ольга Четверикова… Mafian called "Sweden" source https://theswedishmafia.wordpress.com/2014/03/14/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%BA-%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5/ Марийка К. Томова-Каллмир: “Българските дипломатически и службарски коруптници се съюзиха с шведските престъпници и расисти в нашия случай” March 14, 2014 mariatomova13 Leave a comment 2013 » Июль » 21 » Марийка К. Томова-Каллмир: “Българските дипломатически и службарски коруптници се съюзиха с шведските престъпници и расисти в нашия случай” Правовата система в две европейски модерни и претендиращи за “демократически” държави “със свобода на словото” напълно е фалирала и капитулирала – в Кралство Швеция и в Р. България, непризнаващи собствените си официални документи, коитои издават вече 16 години за едно семейство по съдилища, регистри на населението, поликлиники, болници, нотариуси, полиции, училища. Които официални документи и журнали, тези две държави с такава охота издават, и за които в случая само за едно българско съдебно решение наша българка е заплатила 11 000 лв и е дала 1 година от живота си в съдебните зали на Районен съд гр. Монтана, България, без да броим шведските й разходи и разходите й по другите учреждения зад тази документация. Това са документи които по закон се изискват и издават и в двете държави – напълно изрядни и изправни такива напълно законови документи. Но уви, прескочили човешките права на една емигратка-българска многодетна майка в Кралство Швеция и тези пропуски на шведската държава с още по-голяма охота биват подмитани под чергата от Българското посолство в Швеция както и от Външно министерство в София – за най-голям ужас на българската юридическа гилдия и общинарите в гр. От целия цирк на незаконие от подобен робски модел е пострадала нашата многострадална българска многодетна майка, която не е сторила никакви грешки и пропуски, а е била на разположение с времето и парите за двете държави и която сам-сама е отгледала 3 деца с прекрасни отзиви от детската здравна централа Бйе Вйе Цйе – от цели три централи в гр. Малмьо, Швеция, през цели 14 години, която освен това разполага и с прекрасни отзиви от български учители, лекари за децата и за отношението й към децата, но която се бори вече 16-та година да покаже съвсем законово и официално издадената документация от Швеция и от България за семейството си, пред българската социална служба, шведското Сусиолнеемнден, Сусиолстиирелсен, шведските съдилища (правна система), Калин Каменов в ДАЗД, Българското посолство и Външно в София. Тази многострадална майка, третирана през лето 2013-то Господно в наше време, в две модерни европейски държави като абсолютно безправен изхвърлен без право на контакт с Шведски Учреждения днес – пълен роб (въпреки шведското си гражданство и Решения на съдилища и учреждения) е заради тия небрежности на българското Посолство, Външно и ДАЗД и на шведските съдилища, соц. служба, сусиолнемнден и сусиолстиирелсен, комерсиално окрадена по трите си деца – измъчвани физически и психически до физически заболявания за децата й, заснети на Скайп-камера и признати от бащата на децата в писма до няколко адвокати: деца, изтезавани от служители на тези 2 държави и техните служители, не спазващи 2-те съдебни решения на семейството даващи и на майката и на бащата “съвместни родителски права’ и неприлагащи никакви юридически процедури от българския Семеен Кодекс по отнемането им:, 1) Решение по гр. дело 70463/2011 от 07.11.2011 и 2) Решение от съда Тингсреттен Малмьо от 1998 г., и която майка разкри неочаквано в нашето интервю, че подигравката със съдебните решения, здравните удоствоверения, нотариалните актове, удостоверения на регисъра по населението, училищни дипломи, здравните свидетелства, епикризите и др. официални документи на семейството се дължи най-вероятно на обширна корупционна схема, включваща последните гореизброени български учреждения на най-високо българско дипломатическо ниво. Жената с основание подозира подкупи в едни или други размери и сама се е натъкнала навеществено доказателство за дадени от бащата на децата подкупи, което може да представи. Случаят има нужда от претендиращи за сериозни български медии и журналисти които даа си свършат най-сетне работата и изгребат нежеланата за признавана на бял свят документация и решението на МРС от 2011 г. на Бял Свят и които най-сетне да последват примера ни и поискат от жената документите й и да ги прочетат на Бълг. посолство и Външно, пред ДАЗД и шведските съдилища, Сусилнеемнд и Сусиолстиирелсе! Проверката ни, както и сторената проверка от сайта Eurochicago.com на тази официално издадена в България и Швеция, документация за г-жа Томова-Каллмир (Томова) и за нейните три деца: Румен, Розита и Мимми Каллмир, потвърждават думите на г-жа Томова! Ние сме и първият блог който прави сензационните разкрития, че невинната българска майка и трите й деца са жертва на корупция и престъпност и бием алармата, че е необходима най-обстойна проверка и подкрепа с веществени доказателства на всяка думичка, твърдена от българските дипломатически представители в следната статия “Трите българчета в Швеция са добре, властите опровергават майка им”. Тук поместваме и постинг номер 40 написан от майката Марийка под същата статия която ще намерите тук: http://news.ibox.bg/news/id_449719328 и се намира свободно заблуждаваща българоговорящите си посетители тук на тоя сайт news.bg, преди постинга й да бъде изтрит, което очакваме news.bg като небезпристрастна, ами поръчкова и обслужваща интересите на в случая българското лъжливо Външо министерство и българско посолство в Стокхолм, медия, която медия е съвсем пристрастно и тенденциозно с лъжи и измама намесена с единствената цел да преиначи и изкриви фактите и случая на семейството, медия. Както виждате тази медия го върши това изкривяване безпроблемно до момента, с изключение на намесата на самата майка и на благородните въпросителни, които посетителят на тази медия, д-р Стефан Чолаков от Швеция поставя там и той очевидно озадачен пред парадоксите и “цирка” устроен от news.bg и от българската дипломация, като запознат с шведската социална политика, от своето политическо поприще. Бързаме затова да копираме сензационните разкрития на г-жа Томова-Каллмир/Томова за широко разклонената коруптна мрежа докато не е късно и докато постингът й не биде изтрит от лъжливата българска вестникарска медия. Ще разширяваме с още постинги на г-жа Томова, обясняващи тази корупционна българо-шведска службарска схема. Нашият блог е писал многократно за семейството (вж архива!) както и други блогове са писали, като www.istinata.ucoz.ru,www.genocidesweden.ucoz.ru, eurochicago.com и някои други по-благосклонни български и шведски медии и сайтове, като: www.nyapolitiken.biz в Швеция поместил статията”Момиче заключено”: http://www.nyapolitiken.biz/sve_politik/flicka-inlast.html. ГРУПА ЗА ДЕЦАТА НА ФЕЙСБУУК ОТВОРЕНА Г-жа Томова държи и група за децата на Фейсбуук: Sweden, free Mimmi, Rozita and Romen Kallmyr, както и продължава да събира подписи за освобождение на децата в Петиция за децата, http://www.change.org/petitions/sweden-give-freedom-to-mimmi-rozita-and-romen-tomovi-k?utm_campaign=share_button_modal&utm_medium=facebook&utm_source=share_petition , които тя, уви за жалките корупционни българо-шведски дипломатически схеми от най-високо ниво, тя в правотата си на майка с изрядна официална документация, потвърждаваща съвместните й родителски права, така и не възнамерява дори на този етап да ги затвори, въпреки, че шведската соц. служба е заплашвала отново неколкократнo децата, забранявайки посещенията на майката на Интернет (а от какво се страхува шведската соц. служба за да отнема основното й гражданско право на глас в обществото, къде загърбиха прословутата “Свобода на словото” ?). Майката осъзнала своята отговорност и бореща се за показване на официалните си съдебни решения и останалата официална докунментация, обещава да не я затваря тази Петиция, докато всички урчреждения в двете държави не признаят законовите й съдебни 2 решения – 1.българско за семействто от 07.11.2011 по гр. дело 70463 от 2011 г. издадено от районен съдия Цветан Колев и 2. шведско от 1998 година от съда Тиингсреттен в гр. Малмьо, и двете съдебни решения единогласно потвърждаващи “съвместните й родителски права върху трите деца”. “Вече ми блокираха два блога в блог.бг, и един шведски в blog.se. Толкова много се страхуват от собствените си лъжи и измами“- споделя с възмущения, гняв и в безнадежност г-жа Томова. АБСУРДНА ЗАПЕРМАНЕНТЕНА СИТУАЦИЯ Вашият коментар може да стопи безнадеждността на тази абсурдна ситуация, създадена от висшата корупционна дипломатическа схема/банда, за тази обезправена майка и за трите й децда – в две европейски модерни държави, претендиращи погрешно за “правови и демократични”, за “толерантни”, за “информационни общества”, за “правови държави”, и да даде най-сетне правото на децата да се срещнат с майка си, както и те многократно са я молили това лято (звукозаписите са в адвокатата на г-жа Томова адв. Рюби Харролд-Клаессон, председател на Северния Комитет по Човешките права за доказателство!). А и самият баща, лъжещ заедно с БЮП и шведската социална служба и с корумпираната соц. служба КСУ и ОЗД от гр. Монтана съда, че “майката и децата са неадекватни и тя е лоша майка и че уж ги е биела и ги е дращела”, е молил г-жа Томова да гледа децата това лято. Ако тя е такава за каквато е набедена, като завършила педагогика в полувисшето ПИДУ и учителствувала 6 години в Р. България и Швеция, то децата й нямаше да я молят неколкократно. Г-жа Томова притежава записи от камера на Скайп където децата я молят да се върнат в Р. България за да живеят на спокойствие без терора на Шведската соц. служба. Марийка К. Томова-Каллмир под нейния постинг номер 40 в http://news.ibox.bg/news/id_449719328 написа днес на 21.07.2013 следното: Mariyka Tomova-Kallmyr | 21.07.2013 14:02 И аз не разбирам защо ми се отнемат родителските права, г-н Чолаков. И защо е нужен юрист на Външно и посолството. Вече им пратих юридическата консултатция на адв. представял ме във всичките дела на Петер против мен 2011 г. в Монтана – на адв. Красимира Гълъбова. Там тя им е разчела черно на бяло Решение към гр. дело 70 463 от 2011 г. Аз им ипратих неколкократно нейния препис. Аз не съм нито наркоман, нито алкохолик не пия дори кофеинов чай, за да ми взимат напук на параграфите и процедурата от сем. кодекс, изброени от Районен съдия Цветан Колев в Решение по гр дело 70463 от 2001, децата, и за да ме третират като наркоман, нежелаейки да респектират официалната документация на собствената си Родина – България, но продавайки се за чужди, и в случая, престъпни шведски интереси. Просто те са една подкупена банда, от престъпна и отмъстителна шведска соц. секретарка (заключението че тя е такава не е мое, а на назначения да стори соц. проучване февр 2008 г. шеф на соц. служба Вършец, както и на юрист от Шведската полиция към Полицията в гр. Уддевалла описал класифицирането на подадената жалба от мен против контактното лице на децата от Атенагоурден, малтретиращо ги вътре Катариина Розлунд, като “служебни грешки под номер на престъплението 2001”. Това им е обяснено с документ от полицията на Външно и на посолството погрижих се да им изпратя и обясня всичките документи, но че те бият гръб на офиц. документация води мисълта до подкупи и корупция, след като обслужват лица, обявени от шведската полиция и от шефът на огромното соц разследване в гр. Вършец /назначен от г-жа Ширин МЕстан да проучва със заповед, през февр 2008 г., защото г-н Ненов, както се нарича той извика и мен и децата и Петер бе в България в офиса си в гр Вършец/за престъпници. И пред него децата са признали на 4 очи без нашето присъствие като родители коиото да можем да повлияем на говора им в стаята, че са изхождали червеи. И са се подписали и подписите са отишли до ДАЗД в София, въпреки че Калин Каменов ги укри нали е заместник след Местан и той излъга целия случай до бълг. правителство до Мария Цанова, та се наложи повторно да й пращам целия набор с документи. И въпреки че социалната шведска секретарка Розлунд укри заедно с д-р Йева Юанссон, полякинята-колежка на немоето джипи и на непознатия ми лекар д-р Юнас Лундберй (чиито 3 сестри на 17 авг 2007 ме биха и насиниха за да ме представят на “агресивна” в писмото на Розлунд до бълг. Посолство в Стокхолм!), хелминтите и хелминтозата като семейна епидемия за цялото семейство http://youtu.be/gkpkmHSnbHw , за да може нейния приятел-д-р Лундберй след нанесен ми побой (с който той е горд: http://youtu.be/nKsnR3pGeGQ ) да ми я припише в тоя документ, който затваря в Швеция без съд и присъда в “Удоствоерението си за принудително задържане” на 17 авг 2007 “Марийка е болна от фобия от червеи, болно въображение, шизофрения”, то децата пред г-жа Местан и ДАЗД са си ги признали, въпреки че Каменов не знае къде са днес документита на г-н Ненов. Това не мое замитане под чергата, ами престъпна банда във властта и администрацията съюзила се в 2 държави – бълг. коруптни служители с шведски расисти, ръка за ръка. Та тази социална секретарка Розлунд заплаши пред бившата ни адвокатка г-жа Оуса Ерландссон през окт 2007 че ще прати персонал да подкупи инфекц гл лекар и шеф на Инфекц. отделение към болната МБАЛ Д-р Ст. Илиев – др Събчева за да получи от нея документите на щерка миРозита където д-р Събчева със своя собствен ръкопис написа “хелнминти и хелминтоза” и изредила лековете в Бързата си помощ в инфекциозното си отделение за мене и Розита там легло до легло. – Тъй че подкупване на български служители не им е за пръв път. За разлика от Външно и съветничката към Посолството, и от Калин Каменов с КСУ и ОЗД Монтана, обаче, нито г-н Ненов нито д-р Събчева се оказаха коруптни като тях, те не влизат в тяхната престъпна и лъжлива БАНДА. Ами д-р Събчева каза, за нищо на света няма да приема шведските им крони и няма да им унищожа документацията. Разполагам и със звукозапис с моя тел. секр. от Уддевалла, как на дата 08 авг 2008 неизвестен мъж желае да ме посети и да му издам документа на д-р Събчева за да унищожи следите от хелминти и хелнминтоза за Розита, за да ме изкарат луда. Затова са и манипулирали най-вече Розита да лъже пред МРС и пред БЮП в Швеция и затова БЮП лъже че всички сме ментално болни, но не й Розита. Затова пък в Швеция няма съд който да си гледа официалните документи, подобно на Външно от София и на Българското посолство и на тоя лъжлив вестник, не ги интересуват решения на съдилища, нотариални декларации, лекарски документи, училищни свидетелства и дипломи, нищ. Бандити и подкупници до последния. А шведското Сусиолстиирелсен пък, хаха, лъже, че 2 години минали откакто документа на БЮП излязъл готов. Аз го получих през февруари 2013, а пратих жалба против документа от БЮП с лъжите му, че сме всички целия ми род, ах, чужденци на 4 000 км от тях, които персонала нито на БЮП, нито на соц. служба ни е виждал някога, са идиотизирали, че сме идиоти. Да, ама ние си имаме здравни свидетелства след 72 часа у магистър психолог и психотерапевт, които Сусиолстирелсен лъже че не може да приме, защото били минали над 2 години откакто БЮП писал, и прескрибира случая. – Хубаво но от февр. 2013 когато БЮП писа до март 2013, когато жалвах писаното от БЮП пред “Сусиолстиирелсен” е минал само 1 месец! Отговорих им, как, вие не можете ли да смятате, че 1 месец не е 24 месеца?! А сега когато пиша е 21 юли 2013, минали са 6 месеца и пак не над 2 години! Така с лъжи и измами в Швеция могат да ви сменят и името и пола и да осъмнете хермафродит. Мен ми тровиха в Отделение 67 пипрения сос 2007-ма, та пиех по 12 литра вода на екс, защото костите и гръкляна горяха. Те искаха да ме унищожат и против мен и против децата е упражнена принудителна евтаназия, шефът на инфекц. който лъже, че 14 проби с червеи са “негативен резултат”http://youtu.be/gkpkmHSnbHw и който шеф не издаде и укри лекарските журнали за преливанията ми на “Рингер” и дето “хелминти и хелмитоза” са описани от лекарите на Бърза помощ към Болницата в гр. Уддвалла – д-р Щайнум, норвежеца, чието фото ще видите в моя филм, той е в управлението на някакъв международен Морбиден комитет. Ако в. нюз.бг си бе на мястото като журнализъм, щеше да провери дали борда му се занимава с търговия на органи и защо органите на три български деца бяха оставени да бъдат изядени от 35 см рошави и тънки 2 вида тении. http://news.ibox.bg/news/id_449719328 постинг 45, в news.bg от Марийка Томова-Каллмир: защо лъжат соц. служби, посолството ни и БЮП че сме “ментално болни”. За милионите които Швеция ръси!!! Отгоре им! Моля, прочетете статията: Ида: Когато цифрата е висока – крадат повече деца 04.01.2013 Никът Ида остави важен коментар в блога на философа: “Аз чух цифрата 27 000 шв. крони на дете на месец и от друг 47 000 кр. Мисля, че цифрата бива регулирана и заравявана в Ландстиингет, следователно не е индивидуално каква е стойността на детето. Това зависи от това къде живее то и как изглеждат за момента общинските финанси. Да намерите подобна цифра можете само чрез шведската държ.-застрахователна каса когато е време да се събират парите. Когато цифрата е висока – то стават и повече принудителни конфискувания на деца. Има хора, които работят за една кампания за премахването на грижите на Ландстиингет за социално-застрахователните доходи.” Ууве Свидйен: Благодаря ти, Ида, за информацията. Когато аз помогнах да изтръгнем “момчето-от обора” Тим от един Хо Вйе Бйе-дом през 1997 г., то собственикът му – един бивш соц. шеф от гр. Бороус, ми каза, че Общината му плащала “само” 12.000 шв. крони на месец и ми показа дори една фактура за доказателство. Това, което знаех още тогава, бе, че общината получи 30 000 шведски крони на месец и за дете, но че 2 различни соц. секретари си деляха задачата, за да си разделят, незнаейки една за друга, “помощта” за бившия шеф на 2 “по-малки парчета”, които нямаше да се набиват вече толкова много на очи. През 2006 г. “Държавната помощ за община Хъерби беше достигнала нивото 50.000 крони за Ел Вйе Ю-дете, същевременно като 85 000 кр. или повече бяха изплащани на месец на един Ел Вйе Ем-случай според СОЮ-закона за Грижи за злоупотребители на алкохол и дроги – Лооген ом Воурд ов Мисбрюкаре ов алкохол ок дроугер). Когато моят приятел Ес-фен ми разказа за това, и аз писах за това на сайта ми, то той беше изхвърлен от общата застрахователна система. http://istinata.ucoz.ru/news/ida_kogato_cifrata_e_visoka_kradat_poveche_deca/2013-03-07-252 Mariyka Tomova-Kallmyr постинг номер 85 в news.bg: Mariyka Tomova-Kallmyr | 28.07.2013 21:17 Уважаемо Посолство на Р. България в Стокхолм и Външно, забравихте ли най-подробните ми ПИСМА и телефонните ми РАЗГОВОРИ? В които Ви описах че децата ми са ИЗМЪЧВАНИ от същото лице – Катариина Рандрюп/Розлунд, която е измъчвала мен 2007 г. 30 дни? И че аз като възрастен човек издържах едва 48 часа на ръководените от нея ИЗТЕЗАНИЯ в Отделение 67 (секретно, затворено отделение), а децата ми са издържали цели 5 месеца и с това аз ги обявих за “деца-ГЕРОИ”!!??? Колко Ви е КЪСА паметта, че лъжете, преиначавайки горната подадена Ви НЕКОЛКОКРАТНО информация от мен, в тази долна Ваша ЛЪЖА и УКРИВАНЕ на информация, получена от ВАС, и двете УЧРЕЖДЕНИЯ: “Татяна Петрова подчерта, че Швеция е държава, която изключително много държи на спазването на човешките права и се грижи за закрилата на децата. „Нямам основание да си мисля, че шведските социални служби като цяло не са добросъвестни – това в никакъв случай не мога да го кажа”, категорична бе Петрова.” лъжи, лъжи, лъжи… как не ви омързнаха?!?!? Mariyka Tomova-Kallmyr постинг номер 57 в news.bg | 21.07.2013 19:27 аз съм си в БГ и децата прекараха 4,5 г в България, докато баща им излъга пред МРС че са шведи и адвокатката лу излъга МРС че матерния им език е шведския. А те там се чувстват чужденци прекарали са 80% от живота си в България. И при това положение соц. служба трябваше да ми се обади по телефона като чете Съд решение по гр. дело 70463 от 2011 а не да се крие като лалугери и да манипулират децата вътре в соц. дом Атенагоурден да карат децата да лъжат че си живеят у дома, докато мине лъжата им на първото дело пред съда Фъервалтниингсреттен в Гьотеборй къдео лъгали че аз и децата сме ментално болни, без дори да ми предоставят възможност като страна да се защитя. Тайно е минало лъжливото им дело. Аз по една случайност по 1 рефрен на 1 песен от щурфците се свързах на 27 по Скайп и бях поразена от вида на детето Мимми на камерата, беше изгубила поне 25 кг от теглото си, трепереше от страх от Розлунд и др. от персонала, и лицето й бе пропито с тъмни кръгове. Прилагаха й глад, принудителен глад като на Доня Хассан. Доня хранеха докато отпадна и й изрязаха органите с половин круша от компот на ден. А моята не ядеше нито месо, нито брашно дори, беше минала на гладна стачка от вегетариан на пълен веган, а те готвеха само обща храна и я подиграваха и канеха с месо вътре. Не успях дори да я подканя да избяга, взеха й моментално/конфискуваха й телефона Айфона й. Но тя умницата избяга за да си спаси живота. Кой знае защо бягстото й е убягнало на външно, на Татяна Петровна и на Консулския отдел към Мвнр Швеция с на неговия отдел за защита на детето, и на за Общиан УДдевалла дето лапа милионите за крадено дете, а разболените деца я обогатяват още повече с роднините и приятелите си от осиновителния дом. Но не убягна на съда КР в Гьотеборй който на 06 февр именно заради това ги освободи, че е избягала и че бягството се смята за ментално здраве. А когато нюз.бг дава микрофона на тия лъжци през ян 2013 е тя бе избягала. Къде пишете за бягството й? Никъде! Mariyka Tomova-Kallmyr, постинг номер 51 от news.bg: | 21.07.2013 19:15 Вестника, като пишете, “Имаме уверенията на община Удевала и на консулската дирекция на МВнР на Швеция, където съществува специализиран орган за защита на децата, че трите деца, които имат двойно гражданство – българско и шведско, са в добро здравe, осигурена им е много добра грижа, нужната медицинска помощ и те посещават училище” Тогава излиза че Община Уддевалла и Консулска дирекция на МВнр на Швеция, са ви излъгал, защото детето Мимми не е посещавало училище от деня на отвличането на децата от соц. служба от 06 септ 2012 г. ДО ДЕН-ДНЕШЕН! Вестника, Та… Как не Ви е срам да ЛЪЖЕТЕ, че детето ХОДИ НА УЧИЛИЩЕ. То ако ходеше аз да съм правила ли тия два филми, отворете ги ако обичате и се упдатирайте и ограмотете! http://www.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fyoutu.be%2Fwzh-0bYShjw&h=pAQFUmF_SAQHHUDzv2ErQ67rBgpeJvXnL2mhyh9e6sQx9BA&s=1 http://www.youtube.com/watch?v=ayFUclsjzM4&feature=share&list=UURopK2CDHf725jk-ds1OKYw Марийка коментира филма на Кристер Юанссон: Добре е, че Крис Юанссон получи поне среща и Бйе Вйе Сйе -журналите си. Аз не получих никое от двете! Чувствам се че съм поставена в абсолютно положение на РОБ в системата тъй че аз не мога да покажа нито здравните свидетелства за децата и мен, нито високите ни училищни оценки. Изгубила съм надежда че ще мога да покажа моята и на децата официална документациоя в някой съд в Швеция! Жалко е, че Швеция е развила тъй добре развита система за обжалване, която обаче е съвсем извадена от функция за някои граждани в обществото, нейните врати са затворени и решенията – са фиктивни откази за нас, съдилищата прескачат съвсем нашите (изпратени иначе в препоръчани пощенски пратки и срещу подпис получени от служителите в съдилищата) официални документи. http://youtu.be/EMmKxzYzZGE om barnens psykiska hälsa och om barnens intyg, vilka svenska domstolar, socialtjänst och socialstyrelse vägrar ta emot och läsa (såväl som resten av familjens officiella dokumentation) /ФИЛМ за психическото здраве на децата, както и за удостоверенията на децата, които шведските съдилища, социалната служба и Сусиолстиирелсен отказват да приемат и да прочетат и ги игнорират тотално (както и останалта офциална документация на семейството): Film: “The banned scholdiplomas for my chidren by the Swedish Soc. service” http://youtu.be/wzh-0bYShjw Beskrifvning av innehållet i filmen:/Описание на съдържанието във филма: Published on 16 Mar 2013 Me and my children, and even my parents are all victimes for diagnosfalsifications wich are the main task in jobb on the working place of Social Service in Uddevalla, Sweden. Diagnosfalsifications, symptomhidding and diagnosexchang is a wide practic and war against owr family since 2004 – since first day we had the unlyck to move to live to the emmigrant gheto Dalaberg in Uddevalla. But! A girl who did 80 schollesssons with best result pro day in Bulgaria at school from 08.00 to 22.00 can not be banned from school in Sweden for “bad intellect”! Shame on you, Uddevalla Municipally! Shame on You! Swedish social departement! Shame on You, Sweden! OBS! There s a little “error/fault” – the kidds moved to Sweden on 14 dec 2011 – and not on 13 dec 2013, as where i wrote wrong in the text. The rest although is all correctly written!!! I am sure, that inspite of wrong spelling so the text is readable although. Den svenska socialtjänsten ljuger att det här barnet vill inte gå ut, genom att de själva har förbjudit henne sedan sept. 2012 från att besöka svensk skola! I Bulgarien hon var en utmärkt elev med utmärkta skolbetyg och skoldiplom och gjorde upp till 80 hemmaläxor om dagen utan problem! Svenska socialtjänsten har hotat och fortsätter sedan 14 mars 2013 mera aktivt hota barnens far att han skall ljuga att barnen är hämmade och inte vill gå ut för att möjliggöra fortsättning på barnens tvångsisolation!!! HERE BELLOW YOU SEE MORE LINKS ABT THE REAL BODILY GENOCIDE OF THE SOCIAL SERVICE IN UDDEVALLA AND ITS FRIENDS-INSTITUTIONS AGAINST MS TOMOVA-KALLMYR (TOMOVA) and HER 3 CHILDREN (YES, ANALISE, PLS, SO U SEE IT S A REAL WAR AGAINST SICK MOTHER AND HER 3 CHILDREN GOING ON!! IN THE MOST “TOLERANT, DEMOCRATIC” CONTRY IN THE WOLRD! SWEDEN! SINCE 2004! a COUNTRY-MAFIA WHERE THE JUSTICE SYSTEME HAS TOTALY FAILED! WHERE OFFICIAL DOCCUMENTS ARE COVERED IN SOON 15 YRS FOR MS TOMOVA!!!! Please sign the petition and help 3 kidds survive mental abuse from the Swedish social service since 2004 against them. They re constantly living in fear for the SS in Uddevalla – a little fascist town wich is living by falce idiotised political prizoners and their childrens terror. http://www.change.org/petitions/sweden-give-freedom-to-mimmi-rozita-and-romen-tomovi-k?utm_campaign=share_button_modal&utm_medium=facebook&utm_source=share_petition http://youtu.be/nKsnR3pGeGQ (How the doctor mafia in Sweden hidde my famillies worms and documentation via violence Me and my 3 children got sick by helmints from bathstrand in Pomorie, BG …) http://youtu.be/gkpkmHSnbHw (Infektionshealthcarestopp-hell in Uddevalla, juli-aug 2007 for my family Uploaded on 22 Aug 2010 How the Infektions- and Dalabergs Vourdcentralen, plus the social workers “mafia” gave my children no infection- healthcare in Uddevalla, Sweden in juli-aug 2007 and changed helmintos) http://genocidesweden.ucoz.ru/ http://vonlocksley.blogspot.com/2012/… (Bakom kulisserna: Flicka inlåst på Athenagården) (Flicka inlåst – with a letter fr. Ove Sviden) http://www.eurochicago.com/2012/12/ot… http://www.eurochicago.com/2013/01/os… http://www.eurochicago.com/2013/01/si… http://www.eurochicago.com/2013/01/sh… http://www.eurochicago.com/2013/03/re… http://istinata.ucoz.ru/news/evrochik… http://istinata.ucoz.ru/news/utan_rik… http://istinata.ucoz.ru/news/sverige_… http://www.blitz.bg/index.php?news=17. “Майка проплака….” (Блиц, български) http://istinata.ucoz.ru/news/marijka_… Марийка К. Томова: Ако не ни изкарат луди ще се повлекат едни документи-редни, разобличаващи шведската социална служба Mariyka Tomova: Tidningen Bohusläningen förvränger uppgifter och ljuger till förmån för lokala socialtjänsten samt manipulerar domstolen http://istinata.ucoz.ru/news/mariyka_… Марийка Томова: вестникът прави услуга на соц. служба и подвежда съда http://istinata.ucoz.ru/news/marijka_… Mariyka Tomova-Kallmyr om det statliga våldet : Mafian har LTV och LVU som förtäckning i Uddevalla-regionen http://new-ussr.ucoz.ru/news/mariyka_tomova_kallmyr_mafian_har_ltp_och_lvu_som_fortackning_i_uddevalla_regionen/2013-06-27-117 Om falska BUP- och sociala utredningar i Sverige. Och konkrett i Uddevalla. Intressanta kommentarer. -За фалшивите разследвания на БЮП и соц. служба в Швеция. И конкретно в гр. Уддевалла, Швеция. Интересни коментари. http://new-ussr.ucoz.ru/news/adv_ruby_hela_systemmet_inte_ar_rattssakert/2013-07-16-163 Някои по-стари статии за сем. Томови-Каллмир: Марийка Томова: материалните условия не гарантират да задържите детето си днес в България http://istinata.ucoz.ru/news/marijka_tomova_materialnite_uslovija_ne_garantirat_da_zadrzhite_deteto_si_dnes_v_blgarija/2013-06-19-430 Марийка Томова за шпионажа на тарторите на шведската социална служба и “отвореното общество” на Швеция http://istinata.ucoz.ru/news/marijka_tomova_za_shpionazha_na_tartorite_na_shvedskata_socialna_sluzhba_i_otvorenoto_obshhestvo_na_shvecija/2013-06-20-435 Mariyka Tomova-Kallmyr: Har inget att skämmas för. Är bara stolt med mina insatser år 2007 för barnens överlevnad , Марийка Томова-Каллмир: Нямам нищо от което да се срамувам. Мога само да се гордея с мерките които предприех през 2007 г. за оцеляването на децата http://new-ussr.ucoz.ru/news/mariyka_tomova_kallmyr_har_inget_att_skammas_for_ar_bara_stolt_med_mina_insatser_ar_2007_for_barnens_overlevnad/2013-07-20-188 Mariyka Tomova-Kallmyr: Socialnämnden, BUP och Socialstyrelsen, socialtjänsten ljuger om vår hälsa och om våra förälderrättigheter http://new-ussr.ucoz.ru/news/mariyka_tomova_kallmyr_socialnamnden_bup_och_socialstyrelsen_socialtjansten_ljuger_om_var_halsa_och_om_vara_foralderrattigheter/2013-07-17-170 Адвокат Рюби: “Изправени сме пред грешка в устройство на системата” Швеция, 16.07.2013 http://new-ussr.ucoz.ru/news/advokat_rjubi_izpraveni_sme_pred_greshka_v_ustrojstvo_na_sistemata/2013-07-17-164 The banned scholdiplomas for my chidren by the Swedish Soc. service Марийка Томова: Касата посреща новородените си в Малмьо с книжка, а нас – с принудителен аборт http://new-ussr.ucoz.ru/news/marijka_tomova_kasata_posreshha_novorodenite_si_v_malmo_s_knizhka_a_nas_s_prinuditelen_abort/2013-06-25-116 http://vonlocksley.blogspot.com/2012/ (Bakom kulisserna: Flicka inlåst på Athenagården) /Зад кулисите – момиченце заключено в Атенагоурден (Flicka inlåst – with a letter fr. the famous Swedish social activist Mr. Ove Sviden)/Момиче заключено – с писмо от известния шведски социален активист г-н Ууве Свидйен Mariyka Tomova-Kallmyr om det statliga våldet : Mafian har LTV och LVU som förtäckning i Uddevalla-regionen/Марийка Томова-Каллмир за държавното насилие: Мафията се прикрива зад Ел Тйе Вйе и Ел Вйе Ю в регион Уддевалла Просмотров: 138 | Добавил: MariaTomova | Рейтинг: 0.0/0 5 Mariyka Tomova-Kallmyr (21.07.2013 21:04) Ако знаете колко клетви съм им търснала, г-жо Виолета. И да ви кажа има Провинение.Защото баща им се опита да ме блъсне с кола но когато се прибра в Швеция бе блъснат с кола. Опита се да извади с карате-удар “макинава” дясното ми око (да го пунктира) 2 пъти. Но гаджето му от Филипините бе оперирано в очна операция. Господ бави. Но не забравя. Чувате ли български коруптници по високите дипломатически етажи? Няма хора, няма деца днес – няма България за Вас и работа за Вас утре! А за сега продължавайте да продавате деца и да си триете гъза с решения на съдилищата си! Утре всичко се плаща! 4 Mary7 (21.07.2013 20:59) коментарът ми бе към ТАЗИ публикация http://news.ibox.bg/news/id_449719328 3 Mary7 (21.07.2013 20:58) posting 57 Mary7 | 21.07.2013 19:28 Тази публикация от началото на годината, от януари, повтаря за съжаление съществуващите тогава (не знам как е сега) волни или неволни заблуждения на български дипломатически и други служители, че всичко е било наред с тези три деца. Дори само фактът, че представителите на българското посолство в Стокхолм така и не се виждат тогава, в продължение на месеци с децата, докато те са в социалния дом – и че когато най-накрая, по-късно, получават разрешение да се срещнат с тях, и българска дипломатическа представителка пътува към дома, в последния момент й се обаждат, за да й кажат, че децата вече не са в сиропиталището, а в дома на баща си, буди съмнения. Съмнения буди и това, че цитираната в тази публикация от януари, служителка в посолството г-жа Петрова, изобщо не подлага на съмнение примерно опцията, че ако има злоупотреба с власт от който и да било служител/и в която и да било държава (в случая от шведски социални служители, които са източникът на информация на българското посолство в Стокхолм за състоянието на трите деца Томови-Калмир), тези служители сами никога не биха признали това. Не е будило явно тогава никаква тревога в български дипломатически или други служители фактът, че едни деца са могли да бъдат заведени и държани в сиропиталище с месеци, като за официалната причина за това се изтъква, че баща им отишъл в командировка за две седмици (това беше официалната причина, които се цитираше и приемаше без никакви съмнения или скептицизъм и от български държавни служители), а след като той се е е върнал от командировка, децата са останали в дома. Шведското законодателство в тази сфера, впрочем, дава твърде големи правомощия на социалните служби да отнемат деца от родителите им. А подобни големи правомощия, ако и когато се дават на не дотам почтени или направо непочтени служители, могат да доведат до неща, които човек е трудно и да си представи. Що се отнася до това, че по това време различни представители на българската държава с невероятна лекота се случваше да казват, че майката на децата била изгубила родителските си права над тях, без да са си направили труда да прочетат по-внимателно съдебните документи по случая, както и да си дадат сметка, че поради различия в двете законодателства и поради погрешни тогава преводи на документи, които са се цитирали включително шведски съдилища, те на практика, поне по времето, когато е излязла тази публикация, но и не само, не са (не бяха поне) направили нищо съществено, с което да защитят правата на една българска гражданка и на нейните деца, имащи и българско гражданство. По това време различни представители на български институции, поне като публични коментари или изявления, папагалски повтаряха това, което им се казваше от шведска страна. Не знам как стоят нещата сега, по отношение на това, което смятат или правят български дипломатически и други държавни служители по този случай, но се надявам да не са точно такива, каквито бяха преди няколко месеца. 2 violeta (21.07.2013 20:55) Швеция е една държава крадяща и продаваща децата на нежеланите си граждани. Кражбите на деца зависят от покупвателната способност на правителството и на държавата. защо лъжат соц. служби, посолството ни и БЮП че сме “ментално болни”. За милионите които Швеция ръси!!! Тъй че подкупване на български служители не им е за пръв път. 1 violeta (21.07.2013 20:42) nqmam dumi prosto sum hokirana ot otnohenieto i lugite na nahite predstaviteli v Hveciq Ще разширяваме с още постинги на г-жа Томова, обясняващи тази корупционна българо-шведска службарска схема. Нашият блог е писал многократно за семейството (вж архива!) както и други блогове са писали, като http://www.istinata.ucoz.ru, http://www.genocidesweden.ucoz.ru, eurochicago.com и някои други по-благосклонни български и шведски медии и сайтове, като: http://www.nyapolitiken.biz в Швеция поместил статията “Момиче заключено”: http://www.nyapolitiken.biz/sve_politik/flicka-inlast.html. както и продължава да събира подписи за освобождение на децата в Петиция за децата, http://www.change.org/petitions/sweden-give-freedom-to-mimmi-rozita-and-romen-tomovi-k?utm_campaign=share_button_ modal&utm_medium=facebook&utm_source=share_petition , които тя, уви за жалките корупционни българо-шведски дипломатически схеми от най-високо ниво, тя в правотата си на майка с изрядна официална документация, потвърждаваща съвместните й родителски права, така и не възнамерява дори на този етап да ги затвори, въпреки, че шведската соц. служба е заплашвала отновоо неколкократн децата, забранявайки посещенията на майката на Интернет (а от какво се страхува шведската соц. служба за да отнема основното й гражданско право на глас в обществото, къде загърбиха прословутата “Свобода на словото” шведските учреждения???). Тя обещава да не ги затваря, докато всички урчреждения в двете държави не признаят законовите й съдебни 2 решения – българско за семействто от 07.11.2011 по гр. дело 70463 от 2011 г. издадено от районен съдия Цветан Колев и шведско от 1998 година от съда Тиингсреттен в гр. Малмьо, и двете съдебни решения единогласно потвърждаващи “съвместните й родителски права върху трите деца”. “Вече ми блокираха два блога в блог.бг, и един шведски в blog.se. Толкова много се страхуват от собствените си лъжи и измами”- споделя с възмущения, гняв и в безнадежност г-жа Томова. Човешките права за доказателство!) nadqvam se i vqrvam 4e nakraq istinata hte pobedi …Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати!.. Visningar: 6249 | Skapat av: Ssvensson73 | Betyg: 0.0/0 В Деня на бащата за жилището му Малко пресни и стари спомени от заключване на жени на открито от мъжката ни половинка в деня на Бащата. Първия от вчера, точно за празника им! Аз минах само с глад и притеснения за пренощуването ми вчера когато ракията и собствения му обяд се оказаха далеч по-важни. Както и с късане на взаимоотношенията. Но имам як тренинг от миналото.От 2011 година, когато моят бивш шведски съпруг под настояване на развратниците от КСУ ул "Изгрева" в Монтана (а едната ми бе напълнила и балкона с угарките си на половинметрово ниво, и му бе насмърдяла чаршафите ми), бе сменил патрона на жилището в което бе изолирал децата ни без училище 2 срока, и със заплахи за живота ми ме държеше на дистанция навън на тайна квартира. Абе какви деца и жени искате, и семейства, като не сте дозрели да разделите жилището си и ключа си с друг човек? 44 минути · Понеже е деня на бащата: Веднъж ходихме някъде, не помня къде. Щяхме да се прибираме, а той няма ключ. Поиска ми ключа, щял да се прибере преди мен, и аз с количката в зимно време в снега. Децата са малки, не държат без храна, пелената иска смяна, прибирам се и него го няма. Притеснена, изнервена, извадих малката в скута, съблякох ѝ горните дрехи за да не бъде горещо, и седнахме да го чакаме на стълбищата пред вратата на апартамента ми. Два часа никакъв го нямаше, хората минаваха покрай нас и ни гледаха, кой знае как се чудят защо и какво става, а онзи се появява след няколко часа напълно спокоен, все едно нищо не се е случило. Те така, чувство за дълг, чест и отговорност у него няма.. Швеция като република на чай и чесън Йержи Донус бог да го прости писа един шедевр, "Швеция като бананова република". Гениален! Не се хареса на цензурата в блог.бг който го блокира и изтри.Горкия гений Йержи! Аз ще пиша обаче за Швеция на чай и чесън. Не съм сигурна дали ще оцелея. Макар да съм на светлинни години политически прозрения от Йержи! Не само децата... и моите хора не срещам... аз имам роднини там, колеги, състуденти Целта на модерната шведска държава е разбиване на семейства с цел контрол При нашия случай и шведската и българската соц секретарки се срещаха тайно с мъжа ми (Те проституират обикновено с таткото, ако не са лесбийки, разбира се...) "За най-доброто на децата" е само изтъркано клише, копирано от Хитлер. Фасада зад която правят мръсни сделки и мафиотски диагнозопподмяни, и ползват документите и свидетелствата ви за тоалетна хартия. Шведските социални служби днес подкрепят слабия и страхливия родител. За да се доберат до децата му. И това Уула Ерикссон от Северния Комитет по Човешките Права ни го обясни преди години тук Шведските учреждения са като брънки на верига с цел да печелят пари от грижата за децата. Източват държавната хазна. Нигерианска пирамида. Мафия в държавата. Да, източват парите на данъкоплатците които отиват в джобовете на техните приятели и роднини В моя случай аз идвам новообучен журналист с тайни микрофони и им записвам всичките свински фашистки лъжи в малката дупка. И те не бяха готови на това. И ми забраниха въпреки Хартата по човешките права да ползвам технически пособия и да чета. Какво мислите Вие за това? На мен соц секретарка се оплакваше че съм видите ли им била ама тъй ужасно прекалено вербална, и видите ли то си било чисто ментално заболяване това да е начетен или учен един емигрант в техния северен градец. Тъп и глупав било нормалното. И как тя видите ли имала правомощие да заповядва диагнозите. Изпрати на място да ми внушават "безпокойство" което нямам и да ми забраняват да чета. След 36 години образование е малко трудно да им спазвам забраната! Ами те и в българското ми село се подиграват, че съм се върнала от Швеция. Те са тръгнали за там, откъдето ние с охота се връщаме. Нищо не разбират от свобода. Имат я само в парите и вещите. В една модерна Швеция където болния не го лекуват а го отпращат с възпалена цялата глава на чай и чесън, с шефове в шведската каса които се смеят на болките му по телефона, има ли какво да се прави в такава? Наистина ли? Бедната Уддевалла, изгуби корабостроителницата си, свекър ми работеше там. висока местна безработица. колективни апартаментни за влудени от принудителните им отрови политдесиденти. С отнети деца. Тройно бинго за Нигерианската мафия, макар и оказала се полу-румънска, и с полско и норвежко участие водена от лекар-поет-некрофил! Швеция е уредена държава. Но ме преби до инвалидност в местната ми поликлиника, разби ми семейство, 17 години отказваше да регистрира в Касата правилно ревматичните ми диагози. И е една държава, която е забранила на 500 000 души да се срещат с децата си. И която страна,по данни на шведския лекар към Касата д-р Магнус Х., публикувани в н-р 17 на шведското списание "Доогенс медисиин" през 2007-ма година, убива или инвалидизира по 100 000 деца и роднини на т наречените "неудобни за учрежденията"! Аз съм една от тях! Не се доверявайте на лекарите им нито на "диагнозите" и на лекарствата им.. Те изпълняват поръчкови убийства на Касата. И си организирайте помощ и излизане от държавата ако се наложи Извън Швеция винаги има сигурно място. Където социални служителки не са обсадили вратата ви, а може би само селски клюкарки и магии. Но където лекарите ще ви лекуват с лекарства за заболяването ви. Без да се съдите 20 години с касата за диагнозоподмени и за едно направление. Уула Ерикссон: 500 000 души не се срещат с децата си в Швеция Имах много телефонни разговори с моя бивш колега по съдба и приятел Ola Eriksson, Уула #Ерикссон от Северния Комитет по #Човешките #Права, лека му пръст, който почина през 2017 година в Ст. Петербург, #Русия. Част от тях успях да препиша, преведа от #шведски и публикувам, понякога го публикувах директно на #руски , който той владееше перфектно. Някои материяли чудодейно се опазиха от българската цензура. Уула винаги е бил хирургически точен в статистиката си, предпочитайки идеологически да не я изкривява. http://latestnews.blog.bg/…/uula-eriksson-500-000-dushi-ne-… Швеция. Знае се че 500 000 души нямат правото да се срещат с децата си в Швеция. Ако към тях бидат преброени и жените, намиращи се в същата ситуация ще бъдат прибавени още няколко стотици хиляди. Ако към тях бидат пресметнати и засегнатите деца,както и нас, които се отървахме, но които не мразим асоциалните по-малко заради това - то количеството набъбва невероятно. Касае се за такива пропорции на тероризъм,че виновните очевидно не могат да отстъпят. Те трябва да се борят до края. Това аз го оценявам, да е едно антагонистическо противоречие, едно такова противоречие, което не може да бъде изгладено с разговор. Подобни конфликти се решават само с насилие. Или дали се има в предвид да седим и да си разговаряме на кафе, но да използваме насилие против чужди окупанти, въпреки, че те най-вероятно биха оставили децата ни на мира? Много съм удивен, че толкова малко социални служители биват набивани, и аз не съм убил никой от тях, въпреки епидемическото самоубийствено количество сред засегнатите деца и родители. Струва ми се, че жертвите са най-вече заети със събирането на аргументи, за да използуват тази организация по детски трафикинг като инструмент за да дадат на децата си справедлива подкрепа и помощ. Да се оплакваме на висок глас, да това го вършим, но колцина от тях са открили с кого всъщност си имат работа? Да, прокуратурата, съдилищата, детската психиатрия БЮП, полицията, политиците - всичките те са последвали след асоциалната служба в тъмната дупка, от където няма връщане. Дали има някой, който да е разсъждавал къде ще хванат пътя всичките тези престъпници, ако системата бъде свалена от власт? Те няма да има къде да се скрият, да и тях ги е страх от едно общество, в което те няма да намерят покой. Не става и дума да им се предостави амнистия, та те са повече почисленост от чилийската хунта. Затова те се борят на живот и смърт и тяхната единствена надежда е хората да продължават да си бъбрят и да са доволни от ситуацията. С тях е свършено вече, разобличени са в Норвегия, Германия, Англия, че социалната служба взима проценти от всяко открадено дете. Същото е и у нас (в Швеция - бел. прев.), но информацията за това още не е излязла наяве. Вижда се, че има големи пари не само у осиновителните родители, ами и у лекарите, съдиите, обвинителите и другите хора на социалната служба. Веднага щом асоциалните звъннат на някой чиновник от учреждение, то той се подчинява незабавно на асоциалните. Те биват разобличавани от характера на своите постъпки и действия, че са приели пари. 90 000 деца в Швеция нямат връзка с другия си родител, от които 160 000 деца живеят с майка си и 30 000 със своя баща, според statistiska centralbyrеn (статистическото централно бюро). 25 000 осиновени деца годишно, с удължение са сведенията на Социалното управление (Сусиолстирелсен). Количеството се завишава с 1-2 000 деца годишно. Тъй като "за най-доброто на децата" важи за доказателство то стига за доказателство само показване на нехаресване към другия родител". Тази година парите за разследваните деца са станали известни в други германски държави, тъй че не родителите ще са дискутирани тоя път. еС еС в Германия, Норвегия и Англия са разобличени да взимат пари за разследвано конфискувано до Ел Вйе Ю-ирано дете. Значи пари за разстрел. Техните разследвания и доклади, следователно, са без всякаква стойност. Интересно е, че ако някой родител ги подкупеше, как те биха го натопили следствен. Ние живеем в германската, управлявана от педофилите, част на света. Подкупи и робска търговия, кой ли би обърнал внимание на малко педофилия сред тях? Най-страшното е, че засегнатите лоялно отиват и гласуват за педофилните партии, които единогласно вземат незаконните ел вйе ю-решения в сусиолнемнд-овете (социалните съвети). " Уула Ерикссон, записала и превела на първа ръка: Марийка Томова-Каллмир (Мария Томова-Каллмир) Urologen håller inte med Vårdintyg-skrivaren och inte heller med socialtjänsten Администратор · 19 минути Hej allihopa och besökare till min grupp! Har tillbringat denna här veckan hos urologen i Montana, Bulgarien. Lyckades äntligen hitta en urolog, dr Vassileva. Hon sände mig på urinprov, blodprov och ehografi (videozon). Allt var rent på videozonen, bara en liten kista i vänster njure. Blod- och urintesten var O. K. Inga bakteria eller virus (jag äter ständigt röda bär plus antibiotika, mest för sinusiten, oftast skall de ha dubbeltverkan för bägge problemmen). Dr Vassileva frågade mig om jag hade diskhernia. Och då var jag tvungen att minnas och dra upp 2 händelser, en från 90-talet då min svenske Ex Peter Kallmyr kastade mig på väggen inför mina föräldrar och jag tillbringade natten på akuten på MAS, sprack en kota i ryggraden och han som karateledare med svart bälte använder sig av karate-kast. Den andra var fall i trappan inom hus för ca 10 år sedan, och jag berättade att jag inte varit hos läkare, trots 2 skadade ställen på ryggraden, en sammanföll med den gamla. Då förklarade hon att nära L6-ryggradkotan fanns det en Centra som styr kisandet. Jag kan inget om det. Men det kan mycket väl vara så. Jag fick testa i 7 dagar ny medicin och efter dag nr 2 skulle jag få effekt om problemmet kommer därifrån. Jag berättade till henne om att läkare och myndigheter i Sverige skyllde allt om "inbillningar". "De kan väl inget bättre"- tyckte dr Vassileva. Och nog är det så det är. Så nu fick jag recept av henne på denna medicine "Inkontan" som skall avslappna urinblåsans muskulatur. Om min hjärta klarar av det. Redan efter pill nr 2 skall vi se vad som händer. Men... ! Lägg märke till att det är inte vad socialtjänsten kallar för "Mariyka är en hypokondriker" och som "Vårdintyg"-et, utskrivet av misshandlande mig läkar-poeten, nekrofilen dr Jonas Lundberg på Dalabergs Vårdcentral kallar för "inbillningssjuk, livlig fantasi, sjukliga vaneföreställningar, schizofreni", alltså en urolog står högre upp en allmän läkare som honom och än socialtjänsten som utan medicinsk kompetens alls i Sverige delar ut. Vi, offren, får göra en egen Allmedalsklubb här 23 Aug, 2018, No comments Son TAKEN AWAY from mom by social services after REFUSING to give him anti-depressants Min dröm är att föräldrargrupperna här på Facebook skall inse att det hela handlar inte bara om LVU eller Sis-lagstiftning, utan om barn som labbmus till den svenska läkemedelsindustrins egenproduktion av medikament. Mina egna barn bjöds till labbmus bara 6 månader gamla att "offras i den svenska medicinens och vetenskapens namn", sedan sändes jag mot min vilja till 2 styckna tvångsaborter, därefter blev det förfalskning i 17 år på den svenska Försäkringskassan av mina reumatiska diagnoser och sist återupptog den svenska socialtjänsten tvångsidiotiseringsstafetten mot mig och mina barn, fast ingen av oss lider utav mentala åkommor enligt bulgariska psykologer och läkare (mina barn har studerat nästan fem år i Bulgarien och har papper även därifrån). Så jag tycker synd om dessa svenska grupper och mammor här som droggar frivilligt sina barn för att själva inte återvända till arbetslivet utan fortsätta leva på sina falska mentala diagnoser, politikerna har uppbyggt det det viset kanske för att dölja arbetslösheten i statistiken, vad vet jag, men jag tycker att i våra grupper måste vi inse sammanhanget mellan opiumfälten i Afghanistan och LVU-ns posteugeniska skamlagar i Sverige och koppla samman kampen i en-enda rörelse. Så många som "går på" detta med diagnoser och bidrag dessvärre...De har egna gruppper här. Fick pratat med några oförnuftiga mammor. Och genomskådade deras "ädla" motiv. Det handlade om egennytta. MAn tror inte att det hela är sannt som utlänning. Men det handlar om en hel samhällsgrupp. Folk är för "bekväma" för att säga ifrån på riktigt. Den verkliga faran i samhället. kanske inte bara "bekvämma" men även "rädda" för bestraffning att fräsa ifrån mot myndigheterna. Då vi som gör det ställs upp på svarta listor som "myndighetesobekvämma", fick höra av min ex-ets hemliga mp-3-inspellning på Sluten, avdelningschefen där uppreppade själv. Bekräftade mina farhågor om liknande listor. Jag har försökt här tjata om det i flera år. Och är verkligen glad att kmr finns och att dr Phil gjorde film han med och att det verkar så att isen spricker. Det verkar hoppfullt Det är bara så synd att göra barn till labbmöss på falska medicinska grunder och att även invalidisera dem för att höja statsbidragen till dem anställda inom vårdyrkena och alla runtomkring som vårdar och säljer invalidprylar och giftpiller livet ut sedan till dem som vuxna. De blir fasta konsumenter för dessa giftpiller sedan livet ut förstör sina kroppar för att en vis social skick skall leva en liv i lyx på Thailand och på Filippinerna. Jag är så ledsen att folk vågar inte prata om det och delas upp i grupper. LVU-grupp. Socialoffrens grupp. Medical kidnapp-grupp. Men det är jo sammanflätat. Det är enda statliga sociala politik. Vårdpersonalsiffror som höjs p g a falska diagnoser och invalidiserade barn för livet. Samt media som tiger om det och alla dessa Almedalen och andra liknande politiska möten. Tja. Om i USA folk börjat tala öppet och erkänna det hela. Varför kan inte Sverige följa efter och rätta sig till? Ja, mycket sorgligt och skamset Fick läsa i nr 17 publicerat år 2007 i tidskriften "dagens Medicine" att 100 000 människor inklusive deras barn och gamlingar dör eller invalidiseras årligen i denna ljugediagnosindustrin. Och tänk sedan på bivärkningarna - organhandeln i fall som Donia Hassan och som skulle bli aktuell 2007 med oss inom den obehandlade färdigt mot trikinerna helmintosen hur de leker Rysk roulette med barnaliv, genom att vägra bota fysiska åkommor och behandla barn under livshotande och fleramånadslånga infektioner och epidemier. Infektionsvården är mycket skamfyllt involverat i det hela med! Där gräver inte den svenska journalistiken in. Vi slår larm och inget händer. Man blir så less.. Man måste vända skutan i annan riktning.Den lagen som tillkom då lyder fortfarande vad jag har förstått.. annuleades aldrig på riktigt nte SD eller annat mycket mer än så måste till Fy, jag tror att det blir mycket värre med SD med deras arbetsläger och karantänläger och andra koncläger de vill fördjupa i Sverige. Som om de redan inte finns under fina namn som Sis-hem och fosterhem och bevakningehem och dylikt Någon hade SK-s program här upphängt. Det var skräckinjaggande. Ja, hela lagstiftningen från tvångssteriliseringstiderna är jo kvar i stor sätt. Tänk på Vårdintygen. Att en-enda läkare kan ta ifrån dig i Sverige friheten utan rättegång och utan vittnen. Utan polisförhör. Och kan misshandla dig innan dess (detta hände mig så jag pratar av egen erfarenhet), och så kan han tillkalla polisen som syr in dig utan att ens förhöra dig, och kan utpeka dig som offer, bara för att han är myndighetsperson och har rätt till en-mansnamnteckningen på Vårdintyget. Det är jo hur arkaiskt som helst. Det borde tillhöra den Medeltida slavhandeln. Men det är lag och är kvar idag i SVerige. Och tänk på sådana stackare som min mans bror tja att han måste sticka till sin lokala poliklinik eller vårdcentral för att bli tvångsstucken i armen med tvångsblodprover som skall kolla att giftet från tvångssprutan i rumpan är i omlopp i kroppen. Om han protesterar blir han insydd. Han är livsfånge på livtid. Han är sjukare och sjukare med tiden och ingen bryr sig. Han var aldrig invalid för. Men han är tvungen att stanna kvar nära sina barn. Man kan bara gråta ihjäl sig för alla skamfyllda brott mot mänskliga rättigheter och ingen bryr sig tvångslagstiftningen har sina tvångslagar. Det är lag men mycket gammal, kvarleva från tvångssteriliseringstiderna när de hämtade fem-femmor - piggorna från pappa och mamma med en myndighetsbil utanför. Det gällde även då en myndighetespersonens namnteckning. Mafialikt som bara det. Jag tror att det är förklarat i denna film, https://www.youtube.com/watch?v=-CWR9WBQJzg Det ÄR och har varit bedrövligt i många många år Barn och mammor är en målgrupp. Men ålderdumshem och sjuka gamlingar och gamlingar överhuvudtaget en annan målgrupp. Tyvärr vi bär på oss alldeles för tunga minen även från det hålet Ja det är illa och det tyngsta och det mest besvikande är att politiker och medier håller tyst om denna kollektiva genocide. Och att vi lever i exil för att inte bli dödade, förgiftade färdigt och misshandlade ihjäl om vi återvänder hem till våra vänner, jobbkamrater, studiekamrater, släktingar, barn och husmanskosten. Bara så vi har den mänskliga rättigheten att berätta våra livshistorier utomlands. Och hur synd det är att det är kneppt tyst runt dessa väldigt få filmer som "den nya människan" som öppnar dörren till denna dialog? Ja det är knäpptyst Vi är lite som henne. Lisbeth Lindeborg som varnade för att landet är farligast i världen och stalkar en till dödsbädd. Man blir livsrädd för sina nära och kära som är kvar där. Lyckligt på ytan men ett rent Helvete under.. JAg hoppas verkligen att flera offer vågar framträda och vågar komma i exil för att berätta sin livshistoria och för att beskydda sina mänskliga rättigheterna, Vi får göra en egen "Almedals"-klubb här, Sanningens klubb. Och jag uppmanar flera offer att inte sitta hemma och gråta och psyka sig, utan framträda och om inte annat så har det ett terapeutiskt syfte för mig att bearbeta så mycket genocide riktat mot en oskyldig mor bara för att hon var en flerbarnsmor. Och så jämför de detta med USSR. Men där och då fick flerbarnsmor bara förmåner i samhället, barnen fick grattis läger, mor fick sanatorim vid havet för 100 SEK eller mindre typ gratis, men vi förföljs som kriminella och värre. Fångar har flera rättigheter. Vi är tvunga att gå underground, fast på papper är allt korrekt, men att socialen och våra ex och släkt ljuger, skapar en Drakulaslottaktig miljö på dessa redan farliga myndighegter för oss. Bulgarier tror inte att vi är kloka sådana tvångslagar finns inte än där och de tror inte på våra DrFrankensteins svenska historier. Här i Bulgarien finns inte ett spår av sådant. Inne på sjukhusen må förekomma på avdelningar enligt läkares godtycke, felmedicinering och så. Men inte med flit som i Sverige. Flit med flit menar jag då tvångslagstiftningen är typiskt nordiskt. Finns inom de nordiska länderna. Läste att LVU-lagen är oförändrat i 25 år. Men inte bara den. Utan även hur denna Vårdintyg syr in en för angiveri av släkt eller av arbetställe p g a misstanke eller avundsjuka eller lust att skiljas som i vårt fall hos makar. Olika personliga skäl skapar traggedier. Den enes död, den andres bröde, eller bröllopp, nativiteten växer som i vårt fall och socialtjänsten uppmuntrar intagning av unga friska brudar som friskt arbetskraft men utropar oss våldsmän när vi får någon fysisk åkomma och nedsatt arbetsförmåga och väger tynger, tänk på mig och Pajvinje Tomsson fallet, det är pedofilstink över det hela, men det hör till Hitlerandan, detta är jo från Hitlerjugend och Lebensbarn, fast Sverige inte hunnit skaka av sig dessa ideal Kommentarer fr svensk tittare på Youtube Några kommentarer som jag hittat från besökare till några av dem downloadade mina filmer på www.youtube.com Niklas Ottosson преди 4 седмици japp, vi har kommit till ett ställe där lögner styr så mycket att de t.om lyckas omvända de som älskar en mot en. som Jesus Kristus profeterade om "deras värsta fiender kommer finnas inom deras egna familjer".. den här planeten lär var det mest ondskefulla och syndiga delen av hela skapelsen. Permissionslekarna satan hatar de heliga barnen från Gud. Pappas perverta fotolekar hemskt med övergrepp, men kom ihåg att Gud är kärlek och Han kommer torka våra tårar - och det är utlovat genom Hans Ord, den heliga bibeln! THUS SAID OUR HEAVENLY FATHER AND LORD OF HEAVEN AND EARTH: When Satan attacks humanity, his first focus will always be on the family, because the family represents all that is of My Father. He will destroy marriages, change the meaning of what marriage is, encourage abortion seduce people into committing suicide and he will divide and break up families. https://fatherofloveandmercy.wordpress.com/2014/04/08/you-will-know-these-traitors-by-their-symbolic-gestures-which-insult-my-divinity Аннина Корлссон: възпитателното семейство открадна вещите на умрялата ми дъщеря Мария Томова-Каллмир поделилась публикацией. Jag blev bestulen mobler for halv miljon, skor klader bocker ordbocker familjefotoalbums barna mina CVer och diplomer, rubbet for att tvinga mig underground! (ПРЕВОД): На мен ми откраднаха мебели за половин милион крони, обувки, дрехи, книги, речници, семейни фотоалбуми, децата, моити Си Ви-та и дипломи, всичко, за да ме принудят ъндергроунд! Аннина Корлссон: (превод от шведски Мария Томова-Каллмир): Възпитателното семейство открадна неща когато дъщеря ми умря. Ботуши за яздене на кон, велосипед, голямо огледало, компютър... Fosterfamiljen stal saker med när min dotter dött. Ridstövlar cykel stor spegel dator.... De var ju så fräcka att de väntade på att hon skulle dö så vad kan man inte göra om man kan underlåta att åka till sjukhus och istället ljuger om att man är på sjukhuset i ett kör men åker på travbanor jobbar med hästar och ordnar fest istället? Те бяха тъй нагли, че само я изчакваха да умре, какво не може да се направи ако можете да не пътувате до болниците и вместо това да лъжете хорово, че сте били в болницата но сте пътували до състезателни места с конете и сте си устроили празниче след това? Това е блог на шведски, български, английски и други езици. Поради цензура, се налага да копирам стари материали от някои мои стари изтрити и блокирани от някого, блогове. Допълвам и с новини за развоя на събитията днес. Материялите този път не са в хронологичен порядък. Така, че, трябва да четете всичко. Този който желае да ни подпомогне финансово може да изпрати нещо за нуждите на децата на Mariyka Tomova на mrmrs1@mail.ru на www.paypal.com If owr family story touched You, You can set in a little amount of money on my paypal wich I will use to meet my children on a secure place in Scandinavia. You can pay to paypal.com on E-mail mrmrs1@mail.ru If name is necessary use then Mariyka Tomova. Thank You in advance so much to make us meet after 8 yrs! Днес социалните служби отново са подели кампания против сина ми, заради това, че влизам във Фейсбуук и споделям мисли и новини там. Новата жена на моя бивш швед-съпруг е извела в безопасност извън Швеция в мнооого далечна държава петте деца под 18-годишна възраст включително и моя непълнолетен син. Така, че, със сигурност ще имаме нужда от парите поне за да ни помогнат да се видим между континентите - не сме се виждали цели пет години!
7,565,095
http://www.corruptionbg.com/Prokurorski-dokladi-s-dvoina-upotreba
2020-02-24T15:00:24
[ "дело 230", "дело 262", "дело 1846", "дело 637", "дело 1416", "дело 1543", "дело 5285", "дело 1931", "дело 1306" ]
Съдебна палата - Върховна касационна прокуратура. Между борбата с престъпността и лова на вещици българските съдебни власти почти винаги са предпочитали второто. Когато Никола Филчев е избран за главен прокурор през февруари 1999 г., държавното обвинение е в дълг на обществото по няколко огромни теми - банковите фалити, финансовите пирамиди, контрабандата и корупцията сред магистратите. Щетите за финансовата система само от раздадените лоши кредити са изчислени на 2,7 милиарда лв.[1] Пирамидите струват други цели 11,9 милиарда неденоминира лв.[2] до 1995 г., когато курсът на един долар е около 50 лв. Загубите от контрабандата се оказват неизчислими. За сравнение – целият брутен вътрешен продукт на страната за 1999 г. е 22,776 милиарда лв.[3] Отлежаващите в прокуратурата знакови дела са за престъпления, довели до щети, заличили труд на всички българи за близо половин година. Към онзи момент нуждата от ревизия и анализ на работата на правоохранителните органи по тези дела е очевидна. Някои от знаковите дела се протакат в Следствието и Прокуратурата между три и седем години. Новият главен прокурор обаче има малко по-особени планове за тях. Той решава да използва някои от делата като повод за провеждане на чистка в системата и прехвърляне на отговорността за провалите към други институции. През следващите две години медиите ще пишат повече за конфликта между Никола Филчев и шефа на Националната следствена служба Бойко Рашков, отколкото за разследванията за разграбването на държавата. Между Филчев и Рашков има неразрешим проблем, създаден от недопустимото политическото вмешателство в работата на съдебната власт. Два месеца преди Филчев да бъде избран за главен прокурор, на гребена на вълната е именно Бойко Рашков. През декември 1998 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) избира Рашков за главен прокурор. Тогава президентът Петър Стоянов извършва най-сериозната намеса на държавен глава в работата на съдебната власт. На 15 януари 1999 г. той отказва да назначи Рашков за главен прокурор. Следва силен натиск от управляващите от ОДС върху Съдебния съвет, който месец по-късно провежда нов избор и се спира на тогавашния заместник-министър на правосъдието Никола Филчев.[4] ВСС може отново да избере Рашков и президентът ще е длъжен да подпише указа, защото не може да откаже два пъти.[5] Съдебният съвет не успява да се измъкне от политическите клещи и се спира на Филчев Кандидатурата на Никола Филчев е откровено политическа – той дори формално е част от правителството. Назначаването му е обсъждано преди гласуването във ВСС и на заседание на ръководството на ОДС. Петър Стоянов бързо подписва указа за назначаването. Така Филчев се оказва шеф на институция, която дълго време се е подготвяла да посрещне друг човек. Бойко Рашков минава за близък до бившия главен прокурор Иван Татарчев, той е магистрат от кариерата и има сериозни контакти във ВСС. Ако Филчев иска да бъде неоспорим началник на прокурорите, ще трябва да се справи първо с влиянието на Рашков. Работата по знаковите дела се оказва най-удобният заложник на този конфликт. Никола Филчев започва мандата си ударно. За по-малко от една година (от февруари 1999 до март 2000 г.) са инициирани три доклада[6] за забавените банкови дела и разследванията за контрабандата към Югославия. И трите доклада са фокусирани върху работата на Следствието, а причината за това е ясна за всички – Бойко Рашков е мишена. Много от изброените дела в тези доклади се повтарят. Националната следствена служба наистина се нуждае от анализ на своята работа, за да изчисти грешките си и да ускори разследванията по големите дела. В същото време докладите, изготвени под надзора на Филчев, дори не завоалират целта си. Те са пълни с номера на дела, имена на прокурори, следователи, телеграфно споменаване на обстоятелствата по казусите. В тях напълно липсва анализ на причините за провалите по делата. В увода към последния[7], най-обемен от трите доклада, са отделени две ключови страници, където прокуратурата сочи с пръст враговете на справедливостта. Те са следователите на Рашков, някои близки до Татарчев прокурори и съдът. Прокуратурата прави сериозни намеци, че някои от следователите и съдиите са корумпирани, което спъва работата по делата за източването на банките и контрабандата. Казва се, че „по определени дела“ се „наблюдава прикрито нежелание на определени съдии-докладчици да разглеждат и решат тези дела по същество“. Държавното обвинение смята, че някои съдии са „предварително ангажирани по съществото на спора“, защото по няколко пъти са връщали делата за доразследване с указания за събиране на конкретни доказателства. Използването на множествено число създава илюзията, че става дума за много дела и много съдии. Едва ли не целият съд спира прокуратурата да разплете кражбите на прехода. Ако човек се ориентира добре в лавината от имена и нищо незначещи за цялата картина номера на дела, той би разбрал, че всъщност многото съдии са един съдия. Конкретно споменат е само съдията по делото за измамите на първия „фараон“ на прехода Соломон Анжел[8] и неговия съдружник Чавдар Райчев. Няколко години по-късно ще се окаже, че указанията му всъщност са били полезни на прокуратурата. Накрая Соломон Анжел е един от малкото признати за виновни собственици на финансови пирамиди – той бе осъден на пет години затвор в началото на 2009 г. За част от следователите от Специализираната следствена служба, която е под прякото ръководство на Бойко Рашков, се казва, че показват „явно нежелание“ да работят. Това принуждавало прокурорите постоянно да ги сменят. Накрая в доклада се обобщава: Следва да се има предвид, че в крайна сметка тези следствени дела след толкова много години започват да приключват въпреки нежеланието на отделени следователи при Специализираната следствена служба да приключат разследването, и от друга страна - нежеланието на някои съдебни състави на Софийския градски съд да ги разгледат и решат по същество, като ги връщат за доразследване поради несъществени или липса на съществени процесуални нарушения.[9] Виновни се намират и в институции, извън съдебната система. Докладът на прокуратурата посочва, че „не се указва необходимото съдействие от различни държавни институции за ускоряване на хода на разследването“. Тук отговорността е прехвърлена към Управление „Банков надзор“ на БНБ, което явно не е съдействало за бързо извършване на допълнителна проверка по делото за източването на „Земеделска и промишлена банка - София“.[10] В доклада неизменно се използва множествено число, за да се изгради класическа инсинуация, че много магистрати и институции пречат на прокуратурата да си върши работата. „Многото“ виновни всъщност са „попречили“ по три дела, което е видимо от изведените в уводната част от доклада примери. В него са изредени 395 прокурорски преписки и разследвания, по които разследването „безпричинно“ не е приключило в законовите срокове. Всичко е написано така, че трудно се разбира кой точно е виновен. Скрити между редовете остават примери на приключени с мнение за съд дела от следователи, които всъщност са били забавяни от прокурори. Всички са наясно, че Никола Филчев е назначен на този пост заради натиска на политическата власт. А в началото главният прокурор дори не се стреми да прикрие това. През февруари и март 2000 година той изпраща към Народното събрание два[11] от въпросните три доклада за забатачените знакови дела. Всички описани дела са висящи. 16 години по-късно главният прокурор Сотир Цацаров ще започне битка, за да предотврати именно даването на власт на парламента да го пита по конкретни висящи дела. Цацаров смята това за недопустимо политическо вмешателство в работата на независимата прокуратура. И докато той не желае отчетност пред парламента, то неговият предшественик Филчев изпраща информация за близо 400 висящи производства в парламента, без дори някой да е искал това от него. По-ясен жест към покровителите няма как да бъде направен. Докладите на Филчев са адресирани до тогавашния премиер Иван Костов и до председателя на Народното събрание Йордан Соколов. Целта е да се покаже колко негоден е шефът на следствието Бойко Рашков. Заедно с това Филчев рязко намалява броя на делата, които се възлагат за работа на следователите. Бойко Рашков е подложен на доста сериозен натиск. От самото начало на мандата на Филчев до средата на 2001 г. са инициирани три проверки на работата на Рашков и Следствието. Първата започва веднага след назначаването на новия главен прокурор. Бойко Рашков се оказва проверяван за контакти със зърнения бос Райко Петров, който през 1999 г. се води основен заподозрян за убийството на Андрей Луканов. Засечено е едно обаждане на Петров към Рашков. Службите установяват, че двамата са се познавали и дори са ходили на лов заедно. В същото време шефът на Следствието е приел уличаващите данни срещу заподозрения и дори е предупредил, че Петров може да напусне страната, ако разбере, че е следен. Към онзи момент Рашков все още е силен във ВСС и с 12 на 10 гласа искането за отстраняването му е отхвърлено.[12] Малко по-късно шефът на Следствието ще започне да се оплаква от непрестанен институционален тормоз. През юни 2001 г. Филчев готви финална атака срещу него, която пак цели отстраняването му от съдебната система. Бойко Рашков решава да се спаси в политиката. Той е включен на избираемото второ място в депутатската листа на БСП в Пазарджик. Следователят съвсем естествено избира да отиде в социалистическата партия, защото всички проблеми в кариерата му досега са създадени от ОДС. Седем години по-късно, когато това вече няма особено значение, Бойко Рашков дава своята версия защо десните са му попречили да стане главен прокурор: Всичко започна, след като отказах на Иван Костов да потуля инцидент по време на лов – по вина на неговия министър Валентин Василев. Първо на г-н Василев обясних, че става дума за тежка телесна повреда и задължително трябва да бъде образувано следствие. Малко по-късно се видях и с Иван Костов, на когото казах същото. Започна разследване. Кой е виновен се установява чрез способите на наказателния процес. А не в кабинета на премиера.[13] Той казва, че причината за забатачването на огромна част от делата е прехвърлянето им в МВР, където не са имали достатъчно подготвени кадри, които да ги разследват. Според Рашков следствието се е справяло добре със задълженията си. Това е твърдение, което не се потвърждава от докладите на прокуратурата. В тях има много обективни данни за разследвания, по които следователи не са вършили нищо в продължение години. Факт е, че намеците за наличие на корумпирани магистрати остават само намеци. Факт е също така, че войната между Филчев и Рашков се изражда до лов на вещици и по никакъв начин не помага на държавата в борбата ѝ срещу престъпността. Влизането на Бойко Рашков в парламента разчиства пътя на Никола Филчев към едноличната власт в прокуратурата. Главният прокурор придобива огромно влияние в Следствието и ВСС. Проблемът със знаковите делата обаче остава, което само показва, че Рашков не е бил единственият проблем. България очевидно има проблем с модела на своята прокуратура, който е остатък от тоталитарните времена. Свръхконцетрацията на власт в ръцете на главния прокурор не може да бъде балансирана от следствието, което е процесуално подчинено на Държавното обвинение. Делото срещу канадеца Майкъл Капустин, основател на пирамидата „Лайф чойс“, не присъства в докладите на Никола Филчев, защото приключва три години преди началото на неговия мандат. Въпреки това, делото е емблематично. То показва, че когато разследващите работят бързо и ефективно, могат да постигнат сериозни успехи в борбата с престъпността. Капустин е осъден на 23 години затвор през 1996 година за присвояване на парите на вложителите. Той е освободен предсрочно за добро поведение през юни 2008 г.[14] Това е първата и последната такава присъда. Малцина от обвиняемите за източването на банките и финансовите пирамиди изобщо не са осъдени. Най-сериозното наказание сред банкерите получава шефът на „Агробизнесбанк“ Христо Александров – Ицо Салфетката. Бившият сервитьор, назначен впоследствие за банкер, получава 8 години затвор за присвояване на 209 000 лв. Той лежи в затвора малко над 3 години. Освободен е предсрочно заради работата му като библиотекар в затвора. От присъдата са приспаднати и близо трите години, прекарани в следствения арест. Не така стоят нещата с колегите му от управата на същата банка. Христо Данов успява да осъди държавата два пъти заради делата срещу него. Първо пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург за 4000 евро за нанесените му морални щети и незаконен арест.[15] После взе още 25 000 лв., осъждайки прокуратурата за повдигнати незаконни обвинения по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). През 2013 г. Деньо Каназирски получава 60 000 лева обезщетение от прокуратурата за водено срещу него наказателно дело. На първа инстанция той е осъден на 4 години затвор за разрешаване на 37 лоши кредита, но накрая е оправдан. Много по-лесно е да се изброят осъдените, отколкото оправданите. Фараонът Соломон Анжел е осъден на 5 години затвор.[16] Тримата фараони от варненската пирамида „Прам“ също са осъдени на по четири години затвор за присвояването на над 100 милиона неденоминирани лева. Осъдени са и изправените на съда основатели на „Алба Бул“.[17] Делото срещу Иво Недялков – Фараона, който основа „Ийст уест интернешънъл холдинг“, се превръща в сага, която продължава 11 години. В крайна сметка той получава 2 години и половина затвор, но излежава много малка част от тях. Прокуратурата така и не успява да докаже 2/3 от щетите по първоначалното обвинение срещу него, което е за присвояване на близо 130 милиона неденоминирани лв. Сега Недялков от време на време се появява в телевизионните студия, за да коментира финансови теми. Единият от шефовете на „Бизнесбанк“ Иван Китов е осъден на шест години затвор едва през 2015 г., но по това време той отдавна е в неизвестност в чужбина. Присъдата остава неизпълнена.[18] Тримата основателите на Финансова къща „България“ също отдавна са в чужбина. Провалите на прокуратурата, следствието и МВР не са безплатни. Понякога се налага данъкоплатците да ги платят дори два пъти. Веднъж през издръжката на службите и втори път да платят обезщетенията по съдебните дела. Също като т.нар. банкери от „Агробизнесбанк“, много техни колеги завеждат искове срещу прокуратурата по ЗОДОВ. До този момент парите, които данъкоплатците са дали за провалените дела, надхвърлят 500 000 лева.[19] Бившите шефове на банка „Славяни“ Румен Панайотов и Петко Колев осъждат прокуратурата на обезщетение общо 60 000 лв. след края на делото им за претърпените „страдания“.[20] Кирил Дунев от Частна земеделска инвестиционна банка също получава от държавата 30 000 лв. обезщетение.[21] Само крахът на делото „Минералбанк“ струва на данъкоплатците 89 000 лв. Владимир Ташков от управата на тази банка осъжда прокуратурата на 8000 лв., а колегата му от същата банка Живко Стоименов - за 30 000.[22] Румен Касабов получава 20 000 лв., а Кирил Николов – 31 000 лв. Наказателното дело срещу Кирил Николов е особено зрелищно, защото срещу него са повдигнати общо 53 обвинения за престъпления по служба в качеството му на шеф в кредитната институция. Пред съда не е доказано нито едно. Единият от шефовете в „Сирбанк“ Николай Павунчев осъжда прокуратурата на 10 000 лв.[23] Толкова взима и известният банкер Иван Миронов от „Балканбанк“[24]. През 2013 г. съдът присъжда обезщетение в размер на 56 000 лв. и на тримата обвиняеми за фалита на Международната банка за търговия и развитие (МБТР) - Александър Панев, Светлозар Иванов и Бони Евлогиев. Техният колега от клонинга Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР) Георги Колев осъжда прокуратурата за други 25 000 лв.[25] В докладите на Никола Филчев попада и делото срещу бившия шеф на „Булгаргаз” Васил Филипов. Той е обвинен за престъпление по служба заради сключени през периода 1997-1998 г. неизгодни сделки с офшорната фирма „Хардланд инвестмънт“, а сочената щета е 2,5 милиона лв. Накрая делото приключва с фиаско, а Васил Филипов на свой ред осъжда прокуратурата за 45 000 лв.[26] Делата за „Капиталбанк, „Елитбанк“ и „Бляк сий шипинг“ бяха прекратени от самата прокуратурата поради липса на престъпление. Скандален е случаят с ликвидатора на „Океански риболов“ Пламен Маринов, който е осъден на първа инстанция на 7 години затвор за съсипването на дружество, но присъдата е отменена заради процесуални нарушения. Делото тръгва отново, но през 2012 г. е прекратено заради изтекла давност.[27] Знаковото дело за зърнената криза приключва с оправдателни присъди за всички замесени. Маньо Манев, който е обвиняем по това мегадело, успява да осъди прокуратурата за 50 000 лв. В този „епичен“ процес накрая самата прокуратура обявява, че не поддържа вече обвиненията за износа на над 500 000 тона пшеница. В доклада на Филчев има и едно дело, което се разтакава между инстанциите над 20 години. То се води срещу Теменужка Галова и Павел Тренев за източването на 387 900 000 неденоминирани лева (6 млн. щатски долара – б.а.) от „Централна кооперативна банка“, то не е приключило към 1 януари 2017 година. Бившата шефка на ДСК Бистра Димитрова е осъдена на първа инстанция на 8 години затвор и това предизвика изненада у много хора, защото това се случва 11 години след началото на делото. После медиите забравят за случая. В крайна сметка тя не само е оправдана, но успява да осъди прокуратурата за обезщетение от 40 000 лв.[28] Вината за провала по много от знаковите дела не може да се търси само в разследващите. Подсъдимите и обвиняемите са подведени масово под отговорност за извършени престъпления по служба или за длъжностни присвоявания в особено големи размери. Много от съдиите по тези дела приемат спорната теза, че шефовете на банки и финансови пирамиди не са длъжностни лица по смисъла на закона, защото са служители на частни организации, а не на държавни или общински. Прокуратурата на свой ред така и не иска тълкувателно решение от Върховния касационен съд, за да разреши този въпрос. Отделно МВР и спецслужбите се провалят в събирането на доказателства. Има съмнения, че нарочно не са отпускани пари за експертизите по част от делата, за да бъдат протакани. Положението е подобно с голяма част от крупните дела за контрабанда. Още от докладите на Никола Филчев се вижда, че разследващите не могат да преодолеят елементарни защитни тези за замесените. Стига се до куриозни ситуации десетки служители на БДЖ да твърдят, че не знаят чии са хиляди тонове нафта, които са натоварили и подкарали към Югославия. Шофьори на ТИР-ове, заловени с контрабандни цигари, често се оказват по кръчмите, когато стоката е натоварвана в камионите. Те също твърдят, че не знаят за какво става дума. Двадесет години по-късно Върховната касационна прокуратура все още пази ревниво информации какво се е случило по тези дела, водени от Националната следствена служба. Тя отказа да предостави информация за тях с аргумента, че не става дума за обществена информация.[29] Някои регионални прокуратури обаче предоставиха частичен достъп до данните по делата. От тях се разбира, че Прокуратурата на Филчев е занимавала парламента и премиера с маловажни случаи, за да „докара“ солидна бройка на забавените дела. Държавното обвинение може да се похвали с двама осъдени условно, защото са пренесли през границата стари БМВ-та. По много от делата заради изминал давностен срок, изобщо не се пазят материали. Мандатът на Никола Филчев приключва през 2006 година. На негово място идва по-европейски изглеждащият Борис Велчев. Колелото на историята обаче се завърта по точно същия начин. Главният прокурор Велчев започва своя мандат с доклад за работата на прокурорите от кръга на Филчев. Точно три месеца, след като е дошъл на власт, Никола Филчев започва акция „Чисти ръце“ срещу хората на Татарчев. Уволнени или принудени да напуснат са десетки висши прокурори, включително влиятелните Михаил Дойчев, Пламен Цанков и Петър Долапчиев. Те са ядрото на отдел „Ръководство и надзор на дела за корупция и други тежки престъпления“ и работят там от самото му създаване през 1992 г. Този отдел наблюдава редица знакови дела, включително това за зърнената криза. По същия почин шест месеца, след като става главен прокурор, Борис Велчев излиза с доклад, насочен срещу най-близките хора на Филчев - Цеко Йорданов, Ангел Илиев и Спартак Дочев. В този документ се казва, че Цеко Йорданов се е произнесял неправомерно и е изземвал дела от правомощията на Софийската градска прокуратура. И пак, веднага след идването си на власт, Сотир Цацаров развъртя метлата, използвайки познатите оръжия - аналитични доклади и функционални анализи. Той отстрани от ръководството на Държавното обвинение първо най-близките до Велчев – Малена Филипова, Галина Тонева и Стелиана Кожухарова. После ВСС се саморазправи и с Камен Ситнилски.[30] Въпреки всички доклади с двойна употреба, прокуратурата не се промени. Само лицата в нея се сменят. Никола Филчев остава жива „легенда“ в нейната история. Именно той остави в завещание няколко управленски „повели“, които се следват и досега от наследниците му. Една от тях е: Първо разчисти бюрата! [1] Вж. Главата „Кредитните милионери – осветяването им чрез закона „Каракачанов“ и „законното“ намаляване на задълженията им при деноминацията“. (Става дума за деноминирани лева.) [2] Вж. Том 1, Главата за „Финансовите пирамиди“. (Става дума за неденоминирани лева.) [3] Министерство на финансите, Отчет за изпълнението на Държавния бюджет на Република България за 1999 г. [4]През 2004 г. тогавашният председател на Върховния касационен съд Иван Григоров, известен с близостта си до СДС, призна, че е препоръчал на Никола Филчев правосъдния министър от кабинета „Костов“ Васил Гоцев. Впоследствие Васил Гоцев също застава зад издигането на Никола Филчев за главен прокурор, което се подкрепя и от председателя на парламента Йордан Соколов. Интересното в случая е, че Иван Татарчев (1992 – 1999) и Никола Филчев (1999 – 2006) са назначени по време на управленията на СДС. [5] Чл. 129, ал. 2 от Конституцията на Република България, Обн. ДВ., бр. 56 от 13 юли 1991 г. [6] „Доклад относно: Неприключилите следствени дела със значим обществен интерес“; „Доклад относно: Извършена ревизия по неприключени следствени дела, свързани с нарушаване на наложените санкции на ООН спрямо СР Югославия“; „Доклад относно: Състоянието на следствените дела със значителен обществен интерес, взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура“. [7] „Доклад относно: Състоянието на следствените дела със значителен обществен интерес, взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура“, внесен в Народното събрание на 14 март 2000 г. [8] Следствено дело 230/1995 по описа на Националната следствена служба. [9] „Доклад относно: Състоянието на следствените дела със значителен обществен интерес, взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура“, внесен в Народното събрание на 14 март 2000 г. [10] Следствено дело 262/1997 по описа на Националната следствена служба. [11] „Доклад относно: Състоянието на следствените дела със значителен обществен интерес, взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура“. [11] „Доклад относно: Състоянието на следствените дела със значителен обществен интерес, взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура“, внесен в Народното събрание на 14 март 2000 г. [12] Милев, Момчил. Бонев губи компроматната война срещу Рашков. – В: Капитал, бр. 26, 3 – 9 юли 1999 г. [13] Рачев, Иван. Заместник-министърът на правосъдието Бойко Рашков: Прокуратурата е пощенска кутия, следствието - в клинична смърт, дознанието – в кома. Интервю с Бойко Рашков. – В: Правен свят, бр. 4, април 2008 г. [14] „Фараонът“ Майкъл Капустин предсрочно освободен от затвора. – В: mediapool.bg, 3 юли 2008 г. [15] Терзиева, Екатерина. Невинните брокери на прехода. – В: Сега, бр. 161, 14 – 15 юли 2007 г. [16] НОХД 612/2008 по описа на Върховния касационен съд. [17] Информацията за тази присъда все още не е въведена в електронните съдебни регистри. В отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация прокуратурата съобщи, че лицата са осъдени, но не даде информация каква е присъдата им. [18] Решение 308 от 4 март 2015 по НОХД 898/2014 по описа на Върховния касационен съд (ВКС). [19] Сумата е получена от проучване от откритите съдебни архиви на делата, описани в трите доклада на прокуратурата, за които се говори в тази глава. [20] Гражданско дело 1846/2011 по описа на ВКС. [21] Гражданско дело 637/2011 по описа на ВКС. [22] Гражданско дело 1416/2011 по описа на ВКС. [23] Гражданско дело 1543/2015 по описа на Софийския апелативен съд. [24] Гражданско дело 5285/2013 по описа на ВКС. [25] Гражданско дело 1931/2010 по описа на ВКС. [26] Гражданско дело 1306/2012 по описа на ВКС. [27] От отговор по подаден достъп до обществена информация. [28] Мариянска, Еми. Бившата управителка на ДСК Бистра Димитрова: Осъдих държавата за 40 000 лв., но никой не ми дава парите! Интервю с Бистра Димитрова. – В: blitz.bg, 7 март 2015 г. [29] Има официален отказ от страна на Прокуратурата да се предостави информация по 20 дела от докладите, разследвани от Националната следствена служба, с аргумента, че това не е обществена информация. [30] Камен Ситнилски е един от най-влиятелните прокурори по времето на Николай Филчев и особено в мандата на Борис Велчев, когато е заместник-главен прокурор за досъдебните производства и отговаря за движението на знаковите дела. За Ситнилски се говори, че е бил сивият кардинал в Държавното обвинение по времето на Велчев, че буквално е познавал всеки прокурор и че това е причината за незаконното му уволнение от ВСС през 2014 г., където се държеше като опозицията на Сотир Цацаров.
7,640,899
http://gramada.org/%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80/
2018-06-24T12:51:40
[ "in fine", "De lege lata", "in fine", "in fine", "in fine", "in fine", "de lege ferenda", "de lege lata", "de lege lata", "in fine", "in fine", "in fine", "de lege lata", "in fine", "in fine", "de lege ferenda", "De lege lata", "de lege ferenda", "De lege ferenda", "in fine", "in fine", "de lege lata" ]
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ПРАВНАТА УРЕДБАТА НА ПРЕДСТАВИТЕЛНОТО ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО* | грамада 22ян.2018 КЪМ ВЪПРОСА ЗА ПРАВНАТА УРЕДБАТА НА ПРЕДСТАВИТЕЛНОТО ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО* 1. Встъпителни бележки. 2. Намеса на трети лица при воденето на чужда работа. а) Необвързване на третото лице нито с управителя, нито с господаря. б) Обвързване на третото лице с управителя. в) Обвързване на третото лице с господаря. 3. Предмет и план на изследването. ІІ. СРАВНИТЕЛНО ПРАВО. 4. Френският правен кръг. 5. Германският правен кръг. 6. Английското право. III. ЮРИСПРУДЕНЦИЯ. 7. В Царство България. 8. В Народна република България. 9. В Република България. а) Доктрината. б) Практиката. ІV. ТЕЗИС. 10. Кому се задължава господарят на работата по чл. 61, ал. 1, пр. I? 11. „Длъжен е да изпълни задълженията“. 12. „Сключени от негово име“. 13. Принципът за относително действие на задължението. 14. Равновесие между интересите на трите страни. а) На управителя. б) На господаря на работата. в) На третото лице. 15. Други (extra legem) аргументи. V. КРИТИКА. 16. Задълженията inter partes. 17. Абстрахирането на пълномощното от договора за поръчка. 18. Обещава ли гесторът на третото лице, че доминусът ще изпълни задълженията си? 19. Обзор на по-важните изводи. 20. Предложение с оглед на бъдещия закон. Negotiorum gestio е познато в континентална Европа още от античността. Изтъкнатият римски юрист Улпиан оправдава неговото съществуване по следния начин (D. 3, 5, 1, Ulpianus libro decimo ad edictum): ‘Hoc edictum necessarium est, quoniam magna utilitas absentium versatur, ne indefensi rerum possessionem aut venditionem patiantur vel pignoris distractionem vel poenae committendae actionem, vel iniuria rem suam amittant.’[1] След реципирането на римското облигационно право в Западна Европа гестията прониква в континенталните граждански кодекси като „изконен“ правен институт. Тя е уредена и доразвита в чл. 1372 и сл. от Code civil (C. civ.) des Français от 1804 г.; §§ 1035 и сл. от Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch (ABGB) от 1812 г.; чл. 1140 и сл. от codice civile (CC) italiano от 1865 г.; чл. 419 и сл. от Schweizerische Obligationenrecht от 1883 г.; чл. 1888 и сл. от Código Civil (Cc) de España от 1889 г.; §§ 677 и сл. от Bürgerliches Gesetzbuch (BGB) от 1900 г. и др. По този начин институтът навлиза и в България след Освобождението в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от 1892 г. (отм.). При създаването на съвременното българско облигационно право воденето на чужда работа без възлагане е установено като извъндоговорно задължение в общата част на ЗЗД от 1951 г.: глава втора („Източници на задължения“), раздел шести („Водене чужда работа без пълномощие“[2]), членове 60, 61 и 62. В мотивите към законопроекта от 1950 г., прочетени в открито заседание на 3.XI.1950 г. на втората сесия на XVII (съотв. I) обикновено Народно събрание, институтът е обоснован по следния начин: „Като източник на задължения трябва да се посочи и воденето на чужда работа без пълномощие, защото, като последствие от такава дейност, се създават права и задължения за лицето, което е взело участие в работата, и за лицето, чиято работа се води от другиго.“[3] Наистина, в най-честия случай от чл. 60 и сл. възниква облигационно отношение между две лица: управител на чуждата работа (negotiorum gestor) и господар на работата (dominus negotii, наричан от ЗЗД „заинтересуван“[4]). Само че не е изключено правните връзки да се усложнят и гесторът или доминусът да се обвържат с трето лице. Мислими са три случая, които може да се скицират по следния начин: Третото лице (Т.) уведомява управителя (У.), че господарят (Г.) има една работа, която е нужно да бъде поета от някого (напр. чуждо изискуемо задължение за издръжка на непълнолетно дете), но нито на Т. някой му е възложил това, нито Г. се грижи за нея. Тук Т. оставя У. да реши дали да се захване, или не, с чуждите дела. Прочее е възможно У. да бъде гестор по смисъла на чл. 60, ал. 1. В случая нито У., нито Г. е в правоотношение с Т.; обвързани са само У. и Г. Това е най-често срещната хипотеза на negotiorum gestio, която, условно казано, се свежда до поемането на работата от гестора (чл. 60) и евентуалното му обезщетяването от доминуса, когато са били понесени разноски (чл. 61 или чл. 62). Отново У. е поел работите на Г. (чл. 60, ал. 1), но този път, поради липсата на умение или някоя друга причина, той (У.) не може да се погрижи за тях самостоятелно и сключва договор от свое име (proprio nomine) с Т., което се задължава да се погрижи за работата на Г. В тази ситуация Т. не е гестор на Г., защото е „натоварен“ от У. (чл. 60, ал. 1, пр. III). Възможно е между У. и Т. да се уговори, че Г. ще бъде трето ползващо се лице (чл. 22), без това да е задължително, защото Т. може дори да не знае, че работата е чужда (арг. от чл. 292, ал. 2 ЗЗД и чл. 349, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ)[5]. Ако работата на У. е одобрена от закона (чл. 61, ал. 1) или от Г. (чл. 62), е налице „косвено“ представителство на Г. от У.; обвързват се У. и Т. В най-обичайния развой на нещата при намеса на трети лица във воденето на чуждите работи гесторът действа от свое име. „Косвеното“ представителство има това преимущество пред репрезентативната гестия, че не затруднява материалноправната легитимация на управителя в оборота, особено при формалните сделки. Обаче има случаи, в които то е нежелан (напр. гесторът е против да се обвърже лично) или неприложим (трябва да се упражни право на доминуса) способ за водене на гестията. в) Обвързване на третото лице с господаря на работата. Накрая, У. също поема чуждите работи и – без изначално да има представителна власт (чл. 60, ал. 1) – сключва договор с Т. от името на Г. (alieno nomine). Безспорно е, че ако Г. одобри действията на У. (срв. чл. 62 и чл. 42, ал. 1), Г. ще бъде директно обвързан с Т.: мнимо представителство и последвала ратификация. За настоящето изследване интерес представлява друг въпрос: Разполага ли с представителна власт У. по силата на закона да действа от името на Г., обвързвайки го непосредствено с Т., когато работата е била поета и водена полезно в чужд интерес (чл. 61, ал. 1, пр. I)? С други думи, обектът на настоящето съчинение е въпросът: уредена ли е репрезентативната гестия в българското облигационно право? По своята същност тя намира израз във възможността гесторът, който извършва юридически действия от името на доминуса с трето лице, без да е бил изначално овластен, да придобие представителна власт „по разпоредбата на закона“ (чл. 36, ал. 1, пр. I), ако е бил предприел „уместно“ чуждата работа и я е бил управлявал „добре“ в чужд интерес (чл. 61, ал. 1, пр. I)[6]. Все пак приложението на negotiorum gestio representativa в практиката би било скромно. Тo би се срещнало там, където трябва да се стабилизира някакво извънредно състояние (срв. чл. 60, ал. 3). Напр. пострадало лице (Г.) при пътно-транспортно произшествие (ПТП) трябва да бъде откарано до болница, но този, който се намира на местопроизшествието (У.), е известна личност, пътуваща incognito в друга държава, и не желае посещението му да стане публично достояние. Затова последното лице (У.) сключва договора за медицинска услуга с здравното заведение (Т.) от чуждо име[7]. Институтът би намерил умерено приложение и когато трябва да се придобие една полза или да се избегне една вреда за някого от лице, което не е било изрично овластено за това, а трябва да действа при изначална липса на представителна власт или като превиши пределите ѝ (срв. чл. 43, ал. 1 in fine, чл. 282 и чл. 283, ал. 2, пр. II). Проблемът за представителната гестия у нас настоящото съчинение разисква в следния ход: Преди всичко, с оглед на това да бъдат по-ясно разбрани кратките правила на чл. 60-62, се привеждат кратки сравнително-правни бележки (т. II). След това се излага синтезиран обзор на становищата в доктрината и на достиженията на съдебната практика (т. III). На следващо място се разгръща обстойно застъпената от мен теза по въпроса (т. IV). По-нататък се предлага обсъждане в дискусионна светлина на други становища, които може да бъдат застъпени по поставената тема (т. V). В края е дадено заключение и предложение с оглед на бъдещия закон (т. VI). Докато повечето континентални кодификации и т. нар. „меко право“ (‘soft law’) познават negotiorum gestio, не всички от тях уреждат gestio represenatitva. В държавите от френския правен кръг е постановено, че управителят е задължителен представител на господаря на работата (т. 4). Обратното е в законодателства, следващи германското право: negotiorum gestor е мним представител (т. 5). Познати са и европейски правни системи, които въобще не съдържат обща уредба на института (т. 6). В едни континентални държави – предимно тези, които са реципирали Code Napoléon – гесторът, който извършва юридически действия от чуждо име, се възприема като задължителен представител на доминуса, стига действията му да са одобрени от закона. Била ли е работата полезно водена (utilitas gestionis), управителят черпи своята представителна власт ex lege, без да е необходима волята на представлявания – господар на работата, която по хипотеза липсва (absentia domini). Обезателно управителят обаче трябва да е разкрил на третото лице, че действа qua gestor. Казаното важи за Република Франция, Кралство Белгия и Велико херцогство Люксембург – чл. 1375 C. civ. от 1804 г., а след новелизацията на общата част на облигационното право във Франция от 10. февруари 2016 г., която влезе в сила на 1. октомври с. г. – чл. 1301-2, ал. 1 C. civ. Аналогично правило може да бъде открито и в Кралство Испания – чл. 1893, ал. 1 от испанския Cc, като и в Република Италия – чл. 2031 CC от 1942 г. Редакциите на посочени разпоредби не се отличават особено смислово от разпоредбата на чл. 61, ал. 1, пр. I ЗЗД от 1951 г. (респ. от чл. 49, пр. I ЗЗД от 1892 г.). Най-общо казано, те установяват, че господарят на работата е длъжен да изпълни (респ. е отговорен за) задълженията, сключени от негово име. Изрично отбелязване заслужават само по-новите кодификации, открояващи се с по-голяма изразна прецизност. Съгласно чл. 6:201 от Burgerlijk Wetboek (BW) от 1992 г. на Кралство Нидерландия: ‘Een zaakwaarnemer is bevoegd rechtshandelingen te verrichten in naam van de belanghebbende, voor zover diens belang daardoor naar behoren wordt behartigd.’[8] Подобно правило може да бъде открито и в кн. V, чл. 3:106 (‘Authority of intervener to act as representative of the principal’) от проекта за Обща референтна рамка (ОРР): ‘The intervener may conclude legal transactions or perform other juridical acts as a representative of the principal in so far as this may reasonably be expected to benefit the principal.’[9] В другите европейски държави – Република Австрия, Федерална република Германия, Конфедерация Швейцария, Република Гърция, Чехия, Република Естония, Република Португалия – гесторът не разполага с право да обвърже tête-à-tête доминуса и третото лице. Воденето на чужда работа без възлагане в тези правни системи се урежда като задължение между страните (inter partes), т. е. единствено между gestor и dominus. Дори когато действията му са били одобрени от закона, управителят продължава да е falsus procurator. Юридическите актове, извършени от чуждо име, са недействителни, освен ако доминусът не ги одобри. Изложеното следва от правилата за мнимото представителство и липсата на изрично правило, предоставящо на гестора представителна власт. Доколкото ми е известно, само Código Civil (CCo) português от 1966 г. обобщава изрично това в чл. 471 (‘Representação sem poderese mandato sem representação’[10]): ‘[Q]uando às relações entre o gestor e o dono do negócio, é aplicável aos negócios jurídicos celebrados por aquele em nome deste o disposto no artigo 268º’[11] От чл. 268 на португалския CCo следва, че такива сделки ще обвържат доминуса, само ако ги е ратифицирал. Прави впечатление, че защитата на интересите на третото лице е сравнително слаба (срв. чл. 260, ал. 1 и чл. 268, ал. 4 CCo). Може би затова германското право и законодателствата, които са го реципирали, предоставят една допълнителна възможност за третото добросъвестно лице. Съгласно § 179 BGB то може да иска изпълнение на договора от управителя – мним представител, щом последният не е можал да докаже представителната си власт и господарят на работата не е потвърдил сделката (§ 177 BGB). Не упражни ли това право, третото лице може да иска обезщетение от гестора. Първият ГК на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) от 12.XII.1922 г. (отм.) не е уреждал „действия в чужом интересе без поручения“. При действието на ГК на РСФСР от 11.VI.1964 г. (отм.) се е приемало от юриспруденцията, че законът е съдържал частична уредба на института в ст. 63 („Последствия заключения сделки лицом, не уполномоченным или с превышением полномочия“[12]), и гл. 41, ст. 472 („Возмещение вреда, понесенного при спасании социалистического имущества“[13]). Алинея 1 на последната статия разпорежда: „Вред, понесенный гражданином при спасании социалистического имущества от угрожавшей ему опасности, должен быть возмещен той организацией, имущество которой спасал потерпевший.“[14] За пръв път negotiorum gestio получава обща правна уредба в Русия през 26.I.1996 г. с влизането в сила на част втора от действащия ГК. Руският законодател – следвайки BGB – не овластява гестора с представителна власт по силата на закона (ст. 980 и сл. ГК на РФ). Такава може да се породи единствено при ратификация (ст. 183 ГК на РФ). Общото право (common law) на Англия, както е известно, не съдържа общи правни норми, посветени на negotiorum gestio. Напротив, то застава на изначално противоположна позиция от континенталното право. Съгласно Falcke v. Scottish Imperial Insurance Co. (1886): ‘The general principle is, beyond all question, that work and labour done or money expended by one man to preserve or benefit the property of another do not according to English law create any lien upon the property saved or benefited, nor, even if standing alone, create any obligation to repay the expenditure. Liabilities are not to be forced upon people behind their backs any more than you can confer a benefit upon a man against his will.’[15] Подходът на английското право се дължи от части на неговия прецедентен (казуистичен) характер, отчасти на това, че на Острова не е било реципирано римското гражданско право. Само че, използвайки различни средства от континенталните кодекси, общото право не рядко достига до сходни резултати с техните разрешения. Като такъв намирам и случаят с репрезентативната гестия. Възможните спорове, които de Code civil des Français и последователите му разрешават чрез овластяването на управителя на чужда работа по силата на закона да действа от чуждо име, common law преодолява чрез института на agency of necessity (необходимо представителство). Принципалът се обвързва направо с третото лице, доколкото извършеното правно действие от неовластения представител е в чужд интерес и е било необходимо[16]. Така напр. превозвачът на бързо развалящи се вещи, които не са получени, може да придобие представителна власт от необходимостта, за да ги продаде (Sims v. Midland Ry Co. Ltd., 1913). Капитанът на кораб, без да е бил овластен, може в случай на необходимост да продаде или да ипотекира кораба (the Karnack, 1869), както и да отчужди (Australasian Steam Navigation Co. v. Morse, 1872) или да заложи (the Onward, 1873) товара[17]. Необходимото представителство е било по-широко разпространено през изминалите два века поради недотолкова развитите средства за общуване. Все пак приложението му днес не е изключено, т. к. акцентът в прецедентната практика пада върху необходимостта (necessity) и извънредността (emergency) на случая, а не само върху възможността за свързване с принципала[18]. Въпросът за репрезентативната гестия е поставян различно през трите периода на българското гражданско право: от 1878 г. до 1944 г. (т. 7), от 1944 г. до 1989 г. (т. 8) и от 1989 г. досега (т. 9). Застъпвани са били и двете противоположни разрешения, щриховани по-горе, относно не/възможността управителят на чужда работа да придобие представителна власт ex lege. Така или иначе, текстовете на чл. 46 и сл. ЗЗД от 1892 г. (отм.) и на чл. 60 и сл. ЗЗД от 1951 г. се различават по-скоро чисто редакционно, отколкото по същество, и, по всичко личи, че са реципирани от Италия: срв. чл. 1141 и сл. CC italiano от 1865 г. (отм.) и чл. 2028 и сл. CC italiano от 1942 г. При действието на отм. ЗЗД от 1892 г. господстващото разбиране е било, че гесторът би могъл да придобие представителна власт по силата на чл. 49, пр. I. В този начин са се изказвали Г. Губиделников[19], Хр. Павлов[20], Н. Меворах, Л. Фархи и Д. Лиджи[21]. За това е настоявал още и Ал. Кожухаров[22] в своя сборник с анотации на ЗЗД (отм.): „Ако гесторът е действал от свое име, той е единствено задължен спрямо третите лица, с които е договарял… ако гесторът е заявил [пред третото лице], че действа за сметка на господаря на сделката [т. е. от чуждо име], той не е отговорен към третото лице.“ В същия смисъл се е изказвал и Ив. Апостолов[23]: „Действията на представителството настъпват само ако гестията е била полезна или ако последва ратификация.“ Такова е и схващането на проф. П. Венедиков във връзка с управлението на общите вещи от съсобствениците: „Ако, обаче, съсобственикът е договарял не изключително от свое име, а и от името на другите съсобственици, макар и да не е имал пълномощно от тях, тогава, щом работата е добре водена, те са направо задължени към третото лице и добиват, от друга страна, право срещу него.“[24] Върху представителното водене на чужда работа без възлагане е имал удобен случай да се произнесе – също положително – и Върховният касационен съд (ВКС) на Царство България. Така напр. с р. № 892/1930 г. на IV г. о.[25] съставът на съда намира, че: „Съгласно чл. 46 и сл. от ЗЗД [отм.], управлението на една чужда работа… има за цел да поправи и запази един чужд имот, затова той се отнася само до управлението на чуждата работа, а не и до актове на разпореждане, каквато е продажбата, освен ако тая продажба се е налагала за запазване [на интересите на собственика на] другия, останалия чужд имот, в който случай тя има характер на акт по управлението на тоя имот.“[26] Изолирано е било схващането на проф. Любен Диков[27], чието становище е тъкмо в противоположна насока на всичко посочено дотук: „Ако управителят е действал от името на собственика на работата, ще имаме налице falsus procurator, поради което т. нар. dominus negotii ще може да одобри сделката [ако иска да придобие права и задължения от нея]“. В първия учебник при действието на ЗЗД от 1951 г. по „Облигационно право на НРБ: Отделни видове облигационни отношения“, излязъл под перото на акад. Любен Василев през 1958 г., полемиката с „буржоазните“ учени е изпусната по понятни причини. Остава обаче впечатлението, че мнението на проф. Диков бива споделено от Василев. Все пак, това не е посочено изрично. Любен Василев категорично отхвърля възможността гесторът да бъде задължителен представител на доминуса по чл. 61, ал. 1, пр. I: „Воденето на чужда работа без натоварване поражда последици само във вътрешните отношения между управителя и носителя на интереса.“[28] Тезата на акад. Василев, за която може да се съжалява, че не е подкрепена с повече аргументи, ще бъде разгледана подробно по-долу – т. 16. Останалата част от съчиненията върху negotiorum gestio от времето на Народна република България, с които разполагах, не разглеждат въпроса за представителната гестия (чл. 61, ал. 1, пр. I, във вр. чл. 36, ал. 1, пр. I)[29]. В достъпната ми практиката на Върховния съд (ВС) от 1947 г. до 1996 г. също не открих решения, с които да се взема едно или друго отношение по поставения проблем. Относно репрезентативното водене на чужда работа без възлагане в съвременната българска юриспруденция няма единодушно становище. В науката преобладава разбирането, че то е недопустимо – от гестията възниквали само задължения inter partes: между gestor и dominus (бук. „а“). Докато задължителната практика на ВКС по чл. 290-293 ГПК, колебливо, клони към противното (бук. „б“). В модерната българска теория продължава да доминира[30] становището на Диков и Василев, че от воденето на чужда работа без възлагане не можело да произтече представителна власт в полза на управителя, доколкото господарят на работата не е бил потвърдил действията му. Противното становище, което признава репрезентативната гестия, поддържано от Губиделников, Павлов, Меворах, Лиджи и Фархи, Апостолов и Кожухаров, и практиката на ВКС на Царство България в този смисъл по неясни вече причини продължават да бъдат подминавани, най-малкото, без полагащия им се коментар от специализираната литература (с малки изключения в лекционните курсове). Институтът по чл. 60-62 е разгледан в два от най-новите учебници по облигационно право, занимаващи се с извъндоговорните източници на задължения – на проф. Зл. Сукарева[31] и на проф. П. Голева[32]. В периодичните издания са публикувани няколко научни статии, посветени на гестията: от д-р К. Попов[33], Ан. Пунев[34] и др.[35] Срещат се и монографични изследвания, които, занимавайки се с гранични проблеми на гражданското право, мимоходом са разисквали и воденето на чужда работа без възлагане (напр. Ч. Големинов[36]). Две от тях заслужат особено внимание, защото пряко засягат въпроса за репрезентативната гестия – докторската теза на доц. Т. Йосифова[37] и хабилитационния труд на доц. Кр. Таков[38]. Таня Йосифова[39] при отличаването на мнимото представителство от воденето на чужда работа без възлагане стига до извода, че: „Докато гестията урежда вътрешните отношения между гестора и доминуса (подобно на отношенията доверител – довереник), мнимото представителство урежда външните отношения между мнимо представлявания и третото лице. Това разграничение е подобно на делението на договора за поръчка и упълномощаването.“ Разисквайки групите правоотношения при представителството, Кристиан Таков[40] отстоява разбирането, че: „Гестията не може да доведе до пряко представителство, защото при нея per definitio не може да има упълномощаване, нито пораждане на задължително представителство. Ако някой действа от чуждо име и за чужда сметка при условията на гестия, ще е налице не пряко, а мнимо представителство.“ Не бива да се пропуска обстоятелството, че някои автори се ограничават единствено до това да възпроизведат текста на чл. 61, ал. 1, пр. I („длъжен е да изпълни задълженията, сключени от негово име“), без да уточняват, какъв точно смисъл следва да се влага в него – Зл. Сукарева[41], П. Голева[42], К. Попов[43] и Ем. Василева[44]. Това показва, че въпросът не може да се счита за напълно изяснен. Приложението на представителното водене на чужда работа от българските съдилища е оскъдно. Все пак в най-новата си практика ВКС на Република България, макар и колебливо, оставя впечатлението, че – противно на доминиращото разбиране в доктрината – управителят може да придобие представителна власт по силата на закона. Въпреки че това не е казано по един категоричен начин, такъв извод може да се направи безспорно при прочита на р. № 338/11.I.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о., докл. съдия Б. Белазелков. С опр. № 841/26.VI.2015 г. по същото дело решаващият състав е приел, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно правните въпроси, свързани с правоотношенията между представител и представляван и тяхното съотношение с договора за мандат, гестията и неоснователното обогатяване. По поставените въпроси ВКС е намерил следното (р. № 338/11.I.2016 г.): „Вътрешните отношения [при представителството] включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е, или да не е, съпроводено от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването).“ Считам, че това „друго правоотношение, от което произтича овластяването“, е именно репрезентативната гестия – чл. 61, ал. 1, пр. 1. Този извод се потвърждава по-нататък и от останалата част от съображенията на съда при отговора на правните въпроси: „Ако страните не са обвързани от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването [репрезентативна гестия]), за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т. ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт… Наличието на пълномощно изключва гестията, защото нейните правила са приложими, не само при отсъствието на мандат [за да се изключи гестията за разноски – чл. 61, ал. 1, пр. II и III], но също и при отсъствието на пълномощно [за да се изключи представителната гестия – чл. 61, ал. 1, пр. I], т. к., ако е налице пълномощие, работата винаги е предприета уместно и заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, без значение, дали работата е добре, или зле, управлявана – той е обвързан от всички действия на представителя по силата на даденото пълномощие (освен при сговаряне във вреда на представлявания – чл. 40 ЗЗД).“ По-нататък съставът на касационния съд приема, че: „Правилата на гестията и на неоснователното обогатяване са приложими в отношенията между мнимо представлявания и представителя без представителна власт (в т. ч. при надхвърляне на представителната власт). Когато мнимият представител започне да действа от чуждо име, той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен, докато мнимо представляваният може да я поеме. Ако действията са предприети уместно и работата е била добре водена, мнимо представляваният ще е длъжен да изпълни поетите от негово име задължения и [да] обезщети гестора (до размера на обогатяването си, ако гесторът е действал и в свой интерес). Ако действията са предприети неуместно или работата е водена зле, мнимо представляваният няма да е обвързан, докато [упълномощителят] не е обвързан само в хипотезата на чл. 40 ЗЗД.“ Че касационният съд схваща думите на закона „длъжен е да изпълни задълженията, сключени от негово име“ – чл. 61, ал. 1, пр. 1, като представително водене на чужда работа без възлагане, се подразбира донякъде и от т. II, п. 3 от мотивите на Т. р. № 5/12.XII.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии (ОСГТК), докл. съдия Б. Цонев: „Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт… поначало не е неправомерно – аргумент за това са и разпоредбите на чл. чл. 60-62 ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в интерес на мнимо представлявания (чл. 61, ал. 1 ЗЗД).“ Че ВКС има предвид тъкмо предложение първо от чл. 61, ал. 1, не може да има и съмнение, защото останалите правни последици на разпоредбата (пр. II и III) не визират правни действия, извършени от чуждо име. Съдилищата следва да бъдат насърчени в прилагането на правилата за gestio representativa. Появят ли се случаи, в които едно лице е извършило сделки от чуждо име без представителна власт, но в интерес на представлявания, тези актове трябва да бъдат преценявани – първо – през призмата на чл. 60 и сл. Едва тогава, щом се установи, че не са налице предпоставките на представителното водене на чужда работа без възлагане, въпросните действия следва да се квалифицират по чл. 42, ал. 2. (Същото важи и за съотношението на правилата относно обикновената гестия за разноски с тези относно неоснователното обогатяване.) Правоприлагащите органи често подценяват тази зависимост между отделните състави и правят консеквентната грешка да „прескачат“ гестията, за да подведат фактите под разпоредбите на чл. 42, ал. 2 (съотв. чл. 59). С оглед на действащото право намирам за основателно да се поддържа, че управителят би могъл да придобие представителна власт по силата на закона, когато работата е водена полезно, и така да обвърже пряко господаря ѝ с третото лице (арг. от чл. 36, ал. 1, пр. I, във вр. с чл. 61, ал. 1, пр. I). Съображенията ми за това са следните: Въпросното задължение на доминуса „да изпълни задълженията, сключени от негово име“ е спрямо третото лице, а не към управителя (т. 10). То идва да означи прякото представителство така, както е било формулирано в отм. ЗЗД от 1892 г. (т. 11). Самото словосъчетание „сключени от негово име“ недвусмислено сочи за състава на прякото представителство по смисъла на действащото право (т. 12). Negotiorum gestio е изключение от принципа за релативно действие на облигационното отношение и затова от него може да се породят права и задължения и за третото лице, което се обвързва направо с доминуса (т. 13). Репрезентативната гестия постига равновесие между интересите на dominus negotii, negotiorum gestor и третото лице (т. 14). Тя е уредена в правните системи, от които е реципирано българското облигационно право, и е предвидена в проектите за български Граждански кодекси (ГК) (т. 15). De lege lata, когато гесторът е бил предприел уместно работата и я е бил управлявал добре в чужд интерес, действайки от името на доминуса, последният се обвързва пряко към третото лице, а не към гестора. При все че не е казано изрично в закона, това следва по аргумент от противното от граматическото и логическото тълкуване на следващите задължения на господаря на работата – чл. 61, ал. 1, пр. II и III. За тях законът уточнява недвусмислено, че са към управителя: „заинтересуваният е длъжен… да обезщети управителя за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски“. След като първото задължение на доминуса (чл. 61, ал. 1, пр. I) не е към гестора, няма към кого другиго да бъде освен към третото лице. Схващаше ли законодателят и този дълг на господаря на работата към управителя, а не към третото лице, най-малкото, щеше да даде някакви индиции, напр. поне би го поставил в края на текста (след сегашните пр. II и III). Но ми се струва, че съставителите на ЗЗД са имали друго предвид: нареждайки първото задължение на доминуса пред останалите, те систематически вярно са откроили прякото представителство (пр. I) от обратните искове на гестора (пр. II и III). Същата последователност се наблюдава и при формулирането на задълженията на манданта по отм. ЗЗД от 1892 г.: чл. 498 – пряко представителство, чл. 499 – разноски, чл. 500 – „загуби”, чл. 501 – лихви. Отделен е въпросът, че редакцията на чл. 61, ал. 1, пр. I ЗЗД от 1951 г. можеше да бъде далеч по-съвършена, стига да се беше била отклонила от автентичния изказ на Code Napoléon от началото на XIX в.[45] В полза на gestio representativa (чл. 61, ал. 1, пр. I) трябва да се приведе едно историко-правно съображение – формулировката на прякото представителство в отмененото облигационно законодателство. На него са били посветени два текста в ЗЗД от 1892 г. Първият е на чл. 49, пр. I ЗЗД от 1892 г. (отм.) и се отнася до задълженията на господаря на работата: „[Той] е длъжен да изпълни задълженията, сключени в негово име от управителя“. Следващата разпоредба е била тази на чл. 498, ал. 1 от с. з. в раздела за задълженията на доверителя от договора за мандат: „Упълномощителят е длъжен да изпълни задълженията, сключени от пълномощника“. Текстовете са се тълкували широко в юриспруденцията: представляваният – доминус или мандант – е придобивал и права, не само задължения[46]. Реминисценция на чл. 49, пр. I и чл. 498, ал. 1 от ЗЗД‘1892 г. (отм.) може да бъде открита в чл. 61, ал. 1, пр. I ЗЗД от 1951 г.: „заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име [от управителя]“. Склонен съм да приема, че Комисията по съставянето на ЗЗД от 1950 г. е пропуснала да редактира текстовете на чл. 60-62 съобразно с новите наименования и формулировки при представителството (чл. 36 и сл.) и договора за поръчка (чл. 280 и сл.): Заглавието на раздел шести, глава втора („Източници на задължения“) от общата част на ЗЗД: (а) „водене [на] чужда работа без пълномощие“, би трябвало да се схваща като „без възлагане“[47]. По същия начин хипотезисът на чл. 60, ал. 1: (б) „без да е натоварен“, би бил по-коректен, ако гласеше: „без да му е възложено“. Препращането на чл. 60, ал. 2 към договора за поръчка: (в) „както ако би бил упълномощен“, би спечелило, ако уточняваше правилното „довереник“. Същото важи и за чл. 62 – (г) „правилата за пълномощието“ са всъщност „за поръчката“. Изразните средства на законодателя, които са следствие от една неоправдана приемственост с отм. ЗЗД от 1892 г., трябва да се тълкуват корективно[48]. В този ред на мисли може да се приеме, че (д) „да изпълни задължения, сключени от негово име“ – чл. 61, ал. 1, пр. I, трябва да се схваща като: „правата и задълженията от сделките, които управителят е сключил от името на заинтересувания с трети лица, възникват направо за заинтересувания“ (срв. чл. 36, ал. 2 и чл. 292, ал. 1)[49]. Прочее неубедителна е за мен тезата, че разумът, вложен от съставителите на ЗЗД в чл. 61, ал. 1, пр. I, е бил „заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име от управителя(!), към управителя(?)“. Доколкото ми е известно, никой в юриспруденцията на Царство България не се е съмнявал, че отм. ЗЗД от 1892 г. е уреждал прякото представителство при договора за мандат и при гестията. Никъде в достъпната ми литература не се среща твърдението, че смисълът на чл. 49, пр. I и чл. 498, ал. 1 ЗЗД от 1892 (отм.) е бил да задължи господаря или упълномощителя към управителя или пълномощника, но не спрямо трето лице. Приемало се е тъкмо обратното. Така напр. още д-р Меворах, Фархи и Лиджи в своя коментар на отм. ЗЗД от 1892 г. посочват, че: „Сделките [сключени от пълномощника от чуждо име по чл. 498, ал. 1] не са за упълномощителя res inter allios acta.“[50] „Изразът «е длъжен да изпълни» [в чл. 49] е еквивалентен с онзи на чл. 498, отнасящ се до пълномощието… Третото лице не може да преследва управителя, даже ако заинтересуваният изпадне в несъстоятелност или ако поради недобре управлявана работа, същият бъде признат за неангажиран. (Освен при изрична или мълчалива конвенция port-fort по чл. 34.) – Също и когато третото лице поема посредством управителя задължения в полза на заинтересувания, последният има пряк иск срещу третото лице.“[51] 12 „Сключени от негово име“. Друг аргумент, който ползва репрезентативната гестия, според мен е обстоятелството, че когато ЗЗД говори за „правни действия (съотв. сделки или задължения), извършени (поети или сключени) от чуждо име“, той винаги схваща фактическия състав на прякото представителство. Raison d’état, стоящ зад това твърдение, произтича от останалите разпоредби на закона, за които е безспорно, че се отнасят до прякото представителство: (а) чл. 38 – „представителят не може да договаря от името на представлявания…“; (б) чл. 42, ал. 2 – „лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт…“; (в) чл. 292, ал. 1 – „ако довереникът действа от името на доверителя като негов пълномощник…“; (г) чл. 97, ал. 2 – „получената сума [длъжникът трябва] да внесе в банка на името на кредитора…“; (д) чл. 255, ал. 2, изр. II – „остатъкът се влага в банка на името на влогодателя…“ Същото е видно и от редица текстове на Търговския закон: (е) чл. 69, ал. 1, (ж) чл. 70, ал. 5, (з) чл. 106, (и) чл. 112, (к) чл. 114, ал. 7, (л) чл. 241, ал. 6, (м) чл. 242, ал. 6, (н) чл. 244, ал. 7, (о) чл. 301, (п) чл. 461, (р) чл. 575, ал. 4, (с) чл. 662, ал. 1. Всъщност този описателен подход е характерен и за други нормативни актове: вж. напр. (т) чл. 6, ал. 2, изр. I и (у) чл. 9 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел; (ф) чл. 77е, ал. 9, изр. II от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Ето защо словосъчетанието „задълженията, сключени от негово име“ в (х) чл. 61, ал. 1, пр. I, тълкувано във вр. с всички посочени дотук разпоредби, обосновава единствено верния извод, че и него законът свързва с прякото представителство. Воденето на чужда работа без възлагане – като вид правно действие в тесен смисъл на думата (юридическа постъпка), чиито правни последици са определени от закона – може да породи действие и в правната сфера на трето лице (арг. от чл. 21, ал. 1 in fine)[52]. Законодателят по никакъв начин не е ограничен да уреди задълженията, възникващи по чл. 60 и сл., само между управителя и господаря, т. е. до т. нар. „вътрешни“ отношения. Именно той – а не автономната воля на страните – притежава властта да предвиди изключение от принципа за релативно действие на облигационното отношение. Уреждането на представителството абстрактно от договора за поръчка не означава, че то може да възникне единствено от едностранна сделка (арг. от чл. 36, ал. 1, пр. I); склонен съм да допусна, че разпоредбата на чл. 61, ал. 1, пр. I (срв. и чл. 292, ал. 1) наклонява към точно обратния извод[53]. Основание за твърдението, че negotiorum gestor може да обвърже чрез действията си от чуждо име непосредствено dominus negotii с трето лице, е можело да бъде открито и в чл. 45 (отделение II: „За полудоговорите“) на отм. ЗЗД от 1892 г.: „Полудоговорът е едно доброволно и незапретено от закона действие, от което изтича едно задължение към едно трето лице или едно взаимно задължение между страните.“[54] Така е и при другия „квазиконтракт“ – actio de in rem verso (чл. 61, ал. 3, във вр. с чл. 59). При него също може да се породят задължения към трето лице от действията на две други. Напр. неоснователно имуществено разместване, от което А. се обогатява за сметка на В., като въпросната облага преди това преминава през имуществото на Г., за да достигне до А. При приемането на действащия ЗЗД през 1950 г. в юриспруденцията не е имало съмнение по тези въпроси – нито за това, че гесторът може да обвърже доминуса и третото лице (чл. 61, ал. 1, пр. I), нито за това, че действията по имущественото разместване може да произтичат от трето лице (чл. 59). По този начин може да се обясни пропускането да бъде възпроизведен единственият текст на отм. ЗЗД от 1892 г., който е бил „изваден пред скоби“ за всички задължения quasi ex contractu. Може би и Комисията по съставянето на действащия облигационен закон го е възприела като подразбиращ се, т. к. може да се изведе от чл. 21, ал. 1 ЗЗД от 1951 г.[55] Член 61, ал. 1, пр. I, от който може да се заключи, че negotiorum gestor е задължителен представител на dominus negotii, изхожда от основната идея, че такова овластяване по същината си не е прекалена обремененост за доминуса, но едновременно с това адекватно отразява интересите и на гестора, и на третото лице[56]. Наистина запазването на интересите на господаря на работата е квинтесенцията на института по чл. 60-62, но това не означава, че интересите на останалите лица, управител и трето лице, не са достойни за – никаква! – правна защита. За гестора директното обвързване на доминуса и третото лице е полезно с оглед на това, че няма да бъде обвързан лично заради чуждите работи, от които той обикновено няма интерес (вж. примерът за пострадалия при ПТП[57]). Освен това, чрез прякото представителство управителят не би понесъл отговорност за неизпълнение към трето лице, нито опасността от неплатежоспособността му. Извърши ли работата самостоятелно, гесторът би могъл да предостави една възмездна услуга на доминуса (напр. адвокатска или медицинска), рискувайки да не придобие вземане за възнаграждение[58], освен при ратификация по чл. 62. Това на свой ред също оправдава интереса му от репрезентативната гестия: обвързвайки третото лице с господаря на работата, управителят няма да пропусне да реализира една полза от действията си[59]. Най-сетне, манифестирайки пред третото лице, че действа qua gestor, той не би понесъл отговорност към него по чл. 42, ал. 2. Третото лице ще бъде недобросъвестно, след като му е известено, че гесторът не разполага с представителна власт изначално, а би могъл да придобие такава по силата на закона (чл. 61, ал. 1, пр. I). Интересът на доминуса от репрезентативната гестия се изразява в това, че работите му няма да бъдат оставени на случайността, напротив, те ще бъдат поети от трето лице – в болшинството от случаи – професионалист из областта, в която действа. Съвсем различно е едно лице да окаже първа помощ на пострадал при ПТП, отколкото да го заведе в болница и да сключи договора за медицинска услуга от негово име. Едно е съсед да поправи покрив, повреден от буря, и друго – да възложи това на строител. Ако в последния случай покривът е от сграда с архитектурно-историческа стойност, трудно мислимо е някой неопитен да може да извърши реконструкцията, както би сторил това един специалист. Не бива да се пропуска и фактът, че ако управителят е бил предприел работа „неуместно“ или я е бил управлявал „зле“, представляваният – господар на работата няма да е обвързан към третото лице (чл. 61, ал. 1, пр. I), т. е. за последния въобще няма да възникне задължение от водената работа. По този начин интересите на представлявания – доминус са защитени чрез един квалифициран състав спрямо тези на обикновения представляван, който няма да е обвързан от действията на представителя, само когато последният се е споразумял с третото лице в негова вреда (чл. 40)[60]. Прякото представителство по чл. 61, ал. 1, пр. I не уврежда господаря на работата, защото не го задължава за нищо повече от това, което би дължал на управителя при „косвено“ представителство. Гесторът, извършващ сделки от свое име с трето лице, може да иска от доминуса обезщетение за личните задължения, които е поел (чл. 61, ал. 1, пр. II), но изпълнил ли е дълга си към третото лице, придобива вземане за разноски спрямо доминуса (пр. III). От фактическо гледище няма никакво значение дали доминусът ще е обвързан за същия размер, само че към третото лице, но не към гестора: икономическите последици от воденето на работите му са едни и при прякото, и при „косвеното“ представителство[61]. Обстоятелството, че господарят на работата се обвързва директно с третото лице, чиято личност би могла да му е неизвестна, не е достатъчно, за да се приеме, че репрезентативното водене на чужда работа без възлагане би било в негов ущърб. Напротив, целта на това задължаване е да се поемат и завършат работите тъкмо на доминуса, а липсва ли интерес за него от това, не може да се осъществи дори първият състав на гестията (чл. 60), още по-малко пък да възникнат задължения за „доминуса“ от такова начинание (чл. 61, ал. 1 ab initio). Би могло, на следващо място, да се посочат и други разпоредби на ЗЗД, които допускат едно лице да се обвърже въпреки волята си към трето лице чрез задължително представителство – без дори законът да предпоставя квалифицираните (спрямо чл. 40) изисквания на чл. 61, ал. 1 да се действа в интерес на представлявания[62]. Освен това, не бива да се пропуска и фактът, че личността на управителя също обикновено е неизвестна за господаря на работата, без това да е пречка за наличието на интерес от поемането на работите му (срв. D. 3.5.1). Всичко това показва, че репрезентативната гестия не е прекомерна намеса в чужд правен кръг, че гесторът не е натрапващ се вмешател в непринадлежаща нему юридическа сфера (срв. § 1035 ABGB[63]). Третото лице ще прецени ползата си най-добре самò, като реши, дали да се обвърже с доминуса чрез задължителния представител – гестор, при условие че работата е била водена полезно (чл. 61, ал. 1 ab initio). Полза от такова задължаване третото лице би имало, когато иска да размести опасността от неплатежоспособност от управителя към господаря на работата. То би имало интерес и с оглед на това да бъде възнаградено, когато е престирало една възмездна услуга в полза на dominus negotii. Докато, поеме ли третото лице чуждите работи qua gestor, вземането му за възнаграждение е съмнително. Репрезентативната гестия защитава правното положение на третото лице много по-добре отколкото мнимото представителството. Приравнят ли се действията на гестора с тези на falsus procurator (чл. 42, ал. 2), третото лице би било поставено в неблагоприятната ситуация да е изпълнило de facto „задължението“ си към доминуса, т. к. работите му (най-вероятно) не са търпели отлагане (срв. чл. 60, ал. 3), но да не може да претендира насрещното си вземане (най-често) за възнаграждение. Това право на третото лице ще бъде поставено в зависимост от това, дали доминусът – мнимо представляван ще одобри действията на мнимия представител – гестор. Пита се: какъв ще бъде интересът от ратификацията на облагодетелствалия се мнимо представляван – господар на работата (срв. чл. 35, ал. 2 ЗЗД и чл. 293, ал. 3 ТЗ)? В този случай третото лице не би могло да претендира обезщетение и от мнимия представител – управител, защото той би трябвало да му е бил заявил, че действа qua gestor (чл. 42, ал. 1). Нему се оставя единствено възможността да настоява управителят да докаже своята представителна власт преди сключването на договора (чл. 42, ал. 1) и евентуално да не се съгласи да се обвърже. Но споразумее ли се, третото лице не би могло даже да прекрати състоянието на висяща нищожност (респ. недействителност)[64], дори след като установи, че господарят на работата – мнимо представляван няма намерение нито да одобри действията без представителна власт, нито да изпълни корелативното си „задължение“[65]. По такъв начин се осуетява възможността третото лице, с което гесторът е договарял от името на доминуса, да се погрижи ефективно за чуждите работи, както това му е било възложено от гестора, а такава е главната цел на института negotiorum gestio. Тезата, че гесторът е задължителен представител на доминуса (чл. 61, ал. 1, пр. I), може да бъде подкрепена и от известени сравнително-правни доводи. От една страна, такова е преобладаващото разбиране в юриспруденцията на законодателствата от френския правен кръг[66]: Белгия[67], Италия[68], Испания[69] и др. В тази връзка находчивата мисъл на М. Планиол гласи, че: „Ратификацията е равносилна на пълномощието, а ползата от управлението е равносилна на ратификация.“[70] Добре е известно, че нашето облигационно право в по-голямата си част стъпва тъкмо на основата на френския C. civ. посредством италианския CC (срв. чл. 1375 C. civ. в редакцията му от 1804 г., съотв. чл. 1301-2, ал. 1 от с. к. след измененията от 2016 г., с чл. 2031, ал. 1 от италианския CC и чл. 61, ал. 1 от българския ЗЗД). От друга страна, подходът на модерните кодификации да уреждат положително gestio representativa е също така достатъчно показателен в случая. Според чл. 223, ал. 1 от сръбския Закона о облигационим односима от 1978 г.: „Пословођа без налога који је поступио у свему како треба и радио оно што су околности захтевале, има право захтевати да га онај чији је посао вршио… да преузме све обавезе које је закључио у његово име“[71]. Съгласно чл. 1486, ал. 2 от Le Code civil du Québec (CCQ) от 1991 г.: ‘Il [le géré] doit aussi remplir les engagements nécessaires ou utiles qui ont été contractés, en son nom ou à son bénéfice, par le gérant envers des tiers.’[72]. В същия смисъл са още чл. 6:201 BW от 1992 г., чл. 3:106, кн. V от проекта за ОРР от 2009 г. и чл. 1337, ал. 2 от румънския Codul civil (Codul c.) от 2011 г.: ‘Geratul trebuie să execute si obligatiile născute din actele necesare si utile care, în numele ori în beneficiul său, au fost încheiate de gerant.’[73] Всичко това показва, че ЗЗД от 1951 г. по нищо не отстъпва на съвременните граждански закони. Затова трябва да се сподели предложението в проектите за български граждански кодекси (ГК) представителното водене на чужда работа без възлагане също да бъде позитивно установено. Това би било една основателна правна приемственост с отменения ЗЗД и с действащия ЗЗД. Съгласно чл. 821 in fine от проекта за ГК от 1978 г.[74]: „Ако работата е била предприета уместно и е била добре водена, заинтересуваният е длъжен… да изпълни всички задължения, поети по повод на работата.“ Същото правило може да бъде открито и в чл. 791 in fine от проекта за ГК, представен през 1986 г.[75], и в чл. 631, ал. 1 in fine от проекта за ГК, лансиран през 1999 г.[76] От по-новите граждански закони, с които разполагах, единствено португалският CCo от 1966 г. и ГК на РФ от 1994 г. не овластяват гестора с представителна власт по силата на закона[77]. В тези юрисдикции подобно право той би могъл да придобие само ако доминусът одобри действията му. Мнозинството в българската доктрина, особено след приемането на новия ЗЗД и по изключение преди това до 1950 г., отхвърля възможността управителят на чужда работа без възлагане да бъде задължителен представител на господаря на работата по две съображения: Едното – господарят на работата се задължавал към управителя да изпълни задълженията, сключени от негово име съгласно чл. 61, ал. 1, пр. I (т. 16). Другото – абстрахирането на представителството (чл. 36-43) от договора за поръчка (чл. 280-292) означавало невъзможност представителната власт да се породи от negotiorum gestio (т. 17). Тези доводи будят някои възражения, поради което за мен си остават неподкрепени с достатъчно доказателства. Обсъждане в дискусионна светлина заслужава също и въпросът – обещава ли гесторът на третото лице, че доминусът ще изпълни задълженията, поети от негово име? – чл. 23, във вр. с чл. 61, ал. 1, пр. I (т. 18). Професор Диков и академик Василев споделят разрешението на германското право относно репрезентативната гестия (срв. §§ 683-685 BGB с чл. 61-62 ЗЗД[78]). Според тях управителят е винаги мним представител на господаря на работата, който би се обвързал с третото лице единствено при ратификация (срв. § 177, ал. 1 BGB с чл. 42, ал. 2[79]). Задължението на доминуса по чл. 61, ал. 1, пр. I[80], както и уредбата на целия институт по чл. 60-62[81] – съгласно Василев[82]; у Диков[83] точно това не е манифестирано изрично – е inter partes, т. е. между двете страни: гестор – доминус. Казано по друг начин, от действията на negotiorum gestor не може да възникнат задължения за трети лица, освен за dominus negotii. Скицираното гледище – според мен – не може да бъде споделено с оглед на българското облигационно право по следните обстоятелства: От това, че гесторът е falsus procurator, би следвало, че сделките, които са сключени от името на доминуса, са (висящо) нищожни поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. II, във вр. с чл. 42, ал. 2, изр. I[84]. Това в крайна сметка би означавало чл. 61, ал. 1, пр. I да бъде напълно лишен от смисъл за сметка на другите две разпоредби – каквото впечатление оставя Диков, подминавайки мълчаливо съответстващия му текст в чл. 49, пр. I ЗЗД (отм.) в учебника си по гражданско право. Но за да се приеме, че на една разпоредба от закона не следва да се отдава (никакво) значение, въпреки положителното ѝ установяване (корективно, респ. отменително тълкуване), най-малкото, се налага преди това да бъдат изтъкнати убедителни съображения. Само че такива не може да бъдат открити в съчинението на Диков, нито може да бъдат изведени от останалите правила на закона. (Напротив, с тях може да се съгласува твърдението, че управителят е задължителен представител на господаря на работата – вж. чл. 61, ал. 1, пр. I, във вр. с чл. 36, ал. 1, пр. I[85].) Вероятно Василев е съзнал тази „празнота“ в курса по облигационно право на предшественика си Диков, и затова предлага чл. 61, ал. 1, пр. I да се схваща в смисъл, че доминусът се задължавал към гестора да изпълнел задълженията, които са били сключени от негово име с трети лица. Макар това тълкувание да не е формулирано категорично, то би могло да се подразбере от лаконичното твърдение на Василев, че въпросният дълг на господаря на работата „не е към третото лице“[86]. От казаното следва, че тази сделка е висящо нищожна за страните по нея (доминуса и третото лице), но създава задължение за една от тях (доминуса) – все едно че е действителна, въпреки че не е(!) – спрямо друго лице (гестора) да бъде изпълнена на насрещната страна (третото лице), доколкото не бъде одобрена от доминуса. Излиза, че това е нов вид недействителност на сделките, непознат на цивилистиката у нас, който условно може да се нарече „висяща относителна действителност“(!): чл. 26, ал. 2, пр. II, във вр. с чл. 42, ал. 2, изр. I, във вр. с чл. 61, ал. 1, пр. I. Подобна правна конструкция не може да бъде възприета не само защото не отговаря на нуждите на живота, но и защото не е съобразена със закона: Щом сделката, извършена от името на господаря на работата, не поражда действие за него и третото лице, понеже е нищожна, въз основа на какъв юридически факт законът ще възложи изпълнението ѝ на господаря на работата към управителя? Как би могло да се определи, какво трябва да изпълни длъжникът, за да се освободи от задължението си? Струва ми се, че се пропуска едно важно съображение: навсякъде, където ЗЗД говори за „задължения“, в т. ч. и при чл. 61, ал. 1, пр. I, се предпоставят валидни облигационни отношения: вж. напр. чл. 10, ал. 1, чл. 56, чл. 63, ал. 2, чл. 65, ал. 3 и т. н. Но ако наистина задължението на доминуса по чл. 61, ал. 1, пр. I е към гестора, тогава сделката, сключена при мнимо представителство, би била действителна, и доминусът не би могъл да я одобри, обвързвайки се към третото лице, т. к. ратификацията заздравява с обратна сила юридически актове, които не са породили правно действие (арг. от чл. 42, ал. 2). При нормалния ход на обстоятелствата, най-вероятно, третото лице ще да е изпълнило първо задължението си към dominus negotii, т. к. чуждите работи, навярно, не са търпели отлагане (срв. чл. 60, ал. 3), но то няма да може да иска изпълнение на насрещното си вземане (обикновено за възнаграждение). Такова притезание обсъжданото становище предоставя само на negotiorum gestor. – Пита се: какъв ще бъде интересът на управителя да иска осъществяване на облигационния резултат от господаря на работата за третото лице? Може би трябва да се приеме, че ако гесторът благоволи, би могъл да поеме работите и на третото лице(!), за да го защити пред доминуса! Считам, че мъчно това би се съгласувало с принципите на облигационното право, залегнали в чл. 63 и чл. 90. Въобще какъв смисъл би стоял зад това господарят на работата да се обвързва към управителя, след като няма да може да иска изпълнение на насрещните си вземания от третото лице, когато то по някаква причина не е завършило напълно работата (чл. 79)? В крайна сметка, изглежда че съвременното законодателство, вместо да урежда отношенията между страните по категоричен начин, ги изоставя на произвола в едно неясно положение, характерно за феодалното право. Склонен съм да приема, че тезите на Диков[87] и Василев[88] може би са резултат от прибързано следване на германския Граждански законник. Само че това придържане към чуждите автори според мен излиза за сметка на положителното българско право. То изпразва напълно от съдържание чл. 61, ал. 1, пр. I[89], бидейки изтълкуван в светлината на § 683 BGB, като по този начин текстът бива сведен до възстановяването на разноски от господаря на работата към управителя (чл. 61, ал. 1, пр. II и III[90]). Подобна отменителна интерпретация, неподкрепена с убедителни аргументи, за мен противоречи на принципа на законност у нас – чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Критикуваното твърдение заслужава да бъде дискутирано de lege ferenda. Обаче de lege lata – дори и с оглед на отм. ЗЗД от 1892 г. – за мен то остава е несъстоятелно. Законодателствата, които са реципирали (пряко или косвено) Code Napoléon, но се отклоняват от него, следвайки немското право при възможността гесторът да действа като пряк представител на доминуса, щом работата е била полезно водена, или постановяват това изрично (вж. чл. 471, във вр. с чл. 268 от португалския CCo), или поне не овластяват гестора[91]. Имам достатъчно основания да смятам, че не такива са били намеренията на съставителите на ЗЗД от 1892 г. (отм.) и на ЗЗД от 1951 г.[92] Съгласно абстракционния принцип при представителството, възприет у нас със ЗЗД от 1951 г., „вътрешните“ отношения между представлявания и представителя се уреждат от договора за поръчка (чл. 280 и сл.), а „външните“ отношения между представлявания и третото лице – от овластяването (чл. 36 и сл.). Двете правоотношения поначало са поначало независими едно от друго: възможно е както мандат без представителна власт, така и обратното. Въз основа на това се изтъква твърдението, че репрезентативното водене на чужда работа без възлагане е несъвместимо с абстракционния принцип при представителство, защото de lege lata то можело да възникне само от едностранната воля на представлявания, но не и – както е било при отменения ЗЗД от 1892 г. – от мандат (чл. 483 и сл. от с. з.), съотв. от гестия (чл. 45 и сл. от с. з.). Абстрахирането на представителството от договора за поръчка, както е известно, е творение на германската доктрина от XIX в.[93] и е проведено последователно в BGB, по чийто образец институтът в модерните законодателства се урежда отделно (в обща част на гражданския кодекс) от договора за поръчка (в особената част на облигационното право). Само че германският законник ­– за разлика от френския и италианския – не съдържа правила, подобни на чл. 61, ал. 1, пр. I, нито на чл. 292, ал. 1 ЗЗД[94]. Затова може да се отстоява, че в Германия представителството урежда само т. нар. „външни“ отношения (§§ 164 и сл.) абстрактно от поръчката (§§ 662 и сл.) и воденето на чужда работа без възлагане (§§ 677 и сл. BGB), чиито правила се отнасят единствено до т. нар. „вътрешни“ отношения. Само че подобно твърдение за българското гражданско право е разколебано не само защото правилата за negotiorum gestio (чл. 60-62) и mandatum (чл. 280-292) след абстрахирането на представителството (чл. 36-43) в новия ЗЗД не са променени (както е в Германия); не само защото от това, че представителството вече не може да се породи от договор, а само от едностранна сделка, по никакъв начин не следва (non sequitur), че то не може да възникне и от друг юридически факт, който не включва в себе си волеизявление на представлявания (арг. от чл. 36, ал. 1); не само защото няма място за аналогии между репрезентативния мандат и репрезентативната гестия: представителството в първия случай възниква като доброволно, а във втория – като задължително, и в този смисъл представителната власт на гестора не е „мандатоподобна“, а промяната в основанията, от които възниква доброволно представителство, не е промяна в основанията, от които възниква задължително представителство; но и по-специално поради следните съображения: Делението на отношенията на „вътрешни“ и „външни“ при представителството е присъщо на теорията, но не и на законодателството ни. Следователно установяването на тези отношения не може да има никакви(!) правни последици[95]. Ето защо ми изглежда неубедително твърдението, че правилата за воденето на чужда работа без възлагане (чл. 60 и сл.) се отнасяли изключително до „вътрешните“ отношения между представителя – управител и представлявания – господар на работата, а чл. 36 и сл. – единствено до „външните“ отношения между представлявания – господар на работата и третото лице[96]. Както и че в същото съотношение се намирали и правилата на чл. 36 и сл. отнесени към тези на договор за поръчка (чл. 280-292)[97]. Просто и за двата случая не може да бъдат открити показатели intra legem, че законодателят се е ръководил от подобни съображения при съставянето на разпоредбите за гестията и мандата. Привържениците на обсъжданата интерпретация, непосочвайки аргументи за твърденията си, изпадат в petitio principii: те приемат за доказано това, което трябва да се докаже; а то не може, защото законът постановява точно противното (вж. чл. 61, ал. 1, пр. I и т. III по-горе). По-нататък авторите подминават мълчаливо както чл. 61, ал. 1, пр. I, така и чл. 292, ал. 1, които се отнасят до прякото представителство. И ако това е спорно за първото правило, то за второто няма и съмнение, а то е вече достатъчно, за да се разколебае дискутираната теза: „Външните“ отношения между представлявания и трето лице не се уреждат само в чл. 36-43. Правилата на представителството далеч не са изчистени от „вътрешни“ отношения. Показателен в това отношение е чл. 43, ал. 1, пр. II. Той допуска преупълномощаването, което е било наложено с оглед „запазване на интересите на упълномощителя“. Това е частен случай на т. нар. в немското право „приложена“ гестия[98]. Затова законът възлага задължение на преупълномощителя (gestor) към представлявания (dominus) по чл. 43, ал. 3, изр. I, което всъщност представлява actio negotiorum gestorum directa: „Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения.“[99] Други „вътрешни“ отношения, уредени в института на представителството, са съставите, от които то възниква (чл. 36, ал. 1 in fine, чл. 37, чл. 39, чл. 43) или се прекратява (чл. 38, ал. 2, чл. 41, ал. 1, пр. I и пр. II). Затова упълномощаването е „вътрешно“ отношение между упълномощителя и пълномощника, което е основание за възникване на „външното“ отношение между упълномощителя и третото лице[100]. По този начин се стига до второто междинно заключение: „Вътрешни“ отношения между представлявания и представителя се уреждат и в чл. 36-43. Приведени до своя логически завършек разрешенията, извлечени от абстрактния принцип при представителството, стигат до маргиналния извод, че представителна власт може да се породи само от пълномощно. Макар че никой от застъпниците на критикуваното гледище не заявява това изрично, то неминуемо следва от твърденията им, че гесторът не придобивал представителна власт, т. к. тя можела да възникне само ако доминусът го е бил упълномощил (чл. 36, ал. 1, пр. II) или е одобрил действията му (чл. 42, ал. 2). Трудно обяснимо е защо подобни възражения не се изтъкват при преупълномощаването за запазване на интересите на представлявания (чл. 43 ЗЗД[101]) или при представителната власт на търговски помощник (чл. 30, ал. 2, изр. II ТЗ). Прочее за мен схващането на мнозинството е contra legem. Самият законодател е уредил принципиалната възможност представителството да възникне и ex lege, т. е. по силата на правно значим факт извън волята на представлявания. Съгласно чл. 36, ал. 1: „Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.“ Точно такава хипотеза е уредена в чл. 61, ал. 1, пр. I. Като това правило не влиза в никакво стълкновение с института на представителството, което може да бъде доброволно или задължително. Казано иначе: чл. 61, ал. 1, пр. I е специален спрямо общия чл. 42[102]. Оттук и следващият междинен извод: Основанията, изключващи приложението на чл. 42, т. е. пораждащи представителна власт без волеизявление на представлявания, не се уреждат изчерпателно от чл. 36-43. Наистина, абстракционният принцип при представителството отвлича (абстрахира) представителната власт от причината ѝ (вътрешните отношения) и то в интерес на третото лице, защото вътрешните отношения между представител и представляван са динамични и в повечето случаи за третото лице е непосилно да се осведоми за настъпилите промени в тях. От тази основна идея изхождат чл. 41, ал. 2 и чл. 290 ЗЗД; както и чл. 22, ал. 2 in fine; чл. 26, ал. 2 in fine; чл. 137, ал. 1, т. 7, във вр. с ал. 4 и ал. 5; чл. 141, ал. 2; чл. 235, ал. 4; чл. 236, ал. 4 от ТЗ; така и чл. 9 от Директива 68/151/ЕИО на Съвета относно изискванията за оповестяване по отношение на някои видове дружества; а също и т. 1 от Т. р. № 3/2013 г. на ОСГТК. Разбира се, всичко това не означава, че от разглежданото ръководно начало не са познати известни изключения[103]; иначе то не би било принцип, а нещо друго (напр. аксиома). Такива отклонения от абстрактното начало, напр., са: чл. 41, ал. 2 ЗЗД; чл. 141, ал. 6 и чл. 235, ал. 2 ТЗ; чл. 114, ал. 12 ЗППЦК. Един от случаите, в които законът не допуска абстрактност, постановявайки каузалност между „вътрешните“ и „външните“ отношение при представителството, е налице при недобросъвестност на третото лице. Става дума за хипотезисите на чл. 41, ал. 2 ЗЗД и чл. 141, ал. 6 и чл. 235, ал. 5 ТЗ. Същото обстоятелство може да бъде открито и при gestio representativa: за да породи то действие, управителят трябва да е съобщил на третото лице, че действа qua gestor, при което по необходимост третото лице ще знае (или поне, най-малкото, ще е имало възможността да узнае) за липсата на представителна власт[104] (арг. от чл. 61, ал. 1 ab initio, във вр. с чл. 42, ал. 1). Защото това лице е недобросъвестно, затова възникването на представителната власт, която е обусловена от същите предпоставки като при контрарните искове (т. е. от вътрешните отношения между gestor и dominus), му е противопоставима. Всъщност, дори опасността, оправдаваща абстрахирането на представителството от вътрешните отношение, не е толкова обострена при репрезентативната гестия. Обстоятелствата, от които зависи възникването на обратните искове и представителната власт на гестора – дали работата е била „предприета уместно“ и „добре управлявана“ в чужд интерес (чл. 61, ал. 1 ab initio), – ще са добре известни на третото лице. За поемането на работата (съотв. и за липсата на представителна власт) то ще бъде осведомено от управителя (задължителна предпоставка на репрезентативната гестия), при което третото лице ще може да прецени самò, била ли е уместно предприета работата, или не; в тази връзка то може да задава въпроси на управителя. Дали работата е била управлявана добре, вече ще зависи – в крайна сметка – именно от третото лице: нему е било възложено от гестора да поправи чуждия имот, да обере чуждата реколта, да смени спуканите тръби и пр. Съумеели третото лице да управлява полезно работата в чужд интерес, когато управителят я е бил предприел уместно, господарят на работата ще се обвърже директно с третото лице – чл. 61, ал. 1, пр. I. „Вътрешните“ отношения между представлявания – dominus и представителя – gestor са тъкмо „в ръцете“ на третото лице, и възникването на представителната власт, респ. на контрарните искове, зависи до голяма степен точно от него. Вярно е, че интересът на господаря на работата в случая взема превес в някаква степен над интересите на третото лице, но това е не е случайно: представителната гестия има за цел да бъдат запазени интересите точно на господаря и е оправдана дотолкова, доколкото последният има интерес от нея (арг. от чл. 60 и сл.). Неосъществяването на състава на чл. 61, ал. 1, пр. I, най-често, ще се дължи на това, че третото лице не е водило чуждите работи полезно. В такива случаи няма и съмнение, че е справедливо доминусът да не е обвързан към третото лице. Последният междинен извод гласи: Основателно е третото лице да бъде в положението, в което обвързването му с доминуса зависи от същите предпоставки, важащи за actio negotiorum gestorum contraria, защото, от една страна, то е недобросъвестно: нему е било съобщено за лисата на представителна власт от управителя; и, от друга страна, осъществяването на предпоставките на чл. 61, ал. 1 ab initio в последна сметка зависи именно от третото лице: от това как то ще изпълни „задължението“ си. Накрая може да се обобщи, че правилата за gestio representativa (чл. 61, ал. 1) и falsus procurator (чл. 42, ал. 2) може да се съчетаят, без помежду им да има непреодолимо противоречие[105]: ако гестията е полезна, гесторът може да действа от името на доминуса, когато сключва сделки с трети лица; в противен случай действията на гестора не обвързват доминуса, доколкото последният не ги одобри (в този смисъл и р. № 338/11.I.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о.). Обратното би означавало, че правилата за представителството биха били своеобразна „микрокодификация“ на юридическите факти, от които може да възникне то, но това очевидно не е така. (Считам за ненужно да се посочват и други състави на задължителна представителна власт както в ЗЗД, така и в останалите нормативни актове като ЗЛС, Семейния кодекс, ЗН, ТЗ, ГПК и др., в които не се включва волята на представлявания.) Аргументите, черпени единствено от систематическото място (sedes materiae) на един институт, може да се окаже, че лежат върху недостатъчно стабилна основа. Повечето модерни кодификации, които допускат репрезентативното водене на чужда работа без възлагане, също уреждат представителството самостоятелно и отделно от договора за поръчка: италианската (чл. 1387-1405 CC), нидерландската (чл. 3:60-79 BW), румънската (чл. 1295-1315 Codul c.), френската след новелизацията от 2016 г. (чл. 1153-1161 C. Civ.), Общата референтна рамка (кн. II, чл. 6:101-112) и др. Германското разрешение, което поставя гестора в положението на falsus procurator, привеждайки в крайност абстракционния принцип при представителството, се основава повече на догматични и кабинетски – отколкото практически и утилитарни – съображения[106]. Управителят на чужда работа без възлагане може да се задължи било изрично, било подразбиращо се към третото лице, като му обещае, че господарят на работата ще изпълни задълженията си, поети от негово име по чл. 61, ал. 1, пр. I (чл. 23); като встъпи в дълга на господаря чрез съглашение с третото лице – кредитор (чл. 101 ab initio); като даде на третото лице обезпечения и т. н. Това са все нови задължения, които възникват не по силата на закона (чл. 60 и сл.), а въз основа на последващи съглашения между управителя и третото лице (чл. 8 и сл.). Подобно обвързване ex lege на гестора към трето лице не би могло да се обоснове по аналогия на закона[107]. Считам за неоснователно да се твърди, че управителят обещавал на третото лице, че господарят на работата щял да изпълни задължението си от сделката, сключена от негово име (чл. 23, във вр. с чл. 61, ал. 1, пр. 1). Това е така не само когато гесторът не разполага с представителна власт (т. к. не е управлявал полезно чуждите работи – чл. 61, ал. 1 ab initio), но и когато той не носи отговорност по чл. 42, ал. 1 към третото недобросъвестно лице. Просто в закона няма празнина. Правото не е оставило управителя, нито господаря на работата, нито третото лице без защита, а се стреми към баланс между интересите им (вж. по-горе т. 14). Прочее за мен е неубедителен аргументът в полза на разбирането, че доминусът се задължавал към гестора – мним представител по чл. 61, ал. 1, пр. I, от това, че щом като гесторът не можел да отговаря по чл. 42, ал. 1 към третото недобросъвестно лице, трябвало да отговаря по чл. 23 към същото лице, защото така интересите на последното не се оставяли без никаква защита. Подобно задължение за управителя може да възникне само ако бъде поето, но не и от разпоредбата на закона, защото de lege lata у нас не е уреден фактически състав, от който да възникне такова задължение ex lege[108]. Въз основа на всичко, казано дотук, би могло да се заключи, че по българското облигационно право управителят на чужда работа без възлагане е възможно да придобие представителна власт по силата на закона, когато извършва сделки от името на господаря на работата с трето лице, ако е бил предприел работата уместно и я е бил управлявал добре в чужд интерес – арг. от чл. 61, ал. 1, пр. I, във вр. в чл. 36, ал. 1, пр. I ЗЗД. По-важните ми съображения за този извод са следните: Обвързаността на доминуса да изпълни задълженията, сключени от негово име, по чл. 61, ал. 1, пр. I е към третото лице, а не към гестора. След като в закона (чл. 61, ал. 1) е уточнено изрично, че контрарните искове са на управителя към господаря на работата (пр. II и III), по аргумент от противното следва, че първото задължение на господаря на работата (пр. I) не е към управителя, а към третото лице; иначе няма към кого другиго да бъде. Щом правните последици на воденето на чужда работа без възлагане – като вид юридическа постъпка – са определени от правната норма, тогава задълженията, които възникват от него, може да породят действие и в правната сфера на трето лице – арг. от чл. 21, ал. 1 in fine. Няма никаква пречка на нормативно ниво правилата на чл. 60 и сл. да установят права и задължения както между гестора и доминуса (т. нар. „вътрешни“ отношения), така и между доминуса и третото лице (т. нар. „външни“ отношения), защото тъкмо законодателят – а не автономната воля на страните – притежава прерогатив да установи изключение от релативното действие на облигацията. Смисълът, който следва да се влага в текста на чл. 61, ал. 1, пр. I: „да изпълни задължения, сключени от негово име“, е следният: „правата и задълженията от сделките, които управителят е сключил от името на заинтересувания с трети лица, възникват направо за заинтересувания“ (срв. чл. 36, ал. 2 и чл. 292, ал. 1). Това съждение се налага както от систематичното тълкуване на разпоредбата във вр. с чл. 36, ал. 1, пр. II, така и от историческото ѝ тълкуване във вр. с отменено законодателство, откъдето произтича и „атавистичната“ редакция на прякото представителство – срв. чл. 49 и чл. 498, ал. 1 ЗЗД‘1892 г. (отм.). Освен това, когато ЗЗД говори за „правни действия (съотв. сделки или задължения), извършени (поети или сключени) от чуждо име“, той винаги подразбира фактическия състав на прякото представителство (срв. чл. 38; чл. 42, ал. 2; чл. 97, ал. 2; чл. 255, ал. 2, изр. II; чл. 292, ал. 1). Делението на отношенията на „вътрешни“ и „външни“ при представителството е присъщо на теорията, но не и на законодателството ни. Установяването на тези отношения не може да има никакви правни последици. От една страна, правилата за представителството съдържат не само разпоредби относно „външните“ отношения, но и относно „вътрешните“ отношения (чл. 36, ал. 1 in fine; чл. 37; чл. 39; чл. 43; чл. 38, ал. 2; чл. 41, ал. 1, пр. I-II). От друга страна, „външни“ отношения се уреждат и извън чл. 34-43 (срв. чл. 61, ал. 1, пр. I и чл. 292). Юридическите факти, изключващи приложението на чл. 42, т. е. тези, които пораждат представителна власт без волеизявление на представлявания, не се съдържат изчерпателно в чл. 36-43. Ето как правилата за gestio representativa (чл. 61, ал. 1) и falsus procurator (чл. 42, ал. 2) може да се съчетаят, без помежду им да има непреодолимо противоречие: Ако гестията е полезна, гесторът може да действа от името на доминуса, когато сключва сделки с трети лица; в противен случай действията на гестора не обвързват доминуса, доколкото последният не ги одобри (чл. 62). Абстрахирането на представителството (чл. 36-43) от договора за поръчка (чл. 280-292) не означава, че от воденето на чужда работа без възлагане (чл. 60-62) не може да възникне представителна власт. Просто няма място за аналогии между репрезентативния мандат и репрезентативната гестия: представителната власт от мандата е възниквала като доброволна, а тази от гестия – като задължителна; промяната в основанията, от които възниква доброволното представителство, не е – само по себе си – изменение на юридическите факти, пораждащи задължителното представителство. Съчетавайки в себе си обикновената гестия и задължителното представителство, репрезентативното водене на чужда работа без възлагане поражда правоотношения както между управителя и господаря на работата, така и между господаря на работата и третото лице. Първото отношение, условно, може да се нарече „вътрешно“. То има за предмет задълженията на гестора да продължи работата и да положи грижата на добрия стопанин (чл. 60, ал. 2) и правото му да иска обезщетение от доминуса за разноските (чл. 61, ал. 1, пр. II-III и ал. 2). Второто правоотношение по същия начин може да се означи като „външно“. То е между представлявания – господар на работата и третото лице (чл. 61, ал. 1, пр. I, във вр. с чл. 36, ал. 1 ab initio). Обвързването на третото лице с представлявания е обусловено от същите предпоставки, важащи за възникването на вземането на гестора срещу доминуса – чл. 61, ал. 1 ab initio. Затова „вътрешните“ отношения при репрезентативната гестия са основание за възникване на „външните“ отношения. С други думи: при gestio representativa не е налице абстрактност, но каузалитет между „вътрешни“ и „външни“ отношения. Третото лице е поставено в състояние, в което обвързването му с господаря на работата зависи от „вътрешните“ отношения между dominus и gestor (чл. 61, ал. 1 ab initio), защото, от една страна, това лице е недобросъвестно – знаело е, че управителят изначално не разполага с представителна власт, а от друга страна – тъкмо от третото лице ще да е зависело de facto „полезното управление на работата“, т. е. от това как в крайна сметка то е извършило това, за което се е „задължило“ към господаря на работата посредством управителя ѝ. Репрезентативната гестия постига равновесие между интересите на трите страни: – Управителят няма да се обвърже лично във вр. с чуждата работа към третото лице. Така той не би понесъл договорна отговорност към него при неизпълнение, нито деликтна отговорност по чл. 42, ал. 1. – Работите на господаря, на свой ред, няма да бъдат оставени на произвола, напротив, възможно е да бъдат поети от професионалист в конкретната област. Задължителното представителство по чл. 61, ал. 1, пр. I не е прекомерна намеса в чужда правна сфера, защото създава задължения за доминуса до същия размер, до който той би се задължил към гестора при „косвено“ представителство. Положението на господаря на работата е достатъчно обезпечено от правилото на чл. 61, ал. 1, което не би позволило той да се обвърже с трето лице, ако това не е било в негов интерес, т. е. ако работата не е била предприета уместно и не е била добре управлявана. На общо основание чл. 40 е страж пред това третото лице и представителят – гестор да се споразумеят във вреда на представлявания – доминус. – Третото лице, преценявайки възможностите си автономно, би могло да се съгласи да се обвърже с доминуса по силата на чл. 61, ал. 1, пр. I и така да придобие вземане за възнаграждение, когато сключеният договор е бил възмезден, стига, разбира се, работата да е била водена полезно. Докато, ако третото лице поеме работите лично, qua gestor, това би било съмнително, доколкото не е последвала ратификация (чл. 62, срв. обаче чл. 286). При бъдещата работа на законодателя с обективното облигационно право си заслужава да се обсъди предложението чл. 61, ал. 1 да бъде коригиран чисто граматически, но не и по същество, за да се изостави архаичната му редакция, която, за съжаление, се долавя и в проектите за български ГК. Би могло ал. 1 да се раздели на две алинеи: в първата (сегашна) да се уреди репрезентативната гестия, а във втората (нова) – обратните вземания на управителя срещу господаря на работата (мислима е и обратната поредност[109]). По този начин, безспорно, се постигна по-голяма прегледност в сравнение със сегашната сравнително дълга формулировка. Въпреки тази му слабост, за предпочитане е настоящият метод, в който задължителното представителство и контрарните искове са обединени в една разпоредба[110]. По този начин се запазва както монолитната структура на закона, така и препратките на множеството съдебни актове и научни съчинения, натрупани през последните седем десетилетия. В крайна сметка, предпоставките и за двата случая са едни и същи. С оглед на всичко това считам, че de lege ferenda чл. 61, ал. 1 може да бъде изменен така[111]: „Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, правата и задълженията от сделките, които управителят е сключил от чуждо име с трети лица, възникват направо за заинтересувания, който е длъжен още да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.“ [1] Текстът може да се преведе по следния начин: Улпиан в десета книга на своя Коментар на Едикта (D. 3, 5, 1): „Този едикт е необходим, понеже е от голяма полза за отсъстващите да не бъдат заставени да изгубят владението на собствеността си или вещите им да бъдат продадени, залозите им да бъдат отчуждени, или да отговарят по искове за обезщетение, или да не им бъдат причинени несправедливо вреди на имуществото, въпреки че не са били присъстващи.“ [2] Словосъчетанието „водене чужда работа без пълномощие“, употребено от законодателя в заглавието на раздел шести, глава втора от общата част на ЗЗД, е заменено в текста с по-подходящия според мен термин „водене [на] чужда работа без възлагане“ (срв. чл. 49, чл. 280, ал. 283, ал. 1). Легалното название разкрива неоправдана приемственост с терминологията на отм. ЗЗД от 1892 г. (вж. чл. 483-508, отдел шести „За пълномощието“ от с. з.). Докато в Царство България под „без пълномощие“ се е разбирало извършването на правни действия от чуждо име без представителна власт, т. е. без договор за поръчка, то след приемането на ЗЗД от 1951 г. нито договорът за поръчка се нарича „пълномощие“, нито представителството възниква от него (срв. чл. 483 и сл. от отм. ЗЗД’1892 г. с чл. 36 и сл. и чл. 280 и сл. от ЗЗД’1951 г.). Дори и заглавието на раздел шести да беше съобразено с новото название на мандатния договор („поръчка“) в ЗЗД от 1951 г., а именно „водене на чужда работа без (договор за) поръчка“ (както е направил руският законодател в гл. 50 от Гражданский кодекс (ГК) на Руската федерация (РФ) „действия в чужом интересе без поручения“), то също би било юридически неточно. Мандатът изключва гестията само за действията, които са възложени с него, но не и за тези, които гесторът предприеме excessus mandati, нито за тези, които въобще не може да бъдат предмет на мандата, но може да бъдат предприети qua gestor, напр. поправянето или пазенето на една вещ, превозването на товар и др. т. Срв. ст. 982 от ГК на РФ: „Если лицо, в интересе которого предпринимаются действия без его поручения, одобрит эти действия, к отношениям сторон в дальнейшем применяются правила о договоре поручения или ином договоре, соответствующем характеру предпринятых действий, даже если одобрение было устным.“ („Ако лицето, в чийто интерес се извършват действията без негова поръчка, одобри тези действия, към отношенията на страните занапред се прилагат правилата за договора за поръчка или друг договор, съответстващ на характера на предприетите действия, дори ако одобрението е било устно.“). [3] Стенограмата е достъпна на официални сайт на Народното събрание ‘http://www.parliament.bg/pub/StenD/2013040402343703111950_3.pdf’. Линкът е проверен последно на 21.VII.2017 г. [4] Подходът на законодателя да назове доминуса „заинтересуван“ (чл. 60, ал. 1, чл. 61 и чл. 62) може би не е най-сполучливият. Използваното обозначение има по-широк смисъл в съвременното българско законодателство, при все че в лексиката на ЗЗД от 1951 г. то е употребено единствено в това си значение. De lege lata под „заинтересуван“ може да се разбира лице: (а) на което са признати определени правни очаквания – напр. чл. 18, ал. 1, чл. 27, ал. 2, чл. 50, ал. 1, чл. 59, ал. 1 и чл. 89, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН); (б) чиито интереси могат да бъдат засегнати от определен юридически факт (напр. административен акт: чл. 26 от Административно-процесуалния кодекс (АПК); (в) което може да прояви „пристрастие“ при участие в определена процедура – чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл. 29 от Наказателния процесуален кодекс или чл. 33 АПК. Тези са причините, поради които терминът „заинтересуван“ е пренебрегнат в изложението и е заменен с най-близкия български превод от латински език на dominus negotii – „господар на (водената) работа“. Срв. Berger, A. Encyclopedic Dictionary of Roman Law. Philadelphia: ‘The American Philosophical Society’, 1953, p. 113. [5] Разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ТЗ, независимо от систематическото ѝ място, има принципиално значение за „косвеното“ представителство у нас поради липсата самостоятелна уредба в общата част на гражданския закон, отделена от мандатните договори. Вж. и чл. 294, ал. 1 (отм.) ЗЗД. [6] Проблемата за gestio representativа е част от по-общия проблем за действието на задължението negotiorum gestio спрямо dominus negotii. Той предстои да бъде разгледан в докторската ми теза, посветена на целия институт по чл. 60-62. В него ще се изследват и общите предпоставки на чл. 61, ал. 1 ab initio. Относно самото представителство препращам към специализираната литература. [7] Примерът взет от v. Bar, Ch. Benevolent Intervention in Another’s Affairs: (PEL Ben. Int.). New York: ‘Oxford University Press’; Munich: ‘Sellier, European Law Publishers’, 2006, p. 299. [8] „Управителят е овластен да извършва правни действия от името на заинтересуваната страна, доколкото интересите ѝ по този начин са надлежно представлявани.“ [9] Заглавието на разпоредбата би могло да се преведе като „Право на управителя да действа като представител на господаря“, а съдържанието ѝ – „Управителят може да сключва правни сделки или да извършва други юридически действия като представител на господаря дотолкова, доколкото разумно може да се очаква, че това ползва господаря.“ [10] „Представителство без представителна власт и поръчка без упълномощаване“. [11] „[К]огато за отношението между управителя и собственика на работата се прилагат правни сделки, сключени от негово име, важат разпоредбите на чл. 268…“. [12] „Последици на сключени сделки от лица, които не са упълномощени или с превишаване на пълномощията“. [13] „Възмездяване на вреда, понесена при спасяване на социалистическо имущество.“ [14] „Вредите, понесени от граждани при спасяване на социалистическо имущество от застрашаваща го опасност, трябва да бъдат възмездени от тази организация, чиято имущество е спасил потърпевшия.“ [15] „Общият принцип е, без всякакво съмнение, че извършените работа и труд или похарчените пари от някого, за да бъде запазена или облагодетелствана собствеността на другиго, съгласно английското право не създават никакво право на задържане върху запазената или облагодетелстваната собственост, нито сами по себе си създават някакво задължение за заплащане на разноските. Отговорностите не трябва да бъдат налагани върху хората зад гърба им, най-малкото, Вие не може да предоставите полза другиго против неговата воля.“ Съдебното решение е достъпно на ‘http://swarb.co.uk/falcke-v-scottish-imperial-insurance-co-ca-1886’(линкът е проверен последно на 22.V.2017 г.). Подробности за него – вж. в Stoljar, S. Negotiorum gestio. (Chapter 17.) – In: Restitution – unjust enrichment and negotiorum gestio. (Volume X.) International encyclopedia of comparative law. Tübingen: J. C. B. Mohr (Paul Siebeck), the Hague, Boston, London: Martinus Nijhoff Publishers, 1984, p. 33. [16] За подробности вж. общо v. Bar, Ch. Op. cit., 303-306; срв. и Vollans, Т. Global Technology and Modern Commercial Agency of Necessity. – Journal of International Commercial Law and Technology, 2008, Vol. 3, Issue 3, 188-196. Статията може да бъде открита и на ‘http://www.jiclt.com/index.php/jiclt/article/view/56/55’; линкът е проверен последно на 31.V.2017 г. [17] Съдебната практика е цитирана по v. Bar, Ch. Op. cit., 80-81. [18] Срв. Vollans, Т. Op. cit., p. 196. [19] Губиделников, Г. Negotiorum gestio. – Юридически преглед, 1909, XVII, № 4, с. 254. [20] Павлов, Хр. Фактическо представителство (Negotiorum gestio). – Юридическо списание, год. V, с. 191-197. С negotiorum gestio representativa се обяснява и популярното название на института в началото на миналия век: „фактическо“ представителство – представителство, което възниква ipso facto от чужди действия, без да е било налице овластяване (т. е. „юридическо“ представителство). [21] Меворах, Н., Д. И. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на Закона за задълженията и договорите – чл. чл. 1-133. Том I. С.: Кооперативна печатница „Фотинов“, 1924, 117-118. [22] Кожухаров, Ал. Закон за задълженията и договорите. Чл. чл. 1-216. Синтез на юриспруденцията. С.: Общ фонд за подпомагане студентите от Висшите учебни заведения в България, 1948, с. 218. [23] Апостолов, Ив. Правни сделки с действие в чужд правен кръг. С.: С. М. Стайков, 1937, с. 45. [24] Венедиков, П. Система на българското вещно право. 3. прераб. изд., С.: Университетска печатница, 1947, 115-116 (срв. и бел. № 1, стр. 116 и сл.). [25] Цукев, Г. Съдебна практика: 1930-1936. Кн. 1-4. С.: „Стопанско развитие“ АД, 1937, № 3328. (Съчинението е цитирано само с номера на съдебните актове в сборника.) [26] Подобна ситуация днес звучи доста „екзотично“, най-малкото, защото едва ли някои нотариус би изповядал подобна сделка. Отворен е въпросът за сключването на предварителен договор (чл. 19). В тази връзка срв. Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Кн. 1. Нова редакция О. Герджиков. С.: „Софи-Р“, 1996 г., 71-73 (§ 17, т. V), бел. № 80. [27] Диков, Л. Гражданско право. Част IV. Облигационно право. Особена част. Свитък II. С.: Цикло-печат „Шипка“, 1947, с. 267. [28] Василев, Л. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. 2. прераб. и доп. изд. С.: Наука и изкуство, 1958, с. 604. [29] Вж. както Кожухаров, Ал. Водене на чужда работа без пълномощие. – Във: Кожухаров, Ал., К. Телбизов, Д. Димитров, Л. Радоилски, М. Геновски. Основи на държавата и правото на НРБ. Част II. С.: Наука и изкуство, 1953, с. 412; така и Кацарски, Ал. Предприемане на чужда работа без пълномощие (чл. 60 ЗЗД). – Държава и право, 1988, № 8-9, 48-55. Напоследък в литературата се мултиплицира грешката да се посочва като произведение, посветено на гестията, статията на Вл. Мануилов и Ив. Узунов в сп. Социалистическо право № 1/1966 г. касателно гражданската отговорността за вещи и ПП № 17/1963 г. на ВС. Въпросното съчинение не се отнася до воденето на чужда работа без възлагане, а е посветено на непозволеното увреждане, каквото е и действителното му заглавие „Чл. 50 от ЗЗД и Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС на НРБ“, а не „Чл. 60…“. Впрочем, насловът на ПП № 17/1963 г. също е подчертано ясен в това отношение: „Относно някои въпроси по приложението на закона при отговорност за непозволено увреждане“. [30] В обратния смисъл, но изолирано – вж. Венедиков, П. Ново вещно право. С.: Сиби, 1995, 97-99 (срв. и бел. № 1, стр. 98 и сл.). [31] Сукарева, Зл. Облигационно право. Извъндоговорни облигационни отношения. С.: УИ „Стопанство“, 1998, 81-97. [32] Голева, П. Облигационно право. 5. прераб. и доп. изд. С.: Фенея, 2013, 488-497. [33] Попов, К. Водене на чужда работа без пълномощие. – Български законник, 2003, № 2, 68-70. [34] Пунев, Ат. Актуален поглед върху воденето на чужда работа без натоварване. – Търговско и конкурентно право, 2011, № 9, 34-44, и № 10, 20-29. [35] Иванов, Св. Практиката на българските съдилища (1893-2015) върху воденето на чужда работа без възлагане. – Съвременно право, 2015, № 5, 86-99. [36] Големинов, Ч. Гражданскоправни източници на задължения. 2. прераб. и доп. изд. С.: Фенея, 2011, 203-214. Големинов изцяло следва курса на акад. Василев, за това всичко, казано за последния, важи с пълна мяра и за първия. [37] Йосифова, Т. Мнимото представителство. 2. прераб. и доп. изд. С.: Сиби, 2008, 81-86. [38] Таков, Кр. Доброволно представителство. 2. изд. С.: Сиби, 2008, с. 27. [39] Йосифова, Т. Цит. съч., 85-86. [40] Таков, Кр. Цит. съч., с. 27. [41] Сукарева, Зл. Цит. съч., с. 91. [42] Голева, П. Цит. съч., с. 494. [43] Попов, К. Цит. съч., с. 70. [44] Василева, Ем. Водене на чужда работа без пълномощие. – Във: Влахов, К., Т. Гроздева, Е. Балевска, К. Маринова, Св. Калинова, А. Адамова, К. Топалов, Б. Белазелков, А. Баева, Т. Калчева, А. Бонева, Т. Върбанова, Ем. Василева, Ц. Георгиева, Ст. Григорова, Зл. Чолева. Под редакцията на Б. Пунев. Помагало по гражданско материално право за кандидатите за младши съдии. Част II. С.: „Национален институт на правосъдието“, 2012, с. 394. [45] Не е много по-ясен и испанския чл. 1893, ал. 1 CC: dominus negotii е „отговорен за задълженията, сключени в негов интерес“ (‘responsable de las obligaciones contraídas en su interés’). Така или иначе, испанската доктрина допуска, че управителят може да бъде задължителен представител на господаря на работата – вж. Pasquau Liaño, M. La gestión de negocios ajenos. Madrid, 1986, p. 198; Sánchez Jordán, M. E. La gestión de negocios ajenos. Madrid: ‘Civitas’ 2000, p. 603, и др. (цит. по: v. Bar, Ch. Op. cit., p. 301). [46] Вж. напр. Меворах, Н., Д. И. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на Закона за задълженията и договорите, чл. чл. 483-668. Част III. С.: Печатница „Херман поле“, 1928, с. 153. [47] Срв. по-горе бел. № 2. [48] Вж. критика на терминологичния апарат на чл. 60-62 и у Кацарски, Ал. Цит. съч., с. 48; и Марков, М. Облигационно право. Помагало. Modus studendi. 9. прераб. и доп. изд. С.: „Сиби“, с. 401 и 404-405. [49] В това отношение италианският законодател е по по-прицизен при изготвянето на правилата за ‘Gestione di affare altrui’. Само формулировката на чл. 2031, ал. 1, пр. I c. c. от 1942 г. търпи същите възражения както и чл. 61, ал. 1, пр. I ЗЗД: ‘l’interessato deve adempiere le obbligazioni che il gestore ha assunte in nome di lui…’ (заинтересувания трябва да изпълни задълженията, които управителят е извършил от негово име…). [50] Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на ЗЗД…, ч. III, с. 153. [51] Меворах, Н. Д. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на ЗЗД…, ч. I, 115-116. [52] Вж. също и Апостолов, Ив. Правни сделки…, с. 30, който основателно посочва, че всички правни действия в тесен смисъл може да породят действие спрямо трети лица. Например „преработването на чужда движима вещ засяга правата на собственика било като създава за него задължение да заплати на преработвача цената на работата, било като превръща собствеността му в съсобственост, било дори като го лишава от правото му върху вещта“ (с. 29) – чл. 94-96 от Закона за собствеността. [53] Срв. по-долу т. 17. [54] Че определението на quasi-contrats в чл. 1371 C. civ. в редакцията от 1804 г., от където е реципиран текста на чл. 45 ЗЗД‘1892 г. (отм.), не казва нищо повече от това, че воденето на чужда работа без възлагане може да бъде представително, т. е. че с действията си управителят може да обвърже господаря на работата и третото лице (срв. чл. 1375, пр. I C. civ. в редакцията от 1804 г.), настоява още и Stoljar. S. Op. cit., p. 22. Изглежда, осъзнавайки безполезността на тази дефиниция, френският законодател я е ревизирал в чл. 1300, ал. 1 C. civ. след 2016 г.: ‘Les quasi–contrats sont des faits purement volontaires dont il résulte un engagement de celui qui en profite sans y avoir droit, et parfois un engagement de leur auteur envers autrui.’ [55] Вж. критика на чл. 45 ЗЗД (отм.) напр. у Апостолов, Ив. Облигационно право. Част първа: Общо учение за облигацията. Фот. изд. С.: „Издателство на БАН“, 1991, с. 26; и Меворах, Н., Д. И. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на ЗЗД…, ч. I, 104-105. [56] Така и v. Bar, Ch. Op. cit., p. 298, относно кн. V, чл. 3:106 от проекта за ОРР. [57] Вж. по-горе в т. 3. [58] Мнозинството у нас отхвърля вземането на гестора за възнаграждение. В обратния смисъл – вж. Сукарева, Зл. Цит. съч., с. 95; и Марков, М. Цит. съч., с. 404. [59] Според р. № 60/25.III.2013 г. по т. д. № 475/2012 г., II т. о. господарят (възложителят) „дължи обезщетение по чл. 61, ал. 1 само до размера на разходите на изпълнителя [управителя] на извъндоговорните строително-монтажни работи за материалите и труда, но не и за търговската печалба“. [60] По този начин и р. № 338/11.I.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о. [61] В същия смисъл вж. напр. v. Bar, Ch. Op. cit., p. 298. [62] Такива са случаите на: (а) привидна представителна власт – чл. 17, ал. 2, във вр. с чл. 39, ал. 1; (б) обвързване на представлявания след прекратяването на представителна власт, подлежаща на вписване в нарочен регистър, ако действията на представителя са извършени с трето добросъвестно лице до момента на вписването – чл. 41, ал. 1; (в) изпълнение на поръчка от доверител, действащ като пряк представител на довереника, когато първият не е знаел и не е могъл да узнае за прекратяването ѝ – чл. 290; и др. [63] Съгласно въпросното правило на австрийския законник: ‘Wer weder durch ausdrücklichen oder stillschweigenden Vertrag, noch vom Gerichte, noch aus dem Gesetze das Befugniß erhalten hat, darf der Regel nach sich in das Geschäft eines Andern nicht mengen. Hätte er sich dessen angemaßt; so ist er für alle Folgen verantwortlich.’ („Никой, който не е бил овластен чрез изричен или подразбиращ се договор, нито от съда или от закона, не може по правило да се намесва в работите на другиму. Ако е предприел това, той е отговорен за всички вреди.“) Подобен извод у нас може да се направил от тълкуването на чл. 45, във вр. с чл. 51, изр. I ab initio: делинквентът отговаря за „всички“ вреди, а не само за „предвидимите“ (срв. чл. 82). Затова намирам, че de lege ferenda въвеждането у нас на разпоредба, подобна на § 1035 ABGB, би било безпредметно. То не би казало нищо повече от чл. 51, изр. I ab initio. [64] За вида недействителност на сделката, извършена без представителна власт, срв. по-долу бел. № 85. [65] De lege ferenda заслужава да се сподели разбирането за въвеждането на правото на третото лице да прекрати състоянието на висящност по чл. 42, ал. 2, като запита мнимо представлявания, дали ще ратифицира, или денонсира, сключената без представителна власт сделка, а той бездейства в един разумен срок, даден му от третото лице или следващ се според обстоятелствата (вж. общо Йосифова, Т. Цит. съч., 132-134; и Таков, Кр. Цит. съч., с. 362-370). Впрочем подобно правило съществува в повечето модерни кодификации (вж. напр. § 177 II BGB; чл. 399, ал. 3 от италианския c. c.; чл. 3:69, ал. 4 BW; чл. 260, ал. 1 от португалския CCo; кн. II, чл. 6:111, ал. 2 от проекта за ОРР). Според чл. 3:208 от Принципите на европейското договорно право (ПЕДП) бездействието на мнимо представлявания в срока се приравнява на ратификация (срв. чл. 43 и чл. 301 ТЗ). В тази връзка ОСГТК с т. 2 от диспозитива на Т. р. № 5/2014 г. от 12.XII.2016 г., докл. съдия Б. Цонев прие, че: „При липса на потвърждаване [по чл. 42, ал. 2], на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът [без представителна власт], или неговите универсални правоприемници.“ Отворен е въпросът, дали ВКС не следваше да подходи творчески при тълкуването на закона, при все че законодателна интервенция едва ли може да се очаква, поне засега, а трудно някой би се съмнявал в разумът, стоящ зад възможността третото лице да прекрати състоянието на висящност. [66] Срв. по-горе т. 4. Срв. в този смисъл и Stoljar, S., Op. cit., p. 105 и сл. [67] Вж. както De Page. Droit Civil Belge. Tome II. 3 ed. Bruxelles: ‘Bruylant’, no. 1090, p. 1153; така и р. от 14.II.1959 г. на белгийски Cour de cassation. (Цит. по: v. Bar, Ch. Op. cit., p. 301.) [68] Според италианския Касационен съд гесторът може да сключва дори формални договори от името на доминуса – р. № 3225 от 20.III.1995 г. (v. Bar, Ch. Op. cit., p. 301). В Италия изолирано е мнението на Biondi, B. Gestione rappresentativa e ratifica. – Foro Italiano, 1954, No I, p. 98, който се противопоставя на представителното водене на чужда работа без възлагане. За господстващото мнение – вж. напр. Breccia, U. La gestione di affari. – Trattato di Diritto Privato. Vol. IX: Obbligazioni e contratti. Tomo primo. 2 ed. Torino, 1999, p. 893. (Двете съчинения са цит. по: v. Bar, Ch. Op. cit., p. 302.) [69] В Испания само на доктринерно ниво, т. к. все още липсва практика (вж. по-горе бел. № 46). [70] Вж. Планиол, М. Елементарно ръководство по Гражданско право. Специални договори. Превел Т. Наследников. С.: „Работническа кооперативна печатница „Напред“, 1919, с. 379. [71] „Управителят без възлагане, който е извършил всичко правилно и е действал, както изискват обстоятелствата, има право да иска от този, чиято работа е водена…, да поеме всички задължения, сключени от негово име…“ [72] „Той [господарят] трябва да изпълни всички необходимите или полезни задължения, сключени от негово име или в негова полза от управителя с трети лица.“ [73] „Господарят трябва да изпълни и задълженията, произтичащи от необходимите и полезни действия, сключени от управителя от негово име или в негова полза…“ [74] Проект. Граждански кодекс на Народна република България. С.: Министерство на правосъдието, 1978 г., с. 216. [75] Проект. Граждански кодекс на Народна република България. С.: Министерство на правосъдието, 1986 г., с. 148. [76] Проект. Граждански кодекс [на Република България]. [С.,] 1999 г., с. 96. [77] Вж. по-горе т. 5. [78] Съотв. чл. 49 ЗЗД (отм.). Срв. по-горе т. 5, т. 7 in fine и т. 8. [79] Съотв. чл. 488, пр. I и чл. 498, ал. 2 ЗЗД от 1892 г. (отм.). [80] Съотв. чл. 49, пр. I ЗЗД от 1892 г. (отм.). [81] Съотв. чл. 46-49 ЗЗД от 1892 г. (отм.). [82] Василев, Л. Цит. съч., с. 607. [83] Диков, Л. Цит. съч., с. 267 и с. 272. [84] Въпросът за квалификацията на недействителна сделката, която е извършена от мним представител (чл. 42, ал. 2), е дискусионен. Според мнозинството сделката е висящо недействителна (вж. напр. както Йосифова, Т. Цит. съч., с. 111-115; Таков, Кр. Цит. съч., с. 321-325; така и р. № 337/14.X.2014 г. по гр. д. № 3598/2014 г., IV г. о.; р. № 107/02.IV.2015 г. по гр. д. № 6551/2014 г., ІV г. о.; р. № 141/30.XI.2015 г. по гр. д. № 2944/2015 г., ІІ г. о.; в този смисъл е и т. 2 от диспозитива на ТР № 5/2014 г. от 12.XII.2016 г. на ОСГТК). Застъпено е и становището, че такава сделка е висящо нищожна (вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Дял II. 2. изд. С.: Софи-Р, 2001, с. 473; и Димитров, М. Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С.: „Сиби“, 2013, 135-137). Смятам за по-точно второто разбиране. Именно, защото сделката без представителна властта е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. II поради липсата на съгласие на едната страна, в чл. 42 не е казано нищо за недействителността на така извършеното юридическо действие, следователно легалният термин остава „нищожност“. Твърдението, че нищожните сделки не се заздравявали, не е достатъчно, за да опровергае това съждение: срв. чл. 293, ал. 3 ТЗ. [85] Срв. и т. 10-15 по-горе. [86] Василев, Л. Цит. съч., с. 607. [87] Че Диков в своя курс по „Гражданско право“ често е пресилвал текстовете на българските закони, за да защити една или друга юридическа конструкция, установена положително в BGB, но не и у нас, е всеизвестно – вж. напр. в този смисъл Венедиков, П. Спомени. С.: „Петко Венедиков“, 2003, с. 229, 251-252. [88] Друг пример за безкритично възприемане на германското право и теория от Василев е твърдението му, че „ЗЗД отхвърля схващането…, според което действието по управление на чужда работа без натоварване трябва да се извърши в съответствие с действителната или предполагаемата (вероятната) воля на носителя на интереса.“ (Василев, Л. Цит. съч., 605). Авторът се аргументира с чл. 61, ал. 3, който допускал водене на чужда работа и против волята на господаря ѝ. Въпросното „схващане“, за което иде реч, всъщност е § 677 in fine, ‘Pflichten des Geschäftsführers’ („Задължение на управителя на чуждата работа“) BGB и се отнася до възникването на задължението за гестора. По-нататък Василев изпада в contradictio in adjecto (с. 606), твърдейки, че за да възникне задължение за доминуса, трябва „работата [да] е била предприета и извършена уместно и [да] е била добре управлявана, и то в съответствие с предполагаемата воля на чуждото лице“(?). Според мен, това твърдение на Василев, изтъкнато и на друго място в учебника му (с. 607), също не може да бъде споделено de lege lata. То оставя впечатление, че управителят не е длъжен да поеме работата в съответствие с (изричната или предполагаемата) воля на господаря, но – за да бъде обезщетен – трябва да се е съобразил с нея! Смятам, че и тук не такива са били съображенията на българския законодател: най-малкото подобни предпоставки не може да бъдат открити изрично нито в чл. 60 (където е уредено задължението на управителя), нито в чл. 61 (където е уредено задължението на господаря на работата). Самото становището на Василев е доста разколебано дори с оглед на германското право: немският законодател е прокарал последователно въпросната предпоставка. Тя е необходима, за да възникне както задължението на гестора – § 677, така и на доминуса – § 683, ‘Ersatz von Aufwendungen’ („Възстановяване на разноски“) BGB, докато Василев настоява за това единствено в последния случай. [89] Съответно чл. 49, пр. I ЗЗД от 1892 г. (отм.). [90] Съответно чл. 49, пр. II и III ЗЗД от 1892 г. (отм.). [91] Срв. т. 4 по-горе. [92] Срв. т. 10-15 по-горе. [93] Срв. Laband, P. Die Stellvertretung bei dem Abschluß von Rechtsgeschäften nach dem allgemeinen deutschen Handelsgesetzbuch. – Zeitschrift für das gesammte Handelsrecht, No 10, 1866, 183-241. [94] Срв. за Франция досежно репрезентативната гестия – чл. 1375 преди новелизацията, а след това – чл. 1301-2, ал. 1, досежно репрезентативния мандат – чл. 1998 C. civ.; съотв. за Италия – чл. 2031, ал. 1 и чл. 1704 CC. [95] Вж. общо Таков, Кр. Цит. съч., с. 23: „Ако [делението между „вътрешни“ и „външни“ отношения] има raison d’État, той е само във възможността за удобна систематизация на изложението на определена материя.“ [96] Contra: Василев, Л. Цит. съч., с. 604; Йосифова, Т. Цит. съч., 85-86; Таков, Кр. Цит. съч., с. 27. [97] В обратния смисъл – вж. Йосифова, Т. Цит. съч., 85-86. [98] За ‘Angewandte Geschäftsführung ohne Auftrag’ – вж. общо v. Bar, Ch. Op. cit., 64-68, и цит. там немска литература. [99] Ето защо, ако преупълномощителят – управител се откаже от представителната си власт, след като е преупълномощил другиго, представителната власт на преупълномощения не се прекратява. Тя не е производна от представителната на власт на първия представител (иначе е приложим хипотезиса на чл. 43, ал. 1, пр. I), а възниква по силата на закона (пр. II). Прочее максимата ‘Resoluto iure dantis, resolvitur et ius accipientis.’ е относима само в първия (пр. I), но не и в последния (пр. II) случай. (В противния смисъл – вж. Таков, Кр. Цит. съч., с. 147-148; в същия смисъл като в текста – вж. пак там, с. 148, бел. № 34, цитираната германска литература.) [100] В същия смисъл и Таков, Кр. Цит. съч., с. 31. [101] Отделен е въпросът, че българските съдилища, нотариуси и администрация не отдават голямо значение на чл. 43 в обсъжданата му част. [102] Срв. Апостолов, Ив. Правни сделки…, с. 46; и v. Bar, Ch. Op. cit., p. 95. [103] В същия смисъл и Таков, Кр. Цит. съч., с. 31. [104] Срв. v. Bar, Ch. Op. cit., p. 301. [105] Вж. и v. Bar, Ch. Op. cit., p. 95, който също посочва, че представителната власт на negotiorum gestor по проекта за ОРР (кн. V, чл. 3:106) е в съответствие с уредбата на представителството в ПЕДП (чл. 3:101, ал. 2, пр. I). [106] Вж. v. Bar, Ch. Op. cit., p. 55. [107] Така и Меворах, Н. Д. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на ЗЗД…, ч. I, с. 116. [108] Пунев, Ан. Цит. съч., № 9, 40-41, оставя впечатлението, че настоява за противното. [109] Както е постъпил квебекския законодател в чл. 1486, ал. 1 (обратни искове) и ал. 2 (представителство) от CCQ. Понеже предпоставките в двата случая са едни и същи, затова ал. 2 препраща към фактическия състав на ал. 1: ‘Il doit aussi remplir…’ („Той също трябва да…“), вместо да го възпроизведе отново. Вероятно точно обратното би сторил съвременния български законодател, който нерядко разкрива необясним афинитет към многословието, което не придава голям смисъл, но, безспорно, затормозява тълкувателя (срв. напр. чл. 379, ал. 2 и ал. 3, чл. 386, ал. 1 ГПК). Последният метод на нормотворчество намирам за недопустим. [110] Такъв е подходът на повечето граждански кодификации. [111] Легалният термин „заинтересуван“ е запазен в предложението с оглед на бъдещия закон, въпреки че го намирам за подвеждащ (срв. бел. № 3 по-горе). Не тук е мястото да се вземе отношение по него. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ВОДЕНЕТО НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ В ПРАКТИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИЛИЩА (1893-2015) Актуален поглед върху воденето на чужда работа без натоварване /част 1/ Актуален поглед върху воденето на чужда работа без натоварване /част 2/ Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения « ОТНОСНО ИСКАНЕТО НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ЗА ДАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТЪЛКУВАНЕ НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.125, АЛ.2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА IT IS UNFORGIVABLE, EVEN IF THEY DO NOT KNOW »
7,723,134
http://gramada.org/%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D1%87%D0%BB-135-%D0%B7%D0%B7/
2019-05-25T21:47:05
[ "de lege lata", "de lege lata", "de lege ferenda", "de lege lata", "De lege ferenda", "De lege ferenda" ]
Ефектът от съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудителното изпълнение върху недвижим имот | грамада Ефектът от съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудителното изпълнение върху недвижим имот[1]. Искът по чл. 135 ЗЗД, наречен в доктрината „Отменителен” или „Павлов”, а в практиката „Иск на заспалия кредитор”, е средство, чрез което предявилият го необезпечен кредитор цели да бъде прогласена от съда относителната недействителност на извършена от неговия длъжник разпоредителна сделка с недвижим имот, за да може да насочи принудителното изпълнение върху същия този недвижим имот. В практиката на органите по принудително изпълнение се наблюдават множество случаи, при които кредиторът с изпълнителен лист предявява иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като длъжникът е успял да прехвърли своя недвижим имот, от който кредиторът цели да се удовлетвори, преди върху него да бъде вписана възбрана[2]. Също така, често се наблюдават течащи изпълнителни производства спрямо длъжник, провеждани от кредитор с вписано обезпечение – ипотека, залог на търговско предприятие или възбрана, преди прехвърлителната сделка, при което конкуриращия кредитор, който се е снабдил със съдебно решение по чл. 135 ЗЗД, но без да има изпълнителен лист, претендира права спрямо имота, върху който се провежда изпълнението. В този смисъл проблемите пред органите по принудителното изпълнение са свеждат до следните значими правни въпроси: какъв е ефектът на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудително изпълнение при разгледаните по-горе две хипотези, съответно може ли този кредитор да се счита за присъединен по смисъла на чл. 459, ал.1 ГПК спрямо изпълнението върху имота, чиито прехвърляне е прогласено за относително недействително? Какъв е ефектът на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудително изпълнение? Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане – чл. 133 ЗЗД. Длъжникът може да се опита да осуети тази възможност с цел увреждане на кредиторите си, като извърши разпоредителни сделки със своето недвижимо имущество и така затрудни тяхното удовлетворяване. За да защити правото си да се удовлетвори от цялото длъжниково имущество, всеки кредитор има право да предяви иск по чл. 135 ЗЗД, за да бъде обявена извършената от длъжника разпоредителна сделка с недвижимото му имущество за относително недействителна. Последицата от обявяването на относителната недействителност на сделката се изразява в това, че кредиторът получава възможност да проведе принудително изпълнение върху имота независимо, че той е прехвърлен в полза на трето лице[3]. Необходимо е исковата молба по предявения иск да бъде вписана в службата по вписванията – чл. 114а ЗС във връзка с чл.4, „л” ПВ и чл. 135, ал.1 ЗЗД[4], непосредствено след разпоредителната сделка извършена от длъжника и преди третото лице приобретател на свой ред да е вписало права върху това имущество или да го е отчуждило, тъй като титулярът на вписаното право, съответно новият приобретател, би имал противопоставими права спрямо предявилия иска по чл. 135 ЗЗД кредитор и удовлетворяването на последния би било значително затруднено, ако не и невъзможно. Изключение е случаят, в който разпоредителната сделка е извършена преди вписването на исковата молба, но е безвъзмездна – например отказ от право, дарение или завет. При такава сделка дори тя да е извършена преди вписването на исковата молба и третото лице да е добросъвестно, относителната недействителност се разпростира и върху нея, тъй като разпореждането е безвъзмездно – по аргумент на противното от чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД[5]. Упражняваното от кредитора право по чл. 135 ЗЗД е преобразуващо, а характера на иска конститутивен. Съдебното решение по предявен отменителен иск няма сила на присъдено нещо относно вземането на кредитора[6], като последиците му ползват само този, който го е предявил. Съдебното решение прогласяващо относителната недействителност по смисъла на чл. 135 ЗЗД няма осъдителен характер и не може да служи като основание на ищеца да образува изпълнително производство срещу длъжника, за да събере вземането си. За всички трети лица извън страните по процеса, атакуваната сделка е валидна и поражда правните си последици. – ефект на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД в хипотезата, при която ищецът се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника, чието разпореждане е обявено за относително недействително. В хипотезата, при която насочването на изпълнението върху недвижим имот, чрез вписване на възбрана, не е извършено преди вписването на разпоредителната сделка с него от длъжника, съдебният изпълнител би постановил отказ от изпълнение. При това положение кредиторът би могъл да предяви иск по чл. 135 ЗЗД срещу длъжника и приобретателя. С влизането в сила на съдебното решение, което постановява относителната недействителност на извършената от длъжника сделка и при условие, че исковата молба по предявения иск е вписана в службата по вписванията преди разпореждането (при безвъзмездно разпореждане редът на вписване е без значение), кредиторът ще може да насочи принудителното изпълнение и да поиска от съдебния изпълнител вписването на възбрана върху имота, съответно извършването на всички последващи действия водещи до изнасянето му на публична продан. При реализирането на проданта, кредиторът по Павловия иск ще се удовлетвори като хирографарен, тъй като в разглеждания случай той не притежава обезпечение осигуряващо привилегия, а само вписана в негова полза възбрана. Ако съществуват кредитори с обезпечения върху имота – ипотека, особен залог на търговско предприятие, чиито елемент е имота, удостоверено от съд право на задържане, които са вписани в службата по вписванията преди разпоредителната сделка на длъжника, съответно правото на задържане е удостоверено със съдебно решение, чиято дата е преди разпоредителната сделка, тези кредитори ще се считат за присъединени по право – чл. 459, ал. 2 ГПК и чл. 10, ал. 3 ЗОЗ. Поради това те биха се удовлетворили преди кредитора, в чиято полза е съдебното решение по чл. 135 ЗЗД, тъй като исковата молба по чл. 135 ЗЗД ще е вписана след гореизброените обезпечения. – ефект на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД в хипотезата, при която друг кредитор (обезпечен) провежда принудително изпълнение върху имота предмет на обявената за относително недействителна сделка При тази хипотеза кредитор на длъжника – ипотекарен или заложен, се е снабдил с изпълнителен лист и е насочил изпълнението върху недвижим имот, независимо от извършеното прехвърляне, тъй като обезпечението му е вписано преди прехвърлителната сделка. В същото време, извършената разпоредителна сделка е предмет на предявен от друг кредитор на този длъжник иск по чл. 135 ЗЗД. При снабдяване със съдебното решение обаче, кредиторът все още не притежава изпълнителен лист срещу длъжника, а както уточнихме, решението по чл. 135 ЗЗД няма сила на присъдено нещо спрямо наличието на вземане на кредитора от длъжника и не съдържа в себе си осъдителен диспозитив и изпълнителна сила за това вземане, което не му позволява да образува изпълнително производство, съответно да се присъединява към вече образуваното изпълнение по реда на чл. 456 ГПК. Тук се задава въпроса как кредиторът би могъл да предяви правата си в провежданото от конкуриращия го кредитор принудително изпълнение върху имота собственост на техния общ длъжник? В литературата се споделя становището, че de lege lata на ищецът по чл.135 ЗЗД, следва да се признае качеството на присъединен по право взискател по смисъла на чл. 459, ал.1 ГПК[7]. Това становище не може да бъде споделено de lege lata[8] поради следните съображения изложени по – долу, но следва да се сподели de lege ferenda. Вярно е, че ефектът на влязлото в сила съдебно решение по чл.135 ЗЗД, с което се прогласява относителна недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, е същият, като този на вписана върху имота възбрана. И в двата случая кредиторът подготвя принудителното изпълнение върху този имот за удовлетворяване на вземанията си от неговия собственик, като последиците на извършените след вписаната искова молба/възбрана сделки са, че те са относително недействителни спрямо него. Въпреки това, разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК е ясна, точна и безпротиворечива. В нея изчерпателно е посочено, че само кредитор, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, следва да се счита за присъединен по право взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Разпоредбата е императивна и спрямо нея не може да се прилага разширително тълкуване[9]. Преди постановяването на ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС, съществуваше противоречива практика относно това дали само кредиторите, в чиято полза са допуснати запор/възбрана в обезпечително производство попадат под предметния обхват на чл. 459, ал.1 ГПК, или разпоредбата намира приложение и за тези кредитори, в чиято полза са наложени запори и възбрани в изпълнително производство. Тълкувателното решение прие, че разпоредбата касае всички кредитори, в чиято полза са наложени запори/възбрани, независимо дали налагането им е станало по силата на обезпечителна заповед, или акт подлежащ на изпълнение по смисъла на чл.426 ГПК. С това становище ВКС не приложи разширително тълкуване, а уточни, че в текста на разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК се имат предвид всички кредитори, в чиято полза са наложени запори/възбрани, като е без значение производството, по което те са наложени – обезпечителен или изпълнителен процес. Никъде в тълкувателното решение не са коментирани друг тип обезпечения, освен запора и възбраната, а разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК визира именно тях. За останалите обезпечения – ипотека, реален залог и право на задържане, съответно особен залог, са предвидени разпоредбите на чл. 459, ал. 2 ГПК и чл. 10, ал.3 ЗОЗ. Никъде в посочените законови текстове не се говори за кредитори предявили права по чл. 134 и 135 ЗЗД, които искове се третират в доктрината като искове осигуряващи обезпечение[10]. Пример за такова посочване е разпоредбата на чл. 136, т.1 ЗЗД, която указва, че вземанията за разноски относно исковете по чл. 134 и 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Въпреки, че с оглед техните последици, Павловият иск и възбраната са сходни, не може да става и дума за тяхното отъждествяване, съответно вмъкването на иска по чл. 135 ЗЗД под понятието възбрана, посочено в чл. 459, ал.1 ГПК. Възбрана се налага в обезпечително или изпълнително производство, като функцията и е да забрани разпореждането на длъжника с недвижимия си имот, докато той още е в неговия патримониум. Освен това, възбраната е началото на принудителното изпълнение върху недвижим имот, като вписването и от съдебния изпълнител е задължително условие, за да може да се пристъпи към всички последващи действия водещи до осребряването му – опис, оценка, публична продан. От своя страна, Павловият иск се предявява в исково производство. Възбраната е обезпечение на процесуалното гражданско право, докато правото по чл. 135 ЗЗД е материално. Извън гореизложените съображения, смисълът на иска по чл. 135 ЗЗД не е да създаде възможност за упражнилия го кредитор да се присъедини като взискател при висящо принудително изпълнение насочено върху имота, а да осигури бъдещото принудително изпълнение върху него независимо в чии патримониум се намира той. Това следва от факта, че след вписаната искова молба по чл. 135 ЗЗД, всички последващи прехвърляния са непротивопоставими на вписалия я кредитор. В допълнение на казаното, дори и имотът да бъде изнесен на публична продан и кредиторът по чл. 135 ЗЗД да не бъде включен в разпределението, съответно интересът му да не бъде удовлетворен чрез плащане, или охранен чрез заделяне на припадащата му се сума, той може да проведе последващо принудително изпълнение и отново да изнесе имота на публична продан, като третото лице купувач на предходната продажба ще претърпи евикция. Разбира се това не важи във всички случай, а само тогава, когато третото лице приобретател е придобило своите права след проведено изпълнение от взискател, чиито права са непротивопоставими на ищеца по чл. 135 ЗЗД, поради по-рано вписаната му искова молба. Чл. 175 ЗЗД постановява погасяване по силата на закона на всички ипотеки вписани след първата ипотека, както и на всички вещни права, но никъде не се споменава за други права, включително права възникващи от вписани искови молби и следващите ги съдебни решения. Правата по вписаната искова молба не може да се погасят поради провеждането на публична продан и при евентуално уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да насочи изпълнението спрямо имота, тъй като неговите права ще са противопоставими на правата на взискателя по изпълнителното дело по аргумент от чл. 496, ал.2, изр 2 ГПК. Тъй като предявеният отменителен иск няма сила на присъдено нещо относно наличието на вземане на кредитора и неговия размер, ако се приеме тезата, че този кредитор е присъединен по право, не става ясно за каква сума ще го присъедини съдебният изпълнител и на какво основание. Така стоят нещата de lege lata. De lege ferenda обаче, следва да се подкрепи становището изразено в доктрината, че кредитор с вписана искова молба по чл. 135 ЗЗД, следва да се счита за присъединен по право взискател по смисъла на чл.459, ал. 1 ГПК, с уговорката, че разпоредбата трябва да бъде променена, чрез посочването на този кредитор в обхвата и. Нуждата от такава промяна е продиктувана от факта, че в хипотезата, при която е проведено принудително изпълнение върху недвижим имот от обезпечен кредитор – например ипотекарен, чието обезпечение е вписано преди исковата молба на ищеца по чл. 135 ЗЗД, е възможно след последната да има вписани други обезпечения – възбрани, ипотеки или залози на търговско предприятие. Ако кредиторът по чл. 135 ЗЗД не се счита за присъединен по право взискател и вземането на първият по ред кредитор – в случая ипотекарният, бъде удовлетворено от продажната цена и остане сума за разпределяне, обезпечените кредитори считани за присъединени по право ще получат остатъка въпреки, че исковата молба по чл. 135 ЗЗД е вписана преди техните обезпечения. Така този кредитор ще бъде ощетен, тъй като третото лице приобретател по публичната продан ще има противопоставими нему права, поради това, че ипотеката на взискателя провел принудителното изпълнение е била вписана преди исковата молба, съответно кредиторът по чл. 135 ЗЗД няма да може да насочи изпълнението срещу третото лице и съдебното решение ще се окаже безполезно. Именно поради изложеното в последните редове, Отменителният иск като вид обезпечение, следва да бъде включено в обхвата на чл. 459, ал.1 ГПК[11], но не и да се счита, че поради сходните му последици с тези на възбраната, чл. 459, ал.1 ГПК, трябва да се прилага пряко спрямо него в сегашния и вид. Ако приемем, че последното е вярно, би излязло, че вписаната искова молба буквално следва да се квалифицира като възбрана, и при бъдещото принудително изпълнение, съдебният изпълнител ще може да пристъпи директно към опис и публична продан, без да вписва възбрана. Подобно явление е непознато в доктрината като опция, а и не би следвало да се допуска. Последиците на вписаната възбрана са сходни с тези на положителното съдебно решение по предявен отменителен иск, но това не прави вписаната искова молба по чл.135 ЗЗД възбрана, а и никъде в законодателството – ЗЗД, ГПК, ЗС не е предвидено такова отъждествяване. Възбрана може да не се вписва в изпълнителното производство единствено, когато същата е вписана по-рано в обезпечително производство. Ефектът на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо принудителното изпълнение има две проявления. Когато изпълнителното производство е с взискател ищецът по този иск, положителното съдебно решение му осигурява възможност да насочи принудителното изпълнение върху имота на длъжника, който е бил прехвърлен от последния преди вписването а възбрана в полза на кредитора. Когато изпълнителното производство е с взискател обезпечен кредитор, положителното съдебно решение на конкуриращия го кредитор и ищец по чл. 135 ЗЗД, не създава задължение за съдебния изпълнител да го счита за присъединен по право, по смисъла на чл. 459, ал. 1 ГПК, а осигурява възможност за провеждане на принудително изпълнение върху имота, в чиито и патримониум да се намира той, но само в случай, че обезпеченият кредитор не е с вписано обезпечение преди исковата молба по чл. 135 ЗЗД. В противен случай третото лице приобретател по извършената публична продан ще има противопоставими права спрямо титуляра на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД и няма да подлежи на евикция, съответно титуляра ще бъде ощетен и съдебното му решение ще се окаже безполезно. De lege ferenda кредиторът вписал искова молба по реда на чл. 135 ЗЗД трябва да бъде включен в предметния обхват на разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК, като бъде предвидено, че освен кредитори, в чиято полза са наложени запори/възбрани, присъединени по право следва да са и тези кредитори, които са вписали искови молби по предявени отменителни искове. [1] Статията е публикувана за първи път в сп. Търговско и облигационно право, 2017, №3. [2] Тук става въпрос за случаите, при които кредиторът по чл. 135 ЗЗД няма учредена ипотека, залог на търговско предприятие, чиито елемент е имотът, или право на задържане върху него. [3]Тълкувателно решение от 29.12.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ВКС. [4]Вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие – Тълкувателно решение от 14.03.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ВКС. [5]Дали сделката е безвъзмездна и е извършена преди вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съответно следва ли относителната недействителност да бъде прогласена в тази хипотеза, са въпроси, които следва да се разрешават в исковото производство. Под никакъв предлог съдебният изпълнител няма компетентност да преценява настъпили по смисъла на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД факти, съответно да извършва проверки относно това дали атакуваната сделка е възмездна или безвъзмездна, както и да преценява относителната недействителност по смисъла на тази разпоредба, тъй като тя има материалноправен характер. Единствената преценка, която съдебният изпълнител прави при наличие на вписана искова молба и отбелязано към нея съдебно решение по иска е относно реда на вписванията и дали той позволява насочването на изпълнението върху имота, предмет на обявената за относително недействителна сделка. [6]Решение № 639 от 06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС; Решение № 552 от 15.07.2010г. по гр.д. № 171/2009г. на ВКС. [7]Машев, К. Присъединен кредитор ли е ищецът, предявил иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, по чл. 459, ал. 1 ГПК. – Търговско и облигационно право, 2017, №1, стр. 36-40. [8]Така и Решение № 102 от 07.02.2017г. по в.гр.д. № 117/2017г. на Бургаски окръжен съд, в което правилно е прието, че, цитирам – „не е налице правна норма, която да сочи, че присъединен взискател по право във висящо изпълнително производство е лице , което е вписало искова молба относно спор за имоти, предмет на висящото изпълнително производство. Разпоредбите на чл.456, ал.1 и чл.459 ГПК са императивни правни норми, поради което е недопустимо по пътя на разширителното им тълкуване да бъде увеличен кръга от правоимащи лица. Логични са аргументите относно възможните усложнения във връзка със собствеността върху недвижимите имоти, ако те бъдат продадени на публична продан и при уважаване на предявените искове по чл.135 ЗЗД с влезли в сила съдебни решения, но както частният съдебен изпълнител, така и съдът нямат правомощия да създават закони, а само ги прилагат. [9]Определение № 498 от 21.07.2014г. по ч.т.д. № 1701/2014г. на Върховен касационен съд; В литературата – Голева, П. Прекъсва ли подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание погасителната давност. – Норма, 2014, № 8 и Велинов, Л. Погасителна давност по българското частно право, С., Фенея, 2008, с. 21. [10]В Решение № 48 от 21.02.2014 по гр.д. № 4321/2013г. на ВКС е посочено, че спецификата на Павловия иск е да служи за обезпечение за удовлетворяване на вземанията на кредитора. [11]В Решение № 356 от 20.12.2008г. по в.ч.г.д. № 745/2008г. на Апелативен съд Велико Търново неправилно е прието, че вземането на кредитор по чл. 135 ЗЗД е с право на предпочтително удовлетворение, което е с предимство пред всички вземания по чл. 136, т.3-6, позовавайки си на чл. 136, т.1 ЗЗД, където пък е предвидени предпочтително удовлетворение на разноските по отменителния иск. Предпочтителното удовлетворение е само за разноските по иска, но не и за вземането на кредитора. Съдът вероятно е искал да каже, че предпочтителното удовлетворение на кредитора по чл. 135 ЗЗД е спрямо кредиторите на приобретателя, който е придобил имота от длъжника чрез обявената за относително недействителна сделка, макар че и това квалифициране не е коректно, тъй като кредиторът по чл. 135 ЗЗД не влиза в конкуренция с кредиторите на приобретателя поради това, че става въпрос за различни длъжници. Спира ли се изпълнението спрямо приобретател на възбранен недвижим имот в хипотезата на чл. 638, ал. 1 ТЗ? Конкуренция между апорт и особен залог на търговско предприятие във връзка с придобиване на правa върху недвижим имот Някои въпроси на продажбата на недвижим имот по реда на Закона за особените залози За симбиозата между правата по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 135, ал. 1 ЗЗД ЗАЛИЧАВАНЕ НА ВЪЗБРАНИТЕ СЛЕД ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН НА НЕДВИЖИМ ИМОТ « Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД в практиката на Върховния Касационен съд КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ УПРАВИТЕЛ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО? (ЧАСТ I)* »
7,763,091
http://www.accounting-seminars.com/discussion-587/
2018-12-16T13:00:13
[ "Дело 1", "Дело 2", "Дело 1", "Дело 2", "Дело 1", "Дело 2" ]
Върху заплатата на мой служител е наложен запор от ЧСИ. До месец октомври 2018г. правих месечни удръжки от неговата заплата съгласно разпоредбите на закона. От месец ноември служителят минава на 4-часов работен ден и неговото възнаграждение спада под размера на минималната работна заплата. Какви действия е необходимо да предприема, за да спра да правя удръжки от заплата на служителя и да превеждам сумите по сметка на ЧСИ-то? Предприятието ни извършва превоз на товари в страната и изготвя своите финансови отчети на база МСФО. Във връзка с приети и обнародвани в ДВ законодателни промени, товарните автомобили в срок до 30 юни 2018 година следва да бъдат оборудвани с тахограф, контролиращ експлоатацията на моторното превозно средство. Необходимо ли е в отчета към 31 декември 2017 година да провизираме такъв разход, след като към края на отчетния период все още не е изтекъл крайния срок, в който влизат в сила промените в закона? Как се отчитат крипто-валутите? Третират ли се като Материални Запаси и отчитат ли се съгласно МСС 2? Беше наложен запор върху суми по моя банкова сметка. По тази банкова сметка постъпват единствено суми от пенсия в размер на 400 лв. Въпреки това обстоятелство банката е извършила превод по специалната сметка на ЧСИ на сума в размер от 2400 лв. Считам, че правата ми са нарушени. Как да постъпя? В ГДД, Част VI – Деклариране на взаимоотношения със свързани лица, как следва да се посочват покупко-продажбите на стоки? Дружеството ни се занимава с вътрешен и външен ремонт на сгради. Двама от нашите клиенти бяха завели съдебни дела относно претенции по изпълнението на ремонтите на техните обекти. След като в края на предходната година направихме съгласуване с нашият юрист той ни информира, че шансовете не са в наша полза, в следствие на което провизирахме съдебните разходи по следния начин: Дело 1 – 8000 лв. Дело 2 – 5000 лв. В крайна сметка по Дело 1 действителните разходи се оказаха 6 500 лв. , а по Дело 2 - 5900 лв. Допустимо ли е да закрием салдото по провизията от Дело 1 частично с това от Дело 2? Със запорно съобщение беше наложен запор върху заплатата на мой служител през 2017г. В началото на този месец получих второ запорно съобщение за налагане на запор върху заплатата на същия служител. Двата запора са наложени за различни задължения на служителя. Какви действия следва да предприема по отношение на втория наложен запор? Трябва ли да разпределям между двата запора месечните удръжки, които правя от заплатата на служителя? Лице, наето във фирмата, губи лаптоп и телефон. Лаптопът е на стойност 1 500 лв., а телефонът 300 лв. Как следва да третираме тази липса? Дружеството ни е направило провизия за гаранционното обслужване на партида продукция в размер на 23 000 лв. След като вече е изтекъл гаранционният период на продуктите остават неизползвани 5000 лв. от въпросната провизия? Какво ще е счетоводното и данъчното третиране от отписването й? Принцип за секвестируемост на имуществото на длъжника; От кои доходи могат да се правят удръжки; Как се налага запор; Какви са отговорностите за работодателя; Конкуренцията... лектор: адв. Анелия Батлева Обхват на МСС 2 Материални запаси; Нетната реализируема стойност; Справедлива стойност; Изчисляване на себестойността на МЗ; Реален и нормален капацитет; Стоки на път;... лектор: Мануела Чонкова
7,953,207
http://rs-dryanovo.org/uploads/lawsuit/NOVA/2012/VL/WEB_VALID.html
2018-04-24T14:22:15
[ "дело 329", "дело 437", "дело 3", "дело 466", "дело 9", "дело 23", "дело 374" ]
1 Гражданско дело No 265/2011 Искове по СК ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО А.Л.Н. Докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Решение от 15.12.2011г. В законна сила от 4.1.2012г. 2 Гражданско дело No 443/2011 Други дела БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД Н.С.И. Докладчик: 3 НОХД No 187/2011 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО А.А.Ч. Докладчик: Мотиви от 30.12.2011г. 4 АНД No 188/2011 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Р.Ш.Х. Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 21.12.2011г. Решение № 103 от 21.12.2011 г. Р.Ш.Х. 5 АНД No 189/2011 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Е.В.И. Докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Решение от 23.12.2011г. Решение № 105 от 23.12.2011 г. 6 АНД No 194/2011 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО К.Т.М. Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 27.12.2011г. Ришиние № 106 от 27.12.2011 7 Гражданско дело No 494/2010 Делби В.И.Б. С.Й.М., РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 20.5.2011г. Решение № 32 от 20.05.2011 г. Решение № 329/17.11.2011г. по Гражданско дело 329/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 8 НОХД No 177/2011 Гл.XI. Отглеждане на растения и престъпл. свързани с нарк.в-ва - чл.354, 354а ал.5, 354в ал.1 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Р.В.И. Докладчик: 9 АНД No 153/2011 По ЗД по пътищата А.И.Р. РУ НА МВР - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 10 АНД No 184/2011 Административни дела К.И.И. РУ НА МВР - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 30.12.2011г. 11 Гражданско дело No 467/2011 Искове по КТ И.Н.П. НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ДРЯНОВСКА ПРОБУДА-2008 Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 27.12.2011г. Решение № 100 от 27.12.2011 г. 12 АНД No 151/2011 Административни дела Б.Л.Т. РУ НА МВР - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 16.12.2011г. 13 Гражданско дело No 264/2011 Искове по СК ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО С.В.Ш., РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 29.9.2011г. 14 Гражданско дело No 746/2011 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ СЕВЛИЕВО Докладчик: 15 Гражданско дело No 216/2011 Искове по КТ П.Й.П. БУЛМЕКС ООД ГР. В. ТЪРНОВО Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 22.8.2011г. Решение от 24.01.2012 Гражданско дело № 437/2011 Решение № 10/24.1.2012г. по Гражданско дело 437/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 16 НОХД No 12/2012 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Х.Х.М. Докладчик: 17 Гражданско дело No 543/2011 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 24.11.2011г. 18 АНД No 193/2011 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.М.Ю. Докладчик: 19 Гражданско дело No 660/2011 Изменение на издръжка К.Н.О., 20 НОХД No 13/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО А.В.Д. Докладчик: 21 Гражданско дело No 721/2011 Други дела Й.Г.К., 22 Гражданско дело No 299/2011 Искове по КТ Н.К.Г. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Решение от 14.11.2011г. Разпореждане № 46/12.1.2012г. по Гражданско дело 3/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО В законна сила от 6.2.2012г. 23 Гражданско дело No 680/2011 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 12.12.2011г. 24 Гражданско дело No 458/2011 Искове по КТ Д.С.М. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: Решение № 89 от 23.12.2011 г. 25 Гражданско дело No 57/2012 Развод и недейств. на брака М.И.С. К.Й.С. Докладчик: 26 Гражданско дело No 436/2010 Други дела Д.К.Д. Б.Т.П., Е.С.Е., Л.С.Е., Р.Б.Е. Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 17.11.2011г. Решение № 84 от 17.11.2011 г. 27 АНД No 178/2011 Административни дела С.Н.С. ОБЩИНА ДРЯНОВО, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ Д-Р ИВАН НИКОЛОВ Докладчик: 28 Гражданско дело No 181/2011 Искове по КТ Г.Д.Г. ПОЛИ ПР И М-Н ООД Докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Решение от 31.10.2011г. Решение № 34/15.2.2012г. по Гражданско дело 466/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 29 Гражданско дело No 662/2011 Искове по КТ К.М.И. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 30 Гражданско дело No 669/2011 Искове по КТ Г.И.Т. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 32 АНД No 130/2011 По Закона за защита на потребителите (ЗЗП) ЦБА ТЪРГОВИЯ ЕООД КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ - РД РУСЕ Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 14.11.2011г. 34 Гражданско дело No 12/2012 Други дела МОБИЛТЕЛ ЕАД ЕТ "ПОЛИ - ГРУП - ПАВЛИНА ДРЕМСИЗОВА - САКР" Докладчик: 35 АНД No 11/2012 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.Л.Й. Докладчик: 36 Гражданско дело No 679/2011 Искове по КТ Г.М.Р. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 37 Гражданско дело No 83/2011 Облигационни искове В.А.К. З.З.Б., 38 Гражданско дело No 255/2011 Искове по КТ Б.Ц.Д. БУЛМЕКС ООД ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО Докладчик: 39 НОХД No 29/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Е.С.М. Докладчик: 40 Гражданско дело No 651/2011 Вещни искове Г.С.Г. Д.Г.И. Докладчик: 41 Гражданско дело No 10/2011 Облигационни искове ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ Т.Г.П. Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 29.12.2011г. 42 НОХД No 198/2011 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.К.Д., 43 АНД No 148/2011 По ЗД по пътищата С.П.Л. РУ НА МВР - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 29.12.2011г. ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 94 от 29.12.2011 г. и вместо него постанови: ИЗМЕНЯ НП № 193/11 от 21.03.2011 г. на Началник РУП-МВР Дряново, в частта в която за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя С. П. Л. от гр. *** на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева, като на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, налага на същия глоба в размер на 50 лева. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. 44 НОХД No 15/2012 Гл.V. Присвояване - чл.201-208 НК /без чл.203 и чл.206, ал.4/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.М.Т. Докладчик: 45 Гражданско дело No 87/2012 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ СЕВЛИЕВО, 46 Гражданско дело No 328/2011 Други дела Й.Г.К., 47 Гражданско дело No 429/2011 Други дела БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД П.Д.Д. Докладчик: 48 НОХД No 18/2012 Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Р.И.К. Докладчик: 49 Гражданско дело No 54/2012 Искове по КТ М.И.И. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 50 Гражданско дело No 62/2012 Искове по КТ В.М.М. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 51 НОХД No 6/2012 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.М.М. Докладчик: 52 НОХД No 40/2012 Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО А.А.С. Докладчик: 53 НОХД No 36/2012 Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.Т.Т. Докладчик: 54 НОХД No 39/2012 Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО А.Д.Н. Докладчик: 55 НЧХД No 86/2011 НЧХД Х.Н.С. Т.А.П., ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 25.10.2011г. Мотиви от 8.11.2011г. Решение № 35/5.4.2012г. по Наказателно дело 9/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 56 Гражданско дело No 151/2012 Развод по взаимно съгласие М.К.В., 57 НОХД No 88/2011 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Е.И.С., ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 15.11.2011г. Решение № 44/6.4.2012г. по Наказателно дело 23/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 58 НОХД No 20/2012 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО А.С.А. Докладчик: 59 НОХД No 43/2012 ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.Д.К. Докладчик: 60 Гражданско дело No 336/2011 Искове по КТ Т.Р.М. ЗЕДОАРИ ЕООД Докладчик: 61 НОХД No 24/2012 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Р.Й.И. Докладчик: 62 Гражданско дело No 13/2012 Искове по КТ Н.В.Н. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 63 АНД No 186/2011 Административни дела ЕТ "РОДИНА-90" ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДИМИТЪР ИВАНОВ ДИМИТРОВ РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ Докладчик: 64 Гражданско дело No 745/2011 Облигационни искове Б.К.С. Р.Б.К. Докладчик: 65 Гражданско дело No 114/2012 Развод по взаимно съгласие Й.И.Х., 66 Гражданско дело No 144/2012 Развод по взаимно съгласие Т.Д.Б., 67 Гражданско дело No 199/2012 Искове по СК М.Ю.Г., 68 Гражданско дело No 335/2011 Искове по КТ Т.Р.М. КОЛХИДА-2008 ЕООД Докладчик: 69 НЧХД No 37/2012 НЧХД Г.К.И. А.Г.Г. Докладчик: 70 АНД No 19/2011 Административни дела БДЖ-БУЛВАГОН АД ТД НА НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 21.4.2011г. В законна сила от 24.4.2012г. 71 Гражданско дело No 157/2012 Други дела ВИК ООД - ГР. ГАБРОВО Д.Л.Н. Докладчик: 72 Гражданско дело No 650/2011 Други дела Н.П.К. Б.Д.К., 73 НОХД No 50/2012 Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО В.Н.Т. Докладчик: 74 АНД No 32/2012 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.С.И. Докладчик: 75 АНД No 61/2011 Административни дела И.И.Н. АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 2.12.2011г. 76 АНД No 162/2011 Административни дела ОБЩИНА - ДРЯНОВО ПРЕДСТАВЛ. ОТ Д-Р ИВАН И. НИКОЛОВ АГЕНЦИЯ ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ Докладчик: 77 НЧХД No 124/2011 НЧХД Н.П.М. Г.Т.Й. Докладчик: 78 Гражданско дело No 671/2011 Делби Г.М.Ш., 79 Гражданско дело No 31/2011 Чл.19 ЗГР И.Г.С.Б. Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 21.3.2011г. Решение от 07.10.2011 Гражданско дело № 309/2011 80 Гражданско дело No 705/2011 Искове по КТ за отмяна на уволнение Б.М.С. ЮРЪПИЪН ХАУС ОФ БЕДС-БЪЛГАРИЯ ЕАД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ЙОРГЕН ТРОДЕСОН Докладчик: 81 Гражданско дело No 45/2012 Други дела И.Р.И. ОСЗГ ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 82 Гражданско дело No 161/2012 Развод и недейств. на брака М.Я.С. Ц.Б.С. Докладчик: 83 Гражданско дело No 214/2012 Чл.19 ЗГР А.Г.Ш. Докладчик: 84 НОХД No 57/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО П.И.П. Докладчик: 85 Гражданско дело No 376/2011 Други дела БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД Н.С.И. Докладчик: 86 Гражданско дело No 349/2011 Облиг. искове за непозволено увреждане и дела от с/у търговци С.Г.С. Х.Н.С. Докладчик: 87 Гражданско дело No 126/2012 Други дела ВИК ООД - ГР. ГАБРОВО Г.П.К. Докладчик: 88 АНД No 143/2011 Административни дела ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ГР. ГАБРОВО Докладчик: 89 Гражданско дело No 270/2012 Развод по взаимно съгласие Н.Д.Г., 90 Гражданско дело No 200/2012 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО Докладчик: 91 АНД No 196/2011 Административни дела ЯНИЦА ООД ТД НА НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО Докладчик: 92 НОХД No 48/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 93 АНД No 7/2012 Административни дела УНИТРАФ АД ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ГР. ГАБРОВО Докладчик: 94 АНД No 46/2012 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Х.Б.А. Докладчик: 95 Гражданско дело No 139/2012 Дела по Закона срещу домашното насилие Д.И.Р. Я.И.Ж. Докладчик: 96 Гражданско дело No 281/2011 Облиг. искове за непозволено увреждане и дела от с/у търговци ДАНИ 2006 ЕООД ДРЯНОВО АВТО ООД - ДРЯНОВО Докладчик: 97 НОХД No 68/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО В.В.Х. Докладчик: 98 Гражданско дело No 345/2011 Развод и недейств. на брака П.Х.П. С.Т.П. Докладчик: 99 НОХД No 195/2011 ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО П.Б.Ц. Докладчик: 100 АНД No 17/2012 По ЗД по пътищата А.Л.У. РУ НА МВР - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 101 Гражданско дело No 137/2012 Облигационни искове ИНТЕРИОРПРОТЕКТ ЕООД ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 102 НОХД No 66/2012 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО З.А.Д., 103 НОХД No 70/2012 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.П.Д. Докладчик: 104 Гражданско дело No 3/2012 Облигационни искове ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД Е.Б.Б., 106 Гражданско дело No 152/2012 Изменение на издръжка К.П.Н., 107 Гражданско дело No 158/2012 Искове по КТ И.И.И. КОЛЮ ФИЧЕТО ЕООД Докладчик: 108 Гражданско дело No 301/2012 Чл.19 ЗГР С.И.Д. Докладчик: 109 Гражданско дело No 307/2012 Развод по взаимно съгласие Т.К.Г., 110 Гражданско дело No 183/2010 Други дела С.С.П. М.П.Т. Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 13.6.2011г. Решение от 25.06.2012 Гражданско дело № 175/2012 В законна сила от 25.6.2012г. 111 НЧХД No 98/2011 НЧХД П.Х.П. К.К.К., Ц.Н.Ш., ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 2.9.2011г. Ц.Н.Ш. Присъда от 21.12.2011 Наказателно дело № 676/2011 112 НОХД No 76/2012 Гл.XI. Отнемане на МПС - чл.346 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО З.Е.М. Докладчик: 113 АНД No 30/2012 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО В.П.Д. Докладчик: 114 НОХД No 77/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Н.Н.Т. Докладчик: 115 НОХД No 61/2012 ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Н.Д.В. Докладчик: 116 Гражданско дело No 122/2012 Облигационни искове Г.К.Р. М.М.С. Докладчик: 117 Гражданско дело No 215/2012 Искове по КТ Ч.Г.Д. ПОЛИ ПР И М-П ООД Докладчик: 118 Гражданско дело No 664/2011 Облигационни искове ПРО ЛЕГО АД М.М.Т. Докладчик: 119 Гражданско дело No 2/2012 Други дела БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД Р.Л.Л. Докладчик: 120 Гражданско дело No 74/2012 Други дела МОБИЛТЕЛ ЕАД М.М.С. Докладчик: 121 Гражданско дело No 150/2011 Други дела ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ ООД ПОЛИ ПРИМ-П ООД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ КРАСИМИРА ПАНАЙОТОВА МИХАЙЛОВА, ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 22.12.2011г. Решение № 88 от 22.12.2011 г. 122 Гражданско дело No 193/2012 Искове по КТ Ц.Т.Г. КОЛЮ ФИЧЕТО ЕООД Докладчик: 123 Гражданско дело No 194/2012 Искове по КТ М.С.Ц.И. КОЛЮ ФИЧЕТО ЕООД Докладчик: 124 Гражданско дело No 314/2012 Други дела ЕЛИТ ООД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ИВАН ПЕТРОВ МИЦОВ В.Д.В. Докладчик: 125 Гражданско дело No 156/2012 Други дела ВИК ООД - ГР. ГАБРОВО Т.Г.Н. Докладчик: 126 Гражданско дело No 228/2012 Искове по КТ С.С.К. КОЛЮ ФИЧЕТО ЕООД Докладчик: 127 Гражданско дело No 261/2012 Други дела БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД А.А.С. Докладчик: 128 НОХД No 38/2012 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.В.В., 129 НОХД No 65/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.Р.Д. Докладчик: 130 Гражданско дело No 29/2012 Издръжка В.И.К. И.В.К. Докладчик: 131 НОХД No 83/2012 Гл.XI. Отглеждане на растения и престъпл. свързани с нарк.в-ва - чл.354, 354а ал.5, 354в ал.1 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО Д.В.Н. Докладчик: 132 Гражданско дело No 191/2012 Развод и недейств. на брака В.Х.Б. А.К. Докладчик: 133 Гражданско дело No 211/2012 Искове по КТ Г.В.Л. КОЛЮ ФИЧЕТО ЕООД Докладчик: 134 Гражданско дело No 212/2012 Искове по КТ Е.Н.Н. КОЛЮ ФИЧЕТО ЕООД Докладчик: 135 НОХД No 81/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Х.А.В. Докладчик: 136 Гражданско дело No 275/2011 Други дела ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД СТАЛДЕР ЕООД, 137 Гражданско дело No 495/2011 Делби И.А.В., 138 НОХД No 87/2012 ГЛ.VI. ПРЕСТЪПЛ-Я ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Б.Т.Т. Докладчик: 139 Гражданско дело No 150/2012 Други дела МОБИЛТЕЛ ЕАД А.Н.К. Докладчик: 140 Гражданско дело No 102/2012 Други дела БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД П.Б.Л. Докладчик: 141 Гражданско дело No 141/2012 Други дела Н.К.Н. П.Р.Д. Докладчик: 142 Гражданско дело No 213/2012 Искове по КТ И.Д.Д. КОЛЮ ФИЧЕТО ЕООД Докладчик: 143 Гражданско дело No 233/2012 Искове по КТ М.И.С. КОЛЮ ФИЧЕТО ЕООД Докладчик: 144 Гражданско дело No 234/2012 Искове по КТ Д.С.Р. КОЛЮ ФИЧЕТО ЕООД Докладчик: 145 Гражданско дело No 297/2012 Искове по КТ Н.П.Д.В. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 146 Гражданско дело No 116/2012 Облиг. искове за непозволено увреждане и дела от с/у търговци ИВ БОДИ БЪЛГАРИЯ ЕООД ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 147 Гражданско дело No 149/2012 Облиг. искове за непозволено увреждане и дела от с/у търговци ЕТ КРИСТАЛ-НИКОЛОВ КОЛЮ ФИЧЕТО ЕООД Докладчик: 148 АНД No 56/2012 Административни дела Й.К.Г. ОБЩИНА - ДРЯНОВО ПРЕДСТАВЛ. ОТ Д-Р ИВАН И. НИКОЛОВ Докладчик: 149 НОХД No 91/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.И.М. Докладчик: 150 АНД No 62/2012 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО, 151 АНД No 200/2011 Административни дела К.Г.П. МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА Докладчик: 152 Гражданско дело No 207/2012 Други дела М.Н.М., 153 НОХД No 96/2012 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.Й.К. Докладчик: 154 НОХД No 98/2012 Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.Г.Г. Докладчик: 155 АНД No 49/2012 Административни дела Н.Т.П. ОБЩИНА ДРЯНОВО, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ Д-Р ИВАН НИКОЛОВ Докладчик: 156 НОХД No 75/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО А.М.Б. Докладчик: 157 Гражданско дело No 58/2012 Други дела МОБИЛТЕЛ ЕАД И.Н.Х. Докладчик: 158 НОХД No 102/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО Ф.Е.Л. Докладчик: 159 Гражданско дело No 319/2012 Вещни искове Г.Е.Д. Докладчик: 160 Гражданско дело No 353/2012 Развод по взаимно съгласие М.Д.Д.С., 161 НОХД No 101/2012 ГЛ.IV. ПРЕСТЪПЛ-Я П-В БРАКА,СЕМЕЙСТВ.И МЛАДЕЖТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО М.С.Ш. Докладчик: 162 Гражданско дело No 500/2010 Други дела И.Г.Б., Р.П.Б. Й.И.А. Докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Решение от 1.8.2011г. Определение № 945/19.10.2011г. по Гражданско дело 374/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО В законна сила от 24.8.2012г. 163 Гражданско дело No 356/2012 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО Докладчик: 164 НОХД No 107/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО Н.Х.Н. Докладчик: 165 Гражданско дело No 305/2011 Искове по КТ И.Х.И. ПОЛИ ПРИМ-П ООД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ КРАСИМИРА ПАНАЙОТОВА МИХАЙЛОВА Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 15.12.2011г. Определение от 23.05.2012 Гражданско дело № 147/2012 166 Гражданско дело No 311/2012 Искове по КТ А.М.Ю. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 167 Гражданско дело No 410/2012 Развод по взаимно съгласие М.Б.Ц., 168 АНД No 71/2012 По ЗД по пътищата И.Н.И. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 169 Гражданско дело No 350/2012 Издръжка С.Д.И. Д.П.П. Докладчик: 170 АНД No 58/2012 Административни дела А.Н.И. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 171 Гражданско дело No 678/2011 Облигационни искове С.К.К. СЪДЕБНО ИЗПЪЛНИТЕЛНА СЛУЖБА ПРИ РАЙОНЕН СЪД ГР. ГАБРОВО Докладчик: 172 Гражданско дело No 432/2012 Развод и недейств. на брака Н.Р.С. И.П.С. Докладчик: 173 Гражданско дело No 526/2012 Развод и недейств. на брака Ю.М.М. И.Н.М., 174 АНД No 92/2012 Административни дела А.И.Д. РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Докладчик: 175 НЧХД No 123/2011 НЧХД П.Г.И. Т.Г.Й., 176 Гражданско дело No 247/2011 Облигационни искове В.Г.И. ОБЩИНА ГР. ДРЯНОВО Докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Решение от 8.12.2011г. Решение от 23.04.2012 Гражданско дело № 41/2012 Връща Гр. Д. № 247/2011 г. по описа на ДРС, ВГР. Д. № 41/2012 г. по описа на ГОС и Дело № 909/2012 г. на ВКС. Определение от 19.09.2012 Гражданско дело № 909/2012 Оставя без разглеждане касацоинната жалба. 177 Гражданско дело No 269/2012 Искове по СК Л.К.Л. З.Г.М., 178 Гражданско дело No 533/2012 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ГР. СЕВЛИЕВО Докладчик: 179 Гражданско дело No 505/2012 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДСП - ГР.СЕВЛИЕВО Докладчик: 180 Гражданско дело No 506/2012 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДСП - ГР.СЕВЛИЕВО Докладчик: 181 АНД No 42/2012 Административни дела ЯНИЦА ООД ТД НА НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО Докладчик: 182 НОХД No 119/2012 Гл.XI. Отглеждане на растения и престъпл. свързани с нарк.в-ва - чл.354, 354а ал.5, 354в ал.1 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.В.Н. Докладчик: 183 Гражданско дело No 320/2012 Облиг. искове за непозволено увреждане и дела от с/у търговци НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ"ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИЛЧО АЛЕКСИЕВ ЛАМБРЕВ ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 184 Гражданско дело No 606/2010 Облигационни искове Р.Д.П. В.И.П. Докладчик: 185 АНД No 25/2012 Административни дела ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ ДА ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ СОФИЯ Докладчик: 186 АНД No 99/2012 Чл.78а НК А.Г.И. Докладчик: 187 АНД No 100/2012 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО Р.И.Г. Докладчик: 188 Гражданско дело No 341/2012 Издръжка К.Й.Д. Й.Д.Д. Докладчик: 189 АНД No 16/2012 По ЗД по пътищата К.С.К. РУ НА МВР - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 190 НЧХД No 47/2012 НЧХД С.С.Д. И.П.И. Докладчик: 191 Гражданско дело No 218/2009 Делби М.М.С. М.А.Г. Докладчик: 192 Гражданско дело No 27/2012 Други дела БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД Н.К.Д. Докладчик: 193 НОХД No 123/2012 ГЛ.IX. ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Г.Т.Й. Докладчик: 194 НОХД No 125/2012 Гл.X. Хулиганство - чл.325 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО К.Е.Г., 195 НОХД No 126/2012 Гл.II. Блудство - чл.149 и 150 НК /без чл.149, ал.5 НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Р.Ш.Р. Докладчик: 196 Гражданско дело No 337/2012 Чл.19 ЗГР Р.М.О. ОБЩИНА ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 197 НОХД No 63/2012 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Г.Т.Й. Докладчик: 198 АНД No 51/2012 Административни дела ЕТ КИТ-БОРИСЛАВ ДЯНКОВ ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ГР. ГАБРОВО Докладчик: 199 АНД No 84/2012 По ЗД по пътищата С.Н.М. РУ ПОЛИЦИЯ - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 200 АНД No 106/2012 По ЗД по пътищата С.Ш.К. РУ ПОЛИЦИЯ - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 201 Гражданско дело No 522/2012 Искове по КТ Е.Т.С. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 202 Гражданско дело No 590/2012 Развод по взаимно съгласие М.К.В., 203 Гражданско дело No 333/2012 Издръжка Г.П.Г. П.Ц.Ц. Докладчик: 204 Гражданско дело No 332/2012 Искове по КТ М.Т.Б. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 205 АНД No 45/2012 По ЗД по пътищата Д.Д.А. РУ НА МВР - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 206 Гражданско дело No 534/2012 Искове по КТ В.Г.Б. ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ Докладчик: 207 Гражданско дело No 704/2011 Облиг. искове за непозволено увреждане и дела от с/у търговци Н.Г.К. ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ АД Докладчик: 208 Гражданско дело No 504/2012 Издръжка Р.А.Р., 209 Гражданско дело No 601/2012 Развод по взаимно съгласие Н.С.А., 210 Гражданско дело No 615/2012 Развод по взаимно съгласие Е.Д.И., 211 НОХД No 137/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО В.Т.Й. Докладчик: 212 НОХД No 139/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО Б.Х.В. Докладчик: 213 Гражданско дело No 592/2012 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО Докладчик: 214 Гражданско дело No 349/2012 Други дела Д.Ц.М. ОБЩИНА ДРЯНОВО, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ Д-Р ИВАН НИКОЛОВ Докладчик: 215 Гражданско дело No 354/2012 Други дела Д.И.К., 216 Гражданско дело No 459/2011 Развод и недейств. на брака М.М.Т. Т.К.Т., 217 НОХД No 118/2012 Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО П.Д.Ч. Докладчик: 218 Гражданско дело No 434/2012 Издръжка Х.М.Х., 219 АНД No 103/2012 Административни дела Я.А.А. ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ Докладчик: 220 НОХД No 120/2012 Гл.V. Документна измама - чл.212 /без чл.212, ал.5/, 212а НК, 212б НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.А.М. Докладчик: 221 АНД No 124/2012 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.И.П. Докладчик: 222 Гражданско дело No 505/2011 Други дела К.Р.К. ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД ВАРНА Докладчик: 223 АНД No 111/2012 Административни дела С.Б.И. РУ ПОЛИЦИЯ - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 224 Гражданско дело No 612/2012 Дела по Закона срещу домашното насилие Д.К.Ц. Е.Д.Ц. Докладчик: 225 Гражданско дело No 182/2011 Други дела АЛЕКС-РС ООД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА СТОЯНОВА Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ АД Докладчик: 226 АНД No 130/2012 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО В.М.Г. Докладчик: 228 НОХД No 149/2012 ГЛ.II. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.Л.Д. Докладчик: 229 АНД No 90/2012 По ЗД по пътищата Н.Й.Й. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 230 АНД No 132/2012 Административни дела Д-Р ГОЧО КАРАГОЧЕВ - ДЕРМАТОВЕНЕРОЛОГ СИМП РАЙОННА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА - ГАБРОВО Докладчик: 231 НОХД No 150/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Б.Д.П. Докладчик: 232 АНД No 86/2012 По ЗД по пътищата Л.С.Г. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 233 НОХД No 152/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО П.П.Н. Докладчик: 234 Гражданско дело No 538/2012 Искове по КТ С.И.М. АРЕС БИЛД ГРУП ЕООД Докладчик: 235 АНД No 121/2012 По ЗД по пътищата Д.М.М. РУ ПОЛИЦИЯ - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 236 НОХД No 157/2012 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО П.Н.А. Докладчик: 237 Гражданско дело No 436/2012 Изменение на издръжка С.И.М. Е.А.И. Докладчик: 238 АНД No 117/2012 Административни дела МИЛПАК ООД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ УПРАВИТЕЛЯ ЯНКО АЛЕКСАНДРОВ АЛЕКСАНДРОВ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ Докладчик: 239 АНД No 112/2012 По ЗД по пътищата П.К.С. РУ ПОЛИЦИЯ - ГР. ДРЯНОВО Докладчик: 240 НОХД No 161/2012 ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО П.С.Т. Докладчик: 241 Гражданско дело No 645/2012 Други дела В И К ООД ГАБРОВО М.К.М. Докладчик: 242 АНД No 165/2012 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.Н.П. Докладчик:
8,065,208
http://petdoshkov.blog.bg/drugi/2008/02/28/prodyljenie-ot-treto-otkrovenie.168003?reply=582481
2019-08-25T10:42:39
[ "дело 867", "дело 990", "дело 867", "дело 990", "дело 867", "дело 990", "дело 990", "дело 990", "дело 867" ]
Блогът на petdoshkov :: Продължение от Трето Откровение 28.02.2008 02:36 - Продължение от Трето Откровение Прочетен: 43188 Коментари: 86 Гласове: Последна промяна: 01.03.2008 06:33 Съдебно заседание на 21. 02. 2006г. - продължение, Бенина 2 Поисках ответниците да отговорят на допълнителен въпрос: Показах ли официални документи в предаването. Бенина не уважи искането, понеже ”самите ответници оспорват това, което жалбоподателят твърди”. Това е абсолютна глупост. Официалните документи се ползват с формална и материална доказателствена сила. Поисках, „тъй като вещото лице не предаде видеоматериала, съдът да призове Камелия Илиева – секретарка на ректора, която да отговори потвърждава ли, или отрича верността на стенограмата, която е направила”. Отказа ми се, понеже „по делото има изслушана експертиза”. Такава няма, както и предаден запис. Поисках Бенина 2 да допълни доказателствения материал по текущото дело 867 с приетите по идентичното дело №: 990/2005г. ( Бенина 1): - Решение 439 от 17 юни на Министерски съвет на РБ за прием на докторанти през 2003/2004г (ЮЗУ под №5 в Приложение 3 с 25 докторантури); - в-к “Сега” бр.175/29. 07. 2003г (ЮЗУ обявява със заповед на ректора 36 докторантури, с 11 повече над разрешените от Министерски съвет (МС) 25 бройки); - Заповед 1177/18 Х. 1999г. на ректор К. Чимев, декан на ПИФ – Воденичаров, за прием направо във втори курс Право на разни лица, между които: Поля Николова Станчева, Илия Стоянов Ризов, Евгения Кирилова Калканджиева,Кармелита Спасова Кацарска, Богомил Георгиев Янев, Аделина Симеонова Попова, Росица Георгиева Тоткова ...; - Протокол 41 от 25 август 2003г. на Ректорския съвет за прием от 28.08. до 05.09.2003г на студенти в ЮЗУ с договор за специализанти срещу 1099лв. плюс държавната такса; - ДВ, бр. 51/2003г за акредитираните специалности в ЮЗУ, вкл. и задоволителната” оценка от институционалната акредитация; - Бюлетин в: ДВ, бр.51/ 2002г; - Констативен акт №7807/23 08.2000 на зам.-министър на МОН Борислав Тошев за ПИФ. Представих допълнително Удостоверение на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) изх. № 99/27.04.2005г за отказ от програмна акредитация на специалност “Славянска филология”. Адвокат Стоева: „По отношение на искането за разпит на свидетелката Камелия Илиева, така направеното искане е неоснователно, предметът на спора е друг и в този смисъл неясното обстоятелство прави искането неоснователно. По отношение да бъдем задължени да представим заповед №1177, жалбоподателят прави злоупотреба с право, той лично разполага с тази заповед, би могъл да я представи.” Моят коментар е кратък. Доказателствените искания са към Бенина 2 (тоест към съдебната тричленка Бенина-Ерменкова-Топалова). Необходима ретроспекция или към Бенина 1 Внимателният читател ще се попита защо искам документи от Бенина 2, а не ги представя, щом е ясно, че ги имам. Обяснението е свързано с корелативното дело 990. То се гледа от Бенина 1( тоест от Бенина-Ерменкова-Мадолева). До него се стигна с въззивната жалба на адвокат Стоева срещу решението на районния съдия Вера Янева. Делото 990/2005г. (за разлика от 867, което е при Бенина 2) протече на две заседания в един и същи ден. Преминах към насрещно пълно доказване на казаното от мен в интервюто. Този процесуален ход е принудителен, понеже никой участник в процеса не е гледал и запис на предаването по местната кабелна телевизия. Както знаем от дознателя ст. л-т Кацаров (РДВР-Благоевград) , запазен запис на интервюто не съществува. Единственият съществуващ запис е моят ( Второ Откровение). Отчетох интереса към документите, които показах в интервюто на 07. 01. 2005г. Имам ли ги , или само съм говорил за тях, без да ги държа. После – в полицията- въпросът, на кого съм ги дал, е дежурен. Първа доказателствени искания по делото 990/2005г. направи адвокат Стоева. Такъв е точният ред. Бенина 1 прие повторен разпит на свидетелите. Поисках да не се допускат, понеже вече са разпитвани и не се сочат нови обстоятелства, които могат да бъдат събрани по този способ. Бенина1 не уважи възражението. Никакви мотиви. Създаде се напрежение. Залата беше пълна. Отидох до прозореца, направих жест на полицая да ме остави намира. Не слушах Мила Горова (преподавател в ПИФ по конституционно право), Йоанна Чорова (студентка) и Станислава Арабаджиева (преподавател в ПИФ по наказателно право). Бях чел показанията им пред съдията Янева по делото пред районния съд. Махнах с ръка на Стоева да прави каквото си иска. Това я обърка. Обърнах й гръб и загледах през прозореца тичащите през градинката пред съдебната сграда. Ръмеше. Часът - 11.30. Дойде моят ред за доказателствени искания. Никой не очакваше, че ще направя такива. Мнозина прибягват до подобна тактика. Едва на втората инстанция представят доказателства. Предимството е, че вече се знае с какво разполага другата страна. Тази тактика не е канонична, а относителна. Изненадата е в това, че прибягнах към насрещно пълно доказване на съдържанието на интервюто във връзка с корупционните практики в ЮЗУ и ПИФ. Съдът прие да представя писмените доказателства. Това са именно документите, които цитирам повторно: - Решение 439 от 17 юни на Министерски съвет на РБ за прием на докторанти през 2003/2004г (ЮЗУ под №5 в Приложение 3 с 25 докторантури); - в-к “Сега” бр.175/29. 07. 2003г (ЮЗУ обявява със заповед на ректора 36 докторантури, с 11 повече над разрешените от МС 25 бройки); - Бюлетин в: ДВ, бр. 51 / 2002г; Но нямах копия за съда и Стоева. Бенина 1 ми даде два часа да ги направя. Справих се. Съдът ги прие. Едва тогава попита Стоева. Тя се нацупи пред свършения факт, но не възрази. Това са изворите на данни, които посочих в интервюто на 07. 01. 2005г. Бенина 1 вече имаше документите за служебен прочит. С тези документи поисках да допълни доказателствения материал по делото, което вече гледаше като Бенина 2 (дело 867). Нататък почти изключих процеса. Но помня, че съдията Мадолева се кикотеше на констатацията на бившия зам.-министър на образование Борислав Тошeв, че дори курсът по сексология в ЮЗУ е даден на 70- годишен преподавател. Опита се да ме заговори по темата, но не ми беше до това. Заседанието по същество на делото 990/2005г. мина в 5-6 изречения. Обичайните клишета. Отново към заседанието на 21. 02. 2006г., Бенина 2 Моята тактика с писмените доказателства е легална. Законът казва: Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните – чл. 127,ал.1, второ изречение ГПК. Документите, които исках от съда за допълване, са едновременно общоизвестни (от публичните ми изяви) и служебно известни, понеже съдиите Бенина и Ерменкова са и в Бенина 1, и в Бенина 2. Представих само новосъздаденото Удостоверение от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за отказ от акредитация на специалността „Славянска филология”. Бенина 2 отказа всякакви писмени доказателства с аргумента, че ги претендирам „ от трето, неучастващо по делото лице”. Демек Окръжен съд –Благоевград (БлОС) е вън от процеса. Това е глупост. Релевантният БлОС не е трето лице, чуждо на процеса. Напротив без този съд няма процес. Отказа да разпитам Воденичаров и Гюдженов, понеже мога да представя писмени доказателства (но нали ги отказа). Намирах се в Параграф 22. Финалът: „... СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ: Оставя без уважение искането на жалбоподателя за писмени и гласни доказателства”. Непосредствено след въпросното определение, Бенина даде ход на делото по същество. Възразих. Възражението не се прие. Отказах се от пледоария. Напуснах съдебната катедра. Започнах да си събирам багажа от първата пейка в залата. Докато си намествах нещата по джобовете, Бенина ми извика, че мога да представя писмена защита. Ще ми даде време, ще си ги разменим с адвокат Стоева. Отказах. Махнах с ръка на полицая и си тръгнах. Решениeто на Бенина 1 по дело 990/ 20. 12. 2005г. Обстоятелствената част не се движи точно по предмета на спора. Съставът лъже, че: „от констатациите на вещото лице се установява, че действително това, което се сочи като фактология в исковата молба и по-конкретно твърденията относно качеството на обучение в ЮЗУ – Благоевград отговаря на изложеното в исковата молба”. Есенцията на свидетелските показания. „Весела Мирчева обяснява поведението на въззивницата Весела Динева след предаването на 7 01. 2005г. като „смутена и объркана, обидена от епитета „маймуни” и „заблудени”, който въззиваемият е употребил по отношение на студентите в ЮЗУ”; свидетелката Горова (която не е гледала предаването) „твърди, че ...студентите са били обидени от отправените към тях квалификации. Същата свидетелка обяснява, че студентите са били най-много обидени от това, че се засяга авторитета на учебното заведение. В същия дух са показанията на свидетелките Чорова и Арабаджиева (която не е гледала предаването)”. Прескачам излишни изречения от съдебното решение. Стигам до: „В случая няма данни ответникът с поведението си конкретно да е отправял обидни квалификации по отношение на който и да е било от жалбоподателите. Епитета „маймуни” не е отправян директно до тях, а е даден от въззиваемия пример в развитието на малко дете и маймуна, но не че студентите в ЮЗУ са маймуни.” В заключение: липсва противоправно поведение, липсват персонални квалификации към студентите, липсва причинна връзка между деянието и претендираните вреди. Извод: жалбата е неоснователна. Решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разходи не се присъждат, понеже не са търсени. Ще разочаровам всички, които очакват да прочетат в решението имената на Воденичаров и на Гюдженов, както и за престъпни обстоятелства. Просто няма такива. Става обаче ясно от текста на решението, че съм представил писмени доказателства, защото за декана на ПИФ (необозначен Воденичаров) четем, че съм казал, че „записвал студенти без приемен изпит направо във втори курс”. Важно е да запомним следното от решението: „Според твърдението на свидетелите, а и според обстоятелствената част на исковата молба, въззивниците са обидени главно от отправяните квалификации по отношение на висшето учебно заведение, където те учат. В този смисъл съдът счита, че не е налице следващият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно- противоправност на деянието по отношение на физичиските лица – студентите”. Решение 123/15. 03. 2006г. на Бенина 2 по дело 867 То е с ОБРАТНО съдържание на постановеното по дело 990 /2005г. (по-горе Бенина 1). Първо четем, че „въззивната жалба е подадена от ответника Петър Дошков с искане решение №3207 от 13.07. 2005г. по гр. д. №208/2005г. (съдия Ковачев) да бъде обезсилено като недопустимо и делото прекратено или отменено решението като неоснователно. Твърдението за недопустимост на решението се изразява в това, че срещу никой от ищците не са отправени лични нападки и обиди. Не е налице в този смисъл правен интерес от предявяване на иска. Поддържа се още, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя/ответник в първоинстанционното производство/. Сочат се и нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на атакувания съдебен акт – чл. 116, чл. 188, ал.1 от ГПК, незаконосъобразна подмяна на вещото лице, необсъждане на всички факти и доказателства по делото. Твърди се, че решението е необосновано.” (Умишлено са пропуснати тълкувателните решения на Върховния съд, които са задължителни за българските съдилища съд.) Внимание. Бенина 2 лъже, че казаното от мен е точно отразено в исковата молба, както и за експертизата на вещото лице. Нито дума за обидни квалификации. Гласни показания са събрани от Попадиин и Теофилова, студенти от ПИФ, и познатите Мирчева и Горова (преподаватели в ПИФ). Хорово се твърди, че „ищците , чувствайки се като част от този факултет, трудно преживели нападките срещу него и срещу декана на същия – проф. Воденичаров”. Обратно на Бенина 1, Бенина 2 кредитира свидетелствата. Съдържанието на разпита на въззивници е, че „действително не са чули името си в това предаване, но лично се чувстват засегнати от твърдения на ответника, че специалността, по която се обучават, е нелегитимна, което ще попречи на реализирането им в бъдеще по тази специалност.” Приема се за основателно. Нататък - обратно на Бенина 1 по дело 990, което е за същите факти – Бенина 2 : „ При тези данни от фактическа страна, въззивният съд намира, че предявените субективно съединени искове по чл. 45 от ЗЗД СА ОСНОВАТЕЛНИ. Налице са предпоставките за реализиране отговорността за непозволено увреждане- противоправност, виновност, причинна връзка и настъпване на вреди. Съдът приема, че има разгласяване по медията на неверни данни относно обстоятелства, които ответникът е коментирал в изказването си и които са предмет на настоящата искова претенция. Изнасянето на тези данни пред неограничен кръг слушатели представлява деяние под формата на действие. Независимо, че в цитираното предаване не са посочени конкретни имена, то с опита да се опозори учебното заведение, в което се обучават ищците и да се компрометират ръководителите на същото, са им нанесени неимуществени вреди, свързани със субективната преценка и усещане за несигурност за бъдещето им развитие. Преценявайки размера, в който са уважени исковете, съдът съобрази следното: Законът за задълженията и договорите свързва обезщетяването за неимуществени вреди с критерия за справедливост, определен в разпоредбата на чл. 52. Спрямо тези критерии в конкретния случай, настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на ищците от разпространяването на неверни твърдения по отношение на ЮЗУ и неговите ръководители, въздействащо негативно емоционално върху съзнанието им, продължило за дълъг период от време. Благоевградския окръжен съд РЕШИ: отменя решение №3207 от 13.07. 2005г. , с което е осъден Петър Дошков да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 300лв. на всеки от тях и отхвърля предявените субективно съединени искове над този размер като неоснователни. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.” Накратко – сега обратно решение. Не се занимавам с обучението в ПИФ, защото този факултет е от психолози, историци, юристи, социолози, публични администратори, международници. Фокусът в интервютата е и ще бъде върху корупционни практики на декана Воденичаров (от две години незаконен). Това е първото осъждане в България за опосредствен резултат по чл. 45 от ЗЗД (непозволено увреждане), който изисква лично и пряко засягане. Тотално се отхвърлят данните от официалните документи, които задължават всички да приемаме фактите такива, каквито са отразени. По същество бях осъден за прочит на официални данни. Воденичаров, Гюдженов и съдиите (без един) дегенерират студенти. Убеден съм, че родители не знаят какво се случва с децата им в ПИФ и ЮЗУ, в които Воденичаров „коли и беси”. Това решение е взето с 2:1 гласа. Съдията Елка Ерменкова е с особено мнение. Едва ли ще сгреша с много, като кажа, че е първото в Окръжен съд – Благоевград от 10 години назад. Текстът, който Ерменкова анализира, е от исковата молба на ищците (пред районния съд): „Същите считат, че с поведението си ответникът е засегнал дълбоко личното им достойнство, сериозно е увредил бъдещето им, поставил е под съмнение образованието, което ще получат”. Съчиненото изречение означава три съждения. Третото е безсмислица. Ерменкова не я разглежда. Правилно. Защото, първо, не познавам лично ищците, за да се съмнявам в тях, и второ, всяко съмнение е психологически факт. Негов пациенс е съмняващият се. По принцип изпитването на съмнение в някого не е неправомерно ментално действие. И следователно не вреди на непознати. Семантично съждението е с неутрализирано съмнение, понеже фразата „образованието, което ще получат” означава сигурно събитие (неизбежен факт). Съмнението е свързано с условни събития. Съдията Ерменкова разглежда второто съждение („сериозно е увредил бъдещето им” ) първо. Известно й е мнението ми от въззивната жалба срещу скудоумиците на Ковачев, че не е възможно да съм увредил бъдещето на ищците, понеже то не е дошло за никого от тях. Ерменкова развива универсалния довод като неоснователност на претенцията, понеже се обезщетяват реални вреди, а не предполагаеми. Следователно „е безпредметно да се коментира разумността на твърдението, че ответникът е увредил бъдещето на ищците”. Съдията Ерменкова изказва и съображенията си за твърдението на ищците, че с поведението си съм „засегнал дълбоко личното им достойнство”. Прави го на два абзаца. В първия абзац пише, че те наистина са преживели отрицателни емоции, „породени от факта, че в процесното интервю, ответникът недвусмислено е заявил негативното си отношение към ръководството на учебното заведение и е споделил, че според него част от студентите ще получат нелегитимни дипломи”. Действително това мисля за Гюдженов/Воденичаров и дипломите на онези (като Поля Станчева и Камен Пенков), които прескачат кандидатстудентската кампания и са извън бройката по Право, определена на ЮЗУ от Министерски съвет на Р България. Ерменкова не казва дали ищците са между тези студенти. Вторият абзац от особеното мнение е със също толкова неубедителни аргументи. Като цяло текстът е не само вътрешно противоречив , но не издържа и юридическо тълкуване. Ерменкова намира, че „Изпитаните от студентите притеснения са житейски оправдани. Нормално е един студент да ги изживее, когато в публичното пространство се разпространяват твърдения, поставящи под съмнение качеството на обучение и легитимността на университета, където следва. Това притеснение обаче не е с такъв интензитет, че да разтрои душевното спокойствие на всеки един от ищците, за да може да се квалифицира като вреда”. Като оставим настрани клеветите за нелегитимност на университета и качество на обучението, което не ме занимава, Ерменкова се е подвела от авторитета на покойния академик Големинов. Не всяко мнение е авторитетно. Емоциите са строго лични. Никой не може да преживее чувства, които не са му дадени. Никой не може да ти каже колко силно (интензивно) си преживял събития. Камо ли да ти каже, че си преживял нещата, ама недостатъчно, за да ти се признаят за вреди. Европейският филм е обратен. Европейският съд по правата на човека е ясен. Щом си пострадал от деликт, си преживял отрицателни емоции, защото това е нормалното развитие на нещата. Това, което Ерменкова пише, се нарича на български „обръгване” или „непукизъм”. Това не е нормално. Нормалният човек страда при деликт. Винаги се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, ако бъдат поискани при доказан деликт. Обичайните вреди не се доказват, в Европа се доказват само вредите, претърпените над обичайното. Иначе съдията Ерменкова е като съдията Бенина. Не отчита официални документи. Смята делата на третите лица за допустими. Не отчита за обжалване неоценяемия характер на исковете. Помня предишната й правна съвест, когато в определение №1104/25.11. 2004г. по дело №213, опис на БлОС за 2004г., написа, че наличието на нарушено материално право е основание за процесуално право на защита, ако увреденият я потърси в съда. Задължителен коментар на двата съдебни диспозитива Бенина 1 и Бенина 2 не се произнесоха за държавните такси, дължими от противната страна. Първо, след като Бенина 1 потвърди с решение по дело 990 акта на районния съд, тези въззивници държат 4% върху претендираната, но неуважена сума. Общо дължат 2000лв. на фиска. Второ, въззивниците по дело 867 дължат на фиска 4% върху неуважената претенция, която е 4700лв., тоест по 188лв. на въззивник. Нито Бенина 1, нито Бенина 2 се произнесоха за държавните такси в диспозитива на решение. Трето, накърнените неимуществени права се предявяват с неоценяеми искове. Обезщетението се присъжда от съда по справедливост. Неоценяемите искове подлежат на касация. Следователно негаторът „не” е недопустим и неоснователен в съдебни решения, които по закон са обжалваеми. Последващи съдебни действия Поисках с молба на ответник по 990/05 г. Бенина 1 да измени решението в частта му за разноските, като го допълни с осъдителна част за плащане на държавата на държавните такси, невнесени от 5–мата ищци. Те са освободени от внасянето на такси под условието в чл. 63, ал.3 ГПК – в зависимост от изхода по спора. Съдиите Бенина, Топалова и Христина Гарванска не уважиха молбата, понеже въззивниците били изцяло освободени от държавна такса. Истината е, че не са. Безплатни дела няма. Законите са за всички. Пък и Воденичаров има пари. Защо тогава обикновените хора плащат съдебни такси, а Воденичаровите - не. Това положение го има само в Благоевградския съдебен район. Престъпникът Воденичаров го откъсна от българското право, което трябва да си го върне. Служебно с определение на 31. 03. 2006г. съставът измени дължимата от мен държавна такса от 3550лв. на 192 лв. До този момент важеше размерът, присъден от съдията Ковачев по делото пред районния съд. Не съм искал изменението. Решенията на съдията Бенина не ме притесняват. Не съм измамил никого. Блоговете и реакциите срещу престъпленията на Воденичаров го показват. Нататък за Бенина от подготвения сигнал до Висшия съдебен съвет Съдията Бенина наруши чл. 189, б. “е” ГПК със с. р. №123 от 15.03.2006г. по дело № 867/ 05, БлОС: отрече правото на касация - чл. 218а, ал.1,б ”а” ГПК. Гр. д. № 867/05, БлОС не е за предхождащи спора неудовлетворени парични вземания, а за НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди, “претърпени” от трети лица, защото се почувствали обидени от изнесените факти (от официални документи) за престъпленията по служба на бившия член на Висшия съдебен съвет Ал. Воденичаров, в момента нелегитимен декан на Правно-историческия факултет. Въззивните решения по такива спорове подлежат на касация. От същата злонамерена умишлена явна фактическа грешка (ЯФГ: “не” в с. р.) страда и решението по гр. д. 990/05, БлОС (Окръжен съд -Благоевград). Няма дата за съдебно общо заседание за изправяне на ЯФГ (явни фактически грешки) по двете цитирани дела, понеже са напълно идентични по съдържание. Постанови недопустимо разпореждане (с химикал) за връщане на касационна жалба срещу решение № 123/ 15. 03. 2006г. по делото 867, БлОС 2005г. Последва Частна жалба, с която обяснявам, че : първо, обжалвам пред Върховния касационен съд решението по гр. д. № 867, БлОС 2005г., с първо касационно основание: нищожност. Нищожността на с. решение може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред, тоест и с касационна жалба (КЖ); второ, когато е предявен иск за прогласяване на нищожност на с. решение, ВКС е длъжен да приеме иска за разглеждане по същество и да отговори нищожно ли е решението или не. Съдебна практика, 1195-86-ІІ, Сб. 1986, с. 211; трето, решение № 123/ 15. 03. 2006г. по гр. дело № 867, БлОС 2005г, подлежи на касиране и на процесуално основание. Чл. 218а, ал.1,б ”а” ( на който съдията Бенина се базира в разпореждането си) изключва от касиране парични вземания до 5 000 лв. Предметът на спора обаче не е парично притезание: чл. 218а, ал.1,б ”а” е правно нерелевантен. Минават месеци. Писмо на съдията Бенина с изх. № 867/05 от 16.06. 2006г., връчено на 02. 10. 2006г, ме уведомява, че касационната жалба (КЖ) е нередовна: не е внесена държавна такса за касиране на неоценяем иск. Пропуска да види особеното искане в КЖ да бъда освободен от внасяне на държавна такса. Съдията Бенина е иззела компетентността на Председател на окръжен съд, респ. на негов (избран от Висшия съдебен съвет) заместник. Определението на съдията Бенина за внасяне на държавна такса е нищожно. Видов ден предстои Информацията, с която разполагам, е по-голяма от тази, която изказвам за Воденичаров и благоевградските съдии. Дадох дума да не я огласявам и ще я удържа. Самуил Джундрин е издържал при по-трудни обстоятелства. Но по време на такива текстове страдам. Не мога да забравя случилото се. Този постинг е най-трудният ми текст. Мислех, че всичко ще е наред след втория постинг, който също писах дни наред и толкова време го преживявах след това. Стефан Дечев е деликатен, разбра през какво минавам и не ме притиска. Ще се справя. Тагове: откровение, В откровение към Мениджъра... Йордан Иванов. Историята на Паисий Хилен... Защо е нужно нотариусът да заверява под... Защо ние от фирма „Софтис” не желаем да ... Четвърто Откровение: Първа част ТРЕТО ОТКРОВЕНИЕ: Битката пред Окръжен съд – Благоевград 1. анонимен - Komentar 1-vi! 28.02.2008 16:12 Pozdravlenia za postinga Gospodin Doshkov!Mnogo iasno i logicheski posledovatelno e izlogena istoriata na dvere identichni dela sreshtu Vas, prikliuchili pri edin i sashti dokladchik s absoliutno protivopologen rezultat!Za sagalenie, tova e nagleden primer za pravosadieto v BG i v chastnost v sadebnite raioni s ustanoveni ot Vodenicharov vlast i protectorat! Tova e naistina galko i tagno za horata,koito ochakvat i razchitat na obektivno pravorazdavane v sadilishtata ni...Pozdravlenia za smelostta i doblestnata Vi gragdanska pozitsia! 2. анонимен - По време на парламентарния контрол ... 28.02.2008 20:21 По време на парламентарния контрол министър Вълчев заяви, че трябва по съдебен ред да се решава легитимността на Воденираво като декан на ПИФ. Но като чета всичко написано тук почвам да се чудя какъв ще е ефекта и дали наробно министър Вълчев не прехвърли топката в градината на Воденичаров 3. анонимен - Аз не разбирам, обаче... 28.02.2008 23:42 Не разбирам от правосъдие, но всичко, което прочетох в последния постинг е толкова човешки обяснено - така логично, аргументирано, точно и със завидна мяра... Добре би било написаното да се издаде като учебно помагало за студентите в специалност "Право" - наистина би допринесло за практическата им подготовка. И достойнствата на евентуалния практикум не биха се изчерпвали само с обучаващ ефект! ...А факултетът може да се преименува: КИФ (Криво-исторически факултет)? 4. анонимен - Светла 29.02.2008 17:16 КИФ :-)! 5. анонимен - ХА-ХА-ХАААА... 29.02.2008 17:41 Това се казва попадение!!! КИФ! ха-ха-ха-хахаххааааа :))) 6. анонимен - Porednoto pokazno-"Koi sam az i koi sa s men"... 29.02.2008 19:49 Vchera Vodenicharov e napravil porednoto pokazno na tema"Koi sam az i koi sa s men i zad garba mi" kato e prisastval v kachestvoto si na pocheren gost na Godishnoto otchetno sabranie na Okragna prokuratura-Blagoevgradq situiran na tribunata vedno s drugite ofitsialni gosti....Pitam se dali Okragna prokuratura i sediashtite do nego na tribunata shef na RDVR-Blagoevgrad i zam oblasten upravitel sa naiasno kolko i kak se upotrebiavat v momenta ot tozi subekt dori samo v edno foto blizo i oklo nego ?!?!Pitam se zashto,prokuroite ot Okragna sa svestni i tova foto s Vodenicharov naistina e iznenadvashto i ozadachavashto... 7. анонимен - Може ли да дадете новини 01.03.2008 02:40 Вярно ли, че е оказван натиск върху "Капитал" да не продължат материалите. Вече трета седмица обещаното продължение не се появява? 8. анонимен - Светла 01.03.2008 17:30 Хм... като се има предвид психическия тормоз, който се упражнява върху Боряна Димитрова и мен, не бих се учудила, но ние не сме млъкнали и нямаме такова намерение, дано и "Капитал" не млъкнат! 9. анонимен - Не, Капитал очевидно млъкна. 02.03.2008 16:57 Друг е въпросът, че дори и това няма да спаси Воденичаров. Той един ден дори ще влезе в затвора. Прекалено много доказателства има оставени за неговите престъпления. 10. анонимен - Загубен оптимист 02.03.2008 21:31 11. анонимен - А какво ще каже Благоевградския 04.03.2008 20:04 окръжен съд. Или още не се е съвзел от кадруването Воденичарово. 12. анонимен - Това, което шокира, е, че 05.03.2008 21:31 Съдиите, написали тези "незабравими" не само за Дошков актове, са жени. Налице е една трудно разбираема трансформация на "македонско девойче юбаво" в жесток съдия. За да се постъпи така, очевидно се е разчитало на единичен фатален за Дошков удар. Слава ,Богу, че е издържал. Стигнете до края на пътя, господин Дошков.Моите уважения. 13. анонимен - Победата е абсолютно неизбежна! 05.03.2008 21:41 Воденичаров ще е скоро капут!!! Да му помогнем!!! После и добрия наш Господ ще ни помогне! Той не може да обича Воденичаров, нали?! 14. анонимен - един 07.03.2008 08:40 Днес излезе великолепна статия във вестник "ПРО и АНТИ" на Ст. Дечев. Перфектен анализ на ситуацията около статуквото на Александър Воденичаров. И се питам защо до момента прокуратурата не се е самосезирала и поеме инициятивата в свои ръце. 15. анонимен - Молба към господин Дечев, 07.03.2008 08:58 Уважаеми господин Дечев, следим със семейството ми битката с престъпника Александър Воденичаров, който е окупирал част от българското правно пространство. За съжаление в Малко Търново не се получава вестник Про и Анти. Ще излезе ли интернет страница ? Продължавайте напред. Успех 16. анонимен - един 07.03.2008 09:27 Дани това ти ли си 17. анонимен - един 07.03.2008 09:31 Всъщност имам грешка. Вместо малко Търново прочетох Велико Търново. 18. анонимен - Молба към господин Дечев 07.03.2008 12:41 Следим и от Сопот одисеята Ви (заедно с другарите Ви) срещу наглия престъпник незаконния декан на ПИФ, който превърна в КИФ, Александър Воденичаров. Не се намери вестник Про и Анти, моля Ви поискайте от Горноджумайската агенция да го публикува. С Вас сме. 19. анонимен - Електронният вариант на вестника не се е 07.03.2008 15:23 появил още. Ако се забави много, ще публикувам текста, който аз имам чрез GTA. Благодаря Ви за подкрепата!!! 20. анонимен - Вече и в "Анамнеза" на 22 стр. в ГТА 07.03.2008 20:32 има линк за прочитане електронния варинт на статията на Стефан Дечев във в. "ПроиАнти" http://www.pro-anti.net/show.php?issue=844&article=5 21. анонимен - Краят е предизвестен 08.03.2008 19:44 Развитието на делата е пример за лошо правораздаване. То е обикновено налице, когато съдии преследват неправомерна облага. Справката в протоколите на ВСС сочи, че всички съдии без Ерменкова са с ползи. Но Ерменкова очевидно се е възползвала пред министър Тачева за функция в Европа. Но не бива да остава там. Позорно е. Вие, господин Дошков, сте в благоприятна позиция: - исковете са неоценяеми и следователно те са извън приложното поле на забраната за касационно обжалване по чл. 218а; - съдията Топалова е атакуема за мястото си в съда, понеже не е с конкурс, необходим за съдия, и второ - не може да замества по никакво основание съдията Мими Фурнаджиева. Последната е много напориста: вече е в ВКС. Пазете се от нея; - задължението на загубилата страна да обогати фиска със задължителната по закон държавна такса. Вярно е, че Воденичаров баща има пари, но пък родителите на ищците не са изигран коз. Мисля, че не е невероятно част от родителския корпус да е с кръвната група на Воденичарови; - интернет огласяването, което е в началото си. Мои колеги вече четат. В заключение: такова правораздаване дава основание за въвеждане на предпазната клауза за съдебната система. 22. анонимен - Случаят Дошков е наистина напълно 08.03.2008 21:37 достатъчен за предпазна клауза за съдебната система. И все пак има двама души, които ако мислят за себе си и за България, трябва да действат изпреварващо. Единият със сигурност е Борис Велчев. Г-н Велчев, голяма работа, че бил втори сред номиниралите Ви. Ако не е бил той щеше да бъде друг. Действайте смело!!!! Много хора ще са Ви благодарни! Знаете го. А и Петър Дошков напълно заслужава Вашите усилия. 23. анонимен - Съвет към господин Дошков 10.03.2008 02:28 Опитайте се да живеете ден за ден. Не правете планове, защото те могат да Ви доведат отвъд чертата. Не бих искала да съм на Ваше място. Но трябва да се издържи. Успех. 24. анонимен - Към 23 ОПТИМИСТИЧНО 10.03.2008 22:54 "Dear God, give us strength to accept with serenity the things that cannot be changed. Give us courage to change the things that can and should be changed. And give us wisdom to distinguish one from the other. " Курт Вонегът Нещата с Воденичаров са от втория вид. Той няма шанс във времето.Успех!!! 25. анонимен - Всички да дадем каквото можем от 10.03.2008 23:54 себе си. Един ден - и той ще е скоро - престъпникът Воденичаров ще бъде закопчан. 26. анонимен - Нещо повече, 11.03.2008 12:02 За участието на Александър Везенков по БНТ. 27. анонимен - То беше снощи в предаването "Библиотеката" 11.03.2008 13:07 Това както знаете е културно предаване. Не се говори за простотии като Воденичаров. Не се говори и за комисията "Шопов-Попова"- 28. анонимен - Tези гадове, за които пише 11.03.2008 17:10 Дошков още ли са в съдебната сиитема? 29. svetlaen - "Библиотеката" 11.03.2008 17:37 Представянето на книгата на Везенков в "Библиотеката" беше на много високо равнище; спомена се и за влиянието на структурите на БКП в областта на висшето образование ;-). 30. анонимен - Плачът на 11.03.2008 19:05 Приам и Хекуба трябва да трогне душата му дива и груба (по Омир). Уважаеми господин Дошков, научих за блога Ви от блогрола на Мирчев в категорията Други. Прочетох с нарастващ интерес изнесените истории. Страшно е като си помисли човек прогресивното дегенериране, на което всички са подложени в ПИФ от страна на Воденичаров със съгласието на ректора на ЮЗУ(Гюдженов или Мирчев - все едно). Положителното е, че трима души са устояли. Прави добре впечатление поведението на Боряна Димитрова. Не мога да си обясня непочтеното отношение към нея от страна на колегите й (без Светла Енчева). Непочтено щеше да е, ако Димитрова не беше написала оставката си. Те с Енчева очевидно изповядват един рядък принцип, че почтеността е константа за човека, а не променлива величина. Не съм почитател на социологически изследвания. Но от сега нататък с внимание и доверие ще приемам данните на Алфа Ресърч. Убеден съм, че макар и мъчително трудно ще успеете. Просто упорствайте. 31. анонимен - И аз от едно известно време 11.03.2008 21:45 вярвам повече на "Алфа рисърч"! 32. svetlaen - оставка? 12.03.2008 10:19 Смятам, че Боряна Димитрова напълно заслужава добрите думи за нея и много повече. Тя е истински професионалист и рядко принципна по нашите ширини. Това, че се излива толкова много помия по неин адрес (без нито един контретен факт, забележете), според мен само кара разсъдливите хора да я уважават още повече. Ама това за оставката не го разбрах, може ли да обясните? Досега никой от нас не си е подал оставката от ЮЗУ. 33. анонимен - След Юхновски идва редът на Вожденичаров 12.03.2008 14:48 Днес акад. Юхновски си е подал оставката като председател на БАН. Натискът се оказа резултатен. Натискът отвътре, и натискът откъм МОН. Ще задуха ли вятърът и на югозапад? След днешната новина Вожденичаров и неговият ректор трябва да проявят малко разум. За чест не става дума, а за малко разум. 34. анонимен - още 12.03.2008 16:33 Не забравяйте и "новия ректор" Иванчо Мирчевия с цялата му придворна свита. Те са тотално нелегитимни и също са в кюпа! 35. анонимен - Мирчев не притежава "разум" иначе 13.03.2008 01:09 досега щеше: 1. Чрез местните медии да призове Воденичаров да подаде оставка. 2. При заинатяване на Воденичаров - дисциплинарно уволнение на Воденичаров. 3. Незабавно връщане на Петър Дошков на работа за неправомерно уволнение - не може ректор или някакъв негов заместник да забранят свободата на словото, която е гарантирана от Конституцията на Република България и от Хартата на ООН за правата на човека. 4. Тотална ревизия и закриване на ПИФ. (катедрите и специалностите се реорганизират след преговори по тяхна воля, взаимно съгласие, взаимни компромиси и т.н.) 36. анонимен - един 13.03.2008 05:17 Какъв е този наивитет - разум у Мирчев. Там има само прагматизъм, само интереси и то лични. Да не си мислете, че го интересува университета. Дотолкова го интересува, колкото да му дава самочувствие като човек и да избива невероятните му и многобройни комплекси. Мирчев е един абсолютен комплексар. И да не си мислите, че чак толкова от благодарност се обгради от разни идиоти. Вярно той мисли за втория си мандат и няма избор. Но точно те подхранват самочувстивето у. Какво си мислите ,че Кирил Костов ще му даде някой ценен съвет ли. Нищо подобно. Но Костов много добре знае как да му лиже някои части и това на Мирчев му харесва много. Ама не е само той. Те го величаят. те го боготворят. Е за това софиянци в сряда ще рътуват правостоящи в автобуса, като не знаят как да си поискат. А то е елементарно. Отиват при него, покланят му се, изслушват идиотските му съвети, благодарят му най-мило и сърдечно и ето ти решението на проблема. Е затова няма да има софиянци в екипа му и изобщо в прилиженото му обкръжение. Затова колеги опитайте по-енергични действия с езика и ще успеете 37. svetlaen - "като не знаят как да си поискат" Това ми напомня, че след като сума ти време Соня Стоянова ме разиграваше (и не само мен), като отказваше достъп до един документ, накрая на катедра ми се заяви "ами явно не си поискала КАКТО ТРЯБВА". Като се замисли човек, голяма част от служебната работа, като се изключи преподаването, разбира се, може да се свършва по интернет. Това обаче, което не може да се замени, са именно неформалните уговорки и подмазвания, които по традиция се вършат "на място". 38. анонимен - един 13.03.2008 22:43 Великолепно прозрение Светле 39. анонимен - Писмо до Петър Дошков 15.03.2008 21:11 Драги Петре, не си направил добре, като си пуснал в мрежата личното ми писмо до тебе. Проблемът ми е, че там се оплаквам от наш колега. Не трябва да ти напомням, че съдържанието на едно писмо се определя и от неговия адресат. Не е едно и също да споделиш впечатления за колега пред друг колега и да "споделиш" тези впечатления в мрежата. Това вече е организирана кампания против някого. Затова не се учудвай, че ще ти отговоря със същата публичност. Твоя все пак приятелка: Лилия Илиева 40. анонимен - Не по такъв начин 16.03.2008 00:56 Кореспонденцията ми с Лилия Илиева не е от едно писмо. Не съм огласил нищо строго лично. Научните факти са публични. Няма никакво оплакване от колега. Не мога да залича случили се неща на катедрено заседание, на което не съм присъствал. Писмото в 39 е манипулативно. Не е от Лили Илиева. То имитира нейния стил. Освен че е контрадикторно. Как така хем се противопоставяш публично, изказвайки научни съображения, хем не си го направил, споделяйки го само с мен. Лили Илиева не пише по този начин. Това "Твоя все пак приятелка..." не е нейно (освен че са излишни са двете точки). За да имаме точно знание, първата ми среща с нея бе на конкурса ми за асистент. Лили беше член на изпитната комисия заедно с Цанко Младенов и Слави Петков (вече покойници). Беше с отдавна защитена кандидатска дисертация. Няма никаква организирана кампания. Неуместното "Писмо до Петър Дошков" е от трето лице. Текстът е с редундантни лексеми, които не са в стила на Лили Илиева. После - даже кавичките са събрани, защото изпускат "тези впечатления". Това не е оригинален рефлексивен дискурс. Той изисква рематично писане. То минава без сложно съчинено изречение. Умишлено е избран постинг за манипулативна нарация, различен от този, в който огласих с добри намерения оригинално писмо на Лили до мен. По същество огласяването неутрализира негативните импликатури на блоковия коментар, под номер 1 в Трето Откровение. Ако огласеният текст (в предишния постинг) се прочете, ще се разбере, че не дава основание за нападателното "Писмо до Петър Дошков". "Писмо до Петър Дошков" е от по-млад (от Лили) човек с интригантска същност. С нищо не съм изненадан от Сашо Рангелов, когото заварих в катедрата преподавател (а не асистент) по български език на чужденци, когато дойдат, или от Антони Стоилов, който по онова време беше лаборант на Цанко Младенов. Писмото горе е на дребнав човек. Лилия не е такава. 41. анонимен - GTA 16.03.2008 13:23 Четете нашите пресни новини по случая http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.375 42. petdoshkov - Както обещах 20.03.2008 18:53 Моята кореспонденция с Лилия Илиева е от преди нейния коментар под 1 в Трето Откровение от блога. Вече си бяхме изяснили чрез имейли позициите си. Никакви сътресения. Нито лошо чувство към Лилия. Тя смята, че не трябва да се занимавам с Воденичаров и той естествено някога ще се оттегли. Писах й, че съжалявам единствено за семейни обстоятелства. Че съм си тръгнал от Благоевград разочарован. Че нито за миг не се съмнявам в правотата на пътя и че има време за наука и сега понякога сънувам синтактични дървета. Отклонението във времето между това, което предавам, и нейния коментар в блога, който следва, е може би повече от месец. Измъкни се някак (Лилия Илиева) „Петре, четох тези неща и съм ужасена. Как си се оплел в такива недостойни неща? Достойно ли е български интелектуалец да се рови в такива помии? Защо не се върнеш по някакъв начин към науката?” Часът е 00:58 на 02.03 (март). 20 минути (точно 16 мин. и нещо) пристигна имейл. Огласен е в блога. Лилия повтаря почти със същите думи коментара по-горе. Пише ми още в имейла си, че Цанко Младенов е погребан февруари (иначе сме 2 март). Излага ми научна концепция на Сашо Рангелов, на която трябва да се доверя. Нищо лично за нея или за мен. Накрая на имейла ” Обади се и не са концентрирай върху Воденичаров. Ами че Чимев беше много по-голям престъпник, абсолютно криминален тип. И какво - някой да му го е казал поне в очите?”. Пресупозиция: Чимев е по-големият престъпник от двамата, но щом като никой не му го е казал в поне в очите, то няма защо да се занимавам с Воденичаров. При това равнище на мислене нищо не ми гарантира, че Лилия правилно е предала научната теза на Сашо Рангелов. Принципно. Не обръщам внимание на коментари като Измъкни се някак . Но този от Лилия Илиева не можех да прескоча. Коментирах го в блога вързан за нейния имейл, чието съдържание предадох по-горе. Не се отказвам от написаното. Не е налице никаква организирана кампания срещу теб, Лили. Ти умишлено не четеш. Мнозина разбраха, че съм бил в Районен съд- Благоевград с осъдителен диспозитив от почти 100 000 лв., че преди това в различни медии съм изнесъл информация от официални документи за корупция в ЮЗУ. За какво съм уволнен. Както и да е. Лилия Илиева ми отговори в блога с До Петър Дошков. Следва обещаният мой отговор. Водя се по фабулата на събитията в До Петър Дошков ... Лилия Илиева: „ -Трето, аз съм рприятел с П. Дошков, но и аз преди години съм била оклеветявана от него документално. П. Дошков написа писмо до тогавашния ректор, че аз самоволно съм обявила конкурс за асистент в катедрата, и накара много от членовете на катедрата да го подпишат. Тогавашният ректор спря конкурса на основание мнението на "повечето от членовете на катедрата" ( това е резолюцията върху писмото). Пазя това писмо, заедно с извадка от протоколите, че конкурсът е предварително гласуван на катедрен съвет, след това - на факултетен съвет и чак след това е обявен, както се вижда, по законния ред. Това е законният ред. Нека П. Дошков, ако иска, да разкаже защо го е направил. Отговор: Историята е може би от 1987 или от 1988г. Някъде там, ако не и по-рано. Лилия стана след Цанко Младенов ръководител на катедрата. Наскоро след избора, ме намериха Евдокия Христова и Петър (Пиер) Воденичаров. Бяха притеснени, че е гласуван конкурс на заседание на ФС, който катедрата не е обсъдила. Катедрата се състоеше по старшинство от Евдокия, Петър Вълков, Петър Воденичаров, Сашо Рангелов, после ние с Маринела Вълчанова и Христо Вълчев. На хонорар – Росица Миленкова. Доведе я, Лили, за упражненията по твоя Увод в езикознанието. Та – гласуван е конкурс за Росица Миленкова. Никакво съмнение, че ще го спечели. Щеше да я изпитваш ти, Лили. Един от нас трябваше да си тръгне от ВПИ, понеже щеше да остане без часове. Не бяхме съгласни. Евдокия и Пиер ме попитаха дали ще подпиша Докладна записка (мисля, че не греша) до Чимев конкурсът да се спре. Подписах. Както и останалите. Отидохме да я внесем. По онова време секретарката на Чимев решаваше с кого да го срещне. Задачата реши Евдокия. Чимев щеше да ни приеме. Уговорихме се отвън, че вътре аз ще говоря на Чимев първи, останалите след мен. Чимев ни изслуша и прие докладната записка. По-късно спря конкурса за Миленкова. Два месеца от внасянето на въпросната докладна против нагласения конкурс и в съответствие със закона с тайно гласуване свалихме Лилия Илиева от трона на ръководител на катедрата по български език. И сега съм на старото си мнение, че и в двата случая постъпихме правилно. Защото Миленкова с нищо не ни превъзхождаше теоретично. Напротив. Миленкова остана на работа в катедрата за асистентка на Лилия, но на половин щат. Допълваше в катедрата за чужди езици. С годините се сближих с Миленкова. Подписа за стачката срещу Чимев... Замина във Франция след 10 ноември 1989г. Установи се там. Имах от нея два-три имейла. Предложи ми превод на работа по синтаксис на френски. Не се обадих. Мястото на документа с резолюцията на Чимев за спиране на конкурса е в Интернет. Длъжна си да го качиш, Лили. Той ще покаже, че не е имало оклеветяване, защото мотивите ни са в него. Ще се види, че сме подписали докладната за спиране без теб и Миленкова. Ако не можеш или се срамуваш от написаното До Петър Дошков, предаваш ми копие от документа. Ще се уговорим за среща. Ще завериш копието пред мен. Не приемам абсурда да съм те оклеветил чрез документ, подписан от „повечето членове на катедрата”. Защитавахме правото си на труд. Ще ми предадеш, Лили, и копия от протоколите, за които пишеш, освен ако не качиш и тях в Интернет. Не сме излъгали за нарушената процедура по конкурса за Миленкова. Документите ще удостоверят правотата ни. С това отговарям на лъжата за документално оклеветяване от човек в група, подписала се срещу нагласен конкурс. Следва контаминация от две свързани нейни писания До Петър Дошков. Лилия Илиева: „ - И така, пишат всякакви хора. От тези писания научих, че П. Дошков (Петре, ти си ми приятел), е бил уволнен, след като е дал интервю за в. "Струма" и е разобличил корупцията в Правно-историческия факултет. Ще си позволя да се усъмня. Второ, колегата Дошков е работел във Филологическия а не - в Правно-историческия факултет. Ако не е забелязал нарушения във Филологическия факултет (и там са се водили съдебни дела), как ги е забелязал в Правно-историческия?” Отговор: Пиша за уволнителната заповед нещичко почти във всеки постинг. Щом не вярваш на мен, довери се на Стефан Дечев. Уволнителната заповед е в Анамнезис. Щом не си чела постингите, Лили, и не вярваш на Стефан, защо пишеш за уволнението ми. Уволнителната ми заповед от ЮЗУ е в сайта на Анамнезис. Всеки може да я види. Не за Струма става дума , а за КТБ. Ще има постинг за трудовия спор. Уволнението е на три основания. Едното те опровергава. То е свързано с Филологическия факултет. Става дума за Славянска филология. Тя остана без акредитация поради отказ. Но се извърши прием на студенти. Така че не е вярно, че не съм говорил в интервюто си за Филологическия факултет. Говорил съм, защото мога да докажа с документ корупция в бившия си факултет, без доказателства не говоря. Лилия Илиева пише в скоби, че и в бившия ми факултет са се водели дела, но аз съм се занимавал с ПИФ (на незаконния повече от две години декан Воденичаров). Отговор: Вече е ясно, че Лили лъже. Знам какво има предвид. Нямам отношение към Хачик Хачикян в този случай. Делото, което Хачикян спечели, е след уволнението ми. Не намирам нищо осъдително във факта, че Хачикян е оправдан по обвиненията срещу него. Защо не. Защо да страда, щом е невинен. Трябва да се съобразим със закона. „Присъденото нещо” е ‘Истината от последна инстанция’. Законът ни задължава да приемем нещата такива, каквито са във влезлия в сила съдебен акт. Лилия Илиева пише, че вече съм бил уволняван. Отговор: Делото се гледа на две инстанции в Благоевград. Частните документи ги писах аз. Не бях на първото съдебно заседание. Бях в Петербург по доктората. Намерих на случаен принцип адвокат. Договорихме се да не пледира, а само да представи иска ми срещу ЮЗУ, освен ако е неизбежно. Адвокатът се казва Силвия Коцева. Процесът беше спечелен и с нейн допълнителен аргумент. Не съм виждал Коцева от тогава, но си я спомням с добро чувство. Съдия по спора пред районния съд е Надежда Бенина. Спечелих трудовия спор и на контролно-отменителната инстанция. Явих се лично. Това трябва да се случило през ноември 1993 г. Какво ще направим, Лили. Отиваш в съда и търсиш делото. Не ми пиши какво си постигнала. Ще идвам в Благоевград . Ще ти се обадя предварително. Ако не си направила нищо, аз ще се справя за твоя сметка. Делото е в архива на районния съд. Пази се 100 години. Ще поискам с молба достъп, понеже на теб по закон трябва да ти откажат. Ще копираме документите, удостоверяващи тезата на другата страна и приетото в съдебния диспозитив. Огласяването в интернет ще е за твоя сметка. Това е коректно. Ще избегнем всякакви слухове, мълви, полупрочети и предположения за случилото се. Лилия Илиева: „-Четвърто, преди Дошков да бъде уволнен, преди да замина за чужбина, говорих с негов близък човек. макар че съм обещала на този лизък човек да не казвам за разговора, ще напиша каква беше моята основна мисъл в този разговор. А тя и сега си остава същата: много обичам и уважавам този свой колега, но той има нужда от лечение. Не е единственият в нашия факултет, но това заболяване е заплаха както за самия болен, така и за околните. Затова нека тези, които му мислят доброто ( надявам се, има и такива),му помогнат по някакъв начин да пристъпи към лечение. В това отношение съвременната медицина вече има известни успехи.” Отговор с отвращение: Не е трябвало да го правиш. Това е гнусно деяние. Познавам този човек от студентските си години. Независимо от прекъснатата връзка, аз пазя уважение към нея. Във връзка с цитирания по-горе текст от Лилия Илиева, която спестява наш разговор, разбрах, че е в блога. Какво не пише. Наистина преди години пиехме кафе в барчето на третия етаж на Ректората. Тогава ти ми предложи (нито в клин, нито в ръкав) да ме свържиш с твоя психиатър, който бил специалист. Имал съм нужда от лечение. Щял да ми изпиши хапчета като това, което ми предлагаш. Голямо кафяво. Да съм го взел вечерта. Два-три дена съм щял да съм замаян и сънлив. Но ще съм напълно спокоен. Отказах. Казах ти, че нямам нужда от психиатъра ти, както и ти благодаря за хапчето. Но не е за мен. Разговорът приключи. Ти си все още на хапчетата, нали. Не си чиста. Това обяснява защо не можеш да прочетеш материалите в блога. Защо обобщаваш въз основа на казаното за мен от други. Лъжи. Злоба. Неразбираема отмъстителност. Логическите противоречия в писането ти, което Светла и непознат за мен участник посочват. Спри лекарствата, които ти пречат, или ги намали, ако ги вземаш. В заключение. Какъв интересен и вълнуващ свят от събития, случващи се едновременно за ЮЗУ. Едни се борят за 5-ти Евроарт, с другарите ми – против корупцията на нелегалния декан на ПИФ Александър Воденичаров и за погребението на системата „Шопов-Попова”, трети - за изменение на ретрограндни закони, други – за по-чиста съдебна система. А Лилия Илиева – да ме вкара с неназовани бивши колеги от бившия ми факултет в лудницата. Важно , Лили. За мен си добър човек. Въпреки всичко. Означих те основателно за приятел. Онази Лилия ще запазя. Тази от блога не. Значи в нашата кореспонденция приятел означава за мен ‘добър човек’. Това е едно от сигурните неща, с които ще си тръгна от този свят. Но не наранявай близките ми с подобни писания в блога. Никога не го прави повече. Нищо не изтривам в блога. Моите убеждения са демократични. Не съм активирал опцията за предварително одобрение на коментари. Няма да го направя и сега. Каквито и да са участниците във форумите, само три писания излизат извън добрите нрави. Никой - с изключение на теб - не навлиза в личния или в семейния свят на участник в блог. Прави им чест. Коментарите в блоговете са за одобрение. Не държа при мен да са само такива. Не цензурирам. Не ти преча да пишеш и в блогове, насочени изцяло срещу нашите форуми. Нищо страшно. Това е израз на правото на изразяване. Но и там не си позволявай подобно писане. Защото все пак сме хора. Не го забравяй. Както и документите и че последват действия. Имаш думата ми. 43. анонимен - И това е факт 29.03.2008 00:35 Благодарим на вестник „Капитал”: http://www.capital.bg/show.php?storyid=477924&pic=7#pic_7 Каузата за отстраняване на незаконния декан на ПИФ на ЮЗУ Александър Воденичаров е справедлива. Как започна всичко в Интернет. Първо беше форумът на електронното списание "Анамнеза" с темата: "Аудитория "Проф. д-р Йордан Шопов" в ЮЗУ???" http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=220.0. После активността на Стефан Дечев и Александър Везенков в блога "Зала Шопов": http://zalashopov.blog.bg. Авторите изнасят неопровергани и до момента факти, с които се аргументират срещу недопустимото означаване на зала с името на незаслужил я професор по история. Ефектът е налице: зала Шопов не съществува в Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски” - Благоевград. На трето място, отново във форума на списание "Анамнеза" http://anamnesis.info/forum възникна митичната Горноджумайската телеграфна агенция http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.0. Нас тогава ни нямаше в този интернет свят. Появихме се - първо Дошков, после Светла - когато вече всички говореха за случая. А това нямаше да е възможно без "Анамнеза", Стефан Дечев и ГТА. Така че ние сме с три блога , Анамнезис и митичната ГТА. Отношението помежду ни е на солидарност. Информацията от блоговете я обобщава ГТА. Нейна е последната дума. Никога не коментираме вече поместените текстове в ГТА, освен положително. Имаме свободата в блоговете си. ГТА и Анамнезис са флагманът на блоговете. 29 март 2008г. Светла Енчева София-Калояново Петър Дошков 44. анонимен - GTA e упълномощена да разпространи 31.03.2008 04:41 от преподаватели в Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград господин Даниел Вълчев, Заместник председател на Министерски съвет, До председателя и членовете на парламентарната комисия за образование и наука До г-н Гиньо Ганев До проф.д-ри Борислав Богданов, Председател на Съвета на Ректорите Съветник по образованието и науката на президента на Република България Уважаеми господин Министър, Нашето обръщение към Вас е продиктувано от няколко мотива: - Бихме искали да изразим сериозно безпокойство от очертаващата се ерозия в престижа на институцията, за чието укрепване и развитие сме отдали не малко от нашите професионални усилия. През последните месеци в публичното пространство започна остро да се обсъжда въпросът дали в Югозападния университет „Неофит Рилски” - Благоевград не се толерират закононарушения, проявяващи се в допускането на трети декански мандат на проф. д-р Александър Воденичаров, дали приемът на студенти по право е бил в съответствие с разпоредбите на Министерство на образованието и науката, дали проф. Воденичаров е легитимен председател на Общото събрание на ЮЗУ, дали университетското ръководство не изпраща до МОН непълна или заблуждаваща информация относно случая и пр. На този фон считаме за наш морален и академичен дълг да противодействаме на онези действия, които водят до уронване престижа на университета. -- Налага се да се обърнем към Вас, след като изчерпахме възможностите за решаване на проблема в рамките на ЮЗУ. В частта за ПИФ на представения от Контролния съвет „Констативен протокол за резултатите от проведените избори за Университетско ръководство и факултетни ръководства за мандат 2007 – 2011 г.” (вж. Приложение 1) се съдържат пропуски, както и утвърждаване на действия, които са в разрез със Закона за висшето образование. Множеството основателни въпроси към цитирания Констативен протокол (вж. Приложение 2), не получиха отговор на заседанието на Академичния съвет, свикано за приемане на протокола. Контролният съвет на ЮЗУ, вместо да установи фактите по спазване процедурите и легитимността на изборите в Правно-историческия факултет, изглежда си затваря очите за очевидни нарушения на разпоредбите на Закона за висше образование. -- Обръщението ни е мотивирано също така от Вашия отговор на парламентарно питане, касаещо легитимността на органите на управление в Правно-историческия факултет на ЮЗУ. На заседание на Народното събрание от 08.02.2008 г. Вие заявихте: „… На 23 октомври 2003 г. проф. Воденичаров е избран отново за декан на факултета. Две години по-късно – на 19 юни 2005 г., от него е подадена молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. На 23 юни същата година, тоест пет дни по-късно, със заповед на ректора е прекратено трудовото му правоотношение, включително като декан (курсив наш). На 29 юни 2005 г. – шест дни след прекратяването, е проведен нов избор за декан на Правно-историческия факултет, на което Общото събрание на факултета отново го е избрало за декан. На 12 декември 2007 г. – в края на миналата година, са проведени избори за допълване на състава на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет, но на това събрание не са провеждани избори за декан, председател на Общото събрание или цялостно за Факултетен съвет.” „Фактическите обстоятелства”, провъзгласени от Вас в Народното събрание, вече говорят за извършени закононарушения в ЮЗУ: --- След като ЮЗУ е прекратил по взаимно съгласие трудовите правоотношения по чл. 325, т.1 от КТ, (по Вашите думи - „включително като декан”, т.е. не само като декан и затова заповедта включва изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, вж. Приложение 3), възможно ли е проф. Ал. Воденичаров да бъде избиран на какъвто и да е академичен пост в ЮЗУ, без да е член на неговия академичен състав, щом като след 23 юни 2005 г. не се е явявал на конкурс и избор, както императивно изискват чл. 49 и чл.50 на ЗВО? ---- Легитимен ли е бил проф. д-р Ал. Воденичаров в качеството си на председател на Общото събрание на ЮЗУ след прекратяване на трудовите му правоотношения, при условие че в чл.24, ал.2 на Правилника за устройството и дейността на ЮЗУ е нормирано, че „лицата, чийто основен трудов договор е прекратен поради пенсиониране или други причини, се считат освободени от състава на съответния орган на управление, на който са членове”? Тук не може да не питаме: на какво основание проф. Воденичаров е подготвил и ръководил изборното Общо събрание на ЮЗУ на 29.10.2007 г., вкл. и собствения си избор за нов мандат като председател на Общото събрание, след като с прекъсване на трудовите си правоотношения автоматично е трябвало да бъде освободен от ръководния си пост? --- Допустимо ли е в нарушение на § 11 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за висше образование проф. Воденичаров да продължава да работи на основен трудов договор, при условие че е навършил 65 годишна възраст на 18.08.2005 г., а след тази дата Академичният съвет не е вземал решения за продължаване на трудовия му договор? В аналогично положение е и проф.Иван Величков, въпроки това е зам.декан на ПИФ, чбен на АС и ОС на ЮЗУ, и на комисията, провеждаща изборите на 29.10.2007 г. --- Не са ли просрочени мандатите на всички изборни органи на ПИФ, след като е налице следната ситуация: --- Съгласно Протокол №1 на ОС на ПИФ, на 23 октомври 2003г. е проведено ОС на ПИФ, което е избрало легитимни ръководни органи – Председател на ОС, Декан и Факултетен съвет. Контролният съвет твърди, че на 29 юни 2005 г. са произведени избори поради прекъсването на 23 юни 2005 г. на трудово-правните отношения на проф.Воденичаров с ЮЗУ. Срещу това твърдение има редица основателни съмнения и доказателства. Но нека да допуснем, че такива избори действително са се състояли. Съгласно Закона за висше образование те обаче не могат да бъдат други, освен частични избори. Освен ако приемем, че всички останали членове на ФС също са си прекъснали трудовоправните отношения с ЮЗУ или едновременно са подали писмено оставките си. Чл. 25, ал. 5 на ЗВО е категоричен, че “мандатът на органите за управление на основните звена и филиалите не се прекъсва с провеждането на частични избори” Следователно, няма никакво правно основание през 2005 г. да се провеждат избори за Общо събрание, Факултетен съвет и председател на Общото събрание. Ако е имало такъв избор, то това е станало в нарушение на закона и резултатите му са нищожни от правна гледна точка. Наред с всичко друго процедурата по свикването на Общото събрание е била в нарушение на чл.14, ал. 4 от Правилника за дейността и устройството на ЮЗУ, тъй като не е спазено изискването кандидатурите за ръководните длъжности да се „издигат не по-късно от една седмица преди провеждане на Общото събрание”. Според фактите, определени от Вас в отговор на парламентарното питане като «установени», проф. Воденичаров е избран за декан шест дни след прекратяване на трудовите му правоотношения. Ако свикването на Общото събрание за избор на декан е станало в по-кратък срок от посочения в Правилника за дейността и управлението на ЮЗУ, това е лишило други хабилитирани членове на Общото събрание да се кандидатират и е направило решенията му невалидни. С това обаче не се изчерпват нарушенията. В Констативния протокол на Контролния съвет на ЮЗУ се казва, че Общото събрание на ПИФ, състояло се на 12.12.2007г., е с една единствена точка – частични избори за допълване състава на ФС. Не може обаче да бъде допълнен състава на орган, чийто мандат е изтекъл. Мандатът на ОС, на неговия председател и на ФС не се съобразяват с този на декана. Обратното, съгласно същият чл. 25, ал. 5 на ЗВО “мандатът на допълнително избраните членове се прекратява с изтичане на мандата на органа”. Вие заявихте на 8 февруари т.г. пред Народното събрание, че сте назначили проверка относно дейността на Правно-историческия факултет. Бихме искали в нея ще бъдат включени и очертаните от нас проблеми. Надяваме се, че те биха могли да бъдат породени от недостатъчна или неточна информация, но същевременно разчитаме, че при установяване на факти и действия в ЮЗУ, които са в разрез със Закона за висше образование, в спешен порядък ще упражните правото си на контрол, което Ви вменява чл. 10, ал. 2, т.7 на Закона за висше образование. Вие като министър на образованието и науката и ние като членове на академичния състав на ЮЗУ сме отговорни за бързото предотвратяване на закононарушенията и на действията, които водят до накърняване престижа на университета. 11 март 2008 г. 1. проф. д.изк.н. Румен Потеров – Декан на Факултет по изкуствата 2. доц.д-р Лазар Копринаров – ръководител на катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет 3. доц. Константин Манолов – Катедра “Музика”, Факултет по изкуствата 4. доц. Веска Христова Вардарева, Факултет по педагогика, катедра “Предучилищна педагогика” 5. доц. д-р Димитър Кр. Димитров – ръководител на катедра “Предучилищна педагогика” 6. доц. д-р Гергана Христова Дянкова – катедра “Театрално изкуство”, Факултет по изкуства 7. доц. д-р Хачик Дикран Хачикян – катедра ‘Чужди езици”, Филологически факултет 8. доц. Светлана Христофорова Христова - катедра “Култорология”, Факултет по изкуства, 9. доц. д-р Антоанета Николова Николова, на катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет 10. доц.д-р Анастасия Пашова – Факултет по педагогика, катедра “Предучилищна педагогика” 11.гл. ас. Светла Пантелеева Енчева, катедра “Социология”, ПИФ 12. гл. ас. д-р Бойко Илиев Илиев, катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет 13 гл.ас. Нина Златева Илиева, катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет 14. д-р Стефан Иванов Дечев – катедра “Българска история”, ПИФ 15. доц. Румяна Петкова – Факултет по изкуства, катедра “Телевизионно и киноизкуство” 16. доц. д-р Боряна Димитрова – катедра “Социология”, ПИФ 17 доц. д-р Петя Пачкова - Философски факултет, катедра “Философски и политически науки” 18. доц. д-р Татяна Стоичкова - катедра “Културология”, Факултет по изкуства 45. анонимен - подписката продължава 31.03.2008 09:44 Предстои продължаване на подписката с искане за спазване на законността в ЮЗУ, за отстраняване на нелегитимния декан Воденичаров. Никой, който се солидаризира с това искане, няма да остане без възможността да изрази позициите си. Търсете контакти с колегите, които вече са ви известни от публикуваното писмо до министър Вълчев. 46. анонимен - Съвет 31.03.2008 16:23 Един съвет към колегите, подписали писмото до министър Вълчев: моля, не се хващайте на въдицата, която подхвърлят вашите опоненти. Те искат да доказвате, че нямате сестри. Темата не е КОЙ е подписал. ЮЗУ е малък университет, хората се познават. Вместо да се дискутира СЪДЪРЖАНИЕТО на писмото, ви карат да се самодоказвате. Не се поддавайте на подобна съблазън. Ако й се отдадете, ще се забрави за КАКВО е писмото. 47. анонимен - Проблемът не е само в незаконния ... 03.04.2008 15:06 Проблемът не е само в незаконния мандат на професор Воденичаров, защото на въпросната дата въобще не е имало никакъв избор и това го знаят всички присъстващи, включително и някои от зам. ректорите, например доц. Гъргаров, който беше на трибуната. Проблемът е и в манипулирането на избора за ректор, когато в комисията по избора бяха поставени лица, протежета на Воденичаров и Мирчев, без да бъдат допуснати застъпници на останалите кандидати. Още тогава стана ясно за какво става на въпрос. Циничното е и това, че бяха подбрани за участие в Общото събрание студенти, без да е провеждан избор за тях. Те бяха обработени старателно, за да гласуват по знак на един асистент, според указанията на Воденичаров. Затова всички бяха поставени да седнат в група, за да не би някой да гласува по съвест. Що за морал е това от страна на тези, които направиха това? Така че въпросът е и за легитимността на ректора и целия му екип /двама, от които бяха членове на комисията по избора, а още двама за заслуги получиха декански места/. Това е положението г-н Министър. 48. vselenche - Здравейте, г-н Дошков! 03.04.2008 15:59 Поздравления за добрата новина - възстановяването Ви на работа в ЮЗУ! Желая Ви от сърце - Успех!!! 49. анонимен - Поздравления г-н Дошков 03.04.2008 17:56 За възстановяването Ви на работа в ЮЗУ. Макар и бавно, истината възтържествува. Радостно е, че въпреки ЮЗУ и Воденичаров, са останали добросъвестни съдии в България. Университетската общност трябва да се сплоти и да покаже същото достойно поведение, принуждавайки отдавна незаконния декан Воденичаров да подаде оставка 50. m1d2g3 - Браво Дошков 06.04.2008 18:57 Искрени поздрави. Победата е най-вече за самия ЮЗУ ! Всяко начало е трудно, но важното е да се започне от някъде. 51. анонимен - скръб 09.04.2008 19:54 Разплаках се като четях обяснението на Б.Димитрова до големия учен-педагог Т.Попкочев . Каква само наука прави жената, а лошите я нападат ли нападат. 52. анонимен - към 51 10.04.2008 00:01 Извинете, че така сме Ви разстроили, искрено съжаляваме. И Тр. Попкочев, и Б. Димитрова са непростимо виновни за емоционалния Ви срив и Ви уверяваме, че ще понесат отговорности и наказания. Дано намерите сили в себе си, за да превъзмогнете скръбта си! 53. анонимен - Защо пък Боряна 10.04.2008 00:29 Да е виновна за срива на 51. Виновни са бдителният студент и Попкочев. Попкочев е могъл да определи жалбата на студента като недопустима, понеже става дума за 3 курс СС, а студентът първокурсник трябва да си вземе изпитите и за 2 -та година. Щом не се засягат студентски права на първокурсника, е недопустимо да се разглежда негова жалба. Второ, Попкочев е длъжен СЛУЖЕБНО (и срещу 2 минимални заплати) да разгледа случая и въобще да не занимава Боряна с въпросната жалба. Ако става дума за сигнал, Попкочев е длъжен да я отхвърли като неоснователна, и то с писмен отговор до Боряна. Трето, Попкочев, съществува и академична етика. 54. анонимен - Добра новина 11.04.2008 17:20 Вчера нашият уважаван колега проф. Воденичаров е направил първото признание - мандатът му бил до 2009 г., но вероятно щял да прекъсна мандата си, за да отговори на европейската стратегия за ... и т.н. Признанието за тази великодушна саможертва на пенсионера, който в името на Европа нямало да изкара докрай мандата си, е направено пред журналист. Очакваме повече информация в следващите дни. Какъв европеец сме имали в нашите "стройни редици"! 55. анонимен - Поздравления за г-н Дошков! 13.04.2008 12:48 Отправих поздравленията си в съседната рубрика. Може би трябваше да го направя тук. Ето линк: http://petdoshkov.blog.bg/viewpost.php?id=168002 Красимир Кабакчиев 56. анонимен - Mirtchev 14.04.2008 20:43 Мога да ви уверя, че Мирчев и неговите гл.експерти, зам. ректори и декани са толкова властолюбви, че А.В. ще Ви изглежда като детска градина. Този е готов на ВСИЧКО за ВЛАСТ. Занего властта е РАЗСТЕЖ! 57. vselenche - Здравейте! 15.04.2008 16:18 За тези, които не са обърнали внимание, днес в Mediapool е излязъл следният материал: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=138149&srcpos=2 58. анонимен - Mediapool dnes! 15.04.2008 17:21 Казусът "Воденичаров" от Югозападния университет Преподаватели търсят намеса на Брюксел срещу незаконен декан Мартина Бозукова 15 Април 2008 Преподаватели от Югозападния университет (ЮЗУ) "Неофит Рилски" в Благоевград готвят петиция до Европейския парламент и ще се обърнат към еврокомисаря по сигурността и вътрешния ред за нарушаване на правата на човека във висшето учебно заведение, ако ресорното министерство не се намеси, научи Mediapool. Те ще поискат и среща с посланиците на ЕС у нас. Осемнадесет преподаватели от университета са подписали и изпратили жалба до просветния министър Даниел Вълчев срещу незаконния, според тях, избор на проф. Александър Воденичаров за декан на Правно-историческия факултет (ПИФ). Макар да са уведомени, че отговорът е готов, те все още не са го получили. Протестът им е срещу незаконното кадруване на Воденичаров и репресиите срещу всеки преподавател, който му се противопоставя. С това те обясняват и обстоятелството, че само 18 от общо сто преподаватели в учебното заведение са подписали жалбата - повечето им колеги се страхуват от близките връзки на декана с висши политици и магистрати. Способността на един професор да се телепортира Законът за висшето образование разрешава постът декан във висши учебни заведения да се заема от едно лице най-много два последователни мандата. Воденичаров започва първия си мандат през 1999 г. Четири години по-късно е преизбран. Той обаче твърди, че през 2005 г. е освободен от поста за два месеца заради дипломатическа работа. Предложението за работа във Финландия, което е получил, обаче не го устройвало и той се върнал в университета. Тогава била в ход процедура за нов избор на нов декан на Правно-историческия факултет и той се кандидатирал и бил избран. Официалните документи обаче разкриват друга истина. Финландия е мит, а мандатът му отдавна е изтекъл. Какво се случва в действителност? На 19 юни 2005 г. Воденичаров подава молба, а на 23 юни ректорът подписва заповед за прекратяване на трудовите му правоотношения с ЮЗУ по взаимно съгласие. Така Воденичаров престава да бъде както декан, така и член на академичния състав на учебното заведение. При това положение, за да бъде законно, завръщането на професора в университета трябва да стане след конкурс с тримесечен срок, обявен в Държавен вестник. Такъв не е имало. Той става отново декан с фалшив протокол от несъстояло се изборно заседание. То се провежда шест дни след освобождаването му - на 29 юни. Преподавател, присъствал на въпросното заседание, е готов да свидетелства, че заседанието по същество не е представлявало избор, а “гласуване на вот на доверие”, което няма правна стойност. Бюлетините от този вот обаче се прилагат към фалшивия протокол. Именно този протокол е изпратен на министъра на образованието Даниел Вълчев. Въпросният избор е нелегитимен и защото стенограма от заседание на Висшия съдебен съвет от 29 юни доказва, че Воденичаров, който по това време е член на съвета, е бил в София, а не в Благоевград, където по същото време трябва да се е състояло избирането му за декан. Професорът не само е бил на заседанието на ВСС, но дори му е било възложено да води разговори със съдиите от Софийския градски съд във връзка с тяхно обръщение към съвета за недопустими назначения в съдийската колегия и “светкавично израстване в кариерата” на младши съдии, включително и на сина на самия Александър Воденичаров. Освен това подобен избор е незаконен и поради факта, че той трябва да се състои най-малко седем дни след освобождаването му като декан. Изборът е незаконен и по още една причина - навършването от Воденичаров на пенсионна възраст. От академичната общност в ЮЗУ твърдят, че министър Даниел Вълчев е запознат с казуса "Воденичаров", но по някакви причини не се намесва. Възможно е обаче Вълчев да не знае, че ръководството на университета му е предоставило фалшив протокол от избора на декана. Според преподаватели всички документи, подписвани от Воденичаров след този “избор”, са нищожни, тъй като е избран нелегитимно. Тъй като Воденичаров е и председател на Общото събрание на университета и де факто подписва трудовия договор на ректора, запознати твърдят, че това прави и управлението на ректора незаконно. Така се получава "особена" взаимна свързаност между ректора и декана, които се подкрепят и заради козовете срещу единия и другия. Предсрочно оттегляне от поста? Самият Александър Воденичаров бе категоричен, че изборът му е напълно легитимен, тъй като е бил избран с мнозинство. Въпреки, че по неговите сметки мандатът му изтича през 2009 г., той намекна, че изборът на ново факултетно ръководство може да се случи и по-рано. Това, по думите му, може да стане във връзка “с новите стратегии за развитие на факултета в контекста на членството ни в Европейския съюз". Истината е обаче, че на 18 август тази година изтича последният възможен срок, до който Воденичаров може да бъде декан, преподавател или да заема академична щатна длъжност. Тогава изтича допустимата по закон отсрочка след навършване на пенсионна възраст, до която един преподавател може да е на щатна работа. Професорът не пожела да обясни от юридическа гледна точка имал ли е право да се кандидатира за декан, при положение, че не е член на академичния състав на университета и е навършил пенсионна възраст. "Това не е точно така", заяви той, но не обясни точно "как е". Александър Воденичаров категорично отрече разпространяваните твърдения за ширещо се в правния факултет издаване на фалшиви дипломи и прием на студенти в горни курсове, без необходимия хорариум. "Бяха направени много проверки и никоя не установи издаване на фалшиви дипломи", каза той. Издаването на фалшиви дипломи било невъзможно, тъй като всички положени изпити се вписват в главната книга, а на Воденичаров му било трудно да си представи, че в нея могат да бъдат фалшифицирани подписи. Приемът на студенти в горен курс без нужния хорариум, по думите му, е невъзможен, защото "компютърът не би го допуснал". Скандалите следват "Благоевградския Макиевeли" навсякъде Воденичаров, наричан още "Благоевградския Макиевeли", е известен с добрите си контакти сред управляващите и в съдебната система. Самият той бе член на предишния Висш съдебен съвет (ВСС), където името му също бе замесено в скандали. В края на 2005 г. синът му Асен стана съдия в Софийския градски съд с около 9 месеца стаж в районния съд. Тогава гилдията написа гневни декларации, на които ВСС не обърна особено внимание. Наложи се ВСС да се обяснява пред посланици от ЕС, а тогавашният министър по европейските въпроси Меглена Кунева заяви, че с действията си членовете на съвета отправят покана за екзекуция. През 2006 г. пък асистентката на Воденичаров беше назначена без конкурс в Районен съд Благоевград директно като съдия. Властовите ресурси, съсредоточени от години в ръцете на Воденичаров, му осигурявали възможности да раздава дипломи, в това число на известни политици, генерали от МВР, бизнесмени и модели, се твърди в академичните среди на ЮЗУ. Преподавателят от катедрата по български език в ЮЗУ Петър Дошков, който пръв надигна завесата около фалшивите дипломи по право, бе уволнен, но в началото на април тази година бе върнат на работа с решение на съда. Дошков разказа, че скандалната диплома на зам.-вътрешния министър Камен Пенков е издадена, след като той дори не влязъл в ЮЗУ по каналния ред, а като "спонсор". Това, дори и облечено в някакви законови форми, е със съмнителен морален привкус. По същия начин за студент се е цанил и политикът Гюнер Тахир. Сред студентите на Воденичаров са още бившият директор на Българското национално радио и сегашен общински съветник от ГЕРБ Поля Станчева, бизнесменът Илия Ризов, моделът Евгения Калканджиева, бившият кмет на Дупница Пламен Соколов и съпругата му, ексшефът на РДВР - Благоевград ген. Богомил Янев и др. Според Дошков изброените през 2004 г. по лично настояване на Воденичаров са записани във втори и трети курс в специалност право без нужния хорариум от часове. Освен тях около 200 души са взели дипломи “скоропостижно” срещу известно заплащане. След завършването на право в ЮЗУ зам.-министърът на вътрешните работи Камен Пенков дори получава и научната степен "Доктор на юридическите науки”. Воденичаров и бъдещето на правораздавателната ни система Във факултета на Воденичаров се обучават повече бъдещи юристи, отколкото в правните факултети на всички държавни висши училища в България. Това би трябвало да повдигне много високо летвата за професионалните и морални качества на преподавателите и на декана. Как просветният министър ще прави реформа във висшето образование, след като не може да наложи спазването на закона, питат преподаватели от ЮЗУ? Как Воденичаров, който произвежда научни кадри, сам има скромни научни трудове, посветени предимно на теми като "Участието на ДКМС в държавното управление на НРБ", “Организационно-правни форми за привличане на трудещите се в управлението на вътрешната търговия", "Кооперацията – обновен гражданско-правен и административно-правен субект". Те, а и не само те, очакват отговора на просветния министър, който е и преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". 59. анонимен - По молба на г-н Дошков 16.04.2008 09:42 Г-н Дошков ме помоли да публикувам отново (тъй като се наложи да ги изтрия - другаде) линковете към Интернет сайтове и форуми относно българската академична общност, както и линкове към мои материали. Изпълнявам молбата му. Много интересен и богат сайт за българската академична област е "Пуерон". Има най-различни статии, рецензии и други материали на заглавната страница: http://www.pueron.org/pueron/ Много интересен и богат е форумът на "Пуерон": http://www.pueron.org/pueron/forum/forum.asp?FORUM_ID=1 Много богат форум, посветен на проблемите в българската академична област, е Bulgarianscienceproblems: http://tech.groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems/messages Има огромно множество прекрасни аналитични статии и съобщения от проф. Лазаров, проф. Канев, проф. Узунов и много други автори. Аз също имам там доста материали: http://tech.groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems/msearch?query=kkabakciev2&submit=Search&charset=UTF-8 Позволявам си специално да препоръчам за четене фейлетона си "Туркменбаши и Банбаши". Надявам се да останете доволни от него: http://tech.groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems/message/2395 Не мога обаче тук да премълча обстоятелството, че проф. Лазаров, модераторът на форума Bulgarianscienceproblems, понякога се държи като цензор. От това се оплакват доста хора. Аз също бях няколко пъти обект на неговите своенравия и по тази причина вече избягвам да пиша там. Но, пак повтарям, форумът е много ценен с публикуваните в него изключително задълбочени материали, особено що се отнася до проблемите в БАН (но далеч не само). Ако искате да видите какво през 21 век представлява една феодална система, родееща се в много отношения и с автентичния сталинизъм, непременно четете там. Като казвам феодална или сталинистка система, трябва непременно да се отчете, че методите за поддържането й обикновено са безумно нагли и едновременно йезуитски. Разбира се, причината да съществува тази система, по моето (и не само) виждане, е, че, както аз обичам да се изразявам (проф. Иван Канев много харесва тази моя метафора), мнозинството работещи в БАН са едни влечуги, лазещи всеки ден пред началниците за трохици от трапезата им. Следващите линкове са към мои сайтове, в които има много материали, вкл. публикувани в печата статии: http://www.geocities.com/kkabakciev http://www.geocities.com/kkabakciev2 http://www.geocities.com/kkabakciev_politart1 http://www.geocities.com/kkabakciev_politart1/BAN.html http://kkabakciev.blogspot.com/ Други мои статии на академична или обществено-политическа тематика могат да се прочетат тук: http://www.pueron.org/pueron/news/Fire_Juhn.doc ("Юхновски и компания трябва да бъдат незабавно уволнени!") http://www.pueron.org/pueron/publikacii/statii/Krasi_Catch_399.doc ("“Параграф 399” или правова държава ли е България") http://www.pueron.org/pueron/publikacii/statii/Krasi_Corrupt_01.doc ("Дали изобщо има съд и правораздаване в България?") http://www.slovo.bg/old/litforum/002/kkabak.htm ("Кражба има - крадци няма. За две нови издания на "История славянобългарска"; за "положителния образ на България" и самоуважението") Позволявам си да Ви насоча и към една нова рубрика, която открих във форума "Пуерон", която непременно ще доразвия и която е със заглавие "Кочината България": http://www.pueron.org/pueron/forum/topic.asp?TOPIC_ID=104 Присъединявам се към мнението на г-н Дошков, че трябва да се противостои по-ефективно на мафията в академичната област, като се изгради и поддържа система от база данни с добри вътрешни връзки, в която да се описва невероятното безумие, само малка част от което са трите случая с трима върховни номенклатурчици, позволили си да узурпират административни постове по няколко мандата. Ще завърша с една препоръка непременно да прочетете статията на д-р Юрген Пльон (на английски) за това, как е осъществена лустрацията в академичната област в Германия ("The reform of university education and science in the German new L&#228;nder since 1990"): http://www.pueron.org/pueron/publikacii/hramat/jurgen.htm С един замах в Германия са уволнени повече от половината от така наричалите се учени в бившата ГДР! Незабавно ЛИКВИДИРАНИ са всички така наричали се катедри, секции, институти и пр. по "философия", "икономика", "право" и т.н. - т.е. всички онези добре познати развъдници на комунистически профанизъм и простащина! Това става още през 1990-1991 г.! Да сте чували някога след това в Германия да има сериозни проблеми с университетските и научните кадри, както и с качеството на научната дейност? А тук, в тази държава, всъщност една неокомунистическа кочина, "специалистите" по планова икономика започнаха да преподават "пазарно стопанство"!? Индоктриниралите младежта с комунизъм и диктатура на пролетариата взеха, ни лук яли, ни лук мирисали, да разбират от "правова държава", "права на човека" и т.н.! И да ги преподават на младите!? Затова млади в България почти не останаха!! Въпреки всичко казано по-горе, пожелавам успех в борбата с абсолютно некадърната и епохално нагла (геронто-)комуно-ченгесарско-шуробаджанашка пасмина в така наричащата се академична среда в България! Този успех е нужен, защото тук все пак има и нормални хора, заради които днешната академична област трябва да бъде радикално реформирана! 60. анонимен - Добавка към горното 16.04.2008 10:00 Към списъка с форумите с академична проблематика трябва да бъде прибавен и този: http://nauka2007.org/forum/ Г-жа Лолита Николова в САЩ също така прави, каквото може, за подобряването на академичната среда в България: http://www.iianthropology.org/index.html 61. анонимен - За двойните стандарти в активността на министър Даниел Вълчев 19.04.2008 13:23 http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2957&sectionid=2&id=0000202 62. анонимен - Зам.вътрешният министър Камен Пенков подаде оставка 23.04.2008 13:50 http://www.mediapool.bg/show/?storyid=138432 63. анонимен - Снимка и статия за човека предложил сина на Ал.Воденичаров за повишение и настоящ негов шеф 23.04.2008 18:12 http://www.mediapool.bg/show/?storyid=138438&srcpos=1 64. vselenche - Здравейте! 30.04.2008 01:56 Желая Ви здраве и добруване! 65. kkabakciev - Искът на Дошков трябва да се допълни с друго 09.05.2008 08:39 Д-р Дошков е внесъл необходимия иск, за който се говори отдавна! Прочетете го подробно: http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.new#new Аз го прочетох много внимателно. Не съм юрист, но имам голям опит в съдебни дела, включително известен опит и в административни дела. Ще подчертая следното. Така нареченият административен съд е известен като свърталище на немалко корумпирани и некомпетентни лица. Мога да ДОКАЖА това свое твърдение с подробни данни и анализ на вече издадени и влезли в сила решения на Върховния административен съд! Бъдете напълно сигурни, че мога да направя това - като доказателство вижте в блога ми анализ на две решения, които са апотеоз на невероятна корупция (и/или некадърност) във Върховния касационен съд: Ето защо намирам, че искът на Дошков трябва непременно да се допълни с нещо друго, изключително важно: С МАСИРАН ОБЩЕСТВЕН НАТИСК ЧРЕЗ МЕДИИТЕ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ - И ЗА ВСЕОБХВАТЕН ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ НАД ПРОЦЕСА, В РАМКИТЕ НА ЗАКОНА! ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ БЪЛГАРСКАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА КАТЕГОРИЧНО Е ДОКАЗАЛА, ЧЕ Е КОРУМПИРАНА - И СЕ ОБСЪЖДА НАЛАГАНЕ НА ПРЕДПАЗНА КЛАУЗА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА СТРАНАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЯНА ВЪЗМОЖНОСТ СЪДЪТ ДА РАБОТИ "НА ТЪМНО" ПРИ РЕШАВАНЕТО НА КАЗУСИ, КОИТО СА ОТ ОГРОМНО ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ! ПОВТАРЯМ: ТРЯБВА ДА СЕ ОКАЖЕ МАСИРАН ОБЩЕСТВЕН НАТИСК ЧРЕЗ МЕДИИТЕ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ НА ПРОЦЕСА И ЗА ВСЕОБХВАТЕН ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ! Забележка. Горните твърдения за корумпираност не трябва да се считат за обидни, и не могат да бъдат обидни, спрямо онези немалко съдии в българската съдебната система (вероятно мнозинството), които са компетентни и неподкупни! 66. kkabakciev - Солидарност е повече от нужна! 09.05.2008 11:04 Уведомих преди минути форума "Пуерон" за това, което става в Югозападния университет, и препоръчах всички да отидат да видят. Вж. рубриката "Кадри в науката и висшето образование": http://www.pueron.org/pueron/forum/topic.asp?TOPIC_ID=4&whichpage=16 И веднага след това забелязах, че е излязла и една много интересна статия за БАН: "Битката за БАН нов епизод по стар сценарий", от доц. д-р Любима Йорданова http://www.politika.bg/article?sid=&aid=8376&eid=132 Борбата за законност трябва да е всеобхватна! Призовавам участниците в тази борба в ЮЗУ да проявят солидарност и да участват и в борбата за законност в БАН, както и навсякъде другаде, където се налага в така наречената "академична общност" на тази така наречена държава! 67. анонимен - Няма оправия 09.05.2008 23:42 огледал се Илия все в тия! Жалко за България! 68. анонимен - ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ 30.05.2008 15:58 Отправям апел към ЛИЦАТА, които четат твърденията на г-н Дошков, и които във връзка с тях изписват клевети, догатки, прогнози и тям подобни "бабини деветини", да съобразяват елементарния морал - който за сведение на всички анонимни обвинители (НЕОТМЕННО се СПАЗВА в споменаваните Общества от ЕВропа). За пореден път е необходимо да се припомни , че ТЪЛПАТА е пагубно обществено явление - напротив необходимо Е дори там човек да не губи своя хуманен облик и да съобразява своите индивидуални действия и думи със съвремения обществен морал . ПО ТОЗИ ПОВОД ПРИКАНВАМ В БЪДЕЩЕ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ИЗЛИВАНЕТО НА зле скопосана и идиотски наивна помия върху НЕВИННИ ХОРА ..........!!!!!! ГОСПОЖИ и ГОСПОДА, чете и търсете фактите .........!!!! Това разбира се е много по - трудно от това да седнеш и за дев - три минути да охулиш другите на основание - нечие ИЗВРАТЕНО и БОЛНАВО чувство за справедливост....... 69. vselenche - )))) 30.05.2008 17:07 Къде го чукаш, къде се пука!!! Написаното е по адрес на "Граждански съвет" от Анонимен/68 Поздрави, г-н Дошков! 70. vselenche - Честито, г-н Дошков!!! 19.07.2008 01:02 НАЙ-ПОСЛЕ, ВОДЕНИЧАРОВ... ДОВИЖДАНЕ!!!!!!!!!!! http://www.mediapool.bg/show/? storyid=141441&srcpos=4 "Благоевградският Макиавели" се оттегли от деканския пост в ЮЗУ 18 Юли 2008 Деканът на Правно-исторически факултет (ПИФ) на Югозападния университет (ЮЗУ) "Неофит Рилски" Александър Воденичаров се оттегли и сложи край на ерата "Воденичаров", продължила цели девет години, белязани от скандали. "Благоевградският Макиавели", както го наричат университетските преподаватели, повели битката за отстраняването му от поста, който според тях той незаконно заема, сам решил да се оттегли. Официалната причина - на 18 август , когато той навършва 68 години, изтича последният възможен срок, до който може да бъде декан или да заема академична щатна длъжност. До общото събрание на факултета, когато в късните часове в четвъртък за нов декан бе избрана проф. д-р Софка Матеева, обаче се стигна след поредица от скандали. В средата на юни стана ясно, че след проведени разговори Воденичаров е поел "изричен ангажимент" пред образователния министър Даниел Вълчев да се оттегли през есента, а броени дни след това МОН излезе с унищожителен одитен доклад за дейността на факултета. Документът разкри незаконно прехвърляне на студенти от една специалност в друга, прехвърляне на студенти от платена в държавна поръчка, както и системен прием на студенти, чийто брой надвишава план-приема. Освен това бе констатирано, че в нарушение на Правилника за образователните дейности и Правилника за устройството и дейността на ЮЗУ са подписвани заповеди от декана Александър Воденичаров за прекъсване, презаписване, възстановяване на студентски права, преместване на студенти от други висши училища и от факултети на ВУЗ-а. Проф. Софка Матеева бе избрана за декан на ПИФ със 76 гласа, а опонентите й проф. д-р Здравко Гъргаров и проф. д-р Нина Христова получиха съответно 16 и 3 гласа. За председател на Общото събрание с 83 гласа бе избран проф. д-р Марио Бобатинов, а за зам.-председател - доц. д-р Добринка Пейчева. Осемнадесетте преподаватели в ЮЗУ от инициативния комитет за отстраняването на Воденичаров, който е и бивш член на Висшия съдебен съвет, коментираха след събранието, че на този етап не очакват нищо повече. "За нас беше важно Воденичаров да напусне незаконно заемания пост декан на ПИФ. От тук нататък вече събитията ще следват закономерно своя ход", казаха те. Новият декан проф. Софка Матеева е професор по правна социология. Започва работа в ЮЗУ през 2000 г., първоначално като хоноруван преподавател, а по - късно като редовен доцент в катедра “Връзки с обществеността ". Преди да постъпи в университета е работила като социолог изследовател. Участници в Общото събрание коментираха пред Меdiapool, че Матеева се ползва с протекциите на Воденичаров. Те изтъкнаха като странен факта, че на вчерашния избор не е присъствал ректорът на университета проф. Иван Мирчев, демонстрирал до скоро "топли връзки" с Воденичаров. Преподаватели в университета са недоволни от избора на Марио Бобатинов за председател на новото Общо събрание на ПИФ, при положение, че той е съдия от Върховния касационен съд. Присъствали на Общото събрание коментираха още, че в гласуването са взели участие и хора, които в момента са пенсионери и нямат право на глас. Преподаватели от ЮЗУ водят битка за отстраняването на Воденичаров от 2005 г. насам за това, че е станал декан за трети мандат чрез фалшифициране на протоколи и въпреки навършването му на пенсионна възраст. Двама от преподавателите са завели жалби в Административния съд в Благоевград, с които оспорват избора на декана. Съдът вече се е произнесъл, че и двете жалби са недопустими, но двамата преподаватели са обжалвали определенията пред Върховния административен съд (ВАС). ИМА ОЩЕ ПЪТ, но Вие и ТЕЗИ с Вас ЗАСЛУЖАВАТЕ от сърце още веднъж - ЧЕСТИТО!!! 71. анонимен - Честито! 19.07.2008 22:08 Време е да се поспрете малко, нали го няма Воденичаров, какво искате още? Сега извадете големите баданарки и вървете да се подмазвате на проф. Матеева, по примера на Светла Енчева. Сега обожествете въпросния новоизбран декан, и другия път, когато не си изпиете хапчетата се заемете да я оплюете и нея! Без Уважение: Д. Божилов 72. vselenche - ЗАЩО????????????????????????????????????? 20.07.2008 02:22 Без уважение, г-н Д.Божилов???????????????????? На Вас КАКЪВ Ви е проблемът??????????????????????? ЛИЧЕН? ИЛИ ОБЩЕСТВЕН/ПУБЛИЧЕН? Останете си със здраве!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! 73. анонимен - Енчева не се е подмазала на Софка ... 20.07.2008 18:54 Енчева не се е подмазала на Софка Матеева. Нормално е да се поздрави новия декан, след като Воденичаров си отиде. Дори ГТА поздрави Софка Матеева. 74. анонимен - знаете ли??? 25.07.2008 15:25 Някой има ли представа кога проф.Матеева ще има заместници и според вас дали някой от досегашните й трима колеги ще е сред тях? 75. анонимен - I like it 17.08.2008 18:14 Мила vselenska. Какво означава vselenche - обща/публична/пряко/съзнателно/подсъзнателно. 76. vselenche - @ 75 18.08.2008 14:33 <Vselenche> e герой от радиопиеса, излъчена преди години по БНР. Надявам се с даденото обяснение да задоволявам нездравия Ви интерес към моята скромна персона. Поздрави, г-н Анонимния! 77. анонимен - VSLENCHEMEANОБЩА/ПУБЛИЧНА VSLENCHE все пак ОЗНАЧАВА СВРЪХ ОБЩА/ПУБЛИЧНА. 78. анонимен - публичната 18.08.2008 16:25 Тази общата какво я боли за ЮЗУ и Воденичаров та държи исо на лудата Енчева? 79. vselenche - @ 78 18.08.2008 17:48 Драги ми, Анонимен! Би трябвало да знаете, ПОРАДИ претенциите, КОИТО имате, че ЗЛОСТТА вреди преди всичко на нейния носител, а не на нейния адресат. Та, останете си със здраве! 80. анонимен - общата 18.08.2008 19:40 Мани се ма 81. анонимен - към Дошков 11.10.2008 00:38 Приятелю, пий си редовно хапчетата! Личи ти, че ги пренебрегваш. Аз си ги пия редовно и нямам проблеми. Вземам си часовете по разпис, не нагрубявам студентите, не съм в конфликт с колегите си, любя се с гаджето си и научнатаработа ми върви. Ако беше изхарчил тази цялата енергия да се занимаваш с това, за което ти плащат, сега щеше да си над всички. Ама не си. . . . 82. анонимен - 81, 11.10.2008 10:19 ако спазваше всичко това, нямаше да идваш тука и да пишеш глупости. Ясно е, че снощи не си си пил хапчетата. 83. анонимен - ДОШКОВ !!! 15.03.2009 10:57 ПИЙ СИ РЕДОВНО ХАПЧЕТАТА! ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ И ТИ СИ МНОГО ЗЛЕ! НЕ ПРОПУСКАЙ. . . . . 84. анонимен - 83, Дошков не пие хапчета. Добре си е ... 15.03.2009 10:59 83, Дошков не пие хапчета. Добре си е и без тях. За теб - не знам! 85. анонимен - Каква е истината? 07.02.2010 12:09 Моля Ви пишете каква е истината за www.liteos.de/biogrKK.htm 86. анонимен - Л.И. пак се вихри 07.02.2010 12:14 Знаем какво ще я накара отново да се умълчи - следващото дело, което Дошков ще спечели :-). Нека си пише коментари - това й действа успокоително и разтоварващо... Прочетен: 4742007 Гласове: 2140 Жители на Атия на протест срещу депо за опасни отпадъци Те блокираха пътя към селото от централния Бургас-Созопол Радев от Габрово: Завещаната свобода иска и дела! Ще продаде ли ПСЖ Неймар? Вече му търси заместник
8,168,493
http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=B9D85B511E70D4403A65239B89FA7F04?idMat=114524
2017-05-25T20:06:29
[ "дело 122", "дело 74", "дело 98", "дело 112", "дело 230", "дело 84", "дело 52", "дело 265" ]
Държавен вестник Конституционен съдброй: 40, от дата 19.5.2017 г. Официален раздел / КОНСТИТУЦИОНЕН СЪДстр.2Решение № 5 от 11 май 2017 г. по конституционно дело № 12 от 2016 г. КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД РЕШЕНИЕ № 5 от 11 май 2017 г. по конституционно дело № 12 от 2016 г. Конституционният съд в състав: председател Борис Велчев, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Кристина Енчева разгледа в закрито заседание на 11 май 2017 г. конституционно дело № 12/2016 г., докладвано от съдията Мариана Карагьозова-Финкова. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България. Делото е образувано по искане на четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията. На заседание, проведено на 13 октомври 2016 г., Конституционният съд с определение по допустимост е приел да разгледа по същество искането на четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание за установяване на противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР ЗИДЗЕ) (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.). Становища са постъпили от Министерския съвет, Министерството на енергетиката, Министерството на земеделието и храните, Комисията за енергийно и водно регулиране, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Комисията за защита на конкуренцията. Представени са становища и от Института по енергиен мениджмънт, Съюза на производителите на екологична енергия, Асоциацията на производителите на екологична енергия, Българската соларна асоциация, Българската ветроенергийна асоциация, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал и Българската асоциация по европейско право. От поканените изтъкнати специалисти правно мнение е изразено от проф. дюн Ангел Калайджиев. В искането, на първо място, се твърди нарушаване на принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Като се позовава на утвърденото в доктрината и конституционната практика разбиране за правовата държава, във формален и материален смисъл, вносителят на искането поддържа, че предписанията на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ са в противоречие със съществени проявления и изисквания на този конституционен принцип – нормативните актове да бъдат ясни, точни и безпротиворечиви, законовите разпоредби да съответстват на целите на закона, да не нарушават изискването за правна предвидимост и правна сигурност, както и с изискването ограничения в правата да се установяват само при спазване принципа на пропорционалност. Привеждат се доводи, че правилата в § 18 ПЗР ЗИДЗЕ нарушават този принцип, тъй като противоречат на установените в чл. 2, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г.) цели на законодателството в областта, свързана с енергия от възобновяеми източници (ВИ). Твърди се, че оспорените разпоредби противоречат и на чл. 1 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, която задължава държавите членки да насърчават производството на енергия от ВИ (Директива 2009/28/ЕО). Разпоредбите в § 18 ПЗР ЗИДЗЕ, счита вносителят на искането, по същество нарушават началата за предвидимост и правна сигурност. Те имат за ефект промяна на цената на изкупуваната електроенергия, която е фиксирана и гарантирана за целия срок на договорите за изкупуване, съобразно действащите към момента на сключването им ясни законови правила с цена, която според вносителя не е, а и няма как да е известна, нито предвидима, за производителите, попадащи в обхвата на коментираните разпоредби. С уреждането й се създава опасност от невъзможност за тези производители на енергия от ВИ да не могат да обслужват плащанията си, което ще засегне не само тях, но и сигурността на енергийната система на страната. Поддържа се, че липсата на предвидимост и сигурност на енергийната политика на страната има отрицателен ефект за инвестиционните условия в България. Вносителят твърди, че оспорените разпоредби противоречат и на правила от международни договори, по които Република България е страна, уреждащи задължение за държавата да защитава чуждестранните инвестиции и да не накърнява с неоправдани или дискриминационни мерки тези инвестиции. Противоречие с принципа на правовата държава се поддържа и поради твърдяно нарушаване на изискването да бъдат закриляни законно придобитите права и недопустимост те да бъдат засягани от ретроактивни мерки. Засягането на твърдените придобити права се свързва с предвиденото в § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ приложение на нормата на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ и спрямо проекти, по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили преди влизане на същия закон в сила. Вносителят на искането счита, че е налице противоречие на оспорените правила в § 18 ПЗР ЗИДЗЕ и с чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията. Изразява се мнението, че разглежданата норма има неблагоприятно въздействие върху инвестиционната среда и води до сериозно нарушаване на правата на определена група стопански субекти в противоречие с принципа за защита на инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранните физически и юридически лица, установен в чл. 19, ал. 3 от Конституцията. Твърди се, че прилагането на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ води до намаляване на очакваните приходи на производителите на енергия от ВИ, планирани на базата на действащ закон и сключени дългосрочни договори. Това нарушаване на икономическите права на определена група стопански субекти, според вносителя, е в несъответствие с конституционния принцип на гарантиране на еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност (чл. 19, ал. 2 от Конституцията), както и с принципа на закрила и подпомагане на инвестициите и икономическата дейност (чл. 19, ал. 3 от Конституцията). Поддържа се, че в предметния обхват на чл. 19, ал. 3 от Конституцията влиза и правна защита на „легитимни очаквания“. Оспорваната норма, според вносителя, като намалява преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от ВИ, води до намаляване на легитимно очакваните приходи на производителите на такава енергия. В искането се привеждат доводи, че с оспорените законови разпоредби са нарушени и разпоредби на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Вносителят на искането счита също така, че оспорените разпоредби са в несъответствие с правилото в чл. 63 ДФЕС. Поддържа се, че приложените от държавата чрез приемането на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ ограничителни мерки засягат негативно свободата на движение на капитали в два основни аспекта: първо, те засягат вече реализирани инвестиции в страната, тъй като променят едностранно правната рамка и засягат последиците на сключени и действащи от години търговски договори – така остават излъгани предвижданията на инвеститорите за възвръщаемост на вложени финансови средства, направени при наличието на съвършено различна правна среда; второ, непредвидимите и неадекватни ограничителни мерки са в състояние да разколебаят и дори да отблъснат потенциалните инвеститори от инвестиции в сектора на производство на електрическа енергия от ВИ в страната. В представените от заинтересованите институции становища, с изключение на становището на Комисията за защита на конкуренцията, е ясно изразена позицията, че искането на народните представители е изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Обобщено, в тези становища се поддържа, че с § 18 ПЗР ЗИДЗЕ се постига преодоляване на едно привилегировано положение на стопанските субекти, попадащи в обхвата на ал. 1 от същия параграф, резултат от тяхното изключване от приложното поле на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ при влизането сила на този закон на 3.05.2011 г., и че тази промяна е в пълно съответствие с развиващата се правна рамка на ЕС и на националното законодателство в сектор енергия от ВИ. Като неоснователно се отхвърля и твърдяното в искането засягане, с обратна сила, на легитимни правни очаквания и придобити права на производителите на енергия от ВИ. Комисията за защита на конкуренцията преценява ефекта на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ в контекста на конкурентноправен анализ и приема, че оспореният законов текст би могъл да наруши принципа, прогласен в чл. 19, ал. 3 от Конституцията, тъй като непосредствено се засягат легитимните очаквания на предприятията, започнали да реализират своите инвестиционни планове при действието на правен режим, гарантиращ им дефинирана в закона схема за подпомагане. В шест от предоставените девет становища от поканените неправителствени организации със съответните особености в аргументацията и акцентите се споделя изцяло позицията на вносителя на искането. Сочат се допълнителни аргументи в подкрепа на твърдяното в искането противоречие на разпоредбите в § 18 ПЗР ЗИДЗЕ с чл. 4, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията и се аргументира противоречие с чл. 17 и 5 (становище на СПЕЕ), както и с чл. 7 и 15 (становище на БСА) от Конституцията. Твърди се, че се засягат основни права от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), а именно – правото на собственост и правото на еднакво третиране от закона, както и че § 18 ПЗР ЗИДЗЕ влиза в противоречие с редица международни договори, по които Република България е страна. Поддържа се, че с оспорените текстове се въвеждат непредвидими и неадекватни ограничителни мерки, които в крайна сметка могат да възпрепятстват движението на капитали, част от които са инвестициите. В становището на Българската асоциация по европейско право е представена богата практика на Съда на ЕС (СЕС), преценена като релевантна на тезите на вносителя на искането. Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара и Институтът по енергиен мениджмънт не подкрепят искането на народните представители. Поддържа се с допълващи се доводи, че до приемането на атакуваните разпоредби е допуснато „двойно субсидиране и прекомерна държавна помощ“ за производителите на електроенергия от ВИ. Като неоснователно се счита твърдението на вносителя, че е нарушено изискването „да се гарантират легитимните очаквания на инвеститорите относно възвръщаемостта на съществуващите инвестиции“ именно поради факта, че изграждането на обектите, представляващи тези инвестиции, е станало с подкрепа на публични средства. Изразява се виждането, че предписанията в оспорвания законодателен текст са с цел коригиране на допуснати нередности в България – когато инвестиционната помощ не е била приспадната при определяне на нивото на съответното подпомагане, поради което извършената с § 18 ПЗР ЗИДЗЕ промяна се приема за необходима. В представеното правно мнение проф. дюн Ангел Калайджиев подкрепя основателността на искането за установяване за противоконституционни на всички разпоредби в § 18 ПЗР ЗИДЗЕ и за несъответствие на тези разпоредби с чл. 63 ДФЕС и излага съображения, допълващи и развиващи приведените в искането доводи. В правното мнение е цитирана практика на СЕС относно изясняването на принципа за оправдани правни очаквания в правото на ЕС. Конституционният съд, като обсъди изложените в искането доводи, представените по делото становища и мнения и правната уредба, за да се произнесе, взе предвид следното: Разпоредбата в ал. 1 от § 18 ПЗР ЗИДЗЕ установява правилото, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Следващите три алинеи от § 18 (ал. 2 – 4) уреждат реда и сроковете за реализиране на ал. 1: съгласно ал. 2 производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1; съгласно ал. 3 след изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупува произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1 и съгласно ал. 4, ал. 3 се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. Последната ал. 5 от § 18 ПЗР ЗИДЗЕ предвижда, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ и прави уточнението в предложение второ на същата, че след изтичане на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ преференциални цени не се предоставят. Съдът уточнява, че разпоредбата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ разпростира действието си единствено по отношение на тези производители на електрическа енергия от ВИ, които: първо, произвеждат чрез енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане, и второ, по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, обнародван в ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г., и в сила от деня на обнародването му. Също така съгласно чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ, към който препраща § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, за посочените в последния стопански субекти електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по групи цени, определени от КЕВР, при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Цените за изкупуване на произведената енергия от ВИ не са общите преференциални цени по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ, а специални такива. Те се определят на основата на наредба, която в настоящия случай е Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия от 18.03.2013 г. (НРЦЕЕ; обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г., в сила от 5.04.2013 г.; изм. и доп., бр. 17 от 28.02.2014 г., в сила от 28.02.2014 г., бр. 4 от 16.01.2015 г., в сила от 1.02.2015 г.). Комисията за енергийно и водно регулиране приема съответните ценови решения за определяне на тези преференциални цени, като отчита изискването на чл. 23, ал. 1 и 2 от същата наредба. По-конкретно, преференциалната цена на електрическата енергия за даден тип технология се коригира така, че да отразява влиянието на одобрените по съответната схема за подпомагане средства, а именно – стойността на регулаторната база на активите на преференциалните цени се намалява пропорционално със стойността на посочения вид инвестиции. Последното регулаторно решение за корекция на преференциалните цени, визирано в § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, е Решение № Ц-14 от 1.07.2014 г. на КЕВР. С препратката в § 18, ал. 5 ПЗР ЗИДЗЕ за производителите на електроенергия от ВИ по ал. 1 на същия параграф се потвърждава прилагането на правилото, въведено със ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), който допълва чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ с нова т. 2, в смисъл, че КЕВР определя преференциални цени освен ежегодно и при указаните в т. 2 обстоятелства. Посоченото показва, че ал. 2 – 5 на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ са създадени, за да осигурят ефективното прилагане на ал. 1 от същия параграф, поради което съдът намира, че предмет на преценка за противоречие с посочените в искането конституционни принципи и разпоредби и за съответствие с чл. 63 ДФЕС е нормата в ал. 1 на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ. Резултатът от тази преценка следва да се отнесе и до останалите четири алинеи на същия параграф поради тяхната свързаност с ал. 1 на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ. Относно твърдяното противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията: Значителна част от доводите на вносителя за противоконституционност на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ са в подкрепа на твърдяното в искането нарушаване на принципа на правовата държава, и по-конкретно на законността (противоречие с целта на ЗЕВИ, както и на разпоредби от същия закон), правната предвидимост и сигурност (включително нарушаване забраната за ретроактивност, която индиректно осигурява закрилата на оправданите очаквания) и на изискването за пропорционалност на ограничаването на правата (в искането се твърди ограничаване на придобити права) като съществени измерения на правовата държава. Макар и принципът на върховенство на правото да възниква и се развива в различен контекст и да се отличава с определена специфика в държавите членки, Съдът на ЕС (СЕС) извежда редица негови съществени измерения – законност и зачитане на правната йерархия, правна предвидимост и сигурност, забрана за обратно действие, закрила на правата и легитимните очаквания, възприети и на национално ниво, отчитайки потребностите на общностното право. Националните законодателства на държавите членки също както и институциите на ЕС са обвързани с изискванията на принципа на правовата държава и отчитат целите от общ интерес за Съюза, включително и в сектор електроенергия от ВИ. Конституционният съд счита, че преценката за съответствие на оспорените законови разпоредби с указаните в искането измерения на принципа на правовата държава следва да бъде направена в контекста на развитието на правната рамка на национално ниво и на ниво ЕС относно сектор електроенергия от ВИ. Въпросът за нарушаване на закрилата на легитимните очаквания на инвеститорите е обсъден от съда и във връзка с твърдяното в искането противоречие с чл. 19, ал. 3 от Конституцията и са направени допълнения при преценката за несъответствие с чл. 63 ДФЕС предвид така направеното искане. Развитие на законодателната рамка на ЕС (европейска законодателна рамка) в сектор електроенергия, включително енергия от възобновяеми източници Изграждането на енергиен съюз е важна стъпка в задълбочаването на европейската интеграция. Ключово значение има постигането на напълно функциониращ пазар на електроенергия, в който повишаващ се дял има електроенергията от ВИ. Постигането на трите установени цели на енергийната политика на ЕС – сигурно, устойчиво, конкурентоспособно и достъпно енергоснабдяване за Европа, означава и ефективно интегриране в електроенергийния пазар на стопанските субекти – производители на енергия от ВИ, което е от общ интерес за ЕС. Тази цел е обвързана с по-мащабната задача за нисковъглеродна икономика и решаване на проблема с климатичните промени, като едновременно се гарантира сигурност на енергийните доставки. Осигуряването на функциониращ енергиен пазар е от първостепенно значение за политиката на Съюза в областта на енергетиката (чл. 194 (1) а) ДФЕС). ЕС приема три последователни законодателни пакета в периода 1996 – 2009 г. с дългосрочната цел да бъдат интегрирани и да се либерализират националните пазари за електроенергия и газ. С оглед предмета на настоящото дело внимание заслужават приетите от Комисията през 2008 г. Насоки на Общността относно държавна помощ за защита на околната среда (Насоките 2008 г., „Официален вестник“ на Европейския съюз (ОВ на ЕС) 2008/C 82/1). В раздел 1.1 от въведението се отбелязва, че през 2007 г. Европейският съвет призовава държавите членки и институциите на ЕС да предприемат действия за разработване на устойчива интегрирана европейска политика за климата и енергията (цел, която е очертана още в чл. 1 от Директива 2003/30 за насърчаването на употребата на биогорива или други възобновяеми горива). За постигането на посочените по-горе взаимнообвързани цели са предвидени мерки за насърчаване производството на енергия от ВИ в раздел 3.1.6, които включват два вида помощи: помощ за инвестиции и оперативна помощ. Относно втория вид помощ се подчертава, че тя следва да покрива нормална капиталова възвръщаемост, както и че всяка помощ за инвестиции трябва да се извади от производствените разходи. Третият законодателен пакет, известен като либерализационен пакет, приет през 2009 г., развива идеята за интегрирана политика и цели по-нататъшно либерализиране на вътрешния пазар на електроенергия (Директивата за електроенергията (2009/72/EО) и Директивата за природен газ (2009/73/ЕО), включително и енергия от ВИ. Директива 2009/28 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ на ЕС L 140, 5.06.2009 г.; (Директива 2009/28/ЕО), противоречие с която се твърди в съобразителната част на искането за § 18 ПЗР ЗИДЗЕ, се асоциира с третия законодателен пакет в сектор енергетика. Формално тя не е включена в него, а е приета в рамките на пакета за климатичните промени (ПКП), основан на възприетата идея за интегрирана политика, и изразява спецификата на провеждането на политиките в ЕС. Директива 2009/28/ЕО наред с другото определя редица основни понятия в правната уредба на сектор енергия от ВИ, между които от значение тук е дефинирането в чл. 2 (k) на „схема за подпомагане“. Схемите за насърчаване използването на енергия от ВИ включват, но без да се изчерпват, и прякото ценово подпомагане, в т.ч. преференциални тарифи (Feed-in-tariff) и премийни плащания. Директива 2009/28 определя задължителна цел за 20 % дял на енергия от ВИ в крайното брутно потребление на енергия в ЕС до 2020 г., разбита в задължителни на национално ниво индикативни цели за държавите членки (Приложение I, част А). Директивата определя и набор от механизми за осъществяване на националните цели и предоставя широка свобода на преценка и избор за всяка държава – членка на ЕС, относно средствата за постигане на индикативната цел за енергия от ВИ. Тя определя правната рамка, която включва задължителни цели като гарант за необходимата дългосрочна стабилност на стопанската общност, за да могат да се извършват рационални, устойчиви инвестиции в сектор енергия от ВИ (пункт 8, 14 от преамбюла на Директива 2009/28). Едновременно е поставен акцент върху пазарното ориентиране на схемите за подпомагане (пункт 25 от Директива 2009/28/ЕО). На практика най-мащабно прилаганата схема по директивата е тази за пряко ценово подпомагане във форма на преференциални цени, макар и в отделни случаи да се прилага и схемата на зелени сертификати и други схеми. Въз основа на констатациите в оценките през 2011 г. (COM(2011)0031) и през 2013 г. (COM(2013)0175), а именно, че пазарът на енергийно ефективни продукти не се развива така динамично, както е прогнозирано; че запазването на високи цени за изкупуване на енергията от ВИ при бързото поевтиняване на технологиите за енергия от ВИ и съществено нарасналия обем на този вид енергия натоварва неадекватно крайните потребители – индустрията и битовите потребители, ЕК прави съществен за развитието на електроенергийния пазар извод. В обобщен вид той изразява позицията, че често некоординираната държавна интервенция води до деформиране на пазара на електроенергия с негативни последици за инвестициите и трансграничната търговия, свързано и с прилагането на непазарно ориентирани схеми за насърчаване. През 2013 г. са представени допълнителни насоки за постигане на целите за енергията от ВИ при по-ниски разходи (COM(2013)7243) и ЕК обявява извършването на цялостно преразглеждане на субсидиите, които държавите членки имат право да предлагат в сектор енергия от ВИ. Изразено е ясно предпочитание към пазарно ориентираните способи, като търговете, преференциалните премии и др., пред обичайно използваните преференциални тарифи. Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (Насоки за държавна помощ (2014/C 200/01) оформят допълнително новата рамка за схемите за подпомагане на енергията от ВИ в очертаната посока. През 2016 г. следва нов пакет документи на ЕС с важно значение както за очертаване предстоящите стъпки в изграждането на енергийния съюз, така и за осмислянето и пълноценното прилагане в този контекст на действащите правни правила за постигане на трите основни цели на енергийната политика на ЕС. Той включва наред с другото оценка от ЕК на ефекта от действащата Директива 2009/28 за насърчаване на енергия от ВИ (SWD (2016) 419), съпътстваща предложение за нова директива в същата материя (COM (2016) 767 final, 2016/0382(COD), както и предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за общите правила на вътрешния електроенергиен пазар (COM (2016) 864, final 2016/0380(COD). Изложеното дава основание на съда да обобщи, че през последните няколко десетилетия на ниво ЕС са последователно положени значителни законодателни и регулаторни усилия за съществена промяна в структурата на енергийните пазари в рамките на Съюза. Целта е да се трансформират силно покровителствените от държавите членки национални пазари в един либерализиран електроенергиен пазар, който позволява трансгранична конкуренция и е предпоставка за реализиране на ангажиментите на Съюза за климатичните промени, включително и амбициозните климатични цели, поети със споразумението от Париж (Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, Париж – 2015 г., ратифицирано от Република България със закон (ДВ, бр. 86 от 2016 г.), в сила от 29 декември 2016 г.). В този процес централно място има насърчаването и сигурността на инвестициите в производството на енергия от ВИ, което следва да се осъществява обаче в контекста на все по-отворен за конкуренция енергиен пазар, като цел от общ интерес, и с прилагането на общностен подход. С оглед на преценката, която съдът трябва да направи – за съответствие на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ с основни измерения на правовата държава, като правната предвидимост и сигурност, и свързаната с нея закрила на легитимните очаквания, съдът взема предвид, че преценката за съответствие с принципи с конституционен статус изисква да се държи сметка не само за конкретните правни разпоредби, но и за правния контекст, в който те съществуват, повлиян включително и от актове на институциите на ЕС, каквито са резолюциите, съобщенията, насоките и др. Във връзка с това съдът намира за необходимо да отбележи в обобщен вид два съществени според него момента в посочените по-горе подготвителни документи за енергийната политика на ЕС от 2016 г. Първият се отнася до оценката на ефекта на прилаганите схеми за подпомагане. Според ЕК при отсъствие на ясни принципи за пазарната съвместимост на механизмите за насърчаване в директивата за енергия от ВИ на практика в държавите членки се въвеждат непазарно ориентирани схеми за насърчаване. Тези схеми прибавят регулаторно ниво към цената на електричеството, което не отговаря на сигналите на пазара. Вторият важен момент се отнася до необходимостта в бъдеще тези схеми за насърчаване да бъдат коригирани и дори да бъдат напълно отказани. Очевидно преференциалното третиране се налага да бъде преосмислено и ролята на Директива 2009/28 в продължаващото развитие на общия енергиен пазар в ЕС да бъде предефинирана. В допълнение Конституционният съд отбелязва, че и в двата доклада на ЕК за състоянието на енергийния съюз през 2015 г. и през 2017 г. се подчертава, че не всички държави членки са въвели необходимите правила, гарантиращи конкурентни и ликвидни пазари на едро (COM(2015) 572 final 8.11.2015 г.; COM(2017) 53 final; Рамкова стратегия (IP/15/4497). Развитие на националната законодателна рамка в сектор енергия от възобновяеми източници В приетия през 2003 г. Закон за енергетиката (ЗЕ) (ДВ, бр. 107 от 9 декември 2003 г.) са съобразени редица регламенти на Европейския парламент (ЕП) и Съвета и се въвеждат в националното право няколко директиви в сектора. В ЗЕ се съдържат специални правила за насърчаване енергията от ВИ. Българската държава прави избор в полза на преференциалните цени като схема за насърчаване на енергията от ВИ наред с помощта чрез инвестиции за изграждане, прилагана и от значителна част от държавите в ЕС. Тази схема търпи последователни промени. Същественото е, че със ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) се свежда до минимум прилагането на една непазарно ориентирана схема за подпомагане производството на енергия от ВИ и се прави решаваща стъпка за преодоляване на прякото финансиране с публичен ресурс. Тази мярка е предприета наред с предвидените ограничения в § 54 ПЗР ЗИДЗЕ от 6 март 2016 г. (ДВ, бр. 17 от 2015 г.), както и в § 20 ПЗР ЗИДЗЕ (обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.; изм., бр. 100 от 2015 г.). Макар и невинаги своевременно отразяващи измененията и очертаващите се тенденции в европейската правна рамка в сектор енергия от ВИ, промените в българското законодателство в тази материя са извършвани в контекста на изграждане на вътрешен за ЕС енергиен пазар. Съдът подчертава, че става въпрос за правната уредба на схеми за подпомагане на регулиран пазар на електроенергия. Очертават се следните няколко режима за насърчаване на производителите на енергия от ВИ чрез преференциални цени като вид пряко финансово подпомагане: В периода 9.12.2003 – 19.06.2007 г. това е извършвано по реда на ЗЕ, като се изкупува задължително от обществения доставчик и/или от крайния снабдител цялата произведена електроенергия от ВИ (чл. 159 ЗЕ), в т.ч. и от водноелектрическите централи с инсталирана мощност до 10 МW (със сертификат за произход). Законът изрично предписва в чл. 158, т. 1, че насърчаването на производството на електрическа енергия от ВИ се извършва при отчитане принципите на пазара на електрическа енергия. Изкупуването става съгласно НРЦЕЕ по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, възложена в компетентност на ДКЕВР (от 2015 КЕВР – ЗИДЗЕ, обн., ДВ, бр. 17 от 6.03.2015 г.), която приема и решенията за определяне на преференциалните цени въз основа на общите принципи за регулиране на цените в ЗЕ. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗЕ ДКЕВР се ръководи и от принципите за предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар, осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия, създаване на стимули за развитието на конкурентен пазар за дейности в енергетиката, където има условия за това. Тези принципи се допълват от принципите, установени в чл. 31 ЗЕ, където наред с недискриминационния характер на цените се посочва в допълнение, че цените следва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Конституционният съд обръща внимание, че още при приемането на ЗЕ (2003 г.) е заложена идеята, изразена в европейската правна рамка в обсъждания сектор – при определянето на преференциалните цени за насърчаването на производството на електроенергия от ВИ да се отчитат състоянието и тенденциите за развитие на пазара на енергия от ВИ. Поради все още незначителните количества произведена енергия от ВИ като дял от енергийния микс към този момент може да се каже, че преференциалните цени не повлияват съществено цените за продажба на електрическа енергия на крайните потребители на регулирания пазар. Насърчаването на производството на енергия от ВИ в периода 19.06.2007 г. – 3.05.2011 г. е по реда на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ – ДВ, бр. 49 от 19 юни 2007 г.). Сред общите принципи, посочени в чл. 9 от този закон, следвани за насърчаване на енергията от възобновяеми и алтернативни енергийни източници (ВАЕИ) в страната, са много от посочените по-горе принципи по ЗЕ, включително и отчитане принципите на пазара на енергия; отчитане характеристиките на видовете ВАЕИ и технологиите за производство на електроенергия. Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗВАЕИБ общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват електрическата енергия от ВАЕИ, с изключение на енергията от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW (ВЕЦ над 10 МW), по преференциална цена, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 21, ал. 1 – 3 ЗВАЕИБ, както и в текстовете на НРЦЕЕ, се посочва, че регулаторът определя ежегодно до 31 март тези цени, които са в размер поне 80% от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители. Въз основа на посочените разпоредби са издадени и съответните регулаторни решения на ДКЕВР. Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата е отменен със Закона за енергията от възобновяеми източници, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ (ДВ, бр. 35 от 3 май 2011 г.). Като държава – членка на ЕС, Република България въвежда директивите в сектор енергия от ВИ в българското законодателство. Съответни разпоредби са включени в ЗЕ, ЗВАЕИБ, Закона за енергийната ефективност, Закона за техническите изисквания към продуктите и в наредбите, издадени въз основа на същите. Законът за енергията от възобновяеми източници въвежда във вътрешния правен ред Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от ВИ (§ 2 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ). Следователно целите и всички основни положения, съдържащи се в указаната директива, разглеждана в контекста на цялостната европейска правна рамка в сектор енергия от ВИ, както е очертана по-горе, са възприети в националния правен ред. Това означава също така, че е отразен процесът на интегрирането на енергийната политика и политиката за климатичните промени, както и на продължаващото изграждане на вътрешен енергиен пазар за ЕС. То се потвърждава от формулираните в чл. 2, ал. 1 цели на ЗЕВИ, между които и създаването на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика и икономически растеж, гарантирането сигурността на енергийните доставки, опазването на околната среда и ограничаване изменението на климата и др. Тези цели се поставят при действието на указаните общи принципи на ЗЕ. Преференциалните цени продължават да са прилаганата схема за насърчаване. Съгласно възприетия в ЗЕВИ режим за насърчаване на енергията от ВИ (текстът, обнародван в ДВ от 3.05.2011 г.) остава задължението за изкупуване на енергията от ВИ по договори с продължителен срок на действие – от 12 до 20 години в зависимост от вида на първичния енергиен източник. В чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ са посочени критериите и факторите, на които се основава определянето на преференциалните цени за енергия от ВИ (и препраща към наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ), в т.ч. размерът на инвестиционните разходи, включително разходите за присъединяване към съответните преносна или разпределителни мрежи, нормата на възвръщаемост, структурата на капитала и инвестициите и други експлоатационни разходи. За производителите на енергия от ВИ съществува опцията да излязат на енергийния пазар или да бъдат на регулирания сегмент на пазара за изкупуване с преференциални цени на посочения обем електроенергия от ВИ, който обем се променя с изменение на ЗЕВИ (от цялото количество енергия от ВИ с гаранция за произход първоначално до размера на нетното специфично производство на електроенергия днес съгласно § 16, т. 3 ПЗР ЗИДЗЕ, в сила от 24 юли 2015 г.). Енергийните обекти, производители на енергия от ВИ, с оглед на определяне на преференциалните цени на изкупуване съгласно чл. 31, ал. 7, т. 2 ЗЕВИ (в неговата редакция при влизане в сила на 3.05.2011 г.) във връзка с ал. 8 от същия закон са разграничени в две основни групи: такива обекти, които са ползвали инвестиция за изграждане от национални и европейски фондове, и други, които са изградени със собствени инвестиции. За изкупуването на електроенергията от първите не се прилагат преференциалните цени по чл. 31, ал. 1, които са общи, а такива, които са определени от КЕВР съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Последната изисква намаляване на преференциалната цена пропорционално на инвестицията за изграждане от национална или европейска схема за подпомагане. Като следва текста на чл. 2 (k), Директива 2009/28, § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ съдържа легална дефиниция на понятието „схема за подпомагане“. Тя е конкретизирана в отделни разпоредби на този закон така, че се прави ясно разграничаване между инвестиция за изграждане и предпочетената от законодателя схема за пряко ценово подпомагане – преференциални цени. Съдът намира за необходимо да подчертае, че съгласно § 11 ПЗР ЗЕВИ разпоредбите на чл. 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8 (в обнародваната редакция на ЗЕВИ от 3.05.2011 г.) се прилагат само за проекти, по отношение на които заявления за подпомагане постъпват след влизането в сила на закона. От съществено значение е промяната, въведена със ЗИДЗЕ през 2012 г. (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.). С § 203 се изменя чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ, като се създава нова т. 2, съгласно която „ДКЕВР определя преференциалните цени за енергията от ВИ и когато в резултат на анализ констатира съществено изменение на ценообразуващите елементи по ал. 2 на чл. 32 ЗЕВИ“ наред със задължението по т. 1 – да определя ежегодно преференциалните цени в срок до 30 юни. В съответствие с разпоредбата на чл. 31, ал. 8 във връзка с ал. 7, т. 2 ЗЕВИ регулаторните решения на КЕВР за цените на енергията от ВИ се разграничават според енергийните обекти – в зависимост от това дали (и доколко) инвестицията за изграждането на тези обекти е със средства от национална или европейска схема за подпомагане. Първото такова решение с коригирани цени е прието през ноември 2011 г. Тези цени за изкупуване се отнасят само за производителите, подали заявление за подпомагане след влизането в сила на ЗЕВИ (3.05.2011 г.), и не засягат производителите, които се отличават от първите единствено по това, че техните заявления са подадени, преди законът да бъде поставен в действие. Тези цени са определени по групи, които отразяват осреднени стойности на съотношението на безвъзмездното финансиране в общия размер на инвестициите – стойността на регулаторната база на активите (РБА) се намалява пропорционално със стойността на инвестициите по безвъзмезден начин. През 2012 г., 2013 г. и 2014 г. ДКЕВР приема по две отделни ценови решения за преференциалните цени за енергия от ВИ предвид изискването на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ. Именно Решение № Ц-14 от 1.07.2014 г. е последното регулаторно решение преди оспорените промени за коригиране на преференциалните цени в случаите, когато производителите на електрическа енергия от ВИ са ползвали финансиране от национална или европейска схема за подпомагане. Като отчита процеса на развитие на националната правна рамка в сектор енергия от ВИ в неговата цялост, Конституционният съд приема, че законодателят е използвал широк спектър мерки за провеждане на политика на насърчаване производството и потреблението на енергията от ВИ в съответствие с общностната политика на сигурност на енергийните доставки, опазването на околната среда и предотвратяване на климатичните промени. Едновременно последователно са предприемани стъпки за интегриране на производителите на енергия от ВИ в националния енергиен пазар с отчитане на развитието на европейската правна рамка в сектора за продължаващото развитие на вътрешния енергиен пазар и осигуряването на конкурентна икономика в ЕС. Тези законодателни промени сочат, че на национално ниво, като се запазва необходимата държавна помощ, постепенно се извършва корекция в приложимата схема за насърчаване на производството на енергия от ВИ. Целта е да се осъществи плавен преход към пазарно ориентирани схеми за насърчаване производството на енергия от ВИ до отказ от непазарни такива в съответствие с изискванията на европейските правни изисквания в сектора, разлеждани в цялостния правен контекст, в който действат. Предвид изложеното, Конституционният съд счита, че твърдяното в искането, че оспорените законодателни промени са извършени „в движение“ и неочаквано за инвеститорите, е лишено от основания. В България мощностите за производство на енергия от ВИ нарастват в много кратки срокове и индикативната цел за страната от 16% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия, определена в Приложение I на Директива 2009/28/ЕО, е достигната през 2012 г. В резултат на значителния дял на електроенергия от ВИ и когенерациите в енергийния микс трайната тенденция на намаляване на цените на технологиите за енергия от ВИ при запазване първоначалния размер на преференциалните цени и значителното повишаване на цената за задължение към обществото и воден от целта за интегриране на свободния пазар на производителите на енергия от ВИ, българският законодател предприема редица промени в правната уредба на този сектор. Производството на енергията от ВИ дълго време се базира на нова технология, нуждаеща се от държавна подкрепа за развитието си. С намаляването на инвестиционните разходи за енергийни обекти за енергия от ВИ и повишаване на тяхната продукция много държави – членки на ЕС, започват да реформират своите схеми за подпомагане и въвеждат различни пазарно ориентирани схеми (в този смисъл е и предписанието в пункт 107 и 108 от Насоките за държавна помощ 2014 – 2020 г.). Такава мярка за ограничаване прилагането на схемата на преференциални цени като непазарна по своето естество са и оспорените пред Конституционния съд разпоредби от § 18 ПЗР ЗИДЗЕ. Тя е мотивирана от съществуващото за немалък период от време „двойно подпомагане“ на тези от производителите на енергия от ВИ, които са извън обхвата на § 11 ПЗР ЗЕВИ (в сила от 3.05.2011 г.): веднъж – чрез инвестиции за изграждане от национални или европейски схеми, и втори път – чрез преференциални цени за изкупуване на енергията от същите енергийни обекти, които до оспорената промяна с § 18 ПЗР ЗИДЗЕ не отразяват пропорционално тези инвестиции. Преодоляването на това положение е посочено като легитимна цел на промените в мотивите към проекта на ЗИДЗЕ (№ 554-01-124), обсъждано е както на заседанията на Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение дейността на ДКЕВР (протоколи от заседанията от 9.07.2015 г. и 20.07.2015 г.), проведени преди първо и второ гласуване в 43-то Народно събрание (НС), така и в пленарна зала при приемането на оспорените текстове (протокол от заседание от 14 юли 2015 г. и от 22 юли 2015 г.). Подобни констатации и изводи са направени и в доклада на временната анкетна комисия за проверка и оценка състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г., създадена с решение на 43-то НС (докладът е обнародван в ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г.). Докладът е приет с решение на същото НС от 9 юни 2016 г. (ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г.) и в него се констатира, че останалите непроменени за продължително време преференциални цени освен създадената неравнопоставеност между производителите на енергия от ВИ водят и до деформиране на пазара на електроенергия. Като взема предвид очертаното развитие на европейската и националната правна рамка в сектор енергия от ВИ, Конституционният съд счита, че промените в същата са предприемани от българския законодател последователно, основават се на системни анализи от компетентните институции на национално ниво, че са в съответствие с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се тенденция в регулаторната уредба на ЕС за свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите на енергия от ВИ на конкурентния пазар. Поради това Конституционният съд намира, че оспорените законодателни промени, въведени с § 18 ПЗР ЗИДЗЕ, не могат да бъдат квалифицирани като нарушаващи правната предвидимост и доверието в стабилността на правната рамка за сектор енергия от ВИ за всеки разумен и добросъвестен инвеститор и приема, че § 18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията на това основание. Противоречие на оспорения § 18 ПЗР ЗИДЗЕ с чл. 4, ал. 1 от Конституцията се твърди и на основание нарушаване принципа на правна сигурност и свързаната с него закрила на легитимните очаквания. Правната сигурност се проявява като съществен елемент на върховенството на правото както на национално, така и на общностно ниво. Конституционният съд в съответствие със своята константна практика поддържа, че принципът на правна сигурност не може да се идентифицира с абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. Всеки законодател разполага с определена дискреционна власт, включително и по отношение мерките за осъществяване на политиката в сектор енергия от ВИ. Оспорената разпоредба на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Още при приемането на ЗЕ, на ЗВАЕИБ, както и на ЗЕВИ законодателят изисква от изпълнителната власт при регулиране на цените за изкупуване на енергия от ВИ преферециалните цени да осигуряват обосновани приходи за направените инвестиции с оглед на цените на пазара. Законодателят може да прави промени в тази материя, за да приведе правната уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в страната, включително и с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие че инсталациите за енергия от ВИ, предмет на специален режим, няма да бъдат възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните договори. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на определен непроменяем задължително висок размер на цените за изкупуване на енергията и респективно – на постоянно висок приход от производство на енергия от ВИ. Още повече това е валидно, когато държава – членка на ЕС, променя законодателството си в сектора, така че да го приведе в съответствие със състоянието на европейската правна рамка и продължаващия процес на развитие на електроенергийния пазар в ЕС и на отваряне за конкуренцията на националните електроенергийни пазари. Намаляването на цените за изкупуване в конкретния случай не е санкция за производителите на енергия от ВИ, а създава предпоставка за равноправно третиране на всички производители на енергия от ВИ. Цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по ред, посочени в закон. Намаляването на цените за изкупуване на енергията от ВИ е средство за справедливо разпределение на разходите в обществото между тези, които в определена степен са привилегировани за своите приходи и следва да понесат и полагащите им се тежести. Никой не е защитен от такава тежест и нейното налагане, дори да има обратно действие въвеждащата я норма, не е задължително нарушаване на правната сигурност. Когато със законодателната промяна се преследва легитимна цел, за постигането на която са предвидени разумно обосновани средства, преценката за правилността на такова решение е изцяло на законодателя. Конституционният съд счита, че следва да се отчита и конкретната ситуация в сектор електроенергия от ВИ, в която законодателят е предприел ограничителната мярка относно цената за изкупуване на енергията от ВИ, оспорена от вносителя на искането. Показателни са констатациите и данните, изнесени по време на обсъждане на законопроекта за изменение на ЗЕ в съответните постоянни комисии и в пленарно заседание, както и съдържащите се в споменатия по-горе доклад на временната анкетна комисия за проверка и оценка състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г., и регулаторните решения на КЕВР. Съдът намира за уместно да посочи някои от тях накратко. В доклада е направен анализ на въведените в експлоатация централи от ВИ в периода 2006 – 2013 г. и е установено, че независимо от бурното развитие на пазара на фотоволтаични модули ЗЕВИ до 17 юли 2012 г. предвижда еднократно определяне на преференциалната цена, в която не е възможно да бъде отразена динамиката на пазарните отношения на конвенционалната фотоволтаична технология. Начинът на определяне на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от ВИ и невъзможността нейният размер да бъде коригиран по време на действие на дългосрочния договор (20 години) предпоставят прекомерното инвестиране в този сектор, което деформира пазара. Инсталираните мощности многократно надвишават заложените цели в план 2020 на ЕК, като същевременно са постигнати при икономически обременяващи условия за крайните потребители и бизнеса. Цената за произведената енергия от ВИ многократно надхвърля пазарната цена. Стопанските субекти, които по този начин държавата поставя в положение на икономическо предимство за постигане на цели от обществена полза, не могат да разчитат, че законодателят няма да преоцени размера на предоставената облага. Те нямат основание да претендират придобити права въз основа на едно предоставено привилегировано положение, произтичащо от преценката за целесъобразност на законодателя към даден момент. Реално погледнато, производителите на енергия от ВИ продължават да бъдат подпомагани при действието на оспорения законов текст, като не се променя дори схемата – чрез директно ценово подпомагане – за срока на договорите за изкупуване. Съдът отбелязва, че очакванията на правните субекти да не се променя законодателството не са конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Във всеки случай промените, въведени с § 18 ПЗР ЗИДЗЕ, преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия. Държавната интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква (в случая – доказан дефицит на НЕК и несъразмерна тежест за потребителите – битови и бизнеса), е социално оправдана освен в случаите на очевидна нерационалност на законодателните промени, основание за констатиране на каквато в настоящия случай предвид изложеното дотук съдът не намира. Ако се запази помощта с преференциални цени на нивото до промяната, има реален риск тя да бъде непропорционална на целите на самия ЗЕВИ, както и на целите според европейската правна рамка в сектора. Изложената по-горе позиция на съда има опора и в практиката на СЕС (т.нар. решение по дело C-201/08, Plantanol GmbH & Co. KG срещу Hauptzollamt Darmstadt, пар. 49; решение по дело Di Lenardo и Dilexport, присъединени дела C 37/02 и C 38/02, пар. 70 и др). СЕС придава особено значение на правната сигурност, когато се отнася до ограничаване на основните права и свободи, и нееднократно сочи на необходимостта тези ограничения да са оправдани от специфичен обществен интерес, валидността на който като основание за ограничаване се преценява с инструментариума на пропорционалността (решение по дело Wachauf, Hubert Wachauf v Federal Republic of Germany 5/88, [1989] 2609). Като неоснователно Конституционният съд преценява и твърдяното от вносителя, че с § 18 ПЗР ЗИДЗЕ се нарушава принципът на законност поради противоречие с целите на ЗЕВИ и че неговите разпоредби водят до вътрешно противоречие в същия закон. С оспорените разпоредби се постига точно обратното – привеждане на законовия текст в цялост в съответствие с целите на ЗЕВИ, разбирани в правния контекст на европейската правна рамка и националните задачи в сектора, за изграждане на функциониращ електроенергиен пазар и справедливо разпределение на финансовата тежест в обществото за опазване на околната среда и климата, и осигуряване на конкурентна икономика. Няма как да се гарантира равнопоставеност за развитието на конкурентен бизнес в сектор енергия от ВИ и едновременно да бъдат запазени привилегиите за определена група субекти и оставянето им в по-благоприятни условия от всички други от същата група и гарантиране на по-висока печалба за тях от тази на другите. Конституционният съд счита също така, че са неоснователни твърденията на вносителя за противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията поради нарушаване на принципа на правна сигурност чрез допуснато обратно действие на оспорената разпоредба. На първо място, няма основание да се поддържа, че законно придобити права са засегнати от ретроактивна мярка, каквато вносителите на искането виждат в правилото, установено в ал. 1 на същия параграф. Съдът коментира тук единствено доколко въпросното правило има характер на ретроактивна мярка. Обстоятелството, че преди приемането на разпоредбите на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ приложението на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ е ограничено съгласно § 11 ПЗР ЗЕВИ само до хипотезата на проекти, по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили след влизане на ЗЕВИ в сила, т.е. след 3.05.2011 г., а с оспорваното правило е предвидено изрично приложение на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ и спрямо проекти, по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили преди влизане на закона в сила, не е довод за ретроактивна мярка. Това е така, защото не е изрично указана обратна сила на въведеното правило (както изисква чл. 14, ал. 3 ЗНА) и корекцията на преференциалните цени по договорите за изкупуване на електроенергията от ВИ от производителите по ал. 1 на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ се прилага за същите едва след изтичане на срока по ал. 2 от § 18 ПЗР ЗИДЗЕ. Този момент настъпва, след като е влязъл в сила ЗИДЗЕ на 24.07.2015 г., а именно – денят след 31 юли 2015 г. В действителност правилото на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ става приложимо от този момент към договорни правоотношения, възникнали преди влизане в сила на ЗЕВИ (3.05.2011 г.), но които правоотношения продължават да се развиват и върху тях правилото се разпростира за в бъдеще. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика се прави разграничение между обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение (ретроактивност stricto sensu), и случаите, когато нововъведен правен режим преурежда за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили (привидна, несъщинска ретроактивност – незабавно прилагане на закона). В своята практика Конституционният съд, като подчертава, че правилото за неретроактивност е проява на конституционните принципи за правова държава и законност, приема, че „...хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон (Решение № 12 от 11.11.2010 г., Решение № 9 от 1996 г., Решение № 10 от 2011 г.). Конституцията не съдържа забрана за обратно действие на правните норми във всички области на правото, а тя произтича от върховенството на правото като конституционен принцип (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и е приложима към хипотезите на ретроактивност stricto sensu, когато се нарушава доверието в правната система, правната сигурност и придобити права. Изрична забрана в този смисъл се съдържа единствено в чл. 5, ал. 3 от Конституцията по отношение на наказателните закони, които предвиждат нови или по-тежки санкции от отменените. Не е изключен ретроактивен ефект на закона в гражданскоправните отношения и той може да бъде обоснован с публичен интерес, особено ако става дума да правни норми, приети в процес на трансформиране на ценностния фундамент на обществото. Докато ретроактивност stricto sensu е допустима само по изключение, несъщинска ретроактивност е по правило възможна, когато законодателните цели не могат да бъдат надхвърлени от интереса на индивида в продължаващото действие на предишния закон. Незабавното прилагане на закона е съвместимо с принципа на закрила на правната сигурност, когато е подходящо и необходимо, за да бъде постигната преследваната от закона цел, и се остане в границите на разумно приемливото при цялостно балансиране на „излъганото доверие“ и значимостта и спешността на основанията за законодателните промени. Закрилата срещу обратната сила на правните норми е също така елемент на фундаменталния принцип на правото, изведен от СЕС – принципът на правна сигурност. Той е формулиран по делото Töpfer през 1978 г. (дело 122/78, Töpfer v. the Commission (1978) ECR 1019; виж и дело 74/74, CNTA v. the Commission (1975) ECR 533) и като елемент на общностното право обвързва държавите членки. По отношение на ретроактивните правни мерки СЕС е особено строг в преценката, когато става дума за нарушено доверие в стабилността на правното положение на засегнатите субекти, основано на експлицитно или имплицитно уверение (индивидуализирано обвързване) от страна на институциите на ЕС. Съдът обаче допуска изключение от принципа в случаите, когато целта, която трябва да бъде постигната, го изисква и когато легитимните интереси на засегнатите са подходящо съобразени, каквато е неговата позиция по делото Racke, поддържана и по други дела (дело 98/78, Racke v. Hauptzollamt Mainz (1979), пар. 20; дело C-376/02, Stichting Goed Wonen v Staatssecretaris van Financiën, пар. 32 – 34). Очевидно по отношение на правилото в § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ е налице действие на оспорената законова норма върху заварени правоотношения, юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закон, но не са завършили действието си и тези правоотношения се развиват в контекста на регулиран пазар. Тази хипотеза е различна от ретроактивност stricto sensu. Правилото на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ не води до промяна на съществени елементи на заварените договори за изкупуване на електроенергия от ВИ, каквито са предметът и срокът на договора, преференциалният характер на цената за изкупуване, приложима за производителите по същата ал. 1, а единствено режима на ценообразуване, за договори за изкупуване с неприключил срок, поради което действието му е ex nunc. От съществено значение е целта, която законодателят преследва с промяната – изключване на „свръхсубсидирането“ за определени стопански субекти, поставени в положение на икономическо предимство спрямо други производители на енергия от ВИ, извън адресатите по § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, и осигуряване на справедливото и еднакво третиране от закона на стопанските субекти в сектора. Това е значим публичен интерес, който не може да бъде надхвърлен от интереса на субектите по ал. 1 на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ за продължаващо прилагане на действащото до момента на промените законодателство. Конституционният съд отбелязва, че позицията на законодателя относно това, как да разреши конфликта за времевото действие на стария и новия закон, от конституционноправна гледна точка не е въпрос на случайност или произволно решение, а такъв на претегляне на конкуриращи се ценности. Законодателните разрешения от такъв тип трябва да са резултат от преценка за конфликта на ценностите през призмата на пропорционалността, като в конкретния случай се вземе предвид този преход към отварящ се за конкуренция електроенергиен пазар на национално ниво и изграждането на вътрешен енергиен пазар за ЕС. Така че за преценката на законодателното разрешение относно хронологичния конфликт на законите значение имат и такива обстоятелства, каквито са обществените потребности от въвеждането на нови законодателни решения в дадена материя. Подобни изисквания са развити и в практиката на СЕС (решение по дело Wachauf, Hubert Wachauf v Federal Republic of Germany 5/88, [1989] ECR 2609). Конституционният съд счита, че несъщинската ретроактивност (когато възникнали в миналото правоотношения продължават да се осъществяват) отива извън границите на конституционно допустимото само тогава, когато този избор на законодателя е неподходящ или не е необходим за постигането на целите на промяната, или ако интересът на засегнатите субекти има тежест, по-голяма от тази на основанията на законодателя да извърши промените, каквото в настоящия случай не е налице. Предвид изложеното, Конституционният съд поддържа, че целта на оспорената разпоредба на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ е легитимна, като предотвратява негативния социално-икономически ефект – увеличаващата се цена на електроенергията за крайния потребител, и като съответства на изискването за държавна помощ според европейската правна рамка, която да отговаря на рязкото спадане на инвестиционните разходи. Съдът не намира да е налице от страна на стопанските субекти, обхванати от разпоредбата в § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, такъв конституционнорелевантен интерес в запазване действието на предходната законодателна уредба, който да има превес пред публичния интерес от намаляване на тези цени и развитието на конкурентен пазар на електроенергия в страната. Средствата, избрани от законодателя за постигането на целта на закона, са разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с ретроактивен ефект stricto sensu, а само се намаляват при гарантиран срок на договорите и изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока на договора. Относно твърдяното в искането противоречие с чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията: Конституционният съд обсъжда също така и доколко оспорената разпоредба дискриминира (поставя в неравностойно положение) стопанските субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ. Най-общо в искането се поддържа, че тази група производители/инвеститори, чиито легитимни очаквания се твърди да са пренебрегнати, е дефинирана, без да е налице имащ превес публичен интерес и по начин, който нарушава принципа на еднаква закрила от закона, конкретизиран в чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията като принцип на създаване и гарантиране еднакви правни условия за всички стопански субекти и еднаква закрила на инвестициите и стопанската дейност както на българските, така и на чуждестранните граждани и юридически лица. Конституционният съд изяснява съдържанието на принципите, установени в чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията, в редица свои решения и не вижда основателна причина да се отклони от установената практика по настоящото дело. Икономиката, основана на свободната стопанска инициатива, не изключва държавната интервенция, но тя се свежда до създаване на регулаторната рамка и контрола за нейното спазване, гарантираща еднакво подходящи условия за работа на стопанските субекти, като се отчита крайното удовлетворяване на обществените потребности. Въвеждането, както и изменението на специален режим за определена група икономически субекти, не е противоконституционно, ако законодателят по този начин гарантира всички субекти в съответната група да бъдат третирани еднакво (Решение № 5 от 2002 г.; Решение № 3 от 2012 г.). Конституционният принцип на равенството пред закона не изключва диференциация, когато признакът за разграничаване е недискриминационен – т.е. Основният закон изисква да бъде отстранена необоснованата диференциация, без да изключва диференциран подход на законодателя. В своята практика Конституционният съд приема, че следва да се предоставят „еднакви гаранции и условия за стопанска дейност за всички субекти в дадена група“ (Решение № 13 от 2014 г.). Всички инвеститори в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са обединени в една и съща група – производители на електроенергия от ВИ, и в оспорената разпоредба не се прави разграничаване между тях по някакъв признак, в т.ч. и с оглед собствениците на капитала в съответните енергийни дружества. Самото изграждане на енергийните обекти чрез национална или европейска схема за подпомагане е своеобразен привилегирован режим, създаващ икономическо предимство за тези, които са се възползвали от него. Той е преценен като поносим за обществото и е допуснат от законодателя с оглед постигане на определени цели и резултати за определен период от време, които цели и резултати са от общ интерес за европейския интеграционен процес – постигане на напълно функциониращ електроенергиен пазар. Конституционният съд последователно се придържа към схващането за равенството пред закона като относителна, а не абсолютна равнопоставеност, както се разбира в съвременната конституционноправна доктрина и практика. В настоящия случай стопанските субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са обособени в група по критерий – изключване от прилагането на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ към момента на неговото влизане в сила на 3.05.2011 г. (тогава чл. 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8). Това са производители на енергия от ВИ, които са имали с оглед на определяните и заплащаните преференциални цени без тяхното пропорционално намаляване с размера на финансиране от национални и европейски фондове значителни възможности не само да възвърнат техните инвестиции, но и да реализират неочаквано висока печалба. В този смисъл е и заключението на ЕК при одита във връзка с подпомагането по мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013), по които се получават в различен размер инвестиции за изграждане на инсталации за енергия от ВИ. Европейската комисия счита, че едновременното финансиране на един проект чрез ПРСР 2007 – 2013 и високото ниво на преференциалните цени за изкупуване на енергията води до двойно финансиране в противоречие с разпоредби от Регламент № 65/2011 (ЕС) за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005г. относно прилагането на процедури за контрол на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. По този начин тези производители на енергия от ВИ, възползвали се от подобни инвестиции, са поставени в положение на икономическо предимство, което се основава на преценката на законодателя (избор на политика), че това е оправдано от целта да бъде насърчено производството на енергия от ВИ и бъде изпълнена националната цел за 16 % дял на тази енергия от крайното брутно потребление на електроенергията в страната. Тази цел е постигната през 2013 г. и е отчетено в националния доклад пред ЕК. Стопанските субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ в групата, която формират, не се третират различно, нито са поставени при по-неблагоприятни икономически условия от тези производители на енергия от ВИ, които са подали заявление за подпомагане след влизане на ЗЕВИ в сила на 3.05.2011 г. и за които е приложим режимът на преференциални цени по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ. До промяната, и то за немалък период от време преди нея, субектите по § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са третирани с предимство, което държавата им предоставя по преценка за целесъобразност, и държавата е тази, която единствено може да реши да оттегли предимството. По смисъла на чл. 19, ал. 1 от Конституцията свободна стопанска инициатива съществува в условията на реално функциониращ пазар. В регулирания сегмент на пазара предоставените от законодателя предимства по негова преценка не се превръщат в придобити права. Обратното би означавало да ограничим законодателя в избора на политика, която е в съответствие с променящия се социален и икономически контекст, и изразяваният от него публичен интерес да бъде подчинен на частноправните интереси на инвеститорите от запазване на статуквото. Производителите на енергия от ВИ по ал. 1, § 18 ПЗР ЗИДЗЕ са имали възможност да изберат да продават изцяло на свободния пазар, но те са предпочели гарантираната от законодателя печалба с ясното съзнание, че не е възможно политиката на държавата в сектор енергия от ВИ никога да не бъде променяна. Всеки добросъвестен и разумен инвеститор преценява и пазарните, и непазарните рискове, които поема. Инвеститорските интереси и движението на капитали, свързано с икономическа активност на стопанските субекти в ЕС, са важни, но справедливото разпределение на финансовите тежести, произтичащи от преференциалните цени за производителите на енергия от ВИ и заплащаното задължение към обществото от индустрията, поемани от крайния потребител, е съществен публичен интерес и той е в основата на обособяване на посочената група производители на енергия от ВИ на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ. Това съответства и на промените в европейската правна рамка в сектора, която поставя потребителите в центъра на внимание при постигането на функциониращ електроенергиен пазар и осигуряването на конкурентоспособна икономика в ЕС. Както е посочено и при приемането на оспорения текст на второ гласуване в заседанието на Народното събрание на 22.07.2015 г., в случая се касае точно за възстановяване на справедливостта, защото вече е получена безвъзмездна помощ в размер 70 % от инвестицията по ПРСР 2007 – 2013 и пълен размер на преференциалната цена. Още през 2011 г. законодателят е предвидил, че при такова положение преференциална цена трябва да се смята на базата на 30 % собствени средства или средства от банкови заеми, допълващи безвъзмездното финансиране, но това предвиждане не е обхванало производителите по § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ. Предвидената с оспорената законодателна норма промяна в мярката за насърчаване (относно размера) не надхвърля пределите на законодателното усмотрение – тя е в съответствие с легитимната цел на законодателя да се избегнат неочаквано големите печалби на обществените и частните инвеститори, за да се контролират сметките за енергия, без да се подкопава инвестиционният климат в България, тъй като се укрепва доверието на всички инвеститори за еднаква закрила от закона на техните интереси. Това разбиране на съда се подкрепя и от практиката на СЕС. Според СЕС (решение по делото Wachauf) фундаменталните права, признати от съда, не са абсолютни, а следва да бъдат разбирани с оглед на социалната им функция. Съответно упражняването на тези права според съда може да бъде ограничено при условие, че тези ограничения съответстват на целите от общ интерес на Общността и не представляват с оглед на целта нетърпима намеса, застрашаваща същността на правата (дело Wachauf v Bundesamt Fur Ernahrung und Forstwirtschaft 5/88,[1989]ECR 2609; дело Di Lenardo и Dilexport, присъединени дела C 37/02 и C 38/02, пар. 82; решение по дело C-44/94 Fishermen‘s Organisations and Others [1995] ECR I-3115, пар. 55). Оспореният в искането законов текст не премахва преференциалните цени за производителите на енергия от ВИ, а привежда тези цени в съответствие с целта от общ интерес за ЕС. Предвид изложеното, съдът счита, че с оспорената законодателна промяна не само не се нарушава, но се постига ефективно реализиране на принципа – законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти, установен в чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Да се твърди при това положение, че групата стопански субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ е произволно определена от законодателя и че същата норма отнема техни придобити права и ги дискриминира, с което нарушава чл. 19, ал. 2 от Конституцията, е неоснователно. Освен това, за да е налице нарушаване на принципа в чл. 19, ал. 2, неравенството трябва да е от такова естество, че да поставя под съмнение в конкретните условия самата същност на равенството, което най-често се случва, когато нарушаването на този принцип води до нарушаване на друго основно право, включително и правото на собственост. Конституцията допуска в определени случаи законово ограничаване на конституционно установените ценности и налага задължения. Съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията частната собственост е неприкосновена. Едновременно с това конституционният законодател е посочил изрично в чл. 17, ал. 5 в кои случаи, по какъв ред и при какви условия дава предимство на публичния интерес и ограничава правото на частна собственост. Конституционният съд подчертава, че съгласно тази разпоредба обезщетението при принудително отчуждаване на частна собственост за държавни и обществени нужди се изисква да бъде равностойно, а не най-благоприятно (носещо най-големи очаквани приходи) за собственика. Следователно правото, което се ползва с конституционна закрила, е правото на собственост, а не някакво друго право – на ползване по най-печеливш начин на собствеността. Последното е в немалка степен въпрос на разумно и предвидливо управление на същата, включително и добре преценен пазарен и непазарен риск от титуляря на правото на собственост. На това основание съдът приема, че оспорената в искането законова норма не нарушава конституционното правото на собственост, не създава по-неблагоприятни условия на стопанска дейност за субектите в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ и следователно не нарушава принципа, установен в чл. 19, ал. 2 от Конституцията. В искането се поддържа, че с оспорената разпоредба драстично се посяга върху легитимни очаквания на инвеститорите в противоречие с принципа на правна сигурност, конкретизиран в прокламирания в чл. 19, ал. 3 от Конституцията принцип на закрила на инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни физически и юридически лица. Твърди се, че при новите условия инвеститорите не могат да получат очакваната от тях печалба, т.е. тази, която, както вече бе посочено, те реализират в условията на икономическо предимство, в което са поставени до промяната. Преференциалните цени за енергията от ВИ, както бе посочено, са въведени да насърчат производителите предвид постигането на национални и общностни цели, като им осигурят възвръщаемост на капитала и разумна печалба във времето за целия жизнен цикъл на инсталациите – т.е. за срока на дългосрочните договори с гарантирано изкупуване на произведената енергия от ВИ на един регулиран пазар. Това, че след промяната стопанските субекти по § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ ще реализират по-малка по размер печалба, вероятно не съответства на техните собствени икономически очаквания, но това не означава задължително, че законодателната промяна е в несъответствие с конституционната закрила на легитимните правни очаквания. Конституционният съд отново подчертава, че очакването за непроменимост на законодателната рамка е неоснователно. Достъпът до електроенергия не е просто елемент от пазара, а има стойност на услуга за социално-икономическо развитие на всеки индивид и е в интерес на цялото общество. Изграждането и експлоатацията на инсталации за енергия от ВИ още от самото начало е ориентирано към гарантиране благополучието на всеки индивид и на обществото като цяло. Управлението на сектор енергия от ВИ свързва множество конституционни ценности и принципи и включва както свободата на стопанска инициатива и закрила на околната среда, така и принципа на устойчиво развитие на обществото и сигурност на гражданите. Оспорената в искането законодателна норма е едно от средствата, чрез които държавата осъществява своето въздействие върху енергийната индустрия с цел икономическа ефективност, което следва да бъде в съответствие с конституционните цели за постигане на развитие на обществото. Налице е публичен интерес, който в контекста на посочените конституционни цели има превес пред свободата на стопанска инициатива в сектор енергия от ВИ и има решаващо значение за легитимните очаквания на инвеститорите. Конституционният съд е последователен при използването на понятията правна предвидимост и сигурност в смисъла им на измерения на правовата държава, в съответствие с които е конституционно недопустимо законодателят впоследствие да налага неблагоприятни последици за правните субекти (Решение № 7 от 2009 г.), които са действали точно в съответствие със съществуващата нормативна уредба (т.е. с обратна сила да се отнемат придобити права). Съдът поддържа в практиката си също така, че „Предвидимостта е изискване към формирането и осъществяването на законодателната политика….“. Едновременно с това обаче съдът отчита, че този признак не следва да се абсолютизира – съвременният конституционализъм както в България, така и по света не посочва изрично такова изискване към законодателя. Що се отнася до социалната сфера, в периоди на преход или кризи тя познава и е преживявала не само плавни и предвидими изменения, възможна е конкуренция между справедливостта и стабилността на социалната закрила (Решение № 10 от 13.09.2012 г.; Решение № 1 от 2005 г.). По настоящото дело съдът не се отклонява от цитираното разбиране за правна предвидимост. Както вече бе обсъдено, не е налице обратно действие на разпоредбата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ и с нея не се отнемат права, доколкото става въпрос за третиране с предимство, предоставено от държавата на стопански субекти на регулиран пазар, по преценка за целесъобразност, в съществуващия тогава икономически и социален контекст в интерес на обществото. Положението на икономическо предимство не е съвкупност от придобити права за стопанските субекти, които са поставени в него единствено по преценка на държавата. Предоставеното предимство може да бъде оттеглено от държавата, когато прецени, че това е обществено потребно и социално оправдано. Конституцията не изисква неотменност на законодателството, а следователно – не може да има конституционно легитимирано очакване, че когато отпаднат обективните основания за подобно предимство, законодателят няма да промени своята преценка. В практиката на Конституционния съд понятията „конституционно оправдани очаквания“ или „легитимни очаквания“ се свързват с правната предвидимост и сигурност и предполагат определени конституционни или законово предвидени предпоставки, когато Основният закон препраща към законодателна уредба на дадена материя (често съдът е преценявал това в контекста на лустрационните закони). Така в Решение № 13 от 31.07.2014 г. съдът очертава конституционния принцип на равенство пред закона в стопанската сфера, конкретизиран в чл. 19, ал. 2 и 3 от Основния закон, и посочва, че „Свободният пазар и конкуренцията изискват равнопоставеност на всички субекти …“, т.е. в условията на свободен пазар, отворен широко за конкуренция, законът трябва да гарантира еднаква правна позиция на стопанските субекти и следователно те на това основание могат да очакват легитимно това да е така. Стопанските субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ обаче са в регулирания сегмент на пазара и тъкмо с оспорената промяна се постига постепенното им извеждане на свободния пазар, на който те не са, но което е наложително, за да бъде постигната националната и общностната цел за реален конкурентен бизнес в електроенергийния сектор в ЕС (такава е и оценката на ЕК за държавна помощ SA.44840 (2016/NN) – България, т. 29). Ето защо самата промяна цели да създаде състоянието на свободен електроенергиен пазар, на който всички производители на енергия от ВИ, включително и тези в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, могат да имат легитимно правно очакване законът да им гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност. Съдът припомня, че с оспорената законодателна промяна се свежда до минимум прилагането на една непазарна схема на подпомагане, каквато е тази на преференциалните цени за новосъздавани инсталации за енергия от ВИ (Насоките за държавната помощ 2014 – 2020, както и Регламент (ЕС) № 651/2014 на ЕК от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 ДФЕС предвиждат премийно плащане, зелени сертификати, съвместни схеми и други пазарни по характер схеми за подпомагане). За субектите по § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ не се отменят преференциалните цени за изкупуване на енергията, не се отменя и гарантираното изкупуване по тези цени (преференциалните цени, макар и намалени, продължават да остават по-високи от реалната икономическа стойност на тази енергия), не се променя и срокът на дългосрочните договори – само се намаляват цените занапред и по начин, справедливо разпределящ финансовата тежест за чиста енергия и защита на околната среда в публичен интерес. На практика тези производители на енергия от ВИ получават по един специфичен начин преходен период за плавното им включване в свободния пазар. Поддържаната от Конституционния съд позиция тук се подкрепя и от юриспруденцията на СЕС. Закрилата на легитимните очаквания е един от основните принципи на правото на ЕС, изведен от СЕС в неговата практика (решение по дело C-369/09 P, ISD Polska and Others v. Commission, пар. 122; дело 112/80, Firma Anton Dürbeck v Hauptzollamt Frankfurt am Main-Flughafen, пар. 48). Съдът на Европейския съюз свързва закрилата на легитимните очаквания с принципа на правна сигурност, който изисква състоянието на правната рамка да е стабилно и предвидимо (решение по дело C-63/93, Duff and Others v Minister for Agriculture and Food and Attorney General, ECR 1996, пар. 20). Това не означава, че икономически активните субекти следва да възприемат всяка промяна в регулаторната рамка като произволна и неоправдана и да извличат легитимността на своите очаквания от обстоятелството, че са били третирани с предимство на пазара към даден момент, и от своето упование, че това положение ще се запази и в бъдеще (решение по дело 230/78, Eridania v. Minister of Agriculture and Forestry, пар. 21 – 22; решение по дело 84/78, Ditta Angelo Tomadini Snc v Amministrazione delle finanze dello Stato, пар. 21; решение по дело 52/81, Werner Faust v. Commission, пар. 26 – 27 и по дело Kyowa Hakko v. Commission, T-223/00 [2003], пар. 39). Съдът счита също така, че ако един добросъвестен и внимателен стопански субект може да предвиди приемането на определена мярка от дадена общностна институция, която ще засегне неговите интереси, той не би могъл да се позове на този принцип, ако мярката бъде приета (решение по дело 265/85 Van den Bergh en Jurgens and Van Dijk Food Products Lopik v Commission, пар. 44; решение на съда първа инстанция по присъединени дела T-116/01 и T-118/01 P&O European Ferries). Преференциалните цени като схема за подпомагане на производителите на енергия от ВИ в публичен интерес са много повече средство да се избегнат трудностите, които икономическата и финансовата нестабилност могат да породят за постигане на тази цел, отколкото на първо място да се защитят индивидуалните икономически интереси на тези производители, които са търговски участници. Балансът на интересите на обществото и икономически активните субекти, а не очакванията от непроменяемо висока печалба на производителите/инвеститорите е изведен на преден план. Концепцията за легитимните правни очаквания се проявява различно в различните сектори. Изключително трудно е да се обосноват легитимни правни очаквания в сектори, които по принцип са признати като подложени на чести промени, какъвто несъмнено е сектор енергия от ВИ. Това, което прави очакванията оправдани, е тяхната обоснованост. Те трябва да се основават на индивидуализирано обвързване от страна на публичната власт, а не на общата законодателна рамка. Също така те следва да бъдат формирани добросъвестно, с дължимото внимание. Не е разумно да се очаква, че проблем, който вече е бил предмет на внимание на законодателя под форма на съществуваща законова уредба, няма отново да има място в неговия дневен ред. Съответно очакването, че законът ще изисква или разрешава нещо утре, основано единствено на факта, че то се изисква или разрешава днес, е напълно лишено от разумни основания и в този смисъл – е нелегитимно. Относно твърдяното несъответствие с чл. 63 ДФЕС: В искането се твърди също така несъответствие на разпоредбата на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ с чл. 63 ДФЕС. Вносителят приема, че със законодателната промяна на режима на преференциалните цени в посока на тяхното намаляване, като се нарушава принципът на правна сигурност, и по-специално – свързаната с него закрила на легитимните очаквания на инвеститорите/производителите на енергия от ВИ, попадащи в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, се разколебава въобще доверието на инвеститорите в стабилността на правната рамка в този сектор и така се създава препятствие за свободното движение на капитали в противоречие с изричната забрана в чл. 63 ДФЕС. Накратко, в основата на твърдяното несъответствие на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ с чл. 63 ДФЕС е претендираната легитимност на правните очаквания на инвеститорите, попадащи в обхвата на ал. 1 от същия параграф, за запазване и занапред на гарантираната висока печалба и положението на икономическо предимство. Целите на ЕС в сектор енергетика, така както са определени в чл. 194 (1), дял IV (Свободно движение на хора, услуги и капитали), глава „Енергетика“, включват и гарантиране на функционирането на енергийния пазар, обезпечаването на енергийната сигурност, както и насърчаването разработването на възобновяеми енергийни източници. Преференциалните цени за енергия от ВИ са тип мярка за насърчаване производството на енергия от ВИ, за постигане на посочените цели, която в сравнение с други схеми за стимулиране, предвидени в Директива 2009/28, е непазарно ориентирана. Според практиката на ЕК и СЕС тя е държавна помощ и като всяка държавна помощ създава селективно икономическо предимство за нейните получатели и крие потенциална заплаха да наруши конкуренцията и да бъде несъвместима с общия пазар, освен ако не е предвидено друго в Договорите (чл. 107 (1) ДФЕС). Водим от посоченото, Конституционният съд счита, че преди всичко следва да изясни доколко в конкретния случай има основание твърдението в искането, че са налице легитимни правни очаквания на субектите в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ в специфичния контекст на държавната помощ, без да навлиза по същество и да обхваща всички аспекти на същата. По делото Essent Netwerk Noord (дело C-206/06 Essent Netwerk Noord [2008]) СЕС приема, че с понятието „намеса чрез държавни ресурси“ в чл. 107 (1) ДФЕС е предвидено да бъдат обхванати и предимствата, предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от държавата, за да прилага схемата за помощи наред с пряко предоставените от държавата. Такава е и позицията на ЕК в редица решения за преценка съвместимостта на схемите за подпомагане с изискванията по чл. 107 (1) ДФЕС – т.нар. решение на ЕК от 2011 г. относно мярка държавна помощ за енергоемките индустрии – Австрия No C 24/2009 (ex N 446/2008); решение на ЕК от 2016 г., за схемите за подпомагане на производите­лите на енергия от ВИ в Чешката република (SA.40171 (2015/NN), 28.11.2016 г., C(2016) 7827 final – т. 75 – 80 и т. 135), както и решение за държавна помощ SA.44840 (2016/NN) – България. Контролът върху държавната помощ се осъществява от ЕК (чл. 108 ДФЕС), която има широка дискреционна власт в тази материя, като нейните решения подлежат на съдебен контрол в съответствие с фундаменталния за правото на ЕС и националния правен ред на държавите членки принцип на върховенството на правото. ЕК може включително да отмени предварителната нотификация за определена категория държавна помощ (Регламент (ЕС) № 651/2014 на ЕК за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 ДФЕС, ОВ на ЕС, L 187/1 – Регламент (ЕС) № 651/2014; Регламент на Съвета (ЕС) № 734/2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО). През март 2016 г. до ЕК е отправено уведомление от компетентните органи на българската държава за оперативна помощ за производителите на енергия от ВИ под формата на преференциални цени за изкупуване на енергията (мярката, за която е изпратено уведомлението, е в сила от 3.05.2015 г. и ще изтече на 31 декември 2021 г.). То се предшества от писмо до ЕК на ДКЕВР (КЕВР от 2015 г.) от юли 2014 г., в което е направена констатация, че съобразно препоръките на ЕК в последните години производителите на енергия от ВИ са силно подкрепяни с преференциални цени, което е в съответствие с екологичните цели за постигане към 2020 г., но въпреки това този вид подкрепа води до нарушаване на конкуренцията в сектора. Поставен е акцент върху свръхкомпенсацията, специално на фотоволтаични и вятърни съоръжения, и е направено допускане за неправомерна държавна помощ. Въз основа на цялостен анализ на преференциалните цени като схема за подпомагане производителите на енергия от ВИ в България в контекста на чл. 107 ДФЕС ЕК (решение от 4.08.2016 г., C(2016) 5205 final – Държавна помощ SA.44840 (2016/NN) квалифицира преференциалните цени в страната като държавна помощ. ЕК приема (пункт 104), че помощта е съвместима с вътрешния пазар по силата на чл. 107 (3) буква в) ДФЕС, но посочва, че България е привела в действие разглежданата мярка за помощ без предварително уведомление и помощта, предоставена до приемането на настоящото решение, е неправомерна помощ (пункт 103). Насърчаването на производството на енергия от ВИ е един от приоритетите на европейската енергийна политика. За това свидетелства и чл. 194 в) ДФЕС. Тази цел е заложена в Директива 2009/28/ЕО, която не предписва задължително средство за постигане на целта. Европейската комисия изхожда от разбирането, че е необходима държавна намеса, която да подкрепи развитието на този сектор. Въпреки това, независимо от вида и формата на схемата за подпомагане, в случай че тя съдържа държавна помощ, тя следва да бъде нотифицирана до ЕК по реда на чл. 108 (3) ДФЕС, за да се произнесе относно съвместимостта с европейските правила за държавни помощи съгласно чл. 107 (1) ДФЕС. Държавната помощ може да бъде ефективен коректив на някои недостатъци на пазара. Като протекционистки инструмент на държавна интервенция в пазара тя проявява склонност да наруши конкуренцията и да деформира в крайна сметка общия пазар. Поради това правото на ЕС предвижда стриктна процедура за предоставяне на държавни субсидии. По дело C-199/06, CELF and ministre de la Culture and de la Communication (Centre d’exportation du livre français (CELF) and Ministre de la Culture et de la Communication v Société internationale de diffusion et d’édition (SIDE), пар. 35, СЕС посочва, че „... държавата-членка, която възнамерява да отпусне помощ, не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение на Комисията.“ Съдът е приел също, че „докато Комисията не е взела решение за одобряване и дори докато срокът за обжалване на едно такова решение не е изтекъл, получателят не може да бъде сигурен относно правомерността на предвижданата помощ, единствено годна да породи у него основателни очаквания“ (пар. 67 от решение по същото дело). Макар и визираното по-горе произнасяне на ЕК да се отнася пряко до мярка, която е в сила от 3.05.2011 г., направените анализи, както и оценките, които тя дава за прилаганата в страната схема за подпомагане на производителите на енергия от ВИ, са важни. Освен това в пункт 46 от решението се отбелязва, че компетентните български органи са дали обяснения (след поискана от ЕК допълнителна информация) за някои нередности – двойно подпомагане на тези производители под формата на пълни преференциални цени и финансиране по линия на национални или европейски схеми за подпомагане. Те са установени след одит, извършен от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ при задължителен одит през 2012 г. във връзка с инвестициите по мерки 311 и 312 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Същественото в случая е, че ЕК квалифицира преференциалните цени като държавна помощ. Преференциалните цени за изкупуване на енергия от ВИ са предвидени в ЗАВЕИ (чл. 16, ал. 2 и чл. 21, ал. 2) и при транспонирането на Директива 2009/28/ЕС в ЗЕВИ са отново включени като мярка за насърчаване на енергията от ВИ. За периода 2007 – 2011 г. липсва уведомление до ЕК за тази прилагана в страната мярка за подпомагане. Един добросъвестен получател на помощта се предполага да проследи дали процедурата е била спазена и не може да се позовава на легитимни правни очаквания, ако не е била уведомена ЕК, информация за което е необходимо да бъде предвидливо и с дължимата грижа потърсена (в този смисъл решение на СЕС по дело T-328/09 Producteurs de légumes de France v Commission). Като подчертава, че конституционната закрила се разпростира по отношение на обосновани правни очаквания, като отчита спецификата на режима на предоставяне на преференциални цени в страната за определена част от стопанските субекти в сектор енергия от ВИ, до промяната с оспорения § 18 ПЗР ЗИДЗЕ, както и предвид изискването очакванията на инвеститорите да бъдат формирани с дължимото внимание и да са разумни, при дадените обстоятелства, Конституционният съд счита, че позоваване на легитимни очаквания по конкретното дело е неоснователно. В допълнение Конституционният съд посочва, че СЕС не е особено благосклонен към аргумента за легитимни правни очаквания в контекста на държавната помощ и поставя съществени изисквания към инвеститорите (решение по дело C-5/89 Commission of the European Communities v Federal Republic of Germany, пар. 14; по присъединени дела T-427/04 и T-17/05 France and France Télécom v Commission и по дело C-24/95 Alcan, Land Rheinland-Pfalz v Alcan Deutschland GmbH, пар. 49; СЕС не поддържа и последващо саниране на неспазена процедура по дело T-150/12, Greece v Commission, 2014 г.). Конституционният съд подчертава, че между насърчаването на инвестициите и преференциалните цени няма знак за равенство. Преференциалните цени са само една от възможните мерки за насърчаване, която в процеса на продължаващо развитие на електроенергийния вътрешен пазар в ЕС подлежи на съществено ограничаване. Това, че една инвестиция в някои години в рамките на дългосрочните договори – между 12 и 20 години в зависимост от типа ВИ – няма да генерира печалба, която да покрие плащания по заеми, получени за по-кратък от очаквания период за възвръщаемост на инвестициите, не означава, че инвестицията като цяло няма да бъде компенсирана и така да се възпрепятства свободата на движение на капитали. По-ниските преференциални цени променят само периода на възвръщаемост на инвестициите. Никой обаче не може да твърди легитимност на едно очакване мярката за насърчаване да не бъде променяна от законодателя в бъдеще. В конкретния случай става дума за такава промяна, продиктувана от целта за постигане на функциониращ вътрешен електроенергиен пазар за ЕС, в който процес участва и Република България. Постепенното извеждане на производителите на енергия от ВИ на свободния пазар предполага и заместване на тяхното директно ценово подпомагане с пазарно ориентирани схеми за насърчаване (Насоки за държавната помощ 2014 – 2020). Поддържа­нето на необосновано високи преференциални цени за енергия от ВИ за субектите по § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ спрямо пазарните цени крие риск от деформиране на пазара в рамките на ЕС. Направената промяна позволява на инвеститорите да планират икономическото си поведение и дългосрочно да предвидят инвестициите си съобразно механизмите на пазара. Либерализирането на движението на капитали цели да подпомогне изграждането на единен пазар, включително и електроенергиен пазар за ЕС. Тъкмо това е и целта, към която е ориентирана предприетата промяна с оспорения в искането § 18 ПЗР ЗИДЗЕ. Предвид изложеното и като съобрази, че в конкретния случай твърдяното от вносителя наличие на оправдани правни очаквания за субектите по § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ е неоснователно, Конституционният съд приема, че не е налице несъответствие на оспорената в искането законова разпоредба с чл. 63 ДФЕС. Водим от горното, Конституционният съд намира искането за неоснователно и приема, че то следва да бъде отхвърлено. Разпоредбата на ал. 1 на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ и свързаните с нея разпоредби в ал. 2, 3, 4 и 5 от § 18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречат на чл. 4, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България и не са в несъответствие с чл. 63 ДФЕС. Отхвърля искането на четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание за обявяване на противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.).
8,198,013
http://troyan.court-bg.org/img/File/2017/IVANOVA/GD275.16.OBEZ.htm
2018-01-17T08:50:18
[ "дело 275", "дело 2066", "дело 1590", "дело 2066", "дело 1590", "дело 1590", "дело 1590" ]
Решение по Гражданско дело 275/2016г. гр. Троян, 19.06.2017 година Троянски Районен съд, втори съдебен състав, в проведеното на 19.05.2017 /деветнадесети май, две хиляди и седемнадесета/ година открито съдебно заседание, в състав: При участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 275/2016 год. по описа на ТРС, за да се произнесе – съобрази: Производство с правно основание чл.108 от Закона за собствеността. В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на Д.Т.Ш., Г.С.Ш., С.С.Ш. и Е.С.Ш.,*** срещу В.С.Ш. ***, с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищците твърдят, че са собственици на 8/36 идеални части или по 2/36 (1/18) идеална част за всеки един от тях от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Троян, област Ловеч, находящ се на ул. „С.В." № 56, с идентификатор 73198.512.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, представляващ имот със стар пл. № 1181, от кв. 57 по плана на гр. Троян, с площ от 529 кв. м., при граници: имоти с идентификатор 73198.512.58, 73198.512.57, 73198.512.59, 73198.512.116 и 73198.512.178. Собственици са и на 8/48 идеални части или по 2/48 (1/24) идеална част за всеки един от тях от построената в гореописания поземлен имот еднофамилна полумасивна едноетажна жилищна сграда, с идентификатор 73198.512.116.1, със застоена площ от 80 кв. м., и на 8/36 идеални части или по 2/36 (1/18) идеална част за всеки един от тях от построената в същия поземлен имот паянтова едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор 73198.512.116.2, със застроена площ от 14 кв. м. Твърдят, че са собственици и на 8/48 идеални части или по 2/48(1/24) идеална част за всеки един от тях от следните недвижими имоти: НИВА от 3,699 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 012088 по картата на землището на с. Добродан, общ. Троян, обл. Ловешка, при граници: имоти №№ 000144, 012086, 012089, и НИВА от 1,514 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 013031 по картата на землището на с. Добродан, общ. Троян, обл. Ловешка, при граници: имоти №№ 000006, 013030, 000144, 013032. Излагат, че съгласно протоколно определение от 15.06.1950 г. по ч.гр.д. №177/1950 г. , Троянски околийски съд е одобрил съдебна делба-спогодба между И.Ш., Ц.С.Ш., В.С.Ш., Г.С.Ш. и А.С.Ш./Б./. По силата на посочената спогодба общият им наследодател Г.Ш. е получил в свой дял 1/3 идеална част от дворно място в гр. Троян, от около 800 кв. м, при съседи: шосе, В.П., П.Б., Д.Р.и Ц.Т.., неговият брат Ц.С.Ш. е получил в свой дял 1/3 идеална част от същото дворно място и цялата къща в това дворно място, сестра им А.Ш. /Б./ е получила в свой дял останалата 1/3 идеална част от същото дворно място. Заявяват, че Ц.С.Ш. е починал 1994 год., като е оставил за свои законни наследници своите братя - Г.С.Ш., В.С.Ш. и сестра си А.С.Б.. Твърдят, че делът от имота на Ц.е преминал в патримониума на наследниците му или за всеки един от тях - по 4/36 ид. части от поземления имот и от построената в имота селскостопанска сграда и по 16/48 идеални части от жилищната сграда. Ищците твърдят, че Г.С.Ш. е станал собственик на 16/36 идеални части /12/36 + 4/36/ от поземления имот и от селскостопанската сграда и на 16/48 идеални части от жилищната сграда. Последният е починал през 2005 год., като е оставил за свои законни наследници децата си - И.Г.Д.и С.Г.Ш.. С.Г.Ш. е починал на 04.10.2014 г., като е оставил за свои законни наследници Д.Т.Ш. - съпруга и децата си Г.С.Ш., С.С.Ш. и Е.С.Ш. /ищците по делото/. Излагат, че делът от имотите на С.Ш., придобити по силата на съдебна делба-спогодба и по силата на наследствено правоприемство, е преминал в патримониума на наследниците му при посочените горе идеални части. Твърдят, че както техните наследодатели така и те, към момента заплащат редовно данъците и таксите за процесните недвижими имоти. Излагат, че с решение № 14383 от 07.07.1999 год. на Поземлена комисия гр. Троян, обл. Ловешка е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц.С.Ш. в стари реални граници на недвижими имоти - нива от 3,699 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 012088 по картата на землището на с. Добродан и нива от 1,514 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 013031 по картата на землището на с. Добродан. Твърдят, че след справка в Службата по вписванията установили, че с нот. акт № 126, том 9 от 07.08.2007 год. С.В.Ш. е бил признат за собственик /въз основа на извършена обстоятелствена проверка/ на целия поземлен имот, ведно с построените в него жилищна и селскостопанска сграда. От същата справка установили, че с нот. акт № 165, том 13 от 01.11.2007 год. С.В.Ш. е бил признат за собственик /въз основа на извършена обстоятелствена проверка/ на двете ниви в местността „Кантона – Гарата”, в землището на с. Добродан, който е продал имотите на сина си В.С.Ш. видно от приложения нот. акт № 132, том 7 от 26.06.2008 год. Ищците считат, че те притежават описаните по-горе идеални части, а ответника не е станал едноличен собственик на процесиите имоти, тъй като ги е закупил от несобственик и ги владее без правно основание. В предвидения по реда на чл.131 от ГПК сок ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Твърди, че е собственик на процесните имоти, придобити чрез валидни сделки – покупко-продажба, че е декларирал собствеността си върху тях и редовно е плащал дължимите данъци. При условията на алтернативност е въвел и възражение за придобивна давност. В съдебно заседание ищците Г.С.Ш., С.С.Ш. и Е.С.Ш., редовно призовани се явяват лично, а ищцата Д.Т.Ш. – р.пр. не се явява, представлява се от Г.Ш. и Е.Ш. с пълномощно приложено по делото. Поддържа се исковата претенция на изложените основания, като аргументите си за доказаност и обоснованост ищците излагат в хода на производството и в представени по делото становища /07.12.2016г., 22.08.2016г. и 17.01.2017г./. Ответникът В.С.Ш. – р.пр. не се явява, представлява се от адв. В.А. *** с пълномощно по делото, който поддържа становището си за неоснователност на исковата претенция. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи , приема за установено следното: Приложено е удостоверение за наследници изх.№04-0873 от 12.03.2015г. на Община Троян /л.7-9/, от което се установява, че Ц.С.Ш.-неженен е починал 1994 година и е оставил свои наследници двамата си братя – Г.С.Ш., В.С.Ш. и сестра си А.С.Б.. От същото удостоверение се установява, че Г.Ш. е починал на 13.09.2005г., като е оставил свои наследници двете си деца – И.Г.Д.и С.Г.Ш.. От представеното на л.10-11 у-ние за наследници изх.№94ГГ-188 от 04.03.2015г. на Община Велико Търново се установява, че С.Г.е починал на 04.10.2014 година и оставил свои наследници – трите си деца и съпругата си, които са ищци в настоящото производство. Представен е протокол за доброволна делба /л.17-18- нечетливо копие/ и същия протокол, приложен на л.272-275, от съдържанието на който се установява, че на 15.06.1950 г. по ч.гр.д. № 177/1950 г. Троянски околийски съд е одобрил съдебна делба-спогодба между И.Ш., Ц.С.Ш., В.С.Ш., Г.С.Ш. и А.С.Ш./Б./. По силата на посочената спогодба общият им наследодател Г.Ш. е получил в свой дял 1/3 идеална част от дворно място в гр. Троян, от около 800 кв. м, при съседи: шосе, В.П., П.Б., Д.Р.и Ц.Т., неговият брат Ц.С.Ш. е получил в свой дял 1/3 идеална част от същото дворно място и цялата къща в това дворно място, а сестра им А.Ш. /Б./ е получила в свой дял останалата 1/3 идеална част от същото дворно място. Представено е решение №14383 на ОСЗ-Троян за възстановяване на правото на собственост на земи в местността Кантона-Гарата /л.19/, в едно с два броя скици /л.20 и л.21/. Представена е справка от СВ при РС-Троян /л.22-42/. Представени са съобщения от Община Троян , ксерокопия от вносни бележки за касови преводи / л.43-63/. Представени са скици на процесните имоти от СГКК-Ловеч /л.77,78,80/, и у-ния за характеристики на поземлени имоти /л.79, л.81/. Представен е нот.акт №132, том 7, дело №1590/2008г. на СВ-РС-Троян /л.91 и 92/, от съдържанието на който се установява, че С.Ш. продава на В.Ш. поземлен имот с идентификатор 73198.512.116, находящ се в гр. Троян, област Ловеч, на ул. „С.В." № 56, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, представляващ имот със стар пл. № 1181, от кв. 57 по плана на гр. Троян, с площ от 529 кв. м., при граници: имоти с идентификатор 73198.512.58, 73198.512.57, 73198.512.59, 73198.512.116 и 73198.512.178, в едно с находящите се в имота еднофамилна полумасивна едноетажна жилищна сграда, с идентификатор 73198.512.116.1, със застоена площ от 80 кв. м. и паянтова едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор 73198.512.116.2, със застроена площ от 14 кв. м. Представен е предварителен договор за продажба на недв.имот от 13.09.1994г. /л.93/, с който Ц.С.Ш., ЕГН ********** продава на В.С.Ш., ЕГН********** дворно място, находящо с е в гр.Троян, ул.”С.В.” ***застроено, с площ от около 600кв.м., заедно с построените в него къща и други подобрения, срещу задължение за гледане и издръжка. Представен е Договор за доброволна делба от 20.04.2007г. /л.94/, от който се установява, че наследниците на В.С.Ш., ЕГН**********, починал 19.06.2001г., С.В.Ш., Й.Ц.Ш. и И.В.П., доброволно са поделили имуществото му, като С.Ш. получава в дял и става изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор 73198.512.116 , в едно с находящите се в имота сгради. Представен е нот.акт № 126, том 9 от 07.08.2007 год. /л.95/, от съдържанието на който се установява, че С.В.Ш. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 73198.512.116 и находящите се в имота сгради придобит чрез наследство, делба и давност. Представени са съобщения от Община Троян, отдел местни приходи/л.96-98/. Представено е у-ние за идентичност на ПИ на Община Троян/л.125/. Представено е Решение №313 от 09.10.2015г., постановено по гр.д.№481/2015г. на ТРС /л.126,127/. Представени са 2 бр. ксерокопия от книга, находяща се в Музея в гр.Троян, които изобразяват /чрез снимков материал и текстово описание/ схема и разположение на имотите от Музея в гр. Троян и бившия конак до Оряшковия мост/л.140,141/. Представен е нот.акт – ксерокопие № 106, том.1, н.д.№ 236 /1956 година /л.160/ , издаден по обстоятелствена проверка , с който Ц.С.Ш. е признат за собственик върху овощна градина в м.С.ото в гр.Троян, парцел 12 в кв.57 по плана на града, цялото от около 5 ара. Представено е ксерокопие на Решение №14383 от 16.10.1997г. на от ОСЗ-Троян, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц.С.Ш. на два земеделски имота, находящи се в местността Кантона Гарата /л.211/ Представен е нот. акт № 165, том 13 от 01.11.2007 год. – ксерокопие /л.212/, с който С.В.Ш. е бил признат за на два земеделски имота – ниви в местността „Кантона – Гарата”, в землището на с. Добродан. Представен е нот. акт № 132, том 7 от 26.06.2008 год. , от съдържанието на който се установява, че С.В.Ш. е продал гореописаните недвижими имоти на сина си В.С.Ш.. По искане на ищцовата страна, ответникът В.Ш. се явява в с.з. и дава отговор на поставените по реда на чл.176 от ГПК въпроси. В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията на М.Г.Б., М.М.Б., М.М.В.и В.Х.Б.-свидетели на ответната страна и С.В.Ш. – свидетел на ищцовата страна. От показанията на св.С.Ш. се установява, че родът Ш. е имал къща в централната част на града, на ул.“В.Л.“, която е отчуждена, а къщата за която ищците заявяват наследствени претенции се намира на ул.“С.В.“, която улица в миналото се е наричала „С. Б.“, и е била собственост на Ц.Ш.-чичо на свидетеля, който я е продал на бащата на свид.Ш.. „....Старата къща на Ш.я знам, аз съм раждан там, това е точно между сегашната Виенска сладкарница и Театъра. Сега улицата се казва „В.Л.”, но навремето как се е казвала аз не зная. Преди ул. „С.В.” се казваше ул.”С. Б.”, но номерацията е една и съща. Тази улица „С.В.”, никога не се е казвала „В.Л.”. Къщата на ул. „В.Л.” сега не съществува, тя е отчуждена във връзка с устройствения план за центъра и площада на града. В къщата на ул. „С.В.” ***живее сина ми В.,***, защото той служи в Пловдив. ..... Къщата е строена лично от чичо ми Ц.. Това е негов парцел, не зная по какъв начин го е придобил, дали е по наследство, но е негов, където е изградил в последствие къща. Къщата е строена в началото на шейсетте години. Ц.си е строил къщата..... Когато почина чичо, къщата му беше в трагично състояние..........За къщата на ул. „С. Б.” ***имаше продажба с баща ми. Чичо Ц.продаде къщата на баща ми. Не помня кога стана това. Дяловете с майка ми и със сестра ми ги уредихме с други имоти, и единствено къщата остана..... Чичо Ц.така ме посъветва да се снабдя с нотариален акт за двете ниви на местността „Кантона”. Двете ниви на „Кантона” ги владея от отдавна, от както са ги върнали. .......Процесните ниви са били лично на Ц.Ш.. Чичо ми беше запален овощар и ми каза: „Отиваш на земеделските земи и правиш овощна градина.”............Терена се разчистваше, камъни се маха, тръни и бодили, това беше около 1990 – 1991 година. ....“. Свидетеля твърди, че е оградил имота по настояване на своя чичо /Ц.Ш./ „.......Чичо Ц.ми каза да отида и да оградя цялото място, защото имаше говеда Добродански, селска чарда. Каза ми, ще минат там и каквото и да направя ще съсипят всичко. След като го оградих с бодлива тел и колове, една част от циментови, другата част от салкъмови, едва тогава започнах да го облагородявам....“. От показанията на свидетеля се установява, че и след като е продал имота на ответника, оградата продължава да стои, тъй като „.....В двете ниви има овощни дръвчета, сливи. Сигурно има около 100 дървета сливи, може и би повече да са.....“. Свидетеля е категоричен, че „....Никой от 1991-1992 година от както започнах да владея имота не е идвал да ми спори защо облагородявам имота. У нас са идвали наследниците на братовчед ми Светлин, беше около Великденски празници. Поканих ги на двора, но нито е ставало въпрос за имоти каквито и да е било, нито искаха да седнат да се почерпят, казаха, че бързат и това беше срещата. В съседство до имотите на местността „Кантона” има имоти на Г.Ш., те са в диво състояние, има израснали такива илантоси, салкъми.....“. Свидетелят е категоричен, че е изпълнил волята на чичо си и не е знаел, че има други наследници. „...Чичо ми има и други имоти и в Троян и в Шипково. Специално за тези имоти ми каза да отида да ги направя на овощна градина, защото се намират на пътя и няма да става за смях, за да не пустеят имотите... Това е когато се върнаха земите, около 1990 година.......той е имал голямо отношение към овощарството, има публикация от него в Юбилеен сборник на Троян...“. От показанията на свидетелката М.Б.се установява, че: ....Знам имота на Ц.Ш., аз съм от там родом. Зад бащината ми къща имота е на Ш.. Аз съм на граница с Ц.Ш..***. Живея в съседна къща до тази на Ц.Ш......“. Свидетелката твърди, че тяхната къща е построена през 1957г., а къщата на Ц.Ш. след това, когато са съборили старата им къща, която е била в центъра на града, до Сладкарница „Еделвайс”. Свидетелката е категорична, че „....С.Ш. е роден тук в къщата на центъра. След това къщата им я събориха. Улицата е „В.Л.”, където им беше къщата. Нашата улица „С.В.” преди се казваше „С. *** не се е казвала „В.Л.”. След като почина Ц.Ш. неговата къща се поддържаше от С., той правеше ремонти. Ц.Ш. ми беше съсед. Помня В.Ш. той е на С. баща му. Двамата братя бяха в много добри отношения, грижеха се един за друг и си помагаха. Познавам ответника В.. В. спи в къщата на бат Ц., като си идва в Троян. Много рядко съм виждала Г.Ш., той въобще не идваше. Не съм чувала някой да спори на С. за къщата на Ц.Ш., кавги и неприятности не са имали въобще....“. От показанията на св.М.Б.се установява, че живее в Троян на ул. „С.В.” № 58, че помни братята Ц.и В.Ш.. „....нашата къща е правена 1957 година и малко по-късно е правена къщата на чичо Ц., може би две –три години след това.... Ц.Ш. живееше точно до нас. В.Ш. живееше през една къща от нас, до чичо Ц.. Не познавам брата на Ц.и на В.Ш., никога не е идвал. Двамата братя бяха в прекрасни отношения. Лично от чичо Ц.знам, той казваше, че този имот ще го наследи С., говоря за къщата и двора. Чичо Ц.не беше женен, нямаше други наследници и гледаше на С. като на собствения си наследник...“. Свидетеля твърди, че след раждането на ответника В.Ш., „....Ц.пое ангажимента да ходи до детската кухня и да взема храната на Влади и от там имота остана за ответника В.....“. С показанията си удостоверява, че къщата е бил остаряла, Ц.Ш. не я е поддържал, а „....След смъртта му започна да се руши и С. вложи доста пари и средства да поддържа къщата. Покрива е направен нов, вътре всичко е подновено на 100 процента, от страни всичко е бетонирано, нов канал и нова вода прекараха, след това направиха ново захващане.....“. Свидетеля твърди, че след като ответника В.Ш. пораснал, заживял в къщата, която е била на Ц.Ш. и „..... Не съм виждал странични хора да идват да правят ремонти в къщата, дори не ги познавам другите им роднини....“. Свидетелят е категоричен, че не знае нищо за земеделските земи на Ц.Ш.. От показанията на свид. М.В.се установява, че познава ответника и неговия баща, знае къде се намира къщата на бащата на С. и на чичо му, тъй като многократно е ходил там. „.... В дъното е къщата на бащата на С., а на чичото е влизайки в тях в ляво.....“. Свидетеля твърди, че през 2000г. е бил началник на Затвора – Атлант в гр.Троян и бащата на ответника – свид. С.Ш. поискал да сключи договор за ползване на лишени от свобода, които имат „.... строителни навици, тъй като щял да прави ремонт.....“. Свидетелят твърди, че „...само С. плащаше...... Не знам друг да е бил там, освен С.. ......... Той ползваше дълги години лишените от свобода, може да са работили и друго нещо през това време, но доста време работиха на този обект....“. Свидетелят твърди, че в къщата на чичо му /т.е на Ц.Ш./ е влизал само веднъж, „......Къщата беше изключително западнала....“. Заявява, че „....С. нае неговия съученик М.Б., който беше директор на БКС да му изготви план за подобренията и лично той направи фаянса вътре в къщата. След ремонта в къщата се нанесе сина на С.Ш., В.......“. По отношение на двата земеделски имота в местността „Кантона” заявява, че не знае нищо. От показанията на свид. В.Б.се установява, че познава ответника и баща му /св.С.Ш./, че той е извършвал ремонта на процесната къща. „.... В двора има две къщи. Като влизаш в ляво в двора е къщата, в която работих. С.Ш. живее в къщата по-навътре. Къщата С. я има от чича му. Аз съм участвал в ремонти на тази къща. Това беше след около 2005 година. Правихме покрива, мазилки, цимент вътре, ремонт правихме на самия покрив, шипки сменяхме. От едната стая към мазето имаше дупка голяма, там сложихме нови материали, правихме баня. Когато работих на процесната къща аз бях лишен от свобода. ..... С. идваше и ни взимаше от затвора, бяхме трима-четирима строители. Работихме почти цяла година на процесната къщата. По двора правихме един навес, един дувар, циментирахме, канал за отпадни води правихме. Сега в къщата живее сина му В.. Това е ответника. Никой не е идвал да претендира, че правим ремонт на къщата. Ходил съм да работя и на нивите на „Кантона”. Дръвчета съм подрязвал. С. ме е пращал там. След като изтърпях наказанието лишаване от свобода съм работил на С. на частни начала. Тази година също съм работил на нивите на С. в местността „Кантона”. Никой не е идвал при мен да спори, че работя в имота. На имота има над 100 дървета, 7-8 реда по 20 дръвчета в ред. Дръвчетата са сливи, има една-две джанки, има и един орех......“. За изясняване на обективната истина по делото, по искане на ищцовата страна са допуснати две СТЕ, по които са изготвени две основни заключения и едно допълнително. Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран до приеме от правна страна следното: Предявен е ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС и същият е допустим. Разгледан по същество искът по чл. 108 от ЗС, по отношение на ревандикационната претенция за собственост на 8/36 идеални части или по 2/36 (1/18) от поземлен имот с идентификатор 73198.512.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, представляващ имот със стар пл. № 1181, от кв. 57 по плана на гр. Троян, с площ от 529 кв. м., находящ се в гр.Троян, област Ловеч, ул. „С.В." № 56, при граници: имоти с идентификатор 73198.512.58, 73198.512.57, 73198.512.59, 73198.512.116 и 73198.512.178, в едно с построената в имота еднофамилна полумасивна едноетажна жилищна сграда, с идентификатор 73198.512.116.1, със застоена площ от 80 кв. м. и паянтова едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор 73198.512.116.2, със застроена площ от 14 кв. м. се явява неоснователен и съдът следва да го отхвърли като такъв по следните правни съображения: Законът в чл. 108 от ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без правно основание. При този иск е необходимо да се докаже: първо, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; второ, че вещта се намира във владението или държанието на ответника и трето, че ответникът владее вещта без правно основание. Необходимо е също така да бъде установен, респективно индивидуализиран обекта на правото на собственост, респективно обекта върху който ответникът упражнява владение или държание. Не е ли налице една от тези три предпоставки, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен /виж Решение № 2419/13.Х.1960 на ВС/.В настоящото дело ищците не доказаха твърдяното от тях, че притежават право на собственост върху 8/36 идеални части или по 2/36 (1/18) от поземлен имот с идентификатор 73198.512.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, представляващ имот със стар пл. № 1181, от кв. 57 по плана на гр. Троян, в едно с построените в имота сграда при посочените по-горе права, дори напротив : ответникът доказа по несъмнен и категоричен начин, че той е собственик на имота на основание правна сделка /покупко-продажба/ и давностно владение /въведено като алтернативно основание/. Ищците претендират правото си на собственост върху имота по наследство от Г.С.Ш. и Ц.С.Ш. на основание протокол за съдебна делба-спогодба от 15.06.1950 г. по ч.гр.д. № 177/1950 г. на ТРС с твърдението, че Ц.Ш. и Г.Ш. са собственици на по 1/3 ид.ч., по силата на цитирания протокол за делба от 1950 г. От основното заключение на вещото лице инж. В.П., което съдът приема като доказателство по делото като обективно и компетентно се установява, че Поземлен имот с идентификатор № 73198.512.116 по КККР на гр.Троян е с административен адрес: ул."С.В." № 56, който имот не е идентичен с имота в гр.Троян, предмет на представеното по делото Протоколно определение от 15 юни 1950год. по ч.гр.д. № 177/1950г. на Троянски околийски съд за одобрена съдебна делба-спогодба. Експерта е отразил статута на имот с идентификатор № 73198.512.116 по КККР на гр.Троян, одобрени със Заповед № РД-18-11 от 20.04.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК-София: „Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване и Номер по предходен план: пл.№1181, за който е отреден парцел XI-1181 в кв.57 по сега действащия Регулационен план на I и II микрорайон, одобрен със заповед № РД-12-553/1981 г. и одобрен ПРЗ за ЧИЗРП със зап. № 756/17.12.2001 г. на Кмета на Община Троян, откъдето произтича и регулационния статут на процесния имот като урегулиран такъв, тъй като същият е идентичен на предшественика си - имот с пл.№ 1181.“. Експерта е констатирал, че процесният поземлен имот с идентификатор №73198.512.116 по КККР на гр.Троян е идентичен с имота в гр.Троян, предмет на представените по делото Нотариален акт № 198 от 07.08.2007г., вписан в Служба по вписванията-гр.Троян под Акт № 126, том IX, дело 2066 с вх.рег.№ 2654 от 2007г. и Нотариален акт № 183 от 26.06.2008г., вписан в Служба по вписванията-гр.Троян под Акт № 132, том VII, дело 1590 с вх.рег.№ 1964 от 2008г. Вещото лице подробно е изследвало представеното по делото Протоколно определение от 15 юни 1950год. по ч.гр.д. № 177/1950г. на Троянски околийски съд за одобрена съдебна делба-спогодба , в което е описан имот -дворно място около 800кв.м., разделено в три дяла, както /дял II, А/, 5/ 1/3 ид.ч. от дворното място и цялата къща в същото дворно място при съседи: шосе, В.И.П., П.Б., Д.Р.и Г.С.Ш. дял III, А/, 4/ 1/3 ид.ч. от дворното място при съседи: шосе /Ц.Сп. Ш./, В.И.П., П.В.Б., Д.Р.и Ц.Т. дял V, А/, 4/ 1/3 ид.ч. от дворното място при съседи: ул.В.Л., Ц.Т. и Д.Р./, като отново експерта е категоричен, че: „Нито един от съседите, включително шосето и ул."В.Л." не са идентични на съседите на процесния поземлен имот с идентификатор № 73198.512.116 по КККР на гр.Троян, находящ се на ул."С.В." № 56, което изключва неговата идентичност с имота в гр.Троян, предмет на представеното по делото Протоколно определение от 15 юни 1950год. по ч.гр.д. № 177/1950г. на Троянски околийски съд за одобрена съдебна делба-спогодба.“. Инж. П. е категоричен, че „По сега действащия Регулационен план на I и II микрорайон, одобрен със зап.№ РД-12-553/1981 г. и одобрен ПРЗ за ЧИЗРП със зап. № 756/17.12.2001 г. на Кмета на Община Троян, за парцел XII в кв.57, образуван за част от имот с пл.№ 2679(незатворен контур) по плана на гр.Троян, одобрен със зап.№ 1534/24.12.1954г., вече е нанесен идентичния му имот с пл.№ 1181, за който по действащата регулация е отреден УПИ XI-1181 в кв.57. Налице е пълна идентичност по площ и граници между имот с пл.№ 1181 по предходния кадастрален план и поземлен имот с идентификатор № 73198.512.116 по КККР на гр.Троян.“ По повод посочената в дял V, А/4/ граница „ ул.В.Л.“, съдът съобрази и представено по делото ксерокопие от книга, находяща се в Музея в гр.Троян, представляващо схема на разположение на имотите от Музея в гр. Троян и бившия конак до Оряшковия мост /не оспорено от ищцовата страна/ от което се установява, че фамилия Ш., заедно с други известни по онова време фамилии в гр.Троян са притежавали къща на ул.”В.Л.”, в централната част на града. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели: св.С.Ш. „….Старата къща на Ш.я знам, аз съм раждан там, това е точно между сегашната Виенска сладкарница и Театъра. Сега улицата се казва „В.Л.”, но навремето как се е казвала аз не зная. Преди ул. „С.В.” се казваше ул.”С. Б.”, но номерацията е една и съща. Тази улица „С.В.”, никога не се е казвала „В.Л.”. Къщата на ул. „В.Л.” сега не съществува, тя е отчуждена и във връзка с устройствения план за центъра и площада на града…”. Св. М.Б.: „….Къщата им беше до Сладкарница „Еделвайс”. С.Ш. е роден тук в къщата на центъра. След това къщата им я събориха. Улицата е „В.Л.”, където им беше къщата. Нашата улица „С.В.” преди се казваше „С. *** не се е казвала „В.Л.”. В този смисъл е и заключението на вещото лице инж.В.П. „….В представеното по делото Протоколно определение от 15 юни 1950год. по ч.гр.д. № 177/1950г. на Троянски околийски съд за одобрена съдебна делба-спогодба е описан имот -дворно място около 800кв.м., разделено в три дяла, както следва: дял II, А/, 5/ 1/3 ид.ч. от дворното място и цялата къща в същото дворно място при съседи: шосе, В.И.П., П.Б., Д.Р.и Г.С.Ш. дял III, А/, 4/ 1/3 ид.ч. от дворното място при съседи: шосе/Ц.Сп. Ш./, В.И.П., П.В.Б., Д.Р.и Ц.Т. дял V, А/, 4/ 1/3 ид.ч. от дворното място при съседи: ул.В.Л., Ц.Т. и Д.Р.. Нито един от съседите, включително шосето и ул."В.Л." не са идентични на съседите на процесния поземлен имот с идентификатор №73198.512.116 по КККР на гр.Троян, находящ се на ул."С.В." № 56, което изключва неговата идентичност с имота в гр.Троян, предмет на представеното по делото Протоколно определение от 15 юни 1950год. по ч.гр.д. № 177/1950г. на Троянски околийски съд за одобрена съдебна делба-спогодба…..”. Във връзка с разминаването в административния адрес на процесния имот експерта е установил, че при регистрирането в кадастралната карта на новия собственик на процесния имот С.В.Ш. ***, живущ ***, която регистрация е извършена въз основа на Нотариален акт № 198 от 07.08.2007г., вписан в Служба по вписванията-гр.Троян под Акт № 126, том IX, дело 2066 с вх.рег.№ 2654 от 2007г., за адрес на процесния поземлен имот с идентификатор № 73198.512.116 е бил записан административния номер на адреса на собственика - № 54, отнасящ се за съседния от югоизток поземлен имот с идентификатор № 73198.512.117, въпреки че в нотариалния акт недвусмислено е записан адреса на процесния поземлен имот. Вещото лице е категорично, че по данни от кадастралната карта, поземленият имот с идентификатор № 73198.512.59, находящ се на северозапад от процесния поземлен имот с идентификатор № 73198.512.116, е с административен номер №58, което също подкрепя твърдението, че процесният поземлен имот с идентификатор № 73198.512.116, находящ се между административни номера 54 и 58, има административен адрес: ул."С.В." № 56. Нотариален акт № 183 от 26.06.2008г., вписан в Служба по вписванията-гр.Троян под Акт № 132, том VII, дело 1590 с вх.рег.№ 1964 от 2008г., също се отнася за поземлен имот с идентификатор № 73198.512.116, находящ се на ул."С.В." № 56. Липсата на идентичност на процесния поземлен имот с идентификатор № 3198.512.116 по КККР на гр.Троян, с административен адрес: ул."С.В." № 56, с имота в гр.Троян, предмет на представеното по делото Протоколно определение от 15 юни 1950год. по ч.гр.д. № 177/1950г. на Троянски околийски съд за одобрена съдебна делба-спогодба само по себе си е достатъчно основание за отхвърляне на ревандикационната претенция. Предмет на доказване по предявения положителен иск е и въведеното от ответника, при условията на алтернативност, оригинерно основание на претендираното от него право на собственост. За разлика от кумулативното и евентуалното съединяване, при алтернативното съединяване съдът винаги дължи произнасяне, поради което настоящия състав / независимо от изложените по-горе съображения за неоснователност на ревандикационната претенция за имот с идентификатор № 73198.512.116, находящ се в гр.Троян, ул."С.В." ***в едно с построените в него сгради/ следва да разгледа и заявената при условията на алтернативност претенция. От представените по делото писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че ответникът е придобил имот с идентификатор № 73198.512.116, находящ се на ул."С.В." ***в гр.Троян от С.Ш., чрез валидна правна сделка - продажба, обективирана в нот. акт № 132, т. VII, дело 1590/2008 г., вх. per. № 1964/26.06.2008 г. на Служба по вписванията при ТРС, към който момент праводателят на ответника е бил едноличен собственик на имота по силата на наследяване от своя баща В.С.Ш. и доброволна делба от 20.04.2007 г. между наследниците му. От представените по делото доказателства се установи, че дядото на ответника е придобил собствеността върху имота от своя брат Ц.Ш., чрез предварителен договор за покупко-продажба и чрез давностно владение, осъществено от 13.09.1994 г. до неговата смърт на 19.06.2001 г., което давностно владение е преминало в патримониума на наследниците му, които от своя страна са извършили цялостен ремонт на жилищната сграда, подобрения в дворното място и са заплащали дължимите данъците за имота. В тази връзка съдът анализира и съответно кредитира показанията на свидетелите Б., Б.и Б., които бяха категорични, че: „Никой не е идвал да претендира, че правим ремонт на къщата“ „,...Не съм чувала някой да спори на С. за къщата на Ц.Ш., кавги и неприятности не са имали въобще....“, „.....Не съм виждал странични хора да идват да правят ремонти в къщата, дори не ги познавам другите им роднини....“. От данните по делото се установява, че от сключване на предварителния договор за продажба на недв.имот от 13.09.1994г. /л.93/, с който Ц.С.Ш., ЕГН ********** продава на В.С.Ш., ЕГН********** дворното място, находящо с е в гр.Троян, ул.С.В. №56 застроено, с площ от около 600кв.м., заедно с построените в него къща и други подобрения, срещу задължение за гледане и издръжка, наследодателя на ответника е започнал да упражнява пълна фактическа власт върху имота. Подписването на предварителния договор по своята същност представлява манифистирано волеизявление за владение, което съчетано с фактическата власт прави наследника истински владелец. Добросъвестното владение започнато от наследодателя, се преценява с оглед на него, а не на неговите наследници. Законът не се интересува от знанието на пороците на правното основание от наследника. Тъй като презумпцията за добросъвестността действува в полза на този, който е започнал добросъвестно да владее, а това е наследодателят В.С.Ш., ЕГН**********, заинтересуваните трябва да доказват неговата недобросъвестност, а не тази на наследниците му. Изложените по-горе аргументи мотивират състава на съда да приеме, че дори и да беше доказана ревандикационната претенция досежно имот с идентификатор № 73198.512.116, находящ се на ул."С.В." №56, което обстоятелство не е налице в настоящия казус, /тъй като по-горе съдът установи по безспорен и категоричен начин липсата на идентичност на имот с идентификатор № 73198.512.116 находящ се на ул.”С.В.” ***с имота, предмет на представеното по делото Протоколно определение от 15 юни 1950год. по ч.гр.д. №177/1950г. на Троянски околийски съд за одобрена съдебна делба-спогодба, който се е намирал в централната част на гр.Троян, на ул.В.Л. и същият се установи, че е отчужден/, то въведеното от ответника възражение за придобиване собственост на имота на оригинерно основание е основателно, тъй като имотът като земя и сгради ответникът е придобил от баща си – св.С.Ш., чрез валидна правна сделка - продажба, обективирана в нот. акт № 132, т. VII, дело 1590/2008 г., вх. per. № 1964/26.06.2008 г. на Служба по вписванията при ТРС. Установи се, че праводателя на ответника към момента на продажбата на имота - 26.06.2008 г. е бил едноличен собственик, чрез наследяване от своя баща В.С.Ш. и доброволна делба от 20.04.2007 г. между наследниците му, и като такъв е прехвърлил правата си на ответника, а от своя страна, дядото на ответника В.С.Ш. е придобил собствеността върху имота от своя брат Ц.Ш., чрез предварителен договор за продажба и чрез давностно владение / от 13.09.1994 г. до неговата смърт на 19.06.2001 г./, което давностно владение е преминало в патримониума на наследниците му. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона /чл.79, ал.1 от ЗС/ установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. По отношение на ревандикационната претенция по чл.108 от ЗС досежно недвижимите имоти, представляващи НИВА от 3,699 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 012088 по картата на землището на с. Добродан, общ. Троян, обл. Ловешка, при граници: имоти №№ 000144, 012086, 012089, и НИВА от 1,514 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 013031 по картата на землището на с. Добродан, общ. Троян, обл. Ловешка, при граници: имоти №№ 000006, 013030, 000144, 013032. От заключението на вещото лице П. по поставената допълнителна задача се установява, че:„.........От всичките 5 имота, находящи се в землището на гр. Троян, които Ц.С.Ш. *** взема за свой дял, съгласно II-ри дял на съдебната делба-спогодба, само имотът по точка 4/, представляващ овощна градина "С.ото", 1.1 дка, при съседи: път, А.Д. Б., В. Сп. Ш. и Г. Хр. С., има сходство с имота, предмет на Нотариален акт № 106, том I, н.д.№ 236 от 28.06.1956г., с изключение на техните площи, за които е установено несъответствие("1.1 дка" не съответства на "около 5 ара') и по отношение на един от съседите(Г.С.Ш. от нотариалния акт липсва като съсед на имота от съдебната делба-спогодба.). Експерта е констатирал, че „във всеки един дял на съдебната делба-спогодба, одобрена с Протоколно определение от 15 юни 1950год. по ч.гр.д. № 77/1950г. на Троянски околийски съд, е включен имот, представляващ овощна градина в м. "С.ото", но само във втори дял на съдебната делба-спогодба тази овощна градина е взета в дял от Ц.С.Ш., което име съвпада със собственика на овощната градина на м. С.ото в гр. Троян, предмет на Нотариален акт № 106, том I, н.д.№ 236 от 28.06.1956г., от което обстоятелство следва идентичността на тези два имота, представляващи предмет на втори дял на съдебната делба - спогодба от 1950г. и предмет на Нотариален акт №106/1956г....“. В проведеното на 19.05.2017г. открито с.з., вещото лице установява „сходство“, като обяснява смисъла, в който е използвал термина, а именно: ”….Първото сходството се изразява в собствеността на Ц.С.Ш.. Второто сходство е местонахождението – местността, която е С.ото. Третото сходство е характера – овощна градина. И повечето от съседите също съвпадат, това е сходството. Изключението е, че площта на имота по нотариалния акт е 5 ара, по протокола за съдебната делба е 1.1дка, значи двойно повече….…има частична идентичност между двата имота, това е термина, който се изразява в с.з., поради това, че не съвпадат площите и не съвпада един от съседите на двата имота…..”. Експерта е категоричен, че: ”…В заключението съм посочил, че следва идентичност, без да съм конкретизирал дали е пълна или частична. Има идентичност между двата имота, повече от елементите, характеристиките са идентични, но някои не са, аз вече казах от което следва, че има вече някаква идентичност, но не е пълна….”. С оглед наведеното от ответника възражение за придобиване на земеделските имоти по давност, по което съдът по-горе в мотивите си установи, че дължи произнасяне независимо от изхода на ищцовата претенция счита, че възражението е неоснователно, поради следните съображения: Недвижимите имоти, представляващи нива от 3,699 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 012088 по картата на землището на с. Добродан, общ. Троян, обл. Ловешка, при граници: имоти №№ 000144, 012086, 012089, и нива от 1,514 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 013031 по картата на землището на с. Добродан, общ. Троян, обл. Ловешка, при граници: имоти №№ 000006, 013030, 000144, 013032 представляват част от наследството между наследниците по закон на Ц.Ш., тъй като се установи, че дядото на ответника – В.Ш. не е получил дял от процесиите имоти съгласно делбата-спогодба от 1950 г. и правата на ответника и неговия праводател произтичат по наследство от Ц.Ш.. Настоящия състав счита, че не следва да кредитира показанията на св.С.Ш. в тази част, тъй като счита същите за заинтересовани, а и не бяха подкрепени от показанията на нито един от останалите свидетели. Свидетеля твърди, че „Имотите са били на чичо ми Ц.С.Ш.. Не зная тези имоти част от тях да са притежавани и от Г.. Земеделските имоти са придобити при връщане на имотите от Поземлена комисия. Може да съм ги виждал тези решения на Поземлена комисия….. Чичо ми беше запален овощар и ми каза: „Отиваш на земеделските земи и правиш овощна градина.” Каза ми вземаш си трима свидетели и си вадиш нотариален акт. Аз изпълних неговата воля. Каза ми: „Отиваш, правиш и почваш да владееш”…..”. В доктрината и константната практика на съдилищата е установено, че доказването на владението обичайно става със свидетелски показания и в настоящото производство изслушаните свидетели В.и Б. бяха категорични, че не знаят нищо за земеделските земи, собственост на Ц.Ш.. Единствено свидетеля С.Ш. твърди, че „Двете ниви на „Кантона” ги владея от отдавна, от както са ги върнали. .......Процесните ниви са били лично на Ц.Ш.. Чичо ми беше запален овощар и ми каза: „Отиваш на земеделските земи и правиш овощна градина.”. Свидетеля Б. твърди, че е ходил да работи на „.... нивите на „Кантона”. Дръвчета съм подрязвал. С. ме е пращал там....“. Безспорно е, че земеделската реституция е възстановила собствеността върху двата земеделски имота в м. Кантона- Гарата, посочени в решение №14383 от 07.07.1999 г. на ОСЗ-Троян, в полза на всички наследници на Ц.С.Ш.. Правото на възстановяването на собствеността принадлежи на всички наследници на лицето, притежавало собствеността преди обобществяването. Правото на собственост върху спорните имоти е било възстановено в лицето на всички наследници на Ц.Ш.. За да се трансформира простото държане във владение следва да бъде установено изменение на намерението за своене, което намерение следва да бъде манифестирано пред останалите съсобственици, за да сложи началото на една придобивна давност. Владението трябва да отговаря на признаците, установени в разпоредбата на чл.68 от ЗС. То представлява упражняване на фактическа власт върху недвижимите имоти, която трябва да е пълна и владелецът трябва да държи вещта лично.За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде непрекъснато. Когато владелецът на недвижимия имот е добросъвестен , неговото владение трябва да отговаря на изискванията на чл.70 от ЗС, то трябва да се осъществява на правно основание годно да направи владелеца собственик. Придобивната давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ може да започне да тече най - рано от 22.11.1997 г., а ако възстановяването на собствеността настъпи след тази дата, /какъвто е настоящия случай/, началният срок на давността е от момента на възстановяването. Правото на собственост може да бъде възстановено само след провеждане на съответното административно производство, като до приключване на това производство не съществува възможност правата на лицата, заявили искане за възстановяване на собствеността, да бъдат отречени с възражение за придобивна давност. Действията, по които се съди за промяна на намерението, с което вещта се държи, следва да бъдат явно демонстрирани, при това не спрямо трети за съсобствеността лица, а спрямо останалите съсобственици /в този смисъл - Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. Тук е момента да се отбележи, че настоящия състав изцяло споделя изложените от ищцовата страна аргументи в смисъл, че по отношение на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерение за своене спрямо съсобственик е прието, че тези действия следва да бъдат конкретни действия по отричане правата на останалите съсобственици /сънаследници/ върху имота, които действия да са станали достояние на този съсобственик /сънаследник/. Следователно действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение са своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са достигнали до неговото знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. От показанията на разпитания по делото свидетел С.Ш. се установява несъмнено, че той и ответника - като негов син са били напълно наясно, че земеделските имоти са възстановени с решение на ПК на наследниците на Ц.Шипковенск, т.е. наследствения характер на имотите е запазен, поради което и презумпцията за добросъвестно владение по отношение на ответника В.Ш., следва да се счита за оборена. По тези съображения, ответника може да се позове само и единствено на общата придобивна давност – 10 години, а съобразявайки, че договорът за покупко-продажба, от който ответникът черпи права е сключен през 2008г., мотивира съда да приеме, че в случая същия не е породил придобивно действие за процесиите ид.ч., тъй като прехвърлителят по договора не е бил техен собственик по силата на чл. 79, ал.1 ЗС. Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че възражението за придобивна давност на земеделските земи е неоснователно. Изложените мотиви досежно наследствения характер на двата земеделски имота, обстоятелството, че техен собственик е бил единствено Ц.Ш. съгласно протоколно определение от 15.06.1950 г. по ч.гр.д. № 177/1950 г. Троянски околийски съд, с който е одобрена съдебна делба-спогодба между И.Ш., Ц.С.Ш., В.С.Ш., Г.С.Ш. и А.С.Ш./Б./, обстоятелството, че Ц.С.Ш. е починал 1994год., като е оставил за свои законни наследници своите братя - Г.С.Ш., В.С.Ш. и сестра си А.С.Б. и делът от имота на Ц.е преминал в патримониума на наследниците му, мотивира настоящия състав да приеме, че ревандикационнта претенция на ищците досежно земеделските имоти е основателна и доказана. При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед депозираните молби с искане по реда на чл.80 вр. чл.78 от ГПК за присъждане на направените разноски, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 564.66 лева, съобразно уважената част от исковете, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 466.66 лева, съобразно отхвърлената част от исковете, а ответника. ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от Закона за собствеността предявен от Д.Т.Ш., ЕГН **********, Г.С.Ш., ЕГН **********, С.С.Ш., ЕГН ********** и Е.С.Ш., ЕГН **********, всички с адрес: *** против В.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез който се иска да се приеме за установено, че са собственици на 8/36 идеални части или по 2/36 (1/18) идеална част за всеки един от тях от поземлен имот в гр. Троян, област Ловеч, находящ се на ул. „С.В." № 56, с идентификатор 73198.512.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, представляващ имот със стар пл. № 1181, от кв. 57 по плана на гр. Троян, с площ от 529 кв. м., при граници: имоти с идентификатор 73198.512.58, 73198.512.57, 73198.512.59, 73198.512.116 и 73198.512.178. Собственици са и на 8/48 идеални части или по 2/48 (1/24) идеална част за всеки един от тях от построената в гореописания поземлен имот еднофамилна полумасивна едноетажна жилищна сграда, с идентификатор 73198.512.116.1, със застроена площ от 80 кв. м., и на 8/36 идеални части или по 2/36 (1/18) идеална част за всеки един от тях от построената в същия поземлен имот паянтова едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор 73198.512.116.2, със застроена площ от 14 кв. м. И ДА БЪДЕ ОСЪДЕН В.С.Ш., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ИМ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на 8/36 идеални части или по 2/36 (1/18) идеална част за всеки един от тях от поземлен имот в гр. Троян, област Ловеч, находящ се на ул. „С.В." № 56, с идентификатор 73198.512.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, представляващ имот със стар пл. № 1181, от кв. 57 по плана на гр. Троян, с площ от 529 кв. м., при граници: имоти с идентификатор 73198.512.58, 73198.512.57, 73198.512.59, 73198.512.116 и 73198.512.178. Собственици са и на 8/48 идеални части или по 2/48 (1/24) идеална част за всеки един от тях от построената в гореописания поземлен имот еднофамилна полумасивна едноетажна жилищна сграда, с идентификатор 73198.512.116.1, със застроена площ от 80 кв. м., и на 8/36 идеални части или по 2/36 (1/18) идеална част за всеки един от тях от построената в същия поземлен имот паянтова едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор 73198.512.116.2, със застроена площ от 14 кв. м., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на В.С.Ш., ЕГН ********** с адрес: ***, че Д.Т.Ш., ЕГН **********, Г.С.Ш., ЕГН **********, С.С.Ш., ЕГН ********** и Е.С.Ш., ЕГН **********, всички с адрес: *** са собственици на 8/48 идеални части или по 2/48 (1/24) идеална част за всеки един от тях от следните недвижими имоти: НИВА от 3,699 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 012088 по картата на землището на с. Добродан, общ. Троян, обл. Ловешка, при граници: имоти №№ 000144, 012086, 012089 и НИВА от 1,514 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 013031 по картата на землището на с. Добродан, общ. Троян, обл. Ловешка, при граници: имоти №№ 000006, 013030, 000144, 013032, като ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ИМ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на 8/48 идеални части или по 2/48 (1/24) идеална част за всеки един от тях от следните недвижими имоти: НИВА от 3,699 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 012088 по картата на землището на с. Добродан, общ. Троян, обл. Ловешка, при граници: имоти №№ 000144, 012086, 012089, и НИВА от 1,514 дка, в местността „Кантона – Гарата”, съставляващ имот № 013031 по картата на землището на с. Добродан, общ. Троян, обл. Ловешка, при граници: имоти №№ 000006, 013030, 000144, 013032. ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Д.Т.Ш., ЕГН **********, Г.С.Ш., ЕГН **********, С.С.Ш., ЕГН ********** и Е.С.Ш., ЕГН **********, всички с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 564.66 /петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, съобразно уважената част от исковете. ОСЪЖДА Д.Т.Ш., ЕГН **********, Г.С.Ш., ЕГН **********, С.С.Ш., ЕГН ********** и Е.С.Ш., ЕГН **********, всички с адрес: *** да заплатят на В.С.Ш., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 466.66 /четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, съобразно отхвърлената част от исковете. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Ловешки окръжен съд.
8,398,987
http://kzref.org/programa-za-upravlenie-i-razporejdane-s-imoti-obshinska-sobstv-v4.html
2019-04-20T12:45:59
[ "дело 2554", "дело 246", "дело 508", "дело 3188", "дело 11", "дело 353", "дело 1490", "дело 2682", "дело 546", "дело 963", "дело 119", "дело 1360", "дело 1380", "дело 2689", "дело 588", "дело 3187", "дело 1492", "дело 2534", "дело 2491", "дело 2464", "дело 2479", "дело 2481", "дело 2483", "дело 2480", "дело 1608", "дело 1609", "дело 1602", "дело 1604", "дело 1605", "дело 1623", "дело 1625", "дело 1630", "дело 1628", "дело 1631", "дело 1642", "дело 1637", "дело 1607", "дело 2411", "дело 2089", "дело 19", "дело 2816", "дело 167", "дело 289", "дело 1135", "дело 57", "дело 58", "дело 60", "дело 102", "дело 16", "дело 17", "дело 1808", "дело 2480", "дело 1236", "дело 1259", "дело 1262", "дело 1255", "дело 1254", "дело 1253", "дело 1283", "дело 1282", "дело 1281", "дело 1280", "дело 1280", "дело 4", "дело 1638", "дело 1637", "дело 2425", "дело 1084", "дело 2578", "дело 2566", "дело 2358", "дело 2158", "дело 1327", "дело 1866", "дело 1874", "дело 602", "дело 194482012", "дело 299", "дело 2617", "дело 2780", "дело 1844", "дело 1845", "дело 1842", "дело 2163", "дело 2162", "дело 2479", "дело 2439", "дело 2442", "дело 2445", "дело 3083", "дело 3084", "дело 3082", "дело 3078", "дело 2447", "дело 2448", "дело 2487", "дело 3113" ]
Програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост в община кърджали за 2018 г I. НЕПРИКЛЮЧЕНИ СДЕЛКИ ОТ 2017 г. II. ПРОДАЖБА НА ИМОТИ – ЧРЕЗ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЕН ТЪРГ ИЛИ КОНКУРС ЗА УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ИМОТИ – ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ В ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ ЗА 2018 г. Програмата е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 8, ал.9 от Закона за общинската собственост и включва предвижданията на Община Кърджали за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост през 2018 г. Програмата съдържа: Описание на имотите-общинска собственост, които общината има намерение да предложи за продажба и за придобиване и способите за придобиване и за разпореждане. Описание на имотите, които общината има намерение да предостави под наем. Обектите от първостепенно общинско значение, по които общината ще работи приоритетно през годината. Прогноза за очакваните приходи от управление и разпореждане с общинско имущество и необходими разходи за поддръжка. В раздел първи на програмата неприключени сделки от 2017 г. са включени 8 обекта, продажбите за които предстоят да се финализират през 2018 г. В раздела на Програмата „Продажба, чрез публично оповестен търг или конкурс”са предвидени за продажба 112 обекта, по големи от които са: 2 имота в кв.Студен кладенец, бивш казармен терен, район ж.п. гара, с площ от 2500 кв.м. и 4 300 кв.м; 2 имота до ОДК, 1 имот в кв.Байкал, бул.Беломорски, ІІ-ри етаж от търговски обект /магазин „Родопея”/, помещение на бул.”България”, имоти на ул.”Янтра”, „Иван Вазов”, „Морава”, „Раковска”, в кв.”Възрожденци” – 7 имота и абонатна станция, 20 имота от индустриална зона-юг- Кърджали, с площ от 5 700 кв.м. до 11 000 кв.м. Значителна част от обектите в Програмата са по населените места на общината - с. Сипей -11 имота,с.Скалище – 8 бр., Миладиново, Калинка -6 бр., Горна крепост - 5 бр., с.Рани лист, Костино и Петлино – 3 имота, в селата Чифлик, Звиница, Стремци, Островица, Енчец и Айрово - по 2 имота, както имоти в селата Резбарци, Брош, Бленика, Бели пласт, Перперек, Македонци, Висока Поляна, Жинзифово, Пепелище, Царевец, Люляково, Охлювец, Опълченско и Кобиляне. Поради заявен интерес от собственици на законно построени сгради в Програмата са предвидени за продажба 4 имота – частна общинска собственост, находящи се в гр. Кърджали, кв.”Гледка” – 2 имота, с.Глухар – 2 имота. Във връзка с одобрен архитектурен проект е предвидено учредяване право на пристрояване към сгради на собственици, находящи се в гр.Кърджали на бул.”България” и в с.Петлино. По реда на чл.15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ, във връзка с одобрени ПУП-ПР и чл. 35, ал.4 от ЗОС, във връзка с § 8 от ЗУТ за уреждане на придаваеми части, са предвидени за продажба 4 имота - в с.Кобиляне - 2 имота, както и имоти в с.Миладиново, с.Калоянци. Планирано е също прекратяване на съсобственост за 5 имота, находящи се в с.Кутела, общ.Смолян/сграда на почивна станция/, с.Широко поле, с.Охлювец, с.Мъдрец и в кв.”Възрожденци”, гр.Кърджали. В програмата са предвидени за продажба по административен ред 21 броя общински жилища на правоимащи наематели. В раздела на Програмата за придобиване на имоти от общината, чрез изкупуване е включено част от Общежитие №2, находящо в гр.Кърджали, ул.”Ген.Делов” №3, собственост на „Устра Холдинг”АД гр.Кърджали, както и имот находящ се в гр.Кърджали, „Промишлена зона-изток”, с начин на трайно ползване: За второстепенна улица. В т.2 придобиване чрез отчуждаване са включени имоти, собственост на физичско лице, попадащи в зона засегната от депо в землище с.Вишеград, община Кърджали и част от имот находящ се в землище с.Зелениково, във връзка с изграждане на напорен резервоар, необходим за водоснабдяване на с.Главатарци. В частта на Програмата за управление на общинската собственост са предвидени за отдаване под наем общо 34 обекта или части от тях, включващи обекти за търговска дейност, лекарски кабинети, кабинети по дентална медицина и спортни обекти.. За 18 от обектите през 2018 г. изтичат сроковете на договорите за наем, останалите обекти са свободни и към тях има проявен интерес за наемане През 2018 г. предвиждаме да стартира процедурата за избор на оператор на яз. стени на микроязовири – публична общинска собственост, с цел по – ефективно управление и поддръжка. В раздела на Програмата за обектите от първостепенно общинско значение са включени неизпълнените обекти от 2017 г. Очакваните приходи от изпълнение на Програмата през 2018 г. възлизат в размер на 5 160 хил.лева, в т. ч. от продажба на общинско имущество 4 410 хил. лева и от отдаване под наем 750 хил. лева. Планираните разходи в Програмата са в размер на 1 851 хил. лева, от които по значими са за придобиване на имоти – Частта на „Устра-Холдинг”АД гр.Кърджали от Общежитие №2, находящо се в гр.Кърджали, ул.”Генерал Делов”№3 на стойност 729 хил. лв., имот находящ се в гр.Кърджали, „Промишлена зона-изток”, с площ 4076 кв.м., с начин на трайно ползване: За второстепенна улица, собственост на „Интернешънъл пауър съплай” АД гр.София и „Темпо-транспорт” ООД гр.Кърджали, за около 200 хил. лв, за поддръжка на нежилищни сгради 210 хил.лв., за транспорт и снегопочистване на уличната мрежа 180 хил. лв., за поддръжка на микроязовири 130 хил.лв., за паспортизация на микроязовири – 60 хил. лв., за изграждане на синя зона 180 хил.лв. и др. описани в програмата. Площ/кв.м. Незастроен УПИ І, кв.8 по ПУП на с.Петлино, община Кърджали, с площ 585 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4389 от 18.11.2015 г., вписан в Служба по вписванията - Кърджали с Дв.вх. № 4603 от 01.12.2015 г., парт.40329, Акт № 162, том 13, дело 2554/2015 г. Незастроен УПИ Х, кв.6 по ПУП на с.Стремци, община Кърджали, с площ 799 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 4946 от 29.05.2017г. с. Стремци, общ. Кърджали 799 кв.м. Незастроен УПИ ІХ-46, кв.9 по ПУП на с.Чилик, Община Кърджали с площ 571 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4817 от 02.02.2017 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№ 455 от 13.02.2017 г., парт.46434, Акт № 43, том 2, дело 246/2017 г. Сграда на бивше училище с.Каменарци, едноетажна с избено помещение, със застроена площ 289 кв.м., ведно с неурегулирано дворно място с площ 2 842 кв.м., актувани с Акт за частна общинска собственост № 1447 от 21.02.2005г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 659 от 16.03.2005 г., парт.44, Акт № 39, том ІІІ, дело 508/2005 г. с. Каменарци, община Кърджали Земя – 2 842 кв.м. Сграда – Незастроен УПИ ХХХІХ, кв.22 по ПУП на с.Пепелище, Община Кърджали, с площ 8 293 кв.м., отреден за транспорт и комуникации, актуван с Акт за частна общинска собственост №5067 от 16.10.2017г. с. Пепелище, общ. Кърджали 8 293 кв.м. УПИ VІІІ, кв. 261, по ПУП на гр.Кърджали, кв. ”Възрожденци-Прилепци”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.114.327, с площ 850 кв.м. и начин на трайно ползване: Ниско застрояване / до 10м./ по Кадастрална карта на гр.Кърджали; актуван с Акт за частна общинска собственост № 2305 от 15.09.2008 г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. № 3511 от 30.09.2008 г., парт. 44, Акт № 122, том ХІІІ, дело 3188/2008 г. гр. Кърджали, кв.Възрожденци-Прилепци” УПИ ХІV, кв.266 по ПУП на кв.”Възрожденци”, гр.Кърджали, отреден за „ОДО”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.114.656 с площ 457 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост №5006 от 31.08.2017г. гр. Кърджали, кв. „Възрожденци” Незастроен УПИ Х-общ., кв.22 по Частична регулация на с.Люляково, Община Кърджали с площ 559 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3693 от 13.11.2013 г. с. Люляково, общ. Кърджали Площ/ кв.м. Незастроен УПИ ІV-63, кв.66 по ПУП на гр.Кърджали, отреден за „ОДО” и „ЖС”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.109.299, с площ 1 325 кв.м. и начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост №4784 от 18.01.2017г., вписан в Службата по вписвания-Кърджали с Дв.вх.№237 от 27.01.2017г., парт.46281, Акт №115, том 1, дело 11. ул.Полк.Петър Дерзингов УПИ ІІІ-63, кв.66 по ПУП на гр.Кърджали, отреден за „ОДО” и „ЖС”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.109.298 с площ 1 514 кв.м. и начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс по Кадастрална карта на гр.Кърджали, ведно с двуетажна сграда /бивш Тубдиспансер/ подлежаща на събаряне, с идентификатор 40909.109.298.1 и застроена площ 393 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост №4812 от 30.01.2017г., вписан в Службата по вписвания-Кърджали с Дв.вх.№611 от 27.02.2017г., парт.46586, Акт №146, том 2, дело 353. /до ОДК/ 1 514 кв.м. Незастроен УПИ ХІІІ-за жилищно строителство, кв.46 по ЗРП на кв.”Байкал”, гр.Кърджали, бул.”Беломорски” №43, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.104.287 с площ 463 кв.м. с НТП: ниско застрояване /до 10м./ по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт частна общинска собственост № 4950 от 20.06.2017 год., вписан в Службата по вписвания-Кърджали с Дв.вх.№2340 от 03.07.2017г., парт.1490, Акт №44, том 8, дело 1490. гр. Кърджали, кв. „Байкал”, бул. „Беломорски” № 43 УПИ ІХ-6236, кв.238 по ПУП на гр.Кърджали, кв.”Студен кладенец”, отреден за „Обществено обслужване”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.119.261 с площ 2 595 кв.м., с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 2795 от 22.12.2010 г., вписан в Службата по вписванията Кърджали с Дв.вх. №3650 от 27.12.2010 г., парт.10971, Акт № 172, том 13, дело 2682. гр. Кърджали, кв. „Студен кладенец” – район 2 595 кв.м. УПИ І, кв.123 по ПУП на гр.Кърджали, кв.”Ст.кладенец”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.119.245 с площ 4 309 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид имот със специално предназначение и ползване по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с акт за частна общинска собственост № 2675 от 16.03.2010 г., вписан в Службата по вписванията с Дв.вх. № 781 от 30.03.2010 г., Дв. Вх. № 781 от 30.03.2010 г., парт. 8061,44, Акт № 125, том 3, дело 546/2010 г. гр. Кърджали, кв. „Студен кладенец”, район Била 4 309 кв.м. УПИ ХІІ, кв.92 по ПУП на гр.Кърджали, отреден за обсл.дейности, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.117.77, с площ 529 кв.м. и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/ по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост №2324 от 06.11.2008г., вписан в Службата по вписвания с Дв.вх.№4260 от 19.11.2008г., парт.44,85, Акт 17, том 16. гр.Кърджали, парк”Арпезос-юг” Търговска зала за щандове /ІІ-ри етаж от магазин „Родопея”, представляващ обособена част, находяща се на мецанин и обособени части от партера в жил.блок на бул.”България” № 33, гр.Кърджали с идентификатор 40909.108.129.41 със застроена площ 788,72 кв.м., ведно с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3500 от 16.05.2013 г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. № 1530 от 29.05.2013 г., парт. 27121, Акт № 116, том 5, дело 963/2013 г. бул.„България”№33 Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.110.45.1.39 със застроена площ 123,70 кв.м., с начин на трайно ползване: за търговска дейност по Кадастрална карта на гр.Кърджали, находящ се на І-ви етаж в жил.блок № 51, бул.”България” № 37, вх.”А”, актуван с Акт за частна общинска собственост № 2638 от 13.01.2010 г., вписан с Дв.вх.№ 174/25.01.2010 г., парт.44,7368, Акт 116, том І, дело 119/2010 г. гр. Кърджали, бул. „България” № 37, вх. А, ет. 1 123,70 кв.м. Незастроен поземлен имот, находящ се в гр.Кърджали, ул.»Янтра» № 18, с идентификатор 40909.107.45 с площ 101 кв.м., с начин на трайно ползване: незастроен имот за обществена сграда, комплекс по Кадастрална карта на гр.Кърджали., актуван с Акт за частна общинска собственост № 4324 от 03.07.2015 г., вписан в Службата по вписванията Кърджали с Дв. Вх. № 2608 от 17.07.2015 г., парт.38001, Акт № 149, том 7, дело 1360/2015 г. ул. „Янтра” № 18 Незастроен поземлен имот с идентификатор 40909.107.79, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Иван Вазов” № 5, с площ 58 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./ по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4619 от 15.06.2016г., вписан в Служба по вписванията с Дв. Вх. № 2146 от 24.06.2016 г., парт.43470, Акт 126, том 7, дело 1380/2016 г. гр. Кърджали, ул. „Иван Вазов” № 5 58,00 кв.м. Незастроен поземлен имот с идентификатор 40909.101.71, находящ се в гр.Кърджали, Община Кърджали, ул.”Морава” с площ 203 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 5071 от 17.10.2017 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.Вх. №4165 от 24.10.2017 г., парт.50589, Акт 47, том 14, дело 2689. гр. Кърджали, ул. „Морава” 203,00 кв.м. Незастроен УПИ ІІІ-59, кв.274 по ПУП на гр.Кърджали, ул.”Раковска”,съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.102.59 с площ 83 кв.м., ведно с изградената в него едноетажна масивна сграда на бивша помпена станция със застроена площ 14 кв.м. по Кадастрална карта на гр.Кърджали. гр. Кърджали, ул. „Раковска” УПИ V-5666, кв.132 по ПУП на кв.”Възрожденци-тераса”, гр.Кърджали, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.116.117 с площ 813 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/ по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост №5131 от 07.12.2017г. гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” ул.”Васил Друмев” УПИ Х-5686, кв.130 по ПУП на кв.”Възрожденци-тераса”, гр.Кърджали, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.116.97 с площ 705 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/ по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост №5132 от 07.12.2017г. гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” УПИ ІV, кв.150 по ПУП на кв.”Възрожденци-ІІ част”, гр.Кърджали, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.111.143 с площ 346 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/ по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост №5133 от 07.12.2017г. гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” ул. ”Васил Друмев” УПИ ХLVІІІ, кв.151 по ПУП-ПР на кв.”Възрожденци-ІІ част”, гр.Кърджали, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.111.440 с площ 398 кв.м., с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15м/ по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост №5134 от 07.12.2017г. гр.Кърджали, кв.”Възрожденци- ІІ част” УПИ ХVІ, кв.151 по ПУП-ПР на кв.”Възрожденци-ІІ част”, гр.Кърджали, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.111.421 с площ 713 кв.м., с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15м/ по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост №5135 от 07.12.2017г. УПИ ІІ, кв.151 по ПУП-ПР на кв.”Възрожденци-ІІ част”, гр.Кърджали, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.111.130 с площ 423 кв.м., с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15м/ по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост №5136 от 07.12.2017г. Абонатна станция, находяща се в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, жил.бл.№28, вх.”Б”, ет.0, съставляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.116.135.1.55 със застроена площ 26,68 кв.м., с предназначение: Друг вид самостоятелен обект в сграда по Кадастрална карта на гр.Кърджали, ведно с 1,127% идеални части от общите части на сградата и 1,127% идеални части от правото на строеж, актувана с Акт за частна общинска собственост №4258 от 19.03.2015г., вписан в Служба по вписванията с Дв.Вх. №1014 от 03.04.2015 г., парт.35703, Акт 180, том 3, дело 588. гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, бл. 28, вх. Б 26,68 кв.м. УПИ ІХ, кв.261 по ПУП на гр.Кърджали, кв.”Възрожденци-Прилепци”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.114.328 с площ 850 кв.м. и начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./ по Кадастрална карта на гр.Кърджали; актуван с Акт за частна общинска собственост № 2306 от 15.09.2008 г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. № 3510 от 30.09.2008 г., парт. 44, Акт № 121, том ХІІІ, дело 3187/2008 г Незастроен УПИ ІІ- за търговски център с битови услуги, кв.79 по ЗРП на „Складова зона-Юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.912 с площ 7 279 кв.м. с НТП- за друг обществен обект, комплекс по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт частна общинска собственост № 4951 от 22.06.2017 год., вписан в Служба по вписванията с Дв.Вх. №2342 от 03.07.2017г., парт.48197, Акт 46, том 8, дело 1492. „Складова зона – Юг” 7 279 кв.м. Незастроен УПИ ІІІ-158, кв.86 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.199, с площ 10 956 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр. Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3727 от 03.12.2013г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 3962/16.12.2013 г., парт.29694, Акт 178, том 13, дело 2534/2013 г. гр. Кърджали, Промишлена зона „Юг” 10 956 кв.м. Незастроен УПИ ІV-158, кв.86 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.198, с площ 9 349 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр. Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3726 от 03.12.2013г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 3893/10.12.2013 г., парт.29 706, Акт 130, том 13, дело 2491/2013 г. 9 349 кв.м. Незастроен УПИ І-158, кв.90 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.203, с площ 11 282 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр. Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3721 от 03.12.2013г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 3861/09.12.2013 г., парт.29 709, Акт 102, том 13, дело 2464/2013 г. 11 282 кв.м. Незастроен УПИ ІІ-158, кв.90 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.204, с площ 7 737 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр. Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3722 от 03.12.2013г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 3879/10.12.2013 г., парт.29 696, Акт 118, том 13, дело 2479/2013 г. 7 737 кв.м. Незастроен УПИ ІІІ-158, кв.90 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.205, с площ 7 614 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр. Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3723 от 03.12.2013г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 3881/10.12.2013 г., парт.29 697, Акт 120, том 13, дело 2481/2013 г. 7 614 кв.м. Незастроен УПИ ІV-158, кв.90 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.206, с площ 8 694 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр. Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3724 от 03.12.2013г. вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв.вх. № 3883/10.12.2013 г., парт.29 698, Акт 122, том 13, дело 2483/2013 г. 8 694 кв.м. Незастроен УПИ V-158, кв.90 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.207, с площ 7 479 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр. Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3725 от 03.12.2013г., вписан в Служба по вписванията под Дв.вх. № 3880/10.12.2013 г., парт.29 699, Акт 119, том 13, дело 2480/2013 г. гр. Кърджали, „Промишлена зона „Юг” 7 479 кв.м Незастроен УПИ ХІІ-158, кв.80 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.209, с площ 15 779 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4033 от 01.08.2014г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 2423 от 13.08.2014 г., парт.32788, Акт № 199, том 8, дело 1608/2014г. „Промишлена зона юг” 15 779 кв.м. Незастроен УПИ ХVІІІ-158, кв.80 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.211, с площ 9 238 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4032 от 01.08.2014г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 2425 от 13.08.2014 г., парт.32785, Акт № 200, том 8, дело 1609/2014г. 9 238 кв.м. Незастроен УПИ V-158, кв.86 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.197, с площ 5 018 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4036 от 01.08.2014г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 2414 от 12.08.2014 г., парт.29692, Акт № 193, том 8, дело 1602/2014г. гр.Кърджали „Промишлена зона юг” 5 018 кв.м. Незастроен УПИ І-158, кв.89 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.200, с площ 10 229 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4035 от 01.08.2014г., вписан в Служба по вписванията-Кърджали с Дв.вх. № 2416 от 12.08.2014 г., парт.32798, Акт № 195, том 8, дело 1604/2014г. 10 229 кв.м. Незастроен УПИ ІІ-158, кв.89 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.201, с площ 8 312 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4034 от 01.08.2014г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 2417 от 12.08.2014 г., парт.32797, Акт № 196, том 8, дело 1605/2014г. 8 312 кв.м. Незастроен УПИ V-158, кв.262 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.188, с площ 10 226 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4030 от 31.07.2014г., вписан в Служба по вписванията - Кърджали с Дв.вх. № 2444 от 13.08.2014 г., парт.32779, Акт № 14, том 9, дело 1623/2014г. 10 226 кв.м. Незастроен УПИ VІ-158,143, кв.262 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.189, с площ 6 699 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4031 от 31.07.2014г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 2446 от 13.08.2014 г., парт.32776, Акт № 16, том 9, дело 1625/2014г. 6 699 кв.м. Незастроен УПИ І-158, кв.263 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.190, с площ 5 870 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4029 от 31.07.2014г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 2454 от 14.08.2014 г., парт.32772, Акт № 22, том 9, дело 1630/2014г. 5 870 кв.м. Незастроен УПИ ІІ-158, кв.263 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.191, с площ 6 302 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4028 от 31.07.2014г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв.вх. № 2452 от 14.08.2014 г., парт.32767, Акт № 20, том 9, дело 1628/2014г. 6 302 кв.м. Незастроен УПИ ІІІ-158, кв.263 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.192, с площ 7 129 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4027 от 31.07.2014г., вписан в Служба по вписванията –Кърджали с Дв.вх. № 2456 от 14.08.2014 г., парт.32770, Акт № 23, том 9, дело 1631/2014г. 7 129 кв.м. Незастроен УПИ ІV-158, кв.263 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.193, с площ 7 344 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4026 от 31.07.2014г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 2472 от 14.08.2014 г., парт.32775, Акт № 34, том 9, дело 1642/2014г. 7 344 кв.м. Незастроен УПИ V-158, кв.263 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.194, с площ 6 579 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4025 от 31.07.2014г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 2462 от 14.08.2014 г., парт.32768, Акт № 29, том 9 дело 1637/2014г. 6 579 кв.м. Незастроен УПИ VІ-158, кв.263 по ПУП на гр.Кърджали, „Промишлена зона – юг”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 40909.126.195, с площ 7 157 кв.м. и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект по Кадастрална карта на гр.Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4037 от 01.08.2014г., вписан в Служба по вписванията - Кърджали с Дв.вх. № 2419 от 12.08.2014 г., парт.32786, Акт № 198, том 8, дело 1607/2014г. 7 157 кв.м. Незастроен УПИ І-5,4, кв.2 по ПУП на с.Островица, Община Кърджали, с площ 608 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5002 от 16.08.2017г., вписан в Служба по вписванията с Дв.Вх. №3753 от 28.09.2017 г., парт.50202, Акт 167, том 12, дело 2411. с. Островица, общ. Кърджали Незастроен УПИ ІV-140, кв.17 по ПУП на с. Островица, Община Кърджали , отреден за жилищно строителство с площ 680 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 4365 от 18.09.2015 г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх.№ 3778/08.10.2015 г., парт.39291, Акт 104, том 11, дело 2089/2015. Незастроен УПИ ІІІ-153, кв. 3 по ПУП на с. Айрово, община Кърджали, отреден за жилищно строителство, с площ 354 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 4426 от 09.12.2015 г., вписан в Служба по вписванията-Кърджали с Дв.вх.№ 36 от 06.01.2016г., парт.41249, Акт № 21, том І, дело 19/2016 г., преактуван с Акт за поправка на Акт за частна общинска собственост №4426, вписан в Служба по вписванията-Кърджали с Дв.вх.№4345 от 23.11.2016г., парт.41249, Акт № 183, том 14, дело 2816. Незастроен УПИ ІІ-1, кв.1 по ПУП на с.Айрово, община Кърджали, отреден за жилищно строителство, с площ 700 кв.м., актуван с Акт за частна общинска №4794 от 23.01.2017г., вписан в Службата по вписвания гр.Кърджали с Дв.вх.№326 от 03.02.2017г., парт.46324, Акт №166, том 1, дело 167. Незастроен УПИ ХХ-общ., кв.3 по ПУП на с. Горна Крепост, Община Кърджали, с площ 730 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4213 от 26.01.2015 г., вписан в Службата по вписванията Кърджали с Дв.Вх. № 508/18.02.2015 г., парт.35178, Акт № 90, том 2, дело 289/2015 г. с. Горна Крепост общ. Кърджали Незастроен УПИ ХХІV-29, кв.4 по ПУП на с.Горна крепост, Община Кърджарли, с площ 731 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4305 от 11.06.2015 г., вписан в Служба по вписванията-Кърджали с Дв.вх. № 2230 от 23.06.2015 г., парт.37635, Акт № 124, том 6, дело 1135/2015 г. с. Горна Крепост, община Кърджали УПИ/парцел/ І-общ., кв.19 по ПУП на с.Горна Крепост, Община Кърджали, с площ 710 /седемстотин и десет/ кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 1808 от 15.12.2006 г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. № 64 от 16.01.2007 г., парт. 44, Акт № 54 том І, дело 57/2007 г. УПИ/парцел/ ІІ-общ., кв.19 по ПУП на с.Горна Крепост, Община Кърджали, с площ 940 /деветстотин и четиридесет/ кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 1809 от 15.12.2006 г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. № 65 от 16.01.2007 г., парт. 44, Акт № 55 том І, дело 58/2007 г. УПИ/парцел/ ІV-общ., кв.19 по ПУП на с.Горна Крепост, Община Кърджали, с площ 685 /шестстотин и осемдесет и пет/ кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 1807 от 15.12.2006 г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. № 67 от 16.01.2007 г., парт. 44, Акт № 57 том І, дело 60/2007 г. УПИ І, кв.6 по ПУП на с.Бели пласт, община Кърджали, с площ 795 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 3298 от 10.01.2013г., вписан в Служба по вписванията под Дв.вх.№175/23.01.2013 г., парт.24783, Акт 107 том I дело 102/2013 г. УПИ ІІІ- апк, кв.2 по ПУП на с.Чифлик, община Кърджали, отреден за жилищно строителство, с площ 532.00 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 3295 от 20.12.2012г., вписан в Служба по вписванията под Дв.вх.№ 24/07.01.2013г., парт.24603 , Акт 17, том 1, дело 16/2013 г. УПИ ІV- апк, кв.2 по ПУП на с.Чифлик, община Кърджали, отреден за жилищно строителство, с площ 532.00 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 3296 от 20.12.2012г., вписан в Служба по вписванията под Дв.вх.№ 25/07.01.2013г., парт.24604, Акт 18, том 1, дело 17/2013 г. УПИ ІV-9, кв.26 по ПУП на с.Звиница, община Кърджали, отреден за жилищно строителство, с площ 627 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 3154 от 17.09.2012г., вписан в Служба по вписванията под Дв.вх.№ 2664/08.10.2012 г., парт.23306, Акт 145, том 9, дело 1808 УПИ ХІ-51, кв.13 по ПУП на с.Звиница, Община Кърджали с площ 696 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост АОС № 2287/17.07.2008 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№ 2747/01.08.08 г., парт 44, Акт № 151, том Х, дело 2480; Поземлен имот с № 22.195, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността «Тумба» , с площ 739 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3079 от 03.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№ 1876 от 27.07.2012 г., парт.21993, Акт 187, том 6, дело 1236/2012 г. Поземлен имот с № 22.196, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността »Тумба» с площ 626 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост №3087 от 06.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№1903 от 30.07.2012г., парт. 22051, Акт 9, том 7, дело 1259/2012г. Поземлен имот с № 22.199, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността «Тумба» с площ 542 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3089 от 06.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№ 1906 от 30.07.2012 г., парт.22054, Акт 12, том 7, дело 1262/2012г. Поземлен имот с № 22.187, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността «Тумба», с площ 661 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост №3102 от 11.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№1899 от 30.07.2012 г., парт.22045, Акт 5, том 7, дело 1255/2012г. Поземлен имот с № 22.184, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността «Тумба», с площ 679 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост №3103 от 11.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№ 1898 от 30.07.2012 г., парт.22044, Акт 4, том 7, дело 1254/2012г. Поземлен имот с № 22.153, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността «Тумба», с площ 592 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост №3104 от 12.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№1897 от 30.07.2012 г., парт.22043, Акт 3, том 7, дело 1253/2012г. Поземлен имот с № 22.188, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността «Тумба», с площ 753 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост №3105 от 12.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№1932 от 31.07.2012г.,парт.22087, Акт 33, том 7, дело 1283/2012г. Поземлен имот с № 22.155, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността «Тумба», с площ 574 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3106 от 12.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№ 1931 от 31.07.2012 г., парт.22086, Акт 32, том 7, дело 1282/2012г. Поземлен имот с № 22.185, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността «Тумба», с площ 574 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3107 от 12.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№ 1930 от 31.07.2012 г., парт.22085, Акт 31, том 7, дело 1281/2012г. Поземлен имот с № 22.154, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността «Тумба», с площ 562 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост №3108 от 12.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№ 1929 от 31.07.2012г., парт.22088, Акт 30, том 7, дело 1280/2012г. Поземлен имот с № 22.186, находящ се в землище с.Сипей, Община Кърджали, местността «Тумба», с площ 626 кв.м., с начин на трайно ползване: Жилищна територия по КВС на землище с.Сипей, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3109 от 12.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№ 1929 от 31.07.2012г., парт.22088, Акт 30, том 7, дело 1280/2012г. УПИ І-общ., кв.13 по ПУП на с.Костино, Община Кърджали, отреден за жилищно строителство с площ 680 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 3732 от 12.12.2013 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№41 от 02.01.2014г., парт.30219, Акт 4, том 1, дело 4/2014г. УПИ ІІІ-общ., кв.13 по ПУП на с.Костино, Община Кърджали, отреден за жилищно строителство с площ 638 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 3148 от 28.08.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№2422 от 13.09.2012г., парт.22968, Акт 180, том 8, дело 1638/2012г. УПИ ІV-общ., кв.13 по ПУП на с.Костино, Община Кърджали, отреден за жилищно строителство с площ 620 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 3149 от 28.08.2012 г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№2421 от 13.09.2012г., парт.22967, Акт 179, том 8, дело 1637/2012г. УПИ ІІІ, кв.23 по ПУП на с. Перперек, с площ 550 кв.м., актуван за частна общинска собственост с акт № 4176 от 11.11.2014г.год., вписан в Служба по вписвания-Кърджали с Дв. Вх. №3657 от 18.11.2014г., Парт.34125 , Акт № 25, том13 , дело 2425. с. Перперек, Поземлен имот с №000363, находящ се в землището на с.Миладиново, община Кърджали, с площ 9,962 дка и начин на трайно ползване: друга селищна територия по КВС на с.Миладиново, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3859 от 23.05.2014 г., вписан в Службата по вписванията Кърджали с Дв. Вх. № 1656 от 16.06.2014 г., парт.31979, Акт № 81, том 6, дело 1084/2014 г. с.Миладиново, община Кърджали 9,962 дка Незастроен УПИ І, кв.21 по ПУП на с.Миладиново, Община Кърджали, отреден за жилищно строителство с площ 759 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 4180 от 27.11.2014г., вписан в Служба по вписванията-Кърджали с Дв. Вх. № 3931 от 11.12.2014 г., парт.34420, Акт № 181, том 13 , дело 2578. Незастроен УПИ ІІ, кв.21 по ПУП на с.Миладиново, Община Кърджали, отреден за жилищно строителство с площ 1 091 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 4181 от 27.11.2014 г., вписан в Служба по вписванията-Кърджали с Дв. Вх. № 3910 от 10.12.2014 г., парт.34410, Акт № 166 , том 13, дело 2566/2014 г. Незастроен УПИ ХІІІ-179, кв.21 по ПУП на с.Миладиново, Община Кърджали, отреден за жилищно строителство с площ 700 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 4719 от 14.09.2016 г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. № 3544 от 30.09.2016 г., парт. 44670, Акт № 114, том 12, дело 2358/2016 г. Незастроен УПИ ІІІ-155, кв.24 по ПУП на с.Миладиново, Община Кърджали, с площ 630 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №4965 от 28.07.2017г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№3345 от 04.09.2017 г., парт.49638, Акт 119, том 11, дело 2158. с. Миладиново, общ. Кърджали Незастроен УПИ ХІ, кв.19 по ПУП на с.Миладиново, Община Кърджали с площ 582 кв.м.,отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4930 от 19.05.2017г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№2080 от 15.06.2017 г., парт.47873, Акт 78, том 7, дело 1327. с. Миладиново, Незастроен УПИ І, кв.8 по ПУП на с.Рани лист, махала”Меденик”, Община Кърджали с площ 500 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3611 от 19.09.2013 г., вписан с Дв.вх. № 2908 от 24.09.2013 г., парт. 28672, Акт №71, том 10,дело 1866/2013 г. с.Рани лист, мах. ”Меденик” Незастроен УПИ ІІ, кв.8 по ПУП на с.Рани лист, махала”Меденик”, Община Кърджали с площ 480 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3612 от 19.09.2013 г., вписан с Дв.вх. № 2916 от 24.09.2013 г., парт. 28678, Акт №79, том 10,дело 1874/2013 г. УПИ VІ-196, кв.3 по ПУП на с.Рани лист, Община Кърджали, отреден за жилищно строителство с площ 557 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 3800 от 02.04.2014 г. Вписан в Службата по вписванията Кърджали с Дв.Вх. № 973 от 14.04.2014 г., парт.31314, Акт № 188, том 3, дело 602/2014 г. УПИ ІV- 18,20, кв.7 по ПУП на с.Бленика, община Кърджали, отреден за жилищно строителство, с площ 439 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 3153 от 13.09.2012г., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№ 2843/23.10.2012 г., парт.23568, Акт 79, том 10, дело 194482012 г. Застроен УПИ I-21, кв.2 по ПУП на с. Стремци, с площ 1374 кв.м., отреден за административна сграда на АПК, ведно с построените в него двуетажна масивна сграда с призем със застроена площ 225,80 кв.м.и пристройка на един етаж – пригоден за столова със застроена площ 131,20кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 4498 от 26.01.2016 г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с Дв.вх. № 489 от 10.02.2016 г., парт.41642,41643,41644, Акт № 96, том 2, дело 299. Земя – 1374 кв.м. Сгради: ЗП-225,80 кв.м. ЗП-131,20 кв.м. Незастроен УПИ Х-159, кв.18 по ПУП на с.Стремци, Община Кърджали с площ 1 190 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4743 от 19.10.2016 г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. № 3994 от 28.10.2016 г., парт.1546, Акт №174, том 13, дело 2617/2016 г. 1 190 кв.м. Незастроен УПИ ІV-общ., кв.1 по Частична регулация на с.Македонци-Горната махала, Община Кърджали, с площ 510 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4758 от 10.11.2016 г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. № 4290 от 17.11.2016 г., парт. 45462, Акт № 147, том 14, дело 2780/2016 г. Незастроен УПИ ХІІІ, кв.20 по ПУП на с.Енчец, Община Кърджали с площ 771 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №4957 от 24.07.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №2889 от 08.08.2017 г., парт.49096, Акт №2, том 10, дело 1844/2017 г. с. Енчец, общ. Кърджали Незастроен УПИ ХІV, кв.20 по ПУП на с.Енчец, Община Кърджали с площ 731 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №4958 от 24.07.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №2890 от 08.08.2017 г., парт.49098, Акт №3, том 10, дело 1845/2017 г. Незастроен УПИ ХІV, кв.21 по Частична регулация на с.Люляково, Община Кърджали, с площ 512 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5187 от 17.01.2018г.. Незастроен УПИ VІ -171,173, кв.24 по с.Жинзифово, Община Кърджали, с площ 680кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №4956 от 24.07.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №2887 от 08.08.2017 г., парт.49093, Акт №200, том 9, дело 1842/2017 г. с. Жинзифово, общ. Кърджали Незастроен УПИ ХХ, кв.11 по ПУП на с.Калинка, Община Кърджали, с площ 375 кв.м., отреден за обществено обслужване, актуван с Акт за частна общинска собственост №4954 от 24.07.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №3353 от 04.09.2017 г., парт.49639, Акт №123, том 11, дело 2163/2017 г. с. Калинка, общ. Кърджали Незастроен УПИ Х-68, кв.9 по ПУП на с.Калинка, Община Кърджали, с площ 508 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №4955 от 24.07.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №3352 от 04.09.2017 г., парт.49637, Акт №122, том 11, дело 2162/2017 г. Незастроен УПИ ІІ-67, кв.9 по ПУП на с.Калинка, Община Кърджали, с площ 460 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5015 от 11.09.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №3856 от 05.10.2017 г., парт.50280, Акт №41, том 13, дело 2479/2017 г. Незастроен УПИ VІІ, кв.9 по ПУП на с.Калинка, Община Кърджали, с площ 510 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с акт за частна общинска собственост №5156 от 10.01.2018г. Незастроен УПИ VІІ-70, кв.10 по ПУП на с.Калинка, Община Кърджали, с площ 577 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5122 от 24.11.2017г. Незастроен УПИ VІІІ, кв.5 по ПУП на с.Калинка, Община Кърджали, с площ 1 048 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5138 от 18.12.2017г. 1 048 кв.м. Незастроен УПИ ІІІ-апк, кв.26 по ПУП на с.Висока поляна, Община Кърджали, с площ 582 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5010 от 07.09.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №3801 от 02.10.2017 г., парт.50248, Акт №198, том 12, дело 2439/2017 г. с. Висока поляна, общ. Кърджали Незастроен УПИ І-общ., кв.23 по ПУП на с.Скалище, Община Кърджали, с площ 732 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5008 от 07.09.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №3805 от 02.10.2017 г., парт.50251, Акт №2, том 13, дело 2442/2017 г. с. Скалище, общ. Кърджали Незастроен УПИ ІІІ-общ., кв.8 по ПУП на с.Скалище, Община Кърджали, с площ 654 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5009 от 07.09.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №3808 от 02.10.2017 г., парт.50253, Акт №5, том 13, дело 2445/2017 г. Незастроен УПИ ХІІІ, кв.18 по ПУП на с.Скалище, Община Кърджали, с площ 663 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5183 от 17.01.2018г. Незастроен УПИ ІХ-общ., кв.21 по ПУП на с.Скалище, Община Кърджали, с площ 581 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5123 от 24.11.2017г. Незастроен УПИ І-общ., кв.20 по ПУП на с.Скалище, Община Кърджали, с площ 854 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5120 от 17.11.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №4750 от 29.11.2017 г., парт.51175, Акт №48, том 16, дело 3083/2017 г. Незастроен УПИ ІІІ-общ., кв.21 по ПУП на с.Скалище, Община Кърджали, с площ 559 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5121 от 17.11.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №4751 от 29.11.2017 г., парт.51176, Акт №49, том 16, дело 3084/2017 г. 559 кв.м. Незастроен УПИ ІV -общ., кв.21 по ПУП на с.Скалище, Община Кърджали, с площ 568 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5119 от 15.11.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №4749 от 29.11.2017 г., парт.51174, Акт №47, том 16, дело 3082/2017 г. Незастроен УПИ V-общ., кв.21 по ПУП на с.Скалище, Община Кърджали, с площ 634 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5113 от 10.11.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №4745 от 29.11.2017 г., парт.51169, Акт №43, том 16, дело 3078/2017 г. Незастроен УПИ V, кв.5 по ПУП на с.Петлино, Община Кърджали, с площ 573 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5012 от 11.09.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №3810 от 03.10.2017 г., парт.50255, Акт №7, том 13, дело 2447/2017 г. с. Петлино, общ. Кърджали Незастроен УПИ VІ, кв.5 по ПУП на с.Петлино, Община Кърджали, с площ 636 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5013 от 11.09.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №3811 от 03.10.2017 г., парт.50256, Акт №8, том 13, дело 2448/2017 г. Незастроен УПИ VІІ, кв.5 по ПУП на с.Петлино, Община Кърджали, с площ 598 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5014 от 11.09.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №3864 от 05.10.2017 г., парт.50287, Акт №49, том 13, дело 2487/2017 г. Сграда на бивше кметство с.Резбарци, Община Кърджали, едноетажна, масивна със застроена площ 98 кв.м., ведно с дворно място от 506 кв.м., съставляващо УПИ ХV-247, кв.19 по ПУП на с.Резбарци, актуван с Акт за частна общинска собственост №5117 от 13.11.2017г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали с Дв. Вх. №4791 от 04.12.2017 г., парт.42610,51314, Акт №77, том 16, дело 3113/2017 г. с. Резбарци, общ. Кърджали Поземлен имот с пл.сн.№150, кв.10 по ПУП на с.Брош, община Кърджали, с площ 30 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост №5124 от 29.11.2017г. с.Брош, община Кърджали Незастроен УПИ ХІ-119, кв.17 по ПУП на с.Пепелище, Община Кърджали, с площ 543 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5158 от 10.01.2018г. с.Пепелище, община Кърджали Незастроен УПИ ІV -89,90, кв.18 по ПУП на с.Царевец, Община Кърджали, с площ 716 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5126 от 05.12.2017г. с.Царевец, община Кърджали Поземлен имот с идентификатор 37438.101.154 по кадастрална карта на с.Кобиляне, община Кърджали, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с площ 695 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ-19, кв.9 по ПУП на с.Кобиляне, община Кърджали, актуван с Акт за частна общинска собственост №5160 от 11.01.2018г. с.Кобиляне, община Кърджали Незастроен УПИ ІІ, кв.4а по ПУП на с.Охлювец, Община Кърджали, с площ 505 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5139 от 19.12.2017г. с.Охлювец, общ.Кърджали УПИ ІІІ-36, кв.19 по ПУП на с.Опълченско, Община Кърджали, с площ 748 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с Акт за частна общинска собственост №5184 от 17.01.2018г. с.Опълченско, община Кърджали
8,546,712
http://os-nessebar.eu/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8/%D0%9D%D0%90%D0%A0%D0%95%D0%94%D0%91%D0%90-10-%D0%97%D0%90-%D0%A0%D0%95%D0%94-%D0%98-%D0%A3%D0%A1%D0%9B%D0%9E%D0%92%D0%98%D0%AF-%D0%97%D0%90-%D0%9F%D0%9E%D0%A1%D0%A2%D0%90%D0%92%D0%AF%D0%9D%D0%95-%D0%9D%D0%90-%D0%9F%D0%A0%D0%95%D0%9C%D0%95%D0%A1%D0%A2%D0%92%D0%90%D0%95%D0%9C%D0%98-%D0%9E%D0%91%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%98-%D0%98-%D0%95%D0%9B%D0%95%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%98-%D0%9D%D0%90-%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%A1%D0%9A%D0%9E%D0%A2%D0%9E-%D0%9E%D0%91%D0%97%D0%90%D0%92%D0%95%D0%96%D0%94%D0%90%D0%9D%D0%95-%D0%98-%D0%A0%D0%95%D0%9A%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%90-%D0%94%D0%95%D0%99%D0%9D%D0%9E%D0%A1%D0%A2-%D0%9D%D0%90-%D0%A2%D0%95%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%AF%D0%A2%D0%90-%D0%9D%D0%90-%D0%9E%D0%91%D0%A9%D0%98%D0%9D%D0%90-%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%95%D0%91%D0%AA%D0%A0
2018-10-18T06:06:41
[ "дело 1323", "дело 1323", "дело 1323", "дело 1323", "дело 1323", "дело 1323" ]
07.02.2017г. в 15:50ч. 2487 (4) Не се допуска ползването на преместваеми обекти за търговия за игрални зали, заложни къщи. „Валутни обменни бюра” - отменено с решение №713/27.03.2013на Административен съд Бургас При изпълнени показатели за всички зонисе допускат максимум до три поставаеми обекта Преместваеми обекти и съоръжения, които не са одобрени от комисията по чл.17 от Наредбата. Чл.11.(1) Схемите за разполагане на преместваеми обекти в терени държавна, общинска и частна собственост се изработват върху скица от кадастралната карта придружена с извадка от подробния устройствен план, съответстващ на мащаба на съответното населено място . / 2/ Схемите по ал.1 при внасянето им за одобряване от главния архитект следва да бъдат придружени с обястнителна записка относно площта предвидена за заемане на всеки обект и неговото предназначение . /6/ Заинтересованите лица могат да подават заявления за поставяне на обекти върху терени общинска собственост съобразно одобрените сезонни схеми в срок до 1.04. на всяка календарна година. Чл.15. частично изм. с решение № 1685 /2016 на адм.съд Бургас по дело 1323 /2016 (1) Схеми за разполагане на преместваеми обекти в терени частна собственост се изработват и внасят за одобряване от собственика на терена или лице с изрично писмено съгласие на собственика на имота или писмен договор за наем за предвидената за заемане от преместваемия обект площ.Когато терена е съсобствен е необходимо изрично писмено съгласие от всички собственици или договор за наем сключен с всички тях, включително и в случаите когато схемата се внася от съсобственик. Чл.16 частично изм. с решение № 1685 /2016 на адм.съд Бургас по дело 1323 /2016 (1) Схемите за разполагане на преместваеми обекти в терени държавна , общинска се изработват върху скица от кадастралната карта придружена с извадка от подробния устройствен план. 4. частично изм. с решение № 1685 /2016 на адм.съд Бургас по дело 1323 /2016 Съгласие на собственика или съсобственика илиписмен договор за наем със съсобственика на поземления имот в случаите, когато се заявява поставяне на преместваем 7.отм с решение № 1685 /2016 на адм.съд Бургас по дело 1323 /2016 ; Лицето имазадължение към общината Обекта не отговаря на условията и изискванията на настоящата Наредба 2. отм. с решение № 1685 /2016 на адм.съд Бургас по дело 1323 /2016 9. при възникване на инвестиционна инициатива на Общината в случаите в които съоръженията са разположени в терени общинска собственост „ 3.НАДПИС е всеки текст, обемна форма или изображение върху сграда, свързани с функцията на даден обект в нея. 4.ИНФОРМАЦИОННО-УКАЗАТЕЛНА ТАБЕЛА е всяка обемна форма или изображение, указващи близостта на една сграда или терен, където се извършва определена дейност . 5.РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ с временен характер са:знамена, транспаранти, надписи и информационно-указателни табели, със срок на поставяне по-малък от един месец. 6.СЪОБЩЕНИЯ са всички видове афиши, плакати, постери и други, които дават информация за предстоящи културни, спортни, обществени, акционни, хуманитарни и други прояви и лица, както и за предоставяне на стоки, услуги и/или извършването на други дейности. Чл. 63. отм. с решение № 1685 /2016 на адм.съд Бургас по дело 1323 /2016 когато е изтекъл срокът на разрешението за поставяне и рекламно-информационният елемент не е премахнат в7-дневен срок от изтичане на срока на разрешението; § 3 В случаите в които преместваемите обекти изградени в частни поземлени имоти са разположени на регулационна линия, но отговарят на всички други изисквания визирани в настоящата наредба , комисията по чл. 18 след становище на кмета на съответното населеното место, може да допусне последните да запазят местоположението на преместваемият обект за новият срок на разрешението за поставяне .
8,573,473
http://mitev.eu/?m=201712
2020-07-10T07:18:12
[ "дело 1391", "дело 1910", "дело 1391", "дело 1910", "дело 1910", "дело 1391", "дело 1910", "дело 1910" ]
Размисли по пътя към Европа » 2017 » декември Декларация за отказ от ползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване.В отговор на подаваните от мен декларации ДМДТ ми изпращаше образец, който се отнася за случаи, при които нежилищния имот не се използва и изискваше съответни удостоверения за спряно подаване на вода от ВиК и спряно електрозахранване. -със съдебно икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци; Като имам предвид заключението нa цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013 г. от Димитър Николов Митев, ЕГН 4408084545, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН 72104570, адрес гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък № 6 -със съдебно-икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци; Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2015 г., отново, този път за 2015 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година) 31.10.2014 г. /пълномощник/ 15 П 110013/28.09.2015 Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2016 г., отново, този път за 2016 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година) 1. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев. Вх. № 639 -20.09.2016 г. -със съдебно-икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от Ивана Димитрова Хоусен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци; Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2017 г., отново, този път за 2017 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година), в съответствие с препоръката на съда своевременно информирам общината и че в следващата 2017 година, не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране, извозване, обработка и депониране на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна. Моля да не ми изпращате (както постъпихте през 2014, 2015 и 2016 г) образец на декларация за това, че обектът не се използва и че там е спряно подаването на електрически ток и вода. Обектът се използва и поради това не може да бъде подадена такава декларация съответно с потвърждения от ВиК и ЕВН. 20.09.2016 г. /пълномощник/ Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея. Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2018 г., отново, този път за 2018 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година), в съответствие с препоръката на съда своевременно информирам общината и че в следващата 2018 година, не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране, извозване, обработка и депониране на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна. 25.09.2017 г. /пълномощник/
8,823,007
http://www.cadastre.bg/notifications/%E2%84%96-18-429-10012019-g
2019-01-18T16:27:53
[ "дело 1455", "дело 1455", "дело 1497", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1455", "дело 618", "дело 618", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1497", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1497", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1455", "дело 618", "дело 1455", "дело 618", "дело 1455", "дело 1497", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1455", "дело 618", "дело 618", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1497", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1497", "дело 1455", "дело 1455", "дело 1455" ]
№ 18-429-10.01.2019 г. | Агенция по геодезия, картография и кадастър Начало » № 18-429-10.01.2019 г. zapoved18-42910012019sgkkkrdzhali.pdf Изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали, EKATTE 40909, общ. Кърджали, одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК и съгласно скица - проект № 15-16458-10.01.2019 г., състоящо се в: Промяна в границите на сграда с идентификатор 40909.127.270.1 и самостоятелен обект с идентификатор 40909.127.270.1.2 и обособяване на нов самостоятелен обект с идентификатор 40909.127.270.1..3 схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.127.270.1.3: площ по документ: няма данни на ниво 1, няма данни на ниво 2, собственост на РОМАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 120 том VII дело 1497 от 24.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ДОБРИН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ЮКСЕЛ РАШИД ЮСЕИ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ГЮЛФИЗЕ МЮРТИЗЕ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали; Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: сграда с идентификатор 40909.127.270.1: данни преди промяната: площ: 106 кв. м., предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, няма данни за собственост, данни след промяната: площ: 119 кв. м., предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, няма данни за собственост; сграда с идентификатор 40909.127.270.3: данни преди промяната: площ: 15 кв. м., предназначение: Селскостопанска сграда, собственост на ИВАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 294 том 1 дело 618 от 01.01.1975г., издаден от Районен съд - Кърджали, РОМАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 294 том 1 дело 618 от 01.01.1975г., издаден от Районен съд - Кърджали, данни след промяната: площ: 15 кв. м., предназначение: Селскостопанска сграда, няма данни за собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.127.270.1.2: данни преди промяната: площ по документ: 98 кв. м., собственост на РОМАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 120 том VII дело 1497 от 24.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ДОБРИН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ЮКСЕЛ РАШИД ЮСЕИ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ГЮЛФИЗЕ МЮРТИЗЕ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, данни след промяната: площ по документ: няма данни на ниво 1, няма данни на ниво 2, собственост на РОМАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 120 том VII дело 1497 от 24.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ДОБРИН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ЮКСЕЛ РАШИД ЮСЕИ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ГЮЛФИЗЕ МЮРТИЗЕ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали; Промени в данните за собственост и собственици за: поземлен имот с идентификатор 40909.127.270: собственост на РОМАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 394 том I дело 618 от 21.03.1975г., издаден от Районен съд - Кърджали, РОМАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИВАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 394 том I дело 618 от 21.03.1975г., издаден от Районен съд - Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 120 том VII дело 1497 от 24.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ДОБРИН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ЮКСЕЛ РАШИД ЮСЕИ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ГЮЛФИЗЕ МЮРТИЗЕ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали; сграда с идентификатор 40909.127.270.3: няма данни за собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.127.270.1.1: собственост на РОМАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 394 том I дело 618 от 21.03.1975г., издаден от Районен съд - Кърджали, ИВАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 394 том I дело 618 от 21.03.1975г., издаден от Районен съд - Кърджали; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.127.270.1.2: собственост на РОМАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 120 том VII дело 1497 от 24.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ДОБРИН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ЮКСЕЛ РАШИД ЮСЕИ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ГЮЛФИЗЕ МЮРТИЗЕ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.127.270.1.3: собственост на РОМАН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 120 том VII дело 1497 от 24.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ДОБРИН ИЛИЕВ РОМАНОВ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ЮКСЕЛ РАШИД ЮСЕИ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали, ГЮЛФИЗЕ МЮРТИЗЕ ХАЛИБРЯМ въз основа на документ: Нотариален акт № 83 том VII дело 1455 от 19.09.2003г., издаден от Служба по вписванията гр.Кърджали; Заповедта да се връчи на Емира Керушева за изпълнение. Заповедта да се съобщи по реда на АПК на следните заинтересованите лица, съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР: РОМАН ИЛИЕВ РОМАНОВ, ИЛЯЗ ИДРИЗ ХАЛИБРЯМ, ДОБРИН ИЛИЕВ РОМАНОВ, ЮКСЕЛ РАШИД ЮСЕИ, ГЮЛФИЗЕ МЮРТИЗЕ ХАЛИБРЯМ, ИВАН ИЛИЕВ РОМАНОВ. Съгласно чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър, заповедта подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването й по реда на АПК пред Административен съд - ГР. КЪРДЖАЛИ. Скица – проект № 15-16458-10.01.2019 г.; НАЧАЛНИК НА СГКК – ГР. КЪРДЖАЛИ: ….………………… / инж. С. Зафирова /
9,074,118
http://www.admcourt-kn.org/CMS_ADM/inner.php?cat=-1&sub=224&page=270
2020-02-18T06:40:21
[ "дело 91", "дело 363", "дело 333", "дело 348", "дело 16", "дело 17", "дело 15", "дело 47" ]
ОТМЕНЕНИ СА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ РАЗПОРЕДБИ ОТ ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ И ОТНОШЕНИЯТА МУ С ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ – САПАРЕВА БАНЯ С Решение № 79 от 10.04.2018 г., постановено по административно дело № 45/2018 г. по описа на съда, тричленен състав на Административен съд – Кюстендил отмени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 12; чл.13, ал.1, т.4/1/ и чл.17, ал.2 от Правилник за организацията и дейността на общински съвет и отношенията му с общинската администрация – Сапарева баня на основание чл.193, ал.1 от АПК. В мотивите си съдът излага доводи за материална незаконосъобразност на оспорените разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането им, както и противоречие с правни норми от по-висока степен. ПРЕКРАТЕНО Е ДЕЛОТО СРЕЩУ РАЗПОРЕДИ ОТ НАРЕДБАТА ЗА РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО НА ОБЩИНА БОБОШЕВО Административен съд – Кюстендил прекрати производството по адм. дело № 370/2017 г. по описа на съда, образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ –гр. Пловдив срещу разпоредбите на чл. 6а, ал.2, изр.3, чл.81, ал.6 и чл.97, ал.3, изр.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Бобошево на основание чл. 159, т.4 във връзка с чл.196 от АПК- липса на правен интерес на жалбоподателя. Определението подлежи на обжалване с частни жалби пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му. ОТМЕНЕНИ СА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ РАЗПОРЕДБИ ОТ НАРЕДБАТА ЗА РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО НА ОБЩИНА ДУПНИЦА Административен съд – Кюстендил с Решение № 74 от 10.04.2018 г. по адм. дело № 406/2017 г., отмени като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 45 в частта „режийни разноски“ и разпоредбата на чл.80, ал.1, пр.6 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Дупница, приета с Решение № 8 по Протокол № 1/31.01.2008 г. на Общински съвет Дупница. В мотивите си съдът излага, че протестираните от Окръжна прокуратура – Кюстендил текстове от Наредбата са приети при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречащи на материалноправни разпоредби от по-висока степен. ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Адм. дело 91/2016 [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Адм. дело 363/2015 [ още ...] Съобщение до медиите [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Адм. дело 333/2015 [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Адм. дело 348/2015 [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Адм. дело 16/2016 [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Адм. дело 17/2016 [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Адм. дело 15/2016 [ още ...] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Адм. дело 47/2015 [ още ...]
9,131,508
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=46&t=4694&view=previous
2020-08-06T13:32:42
[ "дело 64", "дело 64", "дело 64", "дело 64", "дело 64", "дело 64", "дело 64" ]
КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА • Виж темата - връщане на екземпляри от вписан акт на нотариуса Дата и час: 06 Авг 2020, 15:32 Начало форум » Правна уредба на вписванията, съдебна практика » ОКРЪЖНИ СЪДИЛИЩА » Окръжен съд ЛОВЕЧ връщане на екземпляри от вписан акт на нотариуса Заглавие: връщане на екземпляри от вписан акт на нотариуса Публикувано на: 28 Май 2014, 11:07 Определение № 251 от 4.03.2014 г. на ОС - Ловеч по ч. гр. д. № 140/2014 г. гр. Ловеч, 04.03. 2014 г. ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в закрито заседание на четвърти март хиляди и четиринадесета година в състав: като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ч.гр.д.№ 140 по описа за 2014 година, съдът за да се произнесе, взе предвид следното: Производство с правно основание чл. 577 от ГПК Подадена е жалба от Нотариус Б.М., рег. № 591 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Луковит, срещу разпореждане на Съдия по вписвания при РС - Луковит от 10.02.2014 г. издадено по молба вх. рег. № 214/10.02.2014 г. по описа на Служба по вписвания при PC Луковит, за вписване на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, рег. № 558, дело 64 от 10.02.2014 г. по описа на нотариус Б.М. peг. № 591 на НК с район на действие PC-Луковит, с който акт е разпоредено да се върнат на нотариус Б.М. 4 /четири/ екземпляра от представените общо 6 /шест/ от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, рег. № 558, дело 64 от 10.02.2014 г. по описа на нотариуса, като върху два от тях да се нанесат данните по чл. 9, ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията. Излага, че с молба вх. рег. № 214/10.02.2014 г. по описа на Служба по вписвания при PC-Луковит е направила искане за вписване на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 148, том I, рег. № 558, дело 64 от 10.02.2014 г. по описа на нотариуса, от който е приложила шест екземпляра, и след вписването да й бъдат върнати четири екземпляра вписани и подписани от Съдията по вписванията с необходимите отбелязвания върху тях. Сочи, че с разпореждане Съдията по вписванията е разпоредил да се върнат на нотариус Б.М. 4 /четири/ екземпляра от представените общо 6 /шест/ от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, рег. № 558, дело 64 от 10.02.2014 г. по описа на нотариуса, като върху два от тях да се нанесат данните по чл. 9, ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията, което по същество е отказ да й бъдат върнати четири екземпляра вписани и подписани със съответните данни върху тях, каквото е искането й. Счита, че обжалваното от нея разпореждане е неправилно и незаконосъобразно поради следните причини: Съгласно чл. 280, ал.1, т.1 от ЗСВ Съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения - т.е. правомощията на съдиите по вписванията са очертани ясно и точно, и предметният обхват на техния контрол може да бъде само и единствено за спазване разпоредбите на чл. 6 от ПВ. Сочи, че в този смисъл е и съдебната практика която указва че проверката, която извършват съдиите по вписванията е строго формална и се ограничава в рамките на чл. 6 от ПВ. Счита, че това е логиката на тяхната функция и съдията по вписванията може само да провери дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Излага, че в мотивите си съдията по вписванията подробно е разгледал института на вписването, както и нормативната уредба която го урежда. Действително законодателят не е уредил еднозначно тази материя, като повечето норми са приети в различен период от време, предшестващ създаването на свободен нотариат в страната. Счита, че доста от текстовете са архаични и несъобразени със съвременните граждански правоотношения. Сочи, че нотариусът е длъжен да поддържа архива предвиден в Наредба 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, за което са му необходими минимум два екземпляра от вписания акт, като в чл. 18 от същата е предвидено, че проектите за нотариални актове, които подлежат на вписване, се съставят в поне 5 екземпляра. Сочи, че съгласно чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните актове: Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Сочи, че съгласно чл. 46, ал.1 от ЗНА - Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Излага, че съгласно чл. 46, ал.2 от ЗНА - Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Сочи, че в мотивите си Съдията по вписванията приема, че: "нормативно и строго са определени екземплярите от подлежащия на вписване акт, върху който се правят удостоверявания от съдията по вписвания. Техният брой е определен на четири екземпляра. За това за съдията по вписванията няма задължение, а напротив - има изрично ограничение, да прави удостоверяване върху екземпляри от самия акт за номера, под който е записан в регистъра, датата, томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването, както и номерът по ред и томът на книгата, в която е подреден актът", Сочи, че също така съдията по вписванията приема, че екземпляра който нотариуса следва да даде на молителя: " не следва да носи удостоверяването, направено от Съдията по вписвания". Счита, че това становище е неправилно и само би довело до неуредици и проблеми за страната която ще получи такъв екземпляр. Практиката и развитието на гражданските правоотношения налагат всяка от страните по едно нотариално производство да се снабди с екземпляри от вписания акт със съответните отбелязвания върху тях на данните по чл. 9, ал.1 и ал.2 от ПВ. Така например когато по един договор за доброволна делба съделителите са двама, трима, четирима и. т.н., кой от тях следва да получи екземпляра от вписания акт със съответните данни върху него, и какъв екземпляр следва да получат останалите? Счита, че едва ли законодателят е имал в предвид да се създават такива неудобства на гражданите по едно охранително производство. Нещо повече, счита, че няма законодателно ограничение страната да се снабди с колкото екземпляра счете, че са й необходими и нищо не налага лимитирането на екземплярите от вписания акт. Вписването е едностранно охранително производство и като такова се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове, и съответно нанасянето на данните върху него по чл. 9, ал.1 и ал.2 от ПВ, е акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. С оглед изложеното, моли съда да отмените обжалваното разпореждане на Съдия по вписвания при Районен съд Луковит от 10.02.2014 г. - подробно описано по-горе, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови съответния съдебен акт . Прилага и моли да бъдат приети като доказателства по делото следните документи: копие от обжалваното разпореждане, копие от молба вх. рег. № 214/10.02.2014 г. по описа на Служба по вписвания при PC – Луковит за вписване на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, рег.№ 558, дело 64 от 10.02.2014 г. по описа на нотариус Б.М. рег. № 591 на НК с район на действие PC - Луковит. Съдът след като разгледа цитираната частна жалба и съобрази приложените към нея писмени доказателства, намира, че същата е основателна. За да разпореди да бъдат върнати с удостоверявания от съдията по вписванията само 2 /два/ екземпляра от представените 4 /четири/ акта, а останалите 2 /два/ - да бъдат върнати без нанасяне на данни върху тях от служителя на Служба вписвания и без удостоверяване от съдията по вписвания, Съдията по вписванията при РС-Луковит е приел, че: "..нормативно и строго са определени екземплярите от подлежащия на вписване акт, върху който се правят удостоверявания от съдията по вписвания. Техният брой е определен на четири екземпляра. Затова за съдията по вписванията няма задължение, а напротив - има изрично ограничение, да прави удостоверяване върху екземпляри от самия акт за номера, под който е записан в регистъра, датата, томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването, както и номерът по ред и томът на книгата, в която е подреден актът. За нотариуса няма изискване за броя екземпляри, в които ще изготви акта. Единствено чл. 18 от Наредба № 32/1997 г. предвижда, че проектите за нотариални актове, които подлежат на вписване, се съставят в поне 5 екземпляра. Този брой държи сметка, че четири от тях ще останат за нуждите на книгите и делата в СВ и за нотариалния архив, като във всеки случай на нотариално производство има поне един молител, който следва да получи екземпляр. Но този екземпляр не следва да носи удостоверяването, направено от Съдията по вписвания. Вписването е част от нотариалното производство, което е задължение на нотариуса. Още един аргумент в полза на този извод е забраната по чл. 25, ал.5 ЗННД за нотариуса, който преди вписването не може да снабдява страните с преписи от акта." Институтът на вписването относно недвижими имоти е уреден в различни нормативни актове - ГПК, ЗКИР, Правилник за вписванията, ДОПК, ЗННД и Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, приети през значителни периоди от време, при коренно различни социално-икономически отношения. В тази връзка законодателят не е уредил еднозначно и систематизирано посочената материя, поради което съдът не споделя становището на Съдия по вписвания при РС, че нормативно и строго са определени екземплярите от подлежащия на вписване акт, върху който се правят удостоверявания от съдията по вписвания. В чл. 21 от Наредба № 32/97 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори е предвидено, че нотариусът представя 4 /четири/ екземпляра от подлежащия на вписване акт, за разлика от изискването на чл. 8, ал.2 от Правилника за вписванията, който предвижда представянето на 3 /три/ такива. В чл. 18 от цитираната по-горе Наредба № 32/97 г. е предвидено, че проектите за нотариални актове, които подлежат на вписване, се съставят в поне 5 екземпляра. Съдията по вписванията при ЛРС не е съобразил разпоредбата на чл. 10, ал.1 и ал.2 от ПВ, според които: ал.1 - "При вписване на актове за делба, за спогодба или за замяна на недвижими имоти находящи се в различни райони, представят се по два броя преписи за всеки от районите, като се прилагат и нужните разноски" ал.2- "След като е направено надлежно вписване, екземплярите, които се отнасят за други райони, се изпращат веднага за вписване по местонахождението на имотите, със съобщение, че са събрани дължимите такси". При цитираната хипотеза в зависимост от броя на районите, в които се намират недвижимите имоти ще варира и броя на съответните екземпляри издадени в съответствие с чл. 9, ал.1 и ал.2 от ПВ. Настоящият състав изцяло споделя съображенията на жалбоподателя, че практиката и развитието на гражданските правоотношения налагат всяка от страните по едно нотариално производство да се снабди с екземпляри от вписания акт със съответните отбелязвания върху тях на данните по чл. 9, ал.1 и ал.2 от ПВ. В тази връзка следва да се разгледа следната хипотеза - по един договор за доброволна делба с повече от двама съделители, кой от тях следва да получи екземпляра от вписания акт със съответните данни върху него, и какъв екземпляр следва да получат останалите. Вписването е едностранно охранително производство и като такова се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове, и съответно нанасянето на данните върху него по чл. 9, ал.1 и ал.2 от ПВ, е акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Колкото до въпроса относно таксата за съответните екземпляри, същата е нормативно определена в тарифата за нотариалните такси към ЗННД и следва да се събере от нотариуса. Ето защо, съдът счита, че следва да бъде отменено като неправилно обжалваното разпореждане. ОТМЕНЯ Разпореждане на Съдия по вписвания при РС - Луковит от 10.02.2014 г. издадено по молба вх. рег. № 214/10.02.2014 г. по описа на Служба по вписвания при PC Луковит, за вписване на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 148, том I, рег. № 558, дело 64 от 10.02.2014 г. по описа на нотариус Б.М. peг. № 591 на НК с район на действие PC-Луковит, с който акт е разпоредено да се върнат на нотариус Б.М. 4 /четири/ екземпляра от представените общо 6 /шест/ от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, рег. № 558, дело 64 от 10.02.2014 г. по описа на нотариуса, като върху два от тях да се нанесат данните по чл. 9, ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията.
9,415,485
http://cadastre.bg/notifications/do-g-zha-evgeniya-hristova-milovska-0
2018-04-24T20:40:28
[ "дело 30629", "дело 30629", "дело 1229", "дело 30629", "дело 30629", "дело 1229" ]
ДО Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА МИЛОВСКА | Агенция по геодезия, картография и кадастър Начало » ДО Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА МИЛОВСКА ДО Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА МИЛОВСКА Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА МИЛОВСКА 01-55149tablo.pdf На основание чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) (Изм. ДВ бр. 49/2014 г.) Ви уведомяваме, че във връзка със заявление вх. № 01-55149-13.02.2018 г. от СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН СЕРДИКА до Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София, е извършено изменение на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) за поземлен имот с идентификатор 68134.509.52, район „Сердика”, Столична община. Изменението в КРНИ е извършено на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и представени документи за проведена отчуждителна процедура, приключила с депозирана сума по сметка за получаване от неустановен собственик, като се запазват данни за собственик СТОЛИЧНА ОБЩИНА с Акт за публична общинска собственост, вписан в Служба по вписванията гр. София с вх. № 118, , том CXII, рег. 47503 от 11.08.2015 г. и отписване на данни за собственик: ИВАН ПЕТКОВ ДАНКИН, Нотариален акт вписан в Служба по вписванията гр.София с вх. № 20 том LLXVII рег. 48340 дело 30629 от 27.07.2006 г. и Нотариален акт За допълнение на акт № 20 том LLXVII рег. 48340 дело 30629 от 27.07.2006 г., вписан в Служба по вписванията гр.София с вх. № 38 том IV рег. 1754 дело 1229 от 22.01.2013г. ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА МИЛОВСКА, Нотариален акт вписан в Служба по вписванията гр.София с вх. № 20 том LLXVII рег. 48340 дело 30629 от 27.07.2006 г. и Нотариален акт За допълнение на акт № 20 том LLXVII рег. 48340 дело 30629 от 27.07.2006 г., вписан в Служба по вписванията гр.София с вх. № 38 том IV рег. 1754 дело 1229 от 22.01.2013г. След изменението в КРНИ за поземлен имот с идентификатор 68134.509.52, район „Сердика”, са записани следните данни за собствениците и актовете, от които те черпят правата си: СТОЛИЧНА ОБЩИНА с Акт за публична общинска собственост, вписан в Служба по вписванията гр. София с вх. № 118, , том CXII, рег. 47503 от 11.08.2015 г. Съобщаване за извършената промяна съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, в който е предвидено изрично за случаи на изменение на данни по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, за измененията се съобщава на заинтересованите лица, които ако счетат че са засегнати от извършеното изменение могат да защитят правата си чрез предявяване на иск по общия гражданскоправен ред. Дата на поставяне на таблото 10.04.2018 г.
9,480,071
http://lawyers-dyankovi.com/bg/news/27-otmyana-zabrana.html
2020-02-29T13:44:09
[ "дело 6", "дело 11", "дело 106", "дело 41", "дело 30", "дело 36", "дело 352", "дело 115", "дело 157", "дело 382", "дело 67" ]
Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: 1. Основен принцип на правото на Европейския съюз е приматът му над националното право1 . Правото на Европейския съюз е с безусловно предимство2 , в случай на противоречие, пред действащото национално право3 . С оглед на това следва да бъде отменена от съда като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 75, т. 6, респективно чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), ако противоречи на конкретна норма на Директива 2004/38/ЕО4 , която норма има директен ефект. 2. Член 75, т. 6 от ЗБЛД5 предвижда, че не се разрешава напускането на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Нормата въвежда ограничение на правото на свободно движение и на пребиваване в рамките на територията на държавите - членки на Европейския съюз, което всеки български гражданин6 има като гражданин на Европейския съюз - чл. 20, §1 Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). 3. Нормата е императивна. Тя предоставя обвързана компетентност на органа, който е длъжен, при надлежно сезиране, единствено да установи наличието на визираните в хипотезата на нормата факти и ако ги констатира – да наложи принудителната мярка. Органът няма право да извършва каквато и да било преценка на други факти и обстоятелства, в т.ч. и на такива, които са индивидуални за конкретния адресат. Налице е законово установен автоматизъм на налагане на принудителната административна мярка. 4. Нормата на чл. 76, т. 3 (отм.)7 ЗБЛД предоставя на компетентния национален орган оперативна самостоятелност да прецени налагането на принудителна административна мярка, ограничаваща правото на свободно движение на български гражданин, който има парично задължение в големи размери към български или чуждестранни физически и юридически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното имущество покрива задължението или ако представи надлежно обезщетение. Преценката е ограничена само до възможността да се наложи или не мярката, не и до основанията, при които може да се наложи. Те, основанията, по своята същност, са идентични с новата разпоредба. И в двата случая става въпрос за неудовлетворени притезателни субективни относителни имуществени права. В защита на тези права се налага принудителната административна мярка, водеща до ограничаване на субективното право на свободно движение. 5. Съгласно разпоредбата на чл. 27, §1 на Директива 2004/38/ЕО държавите членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства само по съображения, свързани с обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Тези ограничения се тълкуват стеснително8 и не могат да бъдат схващани като обща клауза. 6. Съдържанието на понятията обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве е изведено в практиката на Съда на Европейския съюз. Договорите и производното право не съдържат техни дефиниции. Съдържанието на тези понятия се тълкува стриктно, не може да бъде определяно едностранно от всяка държава членка без контрол от страна на институциите на Съюза9 , но държавите членки са свободни да определят изискванията, свързани с обществения ред и обществената сигурност според националните си нужди в границите, определени от Договора10 . 7. Т.е. в обхвата на изключенията по съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, държавите членки са свободни да поставят определени императивни интереси на обществото, но като „зачитат всички правила на общностното право, които, от една страна, целят да ограничат дискреционната власт на държавите членки в това отношение, а от друга, да гарантират, че правата на адресата на рестриктивните мерки са защитени”11 . 8. Европейският законодател, допускайки тези три ограничения при упражняването на основното субективно право на гражданите на Европейския съюз – правото на свободно движение, установява и гаранции – ясни и конкретни изисквания, които следва да са налице при прилагане на ограниченията. Гаранциите са: забрана за позоваване на съображения за икономически цели12 , изискване мерките да са в съответствие с принципа на пропорционалност13 и на недискриминация14 , да се основават изключително на личното поведение на субекта15 , както и личното поведение да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото16 . 9. Налаганите ограничителни мерки по съображения за обществен ред или обществена сигурност трябва да са съответни на степента на опасност, която конкретните обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват17 . Т.е. засягането на субективното право трябва да е само в необходимата и достатъчна степен, за да преодолее осъществяваната реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения интерес18 . Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен интерес, да засягат в най-малка степен правата на частното лице19 . 10. Изискването мерките да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице означава, че те „не могат да бъдат основани на външни за конкретния случай” факти, а „изключително на личното поведение”20 на лицето. „Като се има предвид, че дерогацията от правилата на свободно движение представляват изключения, които трябва да се тълкуват ограничително, понятието „лично поведение” изразява изискването една мярка на експулсиране да не произтича от други заплахи за обществения ред и за обществената сигурност освен такива, извършени от самото лице”21 . 11. Личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха. „Доколкото могат да се оправдаят някои ограничения на свободното движение на хора, подчинено на правото на Общността, използването от национален орган на понятието обществен ред предполага, във всеки случай, съществуването (в допълнение на смущаването на обществения ред, което представлява всяко нарушение на закона) на реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен интерес на обществото22 ”. Съдът на Европейския съюз неотклонно приема в практиката си, че националните власти могат да наложат ограничението, но само ако безспорно установят факти, позволяващи категорично да се направи изводът, че поведението на лицето разкрива необходимата степен на заплаха за обществения интерес – действителна, настояща и достатъчно сериозна23 . 11. Европейското законодателство и практиката на Съда на Европейския съюз изискват дерогацията на правото на свободно движение да бъде функция на преценката на компетентния национален орган на конкретните релевантни факти по отношение на конкретното лице. Те не допускат налагане на ограничение при условията на обвързана компетентност, тъй като това прави невъзможна преценката за наличието на достатъчно сериозна и актуална заплаха, която съответното лице представлява за някой от фундаменталните интереси на обществото24 . 12. По силата на българската правна норма компетентният национален орган няма право да извършва индивидуална преценка на изключително личното поведение на лицето, както и да установи съществуването на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Налице е законово установен автоматизъм на налагане на принудителната административна мярка. 13. При констатиране на това противоречие между европейското и националното право националният съдия е длъжен, в рамките на своята компетентност, „да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма”25 , както и „без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред”26. По изложените съображения Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд Заповедта, с която се прилага принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските документи за самоличност (чл. 76, т. 3 отм.) подлежи на отмяна от съда, когато противоречи на Директива 2004/38/ЕО. 1. Принципът на примата бе и изрично признат от държавите членки с нарочна декларация №17 към Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Официален вестник, С 306 от 17.12.2007 г., в сила от 01.12.2009 г. 2. Съд на Европейския съюз, решение от 15.06.1964 г., Costa/ENEL, дело 6/64, Recuiel 1194; решение от 17.12.1970 г., Internationale Handelsgesellschaft mbH, дело 11/70, Recuiel 1125. 3. Съд на Европейския съюз, решение от 09.03.1978 г., Simmenthal, дело 106/77, Recuiel 629, т. 17. 4. Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) №1612/68 и отменящи директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (Директива 2004/38/ЕО). 5. Нормата е в сила от 20.10.2009 г., „Държавен вестник” бр. 82/2009 г. 6. Правото е и за членовете на техните семейства независимо от националността им. 7. Действала до 20.10.2009 г., „Държавен вестник” бр. 82/2009 г. 8. Съд на Европейския съюз, решение от 04.12.1974 г., Van Duyn, дело 41/74, Recueil 1227, т. 18; така също Съд на Европейския съюз, решение от 27.10.1977 г., Bouchereau, дело 30/77, Recueil 1999, т. 33. 9. Виж т. 18 на решението по делото Van Duyn. 10. Т. 18 на решението по делото Van Duyn; същото и в т. 34 на решението по делото Bouchereau. 11. Съд на Европейския съюз, решение от 28.10.1975 г., Rutili, дело 36/75, Rec. 1219, т. 51. 12. Чл. 27, §1, изречение последно от Директива 2004/38/ЕО; Съд на Европейския съюз, решение от 26.04.1988 г., Bond, дело 352/85, Recueil 2085, т. 34; решение от 29.10.1998 г., Комисията/Испания, дело С-114/97, Recueil І-6717, т. 41-42; решение от 14.03.2000 г., Eglise de scientology, дело C-54/99, Recueil, І-1335, т. 16 и 17. 13. Чл. 27, §2 от Директива 2004/38/ЕО. 14. Съд на Европейския съюз, решение от 18.05.1982 г., Adoui & Cornuaille, дело 115 и 116/81, т. 8 и 9. 15. Чл. 27, §2 от Директива 2004/38/ЕО. 16. Чл. 27, §3 от Директива 2004/38/ЕО. 17. Виж т. 27 и 28 от решението по делото Bouchereau. 18. Съд на Европейския съюз, решение от 03.07.1980 г., Pieck, дело 157/79, Rec. 2171, т. 18 и 19; решение от 19.01.1999 г., Calfa, дело С-348/96г., Recueil І-00011, т. 27; решение от 30.11.1995 г., Gebhard, дело С-55/94, Recueil І-04165, т. 37; решение от 26.11.2002 г., Olazabal, дело С-100/01, Recueil І-10981, т. 43. 19. Съд на Европейския съюз, решение от 16.05.1989 г., Buet, дело 382/87, Recueil 1235, т. 11. 20. Съд на Европейския съюз, решение от 26.02.1975 г., Bonsignore, дело 67/74, Recueil 297, т. 6; 21. Виж т. 6 от решението по делото Bonsignore; т. 29 от решението по делото Rutili; т. 24 от решението по делото Jipa. 22. Т. 28 и 35 от решението по делото Bouchereau. 23. Виж т. 28 от решението по делото Rutili; т. 21 от решението по делото Calfa; решение от 29.04.2004 г., Orfanopoulos and Oloveri, дело С-482/01 и С-493/01, Recueil І-05257, т. 66; решение от 31.01.2006 г., Комисията/Испания, дело С-503/03, Recueil І-1097, т. 46; решение от 27.04.2006 г., Комисията/Германия, дело С-441/02, Recueil І-3442, т. 35; виж също т. 24 от решението по делото Jipa. 24. Виж т. 27 от решението по делото Calfa. 25. Виж т. 21 от решението по делото Simmenthal. 26. Виж т. 24 от решението по делото Simmenthal.
9,503,831
http://blagoevgradrc.judiciary-bg.org/courts/rc/blagoevgrad/ws_blagoevgradrs.nsf/htdocs/MTUA7Q3H9B.htm
2019-05-19T15:17:29
[ "дело 2110", "дело 2420", "дело 2420", "дело 2420", "дело 3010", "дело 3010", "дело 3030", "дело 3030", "дело 3030", "дело 2400", "дело 2420", "дело 2420", "дело 3030", "дело 3030", "дело 3030", "дело 3030", "дело 2400", "дело 2420", "дело 3010", "дело 3010", "дело 3010", "дело 3010", "дело 2510", "дело 3030", "дело 2110", "дело 2420", "дело 2110", "дело 2430", "дело 3030", "дело 3030", "дело 2110", "дело 2420", "дело 2110", "дело 2430", "дело 2110", "дело 2420", "дело 2110", "дело 2400", "дело 2110", "дело 2420", "дело 2400" ]
Районен съд Благоевград | Календар Дата и час на съдебното заседание Номер на делото Вид на делото Статистически шифър и предмет на делото Съдия докладчик 02.05.2019 09:00 20191210200506 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 20161210100460 Гражд. I инстанция 501 - Чл.34 от ЗС Вера Коева 20181210102324 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Вера Коева 02.05.2019 09:30 20191210200183 Частно наказат. дело 2110 Производство за определяне на общо наказание по чл. 23-27 НК (кумулации – чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК) Гергана Симеонова 20171210103353 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Вера Коева 02.05.2019 10:00 20191210200801 Наказат. общ хар-р 1004 Квалифицирани състави на документни престъпления Гергана Симеонова 02.05.2019 10:00 20191210200819 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Калина Иванова 02.05.2019 10:30 20191210200444 Административно наказателно 4310 РИОСВ Гергана Симеонова 02.05.2019 11:00 20191210200755 Частно наказат. дело 2420 Производство по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154,ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето Калина Иванова 02.05.2019 11:30 20191210200645 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 02.05.2019 13:00 20191210200519 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 02.05.2019 13:00 20191210200821 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Калина Иванова 02.05.2019 13:30 20181210201725 Наказат. общ хар-р 302 Средна телесна повреда Гергана Симеонова 02.05.2019 14:00 20181210202229 Наказат. общ хар-р 814 Продажба и държане на акцизни стоки без бандерол Гергана Симеонова 02.05.2019 16:30 20191210200755 Частно наказат. дело 2420 Производство по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154,ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето Калина Иванова 03.05.2019 09:30 20191210200668 Частно наказат. дело 2420 Производство по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154,ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето Гергана Симеонова 20181210103003 Гражд. I инстанция 104 - Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др. Татяна Маркова 03.05.2019 10:00 20191210200567 Наказат. общ хар-р 604 Неплащане на издръжка Кристина Панкова 20181210103033 Гражд. I инстанция 203 - Искове за обезщетение от деликт; иск за вреди срещу кредитора по Регл.(ЕС) 655/2014 Татяна Маркова 03.05.2019 11:00 20191210200243 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 03.05.2019 11:00 20191210200245 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 03.05.2019 11:00 20191210200848 Частно наказат. дело 3010 Производство по чл. 64 НПК - задържане под стража в досъдебното производство и в производството по ЗЕЕЗА Калина Иванова 20181210103075 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Татяна Маркова 03.05.2019 11:30 20191210200848 Частно наказат. дело 3010 Производство по чл. 64 НПК - задържане под стража в досъдебното производство и в производството по ЗЕЕЗА Калина Иванова 20181210102890 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Татяна Маркова 03.05.2019 13:30 20191210200047 Наказат. частен хар-р 1730 Лека телесна повреда Кристина Панкова 20181210102918 Гражд. I инстанция 706 - Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение” Татяна Маркова 03.05.2019 14:30 20191210200854 Частно наказат. дело 3030 Разпит пред съдия в досъдебното производство – чл. 222, чл. 223 от НПК; разпит на вещо лице - чл.149, ал. 8 от НПК Калина Иванова 03.05.2019 14:45 20191210200855 Частно наказат. дело 3030 Разпит пред съдия в досъдебното производство – чл. 222, чл. 223 от НПК; разпит на вещо лице - чл.149, ал. 8 от НПК Калина Иванова 03.05.2019 15:00 20191210200443 Наказат. частен хар-р 1700 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР - по тъжба на пострадалия (НПК) Кристина Панкова 07.05.2019 20191210200866 Частно наказат. дело 3030 Разпит пред съдия в досъдебното производство – чл. 222, чл. 223 от НПК; разпит на вещо лице - чл.149, ал. 8 от НПК Гергана Симеонова 07.05.2019 09:00 20171210200201 Наказат. частен хар-р 1740 Лека телесна повреда без разстройство на здравето Владимир Пензов 20181210100722 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Вера Коева 20191210100637 Гражд. I инстанция 102 - Искове Вера Коева 20191210100931 Гражд. I инстанция 103 - Искове по СК - развод по взаимно съгласие Вера Коева 20181210102967 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Вера Коева 20181210102987 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Вера Коева 07.05.2019 10:00 20191210200621 Наказат. общ хар-р 728 Документна измама в големи размери или представляваща опасен рецидив Екатерина Николова 20191210100221 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Вера Коева 07.05.2019 10:30 20191210200244 Административно наказателно 4010 КАТ Екатерина Николова 20181210102139 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Вера Коева 07.05.2019 11:00 20191210200552 Частно наказат. дело 2400 Производство по молби за реабилитация Екатерина Николова 20181210103071 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Габриела Тричкова 07.05.2019 11:30 20191210200804 Частно наказат. дело 2420 Производство по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154,ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето Кристина Панкова 07.05.2019 13:30 20161210200864 Наказат. общ хар-р 714 Чл.202, ал.2,т.1,вр.чл.201,вр.чл.26 от НК Владимир Пензов 07.05.2019 14:30 20191210200804 Частно наказат. дело 2420 Производство по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154,ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето Кристина Панкова 07.05.2019 16:00 20191210200866 Частно наказат. дело 3030 Разпит пред съдия в досъдебното производство – чл. 222, чл. 223 от НПК; разпит на вещо лице - чл.149, ал. 8 от НПК Гергана Симеонова 07.05.2019 17:00 20191210200865 Частно наказат. дело 3030 Разпит пред съдия в досъдебното производство – чл. 222, чл. 223 от НПК; разпит на вещо лице - чл.149, ал. 8 от НПК Гергана Симеонова 07.05.2019 18:15 20191210200863 Частно наказат. дело 3030 Разпит пред съдия в досъдебното производство – чл. 222, чл. 223 от НПК; разпит на вещо лице - чл.149, ал. 8 от НПК Гергана Симеонова 07.05.2019 18:50 20191210200864 Частно наказат. дело 3030 Разпит пред съдия в досъдебното производство – чл. 222, чл. 223 от НПК; разпит на вещо лице - чл.149, ал. 8 от НПК Гергана Симеонова 20191210100889 Гражд. I инстанция 103 - Искове по СК - развод по взаимно съгласие Гюлфие Яхова 08.05.2019 09:30 20181210201337 Наказат. общ хар-р 811 Престъпления против кредиторите Калина Иванова 08.05.2019 09:30 20191210200717 Административно наказателно 811 Престъпления против кредиторите Калина Иванова 20171210103097 Гражд. I инстанция 217 - Искове по КЗ Гюлфие Яхова 20191210100444 Гражд. I инстанция 102 - Искове Гюлфие Яхова 20191210100647 Гражд. I инстанция 1017 - Предоставяне на срок за приемане или отказ от наследство по искане на заинтересовано лице Татяна Маркова 08.05.2019 10:00 20191210200614 Наказат. общ хар-р 604 Неплащане на издръжка Кристина Панкова 20181210101391 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Гюлфие Яхова 20191210100341 Гражд. I инстанция 102 - Искове Татяна Маркова 08.05.2019 10:30 20191210200311 Частно наказат. дело 2400 Производство по молби за реабилитация Калина Иванова 20181210102844 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Гюлфие Яхова 20191210100573 Гражд. I инстанция 102 - Искове Татяна Маркова 08.05.2019 11:00 20191210200628 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Кристина Панкова 08.05.2019 11:00 20191210200610 Административно наказателно 4010 КАТ Калина Иванова 08.05.2019 11:00 20191210200642 Административно наказателно 4010 КАТ Калина Иванова 08.05.2019 11:30 20191210200442 Административно наказателно 4110 Комисия по хазарта Калина Иванова 08.05.2019 13:00 20191210200629 Наказат. общ хар-р 817 Престъпления против горското стопанство Кристина Панкова 08.05.2019 13:00 20191210200402 Наказат. общ хар-р 701 Кражба Калина Иванова 20181210102535 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Татяна Маркова 20181210100248 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Емилия Дончева 08.05.2019 14:00 20191210200636 Административно наказателно 4220 ДИТ Кристина Панкова 08.05.2019 14:00 20191210200840 Наказат. общ хар-р 1333 Състави на придобиване и държане на наркотични вещества Калина Иванова 20191210100499 Гражд. I инстанция 706 - Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение” Гюлфие Яхова 20181210102086 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Емилия Дончева 08.05.2019 15:00 20191210200641 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 09.05.2019 09:00 20191210200228 Наказат. общ хар-р 443 Разпространение на порнографски материали Гергана Симеонова 09.05.2019 09:00 20191210200554 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Владимир Пензов 09.05.2019 09:30 20191210200147 Административно наказателно 4350 Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта Екатерина Николова 20191210100936 Частно гражданско 1300 - ДРУГИ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА Габриела Тричкова 20181210100484 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Габриела Тричкова 09.05.2019 10:00 20191210200703 Административно наказателно 4350 Производства по приложението на чл.78а НК Гергана Симеонова 09.05.2019 10:00 20181210201872 Наказат. частен хар-р 1730 Лека телесна повреда Кристина Панкова 20181210102332 Гражд. I инстанция 111 - Производства по Закона за защита от домашното насилие Габриела Тричкова 20131210101637 Гражд. I инстанция 501 - ЧЛ.34 ЗС Габриела Тричкова 20191210100238 Гражд. I инстанция 104 - Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др. Вера Коева 09.05.2019 13:00 20191210200156 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 20181210102785 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Габриела Тричкова 09.05.2019 13:30 20181210201950 Наказат. общ хар-р 604 Неплащане на издръжка Гергана Симеонова 09.05.2019 14:00 20171210200838 Наказат. общ хар-р 302 Средна телесна повреда Кристина Панкова 09.05.2019 14:00 20191210200007 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Екатерина Николова 09.05.2019 14:30 20181210200520 Наказат. частен хар-р 1700 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР - по тъжба на пострадалия (НПК) Гергана Симеонова 09.05.2019 15:30 20191210200804 Частно наказат. дело 2420 Производство по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154,ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето Кристина Панкова 09.05.2019 16:30 20191210200878 Административно наказателно 4360 Производство по УБДХ Кристина Панкова 09.05.2019 19:30 20191210200882 Частно наказат. дело 3010 Производство по чл. 64 НПК - задържане под стража в досъдебното производство и в производството по ЗЕЕЗА Кристина Панкова 09.05.2019 19:45 20191210200884 Частно наказат. дело 3010 Производство по чл. 64 НПК - задържане под стража в досъдебното производство и в производството по ЗЕЕЗА Кристина Панкова 09.05.2019 20:00 20191210200883 Частно наказат. дело 3010 Производство по чл. 64 НПК - задържане под стража в досъдебното производство и в производството по ЗЕЕЗА Кристина Панкова 09.05.2019 20:10 20191210200885 Частно наказат. дело 3010 Производство по чл. 64 НПК - задържане под стража в досъдебното производство и в производството по ЗЕЕЗА Кристина Панкова 10.05.2019 09:30 20191210200497 Наказат. общ хар-р 1319 Чл.109, ал.1-3 Гергана Симеонова 20191210100527 Гражд. I инстанция 103 - Искове по СК - развод по взаимно съгласие Димитър Беровски 20191210100908 Гражд. I инстанция 112 - Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права. Димитър Беровски 20191210100909 Гражд. I инстанция 112 - Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права. Димитър Беровски 20191210100927 Гражд. I инстанция 112 - Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права. Татяна Маркова 10.05.2019 10:00 20191210200422 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 10.05.2019 10:00 20191210200756 Частно наказат. дело 2510 Производство по чл.24а от ЗБППМН Калина Иванова 20181210100960 Гражд. I инстанция 217 - Искове по КЗ Димитър Беровски 20181210102864 Гражд. I инстанция 704 - Искове от/срещу работника или служителя за обезщетения, свързани с прекратяване на ТПО; обезщетение при неизпълнение на договор за ученичество Татяна Маркова 10.05.2019 10:30 20191210200445 Наказат. общ хар-р 424 Блудство с лице, ненавършило 14 г. Кристина Панкова 20191210100962 Гражд. I инстанция 104 - Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др. Димитър Беровски 20181210102917 Гражд. I инстанция 206 - Искове, основани на неоснователно обогатяване Татяна Маркова 20191210100503 Гражд. I инстанция 102 - Искове Татяна Маркова 10.05.2019 13:30 20191210200663 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 10.05.2019 14:00 20191210200662 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 20191210100632 Гражд. I инстанция 111 - Производства по Закона за защита от домашното насилие Татяна Маркова 10.05.2019 14:30 20191210200460 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Кристина Панкова 10.05.2019 15:00 20191210200228 Наказат. общ хар-р 443 Разпространение на порнографски материали Гергана Симеонова 10.05.2019 17:15 20191210200891 Наказат. общ хар-р 910 Незаконно преминаване през граница Кристина Панкова 11.05.2019 11:00 20191210200893 Частно наказат. дело 3030 Разпит пред съдия в досъдебното производство – чл. 222, чл. 223 от НПК; разпит на вещо лице - чл.149, ал. 8 от НПК Емилия Дончева 13.05.2019 09:30 20191210200361 Административно наказателно 4040 НАП Калина Иванова 13.05.2019 09:30 20181210202357 Наказат. общ хар-р 811 Престъпления против кредиторите Гергана Симеонова 13.05.2019 09:30 20191210200503 Административно наказателно 4010 КАТ Калина Иванова 20181210102046 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Гюлфие Яхова 13.05.2019 10:00 20191210200675 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 13.05.2019 10:00 20191210200005 Наказат. общ хар-р 930 Неизпълнение на съдебно решение Калина Иванова 20181210103000 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Гюлфие Яхова 13.05.2019 10:30 20191210200203 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 13.05.2019 11:00 20191210200231 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Гергана Симеонова 13.05.2019 11:00 20191210200709 Административно наказателно 4240 ИААА Калина Иванова 20181210102908 Гражд. I инстанция 217 - Искове по КЗ Гюлфие Яхова 13.05.2019 11:15 20191210200737 Частно наказат. дело 2110 Производство за определяне на общо наказание по чл. 23-27 НК (кумулации – чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК) Калина Иванова 13.05.2019 13:00 20191210200755 Частно наказат. дело 2420 Производство по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154,ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето Калина Иванова 13.05.2019 13:30 20191210200403 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Гергана Симеонова 20161210100118 Гражд. I инстанция 501 - ДЕЛБА Гюлфие Яхова 20181210101017 Гражд. I инстанция 102 - Искове Емилия Дончева 13.05.2019 14:00 20191210200433 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 13.05.2019 14:30 20181210201032 Наказат. частен хар-р 1720 Клевета и квалифицирана клевета Гергана Симеонова 20171210101630 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Емилия Дончева 20181210101169 Гражд. I инстанция 203 - Искове за обезщетение от деликт; иск за вреди срещу кредитора по Регл.(ЕС) 655/2014 Емилия Дончева 14.05.2019 08:45 20191210200517 Частно наказат. дело 2110 Производство за определяне на общо наказание по чл. 23-27 НК (кумулации – чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК) Владимир Пензов 14.05.2019 09:00 20191210200508 Административно наказателно 4010 КАТ Владимир Пензов 20181210100859 Гражд. I инстанция 501 - Делба Вера Коева 20181210102605 Гражд. I инстанция 201 - Облигационни искове между съсобственици Вера Коева 20191210100926 Гражд. I инстанция 112 - Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права. Вера Коева 20191210100438 Гражд. I инстанция 105 - Искове по СК - издръжка, изменение Вера Коева 14.05.2019 09:10 20191210200122 Административно наказателно 4010 КАТ Владимир Пензов 14.05.2019 09:20 20191210200516 Административно наказателно 4380 Други административни от наказателен характер дела Владимир Пензов 14.05.2019 09:20 20191210200736 Частно наказат. дело 2430 Производство по делегация на български и чуждестранни съдилища по наказателни дела Георги Янев 14.05.2019 09:30 20191210200528 Административно наказателно 4240 ИААА Владимир Пензов 14.05.2019 09:30 20191210200042 Наказат. общ хар-р 604 Неплащане на издръжка Георги Янев 20181210101734 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Габриела Тричкова 14.05.2019 09:40 20191210200619 Административно наказателно 4120 Комисия за защита на потребителите Екатерина Николова 14.05.2019 09:50 20191210200644 Административно наказателно 4010 КАТ Екатерина Николова 14.05.2019 09:50 20191210200633 Административно наказателно 4010 КАТ Владимир Пензов 14.05.2019 10:00 20191210200647 Административно наказателно 4010 КАТ Владимир Пензов 14.05.2019 10:00 20191210200648 Административно наказателно 4010 КАТ Георги Янев 20181210102761 Гражд. I инстанция 706 - Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение” Габриела Тричкова 14.05.2019 10:10 20191210200646 Административно наказателно 4010 КАТ Георги Янев 14.05.2019 10:10 20191210200117 Административно наказателно 4010 КАТ Владимир Пензов 14.05.2019 10:20 20191210200405 Административно наказателно 4110 Комисия по хазарта Владимир Пензов 14.05.2019 10:30 20191210200620 Административно наказателно 4120 Комисия за защита на потребителите Георги Янев 14.05.2019 10:40 20191210200643 Административно наказателно 4010 КАТ Екатерина Николова 14.05.2019 10:40 20191210200608 Административно наказателно 4010 КАТ Георги Янев 14.05.2019 10:40 20191210200419 Административно наказателно 4010 КАТ Владимир Пензов 14.05.2019 10:50 20191210200313 Административно наказателно 4010 КАТ Екатерина Николова 14.05.2019 10:50 20181210201501 Наказат. частен хар-р 1730 Лека телесна повреда Георги Янев 14.05.2019 11:00 20191210200380 Административно наказателно 4040 НАП Владимир Пензов 20181210100725 Гражд. I инстанция 203 - Искове за обезщетение от деликт; иск за вреди срещу кредитора по Регл.(ЕС) 655/2014 Вера Коева 14.05.2019 11:10 20191210200771 Административно наказателно 4010 КАТ Владимир Пензов 14.05.2019 11:10 20191210200903 Частно наказат. дело 3030 Разпит пред съдия в досъдебното производство – чл. 222, чл. 223 от НПК; разпит на вещо лице - чл.149, ал. 8 от НПК Георги Янев 14.05.2019 11:30 20191210200609 Административно наказателно 4010 КАТ Екатерина Николова 14.05.2019 11:30 20191210200902 Частно наказат. дело 3030 Разпит пред съдия в досъдебното производство – чл. 222, чл. 223 от НПК; разпит на вещо лице - чл.149, ал. 8 от НПК Георги Янев 20181210102180 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Вера Коева 20191210100479 Гражд. I инстанция 706 - Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение” Габриела Тричкова 14.05.2019 11:50 20191210200297 Частно наказат. дело 2110 Производство за определяне на общо наказание по чл. 23-27 НК (кумулации – чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК) Георги Янев 14.05.2019 13:00 20191210200588 Наказат. частен хар-р 1700 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР - по тъжба на пострадалия (НПК) Георги Янев 14.05.2019 13:30 20181210201279 Наказат. общ хар-р 601 Престъпления против брака и семейството Владимир Пензов 14.05.2019 13:30 20191210200670 Наказат. общ хар-р 604 Неплащане на издръжка Георги Янев 14.05.2019 14:00 20191210200226 Административно наказателно 4350 Производства по приложението на чл.78а НК Екатерина Николова 14.05.2019 14:00 20191210200447 Наказат. общ хар-р 922 Набедяване в престъпление пред орган на власт Георги Янев 14.05.2019 15:30 20191210200289 Наказат. общ хар-р 1306 Незаконно производство, придобиване, държане и предаване на оръжие, боеприпаси и взривове Георги Янев 14.05.2019 15:30 20191210200727 Наказат. общ хар-р 310 Тежка или средна телесна повреда, причинена по непредпазливост Владимир Пензов 20191210100589 Частно гражданско 1201 - Процедура по Регламент 1393/2007 г Силвия Николова 20191210100998 Гражд. I инстанция 112 - Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права. Гюлфие Яхова 20181210103030 Частно гражданско 1201 - Процедура по Регламент 1393/2007 г Силвия Николова 20191210100929 Гражд. I инстанция 112 - Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права. Силвия Николова 15.05.2019 09:30 20191210200027 Наказат. общ хар-р 302 Средна телесна повреда Калина Иванова 15.05.2019 09:30 20191210200668 Частно наказат. дело 2420 Производство по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154,ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето Гергана Симеонова 20171210101387 Гражд. I инстанция 217 - Искове по КЗ Силвия Николова 20161210102275 Гражд. I инстанция 217 - Искове по КЗ Силвия Николова 20181210102169 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Гюлфие Яхова 20171210100066 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 20191210101030 Гражд. I инстанция 103 - Искове по СК - развод по взаимно съгласие Татяна Маркова 20191210100971 Гражд. I инстанция 103 - Искове по СК - развод по взаимно съгласие Татяна Маркова 20161210101956 Гражд. I инстанция 501 - Делба Силвия Николова 20171210103469 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Гюлфие Яхова 20181210103032 Гражд. I инстанция 203 - Искове за обезщетение от деликт; иск за вреди срещу кредитора по Регл.(ЕС) 655/2014 Татяна Маркова 20181210102598 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 15.05.2019 10:30 20181210200362 Наказат. общ хар-р 930 Неизпълнение на съдебно решение Кристина Панкова 20181210100355 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 20171210100488 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Силвия Николова 20191210100562 Гражд. I инстанция 104 - Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др. Гюлфие Яхова 20181210103040 Гражд. I инстанция 203 - Искове за обезщетение от деликт; иск за вреди срещу кредитора по Регл.(ЕС) 655/2014 Татяна Маркова 20181210100866 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 15.05.2019 11:30 20191210200765 Административно наказателно 4350 Производства по приложението на чл.78а НК Калина Иванова 15.05.2019 13:00 20191210200300 Наказат. частен хар-р 1720 Клевета и квалифицирана клевета Калина Иванова 20191210100772 Гражд. I инстанция 112 - Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права. Емилия Дончева 20181210103076 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Татяна Маркова 20181210102878 Гражд. I инстанция 203 - Искове за обезщетение от деликт; иск за вреди срещу кредитора по Регл.(ЕС) 655/2014 Емилия Дончева 15.05.2019 14:00 20191210200707 Административно наказателно 4290 МОСВ Кристина Панкова 15.05.2019 14:00 20191210200912 Наказат. общ хар-р 1007 Ползване на неистински или преправен документ Георги Янев 15.05.2019 15:00 20191210200692 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 15.05.2019 15:30 20181210201532 Наказат. общ хар-р 702 Квалифицирани състави на кражба Кристина Панкова 15.05.2019 16:00 20191210200769 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 20191210100517 Гражд. I инстанция 111 - Производства по Закона за защита от домашното насилие Силвия Николова 20191210100168 Гражд. I инстанция 104 - Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др. Емилия Дончева 16.05.2019 09:00 20181210200753 Наказат. общ хар-р 702 Квалифицирани състави на кражба Владимир Пензов 20181210102950 Гражд. I инстанция 203 - Искове за обезщетение от деликт; иск за вреди срещу кредитора по Регл.(ЕС) 655/2014 Вера Коева 20191210100890 Гражд. I инстанция 103 - Искове по СК - развод по взаимно съгласие Вера Коева 16.05.2019 09:30 20191210200661 Наказат. общ хар-р 1005 Документни престъпления Гергана Симеонова 16.05.2019 09:30 20181210202651 Наказат. общ хар-р 718 Обсебване Екатерина Николова 20191210100760 Частно гражданско 1017 - Предоставяне на срок за приемане или отказ от наследство по искане на заинтересовано лице Габриела Тричкова 20181210101882 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Габриела Тричкова 16.05.2019 10:30 20181210201369 Наказат. общ хар-р 814 Продажба и държане на акцизни стоки без бандерол Владимир Пензов 20161210101935 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Габриела Тричкова 20181210102053 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Габриела Тричкова 16.05.2019 11:30 20191210200501 Административно наказателно 1319 Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера Владимир Пензов 16.05.2019 13:00 20181210202684 Наказат. общ хар-р 740 Унищожаване и повреждане Гергана Симеонова 16.05.2019 13:00 20191210200370 Административно наказателно 4010 КАТ Владимир Пензов 16.05.2019 13:30 20191210200264 Наказат. общ хар-р 702 Квалифицирани състави на кражба Владимир Пензов 16.05.2019 13:30 20181210201725 Наказат. общ хар-р 302 Средна телесна повреда Гергана Симеонова 16.05.2019 14:00 20181210202368 Наказат. общ хар-р 811 Престъпления против кредиторите Екатерина Николова 16.05.2019 14:00 20181210200698 Наказат. частен хар-р 1700 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР - по тъжба на пострадалия (НПК) Гергана Симеонова 20171210101699 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Габриела Тричкова 16.05.2019 15:30 20191210200159 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Владимир Пензов 16.05.2019 16:00 20191210200520 Административно наказателно 4010 КАТ Екатерина Николова 20191210100977 Гражд. I инстанция 111 - Производства по Закона за защита от домашното насилие Татяна Маркова 17.05.2019 10:00 20191210200669 Наказат. общ хар-р 930 Неизпълнение на съдебно решение Кристина Панкова 20181210102020 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Димитър Беровски 20181210102889 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Димитър Беровски 20181210101558 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Димитър Беровски 17.05.2019 10:30 20191210200792 Административно наказателно 4350 Производства по приложението на чл.78а НК Кристина Панкова 17.05.2019 11:00 20191210200693 Наказат. общ хар-р 1003 Съставяне на официален документ с невярно съдържание Кристина Панкова 20181210101640 Гражд. I инстанция 704 - Искове от/срещу работника или служителя за обезщетения, свързани с прекратяване на ТПО; обезщетение при неизпълнение на договор за ученичество Димитър Беровски 20191210100349 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Татяна Маркова 17.05.2019 13:30 20191210200184 Административно наказателно 4350 Производства по приложението на чл.78а НК Кристина Панкова 20181210102861 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Димитър Беровски 20181210101700 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Димитър Беровски 17.05.2019 15:30 20191210200530 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 17.05.2019 16:00 20191210200364 Частно наказат. дело 2110 Производство за определяне на общо наказание по чл. 23-27 НК (кумулации – чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК) Кристина Панкова 20191210100999 Гражд. I инстанция 103 - Искове по СК - развод по взаимно съгласие Димитър Беровски 20.05.2019 09:30 20191210200360 Наказат. общ хар-р 504 Нарушаване неприкосновеността на жилището и кореспонденцията Калина Иванова 20191210100758 Частно гражданско 1017 - Предоставяне на срок за приемане или отказ от наследство по искане на заинтересовано лице Димитър Беровски 20181210101694 Гражд. I инстанция 501 - Делба Силвия Николова 20191210100172 Гражд. I инстанция 501 - Делба Димитър Беровски 20.05.2019 11:00 20191210200897 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Екатерина Николова 20181210103082 Гражд. I инстанция 217 - Искове по КЗ Димитър Беровски 20181210103087 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Димитър Беровски 20111210102330 Гражд. I инстанция 705 - ЧЛ.203 АЛ.2 КТ ВЪВ ВР. С ЧЛ.208 Т.2 КТ ЧЛ.211 К ЧЛ.49 ЧЛ.53 И ЧЛ.54 И ЧЛ.54 ЗЗД ЧЛ.86 АЛ.1 ЗЗД Силвия Николова 20191210101169 Частно гражданско 1205 - Съдебни поръчки по чл. 25 ГПК; Хагска конвенция от 1965 г. за връчване на книжа Емилия Дончева 20.05.2019 15:00 20191210200628 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Кристина Панкова 20171210103462 Гражд. I инстанция 205 - Искове по ЗЗДискр. Силвия Николова 20181210101092 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 21.05.2019 09:00 20181210202326 Наказат. частен хар-р 1700 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР - по тъжба на пострадалия (НПК) Владимир Пензов 20181210100351 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Вера Коева 20181210102839 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Вера Коева 20181210101912 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Вера Коева 20181210102462 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Вера Коева 20181210102470 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Габриела Тричкова 21.05.2019 09:30 20181210201531 Наказат. частен хар-р 1730 Лека телесна повреда Екатерина Николова 21.05.2019 09:30 20191210200736 Частно наказат. дело 2430 Производство по делегация на български и чуждестранни съдилища по наказателни дела Георги Янев 20191210100288 Гражд. I инстанция 104 - Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др. Габриела Тричкова 20191210101085 Гражд. I инстанция 103 - Искове по СК - развод по взаимно съгласие Габриела Тричкова 21.05.2019 10:00 20191210200366 Наказат. общ хар-р 1301 Умишлен палеж Георги Янев 20191210100087 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Вера Коева 20181210102286 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Габриела Тричкова 21.05.2019 11:00 20191210200640 Наказат. частен хар-р 1730 Лека телесна повреда Георги Янев 20171210100903 Гражд. I инстанция 501 - Делба Габриела Тричкова 20181210102627 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Габриела Тричкова 21.05.2019 13:30 20181210200533 Наказат. общ хар-р 814 Продажба и държане на акцизни стоки без бандерол Георги Янев 21.05.2019 13:30 20181210202061 Наказат. частен хар-р 1730 Лека телесна повреда Владимир Пензов 21.05.2019 13:30 20191210200299 Наказат. общ хар-р 705 Кражба, представляваща опасен рецидив Кристина Панкова 20131210102264 Гражд. I инстанция 501 - ЧЛ.34 ЗС Габриела Тричкова 21.05.2019 13:45 20191210200110 Административно наказателно 4010 КАТ Екатерина Николова 20191210100785 Гражд. I инстанция 101 - Искове по СК - имуществени отношения между съпрузи Габриела Тричкова 21.05.2019 14:00 20191210200197 Наказат. частен хар-р 1700 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР - по тъжба на пострадалия (НПК) Екатерина Николова 21.05.2019 14:30 20191210200231 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Гергана Симеонова 21.05.2019 15:30 20191210200026 Административно наказателно 4290 МОСВ Екатерина Николова 21.05.2019 15:30 20181210201437 Наказат. общ хар-р 604 Неплащане на издръжка Владимир Пензов 21.05.2019 16:30 20191210200695 Частно наказат. дело 2110 Производство за определяне на общо наказание по чл. 23-27 НК (кумулации – чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК) Екатерина Николова 20191210100048 Гражд. I инстанция 217 - Искове по КЗ Гюлфие Яхова 20191210100089 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Гюлфие Яхова 20181210102137 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Силвия Николова 20171210100675 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Силвия Николова 22.05.2019 10:00 20181210201567 Наказат. частен хар-р 1740 Лека телесна повреда без разстройство на здравето Калина Иванова 22.05.2019 10:00 20191210200567 Наказат. общ хар-р 604 Неплащане на издръжка Кристина Панкова 20181210101911 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Гюлфие Яхова 20191210100997 Гражд. I инстанция 112 - Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права. Татяна Маркова 22.05.2019 10:30 20181210202608 Наказат. общ хар-р 702 Квалифицирани състави на кражба Кристина Панкова 20191210100214 Гражд. I инстанция 501 - Делба Гюлфие Яхова 20181210101231 Гражд. I инстанция 701 - Искове за трудово възнаграждение Татяна Маркова 20191210100552 Гражд. I инстанция 102 - Искове Гюлфие Яхова 22.05.2019 13:00 20191210200760 Административно наказателно 4010 КАТ Калина Иванова 22.05.2019 13:00 20191210200770 Административно наказателно 4010 КАТ Калина Иванова 20161210101005 Гражд. I инстанция 501 - Делба Силвия Николова 20191210101038 Гражд. I инстанция 102 - Искове Татяна Маркова 22.05.2019 13:30 20191210200280 Наказат. общ хар-р 604 Неплащане издръжка Калина Иванова 20181210102784 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Татяна Маркова 22.05.2019 14:00 20191210200733 Наказат. общ хар-р 739 Вещно укривателство Кристина Панкова 20161210102194 Гражд. I инстанция 203 - Искове за обезщетение от деликт Силвия Николова 20181210100104 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 22.05.2019 14:30 20181210201743 Наказат. общ хар-р 302 Средна телесна повреда Кристина Панкова 20171210103300 Гражд. I инстанция 302 - Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ Силвия Николова 22.05.2019 15:30 20181210201778 Наказат. частен хар-р 1730 Лека телесна повреда Кристина Панкова 23.05.2019 09:00 20191210200809 Наказат. общ хар-р 702 Квалифицирани състави на кражба Владимир Пензов 23.05.2019 09:30 20191210200539 Административно наказателно 4010 КАТ Георги Янев 23.05.2019 09:40 20191210200768 Административно наказателно 4290 МОСВ Георги Янев 23.05.2019 09:50 20191210200708 Административно наказателно 4010 КАТ Георги Янев 23.05.2019 10:00 20181210202270 Наказат. общ хар-р 302 Средна телесна повреда Екатерина Николова 23.05.2019 10:00 20191210200531 Наказат. общ хар-р 814 Продажба и държане на акцизни стоки без бандерол Владимир Пензов 23.05.2019 10:00 20191210200898 Частно наказат. дело 2420 Производство по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154,ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето Георги Янев 20181210102943 Гражд. I инстанция 214 - Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение Габриела Тричкова 20191210100261 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Габриела Тричкова 20181210102982 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Габриела Тричкова 23.05.2019 13:00 20191210200288 Наказат. общ хар-р 1312 Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта Гергана Симеонова 23.05.2019 13:30 20181210202321 Административно наказателно 4070 ДНСК Гергана Симеонова 23.05.2019 13:30 20191210200348 Наказат. частен хар-р 1710 Обида и квалифицирана обида Владимир Пензов 23.05.2019 14:00 20191210200349 Наказат. общ хар-р 701 Кражба Екатерина Николова 23.05.2019 14:00 20191210200042 Наказат. общ хар-р 604 Неплащане на издръжка Георги Янев 23.05.2019 15:00 20171210200201 Наказат. частен хар-р 1740 Лека телесна повреда без разстройство на здравето Владимир Пензов 23.05.2019 16:30 20191210200244 Административно наказателно 4010 КАТ Екатерина Николова 27.05.2019 09:00 20191210200506 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 27.05.2019 09:30 20181210202600 Наказат. общ хар-р 707 Привилегирован състав на кражба Гергана Симеонова 27.05.2019 10:00 20181210202332 Наказат. общ хар-р 1317 Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества Калина Иванова 27.05.2019 10:00 20191210200115 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 20181210101525 Гражд. I инстанция 501 - Делба Емилия Дончева 27.05.2019 10:30 20191210200607 Административно наказателно 4340 Здравна инспекция Гергана Симеонова 27.05.2019 11:30 20191210200824 Наказат. общ хар-р 811 Престъпления против кредиторите Калина Иванова 20181210102327 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 20161210102978 Гражд. I инстанция 306 - Искове по ЗУЕС Силвия Николова 20181210101433 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 20181210101505 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 27.05.2019 13:30 20191210200183 Частно наказат. дело 2110 Производство за определяне на общо наказание по чл. 23-27 НК (кумулации – чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК) Гергана Симеонова 20181210103008 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 27.05.2019 14:00 20181210202686 Частно наказат. дело 2400 Производство по молби за реабилитация Гергана Симеонова 20181210102756 Гражд. I инстанция 217 - Искове по КЗ Силвия Николова 27.05.2019 15:00 20191210200731 Административно наказателно 4380 Други административни от наказателен характер дела Гергана Симеонова 20181210102751 Гражд. I инстанция 203 - Искове за обезщетение от деликт; иск за вреди срещу кредитора по Регл.(ЕС) 655/2014 Емилия Дончева 27.05.2019 15:30 20191210200767 Административно наказателно 4290 МОСВ Гергана Симеонова 20171210103232 Гражд. I инстанция 206 - Искове, основани на неоснователно обогатяване Силвия Николова 20181210100304 Гражд. I инстанция 501 - Делба Силвия Николова 20181210103079 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Вера Коева 20181210102854 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Вера Коева 20191210100031 Гражд. I инстанция 102 - Искове Вера Коева 20191210100639 Гражд. I инстанция 112 - Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права. Вера Коева 20181210102903 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Вера Коева 20191210101084 Гражд. I инстанция 111 - Производства по Закона за защита от домашното насилие Емилия Дончева 28.05.2019 09:30 20181210202164 Наказат. частен хар-р 1700 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР - по тъжба на пострадалия (НПК) Георги Янев 28.05.2019 09:30 20191210200397 Наказат. общ хар-р 1750 Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго Калина Иванова 28.05.2019 09:40 20191210200660 Наказат. общ хар-р 705 Кражба, представляваща опасен рецидив Екатерина Николова 28.05.2019 10:15 20191210200719 Наказат. частен хар-р 1730 Лека телесна повреда Екатерина Николова 28.05.2019 11:00 20191210200296 Частно наказат. дело 2110 Производство за определяне на общо наказание по чл. 23-27 НК (кумулации – чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК) Екатерина Николова 28.05.2019 11:00 20181210202619 Наказат. общ хар-р 1314 Причиняване на телесна повреда при управление на МПС в квалифицирани случаи Георги Янев 20191210100028 Гражд. I инстанция 111 - Производства по Закона за защита от домашното насилие Вера Коева 28.05.2019 13:00 20191210200668 Частно наказат. дело 2420 Производство по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154,ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето Гергана Симеонова 28.05.2019 13:30 20161210201627 Наказат. общ хар-р 1333 Чл.109, ал.1-3 Владимир Пензов 28.05.2019 13:30 20191210200842 Административно наказателно 4010 КАТ Георги Янев 28.05.2019 13:40 20191210200552 Частно наказат. дело 2400 Производство по молби за реабилитация Екатерина Николова 28.05.2019 13:40 20191210200818 Административно наказателно 4040 НАП Георги Янев 28.05.2019 14:00 20181210200532 Наказат. частен хар-р 1700 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР - по тъжба на пострадалия (НПК) Гергана Симеонова 28.05.2019 14:00 20191210200145 Наказат. общ хар-р 811 Престъпления против кредиторите Екатерина Николова 28.05.2019 14:00 20191210200588 Наказат. частен хар-р 1700 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР - по тъжба на пострадалия (НПК) Георги Янев 28.05.2019 14:30 20181210200850 Наказат. общ хар-р 1314 Причиняване на телесна повреда при управление на МПС в квалифицирани случаи Екатерина Николова 29.05.2019 09:30 20191210200422 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 20181210102063 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 29.05.2019 10:00 20191210200509 Административно наказателно 4060 Агенция "Митници" Кристина Панкова 29.05.2019 10:00 20191210200844 Административно наказателно 4010 КАТ Калина Иванова 29.05.2019 10:00 20191210200816 Административно наказателно 4040 НАП Калина Иванова 20161210101173 Гражд. I инстанция 601 - Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение Силвия Николова 29.05.2019 10:30 20191210200442 Административно наказателно 4110 Комисия по хазарта Калина Иванова 29.05.2019 10:45 20191210200402 Наказат. общ хар-р 701 Кражба Калина Иванова 20181210100354 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 29.05.2019 11:30 20181210201840 Наказат. частен хар-р 1700 Кристина Панкова 20171210102045 Гражд. I инстанция 701 - Искове за трудово възнаграждение Силвия Николова 29.05.2019 13:00 20191210200702 Наказат. общ хар-р 702 Квалифицирани състави на кражба Калина Иванова 20161210102687 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Силвия Николова 20181210101845 Гражд. I инстанция 501 - Делба Емилия Дончева 20181210101865 Гражд. I инстанция 303 - Иск за изкупуване на част от съсобствен имот Силвия Николова 20191210100505 Гражд. I инстанция 701 - Искове за трудово възнаграждение Емилия Дончева 29.05.2019 14:15 20191210200769 Административно наказателно 4010 КАТ Кристина Панкова 29.05.2019 14:30 20171210202504 Наказат. частен хар-р 1710 Обида и квалифицирана обида Кристина Панкова 20181210101717 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Емилия Дончева 20181210100785 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Емилия Дончева 20181210102074 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Емилия Дончева 20181210102647 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Емилия Дончева 20051210100682 Гражд. I инстанция 501 - ДЕЛБА Силвия Николова 30.05.2019 09:00 20181210200399 Наказат. частен хар-р 1730 Лека телесна повреда Владимир Пензов 30.05.2019 09:00 20191210200521 Административно наказателно 4380 Други административни от наказателен характер дела Гергана Симеонова 30.05.2019 09:30 20191210200772 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 20191210100829 Гражд. I инстанция 105 - Искове по СК - издръжка, изменение Емилия Дончева 30.05.2019 10:00 20181210202714 Административно наказателно 4350 Производства по приложението на чл.78а НК Екатерина Николова 30.05.2019 10:30 20191210200815 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 30.05.2019 11:00 20181210200520 Наказат. частен хар-р 1700 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР - по тъжба на пострадалия (НПК) Гергана Симеонова 30.05.2019 13:00 20191210200257 Наказат. общ хар-р 302 Средна телесна повреда Гергана Симеонова 30.05.2019 13:30 20171210201369 Наказат. частен хар-р 1740 Лека телесна повреда без разстройство на здравето Владимир Пензов 30.05.2019 13:30 20181210202714 Административно наказателно 4350 Производства по приложението на чл.78а НК Екатерина Николова 30.05.2019 14:30 20191210200444 Административно наказателно 4310 РИОСВ Гергана Симеонова 30.05.2019 15:00 20191210200519 Административно наказателно 4010 КАТ Гергана Симеонова 30.05.2019 15:30 20181210202229 Наказат. общ хар-р 814 Продажба и държане на акцизни стоки без бандерол Гергана Симеонова 31.05.2019 10:00 20191210200299 Наказат. общ хар-р 705 Кражба, представляваща опасен рецидив Кристина Панкова 20181210102184 Гражд. I инстанция 604 - Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение Димитър Беровски 31.05.2019 13:30 20191210200047 Наказат. частен хар-р 1730 Лека телесна повреда Кристина Панкова 31.05.2019 15:00 20191210200707 Административно наказателно 4290 МОСВ Кристина Панкова
9,575,067
http://kotev25.wordpress.com/category/krithia/
2014-07-30T21:15:43
[ "дело 2627", "дело 21152", "дело 21152", "дело 20215", "дело 21125", "дело 18437" ]
Krithia | European Scientist Архив на категория: Krithia – FOR THE QUESTION ABOUT THE ROLE AND ACTIVITIES OF THE BRITISH MILITARY MISSIONS IN BULGARIA DURING 1943-1944 Posted by kotev1000 on март 28, 2012 Nickolay G. Kotev, Avrora G. Koteva – For the Question about the role and activities of the British Military Missions in Bulgaria during 1943-1944 – in journal ‘Review of Archives’, Sofia, 2006, volume 3-4th, p.113-137. КЪМ ВЪПРОСА ЗА РОЛЯТА И ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИТЕ ВОЕННИ МИСИИ В БЪЛГАРИЯ, В ПЕРИОДА 1943-1944 Г. Николай Котев, Аврора Котева Една от интересните и все още изследвани теми от историята на балканските народи е тази за участието на британските военни мисии в развитието и помоща за съпротивителните и партизанските движения в годините на Втората световна война. По темата е писано сравнително много – на българските и чужди учени са известни изследванията на Орлин Василев, Стоян Рачев, Атанас Русев, Илчо Димитров и др., както и тези на редица учени от чужбина – такива като Веселин Джуретич, Едуард Кукридж, Уйлям Макензи, Э.Бояджи, Дейвид Стафърд, Хинсли и др.1 Балканският полуостров винаги е бил в центъра на вниманието на британското военно министерство и на британските специални служби. Този интерес води началото си още от периода на Първата световна война, като в началния период на Втората световна война британските въоръжени сили оказаха действена помощ с експедиционните си сили не само на Гърция, но и на Югославия. Уйлям Франк Томпсон (William Frank Thompson). Ръководител на БВМ (член на БВМ “Mulligatawny” (SOE op.Mulligatawny) при югославските партизани и ръководител на БВМ “Клариджис” при Верховния щаб на българските партизани) (бивш военнослужащ от H и B Squadron GHQ Liaison Regiment (Phantom) Съдба: попада в плен, разстрелян около българското село Литаково на 10 юни 1944 година Периодът на 1943 г. е вече оформен като такъв на сериозен сблъсък с хитлеро-фашистката машина, с капитулацията на един от съюзниците на Германия по хитлеро-фашистката ос, с оформянето на активно действуващо и мощно партизанско и антифашистко движение, с изградени не само вътрешни но и външни центрове на управление. Управлението за специални операции е създадено в началото на Втората световна война. Първоначално то е известно на тесен кръг от участниците в осигуряването на помощта на партизанското движение като М.О.4. (Military Operations 4). В по-широк кръг то вече придобива названието УСО (SOE – Special Operation Executive). Специално за Балканския полуостров пряко отношение има неговото подразделение “Force 133” и “Force 266”. През 2004 г. от разсекретената книга на Уйлям Макензи става известно стратегията на УСО, от която най-интересна е фразата “в дадения момент и [по-нататък] диверсионната дейност има приоритет пред създаването на “тайните армии”. 2 Партизанската бригада на Славчо Стаменов-Трънски влиза в гр.Кюстендил. 9 септември 1944 г. Британските военни мисии, които имали за цел да подпомогнат българското партизанско движение са няколко – според нас те са четири, като в непосредствен контакт с ръководството на НОВА влизат само последните две – това на “Мъгалитони” и това на “Клариджис”. Съдбата и на четирите е известна, една част от тяхните участници загиват в бой, друга част е пленена и разстреляна. Остава жив единствено радистът Кенет Алън Скот от мисията “Клариджис”, който е освободен на 9 септември 1944 г. Кристофър Монтаж Уудхауз, 5-ти барон Терингтън (Christopher Montague Woodhouse, 5th Baron Terrington DSO, OBE (11 May 1917 – 13 February 2001), известен още като Крисс Уудхауз и Монти Уудхауз, един от ръководителите на Британската военна мисия в Гърция. След войната е член на Консервативната партия и член на Британския парламент от Оксфорд в периода от 1959 до 1966 г. и отново от 1970 до 1974 г. Представените по-долу документи са малко известни или въобще не публикувани. За по-доброто изясняване на ролята на мисиите в партизанското движение на Балканския полуостров са дадени извадки и от три броя “Разузнавателни известия” на Разузнавателното отделение при Щаба на войската. Те ще допълнят знанията за помощта на Великобритания, която е оказана на българското партизанско движение, като едновременно с това се посочват и две по-ранни мисии – тази, която е пленена в Македония и тази за която е известно по спуснатият и багаж в региона на Ловеч. За съжаление за последната не е известно нищо – най-вероятно тя попада в ръцете на Абвера и нейният личен състав е изпратен тайно в някой концлагер в Германия. Според спуснатият багаж, тази мисия е имала състав от около 4-6 човека. Паметникът на майор Уйлям Франк Томпсън (William Frank Thompson) – с.Томпсън, община Своге Документите са от фондовете на Централния военен архив – Велико Търново (по-нататък съкратено ЦВА) и от Архива на Министерството на вътрешните работи (по-нататък съкратено АМВР). Всички документи имат заглавия, археографски са обработени, като под линия са дадени пояснителни бележки. На места текстът в документите е осъвременен. Биографиите на редица от преките участници в събитията също така, могат да бъдат намерени в седемтомното издание на Министерството на отбраната “Офицерският корпус в България 1878-1944 г.”, отпечатено през1996 г. ЗЬПОВЕД НА АДОЛФ ХИТЛЕР ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ ОТ СЪСТАВА НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ДИВЕРСИОННО-РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ГРУПИ И НА „КОМАНДОС“. Берлин, 18 октомври 1942 г. Фюрерът и Съвършено секретно Върховният главнокомандващ на Вермахта Само за командването Доставката – само през офицер Аз смятам себе си за принуден да направя твърда заповед относно унищожаването на диверсионните групи на противника и да подлагам на сурово наказание за нейното неизпълнение. Аз смятам за необходимо да информирам главнокомандващите и командирите за причините на въвеждането на такъв порядък. Както никога в нито една война в миналото, в тази война получиха разпространение методите на нарушаването на комуникациите в тила, заплашването на работещите за Германия среди от населението, а така също и унищожаването на важни във военно отношение промишлени съоръжения в окупираните от нас области. На Изток такъв вид бойни действия като партизанската война през миналата зима довела до извънредно тежки загуби в нашата бойна мощ, струвала живота на немските войници, железничари, на работниците от организацията на ТОД, имперската трудова повинност и т.н., значително снизила възможността на транспорта по поддържането на бойната мощ на войските и даже довела до многодневно нарушаване и прекратяването на превозите. В случая на успешното продължаване и, още повече, при интензифицирането на подобно водене на бойните действия, могат да се създадат условия за възникването на тежка криза на този или онзи участък от фронта. Много от мероприятията срещу тази както жестока, така и парализираща дейност, не успявали само заради това, че германският офицер и неговите войници са се противопоставяли на опасността, не знаейки за нейните размери, и в следствие на това в отделни случаи действали срещу групите на противника не така, както това би трябвало да бъде, за да се помогне на борбата на предната линия на фронта и по такъв начин на общото водене на войната. Поради тази причина на Изток беше частично необходимо да се формират специални съединения, които можеха да се справят с тази опасност или да предават решението на тази задача на специалните формирования на СС. Тогава, когато борбата срещу партизаните започнала и се водила с безгранична жестокост, започнали да се появяват успехи, които след това облекчило положението на предните рубежи на фронта. Затова в цялата източна област борбата срещу партизаните е борба за окончателното унищожаване на една от страните. Веднага щом това положение стане общопризнато във войските, те бързо ще се справят с това явление, в противоположен случай тяхното използване не ще доведе до резултати, решаващи проблема, тоест това ще бъде безцелно. Англия и Америка решили да водят подобна война, макар и под друго название. Ако руснаците се опитват да изпратят партизаните при нас в тила по сухопътен начин и само в изключителен случай за прехвърлянето на хората и снаряжението използват авиация, то Англия и Америка воденето на такава война осъществяват най-напред по пътя на десантирането на диверсионни групи от подводни лодки или от надуваеми лодки или прехвърлят агентите с парашути. Обаче по същество подобно водене на войната не се отличава от партизанската дейност на руснаците. Та нали задачите на тези групи се състоят в следното: 1. Създаването на всеобща система за шпионаж с доброволната помощ на населението. 2. Създаването на терористични групи и снабдяването им с необходимото оръжие и взривни материали. 3. Провеждането също така на диверсионни действия, които са насочени към това, не само да нарушат нашите комуникации по пътя на унищожаването на транспортните обекти, но и за да може в решаващия момент въобще да направят невъзможно придвижването на войските и да се изключи използването на средствата за свръзка. И накрая, подобни групи трябва също така да нанасят удари по важните военни предприятия, унищожавайки в съответствие с научно разработената програма ключовите предприятия по пътя на взривяването им, за да може практически да се парализира цялата промишленост. Последствията на тази дейност са доста тежки. Аз не знам, осъзнава ли всеки командир и офицер, че разрушаването на една единствена електростанция, например може да лиши военновъздушните сили от хиляди тонове алуминий и че няма да бъдат произведени голямо количество самолети, които са необходими на фронта за воденето на борбата, че по такъв начин се нанася огромна вреда на родината и се обуславят тежки загуби сред сражаващите се войници. При това този вид война се явява за противника съвършено безопасен. Тъй като при стоварването на неговите диверсионни групи във военна форма, на тях им се дават също така и цивилни дрехи, то те могат в зависимост от обстоятелствата да бъдат и като военнослужещи и като граждански лица. В същото време самите те имат за задача безмилостно да унищожават противодействащите им немски войници или дори мирни жители, те не се подлагат на опасността да понесат по време на техните деяния сериозни загуби, тъй като се надяват в най-лошия случай при залавянето им моментално да се предават в плен и, по такъв начин, теоретически да попаднат под условията на Женевската конвенция. Няма никакво съмнение, че това обаче представлява най-лошия вид злоупотреба с Женевските съглашения, която се задълбочава от това, че по отношение на част от влизащите в тези групи става дума дори за престъпници, освободени от затвори, които се опитват да получат реабилитация, участвайки в такива действия. Затова Англия и Америка ще имат и по-нататък нови доброволци дотогава, докато те могат правомерно да говорят, че за такива хора няма никакви опасности. В най-лошия случай на тях им трябвало да извършат нападение върху хора, обекти на транспорта или съоръжения, а след това при залавянето от противника просто бързо да се предават в плен. За да може по-нататък немската страна да не изпитва тежки последствия в резултат на използването на такива методи от противника, последният трябва да бъде поставен в известност за това, че всяка диверсионна група трябва да се унищожава до последния човек без изключение. Това означава, че вероятността да се остане жив е равна на нула. По такъв начин, при никакви условия не трябва да бъде допуснато, че каквато и да е група – диверсионна, подривна или терористична, просто да се залавя и взема в плен и с нея да се обръщат в съответствие с Женевската конвенция, а не да се унищожава до последния човек при всякакви обстоятелства. В съобщенията, които трябва да се съдържат в отчетите на вермахта, само на кратко и лаконично да се информира, че диверсионната, терористическата или подривна група е заловена и унищожена до последния човек. Аз очаквам за това, че както и командващите армии, така и отделните командири не само ще разберат необходимостта от такимва действия, но и се заемат с цялата си енергия за изпълнението на тази заповед. За офицерите или унтерофицерите, които по силата на някакви слабости не изпълняват заповедта, е необходимо задължително да се докладва, и след преминаването на опасността, да се привличат към най-строга отговорност. Както родината, така и сражаващият се на фоник имат право да очакват, че в техния тил ще останат гарантирани продоволствената база и, че ще се осигурят снабдяването с важното за воденето на войната оръжие и боеприпаси. Това е причината за изготвената от мен дадена заповед. Ако се появи целесъобразност да се остави жив за разпит на един или двама човека, то след разпита те трябва да бъдат веднага разстреляни. Върховно командване на Вермахта Съвършенно секретно Ставка на фюрера, Само за командването 19 октомври 1942 г. 22 екземпляра № 551781/42д Екземпляр 21 Доставка само през офицер В развитие на указанията за унищожаването на групите за провеждане на терора и саботажа (от 18.10.1942) се изпраща при това допълнителната заповед на фюрера. Тази заповед е предназначена само за командири и при никакъв случай не трябва да попада при противника. Последващото разпращане до адресатите да се ограничи в съответствие с разчета. Включените в разчета на разпращането органи отговарят за това, че всички размножени екземпляри на заповедта, включително всички изготвени копия, да бъдат събрани и унищожени заедно с дадения екземпляр. Върховен главнокомандващ на вермахта По поръчение [Алфред] Йодъл3 International Military Trial, vol.26, p.115-120. Публ. в: „Нюрнбергский процесс”. Сборник материалов в 8-ми томах, М., 1990, том 4, с.216-219, документ ПС-503. ИЗ СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6171 НА РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ ДО НАЧАЛНИКА НА 10-А ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ, ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПРИ КОИТО Е ЗАЛОВЕНА БРИТАНСКА ПАРАШУТНО-ДЕСАНТНА ГРУПА, СПУСНАТА В РАЙОНА НА С.ТАЖЕВО, БРОДСКО. София, 3 юни 1943 г. Министерство на войната – ЩВ Кърджали – Началнику 10 дивизионна № V-6171 област 3 юни 1943 г. Щабът на войската съобщава за сведение, че на 15 април тази година в 23.30 часа, бе спусната от самолет една английска парашутна саботажна група в района на с.Тажево – Бродско. Групата се състоеше от английския военен инженер майор Морган, поручикът от бившата югославска армия Александър Тасич и подофицерът-свързочник и парашутист от английската войска Бакъм. От разпита на групата се установи следното: След априлското поражение на югославската армия през 1941 г., английското командване в Африка било останало в пълна неизвестност за военната обстановка в Българска Македония. През изтеклите от тогава до сега две години английската разузнавателна централа в Александрия добивала откъслечни сведения за Македония от гръцките и сръбските възстаннически щабове. Всичките тези сведения обаче били почти винаги считани като много съмнителни. Тази празнота в разузнаването била същата още в самото начало, но лошото развитие на военните действия в Африка тогава, не позволявало да се мисли за по-далечни нужди пред лицето на непосредствената опасност. Чак сега бил дошъл моментът да се съсредоточи вниманието главно на Балканския полуостров. Английското главно командване считало Средиземноморския басейн за фронт, от който може да се започне един удар на север. Срещу този удар германските въоръжени сили щели вероятно да се противопоставят като заемат изходно положение в Солунската област. Следователно, Скопската област се явявала като най-важната стратегическа точка, събираща всички пътища. ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.714, c.106-115; Препис, ормиг; ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.225-233. Копие, ормиг, окръжно. * Текстът не се отнася до темата. ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 21 НА НАЧАЛНИКА НА ЛОВЕШКИЯ ГАРНИЗОН ДО НАЧАЛНИКА НА ДЪРЖАВНАТА САМОЛЕТНА ФАБРИКА И ОКОЛИЙСКИЯ УПРАВИТЕЛ В ГР.ТРОЯН ЗА ОТКРИТО СПУСНАТО ВЪОРЪЖЕНИЕ ОТ БРИТАНСКИ САМОЛЕТИ. Ловеч, 6 юли 1943 г. Лично-поверително Копие – Тук – Околийски управител Тук – Троян – околийски управител В последно време зачестиха прелитанията на неприятелски самолети над наша територия, не само с цел за разузнаване, хвърляне на афиши*, но и на оръжие, адски машини, облекло и др. Така например, на 12.VІ. т[ази] г[одина] между 1 и 2 часа са прелетели над една област четири чужди самолета. От организираното разузнаване се установило, че самолетите са направили 3-4 кръга над областта и са изчезнали в юго-западна посока. От претърсването направено от административните власти и войската са намерени пуснати пакети с 13 парашута, които съдържали оръжие – лека картечница, противобронева пушка, картечни пистолети, бомби, взривни материали, адски машини, облекло и пр[очие]. Описаният по-горе случай трябва да ни подскаже скритите намерения на противника, които налагат да вземем извънредни мерки за бдителност и след всяко прелитане веднага да се претърсва околната местност, защото е допустимо да се спуснат не само оръжие и взривни материали, но и парашутни терористични групи – унищожението на които трябва да се проведе със светкавична бързина. Горното да се доведе до знание на кметовете от околията Ви за съответно действие при нужда. № 21 6 юли 1943 година, гр.Ловеч (п) [не се чете] Полковник – началник Ловчанския гарнизон АМВР, об.дело 2627, л.89. Оригинал, машинопис. * В смисъл на листовки и позиви. ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 1 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО НАМЕРЕНИЯТА НА ВОЕННИЯ ЦЕНТЪР НА “ОТЕЧЕСТВЕННИЯ ФРОНТ” ДА ВЗЕМЕ ВЛАСТТА В НАЙ-БЛИЗКО ВРЕМЕ. София, 23 февруари 1944 г. Що се отнася до столицата, военният център на “Отечественния фронт” е твърдо решил да използва непременно последиците от една нова и тежка бомбардировка, за да се опита да я превземе или поне да извърши многостранни терористични и саботажни удари, насочени срещу висшите политически и военни лица, центровете на охраната и държавната сигурност и срещу някои обекти от важно политическо и военно значение. Съгласно този план, който е действително съставен, до партизанските разбойнически отряди “Трънски”, “Чавдар” и “Ихтимански” е отправена заповед да нахлуят постепенно в столицата на групи и бъдат готови за действие. Към 15 февруарий тази година се установи, че “Сл[авчо] Трънски”4 е действително посетил столицата с част от хората си и след известен престой се изтеглил обратно. Вероятно той е “изпробвал предварително” задачата си по нахлуването в столицата. Има сведения, че местните конспиративни власти в столицата са непрекъснато в движение из кварталите за подготвяне “разквартироването” на идващите нелегални бойни групи. При сегашното положение на столицата, изпълнението на тази задача е по-трудно при наличието на толкова много изоставени жилищни сгради […]* (п) [Стефан] Недев5 – полковник. ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.847, л.219-228. Оригинал, машинопис. ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 3 НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ПАРТИЗАНСКАТА ВОЙНА НА БАЛКАНИТЕ И В БЪЛГАРИЯ. София, 14 април 1944 г. 2. По англо-саксонска линия: След оттеглянето на [фелд]маршал [Ервин] Ромел6 от Африка, британското командване насочи вниманието си върху Балканите. Възприемайки идеята за едно нахлуване в Европа през Средиземноморския простор, то се залови да организира партизанската война на Балканите, основавайки се върху естествената реакция на победените народи. Инициативите на полковник Дража Михайлович7 в Сърбия и на генерал Сарафис8 в Гърция бяха веднага възприети и канализирани. Така в Сърбия и Гърция изникнаха националистичните възстаннически движения срещу силите на Оста. За да ги подчини и използува съобразно съюзническите си и политически нужди, британското командване изпрати към всеки националистически възстаннически щаб по една „Група за връзка“,”съставена от британски офицери и подофицери, специалисти по партизанската война и саботажите и, числящи се в нарочните войски „КОМАНДО“.”По такъв начин националистическото възстанническо движение на Балканите бе ловко подчинено на британското средиземноморско командване. Изработен бе нарочен мобилизационен план, който е приблизително показан в графическото разписание – приложение № 2.** А) Щаб на английската саботажна армия БЛИЗЪК ИЗТОК в Кайро. Б) Два върховни Щаба на национално-освободителните войски – югославянски и гръцки. В) Около 40 възстаннически дивизии от по 6,000 души, което прави около 240 000 възстанници под оръжие. Г) Според едно доста положително сведение, от съветска страна е било разпоредено до “Тито”9 да се освободи по подходящ начин от всички английски щабове за връзка, което при наличността на съветски военни мисии били станали безпредметни. Изглежда, че това разпореждане е вече влязло в изпълнение, което може да се съди и от следния факт: английската саботажна група на капитан БЛУМ, която се намирала в района на Вранския партизански отряд, към средата на март тази година, е напуснала демонстративно партизаните, понеже те били отказали да изпълнят възложените от британското командване саботажни задачи. Капитан Блум се присъединил към една от бригадите на Дража Михайлович в този район. Д) На 14 март пет съветски самолета, а на 25 март, шест такива са снабдявали партизаните в района на Баня Лука, Тузла, Зворник, Ужице и Митровица. Този за сега само символичен акт иде да покаже, че съветското командване желае да направи комунистическо партизанско движение независимо от англо-американското снабдяване и да пресече британските опити за вмешателство. Мобилизационен план реализиран (към 1 април 1944 г. към тази дата е реализиран в 10% от предвижданията на англо-американците). Под тяхно влияние се намират: Югославия Гърция 12000 д[уши] 12000 д[уши] Предв[идени по] мобилиз[ация] 6% 40% Изразено в наши полкове 6 6 Докато под съветско влияние се намират 150000 д[уши] партизани или 20% от предвидените мобилизационни континтенти. Изобщо партизанските сили на Балканите са сведени мобилизационно в около 144 възстаннически дивизии при общ състав от около 900000 души. До 1 април т[ази] г[одина] тези мобилизационни сметки можаха да бъдат осъществени средно с 21% от предвиденото, което прави от около 170000 възстанници. Приведени към наши пехотни полкове, тези сили по число се равнява на около 80 пехотни полка или 25 пехотни дивизии без артилерия. По боеспособност обаче, те не надминават повече от 10 пехотни дивизии, главно поради липсата на достатъчно въоръжение. (п) [Стефан] Недев ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно отделение ДВИА, ф.319, оп.2, а.е.30, л.159-170. Оригинал, машинопис. ** Тук не се прилага. ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 4 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЦАРСТВОТО И ВОЕННИТЕ ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕТО НА ВЛАСТТА ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА “ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ”. София, 2 май 1944 г. 2. Военни намерения на “Отечественния фронт”. От втората половина на месец април т[ази] г[одина] ВЪРХОВНИЯТ ЩАБ НА НАРОДНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ ВЪЗСТАННИЧЕСКИ ПАРТИЗАНСКИ ВОЙСКИ при “Отечественния фронт” е в тряскава подготовка на някаква “КОМБИНИРАНА АКЦИЯ”, заповядана от англо-съветското командуване. Тази акция, която щяла да обхване “Балканския театър на партизанските действия” (разузнавателно известие № 3), трябвало да се изрази в следните три съгласувани по време действия: а) Морски десанти в устието на Дунава и по черноморските и адриатически брегове; б) Въздушни десанти от Изток и Запад на нарочни саботажни и редовни групи над избрани области в Старите предели на България, Македония, Сърбия и Гърция; в) Масово въстание на партизанските формации, които щели да бъдат предварително снабдени и въоръжени по въздуха. Като момент на акцията се сочи месец май, но доста колебливо. Изглежда, че точната дата още не е насрочена. Може би тя ще зависи от откриването на ВТОРИ ФРОНТ и от развоя на събитията пред южното крило на Източния фронт – величини неопределени, които могат да отложат очакваната акция за доста дълго време, какъвто бе случаят през месец октомврий м[иналата] г[одина]. С оглед на тези оперативни партизански намерения, военният център на “Отечественния фронт” е разпоредил следното, което се знае от доста положителни източници и заловени документи: А) Пълна мобилизация на всички отечественофронтовски сили, които да се изведат в най-скоро време в горите. Да не се държи повече сметка дали за мобилизираните имало оръжие или не, както това беше до сега. Недостизите щели да бъдат попълнени по въздушен път. Повече от належащо било да се достигне на всяка цена възможно най-високия числен размер на мобилизацията. Трябва да се отбележи, че както в Македония, така и в Старите предели на страната има вече няколко случая на масови заминавания от по 50-100 души и няколко опита осуетени. Б) Всички партийци във войсковите части да бъдат подготвени в най-скоро време за въоръжен бунт в казармата; В) Партизанските единици да се съсредоточат по на едно или две места в бойните области и да се подготвят по допълнителна заповед да овладеят определени местности и по-значителни селища, където да обявят “народни демократични републики”, да ги превърнат в свои снабдителни и мобилизационни бази, които да задържат с крайно упорство и възможно по-дълго време. В кои точно райони трябва да се съсредоточат усилията е още не напълно известно, но има достатъчно признаци да се счита, че това са пространствата, показани в приложение № 11** към разузнавателно известие № 3 от т[ази] г[одина]. Що се отнася за Софийската партизанска бойна област, всред комунистическите ръководни среди имало предложение да се “превземе” София, което щяло да има широк пропаганден ефект. Завладяванията на големи селища щели да бъдат съпровождани от съдействие на англо-американските въздушни сили по следния начин: в предварително определен момент мощна въздушна единица извършва нападение над назначения обект. Бомбеният товар се изсипва само върху строго определени площи, с цел да създаде от една страна смразяващ ефект всред населението и властта, а от друга – да осигури свободно и безопасно опериране на партизанските групи в останалите части на селището. Предварително съсредоточените партизански единици в околностите нахлуват по определен план, блокират скрилите се военни и полицейски групи, обезвреждат ги и привеждат селището в положение на “партизанска отбрана”. С оглед на тази идея за дълготрайно загнездяване в определени райони, военният център на “Отечественния фронт” разпореди и съсредоточаване на партизанските отряди. Такива съсредоточения бяха направени в района на Батак, Габровско, Трънско и Вранско. В първите два района събраните разбойници са вече почти унищожени от войската, а в последните се извърши голяма акция в настоящия момент. ДВИА, ф.23, оп.2, а.е.158, л.237-251. Оргинал, машинопис. ИЗВЕСТИЕ № 17 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТРОВ ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЧАСТ ОТ СЪСТАВА НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ ПРИ ГЛАВНИЯ ЩАБ НА НОВА. София, 31 май 1944 г. от 31.V.1944 година 1-ва СОФИЙСКА ЖАНДАРМЕРИЙСКА ДРУЖИНА. Успява да плени на 30.V.т[ази] г[одина] при с.Елешница (Софийско) следните важни лица от Щаба на партизанските отряди за цяла България: 1. Капитан Уйлям Франк Том[п]сън10 2. Подофицера Кен[ет] Ален Скот – радиотелеграфист11 3. Ефрейтор Васил Николов Милушев – войник от запаса 4. Кольо Георгиев Колев 5. Славчо Георгиев Йосифов 6. Две жени нелегални Убити са нелегалните: 1. “Тома” (партийно име) – комисар на чета и още двама нелегални, чиято самоличност още не е установена. Дружината даде жертва 1 кандидат подофицер – убит при престрелката. У англичаните и другите нелегални са намерени много ценни документи, оръжие и около 200 000 лева. ГЕНЕРАЛ-МАЙОР, КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ (п) Димитров АМВР, об.дело 21152, том І, л.191. Копие, машинопис. СВЕДЕНИЕ № ІІ-233 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТРОВ ОТНОСНО РАЗГРОМА НА ПАРТИЗАНСКИ ЧАСТИ И ПЛЕНЯВАНЕТО НА МАЙОР ФРАНК ТОМПСЪН. София, не по-рано от края на 31 май 1944 г. КОМАНДИР Тук – Пловдив, Бургас Шумен, Търново, на Враца, Дупница, Ст[ара] Загора, Плевен, ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ Ксанти, Скопие и Битоля – Командирите на Май 1944 год. 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11 и 12 жандармерийски София дружини – Командиру общо жандармерийска- та преносима рота – тук. От известие № 16 се вижда изключителният успех на 6-та Врачанска жандармерийска дружина в борбата срещу нелегалните. Като се има предвид, че: 1.) батальонът от 200 души с 30 коня беше нападнал гара “Фон Лист” където завлече войници и железничари (по-вероятно е сами да са се предали, някои от които сега са пленени от 6-та Врачанска жандармерийска дружина. 2.) Че този батальон в похода му от Моравско до района на с.Батулия, никъде не е бил пресрещан и бит, макар да е преследван от войскови и полицейски части. 3.) Че плененият англичанин с когото говорих лично (говори сръбски отлично) e бил спуснат с парашут в Албания заедно с другите убити двама англичани, (eдин капитан и един радиотелеграфист-подофицер). 4.) Че батальонът е имал за задача да достигне връх Мургаш, където да послужи като ядро за формиране на други батальони. 5.) Че батальонът е бил въоръжен отлично и снабден с радиостанция за далечно приемане и предаване. 6.) Че от показанията на пленените се вижда, какво те се удивляват на нападателния дух на нашите войници- жандарми, какъвто никъде не са срещали и което ги изненадало много и всяло страшна паника всред редовете им. 7.) Че от наша страна не са дадени никакви жертви. 8.) Че с този удар нанесен им от 6-та Врачанска жандармерийска дружина, се разтройва един план на враговете ни, всичко това показва, че действите успеха на дружината е изключителен. Успехът се дължи на умелото ръководство и командуване на командира на дружината – капитан СТОЯНОВ ЯНКО, командира на 1-ва рота поручик Вачев и храбростта на неговите офицери, подофицери и войници-жандарми. Заповядвам предадените от мен 500 000 лева на капитан Стоянов в с.Литаково да бъдат раздадени на отличилите се. На командира на 6-та Врачанска жандармерийска дружина капитан Стоянов, на поручик Вачев, на всички офицери, подофицери и войници от 6-та жандармерийска дружина изказвам моята искрена благодарност. ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ. АМВР, общо дело 21152, том ІІ, л.268. Оригинал, машинопис. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ДЕЙНОСТТА НА СТРУКТУРАТА НА БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ. София, 1 юни 1944 г. Лично-поверителен. Относно: Партизанското движение в България. От разпита на видно нелегално лице, се събраха следните положителни сведения върху организацията на партизанското воюване в България и английското участие в него: 1. В Кайро се намира Главната квартира на английските Средиземноморски сухопътни въоръжени сили. Състои се от следните отдели: военно-разузнавателен, оперативен, организационен, учебен, снабдителен, моторно-превозен, санитарен, ветеринарен, сигурност и Отдел за специални операции. 2. Отделът за специални операции има за задача да ръководи непосредствено партизанското воюване в Средиземноморския театър на военните действия. Състои се от: – Секция организационно-учебна: изгражда организацията на партизанските сили и подготвя командните кадри, които ръководят воюването; – Секция снабдителна: ръководи целокупното снабдяване на партизанските формации в тила на противника и се грижи за усъвършенствуването на партизанското въоръжение, стъкмяване и продуктите по храната; – Секция оперативна: ръководи непосредствено партизанските операции в тила на противника. Състои се от следните Бюра: Гърция, Албания, България и Югославия. Всяко едно от тези Бюра завежда партизанските операции в територията на съответната държава според границите от 1939 година. 3. През месец август 1943 година, Отделът за специални операции при английската Средиземноморска Главна квартира решава да пристъпи към обхващане на българското партизанско движение в Старите предели на страната***. В изпълнение на това решение, Отделът натоварва майора от английските войски Мостин [Левелин] Дейвис12, със задачата: Да проникне в България и установи съприкосновение с Върховния щаб на българските Народноосвободителни възстаннически войски при Отечественния фронт; да служи като връзка между Отечественния фронт и Главната квартира – Кайро, изпълнявайки всички директиви по организацията и развитието на партизанското воюване в България. 4. В изпълнение на задачата си, майор [Мостин Левелин] Дейвис избира двама свои помощници-радиотелеграфисти и един подофицер. В продължение на няколко седмици проучва грижливо всички сведения за положението в Албания, Македония, Моравско и Стара България. Поради липса на вече установена пряка връзка с военния Център на Отечественния фронт, майор [Мостин Левелин] Дейвис решава: да кацне в Албания и съобразно обстановката да проникне пеш по партизански канали в североизточна посока и достигне района на Църна Трава при [Живоин Николич] Бърко13. След това, да се опита да влезе във връзка с българските партизани чрез него. 5. Решението и маршрута на майор Мостин Левелин Дейвис били напълно одобрени от Отдела за специални операции. На 15 септември [1943 г.], той кацва в Албания и с мъчителни преходи, прехвърлян от една партизанска група на друга, минава през Скопска Черна Гора и на 15 декември м[иналата] г[одина] достига Църна Трава при [Живоин Николич] Бърко. 6. Няколко дни по-късно се свързва с главатаря на Трънския партизански отряд Славчо Стаменов. Посвещава го в задачата и настоява да му бъде връзка с Върховния щаб на българските партизански сили. Връзката се установява на 3 януари тази година: при майор [Мостин Левелин] Дейвис бил делегиран един представител на Върховния щаб на българските партизански сили под партийното име “Георги” – около 45 годишен, ръст нормален, адвокат. В няколко конференции, майор [Мостин Левелин] Дейвис изложил задачата си и проучил състоянието и възможностите на партизанското движение в Старите предели на страната. Отечественофронтовският делегат го уверил, че имало три по-значителни групи в Карловско, Пещерско и Разложко. Решило се да се пристъпи към организиране на снабдяването и въоръжението на тези партизански групи по въздушен път. Отечественофронтовският делегат поискал Върховния щаб да определи точно местата, където да бъдат хвърлени оръжието и припасите, но отговор не последвал. В същото време, майор Мостин Левелин Дейвис поискал от Отдела “Специални операции” да му се даде нов офицер [за свръзка], когото да изпрати към една от трите партизански групи. До 24 януари [1944 г.] майор Мостин Левелин Дейвис е бил непрекъснато в акции около Църна Трава и не можал да свърши никаква работа. 7. На 25 януари [1944 г.] скочил в района на Добро поле английският капитан [Уйлям Франк] Томпсън****, изпратен като помощник и заместник на майор [Мостин Левелин] Дейвис. Решава се той да остане три седмици в Църна Трава и да бъде запознат от делегата “Георги” подробно с обстановката в Дупнишко и Ботевградско, които райони са били очертали като доста размирни и по-сигурни полета за партизанска работа. При това осведомяване капитан [Уйлям Франк] Томпсън научава, че България била разделена на няколко партизански области: Южна България с център Пловдив; Югозападна България с център София; Първа Дунавска бойна област до река Янтра с център Плевен; втора Дунавска бойна област с център Русе и две самостоятелни черноморски зони – Варненска и Бургаска. Областите били разделени на оперативни зони. В цялата страна били формирани щабовете на 63 партизански отряди. 8. На 1 февруари [1944 г.] се получила втората директива от английската Главна квартира в Кайро: да се засили нелегалното движение до степен на възстание. Отечественият фронт да свали правителството и да изгони германците. Когато започнат оттегляне, да се тормози техния тил и съобщителни средства. Изобщо, в Кайро имали погрешна представа, че България гъмжала от партизани и затова издавали ефимерни директиви. 9. В изпълнение на възложената директива, се уреждат няколко конференции между щаба на майор [Мостин Левелин] Дейвис и делегата “Георги”. След като се преценява, че всъщност партизанските формации в страната били още доста слаби и главно невъоръжени, се решава да се предприеме една по-ограничена операция за смущаване ЖП трафика в Софийската област. 1. Трънският партизански отряд съвместно с 5-та Сръбска южноморавска бригада да разрушат моста и гарата при Суково с цел да прекъснат връзката София-Ниш; 2. Ботевградският партизански отряд “Чавдар” да нападне и разруши един от най-големите тунели по избор в Искърското дефиле, с цел да прекъсне връзката София – Мездра; 3. Ихтиманският партизански отряд да разруши някое важно ЖП съоръжение в района на гр.Ихтиман с цел да прекъсне връзката София – Пловдив; 4. Дупнишкият, Кюстендилският и Г[орно] Джумайският партизански отряди да извършат сериозно повреждане при съвместната акция около Дупница с цел да прекъснат връзката София – Симитли; 5. Отрядите за заемат изходно положение в близост на определените обекти с оглед да изпълнят задачите си към 15 март т[ази] г[одина]. За да се подготвят добре за акциите, решава се майор [Мостин Левелин] Дейвис да поиска 15 транспорта от Кайро, от които – 12 с оръжие (120 леки картечници, 36 тежки картечници, 24 средни минохвъргачки) и 3 транспорта с взривни материали за разрушение на ЖП съоръжения. Планът бил протелеграфиран в Кайро. Отделът “Специални операции” го одобрил напълно. 6. От началото на февруари до 15 март настъпва извънредно лошо време. Щабът на въздушните войски в Каро отказва да изпрати транспортите поради неблагоприятната атмосферна обстановка. С голяма мъка били получени всичко три товара от очакваните 15. Отношенията между делегата “Георги” и майор [Мостин Левелин] Дейвис се влошили. Нашите партизани почнали да мислят, че са станали жертва на някаква английска политическа игра. На 1 март [1944 г.] “Георги” бил отзован и се завърнал в София. На негово място дошъл “Драган” – около 40 годишен, малко набит, плешив, адвокат. Поради тези причини, замислената операция срещу ЖП съобщения била отложена за изпълнение с един месец. 7. На 18 март [1944 г.] започнала акцията на българската войска за прочистване на Църно Травския район. Групата на [майор Мостин Левелин] Дейвис, заедно със Сръбската косовска партизанска бригада биват обградени и зле разбити на Чемерник планина. След много перипетии, пръсната английска група успява да се събере на 23 март [1944 г.] около с.Ново Село – Сурдолишко. Поради предателство, майор [Мостин Левелин] Дейвис и двама от хората му загиват, а капитан [Уйлям Франк] Томпсън успява да се спаси по чудо. 8. На 6 април [1944 г.] достига южно от Крива Фея и там успява да се свърже с английския капитан Дънмор14, аташиран към щаба на [Живоин Николич] Бърко. Чрез него се обажда в Кайро и на 14 април [1944 г.] получава нова радиостанция. На 18 април [1944 г.] бива повикан от делегата “Драган” в с.Стаевци, където била установена Главната квартира на Върховния щаб на българските народноосвободителни възстаннически войски. На 20 април [1944 г.] капитан [Уйлям Франк] Томпсън се явил в “българската Главна квартира” и се представил на Върховния щаб, който се оказал в следния състав: Върховен командант на българските партизански войски – “Георги”. Началник на Върховния щаб – “Горчо”: около 25 годишен младеж. Нарочен делегат за връзка с Английския представителен щаб – “Нако” – около 35 годишен мъж. Началник на отдел “Агитпроп” – “Драган”. Помощник началник на отдела “Агитпроп” – “Асен” – около 30 годишен човек. Теренен водач на Върховното командване – “Коста”: нов човек, дошъл вероятно от Македония, който познавал добре местността в Софийската област. Върховният щаб бил само с част от състава си и дошъл от София. Там останал началникът на отдела “Бойни групи”. На нему била поверена задачата да подготви терористичните групи в София, които били на брой 10 от по 30 или 40 човека в предградията и по периферните квартали. Комендант на Софийската оперативна зона бил някой си “Камен”, млад офицер, дезертирал от войската и преминал в нелегалност. (Касае се вероятно за Здравко Георгиев Велев, който като офицер д[о] к[рая на] в[ойната] избягва от Скопския гарнизон през 1942 година и се знае положително, че е в Щаба на Софийската оперативна зона). На 21 април т[ази] г[одина], Първа Софийска бригада под командването на Славчо Стаменов и Втора Софийска бригада под командата на Денчо [Знеполски]15 (студент от Ярловци), произвеждат парад, който бил приет от Върховния командант “Георги”. 10. В няколко заседания Върховният щаб установява, че е невъзможно да се организират широки партизански действия, без да се осигури една сигурна “свободна зона”. Поради това решава: да настои пред английската Главна квартира в Кайро и пред [Йосип Броз] Тито да се предприеме концентрично прочистване на триъгълника Кюстендил – Кратово – Куманово с цел да се овладее сигурно Осоговската планина като база на българските партизански сили и да се уреди здрава оперативна връзка със сръбската свободна зона с център – Козяк. [Йосип Броз] Тито и английската Главна квартира одобряват идеята на българския щаб и насочват: 3-та македонска и други 2 сръбски бригади срещу Кратово; Косовската и другата една сръбска бригада – срещу Крива Паланка и двете Софийски бригади срещу Кюстендил. При Кратово акцията успява напълно, при Крива Паланка партизаните били отхвърлени, а в посоката на Кюстендил, Софийските [партизански] бригади се задръстили в борба с българските части южно от Босилеград. Така съсредоточената партизанска операция, която започнала на 25 април [1944 г.], към 1 май [1944 г.] изпаднала в криза, защото преследващите български войски постепенно взели връх. Върховният щаб заедно с Втората Софийска бригада успяват да се измъкнат от Кюстендилско и се установяват в района на Църна Трава. 11. Преценявайки, че пространството в Западна България е станало твърде несигурно, Върховният щаб на българските партизански войски решава да си пробие път на изток и се изнесе в Средногорския партизански район, който е бил преценяван като сравнително най-сигурен. В изпълнение на взетото решение се установява следния план: 1. Настъплението да започне на 12 май [1944 г.] с маршрут Кална – в[ръх] Ком – Лакатник – Ржана – Мургаш – Фердинандов връх – в[ръх] Братан. 2. Партизански сили: Върховният щаб [на НОВА], капитан [Уйлям Франк] Томпсън и 2[-ра] Софийска партизанска бригада. 3. Етапи. Първи етап: излизане на в[ръх] Ком към 15 май [1944 г.] и влизане във връзка с партизанските отряди от Северна България: Врачански, Фердинандски и Белимелски. Втори етап: до 23 май [1944 г.] установяване в Мургашко и влизане във връзка с партизанския отряд “Чавдар”. Три седмици престой и организиране на партизанското движение във Ботевградско и терористичната дейност в София. Трети етап: достигане на крайния район към 1 юли т[ази] г[одина] и започване на масовата подготовка за въоръжено възстание. В изпълнение на плана, се вземат мерки за осигуряване на снабдяването по въздуха, което се урежда по следния начин: 1. Капитан [Уйлям Франк] Томпсън поема грижата да влезе във връзка с командването в Кайро и да уреди спускането на 15 траспорта с оръжие в планината Мургаш, над райони, които ще бъдат уточнени на самото място. 2. Решава се да се премине към масово снабдяване и на другите партизански формации, макар че при тях няма английски офицери. Върховният щаб предлага следните 7 точки за снабдяване от въздуха: № 1 – връх Братан, в Средна гора, за снабдяване на партизанските формации от Габровско и Средногорието. № 2 – с.Тополово, Асеновградско – за снабдяване на партизанските формации в Родопското пространство. № 3 – гребенът южно от с.Кости, М[алко] Търновско, за снабдяване на партизанските формации от Бургаската Черноморска оперативна зона. № 4 – в района на с.Кортен, Н[ово] Загорско, за снабдяване на партизанските формации в Еленската планина и Източна Средна гора. № 5 – в района на гара Роман, за снабдяване на партизанските формации от Първа Дунавска бойна област. № 6 – в района на с.Ичера, Сливенско, за снабдяване на партизанските формации в Сливенската, Котленската, Твърдишката, Карнобатската планини и Ямболско. № 7 – в района на Преслав, за снабдяване на партизанските формации от Втора Дунавска бойна област. По настояване на капитан Уйлям Франк Томпсън, на първо време се избират само точките №№ 1, 2 и 5, за които се знаело, че са сигурни. Решението било одобрено от Кайро. Отделът за “Специални операции” съобщава, че ще бъде готов за спускане на материалите в трите точки между 25 и 30 май [1944 г.] Светлинен знак от земята: буква “А” от 6 огнени точки с междини по 10 метра. Капитан [Уйлям Франк] Томпсън трябвало да потвърди, че отрядите са заели места около точките и са готови да посрещнат материалите. 12. На 12 май [1944 г.] започва настъплението. От този момент, капитан Уйлям Франк Томпсън загубва връзка с Кайро поради повреждане на батериите на радиото. На 23 май [1944 г.] станцията му била пленена и той изгорил ключа. Понеже този ключ се сменявал ежедневно, сега се явява невъзможно да се установи връзка с Кайро. Английските самолети едва ли ще се явят под определените точки, защото в Кайро не е получено исканото потвърждение. 13. Изборът и определянето на въпросните точки е станал така: Още в началото на януари [1944 г.], когато става въпрос за организиране на въздушно снабдяване в Карловско, Пещерско и Разложко, Върховният щаб разпорежда всяка от оперативните зони да избере едно място за товароспускане, което трябва да бъде: затънтено, широка поляна всред гората и по възможност на най-високата теренна точка в околността. Положението на точката да се съобщи или чрез разстояния до 3 характерни пунктове – селища, върхове и пр[очие], или пък да се даде по географските координати. В изпълнение на това нареждане зоните са дали точките си. Данните са били систематизирани в особена тетрадка.***** Пет от седемте избрани точки били дадени с разстояния, а №№ 5 и 4 били дадени с географски координати. [Уйлям Франк] Томпсън нанесъл точките на картата си и ги протелеграфирал в Кайро по географските координати в градуси и минути. 14. “Базата на спущането” се урежда по следния начин: а) В “Свободната партизанска зона”: определя се летището. Назначава му се комендант и едиен земен охранителен ешелон от 1-2 чети измежду най-младите (15-16 години). На удобни точки се поставят автоматични оръжие за кръгова отбрана. Определеният за деня буквен знак се изобразява с купчини от слама, или кофи пълни с нафта. Дежурният радиотелеграфист в определения част на определена вълна и фрекция, влиза във връзка с идващия самолет по особен шифър. Щом получи отговор, предупреждава дежурния по летище. Последният подава с електрическо фенерче морзовият знак на определената за нощта буква за връзка и щом получи отговор с бордна светлина от самолета, нарежда да се запалят огньовете. В няколко кръга самолетът слиза и хвърля товара между 300 и 500 метра височина. Дежурните групи на земния ешелон прибират материалите. На следния ден капитан [Уйлям Франк] Томпсън известява Кайро в какво състояние е получена пратката. б)****** в “несигурна зона”: Отрядът остава на закрито и в страни от поляната. Приготвя се буквата и остава един дежурен при нея. Щом чуе бръмченето на самолета, подава морзовия знак, запалва “буквата”. Отрядът излиза и прибира товарите. Следното стоварване се извършва пак на същото място и точно на двадесетият ден. 1.VІ.1944 г., София АМВР, об.дело 20215, л.1-7. Оригинал, машинопис. Публ. със съкращения в Ст.Рачев “Англия и съпротивителното движение на Балканите 1940-1945”, С., 1978, с.287-291. * В действителност “Управление за специални операции”. За дейността на УСО в България и на Балканския полуостров виж по-подробно статията на Н.Котев “Някои страни от дейността и плановете на английското Управление за специални операции в България (януари-март 1944 г.) – в сп.”Известия на Института за военна история и Военноисторическото научно дружество”, С., 1983, т.36, с.88-99. ** Става дума за “служби” *** Става дума за старите предели на България, с граници от преди 1 септември 1939 г. **** Навсякъде в текста е даден като “Томпсон”. ***** В смисъл на “специална тетрадка”. ****** Текстът на точката “б” е допълнен в документа на ръка. ИЗВЕСТИЕ № 13 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТРОВ ЗА ПРОВЕДЕНИ БОЕВЕ МЕЖДУ ЖАНДАРМЕРИЙСКИ ЧАСТИ И ПАРТИЗАНИТЕ ОТ БАТАЛЬОНИТЕ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ” И “ХРИСТО БОТЕВ”* София, не по-рано от 10 юни 1944 г. * ОБЩО-ЖАНДАРМЕРИЙСКА ПРЕНОСИМА РОТА. Залавя близо до с.Биримрци (Софийско) 2-ма нелегални – Никола Чиков Монов от с. Драгана – Ловчанско, избягал на 13.ІV.т[ази] г[одина] войник от 52-ри пехотен полк, от 23-ти набор, студент-агроном, отявлен и активен комунист и, Илия Пасков Шопов от с.Градешница – Св[ети] Врачко, мобилизиран войник от 14-ти полк, охрана на мината в Злетово. И двамата са от състава на батальоните “Левски” и “Ботев”, които бяха разбити от 6-та Врачанска жандармерийска дружина на 22 и 23.V. т[ази] г[одина] в района на с[елата] Батулия – Буковец. От разпита на тези двама изостанали заловени живи нелегални, се установява с положителност, че с двата батальона е бил Главният щаб на партизаните в цяла България. Между убитите са следните по-видающи се личности, чиято самоличност е напълно установена: 1. Командирът на батальона “Ботев” – подпоручик Дичо Петров16 2. Командирът на батальона “Левски” – Миро (партийно име) 3. Капитан Том[п]сън – от Английската [военна] мисия 4. Сержант Уолкър17 – радиотелеграфист-англичанин 5. Сержант Кен[ет Скот] – радиотелеграфист-англичанин 6. Главният интендант на бригадата – Огнян 7. Подпоручик Саво Ценов Савов – командир на чета 6-та ВРАЧАНСКА ЖАНДАРМЕРИЙСКА ДРУЖИНА. От 20 до 24 май тази година ликвидира в околностите на с[елата] Оградище и Скравена, Ботевградско нелегалните: Тодор М.Богданов от с.Локорско – Софийско, Никола В.Мукански и жена му – от с.Скравена, минали в нелегалност през април т[ази] г[одина] ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ (п) Димитров. АМВР, об.дело 21125, том І, л.187. Копие машинопис. * Датиран по дата на смъртта на майор Франк Томпсън. ** Повече за дейността на британската военна мисия в България виж: Котев Н., “Британските военни мисии и партизанското движение в България” – в в.”Дума”, бр.166 от 1 юли 1992 г. ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА К.Р.-РО2 – ЩВ ОТНОСНО БИОГРАФИЯТА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ ПРИ ЩАБА НА НОВА, КАПИТАН ФРАНК ТОМПСЪН. Б.м., не по-късно от края на юни 1944 г. Лично-поверително. Относно: Шефа на английската Военна мисия при Главния щаб на “Народноосвободителното движение” в България. 1. Шеф на тази мисията е бил капитан УЙЛЯМ ФРАНК ТОМПСЪН, роден в Оксфорд – Англия, месец август 1920 година, завършил е артилерийската школа в лагера Лард Хил на 20 км от Салзбри. След завършването на школата бива произведен в чин подпоручик и изпратен в 118-ти полеви* артилерийски полк. Полкът се е състоял от 2 батареи с по 12 оръдия. Същият е бил на гарнизон в Исполн – Южна Англия. 2. Август месец 1941 година заминава като доброволец в Кайро в 25-ти артилерийски полк, който отива на позиция в Ал Фая. На тази позиция е била и 4-та индийска дивизия, състояща се от три бригади – две индийски и един английски батальон. На същото място е била и 7 Бронирана дивизия, състояща се от два полка и една снабдителна група. Горната формация е стигнала до Бенгази и Газала. В това време Томпсън заболява и бива изпратен в Багдад на лечение. След оздравяването му бива назначен за помощник-комендант на Канна (бивак) на Гл[авната] квартира на Пайфос. Там престоява само няколко месеца след като се е почувствувал добре отново е пожелал да отиде на фронта и го зачисляват в 50-та дивизия, която извърши похода срещу Сицилия. 3. В началото на 1943 година в Сицилия се пуска призив** за доброволци за индивидуални действия. Той веднага се записва и бива изпратен в Раманд девил на 40 км източно от Хайфа. 4. В Изминлия на Суецкия канал завършва минноподривен парашутен курс. 5. Пак на Суецкия канал в Дженипа минава един кратък курс за изучаване на неприятелското оръжие. 6. След горната поготовка отива в Кайро, от където получава инструкция за действие на Балканите. 7. Месец януари т[ази] г[одина] слиза с парашут в Албания. Водачът на партизанското движение в Албания Хаджи Леш го предава на сръбските партизани и от там бива предаден към Главния щаб на българските партизански банди. 8. По сведения от същият, към щаба на “Тито” се намират бригадният генерал [Фицрой] Маклийн, двама майори и трима младши офцери. 9. По сведения от същият, в Сърбия има около 70 души английски офицери, а в Гърция – около 50. В Гърция се намира бригадният командир Майорз18. 10. Към всеки английски офицер има по един помощник за саботажна работа, двама радиотелеграфисти, от които единият служи и като преводчик. АМВР, общо дело 18437, л.8. Оригинал, машинопис. * В текста е дадено като “полски”. ** В текста е дадено като “позив”. Проект на заповед на началник Щаба на оперативното ръководство на Вермахта генерал Кайтел19 за унищожаването на членовете на чуждите военни мисии при партизанските съединения и въоръжените отряди на съпротивителното движение. Берлин, 30 юли 1944 г. ОКВ № 00907/Д.К. Съвършено секретно Ставката на фюрера Само за командването По въпроса: Обръщение с пленените членове на чуждите военни мисии, намиращи се при бандите. Върху заловените в плен представители на чуждите, така наречените „военни мисии” (както англо-американските, така и съветските) в хода на действията срещу бандите в зоната на отговорността на командванията на групата армии „Юго-изток” и „Юго-запад” се разпространяват заповедите със специален характер, касаещи обръщението със заловените членове на бандите. С тях, както и с членовете на бандите, е належащо да се обръщат не като с военнопленници, а в съответствие със заповедта на фюрера от 18.10.1942 г. (ОКВ/Щаб на оперативното управление на вермахта № 003830/42д) за унищожаването на терористическите и диверсионните групи. Тази заповед не подлежи на разпращане през командващите [на групите армии] и подчинените им щабове от другите съединения на вермахта. След запознаването да се изгори. Началник на щаба на Върховното командване на вермахта (п) Кайтел International Military Trial, vol.26, p.140-141. Публ. в: „Нюрнбергский процесс”. Сборник материалов в 8-ми томах, М., 1990, том 4, с.223, документ ПС-537. СПОМЕН НА ДЕНЧО ЗНЕПОЛСКИ ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА МАЙОР ФРАНК УЙЛЯМ ТОМПСЪН София, не по-рано от 9 септември 1944 г. За дейността на УЙЛЯМ ФРАНК ТОМПСЪН – ШЕФ НА АНГЛИЙСКАТА ВОЕННА МИСИЯ при Главния щаб на Народноосвободителното ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Майор УЙЛЯМ ФРАНК ТОМ[П]СЪН е роден в гр.Оксфорд-Англия в 1920 година. Син на прогресивни родители и между другото изучава и военното дело и става офицер. През 1941 година е доброволец в Египет, след което е изпращан по най-различни фронтове в Африка, за да се подготви за действие на Балканите срещу фашизма, като доброволно е поискал да бъде изпратен да подпомогне Българските н[ародно]о[свободителни] партизански отряди, за която цел започва и изучаването на българският език. През месец януарий 1944 година ТОМ[П]СЪН се спуска с парашут при българските партизани – Трънският партизански отред в района на с.Добро поле, около 30 км западно от гр.Трън и близо толкова от гр.Власотинци. Едновременно с това той придружаваше няколко транспорта с оръжие, с което се въоръжи и една голяма част от току що формирания батальон “[Васил] Левски” при Трънския партизански отряд, който до тоя момент работеше с Военната мисия на майор [Мостин Левелин] Дейвис, загинал през март 1944 г. от проведената голяма акция ген[ерал] И.Димитров. Силните снежни бури не попречиха на горещото и упорито желание на мл[адшия] англ[ийски] офицер ТОМ[П]СЪН да дойде час по-скоро да даде реална помощ и през снежната януарска помощ с парашут и насочен револвер около огъня, който служеше за сигнал се изправи високата фигура на младежа борец, който викаше “български партизан” и след получаване на потвърдителен отговор пристъпи решително и радостно за да се срещне със славните български партизани. В едно доста късо време той успя да убеди своето командуване в Кайро от голямата необходимост от действителната помощ, от която се нуждае българският народ в лицето на своите партизани, и тя бе дадена дотолкова, доколкото английското командуване имаше интерес и възможност може би да даде. Геройското държание на ТОМ[П]СЪН през м[есец] март 1944 година, когато част от нашите партизани, останали с Английската военна мисия, ведно с братските югославянски партизани бяха обградени от формираните войскови отряди на полковник ЛАЗАРОВ, подполковник ТУТАМАНОВ, полковник БАЧИЙСКИ, полковник ПОПОВ и други, ръководени от командира на 14-а пехотна дивизия, генерал-майор ДИМИТРОВ, при най-тежка обстановка, благодарение на личните командни качества на ТОМ[П]СЪН, когато войските станаха окончателно господари на терена, последният с цената на голям риск решава на всяка цена да спаси радиоуредите си, за да можем веднага след това да установим връзка с Кайро. Том[п]сън бе издълбал в големите снежни преспи една дупка, в която бе останал две-три дни до изтеглянето на войските. Тая му твърдост, упоритост и безпримерен героизъм го спасиха и с това той целеше да не се позволи българските партизани да останат без помощ. В нея акция загина майор [МОСТИН ЛЕВЕЛИН] ДЕЙВИС с радиотелеграфиста ШЕЙН20 и, ТОМ[П]СЪН стана шеф на Английската военна мисия. Не след дълго ТОМПСЪН с неговата МИСИЯ, се реши на големия поход с батальоните “БОТЕВ” и “ЛЕВСКИ” към ОСОГОВСКО. Издържливостта, показана в този поход, може да се обясни само със силното желание да се помага на един поробен народ и голямата му обич към него, което се доказа по-късно. След тежки и кървави сражения, след непрекъснати походи с усилен марш ТОМ[П]СЪН с една група бе върнат в Трънско и в югославянското село близо до границата – историческото село Кална, спусна оръжие и въоръжи Първата Соф[ийска] бригада на Славчо Трънски, която веднага започна големи сражения в околностите на Трън към Рила. Местото, където се спускаше оръжието се знаеше от българското фашистко командуване. Наред с предприетата акция от 7-а армия, окупационния корпус и части от І-ва армия, бяха привлечени от Гърция войскови и конни части, които успяха да обкръжат батальоните, при които се намираше вече и Гл[авния] Щаб. Въпреки това, Том[п]сън настояваше и успя да извоюва да се снабди с оръжие и се въоръжи и създадената от батальоните “[Васил] Левски” и “[Христо] Батев” – ІІ Соф[ийска] Н[ародно]О[свободителна] бригада. Това стана на 11, 12 и 13 май [1944 г.] Наложи се веднага след това, за да се избегне удара, да се потегли към Стара Планина, който план ТОМ[П]СЪН прие с радост, въпреки страхотната преумора. По целия път ТОМ[П]СЪН се клатушкаше, не вървеше поради това, че той се чувствуваше български партизанин, а неговият пример окуражаваше и другите членове на мисията. Искреното желание, голямата омраза срещу фашизма, твърдото убеждение, че българският народ е прав, и е против фашизма и нагледният подвиг на Ръководството на партизанското движение, на партизаните които умираха с песен на уста, като на [ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ] ДИМИТРОВ, стоеше над всичко в ТОМ[П]СЪН. На 23-и май [1944 г.] при с.БАТУЛИЯ, бригадата пръсната след внезапен удар от изненада не можа да се запази цяла. Последователно разните групи понасяха неуспехи и загуби поради това, че беше се изгубило команден център. Въпреки това, ТОМ[П]СЪН продължава да се бори с тежкатата обстановка. Той не се предава до тогава, докато и последният куршум не е употребил срещу фашистките кучета, за което ген[ерал] КОЧО СТОЯНОВ, след залавянето на 30-31 май [1944 г.], не иска да го признае за пленник, а го третира като разбойник, развежда го като мечка, а след това “при опит за бягство” го разстреля. Държането на Том[п]сън е геройско и завидно. ТОМ[П]СЪН падна така, както го учеха Димитровските борци, както учеха Владо Тричков, Георги Чанков, така както с примера си го научиха Дичо Петров, Йорданка Чанкова, Горас Димитров и други, и от неговата уста не излезе нито една предателска дума, която можеше да бъде в полза на врага и в ущърб на Освободителното дело. Любейки свободата той умре, като истински борец за нея. Чувствувайки новия и пламенен дух, който окриляше и вдъхновяваше Балканските партизани, той растеше и укрепваше, той стана гранитна скала в борбата срещу омразвия враг-фашизма и въпреки големите тежести, имайки предвид неговите възможности, всеки честен българин изказва своята благодарност за помощта, която той даде на отрудения и изстрадал български народ. ТОМ[П]СЪН, даде за България толкова, колкото мнозина българи не дали и които и днес са врагове на делото, за което загина толкова млад* – той даде живота си за правата Българска кауза. Том[п]сън загина и в негово лице българският народ загуби извънредно много – загуби своя герой. СЛАВА! ВЕЧНА СЛАВА НА ТОМ[П]СЪН И ДРУГАРИТЕ МУ! ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.694, л.398-399. Оригинал, машинопис. * Текстът в документа е добавен на ръка. 1 Василев, О. “Въоръжената съпротивата срещу фашизма в България 1923-1944. Очерци и документи”, С., 1946; Рачев, Ст. “Англия и съпротивителното движение на Балканите 1940-1945”, С., 1978; Русев, Ат., “Трета партизанска бригада “Георги Димитров”, С., 1979; Русев, Ат., “Димитровци в бой. Спомени”, С., 1984; Ћуретић, В. “Савезници и Jугословенска ратна драма. Измећу националних и идеолошких изазова”, том І-ІІ, Београд, 1992; Кукридж, Эд. “Европа в огне. Диверсии и шпионаж британских спецслужб на оккупированных территориях”, М., 2003; Макензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.497; Бояджи, Э. “История шпионажа”, В 2-х томах, М., 2003 и др. 2 Макензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.497 3 Алфред Йодл (1890-1946) – генерал-полковник. Завършва кадетския корпус. Учаятник в Първата световна война, воювал на Западния ТВД и Източния ТВД. След демобилизацията е оставен в Райхсвера. През 1920 г. завършва курсовете на ГЩ, през 1933 г. е произведен подполковник. През 1935 г. е началник на отдел за отбрана на страната във военното управление на Военното министерство, най-близък сътрудник на Вилхелм Кайтел. При създаването на ОКВ през 1938 г. запазва своя пост. Автор на проект по окупацията на Норвегия. Влизал в най-близкия кръг от съратниците на А.Хитлер. През август 1942 г. встъпва в конфликт с Хитлер, като поддърга генерал-фелдмаршал Халдер. Изпратен на Кавказ в групата армии „А”. Връщайки се, се изказва в поддръжка на действията на фелдмаршал Вилхелм Лист, с което предизвикал гнева на Хитлер. По време на покушението срещу Хитлер е бил леко ранен. От май 1945 г. изпълнявал задълженията на началник на ОКВ и началник на ГЩ на сухопътните сили. От името на Германия, заедно с адмирл Фридебург подписва Актът за безусловна капитулация на Германия в Реймс. Арестуван през май 1945 г. В качеството на военен престъпник е изправен пред Нюрнбергския съд. Осъден на смърт. 4. Стефан Савов Недев – роден на 27 октомври 1897 г. в с.Хъневци, Еленско. Подпоручик от 1 януари 1919 г.; поручик от 30 януари 1923 г., капитан от 15 май 1928 г., майор от 6 май 1935 г., подполковник от 6 май 1939 г. и полковник от 3 октомври 1942 г. Завършва Военна академия с царска заповед № 17 (55) от 1938 г. С царска заповед № 353 от 1936 г. е военен аташе в Белград, а с царска заповед № 14 от 1938 г. става началник на секция в Щаба на войската. Същата година с царска заповед № 17 става адютант на Началник-щаба на войската. По царска заповед № 55 от 1938 г. е назначен за временен военен аташе в Букурещ. С министерска заповед № 13 от 1941 г. е назначен за началник на Оперативното отделение на щаба на IV-а армия. С министерска заповед № 78 от 1941 г. е началник-щаб на 7-ма пехотна дивизия, а с министерска заповед № 46 от 1942 г. става началник-щаб на 1-ва армия. С министерска заповед № 23 от 1943 г. е началник на Разузнавателното отделение в Щаба на войската. С министерска заповед № 70/1944 г. е назначен за началник-щаб на IV-а отделна армия, а с министерска заповед № 87 от същата година – за командир на 14-а пехотна дивизия. Уволнен от военна служба с царска заповед № 117 от 1944 г. Военнопрестъпник. 5 Славчо Стаменов Савов – Трънски. Политически и военен деец, български генерал-полковник. Роден през 1914 в с.Бохова, Пернишко. Член на РМС от 1929 г. и на БРП от 1938 г. От април 1943 г. е партизанин и командир на Трънския партизански отряд, а по-късно – командир на Първа софийска партизанска бригада на Първа ВОЗ и на Първа народноосвободителна дивизия. След 9 септември 1944 г. заема отговорни влъжности в българските въоръжени сили. Завършва Военната академия “Фрунзе”. Началник е на ВА “Г.С.Раковски” в периода 1951-1962 г., заместник-министър на отбраната и командващ войските на ПВО и ВВС в периода 1962-1968 г. От 1969 до 1982 г. е заместник-министър на народната отбрана. 6. Ервин Йохан Ойген Ромел – немски генерал-фелдмаршал. Роден на 15.11.1891 г. в гр.Хайденхейм, Баден-Вюртенберг. На военна служба е от 1910 г. Участник в І-та световна война. От 1919 г. е на служба в Райхсвера, а след това – във Вермахта. През 30-те години е преподавател и началник на Военната академия. От септември 1939 г. е военен комендант на Ставката на Адолф Хитлер, от февруари 1940 г. е командир на 7-а танкова дивизия в периода на Френската кампания. От 1941 г. до март 1943 г. е командващ германските експедиционни сили в Северна Африка. През юли-ноември 1943 г. е командващ групата армии “Б” в Северна Италия. През декември 1943 г. изпълнява функциите на главен инспектор на Ставката на върховного германско главно командване в Дания. През декември 1943 г. е командващ групата армии “Б” във Франция. От 17 юли 1944 г. поради раняване в лицето е сменен от този пост. Бил е свързан с десното крило на заговорниците срещу Хитлер и след разкриването на заговора по заповед на Хитлер се самоубива. Погребан е на 14.10.1944 г. в Хьорлингем. 7. Драголюб (Дража) Михайлович – югославски политически и военен деец, сръбски генерал от 1942 г. Роден на 27 април 1893 г. През 1925 година завършва висшата Военна академия в Белград. От 1925 до 1928 г. е офицер на югославския Генерален щаб. От 1928 г. до 1934 г. е заместник-началник и началник на дивизия в югославската армия. От юни 1935 г. е военен аташе в София, а от май 1936 г. е военен аташе в Прага. През Втората световна война оглавява в окупирана Югославия въоръжени отряди (четници), съставени от монархисти и националисти. Поддържан е от югославското емигрантско правителство във Великобритания, в което е военен министър от януари 1942 г. Често се сражава с организираните от ЮКП партизански части и понякога сътрудничи с германските и италианските окупационни войски и с марионетъчното правителство на Недич в Сърбия. След освобождението на Югославия е заловен и осъден на смърт като военнопрестъпник. На 10 юни 1946 г. Народният съд на ФНРЮ го осъжда на смърт. Екзекутиран през 1946 г. 8. Стефанос Сарафис – гръцки генерал. Републиканец. Най-видният представител на демократичните кръгове на гръцката армия. Роден през 1890 г. Участник в Първата световна война. Военен аташе в Париж през 1931 г. По време на диктатурата на генерал Метаксас в периода 1936-1941 г. е уволнен от армията. Участник в гръцката съпротива. Член на ЕАМ от 1943 г., главнокомандващ ЕЛАС в периода от 2 май 1943 г. В качеството на военен експирт е делегат от страна на Свободна Гърция на Ливанската конференция през май 1944 г. Автор на книгата “ЕЛАС”, отпечатена в 1958 г. 9. Йосип Броз Тито – югославски партиен и държавен ръководител, деец на международното комунистическо движение. Роден през 1892 г. Участвува в Първата световна война, където попада в плен на руския ТВД. През 1934 г. е избран за член на ЦК и Политбюро на ЦК на ЮКП. През 1935 – 1936 г. е в Москва, където участвува активно в работата на Коминтерна. През 1937 г. е начело на Югославската комунистическа партия, а по време на хитлеро-фашистката окупация е върховен главнокомандващ НОА със звание маршал от 1943. През 1943-1945 г. е председател на Националния комитет за освобождение на Югославия, а през 1945-1946 г. е председател на временното правителство и министър на народната отбрана. Умира през 1979 г. Един от инициаторите на Движението на неприсъединилите се държави. 10. Уйлям Франк Томпсън (17 август 1920-10 юни 1944) – британски майор. Син на видния литератор Едуард Томпсън. Завършва Оксфорд. По време на войната служи в разузнавателно подразделение на 8-а британска армия в Северна Африка. През септември 1943 г. преминава в Управлението за специални операции (УСО) в Кайро и влиза в състава на “Force 133”. Завършва курса на Военната школа № 102 за саботаж в Маунт Кармъл, близо до гр.Хайфа, както и авиодесантна тренировъчна школа. Първата му дейност е като британски офицер за свръзка в Гърция, но поради това че не е могъл да изпълнява британската политика по отношение на ЕАМ, моли управлението да го изпрати другаде. След преминаване на българска територия участвува в установяването на контакти с българските партизани. Успява да екипира около 500 български партизани. Разстрелян е на 10 юни 1944 г. край с.Литаково, Ботевградско. 11. Кенет Алън Скот е сержант от британската армия и радист на британската военна мисия “Клариджис”. Единствен оцелява от състава на мисията. Попада в плен след боя при с.Елешница (дн.с.Йорданкино). След попадането му в плен е разпитван в продължение на няколко месеца от германски и български офицери от разузнавателните служби. Непосредствено на 9 септември 1944 г. е освободен от Софийския затвор и веднага прехвърлен със самолет в една от съюзническите бази в Италия, а оттам препратен във Великобритания. За съдбата му след пленяването виж по-подробно: Ников, Л., Михайлов, Пл., “Документи за майор Томпсън и за британската военна мисия при Главния щаб на НОВА през 1944 г.” – в сп. “Военноисторически сборник”, С., 1984, кн.4, с.85-112. 12. Мостин Левелин Дейвис (26 юни 1910 – 21 март 1944). Завършва училище в Чартър Хауз и Оксфорд. Със започването на Втората световна война преминава на работа в Управлението за специални операции (SOE) в “Force 133”. Достига чин майор. Ръководител на британската военна мисия “Мълигатони”. Убит е на 21 март 1944 г. от осколките на граната, при военна блокада на Църнотравския район. 13. Живоин Николич (Бърко) – роден през 1911 г., югославски партизански командир в Южна Сърбия. Командва Вранския (Църнотравския) партизански отряд, а по-късно 6-а Южноморавска бригада. Съдействува за сътрудничеството с Трънския партизански отряд и за установяването на връзки от страна на Британската военна мисия с ръководството на НОВА. Автор на книгата “22 дивизия”, издадена в Белград през 1972 г. 14. “Дънмор” – известен в българската научна периодика като “капитан от Британската военна мисия при югославските партизани в Южна Сърбия”. В случая се има предвид майор Дагмор, който е бил спуснат с парашут на 28 ноември 1943 г. на югославска територия, след което се присъединява към групата на майор Мостин Левелин Дейвис. След четиримесечно бездействие, поради отказа на Тито да го приеме, заедно с личния състав на пет други британски парашутни групи, през април 1944 г. установява връзка с партизанското движение на Тито. 15. Денчо Знеполски – български генерал-лейтенант. Роден през 1920 г. в с.Ярловци, Пернишко. Член е на РМС от 1935 г., на БРП от 1939 г. От юни 1943 г. е партизанин в Трънския отряд, а по-късно – командир на отряда. От май 1944 г. е командир на Втора софийска партизанска бригада. Участвува в Отечествената война на България като командир на 1-ви пех. Гвардейски полк. След войната служи в редовете на БНА. 16. Дичо Петров – български офицер. Роден през 1919 г. Член на РМС. През юни 1942 г. е на служба в 1/15 граничен подучастък при с.Конско, Гевгелийско. На 15.ХІІ.1943 г. преминава със своите войници на страната на ЮНОА, като там образуват войнишкия батальон “Христо Ботев”. Под негово командване батальонът се присъединява през март 1944 г. към Трънския партизански отряд. През май 1944 г. е включен в състава на 2-ра Софийска партизанска бригада, а Дичо Петров е избран за командир на 2-ра ВОЗ Убит край с.Батулия, Софийско през 1944 г. 17. “Уолкър” – Става дума за сержант Джон Маккулъм Уолкър от британската военна мисия “Клариджис” (с ръководител майор Франк Томпсън, убит с още 6 български партизани около 15 юни 1944 г. при все още неизяснени обстоятелства. 18. Вилхелм Бодевин Йохан Густав Кайтел (1882-1946) – генерал-фелдмаршал. Завършвао школата за артилерийски инструктори в Ютеборг, а през 1914 г. – курсовете за офицери от резерва на ГЩ. Участник в Първата световна война, воювал на Западния ТВД. От 1915 до 1937 г. е на командно-щабни длъжности. През 1938 г. след провеждането на преобразувания в ръководните органи на армията, Кайтел е назначен за началник на ОКВ. Подписва така наречената заповед за комисарите, по която подлежали на унищожение на място всички политработници на РККА. По време на покушението срещу Хитлер през 1944 г. се намира в един и същи кабинет във „Волфшанце”, но не пострадва. Взема твърди мерки по ареста на заговорниците, ръководени от генерал-фелдмаршал Вицлебен. Подписва Акта за безусловна капитулация. На Нюрнбергския процес признава себе си за виновен, че изпълнявал заповеди на Адолф Хитлер. Признат е за виновен в престъпления против човечността и обесен. 19 Едуард К.У. Майерс (1906.1992 г.) – британски бригаден генерал. Кадрови офицер-сапьор. Заедно с полковник Крис М.Уудхауз оглавяват Британската военна мисия в Гърция, станала една от най-силните, изпратени от УСО. Двамата са известни в гръцката съпротива като „Полковник Еди” и „Полковник Крис”. Автор на книгата „Гръцката полоса на препятствия”, Лондон, 1955 г. 20. Става дума за сержант Дж.Р.Шейн от мисията на М.Л.Дейвис, който загива в бой на 21 март 1944 г. FOR THE QUESTION ABOUT THE ROLE AND ACTIVITIES OF THE BRITISH MILITARY MISSIONS IN BULGARIA DURING 1943-1944 by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License. Share this:EmailPrintShare on TumblrLike this:Like Зареждане... Коментарите са изключени Публикувано в Aegean Sea, Alexandria, America, Athens, Balkan Peninsula, Balkans, Belgrad, Benghazi, Berlin, Bern, Black Sea, Bonn, Bosporus, Bucharest, Bulgaria, Cairo, Constantinople, Dardanelles, Egipt, England, Europe, Germany, Great Britain, Greece, Italy, Krithia, Libya, London, Macedonien, Mediterranean sea, Middle East, Moscow, Plovdiv, Potsdam, Pully, Roumania, Russia, Russian Federation, Sea of Marmora, Serbia, Sofia, Soviet Union, Turkey, U.S.A., United Kingdom, United Nations, United States, United States of America, USA, USSR, Washington, White House Tagged "New Order", "ZVENO", 1941, 1942, 1943, 1944, 1945, Abwehr Staff, Admiral Canaris, AFHQ, Africa, Albania, albanian kommunists, Albanian National Liberation Movement, Albanian partisans, Almere, American Government, American Joint Chiefs of Staff, Amsterdam, Analisys, Analog, Ankara, Anti-Axis resistance, Archives, Archivist, Asia, Athens, Aton Peninsula, Austria, AVNOI, Axis troops, Balkan, Balkan Communist parties, balkan operations, Balkan Peninsula, Balkans, Balkan`s Allied Special Forces Operations, Balli Kambetar, Barrack Obama, Belgrad, Belgrade, Berlin, Berlin Gestapo, Blogging, Blumendaal, Bon, Books, Breaking News, Brig Gen Hill, British, British Forces, british military, British Military Mission, British SOE, british sphere of influence, Bucharest, Budapest, Bulgaria, bulgarian kommunists, Bulgarian language, Bulgarian Partisans, Capital cities, Cataloging, Cetnics, Chetniks, Chevrolet, Chief of Security Police, civilian hostages, Clifford D. Simak, Club, Club OSS, Collections, Combined guerrilla units, combined soviet/partisan assault, Commissariat for Internal Affairs, communist colaboration, communist revolutions, communists, Companies, Computer, Copyright, Culture, darkness, datas, Den Haag, Development, Diplomatic Intelligence, Draga Michailovich, Draza Mihailovich, EAM, EAM-ELAS, ECAS, Economic Intelligence, EDES, Education, Educators and Students, EKKA, ELAS, Emanuel Moravec, Embassies and Consulates, Ernst Kaltenbrunner, Euronews, Europe, Events, Federal Records Centers, Federated Yugoslavia, Force, Former Yugoslavia, France, Franz Von Papen, General Public, genocide, German Ambassador, German Consul, German embassy, German Intelligence, German Intelligence Hqs, German Intelligence Hqs Turkey, german sphere of influence, German Teutonia Club, german withdraw, german withdrawals from Yugoslavia, Germany, Google, Government, Great Britain, Greece, greek kommunists, greek National Liberation Front, greek National Popular Liberation Front, Greek Partisans, Guerrilla, guerrilla bands, Guerrilla forces, guerrilla groups, guerrilla tactics, guerrilla units, Head, Historical Club, Historical markers, History, History-Science, Holland, Horizontal, Hungary, Imperial War Museum, Information Security Specialists, Insurgent Republic, insurgent zones, internal struggles, International situations, Istanbul, Italy, Joint Chiefs of Staff, Josip Broz Tito, Leading Scientifical Comp, Leading Scientifical Computer, Leaving, Leningrad Siege, Libraries, Life, London, Lt Gen Fitin, Lt Gen P.M. Fitin, Macedonia, Marshal Josip B. Tito, Mediterranean`s Allied Special Forces Operations, MI-6, Michael Ashcroft Baron Ashcroft, Middle East, Military, Military agreements, Military Archives, Military Club, Military history, Military Intelligence, military missions, Military-Historical Club, Minister of Defense, Moscow, Movement of Serb officers, MVD, Nation, National Archives and Records Administration (NARA), national history museum, National Liberation Front, National Liberation Movement, National Personnel Records Center, National Popular Liberatin Army, Naval Intelligence, Nazy Party, News, Nikolay Kotev, NKVD, NKVD London, Northafrican Allied Special Forces Operations, Office of Strategic Services, OGPU, on-line-archives, Opinion, OSS, OSS reports, OSS-Soviet, Paris, partisan control, partisan strategy, partisan struggle, partisan units, partisan weapons, partisans, patrisan`s forces, patrisan`s operations, Peace, People, Personal, Preparation, Preservation and Archives, Presidential Libraries, Press/Journalists, Professionals, Progressive politics, Record Office, Records Managers, Red Army, Regional Archives, Republican movements, Research Centers, Research historical articles, Researchers, Roma, Roumania, Royal Yugoslav Army, RSHA, Rumania, Russia, Russian Federation, SACMED, Science, Science Fiction and Fantasy Writers of America, Scientifical Comp, Scientifical Computer, SD (Security Police), Second World War, Section 12, Serbia, Sicherheitsdienst, SIPO, Skopje, SNAEF, Sofia, South Eastern Europe, Soviet External Intelligence Service, soviet sphere of influence, Soviet Union, Special Operations Executive, SS Main Securuty Office, Stalin, State Archives, State Departament, Strasbourg, Study, Subversive Activities in Enemy Countries, Supreme Allied Mediterranean Command, Technologies, Technology, The Netherands, The Saloniki, Tito`s communist partisans, Today a better, Today In History, Top-Secret, Torino, Town, Turin, Turkey, UK, Uniform Resource Locator, United States, US & Foreign Affairs, US Military Mission, US politics, USA, USSR, Vertical, Veterans and their Families, veterans History Project, Vision, volume 3, War crime, Warfare and Conflict, Wars and Conflicts, Washington, Western Allies, White House, William Frank Thompson, William J. Donovan, Winston Churchill, World War II, WW II and World War II, YouTube, yugoslav guerrilla influence, yugoslav influence, Yugoslav partisans, Yugoslavia www.mypagerank.net FREE LIVE RADIO ONLINEPower HitzMonster Radio RX 93.1Radio Swiss JazzGrab radio widget | More radio View Nikolay Kotev’s profile on LinkedIn Скорошни публикации – THROUGH THE INFORMATION BLOCADE ABOUT THE DONBASS UPRISING (especially for swissdefenceleague). thisisnotbangkokThe world as I see it -- sometimes distorted, but always subjectively accurate.....AvenuesJust another WordPress.com weblogBarataria - The work of Erik HareI don't break news, I fix it.Scraping MaybeTurning opinions into fact and back again since 2069Marco's Formula 1 PageLots of information about Formula 1soundofthisIn pursuance of the biological premise...myatheistlifeHow one atheist sees lifeJust another Christian woman... talking through her hat!The Christian female equivalent of 'rambling Sid Rumpo'!takeaframea news photographer's non news diaryQue du 9 à Palente photoPalentais je suis ...Palentais je resterai...Richard EdwardsAuthor / Screenwriter / ProducerThe Christian GazetteSpreading The GospelGordonleith's BlogJust another WordPress.com siteteoppoet -- poetteopAndres Rojasbangunpratamasharing never scatheekofoundationJust another WordPress.com siteOosterman Treats BlogFunny and sad stories about migration, travel and suburban life.ibizanhoundsIn necessariis, unitas; in dubiis, libertas; in omnibus, caritasGoogsy PhotographyMy Favorite Clicks....SKS Media of London"The marketing you need, when you need it!"POINT PLAZA APARTMENTSLiving at Woody Point - QueenslandAjaytao 2010My Personal Opening to the WorldStation DesignOur Service One SolutionsPositivePressAgencyEnjoying the process of being a work in progressIs It Possible To See It AllWe Love to TravelSee Norway - Se Norge'Nature' looks best in large doses !Jess Beth Multimedia Graphic Designer and Illustrator1earthnowJust another WordPress.com site - HA!denniswingoFor the Economic Development of the Solar SystemkbvollmarblogThe World According to Siri and SelmaThe World according to DinaNotes on Seeing, Reading & Writing, Living & Loving in The NorthThe Writer BackbloggerLife is beautiful, difficult and vintage - All about wordsCarbonSwanWe are the people. The internet belongs to us.Barrier's Health and FitnessHealth and Wellness, Beauty, Exercise and Fitness Information and ProductsSufeythedailygrimeJust another WordPress.com sitePalau 2012Welcome to Palau 2012! Your vote counts! Get updated with current political issues, share your concerns or post an article, let your voice be heard. Forever Palau 2012!JSC: Jamaicans in Solidarity with CubaGlobalize Solidarity: Another World is PossibleWWII GIsOver there, it's anybody's war.adityagangulyLet's talk about persistence, creativity, fun and absolutely writingBest Travel Agency in NepalJust another WordPress.com weblogLockedInTalentJust another WordPress.com siteBroken Silence BlogSpeaking Out About Topics We EnjoyremielvsazazelJust another WordPress.com siteDavid GaughranLet's Get DigitalAllanbard's BlogJust another WordPress.com weblogYou've Been Hooked!Observations from the trenches....Images Straight From The Lens.stills portfolio of cinematographer sanne kurzMarcus' s SpaceJust another WordPress.com site with thoughts by Marcus Ampe
9,602,568
http://rigas.bulgarianforum.net/t121p50-topic
2019-03-21T22:55:15
[ "Sui Generis", "sui generis", "Sui Generis", "sui generis", "sui generis", "sui generis" ]
КОСОВО: поименна анкета - Page 3 Sui Generis ... Таки on Пон 18 Фев 2008, 21:20 На заседанието на Съвета "Общи въпроси и външни отношения" на ЕС в Брюксел, на което участва и българският министър на външните работи Ивайло Калфин, бяха приети заключения по Косово, съобщиха от МВнР. Съветът отбелязва, че с приетата резолюция за независимост, Асамблеята на Косово се ангажира да спазва принципите на демокрация и равенство на всички граждани, да защитава сръбското и другите малцинства, да защитава културното и религиозното наследство. Съветът приветства продължаващото присъствие на международната общност, основано на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Съветът отбелязва също, че държавите-членки, в зависимост от техните национални практики и международното право, ще решават как да развиват отношенията си с Косово. В документа се посочва още, че Съветът потвърждава готовността на Европейския съюз да играе водеща роля за заздравяване на стабилността в региона, както и за изпращане на мисията на ЕС в Косово. Съветът потвърди и своя ангажимент за пълна и ефективна помощ за европейската перспектива на Западните Балкани. В заключенията на Съвета се подчертава, че юридически случаят на Косово е sui generis, т.е. от него не произтича никакъв прецедент. Sui Generis ... Виж как римляните, стара империалистическа къща, са имали терминчета за всичко.. Дано само някой форимен член не се сети да поиска от админа статус "sui generis" тук .. Той да си нарушава форумните правила, без от това да произтича никакъв прецедент за други. Т.е. ако някой му отвърне също с нарушение, той да подлежи на санкции.. Жалко, че по известни причини, аз не мога лично да се възползвам от тази своя гениална и толкова евросъюзна идея.. More Kosova ... Таки on Пон 18 Фев 2008, 22:56 Едностранното обявяване на независимостта на Косово няма юридическа стойност, заяви министърът на външните работи на Кипър Ерато Козаку-Маркули, цитирана от РИА Новости. Обявяването на независимост от страна на Косово няма юридическа стойност и е нарушение на териториалната цялост на Сърбия, каза Маркули пред репортери в Брюксел. Кипърският външен министър участва в заседанието на външните министри на страните-членки на ЕС, където основната обсъждана тема беше независимостта на Косово. http://www.focus-news.net/?id=n890008 Започва извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН по косовския въпрос, предаде РИА Новости. Заседанието е свикано по инициатива на Русия, която категорично отказва да признае обявената на 17 февруари независимост на досегашната косовска провинция. В днешното заседание ще вземе участие и президентът на Сърбия Борис Тадич. Според Русия и Сърбия така нареченият “косовски прецедент” нарушава редица разпоредби на международното право, Устава на ООН и съответната резолюция на Съвета за сигурност, допълва агенцията. http://www.focus-news.net/?id=n890009 Тбилиси. Грузинският външен министър заяви, че страната едва ли ще признае независимостта на Косово, като подчерта, че въпреки значението на отношенията със западните страни, Грузия трябва да отстоява националните си интереси, предаде АФП. “Грузия не смята да признава Косово”, заяви министърът на външните работи Давид Бакрадзе в интервю за местна телевизия. “Ние ще развиваме отношения с нашите стратегически западни партньори, но трябва да действаме съобразно националните си интереси. http://www.focus-news.net/?id=n890010 Сръбският президент Борис Тадич заяви днес пред Съвета за сигурност на ООН, че едностранното обявяване на независимостта на Косово представлява опасен прецедент, който ще бъде последван другаде и ще нанесе “непоправими щети” на световния ред, предаде АФП. http://www.focus-news.net/?id=n890011 Румъния смята обявяването на независимостта на Косово за “незаконен” акт, заяви румънският президент Траян Бъсеску днес, предаде АФП. http://www.focus-news.net/?id=n889802 Безпризорните за Косово Таки on Пон 18 Фев 2008, 23:07 http://bezprizorni.forumotion.com/forum-f8/topic-t58.htm#8934 Let's go komarKo .. Таки on Пон 18 Фев 2008, 23:18 Което ни води и към този нов сайт: Честито, Христо ! Страницата е добавена в списъка на "Личните страници" - Portal - Links . More Kosova Таки on Вто 19 Фев 2008, 10:23 Траян Бъсеску обяви, че румънската дипломатическа служба в Прищина ще прекрати дейността си, предаде агенция Медиафакс. “В момента в Прищина имаме дипломатическа служба, която е към румънското посолство в Белград. С отказа ни да признаем провинция Косово за независима държава дейността на тази служба се прекратява”, е казал в понеделник вечерта Траян Бъсеску. http://www.focus-news.net/?id=n890238 (Ще се допълва с днешни новини) Boabab on Вто 19 Фев 2008, 11:18 Хареса ми! Харесаха ми и рисунките! Boabab on Вто 19 Фев 2008, 11:20 Таки написа: http://bezprizorni.forumotion.com/forum-f8/topic-t58.htm#8934 Ригас бе, много наляво гласуват безпризорните. Боабабе бе, Таки on Вто 19 Фев 2008, 11:22 Защо мислиш, че това е "лява" позиция? Един закъснял отговор на pheras: Таки on Вто 19 Фев 2008, 11:35 Отговорът за мен е не. Не, засега. (pheras) Това - за смяната на въпроса - е вярно само наполовина. Тези, които отговарят "да" - признаваме Косово, сега или по-късно - нямат проблем. Но тези, които отговарят "не" - не признаваме Косово, се връщат към оригиналния въпрос, във вида "А какво Косово признаваме" ? Таки on Вто 19 Фев 2008, 14:01 Нека не се забравя и компонентата "пладнешки грабеж" .. В резултат на международното признаване на Косово големите фирми от Сърбия биха могли без никакви компенсации да изгубят имуществото си в областта, чиято стойност се изчислява на най-малко няколко милиарда евро, пише днес сръбският вестник “Данас”. Съдейки по съобщенията на косовските официални представители, планът на Марти Ахтисаари изцяло ще бъде приложен, което по всичко изглежда означава, че ще бъде приложен и анекс 7, който определя правото на собственост над фирмите на територията на Косово. В този анекс се посочва, че правото на собственост на фирмите, държавна собственост, ще бъде прехвърлено на Косово, но никъде не се посочва, че държавата Сърбия ще бъде обезщетена за това. http://www.focus-news.net/?id=n890300 Димитри Иванов за Косово Таки on Сря 20 Фев 2008, 08:21 http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2891&sectionid=5&id=0001101 Тирана посрещна Буш като ангел-спасител. На 10 юни 2007 г. той заяви: Ако Белград и Прищина не се разберат, ще кажем "Стига!" Косово ще обяви независимост едностранно. Вашингтон ще я признае напук на Съвета за сигурност на ООН (International Herald Tribune, 11, 6, 2007). Виж ти логика! За създаване на палестинска държава половин век не стигна, а за косоварска - няма и две години преговори и - "Стига!" chocho on Сря 20 Фев 2008, 12:08 Квебек заплаши да последва Косово 20 февруари 2008 / News.dir.bg Едностранното обявяване на независимостта на Косово се превърна в повод за главоболие за Канада, която сега търси начин да я признае, без да окуражава сепаратистките тенденции в провинцията Квебек, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА. Около половината от жителите на Квебек искат независимост. Квебекската партия, която е в опозиция в парламента на провинцията, обяви, че ако Отава признае независимостта на Косово, то тя ще трябва да признае и евентуална независимост на канадската провинция, ако се стигне до подобна ситуация. В Квебек имаше два референдума за отцепване на провинцията от Канада. Те бяха организирани през 1980 г. и 1995 г., но и двата се провалиха, припомня Ройтерс. Не трябва да се правят сравнения между косовския прецедент и ситуацията в канадската провинция Квебек, заяви в колумбийската столица Богота канадският външен министър Максим Берние. "Ситуациите в Косово и Квебек са напълно различни. И дума не може да става за сравнение между тях", заяви дипломат номер едно на Канада. "Косово е уникална ситуация, в която са замесени период на война, етническо прочистване и международна интервенция. В Квебек дори не е имало война", припомни още Берние. Той е на латиноамериканска обиколка, включваща Колумбия и Хаити на първия етап. Берние допълни, че подобно на други държави и Канада прави оценка на ситуацията около Косово. http://dnes.dir.bg/2008/02/20/news2686389.html#sepultura Странна ми се вижда логиката на г-н дипломата по-горе... Едно разумно предложение Таки on Сря 20 Фев 2008, 12:40 От “Новото време” излязоха с предложение за предприемане на 3 конкретни стъпки от страна на България, за да може страната ни да формулира обща политика заедно с останалите балкански страни-членове на Европейския съюз - Румъния и Гърция. По този начин, според нововремци, ще се постигне трайна и стабилна позиция, каквато досега няма. Това се казва в официално изявление на партията, изпратено до Агенция “Фокус”. Повече: http://www.focus-news.net/?id=n891244 Помощ, граждани! on Сря 20 Фев 2008, 12:51 може би никой не си дава сметка на това, до което може да доведе прецедента косово не съм се занимавал достатъчно с темата, но казуса определено е интересен: след квебек ще последват и други nikiforov on Сря 20 Фев 2008, 21:00 доста обширно , но нищо конкретно , се тиражира "приказката " ,че Хашим Тачи е мафиот ,нарко трафикант ,терорист убиец.... АЗ не знам ! щях да спомена , като във вица за биенето на афроамериканците ,че почти всичките герои на Израел са ...., по сегашните тертипи ..хм поне терористи ...,но не го споменах , да не ме обявят , танаска - израелската гражданка , в анти семитизъм ... голяма интродукция .... "Религиозните стереотипи" откъде смяташ да ги вадиш? Да не би от крачола? Що се отнася до религиозните аргументи за заселването на една или друга земя, то те са смехотворно неадекватни. Най-яркия пример на това е Израел: повечето на отците му основатели били социалисти-атеисти, но погрешно решили, че като кажат на арабите и останалия свят, че Господът им е обещал тази земя, това шъ фане повече дикиш. Излезна пък точно наопаки (каква изненада!): ония също си имали своя Б-г, който им обещал същата земя... Така конфликтът става вечен и неразрешим. Ако бяха им казали нещо съвършено разбираемо за всеки човек: искаме тази земя, трябва ни, и ако не ни я дадете, ще ви изтребиме - защото можем, а не защото сме по-готини. Случеше ли се това, досега да се е видяло, кой какво може и работата да е благополучно приключила (благополучно за едните ИЛИ за другите). С Косово не е по-различно." Таки on Сря 20 Фев 2008, 21:10 Иска ми се да вярвам, че не съм консерватор, но в случая се страхувам от тази уникална стъпка срещу международния правов ред, на който мисля, че се крепи стабилността и напредъка на Европа след войната. Цели 63 години. Аналогии с далечни времена или с други континенти не ме трогват особено. Напомням, че самият ЕС в последната си декларация е намерили за необходимо да подчертае (очевидно, под натиска на някои страни-членки) , че "юридически случаят на Косово е sui generis, т.е. от него не произтича никакъв прецедент" . Какво по-добро соказателство за това, че "случаят" силно куца ? ? nikiforov on Сря 20 Фев 2008, 21:16 Таки , едно време се оправдавахме с обективните факти ... Признай ,че беше доста тъпо ! Грешка - с обективните обстоятелства ! това беше любимият термин Повтарям добавката си по-горе. Таки on Сря 20 Фев 2008, 21:20 Напомням, че самият ЕС в последната си декларация е намерил за необходимо да подчертае (очевидно, под натиска на някои страни-членки) , че "юридически случаят на Косово е sui generis, т.е. от него не произтича никакъв прецедент" . Какво по-добро доказателство за това, че "случаят" силно куца ? ? nikiforov on Сря 20 Фев 2008, 21:27 Когато палестинците се разберат помежду си , тоест излъчат в един момент , една безспорна кандидатура , с възможности да обедини болшинството от народа си , тогава ще има палестинска държава , въпреки нежеланието на Израел - косоварите го направиха бързо - факт ! Не мисля ,че случващото ,е добро или зло - то е факт ! Ако е мъртво родено като в Кипър , никой няма да му обърне внимание , но му обръщат ! Маестро, Северен Кипър и Косово .. Таки on Сря 20 Фев 2008, 21:35 .. имат много аналогии. И в двата случая е имало чужда военна намеса, и в двата случая е имало етническо прочистване. Аз не мога да кажа "ДА" на независимо Косово, без да кажа "ДА" и на независим Северен Кипър. Щом второто няма никога да го направя, няма как да направя и първото. Откъде накъде албанците на Тирана ще крепят своите братя по етнос в Косово, а аз в Атина ще предавам своите в Кипър? Не искам да имам повече права от един албански Таки. Искам да имам същите права с него ! В калабалъка забравихме и Крим ... Таки on Пет 22 Фев 2008, 10:59 Докато президентът прагматично се отклонява от отговор, експертите уверяват, че Украйна няма да признае суверенитета на Косово. Защо? Директорът на Киевския институт по проблемите на управлението Кост Бондаренко заявява, че заради заплахата от отделянето на Крим. “Украйна прекрасно разбира, че Косово е прецедент, следваща стъпка на който ще бъде Крим”. Директорът на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребинский отбелязва, че Украйна може да признае независимостта на Косово в случай, че на президента бъде оказан натиск от страна на САЩ. http://www.focus-news.net/?id=n892879 И Република Сръбска, разбира се .. Таки on Пет 22 Фев 2008, 11:14 Босна и Херцеговина е застрашена от разпадане, пише на електронната си страница австрийският вестник “Куриер”. След независимостта на Косово сега искат да се отделят и сърбите в Босна и Херцеговина. Така страната ще изгуби половината си. Ако повечето страни от ООН признаят независимостта на Косово, тогава сърбите в Босна и Херцеговина ще проведат референдум за статута си, се казва в резолюция на парламента на босненските сърби в Баня Лука. Независимостта на Косово заплашва държавната цялост на Босна и Херцеговина, която се състои от Мюсюлманско-хърватска федерация (Федерация Босна и Херцеговина) и Република Сръбска. Двете части имат свои собствен парламент и собствено правителство, които открито считат централните институции за слаби. http://www.focus-news.net/?id=n892778 Близки позиции Логик on Пет 22 Фев 2008, 13:56 nikiforov написа: С Косово не е по-различно." Маестро, за втори път отбелязвам близки позиции. За съжаление май тъдява няма други като нас. Затова да внимаваме - да не ни набият. да не ни набият. Таки on Пет 22 Фев 2008, 14:30 Г-н Логико, ще ми е тъжно да узная, че във Вашите среди за несъгласие бият. Иска ми се да вярвам, че в този свободен форум няма да Ви набият. Най-много да ви навият. ( Отново опасна близост на думите за някои чужденци, нали? ) Виц- новичък Надя on Пет 22 Фев 2008, 14:34
9,758,046
https://www.challengingthelaw.com/grajdanski-proces/sumarno-sadebno-reshenie/
2020-01-26T20:15:21
[ "de lege lata", "de lege ferenda", "de lege lata", "de lege lata", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "de lege ferenda" ]
Сумарното съдебно решение в българското процесуално право – de lege lata и de lege ferenda | Предизвикай правото! Публикации Граждански процес Сумарното съдебно решение в българското процесуално право – de lege lata и... Сумарното съдебно решение в българското процесуално право – de lege lata и de lege ferenda Sun, 10 August, 2014 Настоящият доклад, който няма претенции за изчерпателност или за окончателност, а само цели да постави началото на една дискусия, е посветен на института на сумарното съдебно решение („summary judgment“), познат на англо-американското право1 и възможностите за рецепцията му у нас. 2. Институтът на сумарното решение От чисто езикова гледна точка, сумарно е това решение, разрешаващо спор, без провеждане на пълно съдебно разглеждане. Каква е същината на института? Същият може да се разглежда като диференцирана съдебна процедура, при което се постановява съдебно решение, разрешаващо по окончателен начин, т.е. със сила на пресъдено нещо, материалноправен спор, без да се провежда исков процес по общия ред. Касае се именно за диференцирана съдебна процедура, приложима поначало при всички искови производства, но не и за особено исково производство за разглеждане на определена категория материалноправни спорове. Сумарното решение като вид акт, с който първоинстанционният съд може да приключи процеса, има всички характеристики на едно съдебно решение по съществото на спора, веднъж влязло в сила. Постановява се в случаите, при които между страните не съществува спор относно съществените за материалноправните им отношения факти, а спорът зависи единствено от приложението на закона и едната от страните (ищецът или ответникът) има право на постановяване на решение с определен резултат въз основа на приложимата материалноправна норма. Например, дори и всички факти, изтъкнати от ищеца в исковата молба, да бъдат доказани или макар и преди това същите да се признават от ответника, искът не може да бъде уважен, защото твърдяното субективно право, предмет на делото, не е признато от правния ред или е прекратено, погасени и пр. не е възникнало. В такъв случай е безсмислено провеждането на съдебно дирене, събиране на доказателства и пр. Такъв е и случаят, при който между страните няма спор по фактите, а само по правото, а по спорния правен въпрос има задължителна съдебна практика (прецедент, създаден от Върховния съд, пряко относим към спора). Друг пример, който е особено актуален у нас, ответникът признава обстоятелствата, изтъкнати в исковата молба, признава и, че ищецът е имал вземане срещу него. Заявява обаче възражение на погасяване на ищцовото вземане по давност, което, видно от самите данни в исковата молба, е очевидно основателно. При преобладаващата понастоящем у нас концепция за възражението за давност като материалноправно перемпторно възражение, в такъв случай съдът ще следва да проведе исков процес, да събира доказателства и след като признае, че ищцовото вземане съществува, да приеме, че същото е погасено по давност и на това основание да отхвърли иска. Което е безсмислено от гледна точка на време и ресурси. Институтът на сумарното съдебно решение има особено значение за англо-американското право и е възникнал от необходимостта да не се провежда пълен съдебен процес (”trial”) с участие на съдебно жури в случаите на очевидна неоснователност на ищцовата претенция или обратно – очевидна нейна основателност с оглед неоспорваните факти и от гледна точка на приложимата материалноправна норма. Макар същият да се е зародил в правото на Англия, именно рецепцията му в правото на отделните американски щати и федералното законодателство на САЩ е това, което му е дало живот и развитие. И това не е случайно. Известно е, че английското право в голяма степен се е отказало от ползването на съдебно жури по граждански дела. Но американското не се е отказало и няма как и да се откаже, доколкото Конституцията на САЩ и конституциите на почти всички отделни щати гарантират конституционното право на процес със съдебни заседатели по почти всички граждански дела за разглеждане на искови съдебни производства. Известни са, също така, особеностите на процеса със съдебни заседатели по американското право и непредсказуемостта на същия, както и широко признаваната възможност за присъждане на наказателни обезщетения. По тази причина най-вече ответникът, срещу когото е заведен иск, който би могъл да му струва значителни средства и усилия, има интерес от прекратяването му преди процеса със съдебни заседатели и то окончателно – с постановяване на сумарно решение. Известна е и особеността на американската процедура по обезпечаване на доказателствата (”discovery”)2, която също поставя страните пред редица предизвикателства. Независимо от горните особености на института, целта на настоящия доклад е да покаже, че същият, съответно модифициран, може да намери полезно приложение и у нас. 3. Предварителни бележки към въпроса за рецепцията му у нас 3.1. Нашето процесуално право, такова каквото беше до приемането на новия ГПК, и плод на една продължителна законодателна традиция, установена с приемането на ГПК от 1952 г., възприемаше принципа на диренето на обективната истина и на засиленото служебно начало3. Съдебните постановления, които съдът в исковия процес постановява за приключване на производството, бяха решения и определения. С определения съдът слагаше край на исковия процес, при наличието на процесуални пречки или липсата на процесуални предпоставки за разглеждането на делото. Във всички останали случаи съдът беше длъжен да проведе пълно съдебно разглеждане на спора, дори и например да е напълно очевидно, че ответникът признава иска, показва пълна пасивност в процеса4. Посочената особеност на нашето право, плод на идеологическото и доктринерно увлечение по концепцията за обективната истина и засиленото служебно начало, беше премахната с приемането или по-скоро възстановяването, в новия ГПК на отдавна познатите по света и на нашата до1944 г. традиция институти на решението при признанието на иска и неприсъственото решение, чиято особеност се състои в това, че са диференцирани съдебни процедури, приложими поначало при всички искове, и при които се постановява акт по съществото на спора, със сила на пресъдено нещо, но без да се провежда пълно съдебно производство или без съдът да мотивира акта си по съществото на метериалноправните отношения. 3.2. На следващо място, съдът беше длъжен да проведе пълноценно съдебно производство, включително да допусне и събере всички допустими и относими поначало към спора доказателства, макар ищцовата претенция да е очевидно неоснователна. Т.е. макар от изложеното в самата искова молба да е видно, че дори и фактите, описани в нея, да са осъществили, искът ще бъде неоснователен поради действието на материалноправната норма5. Наопаки, ако искът беше очевидно основателен, например защото ответникът признава фактите, изложени в исковата молба, но противопоставя очевидно несъстоятелни от правна гледна точка възражения, съдът също не можеше направо да постанови решение, а следваше да проведе пълен исков процес. На следващо място, дори при конститутивните искове в теорията, ако не и в практиката, господстваше становището, че съдът не може да се произнесе с определение, ако смята, че претендираното постестативно право не съществува или не подлежи на задължително упражняване по съдебен ред. Дори и това да е очевидно от правна гледна точка, приемаше се, че въпросът е по същество, доколкото страните може да спорят именно по въпроса дали положителното право предвижда потестативни права от този род да съществуват изобщо или да се упражняват по съдебен ред. Последното становище е пренесено и в новата доктрина по новия ГПК6. И тук е проблемът. Известна е особеността на нашето право, че прекратителните определения поначало не се ползват със сила на пресъдено нещо7. Следователно и не би съществувала пречка ищецът да поднови безсмисления си, обречен и губещ времето на съда и насрещната страна, спор. Именно тук е има място за приложението на института на сумарното съдебно решение. 3.3. Наченки на сумарно произнасяне. Полезността от сумарното произнасяне на съда по основателността на претенцията законодателят осъзна и уреди в института на заповедното производството. Така чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда, че за да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, отрицателна предпоставка на основателността на искането е противоречието на вземането със закона или с добрите нрави. Заповедният съд с отказа си да издаде заповед по чл. 410 ГПК в полза на кредитора, ще направи излишен и по-нататъшния ход на заповедното производство, както и възможността да се води безсмислен и обречен установителен исков процес по реда на чл. 415 ГПК8. Ако обаче ищецът направо предяви осъдителен иск, вместо преди това да предяви вземането си по облекчения ред по чл. 410 ГПК, съдът ще бъде принуден да проведе пълен съдебен процес, за да отхвърли накрая иска на формално основание – че въпреки че същият е доказан като факти, от правна страна исковата претенция следва да се отхвърли поради противоречието й със закона или добрите нрави. Очевидно става дума за безсмислено прахосване на процесуално време и усилия на съда и страните. Случаите са абсолютно аналогични и би трябвало да получат еднакво разрешение9. 4. Въпросът за рецепцията на сумарното решение в първоинстанционното исково производство по новия Граждански процесуален кодекс В действителност „сумарно” съдебно производство и по новия ГПК би могло да се получи. Имам предвид хипотезите, при които първоинстанционният съд отхвърли всички доказателствени искания на страните или такива просто няма, защото между страните не съществува спор по фактите, респ. по реда на чл. 146 ГПК съдът обяви всички факти за безспорни и ненуждаещи се от доказване. В такъв случай спорът между страните е само по приложението на материалното право. Съдът ще даде ход на устните състезания в първото и единствено съдебно заседание и ще го обяви за решаване. А ако правният въпрос е абсолютно безспорен, не съществува пречка съдът да постанови решение дори в съдебно заседание. Не това обаче е приложното поле на института. Същият би могъл да се приспособи, като се предвиди, че било ищецът с исковата молба, било ответникът с отговора на исковата молба могат да поискат постановяване на сумарно решение в своя полза. По допустимостта на същото съдът би могъл да се произнесе с постановяването на определението и проектодоклада по чл. 140 ГПК, като ако не намери основания за постановяването му, то с определение, което е необжалваемо, следва да откаже да го постанови и да определи продължаване на съдопроизводствените действия. Възможно е също така съдът да отложи произнасянето за съдебно заседание, в което да постанови както определението за решаване на делото с постановяване на сумарно решение, така и самото сумарно решение. Предпоставките за постановяване на такова решение биха могли да бъдат заети пряко от чл. 56 от федералните процесуални правила на САЩ: съдът постановява сумарно съдебно решение, ако страната, която е подала искането за такова решение, установи, че не съществува спор по никой съществен за спора факт и че исканията на страната (иска на ищеца или материалноправните възражения на ответника) по силата на приложимата материалноправна норма се явяват основателни. Така постановеното сумарно решение следва да се връчи на страните и подлежи на обжалване по общия ред пред въззивната инстанция и при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на касационно обжалване. 5. Сумарно решение извън исковия процес Би било разумно и институтът да се приспособи и извън исковия процес, например при охранителните производства. Известно е, че отказът да се удовлетвори молба за издаване на охранителен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо. Молителят може да подновява до безкрай исканията си и то не само при променена фактическа обстановка. При това отказът може да е постановен поради обстоятелството, че искането е недопустимо, т.е. с прекратително определение, поради обстоятелството, че законът не предвижда издаването на охранителен акт, какъвто молителят иска или за случаите, в които го иска. Именно за тази хипотеза би могло да се предвиди възможност за издаване на сумарно съдебно решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо по спорния процесуален въпрос. 6. Сумарното решение и въззивното производство 6.1. Сумарно съдебно решение може да се помисли да се въведе и във въззивното производство. Ето предпоставките за това: Известно е, че новият ГПК силно ограничи възможностите за доказателствени искания във въззивната инстанция. От друга страна, пределите на въззивната проверка са ограничени – чл. 269 ГПК. На практика възможно е, ако нито въззивникът, нито въззиваемата страна оспорват фактическите констатации на първата инстанция, спорът да е чисто правен. В такъв случай и особено ако по спорният въпрос има задължителна практика, провеждането на открито съдебно заседание по делото би било напълно безсмислено и загуба на време и усилия за съда и страните. Оттук и полезността на въвеждане на възможност за сумарно въззивно съдебно решение при нарочно искане от някоя от страните или по инициатива на съда след размяната на съдебните книжа по жалбата. Такова сумарно (въззивно) решение би могло да се постанови по реда на чл. 267 ГПК10. 6.2. Особено полезно би било уреждането на възможност за постановяване на сумарно решение във въззивното производство при недопустимост на първоинстанционното такова в обжалваната му част. Понастоящем произнасянето на въззивният съд по допустимостта на първоинстанционното решение е такова по съществото на въззивната жалба и става с решение след провеждане на открито съдебно заседание11. По отношение вида на акта, с който приключва производството, de lege ferenda не биха могли да се отправят никакви препоръки за промяна. Но по отношение на необходимостта от насрочване на открито съдебно заседание по въззивното дело определено може да се препоръча предоставянето на право на въззивния съд по молба на страна или служебно след размяната на книжата по чл. 263 ГПК и в закрито заседание да може да постанови сумарно въззивно решение, с което, след като обезсили недопустимото първоинстанционно такова, да прекрати производството по делото или да върне същото на първоинстанционния съд. 7. Сумарно решение и касационно производство Производството по допускане до касация, уредено в чл. 288 ГПК и чл. 280 ГПК, макар и да няма общо исторически и функционално12 с института на сумарното съдебно решение, разкрива близост със сумарната процедура. Съставът на ВКС по допускане на факултативната касация играе ролята на „цедка” за очевидно неоснователните жалби, а мотивите му – често в лаконичен вид – излагат неоснователност на доводите на касатора поради пълното съобразяване на въззивния съд с практиката на върховната инстанция по приложението на материалния и процесуалния закон. Факултативната касация в същото време, освен средство за упражняване от страна на ВКС на конституционната му функция да следи за точното и еднакво приложение на закона от съдилищата, е и средство, облекчаващо върховния съд в неговата правоприлагаща дейност по конкретни дела – спестяващо му необходимостта и усилията да насрочва открити съдебни заседания за разглеждане на явно неоснователни и/или обречени касационни жалби13. Настоящият кратък доклад цели единствено да постави началото на дискусия по въпроса за възможността от рецепция на института на сумарното съдебно решение в нашето процесуално законодателство. Ето защо не съм и целял да правя предложения de lege ferenda, нито да правя сравнителноправен преглед на уредбата на института в чуждото право с преценка на нейната приложимост у нас. Целта ми бе да посоча практическите нужди, които съществуват в момента по ускорено разрешаване на определен тип правни спорове, както и съществуването на процесуален институт в чуждото законодателство, отговарят на същите нужди в други правни системи. Мисля, че внимателната рецепция на този правен институт у нас би била полезна14. 1 За сумарното решение вж. Friedenthal, J., M. K. Kane, A. R. Miller. Civil Procedure. 4th ed. West, 2005, 465-480. 2 Friedenthal, J., M. K. Kane, A. R. Miller. Op. cit., Ch. 7. 3 Сталев, Ж. Принципът за дирене на обективната истина и развитието на правомощията на съда при попълване на делото с факти и доказателства н гражданския процес на НРБ. – Във: Въпроси на народодемократичното право на НРБ през изтеклите 15 години. С., 1959. 4 Сталев, Ж. и др. Българско гражданско процесуално право. 8 изд. С.: Сиела, 2006, 233-238, 448-450. 5 Според Сталев, Ж. и др. Българско гражданско процесуално право. 8 изд., с. 340, основателността или неоснователността на предявения иск може направо да следва от закона при изнесените от страните факти. Ето защо издири ли приложимия закон, съдът трябва с оглед на него да прецени основателността на иска, като изхожда от фактическите твърдения на страните, така както са направени, без да проверява тяхната истинност чрез преценка на доказателствата. Подобен подход, според проф. Сталев, спестява ненужната работа на съда да преценява истинността на фактически твърдения, които са без значение за решаването на делото. Огромният брой дела, според проф. Сталев, предявените права или задължения се основават на закона. Институтът на сумарното решение според мен е именно средство за практическо реализиране на последната констатация на проф. Сталев. 6 Сталев, Ж. и др. Българско гражданско процесуално право. 9 изд., първо изд. по новия ГПК. С.: Сиела, 2012, с. 196. Според мен неправилно. Чл. 124, ал. 3 ГПК за първи път изрично и по общ начин предвиди (нещо, което и по отменената процесуална уредба бе безспорно), че съдилищата могат да разглеждат конститутивни искове, и то само в случаите, предвидени в закон. Според мен обаче при уредбата на новия ГПК, а и при уредбата на стария, този въпрос принципно признато ли е от правния ни ред твърдяното спорно потестативно материално право – е част от въпроса за подведомствеността на процеса и за правния интерес от предявяването на иска. Следователно, ако от самата искова молба е видно, че се твърди наличието на потестативно право и се иска от съда да постанови промяна на гражданско правоотношение, каквото нашето положително право не познава и не урежда, съдът е длъжен с определение да прекрати производството като недопустимо. 7 Сталев, Ж. и др. Българско гражданско процесуално право. 8 изд., с. 474. 8 Чернев, С. – Във: Иванова, Р., Бл. Пунев, С. Чернев. Коментар на новия Граждански процесулаен кодекс. С.: Труд и право, 2008, с. 629. 9 Excursus: може би именно идеята за нуждата от прекратяването на очевидно безсмислените и обречени процеси е това, което обяснява част от противоречията в практиката досежно разграничаването на материалноправна и процесуална легитимация особено по трудови дела. – вж. т. 2 от Тълкувателно решение от 30.03.2012 г. по т.д. № 1/2010 г., ОСГК, с което е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпросите за разграничаването на пасивната материална и процесуална легитимация по искове на уволнения работник или служител по чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 КТ в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ. 10 Пример: с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГТК, бе дадено тълкуване на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. С тълкувателното решение (в мотивната му част) на практика бе установено, че давността за вземанията на дружествата за комунални услуги по отношение на потребителите на такива услуги се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В същото време тълкувателното решение завари стотици, ако не и хиляди, дела, образувани по въззивни жалби на такива дружества срещу първоинстанционни съдебни решения в отхвърлителната им част по отношение на главницата, в които жалби единственият довод е, че съдът неправилно е приложил материалния закон като е приел, че е приложима нормата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. По тези дела са насрочени открити съдебни заседания или ще бъдат насрочени такива. В същото време с оглед правомощията на въззивната инстанция и постановките на тълкувателното решение провеждането на такива открити заседания се явява безсмислено и губещо време и усилия на въззивния съд, а жалбите на дружествата – обречени. Ако съществуваше процедура за постановяване на сумарно въззивно решение по реда на чл. 267 ГПК в закрито заседание в случая всички тези въззивни производства щяха да приключат без насрочване на съдебно заседание. 11 Чл. 270, ал. 3 ГПК; т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 2004 г. по т.д. № 2/2004 г., ОСГТК. 12 Брайков, В. Достъп до касация – исторически и съвременни паралели. – Адвокатски преглед, 2009, № 8-9, passim. 13 Когато не е поискано събиране на доказателства в касационното производство (а такива без друго принципно биха били недопустими в огромния брой случаи) или никоя от страните не е заявила изрично, че ще се възползва от възможността да присъства в съдебно заседание, насочването на открито съдебно заседание по делото е безсмислено прахосване на процесуално време и усилия на съда. – вж. Ангелов, Г. – Във: Пенчев, К., Ив. Тодоров, Г. Ангелов, Б. Йорданов. Административнопроцесуален кодекс. Коментар. С., 2006, с. 396. 14 Според данните у Coleman, Br. Summary Judgment: What We Think We Know vs. What We Ought to Know. – Loyola University Chicago Law Journal, vol. 43 (2012), p. 5,8 % от делата в първоинстанционните федерални съдилища на САЩ, участвали в проучването, за 2000 г. са приключили със сумарно съдебно решение. Предишна статияДекарт и любовта към геометрията Следваща статияТелесната модификация и тялото-камикадзе Спорната съдебна администрация на гражданските отношения
9,764,073
http://hpberov.blogspot.com/2010/09/blog-post_03.html
2017-03-30T20:24:39
[ "дело 217", "дело 215", "дело 212", "дело 211", "дело 222", "дело 223", "дело 210", "дело 219", "дело 218", "дело 220", "дело 216", "дело 229" ]
ПРАВО И РЕЛИГИЯ В БЪЛГАРИЯ: НЕПРАВОМЕРНИ МАНАСТИРСКИ РЕСТИТУЦИИ НЕПРАВОМЕРНИ МАНАСТИРСКИ РЕСТИТУЦИИ Преди няколко дни стана известно, че СУ си върна неправомерно отнет от Църквата имот. Какво точно означава това съобщение най-добре знаят журналистите, които са го публикували, но факт е, че в по-долу приложеното Решение на ВКС от 17.08.2010 г., се съдържат достатъчно доказателства, за да може по-сериозно да се обърне внимание върху отговорността (административна и наказателна) на лицата не само от държавни и общински служби, които фактически са извършили реституцията, но и на представителя на висшия клир, който отговаря за църковното имущество в съответната Варненска епархия, без чиято благословия едва ли щеше да бъде изпълнена реституцията. Най-малкото, което се вижда от Решението на ВКС е, че по несъмнен начин е доказано, как са нарушени императивни правила от имущественото право на църквата. Заменяно е и е отстъпвано право на собственост от страна на църквата, което никой висш клирик, според каноните, няма правомощия да извършва. Всичко това би могло да се анализира по-добре, ако се прочете внимателно самото Решение на ВКС. Самият правораздавателен акт на Върховния касационен съд е сигнал, че е крайно време да се пристъпи към ревизиране на тринадесетте митрополии в България. № 945/2009 год. София, 17.08.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова гражданско дело № 2220/2008 година и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл.218а ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д.в. бр. 59 / 2007г. в сила от 01.03.2008г. С решение № 72 от 22.01.2008г. по гр.д. № 1608/2007г. Варненският окръжен съд, гражданско отделение е отменил частично решението на Варненския районен съд по гр.д. № 3198/2002г. и е отхвърлил иска на СУ”С” гр. С. за установяване , че М. „С” гр. В. не е собственик на следните имоти: 1. Незастроено дворно място с площ от 5474 кв.м., представляващо част V, в което са включени т.131, т.145, т.141, т.138 и т.136 при граници: част IV, VI, част VII, VIII и част IX; 2. Н. място с площ от 421 кв.м., представляващо част втора, вкл. т.20, т.27, т.26, т.23 и т.24 при граници: част І, ХІ, ІІІ и път; 3. Н. дворно място от 61522 кв.м. представляващо част Х, включващо т.182, т.180, т.119, т.125, т.129, т.39, т.51, т.55 и т.59, при граници: част четвърта, част девета и залесена част; 4. Н. дворно място с площ от 1968 кв.м., представляващо част I, включваща т.1, т.18, т.11, т.10, т.5 и т. З, при граници: част втора, част трета и път; 5.незастроено място с площ от 4227 кв.м., представляващо част III, включващо т.29, т.38, т.35, т.32 и т.31 при граници: част първа, част втора, част единадесета и залесени полета, всички в регулационните граници на Б. градина гр. Варна върху терена с обща площ от 360930 кв.м. Отхвърлен е и иска на СУ”С” гр. С. против „С” АД гр. В. за установяване, че дружеството не е собственик на следните имоти: 1.незастроено дворно място от 122 778 кв.м., представляващо част IV, включващо т.182, т.110, т.105, т.180, т.101, т.97, т.65, при граници: част трета, част пета, част девета и част десета;. 2. незастроено дворно място с площ от 4000 кв.м., представляващо част VІ с т.146,156,155,154,151,147 при граници част пета, част осма, част девета и път; 3. Н. дворно място от 7446 кв.м. – част VІІ т.160,164,163 и 162 при граници част шеста, част осма и път. 4. незастроено дворно място от 6063 кв.м. представляващо част VІІІ т.165,170,167 и 166 при граници част седма, част пета и път; 5. незастроено дворно място от 4704 кв.м. , представляващо част ІХ , включваща т.171,176,179,175 и 174 при граници цветни декоративни лехи, почивна станция на И. и път ; 6. нива с площ от 12114 кв.м., пета категория ЕКНМ 10135, ПИ 191 по картата на възстановената собственост, отговаряща на част от имот пл. № 141 от 6745 дка и част от имот пл;№ 143 с площ от 5152 дка по К. план от 1956г. при граници ОКЕ № 1* Б. градина, ОКЕ 152, канал, ОКЕ № 1* местен път и землищна градина, 7. нива с площ от 6965 кв.м. ЕКНМ 10135, представляваща поземлен имот 330, отговарящ на част от имот пл. №119 с площ от 0.815 дка, част от имот пл. № 121 с площ от 6.150 дка при граници част ІV и път В. З. пясъци, 8.нива с площ от 2500 кв.м. ЕКНМ 10135 състояща се от две части – нива от 153 кв.м. част от пл. № 115 и втора част с площ от 2347 кв.м. пл. № 116 с площ от 0.929 дка и част от имот пл. № 117 с площ от 1.247 дка при граници ОКЕ № 3* съоръжения за поддържане на държавна собственост О, канал, път, землищна граница по КП от 1956г. Първоинстанционното решение , с което е отхвърлен насрещният ревандикационния иск на „С” АД гр. В. срещу СУ”С” за предаване владението на същите имоти, предмет на договор за замяна с манастир „С” , оформен с нот.акт № 31/2002г. е оставено в сила. Решението е обжалвано от ищеца С. „С” в частта, в която са отхвърлени предявените от него отрицателни установителни искове за собственост. С втора касационна жалба решението е обжалвано и от „С” АД гр. В. в частта по отхвърления насрещен ревандикационен иск. По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Софийският университет „С” е предявил искове против „С” АД гр. В. и М. „С”гр. Варна за установяване, че ответниците не са собственици на земи, които са включени в района на Б. градина в гр. В.. Т. в исковата молба са, тя е изградена в съответствие с Наредбата за ботаническите градини, дендрариумите и ботаническите кътове /Д.в.бр. 70/1961г. / в сътрудничество между О гр. В. и Софийския университет „С” по договор, сключен между тях за създаване на У. ботаническа градина и че в границите на нейната територия не е имало манастирски земи. Ответникът М. „С” гр. В. е оспорил иска с възражение, че се касае за земеделски земи на манастира, които подлежат на възстановяване по реда на чл.29 ЗСПЗЗ. Ответникът „С” АД гр. В. е оспорил иска противопоставяйки право на собственост, придобито по договор за замяна с М. „С” гр. В. като е предявил и насрещен ревандикационен иск срещу Софийския университет „С”. В. съд е приел, че при въведените в исковата молба твърдения за суброгация в правата на държавата, за ищеца по първоначалния иск С. „С” съществува правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо правото на ответниците, основано на титул за собственост върху спорните имоти, който е несъвместим с правата на държавата. Разглеждайки спора по същество съдът е достигнал до извода, че актът за публична държавна собственост № от 1999г. както и цитираното в него писмо обективно не създават твърдяните от ищеца права, тъй като не е било спазено изискването на чл.94 ал.2 от Наредбата за държавните имоти Д.в.бр.79/1975г./отм./ за предаване на имота за управление на Софийския университет „С” със съгласие на П. на К. за наука, технически прогрес и висше образование като висшестоящо на университета ведомство, от което е направен и извод, че С. „С” не е носител на права, засегнати от титула на ответника „ пропъртис” АД гр. В.. По насрещния иск съдът е приел, че е неоснователен, защото „С” АД не е доказал правото собственост на своя праводател М. „С” гр. В. на твърдяното основание – придобивна давност като е изложил съображения, че нито писмените доказателства, нито гласните установяват давностно владение в продължение на повече от двадесет години преди кооперирането на земята, колкото е бил необходимия по действащото по това време право – чл. 34 от отменения Закон за давността. Решението е валидно и допустимо. Касационната жалба на Софийския университет „С” е основателна, а касационната жалба на „С” АД гр. В. е неоснователна поради следното: По правилото на чл.127 ал.1 ГПК/отм./ при действието на който е разгледано делото пред инстанциите по същество ответникът по отрицателния установителен иск е длъжен да докаже своето придобивно основание, както и да изчерпи всичките си възражения, изключващи правото на собственост на ищеца. В случая ответникът се е защитавал не само с възражения, а е предявил и насрещен собственически иск като е поискал ищецът по отрицателния установителен иск да му предаде владението на имотите. Предмет на доказване по насрещния иск също е правото на собственост на „С” АД гр. В.. С. по ревандикационния иск е обуславящ решението по отрицателния установителен иск и затова първо следва да се разгледа жалбата на „С” АД гр. В.. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че в производството за възстановяване на собствеността не се разрешават спорове за материално право. При спор за собственост заинтересованата страна, на която се противопоставят вещни права и към сегашния, и към минал момент – кооперирането на земята, може чрез възражение да иска съдът да осъществи косвен контрол както за нищожност, така и за унищожаемост на административния акт, обусловена от съществуването на предпоставките за възстановяване на собствеността. В случая Софийският университет „С” като субституент на държавата е възразил по ревандикационния иск,такива са и твърденията по предявения от него отрицателен установителен иск, че земята не е принадлежала на манастира, а е била общинска впоследствие държавна собственост като предоставена за управление на висше учебно заведение. Следователно ищецът по ревандикацията е бил длъжен да докаже елементите на правопораждащия фактически състав на своя праводател – реституция по ЗСПЗЗ, което включва както правото на собственост към момента на отнемане на земите, така и предпоставките за възстановяването им . При цялостна преценка на доказателствата съдът е направил извод, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин двадесетгодишно владение на манастира, тъй като показанията на свидетелите са твърде общи. Те са установили , факти, свързани с ползването на земята от манастира и отдаване на имотите под наем за определен период, което е недостатъчно за установяване признаците на владението като елемент от придобивната давност, както и продължителността на срока на владение при данните по делото за записването на имотите като общински и съдебните спорове за тях. При тези фактически констатации са неоснователни доводите на касатора „С” АД гр. В., че съдът е нарушил задълженията си по чл.188 ГПК /отм./ да прецени доказателствата в тяхната съвкупност, както и за необоснованост на решението. В жалбата, а и в писмената защита, в която са доразвити доводите не се обосновава несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и установеното от доказателствата, развитите съображения са свързани с вътрешното убеждение на съда при преценка на доказателствата, което е правомощие единствено на решаващия съд по същество и не подлежи на инстанционен контрол. С оглед на изложното не се налице твърдяното основание за отмяна на решението по жалбата на „С” АД гр. В. в частта, в която е отхвърлен предявения от него ревандикационен иск и то следва да бъде оставено в сила. Основателна е жалбата на Софийския университет „С” в частта, в която е отхвърлен предявения от него отрицателен установителен иск срещу „С”АД гр. В.. И този иск и ревандикационния иск имат един и същ предмет – правото на собственост на „С” АД и поради това не могат да бъдат решени противоречиво като се отрече собствеността и по двата. С отхвърлянето на ревандикационния иск се признава между страните, че ищецът по този иск не е собственик. Точно в това се състои и търсената чрез отрицателния установителен иск правна защита. В случая ищецът се явява субституент на държавата и доказва правото си да управлява предоставеното му държавно имущество на основание чл.14 ал.1 ЗДС с акт за държавна собственост, който удостоверява както правото на държавата, така и предоставянето на имотите за управление на ведомство или друга организация по §2 ПЗР ЗДС. Изводът на съда, че Софийският университет „С” не притежава право на управление по чл. 14 ал.1 от Закона за държавната собственост е незаконосъобразен. При тълкуването на представения по делото договор , сключен между ГНС гр. В. и Софийския университет „С” се налага извода, че е постигнато съгласие за осъществяване на специфична форма на съвместно сътрудничество по изграждането и стопанисването на Б. градина в изпълнение на изискването на чл.4 от Закона за висшето образование /отм./ за подпомагане на висшите училища при тяхната учебно-преподавателска, научноизследователска и практическа дейност при обучението на студентите. Едновременно с това са използвани научните знания на преподавателския състав за организирането и функционирането на Б. градина. При тази форма на съвместно сътрудничство не е било необходимо изрично съгласие и на П. на К. за наука, технически прогрес и висше образовение, който съгласно чл. 2 ал.1 ЗВО в редакция от 1972г. /отм./ е бил надведомствен държавно-обществен орган за ръководство на висшето образование. Като юридическо лице с основна задача да подготвя специалистите с висше образование Софийският университет „С” е имал автономия и не е бил ограничен от ЗВО /отм./ самостоятелно да участва в различни организационни форми , които подпомагат обучението на студентите и предоставят възможност за научни иследвания, включително и чрез собствено финансиране. С оглед на изложеното като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, въззивното решение следва да се отмени на основание чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ по иска, предявен от Софийския университет „С” като се признае за установено, че ответникът „С”АД гр. В. не е собственик на изброените в исковата молба имоти. По изложените вече съображения по ревандикационния иск са правилни изводите на въззивния съд, че не е доказано правото на собственост на М. „С” гр. В. към момента на обобществяването на земята и съответно този ответник не може да противопостави права, придобити по реституция, тъй като решението по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ е постановено в административно производство и не може да обвърже неучаствалите в него лица. Освен това предоставените на висше училище имоти са със статут на публична държавна собственост на основание чл. 89 ал.2 от Закона за висшето образование и не подлежат на реституиране като изключени от гражданския оборот съгласно чл.7 от Закона за държавната собственост. Ето защо при извършване на косвен контрол за материална законосъобразност на акта на поземлената комисия следва да се приеме, че ответникът М. „С” гр. В. не е собственик и искът срещу него също следва да бъде уважен, а издадените нотариални актове следва да се отменят на основани чл.431 ал.2 ГПК/отм./. При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за всички инстанции в размер на 10 000лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл. чл.218б ал.1 б.”в” ГПК и 218и ГПК /отм./ ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение № 72 от 22.01.2008г. по гр.д. № 1608/2007г. , с което са отхвърлени отрицателните установителни искове, предявени от Софийския университет ” С. К. О. ” гр. С. против М. „С” гр. В. и „С” АД гр. В. и место него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от СУ” С. К. О. ” гр. С. против М. „С” гр. В., че М. „С” гр. В. не е собственик на следните недвижими имоти: 1. Незастроено дворно място с площ от 5474 кв.м., представляващо част V, в което са включени т.131, т.145, т.141, т.138 и т.136 при граници: част IV, VI, част VII, VIII и част IX; 2. Н. място с площ от 421 кв.м., представляващо част втора, вкл. т.20, т.27, т.26, т.23 и т.24 при граници: част І, ХІ, ІІІ и път; 3. Н. дворно място от 61522 кв.м. представляващо част Х, включващо т.182, т.180, т.119, т.125, т.129, т.39, т.51, т.55 и т.59, при граници: част четвърта, част девета и залесена част;4. Н. дворно място с площ от 1968 кв.м., представляващо част I, включваща т.1, т.18, т.11, т.10, т.5 и т. З, при граници: част втора, част трета и път; 5.незастроено място с площ от 4227 кв.м., представляващо част III, включващо т.29, т.38, т.35, т.32 и т.31 при граници: част първа, част втора, част единадесета и залесени полета, всички в регулационните граници на Б. градина гр. Варна върху терена с обща площ от 360930 кв.м. ОТМЕНЯВА на основание чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ нотариални актове №№ 19 том 2 нот.дело 217/2002г., нот.акт №17 том 2 нот.дело 215/2002г., нот.акт №15 т.2 нот.д.213/2002г., нот.акт № 14 т.2 нот.дело 212/2002г., нот.акт № 13 т.2 нот.дело 211/2002г., нот.акт 24 т.2 по нот.дело 222/2002г., нот.акт № 25 т.2 по нот.дело 223/2002г., нот.акт № 12 т.2 по нот.дело 210/2002г., нот.акт № 21 т.2 по нот.дело 219/2002г., нот.акт № 20 т.2 нот.дело 218/2002г., нот.акт № 22 т.2 нот.дело 220/2002г., нот.акт № 18 т.2 по нот.дело 216 /2002г. по нот.дело 229/2002г. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Софийския университет ” С. К. О. ” гр. С. против „С” АД гр. В., че „С” АД гр. В. не е собственик на следните недвижими имоти 1.незастроено дворно място от 122 778 кв.м., представляващо част IV, включващо т.182, т.110, т.105, т.180, т.101, т.97, т.65, при граници: част трета, част пета, част девета и част десета;. 2. незастроено дворно място с площ от 4000 кв.м., представляващо част VІ с т.146,156,155,154,151,147 при граници част пета, част осма, част девета и път; 3. Н. дворно място от 7446 кв.м. – част VІІ т.160,164,163 и 162 при граници част шеста, част осма и път. 4. незастроено дворно място от 6063 кв.м. представляващо част VІІІ т.165,170,167 и 166 при граници част седма, част пета и път; 5. незастроено дворно място от 4704 кв.м. , представляващо част ІХ , включваща т.171,176,179,175 и 174 при граници цветни декоративни лехи, почивна станция на И. и път ; 6. нива с площ от 12114 кв.м., пета категория ЕКНМ 10135, ПИ 191 по картата на възстановената собственост, отговаряща на част от имот пл. № 141 от 6745 дка и част от имот пл;№ 143 с площ от 5152 дка по К. план от 1956г. при граници ОКЕ № 1* Б. градина, ОКЕ 152, канал, ОКЕ № 1* местен път и землищна градина, 7. нива с площ от 6965 кв.м. ЕКНМ 10135, представляваща поземлен имот 330, отговарящ на част от имот пл. №119 с площ от 0.815 дка, част от имот пл. № 121 с площ от 6.150 дка при граници част ІV и път В. З. пясъци, 8.нива с площ от 2500 кв.м. ЕКНМ 10135 състояща се от две части – нива от 153 кв.м. част от пл. № 115 и втора част с площ от 2347 кв.м. пл. № 116 с площ от 0.929 дка и част от имот пл. № 117 с площ от 1.247 дка при граници ОКЕ № 3* съоръжения за поддържане на държавна собственост О, канал, път, землищна граница по КП от 1956г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение № 72 от 22.01.2008г. по гр.д. № 1608/2007г. , с което е отхвърлен равендикационния иск, предявен от „С” АД гр. В. против Софийския университет ” С. К. О. ” гр. С.. ОСЪЖДА М. „С” гр. В. и „С” АД гр. В. да заплатят общо на Софийския университет ” С. К. О. ” гр. С. сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/ разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9,819,332
https://www.challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/sporni-momenti-dogovor-v-polza-na-treto-lice/
2019-05-25T01:24:40
[ "de lege ferenda", "de lege lata", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "De lege lata", "de lege ferenda", "De lege lata", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "De lege lata", "de lege ferenda", "de lege lata", "de lege ferenda" ]
Относно някои спорни и дискусионни моменти около действието и вещнотранслативния режим на договор в полза на трето лице | Предизвикай правото! Публикации Облигационно право Относно някои спорни и дискусионни моменти около действието и вещнотранслативния режим на... Сюлейман Башов (доклад, изнесен на Научна конференция „Актуални проблеми на правното регулиране на бизнеса“, организирана от ЮФ при УНСС и Алумни клуба на завършилите ЮФ при УНСС, проведена на 30.11.2017 г. в гр. София) Обект на анализ в настоящия доклад е договорът в полза на трето лице (ДПТЛ), уреден в чл. 22 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Причината, поради която трябва да се отдели внимание на тази тема, се корени в това, че характерът на споменатия договор не е напълно изяснен[1]. В теорията[2] и съдебната практика[3] противоречието по същността на разглежданата правна фигура се простира в две основни линии. Първата е по отношение действието, което поражда договорът, втората касае възможността за прехвърляне вещни права върху недвижим имот в полза на третото по договора лице. Неизяснените обстоятелства около действието на този договор и предмета на разпореждане чрез него са свързани. Това е така, защото характерът на действието, което поражда една сделка, детерминира и възможния предмет на разпореждане чрез нея[4]. Ето защо в това изследване първо ще се изясни действието, което поражда ДПТЛ, а след това ще се разгледа механизмът на разпореждане с вещни права върху недвижими имоти чрез него. Анализът на тези въпроси ще се предшества от кратък анонс върху понятието и историческото развитие на ДПТЛ, тъй като не може да се изследва конкретно явление, без да се изясни общото, в рамките на което то съществува. Докладът ще завърши с предложения de lege ferenda в заключителната му част. 2. Поява и развитие на ДПТЛ Известно е, че римското право се характеризира с конкретика. Юристите от тази епоха са избягвали създаването на абстрактни правни категории. Те установили отделни видове облигационни отношения като източници на задължения, но до едно абстрактно понятие за правна сделка, каквото познаваме днес, те така и не достигнали[5]. Във връзка с това също така конкретно уредено било и действието на облигационното отношение. Юристите лимитирали действието на облигацията между договарящите страни, а споразумения и уговорки за придобиване на права от трети лица били нищожни[6]. Релативността на облигацията била изразена чрез формулата alteri stipulari nemo potest[7]. Тази традиция се прилагала стриктно до 17-и век, когато за първи път е преодоляна от юриспруденцията в Холандия[8]. Това става под влияние на акцента, който Хуго Гроций поставил върху волята и съгласието на страните като съществени елементи на договора, а същевременно отговарял и на нуждите на бързоразвиващата се холандска икономика[9]. 2.1. Уредба в българското законодателство В България ДПТЛ е уреден още в отменения ЗЗД от 1892 г. – в чл. 33, ал. 2 ЗЗД (отм.). Самата норма е реципирана косвено от Наполеоновия кодекс[10] през Гражданския кодекс на Италия от 1865 г. В правната литература от тази епоха договорът нерядко е назоваван и като „стипулация“[11]. В действащия Закон за задълженията и договорите посветен на този институт е текстът на чл. 22 ЗЗД. Необходимо е да се посочи връзката му с чл. 21 ЗЗД, който гласи, че договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи. От своя страна, чл. 22 ЗЗД посочва, че може да се договаря и в полза на трето лице. Следователно първият текст от посочените (чл. 21) урежда общото правило и общото изключение от него, a вторият (чл. 22) урежда конкретно такова. Конкретно, понеже ДПТЛ не е единственото изключение от правилото за релативност на облигацията. Освен него има и други, които, взети заедно, се групират под общото понятие „правни сделки с действие върху чужд правен кръг“[12]. В теорията[13] се приема, че с ДПТЛ едната страна (обещател, промитент) се задължава към другата (уговарящ, стипулант) да изпълни поетото към нея задължение, но не на уговарящия, а на едно трето лице (ТЛ), което не е страна по договора. Страни, следователно, са само стипулантът и промитентът, а по тяхно съгласие точно определено[14] или определяемо ТЛ (бенефициер), което не участва в договора нито пряко, нито чрез представител, ще има правото да иска изпълнението на поетото от промитента задължение. В това се изразява и отклонението от правилото за релативността на облигационното отношение (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). А) Отношение между страните по договора – стипулант и промитент (отношение на покритие). Като страни по договора, за тях важи и правото да унищожат, развалят или прекратят самия договор. Б) Отношение между стипуланта и ТЛ (т.нар. „валутно отношение“). При него са възможни различни хипотези (гестия, дарение и т.н.). 4. Противоречията в теорията и съдебната практика Видно от чл. 22, ал. 1 ЗЗД, законодателят се е задоволил с това да посочи, че договарянето в полза на трето лице е допустимо. Лаконичната законова уредба на договора, както се изтъкна в началото, е породила два съществени дискусионни моменти, които се заключват около: – характера на действие на ДПТЛ; – възможността за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот в полза на третото по договора лице. 4.1. Схващания в теорията по отношение действието на ДПТЛ Действието, което поражда ДПТЛ, се детерминира от специфичния характер, който разкрива тази правна фигура. При изследване на темата следва да се разграничи безспорното от спорното. Безспорното в случая е, че действието на договора се разпростира върху правната сфера на ТЛ, а спорът се поражда около момента на пораждането на това действие и в какво се изразява то. По отношение на тези противоречия по-широко приета в литературата е теорията за прякото и непосредствено придобиване на стипулираното право в полза на бенефициера[15]. Същата се споделя и в по-новата съдебна практика[16]. Съгласно тази теория, когато Х и У договарят в полза на ТЛ, последното придобива отстъпеното право преди да е заявило, че иска да се ползва от уговорката. Тоест от момента на постигането на съгласието между уговарящия и обещателя правото се транслира в патримониума на третото лице. Участието и волеизявлението му по самия договор са ирелевантни. Съгласно тази теория[17] това правило се извежда от употребената терминология в чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според който уговорката в полза на ТЛ не може да бъде отменена, след като то е заявило, че иска да се ползва от нея. Това е било така, понеже според терминологията на ЗЗД отменяват се съглашения и уговорки, които вече са породили действие. На следващо място, чл. 22, ал. 1 ЗЗД се тълкува през призмата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД, съгласно който при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самото съгласие. По този начин се обосновава становището за автоматичното придобиване на права от ТЛ, пряко и непосредствено. 5. Какво е действието, което се поражда в действителност, и какво е значението на волеизявлението от бенефициера? В настоящото изложение ще бъде направен опит да се обоснове разбирането, че волеизявлението на бенефициера има каузално значение за придобиване на правата по договора в негова полза. Тази теза има исторически контекст[18] и не е непозната в българската частноправна литература[19]. По-горе беше споменато, че съгласно терминологията на ЗЗД могат да се отменят съглашения и уговорки, които вече са породили действие. Това безспорно е така. ДПТЛ поражда действие със самото съглашение между страните, а неговата differentia specifica се изразява в това, че действието му се разпростира върху правната сфера на трето лице. Но това действие не проявява автоматично транслативен ефект. За да се изясни това, трябва да се преосмисли съдържанието и смисълът на нормативния текст в чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Текстът в посочената разпоредба съдържа два основни елемента. Те са уговорката в полза на ТЛ и изявлението от това лице. Освен че законът включва изявлението на ТЛ като факт от значение за сделката, той определя и неговото съдържание. Третото лице трябва да заяви на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от уговорката в негова полза. Преди да е направено такова изявление, тя може да бъде отменена. Въпросът е – придобива ли бенефициерът стипулираното по договора право преди да е заявил съгласието си за това? Нека посочим няколко хипотези, които са възможни в практиката. Възможно е уговарящият, целейки да изпълни свое задължение спрямо бенефициера, да сключи договор в негова полза, чрез който му прехвърля собствеността на определена вещ. От момента на съгласието между него и обещателя би следвало бенефициерът да стане собственик и върху него да се пренесе рискът от случайното погиване на вещта (res perit domino). По този начин, в случай че вещта действително погине, ТЛ би понесло вредата от това, тъй като задължението на обещателя спрямо него ще бъде формално изпълнено, но фактически притезанието остава неудовлетворено. Т.е. едно облигационно задължение се погасява по неблагоприятен за кредитора способ, въпреки знанието и волята му за това. Може да се приведе и друг пример. Имайки предвид, че до изявлението на ТЛ уговорката може да бъде отменена, то същата по аргумент на по-силното основание (per argumentum a fortiori) може да бъде изменена. Следвайки застъпената теория (за автоматично придобиване на права от ТЛ), поддръжниците й трябва да се съгласят, че с договора може да се засегне отрицателно патримониума на бенефициера. Така например, ако е сключен договор в полза на Y, като уговорката хипотетично е на стойност 1000 лв., активът в патримониума му би се увеличил с посочената сума автоматично след сключването на договора. В един бъдещ момент (но преди Y да е заявил съгласие по договора) уговорката може да бъде изменена от страните А и В. Това изменение по своята правна същност е нов ДПТЛ. В разглеждания пример първоначално уговореното право, оценено на 1000 лв., е заменено с друго, но стойността на което е 200 лв. По този начин би се оказало, че след новото съглашение активът в патримониума на лицето от примера би трябвало да се редуцира с 800 лв. Става така, че новият договор всъщност не го ползва, а напротив би трябвало да засегне отрицателно правната му сфера. Разбира се, този извод не може да бъде подкрепен. Причината за това не е друга, а именно защото до изявлението, с което бенефициерът се съгласява да се ползва от уговорката, той няма претенция спрямо промитента. Дотогава страните могат да изменят съдържанието на престацията в негова полза както пожелаят. Това е възможно не защото законът позволява прякото намесване в правната сфера на ТЛ, а защото последното придобива правото в обема и съдържанието, за които даде съгласие. Тази теоретична постановка обяснява въпросите, възникващи при възможните фактически усложнения при договора, за разлика от широко застъпената теза за автоматичното и непосредствено придобиване на права от бенефициера. Последната се крепи единствено на семантичното тълкуване на чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД във връзка с чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Ето защо смятам, че критиката на тази теория е основателна[20], а отхвърлянето й за обосновано. Необходимо е да се изследва механизмът на действие на договора в полза на трето лице, а това ще стане, като се анализира анатомията на самия договор. Видно от чл. 22 ал. 1 ЗЗД, законът признава волеизявлението на ТЛ като юридически факт, с осъществяването на който се прекратява възможността страните по сключения договор да отменят едностранно направената уговорка. Съгласно разпоредбата уговорката в полза на ТЛ не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея. Да изрази бенефициерът съгласие по договора, означава по някакъв начин да доведе до знанието на уговарящия или обещателя, че иска да се ползва от него. Това може да стане и чрез конклудентни действия, например като потърси изпълнение от обещателя. Да се изрази съгласие, означава още да се даде отговор. Съгласието е ответна одобрителна, потвърдителна реакция, чрез която се съгласува определено поведение[21]. Затова простото мълчание или бездействие от страна на бенефицера не може да се приравни на съгласие. Респективно смисълът, който се крие в цитирания нормативен текст, е, че ТЛ може да се съгласи да се ползва от уговорката, докато последната не е отменена от уговарящия и обещателя. От тази гледна точка съгласието на ТЛ да се ползва от сключения договор е условие, с настъпването на което законът предвижда осъществяването на правните последици на сделката. Като такова, то не е модалитет по смисъла на чл. 25 ЗЗД, а е условие на правото (conditio juris), защото е предвидено в закона – не от страните. Следователно ДПТЛ, уговорка в полза на ТЛ и съгласието на това лице са различни неща. Договорът е съглашението, в което се включва уговорката в полза на третото лице. Последната е част от съдържанието на договора. Съгласието не е част от това съдържание. То е юридически факт, който макар да лежи извън съдържанието на сделката, черпи основание именно от нея, защото е предвидено в закона условие, което обуславя правните последици на договора. Съгласието на бенефициера е релевантно единствено за уговорката в негова полза, а не за сключването на договора. Това е така, защото той не е страна по него и волята за сключването му е ирелевантна. Ето защо съгласието е юридически факт, който обуславя не действителността на договора, а неговите правни последици. Договорът не е незавършен, ако ТЛ откаже да се ползва от уговорката. В такъв случай страните могат да посочат друго лице или да прекратят договора. Това е така, тъй като действието на conditio juris е занапред (ex nunc). А след като ТЛ е дало съгласие, отмяната на уговорката е възможна само в два случая. При първия уговарящият трябва да си е запазил правото да я отмени съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 3 ЗЗД [вж. 6.2.]. При втория случай отмяна е допустима само ако ТЛ даде последващо съгласие за това. При тази хипотеза е налице отказ от възникнало право, който е напълно допустим[22]. 5.1. Конститутивно и транслативно действие на ДПТЛ С казаното дотук се маркираха двата стадия, през които минава действието на договора в полза на трето лице. Първият от тях се поражда със самото сключване на договора между стипуланта и промитента. Този етап се характеризира с това, че по съгласието на страните възниква правна връзка (vinculum iuris) между обещателя и третото лице[23]. В това се изразява разпростирането на действието в патримониума на лице, което не е страна по съглашението. При това знанието, участието или волеизявлението на това лице не е необходимо. То не е страна по договора. По силата на този договор в негова полза се поражда потестативното право, което му дава възможността да приеме (или откаже) престацията, за която се е задължил промитентът спрямо стипуланта. Следователно първият етап от действието на договора е конститутивен. Правото на бенефициера да приеме или да не приеме уговореното може да бъде упражнено както спрямо стипулатна, така и спрямо промитента[24]. Бенефициерът придобива стипулираното право след като даде съгласие за това. То, от своя страна, е притезателно, понеже има за съдържание правото на бенефициера да иска изпълнението на уговорената престация и задължението на промитента да изпълни. С изявлението на третото лице се заключва вторият етап от действието на договора, който е транслативен. Точно и затова уговорката не може да се отменя след изявеното съгласие от бенефициера (чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), понеже правото се транслира в неговия патримониум от този момент[25]. В подкрепа на това становище, освен разгледаните по-горе, са и виждането в теорията[26] и практиката[27], че страните по договора в полза на трето лице не могат да прекратяват по взаимно съгласие договора, щом като третото лице вече е изявило волята си да се ползва от уговорката. Нуждата от волеизявление на ТЛ е безусловна, тъй като транслирането на права в неговия патримониум без съгласието му не е предвидено[28]. По този въпрос в литературата[29] се изказва становището, че нормата на чл. 24, ал.1 ЗЗД е специална по отношение на тази на чл. 22 ЗЗД и не допуска прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти в полза на лица, които не са страни по договора. Това становище следва да се подкрепи, но с допълнението, че е валидно не само при прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, но и при сделките с движими вещи. Така разгледани нещата обясняват механизма на придобиване на правата от третото лице по договора, а от друга страна, съответстват на буквата и духа на закона, който, видно от разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗЗД, включва в себе си както уговорката между страните (първия етап), така и изявлението на третото лице по отношение на уговорката (втория етап). 5.2. От кой момент бенефициерът може да прави валидно волеизявление по сделката? Още нещо съществено, което трябва да се отбележи, е моментът, от който ТЛ може валидно да упражни изявление за съгласие да се ползва от уговорката в негова полза. Отговорът е в чл. 22, ал. 1 изр. 2 ЗЗД, който бе разгледан. Тази разпоредба указва, че уговорката в полза на ТЛ не може да бъде отменена, след като то е заявило, че иска да се ползва от нея. Нещата са свързани логически. За да може ТЛ да изяви съгласие да се ползва или не от даден договор, същият трябва да съществува в правния мир. Следователно бенефициерът не може да упражнява правото да заяви съгласие или несъгласие както преди сключването на договора, така и паралелно със сключването му, защото все още не е конституирана в негова полза тази възможност. В този смисъл дадено такова съгласие е sine causa. 6. Правото на собственост като предмет на ДПТЛ Юристите, творили в епохата преди 1945 г. и занимавали се с ДПТЛ, не са се спирали задълбочено върху въпроса, какви права могат да бъдат предмет на този договор[30]. Вероятно затова темата до днес е останала дискусионна. Въпросът относно възможността да се прехвърлят вещни права чрез ДПТЛ е комплексен и е свързан както с естеството му, така и с обекта на разпореждане чрез него. За да се установи евентуалността на тази възможност, трябва да се съобразим със следните фактори: – волеизявлението на бенефициера по договора; – вещния ефект на облигацията по българското право; – режима на прехвърляне на недвижими имоти. По първата от изведените точки бе разгледано, че със съгласието на ТЛ настъпва транслативната сукцесия. По отношение на втората точка – трябва да се отбележи, че по силата на чл. 24 ЗЗД българското право е възприело т.нар. вещен ефект на облигацията. По третата точка трябва да се отчете правилото на чл. 18 ЗЗД, съгласно което прехвърлянето на собственост или учредяването на вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт[31]. След направените бележки дотук остава да се анализира как вещнотранслативният режим на недвижимите имоти се синхронизира с режима на действие, който разкрива ДПТЛ. 6.1. Транслиране на вещни права върху недвижим имот чрез ДПТЛ В настоящото изложение ще бъдат разгледани две хипотези, дискутирани в доктрината, при които в полза на бенефициера по договора в негова полза се прехвърля право на собственост върху недвижим имот. 1) Транслиране на вещни права върху недвижим имот в полза на третото лице без участието му в нотариалното производство; 2) Транслиране на вещни права върху недвижим имот в полза на третото лице с участието му в нотариалното производство; Накрая ще се разгледа общ и за двете хипотези проблем, който произтича от чл. 22, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. 6.1.1. Транслиране на вещни права върху недвижим имот в полза на третото лице без участието му в нотариалното производство Споделя се в литературата[32] и в по-новата практика на ВКС[33], че ТЛ придобива правото на собственост или друго вещно право от момента на постигане на съгласието между уговарящия и обещателя. Той придобива правата по договора преди да е заявил, че иска да се ползва от уговорката в негова полза. Съгласно същото становище самото приемане от третото лице на уговореното в негова полза е едностранен неформален акт. Поддържа се, че не е необходим изричен акт за приемане от третото лице, който да бъде вписан. Ако бенефициерът не приеме уговорената в негова полза облага, отказът следвало да бъде формален, подлежащ на вписване. Посочената теза не отчита спецификата на действието, което поражда разглежданият договор. А тя се изразява в това, че когато страните (стипулант и промитент) изповядат сделката пред нотариуса, съставеният нотариален акт учредява, на първо място, правото на ТЛ да се съгласи да се ползва от нея (конститутивен етап на ДПТЛ). Съгласието на третото лице е conditio iuris за тази сделка. Следователно транслативното действие на договора е в зависимост от осъществяването на това условие[34]. Остава да се разгледат възможните хипотези при тези отношения. Първата от тях касае възможността бенефициерът да откаже да се ползва от уговорката. В този случай той упражнява потестативнто право, конституирано от сделката, с което парира възможността да придобие правото, уговорено в негова полза. В този случай не настъпва разместване на блага и първоначалният титуляр на вещното право запазва собствеността си, стига страните да не решат друго. Това е така, защото сделката остава валидна, понеже conditio iuris няма обратно действие. Страните могат да решат промитентът да прехвърли имота на стипуланта, да заменят ТЛ или да прекратят договора. Важен въпрос, който възниква тук, е дали отказът на бенефициера да се впише в имотния регистър? В разгледаното становище по-горе се дава положителен отговор, но в действителност трябва да се отговори отрицателно. Бенефициерът не се отказва от правото си на собственост, а отказва да придобие собствеността. Ето защо чл. 100 ЗС не касае обсъжданата хипотеза. На следващо място, спор може да възникне и относно периода за изявлението на бенефициера. Ако такъв срок не е уговорен, то приложими са правилата на чл. 69 ЗЗД[35]. Втората хипотеза касае случая, в който бенефициерът изразява съгласие да се ползва от уговорката. Въпросът е в каква форма следва да се изрази това волеизявление? Не може да се сподели по-горното виждане, че това е неформален акт. Изявлението за съгласие трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариално заверен подпис и да се впише в имотния регистър. Изявлението е акт, с който настъпва транслативният ефект по договора, т.е. акт на прехвърляне на вещното право в патримониума на ТЛ. Следователно съгласно чл. 112 буква „а“ ЗС изявлението за съгласие подлежи на вписване. 6.1.2. Транслиране на вещни права върху недвижим имот в полза на третото лице с участието му в нотариалното производство Втората възможност за прехвърляне на право на собственост в полза на ТЛ касае случая, в който то участва при изповядването на сделката пред нотариуса. В литературата[36] се посочва, че третото лице трябва да бъде индивидуализирано в нотариалният акт, както и да се удостовери изявлението му, че иска да се ползва от сделката. Изрично да се отбележи още, че стипулантът се отказва от правото си да отменя уговорката или да сменя третото лице впоследствие. Видно, чрез посочената конструкция авторите се стремят да приспособят действията на страните и бенефициера по договора към спецификите на чл. 22 ЗЗД. Чрез осъществяването на този фактически състав правото на собственост върху недвижим имот се транслира в патримониума на лицето, посочено от страните в договора. Специфичното тук, е че последното се явява лично или чрез представител при сключването на договора и участва в това. В разгледания случай не е лишено от основание съждението дали така сключената сделка разкрива характера на ДПТЛ. Възражения могат да се почерпят от следните му специфики. На първо място, при ДПТЛ третото лице няма как да изрази воля по договора едновременно със сключването му между стипуланта и промитента. Това е така, понеже сключеният договор между страните поражда правото на бенефициера да приеме да се ползва от него. Следователно, ако той все още не е сключен или в момента се сключва, за ТЛ не е конституирано правото по договора да приеме или не отстъпеното в негова полза [виж 5.2.]. На второ място, може да се дискутира дали участието на това лице в сключването на договора между стипуланта и промитента не го прави страна. Това е така, защото то участва както в преддоговорните отношения, така и в сключването на самия договор. Получава се така, че от страна на купувача по договора за продажба на недвижим имот субектите са двама, но със спецификата, че единият престира продажбената цена, а другият придобива собствеността върху имота (съсобственост не възниква). Причината за тези техни действия се крие във вътрешните им отношения. Следователно такова съглашение е напълно валидно, но може да се дискутира дали продажбата се извършва по силата на ДПТЛ или посредством класически договор за продажба. В посочената по-горе хипотеза смятам, че третото лице не е бенефициер по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД (трето неучастващо лице), а страна по договора. Противното разрешение необосновано привилегирова лицето, което придобива уговореното, тъй като него не би могло да се насочи към него иск за евентуална преддоговорна отговорност (culpa in contrahendo), въпреки участието му в преддоговорните отношения и в самото сключване на договора. Може да се посочи, че често пъти границата между отделни видове сделки е тънка. Прекрачването й от страните може да промени характера на самия договор. Освен това страните могат да назоват съглашението помежду си както поискат, но не как те ще го наименуват, а това, какво е неговото съдържание и действие, определя характера на сключената сделка между тях. 6.2. Практически проблеми, които поражда чл. 22, ал. 1, изр. 3 ЗЗД В настоящия параграф остава да се разгледат още два въпроса. Първият е свързан с възможността уговарящият да си запази правото да отмени уговорката. Тази възможност произтича от чл. 22, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Включването на такава клауза в договора представлява прекратително потестативно[37] условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД, затова този въпрос се пренася в полето на дискусията относно допустимостта на прекратителни условия при прехвърлителните сделки. В доктрината е изразено становище за тяхната недопустимост, като то се извежда analogia legis[38]. Срещу това виждане се дават и контрааргументи[39]. При липса на изрична законова забрана в тази насока смятам, че de lege lata няма основание нотариусът да откаже удостоверяването на такава клауза. Съгласието за отмяна на уговореното в полза на третото лице вещно право по своята правна същност е нов договор, с който се прекратява едно възникнало правоотношение. Поради това то трябва да се извърши чрез нов нотариален акт, а не чрез поправка на съществуващия[40]. Вторият въпрос касае възможността уговарящият да си запази правото да замени третото лице (чл. 22, ал. 1, изр. 3 ЗЗД). Запазването на такава възможност от стипуланта представлява потестативно условие, чието действие също е правопрекратяващо. Това е така, тъй като се сключва нов договор, с който се погасява едно възникнало вече правоотношение. Досегашното лице се лишава от правата, които е придобило по сделката, а на негово място стипулантът посочва друго. Ето защо упражняването на това право също трябва да се извърши чрез съставянето на нов нотариален акт. И в двата случая, ако няма уговорен срок за упражняването на това право, бенефициерът може да поиска такъв да бъде определен съгласно правилата на чл. 69 ЗЗД. След изтичането на срока, в който стипулантът е могъл да упражни това право, правното положение на договора окончателно се стабилизира и отпада възможността настоящият бенефициер да бъде заменян. 7. Заключение и предложения de lege ferenda В изследването се достигна до извода, че съглашението между стипуланта и промитента по ДПТЛ поначало има конститутивно действие, тъй като учредява право в полза на бенефициера да приеме уговореното в негова полза. Съгласието на бенефициера е conditio iuris, с настъпването на който се прехвърля уговореното право в неговия патримониум. Това правило се изведе от самата уредба на договора в закона и е в противоречие с широко застъпеното гледище в теорията за автоматично придобиване на права по договора в полза на трето лице. С цел да бъдат премахнати полемиките по този въпрос, смятам, че съдържанието на нормата в чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД de lege ferenda може да се измени в следния смисъл: третото лице може да заяви на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от уговорката в негова полза, докато тя не е отменена, а след като заяви това, уговорката не може да бъде отменяна. Въпросът за транслативното действие на договора пряко е свързан с вещния ефект на последния. Затова след изясняването му се стигна до решение на въпроса, свързан с вещнопрехвърлителния ефект. Установи се, че прехвърлянето на вещни права е напълно възможно, при няколко специфики. Те се свързват с възможностите, които дава чл. 22, ал. 1, изр. 3 ЗЗД на стипуланта. Те по своя характер са прекратителни условия по смисъла на чл. 25 ЗЗД. При това въпросът за вещноправния режим на изследвания договор неизбежно води до дискусията за допустимостта на прекратителните условия и срокове при транслативните сделки. De lege lata допустимостта им е безусловна, но с оглед принципа за сигурност на гражданския оборот, de lege ferenda може да се добави ал. 3 към чл. 25 ЗЗД с текст в следния смисъл: „Когато страните по едно съглашение са уговорили прекратително условие, обратното му действие при неговото осъществяване не засяга правата, придобити от трети лица преди това“. [1] Най-обширното изследване на договора в полза на трето лице в българската юридическа книжнина досега е направено от проф. И. Апостолов в неговия дисертационен труд „Правни сделки с действие върху чужд правен кръг“. Вж. Апостолов, И. Правни сделки с действие върху чужд правен кръг. С.: Печатница С. М. Стайков, 1937. Осен него, договорът в полза на трето лице е бил обект на изследване от редица други автори, чиито анализи също ще бъдат отбелязани в изложението. [2] Становищата, застъпвани от различните автори, ще бъдат разгледани в съответното изложение. [3] Така например в Решение № 268 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 965/2010 г., IV г. о., ГК се споменава, че с договор в полза на трето лице не могат да се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти. На другия полюс е Решение № 573 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., IV г. о., ГК, в което се поддържа, че прехвърлянето на правото на собственост става със самия договор в полза на трето лице. [4] Така например при договора за наем след ползване вещта следва да се върне. Ето защо предмет на договора за наем не може да бъде потребима вещ. При заема за потребление се дължат вещи от същия род, количество и качество. Тоест предмет на този договор са само родово определени заместими вещи; даването в заем на индивидуално определени вещи променя характера на договора (понеже се превръща в заем за послужване). [5] Повече информация относно общото учение за договора в римското право виж Андреев, М. Римско частно право. С.: Тракия-М, 1999, 260–275. [6] Zimmermann, R. The Law of Obligations. Roman Foundations of the Civilian Tradition. Cape Town, Wetton, Johannesburg: Juta & Co, Ltd., 1992, p. 34. [7] Вж. Berger, A. Encyclopedic dictionary of Roman law. The American Philosophical Society. Indipendence Square Philadelphia 6. September 1953, p. 595. [8] Zimmermann,R. Op. cit., p. 42. [10] Във Френския Code Civil договорът в полза на трето лице е уреден в чл. 1121, а в немското право уредбата му се съдържа в § 328 – Burgerliches Gesetzbuch (BGB). [11] Така Меворах, Н, Лиджи, Д., Фархи, Л. Коментар на Закона за задълженията и договорите – чл.чл. 1–333. С., 1920, с. 90. [12] Проф. Таджер (Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 2. С., 1973, с. 173) разглежда договора в полза на трето лице като пример за рефлексно действие на договора. Разликата обаче между рефлексно действие на договора и действие на договор върху чужд правен кръг е изяснена в теорията (виж Калайджев, А. Облигационно право. Обща част. Шесто прер. и доп. издание. С.: Сиби, 2013, с. 161, бел. под линия № 338) и тя е съществена. Изразява се в това, че при първия случай рефлексното действие настъпва по силата на закона (ex lege), докато при втория случай (действие на договор върху чужд правен кръг) това става по волята на страните. [13] Така Калайджев, А. Цит. съч., 158–161; Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. С.: ЮрисПрес, 2002, с. 103; Голева, П. Облигационно право. С.: Фенея, 2013, с. 89. [14] Вж. Решение № 3274 от 7.01.1971 г. на ВС по гр. д. № 1020/71 г., I г. о., където се застъпва, че бенефициерът следва да бъде точно определено лице. Това разбиране понастоящем не се поддържа. Няма пречки третото лице по договора да бъде поне определяемо. [15]Така Голева, П. Цит. съч., с. 89; Кожухаров, А. Цит. съч., с. 105; Диков, Л. Курс по българско гражданско право. Част III. Облигационно право. С.: Цикло-Печат „Шипка“, 1947, с. 178. Калайджев, А. Цит. съч., с. 165. [16] Вж. например Решение № 573 от 25.10. 2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., ГК, ІV г. о. [17] Така Калайджиев, А. Договорът в полза на трето лице. – Пазар и право, 2003, № 9, 30–38. [18] Още през 17 век, когато в Холандия за първи път започват да се сключват договори в полза на трети лица, юристите поставили изискване облагодетелстваното лице да декларира съгласието си за това. Вж. Zimmermann, R. Op. cit., p. 34. [19] Вж. Русчев, И. Договорът в полза на трето лице. Обща постановка и очертаване на проблемите. Незадоволителността на различните обяснения на договора. – Собственост и право, 2010, № 2, приложение. Също и Велинов, Л. Юридически речник. С.: Отечество, 1994 (в съавторство с Георгиев, Г.). На стр. 155-156 Любен Велинов отбелязва, че „от момента, в който бенефициерът заяви, че приема уговорката, правата преминават върху него“. [20] Вж. Русчев, И. Цит. съч. От същия автор вж. и Положението на бенефициера при договора в полза на трето лице. Развитие на доктрината и практиката. – Съвременно право, 2017, № 3, 7–26. Вж. и Топуров, П. Правно положение на бенефициера при договора в полза на трето лице – критични бележки върху теорията за прякото възникване на права. – В: Сборник с доклади от VII национална конференция на докторантите в областта на правните науки. С.: БАН, 2017, 190–197. [21] Съвременен тълковен речник на българския език с приложения. В. Търново: Елпис, 1995, с. 1168. [22] Вж. Торманов, З. Прекратяване на договора. С.: Сиби, 2013, с. 32. [23] Вж. Zimmermann, R. Op. cit., p. 42. [24] Тази възможност произтича от чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. [25] В Решение № 385 от 29.02.2012 на Районен съд – Русе по гр. д. № 5680/2011 г. също е застъпено становището, че ТЛ придобива уговореното право в негова полза чак след като е дало съгласие за това. [26] Торманов, З. Цит. съч., с. 31. [27] Вж. Решение № 277 от 9.02.1962 г. на ВС по гр. д. № 9982/61 г., IV г. о., както и Решение № 3274 от 7.01.1971 г. на ВС по гр. д. № 1020/71 г., I г. о. [28] Освен че това не е предвидено в самата норма на чл. 22 ЗЗД, никъде в облигационния закон няма подобен текст, който да се прилага по аналогия. Освен това, когато валутното отношение по ДПТЛ е с дарствено намерение, ако се приеме, че волята на бенефициера е ирелевантна, ще се стигне до заобикаляне на договорния режим на дарението по чл. 225 ЗЗД. Виж още Цончев, К. Договор за дарение. С.: Наука и изкуство, 1988, с. 92. [29] Бехар, Ж. Вещноправен ефект на договора в полза на трето лице. Нотариален бюлетин, 2003, № 2. [30] Апостолов, И. Цит. съч., с. 179. [31] Решение № 111/85 г., ОСГК на ВС – „нищожни са договорите, сключени при неспазване на предписаната по време на сключването им форма, освен ако не се признае тяхната действителност с последващ закон, който с изрична разпоредба придава обратна сила на новопредписаната форма“. [32] Лазаров, Цв. Придобиване право на собственост върху недвижим имот чрез договор в полза на трето лице. – Собственост и право, 2004, № 7. [33] Виж Решение № 573 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., ГК, ІV г. о.; Решение № 268 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 965/2010 г., IV г. о., ГК. [34] Не става въпрос за отлагане на действието на самия договор по смисъла на чл. 25 ЗЗД. Сключването на договор под отлагателно условие е различна правна фигура от разглеждания тук. Виж Ставру, Ст. Нотариален акт под условие? – Професионален сайт „Предизвикай правото!“ (ISSN 1314-7854) – http://challengingthelaw.com/veshtno-pravo/notarialen-akt-pod-uslovie/ (22.01.2012 г.; посетен за последно на 27.07.2017 г.). [35] В този смисъл виж Решение № 37 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6418/2014 г., II г. o. [36] Вж. Бъзински, М. Покупка на имот в полза на трето лице с банков кредит. – Собственост и право, 2003, № 2; Бехар, Ж. Цит. съч. [37] Условието като модалитет на сделката, чието настъпване зависи от някоя от страните по съглашението, се означава като потестативно. Вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ…, с. 440. [38] Вж, Таков, К. Доброволно представителство. С.: Сиби, 2008, 110–111. [39] Вж. Торманов, З. Цит. съч., с. 122–124. [40] Това е така, защото поправката на нотариалния акт е допустима по отношение на грешки при изписването на букви, цифри и др. под., но не и по отношение на формираната и изразена от страните по договора воля. В този смисъл вж. Решение № 158 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6479/2014 г., IV г. о., ГК. Предишна статияБалансова или пазарна е стойността на дела в хипотезите на чл. 97, ал. 2 ТЗ и чл. 125, ал. 3 ТЗ? Следваща статияНамира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия? Здравейте, Казвам се Сюлейман Башов и съм студент по право в Юридическия факултет при УНСС. Интересите ми в областта на правната наука са разнородни и не търпят граници. Освен в областта на гражданското и търговското право, интерес за мен представлява наказателното право и криминологията. Интересувам се още от история, философия, икономика, политически науки… Вярвам, че познанията върху последните разкриват в по-широк план същността на правото, тъй като излизат извън характерната за него догматика и абстракция. Първите си стъпки в правната наука направих, когато бях в трети курс. Тогава написах първата си статия, която впоследствие бе публикувана и в специализирания печат. Сега съм щастлив, че имам възможността да бъда автор в ChallengingTheLaw, защото това е не просто сайт, а идея, обединяваща хора, които търсят. А както се казва - това, което търсиш, търси теб! Добри Тенев Sun, 11 February, 2018 at 20:05 Здравейте, г-н Башов. Поздравления за статията! Забелязах една дребна неточност и искам да Ви информирам за нея. В бележка под линия № 10 сте посочили, че в Code Civil договорът в полза на трето лице е уреден в чл. 1121. От самото приемане на Code civil през 1804 г. до промените от 10 февруари 2016 г. относно договорите, общия режим на задълженията и тяхното доказване действително основният текст, посветен на договора в полза на трето лице, беше в разпоредбата на чл. 1121. След промените от 10 февруари 2016 г. обаче уредбата на договора в полза на трето лице е ситуирана в Глава IV: Действие на договорите (Chapitre IV : Les effets du contrat), Раздел 2: Действие на договора по отношение на трети лицa (Section 2 : Les effets du contrat ? l’?gard des tiers), Подраздел 2: Обещаване действието на трето лице и договор в полза на трето лице (Sous-section 2 : Le porte-fort et la stipulation pour autrui), и по-точно от чл. 1205 до чл. 1209. Съгласно действащата уредба разпоредбата на чл. 1121 е следната: “Договорът се счита за сключен в момента, в който приемането достигне до предложителя. Счита се сключен на мястото, където приемането е пристигнало” (Le contrat est conclu d?s que l’acceptation parvient ? l’offrant. Il est r?put? l’?tre au lieu o? l’acceptation est parvenue). Добри Тенев Sun, 11 February, 2018 at 22:18 Договорът в полза на трето лице винаги е бил интересна тема за мен. От чисто любопитство поставям няколко въпроса за дискусия, по които ще се радвам да споделите Вашето лично мнение. Някои от тях са пряко във връзка със статията, а други са малко по-далечни. Те са: 1. Какви ще бъдат правните последици ако бенефициерът е определен твърде общо или изобщо не е определен? 2. Може ли трето лице да бъде и едно неродено лице (напр. бъдещо дете) или невъзникнало лице (напр. все още неучредено дружество)? 3. Към кой момент следва да лицето да е определяемо (ако изобщо възприемем, че трябва) – 1) към момента на съгласието на съвпадането на съгласието на уговарящия и обещателя, 2) към момента на изпълнението на договора или пък 3) (?) договорът е подставен под някакво условие ако възприемем, че трето лице може да бъде неродено/невъзникнало, действието ще се породи от момента на възникването му? 4. De lege lata могат ли наследниците на уговарящия след неговата смърт да отменят уговорката в полза на трето лице и какъв е ефектът й? A трябва ли de lege ferenda да има някаква уредба в тази насока? 5. Може ли отмяната да бъде направена със завещание, и ако да, от кой момент поражда действие? 6. Може ли наследниците на бенефициера да приемат уговорката в негова полза след смъртта му (да/не или пък зависи от договора, напр. защото може да е с оглед личността на бенефициера)? A трябва ли de lege ferenda да има някаква уредба в тази насока? 7. Как бихте коментирали тезата, че без съгласието на бенефициера договорът е с незаършен фактически състав (и какво всъщност различава от гледище на практиката тезата за условието, която подкрепяте, от тази)? А че при същата хипотеза може ли договорът да се квалифицира като нищожен поради липса на съгласие? 8. Възмезден или безвъзмезден е договорът в полза на трето лице? Няколко дребни коментара: В първата хипотеза, която разглеждате в т. 5 от изложението, ако задължението е изпълняемо и не е с оглед на личността, отказът на бенефициера да приеме уговорката в негова полза би следвало да се счита като забава на кредитора, тъй като за него е безразлично кой ще изпълни задължението – дали неговият длъжник или едно трето лице. И обратно – ако се дава нещо различно от дължимото или пък задължението все още не е изпълняемо, дори и бенефириерът да откаже, последният няма да изпадне в забава, задължението няма да бъде погасено и не може по никакъв начин той да бъде задължен да приеме. Абсурдно е според мен в тази хипотеза да говорим за непосрествено действие, защото то е в колизия принципни положения относно изпълнението. Може би в тази хипотеза по-скоро е налице поемане на изпълнението, а не договор в полза на трето лице. Споделям предложението, което давате de lege ferenda за неотменимост на уговорката в полза на трето лице след като е приета. То има опора в Code civil – съгласно разпоредбата на чл. 1206, ал. 3 уговорката в полза на трето лице става неотменима от момента, в който приемането достигне до обещателя (La stipulation devient irr?vocable au moment o? l’acceptation parvient au stipulant ou au promettant). Сюлейман Башов Mon, 12 February, 2018 at 20:22 На първо място благодаря за задълбочения прочит на статията, а след това и за интересните въпроси по нея. Смятам, че поставените въпроси дори заслужават самостоятелно разглеждане в отделни статии, тъй като наистина провокират по-задълбочен и аргументиран анализ. Тук в общи линии ще маркирам моите отговори, без претенция за изчерпателност, като си запазвам правото да ги допълня ? По отношение на първия въпрос, трябва да бъдат отделно разгледани хипотезите, в които бенифициерът е определен твърде общо, и случаите в които изобщо не е определен. Например възможно при една по-конкретна хипотеза направеното, макар и твърде общо определяне да прави третото лице поне определяемо, както е възможно да се окаже, че“твърде общото определяне“ всъщност не посочва изобщо третото лице. В първия случай, идентично на хипотезата, в която третото лице е определяемо, договорът ще е напълно действителен и годен да породи своите последици, за които обещателят се е съгласил спрямо уговарящия. Това е така, тъй като макар определянето на ТЛ да е твърде общо, но е определяемо. Респ. обещателят макар и да не знае към момента на съгласието конкретното лице, на което ще трябва да изпълни, има яснота по отношение възможният кръг от субекти, спрямо които в един последващ момент ще трябва да престира (например в момента на изпълнението). По друго е положението, когато третото лице, въобще не е определено / определяемо. Предвид характера на ДПТЛ, една от предпоставките за неговата валидност е изразеното съгласие на страните да облагодетелстват лице, което не е страна по договора и не участва в сключването му. При това положение когато такова лице въобще не е посочено, няма как да възникне задължение за промитента да изпълни договора. В теорията се срещат становища, че когато третото лице не е определено, договорът оставал да действа между страните, но тъй като съм размишлявал и над други хипотеза в хода на работата ми върху доклада, изкушавам се да вмъкна следните мои чудения. От една страна съм размишлявал, че в случая сключеният договор може да се определи като предварителен договор за сключване на бъдещ договор в полза на трето лице. От друга страна съм мислил и в насоката, че в такава хипотеза ще сме изправени пред незавършена сделка, тъй като от самата уредба в ЗЗД, която казва, че „може да се договоря в полза на трето лице“, следва да се заключи, че когато законът допуска сключването на подобно съглашение, елемент от последното е и посочването на трето лице. респ.при липсата на такова, сделката би била с незавършен фактически състав. Разбира се и двете становища се нуждаят от задълбочено разглеждане и аргументиране. Във връзка с втория въпрос. На общо основание е напълно допустимо третото лице да бъде както все още неродено дете, така и неучредено все още ЮЛ. Характерното тук е, че действието на договора е в зависимост на сбъдването на това отлагателно условие. По третия въпрос, смятам че третото лице трябва да бъде определяемо поне към момента на изпълнението на договора. Ако към този момент ТЛ не е определено, изпадаме в горната хипотеза, където бе разгледан случая в който бенифициерът въобще не е определен. 4. De lege lata могат ли наследниците на уговарящия след неговата смърт да отменят уговорката в полза на трето лице и какъв е ефектът й? A трябва ли de lege ferenda да има някаква уредба в тази насока? В случая, смятам че от значение е каузалитета на вътрешното отношение между стипуланта и бенифициера. Когато договорът е бил сключен с дарствено намерение и в резултат на това разпореждане се е стигнало до засягане на запазената част на наследници не мисля, че има пречки последните да предявят иск за запазената част, НО това е нещо различно от правото да отменят уговорката. Смятам, че de lege lata такава възможност няма, не мисля и че е необходима, тъй като до колкото (и ако) определено разпореждане от наследодателя в полза на трето лице, засяга запазената част от наследството на наследниците, същите могат да се възползват от иска по ЗН. 5. Може ли отмяната да бъде направена със завещание, и ако да, от кой момент поражда действие? Интересно хрумване, действително не се бях замислял. В тази хипотеза стига стипулантът да си е запазил правото по чл. 22 ал. 1, изр. трето ЗЗД (т.е. да си е запазил правото да отмени уговорката или да замени третото лице), това му право се включва в неговата правна сфера, а съгл. чл. 14 ЗН, завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество. Респ. в завещанието си, стипулантът може да реши да замени бенифициера, съответно да отмени уговорката, с което ще увеличи наследствената маса. Важно тук да се допълни е, че когато стипулантът си е запазил правото по чл. 22, ал. 1 изр. 3 от ЗЗД, бенифициерът би трябвало да има правото да поиска срок, в който уговарящия да може да упражни това си право, респ. ако такъв срок е имало и е изтекъл, не би могъл чрез завещание да го упражни, тъй като е погасено. 6. Може ли наследниците на бенефициера да приемат уговорката в негова полза след смъртта му (да/не или пък зависи от договора, напр. защото може да е с оглед личността на бенефициера)? A трябва ли de lege ferenda да има някаква уредба в тази насока? – Действително, когато договорът не е бил intuito personae, наследниците могат да приемат уговорката, тъй като правото да се приеме е имуществено, респ. наследимо. По въпроса дали има нужда в закона уредба в тази насока, ще отговора отрицателно, тъй като са приложими общите правила и не би следвало законът да изпада в казуистика. 7. Как бихте коментирали тезата, че без съгласието на бенефициера договорът е с незаършен фактически състав (и какво всъщност различава от гледище на практиката тезата за условието, която подкрепяте, от тази)? А че при същата хипотеза може ли договорът да се квалифицира като нищожен поради липса на съгласие? Тезата, че без съгласието на бенифициера, ДПТЛ е с незавършен ФС, беше застъпена от мен, в статията „Договор в полза на трето лице. Понятие и действие“ – бр. 10/2016 г. на Соб. и право. В настоящият доклад, който е доразвитие и изчистване на някои положения и становища, изразени в цитираната статия обаче смятам че застъпената тогава теза е погрешна. Това е така, защото същата няма легална опора. Когато чл. 22 ЗЗД казва, че може да се договаря в полза на трето лице, текстът има предвид лице, което не е страна по договора и не участва в сключването на последния. Следователно съгласието на третото лице не е елемент от фактическия състав на тази сделка, но е условие за действието на уговорката. Като такова, то е предвидено в самата законова уредба, за това е и условие на закона, а не отлагателно условие по смисъла на чл. 25. По същата причина не може да се квалифицира сключеният договор като нищожен, поради липса на съгласие, тъй като съгласието изхожда от страните – уговарящия и обещателя (а бенифициерът не е страна). Иначе в практиката не се подкрепя изложеното становище от моя страна, както сте посочили, тъкмо обратното, в най-новата практика на ВКС, се споделя че ДПТЛ поражда пряк и автоматичен ефект в патримониума на бенифициера, респ. неговото съгласие не било условие за настъпването на тези последици. 8. Възмезден или безвъзмезден е договорът в полза на трето лице? Тук трябва да се разграничи каузата на договора, и каузата на уговорката. Уговорката, чиято кауза се крие във валутното отношение между стипуланта и бенифициера може да бъде както възмездна, така и безвъзмездна, например по-горе бе разгледан случай на разпореждането от стипуланта с дарствено намерение. Самият договор може да бъде сключен както възмезден, така и безвъзмезден. Сюлейман Башов Sun, 11 February, 2018 at 22:22 Благодаря за отзива и уточнението! Всъщност срещнах в статията и че на две места буквата “й” е излязла като “?”. Вярвам, че може да се оправи бързо неточността! 🙂
10,099,819
http://petdoshkov.blog.bg/drugi/2009/10/18/teodor-dechev-e-noviiat-kmet-na-sofiia-zashtoto-panta-rei-vs.418039
2018-02-25T21:48:23
[ "дело 833", "дело\n22", "дело 855", "дело 833", "дело 855", "дело 833", "дело 855", "дело 833", "дело 855", "дело 855", "дело 833", "дело 855", "дело 833", "дело 833", "дело 855", "дело 833", "дело 855", "дело 855", "дело 833", "дело 833", "дело 833", "дело 833", "дело 855", "дело 833", "дело 833", "дело 586" ]
Блогът на petdoshkov :: Теодор Дечев е новият кмет на София, защото Панта рей – Всичко тече. 18.10.2009 13:23 - Теодор Дечев е новият кмет на София, защото Панта рей – Всичко тече. Прочетен: 23378 Коментари: 98 Гласове: Последна промяна: 18.10.2009 15:57 Знам, че мнозина се интересуват от делата в РСС(андански). Бяха приети на това второ заседание по делото доказателства. Между тях са двете страници от конкурсния изпит на Иван Мирчев за асистент през 1981г – хем за хонорован, хем за редовен. Мирчев е изначално нелегитимен в академичната система. Вера Лазарова бе определена от мен и в съдебната зала като незаконен съдебен представител на ответника Мирчев. Един дол дренки. Лазарова представи с отговора на съдебния доклад пълномощното си от Мирчев, според което още от 2000г. е главен юрисконсулт на ЮЗУ, тоест на ОСНОВЕН трудов договор. Атакувах я с данните от приетия от съда по-рано за Воденичаров Протокол от изборите за декан на ПИФ през 2005г. Протоколът от 2005г. сочи Лазарова за член на факултетния съвет на Правно-историческия факултет (ПИФ). Членството във факултетен съвет изисква редовна преподавателска длъжност в ЮЗУ. Лазарова няма такава легитимна по никой закон (без конкурс е), но все още преподава, и то незаконно. Вторият основен нейн (незаконен) трудов договор с ЮЗУ отменя предхождащия го за юрисконсулт. Обеща да представи документи – едва ли. Но приех да ги видя. Лазарова не може да е на основен трудов договор за пълно работно време с ЮЗУ и като юрисконсулт , и като преподавател: никой няма два основни трудови договора с един и същ работодател в рамките на единно работно време. Приех да бъдат допуснати фалшиви документи, представени от Лазарова в последния момент. Не всички прегледах, но не ми е необходимо. Например безсрочния втори трудов договор по чл. 111 КТ на филолога Петър Цонев за 173 лева месечно (за Филологическия факултет). Това е абсолютно менте: гост преподавател във чуждо за него висше училище е само на срочен трудов договор. Записано е в договора менте на Цонев с Мирчев, че Цонев е на 1/3 щат в ЮЗУ. Основният Цонев трудов договор е в СВУБИТ (http://www.svubit.org/lecturers.php) с ректор получилият от Воденичаров алилуйното звание „Почетен професор на ПИФ” Стоян Денчев. Петър Цонев е първият гост преподавател ЗАВИНАГИ в ЮЗУ/Благоевград. Филологическият факултет "се скъса" да ми изпраща чрез Лазарова ментета: то за учебни разписи, то за контролни проверки за вземане на часове (някои протоколи са неподписани и от проверяващата ме Лилия Илиева – явно констатациите са изработка по шаблон). "Ново 25" за мен са протоколи за ОС на факултета - три броя. Двата новосъздадени за процеса са само с подписа на секретарката на катедрата по български език Величка Сотирова – Лилия Илиева не е посмяла да ги подпише като председател на ОС. Лоша работа - обвързването с Мирчев и сие води до престъпления. Ще има писмени защити. Съдът ги разреши – това положение е законно. Датата на решаване на делото е определена на 29 октомври. Нямам все още съдебния протокол от заседанието. То продължи без прекъсване часове. Лазарова хленчеше, прекъсваше, сумтеше и настояваше да караме накъсо, понеже „имала часове на следващия ден”. Щом получа съдебния протокол, ще го кача в блога. Интересно, че спря токът в залата, но нищо не се изгуби от протокола. Работят в Сандански на XP с автоматично запомняне. Трябва да си настроят Юпиеса. Уверих се с очите си, че протоколът не е изгубен. Срокът за копие от него с два подписа (на съдията и протоколчика) изтича в понеделник 19 октомври 2009г. Съдията обеща да ми изпрати електронна версия – както досега процедираме по чл. 42 ГПК. Иначе съм доволен от съдията (но аз нямам свръх претенции) : явно е, че чете материята по ЗВО, но трябва и време за контраст с КТ. Намирах се в началото на пледоарията си - някъде към 14:30, пък започнахме в 11:00. Лазарова НЕОЧАКВАНО ме прокле смъртно в съдебната зала, след като чу, че за мен съм уволнен за осъщественото ми право на жалба по чл. 120 Конституция на Република България, която има пряко действие. Съдията не издържа на създаденото напрежение и прекрати заседанието – очевидно ще уточняваме нещата във вторник. Тогава са другите два процеса срещу ЮЗУ. Лазарова се извини само на съда. Сега изпълнявам обещание към блогърския кандидат за кмет на София Теодор Дечев. Прави история. Блогъри издигаме наш кандидат за кмет на столицата, въпреки че не можем всички да го подкрепим с гласа си. Подробна справка за Теодор, с когото не съм се срещал на живо, ще намерите в блога му. Ще Ви е интересно. Блогърите не сме без шансове в тези местни избори. Наистина нямаме партиен апарат. Нашата базисна медия е Интернет. Основните неща са върху плещите на Теодор. Харесах блога му. Но не по текст, а заради блогрола му. Той ме впечатли. Започва с Мечата гора. Падам си по такива неща. Теодор Дечев е с малък син, който ще оцени стореното от Теодор Старши след години. Това ме трогва. Теодор Дечев е първият кандидат за кмет от Интернет пространство. Нямах възможност на 14 този месец да отида на срещата на блогърите за Теодор Дечев – кмет на София. Щях да намеря сладкарница „Авенс”в София – останах принудително в Благоевград за второто заседание по уволнителния спор в РСС. Доволен съм, че Теодор получава растяща за кмет подкрепа. Убеден съм, че в един дебат с Фандъкова и Кадиев НАШИЯТ кандидат Теодор Дечев има какво да каже на софиянци, които положително ще го различават от партийните марионетки. Знаменателно е, че за първи път в историята на местното изборно право софиянци получават подкрепа на блогъри извън столицата. Интернет ни направи микро общество и ни даде възможността да оперираме заедно. Показваме човешкото в себе си, защото имаме свързана гражданска позиция. Та аз без нета никога нямаше да срещна забележителния за мен Красимир Кабакчиев. Предлагам на блогърите, подкрепящи Теодор Дечев, да пускаме еднообразни постинги с призив към съперниците на Теодор за дебат – може и проведен он лайн. Няма защо да следваме лошия пример за предопределен от партийна централа избор. Текстът ще го уточним с Теодор, стига той да приеме тази идея. Тагове: новият, Римляни 13, Новият Световен Ред,Свинския... То се знаеше ... Йорданка Фандъкова е но... Д-р Костадин Шахов е новият кмет на Общи... Помогнете за популяризирането на кандидатурата на Теодор Дечев за кмет на София Дванадесето непълно Откровение 1. svetlaen - поздравления, Петре! 18.10.2009 15:01 Дано делото се развие толкова добре, колкото (както научавам от теб) върви на този етап. Крайно време е статуквото в ЮЗУ да разбере, че не е над Закона. 2. анонимен - Поздравявам съдията! Не зная под каква отговорност следва да бъде подведен онзи, който отправя клетви ПОД КЛЕТВА и на всеослушание. Но Вера Лазарова трябва да си понесе и тези последствия, освен всички натрупани досега. 3. анонимен - Не само го е клела, псувала го е като хамалин! Но Дошков се държал като Андрей Болконски. Ех, Санкт Петербург, Санкт Петербург... 4. анонимен - То и юрисконсултът... ...юрисконсултът на ЮЗУ също бил с аристократично потекло като ректора - пето поколение. 5. анонимен - По тундре, по железной дороге, ... 18.10.2009 21:29 Где мчится скорый «Воркута-Ленинград», Чтобы нас не догнал автоматный заряд! Нам на юг, им на север — каждый хочет в свой дом... Этот день бесконечный, ног не чуя, бредём. Дождик капал на рыла и на дула наганов, Лай овчарок всё ближе, автоматы стучат; Я тебя не увижу, моя родная мама — Вохра (2) нас окружила, «Руки в гору!» (3) кричат. Поздно ночью затихнет наш барак после шмона, (4) Мирно спит у параши« доходяга(5)-марксист; Предо мной, как икона, запретная зона, А на вышке маячит очумелый чекист. 6. анонимен - Супер! 18.10.2009 21:43 "Доволен съм, че Теодор получава растяща за кмет подкрепа. Убеден съм, че в един дебат с Фандъкова и Кадиев има какво да каже на софиянци, които положително ще го различават от партийните марионетки. " Е за тоя и да ме бият няма да гласувам! 7. анонимен - ех... 18.10.2009 21:50 Ех, ако стихчетата можеха да заместят фалшивите документи, предоставени на съда... Ех, ако правотата в съда се мереше по това за кого гласуваш... Ех, ако можехме да изпеем Gaudeamus Igitur и директно да вкарат Дошков в лудницата... Ама... 8. teodordetchev - С удоволствие бих участвал във всякакви дебати с ... ... останалите кандидати. Ще бъде много хубаво, ако блогърите поискат от останлите кандидати да не бягат от дебатите. Както се казва - аз съм на разположение ... :) 9. анонимен - Г-н Дечев, 18.10.2009 22:23 Губите, че се появихте тук. Но не много. Този блог де чете от около петима души, които по цял ден отвреме-навреме влизат в него. Това им е смисълът на живота. След появата ви тук, и аз няма да гласувам за вас, нито пък ще агитирам за това близките си, както смятах да направя. 10. kkabakciev - Вече нечии нерви никак не издържат - и сигурно има причина Вижте какво ми е написал някой (написала някоя) в предния форум: "147. анонимен - на Кабата 18.10 17:58 - Оди се пери, бе смръдльо! Кого го интересува колко блога и къде си нацвъкал. Аман от комплексари, които, като няма къде другаде да се изживяват, досаждат на останалите по такива форуми!" Ето какво отговорих: "148. kkabakciev - Ха-ха-ха! Големи нерви, що така? 00:19 - Има много хора, които се вълнуват от моята личност. И дори Вие, господине/госпожо, се вълнувате. Ясно е като бял ден. Ако не се вълнувахте, нямаше да си правите труда да ми пишете! Майтап!" Допълнителен коментар. Първо, трябва много яко да си загазил в проблема и направо да си се сринал морално и умствено, за да пишеш по този начин. Второ, безспорно това писане издава дълбоко лично пристрастие. Трето, не знам кой е този (коя е тази) и никак не ме интересува - но психологическото състояние на това лице не е за завиждане! 11. анонимен - Лазарова 19.10.2009 00:47 е Главен юристконсулт - без да има отдел, дори ако броите К.Илиева /щото и тя е хем Секретарка на ІV и V поколение ректори, хем юристконсулт - пак ли са два договора на едно и също място или не?!!/ Лазарова уж е Асистенка, пък била наблюдаваща избора на членовете на ОС на ЮЗУ от администрацията, или не?!! Пък двете - В.Л. и К.И. - като членки на обществените поръчки, дъл не са били и на граждански договори, или не?!! 12. kkabakciev - Ха-ха-ха! Петър лично ми разказа как е бил прокълнат в съда Това е хубаво. Носи късмет. И този, който го прави, си има причини. Погледнете и тоя/тая по-горе (цитираното изказване). Интересна е човешката природа, обаче не е толкова неразбираема, колкото някои се опитват да я изкарат. Напротив - даже бих казал, че е мноооого разбираема. 13. kkabakciev - Имам удоволствието да съобщя, че вече публикувах в блога си и по-важните статии 20.10.2009 09:47 Кой открадна "История славянобългарска"?: http://kkabakciev.blog.bg/politika/2009/10/20/koi-otkradna-quot-istoriia-slavianobylgarska-quot.419067 "Как Партията бдеше над науката": http://kkabakciev.blog.bg/nauka/2009/10/20/kak-partiiata-bdeshe-nad-naukata.419072 "БАН си остава бастион на номенклатурата": http://kkabakciev.blog.bg/nauka/2009/10/20/ban-si-ostava-bastion-na-nomenklaturata.419077 И не мога да не припомня тук онова суперпросташко изказване, направено към предното съобщение в този блог: "147. анонимен - на Кабата 18.10 17:58 - Оди се пери, бе смръдльо! Кого го интересува колко блога и къде си нацвъкал. Аман от комплексари, които, като няма къде другаде да се изживяват, досаждат на останалите по такива форуми!" Това лице или има проблеми от психиатрично естество, или е просто един от онези индивиди, които биха били засегнати от въвеждане на законност в университетите и изобщо в академичната сфера. За голямо неудоволствие на това лице, както и на останалата пасмина некадърници, комунисти и откровени простаци, населяващи "академичната сфера" в тая "държава", ще кажа, че моите статии обикновено са много популярни и много търсени от медиите. Например статията ми "Кой открадна "История славянобългарска"?" беше публикувана на три различни места (два вестника и едно списание), като и тримата издатели знаеха, че статията излиза и другаде. За нея получих навремето десетки специални поздравления. Статията ми "Как Партията бдеше над науката" ми беше поръчана от СРОН (Сдружение на работещите в областта на науката) при "Подкрепа", и беше публикувана едновременно на първите страници на два вестника: "Подкрепа" и "Век 21". Тя предизвика много силен отзвук тогава - беше цитирана на много места в медиите, но исканата в нея лустрация на комунистическите идеолози и на обикновените некадърници в академичната сфера не беше осъществена. Днес се вижда колко необходимо е било да бъде осъществена лустрация като тази в Германия през 1991 г., където половината дотогавашни "учени" бяха уволнени от академичните институции на бившата ГДР и заместени с млади хора или с учени от Западните провинции. Днес в академичните институции на тази тук "държава" преобладават комунисти, некадърници и откровени простаци (като автора на горецитираното "мнение"). НУЖНА Е РАДИКАЛНА ПРОМЯНА! И тя може да дойде с действия от рода на тези, които Петър Дошков предприема (и в момента). Да му пожелаем успех! Благодаря още веднъж на колегата тук, който ми напомни, че Yahoo GeoCities се закрива (след няколко дни). 14. svetlaen - успех! 20.10.2009 10:33 Петре, пожелавам ти успех с всичките дела днес! Стискам палци! 15. анонимен - Всъщност колко са 20.10.2009 20:42 делата????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????? 16. анонимен - вместо отговор 20.10.2009 20:51 Цитат от поста на Дошков: "Съдията не издържа на създаденото напрежение и прекрати заседанието – очевидно ще уточняваме нещата във вторник. Тогава са другите два процеса срещу ЮЗУ." 17. kkabakciev - Е, нека да ви информирам 20.10.2009 22:33 Дошков ми се обади и каза, че трябва непременно да разкаже какво се е случило по делата. Така че - само имайте малко търпение! Междувременно имам удоволствието да съобщя, че - малко неочаквано за мен - се появиха две много дълги, подробни и сериозни съобщения в блога ми, към статията "БАН си остава бастион на номенклатурата": Дали пък няма да взема да правя конкуренция на този блог, както и на "Пуерон", и на Bulgarianscienceproblems? Не би било лошо, нали! 18. анонимен - дано! 21.10.2009 07:56 Дано, дано! НИКАК не би било лошо! 19. анонимен - Дошков и Кабакчиев не работят и философстват неправилно 21.10.2009 08:20 Досега поне го правеха заедно. А сега се канят да разпространяват вредности и поотделно. Но ние имаме необходимите специалисти, разбираме ги тия работи - кой откъде пише, и ще предприемем мерки. 20. kkabakciev - Не само Дошков и Кабакчиев не работят :-) 21.10.2009 19:36 И участващите тук много са замълчали. Уплашени? Заплашени? Очакващи нещо неприятно? Е, мисля, че наближава времето да чуете собственика на блога. 21. анонимен - мълчат... 21.10.2009 20:10 Някои от участващите тук са много заети, Каба - пишат защитите си, на 29-ти ще има решение по делото за уволнението на Дошков. И отсега мислят за какво да го уволнят за четвърти път :-). Други просто имат работа. Трети гледат собствените си блогове... 22. kkabakciev - Аха, ясно. Да използвам случая да кажа нещо, което според мен е интересно 21.10.2009 20:40 Вървя по стъпките на Дошков. Вече съм осъществил около десет отвода на съдии. И днес осъществих на още трима. Е, не мога да се меря с него - той досега накара да си направят самоотводи, мисля, всичките съдии във вашия град (с име на комунотерорист). И отделно доста съдии в още 2-3 града .... (1) Тези масови отводи на съдии не са ли сами по себе си доказателство за въпиюща небезпристрастност? (2) Не е ли фактът на масовите отводи повод да се мисли, че всъщност са налице големи ГРУПИ СЪДИИ, които имат СЪЗАКЛЯТНИЧЕСКО ПОВЕДЕНИЕ? Заслужава да се помисли по тези въпроси. И със сигурност в близко бъдеще ще ги поставя пред съответните висши инстанции в държавата и съдебната система. Така не може да продължава! СЪДЕБНАТА СИСТЕМА Е ЗВЕРСКИ КОРУМПИРАНА И НЕКАДЪРНА! Вижте и днес какво става! Предишната министърка на правосъдието сключила договори за строителство на съдилища, при които неустойките за ЕДИН ДЕН са ТРИСТА ХИЛЯДИ ЛЕВА!!! И сега тази дама (самата тя съдия) е разследвана от прокуратурата! Умопомрачителни неща стават в тая "държава"! 23. анонимен - Дали знаете за това? 21.10.2009 21:41 http://stoni.blog.bg/biznes/2009/10/21/prestypleniia-ot-quot-magistrati-quot.420076 Престъпления от "Магистрати" До Главния прокурор на Р България Висш съдебен съвет, Инспектората към ВСС....... Извадки ІІ.Налице е фрапиращо нарушение и на чл.32 от Конституцията. В РП-Благоевград е образувано наказателно производство за закана за убийство по жалба на Красимир Аршинков-Председател на Окръжен съд-Благоевград. Според публикацията на регионалния ежедневник - в-к „Струма”,бр.5269 от 27.08.09г, К.Аршинков се „изплашил” от мнението на форумец, публикувано в Darik News под статията ”Очернянето на името ми петни и съдебната система в Благоевградско”, което мнение дословно гласи следното: ”Уважаеми председателю, не се разхождай неглиже в Банско, защото незнайно как може случайно да ти се стовари от небето тухла или керемида, понякога трябва да си вдигаш главата и да се оглеждаш, не може само да гълташ, ще се задавиш. Лакомията на твоето семейство не свърши ли, та за метър трябва да се бием, остави ни на мира. Всеки ден се моля да се срути и при тебе нещо, защото ти унищожи няколко семейства и обрече на глад много невинни души...”. и така нататък.. 24. анонимен - Това като 21.10.2009 21:44 растроените студенти задето Дошков говорил за Ал.Во. и Гю. 25. анонимен - От блога на френския посланник в България: 21.10.2009 22:07 Сцена от всекидневието : олигархия по български Бих искал да споделя с Вас впечатлението ми от една сцена, на която присъствах снощи, която е част от българското всекидневие. След участието ми в едно телевизионно предаване, излизайки пеш от един голям софийски хотел (този, който прилича на кула: тези, които познават града ще го идентифицират лесно), попаднах лице в лице с пристигащ впечатляващ кортеж. Пред входа се появиха четири луксозни лимузини германска марка. Най-внушителната, твърде вероятно здраво блиндирана, бе непосредствено следвана от джип, снабден с много антени. Заинтригуван, ми обясниха, че те служат за смущение на вълните за избягване на взривяване на бомба от разстояние. Всички тези коли бяха с особени номера ( от рода на С – за София – 000 и още нещо). От тях най-напред слязоха яки юначаги с късо подстригани коси, с ясно видими слушалки и ръце зад саката; после слязоха красиви и пъргави млади жени на високи токчета; дължината на полите им явно не беше първата им грижа. Накрая, с телефон на ухото и с отпусната походка слезе охраняваният човек. Не го познавах. Цялата тази компания влезе в хотела, като бодигардовете заеха позицията на стрелци в хола, както се казваше по време на моята военна служба. Държа да уточня, че не ставаше в никакъв случай въпрос за официален кортеж или охрана. Това беше безпределно ясно. Тогава ми дойдоха наум думите произнесени от Президента Първанов по време на една неформална среща с посланици от Европейския съюз: “В нашата страна някои личности са по-добре охранявани и имат по -импозантни кортежи от моя”. Със сигурност, познавайки добре официалната екипировка за охрана на българската държава, той беше сто на сто прав. За един миг, при преминаването на тази гледка, помислих, че се намирам в иракска, афганистанска или ливанска обстановка. Къде другаде можеш да се страхуваш да бъдеш убит насред улицата или от бомби с дистанционно управление? Но не! Бях в България, страна членка на Европейския съюз от две години. А кортежи като този се срещат редовно в София или другаде. 26. kkabakciev - Имам удоволствието да съобщя, че допълних блога си 22.10.2009 09:11 Дами и господа нормални форумисти - психично здрави, некомунисти, Преди Дошков да ви разкаже какво се е случило с неговите дела, имам удоволствието да съобщя, че допълних блога си с останалите статии от закриващия се след броени дни Интернет сайт Yahoo GeoCities: Бих обърнал вниманието ви върху статията "По повод на една дребна случка - за двата най-едри проблема на БАН" и следната част от нея: ЕДЪР ПРОБЛЕМ НОМЕР ЕДНО В БАН – ЕДРАТА КОМУНИСТИЧЕСКА НОМЕНКЛАТУРА Едрата комунистическа номенклатура в БАН практически никога не е била атестирана в миналото. Тя просто биваше обявявана за такава заради вярност към “Партията”. (Под “едра комунистическа номенклатура в БАН” имам предвид същинската комунистическа номенклатура, а не малцинството от автентични учени, привлечени там за лъжлива фасада.) Заветната цел – върху която в БАН днес действително кипи труд, е едрата комунистическа номенклатура никога да не бъде атестирана и в бъдеще. [...] ЕДЪР ПРОБЛЕМ НОМЕР ДВЕ В БАН – ЛЕНТЯИТЕ И НЕКАДЪРНИЦИТЕ Независимо от факта, че въпросът с едрата комунистическа номенклатура в БАН (представена не само от академиците и член-кореспондентите) поражда значително обществено вълнение, ясно е, че по своята значимост именно проблем номер две е всъщност големият проблем на БАН. Защото от усилията за съхраняване на едрата комунистическа номенклатура в БАН големите печеливши са преди всичко лентяите и некадърниците. Блестящо изпълняваната до ден днешен в продължение вече на цяло десетилетие цел – неатестирането на едрата комунистическа номенклатура, доведе до системното масово неатестиране (или фиктивно атестиране) на целия научен състав на БАН. Оттук публична тайна е, че в който и да е институт на БАН границите между по-едра и по-дребна номенклатура и некадърниците и лентяите по отношение на законовите изисквания за атестиране и научен принос са твърде размити. А там където – по някакви суетни причини – атестиране се извършва, ясно е, че тоталната липса на критерии и методика за атестиране в продължение на години е довела до пълна неадекватност при даването на всяка конкретна оценка. Друга публична тайна е, че процедурите за повишаване в длъжност и хабилитация в БАН се осъществяват изключително на базата на следните два железни принципа: “мой човек” и “наш (политически) човек”. Ха сега, дами и господа нормални форумисти - психично здрави, некомунисти, Много ви моля, отговорете: същото ли е или не е същото ПОЛОЖЕНИЕТО С АТЕСТИРАНЕТО във вашия университет в град с име на комунотерорист (противоречащо на Конституцията)? 27. petdoshkov - Ще постъпя по следния начин. 22.10.2009 10:00 Поствам на края на текущото съобщение протокола от съдебното заседание по дело 833 (за забележката на Мирчев) по описа на Районен съд - Сандански. После ще изляза да си направя гарафа с кафе. Нужно ми е такова количество, за да ме заболи язвата. Така издържам по-леко чакането за рецепти и понасям оплаквания от болести в приемната на селската лекарска практика. Подтекстът на съдебното определение ми е ясен. Не става дума за обективност. Ходът е психологически зареден и от дефицита на времето за реакция до 29 октомври. Психиката ми обаче е здрава. Шахматният термин е ЦУНГВАНГ. Бях добър шахматист - играех на трета дъска на селския представителен отбор като пионер. Помня една игра в съседното село на отборен турнир, който спечелихме. Тогава спечелих решаващата партия - иначе изглеждаше безнадеждно. Капитанът на отбора стоеше повече при моята дъска, отколкото при неговата. После ми каза: "Не се съмнявах в теб, а в това дали няма да се сетят". Ще разиграя жертва на дамата. После друг съдия ще гледа двата процеса. Преюдицията ще ми донесе предимството на отменена забележка. Съдията ще се махне от процеса за уволнението ми с негативни последици. Ще го преживее емоционално - млада е. (Не знам, Люнгов, на колко години е. ) Ще допълня съдебното определение с моята реактивна писмена молба по ГПК. (Натрупа се фалшив доказателствен материал. Смятат, че ще мине. ) Всичко ще е наред: съдията Бакалова ще се отведе и от уволнителния спор. Мирчо Люнгов правилно разчете знаците на съдебната игра в 4 часовия посреднощен анализ на ситуацията. Навлиза в по-добра форма: това е хубаво. Люнгов, не пипай Сигнала срещу Аршинков и Бакалова (от Благоевград). Стана стегнат, изпращай го на адресатите. Забравих си пастата и четката за зъби. Следва полученото от съда такова, каквото е. ищецът, редовно призован, се явява лично, ответникът, редовно призовани, вместо законния представител, се явява юрисконсулт Лазарова, упълномощена от по-рано. Юрисконсулт Лазарова:Да се даде ход на делото. Съдът намира, че са налице основания за отвод на настоящия докладчик по настоящото дело.Производството по настоящото дело № 833 /2009г. по описа на Районен съд-гр.Сандански е за отмяна на заповед на ректора на ответния университет, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.Същата заповед под № 88 от 24.03.2009г. е представена като доказателство по гр.дело № 855 от 2009г. по описа на Районен съд-гр.Сандански, което е обявено за решаване, и което дело е разпределено на доклад на настоящия докладчик.Атакуваната в настоящото производство заповед на ректора е представена по цитираното дело от ответника, и с нея той обосновава твърдения във връзка с наложено друго по-тежко дисциплинарно наказание на ищеца, т.е. атакуваната с настоящата искова молба заповед на ректора е предмет на преценка и по другото дело, по което вече са събрани доказателства, и съдът следва да се произнесе с решение въз основа на вътрешното си убеждение и събраните по делото доказателства.По същото дело е посочено, че решението ще бъде обявено на 29.10.2009г..С цел избягване на възможността от предварително формиране на вътрешно убеждение по настоящото дело, въз основа на събрани по друго дело писмени доказателства, и избягване на съмнението в безпристрасността на настоящия съдебен състав, съдът намира, че следва да отстрани докладкчика от разглеждане на настоящото дело. Предвид горното и на основание чл.22, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1, т.6 от ГПК, съдът ОТСТРАНЯВА съдия Бисерка Бакалова от разглеждане на настоящото дело. ДЕЛОТО да се докладва за определяне на нов докладчик, чрез случайния принцип за разпределение на делата. Съдебното заседание приключи 14.35 часа. 28. анонимен - Дошков, ще обясниш ли 22.10.2009 10:34 Защо съдия Бакалова ще се отведе и от уволнителното дело, а не само от това за забележката? 29. анонимен - Има логика да се отведе и от уволнителното дело 22.10.2009 10:57 Даже е напълно логично. Пише за необходимост от "избягване на съмнението в безпристрасността на настоящия съдебен състав"! Ако ще е безпристрастна, ще е безпристрастна и по двете дела. Не става по едното дело да има съмнение за небезпристрастност, а по другото - съмнението внезапно да изчезне. Това е нормалната логика. Но нейната може и да е друга....... 30. petdoshkov - Отговорът ми. 22.10.2009 15:48 До РСС от Петър Стоянов Дошков, ищец по гр. дела № 833 и №855 по описа на РСС за 2009г. Уважаеми г-н Председател на районния съд, Гледа се на 22 октомври в РСС дело 855/2009г. – опис на съда, спор за отмяна на наказанието „Забелeжка”, наложено ми от ответника и по уволнителния спор 855/2009г. – същия съд. Спорът е елементарен за решаване. 6 –класник може да го реши чрез сравняване на предявените от ответника основания за наказание, на които съм отговорил, с текста на заповедта. Трябва да отговори на въпроса: дали трите основания в наказващата заповед са между предявените (е - думите са други за ученик). Необходимо време за произнасяне - максимум 15 минути. Тоест съдебното решение можеше да се постанови в зала още на 20 октомври. С определение по делото 833/2009г. в с. заседание докладчикът съдия Бисерова се самоотведе от процеса „С цел избягване на възможността от предварително формиране на вътрешно убеждение по настоящото дело, въз основа на събрани по друго дело писмени доказателства, и избягване на съмнението в безпристрасността на настоящия съдебен състав...”. Аргументът на съдията е парадоксален, объркан и издаващ заинтересованост от необективно решаване на обусловеното дело (наречено друго дело). Първо, никога в т. нар. друго дело № 855/2009г. не е представяна процесната заповед „Забележка”, предмет на спор по делото 833/2009г. Ответникът в писмения си отговор по доклада по уволнителното дело (855/2009г.) твърди, че „Ищецът виновно не е присъствал на нито едно катедрено заседание на катедрата по „ Български език”, където се прави разпределение на учебната натовареност на преподавателите то катедрата /поради което му е наложено дисциплинарно наказание/ и се предлага като проект на Факултетния съвет.” (Цитатът е точен с правописната грешка.) „Забележката” , предмет на дело 833/2009г., е с друг текст. Второ, тя е оспорена. Трето, направеното изявление в УВОЛНИТЕЛНИЯ СПОР е с характера на лошо направен от ответника установителен иск, предявен извън съдебно заседание – чл. 314, ал.1 ГПК. Четвърто – КТ е въвел 3 наказания, а не 2. Така че не следва автоматично, че съм изцяло дисциплинарно съставомерен по КТ. Ако съдията беше добросъвестен, можеше да поиска от ответника да уточни ДАЛИ „дисциплинарно наказание” в отговора му по дело 855/2009г. не означава наказанието „забележка” по дело 833/2009г. Тогава опциите бяха две – отказ от твърдението поради нерешеност на спора за отмяна на наказанието „Забележка” или обединяване на двете дела (и за процесионална икономия) при съгласие на страните. Пето, уволнителното дело 855/2009г. зависи частично от ОСПОРЕНОТО от мен пред РСС по дело 833/2009г. наказание „Забележка”, с което ответникът цели наличието на дисциплинарно минало, преди да бъда уволнен. Шесто, процедурата по уволнителното дело 855/2009г. е опорочена. По същество не е приключила. Видно от протокола на последното заседание (по дело 855/2009г.) ответникът ВЪОБЩЕ не е бил изслушван, понеже не говори. Не съм завършил пледоарията си - попитайте съдията Бакалова защо. Порочното процедиране опорочава процеса и е основание за обжалване на съдебното решение. Седмо, недопустимо е да получавам доказателства от ответника с писмената му защита по уволнителния спор : трудов договор от 2000г. и актуален, регистриран в НАП към момента на процеса. Осмо, не съм се произнесъл по представените от ответника в ПОСЛЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ по уволнителния спор писмени доказателства за избор на разни членове на Факултетния съвет. Девето, не стана ясно и от съдебния протокол по уволнителния спор ще ползваме ли текста на жалбата ми чрез декана до ректора относно възлагане на часове от Факултетния съвет или ще я възпроизвеждаме устно. Ответникът признава жалбата, но не я представя, като се позовава на нея (съдебен протокол). Аз я представям още с ПИМ Гоце Делчев, но съдията не се произнася ИЗРИЧНО. Десето, съдията докладчик по двете въпросни дела Бакалова не е подготвена за разглеждане на смесен уволнителен процес (административен и трудов). Не познава добре административното доказателствено право, както и частта от ГПК за оспорване истинността на документ в с. з. Единадесет, получи се апория – не се приемат официални документи с публичен характер за нелегитимност на Общото събрание на ЮЗУ, избирало Мирчев за ректор на 29 октомври 2009г. В същото време ответникът не представя и в с.з. документи, от които да е ясно, че ректорът на ЮЗУ не е мумия или митичен херой. Такова поведение нарушава правото на ответника на защита. Процесуалният му представител е недобросъвестен: Лазарова не опровергава отрицателните факти за липсващата ректорова легитимност на ответника, изведени от мен по аргумент за обратното от официалните документи, които съдът не допуска. Дванадесет, съдът правилно допусна в уволнителния спор изпитния протокол на Мирчев от 1981 г. с неясен конкурсен характер, но не казва каква е съдбата на изискуемия от ЗНСНЗ и обусловен от протокола неподписан ДОКЛАД на Чимев до АС на ВПИ за същия конкурс. ПЕТИТУМ: Първо, делото срещу уволнението ми 855/2009г., по описа на РСС, да се спре до решаване на преюдициалния спор за отмяна на дисциплинарното наказание „Забележка”, предмет на дело 833/2009, опис на РСС – чл. 229, ал.1, т.4 ГПК; Второ, съдията Бакалова да се отведе от процеса по обусловеното дело 855/2009г. като заинтересована и предопределяща изхода му – не можеш да имаш убеждение от нещо, което не си разглеждал по обусловеното дело. Можеш да добиеш убеждение САМО ако си чел материалите по обуславящото дело 833/2009г. Никакви доказателства по дело 833/2009г. не са посочвани , представяни и допуснати в доказателствения материал по дело 855/2009г. (уволнителен спор). Г-н Председател, сам се убедете във верността на факта, като сравните релевантните материали по двете дела. Вероятно е налице уговор между съдията и ответника – да се отчете материален факт: наказанието „Забележка” е материален факт, но съдебно не е ПРИСЪДЕНО НЕЩО. Ако съдията е непредубен, имаше пред себе си опцията за спиране на уволнителния спор до решаването на преюдициалния частичен въпрос за наказанието „Забележка” още на 20 октомври – разрешихме с ответника ход на въпросното дело 833/2009г. Трето, като се убедите във верността на написано, отделете материалите с престъпен характер и ги изпратете на ВСС с копие до ВКП за престъплението по служба на съдията Бакалова. Четвърто, да се назначи на мястото на съдия Бакалова докладчик по уволнителното дело 855/2009г, който да ВЪЗОБНОВИ уволнителния спор от равнище събиране на доказателства, тоест преди устните състезания, които задължително да се проведат. 31. анонимен - Оправи си цугцванга! И не само него... 22.10.2009 17:43 П. Дошков: "Психиката ми обаче е здрава. Шахматният термин е ЦУНГВАНГ. Бях добър шахматист - играех на трета дъска на селския представителен отбор като пионер. Помня една игра в съседното село на отборен турнир, който спечелихме. Тогава спечелих решаващата партия - иначе изглеждаше безнадеждно. Капитанът на отбора стоеше повече при моята дъска, отколкото при неговата. После ми каза: "Не се съмнявах в теб, а в това дали няма да се сетят". Ще разиграя жертва на дамата. После друг съдия ще гледа двата процеса". ЦУНГВАНГ - вероятно става дума за Zug-zwang. Но те филолозите не обръщат внимание на такива неща. 32. анонимен - хе! 22.10.2009 17:47 Нерде цунгцванг, нерде асистен! Но пък: 1. Познания по немски ; 2. Не намерили за какво друго да се заядат; 3. Нервничат, защото истинската борба е в съда; 4. И защото поражението им ще бъде в съда, не по интернет форумите. 33. kkabakciev - Кой повече обърква термините 22.10.2009 18:03 Вярно, Петър малко е объркал изписването на термина, но е смешно как обръщат внимание на такива дребни грешки ония, дето поставят психиатрични диагнози. Да оставим това асистен. Дребно е. Веднъж тук попитах каква е точната нозологична единица, която е поставена на Дошков като диагноза. И не получих никакъв отговор. Логичният въпрос, който възниква, е: поставящите психиатрични диагнози дали знаят какво е това нозологична единица? 34. kkabakciev - Да не говорим за още по-трудни въпроси, зададени, например, на ръководителката на катедра "Българистика" 22.10.2009 18:09 От рода на: какви са критериите за даване оценка на научноизследователската и преподавателската дейност на асистентите, доцентите и професорите в тази държава? А в ЮЗУ? Колко пъти през последните 25 години в ЮЗУ са давани оценки на научноизследователската и преподавателската дейност на Дошков? И какви точно са били тези оценки? Госпожо Илиева! Вас питам! Ако случайно се появите тук! 35. petdoshkov - Нищо не съм сгрешил. 22.10.2009 19:12 Не е реч да броим на немски, а да знаем, че ЦУНГВАНГ означава като шахматен термин " Принудителни ходове, водещи до мат на противника". 36. анонимен - Може някой шахматист в учебник да го е нарекъл ЦУНГВАНГ 22.10.2009 20:12 то какви ли не глупости има "от немски"? 37. анонимен - Не те е срам, Дошков, 22.10.2009 20:16 нито термина знаеш, нито от шах отбираш. Както навсякъде, сипеш недоразбрани "термини". 38. анонимен - Дошков и Кабакчиев не работят, философстват неправилно и са безсрамници 22.10.2009 20:32 Сипят "недоразбрани термини". Стига бе, Дошков и Кабакчиев! 39. анонимен - И от шах не отбира Дошков! 22.10.2009 20:48 Засрами се, Дошков! Защо не отбираш от шах? 40. анонимен - Не е бедата 22.10.2009 21:09 в това, че не отбира от шах, а че сипе нещо като термини. Това неговото се нарича "словесна салата". Във всяка област е такъв. 41. анонимен - № 40 ще има възможността блестящо да ... 22.10.2009 21:15 № 40 ще има възможността блестящо да аргументира тезата си в съда, надявам се. И няма от какво да се притеснява - след като "във всяка област" е такъв, едва ли ще успее да се върне за трети път в ЮЗУ, нали? 42. анонимен - Че кой 22.10.2009 21:29 се притеснява! Ако за вас е напълно нормално човек, който не ходи с месеци на работа да види поне дали стои сградата на ЮЗУ, да съди университета и да се надява, че съдът ще го върне - това говори доста за вас. 43. анонимен - Поздрав за историците 23.10.2009 02:21 http://frognews.bg/news_14270/Rumen_Borisov_90procenta_ot_profesorite_i_dotsentite_v_SU_sa/ 44. анонимен - За НЕКОИ ректори и шеф.катедри в ЮЗУто 23.10.2009 05:55 http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=803935 "Американски изследователи доказаха, че личното усещане за професионална некомпетентност е основната причина за агресивно поведение при притежаващите служебна власт" 45. kkabakciev - Щяло да има обсъждане на поредното предложение за нов закон за научните степени и звания 23.10.2009 15:10 Ето какво написах по този повод: "Нищо против обсъжданията по принцип! Но погледнах кои представляват така наречения Съюз на учените, и - изненада никаква! В мнозинството - комунодеребей до комунодеребей! И тия ли, мълчали пред досегашните гнусни безобразия и престъпления в академичната сфера, сега искат да определят какъв да бъде новият закон? Жалка работа! Типично българска! Реформата трябва да стане с ПОВСЕМЕСТНА ЛУСТРАЦИЯ НА ВСИЧКИ КОМУНОНЕКАДЪРНИЦИ И ТЕХНИТЕ АСОЦИАТИ - така, както беше направена в Германия през 1991 г., вижте за това статията на проф. Пльон на фронтпейджа. Тази, за която и аз пледирах през 1991 г. - но не стана. Вж. статията ми "Как партията бдеше над науката" (статията написах и публикувах по поръка на Сдружението на работещите в областта на науката при "Подкрепа"): И чак след една такава ЛУСТРАЦИЯ - да се мисли за нов, модерен закон! Защото дори суперперфектен закон от Марс да дадат на комунодеребеите, те пак ще продължат да вършат комунодивашките си деяния!" Останалото вижте тук: http://www.pueron.org/pueron/forum/topic.asp?TOPIC_ID=56&whichpage=12 46. анонимен - Каба, разбери, всеки 25.10.2009 00:29 има право на развитие. Това първо. Второ,младите хора /дори и кандидат-учени/ нищо не разбират и не искат да чуват за комуно-дрън-бръм. Не бълбукай за това, а им/ни дай истинските критерии за наука и научно израстване. Въпреки липсата на атестация. Никой не е атестирал Кант до 53-та му годишнина - когато ИЗВЕДНЪЖ става КАНТ. Нека да е с добро. 47. kkabakciev - С две основни неща не съм съгласен, с трето съм съгласен 25.10.2009 10:08 Първо, младите хора около мен - не само преките ми роднини, но и тези на приятели и колеги - разбират всичко важно за комунизма и се интересуват от това. Ако дадени млади хора нищо не разбират от "комуно--дрън-бръм", те просто са .... прости. Израснали са там, където не е имало кой да ги научи и възпита - а и след това не са могли сами да се ограмотят и възпитат. Знаем, че има много интелектуалци и учени, които идват от съвсем обикновени семейства. Но са се самообразовали и самовъзпитали на много високо равнище. Аз самият имам такива колеги, приятели, познати. Един приятел (няма да му кажа името) е много известен писател в България и в една западноевропейска държава. Той ми е казвал: "Там, откъдето идвам [селски район], бяхме толкова изостанали и прости, че дори не знаехме думите "да" и "не". Когато трябваше да кажем "да", казвахме "ъхъ". Когато трябваше да кажем "не", казвахме "ък-къ"." Това е истина, не е художествена измислица. Второ, не съм съгласен, че днес, в Европейския съюз, може и трябва да се живее като в комунизма или като напълно изостанала държава, в която няма правила. В тази държава има правила как да правиш хляб, баничка, салам. Има си много подробни нормативни актове, в които се посочва какво трябва да има, както и какво трябва да няма, в хляба, баничката, салама. А няма нормативно регламентирани критерии и правила за оценка на научноизследователска дейност! Какво означава това? Означава тотална абдикация на държавата от академичната област. Сега, за това, как да се развиват младите - да не би да искате да кажете, че те трябва да бъдат държани за ръчички и да им се показва как да станат учени? Държането за ръчичка става в детската градина и в началното училище. Нататък трябва да се оправяш сам! А иначе съм съгласен, че по принцип трябва "с добро", и че в края на краищата един учен - млад, стар, няма значение - сам намира (като Кант) това, което му е необходимо. Няма кой - освен Кант - да направи от Кант Кант, нали така. 48. kkabakciev - НЕТЪРПИМО!!! С разрешението и дори поръката на Петър Дошков публикувам тук пореден документ, показващ БЕЗУМИЕТО В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА, включително ВЪРХОВНИЯ СЪД!! Документ с вх. № ВКС 9334/26.10.2009 г. До: г-н Председателя на Върховния касационен съд Във връзка с: предстоящо за гледане гр.д. на ВКС, ГО, образувано по жалба на Кр. Кабакчиев с вх. № САС 5308/02.07.2009, срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, гр.д. ВКС, IV гр.отд. № 1564/2009 от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото Правно основание: чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК; чл. 22, ал. 2 от ГПК; чл. 23, ал. 1 и 2 от ГПК Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд, НАЛИЦЕ Е ВЕЧЕ АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ В ОГЛАВЯВАНИЯ ОТ ВАС ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЕЗОБРАЗНО ПРОТИВОЗАКОННО БЕЗДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ! НАЛИЦЕ Е РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА РАЗЛИЧНИ СЪСТАВИ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ИМАЩИ ФУНКЦИОНАЛНА ВРЪЗКА ПОМЕЖДУ СИ (УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ), КОИТО НЕПРЕКЪСНАТО ИЗДАВАТ СЪДЕБНИ АКТОВЕ, В КОИТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГРУБО ПОГАЗВАТ ЗАКОНА И КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ЛИЧНО, ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО МИ НАНАСЯТ ЩЕТИ: МАТЕРИАЛНИ И МОРАЛНИ! На 03.06.2009 г. депозирах до Вас искане с вх. № ВКС 5037/03.06.2009 за отвод на голяма група касационни съдии, които издадоха серия изключително грубо противозаконни решения срещу мен! Сезиран бяхте за това, че състав на Върховния касационен съд издаде едно изумително по своето противозаконно съдържание определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! Вие, който претендирате да сте висококомпетентен юрист, притежавате научното звание професор по право, а оттам сте длъжен и перфектно да познавате академичното законодателство, не благоволихте да посочите и да признаете факта, че това определение е грубо противозаконно! Вместо незабавно да предприемете енергични и безкомпромисни действия срещу прецизно посочените Ви противозаконни деяния, Вие заявихте в отговора си до мен с изх. № 292/11. 06.2009, че това били “неподкрепени с данни съмнения” и че нямало основание за отвод по чл. 22 ГПК! Същевременно абсолютно безспорните данни за извършено престъпление не благоволихте да изпратите в прокуратурата! Днес е налице АБСОЛЮТНО ДОКАЗАТЕЛСТВО за това, че определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008 е ПОВЕЧЕ ОТ ФЛАГРАНТНО ПРОТИВОЗАКОННО! Издадено е друго определение, № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. – което е още по-потресаващо противозаконно и което ИЗЦЯЛО ПРОТИВОРЕЧИ на определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! В две дела с идентичен казус, при който е съден Министерският съвет заради това, че седемнадесет години не благоволява да издаде правилник за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ, и така близо две десетилетия грубо и нагло не изпълнява безусловно вменено му чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ) задължение, по едното дело състав на Върховния касационен съд отхвърля жалбата ми на основание на това, че Правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – теза, за която няма никакъв начин, по който да бъде вярна! А днес е налице друг противоправен съдебен акт на Върховния касационен съд, при който друг състав отхвърля моя жалба по същия казус на съвсем различно основание! Основанието е вече, че, видите ли, дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ! И каква е дейността на Министерския съвет при приемане на нормативни актове, ако не е административна? За така наричащите се върховни съдии, позволили си да издадат определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. и да впишат в него, че нормотворческата дейност на Министерския съвет не е административна, може да се каже, че или юридическият им капацитет е ужасяващо нищожен, или че е налице деяние, което е в компетенциите на прокуратурата! Определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. изключително грубо противоречи на практиката на българските съдилища! Така – според решение № 9087 от 07.07.2009 г. на Върховния административен съд, Трето отд. по адм. дело № 9616/2008: Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения ... [получерно и подчертано – от мен, К.К.] С други думи, като се съпостави с по-горния текст, за определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. може да се каже, че представлява: гавра с Конституцията, с правосъдието, с основните постулати в правото, с българската съдебна практика и с фундаменталните норми за поведение на един съд в правова държава! По конституция Република България е правова държава! Същевременно се вижда, че, след отправеното от мен предупреждение да не се извършва ново престъпление, гореупоменатият състав на ВКС точно е схванал сериозността на заявлението ми, че ще потърся сметка за грубото противозаконното определение № 96/ 04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! И същевременно е преценил, че е необходимо отново и непременно да бъде продължен всеобхватният заговор във Върховния касационен съд, състоящ се в това, за трети път да бъде оневинен Министерският съвет за седемнадесетгодишното му грубо противоправно бездействие, състоящо се в неизпълнение на вменено му със закон задължение! И така днес, освен две безобразни по своята изключително груба противозаконност определения, нарушаващи различни разпоредби на Конституцията и Закона за съдебната власт, е налице и изключително грубо нарушение на чл. 124 от Конституцията на Република България, който гласи: Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Ясно е, че ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ИЗОБЩО НЕ ОСЪЩЕСТВЯВА КАКЪВТО И ДА БИЛО НАДЗОР за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата! Дори неговите собствени съдебни актове флагрантно си противоречат! Разбира се, че тепърва предстои тези невероятни случаи на погазване на закона от страна на българския Върховен съд да бъдат атакувани от мен по съответния начин пред различни инстанции в България и в Европейския съюз, включително Европейската комисия и Европейския парламент, както и да бъдат изложени пред цялата българска и световна общественост! Петитум. Първо, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07. 2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд: Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева! Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен акт – решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004, според което през периода 1995-2000 г. моята научноизследователска дейност в БАН била атестирана. Налице е предходно влязло в сила решение № 211/05 от 23.06.2005 г. по гр.д. 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд., според което моята научноизследователска дейност в БАН не е атестирана през периода 1992-1997 г. и по тази причина е осъден институт при БАН! Няма как научноизследователската дейност в БАН на един и същ човек да е едновременно неатестирана и атестирана през периода 1995-1997 г.! Второ, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд: Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова! Тези пет лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 78/05.04.2007 г., с което по един грубо незаконен начин беше отказано правосъдие по моя молба за отмяна (с вх. № ВКС 13330/20.04.2006 г.) на противозаконното решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004! Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга страна, съдът нямаше право да предявява това разпореждане! Трето, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд: Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева! Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, което се базира на повече от умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ! Четвърто, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд: Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова! Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд., което се базира на умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ! Пето, в случай че не бъде осъществен самоотвод от страна на гореупоменатите лица на основание чл. 22 от ал. 1, т. 6 от ГПК, да бъде приложен чл. 23, ал. 1 и да бъде НАЛОЖЕН отвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01. 06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на вече изброените съдии Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова, Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева, Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова – по подробно изложените вече съображения! Беззаконията, осъществявани от състави от Върховния касационен съд, вече са абсолютно нетърпими! И те са част от причините, поради които тази “държава” е определяна от органите на Европейския съюз като член на общността с изключително драстично корумпирана и некадърна съдебна система! Вижда се, че оглавяваният от Вас така наричащ се Върховен касационен съд в лицето на цели четиринадесет съдии, действа не като безпристрастна съдебна институция, а, погазвайки Конституцията напълно откровено и нагло работи като АДВОКАТ НА ДЪРЖАВАТА! Затова, поради конклудентен отказ на членове на Върховния касационен съд да осъществяват законно правораздаване – точно и еднакво прилагане на законите, намирам, че ВИЕ ЛИЧНО следва да СЕЗИРАТЕ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ за възбуждане на дисциплинарни производства по отстраняване от длъжност на посочените съдии. На второ място, да направите в медийното пространство официални публични изявления за актовете на въпросните съдии и категорично да се разграничите от тях! А в качеството си на професор по наказателно право да заявите пред академичната общност дали на студентите в университета ще преподавате като правилна противоречивата и престъпна практика, осъществявана от състави на ВКС! Длъжен сте да понесете отговорността като председател на Върховния касационен съд – и евентуално да си подадете оставката! 26 октомври 2009 г., София, С почит: 49. анонимен - А така, Каба! 26.10.2009 15:31 Пиши и се вихри, сега ти се е паднало! Само че файда от твоите драсканици никаква, освен че си запълват времето михлюзи като теб, Дошков и Люнгов. Карай, барем ти да си мислиш, че си много велик, само дето никой не ти го прознава. Ега ти откачените урунгели! Тази криза съвсем изперка некадърниците - само драскат, а нищо полезно не произвеждат! 50. анонимен - Драги производителю, 26.10.2009 15:55 Моля, или говори по същество, или замълчи - произвеждай /но не и порочни практики/ 51. kkabakciev - Ха-ха-ха! Че аз съм велик! 26.10.2009 18:07 Ако някой не го разбира, ще му го обясня. И то съвсем скоро. Няма майтап никакъв! 52. анонимен - Обяснение: 26.10.2009 18:41 "Работник ремонтираше коли" - тук действието е свършено. "Работникът ремонтираше колите" - тук действието е несвършено. Така ли беше голямото епохално откритие или нещо бъркам? 53. petdoshkov - Известно е на форума, че Поисках с огласена молба отвод на съдията по уволнителния спор Бисерка Бакалова. Тя отговори с отказно определение. То следва. Година 23.10.2009 Град Сандански На 23.10 Година 2009 Председател: Бисерка Бакалова като разгледа докладвано от съдия БАКАЛОВА Гражданско I инстанция дело номер 0091250100855 по описа за 2009 година На 22.10.2009 година по делото е депозирана молба от ищеца, с която същият прави отвод на докладчика по делото, като твърди, че докладчикът е заинтересован и предубеден в полза на ответника по делото. На следващо място твърди, че решението по гр.д.№ 833 от 2009 год. има значение за правилното решаване на настоящето дело, поради което иска спиране на настоящето производство до решаване на гр.д. № 833/ 2009г. По направените искания съдът намира следното: По отвода на докладчика по делото: Съдът намира искането за неоснователно. Изложените от ищеца обстоятелства относно пристрастността на докладчика са продиктувани от неуважаване на направени от него доказателствени искания и от извършени според него процесуални нарушения, които обаче са предмет на проверка от въззивния съд, но по реда на въззивното обжалване на съдебното решение. Предвид изложеното съдът намира искането за отстраняване на докладчика по делото за неоснователно. По искането за спиране на производството по делото: Производството по гр.д. № 833 от 2009 година по описа на СРС е за отмяна на заповед на ректора на ответния университет, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Настоящето поризводство е за отмяна на последваща заповед на ректора, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За правилното решаване на настоящето дело няма значение решението по гр.д. № 833 от 2009 година по описа на съда. Изходът на настоящето дело не е обусловен от решението по цитираното производство за отмяна на предходна заповед за дисциплинарно наказание на ищеца. Съдът намира, че не са налице основания за спиране на производството, поради което и на осн. чл. 23, ал.1 и ал. 2 от ГПК и чл. 299, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на ищеца за отстраняване на докладчика по делото ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на ищеца за спиране на производството по делото до решаване на производството по гр.д. № 833 от 2009 година по описа на съда. Да се изпрати препис от определението на страните по делото. Днес сутринта направих втора молба до РСС. До Председателя на РСС Правно основание – Глава Осма от АПК. Делата са срещу общ ответник и се гледат от общ съдия докладчик Бисерка Бакалова. Действията й са усложнена престъпна дейност – реална съвкупност от престъпления ( документни, лично укривателство, злоупотреба със служебно положение). Първо, по уволнителното дело 855/2009г. изврати процеса: (б) чрез ДОПУСКАНЕ и конклудентен отказ от събиране на очиизвадно относими и годни доказателства. Чл. 17 ГПК не се приложи. Доказването и събирането на доказателствата предхожда устните състезания, които се обосновават с релевантния доказателствен материал. Не се получи умишлено. А. Не се изпълни и една процедура по оспорване на неистински документ. Неистинските документи се изключват от доказателствения материал преди устните състезания. Представена бе по делото НЕИСТИННА частна декларация на Петър Цонев, че бил с втори безсрочен трудов договор с ЮЗУ на 1/3 щат в „смисъла на чл. 77, ал.3 ЗВО”. Новелата обаче влиза в сила през септември 2008г., докато декларацията Цонев е от април месец 2008г. Въпросът щял да се разглежда ЕДНОЛИЧНО от съдията при общата преценка на доказателствения материал. Укрива Цонев, ответника и неговия процесуален представител. Б. Съдът престъпно ВРЪЩА доказателство, свързано с инициалната правосопособност на ответника – неподписан доклад от 1981г. Докладът е релевантният документ за конкурса на нелегитимния ректор Мирчев; редът - по ЗНСНЗ. Той тотално не се познава и прилага от съдията. Но се допуска изпитният протокол на Мирчев от същия конкурс, който не работи ИЗЦЯЛО без въпросния доклад, изискуем от ЗНСНЗ. В. Съдът допусна официални публично достъпни протоколи с решения на Академичния съвет за удължаване с една година на трудови договори на преподаватели от Филологическия факултет, но не и за членове на Общото събрание на ЮЗУ, избрало с разрушена структура нелегитимен ректор и нелегитимен председател на Общото събрание Ал. Воденичаров. Г. Делото е уникално и с липсата на ЖАЛБАТА ми чрез декана до ректора (по АПК и чл. 120 К РБ) в доказателствения материал, въпреки че съм я представил по делото и я ползваме с ответника. Жалбата е допусната по едно от делата, извън двете посочени, също при Бакалова (по наследство от съдия Росица Калугерова – извън критика). Нещо повече – съдът приобщи към доказателствата актове на длъжностни лица на ответника, свързани с въпросната жалба срещу възлагане на необсъдени (с мен часове) от Факултетния съвет на Филологическия факултет. Това нарушено мое право от съдията е конституционно гарантирано. Второ, съдия Бакалова изврати и наченките на (безсмислените) устни състезания по уволнителния спор. Ще се разменят официални документи с писмени защити, които документи ще останат некоментирани. Това ползва ответника, понеже част от официалните писмени доказателства са на основание Правилника на ЮЗУ, който в относимите части противоречи на ЗВО и това прави въпросните актове нищожни (безсилни изначално). Само един пример: въвеждането на неприсъствени решения за избирането на РЕЗЕРВНИ ЧЛЕНОВЕ на Факултетния съвет на Филологическия факултет противоречи на нормите от ЗВО, изискващи изборен резултат 50 плюс 1% от присъстващите на общо събрание. Отделно липсата на законни реквизите на специалните неприсъствени изборни протоколи – с един вместо с два подписа. Трето, не могат да се проведат СЪЩИНСКИ ЛЕГАЛНИ устни състезания: ако събирането на доказателства ще продължава и след писмените защити и няма да е налице произнасяне, вкл. и по чл. 17 ГПК. Причината е не само в хулиганското поведение на процесуалния представител на ответника, което съдът допусна, но и престъпната заинтересованост на съдията. Четвърто, на 22 октомври се гледа дело 833/2009г. за отмяна на наказанието „Забележка”, предхождащо уволнението ми от ответника. С определение в с. заседание съдия Бисерова се самоотведе от процеса „С цел избягване на възможността от предварително формиране на вътрешно убеждение по настоящото дело, въз основа на събрани по друго дело писмени доказателства, и избягване на съмнението в безпристрасността на настоящия съдебен състав...”. А. Никога в делото по уволнението ми № 855/2009г. не е представяна процесната заповед „Забележка”. Неистината е документална: „Производството по настоящото дело № 833 /2009г. по описа на Районен съд-гр.Сандански е за отмяна на заповед на ректора на ответния университет, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.Същата заповед под № 88 от 24.03.2009г. е представена като доказателство по гр.дело № 855 от 2009г. по описа на Районен съд-гр.Сандански, което е обявено за решаване, и което дело е разпределено на доклад на настоящия докладчик.Атакуваната в настоящото производство заповед на ректора е представена по цитираното дело от ответника, и с нея той обосновава твърдения във връзка с наложено друго по-тежко дисциплинарно наказание на ищеца, т.е. атакуваната с настоящата искова молба заповед на ректора е предмет на преценка и по другото дело...” (разпореждане на Бакалова по дело 833). Съдебният акт е ДОКУМЕНТНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ – неистинен документ (в тази част). Възможна е идеална съвкупност от престъпления, ако съдията ЕДНОВРЕМЕННО с определението е внесла въпросната репресивна заповед в доказателствения материал по уволнителния спор. Б. Затаена е истината, че ответникът (в писмения си отговор по доклада от уволнителното дело (855/2009г.)) твърди, че „Ищецът виновно не е присъствал на нито едно катедрено заседание на катедрата по „ Български език”, където се прави разпределение на учебната натовареност на преподавателите то катедрата /поради което му е наложено дисциплинарно наказание/ и се предлага като проект на Факултетния съвет.” „Забележката” , предмет на дело 833/2009г., е с друг текст. Пето, поисках с нарочна молба от 22. 10 2009г. - чрез Вас във връзка с дисциплинарната Ви власт по ЗСВ – съдията: (а) да се отведе от уволнителния процес, (б) да се спре до решаване на ЧАСТИЧНИЯ преюдициален спор по отмяната на наказанието „Забележка”. Молбата ми изглежда не стигна до Вас. Налице е тогава съставомерност (в съучастие) на злоупотреба със служебно положение от съдебен служител и съдия и търговия с влияние. Шесто, появи се нова документална неистина на съдия Бакалова. Оказа, че за уволнителното дело „няма значение решението по гр.д. № 833 от 2009 година по описа на съда. Изходът на настоящето дело не е обусловен от решението по цитираното производство за отмяна на предходна заповед за дисциплинарно наказание на ищеца” (разпореждане на съдия Бакалова от 23 октомври 2009г. в отговор на молбата ми до Вас). Неистината е лесно установима чрез сравняване на цитата с релевантната част на отводното определение по дело 833/2009г. Съдия Бакалова злоупотребява със служебното си положение чрез нарушаване не само на служебните задължения от процесуално естество, но и на принципите на ЗСВ – чл.: 6, 7 и 8. Противоречието в двата съдебни акта води допълнително до недоверие в съдия Бакалова. Обективният и безпристрастен съдия не лъже, защото е външен на спора. Факт е, че уволнителното дело 855/2009г. зависи частично от ОСПОРЕНОТО от мен (пред РСС по дело 833/2009г.) наказание „Забележка”, с което ответникът цели наличието на дисциплинарно минало, преди да бъда уволнен. Лесно се доказва с Решение №3 на САС (касационна инстанция), прието за доказателство по уволнителния спор. САС (касационна инстанция) следи за точното прилагане на законите, като задължава (с практиката си) съд да отчете дисциплинарното ми минало. Седмо, недопустимо е да получавам със съгласието на съдията доказателства от ответника с писмената му защита по уволнителния спор : трудов договор от 2000г. и актуален, регистриран в НАП към момента на процеса. Девето, порочното процедиране опорочи уволнителния процес, като го обезсмисли. Гражданският процес е разписан на концентрационното начало. Не е необходимо, както нагло ми пише съдия Бакалова, да разчитам на въззивен съд. Съдът е неадекватен на ГПК докрай. (Впрочем съдията не реши никакъв мой спор до сега. Бави например обезщетително дело срещу ответника. Не е наясно по този трети спор с начина на призоваване на вещо лице извън района на РСС. Безсмислено бе да се назначава вещо лице от Благоевград. Съдебен трик за бавене на дела. ) Десето, съдията Бакалова умишлено нарушава чрез ОТКАЗ от отвод правото ми на компетентен (знаещ и спазващ Конституцията и законите) съд. ПЕТИТУМ: Ако съдията не е несменяема, след като се уверите във верността на изнесеното в сигнала, предайте материалите до ВСС за дисциплинарното й уволнение. Второ, предайте материалите и на ВКП за престъпленията й по служба и за лично укривателство. Трето, делото срещу уволнението ми № 855/2009г., по описа на РСС, да се спре от нов докладчик до решаване на преюдициалния спор за отмяна на наказанието „Забележка” - дело 833/2009. Четвърто, накажете съдебния служител, който е следвало да Ви предаде молбата ми до Вас от 22. 10. 2009г. Пето, ако прикриете Бакалова, ще сигнализирам ВСС и ВКП. Шесто, един ден (гражданско броене) след получаването от Вас на Сигнала, ако не получа доказателство за изпращането му до ВСС с последици за Бакалова, ще го изпратя лично на ВСС, вкл. и до ЕК, и ЕП. Седмо, нараните ли ме допълнително чрез действие или бездействие, ще се защитя – „жив няма да се дам”. Щом съм се изправил от години - и с цената на уволнения - срещу корупцията на Воденичаров и ректори на ЮЗУ, съм готов на всичко. Частично ректоровата корупция в ЮЗУ се дължи на срастване на изпълнителна и съдебна власт (в Благоевград) на средните етажи на властите. 26. 10. 2009г. Подпис: Току-що отворих следното определение от РСС. ОПРЕДЕЛЕНИЕ Номер Година 26.10.2009 Град Сандански На 26.10 Година 2009 съдия БАКАЛОВА номер 20091250100855 по описа за 2009 година След приключване на устните състезания на 23.10.2009 година по делото е депозирана молба от ищеца, с която прави отвод на докладчика по делото. Водим от горното и на основание чл. 253 от ГПК, съдът ОТМЕНЯ свое протоколно определение от съдебно заседание от 24.09. 2009 година, с което е дал ход на делото по същество, поради изменение на обстоятелствата. Нещата с делата ще се развият законосъобразно. Ще бъде приложена българската Конституция и релевантните закони. Три уволнения са много тежко Изпитание за всеки човек. Но Господ дава и силата, и волята, и знанията. Няма непреодолима ситуация, щом е предопределена за преминаване. Развръзката ще е скорошна: уволнителната ми заповед е нищожна. Дадох думата си на един човек от Г 18, не защото просто съм артикулирал ОБЕЩАНИЕ, а защото съм пресметнал ходовете и съм наясно с възможностите си. Сега излизам да пия кафе. Под черешата. 54. анонимен - Дошков, Сигурно си забравил за какво си уволнен и за какво си бил уволняван! В съда ще ти го припомнят. 55. kkabakciev - Снощи Петър ми се обади да ми каже за последното си съобщение, но поради временни проблеми го прочетох едва сега 27.10.2009 09:07 Синтезирано (защото имам ангажименти в момента), мога да кажа следното: (1) Петър Дошков има капацитета поне на около десет стандартни български юриста, така че всяка санданска съдийка (а и не само санданска), която си позволява да върши съдебни безобразия, ще се сблъска с огромни трудности при спора си с Дошков. Аз добре познавам българските юристи, вкл. адвокати. Аз добре познавам българските съдии. Аз добре знам, че българските съдии извършват милиони "дребни" безобразия от типа на описаните по-горе. Аз добре знам, че дори в българския така наричащ се Върховен съд се извършват умопомрачителни безобразия, беззакония и престъпления. Абсолютно категорично доказателство за тази моя теза се намира тук, по-горе - съобщение № 48. Широко възприетото мнение е "Те върховните съдии извършват такива безобразия, че какво да гледаме районните? Ако е рекъл Господ - въззивната и върховната инстанция ще коригират безобразията на първоинстанционния съд". Не е така. Не бива да е така. Всеки съдия е съдия - независимо дали е районен, въззивен или касационен. И е длъжен да спазва законите и Конституцията и да не извършва безобразия, беззакония и престъпления! Аз имам издадено решение на първа инстанция (СРС) от една кръгла идиотка (тогава беше около 25-годишна), която си позволи ДА НЕ ДОПУСНЕ ВСИЧКИТЕ МИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ. Това мое дело е на първа инстанция вече СЕДЕМ ГОДИНИ! Изчаквам да стане още по-идиотско, та да видят в Страсбург за какво става дума в българската съдебна система (в която има и отделни компетентни и достойни магистрати все пак). Стана дълго, а имам работа. Но продължавам, защото е важно. (2) Абсолютно е безспорно, че ГПК предоставя на всеки ищец следните две права: - първо, ако даден съдия не прави самоотвод (а в дадената ситуация трябва да направи), ищецът да поиска от него да направи самоотвод. В този случай ситуация съдията е длъжен да обяви обстоятелствата, поради които не дава отвод. (ГПК, чл. 22, ал 2 - "Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата ....") - второ, когато съдията откаже самоотвод, следва да се реализира правото на ищеца да поиска на съдията ДА БЪДЕ НАЛОЖЕН ОТВОД. (ГПК, 23, ал. 1 - "Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.") Оттук: действията на Дошков по исканията му за отстраняването (отвод) са напълно законосъобразни и в реализация на правото му да иска и получи отвод на съдия! Ще продължа по-късно. Добавка, важна: ПЕТЪР Е НАПЪЛНО ПРАВ, ЧЕ НАБЛЮДАВАНОТО В БЪЛГАРСКАТА ТАКА НАРЕЧЕНА СЪДЕБНА СИСТЕМА СЕ ДЪЛЖИ ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН НА ЯВЛЕНИЕТО "ВОДЕНИЧАРОВСТВО". Индивидът, чиито научни приноси се свеждат до "ролята на Комсомола в правото", който се подвизава като професор по право, член на комисия при ВАК и дори председател на такава комисия, декан на юридически факултет и прочие със сигурност ще влезе в историята като символ на така наречената българска система в годините след падането на варварската комунистическа система и неунищожаването на нейните последствия. 56. kkabakciev - Сега обърнах внимание на едно съобщение и ще го коментирам № 54. анонимен - 26.10 21:39 пише: "Дошков, Сигурно си забравил за какво си уволнен и за какво си бил уволняван! В съда ще ти го припомнят." Сега, аз направо приемам, че това е написано от г-жа Илиева, тъй като е точно в схемата на всичките нейни изказвания, и то в официални документи. Авторът на съобщение № 54 е лице, което не смее да обяви обстоятелствата, на базата на които Дошков е уволнен! Разбира се, не мога да съм сигурен, че № 54 е Илиева, но това няма и значение. Ако не е тя, нека да отговори съответният друг анонимен/анонимна - но аз ще наричам автора на съобщението Илиева. И така, госпожо Илиева, нека първо да си припомним за какво е уволнен Дошков два пъти. Уволнен е - доколкото аз знам - с твърдение, че е ударил някаква негова колежка. Съдът се е произнесъл с влязло в сила решение, според което в този случай Дошков не е извършил дисциплинарно нарушение. Не спорим дали Дошков е ударил някого или не - той ми е казвал, че не е вършил такова нещо. Дори да го е извършил, съдът е преценил, че няма дисциплинарно нарушение и уволнението е незаконно. Втори път Дошков е уволнен за това, че е направил изказване по телевизията за порочни практики в университета в града с име на комунотерорист. Съдът отново е преценил, че Дошков не е извършил дисциплинарно нарушение. Нормално е да е така. Дошков е гражданин на правова по констутуция държава и не може да бъде ограничавано правото му на мнение по телевизията. Аз лично, ако бях на мястото на Дошков, щях да предявя значителен иск срещу университета в града с име на комунотерорист. Според мен с накърняването на фундаментални конституционно гарантирани права се генерират значителни неимуществени щети. Както разбирам, обаче, и самият Дошков вече е предявил сериозен съдебен иск. Стигаме до третото уволнение. Има публично, в Интернет, изказани множество съмнения, че е налице заговор срещу работата на Дошков в университета в града с име на комунотерорист. Съмненията се подсилват от регистрирани в официални документи официални изявления на служебни лица. Оттук възниква предположение, че на Дошков може да е пречено да изпълнява служебните си задължения. И тук следва да се припомни, че за недопускане до работа след незаконно уволнение има специални текстове в КТ! Според мен Дошков трябва да сезира прокуратурата заради недопускането му до работа и невъзлагането му на часове - ако той смята, че са налице подобни деяния. Ако се съди от копия на документи, публикувани в Интернет, Дошков не е ефективно допуснат до работа, обявен е за луд и изключително опасен, дори за живота на студентите. Безспорно съдът ще се произнесе по уволнението на Дошков, но е много интересно самата Илиева (или който е автор на съобщение № 54) какво сам той/самата тя мисли по въпроса за уволнението на Дошков. И така, аз желая да задам на Илиева следните въпроси: (1) Илиева, не е ли вярно, че Вие систематично не сте допускала Дошков до работа след обявяването на второто му уволнение за незаконно и не сте му осигурявала работно място? (2) Илиева, не е ли вярно, че Вие официално - в надлежно протоколирани изказвания на официални заседания - сте обявявала неведнъж Дошков, за "луд", който е "опасен за студентите"? (3) Илиева, не е ли вярно, че Вие неведнъж сте призовавала официално - в надлежно протоколирани изказвания на официални заседания - Дошков да не бъде допуснат да преподава на студентите, защото е "луд" и "опасен"? (4) Илиева, не е ли вярно, че Вие сте една българистка, която няма абсолютно никакви познания в областта на медицината и психиатрията? (5) Илиева, не е ли вярно, че Вие сте оказвала натиск върху членове на звеното (катедра, факултет) да вземат решения за недопускане на Дошков до работа? (6) Илиева, не е ли вярно, че Вие сте оказвала натиск върху членове на звеното (катедра, факултет) да обявят Дошков за луд, за да не бъде допускан до работа? (7) Илиева, не е ли вярно, че Вие, въпреки че сте българист, не можете да формулирате какво точно дисциплинарно нарушение е извършил Дошков, за да се осъществи третото му уволнение? (8) Илиева, не е ли вярно, че Дошков е уволнен за трети път незаконосъобразно? (9) Илиева, не е ли вярно, че Дошков е уволнен за трети път незаконосъобразно с Вашето лично участие? Благодаря предварително за Вашите отговори, Илиева! 57. анонимен - Близо до ума 27.10.2009 11:13 Някой е изгонен от работа два пъти. Връща се и го приемат с разтворени обятия? Естествено че не. Но тук са преиграли много. 58. анонимен - Дошков защо не пробва дали ще го в... Дошков защо не пробва дали ще го вземат на работа в някой друг ВУЗ, а се е впил като кърлеж (какъвто си е всъщност) в ненавижданото от него и "корифеи" като Кабата и Плюнгов ЮЗУ? Дали не е защото никъде няма да направят грешката на ЮЗУ да го пуснат под масата, пък той да лази за отгоре? 59. анонимен - Дошков е Абсолютно законно в ЮЗУ. Държал е като всички нас (без Мирчев) и, както разбирам, Вера Лазарова и Петър Цонев конкурс. Възстановяван е на работа. Редно е да си отидат фалшификаторите, нагаждачите, правонарушителите, а не Дошков, който си търси и защитава правата. Той е с принос нв отстраняването на Воденичаров - останалите мълчим. Що за хора сме? 60. анонимен - съгласен с 59 27.10.2009 13:15 За това, че Дошков е постъпил законно в ЮЗУ, за разлика от други, възстановен е два пъти от съда (и едва ли съдът ще го пита пак "за какво е бил уволняван". Но и - несъгласен с 59 - защото - писането в този форум не е единственият начин да помогнем на Дошков. Има и други начини. Един от тях е понякога просто да го оставяме на спокойствие и да не го занимаваме с нашите проблеми, защото човек трябва да обърне внимание и на себе си, да подреди собствения си живот. А не непрекъснато да се раздава на другите, които, не оценявайки, че това е жест на добра воля и приятелство, късат нови и нови парчета от Дошков. А после пишат коментари (нямам предвид 59), че другите не ги било грижа за Дошков. 61. kkabakciev - Изключително нагло е изказването 58. анонимен - Дошков защо не пробва дали ще го в... 11:56! Възниква въпросът: какво е моралното и формално право да преподават в университет изгонилите го два пъти незаконно? Кърлежи и изроди са тия, които гонят незаконно хора от университети и научни институти и така им нанасят различни видове имуществени и неимуществени щети! Аз лично съм предявил отдавна необходимите искове срещу кърлежите и изродите - и съм удовлетворен от съда по основните от тях. Надявам се, че този път Дошков в никакъв случай няма да се остави и ще поиска сметка за абсолютно всички нанесени му щети! А трябва да предяви иск и за неатестирането и необявяването на конкурс! Петре, мисли по въпроса и го предявявай и този иск колкото може по скоро! Защото с всеки изминал ден намалява с по един дени давностният срок! 62. анонимен - Щастливата развръзка носи справедливост: 27.10.2009 22:20 Здравствуй, моя Мурка, здравствуй,дорогая. Мурка окровавлена лежит. Вот лежишь ты, Мурка, в кожаной тужурке, В голубые смотришь облака; 63. анонимен - Абсолютно законно в ЮЗУ. Държал е ... 28.10.2009 01:24 "Мълчим". Да. Защото нещо се е случило между Дошков и Мирчев. И двамата не казват всичко. Като го кажат - ще проговорим (поне някои). 64. kkabakciev - Длъжен съм да реагирам на поредния нелеп опит за подигравка 28.10.2009 09:48 Всъщност това, разбира се, е самоподигравка - т.е. да се подиграеш със себе си. 52. анонимен - 26.10 18:41 написа: "Обяснение: "Работник ремонтираше коли" - тук действието е свършено. "Работникът ремонтираше колите" - тук действието е несвършено. Така ли беше голямото епохално откритие или нещо бъркам? Това "обяснение" е все едно да питат някого що е то класическа музика - и той да отговори, че това е шум, вдиган от едни с едни дървени предмети и пръти, и едни други с едни метални тръби, в които те духат. Обяснявам тук по-долу първо общо. Някой друг ден ще премина към по-конкретно обяснение. Автор съм на теория за фундаментални общоезикови закономерности, която дава дефинитивно обяснение на вида като универсално - т.е. валидно за всички естествени езици, явление. Видът в езиците по света бива композиционен и глаголен. Във всеки език има композиционен вид, в някои няма глаголен. Композиционният вид е огледален образ на глаголния. В прякото означаване или експлицирането на вида в езиците по света участват както глаголите и вербалните фрази, така и номиналните, като при композиционния вид особено важна е ролята на номиналните фрази. Всички тези обобщения представляват мои открития в науката (без основните механизми на самия композиционен вид - който е откритие на Веркьоил). В частност, аспектуалната ми теория разкрива пряка връзка между наличието на маркери за темпорална ограниченост в глаголите и съществителните имена, като тази връзка обяснява наличието на маркери за темпорална ограниченост (от типа членуване или определени типове падежи) в едни езици и липса в тях на глаголен вид (това са безвидовите езици) и, обратно, наличието на глаголен вид в други езици и липсата в тях на маркери за темпорална ограниченост в номиналните фрази (това са видовите езици - сред които най-известни са славянските). Има трети тип езици, които са преходно явление - намиращи се на границата между горните два типа езици, като българският е типичен пример. Композиционният вид е открит от Веркьоил през 1971 г., това става в дисертацията му, озаглавена On the Compositional Nature of the Aspects. Тогава той е съвсем млад човек, около тридесетгодишен. Аз съм първият в света, който посочи и обясни огромния принос на Веркьоил в общата аспектуална теория, в две публикации още през далечната днес 1984 г.: статия на английски език в сп. Балканско езикознание (заглавие Verkuyl's compositional aspects and aspect in ther Slavic languages) и голяма студия (34 стр.) в списание Linguistics, озаглавена The article and the aorist/imperfect distinction in Bulgarian: an analysis based on cross-language ‘aspect’ parallelisms. Главните разлики между теорията на Веркьоил и моята са две: (1) Веркьоил не дава обяснение на композиционния вид от гледна точка на глаголния, т.е. не обяснява същината на вида в езиците с глаголен вид; (2) Въпреки че в първоначалния вариант на теорията си за композиционния вид Веркьоил приема, че е налице компонент "темпорална стойност на референта на номиналната фраза", в разширения вариант на теорията си от 1993 г. (A Theory of Aspectuality: the interaction between temporal and atemporal structure) той изцяло се отказва от темпоралната интерпретация на референта на номиналната фраза. В моята теория - обратно, темпоралната интерпретация на референта на номиналната фраза* е решаваща във функционирането на механизма на композиционния вид. * Ако имате въпроси относно значението за общата интерпретация на изречението - като основна езикова единица, на семантиката и граматическата оформеност на номиналните и вербалните фрази - а това са фундаментални понятия в трансформационно-генеративната теория на Чомски, след възникването и обяснението на които започна нова ера в лингвистиката, обърнете се към Дошков! Сигурен съм, че той с удоволствие ще отговори на всеки въпрос.. 65. анонимен - врели-некипели 28.10.2009 10:26 Няма нужда от теории на конспирацията. Мирчев е незаконен ректор. Дошков е уволнен незаконно. Има погазване на закона, и в двата случая. Непраните им гащи не ме интересуват. Нито тези на 63. 66. анонимен - Мирчев е незаконен ректор. До... 28.10.2009 11:06 Мирчев е незаконен ректор. Дошков е уволнен незаконно. Значи правдата ще възтържествува. 67. анонимен - Каква правда, какви 5 лева? Просто ... 28.10.2009 11:21 Каква правда, какви 5 лева? Просто лакомият мързеливец Дошков и подлият страхливец 5-то поколенец ще се разберат и ще си делнат някои откраднати парички, пък вие духайте супата, чичовите! 68. анонимен - Както беше 28.10.2009 12:46 преди с Гюдженов! Как става тая работа, че Дошков е се на далавера с ректора! 69. анонимен - Лилито беше казала нещо за един безприносен холандец :)) 28.10.2009 15:45 или нещо подобно. Лилито, де си да светнеш за безприносните! 70. анонимен - Кво 29.10.2009 11:28 става бе? 71. анонимен - Получи се едно получаване и 30.10.2009 00:01 стана едно ставане 72. kkabakciev - Понеже нищо не става, а Дошков е зает и не може да ви обърне внимание (на нормалните тук), да се изкажа аз, кво! Продължаваме с ограмотяването. Имам предвид на тия, които би трябвало да знаят, а не знаят. Имам предвид още, че, когато някой прави езикознание, тия около него, които имат претенции, че правят езикознание, трябва да знаят какво прави той. А не да дрънкат малоумия. Ама както и да е. Малоумията са за сметка на малоумниците (и малоумничките). Понеже по-горе говорих за темпорални стойности на референтите на номиналните фрази, а вероятно тук никой не е разбрал всъщност за какво точно говоря, сега ще започна да обяснявам, като се върна към едно изречение, което използвах преди няколко дни: "Няма кой - освен Кант - да направи от Кант Кант." Има една подобласт на логиката (или логико-лингвистиката), наречена темпорална логика, в която се обсъждат темпоралните параметри на "обектите". Какво точно е "обекти" сега няма да обсъждаме, защото е доста сложно, а и спорно. Да разгледаме обекта "Кант" по-горе. Става дума, разбира се, за философа Immanuel Kant. Работата е там, че в изречението по-горе са налице три съвсем различни обекта "Кант" - в темопрално (и не само) отношение. Ето ги: Кант (1); Кант (2); Кант (3). За леснота преобразуваме изречението "Няма кой - освен Кант - да направи от Кант Кант" в "Няма кой - освен Кант (1) - да направи от Кант (2) Кант (3)" Става ли сега ясно всъщност за какво говоря? "Кант (1)": това е философът Immanuel Kant такъв, какъвто го познаваме днес от позициите на изминалата история на философията, разгледан като завършена съвкупност от всичките му проявления от раждането му до смъртта му и с прибавяне на всичко онова, в което се е превърнал и след смъртта си (осмисляне от страна на философите и човечеството за неговата работа и т.н.). "Кант (2)" - това е детето или младежът Кант, преди да започне да става философ. "Кант (3)" - това е завършеният философ Кант, но като се извади от него "Кант (2)". Надявам се да е ясно. Ако не е, върнете се и прочетете пак. Интересно какво ще каже на това тоя/тая, дето по-горе се произнесе много авторитетно за монтьорите и колите. :-))) Че езикът е много просто нещо, че особено просто нещо е българският език, като при това е нещо безплатно. И нека да съм по-ясен: Ха-ха-ха! Даже още по-силно: Ха-ха-ха! Ха-ха-ха! Ха-ха-ха! Изкушавам се към това "Ха-ха-ха!" да добавя още нещо. И то е, че 99% от хората мислят, че езикът е нещо много просто. И при това се дава напълно безплатно. Работата е там, че, обратното, езикът е нещо много сложно - дори толкова сложно, че всъщност няма нищо друго по-сложно, което да е продукт на човека. И допускат, че, ако има някакви сложни неща в езика от типа на изречения като "Няма кой - освен Кант - да направи от Кант Кант", всъщност повечето изречения са много прости. Така например оня/оная с примерите за монтьорите очевидно си мисли, че изречения като Монтьорът ремонтира колата или Пешо подкара каруцата са много прости. :-))))))) Просто си умирам от смях, като си помисля колко е прост такъв индивид, който е завършил филология, а мисли, че това са прости изречения. Толкова ме досмешава, че преставам да пиша ..... :-))))))) 73. анонимен - най-сетне Кабата най-сетне загря: "а Дошков е зает и не може да ви обърне внимание" Зает е, да. И едва ли е упълномощавал когото и да било да разправя, че на всеки въпрос е готов да отговори с удоволствие. 74. kkabakciev - Ти пък говорител на Дошков ли си, бе? 30.10.2009 14:01 Я веднага си покажи пълномощното! 75. kkabakciev - Добавка 30.10.2009 14:05 Естествено, че Дошков е готов да отговори с удоволствие на всеки въпрос, свързан с модерното езикознание и в частност Чомски. Все едно някой да допусне, че Кабакчиев няма да отговори с удоволствие на всеки зададен му въпрос, свързан с аспектологията. Ако може, разбира се. Това е въпрос на професионална чест. Изобщо тук има много хора, които обичат да се заяждат, като при това се заяждат от името на други хора. Само не знам това от липса на възпитание ли е или на интелигентност. Или и на двете. 76. анонимен - бе Не съм му говорител. Но и ти не си. Бе. 77. kkabakciev - Ами, като не си говорител, не говори от негово име! 30.10.2009 14:07 И най-вече не говори ГЛУПАВО от негово име. 78. kkabakciev - Това по-горе се нарича презумпция за наличие на професионално достойнство у другия Ще рече, че всеки може да приеме, че, щом Х е специалист по въпросите Y, то той непременно ще отговори на всеки тясно професионален въпрос, и без да е необходимо да бъде питан предварително дали би го направил. Това е както, ако лекар бъде помолен за медицинска помощ, е длъжен добросъвестно да я предостави. Тук е налице едновременно презумпция за наличие на професионално достойнство у другия и част от неговите собствени формално задължаващи правила (Хипократова клетва). А горепосоченото - като система от правила на междучовешкото общуване - попада в драстично противоречие с изказването на оня/оная, който храни у себе си презумпция за липса на професионално достойнство у другия. И това е долно. А пък аз съм откровен. 79. анонимен - както установихме отдавна, Дошков и Кабакчиев са едни обществени паразити 30.10.2009 14:39 Вредни единици на отруденото обществото, които не само не работят, но и философстват. И философстват неправилно. В момента философства само Кабакчиев. И философства неправилно. 80. анонимен - Според тия двамата 30.10.2009 15:06 модерно мислещи филолози Йерархия на Чомски не съществува. Друго, което ги обединява, е празнословието. Но тук Кабата е къде-къде по-печен, Дошков е само селско дете обичливо. 81. анонимен - Стига с тая йерерахия 30.10.2009 15:29 Сигурно има такава йерахия. И какво, ако Дошков и Кабата не я знаят? Или не се интересуват от нея. Каква е поантата? 82. анонимен - >>>> Поантата е ясна >>>> 30.10.2009 15:39 >>>> Да се говори за йерархията на Чомски >>>> >>>> На Донски, Конски и Монски >>>> <<<< И да не се говори за йерархиите АлВо, Гюджи, Мирчи и пр. <<<< 83. анонимен - именно 30.10.2009 15:44 Именно, 82, именно. Също така - и за закона да не се говори, а вместо това - за Донски, Конски, Монски, козлета, пистолети, мистолети... 84. анонимен - Пиф е куче, 30.10.2009 22:07 А Еркюл - котарак. С какво Конски е по-лош от тях? 85. анонимен - ПИФ беше 31.10.2009 00:19 прасешко балонно изражение на АлВо - отражение на Красьовата Сад-и-ебна система + ВСС-арските Врати у поле. ПИФ има шанс - с проф.Матеева. Но саботьорът на ПИФ - ИвМи - вече "борец" срещу АлВо - няма шанс, щото биде дългогодишен съучастник. И папучаро-лазаровската му опашка си стои - дори накичена с Йексперти и други незаконности. Па и методолого-припевчици си има. Иначе и стратегия си има - по 200 на калпак. И по 200 в зала.И магистрите щели да учат вече заедно с 12-класниците - криза е. . . И нови проекти - освен Целевите щяло да има - Двуцелеви. Акаде-ми/р/-чен блатен рай. 86. анонимен - Направете търсене в Интернет страницата на Дневник с "Александър Воденичаров" 31.10.2009 09:04 Ще откриете следното: Одит потвърди нарушенията на декана Воденичаров - Сериозни нарушения в Правно-историческия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" (ЮЗУ) откри одит на министерството на образованието Декан отвъд закона - Незаконен прием, нерегламентирани прехвърляния на студенти, безконтролни правомощия на декана проф. Александър Воденичаров Деканът Воденичаров се оттегля - Скандалният декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет (ЮЗУ) проф. Александър Воденичаров се оттегля След дъжд качулка - Правно-историческия факултет на Югозападния университет, управляван от придобилия скандална слава декан Александър Воденичаров Полицията забавила проверката на декана Воденичаров - трябваше да проверят законен ли е изборът на декана на факултета проф. Александър Воденичаров Константин Пенчев: Приятелски кръг кадрува в съдебната система - по предложение на Михайлов в СГС е назначен синът на члена на ВСС Александър Воденичаров http://www.dnevnik.bg/search.php?stext=%22%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80+%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%22&rubrid=0&searchinto=0&sort=0&fromdate=%D0%9E%D1%82+%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&todate=%D0%94%D0%BE+%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&tAction=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&backurl=&selfurl=&kfor_name=ssearch 87. анонимен - След всичко това 31.10.2009 09:59 отстраняването на Ал. Во. не е достатъчно. Къде е финансовия одит? Къде са проверките? Ало, МОН може ли така леко одита на Борис Велчев! Борка, хайде бе момче! 88. kkabakciev - Честит Ден на будителите! И честит Хелоуийн! 01.11.2009 10:29 С големи резерви! Защото будители днес почти няма. И под дърво и камък да търсиш, пак не намираш. И честит Хелоуийн! Хубав празник, радвам се, че българите го възприеха. Много бавно и трудно, но с попиването на англосаксонската култура българите постепенно ще се отърсят от варварството на комунизма. Има-няма още 50-100 години, и тая работа ще стане! И не забравяйте да честитите Деня на будителите на Дошков, Стефан, Светла, на мен, .... Тези четиримата ако не го заслужаваме, кой? 89. анонимен - Britain is sick of the American cult of Halloween: Britain is sick of the American cult of Halloween "This is the only time of year when I become seriously anti-American. Our national media, retailers and brainwashed children have all been sucked in to the American cult of Halloween, which demands that shops deck out their windows with feeble pumpkin displays - and your doorbell is rung every five minutes by infants dressed as..." 90. kkabakciev - Вече го казах другаде, ще го кажа и тук 01.11.2009 15:48 Хелоуийн е изначално езически празник. После става християнски - All Saints. А празник на всички светии, ако не се лъжа, има във всички разклонения на християнството. А всъщност в крайна сметка днес Хелоуийн изобщо не е религиозен празник! Така че е въпрос на личен вкус и избор дали, кой и как ще го празнува или не. Отделно е интересно да се отбележи, че има чисто християнски празници като Коледа, които се празнуват официално в мюсюлмански страни - например Турция. И не се схващат като чисто религиозни. Мисля, че Коледа се празнува масово и в азиатски страни, където се практикуват както източните религии, така и мюсюлманство и християнство. В Корея, мисля, християните са 75% католици и 25% протестанти, като християните са около 20% от населението. Преди доста години дълго време работих с корейци (имам предвид южнокорейци, разбира се) и се бяхме сприятелили. Имам спомен, че казваха, че Коледа се празнува при тях от цялото население - не само от моите приятели, които бяха (са) протестанти. 91. анонимен - Честит празник на будителката Лили Илиева! 01.11.2009 18:28 И на останалите будни филолого- инженерно- психиатрично- интелектуални души! Ако не бяха тези съвестни граждани, на кого щеше да му светне колко е луд Дошков! И колко е опасен! 92. petdoshkov - Уволнителният спор ще продължи... 02.11.2009 16:27 Спокоен съм, когато пиша този постинг. Спорове в РСС ще се гледат, със сигурност остава за 23 ноември от 14ч. делото за забележката. Вероятно и на 24 - делото за обезщетения, свързани с уволнението, както и за престъплението срещу трудовите ми права на факултетния съвет, неуважил съдебния акт, възстановяващ ме на работа. Уволнителният обаче не. Аргументите на РСС(андански) ще прочетете без въздействие. Със сигурност делото няма да се гледа в РСП(етрич) - последният районен съд в окръга на Благоевградския окръжен съд. Ще изпратя текст до Аршинков и до съдиите в Петрич за ускоряване на последната отводна процедура на районен съд. Имам аргументи, които ще Ви спестя. Считам, че така е по-добре за съдбата на уволнителното дело. Държа на обективен процес, разписан на решаване, първо, както на преюдициалните въпроси за нелегитимността на ответника Мирчев, така и на установяване на неистинността на документи, представени от процесуалния представител на Мирчев Вера Лазарова. Второ, на установяване на документни престъпления (например на Петър Цонев, вероятно подбуждан не само от Мирчев, но и Вера Лазарова), престъпления по служба на Мирчев и на факултетния съвет на Филологическия факултет. Моят опит показва, че не трябва да се отстъпва в съд нито на инч от защитата на лични права. Вярно е, че минава време, но така е пожелал Господ. "за да се произнесе, взе предвид следното : Делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Петър Стоянов Дошков с адрес с.Калояново, обл.Пловдив, с електронен адрес petdoshkov@abv.bg, срещу ЮЗУ “Неофит Рилски” гр.Благоевград, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.Иска се съдът да признае уволнението на ищеца за незаконно, заповед № 139 от 08.05.2009 г. на ректора на ЮЗУ “Неофит Рилски” гр.Благоевград да бъде отменена като незаконосъобразна, ищецът да бъде възстановен на длъжност главен асистент в катедра “Български език”- Филологически факултет, заемана от него преди уволнението, и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 4200 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, заедно с обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. На производство в РС гр.Сандански е и гр.д.№ 833 от 2009 г., образувано по предявен иск от Петър Дошков срещу ЮЗУ “Неофит Рилски” гр.Благоевград, за отмяна на дисциплинарно наказание забележка, наложено му със заповед № 88 от 24.03.2009 г. на ректора на ЮЗУ. Това дело е разпределено на същия съдия- докладчик преди разглежданото дело. Част от предмета на доказване по двете дела между същите страни са едни и същи факти, посочени в исковите молби. За да се избегне възможността по едни и същи факти от предмета на доказване по двете дела да се формира различно вътрешно убеждение у докладчика въз основа на събраните по делата доказателства, двете дела следва да бъдат разгледани от различни състави. В случая няма процесуална възможност делата да бъдат обединени поради различния процесуален ред за разглеждането им и съответно различни срокове за приключването им. Разглежданото гр.д № 855/2009 г. е бързо производство по реда на Глава двадесет и пета от ГПК Затова считам, че следва да се отведа от разглеждането на настоящото дело, което е било образувано и разпределено по-късно. Предвид изложеното и на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, съдът ОТВЕЖДА съдия Добромир Парапанов от разглеждането на гр.д.№ 855 от 2009 г. по описа на Районен съд гр.Сандански. Делото да се докладва да председателя на съда за определяна на нов съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение на делата. Определението не подлежи на обжалване Производството е образувано въз основа на искова молба от Петър Стоянов Дошков ,с ЕГН 6006293488 ,с адрес с.Калояново , област Пловдив, имейл за кореспонденция със съда petdoshkov@abv.bg срещу ЮЗУ”Неофит Рилски”-Благоевград , представляван от Иван Асенов Мирчев с правно основание чл.344,ал.1,т.1 ,2 и 3 от КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ. След като се запознах с материалите по делото, намирам ,че е налице основание за отвеждането ми от по-нататъшното разглеждане на настоящето дело , установено в чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. В материалите по делото са налице множество писма от ищеца,в които е отразил своето негативно отношение към съдиите, които са завършили в ЮЗУ”Неофит Рилски” гр.Благоевград, а последно-заради това обстоятелство е поискал отвод на съдия Бузова –съдия в Районен съд-гр.Сандански от разглеждането на настоящото дело.С оглед на изложеното и с цел да се избегне каквото и да е съмнение относно справедливостта, и безпристрастността ми при разглеждането на повдигнатия спор ,предвид обстоятелството ,че съм завършила специалност право в ЮЗУ”Неофит Рилски” –гр.Благоевград, като преподавател по административно право и административен процес в продължение на две поредни години ми е бил проф.д-р Александър Воденичаров ,считам за мое задължение, да се отведа . Считам,че това следва и предвид многократно изтъкваните съображения от ищеца ,че е чувствителен досежно сроковете по бързото производство /стр.9;стр.65 ;стр.92 от гр.дело №595/09 год. по описа на РС-гр.Гоце Делчев/. Предвид изложеното и на основание чл.22,ал.1,т.6 от ГПК, съдът ОТВЕЖДА съдия Стойка Янева-Мирчева от разглеждането на гр.дело №855 от 2009 год. по описа на Районен съд гр.Сандански. Делото да се докладва на председателя на Районен съд-гр.Сандански за определяне на друг съдия-докладчик,чрез програмата за случайно разпределение на делата. Производството по гражданско дело № 855/2009 г. по описа на Районен съд-гр. Сандански е започнало с искова молба от Петър Стоянов Дошков, с адрес с. Калояново, област Пловдив, имейл за кореспонденция със съда petdoshkov@abv.bg срещу ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, представляван от Иван Асенов Мирчев, имейл info@swu.bg, с правно основание чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ. На 29.10.2009 г. ищецът по делото се е обадил в деловодството на Районен съд-гр. Сандански, като изрично е заявил, че не желае съдия Николинка Бузова да е докладчик по делото, предвид обстоятелството, че последната е възпитаник на ЮЗУ „Неофит Рилски” - гр. Благоевград, срещу когото е насочен искът му. Предвид гореизложеното и за да се избегне всякакво съмнение относно справедливото и безпристрастно разглеждане на повдигнатия правен спор у ищеца или други членове на обществото, считам че е налице предпоставка за отвеждането ми като съдия по делото. Водим от горното и на основание чл. 23, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, съдът ОТВЕЖДА съдия Николинка Бузова от разглеждането на гр. дело № 855 по описа на Районен съд – гр. Сандански за 2009 г. Делото да се докладва на Председателя на Районен съд – гр. Сандански. Определението не подлежи на обжалване. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Производството е образувано по искова молба на Петър Стоянов Дошков,от с.Калояново, обл.Пловдив, с електронен адрес petdoshkov@abv.bg, срещу ЮЗУ “Неофит Рилски” гр.Благоевград, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. По оплаквания на ищеца,в качеството си на административен ръководител,съм извършвал няколко проверки по движението на делото.Изпращал съм отговори до посления за резултата от тях,като съм изразявал и становища по постановени от съдия-докладчика съдебни актове в това производство.Този факт не би ми позволил да бъда обективен при разглеждане на спора,което се явява основание за самоотвод по смисъла на чл.22,ал.1,т.6 ГПК. Водим от горното и на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, съдът, ОТВЕЖДА съдия Димитър Узунов от разглеждането на гр.д.№ 855 по описа на Районен съд гр.Сандански за 2009 г. Запознати сте с отвода на съдия Бисерка Бакалова. Нямам отводното определение на съдия Росица Калугерова, но е известно, че аз го поисках още по дело 586 ( за размера на възнаграждението при престой). Не е мрачно. Петър Стоянов Дошков – страна по гр.д.№ 855,по описа на РС-гр.Снадански Уважаеми г-н Дошков, Запознах се с имейлът Ви от 30.10.2009 г. Към днешна дата се установява,че в РС-гр.Сандански не може да се формира състав,който да разгледа спора по гр.д.№ 855/09 – всеки един от съдиите се е саомоотвел от неговото разглеждане,поради наличие на пречки по чл.22,ал.1,т.6 от ГПК.Разпоредил съм да Ви бъдат изпратени актовете за отводи за запознаване.Бъдете сигурен,че положихме усилия да разгледаме делото,но след като прявявате недоверие към съдиите,всеки един от тях е счел,че следва да се оттегли.Уверявам Ви,че нито един от съдиите или съдебните ни служители не са изпитвали негативни чувства към Вас,нито пък са толерирали противната по спора Ви страна. При така стеклата се ситуация остава да задвижа процедурата по чл.23,ал.3 ог ГПК,което ще направя по най-бързия начин.Лично аз оставям с много добри впечатления от Вас.Да се критуват съдии и съдебна институция не означава,че се прави нещо нередно,а напротив – съдебната система има проблеми и ние като част от нея,не винаги ги идентифицираме.Обстоятелството,че критикувате съдиите и съдът ни,не означава че сте наш враг.Напротив.Ще ни помогне да станем по-добри. Председател на РС-гр.Сандански: (Д.Узунов) " Уведомявам Ви,че днес в 14.30 ч делото Ви е изпратено по куриерска служба в ОС-гр.Благоевград,за определяне на друг съд за разглеждане,където можете да го проследите. Също Ви желая здраве и успех. (Д.Узунов) 93. kkabakciev - Казано на първо четене - браво! 02.11.2009 18:46 Правилно решение на съдиите и много хубаво и искрено писмо на председателя на РС-гр.Сандански Узунов! 94. анонимен - Поздравявам съдия Узунов. Изкл... Поздравявам съдия Узунов. Изключително е достойното му поведение, както и отношението към Дошков. След толкова отводи, не останаха съдии. 95. kkabakciev - Ставащото е категорично доказателство за невероятната некадърност, корупцията и небезпристрастността в съдебната система 04.11.2009 08:20 Подаването на масови оставки означава, че просто няма кой да гледа дело на Дошков в цяла Югоизточна България. Означава още, че цяла Югоизточна България е под влиянието на съдебната мафия. На некадърниците и подлогите на варварския комунистически режим, станали професори с писания за "ролята на Комсомола в правото на НРБ". Тия, които трябваше да бъдат лустрирани и изхвърлени от университетите - както това стана още през 1991 г. в бившата Източна Германия, а някои от тях и съдени за деянията им! Много добре е, че съдия Узунов признава, че има проблеми в съда. Вероятно положението му не позволява да каже и направи нещо повече. Наша работа - на засегнатите от безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията в съдебната система, е да посочим точно фактите! И да поставим пръст в раната! Дотук Дошков прави това перфектно! А, както разбирам, делата му вече ще трябва да отидат да се гледат в София. Не, че в София е пълно с безпристрастни, компетентни и достойни (и некорумпирани) съдии, но все пак вероятността там да се намерят такива е по-голяма. 96. petdoshkov - Основанията ми за колективен отвод на съдиите от РСП 04.11.2009 15:19 Чрез Председателя на Окръжен съд – Благоевград до Общото събрание на съдиите от РС-гр. Петрич (РСП). Копие до РСП. от Петър Стоянов Дошков, ищец по гр. дело №855/2009г. по описа на РСС и с имейл за кореспонденция с РСП по реда на ГПК за съобщения petdoshkov@abv.bg. Г- н Аршинков, тече в Окръжния съд процедура с предизвестен край – определяне по подсъдност на РСП за последен районен съд за гледане на уволнителния спор с ЮЗУ. 1. Процедурата по ГПК за друг районен съд завършва с необжалваемо определение. Имах обратни разпореждания, което Вие също приемахте. След като изясних в имейл до Окръжния съд във връзка с определянето на пореден районен съд, че обжалването ще доведе до прилагане на несъществуващ институт, състав от Бельова (с конфликт на интерес), Борилова (ненадлежна) и Икономова (младши съдия) постанови НЕОБЖАЛВАЕМО определение за РСС. Но злото от същите съдии бе сторено. Те постановиха ПРЕДИ ТОВА в различни състава обжалваемите определения за транзит на делото: 1) от РС-гр. Благоевград до РС-гр. Гоце Делчев, и 2) от РС-гр. Гоце Делчев до РС- гр. Разлог. Предизвикаха допълнителна забава по уволнителния спор (Бързо производство) от 14-16 дена (не съм ги пресмятал точно- вероятно ще се окажат повече). Делото се гледа общо вече 6 месец. 1.1. Делото от Сандански за Петрич е в ръцете ОТНОВО на съдия Катя Бельова. Тя е с класически конфликт на интереси, когато постановява акт, страна по който е ответникът ЮЗУ, бивайки и в миналото хонорован асистент в ПИФ (на Ал. Воденичаров). Фактът е известен и на Вас, но въпреки това Бельова гледа и чуждо дело №746/2009г. по описа на Окръжния съд с ответник ЮЗУ. Въпросното дело се докладва от ненадлежната в окръжния съд Емилия Топалова. Адвокат Топалова беше процесуален представител на ЮЗУ по мое дело през 2004г. пред Окръжния съд относно незаконен прием на студенти чрез решение на Ректорския съвет на ЮЗУ. Така че нищо случайно няма в Окръжния съд, когато страна по процес е ответникът. Тази сутрин в разговор с административния секретар, който е разписан в щата и на останалите съдилища в страната, но Окръжният съд е и с ПЛЕОНАСТИЧЕН съдебен секретар, бях уведомен, че определението на Бельова е налице и делото ще замине ОЩЕ ДНЕС за РСП(етрич). 1.2. Вие сте в основата на деградирането на Окръжния съд. Легитимирахте публично предаването на ректорската функция от Гюдженов на Мирчев в протокола, организиран от Александър Воденичаров и отразен от „Струма”. Задълбочихте с назначаването на ненадлежни окръжни съдии – адвокатите Бакалова, Топалова и Бикова. Съдилищата в Благоевград постановяваха по поръчка на Воденичаров актове срещу ми в противоречие на здравата логика , Конституцията и законите. Бях осъден от съдията Владимир Ковачев, за да стане по Ваше предложение председател на районния съд, на почти 100 000 с лихвите по искове на трети лица студенти,мними зрители на моето интервю срещу корупцията, практикувана от Воденичаров в ЮЗУ. Заради това интервю в отпуск и извън работно време и място бях уволнен от ЮЗУ 37 месеца. Съдията Янева – Коева написа в прав текст на първа инстанция, че не е важна истината, а фактът, че съм критикувал ръководители на ЮЗУ. Воденичаров, тогава член на ВСС, обикаляше съдебната палата и намери услужливи окръжни съдии и на втора съдебна инстанция. Фактът, че го допуснахте, е непрестижен за съдебната система. Окръжният съд е поръчков. 1.3. Ответникът не получаваше с месец призовки за делата ми. (По един от споровете с ответника пред РСС вещо лице от Благоевград не се призовава чрез БлОС вече трети месец.) Налагаше се да звъня, знаейки, че съдебният администратор е назначен в БлОС, за да Ви служи. Тя Ви съучаства преди повече от две години в Сигнал, набеждаващ ме в престъпления. Сигналът неутрализирах пред дознателя Симеонов в ОДП- гр. Благоевград. Но си изясних, че идеята е да бъда изгонен фактически от Благоевград. 1.4. Стилът Ви на поведение копира Воденичаровия. „Държите” в ръцете си от 5 районни съдилища - 4 . Съдът в Сандански не е под контрола Ви. Уволнителният спор не се гледа в РСС основно заради неподготвеност и шок от исковата претенция за тройна нелегитимност на ответника Мирчев, както и от многобройните нищожни или незаконосъобразни административни актове на ответника и негови длъжностни лица, вкл. и във Филологическия факултет на ЮЗУ. 1.5. Писах (http://svejo.net/home/link_summary/217778-Nezakonnite-sudii-v-Blagoevgrad-1 и http://svejo.net/home/link_summary/218961-Nezakonnite-sudii-v-Blagoevgrad-2?feature=6) и за ненадлежната в съдебната власт Габриела Тричкова. Нейното незаконно влизане в съдебната система се случва в Петрич. ПРОТОКОЛ № 21 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ПРОВЕДЕНО НА 3 МАЙ 2006 г. – 10.00 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Проф. д-р Георги Петканов - Министър на правосъдието 12. На основание чл. 27, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 30а, ал. 12 от ЗСВ НАЗНАЧАВА Габриела Драгомирова Дянкова-Тричкова на длъжността "съдия" в РС гр. Петрич, при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, до завръщане на титуляра Мая Христова Банчева - Кобурова. Тричкова не е държала конкурс за младши съдия. Завършва Правно-историческия факултет (ПИФ) на Югозападния университет в Благоевград (ЮЗУ). Декан на факултета е Александър Воденичаров. Тричкова трупа юридически стаж (преди Петрич) в Благоевград – РИОКОЗ и Областна администрация. Председателят в Петрич Харамлийски (днес съдия в Благоевградския окръжен съд) не свързва връщането на съдия Мая Банчева с освобождаване на Тричкова от районния съд в Петрич. ПРОТОКОЛ № 2 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ПРОВЕДЕНО НА 17 ЯНУАРИ 2007 г. 4. На основание ч 27, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 30а, ал. 12 от ЗСВ НАЗНАЧАВА Габриела Драгомирова Дянкова–Тричкова – съдия в РС гр. Петрич, назначена при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ до завръщане на съдия Мая Христова Банчева – Кобурова, на длъжността “съдия” в РС гр. Петрич, при условията на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблицата за определяне размерите на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи по длъжности, считано от датата на встъпване в длъжност. Никакъв конкурс. Председателят Харамлийски (в Петрич) е отчужден от закона, както и председателите Аршинков и Ковачев (в Благоевград). Преместването на Тричкова от Петрич в Благоевград минава през съдебно решение на Върховния административен съд. Делото е по жалба на съдията от Разлог Емил Божков. Обжалва две решения на ВСС. Едното за непреместване на длъжност "съдия" в Районен съд-Благоевград. Второто е срещу преместването на същата длъжност на Габриела Тричкова. Решението на Върховния административен съд е с №11588 по адм. дело № 11667/2008 г. Докладва го Елена Златинова (в София е от Благоевградския окръжен съд). Емил Божков е с оценка "много добра" и с ранг "съдия в окръжен съд". Юридическият му стаж в съдебната система е над 4 години. Габрила Тричкова е с оценка "много добра" и с ранг "съдия в РС". Нейният стаж в съдебната власт е 1 година и 8 месеца. Божков е класиран преди Тричкова, но не е избран за районния съд в Благоевград. ВСС/Тачева предпочита пред Божков петричката Тричкова, която е с по-ниско класиране, по-нисък ранг и по-кратък юридически стаж. Златинова/Върховен административен съд (продукт на правораздаването в Благоевград) отхвърля жалбата на Божков, защото „За да предпочете кандидата Габриела Добромирова Дянкова-Тричкова, колективният орган е взел предвид положителното становище, изразено от члена на ВСС/Тачева Мая Кипринска, и е отчел липсата на такова становище за жалбоподателя”. Без коментар. Мая Кипринска (член на ВСС от квотата на БСП) влиза в съдебната система по модела Аршинков-Бакалова в Окръжен съд - Благоевград. ПРОТОКОЛ № 15 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ПРОВЕДЕНО НА 18 МАЙ 2005 г. ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Антон Станков – Министър на правосъдието Г/ СЛЕДСТВЕНИ СЛУЖБИ: 4. ОТХВЪРЛЯ предложението от директора на Националната следствена служба за назначаване на Мая Сотирова Кипринска за административен ръководител - директор на Окръжна следствена служба гр. Благоевград. 33 дена по-късно. ПРОТОКОЛ № 20 ОТ ЗАСЕДНИЕТО НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ПРОВЕДЕНО НА 22 юни 2005 год. 1. На основание чл. 27, ал. 1, т. 18, във вр. с чл. 30а, ал. 12 от ЗСВ НАЗНАЧАВА Мая Сотирова Кипринска – главен юрисконсулт в Дирекция “Правно-нормативно обслужване” – МВР, на длъжността “Административен ръководител – директор” на Окръжна следствена служба – гр. Благоевград. Юрисконсулт от МВР има толкова основания да стане директор на Окръжна следствена служба, колкото и Румяна Бакалова – заместник-председател на Окръжен съд. Вносител на предложението за Кипринска е подалият оставка през 2007 г. скандален директор на Националната следствена служба Ангел Александров. 1.6. Никой петрички районен съдия и до момента не се е противопоставил на Аршинков – Харамлийски във връзка с ненадлежното назначаване Тричкова. Упражняването на Правото не създава правно съзнание и не приучава съдиите в Петрич към спазване на законите. 1.7. Съдия Мая Банчева вече е председател на РСП по Ваше предложение. Това означава допълнително НЕдоверие към целия съдийски състав в Петрич. 1.8. По неписано правило председателят на районен съд (без този на РСС) е като Ваше алтер его. Нямам предвид само огласеното и от мен НИЩОЖНО предложение на председателя на районния съд в Благоевград Ковачев, който след Вас, но по Вашия модел поиска ВСС дискриминиращо за съдиите в страната да увеличи заплатите на ЧАСТ от районните съдии в Благоевград. Вие обаче сте ненадминат, поискахте увеличени заплати за всички окръжни. Обяснявам си фактите със специфичното съдопроизводство в Благоевград. Имам предвид и последващо престъпно влияние от председател към съдия. Установявам го от съображения на съдия Лилия Масева (дъщеря на бившата депутатка и съдия от Благоевград (бивш кмет на Благоевград) Илияна Масева) по дело срещу ЮЗУ. Съдия Масева "НЕ ПОСОЧВА" в съдебното си решение (в полза на ЮЗУ /Мирчев) престъпното съавторство на Ковачев: копира съображенията му от негово дело през 2005г. по друг казус. Понятието съдебна практика е за актове на съд в София, а не на хоризонтално равнище. 1.9. Няма съмнение, че разстоянието между Благоевград и Петрич не е пречка съдии от различни съдилища да осъществят престъпен консилиум с благословията Ви или без нея по уволнителния спор с ЮЗУ, ако делото се гледа в РСП. 1.10. Познавам работа на съдията в Петрич Татяна Богоева (случаят в районен съд – гр. Благоевград „Люнгов:Достумски”). Ако не е омограф на петричка Богоева, въпросната вече си направи отвод и по уволнителния спор срещу ЮЗУ на равнище Благоевград. Така че един отвод по делото пред РСП вече е готов – няма промяна в отношението ми към Богоева. 1.11. Познавам съдебен акт на петричкия съдия Кобуров ОЩЕ като младши съдия в Окръжен съд – гр. Благоевград. Докладва в състав с Катя Бельова и Серафимка Мадолева. Съдебният акт е между основанията за пред Съда в Страсбург. Поствам част от Формуляра за опресняване на паметта на съдия Кобуров. ІІ - EXPOS&#201; DES FAITS ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФАКТИТЕ 14.2. Със Заповед №148 от 09.07.2001г. на Директора на РДВР – Благоевград полк. Стойчо Стойчевски бях изпратен на 11. 07. 2001г. на реподбор (психотест) в Института по психология на Министерството на вътрешните работи (МВР). Към този момент заемах длъжността ст. полицай в “Администрация и дежурна част” на Полицейско управление (ПУ) – град Симитли. 14.3. Психологичната експертна оценка на Института (на МВР) е под № R-1862 от 30. 07. 2001г. РДВР- Благоевград регистрира оценката под свой №4694/31.07.2001г. 14.4. Въпросната оценка не породи правни последици. Продължих да изпълнявам служебните си задължения. Почти два месеца след Оценката на МВР, със Заповед 168 от 20. 09. 2001г. бях преназначен от полк. Стойчевски на длъжност ст. полицай в “Конвойна група “Охрана на обществения ред”, сектор “Охранителна полиция” при РДВР- Благоевград. Новата функция е по-висока длъжност (от освободената в “Администрация и дежурна част” на ПУ – град Симитли) и на ново работно място: град Благоевград. 14.5. На 02. 10. 2001г. полк. Стойчевски е заменен на длъжността Директор на РДВР-Благоевград от полк. Богомил Янев. 14.6. Полк. Янев издаде Заповед № 1398 от 06.11. 2001г за освобождаване от длъжността ми в РДВР-Благоевград на основание психологичната оценка на Института (на МВР), свързана с предишната ми месторабота в ПУ- град Симитли. * Първото дело на жалбоподателя срещу Заповед № 1398/06.11. 2001г за освобождаване от длъжност 14.7. Пред първоинстанционния Благоевградски окръжен съд (БлОС) е образувано адм. дело № 86/2002 г. С решение №34 от 16.05.2003 г., БлОС отменя процесната заповед като незаконосъобразна; служебна проверка за нищожност не е направена. Нито ред за липсата на основания за нищожност, каквито в действителност има, но съдът не е прогласил, макар и длъжен да извърши проверката и без да е сезиран за това. БлОС квалифицира обуславящата заповедта оценка (от реподбора) за индивидуален административен акт (ИАА), подлежащ на обжалване. Заповед, черпеща права от неокончателен ИАА – според БлОС – подлежи на отмяна като незаконосъобразна. Други основания БлОС не разглежда. 14.8. С решение №11347/08.12.2003г. по адм. дело №6483/2003г Върховният административен съд (ВАС) уважи касационна жалба на ответника срещу решението на БлОС. Решаващият мотив на ВАС е, че психологическата оценка (от реподбора) не е ИАА. Следователно е вън от съдебен контрол за законосъобразност. 14.9. Върховният административен съд (ВАС), 5-членен състав, с отменителното решение №1219/08.02.2005г. по адм. дело №4773/2004г. (ДВ бр.16 от 18.02.20005г.) намира за противоконституционна и за незаконосъобразна разпоредбата на чл. 251, ал.1, т.6 от ППЗМВР в частта „установена от Института по психология на МВР”. Психологическите оценки са признати за индивидуални административни актове (ИАА), подлежащи на контрол по реда на Закона за здравето – чл. 112, ал.1. Липсата на контрол противоречи на общата клауза за обжалваемост на административни актове, които нарушават права или законни интереси на гражданите – чл. 120, ал.2 Конституция на Република България. Съдия Кобуров за мен започва съдебната си кариера, съобразявайки се с личността на бившия генерал Янев. Неокончателен ИАА е с последиците на нищожен. Генерал Янев (от Гоце Делчев) е известен не само със случая Чората, но и като почетен носител на плакета на ЮЗУ, дарен му от бившия ректор Гюдженов (от Гоцеделчевско). През 2005г. в интервюто си, заради което бях уволнен за втори път от ЮЗУ, посочих бившия генерал записан по документи на Воденичаров ДИРЕКТНО без конкурсен изпит Право в трети курс на ПИФна ЮЗУ. Ако младши съдия Кобуров беше с точното решение, вероятно нещата за Станислав в живота биха тръгнали в друга посока. Петитум: Поради недоверие, породено и от престъпното Ви администриране - съдиите от РСП да си направят отводи от уволнителния процес, който никога няма да гледат. Делото е и специфично – изисква детронирането на ответника от ректорската функция. Не вярвам на всички съдии от районни съдилища в съдебния окръг на председателя на Окръжен съд – гр. Благоевград Аршинков. ОСОБЕНО искане от председателя на САС : Делото ми с ЮЗУ, което е с фактическа и правна сложност, да бъде разпределено за гледане от окръжен съдия (а не от районен съд), и то съобразено с настоящия ми адрес на село (не по Чехов). Дело срещу ответници от ЮЗУ и ЮЗУ вече бе разпределено от САС съобразено с най-близкия окръжен съд по настоящия ми адрес, който посочих за съдебен и по уволнителния спор. 04. ХІ. 2009г. Подпис: 97. анонимен - Я, 05.11.2009 23:09 Значи не само Дошката се е записал ДИРЕКТНО без изпит да следва право! Имало и други и Дощков сега ще ги разобличи! 98. анонимен - Вижте годините и нормативните актове - преди да говоро- пишете. И не забравяйте - Дошков е за уважение, а не за дребнави заигравания. Неговите въпроси НАИСТИНА си висят със страшна сила. Затова - насочете се към ответника - ако ви стиска Прочетен: 4202304
10,109,809
https://valtcheva.com/index.php/law/38-grazhdansko-procesualno-pravo/211-211
2020-08-13T19:44:11
[ "sui generis", "in fine", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "de lege ferenda", "de lege ferenda" ]
Valtcheva - Лекции по Граждански процес: вариант 3: 3 Лекции по Граждански процес: вариант 3: 3 Категория: Гражданско процесуално право Публикувана на 16 Септември 2009 41. Процесуална субституция. Понятие, видове, хипотези 1. Процесуална субституция. 1.1. Процесуалната субституция е институт на процесуалното право, който визира възможността един процес да бъде образуван от ищец или да се води срещу ответник за защита на чуждо засегнато от спор субективно материално право. 1.2. Този институт визира изключение от правилото, че с право на иск разполагат само тези, които са лично заинтересовани от изхода на делото - тези, които бранят свои лични права, засегнати от спора. Процесуалната субституция разкрива хипотезата на т.нар. нетипична процесуална легитимация. Тази възможност е предвидена като обща хипотеза в нормата на чл. 15, ал. 2 и е изразена отрицателно - освен в предвидените в закона случаи никой не може от свое име да предявява пред съд чужди права. Следователно, трябва да се позовава на конкретна разпоредба в закона, която оторизира едно лице и му предоставя право на иск. Това води до извода, че доброволната процесуална субституция (по волята на носителя на спорното право и лицето, което го предявява от негово име) е недопустима 1.3. Статутът на такова лице в процеса е на страна и то главна, но понеже е по изключение, се нарича нетипична. Това, че субституента става страна в процеса и спрямо него важат силата на пресъдено нещо, изпълнителната сила и отговорността за разноски е основната разлика между него и процесуалния представител, които не става страна и по никакъв начин не е засегнат от правните последици на водения процес. 1.4. Субституента притежава свое собствено процесуално право на защита. То включва пълния обем процесуални права, които включва и правото на типичната страна (на носителя на защитаваните материални права). Такова лице не може единствено да извършва материалноправни разпоредителни действия, защото не притежава защитаваното материално право. За това, когато предявява осъдителен или конститутивен иск субституента в петитума трябва да иска осъждане или правна промяна не в своя полза, а в полза на носителя на притезанието или на конститутивното право. Доколкото обаче субституента има свое право на иск той може да се разпорежда с него. Следователно, процесуалният субституент може да извършва всички съдопроизводствени действия, включително и това на разпореждане с правото на иск, защото му принадлежи (да се откаже от иска, да го оттегли. Той не може да сключи съдебна спогодба, защото тя включва разпореждане с материалното право. 2. Случаите, които законът предвижда като хипотези на процесуална субституция, са ограничени. Възможни са 5 хипотези. Те се проявяват в две разновидности: 2.1. Хипотези на т.нар. процесуално застъпничество или помагачество. То е възможно в две от петте хипотези. 1) Характеризира се с това, че в процеса като главна страна наред с процесуалния субституент се конституира и самият носител на защитаваното право (чл. 15, ал. 3 изрично). Субституентът защитава чужди права, чийто носител участва в процеса - между тях възниква необходимо другарство. Това е необходимо другарство по разпореждане на закона (напр. сурогаторен иск по чл. 134 ЗЗД). За него важи всичко, което важи за необходимото другарство. По чл. 134 теорията приема, че това необходимо другарство е задължително, но според доц. Мингова няма съвместна легитимация и следователно другарството не е задължително. Текстът на закона сочи за личен самостоятелен интерес у кредитора, следователно той и неговият длъжник не би следвало да се приеме, че имат общо право на иск - кредиторът защитава свой личен интерес косвено, следователно няма идентичност между неговия интерес и този на длъжника. Възможно е в един момент кредиторът да се дезинтересира от иска и тогава не би следвало да има пречка да се откаже от иска или да оттегли иска - тогава ако има задължително другарство, няма да може. Със същата възможност (като по чл. 134 ЗЗД) се ползва кредиторът като взискател, когато бъде оторизиран от съдията изпълнител да събере запорираното вземане на длъжника – чл. 393 ГПК. 2) Застъпничество. Прокурорът има право да води искове за защита на чужди материални права - чл. 27-31 ГПК. Прокурорът няма такова правомощие по принцип, а само за конкретни хипотези, когато е оторизиран от закона. Но рядко има директно оправомощаване в закона - всички хипотези, в които се предвижда участие на прокурор, визират директно защитаване на чужд държавен (обществен) или частен интерес. Като субституент прокурорът ще действа само когато защитава чуждо материално право, а не държавен интерес. С оглед господстващата концепция за ролята на прокурора той е представител на държавата. В хипотезите, когато прокурорът предявява иск, с който защитава директно обществен интерес, няма хипотеза на процесуална субституция, защото правото принадлежи на държавата, а прокурорът е неин представител, а представителят не е страна в гражданския процес. Следователно, за нас от значение е друга група случаи - когато се защитава чужд интерес. Тогава субституент ще бъде държавата. Друго виждане за правния статут на прокурора му предоставя самостоятелни функции и го издига в ранг на самостоятелен субект, който има процесуални права. Тогава ако прокурорът предяви иск, за да защити държавен интерес, той ще бъде и носител на защитаваното право - на държавния интерес. Тогава той ще бъде типична страна и субституция няма. Но ако предяви иск в защита на частен интерес, тогава прокурорът като субект на правото на иск ще защитава чуждо право и ще бъде субституент. Това е ситуация на застъпничество - конституира се и носителят на защитаваното право (чл. 31 ГПК). Прокурорът се явява помощник на лицето и няма задължително другарство, а факултативно. 2.2. Процесуална суброгация или заместване. Типичното е, че в процеса като главна страна участва само субституентът. Законът изключва участието на носителя на защитаваното право - няма другарство. Това са хипотезите, когато: 1) Предявяване на иск за защитаване на правото на собственост на държавата от държавно учреждение, което я управлява, или непреобразувано търговско дружество. Носител на правото на собственост е държавата, а другият субект, който управлява тази собственост, е оторизиран да води искове като субституент. Държавата не участва, защото е излишно, но ефектът ще обвърже и държавата. Участието на субституента има смисъл, когато от неговите действия се обвързва и носителят на защитаваното право. Според проф. Сталев в този случай може да се сключи и спогодба, защото субституента е овластен материалноправно да се разпорежда с правото. 2) Чл. 178 - възможност третото лице помагач да измести главната страна и да продължи процеса вместо нея. По правило третото лице не е носител на материалното право, но ще има функциите на защитник на чуждо право. Резултатът пак обвързва носителя. 3) Институтът на прехвърляне на спорно право във висящо производство - чл. 121 ГПК. Законът не ограничава разпореждането с права, които са предмет на дело. Има материалноправна разпоредителна сделка, но законът не свързва това действие с пряк процесуален ефект - на мястото на стария носител на правото в процеса не идва новият, а процесът продължава с първоначалния носител на правото, за да се гарантира насрещната страна. След прехвърлянето вече се защитава чуждо право в процеса и има суброгация. Законът не позволява новият носител да се конституира като необходим другар. За него има право на защита като трето лице помагач - не става главна страна в процеса. 3. Общо за двете: 3.1. И в двата случая има лице, което има собствено право на иск и затова става главна страна и има всички възможности освен възможността да се разпореди с материалното право. 3.2. Последицата от субституцията е, че от решението се обвързват и субституентът, и носителят на материалното право. В хипотезата на застъпничество, когато носителят на защитаваното право не участва, може по чл. 233, ал. 2 чрез отмяна да се освободи от обвързването – защото е засегнато от решението, макар и да не е било страна по делото. Но при суброгацията, когато носителят на материалното право не участва като главна страна, е обвързан от резултата и няма право на отмяна от чл. 233, ал. 2, защото е бил страна по делото. 4. Може да се мисли дали синдикът, когато участва в искови процеси в производството по несъстоятелност, не е процесуален субституент. Приема се, че е sui generis представител, но не е съвсем така. Има неучастие на длъжника, но той не губи своята процесуална или материална правоспособност, затова синдикът не е представител, какъвто е случаят с представителството. Когато едно лице има представител, не може да бъде лишено от правото да се конституира като страна. Синдикът не защитава права и интереси на длъжника, каквато е ролята на един представител. 42. Встъпване и привличане на подпомагаща страна. Главно встъпване. 1. Общи бележки. Правната уредба е в глава ХV “Трети лица”. Става дума за субекти, които имат качество на 3ти лица до встъпването си в процеса, а от този момент придобиват качество на страни. Това са лица, които имат специално участие в качеството си на страни в исковия процес. Като страни те имат собствен статут и са участници в специални правоотношения с правораздавателния орган. Става дума за основни субекти на процеса - страни, но субекти, които като страни се отличават от главните страни в процеса, защото тяхното участие не е задължително, а само възможно. Без подпомагащи страни процесът може да се развива напълно законосъобразно. Подпомагащите страни са институт със специфично основание и характеристика. Подпомагащите страни в процеса се представят в две разновидности – встъпващи и привлечени 3ти лица. Встъпването на подпомагаща страна е известно в теорията като допълнително встъпване. Тъй като в преобладаващата си част характеристиките им съвпадат общото е основание за извеждане на различията. 2. Условия за придобиване на качеството подпомагаща страна: 2.1. Висящ исков процес между други главни страни. Чл. 174 гласи: Трето лице може да встъпи в делото до приключване на устните състезания, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Висящ исков процес означава започнало и неприключило с влязло в сила съдебно решение исково производство. Делото трябва да се води между две други лица, като е без значение кои са те и от какво произтича правото им на иск. 2.2. Необходимо е лицето да има интерес процесът да приключи с решение в полза на една от двете главни страни, която ще има качеството на подпомагана. Интересът трябва да бъде правен. Най-общо това означава, че благоприятният изход от делото за една от главните страни ще се отрази върху материалноправния статут на 3тото лице подпомагаща страна. Щом положението й зависи от изхода на делото това е правен интерес, за да може 3тото лице да повлияе със собствени действия за решението по делото. В този случай трето лице ще има сходно положение само с една от участващите в процеса главни страни, която ще има качеството подпомагана. Подпомаганата главна страна и третото подпомагащо лице имат за цел да постигнат благоприятен изход от делото. Има няколко групи хипотези, които разкриват правен интерес: 1) Случаи на най-силна зависимост на материалното положение на 3тото лице от резултата по делото. Зависимостта се изразява в това че макар и да не участва в делото силата на пресъдено нещо ще го обвърже. Пример за такава зависимост е чл. 352: При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия, като страни се призовават първоначалният взискател и държавата и банките, ако са присъединени взискатели. Другите присъединили се взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото. Също е положението по чл. 121 – прехвърляне на спорно право във висящ процес или чл. 172. 2) Следващата по-ниска степен на зависимост е хипотезата, когато материалното право предмет на делото е основен юридически факт или предпоставка за друго материално правоотношение, в което са участници 3тото лице и една от главните страни. В този смисъл решението по делото се отразява върху другото право, защото правото предмет на висящия процес е преюдициално за отношенията между 3тото лице и главната страна. Третото лице трябва да може да влияе върху това главно отношение. Пример за тази зависимост са главни и акцесорни правоотношения – кредитор-длъжник и поръчител; кредитор- 1 от солидарните длъжници и останалите солидарни длъжници с регресни права. Това участие се обуславя от интереса да се отхвърли иска на кредитора, но ако се стигне до решение сумата да е най-малка. Връзката тук е по-слаба от първата, защото 3тото лице не се включи в процеса то няма да бъде обвързано от решението по делото – солидарните длъжници са обикновени другари. 3) Хипотеза с най-нисък интензитет на зависимост. Това е хипотезата, при която изхода на делото не влияе пряко върху положението на 3тото лице, негови права не се пораждат, променят или погасяват. Включването му като подпомагаща страна обаче може да направи по-лека защитата на едно негово право. Ако то не се включи като подпомагаща страна това може да затрудни защитата на друго негово право в бъдеще. Пример за тази хипотеза е главното встъпване по чл. 181, както и чл. 359, ал. 1: Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг взискател, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Според проф. Сталев, когато самият закон предвижда възможност за встъпване, напр. чл. 74 ТЗ и чл. 60 ЗКооп. не е необходимо допълнително встъпващия да доказва правен интерес – относно съдружниците в ООД обаче има практика в обратния смисъл. 2.3. Молба за конституиране, адресирана да съда и определение на съда за конституиране на 3тото лице като подпомагаща страна. По молбата съдът се произнася след изслушване на страните и 3тото лице. Възможно е съдът да откаже конституиране на лицето и този отказ дава възможност за участие на трето лице в процеса, тъй като се засягат негови права и законът предвижда възможност за обжалване на определението. Това е пример за определение, което е обжалваемо, въпреки че не прегражда развитието на делото. Не подлежи на обжалване обаче определението, с което се допуска участието на 3то лице. От момента на определението трето лице придобива статут на подпомагаща страна. 3.1. Подпомагащата страна става подпомагаща на една от двете главните страни, която има качество на подпомагана. Подпомаганата страна може да е ищец или ответник по делото. Правното положение на подпомагащата страна е сходно с правното положение било на ищеца, било на ответника и те имат сходни правомощия, тъй като имат еднаква цел в процеса. 3.2. Подпомагащата страна може да извършва всички процесуални действия като подпомаганата страна, но само тези, които са насочени към постигане на желания резултат по делото – чл. 177. Недействителни са, извършените от подпомагащата страна, действия типични за главните страни. За ищеца това са разпоредителните действия с иска – отказ и оттегляне. Ако подпомагащата страна е ответник тя не може да признава иска. И в двете хипотези подпомагащата страна не може да сключи сама съдебна спогодба. Подпомагащата страна най-общо казано не може да извършва правни действия, които да доведат до прекратяване на делото без съдебно решение. По други въпроси е възможно дори да има противоречиви искания от подпомагащата и подпомаганата страна. Ако подпомаганата страна се противопостави на доказателства, представени от подпомагащата страна това е валидно действие и въпросът се оставя на преценката на съда. По принцип обаче подпомаганата и подпомагащата страна имат сходни позиции. 3.3. В двете хипотези подпомагащата страна може да създаде ситуация, която да доведе до процесуална субституция от рода на процесуалната суброгация. Според чл. 178: Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага. В текста на закона се има предвид съгласие на двете главни страни. В резултата на тази замяна подпомаганата страна се освобождава от процеса и на нейно място встъпва, като главна страна субституент, подпомагащата страна. До ситуацията в чл.178 може да се стигне в хипотезата на чл. 121, ал. 2. Според Валя Попова не винаги се стига до суброгация напр. ако главният иск е срещу поръчителя и длъжникът се включи като помагач, при заместване на поръчителя няма да има суброгация. 3.4. Целта на подпомагащата страна е да се стигне до решение. Решението няма изпълнителна сила или конститутивно действие спрямо трето лице – това е и отликата между допълнителното встъпване и другарството. Във всички случаи обаче решението ще има сила на пресъдено нещо и за подпомагащата страна – чл. 179, ал. 1: Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна. Силата на пресъдено нещо е обозначена с “установително действие”. Въпросът обаче е за кого действа силата на пресъдено нещо – тя обвързва подпомагащата страна, както обвързва подпомаганата страна спрямо насрещната страна. Силата на пресъдено нещо е резултат от решението на спора, а той съществува между подпомаганата страна и насрещната страна и подпомагащата страна ще е обвързана от силата на пресъдено нещо спрямо насрещната страна. Има ли обаче обвързаност след процеса между подпомаганата и подпомагащата страна – отговорът е в чл. 179, ал. 2: Това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, и то не може да го оспорва под предлог, че страната е зле водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Тук става дума за така наречената доказателствена сила, на установеното в мотивите на решението (според проф. Сталев това е “задължителната сила на мотивите”). Констатациите независимо дали са правни или фактически, направени в мотивите се считат за доказани в отношенията подпомаганата и подпомагащата страна. Ако между тях възникне спор и се води процес и юридически факти по спорното правоотношение са констатирани в мотивите по първото дело те ще се считат за доказани и установени. Това има най-голямо значение за хипотезите галвно-акцесорно правоотношение. Ако между кредитора и поръчителя са установени факти по главния дълг в процес, в който участва и длъжника, то в процеса между длъжника и поръчителя няма да се доказват вече установените факти за правоотношението между тях. 3.5. Трето лице има право да обжалва, което не е обвързано с това дали главната страна е обжалвала или не. Когато 3тото лице обжалва във въззивната инстанция главната страна се конституира служебно. 3.6. Възможно е в същото висящо производство към подпомагащата страна да бъде предявен “обратен иск” от подпомаганата страна. Това дава възможност в същия процес да се уредят и регресните права – чл. 175, ал. 2: Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело най-късно в първото заседание. 4.1. По инициативата за участие. При встъпване инициативата за участие принадлежи на 3тото лице, то подава молба до съда, като това може да стане и устно в съдебно заседание. При привличане инициативата принадлежи на главна страна, която иска да придобие качеството подпомагана. Инициативата се определя и от това в кой е правния интерес от подпомагането. Ако има иск, предявен срещу един от солидарните длъжници това означава предпоставка за встъпване на другите солидарни длъжници ако има основания за отхвърляне на иска. Солидарният длъжник обаче може да привлече някои от другите си длъжници, ако има вероятност за уважаване на иска, за да си обезпечи регреса. Според проф. Сталев основната цел на привличането ще е да се подчини привлеченото лице на силата на мотивите и за това ако привличащия и привличания са обвързани на друго основание от мотивите напр. са другари привличането е недопустимо. 4.2. Според срока за извършване. Встъпването е с краен срок приключване на устните състезания. Устни състезания има и пред въззивната инстанция и според ТР 1/2000 г. е допустимо и тогава. Според доц. Мингова няма пречка за участие на подпомагаща страна и в касационната инстанция, защото рискът си е за 3тото лице – според съдебната практика обаче не е така. При привличане срокът е най-късно до първото по делото заседание. Срокът в тази хипотеза е кратък, за да се обезпечи защитата на 3тото лице, което не желае да се обвързва с делото. За това и лица с неизвестно местоживеене или местоживеене в чужбина не могат да бъдат привличани. Привличането се осъществя само с писмена молба до съда, това е така защото молбата трябва да се връчи на 3тото лице от съда. Законът не е коректен в чл. 175 in fine: От третото лице зависи дали да встъпи или не в делото. Това трябва да се разбира в смисъл, че волята на 3тото лице е ирелевантна ако са на лице условията за привличане, но то може да заяви дали иска или не да се възползва от качеството на подпомагаща страна, като в последният случай съдът няма да му изпраща книжата по делото. Поставя се въпросът дали ако лицето не е заявило дали ще участва в процеса или е отказало да участва следва ли да бъде призовавано – според Валя Попова да, според съдебната практика не. Неучастието на привлеченото лице в първоинстанционното производство не го лишава от възможност да обжалва решението, тъй като е станало страна по силата на привличането. 4.3. Според действието на решението. Според проф. Сталев силата на решението спрямо привлеченото лице зависи не само от определението за привличане, но и от обективната наличност на предпоставките за привличане. Според съдебната практика ако определението за привличане е неправилно, трето лице няма да бъде обвързано от решението и ще може да встъпи и да помага на насрещната страна. 4.4. Във връзка с обжалването. При встъпване интерес от обжалването има подпомаганата страна, а при привличане – подпомагащата страна. 5. Спор между кредитори. В чл. 180 е уреден специфичен случай на привличане. Става дума за ситуация, при която ответникът не оспорва задължението, но има съмнение кой е носителят на правото, т.е. опасява се, че кредиторът може да е друг, а не ищеца. Когато не се оспорва иска по основание и размер, а се оспорва субекта на задължението, лицето може да се освободи от процеса, предоставяйки на съда престацията или влагайки я, като едновременно с това посочва друг претендент за правото, който да го замести в процеса. При съвкупността на тези елементи съдът дължи определение, с което да освободи лицето от задължението като главна страна – ответник и привлича трето лице. Ако 3тото лице откаже да участва, делото се прекратява и престацията се дава на първия ищец. Ако 3тото лице се съгласи се стига до трансформация на процеса като: 1) 3тото лице замества ответника като главна страна; 2) изменя се първоначалният предмет на иска (осъждане), тъй като вторият ответник не дължи, а и първият вече е платил и искът вече не може да бъде осъдителен. Ищецът обаче има право, което се нуждае от защита и за това искът се трансформира в положителен установителен. Ако първият ищец не е носител на правото, а носител е втория, за да си го реализира, то трябва да бъде установено. Така вторият ответник не остава само ответник, а става и ищец по положителен установителен иск за правото, т.е. по делото има обективно съединяване на исковете. Съдът може да уважи само един от исковете и ще предаде престацията на този претендент, чието право е установил. 6. От тази ситуация може да се развие още един процесуален институт – главно встъпване, чл. 181. Той би се развил в ситуация, в която ответникът длъжник не само не знае, кой е носител на правото, но и твърди, че не дължи. Такъв ответник няма интерес да се освободи от делото и да привлича друг претендент. Тогава интерес от участие в процеса може да има втория претендент. Той има две възможности: 6.1. Той може да се включи в процеса само като подпомагаща страна, защото участвайки в делото, той ще помогне на ответника-длъжник да отблъсне иска на кредитора, а спрямо ответника може да заведе един бъдещ иск, за да се види кой какви правомощия има спрямо процесното право. 6.2. Втората възможност е да направи главно встъпване. Когато има висящ процес между претендент за едно право и задължено лице, като ответникът-длъжник отрича задължение за правото предмет на спора, а едно 3то лице има права, които конкурират с правата на ищеца последното може да встъпи главно (напр. ако искът е ревандикационен, 3тото лице заявява, че също е собственик и иска предаване на владението). Възможността за встъпване му дава основание да предприеме следните процесуални действия: 1) Третото лице със своето заявление, че има конкуриращи права на ищеца, което право писмено, иска да бъде конституирано като подпомагаща страна на ответника. В този смисъл то се намира в една и съща позиция с ответника по отношение на претендираното от ищеца право. Те и двамата заявяват, че ищеца по делото няма претендираното право. 2) Третото лице обаче иска не само това, но иска в същия процес, по същото дело да установи своята претенция. По този начин, то казва не аз, а ответника дължи правото и така то влиза в ролята на ищец. Щом лицето става ищец, за да установи своята претенция се поставя въпроса спрямо кого трябва да я насочи. Ищецът, за да постигне пълна защита на претенцията си, трябва да насочи иска си към 2те първоначални страни. Ако го насочи само към едната от тях, за другата решението няма да има сила на пресъдено нещо. а. Искът срещу първия ищец ще е установителен и то положителен, защото неговият предмет е претенцията на 3тото лице. Освен това ако той би бил отрицателен установителен, неговият предмет ще трябва да е претендираното от първия ищец право (това би било типично за обикновена подпомагаща страна). Целта си 3тото лице може да постигне само като предяви към първоначалния ищец положителен установителен иск. Тази претенция ще е конкурираща с претенцията на първоначалния ищец. б. Законът изисква 3тото лице да предяви втори иск, който да насочи към първоначалния ответник. Вторият иск е сходен по предмет с първия, но не е идентичен. Различен е вида на вторият иск, който ще е осъдителен. Третото лице първо става подпомагаща страна, а след това ищец по двата иска. Встъпването е главно, защото след предявяването на двата иска, 3тото лице става ищец по тях, т.е. главна страна. В този случай има 3 иска, които съдът разглежда едновременно. Предметът на двата иска на 3то лице е сходен и първоначалните ответник и ищец стават обикновени другари. Трите иска са обективно съединени и съдът дължи 3 решения. Целта на института е да се постигне безпротиворечиво решаване и на 3те иска. В случая са възможни доста различни решения: а. Ако уважи първия иск съдът отхвърля другите два; б. Ако се отхвърли първия иск могат да се уважат и двата иска на 3тото лице. в. Ако се отхвърли първия иск може да се уважи само положителния установителен иск и да се отхвърли осъдителния. г. Съдът може да отхвърли всички искове. Главното встъпване е процесуална възможност, която облекчава носителите на противоречиви права при положение, че длъжникът ги отхвърля. Това дава възможност за икономично и безпротиворечиво разрешаване на правния спор. За това той има възможност да обжалва уважаването на първоначалния иск, дори това да не е направено от първоначалния ответник. Предпоставки за главно встъпване: 1) Делото да е висящо без устните състезания по него пред първа инстанция да се приключили – според проф. Стамболиев този срок е твърде дълъг и той предлага да бъде намален до приключване на първото по делото заседание. 2) Исковете спрямо първоначалния ищец и ответник трябва да се предявят с една искова молба, т.е. те трябва да са първоначално съединени по почин на ищеца. 3)Встъпващия трябва да предяви самостоятелни права върху предмета на спора. Според проф. Стамболиев предметът на 1 иск и на иска на главно встъпващото лице трябва да са от такъв вид, че да не могат да съществуват по едно и също време, т.е. те трябва да са тъждествени. 43. Приемство в процеса – понятие и видове. Прехвърляне на спорно право във висящ процес 1. Общи бележки. Приемството в процеса представлява заместване в хода на делото на една от страните с друго лице, което поема процеса във фазата, до която е стигнал до този момент със запазване на валидността на процесуалните действия направени до този момент. Приемството в процеса може да настъпи във всяка фаза на делото. В този смисъл приемството в процеса се различава от приемството в правните последици на приключил процес – чл. 220, ал. 1. Приемството в процеса представлява замяна на страна с друго лице, което придобива същото процесуално качество. За приемство говорим преди всичко при промяна на главна страна в процеса – това обаче не означава, че приемството в процеса е винаги свързано с материално правоприемство, напр. приемство по установителен иск или приемство спрямо процесуален субституент. Новата главна страна придобива това качество с възможност да продължи делото, а не да го започне от начало. Всичко извършено до този момент запазва действието си, а процесът продължава. Новата страна може да извърши всички процесуални действия, които е могла и предходната, за да доведе процеса до неговия логичен край. 2. Видове приемство – има два вида приемство: 2.1. Законово приемство, уредено е в чл. 120: Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника. Законовото приемство настъпва при смърт на физическото лице и прекратяване на юридическото лице. Във всички тези хипотези осъществяването на посочените юридически факти предполага правоприемство в материалните правоотношения. Тъй като процесът защитава материални права, резултат от материалното правоприемство е приемство и в процеса. Приемникът в процеса е универсален правоприемник. Не се използва термина процесуален правоприемник, защото в процеса всяка страна упражнява свое лично непрехвърлимо право на защита. Терминът “процесуален правоприемник” не е коректен, защото материалното правоприемство води до същото самостоятелно право. За това правилният термин е “приемство във висящ процес”. Приемник на физическо лице са неговите наследници, освен ако предмет на делото не е било право предмет на завет, в който случай приемник ще е заветника. Приемника на юридическо лице, което се преобразува или ликвидира обикновено се посочва в акта за преобразуването или ликвидацията. 1) Поставя се въпроса кога материалният универсален правоприемник придобива качеството страна, дали с факта на правоприемството и с акта, който го конституира като страна, т.е. необходимо ли е за приемство в процеса определение на съда. Ако приемем последното то до конституирането на правоприемника няма да има страна и действията на съда ще са нищожни. Ако се приеме обратното, т.е. че с факта на правоприемството автоматично се придобива качеството страна, то независимо от участието на страната действията на съда няма да са нищожни, а извършени при лишаване от право на участие, тъй като съда като не е връчил призовка е възпрепятствал страната от участие.Така или иначе действията на съда ще са неправилни, но пътят за защита е различен. Съдебната практика приема първата хипотеза, на обратното становище е проф. Сталев. 2) Всяко универсално материално правоприемство трябва да доведе до приемство в процеса, но само в процеси, които имат за предмет права подлежащи на материално правоприемство. Не може да има процесуално приемство в процес за развод. Продължаването на процеса от наследниците не е приемство в процеса, защото наследниците защитават свое право. 3) Действия при законово приемство – чл. 182. Делото трябва да бъде спряно, за да може новата страна да се включи в процеса. Ако е починал ищецът съдът служебно трябва да издири наследниците му. Ако е починал ответника, задължение на ищеца е да намери наследниците, ако не строи това в 6месечен срок делото се прекратява. Той обаче може да заведе дело срещу тях в един по-късен момент, тъй като няма сила на пресъдено нещо. Тези правила се отнасят и за прекратяване на юридическото лице. 4) Според проф. Сталев законово правоприемство има освен в тези хипотези и когато с държавен акт спорното право се прехвърля на друго лице, напр. при конфискация на веща предмет на спора с присъда. 2.2. Доброволно приемство – основава се на волеизявленията на някои лица. Обикновено се изискват съвпадащите волеизявления на първоначалните две страни и 3тото лице, като има само едно изключение от това правило. Хипотезите на доброволно приемство са 3 – то се проявява в три случая във връзка с три други института: 1) Процесуално приемство при замяна на подпомаганата от подпомагащата страна – чл. 178. 2) Прехвърляне на спорното право във висящ процес. Под прехвърляне на спорното право според проф. Сталев се има предвид както за прехвърляне на спорното право, така за прехвърляне на спорно задължение, напр. чл. 416 (възможността за прехвърляне на спорно право от ответника става ясна при отрицателния установителен иск или при спора между кредитори). Чл. 121 има отношение и до процесуалното приемство. На първо място той води до процесуална субституция, защото процеса продължава с прехвърлителя, а не с приобретателя. Това е процесуална суброгация, защото прехвърлителя и приобретателя не са необходими другари. След като приобретателя не участва в процеса той се нуждае от защита: а. Той може да встъпи като подпомагаща страна; б. Да бъде привлечен от прехвърлителя. в. По взаимно съгласие на двете главни страни и на него, той може да замести прехвърлителя в процеса, като главна страна. В този случай ще се осъществи доброволно приемство. Необходими са обаче 3 волеизявления, това изрично следва от ал. 2 на чл. 121, която препраща към чл. 117. Щом е престанал да бъде титуляр на спорното право според проф. Сталев прехвърлителя трябва да съобрази иска си с новосъздаденото правно положение и да измени петитума му – трябва да иска осъждане или правна промяна в полза не на себе си, а на приобретателя. Противната страна съответно може да противопостави на иска възражения, които черпи от отношенията си с новия титуляр на правото. Ако ответникът не е узнал за прехвърлянето на спорното право той няма основание да иска отмяна на решението по чл. 231, б. “а”. Ответникът не може да се позовава и на факта, че е прехвърлил владението си. Прехвърлянето обаче може да остане неизвестно на съда, защото не се изтъква нито чрез възражения нито чрез встъпване – тогава делото ще завърши между първоначалните страни и при първоначалния иск. Независимо от това, дали решението е станало известно на съда или не решението разпростира своята сила и само приобретателя – чл. 121, ал. 3: Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи. 3) Чл. 117 е хипотезата, в която инициативата за промяна на страна принадлежи на ищеца и представлява изменение на иска. Изменение на иска в този случай означава изменение на страна. Изменението на иска може да бъде инициирано само от ищеца. Той може да иска да измени себе си или ответника. За да се осъществи приемство е нужно съгласие на новата страна и първоначалния ответник. Тук е и единственото изключение от правилото, че трябва да има 3 съвпадащи волеизявления – ако ищецът се откаже от иска срещу ответника, съгласието на последния не е необходимо, защото той е така защитен, както и ако искът е бил отхвърлен. Новата страна като главна страна има същото процесуално положение като тази която е заменила. Тя може да извършва всички процесуални действия. Ако новото лице не е носител на спорното право сме в хипотеза, като на замяна на подпомаганата страна и новата страна не може да сключи съдебна спогодба. Следователно новата страна може да предприема процесуални действия: 1) във връзка с процесуалната си роля и 2) във връзка с отношението си към предмета на спора. 44. Обективно съединяване на искове. Характеристика на кумулативното, евентуалното и алтернативното съединяване. 1. Общи бележки. Това е специфичен процесуален институт на исковия процес, който представлява съединяване за общо разглеждане в рамките на едно производство на няколко иска с различен предмет между едни и същи главни страни. Говорим за съединяване защото всеки иск се идентифицира с три белега: 1) основание; 2) петитум и 3) страни. В случая общото са страните, а е различен предмета на исковете, представен чрез основанието и петитума. Възможно е разликата да се наблюдава само в основанието или само в петитума, но може и двете да са различни. Тук, за разлика от субективното съединяване, страните са еднакви, а при него страните са различни, но има сходство в предмета. Обективното съединяване на исковете подобно на субективното съединяване води до множество от процесуални правоотношения. Чрез института се преследват 2 основни цели (същите като при субективното съединяване на исковете): 1) безпротиворечиво решаване на делата между едни и същи страни; 2) бързина и процесуална икономия. Проф. Стамболиев отправя критики към тази общо приета постановка. Според него обективно съединяване на искове в съдебния исков има тогава, когато чрез иск в производството са внесени за разглеждане няколко различни модела на материалноправни отношения. Като дава това определение, той отхвърля критерия “между едни и същи главни страни” и посочва 3 хипотези на обективно съединяване, където той отсъства: 1) При пасивно обикновено другарство – предявяват се два иска на едно основание срещу две различни лица, напр. иск на продавач срещу купувач за плащане на цената и иск от същия продавач срещу банката дала гаранция при положение, че купувачът не плати. 2) Обратния иск – той очевидно не е между едни и същи главни страни, тъй като е между една главна подпомагана страна и една допълнителна подпомагаща страна. 3) Главно встъпване – иск на 3то лице, което придобива качеството ищец по отношение на двете първоначални главни страни. Според проф. Стамболиев е достатъчно един от елементите на внесения модел на правоотношение (юридически факт, страни, права и задължения) да се различава от другия внесен модел на правоотношение, за да има обективно съединяване на искове. Примери за това са хипотезите, когато чрез конкуриращи притезания на различни основания се иска едно нещо и когато от едно основание се правят множество искове. 2. Обективното съединяване се проявява в процеса под различни форми, но законът предвижда някои общи условия за допустимостта му. Условията за допустимост са процесуални изисквания, при наличието на които е възможно съвместното разглеждане на няколко иска в рамките на едно и също производство. Те се съдържат в чл. 103, ал. 1: Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. 2.1. Съединените дела трябва да имат еднаква подведомственост. Например ако между 2 лица има 2 спора единия, от които подлежи на разглеждане пред съда, а другият е подчинен на арбитражна клауза, се поставя въпроса дали те подлежат на обективно съединяване. Не и ако в делото, по което има арбитражна клауза ответника направи отвод, тъй като арбитражната клауза е отрицателна процесуална предпоставка. Ако ответникът не направи отвод в първото по делото заседание общото разглеждане на исковете е допустимо. Същото е и с международната подведомственост. 2.2. При съединяването трябва да се спазват правилата на подсъдността. Според проф. Стамболиев това е изискване за спазване на родовата подсъдност. Поначало това изискване се отнася за всички видове подсъдност – родова, функционална, местна и договорна. Ако ищецът реши да съедини няколко дела той трябва да спази всички видове подсъдност. 1) Това общо правило е безспорно обаче само що се отнася до функционалната подсъдност – делата, които се съединяват трябва да са в една и съща фаза на своето развитие. Противното би нарушило принципа за 3инстанционност. 2) Изискването за спазване на родовата подсъдност също е предвидено общо, но при определени условия, предвидени от самия закон, от него се наблюдават изключения. Напр. изискването за родова подсъдност за съединяване на няколко иска между едни и същи лица не се спазва в случая, когато между предметите на съединените искове има връзка. Връзката може да е различна: отношение на преюдициалност, общо основание, общ петитум, общ юридически факт, дори житейска връзка. В тези случаи законът позволява да се избегне родовата подсъдност. Пример за това е чл. 272: С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка, по тия дела не може да се присъжда – първият иск е подсъден на ОС, а вторият на РС. Този пример показва, че съдът, който е родово компетентен по главното обусловяващо дело е по-висок по степен, тъй като обусловеното дело се подсъдно на РС. Това е израз на общия принцип, че този, който може по-голямото, може и по-малкото. От тук се извежда правилото, че могат да се съединяват дела с различна родова подсъдност, ако обусловяващото от тях е подсъдно на по-висока инстанция, като обратното не е възможно. Съдебната практика обаче приема и обратното – РС, който е компетентен по обуславящото дело за уволнение е компетентен да разгледа и обусловеното дело за обезщетение (подсъдно на ОС). Съдебната практика дава предимство на обуславящото дело, т.е. който съд е компетентен по него, той е компетентен и по обусловеното. 3) Относно местната и договорната подсъдност, изискването за спазването им отпада също в случаите, в които между съединените дела има връзка (вж. т. 2). Според проф. Стамболиев изискването за връзка между исковете е самостоятелно, като за него връзката може да варира от минималната връзка по чл. 103 съвпадане на страните до връзка между фактическите състави при някои по-усложнени хипотези на обективно съединяване. 2.3. Съединените искове трябва да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Това означава да се отговори на въпроса дали делото подлежи на разглеждане по общия исков ред или подлежи на разглеждане по реда на специалните искови производства или на бързите производства. Не биха могли да бъдат съединени едно дело за развод и иск за делба на съсобствеността след развода, защото и двата иска подлежат на разглеждане по специални искови производства. И от това изискване обаче има изключения – може да се направи извод от закона, че могат да се съединяват дела, подлежащи на разглеждане по специален ред, ако обуславящото дело подлежи на разглеждане по специалния ред, а обусловеното – не. Презюмира се, че този, който разглежда едно дело по по-сложен ред, няма да се затрудни да разгледа още едно по общия ред, но не и обратното. Пример за това отново е чл. 272. Когато има съединяване на специално производство и производство по общия исков ред и двете се разглеждат по реда на специалното производство. Примери за законово съединяване на специални производство или специални и обикновени са брачните искове и исковете за делба. Ако липсват някои от тези условия, но всеки от исковете е допустим, исковете подлежат на разделяне от съда и по всеки се образува отделно производство – чл.103, ал. 2. Ако някои от исковете не отговаря на изискването за подведомственост или за родова подсъдност, делото подлежи на прекратяване с определение. Недопустимият иск ще бъде препратен на компетентния съд или друг орган. Това определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и подлежи на обжалване с частна жалба. Ако въпреки липсата съдът постанови решение по всеки от исковете, тези решения ще бъдат постановени при съществени процесуални нарушеня. 3. Видове обективно съединяване на искове. 3.1. С оглед на инициативата за съединяване на делата: 1) По инициатива на ищеца (съединяване на няколко искания в исковата молба). 2) По инициатива на ответника. Това предполага висящо производство, в което ответникът предявява насрещен или инцидентен установителен иск. 3) По почин на съда – чл. 123: Когато в съда има висящи няколко дела, в които участвуват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Предпоставки на чл. 123 са 1) общност на страните и 2) връзка между делата. Съединяване по почин на съда е възможно при солидарност или при искове срещу кредитор и главен длъжник. Въпреки, че се казва по почин на съда всъщност тук починът е на страните (молба на някоя от страните), а има преценка от съда. 4) По инициатива било на ищеца, било на ответника. В този смисъл примери са 2 от формите на обективно съединяване – инцидентен установителен иск и обратен иск. 3.2. Според способа за съединяване на исковете: 1) Съединяване от един ищец на няколко иска с различен предмет спрямо един и същ ответник. Това е един от типичните способи. 2) Инцидентен установителен иск. 3) Насрещен иск. 4) Обратен иск. 3.3. Според момент, в който се иска или се постига съединяването на няколко иска: 1) Първоначално – то винаги е по почин на ищеца. 2) Последващо – всички останали възможности (инцидентен установителен иск, насрещен иск и обратен иск) са форми на последващо съединяване. Последващото може да е по почин на ищеца, на ответника или на съда. 3.4. Според съотношението на съединените искове. Когато става дума за този критерий следва да се уточнят няколко неща. Според него съединяването се дели на 3 вида: 1) кумулативно; 2) евентуално; 3) алтернативно. Спорно обаче е какво се разбира под критерия “съотношение”. 1) Критерият на проф. Сталев е съотношението между търсената от ищеца по съединените искове защита. Волята на ищеца е меродавна, защото той определя каква защита търси. а. Кумулативно съединяване е на лице ако ищеца иска съдът едновременно да разгледа и да се произнесе по всички искове – така се кумулира защита. Типичен пример са делата, между които няма никаква връзка. Като пример обаче се сочат и делата, по които има връзка и то такава, че уважаването на втория иск зависи от уважаването на първия иск. Съдът може да уважи двата иска или да отхвърли първия и да уважи втория, важното е ищецът да счита, че съдът може да разгледа и двете дела. Например ако ищецът иска разваляне на договора и връщане на даденото по договора, от исковата молба трябва да се разбира, че от уважаването на първия иск той обуславя завеждането на втория. Съдът така или иначе обаче дължи решения по всички искове. Като примери за кумулативно съединяване на исковете проф. Сталев посочва – винаги инцидентен установителен иск и обикновено насрещен иск и съединяване по почин на ищеца. Според него при кумулативното съединяване за родовата подсъдност е важна цената на всеки иск по отделно, а не общата им цена. б. Евентуално съединяване – то съществува, когато един иск спрямо другия има положение на главен, като разглеждането на евентуалния се обуславя от изхода на делото по главния иск. Ищецът заявява, че търси и може да получи защита по втория (съединения) иск, само ако не може да получи защита по първия. Например иска се унищожаване на брака, на ако това не стане се иска развод. Очевидно е, че не могат да се защитят и двете искания за това защита по втория иск ще се получи евентуално ако не се уважи първия. Евентуално съединения иск се счита предявен под условие и това е допустимо, защото условието е вътрешно процесуално. Евентуално съединяване може да има и ако втория иск се предяви от ответника, напр. иск за ревандикация може да бъде придружен и от иск за подобренията, заведен от ответника. На практика в този случай искът на ответника е да се отхвърли ревандикацията, а ако това не може да стане да се уважи искът за подобренията. Евентуално е и това съединяване, при което защитата по съединения (евентуалния) иск зависи от изхода на делото за главния иск. Ако ищецът по втория иск е ищецът по първоначалния то това означава, че съдът дължи решение по втория ако отхвърли главния иск. Ако ищец по него е ответникът, то произнасянето по втория зависи от уважаването на първия. в. Алтернативно съединяване – прилича на евентуалното, защото не може да се получи едновременна защита и по двата иска. При алтернативното съединяване обаче няма главен иск, на ищеца е безразлично кой от исковете ще се уважи. По принцип алтернативното съединяване е недопустимо поради неопределеност на петитума, но има случаи, когато то е изрично допустимо. Типичен пример са алтернативните задължения, ако задължението не е конкретизирано, това следва да се направи от съда – чл.133, ал. 3 ЗЗД. Според проф. Сталев такъв пример са и няколко конкуриращи притезания или основания за същото право. При алтернативното съединяване съдът трябва да разгледа всеки от исковете. 2) Другото разбиране за критерия “съотношение” е на проф. Стамболиев. Той критикува теорията за волята на ищеца, защото: 1) воля има само при обединяване на исковете по почин на ищеца; 2) волята следва да е детерминирана от обективната връзка и съотношение на правоотношения. Според него волята на ищеца има значение за съединяването, но основното е съотношението между материалните правоотношения предмет на предявените искове. а. Кумулативно е това съединяване, при което всяко едно от спорните правоотношения може да съществува самостоятелно и независимо от съществуването или несъществуването на останалите съединени за общо разглеждане правоотношения. При този вид съединяване уважаването или отхвърлянето на един от съединените искове по принцип не влияе на решението на делото по останалите. Пример за такова съединяване е деликт, при който пострадалия иска: 1) разноски за лечението; 2) имуществени вреди; 3) неимуществени вреди; или съединяване, при което има общност само между страните – един кредитор иска от един длъжник си връщане на сума по паричен заем както и на вещ по заем за послужване. В тези хипотези съдът дължи произнасяне по всеки от исковете. Насрещният иск според Стамболиев обикновено е кумулативно съединен. б. Ако между материалните права има връзка на обусловеност на едното право от другото, то самото право има белезите на евентуалност и от там има и евентуално съединяване на исковете. Има два типа зависимост. Правопропорционална зависимост (положителна връзка между исковете) – ако съществува едното правоотношение то вероятно или възможно е да съществува и второто, но ако не съществува първото не може да съществува и второто. Ако ищецът има потестативно право за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД, то най-вероятно ще има и право да иска връщате на даденото по договора, но ако го няма със сигурност няма право на връщане. Обратнопропорционална зависимост (отрицателна връзка между исковете) – ако съществува едното правоотношение то не може да съществува второто, а ако не съществува първото възможно е второто да съществува. Например не може да се притежава право на собственост на две основания, то се притежава или въз основа на изтекла придобивна давност или въз основа на сделка. Ако претендираното право на собственост не е придобито на първото основание, то е възможно да е придобито на второто. Хипотезите на отрицателна връзка са 2: 1) конкуренция на основания – една правна последица се основава на няколко фактически състава; 2) конкуренция на притезания, които произтичат от един фактически състав; 3) когато основанието и притезанието за различни, но уважаването на първия иск изключва уважаването на втория. И при двата типа съотношения се предполага евентуално съединяване на искове, тъй като не могат да се уважат и двата иска. Според действащото законодателство у нас евентуално съединяване на искове има тогава, когато ищецът по обективно съединения иск иска от съда произнасяне по него при условие, че главния иск бъде уважен или отхвърлен. В тази хипотеза проф. Стамболиев счита, че de lege ferenda трябва да се създаде задължение на съда да се произнася и по двата иска. в. Алтернативно съединяване – то е на лице, когато в исковата си молба ищецът е описал няколко модела на правоотношение с равностойно за него значение и е отправил искане до съда да му бъде присъдено притезанието, по които и да е от тях. Възможни са две хипотези на алтернативно съединяване: - при няколко конкуриращи се основания, от които произтича едно право – унищожаемост на сделката поради измама или заплашване чл. 27 ЗЗД. - при няколко конкуриращи се правомощия, възникнали от едно основание – иск за връщане на владението или за равностойността на вещта. Практиката е константна, че при отхвърляне на няколкото иска се постановява решение по всеки един от тях, а при уважаване на един – само по него. Проф. Стамболиев и в този случай счита, че трябва да се постановяват решения по всички предявени искове. Относно алтернативното съединяване няма съществено различие в двете теории. Има различно виждане обаче от страна на Валя Попова – според нея единствено алтернативните задължения могат да бъдат обект на алтернативно съединяване, ако има конкуренция на основания или конкуренция на притезания то съединяването трябва да е евентуално. Това е така, защото в противен случай ще има неяснота на петитума и другата страна няма да знае срещу какво да се брани. 3) В зависимост от това кой критерий се прилага може да се стигне до различни практически резултати. С промяната на ГПК от 1997 г. се прецени, че с приемането на делото за разглеждане се определя колко решения се дължат по него, т.е. определя се вида на съединяването. Ако се прилага първото разбиране иска за разваляне на договора и иска за връщане на даденото по него са кумулативно съединени и по тях следва да има две решения. При втория подход на Стамболиев и Силяновски само ако съдът уважи първия иск ще може да се уважи втория, т.е. съединяването е евентуално и ако не уважи първия иск съдът не дължи решение по втория. Това се вижда при обжалването и по-точно какви ще са правомощията на следващата инстанция при обжалването – чл. 206: Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Съдът трябва да допусне съединяването с определение ако го допусне той дължи и процесуални действия по всяко едно от делата, а паралелните дела трябва да се движат паралелно. Видът на съединяването не е пречка за движението на всички искове, а за произнасянето на решаващия орган. Според проф. Стамболиев именно хипотезата на чл. 206, ал. 2, изр. 2 е основанието, когато съдът отхвърли първия иск да се произнесе и по евентуалния, защото ако това не стане във въззивната инстанция произнасянето по него ще е за първи път и насрещната инстанция ще бъде лишена от триинстанционност. Съдебната практика обаче е категорична в обратния смисъл - т. 15 от ТР 1/2000 г. на ВКС: въззивният съд може за пръв път, след като е уважил жалбата срещу главния иск, да се произнесе по същество по отношение на евентуалния, по който не се е произнесла първата инстанция - чл. 206, ал. 2 ГПК. 4. Субективното съединяване е винаги наложително ако са на лице условията за това. Обективното съединяване никога не е наложително и се преценява по целесъобразност – чл. 103, ал. 2: Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете. Отказът да се извърши обективно съединяване на подлежи на обжалване, тъй като не ограничава правото на защита. 45. Форми на обективно съединяване на искове. Възражение за прихващане 1. Инцидентен установителен иск – чл. 118: До приключване на устните състезания в първата инстанция както ищецът, тъй и ответникът могат да поискат съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. При инцидентния установителен иск се постига едно последващо обективно съединяване с даден първоначално предявен иск или с насрещен иск. Характеристики: 1.1. Предмет на иска може да е само едно правоотношение, което има преюдициално значение за предмета на първоначалния иск, но не и факти. Например ако се търсят вреди от вещи на ответника върху имота, въпросът за правото на собственост е преюдициален за обезщетението. Няма пречка да се предяви отделен установителен иск, но за безпротиворечивост и процесуална икономия е допустимо въпросът за съсобствеността да се разреши в процеса за обезщетение. Не може да бъде предмет на инцидентния установителен иск, правоотношение настъпило след спорното правоотношение. Искът е инцидентен, защото по разглеждания въпрос съдът по принцип ще трябва да се произнесе инцидентно в мотивите без сила на пресъдено нещо. Законът дава възможност чрез инцидентния установителен иск съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо. 1.2. По инцидентния установителен иск ищец може да бъде ищецът или ответника по главния иск. В зависимост от това, кой го предявява искът може да бъде положителен или отрицателен установителен. 1.3. Във връзка с инцидентния установителен иск се забелязва разликата в двете разбирания, тъй като според това на проф. Сталев, той е пример за кумулативно съединяване, а според виждането на проф. Стамболиев за евентуално. 1.4. По инцидентния установителен иск се плаща самостоятелна държавна такса. 1.5. Тъй като вторият иск е обуславящ съдът трябва да се произнесе и по главния. Съдът дължи два диспозитива, въпреки че често въпросите повдигнати с инцидентния установителен иск се обсъждат в мотивите. Ако съдът не се произнесе по инцидентния установителен иск може да се иска допълване на решението по чл. 193, ал. 1: Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. 1.6. Срокът за предявяването на инцидентния установителен иск е краят на устните прения пред първата инстанция. Ако се пропусне този срок съдът може да вземе становище в мотивите по повдигнатия въпрос, но без сила на пресъдено нещо. Ако се заведе отделен установителен иск, производството по главния иск следва да бъде спряно. Инцидентния установителен иск според проф. Сталев може да бъде предявен и устно, ако противната страна присъства в залата, в противен случай – с писмена молба, препис от която следва да се връчи на противната страна. 1.7. Инцидентния установителен иск трябва да отговаря на всички общ изисквания за исковете, включително ищецът да има правен интерес. В този случай правният интерес винаги е на лице, тъй като правоотношението е спорно. Според проф. Стамболиев не винаги спорността на преюдициалното правоотношение води до правен интерес за предявяване на инцидентен установителен иск. В този смисъл той вижда инцидентния установителен иск като не особено нужен и предлага de lege ferenda да се разширят обективните предели на силата на пресъдено нещо и върху преюдициалните правоотношения. 2. Насрещен иск – чл. 104, ал. 1: Най-късно в първото по делото заседание ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. Това е искът, който има право да предяви ответника по един вече предявен срещу него иск. Насрещния иск е именно иск да се реши правен спор със сила на пресъдено нещо, а не възражение на ответника. С предявяването на насрещния иск възниква последващо обективно съединяване по инициатива на ответника, за което важат по принцип общите правила за допустимост на съединяването. Специфични условия за допустимостта на насрещен иск: 2.1. Насрещният иск трябва да има връзка с първоначалния или поне и двата да произтичат от едно събитие. Връзката може да е общ юридически факти или да е на зависимост пък била тя и житейска, т.е. правоотношението по единия иск да е обуславящо за другия. В този случай според проф. Стамболиев са възможни две хипотези: 1) правото на ответника изключва правото на ищеца – напр. право на собственост или 2) евентуален насрещен иск. Ако ищецът предяви ревандикационен иск, а ответникът иск за подобренията това ще е насрещен иск. Видът на насрещния иск може да бъде всякакъв. Законът допуска насрещен иск, когато няма връзка, но насрещното искане е такова, че може да се осъществи прихващане. Поради тези обстоятелства, които сочат някакъв вид правна връзка, се дава възможност при насрещния иск законодателят да се отклони от изискването за еднаква местна подсъдност – достатъчно е делата да са подведомствени на съдилища, които са еднакво родово подсъдни или насрещният иск да е подсъден на районен съд. Всички други предпоставки са приложими на общо основание, включително изискването за писмена искова молба. Според проф. Стамболиев насрещния иск може да съчетава няколко искания. 2.2. Въз основа на тези особености според проф. Стамболиев насрещния иск е нападателно средство, с което ответникът търси самостоятелна защита на свое право. 2.3. Срок за предявяване. За да не се саботира търсената от ищеца защита, законът предвижда, че крайният срок за предявяване е първото по делото заседание. Предявяването на насрещен иск (почти) винаги води до отлагане на делото, тъй като и за този иск трябва да има първо заседание. Определените на съда, с което се отхвърля насрещния иск подлежи на обжалване, тъй като то ограничава правото на защита. 2.4. При насрещния иск съединяването с оглед критерия “съотношение” може да бъде кумулативно или евентуално. Според проф. Сталев насрещния иск не е акцесорен спрямо първоначалния и даже производството първия иск да бъде прекратено, делото относно насрещния иск ще продължи своя ход. 2.5. Според проф. Стамболиев насрещния иск, когато може да стане прихващане с него е допустим само когато: 1) насрещното вземане е по-голямо; 2) когато ответникът отрича въобще вземането срещу него. 3. Случаи, в които може да се извърши компенсация (прихващане). 3.1. Вместо насрещен иск може да се използва възражението за прихващане като процесуално действие за разлика от материалноправното волеизявление за прихващане. Възражението за прихващане е процесуално изявление до съда (защита срещу иска), което може да се основава на вече извършено материално прихващане извън съда (според проф. Сталев с възражението за прихващане винаги се твърди, че се е осъществило материално правно прихващане). Ако съдът уважи възражението, той следва да отхвърли иска, но ако компенсационното вземане е по-голямо съдът няма да присъди нищо на ответника. Материалното и процесуалното прихващане могат да се извършват и паралелно. 3.2. Допустимо е съдебно прихващане и когато насрещното вземане е спорно. Според проф. Сталев ако е едно от вземанията е спорно, т.е. неликвидно с него е изключена възможността за извънсъдебно прихващане. Той подържа и, че чак със съдебното решение взимането ще стане безспорно, т.е. чак тогава ще настъпи компенсацията. Според друга теза няма еднозначност между ликвидност и безспорност и компенсацията настъпва от момента, когато е била възможна. 3.3. Евентуално възражение за прихващане – то се използва, когато ответникът оспорва вземането в иска на други основания и казва, че ако все пак съдът намери, че вземането съществува, той моли искът да се отхвърли въз основа на възражението за прихващане. Евентуалното възражение за прихващане има всички особености на евентуалните процесуални действия, като най-съществената е, че към него ще се премине ако се осъществи поставеното условие, т.е. ако съдът отхвърли всички останали възражения по иска. Ако съдът първо се занимае с възражението за прихващане и отхвърли иска на негово основание, ответникът може да обжалва решението. 3.4. С последното тълкувателно решение на ВКС се приема, че когато се извършва съдебно прихващане, то не може да се извърши пред въззивна инстанция заради силата на пресъдено нещо. Обикновено се подържа тезата, че възражението не е иск и за това фактите, на които се основава могат да се релевират пред всяка инстанция (възражението няма за цел да се получи осъждане, а цели защита на ответника). С това си тълкувателно решение ВКС приравнява изискванията към възражението на тези към исковете, защото в противния случай ищецът ще се лиши от една инстанция за обжалване. 3.4. Ако се сравняват възражението за прихващане и насрещния иск ще се види, че всеки институт има плюсове и минуси, т.е. собствена процесуална ниша. Ако насрещното вземане е по-голямо ще се предпочете насрещния иск, за да има осъждане и за горницата. Ако е по-малко или равно ще се използва възражение за прихващане. Ако е пропуснато първото заседание по делото единствената възможност е възражението. То ще се предпочете и когато вземането е по-голямо от 10 000 лева. 4. Обратен иск – чл. 175, ал. 2: Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело най-късно в първото заседание. Това е процесуална възможност да се предяви, за съвместно разглеждане заедно с един вече висящ процес, искане на подпомаганата срещу подпомагащата страна. 4.1. Предмета на иска е регресното притезание, което е обусловено от изхода на делото по главния иск, т.е. правото предмет на първоначалния иск е преюдициално за регресното. Пример за това е хипотезата, когато кредитор предяви иск към един от солидарните длъжници, а последния е привлякъл другия и е подал обратен иск срещу него. Чрез обратния иск се цели да се изнесе напред регресната защита в случай, че се загуби първото дело. Тук става дума за последващо съединяване, което винаги е евентуално, тъй като има връзка на зависимост между регресното притезание и главния иск. Обратният иск е свързан с това, че като има за предмет регресното притезание, той има за предмет едно невъзникнало право. Ако по обратния иск бъде осъден да плати солидарния длъжник подпомагаща страна, то това решение не може да се изпълни веднага, а следва първият длъжник да плати на кредитора. Според проф. Сталев има възможност ответник по обратния иск да е лице, което е встъпило като помагач на другата страна. 4.2. Срокът за предявяване на обратен иск е първото по делото заседание, като и при встъпване може да се предяви обратен иск. Когато обратен иск се предявява от ищеца, той може да бъде заявен в исковата молба едновременно с привличането. Ако се пропусне срока ще трябва да се води самостоятелен регресен иск, но след като се постанови решение по първото дело и длъжника изпълни. 4.2. Ищец по обратния иск може да е не само ответника по първоначалния, но и ищеца – зависи кой е подпомаганата страна. 4.3. Някои автори отричат, че това е обективно съединяване на искове, защото няма пълно покриване на страните. Покриването на една страна по двата иска е достатъчно. 4.4. Всички останали условия са като при обикновените искове. Като обща бележка може да се каже, че de lege ferenda проф. Стамболиев счита, че право на насрещен и инцидентен установителен иск трябва да се признае и на помагачите или поне на тези от тях, които разполагат с право на иск. 46. Оттегляне на иска и отказ от иска 1. Общи бележки. Оттеглянето и отказа са уредени в чл. 119 съответно ал. 1: Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото; и ал. 2: Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. И в двата случая става дума за правни действия на ищеца в исковия процес, следователно те отразяват правното поведение на лицето, сезирало съда, предявявайки за разглеждане искова молба. И двете правни действия целят съдът да бъде десезиран с разглеждането на спора. Те изразяват в най-ярка степен диспозитивното начало като основен функционален принцип на гражданския процес, защото и двата института акцентират на обстоятелството, че защитата в процеса е дължима само докато ищецът я търси. 1.1. Тези правни действия представляват волеизявления по своя характер, защото отразяват волята на ищеца в насока, че повече защита по този иск не се търси. 1.2. Като разпоредителни действия и двете имат за свой предмет правото на искова защита. Тъй като процесуалните права са строго лични и непрехвърлими, то единственият начин за разпореждане с тях е отказът. И в двата случай ищецът, разпореждайки се с правото си на защита, всъщност прави отказ от него, тъй като не го прехвърля другиму. Ищецът е главна страна, няма значение дали е типична или нетипична, следователно и процесуалния субституент има право да се разпорежда с иска. Когато искът се оттегля от повереник, той трябва да има изрично пълномощно – чл. 22, ал. 2, а от законен представител трябва да бъде одобрено от съда. Оттеглянето на иск, предявен от всички другари, трябва да стане със съгласието на всички – чл. 172. 1.3. При двете разпоредителни действия обаче има разлика в обекта на отказа. Правото на защита е двуфазно, сложно. То е в латентна фаза до сезирането на съда, едва след подаването на исковата молба започва динамичната фаза от съществуването му, която приключва до момента на постигане на целения резултат – силата на пресъдено нещо. 1) При оттегляне на иска ищецът се отказва от правото на защита, предявено в конкретно производство, отказва се да реализира правото си на иск в конкретна динамична фаза по конкретно дело, но не се отказва от правото си да иска разрешаване на този спор в последващо производство, т.е. да предяви следващ иск със същия предмет срещу същия ответник, т.е. неговото право на искова защита в потенциалната си фаза се запазва. Оттеглянето може да бъде цялостно или частично, като в последния случай ще има изменение на иска (намаление на иска). 2) Точно обратно е при отказа – ищецът се отказва изобщо правото си да търси и получи защита по този спор, т.е. отказва се изцяло от правото си на защита и в двете му фази. Отказът обаче е процесуално действие, а не материално правен отказ от съществуващо право. Според проф. Сталев отказът от иска е изявление на ищеца, отправено до съда, че той не поддържа занапред иска си защото е неоснователен. Така изяснената разлика в предмета води и до разлика в последиците на двата института. 2. Оттегляне на иска. 2.1. При оттеглянето на иска процесът се лишава от своето основание, съдът не е длъжен да извършва насрещни действия, защото е погасено правото, т.е. с изявлението на ищеца се погасява процесуалното правоотношението му със съда (то е едностранно волеизявление, отправено до съда), а и правната връзка между съда и ответника. По този начин процесът става недопустим и делото се прекратява със съдебно определение, с което съдът констатира погасяването на процесуалната връзка и затова постановява прекратяване, т.е. констатира настъпилия вече погасителен ефект. Това означава, че изявлението на ищеца има пряк погасителен ефект върху процесуалното правоотношение и е основа за констативен акт на съда. Определението за прекратяване на делото подлежи на обжалване с частна жалба. 2.2. За същият ищец остава процесуалната възможност чрез нов иск да може да сезира съда спрямо същия ответник по същия предмет. С новото предявяване ще се развият отново същите правни действия без извършените в преходния процес действия да се релевират, т.е. извършените действия до момента на прекратяването (оттеглянето) се обезсилват. 2.3. Относно тази възможност законът предвижда, че при повторно завеждане на делото ответникът ще бъде изправен пред необходимостта да се защитава срещу същото лице. Възможно е по първото дело той да е положил достатъчно усилия да организира защита си. Поставя се въпросът не се ли накърняват неговите интереси ако те се окажат обезсилени при втория процес. За това се предвижда нуждата при определени условия, ответникът да даде съгласие, за да настъпят последиците от извършеното оттегляне. Такова съгласие е нужно в момента, в който е ясно, че ответникът е организирал защитата си, т.е. след края на първото заседание по делото. Затова ако оттеглянето се предприеме след този момент се изисква още един елемент за завършвана на фактическия му състав – волеизявление на ответника, с което той дава съгласие. Това съгласие не превръща оттеглянето в процесуален договор, а представлява едностранно процесуално действие паралелно с оттеглянето. 2.4. Срок, в който оттеглянето може да произведе последици. По принцип е допустимо до момента, в който правото не е реализирано, т.е. докато процесът е още висящ, следователно и пред въззивната и пред касационната инстанция волеизявление за оттегляне е допустимо, но то ще породи ефект само при наличието на съгласие от ответника, ако е предприето след края на първото заседание по делото. 3. Отказ от иск. 3.1. При отказ следващ исков процес срещу същия ответник за същия спор не може да се инициира. Ако се заведе такъв иск съдът би следвало да констатира, че правото на искова защита по този спор е погасено и процесът е недопустим. И тук както при оттеглянето процесът подлежи на прекратяване с определение на съда. Но при отказ вторият процес е недопустим. Какво означава това? 1) Според проф. Сталев в този случай се постига специфична сила на пресъдено нещо като спецификата се изразява в това, че 1) в случая няма съдебно решение и СПН се прикрепя към отказа от иска и 2) тя не се отнася до всички, а само до страните по делото и техните правоприемници. Основното в силата на пресъдено нещо обаче е установителното й действие, резултата от издирването и установяването на извън процесуалното положение. Тук обаче съдът не дължи разглеждане на спора, той не се произнася по спорното правоотношение, т.е. в определението съдът нищо не установява по отношение на това правоотношение. Такова действие (установително) няма и самото волеизявление, защото то не съдържа констатации по отношение на спорното правоотношение, а дори и да има такива, с тях не може да се обвърже другата страна или съда. Щом няма установяване, няма и регулиращо действие, което има за основа само установяването на действителното положение. Единственото нещо, което прилича на сила на пресъдено нещо е непререщаемостта на спора, но и при нея има специфики. Тази последица от силата на пресъдено нещо е уредена в чл. 224 и законът е достатъчно категоричен: “спор, решен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван . . . “, такава формулировка не присъства в чл. 119, ал. 2, където се казва просто, че ищецът не може да предяви същия иск. 2) За това доц. Мингова приема, че при отказ всъщност не е на лице непререшаемост, а ако ответникът има интерес може впоследствие да инициира процес със същия предмет вече като ищец. Това е естествена последица от обстоятелството, че ищецът се разпорежда със своето право на иск, но не може да направи това с чуждото право. 3.2. И при двата института иск ще е допустим докато правото на иск съществува, т.е. до когато има висящност на делото. Но след като при отказ ответникът не може да бъде обезпокояван в последствие, той няма интерес да се противопоставя на отказа и за това законът не изисква като условие за извършване на отказ неговото съгласие. Чрез отказа ответникът получава почти същата защита както при отхвърляне на спора, като все пак няма произнасяне по спора. 4. Действия на съда. 4.1. И при двата института съдът дължи прекратяване на производството поради десезиране. То е резултат от настъпилата недопустимост на иска. Затова ако оттеглянето или отказът бъдат предприети пред въззивна или касационна инстанция, освен прекратяване на производството съдът трябва да предприеме действия и по отношение на обжалваното решение. Недопустимостта на иска се отнася до всички действия на съда до момента на десезирането. Затова и въззивната и касационната инстанция ако пред тях бъде предприето едно от двете действия, трябва да постановят обезсилване на обжалваното решение поради недопустимостта му. Това изрично е предвидено в чл. 119, ал. 2. 4.2. Определението за прекратяване слага край на делото и подлежи самото то на обжалване, защото попада в общата категория на определения, които преграждат хода на делото. Това определение може да е порочно, защото може да са невалидни действията на ищеца, затова преди да се прекрати делото, следва да изтече срока за обжалване на определението. Едва след това настъпват последиците. 4.3. И двата института са възможни по всички видове искове. Когато има съединяване на искове възможно е десезирането да се отнася само до 1 от исковете, освен в случаите на субективно съединяване на искове, когато другарството е необходимо. На още по-голямо основание това се отнася до задължителното необходимо другарство, където говорим за общо право на иск. Терминът “отказ от спорно право” в чл. 119, ал. 2 не е точен, тъй като става дума за отказ от защита, а не от материално право. 4.4. Атакуване на разпоредителните действия, в случай че са порочни. Възможно е обжалване на прекратителното определение с цел да бъде отменено и производството да се възобнови, като срокът за това е 7 дни. Поставя се въпросът какво става ако този срок се пропусне. Ако има невалидно волеизявление и щом законът не предвижда друг способ може по аналогия да се използва ред за атакуване на сделки – иск за обявяване на нищожност или унищожаемост. Съдебната практика допуска използване по аналогия при атакуване на съдебни решения на отмяната по чл. 231, тогава когато порочността на волеизявлението се дължи на извършено престъпление от другата страна (измама) по буква “б” или пък по буква “е” ако става дума за процес, в който страната е била лишена от участие, т.е. вместо исков път съдебната практика се насочва към отмяна. 5. Признание на иска. 5.1. То понякога се посочва в схемата на разпоредителните действия, защото е възможно ответникът да се откаже от правото си на защита, т.е. разглежда се в известен смисъл като действие с обратен знак на отказа от иска на ищеца. Поставя се въпроса обаче дали това е така. Този правен институт няма изрична регламентация в закона, не е визиран по съдържание, субекти, последици в правна норма. В някои текстове се говори за признание, но никъде не е обяснено какво представлява то. В чл. 127, ал. 2 е казано нещо по-конкретно: Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Тази разпоредба визира всякакъв вид признание, включително признание на иска. Проф. Сталев разграничава хипотезата на признание на иска, от визираното в чл. 127, ал. 2 признание на факти, защото признанието на иска: 1) има за предмет субективни права; 2) то включва защита срещу иска, докато признанието на факти е съвместимо със защита срещу иска. Според него признанието на иска не е признание и на правоотношение. 5.2. Съдът според чл. 127, ал. 2 трябва да има определено поведение, за което то задължава самия закон – да прецени признанието заедно и във връзка с всички други данни по делото, за да може да постанови законосъобразно и правилно съдебно решение. В тази хипотеза явно съдът не се десезира, делото не се прекратява, а приключва по типичен начин с произнасяне на решение, което не се различава от случая, в който признание не е правено, защото признанието има стойност само на едно от събраните по делото доказателства. То няма обвързваща съда доказателствена сила, а същата каквато е на всички останали доказателства. Както всяко признание, като твърдение на нещо неизгодно за този, който го прави, то може да се използва в процеса, но това не го прави различно от всички останали доказателства. Въпреки че проф. Сталев отрича признанието на иска да е описано в чл. 127, ал. 2 той е напълно съгласен с описаните по-горе и следващи от този текст правни последици. 5.3. Щом съдът е длъжен да преценява признанието на иска като доказателствено средство, то не представлява волеизявление на страната и не представлява разпореждане с нейното право на защита. С признанието на иска страната само фактически се отказва да упражни правото си на защита, но с него тя не предизвиква погасяването на делото. С признанието на иска правото на защита не може да се погаси, за това и признанието няма разпоредителния характер типичен за другите два института. 5.4. Признанието на иска е правно твърдение, че правното твърдение на ищеца е вярно, т.е. че искът е основателен. Признанието на иска може да има за свой автор само и единствено ответника, като се има предвид всяка страна ответник и типична и нетипична. Признанието на иска не е и материалноправна сделка, не е признание на дълг (може да е съпроводена с него или с поемане на дълг), а е вид процесуалноправно поведение. Затова има за адресат съда, като на него се заявява, че ответника потвърждава истинността на правните твърдения на ищеца. Затова и само фактически прилича на разпоредително действие с правото на защита. 5.5. При съединяване на искове признание може да се направи спрямо всеки един от исковете и след това то се преценява спрямо иска, за който с отнася. Тук не важи казаното за необходимите другари, защото като доказателствено средство съдът трябва да го преценява с всички други доказателства. Признанието обаче не може да се прави от подпомагаща страна, а само от главна страна – ответник. 5.6. Ако признанието на иска е било опорочено, т.е. невярно, за обжалването му не могат да се използват описаните по-горе способи, защото то няма характер на волеизявление. Порочността на признанието обаче ще се отрази върху решението, което може да се атакува като неправилно по общия ред. 5.7. Признание на иска може да се направи докато делото е висящо, но само пред инстанция по същество, където могат да бъдат предявявани доказателствени средства. Ответникът може да оттегли признанието на иска в по-късен момент, но оттеглянето не отменя признанието, т.е. съдът ще разглежда съвкупността от всички доказателства както признанието, така и оттеглянето му. 5.8. Често когато има признание на иска поради съдържанието му, съдът основава решението си на него, но това не означава, че то има някаква обвързваща сила, а заради преценката на доказателствата в съвкупност. Според проф. Сталев в чл. 238, ал. 2, б. “б” е описана хипотеза, при която съдът може да основе решението си само на признанието на иска. 5.9. Признанието на иска може да се предприеме само в рамките на процеса и не може да се говори за извънсъдебно признание на иска (ако има такова нещо то ще е признание на факти). Признанието на иска е процесуално действие и се извършва било устно в съдебно заседание, било в писмена молба до съда. 47. Изменение на иска. Форми и видове 1. Общи бележки. Изменението на иска се състои в промяна на някои от индивидуализиращите елементи на иска (основание, петитум, страни). По време на висящия процес законът допуска промяна, в който и да е от тях по волята на ищеца. Всяка промяна се осъществява чрез правно действие единствено на ищеца, което е насочено до съда. Всяка промяна в индивидуализиращи иска елементи всъщност внася промяна в иска като цяло. По правило тази промяна трябва да отговаря на условията, на които отговаря самото сезиране на съда с първоначалния иск. Промяната на иска е сложен институт на две основания: 1.1. Промяната в един от елементите на първоначалния иск при положение, че другите два се запазват, означава, че се запазват всички действия, извършени по първоначално предявения иск. 1.2. Новият елемент обаче променя идентичността на иска, като внася нещо ново в него. За това изменението на иска се разглежда като сложен, но самостоятелен елемент на исковия процес – чл. 116 и чл.117. 2. След като става дума за промяна в идентичността на елементите на иска се говори за три вида изменение на иска: 1) изменение на основанието; 2) изменените на петитума – уредени в чл. 116 и 3) изменение на страна – чл. 117. Същевременно всеки един от видовете изменение се изразява в определени проявни форми, който най-общо са 3: 1) прибавяне на нов елемент; 2) замяна на първоначален елемент с друг; 3) десезиране с част от първоначалните елементи. 3. Промяна на основанието. 3.1. Ищецът може да прибави ново, различно по съдържание основание при запазване на петитума и страните – последващо обективно съединяване на искове. За да е валидно изменението трябва да са налице всички условия за това (както за обективно съединяване на искове, така и за изменение на иска). Пример за такова изменение е, случаят когато към ревандикационен иск, който се основава на правна сделка се прибавя основание изтекла придобивна давност. Изменението пак се разглежда не само от гледна точка на прибавения елемент, но и от гледна точка на всички действия извършени до момента, т.е. всички действия, извършени до момента запазват значението си. 3.2. Предявяване на нов иск, защото замяна в един елемент означава нов иск (напр. от ревандикация основана на сделка се преминава към ревандикация основава на придобивна давност). В този случай ищецът предприема разпоредително десезиращо действие спрямо първоначалния иск – отказ или оттегляне, т.е. освен общите изисквания за изменение на иска трябва да се спазят и тези за отказ или оттегляне (вкл. съгласие на ответника в последната хипотеза). Всичко извършено по стария иск запазва силата си. Процесът се счита предявен още от момента на предявяване на първия иск. Според проф. Сталев новото право се смята съдебно предявено от деня на изменението на иска и от този момент ще настъпят материално правните последици на правото на иск – прекъсване на давността, начисляване на мораторна лихва. Той също счита, че в тази хипотеза десезиращите действия се предявяват като евентуални, ако съдът приеме изменението на иска. По новия иск ищеца не дълги държавна такса. 3.3. Намаляване на иска представлява, отнемане на нещо от основанието. Например първоначално искът е бил предявен на повече от 1 основание, като после едно от тях отпада – имали сме евентуално обективно съединени искове ако ревандикацията не бъде уважена на основание правна сделка, да бъде уважена на основание придобивна давност. Това е проявна форма на промяна на основанието чрез десезиране на част от първоначалното основание. В този случай трябва да бъдат спазени всички изисквания за десезиращите действия. 3.4. Допълнително условие – ищецът иска ново основание да се отрази в правната сфера на ответника, все едно, че така е бил предявен иска от самото начало. Така би се засегнал много ответника, за това съдът го допуска само ако прецени, че ответникът няма да бъде затруднен значително. Ако съдът окаже ищецът може да търси защита в нов процес или да съедини исковете, но втория иск на новото основание ще се счита предявен от момента на предявяването му, а не на първия. 4. Промяна на петитума. 4.1. Ищецът в хода на процеса може да прибави към първоначалния петитум още едно или няколко искания (към иска за изпълнение на договора се прибавя и искане за обезщетение за вреди от момента на предявяване на иска) – това ще е последващо обективно съединяване на искове и трябва да са спазени всички изисквания за него. Увеличението на иска се предприема и когато първоначалния иск е бил частичен или когато в хода на делото се установи, че ищеца е допуснал грешка в размера. Според проф. Сталев разликата между последните 2 хипотези е с оглед на прекъсването на давността – при първата това става от момента на увеличението, а във втората от предявяването на първоначалния иск. 4.2. Ищецът може вместо първоначалния петитум на същото основание да поиска нещо ново – прибавяне на нов иск и десезиране само с петитума на първоначалния. Извършените действия по първоначалния иск се запазват и искът с новия петитум ще се счита за предявен от момента на първоначалния. Отново съдът трябва да прецени дали става дума за оттегляне или отказ в случая. До края на устните състезания да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. 4.3. Намаляване размера на петитума, което може да означава, че сме имали два съединени иска с различни петитуми и съдът е десезиран с единия или, че намаляваме размера на първоначалния петитум. Това означава десезиране с част от петитума, т.е. частично оттегляне или частичен отказ от иска. 3.4. Допълнително условие – не е възможно промяната да стане като едновременно се променят и основанието и петитума, защото твърде много би се затруднил ответника, пък и няма да е възможно практически да се използва всичко извършено до момента при промяна на предмета. За това ако се направи такова нещо то ще означава нов иск, съответно нов процес и ще се движат две отделни производства, макар и отразени в общ протокол. Съдът не преценява изменението на петитума – то винаги е допустимо ако не си изменя основанието. 4. Промяна в страните. Допустимо е ищецът да смени първоначална страна в процеса (да промени себе си или ответника). 4.1. Ищецът може да предяви иск към нов ответник или към първоначалния ищец да се присъедини още един. Щом ще се запазват извършените действия трябва да се иска съгласието на новата страна. Това е най-ясно при замяната на страна. 4.2. Замяна на страна. Тук имаме няколко института: 1) предявяване на нов иск; 2) оттегляне или отказ от иск; 3) приемство в процеса. Условията на всички тези институти следва да бъдат спазени. Ако има замяна на първоначалния ответник с нов няма да е необходимо да искаме съгласие от първоначалния, защото ищецът се отказва от иска си срещу него. Ако новият ответник не е съгласен да бъде заменен искът ще се счита заведен от момента на подаване на исковата молба спрямо втория ответник, а не срещу първия и извършените действия няма да обвързват новия ответник, а ще трябва да бъдат извършени отново. Формалното присъединяване (в рамките на едно производство) е уредено в чл. 117, ал. 3: При условието на предходната алинея ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото и ал. 4: Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие, а според ал. 5: В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него. Смисълът на ал. 3 и 4 е избягването на нови държавни такси при грешка в ответника. Ищецът може да замени себе си напр. в хипотезата на чл. 121. 5. До кога може да се прави изменение на иска – зависи от вида на изменението: 5.1. До приключване на устните прения в първата инстанция при прибавяне или замяна на елемент. Това е така, за да се спази изискването за 3инстанционност по отношение на новия елемент. Поставя се въпроса дали при съгласие на новата страна не би ли могло изменението да се извърши и във въззивната инстанция. Правилото за триинстанционност е императивно, но от друга страна имаме диспозитивно начало в процеса. Съдебната практика се придържа към тезата, че не може да се пренебрегне императивното правило въпреки съгласието на страната. Според ТР 1/2000 г., т. 9: Пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявеният иск по страни, основание или петитум. Изменение на иска, изразяващо се в промяна размера на петитума му (увеличаване или намаляване) или вида, но не предмета на търсената защита (преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно) е допустимо пред въззивния съд. не се счита за увеличаване на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване - чл. 116, ал. 3 ГПК, но не е допустимо пред въззивния съд да се предяви искане за лихви и добиви предхождащи този момент. Според Валя Попова изменението е допустимо, когато не се променя предмета на делото. 5.2.Ако проявната форма на изменението на иска е само десизиране на съда с част от първоначалния иск – десезирането е възможно докато процесът е висящ. Тук става дума за частично десезиращо действие. 48. Съдебна спогодба – фактически състав и правни последици 1. Общи бележки. Институтът е познат на почти всички правни системи. Известен е под наименованието – алтернативна възможност за уреждане на правни спорове – alternative dispute resolution. В редица текстове – 109, 124 и др. законът задължава съда да приканва страните към сключване на спогодба. Съдебната спогодба е предпочитания край на делото, който замества съдебното решение. Съдебната спогодба е сложен институт и като фактически състав и като правни последици. 1.1. В теоретичен аспект съдебната спогодба се разглежда като материалноправен институт (спогодба по ЗЗД), като процесуалните особености не са съществени за нейния характер. 1.2. Друго виждане я разглежда като процесуалноправен юридически факт, като се дава преимущество на това, че е институт на процеса – процесуален договор, а не материална спогодба. Според това виждане съдебната спогодба има процесуални последици и само съпътстващи материален ефект. 1.3. Според господстващото разбиране съдебната спогодба се разглежда като сложен смесен фактически състав, в който все пак елементите запазват относителна самостоятелност и ако един елемент е опорочен това влияе на типичните му последици и не опорочава типичните последици на други елементи. Приема се, че ако процесуалният елемент е опорочен, съдебната спогодба няма да има процесуален ефект, но ако с материалния елемент всичко е наред, то това ще е извънсъдебна спогодба. 1.4. Последното разбиране за същността на съдебната спогодба е, че тя е единен, но сложен фактически състав. Материалните и процесуалните елементи на този фактически състав са така неразривно свързани, така че който и от елементите да е опорочен не настъпва ефекта на спогодбата. 2. Фактически състав на съдебната спогодба. 2.1. Материалноправен договор за спогодба с характеристика по ЗЗД (чл. 365 – 367). Спогодбата е двустранен възмезден договор, с който страните по правен спор чрез взаимни отстъпки уреждат отношенията си. Това е специфичен материален юридически факт, доколкото договорът за спогодба е специален договор. Съдебна спогодба може да се сключи само по дела, по които предмет е материално право, с което страните могат да се разпореждат (не е допустима спогодба за делба на СИО, за разпределение на родителски права и задължения, за законност на стачка). 2.2. Договорът трябва да е сключен в определена форма, по определен ред. Съдебната спогодба трябва да се сключи писмено в съдебно заседание, пред съда и да бъде инкорпорирана в съдебния протокол, който се подписва не само то председателя и секретаря на съда, но и от двете страни. Не бъде ли спазено някое от тези процесуални изисквания това ще опорочи и резултата от спогодбата, т.е. съдебна спогодба няма да има. Тези изисквания за форма не са необходими за извънсъдебната спогодба по ЗЗД. 2.3. За да бъде валидна спогодбата като съдебна е необходимо да има утвърждаващо я съдебно определение – чл. 125: За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните. С това определение съдът не решава спора, а само санкционира валидността на сключения договор. Съдът преценява има ли договор, предметът му възможен ли е, спазени ли са изискванията за форма и ред, валидни ли са волеизявленията на страните. Преценката на съда е за законосъобразност. Определението, тъй като не отразява дейност по решаване на спора, а е специфичен охранителен акт на съда е второстепенно, а договорът е съществения елемент на спогодбата. Определението на съда обаче е актът, който създава възможност договорът между страните да породи последици. Ако по делото е встъпил прокурор според ал. 2 съдът одобрява спогодбата след като вземе неговото мнение. 2.4. Във фактическия състав на съдебната спогодба се съдържат и паралелните искания на двете страни за десезиране на съда със спора. Това разбиране за елементите на фактическия състав дава основания за определени разсъждения: 1) Страни по договора за спогодба могат да са само типичните главни страни, но не и процесуални субституенти. Валиден договор може да се сключи само от участниците в материалното правоотношение. 2) По всички искове може да се сключи съдебна спогодба, на ако е по конститутивен иск тя ще визира това правоотношение, което е предмет на правната промяна целена с конститутивния иск. 3. Последици от съдебната спогодба. 3.1. Материални последици – типични за договора за спогодба. 1) Чрез спогодбата се установяват и регулират съществуващи спорни материални отношения, между сключващите го страни, което може да съдържа разпоредителен елемент и спогодбата да има правопроменящо първоначалното правоотношение действие. По отношение на правата, ако се внася промяна в характера им тя не настъпва от сключването на спогодбата, а от юридическия факт, който е основание на спорното правоотношение. Правопроменящия ефект на спогодбата се свързва и действа в рамките на нейния декларативен ефект. Ако спогодбата е за облигационно отношение – дълг, тя не води до опрощаване или заместване в дълг. 2) Спогодбата може сама да е юридически факт на други правоотношения, които са съпътстващи. Тъй като договорът е основния елемент от спогодбата, материалният ефект настъпва от договора, а охранителният акт на съда е condicio iuris, но не и правопораждащ факт. 3.2. Процесуални последици: 1) Съдебната спогодба има последици като на съдебно решение – чл. 125, ал. 3: Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Основното и главното й качество е силата на пресъдено нещо. По осъдителен иск съдебната спогодба ще има и изпълнителна сила ако страните са се разбрали така. В този случай излиза, че силата на пресъдено нещо произлиза от материалния договор, като съдебното определение няма никакво значение. Това е най-съществения недостатък на материалната теория. Специално относно процесуалните последици определението трябва да има роля и значение. Според проф. Яновски силата на пресъдено нещо в тази хипотеза произтича от определението, което е съдебен акт. 2) Ако съдебната спогодба има перфектно съдържание, т.е. фактическият й състав е изпълнен, то след нея неминуемо следва съдебно определение за прекратяване на делото. Това определение обаче не е идентично с определението за одобряване на спогодбата и не е елемент от фактическия й състав. То следва съдебната спогодба и констатира валидното й сключване. 4. Порочна съдебна спогодба – всеки елемент от фактическия състав може да бъде опорочен. Тези пороци подлежат на атакуване по специфичния за всеки елемент способ. 4.1. Договорът се атакува с иск – конститутивен (унищожаемост) или установителен (нищожност). 4.2. Определението за одобряване на съдебната спогодба като охранителен акт се атакува по чл. 431, ал. 2 – специфичен ред за атакуване на охранителни актове. 4.3. Определението за прекратяване на делото се обжалва с частна жалба. Ако определен елемент отпадне това води до заличаване на съдебната спогодбата като цяло. Ако е перфектен материалния договор, той може да продължи да се разглежда като валидно сключен договор за извънсъдебна спогодба. 5. Проф. Сталев говори в учебника си за установителен договор, който е фигура близка до съдебната спогодба. Разликата между него и спогодбата е, че той по принцип не преурежда материални права, а е насочен единствено към установяване на действителното правно положение между страните. Такъв установителен договор ако бъде сключен в предписаните в чл. 125 ,ал. 1 ред и бъде потвърден от съда ще има последствията на съдебна спогодба. 49. Спиране и прекратяване на производството по делото 1. Общи бележки. Материята е уредена в глава ХVІ, чл. 182-185. 2. Спиране на делото. Спирането е временно преустановяване на извършването на процесуални действия по висящо дело с възможност производството да бъде възобновено след отпадане на основанието за спиране. Спирането може да настъпи през всяка фаза на исковия процес до постановяване на решение При спирането е характерно, че извършените процесуални действия запазват значението си. С отпадането на основанието за спиране производството продължава развитието си, а не започва от начало. В периода на спирането е недопустимо извършването на процесуални действия от страна на съда и страните. Ако е извършено такова действие то е невалидно. За да е законосъобразно спирането е нужно да е настъпило някое от изброените в закона основания – чл. 182, ал. 1. 2.1. Основанията изброени в чл. 182, ал. 2 могат да бъдат обединени в 3 основни групи: 1) Основания, за които се твърди, че имат действие ex lege, т.е. спирането настъпва с настъпването на самото основание. Това разбиране се застъпва в теорията и в учебника на проф. Сталев. Съдебната практика приема, че в тази хипотеза спирането настъпва от акта на съда и това е определението за спиране, като съдът е обвързан да спре делото при наличие на съответно основание. а. Чл. 182, ал. 1, б. “б”: в случай на смърт на някоя от страните. В тази хипотеза се визират страни физически лица, но също ще е положението и при прекратяване на страна юридическо лице в случай на правоприемство. Производството спира по силата на закона независимо от това дали съдът е разбрал за настъпването на обстоятелството. Спирането се налага, за да се даде възможност на правоприемника да вземе участие в производството, защото ще имаме законово процесуално приемство. Ако се приеме, че приемството е настъпило в момента на смъртта или на прекратяването, то излиза че новото лице е придобило качеството страна, без да е нужно определение на съда, а определението е нужно, за да се даде възможност на новата страна да организира своята защита. Ако съдът не съобрази това и постанови решение, то ще е порочно и може да се атакува като неправилно от страната лишена от участие. Ако приемем, че приемството настъпва от определението на съда, ако производството продължи, решението ще е абсолютно недействително, защото производството ще е водено при липсваща страна. Законът предвижда различна процедура в зависимост от това дали е починал ищец или ответник. Ако е починал ищецът, то съдът ще следва служебно да издири наследниците му и да им връчи съдебните книжа. Ако е починал ответника обаче задължение на ищеца е да издири наследниците му и ако не го направи в 6месечен срок, съдът следва да прекрати производството. В този случай за ищецът остава възможността в един по-късен момент да предяви иск срещу наследниците, защото с прекратяване на делото спорът не е решен и няма сила на пресъдено нещо. Неиздирването на наследниците не е мълчалив отказ от иск – такъв не е допустим. б. Чл. 182, ал. 1, б. “в”: когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. Настойничество или попечителство се учредяват в случаите, когато има пълно или ограничено запрещение. Самото поставяне на страната под запрещение е резултат от съдебен исков процес по специално производство по ГПК. Докато не влезе в сила решението по специалното производство не може да се постави страната под запрещение. Съдебната практика настоява, че докато не наложено запрещение, не може да се приеме, че е на лице основание за спиране. Проф. Сталев счита обаче, че дори когато има висящо производство за поставяне под запрещение е на лице основание за спиране на делото. Той счита, че делото трябва да се спре и когато законния представител на страната или нейния попечител почине или бъде отстранен от длъжност. в. Чл. 637, ал. 1 ТЗ: С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. Длъжникът вече не може да участва в тези производства и се замества от синдика. Според изречение второ на същата разпоредба обаче: Тази разпоредба не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане. 2) Основания за спиране по разпореждане на съдебен орган. Това са основания, при които съдът има право да прецени дали основанието за спиране е на лице – неговият акт е този, от който спирането настъпва. Съдебният акт за спирането е определение. а. Чл. 182, ал. 1, б. “г”: когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск; и б. “д”: когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. И двете хипотези визират случаи, в които е на лице преюдициален въпрос, от който зависи изхода на гражданското дело. Съдът трябва да съобрази становището на друг орган по този въпрос. Докато няма становище производството следва да бъде спряно. Преюдициалните въпроси могат са от всякакъв характер. Ако става дума за гражданско или административно дело спиране ще има само ако делото е висящо, ако няма висящо дело съдът инцидентно ще се произнесе по преюдициалния въпрос. Ако преюдициалният въпрос е престъпно обстоятелство, не е нужно да има висящо дело, а трябва съдът да спре производството и ако е нужно да сезира прокуратурата. Гражданският съд се произнася по наказателни въпроси само когато по тях не може да се води наказателно дело. Според т. 8 от ТР 1/2001 г.: Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл. 182, б. "г" и "д" ГПК, тъй като пред него не могат да бъдат представени доказателства непредставени пред въззивната инстанция. Това решение на практика се критикува от проф. Сталев. Проф. Стамболиев обаче го поддържа и счита, че de lege ferenda основанията за спиране по б. “г” и “д” са ненужни. б. Случаи, когато има обжалване на определения по същото дело. Обжалването не води автоматично да спиране, но съдът може да прецени и да спре цялото дело. в. Спиране поради препирня за подведомственост – чл. 11, ал. 1. В този случай съдът е длъжен да спре делото. д. Чл. 182, ал. 1, б. “ж”: в случаите на чл. 13 от Закона за съдебната власт. Тук става дума за случая, когато при разглеждане на спора, съдът прецени, че трябва да приложи закон приет след новата Конституция, който по негово мнение е противоконституционен. В този случай съдът трябва да спре делото и да сезира органите, които могат да сезират конституционния съд. В практиката това положение се критикува, защото действията на съда не гарантират, че компетентните органи ще сезират КС. Така може да се стигне до отказ от правосъдие. За това е добре да се въведат срокове за сезиране, след които спирането не може да продължава. 3) Спиране по волята на страните - чл. 182, ал. 1, б. “а”. Тук става дума за две съвпадащи волеизявления на страните до съда за спиране. Има ли такава воля на страните, без да се търсят мотивите за него съдът е длъжен да спре производството. Тук спирането става с определение, но съдът не преценява целесъобразност, а само наличието на воля. Според проф. Сталев и в тази хипотеза подобно на съдебната спогодба ако е встъпил прокурор се иска и неговото съгласие. 2.2. Последици от спирането. Основната последица е забраната да се извършват съдопроизводствени действия и тяхната невалидност ако се извършат. По време на спирането на делото спират да текат всички процесуални срокове, които са започнали да текат преди това. Всяко дело след отпадане на основанието за спиране следва да бъде възобновено. Възобновяване означава подновяване на процесуалните действия по неговото развитие. Възобновяването се инициира от съда или от страните в зависимост от това по чия воля е настъпило спирането. Ако делото е спряно по преценка на съда то той ще следи за отпадане на обстоятелството. Ако делото е спряно по б. “а” и в 6месечен срок не се поиска възобновяването му се прекратява. 2.3. Определението за спиране е от тези, които преграждат хода на делото и ако е порочно може да се обжалва с частна жалба, съдът, който го е постановил ако констатира грешка може сам да си го измени. Определението за възобновяване не прегражда хода на делото и не подлежи на обжалване. Ако определението за възобновяване е порочно, то неговата порочност ще се пренесе върху съдебното решение и самото то ще подлежи на контрол. Възможно е съдът да откаже възобновяване. Определението за отказ от възобновяване прегражда развитието на делото и попада в кръга на обжалваемите определения. С тази обжалваемост се гарантира хода на процеса и за това законът я допуска. 3. Прекратяване на производството. Прекратяването е окончателно преустановяване на движението по гражданското дело с невъзможност то да приключи с решение по съществото на спора. Прекратяването е едно нетипично приключване на делото. Чрез него се преустановява възможността за извършване на по-нататъшни процесуални действия. Прекратяването води до обезсилване на извършеното по делото до този момент. Ако до прекратяване на висящността на процеса се стигне във въззивна инстанция това ще доведе и до обезсилване на постановеното в първа инстанция решение. Прекратяването може да настъпи във всяка фаза на процеса. 3.1. Както и спирането така и прекратяването се дължи на определени основания, които се обособяват в 2 групи: 1) Основания, които създават начална невъзможност делото да се развива – липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна. Процесуална пречка може да настъпи и в хода на процеса. Ако се даде срок за отстраняване на недостатъците пречката се счита за настъпила с изтичането на срока. Ако исковата молба е поправена и след изтичането на срока то не трябва да се стигне до прекратяване на делото. Ако обаче порокът е неотстраним във всички случаи се налага прекратяване. 2) Обстоятелства, които правят процеса недопустим, въпреки че първоначално е бил допустим. Тези обстоятелства са свързани с отпадане на допустимостта свързано с десезиращите действия на страните – оттегляне, отказ и т.н. Специфичен способ за десезиране е сключването на съдебна спогодба. 3) Проф. Сталев вижда и трета група основания – всички други случаи, напр.: смърт на страна по дело относно строго лични правоотношения; сливане на качествата ищец и ответник поради правоприемство; невъзобновяване на делото по чл. 184. На лице ли е някое от основанията за прекратяване на делото, съдът е длъжен да прогласи определение, след като изслуша и двете страни по делото. Определението за прекратяване на делото е най-типичния от преграждащите производството актове. То подлежи на обжалване с частна жалба. Като краен акт на процеса определението за прекратяване прилича на решение, защото не може да се изменя или отменя от съда, който го е постановил. 3.2. Основанията визиращи начална или последваща пречка са абсолютна процесуална пречка да се стигне до съдебно решение и всичко извършено по делото се заличава. Единствено актът на съда по прекратяване на процеса не се заличава. Този акт е от кръга на определенията. Своеобразен акт за прекратяване е разпореждането на съда за връщане на исковата молба, тъй като производството не е започнало. Резултатът от това разпореждане обаче е същият – процесът не може да започне. Прекратяването пречи да се формира сила на пресъдено нещо (освен при отказ от иск или съдебна спогодба) за това е възможно да се предяви нов иск между същите страни по същото правоотношение. 50. Порочни процесуални действия на съда и страните. Поправка на явна фактическа грешка, тълкуване на неясно решение, допълване на непълно решение 1. Порочни процесуални действия на страните. Процесуалните действия на страните са порочни, когато не отговарят на изискванията, които процесуалния закон поставя за тяхната валидност. В зависимост дали става дума за порочни действия 1) по движението на делото или 2) приключващи делото правният режим е различен. 1.1. Порочни процесуални действия на страните по движението на делото. 1) Порочните процесуални действия на страните за разлика от правните сделки са винаги недействителни и съдът е длъжен да не ги взема предвид. 2) За да не се затрудни защитата на страните по делото законът съчетава недействителността на порочните им процесуални действия с принципната им поправимост –чл. 25, ал. 2, чл. 100. Изводът е, че порочните процесуални действия на страните са недействителни докато не бъдат поправени в дадения от съда срок. 3) Ако порочното действие не бъде поправено в дадения срок то става непоправимо и за да бъдат постигнати целените с него последици то ще трябва да се извърши повторно. Изключено е поправянето и повторното извършване на тези действия, чиято порочност се състои в пропускане на срок. 4) Страната винаги може да оттегли свое порочно процесуално действие по движение на делото. Това прави и безпредметно да се атакуват тези процесуални действия. Ако порокът се състои в измама или насилие и от порочното действие на страната се стигне до неблагоприятно за нея съдебно решение то може да се отмени по чл. 231, б. “б”. 1.2. Порочни процесуални действия, с които се слага край на процеса – оттегляне на иска, отказ от иск, съдебна спогодба. Правния режим на тези действия се приближава до този на порочните правни сделки. 1) Не всеки техен порок е поправим, а само този, които е поправим при сделките, напр. не може да се поправи несключването на съдебна спогодба в необходимата форма, но може да се поправи сключването й от представител без представителна власт. 2) Макар и да са опорочени тези действия не са свободно оттегляеми, след като съдът въз основа на тях е прекратил делото. 3) Когато са засегнати от пороци на волята те могат да бъдат атакувани по исков ред. Ако са предприети без надлежна представителна власт или от процесуално недееспособен може се търси отмяната им по чл. 231, б. “е”. 2. Порочни процесуални действия на съда. 2.1. Порочни процесуални действия по движението на делото. 1) Опорочено действие на съда по движението на делото (връчване на препис от исковата молба, призоваване, допускане на доказателства) не задължава съда да предприеме следващо действие. Това означава, че порочните действия на съда по движението на делото са недействителни. 2) Порочните процесуални действия на съда са незаздравими. В зависимост от вида им те или трябва да се предприемат отново, ако са свързани с развитието на производството или да се отменят от самия съд ако са недопустими. 3) Съдът е длъжен по свой почин да обезпечи законосъобразното развитие на исковия процес, като отстрани порочните си процесуални действия или ги замени с нови. В този смисъл е чл. 195, ал. 2: Определенията, които не турят край на делото, могат да бъдат изменявани или отменявани от същия съд вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или опущение. 4) Ако това не е станало и порокът не е бил отстранен той опорочава самото решение, което подлежи на обжалване или на атакуване по чл. 231. Само по изключение законът допуска атакуване на порочното процесуално действие. 2.2. Порочни процесуални действия, с които се слага край на процеса. Основното съдебно постановление е съдебното решение. Проблемите на порочния съдебен исков процес са проблеми преди всичко на порочните съдебни решения. Основно има две групи порочни съдебни решения. 1) Първата група е по-несъществената, при нея порокът не е резултат на порочна воля и се дава възможност той да бъде отстранен от самият съд, постановил решението. В тези решения става дума за порочно отразена воля. Има три възможни хипотези. а. Решение постановено при явна фактическа грешка. Това е случаят, когато съдът е извършил всички необходими процесуални действия, преценките на които е основал решението си са правилни, но при отразяване на становището му в диспозитива е на лице неточност – погрешно отразено име, сума и т.н. За това че грешката е фактическа може да се съди от съпоставка на решението и мотивите. Не са явна фактическа грешка нито невземането под внимание на опреден факт или обстоятелство, нито несъответствията между обявеното по чл. 190 решение и писмения текст. Тогава, когато става дума за неточно отразяване на становище, което съдът правилно и мотивирано е взел става дума за порочно отразяване. В този случай законът предвижда (чл. 192, ал. 2), че отстраняването на явната фактическа грешка се осъществява от съдията, който я е допуснал без ограничение във времето. Легитимирани да искат поправката са страните по делото, но тя може да бъде направена и по почин на съдията. Производството по поправяне на явна фактическа грешка се развива в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Съдът постановява решение за поправка, което става част от поправяното решение. Ако самото решение за поправка има някакъв порок то може да се атакува като всяко друго. Влезе ли това решение в сила то става иманентна част от първото решение. За искане и осъществяване на такава поправка не е предвиден срок. б. Случаи на неясно постановено решение – много редки хипотези. Неясната воля на съда подлежи на тълкуване, защото е правилно формирана, което личи от мотивите. Тълкуването може да се отнася само до изявената вола на съда, но не и до нови факти. Легитимирани да искат тълкуване са страните по делото, но не и съда (според проф. Сталев тълкуване може да се иска и от прокурора). Това е авторитетно тълкуване, което има всеобща важимост. Уредбата на института е в чл. 194. Ако решението е осъдително срокът, в който може да се иска тълкуване е ограничен до изпълнението му. Производството по тълкуване се развива пред същия съд, който е постановил решението, в открито съдебно заседание. Тълкувателното решение е част от тълкуваното, но ако самото то е порочно може да е самостоятелен обект на атакуване с оглед на порока. Пример за порок на тълкувателното решение е случаят, когато тълкуваното решение е постановено от съдебен състав, а тълкувателното от единичен съдия. в. Непълно решение. За да има непълно решение трябва да има обособени части от предявения иск, за да има обособени части от самото решение, напр. съдът не се е произнесъл по един от обективно или субективно съединените искове. Според проф. Сталев в този случай имаме решение, което не обхваща целия спорен предмет. Това е възможно и когато няма произнасяне по част от спорното право или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В този случай няма формирана воля – такава воля се формира от същия съд постановил решението чрез допълване на решението. Характерно е, че допълване имаме, когато непълнотата на решението може да се отстрани, без да се променя постановеното решение. Института е уреден в чл. 193. Производството се образува по почин на страните Допълването може да се иска в срок 30 дни от постановяване на решението, а ако те обявено неприсъствено – в срок 30 дни от съобщението. До изтичането на този срок се счита, че относно неразрешената част делото продължава да е висящо. Ако се пропусне 30дневния срок може да се внесе самостоятелен иск, но ще има нови такси и ще се изпуснато последиците от предявяването на иска.и се развива в открити заседания, толкова на брой колкото налага произнасянето. Допълващото решение може да се разглежда като относително самостоятелен акт – може да има връзка с допълненото, но може и да няма. Това ще се отрази при обжалването - ако между двете решения има връзка, атакуването на обуславящото ще повлияе на обусловеното. 2) Втората и основна група порочни решения, са тези, при които порокът се състои в грешка при формиране на волята на съда или волята е формирана при неспазване на процесуалните правила. По смисъла на чл. 192, ал. 1 поправката на тези решения може да се извърши само от друг съд. 51. Нищожни, недопустими и неправилни съдебни решения 1. Общи бележки. Законът изрично формулира групите порочни съдебни решения. Те за 3: нищожни, недопустими и неправилни. 2. Най-глобалният порок е този, който води до постановяване на нищожно решение. Нищожно е това решение, което не е валидно постановено, т.е. не отговаря на условията за валиден съдебен акт. 2.1. Законът не предвижда изрично тези условия, но в теорията и практиката те са безспорни: 1) Решения на невалиден орган, неправилно сформиран съдебен състав. Пример за тази хипотеза са решенията, постановени, когато някой член на състава е неправоспособен или от състав 1 съдия и двама съдебни заседатели, а не трима съдии. 2) Решения, постановени при липса на компетентност. Пример е решение по гражданско дело изключено от подведомствеността на съда поради международен елемент или арбитражна клауза. Според проф. Сталев не са нищожни решенията, постановени в нарушение на подсъдността. 3) Решения, които са постановени устно. 4) Неподписаните решения също са невалидни според Постановление на ВС от 1985 г. Ако обаче поставянето на подпис е обективно невъзможно само се указва причината. Ако обаче някой член на съдебния състав откаже да подпише решението се поставя въпроса дали има решение въобще – според постановлението от 85 г. ако решението има подписите на съдиите формирали мнозинство то е валидно. 5) Ако решението е абсолютно неясно, така че не подлежи на тълкуване. 6) Ако решението предписва нещо несъвместимо с правовия ред. 2.2. Нищожните съдебни решения не пораждат процесуални последици, но като формално съществуващи волеизявления те трябва да бъдат прогласени за нищожни. Способите за това са въззивно и касационно обжалване, установителен иск за нищожност (поради кратките срокове за обжалване), възражение за нищожност по повод друг спор по друг висящ процес. 3. Недопустими решения – малка група. Това са решения постановени при липса или при ненадлежно упражняване на правото на иск, при последващо отпадане на правото на иск, както и решенията, излизащи извън рамките на поисканата защита. Всичко, което води до недопустимост на процеса води и до недопустимост на решението. Според проф. Стамболиев най-общо казано недопустими са онези решения, които са постановени от съда при нарушение на диспозитивното начало. Недопустимите съдебни решения са годни да породят правни последици подобно на унищожаемите сделки. Те обаче са порочни и подлежат на въззивно и касационно обжалване в рамките на съответните преклузивни срокове. Ако решението се констатира като недопустимо това води до обезсилването му от следващата инстанция, т.е. до отпадането му с обратна сила. Ако се пропусне преклузивния срок решението се валидира. Изключение от тази група са решенията постановени при липса на представителна власт, които се считат не за недопустими, а за неправилни. 4. Неправилни решения – най-голямата група. Неправилни са тези решения, при които изводите на съда не отговарят на действителното състояние на материалните отношения (обективната истина). Ако се приеме принципа на формалната истина неправилно е решението, при което изводите на съда не следват от събраните по делото доказателства. Според доц. Мингова правилността следва да се извежда от компетентността на органа, който проверява редовността на решението. Тъй като въззивната инстанция е инстанция по същество и тя изследва обективни факти така както са се осъществили, може да кажем, че неправилно първоинстанционно решение е това, което не отразява обективната истина. Доколкото касационната инстанция не е по същество, а осъществява проверка и контрол, то неправилното въззивно решение е това, което не отговаря на събраните факти и доказателства по делото. Проф. Стамболиев споделя становището, че след 1997 г. не може да има общо понятие за неправилно решение и то трябва да се съобрази както с въззивното, така и с касационното производство. Според него неправилно е онова пъровоинстанционно решение, което противоречи на материалния закон след подвеждане на приетото за доказано чрез събрания в първоинстанционното и въззивното производство доказателствен материал. Определение за неправилно решение на въззивния съд може да се даде въз основа на касационните основания предвидени в чл. 218б, б. “в”. Макар и порочно, неправилното решение поражда всички правни последици и докато не бъде отменено по реда на обжалването или на извънредния способ отмяна то е действително. Решението при липса на процесуална легитимация е неправилно, защото отмяната му може да се поиска само от засегната страна – ненадлежно представлявания. 5. Особено положение сред порочните решения според проф. Сталев има решението по симулативен процес. То е двояко опорочено, защото от една страна е плод на злоупотреба с правото на иск и същевременно е неправилно. Решението по симулативен процес не е нищожно, а законът го обявява и за неатакуемо между страните. То обаче може да се атакува от трети лица било по 233, ал. 2 или да заведат нов иск, който да разкрие действителното правно положениие. 52. Обжалване на решения – понятие и видове. 1. Понятие. Обжалването на решенията е способ за атакуване на съдебно решение, което страда от пороци на формирането на съдебната воля и представлява пренасяне на спора пред по-висша инстанция, за да се гарантира влизането в сила на законосъобразен и правилен съдебен акт. Тава е и крайната цел на всяко обжалване, т.е то е способ за атакуване на порочни невлезли в сила актове. 2. Видове обжалване. Крайна цел на обжалването може да се постигне по два основни начина, като и днес съществуват два вида обжалване – въззивно и контролно-отменително. 2.1. Въззивно обжалване. При него спора, гражданското дело се разглежда от още една инстанция по същество. Това е възможност за втората инстанция пак да разгледа спора като първа и да се произнесе с решение. Въззивната дейност има същите процесуалните характеристики като първоинстанционната. Самият спор се подлага на второ решаване, като целта е съдебното решение по спора да е перфектно. За това въззивното обжалване се нарича втора първа инстанция. Повторното разглеждане обаче не означава, че се дублира дейността на първата инстанция, а че се дава възможност на съда сам да формира своето вътрешно убеждение и да постанови решение. Въззивното обжалване не е повторение, а продължение на дейността по решаване на спора. “Втора първа инстанция” означава – същата по характер дейност като на първата инстанция. Предметът на делото пред въззивната инстанция е самият материалноправен спор, т.е. същия като на първата инстанция. Това продължение на съдебната дейност пред втора инстанция може да съществува в 2 вида: пълно/същинско и ограничено/несъщинско. 1) Пълното въззивно обжалване – исторически е възникнало първо (във Френското и Белгийското законодателство). Основната отличителна черта при него е възможността пред въззивната инстанция да се сочат за първи път нови факти и обстоятелства. Тази възможност в различните правни системи е уредена по различен начин. Тази възможност в различните правни системи е уредена по различен начин. Първоначално във Франция тази възможност е почти неограничена, възможно е да се изтъкват: а. Нововъзникнали факти – факти, релевантни за спора сред приключване на първата инстанция. б. Новооткрити факти – факти, които са съществували или са били релевантни по време на първоинстанционното разглеждане на делото, но по обективни, независещи от страната, причини не са били обект на разглеждане. в. Факти, които въпреки че са съществували и са били релевантни и страната е могла да ги посочи, но поради свое виновно поведение тя не е посочила. Тази широта е създал твърде много проблеми и за това в някои системи се наблюдава ограничение за сочене на нови факти – Германия и Италия. Ограничението е насочено към 3тата група факти и се смята за нормална санкция. Това ограничение обаче не внася промяна в характера на обжалването, което остава пълно. Всичко казано до тук се отнася и за новите доказателства. 2) Ограничено въззивно обжалване – типичен пример е Австрия. Пред въззивната инстанция е недопустимо представянето на нови факти и обстоятелства. Спорът се разглежда на базата на събраното от първата инстанция. 2.2. Контролно-отменително обжалване. Характерно за него е, че основната задача на съответната съдебна инстанция е не да разглежда сама спора и да прави преценка на фактите и доказателствата, да проконтролира доколко предишната инстанция по същество е решила спора правилно и законосъобразно. Тази проверка се извършва на базата на изрично предвидени основания, които обобщават групите пороци, от които може да страда съдебния акт. Контролно-отменителното обжалване основно съществува в 3 вида: 1) касационно; 2) ревизионно и 3) контролно-отменително обжалване по модела на съветското законодателство. 1) Касационно обжалване – типичен представител Франция. При касационното обжалване преди всичко се осъществява проверка и контрол, продиктувани от идеята за защита на законността, а не на страните по спора. За това и днес във Франция касацията е извънинстанционен способ за контрол – обжалването става с молба, а не с касационна жалба. Основните групи основания за проверка и отмяна са: 1) грешка в прилагането на материалния закон и 2) грешка в прилагането на процесуалния закон. Касационната инстанция не може да излезе извън рамките на пороците, посочени от страната, дори и тя да открие друг порок това е без значение. Типично за касационната инстанция е, че тя почти винаги, когато се констатира, че решението е порочно го отменя и връща делото на инстанция по същество, за да може тя да го разгледа и реши. 2) Ревизионно обжалване – исторически, то възниква по-късно. Целта при него е освен да се брани законността да се защитят и интересите на страните. Ревизионната инстанция е част от инстанционния път за решаване на делото. Ревизионната жалба се подава от заинтересованата страна. При ревизионното обжалване се разширява обсега на проверката. Ревизионната инстанция проверява не само дали е спазен процесуалния и материалния закон, но и обосноваността на решението, т.е. дали фактическите изводи на съда отговарят на логическите и фактическите закономерности. Ревизионната инстанция разполага с възможността обжалвания акт да бъде отменен. Тя не е абсолютно ограничена от пороците, които страната е посочила. При определени пороци проверката може да се осъществи и служебно – например при неправилно приложение на материалния закон. Възможно е след отмяната на порочното решение сам ревизионният съд да реши спора по същество, а не да върне делото. В дейността на ревизионната инстанция се наблюдават две фази: а. Проверка и контрол – ако решението е перфектно то се потвърждава, ако е порочно или връща делото или б. Разглеждане по същество и се произнася. Типични системи на ревизионно обжалване – Германия и Австрия. У нас до голяма степен е ревизионно обжалването. В почти всички касационни системи има елементи типични за ревизионното обжалване. 3) Обжалване по съветски образец – България до 1997 г. Най-типичното е, че то е характерно за двуинстанционните системи. Контролно-отменителната инстанция е призвана да има и въззивни функции. Тази система се характеризира с широки възможности за проверка, сочене на нови факти и решаване на делото по същество. От създаването на Конституцията от 1991 г. и на чл. 15 от ЗСВ в България категорично се очертава 3инстанционна система. 53. Въззивно обжалване на решенията. Право на въззивно обжалване. Образуване на въззивно производство – проверка за допустимост. 1. У нас имаме пълно въззивно обжалване. 1.1. Предмет на въззивното обжалване – всички първоинстнационни решения без оглед на съда, който ги е постановил, т.е. всички решения на РС и всички решения на ОС по делата, които са му родово подсъдни и той е бил първа инстанция са годен предмет на въззивно обжалване. Изключение до 2001 г. е бил чл. 18 отм. от ЗУКТС. 1.2. Кой е компетентния съд по въззивното обжалване – чл. 196, ал. 1: Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд. Принципът е, че е компетентен следващия по степен съд на съда, постановил първоинстанционното решение. У нас прескачане на степени съдилища няма. Ако е сгрешена подсъдността и дело подсъдно на ОС се гледа и реши от РС, въззивното обжалване ще е пред ОС, а не пред АС. 2. За да може да се развие въззивното обжалване трябва да бъде надлежно упражнено правото на въззивно обжалване. Правото на въззивно обжалване е аналогично на правото на иск. То е най-общо правната възможност на лицето с предявяване на въззивна жалба да образува въззивно производство и да предизвика осъществяването на въззивна дейност от компетентния съд. 2.1. Правото на въззивна жалба има 2 основни предпоставки: 1) Правен интерес – на лице е, когато има порочен правен акт, т.е. когато се твърди, че първоинстанционното решение е нищожно, недопустимо или неправилно. Правен интерес съществува за лицето, за което първоинстанционното решение е неблагоприятно. Съответно правен интерес няма този, в чиято полза е постановено първоинстанционното решение. Това е така обаче само за неправилните решения. Всяка страна може да атакува решение, за което твърди, че е нищожно или недопустимо. Според т. 18 на ТР 1/2000 г.: Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. 2) Процесуална легитимация: а. Страните по делото, тези които са конституирани като такива пред първата инстанция. Процесуално легитимирана е както главната типична страна, така и главната нетипична страна (процесуалния субституент). Освен главните и подпомагащите страни са легитимирани да обжалват (както встъпилото, така и привлеченото лице). б. Лицата, които не са имали качеството страна пред първата инстанция, но са имали право да се конституират като страна, напр. необходим другар на някоя от главните страни по делото. в. Лицата, които ще бъдат обвързани от силата на съдебното решение и които имат призната от закона възможност да участват в делото. Предварителен отказ от право на обжалване е недействителен – чл. 203, ал. 2. 2.2. Правото на въззивно обжалване има две фази, както и правото на иск. 1) То възниква в един момент и до образуването на въззивното производство се намира в латентната фаза от съществуването си. Латетната фаза е ограничена с преклузивен срок 14 дни. Ако в този срок правото не се динамизира с подаване на въззивна жалба то се погасява – чл. 197. Началото на срока е моментът, в който на страната е било съобщено за постановеното от първата инстанция решение. Ако решението е било обявено в съдебно заседание срокът тече от този момент, ако страната не е присъствала в съдебно заседание или решението е обявено по-късно, срокът за обжалване тече от дата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. 2) Ако в преклузивния срок правото на въззивно обжалване бъде реализиран с подаването на жалба до компетентния съд, то започва динамичната фаза от съществуването си. Тази фаза продължава докато е висящо въззивното производство и приключва с постановяването на въззивно решение. В този период правото на въззивно обжалване се развива постъпателно – то е сложно право, състоящо се от последователно възникващи правомощия на жалбоподателя. Всяко едно от тези правомощия се осъществя със съответни процесуални действия. Правото на въззивно обжалване е процесуално по характер и има за адресат въззивния съд. С подаването на жалбата в процеса се вкарва и правото на другата страна, което има същите характеристики. Според. доц. Мингова правото на въззивно обжалване е самостоятелно процесуално право, а не елемент от правото на иск. Вярно е, че страната, която има право на искова защита и го е упражнила пред първа инстанция има и право на въззивно обжалване и в този смисъл последното е фаза от развитието на правото на иск. Ако първоинстанционното решение е недопустимо то е постановено без право на иск, за да се коригира това решение е необходимо обжалване, което обаче няма да почива на правото на иск. Право на въззивно обжалване може да се използва и когато право на иск не съществува. 3. Образуване на въззивното производство – чрез писмена въззивна жалба със съдържание и форма, които законът определя в чл. 198-199 (има препращане към изискванията за исковата молба). 3.1. Жалбата се подава до компетентния апелативен съд, чрез съответния първоинстанционен съд, който също има определени правомощия по жалбата. Основното съдържание на въззивната жалба е посочването на пороците, които съдържа първоинстанционното решение. Всяко порочно решение, нищожно, недопустимо или неправилно, подлежи на въззивно обжалване. Всеки един порок, който е причина за порочността на такова решение е годно основание за въззивно обжалване. По отношение на неправилните решения, за да се установи неправилността са важни причините, които могат да бъдат: 1) правилно изяснена фактическа обстановка, подведена под неправилен закон или под правилния закон, който не е приложен правилно; 2) неверни фактически изводи поради това, че: а. съдът може да е допуснал грешка в прилагането на процесуалните правила (напр. трябвало е да допусне до разпит свидетел, който обаче той е счел за недопустим); б. не всички релевантни факти и не всички допустими доказателства са обсъдени – в този случай решението е неправилно, защото е постановено при непълнота на фактическия и доказателствения материал; в. те необосновани поради това, че са направени без съда да приложи логическите или опитните правила, които следва да приложи. Всички тези пороци, които дават основание да се предположи, че правните изводи са неверни са основание за въззивно обжалване и на тях страната трябва да се позове. 3.2. Според т. 2 от ТР 1/2000 г.: Препис от въззивната жалба се представя само за противната страна, а не и за необжалвалите другари на въззивника, с които той се намира на една и съща страна на процесуалното правоотношение. Въззивният съд служебно конституира като страна в производството необходимите другари на обжалващия и е длъжен да съобщи на необжалвалите обикновени другари за образуваното производство, за да бъдат конституирани като страна по него, ако желаят да се присъединят към въззивната жалба. 3.3. Законът изисква пороците и новите обстоятелства или доказателства да се посочат в жалбата. Поставя се въпроса какво ще стане ако те не се посочат. Ако жалбата не отговаря на законовите изисквания тя се остава без движение с разпореждане, след като се провери от едноличен съдия. Това се прави винаги. Ако пороците са поправими се дава се дава 7дневен срок за поправянето им. Ако пороците не са поправи съдията постановява ново разпореждане за връщане на въззивната жалба, което подлежи на обжалване с частна жалба. Ако порокът е непоправим, напр. изтекъл е срока за обжалване, първоинстанционния съд направо връща жалбата. ВКС в т. 4 на ТР №1/2000 г. определи, че непосочването на доказателства или нови обстоятелства не е основание за оставането на въззивната жалба без движение, порокът ще се поправи в самия ход на въззивното производство. Подаването на жалбата да първоинстанционния съд цели действия по допускането и едва след това действията продължават. В т. 5 на същото решение се казва: Ако оплакването във въззивната жалба е за неправилност на обжалваното решение поради непълнота на събраните при постановяването му доказателства, но в нея не се сочат новите доказателства или не се представят посочените писмени, тази нейна нередовност не е основание за оставянето й без движение и нейното връщане по чл. 200, ал. 1, б. "б" ГПК. 3.4. Първоинстанционния съд следва да изпрати копие от въззивната жалба и документите към нея до насрещната страна, на която се дава срок за отговор. В 7дневен срок тя може да направи възражения срещу жалбата и да посочени доказателства в тяхна подкрепа като представи тези от тях, които са писмени. След изтичането на този срок независимо дали има отговор или не въззивната жалба и делото се изпращат на компетентния въззивен съд. Въззивният съд при насрочването на делото не е длъжен да се съобрази с изискването на чл. 41, ал. 6, т.е. той трябва да призовава страните за всяко заседание. 3.4. Ефект от подаване на въззивната жалба: 1) Суспенсивен ефект – въззивната жалба препятства първоинстанционното решение да влезе в сила. 2) Изпращането на жалбата до по-горния съд има и деволутивен (пренасящ ефект). Това означава, че втората инстанция има право да се поизнесе по делото. 54. Разглеждане на въззивната жалба от втората инстанция. Решение на въззивния съд по жалбата 1. Първите действия на въззивната инстанция са по допустимостта на жалбата. Ако прецени, че въззивната жалба е недопустима, съдът се произнася с определение. Това определение няма да е за връщане на жалбата, а ще е за оставянето й без разглеждане. Това определение подлежи на обжалване пред касационна инстанция. Ако жалбата е допустима започва разглеждането й по същество като основният въпрос е дали тя е основателна. 2. Въззивната инстанция не може да почне да разглежда спора, когато решението на първата инстанция е нищожно или недопустимо, тъй като въззивният съд трябва да е втора инстанция. Въззивният съд трябва да провери дали решението е валидно (чл. 209, ал. 2) и ако не е спира до там. Дори страната да не се позове на нищожност, съдът сам следи служебно, нищожността може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред. Ако се установи такъв порок съдът дължи решение, прогласяващо нищожността – това е установително решение, което само установява нищожността. За развитието на делото има значение характера на нищожността: 1) ако нищожността е обусловена от нищожен състав на първоинстанционния съд, делото се връща в първа инстанция и се гледа от действителен състав; 2) ако нищожността на делото е пълна въззивния съд следва да прекрати делото. 3. Ако решението е валидно следва да се разгледа дали е допустимо – чл. 209, ал. 1. Ако ищецът няма право на иск той няма да има право и на въззивна жалба. Въззивния съд проверява дали са на лице основанията за недопустимост на решението. Ако решението е недопустимо съдът следа да го обезсили. Какво става с делото зависи от порока: 1) ако ищецът е нелегитимен делото ще се прекрати, ако е нелегитимен ответника се дава възможност на ищеца намери легитимен пред първоинстанционния съд; 2) ако делото е неподсъдно го изпраща на компетентния първоинстанционен съд; 3) ако е разгледан непредявен иск – делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. 4. След като се провери решението следва да се премине към изследване на обстоятелствата и документите по делото. У нас въззивното обжалване е пълно и пред въззивната инстанция могат да се представят нови факти и обстоятелства – нововъзникнали, новооткрити и непредявени (санкцията за последните е молба по чл. 65, ал.1). Въззивния съд може в закрито заседание да прецени дали да допусне доказателствата или не. Нови доказателства могат да се сочат докато делото е висящо в този смисъл т. 6 на ТР 1/2000 г. Въззивната инстанция се опира на дейността на първата инстанция, за която черпи сведения само от протоколите по делото. Въззивната инстанция не събира отново всички доказателства, т.е. тя не повтаря първоинстанционната дейност, а я продължава. Само ако прецени, че е нужно повторно събиране на някой доказателства тя го постановява. 5. Разглеждането на делото става в открито заседание – заседанията всъщност са първо и второ. Въззивната инстанция трябва да събере всички доказателства, да направи изводи от тях и да намери приложимия закон, за да постанови решение. Няма значение какъв е извода на въззивния съд той дължи решение със самостоятелни мотиви. Чл. 208, ал. 1 е неточен: Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество. От този текст може да се направи извод, че съдът има 3 възможности: 5.1. Да установи, че решението е правилно, а подадена срещу него жалба е неоснователна. В този случай той оставя първоинстанционното решение в сила. В този случай няма ново решение с нов диспозитив, а просто съдът казва “отхвърля жалбата”. В този случай става дума за сложен фактически състав – решението на първата инстанция + потвърждаващото решение на втората инстанция. Решението на въззивната инстанция остава в пространството и подлежи на касационно обжалване. 5.2. Да установи, че решението на първоинстанционния съд е изцяло неправилно. В този случай, когато изводите между първата и втората инстанция са различни въззивния съд постановява друго решение. Това решение ще е единственото решение по делото и от него ще произтичат последиците, присъщи на решението по искови дела. 5.3. Да установи, че решението на въззивния съд е частично правилно. За частта, която е правилна въззивния съд ще постъпи съобразно първата изложена хипотеза, а за частта, която е неправилна – съобразно втората. Казаното до тук води до извода, че при неправилно решение делото не може да се върне в първоинстанционния съд. С чл. 208, ал. 2 изрично е въведено положението, че не може с обжалването на решението да се стигне до резултат във вреда на обжалващия. Това е така само в случаите, когато няма насрещна въззивна жалба, напр. в случая, когато искът е уважен частично до определен размер и ищецът е подал иск за неуважената част, без да има жалба от ответника. 6. Изпълнителна сила на осъдителните решения на въззивния съд и защитата срещу нея. След реформата на ГПК от 1999 г. невлезлите в сила осъдителни решения на въззивната инстанция са обявени за изпълнителни основания – чл. 237, б. “а”. За това и чл. 218б, ал. 2 разпорежда, че подадената срещу осъдителното решение на въззивния съд касационна жалба не спира изпълнението му. Тази изпълнителна сила обаче е основание за някои въпроси: 6.1. Осъдителните решения на въззивния съд могат да бъдат: 1) осъдително решение на първоинстанционния съд и решение на въззивния, което отхвърля жалбата срещу него; 2) самостоятелно решение на въззивния съд, с което се уважава осъдителен иск, отхвърлен от първата инстанция. 6.2. И в двете хипотези ответника може да атакува решението на въззивния съд и да поиска от ВКС да спре изпълнението му като процедурата е уредена в чл. 218б, ал. 3-6. 6.3. Ако в резултат на касационното обжалване се стигне до отхвърляне на осъдителния иск от ВКС или от съответния въззивен съд, където делото е върнато за ново разглеждане, спряното принудително изпълнение следва да се прекрати. Ако пък принудителното изпълнение не е било спряно и е приключило проф. Сталев счита, че трябва по аналогия да се приложи чл. 241, ал. 3 и да се издаде обратен изпълнителен лист. 7. Отклонения от типичното развитие на въззивното производство. 7.1. Ако е имало субективно съединяване на искове – другарство, твърде е възможно въззивната жалба да е от единия другар или срещу единия другар. Поради идентичността на положението на необходимите другари, жалбата подадена от един или срещу един от тях важи и за останалите и те се конституират като страни по делото. При обикновеното другарство важи диспозитивното начало – чл. 204: Всеки от другарите по делото може, не по-късно от първото заседание във втората инстанция, да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи от нея за противната страна. Присъединяването не е обвързано от срока за жалбата, това е специално процесуално правомощие на обикновените другари. Ако те го упражнят преди края на първото заседание във втората инстанция те се конституират като страни. Ако не се присъединят решението по делото не се отнася за тях (може да търсят промяна по извънредни способи). По аналогия правилото за присъединяване може да се използва и от подпомагащата страна. Според чл. 206, ал. 2, изр. 1: Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. Това правило може да се приложи и спрямо неприсъединилите се другари. Ако обаче отмяната се дължи на лични възражения на обжалвалия другар, следва да се приеме, че правилото на чл. 206 ще важи само спрямо необходимите, а не и обикновените другари, когато отмяната на решението на засяга установяването по общи факти. Според т. 16 ТР 1/2000 г.: Обжалваното решение не може да се отмени по отношение на обикновените другари на въззиваемия срещу които не е изрично насочена жалбата - чл. 196, ал. 2, пр. 2 ГПК. 7.2. При обективно съединени искове водещо е диспозитивното начало. Ако жалбата засяга един от исковете, то обжалването не засяга решението по необжалваните искове. Ако решението по главния иск е обжалвано това ще засегне и евентуалния иск. Чл. 206, ал. 2, изр . 2 казва: При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. В този случай делото не се връща на първа инстанция, защото първоинстанционната дейност и по евентуалния иск е извършена, но липсва крайния акт – т. 14 от ТР. При кумулативното съединяване на исковете важи диспозитивното правило – обжалването на решението по единия иск не засяга необжалваните решения по другите (за тях остават извънредните основания по чл. 231). В останалите хипотези на съединяване при обжалването на един иск не се засягат останалите. 7.3. Пред въззивния съд не се допускат действия по промяна на иска, защото така би се ограничела двуинстанционноста. Могат да се правят възражения за давност, право на задържане и др. Не може обаче да се прави възражение за прихващане във въззивната инстанция, когато насрещното вземане е спорно – такова е и становището на ВКС. Ако насрещното вземане не е спорно е възможно прихващане и във въззивната инстанция. 7.4. Прекратяване на въззивното производство. Може да се стигне до него било на основания типични за прекратяване и на първоинстанционното производство, така и на специфично основание. 1) Обши основания – смърт на страна, сливане между страни по делото, оттегляне или отказ от иска, съдебна спогодба. В тези случаи се прекратява целия процес и се обезсилва постановеното пред първата инстанция решение. 2) Чл. 203, ал. 1: При всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. В този случай съгласието на противната страна не е необходимо. Оттеглянето на въззивната жалба прекратява само въззивното производство и то в рамките на оттеглянето. 8. Правилото на чл. 211: Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, прилагат се съответно правилата за производството пред първата инстанция, ясно показва, че втората инстанция е по същество и не е повторение на първата. 55. Касационно обжалване на решенията. Право на касационна жалба. Образуване на касационното производство - проверка за допустимост Касационното обжалване (КО) спада към контролно-отменителните производства за атакуване на порочни решения. Почти никоя правна система не познава КО в чист вид - съдържа елементи на ревизионното обжалване. 1. Предмет на обжалването: 1.1. Правилото е, че на КО подлежат само въззивни съдебни решения, т.е. първоинстанционни решения, които не са обжалвани пред въззивна инстанция, съгласно чл. 219 са влезли в сила и не могат да се атакуват по касационен ред. Изключения няма, но е възможно да се предвиди КО на първоинстанционни решения, ако по някакви съображения се приеме, че въззивното обжалване може да бъде пропуснато. 1.2. Дали всички въззивни решения подлежат на КО. Правилото е, че всички въззивни решения подлежат на КО ако законът не предвижда изключения. Такива изключения са предвидени в закон (не само в ГПК). Основните изключения са в ГПК, чл. 218а. Могат да се направят следните изводи: 1) Като въззивна инстанция могат да функционират две степени съдилища: ОС (за първа инстанция РС) и АС (за първа инстанция ОС). Изключенията са и за двете групи решения, но повечето са за въззивните решения на ОС. а. Въззивни решения на ОС - б. “а”: - Решения по искове за издръжка - от социални съображения е преценено, че бързината е по-ценна от триинстанционността. - Решения по брачни искове (независимо от вида на брачния иск и вида на решението - уважава или отхвърля) - съображенията са подобни: голяма стабилност на брачната връзка и затова трябва да има по-бързи решения. - Решения по искове с цена до 1000 лв. (предвижда се промяна - за 5000 лв, за парични вземания по търговски дела и по-голяма сума) - не визира всички искове с парична цена, а само за парични вземания (при тях има равенство между стойността на интереса и цената на иска). Размерът на претендираната мораторна лихва е от значение само ако тя се претендира отделно от вземането, за което се дължи. Съображението е по-ниският имуществен интерес. б. Решения на АС - с последните изменения в ЗУКТС в б. “б” въззивните решения на АС по искове за обявяване на незаконност на стачка не подлежат на КО. Отново съображението е по-голяма бързина при уреждане на тези въпроси. 2) Кои решения на въззивната инстанция подлежат на обжалване. а. Решения по същество. Това са два вида решения: 1) решения, които изместват решението на първоинстанционния съд; 2) решения, които подвърждават решението. Всички решения по същество подлежат на КО (без изключения). б. Решения за обявяване на нищожност на първоинстанционното решение, без да има произнасяне по същество, и решения за обезсилване като недопустимо на първоинстанционното решение - и теорията, и практиката приемат, че тези решения са обект на КО. Не само решенията по съществото на правния спор, а всички решения на въззивната инстанция подлежат на КО. Когато втората група решения на въззивната инстанция (контролните решения - не по същество) подлежат на КО, има ли значение дали са свързани с прекратяване на делото или с връщане на делото за ново разглеждане в първа инстанция. - Първоначално според теорията и практиката само тези, които прекратяват производството, подлежат на КО, тъй като това е единственият път за отстраняване на порока. - По-спорно беше за свързаните с връщане на делото за ново разглеждане - напр. ако се приеме, че първоинстанционното решение е нищожно поради незаконен (неправилно формиран) състав, но ако този състав е редовен, се стига до ново разглеждане на едно редовно дело - за да не се допусне това, трябва да има КО. Всички видове въззивни решения с оглед на съдържанието си подлежат на КО. 2. Компетентен съд. 2.1. Според Конституцията и ЗСВ единствената компетентна инстанция по касационни дела е ВКС - няма значение какъв е рангът на съда, постановил обжалвания акт. КО е централизирано - пред най-висшия по степен съд. 2.2. Освен това този съд освен чисто правосъдните си функции има и неправосъдни функции - обобщаване на практиката по тълкуване и прилагане на закона със задължителна за по-долните съдилища сила. Затова трябва да бъде обща касационната инстанция (касационните функции да са на ВКС), за да може ВКС да осъществява и тези други функции. Правят се опити да се изземат част от касационните правомощия на ВКС, тъй като е твърде натоварен, и да се прехвърлят към апелативните съдилища. Това няма конституционна опора. 3. Право на касационно обжалване. 3.1. Право на КО. 1) Това е публично, процесуално, сложно, динамично развиващо се право, което принадлежи на определени легитимирани субекти и има за адресат ВКС, което се реализира чрез постановяване на решение от този съд с цел да се гарантира влизането в сила на един безпорочен съдебен акт. 2) Това право се родее по характера си с правото на иск и с правото на въззивно обжалване, но има самостоятелен характер - не може да се разглежда като част от правото на искова защита. Фактът, че недопустимото съдебно решение подлежи на КО, означава, че това право принадлежи и на лице, което няма право на иск. 3.2. Това право трябва да се реализира в определени времеви граници - законът предвижда 30-дневен срок за подаване на касационна жалба. 1) Срокът е преклузивен - с неподаване на жалба в този срок правото на КО се погасява. 2) Срокът тече от съобщаването на страните, че въззивното решение с мотивите е изготвено (ако обявяването му е било неприсъствено - не в съдебно заседание). 3) Ако в този срок жалба бъде подадена, правото на КО влиза във фаза на развитие и се погасява с постановяване на касационното решение. 3.3. Процесуална легитимация. 1) Легитимирани са страните във въззивното производство - главни типични и главни нетипични, подпомагащи (също са обвързани от силата на решението). Това са лицата, които ще бъдат обвързани от силата на съдебния акт и при това законът им е признавал правото на участие като страни в производството. 2) За да имат право на КО, тези лица трябва да имат интерес, а интересът произтича от наличието на порочно решение, неизгодно за съответния легитимиран субект. 4. Касационна жалба. 4.1. Подаването на касационната жалба се осъществява чрез въззивния съд (постановил обжалваното решение), но има за адресат ВКС. 4.2. Има препращане относно изискванията за форма и съдържание към правилата в чл. 218в, ал. 2 и сл. към чл. 198 - изискванията към формата и съдържанието на касационната жалба са същите като при въззивното обжалване. 1) Не се изисква само прилагането на нови доказателства, тъй като КО не може да има поради непълнота на фактите или доказателствата. 2) Важно е посочването на касационните основания - свързани са с видовете пороци, от които може да е засегнат актът. 4.3. Въззивният съд, чрез който се подава касационната жалба, има правомощия да преценява допустимост и редовност. Произнася се еднолично, в закрито заседание с разпореждане. Ако жалбата не отговаря на посочените изисквания, въззивния съд дава 7дневен срок да се поправят пороците. Ако това не се направи или е изпуснат срока за подаването й ще има разпореждане за връщане на касационната жалба като недопустима, което подлежи на обжалване пред ВКС (прегражда пътя на производството. 4.4. Ефект на касационната жалба. Редовно подадената касационна жалба има двата ефекта: 1) Суспензивен - пречи на въззивното решение да влезе в сила. Поражда се със самото подаване на жалбата. 2) Деволутативен - пренася делото пред касационния съд, възникване на правомощията на ВКС по жалбата. Поражда се с изпращане на жалбата до ВКС. До изпращането трябва да се изпрати препис на другата страна, за да отговори. 4.5. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което независимо дали е постъпил отговор или не делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд.
10,110,375
http://www.avren.bg/subsection-220-syobscheniya_na_obschinska.html
2017-12-12T19:49:46
[ "дело 1921", "дело 10883", "дело 13334", "дело 8933", "дело 7073", "дело 11365", "дело 2762", "дело 2762", "дело 31564", "дело 31564", "дело 16014" ]
До ДАРИНА ПЕЙЧЕВА ПАНАЙОТОВА и до ПЛАМЕН ТОДОРОВ ТОДОРОВ, относно издадена Заповед №1683 от 07.11.2017 г. на Кмета на Община Аврен, публикувано на 30.11.2017 г. Процедури по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018 година, публикувано на 05.10.2017 г. В деловодството на Общинска администрация – Аврен е постъпило писмо от инж. Христина Генова - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Варна относно Решение № ВА – 39/ВО/2017 г. за прененяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на проект на Програма за управление на отпадъците на Община Аврен за периода 2014 год. – 2020 год. Заинтересованите лица могат да обжалват решението на РИОСВ – Варна по реда на Административнопроцесуалния кодекс чрез директора на РИОСВ – Варна, пред Министъра на ОСВ и Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от съобщаването му. Решение на ВА 39/ЕО/2017г. - Публикувано на 27.09.2017г. Списък на землищата на територията на ОБЩИНА АВРЕН с определено средно годишно рентно плащане за ползване на земеделски земи за стопанската 2017-2018г., съгласно § 2е, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗСПЗЗ на база предходната стопанска 2016/2017 г., публикувано на 05.09.2017 г. Обява на общинска служба по земеделие - Аврен, публикувано на 31.08.2017 г. Информация и график на комисиите за сключване на споразумения по чл.37 в от ЗСПЗЗ на територията на община Аврен. публикувано на 11.08.2017 г. Заповед № 17-17-1 от 01.08.2017 г. на Областна дирекция "Земеделие" Варна относно откриване на процедура по сключване на споразумение между собствениците и/или ползателите за ползване на земеделски земи в землищата на Община Аврен, област Варна, за стопанската 2017/2018 г. Община Аврен, уведомява своите граждани, че на 13.07.2017 г. от 10.00 – 12.00 часа в Общината, заседателна зала „Просвета” ще се проведе открита приемна за граждани с регионалния представител на Комисията за защита от дискриминацията. Тел. 052/600764, GSM: 0876264473 Заповед 1044 от 29.06.2017 г. на кмета на Община Аврен за обявяване на фф "восъчна зрялост", засети с житни култури, счита но от 20.06.2017 г. : изтегли публикувано на 29.06.2017 г. Областна администрация Варна, на основание §4к, ал.6 от ППРЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, съобщава заповед №РД-17-7706-190 от 26.05.2017 г. на Областния управител на област с административен център Варна: ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ВАРНА ЗАПОВЕД №РД-17-7706-190/ 26.05.2017 г. На основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията І. ОДОБРЯВАМ плана на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание §4 на местност „Зайкова чука и Горчивата чешма“, КР 301 и КР 304, землище с.Здравец, община Аврен, област Варна, в частта относно новообразувани имоти и регистри към тях, както следва: 1. В изпълнение на решение № 65/ 14.01.2010 г. по адм. дело №1270/2009 г. на Административен съд Варна и решение №15884/ 12.22.2010 г. по адм. дело №4178/2010 г. на Върховния административен съд на Република България. В ПНИ на м. „Зайкова чука и Горчивата чешма“, землище с.Здравец, община Аврен, област Варна се извършват следните промени: Заличава се НИ 304.70 с площ 4909 кв.м, в регистъра на който са записани като собственици: Мира Мирева Гочева, с решение на ПК на ОСЗГ-Аврен за 4447/ 4909 кв.м.ид.ч; н-ци на Добри Павлов Николов с решение на ПК на ОСЗГ-Аврен за 380/ 4909 кв.м ид.ч и „неидентифициран собственик“ за 82/ 4909 кв.м ид.ч. и се новообразуват следните имоти: Новообразува се имот 304.145 с площ от 4446.94 кв.м и в регистъра като собственик се вписва Мира Мирева Гочева, с решение на Общинска служба по земеделие и гори – Аврен. Новообразува се имот 304.139 с площ 380.32 кв. м и в регистъра като собственик се вписват наследниците на Добри Павлов Николов, с решение на Общинска служба земеделие и гори-Аврен. Новообразува се имот 304.96 с площ 81.59 кв.м и в регистъра като собственик се вписва „неидентифициран собственик“. 2. В изпълнение на влязло в законна сила на 10.05.2011 г., решение №602/ 18.03.2010 г. по адм. дело №1272/ 2009 г. на Варненския административен съд. Заличават се: НИ 301.4 с площ 600 кв.м, в регистъра на който е записан като собственник Костадин Йорданов Костадинов с документ протокол и НИ 301.14 с площ 1797 кв.м, в регистъра на който е записан като собственник Недю Кателиев Стойчев с документ решение на ПК. НИ 301.15 става с площ от 6810.59 кв.м и в регистъра не се променя вписания като собственник Недю Кателиев Стойчев, с решение на Общинска служба по земеделие и гори - Аврен. НИ 301.10 става с площ от 1961.26 кв.м и в регистъра не се променя вписания като собственик „Община Аврен“, с НТП-за селскостопански, горски, ведомствен път. Промените са отразени в таблицата за изчисление на дължимото обезщетение. Заповедта подлежи на обжалване пред Районен съд Варна в 14-дневен срок от обнародването й в Държавен вестник. Областен управител: Стоян Пасев Обявата е публикувана в Д.В., бр.49/20.06.2017 г. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти се подават от заинтересуваните лица чрез деловодството на Областна администрация Варна до Районен съд –Варна. До Гатьо Стойков Гатев: изтегли ЗА ПРЕДСТОЯЩО ТРЕТИРАНЕ СРЕЩУ КОМАРИ – ИМАГО Общинска администрация Аврен, уведомява населението и всички собственици на пчелини, разположени на територията на с. Аврен, че от 22.05.2017г. до 04.06.2017г. в периода от залез слънце до 10.00ч. ще се проведе третиране с препарат ЦИТРОЛ 10/4 УЛВ в следните населени места: ДЕН ЗА ТРЕТИРАНЕ Отговорно лице за организиране и провеждане на третирането - Огнян Димитров Тел.0887/306 883 Във връзка с опазване на пчелните семейства, Общинска администрация Аврен, уведомява всички собственици на пчелини, разположени в землищата на с. Аврен, с. Казашка река, с. Юнак и с. Венелин, че на 16.05.2017г. до 16.05.2017г от. от 08.00ч. до 20.00ч. ЕТ „ОНИКС – ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ” ще проведе растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности за третиране на пшеница с фунгицид – КАПАЛО и хербицид „ПАЛАС 75 ВГ” . Във връзка с опазване на пчелните семейства, Общинска администрация Аврен, уведомява всички собственици на пчелини, разположени в землищата на с. Аврен, с. Казашка река, с. Юнак , с .Венелин и с. Синдел, че на 15.05.2017г. до 16.05.2017г от. от 08.00ч. до 20.00ч. ЕТ „ОНИКС – ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ” ще проведе растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности за третиране на пшеница с фунгицид – ДУЕТ УЛТРА . Във връзка с опазване на пчелните семейства, Общинска администрация Аврен, уведомява всички собственици на пчелини, разположени в землищата на с.Аврен, с.Казашка река, че на 16.05.2017г от. от 08.00ч. до 20.00ч. ЕТ „ОНИКС – ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ” ще проведе растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности за третиране на пшеница с фунгицид – ДУЕТ УЛТРА . Във връзка с опазване на пчелните семейства, Общинска администрация Аврен, уведомява всички собственици на пчелини, разположени в землищата на с.Аврен, с.Казашка река, с.Юнак, с.Синдел и с. Венелин , че от 19.04.2017г. до 20.04.2017г. от 06.00ч. до 10.00ч. и от 20.00ч. до 23.00ч. ЕТ„ОНИКС – ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ“ ще проведе растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности за третиране на пшеница с препарат – ЦИПЕРФОР 100 ЕК . ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА АВРЕН ЗА ПЕРИОДА 2014 -2020 г. На основание Методически указания на МОСВ от 31.03.2015 г. за изготвяне на Общински програми за управление на отпадъците, Община Аврен осигурява обществен достъп до изготвения проект на Програма за управление на отпадъците на територията на община Аврен за периода 2014-2020 г., с цел да се проведат консултации със заинтересованите лица преди нейното финализиране. Проект на програмата за управление на отпадъците на община Аврен 2014-2020 г. е на разположение на интересуващите се всеки работен ден от 9,00 до 17,00 часа в сградата на Община Аврен, с. Аврен, ул. „Тодор Ноев“ № 8 и на интернет страницата на Общината, http://www.avren.bg. Моля, да предоставите вашите становища, мнения и препоръки в срок до 30 дни /20.03.17г./ на turizam_avren@abv.bg . или в деловодството на Община Аврен. ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА АВРЕН ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 г. Резюме на Проект на Програма за управление на отпадъците на територията на община Аврен за периода 2014-2020 г. Лице за контакти: Галина Георгиева – гл. специалист ИП Тел.: 0893 559214 e-mail: avren_kmet@abv.bg Във връзка с опазване на пчелните семейства, Общинска администрация Аврен, уведомява всички собственици на пчелини, разположени в землищата на с.Аврен, с.Казашка река, с.Юнак, с.Синдел и с. Венелин , че от 04.04.2017г. до 05.04.2017г. от 08.00ч. до 20.00ч. ЕТ„ОНИКС – ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ“ ще проведе растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности за третиране на пшеница с препарат – Дерби супер едно, фокстрот 69 ЕВ и ОПУС ТОП в следните землища и на следните дати: 1.с.Казашка река – масив 82,83,87,88,96,97, 98, 99, 100, 101, 35, 36, 37, 42, 43 – 04.04.2017г. и 05.04.2017г.; 2.с.Аврен – масив 103, 104 – 05.04.2017г.; 3.с.Венелин – масив 19, 24, 33, 29, 30, 45 – 04.04.2017г. и 05.04.2017г. Заповед 479 от 15.03.2017 г. за пожароопасен сезон в горските територии на Община Аврен времето от 15.03.2017 г. до 31.10.2017 г, включително Община Аврен, уведомява всички заинтересувани физически и юридически лица, че има предложение за проект на „Програма за управление на отпадъците на Община Аврен“ Лице за контакти: Галина Георгиева набира членове за доброволни формирования Община Аврен набира доброволци за сформиране на доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Кандидатстване в доброволното формирование: Кандидатите за доброволци подават заявление до кмета на Общината за членство в доброволното формирование /приложение № 1 към чл.8, ал.1 от Наредбата за реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях/. формуляр за кандидатстване по образец /приложение № 2 към Наредбата за реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях/; медицинско удостоверение доказващо, че лицето е клинично здраво; писмено съгласие на работодателя/ите за заетите по трудово или служебно правоотношение; Място и срок за подаване на документите: деловодство на Община Аврен на адрес: с. Аврен, ул. „Йордан Ноев“ № 50, Община Аврен, Област Варна всеки работен ден от 08.30 часа до 16.00 часа. Лице за допълнителна информация: Георги Великов, изпълняващ длъжността гл. инспектор „Гражданска защита“ – тел. 0893 33 18 41. Заявление - Приложение № 1. Формуляр за кандидатстване в доброволно формирование - Приложение № 2. Наредбата за реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Наредба за условията, реда за получаване и размерите на възнагражденията на доброволците за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия. Община Аврен, уведомява своите граждани, че на 31 януари 2017 г. от 10.00 – 12.00 часа в Заседателна зала „Просвета” на община Аврен ще се проведе открита приемна за граждани с регионални представител на Комисията за защита от дискриминацията. Заповеди на основание 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и Заповеди на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, във връзка чл.37в, ал.16 от ЗИД ЗСПЗЗ за стопанската 2015-21016 година Общинска служба по земеделие - Аврен, на основание чл.72, ал.4 от ППЗСПЗЗ, обявява предварителния регистър на имотите за землищата на Община Аврен за стопанската 2016-2017 година /изтегли/ Съобщение за инициативата на Община Аврен касаеща ползване на река Камчия, за заустване на отпадъчни води от съществуващ обект: „Канализационна система на КК „Камчия““, разположен в землището на село Близнаци, община Аврен, област Варна. Съобщение по чл.61, ал.3 от АПК до Ради Димитров Димитров от Втора Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Варна В Общинска администрация – Аврен е заведено писмо от Втора Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Варна към Министерството на вътрешните работи, относно безопасното провеждане на жътвената кампания, високите дневни температури, както и заостряне на вниманието на гражданите към използване на открит огън. Предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - пясъци, от находище "Чаирите", участък "Северен 2008", разпорожено в землището на с. Китка, община Аврен, област Варна, на "Лонгоз 04" ООД, гр. Варна, с Решение № 545 от 4 юли 2016 г. на Министерски съвет ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ АВРЕН СЪОБЩАВА НА ВСИЧКИ ПЧЕЛАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЕЛО АВРЕН, ЧЕ НА 20 ЮНИ 2016г. ОТ 8.00 ДО 20.00 ЧАСА В МЕСТНОСТИТЕ „СМАИЛЧОВА ЧЕШМА” И „ПОД ПРЪДЛА” ФИРМА ЕТ „ОНИКС” – ДАНАИЛ ДИМИТРОВ” ЩЕ ПРОВЕДЕ РАСТИТЕЛНО ЗАЩИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ. ВСИЧКИ ПЧЕЛАРИ ДА ПРЕДПРИЕМАТ НЕОБХОДИМИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА. ПОЖАРНА ОПАСНОСТ ПРЕЗ ПРОЛЕТНО – ЛЕТНИЯ СЕЗОН След всяка зима стопилият се сняг разкрива натрупаните отпадъци, амбалаж и сухи треви. Тези отпадъци се събират и най-често се изгарят в непосредствена близост до жилищни домове, селскостопански и производствени сгради, горски насаждения и пътищата на републиканската пътна мрежа. Това довежда в не малко от случаите до възникване на пожари, а при задимяване на пътищата създава опасност от възникване на катастрофи. Често в селскостопанската работа или в гората работници, ловци и туристи ползват огън за различни нужди. Когато се пали огън извън оборудваните за целта места, оставя се без наблюдение или не са взети мерки за неговото загасяване, той се превръща в пожар. Оставени без контрол, децата прибягват до най-различни игри с огън и в много от случаите стават причина за възникването на пожари. Тревожен е факта на непрекъснатото увеличаване на пожарите при всяко засушаване. Само бързата намеса на органите на ПБЗН е предотвратило разрастването им в пожари със значителни материални щети. На установените нарушители се съставят актове за административни нарушения. Наред със засушаванията основен фактор за растящия брой на пожарите е грубата небрежност и подценяването на елементарни противопожарни правила и изисквания от страна на гражданите и длъжностните лица към въпросите на пожарната безопасност през пролетно-летния сезон. Навременното почистване на горимите отпадъци и суха трева от ръководителите на обекти и гражданите около производствени предприятия, амбалажни полета, складове, стопански и жилищни постройки не търпи отлагане. Необходимо е събраните отпадъци да се транспортират на съответните сметища и обезопасени места. Горските стопанства и кметовете на населените места през този сезон е необходимо да засилят контрола върху посетителите на горите и ползвателите на земи в близост до тях. Ръководителите и отговорниците на обектите и кметовете на населени места трябва да вземат своевременни мерки за осигурявне изправността на противопожарните уреди и съоръжения и противопожарните водоизточници. Единствено със съзнателното отношение от всички нас към мерките за безопасност през пролетно-летния сезон ще можем да опазим държавната и частна собственост от огнената стихия. Когато се намирате в хотел, ресторант, бар, нощен клуб, дискотека или на друго обществено място с масово събиране на хора: За да се избегнат трагични случаи, настъпили вследствие на пожари и запалвания, служителите на ПБЗН отново НАПОМНЯТ: 1.Обърнете внимание на евакуационните пътища и изходите, евакуационното осветление, пожарогасителите. Това може да се окаже от огромна полза за Вас и околните в случай на задимяване и пожар, тъй като подготвените хора не изпадат в паника и по този начин спестяват много ценно време при евакуацията. 2.В обществените сгради с масово събиране на хора контролът от страна на противопожарните инспектори се извършва няколко пъти в годината, като един от тях е преди настъпване на туристическия сезон. При констатиране на нарушения на противопожарните изисквания, незабавно се предприемат съответните административно – наказателни и принудително – административни мерки към управите на обектите с цел недопускане нарушаване на условията, осигуряващи пожарната безопасност. 3.Не забравяйте, че Вашата безопасност е на първо място, така че и сами съблюдавайте дали на обществените места тя е гарантирана. Ако евакуационните пътища и изходи са свободни и проходими, ако има евакуационни осветление и маркировка със зелени знаци и табели, ако обектът е оборудван с пожарогасители, които са на видни и леснодостъпни места, ако има червени бутонни известители за пожар, Вие нямате основания за притеснения и можете спокойно да пребивавате в съответния обект. Ако имате основания за притеснение, обърнете се към районната служба за пожарна безопасност и защита на населението и съобщете опасенията си, като я посетите на място, изпратите писмо чрез ел. поща или телефонирате. 1.Не изпадайте в паника, а се насочете към най-близкия евакуационен изход! 2.Слушайте указанията от оповестителните уредби и/или от персонала на обекта! 3.Не се блъскайте с хората около Вас, не викайте, помогнете на деца, на възрастни хора, на инвалиди и на други нуждаещи се! 4.При силно задимяване по възможност сложете намокрен с вода текстилен материал пред носа и устата си и дишайте през него, опитайте се да се движите приведен по-близо до пода, защото въздуха там не е толкова замърсен тъй като дима се издига нагоре! 5.Докато се придвижвате по пътя за евакуация, натиснете червен бутон за пожар, с което ще известите компетентните лица за ситуацията. 6.При първа възможност съобщете на телефон 112, ако станете свидетел на запалване, задимяване, пожар и не прекъсвайте връзката. Дежурният оператор може да Ви зададе уточняващи въпроси, както и ценни указания! Общинска администрация Аврен обявява на собствениците: 1. СТОЯН ГЕНОВ НИКОЛОВ, вписан като собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор №58445.501.83 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Приселци, община Аврен, отговарящ на урегулиран поземлен имот (УПИ) IX-93 от квартал: 10 по регулационния план на село Приселци, община Аврен, съгласно Нотариален акт №160, том №II от 1979 г. и Нотариален акт №89, том №VII от 01.01.1979 г., издаден от РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА; 2. МАРИН ИЛИЕВ СТЕФАНОВ, вписан като собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) X-95 от квартал: 10 по регулационния план на село Приселци, община Аврен, отговарящ на поземлен имот (ПИ) с идентификатор №58445.501.84 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Приселци, община Аврен, без вписан документ за собственост; 3. МАРИН ВЛАДИСЛАВОВ ТОДОРОВ, вписан като собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор №58445.501.84 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Приселци, община Аврен, отговарящ на урегулиран поземлен имот (УПИ) X-95 от квартал: 10 по регулационния план на село Приселци, община Аврен, съгласно Нотариален акт №187, том №VII, рег. №2259, дело №1636 от 10.02.2006 г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА - ВАРНА, и Нотариален акт №86, том №XXXII, рег. №8326, дело №7933 от 29.07.1993 г., издаден от РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА; 4. НЕДА ЖЕЛЕВА СТЕФАНОВА, вписан като собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор №58445.501.84 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Приселци, община Аврен, отговарящ на урегулиран поземлен имот (УПИ) X-95 от квартал: 10 по регулационния план на село Приселци, община Аврен, съгласно Нотариален акт №86, том №XXXII, рег. №8326, дело №7933 от 29.07.1993 г., издаден от РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, че служители на общинска администрация Аврен, назначени със Заповед №7 от 07.01.2016 г. на Кмета на Община Аврен, извършиха проверка на място в село Приселци, община Аврен във връзка с предстояща рехабилитация на част от уличната мрежа на село Приселци и констатираха, че част от улица между осови точки: 24; 23; 25 и 26, проведена между квартали: 10 и 11 по регулационния план на селото е заградена с леки огради, изпълнени от бетонни ивични основи, метални и бетонни колове с телена мрежа и се ползва като полезен терен към дворните места, описани по-горе. В едномесечен срок от датата на поставяне на настоящето обявление върху оградите на урегулираните поземлени имоти, заинтересованите лица могат доброволно да освободят заградената улица между осови точки 24; 23; 25 и 26, проведена между квартали: 10 и 11 по регулационния план на село Приселци, и да представят в общинска администрация Аврен документите си за собственост. При необходимост и липса на съдействие, ще бъде образувано административно производство по смисъла на чл. 195, ал. (5) от Закона за устройство на територията, за премахване на неподходящо разположените огради и провеждане на одобрената регулация, съгласно регулационния план на село Приселци, община Аврен. 1. ГЕОРГИ ПАНТАЛЕЕВ КОВАЧЕВ, вписан като собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор №58445.501.81 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Приселци, община Аврен, отговарящ на урегулиран поземлен имот (УПИ) VII-91 от квартал: 10 по регулационния план на село Приселци, община Аврен, съгласно Нотариален акт №174, дело №4350 от 31.03.1997 г., издаден от РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА; 2. СТОЯН ПЕТКОВ МИХАЛЕВ, вписан като собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор №58445.501.81 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Приселци, община Аврен, отговарящ на урегулиран поземлен имот (УПИ) VII-91 от квартал: 10 по регулационния план на село Приселци, община Аврен, съгласно Нотариален акт №176, том №CII, рег. №32540, дело №25299 от 31.10.2007 г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА - ВАРНА, В едномесечен срок от датата на поставяне на настоящето обявление върху оградата на урегулирания поземлен имот, заинтересованите лица могат доброволно да освободят заградената улица между осови точки 24; 23; 25 и 26, проведена между квартали: 10 и 11 по регулационния план на село Приселци, и да представят в общинска администрация Аврен документите си за собственост. Областна администрация Варна, на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, съобщава заповед №РД-16-7706-68 от 5 април 2016 г. на Областния управител на област с административен център Варна: ЗАПОВЕД № РД-16-7706-68 от 5 април 2016 г. На основание § 4к, ал. 6 ПЗРЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 ППЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията нареждам: І. ОДОБРЯВАМ плана на новообразуваните имоти на селищнообразувание местност „Емешенлията”, землище с.Близнаци, община Аврен, област Варна, в частта относно новообразувани имоти и регистри към тях, както следва: В изпълнение на следните съдебни решения: - Решение №337/ 17.02.2010 г. по адм.дело №2937/ 2009 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с решение №12073/ 18.10.2010 г. по адм.дело №6084/ 2010 г. на Върховния административен съд, и влязло в законна сила на 18.10.2010 г. - Решение №1116/ 02.06.2010 г. по адм.дело №3270/ 2009 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с решение №13643/ 25.10.2011 г. по адм.дело №11137/ 2010 г. на Върховния административен съд, и влязло в законна сила на 25.10.2011 г. - Решение №900/ 27.04.2010 г. по адм.дело №2978/ 2009 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с решение №11506/ 16.09.2011 г. по адм.дело №9147/ 2010 г. на Върховния административен съд, и влязло в законна сила на 16.09.2011 г. - Решение №1468/ 16.06.2011 г. по адм.дело №2964/ 2009 г. на Административен съд Варна, влязло в законна сила на 02.08.2011 г. - Решение №277/ 11.02.2010 г. по адм.дело №2957/ 2009 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с решение №13624/ 15.11.2010 г. по адм.дело №5312/ 2010 г. на Върховния административен съд, и влязло в законна сила на 15.11.2011 г. - Решение №1903/ 30.06.2010 г. по адм.дело №2872/ 2009 г. на Административен съд Варна, влязло в законна сила на 26.02.2011 г. В ПНИ се извършват следните промени: Новообразуван имот №64 става с площ от 376 кв.м, собственик – неидентифициран собственик. Новообразува се имот №112 с площ от 84 кв.м, с начин на трайно ползване улици, собственик – Община Аврен, като достъп до имот №63. Новообразуван имот №61 става с площ от 1067 кв.м, собственик – неидентифициран собственик. Новообразуван имот №60 става с площ от 1534 кв.м, собственик – неидентифициран собственик. Новообразуван имот №100 става с площ от 457 кв.м, с начин на трайно ползване улици, собственик – Община Аврен. Новообразуван имот №101 става с площ от 1109 кв.м, с начин на трайно ползване улици, собственик – Община Аврен. Новообразуван имот №102 става с площ от 540 кв.м, с начин на трайно ползване улици, собственик – Община Аврен, във връзка с проектиране на път с широчина 5 м съгласно изискванията на чл.28, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Новообразуван имот №12 става с площ от 740 кв.м, без да се променят вписаните като собственици: 1. Татяна Стефанова Лефтерова-Стойчева с н.а.№80 от 14.04.2003 г., том 16, регистър 5844, за 600 кв.м ид.части; 2. Теодор Божидаров Стойчев с н.а.№80 от 14.04.2003 г., том 16, регистър 5844. Новообразуван имот №13 става с площ от 600 кв.м, без да се променя вписания като собственик Антон Петров Парушев с н.а.№ 132 от 31.03.1998 г., том 4, регистър 2082, дело 1921, за 600 кв.м ид.части. Новообразува се имот №17 с площ от 600 кв.м и в регистъра като собственик се вписва Елиана Христова Петрова с н.а.№192 от 17.10.1995 г., том ХVI, дело 10883 за 600 кв.м. Новообразува се имот №19 с площ от 600 кв.м и в регистъра като собственик се вписва Марин Михнев Колев с н.а.№52 от 01.09.1994 г., том ХХIХ, дело 13334, за 600 кв.м ид.части. Новообразуван имот №68 става с площ от 1881 кв.м и в регистъра като единствен собственик се вписват наследниците на Марин Митков Казаков с решение № БЛ-1/ 24.05.1998 г. на ОСЗГ с.Аврен. Новообразуван имот №105 става с площ от 312 кв.м и в регистъра като единствен собственик се вписват наследниците на Атанас Петков Жилков с решение № БЛ-1/ 24.05.1998 г. на ОСЗГ с.Аврен. Новообразуван имот №106, който става с площ от 715 кв.м, с начин на трайно ползване дерета, собственик – Община Аврен. Новообразува се имот №111 с площ от 273 кв.м, с начин на трайно ползване улици, собственик – Община Аврен. Новообразува се имот №110 с площ от 531 кв.м, вид територия: селско стопанство; начин на трайно ползване: полски пътища, вид собственост: общинска публична, собственик – Община Аврен. Новообразуван имот №26 става с площ от 684 кв.м, собственик Елена Димитрова Банова с н.а.№ 41 от 04.09.1995 г., том 14, дело 8933, за 600 кв.м ид.части. Новообразуван имот №107 става с площ от 248 кв.м, с начин на трайно ползване улици, собственик – Община Аврен. Новообразуван имот №23 става с площ от 1076 кв.м, без да се променя вписаният като собственик Мимо Игнатов Цветков с н.а.№ 54 от 14.07.1995 г., том 23, дело 7073, за 600 кв.м ид.ч.; н.а.№ 100 от 30.10.1995 г., том 17, дело 11365, за 600 кв.м ид.ч. Новообразуван имот №24 става с площ от 765 кв.м, без да се променя вписаният като собственик Ангел Костадинов Ангелов с документ други № 550 от 16.09.1994 г. Новообразува се имот №109 с площ от 538 кв.м, с начин на трайно ползване улици, собственик – Община Аврен. Новообразува се имот №113 с площ от 175 кв.м, с начин на трайно ползване улици, собственик Община Аврен. Новообразуван имот №25 става с площ от765 кв.м, собственици: 1. Веса Ганева Велева с н.а.№ 66 от 12.04.2001 г., том 12, регистър 4533, дело 2762 на Служба по вписванията Варна, за 600 кв.м ид.ч; 2. Иван Цветанов Велев с н.а.№ 66 от 12.04.2001 г., том 12, регистър 4533, дело 2762 на Служба по вписванията Варна за 600 кв.м ид.ч. Новообразуван имот №71 става с площ от 261 кв.м, собственик наследниците на Тодор Иванов Славов с решение № БЛ-1 от 24.05.1998 г. на ОСЗГ с.Аврен. Променя се конфигурацията без да се променят границите и площта на новообразуван имот №27 с площ от 600 кв.м и собственик Татяна Христова Маргаритова с документ други №1769 от 18.10.2006 г. на Община Аврен. Новообразуван имот№72 става с площ от 273 кв.м, собственик наследниците на Тодор Иванов Славов с решение № БЛ-1 от 24.05.1998 г. на ОСЗГ с.Аврен. Променя се конфигурацията без да се променят границите, площта и собствеността на новообразуван имот №28 с площ от 600 кв.м и собственик Митко Панайотов Савов с документ други №161 от 01.02.2007 г. на Община Аврен. Новообразуван имот №73 става с площ от 792 кв.м, собственик – неидентифициран собственик. Новообразуван имот №108 става с площ от 206 кв.м, начин на трайно ползване улици, собственик – Община Аврен. За новообразуван имот №48 с площ от 586 кв.м се заличават наследниците на Атанас Петков Жилков и като единствен собственик се вписва Ганчо Илиев Ганчев с н.а.№141, том 7, рег.№21695, дело №1220, от 23.12.2008 г., вписан в Служба по вписванията Варна с акт №117, том СХХIХ, дело 31564, вх.рег.№39646/ 29.12.2008 г. Отразява се съществуващата в имота сграда, собственост на Ганчо Илиев Ганчев с н.а.№141, том 7, рег.№21695, дело №1220, от 23.12.2008 г., вписан в Служба по вписванията Варна с акт №117, том СХХIХ, дело 31564, вх.рег.№39646/ 29.12.2008 г. До имот №52 с площ от 494 кв.м, собственици Росица Дончева Митева и Слав Панайотов Христова и двамата с нотариален акт №4, том 4, рег.№11708, дело №529, от 16.07.2008 г., вписан в Служба по вписванията Варна с акт №149, том LХIII, дело 16014, вх.рег.№20577/ 17.07.2008 г. е осигурен достъп до път от републиканската пътна мрежа Варна-Бургас (имот с идентификатор 04426.89.1 по Кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на с.Близнаци, община Аврен, област Варна, одобрена със заповед №РД-18-18/ 06.03.2015 г.), както следва: - Чрез имоти от ПНИ с номера: 104, 110, 111, 102, 101, 108; - Чрез имоти от КККР на с.Близнаци, община Аврен, одобрена със заповед №РД-18-18/ 06.03.2015 г. с идентификатори: 04426.21.85, 04426.72.8, 04426.72.9, 04426.89.1 (път от републиканската пътна мрежа Варна-Бургас). До цялата територия на ПНИ на м.Емешенлията са осигурени два самостоятелни достъпа до път от републиканската пътна мрежа Варна-Бургас чрез имоти с идентификатори 04426.21.85, 04426.72.8, 04426.72.9, 04426.89.1 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на (КККР) на с.Близнаци, община Аврен, одобрена със заповед №РД-18-18/ 06.03.2015 г. Проектът за ПНИ е изложен в сградата на Община Аврен – Информационен център Аврен, дирекция „Инфраструктура и инвестиционна политика“, отдел „Устройство на територията“, стая № 4. Заповедта подлежи на обжалване пред Районния съд-Варна, в 14-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник” на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §19, ал.1 от ЗИД на АПК. Областен управител: Ст. Пасев Обявата е публикувана в Д.В., бр.35/ 10.05.2016 г. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти се подават от заинтересуваните лица чрез деловодството на Областна администрация Варна до Районен съд-Варна. Протокол за резултатите от извършена проверка за спазване на изискванията на Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация На основание §16 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация /обн. в ДВ, бр.55 от 2015 год., в сила от 21.07.2015 год./ кмета на Община Аврен със заповед № 818/23.07.2015 год. определи комисия, която извърши проверка за спазване на изискванията на чл.92 и чл.99а за извършените адресни регистрации или за промяна на адрес в периода от 01.07.2014 год. до 30.04.2015 год. Oбявления на график за споразумения и за изготвяне на предварителен регистър на имоти в землището на община Аврен Общинска администрация с.Аврен, уведомява населението и собствениците на пчелни кошери, че на 04.08.2015г. в с. Тръстиково, на 05.08.2015г. в с. Горен и Долен Близнак, с. Приселци и на 06.08.2015г. в с. Аврен от 19.30 до 07.00 часа ще се проведе третиране на открити площи срещу комари с препарат Цитрол 10/4 УЛВ. Необходимо е спешно да се уведомят всички собственици на пчелни кошери срещу подпис, както и чрез обяви поставени на видни места. Проект 2014BGО5М90PО01-1.2014.001-C0001 „Нова възможност за младежка заетост”, схема „МЛАДЕЖКА ЗАЕТОСТ”е по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 -2020 и се изпълнява от Агенцията по заетостта на територията на цялата страна. Схемата „Младежка заетост” дава възможност на работодателите да наемат младежи в две направления: Подробна информация за работодателите е публикувана на официалната страница на Агенцията по заетостта и на информационното табло в Дирекция „Бюропо труда” гр. Долни чифлик. Може да вземете участие в организираната кампания по информиране за популяризиране на Проекта, както следва: на 27.05.2015 г. от 10.00 в гр. Долни чифлик, ул. „Тича” 1, Център „Работа”; на 28.05.2015 г. от 10.00 в с. Аврен, ул. „Тодор Ноев” 6, заседателна зала „Просвета”; на 29.05.2015 г. от 10.00 в гр. Бяла, ул. „Андрей Премянов” 14. Община Аврен обявява на всички ползватели на земеделска земя /арендатори/ във връзка с чл.37”в”, ал.16 от ЗСПЗЗ и Решение №1088/20.03.2015г. на ОбС-Аврен е необходимо в срок до 24.04.2015г. да заплатят наем в размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище за ползваните от тях общински имоти- с начин на трайно ползване „полски пътища“. След извършване на плащането ще сключат договор за наем с община Аврен .В случай, че не извършат плащанията и не сключат договор за наем няма да бъдат включени в споразуменията за стопанската 2014-2015г., съгласно чл.37в от ЗСПЗЗ. Преди извършване на плащанията информация за площите на ползваните полски пътища и размера на наема ще получите в отдел „Общинска собственост, земеделие и гори“ при община Аврен. За информация тел:05106/2260 На основание чл.26, ал. 2 от ЗНА и чл.77 от АПК, община Аврен съобщава че са подготвени проекти на Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и Наредба за условията и реда за придобиване, стопанисване, ползване, управление и разпореждане със земеделските земи от общинския поземлен фонд на община Аврен. На електронната поща на община Аврен и в деловодството заинтересованите лица могат да дават своите становища и предложения. НАРЕДБА за условията и реда за придобиване, стопанисване, ползване, управление и разпореждане със земеделските земи от общинския поземлен фонд на община Аврен - Проект! НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО-Проект ДО ВСИЧКИ ХОТЕЛИЕРИ, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА АВРЕН Информираме Ви, че Министерството на икономиката и енергетиката извърши актуализиране на образците по чл. 116 от Закона за туризма, а именно на: · Регистъра за настанените туристи, за гражданството им и за броя на реализираните оттях нощувки, по чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма изтегли · Справката-декларация за броя на реализираните нощувки, по чл. 116, ал. 3 от Закона за туризма изтегли Справката - декларация за броя на реализираните нощувки следва да се подава в актуализирания й вариант при отчитане на м. септември 2014 г. и занапред. Общинска администрация Аврен уведомява всички хотелиерии ресторантьори, които извършват дейност на територията на Общината, че наоснование чл. 133, ал. 2 от Закона за туризма / обн. в ДВ бр. 30 от26.03.2013г./ срокът на издадените удостоверения за определена категория натуристически обекти е 5 /пет/ години. В изпълнение на § 5 от Предходните и заключителни разпоредби от Закона за туризма, подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила на Закона туристически обекти, в изпълнение на чл. 133, ал. 2 се извършва, както следва: 1. за категоризираните туристически обекти през 2004 и 2005 г. – през 2014 г. 2. за категоризираните туристически обекти през 2006 и 2007 г. – през 2015 г. 3. за категоризираните туристически обекти през 2008 и 2009 г. – през 2016 г. 4. за категоризираните туристически обекти през 2010 г. – през 2017 г. 5. за категоризираните туристически обекти през 2011 г. – през 2018 г. За допълнителна информация - тел. 0895-77-04-66 – Тони Драгнев С решение № 761 от заседание № 29 на Общински съвет-Аврен, проведено на 17.03.2014г. е приета Наредба за устройството и управлението на гробищните паркове в община Аврен. Гробищните паркове (гробищата) могат да се посещават: 1.за времето от 01.04 до 30.09 от 07.00 до 20.00 часа; 2.за времето от 01.10 до 31.03 от 07.00 до 17.30 часа. На територията на гробищните паркове се забранява: посещението на деца под 14 години без пълнолетен придружител; въвеждането на кучета, домашни и други животни. Забранява се отсичането на дървета, намиращи се в гробните места без разрешение от общината. Забранява се влизането на територията на гробищния парк с моторни превозни средства,освен в случаите когато са получили разрешение от кмета/кметския наместник. Не се разрешава извън определените за целта места: 1.Изхвърлянето на цветя, треви и други отпадъци. 2.Разлепването и поставянето на некролози, афиши, реклами, съобщения и други подобни. 3.Засаждането на високостеблена растителност в парцелите,алеите и на гробните места. Забранява се паленето на огън и изгарянето на отпадъци. Забранява се предварително запазване на индивидуални гробни места. Благоустрояването на гробните места може да включва и поставянето на монументално-декоративни елементи по смисъла на чл.57, ал.1 от Закона за устройство на територията, като последните не следва да превишават параметрите, зададени в чл.147, ал.1, т.7от Закона за устройство на територията, както и извън установените размери на гробните места, съгласно Наредба № 2 от 21.04.2011г. Това може да се реализира единствено след уведомяване на кмета/кметския наместник. Лицата,които са извършвали работи по оформянето, благоустрояването и поддръжката на гробни места, са длъжни незабавно, за своя сметка, да възстановят терените,засегнати от дейността и да изчистят работните площадки, като извозят материалите и изхвърлят отпадъците на определените за целта места. Възмездно преотстъпване на правото на гробоползване не се допуска. Безвъзмездно преотстъпване на това право се допуска само между правоимащите лица. То се извършва с писмено заявление до кмета/кметския наместник с нотариална заверка на подписите на заявителите. Предоставянето на нови гробни места става само с писмено разрешение на кмета/кметския наместник. Предоставянето на нови гробни места в обособените парцели за различни религиозни общности в гробищните паркове, където съществуват такива се извършва след писмено съгласуване с ръководствата на съответната религиозна общност. В гробищните паркове се погребват покойници с последен постоянен или настоящадрес през последните 2 години в Община Аврен. Покойници с постоянен адрес приживе в друго населено място, извън територията на общината могат да бъдат погребани на територията на Община Аврен, ако е налице някой от следните случаи: 1.Единствените им близките са с постоянен адрес в Община Аврен; 2.Имат право на гробоползване в Община Аврен (имат наследствен гроб); На територията на Община Аврен се погребват също и покойници с неустановена самоличност, както и покойници, които не са потърсени от близките им или нямат близки. Покойници– чужди граждани се погребват в гробищните паркове на територията на Община Аврен, освен случаите, когато близките на покойника са потърсили тялото. Други лица, които поради форсмажорни обстоятелства не могат да бъдат транспортирани и погребани в друг гробищен парк, различен от находящите се на територията на Община Аврен. В такива случаи се извършва погребение след писмено разрешение на кмета/кметския наместник. При неизпълнение на виновните лица се налагат санкции, съгласно Наредбата за обществения ред на Община Аврен. НА „НАРЕДБА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА АВРЕН“ На основание чл.22, ал.3 от Закона за управление на отпадъците, всички заинтересовани лица могат да заповядат на обществено обсъждане на проект на „Наредба за управление на отпадъците на територията на община Аврен“. Общественото обсъждане ще се проведена 05.06.2014г.от 10:00 часа в заседателна зала „Просвета“ на Общинска администрация - Аврен. Материалите по общественото обсъждане на проект на „Наредба за управление на отпадъците на територията на община Аврен“ ще бъдат публикувани в сайта на община Аврен в раздел „Общински съвет“, подраздел: „Проекто документи“. НА 10-ТИ АПРИЛ (ЧЕТВЪРТЪК)ОТ 10.30 ЧАСА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НА БЧК ПРИ ОБЩИНА АВРЕН СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ ОРГАНИЗИРА ИЗНЕСЕНА СОЦИАЛНА ПРИЕМНА ЗА ИЗСЛУШВАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ НА ГРАЖДАНИ В ЗАТРУДНЕНО ПОЛОЖЕНИЕ. Мероприятието ще се проведе в заседателна зала “Просвета” към Общинска администрация – Аврен,на което индивидуално ще се изслушат и консултират хора в затруднено положение. За допълнителна информация: г-жа Марина Тодорова – Зам.–председател на БЧК – Община Аврен, тел. за връзка:05106/23 20, GSM: 0895770 448. От Общински съвет на БЧК – Община Аврен. ВЪВ ВРЪЗКА С ОРГАНИЗАЦИОННО ТЕХНИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ НА 25.05.2014 г. ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ АВРЕН, ОБЛАСТ ВАРНА УВЕДОМЯВА ПРЕБИВАВАЩИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНАТА ГРАЖДАНИ НА ДЪРЖАВИ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЧЕ В СРОК ДО 14.04.2014г. ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА ГЛАСУВАТ Е НЕОБХОДИМО ДА ПОДАДАТ В ОБЩИНАТА ИЛИ СЪОТВЕТНОТО КМЕТСТВО СЛЕДНИТЕ ДОКУМЕНТИ: ДЕКЛАРАЦИЯ /ПРИЛОЖЕНИЕ №13 ОТ ИЗБОРНИТЕ КНИЖА/ ЗА ВПИСВАНЕ В ИЗБИРАТЕЛНИЯ СПИСЪК- по чл.359, ал.1 и чл.408 от ИЗБОРНИЯ КОДЕКС ГРАЖДАНИТЕ ТРЯБВА ДА НОСЯТ СЪС СЕБЕ СИ ПАСПОРТ НА ЧУЖД ГРАЖДАНИН И КАРТА ЗА РАЗРЕШЕНО ПРЕБИВАВАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАКТО И ДА БЪДАТ ПРИДРУЖЕНИ ОТ ПРЕВОДАЧ. ЗА УЛЕСНЕНИЕ НА ЧУЖДИТЕ ГРАЖДАНИ СЛУЖБА ЕСГРАОН ПРИ ОБЩИНАТА И КМЕТСТВАТА/КМЕТСКИТЕ НАМЕСТНИЧЕСТВА/ ЩЕ РАБОТЯТ И В ПОЧИВНИТЕ ДНИ - 12 И 13 АПРИЛ 2014г. ОТ 08.00 ДО 16.30ч. Във връзка с получено съобщение от Областната дирекция на МВР по електронна поща, уведомяваме жителите от Община Аврен, Област Варна, че от 18 март(вторник) до 21 март (петък) предстоят дейности по техническа профилактика на автоматизираните системи на Областната дирекция на МВР. Възможни са нарушения или временни и спирания в работата на гишетата на Сектор Български документи за самоличност, гишетата за връчване на СУМПС и гишетата за връчване на наказателни постановления и електронни фишове. График на извършване на профилактичните дейности: Вторник: 1) III РУП – Варна и Сектор Пътна полиция; 2) I РУП; Сряда: 1) ОДМВР, Сектор Български документи за самоличност и Сектор Миграция; 2) II РУП – Варна; Четвъртък: 1) РУП – Аксаково; 2) РУП – Девня; 3) РУП – Провадия; Петък: 1) IV РУП– Варна; 2) РУП– Долни чифлик. Във връзка с именуване на улици в населените места на територията на Община Аврен, Област Варна информираме жителите на Общината, че личните карти на гражданите, издадени отОД на МВР – Варна са валидни за срока на валидност, отбелязан на документа. Именуване на улици в населени места не прави личните карти невалидни, същите не подлежат на подмяна по тази причина и гражданите не се санкционират. На основание решение № 567 от заседание № 22 на Общински съвет – Аврен, проведено на 31.07.2013 г.,Общинският съвет даде съгласие лицата,които имат настоящ или постоянен адрес към момента на именуване на улици при подаване на заявление за промяна на адрес да бъдат освободени от съответната административна такса. Препоръчително е лицата само с настоящ адрес или с постоянен и настоящ адрес в населеното място да подадат адресна карта за настоящ адрес в кметството/кметското наместничество, с цел актуализиране на Национална база данни и избирателните списъци, като представят копие от изискващите се документи, съгласно чл.92 от Закона за гражданската регистрация. При заявяване на нов постоянен адрес от дадено лице на територията на населеното място, съгласно чл.9, ал.1 от Закона за българските лични документи, същото е длъжно в 30-дневен срок да смени личната си карта, след който период подлежи на санкция, съгласно чл.81, ал.1, т.1 от упоменатия по-горе закон. За лицата с безсрочни лични карти промяната в постоянния им адрес не води до подмяна на същите. За допълнителна информация:тел.05106/2726, служба „ЕСГРАОН” Във връзка с кампанията за събиране на данъци в община Аврен бе закупена по инициатива на кмета на общината нова софтуерна програма, даваща възможност жителите на общината да заплащат данъчните задължения на място в съответното кметство / кметско наместничество. Ръководство на община Аврен ИЗПЛАЩАНЕТО НА РЕНТАТА СТАВА В КАСАТА НА ОБЩИНАТА ПРЕДИ ОБЯД от 8.30 до 11.30 ЧАСА СЛЕД ОБЯД от 13.00 до 16.00 ЧАСА на основание чл.10а, ал.1 от Закона за държавния служител, чл.3, чл.13, ал.1 ичл.14 от Наредбата за провеждане на конкурси за държавни служители и във връзка със заповед № 959/15.08.2013 год. на кмета на Община Аврен за длъжност “Главен юристконсулт” - ПОВЕЧЕ Списък на допуснатите и недопуснатите кандидати за длъжността Във връзка с обслужването от Филиала за спешна медицинска помощ Девня към ЦСМП Варна, Община Аврен, област Варна, уведомява населението от селата Тръстиково, Синдел, Царевци и Казашка река, че в резултат на намаляване екипите за спешна помощ и процедурата по именуване на улиците в общината и свързаното с това изработване на обозначителни табели би могло да се получи затруднено и забавено медицинско обслужване при спешни случаи на упоменатите по-горе населени места от общината. Съгласно Закона за гражданската регистрация, обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.,изм. и доп.......посл.., изм. и доп., бр. 39 от 20.05.2011 г., в сила от 20.05.2011г. чл.85, ал.3., „Приключените регистри от формуляри на актове се подвързват и се предават за ползване и съхраняване в административния център на общината до 130 години от съставянето им, след което се предават в Държавния архив”. На основание § 77. (1) от същия закон регистрите на актовете за гражданско състояние, съставени преди 1999 г. в кметствата, се предават за съхранение в административния център на общината в едногодишен срок от влизането в сила на този закон т.е. този срок изтече на 20.05.2012г. В изпълнение на тези текстове от Закона за гражданската регистрация всички регистри за събития, станали на територията на населените места от общината се предават, подвързват и съхраняват по съответния ред в Общинска администрация Аврен, област Варна.
10,157,282
http://iliaganchev.blog.bg/novini/2013/01/14/iztochnici-za-prouchvane-na-prestypleniiata-na-stalinskata-b.1042102
2020-07-07T02:54:58
[ "дело 416", "дело 416", "дело 417", "дело 417", "дело 418", "дело 418", "дело 419" ]
14.01.2013 16:26 - Източници за проучване на престъпленията на Сталинската банда – АП на РФ – Част 3: списъци 263-341 Последна промяна: 18.01.2013 14:56 Източници за проучване на престъпленията на Сталинската банда – АП на РФ – Част 3: списъци 263-363 (Част 2: списъци 141-262 http://iliaganchev.blog.bg/novini/2013/01/10/iztochnici-za-prouchvane-na-prestypleniiata-na-stalinskata-b.1040578) Том 8 (дело 416): (19.04.1938 – 03.05.38) – 44 списъка за разстрел. 263. 19.04.1938 - Москва-център - 10 (10 – разстрел) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (АП РФ, оп.24, дело 416, лист 1-3) 264. 19.04.1938 - Москва-център, гр. Москва-ж.п „Дзержински”, гр. Москва-М. Окръжна ж.п. - 371 (339 – разстрел; 32 – 2-ра к.) (Шапиро(Исаак Ильич Шапиро); Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 4-27) 265. 19.04.1938 - Москва-център, Московска област - 121 (114 – разстрел; 7 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 28-40) 266. 19.04.1938 - Грузинска ССР - 253 (253 – разстрел) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 41-52) 267. 19.04.1938 - Чечено-Ингушска АССР, гр. Тбилиси-Закавказска ж.п., Арменска ССР, Марийска АССР, Тулска област, Каб.-Балкарска АССР - 92 (74 – разстрел; 18 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 53-65) 268. 19.04.1938 - Арменска ССР - 82 (69 – разстрел; 13 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 66-71) 269. 19.04.1938 - Татарска АССР, гр. Алма-Ата - Турк.-Сиб. ж.п., Карелска АССР, Ленинградска област, Красноярски край, Узбекска ССР - 28 (22 – разстрел; 6 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 72-81) 270. 19.04.1938 - Татарска АССР - 173 (155 – разстрел; 18 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 82-91) 271. 19.04.1938 - Вологодска, Тамбовска, Тулска области, Киргизска ССР - 101 (78 – разстрел; 23 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 92-101) 272. 19.04.1938 - Вологодска област - 86 (64 – разстрел; 22 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 102-108) 273. 19.04.1938 - Челябинска област - 94 (75 – разстрел; 19 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 109-115) 274. 19.04.1938 - Украинска ССР, ст. Ясиноватая-Юж.Донец. ж.п. - 166 (141 – разстрел; 25 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 116-127) 275. 19.04.1938 Сталинград - Сталинградска ж.п. - 38 (34 – разстрел; 4 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 128-132) 276. 19.04.1938 - Смоленска област, Смоленск-Западна ж.п. - 50 (44 – разстрел; 6 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 133-138) 277. 19.04.1938 - Свердловска област - 25 (21 – разстрел; 4 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 139-143) 278. 19.04.1938 - Ростовска област - 84 (78 – разстрел; 6 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 144-149) 279. 19.04.1938 - Орловска област - 23 (18 – разстрел; 5 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 150-153) 280. 19.04.1938 - Москва-център (бивши сътрудници на НКВД) - 23 (18 – разстрел; 5 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 154-156) 281. 19.04.1938 - Новосибирска област, гр. Новосибирск-Томска ж.п. - 243 (204 – разстрел; 39 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 157-170) 282. 19.04.1938 - Новосибирска област - 57 (47 – разстрел; 10 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 171-175) 283. 19.04.1938 - Мордовска АССР - 99 (84 – разстрел; 15 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 176-182) 284. 19.04.1938 - Курска област - 90 (68 – разстрел; 22 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 183-188) 285. 19.04.1938 - гр. Куйбишев - Куйбишевска ж.п. - 15 (8 – разстрел; 7 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 189-192) 286. 19.04.1938 - Краснодарски край - 193 (168 – разстрел; 25 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 193-203) 287. 19.04.1938 - Воронежска област - 83 (72 – разстрел; 11 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 204-209) 288. 19.04.1938 - Белоруска ССР, Гомел-Белоруска ж.п. - 53 (48 – разстрел; 5 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 210-216) 289. 19.04.1938 - Белоруска ССР - 77 (65 – разстрел; 12 – 2-ра к.) (Цесарский; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 217-222) 290. 19.04.1938 - Башкирска АССР - 67 (61 – разстрел; 6 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 223-228) 291. 19.04.1938 - Архангелска област - 15 (14 – разстрел; 1 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Каганович, Жданов) (пак там, лист 229-232) 292. 03.05.1938 - Ярославска, Рязанска области, Киргизска ССР - 35 (29 – разстрел; 6 – 2-ра к.) (Сталин, Молотов) (пак там, лист 233-238) 293. 03.05.1938 - Челябинска област - 113 (109 – разстрел; 4 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 239-246) 294. 03.05.1938 - Москва-център (бивши сътрудници на НКВД) - 8 (8 – разстрел) (Шапиро; Сталин, Молотов, Ворошилов) (пак там, лист 247-249) 295. 03.05.1938 - Тамбовска област - 70 (52 – разстрел; 18 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 250-255) 296. 03.05.1938 - Таджикска ССР - 111 (108 – разстрел; 3 – 2-ра к.) (Сталин, Молотов) (пак там, лист 256-262) 297. 03.05.1938 - Северо-Осетинска АССР - 51 (45 – разстрел; 6 – 2-ра к.) (Сталин, Молотов) (пак там, лист 263-267) 298. 03.05.1938 - Саратовска област - 217 (172 – разстрел; 45 – 2-ра к.) (Сталин, Молотов) (пак там, лист 268-283) 299. 03.05.1938 - Ростовска област - 142 (119 – разстрел; 23 – 2-ра к.) (Сталин, Молотов) (пак там, лист 284-295) 300. 03.05.1938 - Кировска област - 36 (22 – разстрел; 14 – 2-ра к.) (Сталин, Молотов) (пак там, лист 296-300) 301. 03.05.1938 - гр. Воронеж - Юго-Източна ж.п. - 39 (27 – разстрел; 12 – 2-ра к.) (Сталин, Молотов) (пак там, лист 301-305) 302. 03.05.1938 - Башкирска АССР - 56 (50 – разстрел; 6 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 306-311) 303. 03.05.1938 - Алтайски край - 19 (18 – разстрел; 1 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 312-315) 304. 03.05.1938 - Азербайджанска ССР - 188 (176 – разстрел; 12 – 2-ра к.) (Сталин, Молотов) (пак там, лист 316-325) 305. 03.05.1938 - Москва-център, Московска област - 201 (188 – разстрел; 13 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Ворошилов) (пак там, лист 326-339) 306. 03.05.1938 - Архангелска, Вологодска области - 29 (20 – разстрел; 9 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 340-346). Том 9 (дело 417): (10.06.1938 – 20.08.38) – 35 списъка за разстрел (Томът е описан и заверен от Шевелев: „ В данном деле пронумеровано двести пятьдесят шесть(256) листов. Нач. 12 отд./спецотдела НКВД Лейтенант Гос.Безоп. (п) /Шевелев/ 3.X.40 г.”) 307. 10.06.1938 - Коми АССР, Кабардино-Балкарска АССР, Туркменска ССР - 24 (19 – разстрел; 5 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (АП РФ, оп.24, дело 417, лист 1-6) 308. 10.06.1938 - Челябинска област - 96 (92 – разстрел; 4 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 7-13) 309. 10.06.1938 - Челябинска област - 25 (20 – разстрел; 5 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 14-17) 310. 10.06.1938 - Украинска ССР, гр. Харков – Южна ж.п. (вкл. Харковски и Киевски военни окръзи) - 223 (187 – разстрел; 36 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 18-31) 311. 10.06.1938 - Украинска ССР - 62 (53 – разстрел; 9 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 32-37) 312. 10.06.1938 - Сталинградска област - 183 (163 – разстрел; 20 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 38-46). 313. 10.06.1938 - Свердловска област - 82 (74 – разстрел; 8 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 47-52). 314. 10.06.1938 - Свердловска област, гр. Свердловск-ж.п. „Каганович” - 114 (94 – разстрел; 20 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 53-61). 315. 10.06.1938 - гр. Ростов н/Дон -ж.п. „Ворошилов” - 58 (51 – разстрел; 7 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 62-67). 316. 10.06.1938 - Москва-център - 4 (4 – разстрел) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 68-70). 317. 10.06.1938 - Москва-център - 1 (1 – разстрел) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 71-73). 318. 10.06.1938 - Ростовска област - 230 (189 – разстрел; 41 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 74-84). 319. 10.06.1938 - гр. Орджоникидзе- Орджоникидзевска ж.п. – 128 (56 – разстрел; 72 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 85-92) 320. 10.06.1938 - Омска област - 72 (59 – разстрел; 13 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 93-98) 321. 10.06.1938 - Омска област - 14 (13 – разстрел; 1 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 99-101) 322. 10.06.1938 - Новосибирска област - 174 (137 – разстрел; 37 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 102-110) 323. 10.06.1938 - Новосибирска област - 101 (84 – разстрел; 17 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 111-117) 324. 10.06.1938 - Калининска област - 20 (19 – разстрел; 1 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 118-121) 325. 10.06.1938 - Иркутска област - 34 (25 – разстрел; 9 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 122-126) 326. 10.06.1938 - Иркутска област - 192 (180 – разстрел; 12 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 127-136) 327. 10.06.1938 - гр. Чита-Забайкалски военен окръг - 167 (141 – разстрел; 26 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 137-146) 328. 10.06.1938 - Далеко-Източен край - 41 (41 – разстрел) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 147-150) 329. 10.06.1938 - Грузинска ССР - 174 (174 – разстрел) (Сталин, Молотов) (пак там, лист 151-160) 330. 10.06.1938 - Горкиевска област - 37 (33 – разстрел; 4 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 161-165) 331. 10.06.1938 - Бурято-Монголска АССР - 40 (37 – разстрел; 3 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 166-170) 332. 10.06.1938 - Белоруска ССР - 52 (46 – разстрел; 6 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 171-175) 333. 10.06.1938 - Москва-център - 127 (122 – разстрел; 5 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 176-183) 334. 10.06.1938 - Москва-център, гр. Москва- ж.п. „Дзержински”, гр. Калуга- Моск.-Киевска ж.п. - 182 (168 – разстрел; 14 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 184-200) 335. 10.06.1938 - Москва-център - 93 (89 – разстрел; 4 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 201-209) 336. 26.07.1938 - Записка на Ежова с приложен: Москва-център - 139 (139 – разстрел) (Ежов; Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 210-217) (46-ти в списъка е маршал Егоров, когото Сталин е задраснал, т.е. „отложил” – разстрелян след половин година, на 23.02.1939) 337. без ден, авг. 1938 - Москва-център – 4 (4 – разстрел) (Ежов; Шапиро) (пак там, лист 218-220) 338. 20.08.1938 - Записка на Ежов с приложен: Москва-център списък N 1 - 313 (313 – разстрел) (Ежов; Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 221-235) 339. 20.08.1938 - списък N 2 - Москва-център (бивши военни) - 208 (208 – разстрел) (Ежов; Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 236-245) 340. 20.08.1938 - списък N 3 - Москва-център (бивши НКВД) - 134 (134 – разстрел) (Ежов; Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 246-253) 341. 20.08.1938 - списък N 4 - Москва-център (жени на врагове на народа) - 15 (15 – разстрел) (Ежов; Шапиро; Сталин, Молотов) (пак там, лист 254-256). Том 10 (дело 418): (12.09.1938) – 22 списъка за разстрел (Томът е описан и заверен от Шевелев: „ В данном деле пронумеровано двести пятьдесят девять(259) листов. Нач. 12 отд./спецотдела НКВД Лейтенант Гос.Безоп. (п) /Шевелев/ 3.X.40 г.”) 342. 12.09.1938 - Москва-център - 410 (344 – разстрел; 66 – 2-ра к.) (Шапиро; Молотов, Жданов) (АП РФ, оп.24, дело 418, лист 1-23) 343. 12.09.1938 - Азербайджанска ССР, Калмицка, Коми, Мордовска АССР, Рязанска обл., Таджикска ССР, гр. Тбилиси-Закавказска ж.п., гр. Ржев-Кадининска ж.п., гр. Куйбишев-Куйбишевска ж.п. - 26 (16 – разстрел; 10 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Жданов) (пак там, лист 24-35) 344. 12.09.1938 - Ярославска област, гр. Ярославл-Ярославска ж.п. - 251 (195 – разстрел; 56 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Жданов) (пак там, лист 36-48) 345. 12.09.1938 - Чечено-Ингушска АССР - 61 (55 – разстрел; 6 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Жданов) (пак там, лист 49-54) 346. 12.09.1938 - Челябинска област - 61 (39 – разстрел; 8 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Жданов) (пак там, лист 55-59) 347. 12.09.1938 - Украинска ССР, гр. Киев-Юго-Западна ж.п., гр. Одеса-Одеска ж.п., гр. Днепропетровск-Сталинска ж.п., гр. Артемовск-Северо-Донецка ж.п., гр. Харков-Южна ж.п. - 959 (763 – разстрел; 196 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Жданов) (пак там, лист 60-107) 348. 12.09.1938 - Узбекска ССР, гр. Ташкент-Ташкентска ж.п. - 293 (248 – разстрел; 45 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Жданов) (пак там, лист 108-123) 349. 12.09.1938 - Украинска ССР - 86 (84 – разстрел; 2 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Жданов) (пак там, лист 124-130) 350. 12.09.1938 - Тульска област - 169 (126 – разстрел; 43 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Жданов) (пак там, лист 131-139) 351. 12.09.1938 - Татарска АССР - 232 (197 – разстрел; 35 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин, Молотов, Жданов) (пак там, лист 140-151) 352. 12.09.1938 - Сталинградска област, гр. Сталинград-Сталинградска ж.п. - 148 (118 – разстрел; 30 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 152-161) 353. 12.09.1938 - Смоленска област, гр. Смоленск-Западна ж.п. - 56 (37 – разстрел; 19 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 162-167) 354. 12.09.1938 - Тамбовска област - 51 (29 – разстрел; 22 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 168-172) 355. 12.09.1938 - Свердловска област - 29 (25 – разстрел; 4 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 173-177) 356. 12.09.1938 - Саратовска област, гр. Саратов-Рязано-Уралска ж.п. - 199 (142 – разстрел; 57 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 178-192) 357. 12.09.1938 - Ростовска област - 114 (92 – разстрел; 22 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 193-200) 358. 12.09.1938 - Орловска област - 202 (175 – разстрел; 27 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 201-211) 359. 12.09.1938 - Орджоникидзевски край - 89 (70 – разстрел; 19 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 212-217) 360. 12.09.1938 - Омска област, гр. Омск-Омска ж.п. - 53 (32 – разстрел; 21 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 218-223) 361. 12.09.1938 - Новосибирска област, гр. Новосибирск-Томска ж.п. - 146 (86 – разстрел; 60 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 224-234) (включва 44 чужди граждани – 28 немски, 8 австрийски, 5 чехословашки, 1 италианец, 1 югославянин, 1 унгарец) 362. 12.09.1938 - Ленинградска област, гр. Ленинград-Октябрска ж.п., гр. Ленинград-Кировска ж.п. - 217 (171 – разстрел; 46 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 235-251) (включва бившия ген.секретар на ЦК на Комсомола Николай Павлович Чаплин) 363. 12.09.1938 - Курска област - 144 (129 – разстрел; 15 – 2-ра к.) (Шапиро; Сталин,Молотов, Жданов) (пак там, лист 252-260) Том 11 (дело 419): (12.09.1938-29.09.38) – 19 списъка за разстрел (Томът е описан и заверен от Шевелев: „ В данном деле пронумеровано двести сорок семь (247) листов. Нач. 12 отд./спецотдела Лейтенант Г.Б. (п) /Шевелев/ 4.X.40 г.”) РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ЛЕНИН И РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ ОТНОСНО ДИКТАТУРАТА
10,291,900
http://rs-dryanovo.org/uploads/lawsuit/NOVA/2010/SV/WEB_DEC.html
2018-11-16T20:50:30
[ "дело 216", "дело 98", "дело 62", "дело 76", "дело 133", "дело 150", "дело 38", "дело 39", "дело 134", "дело 132", "дело 144", "дело 141", "дело 112", "дело 126", "дело 120", "дело 138", "дело 27", "дело 280", "дело 52", "дело 1", "дело 154", "дело 173", "дело 2", "дело 40" ]
1 НАХД No 166/2009 Административни дела Д.И.Р. АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 4.1.2010г. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114/04.01.2010 г. постановено от РС Дряново по НАХД № 166/2009 г. по описа на ДРС. 2 НАХД No 174/2009 Административни дела Н.Б.Г. АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ Председател и докладчик: 3 Гражданско дело No 6/2009 Делби И.В.П., К.В.П. Б.Р.К., Б.Р.К. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 5.1.2010г. Решение № 73 от 05.01.2010 г. 4 Гражданско дело No 219/2009 Облигационни искове ООД"ЛАЗАРОВ"ГР. РАЗГРАД ЕТ"КОМЕРСИАЛ-МИТКА НИКОЛАЕВА" Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 7.1.2010г. 5 Гражданско дело No 323/2009 Други дела ТОРИНО МОТОРС ИНДЪСТРИЪЛ ВИЪКЪЛС АД БОДЕКС ЕООД Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 8.1.2010г. В законна сила от 8.1.2010г. 6 Гражданско дело No 575/2007 Делби М.М.С. К.С.К., ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 14.1.2010г. 7 НОХД No 183/2009 Гл.V. Грабеж - чл.198-200 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО П.Н.Г. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 19.1.2010г. На основание чл. 68, ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение по отношение на П. Н. Г., роден на *** в гр. ***, живущ в гр. ***, ***, *** гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН ********** Определение № 152/13.03.2009 г. по ЧНД № 61/2009 г. по описа на Районен съд Г., влязло в сила на 29.03.2009 г., с което е определено общо наказание по НОХД № 595/2008 г. на Габровски РС, НОХД № 84/2008 г. на Тревненски РС, НОХД № 405/2008 г. на Габровски РС и НОХД № 318/2008 г. на Габровски РС - най-тежкото от горните, а именно ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на определението, като това наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие "открит тип", при първоначален "общ" режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето от 10.05.2008 г. до 17.07.2008 г., през което по отношение на П. Н. Г. е била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" по НОХД № 595/2008 г. на Габровски РС. 8 Гражданско дело No 176/2009 Развод и недейств. на брака Д.С.Д. З.И.Б. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 20.1.2010г. Решение № 158/30.9.2010г. по Гражданско дело 216/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 9 НОХД No 167/2009 Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.М.С. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 21.1.2010г. Мотиви от 1.2.2010г. 10 НОХД No 175/2009 Гл.V. Измама - чл.209-211 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Н.Д.Д. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Определение от 22.1.2010г. Прекратява производството. Изпраща делото на Г. районен съд на основание чл. 42, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 36, ал. 1 от НПК. 11 Гражданско дело No 459/2009 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО, ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 27.1.2010г. Решение № 79 от 27.01.2010 г. 12 НЧХД No 90/2009 НЧХД В.С.А. М.Г.П.К. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Определение от 27.1.2010г. 13 Гражданско дело No 405/2009 Изменение на издръжка В.П.Н., К.П.Н. П.К.Н. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Определение от 1.2.2010г. 14 Гражданско дело No 204/2008 Други дела Г.Ц.М. ДИВЕЛЪПМЪНТ 3 ЕООД Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 4.2.2010г. 15 Гражданско дело No 457/2009 Дела по Закона срещу домашното насилие С.Г.С. Х.Н.С. Председател и докладчик: 16 НАХД No 3/2010 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Л.Г.В. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 5.2.2010г. 17 Гражданско дело No 17/2009 Делби Н.Р.Г. М.Р.Г. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Определение от 10.2.2010г. 18 НЧХД No 120/2009 НЧХД М.И.Н. Н.П.П. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 11.2.2010г. ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8 от 11.02.2010 г., постановена по НЧХД № 120 по описа за 2009 г. на РС Дряново 19 НОХД No 195/2009 Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Х.Н.С. Председател и докладчик: 20 Гражданско дело No 13/2009 Облигационни искове М.А.Г. М.М.С. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 12.2.2010г. Решение от 07.01.2013 Гражданско дело № 326/2012 ОТМЕНЯ решение № 2/12.02.2010г., постановено по гр.д. № 13/2009г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск от М. А. Г. против М. М. С. за разваляне на договор, сключен с нот. акт за прехвърляне на собственост срещу минали грижи и издръжка и задължение за издръжка и гледане № 441 от 09.11.2007г. том. І, рег. № 1918, нот. дело № 412/2007г. на Нотариус А. А., с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД до размер на 18504/21600 ид.ч. от недвижимия имот, вместо което ПОСТАНОВИ: РАЗВАЛЯ договорът сключен с нот. акт. за прехвърляне на собственост срещу минали грижи и издръжка и задължение за издръжка и гледане № 441 от 09.11.2007г., до размера на 18504/21600 ид.ч. от недвижимия имот, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. 21 Гражданско дело No 425/2009 Изменение на издръжка Б.А.Т. А.П.Т. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 15.2.2010г. 22 Гражданско дело No 426/2009 Изменение на издръжка Б.Б.Б. А.П.Т. Председател и докладчик: 23 НОХД No 190/2009 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Н.П.К. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Определение от 16.2.2010г. ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 190/2009 г. на основание чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК. ВРЪЩА делото на РП - Дряново на основание чл. 249, ал. 2, за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните права довело до ограничаване на правата на пострадалата страна. 24 НАХД No 191/2009 Административни дела Д.И.И. ОБЩИНА ДРЯНОВО, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ Д-Р ИВАН НИКОЛОВ Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 21.2.2010г. 25 НОХД No 2/2010 ГЛ.III. ПРЕСТЪПЛ-Я П-В ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Е.Г.Ж. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 22.2.2010г. Е.Г.Ж. Мотиви от 5.3.2010г. Решение № 97/27.6.2011г. по Наказателно дело 98/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 26 НОХД No 1/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.И.Б. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 23.2.2010г. 27 НОХД No 31/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Ф.В.И. Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Разпореждане от 23.2.2010г. Разпореждане № 12 от 23.02.2010 г. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 31/2010 г. по описа на Дряновски районен съд, на основание чл. 249, във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК. ВРЪЩА делото на Дряновска районна прокуратура за отстраняване на посочените в мотивите на настоящото разпореждане съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на неговия защитник. 28 НОХД No 18/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО К.И.Х. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Споразумение от 24.2.2010г. 29 Гражданско дело No 574/2007 Делби Х.С.Д. С.И.С., К.С.Д. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 26.2.2010г. 30 Гражданско дело No 9/2010 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ-СВИЩОВ Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 4.3.2010г. 31 Гражданско дело No 270/2009 Облигационни искове Р.И.П. Й.Г.Й. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 8.3.2010г. Решение № 59/7.3.2011г. по Гражданско дело 62/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 32 НОХД No 37/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.Н.Г. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 12.3.2010г. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЛИШАВА подсъдимия Д. Н. Г., със снета по-горе самоличност, от право да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 3 от НК, ЗАЧИТА за изтърпяване на това наказание времето, през което му е било отнето свидетелството за управление по административен ред. Мотиви от 19.3.2010г. 33 НАХД No 145/2009 По ЗД по пътищата А.С.С. РУ НА МВР - ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 15.3.2010г. 34 НОХД No 6/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Г.О.А. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 16.3.2010г. ОПРЕДЕЛЯ ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подсъдимия Г. О. А., роден на *** година в гр. ***, живущ в гр. ***, ***, *** гражданин, с *** образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********, по Присъда № 1114/08.10.2008 г. по НОХД № 1087/2008 г. на РС - гр. Велико ***, влязла в сила на 23.10.2008 г., Присъда № 835/20.06.2008 г. по НОХД № 741/2008 г. на РС - гр. Велико ***, влязла в сила на 18.10.2008 г., Присъда № 1286/04.11.2008 г. по НОХД № 915/2008 г. на РС - гр. Велико ***, влязла в сила на 20.11.2008 г. и по настоящата присъда, в размер на най- тежкото - ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, за изпълнение на така определеното общо наказание ПРИСПАДА времето, през което подсъдимия Г. О. А., за периода от 24.07.2009 г. до 29.01.2010 г. е изтърпял изцяло определеното общо наказание по Определение № 19 от 10.02.2009 г. по ЧНД № 1711/2008 г. на РС - гр. Велико *** в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Мотиви от 25.3.2010г. 35 НОХД No 40/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.З.С. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 18.3.2010г. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия С. З. С., със снета по-горе самоличност, от право да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 3 от НК ЗАЧИТА за изтърпяване на това наказание времето, през което му е било отнето свидетелството за управление по административен ред. 36 Гражданско дело No 218/2009 Делби М.М.С. М.А.Г. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 22.3.2010г. 37 Гражданско дело No 27/2010 Дела по Закона срещу домашното насилие М.В.А. М.К.М. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 22.3.2010г. 38 НОХД No 172/2009 Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Н.С.И. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Определение от 22.3.2010г. ПРЕКРАТЯВА производството на основание чл. 289, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК. 39 НОХД No 173/2009 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Н.С.И. Председател и докладчик: 40 Гражданско дело No 378/2009 Други дела АРИТЕКО ООД ЕВРО СТИЛ ООД Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 24.3.2010г. Решение № 119/27.4.2011г. по Гражданско дело 76/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 41 Гражданско дело No 68/2010 Развод по взаимно съгласие П.Д.Б., Р.М.Б. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 24.3.2010г. 42 Гражданско дело No 388/2009 Делби Д.С.В.Л. С.М.Д. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 25.3.2010г. 43 НОХД No 9/2010 ГЛ.V. ПРЕСТЪПЛ-Я ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.И.К. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 25.3.2010г. Мотиви от 8.4.2010г. 44 НОХД No 16/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Т.Я.Й. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 26.3.2010г. Т.Я.Й. 45 НОХД No 192/2009 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Н.С.Д. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 31.3.2010г. Мотиви от 11.4.2010г. 46 НОХД No 53/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Е.И.К. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 1.4.2010г. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия Е.И.К., със снета по-горе самоличност, от право да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 3 от НК ЗАЧИТА за изтърпяване на това наказание времето, през което му е било отнето свидетелството за управление по административен ред. Мотиви от 15.4.2010г. 47 Гражданско дело No 143/2009 Вещни искове Н.Л.К., Е.Г.К. Д.И.Д., Т.Л.Д. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 6.4.2010г. 48 Гражданско дело No 434/2009 Други дела И.Е.Д. Р.С.Ц., Н.С.Н. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 7.4.2010г. 49 НОХД No 44/2010 ГЛ.V. ПРЕСТЪПЛ-Я ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Е.Г.Ж. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 8.4.2010г. 50 Гражданско дело No 447/2008 Делби Т.Н.В., РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 9.4.2010г. 51 НОХД No 22/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.И.У. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 13.4.2010г. С.И.У. 52 Гражданско дело No 11/2004 Облигационни искове В.Д.Д. Я.Г.А., Т.Р.А., Г.Р.А. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 19.4.2010г. 53 Гражданско дело No 249/2009 Изменение на издръжка А.И.А. И.Н.А. Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Определение от 19.4.2010г. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 135 от 19.04.2010 г. 54 НОХД No 24/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.Г.К., П.Н.Г. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 20.4.2010г. Мотиви от 4.5.2010г. Решение № 132/21.10.2010г. по Наказателно дело 133/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 55 Гражданско дело No 5/2009 Вещни искове Д.И.Ц., М.Ф.Ц. Е.М.Г., Д.С.И. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 23.4.2010г. 56 НАХД No 19/2010 По ЗД по пътищата П.Е.П. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 26.4.2010г. 57 НОХД No 36/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО П.В.П. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Споразумение от 28.4.2010г. 58 НОХД No 68/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО В.Т.Т. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Споразумение от 29.4.2010г. 59 Гражданско дело No 391/2009 Издръжка М.К.Б., К.Б.Б. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 30.4.2010г. 60 НОХД No 5/2010 Гл.V. Документна измама - чл.212 /без чл.212, ал.5/, 212а НК, 212б НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ТРЯВНА, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Ч.П.Р., П.Н.П. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 3.5.2010г. Мотиви от 12.5.2010г. Решение № 138/22.11.2010г. по Наказателно дело 150/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 61 НАХД No 25/2010 По ЗД по пътищата Д.С.Д. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 3.5.2010г. НП-отменено Решение № 23 от 03.05.2010 г. 62 Гражданско дело No 408/2009 Други дела ДРЯНОВО АВТО ООД - ДРЯНОВО А.С.А. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 4.5.2010г. Решение № 26-47/25.2.2011г. по Гражданско дело 38/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 63 Гражданско дело No 333/2008 Облигационни искове ЗПК ЛЕВ ИНС АД Я.С.М. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 5.5.2010г. 64 Гражданско дело No 433/2009 Облигационни искове Г.М.М. С.Г.Ф. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 12.5.2010г. 65 Гражданско дело No 451/2009 Други дела Х.И.А., К.Д.А. Р.М.Б., И.Б.Б. Председател и докладчик: Решение № 30-57/7.3.2011г. по Гражданско дело 39/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 66 Гражданско дело No 166/2010 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето М.С.К.Н. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 12.5.2010г. 67 Гражданско дело No 167/2010 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ СЕВЛИЕВО, М.С.К.Н. Председател и докладчик: 68 Гражданско дело No 168/2010 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето М.С.К.Н. Председател и докладчик: 69 НОХД No 50/2010 ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.Р.А. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 12.5.2010г. Решение № 133/18.10.2010г. по Наказателно дело 134/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 70 Гражданско дело No 223/2009 Делби Г.Д.С., Н.Д.Б. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 13.5.2010г. 71 Гражданско дело No 127/2010 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 13.5.2010г. 72 Гражданско дело No 174/2010 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО Д.Г.В. Председател и докладчик: 73 Гражданско дело No 58/2010 Развод и недейств. на брака Н.И.А. Н.А.А. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 14.5.2010г. 74 Гражданско дело No 170/2010 Развод по взаимно съгласие С.Д.А., Е.Н.А. Председател и докладчик: В законна сила от 14.5.2010г. 75 НОХД No 28/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Г.В.Р. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 15.5.2010г. 76 НАХД No 7/2010 Административни дела М.Ц.П. ОД НА МВР ГАБРОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 17.5.2010г. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 17.05.2010 г. на РС - Дряново, постановено по НАХД № 7/2010 г., с което е отменено НП № 508 от 22.12.2009 г. на ОД на МВР Габрово. 77 НОХД No 54/2010 Гл.V. Присвояване - чл.201-208 НК /без чл.203 и чл.206, ал.4/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Ш.Е.М. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 18.5.2010г. Мотиви от 3.6.2010г. Решение № 131/25.10.2010г. по Наказателно дело 132/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 78 Гражданско дело No 182/2010 Развод по взаимно съгласие И.А.Г.Б., П.Т.Б. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 19.5.2010г. 79 НОХД No 55/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО М.Р.М. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 21.5.2010г. 80 НОХД No 79/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.Н.Г. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 21.5.2010г. 81 Гражданско дело No 164/2010 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ГАБРОВО, Р.Г. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 26.5.2010г. 82 НАХД No 34/2010 По ЗД по пътищата Н.Д.В. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 28.5.2010г. НП-потвърдено ПОТВЪРЖДАВА НП № 68/10 от 19.02.2010 г. на РУ на МВР Дряново. 83 НАХД No 41/2010 По ЗД по пътищата Б.Б.И. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: 84 НОХД No 65/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Г.И.К., Т.И.И. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Споразумение от 28.5.2010г. 85 НАХД No 75/2010 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.В.Г. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 1.6.2010г. 86 Гражданско дело No 197/2010 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 2.6.2010г. 87 Гражданско дело No 198/2010 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО Председател и докладчик: 88 НАХД No 12/2010 Административни дела И.М.С. ОД НА МВР - ГР. ГАБРОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 2.6.2010г. Оставя в сила Решение № 31 от 02.06.2010 г. на ДРС. 89 НАХД No 45/2010 По ЗД по пътищата Т.Й.Т. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: 90 НАХД No 67/2010 Административни дела Д.Д.Д. ОБЩИНА ДРЯНОВО, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ Д-Р ИВАН НИКОЛОВ Председател и докладчик: 91 Гражданско дело No 123/2009 Развод и недейств. на брака Ю.С. Ю.Ш.С. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 3.6.2010г. 92 Гражданско дело No 432/2009 Облигационни искове Г.М.М. С.Е.М. Председател и докладчик: 93 НАХД No 20/2010 По ЗД по пътищата П.Й.Й. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: 94 НОХД No 27/2010 ГЛ.IV. ПРЕСТЪПЛ-Я П-В БРАКА,СЕМЕЙСТВ.И МЛАДЕЖТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО М.Ц.Ц. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 3.6.2010г. Решение № 140/02.11.2010г. по Наказателно дело 144/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 95 НОХД No 35/2010 Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО К.Е.Г., П.П.И. Председател и докладчик: Решение № 149/11.11.2010г. по Наказателно дело 141/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО В законна сила от 11.11.2010г. 96 НАХД No 61/2010 По ЗД по пътищата Г.С.М. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: 97 НОХД No 86/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.М.И. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 4.6.2010г. Мотиви от 4.6.2010г. 98 Гражданско дело No 203/2010 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 7.6.2010г. 99 НОХД No 76/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО О.А.О. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 8.6.2010г. Решение № 106/22.7.2010г. по Наказателно дело 112/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 47 от 08.06.2010 г. постановена по НОХД № 76/2010 г. по описа на ДРС. 100 НОХД No 89/2010 ГЛ.XI. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Г.И.Г. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Споразумение от 9.6.2010г. 101 НАХД No 62/2010 По ЗД по пътищата Т.Д.Д. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 18.6.2010г. 102 НЧХД No 66/2010 НЧХД Г.М.М. Ю.О.О. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 18.6.2010г. Ю.О.О. Решение № 129/21.10.2010г. по Наказателно дело 126/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 103 Гражданско дело No 71/2010 Изменение на издръжка М.Р.Г. И.Р.Г. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 21.6.2010г. 104 Гражданско дело No 145/2010 Изменение на издръжка Ц.С.И. Г.Е.Г. Председател и докладчик: 105 Гражданско дело No 151/2010 Изменение на издръжка М.Б.И. Б.М.И. Председател и докладчик: 106 Гражданско дело No 152/2010 Развод и недейств. на брака А.Т.М. А.М. Председател и докладчик: 107 НОХД No 105/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО З.З.Б. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 28.6.2010г. Решение № 124/12.10.2010г. по Наказателно дело 120/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 108 Гражданско дело No 26/2010 Искове по СК С.Г.С. Х.Н.С., РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 1.7.2010г. 109 Гражданско дело No 98/2009 Делби П.Р.П. Н.Д.В. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 5.7.2010г. 110 Гражданско дело No 78/2010 Делби Ю.Р.С. И.К.К. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 6.7.2010г. 111 Гражданско дело No 126/2010 Изменение на издръжка Б.Б.З. Д.Н.К. Председател и докладчик: 112 Гражданско дело No 289/2010 Други дела И.П.Д. ДНСК-ГАБРОВО Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Определение от 6.7.2010г. 113 НЧХД No 47/2010 НЧХД Б.Б.З. Д.Г.П. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 6.7.2010г. Решение № 125/07.10.2010г. по Наказателно дело 138/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 114 Гражданско дело No 217/2010 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО, ДОМ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ГР. ГАБРОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 7.7.2010г. 115 НОХД No 82/2010 Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Н.И.О. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 8.7.2010г. Н.И.О. Мотиви от 20.7.2010г. 116 НОХД No 70/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Т.С.И. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 13.7.2010г. Т.С.И. 117 НЧХД No 52/2010 НЧХД М.К.В. С.И.Г. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 14.7.2010г. Мотиви от 27.7.2010г. Решение № 35/2.3.2011г. по Наказателно дело 27/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 118 Гражданско дело No 171/2010 Други дела ДРАГНЕВ И СИЕ ООД ОБЩИНСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ДРЯНОВО Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 16.7.2010г. 119 НОХД No 77/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Г.В.Г. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Споразумение от 16.7.2010г. 120 Гражданско дело No 178/2010 Издръжка Х.З.Б. З.И.Б. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 19.7.2010г. 121 НАХД No 80/2010 По ЗД по пътищата Г.И.Б. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: 122 НАХД No 83/2010 По ЗД по пътищата Я.К.Ч. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: 123 НАХД No 102/2010 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Г.С.С. Председател и докладчик: Мотиви от 21.7.2010г. 124 Гражданско дело No 202/2010 Развод и недейств. на брака Т.П.Ж. К.К.Ж. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 20.7.2010г. 125 Гражданско дело No 238/2010 Развод и недейств. на брака Р.Б.М. К.П.М. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 20.7.2010г. 126 Гражданско дело No 409/2009 Делби М.Т.М. Х.А.Х. Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Определение от 22.7.2010г. ОТМЕНЯВА определението за даване ход по същество на Гр. дело № 409/2009 г. по описа на Дряновски районен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело № 409/2009 г. по описа на ДРС на основание чл. 232 от ГПК – поради оттегляне на исковата молба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването. Определение № 279 от 22.07.2010 г. В законна сила от 6.8.2010г. 127 Гражданско дело No 255/2010 Облигационни искове А.Р.Д. В.Х.Д. Докладчик: ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело № 255/2010 г. по описа на ДРС на основание чл. 232 от ГПК – поради оттегляне на исковата молба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването. Определение № 280 от 22.07.2010 г. 128 Гражданско дело No 44/2010 Други дела П.Н.К., Н.Н.П.К. П.Р.Д. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 26.7.2010г. 129 Гражданско дело No 46/2010 Други дела Я.С.Р. Г.И.П., 130 НАХД No 87/2010 Административни дела Д.И.Д. ОБЩИНА ДРЯНОВО, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ Д-Р ИВАН НИКОЛОВ Председател и докладчик: ОТМЕНЯ Решение № 51 от 26.07.2010 г. на РС Дряново, постановено по НАХД № 87 по описа за 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42 от 27.05.2010 г. на Кмета на Община Дряново, с което на Димитър Иванов Димитров от гр. Дряново за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 3 от Наредба за реда и условията за провеждане на търговска дейност на територията на Община Дряново е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. 131 Гражданско дело No 48/2010 Облигационни искове МЕБЕКС ЕООД ЕТ ИВ91-РАЙНА ИВАНОВА Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 28.7.2010г. 132 Гражданско дело No 177/2010 Искове по КТ М.С.М. ПОЛИ ПР И М-Н ООД Председател и докладчик: 133 Гражданско дело No 185/2010 Изменение на издръжка М.Р.В. Я.Х.А. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 30.7.2010г. Решение № 203/10.12.2010г. по Гражданско дело 280/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 134 НАХД No 81/2010 По ЗД по пътищата В.М.А. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 12.8.2010г. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 12.08.2010 г. 135 НОХД No 97/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Ф.В.И. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 16.8.2010г. 136 НОХД No 69/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Ж.С.Х., Р.Р.Е., Х.Н.О. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 23.8.2010г. Ж.С.Х. Р.Р.Е. Х.Н.О. 137 НОХД No 57/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Ф.В.И. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 25.8.2010г. 138 Гражданско дело No 388/2009 Делби Д.С.В.Л. С.М.Д. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 26.8.2010г. Решение № 0/21.6.2011г. по Гражданско дело 52/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 139 Гражданско дело No 454/2009 Развод и недейств. на брака П.К.Н. Г.К.Н. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 27.8.2010г. 140 НАХД No 78/2010 По ЗД по пътищата Б.З.А. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 31.8.2010г. 141 Гражданско дело No 205/2010 Искове по КТ Т.Д.Б. ИМТЕКС-СЕЛЕКТ ЕООД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ СТОЯН СТОЯНОВ ИВАНОВ Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 3.9.2010г. В законна сила от 3.9.2010г. 142 Гражданско дело No 206/2010 Искове по КТ Н.Н.С. ИМТЕКС-СЕЛЕКТ ЕООД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ СТОЯН СТОЯНОВ ИВАНОВ Председател и докладчик: 143 Гражданско дело No 360/2010 Развод по взаимно съгласие З.И.М.Е., В.А.Е. Председател и докладчик: 144 Гражданско дело No 367/2009 Други дела М.М.С. ОБЩИНА ДРЯНОВО, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ Д-Р ИВАН НИКОЛОВ Докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Определение от 7.9.2010г. 145 Гражданско дело No 25/2010 Облиг. искове за непозволено увреждане и дела от с/у търговци ГАРАНЦИОНЕН ФОНД И.З.И., Л.И.И. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 7.9.2010г. Решение № 100/1.4.2011г. по Гражданско дело 1/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 146 Гражданско дело No 67/2010 Облигационни искове Н.Л.К., РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 8.9.2010г. 147 НОХД No 59/2010 ГЛ.II. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО М.И.М., Д.Б.А. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 9.9.2010г. Мотиви от 24.9.2010г. 148 НОХД No 135/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Р.И.Р. Председател и докладчик: Мотиви от 13.9.2010г. 149 НОХД No 133/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.Р.Х. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 10.9.2010г. 150 Гражданско дело No 211/2010 Други дела Е.К.К. ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ ООД Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 13.9.2010г. Решение № 74 от 13.09.2010 г. 151 Гражданско дело No 367/2010 Развод по взаимно съгласие И.Д.М., К.Г.М. Председател и докладчик: Решение № 75 от 13.09.2010 г. 152 НАХД No 115/2010 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО В.Н.А. Председател и докладчик: Мотиви от 28.9.2010г. Решение № 143/05.11.2010г. по Наказателно дело 154/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 153 НОХД No 95/2010 Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Й.И.П., П.Р.П. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 16.9.2010г. 154 Гражданско дело No 387/2009 Делби Н.Г.К. Ц.К.Й., ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Определение от 23.9.2010г. 155 Гражданско дело No 354/2010 Развод и недейств. на брака Д.Н.И. Е.А.И. Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Определение от 24.9.2010г. 156 Гражданско дело No 316/2010 Чл.19 ЗГР Н.Н.Д. ОБЩИНА ДРЯНОВО, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ Д-Р ИВАН НИКОЛОВ Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 27.9.2010г. Решение № 78 от 27.09.2010 г. 157 Гражданско дело No 382/2010 Развод по взаимно съгласие Г.Д.Д., К.В.Д. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 28.9.2010г. 158 Гражданско дело No 330/2010 Делби М.С.Н. Б.Д.Г. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 29.9.2010г. Решение № 79 от 29.09.2010 г. 159 НАХД No 132/2010 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.М.М. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 30.9.2010г. Мотиви от 4.10.2010г. 160 НОХД No 134/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО А.М.М. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 1.10.2010г. 161 Гражданско дело No 307/2010 Изменение на издръжка Х.И.С. Г.Р.Р. Докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Определение от 4.10.2010г. 162 Гражданско дело No 377/2010 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО М.И.Т. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 4.10.2010г. 163 Гражданско дело No 295/2010 Развод и недейств. на брака Е.П.Р. В.И.Х. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 5.10.2010г. Решение № 77 от 05.10.2010 г. 164 Гражданско дело No 411/2008 Облигационни искове М.Н.Д., Т.Н.П. ОБЩИНА ДРЯНОВО, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ Д-Р ИВАН НИКОЛОВ, 165 НОХД No 138/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Е.Т.С. Председател и докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Присъда от 13.10.2010г. Решение № 152/23.11.2010г. по Наказателно дело 173/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 166 Гражданско дело No 144/2010 Други дела Н.П.Н., Ц.П.П. Т.М.С., РОСЕН О. СТАНЕВ Определение от 14.10.2010г. 167 Гражданско дело No 209/2010 Искове по КТ Р.С.С. ЕВРО СТИЛ ООД Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 14.10.2010г. Решение № 83 от 14.10.2010 г. 168 НАХД No 114/2010 Административни дела ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ГР. ГАБРОВО Председател и докладчик: 169 НАХД No 123/2010 Административни дела В.К.М. ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ ГАБРОВО Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 18.10.2010г. 170 НАХД No 129/2010 По ЗД по пътищата С.М.К. РУ ПОЛИЦИЯ - ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 20.10.2010г. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71 от 20.10.2010 г. постановено по НАХД № 129/2010 г. по описа на Районен съд Дряново. 171 Гражданско дело No 288/2010 Други дела Й.Г.К., РОСЕН О. СТАНЕВ Определение от 27.10.2010г. 172 Гражданско дело No 59/2010 Други дела БАЛКАН УУД ООД ЕТ ИВ91-РАЙНА ИВАНОВА Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 28.10.2010г. Решение № 80 от 28.10.2010 г. 173 Гражданско дело No 60/2010 Други дела БАЛКАН УУД ООД ЕТ ИВ91-РАЙНА ИВАНОВА Председател и докладчик: Решение № 81 от 28.10.2010 г. 174 Гражданско дело No 61/2010 Други дела БАЛКАН УУД ООД ЕТ ИВ91-РАЙНА ИВАНОВА Председател и докладчик: Решение № 82 от 28.10.2010 г. 175 Гражданско дело No 399/2010 Дела по Закона срещу домашното насилие С.И.Ц. С.В.К. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 3.11.2010г. 176 Гражданско дело No 399/2010 Дела по Закона срещу домашното насилие С.И.Ц. С.В.К. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Заповед за защита от 3.11.2010г. 177 Гражданско дело No 474/2010 Дела по чл.30 от Закона на закрила на детето ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО, К.П.П. Председател и докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Решение от 3.11.2010г. 178 НАХД No 63/2010 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СЕВЛИЕВО, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Х.Н.С. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 3.11.2010г. 179 НОХД No 158/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО З.М.Д. Председател и докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Споразумение от 4.11.2010г. 180 НОХД No 160/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Х.П.П. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Споразумение от 4.11.2010г. 181 Гражданско дело No 78/2010 Делби Ю.Р.С. И.К.К. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 5.11.2010г. В законна сила от 21.11.2010г. 182 НОХД No 74/2010 Гл.V. Измама - чл.209-211 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Н.Д.Д. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 5.11.2010г. ПОТВЪРЖДАВА присъда № 82 от 05.11.2010 г. постановена по НОХД № 74/2010 г. на ДРС, на основ. чл. 338 от НПК 183 Гражданско дело No 4/2009 Делби М.П.Г., РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 8.11.2010г. 184 Гражданско дело No 70/2010 Други дела ВИК ООД - ГР. ГАБРОВО Г.С.В. Председател и докладчик: Решение № 84 от 08.11.2010 г. Решение № 18/21.2.2011г. по Гражданско дело 2/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 185 НОХД No 112/2010 Гл.XI. Отглеждане на растения и престъпл. свързани с нарк.в-ва - чл.354, 354а ал.5, 354в ал.1 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.Н.В. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 9.11.2010г. 186 НОХД No 139/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.Г.Д. Председател и докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Присъда от 9.11.2010г. 187 НОХД No 152/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.М.И. Председател и докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Присъда от 10.11.2010г. Мотиви от 10.11.2010г. ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 86 от 10.11.2010 г. постановена по НОХД № 152 по описа за 2010 година на ДРС. 188 НОХД No 85/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО И.В.Л. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 11.11.2010г. Мотиви от 22.11.2010г. 189 Гражданско дело No 306/2010 Развод по взаимно съгласие В.Г.Ч., Н.Ж.Ч. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 15.11.2010г. 190 Гражданско дело No 495/2010 Дела по чл.26 от Закона на закрила на детето С.Е.И., ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ГР. СЕВЛИЕВО Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 15.11.2010г. 191 НОХД No 90/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО М.Й.М. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 18.11.2010г. 192 НОХД No 171/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.И.Д. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 18.11.2010г. 193 НОХД No 149/2010 Гл.VI. Престъпл-я в отделни стоп. отрасли-чл.228-240 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Д.Х.В., П.П.С. Председател и докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Присъда от 22.11.2010г. Мотиви от 7.12.2010г. 194 НАХД No 96/2010 Административни дела Д.И.Д. РД АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 23.11.2010г. 195 НОХД No 131/2010 Гл.II. Средна телесна повреда - чл.129 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДРЯНОВО И.Б.Б. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 23.11.2010г. 196 НАХД No 130/2010 По ЗД по пътищата Е.М.М. РУ ПОЛИЦИЯ - ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 24.11.2010г. 197 Гражданско дело No 8/2010 Искове по СК Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 26.11.2010г. 198 НАХД No 196/2009 По ЗД по пътищата Г.П.И. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 26.11.2010г. ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 78 от 26.11.2010 г. на ДРС, постановено по НАХД № 196 от 2010 г. 199 НАХД No 113/2010 Административни дела ВАГОНЕН ЗАВОД ИНТЕРКОМ АД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ДРАГОМИР БОРИСЛАВОВ АНГЕЛОВ ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ГР. ГАБРОВО Председател и докладчик: 200 НОХД No 157/2010 Гл.IV. Неплащане на издръжка - чл.183 НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Е.А.И. Председател и докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Присъда от 29.11.2010г. 201 Гражданско дело No 481/2010 Развод по взаимно съгласие Н.К.М., А.Д.М. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 30.11.2010г. 202 НОХД No 43/2010 ГЛ.VIII. ПРЕСТЪПЛ-Я ПРОТИВ Д-ТА НА Д.ОРГ. И ОБЩ.ОРГ-ИИ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.Г.С., Д.Г.С. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Присъда от 2.12.2010г. Решение № 46/08.4.2011г. по Наказателно дело 40/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО 203 НОХД No 137/2010 ГЛ.IX. ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО К.Л.И. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Споразумение от 3.12.2010г. 204 НАХД No 162/2010 По ЗД по пътищата Х.В.П. РУ ПОЛИЦИЯ ГР. ДРЯНОВО Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 3.12.2010г. 205 НАХД No 148/2010 Административни дела Л.Т.Л. ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ ДАИ ГАБРОВО Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 6.12.2010г. 206 НОХД No 155/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Б.А.Б. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 7.12.2010г. ОТМЕНЯ изцяло присъда № 95 от 17.12.2010 г., постановена от ДРС по НОХД № 155/2010 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Дряновски районен съд. 207 НАХД No 159/2010 Чл.78а НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО С.А.А. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Решение от 7.12.2010г. 208 НОХД No 184/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО А.К.А., С.К.А., Ф.Р.М., О.Г.Т., А.Р.М. Председател и докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Споразумение от 9.12.2010г. НЕ ОДОБРЯВА внесеното споразумение по отношение на подсъдимия А.К.А.. ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 184/2010 г. по описа на ДРС в частта по отношение на обвиняемия А.К.А. и ВРЪЩА делото на прокурора, на основание чл. 382, ал. 8 от НПК. Ф.Р.М. О.Г.Т. 209 НОХД No 189/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО А.К.А. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Споразумение от 21.12.2010г. 210 НОХД No 182/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Г.И.Г. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Присъда от 23.12.2010г. Мотиви от 4.1.2011г. 211 Гражданско дело No 498/2010 Развод и недейств. на брака К.П.П. М.Р.П., ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ-СОФИЯ Председател и докладчик: ЕМИЛИЯ Х. ДИШЕВА Решение от 27.12.2010г. 212 НОХД No 191/2010 Гл.V. Кражба - чл.194-197 НК /без чл.196а НК/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО А.Р.М. Председател и докладчик: РОСЕН О. СТАНЕВ Споразумение от 27.12.2010г. 213 НОХД No 192/2010 Гл.XI. В транспорта - чл.343, ал.1 б."б", ал.3 б."а" НК РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ДРЯНОВО Н.П.П. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Споразумение от 27.12.2010г. 214 Гражданско дело No 98/2009 Делби П.Р.П. Н.Д.В. Председател и докладчик: ПЛАМЕН Н. ПОПОВ Решение от 28.12.2010г. 215 Гражданско дело No 406/2010 Чл.19 ЗГР Д.Д.Д. Председател и докладчик:
10,298,249
http://www.uard.bg/bg/news/view/498
2019-05-24T15:16:08
[ "дело182130822046", "дело182130822018", "дело182130822009", "дело182430822022", "дело 182430822002", "дело182430822010", "дело182410832001" ]
Студентка по здравен мениджмънт спечели пежо от томболата за 8 декември Студентка по здравен мениджмънт спечели голямата награда от томболата на ВУАРР в навечерието на 8 декември. Първокурсничката Цветелина Парушева се оказа късметлийката, която изтегли плика с надпис „автомобил“ и получи ключовете за ярко червено Пежо 108. „Много съм развълнувана, но всеки на мое място би се чувствал по същия начин. Ако трябва да бъда искрена, изобщо не очаквах късметът да споходи мен“, призна щастливката. Цвети е шофьор от 10 години, но няма собствен автомобил, а кара служебeн. Така, че късметът й се усмихнал точно навреме. За втора поредна година висшето училище раздаде впечатляващи награди за студентския празник. За да няма конфликт на интереси, 9-годишната Вивиан Аргилашка от учебна занималня „Талантите“ избра чрез компютър на случаен принцип имената на печелившите в присъствието на адвокат и нотариус. Всички 49 късметлии изтеглиха пореден номер, който определя реда на теглене на наградите - лек автомобил „Пежо“, три екскурзии в чужбина, четири почивки във Велинград, четири лаптопа, десет смарт часовника. По повод 26-годишнината на ВУАРР бяха раздадени и 26 стипендии, които покриват семестриалните такси в две различни учебни години. „Процедурата е абсолютно прозрачна. Миналата година беше същата и нямаше никакви възражения. Уверен съм, че в годините ще се убедите, че сте направили правилния избор, предпочитайки ВУАРР“, обърна се към първокурсниците ректорът проф. Димитър Димитров. 1. Тодор Васев – Управление на човешките ресурси 181420712018 – смарт часовник 2. Михаела Петкова – Финанси 181430522021 – смарт часовник 3. Мария Есенкова – Счетоводство и одит 182120221003 - стипендия 4. Ангел Дъндиков – Стопанско управление182220331041 - стипендия 5. Бистра Йосифова – Финанси и банково дело182130822046 - стипендия 6. Христина Дечева – Счетоводство и одит181410832001- стипендия 7. Татяна Кръстева – Финанси и банково дело182130822018 – смарт часовник 8. Мария Цветанова – Финанси и банково дело182130822009- стипендия 9. Райна Тотева – Стопанско управление 181430322042 - лаптоп 10. Светла Нанкинова – Счетоводство и одит 182120212011 - стипендия 11. Лиляна Гълъбинова–Управление на човешките ресурси 181420712009-лаптоп 12. Владимир Николов – Стопанско управление 182120321001-стипендия 13. Любен Бобев – Управление на комуникационните системи 182321211002 -стипендия 14. Павлина Александрова – Финанси и банково дело182430822022 - стипендия 15. Тихомир Енев – Финанси181420511006 – почивка във Велинград за двама 16. Иван Сотиров – Икономика на туризма 181420212003 – смарт часовник 17. Александър Ботушанов – Мениджмънт на храните и храненето 182321811015 - лаптоп 18. Диян Сандов – Стопанско управление181420312004 - стипендия 19. Владимир Стойчев – Финанси 181430522019 - стипендия 20. Василена Моллова – Управление на човешките ресурси 181420711005 стипендия 21. Иван Маринов – Финанси и банково дело 182430822002 - смарт часовник 22. Иван Шопов – Финанси 181420512013 - екскурзия в чужбина 23. Петко Петков – Икономика на туризма 181420212005 стипендия 24. Тина Мохамед – Управление на човешките ресурси 181420711002 – почивка във Велинград за двама 25. Теодора Кабамитова – Счетоводство и одит 182120211013 - стипендия 26. Надка Запрянова – Управление на проекти182120511012 – смарт часовник 27. Динко Господинов – Финанси и банково дело182430822010 – смарт часовник 28. Пламена Петрова – Счетоводство181420831001- екскурзия в чужбина 29. Таня Узунова – Мениджмънт на човешките ресурси182121311020 – почивка във Велинград за двама 30. Таня Халачева – Управление на проекти182120512002 - стипендия 31. Николай Костадинов – Управление на информационните системи 181420612006 - стипендия 32. Николинка Маринова – Счетоводство и одит182120221002 - почивка във Велинград за двама 33. София Найденова – Счетоводство и одит182120211001 - стипендия 34. Несрин Юсеинова – Мениджмънт на човешките ресурси 182121331016 - стипендия 35. Цветелина Парушева – Здравен мениджмънт182321611023 - автомобил 36. Кристиян Наков – Стопанско управление181420312011 - стипендия 37. Тодор Ганев – Мениджмънт на човешките ресурси 182121331013 - стипендия 38. Ивайло Иванов – Стопанско управление182130322006 - лаптоп 39. Теодор Тодоров – Стопанско управление със специализация „Управление на агробизнеса“182321432001 - стипендия 40. Ивелина Сарафова – Финанси и банково дело182410832001 - стипендия 41. Панайот Панайотов – Стопанско управление със специализация „Национална сигурност“182321712003 - стипендия 42. Дафинка Балабанова – Управление на човешките ресурси181420712007 стипендия 43. Гергана Мъркова – Счетоводство 181420812006 - екскурзия в чужбина 44. Николина Анастасова – Финанси 181420511007 - стипендия 45. Таня Митева – Стопанско управление 182130322007 - стипендия 46. Георги Василев – Стопанско управление 181420312005 - смартчасовник 47. Десислава Атанасова – Стопанско управление181430322023 смартчасовник 48. Пламен Неделчев – Икономика и управление на регионите със специализация „Маркетинг в публичния сектор“182121032001 - стипендия
10,309,064
http://asyan.org/potra/%D0%9E%D1%82+%D0%93.+%D0%9F.+%D1%81+%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B5%D1%81+%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD%2C+%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE+%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B8%D1%89%D1%86%D0%B0%2C+%D0%9C.+%D0%A1.+%D0%9A.%2C+%D0%95%D0%B3%D0%BD%2A+%D0%B8+%D0%A2.+%D0%9Da/main.html
2019-11-22T19:01:44
[ "дело 113", "дело 11", "дело 133", "дело 363", "дело 363", "дело 363" ]
Производството е образувано по искова молба предявена от В Производството е образувано по искова молба предявена от В. С. Т., ЕГН*, с постоянен адрес – град П., У.”П. Т.” №., област Б.град, Д. А. Т., с ЕГН: * от Г. П. с адрес посочен , като този на първата ищца, М. С. К., ЕГН* и Т. Н. К., двамата с посочен адрес – град П., У.”Р.” №., област Б.град против К. И. М., ЕГН* и О. Л. М., с ЕГН: *, с посочен адрес за призоваване град П., У.” П. К.Я.” №3, област Б.град. Предявеният иск е с посочено правно основание чл. 124 ал.1от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК, и цена на иска 2862.00 лева. В исковата молба И. твърдят, че са съсобственици заедно с ответниците на недвижим имот, находящ се в Г. П., с административен адрес Г. П. У.”П. К.Я.” № 3, като И. са собственици на ПИ 3365 (три хиляди триста шестдесет и пети, а ответниците на ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) , за които поземлени имоти е отреден по плана на Г. П. от 1988г. УПИ ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.П., одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., целия с площ на целия УПИ от 583 кв.м. Сочи се, че първите от тях двамата са собственици на основание изтекла давностно владение/съгласно обективирано в НА №61/дело№133/05.04.1978г. на П.ки районен съдия/ на дворно място, заснето по плана на Г. П. от 1971г., представляващо ПИ с пл. № 3396, в кв.44, с площ от 164 кв.м., при посочени съседи. Останалите двама ищци обосновават съществуването на правото си на собственост по силата на разпоредителна сделка извършена от първите двама ищци в тяхна полза с една втора идеална част от притежавания от тях недвижим имот, и представляващ към момента на изповядването на сделката – имот с нов пл. № с плана на Г. П. през 1988г., а именно – ПИ с пл. № 3365, в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.П., , който поземлен имот ведно с ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) , е отреден по плана на Г. П. от 1988г. в един общ УПИ ХIII(тринадесети). Твърди се още от И. , че през 1996г. в Община П. по тяхна молба е извършена процедура, въз основана на която - по регулация към ПИ с пл. № 3365 , в кв. 84 е придадено по регулация от ПИ1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) 101 кв.м., като регулационните отношения със собствениците на този имот/ответниците/ са уредени и през 1997 на основание приключилата процедура, И. са се снабдили с нотариален акт по регулация – НА № 90, том 1, дело № 208/14.03.1997г. на ПРС. Твърди се още, че първите ищци владеят имота необезпокоявано без да са го напускали и изоставили от 1978 г., а за вторите от 1994г. до настоящия момент на предявяване на иска. Правния си интерес от предявяването на иска, И. обуславят с претендираното от тях съществуване на правото на собственост, което право ответниците отричат и оспорват , позовавайки се на издадения в тяхна полза нотариален акт/ № 113, том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г., на Нотариус вписан под № 51. с район на действие ПРС/ въз основа на обстоятелствена проверка за съществуване правото на собственост върху имот ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) , в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.П. от 1988г. на Кмета на Община П., целия с площ от 583 Иска се от съда, да признае за установено по отношение на ответниците , че И. са собственици на имот с пл.№ 3365 (три хиляди триста шестдесет и пети, с площ за имота - 265 кв.м. , за който имот ведно с имот с пл. №1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) от 318 кв.м. – триста и осемнадесет кв.м. е отреден парцел ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г. П., с площ на целия УПИ от 583 кв.м., при съседи – парцел ІIХ (девети), парцел Х (десети), парцел ХI(единадесети), парцел ХII (дванадесети), парцел ХV (петнадесети) и улица, съглансо обезпечителна заповед, а съгласно скица № 524/07.04.2010г. на ОА – Г. П.: ПИ 3365/ поземлен имот три хиляди триста шестдесет и пети /, а ответника на ПИ1625/ хиляда шестстотин двадесет и пети /, за които поземлени имоти е отреден по плана на Г. П. от 1988г. УПИ ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г. П., одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., с площ на имота по скица от 583 кв.м., при съседи на имота съгласно скица № 524/07.04.2010г. на ОА – Г. П.; ОТ ИЗТОК – УПИ ХII (дванадесети /1623 и УПИ ХI(единадесети/-1624, от запад – УПИ ХV (петнадесети)-1907, от север – УПИ ІIХ (девети /-1627 и от юг - улица .”П. К.Я., и като законна последица от уважаването на предявения иск се иска отмяна на издадения на ответниците нотариален акт № 113, том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г., на Нотариус вписан под № 51. с район на действие ПРС, ведно със сторените по делото разноски. В депозирания по делото писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК , ответниците изразяват становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция. Оспорват изцяло изложените в исковата молба твърдения, като възразяват срещу твърденията И. да са съсобственици, нито собственици заедно с тях на имот с административен адрес Г. П. У.”П. К.Я.” № 3 - ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) , за който поземлен имот е отреден по плана на Г. П. от 1988г. УПИ ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.П., одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., с обща площ на целия УПИ от 583 кв.м. Твърди се, че описания от тях имот е владян още преди 1958г. от общия наследодател на първия ответник – В. М. В. – негов дядо, който придобил правото на собственост върху един декар в м. „П.” съгласно НА №4. т.1, дело №. от 1958г.Посочено, че от този момент имота се владее от наследниците на В. М. В. – И. В.ев М., починал и синът му К. И. М.. Оспорват твърденията посочени от И. и за които последните твърдят, че са обективирани в НА №61/ дело №133/05. 04.1978г. на П.ки районен съдия/, в конкретика обективирановто в този констативен НА по силата на който И. са признати за собтвеници върху имот ПИ 3996, а не на имот с пл. 3396. Изразено е становище от ответниците, че нямат роднинска връзка с И. нито са съседи по имот, като не им е известно да са извършвани отчуждителни или регулационни процедури, които да доведат до промяна на регулационния статут на притежавания от тях имот, както и че описаните в ИМ обстоятелства относно извършена процедура по регулация е извършена без тяхно знание, и без наличието на каквито и да било законови и правни предпоставки. Оспорват осъществено безпрепятствано и спокойно от И. владение с аргумент, че двамата ответници живееят в имота и за който знаят, че е тяхна собственост още преди 1958г., като се твърди, че същият никога не е бил О. собственост. В подкрепа на своите възражения ответниците подробно излагат твърдения за извършени в тяхна полза разпоредителни сделки от трети лица в хронологичен ред на тяхното осъществяване върху имот с пл. ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) , за който поземлен имот е отреден по плана на Г. П. от 1988г. УПИ ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.П., целия УПИ от 583 кв.м., в които имотът владян от ответниците е описан с неговия статут и характеристики при действието на различните планове на населеното място, и за който период от време се твърди, че същите непрекъснато са владели имота, което владение е продължило и след настъпването на смъртта на бащата на първия ответник , и сключването на брак между двамата ответници от около преди 30 г., което фактическо състояние продължило и към настоящия момент. Посочват, че предвид обстоятелството, че осъществяваното от тях владение през тези 30 г. не е било оспорвано от останалите техни съсобственици, вероятно се има предвид техни праводатели по - горе посочените сделки, ответниците се снабдили с НА по обстоятелствена проверка / № 113, том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г., на Нотариус вписан под № 51. с район на действие ПРС, с който били признати за собственици по давностно владение върху процесния имот с общ площ от 583.кв.м. Същевременно обаче ответниците излагат съображения за знание , че през 1978г. първата ищца В. Т. имала документ за техния имот, като се сочи, че по-късно от нейна страна започнали претенции за съществуване на правото й на собственост върху 164 кв.м. от лицевата част на имота, собственост на ответниците. Признават, че водената процедура по регулация е незаконосъобразна и нищожна , и че с незаконната претенция на посочената ищца, имотът им е останал без достъп до улица – изход за дома им. Оспорват да са получили каквато и да е сума за уреждане на регулационни сметки от И.. Ответниците изразяват становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.Оспорват изцяло изложените в исковата молба твърдения, като възразяват срещу твърденията И. да са съсобственици, нито собственици заедно с тях на имот с административен адрес Г. П. У.”П. К.Я.” № 3 - ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) , за който поземлен имот е отреден по плана на Г. П. от 1988г. УПИ ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.П., одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., с обща площ на целия УПИ от 583 кв.м.Твърди се, че описания от тях имот е владян още преди 1958г. от общия наследодател на първия ответник – В. М. В. – негов дядо, и закойто се твърди,че е придобил правото на собственост върху един декар в м. „П.” съгласно НА №4. т.1, дело №. от 1958г.Посочено, че че от този момент имота се владее от наследниците н аВ. М. В. – И. В.ев М., починал и синът му К. И. М.. Опспорват твърденията посочени от И. и за които последните твърдят, че са обективирани в НА №61/дело№133/05.04.1978г. на П.ки районен съдия/, конкретно се твърди,че с този констатитевн НА И. са признати за собтвеници върху ПИ 3996, ане на имот с пл. 3396. извършена процедура по регулация е извършена без тяхо знание, и без наличието н акаквито и да било законови и правни предпоставки. Оспорват осъществено В с.з. И., редовно призовани, лично се явяват и с упълномощени процесуални предствители, които поддържат иска. Ответниците, редовно призовани, се явява само О. М., с процесуален представител и за двамата адвокат Б.. Поддържат изложеното в депозитрания отговор, като ангажират доказателства в подкрепа на своите възражения. В хода на производството освен допуснатите писмени доказателства , назначена съдебнотехническа експертиза, са допуснати и събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите – П.П., С. Б., В. А., И.Т., К. Т., Б. С.Т. , И. А.А., С.А., Б. Г.. А.. Съдът, след като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Приложен е по делото от И. нотариален акт № 65, том първи, дело 113/1952г., видно от който дядото на ищцата В. Т. - Г.А. Г. , земеделец от Г. П. продава на дъщеря си А.С.В./последната майка на ищцата/, недвижим имот, находящ се в землището на Г. П. и представляващ нива от един декар в местността „В.п.”, при съседи А. Г.а П., Д. А. Т. , А. Г. и С. Н. Г.Установява се от заключението по изслушаната експертиза, че през месец май 1955г. е завършен и приет служебно КП на Г. П., в.т.ч. и на цитираната местност /В.п./ , като процесния имот, подробно описан в НА 65/1952г. е отразен с пл. № 1179 на А. С. В. по разписен лист, при граници и съседи имот 2172 на Д. А.Т. , имот 2171 на Община, имот 1178 на С.Д., имот 1181 на А. А. М., имот 1180 на Г.П., имот2170 на В. и К.П.. Видно от обективираното в нотариален акт № 4, том първи, дело 11/1958г., на наследодателят на първия ответник В. М. В. /съгласно удостоверение за наследници /вж. л. 58 и 59/ по занятие земеделец е признато правото на собственост по земеустрояване и на основание ПМС от 26.08.1954г. върху недвижим имот, находящ се в землището на Г. П. и представляващ един декар в местността „П.” при съседи: Д. А., Г.П. и път. При даденото описание на имотите в горецитираните нотариални актове, се установява, че двата имота притежание на наследодателите на страните – Г. А. Г. и В. М. В., са били в една и съща местност/П./, с общ съсед – имот на Д. А.. От събраните по делото писмени доказателства и заключението по назначената съдебно техническата експертиза при проследяване регулационите промени на процесния имот, се установява, че с одобряването на регулационен план на Г. П. /със Заповед № 784/м.февруари/ 1958г./ е образуван парцел X III, кв.44 отреден за индивидуално жилищно строителство за имот 1179 на А.С.В.. Със същия план имот № 2170 на В. и К.П. е отреден на части, като половината от същия остава извън регулация, друга част от попада под улица, и три части пак от него попадат като придаваеми към парцели : XIV за имот 1179, XIII за имот 1179, XII за имот 1180. През 1971г. за Г. П. е бил изготвен и одобрен нов регулационен план при запазена парцелна конфигурация и отреждане според предходния план, според заключението на в.л.Експертът посочва, че върху оригиналния план е нанесено и се вижда допълване на кадастралния план на новата линия за образуване на нов имот 3996. За същия имот в хронологичен ред при проследяване регулационния статут в.л. посочва, че по искане на А. Г.а В. е открита процедура за поправка на кадастрален план за пропусната стара граница в действащия план от 1971г. , в имот 1179. Изготвен е технически акт от 26.05.1977г. със скица /приложение 3/, като със Заповед № 916/19.07.1977г. е одобрено изменение на КП с нов имот 3996, за който е издадена скица №428/17.11.1977г. и същия е записан на А. В.. Правото си на собственост върху посочения имот 3996 ищцата В.Т. удостоверява със издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт № 61, том първи, дело 133/1978г. на П.ки районен съдия, представляващ дворно място в чертата на гр. П., в кв. 44, целия от 164 кв.м.. Видно от обективираната в нотариален акт № 103, том втори, дело 363/1977г. сделка , Г.В.В. със съгласието на съпругата си Е.В. дарява своя племеник К.И.М. с притежаваните от него - една втора идеална част от недвижим имот , представляващ дворно място имот с пл. № 1179, в кв. 44 по плана на гр. П., целият от 422 кв.м. и за които ведно с имот с пл. № 3901, се отрежда в съсобственост парцел XIII, целият от 1215 кв.м. С нотариален акт № 104, том втори, дело 363/1977г. З.И.В. – Х. със съгласието на съпруга си Х.И.В. даряват на синът си В.Х.В., собствените си една четвърт идеална част от недвижим имот , представляващ дворно място имот с пл. № 1179, в кв. 44 по плана на гр. П., целият от 422 кв.м., и за които ведно с имот с пл. № 3901, се отрежда в съсобственост парцел XIII, целият от 1215 кв.м., а по силата на нотариален акт № 105, том втори, дело 363/1977г.същите лица даряват и останалите една четвърт идеални части от същия имот на своя внук И.А.А. Във връзка с регулационния статут на процесния имот вещото лице посочва, че със Заповед № 526/16.05.1988г. на Председател на Комисия по ТСУС е одобрен КРЗП на кв. „Антон Попов , в района на който попадат процесните имоти . С констативен акт от 28.05.1989г. /л.257/ по искане на В.Т. - вх. № 94ТСУС – 105/30.01.1989г. е започнала процедура за допълване на КП, одобрен със заповед № 526/16.05.1988г.на самостоятелен имот в границите на имот 1625, като експертът сочи, че допълването е одобрено със заповед № 795а/11.09.1989г. , с която е образуван нов имот с 3365 в границите на имот 1625/приложение 4/ , по силата на цитираната заповед е извършено преотреждане на парцел XIII за имоти с номера 1625 и 3365. По силата на извършена разпоредителна сделка първата от ищците В.Т. със съгласието на съпруга си Д.Т., втория ответник продава на третата ищца една втора идеална част от собствения си имот, с пл. № 3365, целият от 164 кв.м. , за който ведно с имот с пл. № 1625 е отреден парцел XIII в кв.84 по плана на гр. П., съгласно обективираното в нотариален акт № 13, том.втори, дело № 332/1994г. Видно от приложената по делото административна преписка от Община П. по искане на двете ищци с молба с вх. №94-00-2682/27.09.1996г., комисия по чл. 265 ал.1 и ал.2 от ЗТСУ и чл.279 ал.1 и ал.2 от ППЗТСУ е извършила оценка на придаваемите части от имот 1625 към 3365, като в протокол от 04.11.1996г./л.245/ е възприето и обективирано заключението на същата, че за уравняване на дяловете на съсобствениците на парцел XIII, собствениците на имот с пл. № 3365,/ посочено двете ищци/ следва да заплатят сумата от 50 000 лева на съсобствениците на имот с пл. № 1625 за придадените 101 кв.м.Видно от приходна квитанция № 0103040/17.01.1997г./л.250/ ищците са внесли в касата на Община П. определената сума, за която по делото са налице данни , че към настоящия момент е в наличност по сметката на Община П., който протокол е обявен на заинтересованите страни, и по делото не са налице данни за неговото обжалване.Не се доказа и оспореното от ответниците връчване на същия протокол, в този смисъл са събрани писмени доказателства за редовно оформен отказ на същите при получаването от служител на Общината/л.249/, както и показанията на свид. Бурсуклиева. С писмо № 94-00-213/14.02.1997г. на Кмета на Община П. до Нотариуса при РС, е приложена молбата на ищците за издаване на нотариален акт за придаваем имот по дворищна регулация, съгласно чл.279 ал.2 от ППЗТСУ, на основание чл.31 ал.1 от ЗТСУ, видно от съдържанието на същото писмо е посочено, че регулационните сметки са уредени, съгласно нотариално заверено съгласие между заинтересованите страни, като е заплатено дължимото обезщетение от собствениците на имот 3365/ищци по делото/. Въз основа на представените документи от Община П., П.ки районен съдия след като се е уверил, че са налице предпоставките на чл.134 ал.2 от ЗТСУ , съгласно която разпоредба за недвижими имоти, придадени по дворищнорегулационния план към парцели на други физически лица, и за частите в мястото на образуван по регулация общ парцел нотариусът издава нотариален акт, след като условията за заемане на имота са изпълнени, е съставил нотариален акт № 90,том първи, дело № 208/1997г., и с който ищците В.Т. и М.К. са признати за собственици по регулация на недвижим имот, представляващ място с площ от 101 кв.м., което се взима от имот с пл. № 1625, кв. 84 и се придава към собствения на ищците имот с пл. № 3365, и за които два имота съвместно се отрежда парцел X III по плана на гр. П., целия парцел с обща площ от 530 кв.м. По делото по искане на страните са приложени подадени от тях данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот , като видно за ищците от декларация с №1748/13.07.2010г.,същите са декларирали имот в парцел XIII , същият имот ищците В.Т. и М.К. са декларирали и през 1998г., като земя от по 132 кв. м. , за всяка от тях находяща се в имот с пл.1625. Имот с пл.1625 от 211 кв.м. е деклариран и от ответника К. М. през 1998 г. /л/181/ . Установи се от приложеното по делото съдебно решение №136/05.07.1984г. на ПРС, че към 1984г. ищцата по делото В.Т. е водила производство с правно основание чл. 32 от ЗС срещу ответника К. М. и останалите съсобственици относно разпределение на ползването на парцел XIII, в кв.44, отреден за имот с номер 3996,с площ от 164 кв.м. собственост на ищцата и имот с пл. Номер 1179, собственост на ответниците.В мотивите на същото решение съдът е формирал извода предвид обстоятелството, че не е извършено обезщетяване на съсобствениците към онзи момент за изравняване на дяловете начина на ползване и разпределение е следвало да се извърши по имотни граници. В хода на производството по делото, съдът е изискал и е била представена нотариалната преписка на нотариус Фани Шутова по нот.д.№100/2010 година, от която става ясно, че ответниците са подали писмена молба до посочения нотариус, с оглед “извършването на обстоятелствена проверка и признаването на правото на собственост на основание давностно владение върху УПИ XIII – 1625, в кв.84 по действащия план на гр. П., с площ на имота 583 кв.м. В молбата е посочено, че молителите владеят посочените имоти лично, непрекъснато и безспорно повече от 10 години.В рамките на нотариалното производство са разпитани трима свидетели/двама от тях свид. И.М.Т. и К. Б. Т., разпитани и в хода на настоящото производство/, които са установили преждепосоченото, с оглед на което и това производство е финализирано с издаването на нот.акт № 113 , т. 1, д. №100/09.06.2010 година, с който ответниците К.И.М. и О.Л. М.а , са били признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот - УПИ XIII – 1625, в кв.84 по действащия план на гр. П., с площ на имота 583 кв.м. С оглед установените от съставения протокол по цитираното нотариално дело от разпита на тримата свидетели данни за осъществявано необезпокоявано несъмненно и явно владение на процесния имот от страна на ответниците в продължение на десет години/макар и не посочен началния момент на изтеклата придобивната давност/, по делото са ангажирани доказателства, видно от които се установяват данни обосноваващи противоположния извод, а именно, че осъществяваното от тях владение е било оспорвано от страна на ищците в настоящото производство, което обективно състояние според ищците наложило необходимостта последните да потърсят съдействие от РПУ-П. , в който смисъл е подадена жалба/16.112010г./ след образуване на съдебното производство /л/118/ относно премахната ограда от страна на ответниците разделяща имотите за които е отреден УПИ XIII. Изложените дотук обстоятелства от фактическа страна на спора изведени от събраните писмени доказателства формират извода , че при отреждането на УПИ XIII за имот с пл. номер 1625, собственост на ответниците и имот с пл.номер 3365, собственост на ищците, двата имота са в непосредствено съседство, което фактическо положение се установява и от събраните по делото гласни доказателства. В тази връзка изведените данни от показанията на свидетелите Б.Г., И.А., и С.А., както и водените двама свидетели от страна на ответниците са безпротиворечиви относно осъществявано от ответниците владение на имот с пл. номер 1625, което владение започнало още през 1952г., когато бащата на ответника К. М. направил в имот с пл. 1179 къща, в който дом е отгледан и ответника, където по настоящем живее и със съпругата си О. М.а, както и осъществявано владение от ищците по делото на имот с пл. 3996, към настоящия момент 3365, конкретно владение върху 164 кв.м. от ищцата В.Т. върху имот с пл. номер 3996, което не се е оспорвало от ответниците. При извършения анализ на показанията на свид.Б.Г., дадени в логическа последователност, правдивост и непротиворечивост на възприетото от същия , преценени от съда при тяхното съпоставяне с установеното от събраните писмени доказателства, се установява действителното фактическо положение за процесния имот при неговата регулационна промяна и съществуване правото на съсобственост между страните.Свидетелят Г. посочва, че през 1952г., заедно със семейството си майка му А. С. В. и първата ищца В.Т., тъй като М.К. не е била родена, отишли да живеят в нивата, продадена от неговия дядо на майка му, като след настъпили регулационни промени, част от същата нива останала на юг от пътя , а друга част на север, и за която част свидетеля посочва, че спорят ищците и ответниците, установено и от писмените доказателства и експертиза по делото, или - имот 3996. Описанието, което дава този свидетел на имота изцяло кореспондира с показанията на останалите свидетели, а именно, че частта която се владее и ползва от първата ищца В.Т. още през 1978г. се намира желязна ламаринена конструкция /малък склад/, ползвана от ищците орех, движимости и недвижимости които се намират в лицевата част на имота,която се ползва от ищците, а в дъното на същия имот е къщата на К. М., като ответниците преминавали през1.5 кв.м пътека за своята част от имота. Безспорни са показанията на всички свидетели за това, че двата имота винаги са били преградени с ограда, което фактическо състояние е съществувало и през 1989г. обективирано в писменото доказателство/л.257/, и промяна на което фактическо положение е премахването на оградата от страна на ответниците през 2010г. , след като същите се снабдили с констативен акт по обстоятелствена проверка. Съдът не кредитира показанията на свидетелите И.Т. и К. Т., в останалта част извън упоменатото по-горе, свид. Т. разпитан в хода на нотариалното производство и в настоящото пропизводство дава противоречиви показания досежно знание за съществуващ спор между страните , не без значение е и неговата евентуална заинтересованост от изхода на делото предвид роднинската му връзка, /зет на ответницата/ . В съдебно заседание, същият свидетел избирателно дава описание на имота, като показанията му за съществуващата ограда между имота на ищците и ответниците са колебливи, както и единствено този свидетел изразява незнание за предишни намерения и проведени разговори между страните за евентуално застрояване на имота, факт за който свидетелства всички разпитани по делото свидетели – в т.ч. свид. А. и В.В., роднини на ответницие, и според техните показания съсобственици на имот с пл. номер 1625, заедно с ответниците по делото. Свидетелят В.В. посочва, че е съсобственик с ответниците на имот с пл. 1625, както и „....че след регулацията имотът им е останал наполовина ...””, „Когато мина регулацията имота беше на четирима, на мене, на И.А., на К. и на брат му В. М., това беше, даже и сега е така. Тогава се отне част от имота и премина във владение на В.Т.....”, „..и преди да мине улицата пак бяхме граничещи имоти, бяхме югозападна граница и след като премина пътя – пак сме в съседство...” Видно от тези показания, както и от водения между страните спор за разпределение на ползването, по реда на чл.32 от ЗС на парцел XIII, в кв.44, отреден за имот с номер 3996,с площ от 164 кв.м. собственост на ищцата и имот с пл. Номер 1179, собственост на ответниците, се опровергават възраженията на ответниците, че никога не са били дори в съседство с ищците по делото. Нещо повече видно от записаното в мотивите на съдебния акт решение №136/05.07.1984г. на ПРС, към 1984година, е че ответниците по това дело, в това число и настоящите ответници не са оспорвали собствеността на В.Т. върху 164 кв.м. на имот 3996. Без правно значение и относимост към крайния извод по настоящия спор, са данните изведени от покзанията на свид. И.А. и В.В. относно съществуване на правото им на съсобственост с ответника К. М. върху имот с пл. номер 1625, за последните възникнала по силат ана разпоредителни сделки, които се посочват и от ответниците в писмения отговор.
10,312,522
http://troyan.court-bg.org/img/File/2014/IVANOVA/GD24.13.OBEZ.htm
2018-01-17T18:18:10
[ "дело 24", "дело 313", "дело 313", "дело 313", "дело 313", "дело 313", "дело 313", "дело 34155", "дело 313" ]
Решение по Гражданско дело 24/2013г. 10.03.2014 година, гр.Троян Троянски районен съд, в открито заседание, на 10.02.2014 /десети февруари две хиляди и четиринадесета/ година в следния състав: при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№24 по описа за 2013г. на ТРС, за да се произнесе, съобрази следното: Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС. В исковата си молба до съда, ищецът - Кооперация „ТРОЯНСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА„ твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Троян, ул. „Дрянска чешма” № 1, Община Троян, Ловешка област, съставляващ по КККР на гр.Троян, одобрен със Заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София имот с идентификатор 73198.505.93, целият от 1312 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи: имоти с № 73198.505.95; № 73198.505.535, № 73198.505.117, № 73198.505.534, № 73198.505.92, № 73198.505.94, 73198.505.96. Твърди, че ответниците В.Т.В. и Й.Т.П. имат изградени постройки и поставена метална врата, които пречат на ищцовата кооперация да обслужва ресторанта, който се намира в тяхната сграда, тъй като точно откъм запад са складовите им помещения. От друга страна кооперацията желае да си огради имота, но към настоящия момент това е невъзможно, тъй като постройките на ответниците според ищеца са незаконно построени и същите възпрепятстват това. Молят съда да признае по отношение на ответниците В.Т.В. и Й.Т.П., че са собственици на процесния имот, като последните да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и да предадат владението на 150 кв.м., попадащи в западна част на подробно описания в исковата молба имот, както и да премахнат извършените от тях незаконно построения строеж което представлява: две паянтови постройки и метална врата, с която част от дворното място е преградено. Претендират за разноски. В предвидения срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът В.Т.В., чрез пълномощникът си адв. А. е депозирал писмен отговор, в който изразява становището си по допустимостта и основателността на исковете. Счита същите за допустими, но неоснователни. Прави възражение за нищожност на приложения от ищцовата кооперация Договор от 26.09.2007 година, находящ се на л. 8, 9 и 10 от делото по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради липса на съгласие, като се позовава на чл. 38 и чл. 39 от ЗОС. Прави доказателствени искания. Вторият ответник по делото Й.Т.П. в предвидения срок по чл. 131 от ГПК не ангажира доказателства и не представя отговор. В съдебно заседание ищцовата кооперация се представлява от упълномощен защитник в лицето на адв.С.С. от ЛАК, поддържа предявените искове на посочените основания и съобразно изменението по реда на чл.214 от ГПК, като излага подробни аргументи по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. Ответникът В.В., редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник – адв.В.А. ***, който моли предявените искове като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени, като излага аргументи по съществото на спора. В предвидения от съда срок за представяне на писмени бележки, такива не са постъпили. Ответницата Й.П. редовно призована не се явява и не се представлява. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Л.Н.Д., Д.Х.Б., В.Х.Н., С.М.Л., М.М.Д. И М.М.М. и СТЕ с вещо лице инж.В.П., по която е изготвено основно и четири допълнителни заключения. На основание чл. 214 от ГПК, след изготвяне на заключението на вещото лице, по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на петитума на предявения иск в частта, с която се претендира осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на 112 кв.м., а не както е заявено с ИМ на 150 кв.м., които 112 кв.м. попадат в западната част на описания имот и „са отразени в скиците на двете допълнителни заключения на в.л. П. с букви: К, Л, М, Н, О, П, Р., които да бъдат неразделна част от решението на съда, както и да премахнат извършеното от тях незаконно строителство в тази част на имота, представляващо две паянтови постройки и метална врата, с която е преградено част от дворното място,ведно с всички законни последици.”. От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Ищеца се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Троян, ул.Дрянска чешма №1, съставляващ по КККР на гр.Троян, Одобрена със заповед №РД-18-11/20.04.2007г. на ИД на АГКК-София имот с идентификатор №73198.505.93, целият с площ от 1312 кв.м., при съседи: имот№73198.505.95;№73198.505.535;073198.505.117;№73198.5058.534;№73198.50.92; №173198.505.94; №73198.505.96, за който е издаден констативен нотариален акт за собственост на недв.имот №13, том.7, рег.№7798 издаден по нот.дело №1107/2007г. на нотариус М.Гладкова, с район на действие РС-Троян. При съставяне на констативния нот.акт е отразено, че са представени различни нот.актове, в това число и Договор от 26.09.2007г. между Община Троян, представлявана от кмета инж.Дилян Енкин и Кооперация „Троянска популярна банка”, Протокол-опис от същата дата и Решение №230 от 04.01.2002г. , постановено по АК.д№79/2002година. От съдържанието на представения на л.8 от делото Договор от 26.09.2007г. между Община Троян, представлявана от кмета инж.Дилян Енкин и Кооперация „Троянска популярна банка” със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.В. Левски №3, представлявана от председателя на управителния съвет Митко Мошеков се установява, че страните са сключили настоящия договор, като от преамбюла на същия е видно, че Троянска популярна банка е регистрирана като фирма в ЛОС на 10.01.1915г., но по силата на 218-то Постановление на МС и ЦК на БКП на 02.03.1951г.за преустройство на банковата система е посочено, че за нуждите на спестовните каси се предават сградите на популярните банки в посочени градове, включително и в гр.Троян. Били са издадени в тази връзка през 1966г.,1968г., и1986г. Актове за държавна собственост. След отписването им от актовите книги за Държавна собственост, през 1997г. е съставен АКТ за Общинска собственост. От представения по делото препис от Решение №230 от 04.01.2002г. , влязло в законна сила на 22.01.2003г. по адм.х.д.№79/2002г., ЛОС е видно, че се връща на Кооперация „Троянска популярна банка”-Троян партерен етаж от четириетажна масивна сграда, представляваща р-т”България” и дворно място от около 1050 кв.м., като изрично е посочено по отношение на дворното място, че възстановява собствеността на 1050кв.м. при условията на чл.4 от Наредбата за условията и реда за връщане на кооперация и кооперативни съюзи на тяхното иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944г. безвъзмездно, а по отношение на сградата – при условията на чл.5 от същата Наредба. В Раздел 1 от Договора е посочено, че Община Троян, прехвърля на Кооперацията съгласно чл.4 и 5 от Наредбата ПИ с кад.№73198.505.535 с площ от 116 кв.м. и ПИ с кад.№ 73198.505.93 с площ от 1312 кв.м., като в ал.2 от Договора е посочено, че „в подлежащото на връщане имущество по ал.1 са извършени подобрения върху земята”, описани в т.1 и т.2 на цитирания текст, които съгласно чл.2 от Раздел 2 на Договора се установява, че са платени при подписването на същия. За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието в кумулативна даденост на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота; имотът да се намира във владение на ответника, в настоящата хипотеза на ответниците и последните да го държат без правно основание, като по отношение на иска по чл.109 от ЗС, ищецът следва да установи, че ответниците им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху имота. От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че наследодателят на ответниците Т.В.Т. е бил собственик на дворно място , обозначено от В.Л. по букви А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,И в представеното към заключение вх.№2320 от 04.04.2013г. на ТРС Приложение "А" с отразена площ от 130кв.м. представлява част от имот с пл.№ 1683 по кадастралния план, одобрен със Заповед № 325/20.06.1980г. Според експерта, „…така описаното дворно място се явява придаваемо от имот с пл.№ 1683 по кадастралния план към парцел II в кв.76 по регулационния план. Придаваемото място е отчуждено и актувано като общинско(държавно) с акт № 1941/14.05.1986г., издаден на основание заповед № 115/03.06.1985г. на председателя на обнс-Троян. След отчуждаване на придаваемото място от имот с пл.№ 1683 по кадастралния план към парцел II в кв.76, е съборена и къщата на ответника, която се е намирала в това място…”, като в цитираното приложение „А” е отбелязаната с надпис "отчуждена сграда 40кв.м.”….” Според инж.П., тези „…130кв.м. от източната част на имот с пл. № 1683 по кадастралния план, собственост на Т.В.Т.(наследодател на ответниците), в които се намират процесиите 112кв.м., се явяват придаваемо място от имот с пл.№ 1683 към парцел II в кв.7б, по действащия регулационен план, отреден за "За ресторант и ДСК". От дадените в проведеното на 14.11.2013г. с.з. обяснения /Протокол от с.з./, вещото лице категорично заявява, че имота на ищците представлява „…дворище от 1050 кв.м. по нотариален акт № 66/1934 година. Въз основа на този акт в край на краищата имота е реституиран с Решение № 230 по гр.а.х.д.№ 79/2002 година на ЛОС и там е реституиран точно този имот по нотариалния акт. Реституирания имот е идентичен на имота по Нотариален акт № 66/1934 година, където имота е описан като дворище от около 1050 кв.м., описан със своите граници: ул. „Ангел Кънчев”, Площад, от другата страна – старото корито - дол…..”. Според представеното по делото трето допълнително заключение на вещото лице – л.135 се установява, че „ …. Имотите, които Община Троян е предала на кооперацията с договор от 26.09.2007г. и Протокол-опис от същата дата, представляват поземлени имоти идентификатори и площи по КККР: 73198.505.535 с площ 116кв.м. и 73198.505.93 с площ 1312кв.м. Имота на кооперацията по нотариален акт № 66, т. 2, рег.1099, дело 313 от 1934г. се намира кв.39- по плана от 1928г., за който са отредени парцели IV-5 и VII -5, които съставляват едно дворище около 1050кв.м., което в кадастъра от 1928г. е обозначено с номер -5-, при съседи ул."Ангел Кънчев", Площад и дол в приложената скица площта от 1050кв.м. е повдигната с оранжев цвят. Така описаният по нотариален акт № 66, т. 2, рег.1099, дело 313 от 1934г. имот на Кооперацията, видно от приложената скица, не отговаря по площ на имотите, които Община Троян е предала на кооперацията с договор от 2б.09.2007г. и Протокол-опис от същата дата, представляващи поземлени имоти с идентификатори и площи по КККР 73198.505.535(116кв.м.) и 73198.505,93(1312кв.м.). Възстановеният с решение № 230 по гр.а.х.дело № 79/2002г. на ЛОС имот на Кооперацията изцяло отговаря по площ на имота на кооперацията по нотариален акт № 66, т.2, рег.1099, дело 313 от 1934г., находящ се в кв.39- по плана от 1928г,, за който са отредени парцели IV-5 и VII -5, съставляващи едно дворище около 1050кв.м., което в кадастъра от 1928г. е обозначено с номер -5-, при съседи ул."Ангел Кънчев", Площад и дол, но не отговаря по площ на имотите, които Община Троян е предала на кооперацията с договор от 26.09.2007г. и Протокол-опис от същата дата, представляващи поземлени имоти с идентификатори и площи по КККР 73198.505.535 (116кв.м ) и 73198.. 505 . 93 (1312кв .м. ). В приложената скица комбинирано са нанесени имота на кооперацията в размерите, в които е възстановен с решение № 230 по гр.а.х.дело № 79/2002г. на ЛОС(с оранжев цвят площта от 1050кв.м.) и предадените на кооперацията, съгласно договор с Община Троян от 2б.09.2007г. и Протокол-опис от същата дата, поземлени имоти с идентификатори и площи по КККР 73198.505.535(116кв.м.) и 73198.505.93(1312кв.м.), на които ясно личат повдигнатите в сиво части, попадащи извън възстановения имот(оранжевият). На поставения към експерта въпрос: „Какво е основанието за изменението на кадастралния план със заповед № 939 от 16.12.2003г. на Кмета на Община Троян и каква обща площ земя се записва на кооперацията, колко сгради и с каква площ са записани на кооперацията?” експерта е категоричен, че: ”…..Основанието за изменението на кадастралния план със заповед № 939 от 16.12.2003г. на Кмета на Община Троян е Решение № 230 по гр.а.х.дело № 79/04.12.2002г. на ЛОС, с което е възстановен имота на кооперацията по нотариален акт № 66, т. 2, рег.1099, дело 313 от 1934г., находящ се кв.39- по плана от 1928г., за който са отредени парцели IV-5 и VII -5. Възстановеният имот съставлява едно цяло дворище около 1050кв.м., което в кадастъра от 1928г. е обозначено с номер -5-, при съседи ул."Ангел Кънчев", площад и дол (в приложената скица площта от 1050кв.м. е повдигната с оранжев цвят)….”. Тъй като "дворището" отдавна не съществува реално, поради извършеното през годините строителство и благоустрояване, при извършеното попълване на кадастралния план е било невъзможно да бъде отразен имота на кооперацията, съставляващ едно дворище около 1050кв.м., така както е описан в нотариален акт № 66, т.2, рег.1099, дело 313 от 1934г., находящ се кв.39- по плана от 1928г., за който са отредени парцели IV-5 и VII -5, поради което, в Акта за непълноти и грешки е отбелязано, че се попълва нов имот с кад.№ 4223, целият застроен, с площ от 1082кв.м., която площ е разпределена както следва: „За Община Троян 330/1082 ид.ч. с док. за собств. АОС № 56/19.08.1997г.; За Кооп."Троянска популярна банка" 720/1082 ид.ч. Реш.№ 230 от 04.12.2002г.; За "Електоразпределение" ЕАД-Плевен 32/1082 ид.ч. с док.за собств. АДС № 2469/95г., като според експерта, в новозаснетия имот с кад.№ 4222, който е извън границите на имота по н.а.66/1934г. (на запад от него), и в който се намират процесиите 112кв.м., на основание Реш. № 230 по гр.а.х.дело № 79/2002г. на ЛОС, е записан частично също на името на Кооп."Троянска популярна банка". В заключение, експерта е категоричен, че общата площ земя, записана на Кооперацията при така попълнения кадастър е колкото възстановената с Реш. № 230 по гр.а.х.дело № 79/2002г. на ЛОС, но „….нейното местоположение не съответства на мястото на имота на кооперацията по нотариален акт № 66, т. 2, рег.1099, дело 313 от 1934г., находящ се кв.39- по плана от 1928г., за който са отредени парцели IV-5 и VII -5, съставляващ едно цяло дворище около 1050кв.м., което в кадастъра от 1928г. е обозначено с номер -5-, при съседи ул."Ангел Кънчев", Площад и дол в приложената скица площта от 1050кв.м. е повдигната с оранжев цвят. От представеното четвърто допълнително заключение с вх.№642 от 30.01.2014г. на ТРС се установява, че:„…. приложената към него СКИЦА №1 е съобразена с плана на гр.Троян, одобрен със зап.№ 3133/29.11.1928г. и отразява парцел III, отреден за имот с номер "-4-"(на ответника) и парцели IV,VII(на ищеца), отредени за имот с номер "-5-" в кв.39А.; - СКИЦА №2, е съобразена с плана на гр.Троян, одобрен със зап.№ 1404/13.06.1966г.(зелен цвят), в която е нанесен имота на ответника пл.№ 1582 (зелен цвят) с площ от 412кв.м. и имота на ищеца пл.№ 1583(зелен цвят) с площ от 979кв.м. по кадастралния план, като за имота на ищеца е отреден УПИ I в кв.78 с площ 1560кв.м., а за имота на ответника съсобствения парцел V-1580,1582 с площ 319кв.м., като в разписния лист към плана имот с пл.№ 1583 е записан на "ДСК, ГТП"Здрава храна", хотел", а имот с пл.№ 1582 е записан на "Тодор В.. Топалски"(л.I60 от делото). - СКИЦА №2А, е съобразена с ИЗМЕНЕНИЯ план на гр.Троян, одобрен със зап.№ 1404/13.06.1966г.(зелен цвят), в който е нанесен имота на ответника пл.№ 1582(зелен цвят) с площ от 412кв.м. и имота на ищеца пл.№ 1583 (зелен цвят) с площ от 979кв.м. по кадастралния план, като за имота на ищеца след измененията е отреден УПИ IX, отреден за " Ресторант-градина, хотел и ДСК" с площ 1633кв.м., а за имота на ответника вместо съсобствения парцел У-1580,1582 с площ 319кв.м. е отреден нов УПИ XIII с площ 286кв.м., като в разписния лист към плана имот с пл.№ 1583 е записан на "ДСК”, ГТП"Здрава храна", хотел", а имот с пл.№ 1582 е записан на "Тодор В.. Топалски"(л.160 от делото). - СКИЦА №3, е съобразена с плана на гр.Троян, одобрен със зап.№ РД-12-553/1981г.(зелен цвят), е нанесен имота на ответника пл.№ 1683 (зелен цвят) с площ от 418кв.м. и имота на ищеца пл.№ 1682(зелен цвят) с площ от 1413кв.м. по кадастралния план, като за имота на ищеца е образуван УПИ IX в кв.76, отреден "За адм. сграда, ресторант, сладкарница и механа" с площ 1633кв.м., а за имота на ответника е отреден УПИ XIII с площ 28б кв.м., като в разписния лист към плана, имот с.№ 1682 е записан на "ДСК”-Троян, Ресторант "България", а имот с пл.№ 1683 е записан на "Т. В. Т. и др."(л.165 от делото). - СКИЦА №4, е съобразена с плана на гр.Троян, одобрен със зап.№ РД-02-14-262/10.10.1988г.(зелен цвят), е нанесен имота на ответника пл.№ 1683(зелен цвят) с площ от 418 кв.м. и имота на ищеца пл.№ 1682(зелен цвят) с площ от 1413кв.м. по кадастралния план, като за имота на ищеца е отреден УПИ II в кв.7б с площ 1558кв.м.”, като е отразено, че собствеността на имотите с пл.№ 1683 и с пл.№ 1682 по кадастралния план от 1988г. е съгласно приложения на л.167 от делото Разписен лист.” Според вещото лице, по плана на гр.Троян от 1928г., 163кв.м. от имота на ищеца с идентификатор 73198.505.93 попадат извън парцели IV и VII, на изток от тях, т. е. в уличното пространство (СКИЦА №1) -съгласно плана на гр.Троян от 19ббг., 32кв.м. от имота на ищеца с идентификатор 73198.505.93 попадат на изток от уличната регулационна линия, т.е. в уличното пространство.( СКИЦА №2 и СКИЦА №2А, -съгласно плана на гр.Троян от 1981г., 32кв.м. от имота на ищеца с идентификатор 73198.505.93 попадат на изток от УПИ IX в уличното пространство.(виж СКИЦА №3), а съгласно плана на гр.Троян от 1988г., имота на ищеца, включваш, поземлени имоти с идентификатори 73198.505.535 и 73198.505.93, изцяло попада в УПИ II, кв.76, отреден "За ресторант и ДСК" няма части, попадащи в улица(СКИЦА №4). За установяване на обстоятелства свързани с предмета на делото са ангажирани от страните гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, които показания съдът кредитира с доверие като обективни и безпристрастни, но счита, че гласните доказателства са неотносими към предмета на делото по иска за собственост, предвид претендираното от ищеца правото на собственост-реституция на кооперативен имот, за който са приложени разпоредбите на чл.4 и чл.5 от Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10 септември 1944 е. - дв. бр. 65/2000г. Анализа на доказателствата налага следните правни изводи: Налице е реституция на кооперативен имот, при условията на чл.4 и чл.5 от НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ВРЪЩАНЕ НА КООПЕРАЦИИ И КООПЕРАТИВНИ СЪЮЗИ НА ТЯХНО ИЗЗЕТО, ОДЪРЖАВЕНО ИЛИ ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНО ИМУЩЕСТВО СЛЕД 10 СЕПТЕМВРИ 1944г. - Дв. бр. 65/2000г. Съгласно представения от ищеца нотариален акт за собственост - констативен, № 124, т. 15, дело 34155, партидна книга 22043, вх.рег. № 4382/07.12.2007 г. на СВ при ТРС е видно, че същият е издаден въз основа на представени в нотариалното производство документи, в т.ч. и нот. акт № 66, т. 2, рег. № 1099, дело 313/1934 г. на ТРС, който е първичен. По принцип, в нотариалното производство, издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка от страна на нотариуса дали молителят е собственик на имота, „…въз основа на представени документи /чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал.2 ГПК/.Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, 4 ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважен претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.” / ТР №11/2012г. от 21 март 2013 год. на Общо събрание на Гражданска колегия на Върховният касационен съд/. Тоест, издадения констативен акт следва да бъде съобразен с правата, които кооперацията действително е притежавала, а именно придобитите от ищеца през 1934 г. чрез покупка на 1050 кв.м. земя, съставляваща парцел IV и VII в кв. 39 „А" по действащия тогава план от 1928 г. Именно в този смисъл е и категоричното становище на вещото лице инж. В.П., прието в с.з. на 10.02.2014 г., а именно: „….От стария парцел IV в кв. 39 „А" по плана от 1928 г. само 662 кв.м. попадат в имот 73198.505.93 по действащата КК…..От стария парцел VII в кв. 39 „А" по плана от 1928 г. само 116 кв.м. попадат в имот 73198.505.535 по действащата КК….”. В тази връзка настоящия съдебен състав счита за неоснователни изложените от адв.С. твърдения, които се поддържат и в представената по делото писмена защита, че констативния нотариален акт на ищеца, не е оспорен от ответника по реда на чл.193 от ГПК, тъй като: Съгласно ТР №11/2012г. от 21 март 2013 год. на Общо събрание на Гражданска колегия на Върховният касационен съд нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, поради което„……нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта, т.е. нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти….”. Единствено вярно в твърдението на проц.представител на ищеца, е че при оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна и „…. за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право….”, т.е. не намира приложение редът на чл. 193 ГПК съгласно цитираното тълкувателно решение. От представените по делото доказателства безспорно беше установено, че основание за връщане на имуществото на ищеца е решение по адм.х.д. № 79/2002 г. на ЛОС, с което е отменен отказ на Кмета на Община Троян да върне имуществото, поради което е последвал сключения между ищеца в настоящото производство и Община гр.Троян Договор от 26.09.2007г. В частта на договора наречена „преамбюл", страните са приели, че връщането на имуществото на кооперацията - ищец е на основание влязло в сила на 22.01.2003 г. решение № 230 от 04.12.2002 г. по адм.х.д. № 79/2002 г. на ЛОС, съгласно което, земята, в размер 1050 кв.м. се възстановява при условията на чл. 4. Видно е обаче, че договора е сключен в нарушение на решението на ЛОС по цитираното дело, в което е прието, че подлежащата на връщане земя е 1050 кв.м. без подобрения, а се връща земя в размер 1428 кв.м. /Община Троян, прехвърля на Кооперацията съгласно чл.4 и 5 от Наредбата ПИ с кад.№73198.505.535 с площ от 116 кв.м. и ПИ с кад.№ 73198.505.93 с площ от 1312 кв.м/, т.е. на кооперацията се „връща" имущество, в случая земя, в по-голям размер от притежаваната преди отчуждаването през 1934 г. когато е придобила чрез покупка 1050 кв.м. земя, съставляваща парцел IV и VII в кв. 39 „А" по действащия тогава план от 1928 г. Отделно от това, в Договора и в протокола е прието, че в подлежащото на възстановяване имущество са правени подобрения, „в поземлен имот 73198.505.93 - 376/1312 ид.ч.", без да е посочено това подобрение в какво се отнася, как и кога е извършено, а в противоречие на това, страните при сключването на договора са се позовали на чл.4 от Наредбата , според който текст :”…. Когато в подлежащото на връщане имущество не са извършени подобрения, връщането се извършва безвъзмездно…..”. От всичко изложено по-горе се установява, че приложения констативен нотариален акт за собственост, издаден в полза на ищеца е съобразен с описания договор и протокол-опис, но не е съобразен с обема на правото на собственост, придобито чрез сделка през 1934 г. и възстановено с решение на ЛОС по адм.х.д. № 79/2002 г. Имайки предвид гореизложеното, съдът заключава, че ищецът не е собственик на 112 кв.м., които попадат в западната част на описания имот и „са отразени в скиците на двете допълнителни заключения на в.л. П. с букви: К, Л, М, Н, О, П, Р”. Ето защо така предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По отношение на иска по чл.109 от ЗС: Изхода на иска по чл. 108 от ЗС обуславя и изхода на иска по чл.109 от ЗС, който в случая се явява неоснователен и недоказан както на посоченото основание, така и поради следните съображения: Ответника В.В., в депозирания по делото отговор към исковата молба е направил възражението за нищожност на приложения от ищцовата кооперация Договор от 26.09.2007 година, находящ се на л. 8, 9 и 10 от делото по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 38 и чл. 39 от ЗОС: Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД - противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми. Това основание за нищожност е общо формулирано в закона и може да погълне останалите основания, като се има предвид, че при повечето от основанията за нищожност в крайна сметка има противоречие с императивна правна норма или порок в начина на сключване на договора. В настоящия казус е налице и заобикаляне на закона, но това основание не следва да се обсъжда самостоятелно, тъй като същото както беше споменато по-горе по принцип се поглъща от общо формулираното. След като законодателят е установил различие между последиците при недействителността, безспорно е, че е необходимо разграничение на приложните полета на отделните основания, като всяко изрично формулирано основание следва да изключва приложението на най-общото - противоречието на закона. При сключването на договора следва да се съблюдават всички императивни правни норми, които са свързани с него, като за нищожността, поради противоречие със закона, е достатъчно обективното несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. «Основанието за нищожност, поради заобикаляне на закона, е частна хипотеза на противоречието на закона, като при нея участниците съзнават, че преследват неправомерна цел, и за да я постигнат, си служат със договори, които сами по себе си не са забранени, тъй като с тях могат да се постигнат правомерни резултати», т. е при заобикаляне на закона има не само обективно правонарушение, но и «намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели». Заобикалянето на закона / липсата на съгласие на Общински съвет Троян в Решението / е самостоятелно основание за нищожност , в този смисъл настоящия състав приема че договора е нищожен и чрез този договор ищеца не е придобил правото на собственост въррху 376/1312 ид.части от имота. Тъй като твърдяното от ищеца незаконно строителство се намира в имота, който се установи, че не е собственост на ищеца, то не може да се приеме, че тези постройки пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост и иска по 109 от ЗС и при тези съображения се приема за неоснователен. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника В.В. заплащане на извършените от последния разноски, в размер на 1100.00 /хиляда и сто/ лева адвокатски хонорар и за СТЕ. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Кооперация”Троянска популярна банка”, ЕИК 110515074, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.Дрянска чешма №1, представлявана от Председателя на управителния съвет Цанко Спасовски срещу В.Т. В., ЕГН ********** и Й.Т.П. ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, да бъдат осъдени ответниците В.Т.В. и Й.Т.П., да отстъпят собствеността и предадат владението на около 112 кв.м., от недвижим имот, находящ се в гр. Троян, на ул. „Дрянска чешма” № 1, Община Троян, Ловешка област, съставляващ по КККР на гр.Троян, одобрен със Заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София имот с идентификатор 73198.505.93, целият от 1312 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи: имоти с № 73198.505.95; № 73198.505.535, № 73198.505.117, № 73198.505.534, № 73198.505.92, № 73198.505.94, 73198.505.96 които 112 кв.м попадат в западната част на описания имот и са отразени в скиците на стр. 103 от делото, приложена към допълнително заключение вх.№2987 от 10.05.2013 на ТРС на в.л. П. с букви: „К, Л, М, Н, О, П, Р, К”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Кооперация”Троянска популярна банка”, ЕИК 110515074, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.Дрянска чешма №1, представлявана от Председателя на управителния съвет Цанко Спасовски срещу В.Т. В., ЕГН ********** и Й.Т.П. ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС, да премахнат извършеното от тях незаконно строителство в недвижим имот, находящ се в гр. Троян, на ул. „Дрянска чешма” № 1, Община Троян, Ловешка област, съставляващ по КККР на гр.Троян, одобрен със Заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София имот с идентификатор 73198.505.93, целият от 1312 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи: имоти с № 73198.505.95; № 73198.505.535, № 73198.505.117, № 73198.505.534, № 73198.505.92, № 73198.505.94, 73198.505.96, които 112 кв.м попадат в западната част на описания имот и са отразени в скиците на стр. 103 от делото, приложена към допълнително заключение вх.№2987 от 10.05.2013 на ТРС на в.л. П. с букви: „К, Л, М, Н, О, П, Р, К”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА Кооперация”Троянска популярна банка”, ЕИК 110515074, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.Дрянска чешма №1, представлявана от Председателя на управителния съвет Цанко Спасовски да заплати на В.Т. В., ЕГН ********** и Й.Т.П. ЕГН ********** ***, сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща извършените по делото разноски за един адвокат и СТЕ, съобразно отхвърлената част от исковете. Решението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
10,333,153
http://os-sozopol.org/?x=more&article=protokoli&id=94
2018-09-19T22:18:18
[ "дело 9452", "дело 4146", "дело 2831", "дело 2497", "дело 9452", "дело 4261", "дело 9452", "дело 4146", "дело 2831", "дело 2497", "дело 9452", "дело 4261" ]
Днес, 30.04.2008г., от 9:30 часа, Общински съвет – Созопол проведе Деветото си редовно заседание, под ръководството на Красимира Германова – Председател на Общински съвет – гр. Созопол. На заседанието присъстваха Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, Катя Стоянова и Симеон Симеонов – Зам. Кметове на Община Созопол, Диан Дунев – юрист на Общински съвет, Галина Георгиева – юрисконсулт на Община Созопол, Надежда Савова – юрист Общинска собственост, Христо Христов – Директор Дирекция “ТСУ”, Калина Павлова – Директор Дирекция “ПМТД”, Веселина Спасова – секретар на Община Созопол, Вяла Бучинкова – Гл. специалист бюджет, кметове на кметства, други представители на общинска администрация, граждани и гости. К.Германова: Добро утро, колеги Общински съветници, г-н Кмете, г-жо зам. Кмет, г-н зам. Кмет, Кметове на кметства и гости на настоящото девето заседание на Общински съвет. Присъстват шестнадесет Общински съветника, имаме кворум. Откривам деветото редовно заседание на Общински съвет Созопол. Преди да започнем с работата, която ни чака искам от името на целия Общински съвет да честитим рождения ден на наш колега, г-н Мархолев и да му пожелаем много здраве, късмет и ползотворна работа през този мандат. Сега да преминем към заседанието, давам ви думата за въпроси към Кмета на Общината. Х.Бардуков: Първият ми въпрос е относно Търговския център, преведени ли са парите, които гласувахме в бюджета? Следващият ми въпрос е свързан с градската градина, там където си играят децата има едно растение с бодли. Много деца си играят там и това растение е рисково. П.Рейзи: Не сме ги превели още задържаме нещата защото, в момента бюджета с който разполагаме е 2млн. и 200хил. лв. и при едно разплащане има опасност да останем без пари. На следващата сесия ще има и предложение за продажба на недвижимо имущество, от където ще влязат и средства. До началото на лятото се надявам да бъдат разгледани търговските обекти. А по отношение на детския кът, много от игрушките ще се подменят, а други ще се отремонтират. До 15 май, всичко ще бъде оправено, най-късно до 30 май. В тази връзка искам да кажа, че Заповедта за прекратяване на строителството ще бъде пусната на 7 май. Предложението ми в нея ще бъде, за гр.Созопол и с.Черноморец строителството да спре на 15 май, а довършителните работи до 30 май. За с.Равадиново строителството ще спре на 15 юни, а довършителните ремонти до края на юни, Същото се отнася и за вилните зони – Месаря, Мапи, Буджака, като слагам и стриктно ограничение за товарните коли, да не минават през гр.Созопол и с.Черноморец. Друго, което уточняваме в Заповедта е, че вътрешно-довършителни ремонти ще се извършват във вилните зони, но в определено време от 9:00 до 12:00 и от 16:00 до 19:00ч. По отношение на растението, ще го видим, ако се наложи дори ще го премахнем. Т.Чакъров: Въпрос относно чистотата, има една традиция която се спазва от предната управа. Става въпрос за водонозката, тя не мие, а полива и разкалва. Най-вероятно концисионера носи отговорност, но ако мислим така да се продължава..? П.Рейзи: Ще го проверим и ще го корегираме това нещо. Р.Деспов: Моя въпрос е отново за Бургас бус, за това че не се признават картите на децата. П.Рейзи: Провели сме няколко разговора, обещали са ни и това е положението. Върху Бургас бус ние нямаме контрол. Обществената поръчка там е одобрена в Бургас, ние не можем да налагаме условия. Ще напиша едно писмено искане, да видим какво ще стане, просто досега сме водили само разговори. К.Гребенаров: За кога е предвидено приключването на ремонтните действия на площад “Хан Крум”? Всички товарни коли влизат от долу по пътя и навсякъде е насипана вар. П.Рейзи: Площада го затворихме по-рано, защото след ремонтните действия неможе да си позволим да пускаме товарните коли да минават, защото настилката ще е все още прясна и лесно може да се наруши. До 15 май ремонта ще приключи. В стария град имаме две строителства, които с бетоните са приключили, остават им довършителни дейности, което предполага, че тежкотоварни коли в стария град няма да влизат. От тук нататък започва и сериозната работа по разчистването на града, имаме доста работа през този месец. Х.Бардуков: Относно чистотата по селата, как седи въпроса с контейнерите? П.Рейзи: На този етап няма възможност за допълнителни. Евентуално след като изтече концесията, тогава ще се направи една пълна обществена поръчка за цялата Община. И се надявам, че по този начин ще отговаряме и на новите изисквания. И.Петрова – Кмет на с.Равна гора: Кога ще започне експлоатацията на новото депо за смет? П.Рейзи: Имаше едно предложение от страна на Министър Чакъров на 9 май да го открием депото. След това се получи едно ново разпореждане – за 21 май. Миналата седмица от Министерството на екологията, получихме разрешителното за ползване на депото – документа който чакахме две години. Обекта е вече законен, изчакваме рязането на лентата и започва да работи. Макар че, очакваме разговори с другите две Общини, за пътя който искахме да направим от страната на с.Равадиново няма пари, направихме му проект, искахме да кандидатстваме към програмата на Министерството на регионалното развитие и пътищата, оказа се обаче че този път изобщо го няма в решението на Министерски съвет. Този път за нас е важен и за това водим преговори с Министерството. К.Германова: Имате ли други въпроси колеги? Няма. Преминаваме към дневния ред. В началото на заседанието колеги получихте четири докладни записки. Първото ми предложение е докладна записка с вх.№ 361/23.04.2008г., от Николина Пехливанова и Ангел Гочев, Общински съветници от коалиция “Селото”, относно: Изменение и допълнение на решение № 133 на Общински съвет Созопол, отнасящо се до приетите критерии и регламент за изплащане на сумата от 2 000/две хиляди/ лв. за подпомагане на новородено дете за жителите на Община Созопол, да влезе като шеста точка в дневния ред. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува “ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 15, „ПРОТИВ” – няма, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – няма, предложението се приема. Второ, който е съгласен докладна записка с вх.№ 363/23.04.2008г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Одобряване промяна на плана за регулация и застрояване на Общински терен, представляващ УПИ II, отреден “за ЕСПУ” в кв.79, по плана на гр. Созопол, да влезе като седма точка в дневния ред, моля да гласува “ЗА”. Трето предложение, който е съгласен точка осма в дневния ред да стане докладна записка с вх.№ 364/23.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Разполагане и поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни и информационни и монументално-декоративни елементи на територията на гр. Созопол и други населени места на територията на Община Созопол, моля да гласува “ЗА”. И последно предложение, който е съгласен девета точка в дневния ред да стане докладна записка с вх.№ 369/29.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Промяна в Решение № 986/30.07.2007г. на Общински съвет Созопол, моля да гласува “ЗА”. Имате ли предложения за промяна в дневния ред колеги? Х.Бардуков: Предлагам докладна записка с вх.№354/18.04.08г., от Красимира Германова – Председател на Общински съвет – Созопол, относно: Избор на нов член на Комисията по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби, както и за избора на нов член на Комисията по финанси и бюджет, евроинтеграция, международни проекти и програми и Комисията по здравеопазване, образование, култура, спорт, социална политика и вероизповедание, да отпадне от дневния ред, за да реализираме предложението на г-н Гребенаров за създаването на контактна група, да се изкоментират членовете на комисиите. К.Германова: Други предложения? Няма. Който е съгласен, точка пета от дневния ред да отпадне, моля да гласува “ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 7, „ПРОТИВ” – 9, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – няма, предложението не се приема. Който е съгласен с така предложения дневен ред в едно с така направените допълнения за точки 6,7,8 и9, моля да гласува “ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 9, „ПРОТИВ” – 2, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 5 I. ДОКЛАД НА РПУ СОЗОПОЛ ЗА КРИМИНАЛНАТА ОБСТАНОВКА В ОБЩИНА СОЗОПОЛ ЗА 2007г. Докладна записка с вх.№ 340/16.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Актуализиране на разходната част на бюджета на Община Созопол за 2008г. и размера на СМБРЗ на щатна численост на персонала в Общината. Докладна записка с вх.№ 352/18.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Одобряване на УЧАСТИЕ на Община Созопол като партньор в проект «Старинен Созопол – манастир «Св. Иван-Предтеча», културата през вековете» и по проект «Устойчиво социално и икономическо развитие на Община Созопол и Община Одрин». Докладна записка с вх.№ 288/26.03.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за с.о.”Червенка”, землище с.Черноморец, община Созопол със Заповед № РД 09-239/25.07.2005г. на Областен управител на област Бургас. Докладна записка с вх.№ 289/26.03.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. ”Куку баир”, землище гр. Созопол, община Созопол със Заповед № РД 09-171/18.12.2003г. на Областен управител на област Бургас. Докладна записка с вх.№ 296/02.04.08г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Прекратяване на съсобственост между Община Созопол и съсобственик в УПИ XI-449, кв.37, по плана на гр. Созопол /нов идентификационен номер № 67800.501.411 по влязла в сила кадастрална карта на гр. Созопол/. Докладна записка с вх.№ 294/31.03.08г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Прекратяване на съсобственост между Община Созопол и съсобственик в УПИ III-71, кв.2, по плана на с.Габър, Община Созопол. Докладна записка с вх.№ 295/31.03.08г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Прекратяване на съсобственост между Община Созопол и съсобственик в УПИ I-338, кв.32, по плана на гр. Созопол /нов идентификационен номер № 67800.501.300 по влязла в сила кадастрална карта на гр. Созопол/. Докладна записка с вх.№ 336/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №II-74/17.05.2005г. по адм. дело № 432/2004г. на БОС и решение № 1514/09.02.2006г. по адм. дело 9452/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Докладна записка с вх.№ 335/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №III-329/17.01.2005г. по адм. дело № 536/2004г. на БОС и решение № 8748/10.10.2005г. по адм. дело 4146/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Докладна записка с вх.№ 334/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №III-211/21.01.2005г. по адм. дело № 491/2004г. на БОС и решение № 8589/05.10.2005г. по адм. дело 2831/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Докладна записка с вх.№ 333/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №I281/27.12.2004г.. по адм. дело № 528/2004г. на БОС и решение № 4635/20.05.2005г. по адм. дело 2497/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Докладна записка с вх.№ 332/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №II-174/27.06.2005г. по адм. дело № 432/2004г. на БОС и решение № 1514/09.02.2006г. по адм. дело 9452/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Докладна записка с вх.№ 331/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №29/07.02.2005г. по адм. дело № 505/2004г. на БОС и решение № 8538/03.10.2005г. по адм. дело 4261/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Докладна записка с вх.№ 344/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Прекратяване на съсобственост между Община Созопол и съсобственик в урегулиран поземлен имот VI-102 в кв.14 по плана на с.Крушевец, Община Созопол, чрез покупко-продажба и замяна на имот частна собственост с имот – частна Общинска собственост. Докладна записка с вх.№ 346/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Одобряване на нова оценка за отстъпено право на строеж чрез провеждане на конкурс за изграждане на ветеринарна амбулатория в имот – Общинска собственост, находящ се в УПИ III, кв.67 по плана на с.Черноморец /ПИ 81178.501.561 по кадастралния план на с.Черноморец/, Община Созопол. Докладна записка с вх.№ 347/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продължаване срок на договор за наем на имот – Общинска собственост. Докладна записка с вх.№ 348/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Промяна на статута на част от имот – публична Общинска собственост, находящ се в с.Зидарово, Община Созопол в частна Общинска собственост и надлежното му отдаване под наем. Докладна записка с вх.№ 350/18.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Одобряване на сключването на договор за наем на недвижим имот – частна ссобственост за ползването му като помещения за местната структура на Министерството на Земеделието и Продоволствие гр. София – «Общинска служба по земеделие и гори» Созопол и нуждите на населението на Община Созопол. Докладна записка с вх.№ 351/18.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Отдаване под наем по предназначение на времени обекти, частна Общинска собственост, представляващи бивши обекти на ОФ «Търговия Созопол» - в ликвидация. Докладна записка с вх.№ 353/18.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Отдаване под наем по предназначение на недвижими имоти, частна Общинска собственост, представляващи помещения «Търговски комплекс» Созопол. Докладна записка с вх.№ 341/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Безвъзмездно придобиване на Община Созопол на водопроводна мрежа на с.о.”Червенка” въз основа на предложение за дарение вх.№48-00-11/23.01.07г. и вх.№48-00-13/23.01.07г. от Сдружение “Червенка”. Докладна записка с вх.№ 342/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Предоставяне управлението на морски плажове на Община Созопол. Докладна записка с вх.№ 343/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Разполагане и поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни и информационни и монументално-декоративни елементи на територията на гр. Созопол и други населени места на територията на Община Созопол. Докладна записка с вх.№ 345/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Разполагане и поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни и информационни и монументално-декоративни елементи на територията на гр. Созопол и други населени места на територията на Община Созопол. Докладна записка с вх.№ 297/02.04.08г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: 1. Обявяване на недвижим имот – публична Общинска собственост, представляващ част от тротоарно пространство с площ от 10 кв.м., включена в новообразувания УПИ – XXX-403, в кв. 36 по плана на гр. Созопол/нов идентификационен номер № 67800.501.365 по кадастрална карта на гр. Созопол/, съгласно приетия с протокол №9 от 16.05.2007г. т.14 на ОЕС при Община Созопол проект за частично изменение на план за регулация /ЧИ на ПР/ на УПИ – XXX-403, в кв. 36 по плана на гр. Созопол, при граници на имота: север-УПИ XX-404, изток – Общинско място, юг – Общинско място, запад – Общинско място, /граници по кадастрална карта: 67800.501.527; 67800.501.366/ за частна Общинска собственост; 2. Сключване на предварителен договор, съгласно чл.15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ и 3. Съгласуване на проект за частично изменение на план за регулация /ЧИ на ПР/ на УПИ XXXV-403, в кв.36 по плана на гр. Созопол /нов идентификационен номер № 67800.501.365 по кадастрална карта на гр. Созопол/. Докладна записка с вх.№ 355/21.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Разполагане и поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни и информационни и монументално-декоративни елементи на територията на гр. Созопол и други населени места на територията на Община Созопол. V. ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ЗАКОННОСТ, ОБЩЕСТВЕН РЕД, СИГУРНОСТ, ГРАЖДАНСКИ ПРАВА, МОЛБИ И ЖАЛБИ Докладна записка с вх.№354/18.04.08г., от Красимира Германова – Председател на Общински съвет – Созопол, относно: Избор на нов член на Комисията по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби, както и за избора на нов член на Комисията по финанси и бюджет, евроинтеграция, международни проекти и програми и Комисията по здравеопазване, образование, култура, спорт, социална политика и вероизповедание. VI. Докладна записка с вх.№ 361/23.04.2008г. от Николина Пехливанова и Ангел Гочев, Общински съветници от коалиция “Селото”, относно: Изменение и допълнение на решение № 133 на Общински съвет Созопол, отнасящо се до приетите критерии и регламент за изплащане на сумата от 2 000/две хиляди/ лв. за подпомагане на новородено дете за жителите на Община Созопол. VII. Докладна записка с вх.№ 363/23.04.2008г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Одобряване промяна на плана за регулация и застрояване на Общински терен, представляващ УПИ II, отреден “за ЕСПУ” в кв.79, по плана на гр. Созопол. VIII. Докладна записка с вх.№ 364/23.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Разполагане и поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни и информационни и монументално-декоративни елементи на територията на гр. Созопол и други населени места на територията на Община Созопол. IX. Докладна записка с вх.№ 369/29.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Промяна в Решение № 986/30.07.2007г. на Общински съвет Созопол. К.Германова: Преминаваме към дневния ред, по първа точка давам думата на г-н Плачков за да направи едно резюме на доклада на РПУ Созопол, след което ще дам думата на вас колеги за въпроси. В.Плачков – Началник група ОП: Добър ден, преди да започна искам да ви честитя най-светлия празник – Великден и да ви пожелая здраве. Искам да направя и едно съобщение, че до 15 май Полицията в гр.Созопол набира кандидати за полицаи. А сега да преминем към доклада. Уважаеми Г-н кмет, Уважаема Г-жа Председател на Общински съвет, Уважаеми кметове , общински съветници и гости. Изминалата 2007 г. беше година, в която МВР положи усилия по изпълнение ангажиментите и приоритетите произтичащи от преговорите за присъединяване към европейският съюз в областите: ”Борба с организираната престъпност ”, ”Миграция”, ”Борба с тероризма”, ”Митническо сътрудничество”, ”Правни инструментиза правата на човека”, “Изпиране на пари и борбата с наркотиците”, “Визова политика и съдебно сътрудничество” и не на последно място борбата с корупцията както в системата на МВР така и в останалите области на живота. В РПУ-Созопол съществуват обособени група “Оперативна” за борба с криминалната и икономическа престъпност която се състои от един Началник група и деветима ОР и група “Охранителна полиция” състояща се от един Началник група, петима инспектори, 7 бр. МлПИ в т.ч. 3 бр.МлАК и 20 бр. полицаи ППД. В общи линии групите са обособени, но ясно се чувства недостиг на полицейски служители в предвид силното нарастване на района. Силно изразен този недостиг е през летните месеци в които личният състав на РПУ Созопол е принуден да работи на шестдневна работна седмица с удължен работен ден. В групите работят служители с опит, но има и други, които сега започват да трупат такъв. Необходимо е от страна на ръковоството да сe оптимизира механизма и той да заработи пълноценно. Пряко в борбата с криминалната престъпносте ангажиран и целият полицейски състав на управлението. По различни пътища в управлението са постъпили 589 сигнала за извършени криминални престъпления при 485 сигнала за 2006 г., 493 за 2005 и 524 за 2004г. След извършване на предварителна проверка по тях са образувани, преключени и отчетени 324 бр. преписки с мнение за образуване на досъдебно производство, актове по чл.218”б4 от НК или предадени на Общинската комисия за борба с противобществените прояви на малолетни и непълнолетни лица при 286 бр. за 2006 г., 290 бр. за 2005 г. и 294 бр. за 2004 г. От тях са разкрити 173 бр. престъпления срещу 170 бр.за 2006 г., 203 бр. за 2005 г.182 за 2004 г., което преставлява 53,4% разкриваемост при 59,44% за 2006 г., 64,65% за 2005 г.и 62 % за 2004 г. За сравнение резултатите на Полицески управления при ОД”П”съпоставими с РПУ гр. Созопол на база разкриваемост на регистрираните криминални престъпления са както следва: Несебър Поморие Приморско Царево Бургас - Заявени........................ 3027 757 438 295 14544 - Регистрирани............. 2161 596 336 206 9979 - Разкрити: ................... 501 299 131 113 4548 - Разкриваемост %:..... 23.18% 50.17% 38.99% 54.85% 45.58% От изложените цифри в материала пред вас, могат да се направят следните изводи: Първо: Криминалната престъпност в района на Община Созопол като количествен показател има тенденция за увеличение. Регистрираните през 2007 г. престъпления са с 20 бр. повече в сравнение с 2006 г.Заявените са с 100 бр. повече. С 3 бр. повече са разкритите за същият период. Най голям е делът на кражбите. Съйщите се извършват повсеместно /от МПС, домове, хотели и квартири, магазини, павилиони плажна ивица, селскостопанска продукция/ и т.н. Намвален е процента на разкриваемост с 6.0 %. Второ: Много актуални са кражбите и ПЗО на МПС. Това е един от критериите за оценка на РПУ и работата на състава. През нащоящата година положихме много усилия в тази насока и резултатите продължават да са много добри за разлика от 1994, 1995г. и 1996г. През 2007г. има регистрирани 2 бр. ПЗО на МПС при 5 бр. ПЗО на МПС 2006г. като през посочените по горе години за всяка една от тях има регистрирани по 85 бр. ПЗО на МПС. Необхоадимо е обаче освен взетите охранителни и профилактични мерки да започне активна работа по събиране и получаване на изпреварваща информация за лица, гаражи и др. места за укриване на ПЗО – автомобили. Особенно невралгичен ставаобходният път за к-г Каваци, Веселие. Голямото застрояване, отварянето на отбивки от него създава реални предпоставки за ПЗО. Още повече недостатъчния полицейски състав се по ставя в невъзможност да покрие изходите към него. Искам да благодаря на Община Созопол за това, че са придвидили по-голяма сума за командироването на полицаи с което сме увеличили бройката им. Основна роля за рязкото намаление на ПЗО на МПС е организираните и системно провеждани КПП-та през летния сезон в които пряко и активно участие вземат Коммандировани слружители от вътрешността на страната по договор м/у ГДП гр. София и Община Созопол. По административно наказателната дейност през 2007г. охранителният състав на управлението е установил 1 657 административни нарушения по различни нормативни документи и закони при 2 268 за 2006 г. Има чувствително занижение което се дължи главно на намалението на полицейския състав в следствие на излизане в пенсия. Взетото отношение към установените административни нарушения : 2007 г. 2006 г. 2005г. 2004г. - общ брой: 1633 2232 2128 1165 в т. ч. ЗБДС 314 414 370 89 218”Б” 18 32 50 21 ЗМВР 17 27 51 17 ЗДП 1095 1433 1453 852 ЗКВВОБ 3 20 3 1 Наредбата на общината 133 298 179 89 ЗОССИ 2 11 15 6 С Фиш 51 36 48 23 По паспортния режим: В РПУ гр. Созопол е волнонаемната Пенка Батоева за работата по изготвянето на документите за лични карти и паспорти на български граждани. Успоредно с това П.Батоева оказва съществена помощ при обработката на адресните карти на българи и чужденци през летният туристическси сезон. 2007 г. 2006г. 2005г. 2004 г. • Издадени лични калри и паспорти 787 976 632 301 • Адресни карти чужденци 8 798 53 221 50 931 66 313 • Адресни карти българи 6 023 10 945 10 431 9 597 • АНД по ЗБДС и ЗЧРБ 314 414 370 89 В общи линии това е, вие можете сами да погледнете цифрите и да видите разликата с минали години и да видите каква е тенденцията на развитие.. Като цяло извода е, че криминалната престъпност в района се увеличава. Наличието на голям брой строителни работници е голяма предпоставка за това. Ситуацията е тежка, около 30% от тезио строители са криминално проявени и се издирват по различни дела. К.Германова: Имате ли въпроси към г-н Плачков колеги? Т.Чакъров: Защо лятно време, полицейската кола спира обикновенните граждани да паркират колите си на Черно море, а толерира шофьорите на скъпи возила? В.Плачков: Това е порок, който и ние се мъчим да го отстраним. Трудно е. К.Гребенаров: Колко санкции сте направили до сега на работодателите на строителни обекти на които работят криминално проявени лица? И второ, след като в Полицията има недостиг на работна ръка, как мислите, част от вашите правомощия да се прехвърлят на Общината и да се създаде Общинска полиция? В.Плачков: По първият ви въпрос, нямам дадена такава информация. Имаме такава комисия, която прави проверка по строителните обекти. От началото на годината сме заловили 4 или 5 лица, които са били обявени за издирване. А по втория ви въпрос, поддържам мнението за изграждането на Общинска полиция. С.Недин: Търси ли се някаква законова форма, да се филтрира присъствието на работниците които обхващат криминалния контингент? Да се прави една кординация с работодателите или с Общините от които идват въпросните работници. В.Плачков: Съгласен съм с вас, но няма такава законова форма. Преди 4-5 год., когато стартира тази строителна кампания имаше някаква такава инициатива от страна на управители на строителни фирми. Но сега при това масово строителство и липса на работна ръка, всеки един строителен предприемач гледа да си довърши обекта без да се интересува какво е положението. И.Пазвантов – Кмет на с.Равадиново: При мен в селото пребивават такива хора и с г-н Одрински ние постигнахме едно споразумение да се направи един обход по квартирите. Минаха десетина дена такава проверка не е имало. Аз държа да се направи и то не еднократно ами да е системно. В.Плачков: Там проблема е малко специфичен, за самото село няма назначен полицейски инспектор. Равадиново се обслужва от инспектора на с.Черноморец, който обръща повече внимание там, когато му остане време минава и към с.Равадиново. Но защо не е минал незнам, ще го изкоментирам с експерт ръководителя и ако няма основателна причина че си изтърпи наказанието. Д.Добрев – Кмет на с.Черноморец: Каква е възможността да има 24 часово полицейско присъствие в селото. В.Плачков: Причината е липса на кадри, във всяко едно отношение. Д.Добрев – Кмет на с.Черноморец: Автомобила, който полицията ползва е на Кметството. Горивото и поддръжката му са за сметка на Кметството. Как седи въпроса зе подмяна на автомобила с ваш служебен? В.Плачков: По щат, няма предвиден автомобил за с.Черноморец. Р.Стоева – Кмет на с.Атия: Ще се направили нещо с нашето рисково кръстовище на входа на селото? В.Плачков: Има няколко идеи за това кръстовище, но самото то е много широко, техниката която може да се използва, трябва да е специфична. Какво да направим? С.Симеонов: Този въпрос е разглеждан неколкократно пъти на комисията по безопасност на движението, последно въпроса се разгледа на среща в Областна управа на която присъстваха компетентните органи. Разгледаха се различни варианти и се стигна до най-ефективно решение – изграждането на надлез. Средствата, които ще се разходват за изграждането му ще се разделят между Община Созопол и Държавата. М.Димов: Според мен най-ефективния вариант е да се постави полицейска кола, от тези фалшивите. Няма ли такива? В.Плачков: Действително е така, но за сега няма предвидени за нашия район. Г.Пеев – Кмет на с.Извор: Нямаме полицейско покритие. Имахме двама местни полицаи, но каква беше причината те да се изместят на други места? Настоявам поне единият от тях да се върне. След 17ч. аз съм полицай. В.Плачков: И аз не съм съглясен с тези вътрешни реформи, но поради липса на кадри те се налагат. К.Германова: Други въпроси има ли? Няма. Да благодарим на г-н Плачков за изчерпателните отговори. Преминаваме към втора точка от дневния ред – доклад на комисията по финанси. Давам думата на председателя на комисията г-жа Пехливанова. Н.Пехливанова: Добър ден на всички присъстващи. Протокол от 23.04..2008г. на комисията по ФИНАНСИ, БЮДЖЕТ, ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ, МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЕКТИ И ПРОГРАМИ. На заседанието присъстваха: Н. Пехливанова – Председател и членовете: П. Щерионова, С.Петров и С.Недин. В работата на заседанието взеха участие Диан Дунев – юрист на Общински съвет Созопол и представители от Общинска администрация. Комисията разгледа и се произнесоха по две докладни. Докладна записка с вх.№ 340/16.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Актуализиране на разходната част на бюджета на Община Созопол за 2008г. и размера на СМБРЗ на щатна численост на персонала в Общината. В.Бучинкова: Добър ден на всички. Тази докладна е направена в резултат на получени писма от Министерството на финансите, фонд 13 приложено към докладната. При изготвянето на бюджета фонд работна заплата беше заложен със старите СМБРЗ без да бъде включен плоския данък, който влезе в сила от 01.01.2008г. С това писмо на Министерството ни дават нови СМБРЗ с включен плосък данък и това налага тези промени в бюджета. К.Германова: Имате ли въпроси колеги? Няма. Преминаваме към гласуване. Гласуването ще е поименно. Н.Пехливанова: Общински съвет Созопол извършва промени в бюджетните кредити по плана на разходната част на бюджета на Община Созопол за 2008г. в делегираните от държавата дейности по функции, дейности и параграфи, както следва: § 01-00 –зап.на пер. по тр.и сл.прав. 444 501лв. 13 629лв. 430 872лв. § 01-01 – зап.на пер.нает по тр.прав. 332 937лв. 11 725лв. 321 212лв. § 01-02 – зап. на пер.нает по сл.прав. 111 564лв. 1 904лв. 109 660лв. Н.Пехливанова: § 02-00 – др.въз.и плащания 60 288лв. 13 629лв. 73 917лв. § 02-09 – др.плащания и възнаг. 1 900лв. 13 629лв. 15 529лв. Н.Пехливанова: Общински съвет Созопол извършва промени в бюджетните кредити по плана на разходната част на бюджета на Община Созопол за 2008г. в делегираните от държавата дейности - дофинансирани с общински приходи по функции, дейности и параграфи, както следва: § 01-00 – зап.на пер.по тр.и сл.пр. 443 500лв. 14 910лв. 428 590лв. § 01-01 – зап.на пер.нает по тр.пр. 443 500лв. 14 910лв. 428 590лв. Н.Пехливанова: § 02-00 – др.въз.и плащания 33 837лв. 14 910лв. 48 747лв. § 02-09 – др.плащания и възнагр. 2 900лв. 14 910лв. 17 810лв. К.Германова: Който е съгласен, с така направеното предложение за решение моля да гласува “ЗА”. Н.Пехливанова: Общински съвет Созопол извършва промени в размера на СМБРЗ на едно лице от персонала за щатните бройки в Община Созопол за 2008г., съгласно приложената справка. /Приложение №2/. Гл. специалист бюджет ще зачете промените. В.Бучинкова: Общинска администрация – при приемане на бюджета гласувахме СМБРЗ-545.11лв., от 01.01.2008г.-548.79лв., а от 01.07.2008г. щеше да бъде 610.52, като включим плоския данък става-574.69. За дофинансираните дейности СМБРЗ-545.11лв., от 01.01.2008г.-548.79лв., а от 01.07.2008г. щеше да е 610.52лв. с данъка става 574.69лв. Другата промяна е в ЦДГ, има увеличение с една бройка – 65, СМБРЗ-426.13лв., от 01.01.2008г.-437.77лв., а от 01.07.2008г. щеше да е 468.74лв. с данъка става 481.55лв. В ПДГ ситуацията си е същата, защото тука нямаме влияние на плоския данък. При СДГ, СМБРЗ-432.79лв., от 01.01.2008г.-440.06лв., от 01.07.2008г. щеше да е 474.86лв., а става 484.07лв. За Домашен социален патрондаж СМБРЗ-285.03лв., от 01.01.2008г.-296.23лв., от 01.07.2008г. щеше да е 313.53лв., а става 325.85лв. За клуба на пенсионера СМБРЗ-252.71лв., от 01.01.2008г.-277.17лв., от 01.07.2008г. щеше да е 277.98лв., а става 304.89лв. За други дейности по жилощно строителство и благоустройство СМБРЗ-284.80лв., от 01.01.2008г.-306.21лв., от 01.07.2008г. щеше да е 313.28лв., а става 336.83лв. За „Чистота” и „Озеленяване” СМБРЗ-243.16лв., от 01.01.2008г.-273.54лв., от 01.07.2008г. щеше да е 267.48лв., а става 300.90лв. За управление на дейностите по отпадъци СМБРЗ-495.00лв., от 01.01.2008г.-496.81лв., от 01.07.2008г. щеше да е 544.50лв., а става 546.49лв. За други дейности по селско и горско стопанство, лов и риболов СМБРЗ-235.41лв., от 01.01.2008г.-275.63лв., от 01.07.2008г. щеше да е 259.95лв., а става 303.19лв. За общински пазари СМБРЗ-355.46лв., от 01.01.2008г.-364.60лв., от 01.07.2008г. щеше да е 391.01лв., а става 401.06лв. К.Германова: Който е съгласен с така направеното предложение за промяна в СМБРЗ и численост, моля да гласува „ЗА”. Н.Пехливанова: Общински съвет Созопол извършва промени в бюджетните кредити на долупосочените кметства и на Созопол - собствен в рамките на приетите им от Общински съвет бюджети за 2008г., в частта за местни дейности, както следва: За кметство Крушевец Намалява плана на разходите във функция “Общи държавни служби” дейност 122 “Общинска администрация с 10 000лв. по параграфи, както следва: § 10-00 – издръжка 36 900лв. 10 000лв. 26 900лв. Намалява плана на разходите във функция “Жилищно строителство, БКС и опазване на околната среда” дейност 603 “Водоснабдяване и канализация” с 5 000лв. по параграфи, както следва: § 10-00 - издръжка 8 000лв. 5 000лв. 3 000лв. Увеличава плана на разходите във функция “Икономически дейности и услуги” дейност 832 “Служби и дейности по поддържане, ремонт и изграждане на пътищата” с 15 000лв. по параграфи, както следва: § 10-00 – издръжка 20 000лв. 15 000лв. 35 000лв. § 10-30 – текущ ремонт 20 000лв. 15 000лв. 35 000лв. К.Германова: Който е съгласен с така предложените промени в бюджета на с.Крушевец, моля да гласува „ЗА”. Н.Пехливанова: За кметство Черноморец Извършва промени в бюджетните кредити на дейност 122 “Общинска администрация” в обема на общите разходи за дейността по параграфи, както следва: § 51-00 – Основен ремонт на ДМА 0 30 000лв. 30 000лв. /Основен ремонт на покрив на Читалище “Димо Николов”/ § 53-00 – Придобиване на НДА 30 000лв. 30 000лв. 0 / ПУП с.Черноморец/ Приложение №1 К.Германова: Който е съгласен с така предложените промени в бюджета на с.Черноморец, моля да гласува „ЗА”. Н.Пехливанова: За кметство Атия Извършва промени в бюджетните кредити на дейност 619 “Други дейности по жилищното строителство, благоустройството и регионалното развитие” в обема на общите разходи за дейността по параграфи, подпараграфи и обекти, както следва: § 52-00 – придобиване на ДМА 6 000лв. 6 000лв. подпараграф 52-03 - детска пързалка с.Атия /приложение №1/ 2 000лв. 4 000лв. 6 000лв. подпараграф 52-03-автобусна спирка с.Атия /приложение №1/ 4 000лв. 4 000лв. 0 К.Германова: Който е съгласен с така предложените промени в бюджета на с.Атия, моля да гласува „ЗА”. Н.Пехливанова: За Созопол – собствен бюджет Увеличава плана на разходите на дейност 122 “Общинска администрация” с 4 000лв. по параграфи и подпараграфи, както следва: § 52-00 – придобиване на ДМА 2 069 450лв. 4 000лв. 2 073 450лв. подпараграф 52-03 - закупуване на ВДА “Ауер” – 2бр.за противо- пожарно депо-Созопол/приложение №1/ 0 4 000лв. 4 000лв. Намалява плана на разходите на дейност 619 “Други дейности по жилищното строителство, благоустройството и регионалното развитие” с 4 000лв. и извършва промени в бюджетните кредити по параграфи и подпараграфи, както следва: § 52-00 – придобиване на ДМА 356 000лв. 4 000лв. 352 000лв. на системи за видео наблюдение за движението в град Созопол /приложение №1/ 0 60 000лв. 60 000лв. подпараграф 52-06 - входен знак Созопол /приложение №1/ 180 000лв. 64 000лв. 116 000лв. Извършва промени в бюджетните кредити на дейност 524 “Домашен социален патронаж” в обема на общите разходи за дейността по параграфи, подпараграфи и обекти, както следва: § 52-00 – придобиване на ДМА 35 450лв. 35 450лв. оборудв.,маш.и съоръжения 34 450лв. 34 450лв. - професионална конвекторна фурна за ДСП Созопол 9 000лв. 5 000лв. 4 000лв. - хладилен шкаф с 2 врати- среднотемпературен 0 5 000лв. 5 000лв. Увеличава плана на разходите във функция “Икономически дейности и услуги” дейност 832 “Служби и дейности по поддържане, ремонт и изграждане на пътищата” с 120 000лв. по параграфи, както следва: § 51-00 – основен ремонт на ДМА 400 000лв. 120 000лв. 520 000лв. -основен ремонт на пътна настилка от улична мрежа на с.Росен 0 59 920лв. 59 920лв. от улична мрежа на с.Зидарово 0 60 080лв. 60 080лв. Намалява плана на разходите по бюджета на Созопол – собствен за 2008г. в частта “Резерв за непредвидени и неотложни разходи” с 120 000лв. по параграфи, както следва: и неотложни разходи 444 300лв. 120 000лв. 324 300лв. К.Германова: Който е съгласен с така предложените промени в бюджета на Кметство Созопол, моля да гласува „ЗА”. Н.Пехливанова: Въз основа на приетите решения по т.2.4, т.2.5, т.2.6, т.2.9. и Заповед № Z – 357/31.03.2008г. на Кмета на Община Созопол за служебна актуализация на бюджета /приложена/, Общински съвет Созопол утвърждава следната промяна в поименния списък на обектите за строителство и разчет за финансиране на разходите за придобиване на ДМА, НМА и основен ремонт за 2008г. на Община Созопол, както следва: /приложение №1/ Общо капиталови разходи: 6 591 780лв. 239 381лв. 6 831 161лв. -собствени средства 5 959 680лв. 120 000лв. 6 079 680лв. -други източници /ПУДООС/ 0 119 381лв. 119 381лв. К.Германова: Който е съгласен с така направеното предложение за решение, моля да гласува „ЗА”. И сега трябва да гласуваме като цяло актуализацията. Н.Пехливанова: Общински съвет Созопол утвърждава промените по плана на разходната част на бюджета на Община Созопол за 2008г. и размера на СМБРЗ на щатна численост на персонала в Общината. 1.Общински съвет Созопол утвърждава промените по плана на разходната част на бюджета на Община Созопол за 2008г. и размера на СМБРЗ на щатна численост на персонала в Общината, както следва: 1.1.Общински съвет Созопол извършва промени в бюджетните кредити по плана на разходната част на бюджета на Община Созопол за 2008г. в делегираните от държавата дейности по функции, дейности и параграфи, както следва: 1.1.1.Функция “Общи държавни служби” § 02-00 – др.въз.и плащания 60 288лв. 13 629лв. 73 917лв. 1.2.Общински съвет Созопол извършва промени в бюджетните кредити по плана на разходната част на бюджета на Община Созопол за 2008г. в делегираните от държавата дейности - дофинансирани с общински приходи по функции, дейности и параграфи, както следва: 1.2.1.Функция “Общи държавни служби” § 02-00 – др.въз.и плащания 33 837лв. 14 910лв. 48 747лв. 1.3.Общински съвет Созопол извършва промени в размера на СМБРЗ на едно лице от персонала за щатните бройки в Община Созопол за 2008г., съгласно приложената справка. /Приложение №2/ 2.Общински съвет Созопол извършва промени в бюджетните кредити на долупосочените кметства и на Созопол - собствен в рамките на приетите им от Общински съвет бюджети за 2008г., в частта за местни дейности, както следва: 2.1.Намалява плана на разходите във функция “Общи държавни служби” дейност 122 “Общинска администрация с 10 000лв. по параграфи, както следва: 2.2.Намалява плана на разходите във функция “Жилищно строителство, БКС и опазване на околната среда” дейност 603 “Водоснабдяване и канализация” с 5 000лв. по параграфи, както следва: 2.3.Увеличава плана на разходите във функция “Икономически дейности и услуги” дейност 832 “Служби и дейности по поддържане, ремонт и изграждане на пътищата” с 15 000лв. по параграфи, както следва: 2.4.Извършва промени в бюджетните кредити на дейност 122 “Общинска администрация” в обема на общите разходи за дейността по параграфи, както следва: За кметство Атия 2.5.Извършва промени в бюджетните кредити на дейност 619 “Други дейности по жилищното строителство, благоустройството и регионалното развитие” в обема на общите разходи за дейността по параграфи, подпараграфи и обекти, както следва: подпараграф 52-03- детска За Созопол – собствен бюджет 2.6.Увеличава плана на разходите на дейност 122 “Общинска администрация” с 4 000лв. по параграфи и подпараграфи, както следва: 2.7.Намалява плана на разходите на дейност 619 “Други дейности по жилищното строителство, благоустройството и регионалното развитие” с 4 000лв. и извършва промени в бюджетните кредити по параграфи и подпараграфи, както следва: 2.8.Извършва промени в бюджетните кредити на дейност 524 “Домашен социален патронаж” в обема на общите разходи за дейността по параграфи, подпараграфи и обекти, както следва: 2.9.Увеличава плана на разходите във функция “Икономически дейности и услуги” дейност 832 “Служби и дейности по поддържане, ремонт и изграждане на пътищата” с 120 000лв. по параграфи, както следва: 2.10.Намалява плана на разходите по бюджета на Созопол – собствен за 2008г. в частта “Резерв за непредвидени и неотложни разходи” с 120 000лв. по параграфи, както следва: 3.Въз основа на приетите решения по т.2.4, т.2.5, т.2.6, т.2.9. и заповед № Z – 357/31.03.2008г. на Кмета на Община Созопол за служебна актуализация на бюджета /приложена/, Общински съвет Созопол утвърждава следната промяна в поименния списък на обектите за строителство и разчет за финансиране на разходите за придобиване на ДМА, НМА и основен ремонт за 2008г. на Община Созопол, както следва: /приложение №1/ Н.Пехливанова: Докладна записка с вх.№ 352/18.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Одобряване на УЧАСТИЕ на Община Созопол като партньор в проект «Старинен Созопол – манастир «Св. Иван-Предтеча», културата през вековете» и по проект «Устойчиво социално и икономическо развитие на Община Созопол и Община Одрин», комисията предлага на Общински съвет решението така както е предложено. П.Рейзи: Става въпрос за участие в трансгранично сътрудничество с Турция, това е една програма по която можем да кандидатстваме. Фондация «Созопол» има идея да реставрира манастира «Св. Иван-Предтеча» и Община Созопол да е партньор по проекта. К.Мархолев: Какъв дивидент ще ползва Общината от това партньорство? Когато се реставрираше стената още по времето на Златко Николов, щеше Общината да се ползва с дивиденти, но на практика няма нищо такова. П.Рейзи: Тук всичко става 100% в полза на Общината, имам предвид цялата идея която е заложена в проекта е в полза на Общината. Просто фондацията кандидатства само като организация. К.Германова: Други въпроси има ли? Няма. Преминаваме към гласуване, ще помоля председателя на комисията да прочете предложението за решение. Н.Пехливанова: На основание чл.21, ал.1, т.12 от ЗМСМА, Общински съвет Созопол одобрява и дава своето съгласие, Община Созопол да участва като партньор сьвместно с Фондация «Созопол» по проект «Старинен Созопол-манастир «Св.Иван-Предтеча», култура през вековете» и по проект ”Устойчиво социално и икономическо развитие на Община Созопол и Община Одрин”. К.Германова: Който е съгласен с така направеното предложение за решение, моля да галсува «ЗА». На основание чл.21, ал.1, т.12 от ЗМСМА, Общински съвет Созопол одобрява и дава своето съгласие, Община Созопол да участва като партньор сьвместно с Фондация «Созопол» по проект «Старинен Созопол-манастир «Св.Иван-Предтеча», култура през вековете» и по проект ”Устойчиво социално и икономическо развитие на Община Созопол и Община Одрин”. К.Германова: С това приключихме точка втора от дневния ред, давам 10 мин. почивка. К.Германова: Присъстват петнадесет Общински съветника, имаме кворум. Продължава деветото редовно заседание на Общински съвет Созопол. Преминаваме към трета точка от дневния ред, доклад на комисията по общинска собственост, давам думата на председателя на комисита – Милко Димов. М.Димов: На 24.04..2008 г. от 15:00 часа, се проведе заседание на комисията по ТУРИЗЪМ, СТОПАНСКА ПОЛИТИКА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ. На заседанието присъстваха: М. Димов – Председател, Г. Пухов, С. Недин и Н. Пехливанова – членове; В работата на заседанието взеха участие: Диан Дунев – юрист на Общински съвет – Созопол; Надежда Савова – юрист Общинска собственост; Галина Георгиева – юрисконсулт на Община Созопол и Катя Стоянова – Зам. Кмет на Община Созопол. Комисията разгледа и се произнесе по няколко докладни записки. Докладна записка с вх.№ 288/26.03.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за с.о.”Червенка”, землище с.Черноморец, община Созопол със Заповед № РД 09-239/25.07.2005г. на Областен управител на област Бургас. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. Става въпрос за влизането на новоприетите планове, да могат да се озаконяват тези парчета които остават . К.Германова: Колеги имате ли въпроси? Няма. Преминаваме към гласуване – поименно. Който е съгласен с така направеното предложение за решение, моля да гласува „ЗА”. 8. Стойо Недин – ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ С резултат от гласуването, „ЗА” – 14, „ПРОТИВ” – няма, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 2 1.Общински съвет — Созопол, на основание чл.36, ал.2 и ал.3/нова-Дв, бр.13 от 2007г./ и във връзка с §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 ал. 7 изр. трето от ППЗСПЗЗ, във връзка с §31 ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ одобрява пазарна цена на обезщетение на правоимащите — “за ползване от Общината” на стойност 5 946/пет хиляди деветстотин четиридесет и шест/лв. без ДДС, или при цена на 1 /един/ дка — 156 473 /сто петдесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и три лева/, с квоти общо от 38/455 кв.м.ид.ч., участващ в новообразуван имот №326, с.о.”Червенка”, землище с.Черноморец. 2. Общински Съвет — Созопол, на основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. чл.8, ал.1 и чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, и с чл.36 от Закона за собствеността, одобрява лицата Иван Георгиев Попов и Диана Георгиева Ганева да заплатят в полза на Община Созопол разликата от 38/тридесет и осем/ кв.м.ид.части от нововообразуван поземлен имот №326 по плана на с.о.”Червенка”, землище с.Черноморец, Община Созопол. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 289/26.03.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. ”Куку баир”, землище гр. Созопол, община Созопол със Заповед № РД 09-171/18.12.2003г. на Областен управител на област Бургас. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната.Също става въпрос за предаваемост. 1 .Общински съвет — Созопол, на основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 ал. 7 изр. трето от ППЗСПЗЗ във връзка с §31 ал.2 т.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и чл.36 ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ одобрява пазарна цена на обезщетение на правоимащите - Община Созопол на стойност 142/ сто четиридесет и два лв./лв., или при цена на 1 /един/ дка — 20 275 /двадесет хиляди двеста седемдесет и пет лева/, с квоти общо от 7/598 кв.м.ид.ч., участващ в новообразуван имот №72 м.”Куку баир”, землище гр.Созопол, Община Созопол. 2. Общински Съвет —Созопол, на основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във пр. чл.8, ал.1 и чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, и с чл.36 от Закона за собствеността, одобрява лицето Здравко Марчев Марчев да заплати в полза на Община Созопол разликата от 7/седем/ кв.м.ид.части от нововообразуван поземлен имот №72 по плана на м.”Куку баир”, землище гр.Созопол, Община Созопол. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 296/02.04.08г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Прекратяване на съсобственост между Община Созопол и съсобственик в УПИ XI-449, кв.37, по плана на гр. Созопол /нов идентификационен номер № 67800.501.411 по влязла в сила кадастрална карта на гр. Созопол/. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. 1. Общински Съвет —Созопол, на основание чл.8, ал.1 и чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.36 от Закона за собствеността и чл.48 ал.1 т.2 и ал.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, разрешава на Кмета на Община Созопол да прекрати чрез продажба на 14/ четиринадесет/ кв.м., съсобственостга между Община Созопол и съсобствениците в урегулиран поземлен имот УПИ ХI-449, кв.37, по плана на гр. Созопол /нов идентификационен номер №67800.501.411 по влязла в сила кадастрална карта на гр.Созопол/. 2. Одобрява експертна оценка № 65/17.0З.2008г. на независим лицензиран оценител в размер на 2875/две хиляди осемстотин седемдесет и пет/лв. без ДДС /съгласно ЗДДС в сила от 01.01.2007г/ ., по която да се изкупи общинската част от имота. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 294/31.03.08г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Прекратяване на съсобственост между Община Созопол и съсобственик в УПИ III-71, кв.2, по плана на с.Габър, Община Созопол. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. 1. Общински Съвет —Созопол, на основание чл.8, ал.1 и чл.З6, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.36 от Закона за собствеността и чл.48 ал.1 т.2 и ал.З от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, разрешава на Кмета на Община Созопол да прекрати чрез продажба на 20/двадесет/ кв.м., съсобственостга между Община Созопол и съсобствениците в урегулиран поземлен имот УПИ ІІІ-7 1, кв.2, по плана на с.Габър, Община Созопол. 2. Одобрява експертна оценка №39/07.02.08г на независим лицензиран оценител в размер на 171 /сто седемдесет и един /лв. без ДДС /съгласно ЗДДС в сила от 01.01 .2007г./, по която да се изкупи общинската част от имота. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 295/31.03.08г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Прекратяване на съсобственост между Община Созопол и съсобственик в УПИ I-338, кв.32, по плана на гр. Созопол /нов идентификационен номер № 67800.501.300 по влязла в сила кадастрална карта на гр. Созопол/. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Колеги имате ли въпроси по докладната? Няма. Който е съгласен с така направеното предложение за решение, както е по докладната, моля да гласува „ЗА”. 1. Общински Съвет —Созопол, на основание чл.8, ал.1 и чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.36 от Закона за собствеността и чл.48 ал.1 т.2 и ал.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, разрешава на Кмета на Община Созопол да прекрати чрез продажба на 3 /три/ кв.м., съсобствеността между Община Созопол и съсобствениците в урегулиран поземлен имот УПИ 1-338, кв.32, по плана на гр. Созопол /нов идентификационен номер №67800.501.300 по влязла в сила кадастрална карта на гр.Созопол/. 2. Одобрява експертна оценка №58/06.03.2008г. на независим лицензиран оценител в размер на 616/шестотин и шестнадесет/лв. без ДДС /съгласно ЗДДС в сила от 01.01.2007г/., по която да се изкупи общинската част от имота. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 336/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №II-74/17.05.2005г. по адм. дело № 432/2004г. на БОС и решение № 1514/09.02.2006г. по адм. дело 9452/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. Искам да направя едно уточнение, че на комисията също имахме дебати по докладната, съветниците не сме много съгласни, защото става въпрос за едно ощетяване на жителите на с.Черноморец. За това, моля юристите да направят едно разяснение по темата. Следващите пет докладни са идентични на тази. Д.Дунев: За всичките шест докладни искам да направя едно пояснение, имаме решение на БОС утвърдено от ВАС, с което е признато правото на сътветните лица да придобият тези имоти в м.”Митков мост”. Имайки предвид силата на съдебните решения, същото ни задължава да признаем собствеността и да прехвърлим на съответните лица квадратите за които са спечелили делото. К.Германова: Трябва да има решение на Общински съвет. П.Рейзи: На базата на §4 тези имоти попадат в Общинска собственост и на това основание ние сега можем да им ги продадем. Там където има места, които са възстановени на собственици и влизат в противоречие с §4, ние неможем да извършваме процедурата докато нямаме решение на ВАС, разбира се ако делото го спечели ползвателя. Ако делото се спечели от собственика, той си влиза във въвод и приключва. К.Германова: Ако ние сега не вземем решение, следват дела с Общински съвет и задължаване от страна на съда. Г.Георгиева: От февруари миналата година, тези оценки минават през Общински съвет. Преди това Кмета беше опълномощен за това и със Заповед тази цена се определяше. Ние не говорим за това ще признаем ли собственик или не. М.Димов: Тази земя, която е с недоказан собственик се води Общинска и се заплаща на Общината. Тези които са си доказали земята, тя се възстановява в полза на собственика чрез Общината. К.Мархолев: Не трябва ли трета точка от предложението за решение да бъде първа. Д.Дунев: Не няма проблем. К.Германова: Имате ли други въпроси колеги? Няма. Който е съгласен с така направеното предложение за решение, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 13, „ПРОТИВ” – 2, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 2 1.Общински съвет — Созопол, на основание §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а от ППЗСПЗЗ във връзка с §31 ал.2 т.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и чл.36 ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ одобрява пазарна цена на обезщетение на правоимащите - Община Созопол на стойност 3 225 /три хиляди двеста двадесет и пет лева/лв., или при цена на 1 /един/ дка — 74 998 /седемдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и осем лева/ лв. за 43 кв.м.ид.ч., представляващ част от новообразуван имот №64, м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол 2. Общински Съвет —Созопол, на основание §4а, ал.5 и §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. чл.8, ал.1 и чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост , и с чл.36 от Закона за собствеността, одобрява лицето Йовчо Петков Петков да придобие право на собственост върху новоообразуван поземлен имот №64 по плана на м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол целият с площ от 600 /шестстотин/ кв.м., като заплати в полза на Община Созопол стойността по т.1. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 335/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №III-329/17.01.2005г. по адм. дело № 536/2004г. на БОС и решение № 8748/10.10.2005г. по адм. дело 4146/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. Идентична на предходната. К.Германова: Въпроси? Няма. Който е съгласен с така направеното предложение за решение, моля да гласува „ЗА”. 1 .Общински съвет — Созопол, на основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а от ППЗСПЗЗ във връзка с §31 ал.2 т.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и чл.36 ал.2, ал.3 от ЗСПЗЗ одобрява пазарна цена на обезщетение на правоимащите - Община Созопол на стойност 32 849 /тридесет и две хиляди осемстотин четиридесет и девет лева/лв., или при цена на 1 /един/ дка — 74 998 /седемдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и осем лева/ лв. за 438 кв.м., представляващ новообразуван имот №36, м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол 2. Общински Съвет —Созопол, на основание §4а, ал.5 и §4з, ал.1 от ПЗР от ЗСПЗЗ, във вр. чл.8, ал.1 и чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, и с чл.36 от Закона за собствеността, одобрява лицето Благовеста Николова Панайотова да придобие право на собственост върху новоообразуван поземлен имот №36 по плана на м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол с площ от 438 /четиристотин тридесет и осеми/ кв.м., като заплати в полза на Община Созопол стойността по т.1. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 334/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №III-211/21.01.2005г. по адм. дело № 491/2004г. на БОС и решение № 8589/05.10.2005г. по адм. дело 2831/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. 1.Общински съвет — Созопол, на основание §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а от ППЗСПЗЗ във връзка с §31 ал.2 т.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и чл.36 ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ одобрява пазарна цена на обезщетение на правоимащите - Община Созопол на стойност 37 274 /тридесет и седем хиляди двеста седемдесет и четири лева/лв., или при цена на 1 /един/дка — 74 998 /седемдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и осем лева/ лв. за 479 кв.м., представляващ новообразуван имот№28 м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол 2. Общински Съвет —Созопол, на основание основание §4а, ал.5 и §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. чл.8, ал.1 и чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, и с чл.36 от Закона за собствеността, одобрява лицето Мария Ангелова Темелкова да придобие право на собственост върху новоообразуван поземлен имот №28 по плана на м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол с площ от 479 /четиристотин седемдесет и девет/кв.м., като заплати в полза на Община Созопол стойността по т.1. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 333/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №I281/27.12.2004г.. по адм. дело № 528/2004г. на БОС и решение № 4635/20.05.2005г. по адм. дело 2497/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Който е съгласен с така направеното предложение за решение по Докладна записка с вх.№ 333, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 13, „ПРОТИВ” – 1, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 2 1.Общински съвет — Созопол, на основание §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а от ППЗСПЗЗ във врьзка с §31 ал.2 т.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и чл.36 ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ одобрява пазарна цена на обезщетение на правоимащите - Община Созопол на стойност 38 844 /тридесет и осем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева/лв., или при цена на 1 /един/ дка — 74 998 /седемдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и осем лева/ лв. за 518 кв.м., представляващ новообразуван имот №21, м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол 2. Общински Съвет —Созопол, на основание §4а, ал.5 и §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. чл.8, ал.1 и чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост , и с чл.36 от Закона за собствеността, одобрява лицето Добри Димитров Николов да придобие право на собственост върху новоообразуван поземлен имот №21 по плана на м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол с площ от 518 /петстотин и осемнадесет/ кв.м., като заплати в полза на Община Созопол стойността по т.1. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 332/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №II-174/27.06.2005г. по адм. дело № 432/2004г. на БОС и решение № 1514/09.02.2006г. по адм. дело 9452/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Който е съгласен с така направеното предложение за решение по Докладна записка с вх.№ 332, моля да гласува „ЗА”. 1.Общински съвет — Созопол, на основание §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с §31 ал.2 т.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и чл.36 ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ одобрява пазарна цена на обезщетение на правоимащите - Община Созопол на стойност 33 974 /тридесет и три хиляди деветстотин седемдесет и четири лева/лв., или при цена на 1 /един/дка — 74 998 /седемдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и осем лева/ лв. за 453 кв.м., представляващ новообразуван имот №19 м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол 2. Общински Съвет —Созопол, на основание на основание §4а, ал.5 и §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. чл.8, ал.1 и чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост , и с чл.36 от Закона за собствеността, одобрява лицето Димитър Веселинов Власакиев да придобие право на собственост върху новоообразуван поземлен имот №19 по плана на м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол с площ от 453 /четиристотин петдесет и три/ кв.м., като заплати в полза на Община Созопол стойността по т.1. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 331/15.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продажба на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение №29/07.02.2005г. по адм. дело № 505/2004г. на БОС и решение № 8538/03.10.2005г. по адм. дело 4261/2005г. на ВАС, съгласно одобрен план на новообразуваните имоти за м. “Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол със Заповед № РД 09-68/07.05.2007г. на Областен управител на област Бургас. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Който е съгласен с така направеното предложение за решение по Докладна записка с вх.№ 331, моля да гласува „ЗА”. 1.Общински съвет — Созопол, на основание §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а от ППЗСПЗЗ във връзка с §31 ал.2 т.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и чл.36 ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ одобрява пазарна цена на обезщетение на правоимащите - Община Созопол на стойност 39 899 /тридесет и девет хиляди осемстотин деветдесет и девет лева/лв., или при цена на 1 /един/ дка — 74 998 /седемдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и осем лева/ лв. за 532 кв.м., представляващ новообразуван имот №8, м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол 2. Общински Съвет —Созопол, на основание §4а, ал.5 и §4з, ал.1 от ПЗР от ЗСПЗЗ, вьв вр. чл.8, ал.1 и чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, и с чл.36 от Закона за собствеността, одобрява лицето Светослав Димитров Чанев да придобие право на собственост върху новоообразуван поземлен имот №8 по плана на м.”Митков мост”, землище с.Черноморец, Община Созопол с площ от 532 /петстотин тридесет и два/ кв.м., като заплати в полза на Община Созопол стойността по т.1. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 344/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Прекратяване на съсобственост между Община Созопол и съсобственик в урегулиран поземлен имот VI-102 в кв.14 по плана на с.Крушевец, Община Созопол, чрез покупко-продажба и замяна на имот частна собственост с имот – частна Общинска собственост. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Имате ли въпроси по докладната? Няма. Който е съгласен с така направеното предложение за решение по докладна записка с вх.№ 344, моля да гласува „ЗА”. 1. Общински Съвет —Созопол, на основание чл.34, ал.4 и чл.36, ал.1, т.4 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.36 от Закона за собствеността и чл.42, ал.1, т.2 и чл.48 ал.1 т.4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, одобрява предложеното разпореждане въз основа на изготвени пазарни оценки и разрешава на Кмета на Община Созопол да прекрати съсобствеността на 120 кв..м. ид.части, собственост на Община Созопол в УПИ VІ-102, кв.14, целият с площ от 520 кв.м. и при граници на същия: север-край на регул.; изток — УПИІV-10З; запад — УПИ ІІІобщ; юг- улица и УПИ I-общ, чрез продажба на 115кв.м. ид.ч. и замяна на 5/пет/ кв.м. ид.ч. , срещу замяна на 5 кв.м. ид.ч на Васил Илиев Кошничаров попадащи в УПИ ІІІ -общ в кв.14 по плана на с.Крушевец, целият с площ от 770 кв.м.при граници и съседи : север-край на регул.; изток — УПИ VI-102; запад — УПИ IІІ общ; юг- УПИ II-общ. 2.Утвърждава експертна оценка № 56/06.03 .2008г. на независим лицензиран оценител за 5 кв.м. ид. части в размер на 86/осемдесет и шест/лв. без ДДС, за УПИ IIIобщ в кв.14 по плана на с.Крушевец — собственост на Васил Кошничаров, като цената на 1 кв.м. възлиза на 10,50 евро /десет евро и петдесет евроцента/ З.Утвърждава експертна оценка .№ 41/07.02.2008г. на независим лицензиран оценител за 120 кв.м. ид.части , в размер на 2053/две хиляди и петдесет и три/лв. без ДДС, за УПИ VІ-102 в кв.14 по плана на с.Крушевец, собственост на Община Созопол, като цената за 1 кв.м. възлиза на 10,50 евро /десет евро и петдесет евроцента! 4. Разликата в уравняването на стойносггта на имотите по т.2 и т.З, възлизаща на сумата от 1 967/хиляда деветстотин шестдесёт и седем/ лв. без ДДС, и съставляваща продажната цена на 115 кв.м. ид.ч., да се доплати от Васил Илиев Кошничаров, с ЕГН 6205220840, преди сключнане на договора. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 346/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Одобряване на нова оценка за отстъпено право на строеж чрез провеждане на конкурс за изграждане на ветеринарна амбулатория в имот – Общинска собственост, находящ се в УПИ III, кв.67 по плана на с.Черноморец /ПИ 81178.501.561 по кадастралния план на с.Черноморец/, Община Созопол. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Имаме взето решение през предния мандат за отстъпено право на строеж за изграждането на такава ветеринарна амбулатория, поради неизпълнение тогава е изтекъл срока на оценката и сега на ново се вкарва за решение в Общински съвет. П.Рейзи: Тъй като няма в района подобна амбулатория, идеята е да бъде направена, всичко е законово издържано. К.Германова: Колеги имате ли въпроси? Няма. Който е съгласен с така направеното предложение за решение по докладна записка с вх.№ 346, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 13, „ПРОТИВ” – няма, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 4 Общински съвет гр.Созопол на основание чл.41 ал.2 от Закона за общинската собственост утвърждава експертна оценка № 77/11 .04.2008г. на независим лицензиран оценител в размер на 32 167/тридесет и две хиляди сто шестдесет и седем/лв. без ДДС, въз основа на която да се извърши разпореждането с недвижимия имот, частна общинска собственост, а именно: УПИ III, в кв.67, по плана на с.Черноморец, целият с площ 600кв.м./ съгласно кадастрална карта представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 81178.501.561, с площ 593кв.м/. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 347/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Продължаване срок на договор за наем на имот – Общинска собственост. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Колеги някакви въпроси по докладната? Няма. Който е съгласен с така направеното предложение за решение по докладна записка с вх.№ 347, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 14, „ПРОТИВ” – няма, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 3 1. На основание § 78, ал.2 от ПЗР на Закона за Общинската собственост Общински съвет дана своето съгласие да бъде удължен срока на договор за наем от 07.03.2005г., с който са отдадени под наем следните части от недвижим имот, частна общинска собственост /Акт за ОС № 469/01.03.2004г.- две помещения с обща площ от 26кв.м., находящи се на първи етаж на общинска административна сграда, разположена в рамките на имот пл.№ 211, кв. 17, по плана на с.Зидарово, общ.Созопол, за срок от З /три/ години и при месечна наемна цена в размер на 79лв./седемдесет и девет лева/, без вкл. ДДС, актуализирана съгласно промяна на инфлационния индекс по данни от НСИ. 2. Възлага на Кмета на общ.Созопол да сключи анекс с досегашния наемател - ЕТ”Бриз — Цвета Вълчева”, ЕИК по БУЛСТАТ 102066683 със седалище и адрес на управление — гр.Бургас,. ул.”Славянска” № 52, представлявана и управлявана от Цвета Тодорова Вълчева. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 348/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Промяна на статута на част от имот – публична Общинска собственост, находящ се в с.Зидарово, Община Созопол в частна Общинска собственост и надлежното му отдаване под наем. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Колеги въпроси имате ли? Тук ще гласуваме двете решения поотделно. Х.Бардуков: За какво по точно става въпрос? П.Рейзи: Става въпрос за фризьорския салон в сградата на кметството. Кмета на селото разчиства, махна фургона в който се намираше салона и по негово осмотрение дава помещението. К.Германова: Който е съгласен с първа точка от предложението за решения, моля да гласува „ЗА”. На основание чл.6, ал. 1 от ЗОС променя статута на част от недвижим имот двуетажна масивна сграда ,,Кметство”, със Застроена площ - 230/двеста и тридесет/кв.м., находяща се в им.пл.№ 211, кв.17 по плана на с.Зидарово, Община Созопол, актуван за Публична общинска собственост с №369/30.10.2002г., представляващ помещение от 12/дванадесет/кв.м. на първи етаж, като го обявява за частна общинска собственост. К.Германова: Който е съгласен с точка втора от предложението за решение по докладна записка с вх.№ 348, моля да гласува „ЗА”. Във връзкас т.1.1 и на основание чл.14 от ЗОС, чл.22 и чл.23 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост Общински съвет разрешава на Кмета на Община Созопол да отдаде под наем недвижим общински имот, помещение от 12/дванадесет/кв.м на първи етаж находящо се в двуетажна масивна сграда ,,Кметство”, със 3астроена площ— 230/двеста и тридесет/кв.м.. находяща се в им.пл.№ 211, кв.17 по плана на с.Зидарово. Община Созопол. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 350/18.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Одобряване на сключването на договор за наем на недвижим имот – частна ссобственост за ползването му като помещения за местната структура на Министерството на Земеделието и Продоволствие гр. София – «Общинска служба по земеделие и гори» Созопол и нуждите на населението на Община Созопол. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. П.Рейзи: Уважаеми съветници оказа се, че в предишния мандат сградата в която се помещава поземлена комисия е продадена. Поради тази причина комисията по земеделие в гр.Бургас пита общината къде можем да ги настаним, в противен случай си прибира поземлена комисия и ние оставаме без такава служба в нашият град. Тогава аз проведох разговор с новите собственици за 1год. срещу наем от 500лв. на месец. Надявам се през тази година да намерим къде да ги настаним. А сега за да започнем да плащаме наема, трябва да има решение на Общински съвет. К.Германова: Въпроси имате ли колеги? Няма. Който е съгласен с предложението за решение по докладна записка с вх.№ 350, моля да гласува „ЗА”. 1.1. На основание чл 21, ал 1, т.8 и т.23 от ЗМСМА и във пр. с чл. 8 от Закона за общинската собственост, Общински Съвет одобрява сключването на договор за наем между Община Созопол и “Дарик имоти България” АД, гр.София, рег.по ф.д. № 2749/2005г. по описа на СГС, с предмет : наемането от Община Созопол на недвижим имот , а именно: 69,82 / 128,92 кв.м. ид.части от триетажна масивна сграда, находяща се на ул.”Тюлен” №2 гр.Созопол, и включващ по същество : едно помещение със самостоятелен вход , находящо се на първи етаж, и три помещения, с общо предверие на втори етаж, и стълбище към втори самостоятелен вход. Като съответно наемането е със срок от 01.01.2008 до 31.12.2008г, и срещу наемна цена от 500 /петстотин/лв. на месец, без вкл.ДДС. 1.2. Описаните под т. 1.1. помещения ще бъдат предоставени с предназначение за ползване от: Местната структура на Министерство на Земеделие и Продоволствие гр.София, Общинска служба по земеделие и гори Созопол. 1.3. Общински съвет Созопол възлага на кмета на Община Созопол да сключи наемен договор с “Дарик имоти България” АД, гр.София, рег.по ф.д. № 2749/2005г. по описа на СГС. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 351/18.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Отдаване под наем по предназначение на времени обекти, частна Общинска собственост, представляващи бивши обекти на ОФ «Търговия Созопол» - в ликвидация. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Колеги тук става въпрос за обектите, които на миналото заседание ОФ „Търговия Созопол” прехвърли в полза на Общината. Имате ли въпроси по докладната? Няма. Който е съгласен с така направеното предложение за решение, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 14, „ПРОТИВ” – няма, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 1 1. На основание чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от Закон за общинска собственост, във връзка с чл. 18 от Наредбата на Общински Съвет, за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, да бъдат отдадени чрез конкурс временни обекти разположени в УПИ І, кв. 150, по плана на гр.Созопол при следните условия: - запазване предназначението на обектите; - запазване или създаване на работни места; - извършване на инвестиции и облагородяване на околното пространство. 2. Общински Съвет одобрява срока за отдаване под наем на обектите да бъде до ЗО.09.2008г.. М.Димов: Докладна записка с вх.№ 353/18.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Отдаване под наем по предназначение на недвижими имоти, частна Общинска собственост, представляващи помещения «Търговски комплекс» Созопол. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Става въпрос за новия търговски цвнтър. Въпроси? Х.Бардуков: Въпросът ми е към юриста, няма ли да влезем в някакви съдебни спорове след като не са преведени парите. Съгласен съм с това, че нямаме пари, но ако трябва да отложим взимането на решението за по следваща сесия. П.Рейзи: Взимането на това решение няма нищо общо с плащането на парите. Ние взимаме решение с което даваме възможност да се реализира процедурата. Разплатим ли се, влизаме. Не се ли разплатим решението си остава докато изчитим отношенията си с „Дюни” АД. К.Гребенаров: А какво е виждането и на другата страна? П.Рейзи: След проведена среща с г-н Стойков имаме един договор, който изцяло защитава интересите на Общината. Всички дела които той е водил до момента са загубени. Делото за неустойка за 2,5млн.лв. си върви, но аз мисля че и там нещата са в наша полза на база този договор. Ние имаме две задължения по договора. Едното е да предадем имота, ние неможем защото Държавата го Национализира и там ще водим дела. Второто е, ако не предадем имота да изплатим сумата, това ще го направим. Надявам се и бих искал за лятото търговския център да заработи. К.Германова: Други въпроси? Няма. Който е съгласен с така направеното предложение за решение по докладна записка с вх.№ 353, моля да гласува „ЗА”. 1. На основание чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от Закон за общинска собственост, във връзка с чл. 17 ал. 1 Наредбата на Общински Съвет, за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, да бъдат отдадени чрез търг или конкурс помещенията, в сгради с №№1,2,3,4,”Търговски комплекс”, находящ се в УПИ ХI-общ, кв.49,план на гр.Созопол, с обща разгьната застроена площ сградите 1175кв.м., по план на гр.Созопол, с АЧОС №703/19.08.05г. и със съответно предназначение съгласно приложения опис/Приложение № 1/ 2. Общински Съвет одобрява срока за отдаване под наем на помещенията да бъде не повече от З/три/ години. К.Германова: Преминаваме към четвърта точка от дневния ред ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА, СТРОИТЕЛСТВО, ЕКОЛОГИЯ ИНФРАСТРУКТУРА И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ. Давам думата на г-н Стойо Недин да представи доклада на комисията. С.Недин: Добър ден на всички Христос Воскресе! На 25.04..2008 г. от 14:00 часа, се проведе заседание на комисията по УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА, СТРОИТЕЛСТВО, ЕКОЛОГИЯ, ИНФРАСТРУКТУРА И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ. На заседанието присъстваха: Константин Гребенаров, Стойо Недин, Милко Димов и Стоян Маринов – членове. В работата на заседанието взеха участие: Галина Георгиева – юрисконсулт на Община Созопол; Диан Дунев – юрист на Общински съвет – Созопол; Надежда Савова – юрист Общинска собственост; Катя Стоянова – Зам. Кмет на Община Созопол; Красимира Германова – Председател на Общински съвет Созопол. Комисията разгледа и се произнесоха по няколко докладни записки. Докладна записка с вх.№ 341/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Безвъзмездно придобиване на Община Созопол на водопроводна мрежа на с.о.”Червенка” въз основа на предложение за дарение вх.№48-00-11/23.01.07г. и вх.№48-00-13/23.01.07г. от Сдружение “Червенка”. Комисията отлага разглеждането на докладната за следващо заседание на Общински съвет – Созопол, поради липса на доказателства за представителна власт от страна на молителя – Кичка Апостолова. Докладна записка с вх.№ 342/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Предоставяне управлението на морски плажове на Община Созопол. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. Става въпрос за плажовете прилежащи на Общината, които не са отдадени на концесия. П.Рейзи: Надявам се, че не сме закъсняли с тази докладна. В момента в НС тече промяна в Закона за концесиите. Идеята е 30% от концесиите да постъпват в Общините. Едното хубаво нещо за нас е, че ще ни преведат парите. Другото е, че всички плажове, които не са отдадени на концесии да преминат към Общините. Т.Чакъров: Общината ще ги отдава на концесии? П.Рейзи:Не, само под наем. А когато се приеме Закона се надявам и да имаме право да ги отдаваме и на концесии. Контрола ще го упражняваме ние. К.Мархолев: Ако не успеем да отдадем плаж, отговорността пада върху вас Кмете? П.Рейзи: Да, слагаме табели „Неохраняема зона” и така. К.Германова: Има писмо на Областния управител и списъка, който Общината са изготвили е в следствие на това писмо. С.Недин: По този начин Държавата си оставя атрактивните плажове, тя да ги отдава на концесии и прехвърля неатрактивните за стопанисване от Общините. Отговорността идва изцяло при нас. К.Германова: Колеги други въпроси имате ли по докладната? Няма. Който е съгласен с така направеното предложение за решение по докладна записка с вх.№ 342, моля да гласува „ЗА”. 1. На основание чл.15, ал.2 от Закона за държавната собственост, във вр. с чл.7, ал.3 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие изразяваме своето желание морските плажове на територията на Община Созопол, заедно с прилежащата им акватория, които не са дадени на концесия да бъдат предоставени за управление от Общината. 2. Възлага на Кмета на Община Созопол, да направи всички необходими действия по предоставяне управлението за следните свободни морски плажове: 1. “Черноморец”, общ.Созопол, обл.Бургас; 2. Къмпинг “Черноморец”, общ.Созопол, обл. Бургас; З. “Черноморец - юг”, общ.Созопол, обл.Бургас; 4. Къмпинг “Градина”, общ.Созопол, обл. Бургас; 5. “Градина-централен”, общ.Созопол, обл. Бургас; 6. Къмпинг “Златна рибка”, общ.Созопол, обл.Бургас; 7. “Созопол — запад”, общ.Созопол, обл.Бургас; 8. “Созопол — Буджака”, общ.Созопол, обл.Бургас; 9. “Райски залив”, общ.Созопол, обл.Бургас; 10. “Каваците — юг”, общ.Созопол, обл.Бургас; 11. “Смокините — север”, общ.Созопол, обл.Бургас; 12. “Смокините — юг”, общ.Созопол, обл.Бургас; 13. Къмпинг “Веселие”, общ.Созопол, обл. Бургас; 14. “Алепу”, общ.Созопол, обл.Бургас; 15. “Вромос”, общ.Созопол, обл.Бургас. С.Недин: Докладна записка с вх.№ 343/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Разполагане и поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни и информационни и монументално-декоративни елементи на територията на гр. Созопол и други населени места на територията на Община Созопол. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Скицата е една, магазин за промишлени стоки. Г.Георгиева: Това е на пристанището, под портовото. Имаше един капан там. К.Германова: Който е съгласен с така предложената схема №127 за магазин за промишлени стоки, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 13, „ПРОТИВ” – 1, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 3 Общински съвет — Созопол на основание чл.5 ал.4 от Наредба за поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Созопол, съгласно чл.56 от Закона за устройство на територията , приема представените схеми за разполагане на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужнащи дейности, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи върху общински имоти на територията на гр.Созопол, както следва: 1. Скица №127/16.04.2008година С.Недин: Докладна записка с вх.№ 345/17.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Разполагане и поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни и информационни и монументално-декоративни елементи на територията на гр. Созопол и други населени места на територията на Община Созопол. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. Става въпрос за с.Зидарово, схема№12 и схема №13. К.Германова: Едната скица е павилион за продажба на зеленчуци. Имате ли въпроси? Няма. Който е съгласен с така предложената схема№12, моля да гласува „ЗА”. Следващата схема е павилион за продажба на хранителни стоки, пред училището. Имате ли въпроси? Няма. Който е съгласен със схема №13 за с.Зидарово, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 17, „ПРОТИВ” – няма, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – няма, приема се. С така приетите схеми 1. Скица№ 12/12.02.2008година с.Зидарово 2. Скица №13/12.02.2008година с.Зидарово С.Недин: Докладна записка с вх.№ 297/02.04.08г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: 1. Обявяване на недвижим имот – публична Общинска собственост, представляващ част от тротоарно пространство с площ от 10 кв.м., включена в новообразувания УПИ – XXX-403, в кв. 36 по плана на гр. Созопол/нов идентификационен номер № 67800.501.365 по кадастрална карта на гр. Созопол/, съгласно приетия с протокол №9 от 16.05.2007г. т.14 на ОЕС при Община Созопол проект за частично изменение на план за регулация /ЧИ на ПР/ на УПИ – XXX-403, в кв. 36 по плана на гр. Созопол, при граници на имота: север-УПИ XX-404, изток – Общинско място, юг – Общинско място, запад – Общинско място, /граници по кадастрална карта: 67800.501.527; 67800.501.366/ за частна Общинска собственост; 2. Сключване на предварителен договор, съгласно чл.15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ и 3. Съгласуване на проект за частично изменение на план за регулация /ЧИ на ПР/ на УПИ XXXV-403, в кв.36 по плана на гр. Созопол /нов идентификационен номер № 67800.501.365 по кадастрална карта на гр. Созопол/. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. Г.Георгиева: Това се намира над площад „Кулата”, където са сергиите. На скицата ясно е показано какво иска да вземе собственика. К.Германова: Имате ли въпроси колеги. Няма. Който е съгласен, моля да гласува „ЗА”. І. На основание чл.6, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗОС, във връзка с чл.5 , ал.2 и 4 от НРПУРОС, Общински Съвет-Созопол ОБЯВЯВА недвижим имот – публична общинска собственост с площ от 10 кв.м, представляващ част от тротоарно пространство, включена в новообразувания УПИ ХХХV-403 в кв.36 /нов идентификационен номер 67800.501.365 по кадастрална карта на гр.Созопол/, съгласно приетия с протокол № 9 от 16.05.2007 г. т.14 и протокол №13 от 18.07.2007г. т.26 на ОЕС при Община Созопол проект за частично изменение на ПР по плана на гр.Созопол, при граници на имота: север-УПИ ХХ-404 , изток – общинско място , юг – общинско място, запад – общинско място,/граници по кадастрална карта: 67800.501.527; 67800.501.366/; за частна общинска собственост. ІІ.На основание чл.15, ал.3 и ал.5 от Закона за устройство на територията, чл.19 от Закон за задълженията и договорите, чл.8 , ал.1 и чл. 34, ал.4 от ЗОС, във връзка с чл.45 от НРПУРОС, приета с решение № 314, взето с протокол № ХVІІІ от 11.02.2005г , Общински Съвет дава съгласие за сключване на следния предварителен договор: ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР ПО ЧЛ.15 АЛ.3 и АЛ.5 ОТ ЗУТ 1. ОБЩИНА СОЗОПОЛ, пл.”Хан Крум ” № 2, БУЛСТАТ 000057236, дан.№ 1025508536, представлявана от Кмета Панайот Василев Рейзи, наричана накратко Продавач, от една страна и 2. Манол Александров Кюмурджиев, ЕГН 4509220486, лк № 105332143, изд. на 08.12.2000 г.от МВР Бургас , жител на гр.Созопол, в качеството си на собственик на УПИ ХХХV-403 в кв.36 по плана на гр.Созопол, наричан накратко Купувач, от друга страна и на основание чл.15, ал.3 от Закона за устройство на територията, чл.19 от ЗЗД, чл.8 и чл. 34, ал.4 от ЗОС, във връзка с чл.45 от НРПУРОС, приета с решение № 314, взето с протокол № ХVІІІ от 11.02.2005г , като се взе предвид внесеният проект за ЧИ на ПР и изготвена оценка № 59/06.03.2008г на независим експертен оценител, се сключи настоящия предварителен договор с който чл.1. Община Созопол, представлявана от Кмета, при условията на чл.19 от ЗЗД, прехвърля в собственост на Манол Александров Кюмурджиев с ЕГН 4509220486, следния свой недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр.Созопол, в кв.36 по плана на гр.Созопол, а именно: дворно място с площ от 10 /десет/ кв.м., представляващо бивша част от тротоарно пространство, колорирана в оранжев цвят, включено в новообразувания УПИ ХХХV-403 в кв.36 , приет с решение по т.14 от протокол № 9 от 16.05.2007г. и решение по т.26 от проткол №13/18.07.2007г. на ОЕС при Община Созопол, при граници: север-УПИ ХХ-404 , изток – общинско място , юг – общинско място, запад – общинско място, нов идентификационен номер 67800.501.365 по кадастрална карта на гр.Созопол с граници по кадастрална карта: имоти с №67800.501.527 и 67800.501.366; за цена от 2569,54 /две хиляди петстотин шестдесет и девет лв и петдесет и четири ст/ с включен ДДС съгласно чл.45 ал.5 т.1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ както следва: чл.2. Манол Александров Кюмурджиев с ЕГН 4509220486, закупува гореописания имот и следва да заплати на името на Община Созопол сумата от 2569,54 / две хиляди петстотин шестдесет и девет лв и петдесет и четири ст / по сметка: УниКредит Булбанк: банков код:UNCRBGSF, IBAN:BG09UNCR70003101156353, а именно: 2. 1. Сумата от 2053/ две хиляди и петдесет и три)лв., представляващ данъчна основа на цената на продавания имот; 2. 2.Сумата от 47,22(четиридесет и седем лв и двадесет и две ст.) лв., представляващи 2,3 % местен данък по чл. 44 от ЗМДТ. 2. 3.Сумата от 41,06(четиридесет и един лв и шест ст.) лв, представляващи 2 % режийни разноски съгласно чл.49, т. 2 от НРПУРОС. 2.4.Сумата от 428,26 /четиристотин двадесет и осем лв и осемдесет и двадесет и шест ст/, представляваща ДДС. чл.3. В случай, че частичното изменението на ПР, приет с решение по т.14 от протокол № 9 от 16.05.2007г. и решение по т.26 от протокол №13/18.07.2007г. на ОЕС при Община Созопол не влезе в сила шест месеца след сключване на настоящия договор, се извършва нова оценка, въз основа на която и след одобрението й от ОбС-Созопол, се сключва окончателният договор. чл.5. Окончателният договор се сключва в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за изменение на ЧИ на ПР съгласно решение по т.14 протокол № 9 от 16.05.2007 г. решение по т.26 от протокол №13/18.07.2007г на ОЕС при Община Созопол. /Манол Кюмурджиев/ ІІІ. На основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, във връзка с чл.128 ал.6, чл.121 ал.2, чл.134 от Закона за устройство на територията, Общински съвет гр.Созопол съгласува проекта за частично изменение на ПР-план за регулация на урегулиран поземлен имот ХХХV-403 в кв.36 по плана на гр.Созопол /нов идентификационен номер 67800.501.365 по кадастрална карта на гр.Созопол/. С.Недин: Докладна записка с вх.№ 355/21.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Разполагане и поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни и информационни и монументално-декоративни елементи на територията на гр. Созопол и други населени места на територията на Община Созопол. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Колеги ще разгледаме скиците една по една. Имате ли някакви въпроси предварително? Х.Бардуков:На предното заседание, Кмета на Общината каза, че улицата към пристанището ще бъде чиста, а сега виждам че има предложена скица. На какво се дължи тази промяна? П.Рейзи: Точно вие г-н Бардуков гласувахте да няма сергии горе на площада, където се намира „Елвиса”. Трябва тези художници някъде да се разположат и за това сега сме пуснали тази скица. К.Германова: Имате ли други въпроси по скиците колеги?Няма. Ще разглеждаме скиците една по една и ще ви разяснявам за къде са. Скица № 133, става въпрос за площадката тук до църквата. Който е съгласен, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 9, „ПРОТИВ” – 7, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 1, приема се. Скица № 130, за автомивка намира се до автосервиза на излизане от града. Който е съгласен, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 10, „ПРОТИВ” – 1, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 6, приема се Скица № 132, за деца за рисуване в градската градина. Който е съгласен с така предложената скица, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 11, „ПРОТИВ” – 2, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 4, приема се Скица № 134 за павилион за вестници и списания, намира се тук на автогарата. Който е съгласен, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 16, „ПРОТИВ” – 1, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – няма, приема се. Скица № 131 за художници, дантели и сребро, който е съгласен моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 10, „ПРОТИВ” – 3, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 4, приема се. С така приетите схеми Общински съвет – Созопол на основание чл.5, ал.4 от Наредбата за поставяне на временни преместваеми обекти за търговска и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Созопол, съгласно чл.56 от Закона за устройство на територията, приема представените схеми за разполагане на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на гр.Созопол и други населени места на територията на Община Созопол, както следва: 1. Скица № 133/21.04.2008г. 2. Скица № 130/21.04.2008г. 3. Скица № 132/21.04.2008г. 4. Скица № 134/21.04.2008г. 5. Скица № 131/21.04.2008г. К.Германова: Продължаваме със следващата точка по дневния ред, а именно ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ЗАКОННОСТ, ОБЩЕСТВЕН РЕД, СИГУРНОСТ, ГРАЖДАНСКИ ПРАВА, МОЛБИ И ЖАЛБИ, давам думата на председателя на комисията г-жа Щерионова. П.Щерионова: Добър ден на всички! На 22.04.2008 г. от 15:00 часа, се проведе заседание на комисията по ЗАКОННОСТ, ОБЩЕСТВЕН РЕД, СИГУРНОСТ, ГРАЖДАНСКИ ПРАВА, МОЛБИ И ЖАЛБИ. На заседанието присъстваха: Николина Пехливанова и Константин Гребенаров – членове и Пенка Щерионова – Председател. В работата на заседанието взеха участие: Красимира Германова – Председател на Общински съвет и Диан Дунев – юрист на Общински съвет – Созопол. Комисията разгледа докладна записка с вх.№354/18.04.08г., от Красимира Германова – Председател на Общински съвет – Созопол, относно: Избор на нов член на Комисията по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби, както и за избора на нов член на Комисията по финанси и бюджет, евроинтеграция, международни проекти и програми и Комисията по здравеопазване, образование, култура, спорт, социална политика и вероизповедание. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. К.Германова: Колеги внесла съм докладната тъй като в Общински съвет има внесена декларация за отказ от участие в комисии. Започваме с комисията по законност, очаквам вачите предложения за член. К.Мархолев: Г-н Димитър Желев. Г.Пухов: Г-н Стоян Маринов. К.Германова: Други предложения имате ли? Няма. Започваме от най-близкото предложение, който е съгласен Стоян Маринов да е член в комисията по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби, моля да гласува «ЗА». С резултат от гласуването, „ЗА” – 8, „ПРОТИВ” – 6, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 2 не се приема. Който е съгласен Димитър Желев да е член в комисията по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби, моля да гласува «ЗА». С резултат от гласуването, „ЗА” – 8, „ПРОТИВ” – 1, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 7 не се приема. Х.Бардуков: Тъй като няма други предложения предлагам да се прегласуват. К.Германова: Който е съгласен да бъдат прегласувани така предложените членове, моля да гласува „ЗА”. Преминаваме към прегласуване. Който е съгласен г-н Стоян Маринов да е член в комисията по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби, моля да гласува «ЗА». С резултат от гласуването, „ЗА” – 9, „ПРОТИВ” – 6, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 2 Общински съвет Созопол на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗМСМА избира Стоян Тодоров Маринов за член на Комисията по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби. К.Германова: Преминаваме към следващата, комисията по финанси и бюджет, евроинтеграция, международни проекти и програми очаквам вашите предложения. К.Мархолев: Г-н Здравко Манолакиев. М.Димов: Г-н Стоян Маринов. К.Германова: Други предложения имате ли? Няма. Започваме от най-близкото предложение, който е съгласен Стоян Маринов да влезе в комисията по финанси и бюджет, евроинтеграция, международни проекти и програми, моля да гласува «ЗА». Общински съвет Созопол на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗМСМА избира Стоян Тодоров Маринов за член на Комисията по финанси и бюджет, евроинтеграция, международни проекти и програми. К.Германова: Преминаваме към следващата, комисията по здравеопазване, образование, култура, спорт, социална политика и вероизповедание. Предложения колеги. Г.Пухов: Г-н Здравко Манолакиев К.Мархолев: Г-н Христо Бардуков К.Германова: Други предложения имате ли? Няма. Започваме от най-близкото предложение, който е съгласен г-н Христо Бардуков да е член в комисията по здравеопазване, образование, култура, спорт, социална политика и вероизповедание, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 7, „ПРОТИВ” – няма, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 10 не се приема. Преминаваме към следващото предложение. Който е съгласен г-н Здравко Манолакиев да е член в комисията по здравеопазване, образование, култура, спорт, социална политика и вероизповедание, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 10, „ПРОТИВ” – няма, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 7 Общински съвет Созопол на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗМСМА избираЗдравко Георгиев Манолакиев за член на Комисията по здравеопазване, образование, култура, спорт, социална политика и вероизповедание. К.Германова: Това беше от комисията по законност. Преминаваме към шеста точка от дневния ред а именно докладна записка с вх.№ 361/23.04.2008г. от Николина Пехливанова и Ангел Гочев, Общински съветници от коалиция “Селото”, относно: Изменение и допълнение на решение № 133 на Общински съвет Созопол, отнасящо се до приетите критерии и регламент за изплащане на сумата от 2 000/две хиляди/ лв. за подпомагане на новородено дете за жителите на Община Созопол.Ще помоля някой от вносителите да направи разяснения по нея. Н.Пехливанова: Докладната е внесена, защото имахме сблъсък с критериите. Ще ви дам конкретен пример, семейството си е от с.Росен единият родител е с постоянен адрес в селото другият обаче е с настоящ адрес в селото, а постоянен в гр.Бургас. Нашето предложение е промяната да се състои в това, към подаване на документите двамата родители да са с постоянен адрес в Общината. Разбрах, че и в Созопол има такъв случай. Второто ни предложение за промяна е за възрастовата граница на родителите да не е 18год., а да е 16год. При нас много от майките раждат дори и второто си дете преди 18год. С.Недин: С първото предложение съм съгласен, но с второто не. От теоретична гледна точка фертилната възраст при жената започва на 18год. От юридическа гледна точка до навършване на 18год. Отговорност за децата носят техните настойници. От социална гледна точка преди 18год. децата не са си завършили образованието. И.Петрова – Кмет на с.Равна гора: Ромите имат един малко по разичен морал от гледна точка на женитбата. Когато те са преценили, че дъщерята трябва да се омъжи те го правят независимо на колко години е. Т.Чакъров: Въпреки добрите ви намерения колеги, ние гласувахме тези средства не да подпомагаме циганите. Нямам нищо против тях но, ние тези хора трябва да ги евроинтегрираме. Това няма да стане ако ги поощрим да се женят и да правят деца на 15год, 16год и т.н. Тези пари, които се изплащат са от нас данъкоплатците, аз не съм чул за циганин данъкоплатец има но се броят на пръсти. Х.Бардуков: По селата не само ромите раждат на 16год. С Симеонов: В края на краищата ние трябва да се съобразим с това къде живеем с какъв етнос общуваме и какви са параметрите на този етнос. К.Гребенаров: Има различни мнения, предлагам 3мин. Почивка за да се разберем. К.Германова: Имаме процедурно предложение, който е съгласен на почивка от 3мин., моля да гласува «ЗА». С резултат от гласуването, „ЗА” – 5, „ПРОТИВ” – няма, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 11 не се приема. К.Германова: Който е съгласен с така предложената промяна в точка едно от критериите, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 15, „ПРОТИВ” – няма, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 2 Променя т.1 от Критериите и регламента за изплащане на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева за подпомагане отглеждането на новородено дете за жителите на Община Созопол, (приета с Решение № 133/28.03.2008г.), като т.1 придобива следния текст: “1. Родителите на новороденото дете да бъдат с постоянен адрес на населеното място на територията на Община Созопол, към датата на подаване на молбата за отпускане на паричната помощ, като поне единият от тях бъде с такъв за последните 5 /пет/ години към момента на раждане (осиновяване) на детето, удостоверено със справка от “ГРАО” при Община Созопол или съответното кметство. “ К.Германова: Който е съгласен с така предложената промяна в точка три от критериите, моля да гласува «ЗА». С резултат от гласуването, „ЗА” – 9, „ПРОТИВ” – 2, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 4 Променя т.3 от Критериите и регламента за изплащане на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева за подпомагане отглеждането на новородено дете за жителите на Община Созопол, (приета с Решение № 133/28.03.2008г.), като т.3 придобива следния текст: “3. Родителите на новороденото дете да са навършили 16 (шестнадесет) годишна възраст.” К.Германова: Докладна записка с вх.№ 363/23.04.2008г. от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Одобряване промяна на плана за регулация и застрояване на Общински терен, представляващ УПИ II, отреден “за ЕСПУ” в кв.79, по плана на гр. Созопол. Комисията предлага на Общински съвет да вземе решението така, както е по докладната. П.Рейзи: Имаме заложени пари за изграждането на басейна, тъй като ще е в задния двор на училището се налага да променим градоустройственото решение за района. Трябва да мине през Общински съвет. К.Германова: Имате ли въпроси? Няма. Който е съгласен с така направеното предложение за решение по докладна записка с вх.№ 363, моля да гласува «ЗА». На основание чл.21 ал.1 т.8 от закона за местното самоуправление и местна администрация, във връзка с разпоредбите на чл.5, ал.5 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост и чл. 131 ал. 1 от Закона за устройство на територията, Общински Съвет — гр.Созопол одобрява предложението за промяна на плана за регулация и застрояване на урегулиран поземлен имот УПИ II, “За ЕСПУ” в кв.79 по плана на гр.Созопол с цел разширяване границите на УПИ II “За ЕСПУ” и изграждане на плувен басейн в северната част на парцела. К.Германова: Докладна записка с вх.№ 364/23.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Разполагане и поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни и информационни и монументално-декоративни елементи на територията на гр. Созопол и други населени места на територията на Община Созопол. Става въпрос за Скица №136 за павилион за вестници, в стария град до пощата. Имате ли въпроси? Няма. Който е съгласен с така предложената скица, моля да гласува „ЗА”. С резултат от гласуването, „ЗА” – 9, „ПРОТИВ” – 3, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 2 1. Скица №136/22.04.2008г. К.Германова: И последната точка по дневния ред е докладна записка с вх.№ 369/29.04.08г., от Панайот Рейзи – Кмет на Община Созопол, относно: Промяна в Решение № 986/30.07.2007г. на Общински съвет Созопол. К.Стоянова: Става въпрос за Стефан от с.Габър, на който присадиха сърце. Бяхме взели в предния мандат едно решение да му плащаме тока. Но сега имаме проблем Стефан ще бъде назначен в общинско жилище, и фактурата ще е на името на Общината. Това налага тази промяна. К.Германова: Имате ли някакви въпроси? Няма. Преминаваме към гласуване. Който е съгласен с така направеното предложение за решение по докладна записка с вх.№ 369, моля да гласува «ЗА». Променя текста в Решение № 986/30.07.2007г., като същото добива следната редакция: 1. Сметките за потребена ел. енергия от Стефан Христов Лазаров от с. Габър, община Созопол да бъдат заплащани от бюджета на община Созопол до отпадане на необходимостта от изкуственото сърце. 2. Възлага на Кмета на Община Созопол да открие партида към ЕВН ЕР АД за обект: „Жилищна сграда”, с местонахождение: УПИ III, кв.19 по плана на с.Габър, общ.Созопол. К.Германова: Поради изчерпване на дневния ред, закривам деветото редовно заседание на Общински съвет – Созопол. *07.05.08