text
stringlengths 0
118
|
|---|
и фърка през мъглите, през бурния гърмеж, |
глас таен му пришъпва: Ти гений си, напреж! |
И той лети нагоре, лети към светлината. |
Там нови сенки бягат през смелия му път, |
светкавици и мълний разпарят ширинето, |
и паплачи нечисти затулят му небето, |
и птиците на мрака го гонят и кълвйът. |
И дълго той се скита в борба с беди опасни, |
стреми се, забикаля, напада и се крий, |
когато слаб е, бяга, когато може, бий |
и всичко одолява в полета си прекрасни. |
И тоя гений, който ту Колумб се зове, |
ту Байрон, ту пък Цезар, ту демон на борбата, |
един, самси се бори със целий свят, с съдбата, |
прескача хоризонти, пространства, векове. |
И най-подир, след мъки, борби, позор и врява, |
той тленното надвива, превзима вечността |
и горд и мрачен стига оная висота, |
де нищо не смущава безсмъртната му слава. |
Nocturno |
Тихо месец ясний грее от небето, |
нищо не смущава царски му мечти, |
тихи са горите, тихо е полето |
и сърцето мое само си тупти. |
Но завчас по-силно то се разтреперя: |
чу се сладък шопот в нощна самота, |
кат че белий гълъб си крила разперя, |
кат че се цалуват от зефир лица. |
Тя тогаз яви се с лик богинский, красен |
на земя да бъда аз не вярвах сам; |
взрях се на небето, де грей месец ясен: |
то далеко беше с ангели си там. |
Тихо месец ясний грее от небето, |
нищо не смущава царски му мечти, |
тихи са горите, тихо е полето |
и сърцето мое само си тупти. |
Абдул Хамид |
Из Стамбул града гръм се разнася: |
един цар пада, други нагласят, |
нов султан днеска турчин посреща, |
по-нов мъчител робът съглежда. |
Чуйте, Хамидът султан ще биде! |
Той ще към щастие нази да води; |
след полуделий, идиот иде, |
а подир него бесен ще доде! |
Славна епоха!! Пак ред настана |
свят да се лъже с думи притворни, |
пак ще се дават нови реформи, |
доде изсъхне кръвта проляна! |
(Веч си представям как пред Хамида |
консули чужди шапки ще снемат |
и свойто царство ази веч вида |
как го управя вътре в харемът.) |
Гърмят топове! Турци празнуват, |
тъпани, радост, илюминаций, |
зилове зънкат в турски конаци, |
сечове нови пак се бълнуват. |
Варвари, хайде, викайте, пейте, |
царя славете, буйно шумейте, |
страшните клетви да се не чуват |
на тез, що в адски мъки робуват! |
Аз вчера посетих Борисова градина… |
Аз вчера посетих Борисова градина. |
Над нейний пущинак лъх пролетен премина. |
Бе хубав слънчов ден. Каква безмълвна радост! |
В самотният й шир каква незнайна сладост! |
И моя дух на миг от бойните полета |
прибра се тук, пленен на Бога от привета. |
И сладки трепети… Веднаж ли ази тука |
вкушавах светъл мир на славейте при звука? |
Веднаж ли струи пих на тайни дъхновенья |
и извори търсих за нови песнопенья? |
Веднаж ли Музата, мой ангел в дни тъжовни, |
шептя ми в сенките словата си чаровни? |