text
stringlengths 0
118
|
|---|
не мислете вий за тях! |
Не се гаси туй, що не гасне (Иван Вазов) |
За нас е радост, слънце златно |
в навъсен ден когато бляска, |
но лучът му грей по-приятно |
през някоя тъмнична рязка. |
Една звездица — и тя тоже |
моряка води сред морето, |
едничка искра нявга може |
пожар да дигне до небето. |
Огънят, в който Хус изчезна, |
огря вселената по-ясно, |
в нощ мрачна, бурна и беззвездна |
светкавицата грей ужасно. |
Тирани, всуе се морите! |
Не се гаси туй, що не гасне! |
Лучата, що я днес гасите, |
тя на вулкан ще да порасне. |
Тук всичко мре, изтлява, гние |
и тез, що бдят, и тез, що падат, |
престоли, царщини и вие |
и червите, що вас изядат. |
Едната светлина е вячна — |
една във хаоса грамадни! |
Със нея тоя свят се начна, |
със нея няма да пропадне. |
Във мрачен гроб фърлете нея — |
тя повеч блясък ще се пръсне, |
убийте я във Прометея — |
тя във Волтера ще възкръсне. |
И ако слънцето изчезне |
от тия небеса приветни, |
то някой в ада ще да влезне, |
главня да вземе, да ни светне! |
Не, не вярвам, че докрай… |
Не, не вярвам, че докрай |
жъртва ти ще си на злото: |
твоят ден ще засияй |
ще нарасне теб крилото. |
Дух велик ще оживей |
в едно ново поколенье, |
и туй слънце ще огрей |
твоето обединенье. |
И светът ще поздрави |
тебе, родино любима, |
и тогава…но уви! |
Мен тогаз не ще ме има. |
Недей топи перото си… |
Недей топи перото си |
в омраза — страст ужасна, |
но остани каквото си: |
душа спокойна, ясна. |
Когато вей веявица |
и вдига прах в полето, |
ужасната светкавица |
мирува на небето. |
Великото и новото |
не идват много леко; |
ще дойде час за словото, |
и той не е далеко. |
Недовършено |
На най-злощастний человек |
тя би обърсала сълзите, |
тя бе изляла сладък лек |
на мойте болки ядовити. |
За вечна искрена любов |
и тя, и ази се заклехме |
и като в рай ний земен, нов |
в блаженството се веселехме. |
И вярвах в мойта простота, |
че тъй ще бъде непрестанно, |
че у жената любовта |
е нещо много постоянно… |